---

П Р О Т О К О Л

На 27 юли 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 054-01-54, внесен от Галина Банковска на 15.06.2010 г.

2. Разни.

На заседанието присъстваха: министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, проф. Ваньо Митев – ректор на Медицинския институт - София.
Заседанието беше открито в 16,10 часа от Галина Банковска – заместник-председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, и ръководено от Огнян Стоичков – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми колеги, виждам, че имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Предлагам на вашето внимание следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 054-01-54, внесен от Галина Банковска на 15.06.2010 г.
2. Разни.
Имате ли други предложения по така предложения дневен ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Започваме с първата точка от нашия дневен ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, № 054-01-54, ВНЕСЕН ОТ ГАЛИНА БАНКОВСКА НА 15.06.2010 Г.
Поканили сме министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, за което му благодарим, че дойде днес на заседанието на нашата комисия.
Преди да му дам думата да изрази становището на министерството, ще ви съобщя, че сме получили становища от редица университети от страната, които по искане на председателя на комисията са изпратили своите становища до нашата комисия. Получено е становище от Техническия университет, от Марко Тодоров от Русенския университет, от Медицинския университет - София, от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, от Университета за национално и световно стопанство.
Становищата са на вашето внимание. Имате възможност да се запознаете с тях.
Министър Игнатов, заповядайте да изразите становище по предложения законопроект.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители! Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя предложението за въвеждане на платено обучение във висшите училища в България като една антикризисна мярка.
За да бъда кратък, ще кажа, че съм съгласен с предложенията, които се правят сега между първо и второ четене. Мисля, че съвсем правилно е предложението да се изравни таксата за обучението на магистри с таксата на останалите, които са платено обучение. Както и правилно е предложението да се изравни минималният разход на студентите, които ще се обучават платено обучение, с тези, които са финансирани от държавата. Защото не е логично обучаващите се платено обучение да бъдат на 70 процента от държавната издръжка. Това какво означава – от цялата субсидия 70 процента, след като досега е било така.
Другото, което искам да кажа, е, че тази антикризисна мярка вие я предлагате за четири години. Но като гледам бюджетната рамка, нямам право да се намесвам и да правя внушение, но аз мисля, че две години е по-добре. По-добре би било вместо за четири години, да е за две години.
Естествено е, че има много „за” и „против” и това е нормално в едно демократично общество. Единственото, което ще кажа на противниците, е всъщност, че и сега студентите, които учат уж безплатно, всъщност са в системата на едно споделено финансиране, като има университети, които събират по 32-33 процента от стандарта. И като се добавят и някои други разходи, се стига до 50 процента годишно.
Това, на което аз самият като университетски преподавател държа, е ясно да се каже, че тези студенти, които влизат платено обучение, влизат не защото просто отиват на касата и си плащат, а те са участвали в изпитите за постъпване в съответната специалност. И това са очевидно тези, които не са се класирали, тоест които са следващи в класирането, които могат да бъдат поканени, ако желаят, да се запишат вече платено обучение.
Естествено моята университетска душа не може да се съгласи с това, което чета в различни медии, то е невъзможно в България – просто отиваш на касата и си плащаш, защото можеш да си платиш. Няма такава игра в университетската система.
Така че министерството подкрепя тази мярка. Ние смятаме, че тя е навременна, правилна е.
Подкрепяме и предложенията, които са направени. Единственото мнението, което изразявам, е, че като знам как бюджетът е рамкиран за следващите две години, две години може би е по-добре.
За да намалим страховете, никъде в текста, който аз съм чел, не е казано, че платеното обучение е задължително. Това означава, че университети, които не желаят да прилагат платеното обучение, никой не ги кара да го прилагат. Важното е тези, които го прилагат, да го правят в рамките на закона.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, позволете ми от името на вносителите да кажа няколко думи, след което ще открия дискусията. Ние много внимателно анализирахме всички аргументи „за” и „против” въвеждане на платеното обучение. Трябва да ви кажа, че също така внимателно анализирахме изказванията и становищата, които бяха направени в пленарната зала от всички колеги от всички парламентарни групи. И както виждате сега, в доклада, който стои пред вас за второ четене, има много съществени промени, в които много ярко са отразени някои от конструктивните предложения, които бяха направени в пленарната зала. Така че, това би трябвало да се оцени като един добър подход в нашата работа, един положителен подход. Бих казала, даже една прозрачност в това ние действително да търсим по-широка обществена основа, за да взимаме по-правилни решения.
Благодаря на министър Игнатов за това, което предложи за промяна за действието на Закона за платеното висше образование. Защото при нас също имаше оживени дискусии. Колегите защитаваха различни тези. Аз самата смятам, че е по-добре това, което каза министър Игнатов, да се промени в момента и да стане действащ законово положение за две години.
Така че, колеги, по време на работата на комисията ние ще направим такова предложение. Смятам, че то ще бъде прието.
Аз бих изразила няколко свои аргументи. Искам да ги споделя с вас съвсем накратко и да кажа, че въвеждането на платеното обучение ще доведе действително до допълнителни средства за университетите, което ще позволи да се запазят таксите, които в момента плащат студентите. Защото тези такси са съвсем символични. Всички знаем колко са те – те варират от 11 до около 33 процента. Студентите плащат такси в държавната форма на обучение – подчертавам го още веднъж.
В противен случай е възможно, поради поскъпване на издръжката, висшите училища да бъдат принудени да повишат тези такси, което ще ги направи непосилни за по-голямата част от студентите. Тогава аз смятам, че това, което ние предлагаме сега с платеното обучение, е съвсем разумен подход.
Следващият аргумент, който бих искала да изтъкна, е, че университетите също получават от един студент платено обучение толкова, колкото получават и от студента в държавната поръчка. Няма университет, който да се откаже от гарантираните от държавата средства по норматива, за да се осигурят свободни места за несигурни студенти в платената форма на обучение.
Приемът на студенти – платена форма на обучение, ще бъде в рамките на свободния капацитет, тоест това няма да се отрази на качеството, тъй като висшето училище вече е доказало пред Националната агенция за оценяване и акредитация наличието на съответните ресурсни условия за обучението на определен брой студенти.
Някои наши опоненти казват, че има опасност от диференцирано отношение към студентите платена форма. Смятаме, че това е абсолютно неоснователна теза. Защото и в момента една част от студентите се пропускат по-лесно нагоре и загубата им ще означава и загуба на средства от държавата. В голяма част от по-малките специалности студентите се поддържат изкуствено, с цел запазване на курса и съответния норматив на преподавателите.
Това, което е важно да отбележим в нашите предложения, е, че ние слагаме една ограничителна рамка за какво ще бъдат изразходвани и за какво ще бъдат харчени тези средства, които са събрани от платеното обучение. Аз смятам, че това беше изразено като опасение на господин Методиев в пленарната зала, който каза, че имало действително развихрена корупция и злоупотреба с тези средства навремето, затова мярката е била отменена. Така че виждате, че ние въвеждаме една ограничителна рамка.
Това са някои от нещата, които исках да споделя. Може би по-нататък в дискусията отново ще изкажа някои становища за това какво се случва в момента в европейските страни и как те подхождат по отношение на кризата и на средствата в областта на висшето образование.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Един въпрос към Вас като вносител. Аз държа да поднеса извиненията си, ако не съм успял да вникна съвсем в същността на предложенията, които правите между първо и второ четене. Защото един от въпросите, които се оказаха дискусионни, беше въпросът за това кой капацитет се има предвид във вашето предложение – дали свободния институционален капацитет или капацитетът по професионални направления.
Защо се извинявам? Защото виждам в Преходните разпоредби една препратка към § 32, ал. 1, т. 4 от закона. Понеже не разполагам с основното тяло на закона и нямах възможност да направя справка, да не би това да е препратка към капацитета по професионални направления или продължавате да оставяте широко опцията за тълкуване на разпоредбата?
Затова Ви моля, ако може да ме ориентирате какво имате предвид – от определения капацитет на съответното професионално направление? Тоест вие сте въвели уточнението, че тези 5 на сто ще бъдат в рамките на капацитета по съответното професионално направление или регулирана професия? Това е важно. А не въобще от свободния капацитет на висшето училище.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Господин Местан, благодаря Ви за Вашия въпрос. Преди да влезете, аз казах, че ние много внимателно сме анализирали стенограмата и Вашите изказвания в пленарната зала. И както виждате, това, което Вие сте предложили, ние сме го заложили тук.
Колеги, започваме разглеждането на законопроекта.
Заглавието на закона е Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Моля, който е съгласен с така предложеното заглавие, да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
По § 1. Няма направени предложения от народни представители.
Има ли предложения по § 1? – Няма.
Който е съгласен с текста на вносителя по § 1, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
По § 2. Има направено предложение от народните представители Галина Банковска, Стефани Михайлова, Ирена Соколова и Снежана Дукова:
В § 2 т. 1 да се измени така:
1. Създава се нова ал. 2:
„Ал. 2. Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка „добра” или „много добра”, имат право след решение на Академичния съвет да извършват обучение срещу заплащане в образователно квалификационна степен „бакалавър” и в образователно квалификационна степен „магистър” след придобито средно образование, по специалности от професионални направления и от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка „добра” или „много добра”. Приемането на студенти за обучение срещу заплащане се осъществява по реда на чл. 68, като броят им е извън определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а” и в рамките на определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, но не повече от 5 на сто от него. Обучението се извършва при условия, определени в Правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.”
Моля за вашите становища.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Една процедура. Уважаеми колеги, понеже § 2 всъщност представя същината на този законопроект, след като бъде приет § 2, всички останали текстове са по-скоро съгласувателни и т.н.
Понеже в хода на разискванията на първо четене в пленарната зала един от проблемите, които бяха предмет на сериозна дискусия, бе именно отсъствието на министъра на образованието и науката поради обективни причини, естествено е, че той не може да бъде едновременно в Брюксел и в пленарната зала, така или иначе това отсъствие се тълкуваше като знак, господин министър, или за подкрепа на закона, или за неподкрепа на закона като деликатна форма на несъгласие със закона.
Откровено казано, аз съзнавам, че процедурата ми е уязвима, ние не сме в режим на парламентарен контрол и това е Ваша воля. Но смятам, че има необходимост точно по този § 2 да чуем Вашата категорична позиция, господин министър, защото такава не можахме да чуем в пленарната зала по обективни причини. И понеже сега сте тук...
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Вие закъсняхте. Аз се изказах.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тогава се извинявам.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Точно това щях да Ви отговоря, господин Местан. Вие мъничко закъсняхте. Министър Игнатов изказа становището на министерството по предложения законопроект.
Дискусията е открита. Моля за вашите изказвания и становища.
Заповядайте, проф. Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, аз и на първо четене изразих своето становище. Тогава подкрепих и казах: като мярка в настоящата финансово-икономическа обстановка – да. Но реално няма да се отрази върху финансовото състояние на нито един от университетите или висшите училища в България, с изключение на УНСС и медицинските университети.
Така че, колеги, трябва да сме наясно: реално ние предприемаме един бих казал, повече политически ход, отколкото чисто финансов. Защото, колеги, много са малко свободните места в съответното направление – право, туризъм и т.н. Разговарял съм с петима ректори на български университети – навсякъде капацитетът е запълнен.
Пак казвам – като мярка ще подкрепя направеното предложение за платено обучение, но реално няма да има такъв ефект, какъвто ние очакваме.
Когато господин Методиев беше министър на образованието, той много добре знаеше. Имаше години, в които по негово време бюджетът се изпълняваше на 30 и 40 процента. Останалите 70 процента ние действително компенсирахме с платени форми. За съжаление сега вече времената са други.
Това е моето становище. Казвам го като председател на Стопанския съвет на университета.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е първата реплика, която правя на проф. Колев. Той е професор и затова си е спечелил правото да има позиции по много от въпросите, които разискваме. Предполагам, и вие ще се съгласите, че ние с него не гласуваме по партийни директиви. Това за протокола.
Но, господин Колев, понеже казахте, че ще има ефект за медицинските университети, с цялата деликатност на онова ,което ще кажа, все пак това трябва да се повтори, понеже, струва ми се, вече съм говорил по тази тема. Медицинските университети не се интересуват толкова от допълнителния прием на български граждани, с оглед по тази линия да им се реши бог знае какъв финансов въпрос. Тях този въпрос ги интересува от гледна точка на въвеждането на стандарт за български граждани, ако ще той да бъде не за пет, а даже за един процент приети по този ред, за да придобият те правото да придобият този стандарт и спрямо студенти от други държави – членки на Европейския съюз.
Опасявам се обаче, че проблемът на Медицинския университет от гледна точка на това, което казвам, няма да бъде разрешен, ако с последващи предложения, които се правят между първо и второ четене, ние им наложим такива ограничения за размера на таксите, което практически няма да им позволи да имат такива постъпления от тази категория чуждестранни студенти, на които те изначално разчитаха и във връзка с които очакванията имаха толкова категорична позиция в подкрепа на въвеждането на форма на платено обучение.
Така че тази разпоредба не може да се разгледа откъснато от разпоредбата за това какъв ще бъде размерът на тези такси. Завърших.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, господин Местан.
Колега Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин Местан, аз не Ви репликирам. Просто искам да си кажа мнението.
Уважаеми колеги, господин министър! Аз също съм преподавател във висше учебно заведение - в Спортната академия. И независимо, че ще повторя думите Ви, Спортната академия също до една част разчита на чуждестранните студенти.
Но, проф. Колев, аз съм убеден, че ще има, частичен може би, но ще има икономически ефект при всички положения. Искам да кажа, че ако аз бих предприел и доста по-радикални мерки, много по-голям процент. Говорих с колеги от почти всички политически групи, които са учили навън, имам предвид в чужбина. Данните там никой не може да ги отрече. В при нас те са точно обратното в процентно отношение. За чужбина имам предвид независимо дали са държавни университети или щатски университети. При нас процентното отношение е 30 на 70, при тях е 70 на 30. И те са в цветущо състояние.
Пак повтарям, при нас основният проблем, господин министър, за мене е повишаване на качеството на университетите. Оттам ще дойде голямото желание на нашите млади хора да учат и да плащат. Естествено колкото по-добре са подготвени, те в момент, когато се развие държавата, ще получават повече пари. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Други колеги?
ГЕОРГИ АНТОНОВ: Колеги, аз имам един въпрос към вносителите на текста между първо и второ четене: какви са мотивите за намаляването от 10 на 5 на сто?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Едно от съображенията е, че тук се има предвид капацитетът по професионални направления. А по справките, които получихме, се вижда, че в повечето висши учебни заведения сумарният капацитет по професионални направления е по-висок от институционалния капацитет. Така че 10 процента от институционалния капацитет и 5 процента от професионалния капацитетът по някакъв начин се съотнасят.
Другото съображение е евентуално да се ограничи в някаква степен, така да се каже, потенциалният негативен ефект от голям брой платени студенти.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Въпросът, който постави колегата Андонов, е много важен.
Уважаеми колеги, ако проследите динамиката на показателя „брой приемани студенти” във висшите училища за последните 10 години, ще ви направи впечатление, че в сравнение с 2000, 2001, 2002, 2003, 2004, че и 2005 година, през 2006, 2007, 2008, 2009 година има много рязък скок на броя на приеманите студенти – от 38 000, ще ме извините, ако греша през 2001, 2002, 2003 година, тази година бяха, господин министър, над 60 000. Това е ръст от близо два пъти. Имайте предвид, че това е една наистина положителна тенденция.
Ако обаче капацитетът на висшите училища остане константна величина, ако капацитетът остане непроменен и бъде, както би трябвало, 100 процента запълнен, искам да ви кажа, че възможността за прием, ако, разбира се, капацитетът не е просто някаква мъртва норма в закона, висшите училища биха имали право на прием само на толкова броя студенти, колкото през същата учебна година излизат от системата като бакалаври. Ако капацитетът е 20 000 и във висшите училища участ точно 20 000 студенти, приемът за следващата година ще бъде 500 броя, ако излизат 500, за да стане отново капацитетът 20 000. Ако излизат 500 и бъдат приети 2000, броят на студентите изведнъж ще се окаже 21 500, тоест с 2500 над капацитета.
Така че едно от съображенията, при това съществените, ако все пак приемете платената форма на свиването от 10 на 5 процента, е, че колкото е по-широк приемът от формата на платено обучение, толкова повече ще се стеснява полето на държавно субсидираното обучение. И понеже казвате, че тази промяна е преходна, тази промяна за срока на своето действие ще оказва преса, дори при най-добро желание от страна на изпълнителната власт, да осигури повече прием на държавните и частни висши училища, тя няма да може да го направи, защото не може да наруши критерия капацитет. Мисля, че съм разбран правилно.
Разбира се, другата възможност е висшите училища да разширят своя потенциал, а оттам да се възползват от правото си, което имат по този въпрос, да поискат от Националната агенция за оценяване и акредитация, когато сметнат, че са готови за това, да променят своя капацитет, ако са развили потенциала си, разбира се. Ако не, те ще получат отказ.
Колкото е по-широко за следващите няколко години полето на така нареченото платено обучение по предложението на колегите, с толкова ще се стеснява полето на държавно субсидираното обучение. И трябва с ръка на сърцето си да признаем този факт. Това е един от ефектите на предложената промяна. И ако не сте съгласни с тезата ми, моля, дайте ми насрещни аргументи.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Господин Местан, аз Ви благодаря за компетентното становище. Но все пак позволете ми да Ви задам един въпрос. Аз самата не можах да разбера Вие коя теза поддържате – за 10 процента или за 5 процента?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Предложението ви е стъпка в правилната посока.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Една реплика към господин Местан, ако има възможност да ме чуе.
Аз наистина Ви благодаря за толерантния тон и спокойното обсъждане на този проблем, защото той наистина е важен. И аз смятам, че Вие не регистрирате отношение по това 5 или 10 процента, защото то не е чак толкова съществено важно. Две са причините за това. И аз ще Ви отговоря.
Първо, мярката е рамкова. С това обаче не се изчерпва отговорът на въпроса, който поставяте. Защо Вие смятате капацитета за едно статукво, което е непроменимо? Той също е динамична мярка. Имаше нотка на това. И ще Ви кажа защо смятам така. Капацитетът също е динамична мярка, той не е константа. Защото в продължение на обучението на студентите в този процес през годината отпадат студенти, преместват се в други институти, отказват се от обучение. Тоест този процес е динамичен. И с оглед на това смятам, че Вие добре си давате сметка, че капацитетът не е константа.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Броят на отпадналите студенти не променя капацитета. Разбирате ли? Ако капацитетът на висшето училище е 5000 и се обучават 5000, а отпаднат 1000, висшето училище пак ще има капацитет 5000, но ще има свободни 1000. Разбираме го това нещо.
Освен това казах: говоренето в хипотеза не означава съгласие с хипотезата. Веднага направих отстъпа и казах, че нищо не пречи на висшите училища да поискат промяна на капацитета си, ако са развили потенциала. Мисълта ми е да се цитираме коректно.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В подкрепа на думите на господин Местан искам да кажа, че в предложението за изменение в Преходните и заключителни разпоредби изрично е записано, че се предполага, че броят на обучаваните в така нареченото платено обучение студенти ще бъде в рамките на евентуално увеличения по реда на чл. 83, ал. 6 капацитет. Тоест това е казано и в явен вид.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Госпожо Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Госпожа Михайлова изчерпи моите аргументи, така че аз ще се въздържа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, съжалявам, че не можах да се включа от началото на заседанието.
По новата ал. 2. Направиха ми впечатление много неща, но тогава, когато през 2002 година е въведена възможността за платена магистратура – втора, е въведена поне минимална оценка „добър” 4 като входящо ниво за тези кандидати. Тук аз си задавам въпроса, след като по реда на чл. 68 може и без конкурсен изпит, само с държавния зрелостен изпит, не би ли било удачно да се въведе минимална оценка като входно ниво? Или ще приемем, че ученикът с тройка, тройкаджията, на когото родителите му могат да си позволят да му купят дипломата, а той няма да има стимул да инвестира в себе си в основното и средното образование, ще си вземе дипломата с тройка, след което ще си купи висшето образование с платена диплома.
Тези въпроси си задавам – дали не е удачно да въведем, както през 20002 година, поне оценка „добър” като един критерий? Да има, освен имуществения критерий, все пак критерий като оценка?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В момента тази ситуация е реална за студентите от така наречената държавна поръчка. В смисъл, че те, кандидатствайки по реда на чл. 68, ако едно висше учебно заведение реши да ги приеме само на основата на държавните зрелостни изпити, също с тройка могат да влязат. Всъщност въпросът с тройкаджиите така или иначе стои. Тук няма нещо съществено различно. Те кандидатстват при същите условия в същото класиране и там, където една специалност не е много желана и търсена, и досега няма никакъв проблем да влязат с нисък успех и с тройки в държавното обучение.
Аз го разбрах като поставяне на някаква граница, спазвайки низходящия бал, да стигнем донякъде и да не влизаме по-надолу. Но това го нямаме като регламент при студентите, които влизат в така наречената държавна поръчка. И ми се струва, че няма основание да го прилагаме за студентите, които ще плащат цялата такса.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Низходящият бал е достатъчен като принцип, но трябва да се изпише.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Може би още едно уточнение във връзка с това. Вие изразявате това съображение по повод на магистратурите. Но трябва да отчетем разликата между започването на първа година от студентите и съответно нивото на завършващите бакалаври, така че да запишат своята магистратура. Това, от една страна.
От друга страна, излизайки от конкретиката на нашия Закон за висше образование, говорим за възможността наистина повече студенти да могат да започнат, да отворим широко входа и да затворим изхода. Предлагам да погледнем малко по-рамково на всичко онова, което правим. Защото някак си напоследък ми се струва, че прекалено много искаме държавата и законите да регулират всеки казус, да могат да направят всяко допускане и изключване. С това влизаме в едни подробности, които на практика влизат в противоречие с така наречената автономия, която, от друга страна, даваме. Това е съображението ми.
А като пример нека да си припомним четириразовия прием на студентите миналата година в Софийския университет във връзка с демографския проблем. Те имаха и четвърто класиране,
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Към Вас, господин председателю. Ще се спра първо на Вашия въпрос, а след това две минути ще ви отнема по принцип.
Защо се занимаваме с входа, като въпросът е вътре в системата, по която се оценява, която да е толкова строга, че този, който е влязъл с такова намерение, да си отиде след първия семестър. Проблемът не е с входа, особено в една страна като нашата, в една национална общност, на която демографски й предстоят изключително тежки години за висшето образование. Да го кажа по още един начин, страна, която, с много малки изключения, не можа да създаде силен наднационален образователен пазар.
След като е цялата тази структура, няма смисъл да се вторачваме в нещо, което почти няма никакъв смисъл.
Да се изкажа по самия текст. Приветствам колегите, че са тръгнали да решат задачата с едно огромно стесняваме и обезсмисляне на това, което наричаме платено висше образование, тъй като знаете, че аз съм против. Текстът, който се предлага за второ четене, е изключително консервативен и от тази гледна точка получава моите адмирации. Най-големите ми щяха да бъдат, ако изобщо нямаше никакъв текст, тоест да няма изобщо влизане в тази тема. Защото темата се отказа от тези казуси, които са нерешими.
Нашият проблем – ние го знаем всички – е на друго място. особено добре го знае господин министърът. И той беше с едни идеи, които се надявам да са актуални към следващата учебна година. И това е оптимизацията на мрежата през финансовите инструменти, с които се бюджетира тази система. Това е големият въпрос и той предстои да бъде обсъждан от нас, евентуално в рамките на някакво изменение на закона.
Така че поради това, което казах сега, ви моля да си съсредоточим вниманието конкретно, ако има някакви текстове, като ви моля това Вашето да не го подлагате повече на обсъждане, защото според мене то е алогично от гледна точка на цялата ситуация. И да видим дали нещо в текстовете има да се поправя, за да вървим напред. Тъй като почти е ясна съдбата на текста, в смисъл, че колегите ще го подкрепят, няма никакъв проблем, и този текст ще влезе в залата. Но тъй като има още един-два текста, върху които има какво да се поспори, да минаваме този текст и тези, които са съгласни, да го подкрепят, тези, които са против, да гласуват против. А такива консерватори като мене може да се въздържат.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин Методиев, частично несъгласие имам с първата част. Разбира се, аз съм респектиран от оценката Ви за системите едва ли не за самооценка на висшите училища. Би било чудесно разбирането Ви, че ако някой е допуснат по една или друга причина, без да има достатъчно дадености да завърши бакалавърска степен, би следвало да отпадне в хода на следването. Това е идеята за така наречения ефект на фунията. Едва ли не влизат всички, излиза само този, който може.
За съжаление обаче практиката показва, че ефектът на фунията в български условия по-скоро е ефектът на цилиндъра. И може би затова някои колеги са малко по-пристрастни към цедката още на входа. Да не кажа, че понякога може би се получава ефектът на обърната фуния – сякаш да завършат повече, отколкото са започнали. И вече е малко по-трудно след въведените регистри на студентите, все по-трудно ще става, дори струва ми се, че вече е невъзможно.
Но може би все пак има нужда, тъй като, въпреки нашето въздържане с Вас или гласуване против, този текст ще се приеме. По-добре е все пак да се изясни, че в чл. 68 разбирате и принципа на низходящия бал. Защото ако не го запишем, госпожо Михайлова, забележете, по някои от желаните специалности не би трябвало господин Ваньо Митев, той никога няма да го направи, но понеже той е пред очите ми и е удобен за пример, да има правото, ако балът е паднал до 34,60 за прием по медицина, да може да приеме студент с бал 28. А би трябвало да следва принципа на низходящия бал. И тази разпоредба трябва да бъде обезателно категорична от гледна точка на защита именно на интереса на кандидатите. Тоест ако се откаже следващият, едва тогава се отваря шансът за по-следващия. Този принцип трябва да се спазва. И ако е необходима редакция, господин председател, предложете. Аз не съм готов.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Колеги, само ще кажа следното. всички говорите тук за студентите, на които родителите им плащат. Все по-малко родители на студентите плащат. Мога да ви уверя в това. Хиляди вече работят и си плащат сами.
Искам да ви обърна внимание, че голяма част от тези млади хора, които работят и учат, след това стават едни от най-добрите служители не само в държавната администрация, а и в частния бизнес. Не забравяйте това, много ви моля. Защото всички говорите за социално неравенство и т.н. има поне няколко човека тук, които преподават в университети. Сигурно над 30 и 40 процента от студентите се издържат сами и сами плащат и в момента, без ние да сме направили платено обучение. Така че дайте да се съсредоточим и да вървим напред.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Професор Митев, заповядайте.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Уважаеми колеги, говоря от името на всички ректори на медицинските университети в България. Това, което го казвам, и това, което сме го депозирали, съм го съгласувал с тях.
Много ви моля да вникнете в нашия проблем. Той за нас е направо обезглавяващ. В момента само моят университет печели по два милиона и половина от приема, от това, което плащат студентите, които са от еврозоната. И този закон ще ни позволи да приемаме студенти от еврозоната и да си повишаваме приходите. Това е една инвестиция в кризисно време, която е просто фантастична и не трябва да я изпускаме, при положение, че ни намаляват бюджета с 20 процента от Министерството на здравеопазването.
В тази връзка ние сме направили предложения във връзка с въпросният чл. 68 и искам да ви го прочета какво е. Предложението ни е да ни се дава възможност да приемаме такива студенти от еврозоната. Защото при сегашния текст те би трябвало да се явяват по реда на българските студенти, а това е абсолютно невъзможно. Нито един студент грък, от Кипър или от други държави – изброявам ви държави, от които имаме най-много студенти, няма да може да се яви по реда на българските студенти на български език, при положение, че те слушат медицина на английски език, каквато опция има в нашите университети. Това означава, че ние няма да можем да приемем нито един чуждестранен студент.
Във връзка с това ние предлагаме един текст, който дава една такава възможност. Чета ви чл. 68, ал. 7 от Закона за висшето образование, изменен по следния начин:
„Граждани на държави членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство могат да бъдат приемани за студенти при условията и по реда, определени за български граждани, или при условията и по реда за чуждите граждани, съобразно Правилника за подготовка и провеждане на текущата учебна година на висшето училище.”
Това означава, че ние ще въведем някакъв ред за приемане на такива студенти, които ще се обучават на английски език, ще има някакви тестове – това ще го мъдрим допълнително в отделните висши учебни заведения. Академичният съвет ще приеме това решение и ще ни даде възможност да приемаме такива студенти. Иначе това обезсмисля цялата ни дейност. Това означава да ни лишите от 2,5 млн. лева засега. А тази година очакваме много по-голям прием на студенти от Европейския съюз. Имаме запитване, включително и от страни като Швеция и Норвегия да се обучават у нас на английски език.
Ако не решим този проблем, буквално ни бъркате в джоба с 2,5 млн. лева на моя университет, а това означава автоматично и на другите медицински университети от страната. И както каза господин Местан тук преди известно време, нас наистина ни касае това платено обучение не толкова за български студенти. Ще има български студенти платено обучение, но те ще бъдат малко. Кой ще даде примерно 1213 хиляди лева годишно, за да се обучава? Малко ще бъдат тези хора. Но най-вече да приемаме тези, които желаят да учат при нас от Европейския съюз. А има много желаещи да учат при нас, говоря от Европейския съюз.
В този смисъл ние сме за 10 процента. Защото в момента има 250 души от Европейския съюз, които се обучават при нас, и те надвишават тези 5 процента, които се предлагат в закона.
Така че моля, като разсъждавате по този закон, да имате предвид положението на тези медицински университети, където наистина става дума за финансов ефект, съвсем отчетлив и съвсем ясен. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Митев. Вие разполагате ли с ориентировъчна статистика колко граждани от Европейския съюз миналата учебна година са обучавани и колко са заявили желание за тази?
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: В момента имаме около 250 души от Европейския съюз. А тази година очакваме прием на стотина души от Гърция. Има тенденция, ако този въпрос се реши, рязко да се увеличи броят на студентите от Европейския съюз в нашия университет и в другите медицински университети в различна степен. Това са чисти приходи за университета, разбирате ли? Трябва ли да се лишаваме от това нещо?
Ако не се лъжа, тук имаше един текст, че става дума за регулираните професии. Това остава ли? Става ли дума за платено обучение само за регулираните професии? Или за всички.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз по изключение си позволих на второ четене да включа и проф. Митев в дискусията, тъй като на второ четене се гледат само предложения, постъпили в срока. Вие правите днес нови предложения, които са постъпили днес в комисията. Но си позволих това изключение, защото Вие заедно с проф. Борислав Борисов бяхте при първото гласуване на законопроекта. А от писмото, което получих от проф. Борисов относно коментара, който и Вие имате, пише, че на практика се обезсмисля въобще въвеждането на платено обучение в този му вид, в който са депозирани предложенията от колегите от ГЕРБ на второ четене. Затова си позволих и на Вас да Ви дам думата. Виждам, че и Вие не споделяте рамката на предложенията на депутатите за второ четене за тези 5 процента, които са лимитираме.
За да си изясним по-нататъшния ход на дискусията, давам думата на министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Първо, да започнем от обсъждането на това как ще се приемат, дали са участвали в класирането. Това беше заявено от мене преди да дойдете.
Така или иначе ясно е казано – по чл. 68, тоест те трябва да са участвали в класирането и това, което казва господин Местан – следващият в класирането, който не е влязъл. И ние го каним да си плати. Това е едното.
Второ. Това, което чух от проф. Ваньо Митев, събуди у мене едни такива мисли. Обучаваме ги на английски език. Уважаеми колеги, преди малко господин Веселин Методиев каза. Ние не сме излезли извън рамките на националния си пазар. Единственото спасение за българското висше образование оттук нататък е неговата способност да се преминава на обучение на английски език, дори да има един чужденец в групата. Минаха годините, когато ги събираха, обучаваха. Това ще бъде трети случай – за балканистика, българска филология и българска история. Така е навсякъде. Така ще стане и тук. Така че това не е екстра, която се предлага.
И друго. Много ви моля, госпожи и господа народни представители, да внимаваме какви решения вземаме. Защото гражданите на Европейския съюз трябва да се обучават и да бъдат поставени в същите условия, в които се поставят българските граждани.
Благодарение на това, че ние търпим щети на пръв поглед, нашите студенти по същия начин учат вече в Хайделберг и къде ли не. Това е наистина много голямо постижение. Ние не го усещаме, защото вече го имаме. Но си спомнете годините, когато имаше тежки неща, визи и т.н. Човешки съдби бяха направо пречупвани. И наистина трябва да внимаваме.
Още повече аз сега идвам от заседанието, което се проведе съвместно с гръцкото правителство. И при положение, че ние сме постигнали едни доста топли отношения, да не ги вгорчаваме. Всеки месец от гръцкото посолство идват едни такива сигнали.
Така че може да се печели от гражданите на Европейския съюз, но зависи какви решения ще се вземат тук. Но във всички случаи гражданите на Евросъюза поне засега, докато това не се промени, ще трябва да бъдат поставени в условията на българските граждани. И мисля, че това е правилното. Ние се борим за същите права на нашите граждани.
Това исках да кажа не като министър, дори като един колега, за да ме чуете.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, ако направите една справка със стенографския запис от обсъждането на първо четене, ще видите, че последният абзац от Вашето изказване абсолютно се покрива с това, което казах в пленарната зала. Това е безспорно. Ние не можем да дискриминираме гражданите на Европейския съюз. Обаче във връзка с този принцип имаме важен проблем, който господин Ваньо Митев постави. Той няма намерение да дискриминира гражданите на Европейския съюз. Той обаче постави и другия въпрос. Ако гражданите на Европейския съюз ще плащат за обучение по медицина точно толкова, колкото плащат българските граждани, аз ви питам: по каква процедура те ще бъдат приети в софийския Медицински университет? И отговорът ми е: трябва да се явят на конкурсен изпит в България.
Българският Закон за висшето образование, господин министър, не предоставя абсолютно никаква друга възможност. Дори при изричното желание на Академичния съвет и на ректора те нямат право да записват небългарски граждани, освен по реда на обучение за чужденците. И забележете, те няма да имат интерес да ги запишат.
Господин Ваньо Митев казва: дайте ни възможност ние да интернационализираме нашия образователен продукт, да го предоставяме и на европейски граждани. Той това казва. И забележете, понеже единствената форма, в която могат да се запишат чуждестранни граждани от държави – членки на Европейския съюз, е платената форма на обучение, те нямат интерес да ги запишат срещу таксите, които плащат българските студенти, пък и нямат право да го правят.
Съжалявам наистина. Фактически затова казах, че те не се интересуват дали ще бъдат приети 5 процента български граждани под формата на платено обучение. Защо за тях ефектът е нулев от финансова гледна точка? Нали ви казах – защото те ще плащат толкова, колкото е държавната субсидия. Дори вероятно може да се окаже 70 на сто от държавната субсидия. Така пише в предложението. Да се измени, дори да се намали още. Обаче ако той не приема платено обучение, ще ги приеме в рамките на капацитета си държавно субсидиране и ще получи абсолютно същата сума. За висшето училище е без значение дали тези пари ще дойдат по линия на граждани на еди-какво си или като държавна субсидия. Те се интересуват от друго. Ако – казват те – въведем стандарт за платено обучение за български граждани, той автоматично става приложим и за гражданите на Европейския съюз, защото вече няма да се смята за дискриминация, тъй като този стандарт се прилага и за български граждани.
Разбирам, че там е ключът за тях. Обаче то се отнася само за медицина и за още няколко регулирани професии, към които наистина има много силен интерес от граждани на страни – членки на Европейския съюз.
Затова ви казвам, ако ще решаваме този частен проблем, нека да се опитаме да го решим. Но не знам как ще можем да го включим в общата рамка на този закон. Аз тук наистина мислех много и се чувствам безсилен, колеги. Аз не мога да предложа диференциран подход за медицината.
Мисля, че стана ясно. Тоест те не искат да ги обучават при различен режим, но искат промяна в режима за български граждани, за да могат да прилагат същия стандарт и за европейските студенти. В противен случай, ако на тях не им се даде тази възможност, те ще останат затворени за години напред за студенти от страни – членки на Европейския съюз, докато не завършат тези, които вече са били записани предишни години. Това ще бъде практическият ефект. И това, което казвам, е, струва ми се, неоспоримо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Един въпрос. Може би той е към юридическия ъгъл. Те трябва да бъдат приети по реда на българските граждани. Но ако кажем, че изпитът ще се провежда на английски език, нарушаваме ли този ред? Ако кажем на гръцките и всякакви други граждани от Европейския съюз, че в Медицинския университет в София има следните изпити и може да се явите на български или на английски език, включително и българските граждани.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Игнатов, ако не се лъжа и в момента практиката е такава. В Медицинския университет има чуждоезиково обучение...
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Това не решава ли проблема, ако се каже, че ще има изпити и на български, и на английски и всеки да може да избира?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това не ти решава финансовия проблем.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Решава ми го. Колко души българи ще се явят на английски език. Става дума за платеното обучение. Това имам предвид.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Влязохме в частния случай. Аз мисля, че този частен случай е решен и от предишен разговор, който сме имали с господин ректора на Медицинския университет – София, и от това, което сега подсказва господин Игнатов. На практика възможността да се обучава на чужд език в България медицина, отваря вратата за формирането на това, което господин Местан нарича стандарт. Тоест там има някакви числа, които ще започнат да се събират – колко е издръжката на български студент от държавата, в това число се получава от Министерството на финансите, след това самият академичен съвет в битността си ще прецени колко е издръжката за обучение на 32 специалности на английски език, защото тя безспорно ще се оскъпи. И като събере още две числа, накрая ще получи таксата за обучение на студентите от Кипър, от Гърция и от другите държави, които бяха изброени.
Това не е свързано с този текст. Това е въпрос на консултация, за която господин ректорът може за получи съгласие с министерството и да си реши този въпрос в бъдещите си правила, както и да му се отвори тази врата. Тоест той е притеснен да не би сега с промяната да му се затвори вратата.
Но тук тази врата е затворена за тези хора, които обучаваме в рамките на петте процента, господин ректор. Тоест, ако ние продължим нашите размишления и ги намерим върху голямото число, което има капацитет, и направим от тях 5 процента и там решим да поберем всичките чужди граждани от страните – членки на Европейския съюз, вие наистина ще фалирате в тази си инициатива, просто няма да имате места.
Затова изобщо не влизайте и не размишлявайте, защото няма защо да размишлявате в рамките на тази промяна. Вие размишлявате в една друга, вие си имате определена практика, тази практика никой не е казал, че е излязла извън рамките на закона, и с Правилника за приложение на закона, и с вашите си правила решавате въпроса.
Така че, господин председателю, аз се опитвам да се върна към това, което казах преди малко, стига да не съм толкова настойчив във вашите очи. Този текст в някаква висока степен е ясен. Ние разгледахме частния случай. Мисля, че Медицинският университет има шанс и господин министърът го подсказва, да се реши съвсем спокойно този казус, който беше поставен. Той не се нуждае от текст. Освен това предложеният текст от господа ректорите на медицинските университети, с цялото ми уважение към тях, е един доста преразказващ текст, той не е за норматив, а и ние нямаме процедурна възможност в момента да го впишем в тялото на този закон за изменение и допълнение.
Така че предлагам, с Ваше съгласие, да вървим напред.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Банковска, заповядайте.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, аз ще бъда съвършено кратка и ще си позволя да коментирам становището на уважаемия от мене проф. Борисов, който казва, че по този начин ние обезсмисляме закона. Аз не считам, че е така и ще ви кажа защо. Защото смятам, че когато е било отменено платеното висше обучение, тогава някои от университетите са започнали да практикуват и да вземат така наречените дарения от студентите. Което за какво ни говори? Говори ни за корупционни практики.
Така че дайте сега да си помислим и да се върнем малко назад. Ние сме прочели много внимателно всички стенограми от 1995 година насам и всичко, което сме прочели там, трябва да ви кажа, че е доста смущаващо и тревожно. А и практиката в момента в университетите няма институционални и регулативни механизми, които да предотвратят корупционните практики в момента. Това според мене е един много сериозен аргумент.
Тук ще повторя това, което казах и на първо четене в залата, че ние трябва да разглеждаме тази мярка, която въвеждаме, в контекста на това, че идеята на господин Игнатов за разделяне академичната от финансовата власт за ръководство на едно висше училище предстои и тя ще влезе с новия Закон за висшето образование. Там действително ние ще приложим един много по-сериозен контрол за изразходване на финансовите средства, които постъпват във висшите училища.
Това, което съвсем накратко исках да споделя, е, че трябва да предотвратим тази практика в момента с промяната, която правим – български граждани да не се записват за студенти в съседни държави – Македония, Украйна, Молдова, а при определените от променения Закон за висшето образование условия да учат в български висши училища.
И не на последно място, искам още един път да ви подчертая, освен това, което казах в пленарната зала, че през 2009 година направихме промени в Закона за кредитирането на студентите и докторантите, с които елиминирахме основните пречки в него за стартиране на програмата. От началото на тази година Министерството на образованието, младежта и науката изготви проект за типов договор, съгласно чл. 6 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, и проведе серия от разговори с Асоциацията на банките в България. Беше постигнато съгласие по съдържанието на договора. Впоследствие същият беше обсъден и съгласуван със студентите и докторантите чрез Националния съвет за студентско кредитиране.
На 26 април т.г. договорът беше утвърден от министъра на финансите и от министъра на образованието, младежта и науката и изпратен за обнародване в „Държавен вестник”. Програмата ще стартира от началото на учебната 2010 – 2011 година, като правителството прие общия размер на държавните гаранции, които могат да се издават през 2011 година от името и за сметка на държавата по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, чиято стойност възлиза на 40 млн. 125 хил. лв.
Мисля, че това също е един много сериозен аргумент в подкрепа на промените, които правим в Закона за висшето образование.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Банковска. Проф. Колев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Разсъждавайки над казуса, аз имам чувството, че днес нашата комисия отново разсъждава над казуса за медицинските университети. Все пак, колеги, нека да не забравяме, че в България има 51 висши учебни училища – 37 университета, а другото са колежи. Така че моля да бъда извинен, но искам да отговоря на колегата ректор, че при него специално има две взаимно изключващи се юридически хипотези. Едната хипотеза е входът във ВУЗ-а. нека не забравяме, че тези студенти, от които те имат интерес, влизат без кандидатстудентски изпит и те не влизат в общото класиране.. Така ли е, господин ректор?
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Нали това искаме да оправим сега?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ясно, но какво да оправим?
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Те да се явят при нас на изпит по английски език.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Именно. Но ще участват ли в класирането?
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Ще участват в класирането на английски език.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Добре. И с този бал, който те покажат, ще придобият право да останат вече студенти под формата на платено обучение.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Така са на равни начала.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колега, знаете, че това не е вярно. Вие знаете, че едно българско дете кандидатства по един път, по два пъти и по три пъти с по 42 страници по химия и 40 страници по биология, за да влезе медицина. В същия момент другият доходоносен кандидат-студент, който знам, че чакате, за да оправи финансовото положение на даден медицински университет, влиза просто без всякакви усилия. Това е истината. И в момента какво ще стане? Аз затова неслучайно питах: ако чужденецът кандидатства на общо основание и покаже по-слаб резултат от българското дете, как вие ще ранжирате входа на единия и на другия?!
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Става дума за платено обучение.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, платено, но нали казахме, че трябва да бъде по низходящ ред.
ЛЮТВИ МЕСТАН: За последно, две думи. Има три неща, които трябва да се знаят. Проф. Колев, чуйте ме. Чужденците няма да влизат в рамките на тези 5 процента платено обучение, ако го приемете принципно. То ще бъде за български граждани. Другите ще бъдат приети извън тези 5 процента.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Става дума за чужденците от Евросъюза.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно за това говорят. И те включително няма да са в петте процента. Колеги, нека да изясним този въпрос, защото е важен.
Второто, което трябва да запомним, е следното. До 1 януари 2007 година студентите по медицина от Гърция плащаха 5000 евро или колкото е определената такса – от 3 до 5 хиляди евро. От 1 януари започнаха да плащат по 320 лв. десет процента е бил винаги диференцираният норматив за студентите по медицина. И вече 4 години записаните преди 5 години студенти от Гърция вместо 5000 евро плащат 320 лв.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Ние искаме да се реши този въпрос.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие искате да кажете, че ги дискриминирате ли днес? След влизането на Договора за Европейския съюз?
Вижте, Вие не ме разбрахте. Защо спорите с мене? Аз точно това решение предлагам. Излишно спорите с мене, не ме разбрахте. От 1 януари взимането на една стотинка повече от гръцки, шведски, германски студент в българско висше училище е нарушение на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Следователно моля да се изтрие от протокола признанието, че продължават да плащат по 5000 евро. Това е противозаконно. Сериозно ви говоря.
Ще трябва да спра да говоря, защото и господин Ваньо Митев не ме разбра. Това, което за тях е важно, пак повтарям, е да има възможност за прием, казват те, за платено обучение за български граждани за да могат да получават същите суми, които плащат българските граждани от студенти, които са от държави – членки на Европейския съюз. За какво спорите? Нали това ви е целта? Тук приемът няма никакво значение, защото до днес вие не ги приемате с приемен изпит, господин ректор.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Ние чакаме законът да излезе.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Законът не урежда този въпрос.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Ние сме предложили във вашия текст една вметка ние да можем да правим такива изпити.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Явно не желаете да ви помогна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Проф. Митев, ако позволите. В момента от около час обсъждаме неписани текстове. Обсъждаме новата ал. 2 по предложение на Банковска, Михайлова, Соколова, Дукова, в която не са записани текстове нито специално за медицинските университети нито специално за чуждите граждани. Нека да се концентрираме върху писаните текстове. Ако нямаме готовност да обсъждаме тези текстове или ако всички висши училища в България не подкрепят тези текстове, да отложим заседанието. Комисията има право по правилник също да направи предложение като комисия на самостоятелно основание това предложение да бъде обсъдено на едно допълнително заседание. Но ние вече около час обсъждаме нещо, което не е писано.
В контекста на това, което каза проф. Колев за статистиката, ще ви обърна внимание на цифри, които предполагам и вие ги знаете, от Националния статистически институт. За 2009 – 2010 година за бакалавър и магистър са обучавани 254 хил. студенти, от които само 10 000 чуждестранни студенти. Не говорим за Европейския съюз. От които 10 процента са гръцките студенти, тоест 1000 човека- от тези 1000 разбирам, че 250 са в Медицинския университет – София. Тоест ние пишем закон за правилото ли, за тези 254 хил. студенти или пишем закон за изключението? Това трябва да си изясним, преди да започнем да четем текст по текст по-нататък. Това ми е предложението. Помислете върху това и предложете становище.
Ако искате да продължим текст по текст, аз моля да се концентрираме в обсъждане само на писаните текстове. Това ,което уважаемият проф. Митев ни предложи днес като негова редакция, в момента не можем да го обсъждаме, защото като технология не е депозирано по съответния ред. Комисията като такава не може да изработи предложение, с оглед на факта, че днес го получихме.
Така че, ако не възразявате, обсъждаме ал. 2. Други становища по така писания текст?
Ако няма други становища, подлагам на гласуване предложението на Банковска, Михайлова, Соколова и Дукова за създаване на нова ал. 2 в текста, който е записан и прочетен. Моля да гласувате.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
По процедура трябва да подложа на гласуване и първоначалния текст на вносителите за целия § 2 с точки 2, 3, 4, 5 и 6, които преномерират съответните алинеи, заедно с гласуваното вече предложение по текста на ал. 2. Който е съгласен, моля да гласува по целия § 2.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
По § 3.
Има предложение на народните представители Банковска, Михайлова, Соколова и Дукова:
Параграф 3 се изменя така:
„§ 3. В чл. 90, ал. 3, т. 4, буква „б” думите „чл. 21, ал. 2 и 4” се заменят с „чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 7”.
Становища по § 3? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с текста на § 3, предложен от групата народни представители, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Гласуваме окончателния текст на § 3.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
По § 4.
Има предложение на народните представители Банковска, Михайлова, Соколова, Дукова:
Параграф 4 да се измени така:
„§ 4. В чл. 91, ал. 5, т. 1 думите „чл. 21, ал. 2 и 4” се заменят с „чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 7”.
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Гласуваме § 4 с току-що приетото предложение.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Има направено предложение от народните представители Банковска, Михайлова, Соколова и Дукова за създаването на нов § 4а.
„§ 4а. създава се нов чл. 93:
„Чл. 93. Собствените приходи на висшето училище по чл. 90, ал. 3, т. 4, буква „б” се разходват само за издръжка на обучението на студентите и докторантите, по реда, определен от Академичния съвет.”
Думата имат вносителите. Желаете ли да вземете становище? Не желаят.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да кажа нещо на колегите. Страшно много ще затрудните всички контролни органи на страната, които ще извършват проверки, да се борят с една група чиновници, която ще обяснява какво означава издръжка на обучението на студентите и докторантите. Защото вътре в тази фраза, така, както е регламентирана и в закона, и в правилниците на висшите училища, разходите ще започнат да се осчетоводяват в счетоводствата по начина, по който Сметната палата преди години беше установила, че се извършват счетоводни нарушения. Тоест когато тук се записва „издръжка на обучението на студентите и докторантите”, замисълът е, че няма да се дават тези средства за хонорари на преподавателите. Те едно, че са част от издръжката, но, второ, са насочени основно в две неща – оборудване и заплащане на преподавателите. Това е фактически разходът.
Този текст с нищо не допринася, с нищо не решава и с нищо не регламентира бъдещ последващ контрол. В този смисъл той е в повече. Тук прочетох текста, мисля, че беше на ректорите на медицинските университети, които предлагат да отпадне. Аз ги подкрепям изцяло, защото не даваме инструмент на контролните механизми на държавата, за да се упражнява контрол.
Така или иначе последващият контрол на всички институции, било на Министерството на финансите, на Сметната палата или на някой друг, за държавния разход, ще бъде върху тези пари, които държавата е отпуснала, тъй като това са допълнителните средства. Този сблъсък ще се появи, при условие, че ги има – това е една скоба. Защото така, както е написан текстът, май че няма да ги има. Но да не създаваме излишен текст. За мене това не помага с нищо за бъдещ контрол.
Затова аз ще гласувам този текст да отпадне.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз се обръщам с призив към вносителите да оттеглят това предложение. Дори да гласуваме с консенсус тази разпоредба, тя е неприложима. И ще ви кажа защо.
Ако имам идея да използвам част от тези средства за хонорари на преподавателите, той няма да насочва тези средства за хонорари, а ще ги насочва за същинските разходи, свързани с учебната дейност. Но затова път за сметка на по-големия ресурс, който ще бъде насочен към учебните дейности, ще бъде спестен потокът от други параграфи в бюджета и той ще отиде към хонорарите. Разбирате ли, че това е абсолютно неприложим текст и той няма никаква практическа стойност, освен тази декларативна стойност, която има. Пък и не проумявам, струва ми се, намеса в автономните висши училища. Наистина не се печели нищо.
Ако юристите имат някакви други съображения, нека да кажат. Но аз бих призовал вносителите да оттеглят предложението си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Митев.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Искам само да ви прочета нашето предложение. „Тази забранителна разпоредба е нецелесъобразна и ограничителна, тъй като висшето училище има и много разходи, например за научноизследователска дейност, в която участват студенти, както и за оборудване и ремонт на учебни зали и семинарни зали, аули, лаборатории, но и за всичко това тези приходи няма да могат да бъдат ползвани”.
Така че аз се присъединявам към току що изказалите се колеги и ви предлагам този текст да падне. Той е просто безсмислен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: От Законодателната дирекция Маргарита Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин председател. Доколкото разбирам, този текст се предлага именно с цел да се гарантира, че тези средства ще отиват за издръжка на обучението, но не за това, което Вие посочихте, проф. Митев. Тъй като се предлага законът да действа за две или за четири години, идеята е да може да бъдат покрити разходите за обучението. Предполагам, че затова е сложен този текст.
А там е записано, че редът, по който ще се прави разпределението на тези собствени приходи, ще бъде по решение на Академичния съвет. И вече от правилното управленско решение на всяко висше училище ще зависи то как ще си разпредели тези приходи, дали ще отидат за хонорарите или ще отидат за издръжка на обучението и съответно за повишаване на качеството му.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Просто искам да ви кажа практически какво се получава, като председател на стопански съвет.
Първо, структурата на бюджета на висшето учебно заведение е 50 на сто от държавна субсидия - почти във всеки ВУЗ е така, общо взето – и 50 на сто от собствени приходи. Ако ние този член го приемем, автоматически собствените приходи – казвам го коректно, ще отидат за издръжка на учебния процес и в случая няма да бъдат реално разпределени. Всеки един университет от собствените приходи покрива фонд работна заплата, покрива издръжка на учебни зали и т.н. Така че в този член ние ще попаднем в една жестока презумпция собствените приходи да не може да ги разпределя всеки един университет по целесъобразност.
Така че разберете ме, не трябва в никакъв случай този член да бъде приеман. Ние по този начин атакуваме не само формите на платеното обучение. Искам колегата юрист да ме разбере – не само формите на платеното обучение, а въобще собствените приходи. Тъй като платеното обучение е само част от структурата на собствените приходи. Много ви моля, колеги, не трябва да го допускаме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз си мисля, че тази разпоредба трябва да се разгледа в контекста на целия Закон за висшето образование, в който в чл. 92 е записано, че правилата за формиране на възнагражденията на работещите в държавните висши училища се определят с акт на Министерския съвет. Тоест ние допираме до хонорарите на преподавателите.
Постановление на Министерския съвет е имало през годините. Към момента има ли нормативен акт, който да определя правилата за формиране на възнагражденията на работещите в държавните висши училища, съгласно чл. 92, за да постигнем правната симетрия между новата разпоредба на чл. 93 и действащото законодателство по Закона за висшето образование. И от двете злини коя по-малка злина ще изберем.
Действително аз съм съгласен с изказалите се преди мене. Безспорно възнагражденията на преподавателите са част от разходите за обучение на студентите.
От друга страна, аз го казах и на първо четене – държавните висши училища искат да инвестират в материална база, за която получават частни приходи, но за която пък не плащат наем на държавата. И става общо взето един омагьосан кръг от икономическа антилогика, ако мога така да се изразя.
Може би министър Игнатов ще вземе отношение.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз мисля, че водим ненужен спор. Как се формира бюджетът на едно висше училище, това, което държавата дава. Имаме стандарт за издръжка на студент, имаме социално битови, имаме присъщите творчески и научни, имаме капиталови. Този текст, който обсъждаме, на нас ни казва, че това, което плаща студентът – платено обучение, е равно на това, което държавата дава по стандарт за издръжка на студенти и се разходва по този ред. така аз го разбирам. Така че какво обсъждаме? Няма смисъл.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест, Вие, министър Игнатов, подкрепяте ли новата разпоредба на чл. 93 или не я подкрепяте?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не е моя работа нито да подкрепям, нито да отхвърлям. Аз съм тук само като гост, така както проф. Ваньо Митев. Просто ви казвам как се формира бюджетът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие трябва да изразите становище по този законопроект. Вие сте министър на образованието.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Когато Вас Ви нямаше, аз казах, че подкрепям всички тези предложения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест подкрепяте новата разпоредба.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Освен това в тези предложения, ако сте вникнали, се казва, че издръжката на студента – платено обучение, трябва да е равна в минималната си част на това, което дава държавата, плюс този студент платено обучение си плаща и таксата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? Изказвания? Не виждам.
Който е съгласен с § 4а за създаване на нов чл. 93, моля да гласува.
Гласували: за 10, против 5, въздържал се 1.
Приема се.
По § 5.
Има предложение на Банковска, Михайлова, Соколова, Дукова:
В § 5 т. 1 да се измени така:
„1. Алинея 4 се изменя така:
(4) Размерът на таксите за обучението по чл. 21, ал. 2 и 3, се определя, като към норматива, определен по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1 се добавя размерът на таксата по ал. 2 за съответното професионално направление или специалност от регулираната професия, а таксите за обучение по чл. 21, ал. 5 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от нормативите, определени по чл. 91, ал. 3, т. 1.”
Вносителите желаят ли думата? Давам думата на Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Само искам да дам допълнително разяснение, защото тук се цитират алинеи и точки, които може би не за всички са ясни. Това, което каза господин министърът, е, че сумата, която смятаме, че е нормално да плащат студентите от така нареченото платено обучение, трябва да е същата, която допринасят, грубо казано, студентите, които влизат в държавната поръчка.
Тук има нещо допълнително, което е свързано с платеното обучение за образователно-квалификационната степен „магистър” след бакалавър, за което се прилага същото правило. Тоест преди беше 70 процента минимумът, а сега минимумът е същият, както за другия случай.
Това е разяснение на смисъла на предложението.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Само една дума. Сега да сме наясно. Понеже се прие § 2, сега ще се приеме и този параграф. Надявам се господин Ваньо Митев вече да ме е разбрал. Онова, което може да вземете оттук нататък от чуждестранни студенти е един път 8144 лв., колкото е диференцираният норматив за издръжка на един студент по медицина, плюс 900 лв. такса, която е определена с решението на Министерския съвет на база 10 на сто. Фактически ще вземете от чуждестранните студенти, ако са граждани на страни – членки на Европейския съюз, 9000 лв. останалите чуждестранни студенти ще плащат 6000 евро. Тези ще плащат 4500 евро.
Ето този нов стандарт, който се въвежда по волята на 10 души гласували „за”, тази разпоредба ви създава правно основание, без да нарушавате Договора за присъединяване, да приемате студенти от държави – членки на Европейския съюз, срещу 9000 лв. Нито стотинка повече.
Във вашето предложение вие поставяте още един въпрос. Трябваше да стане ясно това. Аз ви разбрах. Вие искате приема на чуждестранни студенти, за да интернационализирате нашия интелектуален продукт в областта на медицината, да става не в рамките на определения капацитет, а извън него. Това вече е проблем, защото засяга основополагащ принцип в Закона за висшето образование. Аз откровено бих ви препоръчал, имате огромен потенциал като хабилитирани лица, като база – поискайте съобразно прогнозата си от гледна точка на интереса на студенти от страни – членки на Европейския съюз, и от други държави актуализиране на капацитета си – и институционалния, и по професионални направления. Няма да ви се откаже, защото ви се полага.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Как ще приемаме тези студенти?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Както си ги приемате досега. Законът нищо не ви забранява. Аз затова ви казах, но Вие не ме чухте. Помислихте си, че съм Ви опонент. Напротив, опитвах се само да кажа, че ключова за вас е разпоредбата на § 5, ако искате да знаете колко можете да им приберете в бюджета си. Толкова – 9000, ако се приеме тази разпоредба.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: И ги записваме без приемен изпит?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Както досега. Досега как го правихте? Нима досега се явяваха на изпит?
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Турция е извън Европейския съюз, там проблеми няма.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз имам въпрос – как ги записвахте досега? Студентите от Турция как ги записвате? На какъв изпит се явяват?
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Там проблеми няма.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбирам. И от Евросъюза които идват, как ги записвате?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Нямат право да ги записват без изпит.
Защото те искат хем без изпит да ги запишат и да им приберат парите.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Нали затова се борим. Нали този чл. 68 им забранява това нещо. Те трябва да се явят на изпит по биология и химия на български език. Това означава, че утре няма да ги има.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нека да Ви кажа. Аз много се извинявам, обаче това, което казвате, е вярно и не съвсем. Защото трябва да познаваме реалностите. Член 68, почитаеми професори, позволява ли прием, ако Академическият съвет реши, въз основа на резултатите от държавния зрелостен изпит? Позволява. За всички позволява, ако Академическият съвет реши. И просто Академическият съвет решава. По специалния ред просто казвате: за студенти от страни – членки на Европейския съюз, приемат става по низходящ бал въз основа на оценките от държавните зрелостни изпити. Аз не познавам европейска държава, в която ...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, съжалявам, нека да спрем дотук.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Има изход, но той не е въпрос на този закон. Аз не разбирам, искате приемен изпит ли?
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: В момента се боря за 2,5 млн. лв. годишно. Това е положението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища – принципни?
БИСЕР БАНЧЕВ: Няма изрично изискване по чл. 68, ал. 6, нито по предните алинеи изпитът да бъде на български език. В момента по определени програми и факултети в България се провеждат изпити на немски или на френски език, съобразно програмата на обучение. Така че вие спокойно можете да направите алтернативна изпитна програма на английски език и няма да бъдете в никакво нарушение. Правите конкурсен изпит и вече който мине бариерата за държавна поръчка, минава, който не я е минал, отива на платено обучение. Няма никакъв проблем.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Едно уточнение. Принципът на недискриминирането не ограничава страните – членки да предоставят по-благоприятни условия. Не можеш да предоставяш по-лоши условия. Помислете, проверете и ще видите, че е така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на Банковска, Михайлова, Соколова, Дукова по § 5, т. 1, за изменение на чл. 95, ал. 4. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия § 5 по вносител заедно с вече гласуваното предложение.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Преминаваме към Заключителната разпоредба.
Има предложение на народните представители Банковска, Михайлова, Соколова, Дукова:
Наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба” да се измени така:
„Преходни и заключителни разпоредби.”

Продължаваме към следващия текст.
Предложение на народните представители Банковска, Михайлова, Соколова, Дукова:
В Преходните и заключителни разпоредби да се създаде § 5а:
„§ 5а (1) Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 се прилага за учебните 2010 – 1011 г., 2011 – 2012 г., 2012 – 2013 г. и 2013 – 2014 г.
(2) за учебната 2010 – 2011 г. обучението по чл. 21, ал. 2 се извършва по решение на Академичния съвет в съответното висше училище за лица, които са кандидатствали във висшето училище по реда на чл. 68, участвали са в класирането, но не са приети в рамките на определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а” брой, като броят на студентите не може да бъде по-голям от 5 на сто от съответния свободен капацитет по § 31, ал. 1, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обн. ДВ, бр. 41 от 2007 г.).
(3) За учебната 2010 – 2011 г., 2011 – 2012 , 2012 – 2013, 2013 – 2014 г. приемът се извършва по реда на ал. 1, като броят на обучаваните по чл. 21, ал. 2 студенти е не повече от 5 на сто от определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, който включва и неусвоения в срока по § 31, ал. 1, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (ДВ, бр. 41 от 2007 г.), както и увеличения по реда на чл. 83, ал. 6 капацитет.”
Ще дам думата на вносителите да обяснят всичко това. Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз искам да направя някои изменения – редакционни и не само редакционни. В съответствие с това, което предложи господин Игнатов, разпоредбата на чл. 21, ал. 2 се прилага за учебните 2010 – 2011 и 2011 – 2012 г., тоест не за 4 години, а за 2 години. Това е първото ми предложение по чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. На тази база го правим. Промяна на текста по време на комисия, не на базата на писмено предложение, а по време на комисия.
По ал. 2 допълнително осъзнахме, че има известни неточности, които противоречат с основния текст на чл. 21, ал. 2. Затова предлагаме следното изменение:
(2). За учебната 2010 - 2011 г. обучението при условията и по реда на чл. 21, ал. 2 се извършва по решение на Академичния съвет на съответното висше училище в рамките на свободния капацитет по § 31, ал. 1, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обн. ДВ, бр. 41 от 2007 г.) за лица, които са кандидатствали във висшето училище по реда на чл. 68, участвали са в класирането, но не са приети в рамките на определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а” брой.”
Смисълът е, че не се говори за 5 процента от свободния капацитет, защото по принцип говорим за 5 процента от капацитета, не от свободния капацитет.
Освен това в чл. 21, ал. 2 това вече е записано. Затова ние записваме само „при условията и по реда на чл. 21, ал. 2”.
Подчертава се още веднъж, че имаме общо класиране по реда на чл. 68 и че се прави допълнителен прием извън този, който е утвърден от Министерския съвет и държавно субсидиран. Това е по ал. 2.
По ал. 3 вече има технически грешки. Още веднъж е спомената учебната 2010 – 2011 г. Тя трябва да отпадне, защото тя се урежда в ал. 2. И сме записали, че приемът се извършва по реда на ал. 1, а трябва да запишем ал. 2, защото там се коментира по-подробно как става приемът.
Така че чета следния текст:
„(3) За учебната 2011 – 2012 г. приемът се извършва по реда на ал. 2, като броят на обучаваните по чл. 21, ал. 2 студенти е не повече от 5 на сто от определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, който включва и неусвоения в срока по § 31, ал. 1, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (ДВ, бр. 41 от 2007 г.), както и увеличения по реда на чл. 83, ал. 6 капацитет.”
И последно, още едно допълнение, пак по чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предлагам следния текст като ал. 4:
„(4) Разпоредбата на чл. 95, ал. 4 относно размера на таксите за обучение по чл. 21, ал. 3 се прилага от учебната 2011 – 2012 г.”
Тук става въпрос за таксите, които се плащат от магистрите платено обучение, които са след бакалавър, тъй като се предполага, че за тази година този прием вече е регламентиран, уреден и да не прилагаме със задна дата повишаване на таксите, тъй като тази такса я повишихме, а да се прилага от следващата учебна година.
И последно, ми напомниха колегите, в ал. 3, тъй като ограничихме срока за 2 години, отпадат учебните 2012 – 2013 и 2013 – 2014 г. от текста на ал. 3.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако позволите, една процедура. Предлагам да направим 5 минути почивка, да размножим текста, който предлага колегата Михайлова, да го прочетем спокойно и тогава да го обсъждаме.
ЛЮТВИ МЕСТАН: На основание същата разпоредба на правилника, ако се приеме онова, което се предлага, да се докладва като предложение на комисията.
Сега се обръщам към господин министъра. Надявам се, че ще се съгласите, господин министър, че тази разпоредба, която е ограничителна относно приема на студенти за обучение по регулирани професии, е доста стара и тя въобще не отчита новите реалности, в които се намира вече България като член на Европейския съюз.
Проф. Митев постави реален проблем, колеги. Тоест и при добро желание те нямат механизъм, по който да приемат граждани от страни – членки на Европейския съюз. Сега вече имат стимул след промените, които правите, защото ще могат да им съберат високи такси. Обаче те няма как да ги приемат, ако ние не направим отстъп в ограничението за прием на студенти за обучение по регулирани професии.
Предлагам юристите да ни предложат конкретен текст в следния смисъл: Приемът на небългарски граждани в специалности от регулираните професии може да се извърши по решение на съответните академически съвети въз основа отново на конкурс по документи, низходящ бал от оценките от държавния зрелостен изпит по съответните предмети.
Нека да променим тази разпоредба. Тя наистина вече е неактуална. Ако искаме, след като сме направили първата стъпка, да направим втората стъпка, онова, което предположихме, че могат да го направят. Но понеже той изрази резерви, ако няма промяна в закона, ще се чувства уязвим, приемете предложението ми. Там няма никакъв риск. Ние не правим отстъпка за български граждани. И понеже знаем, че те няма как да се явят на изпит по български език, за да направим възможен прием, да разрешим на ВУЗ-овете да организират конкурса по документи, с уточнението, че непременно въз основа на оценките от държавните зрелостни изпити. Защото това е европейски принцип. Абсолютно добронамерено правя това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Понеже въпросът беше към юристите, давам думата на Маргарита Йорданова да изкаже становище по това, което предлагате.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин председател, в чл. 68, ал. 7 пише, че приемането на студенти, докторанти, специализанти – граждани на държави – членки на Европейския съюз, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани. В чл. 68, който определят условията и реда, по който се извършва приемът за български граждани, е записано, че те се извършват в съответствие с държавните изисквания и в съответствие с правилниците на висшите училища. За регулираните професии, каквато е медицината и всички други специалности, държавните изисквания предвиждат полагането на конкурсен изпит. Единственото, което може да се запише в правилниците, е езикът, по който ще се полага този изпит, каквато практика има в момента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обявявам 5 минути почивка, след което продължаваме.
(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложението на Стефани Михайлова ви е раздадено. Моля да се запознаем с него и може би да си отговорим на някои принципни въпроси, които бяха поставени по време на първо гласуване. След като § 31 е с действаща разпоредба, че през учебната 2010 – 2011 година свободният капацитет ще се усвои поетапно през тази учебна година до 100 процента, тоест няма да има разлика между капацитета на висшето училище и съответния брой на приети за обучение студенти, тогава за какъв допълнителен свободен капацитет става въпрос в § 5а по сегашната разпоредба?
Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Броят на приетите студенти не зависи изцяло от висшето учебно заведение, нито зависи от изпълнителната власт. В него участват по някакъв начин и кандидат-студентите със своята воля. И напълно е възможно този капацитет да не може да бъде усвоен по тази причина. Така че поне формално е възможно да има свободен капацитет, независимо от разпоредбите на § 31.
Освен това тук е посочена и друга възможност за увеличаване на свободния капацитет – това, което коментира и господин Местан в началото, това увеличаване на реда на свободния капацитет чрез нова програмна акредитация на съответното професионално направление или специалност от регулираните професии.
Така че това е идеята на този текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие казвате, че свободният капацитет, който, съгласно ал. 2, е разликата между капацитета и броя на приетите за безплатно обучение студенти не е запълнен, те не искат без пари да кандидатстват, обаче въвеждайки платеното обучение, ще ги стимулираме, като им даваме парите и те изведнъж ще го запълнят, дори ще надхвърлят тези 5 процента. Дайте на практика да се върнем в нашите студентски години и да си помислим какво всъщност предлагаме на хората. Без пари те не искат, но с пари би следвало да искат.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тук коментираме друго нещо. коментираме това, че формално няма противоречие между текста на § 31 и предложенията, които имаме. А дали те са практически работещи, в един съвсем конкретен случай може да се окаже, че не е така. Тогава имаме другите възможности – капацитетът за силно желаните професии ще бъде увеличен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако сте се запознали с предложението, имате думата. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Въпросът, който поставихте, беше основният, който поставих по време на първото четене.
Разясненията, които прави госпожа Михайлова, трябва да ви кажа, че са коректни. Не че се отказвам от тезата си. Напротив, аз я потвърждавам още веднъж и Ви благодаря, че поставяте същия въпрос. Но действително дори един запълнен капацитет може изведнъж да се окаже, че не е запълнен, поради отпаднали студенти и т.н., и т.н.
Трябва да ви кажа, че ако си представим нещата от тази гледна точка, би трябвало приложното поле на този закон да бъде равен на броя на отпадналите студенти в хода на следването. Математически е така. Но ако ще го прилагаме за тях, добре, вече се гласуваха тези неща.
Моето предложение е да го обсъдим в рамките на тази дискусия. И подновявам предложението си, паралелно с предложенията на колегите, което е същата процедура, да се опитаме да решим проблема, в смисъл, да направим възможен приемът на студенти от страни – членки на Европейския съюз в български висши училища.
Интересува ме дали прокламираният в закона принцип при равни условия има своето абсолютно измерение, в смисъл, че ако българските граждани се приемат с конкурсен изпит, той непременно трябва да важи като условие за приема на студенти от страни – членки на Европейския съюз. Казвате –да, нали така? Обаче нека да помислим дали това е възможно. Което означава ,че трябва да организираме изпит по английски език по химия и биология с кандидати за студенти от Швеция, Германия, Франция.
Тук вече ви задавам въпроса: как изпитваме по учебно съдържание, съгласно българското държавно образователно изискване за обучение по химия и биология или за учебно съдържание по химия и биология, граждани на друга държава, при положение, че Европа, за разлика от сферата на регулираните професии в областта на висшето образование не е осреднила стандартите си за учебно съдържание по отношение на средното образование? Как? Ако първият подход ни се струва дискриминационен спрямо българските граждани, вторият не е ли дискриминационен спрямо кандидатите? И кой смятате, че ще дойде да се яви на такъв конкурсен изпит, след като ще бъде изпитан върху материал, който не е учил по една или друга причина? Или може да се падне един въпрос, който не е включен в учебното съдържание. Знаете, че го има това. Различни образователни системи, различни държавни образователни изисквания. Европа е много далеч още от осредняването на стандартите в средното образование.
Затова вторият въпрос, който поставям, е: дали позитивната стъпка е дискриминация? Защото нищо не се променя в статута на българските граждани. Те и досега се явяват на конкурсен изпит. Ще бъде дискриминация, ако влошим тяхното положение. Терминът „позитивна дискриминация” е легален термин в европейското право и в международното право. И той не се смята за дискриминация.
Така че, изтърваме шанса. Те тази година няма да могат да приемат един студент, ако сега не проверим нещата и ако ключето е в държавните образователни изисквания за обучение по медицина, стоматология и фармация и за медицински сестри и акушерки, нека там да се пипне. Но се опасявам, че нямаме готовност. А ние този закон ще го приемем утре или най-късно в петък, защото е в дневния ред на парламента. Оттам нататък ВУЗ-овете вече са в кампания по прием. Което означава, че отлагането сега на този въпрос, който проф. Митев постави и аз го подкрепям, за да формализирам предложението, означава да го отложим за следващата учебна година. Те тази година няма да могат да извършат този прием, дори при налично желание.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Безспорно има резон в тези съображения. Аз не съм готова с формулировка, още повече, че не е моето предложение. Само искам да кажа следното.
Струва ми се редно да има едно класиране, което да гарантира, че българските граждани, които са се явили на конкурсен изпит и са го издържали, и са в състояние да си платят за обучението, ще имат тази възможност в рамките на общите правила. И само ако не може да се запълни бройката за платено обучение с български граждани, тогава евентуално да се тръгне на класиране по резултатите от зрелостния изпит. За висшето училище това няма значение, защото сумата така или иначе сме регламентирали, че е една и съща. Каквото ще плати един гражданин на Европейския съюз извън България, това ще плати и българският студент платено обучение. Просто не бива да дискриминираме българските студенти.
Ако такъв един компромисен вариант е възможен, може да се обмисли някаква формулировка, която да уреди това.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Интересно предложение. Въвеждаме стандарт за българските граждани, за да е приложим и за европейските. Ние по този принцип трябва да решаваме тези въпроси. Те по принцип приемат тези студенти извън тези 5 процента за български граждани.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Нали затова са лимитирани тези 5 процента?
ЛЮТВИ МЕСТАН: И сега нямате разпоредби. Тези 5 процента са само за български граждани. Такава е практиката. Има ли текст от закона?
БИСЕР БАНЧЕВ: Един коментар. Аз мисля, че всичките тези предложения са най-малкото излишни. Защото, ако говорим за всички регулирани професии, тук надхвърляме идеята за държавен образователен стандарт на ниво средно образование в Европейския съюз, а говорим за регулирана професия от висшето образование, за която в целия Европейски съюз има по-високи изисквания, както за прием, така и за обучение.
В този смисъл целта е тези хора като влязат, след това да излязат високо квалифицирани специалисти именно от регулираните професии.
Ако се върнем към българската практика, в нито една от регулираните професии в България – нека всички да си признаем – обучението в гимназията не е достатъчно за успешно представяне на кандидатстудентските изпити. Казано директно. Всеки, който кандидатства архитектура, право или медицина в България, трябва да премине през една тежка система от частни уроци, което е извън всякакви правила, за да успее да влезе.
А това, че ние тази норма не я правим за чужди граждани, аз не го разбирам, тъй като чл. 68, ал. 6 казва, че гражданите на Европейския съюз се приемат по реда и условията на български граждани. Така че щом я правим за българските граждани, значи я правим за гражданите на Европейския съюз.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това, което каза експертът на комисията, е вярно. Но ние наистина сме пред парадоксална ситуация. Искаме да мерим Европа с нашия архаизъм. Предлагам компромисът да бъде по посока на модерното.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Това, което Вие казахте преди малко, означава нито един студент да не приемем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз имам въпрос към вносителите по ал. 3. Априори се залага, че през учебната 2011 – 2012 година ще има увеличение на капацитета по реда на чл. 83, ал. 6. Тоест това се залага като едно бъдеще сигурно събитие, за да се калкулират 5-те процента по тази методика, която вие прилагате.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не е бил такъв смисълът на предложението. Ако така се чете. Идеята е, че може да бъде евентуално увеличен, защото законът позволява на едно висше училище да поиска отново програмна акредитация и да си увеличи капацитетът. В този смисъл е. Ако Вие смятате, че се чете неправилно задължително увеличение, може да предложите редакция, която да го изясни. Смисълът е, че той може да бъде увеличен, а не че е задължително.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако не е увеличен, за каква по-различна методика говорим в сравнение с ал. 2? Коя е разликата между ал. 2 и ал. 3 като учебни години?
Колеги, мисля, че деловият тон отдавна ни напусна. Има два варианта. Почивки няма смисъл повече да се дават. Първият вариант е да се отложи заседанието за утре и утре да го продължим. Вторият вариант е да правим редакция на тази редакция. И така, докато получим вярната редакция. Чистосърдечно и колегиално ви казвам, че в момента напасваме системи, които тепърва усвояваме. А това е в момента Закон за висшето образование и някак си напипваме верните струни.
Аз не възразявам. Готов съм да продължим, докогато е необходимо, стига да запазим една делова атмосфера и да се постигнат конструктивни текстове.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председател. Към Вас имах нещо да кажа. Мисля, че Вие бихте дали едно добро предложение, с което да прецизираме текста, да го приключим и да го гласуваме. Аз предлагам тази вечер да завършим заседанието ида не отлагаме комисията. Това ви предлагам, колеги.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колегата Местан имаше работно предложение като предложение на комисията. То заслужава внимание, заслужава изписване. Това, първо.
Второ, колегата Михайлова предложи редакция на първоначалната си редакция. Аз задавам въпроси по нейната редакция. И се оказва, че трябва да правим редакция на редакцията. Няма проблем. Аз просто за себе си искам да видя методиката на § 5а. Ако искате да вървим стъпка по стъпка, защото в момента нахвърлихме много проблеми, а не решихме нито един.
Аз искам да си изясня за себе си коя е разликата в методиката за учебната 2010 и 2011 година и 2011 – 2012 година – по ал. 2 и по ал. 3. Освен че по ал. 3 залагаме едно бъдещо несигурно събитие, а именно увеличаване на капацитета на висшите училища по реда на чл. 83, ал. 6. Но ние приемаме априори, че това вече през учебната 2011 – 2012 година ще се случи на 100 процента. И оттам нататък прилагаме формула, при която ако едно от неизвестните не се сбъдне Вие сте математик, уважаема госпожо Михайлова, просто уравнението ни пада.
Това искам да си изясня.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Господин председател, ако мога да кажа как да постъпят юристите за този текст.
По § 5а. Чета предложението на народните представители Банковска, Михайлова, Соколова и Дукова за създаването на § 5а:
„Ал. 1. Разпоредбата - само че тук чисто правнотехнически трябва да бъде на § 2, т. 1, относно чл. 21, ал. 2 - се прилага за учебните 2010 – 2011 и 2011 – 2012 г.”
С тази разпоредба ние ограничаваме прилагането на платеното висше образование за две учебни години.
За ал. 2. Първо трябва да кажа защо се налага тази ал. 2. Това е тъй като вече е започнал приемът на студентите. Повече от студентите са записани и класирани. Тоест ние сме в една хипотеза на една кандидатстудентска кампания и по средата й ние променяме условията. Когато се променят условията, наложително трябва да се уредят заварените положения. Тук вносителите се съобразяват с предложението, което беше направено от народните представители по време на първо гласуване, че за учебната 2010 – 2011 г. има един свободен капацитет, който е определен от нормата на § 31, ал. 1, т. 4. Тоест той е 25 процента.
Затова се казва следното: За учебната 2010 – 2011 г. обучението при условията и по реда на чл. 21, ал. 2, тоест платеното, се извършва по решение на Академичния съвет, тоест само Академичният съвет трябва да реши, тъй като сме по средата на този прием. По-нататък се казва: „на съответното висше училище”. Тук обаче трябва да бъде „на съответния свободен капацитет по § 31, ал. 1, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование”. и тук казваме: „за лица, които са кандидатствали във висшето училище по реда на чл. 68”. Тоест те са кандидатствали като всички останали, участвали са в класирането, но не са приети. Тоест това, което Вие казвате – тези по низходящ бал.
Само че като се каже – по низходящ бал, тук вече влизаме в колизия с нормата на чл. 21, ал. 1, т. 4, която казва, че академичното самоуправление се изразява в това висшето училище само да си определя условията на приема. Всяко едно друго такова вмешателство води до колизия с тази норма. Затова така завършва ал. 2. Тази ал. 2 е за 2010 г. не може да се излезе извън капацитета, който е по § 31, т. 4, защото има едно заварено положение.
Сега отиваме за следващата година – За учебната 2011 – 2012 г. приемът се извършва по реда на ал. 2 – казва се същото, като преди – с решение на Академичния съвет, като броят на обучаваните по чл. 21, ал. 2 студенти е не повече от 5 на сто от определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, който включва и неусвоения в срока по § 31, ал. 1, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование капацитет.
Тук Вие сте абсолютно прав, че не трябва да се презюмира, че винаги ще има увеличение на капацитета. Затова може да се каже: „както и капацитета по чл. 83, ал. 6, в случаите, когато той е увеличен”.
Това е идеята на този законопроект. Единственото, което аз виждам като слабост на текста, е действително това, което и господин Местан каза – когато имаш 1000 души определен капацитет за професионалното направление и в пети курс излизат 200 души, 200 души можеш да приемеш. Но не знаем как да го напишем. Съответната година ли да се напише? Ако може да ни помогнете. Това е текстът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз имам само един въпрос по ал. 3. Параграф 31, ал. 1, т. 4 говори за учебната 2010 – 2011 г. А ние визираме в ал. 3 последващата - 2011 – 2012 г. Тоест презюмираме, че не само тази учебна година, но и следващата учебна година, извън § 31. Защото § 31 въобще не говори за 2011 и 2012 г. въобще не говори за 2011 и 2012 г. Кой е този капацитет по т. 4? По т. 4 е за учебната 2010 – 2011 г.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз разбирам необходимостта този закон да бъде приет още тази седмица. Нямам предложение нито за отлагане на заседанието, нито за каквото и да е. Но процедурата ми е следната. Нека тази вечер да приемем всички разпоредби. Тоест да сме с готовност за доклад. Но нарочно ви прекъснах дискусията, защото сега правя следното предложение.
Ако във връзка с тези допълнителни съображения, които чувам от Вас, за коректността на ад хок направените предложения, тази вечер и утре експертите намерят по-удачни редакции, да имаме готовност преди внасянето на доклада – пак повтарям вие имайте готовност да внесете доклада, работете тази вечер – да се съберем на заседание ад хок и в парламента, все в името на по-добрите редакции и решаването и на този проблем, който въобще не е частен на Медицинския университет.
В момента в европейска България висшите училища са затворени за гражданите на Европейския съюз. Ако не беше така, ние щяхме да ги приемаме по реда на общите условия. Няма кой да дойде и да се яви на изпит по български език. Така ли е? Няма. А до днес висшите училища нямаха интерес да организират конкурсен изпит по английски език, защото нямаха финансов интерес. Те щяха да плащат толкова, колкото и българските граждани. Те ще си запълнят бройките с български граждани. Защо да се морят да привличат студенти отвън?
Сега обаче този интерес вече вие им го създадохте. Казвам – вие, говоря за тези, които поеха политическата отговорност за закона. И като сме направили това, да направим още една стъпка – да видим къде нашата система е архаична и не съответства на модерната система за прием в Европа. Сега нямаме готовност с редакция. Но ако до утре вашите експерти, колегите, всички ние успеем да намерим тази формула, нека утре да допълним доклада на комисията и като предложение на комисията тази модерна поправка да влезе в закона и да гласуваме в четвъртък или в петък, когато дойде дневният ред. да не затваряме възможността тази вечер. Изморени сме, явно не сме достатъчно продуктивни, оценявайки необходимостта, да можем да облечем тази необходимост в подходяща правна рамка.
Предлагам да оставим отворена опция за извънредно заседание утре в хода на пленарното заседание, ако трябва. Като ви моля, не ме подозирайте в желание за отлагане. Напротив, започнах оттам да имате готовност за доклада.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Местан. В тази връзка подлагам на обсъждане предложението за утре от 15 часа да имаме редовно заседание с проект за дневен ред: Насърчаване на научните изследвания и академичния състав?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма да можем да го приемем.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, аз искам да благодаря на всички, на господин председателя, на господин Местан, на експерта госпожа Йорданова за това, че все пак успяхме да формулираме този текст, който тя прочете. Предлагам сега да го гласуваме, да се изготви доклада така, както каза господин Местан, той да постъпи в Народното събрание и действително утре да помислим за преформулиране на текста. Но това вече допълнително ще го решим.
За заседание на комисията утре аз съм коментирала с някои от колегите. Мисля, че нагласата ни не е да имаме утре комисия. Но кажете и вие. Моето мнение е да нямаме утре комисия. Тази седмица е много натоварена работата в пленарната зала и не сме известени точно как ще бъде подреден дневният ред.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Който е съгласен с така редактирания и допълнително предложен текст на § 5а, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 4.
Текстът се приема.
В този случай се връщам към текста на Заключителните разпоредби, които вносителите предлагат да се изменят с текст „Преходни и заключителни разпоредби”.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 11, против 1, въздържали се 3.
Приема се.
По § 6. Предложението на вносителите е:
„§ 6. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Има предложение на народните представители Банковска, Михайлова, Соколова, Дукова:
Параграф 6 да стане § 8 и в него думата „датата” да се замени с „деня”.
А защо не прилагаме общото правило – три дена след обнародване в „Държавен вестник”? бързаме за три дни? Какъв е смисълът на това предложение. Госпожо Михайлова?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това е предложението на вносителя. Ние изменяме само „датата” с „деня”, защото такава е практиката. Вносителят предлага да влезе в сила от датата на обнародването.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Някой от вносителите желае ли да вземе отношение? – Не.
Който е съгласен с това предложение за изменение на § 6, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Гласуваме целия § 6 с приетото предложение.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
С това е приет целият ЗИД на Закона за висшето образование. Нашата работа завърши. Закривам заседанието.

(Закрито в 18,45 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)

104858 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Огнян Стоичков)