---

П Р О Т О К О Л

На 14 юли 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроекта за изменение на Закона за Селскостопанската академия, № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 25.06.2010 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, Мариана Николова – директор на Дирекция „Правно-нормативни дейности”, проф. Никола Колев, д.с.н., главен научен секретар на Селскостопанската академия.
Заседанието беше открито в 15,07 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.

* * *
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроекта за изменение на Закона за Селскостопанската академия, № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 25.06.2010 г.
2. Разни.
Има ли други предложения? – Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ, № 002-01-56, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25.06.2010 Г.
Поканили сме – и благодаря за тяхното присъствие: Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, Мариана Николова – директор на Дирекция „Правно-нормативни дейности” в Министерството на земеделието и храните, проф. Никола Колев, доктор на селскостопанските науки, главен научен секретар на Селскостопанската академия.
От писмата, които написах до членовете на Управителния съвет на Селскостопанската академия, сме получили отговор от ръководството на Селскостопанската академия, от Аграрния университет – Пловдив, от Русенския университет „Ангел Кънчев” и от Българската академия на науките.
От името на вносителя давам думата на господин Георги Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Добър ден. Благодаря Ви, господин председател, за предоставената ми възможност.
Направените предложения за промяна на Закона за Селскостопанската академия засягат чл. 3, ал. 5. Съвсем накратко, предложенията са свързани с възможността за по-голяма гъвкавост и по-добър управленски подход от страна на министър-председателя, който назначава и освобождава председателя на управителния съвет на Селскостопанската академия, и министъра на земеделието и храните, който назначава и освобождава членовете на управителния съвет.
Всички са запознати. Предложението е съвсем кратко – промяна на ал. 5 на чл. 3 се състои в следното: „Председателят на управителния съвет се освобождава от министър-председателя, а членовете на управителния съвет – от министъра на земеделието и храните”.
Тук отпада текстът „след съгласуване със съответните ръководители на институциите по ал. 2 преди изтичането на мандата: по тяхно писмено искане, при системно - думата „системно” се премахва и става: „при неизпълнение на задълженията”.
Останалите точки остават във вида, в който са.
Уважаеми дами и господа, направените предложения – още веднъж подчертавам – са свързани с необходимостта от по-гъвкав подход на министър-председателя, на правителството, на министъра на земеделието и храните при реализирането на реформите, предвидени в Селскостопанската академия.
Ще си позволя да дам думата на госпожа Мариана Николова, която е юрист, аз не съм, за да очертае юридическите аспекти на предложението.
МАРИАНА НИКОЛОВА: Благодаря, доц. Костов. Благодаря, господин председател.
Направените предложения са свързани с обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на ръководителите съответно на институтите, което всъщност обезсмисля самата съгласувателна процедура, когато има такива обективни критерии, когато е налице тяхно писмено искане или системно не изпълняват задълженията си, или имат фактическа невъзможност, както и ако е налице присъда за умишлено престъпление. Същото обезсмисля така предложената съгласувателна процедура в настоящата редакция. Поради това ние предлагаме същата да отпадне. Това е единственото предложение, което правим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Професор Колев, желаете ли да вземете отношение?
ПРОФ. НИКОЛА КОЛЕВ: Аз искам да кажа от името на ръководството на Селскостопанската академия и управителния съвет, че ние обсъждахме сериозно и подкрепяме всяко намерение да се развива нашата академия и да става по-добра като законова база.
Нас ни притеснява само този текст, който се предлага, да отпадне съгласуването с тези, които предлагат представители – става въпрос за четирите селскостопански университети и БАН.
По принцип, когато се построяваше философията на ръководството на академията, идеята беше да се формира от управителния съвет цялата национална политика, а не само политиката на Селскостопанската академия за селскостопанската наука. И е логично представителството да бъде на най-високо ниво. Така досега е изграждана. И по-рано сме имали този опит –аз 40 години работя в Селскостопанската академия и нейните поделения. Обикновено ръководителите представляват в управителния съвет на Селскостопанската академия тези други институции. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заместник-министър Костов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: По отношение на аргументите, които каза проф. Колев. Аргументите при назначаването за съгласуване с тези институции остават. При освобождаването не е нужно да се съгласува с членовете на управителния съвет. Това са обективни критерии на тези външни за Селскостопанската академия, така да се каже, институти. Това са: Аграрният университет в Пловдив, Русенският университет„Ангел Кънчев”, Тракийският университет в Стара Загора, Лесотехническият университет в София.
Така че при назначаването тази съгласувателна процедура съществува. Но ако примерно лицето е осъдено, не е нужно да се прави с ръководителя такава съгласувателна процедура.
Това е причината за отпадането на този текст. Тоест няма колизия и с аргумента, който каза проф. Колев. Това исках да обясня.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, откривам дискусията. Думата има Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Първо, не разбрах защо госпожа Николова коментира обективната невъзможност ръководителите на институтите да изпълняват задълженията си. Мисля, че днес няма да ги сменяваме. Дано да не съм Ви разбрала. Но няма значение.
Проблемът за обективността на критериите обаче може да бъде коментиран. Защото – да започна отзад напред, вие предлагате да отпадне думичката „системно”. Общо взето законодателството практикува този запис тогава, когато поведението на един или друг служител или член на изборен орган би трябвало да бъде предпазено или гарантирано от недобросъвестни или недобронамерени ръководители или тяло, което му е дало мандат. Защото когато става дума за неизпълнението на задълженията, нищо обективно няма в този критерии. Когато говорим за системно неизпълнение, тогава има възможни аргументи някой да бъде освободен на тази база, което също е въпрос на субективен коментар. И вие разбирате добре, че това е така.
Останалите текстове аз не коментирам.
Искам да кажа нещо много искрено. Селскостопанската академия е откривана, закривана, откривана отново. И ако някой от нас спори, че има необходимост от развитие на селскостопанската наука в България, то той ще сбърка.
Когато правихме този закон за Селскостопанската академия, защото аз съм участвала в неговото приемане, в предишния мандат на Народното събрание, един от споровете беше по какъв начин все пак Селскостопанската академия ще изживее себе си като научна организация, а не като ведомствена структура, примерно дирекция „Селскостопанска наука”, която е административна структура. Защото, доц. Костов, Вие сте академичен човек и много добре разбирате, че има сериозна разлика между държавния служител, занимаващ се със селскостопанска наука, и учения, който прави това. И една от възможностите все пак на тази структура, макар и в системата на Министерството на земеделието и храните тогава, да бъде гарантирана някаква научна автономия, да й бъде дадена възможност тя да изживява себе си като научна структура и да работи като такава, беше възможността по този начин да се уреди нейното управително тяло, да бъде потърсено мнението на уредените тук и висши училища, и научни организации, за да може в края на краищата тя да работи точно като научна структура.
Административният подход, извинете ме, не приемам за приличен, когато става дума за ръководството на Селскостопанската академия.
Между другото, за да бъде коректна към колегите, откакто съществува Селскостопанската академия, всяка година между двете четения се появява едно предложение – става дума за бюджета, в което ние искаме бюджетът на Селскостопанската академия да бъде изваден на отделен ред от бюджета на Министерството на земеделието и храните. Всеки министър - и предишният Министерски съвет, вкарваше сумата за академията вътре в целия бюджет на министерството. Вярно е, че пък Народното събрание през последните години, в които гласува бюджет в предишното си мнозинство, вадеше тези пари, за да е ясно с какви финансови параметри работи академията и какво може да прави.
От тази гледна точка, вярвайте ми, аз не разбирам необходимостта от това изменение, освен идеята да бъде сменен този управителен съвет и този председател. Аз даже се пошегувах с проф. Светла Бъчварова, че за нея е комплимент да се прави закон в нейна чест, но не е добър тон да се сменят хора без елементарно съгласуване. Министър-председателят не е длъжен да бъде специалист по всичко. И ако той има всички основания, няма никакъв проблем да убеди тези човеци, сложени тук в управителното тяло, че този председател не е добро решение. Няма никакъв проблем да убедиш който и да е ректор, ако не той представлява предвиденото висше училище, че неговият представител не става.
Само че тогава, когато твърдиш, че само критериите, и то без „системно”, просто неизпълнение на възложени задачи или на задълженията, трябва да бъдат прочетени от някого, що за автономия е това? Днес цял ден си говорим на тази забележителна тема. Няма такава.
Така че аз, вярвайте ми, няма да подкрепя подобна промяна, защото административно-командният подход в ръководството на науката не е добро решение. И то едва ли решава проблемите на Селскостопанската академия. Даже напротив, в този закон има какво да се пипа, за да може тази структура да работи по-сериозно. И тук аз съм съгласна с възможни претенции. Но това е последното, което в момента е нужно на тази Селскостопанска академия.
Затова не подкрепям подобно решение и не го намирам за редно и за добро.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Богданова.
Заместник-министър Костов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Тъй като бяха отправени все пак точни въпроси, аз ще се помъча да им отговоря.
Както виждате, Министерството на земеделието и храните в досегашната си дейност изцяло направи необходимите стъпки не за административен подход, а за взимане на становища от ползвателите на продуктите на Селскостопанската академия, от самите учени в Селскостопанската академия. Беше проведена една кръгла маса, тъй като в Селскостопанската академия са правени много кръгли маси, на които институтите са се изказвали – Селскостопанската академия има около 50 звена в момента, научни институти и опитни станции. Сега за първи път бяхме поканили браншовиците да се изкажат за Селскостопанската академия, тоест отвън как виждат тази структура, за която много аналози могат да се направят с Българската академия на науките. Но тя е към ведомството Министерството на земеделието и храните.
За разлика от някои други движения, ние не сме предприели нито една административна стъпка, нито натиск. Концепцията, която сме предложили, която е одобрена вече от министъра и която ще предлагаме, е свързана със засилване на проектното начало. Това роди кръглата маса.
Има едни пари, които ще се дават на този, който ги спечели като проекти, определени по ключови теми на земеделската наука. Никой не предприема някакви каквито и да е движения, свързани с разрушаването на работещи структури.
Смятам, че направеното предложение за промяна в закона обаче наистина осигурява по-голяма гъвкавост. Когато е бил създаван този закон, аз не съм участвал в неговото създаване, не е предвидено примерно следното. Селскостопанската академия е една много административно централизирана система, такава, каквато ние никъде нямаме в страната. Дори БАН има общо събрание. Селскостопанската академия няма нищо. Има един управителен съвет и председател на управителния съвет. И какво се случва по институтите настрани – глас в пустиня!
Затова е много важно какъв е управителният съвет и какъв е председателят на управителния съвет по отношение на политиката, която провежда правителството и съответно този второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, които хич не са малко, те са 30 млн. лв. годишно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря на доц. Костов. Но искам да кажа нещо все пак, за да бъда съвсем коректна.
Аз си признавам, че възможността да има общо събрание не получи подкрепа от предишния парламент, въпреки че аз съм от хората, които смятаха, че тя наистина трябва да работи по аналогичен ред.
Но, доц. Костов, в мотивите, които е предоставил Министерският съвет, на този начин на администриране на управителното тяло на Селскостопанската академия се гледа като на елемент от административната реформа. Така че, когато направих своето изложение, аз се базирах на мотивите, които вие сте заложили тук и които Вие представлявате в момента от името на Министерския съвет.
Аз продължавам да твърдя, че административната реформа е нещо добро. Но учените не са държавни служители. И ако искате да има по-сериозен ред за обсъждане, аз не възразявам да правим поправки и да търсим общо представителство на тези 50 институти в системата на Селскостопанската академия.
Другото обаче означава просто вадене и назначавана на хора. Извинявайте, но тази гъвкавост не носи по никакъв начин научен потенциал и научен принос. Съжалявам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, благодаря. Аз също прочетох много внимателно мотивите. Даже и самите мотиви не са достатъчно конкретни и ясни, за да покажат целта на този законопроект. А той всъщност е много ясен по отношение на целта. Не само дефинициите в самите мотиви, че става дума за елемент на административна реформа, директно казано, административен натиск, намеса върху едно научно звено, макар че това звено се занимава с отраслова наука.
Очевидно е, че целта на този законопроект е да се смени председателят. Защото промените са формулирани много простичко – смяна без съгласуване с институти, които се занимават с аграрна наука. Какво означава ние да откъснем академията от тези институти, да не се интересуваме от тяхното мнение, да няма никаква структурна връзка между тези институти, занимаващи се с аграрна наука, да елиминираме тяхното право да бъдат автономни в това отношение и да развиват наистина наука, без да се съобразяват с мнението на административните структури и с това дали ще се харесат на някого. Защото господин заместник-министърът спомена и думата „пари”. Става дума за едни 30 млн. лв. Очевидно много е важно кой ще управлява тези 30 млн. лв.
Аз смятам, че ние няма да подкрепим едно такова предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов.
Господин Николов, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Днес вече имахме възможност да станем за резил в Народното събрание. За радост, по този законопроект не сме водеща комисия, та други ще се излагат. Но сме имали възможност много пъти да говорим по идеята за предсрочно прекратяване на мандати, нещо, което се въведе като практика през последните 8 месеца, като стил на управление. Предсрочното прекратяване на мандати на мандатни органи не означава нищо друго, освен управленска немощ.
Заместник-министър Костов говори за прекалената централизация в Селскостопанската академия. Ако тук е прав, рецептата да се оправи тази централизация с по-голяма централизация едва ли е най-добрата.
Да, прав е, важно е какъв е управителният съвет и кой е председателят на управителния съвет. Да, вярно е – цитирам доц. Костов. Стана дума, че става въпрос за едни милиони левове. И единственото положително от всичко, което се случва днес, аз намирам в откровеността, която цари при обсъждането - директно назоваване на нещата с истинските им имена, включително финалът на мотивите, че това дава възможност на министър-председателя и на министъра на земеделието и храните да предлагат гъвкав – не знам какво значи – управленски подход, тъй като понятието „гъвкав” не е основно понятие в управлението.
По този повод на мене всичко ми е ясно, с изключение на записа, че някой имал обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. Не разбрах кой. Това го пише в мотивите – че някой имал обективна невъзможност да изпълнява задълженията си.
Завършвам с това, че наистина е въпрос на управленска немощ - не можеш дори достойно да разговаряш с хората, да правиш един закон за един, двама или трима души. Такава законодателна практика е срам за българското законодателство.
Има още нещо хубаво, разбира се, че този път правителството стои с подписа си зад този законопроект, а не както миналия път. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да обърна внимание на следния факт. Ние разглеждаме статута на българската Селскостопанска академия. Забележете – тук ключовата дума е „академия”.
Освен Селскостопанска академия, имаме Българска академия на науките, имаме други автономни академически организации, каквито са висшите училища. Нито председателят на Българската академия на науките се назначава от орган на изпълнителната власт, нито ръководителите на научните институти към БАН се назначават от съответните ресорни министри.
Господин Николов, аз неслучайно представям сегашната картина. Това не е самоцел и не е излишно говорене. Същото се отнася и до ръководството на висшите училища и на съответните факултети към тях.
Защо законодателят възприе принципа председателят на управителния съвет на Селскостопанската академия да се назначава от министър-председателя, а останалите 16 членове на управителния съвет да се назначават от министъра на земеделието и храните? Много просто, трябва да го припомним. Идеята беше, че селскостопанската наука е априори приложна наука и трябва да се гарантира пряката връзка между управлението на страната в лицето на изпълнителната власт – министър-председателя, и които представят, разбира се, приоритетите на българската държава в областта на научните изследвания, говорим за приложния им аспект, и специализираната институция, която е призвана да реализира тази държавна политика. Тоест тук има малко по-пряка връзка.
И забележете, за да се намери балансът между онова, което намирисва на подчиненост на Селскостопанската академия на изпълнителната власти и все пак частично да се съхрани относителната автономност на Селскостопанската академия от гледна точка на статута й именно на академия, се предвижда един безобиден механизъм на съгласуване между министър-председателя и министъра на земеделието и храните със съответните организации, които са в структурата на Селскостопанската академия. И на това безобидно ли посягаме днес? Какво, на последните остатъци на автономност на една академическа организация ли посяга този закон?
Ето, точно това прави. И бъдете честни, кажете: ликвидираме и последните останки на автономност и колкото и да са специфични дейностите на Селскостопанската академия, свързани с научните изследвания, те ще бъдат на пряко подчинение на министър-председателя и на министъра на земеделието и храните. Те и сега са зависими. Но оставете поне принципа на съгласуваността.
Освен това какво означава да отпадне изразът „системно неизпълнение”? Нали знаете, че все пак имаме определение за това що е то „системно”? Едно установено нарушение не е системно, нали, господин председател? Вие сте юрист. И две дори не правят системно, че и три не правят.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Най-малко три.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Три и повече, нали така беше? Най-малко три.
Уважаеми колеги, този законопроект не заслужава подкрепа, защото ще се окаже, че Селскостопанската академия ще бъде единствената научна организация, която след приемането на този закон вече ще бъде на абсолютно пряко подчинение на изпълнителната власт, няма значение дали министърът на земеделието и храните е поне магистър по аграрни науки. Възможно е да не е. Ама ще се пада началник на академиците от Селскостопанската академия. Дори няма да съгласува действията си. Поне да ги съгласува.
Няма как да подкрепим този законопроект. Вие, разбира се, ще приемете каквото сте си наумили. Мнозинството е ваше, ваша е и отговорността. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Местан.
Заповядайте, заместник-министър Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин Местан! Ние с Вас можем вероятно да продължим един разговор, който да бъде дълъг дебат за науката и т.н. На мене винаги ми се иска да задавам въпроси на участниците в предишните Народни събрания: защо го направихте този закон такъв? И защо не позволявате на тези, които в момента имат доверието, да направят все пак нещо полезно във времето на криза? Тъй като бетонираната система на Селскостопанската академия, силно централизирана, начело с членове на висшето ръководство на Българската социалистическа партия, е фактически като една стена срещу всякакви разумни предложения.
Искам да Ви попитам следното. Все пак, ако трябва да се проведат реформи, ако трябва да има възможност административна реформа наистина да бъде проведена, трябва ли да има единомислие? Това е въпросът.
А от гледна точка на чисто юридическите аргументи, за които Вие ни критикувате, аз казах: не съм юрист, затова ще помоля още веднъж госпожа Николова, която е по-добрият юрист от мене, това й е образованието, да ги коментира.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие сте откровен и това Ви прави чест.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ако ми позволите един въпрос към госпожа Николова, която току-що казахте, че трябва да отговаря.
Госпожо Николова, това, че проф. Светла Бъчварова е член на БСП, свързано ли е със записа за фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си като председател на Селскостопанската академия?
МАРИАНА НИКОЛОВА: Не категорично.
Колеги, аз мисля, че тук става въпрос за едно неразбиране. И ако има колеги, които са юристи, те биха разбрали каква е идеята и духът на закона. В смисъл, че когато едно лице е осъдено на лишаване от свобода, аз не знам тогава каква е целта на самата съгласувателна процедура. Ето, към момента редакцията е, че председателят може да бъде освободен преди мандата след съгласуване със съответните ръководители на институциите при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си или при осъждане на лишаване от свобода. Аз не знам тогава какво налага въобще съответната съгласувателна процедура, при положение, че има такава присъда. Това е въпросът. Самата съгласувателна процедура се обезсмисля. Ние говорим само за освобождаването, колеги.
Вие казахте, колега, междувременно, че не възразявате. Възразявате единствено на думата „системно”. Добре, ако е така.... Това Ви беше становището. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Нека да се изкажат колегите, които са заявили желание.
Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Аз имам само един въпрос към господин Костов. Бихте ли разширили понятието „административна реформа”? Няколко пъти го споменахте. Какво имате предвид като казахте „административна реформа”? Даже го повторихте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Възложено ми е и аз съм представил на бюрото на министъра на земеделието и храните, който е принципал на Селскостопанската академия, тя е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към нашето министерство, да се изготви концепция, която да отговаря на съвременните виждания за аграрната наука, почерпена и от европейския опит, и от проведените кръгли маси.
Казах ви, че тази реформа се базира на две неща. Първо, определяне на държавната задача, която трябва да изпълняват институтите на Селскостопанската академия. Държавната задача е това, заради което те са създадени. И това трябва да бъде субсидия, която да бъде поддържана от държавата. Защото те затова са създадени. Това е държавната политика.
Втората част е проектната част, тоест развитието на важни стратегически направления на основата на проекти, за които институтите на Селскостопанската академия, аграрните университети, аграрната наука у нас да може да участват в тези проекти на конкурсно начало.
Смятам, че това е изключително важно да се случи, като тематиката на тези проекти се определя от Националния консултативен съвет по земеделие, в който участват всички заинтересовани - браншовици, учени, синдикати и трети страни, говоря в момента по памет.
Така че смятам, че идеята е логична, разумна и съответства на европейската практика, която мога да ви кажа как е в другите страни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За реплика господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Само една реплика. Всъщност аз съм длъжен да бъда коректен. Репликата ми ще бъде само частично несъгласие.
Приемам бележката Ви, че ако се установи системно неизпълнение на задълженията, процедурата по съгласуване наистина изглежда малко странна. Какво ще съгласуваме, след като има фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията?
Вижте, в този смисъл може би има логика в предложението да отпадне изразът „след съгласуване със съответните ръководители”. Все пак ние трябва да признаем, че не се предлага отпадането на съгласуването при назначаване, запазва се текстът, че дори става по предложение на организациите по ал. 2.
Но ако искате да постигнем съгласие по този въпрос, ще ви моля срещу подкрепа за отпадане на израза „след съгласуване”, в т. 2 да оставите думата „системно”. Защото иначе отпадат всякакви критерии, създават се условия за произволно освобождаване, без да има критерии за това.
Нека да бъдем коректни, колеги. Ако има системно неизпълнение и то е установено, ако има фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията, ако има влязла в сила присъда, кому е нужно това съгласуване наистина?
РЕПЛИКА: Или ако е умрял?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, или ако е умрял. Това е глупаво. Това е наследен, неработещ, според мене излишен паразитен израз в закона.
Чудесно е, че съхранявате инициативата на организациите те да предлагат назначаването. Но ако и вие приемете в точка 2 да се съхрани думата „системно”, за да има все пак обективен критерий, струва ми се, че бихме могли да сближим позиции, както ни отива по тези закони.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз искам да кажа няколко думи по обратната страна на медала.
Аз не можах да вникна добре с какво тази промяна ще подобри функцията на Селскостопанската академия. Но аз разглеждам всичките тези опити да има по-пряка връзка между администрирането между министерството и академиите, едното министерство с Българската академия на науките и университетите, другото със Селскостопанската академия и съответните институти, като опит да бъде подобрено функционирането.
Какво имам предвид? Имам предвид, че автономията на университетите и на всякакви научни звена, на всякакви научни организации доведе специално в България до едно изключително антифункционално положение. В тези институции се извършват страхотни административни нарушения, за които мога да давам и примери. И съответните министерства не могат нищо да им направят, защото те са автономни.
И при миналия мандат на министъра съм задавал въпроси, и при този мандат на министъра съм задавал два пъти въпроси във връзка с такива административни нарушения. Нарушава се административният ред, който подлежи на съдебно дирене. И понеже в България няма право, има само криво и съдът нищо не прави, всички хора, които са подложени на подобни, да ги нарека, издевателства, няма на кого да се оплачат и нищо не се случва. Тоест автономията на тези научни организации в България за мене не бива да бъде пълна, тя трябва да бъде административна.
Трябва да се даде възможност инспекторатът в съответните министерства пряко да санкционира всички административни нарушения в подобни университети и научни организации. Това го казвам и във връзка с днешния дебат в парламента.
Аз твърдя, че в България науката, изследователската работа и висшето образование не се нуждаят повече от никакви реформи. Те се нуждаят от две основни неща: атестация и контрол. И понеже досега не е имало истинска акредитация и не е имало истински контрол, тези институции просто работят лошо. А те могат да работят много добре.
В този смисъл аз ще подкрепя това предложение за изменение, надявайки се, че с нещо то ще допринесе именно за осъществяването на определен контрол не върху академичната дейност на съответните институции, а върху тяхната административна функция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Станилов. Заповядайте, заместник-министър Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Аз искам да благодаря на проф. Станилов за принципната позиция, че наистина има нужда от сериозни промени в българската наука и образование. Бих казал, че вашата комисия е с много тежък ресор.
По отношение на факта, че господин Местан, който напусна, предложи да остане думата „системно”, а да не е така, както е в законопроекта. Аз смятам, че от гледна точка на правителството и на Министерството на земеделието няма проблеми това предложение да се изпълни. Така че не бихме възразили, при положение, че отпадне първият текст за съгласуването.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще подкрепя този законопроект.
Искам да се обърна към вносителите, за да изразя собственото си мнение по тази тема.
Аз доста време съм слушал дискусии около тази институция и не съм чул достатъчни аргументи, че тази институция е академия. Тази институция е един научноизследователски център, който подпомага развитието на българското земеделие, в частност държавната политика в един сектор, който в огромната си част вече е частен, слава богу.
От тази гледна точка изобщо няма място сравнението му примерно с Българската академия на науките. още по-малко има място сравнението му примерно със Софийския университет. Това са мощни институции, те са възникнали в годините, те са се изграждали със своя авторитет, залитвали са, изправяли са се и т.н. и са средища на научна дейност, която в определени степени е фундаментална и уникална, не се развива никъде. Защото България има такъв приоритет, примерно в изследване на това, което наричаме собствената си национална идентичност. Това няма нищо общо с отглеждането на различните видове култури, развитието на технологиите и прочее.
Така че мисля, че промяната Ви - обръщам се към Вас специално – е мека. Вие трябва да тръгнете според мене в друга посока, с по-сериозна промяна, да определите точно функциите на тази дейност, да я структурирате институционално, в ситуация на криза няма за какво да разточителствате държавни средства за дейност, която може да бъде съвсем пазарна.
От тази гледна точка мисля, че ви предстои работа и най-малкото ние сме компетентната комисия, която ще каже какви да бъдат приоритетите на държавната политика в областта на земеделието, тъй като има други колеги за тази дейност. И мисля, че там е големият дебат. В нашата комисия само можем да изразим съгласие, в известна степен това, което каза и господин Станилов, че от гледна точка на българската наука, на българското образование вие имате по-скоро друг тип дейност – от гледна точка на приложението на една стопанска дейност в рамките на една лабораторна изследователска работа по повишаване на ефективността на един пазарен субект.
Така че това е моето изказване, което беше насочено към вносителя, господин председателю, а не толкова към комисията, за което се извинявам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Методиев. Господин Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя внесения законопроект и ще се обоснова защо.
Във изказванията на госпожа Богданова и на господин Местан съзрях притеснение за административен подход в научната дейност. Господин Методиев каза, че да, има научна дейност, но тя влиза директно в, да го кажем, бизнес, приложна практика.
Взимам думата само по една единствена причина. В последните няколко месеца ми се налага да отговарям на въпроси на избиратели, които са имали връзка с академията, бавене на отговори и т.н., неща, които, без да съм специалист, виждам, че са за бизнеса, за приложната дейност.
Затова считам, че, независимо че това е научна дейност, в някаква степен трябва да има и административен контрол. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Едно изречение на господин Стоилов. Ние с господин Методиев винаги сме били на различно мнение по отношение на това има или няма Селскостопанска академия. СДС имаше своя принос за закриване на Селскостопанската академия, с този закон я възстановихме. И тогава този спор се възпроизведе и в него няма драма.
Това, че той е последователен във виждането си, че такава структура с този статут не бива да има, е факт. Това, че аз съм на различно мнение, е факт. Но аз предлагам да направим следното. Дали ще има Селскостопанска академия или няма да има, може би е разговор по отношение на това този закон има ли го или го няма.
Аз се опасявам, че начинът, по който водим дискусията, съжалявам, води към втори отговор. Ако няма да има Селскостопанска академия, ако ще си направите един научен център, има и такава теза, тя е работена, в който ще възлагате някому задачи и той ще бъде длъжен да ги изпълнява. Ако няма да правим свободна селскостопанска наука, кажете. Това също е философия, там също се прави административен контрол. Това е друго разбиране. Тази поправка може да бъде път към това, за което говорим, но не е достатъчно.
Аз продължавам да твърдя, че обективната невъзможност и фактическата невъзможност, извинявайте – са две различни понятия. Аз не съм юрист. И тъй като отново ще питам проблемът със Светла Бъчварова въпрос на партийна принадлежност или на качество на учен е. Добре е да не отговаряме по този фриволен начин, защото е неприлично. Аз уважавам Светла Бъчварова. Не знам учените в тази посока какво отношение имат. Но недейте с пробягване по текстовете днес да водим спор какво е бъдещето на селскостопанската наука в България и кой я администрира.
Проблемът, уважаеми колеги, е кой я прави и с какъв ресурс я прави. Защото ние и в момента, ако трябва да бъдем искрени, общо взето тази структура я разкъсваме. И вие много добре знаете, че това е така. Има институти, които излизат от структурата на Селскостопанската академия или продължават да стоят там. Както и да е.
Но ние този разговор трябва да го проведем и той дълбоко не е проблем на това можете ли да убедите 16 човека, че Бъчварова не става и че трябва да бъде освободена, защото системно не изпълнявала задачите – те могат да бъдат всякакви, между другото. Но това не е сериозен подход.
Така че аз предлагам въпросът за бъдещето на академията да не го коментираме днес в тази пълнота, за която той предполага.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, заместник-министър Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Аз няма да се впускам в дебати пред цялата комисия по отношение на бъдещето на Селскостопанската академия, за да не губя ценно време на народните представители. Искам да подчертая обаче, че проблемът не е с госпожа Бъчварова, с която ние лично се познаваме и поддържаме постоянна връзка.
Поради тази причина предложих, за да не смятате, че искаме някакво кадруване, отпадането на думата „системно”. Съгласих се с господин Местан, за да няма този привкус.
Иначе по отношение на спора има или няма академия и т.н., както виждате, с настоящето предложение ние не премахваме академията, нито с това, което аз ви казах за бъдещето като концепция. Залагаме обаче проектното начало, което е модерно, европейско и то ще намести отделните институти и опитни станции, ще ги накара да се обединят в силни колективи, а не да ги ликвидираме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, уважаеми колеги, господин Костов! Аз се запознах със становищата, които са приложени към предложението и изслушах внимателно мотивите, които господин Костов изложи. Това затвърди моята позиция да гласувам против това предложение.
Искам само да вметна едно изречение. Спирам се на списъка на членовете на управителния съвет - професор, академик, старши научен сътрудник, академик, академик, професор, професор, доцент, доктор. Считам най-малкото, че е напълно логично наистина да има съгласуване с тези хора.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Колев.
ПРОФ. НИКОЛА КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати – членове на комисията. Аз само искам да кажа, че малко бях засегнат, тъй като 40 години работя в тази академия и съм стигнал до професор доктор на науките.
Трябва да ви кажа, че селскостопанската наука никак не е за пренебрегване. И всеки път, когато не се отнесем сериозно към нея, се вземат не малко катастрофални решения, които са много дълбоки и много години след това се оправят.
Между впрочем, малко са българските учени, които стоят като икони в света. Такъв е нашият Димитър Атанасов, създал Института за защита на растенията. Американски, европейски учен и накрая дошъл тук – Иван Странски го довежда. Така е и с други учени.
Съвестните учени не могат да правят приложна или заявена наука. Те могат да правят една – тази наука, която душата им ги извежда да работят.
Второ, миналата година, когато на международен форум показахме разпределението на силите на Селскостопанската академия на територията на България – 27 института и 20 опитни станции, се видя, че това не е Българската академия на науките, а това е приложна наука, която покрива цялата страна и която, ако не е напълно ползвана досега, ние можем да се мобилизираме, можем да намерим системата за мобилизация да се ползва точно от производителите. Лесни контакти, защото са близки, институтите са развити като институти по основните култури, лесни възможности за бърза консултация, особено когато става въпрос за дадено нещо. Ето сега кой трябваше да каже какво е състоянието на пшеницата? Нашите институти. Нашите учени веднага тръгнаха да се взема решение какво да се прави със зърното. Лабораториите веднага заработиха.
Така че логиката е такава. Каквото и да правим, ние, учените, единственото, което можем да правим, е нещо да влагаме от нас, за да се получава полезен продукт за обществото. Ние друго нямаме какво да правим. Цял живот само това сме правили и сме се учили да го правим добре.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Колев.
Има ли други желаещи, колеги? – Не виждам.
Ако може аз да кажа няколко думи, уважаеми колеги. Направи ми впечатление при прочит на закона наново, че Четиридесет и първото Народно събрание за втори път ще промени Закона за Селскостопанската академия. Първия път е било явно по линия на Закона за държавния бюджет. Променяна е ал. 3 на чл. 1. Сега променяме за втори път разпоредби в Закона за Селскостопанската академия.
Аз не бих казал като колегата Методиев дали трябва по-твърдо да се промени или видоизмени законът. Но все пак всяка законодателна инициатива в определен сектор показва приоритетите на правителството в този сектор. Тъй като селскостопанският сектор е важен отрасъл за нашата икономика, знаците, които дава правителството, би следвало да бъдат по-стратегически.
Прави впечатление, че тази промяна няма някаква особена стратегическа насока в развитието на науката в селското ни стопанство, а по-точно цели като че ли да направи процедурата по смяна на председателя на управителния съвет по-гъвкава.
Аз бих попитал вносителите: до момента тези законови текстове създавали ли са проблеми, трудности? Били ли са тромави като съгласуване? Защото аз писах миналата седмица на тези членове на управителния съвет – петте висши аграрни училища, и в рамките на пет дена, без да съм министър-председател, хората бяха добри да съгласуват с комисията своето становище. Това – първо.
Второ, явно става въпрос за грешка. Защото част от становищата, които получих, повтарят грешката в мотивите на министър-председателя. Явно не става въпрос за чл. 5, ал. 5 от Закона за Селскостопанската академия, а касае друга разпоредба. Мотивите и самият законопроект се разминават. Но приемаме, че това е просто некоректно и неточно.
Следващото, което не би следвало според мене да е техническа грешка, е да обвързваме всички изброени в чл. 3, ал. 5 хипотези като обективни хипотези. Това също се съдържа в мотивите. Хипотезата „системно неизпълнение на задълженията” не е обективна, тя подлежи на доказване. И при едно оспорване пред Върховния административен съд органът, който я е приложил, ще трябва да я докаже.
Също така, ако продължим този ред на мисли, даже и т.1, когато председател на управителния съвет по негово искане желае да бъде освободен, това пак не следва екс леге. Министър-председателят може да реши да изчака той да си завърши проектите, по които работи, да му даде някакъв срок да прехвърли работата си. Тоест това също не е нещо обективно, което да е освободено от преценката на членовете на управителния съвет.
Вие казахте във Вашето изложение, че това са външни за Селскостопанската академия ръководители, представители на аграрните университети. Но сега действащия закон им придава качеството на членове на управителния съвет. Логично е в един колективен орган, когато освобождаваш председателя му, да попиташ членовете на този колективен орган за тяхното мнение.
Така мисля, че е в общите разпоредби и на Търговското право, и на всички нормативни актове, които касаят колективната форма на управление.
В тази връзка въпросът ми е: защо променяме тези разпоредби, ако до момента те не са създавали някакви трудности за тяхното прилагане? Защо спираме да питаме тези членове на управителния съвет? Защото аз когато ги попитам, те благодариха и се изненадаха, че Комисията по образование ги пита. Но се почувстваха значими, почувстваха се поласкани, че тяхното мнение се зачита.
Не виждам защо тяхното мнение вече не трябва да се зачита, като това е само едно съгласувателно мнение, не е решаващо. Решаващо е мнението на министър-председателя.
Това са ми въпросите, на които бих желал да получа отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Господин председател, аз мисля, че отговорих на въпроса. Тук и господин Местан също изрази подобно становище, че по отношение на назначаването съгласувателната процедура е нормална. Когато фактически трябва да бъде освободен председателят, тази съгласувателна процедура е излишна, още повече по тяхно искане, при системно неизпълнение на задълженията, при фактическа невъзможност и при осъждане. Тогава за каква съгласувателна процедура е необходимо да говорим?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не мисля, че получих отговор на въпроса, който зададох.
Това, че искаме съгласувателна процедура при назначаването, даже в още по-голяма сила би следвало да искаме същата процедура и при освобождаването, за да има симетрия. Не можеш да питаш колективния орган за едното, а да не го питаш за другото.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само една реплика. Господин председател, освобождаването е първичният акт. Не може да има назначаване, ако няма освобождаване при 16 човека в този управителен съвет. В случая, ако нямаме освобождаване, което не се съгласува, а решавате един или двама, или пет от тези да ги освободите, естествено, че съгласувателната процедура при назначаването е един дълъг процес. Тя може да бъде този, онзи, ние сме съгласни, вие не сте съгласни. Но ако няма освобождаване, естествено е, че няма да има и назначаване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други колеги? – Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроектът за изменение на Закона за Селскостопанската академия, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 10, против 4, въздържали се 2.
Приема се.
Благодаря за участието на колегите от Министерството на земеделието и храните и от Селскостопанската академия.

Колеги, само за секунда ще си позволя да ви задържа по втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Сигнализираха ми, че следващата седмица в сряда изтича срокът на Министерството на образованието, младежта и науката за изработване и внасяне на Правилника за приложение на Закона за академичния състав. Всички помним, че министърът на образованието, младежта и науката пое ангажимента да съгласува този правилник, да ни запознае най-малкото, защото виждаме, че съгласуването като дума вече не е актуално, със съдържанието на този правилник. Особено що се отнася до следващото заседание следващата сряда, аз ще предложа на вашето внимание изменението на Закона за академичния състав. И ми се струва логично да видим, макар и в работен вариант, правилника, а след това, ако има колизия или празнота между закон и правилник, да ги попълним с новите изменения и допълнения на Закона за академичния състав.
Това исках да ви кажа. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Изразявайки съгласие с това, което казвате, искам да попитам: не е ли разумно и логично да се изчака решението на Конституционния съд?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Срокът си тече.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз разбирам за срока, познавам спазването на сроковете в българското законодателство, познавам спазването на сроковете на Конституцията ни от 1991 година. Много срокове познавам. Говоря за здрав разум. Защото ако Конституционният съд прецени отпадане на определени текстове, какъв правилник да прилагат тези текстове, след като те няма да съществуват?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тогава Вие предлагате да отложим разискването по изменението на Закона за академичния състав и правилника?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да мислим в тази посока.
Това, което аз успях да прочета в интернет, беше срокове, ако не ме лъже паметта, единият на докладчика по делото за 10 юли с някакъв 20-дневен срок. Мисля, че за края на този месец ставаше дума да се произнесе Конституционният съд. Виждам, че колегите споделят, че имаше такива срокове, които го задължаваха. Това означава, че може би цялото това, за което говори господин председателят Стоичков, може да стане изключително актуално в началото на септември, по простата причина, че ние можем да вземем някакви решения, да направим някакво обсъждане, включително по първо четене на законопроект, а след това да сме поставени пред друга правна ситуация.
Затова мисля, че е въпрос на здрав разум. Иначе помня, че примерно Законът за съдебната власт трябваше да бъде приет една година след приемането на Конституцията, а беше приет три години след това. Имам и други спомени, аз съм паметлив. Но не е това важното в случая.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само да уточним, че текстовете, които са внесени за изменение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, де факто са текстове, които са свързани с искането на народните представители, по повод на което е образувано конституционното дело. Ако Конституционният съд се произнесе и реши да приеме искането, ще остане празнота и тези текстове така или иначе трябва да бъдат попълнени от законодателя със съответните нови текстове, които да изразят волята му.
Така че няма да има колизия, тъй като ще се разглеждат същите текстове, които и Конституционният съд ще гледа. Ние не можем да предположим какво ще се реши, но няма пречка да бъдат разгледани.
БИСЕР БАНЧЕВ: Първо, една информация. Днес в дневния ред на Министерския съвет беше заложено приемане на становище по конституционно дело № 13. Така че според мене срокът няма да тръгне от 10 юли за работа на докладчика, а ще тръгне най-малкото от утре. Това все пак с наближаващите ваканционни седмици ще ни изправи пред някакъв проблем.
Но от гледна точка на правилника, което коментира нашият председател, искам да докладвам на комисията, че вече постъпват различни въпроси от университети, от научни организации във връзка с приложението на закона. Възникват някакви проблеми, които все повече ще се натрупват. И може би е добре чисто рационално в работен порядък да се направи едно обсъждане на правилника преди одобряването му от Министерския съвет и преди публикуването му в „Държавен вестник”. А ако Конституционният съд отмени нещо или създаде някаква празнота, правилникът да има готовност в много кратки срокове да поеме и да попълни тази празнота. Не искам да правя тежка прогноза, но през септември и октомври ще започнат да изникват проблеми с хабилитациите. Има процедури, които са публикувани в „Държавен вестник” и са с изтекъл срок.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Изразявам лично становище. Мисля, че обсъждането на Правилника за прилагането на закона не трябва да го отлагаме. След като излезе решението на Конституционния съд, можем да го коригираме. Ще ви кажа защо.
Във всяко едно висше учебно заведение има вече работни комисии. Знаете, че те трябва също да променят своите правилници. Освен това, уважаеми колеги, в момента системата на висшето образование в България е блокирана. Имайте предвид, нито един конкурс, било то за асистент или за хабилитирани, до излизането на Правилника за прилагането на закона не може да бъде обявен. Това е свързано с институционална акредитация, с програмна акредитация и т.н.
Така че сами разбирате, в момента нашата система – говоря за висшето образование, е блокирана от гледна точка на кадрови ресурс и обявяване на свързаните с това конкурси.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други становища? – Няма.
Колеги, с това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,10 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)

53448
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

(Огнян Стоичков)