---

П Р О Т О К О Л

На 23 юни 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на образованието, младежта и науката доц. д-р Сергей Игнатов относно допуснати нарушения при провеждане на процедурата за държавния зрелостен изпит по български език и литература.

2. Разглеждане за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 054-01-54, внесен от Галина Банковска на 15.06.2010 г.

3. Разглеждане за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 14.06.2010 г.
4. Разни.

На заседанието присъстваха: доц. д-р Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката, Борислав Борисов – председател на Съвета на ректорите, проф. Ваньо Митев – ректор на Медицинския университет – София, Георги Богданов – Национална мрежа за децата, Емил Миков – главен експерт в дирекция „Образование” – Столична община, Ксения Семизорова – директор на 7-о ОДЗ „Детелина”, Лиляна Вълчева – КНСБ ВОН, Любомир Йосифов – МОМН, Атанас Пирянков, Стоян Георгиев – председател на ГС Асоциация „Общество и ценности”, Цвета Бресничка – председател на УС Асоциация „Родители”, проф. Ирина Колева - ръководител на катедра „Предучилищно и начално образование в Софийския университет”.

Заседанието беше открито в 15,05 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния предварително обявен
ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на образованието, младежта и науката доц. д-р Сергей Игнатов относно допуснати нарушения при провеждане на процедурата за държавния зрелостен изпит по български език и литература.

2. Разглеждане за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 054-01-54, внесен от Галина Банковска на 15.06.2010 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 14.06.2010 г.
4. Разни.

Има ли други предложения по така обявения проектодневен ред? – Не виждам. Моля да гласуваме. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА ДОЦ. Д-Р СЕРГЕЙ ИГНАТОВ ОТНОСНО ДОПУСНАТИ НАРУШЕНИЯ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители, господа ректори, уважаеми колеги! След като изтече информация в медиите за това, че още предишния ден са се знаели темите и темата, която се е паднала на матурите – става дума за матурите по български език и литература, аз помолих своя колега – министъра на вътрешните работи, да започне разследване по тази тема. Разследването продължава до момента. Вече се знае със сигурност, че две лица са участвали съзнателно или несъзнателно в този процес. И утре - те са дали съгласие – ще минат на полиграфско изследване, след което аз ще получа доклада – може би това ще бъде утре или в други ден.
Изтичането на информация на темите е станало по време на прехвърлянето на Брайлово писмо, което се извършва в училището за незрящи.
Данните, с които разполагаме – аз даже закъснях с 1-2 минути, защото сега говорих с министър Цветанов, - са, че там са нарушени разпоредбите за засекретяване на тази информация. Просто служителите са се отнесли, независимо от изискванията за контрол, недобросъвестно.
Няма да съобщавам имена, това ме помоли министър Цветанов, защото утре, след като минат на полиграфско изследване, ще има доклад.
Проблемът е, че секретността на изпитните материали не попада в Закона за класифицираната информация и естествено е, че нямаме инструмент да бъде заведено дело срещу тези лица. Срещу лицата, които са уличени в изтичане на информация, ще бъде заведено дисциплинарно производство и ние ще се освободим от тях.
Това, което мога да кажа, е, че никой от тези, които са носили пряка отговорност за подготовката на изпитните материали, които са работили с тези материали, не може да бъде подведен под никаква отговорност. Изтичането на информацията наистина е станало от трети лица по време на прехвърлянето на Брайлово писмо. Под 10 са учениците, които са получили информация за тези теми.
В резултат на това аз не бих казал, че те са капитализирали тази информация, тъй като в цялата страна на този изпит имаме 12 отлични оценки, две са в София.
Другото, което мога да кажа, е следното. По данните, с които работи министерството, по време на разследването, става дума за язва, която не се е появила сега. Става дума за това, че и предишните години горе-долу по тази схема има изтичане на информация.
Така че единственото, което ние можем да направим като министерство, е след като получим доклада, тези хора да бъдат дисциплинарно уволнени от Министерството на образованието, младежта и науката.
Втората решителна крачка е повече да няма предварителна подготовка на изпитните материали или там, където това не е възможно, то да бъде ограничено до определения минимум. Това означава, че следващата година на матурите нито тестовете ще бъдат подготвени предварително, засекретявани, първо на компютър, който няма достъп до интернет, след това в специални пликове, заключват се в касата на министъра, ключът в специален плик и печат отново се изнася при охраната, където има денонощна въоръжена охрана и т.н. Не. От следващата година в момента на изпита, в часа, когато се обявява изпитът, ние ще генерираме теста по сегменти, като преди това през годината учениците, които ще се явяват на изпитите, ще имат достъп до примерни въпроси. И всички автори, които се изучават, е възможно да се паднат, като ще се пише есе с въпрос, който е насочен навътре към ученика. Нещо, което ще бъде свързано със съответния автор. Така че това ще се формулира на момента и няма да има повече такива теми, за да не се случват такива неща.
Това мога да кажа в момента. Ако има някакви въпроси, мисля, че ще мога да отговарям едва след като получа доклада, защото сега ако спомена имената, ще попреча на полиграфското разследване. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Колеги, имате думата за въпроси. Колега Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Когато обсъждахме необходимостта от подобно изслушване, тук колегите знаят, че нашето искане беше свързано само и единствено с оповестяването на две, три или пет имена, толкова, колкото Министерството на вътрешните работи е открило, и наистина да разговаряме по това как се правят зрелостните изпити.
Най-малкото аз мога да се отнеса с разбиране към всеки, който волно или неволно е разпространил възможните теми. Но аз възразявам срещу една постановка, която естествено, че Вие, господин министър, ще прочетете по свой начин – това, че никой от тези, които носят отговорност, на практика не носят отговорност. Най-малкото защото тогава, когато една тема, независимо на кой етап е изтекла, дали при брайлирането, дали при пренасянето, какъвто и да е етапът, има една оторизирана група от няколко човека, надявам се те да са малко, които трябва да гарантират и предпоставят тази дейност.
Вярно е, че по смисъла на действащото законодателство тези хора могат да бъдат наказани само чрез Кодекса на труда или Закона за държавния служител. Но понеже говоренето беше много, аз се радвам, че този път БСП не е виновна. Не се шегувам с това, защото такова говорене най-малко създава сериозност при обсъждането.
Ще ми се обаче ние наистина да имаме възможност – и Вие преценете, но кажете кога, - за да говорим наистина за това, освен как работят системите за сигурност на министерството, и за това как изглеждат зрелостните изпити, какво представляват тестовете. Защото идеята ад хок някак си сегменти да бъдат обединявани, е добре да бъде коментирана. Комисията има нужда да чуе тази оценка – какво по-добро носи, освен че текстът няма да изтече.
Есето е добра теза като възможност, защото тест с текст няма как да оцени знанията по литература. Но това е сериозен разговор и аз ви предлагам да го водим. Защото оттам насетне всичките коментари, които са публични – и за оценяването, и за резултатите от зрелостните изпити, и за начина, по който този изпит наистина е реалният и коректен вход към висшите училища, ние го дължим. И аз държа да го водим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Богданова. Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да се изкажа във връзка с това, което спомена колегата Богданова.
Смятам, че това, което министър Игнатов сподели току-що като възможен начин за провеждане на изпитите през 2011 година наистина заслужава специално внимание, а не така мимоходом да минем върху тази тема. Хубаво е да се насрочи заседание, на което да се чуе и експертно мнение.
В този вид, в който аз го чувам, го подкрепям. Смятам, че това е нещо, което винаги се защитава – есето да бъде форма на изпит, начин, по който зубрачите и преписвачите ще бъдат намалени до техния минимум. Но съм доволен от това, което чух като информация.
Явно е, че има разследване, което ще си продължи и Министерството на вътрешните работи ще го оповести.
А по другия – по-големия въпрос, съм на същото мнение. Предлагам на председателя на комисията да съгласува с министъра удобно време, в което не като една от поредните точки, а ако може да се остави едно заседание. Защото този разговор е сериозен, по различни предмети, ще изпаднем в подробности. Имаме нужда от повече време, за да си изкаже всеки мнението и да бъдат чути съответно представители на министерството и да бъде взето предвид по време на техните обсъждания в навечерието на следващата учебна година. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, господин министър, уважаеми гости! Ако ние наистина ще проведем специално заседание на тема „Организация и провеждане на държавния зрелостен изпит”, аз ще съобразя своето изказване с декларираната готовност за нарочно заседание. Но ако това е заседанието, което сега провеждаме, моето изказване ще бъде малко по-дълго.
Затова спирам и се обръщам към Вас с въпрос: ние ще имаме ли нарочно обсъждане на този въпрос?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Няма пречка да имаме нарочно обсъждане по принципната позиция – подготовка и организация на провеждане на държавния зрелостен изпит. Но точка първа от днешното заседание е изслушване на конкретните процедури, на конкретните нарушения, на конкретната организация за 2010 година. Затова поканихме министъра на образованието да отговори по поставените въпроси, част от които бяха формулирани на предишното заседание.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тогава е добре все пак да конкретизираме въпросите си. А те според мене са следните – и заслужава да получат отговор.
Първо, наистина ли беше толкова трудно това разследване? Не се ли знаеше кои са петимата или шестимата, или десетимата, или бог знае колко са били, които са знаели предварително варианта на теста и възможните варианти на текстовата част на теста? И ще разберем ли колко са били тези, които са били предварително информирани за вариантите на държавния зрелостен изпит по български език и литература? Защото ако отнякъде е изтекла информация, то тя е изтекла от тези, които са знаели как изглеждат вариантите.
Първо, кои са били тези, които са знаели свещените теми? Това е първият въпрос.
Вторият въпрос – защо вече месец и нещо тези въпроси не получават своите ясни отговори, за да се спре и спекулацията с темата, включително и на тема еди-коя си политическа сила е изнесла информацията, сякаш тя управлява?
Трето, важен въпрос е ще узнаем ли някога какво е имало в другите два плика? Димчо Дебелянов ли ще ни погледне от втория плик, в магията на любовта на Елин Пелин ли ще се потопим в третия или оттам ще ни гледа Вазов?
Ако няма процедура да се разкрива съдържанието на втория и на третия плик, ако това е стандарт, ако това е принцип, защо не го спазихте по отношение на географията, математиката и т.н. Там отворихте втория и третия плик. Защо? Защо упорито отказвате да сторите това по отношение на държавния зрелостен изпит по български език и литература?
Аз мисля, че става въпрос за системите за вътрешен контрол в министерството. Затова е важен въпросът на какво ниво е отговорността – административна, дисциплинарна, наказателна, политическа. Вашето собствено мнение, господин министър, като специализиран орган за провеждане на държавната политика в областта на образованието и науката.
В крайна сметка колко деца са били привилегировани да знаят предварително темата? Имате ли информация какви са техните оценки? Важен е въпросът, защото оценката от този зрелостен изпит е вход за университета. Има ли риск привилегированите да знаят предварително темата да се окажат по-напред в класирането от непривилегированите да знаят предварително темите, но инак знаещи повече от привилегированите? Също важен въпрос.
Аз мисля, че това са достатъчно сериозни въпроси. И сега отивам към най-важния въпрос: какви са изводите, които си направихте? И ако изводът е догодина децата да не пишат интерпретативно съчинение, а есе, аз питам: нима това не са варианти на текстовата част на теста и пречи ли досега нещо, има ли някаква пречка и тази година текстовата част да е есе? Пречи ли нещо?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Нямаме време.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тоест ДОИ-тата не включват есето като стандарт.
Съзнаваме какво казваме. Добре, Вие ще отговорите после. Аз знам за какво говорим в момента и бих искал наистина да говорим отговорно.
И много големият въпрос, който наистина предпочитам да бъде на специалния разговор за държавния зрелостен изпит, е: какво измерваме с държавния зрелостен изпит, готови ли сме за този разговор? Тъй като ако ще продължаваме да се залъгваме, ако ще продължаваме да нагласяваме оценките спрямо вече получения резултат, а не спрямо образователен минимум, спрямо критерии за зрелост, ние ще отчитаме сравнително високи резултати на държавния зрелостен изпит, ще се залъгваме, че образователната ни система дава добро качество и след като дойде външното оценяване по линия на ПИСА, ТИМС и т.н., ще се оказваме на 48-о място от 53 изследвани държави. И така ще се окаже, че лъжем себе си.
Това не е Ваш проблем, господин министър, Вие наследявате това. Това е много голям проблем на системата. Но догодина ще бъде Ваш проблем, защото вече няма да имате основание да кажете: това е наследено от мене. Защото догодина ще съизмервате с предишната година, която е Ваша.
Така че темата е голяма. Аз предлагам сега наистина да съсредоточим разговора по отговорите на злободневните въпроси, а голямата тема как изглежда държавният зрелостен изпит, какво бихме могли да променим, има ли наистина забрана текстовата част да е есе и като казваме, че няма да бъде интерпретативно съчинение, а есе и така решаваме проблема с изтичането на информация, дали това е панацеята или това е поредният опит да се опитваме да обясним трудно обяснимите явления, е друга тема. Вероятно това е тема на второто ни заседание или на следващо заседание. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми колега Местан, ако бяхте дошли навреме, господин министърът точно и ясно отговори на голяма част от поставените от Вас въпроси. Така че сега караме отново министърът да повтаря това, което каза преди малко.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз ще прочета отговорите от стенографския протокол, ако е вярно това, което казвате. Извинявам се.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Димов.
ИВО ДИМОВ: Ако ми позволите, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, наистина колегите зададоха актуални, резонни въпроси. Но аз бих искал да попитам и още нещо, като преди това вмъкна една кратка реплика към колегите, че трудно или лесно разследване няма. Разследването, дали ще е в рамките на две седмици или на един месец, въпросът е то да приключи и наистина да установи конкретни факти.
Както и изнасянето на информация не е свързано с конкретно управляваща сила или партия, господин Местан. Вие знаете, че на много места в държавните учреждения и институции хората работят от дълги години.
Въпросът ми е свързан, господин министър, конкретно с Вашето мнение дали изтичането на информация, което се случи тази година, е случай, който е за първи път, или имаме съмнение ,че това се е правило години наред в годините назад, но просто сега по една или друга причина е установен този пробив?
Тук искам ясно да заявя, че разликата в управлението на политическа партия ГЕРБ и това в предходните години е, че ние категорично заявяваме ,че отговорност трябва да има ,че някой трябва да си понесе отговорността. И в случая, колеги, вие ще се съгласите с мене ,че винаги, когато има конкретни поводи, отговорността се носи.
И все пак аз искам да знам Вашето мнение относно това дали е възможно тези хора да са изнасяли информация и в предходни години.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз мислех, че ние наистина ще водим сериозен разговор или днес, или впоследствие. Чакайте все пак това ,което МВР ще предостави като информация.
Колегата Димов обаче ме изкушава, ако ще си говорим за това днес, аз приех, че няма да си говорим за партии, а за ситуация, която се е създала. Господин министърът направи подобно изявление в рамките на публичната дискусия, която вървеше преди това. Той каза: това се е случвало всяка година, въпреки че това е третата възможна, която би могла да се е случила. И ако,господин министър, ще отговаряте на този въпрос, а вероятно ще го направите, да е ясно с какви аргументи се прави подобно твърдение и с каква информация Вие разполагате.
Така че многото говорене очевидно ражда подобни въпроси и аз държа да ги изясните. И ако Вие наистина сте имали информация, че е имало такъв теч в министерството, сменихте ли екипа, с който готвите матурите?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм съгласен с госпожа Богданова. Защото в момента не трябва да излизаме извън контекста. Слухове винаги има. Тук е проф. Борисов, който е много уважаван ректор на Университета за национално и световно стопанство. Винаги темата за изнасяне на теми и купуване на изпити е вълнувала обществото.
Не искам да звучи като защита на господин министъра, но той точно и ясно отговори какво се прави. И мисля, че преди да има точни и ясни отговори от определени компетентни органи, не е нужно излишно да продължаваме не само темата, а отговорите, които той ще даде, няма да са окончателни, защото нямаме отговори на тези специализирани органи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! колеги! Започвам с това, че аз ако исках да прикрия нещо в министерството, нямаше да поръчам разследването. Щяхме да си замълчим и отдавна да сме забравили цялата тази тема.
Естествено е, че аз съм най-заинтересован всичките служители, които имат подобно провинение, да напуснат системата на образованието.
Ще започна отзад напред. След като желаете, аз наистина мога да ви дам една много подробна информация за организацията, ако имаме такова време.
За голямо съжаление, дори и сега, когато има привилегировани деца, които са знаели темите, все още резултатът от матурите не е вход за българските университети. Частично някъде резултатите участват в общата оценка. И малко са все още специалностите в отделни университети, където наистина може да се влезе само с резултатите от матурата.
Повод за този дебат: защо есе. Тази промяна е свързана не само с възможността от изтичане на информация. Става дума наистина за една качествена промяна в изпита. Защото начинът, по който сега се провежда, той, разбира се, и сега е много тежък, но при една такава промяна, когато се минава към есе и се пада автор или въпрос, насочен навътре към ученика, ние ще дадем възможност преди всичко на мислещите, на активните да се изявят.
Не беше възможно да стане това сега, по простата причина, че вие знаете много по-добре от мене, че съгласно Закона за народната просвета всичките тези промени се правят преди началото на учебната година. И когато дискутирахме темата с колегите и специално с госпожа Коджабашиева, аз настоявах между другото да направим промени още сега за септември месец, поправката да мине по новия вариант. Но това не е възможно. Това, което експертите казаха: частична промяна в държавните образователни изисквания. И въобще има документи, които трябва да се променят, за да въведем тази промяна, за да подготвим системата.
Мога да ви запозная много подробно как се организира цялата подготовка на тези изпитни материали, ако ми дадете 15 минути, стъпка по стъпка.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма проблем, но да се разберем, ако ще има дискусия след това.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Защото днес става дума за нарушенията. Да ви запозная стъпка по стъпка как става това, ако желаете.
Госпожа Богданова формулира нещо за отговорността. Отговорността естествено е ясна, има лице със заповед, което носи цялата отговорност. Но казвам, че нямат вина за изтичане на информация, лично не са я изнесли хората, за които се шушукаше твърде много, уважавани експерти в министерството. Наистина всеки от тях има чиста съвест, никой от тях не е изнесъл и не е дал нещо на някого. Защото той работи от 40 години в системата и задължително неговото дете или внуче трябва да има изпити.
Три са лицата, които активно работеха по тази тема и никой от тях нищо не е изнесъл. Значи при цялото това тежко разследване, за което аз не мога да нося отговорност защо се прави, според въпроса, който ми зададохте, толкова дълго. Всъщност то се прави в рамките на около един месец. Това е тежко разследване и високо технологично, тъй като се засичат появите в интернет, разговорите и т.н. Но нито госпожа Коджабашиева, нито Евгения Костадинова, нито Неда Кръстанова са изнесли някакви текстове и са ги дали някому. Тъкмо обратното, те са в много тежко психическо състояние в момента от това, което се е случило, защото много добре знаят, че върху тях пада подозрението. Те са хората, които са работили с всичките тези материали. Включително и аз научих темите, преди да ги изтеглим. Аз имах право да ги зная, но до такава степен ние ограничихме достъпа до всякакви лица. И със заповед – няма нужда да я цитираме – на министъра на образованието, младежта и науката са утвърдени правила за информационна сигурност, които определят кои материали са ведомствена тайна и как се работи с тях. Съгласно т. 2 изпитните материали се явяват ведомствена тайна.
Създаването на тестови задачи за всеки учебен предмет, по който се провежда държавният зрелостен изпит, се възлага със заповед на министъра на комисии, които включват учители и преподаватели във висшите училища. Тестовите задачи се предават в министерството на експерта по съответния учебен предмет с приемно-предавателен протокол.
Създадените тестови задачи преминават през експертна оценка, която се възлага, отново със заповед на министъра, на комисии за експертна оценка, включващи учители и преподаватели във висшите училища. Тази експертна оценка се извършва в сградата на Министерството на образованието, младежта и науката по зададена от министерството матрица и под прякото наблюдение и контрол на експерта по съответния учебен предмет.
От банката с тестови задачи по всеки учебен предмет, по който се провежда ДЗИ, съответният експерт изработва изпитните варианти, които принтира на хартиен носител, подписва всяка страница от трите варианта, подготвя файлове с вариантите на word и ги копира на USB, след което поставя хартиените варианти и USB-то в съответен плик и ги запечатва собственоръчно, като подписва и секретния плик и ги предава на директора на дирекция в министерството.
Така запечатаният секретен плик се носи в кабинета на министъра, предава се на министъра, където в негово присъствие и в присъствие на заместник-министър и директора на Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието се отваря.
Файловете от USB-то се копират, прави се разпечатка на вариантите, за да може поканените външни консултанти-експерти да направят своите бележки и предложения по вариантите.
По време на експертното оценяване присъстват: директорът на ЦКОКО, директорът на ОБОЗ, заместник-министърът и експертът по съответния предмет.
Всеки ден, в който продължава процесът на работа върху изпитните варианти, след приключване на дейността по експертното оценяване на тестовете те се поставят в непрозрачни секретни пликове и заедно с преносимия компютър и USB-то се заключват за съхранение в секретната каса на кабинета на министъра. Ключът от секретната каса се запечатва в бял, непрозрачен плик, върху него се полага печат на министерството, предава се на дежурния по оповестяване, който го съхранява в секретна каса. Ключът се предава при поискване срещу подпис, връща се срещу подпис в журнала на дежурния по оповестяване служител.
След финализиране на процеса на експертно оценяване готовите изпитни варианти се разпечатват и се подписват от съответния експерт на всяка страница и се поставят, заедно с USB-то, на което са записани окончателните варианти, в секретен плик, който се съхранява в касата на министъра.
Файлове с окончателните варианти, има и на лаптопа, върху който се работи, който също се съхранява в същата каса.
Как се размножават изпитните варианти?
Върху лаптопа, върху който се съхраняват окончателните файлове, директорът на ЦКОКО и директорът на Дирекция „ИКТ” кодират файловете, като запазват копие от паролите на лаптопа и също така на едно USB, което директорът на ИКТ съхранява до деня на изпита, когато го включва в компютъра, за да оповести паролата на вътрешен сайт и регионалните инспекторати да я препратят до училищата, в които се провежда държавният зрелостен изпит.
От кодираните файлове се изработва матрица, която да служи за размножаване на съответния брой дискове. След проверка на матрицата, която се осъществява от директора на този център за контрол и оценка на качеството, лаптопът отново се прибира в касата.
От матрицата засекретените с пароли изпитни варианти се копират на стандартни оптични дискове СD RОМ в РАР формат и с различна парола за всеки от вариантите, за всяко училище, в което се провеждат съответните държавни зрелостни изпити, се записва по един диск с изпитните варианти. Резервен диск се записва и за всеки инспекторат.
Записващото устройство, на което от матрицата се прехвърлят кодираните файлове върху дискове, няма собствена памет. Това е важно.
Матриците, след приключването на дейността, се съхраняват в секретната каса. Дисковете за всяко училище се пакетират в голям прозрачен секретен плик – преди бяха непрозрачни, заедно с останалите изпитни материали.
Изпитните материали за обработка на Брайлово писмо – тук е станала грешката, - записани върху СD на файл, засекретен с парола, се предават в кабинета на министъра от директора на този център ЦКОКО на определен със заповед на министъра на образованието, младежта и науката експерт.
Брайлирането на изпитните варианти се извършва в СОУ „Луи Брайл” – София, в помещения, които са изолирани от основния корпус на училището с отделен вход и подсигурени със СОТ. Компютрите, на които се работи, се преглеждат от определен със заповед на министъра експерт на МОМН, с цел да няма връзка с интернет и се активира СОТ.
След пристигане на отговорния експерт в определените за брайлиране помещения с SMS директорът на ЦКОКО му препраща паролата, защото те нямат нищо до този момент, за достъп до материалите на диска и започва работа по адаптиране и предпечатна подготовка. Всъщност това, което от ГДБОП са установили, е, че точно по време на работата по адаптиране и предпечатна подготовка те са имали вече достъп, защото наистина има едно малко време. Оттам отговарящият за брайлирането представител на министерството е предал информацията на едно друго лице.
Нека да не споменавам имена, защото утре наистина те ще минават на това полиграфско изследване.
За зрелостниците, които ще работят на Брайл, изпитните материали по избраните от тях учебни предмети се адаптират на Брайлов шрифт и т.н.
Със заповед на министъра е определено задължение всички длъжностни лица, ангажирани със създаване, брайлиране, размножаване и пакетиране на изпитните варианти за държавните зрелостни изпити да декларират ангажимент за неразпространение на информацията и всички са подписали такива декларации.
Изпитните варианти, както казах, не представляват служебна тайна, тъй като не попадат в приложното поле на чл. 26 от Закона за защита на класифицираната информация. Това е информация, в процеса на която участват, освен служители на министерството, и външни лица – това са преподаватели и учители, а след това дори не може да се запази 6-месечният срок, защото само след няколко дни попадат в ръцете на децата.
И за да не ви натоварвам, няма срок, по-дълъг от пет дни за изработване и съхранение на изпитните материали.
Така че тази сложна система на засекретяване, което е част от организацията на провеждането, се е пропукала в училището, където започва адаптирането с Брайловото писмо. Това е установено по – сега го знаем, че е така – прост начин, тъй като се оказва, че Брайловото писмо нямало главни букви. И тези „царски пищови”, както ги наричат колегите от Министерството на вътрешните работи, са абсолютно копие на това.
Понеже господин Местан зададе въпрос, аз отговорих на него преди това – под 10 е бройката на децата, които по някакъв начин са получили тези материали. Ние като получим имената, ще направим анализ. Интересното е, че в цялата страна отличните оценки са само 12. В София пълните отлични са две оценки.
За това момиче, за което толкова много пишат вестниците, специално направихме проверка, за да видим какво е положението. учудващо е, ако наистина тя е получила и ако наистина баща й е участвал в цялата тази схема. Всъщност тя през целия период на обучение в училище винаги е била отлична ученичка, като средният й успех се движи около 5,95. Една единствена година има спад в успеха – това е тежка година за цялото семейство, когато майката е починала. Но сега през цялата учебна година тя е отличничка и просто това е ненужно посегателство.
Това, което го отчитаме като факт, е, че дори при изтичането на информацията не са могли да капитализират цялата тази информация.
Но наистина ние се нуждаем от промяна в провеждането на зрелостните изпити. И аз ще бъда благодарен. Тук има колеги, които наистина познават много добре училищната система. Защото промяната е свързана наистина с това, което каза и господин Местан, за броя на неграмотните. Те са неграмотни, в смисъл, че не интерпретират, не носят в себе си инструмента, оръжието на знанието. Натам ще насочим усилията си в промяната въобще на училищното образование, за което заедно с вас ще разглеждаме закон до края на годината. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, едно изречение. Господин министър, обръщам се към Вас, защото трябва да сме наясно всъщност какво предлагаме и за какво точно иде реч.
Уважаеми колеги, съжалявам, че господин Веселин Методиев не е тук и много исках да ме чуе, защото той е наясно с това, което ще кажа, както, убеден съм, и господин Сергей Игнатов.
Господин министър, продължавам да твърдя, че действащата учебно-изпитна програма равнопоставя, тоест прави възможно текстовата част на държавния зрелостен изпит по български език и литература да бъде или интерпретативно съчинение, или есе. Повтарям, едновременно. Днес няма абсолютно никаква пречка на учениците да се зададе или интерпретативно съчинение, или есе, именно защото учебно-изпитна програма включва и двата формата на така наречения аргументативен текст. Това са двата вида аргументативни текстове, съставянето на които като умение се проверява чрез държавния зрелостен изпит. Това са два формата, които се изучават в средното образование. Тоест нямаше никаква пречка и тази година децата да пишат не интерпретативно съчинение, а есе.
Нормативна пречка да пишат есе би имало само ако учебно-изпитната програма установява като единствен формат интерпретативното съчинение. Тогава – да. Но подобно ограничение в действащата учебно-изпитна програма няма.
Поемам отговорност за думите си и моля, поканете госпожа Коджабашиева да отрече това, което казвам. Ако вие имате идея да се елиминира интерпретативното съчинение, което предполага да се назубрят определен набор предварително написани съчинения, а да се застъпи есето като единствената форма на текстовата част на държавния зрелостен изпит по български език и литература, вие наистина трябва да промените нормативната база, тоест да промените учебно-изпитната програма и там застъпените две алтернативни форми да ги редактирате до една единствена – есе.
Това трябва да направите. Това е съвсем друг въпрос. Но не е коректно да твърдите ,че днес имате пречка да поставите на децата като задача да пишат есе. Такава пречка няма.
А дали е правилно да се редуцират двете форми до една, което би означавало през целия курс на обучение децата въобще да не застъпват интерпретативното съчинение като съответен формат, защото ще имат идеята, че ще им се падне есе, това е въпрос, който, надявам се, на специалното обсъждане да обсъдим заедно. И ако искате, ще се съобразите с нашето мнение. Защото наредбите са ваше изключително право, това са актове на министъра, това не са законодателни актове, към които Парламентарната комисия по образование и наука да има отношение.
Аз само ще кажа, че в крайна сметка есе се пише доста по-трудно. И това е много по-висок стандарт за децата. В това няма никакво съмнение.
Така че предлагам този разговор да го оставим наистина за тази част. Много ще ви моля да помолите госпожа Коджабашиева да бъде коректна и в отношението си преди всичко към Вас и да не Ви подвежда, казвайки, че днес има пречка децата да пишат есе. Такава пречка няма. Ако искаме да пишат само есе, тогава трябва да се промени нормативната база. Това е съвсем друга тема. Това уточнение беше важно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Една секунда за отговор. Наистина мисля, че е по-нормално да се премине само към писане на есе и да няма такива неща, особено в частните школи. Започнете с еди-кое си изречение и аз или нашите хора ще знаем, че са посещавали уроците.
От друга страна, мисля, че не е коректно към самите ученици един месец или месец и половина-два преди това да ги стресираме с нова форма на изпит.
Правилно е да обсъдим всичко това заедно, защото следващата година е хубаво да променим тази система. Просто моята амбиция е да отворим път на мислещите деца.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако позволите, имам един конкретен въпрос към министър Игнатов.
Уважаеми господин министър, за мене представлява интерес фактът кое длъжностно лице Вие сте определили с нарочна Ваша заповед, ръководно длъжностно лице, което да упражни контрол и надзор върху цялата процедура по провеждане на държавния зрелостен изпит? И ще потърсите ли отговорност на това длъжностно лице, което не е упражнило контрол, надзор върху процесите? Защото ние действително като Комисия по образованието и науката не можем да вникнем в детайлите, които са предмет на разследване от полицията – за USB, за ключ на каса, за брайлови азбуки. За нас, а предполагам - и за Министерството на образованието е важно да се види процесът на организация, надзор и контрол и ще потърсите ли отговорност от конкретното длъжностно лице, което сте определили – дали е директор на дирекция, дали е на ниво заместник-министър?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Със моя заповед за цялостната организация и контрол отговаря заместник-министър Коджабашиева. Там има списък с другите длъжностни лица, които отговарят вече по-конкретно за всичко. Естествено отговорност ще бъде потърсена. Но искам да видя все пак резултатите.
Това, което зная със сигурност, е, че ще има тежко дисциплинарно производство в рамките на нашите административни възможности лицата, които са участвали в изнасянето на изпитните материали, много бързо да напуснат министерството. Очаквам до ден-два този окончателен доклад.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър, аз се опитах да слушам внимателно, когато обяснявате цялата сложна процедура за запазване на тайната.
Струва ми се, господин министър, че има едно дълбоко разминаване в начина, по който искаме да разрешим проблема. Тоест ние искаме да скрием информацията. Съвременните методи по отношение на изпитването имат друга цел и се прилагат. Даже и в моя университет – тук е ректорът – тази цел е следната. Предполагаме, че ние, каквото и да правим, не можем да опазим тайната, защото тази тайна е създадена от човек и е в неговата глава. Този човек е в допир, в контакт с други хора, той има интереси. По някакъв начин той винаги може да направи тази тайна известна на един, двама, трима, пет, десет човека.
Проблемът е друг. Проблемът е в това да направим така, че информацията, която изтича, която неизменно ще изтича, да не окаже влияние върху изпита.
Има цяла теория за тестовете. Имате 10 000 варианта. Тези 10 000 варианта, дори и да изтекат в публичното пространство, да ги обявите по телевизията и радиото, тези, които предстои да бъдат изпитвани по тези варианти, няма как да ги научат всичките. Дори и да научат всичките, те ще бъдат готови за най-висока оценка.
Аз мисля, че в тази посока трябва да се търси решение на въпроса. Тоест ние да допуснем, че рехава, рядка информация може да изтече, но събирайки я тази информация, този, който предстои да бъде изпитван, няма как да получи оценка, която да не съответства на неговите знания.
В тази посока според мене се развиват търсенията на контрол и обективност при изпитване на всички равнища. И аз ви препоръчвам да проучите опита в света и в България, разбира се. Пак ви повтарям, ето тук е ректорът на моя университет, където се правят успешни опити в това отношение. И студентите с удоволствие сядат на компютъра и не знаят изобщо какво ще се случи, какъв въпрос, по какъв начин. Дава им се възможност да се коригират, да си почиват. И в края на краищата те нямат никакво възражение срещу онова, което ще получат като крайна оценка. Никой за нищо не е виновен. Проверяват се неговите знания и се счита, че това, което ще получи, е до голяма степен обективизирано, че то отразява реално онова, което той знае. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Имамов. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин председател, господин Имамов, колеги! Аз нали с това започнах своето изложение, че повече няма да има хора, които да подготвят предварително зададени тестове и теми? Ще се генерира тестът в момента. Ще поканим журналист, те ще се въртят като в Тотото – въпрос, избиране, това е тестът. Няма да има предварително зададени тестове с цялата тази система на секретност. По същия начин всичките автори, които се изучават в училище, ще се въртят, ще се въртят – колегата журналист спира, пада се и се формулира въпросът в момента..
Единствената техническа трудност тук е с незрящите и ние трябва да решим този въпрос. Защото сега сме длъжни да ги поставим в еднакви условия. А там все пак материалите трябва да бъдат прехвърлени на Брайлово писмо и ние трябва да вземем решение как да стане това. Успоредно обаче брайлирането изисква един ден. Те са длъжни да се явят по закон.
Понеже за седми клас нямаше брайлиране, нямаше заявени деца, в медиите се появиха представители на тяхна организация и казаха, че се чувстват засегнати от това. Тъй като аз казах, че тази година нямаме брайлиране за седми клас. Те искат да бъдат равнопоставени.
Но този въпрос ще бъде решен. Имаме наистина техническо време да го решим. И той ще бъде решен тук, в тази комисия, защото всяка промяна става тук. Пък и оттук, независимо от това, че някъде има напрежение, аз чувам много добри неща, които след това влизат в процеса на работата и са много успешни. Благодаря.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Понеже усещам напрежение, не бих искал да се създава грешно впечатление, когато се говори за въпроса.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Господин министър, уважаеми колеги! Провокирана съм да взема думата от това, което се получи като споделяне и дебат в момента.
От началото на Комисията по образованието, минавайки през законопроектите, които тук са обсъждани и гласувани, винаги се движим в една деменция, на която единият край е ретроградност, другият е модерност. През цялото време на обсъждането, когато се е говорело за това какво правим и какви са заявките ни за промени в законите, е стояла идеята, че модерността по някакъв начин носи идеята за някакво безсмислено представяне и показване, докато старите практики са тези, които са утвърдени, те добре работят и нямат нужда от промяна.
Мисля, че днес пред възможността всеки да почерпи емоция от този опит, който произтече с въпросните матури, стигаме до оня прочит на нещата, който една голяма част от страните, с изключение на една малка част от страните като нашата, отдавна са измислили как се случват вътре този тип изпити и там никой не говори нито за автори дори, когато говорим за системата, наречена възможност да напишеш есе. Защото и във всичките страни, над които имам наблюдение, есетата дори не се пишат по автори. Там децата имат възможност да дадат ума си в това, което правят, през собственото си споделяне. Просто се позовават на онова, което са прочели от авторите.
Есетата се дават за това да разбере учителят и изпитващият как детето интерпретира действителността. Дори не се джуркат въпроси, които са до определен автор.
Но това по отношение на модерността. Може би по-важното в случая е да кажем, че когато говорим за нова система в образованието, наистина трябва да имаме предвид, че трябва да отглеждаме едни интелигентни хора, а не хора, които да повтарят като папагали отдавна вече чути и прочетени неща. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз имам едно предложение в рамките на шегата- следващите зрелостни изпити комисията да ги подготви и комисията да ги проведе, с всички неща, които можем да използваме.
Проф. Пантев, заповядайте.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Аз не съм професор, защото съм минал през тази севернокорейска институция. Така че нямам право вече да бъда назоваван така.
Но тук става дума за нещо много деликатно, което едва ли може да влезе в законови рамки и в такива на правилник, особено що се отнася за ученици от средното училище - как се оценява едно есе. Есето е новост. Скромно ще подмина кой в нашия факултет въведе тази система. Есето е въпрос на въображение и неконвенционално мислене.
Винаги съм ви казвал, че ние тук сме пощенски гълъби. Ние предаваме това, което сме получили като сведение, познание, месажи, месиджи от преподаватели, от ученици. Аз съм с най-малкия преподавателски стаж тук – само 45 години, така че се чувствам вече леко порицан.
Есето е много тънка работа. Знаете, че любимата на Пейо Яворов Мина в едно есе във Франция съвсем по друг начин интерпретира, както биха казали днес, историята с мравката и щуреца. Конвенционалната интерпретация, на която се получава висока оценка, е, че щурецът е мързеливец, баба Мравка е трудолюбива, върху която се гради човечеството. Обаче обратното – поетичният порив на музиканта и на поета, така да се каже, е отрицание на мравченото трудолюбие.
Тук не можем да вградим в наредби как един учител, още повече в средното училище, ще оцени едно есе. Това е много опасна работа. Аз не знам отговора на този въпрос, не давам акъл. Въобще не ме слушайте, ако не искате. Но тук недейте отново, както досега правехме, понеже на друго място имало есета, да го вграждаме, присаждаме и внедряваме отново. Защото учителят, който ще чете едно есе, може би има по-ниско въображение от талантливия ученик. И какво ще излезе тогава? Това за университета пък е хептен по-силно. Но тук говорим за средно училище, където едно дете, явно, че то е изключение или малцинство, или нисък процент, с езика на статистиката... Как ще го оцени един конвенционален – да употребя тази дума – даскал?
Не си играйте с тези работи. Защото това води до притъпяване, до папагалска унификация, по-точно униформеност. И всеки, който по друг начин иска да представи едно събитие, дали е есе – това е стара дума, разбира се, дали се нарича интерпретативно съчинение или свобода на писането, но може да нарани много родени и изгряващи таланти. Аз ви казвам това като съвсем периферен, спомагателен, допълнителен казус и причина. Не се занасяйте с тези работи само защото ги има на друго място. Дядовците на тези, които сега пишат есета, са писали есета. Ние сме отговаряли на машинални въпроси и все пак нещо от нас е излязло. Значи ще трябва да има някакво равновесно съчетание между възможността да се излееш, така да се каже, и в същото време да имаш едно предварително, конвенционално познание, което е особено необходимо за средното училище. Като станеш трети курс философия, психология или кибернетика, или физика, тогава вече можеш да кажеш на учителя си: Ти си глупак! - Но не преди това. Трябва да минеш тази конвенционална зона.
Отново има един принципен, да не кажа банална дума, стратегически въпрос: като привкусваме и привнасяме за жалост чужди процедури, рецепти, индикации, дали това ще проработи или отново един учител ще каже: Какви глупости е написало това дете! Нещо му е объркано съзнанието!
Значи отново трябва да има някакви индикации, които може би ще спрат полета на мисълта в гимназията. Не е толкова страшно. То ако е полет, ще продължи. Въпросът е, че не можем вече само защото така правят всичките, да възприемем машинално и затова безплодно. Това е целият отговор на нашия 20-годишен преход - безплодно, машинално, формално, буквено, наименовачески възприемане на чужди процедури, които може би някъде са работили, но те са работили при дедите им. Това не означава, че рецептата на дедите трябва да бъде оставена. Но не означава и, че просто защото е есе, а не съчинение, е по-добро. Извинявам се за тази досада.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Пантев. Колеги, други въпроси?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Една реплика. Аз съм впечатлен от Вашия анализ, проф. Пантев, и не виждам защо трябва да се извинявате. Дори бих продължил се едно единствено изречение – обръщение към министъра.
В момента, господин министър, нищо не Ви пречи да изберете есето, ако сметнете, че ситуацията изисква това. И сега може да избирате между есето и съчинението. Помислете дали трябва да промените така нормативната база, че да оставите само есето. Защото рискът децата да спрат да усвояват учебното съдържание по литература, именно защото вече ще имат идеята, че няма да пишат интерпретативно съчинение съгласно изискванията на този формат, е много голям.
Мисля ,че имаме време до 15 септември на спокойствие да обсъдим този въпрос в комисията и да вземем най-мъдрото решение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други въпроси към министър Игнатов? – Не виждам.
Приключваме дискусията по точка 1 с решение да проведем отново дискусия – принципна, обобщена, по процедурите за провеждане на държавния зрелостен изпит. Конкретно ще се формулира темата на изслушването и на дискусията, която ще се проведе.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ № 054-01-54, ВНЕСЕН ОТ ГАЛИНА БАНКОВСКА НА 15.06.2010 Г.
Към това предложение на вносителя са постъпили становища от министъра на образованието, младежта и науката, от Техническия университет – София, от Медицинския университет – София, от Лесотехническия университет, от Русенския университет – доц. д-р Марко Тодоров. Поканили сме и благодаря за тяхното участие – проф. Борислав Борисов, председател на Съвета на ректорите, проф. Ваньо Митев – ректор на Медицинския университет.
Колеги, давам думата на вносителя. Заповядайте, госпожа Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа ректори, гости, уважаеми колеги! Смятам, че като един от вносителите, и то вносител, който се е подписал на първо място, съм длъжна да взема първа думата. Ще бъда много кратка. Ще ви дам малко информация и малко факти, върху които след това вие ще можете да разсъждавате, когато вземете своето решение.
За всички ни е ясно, че в период на икономическа и финансова криза държавата няма достатъчен финансов ресурс. Още повече знаем, че с актуализацията на бюджета по средата на годината намаляват субсидиите за държавните висши училища.
Именно затова ние, след като задълбочено обсъдихме въпроса за въвеждане на платеното образование във висшите учебни заведения, решихме, че е добре да подкрепим предложението на ректора на Софийския университет, неговата молба и неговото писмо, което след малко ще ви прочета, към премиера господин Бойко Борисов. И за да бъда по-точна, ще ви кажа, че на 27 май тази година господин ректорът Иван Илчев е отправил писмо към министър-председателя, в което казва: „Уважаеми господин министър-председател, във връзка с проведените обсъждания на заседанието на Академичния съвет на Софийския университет „Климент Охридски” от 26 май т.г., приложено Ви изпращаме проект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование в чл. 21 да се въведе нова ал. 2. Тази алинея гласи: „Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка „Много добра”, имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно квалификационна степен „бакалавър” и в образователно квалификационна степен „магистър” след средно образование по професионални направления и специалности от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка „много добра”, при условия, определени в Правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище. Броят на обучаваните срещу заплащане студенти не може да надхвърля 10 процента от общия образователен капацитет на висшето училище.”
Нарочно ви прочетох текста на писмото, защото то обяснява и техническата грешка, която ние сме допуснали като вносители, за която аз нося изцяло отговорността и която ще бъде поправена между първо и второ четене. Коректният текст, който сме подготвили, е тук пред мене и ние ще поправим грешката си между първо и второ четене, като ще уеднаквим това, което се казва в Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, и в мотивите. И към оценката „много добра” ще прибавим и „добра”.
Това е всъщност поправката, която ще направим.
Колеги, аз винаги съм го казвала, ще го кажа още един път, че ще разчитаме много на опита и на професионализма на колегите, които са дългогодишни парламентаристи, които са много компетентни. Предполагам, че ще има много аргументи „за” и „против” нашето предложение. Но се надявам, че след едно компетентно становище от всички заинтересовани страни ние ще стигнем до най-правилното решение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банковска.
Разпространили сме становището на Министерството на образованието, младежта и науката. Министър Игнатов, желаете ли да добавите нещо към становището, което сте изложили вече?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това, което е написано като становище на министерството, това е. Но мога съвсем накратко да кажа, че ако се въвежда мярката платено обучение, не е необходимо да има ограничение само за университетите. Това е мое мнение. Само за много добра оценка. По простата причина, че от последната оценка от всичките 37 университета само няколко – пет-шест, са тези, които нямат много добра оценка, хайде, седем да са, по този начин, на базата на нещо, което се е случило преди години, не знаем колко е било прецизно. Примерно Великотърновският университет е един много добър университет, а няма да има право на платено обучение, както ще имат другите университети.
Затова аз смятам, че ако се въведе тази мярка, тя трябва да е равноправна и за много добра оценка, и за добра. Още повече, че и в двата случая те получават право за максималния, шестгодишен период на акредитация. Тоест разликите са много малки. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Разбрахме от изложението на вносителя госпожа Банковска, че това е предложение на Софийския университет или поне инициирано от Софийския университет. Във Вашето становище казвате, че това е възможността, предложена от висшите училища. Кои други висши училища подкрепят тази мярка?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Има висши училища, които подкрепят, има, разбира се, такива, които са против. Доколкото зная, проф. Борислав Борисов подкрепя. Това е заявено и в проекта за текст на бъдещия Закон за висшето образование. Мисля, че Медицинският университет също подкрепя. Естествено, че ще бъде на двата полюса. Защото, от една страна, ние казваме, че това може би ще бъде антикризисна мярка. Има университети, които са изпълнили на сто процента своя капацитет и те не могат да се възползват от платено обучение по никакъв начин, защото трябва да бъде над капацитета. Има университети, където с право се смята, че ако се обяви платено обучение, поради неразбирането някой път от страна на кандидат-студентите това може да отблъсне голяма част от тях.
Различни са причините. Естествено опират се и на опита от това, което вече се случи в България през втората половина на 90-те години. Така че е различно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Проф. Борислав Борисов, какво е становището на Съвета на ректорите?
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря, господин председател. Темата за платеното обучение години наред обикаля из обществените дебати на висшето образование. Тя си има своите поддръжници, има си и своите противници. Има логично обяснение и за едното, и за другото.
По-лошо е, когато се върши спекулация с темата „Платено обучение”. Имало социален елемент и т.н. Аз ще ви кажа в момента, защото аз съм за платеното обучение, какви са ми основанията.
Всички ние учим, че пазарната икономика е свободна икономика и на пазара има конкуренция. Аз не знам каква е тази конкуренция, когато на пазара се допускат само част от играчите – говоря на пазара на образователните услуги, а другата част – държавните висши училища, са изгонени от този пазар. Ако целта е да се осигури приток на студенти, които си плащат частните висши училища, то тя успешно се изпълнява.
Антикризисна мярка ли е платеното обучение, което предлагаме да се въведе в държавните висши училища? Да, разглеждаме го като антикризисна мярка по няколко причини.
Първо, държавата очевидно – тя не го прави нарочно – няма пари в момента и не може да задоволи потребностите на висшите училища от финансови средства. Няма да ви напомням, че – по памет говоря - издръжката на един ученик е 1500 лв., а на един студент – 800 лв.
Панацея ли е платеното обучение. Не е панацея. Платеното обучение ще реши въпросите на няколко университета, не съм ги броил точно, даже и на тези университети не на всички специалности, а на тези, които са най-търсени специалности.
Къде се появяват проблемите и защо аз ще помоля народните представители и вносителя на законопроекта за едно видоизменяне на текстовете. Там, където висшето училище има неусвоен капацитет, там някак си от само себе си се решава въпросът, че в рамките на този неусвоен капацитет може да се реализира определен платен прием.
Истина е обаче, че през последните четири години с 25- процентовото нарастване на бройките на държавната поръчка много висши училища нямат свободен капацитет. За тези висши училища нашето предложение е в рамките на изчерпания капацитет, това, което тази година им се предлага като държавна поръчка, до 10 процента, ако искат, да си осъществят платен прием. Трябва ли да обяснявам, че това означава освобождаване на бюджетни средства и вместо това – едно кооперирано заплащане на образователните услуги?
Платеното обучение няма да реши въпроса в тези специалности, които не са търсени. Знам колеги, които се оплакват. За съжаление наистина инженерните специалности не са толкова търсени на пазара, особено тежките специалности. Там платеното обучение няма да реши въпроса. Там, доколкото може, ще реши въпроса платеното обучение магистърска степен – това, което преди години господин Местан го внесе и се прие в Народното събрание.
Уважаеми господа депутати, уважаеми господин председател на комисията! Аз не съм измервал въвеждането на платеното обучение с колко ще облекчи бюджета - 5, 10, 20 или 25 процента. Но съм убеден, че какъвто и да е процентът, това ще бъде облекчаване на бюджета специално в раздела му „Висше образование”.
Готов съм да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Борисов. Проф. Митев, заповядайте.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! Аз ще си позволя да говоря от името на четиримата ректори на медицинските университети в България, тъй като това, което ще кажа, е съгласувано с тях. Това на нас ни решава един огромен проблем. Ние имаме голям брой студенти, които са от Евросъюза. И след като България влезе в Евросъюза, ние се чудим по какъв начин да приберем парите на тези студенти и това да бъде законно.
Тази година имахме одит от министерството и схемата, която прилагаме в нашия университет и мислехме, че е много добра, беше подложена на съмнение. Става дума за това, че ние сключваме договор с определена фирма, а не със студент. И ние се ангажираме към тази фирма да й обучаваме стипендианти. И фирмата плаща на нас. Какви са взаимоотношенията между фирмата и студента – това си остава един въпрос, който касае тях.
Става дума за 200 души гръцки студенти и още към 50 човека други, които са от Евросъюза. Това като се умножи по 6000 евро, прави една доста голяма сума. Това е над 2,5 млн. евро всяка година само от студенти, които са от Евросъюза.
След това получихме едно писмо от Министерството на образованието, младежта и науката, в което хем се казва, че не можем да действаме по този начин, хем се казва, че можем. И ние в момента се чудим какво да правим. Ако се реши въпросът з платеното обучение, ни решава този въпрос изцяло.
Така че ние сме насочени не толкова към прием на български студенти, а към прием на студенти, които са от Евросъюза. Пак ви казвам, става дума за доста стабилни суми. Тази година очакваме да приемем към 100 души студенти от Евросъюза – това прави 600 000 евро годишно. Какво по-прекрасно антикризисно мероприятие.
Нашият бюджет е 65 млн. лв. От тези 65 млн. лв. 29 млн. лв. ни дава държавата, които ще бъдат съкратени сега с 20 процента. Останалото е от наши собствени приходи. По този начин ние понасяме тежестите на кризата. Така че за нас – медицинските университети, това е изключително важно да бъде прието.
Каква ще бъде формата, както е заложено тук – 10 процента от капацитета, това ни устройва. Искам обаче да направя едно пояснение – 10 процента от целия капацитет, а не поотделно по специалности, за да имаме гъвкавост и да приемаме студенти в тези специалности, към които има интерес.
Другият вариант до запълване на капацитета специално моят университет го устройва това нещо. Така че независимо кой вариант ще бъде приет, ние твърдо заставаме зад това предложение. И ако тук има изказващи се, които ще бъдат против платеното обучение, аз моля да ми кажат как да си решим този проблем с приема на студенти от Европейския съюз. Защото тези, които се изкажат против, означава, че искат да ни отрежат някъде около 2,5 млн. приходи всяка година от това перо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Митев. Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Накрая ще отговоря на проф. Митев, защото аз съм от тези, които ще съм против. И ще кажа защо съм против.
Мисля, че начинът, по който водим дискусията и ще я водим, всъщност не е свързан с това, че висшите ни училища трябва да имат достатъчно финансова възможност да правят своето обучение качествено.
Между другото, проф. Борисов ми отговори впоследствие на един от въпросите, с който аз исках всъщност да започнем дискусията в зала. Той каза: Не съм измервал с колко ще се облекчат бюджетите на висшите училища. Подобна информация не чух и в изказването на министър Игнатов.
Аз наистина искам да знам чий и в какъв обем проблем решаваме с въвеждането на платеното обучение. Аз знам, че държавата има финансов проблем. Но считам, че е твърде неприлично да твърдим, че когато държавата ни е бедна, българските граждани са богати, за да могат да правят това, тоест да поемат нейния финансов ангажимент кооперативно. Приемам, че държавата и гражданите кооперативно трябва да решат финансовите си проблеми на висшите училища. А те наистина са сериозни.
Има няколко неща, за които няма как да не говорим. Аз погледнах последното дошло становище на проф. Марко Тодоров и му благодаря, че той все пак съвсем коректно е отразил всичките основания, зад които от 1999 година платеното обучение в българските държавни висши училища го няма.
Вижте какво предлагаме ние. Към този текст в Закона за висшето образование, който урежда платеното обучение на магистрите, ние казваме: платено обучение на студенти минимум 70 процента от норматива за издръжка, максимум два пъти този норматив за издръжка. Само за това в актуализацията на бюджета ние ще приемем един параграф 15, който пак поправя Закона за висшето образование и казва, че таксата, която плащат студентите, приети държавна поръчка, ще бъде не по-вече от половината, тоест не 30 процента, а 50 процента от нормативната издръжка.
Твърдим, че имаме демографски проблем, че броят на приеманите студенти очевидно няма да бъде този, който ще напълни капацитета, включително в рамките на тези 10 процента.
Аз питам: извинявайте, какво означава това? Този, който се е явил на конкурс, показал е добра подготовка, влязъл е държавна поръчка, ще плаща 50 процента. Другият обаче ще плаща 70 процента. Защото като направим два пъти стандарта за издръжка и особено в Медицинския университет, аз държа колегите, които са вносители на този проект, да кажат точно как ще бъдат приемани тези студенти платено обучение. Тези, които могат да си позволят 20 хиляди ли? Или следващите, които са по бал?
Този въпрос трябва да получи отговор. И последните хора, които обвинявам, с които не съм съгласна за предлагането на тази мярка, са ректорите. Те търсят възможност за оцеляване. Доколко тази мярка е работеща? И пак питам: какъв обем проблем решава – държа да знам. Какво се очаква да се случи след приемането на този законопроект? Философията не приемам и не мисля, че това е антикризисна мярка. За кого е антикризисна мярка?
И това, което не мисля за редно, с цялото си добро чувство към проф. Борисов – там, където няма свободен капацитет, ние да предоставяме 10 процента от държавната поръчка. Намалете я тази държавна поръчка, за да е ясно, че държавата няма интерес от това.
В края на краищата извинявайте, ние трябва да стимулираме всички възможности да насочваме студенти към тези не особено харесвани, но изключително нужни професии. Иначе за Европа 2020 ще си говорим много. Само че големият интерес ще бъде в тези професионални направления, в които ние общо взето нямаме свободен капацитет. И основателно претенцията на проф. Митев е от общи, а не по професионални направления. Защото там тази възможност няма да се случи.
Ние можем да водим този разговор дълго. Всеки ще извади аргументите си за или против. Аз обаче имам своите опасения, че ние можем да очакваме, че ще решим финансовия проблем на тези висши училища, в които нормативите за издръжка са очевидно високи. Но пак питам: имуществен ценз ли слагаме тогава, когато обясняваме, че тези 10 процента трябва да бъдат покрити от хора, които ще плащат, очевидно тези, които могат, а не тези, които са показали възможностите? И каква е логиката, тоест каква е законовата рамка, в която това ще го правим? В противен случай аз смятам, че ние трябва да търсим всички резерви и да изпълним задълженията си към висшите училища, след като са държавни и държавата им е поръчала.
В противен случай разговорът ни няма да е сериозен. Има добри идеи, които могат с новия Закон за висшето образование да отворят висшите училища да не живеят само благодарение единствено на студентите-плащачи. Дори и тези, които са държавна поръчка. Защото всеки разчита на това, което те носят, а не на това, което те знаят. И да видим тези възможности, свързани с обучението през целия живот, с тези, които имат интерес да инвестират в допълнителното развитие на кадрите. Те също могат да носят пари. Това е обаче друг разговор, не е за днес.
Но днес аз не съм убедена, че решаваме ничий проблем, най-малкото на тези момчета и момичета, които вчера бяха в парламента. И никаква демагогия няма в това, което казвам. Това просто са човешките реалности в България днес.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Ако си направите труда да надзърнете в действащия закон, чл. 21, ал. 2, ще видите, че това е поправка в „Държавен вестник”, бр. 53 от 2002 година. Това е една поправка, под която съм се подписал през 2001 година, тя стана факт през 2002 година. И ако сравните текста на вносителите на настоящия законопроект, ще видите, че основният § 2 от закона по разбираеми причини съвпада абсолютно. В това няма нищо неестествено. Само че все пак по съдържание и по цели тези два текста са доста различни. Ако обществените отношения, които през 2002 година бяха уредени с тази поправка, не се лаская, чувам „поправката Местан” каза проф. Борисов днес, като се видяхме, аз бих предложил подобна разпоредба и сега. Ще ви припомня защо.
Тогава действаше едно безумно ограничение – ако завършат 100 души бакалаври в едно професионално направление, само 10 процента от тях можеха да продължат в магистърски програми. Такова ограничение имаше. Предложихме задължението на държавата да субсидира обучението на тези 10 процента, тоест 10 от 100 завършили бакалаври да останат. Но ако останалите 90 процента покрият определени качествени критерии, тоест да имат успех – първоначално беше „много добър” 4,50, от курса на следването си по бакалавърската степен, да могат да продължат в магистърска степен по договор, сключен със съответното висше училище.
Преследвахме два ефекта – разширен достъп до магистърски програми от страна на младите хора и финансов въздух за висшите училища.
Предполагам, ще звучи шокиращо за вас, но мога да се подпиша, че финансовият ефект сумарно за 41 висши държавни училища през този период е вероятно над половин милиард лева за 8-те години. И въобще не преувеличавам. Над половин милиард лева, над 500 млн. лв., с които материално-техническата база на тези висши училища се обнови. И това всички ние го виждаме и ректорите ще го потвърдят.
Естествено по тази линия някои младежи завършиха и втора магистратура, разшириха се възможностите за реализация на пазара на труда.
Аз обаче не крия, че тази поправка прояви и своите дефекти, леко изкриви принципите на Болонския процес, както справедливо отбелязва в своето становище проф. Марко Тодоров. Защото когато едно нещо е поставено на леко договорна основа, може би това прави и по-„толерантни” изпитващите. Толкова за целите на тази разпоредба.
Предложението на народните представители, на първо място госпожа Банковска, за съжаление не е толкова еднозначно. Аз, честно казано, съм в една доста деликатна ситуация, защото аз разбирам проблема на медицинските университети – той е много тежък. Ние пост фактум с Договора на присъединяването към Европейския съюз ги поставихме в една много тежка ситуация. Те обучават студенти, които не са приети по реда и условията на български граждани, тоест не са се явили на конкурсен изпит, но сега вече заплащат такси като български студенти. Същевременно заемат част от капацитета на съответното висше училище, стесняват периметъра за обучение на български граждани. Това са неизбежните ефекти на членството. Те не са само предимства, но и насрещни ангажименти. Затова говорим за трансфер на суверенитет. От същите предимства се ползват и български граждани в редица европейски университети. Това е да бъдем част от общоевропейското образователно пространство.
И все пак този проблем би могъл да бъде решен. Как? Ако бъде въведен стандарт за български граждани, приложим за граждани – членки на Европейския съюз. Тук има логика. И може би предложеният законопроект решава в някаква степен този въпрос. Това го разбирам.
Но, уважаеми колеги, законопроектът на госпожа Банковска не би трябвало да има предмет, не би трябвало да разглеждаме този законопроект, ако Законът за висшето образование се прилага. Господин министър, и Вашето становище би трябвало да бъде в тази посока. Този законопроект не трябва да има предмет. Но има предмет. Защо казвам, че не трябва да има предмет.
Отиваме към § 31 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Защото приложното поле на предложения законопроект е свободният капацитет, нали така? Този законопроект се прилага само ако има свободен капацитет. Защото платено обучение е възможно само тогава, когато има свободен капацитет в съответното висше училище, институционален и по съответното професионално направление.
Аз поставям въпроса: трябва ли да има свободен капацитет? Съгласно § 31 от действащия закон, не трябва да има свободен капацитет в нито едно висше училище. Защото този текст гласи, че свободният капацитет на държавните висши училища, на професионалните направления, на специалностите от регулираните професии се усвоява поетапно както следва, - това сме го приели през 2007 година: - през учебната 2007 – 2008 г. – 25 на сто; през учебната 2008 – 2009 – 50 на сто; през 2009 – 2010 – 75 на сто; през учената 2010 – 2011, за която вече утвърдихме приема, 100 на сто. Тоест капацитетът, уважаеми колеги, господин министър, трябва да е изчерпан. Не трябва да има свободен капацитет в нито едно държавно висше училище. По закон не трябва да има. Следователно не трябва да разглеждаме подобен законопроект. Но свободен капацитет има.
И сега големият въпрос, отговорът на който би трябвало да бъде нашият ориентир дали да гласуваме „за”, „против” или „въздържал се”, е къде е този свободен капацитет и защо го има.
Свободен капацитет има по няколко причини. Има висши училища, които го поддържаха съзнателно от уважение към качеството на крайния интелектуален продукт, който произвеждат. Моите уважения. Но без ирония. Това го правеше УНСС. Искаха по-малко прием хората.
Само че основните причини да има свободен капацитет в редица висши училища са други. Те са две групи причини.
Първата е много тъжна. Има редица професионални направления, по които държавните висши училища имат проблем да запълнят дори държавно субсидираните бройки. Тоест държавата определя 100 места по това професионално направление – защото коректният термин е „места”. Решение за определяне на броя на местата за обучение във висшите училища – такъв е изразът, такава е номенклатурата. Определят 100 места, за които се явяват 70 кандидати. Кандидатите са 70, не говоря за приети. От които на конкурсния изпит положителни оценки изкарват 50, остават 50 процента незаети държавно субсидирани места.
Въпросът, който задавам, е: каква е приложимостта на тази разпоредба, която ни се предлага, за тези места, за които няма кандидати, при положение, че са субсидирани от държавата? Тоест няма кандидати за безплатно обучение, ще се явят кандидати за платено обучение! Аз това не го вярвам. Много важен въпрос.
Втората причина, поради която се появява едно число свободен капацитет – господин министър, това е много важен въпрос – много се опасявам да не се окаже някакво имагинерно число. Защото като сумирате капацитета по професионални направления, а той е непреодолим императив, когато определяте приема, вие не можете да давате прием извън капацитета по професионално направление, защото приемът не е по институционалния капацитет на висшето училище, местата се определят по професионални направления.
Време беше за тази дискусия. Ще ме обвините, че се правя на интересен, но не е така. Опитваме се да назовем проблема. Сумираме капацитета по професионални направления и получаваме числото 25 хиляди. А срещу институционалния капацитет на съответния университет – няма да го назовавам – стои, да речем, числото 27 или 28. И хоп – появява се едно число: свободен капацитет 3000.
Само че няма технология, няма процедура, по която тези 3000 бройки да бъдат усвоени. Защото те трябва да намерят своето място в професионалното направление. Ами ако там е запълнен капацитетът, тези 3000 просто си стоят като имагинерно число, което няма отношение към предвидената в законопроекта на госпожа Банковска възможност.
Нямам намерение да отлагаме разискванията и решаването на проблема. Но има логика действително да ви помоля да ни представите една реална картина за капацитета по професионални направления и институционалния капацитет на висшите училища и да видим къде е разминаването. Защото водещият маркер, приложимият маркер към законопроекта на госпожа Банковска е капацитетът по професионални направления. И да видим в кои професионални направления капацитетът е запълнен, защото има интерес от страна на студентите, и в кои професионални направления капацитетът не е запълнен, въпреки предвидената в § 31 от Закона за висшето образование възможност. И защо не е запълнен. Ами не е запълнен, защото няма интерес. Но като няма интерес към държавно субсидираните бройки – повтарям си въпроса, - как ще има интерес към платеното обучение? Ами няма да има.
Затова се съмнявам в наличието на приложно поле на закона извън разбираемия – и аз го споделям – интерес на медицинските университети и на още няколко университета. И може би има смисъл да направим това усилие и заради този интерес, макар че законът би трябвало да регулира общи отношения, а не частни, в смисъл, отделни.
Това е онова, което исках да споделя.
За съжаление аз нямам тази справка. Нуждая се от тази справка. И след като я получа и й хвърля едно око, може би ще й досадя с още едно изказване. Но е важно това, което казваме, колеги.
И последно. Ако едно висше училище има свободен капацитет по едни професионални направления, които са по-малко търсени от кандидат-студентите, но има запълнен капацитет по други професионални направления, например право и физика, това е нормалното положение на нещата. Редно ли е и допустимо ли е, и не обезсмисляме ли фигурата на капацитета, и трябва ли да присъства подобно нещо в закона, ако ние ще трябва да позволяваме насочване на свободен ресурс от едни професионални направления към други, само и само да осигурим прилагането на закона, за да се гарантира платената форма на обучение? Може ли това да се превърне в самоцел?
Извинете, тук трябва да бъдем достатъчно отговорни. Защото, ако допуснем това в перспектива, ние, разширявайки полето на платеното обучение, за следващ прием ще стесняваме полето на държавно субсидираното обучение. И разбираемо не само колегите от БСП ще имат резерви към един такъв подход. Предполагам, и колегите от ГЕРБ. Тоест онова, което наричаме антикризисно и в което има логика да се разсъждава и т.н., и т.н., вече ще има насрещни тежести, които могат да се окажат в повече.
Затова аз лично се нуждая от малко повече анализ, малко повече информираност по проблема, като при всички случаи законопроектът на госпожа Банковска е достатъчно добър повод тези няколко проблема, които поставиха ректорите, да бъдат решени. Можем да намерим решение на този въпрос.
Ако си спомняте, проф. Митев, през 2007 година на съвещание на ректорите на медицинските университети превантивно, преди да влезе в сила Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз, предложих такава промяна в закона, с което да ви се разреши символичен платен прием, не 10 процента от годишния прием. Тогава ви казах: поискайте 1 процент. Тоест ако приемате 50 студенти, да приемете пет или трима платено, за да има стандарт за български граждани, който да е приложим за чужденците. Да видим дали сега не бихме могли този проблем да го решим. Но генералната приложимост на законопроекта е доста спорна, с оглед на този анализ, който се опитах достатъчно коректно да ви представя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Местан.
Току-що получихме справка от Министерството на образованието, по въпросите, които Вие поставихте. Аз ще прочета, за да влязат и в стенограмата, само тези университети, които на този етап от дискусията се оказа, че подкрепят тази поправка в Закона за висшето образование: Софийският университет, медицинските университети и УНСС.
В графата за Софийския университет е видно, че:
- институционалният капацитет е 28 500;
- капацитет по професионални направления – 29 715;
- обучаване към 1 април 2010 г., когато е справката – 21 345.
Това е справката за Софийския университет.
УНСС:
- институционална акредитация – капацитет – 20 200;
- капацитет на професионални направления – 22 525;
- обучаване към 1 април – приблизително 16 500.
От медицинските университети ще прочета само за София, ще ме извинят Варна, Пловдив и Плевен, справката е приложена:
- по институционален капацитет – 6500;
- по професионални направления – 4800;
- обучавани – 5600, тоест бройката надхвърля общия капацитет на професионалните направления.
Действително тази справка беше необходима, за да видим обосновка, такава, каквато я търси проф. Борислав Борисов, такава, каквато я търсим и ние като народни представители. И тъй като законопроектът е внесен от народни представители, те не могат да дадат тази обосновка. Тази обосновка следва да се даде детайлно от Министерството на образованието, младежта и науката, тъй като те разполагат с обобщените справки като цифри на обучавани студенти и като конкретни професионални направления, акредитирани в тези държавни висши училища, които прочетох.
Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз ще взема думата не само като народен представител, а и като доцент от Националната спортна академия.
Ще кажа защо ще подкрепя проекта. Не защото е внесен от моя колежка. Аз разбирам проблемите на големите висши училища. Да не говорим с имена, както каза господин Местан.
За мене има още една много важна изходна точка. Така наречените по-малки висши училища с този законопроект мисля, че ще ги накараме да работят по-добре, за да могат тези студенти, които искат да учат, дали медицина, дали в УНСС, дали в Спортната академия, да си вдигнат нивото на учебните заведения, както и Софийският университет, за да има повече желаещи, както е в тези учебни заведения, които споменах преди малко. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз ще бъда кратък. Мисля, че с този законопроект се установяват нови пазарни отношения. Съгласно Правилника на Народното събрание, съществува риск да възникне конфликт на интереси. Затова аз заявявам още отсега, че няма да гласувам по този законопроект.
Що се отнася до това дали законопроектът е прокризисен или антикризисен, аз смятам, че е нито едното, нито другото. Защото в случая става дума за съкращаване на публични разходи и, увеличаване на разходи на домакинствата в страната. Икономистите знаят, че ако се имат предвид основните елементи на формирането на брутния продукт, тук не става изобщо нищо ново. Тоест на едното място се намаляват, на другото се увеличават.
Друг е въпросът с чуждестранните студенти. Там определено става дума за антикризисна мярка. Защото предлагането на българска образователна услуга с езика на икономиката представлява износ, което формира благоприятни условия и без никакво колебание може да се определи като антикризисна мярка.
Според мене безспорния положителен ефект от това предложение, ако се реализира, е фактът, че ще се увеличи броят на тези, които ще имат висше образование в България. В това отношение ние има още много да правим, за да стигнем онези равнища, които са в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Имамов. Доцент Вълчева, заповядайте.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър, уважаеми колеги! Нашият синдикат, още когато протичаха дебатите в Съвета на ректорите, е изслушал подробно всички плюсове и минуси на това предложение. Затова ние сме за направеното предложение като поправка.
Тук ми се струва, че много от колегите и доц. Имамов не разбраха докрай това, което се каза и от проф. Борисов, и от проф. Митев. Искам да подчертая факта, че когато търсим платена форма на обучение, ние не я търсим за сметка на българските домакинства, а я търсим за сметка на това и като мярка - нашият синдикат така погледна на това предложение, - като на една възможност за сътрудничество между висшите училища и бизнеса. Трябва да признаем, че по този показател България стои много назад и мярката за участието на бизнеса, независимо че се направи една промяна в Закона за висшето образование, за настоятелства, където да се срещнат интересите на висшето образование и бизнеса, остана недобре усвоена. Затова на тази мярка гледаме по този начин.
Освен това още една мярка искам да подчертая, която от изказванията разбирам, че не беше добре разбрана – за възможността за тези 10 процента за висшите училища, които са запълнили капацитета си за 100 процента. И така да се каже, това са добрите висши училища, които целогодишно водят битка за добрите студенти и добре са проучили пазара. Защото атрактивните специалности са съизмерими с търсенето на пазара.
В рамките на тези 10 процента ние вече говорим за възможности за слабите студенти, приети в държавната поръчка, и онези силни студенти, които имат по-добър афинитет към учебния процес и са дали по-добър резултат от платената форма на обучение. Не знам дали стана ясно това, което в момента обяснявам. Слабите студенти в държавната поръчка 10 процента да минат към платената форма, а 10 процента от тези, които са в платената форма и са добри студенти, да минат към държавната форма. И това е елемент на една автономна дейност, която висшите училища могат да си позволят.
Така че в този смисъл ние подкрепихме тази промяна в Закона за висшето образование.
А това, което казва господин Лютви Местан като разсъждение, е добро, но ще бъде обект на новия Закон за висше образование. Защото в момента акредитацията на висшите училища е в две посоки – институционална и програмна. А в новия закон тя ще бъде в единна процедура и ще се намери корелация на тези две предложения. Тогава ще има смисъл от подобен дебат.
В заключение, това е становището на нашия синдикат, че предложението е добро, добра антикризисна мярка на този етап. И не спирайте шанса да го пробваме. Защото само при пробация можем да кажем дали тази мярка е добра или не. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, доц. Вълчева. Заповядайте, проф. Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията! Аз ще бъда кратък.
Преди всичко искам да благодаря на вносителя за този законопроект за това, че намери смелост да постави един много дискусионен въпрос, внесен за обсъждане. Ще се помъча по реда на някои от въпросите да отговоря.
Започвам с тезите на госпожа Богданова. Не знам защо аз до ден-днешен мислех, че госпожа Богданова разбира от висше образование. Днес съм доста учуден от тезите й, които до една не са верни. Те са тези, търсещи някакви други дивиденти, но не и помощ на университетите. Ще ви кажа защо. Вие казвате: хвърля се тежестта, не може държавата като е бедна, гражданите да са богати.
В момента какво става на образователния пазар. Едно държавно висше училище примерно приема 1000 души, има толкова места. Хиляда и първият, вторият, третият, четвъртият нататък отиват в частните висши училища. Колкото такса им поискат там, толкова плащат. Няма увеличение тук на хората, които ще учат платено. Защото миналата година, ако не се лъжа, около 7000 бройки останаха неусвоени, няма кандидати. Тоест тук има само преразпределение на тези хора, които плащат. Досега са плащали само в частни висши училища, сега ще започнат да плащат – някои от тях, които искат да учат тези специалности – и в държавни висши училища. Какъв социален елемент тук има? И това държавата бедна – гражданите богати, аз лично не мога да разбера.
Какво ще представлява като финансово измерение. Вие чухте преди малко тези цифри, които бяха важни. Аз мислех, че в Софийския университет свободният капацитет е по-малко, някъде към 5000-6000, вероятно е по-голям. Но това няма значение. Няма да говоря за Софийския университет, защото го няма ректорът.
Ние имаме към 4000 свободни места. Всичките да ни ги разрешите, те вероятно няма да се заемат. Защо? Защото са различни по степен на търсене специалности. В специалността „Финанси” ще се заемат всичките места до изчерпване на капацитета веднага. Например що се отнася до социология, колкото и интересна да изглежда специалността, се запълва трудно.
Но какво ще се получи, ако държавният университет, който сега работи с издръжка 866 лв. на един студент, му се даде възможността, която мисля, че господин министърът я предложи – два пъти да се увеличи тази такса, тоест да работи с два пъти повече пари. Но тази такса от два пъти повече пари, която е 1600 лв., е два пъти по-малка от таксата в частните университети. Ако вашата цел е да задържите положението и да насочвате единствено студентите, които ще плащат, само към частните университети, но не и към държавните, тогава всичко ми е ясно.
Извинявам се, ако прекалявам. Но ще ви задам един простичък въпрос, по който министър Игнатов непрекъснато говори – за вътрешната мобилност на студентите, вътрешната – имам предвид в нашата страна и вътре в университетите.
Аз съм ректор на държавен университет. Бихте ли ми казали как да прехвърля един студент от Нов български университет при мене, след като за него няма държавна поръчка, държавата пари не му е превела, а аз нямам право да му взема нито един лев? Какво правим тогава? Ако не му взема нито един лев, излиза, че го уча безплатно и взимам пари от студентите държавна поръчка, за да учим един студент безплатно. Ако му взема пари, нарушавам закона, защото няма такова правило.
Проф. Митев говори за гърците. Ами ние не можем да се оправим с нашите събратя от Украйна, бесарабските българи, диаспорите, които искат да идват при нас да учат срещу заплащане. Защото в постановленията, по които се урежда ученето им имат определен лимит, определени бройки. И ние този въпрос не можем да го решим. Нямаме как да го решим.
С това приключвам. Трите хиляди души, които примерно мога да приема, по 1600 лв. ако е таксата, прави 4 млн. и 800 хил. лева. Тези 4 млн. и 800 хил. лв. ми се съкращават от бюджета. Значи моята антикризисна мярка за моя университет сработи. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Борисов. Проф. Колев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, аз ще започна от позицията си на председател на Стопанския съвет на един от петте класически университета в България.
Не е тайна, че във всяко едно висше държавно учебно заведение финансирането е 50 на 50. Тоест 50 на сто – от държавния бюджет и 50 на сто – собствени средства. С корекцията на бюджета с 20 на сто е отрязана субсидията на висшите училища, а реално и с 30 на сто, тъй като тази година бюджетът беше базисен на 90 процента от миналата година. Така ли е професоре? Така е, но малко хора в комисията го разбират.
В тази връзка, колеги, не коментирам и твърдо ще подкрепя платеното обучение. Макар че искам колегите от комисията да знаят, че това не е като цяло решение на финансовия проблем за всички университети. И ще се аргументирам.
В България са много малко вузовете, които на първо или максимум на второ класиране запълват своя капацитет. Това са УНСС, медицинските университети – и спирам дотук. Имайте предвид, че дори Софийският университет прави второ, трето, четвърто класиране, за да запълни своите бройки. За какво ощетяване на българските семейства говорим?
Става въпрос също и за платено обучение извън държавната поръчка. Тоест, тези, които се представят достойно на кандидатстудентските изпити, си влизат. Тук става въпрос за положили положително изпитите, които участват в класирането и желаят да продължат обучението си под формата на платено обучение. Така че, колеги, тук не виждам никакво противоречие.
Отделен е въпросът, пак подчертавам, че няма да се решат финансовите въпроси на висшите училища. Но в този момент на финансово-икономическа криза това е една, бих казал, сполучлива форма.
Бих добавил само към заместник-председателя и вносител госпожа Банковска. Просто едно допълнение – да се пише, че броят на обучаваните срещу заплащане студенти е извън определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а” и в рамките на определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на висшето училище по съответните професионални направления.
Ще ви кажа, колеги, защо. Не е нормално да ми е свободен капацитетът по физика, а аз да ги приемам в туризъм, социални дейности или икономика, тъй като този капацитет по професионалните направления знаете, че е даден от НАОА на база преподаватели, база и т.н. Това е допълнението.
Искам само да припомня на колегите предишният министър на образованието Даниел Вълчев какво направи с висшите училища. Тогава, колеги, ние бяхме глобявани за приети студенти с равен бал. Тогава ни бяха наложени много сериозни санкции, равни на държавната субсидия, за студенти, които са инвалиди. Разбирате ли ме? А в момента говорим за съвсем други мерки.
Така че, колеги, твърдо ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Михайлов.
СВЕТОМИР МИХАЙЛОВ: Искам да кажа в подкрепа на казаното от проф. Борисов. През март бяхме канени по случай националния ни празник от българската диаспора в Украйна. Те ни поставиха основно два въпроса. Единият въпрос беше за придобиване на българско поданство. Вторият въпрос беше за обучение на техни студенти на платен вариант. И ние просто не бяхме в състояние да им дадем задоволителен отговор. Това е едното.
Второ, искам да ви кажа, че имам много близки, чиито деца учат медицина, било в Украйна, било в Молдова, било в Македония и след това се връщат в България със статут на чужди студенти. Защо трябва да се обучават в чужбина на чужд език и ние да губим тези средства? Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Проф. Митев, заповядайте.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Чухте, колеги, какво каза преди малко преждеговорившият. Наистина имаме много желаещи, които се обучават в Украйна, в Молдова, в Румъния, в Македония, които искат да си дават парите в България. От една страна, техните средства ще влизат в нашия университет. От друга страна, обучението там е на изключително ниско ниво. Желаете ли да ви лекуват лекари, които се обучават в Молдова и в Украйна? Нивото там е много ниско. Това ви го казвам най-отговорно. Още един проблем се решава, както виждате.
Що се отнася до предложението за платено обучение, то определено облагодетелства силните университети. И аз не виждам нищо лошо в това. Нашият капацитет не е изпълнен, защото ние го увеличихме съвсем скоро с 20 процента. Скоро ще го попълним, тъй като само за две години мога да ви кажа, че сме увеличили пет пъти приема на чужди студенти извън Европейския съюз и от Европейския съюз. И скоро ще стане така, че в нашия университет ще се обучават повече чуждестранни студенти, отколкото български. В това няма нищо лошо, тъй като аз пак ще ви припомня – имаме 65 млн. лв. бюджет, от които само 29 млн. лв., които ще бъдат орязани с 10 процента, идват от държавата. И знаете ли, че вдигаме непрекъснато заплатите. За нас криза няма. Това идва именно от тази възможност да привличаме чужди студенти, защото сме атрактивни и нивото в нашия университет винаги е било високо. И всяка една стъпка, която ни орязва тази възможност, просто ни съсипва.
Никой досега не ни отговори на въпроса – ако не се приеме това платено обучение, как ще се реши въпросът със студентите от Евросъюза. Никой досега не ни отговори.
Тук преди малко госпожа Богданова каза, че ще ми отговори на този въпрос – не ми отговори.
Още веднъж казвам, от името на всички медицински университети твърдо заставам зад това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Митев. Заповядайте, доц. Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Проф. Митев спомена един много важен въпрос. Той е важен и при второто гласуване на законопроекта за изменение на Закона за бюджета. Много се спекулира точно с това, което е коментирано за увеличените заплати в някои висши училища на преподавателите. Ето, става ясно, че ние на 100 процента си увеличаваме капацитета с последния 25-процентов прием на студентите. Все едно, преди три години ние сме работили с 4 групи студенти, сега работим с 8 групи студенти. Естествено, че това е два пъти по-голям труд. Без пари ли да работят колегите? Но това пак се отнася до някои висши училища.
Моля ви да погледнете нашето предложение точно от тази гледна точка и да не се спекулира, че професорите във висшите училища са си увеличили заплатите, както в съдебната система. Разликата е огромна. И това много обижда системата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, доц. Вълчева. Заповядайте, госпожо Брестничка.
ЦВЕТА БРЕСТНИЧКА: Аз не разбирам от управление на висшето образование. Със сигурност ректорите имат своите основателни аргументи за искане на тази промяна. Но като майка на двама студенти, един кандидат-студент и един гимназист бих искала да си изясня следните въпроси. Това са опасения на доста родители.
Означава ли приемането на тази мярка, че ще бъдат намалени бройките държавна поръчка с 10 процента?
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Не.
ЦВЕТА БРЕСТНИЧКА: И вторият въпрос, който също е много важен: означава ли, че най-търсените специалности ще бъдат платени в много голяма степен? Тоест извън държавната поръчка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други въпроси и становища? – Не виждам.
Закривам дискусията по втора точка и преминаваме към гласуване.
Който е за подкрепа на предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 11, против 2, въздържали се 3.
Законопроектът се подкрепя.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА № 002-01-53, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14.06.2010 Г.
Постъпили са към законопроекта становища от Министерството на финансите, от Националното сдружение на общините в Република България и от асоциация „Родители”. Има молба за участие от председателя на асоциация „Общество и ценности”. Имаме и социологическо проучване от НЦИОМ. Ще ме извинят някои от нашите гости, ако не съм ги представил.
От името на вносителя давам думата на министър Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Със законопроекта се предлага подготовката на децата за училище да е задължителна от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст.
Причините, които налагат предложените изменения, свързани с въвеждането на задължителна подготовка на децата за училище от 5-годишна възраст, на първо място, произтичат от работната програма „Образование и обучение 2020” за изпълнение решенията на Лисабонската стратегия, която интегрира в себе си всички действия на европейско ниво в областта на образованието и обучението.
Един от 16-те индикатора за изпълнение на Лисабонската стратегия е пряко свързан с обхвата на 4-годишните деца в предучилищно образование.
Като средство за наблюдение на напредъка и определяне на предизвикателствата, като принос към разработване на политики на основата на обективни фактори за определени референтни нива за средните европейски постижения – това са европейски критерии.
В работната програма „Образование и обучение 2020” са приети пет критерия, един от които е образование в ранна детска възраст до 2020 година - най-малко 95 процента от децата на възраст между 4 години и възрастта за започване на задължително начално образование.
В национален контекст приоритет на правителството на Република България са инвестициите в областта на образованието и то още в най-ранна възраст. А предучилищното образование има най-висока възвращаемост, що се отнася до постиженията на индивида през целия период на обучение, както и за социализацията на децата.
Инвестициите в предучилищното образование като ефективно средство за създаване на основа за по-нататъшно учене биха допринесли за превенция на отпадане от училище и увеличаване на ползите при завършване и достигане общото ниво на овладени умения.
Не на последно място, предучилищното възпитание и подготовка най-вече в периода на задължителната подготовка преди училище е много важно, с оглед формиране на положително отношение към училището и създаване на мотивация за учене.
Основна цел на въвеждането на задължителна предучилищна подготовка за децата от 5-годишна възраст е повишаване на обхвата на децата в системата на образованието. Предучилищният период от живота на детето е този, в който то изявява своята индивидуалност, утвърждава своето специално присъствие в групата от връстници и в света.
Въвеждането на 2-годишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас ще допринесе за намаляване на необхванатите и отпадащите от училище деца, както и за социализиране на децата, включително и на тези, за които българският език не е майчин. Дейностите, свързани с усвояването на български език, трябва да са особено активни в периода на задължителната подготовка преди постъпване в първи клас ида продължат до достигане на равнище на владеене на езика, съизмеримо с това на останалите деца.
На следващо място, в законопроекта се предлага да се уреди изрично на законово ниво възможността за осигуряване на безплатен транспорт до детската градина или училище в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община за децата и учениците, които подлежат на задължително обучение в населено място, в което няма детска градина или училище., осъществяващи обучение в съответната подготвителна група или от съответния клас.
Предложеното изменение има за цел гарантиране на конституционното право на достъп до образование. Възможността за безплатен транспорт следва да бъде осигурена за всички деца, а не само за учениците, обучаващи се в средищни училища.
Тъй като действащият текст на чл. 26, ал. 3 от Закона за народната просвета изрично ограничава правото на безплатен транспорт само за учениците, пътуващи до средищните училища, е налице ограничаване на възможностите за равен достъп до образование.
С предложените промени се уеднаквява подходът към всички ученици до 16 години, които живеят в населени места без съответното училище.
Целта на промените е на всички ученици в задължителна училищна възраст в населено място, в което няма училище, да се осигури този безплатен транспорт до най-близкото населено място.
Във връзка с гарантиране на равен достъп до образование на всички ученици в задължителна училищна възраст се прецизира и понятието „средищно училище”. Със законопроекта се предлага да се разшири обхватът на дейностите, с които може да се използват имотите и вещите, освободени в резултат на закриване или преобразуване на звената от системата на народната просвета и те да могат да се използват за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности.
Действащата редакция на чл. 45, ал. 2 от Закона за народната просвета предвижда материално-техническата база, освободена в резултат на закриване или преобразуване на държавни и общински училища, детски градини, обслужващи звена, да се използва само за нуждите на звената от системата на образованието.
Предложеното изменение се налага поради затрудненията, които сега съществуващият текст създава при управление на имотите – държавна и общинска собственост, предоставени на звената в системата на народната просвета.
Динамичните демографски процеси обуславят непрекъснат процес на откриване, преобразуване и закриване на държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена на територията на страната. Ограничението, въведено от визираната разпоредба, не позволява на ръководителите на ведомства в системата на народната просвета, на органите на централно управление и на местната администрация да осъществяват предоставените им със Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост права на управление и разпореждане с имуществото на закритите и преобразувани държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена, дори и когато нуждата от тях е отпаднала и е налице възможност да се използват рационално в друга сфера на обществения живот.
Законопроектът предлага увеличаване на размера на административнонаказателната отговорност за родители, настойници и попечители, които не осигуряват присъствието на децата си в детските градини и в училищата за времето, през което те подлежат на задължително обучение.
Изменението има за цел да актуализира съществуващата санкция, за да се превърне тя в ефективна мярка и да се гарантира спазването на законно установените изисквания за задължително обучение както в подготвителните групи, така и в училище.
Като всяка административнонаказателна отговорност, така и тази ще се реализира единствено, ако е налице виновно неизпълнение на задълженията на родителите и настойниците да осигуряват посещението на децата, подлежащи на задължително обучение съответно в детските градини и училищата. Санкцията няма да намери приложение в случаите, в които съответната община не е създала условия за организиране на това задължително обучение.
В тази връзка с преходната разпоредба на § 9 се предвижда едногодишен срок, в който общините са длъжни да създадат условия за обхващане на всички деца, подлежащи на задължителна подготовка в училище.
Предложените изменения и допълнения изискват финансови средства в размер до 9 млн. лв. за 2010 година ,които са планирани в държавния бюджет със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 година. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Аз не знам колко деца годишно отпадат от системата на училищното образование. Спори се, има най-различна статистика. Съгласно един доклад за дейността на регионалните инспекторати по образованието за учебната 2008 – 2009 година това са около 10 000 деца. Съгласно други доклади, включително и на Световната банка, това са между 20 и 30 000 деца. Може би в министерството имат много по-точна информация. Но няма значение.
Отпадането на около 20 000 деца годишно не е тривиален статистически факт, той е откровен акт на нарушаване на Конституцията. Защото много са отговорните фактори – от семейството до местните и държавни органи, но със сигурност децата не са виновни.
Именно заради конституционното измерение на проблема с отпадащите от училище деца ние сме длъжни да анализираме всички причини за това уродливо явление. Правени са много анализи за социално-икономическите причини, които водят до отпадането на децата, дори във възраст, задължителна по Конституция. Но аз ще изразя с вас дълбоката си убеденост, че първопричината за ранното отпадане на децата, първопричината значителна част от тях да не завършват основно образование и независимо че по този показател все още стоим добре, тъй като Европа има проблем със сравнително високия процент незавършващи основно образование деца, тенденцията е неблагоприятна и ако не вземем мерки, вероятно и по този показател ще се окаже, че в перспектива от пет-шест години ще изоставаме.
Аз смятам, че първопричината за това уродливо явление е, че не на всички деца осигуряваме равен старт за училище. За мене и за моите колеги равен старт не означава училището да отваря вратите си за всички деца. То по Конституция е длъжно да го направи. За нас равен старт означава децата, които постъпват в първи клас, да са имали възможност, осигурена възможност да придобият екзистенц минимума образователни навици и мотивация да започнат своето обучение в първи клас. Това накратко означава да са минали през формите на предучилищното възпитание и подготовка.
Никак не е случаен фактът, че по официална статистика точно на Световната банка, макар и за 2006 година, мисля, че бог знае колко не са се променили тези числа, във форми на предучилищно възпитание и подготовка в България се обхващат малко под 74 процента от подлежащите деца. И сега е толкова. 74 процента! И забележете, уважаеми колеги, приблизително същият е процентът на завършващите средно образование – 78 процента, малко по-висок.
Убеден съм, че ако се възложи едно народно социологическо проучване кои деца не завършват средно образование и по-специално какъв процент от децата, които не са посетили по една или друга причина детска градина, не завършват средно образование, ще се окаже, че огромният процент незавършващи са именно непосетилите детска градина или други форми на предучилищно възпитание и подготовка. В това няма съмнение.
Хубаво е дори министерството да инициира едно подобно социологическо проучване. Смятам, че това ще бъде полезно.
От тази гледна точка законопроектът на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за народната просвета според нас поставя една неоспоримо вярна цел, а именно да превърне в задължение за родителите, респективно за местните власти, а и за държавата обхващането на всички деца във формите за предучилищно възпитание и подготовка. Според нас е правилен стремежът задължението да обхване не само 6-годишните деца или децата, които следващата година ще постъпят в първи клас, а да обхване децата, които през съответната година ще навършат 5-годишна възраст. И това е правилно. Тоест ние не само че не оспорваме, напротив, споделяме основната цел на предложения законопроект.
В парламентарната група на ДПС проведохме много дълги разисквания и погледнахме на законопроекта не с идеята да го отхвърлим или да се въздържим от подкрепа. Уверявам ви – търсехме упорито, преднамерено основание да подкрепим законопроекта, търсейки отговора на въпроса – ние, бидейки съгласни с целите, виждаме ли в този закон инструментариума за осъществяването на тези цели. Или с други думи, законът, дефинирайки вярно целта, съдържа ли в себе си адекватните средства за осъществяването на тази цел.
Трябва с огорчение да кажа, че нямаме положителен отговор на втория въпрос. И точно в тази посока е изказването ми и то определено е критично. Ние разбираме, че има проблем с осигуряването на достатъчно места за всички деца на 5-годишна възраст в детските градини, където може би е естественото им място. и това не е проблем само на столицата. Защото, предвид възрастовите особености на 5-годишното дете, неговото място е в детската градина. И когато няма възможност да се осигури детска градина, естествено е да се помисли и за възможността да посети специализирана подготвителна група в съответното училище. И точно тук започват проблемите според нас.
Ние не казваме, че тази цел е неизпълнима. Тя е изпълнима, без да снема основния ангажимент на държавата и на общините да се стремят да осигурят за всички деца достъп именно до детска градина на тази възраст. Ако обаче обучението и възпитанието на това дете – 5-годишното, ще се провежда в подготвителна група в училище, то задължението на родителя да осигури присъствието на детето в подготвителна паралелка трябва да се предшества от редица превантивни действия на министъра на образованието като специализиран орган и на местните власти, които във взаимодействие трябва да осигурят следното.
Първо, това искахме да го видим разписано в закона – подходяща среда, физическа среда за 5-годишните деца. Защото трябва да се съгласите, че класната стая на първолака не е подходящата физическа среда за 5-годишното дете. Безспорно. Това възможно ли е да се случи до 15 септември? Това е първият въпрос.
Имаме ли преглед на онези училища, в които поради една или друга причина, господин председател, имаме 8 класни стаи? Защото, уверявам ви, има и такива училища. Защото има редица училища, които са в пригодени къщи за учебни цели – учителска стая, стая на прислужника, 8 класа и 8 класни стаи. Има проблем. В съответното населено няма и детска градина. Това е първият въпрос. Защото физическата среда не се свежда само до осигуряването на помещения, а и до подходящи маси, столове. Повтарям – чиновете за първолака не са подходящи.
На следващо място – естествено може би с това трябваше да започнем – квалифициран педагогически персонал, тъй като специалистът по начална училища педагогика не е с компетентност да работи с 5-годишни деца. Там има нужда от специалисти по предучилищна педагогика. Мисля, че за известен период имаше прием и по хибридни специалности. Трябва да знаем колко такива специалисти имаме и каква е биографията на тези специалисти. И те биха ли могли да покрият всички региони на страната. Ако не, какво правим? Защото част от превантивните мерки например е съобразно нуждата, да ги насочим към едни или други курсове за преквалификация, включително и към магистърски програми. Това означава ваши преговори и със съответните висши училища.
На следващо място, това са, ако щете, заниманията на това дете и отдихът на това дете.
Вижте, най-вероятно тези проблеми няма да стоят толкова остро за децата от големите градове и от големите населени места, включително и от големите села, ако на децата не им се налага да пътуват. Но никак не е малък броят на онези 5-годишни деца, които ще изпълнят задължението си да посещават подготвителни групи в средищните училища чрез пътуване. Там проблемът е много тежък и аз настоявам днес да чуем отговори на следните въпроси. Аз не си ги измислям. Това е реалността.
Представете си следната картина. От целия Родопски масив, аз по-добре познавам реалностите в Кърджалийска област, училищната мрежа е организирана до такава степен – не говоря за градските училища, гимназията плюс техникумите, говоря за селските училища, - че от общо 28 населени места в община Момчилград останаха само четири средищни училища. Което означава, че до всяко средищно училище – вижте картата на общината, пътуват ученици от четири - пет до шест - седем други села и махали. Същата е картината в останалите 6 общини на областта. Останаха по три - четири училища в тези общини.
Това какво означава? Искам да си представите положението на едно 5-годишно дете, което трябва да пътува до съответното средищно училище. Ако ние имахме автобус от всяко населено място до средищното училище, пак нямаше да има проблем. Но обикновено това е един автобус, който обикаля, минава през всички села и стоварва децата в средищното училище. Защото това е скъпо удоволствие – превозът. Това дете тръгва в 6,30 часа сутринта, за да може да стигне за училище.
Уважаеми колеги, може за вас да не е интересно, но това е реалност. Ще ви моля наистина за внимание. Аз ще завърша изказването си с този пример.
Детето стига в училище и независимо кога ще му приключат учебните и други възпитателни занимания, то не може да тръгне веднага при родителите си. Защо? Защото то пътува в този автобус със своите батковци от първи до осми клас. Общината и държавата не могат да си позволят лукса да дублират автобусните линии. Това струва пари. Тоест те трябва да изчакат последния час на осмокласниците. Ако има целодневна организация – да изчакат заниманието на последния, който завършва, и да се приберат заедно. Това означа, че този хлапак трябва и да обядва, трябва да има и следобедна закуска. Това е реалността. Освен това той не може да пътува сам. Той трябва да има някакъв придружител.
Това са все проблеми, които трябва да бъдат и нормативно уредени. Ще кажете – те най-вероятно са уредени за големите. Вероятно. Но едно е отговорността за по-големите, друго е за по-малките деца, предвид особеностите.
И тук поставям много важния въпрос – една абсолютно неотменима характеристика на средищното училище – топлата храна, столовото хранене.
Аз може би си послужих се дни определения, които да са прозвучали малко крайно. Но действително не разбирам предложението ви да замените израза „столово хранене” с „хранене”. Защото „хранене” е и сандвичът. Кифличката също е хранене. Не мога да си представя 5-годишното дете да не е с осигурено непременно, ама задължително, нарочно разписано в закона столово хранене. При това очаквах дори в закона, господин министър, да разширите „столово хранене, което да е съобразено с възрастовите особености на детето”. Защото не може бъде еднаква храната за 5-годишното дете и за детето от 12-и клас. Няма как да стане това.
Затова ви казвам – нашите критики са насочени не срещу целите на закона, а срещу онези положения, които пречат за осъществяване на целите. Затова ние ще направим нашите предложения между първо и второ четене, в които ще изредим определен набор превантивни действия, които трябва да бъдат извършени. И ако тяхното финансово остойностяване прави невъзможно изпълнението на целта, трябва заедно да помислим къде вървим и какво правим. Тъй като аз повтарям – целта е вярна, но тя, ако законопроектът бъде приет в този вид и няма законови гаранции всички онези мерки, които трябва да бъдат предприети, да се превърнат в задължение и на общините1 и на държавата чрез законодателния орган, тази цел не може да бъде изпълнена.
Много моля само, не ми казвайте ,че децата имат право да избират между детска градина и училище, защото избират, когато имат избор. Ако имат и детска градина, и училище, естествено, че ще изберат или училището, или детската градина. Много често нямат нито детска градина, нито училище, затова им се налага да пътуват. Аз говоря за тези, които пътуват и то пътуват до средищно училище, от населено място, в което няма детска градина тези случаи не са изолирано явление. Тъкмо обратното. Можете да проверите, вие имате достатъчен информационен масив и знаете в колко училища през учебната 1990-1991 година удари училищният звънец в Кърджалийска област – в над 300 училища. И колко е техният брой сега. Закрити са не една втора, не две трети, не три четвърти, а девет десети. Ние поехме тази отговорност. И това е тежка политическа отговорност. В това число свихме мрежата – отново ви повтарям. Селските училища от близо 280 са свити може би на 28. Не знам точното число, но не повече, уверявам ви. Девет от 10 училища са закрити.
Точно затова говоря за ситуация, при която образованието е на колела. Образование на колела за големи е едно, образование на колела за 5-годишни е съвсем друго. То предполага в закона да се уредят определен тип по-специфични задължения. Точно защото ги няма, ние ще се въздържим от подкрепа на законопроекта, с огромно съжаление, споделяйки целите на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Местан. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Много често има едни, които изпреварват обществото и тази е едно от тези идеи, която аз одобрявам и за която просто смятам, че това нещо трябва да се направи.
Този закон обаче в този му вид, господин министър, задава няколко въпроса, на които аз не мога да отговоря и просто не виждам някой, който може да отговори.
Първото е материалната база. За обучението на 5-годишни, защото това не е образование, а обучение, те се обучават на някои образователни умения, това е, така да се каже, нещо средищно. Изисква се специфична материална база. Няма съмнение за това. Изискват се особени учебници, особени тетрадки, особени играчки и т.н., които трябва да се разработят според специфичните изисквания.
Второ, тези деца трябва да се обучават по специална методика. Може би тя трябва да се преведе от други страни, които са по-напред в тази материя. Може да се съобразим и с българските условия. Но това го няма.
И най-сетне, трябва да има обучени специалисти в тази насока, а такива няма. Защото аз имам, така да се каже, личен опит. Внукът ми - 6-годишен е, сега ще тръгва на училище, беше тази година в такава предучилищна възраст. Там се запознах с учителките. Като член на тази комисия ги попитах за разни неща – как ги оценяват. Те там им дават едни камъчета, защото той е в немска детска градина. В математиката, смятането, боравенето със словото и боравенето с немското слово се усеща, че се искат много специални умения, за да се работи с такива деца. А с 5-годишните ще бъде още по-трудно.
Второ, този закон не е съобразен с едно изключително важно нещо, което е по Конституция – волята на родителя. Аз си направих труда да разбера как е поставен този въпрос в Англия и в Германия. В Англия има специална възможност за родители, когато има разработена програма за 5-годишните, и родители, които искат да обучават децата си вкъщи. Последните имат право да го обучават вкъщи. Не съм сигурен, че ние можем да наложим щампа на всичко и да вкараме децата по този начин.
И най-сетне последният въпрос, свързан с общественото мнение. Времето на революциите мина. Ние не сме изпратени в Народното събрание да налагаме на хората, които са ни изпратили в него, нещо, което е противно на тяхната воля.
Тук не знам доколко сте съгласни с мене, но най-валидни са изследванията на НЦИОМ, които показват, че 90 процента са против. Това е много тревожно. Изглежда, че за такова нещо трябва да се направи предварително разясняване, това да се постави на дебат и тези, които са привърженици на тези идеи, да убедят обществото, че това трябва да се направи наистина в България. Иначе обществото може да бойкотира тези намерения и да ги провали. И, разбира се, всичко ще падне на гърба на онези политически сили, които са взели такова решение и които се опитват да го прокарат.
Искам да кажа, че аз ще направя една скоба. По предишния законопроект аз не се изказах, защото знам, че нямаше кой да ми отговори на един-единствен въпрос: как този закон ще вдигне нивото на онова образование в България? И ако не го вдигне, ние защо го приемаме? Говореше се само за пари и аз затова се отказах. Тук смятам, че това неминуемо ще вдигне нивото на училищното образование в България. Но то трябва да се подготви внимателно, да не се провежда чрез революция и да бъде убедено общественото мнение, че така трябва да стане и че обществото само ще спечели от това.
Това е моето изказване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Станилов. Госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председателю. Аз си мисля, колеги, господин министре, че ние няма да се разминем в твърдението си, що се отнася до обхватът на децата в задължително предучилищно възпитание, може би и подготовка, ако използваме все пак коректния израз, който е въведен в Националната стратегия – мисля, че в него има повече смисъл, освен просто обучение в подготвителна група. Не само защото един от 16-те индикатора на Лисабонската стратегия е обхващането на децата в по-малка възраст в тази система, а защото има очевидна необходимост.
Аз няма да повтарям част от притесненията на колегите, защото те са и мои притеснения. Аз не смятам, че мястото на децата на 5 години е в училище, каквито и да са аргументите за това. И ако се върнем към това проучване, за което говори проф. Станилов, всъщност там въпросът е този: как оценявате тръгването на деца на 5 години в първи клас? И това е нормалният отговор. Защото в момента, в който ние кажем: вие, мили деца, на 5 и на 6 години тръгвате на училище, ние им казваме: вие 14 години битувате в училището.
Не коментирам всички аргументи тук, че този сблъсък на 5-годишни деца с 15, а някъде 19, просто е твърде стресиращ, за да не използвам друга дума, която мисля, че всички разбираме.
Вторият въпрос, който е свързан с този. Аз прочетох добросъвестно това, което заместник-министър Горанов е написал, което касае финансирането на тази дейност, която ние трябва да свършим с вас за една година. Защото в Заключителните разпоредби има един текст, който казва, че общините в рамките на една година трябва да свършат тази работа, която да гарантира изпълнението на закона. Не ми е ясно как ще го направим.
Вие твърдяхте при актуализирането на бюджета нещо, което аз не виждам в отговора на министър Горанов, вероятно той трябва да бъде коментиран отделно, че има 9 млн. лв., които ще бъдат отделени от централния бюджет за тази дейност. Ами те за какво точно ще стигнат? Тези 9 милиона!
Всъщност при този бюджет на общините вие предполагам, че имате някаква информация каква е всъщност тази необходима инфраструктура, която да гарантира изпълнението на закона и която ние само ще доработваме с тези 9 млн. лв.
Имам няколко въпроса, те са технологични, но са важни.
Аз искам да разбера защо смятате за редно да се замени интернатно обучение с общежитие. Това е в чл. 26.
Има един проблем, който обаче така, както сме го записали, аз съм убедена, че няма да го решим. Когато коментирахме необходимостта наистина от 5 години децата да тръгнат на училище, част от основанията за това бяха, че това са деца, за които това е много необходимо, деца, за които българският език не е майчин, деца, които нямат образователни и социални навици, които трябва да се появят в тези детски градини обезателно.
Аз не смятам – и моето огромно притеснение е, че само увеличаването на глобите ще реши този проблем. Нито малките глоби са събирани, нито големите ще ги заведат в детските градини. И ако ние сериозно трябва да търсим някаква възможност точно тези деца, които наистина имат нужда от този тип подготовка, да са там задължително, за мене би трябвало да има и други механизми. Този единствен обаче не можем да го решим.
И още нещо, с което ще завърша. За мене е важно, а мисля, че и за всички, и за тези, които трябва да бъдат свързани с изпълнението на този закон, какво всъщност ще правят децата в тези форми на предучилищно възпитание, подготовка, обучение и каквото искате. Защото очевидно е, че част от реакцията на родителите е свързана с това, че има деца с различна степен на подготвеност. Има деца, които на 6 години ще се окажат деца, пишещи, четящи и повече подготвени от своите другарчета в детската градина, дори и в София. Това е нормално. Ние не можем да кажем, че всичките минават през едни и същи подготовка, обем знания и т.н., защото те очевидно са различни. И само уговорката, че за тези, чийто език не е майчин, която е задължителна, ще бъдат готвени допълнително. Очевидно, че трябва да се предвиди, а в текста не е предвидено. Теза, която да е свързана с методиката на обучение, с начина, по който ще бъдат използвани другите възможности.
В тези становища, с които разполагаме, имаше идеи и за неправителствените организации, които могат да помогнат на децата да изживеят детството си, освен да бъдат част от образователната система в България.
И последният ми въпрос е: ако в рамките на една година, която е предвидил законът, базата, която ще даде възможност тези деца да влязат в задължителна пет или шестгодишна подготовка, не е готова, какво правим? Защото ние сме дали единствено един срок и той е императивен. Какво правим с тези, на които не осигуряваме ресурса да се справят? Общините са си дали становището. И те не хитреят, на фона на тези бюджети, с които разполагаме.
Така че с цялото си разбиране, че този проект има смисъл и е важен, докато тези въпроси нямат отговори, и аз го казвам съвсем искрено, ще се въздържим от подкрепата на законопроекта. Ако между двете четения се родят по-добри идеи – с удоволствие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако позволите, понеже госпожа Богданова цитира това становище на Националното сдружение на общините, аз им благодаря. То е изключително сериозно, аргументирано, задълбочено.
Ще си позволя съвсем накратко да маркирам някои неща, като съм абсолютно съгласен с всички, които говориха до момента за проблемите, свързани с прилагане на закона.
От Националното сдружение на общините ни пишат, че проблемите се очертават в общини, в които има недостиг на места в детските градини или неподходяща за възрастта на децата материална база в училищата. За момента подобна ситуация е в Столична община – след малко ще чуем представител на Столична община, - Варна, Пловдив, Велико Търново, Перник, Шумен, Мадан, Царево, Симитли, Павел баня, Елин Пелин и други. Тоест, започвайки изброяването, ние започваме с най-големите градове в България.
Така че, колега Местан, проблемът, с цялото уважение, не като реплика – не е само за Кърджали и за малките общини, но и най-голямата община – Столична община, не е готова в момента да приложи този закон.
Този размер на предвидените средства в държавния бюджет, в размер на 7,5 млн. лв.....
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Може ли само една поправка. Те са 9 млн. лв. – 7,5 млн. лв. плюс 1,5 млн. лв. е транспортът и помагалата, които включват и играчки. И това са пари само за 3 месеца и 15 дни – от септември, до декември, до края на годината.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест по експертна оценка на общините, естествено с корекцията, която Вие в момента правите, ако се осигури целодневно обучение, тези средства ще стигнат за 40 процента от задължителната предучилищна подготовка. А ако обучението е полудневно – едва за половината от тях, тоест 50 процента.
Общо взето те споделят с нас затрудненията, и то свързани и с финансовия аспект на нещата, и с чисто материалната обезпеченост, транспорт, храна, възпитатели, преподаватели, придружители по време на осигурения транспорт.
Понеже взех думата, ще си позволя да развия моето становище по въпроса. Колегата Йосифов като колега юрист, е добре запознат, а и всички – предполагам, с Националната програма за развитие на училищното образование, която към момента е приета от Народното събрание и съгласно която имаме едногодишен период на предучилищна подготовка. Тоест ние сме изправени пред дилемата да внесем в народното събрание законопроект, който противоречи на националната програма, приета от Народното събрание. И беше добре чисто технологично тази национална програма от 2006 година да се актуализира, да се приведе в изпълнение със законопроектите, които се внасят. Това първо.
Второ, аз се затрудних да си отговоря на въпроса откога влиза в сила този законопроект – от момента, в който общините имат готовност, 3 дни след обнародване в „Държавен вестник”, всеки 5-годишен, когато навърши 5 години, ли влиза в училищната сграда, ако родителят така избере? А ако училищната сграда през това време е във ваканция, къде изпращам детето си?
В този смисъл действително целта е добра, целта е маркирана и с „Европа 2020”. Но тази цел е маркирана, колеги, да бъде постигната в срок до 2020 година. Поставя се въпросът: защо точно сега при действително липсата на едно материално, техническо и финансово обезпечаване на тази добра мярка, към която и България като член на Европейския съюз трябва да се стреми, се поставя въпросът и се решава с този законопроект за изменение на Закона за народната просвета?
Действително аз поставих и въпроса до Министерството на финансите как тези 7,5 млн. лв. или 9 млн. лв. са разчетени по пера, колко за материално-техническа база, колко за транспорт, колко за храна, столова или алтернативна форма? Не получихме такова становище. Те казаха, че това е в приоритетите на Министерството на образованието, младежта и науката да даде тази разбита сметка на целевото субсидиране за обезпечаване на тази законодателна промяна.
Завърших на този етап. Имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, имам една кратка реплика. Аз знам, че проблемът с недостига на места в детските градини дори е по-остър в големите градове. Не съм поставил такъв въпрос. Но понеже законопроектът казва, че там, където не достигат местата в детските градини, 5-годишните и 6-годишните деца се насочват в подготвителни групи в училищата, в тези големи градове – и това е безспорен факт – слава богу, няма проблем поне с училищата. Не ми казвайте, че няма училища в София, в Павел баня и в изредените градове. Друг е въпросът с капацитета на тези училища. Защото разговорът ще се профанизира, ако казваме, че няма училища в София. В тези 24 от 28 населени места в община Момчилград, за които говоря, няма нито детска градина, нито училище.
Ето, това е проблемът, който поставям. Там се налага пътуване до средищното училище. И повтарям, в 420 населени места в Кърджалийска област селските училища са около 28. Не са повече. За това иде реч.
Този въпрос поставих, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Йосифов, заповядайте.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! аз искам само да взема отношение във връзка с формалната страна и въпросите, които поставихте Вие чисто формално. Има национална програма от 2006 година на Народното събрание. Но не знам дали е направило впечатление на уважаемите депутати, че със Закона за държавния бюджет от тази година, имам предвид 2010, националните програми се приемат от Министерския съвет и всички онези от 2005 година насам приключиха своето действие. Тази година националните програми се приемат с акт на Министерския съвети те са съвсем нови. Всички национални програми са приети и т.н.
Решението на Народното събрание за онази национална програма имаше валидност една година. След това по силата на преходна разпоредба от Закона за държавния бюджет националните програми бяха актуализирани в Министерския съвет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мога ли да Ви отговоря. Не говорим за националните финансови програми, които са в Закона за държавния бюджет. Говорим за тази национална програма, която е на основание чл. 34 от Закона за народната просвета. Цитирам го, защото го нямате под ръка: „Народното събрание приема Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищно възпитание и подготовка по предложение на Министерския съвет”. Текстът е от 2006 година. По този текст от 2006 година е приета тази национална програма за училищното образование. А в тази национална програма е записана една година на предучилищна подготовка. За това говорим.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Вие искате да кажете, че след като това е така от 2006 година, ние първо трябва да променим националната програма, която е издадена на основание Закона за народната просвета, след което да променим Закона за народната просвета. Както прецените, това е ваше решение.
По отношение на закона – кога влиза в сила, когато нищо не е казано в нормативния акт, той влиза 3 дни след обнародването му.
А по отношение на това кой кога ще постъпва в първи клас, много се извинявам, но в закона ясно е записано кой кога постъпва в първи клас – в годината, когато детето навършва 5 години, в зависимост от това кой етап сме от учебната година, разбира се. Става дума за проекта, за който говорим. Детето постъпва на 5 години в подготвителна група или клас и това става в годината, когато навършва 5 години, в зависимост от това на кой етап сме от учебната година. Разбира се, ако ги навършва през месец август, очевидно ще постъпи през септември. Няма да постъпи през август месец.
А по отношение на финансовите средства. Тези пари, за които Вие споменавате, в размер н 9 млн. лв., 1,5 млн. лв. са за транспорт и за помагала. Останалите са за организация на този процес. Става дума за пари само за 5-годишните. Този режим на децата на 6 години да постъпват в подготвителна група работи от 2002 година. Тук говорим за допълнителни средства само за 5-годишните, не говорим за децата на 6 години и постъпването им в първи клас.
Решението е ваше – на депутатите ,как ще гласувате този законопроект. Но ние считаме, че той има своето основание и по философия, и така, както е разписан. А вече дали ще правите корекции в него, може да решите вие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Уважаеми колеги, дават се примери за различни страни, но никой не спомена държави като Франция, като Белгия, като Люксембург, където е задължително обучението на децата от 3-годишна възраст. Повтарям – задължително. Който го интересува, може да се поинтересува.
Съгласен съм и с проф. Станилов, и с всички други, които се изказаха, че са необходими определени условия. И министерството го потвърждава.
Във връзка с пътуванията. Имам достатъчно познати българи, независимо че са дълги години, примерно в Белгия, в един град като Брюксел, където децата пътуват по 40-45 минути, без подсигурен транспорт – подчертавам, родителите им ги карат. Някой ще каже, че Белгия се различава от България.
Госпожо Богданова, аз съм съгласен за много неща с Вас. Но трябва да сме коректни, когато даваме примери. Давам точен и ясен пример. Това са държави от Европейския съюз. Ние сме също европейска държава не от вчера. Ако искаме да вдигаме нивото на образованието – пак ви казвам, не съм голословен, аз съм баща на 4 деца, единият от които сега е на 3 години и го записвам да учи от 3-годишен да учи. Много силно е казано да учи, но да получава определено образование. Аз ще го карам или майка му.
Да, има общини, жалко, че господин Местан излезе, на които наистина ще им е много трудно. Но моето разбиране във връзка с предложението на господата от Министерството на образованието, младежта и науката е, че ще се положат определени грижи. Не искам да ме разбирате погрешно, както и гостите, които са тук, дали комисията, дали парламентът и въобще правителството ще абдикира от ангажиментите, които има към подрастващите.
Във връзка с храната. Имал съм възможността да уча четири години в чужбина и съм бил учащ, не съм получавал основна заплата и т.н. Дъщеря ми започна от една годишна възраст да ходи на ясла, след това – на предучилищна подготовка. Ние й приготвяхме вкъщи храната за обяд. Това също е европейска практика. Ние говорим за европейски практики. Ако взимаме практики отпреди 50 години, извинявам се много. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Колев
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На мене като педагог в присъствието на проф. Ирина Колева, която е най-големият специалист в България по предучилищно възпитание, ми е трудно да коментирам.
Колега Стоилов, поправката в закона касае, ако не възразявате, системата на предучилищно образование. Нека колегите професионалисти да не забравят, че това включва обучението и възпитанието.
Първо, изискват се условия, които ние ги нямаме. Изисква се кадрови ресурс, който ние го нямаме, колеги, тъй като в училищата няма специалисти по предучилищна методика. Те са пет методики – български език, математика, физическо...
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Шестгодишните кой ги обучава?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Аз го казвам като човек, който е в тази област. Говоря от позицията на Североизточна България, която познавам много добре. Не коментирам какви са условията в София. Всеки изразява своето становище.
Така че, колеги, мисля, че по тази поправка, която от месец юни я предлагаме за месец септември, ние нямаме време за реална организация. Ако бяхме една година предварително започнали работа, това е отделен въпрос. Нека всеки един от вас, който има деца на тази възраст, да ми каже кой ще си даде 5-годишното дете в училище.
Трябва да бъдем реалисти. Не е въпросът кой какви политически ангажименти има. Човек трябва да бъде реален. Защото, колеги, ще стане, както стана със специализираните училища. Преминахме към ресурсно обучение. Започваме да се опитваме да вадим децата от домовете и да ги слагаме към приемни семейства. И т.н., и т.н.
Колега Стоилов, не можем да даваме за пример Западна Европа, тъй като ние не сме и в кварталите на Западна Европа. Това е самата истина.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на проф. Колев. Заповядайте, господин Богданов.
ГЕОРГИ БОГДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Аз съм представител на Националната мрежа за децата, в която членуват 66 неправителствени организации от цялата страна. И това, което бих искал да споделя с вас, е, че ние като организация имахме възможност между тези членове да проведем редица консултации и срещи по отношение разглеждането на този законопроект.
Ние имахме крайно положителни и крайно отрицателни мнения по отношение на децата, които трябва да влезнат в предучилищното образование.
Първо, на мене ми се иска да кажа нещо, което е изключително важно. Ние изцяло подкрепяме тази инициатива, която се предлага. И ние изцяло подкрепяме този закон по отношение на въвеждането на обучение на децата от 5-годишна възраст.
Има две-три неща, които са изключително важни.
На първо място, това е безплатната предучилищна подготовка на всички деца в България. Тук не става въпрос само за „Европа 2020”, колеги. Искам да стане изключително ясно. В момента децата на България страдат от това, че наистина нямат равен шанс и достъп до качествено образование, особено в предучилищна възраст. Ние страдаме от това, че наистина децата ни нямат този шанс и трябва да подкрепим този законопроект, защото това е изключително важно.
Има, разбира се, и някои други неща, които са изключително важни – по отношение на безплатния транспорт, възможностите за използване на наличната материална база. Това са неща, които са изключително важни и ние абсолютно заставаме зад тях.
Абсолютно заставаме и зад това, което беше казано като проблемни области, на първо място, методиката на предучилищното образование. Това е нещо, върху което трябва да се помисли много внимателно. Тези дидактично образователни подходи на работа с деца на 5 и 6 години е остарял метод и ние трябва да го променим. Това е нещо, върху което трябва да се работи изключително много.
На следващо място, нещо, което е изключително важно. Ние наистина трябва да осигурим експертна и консултантска помощ на общините, за да могат да направят тази промяна. Това не е лесна промяна. Опитът, който имаме до този момент с 6-годишните деца в училищната среда, тази, която е в момента, не е най-добрият. И това е нещо, което трябва да си го признаем ясно и откровено. И общините имат нужда от научаване как конкретно да се направи тази промяна.
На трето място, това, което ние посочваме, е училищната среда. Доста се говори по нея. Според нас децата на 5 и на 6 години не трябва да влизат в училище. Това е нещо, което трябва сериозно да се преосмисли. И го казваме наистина като хора, които имаме опит в тази насока.
На следващо място, обучението на кадрите трябва да е сериозно, сериозно да бъде застъпено.
И като пето предложение, което ние имаме. Според нас практиката до този момент показва, че санкциите спрямо родителите не работят. Това е факт, който е неоспорим. Ние не само като неправителствени организации, но и като хора, които работят с деца и семейства в образователната система, го виждат и го знаят.
Според нас наказания в система, която е приятелски настроена към детето, е невъзможно да има. Ние първо трябва да изградим една добра система, която наистина да подкрепи семейството, да се заведе детето там и родителите да са сигурни, че това дете ще бъде на сигурно място.Тогава наистина бихме могли да мислим за някакви санкции. Но на този етап това е твърде ранен момент.
Според нас чл. 47 трябва да бъде изцяло заличен.
Като следваща стъпка, ние имаме конкретно предложение на базата на това, което се чу в момента в залата. Искам да кажа по отношение изследването, което е направено. Според нас не може да бъде поставен въпросът по този начин: бихте ли си дали 5-годишното дете в училище? Това е грешно поставен въпрос. И ние категорично сме против интерпретацията на този отговор, който дават 95 процента. И аз също съм против моето дете да бъде в първи клас, ако е на 5 години, и в училищна среда. Така че това е абсолютно грешно поставено.
Това, което според нас е много важно да се направи. С оглед на това този закон да проработи, наистина да направим ефективна помощ и подкрепа за децата, за семействата, за „Европа 2020” и за всичко това, за което говорим, според нас ние трябва да имаме една сериозна подготовка в рамките на една година. Може би тези 9 млн. лв. наистина трябва да се включат или ако е необходимо, да потърсим повече пари от Фонда за регионално развитие, който е именно за благоустрояване на учебната среда. Наистина трябва да видим как можем да инвестираме в материална база, да инвестираме в капацитета на учителите, в капацитета на кадрите, които да правят това, в капацитета на общините да направим една реална промяна.
Ние абсолютно заставаме зад вас. Готови сме да работим по това, което се предлага и ви подкрепяме като организации, които работят в тази област. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Богданов.
Заповядайте, проф. Колева.
ПРОФ. ИРИНА КОЛЕВА: Аз съм ръководител на катедра „Предучилищно и начално образование в Софийския университет”.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В системата на предучилищната образование съм 33 години.
Благодаря ви за предоставената възможност да оглася мнението на голяма част от колегията детски и начални учители в системата на предучилищното образование - начален етап на образователната система. Педагогическата колегия твърдо подкрепя предложението на министерството за задължително предучилищно образование.
Мисля, че от всичко, което се каза дотук от народните представители, никой от нас не би си задал въпроса защо е приоритет системата на предучилищното образование и какво тя дава за психологическото развитие на детето и за развитието на личността. Така че по този въпрос няма да говорим.
В този смисъл бих искала да опонирам на преждеговорящия проф. Станилов за внедряване на чужди дидактически или всякакви педагогически технологии от други европейски страни. Аз не съм съгласна. Предучилищното образование в България има традиция в европейското образователно пространство от 1888 година. Тоест в момента в България има над 17 одобрени програми, програмни системи и учебни програми. Тоест България е единствената страна, която дава програмна система за подготовка на децата за училище в системата на предучилищното образование.
Освен това всички много добре знаем, че всяка образователна институция се подчинява на своите образователни маркери – географски, екологичен, езиков и т.н. – това го казаха и преждеговорившите, и всеки директор на образователна институция прави свой модел на образователна политика. В този смисъл ние не можем да го върнем на друг етап на развитието на обществото.
Също така бих искала да кажа дали сме готови с инструментариума. Разбира се, в системата на предучилищното образование за подготовка на 5 – 7 годишното дете има технологии по всички образователни направления, разработени държавни образователни изисквания, така че тук просто трябва да се запознаем по-добре с наличната интелектуална и практическа база.
Ние тук имаме само едно предложение към чл. 20, ал. 2: „Задължителната подготовка на децата за училище се осъществява в подготвителните групи в детските градини или училищата ”. Тоест нашето предложение е двузначно в семантичен план за тази словоформа „или”. И ще кажа какви са аргументите на педагогическата колегия.
Предлагаме следния вариант: „Задължителната подготовка на децата за училище се осъществява в подготвителните групи в детските градини или училищата само при невъзможност на прием на деца в детските градини и при осигурени за това ресурсни условия”. Веднага ще се аргументирам и ще резюмирам всичко, което казаха преждеговорящите. Тоест ресурсни условия – квалификационната характеристика на детския учител, тоест за нас тази група трябва да се води от учител с нужната характеристика детски учител или хибридната специалност предучилищна и начална педагогика, защото само той познава психологическото развитие на детето.
Или предложението на Георги Богданов - да се премине през някакъв цикъл на квалификация или преквалификация. Има различни варианти.
Вторият момент - условията по отношение на педагогическата среда или тъй наречените педагогически условия. Всички знаем, че това са външни и вътрешни. Наясно сме всички, че трябва да променим външните условия. Тоест ние не можем да социализираме едно дете от 5 – 7 години в училищни условия, в класно-урочна система и с организация на педагогическата среда, която е в дидактически план. Това е ясно. И да не спазваме този дневен режим – но това е уговорено в държавните образователни изисквания.
Третото, което бих искала да кажа, е, че господата народни представители вероятно знаят, че напоследък има много сигнали, получени в Комисията за защита от дискриминация и то най-вече от родители. Тоест основният аргумент е, че децата се ограмотяват в подготвителните групи, тоест децата ги учат да четат и да пишат, тоест след третия вид ограмотяване – компютърна грамотност, което нарушава държавните образователни изисквания.
На пръв поглед вие ще кажете: какво значение има това? На втори план това има огромно значение за възрастовото развитие на детето или тъй нареченият феномен на научената безпомощност. Тоест детето не се ражда безпомощно, ние го научаваме как да стане безпомощно чрез неподходящо приложение на технологии, форми, методи и всичко това, което се каза, фрустрираме го и на финала то е с коефициент на тревожност.
Това са нашите предложения. Ние ще ги дадем в писмен вид за чисто редакционната поправка на чл. 20, ал. 2.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Реплика. Проф. Колева, репликата ми е всъщност добра дума. Защото трябва да се кажат и добрите думи. Аз подкрепям оценката Ви за нивото на системата на предучилищно възпитание и подготовка в България. Даже бихме продължили, че добре стоят нещата и в системата на началната степен. Тук разполагам с едни данни. Ако по измерванията на ТИИМС отчитаме драматичен спад при сравнителното измерване, губим позиции по природно математическите дисциплини – от 9-то на 28-о място и т.н., и т.н., по отношение на измерването на четене в началната степен продължаваме да държим едни почетни позиции – четвърто място от 27 изследвани държави. Някак си нещата драматично се влошават от пети клас. И това трябва да се анализира. Тоест там, където имаме добри резултати, те трябва да бъдат оценени по достойнство и това наистина трябва да се разшири и да обхване всички деца.
В този смисъл мисля, че това, което казахте, беше коректно и исках да го потвърдя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Давам думата на директора на 7-о ОДЗ Ксения Семизорова.
КСЕНИЯ СЕМИЗОРОВА: Господа, аз съм директор от 27 години и с много голям интерес слушах всички вас. Дори днес дойдох с един страх, че наистина всички ще подкрепят тезата, че децата на 5 години ще отидат в училище. Но сега може би имам някаква надежда и уверение от всички колеги, защото аз съм представител на всички директори, а също така и тревогите на много родители, защото моята детска градина може би е най-голямата в цяла България – 13 групи, а може би и още една ще има, 400 деца. И ще ви кажа, че родителите са особено разтревожени от този факт, който са чули по телевизията. Разтревожени сме и от некомпетентността на журналистите, които много пъти грешат в произнасянето на тези закони, алинеи и текстове.
Първото и основно, което на мене силно ми направи впечатление, още като слушах по телевизията, е, че задължителната подготовка на децата за училище се осъществява в подготвителна група в детските градини, като родителите и настойниците се освобождават от заплащане на такса за обучение.
Това обаче ние, директорите, го разбираме така – че в детската градина те се освобождават от такси само откъм учебни помагала. Тоест престоят в детската градина не може да бъде безплатен. И ако той е безплатен, тогава държавата много ще закъса. Ние няма да имаме излизане от кризата.
Нека в тези неща наистина да се подхожда с разбиране. Защото всички родители тръгнаха да питат какво става. И естествено, че всеки родител иска детето му безплатно да посещава детска градина, както в училище.
Друг въпрос. Аз поддържам всички мнения на всички вас. Ние с проф. Колева работим много години, база на университета сме. И аз наистина я ценя като един много голям специалист. Много директори и учители от цяла България се обучават в нашата детска градина.
Каква е моята мотивация специално детето да бъде в детската градина. Първо, детето психически и физически не е укрепнало, за да отиде в училище. И аз като майка и бъдеща баба и вие като всички родители, смятам, че за мене е най-важното не толкова обучението и възпитанието, колкото детето ми да бъде здраво. Когато то е здраво, след това е да бъде възпитано, да бъде достоен гражданин и най-накрая да бъде обучавано така, както трябва, от добри специалисти, при добра база, която е съобразена с възрастовите особености на децата. И ако ние не спазим тези условия, материалната база и всички останали изисквания да отговарят на тези условия, ние ще влезем в разрез с всичките институции, с цялата нормативна база – ХЕИ, Министерството на здравеопазването, държавните образователни изисквания и всички останали нормативни актове, Закона за защита на детето, Закона за защита от дискриминация и още много други закони.
Затова защо детската градина е най-доброто нещо? Защото условията трябва да са много близки до семейната среда във връзка с адаптацията на детето, която е най-важна за мене, за да не може то да получи този стрес, който е нормален, когато детето се разделя за първи път с майка, с баща. То преживява един голям стрес. Когато детето влиза в детската градина през септември, октомври, ноември, всички майки и бащи плачат.
Уважаеми родители, имайте доверие към институцията. Ако вие нямате доверие и не сте мотивирани, по-добре детето да не присъства, за да не го стресираме. Когато родителят наистина има доверие, а има доверие, когато институцията е добра, когато тя е заслужила своето име, тогава той наистина отива спокойно на работа.
Детето трябва да се обгрижва. А това става с повече персонал, който е високо квалифициран. В училище няма помощник-възпитатели. А помощник-възпитателите са първите помощници на учителя. Той е запознат с психиката на децата, той обгрижва децата. Един учител, който е завършил висше образование, естествено не може да сменя памперси. Не че не може, но това не е неговата квалификация, заради което ние отблъскваме младите хора, освен с ниското заплащане, и с това обгрижване. Затова в детската градина има повече обгрижване от персонал, който наистина трябва да отговаря на тези условия.
Условията са спалня, занималня, всички останали допълнителни помещения и това също има много голямо значение. Защото знаете, че изискването на ХЕИ е детето да има определено пространство, за да може да живее нормално. В противен случай, оставяйки ги само в една класна стая, ние ще нарушим първото и основно условие.
Здравословна храна или въобще храна, за която ние трябва да се грижим. Детето закусва при нас, обядва, има следобедна закуска. Ние в училище това нещо не можем да го предложим в една малка класна стая.
След това детето трябва да е далеч от стреса и от всички останали агресивни действия. На 5 години, когато детето отиде в училище, когато в двора на училището всички ученици са в междучасие, представете си агресията, с която детето се сблъсква. Ами то просто ще бъде отблъснато по всякакъв начин. То ще получи и депресивни състояния в най-ранна възраст, което смятам, че нито един родител не го желае.
Трябва сградата и помещението да бъдат отделени със специално дворно пространство, с определени катерушки, при определени изисквания, с помощник-възпитатели, със занималня за храна, с помещение за отдих.
Другото нещо, е че детската градина трябва да бъде обезопасена територия откъм външни лица. Освен това трябва да се грижим за съхранение на нервната система на децата, да им се осигури следобеден сън, различни видове дейности, развитие на талантите и способностите им.
Искам да кажа, че в детската градина се осъществява най-ранната социализация на детето, което е положителен личен пример. Освен това детето не бива да е лишено от игра. Според мене детето трябва повече да играе, тоест да не отнемаме неговото детство, да няма дидактизъм, а да има интерактивни форми на работа. Те са пак тип обучение.
И още едно нещо, което много ми се иска да го чуе министърът. Столичната община има една много голяма инициатива, за две години, вече завършва този курс за помощник-възпитатели. Това за мене е един невероятен капацитет. Това обучение се извършва в детската градина, като районът е предоставил всички съботи и недели безплатно обучение. За мене това е най-големият капацитет от помощник-възпитатели, които са запознати с всички условия за децата и имат желание да се обучават. И ние трябва да им дадем този шанс. Това обучение струва 1500 лв. на човек за две години, за да завършат този курс и да могат те след това да работят и като учители. Така се прави икономия на средствата като делегирани бюджети, грижа за децата. Защото липсата на учители – млади хора след 5 години ще ни изправи пред една много голяма криза. В момента няма детски градини, а след 5 години няма да има учители. Затова нека да мислим с по-голяма перспектива.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Стоян Георгиев.
СТОЯН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Аз съм лидер на гражданско сдружение „Асоциация Общество и ценности”, което защитава правата на родителите и правата на семейството.
След като научихме за този проектозакон или по-скоро за малките поправки на закона, ние буквално сме сериозно загрижени като родители. Смятаме, че за настоящите промени в момента не е имало достатъчно обществена дискусия, за да може да се внесат толкова бързо. Какво имам предвид? Никой не е питал родителите. Никой не е задал въпроса какво те има да кажат по въпроса, понеже те са основният фактор в детското развитие. Понякога забравяме този факт.
Аз съм по професия семеен терапевт и начален педагог, но в момента говоря като баща. Вкъщи имам две малки момичета, имам вкъщи едно малко момче, с които искам да прекарам тяхното детство. Искам да влагам в тях емоционално, искам да им дам сигурност. И смятам, че най-доброто място за това е тяхната семейна среда.
Дъщеря ми направи скоро 6 години и в момента може да чете на български и на английски език. Лично аз и моята съпруга сме я научили на това.
Моят въпрос е: какво ще правим с отговорните родители като нас? Ще ги заплашим с глоби? Ще ги вкараме в затвора? Ще им вземем децата? Какво правим с тези родители при така поставените условия в закона?
В момента аз отразявам виждането, както беше проучването на НЦИОМ, на над 90 процента от родителите в България. Моите притеснения изразяват притесненията на още хиляди родители, които съм сигурен, че биха имали много против този закон. Де факто само за няколко седмици ние събрахме подписка от близо 1000 човека, от 1000 загрижени родители. Смятам, че този брой ще се увеличава.
Тук искам да вметна, че ние ще използваме всички лостове на демокрацията, за да се борим срещу тези промени. Ние ще пишем подписки, ще се обаждаме, ще настояваме, ще протестираме, ще направим всичко възможно този закон да бъде спрян. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Пирянков.
АТАНАС ПИРЯНКОВ: Аз съм председател на Българската Монтесори асоциация.
Българската Монтесори асоциация се сформира през февруари тази година и тя има за цел да разпространява метода и програмата на д-р Мария Монтесори, която съществува повече от 100 години в цял свят. Тя е една универсална програма, без оглед на това в коя държава, при какво правителство и какви културни ценности на деца и на общество съществуват. Тази асоциация е с много големи традиции в целия свят – над 22 хиляди училища и детски заведения по целия свят работят по тази програма.
Аз и съпругата ми работим от 8 години. Имахме 6 години детска градина – от 3-месечни деца до 6-годишни в чужбина, в Южна Африка. От 2 години отворихме и първия център в София. В момента работим в 3 детски центъра.
Тук искам да призная, че Монтесори-програмата за предучилищно образование започва не от 5, а от 3-годишна възраст. Имаме много добре подготвена среда, с дидактични материали, които са устояли един век времето, които продължават да се ползват по цял свят. Наименоват се с всички езици по света.
Вече имаме три центъра и имаме предложение през септември да отворим още два - един във Варна и един в София. Центърът е едно понятие, което не съществува в закона като детско заведение, което може да обучава деца.
Аз апелирам към всички присъстващи, че е крайно време да разберем, че не заплахи от глоби или задължителни налагания ще накарат родителите да дадат децата си, а един плурализъм в образователната система. Ние имаме една традиционна система, която по една или друга причина не е одобрена от всички родители на нашето общество. И макар и само 60 деца да имаме сега, ние имаме опашка от хора, които искат да станат учители ида работят по тази система. Ние имаме списък на родители, чиито деца не можем да приемем, защото съществуващите в момента условия да се отвори такова детско заведение просто го правят невъзможно – и от страна на РИОКОС. Вие казахте за храна, която се подготвя вкъщи – да, но не и в България. Тук не може да се занесе прясно сготвена храна вкъщи и да се претопли в микровълнова печка.
Цитираме страни като Англия, където плурализмът в образованието е една дългогодишна традиция. Какво става в момента в Англия? За да се привлекат всички слоеве на обществото и за да могат всички деца да станат участници в образователния процес, имаме нещо ново, което е от един месец. Министърът на образованието говори за така наречените асоциации „Отворени училища”. Дава се право и възможност дори на хора, които имат инициатива да отворят и да приютят 5 или 6, или 16, или 26 деца, да го направят, само и само тези деца от най-ранна възраст да бъдат привлечени.
Нека да дойдем по-близко – в една Румъния, където също има страхотни традиции на плурализма в образованието. В държавните училища има четири алтернативни метода – Уоудорфския, Монтесори, Степ бай степ и още един на който за съжаление не мога да му кажа името.
Ние апелираме за това да се преразгледа днешният закон, да се даде възможност за отваряне на врати за разрешаване на тази криза в момента, в която сме с детските заведения в София. Ние имаме детски центрове, в които се грижат не по-лошо и децата не по-лошо ще бъдат образовани, според техните индивидуални качества. Всеки ден тези деца са навън, на общинска площадка, в Южния парк, където има възможности за разходка, за спортуване, за игра, както всички други деца. И въпреки всичко разпоредбите са толкова стриктни, че ако трябва да ги спазваме, ние по-добре да нямаме такива центрове и да не се занимаваме с тези деца.
Искам да поканя всички присъстващи – отворете интернет, напишете „Монтесори” на български език и заповядайте в което и да е заведение. Просто се обадете да уведомите учителя или директора, че ще дойдете. Заповядайте, за да видите как е организиран процесът при нас.
Мисля ,че съществуването на плурализъм в образователната система ще насърчи една конкуренцията, която ще завиши изискванията, която ще разшири развитието на държавната образователна система.
Аз познавам много учители, които идват при нас – моля да ме извините, това е факт, - и казват, че те трябва да отговарят за 20 или за 25 деца, което е невъзможно. Не е възможно да се отдели внимание на индивидуалните потребности на едно дете в тази възраст, на това, което е най-ценното, най-истинското в тази възраст – да заместим родителската грижа, когато ти трябва да отговаряш за 20 деца.
Говорим за играчки. Елате да видите нашите играчки, които от 8 години съществуват, дори с обелена боя. Децата ги взимат и редят и всеки ден се занимават с тях с невероятен интерес. Те не знаят, че работят, но с огромно удоволствие казват: аз днес работих с розовата кула.
Аз съм баща на 4 деца. Най-големият е на 23 години, учи магистратура в Манчестър, с образование в Кеймбридж, най-малката – Ралица, навърши 5 години. Аз като баща не съм готов да я изпратя при тези условия в България на предучилищна. Тя посещава един от центровете ми. Мисля, че тя след още 2 години ще научи и ще се чувства много по-добре, ще бъде много по-добре подготвена за живота и за първи клас, отколкото ако я изпратя по стъпките на сестра й, която преди две години беше в предучилищна в 120-о основно училище, където тоалетните – с извинение – са такива, с които някой скоро ни оприличи в Европейската общност. Това дете се стиска, за да не ходи в тоалетната, покрусено от стандарта на хигиената там.
Аз не мога да изпратя другата си дъщеря и да поема същия риск, че тя ще бъде добре от 5-годишна възраст в училище. Живеем в „Лозенец”, работим в „Лозенец”, записана е в програмата за детските градини – места в детска градина няма.
Така че много ви моля, дайте да стиснем ръце, дайте да вървим заедно. Ние основахме асоциацията, за да можем след няколко години да видим държавни училища, които работят по тази програма и не само по нея. Нека да дадем право на родителя, нека да дадем право на обществото да има избор. А не да кажем: задължително образование. Нека да е задължително, когато има възможностите. Когато родителят има право да избира дали вкъщи да обучава детето си, дали да го даде в държавна, в общинска, в частна детска градина, дали тя да бъде по този метод – по Уоудорф, по Степ бай степ или по Монтесори.
Изпратихме писмо до Министерството на образованието, младежта и науката и истински се надявам това писмо да бъде един от поводите да се изслушаме, да поканим още веднъж всички присъстващи в един от нашите центрове, за да видите как обучаваме децата, как ги възпитаваме и да прецените сами дали това е пътят, по който искате да върви образованието на малкото дете в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз Ви благодаря. Госпожа Брестничка.
ЦВЕТА БРЕСТНИЧКА: Асоциация „Родители” подкрепя идеята за ангажимент на държавата в предучилищната подготовка на 5-годишното дете, точно защото ние смятаме ,че това е възрастта, в която е много важно децата да се социализират, не да ги учим на четене ,писане и английски език, а да ги учим да живеят заедно. Защото това е най-важното – комуникацията и социалните умения.
Всички тези опасения, които бяха изказани, ги подкрепяме изцяло. Ние смятаме, че не училището трябва да слезе в детската градина, а обратно, методите на детската градина трябва да влязат в училището. Това е много важно.
Специално въпросът, по който искам да се изкажа, е въпросът за възможността да се направи стандарт за услугата предучилищно възпитание и да има възможност тя да бъде доставена от алтернативни доставчици. Не е задължително общината и държавата да доставят тази услуга. Има възможност това да се прави от читалища, родителски организации, различни неправителствени организации, центрове. Не всички родители искат детето му да бъде цял ден на детска градина. Достатъчно е това дете да бъде 3 часа в среда със свои връстници, за да получи тези умения.
Въпросът е държавата да зададе стандарта и оттам нататък да следи, да контролира изпълнението на този стандарт. А кой точно ще доставя тази услуга, вече е въпрос на избор на родителите, въпрос на възможности на населеното място, въпрос на ресурси, с които се разполага на различните места.
Същото се отнася и за методиката. В края на краищата ние искаме от децата да се научат на определени умения. Дали ще ги учат по нашите системи, дали ще ги учат по чужди системи ,въпросът е в края на краищата какво постигаме като резултат. И това е ролята на държавата – да следи резултата.
Затова нашият призив е да се изработи наистина стандарт на такава услуга и да се следи крайния резултат, да се даде възможност тази услуга да бъде доставена от различни доставчици.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Емил Миков.
ЕМИЛ МИКОВ: Аз съм главен експерт в дирекция „Образование” в Столичната община. Дълго време преди това бях в регионалния инспекторат по образование – София град.
Радвам се на двамата родители срещу мене. Вие сте може би деветият и десетият сериозен родител, който съм срещал в живота си. Ние говорим за тези деца, които нямат шанса да имат такива родители.
Господин Местан говори за равния старт. Аз абсолютно съм съгласен и подкрепям този равен старт. Защото това са тези две години, през които ние ще социализираме и ще научим децата да общуват, да имат умения, но не да ги подготвим и да дублират първия клас. Защото има такива родители, които не искаха децата им да бъдат в първи клас, защото те бяха подготвени вече за трети, те бяха минали материала за първи клас. А наистина в тези подготвителни класове да ги научим на умения да общуват и да се уважават. Много родители нямат този шанс да контактуват толкова дълго с децата си, да им обръщат внимание и да се занимават по този начин.
България е голяма. Дори и София, която е разделена на 24 района, има собствен микроклимат. Децата в „Люлин”, повярвайте, са различни от децата в „Надежда”, различни са от децата в „Младост”, различни са от децата в Центъра. Мотивацията е различна.
Затова аз съвсем спокойно мога да ви кажа, и като експерт, и като представител на Столична община, че ние подкрепяме този законопроект, подкрепяме го напълно, за да можем да приберем тези деца. Тези деца наистина трябва да бъдат в детските заведения – дали ще са в ЦДГ или в обединени детски заведения, но мястото им е там. Защото на 5-годишните мястото наистина е там.
СТОЯН ГЕОРГИЕВ: Ние като отговорни родители не сме съгласни.
ЕМИЛ МИКОВ: Вие като сте отговорни родители, аз не мога с наредба да задължа да ви прибера децата. Според мене това е съвсем демократично. Защото тук има един друг въпрос – когато влязат тези деца, 5-годишните, ние трябва да ги вкараме в новия закон за училищно образование, и да се спазват тези неща. защото ние с господин Йосифов имаме проблем с тези деца – докога им е ваканцията, как се спират и т.н. Но това е вече отделен професионален въпрос.
Тези деца трябва да влязат в детски заведения. В София има възможност за тези 5-годишни. За радост ние имаме само около 250 чакащи, родени през 2005 година, но те чакат за определени детски заведения.
Съгласен съм, че изключително се пренасели „Лозенец”. Има райони в Центъра, които наистина са пренаселени и не могат да бъдат обхванати всички деца там. Но в рамките на София има свободни места. Но няма специално в „Лозенец”, в „Триадица” или в няколко такива райони.
Така че ние подкрепяме тази идея и тя трябва да стартира, независимо откъде.
Аз много добре познавам края, за който говори господин Местан, и знам колко е трудно едно 5-годишно дете по тези завои да слезе до Момчилград или да го качим през Джебел. Знам тези неща. там ще бъде много по-трудно за тези деца да пътуват всеки ден сутрин и вечер 15 км, защото те наистина са крехки. Автобусите трябва да са с легла. Но специално за София според мене е много правилно и подкрепяме тази идея това да започне. И има тази възможност в детските градини. В училищата нямат необходимата среда, макар че имаме свободни училища и сгради. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Бихте ли казали - докато Ви слушах, възникна у мене този въпрос – в кои детски градини в София имате възможност, като райони? Защото казвате, че в Центъра и в „Лозенец” нямате възможност. Къде като райони в София има възможност три дена след обнародването в „Държавен вестник” 5-годишните да тръгнат на предучилищна подготовка?
ЕМИЛ МИКОВ: Имаме възможност да ги поемем в детските градини. Това са районите като Панчарево, който е един чудесен район и не е далеч от София, имаме свободни места в Нови Искър, имаме места в район „Витоша”. Това е район на София. Там можем.
АТАНАС ПИРЯНКОВ: Тук въпросът опира до извозването на тези деца.
ЕМИЛ МИКОВ: Господин министърът каза, че има 1,5 млн. лв. за транспорт.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите да си довърша въпроса. Господин Йосифов беше любезен да уточни. Законът влиза в сила както е общата норма, три дни след обнародването му в „Държавен вестник”. С темповете, с които работи Народното събрание, това се предвижда до средата, най-късно в края на месец юли. Аз като родител на 5-годишно дете на 1 август трябва някъде да го дам. Евентуално господин Йосифов ще ме коригира, че трябва да изчакам началото на учебната година. Но това в законопроекта никъде не е записано. В противен случай аз ще бъда глобен с 2000 лв. от 1 август аз трябва да си дам детето в „Нови Искър”, живея примерно в „Лозенец”. И питам: кой му осигурява транспорт от 1 август? Защото Националното сдружение на общините записва, че Столична община няма възможност да поеме деца нито в детските градини, нито в училищата поради неподходяща материална среда. Вие казвате, че имате възможност от други ден да започнете прилагането на закона, което на мене ми харесва, на мене ми допада и аз подкрепям това ,което Вие казвате.
Въпросът е, че ще се съгласите с мене ,че тези 9 млн. лв. сами по себе си не купуват автобуси, не обучават възпитатели, не изграждат база в рамките на 3 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник”.
Това ми бяха въпросите. Заповядайте, господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Уважаеми господин председател, аз исках само едно уточнение да направя по повод на това, което казахте.
Точно по тази причина в закона е предвиден последният параграф, който създава задължение за общините в едногодишен срок да се създадат необходимите условия. В тази връзка, доколкото ми е известно, нека колегите да ме поправят, глоба може да Ви се наложи тогава, когато има виновно неизпълнение на законови разпоредби. В тази връзка, ако няма осигурени условия в дадена община, в която Вие живеете, очевидно глоба няма да Ви наложи никой.
И още нещо бих искал да кажа, ако ми разрешите, по повод на формалния въпрос с националната програма, която се явява пречка да бъде прието изменение в закона. Националната програма е приета наистина от Народното събрание като основание. Текстът е също в Закона за народната просвета. Но в крайна сметка нима ние не сме правова държава, в която върховенството стои на страната на закона! Ако трябва да съревноваваме двата правни акта, защото те не са нормативни, нормативен е само законът, то тогава превесът отива към закон.
И друго нещо. В националната програма тази една година преди училище, както е точният текст, според мене залага някакви минимални изисквания. Ако всичките тук уважаеми депутати и гости са съгласни, че това е една позитивна промяна, аз не виждам пречка това да стане със закона. Ако е необходимо след това, да, бихме могли да помислим за промяна на националната програма от 2006 година. Но при всички случаи според мене обществените отношения в България се уреждат със закони и върховенството е на закона. Затова не виждам пречка да бъде променено.
И само една дума, ако ми разрешите, по повод столовото хранене. Мисля, че господин Местан постави този въпрос. В никакъв случай според мене с този законопроект не се цели абдикиране на държавата от ангажимента да храни децата с качествена, питателна, топла и всякаква друга храна. Въпросът, който се постави, беше, че столовото хранене предполага интегрирана подготовка на храната в самото учебно заведение. Това според колегите, с които обсъждахме текстовете, се оказа, да не кажа остарял, но метод, който не е достатъчно ефективен, предвид на това ,че изисква повече разходи и не създава тези условия, които биха могли да бъдат създадени, ако храната не се подготвя в самото учебно заведение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбрах, че имате предвид и кетъринга. Обаче не личи от закона. Така че редукцията на израза „столово хранене” до „хранене” може да означава и суха храна. Да не спорим за това, господин Йосифов. Ще Ви моля наистина за малко по-задълбочено отношение и отговор. Защото с последния взривихте основния мотив – равния достъп. Какво казвате? Господин председателят няма да бъде глобен, защото няма да бъде виновен за виновно неизпълнение от други органи. Добре, но нали целта е да осигурим равния достъп, а не да оправдаем родителя? Именно затова този закон трябва да създаде достатъчно предпоставки всеки да си свърши работата, така щото от прилагането на закона да се възползват всички.
Не казвайте, че законът ще се прилага различно, защото не би трябвало това да бъде целта на закона. Нали урежда общи отношения? Вие сте юрист. Точно това казахте преди малко: Вас няма да Ви глобят, защото Вие няма да сте виновен за това, че няма да Ви приемат детето. Но на други децата ще бъдат приети, защото има условия. И т.н., и т.н.
Вижте, разбираме за какво става въпрос. Вие неслучайно предлагате две форми на удовлетворяване на тази необходимост – детската градина като приоритет. И е правилно предложението да си остане приоритет. Тук колегите специалисти се изказаха достатъчно категорично. Бидейки приоритет обаче, там, където поради едни или други причини е невъзможно, остава подготвителната група в училището като резервен вариант. Ето, тук вече влизането в сила на закона следва да бъде съобразено с изпълнението на превантивните мерки.
Господин председател, предлагам натам да насочим усилията си между първо и второ четене и сега да не забуксуваме дискусията върху това. Защото никой не може да ни отнеме правото да предложим това. Не непременно с намерение да се отлага въвеждането на тези принципи, защото ги споделяме, но бихме искали да стане възможно прилагането им. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Думата иска Георги Терзийски. позволете ми, колеги, да го приветствам с „Добре дошъл”. Това е нов член на нашата комисия.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин Йосифов, не въпрос, а по-скоро реплика към Вашето изказване. Аз не съм убеден, че критериите за изпълнение на тези условия са ясни. Спомена се за детски градини, за училища. И кой ще прилага на практика санкциите? Кой ще оценява дали условията са изпълнени? Дали наказващият орган или родителите? Защото в случая се оказва, че родителите може да не са съгласни с условията, които са предложени. И тогава ще бъде наложена санкция върху тях.
И искам да задам един въпрос. Не срещнах оценка какво ще бъде психическото отражение при започването на петгодишната форма на обучение и какво ще бъде здравословното отражение на тази форма? Считам, че това трябва да бъде направено въз основа на оценка от експерти в тази посока.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: За съжаление не присъствах на притеснението относно характера на решението. Но от това, което чух и това, което ми предадоха колегите, искам само да уточним каква е правната природа на решението, с което се приема националната програма.
Това е решение с нормативен характер. Тоест то има белезите, които съдържа един закон. То съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към неопределен кръг от субекти с нееднократно действие. Тоест действа същият компетентен орган, какъвто е законът – Народното събрание.
Тук възниква въпросът, че ще възникне колизия между двата акта, които са приети, и двата от компетентния орган Народното събрание. И ще бъде лоша практика, ако се приеме законът, а се игнорира едно решение на Народното събрание. Затова може би е добре двата акта да бъдат променени едновременно. Не може да се твърди, че едното има приоритет пред другото. И двете имат нормативен характер.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Давам само един пример, колега Йосифов, без да изпадаме в юридически дебати. Задължихме министъра на физическото възпитание и спорта, бога ми, много ни костваше на всички членове на комисията, да внесе в 6-месечен срок национална стратегия за развитие на спорта 2010 – 2020 година. Ако той внесе тази стратегия и след това внесе законопроекти в спорта, които противоречат на тази стратегия, какъв е смисълът от стратегията?
Имате думата.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Първо, бих искал да взема отношение по критериите. Аз мисля, че критерии, условия и ред в закона са предвидени. Но самият проект предвижда доразвиването на тези критерии да стане в Правилника за прилагане на закона. Предполагам, че там ще бъдат обсъдени.
По отношение на психическото и здравословното състояние, да ви кажа честно, аз не бих могъл да взема отношение, тъй като съм юрист. По тези неща може би колегите ще се произнесат. Мисля, че достатъчно се говори по този въпрос.
По отношение на колизията на актове и вероятността да създадем някакъв правен проблем, на мене ми се струва, че това е чисто формализиране на този въпрос. Защото мотивите за приемането на национална програма, ако си спомняте, бяха да се създаде една стабилност в системата на народната просвета, защото тя касае тази национална програма, в условията на системата на училищното образование и т.н. Идеята беше в това законодателят да създаде един ясен път, ясна политика, която да се води в тази област, независимо от политически пристрастия и т.н.
При условие, че органът, който приема актовете, е един и същ, това означава той едва ли не сам да се пази от себе си ли? Идеята беше изпълнителната власт да няма възможност чрез своите правомощия в рамките на своята оперативна самостоятелност да взима решения, които да противоречат на общоприетата национална политика с тази национална програма.
И пак ви казвам, да, тази национална програма е приета с решение на Народното събрание, и има нормативен характер. Но говорим за закон. Конституцията говори, че законите в България имат върховенство. Компетентният орган е един и същ.
В тази връзка за мене това е чисто формализиране на този въпрос. И аз не виждам пречка. Ако депутатите преценят, ние ще направим всичко възможно там, където пише „годината преди”, да запишем „годините преди”. Дори това не са задължителни изисквания, това са минимални изисквания, предвид позитивния характер на промените, които предлагаме.
ЦВЕТА БРЕСТНИЧКА: Аз реагирах на информацията, която даде господин Миков, за 200 чакащи деца в София. Това са данни от информационната система. Това означава, че това са 200 родители, които са заявили желание. Но за да обхванем всички 5-годишни деца, трябва да имаме предвид, че има доста деца, чиито родители не са заявили желание да постъпят в детска градина. Това са децата от гетата, децата по улиците, които ние трябва да обхванем.
Така че информацията за 200 деца всъщност не е съвсем коректна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Позволете ми да кажа няколко думи. Аз слушах много внимателно дискусията. И трябва да си призная, че някои въпроси, които се зададоха, и някои становища, които се изказаха, мене сериозно ме разтревожиха. Затова смятам, че ние като парламентарна комисия между първо и второ четене трябва да преосмислим някои от текстовете, да ги преразгледаме, ако трябва, да ги променим и да ги прецизираме. Смятам, че това ще бъде най-добрият подход, който можем да приложим. Затова да се вслушаме в компетентното мнение на всички специалисти, да вземем, разбира се, предвид и мнението на родителите. Защото става въпрос за най-свещеното нещо в нашия живот – това са нашите деца. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Игнатов, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: За да не бъда досаден, ще кажа няколко думи. Естествено е, че между първо и второ четене текстът ще се подобри. Естествено е, че на много от нещата, за които се говореше, мястото им е в правилника за приложение на закона. Най-естественото е обаче текстът, който ни казва, че даваме една година срок за адаптация, което означава, че законът влиза в сила постепенно и поетапно. Там, където има възможност, той влиза в сила. Но даваме срок на общините за една година.
Колеги, няма такова идеално положение в живота, много рядко се случва това, дори в една семейна двойка – дайте сега да имаме идеални детски градини навсякъде и тогава да приемем законът. Защото тогава нещо друго ще се случи. Но законът, освен че регулира обществените отношения, играе ролята и на магистрала. Трябва да построяваме пътя, по който ще се движим.
Темата се обсъжда повече от една година в нашето общество, тя е дискутирана. От септември е заявено, че това ще се случи, така че няма кой знае каква изненада. Ние много добре знаем, но понеже времето напредна, да не даваме статистика. Естествено в България има над 9000 свободни места в момента в детските градини, поради това, че не са заявени.
Понеже много се дискутираше въпросът за принудителната мярка, тя не се отнася до вас, защото вие няма да изпаднете в такава ситуация. Но аз мисля, че има нужда от принудителна мярка, за да може тези деца да не дишат лепило по улиците, да не ги използват като просяци или за някои по-тежки неща.
Но аз ви призовавам да подкрепите този проект, защото иначе никога нищо няма да стане, ако чакаме в обратен ред да бъде подредено всичко в тази система. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател. Господин министър, колеги и гости, ще бъда много кратка. На много от тезите, които бяха дискусионни, господин министърът отговори и той отговори добре.
Аз искам да отговоря на колегите, които се занимават с интерактивна работа и да кажа следното нещо. познавам добре работата „Монтесори”. Не познавам много добре работата „Уоудорф” или „Степ бай степ”. Но знам, че това, което възпитава тези практики, наистина е да имаме едни осъзнати и добри деца по-късно.
Тук може би е много важно да разберете следното. за да ви има днес около тази маса и за да се чува вашето мнение, това е заявката на нашето министерство и на нас като хора наистина да съберем най-добрите практики. Ние също не сме на мнение ,че задължително педагогиката и дидактиката, такива, каквито ги познаваме, са най-добрите. Защото ние много добре знаем, че навсякъде по света се наричат специалисти по обучение, не се наричат педагози или дидакти.
В този смисъл реверанси към колегата от Асоциацията на родителите.
Моята мисъл дори стига дотам – какво пречи на един колектив, на една шивашка фабрика, на софийския университет, на Нов български университет да отворят детска градина за децата, които са там, така че да помогнат на това,което се случва, и вътреда бъде организирана работата? Тук не говорим за учебното съдържание. Учебното съдържание и дискусионно. Ние там можем да говорим за учебните програми. Тук говорим за принципа. И министърът много хубаво го каза. В този случай законът е онази магистрала, по която уреждаме отношенията. Той специално е човекът, който е широко скроен и отворен към това наистина законите да имат рамков характер и да носят посланието на добра организация. Автономията е абсолютно защитена.
Така че това, което правим в момента, е наистина да очертаем стратегията. По отношение на конкретните програми, повярвайте ми, ние сме тези, които с две ръце гласувахме, за да може да се случва най-доброто в момента. Вие сам знаете, че сигурно за 99 процента от колегите тук „Монтесори” не означава нищо. И знаете защо. Вие самият сте отворили центъра преди няколко месеца. Това са непознати неща. няма как те да се легализират, без да са познати.
Така че нека да бъдем с цялостното си усещане, че искаме да направим най-доброто. Оттам нататък. Оставяме отворена възможността да работим по сърцевината и по качеството. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Соколова.
Други становища? – Не виждам. Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем на първо гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, моля да гласува.
Гласували: за 11, против 1, въздържали се 7.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 19,20 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
207351 ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА
И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)