---

П Р О Т О К О Л

На 14 април 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT ), № 002-02-12, внесен от Министерския съвет на 22.03.2010 г.

2. Разглеждане на проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г., № 902-00-38, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г.

3. Изслушване на Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето и ръководството на Нова телевизия във връзка с участието на деца в риалити формата „Биг Брадър фемили”.

4. Разни.

На заседанието присъстваха: Любомир Йосифов – директор на Дирекция „Правна” в МОМН, Ирена Каракачанова – директор на дирекция „Младеж”, Соня Костадинова -началник на отдел „Програмиране и координация” към МОМН, Даниела Жукова – СЕМ, Надя Шабани – ДАЗД, Елена Велкова – Правна дирекция на Нова телевизия, Силва Зурлева – Нова телевизия.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.

- о -


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден, уважаеми колеги. Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT ), № 002-02-12, внесен от Министерския съвет на 22.03.2010 г.
2. Разглеждане на проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г., № 902-00-38, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г.

3. Изслушване на Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето и ръководството на Нова телевизия във връзка с участието на деца в риалити формата „Биг Брадър фемили”.

4. Разни.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНИ СПЪТНИЦИ (EUMETSAT ), № 002-02-12, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
От името на вносителите има думата Любомир Йосифов – представител на Министерството на образованието, младежта и науката.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, гости! Аз съм от дирекция „Правна” на Министерството на образованието, младежта и науката.
Европейската организация за разработване на метеорологични спътници е оперативна спътникова агенция за непрекъснат контрол на времето, климата и околната среда. Организацията е учредена с конвенция, отворена за подписване в Женева на 24 май 1983 година, влязла в сила през 1986 година.
EUMETSAT и UMETSAT обединяват ресурсите на европейските страни за дългосрочно и ефективно развитие на спътниковите технологии в оперативната метеорология, следвайки препоръките на Световната метеорологична организация към ООН.
Основната цел на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници е непрекъснато осигуряване на спътникови данни за времето и климата, спътникови снимки, текущи метеорологични данни.
В тази организация членуват всички държави – членки на Европейския съюз, Исландия, Люксембург, Норвегия, Турция и Швейцария.
Република България се присъедини към EUMETSAT като асоцииран член през 2005 година и в Споразумението е заложен такъв текст, че след 5-годишен период от време България има възможност да стане пълноправен член. Пълноправното членство на България по информация от UMETSAT ще струва на България сума в размер на 1 млн. 800 хил. евро.
Във връзка с влошените финансови параметри на бюджета ръководството на Министерството на образованието, младежта и науката, заедно с ръководството на Българската академия на науките проведе преговори с UMETSAT да се съгласят България да продължи да бъде асоцииран член за още две години.
Всъщност това, което е представено пред вас за разглеждане, е изменение на Споразумението с това България да продължи да бъде асоцииран член за още 2 години, тъй като в този случай разходите за страната ще възлязат на 380 хил. лв.
Разликата в това да сме пълноправен член и да сме асоцииран член е, че като асоцииран член получаваме само актуална спътникова информация, а като пълноправен член ще бъдем допуснати до цялата база данни на EUMETSAT с всичките научни разработки, които съществуват там.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Друг представител на Министерството на образованието желае ли да вземе отношение? – Не.
Колеги, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има още една разлика – като пълноправни членове ние имаме достъп до програмите, които се финансират от Европейския съюз, а като асоцииран член нямаме това право. Това е разликата, която е огромна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да повторим пак – ако сме пълноправни членове, сумата е 1 млн. 800 хил. евро.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Първоначалната встъпителна вноска е в размер на 1 млн. 177 хил. евро, с подписването и ставайки пълноправни членове. А ако останем асоцииран член за следващите две години, тоест от началото на 2010 и 2011 година, тогава вноската за Република България за 2010 година ще бъде 387 хил. лв., а за 2011 – 511 хил. лв. По информация от EUMETSAT, БАН, съответно нашата дирекция в Министерството на образованието, младежта и науката.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А имате ли информация през тези две години за какви проекти ние не можем да кандидатстваме?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Не мога да ви кажа. Не бих желал да коментирам. Нямам информация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Българската академия на науките чрез Институт по метрология ли?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Споразумението, което вие разглеждате в момента и предстои да бъде ратифицирано, е подписано от председателя на БАН чрез Института за метеорология.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Кое налага ратификацията?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Първо, това споразумение е ратифицирано през 2005 година по три причини. Споразумението предвижда финансови ангажименти за държавата, от една страна. От друга страна, споразумението предвижда участие в международна организация.
От трета страна, в споразумението е предвиден международен арбитраж.
Трите основания съществуват в чл. 85 от Конституцията на Република България, което предполага ратификация, денонсиране и съответно изменение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Доколкото разбрах, някъде около 800 хил. лв. трябва да се дадат, за да станем пълноправен, редовен член, така ли е?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Едната сума е в евро - 1 млн. 802 хил. евро е пълноправното членство, а асоциираното членство предполага 387 хил. лв.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Още една сума споменахте.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Да, за 2011 година – 511 хил. лв.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: И Вие казахте, че поради кризата тази сума не може да се осигури. Затова не можем да станем пълноправен член.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: По принцип тази сума, от информацията, която имам от колегите в Министерството, е за сметка на бюджета на БАН. В бюджета на БАН за тази година не може да се осигури сума от 1 млн. 800 хил. евро точно за тази цел.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защото извадихме оттам 5 млн.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Все пак аз мисля, че това е малка сума и няма никакво отношение към кризата. Спокойно можем да намерим тази сума. След като наливаме за българския Лувър толкова милиони, а тук става дума за по-малко от 2 млн. лв., може да се даде тази сума.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? – Не виждам.
Ако не възразявате, закривам дискусията по точка първа и подлагам на гласуване така предложения за обсъждане законопроект за ратифициране на изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници EUMETSAT.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2008 Г., № 902-00-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29.12.2009 Г.
По този въпрос сме поканили представители на младежките организации на парламентарно представените и извънпарламентарно представени партии. Благодаря ви, колеги, за участието. Част от тях са представили становище в комисията.
Поканили сме и представител на Българския студентски съюз – Ангел Паргов.
Давам думата на Ирена Каракачанова – директор на дирекция „Младеж” в Министерството на образованието, младежта и науката, да докладва от името на вносителя.
ИРЕНА КАРАКАЧАНОВА: Уважаеми господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин председател! Годишният доклад за младежта 2008 година представя извършеното от институциите и органите по местно самоуправление, както и участието на младите хора в дейностите, свързани с основните приоритети в държавната политика.
В доклада са отразени промените в живота на младежта, предприетите мерки и необходимите политики за развитие и промяна в сектора за следващия двегодишен период.
Документите се изготвят за седма поредна година след решение на Народното събрание от 3 април 2002 година. За изготвянето на доклада се свиква специален междуведомствен експертен съвет. В съвета участват представителите на всички държавни институции и организации, чиято дейност има отношение към политиката за младите хора в страната и дава отражение върху развитието на сектора.
Координационната дейност по изготвянето на Годишния доклад е дело на специализираната администрация в министерството, в момента дирекция „Младеж”.
Искам да отбележа, че в подготовката на документа за 2008 година са включени и представителите на неправителствения сектор в страната, които също взеха участие при изготвянето на доклада.
За нуждите на доклада е изготвено и национално представително социологическо проучване. То бе изготвено от агенция „МЕДИАНА”. Проучването е на тема „Младежта в страната – състояние, проблеми, промени, тенденции” по възможни параметри и насоки за младежка политика.
Социологическото изследване бе проведено в периода 3 – 11 март 2009 година и са изследвани две възрастови групи – подрастващи и младежи, като първата група включва подрастващи между 15 и 18 години, а втората – млади хора между 18 и 35 години.
Това дава възможност да се проследят и анализират състоянието и проблемите на днешните деца и подрастващи, които са бъдещите млади, за да се разграничат краткосрочните и дългосрочни политически решения за тях, тъй като формирането на политики за тях е инвестиция в бъдещите млади.
Докладът най-общо очертава 8 основни области, които са особено важни за личностното изграждане и развитие на младия човек. Това са демография и социален статус, образование, здравеопазване, трудова реализация, свободно време, гражданска активност, рисково поведение, както и последната част – европейско измерение на българската младеж.
Документът се базира и на приетите от Народното събрание годишни доклади за младежта до този момент за периода 2002 – 2007 година. Използвани са данни от Националния статистически институт, както и други изследвания за младежта.
Стремежът на доклада, както казах, е не само да отчете влиянието на младежта, но и да се очертаят основните насоки за бъдещото развитие на сектора, съгласно заложените параметри за европейска младежка политика.
Тук искам да обърна внимание, че в периода между приемането на доклада за младежта за 2007 година и изготвянето на документа за 2008 година бе подготвен проект на Национална стратегия за младежта за 10-годишен период от действие. Проектодокументът бе финализиран след широка обществена дискусия в страната. Беше изготвена и представителна социална оценка на предложените в Стратегията стратегически цели, приоритети и задача и сред българските граждани на възраст между 15 и 40 години.
Така че, въпреки че в момента има известно забавяне при разглеждането на Годишния доклад, набелязаните политики за развитие и промяна в сектора са актуални и към днешна дата. Те са в съзвучие със стратегическата дългосрочна визия за развитие на сектора.
Това е най-накратко, което имах да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Друг представител на Министерството на образованието, младежта и науката желае ли да вземе становище? Имате думата.
СОНЯ КОСТАДИНОВА (началник на отдел „Програмиране и координация” към МОМН): Уважаеми народни представители, уважаеми представители на младежки организации. Разбирам, че тук е господин Паргов.
Това, което наистина искам да кажа като допълнение е, че предишния Годишен доклад за младежта, който отчита периода 2007 година, се внася през октомври 2008 година и през февруари 2009 година бе одобрен от Народното събрание. В общи линии смисълът на този годишен доклад е да отчита период на действие, който е минал наистина. Съобразяваме се и със статистическите данни, които постъпват не само от Националната статистика, но, разбира се, очакваме и това, което представя ЕВРОСТАТ по всички тези направления, които са като основни области на този доклад – демография, образование, политика на заетост, политика в областта на гражданския сектор.
За първи път обаче за 2008 година бяха поканени и представители на младежките среди, които да се включат при изготвянето на този доклад.
Единственото, което искам да кажа, е забавянето във времето - поради настъпилите структурни промени той беше внесен по-късно. Знаете, че с постановление № 1915 от 6 август 2009 година бяха прехвърлени дейността и архивите на Главна дирекция тогава „Политика за младежта” към Министерството на образованието, младежта и науката.
Разбира се, ние набавяме данни от всяко едно от ведомствата, които имат отношение към младите хора в страната и всяка една от институциите трябваше съответно да предостави тези данни.
Може би единствено като добавка ще кажа, че има закъснение.
Това е, което исках да добавя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, уважаеми лидери на младежките организации! Аз ще започна с един процедурен въпрос, който струва ми се обаче, че има отношение към разискванията в комисията днес.
Въпросът ми е госпожа Ирена Каракачанова дали е член на политическия кабинет на министъра или е държавен служител?
ИРЕНА КАРАКАЧАНОВА: Държавен служител съм.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря за отговора. Очаквах да получа този отговор.
Господин председател, България е република с парламентарно управление. И на тази парламентарна комисия по образование и наука се дължи уважение минимум от член на политическия кабинет на министъра.
Няма да направя предложение за прекратяване на разискванията и упрекът ми въобще не е насочен към директорите на дирекции, които изпълняват разпореждане, за да дойдат да представят политиката на специализираното министерство в тази сфера. Но фактът, че тук отсъства представител на политическия кабинет, потвърждава една лоша тенденция от последните години, част от която, разбира се, сме и ние тази младежка проблематика да се разисква едва ли не формално, включително и годишните доклади.
Очаквахме новите управляващи да дадат нов знак за промяна в политиката, в името на която все пак спечелиха толкова широка подкрепа на българските граждани.
Поставям особен акцент на необходимостта да преодолеем формалния подход към младежката проблематика, не за друго, а защото ако вникнем в доклада на Барозу, който прерасна в стратегия на Европейския съюз 20-20, на младежките инициативи се поставя много сериозен, специален акцент. И естествено българската редакция на младежките политики, на които председателят на Европейската комисия залага, никак не е маловажен въпрос. Затова позицията на правителството не може да ни се представя на ниво директори на дирекции.
Чух от онова, което ни представи госпожа Каракачанова, че са възложени и социологически проучвания. На едно ли се позовахте или на две?
ИРЕНА КАРАКАЧАНОВА: То се прави по специална поръчка именно за нуждите на Годишния доклад. За последните години бе изготвено от агенция „Медиана”. А в момента се подготвя Годишния доклад за 2009 година. Проучването вече е извършено от Националния център за изучаване на тези младежки проблеми.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма да Ви питам колко струва. Възнамерявам този въпрос да го задам писмено на министъра на образованието. Защото в условията на криза е много важен въпросът за структурата на разходите и за това как определяме приоритетните разходи. Предполагам, че струва определени пари. Но именно защото струва, добре е, освен от Вас, най-обща информация за резултатите от това проучване, ако те, разбира се, не са някаква класифицирана информация и ако са огласени резултатите в сайта на министерството, снемам въпроса.
ИРЕНА КАРАКАЧАНОВА: Цялото проучване е неразделна част от Годишния доклад.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И сте го включили като част от Годишния доклад?
ИРЕНА КАРАКАЧАНОВА: Да.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Имате ли информация колко струва това проучване?
ИРЕНА КАРАКАЧАНОВА: Точната цифра, която е получила агенция „Медиана”, е 12 600 лв. Поради това, че бе одобрен един бюджет, но те не изпълниха в срок някои от нещата, имаше редуциране.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, моля, ако сметнете за необходимо, да отправите сериозна препоръка на тези заседания, особено когато основна точка е доклад на изпълнителната власт, този доклад да се представя минимум на ниво заместник-министър. И ако евентуално има причини, поради които те биха отсъствали, да бъдем уведомени. Аз поемам риска да бъда глобен с едно отсъствие, отколкото да присъствам на псевдозаседание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам процедура, господин председателю. Искам да подкрепя господин Местан и да Ви предложа това, което той не предложи – да отложим точката. Въпросът безспорно е политически и може дискусията основателно да се тласне към политически оценки, анализи, изводи, препоръки и пр.
Така че аз правя тази процедура да се отложи тази точка и да дойде тук ресорният заместник-министър и представител на политическия кабинет – нямам против кой ще бъде той, в чието присъствие и с чието съучастие да извършим този дебат, да видим основните параметри, да видим има ли партийни политизации, дали има изобщо държавна политика, ако има, каква е тя и какви са нейните перспективи.
Опасявам се, че ако продължим по този път, на практика наистина чисто формално ще извършим едно обсъждане. Съжалявам, че толкова много млади хора са поканени и в някакъв смисъл ще трябва да им се извиним, че ще ги поканим още един път, ако се приеме тази процедура, когато има такъв политически дебат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз естествено, че ще подкрепя оценката на колегата Местан и на колегата Методиев. Защото мисля, че на едно предишно заседание правих подобно заявление, че с уважение към експертите, работещи в Министерството на образованието, младежта и науката, това е постоянна парламентарна комисия, България е парламентарна република и тук наистина трябваше да присъства най-малко заместник-министър в това министерство. Останалото е неглижиране на парламента и на неговите структури, което вече не е добре.
Заедно с това обаче на мене ми се ще да кажа още нещо. Ние разполагаме с един доклад - Годишен доклад за младежта през 2008 година. Ние можем да отложим, разбира се, днешната дискусия от самоуважание, ако щете, и от това, че трябва да има ред в отношенията ни. Но на мене ми се ще да кажа нещо, преди да вземем това решение.
Това е един доклад. Той е такъв, какъвто е. Такава работа е свършена, такива настроения са отразени, това са показали изследванията. Дали те ни харесват или не, е наш проблем. Той не е проблем на младите хора днес. Проблемът би бил техен, ако ние сме им задали това задание днес, което да бъде наша обща кауза в идните години, и след това да търсим общи резултати.
И си мисля, че един доклад от преди две години, какъвто е този, би следвало да бъде дискутиран не като съдържание днес. Ние можем да кажем, че това се е случило, това не се е случило, това е станало както трябва, това на нас не ни харесва, тази оценка ни звучи политизирано, тази ни звучи диалогизирано. Всичко можем да изговорим.
За мене по-важно е да отворим последните страници, а за сведение да прочетем предишните, защото това е свършена работа, това са направени стъпки, това са уредени взаимоотношения, разбира се, от една структура, която днес я няма – става дума за Държавната агенция за младежта и спорта и за нейния екип. Но по-важно е да отворим изводите, които тук са отразени, да видим фактите, които тези млади хора са открили, когато са погледнали един текст, който отразява отношенията с техния живот и държавната политика тогава, и да настояваме, ако това има смисъл, да чуем позициите по това какви младежки политики или каква позиция по работата с младежта предвижда това правителство. Тъй като ние до този момент сме установили какво се кани да прави до голяма степен министерството в сферата на висшето образование. Знаем, че готви нещо в частта „Училищно образование”.
Аз мога да не се съгласявам да отричат закона, който днес гледахме, за академичното развитие, част от стратегията 20-20, но това е друг разговор. Но ние този разговор трябва да го проведем на база изработени тези на това министерство. Проблема за младежта ние не сме коментирали и никой не се е съгласявал да го предложи на тази парламентарна комисия.
Така че аз предлагам днес да не бързаме да отлагаме, а да поискаме друг разговор, нарочен на база на този доклад, на следващия доклад от 2009 година и на тези, които това министерство има от 2010 година нататък. Включително да изслушаме тези млади хора. Стенограмите ни са публични. Ако министерството уважава парламентарната комисия, за информация би могло да отвори и да прочете дискусията, както се е водила тук. Иначе за кога да го отлагаме? Иначе за заявлението аз съм абсолютно съгласна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Нека да говорим все пак по процедурата.
Отначало се притесних, че отлагайки още веднъж обсъждането днес, ние ще направим безсмислеността на приемането на доклада за 2008 година още по-безсмислена. Защото, доколкото си спомням, в рамките на следващия месец ние трябва да гледаме доклада за 2009 година.
Аз лично ще се въздържа по това предложение за отлагане на разискването, защото за мене дискусия днес по този доклад наистина не може да се състои, но той е стар доклад и той не е актуален.
За мене е важно обаче отсега да имаме яснота какво ще се случва с доклада за 2009 година и какво ще се случва наистина в намеренията на министерството по отношение политиката за младежта.
Не е тайна, че при разделянето на Агенцията на младежта и спорта в Министерство на спорта отделно и прехвърлянето на младежта в Просветно министерство – така да го нарека, аз бях един от подкрепящите това действие, защото от десетилетия беше време младежта да се отдели от спорта. Защото иначе тази младежка политика беше неглижирана за сметка на Олимпийски надежди и високо спортно майсторство – и като финанси, и като експерти, и като идеи, и като законодателство.
За съжаление обаче имам чувството, защото нямам достатъчно информация, че при влизането на ресора „Младежка политика” в Министерството на образованието, младежта и науката историята продължава. Темата за младежката политика не е първостепенна тема. Не знам какво се случи с един законопроект за развитието на младежта.
Така или иначе, доколкото знам, се закриват младежки програми, намалява се бюджетът. И това е тема на дискусия най-вече за доклад 2009, а не за доклад 2008. Ние трябва да седнем и да обсъдим какво се случва с младежката политика в момента. Ако ще обсъждаме какво се случва с младежката политика 2008, можем да кажем, че това в доклада е вярно, че това не е вярно.
Завършвам тези много приказки с това, че аз ще се въздържа по процедурното предложение на господин Методиев.
П ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища по това процедурно предложение? – Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Методиев за отлагане разглеждането по точка втора от дневния ред.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Извинявам се на представителите на младежките организации, че направихме днешния фалстарт. Но мисля, че това трябва да е за добро.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ, ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО И РЪКОВОДСТВОТО НА НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С УЧАСТИЕТО НА ДЕЦА В РИАЛИТИ ФОРМАТА „БИГ БРАДЪР ФЕМИЛИ”.
В тази връзка аз като председател на Комисията по образование съм отправил молба преди известно време до Нова телевизия и до ДАЗД за тяхното становище относно участието на деца. Получено е писмо от Нова телевизия на 8 април 2010 година в тази насока, а също от Съвета за електронни медии от 15 март 2010 година, както и становище от Държавната агенция за закрила на детето.
Благодаря на представителите на съответните институции: госпожа Шабани, представителя на СЕМ госпожа Даниела Жукова и представителя на Нова телевизия госпожа Зурлева, че вземат участие в работата на комисията.
Въпросът, който се поставя, е особено актуален и след намесата на АСП, отдел „Закрила на детето” в Елин Пелин. Благодаря на представителите, които също са сред нас.
За зрителите, които са гледали това предаване, се направи проверка по време на самото предаване със задължително предписание по Закона за закрила на детето.
Този проблем е разглеждан и в други парламентарни комисии в Четиридесет и първото Народно събрание. Този проблем бих искал да го разгледаме и в светлината на новата редакция на чл. 32, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията, който законопроект беше разглеждан и в нашата Комисия по образованието. И с брой 12 от 2010 година, буквално преди няколко месеца, бе променена тази разпоредба, която задължава Съвета за електронни медии – зачитам, за да припомня на уважаемата аудитория новата разпоредба на чл. 32, ал. 4: „Съветът за електронни медии и доставчиците на медийни услуги ежегодно сключват споразумение за защита на децата от съдържание, насочено към увреждане на тяхното физическо, умствено и морално развитие, което Съветът изпраща в 7-дневен срок от подписването му на Държавната агенция за закрила на детето”.
Бих желал съответните представители на институциите, които са визирани – СЕМ, ДАЗД и доставчика на медийната услуга да вземат становище и по тази разпоредба – дали е работеща, дали е достатъчна, дали се изпълнява и съобразно конкретния формат, който в момента разглеждаме – риалити формата „Биг брадър фемили”.
Ако мога да кажа аз няколко думи в началото. Гледах няколко предавания, включително гледах и намесата на АСП, отдел „Закрила на детето” със задължителните предписания. Участието на децата в предавания, които аз гледах, беше недопустимо по мое лично мнение. Те бяха, да не кажа съучастници, но зрители и слушатели на такива действия и бездействия включително, които са далеч от най-висшия интерес за защита на децата, така както е регламентирано в закона за закрила на децата.
В тази връзка смятам, че темата е важна и актуална, защото тепърва децата за съжаление биха могли да бъдат използвани и за комерсиална цел, защото „Бих брадър фемили” е едно комерсиално предаване с продуктово позициониране. То е с бизнеснасоченост, в което няма нищо лошо, разбира се. Лошото според мене лично е участието на децата в този риалити формат. За мене е и странно тяхното участие, тъй като те не са активни участници в това шоу, те не правят шоуто. Те просто го наблюдават. Но това вече е въпрос на продуцентска политика на телевизията в тази насока.
Ако позволите, ще дам първо думата на представителя на Съвета за електронни медии.
ДАНИЕЛА ЖУКОВА: Уважаеми дами и господа аз съм началник отдел „Национален мониторинг” в Съвета за електронни медии.
Съветът за електронни медии винаги е отделял, отделя и ще отделя специално внимание на всички елементи от дейността на доставчиците на медийни услуги, тоест онези части от програмите, които не създават и разпространяват, които са свързани с участието на деца, насочени са към деца или предполагат потенциално възможно въздействие, вредно или невредно върху детската аудитория, не само по силата на разпоредбите на Закона за радио и телевизия, а водени от позицията си като участници в процеса на медийната регулация, както и като граждани, родители и съпричастни към всички проблеми на най-младото поколение.
В същото време Законът за радио и телевизия регламентира стриктно правомощията на Съвета за електронни медии в частта и регламента на надзорната му дейност, която е разписана стриктно в чл. 32 и чл. 33 и отнасяща се до дейността на доставчиците на медийни услуги, включително и по спазване на разпоредбите, отнасящи се до възможно вредно въздействие и увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на децата.
Именно затова и конкретно по повод излъчването на новия сезон на „Биг брадър фемили”, чиято специфика е именно в думичката „фемили”, Съветът за електронни медии е определил надзорната си дейност, наблюдението, мониторинга върху поредицата „Биг брадър” като приоритетна задача и като главен приоритет в тази дейност по наблюдението е поставил именно участието на децата в това предаване.
В същото време законът за радиото и телевизията не включва конкретна разпоредба, забраняваща участието на деца по принцип в предавания, програми или други форми, да речем, търговски съобщения. Той просто въвежда само някои определени ограничения за тези прояви.
В този смисъл самото участие на деца не е забранено изрично от Закона за радиото и телевизията.
Съветът за електронни медии, експертите му наблюдават по силата на своите правомощия само това, което представлява присъствие в екранното разпространение на формата „Биг брадър”. И в никакъв случай в правомощията на съвета не влиза и не може да влиза наблюдението или контрола върху случващото се извън екранната реализация. Тоест по-просто казано, това, което се вижда на екрана, само това можем да наблюдаваме и да се произнесем по случващото се. А какво се случва извън екранната действителност, така да се каже, в телевизионното задкулисие, то няма как да бъде достъпно до експертите на Съвета и няма как да бъде оценено от гледна точка на надзорната дейност на Съвета за електронни медии.
По тази причина експертите на Съвета са изготвили вече няколко междинни доклади за наблюдението, като в резюме един от основните изводи е, че децата, присъствайки в къщата, по силата на съгласието на техните родители и по тяхно желание в някои случаи, доколкото ни е известно, не са част от драматургията и сюжетната линия на самите издания на предаването.
Експертите от Съвета са наблюдавали до момента абсолютно всички издания, които са не само под заглавието „Биг брадър”, но дифузно тази тематика е разположена в почти всички големи предавания на програмата „Нова телевизия”, на доставчика на медийни услуги „Нова телевизия - първи частен канал АД” и на програмата „Диема фемили”, която е негова собственост, с оператор „Диема вижън”.
Така че няма моменти и елементи, които да са останали извън надзора на Съвета за електронни медии. Отново повтарям, това, което е представено на екрана. Това, което е извън екрана, няма как да бъде предмет на нашето наблюдение.
В този смисъл някои сцени действително са гранични по отношение на съответствие на конкретни текстове от Закона за радиото и телевизията. Една от тези сцени, в които деца не участват, но индиректно са някъде в Къщата, която по-скоро би могла да окаже вредно въздействие върху детската психика и върху зрителската аудитория, беше коментирана в съвета на днешното заседание и Съветът ще предприеме необходимите действия, които аз в момента няма как да ви съобщя какви са, тъй като в момента Съветът продължава. Но сцената е с насилието на единия мъж върху другия, който го ухапва.
Става въпрос, че тази сцена е оценена и какви мерки ще бъдат предприети, не мога да ви кажа в момента, защото Съветът ще приключи след около час и веднага на сайта ще се появи съобщение от протокола. Сега няма как да знам какво е решил съветът.
Що се отнася до самото участие на децата, това е въпрос, обсъждан предварително на среща с националната мрежа за децата, с представители на оператора, с представители на продуцентите. И по въпроса за самото участие на децата, Съветът за електронни медии не би могъл да вземе конкретно отношение до каква степен въобще е правомерно присъствието на децата там. Това е в правомощията на други регулатори и държавни институции.
Предварително Съветът не би могъл да вземе отношение. Защото – и с това ще завърша – все пак Съветът се придържа към предварително заявената си позиция, че е недопустимо под каквато и да е форма предварителна намеса в програмната и творческата политика на оператора. Останалото би било проява на цензура, каквато е забранена от Закона за радиото и телевизията.
Що се отнася до наблюдението върху екранните прояви, то се осъществява непрекъснато, продължаващо и в случай на установяване на нарушение на текстове от Закона за радиото и телевизията се предприемат съответни мерки, тоест образува се административнонаказателно производство.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие сте ме информирали във вашето писмо за 9 административнонаказателни производства. По-късно, като дам думата на колегите от парламентарната комисия, ще има въпроси в тази насока.
Има думата госпожа Надя Шабани.
НАДЯ ШАБАНИ: Уважаеми народни представители! преди да кажа моето отношение въобще към казуса, бих искала да насочим разговора конкретно към това какви правомощия имат конкретните институции и как действат съобразно тях. Защото институциите не са просто, за да дават становища, а наистина да се изпълняват правата и задълженията по закона. Това са именно техните правомощия.
Ние като институция, мониторираща спазването на правата на децата в България, още преди започването на кастингите – вие знаете, вече стана дума в тази зала преди време – отправихме едно писмо към продуцентите и към Нова телевизия за това, тъй като наистина не е забранено принципно участието на децата в такъв формат, те да направят всичко необходимо, с оглед да получат информираното съгласие на родителите и също така родителите по надлежния ред да бъдат информирани за неблагоприятните последици, които би имал един такъв формат върху техните деца.
След това ние сме се виждали многократно с продуцентите и сме обсъждали въобще доколко и как е допустимо участието на децата, доколко те биха могли да бъдат отделяни от учебни занятия за тези, които подлежат да ходят на училище, или образователна дейност, нон-стоп снимането на децата и т.н. В резултат на тези разговори аз наистина вярвам, че те ограничиха и осигуриха това, което е възможно в рамките на този формат, максимално да гарантират тези техни права.
Естествено ние сме пуснали писмо на СЕМ, който е органът, както беше споменато, по Закона за радиото и телевизията да прави мониторинг, с оглед спазването на чл. 17, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Бяхме информирани за конкретен акт на насилие спрямо едно от децата, предполагам, че това ще покажете на мултимедията, в резултат на което - това е един шамар зад врата – ние с Агенцията за социално подпомагане седнахме и това, което можахме да направим по закона, е естествено да връчим предписание на конкретния родител. Тъй като искам да ви кажа, че за такъв акт ние не вадим децата от семействата. И тук трябва да се допълни изречението – какво ги правим като ги извадим. Опцията е да ги настаним в институции. Не знам колко от вас са били в институция за деца или са чели изследвания. Но според нас изваждането на тези деца от Къщата в резултат на този конкретен риск за тях и настаняването им в специализирани институции за деца, на практика второто ще създаде по-голям риск за конкретните деца.
Това е накратко, което имам да ви кажа. Предполагам, че вие ще имате въпроси към нас.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожа Силва Зурлева от Нова телевизия има думата.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Благодаря ви за поканата. Аз съм член на борда на директорите на Нова телевизия. С мене е главната юристка на телевизията, както и изпълнителен директор на Ноу скул, които са продуценти на шоуто, тъй като ние го излъчваме. По Закона за радиото и телевизията ние носим отговорност естествено.
Но тъй като ми се струва, че вашето време е много скъпо, не бих искала да се впускам в обяснение за нещо, за което вече един месец се говори. За добро или за лошо, темата е доста популярна, включително по нея се изказа дори вицепремиерът и министър на вътрешните работи вчера.
Затова ви моля да отправите към нас конкретни въпроси. Готови сме да отговаряме на каквото и да е. Нямам какво да кажа като интродукция. Просто питайте каквото искате – ще ви отговорим.
Шоуто тече. Ние сме в непрекъснат контакт с всички институции. Стараем се да бъдем максимално кооперативни с институциите и да отговаряме на изискванията на закона. Нищо друго.
Оттам нататък всякакви емоционални встъпления от моя страна считам за абсолютно излишни, губене на вашето време. Просто ни питайте.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз просто ви дадох възможност, ако желаете, да вземете становище.
Колеги, откривам дискусията. Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам първо да ви върна към идеята за този разговор, за тази дискусия. Настоях за нея, защото, ако спазваме законите в България, всеки един от нас може да бъде подведен под отговорност за нарушение на чл. 45, т. 11 от Закона за закрила на детето, където ясно е казано, че който вижда заплаха за психическото здраве на едно дете и за неговото състояние, е длъжен веднага да алармира държавата. Това в момента в България го виждат стотици хиляди хора.
Тук преди малко се говореше за правомощия на институции, говореше се компетентно по въпроса кое е цензура, кое не е и как СЕМ заседава, как прави предписания, кой вид настаняване е по-опасен. Но не чух наистина да поискаме експертно мнение. Мисля, че е добре. Тук не видях кои са колегите от неправителствения сектор. Но да си говорим за специалисти по детска психология. Защото тук нещата, които не се виждат на екрана, се случват в съзнанието на децата. Те няма как да се видят на екрана.
Ще си позволя да се върна към старата си професия. Но още от времето на Юнг е ясно, че до 17-годишна възраст бъдещето на децата се оформя от заобикалящата среда. За това говорим. Въобще не говорим имало ли е сцена на насилие или не и дали те са преки участници в сюжета. Ако не са преки участници, значи са опитни мишки. Защото това е част от проблема, която е по-малката част. По-голямата част от проблема е, че става въпрос за десетки хиляди деца на тяхната възраст, които наблюдават предаването. И освен че го наблюдават, те в момента си формират модел на поведение.
Аз не съм гледал предаването и нямам такова желание. Но те го наблюдават, организирайки семейства и родители да го гледат. Това са факти, които мога да ги докажа с имена – семейства и деца на 10-11 години, които всяка вечер застават пред телевизора ,за да видят връстниците си.
За този проблем говорим. За този модел на поведение. Аз за етика и естетика няма да говоря. Защото пошлостта е друга тема, тя не е тема на нашето днешно обсъждане. Аз затова въпроси към Нова телевизия нямам и няма да имам. Въпросите са най-вече към държавните институции. Те не са към Нова телевизия.
Моделът на поведение може да остави съвсем трайни следи у десетки хиляди деца заради това предаване. И в това няма спор. И без да гледаме примера с Елин Пелин.
Нека да видим малко върху това, което се е случило, в преписките, които са ни предоставени. От името на Нова телевизия твърдят, че те отговарят на високите обществени очаквания за специална грижа спрямо децата. Само го казвам като факт, да не допусне някой, че те отговарят на високите обществени очаквания за специална грижа спрямо децата.
В същото време в кореспонденцията между Агенцията за закрила на детето и Нова телевизия госпожа Шабани казва, че се радва, че е взето предвид българското и международното законодателство. Госпожо Шабани, не виждам особен повод за радост, че е взето предвид това законодателство. Ако законодателството е лошо, това е в края на изказването ми, тогава ще говорим за законодателство.
Все пак, обаче те обръщат внимание, че може да има неблагоприятни ефекти и трябва да се прецени най-добрият интерес на детето. Неясно защо, препоръчват повишено внимание и индивидуален подход – значи има някаква заплаха. Виждаме, че има риск и Агенцията не предприема нищо. А тя има правомощия.
Тук има едно обяснение как не трябва да се отделят децата от техните родители, правото на лични отношения и т.н.
Тук, ако има въпрос към Нова телевизия, е те защо изведнъж са поканили педагози и психолози, които да предотвратят евентуално неблагоприятния ефект и по време на предаването, и след неговото приключване? Какви са пък тези неблагоприятни ефекти, откъде могат да се появят, щом е толкова хубаво това нещо?
Върхът на сладоледа, разбира се, в тази кореспонденция е твърдението, че е спазена забраната деца да не участват в събития с комерсиален характер. Е как ще е спазено? Да не би това шоу да е с благотворителен характер или с научноизследователски? Децата нямало да участват!
Спирам да чета тази преписка. Отчетена е в рекламите една разпоредба, СЕМ е наложил административнонаказателно производство, наложена е глоба. Имаме мнението на неправителствения сектор, имаме случая в Елин Пелин и т.н., и т.н.
Искам да се върна на това какво все пак е нарушението, за да можем да продължим оттук нататък.
На първо място, със сигурност е нарушен чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето, че и, бих казал, ал. 3 от чл. 11.беспорно, някой като прочете чл. 10, ще види това – „Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие”. Нарушено е отвсякъде.
Член 11, ал. 1 – има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото развитие. Член 11 по принцип третира закрилата.
Нарушен е Законът за радиото и телевизията. Започва се още от чл. 6, ал. 2 – как тези доставчици трябва да осигурят в своята програмна политика защита на общочовешките културни ценности. Аз съм си ги написал, защото това не е един член. Нарушени са от Закона за радиото и телевизията поне 12 текста.
Нарушен е чл. 10, ал. 1, т. 4. Върхът на сладоледа, разбира се, е чл. 17, ал. 2 – да не допуска създаване и предоставяне на предавания в нарушение на принципите на чл. 10, който цитирах преди малко. Пише го – внушаващи еди-какво си, еди-какво си, проблеми в развитието на децата. Значи законът не е толкова лош. Има го в закона. Нарушен е чл. 19 – медийните услуги еди-какво си увреждат.
След това – чл. 75 за рекламните текстове, чл. 77 – тях вече СЕМ е видял, че са нарушени.
Оттам нататък, като има нарушения, се връщаме на разговора за правомощията. Какви са вариантите? Защото ние днес може да си направим една дискусия и както е направила Медийната комисия, да си кажем довиждане и да си ходим. Или, както казват колегите от СЕМ, наблюдаваме, имаме един мониторинг, решили са, че приоритетно гледат това нещо. СЕМ гледат непрекъснато това предаване. И какво като го гледат? Онова, което не се вижда на екрана, не могат да го санкционират.
Единият вариант е, разбира се, като чуят общественото мнение, което е противоречиво, както винаги, комерсиалната организация да се откаже от предаването. Това е най-лесното. Аз подозирам, че няма да стане и нямам такива апели към Нова телевизия.
Второ, министерствата, които са визирани в чл. 6а на Закона за закрила на детето, да си изпълнят функциите. Защото там има поне три текста, с които те са задължени да не допускат такова нещо. Те визират няколко министерства. Очевидно те не си вършат работата.
Аз не искам да ви чета членовете, защото много ясно е написано. Казвам ги като цифри, за да влязат в протокола. Визирам чл. 6а от Закона за закрила на детето.
Другият вариант е да започнем да законодателстваме, да вкараме нов текст в чл. 17а от Закона за закрила на детето, където изрично да не пишем за психическо и умствено здраве и развитие, а да пишем, че не се допуска участие в риалити шоу, ако някой не чете закона като хората. Това е вариант. Утре внасяме в парламента законопроект и го гласуваме. Защото не може парламентът да няма отношение към това нещо. И това е вариант.
Друг вариант. Съгласно Закона за закрила на детето, чл. 25, говори преди малко госпожа Шабани за текста за настаняването. Обаче, госпожо Шабани, има един друг текст, мисля, че беше чл. 45, ако не се лъжа, където родителите подлежат на наказание в такава ситуация. Че вие накажете родителите, защо ще настанявате децата? Това са родители, на които даже могат да им бъдат отменени родителските права, защото правят такова нещо на децата. И за това може да бъде заведено съдебно дело. Какво значи, че били съгласни? За каква държавност говорим и за какви ценности в България?
Или от името на комисията да сезираме прокуратурата да си изпълни задължението за полицейска закрила – чл. 37, 38, 39 от Закона за закрила на детето. Има ги текстовете.
Има, разбира се, и други варианти. Аз лично бих препоръчал две неща.
Първо, Агенцията за закрила на детето да си изпълни задълженията по чл. 46, ал. 5 от закона, да потърси съдействие от специализираните органи за нарушаване на закона. И чл. 46, ал. 2 – да се установи нарушението с акт от служител на дирекция „Контрол по правата на детето”. Защото аз ви изброих нарушения на 12 текста. И да си потърсите съдействието на органите като държавна агенция. Това го препоръчвам.
Колкото до Съвета за електронни медии, там кучето е заровено в чл. 32, ал. 1. Имат си правомощия колегите. Няма да изброявам всичко, което биха могли да правят. Но там е написано: може да издава задължителни указания на доставчиците на медийните услуги. Пише го.
Тук започва сигурно спорът какво може да съдържа задължителното указание – дали да чакаме еди-кой си да пребие еди-кой си и да пуснем задължително указание да излезе, или да се издаде задължително указание, че е недопустимо включването на деца. Защо да не издадем такова задължително указание? Аз не мога да разбера защо да не могат да издадат.
Бих препоръчал и по-нататък нещо – то е свързано с чл. 33, за да не ни отговаря юристът на някоя от организациите. Член 33, т. 1: Спазване принципите на чл. 10 – казахме, че е нарушен, спазване изискванията на чл. 17 – казахме, че е нарушен, участие в комерсиални предавания. И за всеки случай тук законодателят е помислил малко повече – сложил е точка 7 на чл. 33 – спазване изисквания за предавания, насочени към децата. Отговорът е, че това предаване не е насочено към децата. Глупости – в 8,30 часа те това гледат. Децата го гледат.
Бих препоръчал да се прочете добре чл. 126, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, тъй като има специфични текстове от закона, при които административнонаказателните разпоредби въобще не са тези глоби, за които си говорим тук. Защото се надявам, уважавам екипа на Нова телевизия, че СЕМ няма да стигне да приложи чл. 126а, ал. 8 от Закона за радиото и телевизията – говоря за системните нарушения. И ако днес някой дойде и ми каже, че СЕМ няма правомощия...
Другото е ние да законодателстваме и да изпишем изрично в закона, че не може деца да участват в риалити шоу. И това би било добре да направим. И ще бъде подкрепено от мнозинството в парламента.
Аз просто апелирам и Агенцията за закрила на детето, и Съветът за електронни медии да си свършат работата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Николов. Вие прочетохте почти пълните текстове на няколко закона. Аз съм респектиран от Вашата подготовка. Защото темата е изключително сериозна и заслужава подобаващо внимание, а не формално изслушване на компетентните органи, и както Вие казахте – довиждане, довиждане. Това не би следвало да бъде стил на нашата работа. И мисля, че и до момента сме показали, че не е стил. Целта на нашето изслушване е не просто точка 3 да мине според дневния ред, а да видим механизма къде куца, къде не работи, ако е въпрос на закон, да го променим.
Но аз мисля, както каза и господин Николов, че има достатъчно разпоредби от действащото законодателство, по които компетентните органи би следвало да се сезират.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Много се извинявам на всички гости и колеги. Но тъй като Правната комисия е започнала своето заседание и вече съм закъснял над 15 минути, искам да кажа, че подкрепям по принцип становището, което изрази господин Ивелин Николов.
Обръщам се към Вас, господин председател, че съм готов да подпиша всякакъв акт на комисията, на група народни представители, свързан с решаване на въпросите, които постави господин Николов, в посоката, в която ги постави – ако се налага, законодателни. И смятам, че час по-скоро трябва да се направи среща с главния прокурор с Вас като председател на комисията, може би с членове на комисията и всичките тези неща, за които стана дума, да бъдат поставени и на него.
Така че моята воля е на тази страна. Съжалявам, че трябва да отида на Правна комисия, тъй като се разглежда ветото на президента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преди да дам думата на колегата Местан, ако позволите, ще кажа само една дума. Докладвам и становище на Националната мрежа за децата и становище на един от органите по чл. 6а от Закона за радиото и телевизията – Министъра на образованието, младежта и науката. Националната мрежа за децата в становище, написано до народните представители от Комисията по образование, категорично възразява деца да участват в този телевизионен формат. Това становище е подкрепено от министъра на образованието, младежта и науката, който дословно пише, че се присъединява към протеста на неправителствените организации срещу участието на деца в предаването „Биг брадър”.
Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, уважаеми гости на заседанието! Господин Методиев го няма, но той респектира с ясната си позиция.
Аз ще се присъединя към изразената оценка, че ние нямаме проблем с Нова телевизия. Ние имаме проблем с това как специализираните държавни институции си вършат работата.
Аз съм смутен от това, което чух от представителя на СЕМ. За съжаление съм смутен и от това, което чух и от председателя на Държавната агенция госпожа Надя Шабани. Защото и СЕМ, и специализираният държавен орган поставиха акцент върху правомощията на институциите, които представят тук пред комисията, а сякаш правата на детето отново останаха някъде между приложното поле на техните правомощия. Едните не могат да се бъркат в програмната схема, другите не могат да носят отговорност затова, което се случва извън екрана. Интересното е, че и двете страни са прави. Но аз питам: и какво от това?
Между впрочем, вече присъствах на една дискусия по този въпрос в специализираната Комисия по културата и медиите. И тогава зададох своите въпроси към продуцентите. Затова сега няма да се обръщам към Нова телевизия. Защото тогава не получих отговор на един много ясен въпрос, което предполагаше много точни отговори.
Ние бяхме залети с информация за подобни предавания къде ли не по света, включително и в Австралия. Но на мене ми направи впечатление, че или става въпрос за предавания с участие на деца без трайно откъсване от семейната среда, или ако става въпрос за участие с трайно откъсване на деца от семейна среда, те някак си – и то не съвсем случайно, а закономерно – са навършили поне 14 години. И на въпроса ми: бихте ли могли да ми представите информация за предавания по света с участието на деца на две-три годишна възраст, госпожо Зурлева, аз не получих отговор. Нямаха готовност продуцентите да ми дадат отговор. А може би сега вече имат. И това е много важно.
Аз не се смятам за компетентен по тази особена материя – участие на деца в подобни формати като „Биг брадър фемили”. Взех думата обаче, за да кажа нещо много важно. Аз бих искал да се дешифрира този сложен израз „някои от сцените са гранични”. Много бих искал да разбера кой определя тази тънка граница. Аха да минем оттатък или стоим на ръба на бръснача? Много е важно това, защото точно такъв израз чух.
Освен това няма изрична забрана, разбира се, за участие на деца в телевизионни предавания. Но има много ясни ограничения. И моят въпрос е: тези ограничения спазени ли са? Ама искам ясен отговор. Това е към СЕМ. Защото според мене няма съмнение, че сцените на насилие, които се случват пред децата, не са гранични ситуации, те са ясни ситуации.
Освен това госпожа Надя Шабани ни каза, че участието на децата става с изричното информирано съгласие на родителите. Разбира се, ние знаем, че изразът „информирано съгласие” е легален юридически термин. Аз нарочно ще използвам антонима на легалния юридически термин, който не е легален юридически термин. Не смятате ли, че тук е приложим принципът на информираното несъгласие? Като информираността следва да дойде от просветителската роля на специализирания държавен орган.
Втори израз „доколко и как биха могли да участват” според мене трябва да се замени с „защо не биха могли да участват в такъв формат”.
И ако Вие сте регистрирала само едно насилие, както казахте, шамар, ударен по врата на детето, естествено този конкретен акт на насилие е предизвикал реакция на специализирания държавен орган като предписание към родителите.
Извинявайте, тук искам да бъда абсолютно ясен. Разликата между това насилието да се е случило на улицата или в семейна среда и да се е случило пред екрана е огромна. Аз ще кажа, че нашите деца са непрекъснато обект на насилие. Тоест това, което се е случило пред екрана в „Биг брадър” и е видяно от екрана, се случва ежедневно. Децата са обект на психическо и на физическо насилие. Дори случаите на насилие в семейна среда са огромният процент от регистрираните случаи на насилие. Може би дори близо 90 процента от случаите. Не училището, не толкова улицата, а семейната среда.
Разбирам желанието да се покажат и отрицателните модели на българското семейство. Но когато едно насилие се вижда от екрана, то вече представя модел. И това е обществената опасност.
Затова аз ще завърша изказването си с един и същи въпрос, зададен и към представителя на СЕМ, и към представителя на специализирания държавен орган – Държавната агенция за закрила на детето: нарушени ли са правата на детето, с оглед принципите на Закона за радиото и телевизията и нарушени ли са правата на детето с оглед разпоредбите на Закона за закрила на детето, госпожо Шабани? И ако са нарушени, какво смятате да предприемете?
Информираното съгласие на родителите не е достатъчно основание да си кажем, че държавата си е свършила работата. Защото това, че сме родители на децата, не ни прави собственици на децата.
За втори път ще кажа, че децата са национално благо и родителите нямат изключителни права над тези деца. Когато публичният интерес е нарушен, а той е нарушен всеки път, когато е нарушено правото на детето, правата на родителите стоят много по-ниско от интереса на детето, който априори съвпада с публичния интерес.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Пропуснах да поставя един въпрос, който е важен. Аз не знам доколко препоръката на господин Методиев за прокуратурата ще се осъществи. Тук става въпрос наистина за обществени интереси, а не за лични.
Понеже не вярвам на публикации на вестници априори – и има защо да не вярвам, просто двата органа да отговорят доколко са верни публикациите в един столичен седмичник, че рекламодатели на продукцията оказват натиск върху държавните органи за контрол.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Шабани, заповядайте.
НАДЯ ШАБАНИ: АЗ не съм чела тази публикация, съжалявам.
Аз наистина бих искала обаче да коментираме за просветителската роля на агенцията, тъй като аз лично смятам, че Агенцията има много по-важни функции, които са изрично разписани в закона. И просветителската роля в случая не я виждам като ключова.
Аз си направих труда, тъй като това не е първото участие в риалити формат, да извадя всичко, което е правила агенцията дотук. Искам да ви кажа, че единственото, което е правила, е наистина явно просветителска дейност – един път писане на писма до СЕМ – „СЕМ, моля ви, изпълнете си тези правомощия”, „АСП – моля ви, направете това”.
В случая аз реших наистина чл. 45 да се опитаме да го приложим на практика. Ако искате, можем да го изчетем, да видим как се налагат глоби и как се налагат предписания.
По отношение на ал. 6 искам да ви кажа, че ми паднаха няколко акта в съда, когато принципно сме наложили върху принципни разпоредби на закона предписания, тъй като съдът смята, че трябва да има конкретни състави. И на практика Агенцията се оказва заложник на това, че може да налага предписания и глоби само на доставчиците на социални услуги, на отделите за закрила или на други органи за закрила, които наистина не са изпълнили техни предписания. Тоест в случая ние няма как да отидем и да връчим предписания на родителите.
Това, което направихме с Агенцията за социално подпомагане, е, когато имаше конкретен риск за конкретно дете, тоест не можем да връчим просто предписание на родителите за това, че са пуснали децата си вътре, заедно седнахме и решихме, че трябва да се връчи предписание за това.
Но пак ви казвам, ние няма да стигнем до по-далеч и да наложим другата мярка по закрила. Защото тези текстове трябва да се четат успоредно с другите мерки, които се налагат на деца в риск. Тоест за нас рискът не е толкова голям, за да се предприемат действия по изваждането на това дете и настаняването му в специализирани институции. Защото, повярвайте ми, настаняването на децата в тези институции ще води до много по-висок риск за конкретните деца и трайни последствия за тях.
Аз и друг път съм го казвала в тази зала – Агенцията е заложник на огромни обществени очаквания и в рамките на много години е останала нереформирана. И такава не може да остане. Наистина тя трябва според мене, ако искаме да следваме принципите на конвенцията, тя да бъде истински контролиращ орган с реални правомощия. Но това е другата цел, именно в рамките на това вие като законодателен орган, какво можете да промените.
Ако аз имах правомощия, както имам във връзка със Закона за българските документи за самоличност, да налагам директна конкретна мярка и да спирам действия, тоест да спра предаването, тогава можехме да коментираме какви правомощия имам. Но това е в теорията на вероятностите. Какво да коментираме? Дори Агенцията в момента да ви каже: да, нарушени са правата на децата – какво конкретно да направим? Кажете конкретно, господин Местан.
Да, нарушени са правата. Казвам го и на Нова телевизия. Но конкретно кои законови правомощия да упражним. Тук явно става въпрос за личен казус. Вие питате за моето лично мнение, а не за компетенциите на Агенцията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нарушени ли са правата?
НАДЯ ШАБАНИ: Нарушени са. Но кажете кое правомощие ние да упражним?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз Ви питам нарушени ли са правата на детето? Вие не отговаряте.
НАДЯ ШАБАНИ: Да, нарушени са.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
НАДЯ ШАБАНИ: И какво да направим? Вие довършете – какво конкретно да направим?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Отговор исках. Има причини да го няма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Имам един съвсем кратък въпрос към госпожа Шабани. След това съм ви подготвила едно писмо от един млад човек, който смята, че това, което той искаше – да си изрази становището по отношение на това предаване на Нова телевизия, няма как да стигне до широката общественост. Затова той ми го изпрати по пощата и ме помоли да цитирам част от него.
А сега конкретният ми въпрос към госпожа Шабани е следният: Направи ми впечатление, че се каза, че ако извадим децата от предаването, ние трябва да ги пратим в социални домове. Не можах да разбера. Тези деца нямат ли роднини, които примерно биха ги приютили, докато приключи това предаване? Може би аз нещо не съм доразбрала.
Аз мисля, че тази теза е добре да я развиете и да ни обясните малко по-подробно. И да ни кажете какви са възможностите, ако ние успеем да извадим тези деца от това предаване, какво ще се случи с тях? По закон какво следва и какво може да се случи?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз имам един съвсем кратък въпрос към госпожа Зурлева: в момента предаването на живо ли се снима или е на запис? Дали в момента текат сюжетите или всичко е на запис и вече се е случило?
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Предаването тече в момента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Агенцията за социално подпомагане издава предписание към този родител, който не само шамаросваше, той риташе детето си, да посещава социални услуги за оказване на психологическа подкрепа в рамките на 6 месеца. Къде да го посещава? Да излиза от шоуто ли или в шоуто ще влиза психолог? Тези неща са важни – как на практика ще стане, не ми е ясно.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Той не е вътре. Те бяха елиминирани.
Искам да ви кажа нещо, без желание да влизам в никакъв конфликт – това ,че никой от вас не знае колко дечица има вътре в момента и на каква възраст са те. Има три деца между три и пет години.
Аз исках да попитам господин Николов – ако едно дете на три години гледа в 8 и половина часа „Биг брадър”, кой е виновен за това? Не са ли виновни родителите?
В 19 часа в новините на Нова телевизия – „Календар”, ние показваме убийства, изнасилвания. Не искам да се връщам. Не е мой проблем, те гледат новини. Ще спи в 19 часа и ще стане след това да гледа „Биг брадър” ли?
Искам да кажа следното – нека когато гледаме една телевизионна програма, да имаме предвид, че всички телевизии, включително и държавната, в прайм тайма в 20 часа или след новините пускат така наречените блок бастери, американски екшъни, където има средно по 15 убийства и кървища. Защо нищо не се казва за това?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Може и по това да вземем становище. В момента разглеждаме този въпрос.
Госпожо Шабани, заповядайте.
НАДЯ ШАБАНИ: Наистина и според закон са записани мерките. Първо се търси възможност за настаняване при близки и роднини. Родителите на въпросните деца, които са останали, са декларирали, че нямат такива близки и роднини.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Те са доброволно там.
НАДЯ ШАБАНИ: Следващата стъпка е в приемни семейства. Само че да ви кажа следния контекст. Приемната грижа в България се опитваме от 8 месеца да я доразвием. Нищо, че е съществувала четири–пет години. На практика, не знам, дали знаете, но официалната статистика сочи 314 приемни семейства. Имаме други чакащи деца от институциите, за да ги настаним, камо ли да мислим за тези, които така или иначе си имат родители. Затова остава последната мярка – настаняване в специализирани институции.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Задължете родителите.
НАДЯ ШАБАНИ: Но ние няма как да задължим родителите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Давам думата на представителя на Агенцията за социално подпомагане.
ЯНИТА МАНОЛОВА: Господин председател, господа народни представители! Аз бих искала само да уточня нещо по отношение на връченото предписание. Предписанието има за цел да подскаже на господин Милев, на когото беше връчено ,че трябва да овладее собственото си поведение спрямо неговите деца.
В точка 4 сме написали да посещава социална услуга за оказване на психологическа подкрепа. Има се предвид работата с психолог. С такива екипи предаването разполага, има психолози. И целта беше точно такава – той да посещава такива специализирани психолози. За целта ние изпратихме писмо до продуцентите на предаването в деня, в който връчихме предписанието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест, ако правилно съм Ви разбрал, вие сте насочили този господин, този родител....
ЯНИТА МАНОЛОВА: ... докато е в Къщата, да посещава психолог.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Психологическата помощ, оказвана от психолога на Нова телевизия.
ЯНИТА МАНОЛОВА: А след като излезе от къщата, цялата преписка по предписанието ще е изпратена на колегите в съответната дирекция, към която живее той, за да продължи работата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Зурлева.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Аз искам само да ви кажа като още едно допълнително уточнение, че тези три деца, които в момента са в Къщата, не са там през цялото време. Те биват водени след закуска на детска градина и след това се връщат към 17,30 часа обратно.
Още в началото, когато обмисляхме концепцията с продуцентите, сме се водили от това детето да бъде в семейна среда. Това беше основното. Като ние обяснихме на миналата дискусия в Комисията по медиите, че нашето желание беше да няма деца. Те не са нашият акцент. Ако ни обвинявате, че като комерсиална телевизия ние на всяка цена търсим печалбата, да, така е, ние сме комерсиална телевизия и това е наше право. Но децата не са средството да се получи тази печалба. Ние не сме някакви експлоататори на детския труд. Това изобщо не беше нашата цел.
Затова който гледа предаването, знае, че те не са акцент, те не са във фокуса. Ние не сме искали да бъдат във фокуса.
Що се отнася до това което каза господин Ивелин Николов – как така изведнъж влизат психолози, ще кажа, че това е петото издание на „Биг брадър”, аз лично се надявам да е последното, защото вече не издържам. Това в рамките на шегата. И Ви благодаря, че ме цитирахте за „върха на сладоледа” – това аз го измислих навремето.
Психолози е имало винаги, още от самото начало на предаването. Тъй като по принцип това е шоу на ръба на скандала. Никога не сме го крили. Това е световен формат, измислен така. Това шоу има за цел не да бъде възпитателно, ние не сме БНТ, много се извинявам. То не е с поучителен характер. Нашата цел беше на базата на сцените, които се развиват в тази Къща, да направим дискусия за българското семейство. Това не е представителна извадка, ние не сме социологическа агенция. Но тези хора, които са вътре, са реални.
Това което ми е странно, че вие казвате, че върху тези деца ще бъде упражнено влияние, което ще им се отрази негативно. Ние искахме да говорим за всички онези деца, които ежедневно биват подлагани на насилие в обществото и обществото нищо не прави. Защото у българина битува мисълта: аз не съм като тях. Ние можем да се бием със съседите, но не сме като тях. Само че тези хора са живи, те съществуват, ние не сме ги измислили. Такъв сценарий никой не може да измисли, повярвайте ми. Просто няма как.
А психолози винаги е имало. Те са пет човека, денонощно, 24 часа. Те са професионалисти, не са Нова телевизия. Продуцентите отговарят за тях.
Аз ще дам пак примера с Даная – ще се върна на него, понеже той беше лош пример. Даная в едно от изданията падна. Имахме дете на три години в едно друго издание. Тогава Дичо, музикантът, скочи в басейна и извади Даная. Да, наистина има 56 камери и постоянна охрана. Забранено е насилие, забранено е да се бият. При всяко такова нещо моментално влиза охраната. Невъзможно е да се случи. Затова ако не беше скочил Дичо, щяха да скочат други пет човека и пак нямаше нищо лошо да се случи с Даная. След това я проследяваха психолози и т.н. Но за съжаление детето, което се удави в Банско от елитното училище в присъствието на всичките учителки и ученици няма кой да го върне към живота, защото е невъзможно.
Ние не искахме да преекспонираме лошото, искаме просто да проведем един разговор и да кажем истината, понеже може би ви е интересна. Най-големите рейтинги и най-голямата комерсиална полза за телевизията не е от така наречените дейли епизоди, тоест, това, което се случва ежедневно, а от лайфовете, където се дискутира и където идват различни специалисти – журналисти, психолози, психиатри, социолози, представители на всякакви професии, които имат отношение към това, което става. Това исках да ви кажа.
Ако имате някакъв друг въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имаше въпрос на колегата Местан как е по света този формат.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Казахте, че имате актуална информация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз бих допълнил даже въпроса – имате ли информация в някои държави този формат да е спиран заради участие на деца?
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Не.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Може би към СЕМ трябва да отправите този въпрос и то писмено.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Не е спирано никъде.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А имате ли готовност сега да отговорите на господин Местан?
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Не, никъде не е спиран.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Има ли участие на две-тригодишни деца за толкова продължителен период от време – два-три месеца?
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Има, разбира се.
МАЯ ТОДОРОВА: Аз съм представител на продуцентите на предаването. Да, има. Както и в България е имало. Ние сме имали даже раждане на дете в Къщата на „Биг брадър”. Същото го е имало и в други издания по света.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Раждането на деца е много хубав акт. Но понеже госпожа Зурлева ме провокира да кажа, че те всъщност показват нещата от живота такива, каквито са и даде пример със случки от живота, бих казал, че нормалната среда за развитие и възпитание на децата е семейната среда. Това не е комуната, каквато е в момента „Биг брадър”. И когато двама мъже се целуват и си пускат кръв в устата – съжалявам за стенограмата, че го казвам, - и когато деца са свидетели на тези актове, това не са неща, които се срещат в една нормална семейна среда. Това е среда в комуна, под напрежение явно, защото има залог и то паричен залог. И е нормално всички участници в това риалити шоу да са под напрежение.
Вие казахте, че Ви е дошло до гуша или нещо такова, не виждам във Вашето изложение и нотка на съжаление, че въпреки всички мерки, които сте взели – за участие на психолози, за обгрижване с камери и наблюдение, не виждам съжаление, че все пак тези неща се случват и продължават да се случват във вашето предаване.
Смея да цитирам и вчерашното предаване, което си направих труда да гледам. Тези, които бяха най-много буйствали във вашето предаване, бяха се напили, сбили и т.н., бяха наказани да мият чинии и като наказание им беше определено да се грижат за децата! Като вид наказание. Това беше във вчерашното ви издание в 9,15 часа.
Хубаво е да говорим за конкретните неща. тук съм подготвил мултимедия, не знам дали да го пусна, защото то не е за пускане.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Може би след това ще имаме ясен отговор дали са нарушени правата или не.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз ще моля за конкретни въпроси. И ако няма подготовка на съответните институции, ако Съветът за електронни медии все още днес заседава по повод санкциите за тази мъжка целувка, за да не си говорим помежду си членовете на комисията, аз също ще подложа на гласуване да се отложи това изслушване. И който компетентен орган когато има готовност, да дойде и да даде компетентно становище.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Дори следващата седмица, защото въпросите са ясни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Въпросите са ясни. Но тук членовете на комисията си говорим помежду си, а не получаваме ясни и категорични отговори.
Заповядайте, проф. Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, явно днешният дебат показва, че има пропуски в законодателната уредба в двата закона – за радиото и телевизията и за закрила на детето. И мисля, че именно тук е нашата роля в направление законодателна инициатива.
Но аз искам да се обърна към госпожа Зурлева. Госпожо Зурлева, аз съм професор по социална педагогика и искам да Ви кажа, че за мене стресът не е, че участват деца във вашето предаване. Стресът е страшно по-голям. Вие сте много гледани от деца от 13 до 18 години, в това число моята дъщеря. И искам да ви кажа – ефектът в средните училища, говоря за негативния ефект на предаването, е уникален.
И ще ви кажа защо. Вие показвате един изключително изкривен модел на семейни взаимоотношения. Освен това, това ли е форматът на социалното общуване, който е показан в предаването? И представете си общественият резонанс в тази възрастова категория какво изкривено отношение като бъдещи семейни се получава?
Просто искам да ви кажа – такава измет показвате по телевизията, която просто е грозна, гнусна и обидна.
Само едно допълнение. Гледал съм форматите ви. Наистина първият и вторият формат бяха интересни, бяха забавни. Но явно, че сега с цел комерсиализация потъпквате всякакви морални ценности.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз до известна степен съм провокиран и от това, което каза господин Колев. Според мене трябва да разграничим дискусията по следния проблем – за кои деца говорим, за тези, които участват или за тези, които гледат?
Нашите деца гледат много неща, не само по телевизията, а и по интернет игрите, електронните игри и т.н. До голяма степен поведението на нашите деца, които гледат, е задължение на родителите. Това е така. Ние от тази позиция не можем да критикуваме определено предаване.
Проблемът наистина е за онези деца, които участват в шоуто. За техните права трябва да говорим. Ние вече чухме, че техните права са нарушени. И това е очевидно. Очевидно е, че те нямат място в такава комуна, както каза председателят. Това е неестествена среда за тях. Това не е семейна среда. Защото, както каза госпожа Зурлева, тяхната цел е да генерират и да показват скандали. Имаме една скандална шоу среда, в която няма място за деца. Това е мнението ми. Не за децата, които гледат. Децата, които гледат, е много сложна тема. Там също има проблеми. Но аз смятам, че това няма отношение към конкретния проблем. А такава позиция - за гледащите, е въпрос, който трябва да адресираме към много-много други институции и най-вече към семейството.
Вие можете ли да спрете едно дете да играе на такива жестоки електронни игри, където падат глави, кръв се лее непрекъснато? Или в други, изключително мръсни, с извинение, действия, в които те се вживяват до такава степен, че могат да избият в някакви социални имитационни поведения.
Проблемът е за тези деца. Моето лично мнение е, че тези деца нямат място в такова предаване, въпреки че някъде по света е разрешено. Но ние трябва да знаем точно при какви условия там някъде по света е разрешено. Дори нещо да става в Австралия, не е задължително да става и в България. Това не е оправдание. Очевидно ние не можем да поставяме децата в една такава среда, която – признава се – е откровено скандалджийска. Защото за всички е ясно, че това предаване не създава положителни образци за поведение, още по-малко, в рамките на семейството. И това е целта на предаването. Съвсем нормално. То е скандално, то е пикантно, то създава такива ситуации, при които се привличат колкото се може повече зрители. Това е моето мнение, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз искам да взема думата, за да кажа няколко неща и да задам два въпроса на госпожа Зурлева.
Това, което искам да споделя, е през известния опит, който имам от работа с деца, и това, което имам от разговори с колеги, които работят с деца. Неотдавна беше поискано становището на детски психотерапевт и за това какво се случва там. Но становището беше поискано от журналисти, от медии, не беше поискано през компетентни органи. Освен това становището беше поискано пост фактум, една седмица преди да тръгне форматът.
В този смисъл единият ми въпрос към госпожа Зурлева е: преди да тръгне такъв формат, преди още той да бъде одобрен – не зная как точно е по вашите процедури, искате ли становище и в случая поискали ли сте становище за това какво би се случило с децата, а не след това като кризисна мярка да викате пост фактум психолози, социални работници и т.н.? Защото те биха действали по всякакъв начин, те ще останат там през цялото време, ще участват в предаванията, за да заявяват позицията си.
Вторият ми въпрос е какви са възможностите на телевизията да контролира и да санкционира продуцентски предавания? Какви са вашите възможности в момента? Ако вие решите, че това, което се случва с децата там, е неправомерно, ако вашата телевизия вземе такова решение, да санкционирате това предаване или да се намесите?
Ако прочета тази статия, която е написана от колега, рискувам да изрека думи, които не бих искала да се включат в стенограмата, въпреки че тази статия е написана за един от ежедневниците. Защото тя разказва през позицията на анализатора какво се вижда в Къщата. Ако вие обаче бихте искали да я чуете, аз мога да я прочета. Всъщност ще я зачета.
„Часът е един през нощта. Вече е Разпети петък. Момиченце на не повече от три години се върти на пилон, изтичва и пак се връща. Родителите му някъде наблизо смучат малцово уиски на аванта, крещят и обсъждат нечий живот. Зад него тече вече културен разговор между 20-годишната му майка и осеменителя й, който миг преди това я е теглил за косите и я е блъснал към земята. Някога, за да я задържи, й е направил дете и й е купил 16 чифта ботуши с изтеглен заем от 30 000 лв. Дни преди това там е била родителката му, която в продължение на няколко дни не е спряла да нарича майката на внучето си „мръсница мръсна”.
Часове преди настоящето изясняване от далечна Дания се е приземил мъж с букет от 101 рози, за да отведе обожаваната дама със себе си.
В навечерието на тази седмица чужденецът скандално напусна Къщата. Основният аргумент за беса му беше спестен на зрителите, неразбиращи италиански. Въпреки молбите му, в стаята, в която спи детето му, осветлението продължава да свети цяла нощ.
В края на Велики четвъртък на същото място група млади българи, разбира се, че сред тях има и две фалшиви двойки, настоящи съпрузи, са влезли с бившите си партньори. Истинският съпруг, докато е бил в мисия, не спрял да храчи преносно и буквално върху бившата си. Майката на едното му дете разбира, че настоящата му спътница....”
Не искам да продължавам, защото цялата статия е в този формат. Предполагам, всички разбирате за какъв тип отношения става дума.
И това, което бих искала да споделя по този повод, без претенцията за това, че е изчерпателно и изясняващо всички позиции и без претенцията за това, че то се отнася само до вашето предаване, мисля, че е важно да се каже. Защото това, което е безспорен аргумент, е, че когато едно деяние се излъчва по телевизията предизвестено, към него вече интересът е фиксиран и то е оповестено, че ще носи някакво ниво на интересна информация, то се мултиплицира. Това е деянието, което всъщност прави по-различно вашето предаване като ефект от филмите, за които говорите, от сцените в новините, от всички други сцени на насилие, които има.
Това, което прави впечатление вътре, тук ще го споделя през професионалното, е, че вътре виждаме, от една страна, ексхибиционизъм, от друга страна, воайорство. Това са неща, които в едно семейство най-вероятно се случват и най-вероятно децата виждат такива неща, но те не са в този официализиран и огромен мащаб, в който стават там.
Ще ви обясня какви са последиците, защото си мисля, че това е много важно. Това са нагони и в Къщата тези нагони по никакъв начин не търпят контрол. Там няма контрол над тях. Даже напротив, стимулира се безконтролното поведение, като то се толерира през употреба на алкохол, през създаване, както каза господин Стоичков, на едни групови, комунални отношения. Такъв е форматът, аз го съзнавам чудесно. И това нещо оформя у децата усещане, че това е нормално. Нормално е всяка вечер в продължение на – не знам колко време ще продължи предаването ви, но знам, че е месеци. У децата се формира усещането, че е нормално в продължение на месеци майката и бащата всяка вечер да се напиват, ако не се напиват, се напиват съседите, да се бият, да се карат, да говорят цинизми, да се събличат. Няма да продължавам, защото е ясно какво се случва.
Ето, това е увредата за децата, които са там. Това, което е увредата за децата, които гледат, независимо на колко години са, дори и по-големи да са, е, че вие първо през това, че го излъчвате през медията, го официализирате.
Второ, при положение, че го излъчвате регулярно и то се гледа от много хора, го мултиплицирате.
И тук се чу становище за това, че не би трябвало родителите да разрешават на децата си през това време да гледат телевизия. Аз ще кажа: добре, съгласна съм с това нещо и аз бих го забранила. Но нали не говорим за нация от експерти родители?
Бих си позволила да мисля, че ако тези родители, които са извън предаването, във времето, в което се излъчва вашето шоу, спираха телевизорите на децата си и ако всички родители бяха такива, повярвайте ми, най-вероятно изобщо такова шоу нямаше да има, защото нямаше да има кандидати за него.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Извинявайте, че за пореден път взимам думата, но ще бъда този път съвсем кратък. Има няколко неща, които наистина са важни и върху които трябва да се съсредоточим.
Аз пледирам да не отлагаме безкрайно тази дискусия и да започнем конкретна работа. И ако може днес да вземем решение Агенцията за закрила на детето да си изпълни задълженията по чл. 45 и чл. 46 на закона, но не парче – след малко ще имам коментар какво значи „на парче”, а като цяло, по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33. Това по цифрите и по членовете.
Защо говоря в общия смисъл? Защото не може да се говори за конкретен риск за конкретно дете. Ние говорим за риска на всички деца, които участват, а не че едно конкретно дете било плеснато.
Какво значи „конкретен риск за конкретно дете”? за другите няма ли риск?
Аз не искам да продължавам разсъжденията на колежката Соколова. Писали сме много на тази тема. Не може да се прави аналог с детето, което се удави, защото то не се е удавило в директно предаване по телевизията. Телевизията като медия формира модел на поведението. Това е факт.
И второ, самите деца, които са вътре, за които говори доц. Имамов, освен всичко, за което стана дума, за влияние върху тяхната психика, те остават с етикет за цял живот. Тези деца един ден, като станат пълнолетни, могат да искат да ви съдят, но няма да има кого. Те тогава трябва да съдят държавата. Това е етикет върху тях, който ще остане през целия им живот. И той не е етикет на славата. Те не стават таланти - олимпийски шампиони.
Завършвам, защото наистина е много дълго трябва да предприемем конкретни мерки, каквито и да са те. Проблемът не е в психолозите. Извинявам се, че говоря азбучни истини, но психолозите се занимават с хора с проблеми. Психиатрите лекуват хора с увреждания. Ако ще има психолози, значи някой създава проблеми. Но когато става въпрос за доброволни ексхибиционисти, там трябва да търсим психиатър. Защо трябва да търсим психолози? Психолозите са да им споделят какво искат да правят.
Според мене не би трябвало да търсим никакви санкции по отношение на някой друг, освен към родителите, които са подписали това желание или ако някой ги е принудил да подпишат това желание. Нека тогава прокуратурата да види кой е накарал родителите да подпишат такова съгласие да влязат с децата. Защото мотивът „те не могат да се разделят с детето си” е несериозен мотив. Това означава: в нашето шоу не се участва с дете, да дойде друг. И къде ще отидат тези деца? Ще си излязат със семействата, ако тези семейства са толкова ценни. Въпреки че аз искрено се съмнявам в родителската грижа на тези родители.
И второ, има в Закона за закрила на детето текстове за родители, които не упражняват родителските си грижи. Това поне го има.
Не искам да обсъждаме наистина нито художествени качества, нито ценностни казуси. Тук става въпрос за въздействие върху психиката на едно дете, независимо дали то е субект или обект на това, което се случва, и в същото време – за нарушаване правата на децата и на законодателството. Твърдя, че са нарушени поне 12 текста от законодателството. Това, разбира се, не е моя работа. Трябва да го доказва съдът.
НАДЯ ШАБАНИ: Искам да помоля нещо, за да не останем загубени в членовете и в алинеите, точно коя алинея е нарушена от чл. 45? И ако имате предвид ал. 6, да посочите конкретното право, което не са изпълнили, за да им напишем такива предписания на родителите. И както в предходния случай, това няма да доведе до извеждане на децата. Аз ви казах, че като връчите предписанията, родителите ще си останат вътре с детето, така че целеният от вас ефект няма да бъде постигнат. Но наистина ще помоля за такова писмено посочване на конкретни текстове, за да ги сложим и след това да видите какво ще се случи със задължителните предписания. Защото аз ви казах, че те по ал. 6 вече паднаха в съда.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз се извинявам. Но, колеги, наистина ще кажа само две изречения.
Аз не се чувствам компетентен да кажа кои разпоредби са нарушени. Ние не бива да си приписваме такава компетентност. Може да изразяваме някакво мнение. Затова задаваме въпроси. Аз очаквам отговор – в конкретния случай са или не са нарушени правата на детето. Ако отговорът е: правата на детето са нарушени, но от действащата разпоредба ние не можем да предприемем ефективни действия, защото нямаме това и това правомощие, ако това и това се промени, бихме могли да реагираме срещу нарушени права – нека да се каже от компетентните органи, за да може – и тук проф. Колев е съвършено коректен – да си изпълним ангажиментите като законодателен орган. Ако има нужда, да задействаме и законодателната си функция. В момента задействаме контролната си функция.
Аз продължавам да настоявам за отговор от компетентните органи, за ясен отговор – нарушени ли са правата или не са нарушени? Ако чуем от тях отговор „да”, тогава ще помислим какво още парламентът може да прави с оглед контролните си функции. В случая все още не чуваме ясен отговор. И това е скандално – че няма ясен отговор.
И в нито една дума не бива да се припознава какъвто и да е личен интерес, защото това би означавало леко да се надценяваме. Аз не поставям никого в полето на личните си интереси. И който се поставя там, се надценява.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Велкова, имате думата.
ЕЛЕНА ВЕЛКОВА: Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин председател! Аз съм директор на Правната дирекция на Нова телевизия.
Искам да се върна към Вашето изказване. Благодаря за конкретния въпрос, с който започнахте, а именно проведено ли е изследване от страна на специалисти психолози при вземането на решение за определения формат. Аз съм сигурна, че представителят на продуцента, който е тук, може да ви даде много повече подробности от мене. Но да, ние като Нова телевизия сме дискутирали многократно какъв би бил ефекта преди започване на предаването върху децата – участници в него.
Направили сме изследване и на деца, вече участвали в подобен формат. Госпожа Тодорова тук спомена, че и Даная сме наблюдавали след излизането й от „Биг брадър”, установили сме, че тя се чувства добре, не сме намерили нещо обезпокоително.
Аз не съм специалист, не бих искала да навлизам в дълбочина. Но моето желание беше още веднъж, изхождайки от Вашия въпрос, да повторя конкретните мерки, които ние взехме, в рамките на продължаващия диалог с държавните институции, от една страна, които мерки ние вече сме обсъждали на също така висок форум – в друга комисия на Народното събрание, тази по медиите.
Освен психолозите, които са ни съветвали през цялото време, които продължават да бъдат част от предаването, искам да кажа, че в рамките на дискусията, която водихме, ние решихме да няма пораснали деца, така наречените тийнейджъри, защото бяха изразени страхове, че тяхното участие ще бъде по-опасно от гледна точка на собственото им развитие като участници в една крехка възраст и от гледна точка на децата – зрители, които наистина се влияят много лесно от това, което виждат на екрана. Ние направихме така, че деца в тази възраст да няма.
Бяха изразени много опасения относно училищния статут на децата. За тези, които гледат предаването, сигурно е ясно. Аз още веднъж ще повторя – ние не искахме да имаме и избегнахме участието на деца в училищна възраст, с едно единствено изключение - детенце, навършило 7 години, което обаче вече излезе. То не се откъсна ефективно от учебния процес.
Взехме друго много важно решение, което пак беше продиктувано от диалога ни с вас. И то беше да няма елемент на изолация, който да се прилага спрямо децата. Децата, както каза госпожа Зурлева, излизат от Къщата всеки ден, те се водят на лицензирана детска градина и се връщат.
И не на последно място искам да кажа, че децата не участват в мисии – основният елемент на „Биг брадър”, именно за да можем, от една страна, да отместим фокуса от тях и да не ги показваме на зрителите, което според моето лично мнение успешно правим, и, от друга страна, за да не попаднем в тези обвинения, че търговски експлоатираме деца, което наистина не е наша цел.
Има други допълнителни мерки, които ние сме взели. Няма така наречения „сървайвър” елемент в това шоу спрямо децата – те никога няма да гласуват, никога няма да бъдат подложени на онези изпитания, които участниците в „Биг брадър” стандартно посрещат.
Това исках още веднъж да припомня, с молба въпросите наистина да бъдат много конкретни. Защото когато има такива, ние намираме решението им. Затова исках да изброя тези мерки още веднъж, за да знаете, че това се е случило, защото сме водили многобройни такива дискусии и в рамките на комисията в Народното събрание, и с колегите, които стоят отсреща, именно с цел да направим необходимото.
Що се отнася до обща забрана деца да участват в предаване от този тип, мисля, че това на настоящия етап не може да бъде дискутирано. Такава няма в законодателствата, които на нас са ни познати.
Искам още веднъж да ви припомня, че границата на това кои случаи са гранични, както господин Местан попита кое е гранично и къде е границата, тя е много проста и тя е забраната за цензура на българския ефир. Ние сме търговски оператор, който показва това, което не е забранено от закона. СЕМ са тези, които ни санкционират винаги, когато открият нарушение. Но общи забрани, които не са посочени в закона, мисля, че ще бъде безсмислено да се обсъждат.
Заповядайте, госпожо Зурлева.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Аз в заключение искам само да отправя към вас моята лична молба.
Нашият пазар е много силно конкурентен и в крайна сметка в българския ефир общо взето са много малко операторите, които имат по-големи възможности да създават подобни неща. Ако вие предприемете някакви законодателни мерки, както препоръча господин Ивелин Николов, аз бих искала да включите следното, ако изобщо ще правите предложение за третиране на риалити формата като такъв.
С риск да бъда в ущърб на собствената си професионална кариера, бих искала да разгледате други подобни случаи, а не да се занимавате само с нашия. Чест ни прави. Обаче никой не каза една дума за „размяна на съпруги”, където има в конкурентната ни телевизия същото нещо. И също така докъде може да стигне едно риалити, при положение, че в „Сървайвър” за съжаление почина Нончо Воденичаров.
Ако аз исках да влизам в тази война, можеше да стават твърде скандални неща. Но ние тогава решихме, че животът е такъв, какъвто е. Нека ръководството на другата телевизия да прецени да го спира ли, какво да го прави това шоу.
Така че искам да кажа, че тази дискусия тръгва от нас, ние сме лошите. Но нека да стигне в едни по-общи положения, които да касаят всички. Защото все пак ние мисля, че добре стоим на пазара, за да си познаваме достатъчно конкуренцията и да знаем какви подмолни действия се извършват и какво въобще се случва на нашия пазар. Защото то не е само въпрос на морални стойности. На първо място е въпрос на морал това, което обсъждаме сега.
Просто чух професорът, като си тръгна – докъде ще стигне едно риалити и можем да покажем убийство може би следващия път. Това е световен проблем в областта на телевизията. За това се мисли наистина в световен мащаб – докъде може да стигне това риалити шоу.
Аз в скоби искам да ви кажа, че не съм въобще фен на предаването, лично като стил. Но това си е моят ден. Тук говорим за бизнес, за нашия бизнес.
Затова е хубаво, ако ще имате такава законодателна инициатива, нека да бъде с по-широк мащаб, не само за децата, а изобщо за това кое може да се случи и кое – не. Защото аз например не мога да отговоря сега тези три деца, които ние ги обгрижваме – ние наистина се грижим за тях много добре вътре. Говоря ние като телевизия и като продуценти. Не говоря за родителите – кой кого и как. Аз не мога да нося отговорност за това. Но нека да видим и другото, което се случва в други подобни риалити програми в България с не по-малки последствия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие сте права, госпожо Зурлева, че насилието, което бълва от екраните, не е свързано само и единствено с Нова телевизия. Разбира се. И никой не е казал, че е свързано само и единствено с риалити формата „Биг брадър”. Но ние като комисия по децата разглеждаме този вариант и този формат. Случаят с покойният Нончо Воденичаров, лека му кръст, ако попадаше под обсега на Комисията по децата също би следвало да бъде разгледан.
Така, че не ни упреквайте в тенденциозност. Няма такава, уверявам Ви. Ние сме се събрали тук да намерим решение на проблема, а не да го задълбочим или да провокираме определени безсмислени действия.
Госпожа Кирова от Комисията по културата и медиите иска думата.
ЙОАНА КИРОВА: Аз поисках думата, но почти всичко, което исках да споделя, вече беше казано. Единственото, което искам да споделя с вас, е, че забелязвам една тенденция в Нова телевизия на приемане на общественото мнение. Защото ние в Комисията по културата и медиите имахме среща още преди стартирането на това риалито шоу. И тогава беше доста по-дързък тонът им, защото твърдяха, че семействата са представителна извадка на обществото. Сега твърдят, че те не са такива. Тогава твърдяха, че условията в Къщата са почти близки, ако не равни на естествените им за живот. Сега твърдят, че това не е така. Защото това е един комунален принцип. Няма естествен начин на живот, при който едно общо помещение да се дели от пет или шест семейства.
Другото, което Вие казахте, госпожо Зурлева, да забраним на тригодишните деца да гледат телевизия. Естествено, тригодишните деца не гледат това предаване. Лошото е, че 15-16-годишните го гледат. И тези обекти, за които не си спомням кой спомена, но във всяко следващо предаване на „Биг брадър” експонатите, които вие излагате, са все по-цветни и чашата на гражданската търпимост вече е преляла. Затова този формат предизвиква такава дискусия. И нормално е нашата реакция да е такава.
Права сте, че това не е единственото риалити шоу в българския ефир. Има и други такива.
Другото, което искам да кажа в защита на Агенцията за защита на децата, е, че те нямат контролни правомощия, нито наказателни. Те могат да дадат единствено регулативни и препоръчителни становища.
Но другата институция като СЕМ е тази, която може и трябва да се изкаже, мисля, че по-адекватно, защото това не е първото риалити шоу, в което участват деца. Това е факт. Чудя се защо и психоложката Ани Владимирова и продуцентът на предаването не са тук, тъй като тази комисия е длъжна да бъде запозната с тяхното мнение. Защото, колеги, психоложката Ани Владимирова на срещата с нашата комисия я попитахме какви наблюдения имат и не е ли опасно това, а то е, ние също изложихме нашите притеснения за децата и това, което ще остане върху психиката им, върху развитието им, върху емоциите им за цял живот. Никой не е в състояние да докаже как това нещо ще се отрази на децата, но при всички положения то няма да е положително. Тогава психоложката каза, че да, тя имала наблюдения върху Даная и Даная не била дамгосвана от обществото.
Трябва ли да се стигне до дамгосване, за да реагираме? Цитирам Ви думи, които тяхната психоложка твърдеше.
Така че аз мисля, че когато родителят не е в състояние да вземе адекватно решение за децата си, институциите и държавата са тези, които трябва да се намесят. Казвам го като позиция на колеги, от ГЕРБ, с които съм коментирала. Ние сме предприели вече една инициатива, с която смятаме да се намесим и като законодателен орган, за да прекъснем този процес, тъй като вие включвате децата в този формат, в така наречения „брачен експеримент” или може би дори и лотариен принцип, което също е много грозно.
Благодаря ви, че все пак тонът ви виждам, че отива към по-добре.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища, колеги? – Не виждам.
Ако позволите, взимам повод от думите на юриста на Нова телевизия, който апелира да кажем конкретни неща, въпреки че много конкретни неща се казаха – какво не е изпълнено и какво е изпълнено.
В писмото, което сте изпратили до комисията, има мерки, които са взети от продуцента - задължителни критерии за изпълнение формата на предаването. И вие казахте, че не сте подложили децата на елементи на оцеляване, на сървайвър. То остана и да ги хвърлите през прозореца.
Следващото, което е записано, е, че екипът на предаването е задължен да следи своевременно да се намесва и прекратяват всякакви прояви от подобен характер, с цел опазване на нормалното развитие на децата.
Трябва ли отново да поставяме въпросите, свързани с това семейство, при което в продължение на няколко минути съпругът, бащата налагаше детето. Защо от вашия екип не влезе охраната да хване този мъж и да му каже: недей го прави!?
Защо, когато онзи ден се целуваха мъжете уста в уста и това го направиха няколко пъти, защо никой не влезе? И когато съпругата искаше да отърве пияния си съпруг, тя беше хвърлена на земята. Защо тогава екипът на предаването не се намеси и да преустанови тези действия? Защото трябва да става шоу. А тези действия са част от шоуто.
Аз мога да продължа с такива конкретни въпроси. Лошото е, че вече няколко часа не виждам конкретни отговори. Поне това е моето лично убеждение. Не знам другите колеги от комисията на какво становище са.
Не ни карайте ние да ви посочваме конкретни текстове, членове. Колегата Николов изброи достатъчно. В момента ние изслушваме вас. Не ни поставяйте в обратно положение вие нас да изслушвате.
Аз пак казвам – ако нямате готовност, бих поставил на гласуване едно отлагане на това изслушване. Бих предложил, ако членовете на комисията приемат да ви задължим в писмена форма да ни уведомите по простите въпроси, които се задават вече няколко часа според тук присъстващите инстанции, включително и Нова телевизия: защитен ли е най-висшият интерес на детето чрез риалити формата „Биг брадър” и какво са направили съответните инстанции по конкретния проблем? Законът достатъчно свобода ли им дава или ги ограничава? Дайте и на нас обратна връзка ясно и категорично, за да поставим ние една работеща рамка.
В този ред на мисли бих задал риторичния въпрос: какво още чакаме да се случи в „Биг брадър” с децата, за да се вземат конкретни мерки? Какво чакаме? Имахме едно изслушване за детето в Сандански и разбрахме, че почти всички инстанции са изчаквали още нещо да се случи, че това не било достатъчно.
Колегата Методиев спомена прокуратурата, полицията и т.н. Съжалявам, че пак повдигам този въпрос за Сандански, но чак когато се намеси прокуратурата и полицията и се образува производство, се решиха проблемите. Тогава за какво са ни всички останали контролни органи? За какво ни е СЕМ, на който днес ни раздадоха Годишния доклад за 2009 година? Ще го гледаме в залата. За какво ни е този СЕМ, за какво ни е този Годишен доклад? За какво ни е ДАЗД, ако тя не може да издаде задължителни предписания, не може ефективно да изпълнява функции, а тя контролира само Агенцията за социално подпомагане?
Тоест въпросите са много. Аз съм съгласен с госпожа Зурлева – ние като ги поставим, няма да ги поставим само и единствено по отношение на Нова телевизия. Защото това е проблем, който тече, и в търговски съобщения се използват деца да рекламират кренвирши, и много други проблеми има, които въобще не са тема на днешния разговор.
Колеги, апелирам към членовете на комисията. Направих две работни предложения. Първото е да отложим днешното разглеждане на въпроса и да ви изслушаме отново.
Второто, което ми се струва по-добро, с оглед една подреденост и дисциплина на работата, е да задължим компетентните органи, Нова телевизия също моля да бъде така добра да отговори писмено на въпроса до следващата сряда. Разбира се, аз ще го подложа на гласуване. Касае се за този въпрос, който формулирах преди малко: Считате ли, че са нарушени интересите на децата и какво следва да направи всяка една от институциите. Включително бих се радвал, без да съм наивен оптимист, Нова телевизия да вземе едно отговорно решение и да спре участието на децата в това предаване.
Аз чух преди малко, че Надя Шабани е получила декларации, че всички семейства, които са в това предаване, нямат никакви близки, роднини, баби и дядовци.
ЕЛЕНА ВЕЛКОВА: Имаме три деца.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Количественият признак в случая не е важен. Едно дете да е, е достатъчно.
ЕЛЕНА ВЕЛКОВА: Въпросът беше, че наистина има семейства, които няма къде да ги оставят. Те не са всички семейства, а са две от семействата, които участват.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Поканете други семейства. Това ли са единствените семейства в България?
Аз пак казвам: вие едва ли ще го направите. Но просто апелирам, това е възможен ход и би бил една достойна постъпка и от страна на продуцентите, и от страна на Нова телевизия. Това би било една благородна постъпка.
Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: На първо място, искам да споделя, че не съм удовлетворена от днешната дискусия, защото не чух тези отговори, които очаквах да чуя.
На второ място, съм изключително притеснена.
Аз самата много уважавам тази медия Нова телевизия, обичам да гледам нейните предавания. Също така съм и доста респектирана и съм била през годините от професионализма на госпожа Зурлева. Винаги отстрани съм се възхищавала на това, което правите.
Защо съм притеснена в съвсем човешки план. Да забравим това, че сме народни представители, да си представим, че сме майки, че сме жени.
Аз не мога да си представя Вие, а също така госпожа Жукова, представител на СЕМ, как така защитавате с такава убеденост, с такава увереност бизнеса на Нова телевизия и в същото време съвсем по човешки не казахте: Уважаеми господа народни представители, има обществена вълна на недоволство, да, забелязваме я. Тя става все по-силна и по-силна. Действително има някакви препоръки към нас – кажете ги, ние ще ги вземем предвид.
Аз това очаквах днес да чуя от вас, а не го чух. Разбирате ли, това много ме притеснява. Защото в България всички институции непрекъснато си прехвърляме един на друг проблема, той остава нерешен и след това загиват хора, деца. В случая става въпрос за деца.
Много се вълнувам в момента. Но това е, което очаквах да чуя от Нова телевизия, не като ръководители на медията, а като хора, като майки, като родители да кажете: да, щом толкова много хора издигат глас на недоволство, значи нещо недобро се случва с дечицата, които са там. И ние очакваме нашите препоръки. Ще вземем предвид тези препоръки и ще се опитаме да изведем тези деца от медията.
Повярвайте ми, ще ви приветства цялото общество, особено младите хора. Аз не ви прочетох това силно и крайно писмо от един млад човек на 20 и няколко години, просто не искам да влиза в протокола. Но то е страшно. Ако това е мнението и становището на младите хора, представете си какво мислят те.
Защо трябва Нова телевизия, една медия с много добра репутация, да си създава негативно отношение към себе си? Защо сама си го създава? Ей богу, аз не мога да си обясня. Да, бизнес е, да, трябва да се печелят пари. Така е. Това е водещото. Но има и други, по-важни неща. Това ви го казвам съвсем в човешки план.
Благодаря ви, че все пак ни обяснихте, че чухме някои неща. Но се надявам, вие сте стойностни хора, че нещо вътре у вас ще проговори и вие ще промените това, което се случва в момента. Убедена съм, не може да не го промените. Убедена съм, че вие ще предприемете стъпки да го промените.
ЙОАНА КИРОВА: Аз имам само един въпрос относно тези дечица. Едно от дечицата на семейството от Русе ли е?
МАЯ ТОДОРОВА: Едното е от Русе.
ЙОАНА КИРОВА: Може ли да запозная колегите с този случай, защото той не е точно такъв, какъвто казвате?
В Комисията по културата и медиите продуцентът преди предаването каза, за да сме спокойни, вие тръгвате или с благородна кауза. Той спомена, че едно от семействата, които ще участват и ще влязат – каза ,че издава тайна предварително, - е на едно крайно бедно семейство от Русе, което е толкова бедно, че детенцето живее с майка си при нейните родители, а бащата живее при неговите родители. Тоест това дете никога не е живяло под един покрив с майка си и баща си.
Какво се случва, като това детенце ще има възможността да се почувства в истинско семейство с майка си и с баща си под един покрив? В един момент шоуто свършва, то се връща отново в онази бедна действителност. И как в психиката на това дете ще остане въпросът защо в един момент то може да живее с мама и с тате, а в следващия момент отново трябва да отиде само с мама, без тате?
Това е нещо, което вашият продуцент каза. Той го таксуваше като благородна кауза. Съжалявам, но това е експеримент на гърба на детето.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте ,колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз не искам да гадая, но това сигурно е част от сценария - накрая ще спечелят наградата и ще живеят заедно. Но не искам да влизаме в тези неща.
Аз просто искам да помогна на колегите от Държавната агенция за закрила на детето и от СЕМ, тъй като бях помолен от госпожа Шабани. Съжалявам, че влизам в ролята на четец, но ще цитирам чл. 46, ал. 2. В него пише как служител на Главна дирекция „Контрол по правата на детето”, който констатира, че са нарушени тези права, излиза с акт, а председателят на агенцията – с наказателно постановление. Записано е. Извинявам се, че го цитирам.
Бих ви препоръчал да прочете чл. 8, ал. 6 – каква отговорност носят родителите, които правят такива неща, защото става въпрос за отговорността на родителите.
Колкото до колегите от СЕМ, ясно е казано, че могат да издават задължителни предписания. Никъде не пише, че предписанията са за извършени конкретни побои.
Ще помоля господин председателя следващия път да поканим и членове на СЕМ да присъстват тук, тъй като е изключително важно това, което каза госпожа Зурлева. Не трябва да остава и сянка съмнение, че някой целенасочено работи срещу Нова телевизия или обратно. Важно е да имаме обща решимост и ако правим нещо, то да се касае за всякакъв тип риалити шоу и ако щете, за законодателството. Защото наистина темата е коментирана по целия свят, в едни държави е определен часът, в който може да се излъчва риалити шоуто, в други държави не е определен часът. Някои го излъчват 24 часа.
В нашият закон има изискване за червени точки. В това риалити шоу няма такива точки.
Това, разбира се, е тема на Комисията по културата и медиите, но ние като комисия не можем да останем безучастни към това, което се случва с тези деца. И Съветът за електронни медии, след като толкова трудно се избират неговите членове, добре е самите членове да изразят своето мнение. Защото чисто административно всеки може да напише писма и да чете текстове. Те са по-различен тип орган. Ние сме една от малкото държави, която в Закона за радиото и телевизията си е позволила да регламентира понятие „етичен кодекс на журналиста”.
Дайте наистина да направим така, че с конкретно нещо да се дойде другата седмица. Освен да кажат нарушение ли е направено, а по мое мнение е нарушение, какво мислят да предприемат. Говоря за Съвета за електронни медии и за Държавната агенция за закрила на детето. Държавната агенция, разбира се, след като й е вменена отговорността да формира политика, колегите биха могли да предложат какво трябва да променим в нормативната уредба, кое им пречи да работят.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Николов. Разбирам, че имате процедурно предложение да продължим изслушването в следващата сряда с отговор на тези въпроси. От Нова телевизия, разбира се, също са поканени за следващата сряда от 15 часа.
Колеги, има ли други становища? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ивелин Николов за продължаване на дискусията следващата сряда със същите участници в настоящата дискусия.
Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Благодаря на нашите гости. Очакваме ви следващата сряда от 15 часа.
Колеги, закривам заседанието.
(Закрито в 17,35 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА
И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
123126
(Огнян Стоичков)