---

П Р О Т О К О Л № 16

На 26 май 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: Свилен Нейков - министър на физическото възпитание и спорта, Мария Стефанова – от Министерството, Ирена Димитрова – Финансова дирекция към Министерството на физическото възпитание и спорта, Милка Коджабашева – заместник-министър на образованието младежта и науката, Любомир Йосифов – Министерство на образованието, младежта и науката, Николай Ненков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в МВР.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Предлагам да започнем нашата работа.
Проектодневният ред за днес е:
1. Разглеждане за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г.
2. Разни.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред за днешното заседание, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председател, аз предлагам на следващото заседание на комисията все пак да поканим за изслушване министър Сергей Игнатов във връзка с дейността, свързана с публично оповестените съмнения за изтичане на темите от държавния зрелостен изпит. И го казвам сериозно. Вие не приехте моето предложение за анкетна комисия. Вероятно имате своите основания.
Мисля си обаче, че това, което в последно време върви по медиите и като резултат от работата на Министерството на вътрешните работи, показва, че не е добре точно парламентарната Комисия по образованието и науката да научава за това, което се случва, от медиите. Не ни отива да четем вестници. Мисля, че по-редното е в рамките на нормалното ни поведение като парламентарна комисия в рамките на парламентарния контрол да поканим министър Игнатов в допълнителен формат, какъвто вие прецените, за да поговорим в комисията не просто за това, което се е случило – така или иначе този въпрос трябва да получи яснота, - но и по част от проблемите, които съпътстват подготовката на зрелостните изпити. И отива точно на тази комисия да се занимава с този проблем.
Предлагам това да бъде точка, която да бъде организирана в следващото заседание на комисията. Още повече, че министър Игнатов вчера заяви, че разследването на Министерството на вътрешните работи е към финала си, така че в рамките на една седмица то би трябвало да е приключило. И да не го коментират медиите – отива ни на нас да го коментираме.
Това е моето предложение. Моля да го обсъдим и да го подложите на гласуване или да го приемете като ангажимент на ръководството на комисията – както прецените.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз лично подкрепям едно такова предложение. Но ми се струва като процедура, че трябва да го подложа на гласуване за включване като точка в дневния ред за следващото заседание на комисията.
Колеги, има ли някой от вас противоположно становище?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Дали е сигурно, че ще завърши разследването?
ИВО ДИМОВ: Ако ми позволите, уважаеми господин председател, искам да кажа няколко думи.
Уважаемо госпожо Богданова, аз съм съгласен с голяма част от това, което казахте. Но мисля, че е по-редно да приключи следствието на Министерството на вътрешните работи и тогава, когато имаме ясно становище по въпроса, да поканим министъра на образованието, младежта и науката и да коментираме реално фактите. Защото наистина министър Игнатов каза, че разследването е пред финал, но този финал може в крайна сметка да не приключи в рамките на тази една седмица. Според мене ние като комисия би трябвало да се съобразим с разследването, което в момента се извършва.
Така че по принцип подкрепям да има изслушване, но не това да стане на следващото заседание.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз разбирам аргументите на колегата Димов. Но аз искам да разберете и моите.
Проблемът въобще не е на противопоставяне. Той е според мене въпрос на достойно поведение на Парламентарната комисия по образование и наука. Защото аз съм убедена, че МВР, ако иска да си намери виновник, има механизми да го търси и да посочи конкретно име. Но когато публичната дискусия се води въпреки нас, според мене ние изглеждаме нелепо в тази ситуация. Защото проблемът е свързан с организация на зрелостен изпит, проблемът е свързан с отговори, които ние трябва да дадем като дискусия за промяна в подзаконовите актове или в начина, по който се организират зрелостните изпити.
Аз не мога да предреша кога ще приключи разследването, правено от МВР, и вие не можете. Но знам, че през това време публичната дискусия се води без нас и въпреки нас. А това не ни отива особено.
Така че това беше смисълът на моето предложение. Ние едва ли ще се произнасяме по трудовоправните отношения с открития виновник и не ни е това работа.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, госпожо Богданова! Аз не съм съгласен да викаме министъра, тъй като се вижда, че министерството и министърът специално веднага взеха мерки. И какъвто и проблем да е имало, той се решава.
В изминалите години винаги е имало някакви подобни теми. Но аз мисля, че точно вие – не говоря във Ваше лице, но хората от опозицията преекспонирате темата.
Така че мисля, че всичко си върви в рамките на закона. И след като компетентните органи установят виновниците, те ще си понесат своето наказание. Аз не виждам защо трябва допълнително да преекспонираме тази тема.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: А кои са компетентните органи по работата на министерството, моля?
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Вие самата казахте, че са МВР...
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: МВР не е компетентен орган, извинявайте за тона, който ще ми каже на мене и на министър Игнатов как ще се правят матурите в България. Ако това е вярно – жалко! Съжалявам!
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Ние не говорим за това, ние говорим за виновниците. Ние какво друго да правим? Да разследваме допълнително? Мисля, че министърът много добре е структурирал нещата.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Млади колеги, вие автоматизирано възприемате и реагирате на идеята да се покани министърът по този случай. Ние не го викаме, за да го упрекваме и да го гълчим, а да изразим една тревога, която не е само МВР-ска тревога. Тук не става дума за криминални компили. Тук става дума за една тревога по отношение на методика в образованието и пр., и пр. Може тази среща да бъде най-добронамерена. Никой няма да го заяжда. Не възприемайте нещата така.
И тази дума – повикване на министъра – е доста груба дума. Може да се рече по друг начин. Това не означава непременно някакъв хъс, който тук ще изразим, защото ни се е паднала възможност да бъдем тук опозиционери и агресивни критикари. Възприемайте го малко по-цивилизовано, а може би и по-парламентарно.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз мисля ,че не бива да поставяме под зависимост работата на комисията от това дали си е свършил работата друг орган, който има задължение да разследва. Разбира се – и това е нормално – това да бъде тайно.
Представете си, че като резултат от всичко това разследване се отиде към съдебен процес. Ние дълго време няма да имаме право да ползваме информацията от подобни действия, за да заседаваме тук.
ИВО ДИМОВ: Нещата ще бъдат ясни.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не, няма да бъдат ясни, защото ние нямаме право да искаме такава информация и те няма да ни я дадат, след като ще има съдебен процес, ако има, разбира се.
Аз мисля, че една такава дискусия ще спечели, защото акцентът ще бъде по-скоро върху процеса, свързан с матурите, отколкото това кой е виновен и кой не е невинен. Това не е наша работа.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Аз действително мисля ,че една дискусия наистина ще спечели от едно такова изслушване на министъра. Но считам, че това не трябва да бъде в настоящия момент. Тук ще подкрепя колегите, че тази дискусия трябва да бъде в един по-късен момент. И не заради това, че трябва да чакаме окончателно да приключи процесът, който се води по разследване на това как, кой и т.н. е допуснал някакво нарушение, а просто за да установим наистина от органите ,които водят разследването, кои са причините, довели до съответното изтичане на информация, за да може, както каза колежката Богданова, впоследствие да направим някакви конкретни предложения в хода на тази дискусия да се направят промени в съответните нормативни актове.
Затова считам, че не е моментът сега да провеждаме тази дискусия. Едва ли ще се каже нещо ново, след като не е приключил даже първоначалният етап на разследването.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моето мнение е да се видим с господин министъра. За мене е винаги удоволствие да се срещам с него.
Смятам обаче, че темата трябва да бъде ясно формулирана – защо го викаме. Ние не го викаме затова, че е извършено престъпление и някой е нарушил закона на страната, ада разговаряме като Комисия по образованието за това как да се вдигне летвата, как да се завиши изискването към зрелостния изпит. Ние разговаряхме преди да започне работата на комисията с колегата Богданова, наясно сме, че матурите тръгнаха по един компромисен начин, с много ниска летва.
Сегашният министър на образованието, младежта и науката има тежката задача да вдига тази летва все по-високо и по-високо, не може да се прескача нещо съвсем елементарно. И да си дадем мнението по един много простичък въпрос. Когато избирате от три възможности една, 33 процента е шансът да познаете. И когато има възможност администрацията да разполага с тези три варианта, шансът да се разтече информацията на ляво и на дясно е огромен. Когато избирате между 33 теми, шансът да се пробие това нещо просто е невъзможен.
Искам да кажа, че тази практика не е въведена сега, а е от много отдавна – да се редуцира броят на темите за един такъв кандидатски изпит, което е много порочна практика, защото тя създава корупционно поле.
Аз лично ще предложа и ще бъда винаги в подкрепа на това темите да бъдат голям брой и жребият да е сляп върху този голям брой, а не да се дирижира жребият, както се дирижира от средата на 80-те години при кандидатстудентския изпит.
Това е проблемът, за който аз бих участвал в дискусия с министъра и ще подкрепя такова искане другата сряда да поговорим върху тази тема. Аз не се интересувам от работата в момента на Министерството на вътрешните работи, защото не ми е работа това. Те си провеждат разследване, дано да открият виновното лице, да има санкция по него и това е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако съм разбрал правилно, колега Методиев, Вие формулирате въпроса на изслушването, а именно да ни запознае министър Игнатов с организацията на провеждане на матурите, сигурността на информацията, какви мерки са взети, без да навлизаме в наказателно-правни проблеми. Темата да бъде „Организация за провеждане на матурите”.
Други становища? – Не виждам.
Който е за включване на тази точка да поканим следващата сряда за изслушване министъра на образованието и науката по така формулирания въпрос, моля да гласува.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 10.
Не се приема.
Ако няма други становища, да преминем към точката от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА № 902-01-61, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.12.2009 Г.
На днешното заседание присъстват:
министър Свилен Нейков;
заместник-министър Милка Коджабашиева;
Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в МВР;
Мария Стефанова – МФВС;
Ирена Димитрова – МФВС;
Любомир Йосифов – МОМН.
Миналия път приключихме работа по отделните алинеи на чл. 23 на § 20 по вносител, като остана некоментирана последната ал. 13 по предложение на Стоянов, Карбов, Владимиров. Господин Стоянов, заповядайте.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ: От името на вносителите Стоянов, Карбов, Владимиров оттеглям предложението за създаване на ал. 13.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тогава няма да обсъждаме ал. 13.
Колеги, по текста на чл. 23 така, както го обсъждахме алинея по алинея, имате ли някакви допълнителни коментари или редакции, ако има някаква грешка или неправилен запис? – Няма.
Останаха два въпроса с терминологично уточнение.
Алинея 8 на чл. 23: „За заемане на длъжността директор на спортно училище може да кандидатства лице, което има завършена степен на висше образование „магистър” и минимум 3 години учителски стаж или професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта”.
Трябва да сме наясно как разбираме използваната терминология „професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта”. Отделни закони включват различен смисъл в тази терминология. Аз си задавам въпроса: един професионален спортист, само спортист, който примерно никога не е бил треньор, би ли могъл по смисъла на тази алинея да бъде директор на спортно училище?
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Дали един професионален спортист може да бъде директор на спортно училище, това показва неговата квалификация. Той може да бъде професионален спортист, а в същото време да има статут на треньор. Получил е, да кажем, съответната степен на квалификация, примерно магистър в Националната спортна академия и продължава да си бъде спортист. Така че само това, че той е национален състезател или състезател от някакъв елитен ранг, не му дава това право. Той трябва да има необходимата квалификация. А това, което имаме предвид в случая, е три години да е работил в тази сфера. За това става въпрос.
ИВО ДИМОВ: Уважаеми господин председател, аз нямам спомен дали предложението, което направи заместник-министър Коджабашиева, го гласувахме. Имам предвид това за сливането.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласувано е.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Уважаеми господин министър, аз искам да кажа, че този професионален спортист, ако се води на трудов договор, не е нищо по-различно от самия треньор.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, тук е казано „професионален опит”. Аз мисля, че това е много широко дефинирано понятие. И ако някъде не е конкретизирано, то позволява например на един спортист, който няма опит като треньор, дори като треньор, да бъде директор на училище, така ли?
Какво значи „професионален опит”?
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Това означава да е работил в областта на физическото възпитание и спорта. Естествено трябва да има трудов стаж в тази област. Има висше образование, има магистърска степен – това дава съответната квалификация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, текстът по вносител е в смисъла, в който го потвърждава и министър Нейков. На ал. 8 това е текстът: „За заемане на длъжността директор на държавно или общинско спортно училище може да кандидатства лице ,което има завършена степен на висше образование „бакалавър” или „магистър” в областта на спорта и поне 3 години учителски стаж”.
Тоест по вашето предложение отговорът е, че спортист с такава степен „бакалавър” или „магистър”, без да е бил треньор, а единствено активен спортист на трудов или друг договор, неговата дейност се счита за професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В приетите текстове има текст, в който „и” е сменено с „или” от това, което е по вносител. И се появява, че въпросната персона ще има висше образование със степен „магистър” – това добре, но може да бъде с минимум 3 години учителски стаж или професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта. Тоест това са две отделни неща. Директор може да стане човек, който е учител, без да е спортист. От друга страна, директор може да стане спортист, който няма този учителски стаж.
Мисля, че този компромис, господин министър, е свързан с това, че едната част от мрежата ще бъде това, което говорихме предния път, ако този текст задоволява вашата идея. Тогава ще гласуваме спокойно целия текст, няма проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Последно, пак в терминологично отношение – в ал. 10. Този термин „спортна подготвеност на учениците” в този вариант ли ще се остави? Аз вече изразих мнение, че терминологично не ми звучи издържано изразът „спортна подготвеност”. Имате ли някакво обратно становище или този термин да остане в закона?
Другият вариант беше „спортна подготовка”, но от Министерството на образованието, младежта и науката като че ли един от експертите беше възразил, че ще дублираме учебен предмет.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: „Подготвеност” е по-общо понятие, а „подготовка” е по-специализирано понятие. Подготвеността включва и здравето, и качествата на състезателя, и неговата квалификация, докато „спортна подготовка” е много по-конкретно понятие, което е свързано единствено с тренировъчния процес. Предлагам този текст да отпадне.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Експертите от комисията представят на вниманието ни правилник за спортна подготовка на ученици от единно средно политехническо училище със спортен профил от 1986 година, просто за аналогия с вече приети нормативни актове в тази сфера. Това е било правилник за спортната подготовка. Просто в момента шлифоваме текста, ако мога така да се изразя.
Има ли други предложения по текста? – Не виждам.
Другият текст, който се предлага от експертите, е: „Министърът на физическото възпитание и спорта, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката, приема наредба за организация на образователния процес в спортните училища”. Образователният процес включва и спортната подготовка, а редът за прием си остава отделно. Просто решаваме проблема с тази „спортна подготвеност”. Защото все пак спортната подготовка е част от образователния процес и това е безспорно.
ИРЕНА ДИМИТРОВА: Що се касае до спортната подготовка, аз мисля, че ние решихме този въпрос още на едно от първите заседания. Спортната подготовка е част от учебния процес и тя е регламентирана във всички специализирани закони на Министерството на образованието, младежта и науката. Така че тази наредба, която остава, е наредба за условията, реда и приема в спортните училища. В условията ще бъде включено и какво е нивото на тази спортна подготвеност или спортна подготовка на учениците и чрез тези условия ще се дадат и възможностите за оценяване на физическите способности на учениците.
Що се касае до организацията на самия процес на спортната подготовка в училище, това може да бъде един допълнителен акт на министъра на физическото възпитание и спорта и не смятам, че е необходимо да бъде разписан именно в закона. Министърът има правомощията да издава различни наредби, правилници и такъв правилник, какъвто е бил в 1986 година, осъвременен към днешната структура на системата на спорта и взаимовръзка между субектите на организацията на този процес, би могъл да се издаде, без да бъде разписан специално в закона.
Аз не мисля, че това ще бъде някакъв прецедент или нещо, което да е проблем.
СЛАВА АНГЕЛОВА: Бих искала само да кажа, че понятието „спортна подготовка” е много по-широко от „спортна подготвеност”. Защото понятието „спортна подготвеност” определя степента на подготвеност, критерий за оценка на степента на подготовка.
Всъщност редът и условията за спортната подготовка би трябвало да бъдат определени в една наредба, поради много аргументи, които така или иначе са взети от практиката на спортните училища, те не са измислени. Тя не включва самата спортна подготовка, а и условията и реда на отношенията на спортните училища със спортните клубове, нормативното определяне на оценката на предмета на спортната подготовка, норматива на определяне статута на учителя по спорта, нормативното регламентиране на условията и реда за ползване на спортните бази, спортните училища, за делението на учениците на групи, за определяне нормата на числеността на спортните специалисти. Това са неща, които вие така или иначе ще ги впишете в някакъв правилник и наредба. И би било добре тя да бъде поместена като задължение на министъра да изготви такава в самия закон.
Аз разговарях преди малко със специалисти от Министерството на физическото възпитание и спорта. Те са съгласни с мене, че такава наредба ще има. Имат някакви аргументи, искат да я направят по-късно, когато съберат достатъчно информация от спортните клубове, от спортните училища. Но не виждам нищо лошо тя да бъде включена в закона, да бъде изготвена от министъра такава наредба, която да показва начина на организация на целия процес в едно спортно училище.
Аз мисля, че като всичко се подреди, самото спортно училище само ще създаде този правилник за вътрешен ред на базата на такава наредба. Защото министър Нейков знае, че е имало такива случаи, в които спортното училище няма база, учениците идват да тренират в други бази, спортните клубове искат бройки в приема, а са длъжни да декларират, че ще осигурят база.
Всичките тези неща, ако бъдат посочени в една такава наредба, която да регламентира отношенията със спортните училища и спортните клубове, самата дейност и самата организация ще бъде толкова лесна и толкова ясна и на никого няма да създава проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колегата Тошев имаше едно работно предложение.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Аз искам да разбера има ли проблем в една такава редакция – изчитам целия текст „за прием и организация на образователния процес на учениците в спортните училища”.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Аз много се извинявам, че трябва да Ви прекъсна, но това са различни неща, за които говорим. Всичко това ще влезе в наредбата и ние не се противопоставяме на това, което Слава Ангелова каза. Въпросът е за спортната подготовка – това значи спортна тренировка, или спортната подготовка – това е процес на формиране на качества, а спортната подготвеност е състояние.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имаме две работни предложения.
Първото работно предложение е: „Приема наредба за условията и реда за прием и спортната подготовка на учениците”.
Второто работно предложение е: „Приема наредба за условията и реда за прием и организация на образователния процес на учениците”.
Кое е по-приемливо за Министерството на образованието, младежка и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Първия вариант.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А за Спортното министерство?
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: И за нас.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате ли други становища? Записваме: „Спортна подготовка”.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Защото е физическо възпитание като цяло.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: И няма как ред и условия за прием да смесваме с организацията на учебен процес.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Записваме: „Организация за условията и реда за прием и спортна подготовка”.
Ако няма други предложения, ще подложа отново на гласуване целия чл. 23 по § 20. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Продължаваме с § 22 – чл. 26 за създаване на нова ал. 5.
Има предложение на Ивайло Тошев, Иво Димов и Румен Стоилов:
В чл. 26 се създава ал. 5:
„Ал. 5. По предложение на министъра на физическото възпитание и спорта и след решение на академичния съвет, във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийските игри, световни и европейски първенства, извън утвърдения по реда на Закона а висшето образование ежегоден брой на приеманите студенти.”
Има предложение на Валентина Богданова:
В чл. 26, ал. 5 в края на изречението се добавя изразът „по съответната спортна специалност”.
Това са двете предложения. Имате думата за коментар.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Аз оттеглям нашето предложение по § 22, чл. 26 и подкрепям предложението на Тошев Димов, Стоилов, като считаме, че то е по-прецизно.
Има ли други становища? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Тошев, Димов, Стоилов.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 23. Няма направени предложения от народни представители. Текстът е пред вас.
Становища?
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Аз имам предложение в ал. 3, т. 2 да се запази редакцията „родител, съпруг или дете, навършило 18 години”. Да поразширим малко кръга от хората, които могат да представляват спортиста.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Детето е спортистът, а родителите са настойници. Той не може да вземе отношение по неговия трансфер.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Предлагам детето да представлява своя родител. Аз считам, че са възможни такива хипотези.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Ако позволите, само да допълним след „съпруг” „попечител и настойник”, за да имаме всичко.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Попечител и настойник на спортиста?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: След като имаме родител...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това трябва да бъде в друга точка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Детето може да е отглеждано в институция, в дома за деца, лишени от родителски грижи.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Говорим за деца, навършили 18 години.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Терминологично кое е по-правилно – пълнолетно дете или дете, навършило 18 години?
АННА ЕМАНУИЛОВА: „Пълнолетно дете” се използва в законодателната практика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Редакцията, която се допълни, е „родител, съпруг, дете, навършило 18 години, попечител или настойник”. Но дете, навършило 18 години, не е дете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: По Закона за закрила на детето децата са определени до 18-годишна възраст. Няма как след навършване на 18 години да разглеждаме този гражданин или лице като дете.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предлагам да се концентрираме върху текста на вносителя – „родител или съпруг”. Иначе, изпаднем ли в казуистика, рискуваме да пропуснем някой от възможните представители по ГПК.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 23 с измененията в чл. 35г.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 24. Няма направени предложения от народни представители. няма становища.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 25. Няма направени предложения от народни представители. няма становища.
Който е съгласен да приемем § 25 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 26” В чл. 41 ал. 2 се отменя”.
Има предложение на народния представител Любен Татарски § 26 да отпадне.
Няма становища.
Който е съгласен с предложението на вносителя по § 26, моля да гласува.
Гласували: за 14, против 1, въздържали се няма.
Приема се. Съответно предложението на колегата Татарски се отхвърля.
По § 27. Има предложение на народния представител Валентина Богданова § 27 да отпадне.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Правя това предложение защото смятам, че „медицински” е общо понятие и то е по-подходящо, а „лечебни” е част от медицинските. Това е логиката. Аз я казах тогава, когато го обсъждахме. Мисля, че така, както е записано в стария закон, е по-коректното.
Има ли други становища? – Няма.
Който е съгласен с текста на вносителя в чл. 43 думата „медицински” да се замени с „лечебни”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Формално гласуваме предложението на Валентина Богданова.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
По § 28. Текстът на вносителя е пред вас.
Има предложение на Любен Татарски:
1. В чл. 47, т. 1, буква „в” се изменя така:
„в) т. 4 се отменя.”
2. Създава се ал. 7:
„Ал. 7. Изменение на новите устройствени планове за промяната на предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за изграждане на спортни обекти и съоръжения, както и промяната на предназначението на спортни обекти и съоръжения, може да се извърши след писмено съгласие на министъра на физическото възпитание и спорта при условие и по реда на чл. 39, ал. 3 и чл. 134, ал. 7 от Закона за устройство на територията.”
Има предложение на Димо Гяуров:
В чл. 47 се създава ал. 2:
„Ал. 2. Изграждането и експлоатацията на спортните обекти – открити спортни стрелбища извън границите на урбанизираните територии и населени места, се извършва при условия и ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на физическото възпитание и спорта и министъра на вътрешните работи.”
Становища?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Министерството на вътрешните работи изрази по отношение на предложението на народния представител Димо Гяуров едно експертно становище с едно опасение, че евентуално думичката „експлоатация”, употребена в нормата, би довела до това, че неправилно подразбрана от нас, може да се счита, че това е дейността на самия комплекс на спортното стрелбище извън урбанизирана територия.
След допълнителни консултации и уточнения с вносителя на новата предлагана алинея на чл. 47 считаме за правилна, законосъобразна, целесъобразна предлаганата алинея, с която се цели създаване на изрично правно основание, както е юридическата практика, за изграждане на открити спортни стрелбища извън урбанизираните територии.
Естествено Министерството на регионалното развитие и благоустройството и по-специално министърът на регионалното развитие и благоустройството, на основание § 18, ал. 1 от Закона за устройство на територията има изцяло правомощие да издава такива строителни правила, наредби, правилници и инструкции и това е изцяло в неговата компетентност.
Искаме обаче да подчертаем в подкрепа на предложението на народния представител Гяуров, че досега само наредба № 2 за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси от 10 юли 2000 година частично урежда въпросите по отношение на изграждането на такива спортни стрелбища, а не такава е европейската практика. Действително след консултации с вносителя се видя, че тя е много по-различна, много по-модерни съоръжения се правят. Разписани са съответните подзаконови вътрешноведомствени актове, които пък дават основание за сериозно развитие на спортната дейност.
Това беше нашето уточняващо становище. Подкрепяме изцяло предложението на господин Гяуров. Думата „експлоатация” не ни притеснява.
ДИМО ГЯУРОВ: Аз съм много улеснен от изложеното току-що становище на Министерството на вътрешните работи. Защото от всички съгласувателни становища единствено това на МВР до момента беше негативно. Затова аз силно ще съкратя изказването си и ще ви изложа с две думи идеята на това предложение.
Идеята е да се улесни тази нова, чисто спортна дейност, която набира инерция в България, и да се даде възможност да се реализира предложението за организиране на международни състезания буквално през тази и следващата година.
От друга страна, да се ликвидира една законова празнота. Тъй като, както току-що стана дума, единствената налична до момента наредба № 2 касае само урбанизираните територии и фактически всички онези, които искат да практикуват този нов спорт динамична стрелба изпадаха в един нормативен параграф 22 – да не могат да осъществяват това си желание поради липсата на възможност за създаване на материална база.
Отварям една скоба – този тежък нормативен до момента проблем касаеше и биатлона, само че някак си не се повдигаше въпросът досега. Защото единственото законово регламентирано стрелбище беше само на Белмекен и никъде другаде фактически не можеше да се реализира състезание по биатлон.
Така че завършвам с това, че ви моля да подкрепите този текст, като по този начин уреждаме дългосрочно една съвсем естествена потребност за спортни състезания.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Аз мисля, че можем да подкрепим това предложение със становището, което току-що изслушахме. Не пречи да го гласувате.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, аз предлагам да приемем предложението на господин Гяуров, но да направим една малка редакционна поправка. И тя е следната – да отпадне изразът „населени места”, тъй като се разбира, че урбанизираните територии включват населените места.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В този смисъл е и становището от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което по принцип подкрепя това предложение, но желаят, с оглед прецизност, фразата „и населени места” да отпадне, тъй като понятието „урбанизирана територия” включва както селищни образувания, така и населени места, предвид разпоредбата на чл. 7 от Закона за устройството на територията.
Министърът на земеделието и храните също по принцип подкрепя предложението, като счита, че систематичното място на предложената разпоредба е съответната точка в ал. 1 на чл. 47, в която се изброяват „планиране, проектиране и изграждане на спортни обекти и съоръжения”, казва се, че те се „подчиняват на следните изисквания” и в четири точки на сега действащия закон са изброени изискванията. И министърът на земеделието и храните предлага евентуално това да стане т. 5.
Становища на вносителя?
ДИМО ГЯУРОВ: Аз напълно приемам становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но като че ли от правнотехническа гледна точка не съм склонен да приема становището на министъра на земеделието и храните. Според мене мястото на този текст е в отделна ал. 2. Но предоставям това на комисията и на експертите юристи.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз подкрепям изцяло господин Гяуров. За да може да създава какъвто и да е акт министърът на регионалното развитие и благоустройството, чиято единствена компетентност в страната е той да създава такива актове за строителни норми, би следвало да има изрично правно основание. В този смисъл считам, че абсолютно правно издържано и точно така това трябва да бъде съвсем отделна алинея – и така е в другите области , - с която да създадем едно правно основание на основание § 18, ал. 1 и във връзка с еди-кое си той да си издаде акта. Какъв ще бъде той, да го каже той. В края на краищата по- голямата част от нас не са експерти в областта. Така считаме за правилно.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз не успях да видя становище на МРРБ по предложението на господин Татарски. Защото според мене това предложение възпроизвежда записи от преди една година – поправка в Закона за устройство на територията, където се коментират точно обекти, които биха могли да бъдат свързани с изменение на новите устройствени планове, но те са за образователни, научни, спортни, културни и здравни цели. Ако не бъркам, такъв беше записът. И там имаше ред, по който задължително промяната на устройствените планове трябва да бъде свързано със становище на ресорните министри.
Така че това е един действащ вече запис в закона за устройство на територията. Той беше правен по повод на Студентския град и всички останали действия оттам нататък. И мисля ,че записът е коректен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще прочета по-нататък, защото мисля, че е важно като изяснение на повдигнатия въпрос от колегата Богданова, становището на министъра на земеделието и храните: „Специфичните правила и нормативи, с които се допускат отклонения от правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, може да се създават към общите подробни устройствени планове за територии или части от тях, съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Изграждането и експлоатацията на спортни обекти да се извърши при условията и по реда на чл. 12,
Ако има желание, мога да прочета разпоредбите на чл. 13, ал 2 от Закона за устройство на територията със следния текст:
„Ал. 1. Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии.
Ал. 2. Специфичните правила и нормативи, с които се допускат отклонения от правилата и нормативите по ал. 1, може да се създадат към общите и подробни устройствени планове за територии или части от тях:
1. с обособена териториално-устройствена защита;
2. с режим на превантивно устройствена защита,- предназначени за ниско жилищно застрояване;
3. за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.”
А чл. 12, ал. 1 е следният:
„Ал. 1. Застрояване по смисъла на този закон е разполагане и изграждане на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти;
Ал. 2. Застрояването се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон”.
Специалният закон в случая е Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Безспорно е необходимо да се промени предназначението на земята като земеделска, за да се допусне застрояване в отклонение на ОМП и ПУБ, ако мога да използвам тези съкращения.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това, на което се базира господин Татарски, са други два члена от Закона за устройство на територията – това са чл. 39 и чл. 134. И тук говорим за урегулирани поземлени имоти и е друга тезата.
Аз затова търсих становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а не на министъра на земеделието и храните, защото говорим за прилагането на два закона и на различни препратки към тях.
И тъй като трябва все пак да гласуваме, аз искам да си изясним какво подкрепяме. Защото иначе не възразявам да подкрепя текста на вносителя. Но е смислено предложението на колегата Татарски.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз предлагам следното – когато колегата Татарски има възможност да дойде в нашата комисия, да бъде поканен за следващата седмица, а сега да отложим разглеждането на неговото предложение и да преминем към гласуване на предложението по вносител за чл. 47, който е описан в § 28 по вносител. Гласуваме текста на вносителя за чл. 47 от § 28.
Предложението на Димо Гяуров ще бъде нова ал. 2 и ще преномерираме, защото към момента има съществуваща ал. 2.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Ако гласуваме текста на вносителя, следва, че автоматично отпада предложението на колегата Татарски. Поне аз така го разбирам. Затова предлагам да ги отложим заедно и § 28 да се гласува допълнително.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз предлагам поне предложението на народния представител Димо Гяуров да го подложим на гласуване, тъй като то не кореспондира с останалите, с тези редакции, които вносителят прие а именно отпадане на текста „и населени места”, създаване на нова ал. 2 и преномериране на съществуващите алинеи към чл. 47. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Очакваме колегата Татарски. Към момента продължаваме с § 29. Текстът е пред вас.
Има предложение на колегата Валентина Богданова: § 29 да отпадне.
Има предложение на Стоянов, Карбов и Владимиров:
По § 29 т. 3 да отпадне.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председателю, тъй като ми се налага да изляза след малко, искам да кажа нещо по моите предложения по три от членовете, тъй като те са свързани.
Аз наистина предлагам този текст да отпадне, тъй като не намирам съществена поправка – поне аз не я оценявам като така – да бъдат заменени националните спортни организации със спортните федерации. Но настоятелно моля да подкрепите предложението ми т. 3 да отпадне. Ние този разговор вече го водихме, когато коментирахме правомощията на министъра по промените в списъка за националните спортни и туристически обекти.
По тази причина искам да обърна внимание върху моето предложение § 31 да отпадне, защото той продължава този разговор. Също така предлагам § 44 да отпадне, тъй като не смятам, че със закон трябва да променяме списък – Приложение № 2, в който „Седемте езера” в планината Рила да се заменят с „Мадарски конник”.
Между другото държа да кажа, че Мадарски конник няма нужда от нарочна закрила в български закон, тъй като той е под закрилата на ЮНЕСКО. И ако може пипанията по този списък да продължи да са правомощия само и единствено на Народното събрание.
Побързах да го кажа, тъй като ми се налага да пътувам и искам да се извиня ,че трябва да тръгвам. Моля да го имате предвид.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Поставям на гласуване предложението на Валентина Богданова относно чл. 47а за създаване на нова ал. 4, което е точка 3 по § 29, и свързаните по-нататък параграфи, които отнемат компетентността на Народното събрание и ги прехвърлят на Министерския съвет – редакционно да синхронизираме текстовете.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Колеги, обсъждаме точки 1 и 2. Становище по тези точки?
Точка 1 в хода на тези разсъждения също не трябва да бъде приета, защото заличава компетентността на Народното събрание за този списък. Ще подложа на отделно гласуване т. 1 от § 29, която не кореспондира с това, което гласувахме.
Точка 1 казва, че в ал. 1 изречение второ се заличава. А изречение второ казва: „Приложенията могат да се изменят от Народното събрание по предложение на Министерския съвет”. Този текст следва да си остане, защото компетентността на Народното събрание остава.
Гласували: за няма, против 13.
Не се приема.
По т. 2: „В ал. 2, т. 1 думите „национални спортни организации” се заменят със „спортни федерации”. Моля за становища.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Искам да ви кажа, че в миналото се създаваха спортни фондации, което означаваше те да бъдат дарители. След това се превърнаха в агенции, след това станаха национални спортни организации. Казва се, че националните спортни организации са спортни обекти с национално значение, предназначени за учебно-тренировъчна дейност. Фондациите станаха агенции, за да не дават, а да получават пари.
Ние предлагаме да се запише „ спортни федерации”. Защото по нашето законодателство само лицензирани спортни федерации имат право да провеждат международни спортни състезания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз също мисля, че текстът на вносителя трябва да бъде подкрепен. По правилно е да бъде „спортните федерации”.
Който подкрепя текста на вносителя за т. 2, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Очакваме да дойде господин Татарски във връзка с § 30, който той предлага да отпадне. В тази връзка ще обсъдим и предложението на Стоянов, Карбов, Владимиров. Параграф 31 не се прие – във връзка с компетентността на Народното събрание и Министерския съвет.
По § 31.
Има предложение на Стоянов, Карбов, Владимиров:
1. Създава се нов § 31 със следното съдържание:
„§ 31а. в чл. 50 се правят следните допълнения:
а) В ал. 2 след думите „спортните организации” се добавя „и спортните училища”.
б) В ал. 3 след думата „общообразователни” се добавя „спортни”.
2. Създава се нов § 31б със следното съдържание:
„§ 31б. В чл. 50в, ал. 4 след думите „студентски спортни организации” се добавя „спортни училища”.
Становища по предложенията? – Не виждам.
Който е съгласен с това предложение за създаването на нов § 31а, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Гласуваме предложението за създаване на нов § 31б.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 32. Няма направени предложения на народни представители.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Досега не беше подредено, сега се подрежда както трябва.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен с това подреждане, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 33. Текстът е пред вас. Става въпрос за изменение и допълнение в чл. 58, ал. 1.
Има предложение на Стоянов, Карбов, Владимиров за създаване на нов § 33а със следното съдържание:
„§ 33а. в чл. 59, ал. 2 след думите „спортни организации” се добавя „спортни училища”. Продължава предишният ред и логика.
Коментари по текста на вносителя по чл. 58, ал. 1.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: По конкретните спортни училища.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: към т. 1 ми се струва, че по-издържано редакционно да звучи така: „изграждането, реконструкцията и модернизацията на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм с национално значение, както и такива – държавна и общинска собственост”. Защото става въпрос за обекти.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да си призная невъзможността да разбера. Става въпрос за изграждане, реконструкция и модернизация на, първо, спортен обект, второто е съоръжение, третото е обект за социален туризъм с национално значение. Три ли са субектите, които са държавна и общинска собственост. А предишните чия собственост са? Много лошо е написано.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата за редакция.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Такива” означава спортни обекти, съоръжения, обекти за социален туризъм без национално значение. Наистина не се разбира.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложете редакция.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да махнем „и” и да сложим запетайка и да стане така: „изграждането, реконструкцията и модернизацията на спортни обекти и съоръжения, на обекти за социален туризъм с национално значение – държавна и общинска собственост”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Може ли аз да направя предложение: „изграждането, реконструкцията и модернизацията на спортни обекти, съоръжения и обекти за социален туризъм с национално значение, както и всички спортни обекти – държавна и общинска собственост”.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Аз предлагам така: „изграждането, реконструкцията и модернизацията на спортни обекти и съоръжения – държавна и общинска собственост, обекти за социален туризъм с национално значение”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли спортни обекти с национално значение? Във Вашата редакция ги изключихте.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: „Обекти за социален туризъм с национално значение”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Искате ли преди „държавна и общинска собственост” да кажем „или представляващ”? Тоест „ спортни обекти, съоръжения и обекти за социален туризъм с национално значение или представляваща държавна и общинска собственост”?
ГОРЯНА ТОДЕВА: Аз искам да кажа, че така изброените спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм с национално значение са три субекта, които са с национално значение. Идеята е да разширим обхвата, да не е ограничителен, когато говорим за финансиране, а да бъде за такива – държавна и общинска собственост.
Прав сте, че редакцията, която е направена – „както и такива”, поставя проблем при тълкуването. Ако трябва да преповторим тези три субекта. Защото по смисъла на нашия закон има разлика между спортен обект и спортно съоръжение.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Втората дума „обекти” трябва да падне.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Не е без значение. Ако трябва да
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мога ли да попитам как със средства от държавния бюджет се финансират обекти – общинска собственост. Делегирани бюджети ли правим?
ИРЕНА ДИМИТРОВА: Искаме да дадем възможност да финансираме спортни обекти и съоръжения, както и спортни площадки - общинска собственост чрез нашия бюджет, но давайки парите на общината. Тоест ние не нарушаваме баланса между държавния бюджет и бюджета на общините, тъй като има специална процедура, по която прехвърляме чрез трансфер парите на общините и общините ги отчитат в техните отчети. Тоест разликата се отчита изцяло в бюджета на общината. Но ние одобряваме проектите като министерство, което има компетентностите и критериите, по които да се изграждат и да се реновират.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Прочитам текста – работен вариант: „изграждането, реконструкцията и модернизацията на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм с национално значение, както и обекти, съоръжения и обекти за социален туризъм, представляващи държавна и общинска собственост”. Тоест пак повтаряме всичките.
Приемлива ли е тази редакция? Не виждам други становища. Приема се този текст.
По т. 2 няма промени. Текстът си остава: „В т. 2 думите „средните специални спортни” се заменят със „спортните”.”
Точка 3 също остава по вносител: „10. програма за развитие на спорта за високи постижения”.
Становища? – Не виждам.
Който е съгласен с така редактирания текст на § 33, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По този начин предложението на Стоянов, Карпов, Владимиров вече кореспондира с това, което вече приехме за добавяне към спортните училища. То се приема.
Вече дойде колегата Любен Татарски. Позволявам си да се върнем на отложения текст на § 28, чл. 47. Отново ще прочета неговото предложение:
4. В чл. 47, т. 1, буква „в” се изменя така:
„в) т. 4 се отменя.”
5. Създава се ал. 7:
„Ал. 7. Изменение на новите устройствени планове за промяната на предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за изграждане на спортни обекти и съоръжения, както и промяната на предназначението на спортни обекти и съоръжения, може да се извърши след писмено съгласие на министъра на физическото възпитание и спорта при условие и по реда на чл. 39, ал. 3 и чл. 134, ал. 7 от Закона за устройство на територията.”
Колега Татарски, заповядайте.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин председател, преди това има още една точка - § 26 да отпадне. Дали сте разглеждали и този въпрос? И ако трябва, да дам обяснение, защото е подминат този параграф и да направя обосновка на това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте по § 26.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 26. В законопроекта по § 26 се предлага следния текст: „В чл. 41 ал. 2 се отменя”. Нашето предложение е този текст да си остане. Защо? Той касае цялата
В чл. 41 текстът в сега съществуващия закон казва: Инженерните и техническите изисквания за сигурността на спортните обекти и съоръжения при провеждане на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали, се определят с наредба, приета от Министерския съвет”.
В законопроекта се създава чл. 47б, където е изписана цялата процедура. И ако я прочетете, тя е в 7 алинеи, точка по точка: общинска комисия, заповед на кмета, протоколи, министър на регионалното развитие и благоустройството. През няколко инстанции минава цялата тази процедура.
Аз лично смятам, че вписването на тази процедура в закона не е необходимо. Прочетете, за да видите през колко инстанции се минава. Описан е целият ред в 7 алинеи. Докато съществуващият запис в закона казва, че този ред е определен с наредба, която така или иначе съществува. Смятаме, че не е необходимо в закона да бъде изписан този ред, при положение, че съществува в наредба. Ако го прочетете, ще видите: общините създават комисии, общинската комисия включва служители, след това се изготвя протокол, този протокол се изпраща на министъра на физическото възпитание и спорта, който в срок от 3 дни го изпраща на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а след това той, от своя страна, го връща обратно и т.н.
Смятаме, че ненужно се утежнява законът, при
Това е аргументът ми, за да предложа да отпадне предложението за отпадане на § 26 и да остане във вида, в който е и сега. Тоест ал. 2 в чл. 41 да остане.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако не възразявате, колега Татарски, да приключим първо с този параграф. Ще помоля за становище Министерството на физическото възпитание и спорта.
ГОРЯНА ТОДЕВА: По отношение на действащата норма на чл. 41, ал. 2, точно така е, прав сте. Изискванията обаче, които ние като вносител предлагаме да бъдат разписани в новосъздадения чл. 47б, изцяло са съобразени с препоръките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Разликата в тълкуване и прилагане на подзаконов нормативен акт и на нормативен акт е огромна. Разписвайки ги в закона, ние създаваме една по-голяма сигурност за прилагането на тези норми, особено ако са по прилагане в наредба. Защото наредбата винаги може много по-лесно да бъде променена.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Наредбата лесно се променя. Като се напише в закона, не може да се промени.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Иначе сте абсолютно прав. Ние просто го унифицираме, хармонизираме и го въвеждаме. И считаме, че не е без значение.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: С една дума целта е сигурност за изпълнение на тези задължения, които смятаме, че с наредбата не са обезпечени.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Ние не смятаме, че не са обезпечени. Подобно нещо не твърдим. Просто искаме да ги въведем на ниво закон.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Ако те не са обезпечени, никога не могат да стартират като договори и като поръчка. И не би трябвало. Защото влизаме в нарушение .
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Пак повтарям, предложението ми е за отпадане на този текст, защото текстът от наредбата се включва в закона.
Приемам аргументите, че по този начин ще имат по-голяма тежест и сила за евентуално изпълнение, но не смятам, че едно отговорно длъжностно лице трябва да има предвид дали е закон или наредба, за да го изпълнява или не. Наредбата според мене има същата тежест и сила на изпълнение. Сега според вас да го запишем в закона, защото се съмняваме, че някое длъжностно лице няма да си изпълни задълженията. Това длъжностно лице веднъж е кметът, след това е министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на физическото възпитание и спорта. Предполагаме, че те няма да си изпълнят задълженията по наредбата и за да гарантираме, го включваме в закона! Ако това е аргументът – да се включи, за да има по-голяма сигурност при изпълнението, излиза, че се съмняваме в отговорността на тези длъжностни лица.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да кажа на колегата Татарски, че ние имахме тук едно заседание преди известно време, на което се занимавахме със стадион „Българска армия”. И тук имаше представители на собствениците на ЦСКА, на министерството. Доста тежък въпрос седи там с обекта.
Това, което е предложено тук, в някаква степен е отговор на онази наша дискусия. Затова аз смятам, че предложението е правилно. И ще ви кажа за какво става дума.
Не става дума, господин Татарски, за длъжностни лица, а става дума за политици, които носят тежка отговорност, която отговорност трябва да им разпише законът. Защото се оказа, че в продължение на много време, именно защото на длъжностни лица е разпращана тази отговорност с наредби и тези хора не са си свършили работата, сега министрите трябва да се нагърбят да я свършат тази задача.
Тук ни беше казано, че има само едно футболно игрище, на което трябва да се играе футбол в България. И ако започнат да се спазват правилата, няма къде да играят футбол футболистите на България. Ако бъркам, нека да ме поправят колегите. Представяте ли си колко много длъжностни лица правят компромиси при изпълнение на своите задължения и подвеждат своите ръководители. В случая става дума за министри.
Така че това, че министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на физическото възпитание и спорта, министърът на вътрешните работи се ангажират съвсем конкретно, е работа на закона. Не защото са длъжностни лица, а защото са политици, повтарям.
Наредбата нека да си разпише това, което е записано тук в ал. 1, за което ни каза колегата, че го повтарят. Те не го махат този текст, той си остава. Нека целият този инженерно-технически ред, който е записан, да си се носи там. Нека Министерският съвет да си определи. Но има нужда да бъде разписана политическа отговорност. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е стигнал до тази идея, а министърът на физическото възпитание и спорта го подкрепя. По всяка вероятност и вътрешният министър го подкрепя, тъй като това е съгласувано и с Министерството на вътрешните работи, за да бъде внесено в Народното събрание.
Така че, господин председател, предлагам да подкрепим текста на вносителя.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако това е основанието да заложим в закона да повторим текстовете от наредбата и в закона, за да имаме по-голяма отговорност при изпълнението им, оттеглям си предложението. Но не смятам, че по този начин ние гарантираме изпълнението на задълженията на тези длъжностни лица, като препишем задълженията от наредбата и в закона. Но това е мое мнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест Вие си оттегляте предложението по § 26 и по § 30. Така ли да разбирам? Защото те са в корелация.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Поправка – не го оттеглям.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, безспорно има логика и в това, което колегата Татарски предлага. Това, че наредбата е с по-нисък ранг нормативен акт, не я прави по-малко задължителна за субектите, които я прилагат. Но волята на спортния министър е това да бъде законово регламентирано, явно с оглед проблеми настоящи и недай боже, бъдещи за спортни обекти. Затова аз бих подкрепил становището на спортния министър по този въпрос.
Подлагам на гласуване предложението на Любен Татарски § 26 да отпадне.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 14.
Не се приема.
По предложението на колегата Татарски § 30 да отпадне. Има ли допълнителни становища? – Няма.
Поставям на гласуване предложението на колегата Татарски § 30 да отпадне.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 14.
Не се приема.
Колега Татарски, имате ли други предложения по § 28?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако ми позволите, само едно вмъкване за § 30. Това означава ли, че за всеки футболен мач трябва да се правят тези процедури? Така, както е записано, означава, че за всяко едно състезание, било то футболен мач, трябва да се правят тези процедури.
Господин председател, по § 28. Предложението е в т. 1, буква „в” да се измени така: „т. 4 се отменя”.
Предложението, което предлагам да се отмени, гласи: „Застроените и предвидени зони по т. 1 и зони и терени по т. 2 за изграждане на спортни обекти и съоръжения и прилежащите им инфраструктури и пространства не могат да се променят с устройствени планове и не могат да се предоставят за други цели. „.
Предложението ни е да се създаде нова т. 3 и нова алинея към сега съществуващия закон – чл. 47, със следния текст: „Изменение на подробните устройствени планове за промяната на предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за изграждане на спортни обекти и съоръжения, както и промяната на предназначението на спортни обекти и съоръжения, може да се извърши след писмено съгласие на министъра на физическото възпитание и спорта при условие и по реда на чл. 39, ал. 3 и чл. 134, ал. 7 от Закона за устройство на територията.”
Защо предлагаме това. Представете си едно футболно игрище в едно село или някаква спортна площадка, или каквото и да е, където вече няма и деца, отпаднала е всякаква необходимост от ползването на това съоръжение. Означава ли, че то во веки веков ще остане игрище? В същото време може да има и инвестиционни намерения, и друго желание за разпореждане от страна на общината с този спортен обект. Може да е някакъв интернат, сграда, в която вече няма нищо. Няма такъв спорт, няма такава дейност. Означава ли, че този спортен интернат ще си остане вечно спортен интернат и не може да се ползва за друго?
Затова смятам за целесъобразно по общия ред, както е сега за образователни и други такива обекти, със съгласието на съответния ресорен министър да може да се извършат съответните промени. Иначе обричаме такива обекти, на които вече е отпаднала необходимостта им и ползването им по предназначение, да останат така, докато се разрушат.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Аз бих искала да ви кажа за тези спортни обекти и съоръжения в по-малките населени места. Одеве, когато коментирахме текста за финансиране на обектите, които са общинска собственост, исках да ви кажа, че точно такива проекти може би има над 300-400, подадени от малки общини за реконструкция и модернизация, но точно такива малки спортни обекти и съоръжения, което нас ни кара да мислим, че необходимостта от тях не е отпаднала.
Във връзка с това, което казвате по отношение на прираста и на демографските особености на такива малки населени места, че няма необходимост, защото няма деца, които да спортуват там, или възрастни, които да ги ползват, аз не смея да се ангажирам с анализ или становище, но на базата на съвместната работа с органите на местната власт и тези малки общини това е наше мнение, направено на базата на анализ.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложението на господин Татарски е много простичко. Между другото такъв проблем се поставя пред училищата в малките населени места, които са запустели, изоставени, примерно парцелът е отреден за училище, а те го разграбват – няма прозорци, няма врати, обаче си стои училище.
Колегата Татарски предлага при една такава хипотеза министърът на спорта с цялата си отговорност, която поема, да иска преотреждане на терена от спортни нужди за други нужди, за да се използва теренът като такъв. Това е предложението.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Точно това е смисълът – там, където е отпаднала необходимостта, след съгласие със съответния министър – в случая министъра на физическото възпитание и спорта, да се дава такова съгласие за промяна на предназначението. А там, където има нужда, където се ползва съоръжението, естествено то ще си остане. (Реплики).
Предложението идва от съответната община, а министърът дава съгласието си. Министърът винаги може да назначи проверка и да провери дали това е така. Примери колкото щете. Но да оставим много такива обекти да се разрушават само защото са били спортни обекти, мисля, че не е редно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това, което казва министърът, също е важно, колега Татарски. Трябва да намерим баланса между двете хипотези.
Имаме примери, включително и за София, за един София ленд мисля, в Погребите. Първо беше за еди-какви си увеселителни цели, след това се направи промяна в предназначението, примерно, както казва министър Нейков, го правим мол. Тоест да не се спекулира с тази правна възможност.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тук е мястото на министерството да осъществява контрол. А и не бива всички общини да ги слагаме под един знаменател и да смятаме, че там непременно ще има злоупотреба. Представете си в едно малко населено място една сграда, която ще стане шивашки цех. Ами може да бъдат открити 20 работни места! И какво правим? Няма да им дадем, защото може някой след това да злоупотреби. Всеки си носи отговорност за злоупотребите в края на краищата.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Аз считам, че тук гаранцията за запазване предназначението на даден обект като спортен, я има, тъй като става такава промяна след писмено съгласие на министъра. Аз смятам, че това е достатъчна гаранция да се промени първоначалното предназначение. Министърът на спорта ще каже необходимо ли е да бъде спортен обект. А дали ще става увеселителен парк или някакъв търговски обект, това вече е без значение. След като е отпаднала необходимостта на този обект като спортен, тогава министърът ще си даде съгласието. Смятам, че гаранцията идва от това да се запазят спортните обекти.
Аз предлагам да подкрепим предложението на колегата Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Искам да прочета текста,който се отнася за обекти от образованието и здравеопазването, който е идентичен. Казано е така: „Промяна на предназначението на сграда или на част от сграда на обект на образованието, науката, здравеопазването или културата може да се извърши при условията и по реда на този закон само след писмено съгласие на съответни министър”. Значи това в закона е разписано и са визирани тези обекти. Това не го коментираме. Разпореждането и всичко става с разпореждане на общинския съвет, но в Закона за устройство на територията е описано, без да са упоменати този тип обекти. Идеята е да се унифицира.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Татарски, само от правна техника, ако приемем Вашето предложение, трябва да изменим съответно и чл. 39, ал. 3, в която е описано само за обекти на образование, наука, здравеопазване и култура. Тоест трябва да променим и ЗУТ-а. да се допълни, ако приемем Вашето предложение.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Господин председател, аз смятам, че предложението на господин Татарски е напълно разумно. Ние трябва да сме гъвкави и предлагам да го подкрепим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако приемем предложението на колегата Татарски, трябва съответно да преформулираме и т. 4 по вносител. Защото така текстът е забранителен.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Господин Татарски казва за изменение на новите устройствени планове, за промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти. Ако ние пипнем тази точка 4, коренно се променя тълкуванието и смисълът. По-добре дайте да я махнем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да не приемем вашата т. 4?
ГОРЯНА ТОДЕВА: Напротив, да я приемем. Просто допълнете предложението на господин Татарски за изменение на новите устройствени планове.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Каква е разликата между старите и новите планове? Има ли разлика?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Няма нови и стари, има действащи.
ГОЖРЯНА ТОДЕВА: Те се променят. Дайте да уточним какъв е смисълът и какво искате да се направи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, предлагам 5 минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предлагам да отложим текстовете за следващата сряда, като поискаме и експертно становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като даваме възможност и на вносителя да подготви евентуално текст за съответните изменения в Закона за устройство на териториите – чл. 39, ал. 3 и чл. 134, ал. 7.
Предлагам сега да обсъдим, тъй като заместник-министър Коджабашиева е сред нас, § 54, който касае държавните спортни училища, и да приключим днешното заседание дотук.
Който е съгласен с това процедурно предложение, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на господин Татарски. Следващата сряда заповядайте.
По § 54. Текстът на вносителя е пред вас.
Има предложение към този текст на Валентина Богданова, в което се предлага § 54 да отпадне.
Има предложение на Тошев, Димов и Стоилов:
По § 54, т. 1,6 „а” се изменя така:
а) Създава се нова ал. 7:
„Ал. 7. Държавните спортни училища се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта. Общинските спортни училища се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката по предложение на общинския съвет и след съгласуване с министъра на физическото възпитание и спорта.”
Има предложение на Стоянов, Карбов, Владимиров:
§ 54. В Закона за народната просвета се правят следните изменения:
1. В чл. 10 се създават нови ал. 5 и 6.
„Ал. 5. Стандартът за издръжка на един ученик в държавните и спортни училища е еднакъв.”
2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ: Господин председател, оттегляме това предложение. Оттегляме и следващото предложение за нов параграф 5. То е във връзка с приетите изменения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обсъждаме текста на вносителя, предложението на Валентина Богданова и предложението на Тошев, Димов, Стоилов.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Аз смятам да подкрепим предложението на Тошев, Димов, Стоилов. То е най-издържано.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А по отношение текста на вносителя?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Тъй като сме обсъждали с колегите от Министерството на физическото възпитание и спорта всички текстове, включително и това, което е предложено от господата Тошев, Димов и Стоилов, ние се придържаме към това. То е коректното и е в синхрон с действащия Закон за народната просвета. По този ред се откриват, преобразуват и закриват, включително училища за култура, колежите и детските градини към Министерството на отбраната, училищата, които са към Министерството на земеделието и храните.
Така че в тази връзка мисля, че се спазва един много точен режим, който е проработен и проигран.
Подкрепяме предложението на народните представители Тошев, Димов и Стоилов за ал. 7.
Другото предложение не го коментираме, защото е оттеглено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А във връзка с т. 3 по § 54, което е записано в чл. 37, относно детските градини? Това също е в § 54 по вносител.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Тъй като това е текст, който касае уреждането на трудовите правоотношения с директорите на държавните и общинските училища, ние тук имаме договореност с Министерството на физическото възпитание и спорта.
Що се отнася до държавните училища, това е коректният текст, който е подаден. Става въпрос за министъра на физическото възпитание и спорта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест подкрепяте текста на вносителя в т. 3 за чл. 37.
Други становища, колеги? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с предложената нова ал. 7 от народните представители Тошев, Димов и Стоилов, тъй като комисията не приема текста на вносителя по ал. 7.
В останалата част текстът на вносителя се подкрепя, с редакцията, дадена в новата ал. 7 от колегите Тошев, Димов и Стоилов.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя с приетите корекции, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно § 54.
Предложението на Валентина Богданова не се подкрепя.
Има предложение на Тошев, Димов и Стоилов за създаването на нов § 57а.
Тук виждате ли да има нужда от съгласуване?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Тук нямаме никакви притеснения. Приемаме предложението, което е направено от народните представители Тошев, Димов и Стоилов.
Ако позволите, господин председателю, имам една молба. Последният параграф е § 64. Разговаряхме вече с министър Нейков.
Тъй като в момента тече конкурсна процедура за назначаване на директори на държавни училища, в тази връзка предлагам ние да се уточним с колегите от Министерството на физическото възпитание и спорта. Те ще ви дадат и нашето становище по последния параграф.
Аргументите са следните. На 3 юни се провежда тестът за директори на държавни училища, в това число и спортни. Ние сме отправили писмено молба до министър Нейков да ни даде представител, който да участва в конкурса.
В тази връзка с така посочения текст излиза ,че само 6 месеца след 1 юли отново ще се наложи да се проведе конкурсна процедура.
В същото време искам да уведомя уважаемите народни представители, че към 1 септември ще имаме приключена процедура за директори на общински училища, което също включва спортните общински училища.
Затова бихме искали, ако е възможно, ние – двете министерства, да обсъдим този въпрос и да предложим конкретен текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: До следващата сряда ще имате ли готовност?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Да, ще имаме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Поставям на гласуване § 57а, предложен от народните представители Тошев, Димов и Стоилов.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,55 часа)

Стенограф:
93004 (Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА
И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)