---

П Р О Т О К О Л

На 12 май 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г.
2. Обсъждане статута на Кирило-Методиевския научен център и на Центъра по тракология във връзка с преструктуриране на Българската академия на науките.
3. Разни.

Заседанието беше открито в 15,15 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Предлагам да започнем заседанието на комисията.
Проектодневният ред, който ви е съобщен предварително, е следният:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г.
2. Обсъждане статута на Кирило-Методиевския научен център и на Центъра по тракология във връзка с преструктуриране на Българската академия на науките.
3. Разни.
Има ли други предложения? Становища? – Не виждам.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
Разглеждане за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г. по тази точка сме поканили министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков, заместник-министъра на образованието, младежта и науката Милка Коджабашиева. От името на вносителите присъства господин Димо Гяуров. От името на другата група вносители присъства господин Димитър Карбов.
Във връзка с направените предложения от народните представители са постъпили становища по отделните текстове от Министерството на финансите, от министъра на образованието, младежта и науката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, от министъра на земеделието и храните, както и от министъра на вътрешните работи.
Представен е на вашето внимание работен доклад на комисията по отделните разпоредби, които подлежат на обсъждане на второ гласуване.
Предлагам да започваме с работния доклад. Моля да бъда извинен за грешката. В работния доклад не коментираме наименованието на закона, защото това е закон за изменение и допълнение.
По § 1.
„§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В т. 9 думите „и младежка” се заличават.
2. В т. 12 думите „и младежка” се заличават.”
Становища по предложението на вносителя? Това е редакционно предложение, с оглед преминаване на младежките дейности към Министерството на образованието, младежта и науката.
Не виждам становища.
Който е за подкрепата на този текст на вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 2:
„§ 2. В чл. 4а, т. 1 думите „т. 2” се заменят с „т. 3”. Това е с оглед последващото преномериране.
Становища?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, предполагам, че няма да възразите, ако си улесним работата – текстовете, по които не са постъпили предложения, да не се налага да се четат от господин председателя. Да му спестим това усилие, тъй като текстът е пред нас и направо да преминем към гласуване на тези текстове. Мисля, че е практика, господин председател. Няма да нарушите никаква разпоредба.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Местан, улеснявате ме. Становища по § 2? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем този текст, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 3.
„§ 3. Член 4б се отменя.”
По този параграф има предложение от народните представители Стоянов, Карбов, Владимиров:
„Член 4б се изменя така:
„Чл. 4б. Държавата и общините осигуряват материалната база и нейната издръжка за спортна подготовка в спортните училища. Ползването на материалната база от спортните училища за спортна подготовка на учениците е безвъзмездно.”
Коментари и становища по така направеното предложение?
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Принципно има – и това е установено със закон, имам предвид това, което е разписано в нашия закон. Не възразяваме да бъде така. Щом като има такава нагласа, нека да бъде така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест Вие не възразявате този текст да бъде приет.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Не възразявам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем този текст, моля да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 2.
Текстът се приема.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Когато става въпрос за обекти, които са със статут на спортни обекти, там задължението го разбирам. Но материалната база на едно спортно училище е доста по-широко понятие от онова, което наричаме спортен обект. Тук да не влезем в някаква колизия с други закони, които уреждат отношения на собственост. Затова очаквам изпълнителната власт да каже. За това се въздържах. Ние сме „за”, но аз се въздържах, да не би да влезем в колизия с други закони и вместо да решим проблем, да създадем проблем. Принципно сме „за”.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз ще предложа вносителите да казват по няколко изречения с какво тяхното предложение се различава от другите текстове. Защото един глас „против” или „въздържал се” може да бъде породен от неясноти по това за какво става дума изобщо.
Тук трябваше да стане ясно. Първото предложение е, че чл. 4б се отменя. Какъв е този текст, какво се отменя?
На второ място, чл. 4б да се замести с друг текст. Трябваше с две-три изречения да се каже каква е разликата между двете ситуации.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За пълнота ще си позволя да прочета текста.
Сега действащият чл. 4б е със следната редакция: „Държавата и общините насърчават участието на младежите в доброволчески дейности и създават условия за подготовка и квалификация на специалисти за работа с младежи”.
Понеже работата с младежите е поета от друго министерство, това беше предложението на спортния министър чл. 4б да отпадне.
ДИМИТЪР КАРБОВ: Като мотиви на нашето предложение мога да ви зачета няколко такива.
По-голяма част от спорната база, в която изпълняват задължителната спортна подготовка учениците от спортните училища, е общинска. Една не малка част от нея е предоставена за стопанисване от фирми, които изискват наем от спортните училища. Общинската спортна база няма да бъде предоставена за ползване от държавните спортни училища безвъзмездно. Част от спортните обекти и съоръжения – държавна собственост, са включени в активите на търговски дружества, което също налага ползване на наем. Ако за спортните училища в София това е разрешен проблем, то за останалите в страната ще предизвика сериозни проблеми.
В нормативната база за спортните училища и в стандарта за издръжка на един ученик в спортните училища не е предвиден такъв разход.
По чл. 50, ал. 3 на действащия закон в момента не е ясно разписано кои точно органи по какъв точно ред предоставят спортните бази. Практиката показва, че собствениците или наемателите не се съобразяват със спецификата на спортното училище по отношение на задължителната спортна подготовка и времето, необходимо за нея.
ЛЮТВИ МЕСТАН: С тези разяснения на колегата ние вече сме в нова хипотеза. Аз предлагам да се приеме предложението на Министерския съвет за отпадането на чл. 4б, защото тази разпоредба въобще не се изменя. Нищо от разпоредбата не остава в редакцията на колегите. Затова, ако трябва да бъде екзактни, ние приемаме предложението на вносителя за отпадане на чл. 4б и създаваме нов член, който се прочете.
Мисля, че така е редно. С тези съображения нещата горе-долу стават ясни.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: В действащия закон, чл. 50, който се коментира тук, спортните обекти и съоръжения - собственост на държавата или на общините, се ползват за нуждите на физическото възпитание и спорта и свързаните с тях са обслужващи и спомагателни дейности.
Алинея 3 казва, че държавата и общините предоставят безвъзмездно - изцяло или частично - за определено време спортни и туристически обекти и съоръжения на детски градини, общообразователни, средни, специални, професионални и висши училища и на извънучилищните звена.
Тоест това е регламентирано много строго.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, да не сме в режим на нормативно излишество? Ако казва нещо ново тази разпоредба, да я приемем, вместо отменения текст. Но какво ново казва? Защото това, което господин министърът прочете, изцяло обема приложното поле на предложената разпоредба.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: За това става въпрос. Много по-пълно е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В тази предложена разпоредба вниманието се спира върху спортните училища.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Те са част от номенклатурата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А в прочетените разпоредби на чл. 50 спортните училища не са визирани конкретно.
ЧМИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Ако става въпрос за спортни училища, те са професионални.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Методиев ще ни помогне. Трябва да отворим видовете училища. Ако професионалните училища се явяват родово понятие на вида спортно училище, няма проблем. Ако обаче не сме в този режим, просто се добавя на систематичното място. Подкрепям идеята на колегите – просто добавяме спортните училища към списъка на училища, за които тези имоти се предоставят безвъзмездно. Но държавни и спортни не може да бъде. Те не са еднородови понятия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Експертите ми напомнят, че по Закона за народната просвета спортните училища са отделен вид училища, извън професионалните. Тоест „професионалните училища” не е родовото понятие. Но аз ще дам думата и на заместник-министър Коджабашиева.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Процедура. Приемаме по принцип предложението на колегата Карбов, като систематичното място, където отразяваме предложението му, е прочетеният от министъра параграф.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: С тази бележка, която приемам за уместна, мисля, че вече прогласувахме текста, приехме го. Систематичното му място ще бъде в тази разпоредба 50, където са изброени и останалите хипотези.
По § 4. Няма направени предложения. Имате думата за становища.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: То е описано. Текстовата част се изменя, за да бъде по-подредено. Но ако някой има становище или реплика, нека да го каже.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз виждам, че е записано „Обучението и тренировките” и след това текстът продължава „във физическото възпитание и спорт”. Мисля, че „във” трябва да се замени с „на”. Става въпрос в чл. 6, ал. 1, т. 1.
Прочитам досегашния текст: Обучението, тренировките и управлението на физическото възпитание и спорта, както и предоставяне на спортни услуги се извършва от еди-какви си лица. Сега промяната е думите „Обучението, тренировките и управлението на” се заменят с „Обучението и тренировките във”. И става „във физическото възпитание и спорта”. Според мене „във” трябва да се замени с „на”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, поначало и действащата разпоредба е некоректна. Прочетете го пак. Как така обучение, тренировки и управление на физическо възпитание и спорт. Какво управление на физическо възпитание и спорт, какво обучение на самото физическо възпитание? Физическото възпитание не може да се обучава. Някой може да бъде обучаван в тези дейности. Но как да обучаваш абстрактно понятие? Това да не е студент?
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Само едно разяснение. Давам като определение на думата „тренировка”. Тренировката е единен педагогически процес на обучение, докато децата са малки, възпитание и усъвършенстване на функционалните възможности на индивида за достигане на високи спортни резултати в определен вид спорт. Това е тренировката, която обхваща и обучение, и възпитание, докато децата са малки и подрастват. Защото често казваме, че треньорът е и спортен педагог. Обучение, възпитание и усъвършенстване на функционалните възможности на индивида и то в определен вид спорт.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има един вариант, който ползва българското законодателство, който не бих казал, че е добрият, но за да се изясни текстът. Защото е прав колегата Местан като казва, че базовият текст не е хубав.
Както ни обяснява господин министърът, тренировката е вид обучение. И управлението в цялата система на физическото възпитание и спорта се извършва от еди-какви си лица.
Ние много често сме писали такива текстове, в които, за да се спасим институционално, казваме: „в системата на”, за да кажем, че става дума за множество институции, органи. Ако става дума за сбора от всички институции вътре във физическото възпитание и спорта, че там работят хора, които имат тази квалификация, за която се казва по-надолу – професионална правоспособност и квалификация, тоест самите обучители, треньори и управленци, защото това са лицата, те са вътре в някаква структура от институции. Нашият език, с който работим в законите, е този.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Споделям и подкрепям казаното от колегата. Това спасява положението. Тогава текстът ще гласи, дори да е с обучението, тренировките и управлението, „в системата”. От ляво имаш дейностите, а от дясно имаш къде тези дейности се осъществяват. А естествено се подразбират субектите, които вършат тези дейности. Субектите поначало не са предмет на разпоредбата. Така че това, което господин Методиев предлага, е възможен изход и даже струва ми се, че на този етап е единствен изход. Другото означава, че може да обучаваме спортните дейности.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: За система или за процес става дума?
МИНИСТЪР СВЕТЛИН НЕЙКОВ: За процес на обучение. Защото процесът на физическото възпитание е процес на формиране на качества, умения и навици.
ЛЮТВИ МЕСТАН: А къде се осъществява този процес?
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: В системата на физическото възпитание и спорта.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тогава кажете...
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Аз казах, че едното е процес.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Кажете: „Процесът на обучението и тренировките в системата на физическото възпитание и спорта”. Тук го има всичко – обозначен е и процесът, обозначена е и институцията или мястото, където се реализира този процес. Да падне управлението, защото това вече е друго.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е добър текст. Да го повторя: „Процесът на обучението и тренировките в системата на физическото възпитание и спорта” ... и продължаваме текста.
Така точен ли е текстът, колеги? Има ли възражения по тази редакция? – Няма.
По ал. 2? По т. 3? Не виждам становища?
Който е съгласен с така редактирания текст по ал. 1, заедно със създаването на нова ал. 2, всичките описани в § 4, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 5. Текстът е пред вас.
Има предложение на Стоянов, Карбов, Владимиров:
По § 5, чл. 7, т. 2 се правят следните изменения:
„2. Внася за утвърждаване в Народното събрание Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта за период, не по-малък от 8 години.”
Като допълнителна редакция – вместо „внася за утвърждаване” се предлага „за приемане в Народното събрание Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта за период от 8 години”.
Имате думата за становища и коментари.
ЛЮТВИ МЕСТАН: По-скоро е въпрос към Вас, господин председател. Вие като юрист сигурно ще внесете яснота. Мисля, че Народното събрание приема актове, а не утвърждава.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има допълнителна редакция – „предлага за приемане”.
ИВО ДИМОВ: само едно допълнение, господин председател . моето предложение е да бъде за период, не по-малък от 10 години. Да не бъде 8 години, а да бъде 10 години. Текстът да придобие вида: „Предлага за приемане в Народното събрание Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта за период от 10 години”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е направено за удобство – съобразяване с мандата на Народното събрание. То е с мандат 4 години.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз не съм съгласен с тази бележка. Националната стратегия затова е национална, тя не е партийна, на управляващото мнозинство. Ако министърът има възражения, свързани с олимпийския цикъл или с някакъв друг цикъл в спортния календар, бихме могли да чуем неговото становище. Предложението на колегата Димов е вместо 8 години стратегията да бъде за 10 години.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: В момента е утвърдена стратегия за 10 години – 2010 – 2020 година. Но, както казвате, наистина сме се съобразили с олимпийския цикъл, който е на четири години. Защото сме в едно междинно положение – току-що е свършила олимпиадата, преди две години, имаме още две години, после още 8 – два основни олимпийски цикъла. Оттам нататък вече може да продължи на 8 години.
ДИМИТЪР КАРБОВ: От името на вносителите – нямаме нищо против да бъде на 10 години.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре е да се придържаме към 10-годишен цикъл.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имам въпрос към господин министъра. Вие сте човек от спорта, не сте политически човек, който е отишъл в едно министерство да го ръководи. Какъв е смисълът от тази стратегия според Вас? Има ли смисъл изобщо. Моля Ви да бъдете откровен – да кажете като спортист, а не като министър.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Мога да отговоря на този въпрос. Искам да ви кажа, че лошият план е по-добър от това да нямаш план. Принципно, когато един треньор отиде на тренировка, той трябва да има план, като се започне от макрорамката, тоест задачите в годишните цикли, и ги сведем до микроциклите, които са седмични микроцикли и отделната тренировка, трябва да имаме някакъв план, който да го привеждаме в действие, да го следим и да го спазваме. Ако нямаме такъв план, е по-лошо. Затова е необходимо да има една макрорамка, която обхваща именно главните задачи, както се казва, канавацата, по която ние трябва да се движим, за да знаем в общи линии къде трябва да си поверен.
Стратегията е нормативен акт за движението на този път, който в бъдеще би трябвало да се спазва, като отразява тези нормативни актове, които са неизбежна част от основните документи, които са свързани с Конституцията на Република България, със Съвета на Европа. Ние получихме добра оценка за тази стратегия от председателя за спорт към Комисията на Европа. Тоест този документ наистина е належащ и основополагащ документ на правителството за ролята и мястото на физическото възпитание и спорта в системата на Република България.
Именно поради тези причини ние хвалим макрорамката, към която трябва да се придържаме. Там се залагат основните правила.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Всяка стратегия има смисъл, когато се изпълнява. Защото у нас това не се получава никога. Ако Народното събрание, което ще гласува тази стратегия, я следи всяка година и иска отчет, има смисъл.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: На базата на стратегията се изработва национална програма, както сме изработили за 2010 – 2012 година. Имаме национална програма с конкретни срокове на изпълнение. Като се приеме законът, се изгражда и правилник за неговото приложение. Това са четирите документа – стратегия, Национална програма за по-кратък срок. В стратегията е този основополагащ документ, на който ние стъпваме. Защото в миналото нямаше такава стратегия.
ЛЮТВИ МЕСТАН: С риск да ядосаме докрай колегата Богданова, аз смятам, че бе зададен един много сериозен въпрос. Споделям отговора на министър Нейков. Бих искал да добавя още нещо.
Ако някъде има наистина необходимост от 10-годишна стратегия, уверявам ви, това е точно в областта на спорта. Защото много по-трудно се планират нещата за 10 години напред в други сфери. Но специално в областта на спорта, ако трябва една държава да каже: Ние, за разлика от предишни времена, не можем да разгръщаме всички видове спорт, обаче с оглед дадености, традиции, ако щете, особености, антропологически в това число, ще развием това и това, - там трябва вече темелите да се полагат в перспектива от 10 години и това да осмисля политиките. Има логика. Зависи каква ще бъде стратегията.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм благодарен наистина, защото това може да са азбучни неща, но аз мога да цитирам поне три документа, които са концепции, стратегии и пр., приемани са от Българския парламент и са си останали там, където са приети.
Това, което каза господин министърът, е ясен възглед за готова национална програма със срокове и отговорности. Защото този документ реализира стратегически документ, който е ценностен. Иначе аз познавам тези думи и мога да ги уплътня със съдържание. Но ще ви кажа, че се гласува в залата - тук е заместник-министърът - такава стратегия за училищното образование. И понеже тя не е опредметена в срокове и с отговорности, тя си стои като един ценностен документ. Народното събрание не е институция за приемане единствено и само на такива важни документи, каквито би трябвало да приема.
Това, което каза министърът, мене ме убеждава да гласувам „за”. Тоест аз съм сигурен, че зад тази идея стои нещо, което е вече подредено. Иначе като няма зад това нещо документ за всекидневна употреба, това си седи за доброто име на тези, които са го създали.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Тя увисва във въздуха.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз не се изнервям от дискусията, а от това, което тя всъщност налага. Защото в тази поправка, която тук се предлага, всъщност има две предложения, които са свързани с приемането на такава стратегия. Ако бихме искали да няма въобще приемане на стратегия, можеше някой да предложи да отпадне този текст.
Проблемът е кой орган приема тази стратегия – дали Министерският съвет, както предлага вносителят, или Народното събрание, както предлагат колегите. Това е разликата в тези два записа, които днес стоят на нашето внимание. Аз знам, че има лош стил на изпълнение на стратегии, но знам, че лошо е държавата да няма заявена политика в една такава важна сфера, каквато е сферата на спорта. Така че за мене проблемът за приемането на стратегията не стои. Но ако министърът е готов и със стратегията, и с програмата, кой ще докладва в Народното събрание, ако приемем този текст? Но мисля все пак да направим алтернативното гласуване.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Само за срока.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За срока и за органа, господин министър, който приема стратегията.
Аз бих поставил един друг въпрос, макар и технически: какво се случва с изработената към момента стратегия, която Вие казахте, че Спортната комисия я е приела?
Би следвало, ако приемем текста на Стоянов, Карбов, Владимиров, в Преходните разпоредби да посочим срок, който да консултираме с Вас, в който срок Вие бихте могли да предложите на Народното събрание да приеме стратегията такава, каквато е записана. Или ако има някакви корекции, които виждате Вие в нея. Но това вече е въпрос, в случай, че приемем предложението на народните представители.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Това е за бъдещите стратегии. В момента има утвърдена стратегия за 10 години.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Искате да кажете, че създаваме закона за 2020 година.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз мисля ,че няма логика Министерският съвет, който е оперативен, изпълнителен орган, с ясно дефиниран срок от 4 години, да приема някаква стратегия, която има 10-годишен срок. Стратегията е нещо, което се опитва да надникне в бъдещето. Това е поставяне на релси някъде далеч. Кой ще ти гарантира изпълнението на тази стратегия, когато утре този Министерски съвет не съществува? И кой може да задължи институции, структури, субекти, които имат отношение към стратегията, да я следват?
Аз не съм съгласен с господин Методиев, че няма нужда от стратегии. България изобщо няма стратегии. Това е един от големите проблеми на българското развитие. Каква стратегия има България? Стратегията е нещо изключително необходимо. Там няма срокове, отговорници. Тя е ценна система, както Вие казахте, господин Методиев, за да се знае далеч в бъдещето как ще се развива една система и държавата като цяло. Така че тази стратегия е необходима. Стратегическото планиране е задължителен етап във всяка държава. Че не става в България, това е друг въпрос.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Тя търпи промени при смяна на правителствата, но основните жалони ще бъдат поставени.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Напомням, че в останалите сфери, които касаят нашата комисия, съгласно Закона за народната просвета, стратегията и програмата в училищното образование и предучилищното възпитание се приема от Народното събрание. Според Закона за висшето образование стратегията за висшето образование е по същия начин – предлага се от Министерския съвет, приема се или се отхвърля от Народното събрание. И след това Народното събрание като законодателен орган прилага стратегията в законите, които приема. Не може стратегията да поставя акцентите в едни насоки и тези насоки да са определени от Министерския съвет, а след това Народното събрание като законодателна дейност да е обвързано с вече приетите насоки за развитие на спортната или на образователната дейност.
ДИМИТЪР КАРБОВ: Това е презумпцията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Мисля, че стана ясно, че има смисъл от 10-годишна стратегия, само ако тя гарантира приемствеността в политиките след края на мандата на едно или друго управление. Това може да стане само ако тази стратегия е приета с акт на Народното събрание и придобие силата почти на закон. Но да знаете, че ако ние се спрем на приемане на стратегията с акт на Народното събрание, трябва да предвидим и механизмите за контрола по изпълнението. А това става чрез годишните доклади за изпълнение на набелязаните в стратегията цели.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Националната програма.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Непременно. Така кръгът се затваря и идеята се осмисля.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Относно предложението на министъра това да стане след изтичане срока на настоящата стратегия. Аз мисля, че този законодателен текст към момента има смисъл, ако въведем задължението в Преходните разпоредби в определен срок министърът в рамките на два-три месеца, след като стратегията вече е готова, да я внесе за одобрение от Народното събрание сега. Иначе ако ще правим текст за 2020 година, по-добре тогава да го обсъдим.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Отново предложението ще бъде на Министерския съвет. Това практически ще бъде съгласувано с Европейската стратегия - ако има необходимост да се внесе още нещо, това са актове, които се приемат на едно четене. Не би трябвало да имате притеснение, че Народното събрание може да промени волята на вносителя. Вие знаете, че това е доста деликатна тема, понеже се приема на едно четене и изменения могат да настъпят само с консенсус. Нямайте притеснение. Точно тази стратегия може да ни предоставите за обсъждане и приемане от парламента, за да издигнете ранга и на акта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на вносителя за текста на новата т. 2 към чл. 7.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване редактирания текст на Стоянов, Карпов, Владимиров, а именно „Предлага за приемане от Народното събрание на Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта за период от 10 години”. Кога става това като технология, когато стигнем до Преходни те разпоредби, допълнително ще бъде обсъдено с министерството като срокове и като предложения на комисията.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Добре е да бъде записано „не по-малко от 8 години”. Което значи и 10 години.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И Вие сте прав. Просто колегата Димов направи предложение да е 10 години, за да е ясно.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приемането на стратегията е акт, който се случва веднъж на 8-10 години. Защо трябва да има такава условност?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не по-малко от 8 е и 88.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване текста с фиксиране на 10 години.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 6. Текстът е пред вас.
Има направено допълнително предложение от Стоянов, Карбов, Владимиров – т. 21 да отпадне.
Има предложение на Валентина Богданова – т. 20 и 21 да отпаднат.
Има предложение на Тошев, Димов, Стоилов за изменение на т. 20:
„2. предлага откриването, преобразуването и закриването на държавните спортни училища и назначава директорите им;”.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще мотивирам накратко предложението си, тъй като то беше коментирано и по време на първо четене. Смятам, че двете предвидени правомощия на министъра на физическото възпитание и спорта да открива, преобразува и закрива държавни спортни училища и да назначава директорите им – това в т. 20, и в т. 21 – да предлага на Министерския съвет за утвърждаване списъка на спортните обекти и обектите за социален туризъм с национално значение, би следвало да отпаднат.
Продължавам да твърдя, че не е добре днес да вадим спортните училища от системата на народната просвета и да ги турим в системата на физическото възпитание и спорта и министърът да бъде този, който да ги открива и закрива. Мисля, че по-нататък, в чл. 23 ще търсим поправките, които предполагат статута на спортните училища. Мисля, че това трябва да продължи да е работа на министъра на образованието, младежта и науката.
Гледам, че подобен запис са дали и колегите, тъй като те продължават да предлагат откриването и закриването на училищата да става от министъра на образованието, младежта и науката. И не намирам за редно, за да бъда коректна, министърът на физическото възпитание и спорта да предлага откриване, но пък да назначава директорите. Тогава вече галимацията – простете ме за репликата – ще стане абсолютна.
И второ, категорично твърдя, че трябва да остане сегашният запис в Закона за физическото възпитание и спорта, който твърди, че списъкът на спортните обекти и обектите за социален туризъм с национално значение трябва да бъде утвърждаван и променян само с акт на Народното събрание по предложение на Министерския съвет и по никакъв начин това да не бъде затваряно в Министерския съвет по предложение на ресорния министър.
И тъй като това, което е свързано с т. 20 ще си позволя да коментирам по-сериозно, когато стигнем до текста за спортните училища, просто предлагам в този текст двете точки да отпаднат.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз предлагам да чуем министъра. Имам изказване по този въпрос, но бих искал да го чуем защо непременно да назначавате директорите на спортните училища.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Обстоятелствата, уважаеми колеги, са свързани с няколко задачи, които са основни за нас. От една страна, както земеделието, така и културата и военните, ние искаме също спортните училища да ги вземем на наше подчинение. До момента с Министерството на образованието, младежта и науката сме съгласували, че откриването, преобразуването и закриването на тези спортни училища ще става с министъра на образованието, младежта и науката, в съгласие с министъра на физическото възпитание и спорта. Защо? Защото има една наредба № 2 и № 3, която ние не можем да променим и тя в известен смисъл ни пречи.
Искам да кажа, че федерациите изработват нормативите за приеми на съответните ученици в спортните училища. И става така, че министърът на образованието преценява дали това е тестовата програма или не. Тоест все едно аз да одобрявам задачите по математика в образованието. Все едно Министерството на образованието предлага задачите по математика, а министърът на физическото възпитание и спорта да ги утвърждава. Защото в момента е точно така по наредба № 2 – федерациите дават тестовете и нормативите, а министърът на образованието ги утвърждава. Това е аномалия. Дайте ми задачите за приемен изпит аз да ги подписвам. Защо? Защото мисля, че спецификата на спортното движение е в компетенциите на спортните федерации и на Министерството на физическото възпитание и спорта.
А защо директорите? Защото се получава така, че ние не можем по никакъв начин да обхванем дейността на това спортно училище. Не можем по никакъв начин да контролираме спортния процес там. Съгласни сме да изпълним всички нормативни изисквания, казваме го още веднъж, да изпълним изискванията на Министерството на образованието, младежта и науката като учебна натовареност, но искаме да променим часовете по спорт, тоест тренировъчния процес. И там ще искаме да заложим два астрономически часа, а не да бъдат по 45 минути. Защото за 45 минути ние не можем да развием двигателните качества на спортистите. Изисква се много повече време да се отделя за развитие на функционалните способности на индивида. Защото той 30 минути пътува до съответното място, за 30 минути се връща и остават 45 минути за подготовка. Тук става въпрос за професионално
Поради тази причина искаме директорите да знаят, че са на подчинение при нас. А не да ми казват: Вие не сте ни никакви, имаме кой да ни определя и работната заплата, и т.н. Тоест ние ги изпускаме от контрол.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да чуем становището на МОМН по т. 20 в предложението на Министерството на физическото възпитание и спорта и в предложението на Симов, Тошев, Стоилов, че министърът на спорта предлага откриване, преобразуване и закриване на училища и назначаване на директорите им. Редакцията на вносителя е пред вас. Моля за Вашия коментар.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: По първата редакция, която е направена – открива, преобразува, закрива държавните спортни училища и назначава директорите им, министър Нейков уточни, че сме постигнали споразумение за това откриването, преобразуването и закриването да става от министъра на образованието, младежта и науката след съгласуване с министъра на физическото възпитание и спорта.
По отношение назначаването на директорите – да, що се отнася до държавните спортни училища. Запазваме процедурата, която е за общинските спортни училища. Аргументите министър Нейков ги изложи. Отнася се за управление на училища при спазване на нормативната уредба, която действа в системата на народната просвета по отношение организацията на обучението и всички актове, които регулират придобиване на образование, независимо дали ще бъде основно или средно.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин министър, разбирам всички съображения, които ни представихте. Искам само да припомня, че и това е принципът, на който стъпваме. Управлението на едно спортно училище не е управление само на спортните дейности. Това е управление на цялостен учебен процес. Това е много важно да се разбере. Имайте предвид, че някои от тези деца ще станат спортисти. Но спортната ангажираност е за определен период. Те могат да кандидатстват във всички висши училища и в България, и в Европа. Много е важно да се разбере, че не трябва да се прави компромис с единната ни система на народна просвета.
Разбирам обаче необходимостта от по-пряк ангажимент на министъра на физическото възпитание и спорта относно прекия ангажимент по управлението на спортните училища.
Забележете, Вие сте министър. Но някой някога да е поставил под съмнение необходимостта да има Министерство на образованието? Няма такова нещо. Ако ще да се свие кабинетът до 7 министерства, защото има държави със 7 министерства, едно от тези министерства ще бъде Министерството на образованието.
Що се отнася до спорта, управлението на тези дейности може да се организира на ниво министър, а може да се окаже, че е на ниво държавна агенция. Представяте ли си председателят на държавната агенция да назначава директорите на държавни училища? Аз не си го представям.
Затова предлагам действително да уважим всички аргументи на министъра на спорта, но като вкараме задължение на министъра на образованието да съгласува с министъра на спорта и дейностите по откриване, преобразуване и закриване на училища, както и по назначаването на директорите на държавните училища. Той да не може да го прави без Вас, но правомощието да е негово, за да запазим единството на системата.
Между впрочем, за да Ви успокоя, ще кажа, че министърът на земеделието не назначава директорите на земеделските училища. (Реплики). Назначава ли ги? Грешка! За министъра на културата знам за едно училище – 23-то.
Това вече прави уязвима тезата ми. Има нужда това да се преосмисли – съответният министър да не го прави без съгласуване с ресорните министри. Но разширим ли го това, ние ще обезсмислим институцията министър на образованието. Ако е създаден прецедент, разбирам.
Господин министър, оттеглям съображенията си. Аз съм достатъчно коректен.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ако може една уговорка, тъй като все пак коментирате мое предложение. Вижте, колеги, ние този разговор ще го водим, когато гледаме § 21, който разглежда точно идеята за това в България да има спортни училища, ръководени от министъра на физическото възпитание и спорта. Аз обаче, без да повтарям казани вече тези, държа да кажа следното.
Първо, спортните училища, освен спортна подготовка, гарантират общообразователен минимум, обучават български деца с изявени спортни възможности, които накрая получават диплома за средно образование. И аз дълбоко не смятам, че програмите, по които те ще се обучават, трябва да бъдат утвърждавани, работени, мислени само чрез философията на министъра на физическото възпитание и спорта, който и да е той.
Второ. Аз си мисля, госпожо Коджабашиева, че който и да назначава директорите на професионалните гимназии, свързани със селското стопанство, конкурсът не го провежда министърът на земеделието и храните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Ние уточнихме, че министърът на образованието е работодател.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това исках да чуя. Защото преди малко останах с впечатление, че чух друго. Понеже съм убедена, че ще дадете коректен отговор, затова се намесих.
Единственият друг работодател на директори на средни училища, извън министъра на образованието, е министърът на културата.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Културата и спортът ръка за ръка.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: За мене въпросът е сериозен. Аз твърдя, че когато гледаме видовете училища, начините, по които те се откриват, развиват, администрират, и това правим в навечерието на обсъждането на нов закон за училищното образование, който между другото дава една интересна теза за видовете училища, не би било сериозно с поправка днес в закона да даваме изрични правомощия на още един министър да назначава директори, ако това е голямата болка. Защото аз съм абсолютно убедена, господин министър, че Вие и министър Игнатов днес няма как да не се разберете затова какво представляват учебните програми в спортните училища. И не може големият проблем да бъдат двата или три часа по физическо възпитание.
Още много разговори можем да водим, включително и за това какво предлагат тези училища извън спортната подготовка и какво правим с тези деца, които не стават спортисти. Но това е друг разговор.
Аз ви предлагам разговорът за спортните училища в този вид да го водим по § 21, а сега да се произнесете по това какво прави министърът. Тоест той предлага и назначава директори, нещо, което според мене е управленски нонсенс, на Вас Ви харесва. Няма как да го подкрепя. Или получава и правомощието чрез Министерския съвет да прави списък на националните обекти със спортно и туристическо значение.
ИВО ДИМОВ: Аз имам едно предложение, колеги от името на вносителите по § 6 за корекции в текста. А то е текстът да бъде изписан така: „Предлага на министъра на образованието, младежта и науката – или на Министерството на образованието, младежта и науката, както решим – откриването, преобразуването и закриването на държавни спортни училища и назначава директорите им.”
Тук ще си позволя, госпожо Богданова, една реплика. Философията на закона или това, което предлага министър Нейков, е да има 7 елитни държавни училища, 7 спортни елитни ковачници на спортни кадри. Кой по-добре от министъра на спорта би осъществявал контрол върху тези училища? За мене най-логично е директорите да бъдат пряко назначавани или подчинени, пряко отговорни. Защото идеята на закона е в тези 7 спортни училища да бъде съсредоточен спортният елит на нацията ни. Нищо повече. Ако той няма тази възможност да осъществява контрол върху директора, върху човека, който провежда целия процес, който осъществява контрола по спортната дейност, мисля, колеги, че е съвсем нормално да му дадем тази възможност.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Аз изцяло подкрепям предложението на министъра. И не само аз, а цялата спортна общественост. Защото, госпожо Богданова, практиката показва, че това, което досега е правено като управление на спортните училища, не е полезно за спорта и за учениците и спортистите в тези училища. Затова ние трябва да се опрем на опита и на това какво е полезно да се направи и министърът като човек с опит най-правилно го е формулирал. Както казаха и колегите от МОМН, те подкрепят изцяло този текст за учебния процес, всичко е съгласувано в рамките на закона и няма да нарушим образованието на децата.
Така че, както каза колегата Димов, става въпрос само за 9 спортни държавни училища. Седем плюс две – 2 в София и 7 в цялата страна. И най-важното е да има контрол. Не е нормално директорите да казват на министъра на спорта да си гледа работата, защото той не им е работодател. Как ще упражнява контрол? И това нещо досега се случва.
Също и за двата астрономически часа. Ами ние за 45 минути няма как да ги изкъпем и да работим. Това не е да се вземе химикалката и тетрадката и да отиде в другия кабинет. Те наистина ще бъдат специализирани спортни училища. Това е разликата. И наистина трябва да направим така, че на тези ученици, които са богатството на спорта и на нашата страна, трябва да им създадем едни нормални условия, каквито са в цял свят.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз би трябвало към Вас да имам въпроси, господин министър.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Искам да Ви кажа, че ние нищо не променяме в учебната програма.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колега Николов, най-лошото, което може да се случи в тази парламентарна комисия, е да се опитваме да противопоставяме изявените деца, които имат спортни възможности, на тези, които имат творчески възможности, на тези, които имат математически възможности. И ще звучим глупаво. Затова искам да ви кажа следното.
Ако един министър получава оценка от назначен директор: Вие не сте ми никакъв, защото не сте ми работодател – това не прави чест на директора. И това е вярно. Утре с Вашето решение подобна реплика ще чуе просветният министър, който трябва да осигури в края на краищата в това училище хора, които ще получават легитимни дипломи. Ако това ни е подборът на директорите, които ще се отнасят към представители на държавни институции с това „ти не си ми работодател”, ние пък, дето им пишем законите, сме им никакви.
Аз искам да кажа следното и да приключа вече една теза, която не разбирам защо само аз защитавам, тъй като тя не е въпрос на договорка, а е въпрос на принцип. Аз не знам какво мисли спортната общественост. Знам обаче, че тогава, когато говорим за обучение и то на деца с различни възможности, това се прави в цял свят. То се прави не със законов текст, защото вие след малко ще поискате да запишем в закона колко трябва да бъдат часовете по физическо възпитание. Това е нещо, което се урежда с подзаконови документи и го правят министерства, които съгласуват дейността си. Това е държавна политика, не е законов текст.
Вие след малко ще ми кажете, че трябва да назначаваме директори по ред и при условия, които ги няма в действащия Закон за народната просвета. Защо държите да го направите днес? Утре, като влезе другият закон, там искам някой да ми формулира какво представляват държавните училища, така, както вие сте го записали в проекта за закон. И тези държавни училища, които ще бъдат спортни, противопоставят ли се на другите, които са културни или на третите, които са професионални?
Хайде да си разчетем разбиранията и философията, да приемем другия закон и тогава да променим правомощията на ресорните министерства, ако ще децентрализираме системата на образование и по браншове, а не само по управленски звена – държава и общини.
Ние в момента спорим за един принцип, който не разбирам защо трябва да стои конфронтационно. Защо в спортните училища слагаме частен режим на уреждане на отношенията на директорите и начина на преподаване вътре, който пък задължително щял да се конфронтира с този, който е в системата на образованието, водено от министъра на образованието, налага?
Това е проблемът. Аз не смятам, че днес трябва да уредим този проблем толкова емоционално. Аз вярвам на министъра. Но знам, че държавни училища работят и качество на обучението се прави с добра база, с пари, с много неща, които няма как да ги запишем в този закон. И ако бихме могли, аз ще му съдействам всякак. Но тук уреждаме принципи на управление.
Съжалявам, предлагам някой да открие училище, но аз ще му назнача директора. Защо? За да ме слуша. Той трябва да слуша държавата и нейните представители и това е въпрос на респект, който всички ние трябва да гарантираме и да заявим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Правя работно предложение да гледаме тази точка до 17,30 часа.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Дори, господин председател, бих предложил, ако не възразявате, по тази точка да продължим до 17 часа. Включително и на този текст, по който спорим, предлагам да не бързаме с решението днес и да не го гласуваме, защото имаме достатъчно време във връзка с разглеждането на тези разпоредби.
Все пак благодаря за корекцията, че единственото изключение от принципа министърът да назначава директорите на държавните училища, е само на министъра на културата, не и на земеделието. Защото превърнем ли прецедента в правило, ще трябва директорите на икономическите техникуми да ги назначава министър Дянков, на транспорта трябва да ги назначава министърът на транспорта. Всеки ще иска това. И да помислим дали двамата министри не биха могли да ни предложат такава схема на съгласуване и на общи действия, с които да се постигне онази цел, която гони министър Свилен Нейков, без да се дискредитират общите принципи на управление на просветната система. Дали биха могли да предложат такъв вариант, императивно съгласуване на тези решения по откриване, закриване, преобразуване и назначаване на директорите? Защото въпросът с назначаването е въпрос на системата на контрол, на достатъчна компетентност и на инспектората и т.н.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, приемаме да работим по тази точка до 17 часа.
Има думата колегата Николов за дуплика.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Колега Богданова, искам да Ви кажа, че с това изчакване 20 години ние унищожихме спорта. И това отлагане, което Вие предлагате – да минем в отлагане на времето, мисля, че не е коректно. Този начин на управление на спорта видяхме досега докъде доведе.
Така че мисля, че нямаме време да се бавим, а да се приема законът, защото хората това очакват от нас. Говоря за хората, които се занимават със спорт и то с високо спортно майсторство. Защото видяхме какво стана на последната олимпиада. Ще бъдем още по-трагични на следващата. И ако мислим по този начин, няма как да се получат нещата.
А по отношение на съгласуваност на двете министерства, мисля, че двамата министри са направили своите консултации и няма какво повече да чакаме да съгласуват. Те са уеднаквили своите позиции, така че е защитен интересът и на едното министерство, и на другото. Мисля, че е коректно да работим по-интензивно, а не да повтаряме едни и същи неща, които сме ги говорили в последните 20 години и на хората им омръзна да чакат да имаме някакъв конкретен и точен закон за спорта. Това е истината.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, че не е съвсем дребен въпросът, както изглежда. И ще ви кажа да знаете защо министърът на културата назначава директори на училища, откъде е дошло. Защото в държавата се случват някои неща, които не би трябвало да се случват. Защо?
Ние не си познаваме историята, а за това носим вина ние, историците, не другите колеги, които са тук.
Ще ни кажа и нещо, на което не сме били свидетели – че в България е имало 6 министерства по Търновската конституция и едното е било Министерството на просветата. И България е била просперираща държава в продължение на 30 години при демократични условия и е постигала между войните с 10 министерства, без Министерство на спорта, спортни успехи, които тоталитарната държава с цялата си мощ едва успяваше да ги достигне.
Нещата не стоят така лесничко и просто, както изглеждат в момента на част от колегите. Не се постигат успехи толкова лесно. Това, от една страна.
От друга страна, има поставена цел към министъра на физическото възпитание и спорта – сега действащия. Господин Нейков, има формулирана ясна цел пред нас и ние трябва според мене да я подкрепим. Тази цел е следната. България изостава в своето спортно развитие и трябва в кратко време да навакса това изоставане и да постигне международни успехи, да защити името си на спортна страна, на спортна национална общност.
Това е много висока цел. Аз току-що споделих с колегата Димов, който седи до мене, дали ще се постигне това. Аз съм страшен привърженик на тази цел, но познавам собствената ни държава, познавам системата на управление и институциите на държавата, познавам сегашния финансов хал на страната. И съм със страхотно желание да постигнете успех. Аз ще ви подкрепям, докато мога, но се съмнявам. И ми позволете това съмнение.
Защото зная за какво става дума. Това струва страшно много пари. Това не струва просто пари, за да се излезе от това състояние, което е в момента. И когато са давани много пари, се е получавал ефектът наистина. Когато са давали страшно много пари и когато държавата е фалирала, защото ги е давала.
За такива непремерени цели трябва да се внимава в една демократична държава. В тоталитарната държава не са внимавали и й видяхме хала.
Сега на конкретния принцип. Аз съм на мнението на госпожа Богданова и на господин Местан. Защото това децентрализиране на такъв вид дейности в училищната мрежа не е редно. Затова смятам, че и текстът на колегата Димов и на неговите колеги Тошев и Стоилов е добър текст в тази си част, която Иво Димов уточни с това, че вмъкна в изречението министъра на образованието като субект.
Склонен съм с това, което каза госпожа Коджабашиева, също да дам подкрепа, пак в текста на господин Димов, че все пак тези седем или девет – и по този спор ще кажа няколко думи – елитни училища трябва да са при министъра на спорта. Тоест, директорите на тези 7 или 9 училища, или 6 директори, или 5 директори, или трима директори, трябва да се назначават от Вас.
Сега обаче ще ви кажа по тази тема. Ако паралелките са с 30 деца и са 6, и за 180 – и за да ми е бързо за смятане, ги умножа по 10, а не по 9, ще получа едно число, което е 1800. Като умножа по 4 това число, за да мога да получа класовете до края, ще получа число от порядъка към 7000 – 7200.
Аз като човек, който познава демографското състояние на страната в момента а и близката й перспектива от 15-20 години, се съмнявам, че българската национална общност може да даде 7000 таланта в областта на спорта.
Господин министър, аз знам какво се случва зад тази игра 2 – 7. И ще дръпна завесата. Случва се битка на местно равнище, която обикновено се води от народни представители и се изсипва при министъра – в кой град кое училище да стане елитно. Защото тези хора отиват при хората, които са им дали доверие и хората, които са им дали доверие, искат от тях това. Те им го обещават в салона, на улицата и там, където се събират. Това е нормално, това е съвсем нормално. Защото депутатите са поставени при тези условия на работа. Съвестният народен представител иска да даде отговор на желанието на хората. Заради това започват да набъбват някои числа.
Обаче аз пак ще кажа – 7000 човека, млади човека в България, елитни спортисти, на нивото на Димитър Бербатов ние не можем да намерим. В това сме сигурни.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Но ако ги няма в спортното училище, няма да има нито Бербатов, нито други. Ние в момента сме останали една шепа хора.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Когато искате съгласието върху 7000 да намерите онези 17 или 7, вече сте влезли в битото поле. Защото като кажете, че на 7000 една шепа ще бъдат силните, звездите, асовете, ние нямаме в момента този ресурс. И Вашата амбиция, и Вашата цел – а Вие сте човек, който умее да поставя цели и да ги постига, защото сте го доказал в професионалния си път, аз затова с уважение се отнасям към Вашата амбиция – няма да бъде реалистична, защото ефективността ще стане под нула цяло и някакво число, което съвсем не е ефективно.
Към Вас адресирам цялото това нещо, защото Ваше ще е решението. Вие сте познавачът, Вие ще кажете накрая. Но казвам защо депутатите натискат мрежата да се увеличава.
Според мене в една малка България за подобен тип неща е направена една регионализация, тя има традиции в себе си. Ние знаем, че България е разделена на шест. Ние знаем, че едно е да си от Пиринска Македония и съвсем друго е да си от Тракия. Ние знаем, че си викаме шопи и по друг начин се отнасяме примерно към някой от Северната част на България и т.н., защото в това има история, има култура, има всичко. Това не са случайни неща.
От тази гледна точка мрежите са малки, те не може да бъдат толкова големи.
Но това е мое мнение. Аз няма да взема това решение, то ще е Ваше решение.
Връщам се на основния въпрос по двете точки. Мисля, колеги, че не можем да се съгласим Народното събрание да не определя национални обекти. Това противоречи на всякаква логика – институционална, на работата ни като депутати.
И второ, смятам, че компромисът, за който говорим вече един час, се съдържа в предложенията на колегите Димов, Тошев и Стоилов. Така че аз ще гласувам за тях.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има думата заместник-министър Коджабашиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Разбирам притеснението, което има госпожа Богданова. В тази връзка бих искала да внеса малко яснота.
Принципно, когато говорим за програми, става дума само за програмите за спортна подготовка, които следва да бъдат – така е предложението – утвърдени от министъра на физическото възпитание и спорта.
Що се отнася до всички програми, които са ориентирани към общообразователната подготовка на учениците, то те естествено остават приоритет на Министерството на образованието, младежта и науката и се утвърждават от министъра на образованието, младежта и науката.
Неслучайно в предишното си изказване казах, че за всичко, което опира до обучението и образованието, в частност основно или средно, методическият контрол се осъществява от министъра на образованието, младежта и науката. В момента практиката показва, че ние сме в много добър синхрон с министъра на културата по отношение на контрола, който се упражнява върху училищата, за които работодател на директора се явява той.
Както регионалните инспекторати, така и министърът на образованието, младежта и науката имат своите контролни функции по отношение и на училищата на изкуства, и по култура. И това е регламентирано в действащия Закон за народната просвета.
В същото време бих могла да коментирам и това, което се каза за съгласувателна процедура при назначаването на директорите на държавни училища. Тъй като е предвидено назначаването да стане при ред и условия, определени в Кодекса на труда, там трудно бихме могли да вкараме понятието „съгласувателна процедура”. Но разговаряхме с министър Нейков и можем да предложим следния вариант. Ако в законопроекта се запише, че в конкурсната комисия участва и представител на министъра, определен от министъра на образованието, младежта и науката по искане на министъра на физическото възпитание и спорта, то тогава ние ще имаме своето участие и в подбора на директори. Такава практика съществува и не е прецедент.
И в момента при назначаването на директори на общински училища началникът на регионалния инспекторат по образование е задължен по закон да изисква представител на съответния финансиращ орган – община.
Така че подобен модел би могъл да бъде използван. И аз мисля, че това няма да наруши принципа, който е приет в акта на закон по отношение на управлението на държавните спортни училища. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колегата Методиев има въпрос.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имам един въпрос към Вас. Госпожо заместник-министър, министър Фандъкова в самото начало, след като стана министър, се обърна към работодателите на директорите на училищната мрежа в България, тоест кметовете и министъра на културата, това са работодатели извън министъра на образованието, младежта и науката, и помоли съвсем учтиво всички, които са на пенсионна възраст и са директори в училищната мрежа, да бъдат пенсионирани. Това извърши ли се?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Принципно работодатели извън министъра на културата са началниците на регионалните инспекторати по отношение на училищата и обслужващите звена в системата на народната просвета, без детските градини. Такова писмо наистина е изпратено. В момента ние сме в процедура на конкурси за държавните училища, където бе извършено такова пенсиониране, при условията на т. 10 от чл. 328 от Кодекса на труда, тоест не по параграфа на Кодекса за социално осигуряване, не предварителното пенсиониране, а когато наистина са придобили всички условия за извършването на такова пенсиониране. И в момента е внесен доклад на вниманието на министъра на образованието, младежта и науката, с който му е предложена една справка за директорите на общински училища с формат как да бъдат проведени конкурсите, тъй като и там са извършени тези дейности. Има временно изпълняващи длъжността „директор”, които след пенсионирането са останали до провеждането на конкурсите, тоест правоотношението е променено до провеждане на конкурсите.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: За министъра на културата ми кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Ние не сме страна по правоотношението. Не бих могла да Ви отговоря за това. Те имат специфика в закона. Зная точно какво визирате и кое училище имате предвид.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: То не е едно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Две са училищата.
Принципно Законът за закрила на културата допуска за 3 и за 5 години и става с преназначаване, което трудно бих могла да коментирам наистина, тъй като влизаме в друго поле.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само да кажа нещо. Аргументът на госпожа Коджабашиева за добрата работа с министъра на културата сам по себе си е хубав, защото да се работи с господин Рашидов е лесно. Казвам го, защото го познавам от 30 години. Но не е аргумент по отношение на това, за което говори госпожа Богданова. Защото министърът на образованието, младежта и науката може да призовава, може да се спазва три или пет години, минали са 7, 12, 15, 18 – решение няма, защото не е работодател. Това е, за което говорят колегите.
В това отношение министърът на образованието, младежта и науката фактически носи върху себе си отговорност, която не може публично да я защити. Но това е проблемът, това е принципният въпрос. Защото аз вярвам на господин Нейков. Но след господин Нейков може да дойде някой друг министър на физическото възпитание и спорта. Вярвам на господин Игнатов, но те няма да са вечните български министри. Нали говорим за закон! Това е принципният проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Имамов, имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Аз нямам никакво съмнение в мотивите и целите на представителите на спортната общественост с това предложение да развият спорта. И съм съгласен с оценките, че там има наистина много големи проблеми.
Но според мене това е принципен въпрос. Ако правим изключение, трябва да го мотивираме убедително. Принципен е, защото въпросът е специализираните училища дали да бъдат под шапката на функционалното Министерство на образованието, младежта и науката или на специализираните отраслови министерства. Това е основният принцип, който трябва да бъде решен.
По отношение на решаването на този въпрос Министерството на образованието, младежта и науката трябва да има водеща координационна функция. Защото ако ние направим това за спортните училища, защо да не трябва да го направим за земеделските, за културата, за транспорта, съобщенията и т.н., и т.н.
Моето мнение е следното. Специализацията на училището е допълваща работа, тя е допълнителна дейност, тя е съпътстваща работа. Основната дейност на всяко училище е общообразователната дейност.
Може да спорим по това дали един добър спортист трябва да е добре образован. Ние имаме много примери в едната и в другата посока. Но преди всичко основната функция на училището е образователната. Преди да стане той добър спортист, аз така мисля, той трябва да е овладял минимума на математиката, на българския език и т.н., и т.н.
Следователно тези училища трябва да се ръководят основно от функционалното Министерство на образованието, младежта и науката, като то има задължението да осигури координация със специализираните министерства, които естествено трябва да имат някаква функция при ръководене на добавъчната дейност, която специализира училището в една или друга посока.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Като гледам как вървят разговорите, искам да ви кажа, че тези ученици, които учат в спортни училища, не се състезават с останалите в България. Те се състезават до Германия, Англия, САЩ и т.н. Ние доказваме тук престижа на България. Те са строго профилирани и на първо място при тях е думичката „спорт”. И то високо спортно майсторство. Това е „Формула 1” . Тя се различава като двигател от жигулито и трабантчето.
Какво означава това. Това означава, че ако ние не направим така, че да обособим тези спортни училища и те да започнат да работят не с два часа по физическо възпитание, а да започнат да работят нормално, не изчакваме директорите, които тук са пратили текст на всички останали и има непрекъснато „чака рака” – произвеждаме непрекъснато футболисти от 80 човека и ги препродаваме в Испания и си пълним джобчето, и пълним торбите в школа и т.н. по различен начин, и се пишат фактури за храна, в съвременните общински спортни училища далаверата ще продължи и в бъдеще. И ние не можем да я пресечем.
Ето един колега какво е адресирал до всички директори на спортни училища:
„Уважаеми колеги, изпращам ви последните предложения за промени на Закона за спорта, като в Заключителните разпоредби ще влезе и кауза за запазване на работните ви места, които са се явили на държавен конкурс. За подробности се обръщайте към бате Райчо Радев, този истински конституционалист и експерт в правния мир. Казвам го без ирония, а от уважение към усилията му, за да ви запази работните ви местенца и да ви предпази от неприятностите, които може да ви сполетят, ако се приеме във вида, предложен от правителството този закон.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Ако ми позволите, и аз да кажа няколко думи по този текст.
Аз бих подкрепил и ще подкрепя с гласуването си отпадането на точка 21, както е предложението на Валентина Богданова и на Стоянов, Карпов, Владимиров.
Бих подкрепил и предложението на Тошев, Димов и Стоилов с тази редакция и с още едно уточнение. Защото макар и незаписано в текста, беше казано в стенограмата от колегата Николов - и това е идеята на министъра на физическото възпитание и спорта – от тези общо 21 спортни училища, едно държавно, а останалите общински, 9 от тези общински училища - най-добрите или избрани по някакъв критерий, да бъдат преобразувани в държавни.
Тук обаче пропускаме третия субект на правото, а именно общинския съвет, собственика на училището. Министърът на образованието, младежта и науката и министърът на физическото възпитание и спорта могат да си съгласуват по между си преписки, могат да си ги утвърждават. Но собственикът – съответният общински съвет, може да каже: не, не съм съгласен за моето общинско училище
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Всички тичат, тичат...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това тичане, което Вие го обяснявате, аз ще предложа да го разпишем в Преходните разпоредби, за да уточним срока на преобразуването, критериите за преобразуване и други въпроси, които са важни, те не са технически въпроси, те са важни въпроси, ако говорим за преобразуване на общинска в държавна собственост. Защото и това е аспектът на това преобразуване на училищата.
Други становища? – Няма.
Подлагам на гласуване първо, понеже имаме предложение само по точка 20 и точка 21, точка 20 в редакцията на вносителя.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 15.
Не се приема точка 20 по предложение на вносителя.
Гласуваме по поредността на работния доклад предложението на Валентина Богданова точка 20 да отпадне.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 13.
Не се приема това предложение.
Гласуваме редакцията на колегите Тошев, Димов и Стоилов с допълнителното уточнение, така, както беше направено на днешното заседание.
Гласували: за 13, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по точка 21.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 15.
Не се подкрепя.
Имаме предложение на вносителя за утвърждаване на списъка за обекти с национално значение. Този списък до момента се утвърждава от Народното събрание.
Имаме предложение от Стоянов, Карпов, Владимиров и от колегата Валентина Богданова точка 21 да отпадне. Аз подлагам на гласуване алтернативно двете предложения.
Ще повторя. Предложението, което бе направено и аргументирано от Валентина Богданова, е свързано с последващи разпоредби, които са действащи в Закона за физическото възпитание и спорта, според които обекти с национално значение се утвърждават от Народното събрание. Смисълът на това утвърждаване е, че тези обекти, получили статут на национални обекти, не могат да се отдават под наем.
Според мене предложението е правилно и аз лично ще го подкрепя. Защото в противен случай отнемаме компетентност от Народното събрание и я прехвърляме към Министерския съвет, нещо, което не направихме, отнесено към стратегия. Приехме тази стратегия да се приема от Народното събрание.
Има ли други въпроси за уточняване?
ДИМИТЪР КАРБОВ: Тук се получава дублиране на функциите на Народното събрание и на Министерския съвет. Ние трябва да решим кой от двата органа.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: За да ги приеме Народното събрание, Министерският съвет трябва да вземе решение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване разпоредбата на точка 21 по предложението на министъра на физическото възпитание и спорта, съгласно което Министерският съвет утвърждава списъка на националните обекти.
Гласували: за 10, против 5, въздържали се няма.
Приема се текстът на вносителя за точка 21.
Подлагам на гласуване целия текст на § 6 със съответно коригираните съгласно гласуванията точки 20 и 21.
Гласували: за 10, против 2, въздържали се 3.
Приема се.
Колеги, предлагам по тази точка да спрем до тук. Следващата сряда продължаваме работата по този законопроект.
Обявявам 5 минути почивка.









(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ СТАТУТА НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКИЯ НАУЧЕН ЦЕНТЪР И НА ЦЕНТЪРА ПО ТРАКОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Десислава Найденова – Кирило-Методиевския научен център
Проф. Кирил Йорданов – от Центъра по тракология
Ст.н.с. д-р Костадин Костадинов – научен секретар на БАН
Ст.н.с. І ст. дтн Стефан Хаджитодоров – главен научен секретар на БАН
Ст.н.с. І ст. Славия Бърлиева – научен секретар на БАН
Ст.н.с. ІІ ст. д-р Светлина Николова – Кирило-Методиевския научен център.
При обсъждането на този въпрос сме поканили и министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Ако не възразявате, ще дам първо думата на ст.н.с. ІІ ст. Д-р Николова.
СТ.Н.С. ІІ СТ. Д-Р СВЕТЛИНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Стоичков, уважаеми членове на комисията, уважаеми господин министър! Преди да изложа становището на учените и научния съвет на Кирило-Методиевския център относно неговия статут във връзка с преструктурирането на БАН, бих искала да изразя тяхната благодарност за отделеното ценно време на комисията за обсъждането на този въпрос. Дори само този факт според нас показва разбиране и съпричастност към проблема за най-големия български принос в европейската цивилизация и за запазването на мястото на България като международен център на неговото изследване.
Учените и научният съвет на Кирило-Методиевския научен център категорично възразяват срещу сливането на центъра с Института за литература. Решението е в противоречие с препоръките на международния одит, които бяха обявени за основополагащи при предстоящата реформа. Ние сме ви раздали тук редица материали, в които са отразени оценките и препоръките на международния одит и затова аз няма да ги повтарям.
Бих искала да кажа, че Кирило-Методиевския научен център е едно от 17-те звена на БАН с оценка „А” по показателя за качество и продуктивност, с оценка „А” и за перспективи, като по този начин се нарежда на второ място сред всички 18 звена от хуманитарните и социалните науки.
С решението за сливане на практика се ликвидира международно признато и знаково звено, чиято работа е съществен щрих въобще във визитката на българската държавност, ако мога така да се изразя.
Освен това кирило-методиевската проблематика никога не е била литературоведска в истинския смисъл на думата, каквато е основната задача на един институт за литература. Първоучителите Кирил и Методий и техните ученици не са писали литературни произведения. Те са се занимавали главно с преводи на Библията и църковно-богословски въпроси.
Ето защо изследването на Кирило-Методиевото дело в неговите извори и традиции до наши дни, което е предмет на научната дейност на Кирило-Методиевския научен център, включва голям комплекс от филологически, исторически, богословски, изкуствоведски и други въпроси.
Едно малко нелицеприятно заявление искам да направя тук, което също буди у нас редица въпроси. За 2009 година собствените средства на Кирило-Методиевския научен център, който се състои едва от 26 сътрудници, са 76 процента от бюджетната субсидия, а тези на Института за литература с 80 сътрудници – едва 2 процента.
Така е на път да бъде ликвидирана прочутата Климентова комисия, създадена през 1914 година, чийто правоприемник е Кирило-Методиевският научен център. На път е и да се изтрие от картата именно на българската наука една тематика, свързана с мисията на България да приеме, запази и развива вече 11 века делото на съпокровителите на Европа – светите братя Кирил и Методий.
Във връзка с това искам да кажа, че съществува интерес към тази проблематика в редица други страни. И тук аз искам да ви покажа как някои от тях тълкуват създаването на славянската писменост във Велика Моравия.
Вчера във връзка със 140-годишнината на Българската академия на науките в БАН беше показана една изложба по една взаимна спогодба, в която нашите словашки колеги от Националната библиотека в Кошице казват именно това. Това е един малък показател за отношението и международното значение на тази проблематика. И след като Кирило-Методиевският научен център е признат за такъв център, неразумно е той да бъде лишаван от едно такова централно място.
Ние смятаме, че е въпрос на чест и достойнство не само за БАН, но също така и за българската държава да се запази чрез едно самостоятелно научно звено тази тематика и една завоювана вече и доказана от международните оценители позиция на международен център за комплексно изследване, издаване и популяризиране на Кирило-Методиевото дело и традиции в България и в Европа от ІХ век до наши дни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, д-р Николова.
Има ли други изказвания от Кирило-Методиевския център? – Няма.
Предлагам господин Стефан Хаджитодоров да вземе отношение към този въпрос.
СТ.Н.С. І СТ. ДТН СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа депутати, господин министър! Искам с няколко думи да ви запозная с историята на проблема около преструктурирането на Кирило-Методиевския научен център. Ще говоря само за него. Естествено може би ще кажа една-две думи и за някои други звена в рамките на хуманитарните науки. Защото в този контекст се е развивала дискусията, касаеща както Кирило-Методиевския научен център, така и след малко ще стане дума за Центъра по тракология.
Когато започнахме дискусията в Управителния съвет по отношение на реформата в рамките на хуманитарните науки, ние, на първо място, отчитахме резултатите от международната оценка. И тук госпожа Николова, директор на центъра, изключително коректно съобщи, че по един от показателите, а това за една научна организация е най-важният показател – качество и продуктивност, те имат оценка „А”. Такава оценка имат още два института в рамките на хуманитарните науки. И беше съвсем естествено, когато дискусиите течаха в Управителния съвет, тези три звена – говоря за Института по български език, Археологическия институт и Кирило-Методиевския научен център, да бъдат запазени в нашето предложение като самостоятелни научни звена.
Основните аргументи, които служеха тогава като база за предложението на Управителния съвет, бяха точно тези неща, които спомена госпожа Николова и аз нямам намерение да ги развивам наново.
Впоследствие, когато влезе това предложение от Управителния съвет към Общото събрание - знаете, че Общото събрание е органът, който управлява Българската академия на науките, - беше създадена една комисия с доста широко представителство на различни учени в различните научни направления и от тази комисия в крайна сметка излязоха два варианта по отношение на Кирило-Методиевския научен център.
Първият вариант беше обединението на Кирило-Методиевския научен център с Института за литература, като един от основните аргументи на тази комисия, за да предложи това обединение и сливане, е близостта на научната тематика и съществуването в рамките на Института за литература на една доста голяма и силна секция за старобългарска литература, която в частност се занимава също с проблемите на Кирило-Методиевото дело. Това беше едно от основните съображения.
Имаше и някои исторически аспекти – за връзката на акад. Петър Динеков с единия и с другия институт, произхода на акад. Динеков от Института за литература. Това са някои исторически измерения, които надали би трябвало да се повтарят тук пред народните представители. Но хората имаха своите аргументи.
Като втори вариант, след една доста бурна дискусия за преструктурирането в рамките на хуманитарните науки, на която и аз присъствах, възникна идеята Кирило-Методиевският научен център и Центърът за тракология да бъдат отделни юридически лица със статут на академично специализирано звено. Тук трябва да ви обясня каква е разликата между постоянно научно звено и академично специализирано звено в рамките на Академията и защо се стигна до това предложение.
Едно от изискванията, които бяха водещи, когато правихме нашите предложения за структурни промени, беше наличието на критична маса учени и наличието на критична маса хабилитирани учени, така че всяко едно звено, което в бъдеще ще съществува, да може само да формира научен съвет. Тоест да има един минимум от 11 хабилитирани лица на основна работа в Българската академия на науките. Тези две звена така или иначе в момента имат проблем с достигането на тази бройка. Тоест тези звена не могат да направят един пълноценен научен съвет с учени само от техните среди на основна месторабота в тези две звена.
Затова предложението беше, съхранявайки тяхната самостоятелна научна област и юридическото им лице, да бъдат обособени в специализирано академично звено. Преди малко ви казах, че има разлика между специализирано звено в рамките на Академията и постоянно научно звено.
Постоянното научно звено има собствен научен съвет, който обслужва звеното и взима най-важните решения, има представители в Общото събрание на учените на БАН и директорът на постоянното научно звено се избира от Управителния съвет по определена процедура.
Специализираните звена имат по-нисък статут. Те се обслужват в научно отношение от други постоянни научни звена, тъй като нямат възможността сами да конституират такъв съвет, нямат представители в Общото събрание на БАН и директорът на тези специализирани звена се назначава директно от председателя на БАН, без да минава през изборната процедура, характерна за другите директори. Тоест те са отново звена, които се занимават с определени тесни научни проблематики, ясно дефинирани, конкретни или пък някои от другите специализирани звена се занимават с проблеми на трансфер на знания и иновации, но тях не ги касае точно тази област. Така че това беше второто предложение.
Стигна се естествено до гласуване в Общото събрание между двата варианта и първият вариант, при който Кирило-Методиевският научен център се обединява с Центъра за литература, получи повече гласове. Между другото, това беше и вариантът, който на дискусията – аз просто ви казвам фактите, тъй като съм присъствал на една част от тези дискусии и съм длъжен да ви информирам – беше подкрепен от по-голямата част от представителите на хуманитарните науки - Институтът за литература да се обедини с Кирило-Методиевския научен център.
Това е фактологията, която мисля, че би трябвало народните представители да я знаят.
В момента Общото събрание е взело решение за сливане на Института за литература с Кирило-Методиевския научен център.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Хаджитодоров.
Министър Игнатов, желаете ли да вземете становище?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин председател, колеги! Аз ще бъда съвсем кратък.
Запознат съм с тази дискусия, обсъждал съм и с акад. Съботинов, и с акад. Попов, и с други колеги и единия, и другия вариант. Вече далеч в миналото, преди четири-пет месеца и на ниво правителство обсъдихме специално статута на тези институти и самостоятелни звена, които са важни за българската държава. И мнението, към което се присъединиха всичките колеги от Министерския съвет, е, че заради запазената марка и по много други причини Кирило-Методиевският научен център трябва да бъде самостоятелен, както и Институтът по тракология.
Нашата позиция не се базира на научен анализ, но тя е важна. Ако ние се откажем от Кирило-Методиевския научен център, Кирило-Методиевското дело веднага ще бъде „прилапано” от други. Има такива претенции.
Господин Лютви Местан правилно каза миналия път за честването на Св. Наум.
Всъщност Кирило-Методиевското дело и това, което неговите наследници – българите, са направили през годините, е изключително голямо завоевание. Ние чисто на психологическо равнище винаги гледаме към подвизи от типа на Александър Македонски, да речем. Но всъщност благодарение на това дело от Адриатика до днешния Владивосток православието слави Бога на езика на нашите предци. Това е голямо постижение, което се измерва през хилядолетията. И тогава питаш: къде и колко просъществува завоеванието на Александър или на Октавиан и т.н.?
Чисто от държавническа гледна точка е хубаво това да бъде самостоятелно звено, както и да го наричаме – институт или център, или нещо друго, за да защитим своето минало, настояще и да трасираме своето бъдеще.
Същото се отнася за Института по тракология.
От ХVІІ век светът се занимава с тракология. Тя не е българско изобретение. Преглеждайки историята от 70 години насам, беше много трудно да се наложи такава самостоятелна дисциплина. Ясно е, че южните съседи смятат всичко за свое. Ясно е, че съседите ни от западната граница също имат някакви такива претенции и с удоволствие биха ни изтрили от историческата карта. Поне биха си присвоили някое хилядолетие от културната история. Защото историята на културата винаги е по-древна от историята на държавата.
Ясно е, че ако кажем „не” на тракологията, изведнъж ще се окаже, че тракология има естествено в Румъния, която също има претенции към нашето минало. Вие ще видите, че и в Испания има тракология, и в Италия, и къде ли не. А в България, където всъщност е центърът на тракийската култура, няма такова нещо.
Тоест от политическа гледна точка и в това, което обсъдихме – то го има в стенограмите, - общото мнение беше тези звена да имат самостоятелност заради българската идентичност.
И третото, което тук не присъства, но ние много държахме на него, Институтът по български език на всяка цена да го има, по простата причина, че имаме нужда от един такъв, да го наречем условно, законодателен орган на езика. Защото ако всеки започне да прави еквилибристики в тази област, ще се окаже, че около нас живеят хора, които говорят език, който вече не е български.
Така че това е моето лично мнение. Дали ще бъде институт, зависи вече от структурата. Но и като лично мнение, и мнение, което е споделено в Министерския съвет, тези звена трябва да бъдат самостоятелни от тези гледни точки. Сега не правим научен анализ, нито даваме оценка „А” или нещо друго. Но е важно това нещо за съществуването оттук нататък. Защото има вече малки деца, те са в интернет, все по-рядко се сещат, че имаме някакво минало величие. И хубаво е то да присъства в нашия живот.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, господин министър! Аз се радвам, че се очертава съгласие около необходимостта Кирило-Методиевският научен център. Министерският съвет има ясна позиция по този въпрос.
Все пак да не забравяме, че провеждаме тази дискусия ден, след като и православната църква отбеляза Деня на светите равноапостоли Кирил и Методий.
Аз обаче ще ви припомня нещо много интересно, което се случи днес. И интересно, и приятно събитие, което обаче поражда и въпроси. Днес в 11 часа посланикът на Хърватия, заедно с председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева, откриха изложба „Глаголически Ренесанс”. Много приятна изложба. Какво показва обаче тази изложба? Тя показва, че хърватите, които през ІХ век са ползвали първата славянска азбука – глаголицата, в другото й графическо измерение – ъглестата, за разлика от тази, която е позната по българските земи, гледат на глаголицата и на наследството на Кирил и Методий като на свое наследство, търсят корените на своята културна и национална идентичност там.
Няма нищо лошо в това, както няма нищо лошо и в претенцията на Словакия. Защото Кирил и Методий всъщност, ако въобще са имали поръчка да преведат богослужебните книги от старогръцки за нуждите на славянските народи тогава, първата им поръчка е била точно от великоморавския княз Ростислав. Така е сякаш. И ако имаме малко по-строг поглед към историята, може би ще се окаже, че самите братя не са имали дейност, свързана пряко с тогавашната българска държава, но делото им оцелява в България. Много е важно това.
Освен това – и това е особено важно да се каже – никой не спори за значимостта на това дело. Конкуренцията, битката е за характера на това дело. И няма съмнение – точно тук Кирило-Методиевският научен център има огромен принос. Колкото и да са били близки славянските езици през ІХ век, процесите на разграничаване, на обособяване на отделните славянски езици са протичали доста ускорено и има основание още тогава да се говори за старобългарски език и за други славянски езици.
Има безспорни доказателства, че това дело е българско по своята дълбока същност. Тоест превеждайки богослужебните книги и изграждайки за целта нова азбука, Кирил и Методий са имали предвид именно фонетичните особености на старобългарския език. И безспорните доказателства са налице. Но да не влизаме в тази проблематика.
Въпросът е – при тази битка за това наследство, която има повече от безспорни доказателства, бидейки общославянско начинанието, все пак по своята същност делото е българско - ние можем ли да се лишим от специализираното научно звено или научен център, който работи именно по посока на популяризирането на българския характер на това дело? Не можем, уважаеми колеги. И се радвам наистина, че го има това разбиране. Още повече, че ако хърватите са достатъчно коректни, действително нищо не ме притесни в техните претенции, дори бих ги поставил в кавички, то нашата съседка Македония харчи милиони-милиони за превръщането едва ли не в научни факти на едни или други техни митологеми.
Надявам се с тази позиция на Министерския съвет, с тази позиция и на Комисията по образованието и науката Общото събрание на Българската академия на науките да се съобрази. Ние съзнаваме деликатността на това заседание, включително и невъзможността, господин Хаджитодоров, да излезем с каквото и да е решение. Нямаме и такава претенция. Идеята на това заседание е да чуете една надпартийна, наистина консенсусна позиция на всички народни представители, които участват в работата на тази комисия. И ако може да приемете тезата ни, че когато става въпрос за толкова важни научни центрове като Кирило-Методиевския и този по тракология, някак си не е добре те да бъдат поставени в режим не толкова на конкуренция с другите, защото те са доказали с тези оценки, че стоят добре. Говоря вече не за научна конкуренция, а за конкуренцията на оцеляването. Защото там се намесват съвършено други съображения.
И струва ми се, че дори в такива случаи българската държава може да каже, с цялото уважение към автономията на Българската академия на науките, че настоява – и това е максимумът на онова, което можем да направим – да се съхрани автономността на тези научни центрове.
Съзнавам, че и Вие сте в деликатна позиция, защото Общото събрание решава тези въпроси с гласуване.
СТ.Н.С. ДТН СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Първо, аз оценявам добрия тон, който поддържаме, поне засега, в дискусията. Аз съм длъжен да изложа волята на Общото събрание така, както то го е направило със своето гласуване.
Това, което мога да поема като ангажимент, е наистина мнението на комисията и на министъра да ги изложа пред Общото събрание в мащаб едно към едно, така, както са изложени тук, и евентуално да се настоява за прегласуване. И това ще го направя. Защото в крайна сметка ние сме Българска академия на науките, не сме Академия на науките на Мавритания например.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз завършвам с едно изречение. Съображението за тематичната несъвместимост на Кирило-Методиевския научен център и Института за литература, защото наистина това не е литература в тесния смисъл на думата, е важно, но не е същинското съображение.
СТ.Н.С. ДТН СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Ако може още едно изречение. Този начин на разговор е някак си дори по-добър.
Когато сме взимали решение за обединения и сливания, повярвайте, имали сме предвид няколко водещи аргументи и няколко водещи критерии – да няма раздробеност на тематиката, да няма дублиране, да има възможност за създаване на една по-голяма критична маса и по-адекватна среда, която е необходима за учените за едни по-добри научни изследвания.
Аз съм съгласен, има области, където може и отделни индивидуални учени да вършат много задълбочени изследвания и да получават резултати. Има области обаче, където е необходима среда и маса. Донякъде и в Института по тракология, и в Кирило-Методиевския научен център – тук го признавам, защото това е и моето убеждение - могат отделни хора и отделни учени в по-малък състав да постигат по-добри резултати.
И другото основно съображение, което сме имали - нито едно научно направление, нито една научна област, в която имаме конкретен резултат и завоювани позиции, да не бъде заличена. Ние дори сме взели някои решения на Общото събрание, с които се надяваме, че ще гарантираме равнопоставеност на различните научни направления в новите институти.
Спирам дотук. Отново ви казвам, цялата дискусия, както се провежда тук, и изразените становища от вас ще предам едно към едно на Общото събрание, със съответно предложение за прегласуване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще бъда кратък, защото господин министърът изложи част от логиката, която аз щях да предложа на заседанието.
Науката в момента се развива в една посока на стесняване на пространството и задълбочаване на изследванията и сама по себе си се сепарира на по-дребни и на по-малки направления или специалности. Аз смятам, че съществуването на малки звена в една голяма изследователска структура е напълно оправдано и възможността да се формират научни съвети може да се развие чрез кооптиране.
Освен това би трябвало наистина да се вземе предвид, че в науката трябва да има конкуренция. Аз съм 40 години в тази система и знам много добре как стоят нещата. Даже съм и автор в това списание, което ни донесоха от Кирило-Методиевския научен център. Знае се, че трябва да има конкуренция. Тук наистина има конкуренция.
Не е тайна, че секцията по старобългарска литература в самия Институт по литература се конкурира с Кирило-Методиевския научен център. И ако той остане там, непременно ще се върви по някакъв начин към сливане. А това е начин да се унищожи едно създадено в дълбочина много старо звено. Защото самият център е наследник на едно друго звено, създадено от преди него, още преди Втората световна война, далеч преди нея.
Аз ще говоря общо, за да не взимам втори път думата.
Когато стане въпрос за Института по тракология, не само идентичността е аргументът. Аргументът е и това, че той се конкурира със секция в Археологическия институт. И това е много добре. Защото без конкуренция ние не можем да съществуваме в този смисъл.
Ето например една България е колкото една немска провинция. Там във всички провинции има еднородни институции. Те се конкурират помежду си в науката и по този начин немската наука седи много високо. По същия начин в Съединените щати се конкурират научните центрове към различни университети. Ние не бива да бягаме от конкуренцията и не бива да сливаме. Сливането на научни институции в съвременния свят на мене ми прилича на сталинизъм. Едно време, през 1953 година Сталин беше слял всички хуманитарни институти в един институт за изучаване на материалната култура, та трябваше да умре и след това да ги разделят отново. Те представляваха една боза, след като ги сляха.
Затова аз мисля, че тези институти не само имат право на самостоятелен живот, но и такива малки звена като Центъра по тракология може да формират научен съвет. Но в никакъв случай не бива да се правят такива сливания.
Общото събрание на БАН според мене се е заблудило. Тук се каза откъде идва тази заблуда – че непременно трябва да има такъв и такъв брой институти. Институтите ще бъдат такъв брой, би трябвало да бъдат такъв брой, който е целесъобразен за българската наука, за българското познание, което трябва да се подкрепя, а не да се потиска. Не може учените, изследователите да се броят на пръсти. В този си вид, както съществуват тези центрове, те имат огромен принос в световната наука.
Имайте предвид, че малцина знаят, че по системата ICI има такъв институт в Америка, който оценява научните изследвания в целия свят. Той е, така да се каже, най-висшата инстанция, макар че има още няколко такива центрове. По ICI на всеки 400 научни заглавия, издавани от целия минал век и сегашния, едно е българско. Това е страхотно постижение на българската наука. Аз съм ходил и съм виждал с очите си тази класация. Който иска, може да бръкне в техния сайт в интернет, който е огромен, и ще се убеди в това. И ние трябва да подкрепяме колкото се може тази тясна изследователска работа. Тя много-много не се вижда, не е сензационна, медиите не я разбират, не могат да я продуцират. Но ние не сме нито медии, нито безотговорни хора. Министърът е също един изследовател от такъв утилитарен ранг. Не можем да принизяваме нещата. На тези елитарни звена като Кирило-Методиевския научен център мястото е именно в България. Не на друго място, а в България.
Другите аргументи ги чухме. Те се знаят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Проф. Колев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости! Аз искам да изразя своето становище в малко по-друга посока.
Действително пред нас са представители на два научноизследователски центъра със световна значимост. Но според мене точката в днешния дневен ред е излишна. И ще ви кажа защо. В момента ние сме в режим на реформи, породени от световната и европейска финансова и икономическа криза. И в тази връзка пред нас предстои да разглеждаме промени в Закона за Българската академия на науките. Там са 52 научноизследователски центъра и институти. Освен това знаете, че съгласно Закона за БАН при тях върховният орган е Общото събрание. Така че Общото събрание е това, което ще вземе съответното решение.
По този начин ние днес с нашето решение се намесваме в работата на Българската академия на науките и в решението на Общото събрание.
Освен това, колеги, нека не забравяме, че при нас в комисията беше акад. Съботинов, който пръв изрази желание за предстоящи реформи.
Така че мисля, че това не е коректно първо към Българската академия на науките, към Общото събрание и към всички останали институти. Представете си, ако всичките институти, които се обединяват по силата на Общото събрание, идват при нас в комисията и съответно ние да вземаме решението дали да се сливат или не, какво ще стане.
Това е моето становище. И аз днес ще се въздържа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Колев.
Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз нито ще се въздържа, нито ще гласувам „за”. Ние няма как да гласуваме и не е това коментарът.
Мисля си, че последното, което се опитваме да правим, е да предрешаваме или да се намесваме в решението на Българската академия на науките. Но аз си мисля, че ние сме български народни представители и то в рамките на една специализирана комисия и е добре да заявим тази теза, която ние считаме за правилна. Поне имаме правата да говорим това, което мислим.
Аз съм филолог и се изкушавам да продължа по начина, по който говореше колегата Местан, но няма да го направя. Защото си мисля, че ако в тази зала ние обикновено спорим, има нещо, по което не спорим. Даже и с министър Игнатов днес ще говорим по един и същи начин – това на шега. Защото тогава, когато става дума за структури и за визия на това какво представлява българската национална идентичност, как бихме могли да я пазим, как бихме могли да я защитаваме, по какъв начин можем да пазим себе си, бита си и европейската си физиономия, мисля, че няма как да не кажем своята собствена позиция.
Аз си мисля следното. Отнасям се с уважение към Общото събрание на БАН, то може да не ни чуе и може да не ни послуша. Но знам, че тогава, когато трябва да свършиш една работа бързо, тогава и емоцията, и прагматизмът вероятно вземат надмощие. Но така или иначе в това народните представители наистина да застанат на една позиция, че има нужда от самостоятелно съществуване и на Центъра по кирилометодиевистика, и на Центъра по тракология, има особен смисъл.
Аз знам, че това ражда ангажименти към нас, ако ние в края на краищата твърдим, че това е вярната теза и тя да бъде чута. Но е добре тази позиция да стигне до Българската академия на науките и до нейното Общо събрание.
СТ.Н.С. ДТН СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: В това не се съмнявайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Нямам съмнения, проф. Хаджитодоров. Но казвам това, защото си мисля, че когато имаме обща теза, тогава и консенсусът в тази зала би бил безспорен. Каузата е хубава и тя си е наша. И не е добре да я предоставяме другиму, дори водени от най-добри структурни, управленски, финансови или каквито се сетите още съображения.
Така че аз приключих. Мисля, че многото говорене би имало смисъл, ако има разлики в разбиранията ни. А оттам насетне аз приемам, че това е разговор, който водим, и тези, които заявяваме. По никакъв начин никакво решение няма да вземаме. И аз предлагам дори позиция да не гласуваме, защото не е това смисълът на днешната ни среща, поне според мене.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Богданова.
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Моето становище по днешната тема е продиктувано от усещането ми за онези плоскости, в които се простира проблемът.
Първото, което ми хрумна, слушайки министър Игнатов и колегите, които говориха преди мене, беше за оня прочит на културата, който правим в България много често, дори непрекъснато.
Когато говорим за култура, ние задължително се опираме на историческите си паметници. Това е първата асоциация, която българинът прави, когато се каже „култура”. По един или друг начин културата на поведението и културата на ежедневието идват на втори план. Първото, което излиза задължително, са някакви паметници и някакви исторически артефакти, които стоят пред нас.
Това ме кара да си мисля, че това е поводът за смисъла на съществуването на тези два центъра.
Другото, за което говори министър Игнатов, и това, по което колегата Колев като че ли имаше бележка, е за начина, по който да съществуват тези два центъра. И аз си мисля, че това са две съвсем различни неща. Ако ние като народни представители можем да дадем оценка, мнение, прочит за смисъла и го даваме безспорно с цялата положителност на нашето мнение, то за това какъв да бъде начинът ще вземете решение вие. Разбира се, бихте могли да се съобразите с нас, бихте могли да не се съобразите.
Когато говорим за начина, по който да съществува нещо, това се нарича мениджмънт. Когато говорим за смисъла, това се наричат ценности.
Спомних си и още нещо. По времето на управление на Маргарет Тачър след преживявания на една голяма депресия, онова общество е имало обществен диспут и обществени нагласи за това да бъдат формулирани национални ценности тогава, когато те са били изгубени. Имало е референдум, имало е допитване до цялото общество. И тогава те са избрали за свои национални ценности семейството, религията и обществото. Това са били приоритетите.
Аз си мисля, че с това, което ние заявяваме днес пред вас с позицията си за смисъла на съществуването на тези два центъра, ние даваме приоритет и казваме твърдо „да” за онази ценност, която наричаме историческа култура с препратка към образованието, което би трябвало да ни донесе онова ниво на култура, което очакваме.
Тъй като често говорихме за идентичност тук, си мисля, че ако има смисъл тази идентичност задължително през поколенията да минава през артефактите, които ни носят тези два центъра, то всъщност това би могло да бъде и нашата борба с релативизма. Нямаме друг начин, освен този. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Соколова.
Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, във връзка с темата. Ще ме извините, но бих искал да попитам министър Игнатов дали не вижда необходимост от един разговор в тази комисия на тема „Стратегия на Европа 2020”. Бих искал да бъда разбран правилно, защото поставям въпроса абсолютно конструктивно.
Всички вече познаваме този документ. Не е тайна, че за Европа образованието и науката не са просто един от приоритетите, а са приоритет на приоритетите. Тоест приемете го и като реплика, проф. Колев. Европа не извлича от кризата основание за съкращаване на разходите за образование и наука, а тъкмо обратното – извлича от кризата основание за увеличаване на разходите за образование и научни изследвания, за да може да догони САЩ и Япония в глобалната конкуренция.
Мисля, че има нужда от такъв разговор. Защото аз разбирам, че в условия на криза абсолютно всички сектори трябва да поемат своята тежест. Но може би точно с оглед ангажимента на България във връзка с този тайминг по стратегията - към юни трябва да представи своите виждания по Стратегията 2020, а към октомври вече ние трябва да имаме и българска редакция на тази стратегия, - ми се струва, че е крайно време да започнем този разговор. И на мене ми се струва, че най-подходящото място за сериозен разговор, абсолютно надпартиен, тотално лишен от политически страсти, е точно тази комисия.
Виждам много смисъл в това, тъй като, ако има това разбиране за България и България каже: ние сме най-зле, - това не е „заслуга” на това управление, то е наследено. Защото с годините ние сме се движили в границите от 0,3 до 0,4-0,5-0,6 процента от брутния вътрешен продукт за наука и научни изследвания, и сега сме горе-долу в тези граници, когато Европа не е доволна от стойности около 2 процента и гони в перспектива цели 3 процента от брутния вътрешен продукт на съответната държава. Тоест ние сме 10 пъти по-надолу от стандарта, който Европа гони.
Ако има такова разбиране, естествено и специализираният държавен орган ще бъде подплатен с по-солидни позиции в отстояването на интересите на системата. Това не означава, че тя не трябва да се рекламира. Напротив. Защото ако повечето пари имат за цел да съхранят всичко, без то да се реформира, няма смисъл от повече пари. Разбираме го това нещо.
Но все пак каква е нашата реплика, каква е нашата българска редакция на „Европа 2020” на Барозу, която стратегия вече е стратегия на целия Европейски съюз? Откъде другаде да започне разговорът за образованието и науката, ако не от тази комисия?
Общо взето се обърнах с нещо като въпрос, нещо като предложение точно към министър Сергей Игнатов. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз благодаря на господин Местан. Защото наистина мястото на един такъв разговор е тук. И няма да крия от вас, че всъщност аз ще получа много от един такъв разговор, тъй като има моменти, когато наистина съм съсипан от безпаричието, независимо че по различен начин – било в медиите или на друго място ме изкарват като маниакален човек, който иска всичко да разруши. Целта ми не е това.
Така че нека да започнем един такъв разговор и то наистина надпартиен. Сферата на образованието е една от малкото сфери, където наистина не е хубаво да преобладава партийният подход. Естествено политическата система това го изисква.
Има за какво да говорим. За „Европа 2020”, да речем, за парите за наука ние даваме една прогноза, че бихме могли да постигнем между 1,2 и 2 процента. Но аз ще ви кажа, че съм скептично настроен дори към това. Защото знам какво е положението в момента, знам, че ни очакват изключително тежки месеци. И не само тази година. В Европа има криза, виждаме кризата в Гърция. Но в България, поради това, че е една от най-бедните страни от клуба на богатите, естествено, че нещата и придвижването в тази посока са много по-тежки. Ние по иновации сме на последно място в Европейския съюз. И като зная как работи в момента дори иновационният фонд, наистина с много свито сърце казвам: 2 процента. Но бих се радвал, ако успеем в близките пет години поне да удвоим нещата.
Без да започвам разговора сега, имаме основен проблем, който трябва да решим. От тези 0,3 процента приблизително, които в повечето случаи са публични средства, именно тази зала трябва да бъде инициатора на това да се създадат пистите, да може частен капитал или някакъв друг, освен публичен, да участва. Имаме нужда не просто да чакаме, а да активизираме диалога с бизнеса. Но бизнесът да участва не като подаяние, а тъкмо обратното - това е неговото достойнство – да се свърже с научната, с университетската среда.
Така че аз ще бъда благодарен на един такъв разговор. И пак ви казвам – надпартиен разговор в сферата на образованието, здравеопазване, социално дело. Така всеки от своята позиция ще си свърши работата и ще бъде по-силен, дори и на избори, когато съвсем се нажежи напрежението.
Така че благодаря на господин Местан за това предложение. Господин председател, дайте ни знак, за да се подготвим, да няма отбиване на номера, всеки да дойде с информацията и наистина да стигнем до някакво положение. Защото господин Местан правилно каза – трябва наистина да се реформира системата. Не можем да я запазим такава и да даваме пари.
Аз не искам да споменавам име, но имам един пример от времето, когато работех в Софийския университет. Има една длъжност – и те са много такива, - където човек получава заплата, за да се качи на третия етаж, да отключи, да си влезе в кабинета и вечерта да го заключи. И за да бъде уредено това момиченце някога, вече зряла жена, тя завърши Техническия университет, беше направена длъжностна характеристика „инженерно образование”. И такива примери до безкрайност могат да бъдат дадени. Значи имаме нужда наистина от оптимизиране на системата.
Оптимизирайки системата обаче, ние трябва да запазим научния и преподавателския потенциал на страната. Защото и без това конкуренцията е такава, че всичко, което се движи, е по-интегрирано и търси по-добри условия за реализация. Защото човешкият живот не е много дълъг.
Така че благодаря. Съгласен съм, дайте да обменим мисли. Казвам ви го съвсем сериозно като един притеснен човек - чакат ни тежки месеци.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, ако не възразявате, ще дам думата на д-р Ирина Шопова от Центъра по тракология, който също е точка за разглеждане в нашия дневен ред.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тя прие всички изказвания и за тракологията.
Д-Р ИРИНА ШОПОВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Не бих искала да повтарям това, което беше казано. Смятам, че всички трябва да бъдем много благодарни за това, което получаваме като подкрепа от вас.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз като че ли съжалявам, че нямаме противоположно становище и не можем да спорим, за да развием дискусията. Действително всички се обединяваме около тезата, която естествено, че не подлежи нито на приемане, нито на гласуване. Тезата, че това са уникални за България, за българската наука и култура центрове - и Кирило-Методиевският научен център, и Центърът по тракология.
В тази връзка ще спомена не за тук присъстващите, а за стенограмата, която се надявам да бъде прочетена в интернет и да има по-голяма популярност по някакъв начин от тези центрове. За това, че работата на БАН може би не е толкова популярна, не бих винил, проф. Станилов, журналистите, тъй като те имат достатъчно и компетентност, и знания, и желание да се докоснат до тази информация. По скоро мисля, че Българската академия на науките би следвало да поработи върху този въпрос – за повече връзка с обществото, повече информация за това, което се случва в БАН, в центровете, в институтите и то на популярен, разбираем език, за да е ясно, че в БАН има редица жизнеспособни, доказали се, на световно ниво центрове, звена и институти, два от които разглеждаме днес в комисията.
Кирило-Методиевският научен център е с история почти 100 години. Създаден е през 1914 година. От международния одит получава най-високи оценки. Не само международният одит, но и той показа, че този център трябва да бъде запазен. А самото му преструктуриране към Института по литература, поради организационни причини – че нямал 11 хабилитирани лица, според мене е повече техника, която би могла да се коригира и да се създадат специални разпоредби в самия устав на БАН, за да запазим уникалността. Защото ние, от една страна, казваме, че трябва да запазим критичната маса и да оптимизираме числеността.
Ако не се лъжа, Кирило-Методиевският център има само 25 души, тоест те са оптимизирали числения си състав. Седемдесет и шест процента от приходите са собствени приходи, съотнесено към бюджета. Тоест това е едно малко оптимизирано звено, което следва да го запазим, а не да го влеем в друг институт само защото няма 11 хабилитирани лица, които могат да формират научен съвет.
В същия контекст бих казал съответно и за Центъра по тракология.
Така че Народното събрание, което все пак е принципалът на собствеността, на имуществото на БАН чрез държавата, ни е избрало нас, 19-20 членове на Комисията по образование и наука, да си кажем становището.
Аз като председател на тази комисия съм отворен за всеки институт от БАН, ако може ние да излезем с дискусия, с обсъждане, без да интервенираме в компетентността на Общото събрание на БАН, и да си кажем нашето мнение. Ако Общото събрание го зачете, би било добре. Ако не, всеки да си носи отговорността за своите решения.
Други становища? – Не виждам. Благодаря ви за вниманието.
СТ.Н.С. ДТН СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Само една молба. Доколкото разбирам, вие няма да взимате някакво решение. Но може ли официално да ми изпратите стенограмата на това заседание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Стенограмата ще бъде изпратена на ръководството на БАН.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 18,05 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)
122848
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОБРАЗОВАНИЕТО,НАУКАТА
И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)