---

П Р О Т О К О Л

На 17 март 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за развитието на академичния състав в Република България, № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11.12.2009 г.

2. Разни.
На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Лиляна Вълчева.

- о -

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Имаме необходимия кворум. Започваме заседанието по обявения в поканите дневен ред, а именно:
1. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за развитието на академичния състав в Република България, № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11.12.2009 г.
2. Разни.
Понеже очакваме всеки момент министър Игнатов, предлагам да започнем с втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Ще докладвам писмо от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, изпратено до комисията. Той ни информира, че във връзка с реформиране на законодателството в областта на политиките за децата и семейството в Министерството на труда и социалната политика се сформира работна група за разработване на нормативната уредба.
Ето и самото писмо:
„Считам, че участието в тази работна група на представители от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще бъде от голямо значение.
В тази връзка моля за вашето съдействие за определяне на двама представители от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, които да вземат участие в работната група.”
Това е добро предложение. Аз го подкрепям и мисля, че така трябва да работим и в бъдеще - когато материята касае и нашата комисия, да излъчваме представители, било на ниво експерти, било на ниво народни представители, както се предлага в това писмо, за да имаме координирана и съгласувана политика по философията на нормативната уредба.
Затова предлагам това да остане на вашето внимание до следващата сряда, когато колеги, които желаят да вземат участие в тази работна група на Министерството на труда и социалната политика, да заявят своето желание в кабинета на комисията, за да препратим тяхното желание за участие за формирането на работната група по Закона за децата и всички останали нормативни актове, които касаят материята на децата.
Има ли други предложения по проекта за дневен ред? – Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 902-01-56, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11.12.2009 Г.
Експертите на комисията, заедно с референтите, изработиха проектодоклад на комисията за второ четене с приетите разпоредби до момента. Те са ви представени на вашето внимание вчера, заедно с дневния ред за днешното заседание. Аз ще ви помоля, ако не сте имали време в рамките на вчерашния и днешния ден, до края на седмицата, ако имате бележки по този проектодоклад, защото аз също имам бележки по него, да ги заявя.
Две разпоредби налагат наново прегласуване от комисията. Но ако вие, уважаеми колеги, имате други бележки, ако забележите пропуски и непълноти в доклада до края на седмицата, ще ви бъда благодарен да ме информирате в понеделник. Защото аз считам, че в понеделник до 5 часа е нормалният срок за депозиране на доклада на комисията в Народното събрание. Дотогава имаме все пак технологично време, ако имаме някакви бележки, да ги видим и да ги коригираме. Не малко месеци се занимавахме с този закон и са възможни чисто редакционни грешки, които следва да поправим.
В тази връзка, ако позволите, първо да преминем към оставащите разпоредби от законопроекта, след което да се върнем на разпоредбите, които налагат прегласуване.
Получили сме становище от доц. Вълчева от КНСБ, с бележки по досега развитите и приети разпоредби в закона. Това становище касае най-вече приложението на Кодекса на труда и разпоредбите, които останаха от предния път – чл. 36 и чл. 37, хипотези на освобождаване от академична длъжност, тези разпоредби да кореспондират с разпоредбите на чл. 330, ал. 2 от Кодекса на труда.
Аз тази бележка съм я приел и ще я предложа на вашето внимание при последващо гласуване на тези две разпоредби.
Преминаваме към последните параграфи, необсъдени и неприети от комисията до този момент.
По § 8. Параграф 8 е със следния текст на вносителя:
„Откритите и неприключили процедури пред Висшата атестационна комисия се довършват при досегашните условия и ред в срока по § 7, ал. 1”.
Това е текстът на вносителя. Към този текст са депозирани предложения на: Стоичков, Станилов, Методиев, Колев, Банковска; на Михайлова – Калнева-Митева и на Валентина Богданова.
Колеги, имате думата.
Тук безспорно според мене трябва да дефинираме какво разбираме под „открити процедури”. Въпреки че хората от гилдията, от научната общност са наясно с това какво значи открита процедура по смисъла на действащия Закон за научните степени и звания, тук трябва ясно да го дефинираме като легална дефиниция, за да очертаем границата – докъде се прилага старият закон и откъде занапред ще се прилага новият закон.
Като работна дефиниция на „откритите процедури” е следната: „Открити процедури” са тези процедури, по които има избрани рецензенти”. Оттук нататък, ако се обединим около това определение или го редактираме в по-добър смисъл, може да продължим и с редакцията на § 8.
Заповядайте, колега Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ние приказвахме тук и с колегите. По принцип за начало на процедура трябва да се зачитат документи, постъпили в научния съвет. Защото спецификата на някои научни съвети изисква допълнително разширение на съветите. Но процедурата вече е в ход. Така че това нещо трябва да бъде отчетено.
За някои защити изборът на рецензенти е последваща процедура. Давам пример.
В Съвета по педагогика, примерно ако има да се защитава по специалността Логопедия, първо, документите постъпват, избира се разширението на съвета, минава през Президиума на ВАК и отново пак в съвета се избират рецензенти. Но процедурата се счита в ход.
Така че моето допълнение беше да се счита за начало на процедура документи, постъпили в съответния научен съвет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще ви прочета, за да си опресним всички информацията, сега действащия закон.
Съгласно чл. 20: „Процедура за защита на дисертационен труд се открива, а конкурс за избиране на хабилитирани научни работници се обявява по решение на съответните научни съвети”.
Следващата разпоредба на чл. 21: „Научният съвет избира рецензенти на представените дисертационни или хабилитационни трудове”.
Тоест имаме две хипотези: процедурата е открита, когато имаме решение на съответния съвет; или когато в последващ момент, макар и на следващия ден може би или едновременно, са избрани рецензенти.
Кое от двете да приемем? Аз знам, поне така ми е казано от практиката, че това става едновременно – избира се, открива се и се назначават рецензенти.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Сроковете започват да текат от момента, в който са избрани рецензенти. Това са тези срокове които са указани в закона. Имаме срок за написване на рецензиите, срок за провеждане на заседанието и т.н. Това е пречката, която противоречи на предложението, което прави проф. Колев. Иначе той има известно право, но това са все пак отделни случаи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Проф. Станилов, не говорим за сроковете, които текат по стария и по новия закон, а за дефиниция на „открита процедура”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Кой говори за сроковете? Аз сроковете ги прилагам само като доказателство, че е така. Процедура се открива в момента, в който започнат да текат сроковете. С избора на рецензента текат сроковете.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест Вие подкрепяте легалната дефиниция, че открита процедура е тази, по която вече са избрани рецензенти.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Колев не каза нещо, което сподели преди началото на заседанието – за таксите, което е от особена важност, защото става дума за немалки суми, които се плащат от съответната научна организация, висше училище или самата персона. Той казва така: за да може научният съвет да вземе решение да се разширява с още свои колеги, трябва да е внесена таксата. Ако таксата е, произволно казано, едно голямо четирицифрено число, то тогава наистина ще попаднем в неприятната ситуация да сме затворили някакъв кръг от хора, те може да са трима или осемнадесет, не знам колко, на които съответното висше училище или научна организация е платила таксата или те самите са платили, а ние ще ги препратим на процедура, която да тръгне сега по новия закон.
Затова ми се струва, съгласявайки се, че господин Станилов правилно отговори спрямо действащия закон. И това, което казахте Вие, господин председателю, е така спрямо действащия закон. Но ако искаме да бъдем адекватни към практиката, редно е от момента на зареждането на документите в научния съвет. Защото тогава още не е започнала процедурата, разбира се, не е открита процедурата. Но тогава може да настъпи фактът на плащането на таксата. Ако искаме да предпазим да няма такъв кръг от хора.
Но тъй като господин министърът ни каза няколко пъти, че ще става дума за огромен брой процедури, които са тръгнали във ВАК в момента, е въпрос да не отрежем част от тях. Това е моето мнение.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Понеже плащам такси десетина години, такса се плаща след като има решение за избор на рецензенти и дали ще има разширение или не. Защото когато документите отиват в научния съвет, те могат да стоят там месец-два, докато дойде време да се разберат в съвета.
Освен това, те като се разгледат, може да се върнат. Може да има нещо, което да не е така, както трябва. Може първичното звено, като е правило обсъждане, да е трябвало да се разшири или нещо друго и всъщност няма процедура. Процедура е, когато докладват, че са постъпили документи за дисертация на еди-каква си тема от еди-кой си. Първичното звено предлага пет имена за рецензенти. Ние ще изберем от тях двама.
Поради спецификата ние разширяваме или не съвета, след което председателят на съвета праща писмо на ректора и казва: Моля, дайте 4000 лв., защото аз трябва да платя хонорарите. Тогава има процедура. А то може да лежи и 6 месеца някой път. Ако аз съм шеф на съвет и искам да прецакам някого, ще го бавя и документите ще седят в кашоните.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, съображенията на министъра са правилни. Но възниква следният въпрос. След като аз депозирам моята работа в съвета, текат ли някакви срокове? Има ли срокове, до които примерно трябва да назначат рецензенти?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Работата Ви се депозира заедно с цялата документация от първичното звено. Има специално писмо, което го подписва директорът на научната организация или съответно шефът на съвета. Подписва и казва: приложено ви изпращаме документацията. И те определят заседанието, на което ще бъдат докладвани тези документи. На заседанието, когато се докладва, се прави план разширява ли се или не се разширява, кои рецензенти се избират и т.н. И от този момент започва да тече процедурата за защита.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моят въпрос е: в стария закон има ли задължение за срокове от момента на депозиране на материалите?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Не.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Има срок за рецензиите.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ама като си ги избрал.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин Имамов пита дали, като постъпят документите, тече някакъв срок да ги разгледа. Не тече срок. Както каза господин министърът, ако иска да ви прецака, шест месеца ще ги държи в кашоните.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Решението на научния съвет за избор на рецензент.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Решението на научния съвет за избор на рецензенти или разширение. Това е по-правилният текст. Защото казвам ви директно: фактурата се къса, когато вече има избрано разширение. Вие знаете, че оттогава процедурата е в ход. Така ли е, господин министър?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Трябва да има решение. Трябва да са влезли документите в съвета, да е обсъдена тази кандидатура за избрани рецензенти и всъщност това е първото заседание. Или разширение, да, трябва да има разширение. Но тези неща вървят паралелно.
Но въпросът е нас какво ни интересува. Изборът на рецензентите вече дава срока. Там има краен срок за рецензиите. И след като го обсъждат дадения човек, той не бива да бъде ощетен в никакъв случай.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вносителите Калнева – Митева и Михайлова желаят ли да вземат отношение?
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям нашето предложение по § 8.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Моето предложение комисията не го подкрепя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приети са нормите за преподавателска натовареност в нашето предложение и като текстове са отнесени към доцент и професор. Така че няма нужда от редакция на нашето предложение на този етап.
По-скоро ал. 2 предлага Министерският съвет да реши кога и какъв класификатор ще се изработи и приеме с постановление на Министерския съвет относно научните области, направления и специалности. Знаете, колеги, че към момента са два класификатора.
Моето предложение е текстът на вносителя да бъде ал. 1 на § 8, заедно с второто изречение, а именно, че за открити процедури се считат тези, по които има избрани рецензенти, а нашето предложение, ако го приемете, по § 8 да стане ал. 2 на § 8 по вносител.
Алинея 2 отпада.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз предлагам към това, което ще стане ал. 2 от вашето предложение, в която се предлага издаване на правилник за приложението на закона, да добавим, че в правилника се определя и правилникът на Арбитражния съвет. Тоест изречението, че в правилника се регламентират единните държавни изисквания по смисъла на чл. 1 и т.н., нормите за преподавателска натовареност съгласно член еди-кой си от закона – тук предлагам да добавим „правилника на Арбитражния съвет и други разпоредби по неговото приложение”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие предлагате „правилника на Арбитражния съвет” да влезе като текст в Правилника за приложение на закона.
Други предложения?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да гласуваме.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Също предлагам редакцията, която предложи господин Колев за второто изречение в ал. 1. Предлагам за второто изречение да гласуваме формулировката на господин Колев, която включва не само момента на избиране на рецензенти а „или разширението за разширение на научния съвет”.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател само искам да ви кажа защо. Разширението е гласувано, сумата е внесена и реално ако влезе в сила тази наша редакция, означава, че той няма да стигне до защита. Господин министър, знаете ситуацията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисля, че сме наясно, нямаме спор по въпроса.
Подлагам на гласуване § 8 с текста на вносителя, който комисията подкрепя, като ал. 1; предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители – като ал. 2; самата ал. 2 на нашето предложение отпада; с допълнението, което направи госпожа Михайлова, че в този Правилник за приложение на закона се разработват правилата и правилника за работа на Арбитражния съвет.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Класификатора включваме ли го?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Класификатора не го визираме в случая, защото това е акт на Министерския съвет и те да преценят докога ще действат сегашните стари класификатори и откога – нови и дали ще има нужда от нов. Това е въпрос на постановление на Министерския съвет, а не е въпрос на законодателна техника. Въпреки че ние сме го предложили в първоначалния вариант.
Има ли други становища? – Няма.
Който е съгласен с този вариант на § 8, моля да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
По § 9. Текстът на вносителя е следният:
„§ 9. В едномесечен срок от влизането в сила на закона висшите училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации привеждат правилниците си в съответствие с изискванията на този закон.”
Към този параграф има няколко предложения: на Стоичков, Станилов и група народни представители, на Михайлова – Калнева-Митева; на Валентина Богданова; на Лъчезар Тошев.
Имате думата, колеги.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това, което предлагам, е след думите „Селскостопанската академия” да се добавят думите „медицинските университети и университетските болници”.
Ние обсъждахме този казус преди това и смятам, че намерихме някакво решение на въпроса за университетските болници, които не вървят по промените в този закон. Така че по принцип смятам, че не може да има някой против това предложение. А точната формулировка комисията ще трябва да я даде в съответствие с дефиницията на научни организации, за която говорихме преди това. Така че не вярвам някой да възразява по принцип това предложение да получи подкрепа.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям нашето предложение по § 9, тъй като вече приехме, че ще бъде изработен Правилник за приложение на този етап. А ние сме предвидили това да бъде наредба.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Текстът, който аз от името на вносителите ще редактирам в нашето предложение за § 9. Нашето предложение, за разлика от предложението на вносителя, визира едномесечния срок след влизане в сила на Правилника за приложение на закона. В този срок научните организации и висшите училища изготвят своя правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Правилникът се приема от Академичния съвет. Тук се коригирам – вместо думите „се утвърждава от акредитационния съвет на НАОА” да се запише „се съгласува”.
И ако позволите, допълнително изречение във връзка със забележките, които бяха направени. Да се предвиди мълчаливото съгласие, в смисъл, ако не се получи мотивиран отказ в 14-дневен срок от получаване на правилника в НАОА, същият се счита за съгласуван, като производството е безплатно, ако считате, че трябва да засегнем и този финансов елемент. Това е корекцията, която аз си позволявам да направя в нашето предложение.
Имате ли становища и бележки по така направената редакция?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какво става, ако Акредитационният съвет има негативна оценка на този правилник? Какво се случва оттам нататък?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Безспорно това е важен въпрос. Защото след като компетентността е на НАОА да се съгласува, нашата логика е била да се видят съответствията между този правилник на научните училища и научните организации, съответствието му със закона и с Правилника за приложението му.
Оттук нататък не сме предвидили някаква санкционна процедура, за която Вие питате: какво става, ако не го съгласуваме? Но по линия на следакредитационния контрол съответната комисия би могла да упражни своя контрол, естествено с всички последици от това. Ние спираме дотук като разпоредба, като предложение, след което просто препращаме към Агенцията по оценка и акредитация и съответния следакредитационен контрол, който ще се грижи за съответствие на всички документи на висшите училища със закона, не само с този документ. Надявам се да съм Ви отговорил на въпроса.
Има ли въпроси?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Все пак да е ясно действието на следакредитационния контрол, това, че те ще проверяват дали в указан срок някакви несъответствия, приведени в рамките на изискванията, са факт. Това означава ли, ние поне ще напишем, ли, че дотогава, докато не бъде съгласуван този правилник, в съответното висше училище не могат да се осъществяват каквито ида било процедури, предвидени в този закон. Следва ли от това, че НАОА не го е съгласувала? Това беше въпросът на колегата Имамов и той е същностен. Това е въпросът, след като НАОА е в ролята на орган, който се произнася, дори и съгласувателен.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Според мене, господин председател, оценката на съответствието между правилника и закона е чисто юридически въпрос. Защо трябва да ангажираме акредитационния съвет? Чисто юридически въпрос. Според мене е по-добре да отпадне последната част на изречението последното изречение да бъде само така: „Правилникът се приема от Академичния съвет”.
Ако има несъответствия между правилника и закона, има редица начини, по които тези неща се коригират, включително и по съдебен път. Аз не съм юрист, но предполагам, че има такъв механизъм, по който би могло да решите такъв проблем.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да подкрепя господин Имамов, защото замисълът, който Вие казахте, за редакция е свързан с цялостния институционален контрол, който се упражнява върху всяко висше училище от Националната агенция за оценяване и акредитация.
С други думи, ако този правилник урежда такива несъответствия по време на институционална акредитация, той ще бъде обект на разговор между Агенцията и съответното висше училище. Така че мисля, че най-добрият вариант е този, който предложи господин Имамов.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Логиката, когато ние писахме това предложение е, че тези правилници се изработват от висшите училища и по тези правилници текат процедури. Ако няма жалби, но има опорочени процедури, нито НАОА, нито министърът, нито някой друг държавен орган или неправителствен, арбитражен орган ще знае за тези правилници, ще знае, че по тези правилници текат процедури и тези процедури се опорочават, ако няма жалба и сигнали. Освен служебното начало на министъра той планово да реши да направи проверка.
А що се касае по линия на акредитационния контрол и институционалната оценка, знаете, че те се правят през един некъс период от време до следващата акредитация и дотогава би могло да се работи по някакъв правилник, който не кореспондира със закона. Нали имахме притеснение в частност, че някои ВУЗ-ове могат да кажат: за академичната длъжност „професор” искаме само научна степен „доктор на науките” Край. Казват го. Правилникът е заключен в тяхното чекмедже, обявяват конкурси само с това порочно решение. няма жалби, няма сигнали, нито НАОА, нито министърът вземат отношение, защото не знаят за този правилник, който е в чекмеджето на ректора.
Това беше идеята. Аз съм съгласен с бележката, която направиха колегите Имамов и Богданова, че като кажем „а”, трябва да кажем и „б” – какво става, ако. Но това беше нашият мотив. Ако комисията приеме, аз не възразявам да спрем дотук, че правилникът се приема от Академичния съвет. Но казвам какви биха могли да бъдат подводните камъни.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тъй като аз подкрепих господин Имамов, да отговоря на Вашите притеснения.
Ако се появи такава порочна практика, тя не може да бъде оставена скрита. Тя ще стане публична, защото това са публични институции и съответно министърът има правото да изисква от Националната агенция за оценяване и акредитация да се извърши проверка.
Така че тези опасения са свързани с това служебно начало, за което Вие говорите. Няма от тази гледна точка основание за притеснение. По-скоро другото, на което обърнаха внимание колегите, може да създаде двусмислие. Затова нека да гласуваме в духа на това, което предложи господин Имамов.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие сте един от вносителите, колега Методиев. Така че, разбира се, с всички тези бележки, които направиха колегите нашето предложение завършва с текста „Правилникът се приема от Академичния съвет”. Накрая текстът се оттегля от вносителите.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Примерно в Българската академия на науките нямат академичен съвет. Кой им приема техния правилник? Селскостопанската академия също. Тези висши учебни заведения имат своята специфика.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Водещия ръководен орган.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Много е навременна бележката Ви, господин Колев. Да запишем така: „Правилникът се приема от Академичния съвет или от съответния ръководен орган на научната организация”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: С тази корекция подлагам на гласуване текста на § 9.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Поставям на гласуване предложението на Валентина Богданова.
Гласували: за 2, против 2, въздържали се 9.
Не се приема.
Предложението на колегата Лъчезар Тошев го приемаме по принцип, тъй като го приехме в останалите текстове. Те ще бъдат разписани в дефиницията на висшите училища и научните организации.
Преминаваме към § 10. Текстът на вносителя касае класификацията на специалностите на научните работници в Република България. Класификацията не се прилага от влизането в сила на този закон.
Към този текст на § 10 има постъпили предложения на Стоичков, Станилов и група народни представители и на Михайлова, Митева.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Въпреки че текстът за изработването на нов класификатор като Ваше предложение отпадна, все пак аз, господин министър, искам да изясним готвим ли нов класификатор и идеята за него каква е. Защото така или иначе действието на сегашния ще бъде сложно при действието на този закон.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Имаше идея.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Идеята, че го заменяме с деветте научни области, не е аргумент. Това е временно явление.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не е временно явление. Това е най-доброто, което би трябвало да се случи.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: господин председател, колеги! Знаете, че когато започнахме корекциите по този закон, при всички положения ние говорехме за нов класификатор.
Давам пример само в две направления. Психологията има 18 шифъра, а икономиката – 24. Сами разбирате, че този закон не е приложим без нов класификатор Така че, господин министър, ние на Вас прехвърлихме отговорността Министерството на образованието да направи новия класификатор. Все пак да чуем Вашето мнение..
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Нали ви казах, че на тези 9 направления ще стъпим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други въпроси?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да оттеглим нашето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ние оттегляме нашето предложение, тъй като го инкорпорирахме към § 8, ал. 2 – Правилника за приложение на закона.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: И ние оттегляме нашето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Следва формално да гласуваме предложението на вносителя по § 10. Или вносителят ще си оттегли своето предложение за класификаторите?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Оттеглете го, защото следващият въпрос е какво правим с тези, които ще получат документите си...
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз го оттеглям.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За протокола - формално гласуваме, че се отхвърля.
Преминаваме към § 11.
Текстът на вносителя е: „§ 11. Законът за научните степени и научните звания се отменя.”
Към текста на вносителя е постъпило едно предложение – на Стоичков, Станилов и група народни представители, а именно текстът на параграфа да се измени така: „В тримесечен срок от влизането на закона в сила НАОА изготвя национална листа на арбитри и национална листа на журита”.
Имате думата, колеги.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заменяме текста на § 11, предложен от вносителя, със съвсем нов текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Точно така, отменя се.
По всяка вероятност ще се наложи във връзка с този § 11 да се върнем към началото на разпоредбите за научното жури, тъй като предложението е да има една национална листа. В този смисъл приехме предложението на Михайлова и Калнева – Митева ограничението да бъде едно и също лице да не е участвало в журиране като научно жури, ако е избрано да участва като арбитър. Но листата да бъде. Това беше предложението. В този смисъл ние трябва да редактираме нашето предложение, че в тримесечен срок от влизане на закона в сила НАОА изготвя национална листа на журита и арбитри.
Имате ли други становища по този текст?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Една корекция – „жури” означава нещо общо, а арбитърът е отделна личност. Някак си друга трябва да бъде формулировката. Аз не мога да кажа: Аз съм жури, но мога да кажа: АЗ съм арбитър.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Арбитри и членове на журито.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Текстът да стане така: „В тримесечен срок от влизането на закона в сила НАОА изготвя национална листа на членове на журита и арбитри.”
Който е съгласен с тази формулировка на текста на § 11, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
По § 12. Текстът на вносителя се отнася до изменение в сега действащия Закон за висшето образование.
Към този параграф са постъпили предложения на: предложения: на Стоичков, Станилов и група народни представители, на Михайлова и Калнева-Митева и на Валентина Богданова.
Имате думата, колеги.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: По § 12 аз оттеглям нашето първоначално предложение, но ще направя предложение, за да не утежняваме Преходните и заключителни разпоредби с този текст, който сме предложили първоначално - § 12 от Преходните и заключителни разпоредби да се запише така: „Навсякъде думите „научни специалности” се заменят с „докторски програми”, като в последващ параграф дадем определение на „докторска програма”. А именно: „Докторска програма” е акредитирана програма на висше училище или научна организация в област на висшето образование за провеждане на обучение на докторанти.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще му намерим систематичното място на това, което казвате, тъй като тук този параграф касае изменението на Закона за висшето образование.
Имате думата по предложената ни дефиниция за „докторска програма”.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз имам един въпрос. Очевидно е, че по съответствието между този закон и Закона за висшето образование водихме тогава, когато коментирахме кой може да обучава докторанти. Вие не приехте моя текст, който искаше това да бъдат тези, които при акредитацията са получили много добра оценка по съответната научна специалност.
Коментирахме, че специалният закон определя новото значение на базовия закон – Закона за висшето образование. Предстои приемането на Закон за висшето образование. Ние ще стигнем до коментара дали понятието „хабилитирани лица” вече има смисъл или няма в рамките на този закон, нещо, за което Вие говорите.
Но аз ви предлагам да не вървим към дефиниране на тези записи и понятия, още повече, че това, което Вие сте предложили, господин председател, е това, което привежда Закона за висшето образование в съответствие със закона, приеман сега.
Оттам нататък защо ни е нужно днес да заменяте едното с другото, дори то да звучи много добре? То ще прозвучи така след известно време, когато Законът за висшето образование влезе в тази комисия.
Не виждам смисъл от толкова сериозни и задълбочени промени. Те няма да решат кой знае какво от действието на този закон.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако позволите и аз да кажа няколко думи.
Аз се въздържам да правя коментар, защото ми трябва текст на оригиналния закон, а аз го нямам пред себе си. Така че мисля, че е по-добре да отложим разсъжденията си и решението на този въпрос за по-късно. Мисля, че така или иначе предстои да се гледа този закон.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз се обръщам към колегата Митева с една молба. Тъй като това е наистина въпрос на Закона за висшето образование, нека да не го дискутираме сега. И без това утежнихме с много дискусии този законопроект. Ако приемем, че има такъв въпрос, на който трябва да се реагира бързо, то е само една кратка промяна на Закона за висшето образование, преди да влезе законопроект за висшето образование. Това е съгласуване с министерството и с Министерския съвет, което може да се направи, да се види във времето как ще се случват нещата. И ако видим, че в следващите три месеца е необходимо тази дефиниция да се появи в Закона за висше образование, всички да сме съгласни, че ще направим тази дефиниция и ще го променим. Защото това е работа наистина за седмица до две, ако решим да го направим с общо съгласие. Няма да има никакъв проблем. Но сега наистина да не се занимаваме.
Това ми е молбата, защото това е част от Закона за висше образование. А предстои да бъде гледан нов Закон за висшето образование. И сега малко ад хок да решим тази задача – дефиниция на научно-образователната степен „доктор”, която явно е нужна за акредитацията на докторските програми, ще ни бъде наистина трудно.
Така че това ми е молбата към колегата.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз искам само да ви кажа, че това е предложение по съвет на юристи, с които сме разговаряли, от Министерството на образованието, младежта и науката. И тъй като преди това в закона се говори за докторска програма, все пак смятам, че трябва да имаме определение какво е „докторска програма”. Да дадем това определение тук в закона в Преходните и заключителни разпоредби”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбира се, аз ще подложа на гласуване това предложение. Но ако искате, да се концентрираме около първоначалния текст за изменението на Закона за висшето образование, с оглед синхронизирането на този закон. Текстът на вносителя е пред вас. Предложенията на народните представители са пред вас.
Последното предложение на Михайлова и Митева беше оттеглено.
Ние, от своя страна, като вносители следва да редактираме нашето предложение за текста, че навсякъде в закона думите „Закон за научните степени и научните звания” се заменя с текста „Закон за развитие на академичния състав” – заглавието, което приехме.
В чл. 21, ал. 4 нашето предложение за редакция също не е актуално, защото ние предложихме, че само висшите училища с много добра оценка при акредитацията имат право да дават научна степен. А текстът на Закона за висшето образование е „много добра” или „добра”. В този смисъл точка 2 към момента не е актуална.
Точка 4 от нашето предложение: „В чл. 48, ал. 1, т. 2 думите „старши асистент” се заличава, защото „главен асистент” беше възстановен.
Подточка „б” следва ние, вносителите, да я оттеглим като текст.
И в чл. 77, ал. 3 думата „две” се замества с думата „едно”. Ставаше въпрос за брой на трудови договори на хабилитирано лице при акредитация на висши училища. Приехме, че има само по едно основно трудово правоотношение.
И другият текст по т. 7 е редакционен.
Това са корекциите по нашето предложение.
Имате думата. Виждам, че текстът на вносителя за ал. 2: „Длъжностите на нехабилитираните лица са „стажант асистент” и „преподавател по практически дисциплини” и се заемат при условията и по реда на закона” също не е актуален.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това не е актуално и аз предлагам да се оттегли.
По ал. 1. В промяната, която направихме, има два вида асистенти – „асистент” и „главен асистент”. Просто в ал. 1 трябва да се добави и „главен асистент”, ако ще се обсъжда текстът на вносителя.
Към текста: „Академични длъжности са „асистент” – и тук трябва да се добави „главен асистент”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, че това, което е в основния текст, приет на първо четене, следва да се приеме по принцип с тези уговорки, които се направиха, и да гласуваме само този текст, който ние сме внесли. Защото те са взаимно покриващи се.
Това, което каза господин министърът, се отнася до окончателния текст на комисията. Нали така? Тоест, ще правим едно гласуване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз предлагам да бъде така: гласуваме текста на вносителя, по принцип подкрепяме – ако подкрепим – нашето предложение с корекциите, които направих, и се получава текстът на комисията, който изчетох преди малко, с добавката, която направи министърът в неговия текст.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз настоявам за определението на „докторска програма”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Въпреки че тук не му е систематичното място, подлагам на гласуване определението за „докторска програма”. А ние ще му намерим систематичното място.
Който е „за” това определение на „докторска програма”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
По § 13. Текстът на вносителя е:
„13. В чл. 20 от Закона за обществените библиотеки (обн., ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 74 от 2009 г.) думите „Закона за научните степени и научните звания” се заменят със „Закона за развитието на академичния състав в Република България”.
Има предложения на: Стоичков, Станилов и група народни представители и предложение на колегата Лъчезар Тошев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да гласуваме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Проблемът е, че не само в Закона за обществените библиотеки се използва терминологията, а и в много други закони.
Ние оттегляме нашето предложение. Ще гласуваме текста на вносителя.
Който е за текста на вносителя за § 13, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Има предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
След § 13 се създава нов параграф със следния текст: „В Закона за лечебните заведения, чл. 80, ал. 1, т. 1 към съществуващия текст се добавят и думите „както и професори-изследователи, доценти-изследователи и асистенти-изследователи, които са специалисти в областта на медицината, биологията, химията и физиката.”
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тук трябва да модифицирам това предложение, тъй като комисията се обедини около предложението да няма допълнителни тирета и да се добавя думата „изследователи”, а да бъдат само „професори”, „доценти” и „асистенти”. Следователно това предложение трябва да гласи така: „както и професори, доценти и асистенти, които са специалисти в областта на медицината, биологията, химията и физиката.” Става въпрос за преназначаването на научните сътрудници и старши научните сътрудници в университетските болници, въпрос, който ние разгледахме в този закон. Но това е от другия закон – за преназначаване. В момента там е записано само за тези, които са лекари, тоест имат медицинска специалност. Докато там има също физици, има други специалности, които са оставени, които просто са забравени.
В момента аз поставям този въпрос, тъй като започнахме да им решаваме проблема. Да го решим и в този закон с тази добавка.
Ето например в радиологията има и физици, не са всичките лекари. Ние не можем да кажем, че се преназначават само лекарите, а останалите не. Затова съм предложил това решение. Те са научни сътрудници или старши научни сътрудници и асистенти.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да го подкрепим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министър, становище по това предложение?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да го подкрепим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предлага се да се редактира в текста без думите „изследователи”.
Колега Тошев, референтите предлагат действащия текст на чл. 80. По него са разписани асистентите, старши асистентите, главни асистенти, доценти и професори.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Които се преназначават. Става въпрос да се добавят тези, които са научни сътрудници, които са специалисти не само в областта на медицината.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз не възразявам. Текстът е логичен. Само да не стане тавтология, да не стане припокриване.
Ако позволите, да прочета чл. 80, ал. 1, т. 1: „Персоналът на лечебните заведения се състои от лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти и други специалисти с образователна-квалификационна степен „магистър” или „доктор”, участващи в диагностично-лечебния процес, а в университетските болници – от лекари-преподаватели и лекари по дентална медицина, преподаватели, асистенти, старши асистенти, главни асистенти, доценти и професори.”
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: А тук става въпрос за тези, които са в момента научни сътрудници или старши научни сътрудници, които също трябва да влязат в този списък. Иначе остават извън. За тях говорим. Те сега ще получат новите си титли, обаче ако не ги запишем в този текст, тогава какво ще стане?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще получат длъжности. Ще бъдат назначени на нови длъжности.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колегата Тошев е прав. Но ние навсякъде в § 4 или 5 казахме, че заварените доценти и професори отговарят на академичната длъжност „доцент” и „професор” по новия закон. И направихме корелация – „асистент”, „главен асистент” и „старши асистент” с и без докторска степен на какво отговарят по новия закон.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Но тук, както Вие прочетохте, става въпрос за лекари и за зъболекари – дентални лекари. Не са само такива. Има и други специалности.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисълта ми е, че според Вашето предложение след този текст ще трябва наново да повторим текста „асистенти”, „доценти” и „професори”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че колегата Тошев акцентира не върху това, защото това е приключен въпрос в текстовете на закона. Ясно е какви са длъжностите. Не могат да ги назначат вече на длъжност „научен сътрудник”. Ще ги назначават като „асистент” и „главен асистент”. Но той казва – в областта на медицината, биологията, химията и физиката. Тоест той изброява областите на научно дирене, знание и приложение. И това трябва да бъде допълнено. А не самите наименования, които нямат смисъл. Вие сте прав, господин председател. Затова текстът трябва да бъде така: „както и в областите на медицината, биологията, химията и физиката”. Това да е допълненият текст. Да се допълнят само тези области на науката.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Тошев, приемате ли тази редакция?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По принцип я приемам. Мисля, че когато се редактира окончателният текст, вие ще го погледнете още веднъж много внимателно, за да не се изпусне нещо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: С тази корекция, която беше направена от господин Методиев, подлагам текста на гласуване.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 14. Той касае Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Предложението е т. 27 да се отмени.
Предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители е § 14 да отпадне.
В същия смисъл е предложението на колегата Лъчезар Тошев.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз оттеглям текста.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуваме отпадане на § 14.
Приема се единодушно.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тъй като приключихме, господин председател, с основния текст, минахме и последната разпоредба, процедурата ми е следната. Вие споменахте, че до петък трябва да се огледат текстовете редакционно, за да няма някаква грешка. Моето предложение е да се говори с администрацията на Народното събрание, включително с отдела „Финални текстове” и да им дадем права като комисия, понеже много бяха предложенията, работи се около три месеца, да се направи един преглед – систематичен, структурен и редакционен, - всичко това е в така наречените финални текстове, преди доклада за второ четене, за да може да се улесни процедурата по второ четене в пленарната зала.
Моля Ви да се приеме тази процедура.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбира се, аз подкрепям това предложение и то ще бъде направено. Това е смисълът на тази дирекция „Финални текстове” – да коригира несъответствия, ако има такива, и законодателни техники. Апелирам и към членовете на комисията за активна позиция, ако има нещо, което да не е довидяно.
Има няколко текста, към които трябва да се върнем.
Текстовете, които се предлага да се прегласуват, касаят, на първо място, чл. 4, ал. 2 - състава на журито и изискването за стаж. Изискването за стаж тук е 3 години и беше казано, че това неоснователно ограничава правата на всички хабилитирани лица и се обвързва неоснователно с тригодишен срок след хабилитация.
Предложението се отнася до чл. 4, ал. 2, в изречение трето, което гласи: „Националната листа включва хабилитирани лица – български или чуждестранни граждани, със стаж най-малко 3 години след избирането им за „доцент” или „професор”, по предложение на висшите училища или научни организации, МОМН и НАОА”.
Предложението, което следва да обсъдим, е текстът „със стаж най-малко 3 години след избирането им” да отпадне. Като тук има един подвъпрос – ще изискваме ли да са доценти и професори. Моето предложение е да изискваме да са доценти и професори, въпреки че беше казано, че някои чужди граждани няма да са доценти и професори, а ще са „доктори” в съответна научна област и по тази причина няма да можем да ги включим в Националната листа.
Това са просто въпроси, които трябва да ги обсъдим наново, защото се повдигнаха допълнителни питания.
Има ли други становища?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Понятието, господин председател, „хабилитирани лица” важи за българската система. Тук пише: „хабилитирани лица – български или чуждестранни граждани”. Какво значи хабилитирано чуждестранно лице? Има ли някаква уеднаквена система във всички държави, където доцентите и професорите са хабилитирани?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз затова поставям този въпрос на преразглеждане, тъй като този текст беше приет, но действително породи допълнителни въпроси. Текстът, който може да се предложи, е, че в Националната листа се включват български или чуждестранни граждани с научна степен по предложение и т.н. Тоест да спрем дотук.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Към съществуващия текст, за да не започнем много дълга дискусия, имам редакционно предложение, за да решим казусите, които поставихте Вие и господин Имамов – „включва български хабилитирани лица и чуждестранни учени”, при което автоматично отпада „хабилитирани” пред „чуждестранни учени”, защото няма „или”, а тези хора стават „чуждестранни учени”. „Учен” може да бъде и докторът, може да бъде всякакъв човек. Или да стане „хабилитирани български учени” за българите и „чуждестранни учени” и да се махне срокът от 3 години. По този начин се отговаря като редакция на двете питания, а и по смисъл.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Но, колега Методиев, ако позволите, все пак към „учени чужди лица” трябва да кажем „с научна степен”. Иначе какво разбираме под „чужди учени”?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз преди малко казах, че това, което колегите предлагат като определение на понятието „хабилитирани лица” ще стане важно след малко. Вие искате да кажете, че всеки, който е придобил научната степен „доктор” влиза в това научно жури. Това ли значи?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма такова нещо.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: А какво значи? Аз това чух преди малко.
Твърдите, че всеки, който заема академичната длъжност „професор” или „доцент” по предложение на висше училище, неясно защо и на НАОА и на министъра, е в състава на Националната листа? Това ли е? Без претенции за стаж. Ако някой те предложи обаче.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Богданова, въпросите са два. Първо, въпросът за стажа – дали да го има, дали да го няма.
Вторият въпрос касае дефиниране на „хабилитираните лица”, отнесено към „чуждестранни граждани” как ще звучи, както каза колегата Имамов.
Но на мене като че ли не ми се струва за логично да въвеждаме едни изисквания българските граждани да са хабилитирани, тоест доценти и професори, а чуждите граждани да са само с докторска степен. Тоест опасявам се, че не сме на равна нога и дискриминираме по този принцип член на жури, независимо дали е от Белгия или от България, ако ще да е най-голямото светило в съответната научна област. Критерият трябва да е един за всички.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Темата за дискриминиране щеше да е вярна, ако съществуваше стандарт и се излиза от този стандарт. Този стандарт засяга, както казва господин Имамов, не само България, но засяга страните – членки на Европейския съюз. Такъв стандарт няма. Така че тук не полагаме дискриминационни условия. Тук се опитваме да решим друга задача, която господин министърът няколко пъти дава като пример през собствената си специалност, а и не само през неговата. Има хора на науката извън България, които са силни имена, силни учени и същевременно са само „доктори”.
Ето защо, за да не се завъртаме обратно в тази дискусия, много ви моля, не я пускайте, нека да се съсредоточим върху редакцията на текста. В текста трябва да съществуват две неща. Едното е българските учени да бъдат хабилитирани, тоест „доценти” и „професори”, а към чуждестранните учени да няма изискване, освен научна степен, както Вие казахте. И да няма стаж.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да добавя нещо. и понеже чуждестранните учени се оценяват от българските институции, за да бъдат предложени за Националната листа, презумпция е, че те ще бъдат наистина хора с висока квалификация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Според мене това е приемлива редакция.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да гласуваме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Моля да гласуваме предложената редакция.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Колеги, позволявам си да ви обърна внимание на изискванията за „главен асистент”, „доцент” и „професор”.
При „главен асистент” и „доцент” искахме съответствие при заемане на академичната длъжност с придобитата научна степен.
При „професор” това съответствие с научната степен не го изискваме.
Следва да синхронизираме тези текстове, които ще ви ги посоча конкретно – текстовете, които касаят „главен асистент”, „доцент” и „професор”.
Пак повтарям, при „професор” няма изискване да има съответствие длъжност – степен, може да са от различни области, докато при „главен асистент” и „доцент” казахме, че тези лица заемат съответните академични длъжности в симетрия с докторската си научна степен. „доктор” по право става „главен асистент” и „доцент” в Юридическия факултет, но не става доцент по икономика. Докато „докторът” по право може да стане професор по икономика.
Този разнобой, ако е разнобой, трябва да го обсъдим и да го синхронизираме в съответните текстове, които ще посоча.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз смятам следното, на база на предишните дискусии. „Доктор”, „асистент” и „главен асистент” се побраха в една категория, която за улеснение, за да не говоря дълго, е категорията на чираците в един занаят. Доцентът и професорът съответно са калфата и майсторът в занаята.
Говоря по този начин, просто за да не говоря дълго, защото мисля, че се уморихме да говорим едни и същи неща.
След като казахме, че взимаме от практиката в България и отделяме „доцент” и „професор” като хабилитирани лица, то нормално е за тях да има еднакво отношение в текста на закона. И след като господин министърът няколко пъти заявява волята на вносителя, че интердисциплинарният подход е подходът на бъдещето, ние не ограничаваме докторът по право да стане професор по право, но даваме възможност на доктора по право да стане и доцент или професор в друга област, където той се е профилирал след известено време в наука, в преподаване и пр. Което мисля, че се нарича и европейският опит или, да го кажем, евроатлантическият опит или практика.
Затова предложението ми към колегите е по принцип да не четем сега текстовете, за да ги редактираме, защото това няма никакъв смисъл, а да дадем волята си, че доцентите и професорите имат общ статут от гледна точка на тези изисквания. И това да се направи като редакция в съответния текст или текстове.
Това е моето предложение. Считайте го и като процедурно, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други предложения? – Няма.
Това предложение, което направи колегата Методиев, касае чл. 25, ал. 1, в която сме дефинирали, че доцентът следва да кандидатства за академична длъжност в съответната научна област на защитената научна степен.
Това, което се предлага в момента от колегата Методиев, е доцентът да не бъде обвързан с научната област на своя докторат, независимо от получената длъжностна степен да заеме и различна академична длъжност в различна научна област.
Аз лично бих подкрепил това предложение. Докато за „главен асистент” нека да си остане като един първи етап в кариерното развитие да има все пак коридор на развитие.
Който е съгласен с така направеното предложение, което ще бъде редактирано и съотнесено, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По чл. 31, който стана чл. 28. Асистентът го назначихме вече на срочен трудов договор, като имаше предложение за срок до пет години. Но не гласувахме петте години като краен срок на срочния трудов договор.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, тогава презумпцията беше – срочен до пет години. Но Вие казахте, че юридически максималният срок за срочен трудов договор е 3 години.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Така казаха и от КНСБ.
Доцент Вълчева, искате ли да вземете кратко становище по въпроса – за „асистент” на срочен трудов договор да записваме ли, че е до пет години или е достатъчно да запишем „срочен трудов договор”?
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Много умувахме по текстовете за настоящите асистенти и за това, което трябва да се случва в тяхното битие по новия закон.
Но конкретно на Вашия въпрос. Аз смятам, че висшите училища, които са автономни и в Закона за висшето образование има посветен текст на това, могат да се справят с това изискване да има срочен трудово договор в рамките на определените години. Дали те ще бъдат 5 или 3 или 7, зависи от спецификата на висшето училище, тъй като имаме висши училища с регулирани професии – това са медицинските висши училища, в областта на правото също е така. Тоест в тези области имаме задължителни пет години за магистърска степен, има след това срок, посочен за специализация. При юристите пък има лиценз, утвърждаване от Министерството на правосъдието. Има такива различни процедури.
Затова смятам, че по някакъв начин във висшите училища ще се справим с подобни срокове. Но е добре те да бъдат посочени в правилниците. Защото научните организации като БАН, Селскостопанската академия или други такива научни организации към министерствата не знам как могат да се справят с това.
В момента дори ние имаме проблем по Закона за висше образование с дефиницията на научната организация – кой трябва да посочи, че е такава, на какво трябва да отговаря тя. Тук има доста да се работи в законодателството.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако съм Ви разбрал правилно, не е нужно да слагаме краен срок „до 5 години”. „Срочен трудов договор” е достатъчен. Така ли казвате?
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Така е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест не се налага прегласуване на този текст.
Останаха две разпоредби, колеги.
Първата е в чл. 36, която отложихме за гласуване - по предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители за освобождаване от академични длъжности.
Текстът, който ще ви предложа, е редакция на текста, който имате, без т. 1. Тъй като в т. 1 се регламентира Кодексът на труда, чл. 330. Благодаря за становището на КНСБ в тази насока.
„Чл. 36, ал. 1. Освобождава се от академична длъжност лице:
1. когато бъде установено, че трудовете, въз основа на които е дадена научната степен или значителна част от тях, са написани или създадени от другиго;
2. при избора на което член на жури или на факултетен/научен съвет е дал становище, вследствие на извършено престъпление, установено с влязла в сила присъда;
3. което е получило отрицателна оценка при две последователни атестации.
Ал. 2. В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 се отнема и придобитата научна степен.”
Първоначалната логика на това предложение е самият ректор на висшите училища или директор на научни организации да има контролни функции. Когато безспорно е установено плагиатство, когато безспорно е налице влязла в сила присъда, когато безспорно са налице две отрицателни оценки от атестации, ректорът да може да се произнася да освобождава от академична длъжност, съответно да отнема дадените вече научни степени при тези две хипотези.
Това е редакцията, която предлагам на вашето внимание с различията, които виждате в първоначалния текст, който съм представил.
Алинеи 2, 3 и 4 се преномерират съответно в ал. 3, 4 и 5.
Имате ли становища по тези разпоредби?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Има несъответствие - научна степен не може да се отнема при две отрицателни атестации. Може да бъде освободен от длъжност, но не и да се отнема научната степен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Точно така е записано: „В случаите на ал. 1, т. 1 и 2”. А точки 1 и 2 са плагиатство и престъпление на журито.
А т. 3 е атестацията.
Естествено човек като си е взел научната степен „доктор”, последващите атестации не могат да я отнемат. Нямате го текста, затова аз пак ще го повторя:
Освобождава се от академична длъжност лице:
Първата хипотеза е на плагиатство;
Втората хипотеза – т. 2, е на престъпление, извършено от член на жури;
Третата хипотеза е отрицателна оценка при атестации.
В ал. 2 се казва, че при първите две хипотези се отнема и научна степен 9 при плагиатство и престъпление. Нямате текста пред вас, затова го повтарям няколко пъти.
Други становища? – Не виждам.
Поставям на гласуване този текст. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Редакция на чл. 37. Член 37 го имате в първоначален вариант. Редакцията, която предлагам, е следната:
„Чл. 37, ал. 1. Освобождаването от академична длъжност по чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 и отнемането на научната степен по чл. 36, ал. 2 се отразяват при атестирането на висшето училище или научната организация, провела съответната процедура, както и при атестирането на членовете на съответното жури, заемащи академична длъжност.”
Това е своего рода санкция не само за лицата, а и за институциите, които са провели процедурата, респективно са предложили членовете на журито.
Има ли други становища по редакцията на ал. 1 на чл. 37? – Не виждам.
Подлагам на гласуване тази редакция, заедно с ал. 2 и 3 на чл. 37.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Господин министър, в чл. 32 имате разпоредба на вносителя.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Оттеглям това предложение. Защото ги няма тези длъжности – „стажант асистент” и другите.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Казаха ми, че не сме го направили като техника.
Министър Игнатов оттегли този текст. Гласуваме текста да отпадане.
Приема се единодушно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Текстът, който са ми предложили референтите, е съответен параграф в Допълнителните разпоредби: „В едномесечен срок от влизане в сила на закона Министерският съвет внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон”.
Това е с оглед правната симетрия и уеднаквяване на терминологията и на процедурата.
Имате ли други становища по този въпрос? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем този текст, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Имате ли други бележки по така приетия закон? – Няма.
Колеги, искам да благодаря на колегите-роми, младежи – бакалавъри и магистри, които присъстваха на заседанието на нашата комисия. Заповядайте по всяко време. Вие сте бъдещите доктори, доценти и професори по този закон. Благодаря ви.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,50 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Огнян Стоичков)
71315