---

П Р О Т О К О Л

На 29 септември 2010 година се проведе извънредно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.04.2010 г.

2. Разглеждане за първо гласуване на законопроекта за изменение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, № 002-01-61, внесен от Министерския съвет на 06.07.2010 г.

3. Разни.

На заседанието присъстваха: министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, Марина Борисова – МОМН, акад. Александър Попов – БАН.

Заседанието беше открито в 15,05 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.


* * *


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

проектодневен ред:
1. Разглеждане за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.04.2010 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроекта за изменение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, № 002-01-61, внесен от Министерския съвет на 06.07.2010 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения? Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за отпадане на точка 2 от дневния ред, независимо от съответствието с парламентарната процедура. Става въпрос за законопроект, на първо място, публикуван в „Държавен вестник” само преди няколко седмици.
Второ, става дума за законопроект, който е обект на дело на Конституционния съд. Става дума за процедура след отхвърляне на президентското вето в Народното събрание. Изведнъж правителството, респективно министър Игнатов внасят закон за изменение и допълнение на закон, който е обект на Конституционния съд.
Не знам дали това е опит да се повлияе върху решението на Конституционния съд или става дума за некомпетентност, когато е обсъждан първият вариант на законопроекта. Но мисля, че не е коректно парламентарната комисия да изразява свое становище и да дискутира този законопроект, докато не приключи делото в Конституционния съд. Така че ние няма да участваме в такова обсъждане, ако не отпадне от дневния ред тази точка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Николов. Други становища? От Министерството на образованието, младежта и науката желаят ли да вземат становище? Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Министерството на образованието, младежта и науката естествено не променя своето становище. Ние смятаме, че трябва най-после да дадем път на законопроекта за стимулиране на научните изследвания. А по повод на точка 2, никой не си прави илюзията, че може да повлияе върху решение на Конституционния съд.
Освен това, понеже беше направен опит за внушение за качеството на този закон, той е такъв, какъвто законодателят е приел, както законодателят се е произнесъл. Смятаме, че там има редакционни бележки, които може да минат. Добре би било да минат преди всичко заради системата, която е свързана с научното развитие на хората, които работят в университетите и в научните организации. Внасянето на тази точка няма нищо общо с предстоящото дело на Конституционния съд.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, министър Игнатов.
Колеги, ако няма други становища, аз съм изискал нарочно становище от...
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще Ви моля да се придържаме към Правилника и на Народното събрание, и на нашата комисия. Господин Ивелин Николов направи предложение във връзка с дневния ред за отпадане на точка 2. По принцип процедурните предложения не се обсъждат. Дава се думата за алтернативно предложение, ако има подобно. Ако не, те не подлежат на разискване и се подлагат на гласуване.
Предлагам да завършите процедурата, а това може да стане само ако гласуваме процедурното предложение на господин Николов. Иначе, ако влезем в режим на дискусия на това процедурно предложение, би трябвало да дадете думата и на други народни представители, защото заслужава коментар тезата, че в крайна сметка отговорността е на тези, които вдигаме ръчичка или натискаме копчето при гласуването на законите, независимо кой ги предлага. И това твърдение беше твърде коректно.
Струва ми се обаче, че адресат на това предложение са онези колеги, които, водени от коректност, принадлежащи към едно управляващо мнозинство, наистина приемат безрезервно всички актове на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Местан. Забележката Ви е уместна и аз точно в този дух направих опит да докладвам алтернативно предложение, по-скоро становище от дирекция „Законодателна дейност и европейско право”, която казва, че няма пречка водещата комисия да обсъжда законопроекта, въпреки че някои разпоредби от закона са предмет на конституционно дело. Това становище ви е раздадено.
Аз, разбира се, след тези бележки „за” и „против” подлагам на гласуване процедурното предложение на колегата Ивелин Николов за отпадане на точка 2 от дневния ред.
Гласували: за 5, против 4, въздържали се 4.
Не се приема.
Поставям на гласуване дневния ред така, както е обявен.
Гласували: за 9, против 2, въздържали се 2.
Приема се.
Преди да пристъпим към точка 1, позволете ми да приветствам като председател на комисията нашите гости - учениците от Немската гимназия в град Русе. Това са бъдещите ни специалисти. Да са живи и здрави! (Ръкопляскания)

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ № 002-01-30, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19.04.2010 Г.
Работният доклад по Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания е представен на вашето внимание.
По наименованието на закона - „Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания” няма направени предложения от народните представители. Становища, въпроси? – Няма.
Който е съгласен с наименованието на закона, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 1 – за изменение на чл. 4, ал. 3. Текстът на вносителя е пред вас.
Към този параграф е постъпило предложение от народните представители Соколова и Михайлова.
Вносителите желаят ли да вземат становище? Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По същество това е редакционна корекция. По смисъл текстът на предложението съвпада с текста на вносителя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Соколова и Михайлова за изменение в § 1, ал. 3 относно чл. 4.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип с редакцията на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 2. Няма направени предложения. Имате думата за становища? – Няма желаещи.
Поставям на гласуване § 2, както е предложен от вносителя.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
По § 3 – за изменение и допълнение на чл. 6.
Постъпили са предложения на народния представител Валентина Богданова и на народните представители Соколова и Михайлова.
Имате думата, колеги. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Моето предложение е направено преди близо 3 месеца, така че предполагам, че колегите са преценили основателността на неговия текст. Искам само да кажа, че в определението, което тук е дадено, има една грешка, която е чисто техническа, предполагам, че е направена при преписването. Но за да бъдем коректни, става дума – това е предпоследният ред - „и/или са партньорска структура на инфраструктури, определени от Европейския стратегически форум”. За коректност, става дума за приложение на две действащи европейски директиви, които дават възможност за включване в Европейската пътна карта. Мисля, че един подобен запис като ангажимент на държавата е в интерес на нашите научни организации. В тези директиви е предвидена и нарочната роля на националните държави, които да създадат в специализираната рамка ред и условия за експлоатация на уникална научна инфраструктура. Определението е легално. Струва си да бъде подкрепено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Бихте ли повторили грешката, която е направена?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: На предпоследния ред началото на реда „определени”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? Заповядайте от Министерството на образованието, младежта и науката.
МАРИНА БОРИСОВА: Аз се извинявам. Бих искала да кажа, че това е страхотно предложение за уникалната апаратура. Но може би ние в нашите разсъждения смятаме, че уникална апаратура, съоръжения, научни центрове и интегрирани комплекси все пак са инфраструктура. И предлагаме, ако вие го приемете, да се каже, че уникална научна апаратура са високо специализирано оборудване и апаратура, които изискват специализирано научно обслужване. Защото другото все пак е инфраструктура, а то се включва в инфраструктурата. Иначе е страхотно.
Чета предложението за определение в цялостния му вид: „Уникална апаратура са високо специализирано оборудване и апаратура, които изискват специализирано научно обслужване, нямат аналог на национално ниво и/или на партньорска структура в инфраструктурата...” и накрая остава текстът. Просто защото уникалната апаратура не е научен център, тя е в научния център.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Извинявайте, определението е за „уникална научна инфраструктура”, а не за апаратура.
МАРИНА БОРИСОВА: В такъв случай оттеглям това, което казах. Прекрасна е идеята.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, според мене предложението е добро. Аз лично ще го подкрепя. И редакционно е добре и ясно написано. Само бих подложил на гласуване, ако се налага, на това определение да му намерим систематичното място в Допълнителните разпоредби, където ще дефинираме понятията, които въвеждаме като систематика на закона.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Така е редно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова за създаване на нова т. 15, като дефинираме определението „уникална научна инфраструктура” в § 1 на Допълнителните разпоредби.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По предложението на Соколова и Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз искам да обясня. В това предложение има два аспекта – има изменения по същество на текста на вносителя, които са малко, и има едно преподреждане на точките, на което целта е да се направи по-ясно съответствие между действащия текст и новия текст, така че да е по-ясно какви са измененията, какво е старото и какво е новото. Тази група изменения, грубо казано, са преномериране на съществуващите точки, с цел улесняване на възприемането на самия закон за изменение и допълнение.
Затова аз ще коментирам само кои са промените по същество.
По отношение на т. 1 на § 3 в текста „ангажиментът на държавата да подкрепя квалификацията и подготовката на специалисти” терминът „специалисти” е заменена с термина „учени”.
В т. 7 в текста са премахнати „научните платформи и комплекси”, защото в самия текст на вносителя „научни платформи” е обозначено като синоним на „електронни бази данни”, а научните комплекси са част от научната инфраструктура. Практически имаме една редакционна корекция за изчистване на текста.
Това е по т. 1.
В т. 2 се предлага текст: „Условията и редът за подпомагане и стимулиране внедряването на научни продукти и тяхното разпространение се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието, младежта и науката и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма”. В сравнение с текста на вносителя тук е посочен нормативният акт, който определя условията и реда за подпомагане, а също е посочено кой е отговорен за изработване предложението за такъв нормативен акт, а именно министърът на образованието, младежта и науката и министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Това са промените по същество.
Тук имаме и предложение за допълнителни изменения по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като в нашето предложение са пропуснати известни преномерации.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще ви дам възможност допълнително да вземете становище по редакционните бележки.
Имат думата от отдел „Законодателна дейност” да вземат становища. Заповядайте.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Във варианта, който е предложен и пред нас в работния доклад, има едни моменти, които само бяха маркирани. Аз не знам какъв е редът. Не е ли редно да бъдат включени в протокола или ще разчитате на нашата намеса. Но например, тъй като има пропусната преномерация на досегашни точки, не се казва в тяхното предложение какво става с досегашната т. 2 – че тя става т. 4, или че досегашните точки 5 и 6 стават съответно точки 8 и 9.
Наистина текстът е дълъг за изчитане, но е редно това да влезе в стенограмата. Може би госпожа Михайлова ще го изчете или ще разчитате да го включим в доклада за второ гласуване. Става въпрос само за технически моменти. Не се променя волята на вносителя на предложението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз имам един въпрос към колегите вносители на този текст и вероятно към министър Игнатов. Става дума за т. 2 от вашето предложение, с която се създава нова ал. 3. В тази ал. 3 е предвидено следното: „Условията и редът за подпомагане и стимулиране внедряването на научни продукти и тяхното разпространение се определя с наредба, приета от Министерския съвет – дотук е добре – по предложение на министъра на образованието, младежта и науката и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
Аз искам да се изясним. Когато Министерският съвет приема наредба, тя има своя вносител. Интерес към този тип дейност едва ли има само министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Тук интерес би следвало задължително да има министърът на земеделието и храните, най-малкото, защото, колкото и да спорим по статута на Селскостопанската академия, нея я има, предполагам министърът, който работи по опазване на околната среда. Ангажиментът на един министър като съавтор на този документ за мене е интересен като аргумент. Бих искала да чуя мнения.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз лично държа да си остане предложението на вносителя – че Министерският съвет определя условията и реда за подпомагане. Не е необходимо специално да има предложение на министъра на образованието, младежта и науката или на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Някой път, както се каза, може и министърът на земеделието и храните да ги подготви.
Смисълът на този текст, колеги, какъв е? Смисълът е да създадем стимул, да създадем и правно основание това, което се създава от българската наука, по-бързо да стига до пазара. Невинаги един или двама министри могат да определят всичко, защото много други биха били заинтересовани. Затова ние държим да остане по-общата формулировка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, благодаря. Господин министър, аз съм съгласен с Вашето предложение. Смисълът е да се улесни и да се ускори процесът на внедряване на научните разработки и научните продукции. Но едва ли има област в икономиката и в социалната област изобщо, която да няма отношение към научните постижения.
Така че аз мисля, че е съвсем редно тук да остане само вашето министерство, което да подготви наредбата. А фактът, че Министерският съвет я приема, дава възможност на всички министерства да участват в редактирането на тази наредба. Според мене трябва да отпадне текстът „министерството на икономиката, енергетиката и туризма”, защото по този начин ние даваме някакви преференции на това министерство, без обяснение, че то има някакви предимства за внедряване на научните разработки, което не е правилно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. Академик Попов, заповядайте.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: На мене ми се струва, че е по-правилно така, както е записано -„ Министерският съвет”. Така е по-основателно и по-правилно. Защото утре може да се яви проблем, който засяга съвършено друго министерство и въз основа на закона може да се окаже, че няма как да бъде вкаран и внесен в съответната наредба, тъй като е упоменато кои министерства само могат да правят подобни предложения. Може и Министерството на спорта, може и кой ли не. Преди известно време тук беше и министърът на спорта и ставаше дума точно за подобни неща.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, искам и аз да кажа няколко думи. Въпросът е наистина важен. Той не е само технологичен. Защо? Защото примерно структурните фондове към Европейския съюз са на управление на други министерства. Министерството на образованието, младежта и науката не е управляващ орган по нито един от тези структурни фондове. И аз се питам: как ще стимулира и внедрява научни продукти Министерството на образованието, младежта и науката по негово предложение, а друг е управляващ орган, който ще се разпорежда с финансовите средства именно по стимулиране и внедряване на научните продукти?
Така че в случая ми се струва, че текстът на вносителя по ал. 3 е по-добър, с всички рискове, които приемам за това в движение да определяме вносител на предложение. Лично аз ще подкрепя текста на вносителя по ал. 3.
Други становища има ли?
Освен редакционни бележки, във вашия § 3, уважаеми колеги Соколова и Михайлова, има ли нещо съществено, което да се отличава от първоначалния текст на вносителя? Или става въпрос за редакционно преномериране на точки и стилистично подреждане на текста?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Колежката изясни одеве, че ставаше въпрос, че корекцията по същество е замяната на думата „специалисти” с думата „учени”, като смятаме, че думата „специалисти” е по-обширното понятие и не кореспондира едно към едно с думата „учени”. Тук говорим наистина само за хора, които се занимават с научна дейност. Другото е преномериране, така, както и Вие споменахте.
А по отношение на новата ал. 3, която сме променили, сме имали идеята да бъде казано по-точно и ясно, така че да става ясно кой носи отговорността.
Заедно с това Вашите аргументи и тези на министъра звучат логично и ние оттегляме нашето предложение в тази му част и се съгласяваме с предложението на Министерския съвет, защото примерите бяха показателни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Оттегляте предложението си по ал. 3.
Други становища?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Все пак, господин председател, аз смятам, че Министерството на образованието, младежта и науката отговаря за науката. Преди да има приложимост на някое научно постижение, трябва да има наука. А то отговаря за науката. Според мене най-правилно е то да подготвя наредбата и по съответен начин да я съгласува с другите министерства, преди да влезе за гласуване в Министерския съвет. Според мене това е най-правилното.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: То не е само технология. Аз неслучайно поставих първа този въпрос. Защото си мисля, че в това, което каза господин Имамов, има логика. Някой трябва да има ангажимента да работи тази наредба и най-коректно би било това да бъде министърът, който се занимава с наука. Начинът, по който ще я готви, колегите, с които ще съгласува, институциите, които ще търси за съвет, са си негова работа. Но така или иначе за мене не е големият проблем дали ще се сочи със закона кой ще бъде вдъхновител или подготвител на наредба или това ще бъде Министерският съвет по негово решение. Добре е обаче да има някакви общи знаци, че министърът и ръководеното от него министерство носят отговорност по този, според мене твърде важен проблем, който е ясно, че само с добрата воля на което и да е министерство няма как да бъде решен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И още нещо. Понеже правните актове трябва да се видят в тяхната цялост, аз бих искал да обърнете внимание на съдържанието на § 4 на вносителя за създаване на нови членове 6а и 6б. Там въобще не сме в режим на такава скромност от страна на специализираното министерство. Тъкмо напротив. Оказва се, че устройството, дейността и организацията на работата на центровете по чл. 60, които ще се създават по Закона за администрацията, ще се определят с правилник, вече приет от Министерския съвет – дотук добре, тук има хармония с предишната разпоредба - и забележете, или издаден от министъра на образованието, младежта и науката.
Защо тук не сме толкова скромни? Трябва да има хармония между ал. 3 и ал. 4. В единия случай препращаме отговорността директно към Министерския съвет, а във втория случай като правна техника очаквам реакция и на юридическите съветници, ваши, господин председател, дали е допустимо в един закон да имаме „или”. Компетентният орган да бъде Министерският съвет или министърът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Връщаме се отново на § 3. Други въпроси и становища?
Вносителите Соколова и Михайлова настояват ли за редакцията, която те предлагат за ал. 2, т. 1? Действително замяната на думата „специалисти” с думата „учени” е съществена редакция, според мене в правилната посока. Добавката „и проекти” в досегашната т. 4 според мене също е в правилна насока. Но по останалото преномериране и стилистика държите ли на вашите предложения? Заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Ние държим, защото сме ги внесли. Смятаме, че в тях има резон и че е добре текстът да излиза не само по същество добър, а да не бъде уязвим формално и редакционно.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Една чисто редакционна бележка, езикова, господин председател. Независимо дали ще се гласува предложението на вносителя за създаването на нова ал. 3 или предложението на колегите Соколова и Михайлова, и двете редакции съдържат една много сериозна езикова неточност. Чета: „Министерският съвет определя условията и реда за подпомагане и стимулиране внедряването на научни продукти”. Не е възможно такова съчетание в българския език.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Те го оттеглиха.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма значение. Дори да не са го оттеглили, и в този вариант ще остане – „Условията и редът за подпомагане на научните продукти”. Тоест говоря за израза „подпомагане и стимулиране внедряването”. Няма такъв израз в българския език. Българският език е аналитичен и задължително, ама непреодолимо, предполага предлога „на”, ако ще да се повтаря 1600 пъти. Трябва да стане: „подпомагане и стимулиране на внедряване на научни продукти”.
Знам, че не ни звучи, но, повтарям, не 1600, 1666 пъти да се повтаря, иска си предлога „на”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисля, че Ви разбрахме. Аз също поддържам това, което казвате.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на Соколова и Михайлова по т. 1 относно ал. 2 с уговорката за допълнителна преномерация, която ще бъде направена от отдел „Законодателна дейност”.
Точка 2 относно новата ал. 3 е оттеглена.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с приетото вече предложение на Валентина Богданова относно т. 15, приетото предложение на Соколова и Михайлова за ал. 2 и редакционната бележка, която бе направена от господин Местан, за новата ал. 3 по вносител, а именно „Министерският съвет определя условията и реда за подпомагане и стимулиране на внедряването на научни продукти и тяхното разпространение във всички области”.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 4 – за създаване на чл. 6а и 6б.
Има предложение на народните представители Соколова и Михайлова чл. 6а да отпадне и чл. 6б да стане чл. 6а. Имате думата за становища.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Тук мотивите ни са били, че тази законова възможност по принцип е заложена в чл. 60 по Закона за администрацията. Това е бил основният ни аргумент.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нормативно излишество.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Соколова и Михайлова по § 4 – т. 1 и т. 2.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Гласуваме § 4 по вносител с приетото вече предложение на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 5 – за изменения в чл. 7.
Има предложение на народните представители Соколова и Михайлова. Имате думата за становище.
Министерският съвет предлага докладът да съдържа състоянието на научните изследвания, а народните представители Соколова и Михайлова предлагат анализ на състоянието на научните изследвания.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това по същество пак е редакционна бележка или може би езикова, защото състоянието не може да се съдържа в доклада.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Който е съгласен с предложението на Соколова и Михайлова, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Гласуваме целия § 5 заедно с приетото предложение на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
По § 6 – за създаване на чл. 7а и 7б.
Има предложение на народните представители Соколова и Михайлова. Имате думата за становища.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да обясня мотивите за нашето предложение.
Текстът на вносителя е пред вас. Ние просто сме опростили наименованието на правилника, защото има изискване наименованието на нормативните актове по възможност да са кратки и ясни. Това е било съображението. Като в ал. 2, добавяйки към „критериите” и „при условие и по ред”, искаме да кажем, че се регламентира и самата процедура, а не само критериите за оценка и наблюдение на научните изследвания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Всъщност § 6 за създаване на членове 7а и 7б съдържа философията на законопроекта, който разглеждаме на второ четене. Имам чувството, че този законопроект стои на нашето внимание заради този § 6.
Какво ни казва той. Тук вече няма Министерски съвет, директно министърът на образованието издава правилник за организацията и функционирането на системата за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност. До тук добре. Но пише: „осъществявана от висшите училища и научните организации”. Как така министърът наблюдава един творчески процес? Може да наблюдава, разбира се, дейността на фонд „Научни изследвания”. Но как се наблюдава един научноизследователски процес във висше училище или научна организация? Каква е тази претенция, бога ми? Аз бих разбрал, ако същият вносител не ни убеждаваше в продължение на часове при обсъждането на Закона за развитие на академичния състав, че не е възможно ние да боравим с каквито и да е критерии за оценка на научното израстване.
Споменавам критериите, защото ал. 2 ни казва нещо още по-интересно – че научноизследователската дейност на висшите училища и на научните организации, както и дейността на фонд „Научни изследвания”, се оценяват периодично на базата на критерии. Значи критерии за оценка на научноизследователската дейност са възможни. Така ли да разбирам? Това е едно много интересно развитие на вижданията – от невъзможност да има обективни критерии за научно израстване ние изведнъж казваме, че са възможни критерии за преценка на научноизследователската дейност.
Уважаеми колеги, нали научноизследователската дейност се осъществява точно от учени? Всъщност оценката за тяхното научно израстване е качество на тяхната научноизследователска дейност. Тоест ние имаме критерии за научноизследователска дейност, но нямаме критерии за научно израстване на учените, по които съответно по някакви обективни критерии да ги оценяваме.
Няма да хабя повече енергия. Обосновавам едно противоречие в позициите. Освен това определено смятам, че намеса чрез правилник от страна на министъра в тази научноизследователска дейност на висшите училища и на научните организации, разписването на критерии за оценка, забележете – определени с правилника, издаден вече от самия министър, според мене не кореспондира с характера на самата научноизследователска дейност. Едва после ще спомена автономията на висшите училища и на научните организации, разбира се.
Предвид връзката на тази разпоредба с разпоредбата и на § 8, господин председател...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, прекъсвам Ви. Ще Ви дам пак думата в тази връзка.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз трябва да взема отношение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Параграф 8 е далеч от тази дискусия.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не, има пряко отношение, господин председател. Иначе не бих препускал по всички текстове. Това струва ми се е възможно все пак, за да разработим база, критерии за оценка на научноизследователската дейност на висшите училища и на научните организации, ако страната ни разполагаше със своя национална стратегия за научни изследвания именно съгласно § 8 на вносителя във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 1.
Доколкото ми е известно, ние такава национална стратегия за научни изследвания нямаме. Аз при първото обсъждане казах, че това е и наша отговорност. Ние не можахме да оставим в наследство стратегия за научни изследвания. Но минаха 15 месеца, тече 16-ият месец от вашето управление. И много по-нормално е преди да предлагате инструментариума за регулиране на дадено нещо, да ни предложите самото нещо, а то е стратегията за научни изследвания. Тогава вече можем да говорим за обективизирани критерии, съобразно определените приоритети и по тяхното изпълнение можем да оценяваме и висшите училища, и научните организации.
Другото ми мирише на делегиране по закон на изключителни права на специализирани органи за провеждане на държавната политика в областта на науката, които не са симетрични.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да чуем и специализирания орган – Министерството на образованието, младежта и науката.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Специализираният орган ще се изкаже в два такта.
Първо, 15 месеца на фона на четири години и нещо! Те дори не подлежат на сравнение. Това не просто е демагогия в момента. Господин Местан, Вие не бяхте ли председател на тази комисия, част от едно управляващо мнозинство, което трябваше да приеме тази стратегия?
ЛЮТВИ МЕСТАН: По-предпазливо с оценките, защото ще получите отговор.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не, и Вие по-предпазливо. Защото досега разплитахте едно кълбо на заяждане не тема „Научни изследвания”, тема...
ЛЮТВИ МЕСТАН: Напротив, нямаше нито едно определение.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Имаше, имаше. И всъщност демонстрирате и къса памет. Защото това, което коментирахте, е изискване от 2007 година. То не е въведено от нас.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не, това са нови разпоредби.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Господин председател, благодаря за думата! Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Аз бих искал само да се опитам да внеса малко яснота по отношение формалната страна на този въпрос - защо този текст е попаднал в проекта на закона.
Мисля, че от 2003 година насам всяка една година в постановлението за изпълнение на държавния бюджет съществува едно основание министърът на образованието, младежта и наука да издава наредба с абсолютно същия текст, какъвто е текстът като заглавие на този правилник.
Защо преценихме, че е по-добре това основание да се даде в закона. Първо, защото постановлението за изпълнение на държавния бюджет е подзаконов акт и има действие за една година. И това налагаше всяка година министър на образованието да преиздава една наредба като нормативен акт. Но нормативните актове уреждат трайно отношенията за неограничен кръг субекти. По тази причина ние предлагаме да се даде една стабилност на този акт, като същото заглавие под формата на правилник предлагаме да влезе в закона, да се даде правно основание.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тоест досега я няма.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Досега е имало такава наредба и тя се преиздава всяка година. В закона нямаме това основание. Сега въвеждаме това основание.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, ние като народни представители не отговаряме за наредбите, отговаряме за законите. Аз слушам, но не бива да се лъже комисията. В действащия закон няма такива разпоредби.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Идеята е точно сега да попадне такава разпоредба в закона. Защото в Закона за държавния бюджет се предвижда определен размер средства, които се използват за стимулиране на такива научни разработки. Основанието за реда, по който ставаше това, беше постановление за изпълнението на държавния бюджет. Считаме, че основанието трябва да бъде в закон и ние предлагаме сега да се създаде такова основание, за да може да се даде една трайна уредба на тези отношения. Това е единствената причина, поради което това се появява за първи път тук.
Господин Местан, основанието за издаване на наредба беше постановление за изпълнение на държавния бюджет. Не е редно министърът да издава наредба на основание на постановление, което има срок на действие 12 месеца.
Още повече няколко пъти имаме проверки от Сметната палата, които излизат с такава препоръка, че този нормативен акт трябва да има основание в закона, след което да бъде издаден от съответния компетентен орган.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, трябва да изясним казуса докрай. Стана ясно, че .....
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само за секунда Ви прекъсвам. Извинявайте, има процедура.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да въведем някакъв регламент на изказванията, защото това многоговорене...
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не става.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Защо да не става, господин Местан?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Защото след 15 дни ще осъждаме нов проект за изменение.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Ние говорим, скача се от тема на тема, от параграф на параграф. И това многоговорене не виждам да води до някакъв резултат.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, завършвам.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Молбата ми е да си формулираме изказванията, да сме точни, ясни и конкретни.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Съвършено ясно и точно. Още веднъж стана ясно, че не мога да бъда уличен в непознаване на действащия закон. В действащия закон няма подобни разпоредби, както се твърди. И ако е имало нещо през 2007 година, от 2008, 2009, 2010 година, това са в актове на Министерския съвет, за които ние не носим отговорност, спрямо които ние можем само да упражняваме контрол. Те не са наш продукт.
Общо взето вие сега обосновавате предложението си с необходимостта онова, което сте правили въз основа на подзаконови нормативни актове, да влезе в закона. Тоест по този начин признавате, че то е оригинално, ново предложение, нов момент в закона. Тогава моля министърът да си оттегли обвинението, че това е старо и вече е било в закона. Няма как.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Министърът не е казал, че е било в закона. Но че е старо, е старо.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Спрямо закона не е старо, а ново.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? – Не виждам.
Приемам процедурната бележка, която направи колегата Николов, тъй като правилникът на нашата комисия препраща за неуредените въпроси към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Действително трябва да се стремим оптимално да следим някакъв ред за изказванията в рамките на 3 минути, възражения в рамките на 2 минути, без да бъдем педантични в тази насока, разбира се, тъй като аз винаги съм бил за една по-широка дискусия в тази комисия. Но трябва да спазваме най-добрия баланс.
Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз няма да коментирам мнението си по предложените промени. С гласуването си ще го покажа. Коментирала съм ги на първо четене.
Колегите Соколова и Михайлова правят предложение малко по-надолу да се създадат нови параграфи, в които според чл. 8, това е в § 6а думите „Национален съвет за научни изследвания” да се заменят с „Национален съвет за наука и иновации”.
Аз съм готова да коментирам това предложение, защото имам въпроси по този запис, но ако то ще се гласува, очевидно е, че ще настъпят промени и в текстовете, които ние сега гласуваме. Защото със сегашния си статут фонд „Научни изследвания” е заложен тук като обект за наблюдение, съгласно този правилник, който ще работи министърът.
С кой термин работим и на какво основание?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Ще стигнем и до следващите предложения.
Ако приемем текста на колегите Соколова и Михайлова за нови членове 6а и 6б, съответно ще бъдат прередактирани и вече приетите текстове със съответното наименование. В момента сме в режим на обсъждане на § 6.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Параграфи 6а, 6б и 6в касаят Националния съвет за научни изследвания, който е орган към министъра, а не към Фонда за научни изследвания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Михайлова, следващи са тези параграфи. В момента сме на § 6.
Уважаеми колеги, аз тук виждам три понятия.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Нямаме проблем с този закон по отношение на преименуването.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да се върнем на обсъждането на § 6. Имате ли, колеги народни представители, становища и въпроси?
Акад. Попов, по изключение Ви давам думата в режим на второ четене от уважение към Вас и институцията. В режим на второ четене само народните представители имат право да се изказват и да правят предложения.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Аз съм поканен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз Ви поканих, защото комисията е отворена, публични са заседанията, но не всеки има право да се изказва на второ четене. На първо четене – да. Но заповядайте, слушаме Ви.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Аз още на първо четене повдигнах въпроса, че със закона се съсредоточава много мощ у министъра на образованието, младежта и науката. По една случайност този министър е един учен. Но според мене в чл. 7а министърът на образованието, младежта и науката издава правилник за организация и функциониране на система за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност. Не би трябвало да остане в този вид. Защото министърът все пак в общия случай – пак повтарям, конкретният случай не е такъв, - е едно политическо, административно лице. И той да издава правилник за оценка на научноизследователската дейност, на мене ми се струва, че не е особено удачно.
Според мене в този член трябва да се постанови създаването на някакъв специализиран орган, който да дава подобни оценки.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, акад. Попов. БАН има писмено становище по втория законопроект – за академичния състав, но по този нямате писмено становище.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Писмено нямаме, но на предишното обсъждане съм казал откровено нещата, които съм мислил.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища, колеги! – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Соколова и Михайлова по § 6, точки 1 и 2.
Гласували: за 9, против 3, въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 6 с приетото предложение на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 9, против 3, въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народните представители Соколова и Михайлова за създаването на нови § 6а:
„§ 6а. В чл. 8 думите „Национален съвет за научни изследвания” се заменят с „Национален съвет за наука и иновации.”
Становища?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Кое всъщност налага това преименуване?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Нека да уточним, че не се преименува названието на органа фонд „Научни изследвания”, а се преименува Националният съвет. Той се заменя от „Национален съвет за научни изследвания” с „Национален съвет за наука и иновации”. Това, което налага това преименуване, е именно употребяваните понятия в Европейската пътна карта за научни изследвания и синхронизирането и уеднаквяване на термините между европейската и българската законова научна рамка.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз тук виждам три понятия, между които на мене ми е трудно, все пак съм научен работник, скромно да го кажа, да направя разлика: научноизследователска дейност, наука и иновации, научни изследвания. Вие променяте името на Националния съвет, а в същото време оставяте името на Фонда. Защо?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, аз също считам, че Европейската пътна карта няма задължителен характер като вътрешно право, което ние трябва терминологично да синхронизираме, тъй като самият закон е Закон за насърчаване на научните изследвания. Фондът е за научни изследвания и ми се струва логично и Националният съвет да е за научни изследвания. Наименованието на закона е за насърчаване на научните изследвания, а не за насърчаване на науката и иновациите.
МАРИНА БОРИСОВА: Бих искала да внеса малка яснота. В чл. 8, където се прави изменението на името, всъщност се коментира, че Националният съвет е консултативен орган, който подпомага министъра. Докато говорейки за Съвет за научни изследвания, при всички положения става едно объркване. Изпълнителният съвет за научни изследвания е управляващ орган на фонд „Научни изследвания”. Има фонд „Научни изследвания”, който има управляващи органи. По този начин става объркване. И в Сметната палата не може да се направи разграничение. А всъщност органът за наука и иновации се явява консултативен орган към министъра, който го подпомага в провеждане на политиката. Това така или иначе е различен орган. И трябва да има някаква яснота.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Но ние тук коментираме терминологията, а не функциите на Националния съвет.
МАРИНА БОРИСОВА: И терминологията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И само за да не се обърка Сметната палата, да изменяме терминологията, за да е по-лесно за одита, ми се струва неприемливо.
Тоест вие подкрепяте това предложение на народните представители.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Защо тогава и фонд „Научни изследвания” не става за иновации?
МАРИНА БОРИСОВА: Недейте така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това е формално разделение. За иновации говорим тогава, когато конкретно можем да калкулираме някаква добавена стойност. Докато в научните изследвания може това да стане и след 60-70 години. Но така или иначе в разделението някой път има една тънка граница. Хубаво е Консултативният съвет към министъра да се занимава и с проблема за иновациите.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Струва ми се, че ще бъдем част от тъй наречената Европейска пътна карта не чрез промяна на термините, а с промяна на държавната политика по отношение на средствата, които се заделят за научни изследвания. Иначе естествено е, че има разлика между изразите „научни изследвания” и „иновации” и тази разлика може да се търси включително и по посока на това, че първият термин обозначава процес, а вторият – продукта му. И не е задължително да се стигне до такъв иновативен продукт. Има творчески процес, който не води до иновации. Това не означава, че не трябва да бъде подпомаган и поощряван.
Аз мисля, че няма достатъчно солидна обосновка за промяната в наименованието. Поне не успяхте да се обосновете. Защото само за да улесним проверяващия орган в лицето на Сметната палата да се занимаваме с промяна в правни текстовете, ще ме извините, но това наистина звучи малко несериозно. Дори бих казал, звучи обидно несериозно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисля, че се чуха мнения „за” и „против”.
Подлагам на гласуване предложението на Соколова и Михайлова за нов § 6а относно чл. 8.
Гласували: за 9, против 2, въздържали се 2.
Приема се.
Има предложението на Соколова и Михайлова за нов § 6б. Редакционно се променя наименованието на Министерството на земеделието, съгласно сегашната номенклатура.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на Соколова и Михайлова за нов § 6в. То произтича от вече приетия § 6а.
Който е съгласен с това предложение за нов § 6в, моля да гласува.
Гласували: за 10, против 2, въздържал се 1.
Приема се.
По § 7. Има предложение на Соколова и Михайлова § 7 да отпадне.
Имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това редакционна поправка ли е?
СТЕФАНИ МИХЙЛОВА: Общо взето това е редакционна поправка. Струва ни се, че по този начин, по който ние сме го формулирали, се предполага по-голяма независимост на Националния съвет за наука и иновации.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз много моля да сме наясно. Няма никакъв смисъл да падне един текст, защото той не гарантира никому независимост. Това означава, че вие на този Национален съвет, който ще се занимава вече с наука и иновации, дори за да консултира министъра, ще му назначите секретарка, ще му наемете помещение и всичко останало. Идеята едно министерство да подпомага дейността е най-малкото технически да осигурява тази дейност. Каква самостоятелност му гарантираме по този начин, извинявайте, но просто не разбирам.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Става въпрос за по-ясно изразяване на смисъла. Струва ни се, че думата „обслужва” по ясно изразява смисъла, отколкото „подпомага”.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: А като предостави информация, която той иска, за да може да си формира становището, това обслужване ли е или подпомагане? Защото има широк диапазон от дейности, които министерството може да осигури. И аз не виждам каква независимост биха имали, ако по етапен ред ги искат. Защото става дума за подпомагане на министър.
В този смисъл аз предложението наистина не го разбирам.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Аз пак се включвам с желанието си да внеса малко повече яснота и да обясня защо сме предложили като вносители този текст. Чисто правнотехнически стария текст не мога да го цитирам точно, защото не можах толкова бързо да го извадя. Но ставаше в него дума, че администрацията на министерството подпомага, обслужва. Не сме за думата „обслужва”, повече сме за администрацията на министерството. Това е малко нонсенс, защото самото министерство е администрация. Няма друга администрация. Министерството е администрация, която подпомага орган на изпълнителната власт.
Така че досегашният текст не е прецизен от тази гледна точка. Няма такова понятие „администрация на министерство”. Министерството е администрация. Тоест непрецизният текст ще остане, ако се приеме това предложение за изменение на чл. 12.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Чета стария текст на чл. 12: „Администрацията на Министерството на образованието, младежта и науката обслужва дейността на съвета”. Тоест вносителите народни представители предлагат да остане този текст, че администрацията на МОМН обслужва дейността.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Аз ви обяснявам защо сме предложили промяна на текста. Министерството е администрация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбрахме.
Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, разбирам съображението, с което е предложен този текст на нашето внимание. Явно се прави усилие да се промени една непрецизна формулировка в действащия закон. Аз мисля обаче, че непрецизна е редакцията и на вносителя.
Аз разбрах съображенията, но в този закон и в други закони занапред трябва да се въздържаме от упоменаването на учреждението, в което развива своята дейност органът на властта. Трябва да е министърът на образованието, младежта и науката. Естествено е вече, че той ще организира тази дейност чрез своята администрация. По Конституция орган е министърът. Министерството е просто едно учреждение, в което той развива своята дейност, осъществява своите конституционни законови правомощия. Прецизността изисква да се упомене органът – това е министърът на образованието, младежта и науката. Министерството е учреждението.
И предлагам да не спорим по тези въпроси и това да бъде принцип, който да се прилага последователно. Ние вменяваме определена отговорност, функция. Може ли тази функция да се изпълнява от министерството? Учреждението може ли да изпълнява тази функция? Не може. Естествено е, че го прави министърът. Естествено е, че не е задължително да го прави лично. Естествено е, че ще го възложи. Но функцията е негова. Елементарно!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Соколова и Михайлова за отпадане на § 7.
Гласували: за 10, против 1, въздържали се 2.
Приема се.
По § 8 – за изменение и допълнение на чл. 13.
Има предложение на Соколова и Михайлова. Имате думата. Виждам редакционни предложения – замяна на думите „инструменти за финансиране” с ”финансиращи институции”. И думите „извършва анализ” да отпаднат.
Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Един принципен въпрос и един по предложенията. Аз предлагам, господин министър да не водим разговора кой, защо и как не е приел национална стратегия за научни изследвания. Аз и на първо четене публично се разкаях. Все едно ние сме ви оставили готов вариант на стратегията, много обширно обсъждана в парламентарната комисия. Не коментирам защо даже не сме гледали нея и след това да гледаме закона. Но твърдя, че отказвам да подкрепям текстове, в които се пише за Национална стратегия за научни изследвания, защото нея я няма. И текстът на закона, колкото и добре да звучи, защото аз съм съгласна, че фонд „Научни изследвания” подкрепя проекти, съобразявайки се с Националната стратегия, нея я няма. И този текст, който ще бъде приет след малко, ще бъде неприложим текст. Стратегия няма. Най-малкото в Преходните и заключителни разпоредби ние не сме предвидили никакъв срок, в който тази стратегия да се гледа, за да има смисъл нейното битие в предложения параграф.
Затова, колкото и да съм съгласна, че проектите, които фондът ще финансира, трябва да бъдат свързани с Националната стратегия, колкото и да е права Сметната палата, че това е проблем, на база на който трудно се оценява целесъобразното изразходване на средства, не мога да го подкрепя, защото стратегия няма.
И още един проблем. Той вече е към колегите. Аз не съм убедена, може и да не съм права, че по-удачният израз е „финансиращи институции” от „финансови инструменти”. Това е моето мнение, п защото си давам сметка за какъв по-широк диапазон на дейност би ставало дума, ако този текст остане такъв, какъвто е предложен.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За разлика от колегата Богданова аз подкрепям разпоредбата на § 8 и ще гласувам за предложението на вносителя. Защото според мене целта на този § 8, който ни се предлага, е все пак финансирането на проектите от фонд „Научни изследвания” да следва определени приоритети. И струва ми се, че номерацията никак не е случайна.
Първо, Национална стратегия за научни изследвания - естествено това са рамковите програми на Европейския съюз и естествено това е Европейската и националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура.
Нещо повече, ще кажа, че дори подкрепям и ал. 5 на чл. 13, че „Министърът на образованието, младежта и науката осъществява контрол и извършва анализ на дейността на фонд „Научни изследвания”. Тази контролна функция на министъра тук си е съвсем на място. И в това няма нищо ретроградно. Казах обаче, че е ретроградна претенцията му да контролира научноизследователската дейност на автономните висши училища и на научните организации. Това наистина мирише на старо, това е ретроградно. Тук обаче този контрол стои на място и трябва да се осъществява именно от него.
И понеже на първо четене аз също признах като наша грешка, че не сме успели да приемем Национална стратегия за научни изследвания, сега приемете, че изпълнението на тази задача наистина се нуждае от един доста по-различен, бих казал, реформаторски устрем. И във връзка с това аз имам въпрос към министъра. Съзнавайки, че има разлика между 15 месеца и 4 години, аз все пак бих искал да го попитам, подкрепяйки разпоредбата на § 8, кога да очакваме приемането на Национална стратегия за научни изследвания. В противен случай гласуваната разпоредба на § 8 ще виси и фондът ще подкрепя проекти не в съответствие с приоритетите, йерархизирани в разпоредбата на § 8 на нарочния закон. Петнадесет месеца са по-малко от 4 години, при това безспорно, това е даже езикът на аритметиката. Но бих искал да кажете кога евентуално ще предложите на вниманието на Министерския съвет и на Народното събрание проекта за Национална стратегия за научни изследвания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан, колеги! Първо, по въпроса за контрола. Независимо от автономията, след като става дума за финансиране, тези, които дават парите, упражняват някакъв контрол. Винаги е така.
Иначе стратегия ще има в обозримо бъдеще. То ще бъде много по-кратко от изминалите 4 години. В момента Консултативният съвет към мене работи активно по тази тема. Части от елементите на тази стратегия сигурно сте ги видели вече, докарани в пътната карта, която беше приета преди седмица-две. Така че ще има какво да обсъждаме в близките месеци.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз бих искала да отговоря на госпожа Богданова. Естествено че „инструменти за финансиране” е по-общ термин. Въпросът е, че в първоначалния текст на вносителя ал. 3 гласи така: „Фонд „Научни изследвания” работи в координация с другите инструменти за финансиране на приложни научни изследвания”. А тъй като това е фонд „Научни изследвания”, не е много уместно да се разглежда само като инструмент за финансиране.
От тази гледна точка смятаме, че по-правилната формулировка е: „Фонд „Научни изследвания” работи в координация с другите институции”. Това са били съображенията ни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз за съжаление не смятам, че в случая тази смяна вкарва нещо ново в законопроекта, защото има съществени различни между „инструменти за финансиране” и „финансиращи институции”. Фонд „Научни изследвания” е инструмент на държавата за финансиране. Инструмент може да бъде кредит, безвъзмездно отпускане на средства и т.н. Освен държавата, има и други институции, които могат да използват най-различни инструменти.
Така че аз не виждам никакъв проблем този текст да си остане такъв, какъвто е в първоначалния вариант.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища не виждам. Който е съгласен с предложението на народните представители Соколова и Михайлова по § 8, моля да гласува.
Гласували: за 12, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 8 по вносител с приетите вече предложения на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 12, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
По § 9 – за изменение на чл. 15.
Има предложение на народните представители Соколова и Михайлова по § 9. Имате думата.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Нашето предложение отново е продиктувано от това да се внесе повече яснота в текста. Тъй като в чл. 25 сме изброили критериите, които са заложени в методиката за оценка и класиране на кандидатстващите проекти. Смятаме, че така ще бъде по-ясно изказано и съответно ще има по-голяма възможност за отчетност.
А по отношение на ал. 3, накрая сме добавили съответните научни направления, отново с цел по-добро изясняване на обекта на финансиране.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Трябва внимателно да обсъдим този текст, съотнесен с текста на чл. 25 по вносител и по предложението, което и вие правите, като отчитаме за енти път към момента отсъствието на Националната стратегия за научни изследвания. Тоест временните научни експертни комисии ще организират оценяването в съответствие с критериите по чл. 25, съгласно който в новата т. 1, която вие предлагате, се рамкира насоченост на изследванията в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания, която липсва. И по обратния път на логиката кои критерии ще предложат временните научни експертни комисии?
Предложението на вносителя е по-общо и според мене отчита даденостите към момента. Добри, лоши, 7 години, 5 месеца нямаме Национална стратегия. Затова може би предложението на вносителя е в малко по-общ аспект. Докато вие вменявате в задължение на тези научни експертни комисии да прилагат критерии по чл. 25, които са критерии в съответствие с липсващата Национална стратегия. Те няма какво да приложат в момента.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това не е единственият критерий. Там има и други критерии. Аз мисля, че тази тема вече я разгледахме. Национална стратегия няма в момента, но ще има в обозримо бъдеще, както каза министърът.
От тази гледна точка звучи много смислено именно това да е един от критериите за оценка на кандидатстващите проекти. В противен случай ще имаме дупка в закона.
Искам да подчертая все пак, че тук нямаме различия с вносителя. Това е предложение в чл. 25 – „насоченост на изследванията в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания”. Това е предложение на Министерския съвет, което ние подкрепяме. Но като стигнем до чл. 25, отново бихме го коментирали. Сега коментираме чл. 15.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз съм съгласен, госпожо Михайлова. Вносителят няма препращане от чл. 15, ал. 2 към чл. 25. Вие правите това препращане и задължавате.
От Министерството на образованието желаят ли да вземат становище? Заповядайте.
МАРИНА БОРИСОВА: В чл. 25 са записани изискванията, критериите. Тук ние го виждаме като прецизиране. По-нататък има препращане към съответните членове и алинеи, което е прецизиране на текста.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест вие подкрепяте това предложение?
МАРИНА БОРИСОВА: По принцип да. По-скоро го виждаме като прецизиране на текста.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Който е съгласен с предложението на Соколова и Михайлова по § 9, т. 1 и 2, моля да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 9 с приетото вече предложение.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
По § 10 за изменение и допълнение на чл. 16. Няма направени предложения.
Имате думата за становища. – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 11 за отмяна на членове 19 и 20. Няма направени предложения.
Становища? – Не виждам.
Който е съгласен с този текст на § 11, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 12 – за изменение и допълнение на чл. 22. Няма направени предложения.
Становища? – Не виждам.
Който е съгласен с текста на вносителя за § 12, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 13. Няма предложения на народни представители.
Становища? – Не виждам.
Който е съгласен с текста на вносителя за § 13, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 14 – за изменение и допълнение на чл. 25.
Има предложение на народните представители Соколова и Михайлова.
Становища? – Няма.
Който е съгласен с предложението на Соколова и Михайлова, моля да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14 с приетото предложение на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам да направя едно предложение за нов § 14а.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това по какъв ред го правите като предложение на второ гласуване?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По чл. 73, ал. 2, т. 2.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Какво е предложението?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Става въпрос за обявленията за конкурси. Аз предлагам поканите за конкурс, които фонд „Научни изследвания” публикува в централен ежедневник, да се публикуват и на интернет страницата на фонда. Това е по същество. Точния текст мога да го прочета.
„Създава се § 14а.
„§ 14а. В чл. 27 след думите „централен ежедневник” се добавя „и на интернет страницата на фонд „Научни изследвания”.” Струва ми се много естествено това във времето на интернет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище на Министерството на образованието, младежта и науката?
МАРИНА БОРИСОВА: Не мога да си представя, че не е написано. Аз правя това задължително на интернет страницата, тъй като новини се публикуват на страницата на министерството.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Ако това е практика, не виждам пречка да се приеме.
МАРИНА БОРИСОВА: Разбира се, подкрепяме това предложение. То е нещо, което министерството го прави.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на отделно гласуване предложението за нов § 14а с текста, който беше прочетен.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 15 – за създаване на чл. 27а.
Има предложение на народните представители Соколова и Михайлова.
Становища? – Не виждам.
Който е съгласен с предложението на Соколова и Михайлова, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване текста на вносителя за § 15 с приетото предложение на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 16 – за изменение на чл. 28.
Има предложение на Соколова и Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По същия ред искам да направя предложение за изменение на нашето предложение. Нашето предложение е в чл. 28 след думата „проекти” да се добави „по чл. 29”, а след думите „критериите по чл. 25” да се добави „методиката по чл. 15, ал. 2”.
Аз предлагам да отпадне предложението след думата „проекти” да се добави „по чл. 29” и текстът да изглежда така: „В чл. 28 след думите „критериите по чл. 25” да се добави „методиката по чл. 15, ал. 2”. Съображенията са общо взето технически. Получава се едно препращане между двата члена, което е зациклящо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест оттегляте първата част на предложението относно текста „по чл. 29”.
Поставям на гласуване предложението на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 16 заедно с приетото предложение на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се
По § 17 – за изменение на чл. 29.
Има предложение на народните представители Соколова и Михайлова.
Становища? – Не виждам.
Моля да гласувате предложението на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Гласуваме текста на вносителя за § 17 заедно с приетото предложение на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
По § 18 – за създаването на чл. 29а.
Има предложение на народните представители Соколова и Михайлова.
Становища? – Не виждам.
Който е съгласен с предложението на Соколова и Михайлова, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 18 с приетото предложение на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
По § 19. Няма направени предложения от народни представители.
Който е съгласен с текста на вносителя за § 19, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 20 – за изменение на чл. 32.
Становища? – Няма.
Поставям на гласуване текста на § 20 по вносител.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Валентина Богданова за създаването на § 20а и създаване на нов чл. 32а.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Съдържанието е ясно. Аз предлагам преходният остатък да остава в наличност в бюджета на фонд „Научни изследвания” за следващата година.
По това мое предложение има едно становище на министър Дянков. Аз моля да ми позволите при аргументирането на този текст в пленарната зала да ползвам това становище. Защото логиката на министър Дянков е, че ако този преходен остатък е факт, то той ще бъде приспаднат към полагащата се държавна субсидия, поради което във фонда повече пари няма да влязат.
Аз мисля, че въпросът за това какви средства ще влязат във фонд „Научни изследвания” и каква би била държавната субсидия е въпрос за друг разговор, когато става дума за бюджета и въпрос на добра воля е този преходен остатък наистина да увеличи разполагаемите средства във фонд „Научни изследвания”. Това е смисълът и няма нужда министърът на финансите предварително да казва, че ако фондът не е успял да изразходва парите си, защото приходите надвишават разходите, държавната субсидия задължително ще бъде променена за сметка на тези средства, които остават вътре. Мисля, че общата идея на всички е разполагаемите средства на фонд „Научни изследвания” да бъдат повече.
В този смисъл аз поддържам предложението си и мисля, че прилича на всички да го поддържаме, включително и да заявим, че в края на краищата държавната субсидия е въпрос на държавна политика, а не на аритметика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Богданова. Господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Аз бих искал да изразя своето становище – и не само своето, по отношение на фактическото положение с нашите второстепенни разпоредители. Ако мога да внеса малко яснота по това, което каза госпожа Богданова.
Аз мисля, че всички са наясно с целта на направеното предложение. Въпросът е, че с така направеното предложение е под съмнение дали това ще се случи. Веднага ви казвам – ако фонд „Научни изследвания” имаше самостоятелен бюджет, както имат самостоятелни бюджети висшите училища, и това е упоменато в отделен ред в Закона за държавния бюджет и в постановление за изпълнението му, тогава това ще работи. Но фонд „Научни изследвания” е второстепенен разпоредител към министъра на образованието, младежта и науката и той се финансира чрез общия бюджет на Министерството на образованието, младежта и науката. И това, което е казал министърът на финансите, общо взето кореспондира с фактическото положение – какво ще се случи, ако някой сметне, че бюджетът на фонд „Научни изследвания” е нещо различно от общия бюджет на министерството.
Нямаме нормативна уредба, по която ние да делим фонд „Научни изследвания” в някакъв отделен ред.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ви предлагам да създадем тази нормативна уредба. Защото по същия начин, макар и с друг закон, ние сме създали нормативна уредба, която твърди, че делегираните бюджети, които сме предоставили на училищата, съхраняват своя преходен остатък до следващите години. И това е въпрос на политическа воля. Намирам това за редно. Те също не са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Но ще има отделен ред.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: На мене ми е ясно. Въпросът имаме ли общо желание да създадем нормативна уредба по един проблем, който според мене е принципен, важен, или не искаме. Иначе общата технология е тази, която министър Дянков пише. Тя е такава. Поради което аз предлагам нарочен запис в закона и не споря по общата технология на бюджета. Давам възможност да решим един частен проблем и то със законов текст.
Мисля, че имаме интерес от това. Може да се опитаме да обясним, че когато има припознати приоритети, няма пречка те да се уреждат като финансиране по този начин.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате пред вас становището на министъра на финансите. Колега Богданова, в това становище се цитира чл. 13, ал. 3 – това, което говорим до момента, че фонд „Научни изследвания” е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Тоест обсъждайки и евентуално приемайки Вашето предложение, което лично на мене ми се струва логично, не следва ли да се направи нова редакция на чл. 13, ал. 3? Как виждате Вие самия механизъм на отношения между първостепенен и второстепенен разпоредител?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Вижте, искате от мене да предложа промяна на бюджетната технология. Ако смятаме, че този текст си струва да бъде подкрепен, тъй като аз не споря, че фондът е второстепенен разпоредител, той няма как да е друго, ние днес със закон не можем да го направим първостепенен разпоредител и няма такъв начин. Но има начин, по който ние да поискаме специално отношение точно по този фонд и то със запис, който може да го препратим и към Закона за държавния бюджет. В края на краищата това е правилното.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, очевидно целта на този текст е ясна, но той наистина няма да сработи, ако не се предприемат допълнителни мерки в бюджета, ако бюджетът на фонд „Научни изследвания” не придобие статут на второстепенен разпоредител, такъв, какъвто е на висшите учебни заведения, тоест в отделен ред да се запише неговият бюджет.
Последствията от едно такова действие са най-различни. Първо, това ограничава възможностите на министерството да влияе по време на годината върху този бюджет.
Второ, това не премахва възможността министърът на финансите също за следващата година, когато определя субсидията, защото субсидията е единственият източник за финансиране на този фонд, други няма, той пак да се съобрази с това колко пари са останали там в касата и да даде толкова, колкото е необходимо.
Така че ние като комисия, занимаваща се с тази проблематика, при условие, че търсим начини и методи да увеличим парите за наука, би трябвало да стимулираме този текст и естествено да подкрепим един текст по-нататък, след месец-два, когато влезе бюджетът, на отделен ред да се запишат парите за научни изследвания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Наистина изключително коректно е писмото на министър Дянков. Точно така стоят нещата по процедура. Смятам, че това е промяна в Закона за бюджета, там трябва да бъдем ориентирани. Този текст не може да препраща към Закона за бюджета. Това трябва да бъде като инициатива специално в Закона за бюджета. Иначе тези натрупвания ще отидат наистина в Министерството на образованието, младежта и науката и нищо не е в състояние да накара министърът да ги прехвърли като преходен остатък към фонда. Мисля, че няма място тук.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Който е съгласен с предложението на Валентина Богданова за нов чл. 32а, моля да гласува.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 10.
Не се приема.
По § 21. Има предложение на народните представители Соколова и Михайлова.
Имате думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не смятам, че има нужда от обяснение. Това е просто преформулиране на дефинициите, които будеха въпроси при предварителното обсъждане на първо четене.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Само да напомня, че в тялото на закона в началото приехте едно предложение на народния представител Богданова и тук то ще стане т. 8 – дефиницията на „уникална научна инфраструктура”. Ще го подредим в доклада.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на Соколова и Михайлова по § 21.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 21 по вносител с приетото предложение на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към „Заключителна разпоредба+”.
Моля да гласувате така предложеното наименование.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 22.
Има предложение на народните представители Соколова и Михайлова.
Становища?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Искам да попитам защо само министърът на финансите следва да съгласува правилника на фонд „Научни изследвания”? Не го задавам на шега този въпрос. В края на краищата правилникът на фонд „Научни изследвания” следва да бъде съобразен с тезите, разбиранията и интересите на не един министър. Защо със закон вменяваме подобно право само на финансовия министър?
По въпроса за парите се разбрахме. Вие твърдите, че той е прав за всичко, включително и за малкото пари. Но това не значи, че само той е човекът, от който зависи всичко, включително и начина, по който работи фонд „Научни изследвания”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министерството на образованието, младежта и науката се въздържа от становище.
Би следвало, колеги, да разгледаме това предложение и в контекста на въпроса, зададен от колегата Богданова, и в контекста на приетия вече § 6 относно чл. 7а. Алинея 1 казва: „Министърът на образованието, младежта и науката издава Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на фонд „Научни изследвания”. Това той не го съгласува с министъра на финансите по приетия вече текст на чл. 7а. Но се предлага тук да има едно допълнително съгласуване според мене в същата материя, касаеща отново Правилника на фонд „Научни изследвания”.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Господин председател, аз само искам да поясня, че това е предложено по този начин, предполагам, защото самият Правилник на фонд „Научни изследвания” се издава от министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на финансите. Предполага се, че измененията и допълненията на този правилник трябва също да бъдат съгласувани с министъра на финансите.
По отношение на правилника по чл. 7а няма такова съгласуване и той ще се издаде само от министъра на образованието, младежта и науката.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест вие подкрепяте това предложение.
Вносителите на предложението не желаят да вземат становище.
Подлагам на гласуване предложението на Соколова и Михайлова за изменение на § 22.
Гласували: за 10, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 22 заедно с приетото вече предложение на Соколова и Михайлова.
Гласували: за 10, против 1, въздържал се 1.
Приема се.


Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 002-01-61, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 06.07.2010 Г.
Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Без да повтарям аргументите на колегата Николов, позволете ми в обсъждането на поправките в един закон, по който изхабихме твърде много енергия, да не участвам. Правете си го. Мисля, че така е редно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Богданова.
От името на вносителя на законопроекта давам думата на министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Колеги, Законът за развитие на академичния състав в Република България въведе нова система за академичните длъжности, която замени системата на научни звания, заложена в отменения вече Закон за научните степени и научните звания. Независимо, че е приет през тази година, смятаме, че там има някои неща, които търпят корекция. Затова предлагаме отмяна на чл. 34, ал. 5, изключваща решенията на Арбитражния съвет от обхвата на съдебния контрол; привеждане на чл. 35, ал. 1, т. 2 в съответствие с чл. 99, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс; заличаване на думата „такси” от разпоредбата на чл. 34, ал. 6; замяна на думата „изготвяне” с „получаване” в чл. 27, ал. 4; отмяна на § 3 от Допълнителните разпоредби, съгласно който процедурите за заемане на академични длъжности в самостоятелните колежи не могат да се провеждат от самото висше училище, а само по договор с друго висше училище. Тук ние всички бяхме под влияние на представители на академичните общности, които казваха, че това може да стане само в професорска среда и изпуснахме, че и колежите са висши училища по смисъла на закона. Емоционално тогава реагирахме.
Законопроектът е изготвен и във връзка с § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в Република България, съгласно който в едномесечен срок от влизане в сила на закона Министерският съвет внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на закони, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие
Със Заключителните разпоредби се изменят законите, които трябва да бъдат съобразени с новата система на академичните длъжности.
Прилагането на предложените изменения не изисква допълнителни финансови средства.
Във връзка с чл. 28, ал. 2, т. 5 от Закона за нормативните актове предложеният законопроект няма отношение към правото на Европейския съюз.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, министър Игнатов.
Постъпили са становища от Българската академия на науките, от Великотърновския университет, от Русенския университет и от Софийския университет. Великотърновският университет прави критична бележка по отношение на промяната на Закона за висшето образование, визира на в § 12, относно отпадане на възможността Съветът на ректорите да дава становище по критериите за присъждане на научните степени. От Великотърновския университет считат, че това е погрешна насока, защото се неглижира мнението на организацията, каквато е Съветът на ректорите и по Закона за висшето образование Съветът на ректорите има именно този съвещателен глас.
Българската академия на науките подкрепя предложения законопроект.
Русенският университет подкрепя законопроекта, с изключение на отменянето на § 3 – за колежите.
От Софийския университет повдигат въпроса за според тях неуредените висящи процедури по избор на асистенти, които са заварени от закона, по номенклатурата на стария Закон за научните степени и научните звания и евентуално тяхната последваща хабилитация.
Това са въпросите, които се поставят от висшите училища и научни организации.
Колеги, имате думата за становища. Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Само накратко. Предложението на Великотърновския университет е интересно, с оглед на това, че вече не действа Законът за научните степени и научните звания и няма по какво да се произнася Съветът на ректорите, така, както е заложено в Закона за висшето образование за тези критерии. Освен това, спазвайки Закона за развитие на академичния състав, има един правилник, който е описал тези така наречени единни държавни изисквания за заемане на академичните длъжности и защитата на докторската степен.
Относно обявените и непроведени процедури, ако помните, в дългите дискусии тук през изминалите зимни вечери се разбрахме – процедура, която не е платена, може да е обявена, но тя не е стартирала. След като висшето училище не е превело парите в Специализирания научен съвет, обявата си виси. И след като си виси, те ще минат по новия закон. По това няма никакъв проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Уважаеми господин министър, аз искам да чуя Вашето становище като вносител. Знаете, че в петък излезе наредбата за прилагане на закона и имаме 30-дневен срок университетите, в частност академичните съвети на общи събрания да приемат правилника.
Искам да Ви попитам: вашите предложения ще доведат ли до съответните промени? Тъй като знаете, че в момента има 30-дневен срок за приемане на тези правилници.
И втори въпрос. Искам да кажа на колегите, че лично аз няма да подкрепя Вашето предложение. Вие, човек, който сте професор, доктор на науките, считате ли, че колежите имат необходимия капацитет те също да произвеждат хабилитирани лица, съгласно промяната?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: По първия въпрос. Тези предложения, които се дават сега, не се отразяват на правилниците.
Вторият въпрос има две страни – законова и вече лична, какво считам.
Законът е ясен - колежите са висши училища. Наистина тук няма да цитирам ректори, но аз много добре помня. Те казваха: там няма професорска среда, как ще избират професори? Всъщност избират ги по реда, както и другите – с външно жури и т.н. истината е, че колежите в България все още не са израсли до такава степен. Обаче трябва да го направят. Как да го направят, когато им забраняваме? Ако въведем забранителен режим, те никога няма да успеят да го направят.
Оттук нататък, ако помните, и проф. Камен Веселинов каза, че трябва да се откажем от тази мистификация около длъжността „професор”. Ясно е, че професорът в еди-кой си колеж тежи от гледна точка на собствената си тежест в съответното направление. Той може да е никой, но може да се окаже много голямо име, защото този колеж може да привлече някакъв човек, който сега работи в солиден университет, и ако му предложат добри условия, защо да не приеме. Така че в следващите месеци и години предстои точно това - да видим кой колко тежи и къде тежи. В това разместване ще има неочаквани постижения.
Общо взето, аз очаквам през следващите години да се случи нещо, което вече е започнало – колежите започнаха да се свързват с университетите и всъщност научната среда на по-голямата университетска структура, обединявайки усилия с по-малките колежи, ще доведе до това качество, за което ние сега се страхуваме, че липсва. В такива условия се развива в момента висшето образование. Имаме два случая на частни колежи, които се свързват с държавни, и този процес наистина ще продължи. Иначе винаги можем да кажем „не”.
По същата логика, ако тук сега са хора от Оксфорд или Кеймбридж и оценяват нашата наука, ще кажат: вие смятате ли, че тези тук стават за някаква наука? Но дадено ни е правото преди 100 и няколко години, правим по някакъв начин, състезаваме се, имаме постижения, имаме много добри постижения, преди всичко в точните науки. Законът казва, че те са висши училища.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Господин председател, искам да взема думата само за едно пояснение. Тук не става въпрос за това колежите да произвеждат хабилитирани лица. Те по задание не могат да го правят. Тук става дума за това колежите сами да избират кой да преподава в тях. Става дума за заемане на длъжност, не става дума за придобиване на научната степен „доктор”. Искам само да изясним това, за да е ясно на всички.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Разбрахте правилно въпроса, аз точно това попитах.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Дали могат сами да си назначават хората.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Какво да си назначават? Обявява се конкурс за доцент или професор и го избират на място. и примерно ако аз съм доктор, кандидатствам и печеля конкурса. Моля Ви се, разбрах Ви.
Искам да ви кажа, колеги: имайте предвид, знам какво ще стане в България – румънският вариант. Много добре сме убедени всички – всеки втори бизнесмен – доцент, всеки втори политик – професор. Това е цялата истина.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако позволите съвсем накратко аз да взема становище по философията и духа на предлагания законопроект. Той явно изпълнява задачата, която бе по съответния параграф от Закона за развитие на академичния състав – всички закони и подзаконови актове да се хармонизират терминологично. Но, както е отразено в бележките на Дирекция „Законодателна дейност”, това по-скоро е направено механично и би могло да повдигне въпроса за конкретни тълкувания по отмяна или замяна на терминология, свързана със старите научни звания – научните степени остават.
Давам един пример. В чл. 58, ал. 3 думите ”и се лишава от звание” се заличават. В този текст е записано, че „Член на академичния състав, за който е доказано по установен ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно”. И вие предлагате думите „и се лишава от звание” да останат. Тоест той ще си остане професор и доцент, въпреки че е уволнен дисциплинарно, не е член на академичния състав и е установена по доказан ред корупция.
Има и други неща. В момента не сме в режим на второ четене, за да гледаме текст по текст. Точно заради това прекъсвам, защото това не е въпрос на тази дискусия. Просто акцентирам вниманието на членовете на комисията да гледаме съответните текстове и ако има предложения, да се направят за второ четене. Това – първо.
Второ, не съм съгласен лично, че решенията на Арбитражния съвет вече ще могат да се обжалват в съда, след като се отмени ал. 5. В доклада срещу ветото на президента подробно сме изнесли становища. Тези становища бяха подкрепени с мнозинство в залата. Разбира се, становищата еволюират.
Само ще напомня, че по отменения Закон за научните степени и научните звания, чл. 27, също се изключваше съдебният контрол върху решенията на Президиума на ВАК, тъй като те са в режим на научни журита, не са в режим на административен орган, който издава индивидуален административен акт. А актът, който ще потвърди или няма да потвърди това решение на Арбитражния съвет, е заповедта на ректора. Той вече подлежи на съдебен контрол.
Но що се отнася до решения на научни съвети, аз мисля, че тук сред нас има членове на научни съвети, и на научни журита, каквото по същество е Арбитражният съвет, той е второ научно жури, ако има някаква практика пред Върховния административен съд към
момента да се обжалват, аз ще си оттегля моето становище. Но смятам, че не е правилно отпадането на ал. 5. Или самото отпадане не води въобще до обжалване на тези решения. Това е, разбира се, мое мнение по въпроса.
Ако правилно съм разбрал, предложението на Великотърновския университет е може би Правилникът за приложение на Закона за академичния състав, по някакъв начин критериите, които са заложени в него, да е бил предварително съгласуван със Съвета на ректорите по действащия текст към момент в закона. В момента имаме действащ текст на чл. 23, ал. 2, т. 4, който повелява критериите да бъдат съгласувани със Съвета на ректорите. Съветът на ректорите е един колективен орган по ЗВО, който аз също ползвам и питам за мнение, тъй като съм длъжен да го правя по закон.
Имате думата за други становища. Заповядайте, министър Игнатов.

МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Правилникът 30 дни беше в съгласувателна процедура. И единственото, което дойде по едно време, е защо го слагаме през лятото, когато хората са в отпуска. Започнаха да пристигат становища дори след като изтече срокът, даже след като мина през Министерския съвет. Така че е спазена процедурата. Даже онзи ден имаше среща с Управителния съвет на Съвета на ректорите и въобще не беше подложен на обсъждане този въпрос. Вече други въпроси се дискутираха.
А във връзка с обжалванията, по Конституция могат да се жалват български граждани за всичко. Затова го внесохме. Защото вие помните какъв плач се вдигна по цялата вселена за това, че лишаваме участниците в тези процедури от правото да се жалват. Естествено е, че жалването, поне по нашето разбиране, не може да бъде по присъдената докторска степен или длъжности, а може да бъде по
някакви процедурни нарушения, ако проявяват недоверие. Затова е сложено.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Който е съгласен да приемем предложения законопроект за изменение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, внесен от Министерския съвет на 06.07.2010 година, моля да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,10 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

(Огнян Стоичков)