---

П Р О Т О К О Л

На 11 ноември 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 054-01-86, внесен от Ирена Любенова Соколова и група народни представители на 03.11.2010 г.

2. Законопроект за изменение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, № 054-01-88, внесен от Валентина Василева Богданова и група народни представители на 05.11.2010 г.

На заседанието присъстваха: Цецка Цачева – председател на Народното събрание, Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, акад. Александър Попов – БАН, проф. Атанас Герджиков – Софийски университет, проф. Камен Веселинов – Технически университет, проф. Иван Панайотов – НАОА.

Заседанието беше открито в 16 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 054-01-86, внесен от Ирена Любенова Соколова и група народни представители на 03.11.2010 г.
2. Законопроект за изменение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, № 054-01-88, внесен от Валентина Василева Богданова и група народни представители на 05.11.2010 г.
Има ли становища по така обявения проектодневен ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
На заседанието на комисията присъства министър Сергей Игнатов, Любомир Йосифов от Министерството на образованието, младежта и науката, проф. Иван Панайотов от НАОА, от Съюза на учените в България проф. Дамянов, от Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов, от Софийския университет проф. Атанас Герджиков, от Техническия университет проф. Камен Веселинов. Колеги, моля да бъда извинен, че всички не мога да изброя.
Благодаря на министър Игнатов и на нашите гости.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 054-01-86, ВНЕСЕН ОТ ИРЕНА ЛЮБЕНОВА СОКОЛОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 03.11.2010 ГОДИНА.
Давам думата на вносителя госпожа Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Колеги, вие знаете, че с решение № 11 от 5 октомври 2010 година по конституционно дело № 13 Конституционният съд обяви за противоконституционни множество разпоредби от Закона за развитието на академичния състав в Република България. Съгласно чл. 151, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България, разпоредбите, обявени за противоконституционни, не се прилагат от деня на влизането на решението в сила.
Съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд възникналите правни последици от акта по ал. 2 се уреждат от органа, който го е постановил.
Съгласно чл. 81, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако Конституционният съд със свое решение е обявил отделен закон или част от него за неконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизане в сила на решението.
Целта на този закон е да се уредят отношенията, свързани с придобиването на научните степени и заемането на академичните длъжности в съответствие с Конституцията на Република България.
Подадените на Конституционния съд елементи на закона бяха общо 49. По 19 от тях Конституционният съд се е произнесъл като неконституционни, 30 от тях той е постановил, че съответстват на Конституцията.
В този смисъл това, което предлагаме с колегите, е да бъдат разписани съответните разпоредби, алинеи и точки на мястото на отменените.
Отменят се разпоредбите, според които конкретните условия и ред за придобиване на научните степени и за заемане на академичните длъжности се определят със съответните правилници на висшите училища и научните организации при спазване на единните държавни изисквания.
Въвеждат се диференцирани изисквания към дисертационния труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор” и на научна степен „доктор на науките”, както и диференцирани изисквания за заемане на академичните длъжности „доцент” и „професор”.
Урежда се статутът на лицата, придобили научна степен „доктор на науките”.
Предвижда се министърът на образованието, младежта и науката да осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности, които ще се осъществяват с проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересованата страна.
Законопроектът предвижда отмяна на разпоредбите, свързани с контрола на Арбитражния съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация, като се предвиждат всички актове на органите на висшето училище или научната организация във връзка с придобиването на научната степен или на заемането на академичните длъжности да могат да се обжалват пред съда по реда на Административно процесуалния кодекс.
Предвижда се и отмяна на разпоредбите, свързани със създаването и функционирането на национална листа.
С § 5 от Преходните и заключителни разпоредби е предложена и уредба на заварените правоотношения. Прилагането на новата уредба не изисква допълнителни финансови средства.
Анализът на съответствието с правото на Европейския съюз се урежда във връзка с чл. 28, ал. 2, т. 5 от Закона за нормативните актове.
Предложеният законопроект няма отношение към правото на Европейския съюз.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Към вашия законопроект е постъпило становище от Министерството на образованието, младежта и науката, в което се казва, че министерството няма забележки и възражения по него; становище от Софийския университет; становище от Техническия университет; от Съюза на учените в България; от Националната агенция по оценка и акредитация; от Висшата атестационна комисия; от Медицинския университет в София; от Министерството на отбраната; от Министерството на вътрешните работи – академия Симеоново; от Селскостопанската академия, а също така и от „Законодателна дейност и европейско право” – отдел „Законодателни референти” в Народното събрание.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за становища. Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз имам процедурно предложение, господин Стоичков. Тъй като в нашите две точки от дневния ред фигурират два законопроекта, уреждащи на практика един тип взаимоотношения, промяна на един закон, да обединим дискусията по двата законопроекта, тъй като има неща, които в единия закон са ценни, други неща – в другия. Иначе ще трябва да обсъждаме само единия законопроект и след това да говорим за другия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Който е съгласен с това процедурно предложение, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Ще разгледаме едновременно и втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 054-01-88, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА БОГДАНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 05.11.2010 Г.
Колеги, имате думата за становища и по двата законопроекта.
От името на вносителите по втория законопроект има думата господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Понеже законопроектът е кратък и мотивите са ясни, аз много накратко ще представя това, което предлагаме с колегите Богданова и Миков. Мисля, че всички разбират от какво се налага то.
Въпреки текстовете, предложени от госпожа Соколова и останалите колеги, там в Преходните разпоредби в § 5 не се предвижда докрай изясняване на процедурите, започнали и открити процедури, които са в процес на придобиване на научна степен или звание. Това не е докрай изяснено.
Според нас в момента сме в последните дни на приключване на процедури, които могат да бъдат приключени до края на този месец. Повечето комисии прекратяват дейността си. Отделно Висшата атестационна комисия е блокирана. Има процедури, които са открити, но не са приключили и не могат да приключат до края на тази година по никакъв начин. Няма никакъв ресурс да бъдат приключени тези процедури.
Затова нашето предложение, за да не се чудим откъде и по какъв начин те ще бъдат приключени, второ, ако трябва да се откриват наново тези процедури, които не са приключили, да не се чудим откъде ще търсим бюджетен ресурс да се откриват и кой ще плаща за това да се откриват наново тези процедури, е удължаване на дейността и на специализираните съвети, и на Висшата атестационна комисия.
Вторият текст се опитва да поясни кои са тези открити процедури.
Тук четох внимателно и становището на Министерството на образованието, младежта и науката, че този проблем може да се реши с просто заличаване на един текст от приетия закон, а няма нужда да се вкарва нов текст. Това на прима виста изглежда логично, по-лесно и по-бързо, но в същото време един от текстовете на Конституционния съд уточнява, че такъв тип регламентация не може да се осъществява с подзаконови актове и не може някой да тълкува кое е открита процедура и кое не е. И трябва в самия закон да се напише коя е открита процедура.
Това е като представяне на закона. Предлагам ви да го подкрепите, тъй като той решава проблеми, които са проблеми на няколко дни, на седмици, а не са проблеми на нещо по-дългосрочно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Николов. От името на Министерството на образованието, младежта и науката ще вземете ли отношение по втория законопроект? Ако желаете да допълните нещо извън писменото ви становище. Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не, ние писмено го изразили. Сега виждам, че има и информация от Висшата атестационна комисия, нещо, което ми липсваше на мене. Това, което сме изразили, на този етап това е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, министър Игнатов. Колеги, становища, въпроси?
Преди да започне дискусията, ще помоля всички изказващи се да обхванат своето изложение в рамките на 3 минути, тъй като предполагам, че ще има много становища.
Заповядайте, акад. Попов.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Трябва да ви кажа, че наистина в общността съществува напрежение във връзка със сроковете. И ми се струва, че това предложение е напълно адекватно и би трябвало да бъде прието. Призовавам ви да бъде прието, защото наистина не става дума за кой знае какво отлагане. А приемането на закона, дай боже да стане по-бързо, но не ми се вярва да стане така бързо - имам предвид предложението за промяна на закона от госпожа Соколова. Не ми се вярва той да бъде приет в тези срокове, за които се говори – 31 май и 30 юни.
Така че струва ми се, че това ще бъде напълно приемливо. Защото наистина съществува страхотно напрежение – застъпват се срокове, започват да текат вече срокове по стария закон, които отдавна са изтекли, ще се наложи преобявяване на конкурси, ще се наложи преобявяване на защити. Всичко това е свързано с финансови средства. И ми се струва, че ако го приемете, ще направите голяма услуга на академичната общност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, акад. Попов. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Струва ми се, че беше коректно да чуем причините, които наложиха това заседание и този изменителен закон. Аз смятам, че в основата на това, което се случва днес, и ангажирането на този огромен ресурс и от време, и от усилия за поправянето на един закон е, че приемането на закона, който беше частично отменен от Конституционния съд, стана в условия привидно на дълги разисквания, но практически нямаше кой знае какъв диалог. Общо взето парламентарната комисия беше вкарана в капана на едни идеологеми, които трябва да се обслужват в крайна сметка.
Без да имам идея да се връщаме назад, въпросът, който бих искал да поставя на госпожа Ирена Соколова, преди да направя изказването си по същество, е дали тя смята, че с тези предложения дава достатъчно неоспорим отговор на решенията на Конституционния съд. Аз по-конкретно имам предвид следното.
В своето решение и всъщност най-важното в това решение на Конституционния съд е, че уреждането на първичните, базовите отношения са конституционна отговорност на законодателя и те не могат да бъдат делегирани към изпълнителната власт, защото би се нарушил балансът във взаимодействието на властите, което се установява в основния закон на страната – Конституцията. Като пример за това се посочва уреждането на единните държавни изисквания в подзаконов нормативен акт. И Конституционният съд е категоричен, че единните държавни изисквания – чета – „трябва да стъпват на определена уредба, която е дадена в закона, и той в най-общ вид да определя тяхното съдържание”.
Моят въпрос е: къде е раздел „Единни държавни изисквания” в закона, който предлагате?
Когато Конституционният съд казва, че единните държавни изисквания не могат да се уреждат в правилник, а трябва, както прочетох, да се уредят в закон, има предвид собствено да се уредят в закона. Какъв е подходът на вносителя на предложението?
Ето, още в § 1 изразът „единни държавни изисквания и национален контрол за тяхното създаване” просто се заличава. Няма израз „единни държавни изисквания”, следователно няма нужда да се уреждат като първични базови отношения в самия закон. Това ли е подходът? Искам да знам. Това ми е единственият въпрос. И съобразно това ще направя изказването си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Местан. От вносителите желаете ли да вземете становище?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми колеги, нека да кажа най-напред, че това, което съм предложила заедно с колегите си като Закон за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав, е в отговор на конкретните изисквания на Конституционния съд. В този смисъл единните държавни изисквания като такива бяха въведени при разписването на закона след обсъжданията тук. И когато течеше по същество дебатът за това какво да включват те, този дебат предполагаше отделни критерии и параметри, които да обясняват процедурите и да дават стандарта или както Вие обичате да казвате, екзистенцминимума на онова, което се очаква.
В този смисъл, ако изразът „единни държавни изисквания” бъде махнат, но заедно с това бъдат подробно разписани условията, критериите и показателите, то тогава ние изпълняваме разпоредбите по същество.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря за отговора. Виждам, че в редица текстове, като на чл. 29, във въведения чл. 29а вие сте разписали ен брой изисквания, на които трябва да отговаря кандидатът, за да получи научна степен или да му се присъди длъжност. Нали така? Това смятате ли, че е грешна политика? Защото това беше основната част от дебатите при приемането на закона за първо четене. Не беше възможно да има екзистенц минимум критерии, които да бъдат валидни за всички висши училища, а конкуренцията между тях, както вече се цитира, и тяхната автономия да се изразява в зависимост от тежестта на висшето училище в надграждането на този екзистенц минимум критерии. Тоест никой не ограничава правото на висшите училища да предявяват по-високи от минималните, заложени в основното тяло на закона.
Оказва се, че е възможно. Освен възможно, се оказва, че е правилно. И понеже с Вас обичаме да влизаме в спор кой чие време губи, както виждате, ако по тези въпроси се бяхме чули, най-вероятно сега нямаше да губим времето на тази комисия, а впоследствие и часове пленарно заседание, без да си играя, госпожо председател на Народното събрание, да изчисля колко ще струва на данъкоплатеца разискването по тези въпроси.
Сега моят въпрос е: разисквани ли са тези вече критерии, защото те стават основната част от закона? Понеже преди да приемем предишния закон, ние правихме серия срещи, обсъждания, съгласуване на позиции, поискахме позицията на Софийския университет, на Съюза на учените, на Съвета на ректорите. Сега ние въвеждаме единни екзистенц минимум изисквания за присъждане на научни степени и за придобиване на научни длъжности.
Питам – съгласуване направихте ли? Или смятате, че отново ни предлагате нещо от позицията на последна инстанция. И понеже светът започва от вас и вие сте непогрешими, това е законът. Съгласуван ли е този закон със Съюза на учените, със Съвета на ректорите? Съгласуван ли е?
Аз разбирам, че имаме ограничение във времето. Но кое ни караше да провеждаме това заседание в последния момент? Защо тези разисквания не започнаха още след обявяването на решението на Конституционния съд? Тогава имаше идея въпросът да се реши чрез едва ли не вкарването на тези промени в тялото на Закона за висшето образование.
Въпросът ми е конкретен: има ли съгласуване с научната общност, с онези, които пряко ще бъдат засегнати от действието на закона, на тези текстове, които предлагате? Това е важен въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Местан. Ако е възможно аз да Ви отговоря.
Два бяха подходите – предварително съгласуване, и то от добра воля. Правилникът на Народното събрание не изисква такова предварително съгласуване. Такова се прави именно днес - първо четене, първо гласуване на законопроектите. Затова аз поканих всички представители на академичната и на университетската общност. Затова те бяха добри да представят своите становища. Те са представени на вашето внимание. Съгласуването го правим именно днес и сега. Тук е мястото да кажем всички плюсове и минуси на представения ни законопроект, тъй като той е необходим, той е навременен. Народното събрание има два месеца срок да попълним законодателните празноти.
Ако аз мога да изкажа едно принципно мнение по философията и духа на закона, който обсъждаме. Този закон в момента не е на първо четене, а съвсем технологично може би е на пето, шесто или седмо четене в нашата комисия. Това е продължението на закона, който ние гледахме от месец януари тази година.
За мене този закон, с всичките му правнотехнически несъвършенства, разбира се, е добър, този закон е нещо, което министърът на образованието, младежта и науката заедно с комисията направи. Мисля, че той е важна крачка в правилната насока.
А самият Вие, господин Местан, на едно от предходните заседания на комисията – и това Ви прави чест – самокритично се изказахте, че по време на вашето управление много неща е могло да бъдат направени в тази сфера, в тази болна насока, но не са направени.
Аз, разбира се, имам критични бележки по самия законопроект, но впоследствие ще ги споделя с вас.
Други колеги? Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Иска ми се по същество да кажа няколко неща.
Уважаеми колеги, законопроектът, внесен от нас, го представих и няма да говоря повече по него. Ако има важен и спешен законопроект, то законопроектът, внесен от госпожа Соколова и другите колеги, е по-важен и основополагащ. Той също е спешен, но този, който ние сме внесли, е изключително спешен.
По отношение на законопроекта на госпожа Соколова, основният извод, който правя, е, че той започва добър опит да коригира неточностите, допуснати при приемането на закона или това, което блокира функционирането в момента на развитието на академичния състав.
Една голяма част от текстовете решават проблеми, но има текстове, които оставят други процедури, не регламентират дейности, не довършват докрай това, което според мене трябва да се направи в коригирането на закона, който е осакатен след решението на Конституционния съд. Сега как е осакатен и откъде е осакатен, да не го търсим.
Има неща, които първо, вие като юристи сами ще прецените, примерно, че няма нужда да се отменят отменени текстове. След като Конституционният съд е обявил нещо за противоконституционно, то се отменя.
Второ, не може Конституционният съд да е отменил цял текст, а ние сега със закон да отменяме част от този текст. Това са чисто процедурни неща.
Вторият проблем – има регламентации, които не са довършени от законопроекта. И аз пак казвам – той е едно добро начало, но той не е разработен докрай. И проблемът с дейността на научното жури по изисквания, състав, брой рецензии или оценки, евентуални замествания в жури, условията за заемане на академична дейност, условията за прием на докторанти очевидно не могат да се регламентират вече с подзаконови актове.
Проблемът за външните лица в чл. 13 не е регламентиран. Стана вече реч за § 5 за откритите процедури. В чл. 27 за изследователска и творческа дейност по един много особен начин са разделени. За едни се изискват – цитирам по памет – рационализации и изобретения, за други не се изискват. Кое е изобретение и кое не е? Проблемът с така наречения временен договор за асистент – какво се случва? Той може да е вече само на временен договор. И това трябва да се прецизира.
Аз искам да ви цитирам един текст от решението на Конституционния съд, че този закон няма да сработи, ако наистина не сме наясно с някаква концептуално завършена уредба на въпросите въобще на висшето образование и развитието на академичния състав. И това преди една година го говорихме, че нещата трябва да ги гледаме свързано.
Какви ни са вариантите за поведение.
Според мене единият подход е следният. Първо, аз настоявам спешно да приемем нашия законопроект, не заради това, че е наш, а защото той е въпрос на много бързо приемане. Иначе влиза новият бюджет и т.н., няма ВАК, няма комисии, няма нищо. И тези, които са с открити процедури, си загиват, догодина кандидатстват с нови пари и всичко наново.
Второ. Единият вариант е колегите да го оттеглят и да започнем в диалог, в дискусия работно да го доработим. Това е труден вариант, разбира се.
Другият вариант е между две четения този закон много-много да се доработи. За това би трябвало да се удължи срокът, но той наистина е спешен.
По тази причина аз ще се въздържа, защото той е недостатъчен закон и има някои неща, които не работят, тъкмо обратно, объркват.
И едно изречение за съгласуването. Адмирации за председателя Стоичков, че бързо е успял да изпрати за съгласуване до университети и научни организации предложение за тяхното мнение. Но най-доброто съгласуване, разбира се, е в работен порядък, в дискусия. Защото иначе изпадаме в особената ситуация – това малко за настроение, в която при цялото ми уважение е изпаднал Медицинският университет, който казва в своето съгласувателно писмо, че изцяло подкрепя предложението на министерството. А в своето писмо министерството казва, че няма предложения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Николов.
Господин Николов, обръщам внимание на становището на председателя на ВАК проф. Федотов – то е представено пред вас. Той моли и счита, че до края на февруари 2011 година би могъл да завърши процедурите, дори и новият закон да не е факт към тази дата. И аз изказвам лично мнение, че бих подкрепил едно удължаване на срока, който към момента е краят на януари. Бих подкрепил удължаване в порядъка на месец-два. Но според мене срокът, който сте дали – 30 юни 2011 година, най-малкото ще постави и въпрос от финансово естество. Имаме ли бюджет за ВАК? Това също е нещо, което трябва да го имаме предвид.
Колеги, други становища? Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Госпожо Цачева, господин председател, господин министър! Наистина в бюджета не са предвидени средства за ВАК. Становището, което току-що прочетохте в отговор на господин Местан, споделих като хабилитиран човек с колеги от няколко университета. Наистина за едно удължаване за няколко месеца винаги може да се помисли. Но тъй като господин Местан зададе наистина няколко правилни въпроса, аз мисля, че колегите ми от ГЕРБ са се опитали да изчистят до голяма степен своите предложения и съвсем спокойно можем да ги подкрепим.
Това, което искам да кажа в заключение, е следното – най-важно е да придвижим процедурите, които са залегнали във ВАК, първо, че там са похарчени пари. Но не забравяйте, че това предложение, което предлага до лятото на 2011 година, няма как да се получи, най-малкото защото не са предвидени средства. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега. Други становища? Господин Местан, последно изречение.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги! Всъщност кога най-късно, господин председател, трябва да гласуваме този закон?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: На първо гласуване ли имате предвид?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Окончателно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В двумесечен срок от 5 октомври.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Значи 5 декември.
Споделям като цяло становището на Софийския университет по този законопроект. Имаме ли ресурса между първо и второ четене да се съобразим с тази експертиза на колегите от Софийския университет? Разбира се, и в други становища има доста разумни предложения, например на Селскостопанската академия. И ще успеем ли за този период да се съобразим с тези текстове?
Има ли политическа воля за загърбване на идеологеми и в съответствие с един коректен, наистина правилен прочит и на решението на Конституционния съд да се опитаме да допълним предложения проект на госпожа Соколова с необходимите текстове? Защото и във Вашия проект явно има определени непълноти. Те съвсем коректно са посочени в становището на Софийския университет, например липсата на регламентация за условията и за реда за прием и обучение на докторанти.
Колегите поставят въпроса за ясния регламент, по който следва да провеждат заседанията на научните журита, защото те ще дават права. Следователно това също трябва да се уреди в този закон. И ако това е така, ще ни стигне ли това време?
Аз мисля, че няма да бъде бог знае каква беда, ако примерно закъснеем с една седмица. По-важно е наистина да си свършим работата. Между първо и второ четене ще преодолеем някои дреболии, като примерно да съгласуваме подлога със сказуемото. Тук има места, където малко се разминават. Но това е най-малкото.
Това ми е въпросът. Ако е така, да се ориентираме към съгласие между първо и второ четене да отговорим в пълнота на бележките на Конституционния съд. Защото ако идеята е, че това е нашето окончателно предложение, свършили сме си работата, съжалявам, въпреки уважението ми към усилията да се поправят някои от грешките в закона..... Защото законът не е окастрен. Конституционният съд посочи къде се проявява окастреното мислене на законодателя, господин Николов. Това е много важно да се уточни.
Само на този проект аз не мога да дам позитивния си вот, но съм готов да участвам в допълването на този закон, за да може той да бъде в съответствие с решението на Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Местан. Заповядайте, проф. Панайотов.
ПРОФ. ИВАН ПАНАЙОТОВ: Уважаема госпожо председател, господин Стоичков, господин министър, дами и господа народни представители! Ще използвам, разбира се, този повод с една дума да изразя убеждението си, че предприеманите реформи са във вярната посока и че за българското висше образование е от изключително значение намирането на адекватното съотношение между строгия държавен контрол и свободната инициатива и съзидателен потенциал на университетите.
В това становище, което предадох на господин Стоичков, аз съм изказал няколко конструктивни критични бележки, четири на брой, които не са само и съвсем не за конституиране на точен текст и съгласуване на подлога с останалите части на речта. И се надявам, че тези бележки ще бъдат взети предвид. За да спестя време, няма да ги чета тук. Но много бих искал да бъдат прочетени.
От мене, разбира се, се очаква друго – да направя един кратък коментар върху предвидената в законопроекта отмяна на разпоредбите, свързани със създаването и функционирането на национална листа на членове на журита и, разбира се, с контрола на Арбитражния съвет. Нека с една думата да го кажем.
В старата строга рамка държавната гаранция за качеството на преподавателите изследователи на висшите училища се даваше от структурите на ВАК. Естествена идея беше след закриването на ВАК тази функция в една опростена и рационална форма да бъде осъществявана от другата държавна институция – агенцията, гарантираща качеството на образованието, предлагано от висшите училища. И законодателят възложи на агенцията съставянето на тази листа и осигуряване на условия за осъществяване дейността на Арбитражния съвет, при който да се обжалват решения относно академичната същност на процедурите.
Ще бъда много кратък. Нека да направя бележка по отношение на Националната листа, която няма място в този законопроект. В изпълнение на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби и приемайки с разбиране либералната идея на господин министъра, че експертите в Националната листа за членове на журита да не бъдат селекционирани по начините използвани в структурите на ВАК, НАОА създаде в определения от закона срок подходящ логистичен продукт. В него всички хабилитирани лица, желаещи да бъдат избирани в журитата, регистрират своите компетенции в познатия ви йерархичен ред на основни области на науката – четири, професионални направления - 51, научни специалности – 505 и други интердисциплинарни такива, предоставят доказателства за това и удостоверяват с подписа си достоверността на внасяните данни.
В този вид вече създадена Националната листа на членове на журита ден преди да получат този проект се регистрират под № 5032. Това дава следните гаранции:
Първо, гарантира участие в журитата за провеждане на защити и избори на компетентни хабилитирани лица от България и чужбина. Има вече и кандидатури от чужбина, които в текста на закона са предложени от ректорите на висши училища.
Второ, гарантира прозрачност на процедурите, позволява на всеки български гражданин с натискане на едно копче да се запознае с научната и преподавателска компетентност на експертите, които участват в процедурите.
И освен това дава технологична възможност за групиране на експертите по избрани признаци, като например принадлежност към висшите училища. Този въпрос е свързан с външни и вътрешни членове, компетенциите по трите йерархични нива и прочие.
По отношение на Арбитражния съвет – една единствена дума и с това приключвам, сигурно прескочих трите минути. За решението на Арбитражния съвет, съставен от академични съвети, експерти по академичната същност на процедурата. Не изглежда разумно с разглеждането на жалба по академичната същност на процедурата да се натоварва директно Административния съд. Естествено че решението на Арбитражния съвет може да се обжалва пред съда по реда на Административно процесуалния кодекс и затова е достатъчно само да се отмени ал. 5 на чл. 35 на Закона за развитие на академичния състав.
Това са бележките, които се надявам да бъдат конструктивни. Защото и аз като останалите колеги виждам императива час по-скоро да се деблокира тази ситуация, в която ние задържаме развитието на академичния състав. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Панайотов. Проф. Герджиков, заповядайте.
ПРОФ. АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Госпожо председател, господин Стоичков, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Софийският университет е изразил писмено становище, затова аз няма да говоря по текста на законопроектите. Аз и сега за първи път видях втория от тях. Само ще направя едно предложение, което вече беше направено от един-двама народни представители преди мене и искам да го подкрепя, защото имаше и други предложения по този въпрос.
Уважаеми дами и господа народни представители, този закон не се прави нито за Министерството на образованието, младежта и науката, нито за Народното събрание, нито за Конституционния съд. Той се прави за академичната общност. Затова се радвам, че господин председателят предложи академичната общност да участва активно между двете четения с внасянето на предложения за текстове на закона.
Има два подхода за това как да се внесат тези предложения от народните представители. Единият е те да се запознаят със становищата на академичните институции и да се съобразят с това, което намерят за приемливо.
Другият вариант е да се направи една работна група с участието на академичните институции, която, както поне двама от нас чух тук да предлагат, да обсъди в диалог кое е полезно и кое не е. В никакъв случай това не значи отлагане.
Ние смятаме, че е много спешно приемането на този закон и то не заради двумесечния срок в Правилника на Народното събрание, а защото бързаме. Процедурите са спрени, блокирана е работата на академичната общност. Тъкмо затова мисля, че за два, максимум три дни една такава работна група може да изготви текстовете, които според нас липсват. Те са свързани най-вече със заварените процедури, но има и някои по това как да се уредят нещата оттук нататък.
Няма никакво противоречие с това, което сте внесли. Просто то е непълно. Няма да стане по-пълно, ако го направите без нас. Направете го с участието на академичните институции. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, акад. Попов.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: По проекта на госпожа Богданова. По този проект бих желал първо, да изкажа подкрепа на това, което каза проф. Панайотов във връзка с Националната листа. Добра или лоша, но това нещо беше задействано, както разбрахме, вече към 5000 души.
На мене ми се струва, че ако не се направи нещо подобно, ще остане една дупка. Няма откъде ректорите и директорите на научните организации да избират членовете на журитата. За мене тази Национална листа беше едно добро попадение и ми се струва, че би могло да остане.
Каза се тук да не се споменавам подробности. Ще си позволя обаче да отбележа една подробност, която още през месец декември споменах, но за съжаление и тогава, пък и сега в законопроекта за промяна и за изпълнение също виждам, че не е отразена. Става дума за това – вас най-малко трябва да убеждавам като законодатели, че в един закон всяка дума трябва да бъде точна. Вие хубаво сте направили промяната, госпожо Соколова, за това ,че още в чл. 2, ал. 2, т. 1 думите „научно образователна” трябва да се заменят с „образователна научна степен”, така, както е заведена в Закона за висшето образоване от 1995 година. Това е много добре.
За съжаление обаче нататък отново се изписва степента „доктор” като научна. Ще ви цитирам – чл. 12, ал. 1, чл. 14а, ал. 2, чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3, чл. 29, ал. 1, т. 1, чл. 29, ал. 2. Навсякъде се говори за научна степен. Мисля, че трябва да бъдем абсолютно точни. То е във ваш интерес, за вашия, така да се каже, добър - ще използвам тази лоша дума – имидж.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Акад. Попов, само да Ви прекъсна. Ние имаме становище от вас.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Нямате го за съжаление.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Хубаво е да се изпрати своевременно. И моля Ви да не влизаме в детайли по конкретни текстове на първо четене.
АКАД. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ: Аз съобщих, че това действително са детайли. Но понеже виждам, че още от месец декември не са отразени, си позволявам да ги спомена.
Един въпрос, който не е детайл. В чл. 24 на закона, § 15 от новия закон – проекта за промяна, се говори за изискванията за заемане на академичната длъжност „доцент”. Казва се, че те трябва да са заемали академична длъжност „асистент” и „главен асистент”. Съжалявам много, че трябва да го кажа, но академичната длъжност „асистент”, съгласно новия закон, се получава без конкурс. За длъжността „главен асистент” съм съгласен, че това трябва да е изискване. Но асистент, който вие може да станете асистент без всякакъв конкурс, да бъде условие за получаване на академичната длъжност „доцент” ми се струва не съвсем коректно.
Още едно нещо. Казвал съм го многократно тук, няма да го прецизирам. Но все ми се струва, че трябва да се даде определен статут на научната степен „доктор на науките”. Не може да остава само пожелателно.
И нещо последно. В § 5, т. 1 се говори за заплащането на хората с научна степен, получили тази степен по стария закон. Въпросът ми е: а на новите доктори ще се заплаща ли? На тези, които оттук нататък по новия закон ще стават доктори? Тук не е записано. Прочетете го внимателно. Аз отдавна имам предвид това нещо и мисля, че го бях казал в едно наше становище. Това е, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Цачева, господин председател, госпожи и господа народни представители, колеги! Само две-три неща ще кажа.
Първо, не е драма липсата на Националната листа по простата причина, че ние имаме две такива налични и няма нужда да създаваме трета. Министерството поддържа такъв регистър, в който влизат включително и преподавателите, които не са хабилитирани. Също така в НАЦИД се поддържа тази информация. Трета листа просто няма смисъл. Така че това не е драма.
Освен това, понеже всеки предлага да се създават групи за дискусии, искам да напомня, че през 1988 или 1989 година даже има публикуван законопроект за промяна на стария Закон за научните степени и звания. Оттогава до ден днешен продължава дискусията в научната общност и в нашето общество. Скоро ще стане една календарна година, през която ние почти ежедневно дискутираме и обсъждаме всички тези елементи на тази промяна.
Така че в такъв случай ще ви кажа моето разбиране. Не много често дискусията е едно лошо разбиране на демокрацията. Тя води до хаос, до забавяне на процедури. (Веселост.). Хубаво, че се смеете, защото и вие имате участие в забавянето на тези процедури и хаоса. Истинският закон всъщност, уважаеми госпожи и господа народни представители, се състои от две три изречения: „Придобиването на научната степен „доктор” и заемането на научни и преподавателски длъжности се осъществява според правилника на университетите, а където е възможно – според правилника на факултетите.” Това е преобладаващата световна практика.
Така че ние имаме много добро предложение от групата народни представители и предлагам да се концентрираме днес върху обсъждането на философията на тези малки промени. Иначе можем да продължим дискусията още десетина-петнадесет години и няма да стигнем доникъде в общото решение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, министър Игнатов. Колеги, други становища? Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Ще взема думата отново, тъй като имаше отправени към мене като вносител въпроси и коментари. Аз, разбира се, съм съгласна с това, което казвате, че е добре да го обсъждаме и аз си мисля, че парламентарната практика и нашият правилник го уреждат още с четенията в комисията и в залата. Между двете четения е времето, в което могат да бъдат направени предложения.
По повод на казаното за това, че можем да направим екип и да имате становища всички ВУЗ-ове, това безспорно е така. Заедно с това през времето на обсъждането на Закона за развитие на академичния състав, който Конституционният съд оспори в една негова част, ние имахме срещи на всяка комисия. За всяка комисия имаше становища от университетите по отделния казус, който е обсъждан предишния път.
В този смисъл ние винаги сме се вслушвали в това, което предлагате като философия по отношение на техническото изпълнение отчасти. Но това, което ми се иска да бъде запазено, е основното мнение да бъде към промяна на закона, ориентиран към младите хора, така, както го заложихме в началото. Нали идеята ни беше да преподредим онази, казано в кавички, „порочна практика”, която спъва младия човек, предопределя коридорното развитие в йерархията и не дава възможност да бъдат осъществени неговите планове и възможности на една млада възраст.
Знаем добре как се опорочават процедурите и колко време се чака за това.
Това, което ни се иска да бъде разбрано по повод на образователна научна и научно образователна, отново ми се иска да погледнем към европейската и световната практика. Навсякъде се нарича science. И никъде не се уточнява как точно и какъв. Никъде не се нарича образование и наука. Тоест в това понятие ние включваме и двете.
Разбира се, че сме отворени за това да можем да внесем корекции, особено там, където не е съгласуван подлогът със сказуемото. Това ще бъде екзактно към претенцията ни за интелект най-малкото и ще се радвам да имаме вашето мнение за това да коригираме неправилните изразни средства, казано съвсем откровено.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тоест Вие споделяте разбирането за дискусия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля да не се прекъсваме, да изслушаме вносителя, а след това министър Игнатов пожела да вземе думата. Господин Местан, ако желаете, ще Ви дам и на Вас думата.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Дискусията като такава аз казах, че е предопределена дори и от правилника, който имаме, и от парламентарната практика. Естествено, че няма как дискусията да бъде изключена. Тя по дефиниция съществува. А мисля, че достатъчно са огледалните образи на това как осъществяваме тази дискусия.
Тъй като господин Николов направи предложение за това да имаме конкретни промени, разбирам, че Вие сте прегледал законопроекта и имате конкретни предложения за промени, неща, които не съответстват на Вашата претенция. Винаги това може да бъде внесено между първо и второ четене като предложение. Диалогът не отсъства.
Във връзка със заплащането, което казахте, то е уредено в чл. 14а, т. 2. Това не е от точките, които са отменени от Конституционния съд, просто е регламентирано в онази част от закона, която не е атакувана от Конституционен съд. Тук единствено определяме заплащането на „доктор” и „доктор на науките” в онази част, която е разписана в този параграф. Когато отворите общия закон, може да го намерите – чл. 14а, т. 2. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Соколова. Министър Игнатов, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз искам да внеса яснота, тъй като господин Местан е колекционер на такива фрази. Това нещо го заяви моят предишен колега от Румъния в Брюксел: да бъдем the standing of democracy is discussion. Това каза той. Цитирам го, така че можете да цитирате и вие. Аз добавих: в определени случаи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Господин министър, нямам нищо против да цитирате авторитети. Въпросът е в съгласието Ви с тези цитати. Това би ме притеснило искрено.
Смятам, че този закон се нуждае от ускорена дискусия, не от отлагане. Отлагането не е в интерес преди всичко на самата научна общност, на откритите процедури. Тук съм съгласен с проф. Герджиков.
Тук се направиха няколко конструктивни предложения от представители на опозицията и от представители на академическите среди. Госпожо председател, чухте ли какво е отношението към тях? Няма нужда от дискусионни клубове. Никой не иска дискусионни клубове. Вижте, въобще не сте длъжни да съгласувате позициите. Но правилният път е наистина този път да потърсим съгласие.
Аз съм готов да участвам в този процес. Идеята за работна група може по-скоро да спести време, отколкото да води до загуба на време, убеден съм в това нещо. Ако ли не, предлагам председателят на парламента да се ангажира със спешното вкарване на този закон в пленарната зала. По възможност в сряда да бъде първа точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задължително.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ето още една проява на конструктивизъм.
За да ви уверя, че наистина никой няма идея да го бави, за се предвидят възможните срокове за предложения между първо и второ четене.
И сега питам: какво пречи до сряда да се сформира тази работна група с участието на онези научни организации, които са представили свои становища по един представител, за да може изпреварващо да имаме готовност за това как да изглежда крайната редакция на този закон? Какво пречи да се съгласите с това предложение? Ако сте съгласни с този авторитет- румънския колега на министъра, няма да го приемете. Обаче ако не споделяте, че дискусията е криво разбрана демокрация, която води до загуба на време, добре е да приемете това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Във връзка с това, което господин Стоичков насочи към мене, по-точно към нашия законопроект.
Господин Стоичков, аз не успях да намеря мотивите на ръководството на Висшата атестационна комисия. Проблемът обаче е друг. Даже и ръководството на Висшата атестационна комисия да смята, че до края на февруари може да приключат всички процедури, колегите от Софийския университет много добре са описали какво все пак са „разкрити процедури”. И там освен кандидатите, за които не са избрани рецензенти и не е платена таксата, са и конкурсите за асистенти, за главни асистенти, конкурси за други академични длъжности. Не всичко може да бъде завършено през месец февруари.
От тази гледна точка аз ви предлагам в процеса между двете четения наистина да направим едни точни изчисления дали е 30 юни или е 30 април. Но да подкрепим двата законопроекта. Ако трябва, да ги обединяваме, въпреки че няма такава парламентарна процедура. След като дирекция „Законодателна дейност” ни казва, че половината от текстовете не може да ги има в законопроекта, как можем сега да оттеглим половината текстове и да вкараме едната половина? Това е проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Цачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Стоичков, дами и господа! До момента Четиридесет и първото Народно събрание има два законопроекта, по които има сериозно произнасяне от страна на Конституционния съд. Единият законопроект беше Законът за държавния архив. И ако той бе обявен за противоконституционен на чисто процедурно основание, то този закон, който се гледа сега, е с наистина не малък по обем текстове, които са обявени за противоконституционни. Това само по себе си дава една картина на недобре регламентирани обществени отношения, които към този момент частично се регламентират от стария закон, там, където съобразно новите текстове все още има действие, някои от нормите вече са в сила, други са действали до деня на конституционното решение, а сега са обявени за противоконституционни, тоест занапред не действат. Имаме един не двоичен, а троичен режим на регламентиране на обществени отношения. Правото не търпи подобен вакуум.
В този смисъл ние сме длъжни не само да спазим разпоредбата на нашия правилник, но и да приведем тази правна регламентация в порядък, което означава, че трябва да изпълним задължението си и нормите, ако мога така да се изразя, да бъдат попълнени там, където чрез обявяване на едни текстове за противоконституционни има непълнота в уредбата на обществените отношения.
Мисля, че по този въпрос всички, които говориха до момента, са единни. Няма народен представител или от почитаемите гости някой, който да мисли по различен начин.
Има внесени два законопроекта от народни представители, които според мене е резонно да бъдат обединени за второ гласуване в един общ законопроект, тъй като двата са във връзка един с друг - и по времето, по което те са внесени за разглеждане за първо гласуване тук в комисията, и за начина, по който ще бъдат разисквани в пленарната зала. Мисля, че това е нормалната законодателна техника.
Що се отнася до това дали в момента е времето при първото обсъждане в комисията да се прецизират правни норми, считам, че не е тук моментът, тъй като това е първо обсъждане, гледа се духът, философията, предметът на обсег на онова, което се предлага за промяна.
В този смисъл условие, за да изпълним задължението си в двумесечния срок, е днес да бъдат подкрепени от вас и двата законопроекта. Да, между първо и второ четене е задължително да има корекции по отношение на срока на единия законопроект – този на госпожа Богданова и група народни представители, който срок според мене е много дълъг. Мисля, че след като шефът на ВАК сам признава, че е възможно до края на февруари, можем да дадем още един месец и примерно един разумен срок около март или април, това вие ще го решите и ние с гласуване в пленарната зала. Но това е резонно и е разумно да бъде подкрепено.
По същия начин стои въпросът и по отношение на законопроекта на госпожа Соколова и група народни представители. Там също най-вероятно ще има текстове, които ще претърпят промени. Но условието това да се случи е да бъде гласуван на първо четене този законопроект.
И вторият въпрос, по който искам да взема отношение, е дали се налага работна група с представителите на академичната общност, които вече са изложили в писмен вид своите становища. Аз мисля, че след като вие разполагате с тези становища, те задължително трябва да бъдат на вашето внимание. Членовете на тази постоянна комисия сте хората, които сте и тази работна група. Нека всеки един от вас да има възможност да участва в работата по конкретната редакция, но това ще се случи между първо и второ четене.
Няма пречка народен представител, който желае да ползва компетентното мнение на представители на академичната общност, да се консултира с тях и между първо и второ четене да направи съответни промени в редакцията на текстовете.
Но така или иначе моята молба към вас е за известна бързина. Ще помоля дори господин Стоичков в рамките на утрешния ден докладът от днешната комисия, без да предопределям начина, по който ще се гласува, да бъде заведен в Деловодството, за да може да бъде раздаден на народните представители. Така или иначе ние сме в ситуация, в която нямаме много време.
Съзнавам, че тогава, когато се говори за законопроект за уреждане на обществени отношения и то от такава висока степен на важност, не времето трябва да бъде основният критерии. Но в крайна сметка ние сами сме се довели дотук, след като Конституционният съд по един за мене нелицеприятен начин ни казва „Не така” по много от текстовете. Благодаря ви. Завърших.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нали няма да формализираме срока за съвместяване на два различни закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това много бързо може да стане, ако утре след обед съберете комисията и двата отделни текста да бъдат направени в един. За всяко нещо има процедура.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева. Колеги, други становища? Заповядайте, проф. Веселинов.
ПРОФ. КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, господин председател на комисията, господин министър, госпожи и господа народни представители! Аз няма да чета становището, което сме дали, което е общо взето свързано с предложения какво да се промени в законопроекта, представен от госпожа Соколова. Искам да кажа няколко неща, които ми правят впечатление при днешната дискусия.
Не споделям мнението, че листата, която се прави, е необходима. Винаги съм я считал за излишна. Има листа в министерството, която се поддържа. От друга страна, не е необходима листа, за да си избират рецензенти. Досега не е била необходима. И във ВАК нямаше такава листа. Компетентният орган, който ги предлага, е бил низовото звено, катедрата, първичното. Така че проблем с листата не виждам.
Имаше дискусия по въпроса, че за доцент се иска да си бил главен асистент и асистент. Това винаги съм го считал за неподходящо. Това предопределя кариера само през висшето училище, където си назначен – отдолу догоре. Всъщност ние и вие дадохме възможност да се влиза отстрани в системата. При тази възможност ние не можем да назначим един компетентен специалист от практиката, който вече не се вълнува от печеленето на пари, но притежава достатъчно компетентност. Трябва да го пратим да стане асистент. Такава възможност не беше отворена. Аз споменах този въпрос още при първичното обсъждане. За съжаление и тук го няма. Ще го преживеем, разбира се.
За образователната и научна степен. Според мене беше грешка да я наречем образователна и научна, когато направихме това изменение. Никъде по света не се казва така, струва ми се. Докторската степен си е научна степен. Но така сме я нарекли ние, не знам защо.
Имам един въпрос, който ме притеснява – за съдебните процедури. Поне аз не останах наясно с текста, когато го четох и сега, и в предните варианти, че съдът ще бъде компетентен единствено по процедурни въпроси. Той не може да бъде компетентен по научни въпроси, просто не трябва да му се дават такива пълномощия. Тоест атаки по същество, по съдържанието на процедурата не би трябвало да подлежат на съдебен контрол. И сега не е така, и никъде по света не се допуска.
Така че погледнете още веднъж този текст.
По отношение на другия законопроект, за тези стартирали процедури наистина не съм наясно какво ще се разбира. Стартирали процедури досега се разбираше, че са тези, за които бяха избрани рецензенти или беше платена такса. Мисля, че приключихме тези процедури. Всички други са прекъснати на един етап, на който не е трагедия да бъдат прекъснати, тоест те не са стигнали до специализирания съвет, който взима решение. Тоест ако вие придвижите закона като цяло в един разумен срок, отлагането на тези процедури с още месец или два, след като ги
Разбира се, бих подкрепил виждането на господин Федотов. Ако му е необходим още един месец да си приключи процедурите, дайте му го, но не удължавайте много, не бутайте сроковете много назад. Това ще разводни отново историята, ще забави всякакви процедури, всичко ще изчаква това и онова.
Така че моят апел е – давайте по-бързо, ако отидете на дискусия, направете я бързо и приемете някакъв закон, за да можем ние да работим. По-добре лош закон, отколкото никакъв. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Веселинов. Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ректорът на Техническия университет ми отне възможността обширно да говоря по закона, защото забележките, които той направи, бяха абсолютно тези, които аз исках да направя. Но аз мога да кажа още някои работи.
Например в предложенията това, което се нарича критерии за избиране на професори и доценти, където са изброени, примерно иска се да имаш 4 проекта, да имаш две участия в международни конференции и прочие, и прочие. Това е голяма глупост. Извинявайте за израза, но науката не е бакалница и това не е сирене или салам, за да го режеш на парчета. Там има общи критерии. Да кажем, да има значителен принос или оригинален принос, това е достатъчен критерий. Защото дали има оригинален принос, това го определя научното жури. Само то е компетентно.
В този смисъл съдът и сега има право да взима отношение при нарушени процедури. Но съдът да казва кой е учен, кой не е, това го няма по целия свят. Това нещо трябва по някакъв начин да се изправи, като се избегнат дълбоките следи, поставени от Конституционния съд.
Ние в разискванията на този закон колко пъти участвахме, и текстове писахме, и поправяхме и пак ги връщахме. Затова аз пледирам тук пред всички този път да бъдем перфекционисти. И като изработим един член от закона, на следващия или на по-следващия ден да не се връщаме към него. Изработили сме го и край. Така може да стане много бързо.
Що се отнася до откритите и недовършени процедури, проф. Веселинов също го каза. По стария закон във ВАК според мене ще вървят онези процедури, за които има платена такса и/или избрани рецензенти. Там е открита процедурата и те са тръгнали. Тези, които са стигнали дотам, тоест вече не става дума за докторите, а става дума за длъжностите – главен асистент, доцент, професор, тези хора трябва да продължат, да не се обявяват отново конкурси, да не се плащат отново такси за конкурси, да не се чака дълги месеци, а просто да продължат по новия закон. Като излезе конкурсът, вместо да отиде на специализирания съвет, научният съвет им избира жури и те продължават. Така ние с един кратък текст от изречение и половина можем спокойно да го регламентираме.
Аз сега ще се въздържа от гласуването на първо четене и на второ четене ще го гласувам само ако се поправят тези неща. Защото имайте предвид, че тъй наречената коридорност, за която проф. Веселинов говори, тоест трябва да бъдеш асистент, за да станеш доцент, трябва да бъдеш доцент, за да станеш професор, е абсурдна и отмяната на тази коридорност беше именно смисълът да правим нов закон, да правим либерализъм. Затова аз поздравих тогава министъра, че той иска да го направи и т.н. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Станилов. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ: Господин председател, госпожо Цачева, господин министър! Аз мисля да се обединим около това, което каза госпожа Цачева. Тя беше много ясна, точна и конкретна. А обсъжданията и промените, които се искат, да ги направим между първо и второ четене.
Предлагам, господин председател, да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Ще имам предвид Вашата процедура, но засега има заявки за още изказвания. Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Аз имам само един кратък въпрос, който възникна у мене, слушайки изказванията. Очевидно причината да обсъждаме тези два законопроекта е решението на Конституционния съд. Въпросът ми е: това, което се предлага като алтернатива, каква е вероятността да бъде атакувано отново в Конституционния съд утре или в други ден и текстовете да бъдат обявени за противоконституционни?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Ако това беше въпрос към мене, господин Имамов, аз предполагам, че той е риторичен. Ще се въздържа от отговор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, други становища? – Няма. Ако е възможно и аз да кажа няколко думи.
Предлаганият законопроект от колегата Ирена Соколова и група народни представители действително иде на дневен ред след решението на Конституционния съд. Но ми се струва, че значително се надхвърля обемът на отменените разпоредби, не говоря само в количествен аспект. Конституционният съд е отменил 15 разпоредби, а вашият законопроект съдържа 35. Тук не става въпрос само за количество, става въпрос и за други принципни становища, които Конституционният съд не е отменил. Напротив.
Давам ви веднага пример. Една правна регламентация, залегнала в сега действащия Закон за академичния състав, Конституционният съд я подкрепя. Това е единственото, което Конституционният съд подкрепя – Националната листа. А вие я отменяте с мотив решение на Конституционния съд. В това решение пише обратното.
На следващо място, Вие сама в изложението говорихте и споменахте за коридорното израстване. Коридорното израстване е присъщо на Хумболтовия тип университет, не е присъщо на университета от трето поколение, което беше първоначалната идея на министър Игнатов – да осигурим бързо, обективно и прозрачно академично израстване, да имаме млади учени.
Затова и медиите преди няколко месеца, когато коментирахме този закон, обявиха тази добра политика на МОМН, че МОМН пуска „бърза писта” за професори. Сега тази „бърза писта” става „бавна писта”, защото вие изисквате преди това, освен докторска степен, и да е бил асистент, старши асистент, тоест коридора, армейския тип на израстване – лейтенант, старши лейтенант и т.н. Съжалявам за сравнението.
При това положение ние няма да имаме млади учени, доценти и професори. А това беше смисълът – да обновим академичния състав, с цялото ми уважение към доайените в него.
Няма да се спирам на пунктуални, вътрешни противоречия, защото те бяха казани. Вие веднъж изисквате преподавателски опит, втори път го поставяте като предимство. То е или задължително условие – да си бил преподавател, или е предимство при равни други условия.
Беше казано, мисля, от проф. Веселинов, че по този начин хората от бизнеса, които искат да се посветят в наука, трябва да минат в този коридор – асистент, главен асистент. Един добър човек от бизнеса, проектант от фирма няма да може да стане доцент, защото не е бил преди това най-малкото хоноруван преподавател, каквото и да означава „хоноруван преподавател”.
Също така вие обричате оттук нататък – това беше казано, но то е вътрешно мое убеждение, което ще отстоявам принципно. Не може съдът да бъде инстанцията, която ще дава оттук нататък академични длъжности и научни степени, особено при децентрализацията, която е философия на Министерството на образованието, младежта и науката. Децентрализацията на висшите училища означава все пак тяхната автономия да е в симетрия с това дали аз искам Вие да бъдете мой доцент, мой професор и съм ви осигурил на две нива научно жури, обективно, първо научно жури и второ научно жури – Арбитражен съвет. Вие премахвате Арбитражния съвет, което Конституционният съд не го е санкционирал. Конституционният съд санкционира една единствена разпоредба за това, че решения на Арбитражния съвет не могат да се обжалват. Само тази разпоредба е отменена. Не е отменен целият Арбитражен съвет като правна регламентация, която между впрочем има своя корелация в стария Закон за научните степени и звания. Там също имаше няколкоинстанционно научно оценяване. Сега научното оценяване ще извърши съдът. Той ще каже дали доцентът е израснал за професор и дали „малкият доктор” е израснал за „голям доктор”.
Понеже казах за „големия доктор”, една от идеите също беше магистър, който е вундеркинд, да може без „малък доктор” да стане „голям доктор”. Това беше идеята на министър Игнатов. Сега научното жури, макар и при изключителни, оригинални, значителни приноси в науката не може един магистър да го оцени и да му даде званието „доктор на науките”, защото не е минал по този коридор, не е станал „малък доктор”.
В тази връзка проф. Станилов вече го каза. Аз също ще се въздържа, като ще се включа в групата да се доработи законът. Искрено се надявам да се получи добър закон и с помощта на научните организации, на университетите.
Благодаря на всички, които представиха становища. Многобройни са, значителни са, конструктивни са предложенията – най-важното, които ние като народни представители следва да имаме предвид. Благодаря ви.
Ако няма други становища, благодаря ви.

Приключихме обсъждането. Комисията е на разположение на всички, които депозират е писмени предложения. В работен порядък ще имаме предвид всички становища.
Колеги, закривам дебата. Подлагам на гласуване законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, внесен от Ирена Любенова Соколова и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Поставям на гласуване втория законопроект – на Валентина Богданова и група народни представители. Който е „за” този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Други въпроси няма. С това нашата работа за днес завърши.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,25 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА
И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

(Огнян Стоичков)