---

П Р О Т О К О Л

На 7 юли 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване по повод изпълнението на Постановление № 103 на МС от 31.05.1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление № 228 на МС от 20.05.1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.

2. Определение на Конституционния съд от 15.06.2010 г., с приложено искането на 52-ма народни представители, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 13/2010 г. за установяване на противоконституционността на разпоредби от Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн. ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.).
3. Разни.

На заседанието присъстваха: министър Сергей Игнатов, министър Божидар Димитров, Никола Караиванов – Председател на дружество „Родолюбец”, Георги Стаменов – Председател на дружество „Огнище”, Пене Димитров – председател на Матицата на българите в Сърбия, Йован Шиковски – Студентско дружество „Вардар”.
Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.

* * *

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Изслушване по повод изпълнението на Постановление № 103 на МС от 31.05.1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление № 228 на МС от 20.05.1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.
2. Определение на Конституционния съд от 15.06.2010 г., с приложено искането на 52-ма народни представители, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 13/2010 г. за установяване на противоконституционността на разпоредби от Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн. ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.).
3. Разни.
Колеги, становища, предложения по така обявения проектодневен ред? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ ПО ПОВОД ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 103 НА МС ОТ 31.05.1993 Г. ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ СРЕД БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА И ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 228 НА МС ОТ 20.05.1997 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЗА СТУДЕНТИ В ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
По тази точка сме поканили да присъстват – и благодаря за тяхното участие - министър Сергей Игнатов и министър Божидар Димитров.
Приложили сме изложение с проблематиката, която ни предостави любезно културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец” в началото на миналия месец. И съм предложил на вашето внимание отговора на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов от 1 юни по повдигнатия проблем. Отговорът, вместо да реши проблема, го задълбочи.
И аз благодаря на министър Игнатов за критичния тон в неговото изложение, от което е видно, че това постановление от 1993 година, прието преди Закона за висшето образование от 1995 година и преди Закона за българите, живеещи извън Република България, от 2000 година, в голямата си част има значителни несъответствия с цитираните два закона.
Също така министър Игнатов акцентира на факта, че на настоящия етап липсва единен действащ нормативен документ за условията и реда за приемане на наши сънародници зад граница за студенти и докторанти.
Липсата на правилник за прилагане на Закона за българите, живеещи извън Република България, засилва необходимостта от приемане на подобен подзаконов нормативен акт, заключава министърът на образованието, младежта и науката.
Също така се посочват и противоречиви разпоредби, с оглед нормата на чл. 69 от Закона за висшето образование.
Позволих си да поставя тази тема като актуална в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, тъй като знаете, че и към момента са на дневен ред промени в Закона за висшето образование, по предложение на група народни представители. А запознавайки се със Законодателната програма на Министерския съвет от 1 юли 2010 година до 31 декември 2010 година, тоест до края на годината, виждам, че през октомври и ноември месец предстоят нови изменения в Закона за висшето образование. И ме се струва, че сега е времето да синхронизираме нормотворчеството. Предлагам това да бъде една от целите на това изслушване, след като чуем, разбира се, и поканените лица, на които благодаря, че сред нас:
Никола Караиванов – Председател на дружество „Родолюбец”;
Георги Стаменов – Председател на дружество „Огнище”;
Пене Димитров – председател на Матицата на българите в Сърбия;
Йордан Шиковски – Студентско дружество – „Вардар”.
Ще ме извинят другите, които присъстват, но всички не мога да представя.
Накратко ви запознах с проблема, поставен от нашите сънародници зад граница.
Приложили сме от експерт на комисията съвсем накратко справка за ситуацията по приложението на Постановление № 103 от 1993 година, от което е видно, че за периода 1992 – 2009 година за студенти с българска държавна стипендия са приети общо 7140 чуждестранни граждани от българска народност, с цялата условност на използваното понятие, като най-много са от Република Македония, след това от Молдова, от Украйна, от Одеска област – общо 7140 чуждестранни граждани, наши сънародници.
С това кратко изложение завършвам. Давам думата на министър Игнатов за кратко експозе, след това ще дам думата на министър Божидар Димитров, а след това ще предоставя думата на нашите сънародници.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, колеги! Аз ще бъда съвсем кратък.
Знаете, че на основание Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 година и Постановление № 228 от 1997 година Министерството на образованието, младежта и науката ежегодно приема чуждестранни граждани от български произход или българска народност. Приемаме ги като студенти, докторанти, специализанти за субсидирано обучение в българските държавни висши училища, както и в научните организации.
Може да се каже, че за първи път от много години кампанията по прием на студенти в изпълнение на Постановление на Министерския съвет № 103 и Постановление № 228 върви точно по предварително създадения и приет от комисията график. До момента на изготвянето на тази информация ние нямаме постъпила жалба или оплакване.
По предварителни данни броят на кандидат-студентите досега е повече, отколкото през миналата учебна година. Работи се в пълно взаимодействие с представителите първо, на министър Божидар Димитров, с представители на Държавната агенция за българите в чужбина, на Министерството на външните работи. Провеждат се периодично срещи за координиране на дейностите на отделните институции. Проведени са срещи с началника на кабинета на министър Божидар Димитров, с директора на Държавната агенция за българите в чужбина и др.
Най-важното и съществено в случая е, че съвместно обсъждаме възможността за създаване на една междуведомствена работна група, която да функционира през цялата година, с оглед очертаването на една по-дългосрочна програма за съвместна дейност. Тоест вървим натам да възникне една такава група, която целогодишно да се занимава с тези проблеми, включително и инициирането на законодателни промени, както и своевременно решаване на възникналите вече в тази насока.
Това, което предстои. Според кратка информация – на 9 юли тази година, съвсем наскоро, ще се проведе кандидатстудентският изпит за граждани на Македония, Сърбия, Хърватия и други страни. Документите на тези кандидати се събират на 7 и 8 юли, днес и утре във висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”. Това става съвместно с началника на кабинета на министър Божидар Димитров и там е договорено нощуване на част от кандидатите - в студентското общежитие на това висше училище.
На 11 – 13 юли се провеждат кандидатстудентските изпити с кандидатите от Румъния; на 22 юли са кандидатстудентските изпити за кандидат-студентите от Албания; на 24 юли – на кандидатите от Косово.
Първото класиране ще бъде обявено до 30 юли тази година; второто и следващите – в 5-дневен срок след крайната дата за подаване на заявления за участие.
За специализираните изпити във висшите училища по изкуствата и спорт са определени следните дати: за Националната спортна академия – 1 и 2 септември, за Националната художествена академия – 15, 16 и 17 септември, за Националната музикална академия – 20 и 21 септември, в НАТФИЗ – от 1 до 10 септември и в академията в Пловдив – на 8 септември.
Всичките изпитни резултати и класирания се обявяват на интернет-страницата на Министерството на образованието, младежта и науката, както и в българските дипломатически представителства в чужбина. Иначе цялата информация с анализа, който беше споменат от господин Стоичков, е разпратена предварително и всички я имате. Естествено за по-подробна информация вече в процеса на разговора, който предстои, с удоволствие аз и моите колеги от министерството ще ви дадем необходимите данни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, министър Димитров.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: До тази година съм участвал като общественик в тази дейност. Имаше жалби, молби, протести още преди началото на кампанията. Този път благодарение на хората на министър Игнатов и на моите хора, които работиха пряко, може би защото им е първа година и не са умерени от властта, нямаме нито една жалба, нито един протест и уредихме кампанията да тече като по вода.
Разбира се, не това е най-важното в случая. Внимателният и, бих казал, задълбочен анализ на сега съществуващата практика по тези две постановления показва, че наистина трябва те да бъдат реформирани в различни направления, за да бъде ефектът още по-голям и още по-добър.
По принцип моите хора зад гърба ми ще потвърдят, че аз съм казвал, че имаме много задачи и задължения като структура, но основните и приоритетни са две – българското гражданство и кандидатстудентската кампания и грижите за студентите. Това са двете трайни, стратегически ориентирани неща. Всичко останало – църкви, училища и т.н., досегашните наблюдения на живота на нашата емиграция показват, че имат ефект някъде до второто и третото поколение живеещи в чужбина българи. Докато българското гражданство и висшето образование в България са неща със стратегически ефект.
Именно поради това ни се иска да направим - и ние ще предложим, имаме тяхното съгласие и ще работим по въпроса – усилия в тази област, а по-нататък каквото реши правителството и Народното събрание.
Какво имаме предвид?
Първо, рязко да се увеличи броят на студентите от българските общности в чужбина по двете постановления. Всички околни страни, които имат големи исторически общности, ги увеличават. Преди няколко дни се върнах от посещение в Молдова с прясна информация. В Румъния – знаете, че Молдова е румънската Македония – са увеличили местата във висшите учебни заведения от 1500 на 5000 годишно. При нас си остават от средата на 90-те години, когато са приети тези постановления, на 550. При положение, че имаме над 2 милиона и половина исторически общности, не говоря за други милион – милион и половина икономически емигранти, мисля, че бихме могли да ги увеличим поне на 1000 или на 1500. Защо не?
Също така смятаме, че стипендиите от 90 лв. може да са били големи в началото на 90-години, но сега са една нищожна сума. Още повече, че студентите веднага губят 45 лв. от тях, плащайки общежитието, тъй като част от тези пари се удържат за студентските общежития.
Това са двете предложения.
Имаме, разбира се, и друго предложение - постановленията, които бяха направени специално за Македония – № № 103 и 228, да се слеят в едно. Няма нужда да делим българите в Македония от всички останали българи, тъй като постановлението си беше чиста хипокризия. То обаче сега позволява да бъде и за албанци, и за сърби, то е правено въобще за чужбина, за чуждестранни студенти, тоест да влизат и други студенти, като за Македония са някакъв малък процент. Просто предложението ни е двете постановления да се слеят. Тогава ще бъде и по-лесно да се работи – да бъде едно постановление за българите в чужбина.
Съгласни сме с това, което предложи и министър Игнатов – да има постоянно действащ орган. Сега той се събира временно. И въпреки че тази година работим много добре, пак повтарям, няма нито една жалба, поне засега, добре е този орган да бъде постоянен, за да не се работи кампанийно, с голямо напрежение на силите, в последните два месеца. Нека си работи целогодишно, за да информира, тъй като оставаме с впечатление, че не достига до някои общности в някои градчета, села, паланки. Още повече, че нямат компютри, не може да се ползва интернет.
Аз се учудих на колко много български училища в Молдова, на колко много български сдружения молбата им към нас беше: дайте ни поне един компютър, защото нямаме компютри. Ние смятаме, че хората са се заредили вече с компютри като нас и ги подменяме на две години, както е поне в министерствата. Там нямат дори стари компютри.
Също така предлагаме да се възстанови краткосрочният подготвителен курс по български език по силата на разпоредбите на Министерско постановление № 103, който не се провежда от 2005 година. Адаптацията и социализацията на новоприетите студенти тогава ще става преди започване на учебния процес в съответните висши учебни заведения на България.
Предполагам, че повечето от вас са ходили в Молдова, ходили са в Западните покрайнини, ходили са в Македония, ходили са в Албания и знаят какъв културен шок изпитват завършилите тамошните училища хора, когато дойдат в големия град София, в големия град Варна и т.н. Става дума за хора от малки села, от малки паланки, градчета само по име, а всъщност големи села. Наистина културният шок е страшен. И една адаптация и социализация, която ще става по време на този подготвителен курс, ще им помогне да знаят къде отиват. Мисля, че това може само да им помогне.
За стипендиите вече казах. Деветдесет лева са много малко пари. Имаше подзаконово постановление, фактически постановка, че студентите трябва да получават като стипендия 110 на сто от минималната работна заплата. Но след това много хитро някой, като е видял, че 90-те лева отдавна са малко, го е променил и сега, дето се казва, няма и законово положение, освен ако вие, депутатите, не решите да внесете или да гласувате и одобрите внесено от нас предложение да се вдигнат стипендиите поне до минималната работна заплата. Не че 240 лв. са много пари, но все пак са повече от 90 лв.
Това е, което имам да кажа по въпроса. Разбира се, ще отговарям на въпросите, които ще ми зададете.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, министър Димитров.
От нашите гости кой първи желае да вземе отношение? Никола Караиванов, заповядайте.
НИКОЛА КАРАИВАНОВ: Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, аз съм председател на културно-просветно дружество за връзка с бесарабските и таврийските българи. Това е дружество, което от 20 години работи на това поприще. Аз съм петият под ред председател. Третият председател на „Родолюбец” е господин Божидар Димитров. По част от нещата, които си бях набелязал да говоря, по-точно за студентските стипендии, ние сме на едно мнение.
До 1999 година студентските стипендии бяха 105 процента от минималната работна заплата. Ние сме на мнение да бъдат привързани за минималната работна заплата. Двеста и четиридесет лева не са достатъчни, но ние обясняваме на родителите в Молдова и Украйна, че и те трябва да дадат пари, тоест да инвестират в бъдещето на своите деца.
Аз бих желал съвсем накратко, без да губя много време, да кажа следното.
Първо, към господин Игнатов. Аз отдавна припознавах бившите служители на Министерството на образованието. Освободихте се от някои чиновници, които, ако не вредяха, поне не вършеха работа. Може би има още един-двама. Но специално за тази образователна дейност би трябвало да има поне двама души и българите от чужбина да знаят персонално кои са. Поне така, както беше преди време с господин Емил Миланов. Звъняха му, координираха се с него. Защото това е действително огромна работа и двама души в тази насока ще работят добре.
Аз се надявам през есента да направите една среща с обществените организации, тези, които обгрижваме българите от чужбина, вече за конкретни неща. Защото ние тук не можем да отидем в конкретика.
Що се отнася за кандидатстудентската кампания, да, тя е организирана по приема. Но по наше мнение кампанията трябва да започне през месец февруари, преди да се изпрати информация за местата, преди да се извърши агитацията, преди да се разясни това нещо. Така че тук трябва да се извърши малко корекция.
Аз за тази година си признавам, че пост фактум ще науча. Но миналата година имаше едно разминаване. Грубо казано, точни числа няма да кажа, но примерно в Украйна, където са повече местата, за 100 места кандидатстваха около 100 души, тоест един за едно място. За Молдова, този, който е определял местата, е стъпил на база численост. Обаче в Молдова за 100 места кандидатстват към 180 кандидат-студенти.
Така че освен база численост трябва да има и база интерес към България, за да има някаква справедливост.
По отношение на много от тези дейности понякога нещата се забавят. Ще кажа конкретно. Трябва да обърнете специално внимание на хилядите учители – говоря за Молдова и Украйна, – на детските учители, началните учители, в прогимназиалния и гимназиалния курс.
След това имайте предвид, че в Румъния, Молдова и Украйна в техните висши учебни заведения около 600 души в този момент, грубо казано, от първи до пети курс учат специалност българска филология. Аз познавам много хора, които завършват като първа специалност българска филология, като втора специалност в Молдова румънска филология, а в Украйна – украинска филология. Етнически българин, завършил българска филология, а не е стъпил в България. Това са някъде към 400-500 км.
Така че на това, което е в 103-о постановление – за езикова и лингвистична практика за студентите, които учат българска филология, също трябва да се обърне внимание и там също да се увеличат парите. Защото аз в момента, освен като общественик, аз работя с тях. И когато на деца и на студенти за две седмици ние им даваме стипендия 11 лв., аз съм държавата, аз стоя срещу тях и не знам как да обясня.
Някой е направил така, че учителите получават 72 лв. стипендия, а студенти и ученици – 11 лв. Поне ги изравнете, поне по 40 лв. им давайте. Трябва парите да се изравнят, защото те имат еднакви нужди. Тези неща трябва да се огледат и да има някаква справедливост. Защото ние разчитаме и на тях. Това са нашите хора, които работят по места. Освен елитната българска интелигенция, има и редова – тази, която по селата работи с хората, с децата. На тях също трябва да се обърне внимание.
Не искам повече да ви досаждам. Ние сме изложили в своето предложение проблемите. Аз искам всички вие – и съм убеден в това, да приемате обществените организации като ваши партньори, защото ние вършим една обща работа. Ние, разбира се, влизаме в положението на България, в нейното икономическо положение. Ние се надяваме, че с годините нещата ще се подобрят.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, министър Димитров.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Веднага искам да ви кажа, че положението с Украйна и Молдова е така, защото особено в Молдова има рязка граница между езиците. Тоест молдовският език, който си е чист румънски, и българският език са съвсем различни.
В Украйна има много силна конкуренция на руски и украински университети. Езикът е близък. Както и в България, и там има лов на студенти. Тази година сигурно сте чели във вестниците, че броят на местата в университетите е по-голям с 6000 или 8000 от броя на випускниците. Така има лов на студенти в университетите в Киев, Одеса, Санк-Петербург, Москва, че и в Новосибирск, които, честно казано, предлагат много по-изгодни условия, отколкото ние им предлагаме. Докато в Молдова трябва да знаеш румънски език, а нашите общности са в области, където румънски език се говори слабо. Повече се говори руски, украински, български, гагаузки, но не и румънски. Затова на тях им е по-изгодно да дойдат в нашите университети.
Иначе Вие сте прав, че е нужна една голяма помощ от България. Според представителите на различни български общности, с които се срещнахме, включително и президента на Гагаузия, 95 до 96 на сто от училите студенти в България остават тук. И те наистина остават. Те могат да се реализират у нас навсякъде, което е хубаво. В това няма нищо страшно. Тъй като, след като познавате добре тези региони, знаете, че те не могат да си намерят там работа. Макар и много, там са все пак малки села и градчета. И щат не щат, тази огромна маса трябва да замине за големите градове, където се денационализира. Трябва да заминат в Киев, в Москва – в Кишинев трудно ще се денационализира, но в Петербург денационализацията е сигурна в рамките на второто поколение.
Затова няма нищо страшно, че по-голямата част от студентите от Молдова, а вероятно и от Украйна – скоро ще ходим там, ще видим какъв е процентът – остават тук.
Искам да кажа, подсказа ми моят началник кабинет, че министър Дянков действително в Молдова се въодушеви и каза, че няма да има нищо против, даже ще съдейства както за отпускането на повече места за студенти, така и за увеличаване на стипендиите. Дано да не е забравил обещанието си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на министър Димитров.
В рамките на шегата и добрия тон, да предложим министър Дянков да посети всички държави, в които живеят българи, и така да се въодушеви по тази тема.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: В интерес на истината, след посещението в Молдова той се въодушеви и поиска да отида с него в Македония и да отидем към края на месеца и в Украйна. Така че ще говорим. Наистина се въодушеви. Той каза, че също се чувства българин, макар че 20 години са минали, откакто е напуснал България.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, тъй като голяма част от поставените въпроси имат и финансов аспект, освен организационен. Благодаря и на господин Караиванов за поставените въпроси. Моля ви това да бъде методът на дискусията, на изслушването – да поставяме конкретни въпроси към поканените министри, за да получим точните отговори, които ни интересуват.
Давам думата на Георги Стаменов от дружество „Огнище”.
ГЕОРГИ СТАМЕНОВ: Аз искам да бъда кратък, за да има възможност да се кажат повече неща.
Дружество „Огнище” съществува от 10 години и дейността му е свързана общо с това да можем максимално да защитим интересите на нашите българи, намиращи се днес в границите на Албания и Косово. Малко ще разширя информацията – те никак не са малко.
Само ще припомня това, което Сали Бериша изрично спомена при гостуването си преди години пред журналисти: Да, българите са над 150 хиляди. Това са неговите думи. Числото е значително според мене и нашите българи се нуждаят действително от едно достойно обгрижване.
Веднага искам да обърна внимание на един важен момент. Изготвянето на единен план-прием не отговаря действително на реалното ниво на българския език сред нашите общности в различните държави. Едно е в Албания, друго е в Косово.
Затова според мене трябва да има квотен принцип. Това най-добре би могло да защити различното ниво на владеене на българския език. Даже най-голям е проблемът с нашите сънародници в Косово. Има желание, обаче се явява изключително висока пречка нивото на знание на българския език. Необходимо е много съсредоточено обгрижване в тази посока.
Веднага искам да премина към това, което е обявено за провеждане на тези курсове за квалификация. Упоменати са Стара Загора и Бургас, които в действителност не функционират. Там няма такива курсове.
Също много важно е и това, че е включена Албания. Но от три-четири години в действителност няма присъствие на наши сънародници.
Струва ми се, че изключително важно е това отношение към нашите сънародници там, защото имайте предвид, че незабавно в този вакуум се разполагат интересите на македонизма, който е достатъчно активен. И мога да ви кажа, че тези хора са обгрижени от тях максимално във всяко едно отношение. Само ще допълня тук многократни изказвания от наши сънародници там, които питат: Каде сте, каде сте?
Подадената информация, че има участие на българи от Албания, не е точна. В последните три-четири години в тези квалификационни центрове няма такова присъствие.
Искам да обърна внимание тук на това, което е обявено за летния отдих като възможност за нашите сънародници. Това е нещо много добро. Но отсъства Албания, отсъства и Косово. Струва ми се, че не би трябвало да е така и трябва равностойно да заемат място и нашите сънародници от Албания и Косово. Виждам, че и самото число е намалено от 350 на 270.
Голямо препятствие за решаването на много въпроси в това отношение се явява и късната информация. Трябва да има една изключително динамична форма на информираност, за да може да се осъществи максимално присъствие и да могат да бъдат запълнени съответните места.
Накрая искам само да обърна внимание на това, че тук, в България завършват нашите сънародници. Но мога да ви кажа, сблъсквайки се непрекъснато при пътувания и срещи с тях, че тяхната позиция в Албания е изключително висока. Нашето образование е безкрайно ценено и всичките тези наши сънародници, завършили в България, заемат високи постове. Необходимо е едно специално отношение към тях след самото завършване. Те са приобщени вече към нас. И мога да ви кажа, че са един изключително голям потенциал. Те могат да бъдат на наше разположение при наличието обаче на достойно отношение към тях от наша страна.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Стаменов.
Ако мога само да споделя с колегите – членове на Комисията по образование, в тази връзка, в която Вие говорите за българите в Албания и Косово. Вчера приех по тяхна инициатива делегация от Косово начело с председателя на Комисията по образование и наука в Косовския парламент. Колегата сам започна темата за българите в Косово и за българския език в Косово. Всички знаят, че около Призрен, областта Гора има българи, които самият той наблюдава, държи контакт с тях. Имаме покана от Комисията по образование на Косовския парламент през месец септември членовете на нашата комисия да направим съвместна среща на място в Косово, като една от възможните точки за обсъждане, като един от важните въпроси да бъде именно българите в Косово, изучаване на българския език и проблематиката, която разискваме днес.
Има думата Пене Димитров.
ПЕНЕ ДИМИТРОВ: Благодаря за поканата. Чест е за нас да присъстваме в Парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Аз съм председател на Матицата на българите в Сърбия, гражданско сдружение, което се занимава предимно с образованието, вероизповеданието, културата и информирането на българите в Сърбия.
Матица на българите е сиреч Мати Болгарии. Но понеже в Сърбия има традиция от векове Матица на словаците, Матица на русините и др., съобразно с тяхното законодателство, ако бъдем Мати Болгарии, никога няма да се регистрираме, защото много звучи българско.
Ще говоря по няколко неща, предимно за висшето образование и кандидат-студентите.
Новото правителство вече от една година работи. Ние, българите в Сърбия, наистина очаквахме много повече, по-успешна работа. Може би една от основните причини е тази, че сме на една ръка разстояние – до Босилеград са 60-70 км. по въздух и т.н. , Димитровград е още по-близо.
Проблемите, които срещахме в по-раншните години и особено тази година, са едни и същи. Тази година е по-впечатляваща, но ние от януари-февруари месец нямаме към кого да се обърнем. В министерството, в отдел „Международно сътрудничество”, чийто телефон е 553, постоянно звъним, но никой не се обажда. По-рано поне имаше хора, които там работеха, като Емил Миланов, Сашо Попов, Йордан Симов, Добрев след това.
С голямо уважение се отнасям към министрите, които казват, че няма никакви оплаквания. Ние обаче няма на кого да се оплачем. Въпреки че може би имаме оплаквания, няма на кого да се оплачем и по кой начин да се оплачем. И ще бъде по ЕлинПелиновски – само на мегдана да се оплачем – перифразирам.
Около самата бройка. Ние от Западните покрайнини постоянно се люшкаме около различни цифри за кандидат- студенти в България - до 70, до 30, до 32 и т.н. Няма година, когато да се установи дадено число. Обаче броят на кандидат-студентите от Сърбия, конкретно от Босилеград и от Цариброд е постоянен – около 70-80 на година.
Деветдесет и осем на сто от завършилите гимназиите в Босилеград и Димитровград се насочват към обучение в български висши учебни заведения. Това са вече 10-15 години, откакто е излязло постановление № 103. Вече не само се търсят приятелски и роднински връзки, но българите от Западните покрайнини, поне тези, които искат да завършат образованието си, виждат единствена надежда в България. Знаете, че Сърбия още не е дори кандидат на Европейския съюз, тепърва предстоят промени, има голяма безработица. И тези, които завършват образованието си в България, се реализират тук. Понякога се завръщат, за да работят като начални учители. Но за да работи с българска диплома във вътрешността на Сърбия, първо, там нострификацията е ужасна, непосилна, става с големи пари и с протакане година-две. Там им изискват цялата учебна програма, по 45 предмета, по специална педагогика – това да се предостави на Сръбското министерство...
Тук се обръщам с молба към господин министъра, като има среща с колегата си от Сърбия, да настоява такова нещо да не се изисква. Те просто по този начин крадат учебните програми от българските университети и факултети и си сглобяват техните учебни програми по дадени специалности.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Нищо, това е хуманитарна помощ.
ПЕНЕ ДИМИТРОВ: Да, но българските факултети и университети им издават една програма срещу 20-30 лева, а излиза 800 лева издаването на учебна програма например по начална педагогика. Това е много. Ако може, поне за двама-трима, ако са завършили една специалност, да бъде издадена обща учебна програма. Иначе 800 лева за издаване на учебна програма наистина е непосилно за всички общности и особено за българите в Сърбия. Разбирам академична справка или нещо подобно, обаче учебна програма срещу 20-30 лева е добре.
Утре и други ден са приемните изпити за кандидат-студентите – българи от Сърбия и Македония. Ние нямаме достъп до последния момент, само чрез интернет, но в Босилеград няма всеки интернет. Не ни е известно това, което се дава на интернет-страницата на министерството. Ние не умеем да отворим интернет и да прочетем всичко – какви документи трябват, къде се внасят документите и т.н.
През последните две години беше добре, защото двама души идваха, събираха документите по места. Мисля, че за министерството това е много малък разход. А сега 40-50 души за един ден трябва да идват. Преди това два дни са идвали, за да се подадат документи за български произход в Агенцията за българите в чужбина. До миналата година това ставаше чрез събиране на тези документи чрез културните центрове или общините. Сега това се отказа някъде през февруари и март и кандидат-студентите с родителите си са идвали тук, а това струва най-малко 100 лева за път за двамата, без никакви други консумативи.
Това ние го наблюдаваме, защото ето я София тук. Защо по този начин да се уреждат нещата, когато могат да бъдат много по-просто направени?
Имам още две точки.
Тестовете, които се предоставят на кандидат-студентите, аз не съм българист, обаче по история нямат нищо общо с учебната програма по история на българите в Сърбия, а мисля – и с останалите. Няма нито един въпрос, който да насочи и на който кандидат-студентите да отговорят. Там има въпроси, чрез които асистенти или доценти проверяват въпроси от своите дипломни работи или аспирантури, за да може на даден въпрос да бъде отговорено и после да си правят изводи и анализи. Например има въпрос: Коя е точка втора от Търновската конституция? Моля ви, хайде, отговорете на този въпрос кой е точка 2 от Търновската конституция.
Има такива въпроси. А хората, които правят тези тестове, не искат да ни изслушат или не искат да изслушат хора от министерството. Говоря така, ако ги правят хора от дадени факултети. Ние не знаем кой ги прави. Просто трябва да има допитване и уважение на нашите мисли и мнения. Нека да се слуша и нашият глас.
Преди повече от две-три години имахме по един-двама души, изпратени от министерството, които по два-три дни или за една седмица подготвяха хората. Защото например в сръбските учебници по история няма нищо за българите или ако има, това е дадено по друг начин, на 180 градуса. Един подготвителен курс, и по български, разбира се, но по история е задължителен. Защото иначе утре като седнат да решават тестовете, ще ги решават просто по принципа на налучкване.
Това, което министърът в началото каза за тази междуведомствена комисия, дали от министерството или по друг начин, нас не ни интересува къде ще бъде. Просто тя да действа и във всеки момент, когато има нужда, да се дава справка. Друго е по интернет, друго е живата реч, друго е живият разговор по телефона или по факс да се изпрати и т.н.
Още искам да ви кажа, че за наша и ваша радост ние вече имаме паралелки с обучение изцяло на български език в Босилеград в началното училище. Това разрешава сръбското Министерство на просветата. Дори ползваме учебници на издателство „Просвета”, докато бъдат преведени съответните сръбски учебници. За паралелка от 15 души има искане от страна на министерството да се заплатят 15 бройки по родинознание или по математика, но те казват: министерството може да заплати само бройката по български език. Останалото си е математика – на който и език да го учат, си е математика.
Срещаме се с такива прозаични, делнични неща, които ни обиждат. Ако министерството не може да заплати 15 бройки, някое друго ведомство да заплати на тези ученици, чиито родители са се изказали патриотично, чувстват се българи. И не само това, те са коренни българи и искат обучение на български език за своите деца. А за 15 бройки математика да не може да се заплати!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, министър Димитров.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Това е вярно за големия интерес от Западните покрайнини.
Искам да кажа, че всички, които са пожелали, влизат, поне от миналата година. Миналата година випускът на гимназията в Босилеград се състоеше от 46 човека, 43 са кандидатствали в България – 43-ма са приети. Вероятно същото е положението и в Димитровград.
Що се отнася до това дали сме организирали добре тази година, публична тайна е, че там има няколко организации, които се карат помежду си. Виждам, че не сте научили, че наши специалисти от структурата на министъра без портфейл и Министерството на просветата, младежта и науката в неделя са обучавали точно как се попълват документите. Не знам как са отишли. Но в неделя са били там и са ги обучавали.
Второ, оплаквате се, че учениците не знаят история на България. Разбира се, чл. 2 на Конституцията и аз не мога да го кажа какъв е и то на Търновската.
За подробностите от историята на България, извинявайте, но България се е напънала и в две малки градчета е направила български културно-информационни просветни центрове, каквито обикновено се правят в големите столици. В Белград няма – днес обсъждахме на Министерски съвет откриване на център, - в Берлин, в Москва, в Токио има, има и в Босилеград и Димитровград, с огромни библиотеки. Лично аз съм носил томове книги там, още преди да стана министър. Като станах министър, продължих да го правя.
Такава е ситуацията там. Нека да ходят децата, да се интересуват, да си вземат книги и да четат. Те не са малки деца. Явно, че отдавна са решили да учат в България. Това от години там е мода. Да се понапънат и те, да започнат да четат. Има всякакви книги по български език и по история и основно по българска история. Там ще прочетат. Има и учебници, какво ли няма.
Това не прилича много на гражданството, когато започнат да се оплакват: ама защо сега така, личен контрол... Някои се обявиха, за моя голяма изненада, против зловещите посредници. Да, някои искат, без да излизат от къщите си в Молдова и в Македония... Трябва да получават паспорта – това не го правим, разбира се, отчитайки, че са бедни и че не можем да ги съберем, както става в Америка – зала, американското знаме, химна, по една Конституция, всеки с ръка на сърцето.
Искат същата работа – да си платят на някого някаква малка сума, той да им свърши всичко, а те, ако може, въобще да не стъпват в България.
Същото е и със студентите. Да седнат да попрочетат малко книги. Културните центрове, между другото, не са малки, не знам дали всички са ходили, имат богати библиотеки, обслужвани са от хора, на които им плаща българската държава. Само в Босилеград знам, че 15 000 евро е издръжката на културния център и българската държава плаща тази сума всяка година. Отделно плащаме на попа 10 500 евро, отделно плащаме на хората там някаква заплата, отделно те обикалят из България и българските общини и смъкват по 2 – 3 хиляди евро, всеки се разчувства и им дава, отделно шефовете на различни организации, като Милен Врабевски, като му се оплачат, че умират от глад, им дават по някоя и друга хилядарка. И всичко това го прави държавата, общините, ръководители на частни благотворителни фондации, именно за да могат децата да четат. В края на краищата, ако не младежите, кой ще ходи да чете тези хиляди книги, които ги има в центровете! Малко да се понапънат и те, не само ние да се напъваме. Че ние трябва да се напънем – трябва, но и тамошните хора трябва да се напънат.
Между другото, господин Пене Димитров има много красива дъщеря, която утре си получава дипломата и смята да остане тук.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на министър Димитров.
Заповядайте, Йован Шиковски.
ЙОВАН ШИКОВСКИ: Уважаеми господа министри, дами и господа. Аз съм от Студентско дружество – „Вардар”.
Нашето сдружение възникна от македонските студенти, които се обучаваха в България. Преди няколко години македонските студенти бяха най-многобройната част от студентите в България и това предизвикваше възмущение сред комунистическите среди в Македония, които виждаха заплаха от тези хора. Министрите, политиците, академиците, шофьорите в трамваите и автобусите – всичко е обучавано в Белград. И когато след 80 години започна отново да се възстановява една нова интелигенция, която е обучавана в София, те веднага писнаха и започнаха да правят натиск и други неща. Но фактът е, че младите хора предпочитаха да се обучават в България, заради качеството и други неща, които им даваше самото обучение. Но през последните няколко години виждаме как тази бройка постоянно намалява, за съжаление.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Тази година се увеличава.
ЙОВАН ШИКОВСКИ: Да, но да се увеличи... Защото преди години имаше 350 свободни места, сега мисля, че са 150. Миналата година бяха около 150.
За 228-о Постановление господинът преди мене се изказа. То трябва да се прелее в 103-о постановление. Но проблемът е следният: защо няма тази година квота по 103-о постановление за българите от чужбина за хората от Македония? Дали по този начин се отказваме от българите от Македония – това е въпросът, който се поставя.
А за 228-о постановление проф. Димитров много добре го каза. Това се отнася за граждани от Македония, които могат да бъдат всякакви – и сърбомани, и сърби, и не знам какви си и тук да следват с парите от българската държава. Мисля, че това постановление трябваше още преди години да се слее със 103-о постановление. Това трябва да се направи.
Второ, да се дават, ако може, малко по-атрактивни места в университетите в София, а също и в провинцията, за тези хора.
Трето, най-голямата част от студентите плащаха по 30 процента обучението. За съжаление преди две-три години това се премахна. Имало някакъв юридически проблем. Затова ще ви помоля, ако е възможно, този юридически проблем да се реши.
Накрая ще повторя – необходимо е в Министерството на образованието, младежта и науката да има едно звено, което да отговаря за българите в чужбина. Просто да има хора, на които по всяко време човек от Македония, от Бесарабия или от другаде да може да звънне, да зададе въпрос и да му бъде дадена информация. Разбирам, че има интернет, има и други начини за комуникация. Но с интернет нещата пак не стават. Друго е, когато имаш проблем и знаеш къде да се обадиш, за да бъде той своевременно разрешен. До преди няколко години имаше такова звено, сега не знам защо го няма. Добре е да се възстанови това звено.
Това е, което исках да кажа по тези въпроси.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на господин Шиковски.
Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Искам да кажа само няколко думи.
Аз още веднъж благодаря за организирането на тази среща. Защото естествено от тези разговори получихме конкретни предложения и конкретни идеи.
Аз ще отговоря само на някои от въпросите, за да не губя времето. Среща ще има през есента с тази междуведомствена група, която всъщност постоянно ще работи. Това е връзката между двете институции – Министерството на образованието, младежта и науката и всички от ресора, с който се занимава господин Божидар Димитров.
Тези курсове за квалификация, за които стана дума, че не функционират, те всъщност се провеждат по заявка. И от дълги години ние се занимаваме предимно със Сърбия. От Румъния има кандидати, а оттам не е имало заявка. Това е моят отговор. Има и групи в момента.
Иначе сега има 20 деца от Албания, които почиват в Ковачевци. Естествено е, че рестрикцията на бюджета се отрази на цялата тази наша кампания.
Господин Емил Миланов от 10 години е в Министерството на външните работи. Той отдавна не е служител на Образователното министерство. И освен този телефон № 748, тъй като там служителят, който беше, вече не работи, има и още един телефон – 543.
Иначе това предложение, което министърът на финансите дава за финансиране на тази дейност, всъщност не е емоционално направено. Защото ако стипендиите се приравнят към минималната работна заплата, всъщност годишният разход ще бъде само за стипендии – около 1 млн. и 500 хил. – 1 млн. и 600 хил. лв. Затова той съвсем премислено го е казал.
Ние днес дискутирахме едни проблеми на образованието. Независимо от кризата, независимо от усещането за консервативно отношение към бюджета, информацията, която имаме, е добра, тоест това няма да бъде проблем. Очевидно е проблем тази комуникация. Защото ние разчитаме повече на интернет връзката. А това, за което се говореше и което чухме, ние ще го приведем сега в действие. Естествено е, че ще синхронизираме нашите усилия. И аз се надявам, че точно в резултат на такива срещи ще постигнем едно много по-добро взаимодействие, по-добър диалог. Трябва и да се опознаваме, освен всичко друго.
Така че наистина благодаря. Смятам, че срещата е полезна и ще бъде полезно за мене да чуя нещо от господа народните представители.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на министър Игнатов.
Уважаеми дами и господа, членове на Комисията по образование, желаете ли да вземете становище?
Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господа министри, уважаеми гости, колеги! Няма държава, която да не провежда политика със своите сънародници извън пределите на съответната държава. Разбирането, че България се простира далеч извън своите географски граници, няма измерение непременно в идеята за трите морета. Но съвсем вярна е тезата, че България е именно там, където живеят българи.
Така че държавната политика, държавната образователна политика сред българите в чужбина не само че трябва да се подкрепя. Аз смятам, че е крайно време тя наистина да се приотизира като държавна политика. И се радвам на тези ангажименти, които и финансовият министър е поел по време на своята визита в Молдова. Само че много съм изненадан, че с такава яснота се поставят въпросите. Би трябвало да няма кои знае какви проблеми с тази политика. Защото кадровите промени вече се извършиха. В името на тези кадрови промени се похарчиха тонове хартия, загубиха се часове пленарно време за задаване на въпроси и за отговори на министри.
Както виждам обаче, проблемите са от системен характер. И се радвам на това отрезвяване, защото те не се свеждат до един-двама служители. Защото, както и вие твърдите, през изминалата кампания беше обявена специална брошура на Министерството на образованието, младежта и науката, още през март, а сега още не са ясни правилата. Тук чета в становище на „Родолюбец”. Точно така, искате ли да прочета цялото изречение: „Ако през изминалата кампания редът за кандидатстване беше обявен чрез специална брошура на МОМН още през март, през настоящата все още не са ясни основни правила за кандидатстване, балообразуващи оценки, евентуално наличие или липса на специализирани изпити, необходими документи.”
„Освен това те включиха само някои кадрови промени и по същество не подобриха образователните политики, регламентирани в Закона за българите, живеещи извън България.” Това е вярно наблюдение.
Тоест дайте да видим кои са системните проблеми.
Аз ще кажа някои неща като човек, който малко или много се е занимавал с проблема.
Ако тук има идея да се върнем към годините, когато няколко служители в МОМН – аз имена няма да споменавам, вие ги споменахте...
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Никой не спомена имена.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не, тук се спомена едно име. Аз говоря в момента за Миланов, че е споменато името му. Говорихте няколко пъти това име. Има стенографски протокол.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Миланов – да, но като пример за добър, а не Марияна Георгиева.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако си представяте тази политика като това няколко служители да обикалят съответните държави и да провеждат на място изпитите, както беше, това е едно. Може и така да се организира. Само че да помислим за рисковете и за тази система.
Струва ми се, че проблемът е друг. И решението може да бъде доста по-удачно.
Първо, напълно споделям, че унифицирането на изпитните програми крие риск, защото за съжаление нивото на подготовка по български език – майчиния, в различните държави по една или друга причина, било заради конкуренция на други езици, било заради съответната среда, е различно. Децата са с различно ниво на владеене на книжовния език. Не говорим за говоримата реч. В този смисъл, явявайки се на общия изпит, се получават дисбаланси и деца от определени държави биха могли да имат по-добри шансове в един изпит. В този смисъл разпределението на местата по държави, което и сега се прави, е повече от логично.
Аз питам обаче: от колко години тези места са 550? От много години. Общо взето няма бог знае каква промяна, господин Димитров, и по разпределението по специалности. Няма.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Нали аз за това пледирам.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбирате ли, че не е панацея записването на отделен ред в решението на Министерския съвет за определянето на приема. Нека да го направим. Гласувам с две ръце. Но не е панацея, защото и сега в резултат на достатъчната информираност за това колко ще бъдат бройките, как ще бъдат разпределени по професионални направления, по урегулирани професии и по висши училища, не настъпват кой знае какви промени през последните години. Това се знае. Тоест не в това е причината за спада на интереса.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Няма спад на интереса. Тази година няма.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, разбирам.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Има рязко увеличаване, което ни радва.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Чудесно. Покрити са всички бройки.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Примерно за Молдова – 120 са приемани досега, тази година има 180 места. И не ми е жал за тези 63. Увеличен е броят от Албания, от Македония и т.н.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Всъщност предложението, заради което взех думата, е, че процедурата по приемане наистина може да се опрости. И това, което казвате за различното ниво на владеене на български език, всъщност поражда проблема с конкурсния изпит. Той се оказва труден за много от кандидатите. И това беше основната причина да остават незаети бройки през годините. Ако за Молдова нещата стоят добре, по отношение на други държави отново броят на изкаралите положително конкурсния изпит може да се окаже по-малък от броя на обявените бройки и тогава да се наложи от други държави да се прехвърлят студенти. Оттам се пораждат тези проблеми – някои държави, понеже имат повече на брой кандидати с повече положителни оценки, заемат повече бройки в сравнение с държави, от страна на които интересът и да не е по-слаб, има по-малко изкарали положителна оценка на конкурсния изпит.
Този проблем според нас може да се реши и чрез прием по документи, чрез организирането после на сериозна езикова предварителна подготовка за тези, които по една или друга причина, примерно имат нужда от малко повече, макар и кратки курсове, за покриване на книжовната норма, за да могат конкурентно да се включат в учебния процес. В това няма нищо обидно – да видим какви са реалностите.
Проблемът е следният – и очаквах да го дефинирате: не е еднакъв интересът към всички специалности. Защо не си го признаете, господин министър? Това трябва да се каже. Това е проблемът. Това е рискът да се организира конкурсът по документи. Защото ще се окаже, че интересът е основно към няколко специалности – медицина, фармация, стоматология, архитектура, право, компютърни системи. Това са пет-шест регулирани професии. Какво ще правим там?
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Къде да намерим работа на дъщерята на Пене Димитров, която завършва българска филология? Кой търси българска филология? За учител се иска пет години стаж.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз не влизам в полемика. Аз разбирам техния интерес към тези специалности, с които ще се реализират в съответната държава. Естествено е, че това дете малко трудно ще се реализира с други специалности, да речем, в Молдова. Знаем го това нещо. Точно затова да помислим за вътрешното разпределение на и без това заявените бройки. Една идея в по-голяма степен ще удовлетвори интереса на кандидатите по посока на желаните от тях специалности. Защото, ако ние имаме осмислена държавна политика, няма да произвеждаме специалисти с висше образование за Молдова, които утре да останат без работа там, а ще им дадем такива професии, с които те ще бъдат конкурентни на пазара в Молдова и като представители на българска общност ще бъдат успешни там и ще увеличат авторитета на общността. Може да се направи това. Може, разбира се.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: С това съм съгласен.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз затова взех думата. Мисля, че това трябва да се каже. Както е и в България между впрочем. Естествено е, че интересът към някои специалности и вътре в страната не е сериозен. Но още по-безумно е да напуснеш родното си място, родителите си и да отидеш да учиш 5 години срещу 90 лв. стипендия макар и в прародината, по специалност, с която нямаш никакви шансове да се реализираш след завръщането си в съответната страна. Ако идеята е обаче да ги привлечем да станат български граждани, още по-добре. Това е едното.
Второ. Това заседание е открито, нали така? Затова да бъдем наясно. Съзнаваме цялата деликатност на 228-о постановление. Една абсолютно коректна реплика, добронамерена. 228-о постановление е именно за българите.
НИКОЛА КАРАИВАНОВ: Там пише „граждани на Македония”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: По необходимост.
НИКОЛА КАРАИВАНОВ: Но въпросът е следният. Някои хора казват – аз да се пиша македонски патриот.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е друго. Именно защото номенклатурата на акта не внася това уточнение, както при 103-о постановление, тук има хора, които са работили акта, дайте да видим възможно ли е да се промени това положение и какъв проблем поражда този факт в междудържавните отношения.
Така че аз предлагам да не пренасяме върху акта онова, което може да се подобри като организация на работата, да се прецизира приемът. Защото аз имам един дълъг списък на лица, приети с актове на предишни министри и на заместник-министри, които носят доста особени имена. Имам го списъка.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Кажете.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, ако искате, ще Ви предоставя тази информация. Но струва ми се, че някои от тези хора и сега са приближени на властта. Защото е факт. Има със специални резолюции приети хора. Изключвам предварително Даниел Вълчев. Не искам да има разминаване.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Приети за студенти или за български граждани?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Приети за студенти с нарочна резолюция на членове на политически кабинети на предишни управления, не на вашето.
Така че проблемът с 228-о постановление е да се прилага актът така, както той е замислен, а не с оглед на наименованието му. Защото ако искаме да го променим, мисля, че това малко трудно ще стане. И не знам дали ефектът няма да бъде наполовина намаление на кандидатите. И ние знаем за какво става въпрос. Знаем, че самите кандидати всъщност се оправдават, че учат в български училища с номенклатурата, че не са се кандидатирали по 103-о постановление, за да нямат проблеми там. Така ли е?
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Така е.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Но да не навлизаме в тази тема.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Наистина това лицемерие е излишно. Понеже в другата област – даването на българско гражданство, ние сме приели пак екселанс, и ще ви обясня защо, че всички от Македония са със славянски или неславянски имена. Тъй като има такива, които ние ги наричаме помаци, те ги наричат урбеши, но са българи по произход. Единствено на македонци не изискваме документ, че имат български произход. Щом се казва Петър Стояновски, ние приемаме, че е от български произход и му даваме българско гражданство. А на нещастните българи от Молдова и Украйна им искаме акт за раждане, в който да пише „народност българин”. Голяма част от тях нямат. Дискомфортно е да бъдеш или да си бил българин и в Молдова, и в Украйна. И те, нещастните, си правят фалшиви актове за раждане, ДАНС и МВР ги ловят лесно, в резултат на което около една трета до 50 процента от молдовските българи имат отказ, докато от Македония има отказ човек, само когато нещо излезе в базата данни на Интерпол, че е мъкнал малко хашиш или марихуана. Само тогава му отказваме.
И какви са мащабите? Ако ние приемаме 550 студенти, от които само 150 са от Македония, то седмично приемаме в момента около 450-500 от Македония. Новата система там заработи, слава богу, на 9 юли ще отчетем 10-хилядният човек, получил българско гражданство. От началото на управлението на ГЕРБ – 15 000, а преди годишно са получавали 5-6000. Това е трикратно увеличение, именно поради това, че там не сме приели лицемерието на 228-о постановление.
Призовавам да свършим с това лицемерие!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, ако Вие смятате, че основанията, които са породили този лицемерен акт, вече не са актуални, няма нищо по-естествено от това да го премахнете и тези бройки да станат част от 103-о постановление. Какъв ви е проблемът? Направете го.
МИНИСТЪР БОЖИДАРВ ДИМИТРОВ: Точно това казахме, че мислим да направим.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Само че хубаво е, че проведохме дискусията, защото все пак всичко това се протоколира и ние оттук поемане отговорност за последствието от промяната, включително с оглед на това дали улесняваме или затрудняваме процеса на записване на българи от Македония в български висши училища. Аз само го маркирам. Аз имам своите резерви, притеснения и бих се радвал да няма такива проблеми. И всичко да бъде в един акт – 103-о постановление. Защото това е коректно.
Аз също ще се радвам, дори ще подкрепя едно такова преливане на 228-о постановление в 103-о като бройки. И всичко да бъде каквото решите.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Имайте предвид, че те имат още една възможност – и с това приключвам. Те там отиват при нотариус и дават писмено заверено свидетелство, примерно че се чувства македонец, но за да учи в България, е бил принуден да се пише като българин. Или за гражданство. Дотам са ги докарали в Македония! Двадесет и първи век в Европа, кандидат-член за Европейския съюз! Че и за НАТО. Те представят нотариално заверяват свидетелство, че се чувстват македонци, но искат гражданство или да учат в България и поради това са били принудени да се пишат българи. Има такава практика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, министър Димитров.
Колега Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Аз много внимателно изслушах изказванията и на гостите, и на господин председателя, и на господин Местан, и на господа министрите. Тъй като аз съм бил в същата ситуация, искам да взема отношение.
Наистина нашите сънародници, независимо в коя държава живеят, но са с български произход, са българи. Аз съм имал възможността да уча в Израел, държавата ми е плащала, независимо че много малко. И както казаха тук и гостите, независимо от всичко, независимо, че си по майчина линия или по линия на дядото е българин, той трябва да положи определен труд, както аз съм бил задължен, за да изхранвам семейството си, да уча и да работя допълнително. На всички е ясно, че държавата не може да плаща много голяма стипендия. Надявам се, господин Димитров, че Вие го разбирате.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Аз разтоварвах вагони с компоти на Сточна гара.
РУМЕН СТОИЛОВ: Другото, което искам да кажа, е, че студентите – наши сънародници, които живеят и са родени в други държави, трябва да знаят много добре нашия език. Понеже голяма част от тях искат да се реализират в нашата държава, естествено това е едно от пълните изисквания. Вие сам казахте, че ако искат да се обучават, има достатъчно места и дадохте за примери точно библиотеките.
Аз бях задължен да уча иврит, не английски език, за да се явявам на изпити за висшисти, за да мога да изкарам следдипломната си квалификация.
Поради тази причина искам да призова особено нашите гости, защото за нас е много важно, а и министър Димитров прави необходимото, тези хора да намират реализация в България, естествено по специалностите, по които са приети. Затова казвам, че нивото на основното и средното образование или в частта си по български език трябва да е високо, ако искат да се реализират в държавата, в която са дошли да учат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Стоилов. Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: През миналия мандат тази дейност, за която става дума, беше обект на моето постоянно внимание. Моят приятел министър Божидар Димитров знае това. Даже съм се консултирал с него, когато съм задавал въпроси и съм се интересувал от него да взимам информация. С господин Даниел Вълчев имахме постоянни прения по този въпрос.
От всичко това, което прочетох, и от разговора с нашите гости, представители на българските общности, се убедих, че има много слабости в кандидатстудентския прием, изобщо в образователната система за работа на българите в чужбина. Но аз смятам, че те не са на това министерство, те са унаследени. Всъщност сегашната власт се опита, доколкото е възможно, да се справи с тази задача. Как тя ще се справи, това ще го видим следващата година, когато започват да излизат резултатите от това справяне. Защото цикълът е една учебна година. Една учебна година не е изминала и не може да е изминала, тъй като на власт е това правителство, най-вече през миналата кандидатстудентска кампания и всичко останало.
Искам да кажа, че аз знам точно имената на хората, които се занимаваха с този проблем в миналото министерство и твърдя, че голяма част от тях са още по местата си. И не вярвам, че те ще работят с желание и хъс, за да изправят тези грешки.
Пожелавам на министър Игнатов все пак да направи още едно претърскване, както се казва, на кабелите.
Мисля, че тази работа може да се върши от малка група хора, които да имат обаче желание да я вършат и които имат ясното съзнание какво вършат и какво значи национален интерес от това. Защото всички наши съседи работят в тази насока по-успешно от нас. И румънците работят по-успешно, и гърците работят по-успешно, и турците работят по-успешно, и сърбите също. В това няма никакво съмнение. Ние винаги сме били по-слаби в това отношение. Затова трябва сега да наваксаме.
Сигурен съм, че у министрите има такова желание. Не съм разговарял с министър Игнатов по този въпрос. С господин Божидар Димитров сме говорили, от 30 години все това говорим. Но както и да е.
Призовавам все пак Министерството на образованието, младежта и науката да вземе такива мерки и да сложи в ред нещата, така че когато българинът звънне на тези два телефона, които министърът каза тук, да получи адекватен отговор, а не да му се отговаря формално, и да бъде свършена работата. Това е, което исках да кажа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов. Други колеги?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Отново повтарям - проблемът е в интереса по пет-шест специалности. Там кандидатите са повече от местата. Това поражда необходимостта от организирането на конкурсен изпит. Това е големият проблем. И ако някой има интерес провеждането на изпитите отново да се прави не анонимно, а на място, в посолствата, знаейки чия работа проверяваш, това е предпоставка за опасна смяна. Една промяна, която създава проблеми, но гарантира ефективността на резултата. Защото изпитните работи се проверяват по системата на кандидатстване в българските висши училища. Проверяваш анонимна работа, после поставяш оценка и после се декодира чия работа си оценил. Ако се ликвидира тази система, аналогична на приема във висшите училища на Република България, и анонимността на изпитните работи бъде премахната, както са се провеждали изпитите до 2002 – 2003 – 2004 година на място, в посолствата, някой трябва да поеме отговорности за опасни схеми. Това е много важно.
Затова казвам: нека да се направи един прецизен анализ на това колко са кандидатите, може ли да се разшири приемът в по-атрактивните специалности, защото няма нужда да произвеждаме безработни висшисти за съответните държави, и съобразно с това да
Казвам го абсолютно добронамерено и убеден, че в тази посока трябва да търсим правилните решения. Завърших, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Професор Станилов има думата за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние не можем да проведем такива конкурси, защото наистина ще запълним, така да се каже, необходимите места за такива високи специалности на другите държави. Ние просто трябва да гледаме кандидатът да има необходимата подготовка и най-важното, да бъде добър българин, такъв българин, който няма да си пречупи съзнанието утре и да каже: Аз съм сърбин, учих в България по принуда, както каза Божидар Димитров.
ГЕОРГИ СТАМЕНОВ: Как може това да се осъществи при различно ниво на владеене на български език?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще има квоти.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Просто трябва да имат необходимата подготовка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Игнатов, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз ще кажа само две неща.
Тази брошура, за която се спомена, вече я няма, защото всичките тези материали са в интернет-пространството. Очевидно е, че трябва да се преоцени нашата вяра в интернет.
Тъй като стана дълга дискусия за изпита, никой от министерството не е говорил за промяна в условията на изпита, още повече за анонимността. Никой от Министерството на образованието не е засягал този въпрос. Но дискусията наистина повдигна много правилни въпроси. И аз го разбирам така – става дума за усъвършенстване и за конкретен подход. Иначе министерството не си прави никакви илюзии и намерения, че тази анонимност или начина на промяна няма да се направи. Да, ако може да се постигне промяна в по-добра посока, тя ще бъде направена. Но засега поне нямаме намерение на тази анонимност да бъде посегнато по какъвто и да било начин.
Очевидно е, че този диалог ще продължи и анализът на ситуацията трябва да доведе до по-добри и по-адекватни условия. Абсолютно е прав господин Местан, че е необходимо да се обърнем към специалности и професии, които ще дадат възможност на обучените в България да се реализират. Това нещо важи за целия държавен прием, който ние сега финансираме така.
Очевидно е, че от следващата година - вие ще чуете това – ще променим и цялата тази философия и на базата на нуждите на страната ще има държавна поръчка. Естествено, към това ще се добави и този анализ.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, министър Игнатов.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също благодаря за ангажимента да започне анонимността. Въвеждането на принципа за анонимност беше причина много добри държавни служители да не намират повече смисъл да стоят в министерството и го напуснаха.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други колеги искат ли да вземат становище? – Не виждам.
Ако може и аз накрая да кажа няколко думи във връзка с това становище, което е представено от министъра на образованието, младежта и науката, което констатира действително липсата на нормативен акт, такъв, какъвто повелява Законът за българите, живеещи извън Република България.
Член 10, ал. 2 повелява облекчен ред за приемане на българи, живеещи извън Република България, за обучение в български държавни висши училища. Тоест обратният поток – тук да приемаме нашите сънародници, да ги обучаваме при облекчен режим. И това според мене не е само въпрос на постановление на Министерския съвет, било 103-о или 228-о. Това според мене е правна уредба в Закона за висшето образование. Затова подложих на дискусия и настоящото изслушване, с оглед законодателните промени в Закона за висшето образование.
Постави се въпросът за обучение по специалности, които са търсени от бизнеса. Постави се въпросът за медицина и за други специалности. Трябва да се разгледа това, че тези въпроси са поставени в контекста и на миналата вече на първо гласуване в комисията промяна в Закона за висшето образование и платеното обучение, включително и за тези атрактивни специалности и направления.
Господин Пене Димитров сподели финансови проблеми с едни 100 лв. за пътни от Босилеград до тук. Как бихме обучавали и приели нашите сънародници в чужбина, ако им представим едно платено висше образование и им искаме 16-17 хил. лв. за медицина примерно? Как при това положение ще дойдат да се обучават и как те ще станат съпричастни с българската политика? Тъй като държавната поръчка, след като се запълни, по отношение на свободният капацитет евентуално те ще се конкурират наред с всички останали за платеното висше образование.
От друга страна, министър Димитров правилно вметна момента на дискриминация за една група, за която в момента законодателството изпитва затруднение да дефинира какво точно значи „наши сънародници, живеещи в чужбина от български произход”. И министър Игнатов отбеляза тези въпроси, че към момента имаме затруднения в дефиницията на понятията, с които работим. Защото беше казано за Търновската конституция. Член 26 от сега действащата Конституция ясно казва, че гражданите на България, където и да се намират те по света, имат всички права и задължения по Конституция като българските граждани. Но проблемът е, че голяма част от нашите сънародници нямат българско гражданство.
Всичките тези въпроси трябва да се развият и да се разгледат комплексно, най-вече като подраздел на държавната политика във висшето образование – специално говоря по тази тема - и къде е мястото на нашите сънародници в тази държавна политика. Трябва да стиковаме както нормотворчеството, така и финансовите аспекти в тази насока.
Нямам какво повече да кажа.
Други колеги желаят ли да се изкажат? – Не виждам.
Ще се радвам като край на тази дискусия действително да се набележат конкретни мерки, предмет на Закона за висшето образование, или наредба. Аз по-скоро като юрист бих препоръчал Закона за висшето образование, защото там е принципът и там трябва да залегнат и изключенията. Не може принципът да е в Закона за висшето образование, а изключенията за облекчени режими да са в наредби, инструкции и прочее постановления на Министерския съвет от 1993 година.
Благодаря на нашите гости. Благодаря на министър Игнатов и на министър Димитров за участие.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 15.06.2010 Г., С ПРИЛОЖЕНО ИСКАНЕТО НА 52-МА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, С КОЕТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Е КОНСТИТУИРАНО КАТО СТРАНА ПО К.Д. № 13/2010 Г. ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТТА НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ОБН. ДВ, БР. 38 ОТ 21.05.2010 Г.).
На основание на нашия правилник, чл. 81, ал. 2, като водеща комисия ни оправомощава по наше желание да приемем становище до Конституционния съд, в което да развием нашите виждания по така наведените доводи в конституционната жалба на 52-мата народни представители – жалбоподатели.
Раздадено ви е разпореждането на председателя на Народното събрание, както и разпореждането на председателя на Конституционния съд, заедно с приложеното искане.
Имате думата за становища. Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че въпросът, който трябва да обсъдим, е процедурен, дотолкова, доколкото съществуващата практика е парламентът да не се ангажира с писмен текст по конституционно дело тогава, когато група народни представители са поискали от Конституционния съд да се произнесе по конституционносъобразност на текстове от закона. Това е първият въпрос – да видим, ако има аргументи за становище, кои са те, да поговорим върху тях може би малко и да вземем решението, че ще направим становище, или да вземем решението, че няма да направим становище. И след това вече, в зависимост от това решение, да продължим нататък дискусията, тоест да работим върху конкретен текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Методиев. Господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Неслучайно е установена традиция парламентът и специализираните му комисии да се въздържат от подобни становища, поради простата причина, че те няма как да не възпроизведат онези оценки, които и без това се съдържат в хода на разискванията по акта. Какво, вносителите ще останат на позицията противоконституционност? Тези, които са приели акта, ще си защитават своята позиция. И какво ще спечели това дело?
Точно по тази причина неслучайно няма такава практика парламентът да се ангажира със становище. И обикновено тези разисквания завършват с въздържане от изпращане на становище. Какво, да се убеждаваме, че има противоконституционни текстове? Вие ще кажете: не. Макар че изглежда вносителите в лицето на Министерския съвет вече са провели някои консултации. Убеден съм в това нещо, тъй като вече има предложение за промяна в Закона за развитие на академичния състав точно в духа на претенциите за противоконституционност. И то с позоваване на конституционното дело ще предлагат корекции в закона. Тоест има вече преосмисляне на някои позиции от страна на вносителя.
Например служебното екс леге елиминиране на някои образователни субекти, с оглед правото им да произвеждат доценти и професори, а не през преценка дали покриват стандарти да го правят или не. Що се отнася до § 3 например, министърът вече предлага да отпадне § 3. Тоест това е ограничение за колежите, за да се окажем прави, че този закон създава предпоставки и те да произвеждат доценти. Нали така? Това вече е дискусия по същество, господин председател.
Аз поддържам позицията на господин Веселин Методиев да се въздържим от изпращане на становище, да бъдем солидарни към досегашната практика, включително и на Четиридесет и първото Народно събрание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не знам каква полза би имало да се изпрати едно такова становище, макар че в определението има явни несъобразности.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Проф. Станилов, извинявайте, прекъсвам Ви. В момента сме по процедура да имаме ли становище или не. Ако приемем да има, тогава пунктуално ще разгледаме всичко.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз говоря точно по процедурата, за да запитам всички, които сега ще се изкажат. Най-важното е да се съсредоточим върху това, което те са го изпратили. Ако ние го протестираме по някакъв начин, каква би била ползата? Защото Конституционният съд няма да ни извика там, както се прави в обикновен съд, и да каже: този е ищецът, този е обвиняемият, това са двете страни по делото, тук имаме свидетели, тук имаме адвокати, имаме защитници. Това го няма. Ние просто го изпращаме, те го размахват и казват: то няма стойност. Макар че това, което прочетох, е абсурдно, с което те искат съдът да определя кой е учен и кой не е. Това е абсурдно по право, по всякакво световно и каквото искате право. Но ние нямаме право да се защитим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Подлагам на гласуване в позитивен аспект следното: Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта да изготви становище по Конституционно дело № 13/2010 година.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,50 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)
85332
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА
И СПОРТА:

(Огнян Стоичков)