---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта






П Р О Т О К О Л

На 20 октомври 2010 година се проведе извънредно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 година, № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, проф. Стефан Хаджитодоров – БАН, проф. Ваньо Митев – ректор на Медицинския университет, проф. Никола Колев – Селскостопанската академия, проф. Станислав Семерджиев – Съвета на ректорите, Калин Каменов – заместник-председател на Държавната агенция за защита на детето, Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, Янка Такева – председател на Съюза на българските учители, доц. Лиляна Вълчева - ВОН КНСБ, проф. Камен Веселинов – ректор на Техническия университет.

Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.


ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ПРОЕКТОДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 година, № 002-01-83, внесен от Министерския съвет на 01.10.2010 г.

2. Разни.


Има ли други предложения? – Не виждам.
Който е съгласен с така обявения проектодневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Започваме да работим по така приетия дневен ред.




Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011 ГОДИНА, № 002-01-83, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 01.10.2010 Г.
Колеги, процедурно предлагам да подредим разглеждане на отделните области, които са в компетентността на нашата комисия, като започнем с образоването и науката, след това децата и най-накрая спорта.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, аз искам думата по процедура. Обръщам се към колегите и към гостите на днешното заседание, също и към господин министъра.
Парламентарната група на Синята коалиция заяви преди около седмица чрез председателя на групата господин Иван Костов, че гледането на проектозакона за бюджета е възможно тогава, когато в парламента са внесени още два законопроекта и това са проектозаконите, свързани с Националната здравноосигурителна каса и Националния осигурителен институт. Това означава да се направи и фискална рамка и да се знае дебатът в какви конкретни параметри се побира.
Ето защо беше отправена молба и към ръководството на Четиридесет и първото Народно събрание. Депутатите от парламентарната група на Синята коалиция няма да участваме в дебатите в комисиите. Иначе аз лично имам представа от бюджета и можех да изкажа мнение, което щеше да ви е ценно и полезно.
Така че това е моята процедура. Благодаря много за думата, господин председателю.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми гости на заседанието! Във връзка с бюджета за 2011 година действително има един принципен въпрос, който трябва да получи своя отговор, преди да започне обсъждането на секторните политики. И това, което ще кажа тук на тази комисия днес, ще бъде изразено на заседанията и на другите комисии от наши народни представители. То на пръв поглед кореспондира с вече чутото от господин Методиев, но съдържа и някои различия.
Ние трябва да знаем дали ще изразим отношение към проекта, който е внесен официално с решение на Министерския съвет, или трябва да вземем предвид и редица последвали публични ангажименти от Кабинета, защото те не са формализирани, включително и по въпроси, които имат пряко отношение към макрорамката на бюджета.
Има други принципни въпроси, които имат отношение към бюджета на висшето образование и на науката, по които разбрахме, че има драматична промяна, в сравнение със заложеното в бюджета, в това число и по отношение на вътрешното разпределение на предвидената субсидия за висшите училища. Ще се запази ли тази диференциация, при положение че още я няма новата система за финансиране на висшите училища или не?
При това положение, господин председател, аз заявявам, че ние ще участваме в обсъждането на предложения проект, но ще ограничим своите разсъждения върху онова, с което разполагаме като конкретен проект, внесен от Министерския съвет. Това първо.
И второ, ние се затрудняваме да намерим достатъчно основание дори да обосновем вот против този проект, защото ние го смятаме за абсолютно недопустим във връзка с Европейската странегия „2020”. Защото един глас против би означавало ,че имаме насреща си солиден проект, с който просто не сме съгласни. Ние обаче не можем да видим очертанието на допустим при тези условия проект за бюджет за функция образование и науката.
Това беше едно принципно положение. Ще участваме в дебатите, но не намираме основание да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Местан. Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Без да повтарям аргументите и на колегата Методиев, и на колегата Местан, ще участваме в тази дискусия, доколкото тя ще се случи. Казвам го, защото аз също имам съмнение във валидността на този документ, който ние днес ще разглеждаме. При не приключили преговори в Тристранния съвет, мисля, че не е сериозен подходът и не са убедителни цифрите, с които ние днес ще разполагаме.
Ще ми се все пак да чуя има ли някаква надежда този проект за Закон за държавния бюджет за 2011 година да бъде преработван. Защото тогава вероятно надеждата ми, че част от цифрите тук биха били променени, би се оправдала.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Ние от политическа партия „Ред, законност и справедливост” отправихме официално писмо до премиера господин Бойко Борисов, с което поставихме искане да бъде оттеглен проектът на този бюджет и да бъде изготвен нов такъв, който да бъде внесен, в синхрон с работодатели, със синдикати и изготвен от експерти.
Считаме, че този бюджет в този му вид е бюджет на репресия и мизерия за българския народ, бюджет, в който се предвиждат близо 2 млрд. лв. за отбрана и за сигурност срещу около 1 млрд. за култура, образование и здравеопазване.
Ето защо аз на този етап няма да участвам в обсъждането на този бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега.
Ако няма други становища, да преминем към първата част, именно обсъждане на бюджета такъв, какъвто е внесен в Деловодството на Народното събрание на 1.10.2010 година и е формализиран като законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 година.
По тази част от темата сме поканили министър Сергей Игнатов и главния секретар на Министерството на образованието, младежта и науката Красимир Вълчев. Поканили сме нашите партньори от Съвета на ректорите, представлявани от проф. Семерджиев, проф. Митов, проф. Веселинов, акад. Попов, проф. Хаджитодоров – ще ме извините, че всички не мога да изброя, нашите партньори от синдикатите, от Съюза на българските учители.
Аз винаги съм заявявал моята принципна позиция – въпросите, които се обсъждат в комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта трябва да са обществено достъпни, дискутирани и всеки тук в тази зала да може да си каже своето мнение и становище по отделните пунктове.
Благодаря на всички, които изпратиха становища – на висшите училища, на научните организации, на синдикатите. Във всички изпратени до комисията становища представеният бюджет във функция „Образование и наука” горещо не се поддържа. И се надявам в хода на дискусиите както на първо, така и на второ гласуване след това водещата Комисия по бюджет и финанси да има предвид всички разумни предложения, които ще бъдат направени от народните представители.
Не виждам само представители на Министерството на финансите. Очакваме ги всеки момент.
От името на вносителите давам думата на министър Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господа ректори, уважаеми представители на Българската академия на науките, уважаеми гости! Докладът по функция „Образование” и група „Наука” е разпратен, така че аз няма да повтарям цялата тази информация, която се съдържа в него. Очакваме господин Горанов от Министерството на финансите.
Предлагам главният секретар на министерството по-подробно да се спре на проблемите, които са свързани с този проектобюджет.
Преди това искам да кажа, че има някаква погрешна информация в групата на „Ред, законност и справедливост”. Защото бюджетът по култура, образование и здравеопазване не е 1 млрд. лв. Под , млрд. лв. е на Министерството на вътрешните работи, под 1 млрд. лв. е на военните. Бюджетът само за образование е планиран за 2 млрд. 535 млн. лв.
Тоест тази информация някак си е невярна. Може би част от образователния бюджет е под 1 млрд. лв. Естествено, след като другият, за който казах, е 2 млрд. и 500 и няколко млн. лв.
Моля да дадете думата на главния секретар.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Преди да ви представя бюджета в частта му за функция „Образование” и група „Наука”, бих желал накратко да ви изложа основните политики и допускания, при които е разработен проектът на закона.
Реалният растеж на икономиката за следващата година е прогнозиран на 3,6 процента, като се очаква положително развитие на българската икономика в резултат на увеличаване на износа и възстановяване на потреблението.
Предвидената инфлация в края на годината е 2,6 процента при очаквана средно за периода 2,7 процента.
Усилията на правителството са насочени към намаляване на дефицита по консолидираната фискална програма под 3 процента, определен с Пакта за стабилност и растеж и достигането до 5,5 процента от брутния вътрешен продукт.
Бюджетната политика е консервативна, като акцентът е поставен на запазване на актуализираните за 2010 година разходи по отделните бюджети.
Конкретно по разходите за образование.
С проекта на Закона за държавния бюджет за 2011 година за функция „Образование” са планирани 2 млрд. 535 млн. лв.
Разпределението на разходите по бюджети е, както следва:
- по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката – 337,1 млн. лв., като тук са включени и средствата по национални програми за развитие на средното образование;
- по бюджетите на други министерства и ведомства – 87 млн. лв.
- за държавните висши училища – 572,6 млн. лв., в това число за висшите военни училища – 25,1 млн. лв.
- по бюджетите на общините – 1 млрд. 376,9 млн. лв., в това число 134,3 млн. лв. за местни дейности; в централния бюджет . 79,6 млн. лв. и по бюджета на Национален фонд към Министерството на финансите – 82,2 млн. лв.
Основната политика е в областта на средното образование - народната просвета, какъвто е легалният термин, за която са планирани близо 1 млрд. 946 млн. лв. по функция „Образование”.
С тези разходи се предвижда да бъдат финансирани следните основни програми и дейности:
Основната програма е осигуряване на учебния и възпитателния процес в училищата и детските градини в системата на „Народната просвета”. Разходите за тази програма възлизат на 1 млрд. 431,7 млн. лв., от които 1 млрд. 386,7 млн. лв. са средствата по единни стандарти.
Основната част от тях са делегираните целеви средства на училищата, в които се включват средства за възнаграждение и издръжка и поддържане на материално-техническата база.
Разходите в програмата са предвидени да обезпечат възпитанието на 145 140 деца в детските градини, за задължителната предучилищна подготовка на 90 753 деца, обучението на 593 025 ученици в общообразователните училища, 180 532 ученици в професионалните училища, училищата по изкуствата и културата и спортните училища и 15 089 деца в специалните училища.
Средно претегленият стандарт за 2011 година е в размер на 1350 лв.
За следващата година са планирани и средствата за новите мерки и дейности, които стартираха през 2010 година, а това е финансирането от целодневната организация за всички деца в първи курс, които са заявили желание, и задължителната предучилищна подготовка на децата на 5 години.
Освен средствата по стандарт, тук са включени и средствата, предвидени за допълнително финансиране на защитените училища и за възстановяване на преходните остатъци по бюджетите на държавните училища.
За 2011 година ще продължи прилагането на системата на делегирани бюджети.
Моделът на финансова децентрализация съдържа свои вътрешни механизми за оптимизация, които генерират положителни ефекти и създават предпоставки за развитие на училищата. След първите три години на прилагане на модела ефектите му върху резултатите и развитието на училищата ще станат по-осезаеми.
Втората основна програма обхваща набора от допълнителни дейности и инструменти, с които държавата насърчава достъпа и осигурява условия за по-пълен обхват в системата. Тук са включени средствата за следните дейности:
-за стипендии на учениците – 18 млн. 600 хил. лв.;
-за ученически общежития – 20 млн. 500 хил. лв.;
-за целодневна организация на учебния ден на учениците от
първи клас – 17 млн. лв.;
-за целодневна организация в средищните училища – 20,2 млн. лв.;
-за подпомагане храненето на децата от подготвителни групи и учениците от първи до четвърти клас – 20,1 млн. лв.;
-за транспорт на децата и учениците до приемащите и средищните училища – 23,2 млн. лв.;
-за извънкласни и извънучилищни дейности – 10,4 млн. лв.;
-за учебници и учебни помагала за безвъзмездно ползване на децата от подготвителните групи и учениците от първи до седми клас – 34,8 млн. лв.
Третата основна група разходи в системата на средното образование обединява дейностите по подобряване, оценка и наблюдение на качеството на образованието. Тук се включват най-общо разходите за управление на системата, инспектиране на училищата, изграждане на система за външно оценяване.
Като отделен стълб на финансиране на системата може да се осигуряват средства за реализиране на национални програми за развитие на средното образование. Предвидените средства по този стълб са в размер на 30 млн. лв., като тази сума е приблизителна и тя може да се увеличи, в зависимост от финалните разчети на броя на децата и учениците, които ще бъдат финансирани по стандарти. Тъй като тази година бюджетът беше внесен малко по-рано, а информацията от информационната система на министерството се генерира след 15 септември, ще имаме окончателен размер на тези средства по-късно, а тяхното нормативно основание ще бъде в постановлението за изпълнение на бюджета.
Отделно са разчетени средства за подобряване на материално-техническата база в училищата въз основа на добавка за всеки един ученик по бюджетите на първостепенните разпоредители, финансиращи училища и детски градини и съответно по бюджетите за отношение на общините с централния бюджет. Тези разходи са в размер на 14,6 млн. лв.
Това са средствата, които са с източник националния бюджет. Тези средства се допълват със средства от Европейския съюз. Средствата от Европейския съюз са една допълнителна възможност за финансиране на системата.
През 2009 година стартираха основната част от мерките, насочени към системата на образованието. През 2010 и 2011 година те ще бъдат реализирани в една значителна част, съответно ще бъдат консумирани ефектите от участието на системата в структурните фондове на Европейския съюз и образователните програми на Европейската комисия.
Висше образование.
Субсидията за държавните висши училища за 2011 година възлиза на 311 млн. лв., в това число 289,4 млн. лв. за гражданските висши училища и 21,6 млн. лв. за висшите военни училища към Министерството на отбраната.
Разпределението на субсидията по елементи, съгласно чл. 91 от Закона за висшето образование, е както следва:
-субсидия за издръжка на обучението – 228,5 млн. лв., която е предвидена да обезпечи обучението на 165 267 учащи при среден норматив 1383 лв.;
-разчетената субсидия за присъщата научна и художественотворческа дейност е в размер на 8 млн. лв., което също е на нивото на актуализирания бюджет за 2010 година;
-субсидиите за социално-битови разходи на студентите и докторантите са в размер на 41,4 млн. лв., като също са без изменение спрямо ревизирания бюджет за 2010 година;
-субсидията за капиталови разходи е в размер на 9,7 млн. лв. и е на нивото на 2010 година.
Както през предходните години, така и през 2011 година в централния бюджет са разчетени средства допълнително за помощи за студентите, които отговарят на условията за ползване на общежития, но не са настанени поради недостиг на места, и субсидии за студентските столове, общежития и „Академика” 2000, които стопанисват студентските столове и общежития, които не се финансират чрез бюджетите на висшите училища.
Средствата за наука за 2011 година са предвидени в размер на 209,7 млн. лв., като разпределението е, както следва:
-по бюджета на БАН субсидията се запазва на нивото на 2010 година ревизиран бюджет в размер на 59,8 млн. лв.;
-по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката – 59,1 млн. лв., което също е на нивото на бюджета за 2010 година.
Както споменах по-рано, запазва се и размерът на субсидията за присъща научна и художественотворческа дейност, която се разпределя по субсидиите на висшите училища.
По бюджетите на другите министерства и ведомства – 38, 1 млн. лв., като основната част от тази сума е за Селскостопанската академия към Министерството на земеделието и храните и 5 млн. лв. от централния бюджет, основна част от която е за Националния иновационен фонд.
Това е накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Колеги, пред вас са становищата на висшите училища, на Българската академия на науките, на синдикатите. Имате думата за становища и въпроси.
Докато се подготвят колегите, господин Вълчев, бихте ли ни казали изрично като сума функция „Образование” за тази година какъв процент от брутния вътрешен продукт за 2011 година представлява – прогнозираните 2 млрд. 535 млн. лв.?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: С риск да проявя известна неточност, доколкото си спомням, в доклада към Закона за бюджета е записано 3,3 процента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: При 4,2 процента за тази година?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: За тази година предполагам, че колегите от Министерството на финансите могат да предоставят по-добра информация, дотолкова доколкото има известни условности, тъй като беше ревизиран на база брутния вътрешен продукт заради относителното изменение на износа спрямо вноса. Това при равни други условия води до спад с 0,4 процента от брутния вътрешен продукт на тази сума, която е била миналата година. Оттам нататък вече допълнителното изменение е резултат преди всичко от актуализацията на бюджета през 2010 година.
Що се отнася до относителна промяна за следващата година в сравнение с актуализирания бюджет за тази година, както подчертах, разходите са в голяма степен запазени, тоест промяната идва от знаменателя – брутния вътрешен продукт.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председателю, аз вероятно ще направя най-краткото си изказване от всички дискусии, на които е обсъждан проектът на Закон за държавния бюджет. Защото си давам сметка, че има някаква мяра, има някаква граница, до която партийното ни говорене и противопоставяне има някакъв смисъл, когато става дума за дискусия по Закона за бюджета. Там можем да открием различни виждания, различни тези, да оформим даже различно виждане за приоритети. Мисля, че днес сме отвъд тази мяра и отвъд тази граница.
Аз неслучайно – и не беше просто за включване в дискусията – зададох въпроса дали този проект за закон, който ние гледаме, има шанс. Защото твърдя, че има основание за това да бъде доработван. Защото в противен случай ние рискуваме да проведем един разговор, от който няма смисъл.
Пред нас са становищата на висшите училища, на Българската академия на науките, на синдикатите. Аз не знам точно какви цифри в тази дискусия ние считаме за редни, за правилни, за убедителни, тъй като те са ясни, тезите са ясни и позициите са ясни.
Аз имам едно много искрено притеснение, че колкото и да е сериозна бюджетната дисциплина и фискалната дисциплина – и аз разбирам министър Игнатов, - отказвам да разбирам как ние си представяме развитието на българското образование и на българската наука в идните три години. Защото съвсем коректно е посочено, мисля, че в материала на Софийския университет, че тригодишната бюджетна прогноза сочи запазване на нивото от 2010 година. Вие нали разбирате, че ние днес говорим какво ще представляваме ние като финансова осигуреност в идните три години. Ние не водим разговор за това колко е тежка 2011 година и колко беше тежка 2010 година. Тук няма неграмотни и безотговорни хора.
От тази гледна точка аз знам няколко неща. Първо, че и досега не разбирам кому беше нужно с толкова апломб да променим Закона за народната просвета и да пратим петгодишните деца в предучилищната подготовка, при условие, че всичките ни съмнения, че Законът за бюджета няма да гарантира възможност за създаване на условия в идните две години се потвърждават? Вижте парите, които общините получават като капиталови разходи в частта „Образование”, защото не се сещам къде са.
Аз и досега не разбирам кому беше нужно министърът да поиска личен контрол върху фонд „Научни изследвания”, след като той също подлежи на парламентарен контрол. Аз искам да видя точно оформени рамките, с които ще работи този фонд, включително финансовите.
На мене продължава да не ми е ясно и аз не разбирам по какви критерии ние преразпределяме държавната субсидия по висши училища. Каквито и да са основанията, те трябва да са ясни. Тя и без това е убийствено малка.
На мене не ми е ясно как ще работи Българската академия на науките и как даже ще изпълнява функциите, които държавата й е вменила. Но на мене ми е ясно едно – че между двете четения на бюджета бюджетната конструкция много трудно може да бъде променена. И това го знаем всички.
Всъщност продължавам да твърдя, че този със съмнителна валидност проект просто си го приберете и се опитайте да го направим по-човешки. Защото ние днес ще признаем, че три години напред образованието и науката не са приоритет на българското правителство, на българското Народно събрание, на българските власти. Нещо повече, ще ги поставим в ситуация, от която аз просто не се сещам как точно те ще излязат, но знам, че последиците от това ще бъдат изключително лоши за всички. Каквито и проекти да правим, каквато и Европа чрез България да виждаме 10 години напред, просто звучим фалшиво.
Така че няма да подкрепя този проект за закон, този път повече от убедено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Богданова.
На заседанието вече присъства и заместник-министърът на финансите Владислав Горанов. До момента обсъждахме рамката на функция „Образование и наука” и поставихме въпросите за това каква част от брутния вътрешен продукт какъв процент би представлявал заложеният параметър по функция „Образование” за следващата прогнозна бюджетна 2013 година, както и инфлацията, която е очаквана за периода за следващата година – около 3,7 – 4 процента.
Аз като неспециалист бих казал, че дори да приемем, че са запазени нивата на тези субсидии от ревизирания през 2010 година бюджет, при една инфлация, при едно обезценяване с 4 процента това означава, че най-малко с 4 процента са обеднели съответните бенефициенти и получатели на тези средства.
Господин Горанов, желаете ли да вземете думата? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин председателю, госпожи и господа народни представители! изкушаваща е темата за дебат като дял от брутния продукт на разходите за която и да е обществена сфера. Така или иначе това невинаги е била добрата тема за дискусии – как трябва да се разпределят публичните финанси. Защото размерът, който преразпределя държавата, е отношението на общата политика на едно правителство към ролята на държавата в едно общество, като тя варира в различните модели, избрани от различните общества. Средно за Европа държавата разпределя в 27-те страни членки около 50 на сто от брутния вътрешен продукт, малко над 50 на сто. Като това, което средно 27-те държави – членки на Европейския съюз, изземват от икономиките, е около 44 на сто. Затова и средният дефицит, който се очаква за следващата година, нотифициран пред ЕВРОСТАТ за държавите членки, е около 6 процента от брутния вътрешен продукт.
За България числата как стоят. Това го правя като предисловие, преди да започнем да си говорим за параметрични съпоставки, предмет повече на един математически дебат, отколкото на разговор за политика.
България в следващата година при номинален размер на брутния вътрешен продукт, разчетен на база на макромоделите, с които правителството работи, докладван вероятно от колегите от Министерството на образованието, младежта и науката, ще бъде 77 млрд. лв. Спрямо него разпределителната роля на държавата, измерена през разхода, се свежда до само 35 на сто. Казвам – само 35 на сто, тъй като, повтарям една известна истина, че сакралното число на лайтмотива на предходните няколко години, формиращи бюджетни политики, е било този размер да не надвишава 40 на сто.
Измерен през изземването от хората, размерът на държавата може да се сведе до 30,6 на сто. Какво имам предвид под 30,6 на сто. 30,6 на сто от брутния продукт са приходите, които държавата събира или е разчела да събере през следващата година на база на данъчната политика и данъчната система, изградена в годините след 1989 година.
Казвам всичко това, за да поставя принципно въпроса, че когато се извършват параметрични сравнения – година спрямо година, сектор спрямо сектор, трябва да държим сметка и за ролята на държавата като намеса в икономиката. Ако при равни други условия приемем, че българското общество иска да постави модел, в който то преразпределя средния за Европа процент 50 на сто от брутния продукт или като Скандинавските държави за приблизително 60-62 процента от брутния продукт, автоматично дебатът трябва да бъде пренесен към данъчната политика и модела, установен за ролята на държавата в преразпределението. Там тогава трябва да говорим за други достижения и друга роля на държавата. Но понеже днес дебатът е по-тесен, конкретният отговор на въпроса, който поставяте, аз мога да го представя така.
След преоценките по осъвременената методология на ЕВРОСТАТ и отчитане на сивата икономика в обемите на брутния вътрешен продукт, се получава, вероятно коментирано от колегите преди мене, едно некоректно съпоставяне на относителни дялове на секторите спрямо различни бази.
Ако трябва да бъдем прецизни, за 2010 спрямо актуализирания бюджет и спрямо изменените номинални размери на брутния вътрешен продукт, преоценен, повтарям, от националната статистика на база препоръка на ЕВРОСТАТ, отчитайки много други допълнителни компоненти, които досега нашата статистика не е включвала в обема на брутния вътрешен продукт, ще забележим, че през 2010 година актуализираният бюджет на държавата отделя 3,4 на сто от очаквания брутен вътрешен продукт за образование. тук не намесвам науката, тъй като тя е предмет на друг дял от разходите, които прави държавата.
Съпоставено със следващата година, тази, която е предмет на дебат днес, този обем е 3,3 на сто. Безспорно се вижда едно отстъпление от 0,1 процентен пункт от прогнозирания номинален размер на брутния вътрешен продукт.
Това по тази тема.
Не знам дали са имали възможност колегите да коментират, преди да дойда аз. Но ние не можем да останем безучастни от случващите се процеси и не можем да не продължим да търсим всякакви възможности да подобрим първоначалните планове на правителството в разпределението между секторите. Така че дебатът, който има в парламентарната група на ГЕРБ, между екипите на Министерството на финансите и Министерството на образованието, младежта и науката, цели да потърсим възможности - анализ се прави в това отношение – за осигуряване на допълнителни средства за тази функция от порядъка някъде на около 40 млн. лв.
Да, факт е, че ние говорим за един друг етап от законодателния процес. Но практиката на законодателната дейност показва, че винаги, когато се намира едно по-добро решение, формалностите, свързани с етапа, на който се намира по-доброто решение, са за пренебрегване пред движението напред. В този смисъл не би било некоректно да се счита, че с добавените 40 млн. лв. за функция „Образование” в следващата година може да се приеме, че обемът на разходите като дял от брутния вътрешен продукт ще запази нивото си.
Опитът да се сравнява увеличението на цените с фискалната политика има място, има аргумент. Но така или иначе сте запознати с очакваните размери на инфлацията, която разчитаме за следващата година, и те не са в тези притеснителни нива, които Вие ги представихте.
Благодаря Ви, господин Стоичков. Надявам се да съм дал някаква светлина върху този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, заместник-министър Горанов. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин Горанов, това, което аз би трябвало да разбера, е, че в идните три години процентът от брутния вътрешен продукт, предназначен за образование, ще продължи да бъде 3,3 процента. Това ли е отговорът?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Независимо от номиналния обем на парите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Николов, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин Горанов, слушах много внимателно разсъжденията Ви за бюджетната политика. Аз Ви предлагам нещо друго да ни представите. Да приемем, че политическата воля на правителството е да преразпределя 35 процента чрез разходи от брутния вътрешен продукт. Дори да приемем, че тази данъчна система, ако искаме да няма дефицит, ще преразпределя само 30 процента, аз ще Ви помоля да коментирате: ако приемем тези 30 процента за 100 и за едно цяло, какво е преразпределението по сектори? Защото това е важното.
Трудно можем да говорим за приоритет за образование и наука, когато от всичко, което се преразпределя, образованието и науката съвсем не са приоритет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други въпроси към заместник-министър Горанов? – Не виждам.
Господин Горанов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. В пакета документи, внесен от правителството в Народното събрание, може да откриете Приложение 2б от доклада, където детайлно са посочени номиналните размери на разходите по функции, а така също и съотношенията на тези размери спрямо очакваното ниво на брутния продукт за 2010 и същото за 2011 година.
След внимателен прочит ще откриете, че при общо намаление на разходите с около 140 млн. лв., тъй като задачата, която се решава с бюджета за 2011 година, е преодоляването на дефицита, а не разпределението на допълнителен ръст на разходите, ще откриете, че разходите за образование намират трето място във функционалните сфери на разпределение, като тук отново казвам – не намесвам науката, тъй като тя като класификация по методологията, възприета от Организацията на обединените нации и от Международния валутен фонд, се намира на друго място. Казвам това, за да се затвори многократно обсъжданата тема, че науката не е намерила мястото си във функционалната класификация на самостоятелно обособена позиция. Тази класификация не е българска. Така че ние бихме могли за национални цели да поставим класификацията на науката където решим, но за целите на международни сравнения и нотификацията на ЕВРОСТАТ тя винаги ще стои там, където стои от доста години.
Ако искате детайлно да ги коментираме, бихме могли. Но повтарям, тя е на вниманието на всички и е публична и намира място в приложението към доклада за законопроекта за държавния бюджет, като вътре са посочени всички размери на разходите, както номинално, така и като дял от брутния вътрешен продукт. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! За първи път поне от 13 години , през които участвам в работата на Парламентарната комисия по образование и наука, представянето на най-важния акт, който приема едно Народно събрание, от страна на министъра се ограничи до няколко изречения, след което думата удобно бе предоставена на главния администратор, тоест на главния секретар на Министерството на образованието, младежта и науката. Само че, уважаеми колеги, бюджетът не е административен проблем, още по-малко е чиновнически проблем. Бюджетът, именно защото е най-важният акт, е проблем на държавна политика и анализът за политическите измерения на този бюджет е дължим от принципала за провеждане на държавната политика в областта на образованието и науката.
Това е една съвсем коректна бележка. Защото ние се нуждаехме най-малкото от отговора на един въпрос: приоритет ли е в бюджета за 2011 година образованието, приоритет ли е науката? Ако е приоритет, бихме искали да видим доказателствата като числа. И тогава може би щеше да се намеси главният секретар да ни помогне, да ни ориентира в числата. Ако не е приоритет, каквито оценки вече съвършено основателно се чуха от колегите, въпросът е защо образованието и науката не са приоритет в проекта за държавен бюджет за 2011 година.
Уважаеми колеги, това е големият политически въпрос. Защо той е толкова важен? Защото няма друг министър в този кабинет, който да е въоръжен с повече аргументи, с повече политически аргументи с ярко европейско измерение от нашия министър на образованието, младежта и науката, да отстоява приоритетния характер на българското образование и наука. Защо? Защото точно тази сфера – образованието, науката, иновациите, е приоритет на приоритетите в „Стратегия 2020” на Европейския съюз. Тоест ние се нуждаем от министър, който ще е в състояние да удари по масата – извинете ме за израза, разбирате, че използвам една метафора, - за да бъде чут и от финансовия министър, да бъде чут от други свои колеги, ако е необходимо, да бъде чут преди всичко от министър-председателя, ако искаме да бъдем страна – коректен член на Европейския съюз и да провеждаме политики, съзвучни на политиката на Европейския съюз.
Защото стратегическият документ на Европейския съюз е наречен „Стратегия 2020”, но това никак не означава, че целите на тази стратегия ще бъдат отразени в бюджета за 2020 година на Република България. През 2020 година тези цели трябва да бъдат постигнати. А за да се случи това нещо, за да се случи българското измерение на тези постижения, политиките трябваше да започнат през 2010 и трябваше през 2011 година вече да сме направили следващата, решителна стъпка.
Това определено не се случва. Бюджет 2011 година не е стъпка напред. То дори не е запазване на статуквото за 2010 година.
Господин Горанов, аз няма да играя на проценти от брутния вътрешен продукт. Не. Знам колко е основна, колко е хлъзгава тази плоскост. Ние с Вас години наред сме защитавали тази позиция, че не процентът спрямо брутния вътрешен продукт е самодостатъчният критерий дали са заложени приоритетни политики или не. Но другото е безспорно. Например в сферата на висшето образование несъмнено за учебната 2010 – 2011 година ние имаме 15 000 студенти в повече в сравнение с миналата учебна година. За тях се дължи финансиране по диференциран норматив за издръжка на един студент. Дори това не е сторено в проекта за бюджета.
Това, господин председател, означава, че в бюджета е предприет подход, при който държавата не изпълнява дори екзистенц минимума ангажименти спрямо висшите училища в Република България. Този текст, казват колегите, вероятно е в противоречие с основния закон. Не съм направил този анализ, господин Николов. Само маркирам подобна хипотеза.
Позволете ми да кажа, че съм много „приятно впечатлен” от една много интересна позиция. Вчера чухме от ректорите на висшите училища, че тези 24 млн. лв., на които се равнява дължимата субсидия за тези 15 000 студенти в повече, са нещото, от което няма да отстъпят висшите училища. Съвършено разбираемо. Естествено ваше право е да настоявате за това. Но нали ще се съгласите, че ако ви бъдат предоставени и плеснете с ръце, ще се окаже, че сте превърнали в своя мечта, в свой мираж мизерията от настоящата година като стандарт, като стремеж – пак повтарям, който да гоните през 2011 година.
Уважаеми колеги, във връзка с бюджета за 2010 година на срещи и със студентите бе казано ,че те трябва да стискат зъби, ще бъде трудно още няколко месеца и през 2011 година ги чакат по-добри дни. Така че това, което казвам няма за адресат само ректорите. Защото държавната политика се прави преди всичко заради студентите. Смятам, че за тях запазването на статуквото за 2010 година е крайно неприемливо, защото има за практическо измерение университетите през зимния семестър да затворят кепенците. Това е недопустимо. А това е реален риск.
Аз очаквах днес при представянето на бюджета да чуем сигурни гаранции, че Софийският университет няма да затваря врати след един месец; че НАТФИЗ няма да излиза в два месеца неплатен отпуск и няма да разпусне студентите. И дума анализ не чухме за това какви отговори дава бюджет 2011 на тези рискове, пред които са изправени висшите училища в България. Какви са тези дебати тогава?
Лично пристрастие ли от моя страна ще припознаете отново?
Спирам да говоря и ще ви оставя да си гласувате и да си приемете решението. Преди това ще задам само един въпрос: къде ни е на нас обещаната нова система за финансиране на висшите училища, която нова система ще се съобрази с качеството на висшето образование, с качеството на интелектуалния продукт, който се произвежда във висшите училища? Къде е тази нова система? Няма я. Няма го и новият закон, въпреки гръмките обещания, че той ще бъде готов в изпълнение на заповед до края на март. Отлага се за неопределено бъдеще. А инак системата на висшето образование се нуждае от „разтърсващи” реформи.
Аз не знам дали някой е в състояние да обясни парадокса – нуждаем се от разтърсваща реформа и затова отлагаме закона за неопределено време! Но след като няма тази нова система за финансиране, бога ми, откъде се появиха елементите на новата система на финансиране, при което, без да е осигурен допълнително ресурс, тоест чрез механизмите на вътрешното преразпределение, за едни висши училища имаме завишаване на бюджетната субсидия от стойности от 1,7 млн. лв., 1 млн., 1,71 млн. и други – давам произволни примери, няма да споменавам имена на висши училища, защото е чудесно да получат повече. Нямаме нищо против. Но трябва да получа обяснение по какви принципи, по силата на какви критерии други висши училища ще бъдат орязани с 0,9 млн. лв. на УНСС - когато е с минус, вече ще спомена, защото другото би се възприело като некоректно отношение към висшите училища; близо 1 млн. – Тракийският университет в Стара Загора; 0,54 млн. лв. на Медицинския университет в Плевен и цели 1,848 млн. на Медицинския университет в София. Откъде? Как?
Отговорите на тези въпроси трябва да се чуят при представянето на проекта. Защото тези числа аз не съм си ги измислил. Те са в тялото на предложения проект, който тук обсъждаме.
Трябваше да се чуе отговор на още един въпрос: как при положение, че днес с тези 59,8 млрд. лв. Българската академия на науките, за да върже бюджета си, първоначално помоли учените да излязат в 5-дневен „доброволен” платен отпуск, доброволен неплатен отпуск. Сега вече тези пет дни се оказват недостатъчни и май от месец-два насам доброволният неплатен отпуск вече отива на 8 процента, което по най-елементарни изчисления при 22-24-дневна работна седмица вече означава намаляване на заплатите с около 33 процента? Ако е 10 дни, намалението вече е близо 35-36 процента.
Може би казвам по-благоприятни числа, за да не бъда обвинен в пристрастие. Но аз съм пристрастен, уважаеми госпожи и господа народни представители. Този бюджет дори не заслужава гласуване „против”. Той няма характеристиките на проект за бюджет на европейска България, при положение че казваме, че сме част от европейската стратегия „Европа 2020”.
Аз дължа обаче отговор на един призив на редица висши училища, разбира се, и на Българската академия на науките за много мило ниво до народните представители.
Уважаеми господа ректори, уважаеми представители на Българската академия на науките! Може би 20-годишният опит вече ви е научил, че когато става въпрос за бюджет, народният представител е удобният виновник. Защото, след като се приеме бюджетът, запишете си го, казвам го днес, от редица министри ще чуете: Такъв е бюджетът, който приеха народните представители!
Това е грамадна, огромнейша заблуда. Никога народните представители в нито едно издание на Народното събрание не са имали решаваща дума при определянето на бюджета нито на висшите училища, нито на Българската академия на науките, нито за функция „Средно образование”. Никога между първо и второ четене на бюджета, когато ние имаме волята да се намесим, не се е стигало до промяна в бог знае какви стойности на макрорамката и на вътрешното разпределение. Дискусията за бюджета, въпросът за философията на бюджета е от изключителните компетенции и отговорност на Министерския съвет. Тази дискусия по същество приключва с акта на приемане на бюджета от Министерския съвет. И това несъмнено се отнася и за предишното, и за по-предишното, и за по-по-предишното управление на България. Това не е новост.
Така че благодаря ви за писмото. Ние, разбира се, ще внесем предложения, съзвучни на предложенията ви. Но те няма да бъдат приети. Защото по отношението към бюджета ще се измерва лоялността на народните представители към Кабинета.
Казах това с известно огорчение за протокола, за да знаем чия е отговорността и да нямаме никакви заблуди. Благодаря за вниманието, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Местан. Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Съвсем накратко ще кажа няколко неща, докато господин Местан не си е тръгнал, тъй като обикновено това се случва. И той ни помоли като класик – аз знам, че той е класик по много теми, - да си запишем някои неща. Така е, господин Местан, Вие за пореден път искате да подмените тезата и насоките на дебата, заявявайки първо, че няма да участвате в него, а след това по традиция дълго да говорите и трайно да прекъсвате.
Вашите лични отношения с министъра не трябва да бъдат обект на дебата, особено в днешния ден. И е непристойно това да се прави.
На второ място, бюджетът не е баница, нито баклава, която ни е предоставена сега тук ние да режем порции и да ги раздаваме.
Трето, Вие нали си давате сметка, че ние не се чувстваме толкова уютно и толкова добре след тези 13 години, за които България за първи път е в такава дълбока криза. И след тези години на разруха ние все пак трябва да правим реформи и трябва ние да правим все пак едно качествено образование с равен достъп.
В тази връзка дълбоко се съмнявам, че ако днес ни беше предложен един бюджет, като рога на изобилието изсипан във функция „Образование” и във всички дейности, в който да има повече – колкото повече, толкова повече, Вие нямаше да намерите аргументи, с които да направите така, че този бюджет да има обратните аргументи от Ваша страна и той отново да носи политическия нюанс за това да не бъде приет.
Давам си сметка, че той не е достатъчен. Давам си сметка за това, че 0,1 процента – това, което беше обяснено от Министерството на финансите – има някакъв риск да има по-нисък статут на този бюджет от миналата година. Давам си обаче сметка и за това, което заместник-министър Горанов каза, че то ще бъде компенсирано в рамките на 40 млн. лв. и ще бъде направено така, че функция „Образование” да има по-висок бюджет между първо и второ четене.
Апропо, не си мислете, че безгрижието на депутатите от ГЕРБ може да бъде дефинирано по този начин. Ние преди тази дискусия имахме сериозен диалог с министъра на финансите и сериозни обещания, че наистина това ще се случи.
На последно място бих искала да кажа следното. Госпожо Богданова, 5-годишните към този момент нямат място за дебат в този бюджет, първо, с оглед на това, че те от 2012 година влизат в задължителен обхват; второ, че този бюджет не би отговарял на тези проблеми към този момент.
И на последно място, бюджетът говори за още допълнителни възможности към структурните фондове на Европейската комисия и европейските програми, които могат да инициират инициативата и на ръководителите, и на директорите на средните училища, и на висшите учебни заведения.
Апропо казвам, 15 хиляди приети студенти през тази учебна година. Да, но от тях Вие дефинирате ли 5-те процента, които ние приехме за платено обучение? И там ректорите трябва да си имат своите отговорности.
Апропо, дали дълговете на Софийския университет са натрупани през тази учебна година или ние трябва сега да приемем рисковете на това, че те трябва да бъдат платени и че част от бюджета, който трябва да бъде осигурен за 2011 година, ще отиде за тези дългове?
Оставам с открити отговори на тези въпроси, защото те са риторични.
Няма да е леко да подкрепиш един такъв бюджет. Никой не казва, че това е първата ни радост и първото ни щастие. Но в тези условия, в тази криза, в тази обезпеченост на всички други функции, защото образованието е част от икономиката и от политиката на този Министерски съвет и то е, както каза министър Горанов, на трето място в разпределението на средствата по бюджета.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Наистина една дума. Аз ще припомня, уважаеми колеги, че през юли месец на едно от последните заседания на парламентарната комисия преди лятната ваканция отправих една молба, приемете го като предложение, да проведем нарочно заседание на Парламентарната комисия по образование и наука, на което заседание да се опитаме да направим българския прочит на „Европа 2020”. Ако си спомняте, идеята ми беше да въоръжим министъра на образованието и науката с една надпартийна, консенсусна позиция във връзка с дебатите по философията на бюджета за 2011 година. Това е доказателство, че съм нямал никакво лично пристрастие.
Не се случи този разговор в комисията. Това беше груба грешка.
И второ, нали се води стенографски протокол, господин председател? Води се стенографски протокол.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Винаги.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Чудесно. Аз ще мога да разполагам с това изказване на колегата от ГЕРБ. Това ме удовлетворява. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, моето е повече едно учудване към изказването на госпожа Дукова. Лично аз отказвам да обсъждам обещани 40 милиона. Такива 40 милиона ги няма в нито един документ. Било казано, че министърът на финансите ще намери! Ами да си промени проекта. Аз кое да подкрепя – това, което е казал или което е внесено? Защото има едни пари, които варират между 26 и 65 млн. лв., които всеки ден се обещават на различни хора. Някой нещо е недоволен – ще намерим в едно чекмедже 60 млн. на вас. На другия ден – не, няма да ги намерим, няма да ви ги дадем. На другия ден към едни 40 млн. ще намерим, ама няма да ви ги дадем. Звучи несериозно. Ние обсъждаме Закона за държавния бюджет.
Наистина беше права госпожа Богданова – има една граница, до която можеш да търсиш аргументи. Вече няма какво да се търсят аргументи. В момента битката на колегите и от висшите училища, и от науката е да се спаси положението, което е в момента. Извинявайте, няма как да се обсъжда. Аз повече няма да се изказвам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, ако позволите, понеже сме на тема „Висше образование”, аз предлагам, колкото и да е условно сегментирането, да обсъдим бюджета за висшето образование и науката и след това преминем към средното образование.
За висшето образование при прочита на проектозакона ми направи впечатление константната цифра, която вече беше спомената за субсидията на Българската академия на науките, съотнесена към коригирания бюджет от 2010 година. В Българската академия на науките от една година протичат процеси на реформа, с оглед одита, който беше приет на 30 октомври 2009 година, тоест преди почти една година. Би следвало според мене правителството чрез бюджета да даде своята оценка на тези процеси на реформа в продължение на тази една година. И тази оценка с езика на цифрите щеше да звучи много просто, ако им се беше завишил или съответно занижил техният дял като държавна субсидия.
Константната величина на мене ми говори, че правителството или не оценява, или не следи, или просто нямам друга дума, с която да определя процесите в БАН. Чрез бюджета за 2011 година би трябвало правителството да даде една оценка, макар и междинна, тъй като реформата не е приключила, на този едногодишен период на реформата, съответно да увеличи бюджета на БАН, ако правителството подкрепя тази реформа, или да го ореже още повече, ако смята, че реформата е в неправилна посока. Константната величина в момента просто не ми говори, не ми е ясен сигналът за оценката на правителството.
На следващо място, тъй като е нормално да обсъдим вече закони, които са минали през Комисията по образованието, най-вече Закона за висшето образование в частта за въведеното платено обучение в държавните висши училища, аз се питам дали има някаква връзка между това въведено платено обучение, въведено към момента от медицинските университети, и орязания им бюджет. Дали има връзка между двете явления?
Също така, както се спомена, и в становището на Софийския университет ясно е посочена разпоредбата в Закона за висшето образование, която изисква 10 процента от издръжката за обучение да е за научна дейност. Говорим пак за проценти, за политики, не говорим за конкретни числа, защото знаем изречението: Толкова има, толкова давам. Говорим за приоритети, говорим за насоки в закона. Ако издръжката за обучение е 222 млн. 850 хил. лв., предвидените 8 млн. лв. не съставляват 10 процента от тези общи средства.
Също така един от законите, който беше променен в тази комисия, беше Законът за насърчаване на научните изследвания. Би следвало ясно да се отрази, пак с езика на цифрите, на фонд „Научни изследвания” каква му е бюджетната прогноза за 2011 година, както и неплатените задължения за 2009 година.
За да не досадя, ще спра дотук за сектора „Висше образование и наука”.
Колеги, ако приемете моето условно сегментиране на тези области – да говорим за висше образование и наука, а след това ще говорим за средно образование, имате думата.
Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз маркирах само част от въпросите, с риск да пропусна някои.
На първо място, по отношение на принципите и критериите на формиране на субсидиите на висшите училища. Субсидиите са разпределени при изходна постановка запазване на размера за 2010 година актуализиран бюджет и прилагане на чл. 91 от Закона за висшето образование. Два са факторите, които детерминират различията в субсидията за издръжка спрямо 2010 година актуализиран бюджет: единият фактор е промяната на коефициентите на техническите и инженерните професионални направления, вторият е изменението на броя на студентите.
По отношение на първия фактор Министерството на образованието, младежта и науката е предложило 15-процентно увеличение на коефициентите на техническите и инженерните специалности с допълнително финансиране от 13 млн. лв. Но тъй като внесеният проектобюджет стъпва на 3-годишната бюджетна прогноза, то второто предложение не е отразено. Именно това е причината министър Игнатов да заяви, че при евентуално предложение на народните представители за оттегляне на това предложение ние ще предложим всички разчети за промяна между първо и второ четене при вариант запазване на коефициентите.
Тук може би е важно да се отбележи, че никой не възразява срещу аргумента, че следва да бъдат завишени коефициентите на техническите и инженерните професионални направления. Това предложение е подкрепено и от финансовите анализи, които имаме, от анализите на реализацията на студентите и потребностите на пазара на труда. В същото време обаче и ние подкрепихме тезата, че то не трябва да става за сметка на останалите професионални направления, поради което ще бъде предложено и промяната евентуално да се оттегли.
В този смисъл можем да кажем, че няма толериране на едни или други висши училища. Подходът е чисто математически. Той е ясен, прозрачен и проверим. Ние провеждаме срещи с ректорите и финансистите на висшите училища, уточняваме средно приравнения брой учащи и средно претегления коефициент, които всъщност са двата фактора, които определят издръжката, и сме готови да обсъдим с всеки един представител на висше училище конкретния размер на субсидията при единия или при другия вариант.
При евентуално анулиране на това предложение за актуализиране на коефициента за техническите и инженерните специалности пак ще има разлики, но те ще бъдат много по-малки и ще бъдат определени от изменението в броя на учащите. Там, където има по-голямо от средното изменение, съответно ще има завишение на субсидията, а там, където има по-ниско от средното, ще има намаление на субсидиите.
Няма никаква връзка между орязаните бюджети и платеното обучение, няма 10 процента нефинансиран брой учащи, а имаме разпадане на субсидията между всички коефициенти при по-нисък базов норматив. Тоест не можем да кажем в никакъв случай, че едни студенти не са финансирани и те ще си плащат цената на обучението. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? Заповядайте, доц. Вълчева.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър Горанов, уважаеми колеги и гости! Ние вчера много приказвахме. Медиите добре отразиха това, което ние казахме. Но тук дойдохме, за да кажем на уважаемите народни представители, че някъде връзката е скъсана. И понеже, както се чу в залата, отговорността за приемането на този бюджет ще бъде на народните представители, ясно да ни чуете какво става в действителност.
На първо място, по отношение на диалога. Социалният диалог между ректорите, нашия синдикат и Министерството на образованието, младежта и науката е добър. Ние имахме много разговори и по бюджета. Не можем да кажем, че не сме били чути. Тревогата ни е дори еднаква. Диалогът обаче е скъсан за първи път, откакто поне аз в 10-годишната история се занимавам с това, при Министерството на финансите.
Позволявам си веднага да отправя реплика на господин Горанов, че образованието не е на трето място. То е на пето място. Това е написано в нашите документи. Направих веднага справка с числата, дадени в доклада на министерството. Виждам, че са същите, които са и при мене. Факт неоспорим. Пето място след „Социално осигуряване, подпомагане и грижи”, след „Икономически дейности и услуги”, след „Здравеопазване”, след „Отбрана и сигурност”. Подробно може после да говорим допълнително за това.
Какво е дълбокото ни възмущение при формирането на бюджета за 2011 година. Поставяш рамка от 228,5 млн. лв. в издръжката на обучение на студентите, такава, каквато е през 2010 година, без да си дадеш сметката, че по промяна в Закона за висшето образование това е четвъртата година, в която ние приемаме повече студенти и че има действителен ръст от 10,6 процента нарастване на студентите. Разпределяш същата сума от тази година върху дял от студентите, който е с минус 15 835 студенти. Тоест държавата лишава от право на висше образование тези студенти, като не им дава полагаемите им се 70 процента.
И ние вчера на Съвета на ректорите очертахме тези възможности. Ясно трябва да кажем, че тази година 16 000 студенти – казвам ги вече приблизително, те нямат нищо общо, госпожо Дукова с тези, казани от Вас платени, това е друга форма, господин Вълчев Ви отговори на този въпрос – на 100 процента ще ги обучаваме, като те си поемат идела, който държавата не им дава.
Справедливо ли възникна тук въпросът младите хора да понесат тежестите на кризата, за която най-малко те са виновни? Не сме виновни и ние, работещите във всички сфери в нашата страна за тази криза.
Категорично сме против това да се орязват права. И заради нарушения диалог нашите юристи замислят този бюджет как ще бъде обжалван в частта „Висше образование и наука”.
От всичко, което вчера казахме, това е най-главният проблем - тези липсващи 24 млн. лв., за които досега говорихме.
На второ място ние поставяме въпросите за тези липсващи пари за увеличените коефициенти. Защото за да разберем, че образованието е приоритет, това трябваше да се случи. Преди две години приоритет бяха медицинските висши училища – нарасна коефициентът на 9,4. Никой от останалите професионални направления не пострада. Сега очаквахме, че ще нарасне процентът на инженерните науки, на аграрните науки, на ветеринарната медицина. Да, има го отчетено в проекта на Министерството на образованието, младежта и науката, но парите ги няма. С една дума, тази таблица на Приложение 1 е с неточни числа. Те ще са по-ниски, защото в тях ги няма тези 18 млн. лв.
На трето място, изпълнението на реда за научна дейност налага изпълнение на Закона за висшето образование – чл. 91, 10 процента от субсидията за издръжка на обучението. Там има недостиг на 17 млн. лв.
И на четвърто място, пълно разминаване със средствата за стипендии на студенти и докторанти с това, което е записано в наредбите. Парите отдавна са 20 и повече от 20 процента надолу, а с увеличения брой студенти в бюджета за 2011 година този процент ще се увеличава все повече и повече.
Няколко думи за базовия норматив точно от тази математика, за която досега говорехме – на поставени числа икъм тях да се адаптира системата по подобие на тази година. Базовият норматив от 963 лв. достигна ниво след ревизиране на бюджетите на 693 лв. Сега в бюджета за 2011 година той е вече 630 лв. – ниво, по-малко и от 2004 година, защото тогава беше с 4 лв. повече. Базов норматив, който, забележете, не отразява по никакъв начин йерархията в сектора на образованието.
Затова вчера на Съвета на ректорите се гласува споразумение, което ние ще подпишем – синдикатите, Съветът на ректорите, студентските съвети, и сме решени да се борим докрай, за се борим ако не българско, то европейско правило да застане зад висшето образование и науката в България. Това все пак са приоритети, които Европейският съюз очаква от нас да изпълним.
При всички случаи ще сезираме нашите европейски партньори. Ние вече разговаряхме с тях на протестите в Брюксел. Ще разговаряме и сега. Трябва да се знае какво става в нашата страна. И трябва да се знае, че висшето образование и науката не са приоритет. Кажете го ясно, за да го знаем. Кажете ясно какво трябва да се случи, за да го направим и да го направим така, че не да лъжем младите хора, не вие да лъжете нас, а да го решим заедно. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, доц. Вълчева. Заповядайте, проф. Колев.
ПРОФ. НИКОЛА КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, уважаеми господин министър на образованието. Селскостопанската академия е една от малкото научни организации, които не се финансират пряко от Министерството на образованието младежта и науката, но тя като всички други научни организации се води от всички изисквания и правила на националните научни организации.
Разбира се, вие знаете, че във време на кризи селското стопанство е едно от тези, за които особено трябва да се грижим, което значи и за науката. При бюджет, планиран за тази година, в размер на 37 млн. лв., ние засега в актуализирания бюджет се предполага, че ще получим по-малко от 30 млн. лв.
Знаете, че Селскостопанската академия има свои производства, има собствени приходи и при изисквания 37 млн. лв. ние трябва да дадем 15 млн. лв. и малко повече. Сега при 30 млн. отново сме притискани да дадем 14,3 млн. лв. собствени приходи.
Представете си човек, който познава земеделската дейност, да иска да получава приходи, без да прави разходи. И то последователно през цялата година.
Ние не можем да се примирим с мисълта, даже виждам тук и когато се споменаваха многото национални научни организации, че Селскостопанската академия се забравяше. А представете си, че това е академия, която първо, като научна организация е една от първите и второ, като разположена из цялата страна. Това е организация, която осигурява научното обслужване на земеделието във всички региони на страната. Ако ние спрем да работим, да демонстрираме производства и да получаваме субсидии и собствени приходи, ние просто няма защо да съществуваме в нашата държава. Това е страшно. И ние не си представяме, че можем така да вървим.
Ние сме финансирани от Министерството на земеделието и храните. Затова в Закона за Селскостопанската академия беше въведен един текст, който беше разумен, че нашият бюджет беше формиран на отделен ред в бюджета на Министерството на земеделието и храните. От тази година този отделен ред изчезна. Оттук изчезна и възможността въобще да управляваме някакъв бюджет. Защото ние до средата на годината нямаме представа с какво работим. Представете си да ореш, сееш, жънеш без гарантирани средства. Ние правим разходите, а нямаме гаранция за приходната част.
Предлагам на вашето внимание следното: ръководството на академията направи сметка, че за нас разумната граница е не тези 37 млн. лв., а за да осигурим 15-16 млн. лв. приходи от собствените източници, с които ние разполагаме, трябва да имаме още 25 млн. лв. бюджетни средства, първо, за осигуряване на дейността, второ, за осигуряване на обучението на докторантите и на учените, трето ,за осигуряване на развитието на потенциала, четвърто, за осигуряване на основната ни производствена и изследователска дейност.
Така че моят призив е към господа депутатите, към министъра на образованието, младежта и науката, който винаги е записан във всички текстове на нашите закони и разпоредби като наблюдаващ и съгласуващ орган за дейността на националната научна организация – Селскостопанската академия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Колев. Проф. Семерджиев, заповядайте.
ПРОФ. СТАНИСЛАВ СЕМЕРДЖИЕВ: АЗ съм тук като представител на Съвета на ректорите, заедно с проф. Ваньо Митев. В някаква степен част от вчерашните разговори, които водихме на Съвета на ректорите, бяха споменати в изказването на доц. Вълчева, така че аз няма да ги повтарям. Нито имам намерение да чета декларацията, която Съветът на ректорите вчера написа. Предполагам, че всички я имат.
Казвам само за протокола, че аз съм представител на Съвета на ректорите, но може би съм единственият човек, който се занимава с изкуство в тази зала. Не се занимавам с политика, не се занимавам с финанси, не се занимавам с право. Поради тази причина най-вероятно съм несведущ в много от областите, за които говорим. Но с искрено възхищение слушах изказването на заместник-министър Горанов, в което видях как 4,2 се превърна в 3,4. Това трябва да го преподавам на моите студенти по драматургия. Защото очевидно с различни трансформации едно число може да бъде друго число. За мене, пак казвам, очевидно съм несведущ, това беше урок по драматургия.
От тази гледна точка ще си позволя да развия изказването си, че всъщност може би най-добрият вариант е да се направи един телевизионен сериал за българския парламент. Той със сигурност ще бъде много сериозно следен от зрителите, много повече от „Стъклен дом” и всички останали сериали.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Стъклен парламент”.
ПРОФ. СТАНИСЛАВ СЕМЕРДЖИЕВ: Ще намерим подходящо заглавие.
Защото дебатите или дискусиите, не знам как ги наричате, аз съм за втори път в тази зала, първия път бях поканен преди две-три години и си мълчах там в ъгъла, даже не се разбра защо съм поканен... Сега просто си давам сметка ,че най-вероятно нямам място в тази зала. Защото аз съм в много силен вътрешен конфликт от гледна точка на драматургията.
Първо, аз би трябвало да защитавам една теза, свързана с цифри. Вчера аз бях единственият човек на Съвета на ректорите ,който не прие декларацията. Аз гласувах против. Гласувах против декларацията, защото ставаше дума за 24 млн. лв., за 17 млн. лв., тоест ставаше дума за неща, които са свързани с един бюджет, който дори да бъде в този му вид постигнат за 2011 година, в никакъв случай не подпомага качеството на българското образование.
Тук чух изказването на госпожа Дукова, която не познавам, сега за първи път я виждам. Имам чувството, че ние сме живели в две различни държави. Защото ставаше дума за пълната разруха в българското образование. Аз специално също съм присъствал в тези 13 години и не смятам, че е имало разруха в българското образование. в момента обаче качеството започва наистина да страда. Тук започва една много странна ситуация. Само преди 6 месеца колегите ректори, включително и аз, се борихме за запазване на равнището от 2009 година. И колегите от БАН бяха за същото. Вчера слушах с потрес как всички се молят и се борят за запазване на равнището от 2010 година, което на практика вече е нарушение на качеството.
Пак казвам, аз съм във вътрешен конфликт, защото не знам даже за какво да пледирам, тъй като за мене е крайно недостатъчно да пледирам за това, което в момента ние сме написали в декларацията с колегите ректори, ако наистина държим на качеството. Качеството е ясно и то съществува. Аз не виждам защо, напоследък забелязвам и в медиите тази тенденция да се говори за това колко било пропаднало качеството на българското висше образование. ами ако то беше толкова пропаднало, нямаше нашите студенти моментално да заминават в чужбина ида ги взимат на престижни места. Нямаше да зареждаме Европа, а и не само Европа, с изключително добре подготвени кадри. Значи очевидно не е точно така.
Това обаче ще се случи, господин председател, ако този бюджет остане в този вид. Няма как да не се случи. Няма как, когато ние сме принудени да затваряме висшите училища за определени периоди от време, въпреки антикризисните мерки, които сме предприели, да не падне качеството на образованието.
Аз мога да кажа за себе си следното. Имахме среща със заместник-министър Горанов и с министър Игнатов преди пет месеца в Министерството на образованието, младежта и науката, вече ми се вижда толкова много изтеклият период, на която ние говорихме за евентуалната ситуация, когато може би ще се наложи затваряне на академията. И аз тогава представих един вариант на антикризисни мерки. Те не са само антикризисни мерки в НАТФИЗ и много ми се иска медиите да престанат да цитират НАТФИЗ. Това не е единственото висше училище с проблеми. Единственото, което чувам и чета – днес отворих всички вестници и с ужас установих, че НАТФИЗ е в основата на проблемите. Само Софийският университет и НАТФИЗ били тези, които имали страхотни проблеми. Всички други едва ли не цъфтят и връзват. Тук-таме бяха цитирани колегите от Медицинската академия и още два-три университета.
Много е приятно, много е хубаво да се цитира НАТФИЗ, защото е сензационно. Ама не е така. Още повече НАТФИЗ в момента прави огромни усилия и с двойни часове поема в рамките на 3 месеца това, което би трябвало да се направи за 4 месеца и половина. Студентите не губят часове и те ще завършат семестъра с количеството часове, което трябва да имат. Ама това ли е, което трябва да се прави? И нормално ли е да се прекъсва един учебен процес, натрупването на знанията, натрупването на уменията, изграждането на всички тези практически стандарти, които трябва да покрива един студент, независимо в кое висше училище учи. Защото все пак образователният процес е процес на натрупване, той не е процес – събираме се за пет дни и по 24 часа на ден учим. И другите дни затваряме, защото нямаме пари да платим парното, тока, заплатите, телефоните и т.н.
Аз разбирам, че днешната дискусия е свързана с конкретни цифри в проектобюджета. Но мисля, че тя би трябвало да се съсредоточи най-вече върху темата за качеството.
Още веднъж искам да благодаря на министър Игнатов за две неща. първо, за това, че в последния месец специално изключително активно провежда диалог с всички висши училища. Мисля, че той напълно разбира в каква ситуация са висшите училища и се опитва да помогне според силите се.
И второ, за това, че вчера в публичното пространство той лансира една теза, в която ме покани в една работна група, свързана с новия модел на финансиране. Да, нов модел трябва да има. Ама докато стане новият модел, ние какво ще правим? Как ще оцелеем, докато стане новият модел. Защото той не може да стане отсега, той не може да стане за тази година, най-вероятно много трудно ще успее да стане дори за следващата година. Защото един модел, за да започне да функционира, трябва да бъде първо, изграден, след това широко обсъден, след това приет на едно, второ, трето, петдесето равнище, а това отнема огромно време.
И аз много се притеснявам, че ако ние продължим в тази схема на изграждане на бюджета, специално за сектор „Висше образование”, качеството, за което говорим, което всички очакват, което всички искат, няма как да се запази. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Семерджиев. Заповядайте, проф. Веселинов.
ПРОФ. КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Аз общо взето обикновено говоря конкретно. Този път ще бъда малко по-малко конкретен. Въпреки това мисля, че трябва да се изоставят лозунгите, които ние няколко години тиражираме, но за които очевидно не сме дорасли – „Икономика на знанието „Европа 2020”; девизът е „Оцеляване”. Това е моето общо заключение.
Затова моят апел към вас е насочен по-скоро към това, след като тези лозунги очевидно не са за нас, дайте поне да се концентрираме или вие се концентрирайте върху чувството си за самосъхранение. В какъв смисъл чувството за самосъхранение?
България се нуждае от производство. Иначе тук ние правим пазарлъци за преразпределение на някакви налични ресурси. Но някой трябва да генерира ресурсите, трябва да има производство. Практически всички производства минават през ръцете на инженерите. Всички, даже и храните. За преработка на селскостопанската продукция се използват машини. Инженерите са в основата на всички производства. А инженерното образование в България запада, интересът към него намалява, тъй като не е престижно; качеството му без съмнение пада, имайки предвид финансирането и имайки предвид, че инженерните науки са лабораторно ориентирани науки, тоест нуждаят се от материална база, от каквато се нуждаят всички западни университети.
Тези ресурси, тази материална база се купува на нормалните световни цени. Няма цени за България. Не може един инженер да бъде обучаван без лабораториите.
Затова моят апел към чувството за самосъхранение на България е: ако искате България да има производство, тя трябва да има инженери достатъчно количество с необходимото качество. Ние не можем да доставим вече нито едното, нито другото – нито количеството, нито качеството.
Инженерите общо взето не вдигат много шум, не ходят по манифестации, демонстрации или нещо от този род. Просто работят, работят преди всичко за обществото, за България. Така че помислете за бъдещето на България. Така че помислете за бъдещето на България, на децата и внуците – ще искат ли да живеят в тази България с този ресурс, който тя може да им предостави?
При криза по принцип се инвестира в образованието. Преди година, като бях на срещата на съветите по наука в Европейския съюз, където би трябвало да ходи министърът, но понеже не ходят политически лица, бях аз, всички докладваха увеличаване на разходите за висше образование и наука с мотив „Кризата”. Единствено България редуцира разходите за наука и висше образоване със същия мотив.
Вие, господин председател, средното образование го отложихте за след малко. Но издръжката на един ученик в техникума е равно на издръжката на един студент по инженерни науки. Няколко десетки лева е разликата. Това нормално ли ви изглежда – ученик и студент, който след две-три години трябва да генерира блага?
Европа, знаете, още преди няколко години обяви огромен дефицит от инженери, няколкостотин хиляди души. Инженери! Не икономисти, не юристи, а инженери. Европа търси инженери. Госпожа Меркел – онзи ден пишеше по вестниците – също е говорила на някакъв форум, че на Германия й трябват обучени кадри, подготвени. Такива хора се търсят.
От друга страна, говорим за науката, за финансирането на науката. Преди три седмици бях на Съвет на ректорите на европейските технически университети. Там участват само 40 и няколко университета. Поканен от нашия регион беше само Техническият университет. Но вицепрезидентът на „Филипс” за наука обърна внимание върху две неща. Първо, финансирането на науката от предприятието, от бизнеса нараства в тези области, в които има развити инженерни умения, кадри, лаборатории. Защото бизнесът тогава вижда приложението му.
Ако погледнете, аз днес получих от Статистиката една справка за структурата на разходите за научноизследователска дейност – 58 процента в България са в държавния сектор, 9-10 процента във висшето образование и 1 процент в нетърговски организации, само 31 процента от предприятията. Такава е структурата на разходите за наука. Тоест две трети от разходите за наука ги прави държавата и една трета ги прави бизнесът. Ако искаме да увеличим тази една трета, трябват инженери, за да се интересува бизнесът повече от науката, от научните резултати. Иначе никога няма да стигнем това съотношение, за което се говори – две трети от разходите за наука да се правят от бизнеса и една трета – от държавата. Никога няма да го достигнем. При нас е обратното – две трети от държавата, една трета от бизнеса.
Привършвайки, ще кажа следното. Господин Горанов тук даде едно обстойно обяснение, което аз внимателно слушах. Беше ми интересно. Интересно ми беше, че и господин Семерджиев отбелязва същото. Аз също съм един прост инженер, не съм икономист, не съм финансист. Въпреки това съм наясно, че ако искам да умозабълбукам студентите, най-лесно това става, като направя няколко координатни трансформации. Загубват ми следите. Ние минахме през брутен вътрешен продукт, през бюджет, през процента на изземване и т.н. и в крайна сметка не стана предполагам на повечето от вас ясна ситуацията. Но аз гледам елементаризирайки на въпроса – инженерите са склонни към това. Ние обявяваме 3,6 процента ръст на брутния вътрешен продукт и гледайки тук таблицата – нулев ръст на висшето образование. Всъщност не е съвсем нулев, има малко по-малко от 1 процент, но той отива във военните висши училища. Останалото е преразпределение.
От това личат приоритетите на държавата. Милитаристична държава ли ще ставаме? Скоро нашата армия ще може да се събере в сто милионната зала, която строим. Цялата. А 280-те хиляди студенти са недофинансирани.
И вторият цитат на колегата от „Филипс”. Той ни обърна внимание на нас, ректорите, че за да останеш на място, трябва да бягаш бързо. Ние бягаме в обратна посока. А за да останем на място, трябва поне да запазим ситуацията, финансирането.
По отношение на модела на финансиране. Аз не мисля, че с модела нещо може да се направи. Парите са същите. Какъвто и модел да използвате, нищо няма да се промени като цяло, глобално, не се ли насочат повече ресурси. Приемам, че няма повече ресурси. Жалко е, но приемам, че е така. Това означава, че не можем да си позволим това висше образование и тази наука, които имаме. Това значи, че трябва да преоценим имаме ли нужда от 33 университета, имаме ли нужда от академия и в какъв размер и в каква насока трябва да работят тези, от които България има нужда. С модела нищо няма да се промени.
Така че моят апел е: помислете за бюджета с чувство за самосъхранение, имам предвид съхранение на България и на нейното бъдеще. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Веселинов. Заповядайте, проф. Хаджитодоров.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости! Очевидно днешният дебат в Комисията по образование и наука все повече придобива определени измерения на един научно обучителен семинар. Защото виждам, че колегата Семерджиев ни учи с какво може да обогати лекциите си по драматургия, колегата Веселинов току-що каза как ще се справи със умозабълбукването – цитирам, заглавичкването на студентите, когато сменя координатните системи и прави чести координатни трансформации.
Аз за себе си научавам нещо, с което за пореден път се обвинявам - че понякога съм доста наивен и лековерен, че едни прокламирани принципи, които би следвало при формирането на бюджета и приемането на един толкова важен за функционирането на държавата закон – Закона за бюджета, макар и първоначално ярко, звучно прокламирани, впоследствие не се спазват. Говоря за прословутия принцип, който беше много звучно огласен от страна на Министерството на финансите, че ще се дават все пак пари за институции, които се реформират или които вече в някаква степен са реформирани. Това не се случва, това не се забелязва. И Вашият въпрос, господин председател, увисна във въздуха. Вие не намерихте никакъв отговор – нито в едната, нито в другата посока.
Ако трябва да охарактеризирам този бюджет, без да използвам естествено термините на политическото говорене, макар че тук човек се изкушава да използва точно тези термини, в областта на науката и образованието това ще бъде бюджет на разпад. За мое най-голямо съжаление това ще бъде бюджет на един необратим разпад. Защото аз знам в момента какво става в рамките на Българската академия на науките с пенсионирането, с освобождаването на хора и как няма вече никаква земна сила, която да накара тези хора по някакъв начин отново да се върнат на това поприще.
Така че необратимият разпад, който 2010 година приемахме като някакъв писък на кризата, че трябва да се съобразим с този редуциран бюджет, в момента просто се циментира за следващата година.
Затова откритото писмо, което написахме до всички народни представители и до всички членове на правителството, ясно съдържаше – и то аргументирано, аз ще го кажа с няколко думи, факта, че ако искаме по някакъв начин действително да оцеляваме – съгласен съм с колегата Веселинов, че ние няколко години не можем да изкочим от менгемето на този термин „оцеляване” и вечно оцеляваме, трябва да се върнем към размера на бюджетната субсидия от 2009 година.
В момента, от май месец в рамките на Академията ние сме въвели намалено работно време, караме нашите хора, противно на техните желания, да си взимат неплатени отпуски и освобождаваме хора. Има маса жалби в Инспекцията по труда, започват хората да възбуждат и съдебни дела срещу нас. Ние не можахме да си платим в пълен размер обезщетенията, които дължахме на пенсионираните хора.
Аз знам много добре, че господин министърът имаше доброто желание първоначално заявените 3,8 млн. лв. за обезщетение при пенсиониране, говоря за тези шест месечни обезщетения, които им се дължат по Кодекса на труда и плащането на отпуските, да ги получим. Но ние така или иначе, господин министър, Вие знаете това, не ги получихме. Винаги ни беше отговаряно, че тези пари ние ги получаваме в рамките на общата бюджетна субсидия.
Всичките писма, които сме писали по отношение на дейностите, които се изпълняват от нас, аз няма да ги повтарям, много добре са записани тук в Приложение 1, т. 46 – какво трябва да свърши Българската академия на науките с предвидения бюджет, така, както е бил през 2010 година.
Уважаеми госпожи и господа, това с тези пари не може да се свърши. Дори и магьосници да бяхме, това не може да се свърши. Тоест една част от тези неща, които вие сте ни ги записали ,че трябва да ги вършим, няма да могат да бъдат свършени. А ако друга част остава да бъдат вършени, те ще бъдат вършени не с необходимото качество.
И тук няма да ви говоря отново за метеорологичните прогнози, за агрометеорологичните прогнози, за сеизмологичните наблюдения, за екологичния мониторинг, за Черно море и т.н. – няма да ги изреждам, сигурно ги знаете, в писмото сте ги прочели. Но това са неща, които на държавата са й необходими. Тук не говоря за другите научни изследвания, от които държавата също има нужда.
И когато искаме в това открито писмо – и с това ще приключа - тези 25 млн. лв. допълнително, за да се върнем на размера на субсидията от 2009 година, това са преди всичко пари, които са ни нужни, за да осигурим необходимите предпоставки, госпожо Дукова, за да можем да използваме от оперативните програми, от европейските програми, от различни други международни фондове проекти, финансирани оттам.
Знаете, че средно почти винаги половината трябва да бъде съфинансиране от организацията, която кандидатства. Тези пари са ни необходими, за да можем да усвоим тези пари, за да можем да покачим коефициента на усвояемост от страна на България на тези фондове. Иначе не става. Разберете го, не става.
В крайна сметка аз знам, Вие сте прав, господин Местан, вие ставате необходимите грешници тук и някак си вината ви се вменява на вас. Но о’кей, народно представителство и правителство трябва да си поемете отговорността и да я заявите ясно. Разберете, това е бюджет на разпада, на необратимия разпад на системата на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Хаджитодоров. Заповядайте, проф. Митев.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Аз имам няколко въпроса към господин Горанов. Всяка година ние правим заявка за студенти и всеки един ректор преценява каква бройка да поръча.
Ние имахме такава тенденция – години наред искахме завишаване на нашия прием, за да може да си увеличим и бюджета. Тази заявка минава през Министерството на образованието, младежта и науката – одобрява се, минава през Министерството на финансите, след което се одобрява от Министерския съвет. Тази година ние сме си изпълнили договорните задължения и сме приели тези студенти, които сме декларирали.
Министерството на финансите обаче не изпълнява тези договорни отношения и 15 000 души студенти са недофинансирани, откъдето идва въпросната сума от 24 млн. лв.
Първият ми въпрос към господин Горанов е: Защо Министерството на финансите нарушава договора, който е сключен между ректорите и държавата?
Вторият ми въпрос е: Какво правим оттук нататък, имате ли вариант? Единият вариант е тези студенти да минат платено обучение. Вторият вариант е тези, които откажат да минат платено обучение, да им предложим да напуснат университета, тъй като те не са финансирани. Третият вариант е да излезем на улицата.
Аз искам да попитам господин Горанов кой от тези три варианта ще ни препоръча да го приложим в нашия университет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Митев. Заповядайте, заместник-министър Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАНОВ: Аз благородно ще приема ролята на неприятното Министерство на финансите, което в период на криза е виновно за всичко. Всъщност това е нормално за държави в криза.
Също ще приема алегорията, че на ул. „Раковски” 108 и на ул. „Раковски” 102 се развива драматургия. Нормално е вероятно, тъй като „Раковски” е една централна софийска улица. Няма да пропускаме, че в сградата на „Раковски” 108 преди време е бил Икономическият институт.
Обяснението на господин Вълчев даде отговор на въпроса дали 15 000 студенти са недофинансирани, една модерна в медицината терминология, или са финансирани. Но така или иначе пропуснаха всички да чуят ясно заявения ангажимент, защото това тук е политически орган, това не е консултативен съвет, в хода на разглеждане на този безспорно важен законопроект да бъдат осигурени допълнително 40 млн. лв. И те ще бъдат осигурени с предложение на народни представители от ГЕРБ, вероятно подкрепени от представители на опозицията.
Така или иначе, ако прочетете закона, а вие безспорно сте го чели, може да сте участвали и в писането му, ще видите ,че договорът е спазен. Друг е въпросът, че умозаглавичкването, което се спомена, за да засилим терминологичното объркване, е въпрос пак на подобна интерпретация. Договорът не е нарушен. Общественият договор се спазва. А ролята на министерството на финансите не е да координира една, друга, втора или трета секторна политика. Ролята на Министерството на финансите е да координира данъчната и фискалната политика.
В този смисъл аз пак казвам, че ще приема ролята на лошия. Но искам да ви кажа, че в момента, в който в съседни държави, в Министерството на финансите на Румъния излизат на стачка, значи имаме една възможно по-лоша политика. В момент, в който ние успяваме след натрупани с години диспропорции по една или друга причина – защото ако е вярно, че допълнителните пари означават реформа, то значи, че през годините са се състояли всички реформи, защото доста допълнителни средства са осигурявани, - то това би означавало при равни други условия, че в момента ние трябваше да изберем държавата да задлъжнее или да поставим под съмнение общата финансова стабилност и да поставим под съмнение паричния съвет. Тогава нямаше въобще да имаме дебат за една или за друга секторна политика.
Във всеки един момент, в който общата фискална политика стане заложник на секторни политики, всички секторни политики се сриват. И това може да го видите в много други държави в момента. А при нас - преди малко повече от 13 години, каквато е политическата памет на господин Местан.
Спирам дотук. Може да не сте чули конкретния отговор на Вашия въпрос, но той се състои първо в това, че за следващата година има маневреност в рамките на законодателния процес да се осигури допълнителен ресурс, който да е разпределен в съответствие с приоритетите на политиката в образованието. Това първо.
И второ, пак казвам, как преценихте и по коя Ваша математика, че 15 000 студенти са недофинансирани?
Аз смятам с моята математика, че това твърдение не почива на истината. Вие може да коментирате как се променя базовият норматив. Тук има тема за дебат.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз се извинявам. Все пак имайте предвид, че социалният диалог с Министерството на образованието, младежта и науката е много добър. Проблемът е министърът на финансите, Вашият министър.
На излизане от Съвета на ректорите обаче нашият министър каза: Оставете го Дянков, той просто изпълнява политиките на Кабинета. Сякаш те не са членове на този Кабинет. А единственият персонален отговорник за политиката на Кабинета е господин Бойко Борисов. И излиза, че социалният диалог с министерството е много добър, но в крайна сметка отговорен е Бойко Борисов.
Вижте, това не е спекулация. Не може да има подобно говорене, когато става въпрос за образователни политики. Има специализиран държавен орган, който представя тези политики тук, а ние не съучастваме в процеса на снемането на отговорността.
Извинете ,но бях длъжен да кажа това. Защото ще берем плодовете на академическия си конформизъм.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Митев, за финални реплики.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Действително финални реплики.
Господин Горанов, аз нямам математика. Аз съм на ниво аритметика. И ще Ви кажа за какво става дума. Ние имахме 100 души стоматолози. Миналата година аз ги натиснах да поискаме 120 души, тъй като тези 20 души по 8000 лв. щяха да вкарат 160 000 лв. в университета. Предлагам го това нещо на вашето внимание във вашето министерство и вие го одобрявате. Някои от вас грешно смятат. Вие казвате: да, тези пари ще ги има, ще финансираме тези хора. Това обаче не се получава.
Ако вие тогава бяхте казали ясно: Нямаме тази възможност, криза е, - няма никакъв проблем. Но в момента знаете ли колко души сме приели по медицина, по стоматология по фармация, именно с тази цел да си повишим приходите?
Какво означава, след като с 30 процента сте ни ударили тази година, сега да ни удряте с още 10 процента! Имате ли някакво специално отношение към Медицинските университети? Имате ли, кажете?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Митев.
Заместник-министър Горанов, мисля да спрем дотук с този диалог.
Аз бих поставил може би един от последните въпроси, който също е важен и за който ни сигнализира Софийският университет. Студентите в Софийския университет няма къде да спортуват, нямат собствена спортна база, както е известно, а след прехвърлянето на двете спортни дружества – „Академика” и „Академика 2000” към Спортното министерство, поради това, че не са си платили наема за летния семестър, около 50 000 лв., от Спортното министерство – аз, разбира се, ще поставя и на спортния министър този въпрос – са им казали: Докато не си платите наема, няма да може да ползвате базите за тази академична година.
Същото говори и проф. Илчев в писмо, което получихме днес. Той казва, че отделно плащат 150 000 лв. годишен наем основно за спортен комплекс „Академик”.
Едновременно с това, понеже министърът го няма, господин Вълчев, ще трябва към Вас да задавам въпроса. Във Вашия доклад вие, от своя страна, по линия на субсидии за студентски столове и общежития давате на „Академика” 2000 ЕАД 54 000 лв. за поддръжка на студентските столове и общежития. И ми се струва ,че се получава доста сложен кръг от взаимоотношения между Образователното и Спортното министерство, от която сложна плетеница страдат най-вече студентите. Защото студентският спорт е на точката на замръзване, а той е част от задължителната подготовка в учебния процес във висшето образование.
Заповядайте, ако имате готовност да отговорите на този въпрос.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз предполагам, че комплексът, за който споменахте, е към другото дружество – „Академика спорт”, тъй като там са по-голямата част от активите на бившето обединение „Академика”. В доклада към Закона за бюджета е записано „Академика 2000”, където функционира един студентски стол и за който е разчетена субсидия по норматив за храноден.
Имаме механизъм, по който ние предоставяме средства за студентски спорт. Ще проверим случая и съответно ще видим доколко тези студенти могат да бъдат включени във взаимоотношенията, които ние имаме с „Академика спорт”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев. Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги и гости! Проф. Семерджиев, понеже Ви слушах внимателно, Вие споменахте бюджета за следващата година като убиващ за Академията на науките във връзка с привличането на европейските средства. Много ми е интересно да знам, нека да не се връщаме много назад, две години назад или три, когато вие сте считали, че бюджетът не е убиващ, а е да оживявате. Какъв е бил процентът на привлечените средства от Европа, след като сте имали нормален бюджет или по-точно бюджет за оживяване.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Първо, аз се казвам Хаджитодоров. Семерджиев е там. Той е по изкуствата. То си му личи.
РУМЕН СТОИЛОВ: Извинявам се.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Отговарям Ви веднага. Ще Ви отговоря първо за 2009година, а после – за 9-те месеца на 2010 година.
За 2009 година бюджетната субсидия на Академията беше 84,5, близо 85 млн. лв. Привлечените средства от външни източници бяха 58 млн. лв. Това означаваше съотношение 60 към 40.
Тази година, за първото 9-месечие – това мога да Ви кажа, - парите за цялата година ще бъдат 59 млн. лв., а за първото 9-месечие по външни договори сме привлекли около 30 млн. лв. Очакваме до края на годината може би да станат 37-38 млн. лв. Има различни периоди на плащане.
Тоест това съотношение 60 към 40, за да може да се поддържа, трябва да имаме тези пари. Разбирате ли? Просто необходимо е съфинансиране от организацията, която кандидатства и извършва съответните научни изследвания.
РУМЕН СТОИЛОВ: Аз много добре Ви разбирам. Затова имах предвид европейските средства, за които говорите. Защото финансиране от външни лица или организации – това не са европейските структури и фондове.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: В тези 58 млн. лв., за които Ви казах, бяха включени и парите от българския фонд „Научни изследвания” и от български институции. Специално европейските са някъде около 20-22 млн. лв. Винаги искат 50 процента съфинансиране.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, нашата комисия планира да проведе заседание специално по темата за еврофондовете и тяхното усвояване от ресорните ни министерства, която ще бъде част от дискусията, която действително беше предложена от колегата Местан преди лятната ваканция, част от дискусията „Стратегия 2020”, тъй като по тази стратегия и двете страни – и Европейският съюз, и България имат взаимни ангажименти. И ми се струва, че е логично в тази дискусия да се включат и еврофондовете.
В тази връзка аз съм написал писма – питания до съответните министерства, включително до министър Дончев, за становище и доклад по усвояемостта на тези еврофондове към днешна дата.
Колеги, ако няма други въпроси, предлагам да затворим тази тема, ако това е правилният глагол, и да преминем към тема „Средно образование”. Виждам, че госпожа Такева с нетърпение очаква тази тема.
Благодаря на представителите на Българската академия на науките и на висшите училища за участието. Ще помоля господин Вълчев да провери дали министърът има възможност да се върне в залата или той ще продължи да отстоява позициите на МОМН.
Колеги, продължаваме по процедурата. Чухме доклада на Министерството на образованието, младежта и науката и за секторите „Основно и средно образование”. Госпожа Такева, заповядайте.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Искам да благодаря на Вас и на депутатите от всички парламентарни групи, че позволяват ние, социалните партньори, да изказваме мнения, съображения и да даваме съответно нашите предложения. Искам да изкажа и няколко становища по повод на бюджет 2011 година за дейност „Средно образование”.
Но преди това ще ви помоля да имате търпението да кажа мнението и становището на Комитета по образование към Интернационала на образованието в Брюксел. Само преди една седмица аз и госпожа Денкова бяхме на едно такова съвещание, което се отнасяше за средното образование.
Какво каза Комитетът по образование в Брюксел? Каза това, че единствено България в частта „Средно образование” запазва параметрите на бюджета, не намалява работните заплати, не увеличава всички неща, свързани с норматив преподавателска заетост, брой на деца, групи и паралелки и отчете една добра дейност и една добра работа в сектор „Средно образование”.
Ние тогава с госпожа Денкова съответно изказахме и своите виждания в тази посока, като казахме: Да ,нещата стоят точно така. И съответно изразихме нашето задоволство от това, че ние в средното образование имаме много добър диалог и с Министерството на образованието, младежта и науката – благодаря Ви, господин министър, на Вас и на Вашия екип, - и с Министерството на финансите лично в лицето на господин Горанов като заместник-министър.
Но аз се притеснявам от нещо ,което и днес се забеляза в тази зала. Ние говорим, че взаимовръзката и взаимодействието между средното и висшето образование във всяка една част от дискусиите, във всяка една част от политиките на правителство, политиките на университети трябва да бъде ясна и точна. Фактът, че сега всички от висшето образование напуснаха и не могат да чуят нас, средното образование, за мене говори, че се къса някъде връзката, но не в нас, в средното образование. защото и ние можехме да дойдем в 17,30 часа, без да ги слушаме. Но нас ни интересува това.
Защото ние знаем като членове на Комитета по образование в Брюксел какво се иска от нас. От нас се иска до 2015 година 35 процента от учениците да бъдат в професионалните училища, да усвояват различните професии и специалности. Защото в „Стратегия Европа 2020” е записано – и това е политика на Комитета по образование, че 50 процента от свободните работни места в Европа ще бъдат средните кадри и специалисти, излизайки от средното образование.
А аз днес чувам неща, които безкрайно много ме тревожат: защо стандартът в професионалните училища по различните специалности и професии е еди-какъв си и защо не е еди-какъв си, което не е добър знак.
Ще започна оттук какво е мнението и становището на нас, социалните партньори. Ако има нещо, и госпожа Денкова, и господин Аспарух Томов ще ме допълнят.
Ние проведохме повече от 4-5 отраслови съвета по повод бюджет 2011 година. Сега, на 27 октомври отново имаме един голям дебат в следващ отраслов съвет.
Какво нас ни притеснява. Нас ни притеснява това ,че предходното правителство зададе един модел, който модел апелираме да бъде преустановен, защото той не е в интерес на средното образование. А моделът какъв е? Моделът е такъв, че средното образование по видове и степени учебни заведения да работи с 90 процента от единния разходен стандарт.
Това трябва да се преустанови. Ние сме дълбоко убедени, че създаването на законови и финансови възможности трябва да се дадат с бюджет 2011 година, за да работим, господин Горанов, със 100 процента от единния разходен стандарт.
По изчисления на трите синдиката и на работодателските организации, защото това е решение и на отрасловия съвет, ако ни се върне възможността да работим със 100 процента от единния разходен стандарт не в рамките на 1350, а в рамките на 1450, ние в средното образование може да кажем, че имаме възможност да работим спокойно и при това, което казахте Вие, господин председателю, дали инфлационните процеси, повишаването на някои цени на отоплението, осветлението и т.н.
Също така смятаме, че двете политики на правителството на ГЕРБ, за които политики госпожа Богданова знае, че от 2004 година се работи, но никой не смееше да ги въведе, защото трябваха много пари за това и това струва много пари, а именно обхватът на 5-годишните деца в детските градини и целодневната организация на работа. ние смятаме, че вие, депутатите, трябва допълнително да дадете за тези две политики, за да може постепенно до четвърти клас да бъдат обхванати децата и да не се опорочат тези толкова добри политики, които са потребни за образованието. Защото на 48 процента от децата от детската градина до 12-клас майчиният им език не е български и е нужно и потребно преминаването им през задължителен обхват в детската градина.
И ред други политики, които са заложени в новия проект на Закона за училищното образование и в подзаконовите нормативни актове, с които безспорно социалните партньори работим съвместно с министерството. Аз смятам, че ние сме много добри експерти и професионалисти и няма да направим някой документ, който няма да бъде съвременен и добър. Но за тях са необходими още 20 млн. лв.
На нас в средното образование са ни необходими още допълнително пари, уважаеми господин председател на парламентарната комисия, защото оттук нататък каквото е направило Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на финансите, спира. Тук вече е работата на депутатите в пленарната зала.
Затова се обръщам към вас – още 20 млн. лв. са необходими за информационните технологии.
Онзи ден с Маргарита Денкова бяхме поканени в Македония, за да видим там как върви социалният партньор, защото хората искаха да видят нашия модел на общуване, чувайки някои хубави неща, за които се говори в Комитета по образованието. Там заместник-министърът на Македония каза, че на тях всяка година се отпускат необходимите средства за обновяване на информационните технологии.
Ние тук, в този бюджет не виждаме средства за обновяването на информационните технологии, които са приоритет и са важен фактор за иновационните политики и качеството на средното образование. Необходими ни са още 10 млн. лв. за квалификация на учителите.
Общо в бюджет 2011 година за средното образование минимум, за да може да се осигурят тези три основни приоритета, са необходими още 50 млн. лв.
Аз чух от господин Горанов и от депутатите тук, че се търсят възможности за отпускането на 40 млн. лв. за образованието. Моят въпрос към господин Горанов е: от тези 40 млн. лв. колко ще бъдат за средното образование и колко още може чрез политиките на парламента от всички парламентарни групи да се работи. Защото поглеждайки разходната част на Закона за бюджета по различните пера, ведомства, организации и т.н., аз съм дълбоко убедена, че всеки един от вас, депутатите, си е направил много добре сметката къде, в кое ведомство е завишено, къде е супер завишено. Защото ние също го виждаме, но не е моя работа да казвам това. Това е работа на вас, депутатите.
От тези 40 млн. лв. колко са за средното образование и възможно ли е – такъв е апелът ми към вас – да се дадат още 30 млн. лв., за да може спокойно да работи средното образование, обезпечавайки минимума квалификация и информационните технологии. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Такева. Колеги, имате думата за въпроси и становища.
Аз ще насоча дискусията към конкретни въпроси към вносителя. Ние сме на първо гласуване и в момента обсъждаме законопроекта на вносителя, а между първо и второ четене е вече функцията на народните представители, които със законодателни предложения да усъвършенстват внесения законопроект.
Така че ще помоля за конкретни въпроси към Министерството на образованието, младежта и науката и към Министерството на финансите.
Докато се подготвите, аз бих представил няколко, като ползвам и материала, който любезно ни беше предоставен от Съюза на учителите.
По конкретни въпроси и цифри. Ще бъда кратък.
Те пишат, че за пътуващите ученици е редуциран бюджет от 474 лв.,а на дете на 424 лв. Също така, понеже Законът за народната просвета беше изменен и допълнен за 5-годишните, както тогава, така и сега ние не разполагаме със статистика какъв е броят на 5-годишните деца, които са обхванати в задължителната предучилищна подготовка.
ЯНКА ТАКЕВА: 80 хиляди.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Такева, моля да не ме прекъсвате. Имам предвид вашите цифри. Искам да чуя цифрите на Министерството на образованието, младежта и науката, защото тяхната цифра – приемам я за вярна и коректна – е 90 753, но това са общо децата за предучилищната подготовка, 6-годишните и 5-годишните. А за 5-годишните предвидихме по-особен, разделен режим за подготовка.
Също така буди тревога фактът, че единният разходен стандарт за ученик от 1375 лв. през миналата година е намален на 1350 лв.
На следващо място, не виждаме програмите за модернизация на професионалното образование и програмата за ефективно саниране на училищните сгради. Първата програма имаше за цел обновяване на материално-техническата база, а втората, както е видно от нейното заглавие, е саниране на училищния сграден фонд.
Беше казано вече за единния разходен стандарт, който следва да се усвои на 100 процента, а не да се оставя резерв 10 процента.
Има ли други въпроси? Действително те вече са по-пунктуални и са предмет на второ гласуване на законопроекта, тъй като в момента все пак обсъждаме духа и философията на закона, а не отделни пера по разчета на Министерството на образованието, младежта и науката.
Други въпроси? – Не виждам. Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ще започна отзад напред.
По отношение на програмите за развитие на средното образование вече имах възможност да спомена, средствата са планирани за разлика от предходни години, в бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката, а не в централния бюджет. Настоящата им сума не може да бъде уточнена към момента поради факта, че ние, ако имаме възможност, към нея ще прибавим или съответно ще извадим недостиг или увеличение на броя на децата и учениците, за които планираме средствата за стандарти. Какво имам предвид.
Поради факта, че бюджетът се внесе един месец по-рано, което за нас съвпада с дата преди началото на учебната година, ние планирахме до голяма степен средствата по стандарти въз основа на основни или прогнозируеми данни, така че ще има леки изменения в тези средства, както и за 5-годишните. Вие ще видите съответната разпоредба в Преходните и заключителни разпоредби на закона, с която се прави корекция до 31 март, която уравнява действителния към разчетния брой.
Така че след като направим тази корекция, ние ще уточним сумата. Към нея вероятно ще бъдат добавени и част от допълнителните средства, които бяха споменати, в размер на 40 млн. лв.
Конкретното разпределение на средствата по програми ще имаме възможност да го обсъдим допълнително. Основанието за приемането на тези програми вероятно ще залегне в постановлението за изпълнение на бюджета. Ние ще го обсъдим включително и със социалните партньори като ангажимент.
По отношение на единния разходен стандарт. Тези 10 процента бяха едно пожелание през 2009 година, което в крайна сметка не се състоя. Тоест те реално не са получавани и в този смисъл няма реално намаление спрямо 2009 година на единния разходен стандарт. Всички размери на стандартите са запазени за 2011 година спрямо 2010 година.
Що се отнася до изчисляването на така наречения средно претеглен стандарт, в който се включват множество стандарти и добавки, предполагам, че е въпрос на промяна на относителната тежест на отделните дейности, за да има такова намаление или изваждане на някои добавки от общата сума. Това ще го уточним. Но така или иначе важното е, че няма намаление на стандартите.
Планирани са допълнителни средства за задължителния обхват на децата на 5-годишна възраст, които са планирани въз основа на около 40 000 бройки, но аз ви казах, че те тепърва ще бъдат прецизирани. Дори днес е крайният срок, който сме дали за решенията на общинските съвети да постъпят в Министерството на образованието, младежта и науката. Всъщност крайният срок беше по-ранен, но ние сме дали известен толеранс, доколкото имаме индикации от различни общини, че се бавят сесиите на общинския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Вълчев. Ако може само да допълня.
Предполагам, че в единните разходни стандарти са включени и средствата за квалификация на педагогическите специалисти, които не ги виждаме като отделно перо. Предполагам, че са включени в тези единни разходни стандарти. Това първо.
И второ, в Закона за държавния бюджет от 2010 година в § 55 от Преходните и заключителни разпоредби отделно беше даден като ред и като информация бюджетът на националните програми за развитие на средното образование в размер на 56 млн. 211 хил. лв. Сега бюджетът е 30 млн. лв. и са включени, както и Вие казахте, в общия бюджет на министерството.
Не считате ли, че когато все пак тези важни според мене показатели не се дават на отделен ред, не може ефективно да се проследи тяхното усвояване, а също и да се направи детайлна и обстойна програма, ако говорим за квалификация на педагогическия персонал, по която да бъдат усвоявани тези средства? Ако се включват в единните разходни стандарти, според мене информацията губи своята точност и коректност.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Прощавайте, че за пореден път взимам думата, но разбирам, че въпросът е насочен към мене.
Средствата за квалификация най-общо имат три източника. Двата са с национални средства. В стандартите са включени средства в размер на 0,8 процента от средствата за възнаграждение ,които директорите следва да отделят и да предоставят за квалификация на педагогическия персонал.
Отделно от това има национална програма, която за настоящата година е в минимален размер, и съответно европейски средства с източник оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Ние предвиждаме разработването на значителен като обем проект за квалификация за следващата година.
По отношение на националната програма аз вече казах, че допълнително ще бъде извършено разпределението. Всяка година след приключването на съответната бюджетна и календарна година се прави отчет за изпълнението на националните програми. Предполагам, че министърът няма да възрази този отчет да бъде предоставен на Парламентарната комисия по образование, както и предварително да бъде обсъдено разпределението на тези средства. Но не мисля, че специално това отпадане на параграфа в Преходните и заключителни разпоредби създава някакви предпоставки за влошаване на проследимостта, тъй като тук беше само една обща сума.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Вълчев. Други въпроси и становища?
ЯНКА ТАКЕВА: Аз имах въпрос към господин Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Въпросът, който ми зададохте, ако коректно съм го запомнил, беше за 40-те милиона. Отговорът ми е, че това е обща сума за функция „Образование”, въпрос на преценка от всички, заинтересовани по темата. Най-малкото не те ще кажат за кой сегмент от сектор „образование” ще отиде тази сума. Тоест отново казвам, ние не правим секторни политики, ние правим обща фискална политика на държавата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви. Благодаря за участието на министър Игнатов и на неговия екип. Колеги, давам 5 минути почивка. След това ще гледаме бюджета на Държавната агенция за закрила на детето, след което ще гледаме бюджета на Министерството на физическата култура и спорта.


(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Продължаваме нашата работа.
На заседанието присъстват:
От Агенцията за социално подпомагане - Ивайло Иванов, изпълнителен директор;
От Държавната агенция за закрила на детето – заместник-председателят Калин Каменов.
Имате думата за кратък доклад по Закона за държавния бюджет.
КАЛИН КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! в началото искам да извиня госпожа Шабани, че няма възможност да присъства лично на заседанието.
Всички знаете, че Държавната агенция за закрила на детето е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и като такава е разработила и представила пред Министерството на труда и социалната политика проектобюджет за 2011 година, като предложението е размерът на бюджета за 2011 година да бъде 2 млн. 534 хил. 330 лв.
Министерството на труда и социалната политика е взело предвид разработения от нас проект за бюджет за 2011 година, но поради запазване на параметрите на консолидирания бюджет на министерството за 2011 година на ниво актуализиран бюджет за 2010 година, предвидените средства в бюджета на Държавната агенция за закрила на детето за 2011 година остават същите, както и през 2010 година, а именно в размер на 1 млн. 325 хил. 370 лв.
Може би много от вас ще кажат, че това е санитарен минимум за изпълняване функциите на агенцията. Но ние знаем какво е положението в държавата и нямаме намерение да се оплакваме. Работим с това, с което разполагаме. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Каменов. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Програмата за закрила на децата е за чрез преход от институционални грижи към алтернативни грижи в семейна среда. Целта на програмата е оказване на подкрепа на семейството в съответствие и изпълнение на принципите на закрила, отглеждане на децата в семейна среда. Финансовата подкрепа е част от работата по превенция на изоставянето, реинтеграцията, настаняването на деца в семейства на роднини и близки и в приемни семейства.
Запазва се размерът на програмата в размер на 7 млн. 400 хил. лв.
От статистиката и от анализа, който сме направили, за 2009 година, средствата, които са изразходвани по тази програма, са в размер на 6 млн. 257 хил. лв.
Очакваното през 2010 година е да се изразходват около 7 млн. лв.
Така че считаме, че средствата, които са предвидени за тези параметри, са напълно достатъчни.
Външни фактори, които могат да окажат въздействие върху резултата, безспорно са евентуално промяна на гарантирания минимален доход или на минималната работна заплата. При положение, както е заложено, че те няма да бъдат променяни, нещата са напълно достатъчни. Това е накратко.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Иванов. Заместник-министър Горанов, желаете ли да вземете становище по тези сектори?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви. Нямам какво да добавя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата за въпроси и становища.
Аз имам няколко въпроса. Действително тревожно е това, под което сте се подписали и Вие, господин Каменов, а именно последният абзац, че финансовата криза ще затрудни до определена степен изпълнението на поетите ангажименти, както и вменените със Закона за закрила на детето функции по отношение закрилата на децата.
Това е доста тревожно, че вие не можете да изпълните закона поради липса на средства. Докато висшите училища и БАН, с оглед на тяхната структура, могат да си позволят такава констатация – ние ще работим дотолкова, доколкото има пари, констатация от името на ДАЗД, че ще спазва закона дотолкова, доколкото има бюджет, звучи тревожно, да не кажа и страшно. Защото става въпрос за деца. Децата не ги интересува дали финансовият министър е отпуснал до 50 процента от вашите 2 млн. 534 хил. лв., а са ви отпуснати 1 млн. 325 хил. лв.
Също така аз съм информиран, че Съветът по административна реформа към вицепремиера Дянков обсъжда и самия статут на Държавната агенция за закрила на детето. Като има няколко работни варианта за статута на ДАЗД.
Имате ли някаква яснота, която да съобщите на Комисията по образованието – кой вариант звучи най-работещ към днешна дата? Защото това е свързано с бюджета и с вашата работа за следващата 2011 година. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Каменов.
КАЛИН КАМЕНОВ: Благодаря, господин председател. По отношение на предложенията на Съвета за административна реформа за бъдещата структура на Държавната агенция за закрила на детето не знам доколко е обект на обсъждане в заседанието на тази комисия да обсъжда този въпрос. Но ние сме представили своите предложения и мисля, че вие сте запознати с него за това каква трябва да бъде структурата и визията на ДАЗД за в бъдеще.
Не е наша работа да взимаме това решение. вие знаете кой ще вземе решението какво се случва с агенцията може би следващата година. Но каквото и да става, в каквато и структура тя да бъде променена, аз мисля, че това няма да има някакъв проблем по отношение на бюджета, който ще бъде гласуван за 2011 година. Ако има някакви структурни и административни промени, мисля, че има съответните механизми това да бъде регулирано.
По отношение на бюджета и санитарния минимум на този бюджет, който имаме ние. Факт е, че средствата за една от основните дейности на агенцията – проверки, свързани с контрол на правата на децата, са изключително малко. Но въпреки недостига на такива ние успяваме чрез вътрешни икономии все пак да заделим такива средства за проверки и мисля, че успяваме да си вършим дейността. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря, господин Каменов.
Колеги, въпроси? – Не виждам.
Да благодарим на представителите на Агенцията за социално подпомагане и на Агенцията за закрила на детето за участието им в нашата работа.
Преминаваме към последната важна тема – бюджетът на Министерството за физическо възпитание и спорт.
Заповядайте, уважаеми господин заместник-министър Каменов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, бързо мина годината. Направихме един добър анализ на всичко, което протече в нашите дейности като разходи, като резултати. И считаме, че цялата политика, която водеше министерството през годината, е в положителна посока. На тази база и на базата на обсъжданията през миналата година по отношение на нашата финансова политика ние направихме предложенията за бюджет 2011, който безспорно е коригиран. Но бихме искали с по няколко думи в различните дейности да споменем евентуалната възможност за някои корекции.
На първо място, искам да се спра в областта на спорта за учащи се и спорт през свободното време. Миналата година бяхме много критикувани там, че отделяме малко средства. Тази година се опитахме да разширим програмите, особено към посока на хората с увреждания и децата в неравностойно положение. И това малко завиши необходимостта. Във всеки случай има някаква корекция, но се надяваме, че бихме могли да получим малко отстъпка, за да може все пак тези нови програми да не бъдат изключени още в самото начало.
По направление „Спорт за високи постижения” двете програми – Олимпийска подготовка и Спорт за високи постижения. Олимпийската програма в момента се базира на предолимпийската година, която според нашата стратегия има две посоки. Предолимпийската година вече дава голяма яснота кои състезатели имат възможността и горе-долу със стабилността на своите резултати са потенциални кандидати за участие в Олимпийските игри в Лондон през 2012 година. При тях е обособена една група от около 50 човека – именно върху тези критерии. Подготовката ще се опитаме да я направим на високо професионално ниво, като с медалистите от световни и европейски първенства да бъдат подписани в самите им федерации професионални договори за работа.
В другото направление обаче, подрастващите, които искаме да ги готвим за Буенос Айрес през 2016 година, се насочваме към една широка група с отделен шестгодишен план на перспективни млади състезатели, за да не се получат луфтовете, каквито в момента има в някои спортове с елитни постижения. Свидетели сте тази седмица в гимнастиката – Йовчев, Даковска в биатлона, Раданова в шортрека и т.н.
За да можем на базата на тези доказани спортове да осигурим това олимпийско бъдеще, правим втора програма за олимпийската подготовка в посока подрастващите в рамките на шестте години със съвсем отделни цели, отделни задачи, отделна структура.
Същевременно на базата на методиката на спортната тренировка се отделя трета група, която е за зимни спортове. Там също имаме едно разчистване на тези, за които ще положим по-съществени грижи, в рамките на три дисциплини. Но целта също се разминава с цитираните вече две групи, което изисква съвсем отделен подход.
И четвъртата група в това направление са отборните спортове, които във всеки случай имат различни изисквания, различни условия – волейбол, баскетбол, към които трябва да подходим по същия начин, както към летните олимпийски видове.
В направлението „Спорт за високи постижения”, където освен неолимпийските видове, които също се диференцираха в социално по-активни спортове със съществен принос в световните и европейските първенства, по-голяма популярност, по-голям обхват на занимаващите се, се опитахме да им придадем по-друго значение, което безспорно рефлектира във финансирането, за да може наистина да подпомогнем тази ангажираност на децата да излязат от компютърните клубове, да се съберат от улицата, за да могат да се занимават и да ги овладеем в едно нормално комплексно развитие.
Същевременно в тази програма са включени и нашите домакинства, за които всички знаете, че световни и европейски първенства, които се провеждат у нас, си искат своите разходи и са едно признание за държавата, получила правото да проведе такова състезание.
От тази гледна точка е бюджетът на тази степен. Това рязко намаляване – съобразяваме се с общата тенденция – ни се струва, че не е добро и бихме желали да бъде подобрено малко положението в тази програма.
По отношение на спортните обекти. До ден днешен си спомням въпроса към министър Нейков от миналата година - 1,5 млн. лв. ще стигнат ли за реновиране на спортната база за осъществяване на добри условия. Ние се опитахме да дадем по-широк аспект в тази дейност. С много от общините имаме предварителни разговори и осмисляне на техните проблеми, които горе-долу рефлектират в тази сума. Но виждаме, че предложението е да остане на същото ниво, както миналата година, което в значителна степен ни ограничава.
По отношение на програма ”Администрация” също имаме едно намаление, което бихме могли по-лесно да компенсираме с различни други допълнителни средства по програмите на Европейския съюз.
В заключение бих искал да обърна внимание на уважаваната комисия, че в рамките на тези 33 млн. 625 хил. 813 лв., ако е възможно, да бъде направена корекция в рамките на около 42 млн. и 500 хил. лв. Това ще ни даде добра възможност, ще ни зареди с миналогодишните условия, за да постигнем нещо реално по отношение на олимпийската подготовка, базите и домакинствата в направление на големи състезания, а също така и на ученическия спорт в двете направления – „Неравностойно положение” и „Хора с увреждания”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, заместник-министър Каменов. Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости! Първо, искам да тръгна от последните изречения на заместник-министър Каменов и да се обърна към министър Горанов. Наистина всички парламентаристи, които сме в тази зала, разбираме състоянието – икономическо и финансово, и поддържаме правителството. Но не трябва да се забравя, че спортът не е само спорт за високо спортно майсторство, а е една социална дейност, много висока социална дейност. Това едно.
И второ, както каза господин Каменов, първенствата, които ще се провеждат в България, са благодарение на успехите на тези спортисти. И приходите, които влизат, не остават нито в Спортното министерство, нито в съответните федерации по спортове, а влизат в икономиката.
Ще дам пример с последните 7-8 месеца назад. Определени спортове, които аз наблюдавам, проведоха две големи първенства за младежи до 21 година в Самоков, една община, в която през месеците септември и октомври нямат абсолютно никакъв туризъм. Благодарение на тези две първенства се напълниха много сериозни хотели, да не говоря за заведенията за хранене и всичко друго. Не говоря за рекламата, която е безплатна за тези спортове, не само за спортовете, а и за общините, които провеждат тези първенства.
На следващо място, не искам да репликирам министър Каменов, но искам да се концентрирате абсолютно всички народни представители върху това, което ще кажа в момента. Наистина има олимпийска подготовка, която трябва да я поддържаме. Олимпийските първенства са едни от най-важните. Но да не забравяме, че има спортове като и сумо, и шахмат и т.н., няма да казвам други, които правят безплатна реклама на държавата ни, които не са олимпийски спортове.
Много ви моля, наистина трябва да се съсредоточим върху това. Олимпийската подготовка е едно, както каза господин Каменов, и средства трябва да има. Но когато говорим за постижения, не трябва да ги приравняваме. Защото в последните години, ако извадя десетката на България, ще видим колко спортисти има, които са в така наречените неолимпийски спортове. Да не говоря за изявените ни шахматисти през последните години, които до такава степен са вдигнали нивото на държавата ни в света, че е излишно да го казвам аз.
Затова, господин Горанов, ще се обърна към Вас, ако има възможност, да се направи всичко възможно това, което го иска Министерството на физическата култура и спорта, да бъде направено и да можем поне това, което имахме като средства през тази година, да го постигнем. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Стоилов. Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, господин Горанов, господин Каменов! Аз подкрепям казаното от колегата и това, което каза заместник-министър Каменов. Искам да ви кажа нещо.
Господин Каменов каза, че има 50 проектоолимпийци. За да се подготвят тези състезатели, ни трябват условия. В нашата страна нямаме условия и добри бази. Затова подкрепям изцяло това, че трябва да се мъчим да се върнем на миналогодишния бюджет от 42 млн. лв. 2011 година е предолимпийска година. Защото дори и през 2012 година да има средства за тези олимпийци, те не се ли подготвят в тези две години, нищо добро няма да се получи на олимпиадата през 2012 година. А през 2012 година е най-големият световен форум, не само спортен, в света.
Затова ние трябва да се представим на едно добро ниво. Миналата година имахме един приличен бюджет от 42 млн. лв. Мисля ,че тази година може да се направи така, че бюджетът да бъде запазен.
По отношение на бюджета искам още да кажа, че това е близо 20 процента намаление от миналогодишния бюджет. Наистина Ви умоляваме, господин Горанов, да предадете това на вицепремиера господин Дянков, да направите всичко възможно да имаме бюджет над 40 млн. лв. за спорт. Говорим за едно министерство с най-малкия бюджет – 40 млн. лв.
Другото, което искам да кажа в областта на политиката за учащи и спорта в свободно време. Наистина това е една превенция за здраве. Сега с по-малко средства ние ще изградим по-здрава нация и няма да даваме толкова средства после за здравеопазване.
По отношение на спортните бази наистина трябва да се направи всичко възможно да се участва и по различни проекти. Но направим ли една хубава спортна база, ние няма да търсим подготовка в чужбина, която е много по-скъпа. По този начин ще спестим средства и може да се подготвят и много повече състезатели.
Така че искрено се надявам да се намери начин тези средства да бъдат осигурени за Министерството на физическото възпитание и спорта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колега Тошев, заповядайте.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми заместник-министри, колеги! Аз изцяло поддържам изложеното от колегите поне за запазване нивото на бюджета от 2010 година. Акцентът на това, което казаха колегите, пада най-вече върху обстоятелството, че 2011 година е една предолимпийска година.
Както те, така и заместник-министър Каменов споменаха учащите се, децата. аз считам, че тук е един основен момент, върху който ние също трябва да наблегнем. И както е дадено предложението от Министерството на физическото възпитание и спорта и одобрения от Министерството на финансите бюджет в тази насока – 2 млн. 636 хил. лв., аз считам, че не само трябва да го запазим, но ако има възможност, и да го увеличим, за да се запази бюджетът от 2010 година.
Още един път отправям апел да запазим поне бюджета от 2010 година. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колеги, други становища, въпроси?
Ако позволите аз да кажа няколко думи, след което ще дам думата на уважаемия заместник-министър Горанов.
Уважаеми заместник-министър Каменов, ние с Вас работихме по изменението и допълнението на Закона за физическото възпитание и спорта преди няколко месеца. И както всички в тази зала си спомняме, един от важните акценти в този законопроект бяха спортните училища. Аз тогава Ви питах тази добра инициатива, която бе подкрепена и на първо, и на второ гласуване почти с единодушие, дали ще бъде финансово обезпечена.
Днес от доклада, който е постъпил от министър Нейков, за съжаление виждаме, че тези допълнителни средства в размер на 300 хил. лв., които вие сте заявили за 2011 година, не могат да бъдат осигурени. Тоест една законодателна инициатива, която е станала вече закон, не може да бъде изпълнена поради финансови причини. Друг е въпросът тези 300 хил. лв. дали ще стигнат за 8 спортни училища и доколко с под 40 000 лв. годишно на едно спортно училище ще може да му придаде облика. Но това е друг въпрос, тъй като парите ги няма и е безпредметно да изпадаме в детайли.
Също така беше законодателно уреден и въпросът с изграждане на антидопинговия център. С колегите, които присъстват в залата, бяхме на такъв форум в Русия на спортните комисии, на който обсъдихме и тази инициатива за антидопинговия център. И там споделиха цифрата 6 млн. евро, която се предвижда, разбира се, в период на няколко бюджетни години да бъде осигурена за изграждане на този антидопингов център.
Оставам настрана въпроса, че на колегите от другите страни, които присъстваха, тази сума им се видя близко до смехотворната. Но дори и при тази цифра, четем на края на доклада на господин министър Нейков, че необходимите средства за 2011 година във връзка със създаването на антидопингова лаборатория „са отразени в макет за заявяване на средства от централния бюджет”. Това не го разбирам и ще моля да го изясните.
Жалко е, че една голяма част от програмите, които вие сте развили и които ние сме подкрепили като Спортна комисия, не са финансово обезпечени. Това са „Спорт за хора с увреждания” и „Деца в риск”. Наскоро имаше инициатива – откриване на този форум. Също „Спортносъстезателна дейност на деца, лишени от родителски грижи”. Ние нямаме дори топки да осигурим за тези деца. А двигателната активност е част от тяхното оздравяване и тяхното реанимиране в гражданското общество.
Не смея да правя извода, но една важна част от програмите, които вие сте заложили, просто не са финансово обезпечени. И тъй като тръгнахме с апел към вицепремиера Дянков, аз бих апелирал на всяко ниво – тук е и госпожа Ирена Димитрова, директор „Финанси” , както и представители на дирекции в Министерството на финансите, - и на оперативно ниво да се поддържа връзка доколко законопроектите, поне които се вкарват в нашата комисия, са финансово обезпечени. Иначе даваме недобър сигнал към всички. Правим закон, след което докладваме бодро, че законът не може да бъде изпълнен, защото няма финансови средства.
И за да завърша, в тази връзка аз помолих Националната стратегия за развитие на спорта 2010 – 2020 година да се мобилизираме да бъде готова преди бюджета. Вие тогава поехте ангажимента и беше отразено, че тя ще бъде готова в края на тази година. Аз питам: бюджет ли ще правим по Националната стратегия или Национална стратегия ще правим към бюджета? Благодаря ви.
Заповядайте, господин Горанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За да обогатим дебата и за да дам и отговор на някои от въпросите, постъпили от народните представители, все пак трябва да очертаем цялата картина на средства и потоци, които могат да се класифицират в тази функция. Следва да се има предвид, вероятно това не е изричано по този начин, че една груба сметка може да представи разходите за физическа култура и спорт за следващата година в размер не на 32 млн. лв., а на 134 млн. лв. И веднага ще ви обясня защо. И това не е аритметиката, за която си говорихме с университетските преподаватели.
В тази сума са включени около 37 млн. лв. разходи, които се правят в общините през общинските бюджети, които според мене са по-пряко свързани с масовия спорт, за който говорим, тъй като виждаме, че приоритетът на министерството, видно от неговите програми, е спортът за високи постижения.
В тази сума не бива да се пропускат отчисленията, които се правят от Българския спортен тотализатор в специалната набирателна сметка, за която министерството не спомена нищо. Но там по оценки би трябвало следващата година, ако стратегията – аз съм член на Управителния съвет на Спортния тотализатор - за работа на Тотализатора продължава да се изпълнява по начина, по който тя се изпълнява и сега, допълнително над 20 млн. лв. извън тези, които коментира доц. Каменов, ще постъпят в сметките на министерството и ще отидат за финансиране на федерациите по известната ви наредба.
Не следва да се пропуска и обстоятелството, че Министерският съвет – аз мислих, че знаете – одобри и предостави 5 млн. лв. за първия етап от изграждането на допинг лабораторията.
Не се споменава от колегата Каменов темата, която постави председателят Стоичков за разговорите в Руси. Но останах с впечатлението, че тя не е дискутирана в комисията. Пет милиона лева за първия етап тази година - 2010 - са осигурени и за следващата година също са гарантирани средства за цялостното окомплектоване на допинг лабораторията, в това число и заявеният от министерството човешки ресурс. Дали са много или малко десетте милиона лева общо, които ще се получат приблизително, общо взето приема се от екипите на двете министерства, че средствата ще бъдат достатъчни, за да се изгради лабораторията в мащабите, които Министерството на физическото възпитание и спорта си представя.
Как ще стигне сумата до близо 134-те млн. лв., за които говорих. Изграждането на спортна база, за която се пледираше, ще бъде едно от малкото постижения, които са уникални за сегашния екип на министерството, именно изграждането на многофункционалната спортна зала в София. Тя се пропуска, не знам защо. За нея в следващата година ще бъдат отделени допълнително – цитирам точно, тъй като сумата е ясна – около 36 млн. 300 хил. лв. Това са средства, които са за капитализиране на едно търговско дружество от гледна точка на методологията на представяне на потоците в бюджета. Тя не се вижда в разходната част на групата „Физическа култура и спорт”, но инвестирането в многофункционална спортна зала не е ли политика в тази насока?
И за да отговоря донякъде на колегите от комисията, които апелират. Според мене изпълнителната власт като вносител би приела всяко предложение за такива промени в параметрите на бюджета, които не променят основен постулат – фискалните цели, които сме си поставили и които сме декларирали пред нашите европейски партньори, гарантиращи, от една страна, изпълнението на ангажиментите с Брюксел, от друга страна, гарантиращи една фискална стабилност в следващите години с хоризонт, с който работим до 2013 година.
Може би представянето на господин Вълчев, когато е започнало заседанието на комисията по темата „Бюджет”, не е цитирано. Но графикът за редуциране на дефицитите на консолидираната фискална програма за следващата година е да възлезе на 2,5 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт да 2012 година да бъде 1,5 процента от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт, а за 2013 година да бъде 1 процент.
Казват колегите да възстановим бюджета на ниво 2010 година. Той е на ниво 2010 година, защото бюджетът, който вие сте гласували за 2010 година, който в момента се изпълнява, е този, който се предлага на Министерството на физическото възпитание и спорта и за следващата година.
Всяко позоваване на различни законопроекти и на предишни етапи е некоректно. Може да реферираме и към бюджета за 2009 година, който знаем какъв беше. И това не е по никакъв начин упрек. Ние също искаме всеки един сектор, особено социалните сектори – предмет на обсъждане в тази комисия - да бъде по-добре обезпечен. Но понеже преобладаващо тук са колеги от парламентарната група, излъчила правителството, мога да кажа, че всичко е в наши ръце. Ние си поставяме приоритетите, ние ги отстояваме.
Така че ако предложите компенсирани промени между първо и второ гласуване, които съхранят фискалната цел, ние няма да имаме аргумент да не ги подкрепим, особено когато са насочени към секторите, предмет на обсъждане в тази комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, заместник-министър Горанов. Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Заместник-министър Горанов, уважаеми колеги! С цялото ми уважение, не знам дали Вие знаете, аз имам докторска степен по икономика, независимо че съм бивш спортист. И напълно Ви подкрепям във фискалната политика, не само на вашето министерство на вицепремиера, но на цялото правителство. И не разбирам за какво говорите.
Не говоря за несъгласие. Тези 37 млн. лв., които коментирахте, които отиват към общините, наистина отиват за поддържане на настоящата база. И съм съгласен с Вас, че те също отиват за спорт. Но наистина спортните федерации, които са основата на Министерството на физическото възпитание и спорта, развиват от детския спорт до високото спортно майсторство. Знае се, че няма как да се стигне до високо спортно майсторство без деца, както един икономист не може да стане добър икономист, без да мине през основната математика или аритметика, както Вие преди малко коментирахте.
И това, което говорите за лабораторията, наистина е много добре и никой не го спомена. Аз го знам, защото се интересувам. И това, че за следващата година сте предвидили в бюджета следващите 5 млн. лв. , аз съм убеден, че тези 10 млн. лв. ще стигнат за едно добро ниво.
Наистина спортната многофункционална зала също влиза. Но това са в така наречените капиталови разходи. Те влизат и остават за години и ще носят и приходи. Вие го знаете.
Ние говорихме и наистина апелът ни не е просто на думи. Да, фискалната политика е много важна за всички нас, за цялото правителство и за държавата.
Наистина предложението, което идва от нас, е при възможност, аз съм сигурен, че при добро желание на нас в комисията ще може да покажем тези 5 до 7 млн. лв., които не се виждат в момента. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Стоилов. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Горанов, искам само да Ви кажа, че ние гледаме цифрите, които ни са дадени в момента. Наистина е много добре, че ни казахме другите цифри и за залата, но тя се води многофункционална и няма да е само за спорт, а ще бъде и за други мероприятия. Това, което става за тази спортна база, е много добре. Но ние говорим за база, в която да може да се подготвят нашите олимпийци. Ние нямаме един стадион, който да отговаря на европейските изисквания за лека атлетика. А основният олимпийски спорт е леката атлетика.
Господин Каменов знае добре ,че не можем да проведем едно международно състезание, защото си има определени изисквания. Затова го казвам. Така че наистина в една предолимпийска година може да се отпуснат средства за нашите олимпийци.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Николов. Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не искам да оставаме с впечатлението, че най-критичното за нас в тази комисия и това, за което най-много настояваме, е да се отпуснат допълнителни средства за спорта. Изобщо не подценяваме значението на спорта. Но ние не бяхме толкова настойчиви, когато се говореше за образованието, просто защото считаме ,че така или иначе се работи в условията на финансова криза и на ограничени ресурси и защото, така да се каже, преценяваме, че това, което е направено, е близо до най-доброто, което може да бъде направено.
В такъв смисъл се страхувам да не се получи дисбаланс и да излезе, че бихме настоявали да се отпуснат допълнително средства за физическото възпитание и спорта в ущърб на образованието. Това ,че бяхме мълчаливи, съвсем не означава това. Държа това да бъде ясно разбрано.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам. Приключваме дискусията по Закона за държавния бюджет. Мисля, че всички теми, които са от компетентността на нашата комисия, бяха обсъдени.
Подлагам на гласуване законопроекта за държавния бюджет за 2011 година, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 9, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря на заместник-министър Горанов и заместник-министър Каменов.
С това нашата работа приключи. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 18,30 часа)584
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

(Огнян Стоичков)