---

П Р О Т О К О Л

На 13 октомври 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13.08.2010 г.

2. Разглеждане за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 054-01-49, внесен от Иво Димов и група народни представители на 26.05.2010 г.

3. Разни.

На заседанието присъстваха: Камен Кичев – заместник-министър на МТИТС, Иван Ценов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, Анастас Тодоров – заместник-изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация”, Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката.

Заседанието беше открито в 15.10 часа от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и ръководено от Огнян Стоичков и Галина Банковска – заместник-председател на комисията.


* * *


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Предлагам днешното заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 13.08.2010 г.

2. Разглеждане за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 054-01-49, внесен от Иво Димов и група народни представители на 26.05.2010 г.

3. Разни.
Има ли предложения или въпроси по така обявения дневен ред? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ № 002-01-75, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13.08.2010 Г.
По тази точка сме поканили, и благодаря за тяхното участие, господин Камен Кичев – заместник-министър на МТИТС и Анастас Тодоров – заместник-изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация”, Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката..
По този законопроект нашата компетентност като Комисия по образованието е относно, най-общо казано, транспорта, който се отнася до учащи, както и други разпоредби, които са записани в законопроекта.
От името на вносителите давам думата на господин Кичев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Представители на Министерството на транспорта сме тук, за да ви запознаем с мотивите и промените, които предлагаме в Закона за автомобилните превози. Аз ще зачета основните 7-8 промени, които предвиждаме, като ще обърна внимание на тези, които касаят превозите на учащите се.
На първо място, въвеждат се нови изисквания за упражняване на професията „автомобилен превозвач”, предприятията, които упражняват професията „автомобилен превозвач”, трябва да са действително и трайно установени в една от държавите членки на Европейския съюз.
Като второ, изрично се въвежда като основание за отнемане на лиценз за извършване на превоз на пътници и товари на територията на Република България или на лиценз на Общността неспазване на срока за предоставяне на доказателства за финансова стабилност, което е проблем.
Законопроектът също така предвижда и създаването на ново правомощие на общините, което е свързано с регулацията на таксиметровите превози, а именно цените по отношение на скъпите таксита.
Прилагаме една от директивите, която диференцира тежестта на нарушенията, установени от Европейската общност.
Предлагаме разпоредба, с която се създават задължения за кметовете на общините да определят маршрута на движение на пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, като се съобразяват с условията за безопасност и сигурност на пътищата.
И като т. 6, предвиждат се специализирани и случайни превози на деца и/или ученици да се извършват от водачи, чиято възраст е не по-малка от 25 години и не по-голяма от 60 години. По този начин ние гарантираме наличие на житейска зрялост и възможност за адекватни реакции при всяка ситуация на пътя.
Също така специализирани и случайни превози на деца и/или ученици ще се извършват с автобуси, на които от датата на първа регистрация не са изтекли повече от 10 години, с цел осигуряване на по-голяма сигурност и безопасност на децата и учениците, които се превозват с тях. Това със сигурност касае вашата комисия.
Оттук нататък имаме задължение както към товародателя, така и към товароподавателя да не надвишават допустимата максимална маса.
Предлагаме и промени, свързани с републиканската транспортна схема, като отчитаме несъответствието между реална потребност от пътувания към настоящия момент и наличен брой курсове по съответните направления. Тук най-вече говорим за синхрон между всички видове транспорт – железопътен, автомобилен, морски и въздушен.
Също така, засилват се наказанията за извършени нарушения. Със законопроекта ние даваме право на нашите проверяващи органи да отнемат регистрационните номера на автомобили, които са в нарушение. По този начин ние гарантираме, че няма да се избегне акт и т.н.
Това са накратко всичките промени, които ние предлагаме. С колегата Тодоров сме на разположение да отговорим на вашите въпроси по отношение на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, заместник-министър Кичев.
Колеги, към настоящия законопроект е постъпило становище на министъра на образованието, младежта и науката, в което се предлага в чл. 23б, ал. 2 от проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози след думата „автобуси” да се добави текстът „и леки автомобили”, тъй като Министерството на образованието, младежта и науката по Националната програма за по-пълно обхващане на ученици в задължителната училищна възраст вече е закупило и предоставило на училищата леки автомобили с 8 плюс 1 място за превозване на деца и ученици от и до училище.
Също така имаме становище от госпожа Ханджиева от дирекция „Законодателна дейност и европейско право” в Народното събрание - съображения относно въведеното ограничение за възраст – не по-малка от 25 и не по-голяма от 60 години, като се казва, че това трябва да се отнася към конкретното лице, с оглед стаж, квалификация, медицинска и психологична годност, а не винаги възрастта е най-меродавният критерий.
Втората бележка е във връзка специализираните и случайни превози за деца и ученици - да не са изтекли повече от 10 години от първата регистрация на автобусите. Това също е поставено като тема за разсъждения, тъй като невинаги това е краен и напълно обективен критерий за състоянието на превозното средство.
Колеги, имате думата.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, господин заместник-министър! Наистина предложението на Министерството на образованието, младежта и науката специално за леките автомобили има резон. Дори в момента има колеги тук, които са представители на малки общини, на населени места, в които живеят малко хора. Там и до момента се наемат коли от ресорния кмет и се извозват децата до съответното училище. Така че има абсолютен резон в предложението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Частта, която засяга нашата комисия, наистина въпросът за това какви ограничения трябва да бъдат налагани, за да бъде гарантирана безопасността на децата, е текст, който аз бих подкрепила. Разбира се, това не е основание да искате от мене да подкрепя целия проект за закон. Но както подкрепяме текста с уредени в него рестрикции, трябва да си дадем сметка за няколко неща, дори заради това, че първата партида от закупените училищни автобуси, които се ползват от една част от училищата, са вече на шестата си година.
Така че записвайки тези ограничения, трябва да сме наясно, че в бъдеще държавният ни бюджет трябва да предвижда средства за подмяната на тези автобуси. Трябва да спазваме една законова норма, която се каним да въведем.
Така че аз ще се въздържа по закона, с разбирането, че точно тези текстове бих подкрепила, разбира се, с помислен още веднъж текст, предвид дори на това, което току-що казах.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова. Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин председател, господин заместник-министър, колеги! Аз по принцип подкрепям инициативата за това да се въведат по-строги правила по отношение на училищните превози, които се извършват и въобще на превозите като цяло. Бих подкрепил подобна инициатива, ако не се съдържат в целия проект за изменение на закона неща, които категорично противоречат според мене на интересите на гражданите. Дори бих ги определил с по-груба дума – като доста грубо нарушаване на техните права.
Ако сега е мястото да коментирам това нещо, казвам, че изменението, което се предвижда в чл. 17 - за автобусните линии на републиканската пътна мрежа, съдържа едно условие, което според мене е абсурдно, а именно крайни междинни спирки да бъдат градове само с население над 30 000 жители. Това противоречи на установената в момента практика, която е изградена както на базата на опита, така и на базата на географското разположение и дестинации на определени градове.
И веднага мога да дам конкретен пример. Градове като Елена, като Трявна остават по този начин на практика изолирани от възможността за една нормална транспортна схема, за една нормална транспортна автобусна услуга. В момента дори големите автобусни линии, които по мои подозрения обслужват този текст, в момента така са наложили своята практика, че тръгват от тези малки крайни дестинации. Примерно фирма „Икони” е организирала дестинация от град Елена да минава през Велико Търново и да отива до София, също както и от град Трявна - тръгва автобус на фирма „Икони” от Трявна, който пътува до София, минава през Габрово и взема оттам пътниците.
Мисля ,че едно подобно ограничение ще остави тези региони без възможност за нормален автобусен превоз. Това означава, че хората примерно от Трявна трябва да тръгнат сутринта в 4 часа, за да могат в 5 часа да вземат автобуса от Габрово.
Нещо друго, което е още по-абсурдно. Автобусът, който тръгва от Габрово и пътува за София, минава през Севлиево. Това означава ,че този автобус няма да спира в Севлиево и да взема хората оттам.
Тук не говоря за превърнем междуградските републикански автобусни линии в междуселски. Но това е практика, която е наложена до момента. И да тръгнем с една такава груба рестрикция спрямо тази практика, това означава, че ще накърним интересите както на превозвачите, така и най-вече на гражданите, които ползват тази услуга. А това е установено въз основа на практиката и на географското разположение на тези места.
Считам, че този текст трябва да отпадне, за да може да бъде подкрепен целият законопроект.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз няма да правя изказване. Искам само да кажа, че това, което каза колегата, очертава една картина в Габрово. Всъщност това, което казахте, е представително за всички области.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Точно така.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това не е измислен казус от колегата. Това е един абсолютно реален проблем.
Затова въпросът ми към вас е: какъв е вашият отговор защо въобще правите това нещо? то е насочено срещу интересите на хората. Защо го правите? То не е във връзка с частта, която засяга нашата комисия. Аз питам по принцип. Защото това, което засяга Комисията по образованието, е съвсем отделно. Понеже ние, гласувайки за раздела, който засяга нашата комисия, ще гласуваме за целия закон, а не само в определена част, това не е второ четене.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Искам да продължа мисълта на колегите като представител на Шуменска област. Колегата Ивайло Тошев също може да потвърди това, което ще кажа. Имам предвид, че при нас от 10 общини, освен областния град, ние нямаме нито един друг град с 30 000 жители. Така че цяла Шуменска област при тази транспортна схема трябва да се обслужва единствено през областния център.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други въпроси? – Не виждам.
Ако позволите, имам един въпрос в хода на дискусията, на който обърна внимание и госпожа Богданова – имаме ли анализ с какъв автопарк разполага Министерството на образованието, младежта и науката? Тъй като автобуси с първа регистрация до 2000 година догодина ще излязат от строя. Нещо повече, ще се налага санкция 10 000 лв. по смисъла на изменението на закона, ако се използват тези автобуси от 2000 година. Дали имаме анализ за състоянието на автобусния парк и доколко бюджетните средства за следващата година ще осигурят подмяната му?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! ще отговоря един по един на всичките въпроси.
Първо, на предложението на Министерството на образованието, младежта и науката във връзка с леките автомобили. Ние като вносители подкрепяме една такава забележка. Разбира се, това ще допринесе за подобряване на превозите.
По отношение на годините от първа регистрация на автомобилите. Ние заставаме зад 10 години максимална възраст, имайки предвид, че по този начин автоматически задължаваме повечето превозвачи техните автомобили да са с най-малкото ABS, системата за спиране, която е много по-добра от всички други, което е абсолютно категорично задължително, особено ако се возят деца.
А по отношение на възрастта на превозните средства в момента, ние получихме една статистика от Министерството на образованието, младежта и науката. Имаме 219 автомобила, които са с регистрация от 2005 година; от 2006 година са 153; от 2007 – 269, от 2008 – 251, от 2009 – 115 автомобила. Най-старите автомобили – 219, имат още 5 години право на ползване.
Междувременно нашият закон е получил съгласуване от Министерството на финансите, което е наясно с нашето предложение и е наясно с финансовите средства, които ще са необходими през 2015 година за подновяване на парка на общините във връзка с извършване на тези превози.
Това е по този въпрос.
По отношение на републиканската транспортна схема. Темата е доста дискутирана. Има доста голяма доза неразбиране в това, което ние предлагаме и защо го правим. Най-лесно е нищо да не правим, разбира се. В момента има един хаос в превозите на автобуси в България. Основното нещо ,което се случва, е състезание на един превозвач с друг превозвач, един автобус тръгна от Елена, отива във Велико Търново. Междувременно един друг автобус тръгва от съседно на Елена село, не мога да кажа в момента точно, не съм напълно запознат с региона, двата автобуса се състезават кой ще стигне първи до Велико Търново. От Велико Търново започва следващото състезание до Севлиево например – кой първи ще събере пътниците. Това е абсолютно рисково.
Да обясня. Първо, ще има републиканска схема, това е схемата, за която ние говорим, която ще бъде гръбнакът на всички останали схеми. Тя е само между 30 000 градове. След това ще има областна схема и ще има и общинска транспортна схема.
Междувременно ние предлагаме в областната схема всяка една област да има директни линии със съседна такава област или в рамките на областта, което не е факт, което към момента не е така. Или дадено с примери да разберете какво предлагаме. Ако има пътници от Елена до София, линия Елена – София ще има и такава линия ще съществува. Ако има пътници от Елена до Велико Търново, и такава линия ще има – Елена – Велико Търново, доколкото има превозвач, който иска да вози по тази линия. Но не може превозвачът от Елена да тръгне през Велико Търново и да вози пътниците между Велико Търново и Плевен например. Това е вече друга линия.
Това, което искам да обясня, е следното. В случая с Елена се минава през по-малко областни градове и е много по-лесно. Но ако говорим за една линия например от Чирпан, линията Чирпан – София ще работи. Но не може линията Чирпан – София да минава през Пловдив, през Пазарджик и да стига до София и да вози пътници между всичките тези градове. Това не е идеята на тази линия. Директни линии ще има между всеки един град и всеки един друг град.
Междувременно, ако се върнем на линията от Елена, тя може да спира по пътя към София във всякакви други градове, различни от 30 000 жители.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин министър, ние не сме Съединените щати. Това е една малка България. Напротив, това, което предлагате, ще предизвика хаос в транспортната схема. До момента самата практика е наложила тези неща. ние говорим тук за градчета, които в по-голямата си част са под 30 000 жители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Нека да обясня. Аз не съм експерт по отношение на автомобилните превози. Предложението е обсъдено с бранша и идва като предложение на бранша. Имаме подписана декларация и проведени срещи с автомобилните превозвачи.
Това, което е в момента практика, която е лошата практика, в много случаи линията е заложена от малко населено място към голямо населено място. И в много случаи, ако има 5 пътника от крайната дестинация до малката, примерно от Велико Търново до Елена има двама пътника, а всички пътници са по линията София – Велико Търново, тази линия от Велико Търново до Елена не се случва. Това е практиката в момента. Тези хора ги оставят във Велико Търново и им казват: оправяйте се. И това се случва. Или се качват в друг автобус, който ги взема.
Това ни предлагат на нас превозвачите. По този начин ние смятаме ,че ще се намали броят на празно пътуващите автобуси. Защото в момента между тях буквално има състезание. Превозвач от Елена няма право да вози пътници между Велико Търново и София. Това са две различни неща. единият има право да вози от Елена докъдето пожелае. Но този от Велико Търново не е този, който няма право от Елена да вози до Велико Търново. Те са различни пътници.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ние в момента говорим единствено и само за превозвачи, всеки един от които има лиценз, издаден от Министерството на транспорта, за да извършва определената дестинация. Ние не говорим за такива пиратски автобусчета или бусчета. Говорим за автобуси, които имат лицензии. Всеки един от тях е издаден от Министерството на транспорта за извършване на този превоз.
И примерът е следният. От Дряново например тръгва автобус на „Ивкони”, който не е случаен превозвач, с 5 човека. В Габрово той взема още 6 човека. В Севлиево взема 4 човека. И каквото и да направи, той няма да го напълни повече, просто защото няма хора. И тази фирма „Ивкони” не пуска големия си автобус, който е 50 и няколко местен, а пуска 25-местен автобус, за да може поне на половината или на две трети да бъде пълен.
Така че това, което предлагате, ще вкара автобусите в още по-голям преразход, защото вкарваме още излишни линии. Тези автобуси и в момента не могат да се напълнят, дори на превозвач като „Ивкони”. Направете среща и разговаряйте и с тях. Не че някой им взема на тях пътниците.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Специално от „Ивкони” подкрепят категорично новата републиканска транспортна схема и са подписали това предложение. Имаме подпис на „Ивкони”.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Аз ви давам пример, защото съм запознат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: Разбирам Ви. Но има достатъчно други превозвачи, които возят пътници между големите градове. Между малките градове може да вози който както пожелае. Това е идеята на цялата схема.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги, имам едно предложение. Наистина ние не сме водеща комисия. Нека да се съсредоточим, както каза и госпожа Богданова, върху текстовете, които ни засягат. Напълно разбирам, че като гласуваме, гласуваме за целия законопроект. Но все пак ние трябва да обсъдим това, което касае тясно експертно нашата комисия. А тези дебати, които текат в момента, според мене са и за Транспортната комисия, и за пленарната зала.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм съгласен, че трябва да се концентрираме точно върху текстовете ,които пряко ни засягат. Ние в залата можем да критикуваме и да внасяме предложения за второ четене.
Проблемът според мене е в това, че на тази схема, която вие сте представили, много трудно ще контролирате нейното нарушаване. Това първо.
Що се отнася до състезанията, не се разви коментар по тях. Тези състезания съществуват и те са изключително опасни. Аз наскоро пътувах от София за Плиска и наблюдавах такова състезание между автобус на „Ивкони” и още един автобус, които караха на път с ограничение на скоростта 90 км/час със 120-130 км/час. Аз по едно време нарочно засякох единия и започнах да намалявам пред него скоростта, така че той да не може да ме изпревари. Той мина отпред, засече ме, спря ме и започна да се кара с мене, което беше много смешно. Но тези състезания наистина са изключително опасни и създават проблеми.
Проблемът на състезанията обаче не е проблем на този закон. Проблемът на състезанията е на пътната полиция. Пътната полиция трябва да се справя с тези състезания. Според мене засега тя нищо не прави в това отношение.
По пак ще повторя – трудно ще контролирате нарушенията на подобна схема, защото те ще си намерят места в големите градове и пак ще прибират пътници. Не знам как ще стане, какво може да се направи за това нещо, кой ще контролира тези неща. вие ще работите само с пътни листове, а те могат да се напишат всякак.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, аз фактически искам процедура – да предложа да гласуваме.
Искам да кажа, че господин заместник-министърът ме убеди с едно изречение. Ние искаме да сме компетентни по всичко и това идва от природата ни на народни представители. констатирано е ниво на риск в една професионална област, която те познават. Щом е констатирано ниво на риск, трябва да се вземат мерки. Какви са те, ще ги науча от моя колега Иван Николаев Иванов от Транспортната комисия на заседание на парламентарната група. Но от това, че е констатирано ниво на риск, аз съм достатъчно аргументиран да подкрепя целия текст. Защото по образователния текст трябва някой от нас да е нестабилен в днешния ден с настроението си, за да не го подкрепи. Всичко това е много ясно и Ви моля, господин председател, да преминем към гласуване, за да приключим с тази точка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Митева.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам един въпрос към Вас, господин заместник-министър: освен ограничението като възрастова граница – от 25 до 60 години за водача на превозното средство, не смятате ли, че трябва да има ограничение като професионален опит? Защото той може да бъде на 40 години, но тепърва да е получил свидетелство за управление. Говоря за случаите, когато се превозват деца и ученици.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН КИЧЕВ: По отношение на транспортната схема дебатът е много сериозен. Той продължава. Предполагам, че ще има доста предложения между първо и второ четене по отношение на транспортната схема и това, което ние предлагаме.
Само още едно изречение искам да вмъкна – че транспортната схема ще бъде за първи път синхронизирана с железопътния транспорт. Това в момента не е налице. Автобусите между големите градове и влаковете тръгват по едно и също време, което не е реално и не трябва да е така. Тук ще се направи такова синхронизиране.
И за да успокоя всички вас, ще кажа, че този процес на въвеждане на тази транспортна схема ще отнеме минимум 10 години. Ние няма да спрем никой, който има договор, който е предприел нещо. процесът на трансформация е 10 години. След 10 години се надяваме, че вече ще има изградени транспортни линии и вече бизнесът ще определи между кои градове ще има трафик. Няма да сме ние тези, които ще го определим. В един транспорт като авиацията отдавна вече това не стои под въпрос. Никой на никого не дава, всеки може да лети където иска, стига да има икономическа изгода. В момента, в който няма такава, отпада.
По отношение на стажа. Това е много сериозен проблем. Реалността и това, което мога да отбележа със съжаление, е, че ние нямаме възможност да проверим този стаж. Професионалният опит, че някой е работил и действително е превозвал пътници нямаме как да го проверим. Това е реалността. Затова се опитваме да регулираме това. Ако вие имате предложение как да го проверяваме, бих го подкрепил, стига то да е възможно. Но реално няма как да проверим този стаж.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев.
Становището на Министерството на образованието, младежта и науката се приема от Министерството на транспорта. Вие желаете ли да вземете отношение, господин Вълчев?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз благодаря за подкрепата. Мисля ,че няма нужда да вземам отношение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако няма повече въпроси, да преминем към гласуване. Подлагам на гласуване предложения законопроект за автомобилните превози.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Благодаря на представителите на Министерството на транспорта.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОННОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА № 054-01-49, ВНЕСЕН ОТ ИВО ДИМОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26.05.2010 Г.
Давам думата на заместник-председателя на комисията Галина Банковска да води заседанието.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: По тази точка от дневния ред сме поканили да присъства заместник-министърът на физическото възпитание и спорта Иван Ценов.
Всички имате становищата, които са постъпили по този законопроект.
Постъпило е становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В него има редица редакционни бележки, които предлагам по реда на всяка бележка и по реда на всяко предложение да бъдат коментирани. Другите становища ги виждате, няма да ги споменавам.
Започваме с наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта”.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложеното наименование, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, тъй като така, както е предложен § 1, има предложение само за създаване на чл. 50г, зависи, разбира се, и от предложенията, които ще постъпят в хода на заседанието, ако остане само така, че има допълнение към законопроекта за създаването на един чл. 50г, това ще рефлектира и върху наименованието на законопроекта и ще трябва да стане „Закон за допълнение”. Разбира се, това зависи дали в хода на самото заседание ще постъпят други предложения. Така че нека да го оставим за накрая.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо Йорданова. Това означава, че наименованието ще се гласува последно.
По § 1. Има предложение на народния представител Любен Корнезов.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Колеги! Тъй като предложението на колегата Корнезов и моето са аналогични, аз ще го защитя.
Това, което съм предложил, е продиктувано от две причини. Първата е, че промяната на досегашното устройство и ред публичната държавна собственост да се концесионира, а не да се отстъпва или продава, с този законопроект и то доста встрани от основния Закон за устройството на територията и по ред, внесен не чрез Министерския съвет, е твърде близко до неконституционосъобразност. Това е първият ми мотив.
Вторият е по целесъобразност и той е продиктуван от репликата, която получих на моето изказване по време на първото четене в залата, че няма опасност върху съществуващи обекти публична държавна собственост да бъде отстъпвано право на строеж, което включва надстрояване, пристрояване. Аз имах предвид единствено такива, които са незастроени.
Но фактически аз не мога да извикам в паметта си подобни обекти публична държавна собственост, които са незастроени. Ако има такива - отварям една скоба – и вие не подкрепите това предложение, правя в движение предложение да се конкретизира, че това може да стане върху обекти публична държавна собственост, които са незастроени и върху обекти частна държавна собственост, съответно и общинска, за да се избегне съмнението, че този закон се прави, за да се облагодетелстват някои лица, давайки им право на строеж върху изградени спортни инфраструктури, а не за инвестиция в полза на обществото, защото по този начин ние изключваме конкуренцията. Щом няма да има конкуренция, трябва да има безспорна полза за обществото. Това бих казал.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, господин Георгиев. Заповядайте, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Уважаема госпожо председател, искам да се обърна към всички колеги и гости и да кажа, че по принцип подкрепям предложенията на моите колеги от ГЕРБ. Има и много добри предложения от колегите от другите политически сили. Но тъй като мога да изпадна в конфликт на интереси, тъй като съм изпълняващ длъжността президент на Българската федерация по самбо, независимо че съм в оставка, ще изслушам всички с внимание, но не мога да взимам отношение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря. Заповядайте, колега Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: По отношение предложението на колегата Захари Георгиев, аз мисля, че в хода на дискусията по философията на закона се уточнихме, че една от целите е да се уеднакви режима на общинската и държавната собственост. Аз не мога да разбера настоящето заседание на комисията, като се казва, че, видите ли, ако бил застроен или незастроен самият обект. Ами ако носи полза за развитието на спорта, предмет на дейност на съответната федерация и структурите в нея, аз не виждам нищо лошо в това.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги! Доколкото виждам, в становището на Министерството на физическото възпитание и спорта по отношение на предложението на народните представители Любен Корнезов и Захари Георгиев се казва, че те изцяло изменят философията и принципите на законопроекта и министерството не може да ги подкрепи. Същото и Националното сдружение на общините казва ,че няма да ги подкрепи.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: По отношение на предложението на колегата Корнезов, считам, че трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че на първо четене беше приет законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, който закон във водещата комисия – Правната, мина и за второ четене. И там колегата Корнезов подкрепи текста точно по отношение на нормата за държавната собственост.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Заповядайте, колега Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аз не мога да се съглася, че целта е да се уеднаквят режимите на държавната и общинската собственост, защото такова предложение за промяна в текста от моя страна няма, нито от страна на господин Корнезов. Те са всяка със своята сила, в зависимост от вида на собствеността. Става въпрос за отликата между публичната и частната такива, респективно държавна и общинска. Отликата е много ясно разписана в Закона за устройство на територията – основния закон, който регулира тези въпроси. А публичната собственост е такава, за да бъде по-неприкосновена от гледна точка на разпоредителските действия към нея. А разпоредителско действие е право на строеж, собственост и т.н. За това иде реч. И неслучайно законодателят е решил, че там ще се разреши намесата на частния интерес чрез концесиониране. А то е свързано с конкурс. А тук избягваме конкурса. Това е отликата, която Вие сам декларирахте, че няма никакъв проблем. Дори имотът да е публична собственост, ако той е незастроен, ще има обществена полза от това, което се прави върху него. Но ако ми надстроите на един развит имот публична собственост, който има своите клиенти, дейности и т.н., то тогава това става само в полза на частната инициатива.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Госпожо председател, ние по отношение на първо четене на законопроекта взехме позиция по отношение на Закона за концесиите и предлаганите от нас промени. И аз ще се повторя, че в крайна сметка ние даваме още една възможност.
Що се касае до това дали ще има частен интерес, ако се надстроява даден съществуващ обект, в предлагания от нас вариант има разпоредби, които казват по какъв ред как ще става, кой ще се съгласява с учредяването право на строеж, надстрояване или построяване.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Заповядайте, колега Димов.
ИВО ДИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Аз слушам и дълбоко се учудвам от дискусията, която в момента провеждаме, господин Георгиев. Вие бяхте в пленарната зала при първото четене и мисля, че на всички колеги стана ясно за какво иде реч. Тук говорим единствено и само за модернизиране на спортна инфраструктура, за модернизиране на спортните бази. И това е едно условие, за което държавата отдавна трябваше да протегне ръка на българския спорт. Никой не говори за надстрояване, пристрояване и т.н. на публична държавна собственост или изместване на центъра, на фокуса там, където не трябва.
Аз като един от вносителите на този законопроект направих всичко възможно разумните предложения, които бяха поставени на първо четене от всички колеги, да бъдат вмъкнати в това, което предлагаме сега. И мисля, че в момента постигаме нашата цел2 а именно да се получи един изключително добър и работещ законопроект. Пак казвам, единствено и само с надеждата, че държавата ще помогне и ще подаде ръка на българския спорт.
Какъв е другият начин, питам аз, да имаме модерна европейска спортна база? Аз мисля, че друг начин няма.
Заедно с колегите бяхме в Москва, тук са доста от тях. Само ще ви дам един пример. В една Украйна, която не е член на Европейския съюз, за сметка на България, през следващата година ще бъдат налети 3 млрд. долара в спортна инфраструктура, господин Георгиев. Три милиарда долара! Всички спортни бази се отдават безвъзмездно за стопанисване на федерации и спортни организации с една единствена цел – тези спортни бази да се поддържат, да се работи по тях и да има спорт.
Какво можем да направим ние в случая? Нищо. В условия, когато държавата разполагаше с неограничен ресурс, когато имаше възможност от излишъка да се дадат пари на спорта, това не бе направено. Какъв е вариантът според Вас да се направи? Разбирам Вашите притеснения, но според мене тези притеснения са абсолютно неоснователни.
Мисля ,че не трябва винаги да подхождаме с презумпцията, че промените ще доведат непременно до злоупотреби и до корупционни практики. Ако е така, по-добре да не въвеждаме нищо, да си стоим на нивото, на което сме, и да чакаме някой да ни помогне. Мисля, че трябва да се възползваме от чуждия опит, да се съобразяваме с чуждия опит, без да му робуваме, естествено.
И пак казвам, според мене текстовете, които се предлагат в момента, са достатъчно изчистени, фунията, която се въвежда в началото като критерии, като възможности – кой, как и по какъв начин може да участва в цялата процедура, федерациите, които могат да се възползват, разписани са абсолютно всички правила. Така че тук не виждам абсолютно никакви притеснения за някакви злоупотреби или някакъв вид корупция.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин Димов.
Господин Георгиев, искам да Ви информирам, че Законът за държавната собственост вече е бил гласуван на второ четене в Правната комисия, вече е внесен и регистриран в Народното събрание. И текстът, който бих искала да Ви цитирам от този закон, е:
§ 4.
В чл. 7 се създават ал. 5 и 6.
„Ал. 5. В случаите и при условията, определени със закон, решения на Министерския съвет върху имоти публична държавна собственост може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности.”
Доколкото имам информация, господин Корнезов е присъствал на комисията и е подкрепил тази разпоредба.
Заповядайте, господин Ценов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Бих искал да акцентирам само на едно нещо – че тук говорим за преотстъпване на това право на спортните федерации. Може да има конкурсно начало, когато се състезават различни фирми. Но спортните федерации са дружества с идеална цел, регистрирани по закона с единствената цел да развиват спорт. Там печалбата е нещо, което не е важно. Едва ли има спортна федерация, която печели пари. Спортните федерации разходват средства и намират различни начини, за да ги акумулират. Една спортна федерация не може да има цел да спечели пари. Тук става дума за облекчаване на условията, при които те могат да ползват такива обекти, при положение, че са намерили инвестиция отвън. Значи ние чакаме отнякъде да дойдат пари – дали ще е от международната федерация по определен вид спорт, дали ще е от частен инвеститор. Говорим за пари, които ще влязат в нашата държава и са в полза на спорта.
РУМЕН СТОИЛОВ: Само ще се обърна към господин Георгиев. Аз вече казах как трябва да се приемат моите изказвания. Но наистина след изказването на господин заместник-министъра точно и ясно ще дам пример да се отиде до Дианабат, да се види във федерацията по джудо и във федерацията по борба какво се направи с привлечени средства към тези зали, които са към федерациите. Това е един прекрасен пример. И се надявам да имаме следващата година много повече с това, което правим с обща цел.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Имате думата, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Цитирахте един законопроект, който е все още проект. Видимо, че управляващото мнозинство има намерение да промени логиката на Закона за устройство на територията в частта му за отстъпване право на строеж и право на собственост, независимо дали е през този или през друг закон. Но вносителите не ме убеждавайте по отношение на добрите си намерения за спорта. Аз самият съм спортувал десетки години и съм не по-малко загрижен за спорта за нашите деца от когото и да е. Но пътят до ада е постлан само с добри намерения. И когато оставиш врати в закона, то много лесно човек се промъква през тях.
Примерът, който ми дадохте, че е направено нещо по досега действащото законодателство, е типичен пример, че чрез концесиониране при специфични условия това се постига без никакъв проблем. Проблемът е да не се промъкнат търгашите оттам. Това е проблемът. Затова трябва да се сложат достатъчно надеждни бариери.
И тук има едно предложение, което не знам дали ще го подкрепите – още в договора да се заложат условията за това ползване, което е в обществена полза, за де не се хлопнат вратичките пред всички, които имат нужда да ползват тази база извън инвеститорите в обекта.
Ще ви оставя да гласувате на спокойствие.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Понеже съм вносител на предложение за второ гласуване по обсъжданата разпоредба, чл. 50г, съвсем накратко искам да коментирам моето предложение.
В т. 1 в ал. 1 предлагам след думата „строителството” да се добави думата „само”. Оттеглям това свое предложение.
Както каза и заместник-министър Ценов, на практика ако този законопроект влезе в сила, ще работи за спортните федерации най-вече с привлечени от тях средства. Тъй като те не извършват стопанска дейност, не могат сами да акумулират собствени приходи и затова ще привлекат средства от международни и национални институции – спортни или други. Затова в т. 2 аз съм предложил в ал. 2 да се добави „собствено финансиране или осигурено от трети лица”. Между впрочем, такова е предложението и на колегите Димов, Тошев и Ципов, направено на второ гласуване в тяхната т. 3 към ал. 3. Те казват същото – писмено заявено намерение за финансиране от страна на източника, когато финансирането е осигурено от други лица.
Аз, за разлика от тях, изброявам с какво се доказва това финансиране или готовността за финансирането. Затова предлагат като тема за размисъл това да бъдат, освен договора за осигуряване на финансирането, „доказателства за финансови възможности, както и декларация за произход на предоставените финансови средства”. Третото лице да бъде задължено да представи тези документи, за да видим произхода на парите, да не би действително от едно чисто намерение и чисти помисли да се направи нещо, което не кореспондира със закона.
Колегите предлагат: „Осигуряването на финансиране и финансово обезпечена инвестиционна програма - записано в ал. 3 - се доказва чрез предоставяне на инвестиционна програма”. Тук и терминологично трябва да се редактира, може би от референтите. Не може доказването на финансово обезпечена инвестиционна програма да се доказва чрез представяне на инвестиционна програма от спортните федерации по т. 1.
Записано е: Представяне на годишния финансов отчет на спортната федерация. Ясно е на всички ни какво ще видим в този финансов отчет. Ще видим някакви наеми, някакъв членски внос, но няма да видим милионите, които са необходими за изграждане на спортния обект.
Това са ми разсъжденията по тази точка.
Нещо, което според мене ми се вижда малко несъществено, с оглед уредбата на Закона за устройството на територията. Някой трябва да визуализира на държавния орган, като взема решение, как ще изглежда тази спортна зала. И това още на етап участие по допустимост по представяне на документацията. Идейният проект – няма какво да се лъжем, е нещо много-много по-различно от инвестиционната програма, която добре е дефинирана от колегите – това са пари, начин и срок за тяхното плащане. Но идейният проект по смисъла на Закона за устройство на територията е първият проект, заедно с техническия и работния, които вече са по-скъпи проекти. За да се направи един технически и работен проект, някой трябва да инвестира по 10 евро на кв. м., за да изработи този инвестиционен проект. Но идейният проект е още на първата, идейна фаза, един вид ескизи да се начертаят и да се визуализира на органа, който ще вземе решение, как ще изглежда тази зала. В досегашните предложения на колегите не виждам изречение, което да дава обяснение за това кой ще нарисува на органа залата как ще изглежда.
Също важно за мене беше, с оглед амбициите, подкрепени от амбиция на спортния министър и на целия екип на Спортното министерство, подкрепени и от Спортната комисия, министърът на спорта също да има активна позиция. Тоест когато става въпрос за изграждане на спортни обекти върху терени държавна собственост, спортният министър поне да посочва тези държавни терени. Той е органът, който най-бързо и най-лесно ще се снабди с необходимата информация от общия градоустройствен план на населеното място.
Както знаем, по ОГП на всяко населено място има отразени зони за възстановяване, спорт и рекреация. В тези зони, след като се следва техният правен режим и след като главният архитект на съответното населено място издаде съответната заповед, удостоверяваща, че този терен е чист от тежести, геодезично евентуално проучен, няма отдолу някакви проблеми, тогава спортният министър според мене би следвало да има активна позиция, защото той е държавният орган, който въвежда политиките в спорта, той да обяви по публичен начин списъка с тези обекти. По този начин ще улесни спортната федерация, защото спортната федерация трябва да си наеме юрист, геодезист, инженер по кадастъра или пък някой да му подшушне, че съседният двор е празен и може да си направи спортен обект. Това ще затрудни спортната федерация.
Министърът на спорта може да подпомогне и да улесни спортната федерация, когато обяви списъка – имоти в София, във Варна, на морето, на планината, и да осигури едно конкурсно и състезателно начало. Които федерации искат, те участват, състезават се, представят най-добрите оферти и печелят, което е най-важно за държавния интерес.
Затова аз предлагам да има инициатива и спортният министър и се учудвам на отрицателното становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което казва, че „Не подкрепяме предложението за разгласяване на инвестиционните намерения”. Защото законопроектът не цели създаване на условия за конкуренция между отделните спортни федерации.
Аз говорих и с други колеги и ми се струва недопустимо да харизваме държавна собственост, без да създаваме условия за конкуренция между частните субекти. Но това си е тяхно становище. Аз го уважавам, но предлагам нещо различно. Когато има конкуренция, появят се две спортни федерации и естеството на обекта позволява изграждане както на волейболна зала, така и на баскетболна зала, се питам защо министърът на спорта ще даде на едната федерация, а на другата ще откаже.
Когато естеството на терена, примерно поставям въпроса за ски писта в Банско, ясно е, че само Спортната федерация по ски ще кандидатства и ще изгради там съответните съоръжения за ски ползване. Но се питам: ако всички отговарят на условията, при равни други условия, които колегите добре са ги описали и прецизирали по закона и т.н., министърът коя федерация ще избере?
Затова предлагам тази процедура да е публична, да е широко оповестена, включително и постъпване на инвестиционни намерения от една федерация също да бъде разгласено от министъра на спорта, другите федерации също да знаят, че има някаква процедура. И когато се кандидатства, да се приложат по аналогия критериите, ако днес ние се спрем на по-подходящи, по Закона за концесиите.
Посочвам изрично и правя редакционна бележка на моето предложение, че става въпрос само за критериите по Закона за концесиите, а не и за цялата процедура. Критериите са ясно разписани и съответно трябва да се приложат – по чл. 28 от Закона за концесиите и по чл. 26.
Съжалявам, че съм по-дълъг в изложението си, но това е целият закон.
Разпоредбата на чл. 7 от Закона за държавната собственост , който е приет на второ гласуване, но не е приет в парламента и все още не е част от действащото законодателство, не дава отговор на въпроса къде е разликата между право на строеж върху държавна и общинска земя с концесията за строителство. Защото концесията за строителство има за предмет частично или цялостно изграждане на обекта на концесията, което не може да стане без право на строеж, и неговото управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация на риск на концесионера. Кажете ми от тази дефиниция на чл. 3 какво по-различно ние въвеждаме тук в този закон?
Аз лично го подкрепих на първо четене, защото съм съгласен, че духът и философията са в правилна насока.
Съгласен съм, че процедурата по Закона за концесиите е прекалено тромава, сложна финансовоемка и не всяка спортна федерация може да издържи на тази процедура. Но пък липсата на каквито и да е критерии също създава условия най-малкото за корупция, при всички положения за увреждане на държавния интерес и след това за множество съдебни дела, недай си боже, за държавната собственост.
В общи линии това исках да кажа. За мене тези неща са важни и също ще държа на тях в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, господин Стоичков.
Господин Ценов, ще вземете ли отношение по предложението на господин Стоичков?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Аз ще взема отношение, уважаеми дами и господа. Малко съм учуден, защото вървя върху една презумпция, че ще има страшно много желаещи, едва ли ще има една опашка от инвеститори, които са се наредили, само и само някоя община или държавата да им даде едно парче земя, на която те да вложат един, два, три, пет, десет милиона, които след 30 години ще станат собственост на общината или на държавата.
Аз лично съм убеден, че толкова много инвеститори няма да има, колкото и да е тъжно това. Затова смятам, че не трябва толкова да се утежняват критериите, да отиваме пак към Закона за концесиите, да правим някакво конкурсно начало. И е написано в нашето становище, че сме против това нещо. Просто няма да е такъв напливът от хора, които искат да се възползват от федерации, които искат да си ползват това нещо, по простата причина, че не могат да намерят финансиране.
Първо, един спортен обект се издържа много трудно, за да може някой да вложи пари в него и след 30 години той да стане пак общински или държавен. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря. Заповядайте, господин Димов.
ИВО ДИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с някои от нещата, които изтъкна господин Стоичков, но доста от тях не мога да подкрепя.
По ал. 2 това, което предлага уважаемия господин Стоичков. Аз мисля, че по смисъла на този закон страна по договора е спортната федерация. Тоест договорът се сключва със самата федерация. А ние се опитваме да изискаме необходимата документация от трето лице. Според мене това е абсолютно излишно. Източникът на финансиране, който и да е той, ще бъде представян при сключване на договора. А тук в ал. 3 ясно са регламентирани условията, при които става това.
Относно другото предложение – за идейния инвестиционен проект. Наистина много е добро като идея това, но в крайна сметка това е нещо, което отговаря на съвсем друг закон – на Закона за устройство на територията. Там по принцип не изискват инвестиционни проекти, 3D формат, дава се подробна информация за това как и по какъв начин трябва да изглежда този инвестиционен проект. Мисля, че тук не е редно да намесваме тези разпоредби в специалния закон, какъвто е Законът за физическото възпитание и спорта.
Съгласен съм с господин Стоичков, че може би трябва да има някакви критерии, ако евентуално се случи това, което аз специално не вярвам да се случи, но евентуално повече от една федерация кандидатства за определен терен. Макар че все пак, колеги, аз мисля, че няма как да поставим на една плоскост различните спортове. За един вид спорт се изискват един вид условия, един вид инвестиция, за друг вид спорт се изискват съвсем различни условия, които, ако ги сложим на една основа, ще ни бъде много трудно да прецизираме нещата. И в крайна сметка според мене би трябвало да надделее този проект, в който е заложена по-голяма финансова стойност. Все пак едно е да инвестира дадена федерация два, три или пет милиона лева или евро, друго е да инвестира 500-600 хил. лева или евро.
Мисля, че това е основният критерий, с който трябва да се съобразяваме. Като не пречи няколко разпоредби да бъдат заложени в правилника към закона.
Относно публикуването на това къде и с какви свободни парцели разполага държавата и в частност общината, мисля, че преди всичко трябва да се замрази процедурата, да има съгласие съответно на община, на областна управа. Тази комисия, за която говорим, трябва да прецизира съответното искане на тази федерация и тогава да се вземе решение, а не предварително тази комисия да се събира, да определя определени парцели, да ги публикува, да кани потенциалните инвеститори, в случая федерациите, да дойдат и да направят необходимия оглед. Мисля, че това е в крайна сметка излишно. Както каза господин Ценов, и според мене в България може би има не повече от 6-7 спортни организации, които биха могли да се възползват от този закон.
В крайна сметка, колеги, и една федерация да го направи, и две, неминуемо това ще бъде огромен плюс за българския спорт и съответно за икономиката ни. Това е, което имах да кажа.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин Димов. Заповядайте, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Аз няма да се повтарям с казаното от колегата Димов. Искам да повторя някои неща, които съм ги заявявал и за първо четене на внесения от нас закон за изменение и допълнение, както и преди малко в реплика на предложение от колегата Захари Георгиев.
Целта на внесения от нас закон за изменение и допълнение е да се даде още една възможност за финансиране, за развитие на спорта в България. Ние не искаме да се покриваме със Закона за концесиите, където процедурата е по-тромава, по-тежка. Затова са и тези наши предложения в тази насока. Те позволяват една по-бърза, по-гъвкава възможност за отреагиране от страна на евентуален инвеститор или желаещ да се изгради спортен обект или съоръжение.
По отношение на това, което каза колегата Стоичков. Аз съм съгласен, че в Закона за държавната собственост не е уреден механизмът. И това е нормално, тъй като в този закон се дава възможността да се учредява право на строеж по един безвъзмезден начин, възможност, която към настоящия момент липсваше.
По отношение на допълнителните критерии и гаранции, аз считам, че е напълно възможно и е предвидено в нашия проект следното. в ал. 6 на нашия проект е казано, че при сключване на договори следва да се опише „спортни обекти и съоръжения” и другите съществени условия, които трябва да се включат към договора. И наистина към този момент действително проектът трябва да има една ясна визия от страна на федерацията. Аз считам, че една сериозна федерация, един сериозен инвеститор няма как да няма това и към първоначалния момент на подаване на своето искане за инвестиране в даден обект. Именно идеята ни за по-бърза, по-гъвкава процедура ни е накарала да предложим този вариант на кандидатстване, на разглеждане на съответните предложения и съответно включване в договора на съответните условия. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Господин Стоичков, имате ли нещо да добавите?
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз искам да се включа във връзка с последните думи на господин Тошев – включване на много предложения и тяхното одобряване, тоест кои ще са критериите за одобряване, ако са много предложения за един и същи обект. Това, първо.
И второ, Вие като член на Правната комисия може би ще кажете нещо повече, което не се вижда от доклада на второ гласуване, по чл. 7, ал. 5, а именно – прочитам за колегите от нашата комисия: „В случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти публична държавна собственост може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществените потребности”. Тук никъде не виждам текста „безвъзмездно”.
Второ, никъде не виждам дерогиране на общите принципи за конкурсно и публично начало. Никъде не е казано, че е безвъзмездно и става без търг и без конкурс. Тоест ние тук въвеждаме, струва ми се, ефекта на махалото – от една крайно дисциплинираща правна уредба, която е непостижима за спортните федерации - и ние затова сме на този хал – сега правим ефекта на махалото, минаваме в другата крайност, когато безвъзмездно се дава, без никакви критерии защо сме избрали хикс, а не сме избрали игрек.
И колегата Димов е прав – в България има пет-шест федерации. Но две да са федерациите, е достатъчно да има конкуренция за един парцел. И тогава министърът на спорта ще бъде в деликатната ситуация да обяснява защо е избрал едната, а не е избрал другата федерация.
Така че, колеги, аз апелирам да се спрем, ако трябва, редакционно, ако имаме подготовка, за определени критерии. Защото най-малкото в Закона за концесията, пък и в Закона за държавната собственост печели този, който представи най-високата по стойност инвестиционна програма. Тоест аз като собственик на парцел ще дам парцела си на този, който ще ми построи най-скъп обект, тоест ще надгради моето право на собственост.
Що се касае за колегата Захари Георгиев, може да помислим и мисля, че няма да натежи на текста, ако изрично запишем, че става върху незастроени недвижими имоти, публична или частна държавна собственост. Защото аз споделям неговото виждане, защото правото на строеж включва и правото на надстрояване, пристрояване и т.н. Може да има някоя руина. Но да се използва този текст.
Мисля, че е коректно текстът да се редактира „върху незастроени недвижими имоти, публична или частна държавна собственост”. Да е ясно, че се изключват всякакви други варианти и става въпрос само за празен имот. Защото не е ясно дали е регулиран поземлен имот или извън дворищната регулация, дали е нива или е парцел. Благодаря ви.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин Стоичков. Заповядайте, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Уважаеми колега Стоичков, аз затова казах, че подкрепям това, което каза колегата Димов. А той изрази съгласие за посочване на критерии.
Що се касае до Закона за държавната собственост, аз считам, че няма забрана, в това не се задържа забрана дали да е възмездно или да е безвъзмездно. Така че съвсем спокойно може да се учредява и безвъзмездно.
Ние в края на краищата говорим за още един вариант, при който ще се предоставят възможности дадена федерация или инвеститор в тази насока да учреди едно такова право на строеж и да го реализира. още повече, че това няма да е в типичния си вид безвъзмездно. Тъй като, както по-нататък в разпоредбите и алинеите на предлагания от нас текст изграденото съоръжение след определен срок, който максимално ще бъде 30 години, а може да бъде и 10, и 5 години, става собственост на държавата.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Заповядайте, господин Ценов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Аз лично съм много против това да се определят незастроени имоти. Защото ще ви дам един пример. В Созопол дори в собственост на Национална спортна база има една зала, която преди години се ползваше за баскетбол, за волейбол, за няколко вида спорт. В момента вътре има овце, говеда, всичко е изпотрошено. Няма нищо лошо и такъв обект да може да се оправи. Тъй като Националната спортна база не може да намери пари да го оправи, понеже е търговско дружество и не може да акумулира такива печалби, давайки имоти под наем, тези пари трябва да дойдат все пак отнякъде. Тя в момента стои на прекрасно място, но мисля, че от три или четири години въобще не се използва. Всичко е изпотрошено, всичко е изпочупено.
Така че не би трябвало да се ограничаваме само с имоти, незастроени, застроени и т.н. Има най-различни хипотези.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз имам едно предложение. Признавам си, че на мене са ми ясни аргументи, които колегата Георгиев направи в своето предложение. Аз до голяма степен имам притеснения в тази посока. Но от дискусията, която се води в момента, си мисля, че е възможно на комисията да бъде предложен такъв текст, който ние все пак трябва да подкрепим накрая, който да има звучене и от това, което председателят на комисията предлага, и от това, което колегите са предложили. И дали не е по-добре да прекратим днес заседанието. Защото това е текстът на закона. Всичко останало се гласува лесно и относително бързо. И преценете дали може да се направи един текст, който да бъде определено по-обединяващ. И дали почивката само е достатъчна затова. Защото в края на краищата, ако има текст, който събора повече от разбиранията на колегите, той може да бъде гласуван в почивката утре. Както прецените. Но мисля, че това е по-доброто решение.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Аз смятам, че една почивка действително ще е достатъчна. Тъй като в основата си разпоредбите, предложени от нас, са приети. Единствено остават тези критерии, които трябва да уточним, и да предложим варианта, който да бъде гласуван и да бъде подкрепен или да не бъде подкрепен, в зависимост от вижданията на колегите.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, нека да преценим една почивка ще ни бъде ли достатъчна, за да формулираме разпоредбите и те да бъдат прецизни? Вие смятате ,че това е възможно.
Обявявам 15 минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Продължаваме, колеги. Давам думата на господин Димов.
ИВО ДИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Аз имам процедурно предложение да прекратим дискусията и да я оставим за следващата сряда. По този начин ще можем да изчистим някои спорни текстове и ще бъдем по-прецизни в становището си.
Второто ми процедурно предложение е да гласуваме предложението на колегите Корнезов и Георгиев. Те вече изразиха позиция и да не ги викаме следващата сряда отново да присъстват на заседанието на комисията.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Има ли други становища по предложението на колегата Димов?
ОГНЯН СТОИЧКОВ: По втората част на предложението, което направи колегата Димов, нека референтите да кажат дали е процедурно допустимо, тъй като Захари Георгиев има предложения по всички алинеи на единствения член, който гледаме. И дали да приемем и отхвърлим само неговите предложения, без да сме гледали изцяло? Ако предложението му беше само по нещо, което е безспорно, което няма да се разисква следващата седмица, съгласен съм, но той има предложения по целия текст. Нека референтите да кажат.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Доколкото разбрах, господин Димов предлага да гласуваме безспорните текстове, а там, където е тази алинея, това може да бъде отложено, заедно с другите текстове, и да бъде подложено на отделно гласуване следващия път. Доколкото разбрах, той направи такова процедурно предложение – да се направи един общ текст, който да бъде предложен за окончателно гласуване като редакция на комисията.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, да гласуваме предложението на господин Димов за отлагане на дискусията за следващата седмица.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Притеснението на господин Стоичков може да бъде избегнато, като предложението на народния представител Захари Георгиев се гласува точка по точка, а т. 3 да се отложи заедно с другите, тъй като касае тази ал. 3.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Около това се обединихме.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: По т. 3 той пак трябва да дойде, за да развие становището си по ал. 3.
ИВО ДИМОВ: Госпожо председател, оттеглям второто си процедурно предложение. Напълно съм съгласен.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, господин Димов.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА
И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

(Огнян Стоичков)