---

П Р О Т О К О Л

На 9 юни 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 27.04.2010 г.
2. Разглеждане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 30 от Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Стратегическа рамка за европейско сътрудничество „Образование и обучение 2020”, № 002-00-20.
3. Разглеждане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 15 от Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Предложение за Решение на Съвета на пост-Лисабонската стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., № 002-00-20, внесена на 03.05.2010 г.
4. Разглеждане за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 054-01-49, внесен от Иво Димов и група народни представители на 26.05.2010 г.
5. Разни.
На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Иван Ценов – заместник- министър на физическото възпитание и спорта, Любомир Йосифов – Министерство на образованието, младежта и науката, Тодор Кръстев . Дирекция „Политика на пазара на труда”, Горяна Тодева – МФВС.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Предлагам да започнем нашата работа.
Проектодневният ред за днес е:
1. Разглеждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 27.04.2010 г.
2. Разглеждане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 30 от Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Стратегическа рамка за европейско сътрудничество „Образование и обучение 2020”, № 002-00-20.
3. Разглеждане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 15 от Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Предложение за Решение на Съвета на пост-Лисабонската стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., № 002-00-20, внесена на 03.05.2010 г.
4. Разглеждане за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 054-01-49, внесен от Иво Димов и група народни представители на 26.05.2010 г.
5. Разни.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Съжалявам, че не успях да погледна все пак Правилника за работата на Народното събрание, но мисля, че Вие сте проверили, господин председателю. При условие, че предстои гледане на второ четене от Народното събрание вече на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, редно ли е в този период да се гледа нова поправка на закона, дори и по други текстове на колегите?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Веднага ще Ви отговоря. Аз също направих справка от правилника – няма пречка. Но с оглед правната прецизност, ми се искаше, ако е възможност, това е вече въпрос на дискусия в залата, това предложение на колегите |Иво Димов и група народни представители да бъде добре юридически написано и при възможност, казвам съвсем хипотетично, първо и второ четене на тяхното предложение да бъде в една зала и в същата пленарна зала на второ гласуване да приемем и доклада по вносител Министерския съвет. Това ми беше идеята, но ми се струва, че няма да я постигнем. Иначе няма пречка това, което питате – в период на гласуване да правим ново изменение на закона. Даже има такава практика – в момента ЗРТ има няколко предложения, има и вето по него, имаме и доста сложна процедура.
Други становища? – Не виждам.
Който е съгласен с така обявения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ЦЕНТЪР ЗА СРЕДНОСРОЧНИ ПРОГНОЗИ НА ВРЕМЕТО, № 002-02-15, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27.04.2010 Г.
От името на вносителя – Министерството на образованието, младежта и науката, давам думата на Любомир Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се опитам с няколко думи да представя тази точка.
След наводненията в страната ни през лятото на 2005 и 2006 година, по препоръка на създадения тогава кризисен щаб директорът на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките прави постъпки пред генералния директор на Европейския център за средносрочни прогнози на времето за членство на Република България в този център.
На своя 64-а сесия Съветът на Центъра приема решение за присъединяване на Република България като коопериран член и гласува мандат на генералния директор да сключи споразумение с Република България.
Европейският център за средносрочни прогнози за времето е организация за изследвания и оперативна дейност в областта на метеорологичните прогнози и е създаден с цел да обединява усилията на научните и техническите ресурси на европейските метеорологични служби и институти в тази област.
Центърът е създаден с междуправителствено споразумение на страните – основателки. Към момента в Центъра членуват 18 държави-членки на Европейския съюз и 13 държави, с които Центърът има споразумение за двустранно сътрудничество.
С присъединяването ни към Центъра, Институтът по метеорология и хидрология към Българската академия на науките ще получава прогнози и анализи на времето на най-високо научно ниво. Достъпът до тази информация ще позволява на нашия Институт за метеорология и хидрология при Българската академия на науките да изготвя високо надеждни средносрочни прогнози, като под средносрочна се възприема прогноза до 15 дни, а също така и прогнози до един месец и прогнози за шест месеца.
Също така това ще допринесе за по-точни прогнози за особено опасни метеорологични явления, резки застудявания, горещи вълни, проливни дъждове, бурни ветрове и т.н.
Ранното предупреждение на държавните и общинските институции и гражданите ще позволи своевременно да бъдат предприемани мерки, което ще намали ефектите от въздействието на тези природни стихии.
Членството на Република България в Европейския център за средносрочни прогнози за времето не дублира участието на страната ни в други международни организации, свързани с метеорологичната наука, а по информацията, която имаме, само ще допълва и осигурява висока надеждност и качество на изготвените от БАН метеорологични прогнози.
Всяка страна-членка на този Европейски център заплаща годишен членски внос на основата на таблица, която се одобрява от Съвета на Центъра. В съответствие с конвенцията за неговото основаване, размерът на годишния членски внос за всяка държава се определя на база средния брутен национален доход за страна-членка за последните три календарни години, за които има статистика. Размерът на годишния членски внос на Република България като коопериран член на Центъра ще бъде в размер на една втора от вноската, която България би следвало да заплаща като страна-членка.
Разходите на Република България в съответствие с подписаното споразумение за сътрудничество с Европейския център за средносрочни прогнози за времето ще се изразява в заплащането на годишен членски внос и допълнителна вноска за първите пет години от присъединяването. И въпреки че финансовите задължения са променлива величина в годините, с достатъчна точност за 2010 година и следващите би могло да се каже , че България ще дължи членски внос, както следва:
- Годишен членски внос в размер на 51 300 лв.;
- Допълнителна вноска, платима ежегодно през първите 5 години от присъединяването към Центъра, в размер на 48 160 лв.
Разходите на Република България за изпълнение на Споразумението през първите три години ще възлизат на 99 460 лв. годишно и ще се осигуряват в рамките на утвърдения бюджет на Българската академия на науките за съответната година.
Защо сме ангажирали вашето внимание с това споразумение. Това споразумение налага да бъде ратифицирано по три причини.
Споразумението само по себе си предвижда участието на Република България в международна организация.
Споразумението предвижда решаването на спорове, възникнали между страните членки по прилагането му. Споразумението предвижда международен арбитраж.
И не на последно място, както казах, споразумението предвижда финансови задължения за страната.
И трите изброени представляват основание по чл. 85 от Конституцията на Република България за ратификация на подобен вид споразумение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, откривам дискусията. Имате думата за въпроси и становища.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще подкрепя ратификацията. Но използвам повода и съдържанието, за да попитам: в края на краищата проблемът с финансовото осигуряване на дейността на обсерваторията в Рожен, която приемам като част от този проблем, дали е решен? Моля, господин министър, да кажете нещо по този въпрос, въпреки че той вече беше дискутиран публично.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Точно защото беше дискутиран публично, от Рожен казаха, че все още не са получили финансиране от Академията. Академията е автономна институция. Парите Академията ги има. Въпросът е тя да ги преведе на обсерваторията. Какво искате да кажа? Че понеже Академията не е превела пари, правителството ще ги преведе, пък после? Това не може да стане.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не казвам нищо повече от това, което казах. За мене е важно дали Академията има подобни средства. Вие твърдите, че има.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Академията има средства в рамките на бюджета.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Когато говорим за ратифициране на едно споразумение, компонентите му би трябвало по възможност да работят. Това беше смисълът на въпроса.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други въпроси, колеги? – Няма.
В такъв случай закривам дискусията. Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО Т. 30 ОТ ГОДИШНАТА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2010 Г.) – СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА ЗА ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО „ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ 2020”, № 002-00-20.
Преди да дам думата на вносителите – представителите на Министерството на образованието, младежта и науката, следва да отбележа, че съгласно чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание тези проекти за акт на институции на Европейския съюз в Годишна работна програма следва да се придружават по смисъла на ал. 2 на чл. 104 от становище с кратко описание на акта и първоначална позиция на вносителя. Днес това, което аз представям на вниманието на членовете на комисията, е позиция на Република България за участие в заседание на Съвета по образование, младеж и култура от 15 февруари 2010 г. в Брюксел който текст е написан на бланка на Министерството на образованието, младежта и науката. Но няма нито авторство, нито съпроводително писмо, нито становище на вносителя, на Министерския съвет за да подлежи като акт по смисъла на нашия правилник и цитирания чл. 104, за разглеждане от комисията и съответно от Народното събрание. Считам, че това е пропуск на вносителя и моля в бъдеще да се има предвид.
Имате думата, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! общо взето стратегическата рамка очертава основните направления в бъдещото европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението до 2020 година. Ние имаме четири основни приоритета. Следва да кажа, че нашите четири основни приоритета естествено, че съвпадат се европейските:
-превръщане на ученето през целия живот и мобилността в реалност;
- подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението;
- насърчаване на равнопоставеността, социалната кохезия и активното гражданство;
- повишаване на ролята на творчеството и иновациите, включително предприемачеството на всички нива в образованието и обучението.
Програмата на министерството е разработена в съответствие с тези цели. Искам да подчертая, че заедно със социалните партньори работим съвместно за тяхното постигане.
Материалът е раздаден. Мисля, че имате позиция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, откривам дискусията. Имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Към Вас, господин председателю – какво се очаква от нашата дискусия по този документ, който е с дата 15 февруари и е уредил позицията на правителството към днешна дата?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: От нас, госпожо Богданова, се очаква да подкрепим или да не подкрепим рамковата позиция на Министерския съвет по съответните точки. Това е като процедура на разглеждане на тези точки от рамковата програма.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ако не я подкрепим?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако не я подкрепим, внасям доклад със съответните критични бележки и препоръки и с крайно становище, че не подкрепяме – и излагаме мотивите. Така е по процедурата.
Други въпроси? – Не виждам.
Закривам дискусията и подлагам на гласуване подкрепа на рамковата позиция на Министерския съвет по т. 30 от Годишната работна програма на Народното събрание. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО Т. 15 ОТ ГОДИШНАТА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2010 Г.) – ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА НА ПОСТ-ЛИСАБОНСКАТА СТРАТЕГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОБЩНОСТНАТА ПОЛИТИКА ПО ЗАЕТОСТ СЛЕД 2010 Г., № 002-00-20, ВНЕСЕНА НА 03.05.2010 година.
В тази връзка сме поканили господин Тодор Кръстев – Дирекция „Политика на пазара на труда”. Имате думата от името на вносителя.
ТОДОР КРЪСТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! След изтичане на срока на Лисабонската стратегия, която беше най-мащабният документ за икономическо развитие в Европейския съюз, започнаха дискусии за това какво ще следва след нея. Аз ще се опитам наистина накратко да представя това, което има отношение към работата на тази комисия и рамковата позиция на правителството в тази насока.
В края на миналата година завърши обществената консултация, която бе организирана от Европейската комисия, като целта беше да се вземат предвид всички постижения през този 10-годишен период за изпълнение на Лисабонската стратегия и да се направят подобрения за новия период.
Започна да се говори за стратегията „Европа 2020”. През месец март излезе най-важното в тази насока съобщение на Европейската комисия ,което обобщи всички тези направени предложения в рамките на институцията и всъщност постави основните точки, които да бъдат на обсъждане от Съвета на министрите и Европейския съвет.
Бих искал да обърна внимание на някои от основните елементи в тази насока, които имат, разбира се, отношение към България.
На първо място, съсредоточаването в много по-тесен кръг към няколко интегрирани цели, които да бъдат постижими и да достигнат до гражданите резултатите, за да могат да бъдат отчитани.
От тази гледна точка бяха определени и предложени за приемане пет – доста малък като брой – цели, които на европейско равнище да бъдат изпълнявани. Нека да обърнем внимание на тях.
Първата е по отношение на заетостта – достигане на 75 процента равнище на заетост за възрастовата група 20 – 64 г., което е, разбира се, амбициозна цел за целия Европейски съюз.
На второ място, поставяне на цел за значително повишаване на инвестициите в развойна дейност.
Също така има цел по отношение на енергийната ефективност;
На четвърто място, образованието и отпадането от училище;
На пето място, социалното включване.
Тъй като вие имате рамковата позиция, аз ще се спра на няколко момента, които са свързани с това доста бурно развитие на тази тематика.
По отношение на петата цел, която е свързана със социалното включване, през месец март не бе постигнато съгласие по отношение на това доколко това трябва да бъде цел, която на европейско равнище да се определя и доколко тя трябва да остане в правомощията на държавите-членки.
В случая се преминава към една по-обтегаема визия, където всъщност остава целта за намаляване на социалното включване, включително и бедността, намаляване на риска от бедност на най-малко 20 млн. граждани на Европейския съюз. Но в случая няма да има европейска цел по това. Индикаторите и конкретните цели на държавите-членки ще бъдат спрямо техните национални особености и стартови позиции.
Към 2015 година ще има преглед, който да оцени доколко тази цел се изпълнява.
По отношение на инструментите, с които на европейско и национално равнище ще се постигат целите на Стратегията „Европа 2020” трябва да се отбележи постигането на съгласие по 10 интегрирани насоки за растеж и заетост. Тези, които са свързани със сферата на днешната комисия, са свързани с пазара на труда – от седма до десета.
Вече има на европейско равнище съгласие за това, че седмата е свързана с увеличаване участието на пазара на труда на жените и мъжете и намаляване на структурната безработица.
Осмата цел ще бъде свързана с развитие на квалифицирана работна сила, отговаряща на потребностите на пазара на труда и насърчаване на ученето през целия живот.
Деветата цел е свързана с подобряване функционирането на образователната и обучителната системи на всички нива и увеличаване на участието във висшето и еквивалентно образование.
Десетата цел е свързана с насърчаване на социалните включвания и борбата с бедността.
Тези цели, както казах, на равнище Съвет на министрите са одобрени. Предстои на 17 и 18 юни на среща на Европейския съвет те да бъдат окончателно одобрени. По този начин ще се отвори път за стартиране на процеса на тяхното изпълнение.
В този смисъл е важно да се каже, че механизмите, които и до момента са разработени и действат за изпълнение в България на тези цели, ще продължи да бъдат актуални. Тоест в края на октомври България ще трябва да представи в Европейската комисия национална програма за реформи, която всъщност ще представи българските проблеми и българските проблемни области, върху които ще се работи, и съответните политики.
Бих казал, че в отделните комисии на експертно равнище и на политическо равнище доста активно се участва за постигане на консенсус по широкия кръг от въпроси, които са свързани със „Стратегия 2020”, тъй като очевидно това засяга работата на всички министерства. И не само да се говори за това, че трябва да постигнем напредък и да го пренесем в изпълнението на тези европейски цели, но и да се съобразим и с националните особености.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Госпожи и господа народни представители! Oт всичките тези европейски цели целите две и четири пряко засяга Министерството на образованието, младежта и науката.
Цел № 2 е инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в размер на 3 процента от брутния вътрешен продукт за Европейския съюз.
Цел № 4 е, че делът на преждевременно напусналите училище трябва да бъде под 10 процента.
Дял на младото поколение със завършено висше образование – не по-малко от 40 процента като европейско изискване.
С оглед постигането на водещите цели държавите – членки трябва да определят съответни национални цели. Така във връзка с определяне на националните цели на 30 април бяха проведени двустранни преговори с Европейската комисия относно национална цел за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Знаете новата визия – 3 процента. От тях 2 процента трябва да бъдат от частни инвестиции и 1 процент – публични инвестиции за наука.
Със „Стратегия 2020” се извежда необходимостта от дефиниране на национални цели.
И така, в резултат на тези преговори по изчисление на прогнозната стойност на Европейската комисия България до 2020 година може да постигне около 0,6 на сто от БВП, тоест удвояване на сегашното положение.
Казвам това, защото това е прогнозна стойност на Европейската комисия. Ние сега имаме 0,3 на сто. Може би и от време на време пада под 0,3 процента. Това е реалистична цел според Европейската комисия.
Въпреки всичко Министерският съвет, съгласувано с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма прие целта да бъде между 1,4 и 2 процента от брутния вътрешен продукт до 2020 година, на базата на това, че имаме оптимистични прогнози за развитието на българската икономика през това време.
Има основни мерки, които предвижда министерството и то в краткосрочен план. Някои са в действие, като:
- приемане на стратегия за научни изследвания – това, което беше обсъждано и миналия път и се надяваме до края на лятото основният текст да бъде готов;
- намаляване на фрагментацията в научноизследователската, иновационната и технологичната политика. Подчертавам това и ще го кажа с други думи – необходимост от концентриране на усилията в научноизследователската дейност. Което, казано на един много по-прост език, означава, че в крайна сметка ние искаме или не искаме, ще стигнем до положението, при което научноизследователските институти трябва да заработят съвместно с университетите. Това едно. И второ, около университетските центрове трябва да възникнат тези научноизследователски инкубатори и бизнесинкубатори, за които стана дума при обсъждането на Закона за стимулиране на научните изследвания.
Естествено, че имаме много широка краткосрочна програма. Но понеже тези материали са създадени, ще кажа относно националните цели в областта на образованието.
Делът на преждевременно напусналите образователната система до 2020 година трябва да бъде за нашата страна след двустранните разговори 11 процента. Постижима цел. Мисля ,че ще паднем под 11 процента. Защото знаете, че от някогашните 25 процента в момента, благодарение на многото политики, които се провеждат в образователното пространство, ние имаме 14 процента. Значи от 25 през годините страната е паднала на 14 процента. До 2020 година реалистичната прогноза е да бъдем около 11 процента. Аз съм убеден, че ако продължим да се развиваме с тези темпове на нашата политика, ще паднем под тези 11 процента.
Друго, което е изключително важно, е делът на 30-34-годишните със завършено висше образование. Независимо от тези 40 процента, които се дават, като знаем колко малко хора в България завършват висше образование, прогнозата е да стигнем до 36 процента. Това са едни прогнозни данни. Ето, при целия ни напън трябва да постигнем 36 процента до 2020 година, което противоречи на всеобщата представа, че всеки българин носи диплома за висше образование в джоба си. Тъкмо обратното. Ние имаме нужда от повишаване броя на хората с висше образование. Естествено имаме нужда преди всичко от повишаване на неговото качество. И това се дължи на тази масовизация.
Прогнозата за 2000 година вече се сбъдна. В развитите европейски страни бившата работническа класа вече е с бакалавърска степен. България изостава с големи темпове от този процес.
Имаме естествено краткосрочни и – да не казвам дългосрочни – планове до 2020 година как да стане всичко това.
На ваше разположение са материалите. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър. Колеги, откривам дискусията.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, аз продължавам да си мисля, че тази идея за това в комисията да бъде проведен един сериозен разговор по това как ние виждаме своите приоритети и как ги защитаваме с практически действия, тепърва трябва да бъде проведен. Тоест днес не се провежда. Надявам се това да е така. Защото колкото и да е обща рамката, има няколко неща, които аз твърдя, че те трябва да бъдат говорени. И говорени коректно, с цялата загриженост, която според мене носим всички.
Защото аз дълбоко не смятам, че за да бъде намален обхватът на отпадащите от училище от 14,8 на 10 процента и под 10, са достатъчни само национални политики за кариерно развитие и засилване на приложния характер на образованието. Не са само това проблемите. Вие много добре го разбирате. Предполагам, че в набор от мерки, които ще търси българското правителство, които вероятно ще са нужни като съдействие от страна на парламента, ще бъде по-голям и ще изисква по-друг тип прочит.
Аз си давам сметка, че достигането на 1 процент и общо на 3 процента финансиране за наука е труден процес, че той е наистина предизвикателство. В края на краищата ние не можем да останем само с говоренето, че държавата ще отдели 0,6 или 1,4 на сто от брутния вътрешен продукт. Защото големият разговор е как би могъл да бъде стимулиран бизнесът да инвестира в науката. Това не се случва само със запис в текста, а изисква и друг тип мерки и може би виждания, които е добре комисията да чуе и да се опита да коментира.
В този смисъл, колкото и днешната дискусия да се случи само с моето изказване, което очевидно трябва да свърша, защото не е добре да си говоря сама, нека да приемем, че тази дискусия предстои. Защото в противен случай ние днес трябва да изчерпим и разговорът за това как изглежда законът и защо стратегията ще го последва, а няма да го предшества. И въобще това е друг разговор. Той е по-различен и трябва да бъде по-конкретен. Засега приключих.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Абсолютно съм съгласен с казаното от госпожа Богданова. Мерките са повече.
Първото, което задължително правим, е разговорите със социалните партньори, с които засега имаме този добър диалог.
Специално за отпадането, днес в Министерския съвет мина изменение и допълнение към тези 6 закона за народната просвета, за включването на петгодишните в задължително предучилищно образование и възпитание, с всичките мерки, произтичащи от това – необходимост от транспорт на децата, финансирането. Финансовите средства са от централния бюджет. Заделените през тази година са 9 млн. лв. Залага се планирането за следващата година и т.н.
В ход е и програмата за целодневното обучение, което трябва до един ден да стигне до седми клас, както и редица други мерки. Естествено не са само тези. И аз съм съгласен да продължи наистина конкретно този диалог с общи усилия, защото това засяга всички.
От друга страна, когато става дума за наука, моята лична мечта е парите наистина да надхвърлят 3 процента. Защото аз след няколко години ще се върна към своята основна дейност и ще се радвам да живея в едно общество, в което парите за наука са много и аз да мога да се чувствам по-добре.
За голямо съжаление конкретните изчисления в момента дават тези резултати. Но ако се вгледате в конкретните действия, които предприемаме, и разширяването на диалога с бизнеса, аз съм обнадежден, че ние ще надхвърлим тази прогноза.
Напълно естествено и нормално е конкретно да говорим по всичките тези въпроси, тъй като тук все пак сме се събрали в концентриран вид колеги, които са заинтересовани това нещо да стане.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз от добро чувство да не оставям госпожа Богданова самотна в нейното изказване, взимам думата.
Мисля си за това, че когато Лисабонската стратегия беше приета и когато попаднахме в края й в икономическата криза, тогава може би си дадохме сметка за това как точно беше проработила тя. И всичко, което беше заложено в нея, по някакъв начин успя да се вплете в онова, в което сме въвлечени в момента.
По един или друг начин краят на Лисабонската стратегия, който свършваше през 2010 година, постави началото на Европа 2020, който след това ни донесе посланието как да организираме приоритетните си области, така че да избегнем следваща подобна икономическа криза.
В този смисъл, ако направим кореспонденция с образованието, за всички ни е ясно, че това,което е заложено в нея, естествено ще бъде и наш приоритет.
Че темата предстои оттук нататък, е ясно. И неслучайно толкова дълго Лисабонската стратегия не можеше да бъде приета и имаше достатъчно на брой държави, някои от тях, доста упорити в това да не приемат стратегията. Защото изповядваха идеята за това, че суверенитетът е преди всичко и унифицирането на юридическата и на институционалната рамка не биха искали да е техният начин на живот.
Може би като по-либерална, Стратегията 2020 отваря възможността държавите-членки на Европейския съюз да се позоват на приоритетите, които са вътре, но заедно с това да изработят собствените си политики по такъв начин, че те да отговарят на техните потребности.
Във връзка с това може би е важно да кажем, че и Законът за академичния състав, и предстоящият Закон за висшето образование, и Законът за научните изследвания, и Законът за училищното образование, и Законът за детето, който се готви, са изцяло съобразени. Разбира се, не бих искала да навлизам в областите от икономическия ресор. Но всичките закони, над които в момента се работи и за които аз призовах веднъж от този микрофон всички, които желаят, да се включат и са добре дошли, са съобразени, от една страна, с това, което Европа постави като приоритет за всички ни, от друга страна, с нашите национални характеристики.
Разбира се, това са документи, под които ние просто трябва да сложим своя глас. Заедно с това оставаме с уговорката, че няма да загубим националната си идентичност и няма да оставим някой друг да ни свърши работата, а ние просто да следваме нечия пътека.
В този смисъл, господин Стоичков, така, както сме си говорили и преди, аз като че ли искам да отправя едно предложение към всички колеги и към комисията. Ако сте съгласни, нека да инициираме една национална конференция за образованието, ние, Комисията по образование, на която да поканим хората, които са с мнение и с капацитет в тази област. И наистина да имаме погледа на българската интелигенция за това какво искаме да се случи в българското образование.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други въпроси?
Аз имам въпрос и мисля, че е важен. Записано е в тази рамкова позиция, точно в раздела „Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност” необходимостта от приемане и прилагане на стратегия за научни изследвания на България, която да дефинира националните научни приоритети до 2020 година.
Има ли виждане Министерството на образованието, младежта и науката в какъв срок може да се предложи за приемане тази национална стратегия, тъй като тя ще бъде и финансовата рамка – Вие казахте, че очакваме публични разходи от 0,3до 0,6 процента от брутния вътрешен продукт за наука и развойна дейност. Тоест тези на публични разходи трябва да е ясна националната рамка за стратегията за развитие на научните изследвания.
В тази връзка въпросът ми е кога смятате, че ще сте готови с тази национална стратегия.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз в изказването си казах, че до края на лятото ние ще имаме основния текст. Към мене на обществени начала работи един Съвет за висше образование, наука и иновации. Колегите усилено работят. В края на юни те ще ни представят в суров вид материала. Правят се изследвания, казано на прост език, примерно производството на България за последните 10 години, за да се види каква е тенденцията, какво ще се развива в страната в следващите 10-15 години.
Анализира се целият научен потенциал, с който разполагаме, силните и слабите страни на научните области, в които България участва.
Независимо от това, че сме малка страна, няма да пренебрегнем важни изследвания във важни области. Защото принципът е такъв в тази стратегия ,че ако в страната не се провеждат сериозни изследвания, ние не можем да усвояваме след това високотехнологични продукти.
Така че в края на лятото ние ще имаме вече една готова стратегия, която, съгласно Закона за научните изследвания, трябва да мине и през Народното събрание. Така че есента ще имаме готов текст.
Иначе драмата всички я знаете, отдавна се говори, стига се до някакво положение всичко да е готово, срива се и се започва наново.
Този исторически принцип на писане, който всъщност досега стопираше подготовката на тази стратегия, в какво сме силни, все пак в едно минало, макар и близко. Сега анализираме България как ще се развива в следващите години, за да се концентрират там основните усилия и средства. Отново казвам – няма да бъдат пренебрегнати и области, в които традиционно България, макар и малка страна, е силна и присъства на световната сцена.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги, други въпроси, становища? – Не виждам. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване рамковата позиция на Министерския съвет по т. 15 от Годишната работна програма.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Да благодарим на Министерството на образованието и на представителя на Министерството на труда и социалната политика за участието.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА № 054-01-49, ВНЕСЕН ОТ ИВО ДИМОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26.05.2010 Г.
От името на вносителите има думата колегата Димов.
ИВО ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър! Позволявам си да представя на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта във вид, в който аз и моите колеги смятаме, че е редно да бъде представен на вас. Знаете, че преди месец и половина същият този законопроект мина през нашата комисия, мина през Правната комисия и през Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Дебатите, които предизвика този законопроект на тези комисии, поставиха доста въпроси. И аз и моите колеги решихме, че преди постъпването в пленарната зала за разглеждане на първо четене е редно тези въпроси да бъдат изчистени и оттеглихме законопроекта. В рамките на този месец и половина спорните моменти бяха изчистени.
Тук е редно да отговоря, че въпросът на госпожа Богданова беше съвсем резонен. Идеята ни беше наистина той да бъде разглеждан с другия закон, който предстои да бъде внесен на второ четене. Но по една или друга причина не успяхме да спазим този срок.
Така че пред вас е новият вариант, който в крайна сметка запазва философията и идеята от миналия път. А той е върху недвижими имоти – публична, държавна или частна собственост, с изключение на изключителната държавна собственост, да се учредява безвъзмездно право на строеж за строителство на спортни обекти или съоръжения, като правото на строеж се учредява за срок, не по-дълъг от 30 години.
Пак искам да подчертая – мисля, че сме изчистили всички спорни моменти.
Държа да отбележа, че в никакъв случай предложените промени не допускат тази публична държавна или общинска собственост да се превърне в обект на стопанска дейност и източник на доходи. Единствената наша цел е да направим така, че за спортните бази и условията за спорт в България, нещо, което държа да подчертая, че в последните 20 години беше оставено от различните правителства на заден план, да се създадат необходимите условия те да водят до качествен спорт, до израстване на качествени спортисти и като цяло спортът в България да тръгне в правилната посока.
Това е от мене. Ако колегите имат нещо да допълнят, са на разположение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Димов. Във връзка с вашето предложение е постъпило становище от министъра на физическото възпитание и спорта, в което се изразява положително становище по предложения проект.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството също е постъпило становище. Те също подкрепят представения законопроект, като молят тези текстове, които вие предлагате, да бъдат съобразени с предложения от Министерството на регионалното развитие и благоустройството проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, в който закон за изменение и допълнение се изменят разпоредби, които са относими към вашия законопроект.
От Националното сдружение на общините в Република България нямат възражения относно приемане на текстовете, предвидени във вашия проект.
Поканили сме на нашето заседание заместник-министъра на физическото възпитание и спорта Иван Ценов.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Вие сте се запознали, уважаеми дами и господа народни представители, със становището на Министерството на физическото възпитание и спорта. Напълно подкрепяме предложението, особено в този редактиран вариант, който изчиства много от нещата, които бяха обект на дискусия, когато беше предложен законопроектът първия път.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Стоилов, добре дошли в най-хубавата комисия. От днес Вие сте член на Комисията по образованието. Имате думата.
РУМЕН СТОИЛОВ: Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Наистина в качеството си на нов член на комисията и с най-малко стаж депутат в Народното събрание не знам дали е правилно да взимам веднага думата. Но искам като процедура, господин председател, да кажа следното. Много пъти в дебати в Народното събрание се налага да слушам, както е сега законопроект на Иво Димов и група народни представители. мисля, че е коректно да се прочитат всичките народни представители, които внасят законопроект. И това се отнася не само за нашата комисия, а за всички комисии.
А колкото за проекта, който господин Димов и колегите внасят в момента, мисля, че във всеки един нов законопроект винаги може да се намерят слабости. Но мисля ,че се опитахме да изчистим всичко до край и се надявам, че в пленарната зала няма да имаме проблеми при гласуването.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Абсолютно сте прав, господин Стоилов, за изчитането на всички вносители. Аз просто прочетох разпореждането на председателя на Народното събрание, където се казва: Иво Димов и група народни представители. за нашия протокол, освен Иво Димов вносители на този законопроект са Ивелин Николов, Ивайло Тошев, Румен Стоилов, Красимир Ципов и Емил Димитров. Вашата бележка е абсолютно основателна, поне за мене.
РУМЕН СТОИЛОВ: С Ваше позволение, господин председател, и с позволението на всички присъстващи. Не знам дали има възможност такава процедура, но мисля, че не пречи. Тъй като аз съм вече четвърти месец в Народното събрание и разговарям с колеги от различни групи, мисля, че е коректно да предложим на председателя на Народното събрание Цецка Цачева да се изчитат коректно вносителите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата за въпроси и становища по представения законопроект. Мотивите към него са приложени. Идеята на вносителите накратко е на практика да се даде правна възможност за публично-частното партньорство, което все още е на идейна фаза и е едно пожелателно партньорство между публичните и частните субекти. С този законопроект се прави опит да се даде регламентация на практика това публично-частно партньорство да се реализира чрез право на строеж върху държавна или общинска публична или частна собственост на определените от вносителя субекти, а именно спортни федерации, които следва да отговарят на определени изисквания.
Ако позволите, аз в тази връзка имам няколко въпроса.
За мене най-важният въпрос – ще започна от него – е въпросът, уреден в чл. 50г, ал. 3, съгласно която разпоредба исканията от спортните федерации се подават до министъра на физическото възпитание и спорта се разглеждат в едномесечен срок от постъпването им от комисия, която се състои от представители на Министерския съвет, отделни министерства и общинска администрация. А по преценка на органа – и от представители на други ведомства и организации.
Въпросът, който е житейски логичен според мене, е: как се процедира при конкуренция между две или повече федерации за един и същи недвижим имот? Комисията по какъв способ определя по-добрата оферта, по-доброто искане? Кои са критериите за положително становище спрямо едната спортна федерация и за отрицателно спрямо другата? Защото е ясно, че би било сложно няколко федерации да разглеждат един и същи недвижим имот. Това – първо.
Второ, не е ясно какъв е механизмът за действието на тази комисия, с какъв кворум взима решение. Още повече, че по преценка на орган могат да се включат и представители на други ведомства, тоест представители на три-четири министерства. И в един момент се преценява, че трябва да влязат още пет-шест други представители. По този начин тези други представители биха могли да вземат решаващи гласове и да подменят волята на представителите на министерството.
Не ми е ясно общинската администрация по местонахождение на имота какви решения ще взема за публична или частна държавна собственост. Може би с оглед регулации и друг правен статут на недвижимия имот.
Това за мене е най-важният въпрос, тъй като и ежедневието показва корупционната среда, в която се работи за съжаление. Имаме пресни примери от отстъпено право на строеж на дъщери на магистрати. В тази връзка не ми се иска да отстъпваме право на строеж на спортни федерации, които са крайно нуждаещи се.
Трябва да предвидим механизъм – и това според мене е най-важното в този законопроект, който аз по принцип подкрепям и приемам като законопроект в правилната насока. Но пак казвам, пътят към ада е осеян с добри намерения. Ако този законопроект не се доработи и не се прецизира, би могъл да създаде проблем в такава конкуренция на различни спортни федерации.
Разбира се, имам и други бележки, но те са повече технически. Най-вече от гледна точка на едномесечния срок не виждам как ще се разгледа офертата и след това ще се сключи договор, без спортната федерация да представи инвестиционен проект за спортния обект и съоръжения поне в идейна фаза. На комисията трябва да бъде представен един инвестиционен проект, който по т. 3 има изискване да бъде финансово обезпечен. Но не е ясно записано кое точно се обезпечава. Инвестиционната програма е свързана с инвестиционен проект по Закона за устройство на територията, който, пак казвам, е тежък документ за изработка, но поне в идейна фаза би могъл да бъде изискван от спортните федерации.
Иначе по ал. 5 не може да се състави договор за учредяване право на строеж - това всички юристи го знаят и ще ме подкрепят, - ако няма инвестиционен проект, който да детайлизира какво всъщност ще се строи с този договор по ал. 5.
За да не ви отегчавам, прекъсвам дотук. Допълнително, ако се налага, ще взема пак думата.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин председател, господин заместник-министър, колеги! Първо, приветствам идеята на колегите за този законопроект. Имам само един въпрос към тях.
По отношение на изтичане на срока по чл. 50 от този закон – това е точно за концесиите, каква е процедурата за механизмите за преотдаване на вече изградената база? Предвидили ли сте го някъде в закона? Ще има ли привилегии самата федерация, която е изградила базата и дали ще могат и други федерации да участват за вземане на базата на концесия след изтичане на срока?
ИВАЙЛО ТОШЕВ: по отношение на поредността на поставените въпроси.
Първият въпрос беше свързан с критериите, по отношение на които ще се отчужди това право на строеж.
На първо място, в ал. 2 са изброени първите критерии, които трябва да са налице, за да кандидатства съответната спортна федерация за учредяването на право на строеж.
Веднага следва в тази насока да се обърне внимание на ал. 5, където е казано какви са параметрите, тоест клаузите по договора, който ще бъде сключен. Тоест в предложението на съответната федерация ще бъдат залегнали точно тези моменти – какъв обект ще се изгражда, какво съоръжение, за какви срокове, кой ще се ползва от тези обекти и съоръжения, които ще бъдат изградени. Това са все показатели – едните предвидени изрично в ал. 2, другите, извеждани от ал. 5, които ще дават ориентир и ще могат да бъдат съпоставени при наличието на едно или няколко предложения.
Аз считам, че самите три критерия в ал. 2 достатъчно стесняват кръга и възможностите за кандидатстване от страна на федерациите. Първо, тя трябва да бъде лицензирана, второ, да има дейност, не по-малко от преди четири години. И най-важното – да има осигурено финансиране.
Следващото, което е пак във връзка с тези разпоредби, е, че в т. 3 е казано да има осигурено изцяло собствено финансиране, както и финансова обезпечена инвестиционна програма за изграждане на спортния обект. Тоест съответната федерация трябва да има ясната визия и този първоначален инвестиционен проект, който да представи и да бъде одобряван.
Затова аз считам, че тук ясно и категорично се показва от страна на федерацията, която кандидатства, какво има намерение да направи, какво ще направи и с какви средства ще го направи.
По отношение на трета точка. Вие споменахте какво ще решава представителят на общинската администрация в тази комисия. Тук сме имали предвид хипотезата, при която този терен – държавна собственост, се намира на територията на дадена община. Там с оглед действащите одобрения и планове и вижданията на съответната общинска администрация за развитието на общината е предвидено включването на този представител на общината.
По отношение на въпроса на колегата Андонов – какво става след изтичането на срока, за който е учредено правото на строеж,. Тук е казано, че собствеността се прехвърля върху държавата, като съответната федерация няма пречка да кандидатства по общия ред за ползването, стопанисването и управлението на този обект или съоръжение.
Прескочих само един въпрос и той е свързан с механизма на действие и кворума при вземането на решение от страна на тази комисия, която ще бъде създадена след постъпването на едно искане, на едно предложение до министъра на физическото възпитание и спорта. Действително може да се помисли да се детайлизира кворумът, механизмът на действие. Аз считам, че няма пречки в правилника да се предвидят такива разпоредби за механизма на действие на тази комисия. Разбирам, че не е пречка между първо и второ гласуване в срока да бъдат направени съответните предложения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, заместник-министър Ценов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Само искам да допълня колегата. Работата на тази комисия може с подзаконов нормативен акт да бъде определено как ще се работи, какво ще прави.
А по отношение на критериите, освен тези, които са изброени тук, има и други критерии, които биха могли също да се използват. Дай боже да стигнем до такава презумпция – ще имаме повече от една федерация, която да си е осигурила финансиране, защото това е доста тежък момент – за един и същи обект да кандидатства или за един и същи парцел. Като един от критериите може да се тръгне първо от олимпийски спортове - това също може да е в подзаконов нормативен акт, - може да е брой картотекирани. Защото презумпцията е, че ако една федерация има картотекирани 5000 човека, тя има повече нужда от такова нещо, отколкото една федерация, която има 70 или 100 човека. Това е един много ярък критерий, който може да се използва.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин заместник-министър, уважаеми колеги! На първия въпрос, по който считам, че има за какво да се говори и вашето притеснение напълно го разбирам – говоря за публичното частно партньорство. Предполагам, че повечето колеги, които са бивши спортисти, а и представителите на Министерството на физическото възпитание и спорта, са наясно, че много малко федерации, да не кажа почти никакви, ще тръгнат да строят на гол терен - и вие сами го разбирате, - тъй като всичките обекти са построени. Публично-частното партньорство в 99,9 процента ще бъдат неизградени бази, когато правят вътре необходимите ремонти и закупуване на нова техника.
Ето го тук заместник-министърът, неговите колежки юристи са до него. При всички положения, говоря с изключение на случаите, когато строи държавата, не виждам кой ще построи нов обект. Това е първото.
Но другото, което е по-важно, господин председател, свързано с Вашия въпрос. Приемаме, че Федерацията по волейбол ще иска да прави публично-частно партньорство примерно за зала „София” или зала „Раковски”, където имаме волейболна зала. При всички положения там не може да влезе залата по гимнастика по елементарни причини, че това е зала, построена от държавата, направена за волейбол и техническите параметри на строежа са за волейбол. По същата причина не може да влезе вътре хокей на лед.
Затова Вашият въпрос има абсолютно нормален отговор. Всичките спортни съоръжения, които са правени, са правени за определения спорт. По същата логика имаме федерации по определения спорт. Така че, както каза господин заместник-министърът, трудно ще се появят няколко федерации за един обект. Да, има, но ако ги виждаме в процентно отношение, те са 0,01.
Колкото до последния въпрос – за времето и критериите, по които ще бъдат оценявани. Дори да е само един кандидат, наистина може да се помисли, както вече и колегите от комисията, и господин заместник-министърът казаха – с поднормативни актове.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Господин Стоилов, искам само да уточня, че така, както е внесен законопроектът, ние не говорим вече за съществуващи спортни съоръжения и обекти, а за недвижими имоти, на които държавата в лицето на Министерството на физическото възпитание и спорта с делегирани правомощия от Министерския съвет ще може да учредява право за изграждане на строеж. Защото иначе вървим към съвсем различна хипотеза – за концесии, които биват три вида.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦОНЕВ: Тук говорим за изграждане от гола поляна.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Това, което ние виждаме от внесения законопроект и това ,което ние подкрепяме и което всъщност доразвива и хипотезата в действащия закон за насърчаване на публично-частното партньорство, е именно това.
Бих искала да допълня по отношение на това, което казах, с отправяне на исканията. Съставът ще се определя с решение на Министерския съвет. С това решение на Министерския съвет може би ще се мисли за индивидуален подзаконов административен акт, в който да бъдат определени правилата за работа на самата комисия, която пак ще бъде определена от Министерския съвет и приета съответно от колективния орган. Не пречи обаче, както Вие казахте, да се помисли. Ние бихме предложили да бъде разписано и да препращаме, че това нещо ще бъде разписано в правилника или в самия акт на Министерския съвет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само една корекция, ако позволите. Аз не съм казал, че трябва да се пише в правилник.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Вие казахте, че е хубаво да бъде разписано.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да бъде разписано в закона. Аз съм привърженик тези неща, понеже са особено важни и регулират важни обществени отношения, принципите и критериите да бъдат разписани в закона. А процедурата, детайлите, кой с каква заповед, това би могло технически да се реши. Но процедурата на работата на самата комисия и критерии за избор на един или друг кандидат са особено важни обществени отношения, за да си позволим лукса да не ги регулираме в закона.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър! Аз изцяло подкрепям казаното от заместник-министър Ценов за критериите. Защото наистина в нашия спорт трябва да се въведе една категоризация на спортовете. И това ще бъде основното за кандидатстване за такива права на строеж. Също така ще има и социалната значимост на дадения вид спорт. Но наистина като се направи категоризацията на спортовете, тогава много точно и ясно ще се заложи в правилника отдаването на тези обекти.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, аз съм свикнал да си изказвам мнението и мисля, че това ми е една от функциите като народен представител. Това е първото.
Второ, искам да допълня колежката. За право на строеж не говорим само за гола земя. Защото в Правилника за градоустройство на териториите – тук повечето хора вярвам, че са се занимавали с право на строеж, право на строеж има и върху построена зала или по обект на дострояване. Вие сте юристи иго знаете.
Говорихме за категоризация на спортовете. Сега не е моментът, но ще вметна. Много отдавна, от 2990 година вече няма понятие олимпийски и неолимпийски спортове. Има само национален принос.
И се обръщам към цялата комисия. Тук има хора, които все още се занимават с активен спорт. Дали залата се изправя за Калоян Махлянов в Япония и 5000 зрители примерно да стоят прави за химна, който е неолимпийски спорт, или примерно момиче от моите спортове, което е станало европейска шампионка в Беларус и 5000 души слушат химна, или за бокса, химнът е един и същ за всички.
Много моля, наистина, когато говорим за категоризация, да не смесваме олимпийската подготовка, която е чисто финансова и има определени финансови показатели за олимпийска подготовка. Когато говорим за олимпийски принос, много ви моля, всички тук сме членове на комисия по образование и спорт, да сме коректни към абсолютно всички спортисти.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз бих искала първо, да изразя подкрепата си за предложението на колегите.
Второ, искам да кажа, че поддържам господин Стоичков за това ,че според мене е необходимо да се регламентира в явен вид механизъм за взимане на решение в случай на конкуренция. Мисля, че основните аспекти на този механизъм трябва да бъдат заложени в закона, основните критерии за взимане на решения.
Не мисля, че това, което е изброено като изисквания към федерациите, може да се счита за критерий. По-скоро, ако направим една аналогия със Закона за обществените поръчки, където се търси пак решение на въпроса за конкуренцията, това са квалификационни изисквания, а не са критерии. Така че критериите е добре да ги разпишем в явен вид.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: тоест Вие имате предложение при конкуренция на двама или повече участника в процедурата да се приложат съответно правилата за обществена поръчка или конкурс, или други публични процедури.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Буквално нямам предвид да се прилагат тези правила, а по аналогия да се разпишат някакви критерии, така че да може да се вземе решение на базата на някакви обективни критерии.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Само бих искал да допълня, че друг критерий може да е размерът на инвестицията, което е много важно. И аз лично много се съмнявам, че може да бъде описано в закона. Това е един много подробен правилник, който трябва да третира всички възможни варианти. Защото може да има две федерации – едната да е малко повече от другата, обаче да говорим за инвестиция в пъти по-голяма, която е много по-полезна и за държавата.
Така че не е много лесно да се определят критериите. Всички искаме да избягаме от корупция и от тези неща. но сега ще ви дам следния пример. Понеже всичко е направено по този начин, Законът за държавната собственост така определя нещата, че примерно ако някоя спортна федерация иска да вземе под наем зала „Христо Ботев”, трябва да плати 200 000 лв. на година наем плюс 180 000 лв. консумативи. Всичко е така направено, че няма как да стане. Няма я тази федерация или спортен клуб, която може да отдели 380 000 лв. на година, за да прави спорт. Защото не говорим, че вътре се правят концерти. Ако я вземе някоя концертна дирекция, може да изкарва пари. Но ако се вземе от спортна организация, няма начин да изкара пари.
Затова нека да не се притесняваме толкова. Това е апелът ми към вас. Нека да видим първо дали ще има толкова голям интерес. Тук говорим да дойдат хора от някъде и да искат да вложат пари. А ние разглеждаме презумпцията, че едва ли не те ще са толкова много, че ще трябва да намерим начин как да ги отделяме. Има достатъчно места във всяка община и във всеки град, които могат да се отделят за спорт. Въпросът е да има някой, който иска да вложи пари.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: По отношение на предложението на колежката Стефани Михайлова и това, което каза заместник-министърът, аз пак искам да подчертая, че изброяването на точни критерии ще създаде по-големи проблеми, отколкото ще реши такива. Затова в началото, когато се изказвах, споменах, че имаме първо, три критерия за допускане на съответната федерация до кандидатстване.
След това в ал. 5 има достатъчно изброени условия, които задължително ще трябва да залегнат в договора, който ще се сключи, от които условия могат да се извеждат значителен брой критерии, които да се обсъждат от комисията, която е определена по ал. 3. Там е даден дори размерът на инвестициите, дори видът на съоръжението. Там е казано: „Условията за ползване на съоръженията от спортни клубове, членове на спортната федерация, ученически и студентски спортни организации, хора с увреждания, основания за прекратяване на договора” и по-нагоре изброените други.
Аз считам, че това са все достатъчно критерии, които съвсем спокойно комисията да обсъжда и да реши кое е най-полезното от предложенията.
И пак на този въпрос - дали ще има толкова предложения, че да има конкуренция. То дано да има.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Понеже няколко пъти колегата Тошев каза за ал. 2, аз подкрепям това, което той каза, че това е общо взето първият етап от допускане на участниците. В тази връзка искам да попитам заместник-министър Ценов ако има приблизителна статистика в момента в България колко лицензирани спортни федерации има, които упражняват дейността не по-малко от четири години. Колко са ориентировъчно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Деветдесет и седем са в момента. Но да ви кажат кои са през последните четири години, такава информация няма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приблизително от тези примерно 100 колко са по-стари федерации, с четири години дейност? Половината?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Поне половината. Даже повече от половината.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Може би към 60. Ориентировъчно. Вие нямате готовност сега за тази статистика.
Аз в момента си представям една процедура, която тече. Имаме 50-60 федерации. Те как доказват по т. 3 осигурено изцяло собствено финансиране или финансово обезпечени инвестиции? На практика как го доказват – с банкова гаранция ли? Как си го представя вносителят на практика това нещо? Защото това е много важно условие и общо взето това е условието, което ще бъде втората „цедка”, извинявам се за стенограмата. От тези 60 федерации не всички ще имат финансова обезпеченост. Как я доказват те? Явяват се на тази процедура, депозират се документите – какво представят пред министъра на физическото възпитание и спорта?
Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Тъй като доскоро се занимавах и все още имам поглед върху федерация, която се развива в последните 20 години, ще ми кажа как е в нашата федерация – няма да занимавам аудиторията с наименованието й. Примерно тази година изтече договор с определена финансова институция – говоря за договор не само за инвестиции, а просто за подпомагане на федерацията. А тези средства, които влизат, естествено са подписани с договор с определена финансова институция.
Следващото като подточка, както работи тази федерация, е дали е на базата на частни партньорства. За момента законът не ни позволява – и вие го разбирате сами – да се правят публично- частни партньорства. Затова все още минаваме на рекламна дейност. Всичките тези средства влизат с договори във федерацията и Министерството на физическото възпитание и спорта изисква от нас като представители на различните федерации да имаме така нареченото външно финансиране.
Когато ни се определя бюджетът, примерно ако говорим за бюджета за 2011 година, ние през ноември тази година трябва да предоставим нашето външно финансиране, от което зависи до известна степен и финансирането от държавата. Това са критерии, които са точни и ясни. Всяка федерация предоставя външното си финансиране - говорим за 2011 година и ако примерно има 100 000 лв., министерството ги вижда – това е с договор, абсолютен договор, точен и ясен, подписан със съответната институция и с федерацията и ние този договор го предоставяме на Министерството на физическото възпитание и спорта.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Още нещо в тази насока. Това финансово обезпечаване първо е със собствени средства, може да е чрез предоставяне на банкова гаранция или по друг начин. Но допълнителните гаранции в тази насока са, че в договора, който ще бъде сключен, трябва ясно и категорично да е заявена инвестиционната програма, редът за установяване на вложените инвестиции и възможността по ал. 8 – предсрочно прекратяване на договора, ако имаме съществено нарушение на условията по договора. Тоест още на първата година или съобразно сроковете, които са заложени в договора, не бъдат изпълнени, дори първоначално да е показана финансова обезпеченост, ще доведе до възможността учредилият правото на строеж – било общината, било Министерският съвет да прекрати договора.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми колеги, предполагам, че всички знаете, че този законопроект в първоначалния си вид, така, както влезе в Народното събрание, беше доста несъвършен. След това обаче много експерти от различните ведомства работиха по него и сега той влиза в един значително подобрен вид. Аз лично ще подкрепя законопроекта.
Но слушайки много внимателно дискусията, ви предлагам да направим една работна група, още един път всички тези да бъдат поставени и между първо и второ четене, ако се наложи, да прецизираме някои от текстовете. Изключително много уважавам становището на господин председателя и смятам, че можем още един път да обсъдим това, което той изложи като липса на критерии. И в този смисъл да защитим себе си и Министерството на физическото възпитание и спорта, да няма никакви спорни въпроси и в залата да мине всичко без сериозни опоненти.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз пак ще задам въпрос. Искаше ми се текстът да бъде прецизен и доработен, защото все пак от 24 февруари, когато законопроектът беше оттеглен, имаше доста време да се прецизира. С оглед въпроса, който постави колегата Богданова, ми се искаше да мине на първо и на второ четене в един ден. Явно това няма да се случи.
Мисля си, когато постъпи искане на министъра на физическото възпитание и спорта за определен недвижим имот, той това искане оповестява ли го пред другите субекти, оповестява ли го по някакъв начин, за да постигне тази конкуренция и да получи най-доброто предложение? Аз ако имам собствен недвижим имот, ще пусна обява и ще събирам оферти. И ще се спра на тази оферта, която най-много ме устройва като собственик на парцела. Тук тази процедура не я виждам.
Въпросът ми към вносителя е: считате ли за резонно, за да работим в една насока, че така следва да се прецизира – постъпва от спортна федерация „хикс” инвестиционно намерение, искане за парцел. Това оповестява ли се, за да имаме и други спортни федерации, които да участват в тази процедура?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Мисля, че ние тук бъркаме нещата. Защото има следното. Това е по принципа на концесията и правото на концесионера, правото на първия. Това не е конкурс, не го обявява държавата, за да се конкурират. Всяка федерация, която кандидатства там и й намериш конкурент, ще те даде под съд, ще те осъди и нищо няма да излезе. И не можем да го въведем, защото трябва да правим други закони.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Професор Станилов, само да Ви коригирам. При концесиите като форма на отдаване на дългосрочен недвижим имот два са основните способа – конкурс и търг. Тоест концесията минава през конкурс и през търг. Тя не минава през пряко договаряне с потенциален инвеститор. Имаше навремето такава процедура – пряко договаряне, влизат едни хора в една тъмна стая, пряко се договарят и се подписва договор. Това не е концесия.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Когато една геологическа фирма открие един обект с полезни изкопаеми, тя подава документи в МРРБ. Оттам го изпращат в Министерството на околната среда, които одобряват или съответно не одобряват намерението и го връщат обратно. Този, който е подал втори, няма право. Първият одобрен има право на търсене и проучване, което вече е преподписване на договора. Много пъти се случва, когато този, който върви втори, отива на съд и нищо не се получава. Защото такъв е принципът, по целия свят е така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: На различни становища сме, няма смисъл да спорим. Всяка концесия се обявява публично и се събират оферти за нея.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако държавата го обявява?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който и да е инициаторът. Има постъпило инвестиционно намерение за рудник, за плаж, за минерална вода и за каквото още се сетите, което се отдава на концесия. И тази публична процедура се обявява именно за това, за да се получат най-добрите оферти.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин председател аз искам да обърна внимание на заключителната разпоредба, където се предлага промяна в Закона за държавната собственост с допълване в чл. 7, ал. 1, изречение второ, където е казано, че „За трайно задоволяване на обществени потребности върху имоти – публична държавна собственост, могат да се учредяват ограничени вещни права”.
Аз считам, че това е една възможност за държавата сама да подтикне такива федерации, такива участници да направят такова застрояване, ако има нужда от такова застрояване на даден имот за задоволяване на такива интереси. Смятам, че и в тази насока има възможност да се използват разпоредбите на закона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако е така, колега Тошев, аз ще се съглася с Вас и напълно ще го подкрепя. Тоест държавата разполага с един набор от недвижими имоти, които съгласно общия градоустройствен план са за озеленяване и спортна рекреативна дейност и прави един списък, обявява го в „Държавен вестник” и казва: всички федерации, които искат да заявят инвестиционни намерения, моля в еди-какъв си срок...
Ако това, което казвате, е така...
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Казваме, че има възможност, ако няма такива искания за такива имоти и има нужда от трайно задоволяване на обществени потребности. Има възможност държавата да инициира, ако няма съответно искане.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тя инициира не към конкретна спортна федерация, а за всички федерации. Това казвам и аз. Държавата инициира и казва: този парцел е за спортна дейност, да заповядат федерациите и да дадат оферта. Нали така? Така го подкрепям и така има публичност на процедурата. Но обратното по ал. 5 – подавам си искане федерацията, спортният министър го разглежда, пито – платено и правото на строеж учредено.
Други становища? – Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Иво Димов, Румен Стоилов, Ивелин Николов, Ивайло Тошев, Красимир Ципов и Емил Димитров.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Ако ми позволите, господин председател, едно допълнение. Надявам се този законопроект след второ гласуване в пленарната зала да не бъде свързан с Иво Димов и група народни представители, а да бъде свързан с 90 процента от колегите в парламента. Защото съгласете се, че наистина това е една правилна стъпка в правилна посока за възраждане на спорта. Така че искрено се надявам да изчистим всички тези взаимоотношения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Така е, колега. Ние затова единодушно го подкрепихме. Идеята е добра.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,35 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)



78096 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
(44 стр.) ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА
И СПОРТА:

(Огнян Стоичков)