---

П Р О Т О К О Л

На 2 юни 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.04.2010 г.
3. Обсъждане на Проект за решение за откриване на частно висше училище с наименование европейски политехнически университет със седалище Перник, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.
4. Разни.
На заседанието присъстваха: Лазар Каменов – заместник- министър на физическото възпитание и спорта, Мария Стефанова – от Министерството, Ирена Димитрова – Финансова дирекция към Министерството на физическото възпитание и спорта, Любомир Йосифов – Министерство на образованието, младежта и науката, Горяна Тодева – МФВС, акад. Александър Попов – БАН, проф. Атанас Герджиков – СУ, Тошко Кръстев, проф. Христо Христов.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Предлагам да започнем нашата работа.
Проектодневният ред за днес е:
1. Разглеждане за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.04.2010 г.
3. Обсъждане на Проект за решение за откриване на частно висше училище с наименование европейски политехнически университет със седалище Перник, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.
3. Изслушване на представители на дружество „Родолюбец”, дружество „Огнище” и „Матица на българите в Сърбия” по повод изпълнението на Постановление № 103 на Министерския съвет от 31.05.1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление № 228 на МС от 20.05.1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.
5. Разни
Предложения и становища по така предложения дневен ред?
Аз предлагам т. 4 да отпадне, тъй като няма да можем физически да отделим необходимото внимание по тези няколко законопроекта. Затова аз предлагам дневният ред да е с 4 точки, като сегашната т. 4 се отложи за следващия път.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА № 902-01-61, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.12.2009 Г.
На предходното заседание стигнахме до обсъждане на предложението на колегата Любен Татарски по § 28 за изменение на чл. 47, т. 1, буква „в”.
1. чл. 47, т. 1, буква „в” се изменя така:
„в) т. 4 се отменя.”
2.Създава се ал. 7:
„Ал. 7. Изменение на новите устройствени планове за промяната на предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за изграждане на спортни обекти и съоръжения, както и промяната на предназначението на спортни обекти и съоръжения, може да се извърши след писмено съгласие на министъра на физическото възпитание и спорта при условие и по реда на чл. 39, ал. 3 и чл. 134, ал. 7 от Закона за устройство на територията.”
Постъпило е становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в което становище те подкрепят създаването на нова ал. 7 в чл. 47 от Закона за физическото възпитание и спорта, като в § 58 от Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта да се включат и следните предложения за изменение и допълнение на чл. 39, ал. 3 и чл. 134, ал. 7 от Закона за устройството на територията, за по-добро съответствие между разпоредбите в двата закона и са дали работна редакция – това, което коментирахме с колегата Татарски на предходното заседание – да синхронизираме Закона за устройство на територията и Закона за физическото възпитание и спорта.
Имате думата, колеги, за становища.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Ние се запознахме със становището на министерството и приемаме техните доводи. Считаме, че по този начин поставен въпросът, устройва всички. Приемаме предложението.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? –Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски с допълнителното предложение за синхронизиране на двата закона в прочетените от мен разпоредби, като се добави след изброяването на дейностите и „свързаните със спортни обекти съоръжения или части от тях”. Това е като редакция в ЗУТ.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Продължаваме с § 34. Текстът е пред вас. Няма направени предложения от народни представители.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз искам да предложа редакционна поправка в т. 3.2 по аналогия на това, което направихме в § 33 относно чл. 58, ал. 1. В момента предложението гласи така: „подпомагане изграждането, модернизацията, рехабилитацията и поддържането на спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм с национално значение или държавна и общинска собственост;”. Предлагам преди „държавна и общинска собственост” да добавим отново „спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост”. Тоест, освен националните обекти, и други обекти, които са държавна и общинска собственост. Това са спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм. Мисля ,че това отговаря на смисъла.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това беше по чл. 58, ал. 1, т. 1. Тоест да синхронизираме двата текста с тази корекция.
Други становища? – Не виждам.
Който е съгласен с текста на вносителя по § 34, с корекцията, направена от колегата Михайлова, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 35. Няма предложения на народни представители.
Със същата корекция подлагам на гласуване текста на вносителя по § 35.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 36. Текстът е пред вас. Правят се терминологични уточнения. Няма предложения на народни представители.
Който е съгласен да приемем този текст, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 37. Терминологично текстовете за федерации и спортни клубове се заменят със „спортни организации”. Няма направени предложения.
Поставям на гласуване текста на вносителя.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 38 – за изменение и допълнение на чл. 64г.
Беше коментирано за ал. 3 – „При поискване специализираните държавни контролни органи” да ги разширим „и общински контролни органи”. Имате думата.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Мисля, че така, както е предложено от вносителя, е по-добре. Защото общинските си имат и без това по отношение на общинските обекти и дейности, които те осъществяват. Говорим за министерството.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Става въпрос тези органи да предоставят информация на МФВС. Тоест съответният орган, примерно общината, когато извърши проверка на даден общински обект, при поискване да предостави информация на Министерството на спорта.
Становища от Министерството на спорта?
ГОРЯНА ТОДЕВА: Ние считаме ,че е удачно да бъдат включени и общински контролни органи. Може би е пропуск от наша страна, че не е помислено в тази насока. Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Няма.
Който е съгласен с текста на вносителя и добавката по ал. 3, така че текстът да стане „държавни и общински контролни органи”, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
По § 39. Текстът е пред вас в три точки.
Има предложение на Валентина Богданова:
По § 39, чл. 66, т. 3(ал. 4) изразът „и за допълнително материално стимулиране към основната заплата на служителите на министерството” отпада.
Постъпило е становище на Министерството на финансите към т. 3 на § 39, касаеща ал. 4 на чл. 66: „Министерството на финансите не подкрепя текста на вносителя по ал. 4 на чл. 66”.
Имате думата за становища.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Алинея 4 всъщност е случай, който се иска от почти всички ведомства и това е съвсем нормално да не се приеме. Защото всички приходи, включително и от глоби, се централизират в републиканския бюджет. Приходите не са целеви по отношение на разходите. Те са общи.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Колкото и да се иска на всяко едно ведомство, самата идея противоречи на законодателството в сферата на паричния съвет. От тази гледна точка вече 12 години поддържането на финансова стабилност иска централизация на приходите. Това е едната страна на въпроса.
Аз искам още веднъж да мотивирам предложението на госпожа Богданова. Няма логика приходи, събрани извън основната дейност, било глоби, санкции и др., да бъдат вкарвани във фонд „Работна заплата”. Хубаво е като идея, биха се радвали всички служители, но е абсурдно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване отделно чл. 66 – изменението на ал. 1, както е по текста на вносителя.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване т. 2 – „В ал. 2 след думата „орган” се добавя „по ал. 1”.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Поставям на гласуване изменението на ал. 4 по текста на вносителя.
Гласували:” за” няма, против 1, въздържали се 12.
Не се приема.
В този смисъл няма да подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова, след като отпадна целият текст на ал. 4.
По § 40. Няма направени предложения.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 41. Той е в същия контекст.
Който е съгласен да приемем текста, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 42. Няма направени предложения. С оглед синхронизацията на приетите дотук разпоредби, ал. 3 би следвало да отпадне, защото обединените спортни клубове не получиха статут на спортна организация и би следвало текстът за ал. 3 да не бъде подкрепен. Становища? – Няма.
Технологично уточнение за валидно членство по ал. 2. Предлагам текстът да стане така: „Спортен клуб, който извършва спортна дейност без да членува в лицензирана спортна организация...”, вместо текста „Валидно членство”. Невалидно членство едва ли има.
Има ли становища по тази терминологична забележка – да заменим „валидно членство” с „без да членува”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Клубовете имат регистрационен режим във федерациите. И в моменти, когато имат някакви нарушения, те не ги изключват да ги оставят извън дейността им и не ги финансират, докато не се изчистят отношенията. Може би това е имано предвид при обсъждането.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Член 69, ал. 1 казва: „Спортна федерация или национална спортна организация”. Тези две понятия не се ли покриват? Спортната федерация не е ли национална спортна организация?
Извинете, че не съм в дълбочина на този законопроект. Но какво означава „ако извършва спортна дейност”? ако махалата примерно организира някаква дейност, тази федерация ще бъде глобена с 10 000 лв. ли? Кажете нещо повече по този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: В случая имаме асоциации, които са с национален статут. Те също фигурират в структурата. И това се има предвид. Тъй като федерацията и асоциацията имат различни задачи. А по отношение на дейността, тези, които нямат нормалния статут, както се определя, извършват една дейност, която може да доведе до някои невъзвратими резултати по отношение на здравето на участващите, по отношение на нарушение на имуществото и т.н. От тази гледна точка регламентът, който се поставя с изпълнението на всичките изисквания, за да бъдат лицензирани или припознати като такива национални структури, гарантира точното изпълнение на всички техни дейности.
Ще ви дам един пример с различни нерегламентирани боеве и екстремни изпълнения, от които изходът невинаги е добър. И когато те са нерегламентирани като този вид организации, няма форма на контрол и няма никаква обратна връзка с тяхната дейност. Имаме това ограничение, което да не позволява подобни дейности. Това се има предвид.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Между другото, аргументите на заместник-министъра са изключително сериозни. Но понеже се опитвам да разгледам всички преходни или заключителни разпоредби, никъде нямаме формулировка що е то спортна дейност. Това би означавало, че самото спортуване може да е забранено, ако не се регистрира федерация. От тази гледна точка аз си мисля, че „спортни състезания” е по-прецизният израз, отколкото „спортна дейност”. Едно е състезания, друго е спортна дейност.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Думите на заместник-министъра аз ги интерпретирам така: този текст се отнася за спорта по-скоро като търговска дейност, спорт, от който се печели, по-скоро като зрелище, но не и масовия спорт. Една федерация, която организира спорт, от който нищо не взема, с други цели се прави това, тя подлежи ли на глоба 10 000 лв.?
Вие правилно споменахте, че има такива събития в страната, такива организирани забранени и нерегламентирани състояния. Обаче при тези състезания се печели. А онези масови мероприятия, които се организират по отделни населени места, които нямат за цел залагания, печалби и т.н., подлежат ли на санкция, ако бъдат организирани от тези организации?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Тук става дума наистина за спортна дейност. Ако така прецизираме нещата в масовата физкултура, където определението е „Спорт за всички”, има друг смисъл тази дееспособност. Но ние говорим за спортни федерации, които търсят статута, търсят тяхното лицензиране. Ние можем да залагаме за всяко нещо. Виждате, че къщите в Европа залагат кой пръв ще стъпи на терена при футболен мач, кой ще бие първи корнер и какви ли не неща.
Каквото и да е комерсиалното приложение, ние търсим нормални условия за провеждане на тази спортна дейност от гледна точка гаранция за здравето и за всички нормални условия, спазвани в нейната дейност.
Така че ние разграничаваме двете неща, а обръщаме внимание само на тази административно-правна дейност, която ние регламентираме на спортните федерации с лиценза, и на тези асоциации като национални структури, които в техните решения описват всички възможни дейности в спортната област. Ако вземете едно решение от съда, там пише: правим това, това, това – и всичко, което може да ви мине през ума, е описано. И фактически се застраховаме във всяка една тема. Те може да напишат какъвто и да е текст, но реално изпълнението да бъде в различна форма. И когато вече имат разрешението от нас, ние можем да ги контролираме и това, което е изложено като документация от тях, да следим дали се спазва. В противен случай, след като ние не сме им разрешили, значи нещо не е одобрено, нещо не се изпълнява, както е по изискванията и реагираме по този начин.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз бих искал да се обърна към господин Каменов. Аз разбирам разпоредбите. Вие определено имате предвид онези спортове и спортни дейности, които носят потенциален риск за здравето. Ако обичате, дайте по един пример. Дайте пример със спорт. Мисля, че ще стане съвсем ясно кое налага да бъде член на лицензирана спортна организация, защото това поражда вече отговорността на тази лицензирана спортна организация по какви правила да си организира тази спортна дейност, така щото да се съхрани най-добрият интерес, включително и на деца, които биха били участници в тази спортна дейност. Но дайте примери, за да стане по-ясно. Защото може би има спортове, които не носят такъв риск, а други откровено го носят, като например боксът, някои източни изкуства и т.н. Аз не си представям тази спортна дейност да се осъществява от нелицензирана организация. Някой ден детето ни ще се върне с изпотрошени крайници. Така си представям нещата. Спортът не е едно безобидно занимание. Много често той носи потенциален риск за здравето, ако не е под контрола на компетентен треньор, ако не се осъществява в организация, която е нарочно лицензирана за тази цел. Ако това се има предвид в ограничението, смятам, че трябва да го подкрепим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Колеги, всеки един спорт крие своите рискове. Дори и в шаха има риск, казано на шега, ако неволно офицерът влезе в окото на противника. Но във всеки случай огромните рискове са именно в бойните спортове. Имайте предвид, че дори при елитни наши треньори са се случвали такива травми поради неизпълнение на елементарни правила. И едно момиче, което е в параолимпийския ни отбор, което спечели на хвърляне на копие златен медал от Параолимпийските игри, е в количка. Тя беше прекрасно момиче, но по време на тренировката треньорът й излязъл от залата, щангата го притиска, прекъсва гръбначния стълб и в момента е в количка. И той е много добър треньор, да не му споменавам името.
Голямата опасност идва от тези нерегламентирани изпълнения на бойните изкуства, които, благодарение на екшъните по телевизията, доста от децата се увличат. И това се използва от различни структури, които се регламентират като спортни структури, които обаче не получават нашата подкрепа. И въпреки всичко те се опитват да провеждат дейност, поради този интерес. Защото в края на краищата един екшън герой увлича много дечурлигата, те искат да бъдат героите на улицата и това се използва. Тук ще допълня, че много от училищата не дават вече салоните си на такива групи, тъй като те намират там подслон, използвайки спортните салони на училищата в свободното време да организират подобна дейност.
Давайки този пример, аз пак обръщам внимание, че като цяло всеки един спорт крие своите рискове. Недейте да мислите, че само една борба. Както ви казах, това е лекоатлетка, която при физическа подготовка получи такава травма и вече е инвалид. И няма връщане. Едно прекрасно момиче, изключителна състезателка.
Така че всяко едно неизпълнение на изискванията би могло да доведе до такава ситуация и то реално е огледало на подобно поведение, за да се стигне до непотвърждаване и недаване на права.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Искам да внеса яснота и в тази връзка да подкрепя колегата Местан. Не става въпрос за спортната дейност само като търговска дейност, като извличане на печалба. Може би понятието за спортна дейност – това, което се постави като въпрос от колегата Николов, следва да се извлече от чл. 10: „Спортните организации са юридически лица, които осъществяват тренировъчна, състезателна и организационно административна дейност по един или няколко вида спорт и развиват и популяризират физическото възпитание и спорта”. Това последното означава, че даже и в квартала, ако някой спортен клуб поиска да направи турнир по народна топка, трябва да е лицензиран спортен клуб, за да не се върнат нашите деца изпотрошени, защото не са попаднали на лицензиран клуб с оправомощени треньори и с определена защита. Така че според мене текстът е ясен.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз пак искам да повторя. Подкрепям мотивацията на господин заместник-министъра. Ако искате обаче да направим работещ закон, закон, който след това няма да бъде само на хартия, нека да намерим мястото за допълнителна ал. 4 или в Заключителните разпоредби, за да регламентираме за кого се отнася това. Защото, съгласете се, че това означава, че в едно масово общообразователно училище те не могат да си направят училищен турнир. Става въпрос да се извадят от това организациите, занимаващи се с масов спорт.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз също имам един конкретен въпрос –казус. Общината организира турнир по борба на традиционния общински събор. Тя подлежи ли на санкция по този текст?
ГОРЯНА ТОДЕВА: Аз искам да допълня това ,което каза господин Каменов. Идеята на така разписаната разпоредба е следната. По действащия закон единствено лицензирана спортна федерация има право да администрира даден вид спорт. В действащия закон, в чл. 19 изчерпателно са изброени правата на спортните федерации.
Това, за което Вие дадохте пример – за масовия спорт в училище, едното няма нищо общо с другото. Тук говорим, когато лицензирана спортна федерация прави мероприятие, примерно някакво републиканско първенство, без да има валидно членство или без действията да са съгласувани по надлежния регламент, тя подлежи на санкция. Защото много от спортните федерации злоупотребяват.
А по отношение на търговската дейност, по смисъла на действащия закон спортните федерации и организации са юридически лица с нестопанска цел. Те не са регистрирани по смисъла на Търговския закон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: По отношение на училищните първенства – те се включват в учебната програма и се контролират по тази линия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Няма.
Подлагам на гласуване § 42 за чл. 69 без текста на ал. 3, който следва да отпадне, с оглед приетите до момента текстове и с редакцията на ал. 2 за валидното членство.
Гласували: за 15, против няма, въздържал се 1.
Приема.
По § 43. Има предложение на Тошев, Димов, Стоилов:
В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1.Точки от 23 до 27 се заличават.
2.Създава се т. 33:
„33. „Високоразряден спортист” е спортист, който притежава качества и умения да постигне високи спортни резултати, гарантиращи класиране в призови места от ранга на държавни и международни състезания и олимпийски игри”.
ИВО ДИМОВ: Аз мисля, че тук е пределно ясно това ,което предлагаме – да се заличат дефинициите, които дават определение за младежи, младежка дейност, младежка организация, специалист за работа с младежи.
А в т. 33 се дава дефиниция за „високоразряден спортист”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест т. 1 на вашето предложение почти се припокрива с текста на вносителя.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Само във връзка с допълнението. Аз като активен спортист мога да кажа, че трябва да се прецизира и то текстът накрая „гарантиращи класиране в призови места от ранга на европейски, световни първенства и олимпийски игри”. Защото държавните и международните прояви не се признават от министерството. Признават се само европейските, световните и олимпийските. Така че вместо „държавни и международни” да се запише „европейски, световни първенства и олимпийски игри”.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: А балканските?
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Не. Те са регионални.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Подкрепям господин Стоянов. Защото, градирайки изявите, те са: европейско първенство, световно първенство, олимпийски игри. Те също са международни състезания. Докато в чистото определение „международни състезания” има такива измислени състезания, например среща на отбор на Серес с отбор на Сандански и това е международно състезание, показан е висок резултат и го квалифицираме по този начин. Докато статутът на европейското първенство, световно първенство и олимпийски игри – в тази последователност, ясно и категорично определя високото ниво на постиженията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест при това положение републиканските шампиони ги изключваме, ако приемем само европейски и световни първенства.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Трябва да ви кажа ,че като старши треньор на националния отбор по плуване преди години бях свидетел, когато едно 14-годишно момиче победи 23-годишна състезателка. Но тя по статута участваше извън класирането. И я победи на една дълга дистанция с чувствителна разлика. Какво значи, че е държавен шампион?
Ако отида аз да участвам някъде без никаква конкуренция, и аз ще стана държавен шампион.
Подкрепям да оставим само европейско първенство, световно и олимпийски игри. Защото не всички вече провеждат балканиади. По отделни спортове има балканиади. И то повечето са за юноши, за мъже и жени почти няма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз затова казах, че ако запишем „европейски и световни първенства”, републиканските се изключват. Републиканският шампион не е високоразряден спортист.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: По стечение на обстоятелствата може да бъде. Защото и тези, които са медалисти на големите състезания, са държавни шампиони.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Аз предлагам, тъй като държавните първенства са с най-висок ранг в страната, предлагам и те да влязат в списъка – държавни първенства, европейски, световни и олимпийски. Защото не може да се каже, че високоразрядни спортисти не са републиканските шампиони. Това, че има проблеми в някои спортове и наистина постиженията са слаби, не трябва да ни кара да игнорираме републиканските първенства. Това са най-високите държавни състезания. Така че според мене би трябвало и те да влязат. Защото много от федерациите имат изисквания примерно да си републикански шампион, за да можеш да участваш на международните. И вие го знаете много добре. Това и от опит го казвам.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да попитам господин заместник-министъра: спортът не е ли отдавна наднационален факт? Тоест големият спортист не е човекът, който е силен в рамките на националната си държава, говоря за Европа, а е този, който е силен в собствения си спорт наднационално. Например големият футболист няма да е този, който е много силен в българската „А” група, а ще е този, който играе в Англия, Германия, Испания. Тук търсим под „високоразряден” дефиниция на човек, който в собствения си занаят е някакъв ас. Не мога да си представя да си ас в отбора на държава и да не можеш да бъдеш взет на различни места да играеш. Защо изобщо трябва да е фактор вътрешното първенство, вътрешните състезания и те да те правят ас? Ти си ас в някаква наднационална структура. Спортът е наднационален, футболът отдавна е наднационален. В големите отбори играят хора, които нямат нищо общо със съответната държава. Така че тези неща отдавна са размити. Може би вече повече от 30 години спортът е преминал тези граници. Защо трябва да дефинираме нещо с някакъв провинциален комплекс на домораслост? Нали все пак сме станали европейци? Или не съм прав?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Аз говоря същото – да останат само европейските, световните първенства и олимпийските игри.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Подкрепям заместник-министъра.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ Колеги, получи се малко като разговор в кафене.
Господин министър, по Вашите разбирания един български футболист от националния отбор никога няма да е високоразряден. Защото ако националният отбор не се класира за европейско и световно първенство 20 години, той ще остане нискоразряден. А иначе може да е шампион на Англия, но да е само той.
Искам да взема отношение и по друг текст, господин председателю, ще Ви помоля Вие като юрист, а не като специалист по спортни състезания да вземете отношение. Според мене текстът „който притежава качества” не е прецизен. Защото и аз притежавам качества да съм европейски шампион, но не съм ги развил, не съм ги показал или не искам да ги покажа. От тази гледна точка прецизният текст е „който има резултатите”. Защото всички притежаваме качества. Констатацията кой притежава качества не е най-перфектното нещо, оставям настрани понятието „високоразряден”. Но щом сте го приели, добре.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Искам да кажа, че има и опън първенства. Има си изисквания на федерации, според които не можеш да участваш на голямо първенство, ако не си станал вътрешен шампион. Този пример е железен в Щатите, всеки го знае. Не станеш ли шампион на Щатите, не заминаваш на олимпиада. Такъв е примерът с Карл Луис и с други. Има си регламент, който се спазва. И в някои от федерациите този регламент важи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Колеги, наистина държавният шампион участва. Но тези, които не попадат в това определение, са групата екскурзианти. Знаете колко хора отиват просто за да участват. И аз съм бил старши треньор и аз съм водил такива хора. Дайте да видим на олимпийските игри стандартите, които покриват. Ще дам пример с леката атлетика – по 25 души покриват стандартите. Вие получавате информация от медиите какво е класирането. В плуването е същата работа – покриваме по 6-7 души стандарти, но до медали изобщо не можем да се доберем. И това са шампиони, рекордьори и т.н.
Когато искаме да вдигнем летвата, държавните шампиони не са критерий. Заявявам го съвсем категорично и отговорно.
Що касае изменението на текста, приемам, че това не звучи най-точно. Може би обосновката е, че тези умения и качества са като гаранция за класирането, а не като достатъчно. Защото това са тестове и други изследвания, които биха могли да покажат, че отговарят на високо ниво, а нямат резултати. Съгласен съм, че като текст не звучи съвсем точно.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин заместник-министър, нали тук се има предвид старата квалификация за заслужил майстор на спорта – високоразряден? Вие знаете, че в България не можеше да се стане заслужил майстор на спорта от класиране само във вътрешни състезания. Няма какво да се заблуждаваме, колеги. Знаете, че в момента нивото на българския спорт в България е такова, че въобще са много малко спортовете, където можем да говорим за висока разрядност. А този, който е добър на национално ниво и заслужава критерия „високоразряден”, той ще се класира и на международните състезания.
Така че говорейки за високоразряден, има логика да отчитаме класирането в международни състезания. Републиканското или държавното първенство не е критерий за висока разрядност. Така че в случая предложението на министерството е много правилно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Още едно допълнение. Тук търсим едно диференциране при определянето на нивата от гледна точка на някакво стимулиране впоследствие, което в края на краищата ние не можем да го направим с лека ръка. Трябва да бъдем категорично ясни, че наистина тези хора, които са от тази категория, заслужават инвестиции. В противен случай ще стане като пенсионен фонд – всички, които станат държавни шампиони, стават такива, независимо че са туристи на международно ниво.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Позволявам си да обърна внимание в текста, който вече приехме по ваше предложение за § 6. В чл. 8 вие предлагате изменение и допълнение и ние сме приели т. 22, по силата на която се предоставя статут на високоразряден спортист на спортисти с високи спортни резултати – това, което казва и колегата Ивелин Николов. В този текст акцентът е за постигнати резултати, а не за потенциални възможности за такива. Трябва да синхронизираме терминологията. И това определение, което вие давате в Преходните разпоредби ,трябва да кореспондира с използвания текст в чл. 8, т. 22. Или по-простичко казано, високоразрядни спортисти са републикански и европейски шампиони и тези, които са се класирали до 3 място включително и на олимпиади ли? Защото награди за призови места аз това си представям – от първи до трето място. класирали се на републиканско, европейско и световно първенство и на олимпиада. Тоест показали резултати. Това ли е смисълът?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Точно това е. Съгласих се с колегата. Защото той правилно тълкува, че един допълнителен контрол дава, че даденият състезател при лошо трениране и лоши условия не е развит. Той трябва да реализира тези неща. Именно това е връзката, това пояснява предния текст.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Редактирам текста: „Високоразряден спортист е спортист, който е постигнал високи спортни резултати в европейски и световни първенства и олимпийски игри”. Това изчерпва всичко.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Бих предложил, за да улесним колегите от министерството, да остане текстът след запетайката „гарантиращ класиране”. Защото той може да е скочил на дължина 9 метра, но да не е отишъл на олимпийски игри. Резултатът му гарантира такова класиране.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Николов, тук аз не съм съгласен. Говорим за призови места. Не знаем другите, които участват на олимпиада, колко ще скочат.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Каменов, обръщам се към Вас. Възможно ли е наистина да се получи ситуация, при която български спортист да постави европейски рекорд, без да е участвал на европейско състезание? И бога ми, как няма да получи това признание?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Едно уточнение. Колеги, всеки един рекорд, за да се признае, трябва да има допинг контрол. Тук говорим за един регламент, който строго се изпълнява. В съответните състезания задължително първите трима дават проба. Така че това е гарантиране за реално реализиране на дадения състезател.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Искам да конкретизираме какво значи „призови места на международни първенства”, за да е точно, ясно и конкретно. Трябва да конкретизираме какво е призово място на европейско първенство, какво е призово на световно и какво е на олимпиада. И вие го знаете много добре. Това е: първо - трето място на европейско, първо – шесто на световно и първо – дванадесето на олимпиада. Това е важно да се конкретизира. Защото иначе става много общо – призови места.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това не може да се каже в закон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: В действащата програма за финансиране на федерациите по олимпийските видове спорт ясно е описано, че на олимпийски игри е първо – осмо място, на световни – първо – осмо място, на европейски първенства – първо – шесто. Там е написано и така се финансират.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, винаги съм бил привърженик законът да урежда базовите отношения. Обаче тук нещата са пределно относителни, господин Каменов. Аз мисля, че трябва с огромна убеденост да признаете статут на високоразряден спортист, дори ако влезе с черните пантери на полуфинал на световно първенство на 100 метра. Какво означава той да не е високоразряден?
Нека да се въздържаме в закон да даваме определения, които са много относителни. Ние не във всички спортове имаме шансове да се класираме на тези призови места. Но има спортове, при които примерно полуфинал е с много по-висока стойност от бронзов медал. Не е във ваш интерес с един такъв ограничителен текст да се откажете от един много мощен стимули за израстване на спортисти. По-добре е да делегираме права на изпълнителната власт тези въпроси да се решават...
Съвсем искрено ви казвам това. Прекалено рисково е. Мога да ви посоча редица спортове, например самбо. Печелим медали. Обаче представете си спринтьор на 100 метра да се класира на десето място на олимпиада – няма ли това по-висока стойност от бронзов медал на европейско първенство по самбо? Естествено ,че има. В това няма абсолютно никакво съмнение. Много са относителни нещата в спорта.
Затова аз ще се въздържа и няма да подкрепя ад хок усилие ние да се опитаме да дадем дефиниция за високоразряден спортист. Аз не съм компетентен и не искайте от мене такава компетентност. Няма да подкрепя каквато и да е дефиниция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Искам отново да обърна внимание. Ние вече подкрепихме текста на вносителя за чл. 8, по който текст се въвежда терминът „високоразряден спортист” и по който текст министърът на физическото възпитание и спорта определя кои спортисти са високоразрядни. Ако тази наредба е п1, този статут има финансови измерения, разбира се.
Така че е важно, когато работим с едно законово понятие, да направим опит – и не само опит, а да го дефинираме точно, за да няма неяснота в тълкуването. Виждате, че тук вече 15-20 минути се дискутира дали да включим републиканските първенства или да ги изключим. Не искам да си мисля ,че в една наредба или казуистично за всеки вид спорт Министерството на физическото възпитание и спорта трябва да издаде инструкция какво е високоразряден спортист в леката атлетика или в самбото.
Така че въведохме един термин и следва да го обясним. И ние го въведохме по ваш текст на чл. 8, т. 22
Правният отдел на Министерството на спорта желае ли да вземе становище по този въпрос, след като се изясни идеята на заместник-министър Каменов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Господин председател, наистина това е един сложен казус. Има и допълнителни проблеми, които тук не се повдигнаха. Сравнението е индивидуални и отборни спортове. И много такива проблеми. Но в края на краищата дори в програмата за олимпийска подготовка тече едно обсъждане и подготвяме за сравнение по отношение на различните видове спорт, по отношение на конкуренция в отделните спортни дисциплини доста детайли, които да се изяснят. Така че ако примерно прехвърлим на една наредба, която да регламентира, може би в нея би могло да се диференцира. В един закон не можем да обхванем всички специфики на спортовете. В едни игри примерно баскетболът и волейболът са на много високо ниво, а хандбалът е на по-ниско ниво. Такива нюанси има. Примерно на европейското първенство по бокс миналата година за жени нашият отбор от две срещи спечели медал. И той е медал от европейско първенство. А в леката атлетика даже до 32-о място е такова постижение, което не може да се сравни изобщо с тези медали.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие сте прав. Казуистиката е многобройна. Но аз казах следното: не може по ваше предложение ние да въведем текст в чл. 8. Вие сте предложили този текст. Ако ние не можем да дефинираме какво е високоразряден спортист, как даваме правомощия на министъра на спорта той да предоставя статут на нещо, което не можем да го дефинираме в закона? Не може в закон да използваме термин, който ще го обясним в някоя наредба някога си. Тоест ако не подкрепим дефиницията ви за високоразряден спортист, би следвало да преразгледаме и чл. 8, т. 22. Не може да даваме компетентност на министъра да дава статут на нещо, което не може да го дефинираме.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Да дадем определение що е това висок спортен резултат.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз ще си позволя да дам една идея от гледна точка на ранжирането. Защото ние говорим за високи разряди и нормалната логика очаква да се дефинират и някакви разряди, някакви степени, някаква градация. Според мене високоразряден спортист трябва да бъде този, който е реализирал успехи, по-големи от националните, на международни състезания. Мисля ,че това е простичко и ясно – реализирал спортни успехи на международни състезания, които са по-големи от резултатите на национални състезания. Това според мене е ясен критерий за разграничаване на високия разряд от по-ниския разряд. Мисля, че това е най-правилното.
НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА: Тъй като възниква много сериозен дебат по темата, моето лично мнение е, че не би съществувал проблем, ако ни оставите възможност ние в наредба да разпишем критерии за всеки един от видовете спорт какви са високите резултати. Защото господин Местан правилно каза, че едно е да постигнеш големи успехи на бягане на къси разстояния – може би за някои неща не се изразявам правилно, не съм спортист, друго е да ги постигнеш в областта на самбото. Както има голяма разлика между резултати, постигнати при колективни игри и в индивидуални спортове. Не смятам, че ще въведем някакъв прецедент, въвеждайки понятието „високоразряден спортист”. И ако не му дадем дефиниция, няма да създадем прецедент в нашето нормотворчество.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест Вашето предложение е да използваме понятието, без да го дефинираме.
НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА: Това е моето предложение.
ИВО ДИМОВ: Последно, господин председател, аз напълно подкрепям предложението на колегата, така, както беше направено, с промяната „световни и европейски първенства и олимпийски игри”. Мисля, че понятието „високи спортни резултати” трябва да бъде съобразено с това, което се случва извън България. Тоест, ако вие дефинирате в правилника ,че тази година висок спортен резултат е 10 сек. Бягане на 100 м, догодина този висок спортен резултат може да е 9 или 8, или 7 сек. Тоест ние трябва да се съобразяваме със световните тенденции в областта на спорта. Няма как да го запишем и да го заковем.
Така че мисля, че е нормално да приключим дебата с това предложение на колегата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А относно този въпрос за потенциалното притежание на качества и умения и постигане на реални спортни резултати?
Предложението на проф. Станилов е: „Високоразряден спортист е спортист, постигнал високи резултати на европейско и световно първенство и олимпийски игри “Това ли е текстът, около който се обединяваме?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Поставям на гласуване това предложение?
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
По § 44.
Има предложение на Валентина Богданова § 44 да отпадне.
Според мене предложението на колегата Богданова трябва да се подкрепи, с оглед и на правомощията ,които отново върнахме в компетентността на Народното събрание, а не на Министерския съвет да определя обекти с национално значение.
Други становища? – Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 44.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 14.
Не се приема.
Предложението на Валентина Богданова се приема по аргумент за противното.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
По § 45. Няма предложения. Това са терминологични уточнения.
Поставям на гласуване текста на вносителя. За § 45.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Параграфи 46 и 47 отново са терминологични. Подлагам ги ан блок на гласуване.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По § 48.
Към този текст на вносителя има предложение на Тошев, Димов и Стоилов:
В § 48 т. 1, б. „а” се изменя така:
„а) Създава се нова ал. 6:
„Ал. 6. По предложение на министъра на физическото възпитание и спорта и след решение на академичния съвет, във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства, извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а” и „б” ежегоден прием на приеманите студенти.”
Предложение на Валентина Богданова:
По § 48, т. 1, б. „а” (АЛ. 6) в края на изречението изразът „и колежи” се заменя с израза „по съответната специалност”.
Имате думата за становища.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз мисля, че е очевидно, че текстът на вносителя не е перфектен. А текстовете на колегите Тошев, Димов, Стоилов и на Валентина Богданова могат да се комбинират и интегрират. Той може наистина да е медалист от олимпийски игри, но ако няма начално образование, няма много логика да бъде приет във висшето училище. За това трябва да се намеси академичният съвет.
И второ, има логика да бъде по съответната специалност. Все пак да не се приема в специалността „Право”, ако е медалист от олимпийски игри по гребане.
НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА: Само бих искала да ви обърна внимание, че вече в § 21 от законопроекта сте подкрепили аналогичен текст.
ИВО ДИМОВ: Имам към господин Николов една кратка реплика. Колеги, искам да заостря вниманието ви, че медалисти от олимпийски, световни и европейски първенства е огромен успех в областта на спорта не само за България, а и за цялата спортна общественост във всяка една страна. Тук идеята ни е да има някакъв стимул към тези хора. В нормалните развити европейски страни този стимул е доста сериозен във финансово изражение. Аз мисля ,че поради ред причини в България няма как да стимулираме тези медалисти, колкото и да ни носят наслада и удовлетворение със своите спортни успехи. Така че е съвсем резонно да им позволим, забележете – по предложение на министъра по физическото възпитание и спорта и след решение на академичния съвет. Но ако този човек наистина няма средно или основно образование, не е нормално или най-малкото не е логично той да завърши висше образование.
Презумпцията ни е да има стимул и това е съвсем нормално.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Законът за висшето образование не позволява да се кандидатства без средно образование.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Така е.
Други становища? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по ал. 6 на чл. 68.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 14.
Не се приема.
Гласуваме предложението на Тошев, Димов, Стоилов за нова ал. 6.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Поставям на гласуване предложението на Валентина Богданова.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Ако по принцип приехме предложението на колегите Тошев Димов и Стоилов, има логика да се преномерират алинеите към чл. 68 и да се върнем към текста на вносителя, тъй като вие отхвърлихте изцяло текста на вносителя.
В предложението на вносителя подточки „б” и „в” и т. 2 отпаднаха преди малко.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Прав сте с оглед на прецизност. Говорим за подточка „б” – досегашната ал. 6 става ал. 7. С оглед на правна прецизност този текст за преномериране се подкрепя.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз се извинявам, но трябва да знаем какво правим. При тази формулировка, колега Димов, когато казваме, че те ще бъдат приети извън тези по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а” и „б”, след като прочетем тези букви „а” и „б”, аз помня наизуст тези разпоредби, това са държавно субсидираните бройки. Какво правим сега? Налагаме на ректора на Спортната академия да обучава още 10 студенти, по предложение на министъра. И се оказва, че той няма да получава държавна субсидия за тях. Това ли правим? Точно това е – няма да получава държавна субсидия. Кой ще финансира обучението? Само питам, за да сме наясно какво правим.
ИВО ДИМОВ: Господин Местан, ако позволите да Ви отговоря. За последните 10 години имате ли представа колко са медалистите от световни и европейски първенства?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз съм „за” да бъдат приети.
ИВО ДИМОВ: Тук става въпрос за единични бройки. И може би на година един или двама човека ще бъдат приети.
Разберете, тук става въпрос за престиж. Престиж е един европейски или световен медалист да бъде студент в тази академия.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Колега Димов, не спорим с Вас. Въобще не съм против. Тъкмо обратното – това е дължим жест, ако питате мене, към тези медалисти. Естествено, че е така. Но да не поставяме в затруднено положение и ректора, и министъра. Нека това уточнение да направим. Текстът може да бъде продължен, като за тяхното обучение се осигурява допълнително финансиране. В този смисъл да бъде. Защото, ако така остане текстът, се оказва, че ректорът трябва да намери отнякъде средства за обучението на тези студенти.
„За” съм да ги приемем. Нека да ги приемем извън общия ред, тоест те да не заемат места на други кандидати, това да бъде прием плюс, но финансиран. Защото така, както го казвате, не гарантирате финансиране, напротив, изключвате финансиране. Това е молбата ми – за уточняващ текст, който да уреди финансирането.
РУМЕН СТОИЛОВ: Забележката Ви е много правилна. Но в частта за Спортната академия ще си позволя да репликирам, тъй като аз съм преподавател в Спортната академия. Заместник-министър Каменов беше доскоро заместник-ректор на Академията. И ще Ви кажа специално за Академията, понеже дадохте пример. В момента спортистите, които се приемат, са държавно субсидирани. И веднага обяснявам защо.
Примерно спортист – борец взима медал. Той моментално заема място, държавно субсидирано. Защото проформа се пишат само шестици на всички изпити. Това е идеята. Затова това, което Вие го казвате, може за друг ВУЗ или академия да не важи. Но понеже дадохте пример със Спортната академия, те не заемат място извън държавния бюджет.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нека да обясня с една дума, господин председател. Това се е случвало така, защото са били приемани в рамките на бройките по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а” и „б”. А сега пише „извън тази бройка”.
Има друг текст в същия този закон, че държавата субсидира само онези студенти, които са приети по реда на чл. 9, ал. 3. Не може да финансира други. Извън утвърдения по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а” и „б” ежегоден прием на приеманите студенти. В зависимост от броя на приетите студенти по реда на тази разпоредба се осигурява необходимият финансов ресурс на Спортната академия. Нещо подобно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Четири години ректорът е подписвал заповед по чл. 68 от Закона за висшето образование, медалистите също влизат допълнително извън бройките. Те изобщо не отнемат бройки, но си влизат по специалността, вече специализирано. Само лека атлетика и т.н. Но те се финансират. Там текстът така е оформен, че те се приемат и се финансират. НСА приема по документи се приемат, без участие в кандидатстудентските изпити. Всяка година по 28-30 души е заповедта. Четири години съм бил – всяка година по 28-30 човека приемаме.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Моето предложение е сега да решим този въпрос – ако не се получава субсидия, какво става?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Колеги, тук трябва да се реши, тъй като не става въпрос за специалности. Те са спортисти. Имаме плувци – двама медици. Имаме гребци – медици. Тук вече въпросът опира до друга специалност, което би трябвало да третира проблема за осигуряване на финансиране.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, само ще обърна внимание, че този текст е в корелация с приетия вече текст на чл. 26, новата ал. 5. Това е към § 22. Хипотезите са изброени, че става въпрос след решение на академичния съвет извън утвърдения по реда на ЗВО ежегоден брой на приеманите студенти и след решение на академичния съвет.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това не е само в НСА, а във всички висши училища.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да не изпадаме в казуистика – едва ли ще изброим всички случаи. Член 26, ал. 5 е в симетрия с вече приетото изменение в Закона за висшето образование, което дискутирахме.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, аз настоявам за прегласуване на предложението на госпожа Валентина Богданова. Защото наистина ще стигнем до абсурд след приемането на този текст. Колеги, става въпрос наистина за специалността, по която се приемат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, прав е Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз уважавам медалистите, но не всеки от тях може да стане архитект.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз пак си позволявам да обърна внимание отново на приетия текст на чл. 26, ал. 5 от Закона за физическото възпитание и спорта. Там няма уговорката за съответната специалност, тоест олимпиецът по лека атлетика да бъде приет в специалността „лека атлетика” в НСА. Прие се, че ако академичният съвет го иска, ако висшето училище го приеме извън ежегодния брой, лекоатлетът може да влезе в Математическия факултет. Това се прие. В тази връзка трябва да синхронизираме Закона за висшето образование, а не да създадем нещо, с което ЗВО ще противоречи на Закона за физическото възпитание и спорта.
Има ли други бележки и уточнения?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбирам, че вече сме се поставили пред свършен факт. Но ние с господин Методиев си разменихме две реплики, които всъщност са дуплика на репликата, че ако не става за студент, няма да завърши. Подобно нещо се чу. Само че нашата образователна система не е фунията, както е във Франция, а е цилиндър – всичко, което започва, завършва.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: В Спортната академия първия семестър се отказват 10 процента. А какво става в медицината?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приемам предложението на Ивелин Николов да прегласуваме новата ал. 6 по предложение на Тошев, Димов и Стоилов. Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Преминаваме към § 49 - § 53. Текстът е пред вас. Това са терминологични уточнения. Ако позволите, ще ги поставя на гласуване ан блок.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Предлагам параграфи 52 и 53 да отпаднат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становището на Законодателната дирекция е, че параграфи 52 и 53 следва да отпаднат, тъй като тези корекции вече са направени в съответните закони.
Подлагам на гласуване параграфи 49, 50 и 51.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Параграф 54 е гласуван. Параграф 54а е оттеглен. С номерацията в момента няма да се занимаваме – те ще се преномерират.
По § 55. Текстът е терминологичен. Има ли становища? – Няма.
Който е съгласен с текста на вносителя по § 55, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 56. Текстът е пред вас.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Дали може експертите да ни припомнят в Закона за приватизация и следприватизационен контрол Раздел V, точки 3, 4, 5 и 6 какво гласят?
СЛАВА АНГЕЛОВА: Това е списъкът на забранените за приватизация търговски дружества. В т. 36 са „Академика 2000” и „Академика-спорт”.
НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА: Господин Николов, точка 3 и точка 6 гласят абсолютно идентично за „Академика 2000” и „Академика-спорт”. Тъй като преди тези две дружества са били към Министерството на образованието, а в момента са към Министерството на физическото възпитание и спорта, затова е този текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Който е съгласен с този текст на вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 57 – терминологични уточнения.
Становища? – Няма.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Предложението на Тошев, Димов, Стоилов за създаването на нов § 57а е гласувано.
По § 58 – терминологични уточнения. Има ли становища? – Няма.
Който е съгласен да приемем този текст на вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 59 – изменение в Закона за хазарта. Текстът е на вашето внимание.
Има ли въпроси, становища? – Няма.
Който е съгласен да приемем този текст, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 60. Има ли становища? – Няма.
Който е съгласен да приемем този текст на вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 61. Текстът на вносителя е пред вас.
Има предложение на Тошев, Димов, Стоилов:
Досегашният § 61 става § 62 и се изменя така:
„§ 62. Параграфи 21, 22, 48, 54 и 57 влизат в сила от учебната 2011 – 2012 година.” Тези параграфи съответно трябва да се преномерират.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Вместо § 57 трябва да бъде § 57а. той касае Закона за туризма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз казах, че трябва съответно да се преномерират.
Други становища? – Няма.
Поставям на гласуване текста на вносителя за тази учебна година.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 13.
Не се приема.
Поставям на гласуване предложението на колегите Тошев Димов, Стоилов за учебната 2012 – 2013 година.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 63 – предложението на Тошев, Димов, Стоилов. Имате думата за становища.
АННА ЕМАНУИЛОВА: По прецизната редакция е следната: „ В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове, а заварените подзаконови нормативни актове се привеждат в съответствие с изискванията”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма смисъл да се назовава от кого, защото е ясно. Рангът на акта подсказва от кого.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е по предложение на вносителя. Редакцията на Правната дирекция смятам, че е добра. Параграфът съответно ще се преномерира.
Подлагам на гласуване § 63 с редакцията, представена от Правната дирекция.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 64. Това е предложение на колегите Тошев, Димов, Стоилов.
Имате думата за становища.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, предлагам § 64 да отпадне. В момента знаете, че вървят конкурси за директори на общински и държавни училища.
Вторият ми аргумент е да не създаваме напрежение в момента на действащите директори на спортните училища.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В тази връзка на вашето внимание съм представил и становище на директор на спортното училище „Олимпиец” – Перник в подкрепа на това, което бе казано, че § 64 ще създаде повече затруднения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Господин председател, подкрепяме това предложение на колежката. Знаете, че текстът е правен предварително сега това съвпадение наистина го обезсмисля. Приемаме да се оттегли този текст.
ИВО ДИМОВ: Оттегляме предложението.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Може ли все пак някой от вносителите да обясни мотивите за този интересен параграф?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисля, с цялото ми уважение към Вас, колега Николов, да не коментираме този текст, тъй като не се подкрепя, а и се оттегля от вносителите.
Има още няколко разпоредби.
Предвидихме в чл. 7, т. 2 Министерският съвет да внесе национална стратегия чрез министъра на спорта за развитието на физическото възпитание и спорта. Предлагам в Преходните и заключителни разпоредби да създадем нова разпоредба, в която да укажем и да задължим в какъв срок от влизането в сила на този закон ще се внесе в Народното събрание тази национална стратегия.
От Министерството на физическото възпитание и спорта имат ли готовност за срок, с който могат да се ангажират? Мисля, че три месеца са достатъчни. Тази национална стратегия вече е готова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Колеги, всяко готово нещо, преразглежда ли се, става страшно. Затова да дадем малко по-дълъг срок – 6 месеца. Има неща, които за всички са ясни, но започнат ли да се обсъждат, отиде още един месец.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Искам да кажа, че стратегията към момента е утвърдена и приета с решение на Министерския съвет. На базата на това се изготвят програми.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Национална програма.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Тоест по нея вече се работи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест проблемът за срока не стои.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Не само че стои, но вече има реализирани действия по тази стратегия. И не само това, тези действия са финансово обвързани.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз предложих 3 месеца, от министерството предложиха 6 месеца. Аз се опасявам да не би в тези 6 месеца вече да се работи по тази стратегия, която не е приета. Затова предложих по-къс срок – 3 месеца. Защото тази стратегия така или иначе вече е приета от Министерския съвет. Мисля, че 3 месеца е един приемлив вариант за двустранна дисциплина – на Народното събрание и на Министерския съвет. Вие ще я представите за гласуване. Ако има корекции и актуализация, ще го направим в процеса на обсъждането.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, обръщам се към заместник-министър Каменов и го моля да приеме този срок от 3 месеца, който според мене е съвсем разумен. Колкото по-голям срок си даваме, толкова повече има възможност да го просрочим и да не сме готови. Това е чисто от психологическа гледна точка като нагласа за работа. мисля, че 3 месеца е нормален срок.
РУМЕН СТОИЛОВ: Аз разбирам желанието – и Вашето, и на колежката. Но знаете, че има доста неща, които самото министерство, както казаха колеги, за които се иска време. Колегите казаха, че има програми. Тези програми са финансово обвързани. Те трябва да бъдат съгласувани. Само поради тази причина бих искал да ги подкрепим. Не мога да кажа всеки колега как ще гласува. Но, разберете, финансовото обвързване вече води до други последици. И съм сигурен, че само това спира колегите от министерството.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Спортното министерство има ли готовност да даде кратък анализ има ли такива финансово обвързани програми, които вече се изпълняват, осигурено е финансирането по бюджет 2010 и се налага някакъв по-дълъг срок?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Тъй като тази стратегия е влязла в сила от 2010 и 2020 година и всички направления, които тя третира, се изпълняват. В зависимост от ставките те се финансират. Ние сме вече на средата на годината и то доста напред вървим. И фактически едно преразглеждане на тази стратегия, ако се върнем в момента в Народното събрание и се промени цялата насока, значи ние ще обърнем всичко наопаки. Като вариант това съществува. Не знам дали действащата трябва да я прекъснем или какво да правим. Това е малко деликатен въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Коментираме и с колегата Имамов. Ако вие желаете за следващия бюджет 2011 година който по мое скромно виждане през месец октомври вече ще има някакъв завършен вид, това е след 4 месеца – юни, юли, август и септември. Тоест 6 месеца въобще не е добре, защото след 6 месеца отиваме в края на годината, когато бюджетът вече е направен, обсъден и евентуално гласуван. Тоест говорим дали да са 3 или 4 месеца.
НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА: Аз ви предлагам текст „до 6 месеца”, ако това все пак ще удовлетвори и вашите желания, за да имаме възможност да подготвим и целия пакет подзаконови нормативни актове, които също сега ще се наложи да съобразим със закона. А „до 6 месеца” означава и два, и три, и пет. Така че ако имаме готовност по-рано да бъде подадено, ще го направим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз казвам, че ако запишем „6 месеца”, тогава вие бюджет 2011 просто го пропускате. А при всички положения срокът ще бъде „до”. Ако е 3 месеца, ще запишем „до 3 месеца”. Това е безспорно.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, едно конструктивно опозиционно предложение, ако позволите. Вие имате готова стратегия – това го разбрах. По нея работите. Имате подзаконови нормативни актове, програми и т.н. Ами тя е готова. Мисля, че 3 месеца е достатъчен срок да си приемете стратегия и стриктно да работите по нейното изпълнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, подлагам на гласуване текста „Министерският съвет в срок до 3 месеца от влизането в сила на този закон внася в Народното събрание Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта по чл. 7, т. 2”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Няма гласували.
Тогава гласуваме срок „до 6 месеца”.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за спорта е приет на второ гласуване.
Обявявам 5 минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Продължаваме с втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, № 002-01-30, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19.04.2010 Г.

Получили сме становища към този законопроект от:
Ръководството на Българската академия на науките;
От Съюза на учените в България;
От русенския университет „Ангел Кънчев”.
Мотивите към законопроекта, заедно със самия текст на законопроекта, са представени на вашето внимание.
Становището на Съюза на учените в България е критично. Посочва се, че към момента няма приета стратегия за научните изследвания.
Русенският университет прави терминологични уточнения и поставя въпроси, които касаят обсъждането на закона за второ гласуване. Също и в мнението на ръководството на БАН имаме конкретни предложения, описани в 9 точки, като се апелира сегашното приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания да бъде съгласувано с научната общност, тъй като те сочат, че през 2003 година този закон е бил приет без съгласуване с научната общност.
Академик Попов е на заседанието на нашата комисия, също така министърът на образованието, заедно с представители на Правната дирекция.
Давам думата на министър Игнатов да се изкаже от името на вносителя.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители! Целта на този законопроект е да се актуализира нормативната база в областта на научните изследвания в съответствие със Стратегията за развитие на европейското изследователско пространство и да се осигури ефективно развитие на научната дейност чрез активно участие в различни национални и международни научни инструменти.
Ето защо в тази връзка са предвидени следните промени:
Първо, предвижда се възможност да бъдат създавани изследователски експериментални или аналитични центрове за концентриране на уникална научна апаратура за провеждане на конкурентноспособни изследвания.
На второ място, въвежда се периодична оценка на научноизследователската дейност на висшето училище и на научните организации, както и на дейността на фонд „Научни изследвания” на базата на ясни критерии, които се определят в правилник за организацията и функциониране на система за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност.
На трето място, определят се условията и редът за подпомагане и стимулиране на внедряването на научните продукти и тяхното разпространение във всички сектори на икономиката.
Четвърто, разширява се функционалността на регистъра за научната дейност в България и се прецизират неговите реквизити, с оглед обвързване и синхронизиране на информацията му с мрежата на европейските регистри.
На следващо място, дава се възможност със средствата на фонд „Научни изследвания” да се финансират приложни научни изследвания, придобиване и поддържане на права на интелектуалната собственост, включително и за разходи, свързани с придобиване и поддържане на патентите.
Също така проектът предвижда осигуряване на стимули за научните колективи и отделни учени чрез учредяване на годишни награди от министъра на образованието, младежта и науката. Въвежда се принципът фонд „Научни изследвания” да работи в координация с другите инструменти за финансиране на приложни научни изследвания.
Прецизират се функциите на експертните комисии към фонд „Научни изследвания”, като временните научни експертни комисии организират оценяването и извършват класиране на кандидатстващите в конкурсите научноизследователски проекти.
Постоянните научни експертни комисии извършват анализ и оценка на изпълнението на финансираните конкурсни проекти.
На следващо място, определя се задължителното съдържание на конкурсните научни проекти. Също така се прецизира процедурата по оценяване на научните проекти, като основен компонент става международното независимо оценяване, като националният елемент е лимитиран.
Предвиждат се ограничения за участие в проекти на членове на Изпълнителния съвет и експертните комисии на фонд „Научни изследвания” с цел избягване конфликт на интереси.
Изменя се легалното определение за „Млад учен”, с цел да се предотврати дискриминация по признак „възраст” и се създава легално определение за „постдокторант”.
Това е съвсем накратко съдържанието на проекта, който предстои да разгледате. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, откривам дискусията. Имате думата.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Ще започна с това, че наистина, както казахте, господин председател, сега действащият закон беше приет без едно широко обсъждане. А на нас ни се струва, че такова е задължително в случая.
Сега действащият закон според нас е един устройствен закон, който през 2003 година възстанови Фонда за научни изследвания, чиято дейност по една или друга причина беше нарушена, при положение че преди това действаше много добре. Но във всеки случай в годините непосредствено преди 2003 година станаха някои промени, които затрудниха дейността на фонда. И с този закон наистина беше възстановена неговата дейност. Не мога да кажа дали изцяло положително, но във всеки случай доста добре беше възстановена тази дейност.
За съжаление обаче с това се изчерпваха положителните страни на закона от 2003 година, тъй като ние искахме да имаме един нормативен документ, който да създава условия за стимулиране на научните изследвания, за стимулиране на изследователите, от една страна, и за стимулиране на тези, които прилагат научните изследвания в областта на икономиката, обществените отношения и т.н. Такова нещо за съжаление със сега действащия закон не се получава. В тази връзка и този закон не спомага за повишаване на нивото на научните изследвания, не съдейства за превръщане на националната ни икономика в елемент на обществото, основано на знанието, независимо от това, че още в първи член на сегашния закон се говори, че науката и научните изследвания са национален приоритет.
За съжаление това наистина си остана само една хубава декларация, но като че ли не се създадоха условия за пряко и косвено финансово стимулиране на научните изследвания. Под условия за стимулиране имам предвид стимулиране на хората, които извършват тези изследвания, и тези, които внедряват тези изследвания в своята практика. Става дума за внедряване на технологии, разработени от учени, на обществени практики и т.н.
В този смисъл нашите очаквания от този закон не се реализираха.
Трябва да ви кажа обаче, че очакванията ни бяха, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, който сега разглеждаме, това нещо ще се поправи. Но не виждаме сериозни основания това да може да се реализира с приемането на този Закон за изменение и допълнение на сегашния закон.
Някои по-конкретни виждания.
Ние считаме, че в този закон би трябвало да се говори за финансова подкрепа от страна на държавата на науката, дори да се говори за ежегоден ръст на тази финансова подкрепа. Всички подобни закони в европейските страни третират този въпрос.
Останах с впечатлението, че все още като че ли разходите за наука се третират именно като разходи, а не като една сериозна инвестиция, която се прави с идеята за просперитет на страната.
Настояваме в законопроекта да се запише, че директното финансиране на научните организации трябва да се увеличи до разумния оптимум като процент от брутния вътрешен продукт и да се предвиди приемлив годишен ръст, съобразен с европейските стандарти и документи.
Друго нещо ,което ние имаме като предложение, е да се запишат някакви мерки за подобряване на социалния статус на учените и преподавателите във висшите училища. За съжаление този социален статус е доста нисък и мисля, че този законопроект е именно мястото, където този въпрос трябва да се постави и да се регламентира по някакъв начин.
Едно много съществено наше предложение. При подготовката на предишния закон, който за съжаление – пак казвам – не беше обсъден, се говореше да се създадат стимули за стопанските субекти, които внедряват в своята практика технологии, създадени на основата на научни разработки. Това е една общоприета практика в европейските страни.
Само като пример ще ви кажа, че подобен закон във Франция е създаден и приет още през 1905 година и той предвижда данъчни облекчения за фирмите, които купуват нови технологии за своите производства. Аз ви цитирах тук закона от 2905 година във Франция. Но с чувство на известна гордост трябва да ви кажа, че подобен закон е приет 10 години по-рано – през 1895 година, в Следосвобожденска България по предложение на бъдещия министър-председател и по-късно председател на БАН, а тогава министър на занаятите и услугите Иван Евстратиев Гешов. Той е предвиждал именно такива данъчни облекчения.
Аз знам, че в този момент да се говори за данъчни облекчения за наука е доста екзотична идея. Но все пак в един законопроект не трябва да се има предвид моментното състояние на нещата, а да се гледа с малко по-далечна перспектива.
Нещо друго по отношение на стимулите за стопанските субекти е евентуалното създаване на данъчни облекчения за предприятия, за фирми, които назначават на работа доктори. В Германия, когато в една фирма се каже „Хер доктор”, това е такова високо ниво, докато у нас назначаването на такива хора или се възпрепятства, нека да не бъда толкова краен, но не се стимулира. А това би трябвало според мене да стане практика, такава, каквато е в европейските страни.
В законопроекта ми се струва, че не се създават достатъчно условия за мобилност на учените, включително и приемане на учени от други европейски страни в нашите висши училища и научни организации. Мисля, че стимулирането, тоест насърчаването, както е терминът в закона, трябва да създаде такива условия.
Концентрират се много дейности в ръцете на министъра на образованието, младежта и науката и по наше мнение това създава възможности за политизиране на научната дейност. Вие по-добре от мене знаете, че министърът фактически е политическа фигура.
Друго нещо, което предлагаме, е този съвет който се създаде със сега действащия закон – Национален съвет за научни изследвания, да бъде към Министерския съвет и да се ръководи от министър-председателя. В състава му, освен министъра на образованието, младежта и науката, би било редно да се включат и представители, а може би и министри, които имат отношение към научните изследвания и техния трансфер към икономиката на страната.
За да завърша, бих искал да кажа, че съществува един член в сегашния законопроект – това е новосъздаден чл. 6а, в който се казва, че Министерският съвет по предложение на министъра на образованието, младежта и науката може да създава с постановление изследователски и експериментални центрове за провеждане на конкурентноспособни научни изследвания и решаване на значими научни задачи. Такова нещо съществуваше в предлаганата от предишния министър стратегия за научните изследвания. Тогава по наше предложение, по предложение от страна на БАН това беше изменено в смисъл – сега по памет ще го цитирам, - че такива експериментални центрове може да се създават към университети и научни организации. Според нас, ако това остане, трябва поне да се постанови, че тези изследователски експериментални центрове са временни и ще се създават до решаване на съответния проблем.
Тук е записано „експериментални”. Аз не знам какво значи „експериментални”. Експериментални от гледна точка на научните изследвания, тоест, експерименти, провеждани във връзка със съответен проблем или експериментални от гледна точка на това, че могат да съществуват и ако не покажат своите предимства, те повече да не бъдат експериментирани. Тук аз не мога да разбера от текста на този нов чл. 6а какво точно се има предвид. Във всеки случай в БАН се безпокоим от създаването на подобен член. Или ако той влезе в закона, ще трябва да бъде изменен в смисъла, за който загатнах. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, акад. Попов.
Да докладвам, че подобни покани за становище съм отправил и към други университети в България, също така до Съвета на ректорите, които са наш партньор като комисия по Закона за висшето образование. За мене лично е учудващо, че Съветът на ректорите не изразява никакво становище по този въпрос, при положение че висшите училища според една от целите на политиката във висшето образование трябва също да бъдат центрове за развитие на наука и научни изследвания. Проф. Борислав Борисов не ни е изпратил становище от името на Съвета на ректорите и в качеството си на ректор на УНСС.
Колега Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Господин министър, колеги, аз ще гласувам за този Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания първо, защото мотивите са свързани със самото развитие в еволюционен план на фонд „Научни изследвания” на практика.
Цялата дейност по подкрепа, насърчаване и прочие на българската наука от страна на българската държава в последните години е съсредоточена на практика този фонд. Той се намира като структурна единица в Министерството на образованието и науката, сега Министерство на образованието, младежта и науката и на практика отразява реалните възможности на държавата в различни периоди от време да подпомага науката. Подпомагането означава финансиране. Всичко останало е облечено в някакви думи, които може да са по-добри, по-лоши, може върху тях да се правят различни интерпретации, да се спекулира и т.н.
На практика мнението ми по предложените становища за първи път ще бъде малко по-остро. Аз се отнасям с огромно уважение към колегите, които ни помагат в работата на комисията, на българския парламент. Работил съм с ръководството на Съюза на учените, с ръководството на Българската академия на науките, не го казвам от куртоазия, а наистина уважавам тези неправителствени фактически български институции.
Но едно становище, което носи дата 2008 година, да бъде в папките на народните представители за законопроект от 2010 година, е в някаква степен беля, дребна, но беля. Вътре да се говори за правителството на Станишев, при условие, че то отдавна вече не е правителство на Република България и че по тяхно време нещо се е случвало не е актуално към някаква промяна, която е за 2010 година.
Ясно е, че има мнение, което е стабилно - и аз го приемам – за това, че държавата в лицето на българското правителство не реагира според тези организации на дебата, който смята, че трябва да се проведе. Това е добре, аз съм съгласен. Тоест това е валидно за 2003 година дори и е пуснато като обща бележка, това число и за Българската академия на науките.
В мнението на Българската академия на науките виждаме нещо, което е съвсем познато и аз смятам, че то практически е невъзможно да се случи. В годините Академията винаги е имала тази претенция и винаги е ясно, че тя не може да бъде задоволена на сто процента, така, както имат останалите институции в областта на образованието и науката. Казвам го - пак ще кажа – с най-голямо уважение към тях.
Искам да обърна вниманието на колегите, тъй като аз съм един от народните представители, който си позволява да дава примери с миналото, че даденият пример тук с господин Иван Евстатиевич Гешов страда от няколко грешки.
Първо, в България министър на занаятите и услугите няма, защото по Търновската конституция няма такова министерство. Министерството се казва Министерство на земеделието и търговията. В 1895 година господин Гешов е бил управляващ това министерство, защото е бил титуляр министър на финансите. Това е човекът, който провежда една от най-големите финансови реформи в страната в края на 1894 и началото на 1895 година, свързани с промяната от преки към косвени данъци, наследени в това министерство. Оттам се пораждат промени, които са свързани с насърчаването на индустрията и така наречения протекционизъм от времето на Стамболов и Стоилов в края на ХІХ век. Тоест всичко това не е инициатива за допълнителни разходи, а е следствие от финансова политика. Този въпрос е много по-голям и недейте да давате пример с нещо, което е фрагментарно.
Освен това искам да кажа на колегите си народни представители, че когато даваме тези примери, трябва да знаем, че в Министерството на просвещението към 1894 година са работили 8 човека. И когато отделяш средства за 8 или за 18 човека е едно, а когато отделяш средства за 300 човека в министерството и за 7000 човека в Академията, просто е друго. Различни са аршините, с които се мери. Така че от тази гледна точка това не е възможно.
Що се отнася до критиката за това, че се дава възможност на държавата да създава изследователски центрове, това е интересен въпрос. В смисъл, тук дискусията може да бъде малко по-обширна и да решим дали наистина можем да се разделим в това отношение. Извън Българската академия на науките ще има и други такива изследователски центрове.
Една от големите амбиции в 90-те години беше – и министерството се казваше Министерство на образованието, науката и технологиите, за да може това министерство да бъде съпричастно откъм изграждането на модерната българска икономика и то през новите технологии. Тоест това да бъде двигателят на технологичните промени в българската икономика.
Оказа се, че това е практически невъзможно, защото това беше работа на друго министерство. То се казваше тогава Министерство на промишлеността, стана Министерство на икономиката.
В крайна сметка въпросът за технологиите не е въпрос на фундаменталните или на приложните науки в рамките на Българската академия на науките или на Министерството на образованието и науката, а в рамките на българската икономика като цяло, където са българските фирми, където е българският капитал, бил той държавен, дотолкова, доколкото изобщо вече съществува, и най-вече частен. Насърчаването на този капитал е друга тема, тя не е свързана с този законопроект изобщо. Знаем в какво финансово състояние сме.
Мисля, че колегите от опозицията имат много широко поле тук за изява и те ще го направят сигурно с лекота, особено по-опитните. Но реалността е друга. Реалността днес е такава, че тези неща са практически невъзможни.
Само да кажа – и с това ще завърша, господин председателю, че когато има вече 17 месеца рецесия в нашата държава, да говорим за допълнителни разходи е просто – ще използвам най-меката дума – неразумно. Има реалности, с които сме обградени. С тях живеем, в тях живеем. И нямаме представа – аз понеже съм любител на стопанската история на България – за друг такъв период – 17 месеца! Най-дългата рецесия в нашата стопанска история е била 9 месеца. Ще ви го кажа пак така от любопитство към българската история.
Така че всичките тези спекулации мисля, че нямат място в нашия дебат. Но, разбира се, има място друго мнение, извън това, което аз споделих и което, разбира се, ще уважа. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Методиев. Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, благодаря Ви. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще кажа две думи, които на пръв поглед стоят извън конкретната тема – законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания. Но уверявам ви, връзката е абсолютно директна. Още повече, че самият проект ми дава основание, защото в една от разпоредбите става въпрос за Национална стратегия за научни изследвания.
Всички знаем усилията от края на миналия мандат парламентът да приеме подобен акт. Няма да спорим и няма да правим ретроспекция защо нещата не се случиха. Но струва ми се, че кризата е достатъчен аргумент да се върнем към тази тема и първо да видим кои са приоритетите на българската държава в областта на научните изследвания. Защото чрез този закон и нарочните фондове ние би трябвало да насърчаваме онова, което сме определили като приоритет. И вече след като сме ги насърчили, институциите, научните организации, които се ангажират да провеждат научни изследвания в посоката, в съзвучие с така очертаните приоритети, по изпълнението им да съдим и за тяхната ефективност, а не априори да говорим кое е модерно, кое е ретроградно и т.н., и т.н.
Докато не сторим това, ние няма да имаме достатъчната база за оценка на ефективността на научните организации. Това е първото ми съображение.
Трябва да го направим поради още една причина. Не си мислете, че съм взел думата, за да говоря, сякаш не съм имал отношение към тези проблеми, сякаш това, което ще кажа в критичен план, не ме засяга в не по-малка степен. Напротив, засяга ме.
Но така или иначе сякаш не можахме да проумеем простичката истина коя е основната причина за инак справедливата, абсолютно реална оценка, че нещо куца с приложните изследвания в България, че нещо куца във връзката наука – бизнес.
Господин Имамов преди две заседания направи много интересно изказване в това отношение. Той ще ме извини, но ще се опитам да интерпретирам казаното от него.
Едва ли някой ще оспори, че приложната наука в условията на предишния режим беше всъщност ведомствената наука. Тя умря, няма я. Заместителят трябваше да бъде корпоративната наука. Корпоративната не се роди. Какво правим? Това е големият проблем.
Иначе нито един от тези законопроекти не може да бъде самоцел. Те са инструменти за реализирането на националните приоритети в областта на науката и научните изследвания. И ако има воля в близка перспектива да се представи проект за национална стратегия за научни изследвания, всъщност това би трябвало да бъде какво ще прави България, къде ще развива конкурентна наука и т.н., и т.н., за да може приоритетно средства да се насочват там. Защото парите са малко. По-големият проблем е в разпределението им. Съгласен съм с това. Това е първото ми съображение.
Второ. Господин министър, чудесно е, че се прави опит да се уреди статутът на придобилия научната степен „доктор” за определен период от придобиването на тази степен. Само че моля да ме извините, има огромен проблем във формулировката на точка 7 на § 21. Наистина е огромен проблем и той произтича от изключително коректната дефиниция на това що е докторант.
Между впрочем, четох това определение и преди малко поисках да ми го издиктуват още веднъж в ухото от Речника на чуждите думи в българския език. И наистина „докторант” е учен, който е в процес на придобиване на образователна и научна степен „доктор”. Как така тогава „постдокторант” е такъв, който е придобил през последните пет години степента „доктор”? извинете – нонсенс.
Вижте, дори с 240 гласа, не само мнозинството от ГЕРБ и подкрепящите да гласуват това определение за „постдокторант”, не можете да промените езика. Той си има своите закономерности, своите норми, които не се подчиняват на политическа воля. И е обидно да казваме, че „докторант” е лице, което се учи да стане доктор, а „постдокторант” е такъв, който от пет години вече е придобил докторската степен. „постдоктор” може, но „постдокторант” не виждам как може.
Ще ме уличите, че съм пристрастен и т.н. но „постдокторант” не знам откъде сме го взели, може би някаква практика да има.
Ето, в този суфикс „ант” – тук Герджиков може да ми помогне – е проблемът. Той прави нещо друго. Онова, което е преди доктор, още не се е случило, то е процес. Как така от пет години вече се е случило?
Това ще моля да бъде тема за второ четене, защото трябва да бъдем коректни към езика. Пак повтарям, той не се подчинява на политическа воля, на никакви мнозинства. Дори на консенсус не се подчинява. Това беше второто ми съображение.
И третото. Във връзка със Закона за развитие на академическия – така казвам аз, не знам защо имам склонност към това „–ически” за относителните прилагателни, ще ме извините. Нали един футболист може да бъде техничен, по-техничен, най-техничен, но Техническият университет не може да бъде по-технически. Както един академически състав.
Принципният спор, който за мене лично беше много интересен, във връзка вече с ветото на президента казах, че това е една много голяма тема, която трябва да има своето продължение и се съгласих общо взето, не само като работна теза, че действително много е проблематичен въпросът с критериите за оценяване на докторанти и въобще въпросът с критериите, въпросът с оценяването на научния процес като особен творчески процес е една доста деликатна тема. Дори е спорно доколко можем да говорим за обективизирани критерии. Съгласихме се с това.
Добре, ако сме били съгласни с това, ще ми обясните ли § 6, с който се създава нов чл. 7а и нов чл. 7б, как така изведнъж нещо, което не се подчинява на обективизиране, сега се превръща в норма? Чета: „Министърът на образованието, младежта и науката издава правилник за организацията и функционирането на система за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност. Тоест оказва се, че може да се изгради такава система за наблюдение на научноизследователската дейност.
Веднага ще кажете: дейността може да се наблюдава и да се оценява. Но забележете, ал. 2 на същия този чл. 7а конкретизира как ще стане това. „Научноизследователската дейност на висшите училища и научните организации, както и дейността на фонд „Научни изследвания се оценяват периодично на базата на критерии, определени с правилника по ал. 1.” В единия случай не можем, в другия случай можем. зависи от конкретните цели, зависи от конюнктурата.
Не ми звучат убедително разпоредбите на чл. 7а и на чл. 7б, именно защото прилагам конкретния подход да оценявам политиките и да чета нормите във взаимовръзка и с предишни закони, особено когато са в едно и също направление, в една и съща сфера.
И не на последно място, за мене е проблематично разширяването на правата и функциите на министъра на образованието, младежта и науката по отношение именно на наблюдаването, създаването по негово усмотрение на критериална база за оценяване на научноизследователската дейност на автономните научни организации. Проблем е, последователен съм и няма да подкрепя тези разпоредби.
Освен това, разбира се, мога и да попитам. Оценяването на научноизследователската дейност е една доста специфична функция, която предполага огромен, да не кажа огромнейши, потенциал на тези, които ще извършват това наблюдение и ще правят, госпожо Соколова, тази оценка. Те минимум трябва да разбират от наука.
Затова питам: колко хабилитирани лица работят в Министерството на образованието, младежта и науката, освен почитаемия господин министър?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не зная колко. То не е интересно. Интересното е, че това, което казвате и коментирате по чл. 7а, всъщност съществува отдавна в България и то е свързано с изпълнението на Закона за бюджета. Мисля, че дори господин Любомир Йосифов е този, който и в предишни години изготвя същия този правилник. Така че това е моят отговор.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Следователно Вие не отричате приложимостта на определена оценъчна критериална система. Точно това спорихте по отношение на Закона за развитие на академическия състав.
Затова казвам: трябва да бъдем малко по-последователни в позициите си.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Понеже съм последователен, смесването на темите е некоректно. Тук става дума за изпълнение наистина на Закона за бюджета и става дума за други оценки.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това беше отговор на конкретен въпрос, но всъщност на конкретния въпрос не получих отговор. Между впрочем, все пак е интересно, когато имате възможност, да отговорите на този въпрос, господин министър, колко хабилитирани лица работят в министерството. Защото то, освен Министерство на образованието и младежта е министерство и на науката.
Благодаря. Очаквам с нетърпение отговора на този въпрос.
И още – не коментирахте за постдокторант.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Техническа грешка. Ще я оправим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има думата проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Оценката на науката се извършва по определени критерии, които са известни в международен план. В света има най-малко 7 организации, които извършват такава оценка. Тя е възможна. Аз не казвам, че тя е абсолютна, но тя е възможна, защото има точно определени критерии – цитирания, параметри и пр., и пр. Най-голямата от тях е ICI, на която често ние, българите, се опираме. Тя е базирана в Съединените щати.
Въпросът е, че тези организации за оценка на науката не са към министерства. Те са директно към правителствата и се издържат директно от бюджета. Понякога те са извънправителствени и се издържат от фондации. Въпросът е, че само тези организации са валидни и няма други.
Оценката в този смисъл, който е в закона, е в определен смисъл формална, но в друг смисъл тя е реална, защото няма други критерии. Иначе науката се оценява сама за себе си вътре в общностите и аз не искам сега да се разпростирам и да чета лекция по наукознание, какъвто център по наукознание има Българската академия на науките и там могат да се направят всички проверки, всички сверки по този въпрос. Ако някой се интересува, той би трябвало да вникне по-надълбоко в същността на изследователската работа и там е известно кога и как се правят нещата. В нея има около 30 процента субективизъм и от това най-много страдат тези хора, които подлежат на действието на този закон, който ние приехме.
Това е в момента положението. Аз не виждам нищо лошо да има регистратура, да се регистрират явленията, нещата, оценките и пр. А оценките в самата наука и в университетите, и в Българската академия на науките се извършват на базата на вътрешни критерии и т.н. Тези научни съвети и звена, които функционират, постоянно се занимават с извършване на оценки.
Тук тревожното е нещо, на което обърна внимание господин председателят на комисията, когато каза, че тук има хора само от БАН. Даже председателят на Съюза на учените беше дошъл, но отиде на някакво друго мероприятие. Това, че университетите ги няма, означава, че критерият на българското общество за изследователска работа е спаднал и просто няма интерес.
Защо няма интерес? Сега ще си позволя да кажа нещо странично, за да завърша с него. Защото когато настъпи времето на прехода, тази дейност беше сложена най-отзад, бяха унищожени, ликвидирани цели центрове за внедряване, техните реципиенти бяха унищожени, значителна част от елитарните предприятия на българската промишленост, оборудвани със западна техника, бяха унищожени и разпродадени. И след това се оказа изведнъж, че българската промишленост няма нужда от такава приложна наука. Ние тримата като я разделяме на фундаментална, приложна и пр., и пр., знаят се какви са техните параметрите.
Искам да кажа, че аз приветствам тези поправки към закона, които предлага министерството. Не смятам, че те са най-ефективните. Мисля, че в България науката може да тръгне само когато има стратегия за превръщане на България във високотехнологична държава. Защото съм твърдо убеден, че само със селско стопанство и туризъм благоденстваща държава няма. Има благоденстващи държави, които са развити на базата на високи технологии. Цитирам ви известният сингапурски професор Илиян Михов - една негова статия в английско списание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Николов, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Господин Методиев, преди да излезе, каза, че опозицията може да започне да се упражнява върху този законопроект. Аз, без да му противореча, ще започна с друго мнение, че, първо, според мене има нужда от такъв законопроект. Защото е безспорно, че Законът за насърчаване на научните изследвания в момента не функционира добре. И това не е спорно.
Второ, бих казал, че има два текста, които наистина са крачка напред в търсенето на възможности за възстановяване на тази научноизследователска дейност - и § 3, и първата част от § 4.
За разлика от представителите на Българската академия на науките аз си мисля, че първата алинея на чл. 6а е нещо, което е добро за България в съответствие с европейските изисквания на Стратегията на Европейския съюз 2020.
Тук обаче възникват няколко проблема, които са принципни и заради които, понеже сме на първо четене, без да влизам в подробности, аз ще се въздържа да подкрепя този законопроект. Не заради друго, а защото, както говорихме преди няколко месеца по законопроекта за развитие на академичния състав, може да бъде подобрен и то принципно може да бъде подобрен и на всичкото отгоре може да му се постави друга основа.
Бих казал нещо, което може би не е толкова важно. Но четейки мотивите в случая, мотивите по законопроекта са по-добри от текстовете по тях. Включително и с критериите за оценка, за които проф. Станилов преди малко говори.
Първият принципен проблем беше споменат, съгласен съм с него, това е проблемът с националната стратегия. Аз все още не мога да разбера, не ми е ясно, поставяме няколко пъти въпроса, защо така се получава, че като че ли министерството законодателства все отзад напред. Случката с развитието на академичния състав – преди Закона за висшето образование. Тази национална стратегия така и не може да обясни кои са приоритетите, които трябва да се насърчават.
Ние имаме ли яснота като правителствена политика, тъй като § 3 показва какви са ангажиментите на държавата за разработване и провеждане на националната политика? Кои приоритетни научни изследвания ние ще насърчаваме? Дали в селскостопанската наука, дали в астрономията, дали в приложната физика, дали в информационните технологии. Липсата на тази стратегия означава, че ние по принцип ще правим научни изследвания.
В тази връзка без стратегия аз лично не виждам как ще се реализират текстовете на § 6 и § 22, който касае заключителните разпоредби. Как министърът ще издаде този правилник, без да знае кои са приоритетите? Ако той пак ще наблюдава процедури, какъв е смисълът да говорим, че ще насърчаваме научните изследвания. Министърът би трябвало да е наясно със стратегията, за да издаде тези правилници.
И тук стигам до втория принципен въпрос – въпроса за отново противоречащите си нива на насърчаване и реализация на тази политика, на насърчаване на научните изследвания. Говори се, че това е държавен ангажимент, говори се - тук са прави представителите на Българската академия на науките - и министър Методиев го каза, че тази политика не касае само Министерството на образованието, младежта и науката, тъй като тя липсва най-вече в корпоративната наука, в бизнес-инкубаторите я няма тази наука. И изведнъж започват да се бият един с друг текстове. Те са няколко текста. Аз ще ви дам само два примера.
Единият е същият подкрепян от мене § 4, само че във втората си част. Записано е: „Министерският съвет взема решение за създаване на научни центрове” – и после изведнъж в ал. 2 пише, че тяхната дейност се урежда или от Министерския съвет, или от министъра. Е от кого се урежда? Трябва да е ясно от кого се урежда – или от Министерския съвет, или от министъра.
Така или иначе идеята, която я има в становището на Българската академия на науките – старият текст от преди години, е, че Националният съвет трябва да се издигне на междуведомствено ниво и той да бъде към Министерския съвет, е добра. Прекаленото съсредоточаване на компетентности в министерството винаги ми е говорило за необходимост от прекалена компетентност на министерството. И съм се съмнявал дали това е възможно.
И последният принципен въпрос, който не е маловажен, особено в момент, в който, както виждаме, научната общност иска и допълнително стимулиране, допълнително заделяне на средства, предлагат се различни примери от историята. Аз съм притеснен, дори не за тези допълнителни неща, които се искат, а за самата реализация на този законопроект. Защото колегите с опит знаят, че при едно добро законодателство всеки един законопроект върви към постоянните комисии в Народното събрание със своята икономическа и финансова обосновка.
Аз не знам какво е становището на Министерството на финансите по текста за създаване на научни – тук са изследователски, експериментални центрове, която идея наистина е важна, за да се стимулира конкурентоспособността на науката. Или просто го правим пожелателно като текстове и някоя година, когато можем, ще го свързваме с икономическата ситуация. Защото има едно правило в конфликтите, с което завършвам, и то най-вече в конфликтите на интереси, че от един конфликт не е задължително някой да спечели, а другият да загуби. Обаче ако конфликтът е за ограничени ресурси, тогава задължително ако някой печели, другият губи. Ако не е за ограничени ресурси, може и двете страни да са на печалба и всичко е добро. Но когато говорим за ограничен ресурс, в един момент трябва да има обосновка кое е за сметка на кое.
От тази гледна точка липсата на стратегия според мене прави самия законопроект неработещ. То затова не работи и досегашният закон. Защото отиват едни пари във фонд „Научни изследвания” и не е ясно накъде се насочват.
По този повод аз ще се въздържа по принцип за този законопроект. Защото според мене има нужда от такъв законопроект, но не и преди стратегията. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Николов. Колега Тошев, заповядайте.
ИВО ТОШЕВ: Господин председател! Моите бележки са по отношение на четири текста от закона. И считам, че между първо и второ четене те могат да бъдат коригирани и изчистени откъм съдържание.
Първата. Съгласно § 4 се създават членове 6а и 6б. В чл. 6а, ал. 1 е предвидена възможността Министерският съвет по предложение на министъра на образованието да създава с постановление звената – да не го цитирам целия текст.
Аз считам, че не е необходимо създаването на този текст, тъй като и в момента действа разпоредбата на чл. 60 от Закона за администрацията, която дава тази възможност за създаването на такива структури.
Второто е ал. 2, където е казано, че се определя с правилник, приет от Министерския съвет или издадена от министъра на образованието, младежта и науката. Тук не е ясно кой е органът – да приемем или Министерския съвет, или министъра. Господин Николов също спомена това обстоятелство.
Следващите текстове са в § 21, т. 5, разпоредбата и дефиницията за млад учен, както и другата дефиниция в т. 7 – за постдокторанта. Тук отметките ми са свързани с това откога започва да тече срокът за 10 години в първия случай и за 5 години във втория случай.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: От момента на защитата.
ИВО ТОШЕВ: Аз затова казвам, че това са предложения, които могат да бъдат коригирани между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз мисля, че много навреме се разглежда това изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания. И ще се аргументирам.
Колеги, независимо в каква финансово-икономическа ситуация да се намира държавата, независимо дали има средства или няма, ние не можем да спрем научноизследователската дейност. Именно това е една от приоритетните дейности в момент на криза.
Искам да кажа като човек, свързан с университетската система, че тук трябва да се разграничат именно научните изследвания – казвам, реалните научни изследвания. Винаги съм казвал, че това не са научните изследвания, които са във висшите учебни заведения, които спомагат за академичното развитие на всеки един от нас – преподавателите.
Така че с това изменение много конкретно се диференцира кои научни изследвания и създаване на така наречените научноизследователски центрове, тяхното финансиране и съответно кадровото обезпечаване. Те са много своевременни.
Не мога да избегна това, което е записано, че държавата насърчава взаимодействието между научната дейност и икономиката.
Колеги, ако ние чакаме, че частният бизнес ще финансира в научни изследвания, мога да ви го заявя най-отговорно – още 100 години това в България няма да стане. Защото знаете каква е психологията на българския бизнесмен – той иска да получи готовия научен продукт, но не и да инвестира в научноизследователска дейност. А една такава научна инвестиция започва от рано. Колегата Алиосман Имамов като бюджетник може да го каже – не по-малко от 10-15-20 години някои научни изследвания, колеги, дават своите резултати. Българския бизнесмен го знаем – ако може да получи сега, даже ако може авансово да получи.
Не мога да не подчертая това, че държавата създава условия за повишаване обема на финансовите средства за научни изследвания. Насърчава финансирането изпълнението на национални научни програми и проекти. И ще се аргументирам.
Колеги, имайте предвид, че в България научните изследвания, научноизследователската дейност се финансира от три източника:
Номер 1 това е държавата, бюджета – няма какво да се заблуждаваме.
Второто направление, това е от проектната дейност, основно от външно проектиране.
И трето, казах вече, от частно финансиране, което почти е сведено, да не кажа, до нула. И е нормално този процес да бъде управляван и да бъде в ръцете на държавата. Вече е друг въпросът дали ще бъде при министъра на образованието, младежта и науката или ще бъде при министър-председателя. Но това е просто момент, който между първо и второ четене не е проблем чисто технически да бъде отработен. Но не може в края на краищата институцията, която обезпечава финансирането, да не контролира къде и за какво отиват парите.
Единственото, което буди у мене недоумение, всички колеги го казаха. Аз само ще ви го подчертая с един интересен пример. Записано е: „Създава условия за привличане на млади специалисти и учени”. И отивам в последния пункт – за млад учен.
Колеги, казва се: „до 10 години от завършване на магистърска степен”. Ще ви кажа куриоз.
В град Шумен в специалността психология е най-възрастният студент в България – завърши на 82 години. Сами разбирате, че по тази дефиницията презумпцията „млад учен” не става.
Затова аз ще предложа, господин министър, за млад учен да бъде не критерият кога е завършил. Един учен на 60 години, ако е завършил преди 5 години, може ли да бъде в класификатора „млад учен”?
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Той отскоро е учен. Това се има предвид.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Въпреки всичко правя предложение критерият да бъде възраст, а не кога е завършил.
Колеги, лично аз ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, аз ще се опитам да бъда съвсем кратък, защото наистина много се изприказва по този законопроект.
Аз също смятам, че има нужда от подобен законопроект, най-малкото защото са минали почти 7 години от приемането му и поради факта, че ние сме членове на Европейския съюз. От това произтичат някои задължителни промени в регулацията на научната дейност.
Според мене в този законопроект има две основни неща, които заслужават сериозен коментар. На първо място, това е финансирането и на второ място, регулацията на научната дейност. Те са свързани.
Очевидно е, че каквото и да правим, в тесните рамки на сега съществуващото финансиране на науката в България не би могло да очакваме някакви съществени успехи. Продължава да бъде тясна тази рамка. Особено в условия на криза едва ли някой може да бъде толкова голям оптимист да си мисли, че нещата драстично ще бъдат променени по отношение на финансирането на науката. На някой може да му се струва странно, но искам да напомня класическата истина, че по време на криза науката е едно от направленията, които в най-голяма степен са засегнати от липса на финанси. И това е съвсем естествено, произтичащо от логиката на самата икономическа философия по време на криза.
По време на криза се финансират неща, които са от първа необходимост. По време на криза се покриват задачи, които са на днешния ден, на утрешния ден. А на всички е известно, че науката има ефект, има възвращаемост за един много-много дълъг период от време.
Очевидно е, че като излезе България от кризата, тогава съвсем основателно може да се иска да се достигнат до известна степен онези показатели, които са залегнали в Стратегия 2020 на Европа по отношение на финансирането на науката. Няма за какво да се заблуждаваме, че сега в условия на криза, след толкова месеци в рецесия едно правителство, което и да е било то, ще зареже тежките проблеми, свързани със заплати, доходи, издръжка, съществуване, материални потребности, изключително тежки, за да може да подчертае ясно и да отдели много големи средства по отношение на науката. Това просто няма да стане. Аз ако бях на мястото на министъра на финансите, бих постъпил по същия начин, колкото и парадоксално да звучи.
Що се отнася до текстовете на законопроекта, очевидно тук става ясно, че се централизира както регулацията, така и финансирането на скъпите средства по отношение на науката. Тази централизация наистина, както е записано в предложението от БАН, може да създаде основа за политизацията и да задълбочи противоречията в системата.
Вярно е, че тези, които осигуряват финансиране, в случая държавата, трябва да определи за какво трябва да се харчат парите. Но това според мене в никакъв случай не бива да нарушава абсолютната автономност на научната област по отношение на създаването на науката. Това трябва да се съхрани и запази.
Освен това ние трябва да продължим да се убеждаваме непрекъснато в обстоятелството, че научният продукт е елемент на стокови отношения, той има цена. Тази цена се определя от онези, които използват този продукт, от онези, които очакват някаква форма на печалба, на положителни резултати по отношение на ползването.
Така че настояването на Министерството на образованието, младежта и науката да има по-големи функции в регулацията и финансирането на научната дейност според мене е де факто определяне на административна цена за извършването на научната дейност. Оценките на научната дейност мене имат чисто прагматична цел – да се определи кой колко пари да получи от оскъдните държавни средства за извършваната научна работа по време на даден период. Така че тези оценки имат една чисто прагматична цел – да определят цената на научния продукт, на онова, което са свършили научните работници за определен период от време.
За съжаление обаче тази цена е административна. И както във всички търговски и икономически взаимоотношения административната цена невинаги отговаря на пазарната, невинаги отговаря на истинската потребност и търсене от съответния продукт.
Така че колкото по-рано ние се ориентираме към обстоятелството, че търсенето на научни продукти трябва да бъде осъзната необходимост, а не някакви косвени странични стимули, тоест да даваме пари на онези, които предлагат научни продукти, това според мене е неправилен подход. Аз ако съм бизнесмен, не бих приел един подход, при който някой да ме стимулира за това, че прилагам нови технологии. Аз бих си направил много ясна сметка тази нова технология как ще промени моя баланс по отношение на приходите и разходите и какви конкурентни условия ще ми създаде за едно бъдещо развитие.
Аз също ще се въздържа при гласуването на този законопроект, защото смятам, че централизацията на финансирането и регулацията няма да активизират научната дейност, а ще създадат проблеми при нейното по-нататъшно стимулиране и развитие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов.
Галина Банковска, заповядайте.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председател. Колеги, ние ще подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, защото смятаме, че действително нормативната уредба има нужда от актуализация.
Съжалявам, че проф. Дамянов си тръгна, има ангажименти, доколкото разбрах. Но за мене е най-малкото странно, че становището, което са дали от Съюза на учените, първо е към Националната стратегия за развитие на научните изследвания, то не е към този законопроект, който ние днес разглеждаме на първо четене.
Второ, действително датата на тяхното становище – 2008 година, е много смущаваща.
И при едно по-внимателно прочитане на становището трябва да отбележим, че това, което те предлагат или са предлагали през 2008 година, вече го има заложено в законопроекта, който в момента разглеждаме.
Ще бъда много кратка. Това, което те предлагат и препоръчват да се направи като регистър на научната дейност, вече е сторено в § 6, нов чл. 7б от законопроекта, който в момента разглеждаме.
Така че аз се надявам Съюзът на учените и всички останали висши училища и университети, които не са дали становища или те не са актуални, да го направят между първо и второ четене, за да видим действително какво смятат те и какво е тяхното актуално становище.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Банковска.
Давам думата на проф. Герджиков, заместник-ректор на Софийския университет.
ПРОФ. АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми народни представители! Софийският университет не е изразил писмено становище за законопроекта, защото ние имахме едно кратко становище още на предварителния етап на обсъждане от страна на министерството. Аз самият също съм предлагал няколко неща, част от които са приети, други – не.
Ние подкрепяме този законопроект. Причината за това е, че между многото изказвания, които чухме, има две тези, които изглеждат противоположни, но не са непримирими. Едната от тях предлага един по-широк кръг от стимули за научните изследвания, нещо, което ние одобряваме.
Другата смята, че тези належащи промени трябва да се случат веднага. И ние вярваме в това.
Аз самият съм бил управител на фонд „Научни изследвания” и вече знам най-добре, че част от текстовете, които дори не споменахте, защото изглеждат маловажни, са всъщност жизнено необходими, поради това, че в работата на фонд „Научни изследвания” практическата дейност се спъва непрекъснато от дребни пречки, като това, че временните комисии имат така широко описан конфликт на интереси в действащия закон, че на практика не могат да се сформират.
Така че в този закон се решават няколко важни проблема, които позволяват на фонд „Научни изследвания” да работи по-добре и надявам се, Министерството на образованието, младежта и науката да върши по-добра работа в това отношение.
В същото време ние смятаме, че са прави тези от вас, които казаха, че има проблем, но не в изменението, което се предлага сега, а в действащия закон и в Закона за насърчаване на научните изследвания въобще, който трябва да съдържа много по-широк набор от стимули.
Поради това ви предлагам да приемете този проект за закон, може би с корекциите, които се предложиха от някои от вас. А в същото време обаче да започне един широк дебат за това как въобще трябва да изглеждат стимулите за насърчаване на науката и резултатите от този дебат, който не трябва да се проточва безкрайно дълго, да се отразят бързо или в стратегия за научните изследвания, или в нов закон за насърчаване на научните изследвания.
Проблемите, които обсъждате не са за предложеното изменение, те са за закона изобщо. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Герджиков.
Заповядайте, колега Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми колеги, аз взимам думата след проф. Герджиков. И се радвам, че той изрази една част от тезите, които и аз застъпвах в мнението си.
Има една сериозна част от текстовете, които сме предложили като нови, които отразяват една фундаментална нужда от промяна.
Като че ли обаче това, което ми се иска да кажа, е следното. Няколко пъти тук се изтъкна фактът, че няма национална стратегия, която да е създадена. Господин Николов допусна възможността, че след като такава не е приета и при предишното правителство, явно има и друг, обективен фактор, който спъва нейното приемане. Защото тази национална стратегия, която в момента е приложена, беше изпитвана много дълго време. Когато беше внесена, беше върната за широко обсъждане и така доникъде не се стигна.
Това, което искам да кажа, е следното. Обективният фактор да нямаме национална стратегия е в това, че ние реално нямаме възможност и шанс да се докоснем или да сме наясно с това кое от българската наука е активно, действа, работи и е конвертируемо и кое не. Защото ако сме честни, фонд „Научни изследвания” по света обикновено финансира фундаменталната наука в 90 процента. За приложната наука финансирането минава през икономическите и промишлените министерства. В случая обаче как може да се иска, в това число и от БАН, искания, които най-вероятно са обосновани по някаква тяхна логика, но как може да се иска финансиране и финансиране и финансиране допълнително, без да е дадена ясна обосновка от самата Българска академия на науките къде точно, за какво и кое е практически най-приложимото. Точно онова, за което говорим тук.
От една страна, искаме пари и искаме те да бъдат приоритетно за наука, от друга страна някак си не даваме ясна обосновка къде точно ще отидат тези пари и как точно ще повлияят. Както каза и проф. Колев преди малко, не само българският бизнес, целият български народ би искал да знае, когато се отделят едни пари и когато те стават на наука, какво точно произвежда тя. Не че някой ще може да оцени този продукт подобаващо и по-добре от вас. Но биха искали да чуят обосновка за какво отиват тези пари, къде отиват.
Това само като част от изказването ми.
По повод на това, което господин Местан – съжалявам, че не е тук – непрекъснато изтъква като теза между модерното и ретроградното, аз мисля, че тук не говорим за това, колеги. Нито нашата идея е да звучим модерно. На мене все ми се струва, че наистина доста бързо трябва да тичаме след света, даже два пъти по-бързо, както казва Луис Карол. Защото ако тичаме просто бързо, ние ще стоим на едно място.
Не е идеята да сме модерни. Идеята е да сме конкурентноспособни. Ние не го правим в момента по никакъв начин.
Много често се говори за младите учени и понятието „млад учен” твърде често е експлоатирано по един изключително жесток начин. И ще кажа защо. Тези от вас, които са запознати с работата във фонд „Научни изследвания”, добре знаят, че проекти, в които са включени млади учени, доста, и то 35 процента от финансирането обикновено отива за заплати. И също вие, което знаете това, знаете колко често с това се спекулира. Защото разписването на функциите твърде често е доста нелегитимно.
В случая това, което залага законът – и аз мисля, че това ще се яви един основен акцент като приоритет, е да се създават екипи от млади учени, изцяло от млади учени, които да могат да работят вътре по значими проблеми, които обслужват съвременната наука. Може би това наистина е една от големите крачки, която прави този законопроект.
По повод на финансирането ми хрумна още нещо. Ако обаче вие сте имали предвид това, че фонд „Научни изследвания” трябва да бъде финансиран приоритетно и имате предвид, че той трябва да стане първостепенен разпоредител на средства, аз с това бих се съгласила. Защото и в много страни от света е така. Фонд „Научни изследвания” е първостепенен разпоредител със средства. Ако това сте имали предвид, съм съгласна. Но просто вътре трябва да се дава много, защото това е наука. Но по този начин, по който науката изглежда в момента в България, не самата наука, а матрицата, в която е тя, то тогава не бих се съгласила. Благодаря.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Господин председател, може ли една реплика?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, акад. Попов.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Ставаше дума не за финансиране на науката, а за финансиране на другата страна – данъчни облекчения за бизнеса, за фирмите. Вие преди малко казахте, че БАН или науката изобщо иска пари, иска финансиране. Не, БАН иска да се получат данъчни облекчения, да бъдат финансирани тези, които купуват научни разработки, които купуват технологии.
И другото, което аз казах преди малко, е евентуално да се правят данъчни облекчения за такива фирми, които назначават доктори, с което да стимулираме младите хора да стават докторанти, да стават доктори и след това да отиват в производството, там да биват уважавани и т.н. Но аз не съм говорил, че с нашето предложение ние искаме финансиране на науката, било то по линия на фонда, било по линия на някакви данъчни облекчения. Напротив, да финансираме тези, които купуват нашия продукт.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз визирах точно Вашата първа препоръка в доклада, която е:
„Никъде в законопроекта не се говори за ежегоден ръст на финансовата подкрепа от страна на държавата за науката, така както така е направено във всички подобни закони в европейските страни. и ще е добре, ако ми кажете кои са точно тези европейски страни. Защото в няколко от законите, които гледах аз, има приоритет, но на определени стратегически направления.
Оставаме с впечатлението, че все още се третират средствата за наука като разход на държавата, а не като най-сериозната инвестиция за просперитет на страната.
Ние настояваме в законопроекта да се запише, че директното финансиране на научните организации следва да се увеличи до разумния оптимум като процент от брутния вътрешен продукт и да се предвиди един приемлив годишен ръст, съобразен с европейските стандарти и документи.”
Аз визирах този текст.
А по повод на данъчните облекчения, и аз съм съгласна с Вас. И по повод назначенията на доктори и на хабилитирани лица и аз съм съгласна с Вас.
Единственото, което обаче мога да кажа, е, че бизнесът ще си позволи това тогава, когато опознае българската наука. А към момента той дори трудно дава заявка натам. И ние всички знаем това добре.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Ние затова искаме една двупосочност. Получаването на заявка е точно обратната страна. Ние рекламираме нашите изследвания. От друга страна, те могат да ни казват: вижте какво, ние имаме нужда от еди-каква си технология, моля ви, разработете я, за да може да се получи обратна връзка.
По отношение увеличаване на средствата колегата Ермак Димов може да вземе отношение.
ЕРМАК ДИМОВ: Аз съм председател на най-големия синдикат в БАН – Синдикалния академичен съюз. Уважаеми господин министър, дами и господа депутати! Проблемът с този закон не е от вчера, а от внасянето му през 2003 година. Той беше приет, защото беше наложен от Европейския съюз. Това беше целият проблем. И в крайна сметка той се превърна в закон за управление на фонд „Научни изследвания”, без да има нито един стимул, разписан в него. Няма нито едно насърчаване на научните изследвания в него.
Затова, както някои депутати казаха, Съюзът на учените в България е представил своето мнение от 2008 година, свързано с Националната стратегия за научни изследвания. Защото там се съдържат 8 точки, които касаят пряко този закон. И единствената точка, за която ще има някакво движение, слава Богу, че това ще се случи в този законопроект, това е, така да се каже, описание на научната дейност и на учените в България. Това не е никак лошо като начало.
В крайна сметка и този законопроект не решава стимулирането, както беше първоначално озаглавен законът, тоест насърчаването. На практика с внесените предложения за изменение той се превръща в закон за управление и контрол на научните степени, нищо друго. Съжалявам, но това е изводът, който се натрупва.
Второто нещо – защо трябва да има обосновки за парите и за нарастването им като процент от брутния вътрешен продукт? Ами защото има решение на Министерския съвет от 5 май до 2020 година да стигнем минимум 1,4 до 2 процента от брутния вътрешен продукт.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Има и европейска директива.
ЕРМАК ДИМОВ: А европейската директива за 2020 година е още по-твърда – 3 процента.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: И в маса страни.
ЕРМАК ДИМОВ: А в България в момента от 0,50 на сто, както беше 2008, 2009 година и 2010 година слязохме на 0,23 процент от брутния вътрешен продукт, средства за развитие на науката.
Защо има искане за стимулиране на самите научни работници? Ами защото по социалната стратификация в България едно време професорът беше равен на полковника, сега не е равен даже на лейтенант.
За конкурентноспособност. Ако говорим за конкурентноспособност на икономиката – да, няма. Науката е конкурентноспособна. Недейте да бъркате двете неща, както ги бъркат някои министри от това правителство. Конкурентноспособност на науката е едно, то се измерва в определени параметри. БАН си е там, където е, висшите училища – също. Икономиката не е конкурентноспособна, защото няма наукоемки производства. А защо няма, господин Имамов се опита да каже нещо по този въпрос. Над 99 процента от фирмите в България са микро и малки фирми, тоест с персонал до 50 човека. В тях наука не може да се прави. Но не е прав господин Имамов в друго – че по време на криза не се отделят пари за наука. Точно обратното е, господин Имамов, историята точно това говори, икономическата история на петте азиатски тигърчета. Отделяйки средства за наука и образование, те станаха водещи икономики.
За това става дума тук. Ако ще се мисли в комисията за това как България да излезе от кризата, трябва да се мисли в този порядък. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Няма.
Ако позволите, с две думи аз да изкажа мнение по въпроса.
Действително националната стратегия за научни изследвания е проблем, който стои нерешен от 2003 година. Но така или иначе, когато Министерството на образованието актуализира някои от текстовете, свързани с тази национална стратегия, тоест придава им работещ вид в новите измерения, би следвало да имаме предвид, че тези текстове, ако нямаме такава национална стратегия, отново ще си останат пожелателни. Имам предвид важния текст на чл. 7, ал. 2, съгласно който не по-късно от два месеца преди изтичане на срока за съставяне на държавния бюджет, тоест ориентировъчно около 30 август, би следвало да имаме годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания. Това е важен доклад, защото въз основа на този доклад след това се прави финансиране по направления, по развитие на младите учени и докторите, и постдокторантите. Защото със Закона за развитие на академичния състав ние, образно казано, предвидихме бърза писта за развитие на младите учени. Но със Закона за насърчаване на научните изследвания не казваме защо трябва да се бяга по тази бърза писта. Тоест нямаме финансовата обосновка в годишния доклад, който по всяка вероятност няма да го имаме до 30 август, ако нямаме национална стратегия, с която да кореспондира този годишен доклад.
Много от важните въпроси, които се засегнаха, за отношението между бизнеса и научните изследвания, в § 13 е направен опит в т. 5 пак да се опише и да се препрати към този годишен доклад, който казвам, след три месеца трябва да е факт, ако спазваме закона.
Според този годишен доклад „трябва да се определи финансиране на проекти въз основа на схеми за финансиране на научни изследвания с участието на бизнеса като бенефициент на научния продукт”. Това е доста сложно изречение, няколко пъти го прочетох. Честно да си кажа, не го разбрах. Бизнесът съфинансира ли тези проекти; бизнесът потребител ли е на тези научни продукти, финансирани от държавата; какво е мястото му като кофинансиране на бизнеса? Това са важни въпроси в обсъжданата и все по-актуална Стратегия 2020 и би следвало да намери съответно разрешение в нашия Закон за научните изследвания.
Разбира се, както колегата Тошев, като юрист имам и други забележки. Те са вече въпрос на второ четене. Примерно в чл. 31, § 19 е казано, че „Членовете на изпълнителния съвет на фонд „Научни изследвания не могат да кандидатстват”. А техните роднини? Знаем магистратски дъщери, имаме в момента горчиви практики.
Тоест, когато въвеждаме нови текстове, разписани в § 19, трябва да имаме предвид най-малкото новините в медиите. Приключих.
Аз ще подкрепя законопроекта и се надявам с обща помощ да изгладим несъвършенствата между първо и второ четене.
Ако няма други становища, да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът се подкрепя на първо гласуване.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЧАСТНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ С НАИМЕНОВАНИЕ ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ СЪС СЕДАЛИЩЕ ПЕРНИК, № 002-03-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26.02.2010 г.
Постъпили са становища от Националната агенция за оценяване и акредитация, от дирекция „Законодателна дейност и европейско право” към Народното събрание и от дирекция Правна на Министерския съвет, относно приложението на Закона за развитие на академичния състав, който е влязъл вече в сила, и проекта за откриване на частното висше училище към днешна дата.
Становището на Министерския съвет – Правна дирекция, е, че Законът за развитие на академичния състав не следва да се приложи съм изискването за акредитация на Европейския политехнически университет, тъй като институционалната акредитация на този етап не се поставя като предмет на разглеждане. Това ще бъде тема на обсъждане след две години. В момента проектът за откриване на цитирания университет е оценен положително.
В подобен дух е и становището на дирекция „Законодателна дейност” към Народното събрание.
Имате думата за становища.
Заповядайте, проф. Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, господин министър! Наистина съм озадачен от правното становище, че влезлият в сила Закон за академичното развитие не може да бъде приложен. И ще се аргументирам защо поставям този въпрос.
Член 15, ал. 2 гласи: „Академичната длъжност се заема при условията на основен трудов договор и хабилитирано лице, заемащо академичната длъжност, може да участва в акредитацията само на едно висше училище”.
Автоматично, колеги, този член, който вече е де юре, кореспондира с критерий № 2, а това е именно осигуреността с преподавателски състав, който се удостоверява в документацията с така наречената таблица А1.
Задавам към проф. Панайотов като председател на НАОА директен въпрос: Има ли актуализация на таблица А1, удостоверяваща преподавателския състав, който ще обезпечава обучението на бъдещия университет? Тъй като, колеги, ако този критерий не е изпълнен, знаете, че това е основният критерий при първоначална институционална акредитация на дадено висше учебно заведение.
И втори въпрос. По пътя на логиката на това правно решение и тълкувание, което ви е дадено, означава, че оттук нататък за всичките институционални, по-точно тези, които се извършват в момента, и програмни акредитации също не е валиден този член.
Вие като юрист ме разбирате защо го задавам този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Професор Панайотов, заповядайте.
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: Аз ще припомня може би накратко изложението, което направих на първото заседание, от което стана ясно, че оценяването на този проект е всъщност само първата стъпка в една процедура и представлява един начален елемент от един сложен фактически състав.
Нека да припомня и това, че дадената положителна оценка е необходимо, но недостатъчно условие за откриването му. Решението трябва да се вземе от изпълнителната и законодателната власт. Това са ясни неща.
На конкретния въпрос на проф. Колев искам да отговоря, че нашата оценка и съответно положителната оценка по отношение на академичния състав е получена в правните условия на Закона за висшето образование преди влизането в сила на Закона за развитието на академичния състав, където, както добре знаем, се допуска възможност за оценяване при акредитацията да се счита участието на даден преподавател в две висши училища. Това, от една страна.
От друга страна, това решение е проверено от нашата експертна комисия. Тук е доц. Кючуков, който е бил председател на експертната група. И е установено, че те имат наистина по две трудови правоотношения – става въпрос за лицата, които ще съставят академичната част на това ново висше училище. Разбира се, имат с такива организации като БАН, с Техническия университет и др.
В този смисъл нашето решение е било законосъобразно. Въпросът наистина ще се постави при акредитацията на висшето училище, която по закон трябва да бъде извършена две години след откриването му евентуално от Народното събрание. Тогава, разбира се, ако преподавателите не отговарят на чл. 15 от новия закон, то няма да получи акредитация. Това ще бъде едно императивно условие, поне такова е виждането за новия закон за висше училище, за акредитация или не на едно висше училище.
Това е, което мога да добавя. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Кръстев, заповядайте.
ТОШКО КРЪСТЕВ: Уважаеми дами и господа! Ние в писмен вид изложихме наше становище по въпроса, че ние декларираме, че още тази година евентуално ще изпълним новия Закон за академичното развитие. Имаме такава готовност. Имаме проучване. Дори днес бяха поканени около тридесетина хабилитирани преподаватели, които искаха да декларират пред вас, че ще работят само при нас на основен трудов договор. Сами разбирате, че няма как някой да е хабилитиран и в момента да не работи.
Вие направихте това, че с новия закон вкарахте конкуренцията като основен принцип. Именно тази конкуренция, която ние аплодираме, дава възможност университетите да могат да се конкурират за преподаватели и при по-добри условия и възможности, каквито несъмнено имат и частните университети със своята гъвкавост, да могат да привличат преподаватели за тяхната нужда.
Приключвам с моето изложение. Искам само проф. Христов да даде някои цифри в това отношение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Христов.
ПРОФ. ХРИСТО ХРИСТОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! Искам съвсем накратко да информирам уважаемата комисия за това за какви параметри на академичния състав става дума и в тази връзка да взема отношение към поставения въпрос от проф. Колев.
Ние сме декларирали числен състав от 147 преподаватели – това се съдържа в нашия проект, до Агенцията по акредитация, 97 от които са хабилитирани. Но нека не забравяме, че те не са назначени в това заведение, то не съществува. Ние тепърва ще обявяваме конкурси. Следователно тези имена на хора не могат да се считат по закона – и предишния, и сегашния, за назначени, по които да се прави акредитация. Следователно това е един само потенциален състав.
Второ. Ние през това време от една година, която изтече след вземането на решение от Акредитационния съвет, имаме още много кандидати. И няма да има никакъв проблем да решим въпроса с академичния състав в условията на новия закон, когато трябва да имаме едно единствено висше училище за всеки от преподавателите.
Само ще ви дам някои примери. По физика тази година, ако започне обучението, ние имаме до момента четирима кандидати. Единият е завършил Илинойския университет защитил е докторат там и чака да работи при нас. В момента е в София и живее в София. Американец е. Другият е от БАН. Никой от тях не е свързан с наше висше училище, за да става дума за второ работно място.
Още нещо. След като се публикуваха някои материали, свързани с нашия университет, стана ясно, че той е един предприемачески университет, свързан с пазара, свързан с модерните технологии. Във връзка с това се появиха много кандидати от бизнеса, хора, които са защитили докторати, бивши наши колеги, които са отишли в бизнеса преди години и сега проявяват изключителен интерес към нас.
Така че ние, ако имахме възможност във времето, щяхме да покажем и писмените им становища. В тази папка се съдържат 36 уверения на такива лица, за които в момента ви говоря. Ако искате, можете да ги видите. Получени са по имейли, по пощата, с подписи, някои от тях имат и печати.
Освен това днес физически щяха да присъстват 28 човека, които бяха в списъка, даден долу на пропуска, ако бяха допуснати тук, за да покажем живи доказателства, че искат да дойдат да работят. Ние нямахме физическа възможност да подготвим всичко от излизането на закона насам.
Това са моите защитни тези.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да взема отношение – споделих с господин министъра – по повод запитването как така влезе в сила нов закон, а той не се прилага.
Наистина влезе в сила Законът за развитие на академичния състав. С този закон вие направихте промени в Закона за висшето образование, където в чл. 77 създадохте нова ал. 3. Член 77 касае институционална акредитация. Институционална акредитация ще се иска от този нов университет в Перник след две години. А по-надолу в Закона за висшето образование, в чл. 84 изрично е предвидено, че на одобрените проекти, с които се открива висше училище, им се дава срок, в който те искат такава. Тоест ние не можем да говорим все още за основен трудов договор при липса на реален работодател. Това, с което те са кандидатствали в проекта, е намерение, че те ще намерят определен състав, с който ще изпълнят разпоредбите на закона. А те имат две години да го направят. Те тогава ще искат институционална акредитация.
Така че ние не смятаме, че има някакъв проблем във връзка с прилагането на Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав към днешна дата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Йосифов.
Аз си позволих да прочета и на предходното заседание становището на НАОА, в което се казва, че „въпреки това, при извършване на процедурата за оценяване на посочения проект за откриване на висше училище, НАОА стриктно е съблюдавала всички императивни законови разпоредби, включително е и отчетено изискването на чл. 77, ал. 3 от Закона за висшето образование”. Като се удостоверява, че всички лица, декларирали желанието да бъдат част от академичния състав на Европейския политехнически университет, имат основни трудови договори с други организации.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Аз имам няколко редакционни бележки.
Предлагаме две редакционни бележки в проекта на решение.
Първата редакционна бележка е в правното основание за приемането на решенията да се добави преди чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България. Това е правното основание в Конституцията за приемане на решението от Народното събрание.
Другата редакционна бележка, която е съгласувана с Министерството на образованието, младежта и науката, е да се добавят специалностите от професионалните направления, по които ще се извършва обучението, така както са посочени в мотивите на решението. Това го предлагаме поради факта, че две години те ще обучават, без да се извършва акредитация и с това решение всъщност се дава легитимация на това обучение. Ясно да бъдат посочени специалностите, по които това обучение ще се извършва.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становища?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Наистина ние обсъждахме проекта за решение преди комисията и имаме някаква нагласа, изговорили сме нещата.
Във връзка с въпросът за това да се допълни правното основание у мене възниква въпросът: а необходимо ли е да допълваме основание от Конституцията? Като си мисля, че това основание гласи, че Народното събрание приема закони, решения и декларации. Тогава значи ли, че за всеки един закон, който приема Народното събрание, трябва да се пише това основание? Не е ли достатъчно валидното правно основание от Закона за висшето образование, както е в началния вариант?
Но това наистина е въпрос на ваша преценка.
Второ. Наистина мислихме да допълним професионалните направления, по които да се извършва това обучение. Но за мене възникват няколко въпроса, които си позволявам да споделя с вас.
Единият въпрос е следният. Вие знаете, че класификаторът на професионалните направления се приема с акт на Министерския съвет – това е постановление. Знаете за това, че живеем в динамични отношения. Ами ако утре Министерският съвет измени този класификатор, тогава има ли ред, по който да се промени това решение на Народното събрание? Защото аз не се сещам за такъв законно установен ред. Тоест ще трябва да вървим на преобразуване на висшите училища.
Трето. Притеснявам се, че в чл. 21 от Закона за висшето образование е предвидена академична автономия на висшето училище. Тя е прогласена и в Конституцията на Република България. Там един от прогласените принципи е, че висшето училище има правото само да преценява какво обучение да извършва. Не мога да го цитирам точно, мога обаче да го прочета. Не се ли притесняваме от това, че като кажем точно по кои професионални направления ще извършва обучение един университет, няма да ограничим академичните му свободи?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колега, едно висше учебно заведение по какви направления ще извършва своето обучение и под каква форма, знаете, че това е съответно по линия на НАОА и се прави акредитация, така че в случая чл. 21 просто е несъотносим към формите и към областите, в които ще обучава.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Всъщност аз не довърших, че на практика важното в това решение е каква е акредитацията, която ще се получи, съгласно това какво ще каже НАОА. И всъщност това е основополагащото – има ли акредитация да извършва обучение в определено направление, дали има институционална, дали има програмна акредитация едно висше училище. Това е важното в случая. А това ще стане ясно в рамките на следващите месеци, когато започне да функционира това висше училище.
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: Само една дума да допълня. Както всички знаем, тази институционална акредитация трябва да бъде извършена едновременно и с програмна акредитация на тези три заявени професионални направления, които са от две области на висшето образование. Това са: 4– 6 Информатика и компютърни науки и 2-3-5-7 съответно комуникационни техники и архитектура.
Ако висшето училище в своето съществуване реагира на обществени и научни необходимости и има намерение да разшири палитрата на преподаването си, то трябва да подаде проект в духа на сега съществуващия Закон за висшето образование. Вероятно тази позиция трябва да остане в новия закон, като проектът бъде разгледан и при положително отношение ще може да започне със статут на акредитирано, да предлага обучение в това професионално направление и в определения му срок от агенцията да го акредитира. Такъв е редът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест да разбирам, проф. Панайотов, че Вие подкрепяте в решението да се опишат специалности и професионални направления, в които вие сте оценили проекта.
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: На настоящия етап това оценяване е въз основа на тези три професионални направления. И тези три професионални направления трябва да бъдат акредитирани всички едновременно с институционалната акредитация, на която трябва да се явят три години след решението за откриване на висшето училище.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А ако с постановление на Министерския съвет, защото имаше поставен такъв въпрос, се измени класификаторът, в самото изменение на това ПМС ще се пише терминологично, че навсякъде за тези специалности с това наименование, след тяхното изменение, съответно се прилага новото изменение. Ако искат да разширят палитрата на своята дейност, Вие казвате, че трябва да си подадат документи и вие да оцените проекта в рамките на тези две години, ако са в рамките на тези две години.
ТОШКО КРЪСТЕВ: Аз искам само да вметна нещо. Ние нямаме нищо против професионалните направления да бъдат записани в решението на Народното събрание. Но възниква един въпрос от чисто правна гледна точка. При наше поискване до Агенцията за оценяване и акредитация, било за разширяване с други специалности и направления, не би ли било правна пречка това, че Народното събрание е фиксирало в кои точно направления открива висшето училище?
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: Ако тези направления са в техническите науки и природните науки, няма да бъде пречка. Ако не искате разширение в други области.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Решението трябва да бъде както за всички български университети, както е за Шумен. Оттам нататък по-висшите институции в държавата определят какво може. Например за университета в град Шумен не сте писали, че трябва да се учи българска филология.
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: Това не го оспорвам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Давам думата на Бисер Банчев, експерт към комисията.
БИСЕР БАНЧЕВ: С цялото ми уважение към бившия председател на Народното събрание, пред нас са всички решения след 2000 година на Народното събрание и те уточняват по специалности от професионални направления. Мога да ви го представя.
Второ, всяка процедура е пречка. Значи трябва да се отменят процедурите. Има си процедурен ред, който като се спази, не би трябвало да е пречка, както учредителите го направиха.
И трето, искам да припомня на народните представители от комисията, че точно преди един месец цялата комисия гласува отнемане на акредитацията на едно висше училище именно на основание, че то е извършвало обучение в специалности от професионални направления, които не са фигурирали в решението на Народното събрание.
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: За което не е било акредитирано.
БИСЕР БАНЧЕВ: Да, за което не е било акредитирано.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Извинявайте, че отново си позволявам да взема думата, господин председател. Но на мене ми се струва, че разковничето и отговорът на тези поставени въпроси във вида на висшите училища е следното. Законът за висшето образование предвижда специални условия и ред при откриването на специализирани висши училища и колежи. Съвсем друг е въпросът с университетите. Това, за което се говори, са само специализирани висши училища. Там наистина е хубаво да се напишат професионалните направления. Но аз се извинявам и благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: от Законодателна дейност искате ли да вземете становище? Това беше ваше предложение.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Разбира се, както преценят народните представители, така ще бъде.
Само искам да направя реплика на господин Йосифов. Тук се използва нормата на чл. 17, ал. 3, в която се казва, че висше училище, което обучава в една област, може да използва в наименованието си понятието университет. Това е различно от университета в класическия смисъл на думата по чл. 17, ал. 2, където той обучава в поне три от четирите области на науката.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Уважаеми господин председател, позволявам си само да обърна внимание, че уважавам казаното от госпожата. Но се опасявам, че в конкретния случай става дума за случаи, в които се касае за университет, но в наименованието му няма думата университет. И веднага ще ви дам пример, че става дума за академия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Банковска, заповядайте.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, много внимателно слушам дискусията. Но смятам, че не е редно ние да запишем в нашето решение точно тези три специалности, по които ще обучава университетът. Според мене това е намеса в автономията и би трябвало тези специалности да излязат от решението, което ще приемем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение за откриване на частно висше училище с наименование Европейски политехнически университет със седалище в град Перник.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията
(Закрито в 19 часа)
Стенограф:
(Божана Попова) ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
170689
(Огнян Стоичков)