---

П Р О Т О К О Л № 15

На 19 май 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха:
Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, Иван Ценов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, Милка Коджабашева – заместник-министър на образованието младежта и науката, Анелия Семкова – Министерство на образованието, младежта и науката.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Предлагам да започнем заседанието на комисията.

Проектодневният ред на днешното заседание, така, както ви е оповестен, е следният:
1. Разглеждане за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г.
2. Разни.
Има ли становища и предложения по така обявения дневен ред? – Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА № 902-01-61, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.12.2009 Г.
Поканили сме от Министерството на физическото възпитание и спорта следните представители:
Лазар Каменов – заместник-министър
Иван Ценов – заместник-министър
От Министерството на образованието, младежта и науката:
Милка Коджабашиева – заместник-министър
Анелия Семкова
Експерти от Правната дирекция.
Благодаря на представителите на Министерството на физическото възпитание и спорта, които са сред нас, за да защитят позицията на вносителя.
Колеги, както знаете, миналия път гласувахме § 6 включително. И понеже беше в края на работния ден, гласувахме спорния текст на т. 21 към чл. 8, ал. 3, която гласи, че се предлага на Министерския съвет за утвърждаване списъка на спортни обекти и обекти за социален туризъм с национално значение.
Правя процедурно предложение да прегласуваме тази точка, тъй като е особено важна. И пак казвам, струва ми се, че в края на работния ден не й отделихме достатъчно внимание. Сега действащият режим дава правомощия и компетентност на Народното събрание да утвърждава и приема този списък.
Така че правя процедурно предложение за прегласуване на т. 21.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
В тази връзка подлагам на повторно гласуване предложението на Стоянов, Карбов, Владимиров и предложението на Валентина Богданова т. 21 да отпадне.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 7 за създаване на нов чл. 8а. Предложението на вносителя е пред вас в работния доклад. Към това предложение на вносителя са постъпили две предложения:
Предложение на Валентина Богданова:
В чл. 8а, ал. 2, след думите „Национална спортна академия” да се добави изразът „и другите висши училища, готвещи кадри в областта на физическото възпитание и спорта”;
Предложение на Тошев, Димов, Стоилов:
В чл. 8а, ал. 2 се изменя така:
„Ал. 2. Експертният съвет по физическо възпитание и спорт включва представители на Министерството на физическото възпитание и спорта, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националното сдружение на общините в Република България, висшите училища, Националната спортна академия, Българския олимпийски комитет, спортните училища, спортни организации и други юридически лица с нестопанска цел, и специалисти, които имат предмет на дейност в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм.”
ИВО ДИМОВ: Господин председател, от името на вносителите искам да направя една малка корекция в текста: да отпадне текстът „които имат предмет на дейност” и направо да се запише: „които осъществяват дейност в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм”.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Всъщност аз благодаря на колегите за това предложение. Идеята на моето предложение беше висшите училища да не бъдат представени само от Националната спортна академия, а правилно е да има представители и на други висши училища, които имат спортни факултети. Мисля, че са пет, ако не бъркам. Това беше смисълът на предложението. Има удобна възможност в това, което са предложили колегите. Така че, ако приемете предложението на колегите Тошев, Димов и Стоилов, няма пречка моето да се приеме по принцип, а тяхното – във вида, в който те са го предложили.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Димов, можете ли да повторите отново корекцията, която направихте?
ИВО ДИМОВ: Изречението „юридически лица с нестопанска цел и специалисти, които имат предмет на дейност в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм” да бъде променено, тоест редакцията в окончателния й вид да стане: „и специалисти, които осъществяват дейност в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В момента обсъждаме работни варианти. А как звучи: „други юридически лица с нестопанска цел с предмет на дейност в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, както и изявени специалисти в тази област”? Така по-добре ли е? И вече тази препратка за предмета е свързана и със специалистите, и с другите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, наистина този текст дава възможност за обхвата, тъй като единствено Националната спортна академия има специализирани спортни катедри и те касаят високото ниво към спортовете. И вече в допълнението „и други специалисти”, тъй като останалите факултети са основно учителски, може да се приеме, че в тази част текстът касае и тях, така че могат да бъдат канени за участие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест, Вие подкрепяте тези предложения на народните представители.
Аз приемам предложението, което направи Валентина Богданова нейното предложение да бъде подкрепено по принцип, защото то следва духа и на предложението на Тошев, Димов и Стоилов, с тази редакция, която бе направена в последната част на изречението, а именно „други юридически лица с нестопанска цел с предмет на дейност в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, както и изявени специалисти в тази област”.
Това е текстът, който подлагам на гласуване.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Подкрепя се по принцип предложението на Валентина Богданова и се приема редакцията на комисията по предложението на Тошев, Димов и Стоилов.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Експертен съвет, на който сега обсъждахме как му се формира съставът, ясно защо е. Искате на практика да включите държавните институции и това, което наричаме институции на гражданското общество, автономни, независими, но спортно ангажирани в един екип. И тези хора да ни дават акъл. Това е прекрасно, но практиката е показала, че не функционира. Аз няма да споря с вас за това. Дай боже при вас да проработи.
Само че когато напишете „национална стратегия, национална програма, нормативни актове, научна работа, методическа работа, критерии за обществено внедряване на видовете спорт”, това се нарича политика. И накрая да запишете т. 5 – „други въпроси в областта на физическото възпитание и спорта”, на практика това означава следното: намират се няколко много умни човека, които са в експертния съвет, и започват да искат от вас да обсъждат еди-кой си въпрос, защото не попадат точки 1, 2, 3 и 4, а попада т. 5. И вие вместо да имате полза от тези хора, ще ходите на едни срещи, ще губите страшно много време. Казвам го от опит. А в крайна сметка резултат от това няма да има – нито ще консолидирате мнение, нито ще консолидирате експертна воля, нито ще има пряк резултат.
Затова моята молба е да махнем тази т. 5. Тези четири точки, които представляват вашата политика, към която експертите имат отношение със съвещателен глас, са достатъчно ясни. Просто ви моля да дадете съгласието си да отпадне тази т. 5. В закон „и други въпроси” звучи първо нелепо, второ, има врата, през която се раждат абсолютно тежки, всекидневни проблеми на администрацията и то на най-висшето ръководство на администрацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Напълно съм съгласен, че когато има „и други”, става страшно. Затова след консултацията, която направихме, подкрепяме това предложение и считаме, че ще бъде логично т. 5 да отпадне, за да може ясно и точно да бъде разписано тези хора за какво ги има. Да няма „и други”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Правя формално предложение за отпадането на т. 5, особено след съгласието на вносителя.
РУМЕН СТОИЛОВ: Предложението на господин Методиев е коректно и трябва да се гласува.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, доколкото аз познавам правилника за работа на Народното събрание, отпадане на текстове може да се случи на второ четене и в залата. И то изрично е записано за процедурата по приемане на второ четене – редакционни поправки и отпадане на текст е възможно да бъдат направени в хода на дискусията. Мисля, ако не бъркам, че така пише в правилника.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Искам да кажа, че тези допълнителни въпроси ще бъдат възлагани от самия министър, съгласно правилника, което ще доразвие реда и процедурата. Това внася едно уточнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване новия чл. 8а с изменение на текста по ал. 2 и с отпадане на текста по ал. 3, т. 5.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Гласуваме целия текст на § 7. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 8: „Досегашният чл. 8а става чл. 8б”. Няма направени предложения от народни представители. Няма желаещи за становища и коментари.
Поставям на гласуване § 8.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 9.
Има предложение на Тошев, Димов, Стоилов:
„Чл. 9 се изменя така:
„Чл. 9. Министрите и другите държавни органи разработват и утвърждават своите програми в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм съвместно с министъра на физическото възпитание и спорта.”
Имате думата, колеги.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Текстът на тримата колеги е по-коректен, по-точен граматически и повече отговаря на смисъла.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Ние също подкрепяме този текст на колегите, защото наистина е по-точен и по-кратък.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Разбирам логиката и подкрепям логиката на текста. Само че „съвместно с министъра” или „съгласувано с министъра”? Разбирам, че значи различен тип колективна работа. Твърдя, че трябва да се съгласува най-малкото и това не е спорно. Но как всичките министри, които разработват свои програми и които искат да правят такива, ще ги правят съвместно с министъра? Така е по-трудно. Но че трябва заедно да работят, няма спор. Преценете. Ако смятате, че е по-коректно да бъде „съгласувано с” и по-работещо, да го приемем.
Става въпрос да заменим „съвместно” със „съгласувано със”. Не е едно и също. Въпросът е кое е по-работещо. Просто преценете.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Аз предлагам думата „своите” да отпадне и да остане „програмите на физическото възпитание и спорта”.
ИВО ДИМОВ: Уважаеми господин председател, идеята тук е да коментираме точно това, което предложи госпожа Богданова. Министрите и другите държавни органи разработват и утвърждават своите програми. Мисля, че министърът на финансите няма как да разработва спортни програми. По-скоро мисля, че е уместен въпросът, който зададе госпожа Богданова – дали думата „съвместно” да остане или да бъде „съгласувано”.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Двете неща са коренно различни, господин Димов. Когато говорим за „съгласувано”, това означава, че Министерството на вътрешните работи или друго ведомство ще изработва даден акт и ще го съгласува с нас. Когато съвместно го правят, означава ние съвместно да разработваме и да участване успоредно в работата. Различни са и в действията, които се пораждат от опита в администрацията – мисля, че всички го имаме, знаем, че разликата е голяма. И неслучайно така е положено.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз не възразявам, че има разлика. И правейки предложението си, казах, че има разлика между двете. Но разработката и утвърждаването са два акта и те са различни. Това означава, че съвместно министърът на вътрешните работи и министърът на физическото възпитание правят програма и заедно я утвърждават. Иначе министърът на вътрешните работи прави и съгласува това, което е написал, с колегата си. Преценете.
ИВО ДИМОВ: Под „съвместно” вносителите са имали предвид да бъде разработвана програмата с ексепрти от Министерството на физическото възпитание и спорта. Тоест да участват и експерти от министерството. Това сме имали предвид, като сме записали „съвместно”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само да ви прочета сега действащият чл. 9: „Министрите и другите държавни органи разработват и утвърждават своите програми по проблемите на физическото възпитание, младежта, спорта и социалния туризъм съвместно с председателя на ДАМС”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да се обърна към Вас, господин председателю, защото моята бележка ще бъде малко претенциозна, но Вие ще можете да я направите по-нормална.
Проф. Баламезов, когато определя какво представлява Министерският съвет в своя труд „Конституционно право”, казва, че той е колективен и колегиален орган. Колективен, защото се състои от равноправни министри и всеки сам по себе си е институция, а колегиален, защото заедно взимат решение. В този смисъл двама министри не правят Министерски съвет.
Така че бележката за „съгласувано” означава, че министърът на физическото възпитание и спорта държи в ръцете си съгласувателна процедура за всеки един от своите колеги министри и никой без него не може да извърши такъв акт. Те не са съратници в борбата, те са всеки един за себе си отговорен пред парламента. Лош е текстът. Съвместно се правят законодателни инициативи например. Защото Конституцията е решила, че ние можем заедно да напишем текст, който да стане законодателна инициатива.
Министерският съвет има законодателна инициатива – само той, целият. Нямат законодателна инициатива двама министри или един министър.
Всичко това ме навежда на мисълта, че ако бъдем формалисти в добрия смисъл на думата и догматици, пак в добрия смисъл на думата, в правния смисъл на думата, то тогава би трябвало да кажем, че се съгласува, за да дадем тази власт в ръцете на министъра на физическото възпитание и спорта. Защото това е власт. Не може без неговото съгласие, без неговото съгласуване да се реализира такъв нормативен акт, какъвто е една програма, план или пр., което ще се приема на равнище Министерски съвет. Защото явно, че то там ще отиде, за да бъде накрая нормативен акт.
И ако разрешите, господин председателю, да ви кажа още нещо. Искам да ви прочета чл. 74, ал. 4 от Правилника на Народното събрание: „Гласуването се извършва по реда на чл. 59. По време на гласуването не се допускат изказани нови предложения. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 73, предложения на водещата комисия, редакционни поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отпадане на текст”. Така че ние сме спазили правилника.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имаме в текста на Тошев, Димов и Стоилов две нови редакционни предложения: да отпадне думата „своите” като прилагателно към „програмите” и вместо „съвместно” да запишем „съгласувано”.
ИВО ДИМОВ: Господин Стоичков, аз имам едно предложение. Не знам доколко ще бъде подкрепено от Министерството на физическото възпитание и спорта. Но тук можем да добавим след думата „утвърждава” и „съгласува”. Тоест окончателният текст да придобие вида: „Министрите и другите държавни органи съгласуват и утвърждават своите програми в областта на физическото възпитание и спорта”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Съвместно с министъра на физическото възпитание и спорта”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Методиев, Вие кой текст подкрепяте – „съгласувано” или „съвместно”?.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Съвместно” за мене е неприемливо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие сте за „съгласувано”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И текстът на колегата Димов подрежда нещата. Трите действия си отиват на едно място – разработване, съгласуване и утвърждаване. Това е редът.
ИВО ДИМОВ: „Министрите и другите държавни органи разработват, съгласуват и утвърждават програми в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм с министъра на физическото възпитание и спорта”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Бих искал да кажа следното, уважаеми господин председател. Идеята за това предложение е тези програми да се разработват съвместно, а не съгласувано. Например с Министерството на образованието, младежта и науката, ако то реши да направи програма за физическото възпитание и спорта и ние не я съгласуваме, става по-трудна процедура, защото ние няма да я съгласуваме, ще я върнем, те ще разработват друга програма, която на нас не ни харесва. Много по-добрият вариант е, ние сме го правили преди няколко месеца – направихме си съвместна комисия, която да работи, примерно за бройката на часовете по физическо възпитание или за предметите, които се изучават, спортовете, които се изучават.
Идеята на тази дума „съвместно” е да работим съвместно по изработването на самия документ като експерти, които разбират от тази част.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вижте, господин Ценов, това е хубаво. Само че ще Ви задам един въпрос, който изисква да се отговори за подлога – кой носи отговорността? Когато е съвместно – никой. Трябва да я носи в нашия случай по този закон министърът на физическото възпитание и спорта.
Министерството на образованието, младежта и науката е съставено от много умни хора. Те ще си дадат своето мнение, ще си разработят каквото си пожелаят. Но след като цялата власт в областта на спорта я даваме на един министър, върху него трябва да изсипем отговорността. Кого да питам аз тук на парламентарен контрол? Съвместно да ги питам заедно, да излязат на трибуната да ми отговорят? Не мога. Не е коректно.
Някой носи отговорността. Защото накрая ще я понесе пак господин Борисов. Защото ще затлачим нещата съвместно и отговорността ще се изсипе върху министър-председателя. Казвам господин Борисов, защото днес той е министър-председател. Но става дума, че не може да се влачи безотговорно съвместно до върха на изпълнителната власт. Носи се отговорност.
От тази гледна точка се съгласува и някой носи отговорността.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? – Няма.
Ще подложа на гласуване текста, който ни предложи господин Димов: „Министрите и другите държавни органи разработват, съгласуват и утвърждават програми в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм с министъра на физическото възпитание и спорта”.
Това е единият текст. Другият текст е по вносител, както е отбелязан в § 9.
По реда на техните предложения първо, подлагам на гласуване предложението на вносителя по чл. 9.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Тошев, Димов и Стоилов с редакцията, която бе направена.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към § 10. Текстът е пред вас в две точки. Няма направени предложения от народни представители.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Ние считаме, че по този начин се допълва вертикалната структура на спортните организации и създава възможност за една органична връзка в техните взаимодействия.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, аз правя предложение в чл. 10 т. 1 да отпадне.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Този въпрос го дискутирахме и на първо четене. Мисля, че изказахме достатъчно критични бележки в тази насока.
Ако няма други становища и предложения, подлагам на гласуване отделно точките.
Първо, гласуваме § 10, т. 1 по предложението на вносителя.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 10.
Не се приема предложението на вносителя по т. 1.
Поставям на гласуване т. 2 с редакцията, както е дадена по ал. 5.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 11. Текстът на вносителя е пред вас.
Има предложение на Тошев, Димов, , Стоилов:
В § 11, т.1 чл. 11 се изменя така:
„В ал. 2 т. 4 се изменя така:
„4. изграждат, управляват, поддържат и ползват спортни обекти и съоръжения”.
Разликата между предложението на вносителя и предложението на народните представители е отпадането на думата „стопанисват”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли смисъл от думата „стопанисват”?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: До 1991 година имаше.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин Методиев, според всички договори сега между спортни клубове и спортни федерации, независимо дали са община или са министерство, я ползват.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Разликата е в глагола „стопанисват”. Изяснихме си преди малко, макар и неофициално, че в него съществена правна стойност няма. И ако наистина това отговаря на вижданията на вносителя, нека да го изясним. Ако нямате претенции съм стопанисването, да приемем, че се подкрепя по принцип текстът на вносителя. Ако имате съображения, да ги кажете.
ГОРЯНА ТОДЕВА: По отношение на термина „стопанисване” в целия законопроект волята е да отпадне. То наистина не поражда нищо. И всички изброени действия като изграждане, управление, поддръжка и ползване са инкорпорирани. Правно-технически да го изчистим навсякъде в законопроекта. Това е идеята.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има още една редакция. По вносител се предлага ал. 3 на чл. 11 да се отмени.
НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА: Предложението за отпадане на т. 2 от § 11 е във връзка с предложенията за обединените спортни клубове. Ако позицията на комисията ще бъде те да не намерят уредба в този закон, молбата ми е да не подкрепите предложението и да се запази редакцията на ал. 3 в закона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Предлагам с едно гласуване да подкрепим по принцип предложението на вносителя за текста на т. 4 към ал. 2 на чл. 11 с редакцията, която е предложена от Тошев, Димов и Стоилов, а т. 2 от тяхното предложение да не се подкрепи от комисията, тоест ал. 3 да запази своето действие.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 12. Няма направени предложения от народни представители.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, това наистина е един проблем, по който доста се разсъждаваше напоследък. Но в края на краищата е наистина една необходима структура, която обединява клубовете по различни принципи – ведомствен, регионален и т.н. Имайте предвид, че свободата, която даде законът за регистрация на тези клубове, доведе до това ,че те така се нароиха, че примерно в една Варна има 15 клуба по плуване, а в София, където тези ОСК действат в по-голяма сила, има от един до два клуба по различните видове спорт.
По този начин има толкова фантоми, които не може да се регулират по друг начин, освен по този регионален или ведомствен принцип.
Разбира се, тези права, които им се дават, се повтарят. Но в края на краищата ние предлагаме един регистрационен режим, който изобщо не им гарантира финансово обезпечаване от държавата за тяхната дейност.
Другият смисъл за тяхното съществуване е по-близкият контакт с общините. Клубовете, регистрирани по този закон, изобщо не контактуват с общините.
Днес получихме едно писмо от Русе ние да дадем информация като основание за разпределение на средствата какво е състоянието на клубовете в Русе. Значи министерството да се занимава с всеки един град, с всеки един регион какво е състоянието на клубовете и по какъв начин да процедира.
Разбирам опозицията, разбирам притесненията. Но тук въпросът опира до една чисто организационна структура, без никаква финансова подкрепа, на принципа на лиценза, който получават спортните федерации и законът позволява тяхното финансиране.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Току що комисията не прие обединените спортни клубове да имат статут на спортни организации по смисъла на чл. 10. В този смисъл следва да се преразгледа редакцията на ал. 4 от новия чл. 12а, който вие предлагате: „Обединените спортни клубове подлежат на вписване в Националния регистър на спортните организации в едномесечен срок от регистрацията им”. При положение, че ние не приехме техния статут на спортни организации в едномесечен срок от регистрацията им.
Всичко останало, което се казва с новия чл. 12а, макар и в по-кратък текст и редакция, ми се струва, че е казано в чл. 11, ал. 3, която запазихме, а именно, че спортните клубове по различни видове спорт могат да се сдружават в обединени спортни клубове, юридически лица с нестопанска цел. Тук добавяме, че ще бъде в обществено полезна дейност. И добавяме целите и задачите на обединените спортни клубове в ал. 3.
Кое е в повече като законодателно изписване, може да помогне Спортното министерство. Обединените спортни клубове не са спортна организация, поне по становището на комисията към момента. Тогава защо да ги вписваме в Националния регистър на спортните организации?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Считаме, че е необходимо да бъдат регистрирани. Поради условията, които съществуват в момента, те имат своята дейност, своята база и функционират. В една или друга степен те влияят на развитието на спорта. Така че един регистрационен режим би ни дал основание в някаква степен да ги контролираме. В момента тяхното съществуване е съвсем фриволно и считаме, че няма опорни точки, върху които да контактуваме, освен добронамереност, доброжелание или такива свободни взаимоотношения, които в никакъв случай не са лостове за управление на тяхната дейност.
РУМЕН СТОИЛОВ: Много пъти говорим и явно трябва да си говорим със силни думи. И днес МВР се чуди как да си вземе басейна от Алексей Петров, същия този, който е даден от господин Хранков на така наречения обединен спортен клуб „Левски”.
Тук сме интелигентни хора. Да се обърнем към господин Хранков или към Министерството на вътрешните работи, да видим какви пари са влезли за последните 15 години в обединен спортен клуб „Левски”, който е дал цял стадион, плувен басейн плюс прилежащи площи на една фирма на едно физическо лице.
Няма да давам други примери. Съжалявам, с цялото ми уважение към уважаемия ми колега, с когото сме приятели от 10 години или не знам колко, забравил съм. Помислете. Аз не съм член на комисията, просто съм обикновен депутат, но съм спортен човек и не мога да се съглася разграбването, което продължава 20 години, да продължи по същия начин.
Дадох елементарния пример, защото днес имаше пространна статия как се опитваме да си вземем басейна, който е на държавата, който е на МВР. МВР какво е? – Държавата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Стоилов. Просто ме изпреварихте. Това смятах да споделя. Коментирах с колегите от Правната дирекция на Министерството на физическото възпитание и спорта, че ние обсъждаме обединените спортни клубове, без да ни е предоставена аналитична информация от вносителя, така, както изисква Законът за нормативните актове и указът за неговото приложение. Ние нямаме финансово-правен анализ на тези обединени спортни клубове към момента с цитираните имена, които използвахте във Вашето изложение – колко са, кои са, какви и къде подписани договори има, какви проблеми имат те на практика като аналитична справка.
В тази връзка ми се струва, че е добре да отложим разглеждането на това Ваше предложение за следващото заседание. Просто имам процедурно предложение да отложим разглеждането на чл. 12а.
Има ли противоположно становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Аз мисля, че точно господин Стоилов подкрепи мене, а не друго. Защото именно това състояние е позволило в рамките на 20 години разграбването на бази. Ако ние влезем в регистрационен режим, ще имаме пълната информация какво става, защото те ще бъдат подотчетни. И пак казвам, че тук въпросът не опира ние да ги финансираме. Ние финансираме само федерациите, които са лицензирани. А за тези обединени спортни клубове ще имаме информация и няма да се позволи подобно нещо. Те са получили свободата си, правят каквото искат и никой не е могъл да повлияе.
Поради тази причина предлагаме подобен режим.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз не възразявам, господин председателю, да го отложим. Но моля някак си да сме наясно за причината за отлагане. Ако това, което Вие споменахте като причина за отлагането, има своя смисъл, тя ми се струва формална. Може ли вносителят да ни каже дали обединеният спортен клуб е сдружение в рамките на няколко вида спорт под егидата на едно знаме и това е примерно „Левски”, „Славия” или някой друг, които са с тежки традиции за българския спорт от порядъка на десетилетия, някой близо столетие или говорим за някои практически неща, за които вие дадохте пример, примерно плувните спортове във Варна? Защото така, както е написано, тази дискусия, която ние водихме на първо четене, може би заслужава и днес да й отделим още десетина минути. Защото може да се окаже, че това е ябълката на закона.
Аз съм склонен да си мисля така. „Барселона” е клуб и обединен спортен клуб, понеже вътре има и футбол, и баскетбол. Това ли искаме да постигнем? Или искаме да решим заграбването на басейна „Спартак” и на още пет обекта в България? Защото аз мисля, че освен басейна „Спартак”, ще се върнем, ако ми помогнете малко, на конфликта в художествената гимнастика, където спорът между Мария Гигова и Нешка Робева е може би от петнадесетина години и повече. Но е свързано пак със зала, където тренират деца и пр. Става дума пак за това кой е собственикът.
Тоест, господин председателю, ако ще се отлага това разглеждане, за което ще Ви подкрепя, все пак да дефинираме за следващия път информацията и да има яснота. Ако ще правим обединен спортен клуб от типа на „Левски” и „Славия” – всички спортове под едно знаме, аз ще започна да гледам по един начин на това. Но ако ще правим обединени спортни клубове, за да се борим за такива неща, за които говори колегата, като случаят с басейна „Спартак”, по-добре да не създаваме нищо. А така самият вносител не ни е дал собствената си визия. Ако визията ви е големите имена, големите знамена, веднага ще се наредим според мене зад тях, защото е нормално, това е част от националната традиция. Но аз като прочетох „и по няколко вида спорт”, вече капитулирах. Тогава ще предложа да падне целият текст, защото няма никакъв смисъл от този член 12а.
Това беше като допълнително искане да изясним с това отлагане какво се цели.
РУМЕН СТОИЛОВ: Колега Методиев, аз ще се обърна към Вас, защото обърнахте внимание на сериозен въпрос. На обединените спортни клубове 20 години никой не им е пречил да работят. Това всички, които се занимават със спорт, го знаят. На тази маса има достатъчно хора, включително и аз.
Ще ви кажа, че за 20 години, никой не им е пречил, само им е помагал, като Министерството на отбраната, като Министерството на вътрешните работи, като старите Строителни войски, като на „Локомотив” – БДЖ и т.н. И за 20 години от развити спортни дружества по много видове спорт останаха с по два-три вида спорт.
Няколко пъти давам примера. Накрая ще се принуда да наема един автобус, да ви кача всичките и да ви заведа с една кола журналисти да ви покажа на какво приличат тези стадиони, и не само стадиони, а спортни обекти и техните управляващи в какво са ги превърнали. Без никой да им пречи! Ние в момента се чудим как да ги припознаем, като те затриха спорта. Отидете на „Славия”, отидете на „Локомотив”, отидете където искате и вижте на какво приличат прилежащите обекти.
Ще ви дам пример с един „Локомотив”. Ако влезете там, ще видите, че от 25 вида спорт, силно развити преди 15 години – няма да се връщам по-назад, в момента има два-три. Вече почти няма състезатели по нищо. В залите, където сме тренирали, където и аз съм тренирал, са мебелни къщи, складове. И ние продължаваме да си говорим! Явно ще се наложи да ви кача всичките и да отидем, за да се уверите със собствените си очи.
Това съм го говорил, бил съм съветник в тази комисия. Вие сигурно много добре разбирате какво говоря, защото не го говоря за първи път. Това съм го говорил и в парламентарни комисии на предишни парламенти.
Тук има представител на сериозна федерация, нека и той да си каже мнението. Нека да си говорим за нещата така, както седят.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Стоилов, аз съм съгласен за автобуса и за екскурзията, която ще направите. Но е хубаво да се направи за тези, които поддържат обединените спортни клубове като спортни организации. А за останалите, дето се казва, няма нужда от убеждаване.
Аз по-скоро като юридическа техника бих си позволил да направя коментар. Тъй като по вносител предложението беше обединените спортни клубове да получат по-висок статут на спортна организация по чл. 10, затова те са развили ал. 3 на чл. 11 с по-подробни задължения и ангажименти, включително и с ангажимента за вписване в националния регистър. Аз казвам: след като комисията не подкрепи текста ОСК да станат спортни организации защо просто да не запасим – както и го запазихме – текстът на ал. 3 в чл. 11: „Спортните клубове по различни видове спорт могат да се сдружават в обединени спортни клубове, юридически лица с нестопанска цел”. Оттук нататък дали по териториален принцип или ведомствен, дали ще популяризират физическото възпитание и спорта, дали ще предоставят спортни услуги, това, дето се казва, си е тяхна работа. Не е работа на Министерството на физическото възпитание и спорта, след като то не ги признава като спортни организации.
От тази гледна точка аз по-скоро не бих подкрепил новия чл. 12а. Но ако имате сериозни аргументи в противоположна насока, аз предложих тези аргументи да ни бъдат предоставени на следващото заседание.
Имаме два варианта – гласуваме, приемаме или не приемаме или отлагаме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Колеги, аз искам да кажа, че именно това искаме да го спрем – това разрушаване на базите, тази безотговорност и техни мисли и действия. Няма друг режим. Регистрирайки ги, ние ще поставим тази рамка. Защото досега те са си съществували свободно, никой не ги е контролирал и са стигнали до това състояние.
Пак ви казвам, господин Стоилов много добре ще ви помогне, ако ви заведе, за да видите наистина докъде са го докарали и че трябва да има промяна. И ние предлагаме тази промяна. Какъв ще бъде вариантът, право е на комисията в хода на решаване на проблемите да се изясни. Но трябва да има промяна и не може да останат в това състояние нашите отношения.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми колеги, аз ще подкрепя господин председателя, който предложи да отложим тази разпоредба, да не я гласуваме днес и да получим допълнително информация, да прецизираме, ако трябва, самата разпоредба или целия параграф. Има дискусия. Щом има дискусия, значи нещата не са прецизирани. Има въпроси, противоречия.
Предлагам да не гласуваме днес този текст и да го отложим.
РУМЕН СТОИЛОВ: Мисля, че преди един месец Вие възложихте, мисля – на ваши служители, да се вземат обсъждания от последните два парламента и искахте да излязат с материалите, за да видим тогава какво са казвали хората. Защото не е лошо да го прочетем. Лично пред мене Вие го поръчахте.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Най-общо казано, дискусиите са вървели многократно и многократно парламентът е отхвърлял това предложение. Конкретните мотиви, разбира се, че ще ви бъдат представени.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Обръщам се към колегите от комисията. Съгласни ли сме да внесем едно решение в Народното събрание, с което всички спортни имоти, намиращи се на стопанисване – ще намерим точните думи, разбира се, защото така са били раздавани явно преди 1989 година, да преминат към Министерството на физическото възпитание и спорта и този панаир, за който ни се говори тук, да приключи. Защото за какво ще правим обединени спортни клубове, ще се въртим от ляво, от дясно, ще се чудим къде да застанем, като става дума за спортни имоти. Имаме Министерство на физическото възпитание и спорта – то не си прибира спортните имоти, ние тук зацикляме на някои текстове и се въртим от пусто в празно.
Аз попитах за това господин министъра при едно от първите представяния: имате ли инвентаризация на спортните имоти? Колегите ви от Министерството на образованието, младежта и науката имат инвентаризация на собствеността на всяка училищна сграда, направена в края на 90-те години и знаят: това училище е общинско, държавна собственост, какво е. А в спорта явно, че нито един от лидерите на комитети, агенции и каквото са били, не е успял до момента да направи тази инвентаризация и да си прибере собствеността.
Тук ми казват: „Локомотив” е на БДЖ. Извинявайте, това време отдавна свърши. Какво БДЖ? БДЖ е за влаковете, не е за „Локомотив”.
Приберете си имотите. Дайте да ви подкрепим мощно тук всички и това да приключи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Колеги, имоти много трудно се издържат.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вие ще си ги приберете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Колеги, това са много имоти, това е огромна маса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Ако разрешите, господин председател, малко да разширим темата, защото е много интересна.
Сега например може да получим от Министерството на отбраната срещу комплекс „Червено знаме”, местността се казва „Къра”, бившите зали, които са на спортното училище на ЦСКА, където беше школата „Чавдар”. Те в момента са в трагично състояние. За да станат спортни обекти, единият вариант е да се вложат милиони лева. В момента ние нямаме бюджет как да направим това нещо.
Съгласни сме да ги вземем. Но никой не иска да ги вземе. В момента законите са такива. Говоря за Закона за държавната собственост. Вчера дойде нашата директорка на дирекция Държавна собственост” и каза, че залата на стадион „Българска армия”, която, с извинение, в момента прилича на конюшня, ако иска някой да я вземе, трябва да я вземе с 6000 лв. наем на месец. Няма спортен клуб или организация, която би плащала 70 000 лв. на година. Тридесет лева струва в зала „Триадица” един час. Всеки ще предпочете да отиде и да си плаща другаде, вместо да има отговорността, плюс тези 6000 лв. на месец, а трябва да плаща и консумативи, които също са ужасна цифра.
Аз съм съгласен с Вашето предложение, че трябва нещо много сериозно да се направи по повод на имотите. Ние лично може би ще излезем с някакво предложение, специално за Закона за държавната собственост, за отстъпване под наем. Защото не е все едно и също да отстъпиш един метър дъски в баскетболна зала под наем и да даваш кафета, което е държавна собственост. Цените са такива, а ние нямаме парите. Единственото, което може да стане, е клубове да влагат средства срещу наем. Но цените са такива, че никой клуб не проявява желание да вземе някакъв спортен имот и да го стопанисва.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съвсем накратко ще ви кажа едно частно мнение. Никой няма да инвестира 1 лев в близките години в тази дейност. По време на рецесия да се очакват такива неща, това означава да сме изключително наивни хора.
Въпросът не е в инвестицията, а в състоянието на спортните имоти към днешна дата. Въпросът е да не може на гърба на държавната собственост на спортните имоти определени хора да преживеят кризата в лукс. Аз така разбирам. Защото вие като ги оставите в ръцете на някакви хора, тези хора оттам си взимат някакви пари, а състоянието на имотите продължава да е тежко. Но той печели на месец по 15 000, колкото да харчи за джобни пари. Кой е той – всички знаем имената на тези хора.
Въпросът, който аз поставих, е – нека това да си отиде в държавата, нека вие да станете реалните собственици и същевременно да видите тези хора, които живеят на гърба на тези имоти. И там няма никакъв спорт, а има кафенета, мебелни къщи и оръжейни магазини. Говорим да се прекрати това нещо. А винаги в следващ момент ще се направи някакъв план. Министерството на финансите ще ви направи сметка колко е издръжката, защото Министерството на финансите плаща за всичките тези имоти. Дали през бюджета на Министерството на отбраната, но навсякъде вървят пари. И навсякъде министрите може би не знаят в какво състояние е този бюджет. Но някой местен феодал го прави. Това нещо трябва да се прибере от тези хора. Защото разпадането на тази система е поради липсата на собственици.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, предлагам 5 минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, оттеглям процедурното си предложение за оттеглянето на този текст. Мисля, че достатъчно коментари бяха направени в посока, че след като не регламентирахме ОСК като спортна организация, Законът за физическото възпитание и спорта не следва детайлно да разписва по-нататък ангажименти, задачи и регистрация на обединения спортен клуб.
Други становища? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 12а. Който е съгласен за подкрепата на текста на вносителя за създаване на чл. 12а, моля да гласува.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 11.
Текстът не се подкрепя от комисията.
По § 13. Текстът на вносителя гласи:
„§ 13. В чл. 13, т. 4 думата „извършват” се заменя с „предоставят”.
Няма направени предложения от народни представители.
Становища, коментари? – Няма.
Който е съгласен да приемем този текст, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 14. Текстът на вносителя е пред вас. Няма направени предложения.
Становища? – Не виждам.
Поставям на гласуване текста на § 13, предложен от вносителя.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 15. Става въпрос за изменение и допълнение на чл. 17. Текстът на вносителя е пред вас.
Има предложение на Валентина Богданова:
В чл. 17, ал. 1 изразът „издадена от него” отпада, а след думата „наредба” се добавя изразът „на Министерския съвет”.
Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Логиката на предложението е, че няма пречка министърът да прави всичко, което му предоставя ал. 1. Но не намирам за редно той да издава подновява, отказва и отнема спортна лицензия при условия и по ред, определен от самия него. В края на краищата редно е, когато касае поведение на министъра, тази наредба да бъде наредба на Министерския съвет, която министърът да изпълни. А когато министърът урежда правомощия на друг в състава на министерството, тогава, разбира се, той прави наредбата.
Това е смисълът на предложението и го намирам за редно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Нашето предложение е видоизменено в тази посока от гледна точка на това, че се увеличават правомощията. Било е преди агенция и се изменят правомощията на министъра. Предлагаме той да изпълнява тези функции. Това е смисълът на този текст.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Ние считаме, че министърът на физическото възпитание и спорта, който отговаря за ресор „Физическо възпитание и спорт”, е компетентният орган и считаме, че той е органът, който трябва да определя условията и реда. Затова го предлагаме.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: И да ги изпълнява.
ГОЛЯМА ТОДЕВА: Да ги прилага.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Редът за една лицензия, тоест за едно разрешение, от една страна, сигурно съдържа главно спортни елементи, но ще съдържа и правни, ще съдържа и финансови. И като се прави такъв документ, становището на този министри, съответно на финансите, на правосъдието е от значение.
Права е колегата. Когато такъв документ бъде издаден от Министерския съвет, е ясно, че има една обща воля всеки по своя ресор да му уплътни правомощията. А че единствено министърът на спорта ще е този, който ще подпише и ще даде разрешението или няма да го даде, е също така естествено и логично.
Така че аз мисля, че е хубаво да подкрепим поправката, че наредбата се приема от Министерския съвет. Защото все пак това е един акт, в който ще има различни видове по своята специфика дейности.
Така че аз ще Ви подкрепя, колега Богданова.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Господин Методиев, искам да Ви кажа, че когато се изготвя тази наредба, ние работим във взаимодействие с ангажираните институции – Министерството на финансите, Министерството на правосъдието. Така че след като съгласуваме с тях, тогава тя ще се утвърждава от министъра на физическото възпитание и спорта. Няма отделни действия. Действията са взаимосвързани, за да може да работи.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ви казах, че съм съгласен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: По действащия текст е наредба на Министерския съвет.
От друга страна, експертите ми подсказват, че голяма част от наредбите, които касаят сферата на образованието, се издават от Министерството на образованието, младежта и науката. Така ли е, заместник-министър Коджабашиева?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Ние нямаме лицензионни режими, господин председателю, имаме разрешителен режим при процедурите за откриване и закриване, но те не са лицензионни.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има три нива на всички държавни изисквания, които са през закон, през правителството и през министерството. Всичко, което засяга мрежата, която е подчинена на министерството, е в министерството. Всичко, което засяга министерството, е в Министерския съвет. Тази структура я построи един министър в края на миналия век и общо взето е институционално издържана.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предлагам да помислим. От друга страна, сега действащият текст действително е наредба на Министерския съвет. Но действащият текст е към статута на Държавната агенция за младежта и спорта, която нямаше такива компетентности и правомощия в нормотворчеството.
НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА: Ако е удобно, да Ви допълня. До 2005 година, когато имаше Министерство на физическото възпитание и спорта и министър на спорта, наредбата за лицензирането беше на министъра на физическото възпитание и спорта.
ИВО ДИМОВ: Господин председател, аз специално ще подкрепя предложението на вносителя, така, както е записано. Защото според мене Министерският съвет има много по-важни функции, много по-важни неща, с които да се занимава. Според мене тази лицензия би било редно да бъде в прерогативите на министъра на физическото възпитание и спорта. Тук е записано „спазвайки наредбата”. Тоест министърът няма да проявява своеволие, той ще спазва нормативен документ.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм изцяло съгласен с Веселин Методиев. Такъв принцип е институционален. Висшестоящият пише и утвърждава наредбата, този, който е долу, я изпълнява. Не може да си направиш наредба и сам да си я изпълняваш, защото ще я направиш така, както ти си заинтересован и пр., и пр. Най-елементарна стратификация на положението. Така мисля аз.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, тъй като аз съм доста раздвоена кое предложение да подкрепя и кой текст, въпросът е дискусионен, може ли да помолим госпожа Коджабашиева да ни каже как точно Министерството на образованието, младежта и науката процедира в тези случаи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Принципно нещата са различни. Има наредби при нас, както каза и господин Веселин Методиев, които се разписват, утвърждават и изпълняват от министъра. Това са наредби, които са ориентирани, да речем, към държавния план-прием. Не са съгласувателни процедури.
Има наредби, които са съгласувателни процедури. Те се разписват от министъра, но задължително се съгласуват с министъра на финансите. Това са наредбите, които касаят индивидуалните работни заплати.
Има наредби, които пък се приемат от Министерския съвет. Не говоря за другите актове, каквито са законите, защото там е ясно кой ги приема.
Принципно при нас имаме разрешителни режими, като задължително законът ни е дал рамка, а в правилника за прилагане на закона тя се доразписва като условия, при които се осъществява процедурата.
Давам пример с наредбата за частните училища. Казано е в закона какво се случва и кой има право да открива частни училища. Но има и в правилника текстове, ред и условия и специална наредба доразвива процедурата, при която се осъществяват. Така че трудно бихме могли да търсим аналог.
В същото време Националната агенция за професионално образование и обучение има лицензионен режим, но тя е структура на Министерския съвет, като в правилника е уредено това. Но пак казвам, не са съвсем аналогични нещата, които се случват.
Според мене и единият вариант е възможен, и другият вариант е възможен. Защото ако се стигне до това, че коментарите, които се правят за това, че министърът сам ще може да направи наредбата така, че да я изпълнява, както му е удобно, в крайна сметка не бива да забравяме, че това е публичен акт, от една страна, и второ, има орган, който контролира изпълнението на министъра.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И ако противоречи на изричен законов текст. Ако е в правомощията на оперативната самостоятелност на министъра, Върховният съд какво разбира от спорт...
Други коментари?
ГОРЯНА ТОДЕВА: Аз искам само да кажа, че съгласно Закона за администрацията и Закона за нормативните актове министърът като орган на изпълнителната власт има право да издава, освен индивидуалните административни актове, и да издава и да утвърждава наредби. Ако тази наредба противоречи на действащото законодателство, има орган, наречен Върховен административен съд. Така че влизаме в някаква полемика. Вие казвате: той ще издава, сам ще си я пише и ще я прилага.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми госпожи и господа, аз не влизам в полемика. И както забелязахте, заложила съм предложение, намирам го за изключително коректно и съм го защитила по същия този начин. Оттам нататък ние нямаме спор, че министърът може да издава наредби, нямаме спор, че министерството работи, издавайки наредби, даже които законът е уредил кой точно ги издава, за да облекчи коментара.
Така че според мене всичко вече е казано. За какво спорим? Върховният административен съд може да се произнася не по съдържанието, а по кореспонденцията на текстове с действащи закони. И никакъв парламентарен контрол, никакъв съдебен контрол не може да промени текст, който е в рамките на правомощията, не спори с никой закон, но е субективен, некоректен, каквото се сетите, дори да не става дума за този министър и за този екип. Аз винаги казвам: ние не правим закон за този екип или за тази една година напред, или за шест. Правим го, защото защитаваме принципи.
Така че според мене спорът няма смисъл.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисля, че бяха казани достатъчно становища. Имате ли други предложения, колеги? – Не виждам.
Подлагам на отделно гласуване предложението на вносителя за чл. 17, ал. 1, т. 1.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 3.
Приема се текстът на вносителя.
Подлагам на гласуване целия § 15, защото по т. 2 и 3 няма други предложения на народни представители.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се текстът на вносителя.
По § 16. Няма направени предложения от народни представители. Текстът е пред вас, колеги. Имате думата за становища. Няма изказвания.
Поставям на гласуване текста на § 16, предложен от вносителя.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 17 – за изменение и допълнение на чл. 17в. Имате думата за становища.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Може ли един въпрос към Вас, господин председател, за да ни помогнете малко за решението как да гласуваме?
„Незаконосъобразно” означава, че е прекрачена някаква граница, за която има санкция в съответния закон или в Наказателния кодекс. „Нецелесъобразност” е управленческо решение. това са две различни хипотези. За „незаконосъобразност” във властта на министъра е да го даде на прокурора. Има си институция, която се занимава с този, който не спазва закона, докато за управленческо решение вече да дадем право на министъра за някаква санкция е друго.
Тоест точката за мене има смисъл, когато е санкция върху нецелесъобразно разходване на средства, предоставени по реда на този закон. Тогава министърът се произнася. А при незаконосъобразност – прокурорът. Там върви друга процедура. Или да се отдели на отделни точки и под „ незаконосъобразност” да се има предвид, че трябва да се даде път на тази процедура.
Бихте ли помогнал?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз Ви благодаря, колега Методиев. Безспорно тълкуването, което дадохте, е единствено правилно. Ясно е какво е „нецелесъобразност” и какво е „незаконосъобразност”.
Бих дал думата на вносителя да защити нецелесъобразността като аргумент в новата т. 9, която се предлага.
ГОРЯНА ТОДЕВА: По отношение на нецелесъобразността, вносителят счита, че е редно да оттеглим това предложение или да ви помолим вие да не го подкрепите, колкото и парадоксално да звучи.
Идеята, когато разписвахме тази норма, беше свързана с прякото приложение на един подзаконов нормативен акт, наш, наредба Н1, с която ние финансираме спортните федерации, има взаимоотношение с тях при разходването на средства.
Незаконосъобразността е ясно как се доказва. Но по отношение на нецелесъобразността искахме да бъде ясно разписана, за да можем след това да предприемаме необходимите действия.
Само че стигнахме след много анализи до това, че няма кой да бъде органът, който да каже и да установи кое е точно нецелесъобразно и кое е целесъобразно. И след това ние сме уязвими по отношение на съдебно дирене от страна на спортните федерации към нас, когато министърът се обоснове и това му е правното основание за нецелесъобразност.
Така че ние молим да не го подкрепите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз предлагам, колеги, да подкрепим текста на вносителя с редакция на комисията текстът „и/или нецелесъобразно” да отпадне. Така приемливо ли е за вносителя и за комисията? Коментираме отпадането на текста „нецелесъобразност”. Да остане само за хипотезата „незаконосъобразно разходване на средствата”.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с редакцията в т. 9 текстът „и/или нецелесъобразно” да отпадне.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 18 – за изменението на чл. 17г, ал. 1. Текстът е пред вас. Няма направени предложения от народни представители.
В този текст би следвало да се коригира последният текст „обединените спортни клубове”.
Има ли становища, коментари? – Няма.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя с редакцията на комисията изразът накрая „и обединените спортни клубове” да отпадне.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 19 – за изменение и допълнение на чл. 19. Това е само по предложение на вносителя.
Становища, коментари? – Няма.
Тук отново е записано „определени с наредба на министъра на физическото възпитание и спорта”, така че има синхрон с по-горе приетите вече текстове.
Който е съгласен да приемем този текст, предложен от вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 20. Текстът е пред вас. Това са редакционни и терминологични изяснения.
Не виждам становища.
Който е съгласен да приемем този текст, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 21. Става дума за изменение на чл. 23.
Има предложение на Валентина Богданова:
§ 21 да отпадне.
Има предложение на Ивайло Тошев, Иво Димов, Румен Стоилов за изменение на чл. 23, ал. 1, както следва:
„чл. 23, ал. 1. След проверка на способностите им по съответния вид спорт, ученици могат да продължат своето образование в V, VІ, VІІ или VІІІ клас на спортните училища.”
Това е редакцията на колегите. Ще ми позволите да не изчета целия дълъг текст за останалите разпоредби до ал. 10. По предложенията на Тошев, Димов и Стоилов.
Има предложение на Стоянов, Карбов, Владимиров. Отново моля да не възпроизвеждам за стенограмата дългия текст.
Други предложения не виждам.
Имаме становище от Министерството на образованието, младежта и науката по тези предложения относно чл. 23.
Колеги, имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, аз няма да възпроизвеждам целите дебати, които се възпроизведоха на предишното заседание по въпросната т. 20, която твърди, че министърът на образованието открива и закрива училищата, но министърът на спорта назначава директорите на държавните училища. Няма да изневеря на тезата си, че добре би било подобни промени в този закон да бъдат правени тогава, когато сме приели вече новия закон за училищното образование, създали сме рамката, в която съществуват отделните видове училища, предвидили сме характеристиките. Тогава няма пречка да се произнасяме и за това как си представяме спортните училища. Защото аз продължавам да твърдя че училищата в Република България, които гарантират общообразователен минимум, които издават дипломи за завършено средно образование, трябва да бъдат в структурата на Министерството на образованието, младежта и науката, независимо с кой министър се гласуват учебните им програми, бъдещето им, развитието им и каквото се сетите още.
Казвам това, с цялото си разбиране, че аз също стоя зад идеята да има държавни спортни училища - и тук ние нямаме никакъв спор за това, че тези държавни спортни училища трябва да разполагат с добра база, че те трябва да бъдат училища, които работят по сериозни учебни програми, които гарантират усвояването на общообразователния минимум, че тази база не може да бъде уредена със Закона за спорта.
Аз не си представям как ще бъдат еднакви. Ако биха били еднакви, ние трябва да коментираме този проблем, единните разходни стандарти за държавните спортни училища и за общинските училища, ако твърдим, че на държавните училища ще бъде обръщано особено внимание, включително с целодневно обучение, включително с пансион и каквото се сетите още, което тук изговори министър Нейков и аз му вярвам, че той е абсолютно искрен.
Не намирам за редно с този специален закон да дописваме текстове, които вероятно биха били част от бъдещия Закон за училищното образование, но не са текст в сега действащия Закон за народната просвета – става дума за мандата на директорите на училищата, за начина, по който ги оценяваме, и ако решим, госпожо Коджабашиева, приемайки новия Закон за училищното образование, че мандатите на директорите няма да бъдат неограничени. В края на краищата това е проблем, който ще реши Народното събрание, а не човекът, който предлага текстовете. Тогава пак ли ще се връщаме към този закон, за да кажем: това не ни харесва?
Казвам това с разбирането, че ние днес няма как да кажем дали тези държавни училища биха били 7, 9 или да ги заковем със закон. Това е друг разговор. Това е въпрос на държавен бюджет, въпрос на размер на единен разходен стандарт, въпрос на друга политика. Ако това би било факт, ние днес трябва да кажем, и то не някога с правилник, а в Преходните и заключителни разпоредби по кои критерии решаваме кои са тези 7 или 9 училища, които биха станали държавни. Или те ще бъдат различни от съществуващите вече общински училища.
Ако са на базата на общинските училища, кой урежда трудовоправните отношения с директорите на училищата, които очевидно са проблем на този закон, защото ще сменят законодателя си?
Казвам това, защото това не е просто весела мечта на работа как ще извадиш един брой училища от една система и ще ги сложиш в друг. И доколко те стоят в едната, и доколко битуват в другата, ако не сме уточнили целия механизъм днес, независимо дали вие ще приемете текст, очевидно да, и то е видно от предишното гласуване, когато променихме правомощията на министъра на образованието, младежта и науката да назначава и тези директори.
Защо променяме тогава статута на директорите на общинските училища? Тоест ние не го променяме, те остават с работодател министъра на образованието. А могат да станат и много на брой директори на държавни училища.
На мене концепцията ми се губи, изговорена днес и сега, освен добрата воля на всичките ни да има добра подготовка на деца с възможности, които да бъдат обучавани в спортни училища. И тук вече нямаме никакъв спор. Доколко добре сме го осмислили, е друг разговор. Мисля, че не сме най-подготвените. Вие очевидно мислите друго. Вярно е, че текстът е доразработен в предложението на колегите, мислено е поне, включително и с възможността да получават и професионална подготовка.
Но мисля, че решаването на парче на един важен проблем, какъвто е статутът на различните видове училища, трябва да го изясним. Още повече, че аз доколкото гледам в проекта за Закон за училищното образование предвиждате не много на брой държавни училища и те отговарят на определени критерии. Как ние с този закон решихме, че тези биха били различни, ако това стане факт, разбира се, при гласуването?
Това са ми аргументите. Намирам ги за коректни и няма да подкрепя други възможности по този текст. Разбира се, ваша воля е да приемете тези, които намирате за правилни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ще ми позволите само накратко да прочета становището на Министерството на образованието, младежта и науката относно предложението на Тошев, Димов и Стоилов. Те подкрепят ал. 1, но с допълнение да се добави към изброяване на класовете и ІХ клас.
Не подкрепят ал. 6 и 7 по предложението на Тошев, Димов и Стоилов.
Не подкрепят предложението по ал. 11 на чл. 23 по вносител.
Относно предложението на Стоянов, Карбов, Владимиров становището е, че следва да се прецизира допълнително новата ал. 3, която те предлагат и тази редакция не отговаря на терминологията, установени в нормативните актове, уреждащи училищната подготовка.
Подкрепят предложенията за нови ал. 7 и 8 на чл. 23 по предложенията на Стоянов, Карбов, Владимиров.
Заместник-министър Коджабашиева, имате ли нещо да допълните или да коригирате това, което казах?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Не държа да взимам становище.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, от името на вносителя някой желае ли да вземе отношение?
ИВО ДИМОВ: Господин председател, от името на вносителите искам да заявя, че ние по ал. 6 и 7, в които настоявахме директорите на държавните спортни училища и респективно общинските спортни училища да имат петгодишен мандат, оттегляме предложението си, като се съобразяваме с концепцията, която беше представена от Министерството на образованието, младежта и науката директорите на училищата да бъдат атестирани на всеки две години. Така че ние сме съгласни с това, което предлага министерството. В тази връзка оттегляме това си предложение.
Тук се коментира вече – по чл. 23, ал. 1 по текста „След проверка на възможностите им по съответния вид спорт учениците могат да продължат своето образование в V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ клас на спортните училища” ще помоля госпожа Коджабашиева да обясни точно за какво иде реч.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Първо, защото ал. 1 трябва да бъде в синхрон с ал. 2.
Алинея 2 ни насочва към това, че спортните училища осигуряват общообразователна спортна подготовка след завършен VІІІ клас и професионална такава.
Тук вече идва моментът да кажем, че това е обучение по програма В, която на практика изисква завършено основно образование. И за да бъдем прецизни, трябва в ал. 1 да допишем и ІХ клас. Това е аргументът.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ако бъде приета след половин година примерно нова образователна структура, тогава какво правим?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Ние работим в хипотезата, както сама преди малко казахте, госпожо Богданова, че този закон ще влезе в сила за новата учебна година, когато ще действа и Закон за народната просвета. Влизайки в сила нов училищен учебен план с нова образователна структура и като резултат от новата образователна структура, той ще извърши промени и в действащите актове. Но трябва да дадем правото на тези ученици...
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колкото и да не ми харесва текстът, все пак може би е добре да се върви с общата фраза „след завършено основно образование”. Защото то може да бъде завършено в VІІ или в VІІІ клас, без да уреждаме, че става дума за V до ІХ клас - всяка година нов прием, независимо от образователния етап. За това става дума. Но ако искате, го напишете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Не. Спецификата на спортните училища е, че се прави прием и след V, и след VІ, и след VІІ клас. Вие искате да не бъде....
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз стигнах до ІХ клас.
ИВО ДИМОВ: Аз само имам един въпрос относно ал. 11. По-конкретно, господин председател, не разбрах становището на Министерството на образованието, младежта и науката – дали подкрепя ал. 11 или не я подкрепя. Става въпрос за текста: „Министърът на физическото възпитание и спорта, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката приема Наредба за условията и реда за прием и спортна подготовка на ученици в спортните училища”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Спортната подготовка не е част от реда и условията за извършване на прием в спортните училища. Тя е предмет. И затова трябва да се прецизира текстът. Ние говорим за условия и ред, по който ще осъществяваме приема на учениците в тези училища. И изведнъж вместваме едно понятие, което е ориентирано към учебен предмет. Просто не е логично учебното съдържание с реда и условията за прием. Затова възразяваме не срещу наредба за ред и условия за прием на учениците, а точно за наличието на този израз „спортна подготовка”.
И доколкото си спомням, в един от разговорите ни идеята на министър Нейков беше наистина наредбата да бъде по отношение на реда и условията за осъществяване на приема на учениците. А отделно спортната подготовка вече да се развива като организация на осъществяване на обучение по определено съдържание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Димов, удовлетворява ли Ви отговорът?
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ: Министерството на образованието го подкрепя.
ИВО ДИМОВ: Господин председател, една малка корекция. От името на вносителите оттеглям ал. 6, 7 и 8.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Стоянов, Вие имате ли да оттегляте предложения?
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ: По тези текстове на ал. 6, 7 и 8 – не.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А по останалите? Ние разглеждаме целия § 21.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ: Ако разглеждаме целия параграф, по чл. 23 имаме предложение за създаване на нова ал. 3. Тогава ще оттегля предложението за създаване на нова ал. 3, тъй като изготвянето на наредба за спортната подготовка всъщност е залегнала в чл. 23, ал. 10 от предложението на колегите Тошев, Димов и Стоилов.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Оттегляте вашето предложение за създаването на нова ал. 3. И съответно останалите точки се преномерират.
А относно ал. 4, която става ал. 5?
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ: В нея става въпрос: „ Стандартът за издръжка на един ученик в държавните и общинските спортни училища е еднакъв”. И това го оттеглям от името на вносителите, тъй като на основание становището на Министерството на финансите по принцип се определя еднакъв стандарт за издръжка на един ученик, съгласно решение 937 на Министерския съвет за финансиране на делегираните държавни дейности за функция „образование”. Тогава ал. 3 няма смисъл да се записва, че става ал. 4, тъй като те си остават.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата за становища.
Заповядайте, заместник-министър Коджабашиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Може ли към вносителите да отправя една молба за обединяване на текстовете. В предложението на Ивайло Тошев, Иво Димов и Румен Стоилов, в ал. 9 и 10 текстът се различава единствено по отношение на „държавни и общински”. Логично е да се обединят в едно, като кажем, че „Държавният план – прием за държавните и общински спортни училища се утвърждава след...”. Ако, разбира се, вносителите не възразяват. Чисто техническа е редакцията.
В момента държавният план-прием за общинските училища се утвърждава от началника на съответния регионален инспекторат.
Не възразяваме срещу този текст – министърът на физическото възпитание и спорта да утвърждава държавния прием на тези училища, след като се съгласува с нас. Това препраща съответно към чл. 25 от Закона за професионалното образование и обучение, в който е разписан редът, по който се осъществява дейността. Така че ние нямаме претенции, но просто ви предлагаме, това предложение, ако го приемете, разбира се.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища, колеги?
АННА ЕМАНУИЛОВА: В предложените нови алинеи относно назначаването на директорите на държавните спортни училища, съответно на общинските спортни училища се предвижда те да бъдат въз основа на конкурс по реда на Кодекса на труда. Тъй като в предложението на народните представители има „при условие и по ред”, определени в Правилника за приложение на Закона за физическото възпитание и спорта” по отношение на директорите на държавните спортни училища, съответно в Правилника за приложение на Закона за народната просвета по отношение директорите на общинските спортни училища, моля с вносителите да прецизираме текста доколко е удачно „по условие и ред, определени в правилника”. Тъй като конкурсът в Кодекса на труда е разписан. Така че има ред, който е в Кодекса на труда. И ако се напише наново „при условие и по ред” наново, какво точно се има предвид? Може би някаква дистанционна система?
Редът е възприет в Кодекса на труда по отношение на тези длъжности за избирането им въз основа на конкурс.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Накратко какво предлагате като текст? Формулирайте текст.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Редът го има в кодекса на труда. А какви са условията, може би ще бъдат прецизирани рамковите правила. Но редът си е по Кодекса на труда.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: От Министерството на образованието, младежта и науката има ли към момента категоричен коментар и текст за ал. 7, която по новата номерация е ал. 6?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Господин председателю, това е предложението на Борислав Стоянов, нали?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Аз мисля, че ако говорим за учителски стаж или професионален опит, в „професионален опит” се включва и учителският стаж.
Под „магистър” предполагам, че вносителите са имали предвид и това, което ние разсъждаваме......
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Говорим за различни неща. говорим за предложението на Стоянов, Карбов, Владимиров по т. 5 – ал. 6 става ал. 7 и се изменя така:
„Ал. 7. Директорите на държавните спортни училища се назначават от министъра на физическото възпитание и спорта.”
За този текст говорим.
ПРЕДС. МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Подкрепяме текста. Това беше и нашата първоначална идея.
Тъй като възникна някаква неяснота по отношение „реда на Кодекса на труда” и „по условие и ред, определени от правилниците”, независимо на кое от министерството, в „условие и ред, определени от правилниците” ние имаме предвид създаването на комисиите, начина по който ще се провежда конкурсът, събеседване, тест, интервю, програма, концепция и т.н. – това, което е свързано изцяло с процедурата по организирането.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест, напълно подкрепяте тази редакция, която е дадена?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Редакцията, така, както е по вносител, е „по реда на Кодекса на труда и по условия и ред, определени от Правилника за приложение”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Да, за да конкретизираме тези условия, които не са изписани изчерпателно в Кодекса на труда. Тъй като там са дадени определени норми, но те не посочват в изчерпателен порядък всичко, което е свързано със самата процедура по организиране на конкурса.
Още повече, има някои специфики, които също трябва да бъдат уредени. Например участието на различни членове в комисията.
Миналия път, ако си спомняте, говорихме и върху това, че може в комисията да бъде поканен и представител на Министерството на образованието, младежта и науката, когато говорим за конкурсна процедура на директор на държавно училище.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Един кратък коментар. Може би притеснението идва от това, че един път казваме, че ще е по реда на Кодекса на труда, а след това казваме „по условия и ред, определени с правилника”. Може би трябва да се запише „проведен по реда на Кодекса на труда и допълнителните условия, ако има такива, определени от Правилника за приложение на Закона за физическото възпитание и спорта”. Тоест не може конкурсът да е по Кодекса на труда, а редът и условията да са по правилника.
Заповядайте, госпожо Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Чисто формално юридически няма как подзаконовият акт – правилник за прилагане на закона, да излезе извън рамката на Кодекса на труда, тоест да разпише нещо различно, да го допише. Тук става въпрос за конкретизиране на общите условия, създадени в Кодекса на труда, за конкурсната процедура и общия ред, тоест за неговото конкретизиране, с оглед спецификата на конкретната конкурсна процедура.
Този запис не създава притеснение, че ние можем да нарушим нормите на Кодекса на труда. Напротив, в общата рамка на Кодекса на труда ще създадем специалната конкурсна процедура, която да отразява спецификата на конкретната такава.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е според мене точният отговор и текстовете са съответно директорите на държавните спортни училища да се назначават от министъра на физическото възпитание и спорта. Тоест появяват се елитните. Защото това е текстът, с който се развързва въпросът, който зададе колегата Богданова. След провеждането на конкурс по атестационна система, и по ред, определен от министъра. Но е написано „и по ред, определен”. Иначе другото си върви по установения законов ред, който е кодексът, както ни казаха от министерството.
А точката, която е за общинските училища, се назначават от началния регионален инспекторат, пак при провеждане на конкурс, пак по атестационна система. Но тук е „и по ред от Правилника за приложение на Закона за народната просвета”, където е спецификата на Закона за народната просвета.
Това са двете неща. Там, където назначава елитните спортни училища, министърът дава своите допълнителни изисквания, там, където мрежата е общообразователна, се дават от Закона за народната просвета, по-точно от Правилника за приложението му.
Така че, господин председател, така би трябвало да бъдат гласувани двете алинеи. И няма нужда вътре да присъства Кодексът на труда. Защото е казано: след провеждане на конкурс и по атестационна система. Това са неща, които Кодексът на труда е уредил като технология.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Аз моля да бъда извинена. Но, господин Методиев, какъв текст имате Вие, защото аз нямам този текст? При мене няма атестационна система и ми е трудно да го коментирам. Аз чета текста от миналото заседание, но там няма атестационна система, както Вие ми казвате. Затова съм затруднена.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Нямате никакъв проблем. Пада веднага това нещо, веднага се съгласявам. Аз съм компилирал тук текста, защото те станаха „ен” на брой, което не е много хубаво по време на работа, но няма проблем, съгласен съм. Веднага оттеглям от собствените си предложения тези фрази и става така: в единия случай „конкурс, определен от министъра на физическото възпитание и спорта”, във втория случай – „по ред, определен от Правилника на Закона за народната просвета”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становища?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да гласуваме, господин председател.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Поднасям на всички народни представители извинение, но искам да уточня още веднъж коректността. Чета това, което сега ми подадоха колегите от Министерството на физическото възпитание и спорта.
Текстът, предложен от Стоянов, Карбов, Владимиров, е: „Директорите на държавните спортни училища се назначават от министъра на физическото възпитание и спорта въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда, по условие и ред, определени от правилника”.
В следващата алинея - сега разбирам за какво става въпрос, господин Методиев, се казва: „Директорите на държавни спортни училища се назначават от министъра на физическото възпитание и спорта след провеждане на конкурс”. Но тук не е упоменато „по Кодекса на труда” и Министерството на образованието, младежта и науката не подкрепя този текст. Казва се: „по атестационна система и ред, определени от министъра”. Какво имам предвид.
Първо, в новата редакция се смесват, от една страна, процедура, която е за уреждане на правоотношение, тоест за възникване на правоотношение, от друга страна, атестационна система, която в определен момент може да доведе и до прекратяване на правоотношения.
Така че в една норма това според мене не бива да бъде заложено.
От друга страна, ако приемем, че се провеждат по някакъв конкурс, това означава, че даваме право на министъра на физическото възпитание и спорта да въведе, да организира и провежда конкурси, които са съвършено различни от тези, които принципно се правят за директори на училища, тоест някакъв нов, по-различен режим. Това някак си не е хармонизирано, не е в унисон с практиката, с традициите, които имаме в това отношение.
Така че за мен най-коректен е текстът, който е заложен първоначално – „по реда на Кодекса на труда” да се запази, като се допълни във връзка с коментара, който направи и госпожа Семкова, „и по условия и ред, определени от Правилника за приложение на Закона за физическото възпитание и спорта” или „Правилника за приложение на Закона за народната просвета”. Кодексът не конкретизира всички специфики, които са необходими, за да се организира и проведе конкурсът. Той дава общата конкурсна процедура и рамката.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, прочитам сега действащия текст от Закона за народната просвета – чл. 37, ал. 6, за да го опресним като текст:
„Чл. 37, ал. 6. Длъжността „директор на държавни и общински детски градини, училища, обслужващи звена се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда от органите по ал. 3, 4 и 5.”
Няма вече допълнение и препратки относно условия и реда на правилник за приложение на закон или нещо, което може би госпожа Семкова ще доразвие. Аз знам, че правилникът е по-нисък по ранг от Кодекса и той не може да го дерогира. Но какво допълнително като условие и ред ще има в Правилника за приложение на Закона за физическото възпитание и спорта?
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Аз вече казах - това, което виждам като конкретизация по-скоро, а не като разлика, е да кажем състава на конкурсната комисия. Няма друг акт, в който задължително да бъде заложено условието в тази конкурсна комисия да бъдат включени експерти от всички заинтересовани страни, в единия случай Министерството на образованието, младежта и науката, в другия случай Министерството на физическото възпитание и спорта. В много от случаите участват и представители на общини.
В противен случай, ако това условие не бъде заложено в нормативен акт, оставяме нещата на волята на работодателя, който би могъл да включи в конкурсната комисия такъв състав. Но това няма да бъде негово задължение.
Всички други специфики, свързани с последователно извършените действия в конкурсната процедура, биха могли като правна норма да бъдат заложени в подзаконовия нормативен акт.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Въпросът е, госпожо Семкова, дали тези съществени условия на една конкурсна процедура не трябва да се разпишат в законовия текст, както е следващият текст на чл. 37, ал. 7 от Закона за народната просвета. Ако има специфика в комисията за провеждане на конкурс, тя е записана в Закона за народната просвета, където е отразено, че се включват представители на общинската администрация, определени от кмета на общината.
Редакцията, която подложих на вашето внимание, е да запазим първоначалния текст на Стоянов, Карбов, Владимиров „проведен по реда на Кодекса на труда и условия, - само условия - определени от Правилника за приложение на закона”. Защото допълнителен ред на Правилник за приложение на закон, който е някакъв друг ред от Кодекса на труда, не би следвало да има. Това беше логиката, като предложих.
Ако Министерството на физическото възпитание и спорта иска да детайлизира допълнителни условия, да го направи. Но като допълнителни условия. Тоест текстът на Стоянов, Карбов, Владимиров да си остане така, както е записан. Само да се допълни с прилагателното „допълнителни” към „условия” и да се махне текстът „и ред”. и да стане само „допълнителни условия, определени от правилника”, които е ясно, че трябва да кореспондират с Кодекса на труда, но трябва да ги доразвият в някаква специфична спортна насока.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз се обръщам към госпожа Коджабашиева.
Аз симпатизирам на министерството и искам да Ви подкрепя. Обаче започвате да ме затруднявате.
Госпожа Богданова казва да отпадне всичко, защото не е съгласна с принципи, които Вие споделяте. А ние тук сме се обединили да подкрепим господин министъра на физическото възпитание и спорта да изгради една елитна мрежа от 7 или 9 спортни училища. Политически сме стигнали дотук. След като политически сме стигнали дотук, сега трябва да дадем власт и отговорност на министъра на физическото възпитание и спорта да се справи с тази своя амбициозна задача да ги изгради. Той може да ги изгради само ако му дадем възможността – реда и условията са твърде специфични, за да ги определя той, а не вие.
Вашата задача – нещо, което ние спорихме тук на първо четене – е да гарантирате на тези деца общообразователен минимум. И вие си имате ред, по който ще го гарантирате и той не може да се отмести от този общообразователен минимум. Но на всичко отгоре над него му освободете пътя.
Мисля, че господин председателят вече намери точните думи, с които това да стане. Нека редът да е по Кодекса на труда, нека условията да са на министъра. В единия случай, когато е държавната мрежа – елитната, да бъде министърът на физическото възпитание и спорта, във втория случай да си бъде редът на Закона за народната просвета. Така ще може да се случва онова, за което тук говорим вече доста време. Защото другият голям възел на този законопроект е въпросът за училищната мрежа.
Ние сме съгласни и има воля. Нека да направим този опит за 7 или 9, въпреки че току-що казахме, че като ще са по делегирани бюджети и парите като са еднакви, Министерството на физическото възпитание и спорта тепърва трябва да преоцени своята позиция финансово как ще надгражда тези елитни училища, за да може да ги изгради. Защото иначе без пари тази работа не става. Но господин министърът ни увери, че той има тази грижа. И да се приближим, господин председателю, към гласуване по този път – редът да е базовият ред за Кодекса на труда, а условията ги налага в единия случай министърът на физическото възпитание и спорта, а във втория случай – условията по Правилника за приложение на Закона за народната просвета. Защото колегите от министерството казват нещо много ясно – ние си имаме традиция, ние знаем как си организираме конкурсите, знаем си и условията. Това е тяхната задача. Ако това не бъде направено от тях като компромис, защото това е компромис, както каза госпожа Богданова, на образователната институция, Министерството на физическото възпитание и спорта не получава фактически шанса да изгради самостоятелно тази елитна мрежа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За да резюмирам, Вие подкрепяте тази работна редакция, която аз дадох.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Нямаме разминаване, господин председателю, с колегите от Министерството на физическото възпитание и спорта. И аз не виждам нещо притеснително в това, че изявихме желание да се запази текстът, в който ясно е казано да бъде по реда на Кодекса на труда. Така че не знам кое притесни господин Методиев. Няма никакъв проблем в това, което коментираме и сега отново за пореден път с колегите от спорта. Наистина ние се придържаме към предложението, което са дали Стоянов, Карбов, Владимиров, като това, което за нас е важно, е все пак да дадем това право. Нека да е по Кодекса на труда.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбрах Ви. Ние внасяме в момента терминологични уточнения по този текст, около който се обединяваме всички. Но в този текст, който те ни предлагат: „Конкурсът се провежда по реда на Кодекса на труда, по условия и ред, определен от правилник”. Имаме ред на Кодекса, имаме ред на правилника. Аз затова предложих „и ред” да отпадне и да се пише „и по допълнителни условия, определени от правилника”.
Терминологично предлагат да няма за един конкурс приложими два реда – единия по Кодекса на труда и втория, по условия и ред, определени от правилника.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Мене ме притеснява думичката „допълнителни”, което означава, че с правилник ще може да дописваме условията на Кодекса.
Моето предложение е да използваме думичката ”конкретизирани”. Просто като идея го подхвърлям. Защото, доколкото разбирам, идеята е не да създаваме допълнителен режим, а да конкретизираме общия режим на Кодекса на труда.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Думата „конкретизирани” не може да бъде записана в закон.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Аз като смисъл го казвам. Не съм прецизирала текста. Но ме притеснява думичката „допълнителни”, което означава, че ще може да се дописва режима на Кодекса на труда на подзаконово ниво.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ: Аз подкрепям в нашия текст да отпадне този ред. наистина много редове станаха.
Колкото до условията, защо да не махнем тогава и „допълнителни”, и „конкретизирани”. Просто да махнем тази запетая и да остане „и по условия”. Смятам, че така ще се избегнат всички тези притеснения.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това също е възможна редакция.
Чета и следващата алинея, защото тя е абсолютно симетрична, само че регионалният инспекторат има тези ангажименти и е по условията на Правилника за приложение на Закона за народната просвета. Съгласно Преходните разпоредби на този законопроект, който гледаме, § 63, „В 6-месечен срок от влизане в сила на този закон се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове”, тоест трябва да се издаде правилникът за приложение на Закона за физическо възпитание и спорт и на Закона за народната просвета, за да приемем работещи текстове. Защото към момента няма нито допълнителни, нито конкретизирани в правилника. Тоест тези условия, за които говорим, ще трябва тепърва да бъдат разписани в съответните правилници на законите, които цитирах. Това просто трябва да е ясно, за да имат правно действие тези алинеи, за които говорим.
Други становища? Действително, колеги, текстът е труден и заслужава да бъде обмислен от всички страни.
Ако няма други становища, да подложа на гласуване отделните алинеи към чл. 23.
Поставям на гласуване чл. 23, ал. 1 по предложението на вносителя.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 10.
Не се приема.
Поставям на гласуване чл. 23, ал. 1 по предложението на Тошев, Димов, Стоилов, с допълнителната редакция, която бе направена – да се добави и ІХ клас и текстът да стане:
„Чл. 23, ал. 1. След проверка на способностите им по съответния вид спорт, ученици могат да продължат своето образование в V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ клас на спортните училища”.
Който е съгласен да приемем този текст, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване останалите алинеи от 2 до 11 на чл. 23 по предложение на вносителя.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 10.
Не се приема.
Продължаваме с гласуването на предложенията на Тошев, Димов и Стоилов.
Предлагам алинеи 2, 3, 4 и 5, така, както е по предложението на Тошев, Димов и Стоилов, да ги подложа на гласуване ан блок. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По предложението на Тошев, Димов и Стоилов за алинеи 6, 7 и 8 бе оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на Стоянов, Карбов и Владимиров за ал. 6 след преномерирането, по тяхна редакция ал. 7, със следния текст:
„Ал. 6. Директорите на държавните спортни училища се назначават от министъра на физическото възпитание и спорта въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда ...
Тук има два варианта.
Първи вариант: „и по допълнителни условия, определени от правилника”;
Втори вариант – без прилагателното „допълнителни” към условия.
Така че първият вариант е:
„Ал. 6. Директорите на държавните спортни училища се назначават от министъра на физическото възпитание и спорта въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда, и по допълнителни условия, определени от правилника”;
Вторият вариант:
„Ал. 6. Директорите на държавните спортни училища се назначават от министъра на физическото възпитание и спорта въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда, и условия, определени от правилника”.
Кой вариант, колеги, ще е по-приемлив? Може би „и условия”, без „допълнителни”, както го предложи вносителят Стоянов.
Предлагам следния текст на ал. 6:
„Ал. 6. Директорите на държавните спортни училища се назначават от министъра на физическото възпитание и спорта въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда, и условия, определени от правилника за приложение на Закона за физическото възпитание и спорта”.
Който е съгласен да приемем този текст, моля да гласува.
Гласували: за 10, против 1, въздържали се няма.
Текстът се приема.
По ал. 7: „Директорите на общинските спортни училища се назначават от началника на регионалния инспекторат по образованието въз основа на конкурс по реда на Кодекса на труда и условия, определени в Правилника за приложение на Закона за народната просвета”.
Поставям на гласуване този текст.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
По ал. 8 „За заемане на длъжността директор на спортно училище може да кандидатства лице, което има завършена степен на висше образование „магистър” и минимум три години учителски стаж или професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта”.
Има ли коментар по тази редакция, тъй като до момента не сме я коментирали? Приемлива ли е тази редакция за МОМН?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: В действащия Закон за народната просвета са посочени две образователно-квалификационни степени – бакалавър и магистър. Предложеният текст е в синхрон с идеите, които са разписани в проекта за Закон за училищно образование и които произлизат от системата на кариерно развитие, която влезе в сила в училищата.
Тъй като за главните учители е предвидено да бъдат магистри и това е разписано, логично разписваме и процедурата за учителите-методисти и там изискването. Затова няма логика да осигуряваме правна възможност директорът да бъде с по-ниска образователно квалификационна степен, отколкото учителите в училището.
Това е логиката, поради която е разписано само „магистър”, тъй като сигурно ще възникне въпросът защо не е предвидена и другата образователно – квалификационна степен „бакалавър”. Това са аргументите.
Още веднъж бих казала, че според нас по-общият текст по отношение на опита е: 3 години професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта, тъй като и учителският стаж, ако го изискваме принципно, е в тази област. Поне такава е идеята на колегите-вносители Министерството на физическото възпитание и спорта – да бъде наистина с подготовка от това професионално направление.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест Вие като цяло подкрепяте текста. Само считате, че следва да отпадне алтернативната възможност „или професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Не, да отпадне учителският стаж. И в момента го няма в действащия закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да остане текстът „минимум три години професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта”.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това значи ли, че само спортисти могат да стават директори на държавните спортни училища, та даже и на общински? Това е логиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Логичен е въпросът към вносителя. Поне аз съм останала с впечатление, че изискването е наистина да бъдат специалисти от областта на физическото възпитание и спорта.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: За да е ясно, че има и друго ограничение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Вие сте абсолютно права. Ако принципно заложим професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта, това изключва възможността математик или историк да бъде назначен. Но така поне ние, когато сме чели и тълкували, сме възприели идеята.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Идеята и на министъра в работните групи беше точно такава – за директори на спортни училища - да бъдат назначавани спортисти, а не да бъдат математици, филолози или географи.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Аз бих искала да кажа по отношение на това, което каза госпожа Коджабашиева, ние сме съгласни с нея, защото учителският стаж се инкорпорира от понятието „професионален опит”.
По отношение на това, което каза госпожа Богданова, искам да кажа, че така разписана, нормата не е ограничителна за хора, които не са завършили примерно Националната спортна академия. И веднага обяснявам защо. Защото аз мога да съм завършила инженерна специалност, но да съм била председател на спортна федерация примерно, да имам опит в областта на физическото възпитание и спорта и да мога да го докажа. Така че не е ограничително.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Искам да изясня може ли един човек, който не е спортист, да стане директор на училище, което готви спортни кадри, но дава и общообразователна подготовка. Очевидно Вие твърдите, че не може. Ваша воля е да сложите и това ограничение. Няма проблем. То е проблем за други, не за мене.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Господин председател, аз искам да подкрепя тезата поради причината, че спецификата на държавните спортни училища, изобщо на спортните училища е един добър баланс между умствената и физическата натовареност. Не подценяваме подготовката на кадрите в другите специалности. Но когато ние търсим максималната изява във физическата дееспособност, трябва много добре програмата да бъде балансирана по отношение на промяната в двете натоварвания.
Поради тази причина ние имаме желанието водещата фигура при ръководенето на тези държавни спортни училища да бъде човек с образование в областта на физическото възпитание и спорта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Няма.
Колеги, ако ми позволите и аз да кажа няколко думи по този текст.
Смятам, че след като предвидихме конкурсното начало за заемане на тези длъжности по Кодекса на труда, тоест има състезателност, има условия, които трябва да се постигнат, не би следвало със закон да поставяме условия за допустимост, тоест априори да изключим хората, които имат дългогодишен учителски стаж, в случая поне три години, които са доказали своите управленски качества, защото става въпрос за управленци, не става въпрос само за спортисти, явили са се на конкурс заедно с всички останали, които имат само богат професионален опит, доказали са, че могат да управляват добре спортни училища, въпреки че са историци, филолози и пр. Защото пак казвам, ние говорим за управители, за едни мениджърски функции в спортното училище. Нищо не пречи да има заместник-директор по спортната част, който може да бъде и следва да бъде действително един дългогодишен спортист, а не историк или литератор. Но директор е мениджърът, той е управленецът на училището. И не трябва според мене априори със закон да поставяме условия по допустимост. Ние в момента това правим. По Кодекса на труда ограничаваме един определен кръг от лица, които нямат правата по Кодекса на труда. Общият нормативен акт ние го стесняваме, като лишаваме тези, които имат този учителски стаж.
И аз в тази връзка ще подкрепя предложението на Стоянов, Карбов и Владимиров – да се поставят при равни условия и лицата с учителски стаж минимум три години или професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта. Явяват се на конкурс – по-добрият печели.
Това според мен е справедливата логика. Иначе дискриминираме определен кръг лица само защото имат само учителски стаж, но нямат професионалния опит във физическото възпитание. Това е моето становище.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ: Аз също искам да кажа, че ние държим да остане все пак учителският стаж. Съгласен съм с това, което каза господин председателят. Смятам, че да ограничаваме права само да е добър спортист, не е правилно. Мисля, че когато говорим за директор на училище, тук най-важни са мениджърските способности. Това, че е бил добър хандбалист, това априори не означава, че той ще е добър директор на училище.
Така че държим да остане това изискване за учителския стаж, особено след като имаме и конкурсно начало. Нека да се види кой повече отговаря на условията.
Искам да направя, ако приемете, една малка редакция: „и минимум три години учителски стаж”. И тогава да задоволим колегите – вместо думите „или професионален опит” да запишем „и професионален опит”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това вече много стеснява кръга.
Колеги, има ли други становища?
Предлагам да отложим разглеждането на ал. 8, да гласуваме алинеи 9 и 10, както и предложението на Стоянов, Карбов и Владимиров за нова ал. 13.
Подлагам на гласуване ал. 9 по предложението на вносителите Тошев, Димов и Стоилов.
„Ал. 9. Държавният план-прием за спортните училища се утвърждава със заповед на министъра на физическото възпитание и спорта, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.”
ИВО ДИМОВ: Аз напълно подкрепям предложението, което направи заместник-министър Коджабашиева, да се слеят ал. 9 и 10 и текстът да стане: „Държавният план-прием за държавните спортни училища и за общинските спортни училища се утвърждава със заповед на министъра на физическото възпитание и спорта, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Димов, във Вашето предложение в ал. 9 се говори за държавен план-прием за спортни училища.
ИВО ДИМОВ: Алинея 9 е за държавните спортни училища, а ал. 10 – за общинските спортни училища.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Алинея 10 казва: „Министърът на физическото възпитание и спорта, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката приема наредба за условията и реда за прием и спортна подготвеност”. Това е вашето предложение за ал. 10.
Повтарям: ал. 9 е за държавния план-прием за спортни училища, ал. 10 е, че министърът за физическото възпитание и спорта издава наредба, съгласувана с министъра на образованието, младежта и науката. Това са вашите предложения. Точно съм го записал.
Коментари, становища по ал. 9 и ал. 10? Имаме ли други разминавания в текста, за да не се получи да работим с различни варианти?
ЗАОМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Не разполагам с този текст. Разполагам със стария текст на ал. 9 и 10, ал. 9 - за държавния прием в държавните спортни училища, а ал. 10 – в общинските спортни училища. Затова предложих да се обединят в един текст. Моля за извинение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Абсолютно сте права, заместник-министър Коджабашиева. По текст на вносител така бяха разделени ал. 9 и ал. 10. По текст на Тошев, Димов и Стоилов те са обединени, като се говори само за държавен план-прием за спортните училища.
Приемлива ли е ал. 10 за Министерството на образованието, младежта и науката и за Министерството на физическото възпитание и спорта? Тази дума „подготвеност” някак си не ми стои. „Спортна подготовка” – това беше текстът на Министерството на физическото възпитание и спорта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Що се отнася до спортната подготовка, господин председател, аз вече казах какви са нашите аргументи. А за спортна подготвеност моля вносителите да дадат своя коментар.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вносител на израза „спортна подготвеност” е колегата Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Колеги, обяснението е в това, че „спортна подготовка” е действие, докато „подготвеност” е свършен факт. И ние това проверяваме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има ли други становища и коментари, предложения по ал. 9 и 10? Остава вариантът за „спортна подготвеност”. Така ли да разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Чисто редакционно аз имам малко притеснение по отношение на последната ал. 10, тъй като условията и редът за прием е едно. А както чета предложения текст, излиза, че веднъж имаме условия и ред за прием на учениците и спортна подготвеност на учениците. Някак си по-добре е да бъде „прием за установяване на спортната подготвеност”. Не ми е изчистен текстът, не ми е прецизна редакцията.
Разбирам каква е идеята на колегите – да се установи какво е нивото на спортната подготвеност. Но не излиза така от самия текст, като се чете.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Абсолютно сте права, заместник-министър Коджабашиева. Наредба за условия и ред за прием и оценяване на спортната подготвеност. Ако това е идеята на тази наредба? Тоест да включим и „оценяване”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Аз ви предлагам следната редакция. Имаме ред за прием по оценката на спортната подготвеност. Приемът е върху оценката.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председател, ако ми позволите да кажа нещо и да направя едно предложение.
Аз не знам какво се канят колегите да проверяват, но във всички случаи за мене, понеже говоренето е много, важното е, особено когато става дума за деца от V клас, освен спортната подготвеност да търсим все пак някаква оценка на физическите възможности, които трябва да се развиват. Защото училищата дават подготовка, а високото спортно майсторство се прави в клубовете.
Затова много би ми се щяло, господин председателю, чисто организационно следното. Аз съм в лесната позиция да кажа: аз съм предложила текстът да отпадне и затова не ме интересува какво коментирате вие днес. Но ви моля, след като все пак се уточните по съдържанието на текстовете, гласуването на окончателния текст да стане на следващото заседание, когато коректно ще бъдат изписани всички гласувани от колегите текстове и ще има яснота какво всъщност се е решило тази вечер. Защото аз се опасявам, че от многото говорене на мене ми се изгуби нишката и то е понятно.
Аз все си мисля, че е добре накрая целият текст да бъде видян.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Само едно допълнение в тази посока. Тренировъчният процес в който и да е вид спорт е многогодишен и всяка една възраст има адекватно въздействие, натоварване и т.н. и това е свързано с биологичното развитие и сензитивните периоди за качествата. Но в края на краищата всяка една отделна възраст, съобразно тази адекватна програма, има някаква подготвеност и тя е съобразена с тези неща, тя не е откъсната.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, напълно подкрепям това, което беше казано от колегата Богданова. Разбира се, че текстът е труден, с много предложения и най-вече със синхронизиране на политиките на две министерства.
Подлагам на гласуване по принцип текста на ал. 9 и 10 с допълнителна редакция, която ще бъде направена на следващото заседание за точното наименование на наредбата по смисъла на ал. 10 по вносители Тошев, Димов, Стоилов. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Позволете ми да се върна към редакцията на ал. 8 със следния текст:
„Ал. 8. За заемане на длъжността директор на спортно училище може да кандидатства лице, което има завършена степен на висше образование „магистър” и минимум три години учителски стаж или професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта.”
Това е по предложение на Стоянов, Карбов, Владимиров.
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се единодушно.
Колеги, има предложение за приключване. Следващата сряда продължаваме и се надявам да приключим с този закон.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 18,05 часа)
Стенограф:
(Божана Попова) ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
119731 (Огнян Стоичков)