---

П Р О Т О К О Л

На 24 март 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Ръководството на Българската академия на науките във връзка с реформите.

2. Разни.

На заседанието присъства Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, акад. Никола Съботинов – председател на БАН, Стефан Хаджитодоров – научен секретар.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.

- о -

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Проектодневният ред, така, както сте информирани, уважаеми членове на комисията, е следният:
1. Изслушване на Ръководството на Българската академия на науките във връзка с реформите.
2. Разни.
Имате ли други предложения по проектодневния ред? - Няма.
Моля да гласуваме проектодневния ред.
Приема се единодушно.
Имам удоволствието да представя акад. Съботинов и ръководството на Българската академия на науките, да им благодаря, че се отзоваха на нашата покана от началото на месец март за изслушване в Комисията по образованието и науката.
Целта на това изслушване, колеги, е, на първо място, да бъдем информирани за хода на реформите, които текат в академията;
На второ място, да бъдем информирани за очакваните резултати и сроковете за тяхното постигане, тоест това, което към момента имаме като стратегия и концепция за преструктурирането и реформирането на Българската академия на науките, кога във времето се очаква да приключи и какви са прогнозните резултати от различно естество, включително и във финансов аспект;
И на трето, но не последно място, да се прецени дали са необходими законодателни промени в тази област, дали законът за Българската академия на науките отговаря на изискванията към днешна дата, дали добре урежда обществените отношения в тази материя или се нуждае от усъвършенстване в тази насока.
Процедурата, която предлагам да обсъдим и да приемем като начин на изслушване, е следната. Разбира се, първо акад. Съботинов да ни запознае с основните приоритети на тази реформа както в стратегически аспект, така и като конкретен план за действие с ясно очертани стъпки и срокове за тяхното изпълнение. След това, разбира се, членовете на Комисията по образованието и науката ще зададат своите въпроси, ще изкажат своето становище и критични бележки, ако има такива. Ако комисията прецени, бихме могли след това да дадем думата за кратки становища и на гостите, които присъстват в залата.
За всички ни е ясно, че на една среща в рамките на няколко часа едва ли ще може да обхванем цялата тема, която е мащабна. Затова в предварителния разговор, който проведохме с акад. Съботинов, нашето намерение, което искам да споделя с вас, е това да бъде първата среща от поредица срещи, като втората ще бъде в по-широк обществен формат, с покана на медии, на други заинтересовани лица, работодателски организации, които и днес присъстват на това изслушване. Тази втора среща вече ще бъде тези бележки, критики, становища, ако имаме като членове на комисията, тяхното реално изпълнение след определен срок от време да бъдат поставени, когато ще направим това обществено обсъждане във формат на кръгла маса – членовете на комисията и ръководството на Българската академия на науките, за това какво е свършено след месец-два, в зависимост от бележките, които имаме към вас и в зависимост от сроковете, с които вие ще ни запознаете, за реформата в БАН.
Поканили сме министъра на образованието господин Игнатов.
Имате ли други виждания по процедурата, с която аз ви запознах, която ви предлагам като програма за работа? – Не виждам.
В такъв случай ми позволете да дам думата на акад. Съботинов, който беше любезен да предостави обширен и мащабен обем от информация, която включва общата част на международната оценка от месец ноември 2009 година, предложения за структурна реформа на БАН, справка за бюджетната субсидия за 2009 година, която е размножена, правилата за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН относно извършени структурни промени в БАН и преустройството на нейните самостоятелни научни звена, справочници, годишния отчет за 2008 година, проект за структурата на Българската академия на науките, както и информация за Централното управление и структура, организации и финанси.
В по-късен етап, ако ми позволите, аз ще ви запозная и с одит на Сметната палата от 2007 – 2009 година, който също представлява интерес в хода на реформата и дискусията. Защото според мене много голяма част от критичните оценки и препоръки в международната оценка от месец ноември 2009 година във финансов аспект е дадена от Сметната палата още за периода 2007, 2008 и 2009 година. Тоест имаме много теми за обсъждане, колеги.
Давам думата на акад. Съботинов.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Уважаеми господин председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към Четиридесет и първото народно събрание! Уважаеми господин министър на образованието, младежта и науката! Уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да ви благодаря за поканата да изслушате информация от ръководството на Българската академия на науките за реформите, които протичат в Българската академия на науките.
Преди да започна моето детайлно изложение, искам да ви кажа, че още с поемането на поста председател на Българската академия на науките през юли 2008 година, в моята програма като ръководител на Българската академия на науките ясно и точно беше декларирано, че аз заемам този пост с ясното желание да реформираме Българската академия на науките. Това е ясно и точно казано в моята уводна реч и встъпително слово пред ръководството, пред Общото събрание, което показва твърдото ми желание да променим Българската академия на науките.
Още тогава аз декларирах, че за да стане това, като първа крачка в този процес е необходим международен одит на Българската академия на науките. Това беше изключително важно като основа и предпоставка, която да ни позволи по-нататъшни действия в реформата на Българската академия на науките.
За нас беше изключително неприятно, че в продължение на три години средствата за наука от брутния вътрешен продукт оставаха непроменена – 2007, 2008, 2009 година с аргумента, че качеството и нивото на българската наука е ниско и в такава система не трябва да се влизат пари. Това още веднъж ме накара убедително да обявя, че желателно и много важно е да се направи сериозна международна оценка на Академията, такава оценка, каквато на никоя организация в тази област до този момент не беше правена.
И така, първият момент, първият етап, първата крачка беше именно оценката на Българската академия на науките. Затова в края на 2008 година ние се обърнахме с молба към Европейската научна фондация, най-авторитетната научна организация, отговаряща за развитието на науката в Европа и Асоциацията на всички европейски академии на науките с молба да организират – забележете, да организират международна оценка на нашата Академия. Ние бяхме изключително щастливи, че те приеха това.
Ние решихме да пристъпим към този важен ход, разбира се, рискувайки всичко, тъй като знаем какво е нивото и как се оценява науката в цяла Европа. Тоест ние представихме нашата Академия на европейско ниво и очаквахме резултатите от този одит.
По-нататък Европейската научна фондация започна организирането на тази оценка.
За оценката използва методика, избрана от Кралската Холандска академия на науките, Асоциацията на научните институции в Холандия и в същото време Асоциацията на холандските университети.
На базата на тази методика те организираха 40 независими, непознати за нас експерти от всички европейски страни. Те решиха, че трябва да се атестира академията за петгодишен период, разделен в четири направления: природоматематически и инженерни науки, биологически науки, науки за земята, обществени и хуманитарни науки и един контролен панел, който да контролира цялата дейност по експертизата и експертната оценка на академията.
Започна един тежък и дълъг, продължителен процес. Цялата организация беше направена от академията по тяхно желание. Бяха събрани всички материали от всеки един институт поотделно. Най-детайлно, в определен срок бяха изпратени събраните материали в Брюксел, където продължи действието на тези 40 експерти. След като се запознаха детайлно със състоянието на научните изследвания във всички области, започна на място проверка на Българската академия на науките.
В продължение на 15 дни на място бяха обследвани всички институти на академията, след което се прибраха и започнаха да правят своите заключения.
Академията беше оценена в три основни направления: качество и продуктивност; перспективност; връзка на научните изследвания с обществото. Тези оценки бяха по категории „а”, „в”, „с” и „d” - първата оценка, а втората само „а”, „в” и „с”.
На 30 ноември 2009 година приключи окончателно тази експертна оценка. Всичко беше видимо и представено пред българското общество. Комисията и председателят на комисията, който оглавяваше цялата тази експертна оценка – проф. Ван Дойнен, докладва и всичко това беше огласено в една пресконференция. За наше най-голямо щастие генералното заключение беше: В Българската академия на науките се провеждат научни изследвания на добро международно ниво. Някои от тези изследвания са видими за световната наука. И всичко това се извършва при учудващо ниско финансиране.
Ето, това беше резултатът и крайното заключение в петте тома, които ние сме ви представили тук. За нас това беше изключително важно събитие, което ясно ни даде основание да продължим по-нататък реформите в Българската академия на науките. Ние се радвахме, защото това беше не само наша оценка, а това беше оценка на българското общество, на интелектуалния потенциал на българското общество. Тази оценка, че България има сериозна наука, би трябвало да бъде гордост за всеки един от нас.
Започнахме следващия етап от реформата на академията. Преди всичко ние още пред тях поехме ясен и точен ангажимент, че с бързи темпове започваме реформа в Българската академия на науките. Още пред тях казахме, че в двумесечен срок ще имаме предложение от Управителния съвет на Академията пред Общото събрание за проект за реформиране на Академията.
Ние изпълнихме този срок, който беше разделен на два месеца. Първия месец дадохме възможността на всички институти в Академията, както препоръчват експертите – отдолу нагоре да дадат своите становища за реформиране на Академията. След това, обработвайки тези становища, там, където дойдоха, продължихме с изработването на проекта за структурна реформа.
Трябва да ви кажа, че този проект за структурна реформа ние го внесохме съвсем в срок на 25 януари 2010 година в Общото събрание на Академията. Същият този проект беше изпратен в комисията на Народното събрание, беше изпратен в президентството, беше изпратен на министър-председателя, на заместник министър-председателя, отговарящ за науката, на министъра на образованието и науката, на ръководството на политическата партия, която управлява страната – ГЕРБ. Така че направихме достояние на всички важни организации проекта ни за реформа. Той беше окачен на сайта на Българската академия на науките.
Докато Общото събрание работеше, ние започнахме между другото, втората част от нашата реформа – пенсионната реформа в Българската академия на науките. Вие всички знаете ,че една от критиките към Българската академия на науките е, че тя има застаряващ научен потенциал. Действително това е един от нашите най-големи проблеми. Това е проблем пред цялото българско общество. Трябваше някой да се погрижи в науката да влязат млади хора, да има бъдеще нашата система. Затова ние започнахме действие именно с промяна на възрастовата структура в националния изследователски център, какъвто е Българската академия на науките. Като първи стъпки, които бяха направени в тази насока, беше въвеждане и строго спазване на Закона за пенсиониране в Академията, който ясно и точно казва: за хабилитирани учени – до 65-годишна възраст, за академици и член-кореспонденти – до 70-годишна възраст може да се работи на щат.
Започнахме твърди действия в тази насока. Съпротивата, колеги, беше голяма. Недоволството беше много голямо. Започнаха нападките срещу Българската академия на науките и ръководството. Ние трябваше да направим нещо в тази насока. Най-важното обаче е, че, започвайки тази дейност, ние получихме финансова подкрепа от министерството и лично от министър-председателя, тъй като тази част от реформата изискваше финансиране.
Но най-важното, което искам да отбележа тук, което е добре да се знае и което също никой не коментира, е, че под строгия контрол на ръководството на Академията и Управителния съвет започнахме назначаването на всяко едно освободено място на млад човек. Тоест действително започнахме да реформираме възрастовата структура на Академията.
Отначало всеки си мислеше: кой млад човек ще намерите да постъпи на работа! Около 430 служители на Академията в момента, предполагам до още два-три месеца, защото изтичат невзети отпуски и т.н., около 430 възрастни наши колеги ще бъдат освободени. Те на практика са получили заповед. В същото време до този момент вече имаме над 100 млади хора, постъпили на работа в Академията. Учудващо успешно стартиране. Ние сме щастливи, че тези млади хора, вместо да хванат багажа си и да заминават извън страната, изявиха желание и започнаха да постъпват на работа в Българската академия на науките.
Процесът продължава. И всяка седмица на заседанията на ръководството се разглеждат молбите, тъй като ние се стремим този процес да бъде ясен и точен, за да не се допусне на освободените места от пенсионираните служители да бъдат назначени хора, които не отговарят на изискванията като млади такива.
Така че този процес върви, въпреки мизерното заплащане на труда на тези млади хора.
Още преди сме си говорили, че докторантите, които завършват, преминават от стипендия 450 лв. чисти пари на едно ниско заплащане под 400 лв. в лабораториите и институтите на Академията. На пръв поглед дори е трудно разбираемо. Ние отдавна говорихме, че този въпрос трябва да се оправи. Независимо от всичко много млади хора започнаха да постъпват в редиците на Академията, именно водени от стремежа да работят наука. Ние считаме, че тази част от реформата, вторият етап върви добре и ще приключи успешно.
За успокоение на пенсионираните, за всички от тях, между които има добри учени, се осигуряват условия за работа по линия на проекти, които те ръководят. Много от утвърдените учени, които се пенсионират, имат добри проекти. Те на практика освобождават щатните си места, на които назначаваме млади хора и от бюджета получават финансиране, а остават да работят и да получават за труд по линия на проектите, които изпълнява Българската академия на науките.
Някои от тях, разбира се, остават. Имаме старши научни сътрудници втора степен и старши научни сътрудници първа степен, които ръководят проекти, могат да продължат да работят до 67 и 68 години по изключение. Това е нещо, което се извършва успешно в Академията.
И сега преминаваме към третия етап на реформата, за който започнах да ви говоря – това са структурните промени Българската академия на науките. Най-важният момент от структурните промени, който за съжаление избягва от полезрението на нашите наблюдатели, е, че ние променяме начина на организиране на научните изследвания в Българската академия на науките. Ние преминаваме от дисциплинна организация на научните изследвания, имам предвид по науки физика, химия, математика, което е по-типично за висшите учебни заведения и научните изследвания в тях към проблемно ориентирани научни изследвания. Това е най-сериозният момент. Защото ние по този начин подчиняваме научните си изследвания в служба на българското общество и проблемите, които стоят пред българското общество. Това е най-важният и най-сериозният момент в реформата на Българската академия на науките.
Искам да кажа, че всички постоянни научни звена, колкото и на брой да останат, това е също дискусия, ще бъдат разпределени по 9 тематични проблемни направления. Всяко едно от тези проблемни направления ще бъде организирано така, че ще се ръководи от консултативен научен съвет. В консултативния научен съвет ще влизат определени изявени български учени по съответната тематика, ще влизат учени от университетите, ще влизат представители на министерства и ведомства, които имат отношение към съответните проблеми, ще влизат експерти от Европейския съюз, които също са ориентирани и работят в тези направления, каквато е препоръката на международния одит.
По този начин ние тематично ще организираме нашата научна дейност така, че ще бъде в пълен унисон с европейските научни приоритети и ще осигурим участието на българската наука в европейското научно пространство. В тези консултативни съвети ще влизат и представители на бизнеса.
Така ние ще успеем да осигурим най-важното – българската наука в служба на българското общество.
Към всеки един от тези проблемни съвети ще влизат определен брой научноизследователски институти. Тези научни институти ще бъдат на базата на реорганизираните постоянни научни звена, за които ние говорим. В момента в Академията има 69 постоянни научни звена. Тези звена бяха подложени на международната оценка.
Ние сме напълно наясно, че за нашата Академия 69 постоянни научни звена са твърде много. Препоръките на правителството, първоначалните разговори с министър Дянков и с министър Игнатов пред премиера бяха да се съкрати значително броят на постоянните научни звена. В свои изказвания министър Дянков е казвал: Не повече от 17 научни звена. Това го има в пресата и по различни дискусии. Това беше напълно невъзможно.
Ние решихме, че е разумен подходът да бъдат около 40 научни звена, по подобие на Унгарската академия на науките.
Тук ще отворя една скоба. Българската академия на науките е академия с изследователски институти. Такива академии има в много страни по света. Академии с изследователски институти има в Полската академия на науките, Чешката академия на науките, Унгарската академия на науките, Словашката академия на науките, Австрийската академия на науките – моля да забележите това, Шведската Кралска академия на науките, Холандската Кралска академия на науките. Тоест това е практика, застъпена в много страни по света. И е грешно да се твърди, че тя не е типична. Тя е типична практика за много страни.
Освен това, това е една форма за организиране на науката извън университетите – в изследователски центрове, което е общо прието в Европа. Няма страна, която да няма извънуниверситетски изследователски центрове в Европейския съюз, организирани по различен начин.
Германия е на първо място с подобни изследователски центрове като Макс Планк институтите, Фраунхофер институтите, Хелмхолц институтите, Лайбниц институт; такива институти има Че Ен Ер в Италия, ЦНРС във Франция, Изследователски център в Испания и т.н.
Много грешно е да се говори - за съжаление ние този въпрос винаги сме го оспорвали, че наука се прави само в университетите. Освен в университетите, наука се прави в изследователски центрове. Този въпрос трябва веднъж завинаги да стане ясен. Защото в нашето общество текат заблуди. Това е начин за организиране на научни изследвания, които не са пряко свързани с образователния процес. Не само science for education, но science for community, наука за индустрията, наука за сигурността, наука за различни цели, което по-късно ще видите и при организацията на нашата академия, предложението за структурна реформа в Академията.
И така, колеги, ние започнахме реорганизация по проекта на Управителния съвет в Общото събрание на Българската академия на науките. Съгласно този проект 69-те постоянни научни звена трябваше да бъдат в ограничен и по-малък брой.
Разбира се, оживена беше дискусията, много противници на този процес. Защото всеки иска да се види самостоятелен. Но е трудно в малката обувка да влезе големият крак, още повече като имаме предвид и сериозните финансови ограничения.
Започнахме така да се реорганизираме, че нито едно научно направление да не пострада, да не бъде заличено. Само се изменяше формата на неговото съществуване, под формата на департаменти в едни по-големи обединени звена и то ненавсякъде. Всеки от тези направления запазваше своите тематики, своите проекти, ще запази младите хора, които правят своите дисертации в Академията и т.н.
Но независимо от всичко това дискусията върви много оживено. Противниците са много. Всеки иска да си види самостоятелен института. За съжаление това не може да стане. И ние трябва по определен начин да вземем ясни и твърди решения.
Започна дискусията в Общото събрание на Българската академия на науките по проекта, който беше внесен от Управителния съвет.
Първото, което беше прието преди няколко седмици, това беше утвърждаването на деветте тематичните направления. Хората от Академията и учените разбраха, че този начин на организация ще бъде полезен не само за тях, но и за обществото. Учените трябваше да излязат от своята затвореност. Всеки учен, хванал своята темичка, непознат за обществото, трябва да приключи този начин на организация на работата си. Той трябва да се включи в големи проекти, по-големи проекти, в които проекти да показва полезността от своята дейност за нуждите на хората в страната.
Това до голяма степен не се харесва. До голяма степен се нарушава и фундаменталният характер на Академията. Ние правим това нещо с ясното съзнание, че фундаменталните изследвания трябва да бъдат запазени. Но трябва да има баланс и трябва да има значително повишаване на ролята на приложните изследвания в Академията. Защото в България няма друг изследователски център. И всички усилия в тази насока трябва да бъдат решени от това, което имаме на практика.
Ние целим:
Първо, с тази организация да намалим раздробеността на тематиката;
Второ, да премахнем дублирането на тематиката. Много от тези 69 звена си дублират тематиката;
Трето, да намалим раздутата администрация;
Да направим добра координация между различните научни направления, подчинявайки ги на интердисциплинарния характер;
Да съгласуваме политиката в областта на ползването на скъпа научна апаратура. При дублиране се получава и дублиране на научната апаратура, което е крайно нежелателно;
Неефективно използване и на бюджетни средства, което трябваше да се подобри;
Некоординирани дейности с министерства и ведомства;
Необходимост от повишаване ефективността на научните изследвания;
Засилване на връзките с висшите учебни заведения, което за нас е много важно, и премахване на едно затруднено международно сътрудничество. Защото се получават дублиращи групи, които желаят да се включват в международни проекти.
Всичко това трябва да се отстрани с приемането на новата структура.
И така, започнахме в понеделник и вторник окончателното приемане в Общото събрание след дълга и продължителна дискусия на проекта, внесен от Управителния съвет.
Някои от нашите идеи бяха променени. Но това нямаше начин да не се случи, разбира се. Дискусията продължи в течение на два дни и бяха приети осем от основните тематични направления със своите институти. Много спорове, много различни мнения. Но в крайна сметка здравият разум надделя и ние вече имаме приети осем тематични направления с три малки изключения, върху които ще продължи дискусията.
Остана неприето направлението на хуманитарните науки. Там има сериозна съпротива. Оставяме хората да си кажат мнението. Но на последните разговори директорите на институтите разбират и виждат, че действително трябва да се направят промени. Оставили сме ги те да направят предложения как виждат структурирането на хуманитарните науки. Очакваме това да се случи в началото на април, както сме се разбрали с ръководствата на институтите.
Също така във връзка със структурните промени Академията има едно предложение – в Академията да се изгради изследователски университет. Считаме, че абсолютно отговаряме на всички изисквания за създаването на такъв университет. В предварителните разговори аз получих и подкрепата на министър Игнатов. Той ми каза: Идеята не изглежда лоша.
Защо предлагаме това. Учените на Българската академия на науките в една голяма част участват в образователния процес във всички университети в страната. Те преподават и в Софийския университет, и в Техническия университет, и в университетите в провинцията. Желанието ни е тези хора, които са висококачествени преподаватели, усилията им да бъдат концентрирани в Българската академия на науките.
Второ, Академията разполага с най-добрите изследователски институти, с голям потенциал и възможности и процент от времето в тези институти, не повече от 10 процента, да бъде отделено за образователна дейност.
Трето, в Академията има изключителни възможности за обучение на младите хора. Разполагаме с експериментален ядрен реактор. Разполагаме с Национална астрономическа обсерватория, разполагаме с изследователски кораб, който извършва непрекъснато мониторинг на Черно море, разполагаме с национални институти по метеорология и геофизични изследвания, с мрежи, покриващи цялата страна и даващи възможност за обучение на всички специалисти. Разполагаме с лаборатории по компютърна вирусология и уникални апарати, каквито на други места в страната няма.
По този начин даваме достъп на млади хора да се включат в този процес. Като, забележете, това не предполага разтурване на институти на Академията; запазвайки на високо оценения научен потенциал и давайки възможност на този потенциал да образова младите хора.
Между другото, това не е чужда практика за нас. Защото, както вие всички добре знаете, в Академията има център за обучение на докторанти, тоест най-висшата степен на обучение в страната. И в Академията се обучават 20 процента от докторантите в страната и то на много високо ниво, с най-висока успеваемост. Остава да разгърнем тези възможности за магистри и бакалаври. По този начин ние напълно ще отговаряме на изискванията в един модерен, елитен изследователски университет. По този начин ние ще зададем високо качество в българската образователна система.
И ако някой действително желае това да се случи, би трябвало да ни подкрепи. Би трябвало действително да ни подкрепи, защото по този начин ние ще привлечем не само наши студенти, но ще привлечем и чужди студенти, като базата за това ви я казах. Всички институти могат да се включат в тези образователни програми, още повече, че има голямата вероятност да получим добро финансиране, ако изпълняваме цялата тази програма от европейските програми и проекти като елитен университет. Ние ще направим университет, който няма да се бори за бройки и студенти. Ние ще направим университет, който ще се бори за качество, високо качество.
В този момент очакваме подкрепа на идеята и ако я получим, ще започнем да я развиваме. Не сме започнали проект, програма и крачки за атестация. Искаме да чуем какво мислят колегите.
В този процес вратите ни ще бъдат отворени и към висшите учебни заведения, стига те да искат да участват. Нямаме нищо против, както и в настоящия момент това го правим. Но това ще стане изключително евтино и изгодно за българската държава. Няма да се разбие науката, а ще се решат важни проблеми.
И така, колеги, следващите крачки, които предстоят в реформата. След утвърждаването на предложението за структура следва пълна атестация на всички служители в Българската академия на науките. Персонална атестация по критерии, утвърдени от Общото събрание на Българската академия на науките, предложени от Управителния съвет. Тази атестация по принцип се извършва на всеки пет години. Но този път ще я направим атестация, подчинена на новата структура и на новите изисквания на Академията, на новите мисии, които са описани добре – няма да ги чета, вие ги знаете, ние сме ви ги дали.
Така че тази атестация ще даде възможност да преценим кои хора имат място в науката, с кои трябва да се разделим и как да организираме целия този човешки потенциал по-нататък за изпълнение на задачите, които предстоят. Всеки колектив, всеки институт трябва на видно място да сложи класирането на ученици в съответните звена, за да може всеки да види своето място, ако трябва да го оспори.
Следващата, последна крачка – това са главните крачки, за които ви говоря – ще бъде обвързване на заплащането на труда на учените в Академията с резултатите от тяхната дейност. Именно тази класация, тази атестация ще ни помогне в този процес. Местата на освободените хора до известна степен ще бъдат ползвани за повишаване именно на това диференциране на заплащането.
Но тук държавата трябва да ни помогне. Определено ние ще се нуждаем от помощ. Защото не е възможно повече да седим при това ниско заплащане на труда на учените в Българската академия на науките. Не може, дами и господа, едни от най-изявените наши умове да седят при такова ниско заплащане на труда. Шестстотин двадесет и осем лева е средната работна заплата. Трудно е, особено за младите хора. Трябва да се направи нещо. Ние ще направим нещо в тази насока с общи усилия, с възможностите, които имаме. Но по-нататък е нетърпимо.
Бюджетът на Българската академия на науките е крайно ограничен. За сравнение само да ви кажа: Унгарската академия на науките, както ви споменах, има 40 института. Тя има изключително голям авторитет в унгарската държава. Ползва се с голямо уважение. Тя има бюджетна субсидия 160 млн. евро с почти същия човешки потенциал, даже по-малък от нашия. Сто и шестдесет милиона евро годишно – това е държавната субсидия. Българската академия на науките има само 37 млн. евро. Като имате предвид и нещо друго – плюс всичко друго Българската академия на науките изпълнява дейности, които обслужват българската държава. Вие знаете, че има институти, които работят на 24-часов режим, за да дават информация на българското общество за време, сеизмична информация, за мониторинг на Черно море. И цялата тази дейност ежедневно отива в различните министерства на страната. Ние работим с почти всички министерства на страната. Имаме тесни връзки с тях. И неслучайно много от тях дадоха своите препоръки за организацията на работа в Академията.
Това е в общи линии картината.
Ще се върна обаче, че структурата, която ние ви предлагаме, изцяло е съгласувана с международната оценка. Няма нито едно звено, което да се запазва, да не е получило оценка „три А”. Всички добре оценени звена имат оценка „три А”. Само някои от тях приобщават други звена към себе си, за да може да повдигнем нивото на обединените институти – става дума в областта на геофизиката, става въпрос за паралелната обработка в областта на информационните технологии. Там имаме приобщаване и на други звена и обединяване на тези звена.
Искам да ви кажа, че изключение има за някои звена, вече не говоря за тези, които са най-добре оценени, които до известна степен променят своя състав и структура. Защото застаряващият потенциал не дава възможност за бъдеща организация на тяхната дейност. Има звена, които не могат да организират научни съвети и да продължат да функционират. Безспорно тези звена, въпреки че имат една сравнително добра оценка, ще бъдат променени. Има звена, които нямат критична маса и не могат да продължат да съществуват. Те имат добра оценка, но там вече се нуждаят от обновление.
И накрая, колеги, искам да ви кажа, защото някои се притесняват по този въпрос, във връзка с установяването на новата структура и атестирането на всички, след което ще започне организацията на новата структура, което предвижда избори на нови директори във всички научноизследователски звена на Българската академия на науките, предвижда избори на нови ръководства в самите звена, нови научни съвети, нови представители в Общото събрание на Академията, избор от това ново Общо събрание на ново ръководство на Академията, но председател на Академията, нови заместник-председатели, изцяло нова организирана структура.
Правилата и цялата тази организация точка по точка се приемат от Общото събрание на Академията. По този начин ние ще започнем пълна реформа и преобразувание в Българската академия на науките. И още веднъж повтарям, в служба на нашето общество.
Това е накратко информацията. Тази информация е качена на страницата на Българската академия на науките.
Може някой да попита нещо. Аз съм готов да отговарям на всички въпроси, свързани с организацията, работата, администрацията, централното управление на Българската академия на науките. на всички тези въпроси съм готов да ви отговарям. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, акад. Съботинов. Колеги, откривам дискусията. Членовете на Комисията по образованието и науката имат думата за становища и въпроси.
Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря господин председател. Уважаеми акад. Съботинов, председател на Българската академия на науките, уважаеми членове на Академията, уважаеми гости, колеги! Аз ще обоснова един въпрос.
Ще започна с това, че отношението към Българската академия на науките се превърна едва ли не в самодостатъчен критерий за модерност на политическия субект, разбираемо, на отделния политик. Ако си критичен към БАН, модерен си. Ако, не дай си Боже, си позитивен, дори ако позитивната ти оценка кореспондира с обективното, ти си ретрограден, назадничав.
Дори например твърдението, че с 20 процента от научния състав на страната Българската академия на науките произвежда над 50 процента от научната продукция може да изглежда като пробанска, назадничава, ретроградна позиция.
За мнозина БАН е ретроградна институция. И това не звучи като теза, а просто е аксиома. И понеже е аксиома, не се нуждае от никакви доказателства.
Мисля, че е време да поставим най-важния въпрос – има ли държавна поръчка, която Българската академия на науките да не е изпълнила? Искам да се назове. Поискахме от БАН. Не говорим да намалят институтите от 69 на 40 или на 20. Въпросът ми е: поставихме такава и такава задача от гледна точка на приоритетите на тази държава – икономически, социални, във връзка с научна стратегия и Българската академия на науките не можа да изпълни тази задача.
Много точен въпрос. Държавата трябва да си отговори на този въпрос и да каже: Българската академия на науките е ретроградна организация, неефективна, защото не можа да изпълни тези и тези задачи, ясно формулирани и поставени пред Академията. Не се е състоял този разговор. Няма такава тема.
Затова аз лично обещавам, че оттук нататък няма да се ангажирам с оценки ефективна организация ли е БАН, модерна ли е, ретроградна ли е. Аз признавам – нямам ги обективните критерии за оценка. Няма го критериалният апарат. А може да се създаде такъв. Ако българската държава има своите научни приоритети, свързани със стратегическите цели на българската държава като страна – член на Европейския съюз и натам бъдат поставени тези задачи и БАН не ги изпълни, аз ще кажа, че това е неефективна организация, ретроградна, в която работят еди-какви си старци и т.н.
Вие казвате, че гоните съответствието с европейските научни приоритети. Аз днес поставям въпроса: кои са българските научни приоритети? И те да бъдат в съответствие, разбира се, с европейските.
Казвам, че препоръката на българското правителство и на нас като представители на законодателния орган не могат да се свеждат, не могат да се изчерпват с едни или други формални показатели. Намалете броя на институтите. Ние чухме ангажимент, че те ще бъдат намалени от 69 на 40. Всъщност това ми е въпросът: бога ми, защо на 40, а не на 39 или на 19, или на 17. Или да бъдат увеличени на 70. Или може би да бъдат намалени на 17. Откъде се появява това сакрално число 40? Разбрахме скоро, че университетите ще бъдат намалени от 51 на 40.
Крайно време е да спрем с тези нефункционални критерии. Много по-важен е въпросът какво държавата иска от Българската академия на науките, кои са научните приоритети и коя структура и организация е най-подходяща за изпълнението на целите. Много е просто.
Все си мисля, че структурата се задава от функционалността, от целите. Това не може да бъде самоцел.
Всъщност аз си зададох въпроса, изразих и скромно мнение, че няма да спечелим нищо от разговор, който отново се взира в някакви самоцелни числа, а има нужда от ясно дефинирани национални научни приоритети, по изпълнението на които оттук нататък да оценяваме и Българската академия на науките. Крайно време е да оправдаем митологемите, с които са обрасли оценките ни за БАН, крайно време е да спрем да се правим на модерни, определяйки БАН за ретроградна организация. Тя може и такава да е. Пак повтарям, аз не знам. А вече ми е крайно необходимо да знам.
Завърших. Извинете ми, ако съм ви досадил с по-дълго изказване. И така, въпросът ми е: защо 40, а не 39 или 19?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други въпроси, становища? Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз също приемам, че днешната дискусия би имала смисъл, продължението й – също, ако действително говорим не само за количествени критерии, не само за фактически обстоятелства, а за един по-сериозен качествен критерий, който би осмислил съществуването на Българската академия на науките. Защото аз нямам спор със себе си за това, че БАН трябва да бъде национален научноизследователски център на България.
Мисля, че не е сериозен спорът за това къде трябва да се прави науката – в университетите или в институтите. В края на краищата Европа и досега говори за европейско изследователско пространство и за европейско образователно пространство и търсенето на допирни точки там би имало смисъл. Но това вече е въпрос на технология, не е въпрос на битие.
На мене наистина би ми се искало, акад. Съботинов, предвид на това, че разговорът ни ще продължи, поне аз да бъда наясно с очакванията на целия екип, който днес прави реформата в БАН. Ние няма да се разминем в разбирането си, че БАН трябва да се реформира. Но така или иначе всичко до този момент носи в себе си една поредица от организационни мерки, които най-сетне би трябвало да разчетат разбирането какво означава да се служи на обществото.
И според мене това не е въпрос, на който трябва да отговори само ръководството на Българската академия на науките. за да продължа тезата на колегата Местан, това е въпрос, на който отговор трябва да има и държавата в лицето на министерството, на Министерския съвет, според мене, с едно последователно разбиране, независещо просто от волята на едно политическо мнозинство, което така или иначе в България се формира през избори и се сменя през четири години.
В този смисъл аз наистина за себе си в личен план, а мисля, не само за себе си, съм удовлетворена от оценката на международния одит, дори заради моето собствено гражданско и българско самочувствие.
Разбирам, че по критерии, които ще утвърди Общото събрание, ще се прави атестация на всеки работещ в Академията. Предполагам, от екипи, които ще бъдат избрани. Тоест БАН ще се самооценява, ще се саморегулира. Така е редно, между другото. Тя има своята автономна същност, уредена със закон.
Но се блазня все пак да попитам. Аз се опитвам внимателно да следя това, което се случва там, не само от сайта и от медиите. Двадесет и два, ако не бъркам, са институтите, които са получили най-висока оценка от международния одит. Или поне аз толкова успях да ги изброя.
РЕПЛИКА: Седемнадесет.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Добре, 17 да са. Може би не съм улучила бройката.
Това не са институти, които подлежат на сериозна структурна реформа. Тоест, те са показали очевидно ниво знания. Защо считате за необходимо там да се произвеждат отново избори за нови директори, при условие, че става дума за доказано качество?
Второ, аз бих искала да чуя наистина участието в тази дискусия и на министър Игнатов. Даже преди малко се пошегувах, че като седи отстрани на стола, не се чувствам комфортно да му задавам въпроси. За мене наистина е важно отношението на държавата към промените, които се случват в Българската академия на науките. Аз наистина искам да знам, защото в този ред на дейности, извършвани в Българската академия на науките, при оценката на тяхното съдържание и перспектива имаше доста разнопосочни заявени мнения.
Аз искрено се надявам да чуя едно сериозно, стабилно мнение, на база на което да продължава дейността и това, което се прави в БАН.
Може би дотук да спра. Защото важният въпрос, на който трябва да си отговорим и който според нас би трябвало да бъде заявен в тази зала, е как се вижда тази служба в интерес на обществото и кой интерес защитаваме в края на краищата чрез развитието на българската наука, така че той да бъде и обществено признат. Защото на този етап ние си говорим само за институционално припознаване на проблемите, на тяхното решаване, дотолкова, доколкото това е постоянна комисия на Народното събрание. Приключих.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Богданова.
Ще дам думата и на министър Игнатов. Колега Банковска, заповядайте.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председател. Академик Съботинов, аз имам към Вас два съвсем кратки въпроса.
Вие смятате ли, че реформата, която сега се провежда в Българската академия на науките, ще доведе до повишаване качеството на научната дейност? Това е първият ми въпрос.
Втори въпрос. Тъй като изтече по медиите доста информация за това как младите учени, които работят в Българската академия на науките, възприемат реформата, как те са представени във вземането на решения по отношение на реформата? Защото смятам, че точно техният глас би трябвало да бъде чут и това, което те искат, смятам, че е много важно точно в този момент, в който се прави реформата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Митева.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми акад. Съботинов, аз проследих внимателно Вашето изложение и ми направиха впечатление няколко предвидени мерки във връзка с извършването на реформите в Българската академия на науките. По-точно Вие казахте, че целите да се премахне дублирането на дейности, намалението на раздутата администрация, неефективното използване на бюджетните средства.
Кои са причините, които са довели примерно до дублиране на тези дейности, до раздуване на администрацията, до неефективното използване на бюджетните средства, осъществяван ли е контрол? И защо до момента не са предприемани такива стъпки, които да доведат до целта, която сега сте си поставили?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми акад. Съботинов, един много кратък въпрос от мен в контекста на това, което ни представяте като идеи. Как си представяте във времето тази реформа в Българската академия на науките
Доколкото разбирам, Общото събрание тези дни заседава, обсъжда структурата. Как си го представяте във времето с всички фази, които начертахте? И бързате ли, не бързате ли, ако бързате, защо бързате?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми акад. Съботинов, уважаеми господин министър. Определено реформата в Българската академия на науките е неизбежна и тя не е задача, която стои от вчера или от момента, в който един министър прави определение на вашата институция. Тази задача стои отдавна.
Според мене Вие поставихте някои въпроси, които са в правилна посока на тази реформа. Например проблемно ориентираните изследвания, които трябва да заместят дисциплинарните.
Но по моето скромно мнение като представител на тази общност, разбира се, на университетската, мисля, че в цялата тази реформа се губи нещо. Разбира се, Вие ще ме опровергаете или ще потвърдите.
Какво се губи? Губи се комерсиализацията на науката, тоест превръщането на науката в производител на стока, наречена научен продукт. Мислите ли, че вашата реформа до известна степен ще доведе до там, че да се повиши търсенето на научни продукти? Че ние говорим за европейски критерии, за 3,2 процента от брутния вътрешен продукт да се отделя за наука. Но там много често се пропуска, че значителна част от този процент е частен, тоест произходът му е частен.
Навремето – Вие ще ме поправите – акад. Балевски казваше, че българското производство няма търбух за наука. Вие смятате ли, че в днешно време тази теза е вярна? Защото ако ние комерсиализираме науката, имам предвид приложната наука, дори да ни обвините в меркантилизъм, времето, днешното време в България го изисква. Това е конкретен национален проблем.
Ние все още сме във фазата на първоначално натрупване на капитала, изграждането на капиталистически отношения.
Още веднъж въпросът ми е: вашата реформа ще привлече ли частен капитал и ще осигури ли необходимия дял във финансирането за развитието на българската наука? Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите, аз имам няколко въпроса, с което да приключим и да дадем възможност на акад. Съботинов и на другите членове на ръководството да отговорят.
Вземам повод от думите на колегата Имамов за комерсиализацията на научноизследователската дейност на Българската академия на науките, за която се говори още от 2005 година по доклад на Сметната палата. Този доклад е във връзка с извършен одит на Българската академия на науките и на някои институти в периода 2005 – декември 2006 година.
Голяма част от препоръките, както казах в началото, съвпадат или са близко до препоръките, които получаваме от международната оценка от ноември 2009 година. Ще си позволя да цитирам само някои от най-важните:
Да се предприемат действия за оптимизиране на използваните в научните организация форми на комерсиализация на научноизследователската дейност на Българската академия на науките и за прилагане на нови форми на комерсиализация. Тази препоръка вие сте я изпълнили, като сте казали, че в процес на разработка е проект, съвместно със Столичната община, за създаване на технологичен център по нанотехнологии в община Нови Искър. И Сметната палата е констатирала, че препоръката не е изпълнена, а е в процес на изпълнение. Това е вече от 16 март 2009 година.
Тези доклади, разбира се, аз не ги чета заради вас, чета ги заради членовете на комисията. Защото аз буквално преди няколко дни се запознах с тях. А те са интересни и за съжаление актуални – от 2005 и към 2010 година.
Следващата препоръка е да се регламентира принципът на разпределение на бюджетната субсидия между постоянните научни звена чрез вътрешен нормативен акт на БАН, така че схемата на финансиране да стимулира получаване на повече и по-качествен научен продукт.
Почти всички институти в Българската академия на науките по запитване от комисията бяха любезни да ни предоставят своя информация и свой прочит на реформата, която тече в БАН. И тези препоръки бяха отчетени от голяма част от институтите и от звената.
Че липсва прозрачност и яснота, да го наречем, за вътрешното финансиране и разпределение на бюджетните средства между звената. Ако щете го наречете, финансов правилник на БАН или някакъв друг вътрешнонормативен акт, по който да е ясно държавната субсидия от 40 млн. евро. Как се разпределя между звената, на какъв принцип, как се оценява и как те се стимулират следващата година да дадат по-добра и по-висококачествена научна продукция.
Също така аз не можах да открия към момента тази оценка, за която Вие говорите, оценката за атестиране на самите институти.
Аз се запознах с проект на тази оценка. Възможно е голяма част от нещата вече да са изпълнени, което би било добре.
Също така ръководството на БАН да предприеме мерки за уреждане статута на имуществото си и по-конкретно на недвижимите имоти. Това го констатира Сметната палата.
Да се разработи и приеме от Общото събрание на БАН специален вътрешен акт, с който да се утвърди структурата, функциите и финансирането на Централното управление на Българската академия на науките. тази препоръка е изпълнена и вие любезно сте предоставили актове в тази насока.
Стопанисването на имуществото на БАН от нейните постоянни научни звена да бъде уредено съобразно чл. 69 от устава с договори;
Да се приемат и разработят от Общото събрание на БАН правила за управление, ползване и разпореждане с имуществото на БАН.
Към момента голяма част от самите институти, а и от самите работещи в БАН, не смея да обобщавам, разбира се, не са наясно с тези финансови параметри, които, извинявам се за израза, все пак са някакъв морков в развитието и на научната област. Освен това действително кариерното развитие и атестирането на всеки един от работещите в БАН също трябва да бъде една прозрачна и ясна за всички процедура, образно казано, как редникът да може да стане генерал в БАН, дори ако приемем, че той има амбиции за кариерно развитие в структурите на Българската академия на науките.
Голяма част от въпросите, които Ви зададох, си давам сметка, че касаят и закона за Българската академия на науките. защото като юрист ще си позволя да направя бележката, че едно акционерно дружество с 50 000 лв. капитал има надзорен съвет. А Българската академия на науките няма надзорен съвет. Това е и по закон, за съжаление.
Българската академия на науките има Общо събрание и Управителен съвет, като Общото събрание се избира от делегати на научните звена. Но за съжаление информацията, с която аз разполагам е, че тези представители на научните звена в голямата си част съвпадат с директорите на звената и институтите. А тези директори, въпреки че в закона е записано, че се избират на конкурсни начала, в голяма степен се утвърждават, да не кажа – назначават, от Управителния съвет. Тоест получава се една колизия, че в Общото събрание, което трябва да контролира Управителния съвет, са назначени от самия Управителен съвет директори на научните звена и институти.
Не на последно място, подкрепям това, което казвате, че сте отворени за бизнеса, за неправителствените организации. Това е една добра препоръка, която аз лично ще подкрепя. Въпросът е към момента този тайминг и тези срокове, за които говори колегата Ивелин Николов, как се случват във времето. Защото има добри практики във висшето образование. Друг е въпросът доколко те са приложени в действителност. Защо в БАН да няма един такъв по-широко скроен обществен форум от хора като настоятели, дарители, общественици, хора, които милеят за българската наука, които да имат информация, а защо не, и контрол, който би бил полезен на БАН. Ако говорим в този надзорен съвет – аз съвсем в работен порядък обсъждам с аудиторията това предложение – защо да не засилим функциите и отговорностите на представителите на държавата? Защото в комисията днес се чуха и критики, апели и молба за информация към представителите на държавата в тази насока.
Ще спра дотук. Извинявам се, ако съм ви отегчил.
Заповядайте, проф. Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Първо, аз съм силно впечатлен от вниманието, с което ни слушаше ръководството на БАН.
Второ, аз съм силно впечатлен от компетенцията на тази комисия. Малцина от тях са били изобщо в тази система и структура, секции, институти и прочие. Но седейки там в галерията, ми направи отлично впечатление това, че, така да се каже, всеки си разбира от тази работа.
И все пак тези хора разбират повече от нас не само от наука, но и от управление на науката. В момента ние сме пощенски гълъби, които приемаме от тях познания, идеи, методи, принципи и през филтъра на нашата законодателна компетентност, предпочитания, пълномощия и прочие трябва да вземем това, което не предлагат, не непременно всичко. Защото естествено е, че всички институти се смятат важни, всички научни сътрудници се смятат важни.
И все пак няма да спестя злорадството да кажа, че все пак повече от хората на БАН гласуват за дясно управление. При дясно управление не може да се плаща 30 години на някой да изследва творчеството на Яна Язова или на Теодор Траянов, нито да гледа с телескоп звездите и да си записва мислите, нито да потъва във вселената на Кеплер и на законите на Лайбниц.
Тук леко агресивно, да не кажа вулгарно, прозвуча думата „комерсиализация”. А в науката невинаги комерсиализацията е не само незабавна, но и невинаги идва. Ако има човек на всички времена, поет на всички времена, има и учен на всички времена. Цялата работа е можем ли ние в страна, където няма кръвна плазма, да си позволим лукса да финансираме ли, да толерираме ли, да търпим ли, няма значение, институти, секции, личности, които иначе биха били прекрасни в една ако не просперираща, то прилична, а може би и богата страна.
Тук искам да кажа нещо, което дори в думите на акад. Съботинов прозвучаха. Извинявайте, ученият не става учен за мангизи. Един инженер по автомобилостроене в Детроит получава повече пари от един професор в Технологическия институт в Масачузетс. Но той е поласкан, че се занимава с наука. Престижна, независима, абстрактна, може би след това и приложна.
Тук думата „комерсиализация” не трябва да се разбира да те примамим – няма да станеш банков чиновник, а ще бъдеш асистент по икономика, защото повече са парите. Това не е наука, това е тарикатлък, който рано или късно се изпрошва. И един прекрасен ден именно тези, които са обучавани или утвърдени, отиват за повече пари. Това е свирепата философия на пазарната икономика.
Тук трябва да се каже, че може би по-малко пари може да се вземат, но ти работиш в университет, работиш в БАН. Все още тези имена значат нещо. И това не е само суетна тръпка, да кажеш научен сътрудник, старши научен сътрудник всички степени и прочие. Това е вътрешното удовлетворение, което не се индикира със заплатна ведомост .
Ако така тръгнем, ставаме много уязвими. Защото винаги ще кажат: чакай бе, какво излиза от тебе? От института по история, освен една 9-томна история, всеки други бичи планова задача, заплатата му е като рента, ако издаде книга, получава хонорар – скромен, но реален.
Тук ние трябва да изработим най-напред едно усещане, че тези хора там не са за пари.
Второ, млади учени – млади. Много хубаво каза Лютви Местан. Чакайте сега, не може младите учени всичко да определят. Сега чувам, че в Закона за висшето образование студентите определят учебните планове. Може би и студентите трябва да изпитват професорите, защото хунвейбините биеха професорите. Така че има все пак крайности, до които не сме достигнали.
Тук според мене трябва решително да се зачеркнат някои паразитни звена и институти. Не че са непотребни, а защото ние плакахме за пазарна икономика. Това е пазарната икономика. Но в друго отношение не може да се индикира стойността на един институт само по неговия комерсиален продукт. Е, че какъв комерсиален продукт има най-добрият археологически институт с музей, който има най-добрата оценка? Евентуално културният туризъм, който е друга тема и който според мене скоро няма да се реализира.
Значи има и нещо друго, което трябва да го говорим в Събранието, в пленарната зала, тук.
Има и нещо друго – кой акредитира акредитиращите? Кой оценява оценяващите? Аз знам кои оценяваха Академия - дечица от Естония, Литва, Латвия, Швейцария. Не бива да се втурваме, по-точно да се вкопчваме. Защото отново Лютви Местан каза нещо важно. Ами че за един испанец може би Априлското въстание нищо да не значи, но за нас значи. А по технологическите науки съвсем, защото там ние вървим по собствен път. Може би повтаряме другите но нашият собствен път си е по-важен и той не се пръква веднага като печалба.
Какво значи Институт по балканистика? Че какво го интересува един португалец. Интересува ни нас да имаме Институт по балканистика.
Е такива неща, както ви казах, излишни приказки. Но недейте да внедрявате едно впечатление, което и без друго има много приятна рецепция в нашето общество и у нашите деца, бъдещи внуци и прочие – че всичко се измерва с пари. Двадесет години след това може едно откритие да бъде потвърдено, което не означава отново по средата.
Винаги съм казвал, че в науката има половин бременност. В биологията и в анатомията няма половин бременност, но в науката има половин бременност. Да се създаде такава селективна система, примерно да кажеш: да, институт за човека – въздухарска работа на пръв поглед, а може би много по-потребна, отколкото металургията и прочие.
Неслучайно ви казах, че тези приказки са излишни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Пантев. Акад. Съботинов, имате думата.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Уважаеми дами и господа! Преди всичко искам да ви благодаря за изключително компетентните въпроси. Аз разбрах, че вие доста дълбоко сте навлезли в материята, което много ми хареса. Защото действително това е възможност за една интересна дискусия.
Всички въпроси имат своята тежест. И те в голяма степен са включени в промените, които настават в настоящия момент в Българската академия на науките.
Аз ще започна конкретно.
Първият въпрос: има ли задача, неизпълнена от Българската академия на науките? Няма задача, която ние да не сме изпълнили, възложена от българското общество, български министерства, български фирми, стига те да ни сме я поставили. Ние искаме задачи да ни бъдат поставени. И дори малко по-късно ще ви кажа, че ние си поставяме вече задачи, след като няма ясно и точно поставени задачи.
Един конкретен пример ще ви кажа – проблемът Бургас – Александруполис. Никой не казва ясно кои са плюсовете и минусите, как стои екологичният проблем. Добре, че кметът на Бургас дойде, местната власт, и каза: Моля ви се, кажете ни какви са проблемите, какви опасности има. Ние знаем какви плюсове може да има, но какви са опасностите? - Без да се съобразяваме с никакви политически становища по този въпрос, без никой да ни е дал стотинка, ние казахме своето мнение по въпроса. И това значително забави проекта. Защото там трябва да има ясен отговор как ще изпълним този рисков проект, какво може да се случи в тази зона на България. И са ни благодарни хората.
Същият проблем е в Стара Загора. Само преди няколко дни в Стара Загора групи институти, които имат отношение към екологичните проблеми на Стара Загора, взеха решение как да помогнем на Стара Загора, какво да направим. Инициативата идва от нас. Полигонът в Змеево. Министерството на отбраната иска становище по този въпрос. А и преди известно време ние им решихме въпроса с ракетите – как да се изгори ракетното гориво. Става дума за ракетите СС 20.
И още много-много други такива примери има. Но общо взето търсенето на научния продукт от българското общество е крайно ниско. Затова ние се стремим вече да си поставяме задачите.
Между другото, можем ли да решим тези задачи, може да ви говори фактът, че ние работим за проекти, свързани с бизнеса в европейските страни. Ние помагаме за решаването на редица проблеми, свързани с европейската индустрия. Това значи, че нашите резултати са качествени и могат да помагат. Може би ще отговоря на някои други въпроси с това, което казвам. Но виждайки, че нашият бизнес има ограничени интереси по отношение на търсене на научния продукт, ние предприехме самоинициативата в Академията да започнем изграждане на стартиращи фирми, фирми с научен продукт, създаден в Академията. Но затова започнахме изготвяне на правилници, нормативна база, правилници за интелектуалната собственост. Всичко това трябваше да бъде изградено, защото в края на краищата опитът на тази институция сега се развива в тази област. И започнахме изграждане на фирми, стартиращи с ясни възможности за реализация на научния продукт в практиката и отговарящи на някои изисквания на Световната банка.
В същото време в Академията започна по наша инициатива активно участие в технологични центрове. В момента четири технологични парка са в процес на развитие. София, както споменахте, Пловдив – Технологичен парк „храни”, Бургас – районът, Поморие, Варна, свързан с нови морски технологии.
В тази насока ние проявяваме вече нашата инициатива. Защото не можем да чакаме нашето общество да реши какво да прави, а в същото време да се упреква науката, че нищо не прави за конкурентното развитие на България. Това са наши инициативи.
Още с моето застъпване като председател на Българската академия на науките, аз обявих: една от задачите на Българската академия на науките е помощ на регионалното развитие на страната. Различни райони в страната имат нужда от пряка помощ.
Конкретен пример е Силистра. Идват и питат какво става с Добруджа, защо Добруджа повече не може да бъде житницата на България, защо опустинява Добруджа. Нашите екипи започнаха дейност в тази насока.
Същият проблем е в Родопите – какво става с горите, какъв е проблемът, какво става с инвазивните видове, защо се нарушава екоравновесието.
Така че навсякъде ние се стремим в рамките на нашите ограничени възможности да помагаме.
Фактът, че ежедневно помагаме на страната с научната и научноприложната информация, това също е ежедневна помощ. Само 1 лев, вложен в метеорологичната информация, допринася за 6 до 8-кратно развитие на тези средства. Тоест 1 вложен лев дава 6-8 лева по информация на Световната банка.
Никой не смята тази полезна дейност, която върши Академията. А това е само един частен случай. Всеки ден се работи така.
Кои са българските и защо са така дефинирани научните приоритети. Понеже държавата за съжаление не си е дефинирала ясно и точно приоритетите. Това го говоря още от край време на Министерството на икономиката: кажете кои области искате да развивате, за да можем ние да дефинираме нашите научни приоритети, за да сме ви максимално полезни.
И ние решихме пак да поемем инициатива. Тръгнахме да се съобразяваме с основно европейските научни приоритети. И на всичките програми, които сме ви дали, в основата лежат европейските научни приоритети. Защото ние знаем, че в крайна сметка българската държава ще работи по тези приоритети. До известна степен те са съобразени и с Фонда за научни изследвания, който обаче по моя оценка работи много хаотично.
Защо 40. Ами вижте, общо взето така се получава. Не е магическо число, не е сакрално. Тя може да бъде 40 и няколко, може да бъде и надолу, зависи. Но казах от какви принципи изхождахме – да няма дублиране и максимално близки тематики да се опитаме да ги съберем, да ги интегрираме.
Може би ненавсякъде всичко е успешно. Не претендираме за идеална структура. Сигурно ще има подобрения, колеги. Но ние трябва да тръгнем нанякъде. Не може повече да седим на едно място.
Въпрос за помощ пак на държавата. Ние непрекъснато поддържаме връзки, каквито ви споменах, с различни министерства и ведомства. Съвсем преди две седмици сключихме договор с министерството на отбраната. По тяхно желание работим редица проекти, които имат пряко отношение за сигурността на страната. Имаме институти, които разработват нови технологии и са обект на НАТО, обект на Белия дом, обект на редица фирми за разработки и внедряване.
Колеги, Българската академия на науките е една много разностранна и сложна структура. Тя работи в четири направления. Едното е фундаментални изследвания, другото е приложни изследвания, третото, както казах, е обслужване на българската държава и четвъртото е образователна дейност.
Така че именно обслужвайки тези различни области и направления, ние се мъчим максимално да бъдем полезни на обществото.
Предстои сключване на договор с Министерството на екологията. Ние изключително много работим с Министерството на екологията. Пример за това е Натура 2000. Едва след намесата на нашите учени проектите станаха приемливи за Европейския съюз. Например проектът Рила. Така че там, където са ни повикали, ние сме полезни. И хубаво е, че структурите в страната, местната власт разбира това и вече ни търси много като партньори.
Защо сключваме нови договори с директори, защо ще имаме нов избор.
Променяме условията, колеги. Преди всичко вече тематично са насочени дейностите на всички институти на Академията. Всички институти имат нови мисии. Няма да има само строг фундаментален характер на научните изследвания. Новите директори трябва да имат нов начин на мислене и които са добри, ще участват в конкурсите и на общо основание предполагам, че ще бъдат избрани. Най-добрите сигурно ще бъдат избрани. Дали от директорите, дали нови хора ще застъпят. Но ние искаме нещата да бъдат вече съгласувани с новите цели и приоритети на Българската академия на науките.
Тук са до голяма степен младите хора. Ние се вслушваме в тях.
Ние проведохме две срещи – лично аз – с всички млади хора в Академията, за да им разясня реформите, за да не получават изкривена информация. В края на краищата реформата я правим не за нас, които след някоя и друга година си отиваме. Реформата я правим, за да има Академията бъдеще. А това значи, че младите хора трябва активно да участват в нея.
Служба в интерес на обществото. Аз го казах.
Повишаване качеството на научната дейност. Ами, колеги, ние го правим именно с такава цел. Преминавайки към интердисциплинарно мислене и слизайки от тесния коловоз на мисленето в конкретни направления със строго фундаментален характер ще излезем оттам. Фундаменталните науки ще бъдат база за развитие на приложни науки. Ще се спазва баланса – фундаментални и приложни, но ще обърнем внимание и на приложните.
Между другото именно разнородният характер на Академията изисква ние да обърнем сериозно внимание на приложните изследвания. Ние ще обърнем – аз не го казах това – сериозно внимание на иновационната политика на Академията. Това е не основен елемент, но той ще бъде значим в нашата реформа.
В Академията започва изграждането на иновационен център. Той се изгражда от трансферен център, той се изгражда от патентен модел към Академията. Изключително важен момент, за съжаление с времето дълго пренебрегван. Патентната дейност е изключително важна. Защото ако искаме да правим иновации, без интелектуална собственост това не става.
Какво е иновации? За иновации ще ви дам най-краткото определение. Иновации – това е трансфер на нови знания в пари. Това е иновацията. Именно в този аспект ние ще помагаме максимално на нашето общество и ще се грижим да поддържаме този процес.
Но това не се отнася за всички научни направления, колеги. Тук не става дума за хуманитарните, които имат други дейности и задачи. Техните дейности са свързани с подобряване на ценностната система в нашата страна. Учените-хуманитаристи трябва да излязат от своите затворени лаборатории или домашни условия на работа. те трябва да бъдат максимално полезни за българското общество.
Ето, това е, което искаме да направим. Българското общество има нужда от подобряване на своята ценностна система. Ето, затова правим тази реформа. Затова организираме нови институти, като Институт за човека и населението, подчинени на ясни конкретно насочени действия.
Много неща, свързани с предишната фундаментална, тясна ориентация ще отпаднат.
Ето, за това говорим – науката в полза на обществото. Преди малко говорих – в полза на материалното развитие. На някои институти, които нямат висока оценка – ето, тук нарушаваме в известна степен препоръките, но имат възможност за подпомагане на икономиката на страната, имат възможност за работа по оперативни програми, имат възможност за публично-частно партньорство, ще им се даде необходимата административна свобода максимално да сключват договори ида участват в такива проекти, съвместно с бизнеса.
Подобен институт например със слаба оценка е Институтът за гората. Трябва ли този институт да го закрием? Не. Тридесет процента от територията на България са гори. Изключително тежки проблеми, свързани и с заразите, и с усвояването на нови сортове, и проблеми, които има и тук с ГМО, запазване и обработката и начините и технологиите. Много важен институт. Друг институт в България няма.
Ние поемаме тази отговорност. Иска се от нас много силна насоченост по демографските проблеми. Виждате какво става в българското общество. Ето организация в тази насока.
Тук ще стартираме почти отначало, но ние трябва да дадем своето научно становище по проблемите на населението в страната, демографските проблеми, как да постъпим.
Участват ли младите учени. Казах вече по този въпрос.
Кои са довели до дублиране. Ами с развитието са получени и такива дублиращи институти.
Пример – космоса. За космосът в момента имаме два института. И двата за добри институти. И двата имат постижения в световен аспект. Е, не може ние да поддържаме два института. И двата института искат оборудване, свързано с развитието. И двата института работят с НАСА, работят и с руските изследователски програми, имаме апаратури, които летят около земята, видими за целия свят. Добри институти. Всеки може да защитава правото си за самостоятелност. Но трябва да ги обединим.
В областта на етнология и фолклор например. Няма начин да не ги обединим. Ако искате, може да има различен брой институти, но и препоръките са такива.
Добре е да се обединят усилията, а не един институт да говори едно в тази област, другият институт, пак имащо отношение, да говори друго. Трябва да има единно мнение, трябва да работят заедно. Трябва да седнат зад масата.
В областта на информационните технологии. Пет института работят в момента в областта на информационните технологии. Хубаво, всеки има резултати. Добре са оценени. Но дайте да си обединим усилията. И ще станат два със строга специфика за всеки един от тях.
В областта на нанотехнологиите имаме най-малко шест звена, които си дублират тематиката. Ами как да не ги обединим, след като всяко едно от тях иска скъпо научно оборудване, много често дублирайки другото. Дайте да бъдем по-икономични.
Ето, това налага, затова правим реформата – за да променим начина на организация и дейност на различните институти.
За времето. Времето, колеги, си го представяме така – до лятото да приключим с персоналната атестация. Ние друга атестация не правим. Международната атестация е достатъчна. Персоналната атестация желаем да приключим до края на лятото. След това започват конкурсите за избор на ръководства. Предполагам, че до края на годината ще успеем да изберем ръководства на институтите.
Имайте предвид, че реформите в научните организации не стават лесно. Това е един бавен и труден процес. Той изисква време. Но ние сме притиснати от ограниченото финансиране на Академията, колеги.
После има и такива заплахи – ако няма реформирани структури, няма да бъдете подкрепени с актуализацията на бюджета през средата на годината. Това за нас е Дамоклиев меч. Знаете, че в момента ние съществуваме в изключително тежки финансови условия. Ние сме спрели международното си сътрудничество, което никога не е било. Не може наука без връзки със световната наука. Чуждите учени ни питат какво става. Не можем да ги приемем. Абонаменти за библиотеки сме спрели. Добре, че има едно целево финансиране, което малко ни помага. Но целево, пак в рамките на този бюджет. Което значи, че имаме отпуснат известен лимит, който обаче ние го харчим в рамките на бюджета, което значи, че през ноември и декември няма да имаме заплати за хората. И то ниските заплати, не става дума за високи заплати.
Много е тежко положението.
Протестите обаче в Академията не са за финансирането, за условията, ами за някой частен случай, изхождайки от лични интереси. Това говоря пред Общото събрание, това говоря пред Събранието на академиците и член-кореспондентите, това говоря пред всички колеги. Дребните, лични интереси трябва да останат на заден план. Преди всичко интересите на Българската академия на науките и свързаните с нея интереси на българското общество. Това е задачата, която гоним в момента с тази реформа.
По-нататък. Казах времето как си го представяме.
За комерсиализацията казах. Ако нещо има, мога да допълня.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие използвахте думата иновация.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Вижте, колеги, аз трябва да ви кажа, че навремето, когато станах заместник-председател на Българската академия на науките, аз нямах желание да бъда администратор. Две неща ме накараха през 1996 година да вляза в ръководството на Академията. Бях поканен и си помислих защо.
Първото беше да повиша ролята на приложните изследвания в Академията. Всеки един от нас да си зададе въпроса: това, което правя, кому е нужно?
И трябва да ви кажа, че поне като такъв аз успях в известна степен. Най-малкото сменихме съотношението, баланса фундаментални – приложни изследвания. От 60 към 40 процента в полза на фундаменталните изследвания в момента е обратно. За това до голяма степен помогна и другият мой мотив да вляза в ръководството на Академията.
По него време аз бях един от лидерите по европейски проекти в Българската академия на науките. Моята тематика беше много добре оценена от Европейския съюз и силно финансирана. Исках повече колеги в Академията да тръгнат по този път и да им помогна в тази дейност. Мисля, че успях.
Между другото, аз лично имам опит във внедряване на нови технологии. Който е запознат с моята дейност преди това, знае. Аз имам внедрени технологии в световната практика. Австралия е една страна, която навремето внедри моите технологии и до ден днешен ги използва. България направи същото, но тук с много по-голям успех помагам на хората с това, което съм направил.
Така че този мой опит ми помогна, за да развия Академията в тази насока. Считам, че успешно се справих.
После реших, че трябва още нещо да направя, именно с реформирането на Академията. Затова приех тази позиция. Да не мислите, че не ми беше по-лесно да седя спокойно и да чакам някой отвън да реформира Академията.
Това е, колеги накратко за това защо се ангажирах с този проблем.
Надзорен съвет. Колеги, всяка година Българската академия на науките може би е единствената научна организация в страната, която изготвя подробен отчетен доклад. Този доклад се изпраща на вас, изпраща се в министерството, чакаме обратни връзки. Ние си изпълняваме задълженията по закон и устав, така, както са приети.
Така че ако имате желание и искате с нещо да помагате, ние сме напълно открити.
Имаме и нещо друго. Академията има разширен Управителен съвет. Разширеният Управителен съвет включва външни представители. Включва Стопанската камара, включва кмета на София, включва ректора на Софийския университет, включва заместник-министри. Ние сме напълно отворена система. В никакъв случай ние не сме се капсулирали.
И тук ще ви кажа нещо. Някои казват, че ние работим изолирано от висшите учебни заведения. Искам ясно да ви кажа: ние сме напълно отворени към висшите учебни заведения, ние изцяло подпомагаме тяхната дейност. Защото нашата цел и тяхната цел е една и съща – високо образовани млади хора. Защото ние без това не можем да продължим да съществуваме.
В Академията ежегодно работят над 700 студенти, които правят своите дипломни работи, студенти от Софийския университет, от Техническия университет. Казах ви, че нашите учени участват в образователния процес в страната и ние не ги ограничаваме. Защото това е в полза на българското общество – трансфер на знания към младите хора.
И така, колеги, ние сме напълно отворени към висшите учебни заведения. В нашите конкурси за директори участват представители не само на Академията. Задължително участват и външни хора. И тези външни хора често са преподаватели във висшите учебни заведения. Тоест ние не сме затворена система. Ето например директорът на Института по социология. Той дойде от Софийския университет.
Невинаги изборът е най-добре. Винаги има конфликти в нашите институции. Не всички харесват избора за директор. Има противопоставяне, има борби, има жестоки борби. Само неизбирането на някой за директор става вече наш враг.
Така че, колеги, така е, много е тежка нашата среда. И никак не е леко да се работи с умни хора. Всеки се чувства
Ние се стремим да отговорим на всички интереси. Абсолютно сме отворени. Няма някой, който да е бил върнат за дискусия и дебат с председателя на Академията. Поне това е моята практика.
За комерсиализацията отговорих.
За Сметната палата. Действително в нашата Академия Сметната палата непрекъснато ни духа във врата. Непрекъснато има комисии, всяка година, които изследват състоянието и разходването на държавните средства в Академията. За наше щастие можем да се похвалим, че ние сме една от чистите организации. Почти нямаме обвинение за финансови нарушения. И дано така да продължава. Има някои дребни неща. Но така е в почти всяка организация.
После трябва да ви кажа за централното управление. Някои считат, че централното управление е паразитна организация.
Колеги, това е най-ефективната структура, която ние използваме в Академията. Защото в централното управление са съсредоточени всички функции, които обслужват 69-те научни звена в Академията.
Стана дума за Сметната палата. Финансовият ни отдел има ежемесечни отчети, свързани с финансиране на Академията. Тези отчети се изпращат на Министерството на финансите, изпращат се на Министерството на образованието, младежта и науката. Това са връзките, които ежемесечно поддържаме със Сметната палата.
Кой трябва да го извършва това? Нима трябва да създадем такива екипи във всичките 69 звена?
Международният отдел, който е в централното управление, обслужва абсолютно всички 69 научни звена. В противен случай всеки институт трябва да има свой международен отдел, ако иска да се осъществява сътрудничество. Кой го прави? Централното управление. И то високо квалифицирани специалисти, говорещи по няколко езика. Кажете ми кой го прави?
Ами проблемът с правната защита на Академията, със собствеността на Академията. Знаете какви апетити има. В момента се водят над 120 дела. Кой го прави? Всеки институт трябва да има Правен отдел, който да защитава помещенията и сградите му. Централизираме защитаваме и не можем да смогнем. Плюс това работим в тежка корупционна обстановка. И това го вършим с четирима души с ненормиран работен ден. Кой го прави? Кой отговаря за условията на труд? Централизирано. Иначе всеки институт трябва да има охрана на труда за тази дейност.
Ние покриваме цялата академия. И ремонтите на този сграден фонд. Кой го прави. Кои са хората, които оценяват какви средства трябва да се вложат?
Много е лесно да се говори. И това в един малък екип. Представете си, че всичко това трябва да се умножи по 69.
Ами PR отделът. Той работи в рамките на 76 човека. И между другото, от началото на годината ние ги намалихме с 20 процента. И сега изнемогваме. Трудно е. Поправям се управлението общо е от 76 човека, а PR- Отделът е от двама-трима души.
Колеги, искам да ви кажа, че по този начин ние се стремим максимално ефективно да управляваме Академията.
Не било всичко наред. Абсолютно е възможно. В коя структура, в коя организация не е така? Но в края на краищата това е начинът за функциониране. Някой иска да няма такова управление. Някой иска да няма организация на тази структура. Не е възможно. Ами ние сме един изследователски център като всички изследователски центрове по света. Ами само Макс Планк-институтите имат триетажна сграда, пълна с патентни специалисти. Ние сме централизирали тази работа – по един специалист, значи общо трима за цялата Академия. А знаете колко е скъпо, за да се даде само една информация, един патент да се издаде, една консултация за патентна дейност.
Така че, колеги, бъдете внимателни. Елате да си поприказваме, ако някой действително мисли, че има нарушение. Да заповяда. Но така да се пуска в пространството – виждате ли, тези харчат парите с такава тежка администрация! Не е вярно. Затова благодаря за възможността да говоря по този въпрос, защото е изключително важен.
За атестацията колегата Хаджитодоров ще каже малко.
СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Господин Стоичков, Вие попитахте за атестацията. Действително това, което смятаме да направим в близките няколко месеца, е атестиране на всеки един учен, на всеки един служител. А поотделно – по всички звена. Това нещо ще бъде направено на базата на един проект, който вчера беше внесен в Общото събрание на Академията. Този проект ще бъде обсъден следващата сряда на заседание на Общото събрание. Предполагам, че ще има корекции от страна на колегите в Общото събрание по време на дебатите.
Това, което сме се стремили, е да дадем една рамка, която рамка да може да се адаптира от всеки един институт, съобразно спецификата на този институт. Защото вие ще се съгласите, че все пак атестирането и оценяването на учени от социалните и хуманитарните науки е малко по-различно от тази атестация в природните науки или в инженерните науки, в по-приложните науки.
Тоест задали сме тази рамка. Всеки институт ще може да отрази вътре спецификата. Естествено ще бъде сложена чертата, от която нагоре учените отговарят на изискванията, които сме си поставили, за изпълнение по-нататък на мисиите на новите звена, от която надолу очевидно ще трябва да се разделим с тях. И съобразно вече рамкирането, което, както председателят каза, ще бъде изложено на таблата на всеки един институт, по-нататък ще приложим и схемата за диференцирано заплащане.
Това в момента е внесено, дискутира се в Общото събрание. Всички членове на Общото събрание го имат.
И последно да отговоря на Вашия въпрос за директорите и за конфликта на интереси.
Общото събрание на Българската академия на науките се състои от 125 човека. Доколкото си спомням, 52-ма или 53-ма са директори. Тоест те са по-малката част.
Ние имаме определена квота на представителство на учените в Общото събрание. От 1 до 44 човека излъчват един представител в Общото събрание и по-нататък на всеки 44 човека съответно има допълнително представителство. Така че има институти с по трима-четирима представители. Очевидно директорът може да бъде само един от тях.
Тук искам дебело да подчертая, че никой не налага на институтите как да избират своите представители. По-голямата част от институтите са изпратили като свой представител в Общото събрание един от своите представители да бъде директорът, но има институти, които не са направили това нещо. и друг ги представлява.
И задължително вече всеки един институт, защото имаме някои звена с по-малко от 44 човека научни работници, има поне един представител в Общото събрание. Общото събрание по закона е висш управляващ орган.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, господа академици, колеги! Аз си позволих преди няколко месеца да кажа на министъра на финансите господин Дянков, когото уважавам, в залата на Народното събрание, че допуска много голяма грешка, когато с 10 млн. лв. беше намален бюджетът на Българската академия на науките. И днес смятам, че това беше грешка. Защото по време на реформа се финансира реформа, а не се отнемат пари от реформа. А вие правите реформа. И аз лично ви подкрепям, ако изобщо това ви вълнува.
Сега искам да ви кажа, че допускате грешка. И тази грешка е следната. В рамките на Българската академия на науките исторически се е сложило обстоятелството да има както фундаментална наука, така и приложна наука. Вие говорихте тук много за нея.
Но Академията възникна като Книжовно дружество с една голяма национална политическа задача и това е националната идентичност на един малък народ на Балканите, който се стреми към политическа свобода.
Въпреки всичките превратности на историята ни през тези над 1300 години мисля, че тук патетично се говори за някакви неща. Но тази цел си е останала. Няма българска държава, независимо дали тя е била по Търновската конституция, по Живковската конституция или по днешната конституция, която да не стои зад тази цел. Няма българско правителство, което да не е защитавало тази цел.
Някои са извършвали дребни предателства – историята ще ги запомни. Хората са ги забравили вече.
Вие забравяте, че тези поуки оформят онова, което наричате хуманитарни науки. Те не са фундаментални, те не са приложни, но те са смисълът на съществуването на нашето Книжовно дружество, те са част от нашата история. Грешка е, ако започнете да сливате тези институти. Нямате абсолютно никаква аргументация да сливате институтите етнография с фолклор, балканистика с история. Защото няма как този механичен структурен въпрос да даде качествена програма. Единственият път към качествена програма е пътят, за който говори господин Хаджитодоров и това е атестационният път. Там може да се постигат успехи. Но това е работа на автономията, това е работа на Общите събрания на тези хора. Нека те да си носят отговорността. Вашата отговорност да ги преструктурирате ще ви вкара в грешка.
Това е моето становище. Бях длъжен пред себе си да ви го кажа. Не искам да го спорим, защото няма смисъл. Вие се намирате в парламентарна комисия, която уважава автономията на Българската академия на науките. Аз самият съм бил човек, който съм достатъчно представял своята позиция на защита на Българската академия на науките като автономна институция в България.
Така че тук това е мнение, което исках да споделя, а не е въпрос на дебат, тоест вие да ми дадете аргументи защо ще го извършите. Отговорността ще остане ваша, няма да стане моя. Но аз ви призовавам да не носите Вие тази отговорност като председател, вашите колеги в ръководството на Академията, а да я носят българските дейци на хуманитарна наука. Нека те да понесат върху себе си, нека те да го решат, а не някой друг вместо тях. На тях ще им е много трудно да го решат, аз съм сигурен. Няма да им е лесно. Така че оставете ги сами да го решат. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Методиев.
Имате думата, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми акад. Съботинов, колеги и гости! Не мога да не взема отношение по днешния въпрос, първо, като част от българската научна общност. Освен това нека само да припомня на уважаемите колеги народни представители, че когато се събрахме тук, в тази зала и когато министърът на образованието каза, че трябва да има реформи във висшето образование, а също така и в Българската академия на науките, само акад. Съботинов беше първият, който откликна и каза: трябват ми 3,8 млн. лв., за да извърша тази реформа.
Колеги, това са сериозни неща. Докато нито един от присъстващи ректори на водещи висши учебни заведения не прояви най-малко желание за реформа. Но това е тема на друг разговор.
Колеги, искам да ви кажа като човек от тези среди, че българската наука извън България се знае благодарение на успехите на Българската академия на науките.
Колеги, нашата наука в България започва именно от БАН, а не от висшите учебни заведения. И в момента е така. И много мои колеги, колкото и ревниво да си въобразяват, че са Нютон, Айнщайн или Менделеев, никой от тях не може да достигне научното ниво и научното израстване на колегите от БАН. Казвам го най-отговорно.
Безспорно не може да има сравнение между ВУЗ-овете и Българската академия на науките, защото задачите, целите и предметът на дейност са различни. В Българската академия на науките са научноизследователски, докато при нас са образователно-квалификационни.
Но искам да кажа, че както Българската академия на науките не може без висшите учебни заведения, така и ние не можем без тях, тъй като нашите преподаватели реално научното си израстване го извършват именно чрез техните институти със съвместни проекти и т.н., както съответно техните преподаватели преподават при нас.
Така че действително поклон пред всичките дейци на Българската академия на науките, нашите колеги. И който с каквото може, нека да помогне. Имам предвид в частност управляващата партия. Действително от тях ще зависи до голяма степен съдействието, което ще окажат при реформата в БАН. И още един път благодаря на акад. Съботинов, че беше първи. Нека не забравяме – 140-годишна структура е това. Акад. Съботинов каза, че до шест месеца ще извърши реформата.
Аз знам какво ще бъде в тази зала, когато тръгнем със Закона за висшето образование. И когато трябва от 53 висши учебни заведения и още толкова, колежи, филиали и т.н. ще говорим за процеса на преструктуриране.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: господин председател, аз ще бъда съвсем кратък. Взимам думата, понеже нашите правила позволяват правото на дуплика, а аз повдигнах въпроса за комерсиализацията. Съжалявам, че проф. Пантев не е тук, затова ще бъда съвсем кратък. Не е почтено да говоря в негово отсъствие.
Смятам, че неговите идеи напълно съответстват на факта, че той е представител на лявата политическа мисъл, за който понятия като пазар, стока, цени и т.н. имат по-особено значение. Само че искам да ви напомня, че дори Нобеловата награда е съпроводена с много сериозна материална подкрепа.
Акад. Съботинов повечето време отдели на финансирането, на парите, които са необходими за наука и за БАН. Аз съм убеден, че трябва да се развиват фундаментални изследвания. Но фундаменталните изследвания за съвременна България, за днешна България са разточителство, особено в условията на рязка потребност от финансови средства. Фундаменталните изследвания са привилегия на богатите страни.
Аз разбирам, акад. Съботинов, Вие цитирахте няколко пъти Макс Планк. Но какво стои зад Макс Планк не знаете. Не знаете за какво става дума като финанси, като държава и като политика и т.н.
РЕПЛИКА: Държавата стои.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Така че да не заблуждаваме младите хора, които отиват при вас на работа, да не се интересуват от заплащането и да се занимават само с наука. Това според мене е нереалистично от гледна точка на съвременните реалности в нашето общество.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Акад. Съботинов, заповядайте.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Аз благодаря за коментарите, уважаеми дами и господа.
Искам още нещо да споделя с вас. Българската академия на науките при този скромен бюджет има значителни собствени приходи. Само през 2009 година при бюджет 85 млн. лв. собствените приходи на Българската академия на науките са 60 млн. лв. Това са приходи по линия на договори, проекти, Седма рамкова програма, нашия Фонд за научни изследвания. Това са допълнителни средства и фирми, които ние използваме строго за нашите научни изследвания. Но тези средства в никакъв случай не могат да бъдат използвани за поддръжка на инфраструктурата, не могат да бъдат използвани за поддръжка на базовите организации.
И действително ограниченият бюджет, който ни беше наложен, както спомена господин Методиев, ни задуши. От този бюджет 98 процента е за фонд „Работна заплата”.
Много е тежко. Деветдесет и осем процента!

Само от наемите, които получаваме, и икономиите, които правим, дават възможност да функционираме и да ремонтираме някои неотложни аварийни ремонти. Но съществуваме при изключително тежки финансови условия. Нормалният бюджет, който заявихме за Академията в началото, беше 107 млн. лв. Без да е разточителен. Смятайте сега при какви условия работим. Затова сме спрели и международната дейност, и на оцеляване е Ботаническата градина, и библиотека, която имаме, втората по големина библиотека в страната. Ние едва съхраняваме историческите наследства, които имаме.
Имаме изключителен архив, където се пазят такива документи, за които е необходима температура, поддържане. Никой не мисли как го правим.
Казах, че имаме кораб. Имаме национална астрономическа обсерватория, най-голямата в Югоизточна Европа.
Днес японец дойде да ми покаже какъв интерес имат към нашия изследователски университет, който ние предлагаме, защото виждат поле за чудесно сътрудничество. Има специална статия в японски вестник за Българската академия на науките и за резултатите, които имаме в областта на науката. Така че много е трудно.
Затова имам една молба към вас. Преди години се взе първостепенното разпределение на бюджета от Българската академия на науките. Бюджетът на Българската академия на науките се изпълнява, след като е възложен от Народното събрание, от нашата структура. И винаги сме го изпълнявали и сме правили всичко за неговото нормално функциониране. Сега минава през няколко етапа, което значително усложнява режима на работа и финансиране на Академията.
Молбата ми е да ни се даде възможност – неслучайно казах, че ние имаме много средства по линия на проекти. Ние трябва да оперираме с тези средства, трябва да имаме възможност да работим. А сме крайно ограничени и сме в тежко състояние. Чакаме господин министърът да реши дали може да отпусне средства за Академията, които парламентът е определил. Имаме лимити, за всяко нещо се молим на министерството. А всъщност ние изпълняваме страшно сложни, сериозни задачи, които изискват оперативно финансиране, както извършваме и оперативни научни дейности. Това е голям проблем за нас.
Ето ги тези хора, които непрекъснато дават информация. А трябва да чакаме кога ще ни отпуснат парите, материали. С наши средства се стремим да изпълняваме тези задачи. И на нашите средства има ограничение. Много е сложно.
Така че молбата ми е да имате предвид този наш голям проблем. Този проблем се забелязва и от Сметната палата. И неслучайно те го поставят в някои от своите заключения. Това е необходимо за нашата оперативна дейност и работа.
Това е, което исках да ви кажа, за да знаете с какво се сблъскваме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други въпроси? – Няма.
Ако позволите, за втори път ще взема думата за няколко кратки въпроса към ръководството на БАН.
Това предложение за структурна реформа в БАН – 9 направления и 40 звена, както стана въпрос, подкрепя ли се и в каква степен от всичките 69 института към момента? Това е първият ми въпрос.
Втори въпрос. Тази трансформация води ли до реални съкращения на персонала?
Трети въпрос. За институтите, които са получили най-ниски оценки и по трите показателя, ще се намери ли смелост за най-радикални мерки, макар и много непопулярни, или ще се стигне до опасността от болната глава да се пренесе към здравата – институт с оценка „С” по всички показатели – качества, продуктивност, социално-икономическа необходимост, перспективност, по трите показателя да имат най-ниска оценка? За този институт ще се намери ли смелост по-радикално да се реши неговата съдба или само трансформирайки го към някой друг, който е получил добри оценки и съответно среща съпротива от приемащия го институт, вместо радикално да се реши проблемът, тоест да се спазват препоръките на тази международна оценка, ще се направи една – извинявам се за израза – механична трансформация само в числото изражение.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Да добавя нещо към въпроса, за да имаме малко повече яснота по тези критерии. Аз лично съм много притеснен от част от резултатите от международната оценка, която по принцип е положителна за академията. Но да разясните, докато отговаряте на въпроса, точно как разбирате критерия перспективност. Тъй като при оценката на отделните институти за безперспективност, може би има някаква логика, че металознанието не е най-перспективният институт, то за институтите като Института по история, Института по компютърни комуникационни системи, Института по тракология, даже Института по психология. Човешката логика ми говори, че това са безперспективни приложни области. Да не говорим за спецификата на Академията, за която господин Методиев вече говори преди малко.
Една кратка сметка показва, че ако приемем тази международна оценка, този международен одит за единствен критерий за реформата, това означава, че от 85 млн. лв. субсидия 20 млн. лв. се харчат от звена, които са безперспективни. Може ли това да е основният критерий? Защото въпросът, зададен от господин председателя Стоичков по този начин, означава, че механично с някаква оценка кое е перспективно и кое не ние трябва да вземем решение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, акад. Съботинов.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: По отношение на това дали всичките 69 звена, които съществуват в момента, подкрепят реформата. Определено трябва да кажа, че не. Всички звена, които губят своята самостоятелност, са против реформата. И то знаете ли кои са против? - Най-вече директорите. Защото вероятно тези звена повече няма да имат директори.
Но едно е ясно, че нито едно звено, което няма да представлява самостоятелен институт, няма да загуби научната си тематика. В повечето случаи тези звена, които се обединяват, ще бъдат под формата на департаменти в едни тематично обединени структури, но по нов начин реорганизирани, с ново изграждане на научния потенциал.
Ще ви кажа нещо, вчера например имаше много остра дискусия по отношение на бъдещето на Централната лаборатория по екология, Института по ботаника и Института по зоология. Те са строго дисциплини като по учебник звена, добри звена като катедри в съответните университети. Това са действително учебни дисциплини в различните области и в средното образование – зоология, ботаника. Действително директорите на тези звена искат да запазят своята самостоятелност.
Ние по принцип не ги разрушаваме, но ги включваме в един институт по биоразнообразие и екология. И се оказва при дискусията вчера в Общото събрание, че всичките тези звена в продължение на последните 10-15 години имат съвместни проекти, имат общи аспиранти, общи европейски договори, общи тематики, в смисъл, методики за оценка на видовете.
Затова решихме, че е хубаво да ги обединим като един общ институт по биоразнообразие със своите департаменти и отдели.
Има желание да бъдат самостоятелни. Но знаете ли колко още нови направления имат желание да се развият като самостоятелни звена? Искат да има институт по музика. И защо да няма институт по музика. Направете го. Искат да има институт по художествени занаяти.
Абе, колеги, накъде отиваме? Много интереси има в страната. Но ние трябва да се съобразим и с възможностите.
Така че, колеги, това са причините. Не са доволни всички. И двата космически института, за които говорих, особено единият не е съгласен. Но в крайна сметка приеха колегите. След дълги дискусии те приеха – няма как.
Обществено-хуманитарните науки, за които стана въпрос, ние ги оставихме. Оставихме ги сами да ни предложат каква структура виждат и искат. Ние в никакъв случай няма да допуснем тази тематика, за която се говори, да отпадне от научната тематика на Академията. Даже в началото на организирането имаше мнение, което ни предлагаше министърът – съжалявам, че го няма тук, тези институти да изчезнат от Академията и да се влеят в университетите. Специално ние излязохме със становище за защита на тези институти и обяснихме защо мястото на тези научни направления е в Академията. Защото на практика те се явяват центрове, обслужващи не само един университет, а всички университети в страната. Те са източник, от който непрекъснато тече информация. Ние тази връзка с никакъв случай няма да я разтуряме. Ние я защитаваме.
Перспективност на научните изследвания. Колеги, в действителност тук под перспективност на научните изследвания се включва перспективност на научната тематика. Непрекъснато в научните изследвания, в новите технологии съществува голяма динамика, особено в технологиите. Една технология, една наука, която е била актуална преди 15 години, губи своята актуалност. Явява се ново научно направление, което измества старото.
В областта на оптиката например се появяват нови методи, появява се фотоника, изместват се някои изследвания в тази област с нови. В областта на микроелектрониката актуалността се подменя с наноелектроника. Ето ви областите, които непрекъснато напират и идват нови области. И тук комисията дава оценка за перспективност.
В същото време един институт се оценява по перспективност и по научния потенциал. И неслучайно тези експерти като дойдоха, искаха специално дискусия с младите хора, отделни средства, независимо от ръководствата. Те си подбираха специалистите, те беседваха с тях, канеха ги на вечеря, канеха ги на коктейли, за да чуят как мислят, какво е положението. Ние абсолютно не знаехме за това, което се случва. Това беше действително една твърда оценка, която даде възможност да се оценят тези звена имат ли човешки потенциал да бъдат перспективни, дали има интерес на младите хора в България да работят в тази област.
Така че една комплексна оценка с такива показатели даде крайната оценка за перспективност на всяко едно звено.
Може би има нещо, което да пропускам. Но това е общо взето за научната политика и човешкия потенциал. Това е много сериозен момент и елемент, колеги.
По отношение на това дали ще има съкращения. Аз ви казах – сигурно след персоналната атестация ще имаме съкращения на хора, които явно ще трябва да освободят своите места в Академията. Ще се стремим максимално средствата, които ще спестим от този процес на съкращаване, да ги използваме в процеса на диференциране на заплащането на труда и увеличаване заплатите и специално към младите хора, независимо че ще ни се сърдят по-възрастните.
Обяснението, колеги, е, че тези хора трябва да останат в България. По-възрастните намират други начини за допълнително печелене на средства, било то лекции, било участие с рецензии. Със своя авторитет намират начини. Но младите са беззащитни и трябва да им помогнем.
Ето, това е нещо, което правим. В това отношение мисля, че имаме пълна поддръжка на общността на младите хора в Академията. Ние се стремим това да го извършваме заедно със синдикатите. В Академията имаме непрекъснато разговори със синдикатите. Тук има представители на синдикатите. Аз искам да им благодаря. Те ни помагат.
Ето например някои решения с избор на всички директори. Това беше едно от исканията на синдикатите в Академията и на младите в Академията. Те искат всички да бъдат наново избирани. Те искат нова Академия. И това ще се стремим да правим. И както ви казах, всичко това ще стигне и до избор на нов председател, дори да ми се наложи – аз ще го направя – предварително да си прекратя мандата, като ми дойде времето. Това е моята мисия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, акад. Съботинов. Други въпроси, изказвания, становища?
Заповядай, колега Михайлов.
СВЕТОМИР МИХАЙЛОВ: Извинявайте, Ботаническата градина в Балчик ваша структура ли е?
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Ботаническата градина е на Софийския университет. Ние имаме Ботаническа градина в София на Околовръсния път. Знаете ли какъв проблем е? За малко да я изтървем тази година без отопление и да загинат видове, които са съхранени през двете световни войни. За малко да изтървем това богатство на България. В последния момент успяхме да повишим лимита, за да го спасят. И това стана благодарение на личната намеса на министър-председателя. Защото виждаше какво става.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други въпроси, колеги?
Акад. Съботинов, ако мога накрая да обобщя, ако вървим към финала. Имате ли други препоръки като закон, като нормативна уредба, освен първостепенен разпоредител с бюджетни средства, това, за което помолихте нас като народни представители да прегледаме нормативната уредба. Имате ли други желания, препоръки като нормотворчество, като уредба, с които ние бихме могли да бъдем полезни като Комисия по образованието и науката? Това на първо място.
На второ място, аз се радвам на това, което ни уведомихте, че голяма част от институтите подкрепят тази структурна реформа. Аз си мисля дали не е удачно вие да намерите един добър формат, в който тази ваша структурна реформа да бъде препотвърдена и от правителството или съответно отхвърлена, за да знаете вие до края на годината, както ни уверихте, в каква насока ще работите. Защото ако имате едно „Не” от Министерския съвет, от министъра на финансите, който по чл. 10 от Закона за БАН има съответните правомощия, би следвало да преосмислите тази стратегия.
В този смисъл мислите ли върху този въпрос – вашата стратегия, вашата концепция да бъде предложена на Министерския съвет в някакъв формат, за да искате тяхното мнение, тяхното съгласие или несъгласие, за да знаете, че това е вашата воля, потвърдена от научните институти, потвърдена от управляващите? Това е правилната или неправилната посока на развитието.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Уважаеми господин Стоичков, искам да Ви кажа, че всичко, което правим, е напълно – както преди малко споменах – отворено към коментари и становища от правителството. Ние изпратихме проекта за реформа. Очаквахме да има някакво становище. Но за съжаление не получихме становище.
Поканихме и министър Игнатов, и министър Дянков на разширени заседания на Управителния съвет, за да си кажат мнението по този въпрос. За съжаление не се получи този диалог. Министър-председателят препоръча диалог, но двамата министри не дойдоха. На тяхно място аз бих проявил интерес към това, което става в най-изявената, най-силната научна организация в страната.
Аз се притеснявам, откровено да ви кажа, от някои изказвания на двамата министри, че виждат бъдещето на институтите на Академията към висшите учебни заведения. И може би заради това те ясно не си казват мнението. Но така или иначе ние ще направим необходимото, ще потърсим начин за дискусия и разглеждане на тези въпроси.
Ние сме и автономна научна организация по закон. Така че това, което трябва от наша страна, ние ще го направим. Но ние сме автономна организация в служба на обществото. Всички академии на науките в цял свят, било то с изследователски центрове или не, са автономни научни организации. Това е техният смисъл. Защото те трябва да съществуват независимо от политическите становища. И това е желанието на всички управляващи по света. Те искат да имат една независима структура, която да им дава строго, обективно научно становище по различните въпроси.
Преди известно време се оформи така като Национална академия на науките в Германия. Дълго време Германия нямаше национална академия и й трябваше такава научна структура, която да дава обективни, независими становища на своето ръководство и правителство. И те възложиха на Академия „Леополдина” да стане точно такава институция.
България и нашите политици се нуждаят от независима структура, която, както казах, да им дава съвети по различни въпроси, както навсякъде по света. А дали политиците ще се съобразят или не, това е техен въпрос. Те са тези, които ще вземат решение. Но те трябва да чуят различни мнения. И точно затова те поддържат такива независими организации, които им дават богатство в ръцете, за да могат да управляват страната.
Така че това са различните въпроси. А по-нататък как ще се организира цялата тази работа, зависи от самата страна. Затова ние сме и независима организация.
Що се касае до закона, засега реформите, които провеждаме, не се спират и не противоречат на съществуващия Закон за Българската академия на науките. Ако има нещо, по-нататък може да се проведе. Но засега ние нямаме проблеми с така организирания Закон за Българската академия на науките.
Много ви се моля, помогнете да не ни се съкращава повече бюджетът, защото знаем в какъв режим е държавата. Ние добре знаем какво е положението. Но от нас вече достатъчно е взето. Не позволявайте повече да ни се реже бюджетът. Дадохме информация, има го и във вашите материали, в какви условия съществуват сродните на нас академии на науките.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, акад. Съботинов.
Накрая да завърша, защото пак стигнахме до бюджета. Знаете становището на нашата комисия при обсъждането на бюджет 2010 година. Знаете критичните изказвания в пленарната зала. Аз пак казвам, ние сме Комисия по наука и с каквото можем, ще помагаме на науката. В момента науката е в лицето на Българската академия на науките. до момента, в който се измисли нещо по-добро, явно ще бъде БАН. И дай боже да бъде БАН.
С това ще приключа. Благодаря ви за участието. Благодаря на всички академици.
Моля членовете на комисията да останат, за да разгледаме точка втора.
Десет минути почивка.



- о -





(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, продължаваме нашата работа.
На предходното изслушване, което направи комисията – по проблемите на децата, завърши с едно уверение - и се радвам, че се спазва от министър Тотю Младенов, че започва работа по Закона за децата. На предходното заседание ви запознах с неговия апел, с неговата покана двама от членовете на комисията да бъдат излъчени и да участват в работната група за изработване на новия нормативен акт – закон, кодекс и нормативен акт от друга категория в сферата на децата.
Още веднъж ви напомня и моля до края на седмицата, двама човека да заявят желание. Министър Младенов наново се обади, поддържа връзка с комисията. Това беше един от смисъла на това изслушване, което направихме на едно от предходните заседания.
Затова моля за активната ви позиция до края на седмицата.
Това исках да споделя с вас. Има ли някакви други въпроси?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, аз имам едно предложение, зависи от волята на комисията, разбира се. Споделил съм с няколко от колегите днес. Даже преди малко говорихме с колегата Богданова навън.
Има опасност Законът за академичния състав, за който е подготвен докладът за второ четене, да не заработи. Ще кажа каква е моята информация, ще кажа какво е моето предложение, а Комисията ще реши. Можем да го направим в залата, може да го направим тук като допълнение към доклада, ако сте съгласни.
Във ВАК има процедури, които са надминали – по последната информация, която поисках от министерството, която са успели да съберат – броя от 700. А не знаят колко са по научните съвети. Това са поне хиляда процедури, които се движат.
Срокът, който е даден в закона, смея да твърдя, че надали ще бъде спазен. Тоест ще има стихващо движение на процедурите. Може би ще се наложи есента този срок да се удължи по обективни причини.
Това означава, че формирането на научните журита по смисъла на този закон, когато бъде извършено на сляпо, възможността да е излязъл нов специалист, току-що хабилитирано лице предния месец по друга специалност и всеки да започне да се жали пред атестационната комисия е много голяма. Това е мнение, което стигна до мене, включително чрез имейла ми, включително чрез обаждания по телефона.
Аз самият седнах да го помисля и си дадох сметка ,че когато вървят два потока паралелно един до друг, наистина може да се блъфира. Защото са достатъчни няколко големи случая, няколко конфликта. Знаем тези, които работим, как реагира тази среда. Ще се блокират самите хора, ще спрат, ще изчакват. Просто ще приемем един закон, който може до края на 2010 година изобщо да не започне да функционира.
Затова моето предложение е следното. Така или иначе правилникът ще урежда тези три вида журита – за доктор, за доцент, за професор, в два вида институции – в Академията, за която току-що говорихме с едни суперлативни думи. Но, както се казва, куртоазията не е чужда и на Народното събрание, и на Българската академия на науките. Знаем, че и техният хал не е много лесен, особено при тази реформа.
Как ще формират журита, как ще ги оспорват, на мене лично ми е ясно. Защото за всеки един, особено рецензент, оспорването може да дойде веднага, че друг е минал току-що през ВАК и е по-компетентен от този, който на мене ми е назначен. И се е разминал с три дни, с пет дни.
Тези технологични подробности са невъзможни за преодоляване през закона. Единствената възможност е през правилника.
Съжалявам, че господин министърът излезе, но аз говорих с него преди началото на заседанието. Доколкото разбрах, информацията в министерството е подобна.
Говорихме с господин Стоичков като хора, които сме внасяли това нещо. Аз съм един от авторите на този текст преди много години, вече десет. Става дума за журитата и за членовете.
Моята молба е да направим редакция на чл. 4. И ще ви прочета от текста, който е приет в доклада и внесен в Деловодството за второ четене. Текстът, който сме приели, е следният:
„Чл. 4, ал. 2. Членовете на научното жури се избират чрез жребий от Национална листа на журита по научни области при възможност и по направления и специалности.”
Тук има един редакционен проблем – Национална листа на хабилитирани лица ли ще остане или на журита по научни области? Защото аз не успях. Моля експертите да кажат как се нарича. Защото в това ми се препъна погледът. Защото мисля, че по-нататък го има в текста като Национална листа на хабилитирани лица.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Национална листа на журитата и арбитрите.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Значи това редакционно го оправяме. Продължавам:
„При интердисциплинарна тема най-малко един от членовете на журитата трябва да бъде от друга научна област, към която дисертационният труд има отношение.”
Следващото изречение „ Жребият се тегли от две обособени групи” да падне цялото, като падне горе „се избират чрез жребий”, а остане процедурата „по чл. 4, ал. 1”. Като в ал. 3 сме записали, че журито провежда своите заседания при ред и условия, определени с правилници на висшите училища и научните организации, където самият правилник за приложение може да даде посоки на промени, включително да въведе жребият в края на годината, ако това е приложимо. А аз се съмнявам, че ще бъде приложимо за 2010 година – тези 1000 и явно над 1000 процедури, които са пуснати.
Не знам как се е случвало, има шум в системата, обществото е недоверчиво към промените на законите. Може да има всякакви аргументи, включително и нелицеприятни. Но това са страшно много. Аз не знам средната статистика, но със сигурност е било в пъти по-малко годишно производството на хабилитираните лица в България. Техният брой е няколко пъти над 2000. При едно от последните преброявания бяха 8000.
Така че това е моето предложение, господин председателю. Обръщам се към колегите. Ако искате да го направим веднага – това ми е молбата, като обсъждане, за да решим. Да направим един кратък доклад, да го гласуваме да променим този текст или да го приемем в залата с отпадането на текста. И двете възможности са налице.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, становища по това предложение?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Проблемът ще се случи. Ние нямаме спор с колегата Методиев, че този проблем ще е факт. И аз си признавам, че го очаквах.
Има само едно нещо, което може да създаде напрежение, дотолкова, доколкото това да се формира научно жури чрез жребий е един от принципите, на базата на които ние правим закона. То не е просто технология, която се урежда с правилник.
Ако искате, утре законът едва ли ще влезе в залата. Да мислим и варианти – както прецените, който според вас е по-работещ. А с преходна разпоредба да уредим начина, по който ще влезе изграждането на научното жури чрез жребий. То може да бъде след закриването на Висшата атестационна комисия. Тогава как ще действа, това също трябва да се уреди по някакъв начин.
Разбирам неудобството. Но с правилник да уредим принцип също е спорно. Защото то е принцип. Но че трябва да има някаква мярка в това отношение, трябва.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Трябва да го уредим.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, аз подкрепям господин Методиев и предлагам да направим сега допълнителния доклад, а не така да влиза в зала. Действително моето мнение също е, че това няма да е работеща разпоредба -с жребия. И се опасявам, че ние тук ще попаднем в една много сложна ситуация.
Така че ви предлагам още сега да направим допълнителен доклад, да го гласуваме и това да бъде внесено утре –не знам каква е точно процедурата – в Народното събрание.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз си мисля, че все пак основен текст от закона, който е принципен, да го решаваме на коляно за две минути лично аз не бих подкрепил.
Разбирам, че то няма да може да бъде приложено. Но дайте да търсим наистина някакъв друг начин, вместо да отменяме основен текст от закона, който е заложен като принцип за бъдеща дейност през следващите години.
Да, законът няма да влезе тази седмица в залата.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, чисто организационно. Нека с председателя като юрист да се помисли по този въпрос и може направо в залата, когато дойде приемането на тази точка, примерно предложението на господин Методиев да бъде докладвано в залата и да приемем решение. имам предвид, след уточняване с председателя на комисията. В момента за 15 минути, ако някой мисли, че може да го редактира... В момента няма да можем. Или примерно условно да го гласуваме и да го внесем като промяна – така съм съгласен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Методиев, дайте текст.
Ако всички се обединяваме около това, както каза и колегата Богданова – и тя има притеснение, че този текст би създал затруднения, първо, може би по процедура трябва да подложа на гласуване предложението за прегласуване, след което да минем към конкретния текст.
Моля да гласуваме предложението за прегласуване.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Моля ви да отложим прегласуването, за да предложа още нещо за прегласуване, за да ги гласуваме заедно.
Мене ме притеснява в същия дух този член от закона, в който ние записахме, че Националната листа се публикува в срок до 30 януари всяка календарна година. Това аз го чета като някакво фиксиране на Националната листа за календарната година – предстоящата. И се опасявам, че в този вид, в който говорихме, не е напълно уместно да се направи.
Затова предлагам да гласуваме и този текст евентуално да отпадне. И да оставим на правилника да уреди как точно се формира листата, като е ясно, че съществува сайт, че може да се актуализира списъкът с някаква процедура.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Понеже съм един от вносителите на това предложение, мисля, че по-удачен е вариантът, който проф. Колев предложи. Защото тази Ваша бележка е редакционна и в залата бихме могли да я прецизираме. Защото от името на вносителите ще кажа, че логиката беше всеки ден буквално Националната листа да се захранва със съответните хабилитирани лица. А с оглед една допълнителна публичност, в някакъв определен срок този списък се обнародва в „Държавен вестник”, както списъкът на вещи лица в съда, както списъкът на адвокати- това не означава, че аз през годината не мога да стана адвокат и трябва да чакам 30 януари.
Но явно текстът не е ясен, след като имате колебание. Тук вече мисля, че редакционно в самата пленарна зала може да се направи. Защото много ще натежи на процедурата сега в 18 часа да правим множество редакции и ще загубим концентрация по този въпрос, който повдига колегата Методиев, който не е редакционен. Но аз ще подложа на гласуване и Вашето предложение.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Искам само да коментираме чл. 32 – във връзка с Арбитражния съвет, за състава на Арбитражния съвет като брой.
Засегнатата страна предлага арбитър висшето училище или научната организация – дотук са двама, Министерството на образованието – трима, Националната агенция – четири. И се казва, че избраните арбитри избират председател, тоест четирима избират председател. Иначе се казва, че Арбитражният съвет се състои от пет члена. А долу в ал. 5 се казва, че за председател се избира юрист и там се поставя условие. Ако са четиримата и те си избират председател, как ще спазят това условие долу в ал. 5 – той да е юрист с 10-годишен стаж?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ние коментирахме този въпрос. Ще погледнем и стенограмите. Четиримата избират пети, а не четиримата избират измежду своя си състав. Четиримата избират петия, който е извън тази бройка четири.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз се опитах да си го представя и не можах да разбера.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз мисля, че тук нямаме принципни несъгласия. Тези бележки са редакционни. Това е смисълът на второто гласуване в залата – да се получат най-ясни текстове за всички.
Смятам, че тези две забележки, които имате, са редакционни.
Има ли бележки? – Не виждам.
Първо, ще подложа на гласуване поотделно това, което каза госпожа Михайлова – за прегласуване на текста, който се отнася до цитираната разпоредба за отпадане на текста. Искате ли тук да се занимаваме с Вашата бележка и с бележката на Митева или искате в зала да нанесем тези редакционни бележки?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз предпочитам тук да се занимаем с моята бележка. Но по-важно е да решим въпроса с предложението на господин Методиев.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Искате да гласуваме първо предложението на господин Методиев.
Подлагам на гласуване предложението на господин Методиев за прегласуване на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Закона за академичния състав.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване искането на колегата Михайлова за прегласуване на визирания от нея текст. Който е „за”, моля да гласува.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Моето предложение е да обсъдим предложението на господин Методиев, да го уточним текстово, да го гласуваме и ако ни остане време, по-добре според мене тук в комисията да изчистим нещата, отколкото в залата, където винаги има риск нещо да не е както трябва.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Колега Методиев, имате думата като вносител на ново предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Чета текста така, както би трябвало да бъде в доклада за второ четене:
„Чл. 4, ал. 2. Членовете на научното жури се избират от Националната листа – на хабилитирани лица или на журито арбитраж, както е общото понятие – по научни области, а при възможност – и по направления и специалности. При интердисциплинарна тема най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, на която дисертационният труд има отношение. Националната листа включва български граждани – хабилитирани лица по предложение на висши училища и научни организации, МОМН и НАОА. При избора на научното жури се предвижда и един резервен член.”
Въпросът с чуждестранните учени, което беше също тема на предишните наши обсъждания, говорехме редакционно да попадне в отделен казус, че „е възможно и”, а не че „влизат задължително в”.
Нали така беше или аз нещо бъркам?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Бъркате.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако бъркам, тогава да си остане по начина, по който е гласувано предния път. Защото това е краят на абзаца. Въпросът е да не се оспори.
Това е, господин председател.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: След консултации с експертите, предлагам от първото изречение да отпадне „чрез жребий”. По надолу изразът „Жребият се тегли от две обособени групи” да се замени с „Изборът се осъществява от две обособени групи”.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, само една реплика, поради което се въздържах да гласувам да разглеждаме сега този текст. Наистина го правим много накрак. Вие като юрист ще кажете дали след този запис някой няма да тълкува, че тези две групи извършват избор с право на глас. За 5 минути промяна на текст – мисля, че това не е най-доброто. Защото като заместиш „жребият се извършва”, това е едно, а като кажеш „изборът се извършва” – тогава вече става въпрос за нещо друго. Тези две групи ще започнат да избират.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В самият текст в първото му изречение става дума, че членовете се избират. Ясно е с каква процедура на избиране състава на научното жури. Затова експертът даде според мене съвсем коректно предложение, като се казва: „Изборът се осъществява от две обособени групи”. Защото става дума за избора на научното жури, а не на докторантурата или на нещо друго.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да повторя пак:
В чл. 4, ал. 2 текстът „чрез жребий” предлагате да отпадне и в третото изречение вместо текста „жребий се тегли от” да се запише текстът „изборът се осъществява от”.
Други становища?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Текстът за чуждестранните експерти?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Остава си.
Ако няма други становища, да преминем към гласуване на така направеното предложение за чл. 4, ал. 2. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Ще бъде написан допълнителен доклад за редакция на чл. 4, ал. 2.
Ще обсъдим предложението на колегата Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предлагам в § 2 от Допълнителните разпоредби ал. 1 да отпадне, която гласи, че се публикува до 30 януари листата в „Държавен вестник”. Идеята е, че публикацията ще се уреди.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предложението е да отпадне текст. Както каза госпожа Богданова, съвсем не става дума за принцип, а за чиста технология на работа през годината. Така че съвсем спокойно може да бъде подкрепено и затова аз ще гласувам „за”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие предлагате този текст за публикуване на Националната листа в „Държавен вестник” да отпадне и тази Национална листа да не се публикува.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Може да се дефинира по-точно в правилника. На 30 януари тя ще има един състав, на 30 юни ще има друг състав.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тук си позволявам да не се съглася. Защото до базата данни, която се е набрала през предходната година, всеки заинтересован ще има достъп на 30 януари следващата година. Ще знае кои са били за миналата година. А тяхното допълване през годината е нещо, с което всеки може да си актуализира информацията. Когато има знания за многото, той ще има знания и за това, което става през годината.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Бих предпочела да редактираме актуален източник на информация, а не нещо, което е със стара дата. Не претендирам, че този доклад е универсален - става въпрос за § 2, ал. 2. Ако вие смятате, че това е окончателната Национална листа, може би не е необходимо отпадането. Но за мене това носи двусмислие. Затова настоявам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако наистина носи двусмислие, да го изчистим като текст. Но според мене този текст е полезен и аз няма да подкрепя отпадането на този текст. Давам примери със списъци на вещи лица, на счетоводители-експерти по Закона за счетоводството се публикуват в „Държавен вестник”, на много важни групи в обществения, икономически, социален и какъвто искате живот се публикуват в „Държавен вестник” като база данни от информация. Ако е неясен текстът, да го видим. Защото най-лесно е, ако нещо не му разбираме на текста, тотално да го отменим. И тогава ще се върнем в рамковия закон.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тогава трябва да го допълним, за да е ясно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Кажете текст, който да предложите. Защото все пак Вие повдигате тази тема.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз правя предложение за отпадане, затова не съм обмислила текст. Всъщност Вие възразявате срещу отпадането, защото мислите, че смисълът не е този, който се съдържа. Тоест трябва някак да кажем, че се актуализира периодично или през годината в чл. 4 Националната листа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако няма други становища, подлагам на гласуване предложението на колегата Стефани Михайлова да отпадне § 2, ал. 1.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Извън тази тема. Няма да обсъждаме законодателство. Само две изречения, господин председател. Предлагам на Вас като ръководство на комисията, понеже четири граждански организации се свързаха с мене с един проблем, който е свързан не със законодателство, но все пак закрилата на детето е наш обект. Темата е за вкарване на малолетни в риалити шоу. Не съм наблюдавал и не знам за какво става дума. Но да се опитаме да направим и ние нещо със Съвета по електронните медии по тази тема и да поискаме становището на Агенцията за закрила на детето.
Да не влизам в експертна дискусия за това доколко те могат да осъзнаят лично участието си в такова нещо и да вземат съзнателно решение, тъй като това според мене е невъзможно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Николов. Аз като председател на комисията написах писмо до Съвета за електронни медии и до фирмата, която управлява Нова телевизия. И остро възразих – изказах лична позиция срещу използването на деца в този риалити формат, като помолих СЕМ за среща и становище по този въпрос.
Писмото, което получих само от СЕМ, не и от Нова телевизия, е, че за съжаление СЕМ няма превантивни функции. До момента са наложили три-четири санкции във връзка с рекламните съобщения, които текат и са минали вече в ефир, в които деца убеждават родителите си да участват в този формат. СЕМ ми отговори, че са наложили глоба две-три хиляди лева няколко пъти на Нова телевизия. Нова телевизия, от своя страна, не ми отговори по никакъв начин по този въпрос.
Аз се радвам, че Вие пак го поставяте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Да поканим на следващото заседание представители на Нова телевизия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз лично подкрепям предложението на колегата. На следващото заседание ще поканим СЕМ и Нова телевизия.
ИРЕНА СОКОЛОВА: И Агенцията за закрила на детето.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И Агенцията за закрила на детето също ще бъде поканена. Защото това е важен въпрос и не трябва да чакаме да се запали къщата, за да викаме пожарната команда.
Мнения, становища?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Такъв дебат в Комисията по културата и медиите няколко пъти се води. Той общо взето довежда до предизвестен край. Точно онова, което сте цитирали в писмото, че СЕМ не може да наложи един такъв предварителен контрол.
Но аз напълно подкрепям колегата Ивелин Николов, защото това е нашата позиция и ние трябва да реагираме съвсем остро. Ако не можем да попречим или по някакъв начин да извършим превенция на този формат, на това шоу, можем да предотвратим бъдещо такова.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Подкрепям изцяло колегата Николов и това, което каза Ирена Соколова. И предлагам тези граждански неправителствени организации също да присъстват на това изслушване, да чуем и тях ида заявим нашата позиция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.

(Закрито в 18,20 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА
И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)