---

П Р О Т О К О Л

На 28 април 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на бившето и настоящо ръководство и собственици на ПФК ЦСКА и на министъра на физическото възпитание и спорта относно проблеми във футболния клуб.

2. Разглеждане на проект за решение за закриване на частното висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.

3. Разглеждане на проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г., № 054-02-25, внесен от „Електротехника и електроника”.
4. Разни.
На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Мария Фъртунова - Дирекция „Инвестиционна политика” – МОМН, проф. Христо Сантулов – ректор на Колеж „Телематика”, Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, Маргрет Атанасова – Дирекция „Инвестиционна политика” – МФВС, Иво Иванов – собственик на ПФК ЦСКА, Александър Гарибов – председател на НС на ПФК ЦСКА 2007 – 2008 г., Александър Томов, Александър Тодоров – ПФК ЦСКА 2007 – 2008 г.
Заседанието беше открито в 15,05 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, младежта и науката Огнян Стоичков.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на младежта и спорта.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на бившето и настоящо ръководство и собственици на ПФК ЦСКА и на министъра на физическото възпитание и спорта относно проблеми във футболния клуб.
2. Разглеждане на проект за решение за закриване на частното висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.
3. Разглеждане на проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г., № 054-02-25, внесен от „Електротехника и електроника”.
4. Разни.
Колеги, становища и предложения по така предложения дневен ред? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА БИВШЕТО И НАСТОЯЩО РЪКОВОДСТВО И СОБСТВЕНИЦИ НА ПФК ЦСКА И НА МИНИСТЪРА НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА ОТНОСНО ПРОБЛЕМИ ВЪВ ФУТБОЛНИЯ КЛУБ.
Спортното министерство се представлява от заместник-министър Лазар Каменов. Поканили сме представителя на БФС Борислав Попов. От представителите на собствениците „Титан” АД присъства господин Иво Иванов. Бившето ръководство и надзорният съвет се представляват от Александър Гарибов и Александър Томов.
Първо, няколко думи, защото се постави въпросът в медиите защо Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта се занимава с този проблем. Отговорът е много прост – тъй като този проблем представлява значителен обществен интерес и ние ще разгледаме въпроса само и единствено от гледна точка на защита на държавния интерес и развитието на спорта. Защото ЦСКА, както и останалите клубове в България са с история, с минало, не са само спорт, не са и само бизнес. Те са част от нашето физическо възпитание, част от нашата култура и от тази гледна точка като спортна комисия за нас представлява интерес да чуем двете страни, както и представителя на Министерството на спорта. Пак подчертавам, само и единствено от гледна точка на защита на държавния интерес. В частноправна проблематика няма да навлизаме. Нямаме нито компетентност, нито цел на нашето заседание. Водят се достатъчно съдебни дела по тези въпроси, но въпросите, които ние днес ще поставим, няма да бъдат разисквани в нито една съдебна зала. Те са свързани с настоящото финансово състояние на спортния клуб, отношението му най-вече със Спортното министерство, също така и отношенията с бившите собственици, доколкото в тези отношения аз съм запознат от представената справка – има задължения за погасяване на публични задължения.
В тази връзка ще бъдат разгледани и отношенията между бившите и настоящи собственици на ПФК ЦСКА. Получили сме справка от господин Иво Иванов – сегашният собственик, представляващ „Титан” АД в ПФК ЦСКА. Задълженията на ЦСКА към 20 април 2010 г. по неговата справка са 10 387 814 лв., като задълженията към Министерството на физическото възпитание и спорт са 1 039 900 лв.
Справката, която сме получили от Министерството на физическото възпитание и спорта, е, че общото задължение на ПФК ЦСКА към 25 януари 2010 г. по трите договора, които са наемни договори с ЦСКА за СК „Българска армия”, стадион „Българска армия”, базата в Панчарево и СК „Червено знаме”, е 2 064 677 лв. като общо задължение на ЦСКА по трите договора с Министерството на физическото възпитание и спорта. Тоест на първо четене прави впечатление разлика от приблизително един милион в двете справки, които получаваме по едни и същи правоотношения – договорите за наем.
Справките, които са представени от бившето ръководство на ПФК ЦСКА, касаят покриване на текущи и остатъчни дългове в размер на около 4 милиона – 4 млн. 100 хил. евро. По тяхна справка покрити към момента са 2 500 000 евро, което те твърдят, че е единственото плащане по сделката към момента като парично изражение.
Не мога да не направя коментар и на факта, че Министерството на физическото възпитание и спорта твърди, че и трите договора изтичат на 31 август 2010 г., тоест след около два-три месеца, което поставя още веднъж актуалността на темата, с оглед натрупаните задължения. Също така договорите за наем, които са ми представени от м. февруари 2006 г., са удължавани с последващи анекси по отменено правно основание. Това отменено правно основание е в чл. 16а от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Позволете ми да го зачета накратко.
Там е записано, че публична държавна собственост се отдава под наем по правилата на ал. 1 и 4 и при условията на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост за здравни, образователни и хуманитарни дейности.
За мене представлява интерес стадион „Българска армия” в кои точно дейности се включва – това първо.
И второ, както казвам здравни, образователни и хуманитарни дейности, това е дословният текст на чл. 16а, ал. 5, който е отменен шест месеца след подписване на договорите за наем. Договорите за наем са подписани през м. февруари 2006 г., а през м. септември 2006 г. това правно основание е отменено и въпреки това последващите анекси са сключване на отменено правно основание.
Един допълнителен акцент, по който бих желал, ако членовете на комисията приемат, да се направи дискусия и в малко по-широк обхват. Слушайки информация в медиите, узнах, че различни стадиони, които са били ползвани от Министерството на отбраната, както и този стадион – той е предаден на Министерството на физическото възпитание и спорта от Министерството на отбраната, различни стадиони към момента се прехвърлят на различни принципали. Стадионът в Пловдив бе прехвърлен на Пловдивската община, а стадионът във Варна „Черно море” бе прехвърлен на областния управител. Този стадион пък е прехвърлен на министъра на физическото възпитание и спорта.
В стратегията за развитието на спорта 2010-2018 г., съжалявам, че тази стратегия не беше обсъдена, не беше представена за обсъждане в комисията, се съдържаше амбицията и управленското решение всички обекти да бъдат под патримониума на министъра на физическото възпитание и спорта.
И ако членовете на Комисията по образованието и науката и въпросите на децата, младежта и спорта, и Вие, уважаеми господин заместник-министър, приемете, аз бих желал накрая да се кажат няколко думи и в този по-общ план каква е стратегията и визията въобще на министерството за стопанисване, специално на стадионите. Защото темата е безкрайна. Ако се разпрострем върху спортните обекти въобще, може би няма да стигнем до никакви окончателни становища. В този аспект предлагам да мине дискусията.
Имате ли процедурни предложения по хода на разглеждането на тази точка? Не виждам.
Заместник-министър Каменов, заповядайте да изясните справките, които са представени от Министерството на спорта, и справката от сегашното ръководство и собственици на ЦСКА.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Позволете ми с няколко думи да ви въведа в този документ, който е наследство от 2006 г. като договор и нашите отношения могат да бъдат променени в момента, изпълнявайки този договор.
По трите направления са изяснени нашите отношения поетапно и конкретно като ангажименти по отношение на сключения договор и наемите, които трябва да се изплащат. Независимо от това във времето те са били нарушавани. Има описание в документа, който е изпратен до комисията, по дати как са сключвани споразумения за изчистване на нашите отношения. Но във всеки случай те в момента стоят неизчистени, със задълженията, които са узаконени със съответните договорни споразумения.
Всички останали неща, които биха могли да се коментират, са извън нашите компетенции, тъй като при срещите с различните ръководства на клуба са уточнявани и договаряни различните ситуации и винаги са оставали на едно и също равнище – недовършени. Така че считаме, тъй като основните ни документи винаги третират този проблем по задълженията, че не могат да бъдат подписвани нови договори и нови отношения със структури, които не са изчистили взаимоотношенията ни.
Така че в случая ние изчакваме срока, който е описан, споразуменията, които допълнително са направени за изчистване на нашите отношения, а впоследствие има по-компетентни органи, които биха могли да кажат как да продължат нашите отношения.
Ако в някакви по-детайлни насоки са необходими разяснения, с мене е колежката, която е директор на Дирекция „Имоти” към министерството, нейните компетенции са по-добри в това направление и тя би могла да обясни някои неща. Но считам, че като основни взаимоотношения, отбелязани по договорите, по времето, по наемите и изпълнението на тези неща това е достатъчно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Госпожо Атанасова, заповядайте.
МАРГРЕТА АТАНАСОВА: Това, което мога да добавя към изложението на доц. Каменов, е фактът, че трите договора са до 31 август 2010 г. Факт е вашата констатация, че са анексирани на отпаднало правно основание. Ние сме ги заварили по този начин, направили сме доклад до ръководството, запознато е ръководството. Това, което направихме, е да съберем 200 000 лв. като част от задълженията на ЦСКА и направихме разсрочване на плащанията на наема и консумативите и такса „Смет”, тъй като те са вменени по трите договора на ЦСКА.
Междувременно от 2006 г. има две други споразумения за разсрочване на плащанията, които изобщо не са били изпълнявани. Така че считам, че министерството има някакъв напредък все пак в събирането. Имаме уверение от страна на ЦСКА, 25 май е първата вноска по споразуменията, че ще плащат дължимите суми към министерството.
Когато изтичат договорите на 31 август трябва да действаме по Закона за физическото възпитание и спорта, а не по Закона за държавната собственост и ще се съобразим със закона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е управленско решение, госпожо Атанасова. Аз за по-късно бих поставил този въпрос какво ще правим на 1 септември 2010 г.
Колеги, ако не възразявате, да дадем думата на господин Иво Иванов, представляващ собствениците на ЦСКА.
ИВО ИВАНОВ: Справката на Министерството на младежта и спорта е коректна. Справката, която аз съм предоставил със задължения, това е само за наем. Защото чисто счетоводно такса „Смет” аз няма как да я отбележа в баланса.
В следващата графа, където за е кредиторите, е и сумата, която е за такса „Смет”. Общата сума е около 2 100 000 лв. Ето я справката, пред мене е. Просто чисто счетоводно, както сме извадили от баланса, ние не можем да пишем такса „Смет”, защото това е спортно съоръжение и го водим като други задължения.
Това, което искам да кажа, е, че ЦСКА е единственият футболен клуб в България от „А” и „Б” група, който плаща наем за своите съоръжения. Няма друг клуб – нито на територията на София, нито на територията на страната, където да се плаща наем за спортните съоръжения.
Наистина това сме го наследили от 1996 г. В момента разсрочихме дълговете и имаме една програма по тяхното изплащане. Същевременно искам да кажа, че в договора между министерството и нас е записано, че всички капитални ремонти са за сметка на собственика. Докато беше Агенцията по младежта и спорта, многократно сме молили да ни бъде прихванат някой ремонт, дори и частично, но такова нещо ни беше отказано. Имаме над 20 входирани писма, на които нямаме нито един отговор.
Сега в лицето на новото ръководство виждаме разбиране и виждаме стъпки в посока, която нас като ФК ЦСКА, от една страна, ни задължава да направим един ремонт, от друга страна, ние трябва да плащаме наем за това съоръжение и да не приспадаме този наем.
Искам да кажа, че козирката на стадион „Българска армия” от комисия, която посети стадиона, от 10 експерти – 3 от общината, всички единодушно са на мнение, се нуждае от спешен ремонт, за да не падне върху главите на хората. Ние в момента сме намерили фирми и сме започнали да извършваме този ремонт. Смятаме че този ремонт не е поддръжка и би трябвало да бъде свален от наема.
Може същото да кажем и за терена. Въпреки всичките писаници по пресата, че видите ли, на стадион „Българска армия” теренът е зле, ние твърдим че имаме един от най-хубавите терени в София, нямаме един сантиметър, който да не е покрит с трева. Изградихме нова напоителна система, която не е съществувала досега. Направихме основен ремонт на дренажите. Всичко това е въпрос на тълкуване на договори и на добра воля от двете страни да бъде взето решение, да бъдат прихванати тези задължения.
Аз лично не съм се срещал с министерството, не познавам министъра, но виждам че има воля в ръководството на министерството това да се случи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Това е една от целите на това изслушване - да се видите, да се запознаете, да уточните позициите си.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости, във връзка с казуса, който господин Иванов постави, аз имам един въпрос. Не знам кой обаче е компетентен да отговори на него.
Разбирам че по Договора за предоставяне под наем на съоръженията, писан между държавата в лицето на Министерството на спорта и ФК ЦСКА, ваша отговорност е да поддържате тази база, която ви се предоставя. Вие обаче казвате, че по необходимост трябва да извършите ремонтни работи, които излизат от понятието „поддръжка”, и може би влизат в полето на понятието „дълготраен актив”.
Има ли критерий за това и може би все пак представителите на Министерството на спорта да вземат отношение, ако този сериозен ремонт на козирката, предвид реален риск и за здравето и живота на зрителите, е неотложен и трябва да се извърши? Предполагам, че това няма да са малко пари. Има ли критерий по който да се прецени кое е поддръжка и кое вече е инвестиция, така щото да се приспадне от задълженията на ФК ЦСКА към Министерството на спорта по силата на този договор?
Ако там някъде ви се срещнат позициите, струва ми се, че тази инициатива на председателя да проведе това изслушване ще даде един конкретен резултат. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, заместник-министър Каменов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Колеги, фактически договорът е сключен във времето и ние не сме имали никаква възможност за контрол и за оценка на всичко, което се е случвало на този стадион. Така че пост фактум не бихме приели нищо, за да реагираме за време, когато други са контролирали и е трябвало да свършат тези дейности.
Оттук нататък обаче, както знаете, в проектозакона беше включена една точка за контрол на тези съоръжения. Това предизвиква една масова оценка на всички стадиони и доказа, че не само на стадион „Българска армия”, но едва ли имаме стадион, на който може да се проведе нормално състезание. Стадион „Локомотив” е в още по-тежко състояние.
Оттук нататък вече се предизвиква едно такова ново отношение към тези стадиони и във всеки случай ще си бъде инвестиция, защото едва ли не някои може да се разрушат и да се построят наново. Но ясно е кое е поддръжка, кои са текущи ремонти – те са от различни атмосферни влияния, от особена публика и така нататък, предизвикани нарушения на целостта на стадионите. Мисля, че тук разграничението не е проблем. Но фактически говорим за нещо, което е предизвикано от тази комисия и наистина ще се наложи такава инвестиция, която в края на краищата договорът от 2006 едва ли е третирал, а и той изтича след няколко месеца.
Аз мисля че е ясна позицията тук.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е публично-частно партньорство в действие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Точно това искам да кажа в подкрепа на думите на колегата Местан. В момента е на дневен ред именно Законът за физическото възпитание и спорта. Част от предложенията касаят именно частно-публичното партньорство. И за нас като народни представители ще е важно от практиката да видим проблемите, а след това те да намерят съответното законодателно разрешение.
Това е законът, той черпи опит от практиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Колеги, аз искам просто да разделя времето, защото тази комисия е предизвикано отпреди един месец.
Ние коментираме периода от 2006 г. – този период, който от тази гледна точка за лицензиране на стадионите и оценка за тяхната безопасност не е стоял по този начин. Така че всичко е било подложено на личната воля на ползвателите и на принудата за текущи ремонти, които са били предизвикани от различни причини. Това ми се иска да го разделим и евентуално ако нещо се прави напред, то ще има вече този смисъл на инвестиция, подтикнато най-вече от тези оценки на стадионите, които направи компетентната комисия.
Затова, обръщайки поглед назад, нещата не бих ги нарекъл като инвестиция, освен като поддръжка на стадионите. Тъй като тука става вече преценката на комисията да дава една генерална нова линия за вида и състоянието на тези съоръжения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А как стои въпросът за лиценза на стадиона?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Това е в компетенцията на Футболния съюз, които спазват изискванията на техните международни структури и те дават право за провеждане на едно или друго ниво състезания, съобразно със състоянието на съоръжението. Но когато говорим с господин Местан за това което иска да изясним, аз считам, че ние говорим за минало време, което освен квалификацията „поддържка и ремонт” не може да придобие и думата „инвестиции”. Тя изобщо няма място.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Господин Попов, заповядайте. Говорим за лиценз.
БОРИСЛАВ ПОПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Лицензирането на стадионите върви по нормативно регламентиран път частично в държавното действащо законодателство и частично допълващо в нормативните разпоредби на Футболния съюз.
Има едно постановление № 173 на Министерския съвет от 2000 г., с което е приета една наредба за сигурността на стадионите при провеждането на спортните прояви.
Съгласно това постановление ежегодно комисии от общината в състав от съответен брой експерти, плюс представителите на Министерството на вътрешните работи преглеждат тези стадиони и извършват една комплексна оценка, но само от гледна точка на тяхната сигурност за посещаване и от гледна точка сигурността на зрителите.
Въз основа на тази констатация от всяка общинска комисия на спортен обект се изготвя един протокол. Този протокол се дава на ползвателя или на собственика на клуба, в зависимост от това кой го ползва – дали собственикът директно или чрез ползвател. Той има право да даде възражения в определен срок, след което цялата документация се изпраща при министъра на физическото възпитание и спорта. Министърът на физическото възпитание и спорта за всеки такъв обект допълнително взима становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. След като се комплектова вече цялата документация със становището на комисията и становището на министерството, министърът на физическото възпитание и спорта издава заповед или акт, с който разрешава съответно използването на този обект за провеждането на спортни прояви.
Досега не е имало затваряне или спиране на обект – говоря за футболните стадиони – от съответна комисия на община, говоря за цялата страна, или от досегашната Държавна агенция за физическо възпитание и спорт.
В момента тече процедурата за тази година. Ние при нас имаме информация за състоянието на стадионите в „А” група, но тази информация е на базата само на общинските комисии. Какво ще бъде по-нататък решението на министъра засега не мога да кажа, тъй като там се дават едни препоръки, които евентуално, ако бъдат отстранени, е възможно да се даде разрешение да се допускат хора в стадионите.
Това е по сигурността на стадионите. Затова господин Иванов каза препоръката за козирката, същата препоръка стои и за въжетата на стадион „Локомотив” и за доста други стадиони в страната.
Съпътстващо в разпоредбите на Футболния съюз има изискване при лицензирането на клубовете за участие в професионалните турнири, в професионалното първенство и турнира „Купата на България” за спазването на така наречените инфраструктурни критерии, които третират ситуацията и годността на стадион, на който футболният клуб може да провежда своите домакински срещи. Там има изисквания за игрище, за футболен терен, има изискване за съблекални, за стая за допинг контрол, за стаи за пресконференции и доста други необходими помещения, които са необходими за провеждането на самото състезание.
Тази съпътстваща проверка се прави вече от комисия на Футболния съюз, която проверява всички стадиони на участниците в „А” група. И в тази връзка бих искал да ви кажа, че през 2007 г. Изпълнителния комитет след оценка на предоставените факти от комисията спря няколко стадиона от провеждане на футболни срещи върху тях поради неизпълнение на някои от критериите, които са залегнали в нормативните актове на Футболния съюз, включително и стадиона на ЦСКА – те пооправиха нещата.
Това съпътстващо изискване за стадионите се налага, тъй като държавното законодателство не обхваща целият аспект на сигурността, комфорта и всички останали изисквания, които имат международните централи за провеждането на футболни срещи. Само за сведение например ще ви кажа, че изискването за налични тоалетни на стадион е една тоалетна на 125 зрители.
Отделно има изисквания за тоалетни и санитарни помещения за инвалиди, има изисквания за ВИП-зоните, има изисквания за осветлението и така нататък, които не са обхванати от държавното законодателство, но те са взети предвид от Българския футболен съюз. И затова Футболният съюз при проверката на стадионите може да въвежда тези допълнителни изисквания и съответно спира определен брой стадиони.
Така че това е горе-долу по съпътстващото лицензиране, което се извършва от Футболния съюз. Искам да кажа само, че лицензирането е комплексен процес и освен инфраструктурните критерии обхваща още четири групи критерии, но вече за тях по-нататък.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Попов. Само да кажете накратко лицензът на стадион „Червена армия” кога изтича, с какъв срок на действие е?
БОРИСЛАВ ПОПОВ: Всяко лицензиране се извършва за периода 1 юли – 30 юни. Тоест спортно-състезателната година започва обичайно в България в началото на август и завършва някъде в началото на юни. Тази година по изключение, предвид световното първенство и по циркулярно писмо на ФИФА първенството трябва да завърши на 15 май. Но за лицензирането на отборите за участие в първенствата, включително стадионите периодът е от 1 юли на текущата година до 30 юни на следващата година.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колко стадиона в България отговарят на тези завишени критерии, които споменахте – брой сервизни помещения, брой помещения за инвалиди, завишените критерии?
БОРИСЛАВ ПОПОВ: Аз споменах, че това е по информация. Ние тези критерии не сме ги въвели всички, предвид на ситуацията в страната и това е един голям разговор за състоянието на спортната база.
Ние имаме достатъчно добър поглед от прегледите, които са извършени от общинските комисии, но поне сме успели да задължим клубовете да имат съблекални, които да отговарят на условията, да имат съдийска стая, да имат стая за делегати, да имат стая за допинг контрол, да имат камери на стадионите за осигуряване на сигурността, защото камерите ги няма в държавното законодателство, да имат контролен пункт, в който вече може да се контролира поведението на зрителите.
Така че на тези допълнителни изисквания клубовете в „А” група отговарят, а и една част от клубовете в „Б” група.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, ако позволите, казахте, че тази справка за неплатена такса „Смет” не сте я отразили, която по наемните договори е около 1 млн. лв. Правилно ли съм ви разбрал.
ИВО ИВАНОВ: Тя е отразена, но е отразена в долната точка, защото аз не мога счетоводно да пиша в моя баланс, че дължа такса „Смет”. По договора е записано, че аз дължа такса „Смет”, ЦСКА дължи такса „Смет” на общината. Но тъй като аз не съм собственик, чисто счетоводно не може да се отрази, че дължа такса „Смет”. Не мога да я включа и в наема, защото наемът е с ДДС, а такса „Смет” е без ДДС. Така че ние чисто счетоводно сме я вкарали в друга графа и тя е в графата, където е задължението към кредиторите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тези 4 милиона, които сте ги записали?
„Титан” АД извършва сметосъбирането на част от Столична община. Едновременно с това дължи на Столична община такса „Смет”. Не сте ли преговаряли за варианти за прихващане.
ИВО ИВАНОВ: Такса „Смет” не може да се прихваща. Единственото, което може да се направи, е разсрочване. Но ние смятаме, че с договорката, която имаме с министерството, до края на годината това нещо ще бъде изчистено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В задълженията, които сте писали, е Националната агенция по приходи с 3 млн. лв., обезпечени с активи на ЦСКА. А другите задължения обезпечени ли са по някакъв начин, които сте описали?
ИВО ИВАНОВ: Първо искам да обясня – за да може да се получи разсрочване и да се лицензира ЦСКА, това са част от условията, задълженията към Националната агенция за приходите трябва да бъдат обезпечени.
Това е моментна снимка на ЦСКА, която виждаме в момента.
Смятам че имаме няколко фактури, издадени от футболни клубове, примерно: Сливен – за покупка на футболисти, Бургас, на ФК „Пирин”, ФК „Миньор”, където по фактури ние трябва да приспаднем от тях ДДС. Това е около 800 000 лв.
Поради процедурата, която е в НАП, трябва да бъде извършена проверка. След проверката има може би тримесечен срок за прихващане на задълженията. Ние сме поискали прихващане. Затова е такава моментната снимка и затова е увеличено задължението.
След свършването на процедурата, която е по закон, това задължение ще намалее с около 1 млн. лв.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А разсроченото ви задължение към Министерството на спорта, с какво е обезпечено?
ИВО ИВАНОВ: По закон няма задължение, което да е обезпечено. Ако трябва да се обезпечават всичките задължения, аз смятам, че в момента състоянието на ЦСКА е може би по-добро от десетки хиляди фирми, които работят на пазара.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Когато финализирахте сделката с бившите собственици, имаше ли задължения за погасяване на публични вземания, на публични задължения по-точно и каква част от тях сте погасили, ако въобще е имало?
ИВО ИВАНОВ: Аз искам да дам малко яснота за сделката. Първо, вие сте поканили предишните собственици и настоящите собственици. Аз доколкото знам предишните собственици са анонимни дружества, не казвам офшорни компании, но анонимни. Ние сключихме договор с фирма СМС – съкращавам названието на фирмата, където имаше две основни изисквания.
Първото основно изискване беше да се плати цена от 250 000 евро за акциите и второто изискване по дю делиджън, което направихме при покупката и който дю делиджън установи задължения една сума в размер на 11 300 000 евро да бъде поета и платена от новия собственик. При покупката на дружеството нормално е да се поеме дружеството с пасивите и с активите. Направихме една последваща проверка, задълженията се оказаха повече, но тъй като ние сме купили дружеството, в момента ги изплащаме.
Искам нещо друго да кажа. Собственикът, който ми продаде ФК ЦСКА, имаше едногодишен срок да предяви към мен претенции под една или друга форма. Към днешен ден аз нямам предявени претенции, тоест собственикът, продавачът е доволен от сделката. Ние също имахме едногодишен срок да предявим евентуално нашите претенции към продавача. Ние също не сме предявили претенции към продавача.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
От името на бившето ръководство на ЦСКА, господин Гарибов.
АЛЕКСАНДЪР ГАРИБОВ: Аз бих искал да се включа. Но само ще се върна няколко изречения по въпроса за базите, защото усещам, че тук няма яснота по отношение на разликата в разходите за базата.
Разходите за текущия ремонт са за сметка на наемателя, но разходите за подобрения, направени в базата, са за сметка на собственика. Тоест когато трябва да се направят инвестиционни разходи, те трябва да бъдат направени от собственика в лицето на министерството. Рискът е системен и той възниква постоянно.
Ще дам скромен пример. Стана дума за тоалетните на стадиона. Собственикът осигурява тоалетната хартия и сапуна, но ако трябва да се смени ВиК мрежата и нова тоалетна чиния, това трябва да стане по друга линия. Тоест ние многократно сме се сблъсквали с този проблем, тъй като тези разходи трябва да бъдат заложени в бюджета на ДАМС, който идва от Министерството на финансите и там винаги има недостиг точно за тези разходи.
От друга страна, наемът няма как да бъде приспаднат, тъй като той се залага за текуща издръжка на самото министерство. И аз тук апелирам просто да поемете законодателна инициатива в това отношение. Тъй като конкретното решение за клуба е просто базата да бъде извадена като статут на публична държавна собственост и да стане частна публична собственост. Оттам нататък вече да се търси вариант, в който инвеститор в базата да може свободно да разходва, тъй като чисто счетоводно няма как по друг начин да бъдат тези разходи осчетоводени. Колегите са абсолютно в неизгодна позиция и в интерес на истината това е единственият клуб, който е в тази ситуация. Не искам да говоря, че това е един от най-големите клубове и би трябвало да среща подкрепа, а се получава точно обратното.
За съжаление този проблем и ние го наследихме, предадохме го на тях. Оттук нататък чисто формално как ще се разсрочват задълженията, това няма да помогне на клуба, дори напротив. Заедно с това се оказа, че и базите една по една започват да бъдат орязвани. Комплекс „Червено знаме” е с абсолютно неясен статут и то, според мен, още по устройствен план на територията.
Това е за мене сериозният проблем. Наистина има възможност в промените в Закона за спорта да се заложи и механизъм, в който фирмите, които инвестират, да получат по някакъв начин по линия на публично-частното партньорство съответни – не искам да ги наричам преференции, тъй като там има проблем със Закона за държавната помощ и той се регулира в Европейската комисия. И това сме го изследвали. Даже ние с тези предложения влязохме преди три години и повече.
Много е сериозен проблемът, тъй като липсва бизнес-моделът или работещ модел, просто всички да бъдат заинтересовани в решаването или в подкрепата на спорта. Някой, който дава пари за спорта, той няма как да ги изпише, ако трябва счетоводството му да бъде прозрачно и да бъде изрядно. Тоест той трябва да наплати всички данъци, да изплати като данък печалба, след което да мисли или за собствени инвестиции, да развива бизнеса или ако трябва по някакъв начин да подкрепи дейността. Все пак спортът не е чиста печалба. Навсякъде има безкрайно много примери в подкрепа на клубовете. Оказа се, че нашите най-големи клубове – няма да цитирам всички – но ЦСКА е един от тях, се борят за оцеляване. Просто колегите от другия софийски отбор „Левски” се бореха за една база, в „Локомотив” положението е съвсем трагично, един стадион пустее – „Септември” – просто там не е ясно какво се случва.
Нещата са много, много сериозни и просто за да отговорим на изискванията на ФИФА, мисля че трябва сериозна подкрепа. Предишното правителство не успя, надявам се тук да имаме тази възможност и се радвам на това взаимодействие между законодателна и изпълнителна власт, което е на една маса. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви господин Гарибов.
Господин Томов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Уважаеми народни представители, аз изцяло съм солидарен с изказването на Александър Гарибов. Искам да допълня нещо по общите въпроси и след това ще коментирам изказването на господин Иванов.
Условията за частни инвестиции в спорта и особено във футбола са ужасяващи. На практика мотиви за инвестиции в база няма. Изключение има като че ли в някои отделни стадиони – да кажем „Черноморец” – Бургас, където се направиха някои неща.
В случая с ЦСКА ситуацията е абсурдна. Това е единственият клуб, който, както беше казано вече, плаща наеми. Нещо повече – един пример ще дам от 2007 г. Тогава на бившия министър Гагаузов и на бившата председателка на Агенцията по спорта беше дадена банкова гаранция и желание за инвестиции от собственика Прамот Митал, по памет цитирам, мисля че за 35 млн. евро за същата спортна зала, само че три пъти по-модерна, отколкото е сегашната.
Вследствие на бюрократични и други препятствия, казвам това официално, тази инвестиция беше блокирана, отказана буквално, макар че беше направен медиен шум, прием, снимки под знамената и така нататък. В крайна сметка бюджетът извади след това 90 млн. лв. мисля че накрая останаха, и ги разходва от самия бюджет, което не беше правилно.
Стимулите за инвестиции трябва да бъдат заложени в новия закон. И вие имате чудесни практики от Франция или от Германия, специално във футбола, за да може да се преодолее това ужасно финансово състояние на всички клубове. Който и да е клуб няма собственик, на който да му е леко. Всички са притиснати до стената. И това непрекъснато продължава. Оттук са скандалите, оттук напрежението и така нататък.
Стимулите за инвестиции могат да бъдат много различни. И моят апел е същият – обърнете внимание в поправките на закона или в новия закон как това да се случи. Защото става дума за социална дейност, дейност, от която не се печели и мисля че би могло да се направи. Има много модели, няколко в Европа доста прилични и доста сериозни.
По отношение на сделката с „Титан”. Аз няма да ви занимавам с частни въпроси, с частно-правни въпроси. Очевидно е, казвам това на господин Иванов, че ще бъдат заведени дела, които ще са доста сериозни.
Моята молба към вас е, тъй като различията са фундаментални и принципни и тъй като договорите са конфиденциални, да се направи с група депутати една среща, да се видят страните, тъй като има една реална опасност при такива дела да бъдат увредени интересите на самия клуб.
Ще кажа няколко въпроси, които са интересни за комисията. Може би, доколкото държавния интерес трябва да бъде защитен. Но това1 което мога да кажа, е, че представител на собственика остава един-единствен, това е Прамот Митал. Искам още един път официално да кажа, той напусна страната и е разочарован и във връзка с ЦСКА. Ще предоставим писмо на Весела Лечева до него и резултатите от това писмо.
Миналия път адвокат Александър Тодоров беше готов да участва. Днес просто е в чужбина, но се надявам че ще бъде направена такава среща.
Различията са доста сериозни. Първо, по отношение на така наречените дю делиджънс, които ние не сме виждали. Аз говоря „ние” само защото преди съм бил пълномощник, сега не съм оторизиран и нямам права, нямам страна.
Второ, по отношение на начина на заплащане. Ще кажа три въпроса само, с които ще спра, тъй като оттук нататък минаваме в частно-правни въпроси, а това в никакъв случай не ви засяга.
Само мога да кажа едно. Решаването на тия частно-правни въпроси, моят личен апел е такъв, не трябва да стане така, че да навреди на клуба. И в този смисъл молбата ми към Вас, господин председателю, и към вас, господа народни представители, е да се видят тези въпроси в един затворен кръг, където може да се споделят и конфиденциални части на договора.
Аз ще поставя три въпроса, които искам да чуете, за да разберете сериозността на положението.
Първо, защо след като е подписан договорът за предоставяне на акциите, Апелативният съд в гр. София е присъдил още през миналата година, че с тях е оперирано не в съответствие със закона? Това е първият въпрос.
Втори въпрос: имало ли е пряко вмешателство чрез ДАНС на бившия министър-председател в делата на ЦСКА като частен клуб? Повлияло ли е това на сключване на сделката? Имало ли е незаконно действие по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за ДАНС – не ви касае пряко, но има вече официални становища по този въпрос, които могат да бъдат потърсени.
И трето, имало ли е вмешателство на представители на съдебната система под диктовката на предишното правителство при сключване на тази сделки?
Освен тези три въпроса, които са от принципен държавен интерес, има и още един въпрос: могат ли да бъдат увредени интересите на държавата от неплащането на определени суми по тази сделка? Тъй като разликата е принципна, не отговаря на истината, че не е имало претенции в едногодишен срок. Имало е неколкократни претенции без отговор, имало е нотариални покани, писма, но това са неща, които ще бъдат разгледани в съда.
Молбата е следната: да не се отива в крайности. Това е моя лична молба, макар че по съдебна линия вероятно в годините могат да се решат доста неща. Но смятам, че ако не се намери някакво цивилизовано решение между страните, моето лично впечатление е, че това ще навреди на интересите на клуба, което поне ние тримата не бихме искали да се случва.
Завършвам тук. Апелът ми още един път – понеже съчувствам както на бившия, така и на настоящите собственици, на всички собственици в България, е да се реши въпросът с базите. Когато един клуб като ЦСКА е поставен, господин Попов, в такова неравноправно положение от години и спрямо „Левски” и спрямо другите по отношение на базите, логично е, че ние нямаме нормални условия за конкуренция и за нормална среда за спорт и съревнования. Загубите на клуба от това неравноправно положение са много големи и те могат лесно да бъдат видени от справките. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Томов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВО ИВАНОВ: Господин председател, аз искам още веднъж да кажа, че нито „Титан интернешънъл холдинг”, нито „Титан спорт” имат притеснение от това дали ще бъдат заведени дела или не. Още повече ние самите заведохме дело на фирмата-майка на продавача за една огромна сума. Наистина смятам, че ако има някакви претенции, някой да заповяда в съда – било тук в България, било в чужбина.
Нашите притеснения са нулеви. Ако ние имахме притеснения по сделката, щяхме ли на собственика на фирмата да заведем дело за 3 милиона и половина главница плюс 5 милиона пропуснати ползи и лихви? Това е, което искам да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Иванов.
За нас действително са важни, аз пак казвам, формите на управление и стопанисване на спортните обекти най-вече, формите на публично-частно партньорство. По информация от медиите знам, че вие като собственици на клуба сте предлагали и схеми за концесия за бъдещо развитие на стадиона. Това действително е делеге ференда развитие на вашите правни отношения, които към момента не може да ги коментираме. Но като законова рамка ми се струва, че точно сега е времето, когато поставяме на обсъждане на второ четене Закона за физическото възпитание и спорт.
В тази връзка, ако Вие, господин заместник-министър, имате готовност да кажете нещо най-общо по политиката на Спортното министерство по отношение на стадионите и диференцирания подход, който прилагате към различните общини и стадиони. Като че ли по мое скромно мнение има прехвърляне на различни принципали и самото прехвърляне само по себе си с каква стратегия за тяхното управление е свързано. Какво от това че стадиона в Пловдив е прехвърлен на Пловдивската община? Какво ще направи Пловдивската община оттук нататък? Или какво от това, че стадиона във Варна е прехвърлен на областния управител за стопанисване? Какво той прави с този стадион?
Ако имате готовност да кажете и за стадион „Българска армия” какво ще правим с него след 31 август. Но това е действително навлизане в едни бъдещи договорни отношения, които може и да ги спестите на този етап, ако нямате подготовка и упълномощаване. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз пак бих искал да се върна на позицията, която имаме в момента. Ако с днешните разсъждения в 2010 г. бяхме в 2006 г., сигурно щеше да бъде друг договорът.
Но считам, че един бизнесмен и който и да е човек, който поема ангажименти, би трябвало да осмисли договора, който подписва. В момента не е единственият договор, който има подобни разсъждения, че може и по друг начин, може и по трети начин, но в края на краищата при подписани условия, останали в документацията, ние като държавна структура не бихме си позволили да разсъждаваме фриволно и е казано – това дай, това не, и така нататък.
Затова аз считам, че случаят е чисто тривиален. Подписан договор преди четири години, освен да се изпълнява, друго не ни остава.
Що се касае обаче за другия случай, за който задавате въпроса, аз присъствах на обсъждането за стадион „Ботев”, когато от общината от Пловдив дойдоха притеснени, че имало предложение да се прави МОЛ и така нататък. Срещата беше в Министерството на отбраната, когато се разсъждаваше как да се спаси спортният обект за спортна дейност. И тъй като общината беше инициатора на тази дейност, се прехвърли на нея, за да може да се спаси от промяна на същността на обекта.
Вероятно по същия начин е станало и с „Тича” във Варна, нямам компетенциите там.
Що се касае до стадион „Българска армия”, безспорно след изтичане на договора... Вие знаете че в проектозакона има някакви такива тенденции по отношение на промяна базите като поддръжка, като собственост и така нататък. Публично-частното партньорство също е залегнало в някои документи, но в края на краищата тече обсъждането. Крайното решение ще излезе от пленарната зала.
Така че в тази посока аз не виждам различие в мислите и на Министерството на спорта, и на колегите, и на всички, с които се обсъжда - те гледат в тази посока. Но в края на краищата договорът е подписан през 2006 г., при друго мислене, при други условия и ние трябва да го изпълним.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Колега Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю! Уважаеми колеги и гости, ние упражняваме парламентарен контрол върху изпълнителната власт и имат добрината да присъстват тези хора, които не подлежат на парламентарен контрол – да го кажа по този начин. Все пак да си изясним правомощията.
От тази гледна точка въпросът, на който трябва да се отговори кратко и ясно от страна на изпълнителната власт, е следният – има задължения, те са натрупани в старо време, не се връщаме назад, а има срок, който приближава. Каква е идеята да се уреди това задължение, да се уреди, като се приеме от хората, които в момента стопанисват обекта? Това което чухме, че се извършва инвестиционна политика в него, и тази политика финансово отразява задължението, което е натрупано към държавата ли – е първият въпрос.
Втори въпрос – ще се направи разсрочване в рамките на това задължение срещу инвестиционна политика ли?
Трети въпрос – ще търсите на всяка цена да получите финансово покритие на задълженията ли?
И чак след това идва другата тема, която е свързана със стадионите, с „Левски”, ЦСКА и така нататък.
Аз искам да декларирам, че имам конфликт на интереси, защото съм левскар и да не попадам в някаква странна ситуация да защитавам ЦСКА. Но в момента защитавам ЦСКА от гледна точка на това, което каза господин председателя. Защото държавният интерес е българският футбол като някаква културна ценност на българската национална общност – аз така разсъждавам, това е моята мисъл като народен представител.
От тази гледна точка и „Левски”, и ЦСКА са наистина такива явления на българската традиция. И държавата трябва да си уреди отношенията с тези футболни клубове. И не само с тях, разбира се. Но изказването на господин заместник-министъра, че в Министерския съвет, съществува известно притеснение, че той ще бъде по-лош стопанин от общината в Пловдив – трябва да ви кажа, че ме притесни, не го разбрах.
От друга страна, областният управител ще бъде по-добър стопанин от кмета – пак нещо не разбирам, защото беше зададен въпрос каква е краткосрочната стратегия. Кой трябва да поеме върху себе си тази отговорност – първо, за конкретния случай с ЦСКА, и след това съвсем накратко да се каже в рамките на следващите шест месеца, година време, каква е представата на министерството? Защото вие може да кажете един от тези варианти, които споменах в началото. И някак си с това да затворим темата в това, което ние можем да контролираме, защото ние можем да ви контролираме вас – пак да се върна на началото.
Техните въпроси, разменените тука реплики, те са си частни въпроси. Има си ред в държавата, има си закони, по този ред и по тези закони ще се регламентират и отношенията.
За нас остава обаче важният въпрос – ще дадете ли „Българска армия” на столичния кмет, примерно? Защото така вървят нещата. Няма да го дадете явно. А ще бъде обект на държавата, няма да постъпите така в Пловдив.
Освен това не може да не сте притеснени, когато ви сигнализират че ще падне козирката. Какво да чакаме? – Да паднат парчета от козирката ли, за да се оправи тази козирка и да се влезе във взаимоотношения, да се каже, че след като има такава заплаха, вие сте готови да отстъпите от задължението в еди-какъв си процент, примерно от инвестицията, която ще вложите. Защото господинът каза преди малко, че това не е поддръжка. Не е поддръжка – ясно е.
И накрая, моля ви да кажете накратко каква е визията ви за новите ни взаимоотношения след датата 31 август, защото това е въпрос наистина на много кратко време. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Методиев.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: По първия въпрос ние имаме подписани споразумения и всички документи, официално регистрирани, трябва да се изпълнят. След като във времето, дори в тези осем месеца и малко, нашите взаимоотношения са продължили с тези официални документи, би трябвало да се изпълнят. Ако е имало някакво възражение, в тези документи би трябвало да се уреди. Сега като има споразумения, те са приели ситуацията и всеки трябва да си понесе отговорността.
Второто нещо, по инвестициите. Аз мисля, че в началото говорихме по този въпрос. В минало време обикновено има комисия, която удостоверява какво е направено и как е направено. Това, че ДАМС не е имала средства и е отхвърлила, все пак трябва да се знае на какво ниво е станало това. Обикновено инвестиция ще бъде това, което сега се предписва от комисиите, то си е направо преустройство на целия стадион. А във времето ако са били – говоря при нашите отговорности, ако те са били поддръжка на стадиона по отношение на различните нарушения на седалки, на стълбища, на тоалетни и така нататък, вследствие различни физически намеси, това си е чист ремонт. И фактически се удостоверява с документите. (Реплики от залата.)
Аз не споря какво е направено, говорим по принцип. Може тоалетни да са направени, може и дограма да е направена. Всичко може да е направено. Но то се удостоверява с определена комисия, която казва – да, ето това е направено и така нататък.
Вие казахте, че госпожа Лечева не ви е уважила нещата, които сте направили, не ви е финансирала. В наше време вече нещата стоят по друг начин. Така че в минало време това, което е правено като ремонт и поддръжка ... Класификацията е ясна кое е ремонт, кое е поддръжка. Инвестиция е промяна на стадиона.
И третото, което искам да ви кажа. По отношение на бъдещето се залагат неща на различни отношения, предаване на базите. Това, което стана дума за общината в Пловдив, то стана чрезвичайно, поради ситуацията, която още в началото беше. Това стана още през месеците септември-октомври. В бъдеще предполагам, че нещата по един от вариантите - или на концесия или под наем ще бъдат предавани, така че базите да бъдат стопанисвани – в случая клубовете и по вида спорт, за който отговарят, с цел запазване на тяхната същност по предназначение. А що се касае, че ЦСКА са единствените в това положение, аз мисля, че не носим ние тази отговорност. Ние просто сме изпълнители на една ситуация, която трябва да реализираме съобразно договорите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: С огромно извинение, че взимам думата за втори път. Господин Каменов, разбира се, че не бихте могли да носите отговорност за наследеното от вас. Разбираме това и не това е темата на нашия разговор.
Въпросът ми обаче е следният. Разбирам, че наследения договор изтича август месец, (реплики от залата) Август или май? Август, защото ако е май, аз нямаше да задам въпроса си. Ако обаче изтича август, предлагам да не чакаме изтичането на договора, за да се предприемат инвестиции, от които зависи живота и здравето на зрителите. Да не чакаме, защото ако трябва да се правят тези инвестиции, това трябва да се случи в промеждутъка между изтичащия и новия футболен сезон.
Няма ли воля или да се прекрати действието на стария договор по-рано или чрез анексиране да вървите – без да ви даваме акъл, нямаме тази претенция. Но понеже чухме, че има реален проблем с козирката, и разбирам, че ако тази инвестиция се направи преди да изтече стария договор, вие няма да имате отново ангажименти.
А когато не е ремонт, а инвестиция, би следвало да има насрещен ангажимент и от страна на българската държава. В тази връзка бихте ли се ангажирали с по-конкретен отговор? Дали сте склонни да вървите към анекс, или към ускоряване на подписването на новия договор, по новите правила, така както вече вие ги виждате, за да има някакъв практически резултат и от тази среща? Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Местан.
Заповядайте.
МАРГРЕТА АТАНАСОВА: Аз с удоволствие искам да отговоря на въпроса на господин Местан, тъй като това, което питате, вече сме го направили. ЦСКА ни предложиха, след като минаха комисиите, пак във връзка с наредбата за сигурността на обектите и тъй като ние сме собственици на този обект, сме много притеснени. Освен отговорността на министъра да се произнася по годността на всички обекти, при което тази наредба, както каза колегата от 2000 г. е в сила, никой министър, нито председател на ДАМС до този момент не се е ангажирал с издаването на акт относно годността на стадион, спортен обект или съоръжение.
По наредбата това, което сме направили, сме създали комисия, която прегледа всички документи, които са постъпили в министерството, създаде проект на акт, с който министърът ще се произнесе и сме го предложили за утвърждаване. Проблемът е най-вече със софийските стадиони, но там ДНСК и МВР дадоха малко заден ход, тъй като общинската комисия мина и всички стадиони се оказаха много зле. Но становището на комисията не е категорично. Там се констатира, че този член, тази алинея не са изпълнени, така и така, но на края не казва „Герена” да бъде затворен или „Българска армия”, или който и да е. Препоръчва се докато не се отстранят нередностите, да не се провеждат мероприятия.
От друга страна МРРБ и МВР са, тъй като МВР също трябва да даде тези становища, двете министерства дават различни становища за един и същи обект. И остава отговорността на министъра да се произнесе точно и ясно.
И специално за софийските стадиони искам да ви кажа, тъй като смятам, че вашата комисия е много ангажирана към този проблем. ДНСК последно даде срок на община София до 9 май да сформира нови комисии, които да минат наново, да прегледат забележките на ДНСК дали са отстранени и тогава те ще изразят категорично становище. Протоколите на общинската комисия ние ще ги изпратим пак на МРРБ, на МВР – ще си изпълним задълженията по наредбата. След което имаме готовност министърът да се произнася с акт. Уведомили сме Футболния съюз, че до края на този сезон стадионите могат да бъдат ползвани, но до есента ако собствениците не са си отстранили нередностите по наредбата, стадионите ще бъдат затворени. Ако има неотстранени предписания.
Така че различните собственици, държавата като министерство, като областни управители, общината като кметове в различните места, трябва да вземат сериозни мерки. Става въпрос за много големи инвестиции.
И в тази връзка, тъй като сме ние собственици на стадион „Българска армия”, ние сме много притеснени от тези предписания за козирката, за под седалките, което също е напукано. Не може само нещо да се санира, пукнатините са големи. Аз съм ходила и съм ги видяла и трябва сериозни инвестиции да се направят.
ЦСКА са ни направили предложение миналия месец за инвестиция за козирката, за тревата на стадиона и за дренажа – мисля че беше поливна система. Ние сме го разгледали и сме им го върнали – инвестицията беше за 900 хил. лв. и нещо, тъй като имаше завишени цифри там. Всъщност не само за „Българска армия”, а и за Панчарево, да, общо за двата обекта. Дали сме забележки и конкретно по предложенията. Те вкараха ново предложение, което е с 21% по-евтино. Ние сме го разгледали, приели сме го, докладвали сме на министъра и сме подготвили отговор до тях. Но тъй като очевидно не сте го получили още, защото тези дни се случваха нещата, за което ние сме съгласни, даваме им разрешение да извършат тези трайни подобрения, така както е разрешено в договора и ще бъдат приспаднати за сметка на наема. На наема само, без консумативите и без другите задължения за такса „Смет”.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Тодоров.
АЛЕКСАНДЪР ТОДОРОВ: Искам само да споделя един казус. През лятото на 2008 г. на стадион „Българска армия” беше отказано да му се даде лиценз на самия стадион и бяха дадени едни препоръки. Футболен клуб ЦСКА беше инвестирал около 350 000 лв., за да може да изпълни препоръките на Лицензионната комисия за стадиона. След което тези 350 000 лв., предполагам казусът стои, не бяха признати, след като бяха направени всякакви комисии по този въпрос.
От една страна, държавата предоставя стадион, негоден за използване за спортни състезания, а от друга страна, не признава инвестицията, която футболния клуб прави, за да го направи този стадион годен. Тъй като какъв е този договор, когато е подписан след като ти не можеш да ползваш съоръжението, което ти е предоставено поради тези лицензионни изисквания на Футболния съюз.
Предполагам че в момента казусът ще бъде абсолютно същият при новите собственици. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Димов.
ИВО ДИМОВ: Аз много се извинявам, но въпроса ми е по-скоро към господин Иванов. Доколкото разбрах, предложението, което прави БФК, ЦСКА, „Титан” е за 900 000 лв. за стадион „Българска армия” и за базата, която имате на „Четвърти километър”. Така ли да го разбирам – Панчарево?
Моят въпрос е към Вас, при добър развой на нещата, тоест продължаване на договора, когато и да бъде удължен той, дали м. август или по-рано, при отдаване на концесия или разрешаване на този казус, който в момента дискутираме, има ли намерение фирма „Титан” или клубът да инвестират по-сериозна сума? Имате ли ресурса по-точно. Защото според мен, колеги, това е съвсем козметично – 900 000 лв. е нещо, с което ние просто отлагаме агонията. Стадион „Българска армия” според мен с една такава сума само ще бъде позакърпен.
Въпросът ми е в дългосрочен план какви са вашите намерения.
ИВО ИВАНОВ: Искам да кажа, че наистина 900 000 лв. не могат да направят нещо много на стадион „Българска армия”. Съоръжението е морално остаряло. Това съоръжение както и да бъде ремонтирано, както и да бъде поддържано, неговият технологичен живот е свършен.
За да се предприеме една инвестиция, да се направи нов стадион, разбира се, тя е огромна – мога да кажа приблизителна сума на една седалка е от порядъка на около 2000 евро. Тоест ако искаме да имаме 20 000 места това означава, че трябва да бъдат приготвени 40 млн. евро за инвестиция. Това не е по силата на нас като компания да го направим и се сблъскваме с един такъв проблем.
Според нас, ние сме дали нашите предложения, трябва да има промяна на закона. Всички стадиони в България се намират в паркове. Не може да търсим инвеститор, който да го накараме само да ни направи един стадион. Значи трябва да бъде намерена някаква формула, да бъде утвърден някакъв предварителен проект, който да бъде обсъден, и тогава да се търсят чужди инвеститори.
Смятаме, че може да привлечем, лично за нас говоря, такива инвеститори, които да инвестират в ново съоръжение на Футболния клуб. Това е което мога да кажа по въпроса.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Тоест вие нямате финансовия ресурс, но сте в състояние да привлечете инвеститор в случай на законодателно решение на проблема.
Понеже препращаме към законодателното решение, аз най-отговорно мога да кажа, че във всички постъпки и предложения на второ четене, не виждам законодателно решение в сега действащия и подготвен за изменение и допълнение Закон за физическо възпитание и спорт, който може да се използва като правно основание за подновяване в частност на Договора за „Българска армия”, а в по-общ план и за всички спортни обекти. Няма към момента работно предложение на второ четене по този закон, който да послужи като правно основание за решаване на този проблем, както каза господин Иванов, и тук всички се обединяваме около него. Проблемът е тежък и сериозен, защото касае огромни инвестиции, трайни подобрения и това не може да се реши от общия Закон за задълженията и договорите. Спортният закон като специален трябва да предвиди тази разпоредба и тази функция.
Само вметвам, че голяма част от разсрочване на задълженията се прехвърлят и след изтичане на този договор. Договорът е до 31 август 2010 г., а разсрочване на задължението е до м. април 2011 г. Голяма част от задълженията са разсрочени и след изтичане на този срок, надяваме се, че имате финансов ресурс за погасяване на тези задължения.
Едно от работните предложения, които аз ще направя в края на това изслушване, е да задължим министъра на спорта да ни уведомява в тридневен срок в случай на непогасяване на някои от вноските, както и за развитие на договорните отношения след 31 август 2009 г., за да има някакъв краен резултат на това изслушване. И ако не може да намерим правния отговор на развитие на тези отношения, може би ще се наложи още едно изменение и допълнение на сега действащия Закон за спорта. Но както се казва, да не чакаме крайните дати и крайните срокове.
Колеги, други становища имате ли? Мисля че няма. Така предложения ви проект за решение, чрез което да вменим задължение на спортния министър, коментар по него? Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 14.
Против? – Не виждам.
Въздържали се? – Няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на нашите гости и на заместник-министър Каменов за участието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Разглеждане на проект за решение за закриване на частното висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.
Имаме постъпило становище от министъра на образованието, младежта и науката. Поканили сме ректора на колежа проф. Сантулов.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Картината общо взето е известна. Знаете, че след повторен отказ за акредитация и решение на съда ние сме длъжни да спазим закона. Затова е внесен материалът за закриване на Колеж „Телематика”.
Предлагам да дадем думата на госпожа Мария Фъртунова да направи една обстойна презентация.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Колежът „Телематика” със седалище в Стара Загора е открит с решение на Народното събрание от 25 юли 2002 година с предмет на дейност „Обучение на специалисти с висше образование на образователно-квалификационна степен „специалист” по специалности от професионално направление „Електротехника” и „Електроника”.
Процедурата по първата институционална акредитация след изтичане на тригодишния срок, посочен при положителното оценяване на проекта за откриване на висшето училище, завършва с отказ, съгласно чл. 79, ал. 2 от Закона за висшето образование, заради провеждано обучение по специалности от професионални направления, различни от посочените в акта за откриването, заради многократно надвишаващ капацитет на висшето училище прием на студенти, извършващ в нарушение и на утвърждаван от Министерския съвет ежегоден прием, и поради липсата на ефективна организация на образователния процес.
Комисията за следакредитационно наблюдение и контрол е установила и липса на правила и процедури за изработване и поддържане на учебната документация.
На 3 юли 2008 година, след констатирано неизпълнение на препоръките в законно установения срок, Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация е взел решение да не определя друг срок, в който висше училище Колеж „Телематика” да поиска нова процедура за институционална акредитация и за втори път отказва акредитация.
Решението на Националната агенция за втория отказ е обжалвано от Колеж „Телематика” пред Административния съд – град София, и Върховния административен съд. На 6 юли 2009 година Върховният административен съд е потвърдил решението на Административния съд – град София, с което се отхвърля жалбата срещу решението на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация за втори отказ за институционална акредитация. В решението на съда се казва,че то не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование, когато висше училище получи два последователни отказа за институционална акредитация, то се закрива.
Студентите в Колеж „Телематика” са общо 287, от които 115 със статут на прекъснати и отстранени за определен срок. Към настоящия момент те се обучават по 8 специалности в редовна и задочна форма. Третокурсниците, които следва да се дипломират през настоящата учебна година, са 144.
Съгласно чл. 21, ал. 6 от Закона за висшето образование, на останалите около 140 студенти се дава възможност чрез акта, предложен на вашето внимание, да довършат обучението си по същите или сходни специалности в колеж в структурата на държавни висши училища, тъй като в частните колежи не се извършва обучение по специалностите на колежа. При определени условия студентите могат да завършат обучението си и в частни висши училища.
Проектът не предвижда въздействие върху държавния бюджет, поради което финансова обосновка към него не се изисква.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Сантулов, заповядайте.
ХРИСТО САНТУЛОВ: И сега станах свидетел на онази манипулация, която е направена с текста, представен като предложение пред Министерския съвет.
Защо казвам това. И сега госпожа Фъртунова не прочете действителните мотиви от 2008 година, а цитира онези, които са от 2006 година. Онези, които са от 2006 година, са включени в предложението за Министерския съвет, което вие трябва да потвърдите и което е чиста лъжа. И сега вече казвам, че това е лъжа.
Ако бяха поставени трите мотива от 2008 година, предложението щеше да звучи по съвършено друг начин. А то – ето ги предишните писма, госпожо, - би звучало така: В колежа се обучават студенти от неакредитирани специалности.
Защо? Затова защото в решението има разминаване или несъответствие между решението на Народното събрание и онези проекти, които ние сме представили за утвърждаване, за оценяване и акредитиране пред Националната агенция за оценяване и акредитация още през 2003 година. Четири години и половина тези проекти се въртяха между съдилищата, тричленен, петчленен, връщане, разтакаване. Четири години и половина! И което дело ние спечелихме – и това не се подчертава.
Не са разглеждани самите решения на Върховния административен съд, където ясно и недвусмислено е казано, че обучението по други направления е допустимо, извън онова, което цитираме като решение на Народното събрание. Това е видно не само от целите, които са заложени в закона за висшето образование и предварителната процедура за това, от възможността за свободна инициатива на учебните заведения, та дори и от формулираните в закона компетенции на Агенцията, съгласно чл. 85, ал. 4 от ЗВО. Законът за висшето образование визира, че Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висшите училища, факултет и колеж, както и за откриването на професионални направления и специалности.
Що за логика може да има? И аз поставям риторичен въпрос, на който аз имам отговор. Но това е законодателна комисия. Редно би било, вместо аз и колегите, където ида се намират те, било то в агенцията, в министерството или в училището, в нашия Академичен съвет, вместо да се лутаме, да получим ясен отговор.
Това, с което сме открити, е една константа, от която нито едно висше учебно заведение не може да излезе и не може да направи проект за ново професионално направление. И само това ли?
Уважаеми народни представители, ако е така, то какъв е смисълът изобщо да се открива едно учебно заведение за една специалност? Ами ако тази специалност отпадне от професионалния интерес на обществото, следва да бъде закрито училището. Закрийте го – няма нищо фатално в това. Нито за мене, нито за държавата. Но какъв е смисълът, каква е логиката на всичко това?
И неслучайно три пъти, но в четири решения на Върховния административен съд – първите четири решения са свързани с мълчаливия отказ на агенцията да разгледа нашите проекти – забележете, изобщо да ги разгледа.
Поисках от предишния секретар на Министерския съвет господин Мавров специално писмо да разтълкува чл. 17 какво означавало. И съдът казва, че това изобщо не е в техните прерогативи – следователно такова тълкуване няма никакъв смисъл за Върховния съд. Това трябва да бъде от компетенцията на НАОА. След което НАОА открива сама процедури. Четири месеца не ги разглежда. След което взема решение, че ще ги разгледа.
Какво е това – некомпетентност, нежелание? Аз не разбирам.
Разбира се, изпратиха експертни комисии – девет души професори, специалисти в различните области на тези три професионални направления. Хората си направиха оценка на терена, дадоха положителни оценъчни доклади, минаха в Постоянната комисия по стопански науки и управление. Видите ли, седем човека гласуваха, дадоха отрицателни оценки със същия мотив. Първият мотив е отново същият – нямате право да обучавате по тези направления. Е, какво правим тогава?
Отново обжалвахме. Върховният административен съд отхвърли отрицателните оценки и задължи НАОА да постанови в първото си заседание като колективен орган, акредитационният съвет да вземе компетентно решение. Знаете какво казва законът, когато става дума за оценяване на проектите и има положителна или отрицателна оценка. След като върховният петчленен състав отхвърли отрицателната оценка, следваше според Административно-процесуалния кодекс на първото заседание като колективен орган да прегласуват решението си. Не го направиха три месеца. В резултат на което съдействаха на Постоянната комисия за следакредитационен контрол да измислят други три мотива, които Вие, госпожо, не цитирахте. Вие цитирахте 2006 година.
Ето защо аз ще депозирам тези две писма за взети решения на Акредитационния съвет. Вие сигурно имате текста, аз предполагам, че организационно това е направено. Но вижте как звучат.
Това, което тя прочете, е от 2006 година. А от 2008 година звучи по съвършено друг начин: „Отказва институционална акредитация”. Защо. Защото не сме изпълнили препоръка № 1. След това имаме препоръка № 2 и № 3.
Единственото нещо, с което мога да се съглася, без никакви условности, това е, че ние нарушихме решението на Министерския съвет и вместо да приемем 95 човека приехме 200.
Задавам обаче въпрос към министъра на образованието. Моля ви, поискайте от него, това не е в моите права. Но поискайте два документа, с които има доказателствен материал. Първо, колко човека от тези 140 души, за които каза госпожа Фъртунова, са от специалностите ,които вече са отхвърлени – спорните специалности и направления. Нито един. През 2007 – 2008 година ние не сме приели нито един човек от тези специалности. Само от добра воля, не защото нямаме право. Защото в закона – и в § 16 от новия закон с поправките от 2009 година, и преди това в Преходните и заключителни разпоредби е казано, че дори и в самия закон има ясен текст, че дори след първа отрицателна институционална акредитация можем да си позволим да приемаме и да обучаваме по неакредитирани специалности. Това е първото нещо. това ще го вземете от информационната система.
Второто нещо – кога, как и с кой документ след 2002 година, когато е одобрен проектът с капацитет 1800 души, нека да не ви звучи
Парадоксално, аз ще кажа защо е толкова, - промени този капацитет. И как министрите на образованието – те се изредиха – през цялото време, през 2003 – 2004 година ни дават 400 бройки, тогава, когато материалната ни база не беше развита, а през 2007, 2008 година ми дават 80 бройки? По каква логика? Що за волунтаризъм и административен произвол? С 80 човека как бих отговорил аз на съвременните изисквания на Закона за висшето образование – да имам толкова хабилитирани, 50 процента от лекционния материал да бъде с хабилитирани на основен трудов договор, това, това и това? Как ще стане това?
Две думи – и завършвам.
Защо капацитетът е 2800 души? Защото имаме 23 учебни зали, 630 седящи места, наведнъж могат да се обучават, 89 компютъра в мрежа, 6 компютърни зали, две лаборатории, собствено издателство, клуб-ресторант за 90 човека. Какво да казвам още? Собствено парно, вързано с градската мрежа.
Защо никой от министерството не кликна да види каква е материалната база и какъв е академичният ни състав – шест души професори, един член-кореспондент. Да не говоря повече за това.
Съжалявам, но не мога да остана без резерви за този текст, който е подаден. Защо?
Правя заключението.
Първо, който и да е написал този текст, е излъгал министъра. Защото съм сигурен, че министърът не го е направил. По управленски причини, това е допустимо.
Второ, така или иначе министърът подвежда Министерския съвет и се взема решение върху текст, който изобщо не отговаря на истината.
Трето, подвежда Комисията по образованието, която така или иначе трябва да вземе решение.
И ако е това решение върху този текст, вие подвеждате Народното събрание и в пленарната зала – познавам механиката – ще бъде гласувано.
Много ви моля за едно единствено нещо – ако ще продължава нататък процедурата, да бъде с мотивите от 2008 година. Аз съм философ по образование и държа на това, което съм направил. От 2003 година съм във война с Националната агенция за оценяване и акредитация.
Защо имам такива проблеми – отговорете си сами.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, откривам дискусията.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, защо първи вземам думата. Аз съм член на една от комисиите в НАОА.
По принцип искам да ви кажа следното. Не съм запознат с казуса на нашия колега. Но проблемът тук в случая не е на министъра, макар че на неговата глава е на този етап, ни най-малко е на нашата комисия. Тъй като, колеги, тук имаме две отрицателни акредитация и то две институционални акредитации. Имайте предвид, че тези акредитации се извършват по строго определени критерии. Назначават се много сериозни и много компетентни комисии.
Освен това има съдебен път, по който всяка една оценка може да бъде обжалвана. Такива казуси сме имали и ние.
Така че, уважаеми колега, в случая настоящият министър и ние сме, бих казал, само едни изпълнители на закона.
Освен това аз към Вас имам конкретен въпрос. В програмната акредитация колко специалности при вас са акредитирани? Тъй като Вие казахте, че сте обучавали по неакредитирани специалности. Да не заблуждаваме комисията. По неакредитирани специалности никой няма право да обучава. Така поне Вие казахте, че имате неакредитирани специалности.
Но не това е важният въпрос. Искам да ви кажете точно: при първата отрицателна оценка на институционалната акредитация какви са били забележките, изпълнени ли са и кои са причините, които са последвали повторна отрицателна акредитация? А Вие знаете ,че при две отрицателни акредитации, съгласно закона, ако ще, извинявайте, лично председателят на Народното събрание да дойде при вас, той няма полезен ход.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги! Предполагам, не за първи път прави впечатление, че от парламентарната група на ДПС участваме в заседанието на комисията без предварителни партийни решения. Защото смятам, че тук всеки един от нас е свободен да изразява своето убеждение.
Правя това уточнение, защото няма да споделя част от тезите, които застъпи моят колега проф. Колев. Аз обаче няма да влизам и по същество на предложения ни проект. Защото от изложението на господин Христо Сантулов разбрах, че има много сериозна претенция, че ни се представят неактуални мотиви за това решение. Това е едно много тежко обвинение.
Аз не знам дали то е основателно или не, тъй като не разполагам с онези документи, на които той се позовава. Питах мои колеги – и те не разполагат с такива. Защо не са ни представени тези становища на засегнатата страна – питам. Ако те не са депозирани, оттеглям въпроса.
ХРИСТО САНТУЛОВ: Депозирани са.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако са депозирани, те трябва да стоят на вниманието на всички членове на комисията. Тъй като категорично няма да се съглася, че ние просто сме едни изпълнители. Ако е така, следваше да има процедура на обсъждане на проект за решение на Министерския съвет в тази комисия и в пленарната зала на Народното събрание.
Извинявайте, но двете отрицателни оценки на Националната агенция, тоест двата отказа да се даде положителна институционална оценка, е основанието да се задейства процедурата за закриване на едно или друго висше училище. Но това не поражда императив и не предпоставя политическа воля на законодателния орган. Законодателният орган не е придатък към Министерския съвет.
По тази причина отказвам да приема, че участвам в изпълнение на едно задължение. Ако има достатъчно основание, ще подкрепим проекта за решение за закриване на колежа. Ако обаче народните представители преценят, че няма достатъчно основание, ако има съмнение за манипулиране на органите, които участват в този процес, ние бихме могли да имаме и друго решение.
Така че, господин председател, във Ваше отсъствие поставих въпроса за много тежките обвинения, които чухме от страна на господин Сантулов, че ни се представят мотиви от 2006 година, които не кореспондират с тези от 2008 година. И попитах къде са тези документи, въз основа на които ние можем да проверим тези обстоятелства, които той представи пред нас.
Аз лично не бих могъл да определя вота си, преди да се запозная с тези документи. Ако те имат съществено значение за оформяне на крайното ни решение, аз ще предложа да ни ги раздадете и евентуално да отложим взимането на това решение за следващо заседание на комисията.
Последното е процедурно предложение ,което правя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще дам думата на експерта на комисията, който да внесе яснота по този въпрос.
БИСЕР БАНЧЕВ: Господин Сантулов е внесъл пълен комплект документи, които сумарно са някъде между 80 и 100 страници, тъй като, както разбрахте от неговото изложение, има голяма история и предистория, за да се стигне до това решение. Това обаче, което би трябвало да представлява интерес за народните представители, е, че последните от тези документи, именно двете последователни отрицателни акредитации и двете последователни решения на Административния и на Върховния административен съд, които потвърждават двете последователни отрицателни акредитации, са отбелязани и в мотивите към решението на Министерския съвет, с което вие разполагате. Това са всъщност най-важните мотиви – че повторната отрицателна акредитация е обжалвана по административен път и има окончателно решение на Върховния административен съд.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Сантулов, това решение ,за което говорим и което е посочено в мотивите от 6 юли 2009 година, е посочено като окончателно решение, с което се потвърждава решението на Административния съд – София от 9 декември 2008 година, с което се отхвърля жалбата на ректора на колежа срещу решението на Акредитационния съвет за отказ за акредитация. По това окончателно решение ли имате определени възражения или съмнения за манипулация, както се изразихте? Тъй като в правния мир не би могло да има две окончателни решения на последна инстанция, които си противоречат. В тази връзка изяснете случая.
ХРИСТО САНТУЛОВ: Национална агенция за оценяване и акредитация, изх. № 633/14 август 2006 година.
Обръщам се към вас, господин Стоичков, като председател на комисията и онези народни представители, които имат текста на предложението на Министерския съвет за закриване, представен в комисията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Всички имат текста.
ХРИСТО САНТУЛОВ: Тогава просто чета текста от 2006 година.
„Колеж „Телематика” – Стара Загора провежда обучение по специалности от професионални направления, които не са включени в предмета на дейност на висше училище, съгласно решението на Народното събрание.
Второ, броят на приеманите студенти в колеж „Телематика” многократно превишава капацитета на висшето училище” – Точно това е терминът, който е употребен. От 2008 година няма такова.
„В колежа липсва ефективна организация за ръководство на образователната дейност. Липсват оповестени правила и процедури за разработване, одобрение, наблюдение и обновяване на учебната документация. Липсва достоверна информация за целите и очакваните резултати от обучението на предлаганите професионални направления.” Това е 2006 година, господа.
Акредитационният съвет формулира следните препоръки – 17 препоръки. От които 17 препоръки през 2007 година, когато вече изтича срокът за следакредитационния контрол, преди да излезе решението от 2008 година, ние не сме изпълнили три – първа, втора и девета.
Първата е отново за това имаме ли или нямаме право да обучаваме по тези специалности.
Втората препоръка е, че сме обучавали в изнесено обучение в Ловеч и Благоевград, без да имаме право. Но не сме, защото Административният съд – София.... Така ли е, господин експерт? Ето го къде е решението на Административния съд - София, казва, че аз съм издал като ректор заповед № 106, с която прекратявам образователната дейност в тези два изнесени центъра, включително и прекратяване провеждането на изпитите там.
И самият Административен съд – София град твърди, че в тази част от този мотив не може да сподели мотива на Акредитационния съвет.
Втората част от втория мотив, тоест, неизпълнение на препоръка номер 2, се отнася отново до това, че през 2007 – 2008 година сме приели нови студенти по тези специалности, за които спорим.
Ако е така, през 2010 година, поради тригодишния срок на обучение, през юни или юли месец трябва да се дипломират.
Затова казах – поискайте от информационната система има ли един човек от тези специалности. Няма такъв, твърдя. Защото стикерите ги прави Министерството на образованието. И аз съм дал списък за тези стикери. Неслучайно говоря.
Ето, това е – Върховният административен съд в четири свои решения отхвърля първия мотив. Административен съд – София град отхвърля втория мотив като несъстоятелен.
Единственото нещо, с което мога да се съглася, като няма как да го отрека и няма смисъл, това е, че вместо 95 души сме приели 200. И през 2008 година, госпожо Фъртунова, пише, че сме приели точно 200 вместо 95. С което сме нарушили решение на Министерския съвет. А не многократно повече, както е в 2006 година.
Затова оспорвам този текст, който е представен на Министерския съвет, и пред вас. Което е манипулация. Без никакви извинения.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние като комисия в Народното събрание не можем да отхвърлим решението на Върховния административен съд, което изчерпва нашия дебат. Ние не можем да оспорим решение на Върховния административен съд, което изчерпва казуса. Ние каквото и решение да вземем, то ще бъде неправилно. Ние не можем да се бъркаме в работата на съда.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Аз искам само да подкрепя колегите Колев и Станилов в това, което казаха, че така или иначе ние сме изправени пред една процедура, която казва, че при наличието на две отрицателни оценки следва да бъде закрито съответното висше училище. А процедурата, където се установява основателно или не са тези отрицателни оценки, е съдът. Съдът вече се е произнесъл. Така че ние сме изправени пред хипотезата за наличие на две отрицателни оценки.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще ви отнема не повече от пет минути. Но понеже в тази зала сме двама човека, които сме закривали училище, искам да ви кажа, че се намирате в изключително комфортна ситуация. Тази зала преди 10 години беше препълнена с хора заради злоупотреби, които надминаваха тогавашните суми от 4 млн. марки, защото левовете бяха с много нули и смятахме в марки. Ставаше дума за една страхотна афера, ставаше дума за хиляди.
Сега случаят е доста по-скромен. Моите уважения към присъстващия тук ректор.
Аз искам да се изкажа първо по процедурата на работата и след това да си кажа мнението.
Първо, искам да подкрепя изцяло господин Местан, който каза, че ние тук не сме някакви слепи свидетели на някакви процедури, а смисълът на правенето на тези текстове за толкова много инстанции по пътя, е, за да може на всяка инстанция да се вземе отношение по същество.
Върховният административен съд взима отношение по процедурата и се е произнесъл. И казва: в закона пише така, тази процедура е спазена. И точка. Той не взима решение по същество. Националната агенция за оценяване и акредитация трябва да вземе решение по същество. Това е смисълът на Закона за висшето образование. Ако някой го тълкува по друг начин, значи лошо е направен законът. И го приемам като лично мнение, че аз съм сбъркал и не съм внимавал, като сме правили поправките през 1999 година. Защото тези текстове са от 1996 година.
Тук се упреква – това е защитата, която чухме, - че начинът, по който е процедирано с колежа, с неспазване на срокове, със забавяне на институционалната акредитация, с начина, по който в годините е протакана работата, с начина, по който е намален приемът, всичко това са все условия, които влошават работата на едно висше училище.
Тук с господин министъра сме хора, които можем да кажем как лесно можеш на едно частно училище да му влошиш живота, ако решиш, бидейки министър. Това не е някакъв голям проблем. И това чувам аз. Защото не може при капацитет за 200 или 300 студенти да ти пуснат прием 80, при демографска криза. В това няма никаква логика. Това е целенасочено направено за мене. Това има цел. Защото в тази криза, в която живеем, да ограничаваш приема, при условие, че тук господа ректорите преди четири месеца казваха: въпросът е да преминеш на другия тротоар, за да те приемат в другото висше училище, ти да слагаш спирачки, това е целенасочена дейност. Това е политическа целесъобразност. Това е упрек от моя страна към извършеното. Защо е направено? Няма никакво оправдание за това. И никакво обяснение не може да има в тази ситуация. Можеше да има обяснение в съвсем друга ситуация.
Така че обръщам ви внимание, колеги. Самата процедура за мене е нестабилна. Защото аз успях да сметна тук, че нещо, което е направено на 25 юли 2002 година и има срок от три години, не е изпълнено към 2005, а е изпълнено към 2006.
Извинете, ще го кажа по един малко неполитически начин: на мене ми писна. Къде са спали – извинете – тези хора? Защо няма санкции върху тях? Защо те с една година са проспали своето задължение? Говоря за Националната агенция за оценяване и акредитация. Те в каква ситуация на отговорност се намират? Към кого – към децата, които се обучават и пр., и пр. Това е безотговорно поведение, чиновническо поведение в лошия смисъл на думата, защото чиновниците не са лоши хора. Аз самият съм бил дълго време такъв.
След това,,, 18-месечен срок до 2006 година, не можах да чуя датата. Но следващата дата, която виждам тук, е 2008 година. И тези 18 месеца не ми излизат, защото ще станат 24, ако са две години, ако по същото време дойде срокът от 2006 година. Значи Националната агенция за оценяване и акредитация отново има процедурно нарушение на собствената си дейност. А това е институцията, на базата на която ние даваме доверие по същество. Защото ние, депутатите, не сме хора, които ще се произнесем тук за учебни програми и пр. То не е наша работа. това е работа именно на тази институция, създадена специално със закона. Независим орган, както ми подсказват от министерството.
Каква е тази агенция, какви са тези хора, каква е тяхната отговорност в цялата тази ситуация? Защото ние ще закрием колежа. Щом го е поискало правителството и щом има политическа воля на мнозинството, това е ясно какво ще се случи. Аз по тази тема след това ще кажа две думи.
Но ви обръщам внимание, че неслучайно господин ректорът е толкова емоционален в своето изказване.
И двата ми въпроса в края са към госпожа Фъртунова. Може ли да ми отговорите на две от точките вътре в решението?
По т. 2 – „Студентите от закрития колеж могат да продължат обучението си по същата или по сходна специалност в далите съгласие за тяхното преместване висши училища и основни звена в тях:” – и са изброени. Водени ли са разговори с тези ръководства, дали ли са те съгласие писмено пред вас, че ще приемат тези студенти, за да довършат те обучението си? Говоря за изброените тук в т. 2.
И вторият ми въпрос е чисто професионален: Защо предавате целия архив на Тракийския университет – Стара Загора? В смисъл, това е нещо като институционална връзка ли, част от колегията ще работи и там или работи и там ли? Някаква връзка трябва да има. Защото иначе не мога да приема ,че логиката на Закона за архивите е да се преведе на Държавния архив в Стара Загора. Няма смисъл да отива в университета. Това не е малко хартия. И той урежда обикновено трудовоправни отношения или академични справки. Защото много хора ще започнат да си търсят академични справки за тези неща.
Това са, господин председателю, моите въпроси.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не е просто реплика към колегата Методиева. Според мене трябва да уредим принципа при правене на процедури. Защото не само Колежът по телематика ще бъде единственото висше училище, което ще влиза тук. В края на краищата това е процес. Трима сме, които сме закривали висше училище. Такова имаше и в предишния мандат. Неприятно занятие, вярно е. Но мисля, че трябва да се договорим за следното.
Абсолютно разбирам господин Сантулов. Той е тук, за да каже, че това решение на Министерския съвет, което предстои да получи вота на комисията, не е добро решение, каквото ида значи това. И не смятам, че по някакъв начин някой трябва да оспорва правото.
Очевидно обаче ние тук говорим за един диалог, който не се случва. Тоест слушаме Вас и всички добри и лоши, очевидно лоши заявления по отношение на Националната агенция по оценяване и акредитация, която тук няма представител. Ние можем да обясняваме до утре колко тя е лоша, колко хората вътре не стават. Да закрием колежа, да закрием НАОА – няма да решим никакъв проблем.
Когато би имало такъв проблем, аз също стоя на тезата и на колегата Местан, и на колегата Методиев, че е добре базовите документи, не просто селектирани и описани в текста, трябва да бъдат на разположение на комисията. И то достатъчно време, за да можем ние да направим и своите, ако щете, консултации по текста, тъй като аз намерих сутринта в пощенската си кутия проекта за решение. и вие разбирате, че разсъжденията на господин Сантулов нито мога да оспоря, нито мога да подкрепя. Не съм готова да го направя.
Заедно с това има обаче един принципен запис в Закона за висшето образование, на базата на който е направено това предложение, и аз мисля, че то коректно беше представено тук.
Но аз ще помоля госпожа Фъртунова, тъй като тя очевидно ще отговори на част от въпросите, които бяха поставени. Това, което според мене не бива да се случва, е коментарът, че някой някого подвежда на база на неизчистени, некоректни обстоятелства, тъй като така или иначе Министерството на образованието, младежта и науката е вносителят на този текст в Министерския съвет и вие тук го защитавате.
Така че какво ще бъде решението на комисията, е друга работа. но твърдя ,че коректността на данните, на база на които Министерският съвет е взел решение, аз държа да получа коректен отговор.
Иначе, ако ще върви подобна дискусия и вие имате готовност за така, нека да дойде тук представител на НАОА. Защото в противен случай всеки може да извади напред своите си аргументи. Надявам се да са коректни и срещу тях да не стои никой. Което не е добре.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Фъртунова.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Понеже господин Методиев е тук, само на двата въпроса.
За решението и проекта, който предлагаме, лично аз съм разговаряла с ректорите на всички висши училища, посочени в т. 2 на предложения проект за акт.
По втория въпрос – за архивите. Ние разговаряхме с централното управление на архивите в София и те ни уведомиха, че предстои реорганизация на структурата на окръжните архиви. Окръжният архив – Стара Загора ще бъде закрит като такава структура, поради което те не могат да поемат архива на колежа.
Поради тази причина се наложи да разговаряме с Тракийския университет. Ректорът на Тракийския университет проф. Станков не отказа да приеме този архив и смятаме ,че това е една дейност, която би могла все пак да се извършва професионално при издаването на академични справки и каквито ида било други документи след закриване на висшето училище.
За да вземем това решение, ние се опираме на опита, който имахме при закриването на Славянския университет. И Вие много добре знаете там какво се случи.
Това са двата отговора.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само ще си позволя да ви кажа, че имахме тогава наличие на писмено съгласие на ректори без взети решения на академични съвети. И впоследствие академични съвети и факултетни съвети спряха прием през есента на тогавашната 2999 година. Защото казаха: ректорът си е дал съгласието, но ние – не.
Така че липсата на писма и на решения на съответните академични и факултетни съвети, ако не бяха четири университета тогава, да не ги изброявам кои са, които спасиха тези 6000 човека, другите можеха с лекото си подписче – извинявам се за умалителното, да спрат тези момчета и момичета да учат.
Така че моля, бъдете така добри, това е в името на продължение на обучението на тези млади хора, да бъдете сигурни, че те няма да откажат записването им през следващите семестри.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Благодаря, господин Методиев. Има поправка в закона, тя ще гарантира това приемане. А и студентите не са много на брой, които ще останат.
ЛЮТВИ МЕСТАН: За каква поправка в закона става въпрос?
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Че студенти от частно висше училище могат да бъдат насочени към държавно висше училище. Мисля, че това е чл. 21 – една поправка от 2009 година.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Говорите за действащия закон?
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Да, за действащия закон.
Господин председател, само по другите две решения и по бележките, които бяха направени.
Аз категорично отхвърлям, че става дума за някаква манипулация. Пред мене има две решения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само за секунда ще Ви прекъсна. Пак ще се върна на въпроса на колегата Методиев.
Въпросът беше важен не само с оглед правния статут на този колеж в Стара Загора, а най-вече с оглед съдбата на студентите.
В т. 1 се казва: От 1 септември закриваме частния колеж.
В т. 9 се казва: „Студентите от закрития колеж подават документиза продължаване на обучението в срок до 15 септември.” Тоест има две седмици. Нямаме, доколкото Ви разбрах, писмено съгласие по т. 2 – приемащите висши училища да осигурят приема на тези студенти, а просто в разговор с Вас устно са Ви потвърдили, че това може да се случи.
Не считате ли, че би могло да има някакъв проблем, след като няма все пак писмена кореспонденция по този важен въпрос? Все пак говорим за студенти. Тук разглеждам въпроса само от гледна точка на интересите на студентите, които трябва да продължат своето обучение. Просто в тази връзка пояснете в какъв срок бихте могли да се ангажирате да получите писмено становище от тези изброени в т. 2 висши училища, за да няма проблем в двуседмичния срок, който се дали. До 1 септември има Колеж „Телематика”, след което до 15 септември тези студенти от закрития вече колеж трябва да си решат своите съдбини в новите приемащи ги висши училища. В какъв срок можете да осигурите това писмено съгласие и можете ли да се ангажирате с конкретния срок?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, съвършено основателен въпрос. Ако проверите стенографските протоколи около закриването на Славянския университет, отсъствието на ясни гаранции за съхраняване на интереса на засегнатите студенти от закритите висши училища ни даде повод да отложим взимането на това решение. защото тогава господин Методиев като министър не беше представил – съжалявам, че излезе, но той го призна – тези неща. И след като получихме писмените уверения на приемащите висши училища, едва тогава взехме крайното решение за закриване на висшето училище.
При това, забележете, че тяхното приемане не може да бъде при условия, по-лоши, включително и от финансова гледна точка, от тези, които има във висшето училище, в което са се обучавали до закриването му. Защото каквото и да се е случило, каквото и да е решението ни, студентите категорично не носят вина за това.
В този проект за решение на Министерския съвет няма ясни гаранции, че студентите от закритите висши училища ще могат да продължат обучението си. Няма такива гаранции, освен някакви устни разговори на чиновници от Министерството на образованието с ректори на висши училища.
Аз не поставям под съмнение, най-вероятно са се провели такива разговори. Но това е много важно. Този въпрос в този проект за решение не е намерил адекватно решение. това е едното.
Понеже аз се изказах по процедура и разбирам, че дори не подложихте на гласуване процедурата ми за отлагане, ако не се приеме, ще искам да направя изказване по същество.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз, разбира се, ще подложа на гласуване процедурата.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Ако държи уважаемата комисия, в срок от две седмици министерството може да се ангажира да получи потвърждение от висшите училища, цитирани в акта, за това, че те не възразяват да приемат студенти от закрития колеж. Боя се обаче, че ние няма да бъдем много точни в искането от висшите училища за броя на местата, които трябва да се гарантират, по простата причина, че от тези 287 студенти, които се установи от проверката, че към настоящия момент се обучават във висшето училище, на 144 им предстои дипломиране. Тоест те са трети курс и би следвало да се дипломират. От останалите 143 има 115, които са прекъснали или са отстранени за определен срок. Тоест направете сметка колко са сигурните студенти, които ние трябва да разпределим. Тоест ние не говорим тук за кой знае какво голямо количество студенти.
При наличието на демографска криза и при наличието на глад за студенти от страна на висшите училища, много дълбоко се съмнявам, че ще има висше училище, което ще откаже приема на подобни студенти.
ХРИСТО САНТУЛОВ: Вече разбирам, че аз, лишен от възможност за правна защита, в комисията така или иначе надделява мнението, че ще бъде закрит колежът.
Отново моля обаче да се вземат предвид мотивите от 2008година. Много моля.
Второ, за да няма недоразумение, искам да кажа, че на 19 юни ще се дипломират тези 144 човека и ще останат 9 души по „Графичен дизайн”, където никъде не може да бъдат приети. Няма такава специалност в нито едно висше учебно заведение.
МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Защо обучавате по специалност „Графичен дизайн”, която не е от професионално направление 52?
ХРИСТО САНТУЛОВ: Не искам да влизам в този спор пред колегите.
За тези 10 или 8-9 човека предлагам на комисията да помисли добре при вземането на решение, особено при обсъждане на подобно предложение, да ни даде на нас възможност да ги изведем. Нито ще спечелим, само можем да загубим. Но ние сме поели ангажимент към тях и някъде през октомври-ноември ще можем да ги дипломираме.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, подновявам процедурното си предложение за отлагане на разискванията по точката за следващо заседание, на което ще се надявам вносителите да дойдат малко по-подготвени и с отговори на всички въпроси, които бяха зададени, включително и на последния – къде ще се обучават студентите от определени специалности.
Въпросът защо сте ги обучавали, след като нямате акредитация по тази специалност, предпоставя отговорността на ръководството на колежа, но не прави отговорни засегнатите студенти. И не е отговор на въпроса какво ще се случи с тях. Това е отговорност на специализирания държавен орган за провеждане на образователната политика и на нас, представителите на законодателния орган, които бихме взели решението за закриване. Ние трябва да дадем отговорите на въпроса какво се случва със студентите. Те не са виновни за това решение ,което ще вземем. Видях, че има императив в закона.
Това е много важно. Наред с останалите открити въпроси за не устните, а писмените гаранции, че останалите 287 студенти евентуално да бъдат задължително приети в други висши училища.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преди да подложа на гласуване процедурното предложение, има ли противоположно предложение?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз се връщам малко назад и задавам следния въпрос, особено към хората, които имат юридическа квалификация, какъвто е нашият председател. Ако ние вземем решение да не закрием колежа, какво следва от това? Ние отменяме ли решението на Агенцията по акредитация? И Агенцията по акредитация ще наруши ли решението на Върховния административен съд и има ли това право, за да даде акредитация на колежа? Това е основният казус. Иначе отлагането, което предлага господин Местан, с нищо няма да подобри състоянието на нещата., този казус, който е възникнал при нас.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение на Лютви Местан за отлагане на разискванията по т. 2.
Гласували: за 3, против 5, въздържали се 4.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други становища по същество?
ЛЮТВИ МЕСТАН: В Закона за висшето образование има императивна разпоредба, която гласи, че висше училище, което има отказ да получи положителна акредитация, разбира се, става въпрос за два последователни отказа, следва да бъде закрито, естествено по предложение на Министерския съвет.
Аз вече ви казах, че това не поражда императивно задължение Народното събрание да закрие висшето училище. Смятам дори,че спорът за това дали сме длъжни, е излишен. Защото ако сме длъжни наистина да го направим, няма да има смисъл от разисквания и гласуване в пленарната зала.
Вярно е, че има решение на Върховния административен съд. Но то е само по посока на обжалването от страна на колежа на акта на Националната агенция по оценяване и акредитация.
Аз имам истинска драма. Защото опитът ми от закриването на Славянския университет е по посока на разбирането, че университетите, въобще висшите училища се раждат и умират. Те не могат да бъдат закрити с външна воля.
Естествено това не обезсмисля контролните функции на специализираните държавни органи. И тук ръководството на колежа определено търпи критика, че при положение, че познава толкова добре нормативната уредба, не са сторили необходимото, за да получат поне втория път положителна институционална оценка.
Вие, разбира се, може да имате вашите съображения, включително и за пристрастност на органа. Но тук за съжаление ние не разполагаме с достатъчен инструментариум да преценим дали тези ви съмнения са основателни или не. И не е работа на комисията.
Затова въпросът какво би се случило, ако Народното събрание откаже да закрие висшето училище, наистина е основателен. Защото това висше училище няма да получи съответния прием, министърът няма да е в правото си да предложи прием на това висше училище и то на практика ще се закрие. Това предпоставя сякаш решението. Но реквизитите на това решение, цели 14 точки, не са случайни. Както вече казах, те съдържат достатъчно гаранции за съдбата на студентите, които са обучавани, било предвид уникалността на специалността, акредитирана или не, било поради отсъствието на сигурни гаранции, че те биха били приети в други висши училища, при условия финансови и други, не по-лоши от тези, при които се обучават в Колежа по телематика.
Аз мисля, че е отговорност на вносителя да уреди тези отношения по един безспорен начин. И след като стори това и го отрази надлежно като точки от проекта за решение, да поиска подкрепа за решението си от народните представители.
Силно препоръчвам проектът да се оттегли или ако не се оттегли, да се представят сигурни гаранции, че студентите ще бъдат приети в други висши училища, да бъдат представени, ако трябва, писмени декларации от приемащите висши училища, преди да гласуваме това проекторешение.
Опасявам се, че при тази формулировка най-вече на т. 2 и без да е ясен отговорът на въпроса в кое точно висше училище ще продължат студентите по графичен дизайн, аз не бих могъл да подкрепя това решение.
Не е никак маловажен въпросът и за мотивите, доколкото мотивите са неразделна част от проекта за решение. ако те не са коректни, следва да бъдат поправени. Друг е въпросът чия е отговорността да бъдат оформени по този начин мотивите. Но мотивите са част от проекта за решение и тяхната коректност също трябва да стои извън съмнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Банковска, заповядайте.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин Сантулов! За мене е много неприятно това, което се случва днес. Защото предполагам, че Вие сте вложили много енергия, много финансови средства, много капацитет, много интелект, бихх казала, в тази образователна институция. Но аз, след като се запознах с всички документи, представени ни тук, след като изслушах и Вас, изслушах и експертите в Министерството на образованието, младежта и науката, оставам с впечатление, че Вие дълги години сте извършвали нарушение на правната уредба в България.
Освен това аз смятам, че Вие сте подвеждали тези млади хора. И бих Ви задала въпроса: Вие уведомили ли сте вашите студенти, тези деветима души, които учат по неакредитираната специалност „Графичен дизайн”, че те учат от тази специалност, но тя не е акредитирана от НАОА? Просто искам да ми разтълкувате точно този момент.
Аз ще изкажа своето лично становище, че действително ми е много неприятно, защото това все пак е висше училище, образователна институция. Виждам, че споделяте един добър капацитет, добра материална база, добър преподавателски екип, професионалисти, професори. Но остава у мене някакъв нюанс на некоректно изпълнени ваши задължения към самите студенти и към самите обучаеми.
Това е моето по-скоро и впечатление от документите, и от това, което Вие казахте, и от това, което каза министерството, и усещане.
Интересувам се действително не само тези, които учат „Графичен дизайн”, но всички ваши студенти уведомени ли са за всичко онова, което се случва на този етап?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Сантулов.
ХРИСТО САНТУЛОВ: Вижте, госпожо народен представител, има три неща, с които не мога категорично да се съглася с Вас.
Първо, акредитират се професионални направления, а не специалности. Затова защото „Компютърни системи и технологии и графичен дизайн” е специалност, която е в акредитирано направление. А това, че госпожа Фъртунова прави подобна реплика акредитирана ли е, това също показва известна некомпетентност. Но както и да е.
Второто нещо. Онези специалности, по които сме обучавали по 2006-2007 учебна година и по които след това сме спрели обучението, бяха по поръчка на фондация „Надежда”, а не наш прием. Разбирате ли ме?
Аз съм дал във всичките тези документи, които съм представил, и последния доклад до проф. Илиев, който беше отговорен за следакредитационния контрол. И там сме обяснили как и защо точно студентите по тези специалности са били обучавани. И след като е завършила тази поръчка, в първоначалния вариант преди две поправки на Закона за висше образование, имаше две неща, които ги нямаше никъде.
Първо, нямаше думата капацитет.
Второ, чл. 20 даваше възможност на стопански организации и юридически лица, еднолични търговци и т.н. да дават социални поръчки. И знаете какви големи дандании и какви разправии имаше от всички университети. По този повод имаше големи истории с Великотърновския университет и къде ли не с изнесеното обучение.
Министър Вълчев въведе думата „само” и с това сложи точка на изнесеното обучение. И в този момент ние прекъснахме. Затова не мога да се съглася с Вас, че ние едва ли не системно сме нарушавали нормативната уредба. Това твърдя категорично. Аз я познавам из основи ,защото съм от 42 години в сферата на образованието, не от вчера. И всяка поправка в закона ми е ясна.
А що се отнася до обучението по принцип в неакредитираните специалности, има на четири места в закона. При всичките поправки от 1995 година насам остава непрекъснато в Преходните разпоредби възможността да се обучава и по неакредитирани специалности. Какво точно означава това, ако можете, разяснете го. Но така е записано. Член 85 дава възможност дори след първия отказ пак да обучаваме по неакредитирани специалности.
Така че в нито един пункт смея да твърдя, че ние не сме нарушавали закона.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз искам да си поговорим за следното, какъвто ида бъде резултатът от гласуването.
Аз си признавам, че ще подкрепя решението. Опитвала съм се във времето да получа повече информация за хода на цялата процедура, свързана с Колежа по телематика, и смятам, че си струва да бъде подкрепена и законовата норма, каквато е предвидена, с всичките обаче неудобства на едно решение, което наистина трябва да носи гаранции за студентите, а не да носи гаранции за съществуването на едно или друго висше училище. Тъй като разговорът, който започна да се води тук, ще се води според мене твърде по-сериозно тогава, когато започне обсъждането, надявам се, на бъдещия Закон за висшето образование.
Но аз искам да Ви помоля, господин председателю, да помоля и министъра на образованието, младежта и науката, до влизането на това решение в пленарната зала ние да имаме гаранции, че наистина за всички обучавани студенти в колежа проблемът за тяхното бъдещо обучение и завършване на бакалавърската им степен ще бъде осигурено. Защото дали са 9 студентите по графичен дизайн, дали са двама – за мене този въпрос няма особен смисъл. Той не е важен. Важното е, че става дума за български деца, които така или иначе нямат никаква вина за това, че се обучават в едно училище, което след това по логиката на закона ще бъде санкционирано.
Така че тогава, когато гласува пленарната зала, включително и моите колеги от моята парламентарна група, да гласуват убедени, че са изпълнили всичките предвидени в закона процедури. Защото според мене те са важни, ако ние твърдим, че стоим зад законовата норма, вземайки това си решение днес.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предлагам работен текст на предложението:
Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта задължава до 10 май Министерството на образованието, младежта и науката да представи писмено съгласие по точка 2 от приемащите висши училища, така, както са описани.
Има ли други предложения по така направеното предложение?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, разбирам точка 2 на това, което предлагате – да представят пред комисията по образованието и науката проект за решение на въпроса със студентите от специалност „Графичен дизайн”. Точно заради това, което каза госпожа Богданова, че няма значение колко са на брой тези студенти. И един да е, трябва да се намери решение на този въпрос. Това е задължение на органа, който закрива висшето училище.
И една гореща препоръка – малко повече грамотност и професионализъм при оформяне на проекторешенията, за да не се налага отново комисията да запълва дефицит.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Игнатов, имате думата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Проекторешението е минало през Правната комисия. Това е отговор на единия въпрос.
Естествено, че е правилно това, което предлага господин Местан. И ние ще предложим проекторешение за тези 9 човека. Има няколко места, където се води обучение по „Графичен дизайн”.
Въпросът обаче е, че в Колежа по телематика обучението е до степен професионален бакалавър, докато на всички останали места е до бакалавър. Това е въпрос, по който трябва да вземем компетентно решение. иначе местата, където има тази специалност, са много.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За вас изпълним ли е срокът 10 май да представите информация и в двете насоки?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища, колеги? – Няма.
Подлагам на гласуване първо този проект за решение, който ви предложих, мисля, че няма нужда да го повтарям, заедно с бележката, която бе направена от колегата Богданова, подкрепено от колегата Местан.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.

Други становища по същество на проекторешението за закриване на частното висше училище? – Не виждам.
Подлагам на гласуване проекторешение за закриване на частното висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Проекторешението се приема. Ще предложим на Народното събрание да бъде прието.
Благодаря на министъра на образованието, младежта и науката и на екипа.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА АНТИКРИЗИСНИЯ ПЛАН НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, ПРИЕТ НА 01.10.2009 Г., № 054-02-25, ВНЕСЕН ОТ „ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕЛЕКТРОНИКА”.
От името на вносителя давам думата на госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, благодаря ви. Давам си сметка, че сме в края на заседанието на комисията.
На вашето внимание е един проект за решение, който съм подписала и аз, който е свързан с оценка на приетите от 1 октомври 2009 година мерки, които коректно Министерството на образованието, младежта и науката е заявило като икономически мерки за възстановяване на българската икономика в рамките на 9 месеца. Срокът им изтече вчера.
Аз няма да повтарям това, което ние сме написали като мотиви за разглеждане на това решение и за даването на оценките, които тук сме предвидили. Те са пред вас. Давам си сметка, че говорим за един набор от мерки, които така или иначе очевидно не са сработили в достатъчна степен.
Съжалявам, че твърде късно гледаме този проект за решение, който е внесен на 24 март, поради което и сроковете в него са доста по-стари, тоест те са изминали.
Така или иначе обаче текстът стои, оценката за него – също, притеснението на вносителите –също.
Аз благодаря на председателя на комисията за това, че е изискал, все пак оценката на Министерството на образованието, младежта и науката е отчетена за изпълнението на трите мерки, които съществуват в този набор от мерки. Тъй като очевидно е, че когато се произнася комисията в своята си част, тя би свързала своите гласувания, оценки и изказвания с това, което е заложено вътре.
С доброто си чувство към хората, които тук са оценили дейността си, аз обаче няма да се откажа от твърденията, че мерките, които са заложени в този набор от идеи, така или иначе едва ли биха могли да бъдат оценени като сериозни икономически мерки за решаване на сериозни икономически проблеми. Това е видно и от трите мерки, които министерството с подписа на министъра се е отчело пред комисията. Защото когато говорим за икономически мерки, които търсят икономически ефект, ние говорим за това, че в частта „Образование и наука” тези мерки са: утвърждаване на системата „Кариерно развитие”, развитие на стартиращи иновативни предприятия на базата на изследвания, финансирани от фонд „Научни изследвания” и ефективно стартиране на системата за студентско кредитиране.
Аз имам дълбоки притеснения, че първата и третата мярка са мерки, които носят в себе си сериозен икономически ресурс.
Казвам това с разбирането, че цялата наредба за кариерно развитие беше работена в края на мандата на предишното правителство. Хубаво е, че на база на разработката, направена тогава, се направиха поправки в Правилника за приложение на Закона за народната просвета и стартира една процедура, която вече беше стартирала – говоря за диференцираното заплащане, което беше част от един от стълбовете, които формираха заплатата в българските средни училища и които така или иначе бяха осигурени в рамките на предишните два бюджета с отделна програма.
Тук ние имаме вече развитие, диференцираното заплащане е вкарано в единния разходен стандарт, което не оставя кой знае колко повече свободни пари на българските средни училища. Но това е разговор, който ние очевидно водихме тогава, когато обсъждахме Закона за държавния бюджет. Своята си оценка оттогава аз няма да я променя, тъй като предвиденият разходен стандарт е твърде по-нисък от предвидения с предишния бюджет. А вкарването на още два елемента вътре едва ли го прави по-приемлив за българските средни училища.
И третата мярка, която също според мене решава проблеми, но не носи сериозен икономически ефект, е стартирането на Закона за студентско кредитиране. Той беше приет в предишното мнозинство. Признавам си, че не успя да стартира по най-добрия начин, не успяхме да постигнем нормална договореност с банките.
Това е добра мярка, но тя не е икономическа мярка за излизане от икономическата криза – извинявайте.
Аз съжалявам, господин министър, че така или иначе не успях днес, тъй като днес получих Вашия материал, да се поинтересувам все пак от повече подробности, свързани със стартирането на тези 45, за които Вие тук пишете, проекти в предприятия, които са в сферата на здравеопазването, информационните технологии и социалните дейности, и то чрез средства, които те са получили от фонд „Научни изследвания” в края на миналата година.
За мене ако би имало мярка, която си струва да бъде поощрявана, това е наистина инвестицията в наука. Защото това наистина е антикризисна мярка. Тя носи сериозни резерви. Опасявам се обаче, че ако ние с Вас мислим еднакво, в новия набор от антикризисни мерки ангажименти към системата на образованието, още повече към системата на науката няма.
Аз си признавам, че ще поискам отделен разговор по отношение на държавната политика за стимулиране на науката и научните изследвания. Това вероятно ще бъде за друг наш разговор. Признавам си, че аз лично стоя зад първото изречение на Вашето изложение, че образованието е важно и че инвестициите в човешки ресурс са основата, върху която се гради човешката икономика. Вярвайте ми, тази теза, приемлива от всички ни, не е оправдана в по-нататъшната дейност на изпълнителната власт. Казвам го със съжаление.
В този смисъл, колеги, аз се обръщам към вас да подкрепите нашето предложение за решение. То е свързано, разбира се, и с нашето общо желание да участваме в една сериозна дискусия по това, което правителството предлага. Защото мисля си, че същностни ангажименти на всички ни по отношение на предприемането на смислени, стойностни, работещи икономически мерки, които биха извели България от кризата, са общата ни воля и общите ни задачи, стига да можем да водим смислени и работещи дискусии.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата. От Министерството на образованието ще вземете ли становище?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз ще цитирам думите на българския президент при откриването на учебната година в Софийския университет, ще перифразирам – че образованието и науката не са разход, а инвестиция.
Следователно парите, които казвате, че ще доведат до разход, не са разход, а са инвестиция. Тези повече от 12 млн. лв., отделени в модула за кариерното развитие на учителите, не са разход, те са инвестиция.
В проекта, който в момента се обсъжда, за да стане законопроект за училищното образование, вие ще видите, че дори са задължителни мерките в тази насока.
Иначе спокойно можем да кажем: да, госпожа Богданова е абсолютно права, защото това е образование. И сега ние тук не можем да отчетем мерки, че в училищната мрежа и в университетите да правим работилници за печатане на копчета. Или това, което ректорите предложиха – университетите да станат търговски дружества и да откриват хотели. Това не може да стане.
Но това, което се прави във всички страни, които са минали през тежка криза, е бърза реформа и модернизиране на науката и преди всичко на висшето образование, защото там има по-голяма възвращаемост, за да се подготвят кадри и условия за излизане от кризата. Без да е отчетено тук, ние всъщност, независимо от противоречивите мнения, това го правим – с единия закон, който полу мина или не зная минал ли е, има ли вето или няма вето; другият закон, който просто не му е дошъл редът, изключително важен – законопроектът за изменение и допълнение на Закона за стимулиране на научните изследвания, който е много хубав. Именно там става дума за това, че ще се създадат около университетите три или четири условно наречени центъра екселанс, които ще се превърнат в инкубатори за наука и бизнес. Университетите ще правят това, продавайки научен продукт.
Но за да стане всичко това възможно, ние трябва да имаме една прозрачна пътека, по която нашите учители трябва да се изкачват, за да може те да подобряват качеството на образователното общуване с учениците в България.
По повод стимулирането на тези предприятия ще кажа, че тази мярка се нуждае от разширяване и от съвместни действия и с другия иновационен фонд, който е към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Независимо от негативното предложение за решение, аз съм изключително горд, че ние свършихме това, което преди три години никой не можа да направи. През изминалите три години се говореше, че ще има студентско кредитиране. Мина законът, обаче никой не можа да се договори за това нещо. Ние се договорихме. Ние направихме изменение в закона. Имаме 40 млн. лв. държавна гаранция за тази година. И в понеделник сутринта в 10 часа подписахме с министър Дянков съвместно, за да може да бъде публикуван материалът в „Държавен вестник” и имаме уверение, че в много кратък срок, много по-кратък от двумесечния срок, който изисква законът, ние ще имаме един договор, като ще разширим списъка на банките, с които сме се договаряли досега.
Така че това ще тръгне и ще облекчи житието и битието на нашите студенти. Още повече, че ние се намираме в кризисна ситуация.
Има едно изискване, което не можем да попълним. Точното число сега не мога да се сетя, но България се намира по средата на минимума хора с бакалавърска и магистърска степен. И за да можем да го постигнем това, трябва да създадем условия наистина за бързо развитие.
Това е моето включване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Банковска, заповядайте.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаема госпожо Богданова, с цялото ми уважение към Вашата компетентност и опитност като парламентарист аз искам да кажа, че ние няма да подкрепим това предложение. И аз ще кажа защо няма да го подкрепим. Защото политическа партия ГЕРБ още в предизборната си програма заяви, че образованието ще бъде приоритет. И сега вече всички се уверяваме, че действително е така.
Бих споменала само няколко факта. Освен кариерното развитие и тази инвестиция от 12 млн. лв., според мене много съществен е фактът, че в момент на криза, когато ще се прави реформа в администрацията в България, педагогическите специалисти, които работят в системата на образованието, няма да бъдат засегнати, за тях няма да има съкращения. Смятам, че това ще даде една устойчивост на системата. Това също така може да бъде индиректно тълкуване като антикризисна мярка.
Така че много е малко за осем месеца всичко това, което е предвидено в програмата на ГЕРБ, всичко това което е започнато от миналата година, да даде реални резултати. Аз мисля, че те ще бъдат видени във времето. Знаем колко консервативна система е образователната.
Сигурна съм, че всичко това, което се прави като политика, като стратегия, като законодателна рамка в областта на образователната система, ще даде едни много добри резултати.
Още един път казвам – ние няма да подкрепим това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други изказвания? Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Все пак да бъдем наясно. Ние с вас няма да се разминем в желанието си да развиваме своите разбирания, включително и създаването на условия в България да се прави сериозно и качествено образование.
Документът, който обсъждаме, и решението, което се коментира, аз разбирам, че няма да бъде подкрепено. Но да бъдем наясно в края на краищата – ние ще имаме възможност, господин министър, да говорим по бъдещия закон или поправка на Закона за насърчаване на научните изследвания. Тогава разговорът ще бъде смислен. Но той не е предвиден като мярка.
Това, което мене ме притеснява, е, че ако ние сме абсолютно убедени, че образованието и науката си струва да бъдат поощряване, защото това е сериозна инвестиция, и не се разминахме даже и по разбирането си, опасявам се, че този разговор няма да бъде подкрепен в това, което гледа българското правителство сега и което ние сме поискали да бъде внесено до 31 март. Очевидно ще почакаме още време. Тъй като там развитие на тази теза няма
И няма нищо лошо в това, че за кариерното развитие на учителите ще бъдат осигурени 12 млн. лв. То бива осигуряване вече две години по този начин и по това трябва да се работи. И то трябва да се прави.
Радвам се за студентското кредитиране – ще повторя още веднъж. Този закон беше и моята изстрадана теза, съжалявам, че не сработи. Чудесно е, че се работи сега. Това решава част от социалните проблеми на студентите. Но това не е мярка с временен ефект от девет месеца. Говорим за антикризисно поведение, за антикризисни виждания.
Така че да разделим двете неща, тъй като те така или иначе, свързани или не, говорят за мерки с различен ефект и направени по различно време.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само имам няколко бележки по така възникналия казус, ако може да се каже.
Всички, които критикуват правителството, че не взима достатъчно антикризисни мерки, не предлагат нищо антикризисно срещу това свое предложение.
И господин Иван Костов, и от опозицията само приказват, че правителството няма антикризисен план и не взима мерки, но те не казват какви са тези мерки. Аз няколко пъти ги призовавам от трибуната да кажат какви са тези мерки, дето правителството не ги взима, а трябва да ги вземе, но те нищо не казват.
Антикризисна мярка, госпожо Богданова, в образованието е да изпосъкратим учители, учени, университетски преподаватели, да закрием два-три-четири университета, да харчим по-малко пари. Това е истинска антикризисна мярка.
Аз надминавам министър Дянков в определени моменти, защото съм предизвикан да го надмина.
Какво може да направи господин министърът? Да съкрати администрацията? Тя и без това е малко. Какво може да се направи? Аз искам от всички критици да кажат. Аз също съм критик на правителството в определен смисъл на думата. Аз съм казал по телевизията, от трибуната и прочие какви ми са критиките. Сега да стане господин Костов и да каже един антикризисна програма, да я обсъдим в Народното събрание и белким правителството я приеме. Или от Коалиция за България, или от ДПС да внесат такова нещо и да го разгледаме, да видим какви са толкова по-ефективни тези мерки. И какво чудо ще произлезе от това.
Това ми беше репликата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Направете дискусия, тогава ще коментираме предложенията си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания по темата? – Не виждам.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване проекта за решение на Народното събрание относно изпълнение на Антикризисния план на правителството, приет на 1.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет от мерки за преодоляване на кризата № 054-02-35.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 2, против 12, въздържали се няма.
Не се приема.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 18,05 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)