---

П Р О Т О К О Л

На 5 май 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект за решение за откриване на частно висше училище с наименование Европейски политехнически университет със седалище в гр. Перник, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.
2. Обсъждане на Указ № 99 на Президента на Република България, постъпил на 28.04.2010 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за развитието на академичния състав в Република България.
3. Разни.
На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, проф. Иван Панайотов – председател на НАОА, Тошко Кръстев – упълномощен представител на учредителите на проект „Европейски политехнически университет” – Перник, проф. Христо Христов – Европейски политехнически университет – Перник, акад. Александър Попов – БАН, проф. Дамян Дамянов – СУБ, проф. Иван Илчев – СУ „Климент Охридски”, доц. Лиляна Вълчева – КНСБ-ВОН, проф. Стоян Денчев – Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, Стилиян Георгиев – Движение 2Х3Х, Христо Лафчиев – Движение на младите учени „КОГИТО”.
Заседанието беше открито в 15,05 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Обсъждане на Проект за решение за откриване на частно висше училище с наименование Европейски политехнически университет със седалище в гр. Перник, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.
2. Обсъждане на Указ № 99 на Президента на Република България, постъпил на 28.04.2010 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за развитието на академичния състав в Република България.
3. Разни.
Други становища? Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости на заседанието! Господин председател, на две поредни заседания Председателският съвет на Народното събрание по предложение на членове на Председателския съвет разглежда един актуален въпрос, за който ние имаме ясното съзнание, че стои в полето на автономията на Българската академия на науките. Става въпрос за едно предложение на Общото събрание за сливането на Кирило-Методиевия център с Института по литература.
Аз няма да ви разказвам мненията на членовете на Председателския съвет. Мога само да кажа, че се очерта консенсусна позиция да се потърсят възможности ръководството на БАН, с цялото ми уважение към автономността на институцията, да намери основание да преразгледа това решение. Защото членовете на Председателския съвет се обединиха около разбирането, че въпросът за Кирило-Методиевото наследство е от огромно значение за българската национална идентичност. И при тази битка за това наследство, при тези опити това наследство да се присвои от редица държави, не само Македония, сякаш има необходимост от запазването на самостоятелността на този център.
Разбрах, че председателят на парламента е изпратил стенографския протокол от първото заседание и на министъра на образованието, младежта и науката, а може би и на ръководството на БАН – не мога да гадая.
Ако нямаме готовност днес да обсъдим този въпрос, аз почти съм склонен да направя предложение това да е точка от дневния ред, ще ви помоля поне на следващото заседание да отделим нужното внимание на тази тема. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Местан. Аз подкрепям това, което Вие казвате. Лично аз имам готовност да включим като точка от дневния ред този въпрос, защото е важен и не търпи отлагане. Ако желаете, ще го подложа като процедура на гласуване като точка 1 в дневния ред – Обсъждане на въпроса за Кирило-Методиевия център. А Центъра по тракология? Господин Местан?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Честно казано, господин председател, аз не съм запознат с цялостната концепция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, има ли други становища? Има ли противоположно мнение?
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз приемам предложението, което направи господин Местан. Но предлагам то да се включи в дневния ред на следващото заседание, за да можем ние да се запознаем по-внимателно с информацията и всичко, което би трябвало да знаем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да подложа ли това предложение на гласуване или се обединяваме за следващата сряда то да бъде точка от дневния ред?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, аз не бих възразил наистина да остане за следващия път, ако колегите имат необходимост да се запознаят с казуса. Може би и ръководството на БАН да представи официална позиция по този въпрос. Може би обсъждане на следващото заседание ще е доста по-смислено. Но предполагам, ще се съгласите, че имаше нужда отсега да се постави въпросът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е решението на комисията. Акад. Попов, мисля, че ще сте в състояние до следващата сряда да представите необходимата информация.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Аз и сега мога да я дам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз ще я разпространя и за следващата сряда членовете на комисията ще имат готовност.
Други становища по проектодневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ С НАИМЕНОВАНИЕ ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ СЪС СЕДАЛИЩЕ В ГР. ПЕРНИК, № 002-03-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26.02.2010 Г.
От името на вносителя има думата министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз ще кажа само няколко думи. Този проект стигна при нас в самото начало на мандата на правителството. Става дума за частна инициатива в сферата на висшето образование. Проектът е положително оценен проект от Националната агенция по оценяване и акредитация. Всички тези документи минаха през Министерския съвет и беше одобрено от целия Министерски съвет да влезе в парламента. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: От името на Националната агенция по оценяване и акредитация има думата проф. Иван Панайотов.
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: Може би само да припомня много накратко хронологията на разглеждането на този проект. Най-напред, разбира се, да припомня, че оценяването от Националната агенция на проекти за откриване на висши училища е само първата стъпка в една процедура за откриването, при което НАОА дава изключително само академична оценка на стойността на проекта, а решението подлежи на изпълнителния и законодателния органи на страната, които трябва да отчетат и други съображения, цели и интереси – политически, държавни, обществени, демографски, регионални и прочие.
Няма да се спирам на критериите, но все пак с една дума. Четири от седемте критерии са в областта на образователните и научни задачи, които си поставя висшето училище, и средствата, материална база и финансиране, които да позволят евентуално да бъде реализиран проектът. Положителната оценка на агенцията всъщност означава само една благоприятна оценка на тази възможност.
Ще бъде полезно със сигурност за дискусията да кажа още нещо. Този проект беше в центъра на внимание на агенцията в продължение на 18 месеца – от януари 2008 до юли 2009 година, включително разглеждане на три акредитационни съвета.
На първия, на 21 юли 2008 година този проект получи отрицателна оценка с 8 мотива – няма да ги изреждам тук, те са известни. Все пак ще отбележа, че един от мотивите беше един обем на дейност, включващ три образователни области и пет професионални направления.
След едно основно преработване на проекта той беше разглеждан на 11 юни 2009 година и в резултат на това разглеждане, в съответствие с правилника на агенцията беше върнат за доработване, изцяло цитирам „уточняване на информацията за материалната база и за финансовия план за осигуряване на тази материална база”.
След това на едно окончателно заседание на 9 юли 2009 година беше взето решение, което даде положителна оценка на проекта. За пълнота ще кажа, че от седемте критерия пет получиха положителна оценка и две – отрицателна.
Да се огранича дотук, господин председател, с информацията. Разбира се, ние сме на разположение на господата народни представители да дадем отговори на конкретни въпроси.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Панайотов. От името на учредителите има думата господин Кръстев.
ТОШКО КРЪСТЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дейци на висшето образование в страната! Аз ще започна моето изложение пред вас с това как възникна идеята за този проект. С няколко изречения искам да кажа, че инвеститорите и учредителите избраха град Перник неслучайно, а беше търсено да бъде избран град Перник. Защото на проектантския екип, който изготви проекта, от страна на учредителите бяха възложени няколко основни пункта, върху които да почива този проект.
Преди всичко поради това, че в България има много малко чужди студенти, които се обучават в момента, ние намерихме, че има ниша и поради тази причина нашият проект е ориентиран към привличане на студенти от други страни. Затова и беше възложено да бъде направен проектът така, че на два езика да бъде цялото обучение – български език и английски език, като английското езиково обучение да е преобладаващо. То е – така е записано в проекта – две трети към една трета.
До момента в този проект са вложени над 5 млн. лв. и за първи път в България, преди да се е създало частно висше училище, някой инвестира такава голяма сума пари. Всички частни университети в България, които са създадени в периода 1991 – 1994 година, са възникнали, тогава естествено не е бил и този закон, без такава голяма инвестиция, каквато е направена до момента. Общата инвестиция на проекта ще възлиза на около 20 млн. лв., което изобщо не е за подценяване , особено в тази криза, в която се намира страната.
Задачата, която сме си поставили, е ние да не участваме на българския пазар на образованието, а имаме амбицията да участваме на европейския пазар на образованието. Към това са насочени нашите амбиции.
Поради тази причина проектът е международен, тъй като в проекта са взели участие поканени от нас именити професори от страни от Европа.
В тази връзка, за да не отегчавам аудиторията, искам да кажа, че след като министър-председателят подкрепи проекта преди преминаването му в Министерския съвет, ние започнахме много усилена дейност по отношение на това през тази учебна година да бъде първата академична година на университета и сме насочили нашата кампания предимно в страните, от които ние ще търсим студенти. Това са близките нам страни Македония, Косово, Сърбия, Турция, Молдова, Украйна, Казахстан, Азърбайджан, Индия, Китай и т.н.
Искам – и с това може би ще приключа – да дам думата за няколко изречения на проф. Христов, който е ръководител на проекта и може да представи пред вас неговата академична стойност в по-разгърнат вариант. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Проф. Христов, заповядайте.
ПРОФ. ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа депутати! Аз си мисля, че този проект може да бъде разбран само, ако не се гледа традиционно конвенционално на съответното висше училище, което се създава. Просто трябва да се гледа от друга координатна система. Той е много различен. Част от различията вече бяха споменати от господин Тошко Кръстев – представител на учредителите. Аз искам да прибавя някои други академични отличия.
Преди всичко ние имаме една мултинационална, мултиетническа университетска аудитория. Касае се за студенти от други страни, в които ще се влеят и българските студенти с българоезичното обучение. И те ще бъдат обучавани от преподаватели от европейски страни. Затова той се казва основно Европейски университет.
Всяка учебна дисциплина при нас има двама титуляри – български и европейски, от европейските университети, с които ние вече сме в контакт. Оценката, която се получава в края на семестъра по всяка дисциплина, ще бъде давана от двамата преподаватели, а когато преподавателят е гост-професор или се намира в чужбина, той ще получава материалите на студентите и ще дава анонимна оценка за тяхната успеваемост.
Това е едно сериозно академично отличие, което в момента у нас не се практикува или го няма в масови мащаби.
Друга характерна особеност е, че ние опитваме да вкараме нашите студенти, докторанти и преподаватели в бизнеса и бизнесът да влезе в университета. Направени са съвместни университетски и с бизнеса фирми и решаваме техни задачи – задачи от европейските програми, задачи на бизнеса и задачи, които са дошли от страните, от които имаме студенти и преподаватели. По такъв начин ние смятаме, че студентът още от студентската си скамейка ще влезе в своя естествена професионална среда и след това той ще може лесно да си намери работа, а винаги бизнесът ще набере своите студенти. Нещо, което и сега опитваме с кариерните центрове да правим, но невинаги се получава.
Университетът е задължен да се грижи за своите студенти и за своите докторанти и да съпътства по-нататък тяхното развитие, да се интересува от тяхната кариера и да им намира работа. Това са съществени моменти, на които ние много държим.
Аз бих казал още много характеристики. Но искам да припомня, че ние преди две седмици изпратихме на господин Стоичков едни материали за членовете на комисията. В тях се съдържат доста характерни особености на университета. Едно от тях – и с това искам да приключа – е един модел за икономическо стимулиране на успеваемостта на студентите. Таксите за обучение са валидни за студентите от втория нагоре курсове, които те ще плащат на унивесритета при успех от 3.50 до 4.50; при успех от 4.50 до 5.25 получават бонус от 1000 евро; при успех от 5.25 до 5.75 – от 2000 евро; а ако са с блестящ успех, те не плащат никаква такса. Всички първокурсници, понеже нямат успех, ще получат бонус от 2000 евро годишно.
По такъв начин ние създаваме една мотивация – тя е икономическа мотивация, за висока успеваемост.
Бариера против бележкарството ще бъдат именно чуждестранните преподаватели и анонимното чуждо изпитване на студентите. Това е съществен нов момент.
Това са някои от характерните академични страни, на които аз исках да се спра.
И това, което ми подсказва тук господин Тошко Кръстев. Ние сме приели, че с успех до 3.50 студентите не могат да се дипломират. Ако искат, ще получат академична справка за съответното семестриално завършване и могат да продължат в друг университет. Всичко това се знае. Те ще го знаят предварително и ще сключат договор при тези условия с университета.
Всичко това дава една гаранция за едно друго качество и за един друг принцип, при който вече се нарушава, така да се каже, принципът на цилиндъра – който влязъл, той излязъл, а ще се получи едно свиване във фуния. И само тези, които могат и знаят, които са силно мотивирани, те могат да завършват. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви и аз. Има ли други представители на университета желаещи да вземат отношение? –
Няма. Може да се включат допълнително в дискусията, ако има други желаещи.
Колеги, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Господин председател, никога не съм спестявал уважението си към начина, по който ръководите тази комисия. Дори съм давал гласност на респекта си от Ваши позиции, независимо че политическите сили, към които се числим, се възприемат като антагонистични. За първи път ще изразя огорчение, че, разбирайки защо точка 2 - ветото на президента, няма как да не разгледаме днес, защото има солидни ограничения в правилника, може би дори в основния закон, аз бих Ви попитал: Кое налага точка 1 да е в дневния ред ден преди Гергьовден?
Не искам отговор. Съдбата на Закона за академичното развитие, убеден съм, по макар и често повтаряйки се стечения на обстоятелствата, на първо четене бе гласуван последния ден преди Коледа, второто четене беше последния ден преди Великден. Сега ветото се гледа в комисията ден преди Гергьовден. Там нещата са ясни.
Но кое налага толкова спешно да гледаме тази точка първа? Наистина е много важно - вносителите са най-заинтересовани – отношението към проекта да се освободи от съмнения за пристрастно придвижване напред. Това не са Ваши отговорности, господин Христов.
Аз ще бъда откровен и ще формулирам няколко въпроса, които имат пряко отношение към разисквания проект за решение. И Вие няма да бъдете адресат на моите въпроси. Но така или иначе Ви засяга това, което ще кажа.
Започвам с уговорката, свидетелствата са в протоколите на четири Народни събрания. Подкрепял съм безусловно всяка една частна инициатива във висшето образование до степен, че можех да събудя подозрения за пристрастност и лобизъм. Един малко по-строг поглед обаче ще покаже, че неизменно сме се запознавали с вносителите на проектите за откриване на частни училища точно в тази зала, както между впрочем сега и с вас. По необходимост се познаваме с проф. Константинов. Но това не ни вкарва все още в конфликт на интереси.
Ще разберете от начина на гласуване какво е отношението ни към частната инициатива. Но това няма да спести следните въпроси.
Когато за първи път узнахме от медиите, че Министерският съвет – говоря не този Министерски съвет – подкрепя идеята за разкриване на нов частен университет, аз непреодолимо съзрях асиметрия между тази еднозначна позиция – подкрепа и заявеното преди това намерение за необходимостта да се редуцира броят на висшите училища в България, предвид оценката, че 51 висши училища са много. Затова се почувствах задължен да прибягна до ресурсите на парламентарния контрол и да попитам министъра защо, след като 51 са много, Министерският съвет взима решение за разкриване на 52-ри.
Получих отговор, позволете ми да цитирам, че министърът няма право да наруши закона и да не го придвижи през Министерския съвет, след като Националната агенция за оценяване и акредитация е оценила положително проекта.
Трябва да ви кажа, че тази позиция звучи доста солидно. И аз си помислих, че най-вероятно проектът за Пернишкия университет е единственият положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект. И точно това ме зареди с усещането за последователност, безпристрастност, законосъобразност на действията на министъра.
Неволно чух обаче, че Пернишкият университет не е единственият положително оценен проект. Това ме принуди да задам допълнителен въпрос на министъра той да ни представи информация кои са другите положително оценени проекти, които отлежават в деловодството на Министерството на образованието, младежта и науката.
Много беше важен въпросът. Отговорът трябваше да се чуе преди това заседание, за да имаме ориентири. Защото може да се окаже, че пак сме принципни и последователни, тъй като е възможно Пернишкият университет да бъде първият по време положително оценен проект. И тогава вече тази позиция ще бъде обезпечена, уважаеми колеги, не с какво да е, а с древноримския принцип, че първият по време е първият по право.
Понеже господин министърът се възползва от правото си да отложи със седем дни отговора на въпроса, тоест за този петък, който случайно съвпада с неработните дни, отговорът се отлага за 14 май. А проектът за решение май ще го гласуваме днес. Това трудно може да стане без тези ориентири. Затова си позволих да поискам информация за това от специализирания орган НАОА. Оказа се, че Пернишкият университет далеч не е единственият. И забележете – далеч не е първият по време, за да си послужим с Рим. Оказа се, че е последният по време. Затова един от въпросите, на който днес трябва да дадем отговор, е как последните стават първи. В Библията е казано по чия воля това е възможно.
Без грам ирония поставям въпроса за принципа. Вероятно има проблем, господин председател, и в Закона за висшето образование. Има ли наистина задължение на министъра да придвижи, както собствено звучи изказът му, всички проекти. Ако е така, трябва да има обяснение селективността.
Аз например смятам, че няма такова задължение. И неслучайно за последните четири години не се даде ход на нито един проект за откриване на частно училище, точно защото е вярна оценката, че дори и 51 са адски много за България и е актуален въпросът с актуализацията на мрежата от висши училища.
Дали можем да очакваме отговора на тези въпроси? Дали отлагането на въпроса, вкарването ден преди Гергьовден на проекта за решение цели да се осигури на новооткриващия се Пернишки университет прием още за тази учебна година? Затова ли закъсня приемът? Затова ли не бе изпълнен законът, който задължава Министерският съвет да приеме с решение приема за обучение на студенти и докторанти в държавните и частни висши училища и организациите по чл. 47?
Срокът 30 април, уважаеми колеги, далеч не е инструктивен. Той е абсолютно задължителен. Неспазването на срока е нарушение на закона. Същото се случва и по отношение на таксите за кандидатстване.
Не зная и не искам да гадая. Формулирах въпроси, от отговорите на които ще мога да направя оценка дали идеите ни за реформи са въпрос на политическа убеденост или фактите проявяват размиване на принципа на законосъобразността. И аз не бих могъл да определя политическата си позиция по този проект за решение, оставяйки верен на принципа да подкрепим като либерална партия всяка частна инициатива във висшето образование. Но преди това е важно да сме наясно с това каква е скалата на мистериозната селективност. Засега мистериозна най-вероятно няма да е, след като чуем и ако чуем отговорите на тези въпроси, които поставям съвършено добронамерено, с цялото ми уважение към учредителите и към проекта им. Защото замисълът впечатлява, впечатляват и намеренията да се отвори пазарът на образователните услуги в България с агресивно привличане на студенти отвън.
Нещата, които ме притесняват, са, че не сте първите, положително оценени, последните сте, проектът все още не е безспорен, защото е минал през други две неуспешни акредитации и все още има два пункта от общо седем, по които оценката ви е отрицателна. И вероятно е въпрос на време да покриете и тези два критерия.
Завърших, уважаеми господин председател. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Местан. Веднага Ви отговарям на двата въпроса, които зададохте – за включване на ветото и включване на проекта за Европейския университет в днешния дневен ред.
Както знаете, съгласно Правилника на Народното събрание, в 15-дневен срок аз съм длъжен като председател на комисията да поставя на гласуване в комисията този въпрос и да влезе в пленарната зала до 15 май. Тоест проектът влезе на 28 април, миналия четвъртък, и следващият четвъртък е крайният срок за включване в дневния ред на пленарната зала.
На следващо място, що се касае за включване в дневния ред на проекта за Европейския университет, знаете, по същия Правилник на Народното събрание в тримесечен срок аз също следва да го включа и да го разгледаме. Като разпорежданията на председателя на Народното събрание по тази точка са входирани от 20 или 22 февруари. Тоест до 20 или 22 май най-късно аз трябва да разгледам този въпрос, което съвпадаше навръх 24 май. Тоест ако не хващаме Гергьовден, образно казано, извинявам се за глагола, на връх 24 май бихме разгледали този проект.
Аз имам няколко въпроса във връзка с акредитацията за докторанти. Запознавайки се с решението на акредитационния съвет, виждам, че има и акредитация за докторанти. А съгласно чл. 28 от Правилника за дейността на НАОА това право е само за новооткритите висши училища с оценка „много добра”, което императивно изисква не по Закона за висшето образование.
Също така експертите на комисията, при запознаване с документацията, която е приложена в Националната агенция за оценяване и акредитация, се натъкнаха на едни допълнителни бележки, които са правени на ръка в проекта на бюджет на Европейския университет в България на стр. 5 от раздадения ви материал. На ръка е коригиран броят на студенти – магистри за първата година и обвързването по броя на студентите и приходите от семестриални такси не е отразено в общия приход, с който се защитава бюджетът, общия приход, който следва да покрие разходната част на бъдещия университет. Тази разходна част е особено важна за този проект на Европейския университет, тъй като тепърва ще се изгражда модерна материално-техническа база, която да покрие нуждите и на техническите специалности, които ще бъдат обучавани в този университет.
Бих желал да получа отговори от проф. Панайотов по тези два въпроса. Благодаря ви.
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Да отговоря последователно и възможно стегнато на поставените ми два въпроса.
В резултат на дадената от акредитационния съвет положителна оценка на третото заседание, както хронологически представих в началото накратко нещата, е определен срок от две години, считано от датата на решение на Народното събрание за откриване на висшето училище, в което трябва да се поиска институционална акредитация.
Заявената документация по проекта, която ни е предоставена от вносителите и която е послужила в момента на вземане на въпросното решение – положителна оценка, дава възможност да се направи една ориентировъчна оценка за капацитет около 1800 студента от трите степени на висшето образование. Като, разбира се, включването на тези три степени се основава по същество на § 4д, т. 2 от Допълнителните разпоредби, но третира само една потенциална възможност. Поначало цялата тази оценка е една виртуална оценка на възможности.
Нещо повече, ние сме изискали в хода на процедурите известни обяснения и в докладна записка от учредителите фигурира следното твърдение: „Преценихме, че на този етап – откриването на висшето училище, може да не предявяваме претенции за обучение на докторанти и от проекта отпадна дейността по образователната и научна степен „доктор”. – Цитирам документ, предоставен на агенцията при вземането на решение.
Съвършено ясно е, че за да бъдат обучавани доктори, съответното висше училище трябва да получи акредитация с оценка „много добър” и без това не може да провежда докторантски програми. Това е очевидно.
В известен смисъл има да се оцени потенциалът на възможност на обучаване на 1`800 студенти, каквато е оценката на агенцията от трите степени – бакалавър, магистър, доктор. Защо? Ами защото след откриването има две години, в които висшето училище ще функционира, след които то е длъжно да се яви на институционална акредитация, която ще му определи капацитета. Едновременно с това трябва да се яви на програмни акредитации по професионалните направления – те имат вече три такива професионални направления, които, изглежда, са разумно вързани в проекта. И ако получат много добра оценка на проектите за обучение на докторанти, разбира се, чак тогава могат да получат прием на докторанти. Това е ясно.
Още повече, ще го повторя, но все пак е важно, че вносителите са си дали сметка и са обявили, че те на този етап не възнамеряват, пък и не могат да обучават докторанти. То е очевидно.
Това са обясненията, които може да се дадат. Без оценката на тази потенциална възможност какъв да бъде капацитетът на виртуално представения проект, който трябва да доведе до истинския университет, ще има един период след одобряването му от Народното събрание до поискване на явяване на институционална и програмна акредитация, в който те ще обучават две години студенти. Нека има една ориентировъчна оценка на тия потенциални възможности.
Не знам дали достатъчно изчерпателно представих нещата относно съответната възможност да обучават докторанти. Очевидно те нямат такава възможност и са обявили, че няма да имат такива претенции.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Проф. Панайотов, ако позволите, ще зачета на членовете на комисията писмо от господин Тошко Кръстев от 9 септември 2009 година, в което се заявява обучение на докторанти.
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: Това писмо е адресирано до министъра на образованието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз задавам простия въпрос: в началото на тази академична година те ще обучават ли докторанти или няма да обучават?
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: Те нямат право да обучават докторанти. И те са го заявили в документацията си. За да обучават докторанти, трябва да се явят на програмна акредитация за научната си специалност. А за да се явят на тази програмна акредитация, трябва да имат институционална акредитация, а не статут на акредитиране.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Господин Кръстев, заповядайте.
ТОШКО КРЪСТЕВ: Уважаеми господа, поисках думата по два съществени въпроса. Единият е следният. Искам да отговоря, че този проект навлиза в четвърта година, откакто ние като екип се борим за слънце под небето, както се казва, за място под небето.
В предишния кабинет аз съм имал две срещи с министъра на образованието и ми беше казано категорично, че няма да има нов университет, без значение какъв е проектът, без значение каква е инвестицията, без значение на каквото и да било
Ние не сме подавали молба в министерството за придвижване на нашата процедура, когато министър е бил господин Вълчев. Молбата я подадохме на 9 септември 2009 година, когато вече имаше ново правителство. Искам да ви кажа много ясно и точно, че другите висши училища, които също са минали акредитация, подадоха своите молби преди три или четири години. Аз не знам защо не са придвижени и не знам дали не е минала давност. Тук ние защитаваме себе си, защото сме най-отскоро минали в Агенцията по акредитация. Преди три години тези цифри на другите университети изобщо биха били неактуални, според мене. Но да не се бъркам там.
Що се касае до обучението на докторанти. В писмото до министерството ние сме цитирали точно решението на Агенцията по акредитация. ние не сме си измислили нещо – дали ще се обучаваме или не. Факт е обаче, че това, което проф. Панайотов прочете, е, че ние заявяваме, че до институционална акредитация в тези две години няма да обучаваме докторанти. Ние това сме го заявили. Но писмото е такова, защото такова е по принцип решението на акредитационния съвет и затова ние сме го цитирали. Решението е да обучава 1800 студенти – студенти и докторанти. Ние това сме записали.
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: Това е потенциална възможност. Прощавайте, че се намесих.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз пак ще се върна на проекта за бюджет, който вие сте утвърдили. Там се предвижда първата година прием на бакалаври и магистри – общо 455. Срещу тях стоят определени по размер семестриални такси. И общият приход е 1 млн. 171 хил. евро. Този приход е даден в общата част и служи за обезпечаване на разходната част.
В същия проект има нанесени корекции на ръка, а в цитираното писмо от господин Кръстев тези 455 по бюджет студенти са 330. Разликата от 125 не би била толкова съществена, ако това не означаваше умножено по 1500 евро за англообучаващите се студенти или по 500 евро за българските студенти. Тоест стигаме до едни суми хиляди в евро, които следва да се доуточнят. Ако имаме готовност да отговорим на тези въпроси, ще ги разискваме. Ако нямаме готовност....
Заповядайте, господин Кръстев.
ТОШКО КРЪСТЕВ: Уважаеми господин председател! Във връзка с поставените въпроси ще кажа следното.
Пак напомням, проектобюджетът на университета е проектобюджет, който е даден в Агенцията по акредитация по-миналата година, някъде преди година и половина. Естествено е след време да настъпят корекции в този проектобюджет. Защото този проектобюджет така или иначе след това ще трябва да се гласува от Съвета на настоятелите, за да стане бюджет. И могат да бъдат правени всякакви корекции, за да може наистина този бюджет да стане. Но бюджетът е наистина даден като ориентировъчен.
От комисията по оценяване и акредитация на проекта, по-конкретно експертната група, която проверяваше проектът, ни беше зададен следният въпрос: Уважаеми господа, ако вие не можете да изпълните бройката от 440, както е записано в бюджета ви, какво правите? Откъде ще се допълни разликата, която се получава в бюджета?
Тогава ние в декларация, която аз съм подписал, поехме ангажимента, че каквито и разлики да се получат, защото все пак живеем във времена, в които не всичко може да се прогнозира до такава голяма точност, тези разлики ще се поемат от учредителите.
В тази връзка аз съм направил едни изчисления – ако искате, мога и подробно да ви обясня, - че разликата, която се получава от тези 440, която е дадена в проектобюджета, и 330 души, които в момента ние сме заявили и искаме да обучаваме, тоест по-малко число хора да обучаваме през тази година, което означава, че през следващата година ние имаме друго виждане, ние ще планираме по-голям брой. Защото естествено е, че тези 1800 души не могат да бъдат разпределени равномерно през четирите години, поради простата причина, че първата година ще ни бъде най-трудната година. Затова издръжката на един процент ще бъде най-висока. Най-високата издръжка на един студент ще бъде първата година.
Поради тази причина ние решихме да намалил цифрата 440, тоест да не ги разпределяме равномерно, като разликата от 264 600 евро се поема от учредителите.
Така че по отношение на финансовите параметри на проекта аз мисля, че не може да има съмнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прекратяване на дискусията и за отлагане на тази точка за следващо заседание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Противоположно становище? – Не виждам.
Който е съгласен с така направеното процедурно предложение, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви. Ще бъдете уведомено за следващото заседание за разглеждане на вашия проект.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 99 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 28.04.2010 Г., ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Благодаря на представителите на академичната общност, които се отзоваха и приложиха становище по Указа на президента.
Постъпили са становища от Съюза на учените в България, от Българската академия на науките, от проф. Камен Веселинов, от младите учени в България и от други организации, които не мога изчерпателно да изброя. Благодаря на всички, че днес сте заедно в комисията, за да обсъдим Указа на президента за връщане за ново обсъждане на Закона за академичния състав.
Аз се отнасям с дълбоко уважение към президентската институция и към този указ, който поставя отново на дневен ред определени въпроси. Моля за концентрация, въпреки предстоящите празници. Нещата са важни, още повече, че стенограмата, която ще бъде съставена от тази дискусия днес, живот и здраве в бъдеще би могла да послужи за тълкуване на някои разпоредби, които явно повдигат въпроси.
От името на вносителя на този закон давам думата на министъра на образованието, младежта и науката.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда пределно кратък, защото ние сме предали от името на вносителя становище. Освен това Указ № 99 връща за разглеждане този закон не в министерството, а в парламента.
Аз също съм изпълнен с уважение към президентската институция. Внимателно анализирах мотивите на указа. При цялото ми уважение ще изразя мнение, че тези анализатори, които са докладвали на президента, не са изучили задълбочено темата. Личи пристрастност и емоционалност, личи непознаване на материята. Казвам за тези, които са подготвили текста.
Естествено е, че Законът за развитие на академичния състав съответства на своето заглавие, защото основната цел е развитието, което многократно е дискутирано в тази зала. Основната цел на този закон е да даде широка автономия на висшите училища и научните организации, а не обратното, да въведе регулация. И въпреки всичко регулативните механизми, които са посочени в отделните членове, са твърде тежки.
Този закон не отговори на повика на младите хора от България, които – и онзи ден чета в пресата – казват, че трябвало да бъде още по-радикална промяната. Аз като вносител съвсем съзнателно търсех един по-омекотен вариант на тази промяна. Защото младите учени в България не са представени само от „КОГИТО” или от другата организация. Трябва да се измине голям път от „КОГИО”, за да стане наистина национално представителство. Засега това са природоматематическите науки, главно в БАН и има няколко човека от някакви други структури.
Относно нарушаване на конституционни права, какво да ви кажа, ще отговоря с усмивка. Не знам някой от присъстващите учени в тази зала дали би се съгласил да бъде доктор не на съответен университет или на Академията, а да бъде доктор на Софийския градски съд или на прокуратурата. Естествено е, че тук е спазена вече 30-годишната практика от Закона за научните степени и научните звания, който казва, че решенията на Президиума са окончателни, от гледна точка на по същество взетите решения.
Естествено, че на всеки български гражданин нашият проект не му отменя правата да търси справедливост в съда. Тук става дума за процедура, за процедурни нарушения.
В текстовете, където се казва, че няма яснота как се израства от доцент в професор, личи, че набързо е взето това мнение. Защото, ако се вгледа човек в текста, ще види съществените разлики между едното и другото.
Отново искам да припомня, че през изминалите повече от 5 месеца на нормотворчество по тази тема бяха изхабени твърде много усилия – и професионални, и обществени, и интелектуални. Защото се опитваме да уредим обществени взаимоотношения в една материя, в която в света няма нормотворчество.
За да се убедя дали не сме сгрешили, говорих и с проф. Камен Веселинов, да речем, за германския опит. Това, което той ми каза, се състои в три изречения. В Германия това е един много голям научен център. В Закона за висшето образование се казва, че това са проблеми, които се решават и са описани в конституцията на всеки университет. А в конституцията на всеки университет се казва, че това е по правилника на всеки факултет.
Казвам го това, за да се върна на болната тема, която зная как се роди, но няма да го коментирам, за необходимостта от тези държавни изисквания. Не може един закон, който регулира мисловна дейност и резултатите от тези мисловни процеси, да ни учи какво е дисертация, макар че той абсолютно е привързан към Националната агенция. Защото законът е привързан към това положение, което е в България. Не можеш да обучаваш докторанти, ако нямаш акредитация в съответната научна специалност. А за да получиш тази акредитация, всичко трябва да е разписано – целия път на докторанта до неговата защита. Е, по-големи държавни изисквания от това...
Не можем в един текст да кажем какви са държавните изисквания за доцент по електротехника, по биохимия, по философия, по литература. Ние можем само да опишем стъпалата, които се изкачват. Всичко това е работа на съответните научни общности.
За професора са добавени изискванията по съвкупност.
Така че аз смятам, че законът, който ние сме внесли, е добър. Ветото на президента го приемам като една загриженост за това, което се случва в полето на българската наука и образование. Затова естествено съм благодарен. Хубаво е, че насочва още един път нашето внимание един път, два пъти, три пъти да прегледаме текста, преди той да стане част от живота. Не виждам нищо лошо в това, което вече е посочено от закона, че много неща се регулират от правилниците на университетите. Защото тук има много ректори. Ами ако тези ректори не могат да си напишат правилниците както трябва, значи тогава те са директори на гимназии, а не са ректори.
Имаше, извън ветото, опасения от по-младите колеги, които бяха изразили, че се дава огромна власт на ректорите какво ще стане.
Уважаеми млади колеги, очевидно вашето присъствие в университета е било само на студентската скамейка. Вие не сте изучавали институцията, в която сте пребивавали. Защото властта на ректора е откакто съществуват университетите. Дали ректорът ще е академичното лице или студент, но той има тази власт – от рего – управлявам. Но тя не е абсолютна. Защото ако видите внимателно текстовете, ще видите, че първичното звено, тоест, да речем катедрата, обсъжда, това минава през факултетен съвет и ректорът естествено разписва. Той и сега разписва. Вие защо си мислите, че сега ректорът няма власт. Ректорът, ако не пусне една процедура, един конкурс, ако не е неговият подпис, няма. Когато дойде писмото от специализирания научен съвет, ако ректорът не подпише задължението от 3000 до 6000 лв., няма. Пак е същото. Обаче при друг тип взаимоотношения.
Така че при цялото ми уважение – аз благодаря на президентската институция за проявената загриженост, смятам, че нашият закон има право да влезе в обръщение. Тъй като България наистина е една страна с достойни хора, с много достойни учени и те имат право да живеят така, както живеят и работят техните колеги от останалата част на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, откривам дискусията.
Заповядайте, господин Лафчиев.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: Изказвам се от името на движение „КОГИТО”. Аз съм най-старият от всичките. Моите млади колеги ми дадоха право да се изкажа от тяхно име.
Благодаря на господин министъра, че е изготвил този закон. Това е добре. Ние също искаме нов закон. Противно на това, че ни беше натрапено, че защитаваме ВАК, ще кажа, че ние не го защитаваме. Има системи, където те си дават централизирано дипломите – това е в Русия и например в момента в Италия така се дават. Това е избор на съответната страна. На други места те се дават децентрализирано.
Да кажем, че ВАК са лоши хора или добри хора. ВАК има противоречиви практики и добри, и лоши практики. Не можем ние да се изказваме. Ние искаме нов закон, както всички останали учени. Не защитаваме статуквото, нито някакви, както беше намекнато, синодални старци, които нещо ни шепнели на ухото.
Аз обаче съм силно впечатлен от едно интервю по Нова телевизия тази сутрин, в което се казва, че 26 човека не представляват учените в България.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Лафчиев, позволете ми да Ви прекъсна. Направо стигнете до закона. Да не говорим за телевизионни интервюта.
Вие сте представили около 10 страници становище. Аз съм го размножил на членовете на комисията. Кажете нещо допълнително. Акцентирайте върху опорните точки във вашата петиция.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: На нас ни трябва закон, който да се съобразява с няколко фактора – това е манталитетът в нашата държава, постиженията на хората и традицията на системата, и най-вече възможностите за развитие.
Има, грубо казано, две системи за такива закони – това е континенталната система и англосаксонската система, две модерни системи. Континенталната е във Франция, Германия, Испания, Италия и т.н. Англосаксонската е в САЩ и Русия.
Принципната разлика е, че основните пари за наука и за висше образование се дават от държавата или поне половината в континенталната система, каквато е ситуацията и у нас; в англосаксонската парите се дават главно от частни източници – и за висше образование, и за наука. В единия случай бизнесът плаща по-голямата част от науката и семействата дават примерно между 4000 долара и 40 000 долара на година, за да си изучат детето. Ние не сме в тази система и се надявам да не бъдем. Деветдесет на сто от нашите висши учебни заведения са държавни и държавата плаща сметката.
Затова според мене е абсолютно важно и наложително за този закон да се ориентираме към континенталната система.
Това, което трябва да се отбележи в този закон, е, че когато държавата плаща сметката, тя трябва да казва и какво иска насреща. Тоест когато държавата казва: аз плащам за тези кадри да направят това и това, държавата трябва да постави изискванията какви да са тези кадри. И тези изисквания трябва да са подплатени с някакви критерии.
Ние не сме поставили безумни изисквания в закона да се разписва по всяка наука какви да бъдат критериите. Но в закона за нас трябва да е добре разписано, че в правилника ще има такива критерии, а това не е направено; че тези критерии ще бъдат разписани по различни раздели на науката, ще имат леки разлики между изисквания за преподаватели и чисти учени, поне научната част от изискванията, защото едните са натоварени повече в едната посока, другите са натоварени повече в другата посока; и че задължително трябва да има едно минимално ниво, което ще се спазва. В противен случай правилникът към закона, който не е представен заедно със закона, както е нормално за нормативните документи по Закона за нормативните документи, може да бъде променян от всеки министър в посоката на неговия личен научен принос. Ако имаме министър със слаб научен принос, критериите ще вървят надолу; ако имаме министър със силен научен принос, критериите ще вървят нагоре.
Това нещо трябва да се уточни в закона – че ще се търсят едни минимални европейски критерии за всички научни степени и длъжности, които са общовалидни за цялата страна, за да е ясно, когато се плаща сметката – а в 90 на сто от случаите държавата плаща сметката, - срещу какво я плаща.
Вторият важен елемент е безпристрастността на журитата. Принадлежността ни към континенталната система е едно на ръка, а другото е нашият средиземноморски манталитет. Известно е, че в страни със средиземноморски манталитет привързаността към титли и подобни звания, степени и т.н. е изключително голяма. В този случай би трябвало да вземем по-скоро примера на Испания и на Италия, тъй като примерът на Румъния показа, че отпускането на каишите в тази област води до изключително отрицателни последици.
Само ще ви кажа, че мои колеги като резултат от историята със седемте хиляди румънски професори, когато отидем в Европа, за съжаление ни бъркат българи с румънци и питат моите колеги: Вие от седемте хиляди румънски ли бяхте? – Не, ние не сме от тях, не сме направили още тази глупост. – А, добре.
Искам да ви кажа, че подобни свободи бързо ще девалвират българските степени, длъжности и звания. Би трябвало по-скоро да вземем примера на Испания, където критериите са много ясно разписани. Тогава дори с властта на ректора не може да се злоупотреби, защото всичко е толкова подробно разписано, че той не може да мръдне нито на ляво, нито на дясно. Процедурата просто трябва да е много чиста.
Директор на институт – също.
Нека да кажем, че в настоящата система основните проблеми идват не с ВАК, а е въпросът, че не можеш да стигнеш до ВАК. Изключително много хората се задържат на местно ниво, а не на ниво ВАК. И за съжаление в новия закон това е задълбочено.
Тук имаше едно много интересно решение. то беше предложено от ректора Иван Илчев – да се въведе жребий; и във варианта на господин Стоичков и проф. Станилов и то беше внедрено в закона – да се въведе избор на журита по жребий.
Каква е разликата, когато имаме избор на журита по жребий и знаеш, че някой определя журито. Когато някой ти определя журито, ти гледаш две неща. Ако е принципен човек, ще гледаш да се докажеш с добри постижения. Но дори когато е принципен човек, все пак ще гледаш да не го настъпваш много по мазола. Чисто човешко.
Когато не знаеш кой ще ти е в журито, защото жребият ще го определи или по някакъв начин, който ти не знаеш как ще се установи журито за твоята защита, единственият начин да се подготвиш за този конкурс е да си повишиш максимално постиженията. По този начин един такъв конкурс би помогнал на всеки да гони максимални постижения. Това означава развитие на академичния състав. Всеки има правото и даже стимула да се опитва да се докаже максимално.
В този закон има и някои други противоречия, които са доста интересни. Докторът на науките беше върнат в закона, след като беше изчезнал някъде по коридорите на Министерския съвет. За чест на Министерството на образованието, младежта и науката той беше вкаран в първоначалния вариант на Министерския съвет с ”голям доктор”. Някъде по коридорите на Министерския съвет беше изтрит от тази част и беше добавен някакъв допълнителен член – няма да споменавам вече за него.
В момента е въведен наново. Но някак си виси, точно като мартеничка на ревера – това беше израз на човек, който е тук. Всъщност тази степен много интересно се използва. Във Франция тя беше отменена, но се въведе HDR, което на практика е същото в момента.
Това е гаранция, че човекът самостоятелно може да провежда научни изследвания и вече е постигнал значителен научен принос. И не зависи от това дали има необходимия хорариум той да стане доцент или професор в университета или пък да има място в научния институт за толкова квалифициран човек. Това е неговото лично постижение, което той трябва да си го защити.
Според мене в този закон е необходимо да се внесе като поправка, тъй като той дава някакви права на хабилитираните, примерно да се преместят от университет в университет или от институт в университет и т.н. без конкурс. Според мене тази степен трябва да бъде обвързана с тези права. Трябва да се признава като пожизнена хабилитация, тъй като се доказва въз основа на неоспорими научни постижения, които са много добре дефинирани в текущата версия на закона. Много добре е дефинирано как се изискват значителни научни постижения. Ако погледнем в точния текст, просто перфектно е направено.
Не така обаче стоят нещата за научната степен „доктор”. За научната степен „доктор” в началния вариант за дисертационен труд, както беше формулирано, можеше да се приеме абсолютно всичко, което лети или пълзи по земята – речници, учебни помагала. Даже, както беше първоначалната дефиниция за дисертационния труд, включително можеше да проведеш лабораторни упражнения по нещо си и да ги представиш като дисертационен труд. Нямаше дори изисквания за оригиналност.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Речникът е сериозно научно изследване, колега.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: Документът към речника, който го обосновава научно, е сериозно научно изследване. Самият речник е продукт. Той може да докаже, че дисертацията, която е написана върху метода, по който е съставен речникът, е наистина валидна и добра дисертация. Както научните статии, публикувани в реферируеми списания, подкрепят една дисертация. Но дисертацията – аз погледнах в уикипедията – е нещо, което доказва, че кандидатът е направил научен принос и е добавил с нещо към знанието на човечеството.
Степента „доктор” ни позволява в момента, както е дефинирано в закона, да ни е врата към всичко в академичния свят. С „доктор” от асистент ставаш главен асистент; с „доктор” ставаш доцент; със същия „доктор” ставаш професор.
Но странно, за разлика от „доктора на науките”, тук няма никакви изисквания към дисертационния труд.
Изключително важно е, както добре е разписано за „доктора на науките”, да се пише, че се иска научен принос. В укипедия – цитирам ви едно място, където се дефинират понятия, пише, че трябва да бъде научен принос за „доктор”, който е публикуем в реферируемо списание. Някои могат и да не са публикувани. Когато защитавах във Франция, току-що бяха отменили изискването вече да е публикувано в научно списание, но все още оставаше изискването да е публикуемо за научно списание и се оставяше на журито да го прецени. Ако не е публикуемо за научно списание, ако приносът не е достатъчен поне за това, разбира се, че не трябва да влезеш в системата и вратите ти не трябва да са отворени. Не може всеки, който се разхожда по улицата, да става „доктор”.
Има още няколко пропуска. Има изключително противоречие с някои европейски директиви, в които се настоява да може да се започне процедурата за „доктор” директно под бакалавърската степен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Лафчиев, извинявам се, че Ви прекъсвам. В момента обсъждаме този документ, който се нарича Указ на президента. Президентът връща за ново разглеждане 23 разпоредби от общо 51 разпоредби. Ще Ви помоля да се ограничите в коментар на този указ и опорни, основни точки според Вас в петицията, която е подписана от „КОГИТО”.
Между другото, направи ми впечатление, че тази петиция е подписана много преди указът да бъде факт. Вие сте подписали петицията на 14 април, аз вкарах закона на 15 април в пленарната зала. Указът относно тази петиция е от 28 април.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: Нека да кажем – и още доста дни, след като се прие в пленарната зала, екземплярът не се публикуваше официално, което беше много странно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие разбирате ли какво Ви питам – че вие сте подписали петиция срещу указ, който е издаден две седмици, след като сте подписали тази петиция. Вие вече знаехте какъв ще бъде указът?
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: Същата, с която отидохме при президента и поискахме...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз Ви обяснявам, че на 14 април законът не беше още влязъл в пленарната зала. Вие вече сте били при президента с тази петиция и сте оспорили указа, който ще бъде издаден след две седмици. Просто съм професионално деформиран и работя с документи.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: Не сме оспорвали указа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Петиция относно Указ № 99 от 28 април.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: Значи някой е объркал датата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Понеже времето действително е ценно, имаме да изслушаме още доста представители на академичната общност...
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да не останем с грешно впечатление. Указът не е променил закона. Претенцията е срещу закона, а не срещу указа. Нека да бъдем коректни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Петицията, господин Местан, е относно указ, който ще бъде издаден две седмици след тази петиция.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е друго.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, това съвсем не е най-важното, разбира се. Аз просто си позволих тази бележка, за да рамкираме дискусията. Дискусията е върху 23 оспорени от президента разпоредби, не е върху директиви и конвенции, които господин Лафчиев започна да цитира. Ние не правим ново първо обсъждане от ноември – декември миналата година. Ние обсъждаме оспорените разпоредби, пак казвам, 23 на брой.
Господин Лафчиев, давам Ви думата, за да завършите Вашето изложение.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: Ще завърша моето изложение по простия начин. На този закон му се дава още един шанс да бъде преосмислен, да бъде премислен с тези много добри забележки в Указ 99 и евентуално да бъде вкаран в пленарната зала променен. Според мене това е възможно, според нашето движение ние искаме новия закон, но ние го искаме променен. Ние искаме да гарантира европейско качество, а така написан, той не го гарантира. Ние искаме и наистина молим народните представители да се съобразят с указа на президента. И вместо да се гласува на партиен принцип, имаме задача да приемем закона, наистина по същество той да се обмисли още веднъж, да се вкара в пленарната зала и да се приеме. Ние имаме нужда от този закон, но не в този вид. Този закон не ни гарантира правата. Но променен, той би ни гарантирал правата и би могъл да донесе полза за всички учени в страната. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Лафчиев.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Иска ми се да вярвам, че ще погледнем сериозно на указа, защото той дава следния шанс – акцентът на анализа ни да падне върху онези текстове, с които законопроектът може да бъде подобрен.
Аз започвам с това, че този закон, но все още проект, е един своеобразен микс от модерност, недостатъчно уредени отношения и ретроградност.
За модерното се говори достатъчно и никой нито го отрича, нито го отхвърля. Но то, модерното, не може да е параван, зад който да се скрият недостатъците, собствено ретроградното.
Аз знам колко са спорни текстовете, които са върнати на основание недостатъчно регулиране на някои отношения. Затова ще съсредоточа изказването си върху онова, което определям като ретроградно в закона. Ретроградна е главата „Контрол”. Ретрограден е слабо определение за чл. 30 и чл. 31. Те биха успешно заслужили и други определения. Например биха се оказали мракобеснически в лицето на един недобросъвестен министър. Нямам предвид настоящия.
Питам: защо му е на министъра контрола за спазването на единните държавни изисквания, след като имаме Национална агенция по оценяване и акредитация, която оценява и акредитира висшите училища? Не го прави министърът.
Защо му е на министъра правото – забележете – по собствена инициатива, а не само след сигнал да назначава проверки и да спира процедури? Каква по-груба, мракобесническа намеса в автономното поле на научната организация или на висшето училище? Нали този законопроект разширява автономията? Нали това е смисълът на децентрализацията?
Аз не съм нихилист и никога няма да бъда. Има нужда от контрол. Но той не може да бъде в лицето на едно откровено политическо лице като министъра на образованието. Контролът трябва да бъде в НАОА.
Точно затова през 1998 – 1999 година колегите от ОДС, предвиждайки децентрализацията, вкарала глава „Държавна атестационна комисия”. Няма нужда от институционално разточителство днес, след като вече имаме националната агенция за оценяване и акредитация.
За какво му е още правото да се проверява всичко, независимо от това за какво точно се отнася сигналът? Защо, Бога ми, са нужни тези свръхправомощия?
Това, че после имаме някакво уточнение, че е само по процедурата, е слаба утеха. Като е само по процедурата и по процедурни нарушения, защо е правото по собствена инициатива? Този израз категорично трябва да отпадне. И въобще цялата глава „Контрол” трябва да се промени и контролните функции, прецизирани, без да се гази в автономията на висшите училища и научните организации, щом сме тръгнали да децентрализираме, да се прехвърлят на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Да не говорим за ал. 6 на чл. 31, че ако някой не слуша, ще се иска отнемане на акредитация. Какво е това? Защо през този закон? Че министърът и без това има право да иска отнемане на акредитацията! Но подчертана Глава „Контрол”, придобива особено измерение, което няма нищо общо с принципа на автономията. Казвам – особено измерение! Едно право, веднъж уредено, забележете, се повтаря нарочно в конкретна разпоредба и придава друг смисъл на разпоредбата, което много-много излиза от полето само на процедурните нарушения.
Ако имаше истински дебати по този закон, освободени от идеологически предразсъдъци, можехме да постигнем много повече. Само че идеологическата обремененост е пречка за същинските разисквания. Тогава щяхте да чуете от мене онова, което го казах и при обсъждането на Съвета на ректорите. Приех безусловно идеята да търсят реализиране на тези процедури. Приех идеята, че ВАК може да бъде преодолян, закрит. И тогава казах – и ще го повторя пак: премахването на ВАК, децентрализирането на процедурите, за да не доведе до девалвация на научните степени и звания, сега длъжности и степени, можеше да се намерят далеч по-адекватни механизми да се съхрани общественият интерес.
Аз знам колко е деликатно в закон да се разпишат единни държавни изисквания за отделните научни направления. Невъзможно е – признавам. И никога не съм имал идея непременно да бъдат разписани конкретни процедури за конкретни научни направления.
И все пак можехме да изпълним с ново съдържание акредитацията, там да пипнем нещата. Как? Ами то и сега не е уреден въпросът за акредитирането на висшите училища и на научните организации, с оглед правото им да избират доценти и професори. За докторите е уредено – през НАОА.
Ето, това се смята, че не е достатъчно уредено. Тогава щеше да стане ясно кои висши училища могат, кои, ако не могат, при какви условия биха могли да придобият това право. А не сега с някои преходни разпоредби служебно да елиминираме някои.
Аз също се изказах много критично колежите да могат да избират доценти и професори, след като не са придобили правото да избират дори доктори. Звучи логично. Но защо го правите непременно чрез преходна разпоредба чрез закона? Не, няма да покрият критериите. Ще ги отсее НАОА, а не законът. И тогава вече законът наистина става модерен, а не ретрограден.
Аз застъпвам разбирането и съм готов да се включа в сериозен разговор за правната обвивка на това, което ще кажа. Най-добрата регулация е саморегулацията. Тоест отсъствието на закон много често се явява по-добра регулация и от най-подробно разписания закон. Регулативните ресурси на вътрешните правила, на етичните кодекси, на традицията, ако щете, са огромни. В редица страни те работят. България не е страна второ качество, за да не сработят в България. Могат да сработят, могат. Убеден съм, че могат. Дори споделям с вас умерения си оптимизъм, че могат да сработят.
Какво е необходимо? Нещо много малко. Предвижда се система за акредитиране на правото на доценти и професори от страна на висшите училища от НАОА. Това вече се смята за някакъв ориентир на базата на екзистенц минимума критерии. Нали акредитирате правото им да избират докторанти? Как става? Става точно с определена система от критерии. И за подготовка. А после вие преценявате кои от подготвените стават или не.
Слава богу, че този закон ще преодолее този дори не дуализъм, а три институции да имат отношение към избирането на докторите – една организация обучава, втора акредитира, трета пък го избира.
Можеха да се направят много неща. можеше наистина да се стигне до една децентрализирана система, при която обаче акредитираните научни организации и висши училища да имат задълженията за един екзистенц минимум и конкуренцията между тях вече да бъде по посока на надграждането на този екзистенц минимум, за да звучи различно „професор в софийския университет” от „професор в N-ския университет”. Този закон няма да реши тези проблеми.
Аз завършвам с това. Дори няма да хабя повече енергия да говоря за другите.
Член 30 и чл. 31 са не просто ретроградни, те се намират в абсолютен дисонанс с общата философия на закона. И какво стои зад този мерак непременно да има такъв свръхконтрол? Убива се модерността, пренася се в жертва на нещо много по-ретроградно от досега съществуващата система.
Имам обяснения за себе си. На този етап ще си ги спестя. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Местан.
Колеги, аз отново ще си позволя да призова всички участници в дискусията да съблюдаваме указа на президента и оспорените от него текстове. Член 31, на който Вие се позовахте, просто не е оспорен от президента, а за чл. 30, който Вие цитирахте, президентът в мотивите си дословно твърди точно обратното, като казва, че липсата на ефективен контрол върху процедурите за даване на научни степени и за заемане на длъжности и допускане на такъв само въз основа на жалба е освобождаване на държавата от конституционното й задължение за контрол. Това, което Вие казвате, че е мракобеснически контрол на министъра на образованието, президентът в противоположна насока излага своите мотиви, че ние сме освободили държавата от задължение за контрол върху.....
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, да Ви улесня. Въобще не съм говорител на президента и нищо не ме задължава да споделям мотивите. За мене е важно, че е формално упражнено вето върху този член. Аз разгърнах своите собствени убеждения по тази тема и те не са съзвучни с мотивите на президента – прав сте.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Точно позоваването на текст от конституцията на господин президента – чл. 53, ал. 6, в контекста на чл. 30, че държавата насърчава образование и създава и финансира училища, подпомага способни ученици и т.н.
Във второто изречение казва, че тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища. Държавата по смисъла на Закона за висшето образование и държавната политика се осъществява от министъра на образованието.
Това бяха части от дебатите на второ четене. Аз уважавам становища и това е смисълът на дискусията днес.
Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз ще си позволя в началото, господин председател, да кажа следното. Все пак това, че водите заседанието, не означава, че след всяко изказване трябва да правите някакви коментари.
Вярно е, че комисията би трябвало да работи по-делово.
Още повече, аз не съм привърженик на дългата дискусия по указа на президента. Тъй като, четейки указа, почти всички аргументи, казани там, са неща, казвани и в тази зала, и в пленарната зала. И едва ли за времето, изтекло от приемането на закона на второ четене, много от становищата на колегите са се променили.
Аз затова ще си позволя само да припомня част от аргументите, които са в подкрепа на това, че този закон е необходим, но той може да бъде по-добър и трябва да се направи нещо, за да сработи, защото в този вид според мене не може да сработи.
Първо, наистина липсата на ясни национални критерии точно по развитието на академичния състав, което е заглавието на закона. Стана дума вече тук.
Второ, липсата на гаранции за обективност на журитата. Няма го в този закон. И колегите си спомнят, как в тази зала в друга точка от дневния ред съвсем неочаквано в последния момент, преди внасяне на второ четене идеята за жребий отпадна.
Трето, говореше се вече тук за концентрацията на власт и контрол точно в едно лице и то политическо.
Четвърто, липсата на възможности за служебна защита. Понеже сме го развивали подробно, аз не виждам смисъл да се връщам.
Пето, прехвърлянето на регулации на ниво правилници, които би трябвало да са в закона.
Затова аз просто си позволявам да направя един апел към колегите – да не правим на инат и да не ставаме отново за срам в научните среди. Нищо не пречи да се опитаме да подобрим отделни текстове при така нареченото трето четене и да вървим към трето четене, а да не отхвърляме априори ветото.
В общи линии с това ще завърша. Само още едно изречение.
Аз уважавам самочувствието на господин министъра и той има право на него. Сигурно не е моя работа да оценявам и да давам етикети дали от мотивите на президента звучи пристрастност и емоционалност или непознаване на темата. Ако това е вярно, това означава, че пристрастни и емоционални и не познават темата колегите от Българската академия на науките, от Федерацията на университетските синдикати, Съюза на учените в България, респективно акад. Съботинов, член-кор. Дамян Дамянов. Понеже становищата съвпадат, това означава, че те не познават темата. Мога да изреждам още.
Така че без да даваме някакви етикети, моят апел е е да се опитаме да работим, колкото и да не ни се работи повече по този закон. Все пак затова са ни избрали хората. Отколкото на инат да се вдигнем и да кажем: Да си гледа работата президентът! Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Николов.
Колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председателю. Аз ще бъда съвсем кратък.
Според мене са очевидни две неща. Първо, че експертите на президента наистина са вникнали много дълбоко в текстовете и изключително, бих казал, прекалено подробно са представили исканията си в този указ.
Въпреки че според мене има текстове, които противоречат помежду си. Например текстовете, свързани с ролята на съда при научните степени и длъжности. На едно място се смята, че съдът трябва да има някаква роля, на друго място – не и т.н.
Второто, което искам да кажа, е, че този законопроект не се обсъждаше или не беше осигурено достатъчно време на научната общност да дискутира подробно отделните текстове на закона. Тоест научната общност не участва ефективно в подготовката на този законопроект. Вероятно трябваше достатъчно много време и достатъчно много дискусии и срещи, за да изчистим онези неща, които сега се повдигат отново в дебата.
Има, разбира се, различни причини. Всички, които присъстват тук, знаят, че са правени много опити за нов закон и за ремонт на стария закон по отношение на научните степени и звания, както наричахме едно време. Но всичките тези опити са били неуспешни.
Аз имам обяснение на този факт. Защото обикновено научните работници – така е устроено мисленето им, че се съмняват във всичко и много трудно стигат до консенсус по отношение на определени проблеми и тяхното мислене е изключително динамично – днес могат да мислят по един начин, утре - по друг и т.н.
Но, както и да е. Очевидно днешното обсъждане показва, че има нужда от нова, допълнителна дискусия по законопроекта. Указът на президента ни дава тази възможност и ние трябва да осигурим тази възможност. И естествено, там, където е необходимо, да направим съответните корекции.
Въпреки че по темата за държавните изисквания – това е моето мнение – ако трябва да развием една научна дискусия, нещата не са толкова елементарни. Защото науката не се побира в тесните рамки на едно национално ограничение. Няма германски, френски, английски професори, има професори от Оксфорд, професори от Кеймбридж и т.н., и т.н. Ако ние до такава степен увеличим регулаторните механизми под формата на държавно регулиране, ще ограничим конкуренцията между отделните висши учебни заведения, ще ограничим вариациите, различията по отношение готовността на отделните научни работници да решават проблеми. Тоест не можем да направим всички еднакви и няма как да станат еднакви. Та нали точно различията между различните висши учебни заведения привличат ресурс. Студентите предпочитат един университет пред друг, включително и поради това до каква степен неговите преподаватели са подготвени да дадат своите знания на съответните студенти.
Така че наистина трябва да бъдем модерни, както казва господин Местан, трябва да бъдем изключително внимателни, когато дефинираме тези изисквания.
Вярно е, че ролята на ректорите при сегашния текст е изключително голяма и отговорността е изключително голяма. Защото всяка грешка и всяко подценяване на тези изисквания води до риск съответен университет да загуби, и то много, по отношение на своя авторитет, по отношение на възможностите да набира студенти и по отношение изобщо на възможностите да съществува в научните среди, в системата на висшето образование и в системата на научното творчество.
Така че ние трябва да дадем един шанс да се включат допълнително научните среди по отношение точно на онези точки, които президентът атакува в този указ. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов.
Давам думата на проф. Веселинов.
ПРОФ. КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, колеги! Аз съм дал едно относително обширно становище. Надявам се, че е стигнало до вас, защото позакъснях със срока, малко късно дойде искането. Няма да ви го чета. Искам само по няколко пункта да кажа няколко думи.
Ако трябва да обобщя това, което тук чух, бих казал, че моето виждане за законопроекта в значителна степен е по-близко до това на господин Местан, отколкото до това на президента.
Вие, господин председател, отбелязахте, че президентът всъщност счита, че малко е контролът в чл. 30. Моето становище за това, както казах, е по-близко до това на господин Местан. На мене ми се струва повече от достатъчен, това съм написал и в становището си. Държавата и сега контролира прекалено, даже с политически орган сега контролира.
Аз имах определено мнение по мотивите на президента, но поисках становище и от моите юристи. И се оказа, че то се покрива с моето. Няма противоречие с Конституцията относно прогласеното от президента изискване или задължение държавата да упражнява контрол. Тя упражнява ужасно много контрол при нас към момента. А не е редно държавата да упражнява контрол при подбора на кадрите. В нивото висше училище и научна организация държавата няма органи, които да упражнят действен, качествен контрол там. Той трябва да бъде на ниво институция, а не на ниво политически орган. Защото държавата се представя от политически орган.
Така че не считам, че тук има нарушение на Конституцията.
За държавните изисквания, понеже няколко пъти бяха коментирани, не звучи сериозно да се напишат по науки държавни изисквания, защото с тях не може да се обхване многообразието на различните науки, качествата на различните кандидати, намеренията на различните научни организации да назначат някого.
Бих ви дал един конкретен пример, защото преди три дни бяха на посещение в Техническия университет шеф-дизайнерът на „Мерцедес” и предшественика му, старши член на управителния съвет. Двамата нямат много публикации, да не говоря, че нямат цитати. А от тази категория хора има на пръстите на едната ръка в света.
Редно ли е аз да не мога да назнача такъв човек за професор? По досегашния закон – изключено. И по този няма да е лесно.
Ние с господин Илчев имахме апел в тази насока да ни се дадат такива възможности. Редно ли е да не мога да назнача конструктора на 800-метровата кула в Дубай за професор в Техническия университет, тъй като той няма достатъчно цитати? Моите професори не могат да направят такава кула.
Така че ми се струва, че всъщност с този закон трябва да постигнем две неща – децентрализация, от една страна, което струва ми се, че се постига, и демитологизация на понятието „професор”. Това не е катерене по стълбицата. „Професор” е висша категория преподавател във висше училище. Това е „професор”. И висшето училище преценява от какъв преподавател има нужда. Така е нормалният подход по света. Не някой вместо него да преценява и да казва, както президентът примерно е написал, че не иска.
Последното, което бих искал да отбележа, понеже беше спомената тематиката „жребий”. Аз апелирах и тук, и в частни дискусии против въвеждането на жребий от листи. Дадох даже и на господин Стоичков конкретния пример - ако имате представена дисертация по търговско право и чрез жребий избирате рецензентите и членовете на журито, ще се окаже за ваше нещастие, че изкачат само наказателни юристи. А науката е една там. Това е сериозната опасност при жребия.
Сега много рядко се атакуват изборите на рецензенти в съвети и никога не се атакуват съставите на съветите, назначени от ВАК незаконно – в противоречие на действащия закон.
Така че малко се изненадвам от тези дискусии, които отиват в една такава за мене странна посока. Затова бих казал, без съмнение законът си има недостатъци. Аз съм писал и на някои места, че мисля, че президентът има основание за бележки. Но за съжаление това не е в основните пунктове, а в украсата, в подробностите, на две-три места. Не виждам състоятелност в повечето от основните му забележки, защото те не ни водят в посоката, за която аз казах – децентрализация на изборите, на даването на научни длъжности и на научни степени и демитологизация на това понятие „професор”. Това не е върхът на една кариера – още веднъж го казвам, това е началото на една академична кариера. Професор се става по възможност навсякъде преди 45 години, за да има време за 20-годишна кариера като професор. Това, което се оценява, не е толкова броят публикации и цитати, постижения, а доколко обещаващ е кандидатът да направи публикации, които ще бъдат цитирани, да изгради школа, да изгради лаборатории, да обучи нови учени.
Така че като цяло аз мисля, че законът би трябвало да бъде приет. Могат да се направят някои корекции в него и след като бъде експлоатиран година-две, може да се премине към евентуални корекции, при което да се отчете къде той не е действал така, както сме очаквали, или в неудобна посока. Не може всичко да се реши с първия вариант на един такъв документ, разбира се. Затова мисля, че е по-добре да го приемем, отколкото да го върнем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Веселинов.
Академик Попов, заповядайте.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Може би си спомняте, че преди първото четене на законопроекта аз представих тук становище на БАН, което в общи линии беше положително и подкрепяше законопроекта. Между другото, тогава направих някои предложения, които имахме уверение, че ще бъдат приети.
Оказа се обаче, че във варианта, в който вече законът беше приет, имаше неща, които не бяха променени, а имаше неща, в които не бяха отчетени нашите предложения. Имам предвид по-конкретно нашето предложение за някакви общи критерии. Нямам предвид конкретни, общи принципни критерии при даване на научни степени и длъжности. Между другото, ние подкрепяме идеята да говорим за длъжности, а не за звания.
Говорихме тогава и за запазване на научната степен „доктор на науките” като условие за придобиване на научната длъжност „професор”.
Предвиждаше се нехабилитираното звание „асистент” да се дава само след конкурс. В приемния закон обаче забелязвам, че се въвеждат две звания – именно „асистент” и „главен асистент”, при което само второто се присъжда след конкурс.
В първия вариант се предвиждаше и една междинна контролна функция, наречена контролна комисия, която впоследствие отпадна.
Това са причини, поради които за съжаление нашето мнение, нашето виждане върху проекта и закона, приет вече, в известен смисъл се различава. Тоест положителното ни отношение към проекта не мога изцяло да го потвърдя днес след приемането на закона.
Колкото до мотивите на президента за връщане за ново обсъждане на този закон, в по-голямата си част тези мотиви съвпадат с виждания, които има Българската академия на науките.
Да кажа нещо по-конкретно вече. По отношение на контролната комисия аз споменах. Тя съществуваше в първия вариант и ми се струва, че беше един добър ход от една напълно централизирана система към система с доста по-голяма децентрализация.
По отношение на критериите. Също вече споменах, че ние не пледираме да има конкретни критерии, но във всеки случай да има принципи, да има общи постановки, които да създават условия за създаване на критерии по отделните научни направления, по отделните висши училища и научни организации, които да създават един общ, правилен ход към решаване на въпроса за даването на научни степени и длъжности.
Спомена се тук за научната степен „доктор на науките”. нашето виждане е, че тази степен трябва да остане като условие, като изискване при кандидатстване за научната длъжност, съгласно новия закон, „професор”.
Тук мисля, че господин Лафчиев спомена за мартеничка на ревера. Действително може би така трябва да се разглежда в този момент. Но ние с това нещо не сме съгласни. Още повече, че защитата на една докторска дисертация създава впечатление за този, който ще кандидатства впоследствие за получаване на научната длъжност „професор”.
Публичността при защитата и т.н. е нещо много съществено. Разбира се, предполагам, че вносителите на закона ще кажат: да, тя съществува и в момента тази публичност. Но като че ли публичността съществува само за образователната и научна степен „доктор”. Публична защита на дисертация за получаване на научната степен „доктор на науките” няма.
По отношение на образователната и научна степен „доктор”. Все още действа законът, приет през 1995 година, Законът за висшето образование, съгласно който това е образователна и научна степен. Съгласете се, че създаваме като условие за получаване на звания „асистент”, „доцент” и най-вече „професор”, една образователна степен, защото тя в основата си е точно образователна, тъй като със защитата на дисертацията за тази степен се завършва висшето образование, използването на това условие – наличието на защитена дисертация за образователната и научна степен за толкова сериозно звание като „професор” ми се струва, че не е достатъчно.
За да завърша със степента „доктор”. В закона, който е приет, абсолютно неясно за мене още в чл. 2, ал. 2 се казва, че
„Научните степени са:
1. „Доктор” (научно образователна степен)”.
Не мога да разбера това грешка ли е, но за мене това е един абсурд. Първо, степента не може да бъде първо научна, а след това образователна. Тя е точно такава, каквато е предвидена в Закона за висшето образование, приет през 1995 година, тоест образователна и научна. Тази комбинация „научно образователна” за мене е непонятна. Още повече, че в целия закон се говори за научна степен „доктор”. Не мога да се съглася с това.
По отношение назначаването на журитата. Действително се създават предпоставки за съмнение. Казвам – за съмнение, че тук могат да се намесят – знаете за може би малко силния израз „корупционни практики”, но такива възможности поначало би могло да се предполага, че ще бъдат възможни. Назначаването на жури от така наречената национална листа на членовете на журитата и арбитрите само със заповед на един човек не е много сериозно, не е много антикорупционно, извинявайте за израза.
Първо, не е ясно как се съставя тази национална листа на членовете на журитата и на арбитрите. Няма никакви критерии кой може да влезе в тази листа, как ще бъде включен съответен учен в листата.
Толкова по отношение на журитата.
Бих желал да се върна на предлаганата възможност асистент да се става без конкурс. Знаете, колеги, асистент е една изключително уважавана длъжност. Искам само да ви припомня, че асистентът на Айнщайн – българинът Зайков, е човекът, който до голяма степен е оформил теорията на относителността, която ние познаваме, която учените днес познават. Айнщайн е бил наистина велик учен, но за съжаление много слаб оратор и човек, който трудно е боравел с писмени материали. Българинът Зайков е човекът, който е оформил всичко това. А той е бил асистент. Е, ще кажете, тогава не е имало главен асистент, той сигурно щеше да бъде главен асистент. Но както и да е, не би трябвало да подценяваме това звание, като даваме възможност той да бъде назначаван.
По отношение на Правилника за прилагане на закона. Тук вече се спомена, че би било редно правилникът и законът да вървят заедно, за да може да преценяваме това, което липсва в закона, доколко е отразено в правилника.
Има и още нещо, свързано с правилниците. Става дума за това, че трябва да има правилници на отделните висши училища и научните организации. Но поради разликата в съществуващото ниво на тези институции правилниците могат да бъдат с доста различни по критерии изисквания и това в никакъв случай няма да създаде условия за някакви по-високи общи изисквания.
С това завършвам. И пак казвам – отношението на Българската академия на науките към закона и към усилията, които бяха положени в министерството и специално от господин министъра, е положително. Но бихме желали наистина да имаме отговор на тези въпроси, които поставихме.
Между другото, господин председател, по повод на Вашата забележка, това са неща, които в повечето случаи съвпадат с мотивите на президента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, акад. Попов. Аз бележки не съм правил.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Имам предвид забележката, че би трябвало да се ориентираме към разглеждане на указа на президента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз си признавам, че съм човекът, говорил най-много по този закон, поради което ще се опитам да бъда много кратка, без да повтарям заявени тези. Още повече, че си признавам, че аз много добросъвестно съм участвала на всичките заседания на комисията с желанието част от тези забележки тук да не бъдат обект на вето.
Ще го подкрепя и в това няма никакво въодушевление. Казвам го, защото си мисля, че когато инвестираш толкова много емоции в един закон, би трябвало той най-малкото да сработи, без да коментираме ефекта.
И тъй като колегата Местан изчерпи от сърце една моя любима тема – темата за контрола, аз въобще няма да я повтарям. Но искам да кажа няколко неща, които няма как да бъдат прескочени, господин министър. И вероятно ще поискам Вашия коментар по тях, тъй като те са част от ветото, което президентът е наложил.
Аз не коментирам необходимостта част от отговорите на заложените тук текстове на президента да бъдат оправдавани със записи в сега действащия все още Закон за научните степени и научните звания. Няма особен чар в това да твърдиш, че променяш един закон, защото правиш действително един по-модерен, по-различен закон и да твърдиш, че след като в стария закон текстът е бил такъв, примерно за съдебния контрол върху процедурите, то трябва да стане практика, защото такава традиция се е създала. Не намирам тази традиция за най-полезната, така че можем да си спестим тая договорка.
Но искам да кажа още нещо, без да репликирам проф. Веселинов. Аз продължавам четвърти месец да питам едно. Ако министърът, както е записът в закона, контролира изпълнението на единните държавни изисквания, моля някой да ми каже какво контролира министърът. Ако това е текстът в Конституцията и това е тезата на президента, която аз, между другото, споделям, кажете ми най-сетне какво се включва в понятието „единни държавни изисквания”, тоест какво изисква държавата и какво контролира министърът, освен процедурите, по които няма да повтарям разсъжденията.
Второ. По отношение на коментарите за това какво представлява академичната длъжност и какво представлява основният трудов договор. Записът в закона действително е този – академичната длъжност се заема само при условията на основен трудов договор. Легалното определение на това какво означава „основен трудов договор” ние сме направили в Закона за висшето образование, който е действащ. И там сме записали, че това е трудов договор, сключен при условията на чл. 67 от Кодекса на труда. Ако това е така, ние ще се върнем към един стар коментар – може ли в едно висше училище при някакви условия в рамките на друг трудов договор или на друг договор въобще да преподава някой друг, който би бил примерно професор в друго училище? И само правилникът ли решава това? И само при основен трудов договор ние гарантираме развитието.
Нека да го уточним този проблем. Ако бъде чакано той да бъде уреден в някакъв нов Закон за висшето образование, вие ще ме върнете към старата ни теза, че двата закона най-малкото би трябвало да бъдат гледани заедно.
Между другото, ако ти си професор или доцент само дотогава, докато заемаш академична длъжност, това е логиката. Аз ви уведомявам, че нито Пернишкият университет може да бъде създаден, нито Пазарджишки, нито Биримирски. Защото в момента, в който напуснеш академичната си длъжност, ти ставаш волен, свободен доктор.
Като как точно ще създадете – тук е проф. Панайотов – състав от хабилитирани, колкото и да не е изчистено в момента определението „хабилитирани личности”, които да създават ново висше училище? Няма как да стане това. Те са професори, доценти, главни асистенти само дотогава, докато заемат академичната си длъжност. Като напуснат Софийския университет, за да отидат в Пернишкия, те са никой.
И логиката е да питам тези мъже, които са новият състав на Пернишкия университет, защо са тук. Аз затова щях да питам защо точка 1 преди ветото е точно за Пернишкия университет. Добро чувство към идеята да инвестираш в наука и в образование. Ако ние този проблем не го уредим, съжалявам, ние правим конюнктурен закон за половин година.
И третият проблем, който ми се ще да коментирам, защото той е важен. Не че не е коментиран, но аз продължавам да искам обяснение за логиката, която е част от ветото на президента – за формирането на националната листа на членовете на журита и на арбитри.
Не може с отделен правилник да уредиш логика, по която градиш един орган, комуто вменяваш определени, важни същностни функции в този закон. Ако тя включва хабилитирани лица – такъв е текстът, питам: Защо, след като те ще бъдат предложени от мястото, където се намира това висше училище и научна организация, те ще предлагат своите хора, неясно по какви критерии, може би по квоти, по бройки, но все пак добре е да го уредим. Какво различно от това, което могат да предложат висшите училища и научните организации, ще предлага министерството и НАОА? Нищо лично. Откъде ще вземете другите такива лица, които заемат академични длъжности само и единствено във висшите училища и в научните организации? Защо не си ги предлагат само те? Защо не приехме тезата, че всички, които са влезли в регистъра и желаят?
Аз днес слушах внимателно интервюто на министър Игнатов по Нова телевизия, не твърдя, че се опитвам да гледам всичко. Аз разбирам логиката му, но тя е част от дебрите, които мене ме тревожат. Вие твърдите, че на вас не ви трябва жури, тоест на никого не трябва жури, формирано чрез жребий, защото въпрос на престиж е в това жури да има известни имена. След като тази листа по презумпция ще включва имена и именца, извинявайте, защо не говорим за това, че ние все пак трябва да турим някакъв ред на признаваме на тези длъжности, които да им дават стабилност не само в българското висше училище, но и навън?
Без да се връщам към текстовете, вече коментирани тук, искам да кажа следното и да го кажа честно. Твърде много енергия и емоции изхабихме тук. Искам да кажа нещо на министър Игнатов честно. Реформата е важно дело. Но аз продължавам да твърдя ,че тя е колективно усилие. Няма нито особен чар, нито особен престиж, спечелен от това, че някой ще наложи една теза върху хора, които не вярват на ефективността на този закон. Ако 1500 броя са откритите процедури, които трябва да бъдат завършени, аз продължавам да твърдя, че във времето, което законът е дал, това няма да се случи. И то на хора, на които ние казваме, че облекчаваме възможността за академично развитие. Вярвайте ми, това са хора, които не вярват, че този закон ги прави престижни.
Може би има смисъл в това да демитологизираме понятието „професор”. Но хайде да се опитаме да не го профанизираме. Защото в края на краищата след няколко седмици щастливи, и усмихнати, дано не лицемерни, ние ще станем една група, стояща пред паметника на Кирил и Методий, и ще казваме: Честит празник и на вас! След като вече тотално сме демитологизирали хората, които носят науката и престижа на България. Извинявайте.
Така че и аз имам право на емоция, както има право на емоции президентът. И няма нужда той да бъде незнаещ и непознаващ материята, след като е казал, че този закон има проблеми. И ако ние сме ги видели, че те са същински проблеми, които пречат законът да сработи, дайте да го върнем в комисията и да се опитаме да го доработим. Иначе другото е политически инат. Сигурно и в него има чар, сигурно и в него има някаква политическа стабилност. Но това не решава проблема.
Така че аз си давам сметка, че ние имаме като комисия много работи. Чух, че днес министър Игнатов е казал, че следващият закон, който ще гледаме, е за промяна в закона за БАН. Сигурно и там ще вървят сериозни реформи с нееднозначен коментар. Но от това, извинявайте, нивото и качеството на това, което ние сме призвани да гарантираме, а вие сте задължени да направите, не става по-сериозно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Богданова. Колега Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Аз ще взема повод от две неща, казани от колегите преди мене, за да вляза в темата и обещавам да бъда кратък.
Първо, колегата Имамов каза, че било кратко времето за обсъждането на текста. Аз искам да го уверя, че такива текстове се обсъждат много години вече, в това число и в научната общност многократно, най-различни текстове, в това число на кръгли маси, в това число на дискусии в тази зала с присъствието на професори, поканени за целта от големи европейски държави и т.н., и т.н. Тоест време имаше много, прекалено много. Казвам го с упрек към самия себе си като част от това време.
Второ, към господин ректора на Техническия университет, когото дълбоко уважавам. По двете задачи, които казахте за закона, първата, че изпълнява за децентрализацията – аз съм „за” и затова съм против ветото.
И второ, искам да ви кажа, че като човек, който има опит в правенето на закони, законите не могат да демитологизират каквото и да било. Тази демитологизация госпожа Богданова я ползва преди малко в обратната посока на тази, която Вие споменахте.
И да отида на нещо, което всички знаем и което днес пак виждаме – тази тема винаги ще бъде дискусионна. По тази тема никога няма да бъде постигнато съгласие. Всяко говорене за съгласие е своеобразно лицемерие. Можеш да го правиш, когато си в опозиция, можеш да го правиш, когато управляваш. Няма значение. Аз лично съм попадал и в двете качества и съм се стремял никога да не бъда лицемерен.
Що се отнася до контрола, да се изкажа по същината на ветото. Аз съм за контрола, защото смятам, че един от основните упреци към българското Народно събрание, към българската изпълнителна власт е, че не упражняват достатъчен контрол, че в страната са се разпасали – извинете за израза, разюздано е положението, има хаос и т.н.
Дали това е вярно или не е вярно, може би е въпрос на мит. Но искането към хората, които отиват на избори, които застават в залите, дават обещания и след това стават депутати, да бъдат така любезни тези, които се съгласяват в пълните зали, да си спазват после обещанията. Мнозина са казвали такива думи пред хората: няма да допуснем повече университети, няма да се случва това повече.
Няма го колегата Местан, но ще ви го кажа на вас. Как е приет Законът за висшето образование? – В навечерието на Коледа. Как се приеха 30 университета с едно натискане на копчето в Народното събрание? – В навечерието на Коледа. Кога беше приет бюджетът за 1996 година? – На Разпети петък през нощта.
Българският парламент е правел различни неща по данните на българската хронология. Това не е интересно. Интересно е има ли воля да се упражни контрол.
Тук колегията в тази комисия събра в себе си воля и каза: по процедурите ще има контрол, ще го дадем на две институции – едната е министърът, другата е Агенцията за оценяване и акредитация. Аз съм „за” и затова съм против ветото.
За единните държавни изисквания. Изцяло подкрепям мнението, че за да се влезе през наука в закон и от закон да се влезе в наука е непосилна задача. Ще дам пример. В България има закон от 1999 година за учебния план, тоест държавните изисквания в средното образование. Тук, в тази зала министри на образованието в периода от 1990 до 1998 година даваха мнението си и след това в Зала 1 на Софийския университет при ректора на Софийския университет тогава имаше повторно обсъждане може ли в Закона за учебния план да се изпишат предметите, наименованията и т.н., тоест изискванията. Всички до един, без никакво изключение казаха: Абсурд. Недейте, това е работа за наредба, то ще се променя, може ли да се сменя един закон непрекъснато – не може, естествено е да бъде устойчив и т.н.
Така че тези въпроси са решени във времето и са решени по начин, по който е имало съгласие. Защото искам да отбележа нещо, което е свързано пак с ветото и с грешката на господин президента. Защото според мене той е допуснал грешка.
Приемственост, стабилност в образователната политика може да се гарантира тогава, когато се наследяват политики и се продължават политики. Иначе не може. Иначе не става. Господин министър Игнатов е наследил купища въпроси, някои от които решени до средата, други нерешени, трети решени почти към края си. И той върви по този път. Тук от предшественика му госпожа Фандъкова чухме програмата и всички я приехме. Той върви по нея.
Така че от тази гледна точка законът, който обсъждаме, е добър, той ще свърши своята работа според мене и като всеки друг закон ще има в годините своите промени. Аз моля, господин председателю, моят глас да е „за” закона, против ветото на президента. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Методиев.
Има думата проф. Дамянов.
ПРОФ. ДАМЯН ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Бих казал, че господин Методиев ми дава два акцента, които предвиждах да употребя в изказването си. И ще кажа, че от доста години участвам в дискусия по този закон и неговите вариации. Още преди повече от 10 години господин Панев, тогава председател на парламентарната комисия, ми беше казал: Проф. Дамянов, организирайте дискусия, много е хубаво колегите да се изкажат, но ние ще направим това, което ние сме решили.
Възприемам това, че народното представителство е оторизирано да приеме закона така, както иска, така, както реши, че е правилно. Нашата задача е да критикуваме. Дай Боже, тази критика да се възприема като желание да се получава нещо по-добро, а не да предизвиква характерния за българина синдром „Он че ми каже! Аз ще си направя това, което си искам”.
В този смисъл институцията, която представлявам – Съюзът на учените, винаги е била критична към законите, без да ги отхвърля. Така сме се опитали да направим и сега. За пореден път отправяме критични бележки в различни аспекти с желанието нещата да станат по-добри. Те ще станат такива, каквито ще се получат от закона.
Бих казал, че законът, като се приеме, мене не ме плаши. Той ще започне да действа и ще се получи това, което е писано. Бих посрещнал с доверие, което възлиза, ако мога да кажа, на 90-95 на сто доверие към научната общност, към колегите, че те ще съумеят да направят добро по този закон, приспособявайки се към наложените указания.
Така или иначе обаче практиката доказва, че българинът е достатъчно изобретателен, има такива и в нашите среди, и се страхувам, че добри вратички за заобикаляне на закона, за приплъзване по слабите му места, ще бъдат използвани. Ще има такива опити и те ще бъдат сигурно достатъчно показателни.
По тази причина вторият акцент, който подаде господин Методиев, и основна причина да се опитам да кажа няколко думи пред вас е фактът, че наистина изключително важно е да има елементи на контрол. Изключително важно е да има елементи на регулация. В това отношение българската държава системно, систематично се разтоварва. И като говоря за държава, разбирам държавно управление. В края на краищата ние говорим, че България е една демокрация. Но всички демокрации са система от правила. И то изключително строги. И в западните демокрации, дори когато вървиш по улиците, ти вървиш по правила. И не спазваш ли тези правила, било за угарки, било за плюнки, било за зелен или червен светофар, не те и питат, а ти налагат санкции. А ние протестираме срещу тези санкции.
В този смисъл много от забележките, които сме направили, са в повика: Дайте регулативни норми. Не строго ограничаващи правила, а регулативни норми.
Най-простият пример, който бих могъл да дам, е, че в края на краищата, влизайки в този закон, виждам наплив сега във всички университети да вървят процедури по всякакъв начин. Дали това говори за страх към новия закон или да се използват утвърдените навици на предишния, това не дискутирам. Но прощавайте, някъде пише ли колко хабилитирани лица са достатъчни за България? Ако няма такава регулативна норма, поне приблизителна, прощавайте, богати сме на примери.
По стечение на обстоятелствата преживяхме здравна реформа, подобна на тази – радикална, преди 10 години. Още тогава дискутирахме, че тази здравна реформа трябва да постигне оптимален брой на болниците в България 80, максимум 100. Те сега са 410. Къде е регулацията на държавата?
Може би ни е болна демокрацията, да кажа като лекар демократо-партиен. Прощавайте, но държавата не трябва да гледа безразлично към това. Трябва да има строги указания колко, защо, къде.
Във Франция, за да откриеш една аптека, тя трябва да бъде на определено отстояние от друга аптека. И не може да има една до друга аптека. Не може в един район да има десет аптеки, в съседния да има една и френското законодателство да разреши това. Просто не се случва. А ние гледаме сега с учудване 52-ия университет, който се ражда тук и казваме, аджеба, какви са правилата за университетите. Или те са като при болниците? И после ще се питаме защо болниците са 400.
Ами определете правила, отрежете ги. То е болезнено, но трябва да стане. И ще проявим разбиране.
За университетите. Ами за една София са достатъчни три университета. Народното представителство е това, което трябва да наложи правилата и да каже: така ще стане. Само че влизат локални интереси, депутатски интереси, може би министерски интереси, може би някакви други – и правилата не вървят. Прощавайте, това е, към което отправяме повик.
И се връщам към закона, за да не правя прекалено много лирични отклонения. Една от основните забележки при нас е за правилниците. Те трябва да подлежат на някакъв вид регулация. Разбирам, че всеки ректор ще напише прекрасен правилник. Само че ректорът на проф. Веселинов няма да се различава много от тук присъстващите ректори проф. Борисов и проф. Илчев, защото те са на ниво. Само че на друг университет, било то в Перник или в Бухово, сто на сто ще се различава. Тогава мене ме тревожи кой ще регулира тези правилници. И трябва да има някакви указания. И не може проф. Веселинов да прави доценти или професори с 20 или 30 публикации, а в съседния университет да ги правят с 5, съседният с нещо друго. Трябва да има някакъв вид регулация.
Това е нашият повик – че в този закон трябва да има някакъв вид регулация. Или да се покаже кой ще го регулира. Сега ни казвате, че ще го регулира министърът – той е налице, ще го регулира НАОА. Само че тези неща за НАОА още не са разписани. Липсва Законът за висшето образование.
Ако се получи нещо като тежка катастрофа в здравеопазването, то е, че първо се създаде Законът за лечебните заведения, който регулира болниците, и пет години след това се създаде основният закон – Законът за здравето. Между двата закона има остри противоречия, които досега пречат на здравната система. Дано и образователната система не се разболее. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Дамянов.
Колега Банковска, заповядайте.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председател. Аз изключително много ценя времето на всички колеги и ще бъда пределно кратка.
Но преди да започна по същността на мотивите на президента, искам да поздравя нашия председател господин Стоичков, който за пореден път осигури една изключително прозрачна среда, в която работи нашата комисия. Виждам, че тук присъстват неправителствени организации, уважавани ректори, Българската академия на науките, Националната агенция за оценяване и акредитация, журналисти. Това означава, че законът, който ние разглеждаме, действително се обсъжда на много широка обществена основа. И аз държа това в протокола да се запише. Чуха се много аргументи на различни заинтересовани страни.
И за да си спазя обещанието да бъда кратка, искам да ви кажа, че след като ние, колегите от ГЕРБ от Комисията по образованието се запознахме много внимателно с мотивите на президента, ще ви цитирам един текст, който за мене най-малкото буди недоумение. Той казва, че в чл. 13, ал. 1 е предвидено, че защита на дисертационен труд се осъществява пред жури от седем хабилитирани лица, при условията и по реда на чл. 9. В последната разпоредба обаче не са предвидени нито условия, нито ред, а само състав на жури при защита на дисертационен труд. Това е в мотивите на експертите, които са подготвили материала на президентството.
Аз обаче си мисля, че ако експертите бяха прочели ал. 2 на чл. 13 от Закона за развитие на академичния състав, тя гласи следното: „За защитата се прилагат съответно разпоредбите на чл. 10 и чл. 11. Трима от членовете на журито изготвят рецензии, а останалите – становища. Две от рецензиите са от професори и най-малко една рецензия от външно за висшето училище или научната организация лице”.
Има и други текстове и мотиви, които ни смущават, но ще ви ги спестя и няма да се спирам на тях. Ще кажа, че ние ще гласуваме за закона и против президентското вето. Ще кажа, че ние изцяло подкрепяме реформаторската политика на министър Игнатов. И ще кажа, че ние имаме политическа воля, след като този закон влезе в практиката, ако някои разпоредби не са достатъчно прецизирани и са недостатъчно добри, да ги променим. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Доц. Вълчева е заявила желание за изказване. Имате думата.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, колеги! Взимам думата, защото ние не дадохме писмено становище, независимо от писмото, което получихме. А не направихме това, защото нямахме какво друго да кажем от това, което до момента сме дали в писмен вид. И не видяхме смисъл да повторим нещо, което писмено сме предоставили в комисията.
Задължението на нашия синдикат е да се произнесе по Закона за развитие на академичния състав. Защото ние изключително активно сме работили, изключвам периода, когато със Съюза на учените сме работили в тази посока. От 2001 година нашето желание е да има такъв нов закон. Усилията, които са положени в тази насока, са от 2005 година.
Всичко това може да бъде видяно на нашата интернет-страница от 2005 година насам и в нашите бюлетини.
Затова искам още веднъж да подчертая важността на този законопроект, да подчертая, че академичната общност чака този законопроект да стане факт. И ако и сега отворите страницата на нашия синдикат, там ще видите поздравления и радост от това.
Искам да кажа още нещо. Признавам тук пред вас, че след като бях в пленарната зала и се прие на второ четене законът, аз седнах вечерта, извадих всички текстове и ги изпратих до цялата академична общност на нашия синдикат и на ректорите на висшите училища, на колегите от БАН. До момента нямаме нито едно възражение в тази посока.
Ние знаем за подмолните камъни в законопроекта. Пак ще повторя, че някои от текстовете, които сме ги дали, сега ги виждаме в текстовете на президента. Но знаем също, защото точно тук, в тази зала имаме уверението лично на председателя на комисията и лично на министъра, че във времето, дори още в рамките на тази година това, което не е работещо, ние ще го променим и ще го допълним.
Нека да си признаем, че Законът за висшето образование, който е приет през далечната 1995 година, е променян повече от 30 пъти. И през 2009 година го променихме. Няма да се спирам подробно на някои неща, които водят до такива промени.
Защо гледаме в такъв идеален вид на този закон? И въобще има ли закон, произлязъл от Народното събрание в такъв идеален вид, че да не се е променял и допълвал в годините? Няма такъв. И няма начин, както и тук преди мене се каза, да угодим с един закон на всички общности – на 9 научни области, на 52 научни направления и още на стотици научни специалности.
Така че в тази посока една публикация, която напише всеки един от нас и му стои на бюрото, я променя няколко пъти, камо ли един такъв закон, касаещ цяла една академична общност.
На второ място, това, което съм задължена да ви кажа, е по отношение на някои от постановките в указа на президента, с които и ние сме съгласни. Ако отворите последното писмо, с което ни възложихте, уважаеми народни представители, да направим ние от КНСБ, ще видите, че там сме дали тези промени.
Лично аз смятам – и това казах дори когато написах и изпратих закона на ректорите, - че може би юристите на Народното събрание ще променят някъде, защото има юридически неща, които няма да променят философията на закона, но някъде ще прецизират текстове.
За чл. 1 категорично нашите юристи казаха, че към текста „Този закон урежда обществените отношения” – добавката от нас е „свързани с придобиването на научната степен и академичните длъжности”. Тази добавка ние сме я дали. Виждаме, че и в президентската институция това е направено.
Още един ракурс ще си позволя и няма повече да утежнявам казаното от нас. Зад всяко наше предложение, уважаеми дами и господа, стои изследване на синдиката ни. Защото нашият синдикат – виждам тук становище на „Фумис” - не представлява хора в пенсионна възраст. Нашият синдикат представлява над 8000 работещи и млади хора, преподаватели преди всичко. Осемдесет и седем процента от нашия синдикат са от научнопреподавателския състав, само 17 процента са служители. Зад всяко наше предложение стои изследване.
Защо приехме да бъде на един основен трудов договор? Ние знаем, че това не накърнява правата на преподавателите. Те могат да избират да работят на колкото места искат. Но работодателят трябва да знае, че за тези дейности, които до момента вървяха с пътуващия научнопреподавателски състав, който и ние сме изследвали – и сега дори ще ви кажа няколко тревожни цифри – това трябва да се сложи като изискване в закона.
Нашите изследвания за пътуващия научнопреподавателски състав са от 1999 - 2000 година досега. Трябва да ви кажа, че варират от 5972 от началото на десетилетието, като към последната учебна година са 7904 души. Това са колеги, които работят на няколко основни трудови договора, които трудно могат да кажат, че качествено изпълняват своята дейност. А ние като синдикат ще кажем, че работят в лоши условия на труд. И затова категорично сме се произнесли в тази посока.
Мога да дам за всяко едно наше предложение такъв подробен анализ. Между впрочем, ние сме предоставили този анализ както на председателя на комисията, така и на министъра. Има цяла папка с данни кои сме в системата, как работим, как сме разпределени и какви потребности имаме.
В заключение ще кажа, че посоченото от всеки един, дал своите препоръки за подобряване на този закон, не е времето и мястото сега да се направи. Пак ще повторя, че академичната общност очаква този закон. Мястото на тези препоръки може би е в новия Закон за висше образование. И аз силно се надявам, че ние там ще коригираме и ще сложим всяка една от тези полезни препоръки на всички, в това число и на президента.
Защото, уважаеми народни представители, искам да ви припомня още едно условие, което да влезе в стенограмата. Тук, в тази зала всички вие изразихте желанието министърът, преди да внесе правилника в Министерския съвет, да гласуваме да го съгласува в комисията при една широка дискусия. Надявам се и ние да участваме, за да можем да видим как ще бъдат регулирани тези изисквания и дали те ще ни удовлетворят.
А иначе нека да кажа, че нашият синдикат вече дискутира и дебатира, подготвя предложения към НАОА за критерии за избор на националната листа и вече дори се дебатира проекта на правилници. Тъй като ние попадаме в един летен период и желанието – пак ще повторя – за този закон е голямо. Имаме нужда от него. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, доц. Вълчева.
Има думата проф. Денчев.
ПРОФ. СТОЯН ДЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! тук сме четирима ректори на университети – висши училища в България. Струва ми се, че имаме доста големи различия по определени проблеми. Но не искам да говоря от името на всичките.
Струва ми се също така, че може би сме единодушни по отношение нуждата от приемането на нов закон за растеж на академичния състав.
Господин Ивелин Николов преди малко каза, че тези неща са казвани, обсъждани и надали някои от съображенията, които са казани тогава, са се променили радикално. Не са се променили. Всеки един от нас, от вас, господа народни представители, е останал със своите убеждения и иска да ги наложи в сегашната дискусия. Това е ваше право да го направите. Наше право е също да изкажем своите съображения.
Преди да се съсредоточа върху само един от мотивите, с които президентът връща закона за ново разглеждане, бих искал да не се съглася с проф. Дамянов, че винаги и на всяка цена трябва да има регулация. Надали някой, проф. Дамянов, може да каже, че шофьорите в България трябва да бъдат 50 000 или че на младите хора, които искат да учат медицина, трябва да им кажем колко ще бъдат. Най-добрите ще отиват.
ПРОФ. ДАМЯН ДАМЯНОВ: Не съм казал винаги и за всичко.
ПРОФ. СТОЯН ДЕНЧЕВ: Аз не съм съгласен с тезата, че за хабилитираните лица трябва да има също таван. Да не стане, че това е мнение на научната общност в България.
Категорично съм съгласен с мнението на господин Методиев, че не липсата на време е много важно и че трябва да се съобразим с тази липса на време и сега да не бързаме. Време имаше достатъчно. И както самият той си призна като министър и то успешен министър – дори за себе си също искам да кажа като главен секретар на Министерския съвет и като народен представител – през мене са минали много неща, както и през повечето от вас. И ние не сме обърнали внимание на тези механизми, на тези технологии, които би трябвало да се приложат, за да имаме нов закон за научните степени и научните звания, както популярно се казва.
И сега приветствам идеята точно на вашата комисия и на състава на министерството да се предложи такъв законопроект, който може би ние или вие, или други, които са били преди нас, са нямали куража да го направят.
Що се отнася до мнението ми за законопроекта, аз казвам дефинитивно, че съм за този закон, който в качеството си на законопроект – затова казвам, че е законопроект, защото е върнат от президента. И аз харесвам тези от вас, които изказват ясно становище дали са „за” или „против” този закон.
В случая моето становище е за закона. Мисля, че той трябва да мине.
Бих направил само една забележка, ако е възможно сега да се прокара, господин министър или господин председателю. Това е чл. 5, ал. 3. Той се оспорва и от президента. Текстът казва така: „Условията и редът на придобитите в чужбина научни степени”. Ако е възможно в последното изречение вместо „и международни договори” – това е според мене техническа грешка - да се сложи „или”. Тъй като по този запис би трябвало да не признаваме дипломите на колеги, които са придобили научна степен в Съединените щати, защото, доколкото ми е известно, нямаме договор за признаване на научните степени със Съединените щати. Ако се сложи „или”, тогава нещата ще се оправят. Но може би това не е за второ четене, а само като техническа грешка, ако го възприемете.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Денчев.
Проф. Колев, заповядайте.
ПРОФ. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Твърдо съм за предложения законопроект и съм против ветото на президента. И ще се мотивирам защо.
Аз, за разлика от колежката Богданова, която е вложила емоции, съм вложил професионализъм и мисля, че активно участвах в изготвянето на този законопроект. Но нека да започна малко отначало.
Колеги, защо ние пропускаме момента, че този законопроект влезе при нас благодарение на активната позиция на министъра на образованието, младежта и науката. И за съжаление всичко това той го изнесе на гърба си. Ще бъда конкретен.
За законопроекта, който той внесе между първо и второ четене, цялата научна общност изрази своето становище. И реално новият законопроект е продукт на всички научни общности в България. И Българската академия на науките, и Съюзът на учените, и Съветът на ректорите, и висшите учебни училища, и синдикатите, и т.н. имат принос.
Колеги, реално ние променихме философията на закона над 70 процента. Така ли е, господин министър? И ние в момента тук обсъждаме дали този законопроект да продължи или не.
Колеги, как ще разберем младите учени. Виждам представител на младите учени тук и искам да кажа нещо за тях.
Имайте предвид, че един законопроект, докато не стане закон и докато не тръгне, ние не можем да разберем в един неработещ механизъм къде са слабите звена. Той трябва да работи минимум година, две или три. Знаете, че не е проблем с допълнителни промени да бъде преработен.
Но аз няма да бъда подробен по мотивите. Искам само да кажа следното. Колеги, млади учени, разберете ме, че този законопроект изцяло е във ваша полза. Искам да ви кажа: вие проблеми с този законопроект – говоря от асистент до хабилитиран – няма да имате. Тъй като старата система не казвам, че е била лоша, но беше по-тромава.
Така че мотивите, че младите кадри нямат възможност да се развиват – колеги, това не е правилно. Защото по този законопроект до 40 години имате възможност да станете и професори. Докато по стария законопроект знаете, че бяха нужни 55 – 60 години. И така нататък.
Относно контрола. Колеги, защо да си кривим душата? Какво значи контрол? Казваме, че министърът контролира при наличието на определен сигнал. И то контролира процедурни въпроси, тоест дали е изпълнена процедурата и има ли нарушения.
Веднага казвам по избора. Защо обвиняват ректорите? Какво значи ректорът? Процедурата тръгва от катедрата, факултетният съвет предлага, ректорът издава заповед, минава през жури и т.н. Всичко абсолютно подробно е разписано. Така че съм твърдо против ветото.
Ако има някои правни нарушения – не съм юрист, председателят ни е юрист, така или иначе някои от нещата от мотивите могат да залегнат в наредбата.
И последно, колеги, ще ви кажа къде ние допуснахме грешка. Аз му казах и на господин министъра на първото ни заседание. Голяма част в момента от напрежението нямаше да го има, ако бяхме приели първо Закона за висшето образование. Той е основополагащият закон. А това е надграждащият, допълнителният.
Така че съм твърдо против ветото и за закона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Колев.
Проф. Илчев, заповядайте.
ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Аз обикновено досега се изказвах пръв. Този път седях през цялото време и нека да си призная, че още от първа точка някак си се забавлявах.
Ние обсъждаме едно вето на президента с аргументи за първо четене. Повечето колеги се занимаваха със закона перзе, ако мога така да се изразя, а не с ветото. Тук ставаше въпрос за някои конкретни забележки. Някои от тези забележки са и чисто технически.
Спомням си, че още през месец септември миналата година бяха казал на доц. Игнатов, че каквото и да прави, няма да удовлетвори всички и в крайна сметка ще се вземе политическо решение. това е очевидно в една държава, която е парламентарна държава като нашата. Това е положението.
Радвам се, че през тези няколко месеца бяха направени доста промени, които промениха закона към по-добро. Аз винаги съм се колебал за този закон. Знаят повечето колеги, аз не съм такъв горещ привърженик като примерно проф. Веселинов и проф. Денчев.
От друга страна, като реалист си давам сметка, че при сегашните обстоятелства е трудно да се дири много по-добър закон, дотолкова доколкото всеки закон – между другото и ветото на президента много ясно показва, че се защитават определени съсловни интереси, определени съсловия. Така че ясно е, че идеален закон няма.
Аз не съм крил никога, колко години се познаваме с проф. Панайотов, май 35-36, никога не съм пестил критични забележки за работата на Агенцията. Но мисля, че аз бях този, който предлагаше контролът да премине към Агенцията, защото тя все пак според мене има възможността да го осъществи. Затова съм твърдо „за” повече контрол да има в Агенцията, доколкото тя по определение не е толкова свързана с политиката.
Бих искал все пак да защитя едно обругавано съсловие – ректорското съсловие. Преди пет дни, на 1 май в Панагюрище бях с проф. Лалов и с проф. Биолчев, все пак аз съм жив свидетел на неговия стаж като ректор. И попитах проф. Лалов: Някога да сте отхвърлили предложение на катедрата или на факултет? – Няма такъв случай!
И аз мога да ви гарантирам, че в Софийския университет няма случай да не е спазен принципът на академичната автономия и един ректор да си е позволил да отхвърли решение на научен съвет или на факултетен съвет. Просто няма такъв случай. Дайте да имаме малко по-голямо доверие в себе си. Това е, което исках да кажа.
Последно, аз бях всъщност против тромавите процедури. Сега се улесняват процедурите. Не зная доколко е за добро, защото действително аз имам сериозни съмнения, че ще се нароят - и то в определени висши училища.
Имайте предвид, че ние все пак сме едно от няколкото висши училища, не единственото в никакъв случай, със сравнително високи вътрешни критерии. В момента деканите на факултетите са обсадени от доценти между 55 и 63-годишна възраст, които напират по новия закон да стават професори. Аз им предложих: ще определим 25 на сто от работната заплата във вашия факултет за професори, 40 на сто – за доценти, останалото за асистенти. Те викат: А, не, ще ни убият! А кой ще излезе накрая лошият? Гарантирам ви – ето го лошият, седи тук пред вас. Той ще бъде лошият, който ще отказва, тъй като деканите няма да отказват. И това ще бъде във всички висши училища, за съжаление.
И последното, вече в рамките на шегата. Тъй като тук вече няма историк на новото време, Веско Методиев си тръгна, другите вече се занимават или с археология, или с много старо време. Тъй като съм се занимавал с парламентарната история на България от Освобождението до наши дни.... А, не, извинявам се, тук има докторант, така че успешен докторант седи сред нас. Занимавал съм се с парламентарната история на България. Гарантирам ви, че от Учредителното събрание досега, когато има едно твърдо парламентарно мнозинство, това мнозинство винаги може да гласува Квазимодо да бъде дубльор на Венера Милоска.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Илчев. Има ли други желаещи за изказване? Други становища, колеги?
Ако мога аз да направя кратко експозе на моята позиция, тъй като се припознавам като един от вносителите на отделни текстове, които са оспорени от президента.
Колеги, благодаря преди всичко на всички представители на академичната общност и на младите учени. Това според мене е добрата практика и добрият формат за обсъждане на проблеми, които възникват в законотворчеството. Безспорно указът на президента е проблем на законотворчеството. Но аз ще се обоснова по-нататък защо няма да подкрепя този указ.
Вече теоретично разсъждавам като юрист. Параграф 8 от закона не е оспорен от президента, заедно с още около двадесетина параграфа. Съвсем теоретично, ако не бяха оспорени толкова много текстове, тези параграфи щяха да влязат в сила, включително и § 8, с който се постановява закриване на ВАК в 8-месечен период от влизане на закона в сила.
Тук изказващите се като че ли не видяха голяма емоция в подкрепа на ВАК, с едно изключение на становищата, които съм получил, че все пак има и поддръжници на тази структура, която според тях заслужава да продължи да работи. В този смисъл аз съм далеч от мисълта, че ние сме създали перфектното юридическо творение и перфектния закон, който на сто процента ще удовлетвори всички нужди в академичното израстване на българските учени.
Но защо си мисля, че на този закон му е крайно време да влезе в сила. И напълно съм съгласен с преждеговорившите, които се изказаха, че най-добрият тест за закона е неговото прилагане. Разбира се, не е добър атестат за закона, ако се изменя и допълва през месец. Действително това вече е лоша юридическа техника. Макар че по друг повод беше казано: Докато умните се наумуват, други хора правят неща, които не са в контекста на това, което желаят и младите, и старите учени, ако мога така да кажа.
В мотивите на президента съм открил около 21 точки, с които се оспорват тези 23 разпоредби. Аз ще бъда максимално кратък.
Въпросът с единните държавни изисквания мисля, че в диалога с господин Местан и с репликата, която си позволих, го уточнихме. Беше зададен въпросът какво са това единни държавни изисквания и дали те няма да противоречат на закона, дали с правилника няма да се злоупотреби с волята на законодателя.
Ще напомня само, че и старият Закон за научните степени и звания имаше правилник за приложение и той е издаден два месеца след него. Тоест правилник за приложение на закон не е престъпление, не е лоша законодателна практика. Именно там е мястото да се детайлизират законодателните решения, в случая единните държавни изисквания. Ако те противоречат на принципите в чл. 1, ал. 2, има съдебен контрол за актовете на Министерския съвет.
Следващата точка от мотивите е за това, че решенията на арбитражен съвет се изключват от съдебен контрол, тъй като съдебният контрол върху административните актове е съществен елемент на правовата държава. Тук има основно неразбиране на факта, че арбитражният съвет не е административен орган. Арбитражният съвет, ако мога така да се изразя, е второ научно жури, излъчено от научната общност. Не са чиновници на заплата с ранг на държавни служители.
В това второ научно жури вече засегнатата страна има право да излъчи свой представител. Това, което искаха младите учени - да имат право още в първоначалното научно жури да излъчат свой представител. Но лично аз смятам – мисля, и комисията го прие, - че не би следвало кандидатът сам да си определя журито. Но ако не е съгласен с първото жури, да има шанс едно второ научно жури, подчертавам, а не административен орган да се постанови за втори път по същото.
Ще напомня, че сега действащият Закон за научните степени и научните звания в чл. 27а също изключва съдебния контрол от решението на Президиума на ВАК. Тогава президентът на Република България, който и да е бил след 1990 година, откакто имаме президент, би могъл да атакува тази разпоредба, която е всъщност в правния мир от 1981 година. Решенията на Президиума на ВАК по чл. 25, ал. 3 и чл. 27, ал. 3 са окончателни, не могат да се преразглеждат и не подлежат на съдебен контрол, при положение, че ВАК е действал като административен орган.
Ние казваме тук: Арбитражният съвет не издава административни актове. Ерго няма предмет на обжалване пред Административния съд. Фатални ли са правата и задълженията, които отнема Арбитражният съвет? – Не са фатални.
Научното жури, след като му се върне решението, може да издаде акт, несъобразен с решението на Арбитражния съвет. И този акт ще се потвърди със заповед на ректора. И тази заповед на ректора от общата разпоредба на Закона за висшето образование подлежи на съдебен контрол по Административно процесуалния кодекс. Тоест законни права и интереси не се отнемат фатално от Арбитражния съвет. Това всъщност налага приетата разпоредба решенията на Арбитражния съвет да не подлежат на съдебен контрол.
Даже това изречение да го нямаше, просто Върховният административен съд щеше да оставя без разглеждане жалби срещу решения на Арбитражния съвет, защото той не е административен орган. Аз съм съгласен – махаме това изречение, обаче ефектът остава същият.
Вървим по-нататък относно таксите с правилника на Арбитражния съвет. Тази разпоредба противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, която постановява, че основанията за такси може да се определят само със закон. Ами това е законът за академичния състав. Аз мисля, че закон прилагаме в момента.
Първо, тази тема е добре развита в становището на проф. Веселинов – дава пример за студентските такси. Няма да се спирам по-подробно на тези варианти. И таксите в Арбитражния съвет са свързани с направените разходи. Те не са държавни просто или пропорционални такси като съдебните такси – 4 процента за разглеждане на жалби.
Президентът казва, че липсва каквато и да е уредба относно начина на формиране на националната листа на членове на журита и арбитри създава предпоставка висшите училища да бъдат изключени при определянето й. Това просто не е вярно. Висшите училища са участници в определението на тази листа, заедно с НАОА, заедно с министъра на образованието, младежта и науката.
Директивата, на която се позовава президентът за професионалната квалификация, не касае научните степени и академичните длъжности. Просто не я касае.
По разсъжденията за основен трудов договор. Първо, никъде в чл. 15, ал. 2, изречение първо не пише „само”. Много моля юристите в Президентството да не допълват текста на закона. Такъв текст липсва – че само при условията на основен трудов договор се заема академична длъжност и това пречело на външното съвместителство. Това просто не е вярно. Смисълът на тази разпоредба е за основното трудово правоотношение, което е легална дефиниция по Кодекса на труда – основно трудово правоотношение.
Аз съжалявам, че изпадаме в юридически казуси, но общо взето указът е юридически акт. На никого не е забранена възможността да работи по второ трудово правоотношение в друг университет. Може да работи на втори трудов договор в друг университет, стига да спазва минималните изисквания за седмична и дневна почивка. Защото един от ректорите, който се изказа тук, аз съм говорил с него, каза: Аз на моите преподаватели, като им видя лекторските часове, те не са спали 365 дни в годината!
Това не е лошо и законът не го забранява. Законът казва, че за нуждите на акредитацията само едно основно трудово правоотношение се взема предвид при хабилитирано лице.
След това президентът атакува разпоредбата, че по чл. 35, ал. 1, т. 2 се предвижда отнемане на научна степен и освобождаване от академична длъжност заради извършено от трето лице престъпление. Тази разпоредба, ако обърнете внимание, е за извършено престъпление във връзка с дадено становище в качеството си на научно жури. Тоест има причинно-следствена връзка между защитената степен и заетата академична длъжност и гласуването на съответния член като такъв. Явно ако член на журито извърши пътнотранспортно произшествие, което не е в причинно-следствена връзка с академичното развитие, няма да има проблем за този член на жури.
Също така законът допуска подзаконови актове да се уреждат в условия и ред за придобиване на научни степени и академични длъжности. При това в предвидената делегация не е ясно дали огласяването се отнася до цялата материя, уредена в закона, или до отделни нейни части.
В преходния параграф, в който сме овластили министърът на образованието, младежта и науката да издаде правилник за приложение на закона, сме изброили неизчерпателно, но според нас най-важните разпоредби, които трябва да бъдат детайлно развити в този правилник. И министърът на образованието, младежта и науката пое ангажимента по въпрос на колегата Методиев този правилник за приложение на закона да бъде съгласуван също с Комисията по образованието. Това е акт на добра воля, която министърът пое като ангажимент, за което ние, разбира се, ще следим.
С § 2 от Допълнителните разпоредби се дава възможност да се изключи прилагането на норми от закона, които уреждат броя на членове на журито чрез разпоредби в правилниците на висшите училища. Президентът не подкрепя становището на народния представител Янаки Стоилов, което ние подкрепихме. Неговото предложение бе – и ние го приехме с този параграф, - че в правилниците висшите училища могат да приемат и по-голям, нечетен брой в състава на своите научни журита при запазеното съотношение външни – вътрешни и, разбира се, при интердисциплинарната тема да има в сходната научна област.
За дипломите вече беше казано.
В чл. 30, ал. 2, изречение второ има празнота и поради това неяснота относно информацията, която се публикува в „Държавен вестник”. Информацията, която се публикува в „Държавен вестник”, е уредена в чл. 3, ал. 1. Това е информацията. Друга информация по този закон няма.
В чл. 30, ал. 5 не е уредено кои органи извършват проверката – дали това са длъжностни лица в Министерството на образованието, младежта и науката или други лица. Естествено, че след като министърът упражнява функция на контрол, това са длъжностни лица от това министерство.
В чл. 34, ал. 4 е посочено, че Арбитражният съвет може да потвърди и отмени решение на висшето училище, но не е ясно за кои решения става въпрос. Представител на висшето училище по Закона за висшето образование е ректорът. Това е завършващият документ, който преди малко казах, че подлежи на съдебен контрол. Това са решенията, които се издават от висшите училища.
Доста бе говорено за различията. Не може да бъде възприето и правилото в чл. 32, ал. 2 за формиране на Арбитражен съвет ад хок. Това е сериозно нарушение на принципа на независимост и обективност. Аз мисля, че точно арбитражен съвет, който се избира ад хок, е гаранция за една обективност. Явно сме на различно становище. Според президента Арбитражният съвет трябва да е постоянно действащ орган от чиновници за по-голяма прозрачност и обективност или от научни работници, каквато терминология използваме.
Също така идеята законът да намери бързо приложение би могла да бъде осуетена с нормата на § 9, ал. 2 и § 15, ако не се изменят всички закони, свързани с него, ако не се приемат актовете на Министерския съвет. Ставаше въпрос за актове на Министерския съвет, в които терминологията се актуализира. Където е използвана терминологията „Закон за научните степени и научните звания”, се замества съответно, като има много практика в сега действащите закони, които допускат. Тук моите експерти ми подават Закона за МВР, Закона за Държавната агенция за национална сигурност, Закона за културното наследство. Всички тези закони съдържат преходни разпоредби, които овластяват Министерския съвет в тази насока.
Аз от началото казах, че с респект и уважение подхождам към ветото и към президентската институция. Но многобройните бележки, които си мисля, че не могат да получат достатъчно сериозна мотивация, не би следвало да се подкрепят. Ако има несъвършенства в закона, никога не е късно те да се оправят. В противното би следвало да подкрепим указа на президента, още около половин година да дебатираме, ВАК да продължи да работи. Ако това е смисълът на ветото, аз съм против този смисъл.
Други изказвания? Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само едно уточнение, господин Стоичков. На няколко пъти в изказванията беше потвърдено, че днес ние не гласуваме „за” или „против” закона. В момента и Вие казвате, че ако бъде подкрепено ветото, това означава още половин година еди-какво си.
Все пак да припомним процедурата на колегите, че подкрепата на ветото означава, че нашата комисия в най-кратък срок трябва да направи корекции и да ги внесе на трето четене. Това не означава връщане на закона в министерството, в Министерския съвет и т.н. Става въпрос за усъвършенстване на закона от нашата комисия, за да не се подведе някой. Защото така е било съобщено на някои организации, че това означава подкрепата на ветото. То може да означава и подобряване на закона. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Николов. Вие се позовавате на чл. 76, ал. 5 – „Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорван по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроект”. Това е редът, който в нашата комисия протече около четири-пет месеца.
Аз не казвам, че факторът време е най-важен и решаващ. Но не виждам нещо, което ще пресече академичното развитие, нещо, което ще възбуди корупционни практики в академичната общност, нещо, с което ще се злоупотреби с контрола на министъра на образованието, младежта и науката. И че видите ли, правилникът за приложение на закона е нещо много лошо и неясно и дайте в този Закон за академичното развитие да регламентираме всичко – от наредбата за реда за прием и обучение на докторанти, която е подзаконов нормативен акт.
Президентът казва: Не може в подзаконов нормативен акт да се разписват тези важни изисквания. Аз казвам: в момента са действащи много подзаконови нормативни актове, които уреждат една материя, детайлизирайки я подробно, с оглед принципите на приетите и действащите закони в този момент. Има и наредба за дистанционното обучение – няма закон. В Закона за научните степени и звания няма разписани единни държавни изисквания за дистанционна форма на обучение. Няма единни държавни изисквания за реда за прием и обучение на докторантите. Това е в наредбата.
Аз споделям донякъде опасенията, че подзаконовите нормативни актове, биха могли, с оглед динамиката на процесите, да се отклонят или не толкова последователно да спазят принципите на закона. Но тогава има форми на съдебен контрол върху тези актове на Министерския съвет, когато те не отговарят на законовите принципи.
Заповядайте, господин Георгиев.
СТИЛИЯН ГЕОРГИЕВ: Аз ще бъда изключително кратък. Преди малко се споменаха младите учени. Просто исках да направя много кратък коментар по темата за закона и днешното заседание.
Говори се така: нека законът да мине, да видим как ще подейства, как ще тръгнат нещата, пък после ще променяме. Много се радвам, че в момента не измисляме ново лекарство. Защото аз не бих искал да бъда тестовото морско свинче на това лекарство, за което хората не са много сигурни.
Става дума обаче за закон, става дума за наука, за висше образование, за академични длъжности и степени. Така че е много по-безопасно, от една страна. Но така или иначе аз съм леко несъгласен с това, което се каза.
Второ, по темата „Критерии” и дали критериите трябва да бъдат разписани в правилници или да има нарочна препратка от закона, която казва, говорейки за „малък доктор”, че трябва да имаме наложен минимален критерий, който да бъде разписан по-надолу в правилника. Поне да го има като едно изречение. Дори това отсъства.
Аз наблюдавам следното нещо – въпрос на отговорност. Кой ще поеме отговорността – народните избраници, депутатите или някой друг, който ще доработва един по-нишестоящ документ. Поне за мене беше важно, когато в един текст или в един код, ако щете, на една програма се дефинират промени в изисквания, национални критерии, те след това някъде да участват по-надолу в този текст, а не просто да седят на първа страница, ей така, защото го има. Ако пуснете файл, да го намери.
Другото нещо, за което много силно сме разговаряли през последния месец, това е жребият в журито. Жребият трябва да означава едно единствено нещо. ключовата дума е безпристрастност. За това се борим. Нищо повече.
Преди малко, слушайки темата за Пернишкия университет, отново чух: анонимност при оценяването. За университетът в Перник – извинете ме за неосведомеността за точното му наименование – чух думата анонимност. Това отново е употребено с идеята да се осигури безпристрастност. Практически ние искаме нещо подобно, само че с въвеждането на жребий. Спомням си много добре, това го имаше, не знам какви са подробностите по отпадането. Това е второто много важно нещо.
Никой от нас не се е заяждал за отнемане на права или за всички други юридически подробности, които аз знам, че съществуват в закона, но всъщност биха могли да бъдат дооправени с течение на времето.
Така или иначе, пак моя позиция, не само на хората от сдружение „КОГИТО”, като тук мога да направя едно уточнение малко по-късно. Нищо не коства в кратък срок наистина комисията да оправи тези неща и да се пусне нещо много по-добро, нещо, което ще действа. Защото доработката на закона пост фактум може да бъде вече след година-две-три. Тогава ако има поразии, те ще бъдат заложени и вървете спасявайте!
По темата за младите учени и специално „КОГИТО”. Никога „КОГИТО” не е имало претенции да изразява мнението на всички млади учени, така или иначе. Ние може да имаме своите симпатизанти, може да имаме своите противници. Но това, което аз наблюдавам през последните месеци, всъщност е една голяма апатия у младите хора. Аз не мога да кажа, че те подкрепят наистина или застават категорично против закона. На тях просто не им пука. И ще ви кажа защо. Защото с години секторът „Наука и образование” практически не само че не се финансира, ами наблюдаваме една доста отрицателна, постоянна държавна политика в тази посока, ако ще това да бъде един перфектен закон, за който говорим днес.
Дори да беше останало старото статукво, при положение, че всеки месец ни взимат десет милиона, после пет, после пак десет, отгатнете колко ли ще взета следващия месец.
Нормално е да има апатия и само няколко човека всъщност да надигат глас, да протестират или да изказват някакво мнение.
Последно, изразявам позицията на сдружението официално като негов председател все още. Ние подкрепяме ветото на президента. Моят апел е законът да се доработи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други желания за изказване? – Не виждам.
Закривам дискусията. Подлагам на гласуване становището на комисията да предложи на Народното събрание да приеме повторно Закона за развитие на академичния състав в Република България, приет от Народното събрание на 15 април 2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 11, против 4, въздържали се няма.
Решението е взето. Ще предложим на Народното събрание да приеме повторно Закона за академичния състав.
С това нашата работа завърши.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 18, 20 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)
153774
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
(Огнян Стоичков)