---

П Р О Т О К О Л

На 21 април 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето и ръководството на Нова телевизия във връзка с участието на деца в риалити формата „Биг Брадър фемили”.
2. Изслушване на бившето и настоящо ръководство и собственици на ПФК ЦСКА и на министъра на физическото възпитание и спорта относно проблеми във футболния клуб.
3. Разни.

На заседанието присъстваха: Милена Дамянова – парламентарен секретар на МОМН, Надя Шабани – ДАЗД, , Нико Тупарев – продуцент на предаването „Биг брадър фемили”, Силва Зурлева – Нова телевизия, Маргарита Пешева – СЕМ, Мария Стефанова – СЕМ, Мая Тодорова – Нова телевизия, Георги Богданов – от Националната мрежа за децата.
Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по образованието, младежта и науката при следния проектодневен ред:

1. Разглеждане на проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г., № 902-00-38, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г.

2. Изслушване на Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето и ръководството на Нова телевизия във връзка с участието на деца в риалити формата „Биг Брадър фемили”.

3. Разглеждане за второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 година.

4. Изслушване на бившето и настоящо ръководство и собственици на ПФК ЦСКА и на министъра на физическото възпитание и спорта относно проблеми във футболния клуб.

5. Разни.
Имате думата по така предложения проектодневен ред.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По отношение на т. 1 искам да ви уведомя, че на днешното заседание на Министерския съвет, на основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съветь, министър Игнатов оттегли предложението на Народното събрание за разглеждане и за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 година, с цел съобразяване на доклада с разработения вече проект на Национална стратегия за младежта 2010 – 2018 година, разработен от междуведомствена група, създадена от новото управление със заповед от месец декември.
В тази връзка предлагам тази точка да отпадне от дневния ред на комисията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Давам думата на Иво Димов.
ИВО ДИМОВ: Уважаеми господин председател, аз имам процедурно предложение за отпадане на т. 3 от дневния ред – второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Предлагам тя да бъде отложена за следващото заседание на комисията, за да не започваме сега дискусиите по този толкова важен закон. Нека следващия път това да бъде първа точка. Смятам, че колегите ще ме подкрепят.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Правите процедурно предложение за отлагане разглеждането на т. 3.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Моето изказване е към парламентарния секретар на Министерството на образованието, младежта и науката и решението на Министерския съвет за оттегляне на този доклад с тези съображения, които току-що заявихте. Тъй като разбирам, че става дума за съобразяване текста на един доклад за дейност, извършена преди две години, със стратегия, която се готви днес, аз не държа да гледам доклад, който ще отчете една дейност, сравнена с бъдещи тези и идеи.
Обяснете все пак какво е бъдещето на този доклад. Няма пречка да не го приемаме, а да го четем за сведение, защото това е смисълът на тези годишни отчети и доклади на държавни институции.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Докладът за младежта за 2008 година е изготвен не от настоящия управленски екип на министерството. Съответно в този доклад следва да бъдат направени препоръки за по-нататъшното развитие, които не бяха отразени. Знаете, че младежта беше към Националната агенция за младежта. След това беше привлечена и съответно прикрепена към Министерството на образованието от месец август.
В тази връзка аз не смятам, че е разумно сега да се разглежда този доклад. И в тази връзка министърът го оттегли на заседанието на Министерския съвет.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Въпросът наистина е процедурен, защото касае работата на парламентарна комисия.
Извинявайте, колеги, на база на това, което е свършила една друга държавна структура преди две години, която по смисъла на действащ закон годишно внася в тази парламентарна комисия в Народното събрание своя отчет, анализа, изводите, препоръките ги правят органите, пред които те се отчитат. Тоест право на парламентарната комисия е, когато приема този отчет, след това да изговори в своите решения всички несъгласия, съгласия, оценки, препоръки, каквото се сети. Това е смисълът на някой да отчете фактически обстоятелства, а на органа, съществуващ днес, да взима своите управленски решения.



Така че аз не си представям ние какво ще обсъждаме оттам нататък. Аз не смятам, че този доклад е обект на обсъждане. По-добре да гледаме една нова стратегия, вероятно за 2011 година.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само да добавя и да подчертая, че това е Годишен доклад за младежта за 2008 година. Редно е този доклад да е внесен от предишния екип на Държавната агенция, а не от нашето министерство. Ние ще си внесем доклад за 2009 година, където ще отчетем и статистическите данни за 2008 година.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Очевидно е, господин председател, че този доклад не е актуален. Вярно е. И на сегашния министър, предполагам, разбира се, че нещо не му харесва този доклад. Въпросът ми е: предвиждате ли промени в доклада или ще го внасяте в този вид, в който е внесен досега?
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще бъде внесен доклад за 2009 година, току що го казах, от Министерството на образованието. Докладът за 2008 година ще бъде съобразен с тази Национална стратегия като препоръки. Ние сме длъжни да направим препоръки, защото това е доклад, пак подчертавам, изготвен от предходното управление.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Законът ще бъде променен.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не е логично ние да приемем констатациите и съответно препоръки на предходно управление. Беше редно този доклад да бъде внесен в комисията за разглеждане от предишното ръководство.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Точка 1 е оттеглена от вносителя и няма да подлагам на гласуване нейното отпадане. Ще подложа на гласуване предложението на Иво Димов за отлагане разглеждането на т. 3 – второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Колеги, подлагам на гласуване така редактирания дневен ред с две точки:
1. Изслушване на Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето и ръководството на Нова телевизия във връзка с участието на деца в риалити формата „Биг брадър фемили”.
2. Изслушване на бившето и настоящо ръководство и собственици на ПФК ЦСКА и на министъра на физическото възпитание и спорта относно проблеми във футболния клуб.
3. Разни.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ, ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО И РЪКОВОДСТВОТО НА НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С УЧАСТИЕТО НА ДЕЦА В РИАЛИТИ ФОРМАТА „БИГ БРАДЪР ФЕМИЛИ”.
В тази връзка всички членове на комисията и нашите гости знаят, че това изслушване беше започнато миналата сряда и беше отложено за окончателно становище днес. Получихме днес писмо от Държавната агенция за закрила на детето, което аз съм ви размножил.
Държавната агенция по закрила на детето докладва в трите етапа от подготовка и излъчване на това предаване какви мерки са предприети, включително какви мерки ще предприеме след края на предаването като трети етап в нейната работа.
Също така получих писмо от Нова телевизия от 21 април 2010 година, в което се излага становище, че не са налице хипотезите на закона за дете в риск, а също така, че няма конкретни доказателства за наличието на опасност от увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално и социално развитие на децата. „Така опасност категорично не е налице, тъй като нищо от това, което е допуснато да станат свидетели децата, не е от естество, което да не е симптоматично за съвременното българско общество.”.
Също така се подчертава, че родителите са решили участието на децата в това шоу и действия по извеждане на децата от тази среда може да предприема само компетентният съд, по становище от госпожа Силва Зурлева от Нова телевизия.
Господин Нико Тупарев също е днес сред нас като представител на продуцентите. Благодаря, че дойдохте.
От СЕМ нямаме ново становище и нова тяхна писмена позиция. СЕМ в момента се представлява от Мария Стефанова.
Колеги, документите и материалите, които сме получили, са ви раздадени. Първо давам думата на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
НАДЯ ШАБАНИ: Уважаеми народни представители, ние се опитахме изчерпателно да представим нашата позиция, с оглед правомощията, които имаме според действащия закон. Аз няма да повтарям господин председателя, с оглед на това, което сме направили като предварителни действия преди старта на предаването, с оглед информирания избор, гарантиране на информиран избор на родителите, които основно носят отговорност, сезирането на СЕМ за мониторинг, с оглед на конкретните действия, които сме предприели - вие ще видите в материалите, проверката в училището и съответно с оглед на сигнала за насилие това, което е предприела дирекция „Социално подпомагане” и връчването на задължителни предписания.
Пак ще повторя нашата позиция. Както сме посочили в становището, в закона са посочени основанията за налагане на мерки за закрила за извеждане извън семейството, които ние смятаме, че не са налице, за да се стигне дотам дирекция „Социално подпомагане” да отделя децата от семейството и да ги настанява в приемни, тъй като тези родители са декларирали, че нямат къде другаде да бъдат настанени децата. И сме дали препоръки и това, което смятаме ние да направим след края на предаването.
Също така отново искам да споделя и моята визия, че наистина аз съм привърженик на това, ако си говорим глобално за функцията на агенцията, тя има нужда от реформиране, с оглед нейни по-сериозни рестриктивни функции, контролиращи изчистване на дублиращи функции с други агенции, което смятам, че е извън характера на днешния дебат. Отново потвърждавам това, с оглед на новия закон, който се разписва и с оглед на една по-широка обществена дискусия по темата. Тъй като моето лично убеждение е, че по-ефективната система за закрила на децата в България не минава само през реформа на агенцията, а минава през реформа на цялата система за закрила.
Готова съм да отговарям на въпросите ви.
Изслушване на Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето и ръководството на Нова телевизия във връзка с участието на деца в риалити формата „Биг Брадър фемили”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Мария Стефанова, бих желал да вземете становище по въпросите, повдигнати миналата сряда при обсъждането. Представителят на дирекция в СЕМ ни уведоми, че по времето на нашата комисия заседава Управителният съвет и разглежда точно този проблем и допълнително ще ни уведомят за взетите решения. Имате думата.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Най-напред бих искала да информирам Вас и народните представители, че в момента има заседание на Комисията по медиите, където нашият председател доц. Лозанов и останалите колеги представят отчета за работата на СЕМ през 2009 година. Тук на заседанието на комисията представляваме Съвета трима членове – моя милост, госпожа Ана Хаджиева и госпожа София Владимирова, също член на Съвета за електронни медии.
Най-напред ще кажа, че съм упълномощена от председателя и от съветниците да ви информирам за това, че Съветът разгледа всичко това, което е било съобщено по време на вашата комисия миналата седмица. Имаме няколко предложения. Но преди това бих искала да поставя на вашето внимание следния въпрос.
Съветът за електронни медии като независим регулатор по съдържанието стриктно изпълнява своите правомощия, дадени му в Закона за радиото и телевизията. Експертите в дирекция „Мониторинг”, които бяха представени на вашето предишно заседание, без изрична намеса от съветниците, разбира се, че провеждат мониторинг на всички риалити предавания, на всички радио- и телевизионни оператори на територията на Република България.
Естествено, че в резултат на тези проверки, засилени проверки, мога да кажа, по отношение на риалити формата „Биг брадър фемили”, тъй като той е нов за България, имахме вече един междинен доклад, в който те ни информираха за резултатите.
Това, което Съветът предлага на вашето внимание, са някои разширени задължения на Съвета за електронни медии, които ние след дискусия решихме, че бихме могли да поемем като ангажимент и да изпълняваме по-нататък, а именно да провеждаме фокусиран мониторинг относно участието на деца в различни по вид и жанр предавания и спазването на изискванията на Закона за радиото и телевизията, който е важен за нас, за да може да бъде защитено тяхното физическо и психическо здраве.
На второ място, да организираме и да създадем един информационен портал за медийна грамотност като дългосрочна задача, и да съдействаме за въвеждането на един предмет „Медии” – това е само все още предложение в учебната програма на средното училище.
И на трето място, съвместно с фондацията за журналистическа етика и Националния съвет за саморегулация да изработим една актуализирана система от индикатори за оценка на медийните услуги във връзка със закрилата на децата и непълнолетните от вредно медийно съдържание. Такава сигнализация за момента не съществува. Има друга, която беше въведена и се използва от различните оператори, но тя не е унифицирана. Тоест всеки оператор, всяка телевизия въвежда свои сигнализационни знаци.
Разписахме и три основни важни задължения на доставчиците на медийни услуги, които ще изискваме от тях да бъдат спазени, а именно:
1. Да прилага препоръките на Комисията по етика в електронните медии относно въвеждането на тази система за сигнализация във филмите и в други телевизионни предавания.
2. Да провеждат кампания за популяризиране сред аудиторията на система за сигнализация на филмите и на останалите телевизионни предавания.
3. Да засилят саморегулацията чрез едно по-стриктно прилагане на определени професионални стандарти, които са заложени, впрочем, в Закона за радиото и телевизията във връзка със защитата на децата и непълнолетните от вредно медийно съдържание.
Извън тези наши задължения и задължения на доставчиците на медийни услуги, бих искала да ви информирам, че вследствие на междинния доклад на нашата дирекция „Мониторинг” и след заседанието на вашата комисия съветът разгледа въпроса с, меко казано, непристойното поведение в ефир на участници в риалито предаване „Биг брадър фемили”, след което написахме писмо, ние сме във връзка с оператора Нова телевизия. Не сме издали задължителни указания, но направихме една препоръка към Нова телевизия подобни сцени, където има евентуално вредно съдържание или са засегнати добрите нрави или има някаква заплаха за физическото и умственото развитие на децата, да бъдат изнесени след 23 часа.
Такава разпоредба и до момента съществува в нашия Закон за радиото и телевизията и презумпцията е, че децата всъщност не гледат телевизия след 23 часа, защото се предполага, че те са под родителски контрол или вече са в леглата си.
Веднага получихме от оператора на Нова телевизия отговор. Предполагам, че подобно писмо, както Вие казахте в началото на тази точка, сте получили и вие, народните представители. в писмото на Нова телевизия госпожа Зурлева ни отговаря, че на направените от нас конкретни предписания ни молят да вземем предвид факта, че Нова телевизия е поставила на обсъждане агресията в човешките взаимоотношения в крайно негативен контекст. Като резултат тези агресивни участници са били санкционирани, а публиката на свой ред е решила да не напуснат предаването.
Също много важен цитат, който бих искала да стане достояние на вас, народните представители, е това, че в предаването ще участват нови семейства. Но тук виждам господин Тупарев, който вероятно по-подробно ще говори.
И за да приключа – извинявам се, че бях достатъчно или може би недостатъчно дълга, – бих искала да ви уверя, че Съветът изключително много държи на своите правомощия, а именно да не се нарушава свободата на словото, което ние приемаме като една висша европейска ценност и се ръководим от нея във всичките ни регулационни действия по отношение на съдържанието на телевизионните и радио- оператори.
На второ място, смятаме, че, разбира се, когато има нарушение на Закона за радиото и телевизията и по някакъв начин е нарушен общественият интерес, именно ние, регулаторът по съдържанието, сме призвани да защитим обществения интерес.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Представители на Нова телевизия и на продуцентите желаят ли да вземат отношение на този етап? Имаше въпрос от госпожа Стефанова новите семейства дали ще влизат с децата си в следващите предавания?
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Дами и господа народни представители! Аз бих искала само да потвърдя ,че чрез тези писания се постарахме да покажем нашето отношение към отговорните институции, което е повече от положително. Тоест ние се опитахме в рамките на нашите възможности да се съобразим с препоръките на Държавната агенция за закрила на детето, както и с препоръките, които получихме от Съвета за електронни медии. Направили сме това, което е възможно според нас, по преценка на ръководството на телевизията и в сътрудничество с продуцента. Защото все пак държа да подчертая, че ние по смисъла на закона имаме право на независима програмна политика и много държим на това, че живеем в страна, в която цензурата над медиите не е възможна. Само това бих искала да кажа.
Оттам нататък мисля, че участниците в този дебат вече имаха възможност да се изкажат по много въпроси Но ако вие бихте искали да ни питате нещо конкретно за развоя на събитията в нашето шоу оттук нататък, ние сме на ваше разположение да отговаряме.
Мисля, че госпожа Шабани и госпожа Стефанова могат да потвърдят, че ние непрекъснато бяхме от началото на дебата досега в контакт с тях и сме се старали да отговаряме на законовите изисквания, без никакво желание да нарушаваме нито закона, нито понятието за добри нрави и за морал, доколкото никой от нас не може да го дефинира законово, но всички имаме някаква приблизителна представа. Защото наистина нито Законът за радио и телевизия, нито другите нормативни актове имат точно определение за морал и добри нрави.
Ако има каквито и да било въпроси, ние сме готови да отговаряме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, откривам дискусията.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Тъй като аз си спестих, господин председателю, участието в дискусията на предишното заседание, ми се ще да кажа това, което мисля, на това заседание.
Мисля си, че по сериозни въпроси ние си струва да разговаряме сериозно. Затова простете ме, госпожо Зурлева, но тогава, когато една структура, дори не държавна, но в случая държавна, защото това е по-важно, коментира и взима свои настоявания към формата или качеството на едно телевизионно предаване в защита не на партиен, не на политически, не на личен, а на обществен интерес това не е цензура. Още повече, че ние няма как да вземем изрично решение това да се случи. Но ако ние водим разговора за един сериозен проблем по този начин, за мене големият проблем за това къде се събират, къде се разминават и кога има смисъл от действията на държавни институции и на сериозни медии няма да получи отговор.
Като че ли последният човек, на който искам да кажа думите си, е господин Тупарев. Той продуцира шоу, залага в него тези, предлага го и получава подкрепа или не, най-общо казано, от големи медии.
Обаче вижте как вървят дебатите по един проблем, който е същностен, какво всъщност върви от екраните на големите медии, тези, които – нека да бягаме от думите „доставчици на медийни услуги”, защото тази терминология е законова, тя не е популярната, но тези, които в края на краищата, освен че заявяват тези, освен че говорят за възвращаемост на вложени средства, което е нормално, за да съществува една медия, в края на краищата те формират обществени критерии, обществено мнение, обществени тези. И няма нищо срамно в това да говорим по този въпрос.
Държавната агенция за закрила на детето твърди, че си е свършила работата, доколкото законът й позволява, и като окончателно решение казва: дайте да направим нов закон, в който нашите правомощия да са безспорни.
Госпожо Шабани, който и да е председател на Държавната агенция, какъвто и закон да напишем, вие не можете да промените програмната схема, предаванията, ако щете, които Нова телевизия иска да излъчва. Но можете да говорите по този въпрос публично, заявявайки държавната политика, ако такава искаме да формулираме. Такава трябва да има. Включително ида защитите обществения интерес за това как изглеждат българските семейства, българските деца, как стоят там вътре, е ли насилие това, когато живееш в необичайна социална среда, дори с родителите си, неограничени ли са правата на родителите. Защото ние като мантра повтаряме: тяхно право е. Извинявайте, да, тяхно право е, законът решава дали това право си струва да бъде нарушено или не от друг орган, не парламентарната комисия вероятно. Но съобразяването с този проблем не може да бъде извън вниманието на хора, които носят отговорност за обществените движения в една страна.
СЕМ ни каза, че ще създаде предмет „Медия” в училищата. Само такъв нямаме – ще направим. Сега иде нов закон. Всичките закони предвиждат по някакви допълнителни часове за обучение, и на медии ще ги учим.
И какво ще им обясним по този повод с предмета „медии” – че това, което гледат и виждат на екрана или слушат в електронните медии, по радиото не е точно това, което вероятно се случва в техния живот. Нали риалити шоутата всъщност показват това, което се случва в нашия живот!
Аз не коментирам дали този социален проект е сполучлив или не. Фактът, че за него се говори, фактът, че ражда омерзение, здраво или нездраво любопитство, коментари, възхищение показва, че този проект е сполучлив. Но това е разговор между възрастни – тук или в нашите неформални кръгове. Това не е разговор,1 който можем да водим с децата.
И ако ние – извинявайте – говорим с общите постановки, които някой вземе като решение, моите уважения и симпатии персонално към членовете на СЕМ. Ако трябва да възпроизведа в момента какво сте решили, аз, която твърдя, че страдам от средна интелигентност, няма да мога. Какво от това, като направите по-засилен мониторинг, който и без това е ваша работа?
И то не е упрек между другото. То е част от драмата, за която ние водим този разговор. Защото той е разговор, който касае друго – сме ли в състояние всички, които сме приели, че изпълняваме определени обществени функции, защото и медиите изпълняват такива, да работим в името на един обществен интерес, дори тогава, когато си струва да кажем: това – да, това – не. Е ли цензура, ако някой казва: Вие, ръководство на уважаемата медия, предлагате един социален модел, който не възпитава, който формира превратна представа или който изнасилва съществуващата представа за една определена социална среда в България? Ние сме ли в състояние този разговор да го водим и да се разберем?
Защото в противен случай ще четем всичките текстове, алинеи и членчета на действа щото законодателство, което, между другото, може да бъде прилагано спокойно. И прочетено, ако бихме искали. Или незачетено, ако продължаваме субективно да го четем. Законът позволява, когато говорим за качествени, а не за количествени критерии, когато текстът не е императивен, а предполага субективен прочит.
Това е големият разговор, който си струва да стане тук ида е ясно, че ние имаме някакви други ангажименти, освен да се възмущаваме или да ръкопляскаме пред екраните. И ако не тръгнем от тази базова точка да водим дискусията си, според мене ние няма да стигнем доникъде. Просто ще си обясняваме правата. И няма да изпаднем в конфликт, защото те са ни предписани. И ефектът ще бъде този, в който битуваме днес и в който не се харесваме, защото уж мислим по един и същи начин, но всеки пази своята си територия.
Така че, господин председателю, аз просто бих помолила колегите да въведем в тази тема и гостите ни като част от коментарите. Защото в противен случай разговорът ни ще спре дотук – сме ли в състояние да предявим основателни изисквания към Нова телевизия да преформатира едно вече излъчвано доста време предаване и как то ще се вижда в развитието си до своя край. Но, дай боже, и аз искрено пожелавам на Нова телевизия това да не бъде последното риалити шоу, което тя ще излъчва. Напротив, аз вярвам, че имате и други проекти. И дали някъде в реализирането на тези проекти тези съвсем основателни според мене тревоги, ако щете, и искания ще получат свой прочит, своето отношение. В края на краищата не всичко е пари. То е нещо друго.
ЙОАНА КИРОВА: Аз само искам да изчета едно изречение от становището, което Нова телевизия ни е предоставила. След като дефинира понятието „дете в риск” и след като ни казва какви са опасностите, които евентуално според Конвенцията се смятат за застрашаващи детето, изречението е следното: „Такава опасност категорично не е налице, тъй като нищо от това, на което е допуснато да станат свидетели децата, не е от естество, което да не е симптоматично за съвременното българско общество и на което те да не са изложени в обичайния си живот”.
Искам да ви кажа, че това не е така. Защото целувка между мъже, при която има наличие на кръв, не е симптоматично за съвременното българско общество и семейство. Обидите между съпрузи, между майка и баба също не са симптоматични. Не е симптоматично за съвременното българско семейство и това съпругът да хваща главата на съпругата си и да я удря в масата.
Мога да ви изредя много други примери. Извинявайте, но с това изречение вие обиждате средностатистическото българско семейство.
И ще ви кажа едно друго мое впечатление. Примерно там думата „парцал” е много употребявана. Но мога да ви кажа, че Българският тълковен речник има съвсем различен смисъл и то не в този морален смисъл, който вие се опитвате да ни вмените, че е.
Така че, извинявайте, но това изречение е абсурдно, ако вие сте го хванали като оправдателно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Бих продължил този ход на мисли на колегата Кирова. Действително миналата сряда даже бяхме подготвили мултимедийно представяне на най-доброто, избрано от „Биг брадър” в темата, в която дискутираме. Действително и тази целувка между мъже с кръв и с неколкократни актове, и с майката, която крещеше до тях и казваше: Престанете, моля ви, детето не е заспало и ви чува!
След като направихме това обсъждане в сряда и като че ли всички се съгласихме, че това действително не е най-симптоматичното и не е характерното за семейната среда, дотолкова, доколкото в семейната среда по принцип има само един мъж, няма много мъже, които се целуват, след това в четвъртък и петък точно тази сценка беше анонсирана допълнително и беше разиграна даже на томбола. Някакъв лек автомобил се разиграваше в този спектакъл.
Аз съм напълно съгласен с колегата Богданова. Ние нямаме и не може да имаме сериозни, освен чисто човешки, разбира се, механизми и лостове да упрекваме продуцента или медията, която така или иначе за добро или за лошо гони своята комерсиална цел. Но се питам дали в СЕМ има подписано поне едно споразумение от тази година, така както повелява чл. 32, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията, който беше променен преди няколко месеца, съгласно който за всяко участие на деца, въобще медийни и телевизионни предавания с участието на деца се подписва споразумение между СЕМ и доставчика на медийната услуга и се изпраща до Държавната агенция по закрила на детето.
Понеже този закон мина и през нашата комисия, аз предложих, но не се прие, тези споразумения не просто да се изпращат за информация, а да се съгласуват с ДАЗД. Но така или иначе този текст на чл. 32, ал. 4 беше променен в тази насока. И конкретният ми въпрос към представителите на СЕМ е: има ли подписано едно споразумение в тази насока, съгласно изменения чл. 32, ал. 4?
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Нямаме подписано споразумение – ще бъда директна. Но във връзка с промяната в закона имаме такава задача. Провеждаме първоначално срещи с различните институции, защото това не е единственото споразумение, което трябва да направим с агенцията, а и със Съвета по саморегулация и т.н. Така че в работен процес сме в момента.
И ако ми позволите, още едно изречение, за да отговоря на вашата колежка народна представителка. Абсолютно сте прави, дискусията е много важна. И трябва да говорим не само за децата, а въобще да говорим къде е фокусът на обществения интерес.
Впрочем преди няколко години се бях пошегувала сред колеги журналисти, че няма човек в България, който да може да формулира точно какво означава „обществен интерес”. Следователно и законът не може да формулира и да даде определение на „обществен интерес”. Но също така не може да даде определение и на „добрите нрави”. И въпреки това „добрите нрави” са записани в нашия закон.
Така че е въпрос на дискусия – връщам се към Вашето изказване. Защото и ние като вас в съвета дискутираме по време на нашите заседания за това каква част от това, което се излъчва, е наистина присъщо или неприсъщо на добрите нрави.
И още нещо. Слава богу, че в България не съществува такъв орган – държавен или независим, или обществен, който да може да забрани свободата на словото или да забрани излъчването на едно предаване или спирането на някоя телевизия или радиостанция. Това европейско достояние, което ние извоювахме в последните 20 години, е изключително безспорно. Има независим регулатор и има свобода на словото. И ние много се гордеем с това.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми колеги, уважаеми гости. Аз имам чувството, че в момента участвам в някакъв параграф 22 и се чувствам меко казано, некомфортно. Имам чувството, че ние след малко ще се удавим в един порой от оправдания и слова, които нищо не значат. Тук се случва м момента според мене едно безсмислие. Не знам, вие имате ли такова усещане?
Благодаря на госпожа Зурлева, която все пак е написала това писмо до нас и се е опитала да обясни как стоят нещата в Нова телевизия. Но аз се нетърпение очаквам да чуя какво ще ни каже продуцентът господин Тупарев. И не мога да си представя, че отново ще се държим високомерно и отново ще се държим така, все едно, че нищо не се случва и не се е случило. И не мога да си представя, че като свърши комисията и излезем всички оттук, отново нещата ще останат така, както са в момента. Просто в момента, повярвайте ми, губят ми се думичките, с които мога да охарактеризирам и да определя това, което правим тук. Ако някой може да ми обясня, моля ви, помогнете ми.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз смятам, че това, което каза госпожа Зурлева, означава, че нещата ще останат такива, каквито са и всичко това е било буря в чаша вода. Това е нейно право, тъй като законодателството в България й дава тази възможност. Тя е независима медия. Абсолютно независима. Не зависи от нищо, само и единствено от волята на парите. Тя има право да води война срещу нас, да прави каквито иска предавания и ние нищо не можем да направим. Това се нарича свобода на словото.
Моето изказване е за СЕМ. Аз смятам, че СЕМ от самото му създаване досега предизвиква само имитация на регулаторен орган. Те нищо не работят. Аз съм чел всички доклади на СЕМ до тук. Със защита на свободата на словото те правят обратното – не регулират за свободата на словото. По нашите електронни медии текат такива субективни оценки, крайни ругатни и какво ли не и те нищо не правят. И когато дойде новият кандидат-член на СЕМ – сегашният му председател, в парламентарната група на „Атака” да иска подкрепа за избора му, аз му обясних точно какви са нашите бележки към него. Защото СЕМ допуска, за него е допустимо едно, а недопустимо друго. Свободата на словото в определени моменти бива напълно забравена, а други път издигана във висините, каквито тя не заслужава.
Това, което става тук в момента, е едно продължение на всичко, което е било 20 години.
Искам само да се подчертае – това, което са ни дали от Агенцията за закрила на детето, изброява предпоставките по чл. 21, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Искам да ви прочета чл. 4: „Детето, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност – пропускам всичко друго и чета - нравствено и социално развитие”, което в случая е така. Това, което става в това предаване, заплашва именно нравственото и социалното развитие на тези деца. В това за мене няма съмнение.
Разбира се, моята оценка е субективна. Аз имам определени параметри, определена ценностна система. Може би колегите в СЕМ изповядват съвсем друга ценностна система, а не тази, която е симптоматична за българите. Техните оценки никога не са съответствали на тази ценностна система. Те съответстват на някаква друга ценностна система. Затова и размахват това знаме, за което аз говорих.
Това е моето мнение. Мисля, че ако на колегите от СЕМ им пречи законът, да кажат как да го променим, да започнем нещо да правим. Ако смятат, че всичко трябва да продължава така, аз ги смятам за едни синекури и нищо повече.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само в подкрепа на това, което казвате. Действително според мене един от резултатите, може би най-важният след това изслушване, което правим, е да получим предложение от държавните институции за законова промяна. Ако законовата рамка не позволява достатъчно правомощия, ефективни, бързи, които да не накърняват свободата на словото, но да гарантират най-висшия интерес на детето, това би било един добър резултат от изслушването с конкретните предложения, които писмено да получим от ДАЗД и от Съвета за електронни медии. Иначе, както каза проф. Станилов, ще минават през парламента само някакви годишни доклади за работата на СЕМ. А според мене тези конкретни примери за работата на СЕМ са по-красноречиви от статистиката, с която ни залива всеки един доклад.
Имате думата, госпожо Стефанова.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Аз съм упълномощена да ви кажа, че ако се правят такива промени, ние смятаме, че по-редно би било тези промени да бъдат включени в Закона за закрила на детето, а не в медийния закон, тъй като преди известно време той беше променен, беше съгласуван с европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, където разпоредбите по отношение на децата са изключително ясни.
Така че това е нашето мнение, общо на всички съветници, че ако има такива текстове, които изрично да гарантират правата на детето, редно е да бъдат записани в съответния закон.
Ако ми позволите, само едно изречение към проф. Станилов. Мисля, че в Съвета за електронни медии, понеже аз от доста години съм вече в този съвет, ние имаме устойчива практика по отношение на спазване свободата на медиите. Помните ли, професоре, че имаше една много сериозна атака срещу телевизия СКАТ? Но мисля, че никой от съветниците не се е поддал на тази атака и телевизия СКАТ не е била закрита, дори не е била застрашена да бъде закривана.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз на предишното заседание достатъчно дълго говорих., изразих доста аргументи. От тази гледна точка днес ще си спестя всичко, което казах миналия път. Искам само принципно да кажа, че едва ли може да бъде сложен знак на равенство между свобода на словото и свобода на пошлостта. Има разлика между тези две понятия. Никой няма да забранява на някой да изразява мнение.
Искам само да прочета няколко текста, тъй като доколкото разбирам, от всичко, което миналия път говорих с цифри и с числа, не е свършило работа, няма и да свърши и да изразя едно предложение накрая.
Аз по принцип казах, че нямам претенции към Нова телевизия и към екипа на предаването. Само ще им благодаря, че са написали в това писмо на госпожа Зурлева две изречения, които са важни.
Първо, те са ни цитирали Наказателния кодекс във връзка между детето в риск от Закона за закрила на детето и пренасочват към насилие и експлоатация, като цитират изречението „работа, която е възможно да увреди здравето и безопасността на децата”. Разбира се, в тяхното писмо се казва, че всичко са само хипотези, не е доказано. Както и в писмото на Агенцията за закрила на детето пише, че ще чакаме да завърши предаването, за да видим кое е хипотеза, кое е доказано. Особено в сферата на психическото здраве нещата трудно се доказват и когато се докажат, е вече много късно.
И още една хипотеза – за правото на родителите да решат дали децата им да участват, тъй като не зависи от това решение дали го одобряват от телевизията или не. Не знам защо имат съмнение, щом не им харесва.
И от това изречение, че родителите решават, аз отивам към основния принцип на Агенцията за закрила на детето, който принцип е отглеждане на детето в семейна среда. Миналия път стана въпрос за семейната среда и как в това телевизионно предаване децата се отглеждат в семейна среда.
Оттук нататък с тълкувания не искам да се занимавам. Ще прочета само за две минути законови текстове.
Проф. Станилов ме изпревари с чл. 4 от Закона за закрила на детето – за родителите, които упражняват насилие. За мене това, което са направили тези родители със своите деца, априори е насилие над техните деца.
Само ще припомня текста в чл. 8, ал. 6, че родителите, настойниците, попечителите или други лица, които полагат грижа за дете, са длъжни да изпълняват предприетите по този закон мерки по закрила на детето. Очевидно тези родители нарушават този текст.
Припомням чл. 10: „Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и интереси”.
Член 11 казва: „Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие”.
„Ал. 2. Всяко дете има право на закрила срещу нарушаването на неговото достойнство, методи на възпитание физическо, психическо и друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.”
Това беше към Държавната агенция за закрила на детето. Очаквах колегите да предложат, ако не им стигат тези текстове, нови текстове.
Няколко текста към Съвета за електронни медии. Закон за радиото и телевизията.
„Чл. 6, ал. 2, т. 3. Доставчиците на медийни услуги са обществени и търговски. Обществените доставчици на медийни услуги осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани.”
„Чл. 10. При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи за защита на личната неприкосновеност на гражданите.”
„Чл. 17, ал. 2. Доставчиците на медийните услуги са длъжни да не допускат създаването или предпоставянето за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 – който току-що цитирах, - и предавания, внушаващи – пропускам няколко думи – възхваляващи жестокост или насилие или насочени към увреждане на физическото, умствено и морално развитие на децата.”
Пише го. Не знам защо казват, че законовите текстове са недостатъчни.
„Чл. 19. Медийните услуги по заявка, които могат сериозно да увредят физическото, умственото и морално развитие на децата, се предоставят само по начин, гарантиращ, че децата няма да чуят или видят такива медийни услуги.” Те чуват и виждат.
„Правомощия на съвета за електронни медии. Раздел ІІІ.
Чл. 33. Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците:
1. по спазване принципите на чл. 10 – и още членове, които не прочетох;
2. по спазване изискванията на чл. 6 и чл. 17.
7. спазване на изискванията за предавания, насочени към децата.” Казвате, че това не е насочено към децата. Това е насочено към друга аудитория, но децата го гледат.
Връщам се към чл. 32: „Съветът за електронни медии може да издава задължителни указания на доставчиците на медийни услуги.” В тези задължителни указания може да се каже, че родители, които вкарват децата си в такива предавания, нямат място там. Това не нарушава свободата на словото. Могат да говорят каквото си искат. Те могат да изразят каквото си искат мнение. Това не е нарушаване на свободата на словото.
Завършвам, господин председател, с едно предложение, което като комисия можем да вземем като решение, ако не можем да задължим СЕМ да си свърши работата, щом те отказват, на основание чл. 6 от Закона за закрила на детето. Казват, че не съществува държавен орган т.н. Обаче в чл. 6 пише:
„Ал. 4, т. 1. Министърът на труда и социалната политика
в. ръководи дейностите по насърчаване и подкрепа на отговорното родителство.”
Да изслушаме министъра на труда и социалната политика как контролира отговорното родителство на родителите на тези деца.
„Точка 2. Министърът на вътрешните работи участва в осъществяването контрол на закрилата на деца на обществените места”. Това е обществено място, нищо, че е държавна телевизия. Да поканим министъра на вътрешните работи да докладва какво работи.
„Точка 7. Министърът на здравеопазването ръководи и контролира дейностите по опазване на здравето на децата за осигуряване на най-висок и достижим за страната стандарт за здравословното им състояние.”
Да поканим министъра на здравеопазването да ни разкаже какво работи.
Предложението ми е, ако СЕМ не си свърши работата, министърът на труда и социалната политика, министърът на вътрешните работи и министърът на здравеопазването да бъдат поканени на заседание на комисията да кажат как си изпълняват задълженията по този закон.
КАЛИНА КРУМОВА: Уважаеми колеги! На всички гости добър ден.
Изключително много не исках да взимам отношение по тази тема по няколко причини. На първо място, защото не обичам негативизма. На второ място, защото не обичам да бъда поставена пред свършен факт. И на трето място, най-вече, защото не обичам да се чувствам унизена. А за първи път като народен представител аз се чувствам унизена. Госпожа Банковска каза – некомфортно.
И ще кажа защо. Защото втора седмица за пореден път тук текат изслушвания на коментари за някакво телевизионно предаване. И за пореден път ние всички знаем, че нищо няма да се случи.
Аз лично съвсем откровено като човек журналист ви поздравявам за това, което сте направили. И понеже колегите ме гледат много учудено защо ви го казвам, ще кажа – защото ние сме тези, които сме позволили такова предаване да има. А за една медия и за едни продуценти – към господин Тупарев и към госпожа Зурлева, наистина поздравления. Защото това е продукт, който, колкото и на нас да не ни харесва, е гледаем. Направили сте го така, че десетки и стотици народни представители и няколко агенции да не могат да направят нищо. Това наистина е постижение. И ако всяка медия работеше така добре, и ако държавата работеше добре като Нова телевизия, нямаше да сме на това равнище.
Преди малко госпожа Кирова цитира едно изречение. Аз пак искам да го прочета. „направени бяха единствено предположения, но без подкрепата на каквото ида било конкурентно доказателство за наличието на опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното им развитие. Такава опасност категорично не е налице, тъй като нищо от това, на което е допуснато да станат свидетели децата, не е от естество, което да е симптоматично за съвременното българско общество и на което те да не са изложени в обичайния си живот.”
Хубаво казахте, госпожо Зурлева, наистина добри нрави и морал са понятия, които са различни за всеки. Така че естеството, дали е симптоматично за съвременното българско общество, със сигурност, колеги, на нас с вас, на хората от Нова телевизия, на продуцентите, на зрителите, на СЕМ, на Агенцията за закрила на детето очевадно са съвсем различни. И ако това на нас не ни харесва, Нова телевизия не са виновни. А не ги санкционираме, има други виновни за това.
Другото, което ми прави впечатление в писмото, което е получено от Нова телевизия, е, че изключително право на родителите е да решат дали децата им да участват в предаването. И по закон това право не може да им бъде отнето от никого, независимо дали одобряваме решението на родителите или не. Друг въпрос е колко предавания имаше до момента „Биг брадър” и колко сълзливи истории ние чухме как един или друг трябва да остане в къщата или трябва да излезе от къщата, защото детето му е на двора. Друг е въпросът, че изрично във формата „Биг брадър” беше добавена думичката „фемили” и се знаеше, че ще има семейства.
Така че, уважаеми колеги, колкото и да ми е неприятно, трябва да ви кажа, че за тази дискусия, която се провежда днес, която се проведе миналата седмица, отговорно носим всички ние. Защото от ДАЗД и от СЕМ, както и от всички останали институции подозирам, че ще кажат: ние не можем превантивно. Ние всички знаехме, че в „Биг брадър фемили” ще има деца. И ние сега, докато ги водим тези изслушвания, „Биг брадър фемили” ще свърши, въздействието вече ще го има и санкции надали ще има.
Така че общо взето, без да искам да отправям конкретни обвинения, нито писмото, което е получено от Агенцията за закрила на детето, нито от становището на СЕМ.... Нали се сещате, че няма институция, която да каже: да, ние сме виновни, защото нищо не сме направили или нищо не можем да направим.
Много се извинявам, аз горчиво съжалявам, че преди четири месеца – това конкретно го казвам към СЕМ – на същата тази комисия аз лично и ние от „Атака” бяхме вносителите на промените, които повишиха значително приходите в хазната на СЕМ. Точно защото от СЕМ се обявиха много категорично за това как ние заедно трябва да закриляме правата на детето. Аз се извинявам, но не знам как ги закриляме. И съжалявам, че сме внесли тези глоби. Не виждам с какво тези увеличени приходи са допринесли в защита на правата на детето.
Много съжалявам, че трябва да го кажа и че в крайна сметка отговорните не сте вие, които сте дошли тук да обяснявате на едни или други. Защото колегите не са журналисти, но аз ще им кажа: каквито и въпроси да задавате, тези хора правят един добър медиен продукт. Дали ни харесва или не, това е нещо, което се продава. И щом вече е пуснато на пазара, няма какво да им се сърдим на тях. Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. След като ние му я даваме...
Колеги, съгласете се, другите не са наясно. Агенцията за закрила на детето, СЕМ и всичките други агенции и институти – това са хора, които имат не малко щат и не малки заплати. Ние тук седим и ги изслушваме. В същото време един телевизионен продукт тече, ние си говорим колко не е хубав. И всичко това продължава да се случва.
Господин Стоичков преди малко го каза и останалите колеги, които се изказаха: ще извикаме този министър, ще извикаме онзи министър. И целия Министерски съвет да извикаме, в този момент „Биг брадър” продължава. Защото от СЕМ ще ви кажат: ние не можем да спрем това предаване. Защото ние тази дискусия със СЕМ сме я водили преди четири месеца.
Госпожа Богданова преди малко говори за задължения. Не знам дали ние си изпълняваме задълженията. Хората, които имат задължение да имат висок рейтинг, го имат, а ние викаме хора на изказвания и на изслушване.
От СЕМ казаха, че се гордеят със свободата на словото. Искам да ви попитам: вие гордеете ли се с резултата, който дава тази свобода на словото, която се допусна?
Много съжалявам, че ми беше толкова негативно изказването. Аз наистина просто нямам какво повече да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Тупарев, желаете ли да вземете становище? Имаше въпроси от госпожа Банковска конкретно към Вас.
НИКО ТУПАРЕВ: Здравейте. Господин председател, господа народни представители. аз общо взето в началото много се зарадвах, че разговорът тръгна конструктивно. Всъщност трябва да има дебат. Ние, правейки това предаване, в самото начало идеята беше да започне дебат за българското семейство. Правихме проучвания, пуснахме едни данни, които за мене са абсолютно шокиращи. В никакъв случай не смятам, че това е представителна извадка на българското семейство и целият този разговор е излишен. Това са просто български семейства, които не играят роля, а се държат така, както се държат навън, в къщите си. Ние искаме да ги покажем каквито са и съответно да стане дебат в обществото това ли е правилният модел.
Аз смятам, че няма нито един случай, в който да е станало нещо в Къщата. Може би така трябва да действа държавата – вижда, че нещо става, веднага се реагира и се казва това правилно ли е или не е правилно и трябва да се вземат някакви мерки. Ние правим това.
Въпросната целувка, която беше сложена на масата. Нямало е случай, където това нещо да не е било изкоментирано като пълно безобразие, минаване на всякакви граници – така ли трябва да се държат хората. Това е моделът, при който телевизията може да образова едно общество.
Аз за първи път видях в действие агенцията. Съгласен съм напълно – българските родители смятат, че имат абсолютно пълни права върху децата си, което спрямо закона не е вярно. И по това ние се опитахме да стане дебат. Влязоха хора от отговорната институция, прочетоха им. В първия момент бащата се държа така: Кои сте вие? Аз ще правя каквото си искам с него, това е мое дете! - И в един момент започна да омеква, видя се как накрая и подписа. Но след това нямаше продължение.
Целта ни беше ние да предизвикаме един дебат не между вас, а в обществото и да се каже има ли такива случаи. Под симптоматика госпожа Зурлева има предвид следното: тези хора правят така, има сигурно като тях. Не са всички, слава богу, но такива хора има. И за разлика от Къщата, където ги виждаме, можем да ги критикуваме. И наистина твърдя, че това е нашата роля на продуцентите. Нямало е нито един казус, където мъж да говори грубо със съпругата си и в лайфовете това да не е сложено на масата и да кажем: така не трябва! Защо жените позволяват това? Не говорим за това, че под насилие се разбира само, че мъжът трябва да пребива жената.. има и психическо насилие, което е вид насилие.
Защо няма щастливи семейства? Защо 80 процента от българските семейства смятат, че биха били по-щастливи с някой друг? Какво става? Каква е всъщност ролята на родителя, на държавата? Защо на улицата ако обършеш един шамар на детето, няма човек, който да реагира, а в Германия всички ще скочат срещу тебе и ще го вкарат в затвора? Тук обществото е претръпнало.
Ние се опитахме и искахме да има много по-сериозен дебат. За съжаление част от този дебат е намален в нашата първоначална идея поради една причина – хората не се интересуват от това какво става с техните деца, какво става с взаимоотношенията мъж-жена. За мене по-важно нещо няма. Това, което излезе и от кастингите, и от всичките проучвания, е, че хората не смятат, че трябва да бъдат щастливи в брака си. Всички се оправдават и се крият зад интереса на детето. Мъж и жена, които са съпрузи, се карат, а по средата седи детето. Ама се карат здраво. И на това ние казваме: така ли трябва да бъде? Не може ли да не се повишава тон.
Общо взето това, в което ни обвинявате за съжаление, е нещо, което ние смятахме, че е най-важното, което трябва да направим. Ние трябва да отворим този дебат, да го сложим на масата и да кажем: нещо става в тази държава и хората не знаят правата на децата си, жените не знаят какво могат и докъде трябва мъжете да стигат с тях.
Всъщност ако има някаква грешка при нас, която се мъчим да оправим, е, че ние вкарахме прекалено крайни примери на семейства. Те не са актьори, те са такива. Ние се мъчихме да вкараме модели, където мъжът е доминиращ над жената – такъв модел има. Може би не са от малък град, може би не говорят на диалект, но такъв пример има. И жена, която изкарва пари, и мъж, който изкарва по-малко и те все пак пазят някакъв баланс. На това, дето се казва, трябва да се научим. Да, може би е прекалено краен случаят, защото тя изкарва пари през тялото си. Но същевременно тя е жена, която отказва например да си вкара детето в Къщата, за разлика от други, които настояват за това. Ако някой е направил каквото и да е действие против детето, то е заснето от камерите, то веднага е сигнализирано, видяно и обсъдено.
Тъй че ние правим това предаване, за да докажем какви са може би недъзите на семейството. Естествено, ако бяхме вкарали – тук е двояко и не е толкова комерсиално, защото нямаше хората да го гледат – едни изкуствени, фалшиво щастливи семейства, това ли щяхме да кажем, че е българското семейство? Така ли ще докажем, че няма проблеми в обществото? А ако някой е направил катастрофа, то трябва да не се съди за него спрямо останалите негови качества, а спрямо това ,че е направил някакво престъпление и органите трябва да вземат мерки.
Ако някой наруши морални или каквито и да е норми в рамките на Къщата, в самото предаване веднага ние го вадим, показваме въпросната целувка и казваме: това е форма на насилие.
Говорихме с 12 прокурора дали може срещу този човек при излизането му от Къщата, защото той беше номиниран и изгонен с най-високия процент изгонване изобщо в историята на „Биг брадър”, да бъде заведено дело, защото това е насилие. Това не е целувка, а, защото вътре не можеш да удариш някого, това е физическо насилие. И това е недопустимо. Нито един не пожела да дойде в студиото да го коментирахме.
Попитахме другото момче, което е потърпевшото, дали ще поиска да повдигне обвинение. То отказва да повдигне обвинение. Единственото, което ние можем да направим, е да го сложим като дебат и да има обществена присъда. И смятам, че в това нещо, независимо дали ви харесват участниците вътре, първото нещо, което гарантираме, е, че това са истински хора от България и те са български гласоподаватели и т.н.
Второто – каквото и действие да направят, смятам, че нашият морал, на СЕМ, на Агенцията за закрила на детето и вашият е един и същ. И ние веднага казваме: това не е редно, това е недъг на обществото.
Мислихме си, че правим нещо добро. Но няма как да говорим за лошите неща в обществото, ако не ги покажем. Ако има, недай си боже, убийство, не можем да покажем щастливо семейство в новините и да говорим за това убийство и че така не трябва да се прави.
Тъй че не мислете, че от миналата сряда до тази сряда нищо не се е случило за нас. Ние се опитваме непрекъснато да обясняваме на обществото кое е правилно и кое е неправилно, кое е верният модел, как трябва дадена жена да се еманципира. Например в един момент едно семейство изглеждаше много щастливи, защото се правеше каквото каже мъжът, включително как да се облече жената, как да се подстриже и т.н. Хората изведнъж казаха: те са щастливи. Оказа се, че те изобщо не са щастливи. Дълбоко в себе си всяко едно семейство си има някаква лична драма и криза.
Тъй че това ни беше смисълът на това предаване – да стане този дебат, този дебат да не го водим само между народни представители и журналисти, а хората в един момент – което става, - да си говорят вкъщи и да кажат: този е голям еди-какво си. И друго – ти миналия път като постъпи така с жена си, какво стана? Хората си мислят.
Само през лошия пример телевизията може да агресира. И това е пикът, това е моментът, когато трябва да има обществено несъгласие с тези действия.
Наистина, повярвайте, аз съм обиколил цяла България да правя кастинг. Не знаете колко са нещастни хората и колко обществото не си е свършило работата, за да обясни как трябва да бъдем щастливи. Не може да възпитаваш в семейството, ако не бъдеш щастлив. Никой не ни учи, че най-важното е да си щастлив, а не да траеш и да стоиш с някого просто защото си оженен за него, заради родителите, защото си от малък град и т.н.
И още. Ние свършихме първия етап от нашата работа – да покажем лошата страна и лошите примери. Заради това имаше и двойна елиминация и т.н. Хората казаха своята присъда и най-лошите семейства – нека така да ги наричаме – са вече навън. Ние позасилихме този процес, за да може тази седмица да вкараме четири други семейства, за да видим другата страна – семейства от големите градове, по-богатите, по-интелигентните, да видим тяхната позиция, тяхната присъда.
Друг конкретен въпрос не чух.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имаше въпрос към продуцентите следващите семейства ще влизат ли с децата си в предаванията. Чухме, че ще влизат пак, но ще бъдат от друг социален профил подбрани от продуцентите.
Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ние сме точно в десетката на проблема.
Господин Тупарев, Вие казахте, че целта на това предаване е да показва модели на българското семейство, да показва и пороците в българското семейство, да подложим на дебат тези пороци с крайна цел да ги излекуваме, нали така? Това е една от идеите на предаването.
Трябва да ви кажа, че тази цел заслужава внимание. Да, вероятно има необходимост да се погледнем, да видим кой е моделът на българското семейство. Има логика в това, заслужава внимание една подобна цел. Сетили сте се чудесно. Но не това е въпросът и не това е темата на нашето заседание.
Дотук моите уважения, ако щете, и респект, че сте се сетили да го направите. Въпросът е дали това може да стане за сметка на интересите на децата, дали детето може да бъде участник в този експеримент, който иначе преследва правилни цели. Да, така е.
Вече второ заседание ние, господин председател, не можем да чуем отговора на този въпрос. Ние задаваме един простичък въпрос: нарушени ли са правата на детето? И отговорът на този въпрос и днес се замества с това – родителите са информирани и знаят. Родителите са съгласни.
Да, законът урежда правата и задълженията на родителите. Но няма нито една разпоредба, която да дава права на родителите, права на собственост.
Аз ще повторя тази простичка теза – родителят може да дава съгласие. Това не е достатъчно. Детето не е собственост на родителите. Детето е обществено благо и затова се ползва с изрична закрила. И аз продължавам да очаквам отговор на въпроса: нарушени ли са правата на детето? Няма ясен отговор. Тези отговори се заместват с това ,че родителите са информирани, има гранични ситуации и т.н., и т.н. Аз ще продължавам да чакам отговора на този въпрос.
Иначе няма съмнение, че предаването е рисково и вие това го знаете. Аз обаче днес разбрах, че това далеч не е най-рисковото предаване. Има други формати по света, които още не са закупени. И затова разговорите в тази комисия са важни от гледна точка на превенцията, господин председател. Няма никаква гаранция че няма да бъдат закупени. Дори експерти твърдят със сигурност, че ще бъдат закупени, именно защото има проблем и с медийната регулация. Защото ние сме стеснили ужасно полето на медийната регулация. Например там все още не попада регулирането на интернет пространството. И там либерализацията, казват експертите, е тотална, тоест в конкуренцията на една тотално либерална среда и регулирана среда – това са вече телевизиите в конкуренция в интернет. Но има едно напрежение в сектора. И се върви към подобен род предавания. Това също трябва да го отчетем.
Тоест със своето бездействие може би законодателят в наше лице е създал предпоставки за нелоялна конкуренция. Дори и това може да се каже.
Дебатите, които предизвикахте, са важни точно с оглед на риска да бъдат закупени и други формати. А сега към продуцентите.
Вие знаете, че аз в Медийната комисия ви зададох въпрос дали има аналог подобно предаване по света. Господин Тупарев, сложете си ръка на сърцето – такъв формат няма. Вие сте пионери в това отношение. И затова може би колегата от „Атака” ви поздрави. Наистина сте пионери. Примерите, които дадохте, нямат нищо общо с този формат. Имало е някакви предавания с участието само на деца – това е съвсем друга опера, предполагам, че ще се съгласите. Има много предавания с деца на възраст вече над 14 години – това е съвсем друга възрастова категория.
НИКО ТУПАРЕВ: Това ,което разбрах от комисията, е, че всъщност от 0 до 18 години статутът е един.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Всяко дете, ненавършило 18 години, е дете. Това е така, с оглед на определението за дете. Така е по конвенцията. Но да не влизаме в този спор.
Мисля, че тези разговори са важни, полезни и за вас като продуценти, предполагам, че са важни и за телевизията, предполагам, че са важни и за регулатора. Ако трябва, ние ще пипнем регулацията, да разширим полето на регулацията, за да се създадат условия за равнопоставеност на участниците в медийния пазар.
НИКО ТУПАРЕВ: Интернетът е една от най-големите принципни драми.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбирам това.
НИКО ТУПАРЕВ: Но в света има много предавания и забраната за участие в риалите на деца няма никъде по света. Има един от моите наистина любими формати, казва се „SOS гледачка”, където в семейства на лоши деца отива една гледачка и всъщност живее с тях, показва всичките лоши деца – непослушни и т.н. и по този начин се възпитава какво родителите да правят в тази ситуация. Ако бъде забранен например и този формат, който е с няколко награди, де факто ако бъде забранено деца да участват в такива предавания, това не може да бъде направено. Не е номерът според мене в забраната.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз не споря с Вас. Някак си критичността ми към вас се сломи. Защото аз не мога да бъда критичен към вас, когато нямам отговор на въпроса дали вие нарушавате правата на детето в това предаване. Компетентните органи не дават еднозначен отговор на този въпрос. Аз какво да искам от вас?
Но ние ще поставим въпросите, ако трябва, между нас си, господин председател. Защото за мене няма съмнение, че са възможни подобни формати и без участие на деца или при много по-строга защита на правата им. Възможно е. Смятам, че всички имаме нужда от този разговор.
Завърших. Явно, че и днес в тези отговори, които сме получили, го няма отговорът на простичкия въпрос. Никой не казва, че са нарушени правата на детето.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости. Колегата Николов одеве каза, че няма да преповтаря това, което е казал миналия път, защото говорихме много. Аз оставам с впечатлението, а и всички други, че все едно нищо не е казано. Идеята за тези срещи не е да правим някакви медийни изяви, да си губим времето и да си разговаряме по някаква тема. Идеята е това, което се опитваме да ви кажем всички, които сме тук, както и от всички останали комисии, хората от целия парламент, обществото през тези институции, които имат възможност да говорят в общественото пространство, че одобряваме това, което правите.
Аз не знам точно по какъв начин да ви го кажем, за да го разберете. Ако Вие ни бяхте казали следното: аз искам да печеля пари и не ме интересува как ще се случи това, намерил съм си вратичка в закона и го правя – аз щях да кажа: да, вярно е, ето, институциите казват, че имате право. Но Вие поставяте заявката за това, че имате цел да се постигне дебат, да се влезе в някакво обсъждане и това да доведе до повлияване и до излекуване на симптоматиката.
Не знам кой ви консултира, че това е начинът. Но преди малко Вие самият дадохте точно антиподът на възможността това да се случи в това предаване. И то е именно през „SOS гледачка”, за което предаване казахте. Защото когато SOS гледачката отиде в семейството, тя показва позитивни практики. Тя отива там и коригира негативното поведение с позитивно. Това нещо е съвсем различно от онова, което се случва на екрана на предаването, което в момента тече. Разбирате ли къде е голямата разлика?
Наистина си мисля, че или не е достатъчно добре обяснено, или на Вас може би не Ви е ясно, че това, което правите, задълбава проблема и то десетократно повече. И ако Вие бяхте поискали преди формата на предаването – аз попитах госпожа Зурлева миналия път и не чух отговор на това дали е искана експертна оценка как ще се отрази това на живота на хората след това и на децата след това, преди да започне форматът... Имате ли такава експертна оценка от психотерапевти как ще се отрази това на децата после? Ако вие ми кажете, че имате такава експертна оценка и в нея пише, че това няма да се отрази на децата и на хората в Къщата негативно, аз ще ви кажа, че не знам кой експерт ви е консултирал.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата да отговорите на този въпрос от Нова телевизия, ако желаете, за предварителната консултация за участието на децата.
НИКО ТУПАРЕВ: Ние работим с екип психолози и сме направили въпросната консултация. Направили сме разделение, което не знам дали е коментирало и доколко аз точно ще го кажа, но възпитанието и връзката дете – родители се дели на няколко етапа. Първият етап е от 0 до 3 години, когато детето не трябва да се разделя от родителите си и т.н. От 3 до 7 години или до 9 години всъщност най-важното нещо е контактът с родителите. Над 9 или над 10 години е следващият момент, когато задължително трябва да има среда, себеподобни, защото това е най-важното нещо и т.н.
Всичко това ние сме го поставили като матрица в нашето предаване и сме съблюдавали такова нещо.
Честно да ви кажа, за мене един от най-важните дебати, които искахме да водим, беше проблемът с тийнейджърите, защото за мене това е най-важното нещо за контакт с родителите и т.н. Под влияние на срещите, които сме имали неколкократно с агенцията и т.н. и точно заради точно този модел, че тогава е най-важен контактът със себеподобните, това е най-лошият период, когато затварянето в една среда може да повлияе, ние се отказахме от първоначалната ни идея. Аз това, което всъщност не знаем какво да правим, е какво да правим с децата, когато са в този период. Тогава сме най-неуки ние, родителите, и не знам какво да се случи с тях. И за мене това беше едно от най-интересните неща.
В момента наистина сме се постарали. Има само едно семейство, което е с деца в Къщата и те са във възрастта, когато най-правилното за тези деца е да бъдат близо до родителите си.
Тъй че ние сме говорили сме, обсъждали сме и с чужди специалисти и т.н. Бъдете сигурни. Да, правим предаването, защото това ни е работата. И най-хубаво е да се печели от това, че вършим добре някаква работа, а не да крадеш и т.н. Но ние също сме отговорни и не бихме искали, и няма да живеем щастливи, ако нещо се случи с някого го.
Пак казвам, убеден съм, че моралът и ценностните на екипа и телевизията не се различават толкова, колкото вие си мислите, че ние едва ли не сме някакви злодеи, които искат само да прецакат едни хора или едни деца. Не се събуждаме с тази идея. И наистина, колкото и да ви е чудно, водим този дебат в обществото, че нещо трябва да се промени в българското семейство.
МАЯ ТОДОРОВА: Само да добавя във връзка с Вашия въпрос за изследванията на психолози, които ползват продуцентите. Прави се изследване върху две от децата, които са били до този момент в „Биг брадър”. Те имат и могат да представят документи – вие, разбира се, може да поставите под въпрос тяхната професионална компетентност. Там абсолютно ясно се посочва, че няма никакви вредни и негативни влияния, след като тези деца са били в Къщата. Напротив, дори едното няма никакъв спомен за това. Така че това е конкретно на Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз искам да се обърна към продуцента, който изгради прекрасна защита в една и съща плоскост. Но аз искам да посоча другата плоскост, другата страна на проблема, другата страница. Тези деца, които в най-гледаемото време, примерно в 20 часа сядат и гледат това предаване и реагират на него, както се реагира на телевизия - това, което се показва на телевизията, е позволено. Това става модел. Позволено е да те ударят по врата, позволено е да ти разкървавят носа, да се сбият майка ти и баща ти, всички подобни инциденти, които наистина се случват в българските семейства. Но не разбирам идеята да се покаже най-профантната част от българския живот и това да върви продължително време и хората да свикват с това. И тези, които не живеят по този начин, да смятат, че може да се живее по този начин и че така е позволено. Това според мене разрушава другата страна на защитата, която чухме от продуцента. Аз виждам, че той е един изключително интелигентен човек и това, което го построява, от една страна, гледайки го като творец, като човек, който също пише книги и твори нещо през целия си живот, и това е наистина един сериозен ангажимент към обществото. Но защо трябва да изпускаме другата страна, която нанася вреди. И това за мене е без съмнение. В това не се съмнявам ни най-малко.
Може да ви изглеждам, дами и господа от Нова телевизия – аз съм най-старият в тази зала – като някакъв див консерватор, изостанал от 50-те години насам. Но наблюдавайки българското общество в тази ситуация, виждам, че кризата се отразява изключително тежко на неговите нрави. И всичко това, срещу което сега се говори в политическия смисъл, срещу това, което се прави от новото правителство, е пряко отражение от този разпад на ценностите и това показване на оголелите нерви на общество. Непрекъснатото показване е продуктивно, но непрекъснатото натякване е лошото и веднага се връща.
За децата психолозите могат да казват каквото си искат. Но аз имам деца, внуци съм събрал и т.н. и знам точно за какво става дума.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В дискусията се включи и Маргарита Пешева от ръководството на Съвета за електронни медии.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаеми народни представители, колеги, представители на медиите! Бих искала да кажа няколко неща.
Първото е свързано с обстоятелството, че опазването на децата и непълнолетните е ангажимент на цялото общество, ангажимент на законодателния орган – парламента, ангажимент на Държавната агенция за закрила на детето, на регулаторния орган СЕМ, на Фондацията за журналистическа етика, която активно работи в областта на саморегулацията.
Тъй като медийните стандарти стават все по-трудни и все по-сложни, от особено, важно значение е развитието на саморегулацията и въвеждането на вътрешни професионални стандарти по отношение на доставчиците на медийни услуги.
Бих искала да направя само една корекция, че с въвеждането на директивата за аудио-визуалните услуги в медийния закон всички радио- и телевизионни излъчвания он лайн, в рамките на интернет вече подлежат на надзор. А както подлежат на надзор нелинейните медийни услуги, така и радио- и телевизионните излъчвания. Но извън радио- и телевизионните излъчвания интернет е зона извън медийния надзор.
От тази гледна точка бих искала само да информирам уважаемите народни представители, че СЕМ работи много активно и подготвя проект за споразумение с доставчиците на медийни услуги за опазване на физическото и психическото здраве на децата, съгласно изискване на Закона за радиото и телевизията. С последните изменения ние сме задължени да сключим такова споразумение.
Този проект вероятно ще бъде обсъден следващата седмица. Ние ще го качим на сайта на съвета за публично обсъждане. Ще направим среща, ще поканим персонално всички големи национални оператори и всички доставчици на медийните услуги. И би могло в това споразумение да се поемат определени ангажименти и от страна на доставчиците на медийни услуги за определен режим на участие на деца в едни или други видове телевизионни предавания. Това е в рамките на саморегулацията. И саморегулацията все повече ще бъде този филтър, който ще помага да се опазва обществото от вредни телевизионни въздействия.
Ние бяхме в Медийната комисия и представяхме отчета за 2009 година, за което се извинявам, че закъснях, но все едно, това е в рамките на правомощията на самия съвет. Иначе ние извървяхме дълъг път, поканихме ръководството на Нова телевизия, поканихме господин Нико Тупарев като продуцент, направихме няколко срещи.
Превенцията е много важна, в постоянен професионален диалог сме. Но ние можем да упражним регулация само съгласно изискванията на закона. Защото медийната регулация, както и демокрацията, е процедура. А тази процедура е много дълга и нейните резултати не са толкова светкавични. Тя винаги минава обикновено през съдебен контрол.
Това е, което мога да кажа.
КАЛИНА КРУМОВА: Само за последно. Винаги е хубаво да се намира нещо положително. Ясна е обществената настройка.
Конкретно за присъствието на децата в предаването, защото ние не сме институцията и хората, които сме се събрали, за да коментираме формата. Единственото хубаво нещо, което аз лично –не знам дали имам позицията да ви давам съвети и препоръка, - но смятам, че за вас като медията ще бъде полезно. Една от препоръките на Агенцията за закрила на детето – подкрепа за справяне с медийния интерес към децата след излизането им от Къщата. В тази насока вече са предприети мерки, отнасящи се до децата на семействата, които напуснаха предаването.
Имате много предавания, където „Биг брадър” се коментира. Имате много студия. Използвайте ги и говорете с психолози, с родители, показвайте на децата и децата, които излизат от Къщата и как се работи с тях след това. Аз смятам, че това малко или много ще се отрази положително. Искрено се надявам поне с това да бъдем полезни и доколкото може, да се смекчи този негативизъм, който се образува.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз взех отношение миналия път. Сега искам да кажа следното. Ние сме законодателен орган и полза от тези дискусии и миналия път, и сега ще има само ако ние изпълним основната си функция. А тя според мене е да направим оценка на съществуващото законодателство по отношение правата на детето на базата на този конкретен случай и да предприемем мерки за ремонт на това законодателство, ако е необходимо, или за създаване на нови закони и норми, в които да не допускаме правата на детето да бъдат нарушавани от подобни случаи. Ние трябва да излезем извън буквата на закона при обсъждането на проблема.
Медиите са прави, че те преценяват своите действия от гледна точка на ограниченията, които им дава законът. Естествено е така. Но ние можем да излезем извън рамките на тези ограничения. Защото от многото изказвания пролича следната логика: ако законът не защитава интересите на децата, толкова по-зле за децата. Аз не приемам тази логика. По-скоро ние като законодатели трябва да защитаваме логиката: ако законът противоречи на правата на детето, толкова по-зле за закона. Следователно трябва да насочим своите усилия към промяната на тези закони, така че подобни случаи да не се случват.
Що се отнася до другите твърдения, за всички е ясно ,че основната цел на подобен тип предавания не е образователната и възпитателната. Това е наивно, за да говорим така. Наивно е, разбира се. Основната цел е ясна – това е комерсиализирано предаване. Неговата цел е много ясна. Като всеки търговец, който продава стоката си, основната му цел е да вземе колкото се може по-висока цена на своята стока. Това е за съжаление истинската действителност на подобни предавания.
Това, да говорим за свобода на словото, която се пречупва през хиляди индивидуални становища, мнения, интереси и т.н. – излишно е да защитаваме подобни тези.
Случаите в това предаване, на всички е ясно, че са скандални. Тези случаи не са типични за българското общество. Те са маргинални случаи. Така че на базата на един кастинг, на един разговор с подобни представители на маргинални слоеве на българското семейство не може да се правят изводи за цялото общество. Аз съм сигурен, че 90 процента или 99 процента от българските семейства не могат да се разпознаят в онези типажи, които вие давате в това предаване. Сигурно е така.
Големите въпроси са няколко: първо, имат ли място децата в такава скандална среда?
Второ, могат ли децата да бъдат използвани като средство за печелене на пари?
Ето, тези въпроси трябва да реши един нов, ако трябва, закон за защита на децата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз имам само един въпрос към Съвета за електронни медии. Тъй като очевидно експертна дискусия не ни е работа да водим тук – кое е опасно и кое не за децата и кои деца са обект на риск в момента- тези вътре, тези навън и т.н. Но понеже говорим за законодателство, има ли намерение Съветът за електронни медии да използва правомощията, които му дава сегашното законодателство? Защото според мене сегашното законодателство дава пълни права да се дадат задължителни указания родители, които вредно за децата си им причиняват участие в такова предаване ,да не бъдат допуснати. Защо Съветът за електронни медии отказва да даде такова указание – това ми е въпросът.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Съветът за електронни медии вече издаде задължителни указания на националния оператор Нова телевизия да премести в по-късен час, след 23 часа предаването риалити формата „Цената на истината”. Но както преди малко казах, медийната регулация е процедура, решението на СЕМ не е влязло в сила, защото то се обжалва. Мина делото на тричленен състав, обявено е за решаване. Тепърва трябва да мине през съдебен контрол. Основен арбитър, окончателен арбитър и съдник на всички административни решения е Върховният административен съд. Така че ние сме издали задължителни указания.
Бих припомнила само на уважаемите господа народни представители, че СЕМ още през 2002 година започна една много тежка битка за опазване на физическото и психическото здраве на децата, издаде задължителни указания за преместване на кеч предаванията „Първична сила” и „Разбиване” по bTV след 23 часа. Една година продължи съдебният контрол. Спечелихме всички дела. Тогава търговският национален оператор bTV сам прецени и свали този формат от своята програма.
Още веднъж повтарям, по отношение на всички правомощия, които има СЕМ съгласно изискванията на медийния закон, ние сме направили цяла серия срещи. Това е европейска държава. Република България е страна – член на Европейския съюз. Ние сме страна по директивата, по конвенцията. Няма такава страна – член на Европейския съюз, в която един регулаторен орган да има право на предварителен контрол.
Направихме две срещи с националната лига за защита на децата. Направихме среща с ръководството на Нова телевизия. Направихме среща с господин Нико Тупарев като външен продуцент. Дадохме официално писмо, с което казваме нашата позиция. Получихме вчера отговор от националния оператор Нова телевизия, в което писмо се поемат ангажименти, че Нова телевизия ще се съобрази с изискванията и препоръките на регулаторния орган. Оттам насетне, тъй като ние имаме право да издаваме задължителни указания по спазване на изискванията, заложени в програмната лицензия, най-често хипотезите, свързани със задължителните указания, са за преместването на един формат, на едно предаване след 23 часа, когато, съгласно европейското медийно законодателство могат да се излъчват предавания, съдържащи жестокост, съдържащи порнография, съдържащи насилие.
Все пак бих припомнила на уважаемите господа народни представители, че в новата директива се запазва порнографията за излъчване в страните- членки на Европейския съюз с един основен аргумент, че трябва да се защитят интересите не само на децата, не само на непълнолетните, но и на пълнолетните зрители.
И още един факт. В Европейския съюз все повече се раздават и се купуват чипове за семейна употреба. Тоест всеки би могъл да си купи съответното кодиращо устройство и да кодира част от телевизионната програма, която намира за рискова за неговото дете или за членове на неговото семейство. Така наречените интелигентни карти и условни защитни системи се развиват все повече и все повече в Европейския съюз.
От тази гледна точка аз мисля, че не сме стигнали още до етапа да издадем задължителни указания за този формат. За нас е важно как ще приключи съдебният контрол по отношение на друг, твърде оспорим в гражданското общество формат, наречен „Цената на истината”.
В общи линии ние се придържаме към изискванията, заложени в медийния закон. Медийният закон не ни позволява да упражняваме цензура. Медийният закон не ни позволява да упражняваме предварителен контрол.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само два кратки въпроса, колеги, ако позволите.
Казахте за дело във Върховния административен съд. Имате ли представа за кога е насрочено и дали предаването няма фатално да е приключило, докато съдът се произнесе?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Съдът обикновено се произнася за срок от повече от една година. Казах, че тепърва ще се обяви за решаване делото на тричленен състав. След това има касационна инстанция на петчленен състав. Такива са темповете, с които работи Върховният административен съд.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Втори въпрос. Понеже няколко пъти във Вашето изложение казвате: законът не ни дава право затова, за онова. Имате ли готовност и в какъв срок да представите вашето становище в Комисията по образованието за законодателни промени във вашата сфера, касаещи само интересите на децата и медийното пространство?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Обръщам внимание на господа народните представители, че при измененията и допълненията, които бяха приети в медийния закон, с въвеждането на новата директива бяха усилени защитите именно по отношение на опазването на физическото и психическото здраве на децата, по отношение на забранителния режим и на телевизионните реклами, съдържащи мастни храни и нитрати, мастни вещества.
Тоест ако прецени законодателният орган, тъй като СЕМ като регулаторен орган няма законодателна инициатива, че трябва да въведе по-рестриктивни правила от тези, които са заложени в аудио-визуалната директива, това е вече преценка, тъй като Европейският съюз позволява на всяка национална държава да въведе по-рестриктивни правила, но няма право да въвежда по-либерални.
Просто е въпрос на усилия на цялото гражданско общество. Аз лично бих ви препоръчала да поканите Националния съвет по саморегулация, да поканите фондация „Журналистическа етика”, да поканите Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, защото изрично в новата директива се обръща внимание, на корегулацията, и в един съвместен диалог да намерим най-доброто решение за това да не се създават подобни прецеденти.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест от ваша страна вие нямате предложение за усъвършенстване на законодателната уредба.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Аз просто казах, че СЕМ няма законодателна инициатива. Разбира се, че всички членове на СЕМ ще обсъдим още на първото заседание, което е утре, вашата инициатива и в зависимост от това СЕМ като колегиален орган каква позиция ще вземе, ако имаме предложения, ние ще ви ги предоставим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колеги ,има ли други становища?
Давам думата на представителя на Националната мрежа за децата.
ГЕОРГИ БОГДАНОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости на това заседание! Аз съм представител на Националната мрежа за децата. Това е организацията, която заедно с нейните членове започна нашата кампания по отношение на това децата да не участват в „Биг брадър фемили” още през месец декември миналата година, веднага след като беше обявен този формат.
Бих искал да кажа, че оттогава до началото на формата ние имахме и продължаваме да имаме една твърда позиция, че деца в риалити формат за възрастни хора не трябва да участват.
По принцип риалити формати за деца има много. И абсолютно сте прави, има много такива риалити формати и има много добри практики в тази насока.
Това, което бих искал да кажа, е, че ние от началото на месец декември до старта на предаването направихме редица срещи с Нова телевизия и със СЕМ, и с Държавната агенция за закрила на детето, с народни представители, за да изложим нашето становище. То беше ясно и категорично и продължава да бъде такова.
Това, което трябва да се каже обаче, като имаме предвид това, което оттогава насетне се случи с предаването. Първо, искам да поздравя Нова телевизия и продуцентите. Те направиха доста промени в предаването. В началото предаването беше замислено в съвсем различен формат. И аз наистина много ви благодаря за това, което вие направихме.
Първо, децата не се включват в мисии, което е важно.
Второ, това, че няма тийнейджъри, също е много добре.
Изобщо като цяло видно е, че форматът е променен с оглед на спазване правата на децата, наистина спазване на това децата да не бъдат излъчвани.
Продължават обаче да стоят въпросите за това, че за децата, които стоят вътре във формата, и тези, които гледат този формат, има рискове. И ние сме казали многократно това.
Това, с което обаче искам да кантирам моето изложение, е следното. Първо, ние като 130 организации, които сме се обединили и сме казали ясно и категорично нашето становище, считаме, че безспорен успех на това, което се случва днес, е, че има една дискусия по отношение на правата на децата в парламента и изобщо в цялото общество, както като граждански организации, така и по отношение на медиите. Това е изключително важно за правата на децата.
Мисля си, че не трябва да чувстваме времето, през което ние сме дискутирали тук, като изгубено. Защото такава дискусия по отношение правата на децата е била винаги много важна за нас като неправителствени организации. Ние трябва да изведем основните уроци от тази дискусия, от това предаване, изобщо от това, което се случва по отношение на това предаване.
Първият урок според мене – той е изключително важен, е това, че правата на децата се разглеждат от различните институции по различен начин, а не се спазва основната законодателна рамка, която имаме – това е Конвенцията за защита правата на детето и Законът за закрила на детето.
Следващият важен урок, който ние може би трябва да изведем, е че в крайна сметка регулацията и саморегулацията в медийното пространство не работят по отношение на правата на децата.
И третото, в което абсолютно подкрепяме госпожа Надя Шабани, е, че системата за закрила на децата има нужда от реформа, от значителна реформа по отношение на това да се спазват правата на децата.
Така че ние абсолютно подкрепяме това, което е записано в становището на Държавната агенция за закрила на детето.
Бих искал отново да поздравя абсолютно всички за това, че ние застанахме честно, открито и достойно да дискутираме правата на децата, независимо дали сме граждански сектор, държавни институции, парламентаристи или медии и журналисти. Така че аз лично като представител на Държавната агенция за закрила на децата искрено искам да ви благодаря за тази дискусия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища, колеги? – Няма.
Обръщам вниманието ви на полученото писмо, което докладвах в началото, от Държавната агенция за закрила на детето. Крайните изводи за мене са важни и сериозни и благодаря на госпожа Шабани. Цитирам дословно. Тя казва, че „За да отговори на обществените очаквания Държавната агенция, е необходимо да се превърне в специализиран орган с конкретни и ясни правомощия, включително и санкциониращи такива с по-ефективна координираща функция. Важен елемент е с новия закон – визира се Законът за детето, - да не се допуска смесване и дублиране на функциите на ДАЗД с други институции, както сега”.
Аз се радвам, че стигаме до единомислие по тези проблеми за дублиращите функции на ДАЗД и на другите агенции, отделите по закрила на детето и др.
Беше направено работно предложение от господин Ивелин Николов като проекторешение на комисията. Ако контролните органи, които днес сме поканили, са в невъзможност да ни предложат законодателни решения, които да им развържат ръцете, образно казано, да не ги ограничава законовата рамка, да поканим компетентните органи по чл. 6 от Закона за закрила на детето, които са 10 на брой, и в зависимост от своята компетентност те също да вземат становище. Общо взето това е, на шега казано, почти целият Министерски съвет. Имаше работно предложение от господин Ивелин Николов в тази връзка.
Аз бих подкрепил това предложение. Но ми се струва, че е необходимо първо, да препоръчаме и да задължим Съвета за електронни медии, ДАЗД и Агенцията за социално подпомагане, след като приключат заседанията на техните управителни съвети, а както знаем, днес също тече този на СЕМ, да ни дадат писмено становище в определен срок, според мене двуседмичен срок е достатъчен, ако не е достатъчен, ще ме коригирате, тези три институции виждат ли необходимост от законодателни промени, в каква насока, с оглед защита на най-висшите интереси на децата в медийното пространство. Спираме се на тези тема, която, ако трябва, ще бъде цял раздел в новия Закон за закрила на детето.
Темата действително е актуална и сега му е мястото да черпим горчиви примери от практиката и да намерим законова регламентация. Естествено законодателната инициатива знаем кои органи имат, но вие сте специализираните органи на Министерския съвет, които провеждат политиките на правителството в тези области.
Затова аз бих дал такава работна формулировка на нашето решение, колеги. Ако вие имате допълнения и корекции, ако за нашите гости – представители на агенциите, този двуседмичен срок, който предлагаме, е приемлив...
НАДЯ ШАБАНИ: Приемлив е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, има ли становища по така направеното работно предложение за решение, което ще подложа на гласуване от комисията. Ако трябва, пак ще го повторя:
Задължаваме СЕМ, ДАЗД и Агенцията за социално подпомагане да дадат писмено становище относно тяхната позиция наложителни ли са законодателни мерки в областта закрила на интересите на детето в медийното пространство и какви. Едно писмено становище „не, не са необходими” на мене като председател на комисията също ми върши работа. тогава ще продължат другите въпроси. Просто писмено становище дали са необходими такива законови промени и ако да, какви, в каква насока, разбира се, като се съобразим с всички международни конвенции, включително като направим един критичен анализ защо до момента не прилагаме този чл. 32, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията, който цитирахме, и нямаме подписано нито едно споразумение от СЕМ с медиен оператор в областта на закрила на детето до момента.
В този смисъл, ако нямате други предложения и корекции на това решение на комисията, подлагам го на гласуване.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Ще ви бъда благодарен да спазите срока и да се получи един конструктивизъм в нашето взаимодействие действително да гарантираме интересите на децата.
Благодаря за участието и на Нова телевизия.
Колеги, само да докладвам последващата точка от дневния ред.
Точка 4 беше за изслушване на професионалния футболен клуб ЦСКА. Министърът на физическото възпитание ме уведоми, че спешна среща налага неговото отсъствие. Той изчакваше да приключим предишната точка от дневния ред, но спешен ангажимент го е възпрепятствал. А аз си позволих да включа в дневния ред тази точка единствено и само от гледна точка на обществения, на държавния елемент, а не частно-правните отношения, касаещи прехвърляне на собствеността на футболния клуб. Понеже спортната тема е част от работата на нашата комисия, аз ще бъда благодарен и на други членове на комисията да подсказват проблеми, които така или иначе се изнасят в медийното пространство и да ги включваме в дневния ред.
Един от следващите проблеми, който на мене лично ми прави впечатление, е проблемът с федерацията по щанги. Поне от медиите съм запознат, че в момента чакаме световното първенство от една федерация, за която съдът през месец септември ще каже дали е легитимна или не. За едната съдът ще каже дали е легитимна или не, след което евентуално ще се включи и втората, ако съдът каже, че не е легитимна.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин председател, така ще изкараме целия спорт.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ние сме Комисия по спорта и тези проблеми трябва да ги гледаме.
Имате ли предложения в тази насока?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Имам предложение. Знаете, че стартира обсъждането на законопроекта за училищното образование. Аз си мисля, че нашата комисия може по някакъв начин да помисли включването на спорта в училищното образование. Нека много добре да помислим в контекста на промените, които искаме да внесем, в контекста на това масовият спорт да бъде застъпен изцяло, какво точно да включим в новия закон. Хубаво би било да го помислим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбира се, аз бих разширил тази тема с ролята на новия министър на здравеопазването проф. Борисова, какво тя би направила за подобряване на здравните услуги в училищата. Сега действащата наредба е добра, пожелателна но не се изпълнява. Няма адекватна здравна грижа в училищата.
Така че проблемите са сериозни. Тепърва ще ги дискутираме.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17, 05 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
99417 ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА
И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

(Огнян Стоичков)