---

П Р О Т О К О Л

На 21 септември 2010 година се проведе извънредно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 14.06.2010 г.

2. Разглеждане на проект за решение за преобразуване на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии – София в Университет по библиотекознание и информационни технологии със седалище София, № 002-03-14, внесен от Министерския съвет на 06.08.2010 година.

3. Разни.

На заседанието присъстваха: министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, проф. Иван Панайотов – председател на НАОА, доц. Александър Маринов – НАОА, проф. Стоян Денчев – ректор на СВУБИТ.

Заседанието беше открито в 12,15 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.


* * *


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния
проектодневен ред:
1. Разглеждане за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 14.06.2010 г.
2. Разглеждане на проект за решение за преобразуване на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии – София в Университет по библиотекознание и информационни технологии със седалище София, № 002-03-14, внесен от Министерския съвет на 06.08.2010 година.
3. Разни.
Има ли други предложения по така прочетения проектодневен ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА, № 002-01-53, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14.06.2010 Г.
Само ще припомня следното. Миналата седмица при обсъждане на второ гласуване на този закон от парламентарната група на ГЕРБ се направи процедурно предложение за отлагане на гласуването на § 2, за да може да се обмисли, още един път да се разгледа предложението на господин Лютви Местан и да се намери систематичното място на неговото предложение – така е записано в стенограмата. След което аз направих предложение целият закон да се отложи, тъй като и останалите параграфи са в корелация с § 2 и следва да се обсъдят, ако се направи промяна.
Поканили сме на днешното заседание министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, заместник-министър Милена Дамянова и представителят на дирекция „Правна” към министерството. Благодаря ви за участието.
Колеги, имате думата във връзка с точка 1 от дневния ред по § 2.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз благодаря, господин председател, на всички колеги, които днес намериха време да дойдат на заседанието на комисията.
Нашето отношение към текста ще защитаваме така, както сме го предложили в първоначалния вариант. Смятаме, че ако направим някакви промени и приемем предложенията, които направи господин Местан, това ще се отрази на философията и няма да корелира с цялостното съдържание на закона.
С оглед на това поддържаме нашите предложения така, както са приети на второ гласуване в комисията и така, както влязоха в пленарната зала.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Дукова. Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател! Уважаеми господин министър, колеги, уважаеми гости! Какъв беше смисълът на това упражнение? Защо трябваше да отлагаме разискванията по законопроекта, ако вие оставате на първоначалната си позиция? Това е ваше право. Абсолютно никой не може да ви го оспорва. Имате мнозинство, можехте да си наложите волята и да не правим излишни упражнения.
Но понеже така или иначе, както разбирам, ще се гласуват повторно тези текстове, иначе би трябвало да предложим да минем към втора точка от дневния ред, в този смисъл аз искам да знам в каква процедура се намираме.
Смисълът на това извънредно заседание беше нагласа вносителят да промени позицията си. Ако тази нагласа я няма, това е съвършено друг въпрос.
Понеже всичко по предложенията вече е казано, позволете, господин председател, наистина да кажа само две изречения. И този път ще започна отзад напред.
Каква е принципната разлика между предложението на вносителя, което се подкрепя от ГЕРБ, и това, което предлагаме като редакция на § 2. Огромна е разликата. Двата текста, двата подхода само на пръв поглед си приличат.
Онова, което казваме ние, е следното. Започвам с принципа на изключването, за да няма недоразумения. Ако в едно населено място има само детска градина, няма училище, и 5-годишните, и 6-годишните деца ще посещават подготвителните групи в детската градина. Дотук предложенията ни са идентични, те съвпадат. Ако в съответното населено място няма детска градина, а има само училище, и 5-годишните, и 6-годишните ще посещават задължително подготвителни паралелки в училището, след като, разбира се, вече бъдат създадени условията, които гласувахме – с това уточнение. Тоест и тук предложенията ни са идентични.
Стигаме обаче до класическата ситуация, при която в населеното място има и детска градина, и училище. Въпросът е следният: предложението на вносителя или предложението, което сме направили и което стои на вашето внимание дава отговор на въпроса къде с предимство ще се записват 5-годишните? Ето, това е ключовият въпрос.
Ние говорихме в хода на заседанието в парламента и със заместник-министър Дамянова и тя каза: ако аз съм майка на 6-годишно дете, следва да имам правото да избера дали то да се запише в детската градина или в училището. Абсолютно се съгласявам с този принцип. Обаче забележете – тя нямаше отговор на въпроса, който й поставих. А той е следният: ако обаче аз имам 5-годишно дете и също като Вас реша да го запиша в детската градина, а там има само едно място, кое дете ще бъде записано в детската градина – моето или 6-годишно?
Ето, на този въпрос не отговаряте – кое дете? Вие сте представител на местната власт – моето или нейното? (Неразбираема реплика от място).
На въпроса за групите сега ще ви отговоря, защото това ви е последният коз. Ще отговоря за групата. Нямате друг аргумент. Предложението ви не издържа. Аз няма да споря повече с вас – правете каквото искате.
При това положение, когато за едно място се сблъскат две желания, би трябвало да се уважи – и това го казва текстът, това е единственото предложение, което решава този въпрос еднозначно – и да се защити интересът на 5-годишното дете, защото неговото място е в детската градина. Ако прокарате с политическия си инат онова предложение, което доказахте, че продължавате да защитавате, вие поемате тежка политическа отговорност да стане възможно 6-годишното дете да бъде записано в детската градина, а 5-годишното, понеже сме в преходния период и то ще бъде задължено да посещава подготвителни групи, да бъде изпратено в училището.
И на мене, подобно на вас, много ми се иска да ги няма тези казуси. Но животът е по-сложен от нашите мечти. Ако ние си представяме идеалната позиция – има достатъчно места в детските градини и за 5-годишните, и за 6-годишните и няма да се стигне никога до колизия на желания на 5-годишни и 6-годишни, ние няма да водим този спор. Приемаме закона, абсолютизираме правото на избор – и забележете, абсолютизираме правото и на директора на детската градина да прецени кого да запише – и нямаме проблем. Но реалността е много по-различна и тя е доста по-неприятна - има недостиг на места в детските градини.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Само в големите градове.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма значение, ако ще да бъде в едно населено място. И не казвам сега да бъде изкаран от детските градини който и да е. Догодина, забележете, ако това предложение, което правим, се приеме, ще стане следното с групите. Първо, ще бъдат приети всички 5-годишни деца. И ако през тази учебна година има ен броя паралелки за 5-годишни деца и същевременно няколко стотин 5-годишни деца не са записани в детска градина поради недостиг на места – факт ли е това, факт е – то догодина те първо ще бъдат записани, тоест ще се увеличи броят на групите на 5-годишните деца. И когато желанието на всички 5-годишни деца се изпълни, което ще има за пряк резултат увеличен брой на подготвителните паралелки за 5-годишни в детската градина и едва ако остане място, тогава отново ще се уважи правото на избор.
Но законът трябва да съдържа един категоричен императив – какво става в ситуация на сблъсък, на желание на 5-годишното и на 6-годишно дете. За детската градина предимството на 5-годишното дете трябва да бъде гарантирано. Да не разберете това и да не го уважите, няма нито политическо, нито елементарно логическо, нито каквото и да е професионално обяснение.
Завърших. Правете каквото сметнете за необходимо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Местан. Заповядайте за реплика, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Винаги съм заявявала и от трибуна, и в комисия, че аз изключително много уважавам болезнената чувствителност на господин Местан към проблемите на образованието и към прецизността на текстовете, които той иска да правим. Само че искам да споделя няколко опорни точки и да кажа, че ведра илюзия е това, което господин Местан смята – че законът, освен императивни текстове, трябва да носи и рестриктивни такива.
Това, което Вие предлагате, най-малко не инкорпорира текстовете, които казват за задължителното образование. Законът е съвсем императивен и категоричен и той затова отлага във времето с определените обструкции на текстовете, които са сложени вътре, за две години изпълнението на тази норма, която е възложена.
На второ място, Вие говорите също за едно изключение. Така, както 95 процента от родителите искат да бъдат децата им в детските заведения, ние не можем да инкриминираме или не можем да дискриминираме. Защото основното правило на демокрацията е, че правото на малцинството е особено право и то трябва да се спазва. Тоест родителите имат право да изберат дали детето им да бъде в училище или в детско заведение и ние не сме тези, които ще отнемаме това право.
На трето място, обективно говорейки, Вие говорите за едни смесени групи в едни региони, в които давате право да има и училище, и детско заведение. Нали е така? Така е, за да има избор 5-годишното дете къде да отиде. Дайте им право да изберат къде да отидат тези деца.
Тогава веднага добавям – едно полудневно и едно целодневно обучение, което отново е ясен и категоричен избор на родителите какво трябва да направят.
Много рядко в тези населени места се правят и тези сборни групи. И ако Вие говорите за тези сборни групи и за задължението 5-годишните деца да имат това предимство, тогава ще го отнесем след две години, когато законът ще влезе в пълна императивна норма и когато той няма да бъде пожелателен. Или трябва да се изпълни този текст, който гласи - след съгласуване на родителите и след общинско решение.
Общо взето това е, което исках да направя като обструкция. Смятам, че нашият текст наистина визира едно справедливо право и едно решение, което е изборно и което дава основание родителят да избере и да приложи тази норма, разбира се, в тези две години, без да има рестрикция по този въпрос.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, само едно изречение.
Уважаеми колеги, днес в столицата има ли 5-годишни деца, които не могат да посещават детска градина поради недостиг на места? Въпросът ми е риторически. Има, стотици са. Същевременно в тези детски градини има ли записани 6-годишни деца? Отново риторически въпрос – да, има.
Ако след преходния период, който гласуваме в този закон, тази ситуация се запази, независимо в каква степен, ако не приемете предложението, което правя аз, и останете на вашето предложение, вие поемате огромна отговорност за риск 5-годишното дете да бъде записано в училище, а 6-годишното дете да изпълнява задълженията си в детската градина. Този риск искам да избегнем. Оттук нататък разговорът става безсмислен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин Местан, ...
ЛЮТВИ МЕСТАН: Недейте повече да спорите с мене. Правете каквото искате. Моля да не повтаряме нещата.
РУМЕН СТОИЛОВ: Ние няколко пъти Ви изслушваме, но Вие винаги казвате, че децата няма къде да учат. Нашето общество трябва да свикне, че ние не трябва да осигуряваме възможност на децата да учат на 500 метра от къщи. Така е на Запад – родителите возят децата си на километри до тяхното училище. Разбира се, те сигурно получават други заплати. Но нека да направим така, че поне малко да заприличаме на европейци. Ако ние като родители, като общество не приемем, че трябва да поемаме отговорност за нашите деца, ние не сме за Европа. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Искам още веднъж да подчертая, че говорим за детските градини. Детската градина остава задължителна за децата до 6 години. Първи клас започва от 7-годишната възраст на детето и в отделни изключения по преценка на родителя започва от 6 години. Така че основната разлика и основният акцент в промяната, философията на промяната е намаляване на възрастта за детска градина и поемане на ангажимент от страна на държавата.
Една малка корекция, господин Местан. Вече не говорим за паралелки в училищата, говорим за групи – имаме такова изменение. И аз искам да ви кажа, че на 15 септември аз открих учебната година в 23-о училище в София и съвсем умишлено влязох в една такава подготвителна група за 6-годишни деца в училище. Родителите сами бяха изпратили децата си там. Там имаше и 4 деца, които бяха на 5 години.
Групата е организирана като детска градина – с ниски мебели, с малки масички. Децата бяха щастливи и се чувстваха добре. Но аз пак казвам – това беше избор на родителите, те го потвърдиха и вие го знаете.
Що се отнася до общините, нека да не се месим в организацията, която правят общините, нека да не се намесваме в местната власт. Защото така или иначе ние сме им дали в момента възможност те да изберат дали да стартират от тази година или да стартират от 2011 – 2012 или от 2012 – 2013 година. Даваме им срок, в който те трябва да създадат условия. И такива големи общини, които визирате, като София и като Варна, работят усилено за създаване на такива условия, на условия, които ще удовлетворят желанието на родителите. И в момента ние имаме удовлетворяване на желанието на родителите за 6-годишните деца.
Въпрос на организация от страна на общината е как тя ще постъпи, за да удовлетвори желанието и избора на родителя. Защото, съгласете се, че, давайки предимство на 5-годишните деца, казваме: ако няма места в детските градини, 6-годишните отиват в училище. А какво правим с родителите, които не желаят децата им на 6 години да са в училище, а желаят в момента да са в детска градина? Какво се случва тогава?
Вашето предложение е такова – 5-годишните остават в детската градина, 6-годишните – в училище. Това означава да извадим всички 6-годишни деца, които в момента са в детските градини, и да ги пратим на училище. Така аз го разбирам. Ето текстът: „подготвителни групи в училищата – за подготовката, която се извършва една година преди постъпването на децата в първи клас”. Така е изписано Вашето предложение.
Къде отива правото на родителя? С тази разпоредба ние отнемаме правото на родителя. Нека да оставим така, както е в момента - общините сами си правят организацията за задължителната предучилищна подготовка за децата, навършили 6 години и те удовлетворяват желанията на родителите. Нека да имаме малко повече доверие на общините и на местната власт. И пак казвам – с отсрочката, която даваме, те знаят какво трябва да постигнат, знаят какви са разпоредбите на законопроекта.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Подлагам на съмнение искреността Ви. Ако е вярно, че когато за едно място се борят 5-годишно и 6-годишно дете, предимството е на 5-годишното, Вие отказахте да приемете предимството на 5-годишните деца.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма предимство. Приемът в детските градини се осъществява по групи, господин Местан, а не по местата. Какво се случва, ако правим група примерно за едно дете?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Първо ще се направят достатъчен брой групи за 5-годишните и само когато останат свободни места, ще се записват и 6-годишните. Не се отрича правото на избор, но то ще се реализира, след като с предимство се удовлетвори желанието на 5-годишните. Това е елементарно. Абсолютно всички знаете за какво става въпрос, но имате спусната политическа задача и решение!
Аз ще оттегля предложението си. Докладвайте предложението като предложение на ГЕРБ, но да се случи тази необходима промяна. Тук няма суета. Вие знаете за какво говорим и въобще не сте убедени за тезата си. Нека да е такава редакцията: първо се удовлетворява желанието на 5-годишните, съставят се ен броя групи за 5-годишните и само ако останат свободни места, се записват и 6-годишни. Оттам нататък да е изборът на родителите. Поне това да запишем. В тази посока е предложението на председателя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да довърша, защото господин Местан ме прекъсна.
Пак казвам: въпрос на организация от страна на общините. А какво ще се случи, ако имаме например общини, в които имаме по-малко на брой 3-годишни деца? Или родители, които изрично искат 5-годишните деца да бъдат в подготвителна група в училище, защото има и такива родители?
Затова казвам – въпрос на организация, която така трябва да бъде направена, че да бъде удовлетворено желанието на родителите. Това, господин Местан, се случва в момента за 6-годишните. Как в момента ние удовлетворяваме желанието на 6-годишните деца? Които искат, остават в детските градини. И има осигурени места за тях. Общината е тази, която прави организацията и която създава условия.
Затова пак казваме - това е период, за който общините трябва да се подготвят. И те работят в тази посока.
ПРЕДС ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Дамянова. Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Понеже се задават въпроси, и аз бих желал да задам един въпрос. Смятам, че правото на родителя не е безусловно. Правото на родителя има смисъл само когато има детски градини и училища и са изпълнени всички условия по ал. 3. Правото на родителя е условно.
Аз си задавам следния въпрос. Има едно единствено свободно място в детската градина, за което претендират родител на 5-годишно и родител на 6-годишно дете. Чие право ние ще защитим?
ИВО ДИМОВ: В коя група е това място – при 3-годишните или при 4-годишните? Не може 6-годишно дете да бъде в група на 5-годишните.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Правото може да се реализира, когато са налице всички условия това желание на родителите да бъде изпълнено. В село Горно нанадолнище трябва да се съобразяваме с най-близката детска градина. Значи при равни условия 5-годишните деца остават в детската градина, 6-годишните деца отиват в училище.
ПРЕДС ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Само едно нещо ще кажа. Много ви моля, не бива да се спекулира с този текст. Аз няма да задавам въпроси колко време Вие сте прекарали в учебно заведение или в детско заведение, колко добре познавате структурата на тези заведения, защото не е мястото тук да задавам тези въпроси. И не ги противопоставяйте. И едните, и другите имат своето място в определени групи, там, където те са моделирани спрямо образеца и състоянието на детското учебно заведение.
В този смисъл не противопоставяйте 5-годишните на 6-годишните деца, нито правото им на този избор.
ПРЕДС ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз ще добавя само едно нещо към казаното тук, защото мисля, че колегите бяха доста изчерпателни. Крайно време е ние като създаващи закона да дадем императивния тон към общините да изградят инфраструктурата си за деца по начин, който да съответства на нуждите на децата, а не да приспособяваме броя на децата към съществуващата инфраструктура. Сега е моментът чрез създаването на тези поправки в закона и на желанието, което имаме, да осигурим за децата си наистина най-добро бъдеще, общините в срок до две години да изградят такава възможност за отглеждане и възпитание на децата, която да бъде достатъчно добра.
И няма смисъл да си говорим къде ще има групи, къде ще има една група за 5-годишни, къде групите за 6-годишни ще бъдат две. Като има една, а има нужда от две групи, ще бъде създадена нова такава, ще бъде отворена нова детска градина. Мисля, че отговорността е на общините да решат и правото на автономния избор е също така автономен.
ПРЕДС ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други мнения? – Не виждам.
Давам думата на колегите юристи от Законодателната дирекция за становище относно процедурата по тази точка.
БОЯНКА КРУМОВА Очевидно от стенограмите, пленарната зала с гласуване връща във водещата комисия § 2 за ново разглеждане. Подчинявайки се на това решение, комисията е длъжна да го преразгледа.
Има два варианта – или да се изготви нова редакция, или да се препотвърди първото решение на комисията. Но това трябва да стане с гласуване в комисията.
ПРЕДС ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заедно с прегласуване на предложенията на народните представители?
БОЯНКА КРУМОВА: Целия § 2 – гласуване предложенията на народните представители и предложението за редакция на параграфа.
ПРЕДС ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, до момента няма практика по такъв подобен случай. Член 74, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание урежда случаи на гласуване в пленарната зала и допустими само редакционни поправки, предложения на водещата комисия или предложения за отпадане или отхвърляне на текст. Към момента нямаме такива предложения, но имаме предложения на колеги от ГЕРБ за ново обсъждане, съответно явно и ново гласуване в комисията на § 2.
В този случай по работния доклад, който имате, който вече е депозиран в Народното събрание, по § 2 относно чл. 20 подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Лютви Местан.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Веселин Методиев.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 12.
Комисията не подкрепя предложението.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Огнян Стоичков.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 11.
Комисията не подкрепя предложението.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Банковска, Михайлова, Калнева-Митева.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване текста на комисията, който подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2 – ще си позволя да го изчета:
Член 20 се изменя така:
„Чл. 20 (1) Предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст.
(2) Предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява в подготвителни групи в детските градини или в подготвителни групи в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението.
(3) Предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява при спазване на следните изисквания:
1. осигурена среда, съобразена с възрастовите особености на децата, която създава гаранции за опазване на физическото и психическото им здраве и благополучие;
2. осигуреност с учители и помощник-възпитатели, отговарящи на изискванията за заемане на длъжността, определени в този закон и подзаконовите актове по прилагането му;
3. целодневна или полудневна организация на предучилищната подготовка, която включва и условия за отдих на децата;
4. осигурено столово хранене, организирано в съответствие с изискванията, определени в наредби на министъра на здравеопазването - при целодневна организация на предучилищната подготовка;
5. осигурен безплатен транспорт в случаите по чл. 26, ал. 3.
(4) Предучилищната подготовка по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени в този закон, правилника за прилагането му и в държавното образователно изискване по чл. 16, т. 1.
(5) За деца, които не владеят добре български език, освен подготовката по ал. 1 се осигурява и обучение по български език по специализирана методика за усвояване на български език.”.
Това е текстът, който беше внесен в пленарната зала.
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Комисията подкрепя този текст, който беше внесен в пленарната зала за § 2.
С това приключихме разискванията по точка 1 от дневния ред. Благодаря на представителите на Министерството на образованието, младежта и науката за участието им в нашата работа.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНОТО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ – СОФИЯ В УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ СЪС СЕДАЛИЩЕ СОФИЯ, № 002-03-14, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 06.08.2010 ГОДИНА.
Поканили сме, освен представителите на Министерството на образованието, младежта и науката, и проф. Иван Панайотов, председател на Националната агенция по оценяване и акредитация, проф. Стоян Денчев – ректор на все още Специализираното висше училище, доц. Алекнадър Маринов от НАОА, Мария Фъртунова от Министерството на образованието, младежта и науката.
На вниманието на членовете на комисията е раздаден проект за решение за преобразуване на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии с приложени мотиви – Решение № 580 от 6 август 2010 година на Министерския съвет. Приложено е и становище на Националната агенция по оценяване и акредитация.
Заповядайте, проф. Панайотов.
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: Уважаеми господин Стоичков, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Аз ще бъда кратък.
Проектът за преобразуване на Специализираното висше училище в университет завърши с положително решение на 18 юни миналата година. Ние сме тук с доц. Александър Маринов, който като член на Постоянната комисия по социални и правни науки и национална сигурност е бил наблюдаващ процедурата във всичките й етапи. Ние сме готови, разбира се, по същество да отговаряме. Но аз искам само да обърна внимание на най-същественото.
Тази процедура показва, че Специализираното висше училище предлага образование в професионални направления, които са акредитирани, едно от тях със статут на акредитиране, тоест има положителна оценка. Всички до един следователно са акредитирани или са със статут на акредитация.
Тази аргументация сама по себе си е очевидно най-същественото, върху което се позовава решението, взето от Акредитационния съвет.
Ако има, разбира се, повече въпроси, както по процедурата, така и по същината на експертизата, ние сме готови да отговаряме. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Панайотов, господин ректор! Тъй като министерството е вносител, за да не се повтарям, ще кажа, че ние подкрепяме това предложение. Аз лично съм убеден в това, което правим.
През последните години някогашният Библиотекарски институт се разви много добре. Той отдавна има опита на университет, а в годината на криза ще отбележа, че има много добър мениджмънт. Няма финансова криза във все още висшето училище. В годината на вече недостиг на студенти там няма такъв. Там се борят от 7 човека нагоре за едно място.
Когато министерството внесе предложението, на пръв поглед отговорът е „да” и то става дума само за преименуване. Но всъщност ние заявяваме важността на информационните технологии в съвременния свят, в който живеем.
Затова подкрепям това предложение. Имаме положителни становища на агенцията. Имаме много добър преподавателски състав, хабилитиран. За тази все още малка научна общност има твърде много хора, които са доктори на науките.
Повтарям, отдавна Специализираното висше училище е надхвърлило границите на представата ни за специализирано висше училище. То наистина е университет. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата проф. Денчев.
ПРОФ. СТОЯН ДЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, госпожо заместник-председател, господин министър, уважаеми гости от Министерството на образованието, младежта и науката, проф. Панайотов, доц. Маринов, дами и господа народни представители! За мене е чест да бъда сред вас и да защитя, доколкото е възможно, в рамките на моите компетенции предложението, направено от Министерския съвет на Република България, за преобразуване на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии в университет.
Както спомена и проф. Панайотов, това решение е взето още миналата година през месец юни и едва сега се реализира. Държа да изтъкна ролята и вниманието на управляващата партия, която намери смелост да внесе за разглеждане това решение първо в Министерския съвет и след това в Народното събрание.
Няколко факта бих могъл да спомена. Господин министърът ги каза.
Специализираното висше училище има повече от 60-годишна история. Не става въпрос за създаването на някаква нова институция. То е създадено на 18 септември 1950 година. Осемнадесети септември мина. На 1 ноември ще честваме, наред с традиционния празник на будителите, и 60-годишнината на училището като такава образователна институция.
Ние в момента – нека да не прозвучи като хвалба – имаме от 106 преподаватели на основен трудов договор 25 професори, 45 доцента, 58 доктори, 21 доктори на науките. Тоест при нас като най-добър показател всеки четвърти е професор, всеки втори е доцент.
Нека пак да не прозвучи като хвалба, но най-младите професори при нас са две колежки, които са и заместник-ректори, едната стана професор на 40, а другата – на 41 години, което е постижение за училището по общите критерии за получаване на доцентски и професорски звания в досега съществуващата Висша атестационна комисия.
Струва ми се, че училището има потенциал. Това е свързано и с факта на неговата оценка на качеството на обучението. Господин министърът спомена. От пет години ние сме на първо място по брой на студентите за една специалност – средно по 15 човека кандидатстват за едно място.
Знаете, че не мога да отрека ролята на някои от водещите университети, като Софийския университет, като Медицинския, като Икономическия в България. Правя си сметката, че кадрите, които ние подготвяме, попълват средния управленски ешалон на йерархията на управлението в България. Но 97 процента от кадрите ни си намират работа всяка година.
Като факт само искам да кажа, че при последното допълнително класиране за 40 свободни бройки от отпадналите, приети в чужбина и т.н., чакащите бяха 624 човека. Ние приехме 40, значи чакат около 580 човека. Ако сега кажем, че има свободен капацитет, бих могъл да ги приема примерно срещу някакво заплащане и ще докарам около 600 хил. лв. допълнителни приходи за Специализираното висше училище.
Ние сме представители на България за няколко международни организации. Поддържаме това представителство с наши средства – с Международната федерация на библиотечните асоциации, с Лигата на научните библиотеки в Европа, с Европейското бюро по библиотеки, информация и документация и с Американската библиотечна асоциация.
Това са накратко фактите. Ако вие вземете решение за преобразуване на училището в университет, това ще бъде един добър подарък, съответстващ на усилията на нашия колектив и на очакванията на нашите студенти в чест на 60-годишнината от създаването на това училище и в съответствие с политиката на Министерството на образованието, младежта и науката, свързано с, както аз няколко пъти вече казвам, радикалните промени, предлагани от министъра, в съответствие с европейските тенденции за висше образование.
Държа и нещо друго да кажа. Аз не съм противник на тезата за обединяване на университети, дори много често си говорим с министъра на тази тема, че би могло да се направи крачка и в тази посока, както и той обяви пред средствата за масова информация. Има два етапа за това. Аз самият бих участвал в нещо подобно, ако държавата вземе отношение по този въпрос, ако не на доброволен, или на друг принцип да се осъществяват предложените от министъра идеи за радикална промяна на висшето образование в Република България. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Денчев.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Заповядайте, госпожа Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми проф. Панайотов, уважаеми проф. Денчев! Ние, колегите от ГЕРБ, членове на комисията, много внимателно се запознахме с дейността на Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии и ще подкрепим проекта за решение за преобразуването му в Университет по библиотекознание и информационни технологии. Защото и това, което каза министър Игнатов, и информацията, която имаме ние, показват, че там има един изключително качествен преподавателски състав, че там се работи по един иновативен подход и не на последно място, висшето училище има много добро име в Европа и в света.
Така че ние още веднъж заявявам, че ще подкрепим този проект.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги и гости! Аз ще взема думата не само като народен представител, но и като хабилитиран преподавател, защото имам поглед върху вашето учебно заведение, което ще стане университет, след като гласуваме.
Аз ще кажа като лично мнение като преподавател, че много университети, висши училища и академии трябва да вземат под внимание вашия чисто финансов мениджмънт. Много ваши колеги има какво да вземат като подход от вас. Вие самите сте обсъждали предложенията на министъра за висшето образование и т.н.
Затова аз и като преподавател, и като народен представител ще подкрепя това предложение на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Особено ми е приятно, че имам възможност да присъствам днес на дискусията във връзка с даване на статут на висшето училище в Университет по библиотекознание и информационни технологии.
Повече от 15 години в Шуменския университет работим с колектива на това висше училище. И, колеги, откровено да ви кажа, сме във възторг от преподавателския и научния потенциал на това, бих казал, бутиково висше училище.
Защо казвам бутиково. Във всичките тези 9 бакалавърски програми и 7 магистърски напливът е уникален. Това може да се види от справката за кандидатстудентския интерес.
Освен това, колеги, в България рядко са висшите учебни заведения, където над 80 на сто от преподавателския състав са хабилитирани преподаватели. Това те са го постигнали.
С удоволствие ще подкрепя предложението за новия статут на висшето училище.
Искам да поздравя и лично неговия ректор. Тъй като, уважаеми колеги, за да достигне висшето училище това ниво днес, това е станало е именно благодарение на неговия ректор, който е тук сред нас – проф. д-р и.н. Стоян Денчев.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Колев. заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Две думи, колеги. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Адмирирам тази позиция на ръководството на университета, защото той ще бъде такъв след малко.
Държа да отбележа, че сред няколко образования аз завърших и този институт, което ми дава право да се гордея с това, което вие направихте.
Ще акцентирам на това, че от това преобразуване, от тази промяна, която е много важна за нас като управляваща партия, не следват някакви икономически дискрипции по отношение на преобразуването. Напротив, това е една традиция, която ще изведе до един естествен резултат, който ще бъде направен.
И една препоръка. Тази колаборация, която вие имате с Народната библиотека, с оглед на този глобализиращ се свят, и тези икономически потребности в информационното обслужване и наука, които са необходими, не трябва да бъдат отново дискрипция на четенето на студентите и на умението те да произвеждат това чрез книгата.
С оглед на това, моля, продължете традицията на вашата колаборация с Народната библиотека, която е безупречна и дава изключителни резултати. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Дукова.
Колеги, други становища? – Няма.
Аз бих желал да попитам уважаемия проф. Денчев. За нас ще е важно да кажете как проследявате завършилите при вас студенти, които се реализират на работа. Защото Вие казахте един много висок процент, който ме респектира – 97 на сто от завършващите всяка година намират реализация на пазара. За мене е важно да имаме предвид как следите този процес.
ПРОФ. СТОЯН ДЕНЧЕВ: Уважаеми господин Стоичков, уважаеми господин министър, дами и господа! Резонен е въпросът, който Вие задавате.
Първо, от формална гледна точка ние имаме Кариерен център, който е създаден. Една от задачите на този център е да следи от момента, от който аз съм ректор, реализацията на студентите.
От друга страна, в качеството ми на председател на Съюза на народните читалища на Република България имам възможността отделно да проследявам запълването на кадри по читалищата, по информационните центрове и библиотеките на хората, които завършват едно от направленията при нас – „Библиотекознание, книгознание и печатни комуникации”. Това е по-трудният въпрос – за проследяване на тези хора, които работят в тази област.
За другите, които завършват специалност, свързана с информационните технологии „Информационно брокерство” – държа да кажа, че това е уникална специалност в България. Аз съм гостуващ професор в Бъркли и тази специалност я взех оттам, от Съединените американски щати, много полезна за младите хора. В тази област студентите си намират работа още от втори-трети курс на следването си. Така че след като завършат, те продължават да работят там, където са ги ангажирали на работа в звената, в които те работят. Нашите проучвания показват, че те са задоволени от гледна точка на финансирането и средствата, които получават.
В допълнение на това ще цитирам едно изследване на Евробарометър, което е проведено, грубо казано, без санкцията на университетското ръководство миналата година. Започнато е през 2009 година и е завършило на 11 януари 2010 година. Получих преди няколко дни тези изследвания, които съм в състояние да предоставя на уважаемата комисия и на нейния председател, откъдето се виждат тези данни, които ние сме получили на базата и на изследвания, които сме предприели в рамките на Висшето училище през последните години.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други изказвания, въпроси? – Не виждам.
Някой от гостите желае ли да вземе допълнително отношение по въпроса? – Не виждам.
В такъв случай закривам дискусията и подлагам на гласуване проекта за решение за преобразуване на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии в Университет по библиотекознание и информационни технологии със седалище град София, № 002-03-14, внесен от Министерския съвет на 06.08.2010 г.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се с пълно единодушие. Честито на проф. Денчев и на всички работещи.
ПРОФ. СТОЯН ДЕНЧЕВ: Господин председател на комисията, моля да ви позволите да благодаря на Вас, на заместник-председателя госпожа Банковска, на министъра и на ръководството на Министерството на образованието, младежта и науката, както и на всички народни представители, членове на комисията, за доверието, което вие ни гласувахте.
Някой от вас спомена, че ние наистина сме университет. Аз нямам амбицията да надвишаваме определения капацитет от Агенцията по акредитация от 2500 човека общо обучение в училището. В момента студентите са 2403. Струва ми се, че това е оптимумът, който ние, сравнявайки се с водещи американски и европейски университети, бихме могли да развиваме, развивайки науката и образованието в България според вижданията и тенденциите, които министърът на образованието, младежта и науката залага в програмата на управляващата партия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Денчев.
Колеги, с това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 13,15 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

(Огнян Стоичков)