---

П Р О Т О К О Л

На 16 юни 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г.

2. Разглеждане за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от Даниела Димитрова Миткова, Йоана Кирова и Диан Тодоров Червенкондев на 14.05.2010 г.

3. Разглеждане за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08.06.2010 г.

На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите, Калин Каменов – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии, Красимир Вълчев – главен секретар на МОМН, думата Радиона Никова – началник отдел „Координация, програми, сътрудничество” в Държавната агенция за закрила на детето.

Заседанието беше открито в 15,15 часа от Галина Банковска – заместник-председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, и ръководено от Огнян Стоичков – председател на комисията.

* * *

ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Пред вас е дневният ред. Имате ли някакви предложения по отношение на дневния ред?
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Госпожо председател, моето предложение е повече редакционно. Предлагам, с оглед реда на постъпване на предложенията и с оглед разпоредбата на чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, точка 3 да стане точка 2, а точка 2 да мине като точка 3. Така според мене е по-прецизно, тъй като законопроектът на колегите Миткова, Кирова и Червенкондев е постъпил преди законопроекта, предложен от колегата Стоичков.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Други предложения, колеги? Господин Николов, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Госпожо Банковска, понеже ни предстои по важни въпроси да вземем решение и се надявам да стигнем до необходимото мнозинство, за да ги вземем, тъй като все още го нямаме, така и така министърът на образованието, младежта и науката е тук, следното. От няколко заседания се опитваме да му зададем въпроса, свързан с проблемите около държавните зрелостни изпити. Нека да намерим време, независимо по първа точка или в отделно време, да ни информира докъде стигна проверката с проблемите от тази година и с новите идеи, които бяха обявени в публичното пространство
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Други предложения по дневния ред? - Не виждам.
Колеги, предлагам да гласуваме предложението на господин Тошев.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се днешното заседание да прочете при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г.

2. Разглеждане за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от Даниела Димитрова Миткова, Йоана Кирова и Диан Тодоров Червенкондев на 14.05.2010 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08.06.2010 г.
Ако ми позволите, да коментирам предложението на господин Николов. Аз ще кажа, че подкрепям неговото предложение да изслушаме министър Игнатов по въпроса за матурите, но предлагам това изслушване, предвид тежката програма, която имаме днес, да се случи следващата сряда на нашето заседание.
Подлагам на гласуване моето предложение – да изслушаме министър Игнатов по въпроса за матурите на следващото заседание в сряда другата седмица.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, извинявам се, че закъснях. Бях в Комисията по културата, гражданското общество и медиите като вносител.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ, № 002-01-51, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 04.06.2010 Г.
Давам думата на министър Игнатов да докладва за бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, колеги! Разбирам, че темата е вълнуваща, предвид предстоящите промени в Закона за държавния бюджет. Ще кажа няколко думи, а след това ще дам думата и на нашия главен секретар, който съвсем задълбочено ще може да ви осведоми.
С предложения проект за закон се внасят следните промени, които засягат бюджетните разходи в образованието. Общото намаление на разходите за бюджета на министерството за 2010 година е със 7,7 на сто. То се формира от запазване на разходите на училищата, които се финансират по единни стандарти, и намаление с 20 на сто на всички останали разходи.
Общата сума на намаление на разходите по бюджета на МОМН възлиза на 29, 9 млн. лв.
По видове разходи това включва:
- разходи за работни заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на персонала – 2,4 млн. лв.;
- разходи за издръжка – 26,5 млн. лв.;
- капиталови разходи – 1,0 млн. лв.
Намалението ще засегне както бюджета на министерството, така и агенциите и звената, които се финансират чрез бюджета на МОМН. Министерството ще приложи целия възможен набор от антикризисни мерки, за да се справи с намалението.
По-важното, което следва да се каже в случая, е, че няма да бъдат засегнати делегираните бюджети на училищата, в това число разходите за възнаграждения, което ще гарантира нормалното прочитане на учебния процес през идната учебна година. Това се отнася както за държавните, така и за общинските училища.
На следващо място, намаляват се с 49 млн. лв. средствата, предвидени в централния бюджет, за финансиране на националните програми за развитие на средното образование, което е 46 на сто. Тоест от 105,2 млн. лв. на 52,2 млн. лв. Това намаление засяга почти всички национални програми и най-вече тези, които са свързани с модернизацията на материално-техническата база.
От друга страна обаче имаме открита схема по оперативна програма „Регионално развитие” за подобряване на енергийната ефективност на общинските училища на стойност 40 млн. евро, по която общините кандидатстват в момента. Подобен проект стартира и Министерството на образованието, младежта и науката.
На следващо място, във връзка с тези промени се отменя ал. 4, 5 и 6 на § 53 от Преходните и заключителни разпоредби, като с тази промяна няма да се предоставят средства в размер на 23,4 млн. лв., предвидени за насърчаване въвеждането на делегираните бюджети в детските градини, на стойност 3,6 млн. лв., за подпомагане прилагането на системата на делегираните бюджети в училищата в размер на 19,8 млн. лв.
Намаляват се трансферите от бюджета на МОМН по бюджетите на държавните висши училища и БАН с 20 на сто. Намалението е пропорционално за всички висши училища и всички елементи на субсидията, тоест издръжка на обучението, стипендии, студентски столове, общежития, капиталови разходи.
Анализите ни показват, че почти всички висши училища ще могат да приключат нормално бюджетната година благодарение на собствените приходи и остатъците от предходните години. Това ще доведе до дефицит по консолидирания им бюджет.
Тук обаче можем да отбележим, че паралелно с това са одобрени проекти на стойност 38, 3 млн. лв., близо 40 млн. за 13 висши училища, при това те са и най-големите в страната, за подобряване на енергийната ефективност по оперативна програма „Регионално развитие”.
В Закона за висшето образование в чл. 95, ал. 3 думите „една трета” ще се заменят с „една втора”. С тази промяна се дава възможност размерът на таксите за обучение да бъде определен до една втора от нормативите за издръжка на обучението. Това се налага от намалението на субсидията за издръжка на обучението и няма да доведе до номинално увеличаване на таксите. Увеличението е само относително спрямо нормативите.
Ако промяната не бъде извършена, висшите училища, за които са определени такси на една трета от действащия норматив или 20 на сто под това ще изпаднат в хипотеза за нарушение.
Следва да се кажат няколко думи в допълнение. Ясно е, че годината е тежка, но още по-ясно е, че ние не използваме достатъчно добре възможностите, които се предоставят по различни европейски програми. В нашата страна и по-специално през Министерството на образованието, младежта и науката се плащат различни членски вноски на многобройни организации и членският внос всъщност се прави, за да се даде възможност по линия на тази програма да се усвояват средства, като повечето от тях са за развитие на науката, включително и прочутата такса за въглища и стомана, която ние ежегодно изплащане. Ако питате някой от нашите чиновници в министерството, той може да ви каже, че не е ясно защо се плаща. Така влязло в преговорния процес, това било една традиция и т.н. Не е точно така. Оказа се, че всъщност това отваря възможност университети или научни организации от типа на Минногеоложкия да кандидатстват и да получават доста големи суми, които да финансират тяхното научно развитие.
Така че независимо от тежката година, ние не бива да драматизираме нещата. Просто трябва да свикнем да гледаме и на европейските пари като на наши, както и обратното, тъй като нашият бюджет е част от европейския.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, министър Игнатов.
Колеги, предлагам да разгледаме бюджета по съответните сектори – образование и наука, спорт и Държавната агенция по закрила на децата. Голяма част от нашите гости имат отношение към съответните области.
Ако няма противоположно мнение, от научните организации и университети, на които писахме писма за становище, сме получили от Българската академия на науките становище. То е раздадено на вашето внимание.
Откривам дискусията. Колеги, имате думата за изказвания в областта на образованието и науката.
Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Господин министър, уважаеми колеги! Важен ви е ориентирът. Ако погледнем на проекта за актуализация на бюджета от гледна точка на кризата и разбирането, че именно защото е криза, трябва солидарно да понесем тежестите на тази криза, ние ще имаме обяснение за предложения проект за актуализация на бюджета и на отрасъла „Образование и наука”. Повече от естествено - режат се разходи изцяло на българската държава, на всички сектори. Как така няма да се режат разходите за образование и наука? Ще се режат. Ако това е политиката, ако има такъв принцип, то той е не само разбираем, а вероятно ще се окаже непреодолим подход.
Така ли обаче стоят нещата? И това ли е принципната позиция? Това ли е ориентирът? Ако е този, той трябва да бъде защитен. А защитата предполага ние да имаме сравнителни ориентири.
Разбрах, че в Министерския съвет е имало истинска битка откъде колко да се реже. И в резултат на тази битка е бил приложен различен аршин – от едни сектори ножицата кълца много повече, от други сектори – много по-щадящо. Тук-таме – никак, нула. Дори другаде имаме, въпреки кризата, увеличаване на разходите, включително едни оперативни 1 млрд. и 143 млн. лв. Само че там няма предвидени разходи за образование и наука.
Така например няма намаляване на разходите за Министерството на вътрешните работи; другаде разходите са намалени с 15,2 процента; на трети места с 14 процента, с 11 процента, със 7,7 процента и т.н., и т.н. За да стигнем до орязаните разходи на висшите училища с 20 процента; на бюджета на Българската академия на науките с 20 процента, при това на база планирания бюджет за 2010 година, а не спрямо бюджет 2009 г. Защо?
Представянето на актуализирания бюджет от ресорния министър предполага отговорите на тези въпроси. Защо има министерства и сектори, чиито бюджети са по-щадящо орязани, че дори някои от тях не са орязани? Това ли са приоритетите на българската държава?
Защото ако говорим за приоритети на България като страна – член на Европейския съюз, то би трябвало да ги търсим в съответствие със стратегията на Европейския съюз „Европа 2020”.
Аз неслучайно преди доста време предложих тази комисия да обсъди тази стратегия и то във възможно най-конструктивния тон, за да въоръжим не себе си, а ресорния министър с достатъчно аргументация пред неговите колеги, пред колективния орган на изпълнителната власт, пред Министерския съвет с колективната воля на тази комисия, която да се изразява в българския прочит на общоевропейската стратегия, която казва: Криза е и затова трябва да се инвестира в образование и наука. Тоест Барозу и едни мъже в Европа около Барозу казват, че кризата не е основание да се орязват средствата за образование и наука, тъкмо обратното, кризата е аргумент за нарочни инвестиции в образованието и науката. Защото повечето пари за образование и наука не са разход, а инвестиция, при това стратегическа инвестиция – казва Барозу.
Странна работа – ние казваме точно обратното: понеже е криза, трябва да режем бюджета! Поне да бяхме казали: понеже е криза, режем от всичко, имаме принцип. И ако няма да режем от всичко, имаме приоритет при орязването на средствата, то бива поне при приоритетното орязване, щадящото орязване образованието да бъде изведено напред. Като ще се реже, точно от образованието и науката да се реже по-малко.
В този проект за бюджет не виждам такава политика. Виждам точно противоположната политика. Няма как да се подкрепи. Този проект за бюджет може би може да се подкрепи от гледна точка на политиката за противодействие на престъпността. Може. Но точно от гледна точка на политиките в областта на образованието и науката няма как да се подкрепи. Там орязването е най-чувствително. И това е проблем. Защото ние чуваме много важни анонси за реформи в областта на образованието и науката. Включително разбирам, че е внесен законопроект, с който се предвижда обхващането във формите на предучилищното възпитание и подготовка чрез задължаването на пет и шестгодишните деца във формите на предучилищното възпитание и подготовка.
Обръщам се към представителите на изпълнителната власт. Тук има представители на синдикатите, които чуха изказването ми на един форум, организиран от държавния глава. Има необходимост от сто процента обхващане на всички деца във формите на предучилищното възпитание и подготовка. Без това няма да има реформи в образователната ни система. Но това не е въпрос на добро пожелание. Това е въпрос на инвестиции в образованието. И преди да размахваме меча на санкциите от 500 до 2000 лв. на родители, които не пускат децата си във формите на предучилищна подготовка, ние трябва да сме създали предпоставките всичко това да се случи. Трябва да сме създали среда.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Къде бяхте вие?!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нека да кажа – не сме се били по гърдите, че сме го направили. И не сме се крили зад кухи фрази. Ето, за това става въпрос. И сме тези, които инвестираха шоково 100 млн. лв. в компютъризирането на училището, преди Даниел Вълчев да стане министър на образованието. Запишете си го и го проверете. За една година, шоково, записано на отделен ред в Закона за държавния бюджет. И България от страна, която беше на последно място в Европейския съюз по информационни технологии, успя да се придвижи малко нагоре. Бяха заложени онези програми, които преди малко устно беше отчетено, че са орязани с десетки милиони. Ето това отчитаме днес. Ето това предлагаме в Закона за държавния бюджет.
Хубаво е, когато се репликираме, да бъдем готови. И затова, уважаеми колеги, именно бива да се случи намерението, заложено от закона за 100 процента обхват на всички деца във формите за предучилищно възпитание и подготовка. Защото е вярна връзката – само 74 процента от подлежащите минават през формите на предучилищното възпитание и подготовка. И може би има връзка между този процент и процента завършващи средно образование. Той е сравним, господин председател. Седемдесет и осем процента завършват средно образование в България. Двадесет и два процента не успяват. Когато Европа говори за масовизиране на висшето образование, днес ние все още имаме проблем с масовизирането на средното образование. И понеже между 40 и 45 процента от отпадналите 22 процента са на възраст пети – осми клас, ние имаме проблем с масовизирането на основното образование.
Правилна е политиката за масовизиране на формите на предучилищното възпитание и подготовка. Но това предполага пари, инвестирането в нормалната среда. Защото средата за първокласника е едно, но средата за петгодишния е нещо съвсем друго. Това няма да стане само с добро намерение. Това предполага инвестиции, това предполага нарочни пари. Целта е правилна. Тя трябва да бъде обезпечена с финансови средства. Това с орязване на пари няма да стане.
Затова моето предложение е правилен прочит на „Стратегия 2020”. Не е късно. Между първо и второ четене има време. Разходите за образование да не бъдат орязани с тези проценти, които ни се предлагат.
Предлагам консенсус, да се съгласим, че ако някъде няма да се пипат разходите, то това трябва да бъде именно в образованието и науката. И това не е въпрос на популизъм. Това е въпрос на правилен прочит на стратегическия акт на Европейския съюз – „Стратегия 2020”, където трите основни цели на Европейския съюз – образованието, иновациите и дигиталното общество, са посочени не като един от приоритетните цели, а като приоритет на приоритетите.
От този проект за актуализация на бюджета не личи, че имаме това разбиране, поради което този акт, който ни се предлага днес, не може да получи подкрепа и не трябва да получава подкрепа. Ако за второ четене се промени философията на предложения акт в частта „Образование и наука”, ние също сме готови да променим отношението си към акта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Игнатов, имате думата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз ще кажа няколко думи. Благодаря на господин Местан за тази загриженост. И мисля, че това е добрият тон. От образованието дори една стотинка да се вземе, трябва да бъдем загрижени. Защото дори наличните средства, при цялото напрежение на нацията, все още наистина не са достатъчни за постигане на целите, които ние като нация си поставяме. И нашата цел е ясна – България и нейното място е да бъде една поне средно развита европейска страна.
Тук обаче има няколко неща, които трябва да се изкоментират.
Първо, наистина сме в криза. В криза сме и това никой не може да го отрече. Кризата – и вие го знаете по-добре от мене - е много по-тежка от това, което виждаме тук в района на жълтите павета. На фона на тази криза, когато имаме орязване навсякъде в публичния и в частния сектор, с риск да не бъда добре разбран, мога да кажа, че образованието продължава да бъде приоритет. Проблемът е какви са изходните показатели при различните намалявания на различните сектори.
Ако си спомняте, миналата година, преди точно една година или няколко месеца ни делят от тази една година, точно министерствата, които бяха споменати, стартираха в доста орязан вид. Такъв беше вариантът с Министерството на вътрешните работи. Дори и сега, при тези намаления образователното ведомство продължава да има повече пари почти от двете силови министерства. Колкото ида ме боли като министър на образованието, аз съм съгласен с тази постановка, че Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на отбраната не могат да бъдат пипани. Защото най-големият натиск през последните години от нашите колеги в Европейската комисия какъв е? - България има проблем със справяне с корупцията, с престъпността.
Е, в тези министерства, които орязано стартираха, и то в такава степен, че едното нямаше пари през септември и октомври да плащат заплатите на тези, които охраняват боеприпаси, естествено е, че по различен начин и различни проценти се режат. Но ако сравните със секторите, вие ще видите, че българското образование продължава да бъде все пак с по-стабилен бюджет. Не се пипат делегираните бюджети например. Направено е всичко възможно основните политики да бъдат защитени.
Естествено за капиталови разходи пари няма, но има европейски пари. Аз някак си свикнах и вие сте свикнали преди мене, че европейските пари са български пари. Въпросът е да умеем да ги вземе. Ето, Министерството на регионалното развитие и благоустройството за четири месеца подготви проект примерно за тези 13 университета. В момента сме в ход за такава политика за училищата.
Предучилищното образование не е куха фраза. Вие много добре знаете, че от индикаторите, които имаме от Лисабонската стратегия, там говорят дори за 4-годишни. Може да е куха фраза, но преди управлението на ГЕРБ има редица други управления. Куха фраза или не, но може би до седмица или две ще мине изменението в действащия закон оттук за включването на 5-годишните. И тази куха фраза е гарантирана с 9 млн. лв. от централния бюджет за периода септември – декември. Тя е гарантирана с наличната база. Би било куха фраза да говорим, че първо ще подготвим базата и след години, когато тя е готова, ще стартираме тази програма.
Това, което каза уважаемият господин Местан, е истина. Голям е проблемът с отпадащите. И през последните години. Това не е станало само сега, защото през последните години от 25 процента са спаднали на 14 процента хората, които отпадат от училище.
Статистиката е различна. Последните данни от изследването на хората, които имат средно образование, на възраст между 22 и 24 години, са следните. Европа е достигнала процент 78, 5 на сто хора със средно образование. България има 83,7. Тоест в тази България, която ние обичаме да я хулим и да казваме, че не е в ред, има неща, които са в ред. Все още сред живите хора в България процентът на хората със средно образование е по-голям от това, което Европа се стреми да постигне.
Така че това е хубаво. За тези години на криза и на хаос образователната система е запазена и това е благодарение на хора, които седят тук. Те са се занимавали наистина през тези години, за което аз съм изключително благодарен. Тези милиони не са 100, а са 40 млн. лв. за 2005 година за компютъризацията – това е една малка поправка.
Отново ви казвам, колеги, кризата е изключително тежка. Аз не съм специалистът, който да ви обясни как имаме раздвижване и в кои области. Но сравнено по сектори и сравнено с това как стартирахме, образованието все още е приоритет и ще бъде приоритет.
Даже ми връчиха в парламента речите на президента на Съединените щати. Всеки говори, че кризата е момент за инвестиции. Тук обаче има два момента – зависи от изходната база. Изходната база в Германия и Франция не е същата, каквато е в България.
Така че ние правим инвестиция пряко силите. Това личи по бюджета, сравнен с всички останали сектори.
И второто, което е изключително важно – паралелно с инвестициите провеждаме тежка политика. И всички заедно тук мислим и го правим. Аз не се обиждам на резки нападки. Но така или иначе ние заедно с вас правим нещо много хубаво – ние реформираме средата, защото тя трябва и да се реформира, за да даде резултат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, министър Игнатов.
Има думата Владимир Петров от Министерството на финансите.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Благодаря за това, че ми давате възможност да взема думата.
В подкрепа на това, което каза министър Игнатов, искам да дам едно разяснение по повод изказването на уважавания от мене народен представител Лютви Местан, който постави въпроса, че няма подход при свиване на разходите. Напротив, има подход и този подход в мотивите е формиран и е показано ясно, че е диференциран.
Преди да мина към диференцирания подход, искам да обърна сериозно внимание защо се стигна да разглеждаме днес този Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Република България.
Последните данни, които са събирани в продължение на пет месеца от началото на годината, показват, че има едно огромно забавяне на данъчните приходи, които постъпват в държавния бюджет. А както всички знаем, основните приходоизточници на държавния бюджет са данъчните приходи. И в мотивите на правителството ясно и категорично към месец май са посочени кои са проблемите при събирането на данъчните приходи: за ДДС 940 млн. лв., за акциз 680 млн., за другите корпоративни данъци – 270 млн. лв.
Ние още като внасяхме бюджет 2010, бяхме с тенденцията, че има притеснения във формирането на приходите, които бяха значително намалени спрямо бюджет 2009, тъй като всички знаете, че приключихме бюджет 2009 със 7 млрд. и 500 млн. лв. по-малко приходи. Тази тенденция, която ни притеснява, наложи правителството да внесе акта, с оглед на това да се вземат съответните мерки. Мерките са в няколко посоки.
Освен неизпълнението на приходите, които са по Закона за бюджет 2010 в този размер, както бяха планирани, и тази тенденция, която в продължение на пет месеца показа, че до края на годината ще се получат близо 2 млрд. лв. по-малко приходи, има огромен натиск към неизплатените вече задължени разходи на съответните държавни органи, министерства и общини, които са в размер на 660 млн. лв.
Една от задачите на актуализация на бюджет 2010 е именно да бъде създадена възможност - и такъв механизъм вече го създаде правителството през месец март с решение 297, с което през Банката за развитие ще се разплатят задълженията на съответните фирми, които са извършили своите дейности, направили са своя продукт който е трябвало да направят по договор с държавните органи, и по този начин ще се получи едно успокояване на бизнеса, че нещата ще бъдат разплатени и от своя страна бизнесът да се изплати и да възстанови задълженията си, които дължи към държавата, по съответните данъци.
Да, регламентирано е в мотивите, че процентът на съкращаването на нелихвените разходи на субсидиите и трансферите е 20 процента като общо правило, но се въвежда така нареченият диференциран подход, който намира ярко изражение в това, което каза министър Игнатов. Да, в няколко министерства бюджетите са запазени на нивото на 2010 година, не са намалени – това са Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбрана, Министерството на труда и социалната политика.
Защо не се намалява бюджетът в тях?
С бюджет 2010 на Министерството на отбраната бяха дадени 450 млн. лв. по-малко спрямо бюджет 2009. Ако сега се направи предложение да се намали бюджетът на Министерството на отбраната, то просто не може да изпълни законово установените функции, които има като министерство. Още повече Министерството на отбраната има международни договори, които са с дългосрочен характер, във връзка с ангажиментите на Република България към НАТО. И имаме неразплатени задължения, които са от порядъка на 280 млн. лв. С тази актуализация на бюджета се създават предпоставки и условия от структурния резерв, който се формира, който вие сте го видели, да се разплатят тези задължения към международните институции, с които имаме отношение. И ако не се разплатят, започват да текат огромни лихви, които още повече ще натоварят държавните разходи на Република България.
В Министерството на труда и социалната политика не се намаляват парите. Напротив, се предоставят такива, защото това се реши на срещите, които се проведоха в Националния съвет по тристранно сътрудничество, с оглед промените, които има в домакинствата и на социално слабите категории български граждани, че трябва да се предостави допълнителен ресурс. С тази актуализация на Министерството на труда и социалната политика през структурния резерв ще се предоставят допълнително 142 млн. лв.
Отделно, пак в областта на здравеопазването, на социалната защита на гражданите се предоставят допълнително 220 млн. лв. за Националната здравноосигурителна каса.
Предоставят се и 180 млн. за инфраструктурни обекти във връзка с учредителните процедури и до отделните етапи и отделните лотове на автомагистралите, за които България търпи много критика от страна на Европейския съюз и резултатите от които с всяка измината година стават все по-лоши. Затова се полага това усилие чрез този структурен сектор да бъдат предоставени 180 млн. лв. за инфраструктурни обекти.
Предоставят се 45 млн. лв. на НКЖИ, която също има проблем. Знаете, че това е артерията на железопътната инфраструктура в Република България и там също има големи проблеми. Има съответни ангажименти с международните финансови институции, с които сме сключили договори, взимали сме инвестиционни заеми. Имаме съответните ангажименти към тях.
Всичко това дава възможност да бъде направено, като се направи другото – да се намалят административните разходи и разходите, които са свързани с дейността на органите. Това са министерствата и ведомствата, държавните висши училища, военните висши училища, респективно Българската академия на науките, тези административни разходи да бъдат сбити вследствие на кризата, която ни принуждава да направим това, за да можем да освободим ресурс.
Освен това се дават 116 млн. лв. за разплащане на тютюнопроизводителите, тези, които в предния закон бяха записани под условие. Само че тогава беше записано под условие, че оценката беше направена за 80 млн. лв., а сега се предоставят 116 млн. лв., толкова, колкото е на база на решението на правителството през месец март. Това е също много важен момент в дейността на правителството, което аз лично считам, че всички трябва да го оценим и да може да дадем една оценка, а не с лека ръка да кажем, че не може да бъде подкрепен този проект, защото проектът е лош или няма никаква философия. Напротив, има много дълбока философия, която дава възможност да се вземат съответните мерки от страна на правителството.
Разбира се, има няколко министерства, на които бюджетите са намалени с по-малък процент. Това е Министерството на правосъдието. Не знам дали сте запознати с дейността му. Там са предимно затворите и хората, лишени от свобода, с които държавата е ангажирана по силата на Закона за правосъдието, с които пари трябва да се издържат тези хора. А те са 18 000 на брой. Имаме и във връзка с Хартата за правата на човека, и по линия на Хелзинкския комитет такъв натиск, че условията там са кошмарни и че трябва да се полагат усилия. И държавата е задължена да полага усилия, за да може да се създаде някакъв необходим начин, за да могат тези хора да изтърпят своите наказания и след това да могат да бъдат асоциирани и да се интегрират в обществото, след като изтърпят своите наказания. Там намалението е 5 процента.
Имаме проблем в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Петров, прощавайте, че Ви прекъсвам. Сигурно ще има и допълнителни въпроси към Вас. Нека да чуем народните представители. На допълнителните въпроси пак ще имате възможност да отговорите.
Имате думата, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Уважаеми господин Местан, искам да Ви изкажа моите приветствия към Вашата загриженост по отношение на образованието в държавата. Аз ще направя една малка реплика към Вас и към Вашето изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това предполага да Ви отговоря.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Разбира се, няма проблеми.
Искам да Ви кажа, че ако Вашата загриженост беше на дела, а не само с думи, нещата въобще нямаше да стоят по този начин, по който стоят сега. И ще Ви кажа защо.
Тук виждам една сумичка 116 млн. лв., които даваме за тютюнопроизводителите. Ако вашата загриженост за държавата беше на практика, вие преди време щяхте да промените принципите на субсидиране, щяхте да приватизирате нещата в сектора и щяха да станат нещата така, че този сектор сега да бъде на принципа на свободната пазарна икономика и да не се нуждае от субсидиране, а цената на тютюна да бъде рентабилна за производителите.
Но тъй като вие не направихте това и много добре знаете защо не го направихте, ние сега сме принудени да дадем тези 116 млн. лв., които можеха да отидат за образованието. Но ако ние не ги дадем тези 116 млн. лв., тези хора буквално ще умрат. Така ли е? Знам, че сте много добър в говоренето. Но реално нещата не са така, както говорите.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Съвършено конкретно.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Не съм свършил още. Аз казвам факти.
Това е, което исках да кажа. И моля да бъдете по-толерантен към нас като колеги. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за дуплика, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Все пак Вие сте от тютюнопроизводителен район. Вижте, с този проблем не бива да си играем на политика. И аз много се надявам вие наистина да поставите този отрасъл на пазарна основа и да гарантирате реални доходи, адекватни на труда, може би и на ваши близки и роднини, защото разбирам, че сте от този край, чрез пазарни принципи, адекватни доходи, а не да им предложите като алтернатива ликвидиране на отрасъла. Защото точно това им предлагате. Вие не предлагате пазарни принципи за гарантиране на адекватни доходи на тютюнопроизводителите, а предлагате ликвидиране на отрасъла, колега. Нито една конкретна идея дотук от вас не съм чул и съм убеден, че няма да чуя. Защото вие нямате капацитета да поставите този отрасъл на пазарна основа. Защото не разбрахте простичката истина, че тези 116 млн. лв. за тютюнопроизводителите не са подаяние, а са част от онова, което те вече са внесли в бюджета, който сега обсъждаме,.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Чрез кое?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Чрез онова, което е калкулирано като печалба.
Деветдесет и пет процента от продукцията се изнася. Няма страна, която да ликвидира експортно ориентирана своя продукция или отрасъл.
Но понеже е Комисия по образование и наука, аз не бих искал да превърнем днешното заседание в дискусия за тютюна. Може би по-важният въпрос, на който господин Петров трябваше да отговори, е каква е социалната цена за студентите в един запис, който се прокрадва между многото текстове в актуализирания проект за бюджет, в който се дава право на висшите училища да вдигнат таксите не до една трета, а до една втора. И да ми обясните какво собствено означава това за студентите по медицина, при положение че нормативът за издръжка на един студент по медицина е около 9000 лв.
Имате ли идея да въведете имуществен ценз за обучение във висшите училища на Република България? Любопитен въпрос. Може би това е по-важен въпрос. Ние за тютюна ще говорим утре в пленарната зала с Вас, колега. Той е наистина интересен въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз също смятам, че трябва да говорим за бюджета във връзка с основните задължения на тази комисия, тоест бюджета в образованието. И когато става дума за приоритети по отношение на бюджета, няма друг начин за измерване на приоритетите, освен с парите, които се отделят за съответния отрасъл. Няма измислен друг начин.
Аз бих попитал например с какво Министерството на културата е по-приоритетно от Министерството на образованието. Там също си позволяват редуцирания, свивания на разходите. Защо Министерството на културата? Заради българския Лувър ли, заради какво?
Въпроса, който зададе господин Местан, аз го зададох миналия път, господин Петров, на министъра на финансите, но той не ми отговори. Естествено аз не желая да повторя въпроса си.
Нека сега да бъдем конкретни. Във връзка с промяната на чл. 95 от Закона за висшето образование се разрешава на висшите учебни заведения да увеличат таксите за обучение до една втора – това, което каза господин Местан. Това не е ли парекселанс следното: Ние режем парите за висшето образование. Ако имате необходимост от тези пари, вземете си ги от студентите.
И тези, които имат възможност, го правят без никакви притеснения – медицинските висши учебни заведения. И други ще го направят. След като имат възможност, вдигнат им е таванът, те ще го направят при всички положения, за да покрият онези потребности, които са освободени от орязаните субсидии. Аз ако бях ректор, бих направил същото.
Естествено, че някои висши учебни заведения няма да го направят, заради това, че ще загубят кандидат-студенти. Но това е друга тема.
Господин Петров, искам да видите някои конкретни текстове в записа на бюджета, имащи отношение към образованието. Например § 53 – 23 млн. лв. за делегираните бюджети, отменения параграф. Също така § 54 – във връзка с икономиите от разлики от прием във висшите учебни заведения. И следващият § 55 – 50 млн. лв. за допълнителни средства за средното образование, също отменен параграф.
Можете ли да дадете обяснение във връзка с тези допълнителни средства, предвидени в досегашния бюджет? С актуализирания бюджет тези параграфи са отменени.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Петров, желаете ли да отговорите на поставените въпроси?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Аз мисля, че отговор на този въпрос при наличието на министъра на образованието, младежта и науката и главния секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, понеже все пак касае политика, която се прави от този орган, тъй като това е органът, който прави политика в областта на образованието и науката, е хубаво да чуем от тях.
А по въпроса, който господин Имамов задава, за намалението, министърът в своето изложение започна оттам, че се редуцират парите в централния бюджет, които са по отделните програми. И той каза каква е идеята, за да се редуцират тези пари, кои програми ще останат да се финансират през централния бюджет и кои на този етап ще останат не в този комплект, който беше формиран в бюджет 2010 – първоначалния вариант.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Игнатов, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Искам да кажа няколко думи. Понеже освен прагматичните неща, които имаме да решаваме, и други въпроси вълнуват - защо Министерството на културата е най-бедното министерство. Там каквото и да пипнеш, винаги е малко спрямо другите в момента.
Понеже се казаха тежки обвинения, че правителството ще унищожи отрасъла, понеже днес все пак беше заседание на Министерския съвет, ще кажа, че няма такова нещо. Тъкмо обратното, голяма част от дискусиите бяха точно за това как да бъде подкрепен отрасълът, как да се погрижим за тези хора. И се мисли за една стратегия за развитие на целия регион. И, разбира се, за достъпа им до европейски средства.
Това, което го казах още в самото начало по повод на таксите, защото се използва тази тема, таксата е процент от парите, които получава висшето училище. И това, че сега се разрешава да се стигне до една втора, това няма да доведе до номинално увеличение на таксите. Увеличението е само относително спрямо норматива. Така че няма нужда да се спекулира.
Ако искате, главният секретар може би ще даде по-обстоен отговор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, ако в част от думите си ще повторя министър Игнатов или господин Петров.
Увеличението, както беше казано, е само относително. То се налага, тъй като ако не бъде направено, тези висши училища, които са на максимума или до 20 на сто под максимума, ще изпаднат в хипотеза на нарушение.
В случая е търсено най-близкото по-голямо число, на което да се закръгли, и това е една втора. Мисля, че беше някъде около 46, 1 процента. Но е записано една втора, тъй като е най-близко до по-високо число.
Причината в случая да бъде предложена тази промяна е намалението на нормативите. Висшите училища нямат възможност да увеличат таксите при този запис, нямат и желание. Напротив. Тук има представители на Софийския университет, те ще ви потвърдят, че са подали предложение за намаляване на таксите, просто защото конкуренцията за все по-намаляващия брой кандидат-студенти ги принуждава да правят това.
Що се отнася до специалността медицина, в момента таксата е 800-900 лв., с изключение на тази в Софийския университет. Таксата е около 10 процента от норматива. Максималните такси са за професионалните направления икономика и педагогика и точно заради тях е тази промяна. След като висшите медицински училища не са използвали максимума от една трета, нямаме никакви основания да считаме, че използват максимума от една втора. Още повече, че той е същият максимум, като номинална, абсолютна стойност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожа Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Без да правя цялостно изказване, защото очевидно е, че рискуваме да се повтори моят глас, имам своето огорчение и силно несъгласие. Това е за начина, по който тук мотивираме понятието „приоритет”.
Аз дълбоко не съм убедена, че ние днес можем да твърдим, че образованието и науката са приоритет на правителството, при условие - пак повтарям, че процентът, с който са намалени парите, е един от най-високите. Другото би означавало, че когато е приеман бюджетът за 2010 година и е правена бюджетната прогноза, защото самият бюджет очевидно е някъде прогноза, тук вече е илюзия, ние сме надценили съществено частта, която сме предвидили като средства за образование и наука. Аз не мисля, че това е така. За да можем сега да кажем, че от него можем да вземем и да останат пари, преимуществено повече, отколкото на министерства, чиито бюджети не пипаме.
Но аз моля да си позволя да кажа две тези.
Първата. Аз възразявам срещу начина, по който твърдим, че ние отделяме средства, защото ни е различна изходната база. Естествено, че е различна, господин министър. Затова френската държава отделя 35 млрд. евро за своята програма, свързана с развитието на науката в рамките на 7 години, а ние се молихме за 100 млн. лв., когато правихме бюджета си за 2010 година.
Така че аз си мисля, че в края на краищата изходната база наистина е различна. И отношението към възможностите ни – също.
Второ. По отношение на парите за висше образование и наука, където сривът очевидно е най-голям, особено за наука. Аз искам да изясня за себе си начина, по който подхождаме към определяне на студентските такси. Да, днес получихме раздаден проектът на колегите от ГЕРБ, които искат връщането на платеното обучение в държавните висши училища. И аз си признавам, че идеята как в една бедна държава заможните й граждани ще решават проблемите за финансирането на държавните висши училища от името на държавата не е най-добрият подход. И не го намирам за реден. И не е приличен понякога.
Но какво означава това шаване от предвидения в Закона за висше образование текст, който изисква таксата за обучение, която да се плаща от студента, да бъде не повече от 30 процента, към едно по-различно тълкуване, приблизително закръгляне, както каза господин Вълчев, близо наполовината? Откъде идва всичко това?
Аз много добре знам, че в рамките на тези 30 процента, които можеха да плащат студентите, имаше движение и при големите нормативи за издръжка. Таксата, която се плащаше, беше по-малко от 30 процента, беше около 10 процента.
Коректно е това, което беше казано за 2009 година, най-вече за обучението по медицина в Медицинския университет. Софийският университет си позволи по-висока такса – в рамките на предвиденото.
Вижте, идеята как ние със студентски такси, с платено обучение ще решаваме проблемите на държавните висши училища не е сериозна - идеята как ние ще свиваме парите за наука, защото сме в криза и заедно с това ще обсъждаме днес, утре или в други ден, както реши парламентът като ход на програмата за неговата работа, поправките в Закона за насърчаване на научните изследвания. Там ще предвидим – и няма лошо, изграждането на нови научни структури, базирайки се на Закона за администрацията? Как в рамките на този оскъден бюджет за наука ще финансираме и този тип структури?
Някои държат все пак да се каже. Значи ние ще съкратим парите за образование, предвидени в централния бюджет, но от тях ще предвидим 9 млн. лв., за да решим един проблем, който според мене трудно може да бъде решен в рамките на една година, и да обхванем в предучилищната подготовка и пет, и шестгодишни деца, което е проблем на база дори в София. И как ще возим 5-годишни деца с автобуси до средищни детски градини, е друг разговор. Иначе няма лошо да бъде в обхвата ти, при липсата на възможности на учените да решат тези сериозни проблеми, при липсата на капиталови разходи за образование, които ние все едно в този бюджет още в края на миналата година не предвидихме.
Така че тогава, когато днес построяваме отношението си, отново моля колегите да приемат, че целият ни разговор върви с абсолютното разбиране, че за нас, надявам се, за вас, за всички проблемът за образованието и науката е сериозен проблем. И то не става със замеряне на теми и тези – какво направихте вие, че не ги решихте миналата или по-миналата година и защо искате 116 млн. за тютюнопроизводителите.
Извинявай, Георги, не съм объркала комисията. Аз разбирам неудобството на всеки, който днес сяда тук и предлага намаляване на парите за образование и наука. Защото това е системата, в която парите никога няма да стигнат, колкото и да са много – били са и повече в предишни периоди. Но начинът, отношението към този проблем, възможността на структурите да живеят, дори в условията на криза, е важен. Защото стратегията „Европа 2020” се прави в условията на криза. Не се прави в условията на европейски рахатлък.
Ние този разговор трябва да го проведем. Иначе с разпарчетосано отношение към различни сфери и различни проблеми няма да се случи.
В тази връзка аз няма да подкрепя проекта за бюджет не само защото това е опозиционно поведение, а защото си мисля, че тогава, когато трябва да гарантираме живота на българското образование – основно и висше, и на българската наука, най-вече аз имам притеснение, че тези поправки ги гарантират.
На миналото заседание ние гласувахме едни ратификации, зад които аз стоя. И тогава Ви питах: господин министър, как решаваме проблема с финансирането на обсерваторията в Рожен, която е част от тази верига, заради която ратифицирахме този протокол. Ами ние сме записали, че и със стоте хиляди за участие плюс обсерваторията на Рожен като поддържане и ремонт пак бюджетът на БАН, който сега го отрекохме, стигаме до едни убийствени стойности. Няма пречка да им кажем, че няма пари. Но поне някой трябва да прави наука в България. И аз не се сещам как. Надявам се, че вие имате идеи и е добре да ги чуем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Понеже става въпрос за първо четене и понеже все пак бюджетната политика наистина говори за философия и за приоритети в политиката, аз ще тръгна от това, което говори тук представителят на Министерството на финансите. Да, очевидният проблем с приходите е налице. В тази актуализация е заложено намаляване още на приходите с още 10,5 процента. Но намаляването на приходи от косвени данъци, най-вече какъвто е ДДС, говори за свито потребление, то не говори за друго. И не е задължително да си бюджетар, за да го знаеш.
Да не говорим, че намаляването на приходи от акцизи говори, освен за свито потребление, и за лоша търговска среда и увеличаване на закононарушенията. Или за сбъркана идея за акцизите.
Но вижте какво става. При намаляване на приходите според актуализацията с 10,5 процента преките разходи, без трансферите и субсидиите, се увеличават. И голямото свиване на разходите е точно в трансферите за отделни дейности в бюджета, което още повече ще намали потреблението. Преките разходи се увеличават с 6 процента, а средно с 20 процента, както беше казано, се увеличават трансферите и субсидиите.
Тук стигаме до тъй наречения приоритет на образованието и науката, който може да е приоритет, но да кажем, седми или осми приоритет, след приоритета вътрешни работи и полиция, правосъдие и т.н.
Много е прав министър Игнатов, като казва, че Образователното министерство има повече пари от силовите министерства. То е логично да ги има. Все още учениците, студентите, учителите, преподавателите са повече от полицаите и от затворниците, надявам се. Как да има по-малко пари?! Тази логика е много особена. Такъв тип приоритет, обмисляне и показване на правителствен приоритет според мене е нелогичен.
И понеже се замеряме с цифри, намалението реално, ако се гледа реалното изпълнение на бюджет 2009, , като се вземат предвид всички натрупвания, намаление с нов бюджет 2010 и сега актуализация, за Академията на науките над 30 процента от предвидения бюджет 2009 е 42 процента. Същото важи и за висшите училища, където на практика не е 20 процента, а е 29 процента.
Говорейки тези неща, се замислям, че въпросът за таксите е само една хипотеза, но тя наистина е хипотеза за имуществен ценз. Това ще затрудни закона в неговото движение и реализация, да не говоря какви последствия може да има въобще за висшето образование в България.
Завършвам с един поглед. Добре, за това са се преборили в Министерския съвет - 2 процента намаление в Министерството на образованието, младежта и науката. Първо, ние като комисия не би трябвало да се радваме, че за се преборили за тези 7,7 процента. Би трябвало да имаме единно мнение, че и околната среда е важна, и правосъдието е важно, но образованието и науката са най-важни.
Но да погледнем вътре в самото министерство, техните политики, техните програми, там как вървят тези намаления на разходите. Най-много естествено се намаляват разходите в програма „Развитие на научния потенциал” – над 22 процента, програма „Учене през целия живот” – над 20 процента, „Политика за младите хора” – 20 процента, висше образование – 14 процента и администрация 9,5 процента. Ако направите една съпоставка.
Важно е да има професионална и качествена администрация. Но тук вече е въпрос не на Министерството на финансите, а на Министерския съвет – как Министерството на образованието, младежта и науката подрежда своите приоритети. Единственото, което бих адмирирал, е темата за средното образование, начина, по който там се запазват възможностите за разходи.
Тук обаче веднага може да дойде отговорът: част от тези програми сега стартират, трудно биха усвоили средства, там разходите по принцип са по-малко. Да, и е по-лесно, когато съкращаваш нещо, което сега стартира или което не е влязло във функциониране. Но то говори за приоритетност, то говори за това залагаш ли нещо за бъдещето или не залагаш.
Завършвам с това, че независимо от политическите различия Министерството на образованието, младежта и науката би трябвало да търси дори подкрепа от нашата комисия за по-различно формиране на трансферите от държавния бюджет. Защото принципът 20 процента от всички трансфери, обаче за някои не са 20, за някои са нула, не работи. И че за Министерството на образованието, младежта и науката е 7,7 процента, не е бонус. Най-много се надявам наистина учениците, студентите, учителите, преподавателите никога да не стават по-малко от полицаите и затворниците. И не може тези министерства да са по-богати от Министерството на образованието, младежта и науката.
Стана ясно, че аз няма да подкрепя тази актуализация. Не сте очаквали друго. Надявам се между двете четения да можем да направим полезни неща.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз само ще обърна внимание за какво ще подкрепя новия бюджет. Чувам, че говорим за програма 2020, говорим за председателя на Европейския парламент.
Искам да кажа следното нещо. Говорим за наука. Да, за науката и в програмата 2020 има инвестиции. Но всички не трябва да забравяме, че за тези инвестиции, когато се правят, не само в Европейския съюз, не само в нашата държава, а в целия свят, трябва да има възвращаемост. Инвестиции без възвращаемост – такова понятие няма. Независимо дали е в наука или в друга дейност.
Чета писмото на Академията на науките: „При утвърдена бюджетна субсидия в размер на 74 млн. лв. – няма да чета другото – плащанията за работни заплати, осигурителни вноски и стипендии на докторанти за 72 млн. лв., възлизат на 98 процента от субсидията.
Българската академия на науките е лишена от средства за издръжка на инфраструктурата и на дейностите, които изпълнява.”
Тъй като говорим за 98 процента при 74 млн. лв., аз ще дам елементарния пример като ръководител на организация, която също се субсидира. За всяка една такава организация при нас се изисква да имаме поне 10 процента собствени приходи от това, което ни дава държавата. Питам аз: къде са собствените приходи, поне на 10 процента, не на 20, не на 30 от тази бюджетна субсидия, която е за Академията на науките.
Затова аз считам, че всяка една научна институция ,дали е БАН, дали е университет, трябва да има собствени приходи, за да може да постави своите изисквания за бюджетните субсидии. Благодаря ви.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само едно изречение. Аз Ви съветвам все пак да се запознаете с отчета на БАН и да видите какво е съотношението между собствените приходи и държавната субсидия. Тук не го виждам. Колегите са го виждали, Вие не сте имали тази възможност. Поради което, ако трябва, ще Ви го предоставя, за да е ясен разговорът, който водим.
РУМЕН СТОИЛОВ: Тук не го виждам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател. Тъй като колегата преди малко говореше за собствените приходи, мога в момента да подам информация на неговото внимание. Подробно се запознахме с доклада на БАН и това кой институт как е усвоявал съответно държавната субсидия, в това число и как е придобивал европейски средства и средства като собствени приходи. Там спокойно може да се види кои са институтите, които имат около 30-40 процента чуждо финансиране и кои имат нула процента.
Мисля си, че това е една чудесна база, от която да се вземе предвид съответно какъв е капацитетът на хората в тези институти, съответно да могат добре да управляват ресурсите си. Така че надяваме се това да бъде взето предвид, когато се сливат отделните звена в БАН.
По повод на бюджета. Не можех да се отърва, през цялото време, докато слушах, от впечатлението, че сме на защита на философски есета. Тук задължително се чува една теза. Тя се аргументира. След това се чува задължително антитеза и тя се аргументира. И след това се излиза със собствена продукция.
Каквото и да бъде казано, задължително подразбираме неправилно. Ако в Министерския съвет е имало дебат, е много интересно защо да има дебат. Ако случайно не беше имало в Министерския съвет дебат, щеше отново да бъде изключително интересно как така всичко е минало без дебат.
Може би ми се иска да ви кажа, че когато се определя приоритет на една държава, най-вероятно се взима предвид това, което държавата и нейните граждани избират като свой приоритет. Заедно с това обаче, когато става въпрос за криза, в която сме поставени, какъвто и приоритет да сме си избрали, той със сигурност вече няма да бъде със същата значимост. И приоритетът в случай единствено и само е да оцелеем в тази криза.
Без да правя препратка към това от каква база тръгваме, чудесно е да се сравняваме и с други народи. Само че някак си не ни отива много да се сравняваме с чуждите народи по отношение на наука, образование, изкуство и т.н., пък да не се сравняваме с тях по отношение на това докъде сме я докарали като средно ниво на живот. Има една пирамида на човешките потребности и тя за съжаление или не е общовалидна за всеки човек – от бушмена до най-фантастичния ядрен физик.
Най-напред човек има потребност от това да остане жив, здрав и нахранен.
След това има потребност да бъде свързан в общността ида има сигурност за своите близки хора. Това е потребността от обич.
След това нагоре се подреждат всичките други приоритети, докато се стигне най-отгоре до така наречената самоактуализация, тоест този момент, в който човек може да прави любимите си неща и с тях да се чувства значим.
Уважаеми колеги, не знам как вие мерите приоритетите и не знам как за вас кризата по много интересен начин бяга, когато стане въпрос за образование. И излиза, че образованието е много силен приоритет, когато обсъждаме тук стратегиите, по различен начин се случва, когато се обсъжда социалната сфера, тогава пък някак си социалните фактори стават най-значими. След това най-значими стават факторите ,наречени сигурност и ред.
Но ако наистина бъдем съвсем честни, ако има смисъл от нещо в този момент, то е наистина да оцелеят хората. Не знам колко често се връщате да си живеете вкъщи, откъдето сте излезли преди много години. Бъдете сигурни, има хора, които няма какво да ядат и тези хора стават все повече и повече.
Когато говорите за това откъде да се взима и къде да се дава, най-напред отидете да погледнете какво се случва наистина в най-обикновените градове и квартали. Тогава ще разберете ,че ако има смисъл днес нещо да се случва, то е просто да оцелеем всички заедно.
Следващото нещо, което е важно да се каже, е че потребността от сигурност и ред в този момент наистина е от изключителна важност.
Така че тази система, която имаме, със съответния брой, както изтъкнахте, полицаи, които били почти равни на хората, които живеем тук, нали си давате сметка, че е продиктувана от нещо през годините? И ако не сте си давали сметка на какво се дължи това в България да има толкова много полицаи, съответно такъв начин на живот такъв ред и такава престъпност, коментарът ми се струва, че ще се сведе наистина до евтино ежедневното.
Ще си позволя, тъй като все пак сме Комисия по образование, да ви кажа ,че през последните 10 години съм работила в образованието, ама съвсем пряко. Точно и само в него. И не просто да свършвам някаква дейност и да си тръгвам, а в това не само да свършвам тази дейност, а и след това да я анализирам и да я обсъждам с колегите си.
При последното проучване, което правих, което беше с една много голяма извадка от ученици, учители и родители, се оказа, че най-големият приоритет на всички е българското образование и това да има образование и децата да бъдат научени. Заедно с това обаче на най-ниската степен на скалата стоеше като ниво на уважение българското училище. Тоест хората, всички изследвания, обичаха образованието и мразеха училището. И го заявяваха съвсем ясно и категорично. Темата на учене не им харесваше.
Защо казвам това. По един много интересен начин, когато тук се говори за минало и за бъдеще, си играете и жонглирате с тези понятия. И някак си като че ли няма градивност в това ,което говорим и което искаме да изтъкнем като важност. Ако за момента средното образование търпи промени, ако към момента обсъждаме как децата да тръгнат от 4-годишна възраст на предучилищно обучение, то е, защото това са стъпките, които помагат да се случат онези важни неща, които трябваше да се случат години, години наред, а не да догонваме другите сега.
Нека да не влизам в хипотезата за тежкото наследство. Но то просто никога няма да ни изостави, защото сме си като костенурките, които си носят на гърба черупката ,и тя никога няма да може да бъде премахната. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Кратка реплика. Госпожо Соколова, с Вас наистина е интересно да се говори. След тази апологетика на социалната политика аз наистина имам обяснение вече защо все по-често се чуват анализи за това как политическият процес в България навлиза в една относително единна социокултурна платформа. Защото когато един представител на десните подир думите на господин Симеон Дянков дясно центристки политически субект представя такава откровена апологетика на социалната политика, няма нищо укоримо в това, което казахте, разбира се. Но все пак...
Разбирам желанието Ви да влезем в дебатите по същество. И точно затова ще Ви помоля на свой ред да не посрещате на нож всеки опит ние да проблематизираме представения ни проект за актуализация на бюджета. Или Вие смятате, че е отговорен само този анализ, който Ви приглася. Има ли критични нотки, този анализ е деструктивен – така ли да Ви разбирам? Не би било сериозно.
Знаете ли на мене какво ми се губи в дебатите днес? Вие ще ме разберете, убеден съм. Аз бих разбрал и господин Петров, и господин министъра, ако ми кажат, че е добре да говорим за „Стратегията 2020”, само че в онези държави, за които говорим, инвестициите в образование и наука, парите за образование и наука там имат за ефект пари прим. При нас, поради нереформираност на системите този ефект не се получава.
Аз ще се съглася с Вас. Но Вие не обосновахте въздържането си от политика на предпазливо инвестиране или на по-малко орязване на средства с този анализ. И не говорихте днес за реформи, с които да обясните, да представите актуализирания бюджет. Не го направихте. Това бих разбрал, но бих разбрал само от гледна точка на конкретни идеи за реформа.
Дори идеята за увеличаване на относителната тежест на таксите, които биха плащали студентите, би могла да се обясни от Вас, независимо дали ще получите или не нашата подкрепа. Защото една опозиция може да се въздържи от подкрепа, проявявайки разбиране, може и да се въздържи от подкрепа, бидейки остро критична.
Вие имате обяснение и то много силно обяснение на този факт. Аз не чух обяснението. Вие имате много силен коз – въвеждате студентското кредитиране. Кажете го. Кажете: но понеже го въвеждаме в условия на криза и знаем, че е трудно възвръщането, ще увеличим онези преференции за освобождаване или за по-дълъг срок на връщане на кредита или връщане на част от кредита при такива и такива условия, при такъв и такъв успех на студентите. Ето, това също би могло да се разбере.
Какво се получава, господин Петров, господин министър? Аз задавам въпрос, господин Имамов задава въпрос защо предлагате висшето училище да може да увеличи таксата, дължима от студентите, от една трета до една втора, при положение, че има риск това да се превърне едва ли не в имуществен ценз за влизане във ВУЗ. Вие казахте какво ли не. Но никакъв смислен отговор, госпожо Соколова, не чухме от представителите на изпълнителната власт, от вносителите. Как искате да се получи онзи съдържателен разговор, за който пледирате?
Извинете, но репликата на колегата ми, че, слава богу, все още учениците и учителите са повече от полицаите, беше предизвикана от тезата ,че парите за образование са повече от парите за полицията. Ами така е във всички нормални държави. Дори средствата за наука и за научни изследвания тук-таме са съизмерими с парите за полицията.
Време е да кажем: ако Европа гони стойности от 3 процента от брутния вътрешен продукт за иновации, в България този процент вече май падна на 0,3 процента. Аз бих разбрал, ако господин министърът ми каже: дори с магическа пръчка с тази актуализация на бюджета да кажем, че покриваме рязко 3 процента от брутния вътрешен продукт за научни изследвания, българската научна инфраструктура не е в състояние да усвои 3 процента. Не може. Защото наука не е само да издадем няколко милиарда тома вече написани книги. Няма да стане, не може. Тоест има предел. Но тук да бяхме чули: имаме перспектива примерно от 5-6 години, когато ще достигнем тези и тези стойности. Защото когато Европа говори за 3 процента, въобще няма предвид от публични средства да са тези 3 процента, а гони съотношението 2 към 1 в полза на частния сектор. Разбираме го и това. Но точно във връзка с бюджета бива да водим този съдържателен разговор.
Ние с вас какво правим? Знаете ли каква уредба имаме в науката? Трудно ще ви изредя всички закони, които имаме за регулиране на науката, сякаш законите са самоцел. Скоро пак изменихме Закона за насърчаване на научните изследвания. Но още нямаме приоритетите изведени, сякаш е самоцел самият закон. Ние би трябвало да гледаме на закона като на инструмент, а не като на самоцел. И още не сме обърнали този баланс фундаментални – приложни изследвания. Исках това да видя в този закон.
И пак повтарям – няма да сработи идеята за пет-шест годишни форми на предучилищно възпитание и подготовка, освен ако нямам предвид обхващането им в детски градини, ако не създадем подходящата среда в училище. Това без пари няма да стане. И не бих искал това да бъде идея, която да означава заместване на държавната политика за разширяване на достъпа до детските градини.
Повтарям, ще подкрепим политика за 100-процентен обхват на децата във формите за предучилищно възпитание, защото смятаме, че без усвоен официален език няма да има интегриране на децата от малцинствата. Съзнаваме го това безусловно. Но дали училището е готово да посрещне петгодишни деца е голям проблем, господин председател. И това е въпрос и на финансов разчет.
И ако тези дни ще гледаме закона, той откога влиза в сила, от коя учебна година? От настоящата. Чудесно. Значи това е тема вече при обсъждането на конкретния закон. Много ми е любопитно как става всичко това. И не бих искал това да се възприема като резерви и то специално за петгодишните.
Ето, това е съдържателният разговор. Да го започнем.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз взимам повод от това, че името ми го казахте няколко пъти, не за друго.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това беше реплика към Вас.
ИРЕНА СОКОЛОВА: То си беше провокация.
Мисля, че това е един от първите пъти, когато, господин Местан, Вие наистина влизате в този дебат съвсем по същество и правите едни градивни предложения, не с онзи тон, който може да се впише по-скоро в регистъра на менторското и ироничното, а някак си повече в идеята за градивно и съотнесено към помощта.
Така че може би все пак целта да имаме съдържателен разговор днес беше постигната. И аз Ви благодаря за това.
По отношение на това, което казахте, как точно се постигат целите и защо се случва така, че толкова време полицаите някак си като че ли са по-малко вървят към изравняване с учителите – и слава богу, че те са повече от децата, ще направим анахронизъм, ако влезем в обратната хипотеза. Естествено, че така трябва да бъде.
Но тук малко сякаш бъркаме целта и пътя към целта. Дълги години ние свикнахме да приемаме ,че целите ни са безспорни. И те винаги бяха безспорни. Естествено искаме добри деца, искаме хубави училища, искаме умни хора, искаме прекрасна наука. Ние искаме всичкото това. Идеята беше как се стига до това нещо и пътят, докато се стигне дотам как се извървява.
Този път, господин Местан, както и да не искам да говоря за черупката на костенурката, винаги и задължително в огромен процент от случаите биваше опорочен. За каквото и да заговорим, за който и текст да заговорим, там, където стигаме за това как се случва пътят до постигането на целта, стигахме до схемите.
Повярвайте ми, аз се уморих от това да се боря с тези схеми години наред работейки с най-деликатната част от нашето население – болните деца. И когато Вие одеве казахте за това колко пари са инвестирани в българското образование през миналите години, колко пари са дадени за компютри, аз ще кажа: да, така беше, бяха дадени. И след това ще ви кажа: Не. Защото тези компютърни зали в една голяма част от училищата, в които аз съм била, стояха заключени и децата не можеха да стигнат до тях. Докато се случваше онзи момент, в който някой благоволеше да ги отключи и да казва на децата: Не пипайте, защото ще ги счупите.
Така че съгласна съм с целите. Но много бих искала заедно да извървяваме по един много правилен начин пътя до тези цели. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други въпроси и становища? – Не виждам.
Ще помоля главния секретар Красимир Велчев да остане, ако има допълнителни въпроси.
Ако не възразявате, да минем към Министерството на физическото възпитание и спорта. Благодаря на министър Игнатов за участието.
Разглеждаме бюджета в областта на физическото възпитание и спорта. За 5 минути изказване помоли министър Свилен Нейков. Заповядайте, министър Нейков.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В процеса на подготовката на проектозакон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България и произтичащите изменения в частта на разходите по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата, Министерството на физическото възпитание и спорта в рамките на приложения актуализиран разчет и проект на Приложение № 2 към чл. 6 представя в Министерството на финансите следното актуализирано разпределение по съответните области:
Политика в областта на спорта на учащите – в размер на 752 хил. 900 лв.;
Политика в областта на спорта за високи постижения, конкретно за олимпийска подготовка – 5 млн. 700 хил. лв., като общият размер е 6 млн. 700 хил. лв.;
Политика за привеждане и реновиране на спортни обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти и европейски изисквания – в рамките на 400 хил. лв.;
Политика за внедряване на добри практики, медийно осигуряване на електронни услуги за спорта – в рамките на 82 хил. лв.;
Програма „Администрации” – 95 хил. лв.;
Или общо всичко 8 млн. лв., което представлява 20 процента от общия бюджет.
Така представен, разбит и оптимизиран, бюджетният разход е изготвен в рамките на Министерството на финансите и разчет, заложен като икономия на разходите в този размер.
Разпределението по отделните политики и програми е направено въз основа на извършен анализ на възможностите за преструктуриране.
Тези оптимизирани разходи, от друга страна, ще доведат до финансово неосигуряване на сключени вече договори за олимпийска подготовка, невъзможност за финансово обезпечаване на дейности в областта на спорта за учащи и спорт за свободното време затруднения при обезпечаване на административните разходи и разходи за веществена издръжка на сградата на Спортната палата, затруднения в изплащането на данък „Сгради” и такси „Битови отпадъци” на спортни обекти, предоставени за стопанисване от Министерството на физическото възпитание и спорта.
В крайна сметка ще се опитаме да оптимизираме бюджета.
Лично аз ще се постарая да изпълним договорите с федерациите, тъй като това е една много трудна стъпка, един много труден казус във вече подписаните договори. Защото всеки от федерациите като председател е чувствителен, когато нещо в следващото време тръгне да се отнема или да мине по друг начин.
Радваме се в момента на стабилизирания джакпот, с който мисля, че много добре работи Спортният тотализатор. Ако не сте пуснали тото, ви приканвам да го направите, защото спортът печели. В момента джак-потът е 7 млн. лв., което донася на Министерството на финансите и на Министерството на физическото възпитание и спорта в рамките на 1 млн. и 500 хил. лв. всяка седмица. Тоест ние успяваме по този начин да регулираме дейността и да се опитаме да ремонтираме и модернизираме спортната база.
Така в кратък вид исках да изложа това становище. Ако има въпроси, съм готов да отговарям. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата за въпроси и становища.
Господин Николов, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Аз се радвам, че направихте първоначално добра реформа в Спортния тотализатор и това сега наистина води до добри финансови резултати. Надявам се с този джак пот наистина да запълните дупката в бюджета и дай боже още джак-поти за да е наистина добре спортът.
Вие може би ще бъдете най-привилегированият министър в това отношение. Но това се дължи на добрата реформа в Спортния тотализатор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Предлагам да обединим двете министерства. Тогава част от недостига, който очевидно се очертава в сферата на образованието и науката, ще бъде компенсиран с възможностите на спорта. Пък да се разберат министрите как точно да управляват.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз очаквах да предложите в Министерството на образованието да развием някакво образователно тото.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: На път съм вече. Обаче министър Нейков спомена министър Дянков. Това не ми е любимото име, когато става дума за актуализация на бюджета. Спирам с творчеството на тази тема.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Само да допълня нещо. искам да ви кажа ,че сме ощетили повече олимпийската подготовка в случая, защото в началото на годината бяхме добавили малко повече. Не искаме да пипаме масовия спорт с по-големи проценти или спорт за всички. Защото искаме да разширим основата и да покажем на децата, че мислим за тях и се грижим за тях.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други въпроси? – Не виждам.
Благодаря на министър Свилен Нейков за участието.
Преминаваме към следващата тема – бюджета на Държавната агенция за закрила на детето като част от бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
Има думата заместник-председателят на ДАЗД Калин Каменов.
КАЛИН КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Ще се постарая да бъда максимално кратък.
Като специализиран орган за закрила на децата в България, Държавната агенция за закрила на детето е една от държавните институции, която разполага с най-скромен бюджет от всички институции. При предвиден бюджет за 2010 година в рамките на 2 млн. 133 хил. 740 лв., бе гласуван бюджет в размер 1 млн. 325 хил. 370 лв., с което разходите в Агенцията са сведени до санитарния минимум.
Знаете, че трудовите възнаграждения на специалистите в сферата на органите по закрила са едни от най-ниските.
Същевременно с това в края на миналата година правителството на Република България чрез Министерския съвет и Държавната агенция за закрила на детето започна към агенцията да функционира и национална гореща телефонна линия за деца, която е европейска линия за сигнали, свързани със закрила на детето – 116 и 111. Искам да ви споделя като статистика, че само за първите 6 месеца от функционирането на тази телефонна линия на нея има регистрирани над 100 хил. телефонни обаждания на деца, родители, експерти, свързани със закрила на детето, както и учители.
Искам да споделя с вас, че икономическата криза е и социална и тя рефлектира изключително много върху българските деца.
Убеден съм, че не ви е особено приятно вечер, включвайки телевизора си, да чувате за убити, изнасилени, малтретирани, трафикирани или бити деца. И за да може да се сведат до минимум тези случаи, които съм сигурен, че рефлектират всеки ден върху вас, са нужни допълнителни средства за основните дейности на агенцията, свързани с контрол на правата на децата и координационната функция по отношение закрила на децата в България, които са в размер на 248 хил. 739 лв., които ще бъдат използвани основно за управление на тази европейска телефонна линия, проверки на стотиците случаи на деца в риск и подложени в риск на насилие, както и за предоставяне на методическа помощ на стотиците отдели за закрила на детето в България, които за съжаление точно заради кризата за изключително натоварени.
Аз приключих с моето изложение. Ако имате въпроси, заповядайте.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не разбрах от изложението на господин Каменов парите, които са предвидени по бюджета на Държавната агенция за закрила на детето, според него достатъчни ли са или всичко това, което до този момент изговорихте, всъщност е един коректен апел, който аз искрено разбирам, за увеличаване на средствата за Държавната агенция за закрила на детето, ако правилно разбрах това, което Вие направихте като изложение.
КАЛИН КАМЕНОВ: Аз казах в самото начало, че разходите в агенцията са сведени до санитарния минимум и са недостатъчни. Именно заради това правим това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само едно изречение и то е очевидно. Агенцията ще се сведе на практика до една телефонна линия и някои проверки.
И понеже все пак обсъждаме философията на законопроекта, това, върху което заостряме внимание, е един среден спад на разходите с 20 процента на делегираните субсидии и трансферите, на практика намалението в този държавен орган е повече от 38 процента. При това говорим за приоритети в правителствената политика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Петров, заповядайте.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Извинявайте, господин председател просто искам да внеса едно разяснение. Може би господин Николов не разбра това.
Министерството, което получава право да няма намаление, е Министерството на труда и социалната политика. Агенцията е второстепенен разпоредител към министъра на труда и социалната политика.
Освен това в моето изложение казах, че от структурния резерв ще се предоставят на Министерството на труда и социалната политика допълнително 142 млн. лв., които са за социални дейности, за подпомагане на домакинствата и всички неща, които са в политиката на Министерството на труда и социалната политика. И мисля, че след като в момента са на санитарния минимум, както господин Каменов каза, при получаването на допълнителен ресурс, при един разговор с първостепенния разпоредител, в случая министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, въпросът на агенцията би трябвало да бъде решен.
Друг е въпросът вече какви са взаимоотношенията между първостепенния разпоредител, в случая министъра, и ръководството на агенцията. Защото в много случаи има известни по-обтегнати отношения. Но аз се надявам, че след като тя по една европейска програма работи специално за децата и поначало създаването на агенцията беше като изискване от Европа, ще се намери доброто решение и не би трябвало да се получи някакво сътресение до края на годината в изпълнението на техните задачи.
По-страшно щеше да бъде това, което господин Николов каза, ако беше приложен механизмът на 20-процентното съкращение за Министерството на труда и социалната политика, което действително щеше да бъде притеснително.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други въпроси? Становища? – Не виждам. Ако не възразявате, закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 година. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря на Министерството на финансите и на главния секретар.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, № 054-01-48, ВНЕСЕН ОТ ДАНИЕЛА МИТКОВА, ЙОАНА КИРОВА И ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ НА 14 МАЙ 2010 г.
Във връзка с обсъждането на тази точка сме поканили заместник-председателя на Държавната агенция по закрила на детето Калин Каменов и доц. Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии.
От името на вносителите давам думата на госпожа Миткова.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, накратко ще представя мотивите към нашия законопроект.
Промените, които се предлагат в него, касаят един реален проблем, а именно съществуващата в момента възможност деца да участват в предавания, които са неблагоприятни за тяхното развитие във всеки един аспект. Тези необходими, бих ги нарекъл, промени произтичат на първо място, от нашата позиция на народни представители, предвид отрицателния обществен отзвук, предизвикан от участието на деца в такива предавания, както и естествено последствията за децата от участието им в такива предавания.
На второ място, това е, че в законодателството на Република България не е съществувала уредба на този проблем.
На трето, но не на последно място, позицията ни на родители.
Именно участието на деца в предавания, особено в така наречените риалити програми, е станало причина Комитетът за правата на детето към ООН в свой доклад от октомври 2008 година изрично да посочи, че това може да се счита за намеса в личния живот на децата и отправя препоръки към всяка една държава, която е страна по Конвенцията за закрила на детето, да регламентира проблема, за да може да се предотврати тази опасност.
Предложените от нас промени могат условно да бъдат разделени на две части.
Първата част от тях се отнася да се създаде едно ново задължение на доставчиците на медийни услуги, които така или иначе са регламентирани в Закона за радиото и телевизията, а именно задължението да не се допускат деца в предавания, които са неблагоприятни за тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Целта на това предложение е децата да не участват в такива предавания, които безспорно оказват вредно въздействие върху тяхното развитие.
Именно за постигане на тази цел ние предлагаме законът да си служи с думата „неблагоприятни”, тъй като по този начин не е необходимо да е налице увреждане за детето, а ще се действа превантивно и няма да се позволи децата да попадат именно под такъв риск.
Втората част от нашето предложение се отнася до създаване на една допълнителна разпоредба в административнонаказателната част на закона, чиято цел е да се завиши обществената санкция, която следва да понесе доставчикът на медийни услуги, който не изпълнява това свое задължение.
Ние, вносителите, сме убедени, че това е стъпка в правилната посока. Още повече, че този законопроект получи единодушно „за” и във водещата Комисия по културата и медиите и в Комисията по правните въпроси. Ние се надяваме и в тази комисия да подкрепите нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За становище има думата господин Каменов – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето.
КАЛИН КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След като се запознахме с мотивите на народните представители Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев за предложение за промяна на Закона за радиото и телевизията по отношение превенция на едно бъдещо участие на деца в риалити формати, ние взехме решение да подкрепим направените предложения за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с цел осигуряване на по-добра защита на правата и интересите на българските деца. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Доцент Лозанов, заповядайте.
ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Съветът за електронни медии има същото становище. Аз благодаря за поканата да дойда тук пред вас, уважаеми дами и господа народни представители. По принцип няма никакво съмнение, че такъв законопроект с такъв предмет – защита на децата, е необходим и най-малкото отговаря на един обществен дебат, който възниква напоследък във връзка, разбира се, основно с последния сезон на „Биг Брадър”, който показа, че българското общество има нагласи, има очаквания да са обект на по-голяма защита.
Искам може би в режим на отклонение да кажа тук една дума повече, отнасяща се даже не само до децата. Няма съмнение, че се утвърждава като практика тъй наречената „Реална телевизия”, риалитата. А реалната телевизия има една особеност – тя превръща хора извън публична роля в обект на свой интерес. Тези хора, които обикновено досега сме приемали като зрители, често се озовават пред камерата. Това е цялостна тенденция. Няма никакви особени причини да считаме, че тя ще затихне. Напротив, развива се в това отношение по посока, така да се каже, на натурчиците, на хората, които влизат в определени формати, които не са свързани с публична роля, не са актьори, не са публични лица, а са просто на базата на определен регламент поканени и изкушени да участват в тези предавания.
Тези хора, които не са в публична роля, в някакъв смисъл винаги са по-заплашени и за техните интереси специално трябва да се помисли как да бъдат защитени, особено пък изключително за децата.
Така че на мене ми се струва – говоря от името на Съвета за електронни медии, - че законодателят ще трябва да инвестира нови разпоредби в тази проблематика, свързана с развитието на реалната телевизия, на риалити форматите. Аз намирам, че тези законопроекти – и двата, които са предложени тук, макар че ще ги обсъждаме един след друг, носят тази загриженост. И това е тяхното качество.
Аз и при обсъждането в Комисията по културата, гражданското общество и медиите имах възможността да кажа, че тук единствено има дебат и Съветът за електронни медии не е сигурен в това, че систематичното място на тези разпоредби е в Закона за радиото и телевизията. По две причини.
Първо, защото Законът за радиото и телевизията се занимава с аудитория. Той не се занимава реално с физически лица, с децата като физически лица, за да може да прецени като физически лица, като участници от социалния свят рисковете при тях и евентуално да се намеси, за да ги защити. Това много повече отива на Агенцията за защита на детето и съответно на закона, на който тази агенция в един или друг смисъл е изпълнител.
Така че на мене ми се струва, че действително може да се усилят мерките за защита на децата като аудитория, а мерките, които са свързани със защита на децата като участници по-скоро да попаднат под юрисдикцията на този друг закон. Иначе има риск Съветът за електронни медии да функционира извън собствената си компетентност.
И второ нещо, което е много важно. Тук става дума за превенция, тоест за предварителна намеса в съдържанието. Според Закона за радиото и телевизията това е чисто и просто цензура. Тук трябва най-малкото да се работи върху ново понятие за цензура, за да може това действие от гледна точка на самия закон да стане законно. А Законът за радиото и телевизията е силно ориентиран към това да защитава независимостта на радио- и телевизионните оператори. И тези разпоредби по тази причина са извън духа на Закона за радиото и телевизията.
Така че аз бих подкрепил, разбира се, че обвързаната компетентност между СЕМ и Агенцията за закрила на детето частично може да решава тези проблеми. Но моето лично мнение, ако позволите, е да се разделят двете защити – защитата на аудиторията и защитата на детето и всяко от тях да попадне в закона, в който логично е неговото място.
Иначе малко насилваме един нормативен текст, един закон, за да може на базата на една възникнала обществена потребност и реакция да свърши работа. Иначе несъмнено духа на закона, това, което той се опитва да постигне, Съветът за електронни медии подкрепя изцяло.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на доц. Лозанов.
Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз не бих искала, господин председателю, доц. Лозанов, да произвеждам една дискусия, която се случи в тази зала в същия състав на комисията с по-различни участници. Но ми се струва, че има две неща, по които ние тук трябва да бъдем абсолютно сигурни, че мислим по един и същи начин. Това е тезата, че в едно общество понятието „добри нрави” най-сетне трябва да има някакъв смислен прочит и второ, че тогава, когато един проблем бива припознат за важен той изисква общата воля да бъде решен.
Казвам това, защото колегите си спомнят, че ние броихме около 12 текста в Закона за закрила на детето, които предполагаха намеса, действие на оторизирани органи – проблемът е кои, тогава, когато се коментираше въпросът за „Биг Брадър”.
Оказа се, че на Държавната агенция за закрила на детето – тук се предлага да й се разширят правомощията, а ние отнемаме пари, но това е част от друг тип очевидна, макар и свързана с разговора, който водим днес. Тя има малко правомощия и много отговорности.
Съветът за електронни медии формално има възможности, но няма предвидени отговорности. Защото аз много човешки роптая тогава, когато използваме в този си тип общуване на тази тема думата „цензура”. Аз съм човек демократ по душа и дълбоко не смятам, че тогава, когато смятаме, че една теза, един тип поведение не носи същностна обществена значимост и това го изговориш и се опиташ по някакъв начин да го ограничиш, това е цензура. Извинявайте, моето мнение, че това поведение с децата е безобразие, е ли валидно? И то ли трябва да определя смисъла на подобни риалити шоута. Това е по-дълъг разговор вероятно.
Но аз си мисля, че когато има проблем, ние можем да се опитваме да го решаваме, защото в края на краищата моралът е в нормата на закона - така казват юристите, аз не съм юрист, - и в общата ни воля да го направим.
В този смисъл аз ще подкрепя и двата законопроекта с разбирането, че можем да търсим съвместяване, уреждане, прецизиране на текстовете. Но не е добре да бягаме от отговорност, която така или иначе обществото ни е вменило. До каква степен ще го правим, с каква свобода на поведение – да, това е проблем, който си струва да обсъждаме и аз съм съгласен. Но няма лишени от отговорност хора в тази ситуация, си мисля аз.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се че не става точно въпрос за бягство от отговорност от страна на СЕМ. Категорично въпросът е много по-сложен. И аз може би ще разочаровам вносителите с уговорката, че в медийната комисия възторжено подкрепих и двата законопроекта – и на колегите Кирова, Миткова, Червенкондев, и на господин Огнян Стоичков. И сега ще подкрепя законопроектите. Но това не снема съгласието ми със съображенията, които чухме от господин Лозанов.
И ще си послужа с един пример, за да е валиден принципът на аналогията. Яко някое външно лице набие едно дете в училищния двор, дори в училищния коридор, недай си боже, той не нарушава Закона за народната просвета и наказващият орган няма да е директорът на училището. Той ще е нарушил други закони и други са наказващите органи. Съвсем друг е въпросът, че директорът на училището би следвало да е създал определени правила, определена организация, за да съхрани живота и здравето на тези деца.
Ето, тук вече са актуални съображенията и на колегата Богданова.
Но господин Лозанов постави въпроса за субекта, основния субект на отговорността, не за съсубекта, съучастника в този процес. Естествено е, че СЕМ е съучастник, защото иде реч за медийна среда, в която евентуално биха били нарушени правата на детето. Но самото деяние дали е от компетенциите на СЕМ? Ето, това е големият въпрос. Пък и много чести станаха промените в медийния закон.
Днес аз съвсем не на шега направих предложение измененията в Закона за радиото и телевизията да бъдат последна точка в дневния ред, да не задавам въпрос какво ще обсъждаме на следващо заседание. И съвсем не на шега госпожа Петрова каза, че няма да подлага предложението ми на гласуване, защото не й звучало сериозно. Естествено, че беше закачка.
Но, господин председател, двата законопроекта няма как да не се разгледат едновременно. Вие поставихте на обсъждане законопроекта на колегите Кирова, Миткова и Червенкондев. Но всъщност Вашият законопроект е продължение на тази законодателна инициатива. Ние ги разгледахме на последователни заседания. Но тук имаме шанса да ги гледаме в едно.
Аз много се надявам обаче действително въпросът с инкриминирането на посегателствата срещу правата на детето, включително и в медийна среда, да се урежда в специалните закони, да се уреди кой орган е отговорен за защита на правата на детето. И вече медийният оператор да е в режим на съзнание, да няма нужда от превантивна намеса на СЕМ, защото то наистина по дефиниция е цензура. Но медийният оператор да знае, че нарушава закон още с включването на дете в подобен формат, ако то е дефинирано в нарочен закон, не в медийния.
Това по някакъв начин трябва да се систематизира. И аз се надявам това нещо да се случи не със серия от кръпки в медийния закон – нали обсъждаме, господин Лозанов, идея за изцяло нов медиен закон. Разбирам, че властта в лицето на управляващото мнозинство има идеи за изцяло нов Закон за закрила на детето. Така ли е, господин Каменов?
Ако това е така, тези два изцяло нови акта биха могли да намерят систематичното място на идеите на госпожа Миткова и на нашия председател именно в тези два нарочни акта. Но сега да дадем ход на тези две благородни идеи.
И така, аз лично възторжено, както вече го направих в другата комисия, и тук ще подкрепя двата законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожа Миткова.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изложа пред вас мотивите за това тези изменения да бъдат предложени в Закона за радиото и телевизията. Обмисляхме и въпроса за промени в Закона за закрила на детето. Както господин Местан преди малко каза и да не го повтарям, в момента се работи по изцяло нов Закон за детето и семейството. Така че това са неща, които ще бъдат предвидени там, съобразени изцяло със социалната политика, която ще бъде предприета по отношение на децата.
А мотивите да бъде в Закона за радиото и телевизията – и аз съм убедена, че трябва да е тук – е именно санкцията, с която ще бъдат обвързани медийните оператори, които не изпълняват това свое задължение.
Ако бъде включено в Закона за закрила на детето, на нито един медиен оператор не можем да закрепим неизпълнението от негова страна на това право с никаква санкция и то отново ще остане без последствия, тоест отново СЕМ ще бъде с вързани ръце. И както казаха пред нас, когато правихме работната среща, защото им зададохме въпроси, включително този защо нещата не се правят, при положение че е налице чл. 10 от Закона за радиото и телевизията, е необходима – и това стана пределно ясно в разговора ни с тях - именно такава разпоредба в този закон. Това естествено не означава, че е пречка да съществува и в Закона за закрила на детето. Още повече, че ако от правна гледна точка това имаше някакъв проблем, Правната комисия вече има становище по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има думата Радиона Никова – началник отдел „Координация, програми, сътрудничество” в Държавната агенция за закрила на детето.
РАДИОНА НИКОВА: АЗ ви благодаря за вниманието и за възможността да кажа две думи. Разбира се, право на законодателя е да реши как точно ще процедира и дали сега да приеме каквото считам, че е подходящо да се случи – тези изменения или да ги отложи за по-цялостно решение в законите. Но по принцип цялата ситуация беше провокирана от много силен обществен интерес и изразени различни мнения. Така че законодателно вероятно е необходимо да се реагира. Но вие ще прецените, разбира се.
Това, което бих искала да кажа, е по-скоро по отношение на посоката, в която ще се върви, независимо дали сега или по-нататък. И тя е наистина на намиране на пресечната точка между двата закона.
В този смисъл е и подкрепата на Държавната агенция за закрила на детето на предложенията на господин Стоичков, защото там наистина се търси тази пресечна точка.
Същевременно бих искала да кажа, че може би господин Лозанов не е съвсем прав, като казва, че защитата на децата трябва да остане само в Закона за закрила на детето, включително и господин Местан зае тази позиция. Защото това поставя под съмнение защо фигурират специални раздели в Закона за радиото и телевизията, които са насочени към защита на децата и неблагоприятното въздействие върху тях.
Освен това, господин Местан, Вие така или иначе би трябвало да изпълните тази надзорна функция. Липсва някаква брънка, която ние предлагаме по-нататък да бъде намерена, тоест да имате повод наистина и да се обърне внимание към този елемент.
Освен това искам да ви кажа, че тук става дума по-скоро наистина за споделена отговорност. Защото по принцип политиките за децата са хоризонтални политики, които засягат много институции. Неслучайно в Закона за закрила на детето има изредени много органи за закрила, да не цитирам чл. 6, ал. 3. В този смисъл би трябвало всеки да чувства този ангажимент. А понякога на практика се получава така, че всеки гледа собствения си закон, който регулира неговата сфера, и не обръща достатъчно внимание на други подобни законодателни актове. И това според мене е проблем на прилагането.
Друго нещо, което възникна като коментар в другата комисия по отношение на това дали би могло да бъде интерпретирано като цензура. Категорично изразявам несъгласие с едно подобно разбиране, първо, защото то ще бъде записано в закона и в този смисъл това е изискване на европейската практика, което виждаме и в решение на Европейския съд по правата на човека и в Европейската конвенция по правата на човека, тоест трябва да е записано в закона.
Освен това трябва да имаме предвид, че „свободата на медиите е крайъгълен камък на демокрацията” – цитирам дело на Европейския съд по правата на човека. Но все пак тя не е абсолютна и подлежи на някакво ограничение. Въпрос на законодателя е да прецени какви точно ще бъдат тези ограничения и те да бъдат записани в закона. И мисля, че сме на правилния път.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, доц. Лозанов.
ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Знам, че темата е свързана с много емоции и много драматичност. Заради това носи много експресивни реакции. Тези законопроекти до голяма степен са продукт на тези реакции. Но искам само да ви обърна внимание върху един принцип в Закона за радиото и телевизията.
Според закона за радиото и телевизията е абсолютно невъзможно от гледна точка на неговата философия Съветът за електронни медии да спира предавания. Може, ако се окаже, че има три системни нарушения на един и същ член, да отнеме лицензията или разрешителното на медията, но не и да спре предавания, няма правомощия да спре предавания.
Нека да се съсредоточим върху това, защото то е свързано със самата философия на защита свободата на словото. Може да се окаже, че някой субект няма отговорността, няма нужната отговорност, за да бъде радио- и телевизионен оператор. Това може. Тогава на него му се отнема това право. Но не може да се каже СЕМ или който и да е да стане съавтор в програмата и да му казва: ти можеш да пуснеш това предаване, а това предаване не можеш да пуснеш.
Давам си сметка, че когато вие наблюдавате нещата от гледна точка на правата на децата, това ми се струва абстрактно и далечно. Но от гледна точка на защита свободата на словото, което беше наречено крайъгълен камък, това е крайъгълен принцип. Ако един път този принцип се наруши и СЕМ някъде може да спира предаване, се разплита цялата система, на базата на която функционира идеята за свобода на словото. Оператор може да няма необходимите качества, за да носи отговорността да бъде оператор. Но тогава му се отнема лицензията. Но докато този оператор функционира, не можеш да му се месиш в работата. Защото той функционира именно в качеството си на свободен и независим оператор.
Искам да погледнете на този въпрос. Защото действително текстът е сложен, съчетава права, които в някакъв смисъл могат да бъдат в противоречие, за да се разбере въпросът в цялата му сложност. Като пак казвам, това не е изказване в подкрепа на това тези законопроекти да не бъдат приети или да не се намери текст, чрез който да се реши този проблем за защита на децата във връзка с опасностите, които се носят от новите риалити формати.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? – Не виждам.
В такъв случай закривам дискусията.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносители Даниела Миткова, Йоана Кирова и Диан Червенкондев.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, № 054-01-53, ВНЕСЕН ОТ ОГНЯН СТОИЧКОВ ЯНАКИЕВ НА 08.06.2010 Г.
От името на вносителя явно аз трябва да взема думата. Няма да ви отегчавам.
Факт е, че протегнатата ръка от колегите от ГЕРБ, които се заеха с усъвършенстване на нормативната база, в тяхното предложение от 14 май, аз я приех и на 8 юни си позволих да представя на вашето внимание моя прочит на това изменение и допълнение на закона. Ще се радвам между първо и второ четене действително да се включат всички парламентарни групи, за да се получи действително един добър и работещ закон, тъй като темата за децата в медийното пространство безспорно касае компетентността на двете специализирани институции – СЕМ в медийната регулация и ДАЗД в защита правата на децата.
Нова, което аз съм си позволил да редактирам, е за мене съществената разпоредба на ал. 4 от чл. 32, в която Държавната агенция за закрила на детето става равноправна страна по подписано споразумение между СЕМ и доставчиците на медийните услуги. И това споразумение се предвижда да се подписва ежегодно до 31 май със съдържание по зададените теми от Държавната агенция по закрила на детето.
Тук аз споделям виждането на доц. Лозанов, че относителната тежест при защита правата на децата трябва да бъде поета от ДАЗД, тя безспорно съвместно със СЕМ да изработи критериите. Предвиждам това да стане в 6-месечен срок след влизането на закона в сила. Тоест до края на годината да са готови критериите, които да определят кое съдържание уврежда правата и законните интереси на децата. И в началото на следващата година да се подпише това споразумение с всички доставчици на медийни услуги.
Оттам аз развивам идеята за съответната санкция при неспазване на това споразумение. Споразумението е доброволен гражданскоправен акт, не е принудителна административна мярка. И след като доставчиците на медийни услуги са се съгласили и са подписали този доброволен гражданскоправен акт, споразумението с ДАЗД и със СЕМ с ясни критерии и принципи за съблюдаване интересите на децата, в тази връзка те трябва да бъдат готови да си понесат отговорността при неспазване на това споразумение.
Ако критериите, които се изработват от ДАЗД, съгласувано със СЕМ, са неясни за доставчика на медийни услуги, той може да иска допълнителни разяснения, уточнения, за да се избегне субективният елемент при последващ контрол върху техните действия. Но след като доставчикът се е съгласил и се е подписал, да бъде така добър да спазва това споразумение. И когато излъчва предавания в ущърб на това споразумение, за мене е логично и не погазва свободата на словото, и не представлява цензура като предварителен контрол, защото такъв липсва в настоящето предложение. Контролът е последващ, след като предаването е тръгнало, след като споразумението е подписано, след като се вижда обективно разминаване между подписано споразумение и критерии и излъчено предаване, което накърнява физическото, психическото, интелектуалното и социалното развитие на децата.
Затова съм си позволил да предвидя и тази най-крута и най-жестока, бих я нарекъл, санкция, съзнавам това, а именно преустановяване на излъчванията на предаванията или части от тях, които засягат именно това нарушено споразумение.
В Комисията по гражданското общество и медиите се изложи становище, че евентуално прочитът на този параграф 3 би могъл да наведе на противоречия с Конституцията, с чл. 40, ал. 2 от Конституцията и решения от 1996 година, включително и едно тълкувателно решение в тази насока № 7 от 1996 година, което е обявило за противоречащ на Конституцията, на чл. 89 от отменения Закон за радио и телевизия.
Но това е специална разпоредба, която, пак казвам, не касае неспазване на принудителна административна мярка, а касае нарушаване на доброволно подписано споразумение като гражданскоправен акт. Това, първо.
Второ, тук специфичното са правата и интересите на децата, които са защитени от Конвенцията на ООН. Член 16 изрично предвижда вътрешното законодателство да издаде закон, който ефективно и своевременно да защитава правата на децата.
В предходни изслушвания на представителите на Съвета за електронни медии беше заявено – госпожа Мария Стефанова ни представи статистика, че към момента има образувани 9 административнонаказателни преписки срещу неспазване на закона от страна на доставчици на медийни услуги в областта на интересите на децата. И една част от тези административнонаказателни преписки са насрочени за края на годината пред Върховния административен съд, друга част ще се гледат следващата година. Отдавна предаванията и форматите, за които става въпрос, ще бъдат излъчени, предадени, възприети от децата като зрители и като участници. Тоест ефектът на съдебна защита ще бъде предварително бламиран и вътрешното законодателство не би могло ефективно да изпълни и препоръките на Комитета към ООН, и чл. 16 от Конвенцията на ООН.
В тази връзка според мене, пак казвам, доразвивайки идеята на колегите от ГЕРБ, аз считам, че са налице всички законови основания ДАЗД и СЕМ да си протегнат ръцете и интересите на децата да бъдат своевременно, бързо и ефективно защитени.
В тази връзка съм предложил и съответно кореспондиращи изменения и допълнения в Закона за закрила на детето. Текстът е пред вас. Няма да ви го чета допълнително. Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси, съм готов да отговарям.

Заповядайте, доц. Лозанов.
ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз мисля, че в този законопроект има една посока, с която действително това противоречие между нормите, свързани специално с присъствието на деца в предавания, и компетентността на СЕМ чрез намесата на компетентност на агенцията, е до голяма степен е решено. Харесва ми тук специално това описание, така да се каже, на рисковете за децата, което предварително се обявява. Защото никак не завиждам на българските радио- и телевизионни оператори, ако просто намерят думата „неблагоприятни” предавания, които биха били неблагоприятни за децата.
Какво да включва това „неблагоприятни”? То става много широко и оттам идват и рисковете за цензура. Защото ако някой смята нещо за неблагоприятно, а друг не го смята, започва един конфликт. Така че трябва да има предварителна система от критерии.
И действително проблемът с цензурата в този смисъл отпада.
Не знам само какво значи тристранно подписване от страна и на самите оператори, доброволно. Ами те ако не подпишат, тогава какво следва от това? Защото на базата на доброволност досега имаха право част от операторите – това е тяхно право – да разпространяват програмите си на принципа на „мъст кери” на цифровите платформи, но те нямат желание, защото това не им е икономически изгодно.
Тоест когато минават през доброволност, а от това следва реализация на норма, проблемът става много труден.
Така че за мене това по-скоро може да се превърне в становище на СЕМ, което той трябва да издава всяка година и тогава операторите ще са длъжни да спазват това становище. Но действително е необходимо, заедно с агенцията, да се създаде някаква мрежа от много по-конкретни критерии за това какво е неблагоприятно за децата, когато участват в предавания.
Така че тази част за мене действително подобрява законопроекта.
Не ми е ясно СЕМ ли ще наказва родители, настойници и попечители, ако допуснат нарушение на чл. 8, ал. 3, с глоби. И това не е ли много голямо разширяване на компетентностите на СЕМ да наказва не радио- и телевизионните оператори, а частни лица в качеството им на родители и попечители? Това е въпрос, който поставям.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, доц. Лозанов.
Преди да дам думата на заместник-председателя на ДАЗД Калин Каменов, искам да отговоря на двата Ви въпроса.
Прав сте относно подписване на тристранното споразумение, дотолкова, доколкото, ако използвам логиката на аналогията от Конституционния съд, чиито решения цитирах преди малко, те са длъжни да подпишат. Но ако имат резерви, както конституционните съдии – в момента ми идва тази аналогия, - те са длъжни да подпишат с резерви. Както казах преди малко, ако имат резерви по определени критерии, по определената им яснота, че не са изяснени добре тези критерии. Но те, за да бъдат доставчици на медийни услуги, в които децата са участници, те трябва да бъдат запознати и да подпишат това споразумение, макар и с резерви или с бележки, които в определен срок ДАЗД, ако касаят критериите на ДАЗД, трябва да вземе становище и да им отговори. Това по първия въпрос.
По втория въпрос – за родителите. Безспорно това е промяна в Закона за закрила на детето и компетентният орган е ДАЗД, не е СЕМ.
Заповядайте, господин Каменов.
КАЛИН КАМЕНОВ: Господин председател, Вие отговорихте на част от въпросите, по които аз исках да отговоря на господин Лозанов.
Държавната агенция за закрила на детето приема подадената ръка, както се изразихте Вие, за законодателните промени, които искате да бъдат реализирани по Ваша инициатива. С оглед на това, че се създаде изключително напрежение в гражданското и общественото мнение, с оглед на риалити формата на „Биг Брадър” и много въпроси, които възникнаха за контрол, който да се осъществява по отношение на медиите, ние от Държавната агенция за закрила на детето изразихме своите опасения и становища в няколко комисии по отношение на това какво трябва да бъде направено в българското законодателство и по отношение на Закона за закрила на детето, и по отношение на другите нормативни актове, които регламентират и контролират тези обществени отношения.
В тази връзка ние подкрепяме това, което Вие имате като предложение за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, а същевременно и в Закона за закрила на детето.
По отношение на преустановяването, аз мисля ,че стана изключително ясно, че това ще става с мотивирано предложение от председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Но ние като орган нямаме такова право да преустановяваме или да спираме такива предавания. Ние можем само да даваме предложения какви права и интереси на децата са нарушени. Защото в комисията това беше въпрос – кой преценява кои и какви права са нарушени. Това можем да го направим.
Именно затова подкрепяме Вашето предложение в т. 12а за мотивираното предложение от страна на председателя. Аз мисля, че тук Съветът за електронни медии трябва да бъде спокоен. Защото ние сме органът, който ще дава това предложение, но не можем да извършваме тази превенция, която се осъществява.
Още повече с предложенията, които давате Вие, аз съм сигурен, че много медии в бъдеще биха се съобразявали с рамките и нормативните разпоредби в двата закона, които се променят, с цел недопускането на предавания, които биха били опасни за живота и здравето – психическо и всякакво друго, по отношение на децата.
Така че ние, Държавната агенция за закрила на детето, подкрепяме така направените предложения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Каменов.
Колеги, становища, въпроси?
ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Това значи ли, че това е законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията и на Закона за детето? Защото не е обявено така?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Точно така е. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение става това изменение.
ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Тогава би могло в по-голяма степен да се балансират правомощията.
Искам само да кажа, че СЕМ няма право да спира предавания. И аз пак ви моля да помислите върху това подобно правомощие да не влиза в репертоара на възможностите на регулатора в областта на медийното съдържание. Уверявам ви, че това ще влезе в дълбоки противоречия с цялата логика на медийната регулация, така, както са нейните европейски принципи. Има други методи, има глоби и санкции, които са достатъчно големи, така, както са предвидени, има освен това три последователни нарушения, които водят до отнемане на лицензията и на регистрацията, което е по-страшно от всякакво спиране на предаване. Има задължителни указания в Закона за радиото и телевизията, чието неизпълнение също води след себе си до възможности за отнемане на лицензията или регистрацията. Но намеса в програмата за спиране на предавания е драстична промяна въобще на начина, по който се регулират медиите.
Така че аз пак ще кажа, че аз приемам тези неща в законопроекта, с които – използвам отново протегната ръка на комисията – ще се обвърже СЕМ с Агенцията за закрила на детето. Не смятам, че може да се ползват инструментите, които има в Закона за радиото и телевизията, за да се доведе до добър резултат. Още повече с появата на тези разпоредби плюс много големите глоби плюс цялата обществена видимост, която ще се получи с измененията на законите, съм сигурен, че превантивно до голяма степен ще се ограничат рисковете в поведението на самите оператори.
Нека да не гледаме на операторите като на някакви абсолютни нарушители, които едвам ги удържаме да не правят нарушения. Те все пак са с отговорност публични субекти. Всичко което правят, е видимо на екрана, всичко, което правят, подлежи на реакция. Така че да разсъждаваме и за тях в едни по-съобразени с логиката на регулацията рамки.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, господин Лозанов е един изключителен експерт, когото много уважавам и ценя неговото експертно мнение, разбира се. Но аз съм изненадана от неговото изказване, от това, което той току-що сподели. Защото смятам, че в момента имаме уникалната възможност да променим като законодатели и да въведем такива разпоредби и такива текстове, с които ще осигурим защита на най-свещеното нещо в нашия живот – това са децата.
Аз съм изненадана от скептицизма, който господин Лозанов изказа тук. Той много добре и много по-добре от мене знае, че глобите са неработещ механизъм. Те досега работеха и няма и да проработят.
Аз, господин Лозанов, бих Ви помолила да застанете зад тези два законопроекта.
ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз изцяло стоя зад тях.
Аз си позволявам да вляза в диалог. Единственото, което не ми се иска, е да има разпоредба, в която да се каже, че СЕМ може да спира предавания.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Напротив, ние искаме да има такава разпоредба и изцяло категорично заставаме зад такава разпоредба. Заявявам го. И ще се борим да има такава разпоредба. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, аз ще кажа само няколко думи.
Подкрепям изцяло това ,което каза колежката Банковска. СЕМ наистина трябва да поеме своята отговорност. Защото, господин Лозанов, това, което казвате, според мене е бягане от отговорност.
Затова СЕМ ще си поеме отговорността и за спиране на предавания. Според Вас кой друг трябва да спира предаванията?
ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Никой не бива да спира предаванията.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Не може по този начин да разсъждаваме. Все пак някой трябва да поеме тази отговорност. Затова законът ще му вмени тези задължения.
ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Само една реплика. Аз влизам в дебат около това какъв трябва да е инструментът, за да постигнем целта. Въобще не е спорът за целта. Аз знам, че извън експертната медийна общност спиране на предавания изглежда като много силен ход. Вярвайте ми, не това е най-добрият инструмент, за да се постигнат целите. Но видимо не мога да бъде убедителен в тази аудитория, за което се извинявам, че проточвам дебата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Напротив, Вие не проточвате дебата. Нещата са достатъчно важни, за да си позволим задълбочено разискване.
Господин Каменов, заповядайте.
КАЛИН КАМЕНОВ: Само две думи. Искрено се надявам до такава мярка изобщо да не се стигне.
Ние, доколкото разбрахме от това, което водихме като разговори, идеята е това да е една сериозна превенция към медийните оператори с цел недопускане на такива опасни и вредни предавания за живота и здравето на българските деца. Именно това да бъде превантивният характер на тази рамка в Закона за радиото и телевизията.
Аз изключително много искам да бъда разбран, че отговорността за една такава мярка ще бъде съвместна между Държавната агенция за закрила на детето и Съвета за електронни медии. В крайна сметка председателят на Държавната агенция ще бъде този, който ще преценява кое е вредно, до каква степен е вредно и дали наистина има необходимост от спиране на това предаване.
Мисля, че не трябва да има притеснения в тази сфера по отношение на медийните оператори в България. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? – Няма.
Аз бих си позволил една аналогия с компетентността на Държавната агенция за закрила на детето. По закон директорът на отдел „Закрила на детето” има право като принудителна административна мярка до произнасяне на съда да изведе детето от опасната среда, дори и родителска среда. Тоест държавните специализирани органи могат като една спешна мярка до произнасяне на съда да отнемат дете от майка му. Не виждам защо да не могат да спрат предаване, при положение, че докато текат съдебните процедури, предаването е минало и занимало и детската психика – наранена. Но докато се произнесе съдът, детето вече е остаряло в пряк и преносен смисъл. Може да минат пет-шест години, детето вече да е първокласник или второкласник и да текат още съдебни процедури, съдът да продължава да разисква дали преди пет години са увредени интересите му като дете.
Това е балансът между двата интереса – от едната страна на везните, най-висшият интерес на детето, от другата страна, свободата на словото.
Естествено вие като две държавни агенции, ако имате консенсус, това е задължително условие да се спре предаване. Тоест две от страните по споразумението мисля, че то е нарушено. Тогава се дава превес на най-висшия интерес на детето, точно защото детската психика е ранима, тя е много инерционна. Не се ли помогне днес, утре вече е фатално късно.
Мария Стефанова от СЕМ цитира тези наказателни преписки, те си текат с години, децата порастват и това остава само в стенограмите на Комисията по образованието и науката, че сме изслушали проблемите, но не ги решаваме в този формат на закона.
Аз съм далеч от мисълта, че ние сме предложили с колегите от ГЕРБ и моя скромна милост най-добрия текст. Но призовавам СЕМ лично във Ваше лице да дадете предложения, но работещи предложения за бърза и ефективна намеса, като балансираме свободата на словото, като категорично забраним цензурата и предварителния контрол, но все пак защитим висшия интерес на детето, който действително, както каза Банковска, е най-висшето благо, с което обществото ни разполага.
ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз непременно ще се обърна към колегите още на първото заседание, за да могат и те да имат предложения, които ние ще отпратим към вас. Като аз съвсем не съм против това да могат деца да се извеждат, ако са попаднали в опасни формати. Това няма връзка със спиране на предаването. Просто за спешно извеждане на деца – разбира се.
Пак казвам, че СЕМ не е органът, който ще ги извежда. Но да има необходимост да бъдат извеждани, защото форматите ще стават все по-рискови – не искам да тревожа никого, но такава е тенденцията. Заради това трябва да има действително законодателни мерки и инструменти, за да бъдат защитени. Извеждането на децата ми се струва правомощие, което е необходимо. Аз не знам дали и сега по закон, ако се сметне, че присъствието на едно дете някъде е опасно, има ли орган, който да може да вземе решение да го изведе.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Безспорно не се спазва чл. 17.
ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Каква е разликата например между едно студио и къщата на „Биг Брадър”. Аз говоря, че ако присъствието на едно дете в една къща, пък била тя на „Биг Брадър” или собствената му къща, е опасно за неговото здраве или психика, тогава трябва да има орган, който да може да го изведе оттам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тук става въпрос не само за дете като участник в предаване, а и за аудиторията. Безспорно не се спазва чл. 17.
ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: За аудиторията безспорно изцяло отговорността е на СЕМ. Аз правя разлика за отговорност за децата като аудитория и за децата като участници в предаванията. С това от самото начало започнахме разговора.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз искам да използвам факта, че говорим в момента, за да ви попитам за нещо, което се нарича оценка на риска. Допустимо ли е това и как приемате Вие възможността да се прави оценка на риска, преди да се започне едно такова предаване? Тогава, когато бъде обявена неговата структура. В случая оценка на риска за това да има деца в тази къща, така, както твърдяха продуцентите на предаването в хода на дебатите при предишни комисии и така, както Вие казахте преди малко, това, което очаква следващите формати ние да стигнем наистина до много крайни преживявания, дори отказ от преживявания. И това явно е желано или поне ходът е натам.
Какво правим за възможността предварително да заложим някакъв шанс децата да не бъдат свидетели на това и като участници, и като аудитория? В това число нека да попитам и за часовия пояс.
ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Нека да започнем отзад напред, което е най-очевидно. Часовият пояс в това отношение е пълна защита, макар че имайте предвид, че все повече започва разпространение на телевизионни програми и продукти в интернет. А както е известно, в интернет не е ясно кога е 23 часа. Така че влизаме в една територия на свободата. А вижте, регулацията трябва да е устойчива, независимо от средите на разпространение на съдържанието. Но това е друга тема, която сега ще падне върху Закона за радиото и телевизията – новият закон, който ще трябва да решава тези въпроси.
Оценка на риска е задължително да правят продуцентите на всяко предаване, което по някакъв начин предполага риск. Тази оценка на риска може да има критерии. И в това отношение аз затова казвам, че законопроектът на господин Стоичков носи тази идея за ежегодно изработване на критерии, на базата на които да се прави оценка на риска. И те да са конкретни, за да може операторите да знаят на какво стъпват.
Между другото, ето, за „Биг Брадър фемили” те твърдяха, че за тези деца няма никакъв риск в ситуацията, в която се намират. Но това е дебат и трябва да има някаква база. Те казват: по-голям риск е за тях да ги оставиш извън собствените си родители, а ние така ги ползваме в предаването, такава среда ще им осигурим, че практически за тях този живот е по-малко рискован, отколкото ако останат извън къщата.
Ние спорихме с това, разбира се. Вие знаете всички дебати около този формат. Знаете, че ние издадохме задължителни указания. Знаете, че на базата на тези задължителни указания в средата на играта се смени тонът и т.н. Но все повече ще е необходим контрол, особено когато ще има участие на деца. А на мене ми се струва, че и самият „Биг Брадър фемили” показа, че участието на деца е излишна работа. ако ме питате, в такъв формат нито драматургично, нито от някаква друга гледна точка много се печели. Но това е свобода на продуцентите.
Така или иначе оценката на риска е много добре направена на база на критерии, които по някакъв начин да бъдат институционализирани.
Заради това аз лично много подкрепям това издаване на предварителни, да ги наречем критерии, в тристранен диалог.
Приемам това, което каза господин Стоичков, че в крайна сметка те ще са принудени да подпишат, независимо дали са съгласни или не, като несъгласните трябва да ги мотивират.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Каменов.
КАЛИН КАМЕНОВ: Аз мисля, че до голяма степен оценката на риска може да бъде заложена при изготвянето на годишните критерии, които ще правят ДАЗД и Съветът за електронни медии. И с тях могат да бъдат запознати детайлно медийните оператори още при подписването на това споразумение. Държавната агенция за закрила на детето мисля, че няма да има никакъв проблем да направи оценка на риска в тези медийни оператори, които откажат да подпишат това споразумение. Ние го направихме и преди старта на „Биг Брадър фемили”, доста детайлно бяхме изказали своето становище по отношение на бъдещите рискове в това предаване. И се радвам, че до голяма степен продуцентите на предаването се съобразиха. Представям си, ако не бяха се съобразили, какво можеше да се случи в предаването.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? – Не виждам.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен на 08.06.2010 г.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 18 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
137477 ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА
И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)