---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта






П Р О Т О К О Л


На 8 декември 2010 година се проведе редовно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките, № 054-01-94, внесен от Румен Стефанов Стоилов и група народни представители на 25.11.2010 година.

2.Разглеждане на Проект за решение за спиране на разпоредителни и други действия с имущество, което е собственост или се ползва от Българската академия на науките или самостоятелните и звена № 054-02-122, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 25.11.2010 година.

3.Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките, № 054-01-96, внесен от Лютви Ахмед Местан на 03.12.2010 година.
4.Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България № 053-09-45 от 25.11.2010 година.
5.Разни

На заседанието присъстваха: Симеон Дянков - заместник-министър председател и министър на финансите, Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката, акад. Никола Съботинов – председател на БАН, акад. Иван Юхновски, проф. Лъчезар Аврамов, проф. Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените в България, Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна” в МОМН, проф. Камен Веселинов – ректор на Техническия университет, проф. Атанас Герджиков – Софийски университет „Св. Климент Охридси”, доц. Асен Димитров, доц. Владимир Стойчев, проф. Димитър Пушкаров.


Заседанието беше открито в 15,05 часа от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и ръководено от Огнян Стоичков – председател на комисията и от Силвия Хубенова – заместник-председател на комисията.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките, № 054-01-94, внесен от Румен Стефанов Стоилов и група народни представители на 25.11.2010 година.
2. Разглеждане на Проект за решение за спиране на разпоредителни и други действия с имущество, което е собственост или се ползва от Българската академия на науките или самостоятелните и звена № 054-02-122, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 25.11.2010 година.
3. Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките, № 054-01-96, внесен от Лютви Ахмед Местан на 03.12.2010 година.
4. Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България № 053-09-45 от 25.11.2010 година.
5. Разни
Становища, въпроси по така обявения проектодневен ред?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Една молба, господин председателю. Ние на предишното заседание отложихме гледането на законопроекта на петимата народни представители от ГЕРБ, защото искахме на разположение на комисията да бъде становище на Министерския съвет. Така че когато днес предлагаме дневния ред, аз държа да бъде внесена яснота има ли становище на Министерския съвет, въпреки че ние не разполагаме с него или поне за мене е така за да има аргументи да продължим работата си днес, базирайки се на една и съща теза, както предишния път.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има внесено становище на 2 декември от администрацията на Министерския съвет, подписано от Росен Желязков като главен секретар на Министерския съвет. Веднага е публикувано на сайта на Народното събрание. Ако на някого не е раздадено, допълнително ще бъде раздадено, за да се запознаете със становището на Министерския съвет по наше питане.
Други въпроси? – Няма.
Който е съгласен с така предложения проектодневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Като процедура искам да направя две искания.
Тъй като в току-що приетия дневен ред са включени като първа и трета точка два законопроекта, касаещи една и съща материя, а именно Законът за Българската академия на науките, аз предлагам първа и трета точка да ги гледаме заедно.
Второто ми процедурно предложение е да въведем едно правило за изказвания до 3 минути по отношение на тази материя, а именно законопроектите за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще подкрепя в едната част предложението на колегата Тошев. Но много моля да не стигаме до нормалното предложение да не се правят каквито и да било изказвания. Вие днес искате да гледаме в една точка два законопроекта. Написали сте достатъчно текстове и достатъчно аргументи, подписали сте се под тях. И аз мисля, че е, меко казано, неприлично да твърдите, че хората, които искат да ги обсъждат, следва да говорят не повече от 3 минути.
Така че аз предлагам на председателя на комисията да предложи на изказващите си да вместят в прилично време своите изказвания, но не искайте от нас да изрецитираме три изречения и да млъкнем. Защото от това законът няма да стане нито по-добър, нито по-лош, нито по-безспорен, нито по-приемлив. Нека да направим грамотна дискусия. Просто струва си.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин председател, предложението ми в тази насока беше обособено от факта, че сме все пак на първо гласуване. А от изразените становища и изложените позиции на страните по отношение на такава материя се усеща едно приемане, че е необходимо да се направи преструктуриране на дейността и организацията на Българската академия на науките.
Така че считам, че няма смисъл от безконечни изказвания и все пак да имаме някакъв лимит на изказванията, някакъв регламент да има.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Тошев. По Вашите предложения, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не, аз мои предложения нямам. Ад съм дошла да обсъждам законопроекти на първо четене. Но бихте могли да помолите, господин председателю, хората, които са предложили писмени становища, да разполагат с един ограничен лимит от време, в което да ги защитават, тъй като, надявам се, ние всички сме ги получили като писмени документи.
Хората, които искат да говорят, им дайте възможност да говорят, това се прави в парламента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбирам. Но по принцип не се възразява за разглеждане в обща точка на двата законопроекта - предложения от Румен Стоилов и група народни представители и предложения от Лютви Местан. Нямам възражения в тази насока, така че ще бъдат разгледани и двете точки. В момента очакваме господин Лютви Местан като вносител.
На днешното заседание на комисията присъстват: вицепремиерът на Република България и министър на финансите Симеон Дянков, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, акад. Никола Съботинов – председател на Българската академия на науките, акад. Иван Юхновски – от Българската академия на науките, проф. Камен Веселинов – представител на Техническия университет, на Софийския университет – проф. Атанас Герджиков, представители на синдикалните организации – съжалявам, че всички няма да мога да изброя. Благодаря ви, че дойдохте.
Започваме с първа и трета точки от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, № 054-01-94, ВНЕСЕН ОТ РУМЕН СТЕФАНОВ СТОИЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 25.11.2010 ГОДИНА.
и
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, № 054-01-96, ВНЕСЕН ОТ ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН НА 03.12.2010 ГОДИНА.
Получили сме становище от всички 14 институции – министерства, областен управител и кмет на Столична община, за което благодаря на всички.
Благодаря на Националния съвет за тристранно сътрудничество за ползотворната дискусия, въпреки че те са приели ,че този въпрос не е от обсега на тяхната компетентност. С този извод аз съм напълно съгласен, след като министър Игнатов е направил изявление, че няма да се съкращават хора, трудови правоотношения няма да се преразглеждат и няма да се преструктурират институтите. И е нормално Тристранният съвет да вземе заключение, че това не е от неговата компетентност.
Но въпреки това господин Дянков е продължил дискусията, за което му благодаря, и в продължение на два часа са дискутирали важната тема, като всички становища в стенографски запис са представени на вниманието на нашата комисия.
Господин Местан, само да Ви въведа в процедурата до момента. Вашият законопроект ще бъде разгледан заедно със законопроекта на Румен Стоилов и група народни представители. заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми гости! Господин председател, все пак е 8 декември. Имаме ли идея доколко часа ще работим? Аз поставям въпроса, защото съвсем случайно чух, че днес ще спрем часовника. И кой взима тези решения – дали изпълнителната власт или законодателната власт, която би трябвало да бъде автономна. Дори ако има някакви отношения на зависимост, посоката би трябвало да бъде обратна.
Затова поставям съвсем сериозно въпроса доколко часа ще работим и кой взима решения за продължителността на заседанието на парламентарната комисия по образование и наука – ние като комисия или изпълнителната власт? Задавам въпроса абсолютно коректно и добронамерено, защото това трябва да се изясни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви за въпроса. Не знам кой е споменал и споделил за спиране на часовника. Моят часовник продължава да си работи. Дали ще спрем часовника, дали ще продължим до безконечност – това ще го реши само Комисията по образование и наука, като подложа на гласуване процедурни предложения в тази насока.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Честит празник на всички! Да сте живи и здрави! Желая ви го истински от сърце – на вас, господин вицепремиер, господин министър, господин председателю, уважаеми гости, колеги!
Моята процедура е съвсем кратка. Тя ще отнеме около 2 минути.
Във вчерашния ден бях поканен заедно с колеги на среща с колеги от Българската академия на науките. Една група учени, развълнувани от това, което се случва, са изготвили техен вариант на законопроект за Българската академия на науките, тяхно виждане за промени, които се налагат. Аз си направих труда да присъствам на обсъждането. Те се бяха обърнали към Синята коалиция, за да бъдат внесени в Народното събрание и да станат част от общата дискусия.
Тъй като това се случи в ранния следобед, нуждата от консултации ми отне целия следобед и днес в Деловодството на парламента е внесен този текст. Там седят имена на двама депутати от Синята коалиция – аз и господин Шарков. Веднага искам да кажа, че ние нямаме претенции изобщо да правим цял законопроект на толкова солидно подготвени хора, но сме внесли фактически текстове, които смятаме за разумни и които могат да бъдат в интерес на нашата работа по тази тема.
Така че Ви моля, господин председателю, за следващата сряда, така, както постъпихте с другите законопроекти на народни представители, да бъдете така любезен и да изпратите този материал за мнение от съответните институции, за да може през другата седмица в същия ред, по който днес ще направим обсъждане, да го разглеждаме.
Съжалявам. Знам, че това е въпрос, за който нося отговорност, но физическото време не ми е позволило да направя това, което е логично.
Също така мисля, господин председателю, че е съвсем нормално и ще бъде разбрано от ръководството на парламента в пленарната зала вече да гледаме тези законопроекти заедно, когато дойде дневният ред.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Методиев. Мисля, че е приемливо Вашето предложение. Така ще процедира комисията.
По процедура ако мога да кажа нещо в подкрепа на това, което се дискутираше между народния представител Ивайло Тошев и народния представител Валентина Богданова. Действително всички организации, които са депозирали становища, би следвало да се включат в дискусията в рамките на 3 минути - това изключва Българската академия на науките. Говоря за другите заинтересовани страни – да се включат в дискусията, ако желаят, в рамките на един разумен срок и то ако има въпроси от народни представители към техните депозирани писмени становища.
Също така ще помоля – това е моя молба – следното. Днес дискусията се води в Комисията по образованието и науката. Моля ви да не правим образователни изложения по темата какво е „Макс Планк”, какво е CNRS, колко Българската академия на науките е разпознаваема в международното научно образователно пространство. Това е образователна комисия и членовете на комисията би следвало да се запознаят с тази информация, да са подготвени за днешното заседание.
Подлежи да разгледаме един устройствен закон, организационен въпрос, който касае структурата на Българската академия на науките в различните предложения. И ви моля да се концентрираме именно в дискусия по тази структура, по този организационен закон.
Давам думата на Румен Стоилов от името на вносителите да представи законопроекта.
РУМЕН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, представители на академичната общност, госпожи и господа! Днес имам честта и удоволствието да представя пред вас един дългоочакван и необходим законопроект, който отговаря на съвременните национални и европейски изисквания за модерност, за устойчиво развитие и за независимост в областта на научните изследвания.
Днес очаквам разгорещени дебати. Започвам с това изречение, защото зная, че тук сме се събрали хората, които милеем за бъдещето на страната ни, за българската наука и за българските учени. Всички вярваме в това, че България в нейната 1300-годишна история заслужава място в предните позиции на световната научна карта. Всички вярваме, че Българската академия на науките с нейната 141-годишна история и мрежата от институти към Българската академия на науките са носителя за България в нейното успешно бъдеще.
Дебатите, които очаквам, трябва да потвърдят, че е време за българската наука да излезе извън затворената общност и да отвори вратите си за съвместна работа с университетите и с бизнеса. Време е да използваме пълноценно възможностите, представени като страна – членка на Европейския съюз.
Неоспорима е необходимостта от адекватни мерки на държавата в подкрепа на научните изследвания, развитието на научния потенциал и повишаване на авторитета на научните общности.
Затова на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 66, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките.
Последната цел на този законопроект е да се гарантира оперативната самостоятелност на научните институти. Едновременно с това промените в Закона за Българската академия на науките целят подобряване на материалните условия и условията за проектно финансиране както и повишаване на авторитета на научните общности.
Предлаганият от мене и колегите вносители подход при уредбата на дейността на Българската академия на науките, научните институти и другите самостоятелни научни звена има за цел да осигури по-оптимално управление на финансовия ресурс и оптимизиране на дейността на научните институти. Оттук нататък са мотивите, подадени в писмото при внасяне на законопроекта.
В основата на предлаганите промени стои преминаването на научните институти на Българската академия на науките като второстепенни разпоредители в бюджетните кредити към министъра на образованието, младежта и науката. БАН ще продължи да съществува като национална автономна организация за сътрудничество в областта на научните изследвания, която ще обединява академиците и член-кореспондентите от страната, както и чуждестранни членове. Академията ще е обединител на научноизследователския потенциал и ще съдейства за обмен на информация в областта на научните изследвания.
Българската академия на науките ще осъществява методическо ръководство на научните институти; ще подпомага и ще съдейства за извършване на научноизследователската дейност на самостоятелните звена и на научните институти, ръководните органи на Българската академия на науките чрез Общото събрание и председателя.
Предлага се Управителният съвет да отпадне от органите на управление на Академията. Висш орган за ръководство и управление на Българската академия на науките ще е Общото събрание, което ще се състои от член-кореспондентите и академиците.
Научните институти ще се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието, младежта и науката след съгласуване или по инициатива на председателя на Българската академия на науките.
Научните институти ще са самостоятелни юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на образованието, младежта и науката.
Структурата и организацията на работата на научните институти ще се определят в правилник, приет от общото събрание на института и утвърден от министъра на образованието, младежта и науката.
Органи за управление на научния институт, както и досега, ще са общото събрание, научният съвет и директорът. Общото събрание на института ще се състои от хабилитирани учени на основен трудов договор в института.
Директорът ще се определя чрез конкурс за срок от 4 години.
Министърът на образованието, младежта и науката сключва трудов договор със спечелилия конкурса.
Условията, редът и начинът за провеждане на конкурсите ще се определя с правилника на научния институт.
Научните институти ще продължават да извършват следните дейности:
- фундаментални и приложни научни изследвания;
- приложна и технологична дейност, както и подготовка на високо квалифицирани специалисти, съвместно с висшите училища, при условията и по реда на чл. 21, ал. 1, т. 10 от Закона за висшето образование;
- разработване на програми за научни изследвания, които ще представят за одобрение на министъра на образованието, младежта и науката;
- становища и оценки за проекти и програми;
- издаване на научни трудове и популяризиране на научните изследвания;
- дейности, свързани с внедряване в практиката и с приложението на научните резултати от провежданите научни изследвания.
Другите самостоятелни научни звена на Българската академия на науките, както и досега, ще се създават, преобразуват и закриват при условия и ред, определени с Устава на Българската академия на науките. За да не се допуска двойно финансиране, се предвижда забрана за самостоятелните научни звена да извършват дейност, за която има разкрит научен институт.
Относно имуществото и финансирането на научните институти се предвижда следното:
Научните институти ще имат самостоятелен бюджет, който ще се формира от субсидии от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката, както и от приходи и постъпления от сключени договори за изследователски проекти, от реализация на интелектуални и други продукти, както и от дарения.
Имуществото на научните институти, както и досега, ще включва право на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа, патенти, дарения, дялово участие в стопански организации и сдружения и други права.
При сега действащия режим Народното събрание доставя собственост на Българската академия на науките на стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини и съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на Академията и с решение на Общото събрание.
С новия подход се предвижда това разпореждане по отношение на недвижимите имоти да се извършва с решение на Общото събрание след разрешение на Народното събрание.
Предвижда се и правната възможност за осъществяване на своята дейност Българската академия на науките, научните институти и други самостоятелни звена да ползват безвъзмездно имоти и вещи – държавна собственост.
За да бъдат осигурени нормални условия за работа на заварените научни институти, които ползват имоти и вещи – собственост на Българската академия на науките, е необходимо да се предвиди изрична законова разпоредба, по силата на която да продължат да ги ползват безвъзмездно и след влизане в сила на този закон.
Средствата за капиталови вложения, консумативни разходи и разходи за текущо поддържане на имотите ще са за сметка на бюджета на съответния научен институт.
Предлагането на новата уредба не изисква допълнителни финансови средства за очаквания резултат.
Предлаганите изменения ще доведат до по-оптимално управление на финансовия ресурс и оптимизиране на дейността на научните институти и до тяхната оперативна самостоятелност. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов. Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости на заседанието! Аз ще говоря само за внесения от мене законопроект, защото не крия, че вероятно тонът и стилистиката по отношение на другия представен законопроект, когато взема думата и по него, сигурно ще бъдат доста по-различни.
Започвам с това, че когато преди може би десетина месеца тук, в тази комисия изслушахме председателя на Българската академия на науките акад. Съботинов за хода на реформите в Българската академия на науките, застъпих тезата, че аз далеч не се чувствам компетентен да давам оценки за Българската академия на науките поради една много проста причина – аз не разполагам с обективна критериална база, за да мога да оценяват дейността на Българската академия на науките.
На този фон продължавам да се разграничавам от едно абсолютно фриволно говорене по адрес на Българската академия на науките. Оценките за академията се движат от апологетика до крайно отричане на нейната дейност, включително и с придобили вече статут на крилати фрази и изрази, като „феодални старци”, „ретроградна организация” и т.н., и т.н.
Мисля, че говоренето за Българската академия на науките най-сетне трябва да се освободи от тези фриволни, немотивирани, нерядко митологизирани оценки, зад които прозира една откровена идеологическа обремененост, независимо в каква посока.
Ние трябва да имаме система от обективни критерии, по които да оценяваме модерността, респективно ретроградността, ефективността или неефективността на Българската академия на науките. Един такъв обективен критерий е например какъв процент учени работят в тази организация, срещу което произвеждат еди-колко си процента от общата научна продукция в България. Той обаче не е самодостатъчен.
Друг възможен обективен критерий е най-сетне един представител на изпълнителната власт да даде отговор на простичкия въпрос – ще го повторя: има ли конкретна държавна задача, възложена на Българската академия на науките, която тя да не е изпълнила? Много хубав въпрос и много ясен критерий. Ако има, казва се – не успяха да изпълнят тази и тази задача, ерго те са ретроградни, неефективни, това е една организация от феодални старци.
Ще направя опит да се съглася. Само че няма отговор на този въпрос. Аз продължавам да го задавам. Задавам този въпрос и днес.
Това е в основата на мотивацията ми да представя на вашето внимание внесения законопроект. Приемам бележката в становището на специализирания орган за провеждане на държавната политика в областта на образованието и науката, тоест на министъра на образованието, младежта и науката, че съм допуснал грешка в номенклатурата на акта, че съм наименувал закона Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките. Коректно е да остане само Закон за допълнение, защото наистина не предлагам да се изменят действащи разпоредби от закона.
Уважаеми колеги, има един проблем във взаимодействието между българската държава и нейните научни организации. И ние трябва коректно да го дефинираме и да се съгласим, че той е сериозен проблем. Това е, че все още не сме установили достатъчно тясна връзка между посоката, характера на научните изследвания и дейността на научните ни организации и приоритетите на българската държава. Този континиум трябва да бъде създаден, установен. Това може да стане чрез въвеждането на законово задължение на научните организации на България, в конкретния случай и на най-голямата научна организация - Българската академия на науките да осъществява своята дейност, в това число да провежда научни изследвания – забележете, тук е ключовата дума – приоритетно в съответствие с националната стратегия за научни изследвания до степен, че дейността на Българската академия на науките трябва да бъде не просто в съзвучие с националните приоритети на българската държава, а да обслужва реализирането на приоритетите на българската държава. Това, разбира се, може да се случи. Както виждате, необходими са две предпоставки.
Първата е да има такава национална стратегия за научни изследвания.
Втората е да има задължение на научните организации да изпълняват приоритетно тази национална научна стратегия.
Вие ще кажете: не почвате ли отзад напред, нямаме национална стратегия за научни изследвания, какъв е този текст? Не е ли един мъртъв текст? Бих приел тази забележка, ако мнозинството неотдавна не бе вкарало подобен текст в един друг закон – за насърчаване на научните изследвания, където проектите по тази все още несъществуваща национална стратегия за научни изследвания ще се финансира приоритетно. Както е възможно в онзи закон, така е възможно и в този.
Така че не бих приел това формално съображение. Бих искал предварително да сме наясно по този въпрос.
А защо още нямаме национална стратегия? Това не е отговорност само на сегашното управление. Аз и друг път съм казвал – това е отговорност и на предишните управляващи мнозинства, защото действително дали не намерихме достатъчна воля, дали не успяхме да постигнем необходимото съгласие. Но така или иначе ние не оставихме в наследство на днешното правителство на ГЕРБ национална стратегия за научни изследвания. Това е нашата политическа отговорност.
Само че ГЕРБ вече наполовява мандата си. През месец юни ще се навършат две години, само след 6 месеца. Така че оправданието с това, че предишните не са приели националната стратегия вече няма да звучи достатъчно солидно, господин председател.
Според мене така, както ние поемаме нашата отговорност, така и днешните управляващи следва да се ангажират приоритетно с разработването на национална стратегия за научни изследвания; да възложат нейното изпълнение чрез тази поправка в закона и на Българската академия на науките, и на другите научни организации. Това наричам изградено законово регламентирана обективна система от критерии за оценка. И едва по изпълнението на тази вече конкретна задача ние можем да съдим дали организациите са ефективни или не, кои са най-ефективни, кои са по-малко ефективни и т.н., и т.н.
Това е простичката логика на закона. Аз разбрах, че това е и основната цел и на управляващите днес – да повишат ефективността. Повишена ефективност предполага оценка за ефективността. А оценката за ефективността предполага изпълнение на конкретни задачи. Тоест дайте да ги дефинираме.
Разбира се, другата цел, която си поставя внесеният от мене законопроект, е да се установи система за отчетност. Защото по отношение на една автономна организация на мене ми е трудно да използвам думата „система за контрол”, но има необходимост от отчетност за това как се разходват средствата на българските данъкоплатци, с които се финансира дейността на Българската академия на науките. И това може да стане чрез системата на ежегодните доклади, които Българската академия на науките се задължава чрез този закон да представя пред Народното събрание на Република България.
Не приемам съображението, че разпоредбата на чл. 2 от действащия Закон за Българската академия на науките решава този въпрос. Не. Има разлика между принципа, заложен в действащия чл. 2, който гласи, че Българската академия на науките публикува годишно отчети за своята дейност. Забележете – дори не става ясно къде. Естествено е, че го правите в своите годишници и ни ги изпращате за сведение в Народното събрание. И всички ние четем какво сте свършили през съответната година. Но това още не е принципът на отчетността.
Съвсем друго е този Годишен доклад да се внася в Народното събрание, той да се разисква. Това вече е отговорността пред законодателния орган, който ще представя фактически и в диалога между БАН и законодателния орган ще бъде защитен публичният интерес.
Уважаеми колеги аз съм отворен втората разпоредба – на § 2 от законопроекта, който ви предлагам, да се разгърне. Съзнателно се предпазих от тази идея. Защото бих искал между първо и второ четене това да бъде нашият консенсусен продукт. Бихме могли, макар и пестеливо, да изредим основните реквизити на този Годишен доклад, какво той да съдържа задължително като реквизит.
Аз завършвам, господин председател. Смятам, че установяването на връзката между държавните политики и дейността на Българската академия на науките, като посоката на зависимостта е БАН следва приоритетите на българската държава и със своя потенциал обслужва реализирането им, плюс системата за отчетност, заложена във § 2 от внесения законопроект дават абсолютно достатъчен адекватен отговор на откритите въпроси. Само че в условия на съхранена автономност на най-старата ни научна организация. Завърших.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Местан. Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми акад. Съботинов, госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда пределно кратък. Ще се изкажа по двата законопроекта – този, който е внесен от доц. Румен Стоилов и група народни представители, и законопроекта на господин Лютви Местан, който направи много подробен и удовлетворителен за нас анализ на становището на министерството по законопроекта на доц. Румен Стоилов.
Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя внесения законопроект. Смятаме, че той има много хубави страни. Но аз ще отбележа две.
Първо, активизира се научният елит на България чрез конкретните текстове. Действителните членове на Българската академия на науките в България вече просто няма да бъдат някакви пенсионери, а ще бъдат включени в един организиран активен живот чрез Общото събрание на академията, което е от полза както за тях, така и за нашето общество, защото тук става дума наистина за елита на българската наука. Това са действителните членове на Българската академия на науките.
И второто, което смятам за изключително положително, е това, че всеки един от институтите на академията придобива по-голяма автономия, по-голяма самостоятелност, стават самостоятелни разпоредители с бюджетни кредити, което всъщност се отразява върху самостоятелността на всеки един български учен, който работи в тези институти. И това не може да не се адмирира.
Също така няколко думи за законопроекта за законопроекта на господин Лютви Местан. Той е много добър като идеи, които са заложени. Ние в коментара от страна на министерството сме коментирали главно юридическата страна на въпроса. Защото за нас не е ясно има ли правни последствия от внасянето на Годишния доклад на академията в Народното събрание. Какво става, ако Народното събрание не приеме този доклад? Значи наистина има нужда от прецизиране и там трябва да работят колегите юристи.
От гледна точка на Националната стратегия за научни изследвания. Ясно е, че този текст е вписан и ние го наследихме, когато работихме тази година по изменение и допълнение на Закона за стимулиране на научните изследвания. И след като се намира там, въпросът е защо е необходимо да бъдат преповторени специално и в текстовете, които засягат Българската академия на науките. Защото след като тя е българска, естествено е, че ще изпълнява приоритетите на българската наука.
Но пак казвам, законопроектът наистина е добър и при едно добро прецизиране, вече съвсем техническо, между първо и второ четене може би ще се получи наистина един добър текст. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, министър Игнатов.
Нека да се съберат въпроси, след което ще дам думата на вносителите. За Встъпителни думи по двата законопроекта от ръководството на Българската академия на науките има думата акад. Съботинов.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Българската академия на науките по отношение законопроекта, внесен от група народни представители начело с господин Стоилов, изразява своето абсолютно неудовлетворение и неприемане, защото този законопроект руши устоите на Българската академия на науките – институция със 141-годишна история, и на практика извършва нещо, което е недопустимо в българската история. В подобна ситуация Българската академия на науките никога в своята 141-годишна история не е изпадала.
Ас се надявам, че народните представители ще проявят необходимата мъдрост и няма да допуснат приемането на този законопроект.
По отношение на законопроекта, внесен от господин Местан, искам да ви кажа, че тези добавки, които са направени, са в пълно съзвучие с политиката, целите и дейността на Българската академия на науките и ние изцяло ги поддържаме и приемаме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, акад. Съботинов.
Колеги, имате думата. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще се опитам да бъда възможно кратка и обещавам на колегата Румен Стоилов, че призивът му от предишното заседание ще се опитам да спазя и ще се старая много да говоря възпитано.
Защо казвам това. Защото, уважаеми госпожи и господа, ние като че ли около този закон толкова много думи изговорихме, че днес дискусията не знам дали ще бъде венец, но може би е добре да бъде заключителен акорд на всичко, говорено до този момент по един закон, който има ясни записи и безкрайно превратни коментари около него. Защо го казвам?
Предишния път аз бях един от хората, които поискаха становище на Министерския съвет, тъй като по този законопроект, който днес е на дневен ред с подписа на петима народни представители от ГЕРБ, се изказаха, освен министъра на образованието, младежта и науката, министърът на финансите и премиерът, който общо взето твърде еднозначно заяви какви са следствията от този закон и като че ли обезсмисли всякакъв спор има ли я Българската академия на науките или си отива.
Какво обаче прочетохме в това становище на Министерския съвет. Аз си признавам, господин председателю, че затова го поисках, за да бъда коректна към господин Росен Желязков, който е подписал това становище на Министерския съвет, въпреки че го прочетох снощи в сайта на комисията, доколкото това все пак представлява мнението на администрацията. Но вътре има един текст, уважаеми колеги, в който се твърди следното: „Относно съответствието на реформите, предложени със законопроекта, държавната политика в тази област”.
Следва да се отбележи, че когато провежданата от правителството държавна политика в дадена област налага законодателни промени, Министерският съвет упражнява конституционното си правомощие на законодателна инициатива. В такива случаи той го прави. В случая законопроектът е внесен не от Министерския съвет, а от народни представители. Становището по законопроекти, внесени от народни представители, не съставлява конституционно предвиден механизъм за провеждане на политика от правителството.
Казвам това, за да облекча колегата Румен Стоилов, който няколко пъти каза, че това е позиция на ГЕРБ, на премиера, на всички. Министерският съвет в лицето на своя представител ни е казало, че ако би имало наложителна нужда от подобен проект за закон, Министерският съвет би трябвало да го е внесъл. Тъй като той не е усетил очевидно подобна наложителна нужда, не го е внесъл. Внесли са го петима народни представители, които не представляват и не са длъжни да представляват политиката на правителството.
Колеги, съжалявам за този текст от законопроекта, тъй като аз съм убедена, че това не е личната ми хрумка. Още повече, че от министър Игнатов чухме, че по този закон са работили хора от БАН чиито имена никой не спомена, от страх или от нещо друго. Ако не е точен цитатът, може да ме поправите.
Така или иначе обаче в момента стоят имената на петима човека. Аз искам да ви кажа, че, колега Стоилов, Румен Стоилов, нали, задочно се извинявам на Янаки Стоилов, колега Соколова, колега Михайлова, колега Тошев, колега Грозданов, въпросите, които ще отправя след малко, за да започнем да говорим с конкретни определения за този закон, ще отправя към вас и наистина ще искам да получа отговор. Предполагам, че мога да получа такъв и от колегата Хубенова, която от няколко часа е заместник-председател и член на нашата комисия. Добре дошла! Надявам се да се включите в дискусията вместо колегата Банковска, която е в болнични.
Уважаеми колеги коментарът за това закриваме ли или не закриваме Българската академия на науките, според мене трябва да свърши днес.
Вижте какво твърдят колегите. Те казвам, че БАН обединява научноизследователския потенциал, съдейства за обмена на информация в областта на научните изследвания. Тя осъществява методическо ръководство на научните институти, помага и съдейства за извършване на научноизследователската дейност на самостоятелните звена и на научните институти. Междувременно има като свой орган Общото събрание на академиците и член-кореспондентите, които са на работа в Българската академия на науките.
Аз бих искала все пак да чуя от акад. Съботинов или от хората от ръководството на БАН колко академици и член-кореспонденти са на работа в академията. Не някъде, а в академията. Тоест да е ясно какъв ще бъде форматът на Общото събрание на Българската академия на науките.
Второ. Колеги, вие твърдите, че Българската академия на науките остава национална автономна научна организация. Така е, колега Румен Стоилов. Аз искам да Ви попитам: що за автономия е тази автономия, която дава свобода да обменяте информация или Българската академия на науките да съдейства за обмен на информация. В това се изразява нейната автономия. Да помага за осъществяване на международно научно-техническо сътрудничество и методически да подпомага научните институти, които не са свързани с Българската академия на науките. Те се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет, директорът им се назначава от министъра на образованието, младежта и науката след конкурс, бюджетът им се определя чрез Министерския съвет – това е тяхното предложение. Ами със същата сила методическо ръководство може да осъществява и Националната библиотека, в която има не малък на брой и обем материал, който си струва да бъде ползван при определени научни разработки.
Ние никъде не прочетохме и вие никъде не упоменахте в какво се изразява тази всеотдайна методическа помощ на Българската академия на науките в един формат, който се надявам да уточним днес, към научни институти, които избират своя научен съвет, който осъществява научно ръководство върху дейността им. На какво отгоре и кого методически ще ръководи Българската академия на науките в този състав, който ние пазим? И че може никой да не се интересува от БАН. Нужно ли е това взаимодействие, уредено в закона?
На второ място, заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма каза нещо много интересно и аз държа също да го коментирате. Той каза: Запазването на Българската академия на науките като национална автономна научна организация ще позволи в случаите, в които се изисква съвместното участие на представители от повече институти, да бъде запазена действащата практика и посочване на Българската академия на науките като потенциален бенефициент.
Колеги, дайте да си говорим какво означава БАН да бъде бенефициент по проекти, в които ще участват научни институти или представители на повече от един научен институт, които не са в структурата на Академията? Кого ще лъжем с тази мярка? Подобно притеснение има министърът, който се занимава с управление на европейските фондове.
На трето място, МВР твърди, че текстовете на законопроекта не отговарят на текста, че Българската академия на науките обединява научно-техническия потенциал и аз съм изключително съгласна със заместник-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков. Как да го обединява, като тя дълбоко не го обединява? Тя обединява член-кореспонденти, академици и работещи там на щат. И никого другиго. Ще си направи правилник, с които ще приема академици и член-кореспонденти. Но трябва ли да ги назначава на щат, за да бъдат членове на Общото й събрание? Или просто ще раздава някакви научни звания и титли и кому? И какво следва от това?
На следващо място. Аз, колеги, не искам да иронизирам текстовете- искам само да ви кажа, че няма смисъл да продължаваме да обясняваме как пазим Българската академия на науките, защото сме загрижени за нея и тя пази имотите си. Нещо повече, разпореждането с имотите върви чрез становище, решение на Народното събрание. Кои имоти всъщност? Като сте записали, че всичките институти си отиват към министъра на образованието, младежта и науката, заедно с имотите, които ползват? Направи ли някакви усилия тук, за което аз питах предишния път, да каже каква собственост се ползва от институтите? Че някой от тях може да ползва и собственост на Българската академия на науките! Не публична държавна, не общинска, а собственост на БАН. Може би има такива. Защо тази собственост ще иде заедно с института, който излиза от БАН? И как БАН да отговаря за движението на този вид собственост?
Така че всякакво твърдение, че ние пазим Българската академия на науките, просто не е сериозно. Ние се опитваме да кажем, че остава една структура, за да не спори никой и да не говори емоционално и драматично как ние рушим Българската академия на науките и заедно с това обидно я обезсмисляме, като я пазим лицемерно за онези отвън, за които е прав министър Дончев, че много добре се знае, че Българската академия на науките е бенефициент по тези международни проекти и тя бива припознавана като такава.
Тази меркантилна теза не буди науката, не я води навън, не я обединява с възможностите на университетите. Аз виждам, че тук е проф. Веселинов – последната теза, която някой би защитавал, е, че Българската академия на науките трябва да бъде затворена в собствените си възможности, че трябва да спрем вече – и аз стоя зад това твърдение – с противопоставяне между университетска наука и наука, правена в институтите, че съвместната работа не просто вече я има, а тя може да бъде развивана, че БАН се нуждае от реформи. В това не е спорът днес, но това не е разговорът, който е свързан с този закон.
От тази гледна точка, колеги, аз не просто няма да го подкрепя, защото той не отговаря на моето, на колегите ми от Коалиция за България разбиране за управление на науката, а защото ние с вас имаме едно ценностно разминаване. И аз ще кажа защо.
Ние можем да продължим разговора по законопроекта, включително и да искаме отговор на въпроса, ако ние сме записали как се формират бюджетите на научните институти – вие сте писали държавна субсидия и други приходи, - някой да каже все пак как се формира бюджетът на Българската академия на науките, освен от държавна субсидия, която тя евентуално ще получи по неясни критерии? По друг начин може ли да печели пари и ако може, запишете го, кажете го откъде.
Какво значи: БАН изгражда самостоятелни звена? В досегашния закон пишеше, че има структурни звена. Сега има ли структурни звена? Какви са всъщност звената? Казвате: самостоятелни, а на едно място казвате: самостоятелни научни. Но те не могат да правят това, което се прави в институтите.
Дайте някъде статут на това що е самостоятелно звено в академията и всъщност какво правят тези – ще уточним броя – академици и член-кореспонденти, които се събират на общо събрание, откриват и закриват самостоятелни звена. Структурните научни ли са, научните структурни ли са? Какви звена всъщност вие виждате, че могат да бъдат изграждани към БАН?
За институтите научихме. Но дайте вашето разбиране за структура, защото е добре да го имаме предвид, включително и когато не се съгласяваме със законопроекта.
И последното, за да завърша, господин председателю, защото за мене е важно.
Член 23 от Конституцията на Република България казва: „Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага”. Не пише, че ги ръководи. Аз мисля, че има разлика между действието подпомагане и действието ръководене. И те са свързани с разбирането на държавата за свобода.
Когато туриш 40, 30, 20, колкото се сетите научни институти под крилото на един министър, аз си признах вчера, че завиждам за самочувствието на който и да е министър и на този включително, за това, че той ще гарантира административно повече свобода на научните институти, отколкото хората, които организират работата на Българската академия на науките, това е забележително. Но това не е нито свобода, нито автономия, нито възможности за свободно развитие, пък най-малкото подпомагане. И прощавайте.
Така че ние ще спорим по прилагането на ценностите, приложени в Българската конституция. Приключих.
Не подкрепям този законопроект, но ще подкрепя този на колегата Местан. Защото ако ние твърдим, че Българската академия на науките трябва да изпълнява задачи на държавата, да работи по приоритети на държавата и да се отчита пред държавни органи, това е редът то да бъде постигнато. За всичко останало, свързано със състоянието, качеството, стимулирането на българската наука, когато създадем законодателство и решим, че това е дискусията ни днес, тя не е тази. Приключих.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Акад. Съботинов, заповядайте.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Аз няма да правя изказване. Само искам да допълня това, което беше казано. Към мене се отправи един въпрос: колко са академиците и член-кореспондентите, които са на щатна работа в академията? Без институтите.
Съгласно предложението на закона, висш орган за ръководство и управление на Българската академия на науките е нейното Общо събрание, което се състои от академици и член-кореспонденти на щатна длъжност в академията. Тоест не в институтите, а в академията. В академията на щатна длъжност ще останат двама академици и един член-кореспондент. (Веселост.). тоест това ще бъде Общото събрание на Българската академия на науките. А останалите девет ще са към институтите. Те не могат да формират Общото събрание на Българската академия на науките.
Така че този факт, колеги, още веднъж показва колко недомислени са предложенията за създаване на такъв закон за Българската академия на науките.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, акад. Съботинов.
Господин Стоилов, заповядайте.
Господин председател, господин министър! Госпожо Богданова, искам съвсем накратко да Ви отговоря на Вас и на акад. Съботинов. Няма да влизам в детайли. Вие на два пъти се извинихте за фамилията, която нося на уважаемия от мене Янаки Стоилов.
Само искам да ви кажа, че много преди да дойде на власт ГЕРБ и преди да бъде създадена като партия, за постижения в образование, спорт и за успехите ми не само в страната, а и в чужбина аз съм удостоен със званието „Почетен гражданин на София” не от ГЕРБ и с медал за заслуги за същите постижения.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Коя е науката?
РУМЕН СТОИЛОВ: Нали може като приключа... Съжалявам, господин Димитров. Съжалявам, че господин Димитров така се изпуска.
Така че както аз се гордея, че имам фамилията на господин Янаки Стоилов, спокойно и той може да се гордее.
Колкото за Общото събрание, това е техническа грешка. Наистина се извинявам за това – за академиците. Наистина идеята е всички академици, дори да не са на щат в Българската академия на науките, това е към Вас господин Съботинов.
И сега по същество. Сутринта предполагам всички сте гледали акад. Сендов по TV 7. Мисля, че не е нужно да повтарям думите му, че принципно, дори в детайли той подкрепя законопроекта.
Ще си позволя да ви прочета още нещо, което сигурно ще ви заинтригува. Акад. Сендов не е самбист, не е борец, както обичат хората от академичната общност да се обръщат към мене. Той казва: „Пиша ви по повод предложенията за промени в закона... (Шум в залата.).
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Колеги, сигурно ще бъда принудена да вляза с летящ старт, което колегата Богданова ми препоръча. Но много ви моля все пак в Комисията по образование и наука да се държим възпитано. Ще ви помоля да пазите тишина, включително и гостите. Благодаря ви предварително.
РУМЕН СТОИЛОВ: „Пиша ви по повод предложенията за промени в Закона за Българската академия на науките, при това както в качеството си и на работещ в БАН, който е загрижен за липсата на перспективи в академията, а също така и в качеството си на съвестен данъкоплатец – забележете, който е загрижен за начина на управлението на БАН.
Първо, бих искал да отговоря на въпроса дали има нужда от този закон. Отговорът е: категорично да. Българската академия на науките се нуждае от сериозна реформа. Причините за това са дълбоки структурни проблеми, които са се натрупали в последните две десетилетия.
Второ, този закон е стъпка в правилна посока на превръщане на БАН в организация с бъдеще.
Трето, тъй наречената реформа, проведена от настоящия мениджмънт на БАН, не е нищо друго, освен административно бюрократично разместване, целящо да запази статуквото на една бавно разпадаща се организация.
В този смисъл законът не е просто нужен. При настоящето състояние на академия, дори забавяне от няколко месеца ще доведе до необратим спад.
В този смисъл искам да обърна внимание на два конкретни аспекта на закона, които могат да се подобрят.
Първо, законът може да направи много повече за ясно определяне на ролята на държавата в мениджмънта на академията.
Въвежда се данъкоплатецът в управлението на академията.
Гарантира запазването на академията като единна структура.
Отваря академията към широката научна общност и бизнеса.
Второ, законът може да направи повече за институционално насърчаване на откриването на банка на университетите и бизнеса. Би било добре да се институционализира сътрудничеството на БАН с университетите и бизнеса в условията на пазарна икономика и конкуренция между вузовете.”
За да не чета всичко, искам само нещо да вметна, което мисля, че ще го разберете всички.
„Недопустимо е в една демократична държава, с пазарна икономика висшият мениджмънт – Централното управление на БАН, на една организация, финансирана с пари на данъкоплатците, да е напълно безконтролен по отношение на работата, която извършва. Редно е и Народното събрание, и Министерският съвет като делегирани представители на всички съвестни данъкоплатци активно да участват в управлението на академията.
С уважение д-р Петър Попов – носител на наградата „Джон Атанасов”.
Във връзка с въпроса на Вас, господин Димитров, доктор съм по икономика в катедра „МИО и бизнес”, а съм доцент по самбо. Награждаван съм за спортни успехи и за развитието имиджа на държавата ни не само в България, а и в чужбина. Благодаря ви.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Николов, имате думата.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Мене, честно казано, ме е срам малко от всичко, което се случва. Не знам колегите от вносителите как се чувстват.
Затова ще се опитам да говоря по философията на закона, защото все пак сме на първо четене, а да не влизам в това какви юбилейни медали имам.
Първо, според мене заглавието не съответства по принцип на закона, защото това е закон за научните институти към министъра на образованието, младежта и науката. Той е свързан с БАН, защото взима институтите и имотите й. Но това е закон за създаване на научните институти към министъра на образованието. Аз лично се чудя как министър Игнатов поема на гърба си тази тежест. Но той в своето становище е казал, че не възразява и няма предложения по закона, така че го приемам.
Мислех да питам господин Румен Стоилов кой е писал текста, който той така гладко прочете в началото. Но няма смисъл. Искам да Ви попитам няколко конкретни неща по самия законопроект защото те са важни.
Това част от Ваше лично виждане ли е или държавна политика – да се заменят думите „научни изследвания със „сътрудничество в областта на научните изследвания”. Защото това е нещо много важно. Дали една организация ще прави изследвания, защото и аз мога да сътруднича на научни изследвания, без да съм в БАН – не съм бил никога в БАН.
Второ, във връзка с идеята за методическо ръководство, подпомагане и съдействие – госпожа Богданова го постави като въпрос, Вие не отговорихте. Настоявам да кажете как Ви дойде тази идея за методическото ръководство.
Понеже всички научни институти по принцип са юридически лица, които се създават само от Министерския съвет, никой друг не може да го прави, техният правилник задължително се утвърждава от министъра на образованието, младежта и науката. Те самостоятелни лица ли са или не са?
Добавяйки въпроса, че трудовия договор с директора на научния институт се сключва от министъра. Как прозира тук идеята за самостоятелност на тези научни институти, когато министърът сключва трудов договор с тях? И може ли той да го прави с едномесечно предизвестие само въз основа на конкурс, който е друг текст от Кодекса на труда?
Идеята е, че БАН създава самостоятелни научни звена, обаче те не могат да извършват дейност, обаче те не могат да извършват дейност, за която има разкрит институт. Ако случайно някой от тримата души, които ще останат в Българската академия на науките, неволно разработи софтуер и има Институт по информатика към министъра на образованието, младежта и науката, това незаконна дейност ли е? Противозаконна дейност ли е? И той ще крие, че го е разработил, защото му е забранено да извършва такава дейност!
И последно по този въпрос. Все пак, след като мандатът на Общото събрание се прекратява веднага с приемането на закона, кого свиква в тримесечен срок председателят? Защото той в тримесечен срок трябва да свиква Общото събрание. И кого свиква?
Това са конкретните въпроси. Тук вече не е въпрос кой какво е написал, не е въпрос кой какви награди е получавал, а какви са мотивите, за да се напишат тези текстове. Ние обсъждаме философията на закона - първо четене.
Аз сериозно ги поставям, защото очевидно има страх Министерският съвет да се ангажира със закона. Министърът на финансите ни е написал, че неговото становище по закона е думата „Капиталови вложения” да се заменят с „капиталови разходи”. Това мисли заместник-министър председателят. Той се беше ангажирал, сигурно има някакъв интерес към това обслужване, но е зает, даде си указанията и излезе.
Много неясно е и становището на министъра на образованието, младежта и науката, който по принцип подкрепя и няма предложения. Нищо, че ректорът на Медицинската академия подкрепя предложенията на министъра на образованието, младежта и науката.
Ако мотивите са изследванията в БАН да съответстват на държавната политика, да има някаква отчетност, която току-що прочетохте в становището на господин Попов, че трябва да има отчетност, имаме друг законопроект, който е в тези две направления.
От тази гледна точка аз ви предлагам и се радвам, господин председател, че се върнахте. Днес трябва да има пълна яснота каква е държавната политика по отношение на Българската академия на науките. Не могат всички мислещи депутати да излязат в болнични и спешно да бъдат сменени с нови.
От тази гледна точка предлагам процедура за поименно гласуване, за да е ясно кой как е гласувал, кой е отсъствал и защо е отсъствал. По списъка да се види кой участва в цялата тази история, защото тя е срамна.
Това, че няма да подкрепя закона, стана ясно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Николов. Георги Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър, уважаеми акад. Съботинов, уважаеми гости и някакви тук или там пенсионери! Аз категорично не подкрепям – ще се изкажа по законопроекта, който е внесен от господин Румен Стоилов и депутати от ГЕРБ – този законопроект. Това е становището на политическа партия „Ред, законност и справедливост”.
Считам, че се използва аргументът за реформи, за да могат да бъдат прикрити истинските мотиви за внасянето на този законопроект.
Интересно е, че в Българската академия на науките такива реформи се осъществяват и то се осъществяват вече повече от половин година, ако не греша. И по никакъв начин не е взето становището на Българската академия на науките както по отношението на тези реформи, така и по отношение на изготвянето на този законопроект.
Стана напълно ясно, че Българската академия на науките не подкрепя категорично този законопроект. Защото на практика, както каза господин Николов, философията на този законопроект е да се извърши байпас на Българската академия на науките, с което тя се изолира, създавайки се самостоятелни научни институти, които да бъдат юридически лица, които се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет.
Ако се проследи по-нататък философията на закона, се вижда, че на БАН се отнема дейността, бюджетът и имотите чрез тези научни институти.
Тоест според мене мотивите за създаването и за вкарването на този законопроект не се вписват в извършването на реформа на БАН, а се вписват точно в това да има пряко разпореждане на Министерския съвет с имотите и имуществото на Българската академия на науките, като по този начин те бъдат изолирани от реалните процеси. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Терзийски. заповядайте, господин Владимир Стойчев.
ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ: Аз съм от Българската академия на науките.
Считам за много важно това, което каза господин Местан – той не е в залата. След като се обсъжда законът, който е от изключителна важност, тъй като касае науката, действително трябва говоренето за БАН да се освободи от идеологическа обремененост, от каквато нито аз съм бил в състояние да се освободя, а виждаме и в залата тук, че зад тези повече приказки има определено идеологическа обремененост. Това е първото, от което трябва да се освободим.
Второ. Той говореше за въвеждане на система от обективни критерии. Очевидно е, че такива трябва да има.
Аз към закона имам три предложения, но, така да се каже, считам, че неговото обсъждане трябва да бъде паралелно с възлагане на поръчка на международна авторитетна научна организация, която да даде ноу-хау как да изглежда нашата национална научна институция, каквато е Българската академия на науките в момента, по възможно най-добрия образец, каквито има в други държави.
Предполагам, че това няма да стане за повече от 6 месеца, тъй като това ноу-хау е налице и този закон, който се обсъжда в момента, според мене, разбира се, аз не съм сигурен, очевидно има преходен характер, докато това ноу-хау бъде дадено, след което да се напише окончателен закон за Българската академия на науките въз основа на това, което се предлага как да изглежда науката.
В настоящия закон - това е закон за изменение и допълнение - мисля, че трябва да се акцентира върху три неща. Това е институтите наистина да станат второстепенни разпоредители на средства.
Второ, това, което разбрах, че вече е заявено в прав текст от министър Игнатов и от министър Дянков, че няма да има съкращения, преструктуриране и закриване на институти, докато получим това ноу-хау.
И третият въпрос, който виждам, че всички с интерес обсъждат – това е въпросът за собствеността, който може в този закон все пак да придобие някаква форма.
С това искам да завърша. Значи, да не се идеологизира, да не го побългарим по един начин, който не е желателен и не е академичен в никакъв случай. И за да има наистина обективни критерии, върху които ще функционира научният живот в България, такъв, какъвто е в другите европейски и развити страни, просто за крайно наложително считам да възложим тази поръчка на авторитетна външна международна институция. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Думата има господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, скъпи гости, уважаеми господин министър! Вероятно ще се повторим в нашите аргументи, свързани с този законопроект. Но има някои неща, които вероятно оттук нататък ще бъдат обект на много сериозен размисъл. Това са неща, свързани според мене с две теми – политика и наука, пари и наука в този законопроект, който предлагат колегите от ГЕРБ.
Основното обвинение на министъра на финансите е свързано – той се изрази образно, че това е една черна кутия, в която не се знае какво се случва, в която трябва да бъде въведен, както се изрази колегата, данъкоплатецът. Не знам за какво точно там, а не на някакво друго място, където се харчат милиони.
Образно казано, то изглежда така – простете ме за опростенчеството, но точно по този начин изглежда. Господин министърът на финансите вижда една стара сграда и казва: Я гледайте тази сграда с малки прозорци – дайте да я разрушим.
В това няма абсолютно никаква логика. И от тази великолепна стара сграда, която е свързана с ценностната система на държавата, с традициите на тази държава да направим някакви съвременни колибки, които можем много лесно да ги управляваме и да ги закриваме, когато си искаме, да ги обединяваме и т.н.
Има много ефективни бюджетни методи, които могат да направят тази сграда прозрачна, тоест да бъде вкаран, образно казано, данъкоплатецът в тази сграда, да се види как се харчат парите на данъкоплатците, без да се налага да се разрушава тази сграда.
Естествено, че се разпада институция, чийто бюджет е свит до такава степен, че връщат Българската академия на науките до размера на бюджета, който й е даван през 2004 година. Е, коя институция може да издържи, при условие, че й се дават толкова пари от държавата, с които дори не може да покрие фонд „Работна заплата” на заетите в тази институция?
Това са абсурдни неща, уважаеми колеги. Това е явно. Ако видите данните, те са категорични.
Очевидно финансовият аргумент в случая не намира достатъчно ясно финансово оправдание. Защото ако министърът на финансите примерно предложи да се използва програмният бюджет от Българската академия на науките, всички проблеми се решават от раз. Аз мисля, че това е единственият проблем, който трябва да бъде решен на тази институция. Тоест, за да може държавата да следи внимателно, ясно и точно колко пари се харчат там и за какво се харчат тези пари.
Един програмен бюджет означава пари за програми и резултати, за научни изследвания, които са в съответствие с онова, което предлага господин Местан в своя законопроект. Това е един елементарен финансов ход, който се прилага в много подобни случаи. Иначе отношението пари и наука за всички е ясно, уважаеми колеги. Няма световно известни, велики научни открития, които да не са били подкрепяни от финанси. Няма такива, освен онези случаи, на всички известни, с ябълката и Нютон. И когато се появил министърът на финансите и го попитал колко струва тази ябълка и дали Нютон я е изял.
Дори изследванията на известния на всички нас Нобел са били богато спонсорирани от финанси и след това са носили достатъчно печалби, защото са били комерсиализирани.
Ние няма да подкрепим този законопроект, защото според нас това е крещящо нарушение на автономността на научните изследвания, това е опасно смесване на политиката с науката, това е създаване на една сурогатна структура, която не е ясно дали е научна или държавна администрация, подобно на множеството агенции в структурата на държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Имамов. Снежана Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Започвам с пълзящото усещане, което прониква у мене, че на законите, които внася политическа партия ГЕРБ, било то като Министерски съвет или като колеги народни представители, никога не им е времето и мястото и никога не са точни.
На второ място, приемам изключително философските трактати на господин Местан и всецяло подкрепям неговите предложения за изменения в законопроекта, които смятам, че трябва да се имплантирам в единния организъм на ставащия закон, който според мене с промените, които ще претърпи до второ четене, ще бъде един добър закон.
Аз смятам, че ако се обърнем назад във времето, и вие, колеги, ще изложите твърде малко закони и като позиция, и като реалност, които нямат някакви недобори в себе си и които са пряко приложими, без оглед да имат някакви достойнства.
На трето място, приемам носталгията с давност от 141 години с поклон към всички български учени, академици, член-кореспонденти, научни работници, дейци и творци, апологети на българското знание, допринесли за развитие на стратегическите проблеми по българската наука, за нейното практическо приложение и научна адекватност в България и в света.
Искрено обаче не допускам и най-ведра илюзия, че ще получим подкрепа за този закон от опозицията, дори в една такава територия, която основополагащо предполага консенсус, защото това е образование, защото това е наука и тя няма политическа окраска.
Искам обаче да ви кажа, че когато идваш с едно реално желание да правиш реформи, когато всеки един закон, който внасяш, бележи някакъв етап и някакви реформи, това априори не се приема. Но питам ви, колеги – вие имахте цялата власт толкова години, без да неглижирам това, което е направено в тази област. Защо 20 години вие не се опитахте да промените статута на академията, или начина, или стратегия да направите за българската наука? Какво сложихте днес на масата, когато излагате контрааргументи за това, което правите?
Недостатъчно и неморално според мене е, колега, да говорите за болничния на колежката. Защото недай боже някой да го сполети.
Ние няма да правим мимикрия на реформи, а ще правим така – вероятно ще имаме и грешки в това, което правим. И затова са тези дискусии, затова са тези разговори на масата и като народни представители, за да обменяме мисли и може до второ четене да имаме някакви промени.
А на колегата ще му кажа, че той – не искам да използва силна дума, но трябва да знае, че байпасът е животоспасяваща операция. Завърших.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Георги Божинов.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Един отговор и един въпрос към госпожа Дукова.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: На въпроса: защо не направихте това през последните 20 години? Не мога да бъда отговорна за последните 20, но за предишните мога. И най-лесно ми е да кажа, че никой от нас до този момент не е решил, че решението, свързано с добро развитие на българската наука, е закриването на Българската академия на науките. Така че не ни задавайте този въпрос.
А дали е закриване или не, аз обясних в своето изказване. Но на въпросите си нямам отговор.
Ние имаме един въпрос към Вас, госпожо Дукова, и искам точно към Вас да го задам. Защото при новите текстове на закона е отпаднал един текст – досега правомощия на Българската академия на науките. Сега този текст не е правомощия нито на БАН в неговата тройна съставна част, нито на институтите. А това е т. 2 от ал. 2 на досегашния Закон за БАН, в който твърдим, че Българската академия на науките изследва историята, езика и литературата на българския народ и приносите му в световната култура.
Този текст в новия вариант го няма никъде. И аз питам: как така решихте, че всичките тези текстове, свързани със съхраняване и запазване на българската национална идентичност трябва да ги няма в правомощията нито на научните институти, нито на Българската академия на науките. Защото преди да бъдем европейци със самочувствие просто трябва да бъдем българи с достойнство.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви. Госпожо Дукова!
СНЕЖАНА ДУКОВА: Ще Ви отговоря кратко и ясно, госпожо Богданова.
На първо място, ние не закриваме академията, видно от всички параграфи и членове, които предлагаме в закона.
На второ място, институтът, който се занимава с тази проблематика, за историята културата и изследването на тези процеси, на традициите, на изконните български традиции, ще продължи да работи и никой няма да спре развитието нито на тази тематика, нито ще сложи край на българската история и на българските традиции. Все пак виждате, че това е закон за изменение и допълнение, това не е нов закон.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Предлага се нов текст, който точно тази дейност има предвид.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Георги Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, благодаря! Искам да използвам почитаемата аудитория, за да Ви поздравя за това, че макар и толкова млад, Вие с толкова достойнство ръководите тази комисия и сте човек, който търси решенията, а не ги приема слугински наготово. Така съм Ви видял и Ви поздравявам.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа! Сигурно, убеден съм, че организацията на научната дейност в България се нуждае от дълбока, може би от качествена промяна. И понеже съм 6 мандата във властта – в опозиция и на власт, ще ви отговоря с моето виждане. Ние не пристъпихме към радикални промени в толкова чувствителна сфера може би защото не бяхме уверени и сигурни в правотата и ефективността на своята политическа концепция и предпочетохме, когато нямаме тази степен на увереност, да не посягаме, знаейки, че последствията ще бъдат по-тежки.
Затова аз ще говоря само за метода, по който се действа днес.
Защо се постъпва така? Ами така се постъпва, защото централният, големият въпрос е въпросът за отговорността – кой ще носи отговорност за това, което ще последва този закон и това необмислено политическо действие.
Правителството и ГЕРБ се заблуждават, че ще отклонят въпроса за отговорността от себе си, когато избират този метод. Вижте становището на администрацията на Министерския съвет. Това аз го определям като управленски гърч. Няма такава фигура в Конституцията и в правния мир на България. И въпреки това, понеже са мислещи хора, тук има много сериозни позиции.
Какво пише на тези страници – че Министерският съвет има конституционно право за законодателна инициатива. Той не се е възползвал и не се ангажира с това творение. Какво означава при направеното заявление на министър-председателя в началото на мандата, че един-два месеца ще кърпим и променяме най-неотложните закони и оттам нататък ще видите нашата политика и концепция за управлението на страната в нашите закони? Това е негово заявление. В заявлението – едно. А да можеш да искаш и да го направиш са други работи.
Затова тази администрация, която в случая е никой и говори от името на този, до когото сте пратили писмото, има достойнството да каже, че не се ангажира, че е колективен орган, че колективният орган взема решенията си по съответен ред. И ако това е, за да каже, че на правителството му е нужно време да изработи политика, как да разбираме, че онази част от правителственото мнозинство, която заедно с него реализира властта в България, го прави отделно, без да знае правителството. И то, бидейки несъгласно, кого искаме да заблудим?
Ами това е еклектика – че тези хора са се нагърбили да правят такава отговорна работа, а правителството и премиерът са сухи! Няма сухо в тази работа. Отговорността ще се носи, но става дума, че цената е много висока. И отговорността, която ще се понесе, не струва нищо, ако е грешно това решение.
Аз ще кажа при всичкото ми уважение към народните представители – това е половинчато, несистемно, политическо неизградено виждане за такава дълбока реформа – тук съм си отбелязал „половинчата кръпка”. И аз мисля, че това не може да е визията на моето правителство, на моята страна за тази толкова чувствителна сфера.
Защото вижте в отговора на администрацията колко сериозен нюанс има. Вероятно Вие, господин председател, сте запитали, при цялата неяснота в текста какво става с институтите, които БАН вече не може нито да открива.
А вие казвате, че Министерският съвет е новият орган. Ще има две категории институти – старите, които са на доизживяване, ненужните, които ще се закриват и нови, които са открити от Министерския съвет. И какво ви пише тази администрация? Не знам, но ако законът ми вмени отговорност, ще го направя.
Значи Министерският съвет, четейки закона, не разбира вменява ли му вносителят и мнозинството с вдигането на ръката, нарежда ли му да закрие старите институти, да се възползва от новите си права? Защото това, което казват вносителите – оставяме им сгради, оставяме им директорите, не е еднозначно решение ще живеят ли старите и ще откриваме ли нови.
Затова аз съветвам, ако има хора, които да ни чуят, да извлекат поуки от тази ситуация. Тя не е първата. Вчера гледаме три закона за изменение на Търговския закон - едно министерство, второ министерство и група народни представители от ГЕРБ. Гледаме закона за тютюна и тютюневите изделия...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Божинов, извинявайте...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Разбирам.
Казвам, че тази ситуация сама по себе си е достатъчно уникална, макар и да не е прецедент, за да стигнем до едно съгласие, че ние сме в очакване от нашето правителство, от хората, които получиха доверието на българския народ, да предложи еднозначна политическа концепция и нейната материализация в закон на Министерския съвет за структурата и развитието. И може да се възползват от това, което вие говорите, чуждестранни консултанти, други.... Но едно решение, което, като го заложиш, да се подпишеш и да носиш отговорност. Това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Ще помоля още веднъж за стегнати изказвания в порядъка на 3 до 5 минути. Разбира се, това не е някакъв фатален срок. Но от уважение и към другите, които желаят да се изкажат, би следвало да дисциплинираме изказванията.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател. А защо да дисциплинираме изказванията? И кой, Бога ми, е казал, че днес трябва да приключим една толкова важна дискусия? Защо? Важен въпрос.
Господин Божинов! Понеже поставихте въпроса за реалния вносител на законопроекта, докато се изказвахте, се сетих за това гениално обръщение към Антигона на Софокъл: „Навярно тежък бащин грях заплащаш!”
Колеги, чужди грях заплащате. И колкото и да са неприложими моралните категории, когато става въпрос за един политически акт, има много логика в предложението реалният вносител да се изяви. Това първо.
Второ. Господин председател, аз поставих въпроса дали един действащ закон от три страници може да бъде изменен и допълнен с цели шест страници изменителен закон, което не просто променя философията на действащия закон, а директно го ликвидира! Какъв изменителен закон е това? Това е изцяло нов, при това устройствен закон.
Естествено, че Министерският съвет с подписа на основния носител на властта – министър-председателя Бойко Борисов, трябва да поеме ясно своята отговорност и да подпише този закон. В противен случай да заяви, че се разграничава от него.
Няма такава конституционна фигура, която да съгласува законодателни актове на народни представители, наречена администрация на еди-кого си. Администрацията е помощна структура на органа на изпълнителната власт – Министерски съвет, министър. Дори самото министерство е учреждението, в което функционира министърът.
Съответно Министерският съвет е учреждението, в което колективният орган и министър-председателят осъществяват своята конституционна функция.
Това е исторически акт. Грозен исторически акт. Изпитвам срам, че съучаствам в него, макар и с категоричния си вот против. Но вотът против ме прави част от този престъпен, грозен исторически акт - нека го кажем направо – на ликвидация на Българската академия на науките.
Защо правя това тежко заключение? Обръщам се и към колегата, който разбрах, че е от Философския факултет. И Ви моля, колега, заедно да прочетем още първия параграф, който гласи, че от действащия чл. 1 „Българската академия на науките е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена”. Изразът „академичните институти и други самостоятелни структурни звена” се заличава.
Какво значи да се заличат академичните институти и другите самостоятелни структурни звена? Това означава нещо много просто – да се заличи самата Българската академия на науките, защото тя не е нищо повече от своята структура. Българската академия на науките – това са институтите на Българската академия на науките. когато вие отнемате институтите, вие ликвидирате и самия орган.
Това е, струва ми се, ясен и за децата принцип, не само философски, апропо конкретен управленски. Повтарям: Българската академия на науките, това са институтите. Този закон отнема на БАН институтите. И затова твърдя, че законът ликвидира Българската академия на науките.
Второ. Обърнете внимание още на нещо много любопитно и немаловажно. Защото става въпрос за закон за ликвидация на Българската академия на науките, която, заради това, че е възникнала 10 години преди Руско-турската освободителна война, представя духовната субстанция на българската нация. Не е пресилено да се каже, проф. Пантев, надявам се.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Не е.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И точно затова актът, с който ще се ликвидира тази духовна субстанция, не може да започва с груба, недопустима граматическа грешка, при която подлогът, думите „научни изследвания” се съгласува със сказуемо в единствено число – „думите се заменя”. Няма как със закон, в който се посяга на еманацията на научната мисъл, още в първия параграф да допуснем недопустимото несъгласуване на подлога и сказуемото.
Между впрочем тази грешка май я имаше и в другия закон, не по-малко важен, където пък обратно, казва се: „Дисертационният труд съдържа”. Не „съдържа”, а „съдържат”.
Ще ме извините, ако усетили нотки на ирония. По-скоро това е израз на болка.
Няма да се впускам в другите текстове, защото философията на този законопроект е в неговия § 1. Когато на едно нещо му отнемеш структурата, то това нещо престава да съществува.
Но все пак. Има още един много интересен параграф и това са § 5 и § 6. „Структурата и организацията на работата на научните институти се определят в правилник, приет от общото събрание на института - как става това, нали ги извадихме в първия параграф – и ще се утвърждава от министъра”. Това е първо – утвърждава министърът.
И забележете, в § 6, в чл. 56, ал. 4 се казва: „Директорът на научния институт – обърнете внимание, чета – се определя чрез конкурс за срок от четири години. Министърът на образованието, младежта и науката сключва трудов договор със спечелилия конкурса”.
Уважаеми колеги, сегашният министър е професор, доктор на науките. Моите уважения. Но вие знаете ли, че министърът може да бъде и бакалавър! Няма ограничения. Може дори да не е доктор. Може дори да не е магистър. Може да бъде един бакалавър, при това записан незаконно като курсист нейде! Може. И какво ни казвате с този текст? Че един бакалавър ще сключва трудови договори с академици, с професори, с доктори на науките! Срам!
Единственото нещо, което може да направите, е незабавно да изтеглите този законопроект и да вървим към приемане на едни изменения, които ще установят връзката държавни политики – дейност на Българската академия на науките, като тук сме готови за ваши предложения относно реквизитите, включително и на годишния доклад. И никак не е вярно, че няма да последва нищо от процедурата на обсъждането на този годишен доклад. Защото представете си, че Народното събрание не приеме годишния доклад. Това ще бъде ясен знак, че законодателният орган има резерви по начина, по който тази организация осъществява своята дейност. И ще настъпят корекции. Може на тази база да се увеличи или пък да се редуцира и финансирането.
Ето, това е правилният подход. Ако загрижеността е за постигането на този континиум научни организации и държава, подходът не е този това е подходът на ликвидацията. Аз вече казах – това е ликвидация на един от най-важните маркери на българската национална идентичност.
И аз, независимо че с гласа си „против” ще гласувам против, наистина изпитвам срам, че съучаствам в този акт, който определям като престъпен. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Местан. Проф. Пантев, заповядайте.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Днес е 8 декември и трябва да си кажем най-сетне - нали знаете, всички полицаи казват: и ние сме били студенти – „Гаудеамус игитур”( „Да се веселим сега”).
През целите тези дискусии, често приемащи характера на препирни, които в никакъв случай за жалост няма да решат изхода от това кой как ще гласува – предрешено е за всеки един, е много важно да се запомни кой какво е казал в този съдбоносен момент, ден, вечер, час, година.
Излезе така, че Цветан Тодоров, нашият сънародник, който малко се отказва от българизма си, научи французите как да тълкуват езика си. Лютви Местан, местният човек, ни научи как да тълкуваме собствения си език. Защото най-езуитската предпоставка във възраженията срещу този закон е, че ние сме хора на умрялото „дедово” време, че ние сме склерозирали, че ние сме хора ретроградни, на миналото, че пречим на свежата наука с догмите на схоластиката.
Е, добре, досега слушах крайно почтително. Аз съм в Българската академия на науките от 1965 година като редовен аспирант, хабилитиран съм в БАН през 1075 година. Така че мисля, че имам право да кажа нещо, което се удивлявам, че другите не го усещат поне като лек бушон, лек предпазител.
Какво разбираме ние или по-конкретно вие от тази работа? Веднага ще ми кажете, че сте политици, парламентаристи, държавници и прочие. Но аз се удивлявам от вашето пренебрежително, да не кажа презрително отношение към тези хора, които разбират и от наука, и от научно управление. С каква поразителна лекота вие твърдите, че така ще е по-добре, при положение, че тези хора, които има как да си изкарват прехраната и има как да печелят славата си, по-точно да я утвърждават, казват: не правете това и не правете така!
Много ясно, че Българската академия на науките е една уморена институция. Много ясно, че с козметични реформи - например Институтът по история, като се промени, се казва Институт за исторически изследвания – нищо не се променя. Много важно е не само какво ще се направи в Българската академия на науките, а от кого, кой ще го направи. Много ясно. И не спекулирайте с тази идея, че ние сме застанали на всяка цена да си остане така, както е било, защото много гювеч сме получили по това време.
Но разберете, не можете да проявявате такова високомерие, та макар и в качеството си на народни представители.
Миналия път ви казах – ние сме пощенски гълъби, ние пренасяме това, което онези, които са гласували за нас, трябва да вградим в бъдещето на България.
Естествено, че в Българската академия на науките може да има глупци, може да има търтеи, може да има дори идиоти. Но аз ви питам, господа народни представители, в коя институция няма идиоти?
Така че тук става дума малко по-отдалече да се види, малко по-отгоре да се види. Може би наистина някакви апендикси ще останат незаслужено. Но не можеш заради това ти да слагаш такава секира.
И понеже казваме: не трябва така, не може така, ето ви конкретен проектозакон или поправка на закон от Лютви Местан. Той не оставя БАН като вкаменелост. Вали така? Тогава защо сте против него? И най-вече защо не слушате тези глави, с които мисля, че имам, поне като календарно време, еднакъв начален старт в БАН или може би малко по-малък. защото разберете, всичко може да ни простят нашите потомци, може да ни простят, че България е била престъпна, чалгаджийска, подчинена, корумпирана. Но няма да ни простят само едно – ако направим България проста.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Пантев. Ирена Соколова заяви желание за изказване. Не я виждам, ще й дам думата след малко.
Заповядайте, проф. Дамян Дамянов от Съюза на учените в България.
ПРОФ. ДАМЯН ДАМЯНОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Съюзът на учените е дал своето мнение в едно становище и аз няма да го преповтарям. След три страници не считахме, че е необходимо повече да се обосноваваме. Ние предлагаме този законопроект да се оттегли.
Необходима е дискусия за българската наука, необходима е и дискусия за българското образование. тази фраза я повтаряме през последните 15-210 години доста хронично.
Тази дискусия продължава да е необходима. Тя се води в един управленско депутатски маньовър до момента, а сега придобива наистина по-неприятен оттенък.
Не мога да кажа, че начинът, по който се търси управленско решение по проблемите на науката и образованието, сега е дори частично сполучлив. Прощавайте, на народните представители и на държавното управление ние сме възложили надежда за сериозни управленски решения с не краткотрайно, а дълголетно бъдеще.
Ако народното представителство е толкова развълнувано по проблемите на образованието и науката, не се ли вълнува от факта, че българските университети са безкрайно много? В съдбата на кой университет народното представителство се намеси така драстично, както си позволява да се намеси в съдбата на една такава институция като Българската академия на науките? При това доказано продуктивно. Считам, че самата дискусия по този закон е нещо, което не носи позитивни дивиденти на вносителите.
Поставя се като довод и ни се чете становището на един колега – д-р Петър Попов, моите почитания към него. Той наскоро се върна и някъде от половин-една година встъпи в редовете на БАН. Ако с доводите на един-двама-десетина-петдесет души се опитваме да оборим позицията на хиляда души, излезли на улицата, за да протестират за точно обратното, прощавайте, някак си съотношението не е полезно. Но дори да не поставяме тези цифрови измерения, самият начин за дискусия за съдбата на Българската академия на науките е унизителен.
Самият закон, който се внася, по своя характер, със своята фразеология е езуитски. Той иска да ни убеди в неща, които всеки разумен човек, четейки, прозира като решения, които на практика събарят съдбата на БАН.
Колеги, ако искате да бъдете продуктивни, разговорът трябва да се води в обратна посока. Имаме налични институции. Как трябва държавнически да предразположим те да се обединят? Как трябва държавнически да им осигурим задачи, да им възложим поръчки, за да продуцират, да решават проблемите?
И най-важното, до момента, в който в науката, в научните изследвания, в новите технологии държавата не се ангажира със собствени инвестиции, прощавайте, право пропорционално - не, а в геометрична прогресия расте инвестицията в науката и тя се връща десетократно и стократно.
Мисля, че най-разумното ще бъде, ако този закон се оттегли. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, ще дам думата на проф. Димитър Пушкаров, като си позволя още веднъж да напомня – тези, които са представили становище, ще ги помоля в рамките на 3 минути да ограничат своето изказване. Заповядайте, проф. Пушкаров.
ПРОФ. ДИМИТЪР ПУШКАРОВ: За мене ще бъде трудно за 3 минути да се огранича, защото проблемите са толкова много, че е много трудно човек да ги обеме. Но ако не се изкажа ясно и не бъда разбран, резултатът ще бъде обратният. Ще се постарая, разбира се, да бъда кратък.
Ще започна с това, че пътят към ада е покрит с добри намерения. И тук ние наблюдаваме нещо подобно.
Също така като физик си спомням най-кратката рецензия, писана някога във физиката. Тя принадлежи на великия Волфганг Паули и се състои от едно изречение: „Тази работа даже не е грешна”.
Разбира се, това не е достатъчно, за да убедя комисията в това какво е мнението ми за законопроекта.
Предстои да се кажат общи неща. предварително искам да ви запозная все пак с това кой съм аз. Работя все още в Българската академия на науките. не съм обаче от антуража на акад. Съботинов. Аз съм един от критиците на ръководството на академията и на някои аспекти на реформата, която се провежда. Но аз тук ще защитавам Българската академия на науките, независимо от нейното ръководство, по същия начин, по който бих защитавал България, независимо от това кое правителство е управлявало. Така че това трябва да бъде моралната позиция, която искам да споделите с мене, когато изслушвате това, което ще кажа.
За да смекча малко тона, ще кажа, че проблемът за Българската академия на науките е комплексен. Какво значи комплексен? Тук казаха да не се впускаме в лекции по математика. Но комплексното число има две измерения – едното е ялово, другото е имагинерно или, както се казва, въображаемо, недействително. От БАН се иска да дава реални резултати с имагинерни пари. Тоест да не получава субсидии. При това положение се очаква БАН да има голям коефициент на ефективност. Защото когато получите един резултат с минимум средства, ефективността е безкрайно голяма и е много по-голяма, отколкото при 10 резултата, получени с 1 лев.
Какви са нещата, които бих искал да споделя тук с вас. Вече се каза, че това не е закон за изменение и допълнение, това е по същество нов закон, който елиминира всичко.
Трябва да ви кажа все пак, това е от моята биография, но може би е съществено, че аз бях два пъти заместник-министър след промените и Законът за Българската академия на науките беше приет точно тогава, когато аз бях заместник-министър, с моето участие в написването му и с може би решаващо влияние за прокарването му през парламента.
Съзнавам ясно, че този закон има определени недостатъци. Но ако вие си спомняте 1991 година, когато БАН се управляваше с указ на Тодор Живков и когато този указ предстоеше да бъде елиминиран, ще разберете, че за тогавашното време законът свърши много добра работа.
Това, в което сега се упреква Българската академия на науките главно по отношение на централното управление, мога да ви кажа, че в закона няма никъде нито дума за централното управление. Централното управление си е резултат от управленческата политика на ръководството. По този начин то би могло да съществува или да не съществува и при настоящия закон.
Това, което на мене ми прави впечатление, е, че това, което ние смятахме тогава за голямо постижение, това, че ние обединихме институтите и казахме, че Българската академия на науките – това вече не е събранието на академиците и член-кореспондентите, а е обединение от институти, това го дадохме точно в този закон. И това го смятам за едно от големите достижения на професията. Сега това се отменя и се прави голямата крачка назад. Тоест връща се всичко към разпореждане на Министерския съвет.
Мога да ви кажа също като част от моята биография, че аз бях един от създателите на Съвета на ректорите. Защо? Съветът на ректорите беше създаден тогава, в него трябваше да има представител на БАН и представител – заместник-министър на образованието и науката и той имаше задача да създаде политика на висшите училища и да не се налага всяко висше училище да ходи самостоятелно при финансовия министър и да проси бюджет. Защото при това положение финансовият министър се превръща в министър на науката и започва той да диктува научната политика, което по управленски критерии е недопустимо.
По същия начин ако сега Българската академия на науките бъде разбита, както се казва, на отделни институти, това не е свобода, това е, първо, създаване на феодална структура във всеки един институт.
И второто нещо, което трябва да знаем, това е пряка подчиненост, вече не формалната подчиненост на министъра на образованието и науката, това е фактическата подчиненост на министъра на финансите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Проф. Пушкаров, ще Ви помоля да се ориентирате към приключване.
ПРОФ. ДИМИТЪР ПУШКАРОВ: Разбирам, че може би някои от тезите ми не са приемливи за някои...
ПРЕД. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате писмено становище, което...
ПРОФ. ДИМИТЪР ПУШКАРОВ: Аз се страхувам, че хората не са го прочели.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не подценявайте народните представители. Ще Ви помоля да се ориентирате към приключване.
ПРОФ. ДИМИТЪР ПУШКАРОВ: Две минути. Обръщам внимание на това, че има някои неща, които са абсолютно недомислени. Например следното. Събранието на академици и член-кореспонденти, което сега представлява Българската академия на науките, трябва да има за председател академик или член-кореспондент. А какъв друг.
Думата „на щат” в академията няма смисъл, защото очевидно законодателят е мислел за сегашното състояние.
И накрая, кои са предложенията, които бих искал да направя, които във всички случаи би трябвало да се вземат предвид.
Първо, трябва да бъде гарантирана академичната автономия. Академична автономия и финансова автономия са съвсем различни неща и тук няма значение какъв разпоредител е на средствата.
САЧК трябва да съществува като отделно звено без командни функции и привилегии.
Председателят на академията трябва да бъде известен, но реален български учен, не непременно от САЧК. САЧК е събрание на академиците и член-кореспондентите. Защото виждате колко са на брой и по този начин изборът им е предопределен. Неговите функции да са предимно представителни.
Директорите да не се избират пряко, а да минават през публичен конкурс, в който да могат да участват и хора от чужбина. Защото ние сме в Европейския съюз.
Изборите за академици и член-кореспонденти да са с открит конкурс с право кандидатите да четат отговорите и рецензиите. Най-много нарушения, бих казал, дори извращения се правят при изборите на академици и член-кореспонденти. А вие искате в момента да направите точно САЧК и да му дадете името на академията.
Обърнете внимание, че Събранието на академиците и член-кореспондентите не е минавало атестация. Атестация минаха институтите. Там държавата трябва да направи своята атестация, а академията да си остане съдружие на научните институти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Пушкаров. Във Вашето изложение повдигнахте един изключително важен въпрос и аз искам да го споделя с членовете на комисията.
Съжалявам, че Съветът на ректорите не е депозирал становище в комисията. Няма представител. Проф. Стоян Денчев беше на предходното заседание, сега не виждам представител на Съвета на ректорите.
От времето, в което аз съм председател на комисията, Съветът на ректорите не е депозирал нито едно становище. Нито едно становище по който и да е проблем!
Една от версиите на законопроекта беше, че научните институти ще отидат към университетите. Разбира се, това е версия, която не обсъждаме в момента. Обсъждаме писани текстове. Но така или иначе Съветът на ректорите беше и е важен партньор на Комисията по образованието и науката, който следваше да депозира становище.
Давам думата на Ирена Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Вземам думата с не малко емоция. Ако кажа, че се чувствам компетентна да дам оценка на научната дейност на Българската академия на науките, разбира се, това не просто ще прозвучи невярно, а ще прозвучи мегаломански. По тази причина естествено, че не е така.
Това обаче, за което се чувствам не просто компетентна, а отговорна и длъжна, е да дам оценка за начина на отчетност, финансова дейност и модел на управление.
Принципал на Българската академия на науките е държавата и това е ясно. Начините, по които обаче се разходват финансовите средства, не са ясни.
Това, което се случва вътре като финансиране и като начин на разпределение и делегиране на отговорности, никъде и по никакъв начин не става ясно, няма отчетност и няма маркери, по които то да бъде премерено.
Аз сякаш се учудих малко на думите, които каза господин Пушкаров. Защото след като академиците и член-кореспондентите помежду си не могат да намерят общ език и там се налага да бъдат направени оценки и да бъде направена атестационна скала, то тогава какво да кажем за другото. Нали разбирате, това е само по себе си огледален образ на цялата организация.
Когато говорим за система от обективни критерии за науката, то тогава със сигурност трябва да говорим за атестационна карта и за атестационни комисии. Когато говорим обаче за мениджмънт и управление, тук наистина държавата трябва да си каже тежката дума и да направи това подреждане, от което се нуждаем всички.
Когато преди време бяха въведени делегираните бюджети в училищата, започна едно масово недоволство от това какво предстои. Тогава обаче учителите и директорите приеха тази своя задача и отговорност с усещането, че онова, което им се предлага, е необходимо, макар и към момента зло. Сега вече всички виждаме, че тази система действа много добре и тя по един или друг начин носи възможност за добро делегиране и за добра отчетност на финансовите средства.
Давам си сметка за цялата емоционална импресия, която днес тук е интелектуална, безспорно, че има свой рационален и свой ирационален момент. Но нека да бъдем достатъчно коректни и да кажем, че ирационалните ни страхове би следвало да ги управляваме. Колкото до рационалните, аз ви предлагам всички онези, които имат от какво да се притесняват, да намерят начин да се справят с тях и да ги тушират.
Когато говорим за онзи континиум, който визира господин Местан, той каза, че, от една страна, трябва да е националната заявка за научни изследвания и дейности, от другата страна, трябва да са научните институти. И аз съм абсолютно съгласна за това с господин Местан. Питам се обаче, тъй като говоря по Вашия законопроект: какво би се случило, ако в момента държавата представи своята стратегия за научни изследвания, обяви приоритетните си области и заяви, че това ще бъде финансиран приоритет? Е, тогава страховете ще ескалират до максимум сега, към сегашния момент. Защото питам аз: какво се случва с институтите, които не попадат в тези приоритетни области, ако в момента ....
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще Ви отговоря.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Ще ми отговорите, предполагам. Това, което видяхме в момента след онзи одит, който беше направен, и след атестацията, е да бъдат сливани институти по неясен за мене начин, тъй като имаше институти, които бяха с доста високи оценки, и институти, които бяха с ниски оценки. Интересното беше, че се сляха институти с висока и ниска оценка, а навън останаха институти с висока оценка. Това е неясен механизъм.
И позволете ми като народен представител, който си позволява да участва във внасянето на законопроект като представител на хората, които са го избрали, с ясната заявка за това, че, повярвайте ми, хората, които са навън, не са толкова невежи и глупави, колкото се опитвате да представите тук, техните избраници. Те също очакват някаква яснота и някакъв ясен маркер къде отиват парите им.
Мисля си, че когато споделяте своите преживявания тук, е добре да си давате сметка, че незрелите емоции и тази интелектуална надменност, която се разпростира, невинаги е най-доброто поле, на което може да се води дискусия.
Убедена съм, че ехидността и тази възможност да изразите себе си пред своите досегашни творения, със сигурност носи дивиденти, които са в областта на научните ви търсения. Но заедно с това те не раждат никаква обща основа за това да работим заедно, така че организацията и управлението да са добри. (Шум в залата, неразбираеми реплики.).
ИРЕНА СОКОЛОВА: Не зная какво става. Може би господин председателят ще каже.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля ви за тишина.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Ако това е отговорът на изказването ми, то тогава аз ще оставя да говорят тези хора, които в момента изразяват себе си по този начин. Нека те работят заедно с вас.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Реплика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Соколова. За реплика акад. Съботинов.
АКАД. НИКОЛАВ СЪБОТИНОВ: Вижте, аз много съжалявам, че госпожа Соколова не е добре информирана. Тя говори за коректност, говори за информативност, говори за данъкоплатец, а в същото време не знае, че всеки месец на определена дата Българската академия на науките дава материали около 500 страници, в които са изписани всички разходи на всяко отделно звено в академията през съответния месец, на Министерството на финансите и копие на Министерството на образованието, младежта и науката. Всеки месец се отчита до последна стотинка, изхарчена в академията. Това са парите на данъкоплатеца.
И това, което се говори, че Българската академия на науките е черна кутия, където не е ясно къде отиват разходите, къде отиват парите на данъкоплатците, е невярно. Проверете, направете справка. Ако искате, ще ви дам всичките топове за годината и ще ви затрупам с тази информация.
Второ, два пъти годишно Сметната палата детайлно проучва всички финансови разходи и всичко, което има финансово отношение в Българската академия на науките, и прави заключителни доклади. Запознайте се, вижте и ще разберете как действително стоят нещата.
Българската академия на науките е един от най-почтените данъкоплатци и служители на българската държава, изпълнявайки най-коректно определения бюджет от Народното събрание. Така че такива обвинения за съжаление не приемам.
И моля ви, ако действително искате да знаете истината, заповядайте още утре, за да ви ги представя и да приключим по този въпрос.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Реплика и естествено отговор.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Соколова, мисля, че говорим за Българската академия на науките. бих Ви помолил да се въздържаме от персоналния аспект на оценките си. Защото Вие ми направихте психопортрет. Благодаря Ви. Явно ме оценявате по-високо, отколкото аз самият се оценявам. Аз нямам научни интереси. Нещо друго сте припознали у мене.
Понеже ме уличихте в претенциозност, искам да изразя дълбокия си респект пред Вас и да Ви кажа, че максимумът, който заслужавам, е да бъда първолак пред Вашата претенция. Защото ще сведа на политически език Вашата психоанализа.
Вие казахте следното: Когато преди години предложихме делегираните бюджети в училището, мнозина протестираха. После разбраха колко хубаво нещо е това. Почитаеми академици, вие сега сте в същата ситуация. Протестирате, защото не знаете какви добри неща ви се предлагат. Спокойно, ще узреете.
Е, пред такава претенция аз се прекланям и наистина се чувствам първолак! Няма ирония, няма претенциозност, има една искрена болка от онова, което не осъзнавате като политическо действие.
Това е, госпожо Соколова. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Акад. Юхновски, заповядайте.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: За тези, които не ме познават, аз 12 години съм бил председател на Българската академия на науките до преди две години и бях отговорник за внасянето във Великото Народно събрание на настоящия действащ закон за БАН.
Може да се различаваме по отношение на подхода и начина. Някои колеги смятат, че са направили друго. Но аз отговарях пред академията за работата на Комисията за образование и наука. Това стана през октомври 1991 година.
Искам да ви кажа, че Великото Народно събрание, заедно с огромната задача, която имаше, да изработи Конституцията на новообновена България, имаше за задача и да изработи нов закон за демократично развитие и управление на Българската академия на науките.
Дребна подробност. Комисията за образование и наука към Великото Народно събрание отдели седем заседания, за да изработи този закон. Тази комисия се водеше от уважаемата проф. Елка Константинова, която сигурно мнозина знаят.
Международната общност оцени високо тези промени за демократично развитие, които се направиха в академията. Няма да се спирам, няма време за това. И както написаха международните експерти от най-престижни международни организации, този закон осигури демократичното развитие на науката в България.
Днес имаме успехи в академията и ги отчитаме, съгласно международна оценка, на която искам да обърна внимание. Академията поиска тази оценка, но плати половината от парите, които трябваше да отидат, а другата половина я плати държавата. Което означава, че това е и държавна поръчка. И да бягаме оттук и да търсим нови оценки, е смехотворно, неправилно. Това първо.
Това е написано много ясно в становището на Федерацията на европейските академии, най-модерни академии и с дълбока история и просперитет, и постижения проф. Енгелбрехт на 23 ноември тази година в писмо до нашия премиер Бойко Борисов. И това изречение е следното: „Беше констатирано в резултат на международния одит, че в международен план БАН е най-добрата водеща научна институция в страната.
За какво атакуваме в момента БАН. Аз не го разбирам, след като БАН, гърчейки се в неописуемите условия на стагнация с финанси, представя най-добре страната ни пред научния свят.
Защо правим това? Аз мисля, че го правим по няколко причини, но едната причина е не много добра и не много почтена.
В момента това е начин да отклоним общественото мнение от трагичното състояние на институтите на Българската академия на науките, които за ноември и декември няма да получат никакви заплати. Те са в неплатен отпуск. Институтите са спрели работата си, повечето от тях. Защо? Защото ние имаме недостиг от 9 млн. лв. за фонд „Работна заплата” през тази година. Нищо добро не ни очаква, защото бюджетът остава същия, за съжаление, и през следващата година. И сега най-добрата водеща научна организация в страната ще бъде оставена на подсушаване.
За последните месец и половина академията беше напусната от 180 млади хора, които не могат с 220 лв. на месец да живеят. Семейства ли ще гледат? Това ли е бъдещето? А днес се занимаваме със закон, вместо всички почтени български граждани да подкрепим най-старата и престижна – виждате – национална научна организация, за да не умира. А тя умира.
Искам да кажа още нещо. С този проект за закон, с тези поправки – той открива и закрива институтите – се връщаме в най-тъмните времена на тоталитаризма. При това, имайте предвид, в закона, който действаше тогава с указа на Държавния съвет, тази поправка, че институтите се откриват и закриват от Министерския съвет, просъществува само 7 месеца даже по време на най-тъмните времена на нашето минало.
Това е едно ретроградно виждане и в пълно противоречие с новата култура за управление на образованието и на науката. А тя какво включва – три елемента: самоуправление, самоорганизация и автономия.
Искам да кажа нещо по ефективността на научните изследвания.
Вчера в едно предаване по телевизията за първи път ръководството на академията в лицето на акад. Съботинов беше изправено срещу вносителя на закона, добре подбрано, за да стане това, което трябва.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Извинявайте, господин Юхновски, Румен Стоилов го нямаше в дискусията. Той е вносителят. Ще Ви помоля да се концентрирате върху законопроекта.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: По отношение на ефективността. Аз с технологиите, които съм разработил, съм си платил за 300 години напред заплатите. В тази академия има стотици хора като мене, а имаме и един член-кореспондент, председател на Общото събрание, чиято икономическа ефективност се оценява на 350 млн. лв. Опонентът във вчерашното предаване, икономистът Георги Ангелов започна да показва колко са ни ниски патентните показатели на глава от населението. Но са прави, че по ефективност в икономиката – мисля, че всички това разбират – е колко продукт получаваш срещу единица пари. Ако това той направеше, щеше да се убеди, че по научна продукция и по патентно производство Българската академия на науките е на челно място в Европа, колкото и парадоксално да ви звучи.
Така че това е истинската оценка на академията. Мнението на академичното тяло, член-кореспонденти и ученици, 70 души, е изразено в писмото до министър-председателя Бойко Борисов преди две седмици. Те се подписаха да спре плановете за разрушаването на академията. Ако това страшно нещо стане, повярвайте ми, академията се превръща в истинска мумия, без никакви сериозни функции, без възможност да работи, за първи път в своята история и в състоянието на академиите в Европа и в света и нищо повече. А институтите ще станат едно стадо. А те са плът от плътта и кръв от кръвта на Българската академия на науките. Защото учените от академията са световни имена.
Моля ви се, съграждани мили, не правете това нещо. ще направите страшна грешка. Не правете това! Погрижете се учените да не ходят по улиците, а да работят за славата на България.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, акад. Юхновски.
Колеги, предлагам 10 минути почивка, след което продължаваме нашата работа.


(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, продължаваме нашата работа. Проф. Костадинов от БАН заяви желание за изказване.
ПРОФ. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа депутати, дами и господа! Аз искам да подам ръка на моите съпартийци от ГЕРБ и да ги защитя от упрека, че правителството на ГЕРБ няма политика за науката и висшето образование.
Програмата за тази политика беше направена в експертната група по секторни политики, образование и наука, на която бях член, и беше широко дискутирана в обществото и представена финално преди изборите и с тази програма ние спечелихме изборите. Тази програма след това беше детайлно разписана и е на разположение на всички, разбира се, и правителството я изпълнява. А в същото време, ползвайки увереност от становището на Министерския съвет, с което не се ангажират с проекта на групата депутати и молейки ги да помислят да изтеглят законопроекта, който те са внесли. И аз поименно ще помоля: господата Румен Стоилов, Борис Грозданов, Ирена Соколова, Стефани Михайлова и Ивайло Тошев.
Господа, действително бих си позволил да считам, че проектът не отговаря на политиката на ГЕРБ. В тази насока предлагам да разгледаме и проекта на нашите колеги от Европейската народна партия. В този проект участвам и аз с отговорността си, както когато пишейки тази програма, така и сега, пишейки този законопроект. Ние мислехме да пристъпим към един такъв законопроект, след като приключим с реформите. Ние сме почти към края на реформите, но някак си стана малко прибързано накрая.
Моля ви още един път да размислите и да направим едно общонародно дело, каквото е науката. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, професоре. Акад. Васил Сгурев от Федерацията на научно-техническите съюзи, заповядайте.
АКАД. ВАСИЛ СГУРЕВ: За сведение бих казал, че това е най-старата неправителствена организация, 125-годишна и най-голямата, да се надяваме, засега с 15 000 члена, предимно инженери.
Ако ми разрешите, аз най-напред ще погледна малко на целия въпрос технократски. Имаме една верига. Най-отгоре е фундаменталната наука. Под нея е така наречената корпоративна наука. По-рано това бяха ведомствените институти, сега ги няма, изчезнаха, бизнесът се постара да ги ликвидира – и не само той.
В момента внедряванията към пазара всъщност остават за много малко фирмени структури, които по-скоро приспособяват технологии, отколкото правят някакви нови технологии. С други думи, между фундаменталната наука – звеното горе, и пазара зее огромна дупка.
Да се разглежда внедряване на фундаментални постижения въобще в пазара, без да има средната структура, просто всеки, който работи в този бранш, знае, че това е невъзможно.
Защо нямаме корпоративна наука и защо не се говори по-скоро, това е за нас един много болезнен въпрос. Защото ако се поинтересувате сега, ще видите, че с всяка година броят на българските патенти намалява. Нито бизнесът патентова, нито учените имат пари да го направят.
Какво имаме на практика. Имаме на практика патентоване на чужди постижения, имаме на практика пълно дезинтересиране на бизнеса от българската наука и българските постижения, почти напълно. И в резултат на това в момента ние строим икономика на чужди знания.
Какво означава това на практика. Плаща се за машини и технологии, които вече някъде са направени, които тамошният собственик е изплатил, взел е големите печалби, а на нас ни се дава сравнително малка добавена стойност. Ние храним чужди изследователи. Както и да го въртим, всеки, който познава механизма на тези неща, ще се убеди, че това е така.
И сега, след като от двата крака - фундаменталната наука и корпоративната наука, единият е дървен, не съществува, а другият все още пулсира, това е и академичната фундаментална наука, и вузовската фундаментална наука, ние правим терапия, може би хирургия по-скоро, на здравия крак.
Мисля, че акцентите не са поставени правилно. И ако трябва да говорим за държавен интерес, понеже тук се говореше за данъкоплатци, интересът е да се движи цялата верига, а не поотделно някои от звената на тази верига.
Затова нашето предложение е да се погледне комплексно на целия този въпрос - може би тук трябваше да присъства и другата комисия – и да се види как трябва да се направи така, че българската индустрия да не представлява ишлеме индустрия, каквато е в момента, на парче, а да започне да произвежда високотехнологични стойности с висока добавена стойност.
Погледнете ЕВРОСТАТ – всяка година броят на заетите в България с високи технологии намалява. Това не е по вина на сегашното правителство – нека да бъдем наясно. Няколко правителства се постараха да стигнем до това положение.
По отношение на фундаменталната наука. Аз мисля, че не може да се гледа на фундаменталната наука ан блок. Има фундаментална наука, която не може да се менажира от никого, освен от учените. Вие сами разбирате, че ЦЕРН и Дубна не се управляват от борд с такива менажери. Те се управляват от хората, които знаят как да влагат средства.
Тази наука и в България трябва да се финансира по целия фронт, защото ще дойде време, когато няма да може да разбираме какво ни говорят в областта на фундаменталните науки. Просто няма да има компетентни хора.
Така че една част от финансирането трябва да бъде именно такова. Но в модерните държави има втори тип финансиране на академиите – то се нарича насочено фундаментално.
Веднага мога да ви кажа примери. Това е JET Lab в Съединените щати, който се поддържа изцяло с държавни средства, но само за изследвания, които отиват към реактивните двигатели. Мога и други примери да дам.
Следователно, ако нашата държава иска да има насочено фундаментални изследвания, тя трябва да направи това, което за съжаление, пак повтарям, за 15 години нито едно правителство не направи – да създаде национален център за наука и технологии, съвет към премиера - трудно е да се посочи развита страна, която я няма – и да създаде цялата инфраструктура надолу.
По този начин финансирането на БАН ще отговаря точно на това, което се прави в модерните държави. Защото без такава инфраструктура – аз съжалявам, че тук не е министърът на финансите, бих му казал, - ако в България не се създаде действащ венчърен капитал, който да осигурява пазарна реализация на научните постижения, всичкото друго е игра на финансиране, както едно време се правеше. И действително, както каза госпожата тук, парите могат да отидат в пясъка. Трябва да се създаде съвременен механизъм. Изобщо нищо друго не трябва да се прави, освен това, което е апробирано добре в развитите страни.
В заключение искам да кажа следното. Нашата организация сериозно се безпокои от състоянието на конфронтация с интелигенцията – и научно-техническата в това число, в Българската академия на науките. вижте, ние сме малка държава, ние всички сме, така да се каже, една обща националност. Ние трябва да можем да намерим консенсусен, общ език.
Нашата молба е може би не веднага да се приема, а да се отложи приемането на този законопроект. И нека да помолим и двете страни, които спорят, да седнат на масата.
Вижте, аз имам поръчение. Ако искате, ние сме готови, ако искате, на нашата площадка да ви дадем възможност да се съберете. Съберете се, дайте да говорим като хора, които обичаме България, а не да избързваме с решенията. Защото ние сме били свидетели в България на много решения.
Аз мога да ви кажа, че съм преживял четири ликвидации на института и четири създавания на института. Всяка ликвидация е минимум година и половина, през което време хората не работят. Сега цари едно такова състояние, при което хората не работят. Следователно дайте бързо да видим къде са допирните точки, какво трябва да се направи.
Аз съм сигурен, че при разумен подход тези емоции, без нагрубяване, без всякакви такива неща, ще се намери общ език. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, акад. Сгурев. Лъчезар Аврамов е заявил желание за кратко изказване. Заповядайте.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа! Позволявам си да привлека вашето внимание към проблемите на тази група хора, за които през цялото време ние говорим. Всъщност аз искам да кажа няколко думи и да се обърна към вас като един учен. Аз съм доктор на физическите науки и искам да ви покажа това – (показва). Това е наградата на Европейския съюз за върхови научни постижения. Лицето е на Рене Декарт, името е мое. Преди пет години имах голямото удоволствие и късмет да бъда номиниран за тази награда и съм единственият учен в България... Това ми дава основание да знам как се прави наука, как се прави модерна, съвременна наука в България и в Европа.
Аз съм член на Общото събрание на Българската академия на науките, но не съм член на ръководството и не защитавам в качеството си на представител, а защитавам академията в качеството на една среда, в която аз и моите колеги живеем и работим. Ние живеем и работим не на базата на мизерния бюджет, субсидията, която идва от Министерството на финансите и министерството на министър Игнатов. Ние живеем благодарение на спечели проекти – български и международни.
Мотивът, че промяната в закона ще доведе до оперативна самостоятелност на научните институти, е абсолютно нелеп. Институтът, в който работя, е абсолютно оперативно самостоятелен и самият аз съм оперативно самостоятелен. Такъв мотив за промяна на закона очевидно е нелеп мотив. И ако такъв мотив се поддържа, значи някаква друга цел се търси.
Покрай този мотив се говори за подобряване на взаимодействието между научните институти и университетите. Аз имам три проекта, които съм ръководил по рамковите програми, и над 25 български проекта. Във всичките проекти имам партньори университети. Това са Физическият факултет на Софийския университет, Техническият университет, даже и с Историческия факултет имам общ проект и слязохме по наши физически методи в Казанлъшката гробница.
Въобще проблемът за координация на научните институти с университетите е нонсенс. Това е отдавна решен проблем. Никой никому не пречи да взаимодейства. И въобще идеята да се разкъса Българската академия на науките и да се прехвърлят институти в университетите е просто измислена „отникъдето”, за да употребяваме меки думи.
Аз съм ръководител през последните десетина години на 50 магистри, включително и на студенти от Техническия университет. И знаете ли каква парадоксална страна е България. Студенти на Техническия университет, на които аз съм ръководител на дипломната работа, отидоха да преподават в Хелзинкския университет и стават специалисти в НОКИА. Представяте ли си! Защо става това? Защото НОКИА има Финландия, а Финландия има държавна политика. А България няма НОКИЯ, защото няма държавна политика. Ние си подготвяме нашите мозъци, за да си ги пратим там, където държавата се грижи за тях и за себе си.
И за да не продължавам повече, за връзката на науката с бизнеса. Самият аз съм създал две компании, които работят от години. Който от народните представители е пожелал, преди месец и половина във фоайето на Народното събрание представихме продукти на българската наука, продукти, които са разработени в Българската академия на науките, които са произведени в българска фирма и които са внедрени в български болници.
Това е проблем само дотолкова, доколкото българската държава няма политика не само в науката, а няма политика и в другите области, например в медицината. Няма никаква политика в научната медицина. Затова дори тези продукти, които БАН успее да създаде като приложни обществено полезни, те няма къде да отидат, защото няма пазар за тези продукти. А този пазар е високо технологичен пазар, който не се създава сам. Където има НОКИА, има държава, където има САМСУНГ, има държава. Където няма нищо, има България. Това ви го казвам от 30-годишния си опит. И мога да ви кажа как ще подейства върху мене този закон.
Очакваме един проект за 3,5 млн. евро, който е свързан с така наречените рег пот проекти, може би който е по-навътре в тематиката знае. Във всеки случай, ако превърнете моя институт във ведомство, той не е подходящ бенефициент. Тоест когато приемете този закон, аз ще загубя моя институт и моята лаборатория ще загуби 3,5 млн. евро. Това е първият ефект, който ще се получи при този подход.
Така че, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, аз ви призовавам вносителите да оттеглят нелепия проект. Този проект е типична илюстрация на това как в България всеки прави това, което не разбира. Ако ще се прави реформа в Българската академия на науките, трябва да е ясно защо. За какво ще ползвате тази академия, след като имате бюджетна прогноза 0,2 процента за следващите две години – тази година ще го преглътнем, защото вече няма как?
Но какво означава това? Това означава, че България си ликвидира науката и то си я ликвидира осъзнато и активно. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви и аз.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Процедура. След всичко, което чух, аз ви предлагам, ако реши комисията, да прекъснем заседанието и всички народни представители да информират парламентарните си групи за това, което се каза тук, да вземат решение като политически субекти и да се срещнем отново тук, за да го направим по-конструктивно. Мисля, че след всичко, което се чу, ако човек е отговорен политик, не може да не информира ръководителя на своята партия, на своята парламентарна група и да им предложи да вземат позиция по този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Божинов. Ако има предложение от член на комисията за отлагане на дебатите, аз ще поставя на гласуване това, което Вие казвате.
Заповядайте, господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще започна, като припомня един исторически пример, тъй като си мисля, че можем да почерпим поуки от него.
През миналия век съветските властници поискаха акад. Сахаров да не бъде академик. Поискаха го от Руската академия. Руската академия отговори, че нейната история е над 200 години, а партията, която иска да бъде отнето това звание, е поне три пъти по-млада от тази възраст. И те отхвърлиха това искане тогава, при съветската система.
Днес ние сме в подобна ситуация, само че искаме наведнъж да махнем званията на всички академици член-кореспонденти и да ги задраскаме с един закон от няколко странички. Затова си мисля, че е добре все пак историята да се знае, да се помни и да се ползва.
В науката има вътрешен механизъм, който пази от глупости. Този механизъм се казва „асистент”, „доцент”, „професор”, „член кореспондент”, „академик”. При това последните са пожизнени, те не са пенсия. Това е национална селекция, която казва: това са ни най-умните мозъци и трябва да ги пазим като зеницата на очите си. Трябва към тях специално внимание, да ги пазим да не изчезнат, да не умрат, да не боледуват. Тъй като когато мислят тези хора, те са изключително полезни за България.
Аз одеве попитах господин Стоилов – не беше провокация – какъв е. Аз питах точно в тази посока – къде е в националната йерархия. Докъде българите са признали неговия мозък за изключителен, така че в днешната ситуация той да може да се изправи и да каже: аз имам всички основания да внеса този закон.
Затова въпросът кои внасят закона е изключително важен. Оказа се, че не е Министерският съвет. А това е организационният потенциал на нацията, който официално би трябвало да внесе този законопроект. Обаче той не е ангажиран. Ангажирани са пет човека. Простете ми, но аз не мисля, че сте на върха на интелектуалната йерархия на България. Откъде черпите това самочувствие да кажете на хората, които десетилетия наред са селектирани: ние сме по-умни от вас?
Ако зад този проект стоеше международен екип, ако стояха изключително престижни имена в науката, които казват: недейте да правите глупости, това е бъдещето на науката – аз бих могъл да се съглася. Но простете ми, чухме някои от хората от тази петорка – ами те се изразяват трудно на български.
Разбирате, че това е такъв признак за селекция, който в парламентарната среда е жесток, когато става въпрос за приемане на закон за БАН.
От тази гледна точка възниква и следващият въпрос: кой ще управлява науката?
Простете ми, тук трябва да имаш самочувствие на някого като Айнщайн, за да кажеш: аз.
Господин министър, тук не става въпрос за това: на ви толкова пари, за толкова пари ще искам толкова работа. тук става въпрос да усетите накъде ще тръгне бъдещето, да сте над това, да сте по-умни. И за да не се стига до грешки, светът го е измислил – ползва се колективният мозък. Трябва да има повече глави, които да оспорят единствената воля, колкото и мозък да има в главата.
Аз с изненада си мисля, че вие сте по-интелигентни, отколкото този закон се опитва да ви нарече, и разбирате, че не бива да стоварите всичко това върху главата на министъра. Тоест вие ще определяте, докато сте вие. След това ще седне някой друг като калинка. Да определяте бъдещето на българската наука накъде ще върви! Не мисля, че сте такъв човек – познавам ви донякъде, че да имате такова самочувствие и да кажете: аз знам всичко, аз ще определям накъде ще се развива науката!
Тогава защо има множественост, защо има различие, защо има разнообразие, ако всичко ще го концентирраме в една глава и ще очакваме, че тази глава ще се справи.
Тук беше споменато. Ако държавата разглежда себе си само като възложител, ето ви го програмният подход, ето ви толкова пари – искаме такъв продукт. Можете да го направите или не можете. Но науката не се свежда до тези програми. Ако ние я сведем до тях, ще я сведем до технологии за обслужване на бизнеса. Фундаменталната наука няма такива задачи.
Съжалявам, че го няма министърът на финансите, който работи с понятието „черна кутия”. Много хубаво понятие е „черна кутия” за вас. Ами компютърът е черна кутия и тя става все по-черна, понеже не разбираме какво има в нея. Но тя е страхотна черна кутия и непрекъснато ползваме тази черна кутия. Та това, че ти не разбираш как е направено нещо, как работи нещо, не е повод да го хвърлиш в огъня и да го смачкаш.
От тази гледна точка аз не мисля, че има какво да обсъждаме по същество, тъй като Българската академия на науките се свежда до двама плюс един човека. Простете ми, те не могат да си изберат ръководство. Това е такава обида! Няма текст, върху който сега този уважаван състав да седне да мисли и да каже: абе в някои пунктове не е толкова добър този законопроект, но между първо и второ четене ще го поправим.
Като унищожаваме нещо, простете ми, но Българската академия на науките е по-стара от последната българска държава! Как тези пет човека... Вие разбирате ли къде ще са написани имената на петимата!
Не правете тази стъпка. Аз разбирам, че сте получили партийна команда. Но все пак сте българи!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Димитров, моля да се ориентирате към приключване.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Приключвам. Смятам, че този закон свежда БАН до – да не казвам по-лошата дума – една мъничка научна ложа и до интернет. Това е подигравка, това е антибългарско решение.
Затова аз призовавам вносителите: направете го заради себе си, ако не искате да го направите заради България!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Иво Димов, след това Веселин Методиев.
За процедура госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: С извинение към колегите Димов и Методиев за това, че поисках преди тях думата за процедура. Но аз искам да повторя това, което каза Георги Божинов. Става дума за едно гласуване след изказването на колегите, чиито имена вече бяха обявени.
Ние можем днес да изгласуваме този законопроект. Общо взето има аритметика, има заявени тези. Има обаче сериозно публично говорене, има зададени въпроси по законопроекта, които не получиха отговор, включително и мои. Има заявление на колегата Румен Стоилов, че вероятно част от текстовете не са най-добре формулирани.
От тази гледна точка аз наистина смятам, че има разум в това предложение. Предлагам, след като приключим дискусията тук, да изчакаме следващата сряда, когато ще гледаме и третия законопроект, който колегата Методиев ще представи. И когато решим да гласуваме, да гласуваме с разбирането, че пред нас е целият пакет от мерки, които са депозирани в Народното събрание, и те уреждат виждането на народни представители за бъдещето на Българската академия на науките.
И се надявам дотогава част от въпросите по тази законодателна технология, която предлагате, колеги, да получат отговор. Защото иначе аз твърдя, че каквото и да се случи с проекта, който днес внасяте, при това ниво на обяснение по съществуващите текстове той между двете четения просто не може да бъде поправен. Освен ако няма някакво принципно разбиране за едно предварително негово сработване.
Така че аз наистина предлагам гласуването да не е днес. И ако колегите преценят да се гласуват политически позиции, защото вече в момента става дума за политика, не за технология, не за някаква велика грижа за бъдещето ни. Тук става дума за гласуване по един закон, който никой от присъстващите не харесва, освен вносителите и техните колеги от политическа партия ГЕРБ, с цялото ми уважение към солидарното изпълнение на задачата, която те имат днес.
Дано да разберете, че всеки стои зад гласа си.
И ако ми позволите, един цитат, той е на Генчо Стоев, който казва, че големият успех е общ, а големият срам е само личен. Хайде да не го носим всичките.
Така че нека да гласуваме по законите следващия път, когато ще бъде ясен и третият законопроект. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Богданова. Ако правилно съм Ви разбрал, да чуем Иво Димов и Веселин Методиев, след което подлагам на гласуване Вашето предложение за отлагане на разискванията по двата законопроекта за закона за Българската академия на науките. заповядайте, господин Димо.
ИВО ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости! Нямах намерение да взимам думата. Но след толкова много изказвания искам да кажа и моето мнение.
Повярвайте ми, наистина е доста трудно да се говори на тази тема, особено когато сред нас има толкова ерудирани и доказани учени. Трудно е, но ще се опитам да бъда съвсем конкретен и ясен и да го кажа на български, разбираем език, господин Димитров. Макар че вашият разбираем български език докара науката до това състояние, в което е в момента. И аз много се учудвам и винаги се учудвам, когато стане въпрос за законопроект, внесен от ГЕРБ, с който се целят конкретни промени, реформи, когато всичките са на мнение, че тези реформи са необходими и належащи, той се отхвърля, а същевременно никой не поставя ясни и конкретни параметри и условия как и по какъв начин тези реформи да станат факт. С изключение, разбира се, на колегата Методиев и на колегата Местан, които този път имат конкретни предложения.
Но аз мисля, че колкото по-бързо се обединим около идеята, че този законопроект, тази промяна е наистина важна, наистина съществена и е промяна, която ще е от полза не само на Българската академия на науките, не само на нас като комисия, а и на държавата като цяло, колкото по-бързо вложим всички усилия това да стане факт, толкова по-добре и за нас.
Съвсем накратко. Всички сме съгласни, че науката, освен с научен потенциал, става и с пари и то с много пари. Но аз мисля, че тук основният проблем е в мениджмънта и управлението, в качествения мениджмънт и в качественото управление. Защото преди малко уважаваният акад. Съботинов спомена за разходите, които всеки месец представя, доколкото разбрах, в министерството, доколкото разбрах, и в това на финансите, и в това на образованието. Но аз мисля, колеги, че освен представянето на тези разходи, 50 или 500 листа не разбрах, надявам се, че е така, сигурен съм, че е така, тези разходи би било редно да се погледнат и от другата страна – от страната на целесъобразността.
Тоест заплатите, за които говорим, са свързани – всеки един икономист го знае – с разходите, свързани са с това по какъв начин те могат да се намалят, тези 50 или 500 листа как могат да станат 20, 10 или 2. Защо не 2?
Колеги, факт е, че добрият мениджмънт прави така, че тези разходи да намаляват. Това е факт.
Аз изключително много харесах изказването на проф. Сгурев. Неговото изказване беше показателно за това, че ние внасяме иновации, технологии и научни постижения от други страни. и аз мисля, че тук е факт, че Българската академия на науките не функционира правилно. Извинявам се, това не значи, че хората в БАН не стават. Напротив, аз мисля, че ние имаме много потенциал, но трябва да направим така, че този потенциал да бъде използван.
И последно. Мизерният бюджет в БАН, за който споменахте преди малко, не е по наша вина.
Ако не ме лъже моята памет, в момента ние се намираме в най-сериозната криза, която България е претърпявала в последните 20 години. Или може би ще ми опонирате, че не е така. Не може едно семейство, което разполага с 500 лева, да харчи повече от 500 лв. Този бюджет се съобразява с това какви възможности има в държавата. Извинявайте, но това е лично мое мнение, не ангажирам никого с мене.
Аз мисля, че трябва да поздравим колегите, които внасят този законопроект, за смелостта да го направят. Пак казвам, че колкото по-бързо обединим всички усилия и внесем необходимите предложения, може да звучи като клише, но между първо и второ четене всички тези въпроси, неща, които са конфликтни, могат да се изчистят, за да направим нещо свястно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Димов.
За първа реплика има думата господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Колега Димов, Вие споменахте – това е полезно за БАН. Тук са толкова представители на БАН – да виждате някой от тях да кипи от ентусиазъм спрямо това, което е полезно за тях?
Следваща реплика. Вие споменахте, че извършвате реформа на БАН. Искам да Ви попитам: запознати ли сте с реформите, които текат в БАН и които имат като програма Българската академия на науките да ги реализира и ги реализира вече повече от 6 месеца. Аз това го казах в изказването си. Вие с кого от тях се срещнахте, за да обсъдите реформите, които се извършват – Вие или някой от вносителите на проекта?
Казвате, че се намираме в сериозна криза. И това е причината да ликвидираме Българската академия на науките! Вашият финансов министър обяви, че ние излязохме от кризата. При това на няколко пъти. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За реплика има думата акад. Съботинов.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Аз съжалявам, че господинът няма представа от това какво прави Българската академия на науките. но най-малкото, което ще му кажа, е, че почти всеки час чуваме метеорологичния бюлетин за страната, който ние правим по най-добрия начин при изключително мизерни условия.
Добре трябва да знаят икономистите, че 1 долар, вложен в метеорологична информация, се възстановява осемкратно. Прави ли някой тази сметка? Никой не си поставя за задача да направи тази сметка, да попита Световната банка за това.
Някой от вас, които внасяте този проект за закон, посетил ли е мострения панаир, за да види какви разработки представя там, въпреки тежката криза, в която работи Българската академия на науките?
Направихме специална изложба в парламента, за да се види една малка част от това, което правят учените в академията.
Така че, колеги, освен научната продукция, която е високо оценена в цял свят, има и други дейности, които трябва по достойнство да се оценяват.
Съжалявам, че чувам такива приказки. Това явно говори за непознаване на това, което се прави в Българската академия на науките.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, акад. Съботинов. Веселин Методиев, след което подлагам на гласуване процедурното предложение на Валентина Богданова.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, господин министър, уважаеми господа академици, гости, уважаеми колеги! Някой в почивката ми каза, че това заседание на комисията е историческо. Мисля, че си тръгна проф. Пантев, за да ме коригира, ако не съм прав. Но това самочувствие, че живееш и правиш история, не е много хубаво за живия човек. Исторически неща се случват след време и се оценяват от колегията на историците, които работят и в БАН, както и на други места в България, например в университетите.
Аз ще кажа три неща, господин председателю, като ще се опитам всяко да събера в минута – две, за да може да пристъпим към гласуване, като предварително казвам, че аз ще гласувам за гласуване днес.
Първо, това е към гостите. Уважаеми госпожи и господа! С изключение на журналистите, които са свикнали на тази работа, която ние работим години наред, вие присъствате рядко. В политиката е възможно с една справедливост, с една добронамереност така да бъде спекулирано, че накрая от самата справедливост и добронамереност да не остане нищо. За съжаление това е част от политическия живот не на българите, защото ние много често обичаме да се самоетикетираме с недостатъци. Това е така в европейската политика.
Моето лично становище на човек, който може да си каже името спокойно пред вас, защото вие ме познавате от доста години и знам, че не ме познавате с лошо, заявявам тази претенция, както казва господин Местан, е, че през последните месеци аз се наслушах на огромно количество спекулации. И ще ви кажа защо. Защото - тук един от колегите от Коалиция за България го каза, това, че съществувал страх от реформи, това, че съществува недостиг на ресурс за реформи, не оправдава никого от нас, които сме заемали позициите във властта в тези 20 години. Никого!
Нашата страна се намира на хал, който не е най-хубавият, който ние, българските патриоти, искаме да видим. Това е, защото съществува страх от промяна. Много е добре да сме си като преди. Такава носталгия се е ширнала, че имам чувството, че ако направим референдум, всички ще поискат да си се върнем обратно в соца, да затворим и граници, и всичко, ама да ни дават по 300 лв. на месец на всичките.
Тази носталгия, тези страхове ги разпалва един, който има политически дивидент да тегли, уважаеми академици. И това е опозицията. Аз съм човек, който е бил и на власт, и в опозиция. За опозицията няма по-хубаво от това да може да изтегли една тежка демаркационна линия, да застане от едната, от другата да са управляващите, и да извади гаубиците. И вижте с какви гаубици сте дошли вие тук! Стреляте без грешка. Вие сте хора на мисълта. И сте влезли в една зала, в която мисълта може да победи всичко с думи. А вие го можете.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Гласовете ще победят.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тези мърмореници от господин Божинов аз ги слушам отдавна. Те не са ефективни. Те са стил и метод, който изобщо не носи накрая до ефективност. За това сме свидетели всички от времето, в което бяха на власт. Защото той, както ви бръмчи, сега ще му кажа само за Жан Виденов и да мисли 20 минути върху него.
Тук имаме много голям въпрос, за което аз съм съгласен с всички изказали се – можем ли в този състав на комисията при тази ситуация да съберем кураж и да минем напред? Можем ли или не можем?
Единият начин, за който ни призовавате, е да кажем: вижте сега, всички сме редовни, хайде да спрем! Аз съм против това. Аз заради това направих нещо, което искам да кажа на вас, господа академици, че за моя живот – аз съм на 53 години, е доста смела крачка. Внесъл съм закон за Българската академия на науките. Аз съм станал доктор в Института по история на Българската академия на науките и съм на длъжност „доцент” в един от българските университети. За да се осмеля да направя тази стъпка, не мислете, че съм глупав. Защото всичките ми консултации, които съм провел в тези месеци на спекулации, всички думи, които съм изслушал от уважавани от мене хора, включително академици и член-кореспонденти, включително професори, показват, че промяна трябва да има. Това го казват всички. Единици са тези, които казват: само статуквото е добро. Единици са!
Каква е промяната – второто, което ще кажа, господин председател. Основният дебат, който върви в обществото, и това, което прави ръководството на Българската академия на науките начело с акад. Съботинов през последните месеци, е за институтската част от Българската академия на науките, тази част, която е – тук колеги го казаха – сърцевината на академията. Така се е изградило исторически. Аз съм склонен да се съглася изцяло.
Вие самите тръгнахте и преди време тук казахте, че не Ви е лесно. Преди десетина месеци. Аз ви опонирах на тема „хуманитарните институти”. Опонирах ви за Института по история, за Института по фолклор и т.н. Дали съм бил прав или не съм бил прав – това е отделен въпрос. Помня, че ние с Вас говорихме на тази тема. помня резултата. Аз съм ви много благодарен.
Вие сте чули нещо от един народен представител и сте се съобразил. Това е изключителна чест. Благодаря Ви, длъжен съм да го кажа. Вие, разбира се, не сте длъжни да се съобразявате с това, което ние предлагаме. Това е наша консултативна среща. Но когато вие казвате на народните представители: вижте, уважаеми госпожи и господа, много сте глупави, защо не си отидете вкъщи – това е адско унижение. Аз съм голям противник на подобно нещо!
Може да бъдете абсолютно убедени – няма човек, който е демократ и който да каже, че потъпкването на човешкото достойнство е някакъв вид разговор. Няма такъв разговор. Всеки може да се изразява както си иска. Дори българският език не е най-силното нещо на Българското Народно събрание. Това е така от много отдавна. Някои от колегите, които имат умение да приказват, аз ги помня като са били депутати в началото – не смееха да говорят. Не говоря за отсъстващи хора.
Така че промяна трябва да има. И тази промяна – тук е обръщението ми към колегите от ГЕРБ – е свързана с този чл. 5а, който предизвиква наистина неприемливост и аз няма да го приема. Този процедурен подход, в който институтите – тази сърцевина на академията – може да попаднат в ръцете на администрацията и администрацията да се окаже некомпетентна и негодна да управлява, е много голям въпрос. И тук съм на това мнение, което беше изказано многократно – няма да го повтарям. Но че трябва да има такъв научен център, който да обедини институтите и те да имат своята описана самостоятелност в закона...
Аз не казвам, че фактическото състояние е лошо или добро. Аз познавам фактическото състояние, знам за тази самостоятелност. Но тя не е вътре, тя не е съставна част от това, което казваме, че се нарича закон. В това отношение трябва да се извърши промяна. Защо се страхуваме от нея? Защо се страхуваме? Аз мисля, че колегите ми депутати няма за какво да се страхуват.
Разбира се, гаранцията ще си остане вътре за сърцевината на Българската академия на науките. Това безспорно.
Второ, колеги. Разликата между второстепенни разпоредители – съжалявам че го няма господин министърът на финансите – на бюджетни средства и самостоятелен бюджет, както е казано в някои от становищата, които господин председателят е получил, съвсем не е малка. Самостоятелен бюджет – това означава, че аз започвам да ръководя една дирекция в Министерството на образованието, младежта и науката, както е сегашното наименование. Българската наука, казват колегите, няма нужда от дирекции и министерства. Тоест този опит, който светът и Европа познават, за да бъдем честни към фактите, за нашата наука няма да е добър. Защото министърът на образованието е египтолог. Вижте аргумент, моля ви се! Това не е аргумент.
Уважаеми господа, само преди две години по улиците на София имаше 70 000 български учители. Помните ли техните плакати! Помните ли цялата шега, цялата ирония, която се съдържаше в техния протест, който тогавашното управление – на тези, които сега са в опозиция – нарече „седянка”? Помните ли върха на цинизма на управляващите и поведението на тези хора? Тези хора се майтапеха. Те казваха: вие не сте с акъла си, какво правите? А те ги нарекоха „седянка”! И сега тук ще морализаторстват!
Много моля в българската политика – аз съм също в нея – да не бъдем толкова големи морализатори. Защото това нещо, което правят част от колегите, днес надмина всичките очаквания. Ние тук сме вече три часа. И колегата, който продължава да ме репликира, беше един от авторите на този тон. Не може да чуете едно, а да не чуете другото. Как ще стане тази работа? Каква е тази наука? Ние сме свикнали така, защото сградата е била на ЦК на БКП. Но сега не е на ЦК на БКП. Тук сме всички равнопоставени.
Аз съм последният човек – тук хората го знаят, - който се афектира по начин, по който съм афектиран в момента. Просто защото не мога да търпя това нещо вече. Честно ви казвам, господа академици. Не сте вие причината. Просто ми писна. Стига толкова сте се държали към хората така – и едните, и другите. Тук не се дистанцирам аз самият, изобщо не се дистанцирам, защото съм вътре в тази работа вече много дълго време. Срамно дълго, както казват някои. И да се отстранят, като ги е срам. Какъв е този срам! Те са тук, за да носят отговорност и да бъдат посочени с пръст от хората, едни да им се сърдят, други да им се радват. Това е политиката, това е демокрацията.
Завършвам. Извинявам се за лиричните си отклонения днес.
Много моля да се подкрепят всички законопроекти. Това е молба към цялата комисия. Включително този, който аз ще ви представя следващия път. Защото мисля, че ако се съберат всички законопроекти, включително това, което господин Местан е направил с неговата амбиция да се направи път през стратегия, може би това заслужава внимание. Трябва да се мисли върху него на второ четене. Това е начинът. Не да спрем за пореден път, а да се опитаме да вървим напред. Докъде ще успеем да стигнем, зависи от нашия здрав разум. Можем да се поддадем на емоции и да стигнем до лошо място. има кой да ни поправи, господа академици! Има кой да ни поправи! Ние не сме небето. Ние сме просто Народното събрание на Република България. И механизмите за поправки са налице в Конституцията на страната. Това нещо е съвсем, съвсем постижимо.
Моля ви, повече не се поддавайте на паника. Вие сте наистина част от българския национален елит. Моля ви, недейте повече да влизате в тази спекула. Защитавайте себе си, защитавайте си достойнството. Чест и хвала ви правя. Но не с политическата препирня и сблъсъка, който имаме тук на управляващи и опозиция. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Румен Стоилов за процедура.
РУМЕН СТОИЛОВ: Вие сам казахте, господин председател, че след изказването на господин Методиев ще гласуваме. Съжалявам много.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуването на предложението на Валентина Богданова, господин Стоилов, е за отлагане на гласуването. Има желание за реплика. И с позволението на комисията и на Валентина Богданова лично, защото тя прави процедурното предложение, дадох думата досега. Проф. Станилов също е заявил желание за изказване. Ако Вие сте против да дадем възможност за това, по процедура аз първо трябва да подложа веднага на гласуване Вашето предложение. Така че моля Ви за становище, след което ще продължим.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председателю, в един демократично работещ орган всеки трябва да получи право на глас, независимо от това, което казва, включително и на тези. Така че не възразявам проф. Станилов да говори, както въобще не възразих да говори и колегата Методиев. Нищо, че се оказа, че големият проблем на БАН това е сегашната опозиция. Така че подложете предложението ми на гласуване след проф. Станилов.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин Методиев, извинявам се много. Сигурно моето изказване ще прозвучи малко грубо към Вас.
Днес в началото на нашето заседание Вие излязохте със становище, че ще внесете законопроект, който изцяло сте съгласували с ръководството на Българската академия на науките. А сега след Вашето изказване и след предложението Ви да приемем..... (Неразбираема реплика). Каза, че е осъществил среща с ръководството на БАН и проектът му е съгласуван с тяхното мнение. Ако не сте казали това нещо, се извинявам.
Но от Вашето изказване в момента и желанието Ви да подкрепим и трите проекта аз имам чувството, че с предното Ви изказване изпадате в ролята на Троянския кон. Прощавайте.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това беше реплика. За дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колега, ще Ви кажа защо се разсмях. Защото съм се нагърбил със задача – и ви го казвам най-откровено и най-приятелски в рамките на колегиалния тон, - която винаги засега в моята практика завършва с шамари от двете страни. Аз го зная това. Недейте да мислите, че съм човек, който не знае за какво става дума.
Аз ще се опитам и ще ви го демонстрирам прозрачно, публично ще ви го демонстрирам, да ви покажа как тези наглед абсолютно непримирими позиции могат да се приближат. Дали вие ще го оцените, не знам. Дали ще успеем, също не знам. Но казвам за честта на колегите от Българската академия на науките, които присъстват тук, че някой трябва да отнесе и тези шамари, а не само да се прави на претенциозен. След като се направих на толкова претенциозен в предишното изказване, сега ви казвам: объркахте метафората. Не съм Троянският кон, а швейцарското посолство. Да видим дали ще успея. Това е метафората.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Методиев. Проф. Станилов, след това ще подложа на гласуване предложението на Валентина Богданова.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз няма да се простирам нашироко. Донякъде моята позиция има общо с това, което каза колегата Методиев и със самия факт, че той е внесъл такъв закон, който аз още не съм видял, за чиито параметри горе-долу имам представа.
Искам да кажа едно. Аз съм за реформата по принцип и колегите от ГЕРБ, и вносители, и всички много добре го знаят. Аз подкрепям всички реформи, които смятам за целесъобразни. Готов съм да подкрепя всяка реформа в Българската академия на науките, която, преструктурирайки научната организация на БАН, я съхрани.
Това, което се предлага в закона в чл. 5, е в разрез с европейската организация на науката. В нито една европейска страна няма организация на науката, която да сепарира отделните институти, да ги вкарва в администрацията и тя да ги ръководи. Във всички страни от Европейския съюз се върви към уедряване на науката и към създаване на все по-широки и по-широки организации.
Давам най-елементарния пример, който колегите от БАН знаят. Германците преди две години обединиха четирите си академии под логото Национална академия на науките на Германия.
От какво се нуждаем ние? Ние се нуждаем от класификация на групите институти по специалности, по профили вътре в БАН: фундаменталната хуманитаристика – една група, която да се финансира по един начин, природната фундаменталистика – отделна група, която да се финансира по друг начин, и приложните институти, технологическите дисциплини – в друга група, които се финансират по трети начин. Това е в цяла Европа. И който разправя обратното, просто не говори истината.
Фактът, че нашето сепариране не се одобрява от европейските учени, е безспорен. Поне моите лични връзки - да оставим подписите, писма и пр., - и моите наблюдения там го показват. Аз миналата година бях в Германия точно в такъв институт. Това изобщо не се приема.
Аз ще се въздържа от гласуване на този закон – колегите от ГЕРБ това го знаят, - изпитвайки неудобство, че няма да подкрепя една реформа. Но всяка реформа трябва да има целесъобразност. Всеки, който внася един закон, трябва да знае и да си представи как той ще работи. Това, което се внася с чл. 5, за мене няма да работи. И това ще се види, ако се приеме и ако се наложи, през следващите месеци. Просто за няколко месеца, може би за година ще бъдат принудени самите колеги от ГЕРБ самите управляващи да структурират по друг начин нещата. Но ще бъде загубено ужасно много време, ще бъдат загубени ужасно много пари и най-важното, ще бъдат загубени ужасно много хора, които просто ще си отидат.
Смятам, че когато се прави такъв закон, трябва да се повикат не само академиците, трябва да се повикат младите хора и да се попитат. А те ще имат същото мнение. Аз се уверявам, обучил съм 11 докторанти. И последният докторант, главният ми асистент, с когото водихме министъра на финансите по разкопките, който е с две магистратури – по археология и по геология, който е с един докторат по археология, който знае четири езика, работи за 410 лв. основна заплата. И го държа само аз с авторитета си в България, защото ще замине за Майнц веднага, само да го пусна, да го убедя, че трябва да отиде.
Когато се държат речи от трибуната на Народното събрание – и на миналата сесия съм го казвал много пъти, даже министър-председателя един път го оприличих на д-р Гьобелс и той ужасно се обиди, - трябва да се знае едно: никакви реформи и никакви мерки няма да задържат младите в България и няма да докарат в науката качествено мозъчно вещество. Заплатите на учените трябва да се оправят, защото не може един главен асистент да получава 410 лв. и един професор да получава 670 лв. Това е безобразие, абсолютно всички го признават и нищо не правят от 20 години. И сега тук, в този закон аз пак не видях нещо подобно.
Още един път ви казвам – при цялата ми добронамереност към политическата сила, която представлявате, при цялата ми привързаност към реформи, разумни и истински реформи, които движат нещата напред, просто ще се въздържа да гласувам за този закон. И ще гласувам всичко, което внесете, но това, което се прави по европейския модел, а не по азиатския, и това, което се прави в разума да заработи. Защото реформата – казвал съм го от трибуната няколко пъти – не значи ликвидация, а значи преструктуриране по целесъобразност. Това е моето изказване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
За реплика Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми проф. Станилов, Вие не изразихте становище по предстоящото процедурно гласуване. И аз използвам възможността за реплика, за да кажа нещо, което според мене е важно.
Не всички знаят, но ние с господин Методиев се познаваме от много години, имаме взаимно уважение и работим добре съвместно. Имам проблем. Как мога да гласувам днес за законопроект, който не съм видял?
Затова наистина е логично предложението да търсим продължаване на този разговор на следващото заседание. Неговият законопроект наистина може да обединява различия...
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма такива претенции.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Ти преди малко призова да гласуваме за законопроект, който не сме видели. От тази гледна точка няма как да го гласуваме днес.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова за отлагане разискванията по двата законопроекта. Който е за, моля да гласува.
Гласували: за 4, против 10, въздържали се 2.
Предложението не се приема процедурното предложение за отлагане на гласуването.
Колеги, министър Игнатов поиска думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми колеги, аз се изказвам в качеството си на човек, на когото му предстои да изпълнява закона, който вие ще изковете.
Искам да кажа, че съм впечатлен от изказването на господин Методиев. Аз затова излязох, тъй като се развълнувах. Изключително съм горд, че ние двамата с него сме от една и съща академична общност.
Неговото предложение е изключително разумно. Защото и в началото казах, аз стоя твърдо зад законопроекта, внесен от доц. Румен Стоилов и група народни представители. Не виждам нищо страшно в това.
Бих задал въпроса, понеже се говори за ведомства, след като академията в момента има самостоятелен бюджет, тя ведомство ли е? Така ли се третира? Университетите имат самостоятелен бюджет – те ведомства ли са? Така че стоя твърдо зад този законопроект.
Казах в самото начало, че законопроектът, внесен от господин Лютви Местан, също е разумен, но се нуждае от прецизиране от правна гледна точка – те са две точки.
Снощи до късно имахме консултации. Запознат към с някои от предложенията, които ще внесе господин Веселин Методиев. Наистина това, което той предложи, е разумно предложение и ако аз бях част от вас, бих гласувал за неговото предложение, защото това е крачка напред. Могат хубавите текстове, разпръснати в три законопроекти, да се инкорпорират ида се получи един много добър текст. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Финални думи на акад. Съботинов.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Уважаеми господин председател! Аз като ръководител на тази институция би следвало да си изкажа становището по този законопроект, внесен от господин Румен Стоилов. Както в самото начало декларирах, той не е приемлив за Българската академия на науките. Този законопроект руши Българската академия на науките и я ликвидира, като й отнема основната функция – да извършва самостойни, както е казано още в закона на БАН от 1912 година, научни изследвания. Няма академия в Европа, която да не е ангажирана с извършването на научни изследвания. Още през 1912 година българите са прозрели това и са го написали в закона, който всеки от вас може да прочете.
България в момента е член на Европейската асоциация на академиите на науките. Там влизат Royal society, Шведската кралска академия на науките. С всичките тези 27 академии ние работим заедно. Няма нито една от тях, която да няма за задача да развива научни изследвания.
И къде отиваме ние? Ликвидираме тази възможност на академията. Каква академия създаваме?
Второ. Със закриването на Българската академия на науките като национален изследователски център ние закриваме от лицето на световната наука водещия български представител в науката. Най-силната организация –марката БАН изчезва. От 4200 научни организации в световната класация Българската академия на науките се намира на 375 място. вие искате България да изчезне от света? Това е най-доброто представяне на България.
Кой истински българин ще застане зад тази идея? Да ликвидира това най-добро представяне и тази най-висока оценка! Не мога да си представя, че това може да се случи в съвременна България!
Всички вие знаете, че само преди една година ние възбудихме международна оценка на Българската академия на науките. Никоя друга организация не посмя да го направи. Но ние искахме да видим кои са слабите и силните страни на нашата наука. Проявихме смелост, за да го направи. Защото не се знаеше какво щеше да бъде заключението. Но за наше щастие европейската оценка е, че в Българската академия на науките се прави добра наука, в много случаи на водещо световно ниво.
Какво искате, господа? Кой друг е оценяван за европейско качество в България? И вие слагате кръст на това качество! Нали парите отиват при качеството! Зад това застанаха над 40 водещи европейски учени от 17 европейски страни и го написаха в пет тома. И цяла Европа знае за това, което се случи по отношение на оценката на Българската академия на науките. и сега се чудим защо българското правителство ще закрива академията! Вместо да се гордее с тази академия, вместо да я използва за икономическото развитие!
Аз ако бях министър, това щеше да бъде моята гордост, защото това е в моя раздел – наука.
Какво става? Всички международни организации в света, с които имаме връзки, не могат да проумеят това, което става в България. И се чудят. Над 4500 чуждестранни учени, между които нобелови лауреати са подписали и искат поддръжка на Българската академия на науките. Петнадесет международни научни организации и академии на науките поддържат Българската академия на науките, защото те знаят каква ценност е не само за България, а и за Европа и за света. И ние ще закрием това нещо!
Ето какво пише Организацията на всички европейски академии на науките.......
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Акад. Съботинов, извинявам се, че Ви прекъсвам. Запознати сме с тази информация.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: При това положение чухте ли нещо да каже господин министърът какво се е случило и как ни поддържа Royal society, как ни поддържа Европейската научна организация! Някой да се похвали с тези думи! Коя друга организация в България може да каже, че има такава поддръжка! И как ще обясним пред света това наше действие! Това аз не мога да обясня.
Тук бяха казани някои полезни думи. Никоя страна не си разтурва научните институти и ги разделя поотделно, за да могат лесно да бъдат управлявани от чиновниците. Всички научноизследователски институти са организирани в изследователски центрове. Никой не разтурва изследователските центрове, защото те имат същност. Там се организира интердисциплинарен характер на научните изследвания. Научната логика ги кара да бъдат заедно. Някой нима ще разтури „Макс Планк” в отделни институти и университети! Напротив, ще се смее цяла Германия, ако някой реши да прави това нещо! А нашият аналог на „Макс Планк” е Българската академия на науките.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Акад. Съботинов, искам да Ви помоля да се насочим към прекъсване.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: И още други неща мога да ви кажа, но за съжаление нямате време да ме изслушате. Чухме много неща. Но това, което правите, е едно престъпление спрямо българския народ и българската нация. Ако допуснете това нещо, което е създадено от 140 години и е било жалонът на развитието на българщината...
За създаването на тази институция първите вноски е дал Васил Левски. А да видим кой ще е този, който ще унищожи това, което е създал Апостолът на свободата! Няма ли да бъде това един голям национален срам!
Това е, което искам да ви кажа, господа. Ако искате, мога да ви кажа още много други неща.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, акад. Съботинов. Заповядайте, Силвия Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми представители на БАН! Приятно ми е да се чувствам като на изпит в университет. Напомня ми едно твърде далечно мое завършване. Само ще ви помоля все пак да се уважаваме, защото тук ние представляваме две институции. Искрено ви предлагам да се държим като представители на две сериозни институции в българската държава.
Аз съм изумена от назидателния тон, с който вие разговаряте с нас. Имайте предвид, аз съм нов член в тази комисия, но аз живея в България и виждам какво се случва.
Уважаеми господа академици, някой от вас положи ли усилия да влезе и да види оценките, които ви дават младите хора в сайтовете? Някой от вас направи ли го? Ако бяхте ги видели, със сигурност щяхте да се срамувате. Извинявайте. Уважавам всеки един от вас. Но българската наука доста сайтове има.
Общественото мнение, уважаеми дами и господа, се изразява по различни начини. И след като вие казвате, че ние се нуждаем от модерна наука, това е един от начините да се види пулса на времето. Аз имам предвид форумите.
Искам да ви кажа още нещо. Не виждам никаква заплаха за това, което вие през цялото време прокламирате. (Шум в залата. Ръководството на БАН напуска залата).
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, моля ви за тишина и уважение.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Никой не иска да закрива БАН. Прочетох законопроекта. Там ясно се разграничава фактът, че научната дейност и методическото ръководство, което означава точно това, че вие методически ще подпомагате и ще работите, не ограничава вашата научна дейност.
Аз мисля, че законът е насочен към един по-добър мениджърски подход и мисля, че това е май проблемът – управлението на средствата.
Аз не мисля, че вървим към закриване на Българската академия на науките и го казвам съвсем отговорно, заставайки с името си тук.
И още нещо искам да кажа. Тук колегите, които са вносители на законопроекта, бяха обвинявани, очерняни и всичко останало. Аз смятам, че е достойнство да застанеш с личните си имена зад нещо, което предлагаш.
Така че аз мисля, че няма опасност този закон да закрие БАН. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Министър Игнатов, заповядайте. (Шум и реплики в залата). В момента се изказва министър Игнатов. Моля ви за уважение.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Трудно е да говоря вече за уважение, когато в залата се псува, когато минават хората по най-неакадемичен начин.
Искам да кажа нещо и го заявявам абсолютно отговорно. Ако в текста на законопроекта някъде пишеше, че се закрива Българската академия на науките, Министерството на образованието нямаше да го подкрепи. Казвам това с цялата си отговорност на български министър. И едновременно с това като професионалист. Както вие се занимавате с природоматематически науки и с физика, аз се занимавам с текстове. Никъде в този текст не става дума за закриване на науката.
Другото, което беше хубаво да го чуе акад. Съботинов. Наистина подкрепата на академията е огромна и това е съвършено нормално. Тук обаче възниква въпросът как е поискана тази подкрепа, какви въпроси са зададени, какво е поискано.
Не съм български историк, но помня, че имаше един министър-председател, който навремето каза: „В България не бият”. Докато в писмото, което е разпратила Българската академия на науките до всички научни центрове в света, се говори за това, че всъщност лозунгът е „Не на destruction на българската наука и образование!”
Говори се за това, че академията се закрива. Персонално се обвинява министър-председателят на България, действащият министър-председател, с когото акад. Съботинов снощи отказа да говори. Бойко Борисов, министър-председателят на България ме помоли в 9 часа без 20 минути да дам телефона си на акад. Съботинов и да разговарят. И тъй като влязохме в предаване, когато излязохме в 10 часа, той чакаше на линията. Чакаше до 11 и 15 часа. Акад. Съботинов каза: Хайде, сега е късно, друг път. А едновременно с това навсякъде се пропагандира, че няма диалог. Ами няма диалог! При положение, че кабинетът на министъра е винаги отворен за студенти, за всякакви, всеки, който желае, може да влезе винаги, когато поиска, при положение, че министър-председателят на България го чака на телефонната линия, той отказва да разговаря с него. И след това – имало някакви проблеми!
Но въпросът, който аз поставям, е следният: нямаме никакво право, преди да сме си разрешили проблемите тук, а дори и да не можем да ги разрешим, да позорим страната! Не може да се обвинява министър-председателят. Там цял параграф има, без да бъде назоваван финансовият министър.
Въпросът е, че и аз мога да поискам подкрепа и да кажа: да, бият ме, унищожават ме, псуват ме - както се случи преди малко, всички нас заедно. Но аз никога няма да си позволя това нещо.
И мисля, че понеже тук се говореше много патриотично, дори патриотарски, това е абсолютно нередно. Всички, абсолютно всички страни направиха реформи в управлението на науката си, имам предвид тези от Източна Европа. Не е вярно това, което каза акад. Съботинов, че не се е случило. Имаме пример с Прибалтика, наистина драстичният пример в Естония, имаме различни варианти, които се случиха.
Нищо лошо не виждам в новия законопроект, където се обявява тази идея да имаме академия, да имаме институтска мрежа, която да бъде под научното ръководство на академията, но да се разграничи финансирането. И при положение, че в закона ясно е казано, че всички институти, директори на институти, всичко това се припознава след приемането на закона, аз не виждам никаква драма в това. Както не виждам драма и в друго.
Тук се говореше министърът толкова ли е умен, че ще разбира от финансиране на институтите. Ами по тази логика как става финансирането на университетите? Не се иска министърът да е умен. Институтите, подобно на университетите, ще заявяват своите нужди и ще си получават по същия начин финансирането.
Така че аз пледирам наистина - днес, освен че е студентският празник, всъщност е денят на Св. Климент Охридски – да смекчим тона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Народният представител Ивелин Николов има реплика към министъра.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Реплика. Тя е и към уважаемия министър Игнатов, и към новия заместник-председател на комисията. И двамата заявихте, че никъде в закона не виждате думи, че се закрива Българската академия на науките. предполагам обаче, че достатъчно добре сте се запознали със законопроекта и сте прочели § 2, т. 1. Параграф 2, т. 1 казва как се изменя чл. 2 на закона. А чл. 2 на закона казва с какво се занимава БАН.
В този нов законопроект се казва, че се заличават думите, че извършва изследвания, заличава се това, че подготвя специалисти, заличава се това, че изследва история, език и литература, приноса в световната култура; заличава се разработката на прогнози и дългосрочни програми за развитието на страната; заличава се издаването на научни трудове и т.н. Просто с едно изречение се заличава дейността на Българската академия на науките. да, никъде няма написано, че тя се закрива. На мястото на заличаването на това с какво се занимава БАН се записва, че тя обединява потенциала и съдейства за обмен на информация. Ами и Българската телеграфна агенция обменя информация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Народният представител Добромир Димитров поиска думата. Заповядайте.
ДОБРОМИР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Господин министър, уважаеми колеги, дами и господа! Аз съм гост на вашата комисия, но бях провокиран от темата, за която сме тук днес. Минаха месеци, през които в пространството продължаваше да се говори относно това как едни хора са тръгнали да разрушават науката в България, визирайки съответно хората, които се опитват да я реформират. Това нещо обижда всеки един човек, който всъщност милее за това, което се случва в България.
Това, с което ще започна със следното. Аз наистина не съм бил досега тук, надявам се други комисии да не изглеждат така. Но от проявата на липса на възпитание у някои от колегите от опозицията просто съм потресен. Един човек трябва да бъде уважаван за своето различно мислене и да бъде атакуван за неговите тези, а не да бъде атакувано по неговото достойнство.
Така че само това ще кажа. Мислех по-дълго да говоря, но това е изключително недостойно държание.
Към господа представителите на академичния свят. Аз съм разочарован от проявеното високомерие към всички нас тук, към българското общество. Самият факт, че акад. Съботинов дори не изчака да чуе, когато започна да чува неща, които не му харесват. Ние имахме търпението да слушаме четири часа, а той нямаше търпението да изслуша пет минути нещо, което не му хареса. Това означава надменност и неуважение към различното мислене. А за едни учени това трябва да е едно от основополагащите неща – да чуят всички тези. Дори да не са съгласни с тях, те трябва да ги оборят с аргументи.
Това, което видях, е едно фундаментално неразбиране как работи държавата, да добавя – демократичната държава, може би имат разбиране за друга. Българската академия на науките не притежава монопол върху българската наука. Не знам защо така са решили. Нито пък науката може да съществува самоцелно.
Всички ние, които сме тук днес, имаме един работодател и той се нарича българският данъкоплатец, българското общество. На това общество ние се отчитаме, ние даваме резултати. И всичко друго са клишета. И това трябва да се разбере. Именно поради тази причина е необходима прозрачност, да се знае защо и как се правят нещата.
Никой не спори, че трябва да се дават пари за наука. Това всъщност подменя всички тези, които се чуха днес. Няма спор. Разбира се, че трябва да се дават пари за наука. Спорът е как се дават тези пари, именно за да не бъдат учените в положението, в което са.
Всичките аргументи, които чух тук от академиците, всъщност подкрепят това, което правим днес. Има проблем в системата. Как ще се провери тази система? С неправене на нищо може би.
Чух неща от сорта, че била се разрушавала науката, че държавата създава НОКИА. Може би и ГУГЪЛ. Това са създания на частната инициатива, на свободното мислене. И докато това не се промени като мислене, ние няма как да минем напред.
Хареса ми изказването на господин Божинов, в което той спомена, че може би има нужда от промяна, но не е имало смелост да се направи такава. Е, съдбата обича смелите. И учените трябва да са първите хора, които да разберат, че всъщност за да се промени нещо, трябва да се прояви смелост, да се направи първата крачка. Те са тези, които правят това. И не бива да се плашат от новостите, не бива да се плашат от реформите, а напротив, трябва да застанат зад тях.
В този смисъл аз вярвам, че този, който се бори за запазването на статуквото, което статукво е лошо – мисля, че всички се съгласиха с това нещо, всъщност работи срещу българската наука и за нейната разруха. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз бих желал... Ще Ви дам думата, разбира се. В тази комисия никой не е спрян и няма да бъде спиран да говори.
Проф. Камен Веселинов пожела думата. Както казах преди два часа, за мене е изключително важно какво мислят университетите за този законопроект. Така че давам думата на проф. Камен Веселинов.
ПРОФ. КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не мисля, че толкова важно е моето изказване, но благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, господин министър! Колеги! От няколко часа тук слушаме с моя колега от Софийския университет дискусията. Доста безплодно звучи за нас, доста емоции и почти никакъв конструктивизъм.
Аз съм се изказвал и друг път тук. Бидейки инженер, за мене конструктивният подход е важен. Човек може да е съгласен с нещо или да не е съгласен. Когато не е съгласен, трябва да има ясни мотиви или да има предложения за подобрение.
Конкретно по нещата, които чухме. За законопроекта, който познавам – за съжаление два от тях не познавам, не можах да намеря този на господин Местан, нямаше го на страницата на парламента сутринта, а за този на господин Методиев се появи на обяд, че го има, но няма текстът, не можах да го изтегля, така че познавам само единия законопроект, внесен от няколко народни представители от ГЕРБ. Предполагам, че има достатъчно разумни неща и в двата други законопроекта, познавайки народните представители, които са ги внесли.
Бих искал все пак да отбележа следното. Ние трябва да сме наясно какво искаме. И мисля, че на всички ни е ясно, че трябва да има реформа на изследователското пространство. И не само на него, а и на висшето образование и т.н., но на изследователското пространство като цяло, не само на академията, а въобще, на всички свързани с това структури.
С този законопроект се започва някаква реформа в посоката академия, но не е ясно каква ще е реформата в останалата сфера и ще има ли такава, и какво ще се получи накрая. Това е нещото, което мене специално ме смущава в този законопроект, който познавам. Без да имаме ясна цел, доникъде няма да стигнем, ако не знаем накъде сме тръгнали.
Има страни с академии, има страни и без академии. И всичките съществуват. Така че самият този факт не е достатъчен мотив за едното или за другото – да има или да няма.
Няма обединение на академии в Германия, както беше казано. Това са научните общества, така наречените клубове, бих казал аз. Изследователските организации не са обединени. Това са „Макс Планк”, „Фраунхофер”, „Хелмхолц” и „Лайбниц”. Четири са. Ако искаме да правим реформа, разбира се, трябва да сме наясно и може би трябва да има някакво деление – аз съм го казвал винаги на колегите от академията – фундаментална или приложна наука или и двете. Тези неща се финансират по различен начин по света. За фундаменталната наука държавата стои фактически тотално зад нея. За приложната наука, ако погледнем Германия, стои само една трета зад нея. Две трети трябва да дойдат от приложенията, които потърпевшите ще произведат.
Това е един модел, който бихме могли да целим с реформите.
Има модела на CNRS – огромна научна организация. За мене най-важното, като погледна на страницата на CNRS, е, че от 1074 научни звена, които има там, над 90 процента са в университетите. При нас няма нито едно звено в университетите. Това също може да бъде цел, но въпросът е това ли искаме.
Има Royal society. Той е пак само клуб. Институтите са към министерствата, към различни министерства, даже не към едно. Това са различни модели.
Законопроектът, който е предложен, може да бъде стъпка във всяка от тези посоки. Но това, което аз не разбрах, е в коя от тези посоки ще отидем. Можем да обединяваме институти помежду им с друг начин на финансиране, можем да прикачим някои към университети на федеративен принцип с различни финансирания. Можем и, както тук беше изразено с възмущение, да ги закрием, ако няма нужда от тях.
Това е, което мене ме смущаваше в този законопроект, който прочетох. Може да бъде стъпка в правилна посока, но може и да не е. Това е смущението при мене. Надявам се, че другите два законопроекта биха могли да поправят тези кусури. Но така или иначе моята надежда и моят апел към вас е да подходите конструктивно към въпроса, а не чисто емоционално.
Пак казвам, бидейки инженер, за мене свещени крави няма. Всичко подлежи на дискусия. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Веселинов. Има думата народният представител Александър Радославов. Ако някой иска да изкаже различно от досега изложените становища, ще му дам думата. Но ако ще повтаряме нещо, което вече е казано, моля ви за уважение към народните представители.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, господин министър! Уважаеми академици, професори! Аз дойдох на това заседание, защото 30 години от конструктор седма степен съм работил в приложната наука до старши научен сътрудник и 8 години директор и изпълнителен директор на Научния институт по опаковане НИЕРА. В момента тази сграда, която беше строена по програмата на ООН за развитие, в момента е на Първа инвестиционна банка – на ъгъла на „Драган Цанков” и на „Г.М.Димитров”. Два института бяха строени – „Пушкаров” по почвознание и нашият институт по програмата на ООН за развитие.
Така че мисля, че и самият аз мога да бъда полезен в тази дискусия, защото в професионалния ми път аз имам 15 патента и над 100 внедрени изделия.
Искам да обърна внимание на всички за изказването на акад. Сгурев. Той обрисува много ясна картина за това каква беше структурата в България до 1989 година. Тоест имаше в БАН институти за фундаментални изследвания и всичките други ведомствени институти. Знаете, че имаше Институт по металознание, по химия, по химическа промишленост, електроника и т.н. Тоест по различните отраслови министерства си имаше научноприложни институти, които основно се занимаваха, както каза и преждеговорившият, с конкретните внедрявания, разработка на технологии и изделия. Докато институтите на БАН, поне по онова време, повече се занимаваха с фундаментални изследвания. Тоест имаше структуриране на цялостната наука, включително с фундаментална и приложна част.
Това, което аз виждам в проекта на колегите, те предлагат да преминат институтите на управление към Министерството на образованието, младежта и науката. Това е все едно една симбиоза - да ги върнат, горе-долу, както беше статутът на научноприложните отраслови институти. Защото по-рано бяха към отделни министерства, сега се предлага да бъдат към едно, понеже на практика ги няма към други министерства, сви се индустрията и т.н.
Аз мисля, че разумният подход, който се пледира от почти всички тук участници, е още веднъж нещата да се огледат много подробно – това, което каза проф. Сгурев и което представителят университета каза. Те са различни. Всяка една държава си има традиции и би трябвало ние да не скачаме хоп-троп и с лека ръка да приемаме някакви модели, които от много години са внедрени и дават добри резултати и в други страни. Това не значи, че при нас същото ще се получи.
Доколкото разбрах, и колегата Методиев е внесъл един законопроект. Той ми сподели тук на ухо основните неща. Има различни възможности, включително законопроекта на господин Местан, за да се подобрят нещата.
Така че моята молба към колегите, които са членове на комисията, е следната: дайте възможност, включително в допълнителни срещи с представители на БАН и на университетите, да изкристализира нещо, което ще бъде действително полезно. Вярвам че това е в основата на вносителите – че искат да направят нещо по-добро. Но недейте да претупваме нещата като стахановци и, дето се казва, да затваряме вратата за усъвършенстване на идеята, за да може цялата структура, включително и Българската академия на науките да бъде по-ефективна.
Това ми е молбата. Недейте да гласувате, ако мога да кажа, по инерция, примерно вносителите си гласуват „за”, опозицията гласува „против” и т.н. Защото тук става въпрос за сериозни неща. такава ми е молбата.
Мисля, че и господин председателят на комисията даде такъв тон. Така че това ми е апелът. Нещата са много сериозни. И ако вие проявите разум, сигурно ще се стигне до нещо по-добро. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте.
АСЕН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Около закона за БАН и реформата в БАН има страшно много манипулации. Както знаем, в БАН има активи за около 4-5 милиарда лева и същевременно около тях има страшно много интереси.
Аз ще бъда кратък и ще гледам да се освободя от всички спекулации за световната конспирация срещу българската наука, също така от Световната банка и дори няма да спомена името на министър Дянков. И дори няма да кажа нищо за грузинския сценарий.
Ще се постарая да бъда полезен на вносителите на този закон, както и на неговите критици, като се опитам да изкажа съображенията на един редови учен, който при това проект за 3,5 млн. евро, а получава този месец 105 лв. заплата. Толкова поради средствата, които има.
Какви са нещата, заради които бих искал да поздравя за смелостта вносителите на този закон. Това трябва да се мисли много внимателно, аз слушах внимателно през цялото време. Те посегнаха на тази свещена крава – Централното управление на Българската академия на науките. По наши скромни сондажи, за които сега някои присъстващи ще кажат колко са били представителни, около 80 процента от хората от Българската академия на науките искат да бъде реформирано Централното управление на БАН.
Централното управление на БАН не е БАН. Това нещо трябва да бъде ясно на всички. Нека това да бъде основният патос на моето изказване, за да не губим много от времето. Централизирано управление на една научна институция е необходимо – от управителен съвет, за който отново искам да поздравя вносителите, че са имали смелостта да посегнат на тази свещена крава, наречена управителен съвет. Има смисъл от такова централизирано управление тогава, когато всички институти, всички звена, които участват в тази научна институция, изпълняват една единна национална научна програма, като например НАСА, като например Bethesda или като един много голям и скъп проект, какъвто е проектът Човешки геном. Това е смисълът от съществуването на едно централизирано единно управление на науката.
Когато имаме такава разнопосочност на толкова много институти, всеки от които перфектно владее и прави самостоятелни проекти и то много скъпи проекти, това не само че не е необходимо, това е вредно и за съжаление това е опасно.
За съжаление с колегите ние бяхме пренесени в жертва. Не искам да ви губя времето. Но се вършат вредни неща само и само да се покаже на обществеността, че тук се прави нещо много сериозно и много смислено.
И пак ви казвам, няма как да стане тази работа поради това, че ние сме съвсем различни институти и не могат да ни управляват. Моите уважения към присъстващите от другата страна на масата, някои от тях си заминаха. Моите уважения към проф. Добрев.
Сега ще кажа само две думи за грузинския сценарий.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не е необходимо.
АСЕН ДИМИТРОВ: Ще приключа. Трябва да се внимава, когато се прави този закон.
При един разговор, който имахме много отдавна с министър Игнатов, той каза, че е хубаво отделните научни институти сега, след реформата, след като се посегне на реформиране на Централното управление на БАН, да получат същата автономия, с каквато се е ползвала преди цялата академия. Аз това го давам като една идея.
И последно, като се има предвид изказването на проф. Каменов – с това ще завърша - накъде отиваме ние всъщност. Едно предложение отново към вносителите на този закон. Надявам се, после ще го приведа в по-подробен вид. Това искам да кажа на министър Игнатов – нека не се опитваме да разквартируваме учените от институтите по отделните университети, а да направим точно обратното – да вложим малко средства, да дадем възможност около отделните научни институти да се формират отделни колежи, отделни факултети, тоест да не се опитваме непременно да правим реформата по модела „Макс Планк”. Може да помислим, да кажем за модела на Оксфордския университет. Ще имам удоволствието да го споделя с вносителите на закона.
Аз отново искам да ги поздравя за смелостта и смятам, че ще бъдат така мъдри, за да отчетат всички рационални коментари, които се получиха по време на обсъждането. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви. Имате думата, проф. Владимир Добрев.
ПРОФ. ВЛАДИМИР ДОБРЕВ: Разбира се, реформа трябва да има. Но защо се говори за Централното управление, което няма нищо общо със закона за БАН? Това е просто смешно.
Ключовият пункт във вашия законопроект е следното нещо – институтите да се създават и да се закриват от Министерския съвет. Това е алфата и омегата на вашия законопроект. Това именно е посягане на автономията, за която става дума. Всичко друго може да бъде коригирано. Но в момента, в който вие сложите институтите да се създават и ликвидират от Министерския съвет, това означава ликвидиране на академичната автономия.
Аз съм от БАН, професор д-р на физическите науки по теоретична физика. Искам да кажа, че за нас беше голяма изненада, когато ние видяхме как министър Игнатов изведнъж започна да говори за това, че ние трябва да се отворим към света, да погледнем и зад Калотина, да се интегрираме. Господа, аз от 40 години работя и съм бил интегриран от ден първи с европейската наука. Да, факт е това от моята биография и на много мои колеги.
Има един фундаментален проблем в БАН, за който и господин Костадинов го каза. Има различни видове науки. Те работят по различен начин. Сега обаче фактически министър Игнатов не се съветва с нас. Той се съветва само с една прослойка, от нея получава идеи и тези идеи се оказват неприложими за нас.
Така че имайте предвид, ако от този закон не махнете това положение, че институтите ще се откриват и закриват от Министерския съвет, той не може да бъде поправен. Това е ключовото нещо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Направиха се достатъчно критични бележки за чл. 5.
Колеги, мисля, че дискусията е към своя край. Приключваме дискусията.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за БАН, внесен от Румен Стефанов Стоилов и група народни представители. който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 11, против 6, въздържали се 2.
Законопроектът се подкрепя.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за БАН, внесен от Лютви Ахмед Местан. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СПИРАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНИ И ДРУГИ ДЕЙСТВИЯ С ИМУЩЕСТВО, КОЕТО Е СОБСТВЕНОСТ ИЛИ СЕ ПОЛЗВА ОТ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ИЛИ САМОСТОЯТЕЛНИТЕ И ЗВЕНА № 054-02-122, ВНЕСЕН ОТ ЯНЕ ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 25.11.2010 ГОДИНА.
Давам думата от името на вносителите на народния представител Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Внесохме този проект за решение на Народното събрание точно във връзка с всички аргументи, които чухме днес от тези, които се изказаха в неподкрепа на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките. Считам, че основният мотив в този законопроект, че научните институти се изваждат от Българската академия на науките, е ключов по отношение на техните имоти.
Считам, че сериозна опасност въобще за бъдещето на българската наука е както гласуваната преди малко ликвидация на БАН, така и опасността те да се лишат от своите имоти.
Недоволството по отношение на тези предложения и решения особено се изостри, когато започнаха коментари около този законопроект, който преди малко беше приет на първо четене.
Предвижда се радикална реформа в структурата и дейността на академията, в частност закриване на институти, преминаване на други на подчинение на министерства, а на трети - към университети.
Ръководството и научният състав на БАН виждат в такъв проект фактическо разформироване на Българската академия на науките и го оценяват като крайно недалновидно и пагубно за настоящето и бъдещето на българската наука.
Особена тревога предизвиква широко споделяното мнение, че истинската цел на реформите са имотите на БАН, а не преструктирането на академията в интерес на науката. Коментира се, че съществуват намерения тези имоти да бъдат приватизирани или заложени.
Вносителите на настоящия проект за решение смятаме следното:
Каквито и да са действителните цели на произтичащата реформа в науката и висшето образование, специално в частта й, засягаща БАН, то при едно сериозно структурно преустройство на академията значителна част от имуществото й несъмнено би сменило собственика си. При съкращаване обема на дейността на БАН не малко от тези имоти безвъзвратно ще бъдат загубени за науката, а може би и за държавата. На практика това означава необратимо свиване на капиталовата база на най-стратегическия ресор – научните изследвания. То не може да бъде оправдано с никакви дългосрочни, а още по-малко конюнктурни съображения от материално или каквото и да било естество, дори ако това е неизбежен страничен ефект от иначе смислена реформа.
Изкушението да се предприеме подобна стъпка под натиска на кризата е много силно, включително и за самото Народно събрание, а още повече – за изпълнителната власт. Парламентът трябва да постави ясни гаранции, че това няма да се случи.
Не на последно място, тези гаранции са необходими и за научната общност, за да се разсеят съмненията й в злонамерено отношение и подло намерение на държавата и за да може тази общност, необременена от подозрителност и враждебност, да е съпричастна към една качествена реформа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, моля ви за внимание. Всеки иска уважение и всеки иска да се чуе неговата дума. Около четири часа обсъждахме двата законопроекта. Имаме трети проект за решение. нека да уважим колегата Терзийски и да продължим нататък.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Едва ли има по-лош атестат за една държава от открит конфликт между публичната власт и интелектуалния потенциал на нация. Ние този конфликт го видяхме тази вечер.
Ще направя едно отклонение в рамките на едно изречение. Видяхме как тази вечер се постави акредитация на Българската академия на науките чрез форумите и сайтовете.
Предлаганият проект за решение на Народното събрание дава такива гаранции, като в своите точки 1 и 2 забранява действия, които пряко или косвено могат да отнемат от БАН и нейните звена имуществото, което те стопанисват и ползват.
Тук, господа и колеги, вносители на проекта, и ваши колеги, които поддържат този проект, ще покажете дали наистина мотивите за внасянето на този проект не са имотите на БАН.
Същевременно в точки 3 и 4 постановяваме изключенията, които обезпечават то да не блокира напълно дейността на академията и нейните звена.
И накрая, предвижда се решението да е в сила 10 години, като се предполага, че дотогава кризата ще е останала достатъчно далеч в миналото и на науката и нейната материална база ще може да се погледне през призмата не на належащата необходимост, а на дългосрочните интереси на държавата, страната и нацията. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Терзийски.
Министър Игнатов, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз от името на нашето министерство адмирирам предложението. Изключителни мотиви, наистина. Мотивите, така, както се запознахме с тях, препотвърждават това, което е казано в законопроекта на колегата Румен Стоилов, тъй като и там е заложено разпореждането с имотите и имуществото на БАН да става така, както е ставало досега – със санкция на Народното събрание.
Така че мотивите ми харесват, но не мога да се произнеса в момента по правната страна на въпроса. Вие знаете, че имотите и имуществото на БАН са различни видове собственост. Ако кажем публична, академията казва: има и частна и т.н. Няма да се занимавам сега с това.
Затова аз в момента се въздържам от категорично мнение, защото мисля, че е по-добре Правната комисия да се произнесе по този въпрос. Тъй като, ако се въведе този запор, хубаво – публичната е ясна. А ако има дарения от частни лица на академията, оказва се, че ръководството на академията не може да оперира с тях по този начин.
Затова наистина като представител на изпълнителната власт смятам, че трябва Правната комисия, където наистина е събран един много добър потенциал, да се произнесе. Но мотивите ги подкрепям и смятам, че те препотвърждават – отново казвам – законопроекта, предложен от доц. Румен Стоилов, който беше гласуван. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, министър Игнатов. Колегите ми обърнаха внимание и аз благодаря за разпореждането на председателя на Народното събрание. Този проект за решение е разпределен и на Правната комисия, и на нашата комисия. Законопроектите, които току-що разгледахме и гласувахме, са разпределени и на Правната комисия, и на Комисията по бюджет и финанси. И аз ще се радвам колегите от двете комисии да съумеят да ги разгледат като съпътстващи комисии, тъй като следва да бъдат разгледани изключително важни финансови и бюджетни отношения и юридически такива като правна конструкция, що касае Българската академия на науките и научните институти.
Заповядайте, колега Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин министър, благодаря Ви за изказаното становище. Независимо че в много от моите изказвания аз съм бил опонент на Ваши мнения, аз дълбоко Ви уважавам и не искам да се приема, че това, че съм опонент, не съдържа уважение към Вас. Разбирам Вашето становище и безпокойство. Само че в точка 4 ние включваме, че разпоредбите на предните точки не се разпростират върху правото на БАН или самостоятелните й звена да учредяват ипотеки, особено върху собствени недвижими имоти. Тоест ние с тази точка изваждаме имотите, които са собственост на академията и които са дарения от частни лица.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имам едно предложение към колегата. Вашето опасение е основателно. То е свързано с този политически сблъсък, на който сме свидетели през последните месеци. И то е продиктувано от факта, че може да се случи това, а не че в момента е отворена такава процедура.
Аргументът, който е основателен, за който говори министърът, е, че може да има такава злоупотреба от страна на изпълнителната власт, ако правилно съм разбрал това, което вие предлагате.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Думата „злоупотреба” е много силна. Аз не съм я използвал.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Извинявайте. Моя е думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Вие нали имате представа, че примерно в момента един ведомствен институт може да бъде закрит и имотите, с които той разполага, преминават под патримониума на държавата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Говорим за същото, което аз съм разбрал. Тоест правилно съм ви разбрал за мораториума.
В Комисията по правни въпроси аз имам изключителното щастие да съм член през последната година и половина, за мене това е безценен опит от всяка гледна точка, защото мога да слушам изтъкнати български юристи и да внимавам, когато те говорят. Мораториумите, които се наложиха в Четиридесет и първото Народно събрание, бяха главно заради липсата на законови уредби. И ще Ви дам пример, колега. Мораториумът върху царските имоти е тема, защото няма законово уреждане на въпроса с така наречените „царски имоти”. Ние в случая гледаме два законопроекта. Другата седмица, живот и здраве, ще гледаме още един. В тези законопроекти тези въпроси са уредени, а в действащия пък - съвсем. Защото тук пише, че само Народното събрание е това, което може да извърши – слагам кавички пред тази дума – злоупотреба.
Така че аз съм съгласен и ще гласувам за мораториум, ако се приемат някои от текстовете, които днес обсъждаме, които дават основание човек да се притеснява. Но тях ги няма в правния мир, както се изразяват колегите от Правната комисия. Те са едно намерение, което може да се случи, но може да не се случи. Моето предчувствие е, че няма да се случи.
Така че няма смисъл да го гласуваме. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Щом това е в правомощията на Народното събрание, аз не виждам нищо притеснително за Народното събрание да приеме такъв мораториум. А за да бъде поставено това като въпрос на дневния ред, освен законопроекта, има и други основателни причини за безпокойство. Ако желаете, мога да ви запозная с някои от тях.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Госпожа Богданова, заповядайте. Господин Тошев беше коректен да каже, че Вие първа сте поискали думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря на господин Тошев. По това време на денонощието, след толкова часа коментари като че ли тази тема не буди толкова емоции и не си раздаваме оценки за поведение.
Аз току-що казах на колегата Методиев, че предчувствията са хубаво нещо, но дали неговото оптимистично предчувствие ще се оправдае или моето песимистично, не е проблем на днешното обсъждане.
Аз лично ще подкрепя мораториума. Давам си сметка, че винаги, когато се гласува мораториум, се спори правната техника и ефектът от този мораториум.
Аз имам обратни предчувствия и имам обратни притеснения. Част от тях споделих тогава, когато обсъждахме предишния законопроект. И въпросът ми беше – той не получи отговор – когато институтите отиват в посока на министъра на образованието, младежта и науката, заедно със собствеността, която ползват, а тази собственост в момента е на БАН, тези институти са юридически лица, те с БАН нямат нищо общо и е абсолютно несериозно да смятаме, че БАН ще наследи за стопанисване имоти, които вече не са под нейната юрисдикция.
Второ, аз продължавам да не знам тези институти каква собственост ползват и дали част от тях не ползват собственост на БАН. Не държавно-общинска.
Така че, много моля, ако днес сме били искрени в цялото си говорене, да оставим юристите да разсъждават върху това как трябва да изглеждат тези текстове. Но ако имаме общата воля да кажем, че за нас като комисия имотите на БАН, които тя ползва, не би трябвало да бъдат пипани в рамките на този указан срок от време, нека да подкрепим този мораториум. Защото само като отворите становището на министъра на земеделието, част от притесненията Ви или на оптимизма Ви ще бъдат вкарани в каналния ред, за да прочетете какво казва господин Мирослав Найденов. Той също има своите аргументи и ви обяснява какво следва за част от тези територии, които БАН ползва в момента точно от гледната точка на министър на земеделието и храните.
Така, че на нас ни отива, ако не сме били лицемерни поне в тази си част, да подкрепим този законопроект и ако трябва, да разсъждават хората, които ще уредят звученето му, въпреки че аз смятам, че коректно е записан този текст, и да стане факт след гласуване на Народното събрание.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Тошев, имате думата.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще бъда съвсем кратък. Тук според мене действително трябва да има един по-внимателен прочит на предложеното ни решение, съобразявайки го с чл. 10, ал. 2, изречение последно от Закона за Българската академия на науките, където има изрична разпоредба, че разпореждането с това имущество – има се предвид и държавни терени и сгради, тоест недвижими имоти - може да се извършва само в интерес на академията и с решение на Общото събрание.
Така че аз считам, че трябва да се прецизира най-вече точка 1 и оттам да се видят втора и трета точка.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Има думата господин Андонов за процедура.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, аз първо подкрепям изцяло инициативата на Яне Янев и групата народни представители. Наистина ще бъде лицемерно, ако не подкрепим една такава инициатива, след всички нападки, които бяха отправени към нас. Но не съм сигурен доколко правно е издържано това тяхно предложение.
Това, което аз предлагам, е да чуем поне становището на Правната комисия по това предложение и тогава да го подложим на гласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ние да си дадем нашето становище.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, ще бъда много кратък.
Първо, този проект за мораториум отиваше на петимата вносители на законопроекта, който мина на първо четене преди малко, за да се свали всякакво напрежение, приказки, че законопроектът е свързан със строителството около сградата на БАН.
От тази гледна точка моето предложение е ние като Комисия по въпросите на образованието и науката да изразим своето положително становище и да оставим на Правната комисия тя да решава. Да не се оправдаваме с нея. Какво пречи ние да си дадем становището, а ако Правната комисия го отхвърли, това си е нейно право.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА Други мнения по въпроса има ли? – Няма.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Който е за подкрепа на предложението на Яне Янев и група народни представители, моля да гласува.
Гласували: за 6, против няма, въздържали се 9.
Предложението не се приема.

Уважаеми колеги, по нашия дневен ред имаме още една точка, която приехме в началото на заседанието:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ № 053-09-45 ОТ 25.11.2010 ГОДИНА.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, че председателят на комисията ще направи процедурно предложение да отложим гледането на тази точка, за да не се гледа в късни доби. И тъй като той в момента отсъства от залата, си позволявам да приканя колегите да гласуваме това предложение, което е формално на председателя на комисията, не е мое, но аз го подкрепям.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Имам обратно предложение. Депутатите от политическа партия ГЕРБ считат, че достатъчно дълго виси този закон и смятаме, че не е коректно да го отлагаме за друг ден като гласуване. Предлагаме това да стане днес.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ще подложа най-напред на гласуване предложението да продължим разглеждането на четвърта точка от дневния ред. който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема. Продължаваме с разглеждането на четвърта точка от дневния ред.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Представен е на вашето внимание работният доклад.
Заглавието на законопроекта е „Закон за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 1. Текстът на вносителя е пред вас.
Има предложение на народния представител Лютви Местан § 1 да отпадне.
Има предложение на народния представител Стефани Михайлова за нова редакция на чл. 1. Има думата колегата Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз искам с няколко думи да направя едно общо представяне на моите предложения. Не мисля, че ще мога с това да изчерпя проблема, а просто за да има яснота. Мисля, че съм длъжна да го направя, въпреки че времето ни е ограничено.
Искам да подчертая, че съм направила доста на брой предложения, но те не променят философията на закона, а променят неговата структура, в смисъл лесно да бъдат проследени. Казвам го, за да избегнем опасенията, че пак пренаписваме закона. Можем да ги групираме в следните групи:
Има предложения, които целят да се допълни законопроекта, като се отстранят пропуски, вземат се предвид становища, които сме получили от университетите и от НАОА.
Друга част от предложенията целят да изразят по-ясно идеята на вносителя. Защото видяхме, че има неправилно тълкуване и опасения, които са неоснователни.
Има естествено и чисто терминологични, в частност „научна степен „доктор” по препоръка на НАОА и други становища заменяме с „образователна и научна степен „доктор”, също и „изследователска работа” заменяме с „научноизследователска” и „творческа” с „художественотворческа”. Защото НАОА основателно според мене отбелязва, че изследователската работа също е творческа. В крайна сметка има и чисто редакционни предложения.
Последното, на което искам да се спра, това е във връзка с предложения, които се съобразяват със становището на Дирекция „Законодателна дейност и европейско право” към Народното събрание по повод на това дали трябва да отменяме текстове, които Конституционният съд е обявил за противоконституционни.
Ние проведохме консултации и получихме различни мнения в това отношение. Но в крайна сметка надделява преценката, че сме длъжни като народни представители да се съобразим с мнението на Дирекция „Законодателна дейност и европейско право”. Поради това в моите предложения всички текстове, които са обявени от Конституционния съд за противоконституционни и които ние не заменяме, не се коментират. Предполагаме, че те така или иначе са обезсилени, защото решението на Конституционния съд има отменителен ефект.
След тези общи думи мога да кажа следното по § 1. Предложенията целят по-ясно да се изрази смисъла на закона. Няма нещо съществено променено. Уточняват се терминологично условията и редът. Няма някаква драматична промяна в § 1.
Предложението на господин Местан за отпадане на § 1 е базирано на факта, че текстът е обявен за противоконституционен и затова няма нужда да отпада.
В такъв смисъл тук няма някакво противоречие. Моето предложение не е за отпадане на параграфа, защото има заменяне на текста.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата за становища по предложението на народния представител Стефани Михайлова за § 1. Струва ми се – и това коментираме с колегата Силвия Хубенова, че въвеждаме нова понятийна система. В закона говорим за академичен състав, а тук вече говорим за развитие на академичната общност.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това е техническа грешка. Категорично думите „академична общност” да се заменят с „академичен състав”. Аз не знам как е станала тази грешка, но това категорично е техническа грешка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Михайлова, във Вашето предложение в т. 1 към чл. 1, ал. 2 предлагате след „автономията на висшите училища и научните организации” думите „и свързаната с нея децентрализация” да отпадне и да остане текстът „автономия на висшите училища и научните организации във връзка с вземане на решения за откриване на процедури за докторанти и конкурси за академични длъжности, както и изборът им”. Само за това ли ще дадем автономия на висшите училища?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това изобщо не е дефиниция на понятието „автономия на висшите училища”. Тук става въпрос какво общо този закон има с автономията, тоест в какви граници той касае автономията. А това, което се дефинира като автономия в Закона за висшето образование, си остава. Общият текст, който се получава тук, звучи така...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само за секунда да изясним текста. „Автономията на висшите училища” само във връзка с откриване на процедурата ли е? А във връзка с провеждане на процедурите как стои въпросът? Ще имат ли автономия висшите училища или няма да имат?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Нали уреждаме условията и реда в закона в нужната степен, според изискванията на Конституционния съд. В такъв смисъл.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Конституционният съд не се е произнесъл за отпадането на децентрализацията на процедурите по този закон. Аз съзнавам че този термин „децентрализация на процедурите” не е най-изчистен. Но преди една година това беше посланието, което аз приех и записахме като принцип децентрализация на процедурата, защото процедурата беше централизирана, „ВАК-ова”. Сега обаче ние казваме: „автономия на висшите училища и научни организации във връзка с вземане на решение за откриване на процедурата”. А във връзка с провеждането на процедурите? Министър Игнатов, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми колеги, и по стария закон имаше автономия за стартиране на процедурите. Всяка катедра си взимаше решение, предлагаше и т.н. Така че след като тези неща не са атакувани от Конституционния съд, да се концентрираме само на тези промени, които са важни. Пак ви казвам, най-важното за мене като изпълнител на всичките тези неща е, че по някакъв необясним начин в първоначалния акт, който предложихме, отпадна решението на първичното звено да си прави жури, да го предлага. Това е същественото.
Имам чувството, че ще направим една много сложна плетеница и ще се изгубим наистина в превода. Ясно е, че има много предложения. Всеки университет се е състезавал да дава такива. Но всъщност имаме много малко работа – тринадесет члена са атакувани, да видим как да свържем текста, за да може да продължи да действа. Защото ако говорим тук за откриване, ние трябва да дадем накратко формулировка какво е автономия. Ясно е какво е автономия, тя е дадена в друг закон и сега трябва да изменяме всичко.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам пак да подчертая, че няма опит да се дефинира понятието „автономия”, а текстът звучи така: „Развитието на академичния състав се основава на следните принципи”. И първият принцип е автономия по отношение на откриването на процедурите и изборът на съответните кандидати за академични длъжности. Тоест няма промяна на смисъла, нито пък се предефинира понятието „автономия” изобщо.
Аз, разбира се, не държа този текст непременно да остане, но все пак съм длъжна да обясня какви са мотивите и каква е същността, за да не се остава с погрешно впечатление, че се опитвам да предефинирам автономията на висшите училища. Боже опази от такава претенция.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Корекцията, която прави това предложение, цели да изясни по-добре процедурата. Аз приемам становището на госпожа Михайлова. Смятам, че то е добре и е екзактно. По отношение на това как звучи вече юридически, не мога да имам претенции да кажа. И дали юридически изяснява, дали се влага допълнително тълкуване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Хубаво би било – и задължително - по чл. 28, ал. 9 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание при обсъждане на законопроекти и други въпроси вносителят или негов представител да се изслуша на заседанието на комисията. По този параграф има предложение вносителят Лютви Местан, който не е в момента на заседанието, също така Валентина Богданова. В тази връзка, колеги, ви моля за становище доколко ние ще спазим Правилника на Народното събрание. Колегата Местан е казал на техническия сътрудник на комисията, че в рамките на половин до един час може да дойде. С Валентина Богданова нямаме връзка към момента. Това са обстоятелствата, които аз трябва да споделя с вас, за да се имат предвид. Както в момента с народния представител Стефани Михайлова коментираме нейните предложения, така следва да го правим и с другите вносители.
Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Уважаеми колеги, за няколко секунди само ще кажа. Наистина всички знаем от няколко дни как е входирана програмата за комисията ни. Мисля, че отговорността на вносителите на предложения трябва да си я носят лично те, а не ние като членове на комисията, които останахме да си довършим работата, която е обявена от доста време. Така че мисля, че не е в разрез с Правилника на народното събрание да продължим обсъжданията. Естествено ние четем техните предложения и ги гласуваме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Стоилов. Колега Тошев, заповядайте.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин председател, аз искам да подкрепя колегата Стоилов. В крайна сметка правилникът е въвел това изискване, с оглед да бъде изслушан вносителят за неговите мотиви и съображения, които са го накарали да направи едно или друго предложение. Но никъде в правилника не е казано, че неприсъствието води до отлагане на заседанието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища по § 1? Не виждам.
Гласуваме предложението на народния представител Лютви Местан за отпадане на § 1.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам само да ви напомня, че по своята същност не мога да цитирам буквално, нито познавам добре терминологията, нито мога да я използвам, но в решението на Конституционния съд се коментира, че не може ние да делегираме основни законодателни права на висшите училища и научните организации. Като запишем тук, че те са автономни по отношение на процедурата, всъщност се връщаме на предишната ситуация – че те могат сами да си определят процедурата. Аз се опасявам от такова звучене и това е смисълът на тази промяна. Не е друг смисълът.
От тази гледна точка, за да нямаме допълнителни рискове за нещо, което не е така драматично, бих предложила да запазим текста, който аз предлагам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Доколкото си спомням, Конституционният съд атакува един текст, в който ние казваме, че според правилниците на висшите училища и научните организации може да се уреждат тези неща. Конституционният съд го е атакувал. Но оттук нататък не виждам защо трябва да даваме допълнителни тълкувания. Ясно е, че ще се спазва процедурата, която е описана в закона. И точка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Абсолютно сте прав, министър Игнатов. Само да поясня – това, което в момента коментираме, Конституционният съд не го е отменил. Ние го коментираме с мотива, че е отменено от Конституционния съд. Поне в мотивите на законопроекта, който приехме на първо гласуване в пленарната зала, това бяха мотивите. С оглед решението на Конституционния съд това, което каза министър Игнатов, тези 14-15 параграфа ги поправяме. В момента ние не поправяме 14-15 параграфа, а работният доклад съдържа 48 параграфа. Това, което коментираме – децентрализацията на процедурата, не е отменено. Член 1, ал. 1, който Вие, госпожо Михайлова, наново пренаписвате, въобще не е коментиран от Конституционния съд. Аз искам да видя принципната разлика във редакцията на ал. 1, която Вие предлагате, доколко е по-различна от сега действащата, неотменена от Конституционния съд, за да си рамкираме енергията в определена насока.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не искам да изглежда, че споря само заради идеята.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не спорите. Министър Игнатов е прав – 15 разпоредби са отменени, 15 разпоредби поправяме. Но Вие, разбира се, не сте ограничена. Вие имате законодателна инициатива да напишем изцяло нов закон, даже да отменим и този. Но следва да мотивирате Вашето предложение.
В тази връзка самият аз, без да съм специалист в академичното развитие, попитах във връзка само с откриването да е автономията или и с провеждането на процедурите, за да е по-ясно.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз смятам да го подложим на гласуване, защото се казаха аргументите. Така че нека да гласуваме. А по принцип, ако говорим за броя на измененията, голяма част от текстовете са нови в самия законопроект на Ирена Соколова. А беше ясно още на първо четене, че те не са перфектни. В такъв смисъл се налага да се променят не само тези, които са атакувани от Конституционния съд, а и тези, които са нови и в които има неточности, има пропуски, будят опасения.
Така че аз не мога да се присъединя към мнението, че трябва точно 15-те или колкото са атакуваните от Конституционния съд текстове да бъдат променени. Още повече, че законът е една цялостна система и когато се пипа на едно място, се пипа на няколко места.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние си имаме закон. В навечерието на Коледа става една година, в която той влезе на първо четене тук. Даже мина и през пленарната зала. Колкото повече промени правим, тоест пишейки нов закон, толкова повече усилваме възможността да бъде даден на Конституционния съд и да бъде атакуван отново.
Имаме проблем, че от замисъла на текста е отпаднало това първично звено с инициативата то да си предлага журито. След като усилваме ролята на министерството, аз винаги знаете, съм бил против този съвет, който се създава, защото натоварваме НАОА с функции на ВАК, а ние всъщност не искаме да създаваме ново звено на власт, нерегламентирано при това.
Имаме 13 текста, които да отменим. Конституционният съд казва по това, което обсъждаме, че собствените правилници не могат да уреждат. Собствените правилници какво могат да доуредят на базата на закона – да кажат, че всички защити минават само на английски език. Може да каже: за професор искаме да си чел лекции в пет университета допълнително. Те точно това казват – законът да регламентира как става и навсякъде това да се спазва, плюс-минус някакви там усилвания.
Тоест нашата работа е много проста. Ние трябва чисто филологически да свържем тези дупки. Иначе, пишейки нов закон, ние пак ще отидем в Конституционния съд.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз съм абсолютно съгласен с Вас министър Игнатов. Ние обаче в момента имам чувството, че започваме да пренаписваме закона. Ще маркирам разпоредбите – те са малко: отменена е ал. 3 на чл. 1, чл. 4, ал. 4, английският език в чл. 10, „големият доктор” в чл. 12, основният трудов договор по чл. 15, ал. 2, чл. 18, ал.2 – медицинските университети и военните училища, които са изключенията, отново английският език, професорът, контролът по чл. 30, в Преходните и заключителни разпоредби решението на арбитражния съвет, че не подлежи на съдебен контрол, чл. 35, ал. 2 и второто изречение на ал. 4 и два параграфа от Допълнителните разпоредби. Това са тези 12-13 неща. Ние обаче започваме от чл. 1, ал. 1, за който Конституционният съд нищо не е казал. И започваме да питаме.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Оттеглям предложението си по § 1. Предложението т. 2, § 1 на вносителя да отпадне съвпада с предложението на Лютви Местан. Така че можем да го приемем. Това означава, че запазваме основния текст на чл. 1, а обезсиленият от Конституционният съд текст изчезва автоматично.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие оттегляте Вашето предложение по § 1.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: С изключение на това, че аз смятам, че трябва да отпадне изискването за отпадане на текста, който е обявен за противоконституционен. Всъщност това е т. 2 от моето предложение.
За да не изпадаме в подробности, оттеглям си цялото предложение и гласувам за предложението на господин Местан, който иска да отпадне § 1. Да не се занимаваме с отменяне на текст, който Конституционният съд е обявил за противоконституционен. Това е моето предложение – да приемем предложението на господин Лютви Местан.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Оттегляте изцяло Вашето предложение и подкрепяте предложението на Лютви Местан за отпадане на § 1 по вносителя Ирена Соколова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не, не става така. Не може да отпадне целият § 1.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Процедура. Господин председател, щом колежката Михайлова оттегля предложението си, да подложите на гласуване предложението на господин Местан и остава текстът на вносителя.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не може да отпадне целият § 1, защото в предложението на вносителя в ал. 2, т. 3 се изисква думите „чрез въвеждане на единни държавни изисквания и национален контрол за тяхното спазване” да се заличават. Това трябва да остане. Трябва да отпадне само отменянето на ал. 3.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Госпожа Михайлова, в крайна сметка не мога да разбера какво се случва - оттегляте ли предложението си или не го оттегляте? Защото ако го оттегляте, ние ще трябва да гласуваме предложението на колегата Местан. Ако го отхвърлим, това означава, че остава текстът на вносителя, който не е атакуван от Конституционния съд.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не е така. Защото вносителят се опитва да отмени ал. 3, която Конституционният съд е обявил за противоконституционна. Този текст на вносителя трябва да отпадне. Това е повод за атаки. И без това нашата Законодателна дирекция е казала, че това не трябва да бъде така.
В такъв смисъл, ако аз трябва да оттегля моето предложение, оттеглям всичко, с изключение на последната точка 3.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Ако мога да обобщя това, което разбрах. Колежката Стефани Михайлова предлага по нейното предложение точка 1 и точка 2 да отпаднат, а да остане само точка 3. По този начин на нас ни предстои да гласуваме само предложението на Лютви Местан и точка 3 от предложението на колежката Михайлова, с което тя казва, че точка 2 по вносител трябва да отпадне, което е атакувано от Конституционния съд. Така че аз ще помоля в този ред да гласуваме.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Поставям на гласуване предложението на господин Местан.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
Госпожа Михайлова оттегля своето предложение по § 1, точки 1 и 2 и предлага да остане точка 3. А точка 3 гласи: „ 2. § 1 на вносителя да отпадне”.
Който е за предложението на точка 3, точка 2 от § 1 на вносителя да отпадне, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване § 1 по вносител с приетото предложение на госпожа Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 2 по вносител. Няма направени предложения.
Който е съгласен да приемем текста на § 2 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Аз имам едно предложение. Тъй като всеки от нас има работния вариант с направените предложения, те да не се четат, а направо да минем към обсъждане.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: По § 3. Текстът е пред вас.
Има предложение на народния представител Лютви Местан.
Има предложение на народния представител Стефани Михайлова.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: По отношение на § 3 искам само да кажа, че, доколкото направих справката, тук нямаме атакувани текстове от Конституционния съд.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Само че има очевидна грешка.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Нека да се съсредоточим само върху нея.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Искам да кажа, че са направени консултации от гледна точка на изпълнението е хубаво да се заличат думите „министерството” и „Националната агенция”. Защото ние преди година натоварихме агенцията с функции, които тя въобще не бива да изпълнява. Нека да се заличат „министерството” и „Националната агенция”. Нищо, че не е атакуван този текст. Тази редакция е добра.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин министър, ние по вносител имаме в чл. 3, ал. 1 думите „Министерството на образованието, младежта и науката и НАОА се заличават”. Това го имаме. Ние само коментираме предложенията и най-вече предложението на Стефани Михайлова, тъй като господин Местан го няма. Вие възприемате предложението на Стефани Михайлова.
Предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Най-напред да гласуваме предложението на народния представител Лютви Местан по § 3.
Гласували: за няма, против 5, въздържали се 6.
Не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам да гласуваме чл. 3 по вносител с приетата вече редакция на Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 4. Има постъпило предложение на народния представител Лютви Местан.
Има предложение на народния представител Стефани Михайлова. Имате думата, колеги.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Първоначалното предложение на вносителите по принцип е съобразено с решението на Конституционния съд.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Първото изменение е свързано с думите на министър Игнатов и с отбелязания пропуск, че предложението за научното жури трябва да се прави от първичното звено. Това в предишната редакция го няма. Тоест ние прередактираме ал. 1, която казва как се избира научното жури. Допълнението е, че за всяка конкретна процедура съставът му се предлага от първичното звено и се утвърждава от факултетния, съответно научния съвет, а ректорът и ръководителят на научната организация със заповед определят така утвърденото жури. Това е текстът, за който говореше господин Игнатов, че е важно да отразим ролята на първичното звено.
В ал. 2 при корекциите, които се правят от Ирена Соколова, изчезваше текстът, който е свързан с участието на утвърдени чуждестранни учени в журито. Аз предлагам той да се възстанови.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Доколкото разбирам, Министерството на образованието, младежта и науката възприема твоите предложения, които са съобразени с излязлото конституционно решение, така че, за да не губим време, да преминем към гласуване.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Който е за предложението на народния представител Лютви Местан по § 4, моля да гласува. – Няма гласове „за”.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Мога ли да обърна внимание на следното. По принцип не можем да отхвърляме цялото предложение. Трябва да гласуваме по точки. Защото в точка 2 има нещо, което се съдържа по идея и в моето предложение. Това е допълнението, че в състава на журито не могат да се избират лица в конфликт на интереси. Ние това трябва да го приемем по принцип – става въпрос за точка 2 от предложението на Лютви Местан.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Има логика в предложението на Лютви Местан в § 4, точка 2, където се създава нова ал. 3. Предлага се да се приеме по принцип това предложение.
Който е съгласен с това предложение.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По тази логика трябва да гласуваме и другите предложения.
Който е съгласен с предложението на народния представител Лютви Местан по § 4, точки 1 и 3, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 9, въздържали се 2.
Не се приема.
Гласуваме по принцип предложението на Стефани Михайлова за § 4, което по принцип се приема от вносителя.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Който е съгласен да приемем по принцип предложението на вносителя по чл. 4, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Има предложение на Стефани Михайлова за създаването на нови параграфи 4а и 4б.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Предлагам да гласуваме предложението на Стефани Михайлова за нов § 4а.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на Стефани Михайлова за създаването на нов § 4б.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 5. Има предложение на народния представител Лютви Местан и предложение на народния представител Стефани Михайлова.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Предложението на Лютви Местан е редакционно.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Приемаме по принцип предложението на Лютви Местан.
Който е съгласен, моля да гласува това предложение.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова по § 5.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване § 5 по вносител с редакцията, направена съгласно предложението на народния представител Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Лютви Местан за създаване на § 5а.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: За мене като дългогодишен университетски човек това предложение е неприемливо. Това въвежда абсолютна коридорност. Бакалавър, магистър, доктор трябва да бъдат в едно и също професионално направление. Смисълът на тристепенната формула е, че всяко следващо може да бъде различно от предишното. Иначе ние се връщаме към варианта пет години висше образование и това автоматично продължава в докторската степен. Има малко професионални направления, където коридорността е задължителна. Не е необходимо това да се регламентира.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Тогава да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за създаване на нов § 5а.
Гласували: за няма, против 10, въздържал се 1.
Не се приема.
По § 6.
Има предложение на народния представител Лютви Местан и предложение на народния представител Стефани Михайлова. Двете предложения съвпадат.
Тогава да приемем по принцип предложението на народния представител Лютви Местан. Който е за, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова за § 6.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма
Приема се.
Поставям на гласуване § 6 по вносител с приетите предложения.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 7. Има предложение на народния представител Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това е свързано с текста за определяне на журито. Научният съвет предлага и утвърждава, а ректорът определя. Иначе предложението съвпада с текста на вносителя.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Няма становища. Който е съгласен да приемем предложението на Стефани Михайлова, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 7 по вносител с направените изменения в предложението на Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 8. Има предложение на Лютви Местан и на Стефани Михайлова.
По предложението на Лютви Местан.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това, което се предлага, може да се напише в правилника. Но както решите. Такива подробности би трябвало да отидат в правилника, след като ще има правилник. Ако няма да има правилник, да го оставим.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ще има правилник.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това вие ще кажете. Иначе сме о’кей. И без това го има в правилника.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за § 8.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
По предложението на Стефани Михайлова?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние го подкрепяме.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване § 8 по вносител заедно с направените предложения на народния представител Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 9. Има предложение на народния представител Лютви Местан и предложение на народния представител Стефани Михайлова.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Предложението на господин Местан ни връща към старата процедура, където можеше да се става доктор на науките от магистър. Обаче ако сте чели внимателно решението на Конституционния съд, там се атакува точно тази идея – какво правим с доктор на науките, което не води до развитие.
Затова мисля, че предложението на Стефани Михайлова е по-логично, тъй като организираща кариерата на един учен е образователната и научна степен доктор. Това е причината законодателят да изисква, за да имаш право да обучаваш доктори, да си минал акредитация през НАОА. Докато тук ние не говорим нищо за доктора на науките.
Философията на нашия закон беше, ако помните борбите тук, въобще да няма доктор на науките. Съгласихме се да има като висша почетна степен. И понеже се създава това объркване, всички, които искат да правят кариера в науката, смятам, че са длъжни да имат нормалната докторска степен – образователна и научна. Защото който стане доктор на науките след магистър, се създава цялата тази бъркотия.
Освен това на базата на моя опит никой не може да ме убеди какво е надграждането в едната и в другата степен, освен че това е една втора дисертация.
Тоест това, което смятаме за по-прагматично като предложение, е това на Стефани Михайлова и ние ще го изпълняваме с удоволствие.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Колеги, поставям на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за § 9.
Гласували: за няма, против 10, въздържал се 1.
Не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме § 9 по вносител с приетото предложение на Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 10. Има предложение на народния представител Лютви Местан и предложение на народния представител Стефани Михайлова.
ЛЮБЪМИР ЙОСИФОВ: Подкрепяме и двете предложения.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предложението на господин Местан се съдържа в ал. 3 на моето предложение.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Доколкото разбирам, приемаме по принцип предложението на Лютви Местан. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване предложението на Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване § 10 по вносител заедно с приетите предложения на Лютви Местан и Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Лютви Местан за създаването на нов § 10а. Моля за становище от страна на министерството.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Госпожо председател, аз бих искал да взема отношение по този въпрос. Може би наистина текстът не е пълен. Но бих искал да ви кажа, че в момента редът за издаване на документи от висшите училища се определя от Министерския съвет.
Затова ми се струва, че не е логично образец на дипломата за научна степен „доктор” и „доктор на науките” да се определя от министъра на образованието и науката. И ми се струва, че тук е редно да препратим към онзи акт на Министерския съвет, с който да се определя и образецът на диплома за научна степен „доктор” и „доктор на науките”. Говоря по предложението на господин Местан.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Изказвания?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Дипломата я издава висшето учебно заведение или научната организация. Те да си установят какъв е образецът.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Въпросът е, че образецът на дипломата за магистър и бакалавър се определя с наредба на Министерския съвет. Това е предвидено в Закона за висшето образование. Тук е въпросът дали да не се даде специално основание и образецът на дипломата за научна степен „доктор” и „доктор на науките” също да бъде определяна от Министерския съвет. Но всъщност както вие прецените.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Искам само да кажа, че Вие сте прав, тъй като вече сте в друга материя, която е свързана наистина с по-висш вариант на автономията. Така че, би трябвало висшите училища и научните организации сами да си ги определят, защото това е тяхното лице пред света.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз за това говоря, че тази философия е вкарана поначало.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да, обаче чувам тук много важен довод, че ще се облекчи фалшифицирането по този начин.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Може и да е прав министърът.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Може би да чуем мнението на проф. Веселинов.
ПРОФ. КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека да имаме централизация, макар че по света е прието всеки университет сам да си го прави.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Тук една хубава дума на юристите - реквизитите да бъдат на Министерския съвет, а вече може да има индивидуалност.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Първоначално не се възприемаше текстът на Лютви Местан.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Образецът се определя от министъра на образованието, младежта и науката. Ние предлагаме редът и условията за определяне на образците да става по ред, определен от Министерския съвет. Някак си така да звучи.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ако правилно съм разбрала, предложението на Лютви Местан не се подкрепя от вас. Вие давате ново предложение.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Ние нямаме право да правим предложение. Но казваме докъде ще стигне този въпрос, ако той не се уреди сега. Защото установен ред за издаване на научна степен „доктор” от висшите училища в момента имаме само за висшите училища. Но научните организации нямат ред, по който да издават такива образци. В момента ВАК издава дипломите и той определя образеца, до влизането в сила на настоящия закон. Затова считаме, че тук трябва да има някаква редакционна корекция, която да внесе яснота.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Съгласно установения ред.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Възниква въпросът за научните организации кой е установеният ред. ВАК няма да го има вече.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Вие предлагате „ съгласно установения ред”, а предложението на Местан е „по единен образец, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката”. Това как да стане?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: „По единен образец, утвърден от Министерския съвет”. Или „по ред и условия, определени от Министерския съвет”. Ако вие може да приемете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз мисля, че редакцията на господин Местан, както по философия се подкрепя, е по-удачна. Няма как цялото правителство да изготвя конкретен образец. Най-многото, което може да се постигне, е то да потвърди или да отхвърли образеца, който Министерството на образованието ще предложи. Целта е да има единен образец с единни реквизити.
Считам, че не можем да занимаваме правителството с такъв въпрос. Затова да влезе редакцията на господин Местан е по-коректно.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за създаването на нов § 10а.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Стефани Михайлова да се създаде нов § 10а.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова за създаване на нов § 10а.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 11. Има предложение на народния представител Стефани Михайлова.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване § 11 по вносител с предложението на народния представител Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има предложение на народния представител Стефани Михайлова за създаване на нов § 11а. Коментари, становища! – Не виждам.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: По § 12 по вносител. Има предложение на Лютви Местан и предложение на Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХЙЛОВА: Предложението е за терминологична замяна на „творчески” с „художественотворчески”. Това което казах – становището на НАОА е, че научноизследователската също е творческа и затова терминологично ги разграничаваме - научноизследователска и художественотворческа.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Изписва се с тире.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Навсякъде така е изписано. Но може би във финалните текстове ще се коригира.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други коментари, становища? – Не виждам.
Колеги, ще си позволя да направя едно уточнение. Конституционният съд отмени цялата ал. 2 на чл. 15 с аргумент само по първото изречение, а именно основния трудов договор, тъй като не е точен термин по смисъла на Кодекса на труда, а е само едно от основанията за възникване на трудовите правоотношения. Но за ал. 2 Конституционният съд не формулира мотиви. И неслучайно беше казано беше в залата от господин Методиев, че Конституционният съд не отмени Преходните и заключителни разпоредби, с които ние въведохме изискването в чл. 77 от Закона за висшето образование за единния трудов договор.
Идеята и философията на първоначалния законопроект беше хабилитирани лица да участват в акредитацията само на едно висше училище. Това беше част от философията на Министерството на образованието – по-малко, но по-качествени висши училища. Това аз го подкрепих и ми се струва в правилна насока. Защото и самите висши училища се оплакват от пътуващите преподаватели. Ректорът на Софийския университет е споделял с мене, че той не знае неговите преподаватели в колко висши училища участват в акредитацията. Не говорим да си гост-преподавател, да преподаваш в България и по света. Това е хубаво, това е част от мобилността – студентска и преподавателска. Говорим за акредитация.
В момента вие, уважаеми колеги, предлагате да отпадне това условие на изречение второ и в Заключителните разпоредби също сте го предложили. Тоест ние връщаме старото статукво, връщаме на две места хабилитираното лице да участва в акредитацията. Ако това е волята.... Но това не е нещо ново.
Що се касае до предложението на господин Местан, съжалявам, че не е тук, едно от основните техни възражения пред Конституционния съд беше да не се делегират норми, които в правилниците на висшите училища да уреждат изисквания извън законовите изисквания. Тук колегата Местан предлага точно това, което те атакуваха пред Конституционния съд – правилниците да прилагат нещо по-различно, отколкото законът дефинира.
Струва ми се, че това е една разпоредба, с която висшите училища могат да злоупотребят, независимо дали умишлено или не. Завърших.
Министър Игнатов, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това, което предлага колегата Местан, от гледна точка на университетската автономия е абсолютно правилно. Въпросът е защо беше атакувано от Конституционния съд. Иначе не може да има два еднакви университета. Нямаме право да добавяме, господин Местан не е в залата. Ако се каже, че в зависимост от професионалните направления или някаква специфика...
Нямам право да коментирам решението на Конституционния съд, но това, което предлага господин Лютви Местан, е правилно от гледна точка на университетската идея. То беше заложено и в стария закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заложено бе в чл. 1, ал. 3 – това, което Конституционният съд отмени. И Конституционният съд иска от нас в закон да поставим изискванията за всичките 9 научни области и 52 професионални направления, което е непостижима задача. Аз от тази гледна точка коментирам предложението на колегата Местан, който беше жалбоподател пред Конституционния съд.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако няма други становища, да гласуваме.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да спазим решението на Конституционния съд. Длъжни сме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Цачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Цитирам по памет Закона за висшето образование. Тази норма остана действаща, тъй като в тази част тя не беше атакувана от жалбоподателя. Аналогично решение на тази норма е отмяната. Получава се двоен режим. Този режим трябва да бъде уеднаквен. Не бихме могли да го направим, като вкараме в текста на сега коментирания законопроект отново онова, което при първото гласуване на закона е направено. В двата отделни закона тези хипотези трябва да бъдат направени по един и същи начин. И за мене, и за вас това е отстъпление от общия принцип. Ние сме изправени пред това решение по нормотворчески причини. Нямаме друга правнотехническа възможност. В чл. 77 от Закона за висшето образование се казва какво се прави, като аналогичният текст е обявен за противоконституционен. Няма как да коментираме волята на Конституционния съд. Остава като законодатели да го направим по един и същи режим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева. Други становища? –Не виждам.
Гласуваме предложението на Лютви Местан за § 12.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Стефани Михайлова, която редактира първоначалния текст.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Лютви Местан за създаването на § 12а. Това е редакция на чл. 17. Имате думата за становища.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Става „асистент и на срочен”, което означава, че може да бъде и на безсрочен. Идеята беше едните да бъдат на срочен договор, а тези с докторската степен да бъдат на безсрочен договор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Този текст обаче води и до безсмислица, която произлиза от думата „могат”. „Висшите училища и научните организации могат да назначават лица на длъжност „асистент” на срочен трудов договор”.
Сега се сещам, че в становището на Военната академия те питат това наша правна възможност ли е или наше правно задължение. Дали можем да назначаваме или сме длъжни само да назначаваме асистент на срочен трудов договор? Моля за вашите коментари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Така или иначе става ясно, че ще замествам референта, когото очакваме да дойде.
Така, както е записана редакцията: „Висшите училища и научните организации могат да назначават лица на длъжност „асистент” на срочен трудов договор” означава, че общият принцип е на безсрочен трудов договор. Каква е волята на законодателя, не знам. но това се разбира. И че има правна възможност да се назначава и на срочен. Това е тълкуването на тази норма. А каква е волята и дали това нещо трябва да остане така, го казвате вие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тълкуването е по един и същи начин, госпожо Цачева. Действително е така. Първоначалната идея беше това да е срочен трудов договор, докато асистентът придобие докторска степен, след което.....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В такъв случай трябва да стане така: „Висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност „асистент” на срочен трудов договор”. Трябва да стане без глагола „могат”. Това е волята.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Волята е асистентите без докторска дисертация да бъдат на срочен договор, а тези с докторска дисертация вече да бъдат на безсрочен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Значи редакцията на комисията за чл. 17, която ще подложа на гласуване, да бъде така: „Висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност „асистент” на срочен трудов договор.”
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 13. Има предложение на Лютви Местан § 13 да отпадне.
Член 18, ал. 2 беше обявен за противоконституционен и като такъв той не действа в момента. Така че аз считам също, че § 13 трябва да отпадне.
Има предложение на народния представител Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това е аналогично предложение за замяна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само че Вашето предложение е за чл. 18, ал. 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Лютви Местан § 13 относно чл. 18, ал. 2, който е обявен за противоконституционен, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коректно е предложението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Лютви Местан за създаване на нов § 13а. Текстът е пред вас. Моля за вашите коментари.
Аз бих допълнил, че това, което предлага колегата Местан за обявяване в „държавен вестник” на процедурата, сме го разписали в чл. 3, ал. 1 и чрез публикуване в интернет страницата. Той предлага в един централен ежедневник. Това сме го разписали в чл. 3, ал. 1 – че конкурсът се обявява в „Държавен вестник” и на интернет страницата на съответното висше училище. Той предлага наново този термин да го запишем в чл. 19, ал. 1 и 2. Просто обсъждам внимание на комисията.
Това, което колегата Местан предлага в ал. 2 – „Срокът за подаване на документите е от 1 до 3 месеца” ние сме го разписали в чл. 3, ал. 2. Срокът е 2 месеца.
Това, което колегата Местан предлага в ал. 4 – „Кандидатите се уведомяват писмено от ръководителя на научната организация не по-късно от 14 дни след изтичане срока за подаване на документите” го имаме в чл. 21, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тестът се приема по принцип, но неговото систематично място е отразено в тези членове на закона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: На действащия закон. Ако трябва систематично да го отразим, то е отразено от 21 май 2010 година.
На няколко пъти опитахме да се обадим на колегата Местан, защото е редно по правилник вносителят да присъства, а не ние да тълкуваме неговата логика.
Гласуваме по принцип предложението на народния представител Лютви Местан.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
По § 14. Има предложение на народните представители Лютви Местан и Стефани Михайлова. Колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В моето предложение има една част, която съвпада с предложението на господин Мастан. Изречение второ започва с „най-малко”. Така че тази част от неговото предложение и моето са идентични и това се налагаше, защото може да няма достатъчен брой вътрешни членове на журито и затова трябва да се осигури възможност външните членове да бъдат не точно двама, а най-малко двама.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е приемливо.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Другото предложение се базира на текста на чл. 4, ал. 1, ако не се лъжа, в която ние съвсем подробно сме казали, че журито се състои от хабилитирани лица, че се избира председател и членове. В такъв случай това тук не само, че е излишно а има известен риск. Защото когато отделяме председателя от членовете, излиза, че изискванията за външни и вътрешни членове не касае председателя. Излишно е да правим всеки път уточнения, че журито се състои от председател и членове, след като още в началните текстове се казва това. В чл. 4, ал. 2 се казва за хабилитираните лица, а в новата ал. 4 се казва, че на първото заседание журито избира един от членовете си за председател. В такъв смисъл това тук е излишно и създава двусмислие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Втората част на Вашето предложение се припокрива с предложението на Лютви Местан за най-малко двама членове на журито.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуваме редакцията на § 14, заедно с приетите по принцип предложения на Лютви Местан и Стефани Михайлова.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Лютви Местан за създаване на нов § 14а и предложение на Стефани Михайлова за създаване на § 14а.
Становища, коментари?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Приемаме ли предложението на Лютви Местан за срока?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В стария закон имаше такъв срок и той работеше добре.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това, което каза проф. Станилов изяснява въпроса.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Записано е: „На допуснатите кандидати се съобщават съображенията за отказ или мотивите за отказ”. Предлагам вместо „съображенията” да се запише „мотивите”.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Приемам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуваме предложението за нов § 14а на Стефани Михайлова с редакционната бележка - вместо „съображенията” да се запише „мотивите за отказа”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Връщаме се на предложението на колегата Лютви Местан за нов § 14а.
Точка 1 вече я коментирахме.
В т. 2 на неговото предложение се казва:
„2. Създава се ал. 3:
„Ал. 3. Избраните кандидати се назначават от ръководителя на висшето училище или научната организация до един месец от съобщението за избирането им.” Това е приемливо ли е като редакция.
МИНИСТЪР ИГНАТОВ: Приемливо е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуваме предложението на Лютви Местан за изменение и допълнение на чл. 23.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 15. Има предложение на народния представител Лютви Местан и на Народния представител Стефани Михайлова за чл. 24.
Колега Михайлова?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам да направя по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 една промяна, която касае § 15, чл. 24, ал. 1, т. 3, за да мога след това да коментирам. Там съм предложила една редакция. Предлагам промяна в нея, която искам да оттегля.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Бихте ли казали първо изречението, което оттегляте, а след това за смисъла?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не може да се оттегли изречението, защото тогава ще остане празно. Така че трябва да се формулира правилният текст.
Предлагам последното изречение от моето предложение, което гласи, че „Дисертационният труд за придобиване на научната степен „доктор на науките” може да бъде представен, ако отговаря на тези изисквания и трябва да съответства на конкурса” да отпадне. А вместо това да се довърши предишното изречение, като се добавят думите „и научната степен „доктор на науките”.
Ще поясня по същество. Аз предлагах докторите на науките да могат да използват дисертационния си труд, който са представили за придобиване на научната степен „доктор на науките”, да може да се използва и при кандидатстването им за доцент, ако отговаря на другите условия, които ние сме посочили в изискването за доцент.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест трудът, който е за „големия доктор”, да му се признае и за доцент.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Евентуално, ако отговаря на изискванията.
Първоначалното ми предложение в момента го оттеглям. В това отношение остава текстът на вносителя, в който се казва, че трудът, който се представя за заемане на академичната длъжност „доцент” трябва да бъде различен от този, който е представен за придобиване на образователната и научната степен „доктор” и на научната степен „доктор на науките”. Тоест последното изречение от моето предложение го заменят с „и научната степен „доктор на науките”.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Нашият коментар е следният. Значи още една хабилитация. Нали нашата философия беше и ние приехме трите труда за израстване – докторска дисертация за главен асистент, представяш труд или равностойни на него публикации за доцент и след това труд и равностойни публикации за професор. Разбрахме се поне за една година, че „доктор на науките” е почетна степен за тези, които искат да я защитават.
Единственото, което бих направил, ако аз трябва да взема решение, е да се запази положението. Такъв е принципът в съвременния свят. Но няма конкурс, в който да ти казват: представи нещо, да го защитаваш. Конкурсът е за свършена работа. Представяш публикувани неща и си ги изпращаш.
Това нещо тук е от времето, когато имаше малка група знаещи и огромна група незнаещи. Ти представяш нещо, те ти казват ставаш ли или не ставаш. Освен това искахме да избегнем принципа на втора и трета хабилитация, която съществува в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това означава ли, че в текста на вносителя по ал. 3 в § 15 за промени в чл. 24, ал. 1 – че вие не приемате края на т. 3 и искате изречението да спре до „доктор”?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това, което е задължително за нас, е човекът да има образователна и научна степен доктор”. А за доцент – монография или статии в зависимост от научната област; за професор да представя монография и статии. Ако е станал доктор на науките, това си е вече негово лично решение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз имам един въпрос. Член 24 не съм си отбелязал да е отменен от Конституционния съд. Защо сега за първи път изискваме доцентът непременно преди това да е заемал академична длъжност главен асистент или да е бил хоноруван преподавател? Нали говорихме за човек от бизнеса, който има научна степен „доктор”, който работи в иновационен сектор, доказал е принос в науката, но не е изпълнил стажовете за асистент и главен асистент? Защо връщаме тези разпоредби от отменения Закон за научните степени и звания?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам да кажа, че във връзка с промените, които предлагам, аз държа първо да направя това предложение за изменение. Вашите възражения са взети предвид. Защото ние освен стажа като академична длъжност „асистент” и „главен асистент” или преподавател, включително хоноруван, предлагаме възможността да е бил член на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация. Тоест няма изискване за заемане на академична длъжност. И аналогичното за художественотворческата дейност.
МИНИСТЪР СЕРЕГЙ ИГНАТОВ: А къде отпадна това, че може да бъде доказан специалист от практиката? Защото това го имаше в обсъжданията.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз смятам, че стигнахме до извода, че механизмът на хонорувания преподавател дава възможност на специалистите от практиката да получат по този начин и преподавателски опит, и след това вече могат да кандидатстват, защото ще отговарят и на условието за хоноруван преподавател.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Тук в тази редакция е атакуемо. Ние казахме да има преподавателски или научноизследователски опит или художественотворчески, или да е доказан специалист от практиката. Защото така, както е написано – да е бил асистент или главен асистент или да има преподавателски опит, включително и хоноруван, ни вкарва в преподавателите по рисуване, по физическо възпитание и по чужди езици, защото само те са преподаватели по смисъла на Закона за висше образование. Можем да кажем: или човекът да има преподавателски, научноизследователски стаж или за дейците на изкуството – художественотворчески постижения, или да е доказан специалист от практиката. Като това не отменя изискването за докторската степен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ние мислим по един и същи начин. Въпросът е текстът да се формулира и да го подложим на гласуване. Тъй като действително това беше първоначалната идея – човек от практиката. Сред нас е ректорът на Техническия университет. Той знае много добре – измислил някакво нововъведение, чувал съм за скоростната кутия от Пазарджик, патентовал го е в „Мерцедес”, обаче не отговаря на чл. 4, ал. 1, т. 2. Никога не е бил преподавател, асистент и никога няма да стане доцент.
Дайте текст, уважаема колега Стефани Михайлова, който да подложим на гласуване.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предлагам да се добави: „или високо квалифициран специалист от практиката” и текстът продължава.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Какво значи „високо квалифициран специалист от практиката”?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това е термин, който се използва в стария закон за научните степени.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ама нали ние отменихме този закон? Ако ще използваме старата терминология, по-добре да оставим стария закон.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз смятам, че някои неща, които са разумни като термини, могат да се използват.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Старата терминология беше на Закона за научните степени и научните работници. Сега някой като ми каже научни работници, просто.... И все пак квалифициран специалист от практиката. Аз не съм специалист, но е хубаво да е ясно за мене като юрист какво е квалифициран специалист, защото това му отваря вратата към академичното развитие.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Нямам нищо против. Аз просто предлагам това, тъй като съм мислила по този вариант. Оттеглям предложението си.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз пак питам. Тук пише да се създаде академичната длъжност „асистент” – това е преподавател, „главен асистент” – това пак е преподавател, и да са били преподаватели, те ще станат доцент и професори. Включително хонорувани.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Къде обясняваме като терминология?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Въпросът е, че и асистентът и главният асистент са преподаватели. А ние обсъждахме да са заемали преподавателска или научноизследователска длъжност или да са от художественотворческите среди, или доказани специалисти от практиката. Защото като ги изредим всички, ние повтаряме отново това, което вече сме казали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук има хипотеза на алтернативност. Така, както е записан текстът, не означава, че трябва да си извървял всичките тези степени. Буквалното тълкуване на текста означава да са заемали или длъжността асистент, или длъжността главен асистент, или да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище и т.н.
Тук има няколко различни хипотези и при наличието на една от тези хипотези е изпълнено условието на чл. 24, ал. 1, т. 2 и лицето може да стане доцент. Това е тълкуването според мене на тази норма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е абсолютно правилното тълкуване. Но въпросът, който поставяме – доказан специалист от практиката, който има научна степен „доктор”, той не изпълнява условията на т. 2 и не става доцент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Просто трябва да се сложи още едно „или” и да се запише понятието, което Вие употребявате.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Доказан специалист от практиката.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Къде е доказан и как се доказва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук ще отворим вратите, защото инженер с 5 месеца стаж също е специалист от практиката.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имам предложение да отложим тази разпоредба и да я помислим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Някой да се задължи да мисли върху нея и като се върнем към този текст, да има готово предложение. И аз предлагам това да бъдат референтите.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Възможно ли е да дадем думата на проф. Веселинов?
ПРОФ. КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз бих казал само две изречения. Това беше всъщност и по наше настояване да се включи подходящ текст. Защото има хора, които са доказани специалисти от практиката. Институцията ще прецени кое е достатъчно за доказателство.
Аз споменах на господин министъра току-що, че преди две седмици беше при мене шеф дизайнер на „Мерцедес”. Искаме да му възложим занятия. Такива хора са пет души в света. Какви доказателства още да поискаме от него? За мене това доказателство е достатъчно, че той е шеф дизайнер на „Мерцедес”, има 500 души персонал и не излиза „мерцедес” без неговия подпис. Тоест институцията би могла да преценява, че е доказан специалист. Може да не е той, може да е нещо друго. Аз бих възложила на госпожа Безуханова да чете лекции при нас в нейната област. Никакъв проблем нямам с това. Това е доказан специалист, щом може да командва 2000 души в България и след това не знам колко хиляди в 27 страни. Би било добре да искаме, както се казва, научна квалификация, тоест повдигане на нивото.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Продължаваме по-нататък. Този текст го отлагаме, докато намерим точната формулировка.
По § 16. Има предложение на колегата Местан § 16 да отпадне.
Има предложение на колегата Стефани Михайлова за изменение на § 16.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Моето предложение е същото, което вече коментирахме – излишните условия за член на журито да отпаднат, защото вече са формулирани в чл. 4, ал. 3.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Пред думите „научно жури” предлагате да се добави „седемчленно”.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да, за да отпадне „председател и шестима членове”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще ме извините, но ще поставя следния въпрос. Националната листа вече по волята на мнозинството в комисията отпадна. Въпреки това обаче използваме термина „избор на научно жури”. Къде избираме това научно жури? Одобрява се от факултетен, съответно научен съвет. Първичното звено откъде упражнява правото си на избор, от коя база данни? Защото остана терминология и мисля, че малко изместваме терминологията. Или тръгваш от някаква база данни на случаен принцип, за да създадеш неподходящо жури за подходящ кандидат, а обективно жури. Едновременно с това говорим за определяне. Или го определям, посочвам субективно хикс, игрек и зет да бъде жури, защото кандидатът ми е симпатичен или това жури го избирам на случаен принцип от някаква база данни.
Моля за становище по този въпрос, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз ще изразя становището и на вносителя Ирена Соколова. Идеята е, че експертизата е в първичното звено. Те много добре познават научните среди и знаят кои са специалистите в съответната сфера. По този начин ще ги изберат.
Що се отнася до термина „избор”, аз го заменям с „определяне”, тъй като ние приехме един текст, в който точно казваме, че научното жури се предлага от първичното звено, утвърждава се от научния съвет и със заповед ректорът определя така подкрепеното жури.
В този смисъл думата „определя” е дефинирана.
ПРОФ. КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ: Досегашната процедура беше такава, че изборът се прави от научния съвет. Предложения има от първичното звено, но изборът от тези предложения, които може да са повече от местата, се правеше от научния съвет.
Мисля, че разумният подход би бил да се прави от факултетния съвет. Катедрата може да си представи списък. Факултетният съвет, който е по-голяма структура, с по-широки компетенции не е забъркан в някакви лични взаимоотношения на ниво катедра, която може да е малко звено, от 7 души и тя може да направи избора от тези предложения на първичното звено. А ректорът после ще разпише. Тоест изборът да е на ниво на първичното звено – факултет или научен съвет на институт на институт или което е следващото звено. Не на най-ниското ниво. То да има право да предлага, разбира се. Както беше досега всъщност. Процедурата работеше без проблем. Идва един списък с 5 души, но съветът решава, размества ги и казва: този, този и този.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз Ви благодаря за това, което казвате. Но досега действаха специализираните научни съвети, научните комисии. Факултетният съвет е една локална структура, която не би могла да се изчисти докрай от субективизъм. Ако правилно съм Ви разбрал, ако журито е от трима члена, първичното звено да му предложи 6 или 9, от които 6 или 9 факултетният съвет да избере.
Тази логика аз я подкрепям, но го няма като текст. Благодаря за изясняването, което направихте, проф. Веселинов. С министър Игнатов говорим за тази идея за научно жури. Съставът на журито да бъде изведен над субективния фактор, над това дадено висше училище да си подбира подходящо жури за подходящ кандидат.
И това, което говорите с господин Веселинов – първичното звено, ако журито е от трима члена, да предлага поне 9. Тогава факултетният съвет да избира между тези три състава на научното жури.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Няма го като текст освен това нищо не пречи факултетният съвет да промени състава. Може да каже: пропуснали сте един човек, който е по-голям специалист от това, което предлагате.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Но това, около което се обединяваме, го няма като текст.
МИНИСТЪР СЕРГЙ ИГНАТОВ: Нали е казано, че в катедрата или в първичното звено – научната организация се предлага. Или го утвърждават, или могат да дадат някаква промяна. Те могат един човек или двама...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Но някой трябва да му предложи.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Обсъждат се всички кандидатури и казва: тук с шуробаджанащина сте уредили единия, а има по-добър специалист. Те предлагат и си избират. Ние им даваме право да правят промени, ако желаят.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За мене изводът е свързан с това да избереш при равни възможности след преценка. Пак казвам, ако научното жури е от трима човека, първичното звено да предложи 6. Така казва на факултетния съвет: предлагаме 6, защото са най-добрите специалисти в това професионално направление. Изберете от тях трима. За мене така ми звучи изборът. Иначе факултетният съвет може да отмени предложението и то да си назначи. Тогава това не е избор.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да, обаче на факултетния съвет присъства поне един представител от първичното звено. И когато се знае това предложение, то се обсъжда с него.
Мога да кажа, че аз в процедурите, в които съм участвал досега, горе-долу е така: предлагаш 5 или 7 и съветът го обсъжда. В повечето случаи утвърждава това предложение. Но някой път, благодарение на това, че е пропуснато някое по-важно лице, факултетният съвет си позволява да промени с един човек, да речем. Като там присъства представител на първичното звено. Те се договарят. Те доказват.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Проблемът досега, което много пъти с вас сме го обсъждали, е, че специализираните съвети си позволяваха да подменят изцяло предложението на първичното звено. Сега обаче във факултетските и в институтските, понеже от първичното звено присъстват повече хора, там има двама-трима доценти, професори и пр., тези работи ще стават по-трудно. Затова нашето предложение е това да става по-рационално и ще си изиграе ролята. Мисля, че тук така е записано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Игнатов, извинявайте, но ми се струва, че си противоречите. Преди малко в § 15, чл. 24, когато обсъждахме точка 3 – за условията, на които трябва да отговаря лице, за да получи научна степен „доктор”, госпожа Стефани Михайлова си оттегли последното предложение. Ние отложихме. Казахме тук референтите да имат готовност да представят точка 2. А сега при обсъждането на § 16 Вие се позовавате на съдържание, което го има като точка 3.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние говорим за друго. Не сме го отменили. Става дума за избора на журито, което е по чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Член 4, ал. 2.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Нали отменихме националната листа. Оттук нататък на мене ми се губи механизмът на избора.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: От първичното звено, където ще се провежда процедурата, знаят кои са най-добрите специалисти в съответната област. Това отива във факултетния съвет и се утвърждава. Но понеже се страхуваме все пак, че някъде ще има вътрешни нарушения, да кажем: той избира вече предложеното жури, за да може ректорът да го назначи. И като казваме – избира и узаконява по този начин, даваме възможност да се подмени съставът, ако те сметнат, че е допуснато някакво нарушение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако може да дам пример от моята скромна юридическа практика. Аз не мога да вляза в съда и да си избера състав на съдебно жури. Нямам вариант. Затова в съда разпределят по случаен принцип делата с компютъра или по друга схема, по която се гарантира, че адвокатът хикс няма да избере подходящия съдийски състав.
Аз тук си мисля тази аналогия. Кандидатът за научна степен или академична длъжност дали някой няма да му избере „подходящото” научно жури. Това беше смисълът на националната листа – да бъде база данни, от която по случаен принцип да се назначават специалисти.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Когато имаме 10 изтъкнати специалисти. В едно професионално направление, има в най-добрия случай двама.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако имаме двама, избор от двама няма да правим. Назначаваме и двамата. Но ако имаме 10, можем да изберем между десетте трима в журито. Аз искам да си обясня по какъв механизъм ги избираме. Това е, защото ние действително напълно децентрализираме процедурата и оставаме в автономната воля на висшите училища.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Принципът е да се изберат най-добрите хора, които ще помогнат тази тема която се обсъжда, да стане по-добра. Всеки човек се позовава на личната си практика. В моята тема в света в момента има само двама, които разбират това, което аз правя. Какъв е случайният принцип? Всички останали ще бъдат абсолютно невежи в обсъждането на тази тема.
Затова казват: посочваме хикс, игрек, зет и още двама, които са близки до темата, за да попълним бройката. Ако направиш въртележка с тотото, ще попаднат хора, които нищо не разбират.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Игнатов, не правим въртележка от тотото, а ги подреждаме по възможност, по направление и специалност. Тоест влизаме в дълбочина на науката. Във Вашата специалност е така. Но в моята специалност право има хиляди...
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Колко са хабилитираните във вашата специалност?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Много са. Хиляди доценти и професори, които с удоволствие ще ме пуснат и с удоволствие ще ме скъсат. Аз затова си го обяснявам за себе си – как да съставим това жури, за да не зависи от мене и на моя декан приятеля
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Принципът е, че дори кандидатът посочва хората, които трябва да бъдат. Това е световният принцип.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Кандидатът посочва един, но не може да посочва всичките.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: При избора в Северна Америка и в Западна Европа участва засегнатият кандидат, защото най-добре той и съответно научният ръководител знаят кои специалисти са подходящи. Може да има много хабилитирани, но специалисти по конкретната тема са един-двама-трима.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложете текст, който да поставя на гласуване. Ако имаме готовност за предходния § 15, имате думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз мога да докладвам, само искам да си изясня последно каква ни е концепцията по отношение на труда, който е защитен за „доктор на науките”. Може ли кандидатът да го представи, когато се кандидатира за доцент или не може да го представи? Защото в зависимост от това се променя редакцията на т. 3.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В какъв смисъл да го представи?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да кандидатства с него.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Доцентът и професорът кандидатстват с всичко, което са написали, извън малката докторска степен. Ако имаш голям докторат, още по-добре.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Първоначалният текст на вносителя не е така. В първоначалния текст на вносителя не се взема предвид това. Аз не споря каква е практиката по принцип, а какво е изразено в първоначалния текст на вносителя Ирена Соколова. Там изрично се казва, че трябва да се представя публикуван труд или равностойни публикации и т.н. дисертационният труд за придобиване на научната степен „доктор на науките”, а трябва да не повтаря представените за придобиване на образователна научна степен „доктор”. Това беше първоначалният текст.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е излишно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Както казва проф. Игнатов, от ноември месец 2009 година обсъждаме закона. Концепция, философия. Сега обсъждаме и гласуваме изречения. Ако имаме изречения, да ги гласуваме. Часът е 22,30 часа, минали сме една трета от закона. Не възразявам да четем и до 2 часа. Въпросът е колко ще сме продуктивни.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз оттеглям моите предложения и се придържам към първоначалния текст на Ирена Соколова. Останах с впечатление, че вие всъщност ме подкрепяте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това, което аз подкрепям, е, че доктор на науките е предимство, когато се кандидатства за доцент или професор. Но човекът си спазва цялата процедура. Те казват: ако има повече кандидати и темата някак си съвпада, ще изберат този, който има „доктор на науките”. Иначе подменяме цялата философия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да се пише „доктор” и точка.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Докторът на науките по-лесно кандидатства за доцент, ако го има в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво лошо има в това?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Но трябва да е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ясно е. „Доктор” и точка. Минавайте нататък.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Ние коментираме с господин министъра необходимо ли, за да заеме едно лице длъжността „доцент”, той да притежава веднъж доктор, за което е представил съответния труд? А ако е доктор на науките, той е представил още един труд. Може ли с този труд да стане доцент или за доцент трябва да представи още един труд?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това е въпрос, който се опитвам да изясня.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Този труд, който е представен за „доктор на науките”, възможност ли е за развитие по академичния състав да става доцент или професор?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Той има само едно предимство – при повече кандидати. Никой не го е карал. Ние имаме изискване по закон какво да представи доцентът. А това, че той е решил да става доктор на науките, си е негова амбиция.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Следователно трябва да спазим първоначалния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако това е последното. Но министърът каза различни неща тук.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Разбирам, че министърът подкрепя първоначалното предложение на вносителя госпожа Ирена Соколова. В такъв смисъл това, което аз казах първоначално, че оттеглям последното изречение на моето предложение и продължавам предишното с думите „и научната степен „доктор на науките” съответства на становището на министерството. Така че запазвам първоначалното си предложение за модификация на моето предложение.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Може ли за яснота да ви кажа какво решихме преди една година – че докторът на науките е извън кариерното развитие. Това не е изискване. Това е по желание на този, който иска. Когато кандидатстваш, ако си доктор на науките, естествено, че това е предимство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ама когато сложиш съюза „и” излиза ,че трябва да ги имаш и двете комулативно. Когато кажеш различни от това и това, излиза, че е различно от онова, когато ги има двете заедно. Едно от двете. Трябва да бъде „или”.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: От това, което разбрах, трябва да спрем до „доктор”. Тоест по § 15, чл. 24, ал. 1 т. 3 госпожа Стефани Михайлова оттегли думите: „Дисертационният труд за придобиване на научната степен „доктор на науките” може да бъде представен, ако отговаря на тези изисквания и темата му съответства на конкурса”.
В този смисъл спорът, който водим в продължение на около час, е дали трябва да бъде добавена и научната степен „доктор на науките”. Аз понеже явно не съм изкушена от дългите ви дебати, разбрах, че трябва да спрем до думата „доктор”. Тоест не се налага да бъде добавена и научната степен „доктор на науките”.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз трябва да уточня. Не можем да не продължим изречението. Само трябва да се уточни дали да бъде съюзът „и” или „или”. Защото от юридическа гледна точка не съм компетентна. Но трябва да се изрази идеята, че това е труд, който е различен от труда за „доктор на науките” и различен от труда за „доктор”. Трябва да е различен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложи редакция.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз я предложих първоначално. Само че съюзът „и” се оказва неточен. Затова искам да съм наясно, че трябва да сложим „или”. Защото по моя представа, когато казваме различен от това и това значи от двете е различен. А различен от едното или другото вече носи друг смисъл. Извинявайте, аз разсъждавам чисто теоретически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съюзът „или” е редакция, която удовлетворява и двете.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: „да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или съответни на тях доказателства за художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор” и за „доктор на науките”.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В точка 2 на ал. 1 се предлага следния текст: „да са заемали академична длъжност „асистент”, „главен асистент” или да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или друго висше училище или научна организация или да са упражнявали художествено творческа дейност не по-малко от две години или да са специалисти от практиката с доказани постижения в своята област.”
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Гласуваме предложението на народния представител Лютви Местан по § 15.
Гласували: за няма, против 1, въздържали се 9.
Не се приема.
Гласуваме предложението на Стефани Михайлова за § 15 с коректните забележки в точки 2 и 3.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме § 15 по вносител с приетите предложения на Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 16. Има предложение на народните представители Лютви Местан и Стефани Михайлова.
Поставям на гласуване предложението на Лютви Местан.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
Гласуваме предложението на Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме редакцията на чл. 16 по вносител с направените предложения от народния представител Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 17. Има предложение на народните представители Лютви Местан и Стефани Михайлова, които по същността си са еднакви..
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан и с предложението на народния представител Стефани Михайлова, които са идентични.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 18. Има предложение на народните представители Лютви Местан и Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Каква е същността на корекциите, които тук съм направила и каква е целта. Целта беше да се разделят показателите, по които се оценяват кандидатите на основни и допълнителни. Тъй като в това отношение в много от становищата и в разговори се срещнаха различни опасения, че има неточности, че са прекалено високи изискванията, че не могат да бъдат удовлетворени и т.н.
В това отношение се предлага една нова редакция, която гласи, че отделяме условията по чл. 24, ал. 4, а именно тези изисквания, които са свързани със стажа, и тези изисквания, които са свързани с представения монографичен труд или равностойните на него публикации и отделяме като основни показатели. Останалите са допълнителни показатели, които са приложими за съответната област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз имам само един въпрос: докладът раздаден ли е предварително на всички?
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това означава, че всички са се запознали и не е необходимо така допълнително към всеки текст да има обяснения. Това което трябва да се случи при второ гласуване, е да се чуе становището на министерството и ако има въпроси от колегите.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: По § 18 ни устройства предложението на госпожа Михайлова.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за § 18.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
Гласуваме предложението на Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме редакцията на § 18по вносител с направените предложения от народния представител Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 19. Няма направени предложения от народни представители.
Поставям на гласуване предложението на вносителя за § 19.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 20. Има предложение на народния представител Лютви Местан и предложение на народния представител Стефани Михайлова.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Устройва ни предложението на госпожа Михайлова. Лютви Местан има подобно предложение. Подкрепяме го по принцип.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Значи принципно се приема становището на Лютви Местан.
Който е съгласен с приемането му по принцип, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме предложението на народния представител Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме § 20 по вносител с направените предложения.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 21. Има предложения на народните представители Лютви Местан и Стефани Михайлова.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме предложението на госпожа Михайлова. Но понеже аз съм се заровил в много хартии, ние досега дискутирахме за доктора на науките и доцента. Не го виждам при професора. Затова ние предлагахме и в обсъжданията просто да се каже, че доктор на науките при равни други условия, да важи и за доцент, и за професор. То е гласувано. Въпросът е, че трябва да се каже същото за професора.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Трябва да се направят същите корекции, които направихме за доцент, като пуснем специалистите с доказани достижения в своята област. Така че, ще прочета как изглежда чл. 29, ал. 1, т. 2. Няма да чета целия текст. Само накрая трябва да се добави: „или да са специалисти от практиката с доказани постижения в своята област”.
И накрая в т. 3 последното изречение да отпадне, а в предишното думите „представените за образователна и научна степен „доктор” трябва да се заменят с „представените за образователна и научна степен „доктор” или за научна степен „доктор на науките”.” Последното изречение отпада.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Подлагам на прегласуване § 20, съгласно направените корекции от Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
В същия ред подлагам на гласуване § 20 по вносител с направените корекции.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 21. Има предложение на народните представители Лютви Местан и Стефани Михайлова.
Господин министър, Вашето становище?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме предложението на Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предложението на господин Местан е аналогично. Тук вече не са изисквания, а са критерии за оценка.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за § 21, което се подкрепя по принцип.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Гласуваме § 21 по вносител с приетите предложения.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 22. Има предложение на народните представители Лютви Местан и Стефани Михайлова.
Господин министър, Вашето становище?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме предложението на Стефани Михайлова. Така че § 22 го подкрепяме.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за § 22.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Гласуваме § 22 по вносител с приетите предложения.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Стефани Михайлова за създаването на нов § 22а.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме го.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Поставям на гласуване това предложение.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 23. Има предложение на народния представител Лютви Местан.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Искам да взема отношение по този текст. Аз не мога да преценя дали е необходимо да се изписва така детайлно контролът по какво ще бъде. В крайна сметка министърът ще извършва контрол по спазването на започнали и неприключили процедури той ще се произнася относно законността на тези процедури. Не зная дали е необходимо да се изписват по този начин в текста на закона. Ние считаме, че е достатъчно коректен текстът на вносителя.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Гласуваме предложението на народния представител Лютви Местан по § 23.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
Поставям на гласуване § 23 по вносител.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 24 няма направени предложения.
Поставям на гласуване текста на вносителя за § 24.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, само за секунда. В чл. 30 се казва, че всички актове за одобряване на научна степен и за заемане на академична длъжност могат да се обжалват по реда на АПК. Опасявам се, че по този начин ще се стигне до блокиране на процедурите до произнасяне на съда, което за съжаление не е малко като време. Оттук нататък съдът ще решава значителния и оригинален принос в науката. Само по процедурни, ми подсказвате, господин Игнатов, но никъде не е записано. Значителен принос, оригиналността и прочие неща, които по принцип трябва да оценяват само от академичната област, ние ги възлагаме на съда.
До момента решенията на Президиума, който беше всъщност някаква аналогия с този арбитражен съвет, също не подлежаха на обжалване. И аз имам практиката на Върховния административен съд в тази насока.
Длъжен съм да ви обърна внимание. Вярно е, че Конституционният съд отмени разпоредбата, където решенията на Арбитражния съвет не подлежат на обжалване. Но Конституционният съд не отмени цялата глава за Арбитражния съвет, който беше едно второ научно жури, чак след което следваше съдът. И всеки кандидат за научна степен или длъжност, когато на две научни инстанции му е отказано, разбира се, има право да се жали пред съда. Но когато висшето училище не го иска на две инстанции, просто се съмнявам колко кандидати ще искат съдът да ги назначи в това висше училище, което не го иска.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Най-елементарният случай е, когато той има положително решение на журито, а научният съвет го отхвърля. Първо, 7-членно жури гласува да го изберат професор с всичките си рецензии и становища и научният съвет не го избира. А това е апелация, тя беше пред ВАК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обжалва решението на научния съвет пред съда.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да, обаче тази процедура ще продължи две-три години и ще блокира мястото.
Журито го предлага и го избира, но не го избира научният съвет. Той се мъчи да се оплаче някъде. Ще се оплаче в съда, но той блокира мястото. Те имат нужда от професор в катедрата и държат на този човек, но не го избират. Той се жалва, нарушени са му правата при всички положения.
Сега е пълно с такива процедури. Скоро се занимавах с една такава. Наистина е така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Всеки втори ще жали.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мога да предложа, след като няма да имаме апелация на горно ниво, всичко да се решава в министерството, кой ще решава тези апелации. Защото съдът блокира това нещо.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Да коментираме този въпрос. Ако няма друг арбитър, който преди съда да разрешава тези спорове, ние нямаме гаранция, че едната от двете страни няма да стигне до съда. Конституционният съд ни казва, че без съд не може да мине. Съдът трябва да отваря възможност.
При един такъв спор винаги ще има една страна, която ще бъде ощетена от решението на съответния арбитриращ орган или на съда. Той винаги ще има възможността да обжалва и по всяка вероятност ще се възползва от този метод за защита на своите права и законни интереси. Защо смятате, че ако има арбитър, ще скъсим процедурата? Тогава е възможно още по-дълга да стане процедурата.
А по отношение на компетентността, ми се ще да кажа само няколко думи. Аз съм си мислил, че в крайна сметка един арбитър като научно жури не притежава необходимата компетентност. В крайна сметка съгласете се, че при тях се развива едно състезателно производство, при което трябва да имат юридическа компетентност, за да разрешат един спор предимно по законосъобразност. А когато те нямат необходимия потенциал, има всичките способи съдът да се снабди със съответните вещи лица, експерти и т.н. Имайте предвид, че пред съда може да се развият всякакви спорове.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: А Вие имате ли предвид, че в световната практика това го няма? Никъде по света съдът не определя кой може да бъде професор и кой не може да бъде професор.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Тогава той е лишен от правото да се жали.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Той по принцип не е лишен, но казвам, че го няма по света. Друго не мога да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, Арбитражният съвет в този вариант, който беше приложен, приет не от мене, от Конституционния съд, се произнасяше само за процедури. Така беше записано. Арбитражният съвет се произнасяше по същество да оценява оригинален принос в науката. Махайки тази правна фигура на Арбитражния съвет, ние никъде не записваме компетентността на съда – дали е по процедурни нарушения.
Вие сте прав, господин Йосифов, така е. Рано или късно, и две научни журита да има, винаги ще има недоволни. Но аз казвам: когато има две инстанции, първата инстанция на мене ми отказва да признае моя научен принос. Това е заложено в човешката природа – аз искам още веднъж да се тествам. И на две научни инстанции когато ми откажат, самото висше училище не ме иска, научната организация не ме иска, аз искам обаче от съда да ме назначи там, при тези хора, които казват: ти за нищо не ставаш. Ние това правим в момента.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Въпросът е, че Арбитражният съвет няма къде да бъде поместен. Той е вън от университетската практика. НАОА не може да има такива функции. Тя може само да дава акредитация – институционална, програмна, по професионални направления и за обучение на докторска степен. Не е далеч денят, до една-две години ние ще въведем промени. Имаме вече изисквания от 2007 година, ако не се лъжа, да се ползват усилията, ако искаме, и на чуждестранна агенция, да не ползваме нашата. Тоест ние натоварваме агенцията с несвойствени функции.
Така че цялата процедура в цял свят се изпълнява в университета. Никъде няма арбитраж. След като никой не те иска, дори съдът да те върне, те ще ти измислят нещо, за да не си там. Всяка институция защитава своите права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Считам, че не е удачно да се усложнява и без това тромавата система по обжалване. Защото този Арбитражен съвет, макар и само по процедурни въпроси да се произнася, когато се стигне до съдебна инстанция, това не освобождава съда, предвид служебното начало в административния процес, отново да извърши проверка по спазване на процедурата.
Тук от референтите постъпва според мене смислено предложение, което може да ни изведе от тази ситуация. Така, както е записан текстът, с оглед на бързина, да има една втора алинея, че жалбата не спира изпълнението. И тогава, когато недоволният жали, докато той си докаже правотата, няма пречка онзи, който е одобрен, да постъпи на работа, а заинтересованият година-две-три да се съди и да доказва. И обратно, когато научният съвет казва: Не те искам тебе, некадърен си, няма да работя с тебе – аз обжалвам научният съвет е свободен да си пусне нов конкурс и т.н. Има по АПК достатъчно разпоредби, които могат нарочно да спрат изпълнението, с оглед на ситуацията.
Считам, че е добре, ако бъде записано по този начин и решава проблема ни.
Няма как правата да не бъдат гарантирани чрез съдебното обжалване. А внасянето на други предварителни колективни органи, които да казват дали е спазена или не процедурата, не решава въпроса. Това няма да избегне задължението на съда след това също да се произнесе по тези въпроси.
Освен това, като се препраща към АПК, ще имаме задължително изследване за допустимост на жалба, за спазване на процедура, дали актът, който се обжалва, има реквизити на индивидуален административен акт. Защото ако е само някаква вътрешна заповед – насрочваме за 15 часа, а допълнително се отменя за 18 часа, значи става ясно, че това не е индивидуален административен акт, че е недопустимо обжалване и т.н. тук вече трябва съдът да се произнесе по този въпрос, а не друг орган. Това е моето становище.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Една дума. Докато съществува системата на ВАК, има много хора, които са засегнати, защото друг, външен за институцията орган взима решение за хора, които не познава и взема решения, които съвсем не съвпадат с политиката на съответното висше училище или научна организация. Промяната, която правим, ще намали жалбите до минимум. Защото всяка институция провежда своя политика и е напълно естествено, че голяма част от кандидатите ще бъдат хора, които вече са аробирани по цялата тази система като преподаватели и като изследователи. И жалбите наистина ще бъдат много по-малко. Тъй като смисълът на нашата промяна е не друг да вземе решение за Техническия университет, а самият Технически университет да вземе решение за своето бъдеще. Ние това правим. Затова няма да се стигне до тази ситуация, която е в момента характерна за ВАК.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Подлагам на гласуване § 25 с редакционната поправка, направена от референтите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това трябва да бъде оформено като предложение за ал. 2 от член от комисията.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Народният представител Ивайло Тошев по реда на чл. 73, ал.2, т.2 от ПОДНС предлага ал. 2 в следния вид: „Обжалваният не спират изпълнението на акта”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 26 няма направени предложения.
Който е съгласен с текста на вносителя за § 26, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 27. Има предложение на народния представител Стефани Михайлова.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ирена Соколова е предложила целият чл. 34 да отпадне, което според мене е правилно, с оглед това, което гласувахме. Сега по предложение на Стефани Михайлова оставаме чл. 34, ал. 6. Алинея 6 не е отменена. Отменена е дамо думичката „такси” в ал. 6.
Аз казвам, че Вие, госпожо Соколова, сте права. Следва да отпадне целият текст на чл. 34. А Стефани Михайлова отменя ал. 1, 2, 3 и 4, без да са отменени от Конституционния съд. А в ал. 6 е отменена само думата „такси”. Така че според мене трябва да подкрепим Ирена Соколова чл. 34 да се отмени. Алинея 6 остава. Алинея 3 Конституционният съд я е отменил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Онова, което е останало от чл. 34 – предложението на вносителя, трябва да бъде отменено. Алинея 6 трябва да пасне. Остава предложението на вносителя.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Гласуваме § 27 по вносител.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 28. Има предложение на народния представител Лютви Местан и предложение на народния представител Стефани Михайлова.
Господин министър, Вашето становище?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме предложението на Стефани Михайлова.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Гласуваме предложението на Лютви Местан по § 28.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
Гласуваме предложението на Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме § 28 по вносител с предложението на Стефани Михайлова.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Чисто юридически точка 2 – „е дало становище вследствие на извършено престъпление” Тук не е добре казано. Да стане така: „е дало становища в резултат на извършено от него престъпление, установено с влязла в сила присъда”.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Подлагаме на гласуване текста на Стефани Михайлова с направеното от мене редакционно предложение по отношение на т. 2 със следното съдържание: „...което в качеството си на член на жури или на факултетен/научен съвет е дало становище в резултат на извършено от него престъпление, установено с влязла в сила присъда”.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме § 28 по вносител с направената редакция.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 29. Има предложение на народния представител Стефани Михайлова.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме предложението на Стефани Михайлова.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Поставям на гласуване предложението на Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Лютви Местан за създаването на нов § 29а.
ЛЮБМИР ЙОСИФОВ: Този текст го има малко по-нататък в предложението на Стефани Михайлова. По принцип го подкрепяме. Трябва да се определи систематичното му място.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Който е да подкрепим по принцип предложението на Лютви Местан и то да бъде съотнесено там, където е систематичното му място, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 30. Има предложения на народния представител Лютви Местан и на народния представител Стефани Михайлова - § 30 да отпадне.
Който е съгласен с тези предложения, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Стефани Михайлова за създаване на нов § 30а.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме го.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Който е за предложението на народния представител Стефани Михайлова, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 31. Има предложение на народния представител Стефани Михайлова.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме го.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Който е за предложението на народния представител Стефани Михайлова, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме § 31 по вносител с направените предложения от народния представител Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Стефани Михайлова за създаване на § 31а.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме го.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Който е съгласен с предложението, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 32. Има предложение на народния представител Стефани Михайлова.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме го.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Който е съгласен да подкрепим това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме § 32 по вносител с предложението на народния представител Михайлова.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 33. Има предложение на народния представител Ирена Соколова.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме го.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Това е предложение на госпожа Валентина Богданова. Сроковете са променени в съответствие със становището на проф. Федотов, тъй като той това иска и казва, че ще се справи с тези срокове. Не е нужно да ги продължаваме излишно.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Поставям на гласуване това предложение.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме § 33 с приетото предложение на Ирена Соколова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Имаме хабилитационни процедури, господин министър, които са обявени по отменения закон за научните степени и звания, но които не могат да продължат по новия закон, ако нямаме поправка. Тоест обявени са в „Държавен вестник” изплатени са пари и т.н. и хората са стопирани. Не става дума за плащане на такса. Става дума, че са обявени в „Държавен вестник”, изтекли са сроковете. И сега, за да не ги преобявяват, ние предлагаме в т. 3 една поправка, която да даде възможност на хабилитационните процедури, които са обявени по реда на отменения Закон за научните степени и звания, да се довършат по новия закон без публикуване на нова обява в „Държавен вестник”. Предлагаме и конкретен текст.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Продължават по новия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля ви, концентрирайте се на § 33, второто изречение.
„§ 8, ал. 1 на Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
„Закрива се Висшата атестационна комисия на 30 юни 2011 година. Специализираните научни съвети прекратяват дейността си на 31 май 2011 година”.
Обаче § 8 в действащата в момента редакция казва: „Специализираните научни съвети прекратяват дейността си в 6-месечен срок от влизане на новия закон в сила”, който е изтекъл. Нещо трябва да се прередактира. Може би да се каже, че специализираните научни съвети продължават дейността си до 28 февруари 2011 година”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точно така.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Предлагам да прегласуваме § 33.
Предлагам да гласуваме предложението „Специализираните научни съвети продължават дейността си до 28 февруари 2011 година”.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 33 с направената промяна.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 34. Има предложение на Ирена Соколова т. 1 да отпадне.
Поставям на гласуване предложението на проф. Станилов по чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за дейността на Народното събрание в § 34 да се създаде нова ал. 3: „Конкурсите за доцент, старши научен сътрудник II степен, професор и старши научен сътрудник I степен, обявени по реда на отменения Закон за научните степени и звания, извън случаите по § 9, ал.1 се довършват по реда на този закон без публикуване на ново обявление в „Държавен вестник”, като кандидатите допълват подадените от тях документи, съгласно изискванията на този закон.”
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Лютви Местан за създаване на нов § 24а.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това трябва да се обсъди. За академичната длъжност „асистент” нямаме процедури. За академичната длъжност „асистент” по смисъла на новия закон нямаме никакви процедури. Назначават си ги университетите, както си искат.
„Откритите и неприключили до влизането в сила на § 9, ал. 1 процедури за заемане на академичната длъжност „главен асистент”, в случаите, когато в тях не участват кандидати с образователна и научна степен „доктор”, се прекратяват”. Това е смисълът. Пише „главен асистент”.
Аз мисля, че всички процедури след 21 май за асистент и главен асистент трябва да бъдат по смисъла на Закона за развитие на академичния състав. Процедурите за асистент са кратки, те не траят толкова дълго време. Иначе за асистента няма и процедура.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: След като имам докторска степен по стария закон и кандидатствам за асистент вече по новия закон, ставам автоматично главен асистент. Но предложението на Местан не е в тази насока. Защото аз съм кандидатствал за асистент, имам докторска степен и завършвам процедурата по досега действащия закон. Тоест ставам асистент.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Когато изтече конкурсът, ти си с научна степен „доктор”, тебе автоматично те избират за главен асистент.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това нещо къде го пише?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В същия закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Къде пише, че автоматично ставам главен асистент.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В кой член е записано, че не можеш да бъдеш главен асистент, без да си доктор?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз участвам в процедура за асистент по отменения, по стария закон. Имам докторска степен. Къде е записано?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВ: Госпожо председател, доколкото разбирам, тук процедурата е започнала за заемане на академичната длъжност асистент. Тя може да завърши само по два начина: или да се прекрати, или да се довърши. Но изборът трябва да е за длъжността, за която е обявен конкурса - асистент.
По стария ред имаше възможност и лица с образователна и научна степен „доктор” да кандидатстват за асистенти. И в момента има заварени такива случаи. Процедурата не може да завърши с избор на главен асистент, просто защото процедурата е открита за асистент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И ще се прекрати, защото той вече няма интерес от тази процедура за асистент.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Точно така, ще се прекрати. Но в закона няма изричен запис, който дава правомощия на висшите училища да прекратят процедурата. Това им е проблемът. Доколкото разбирам, това се предлага.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да кажем как беше по стария закон, който действаше.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Като имаме нов закон не се ли прилага новият закон?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Именно защото се прилага новият закон и за главен асистент вече кандидатстват само доктори. Няма как, след като си кандидатствал за длъжност асистент, да спечелиш конкурс за главен асистент. Трябва да се прекрати тази процедура и да се открие по новия закон. Но те нямат възможността да прекратят тези процедури, защото няма изрично правомощие в закона. Това е проблемът.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По сега действащия ред като спечелиш конкурс за асистент с докторска дисертация, аз така съм избиран. Имах, освен кандидатска дисертация и книга и три статии. И мене ме избраха направо за главен асистент. Научният съвет решава, не решава конкурсът. Конкурсът винаги се обявяваше по стария закон за асистент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С кое не сте съгласни от предложението на Лютви Местан?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Първо, „по досегашния ред”. Какво, продължава по стария закон ли?
И второ, мисля, че ощетяваме хората, които с докторска степен ще се явят на конкурс за асистент, а след това ще им правим нов конкурс за главен асистент. Защото той ако бъде асистент, ще бъде на срочен договор. А с докторска степен има право да заеме безсрочна длъжност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По новия закон той може да отговори на критериите за главен асистент, но конкурсът е обявен за асистент. Тук трябва да се разпише какво се прави. Или по досегашния ред, или да се прекрати и да се му се даде възможност да се обяви нов конкурс за главен асистент. Не може да е обявен конкурс за асистент, а ние да го довършим по новия закон и той да стане главен асистент. За това става реч.
Аз мисля, че този текст е коректен и трябва да бъде подкрепен.
МИНИСТЪР ИГНАТОВ: Тези, които имат докторска степен, ще бъдат ощетени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кого ощетяваме? Министър Игнатов, какви са притесненията Ви?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Трябва да се явяват на двоен конкурс за едно и също нещо. Така че този текст е коректен и нека да го приемем.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Обединихме се около предложението на народния представител Лютви Местан. Господин министърът каза, че текстът е коректен за него.
Който е за предложението на народния представител Лютви Местан за създаване на нов § 34а, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 35 няма направени предложения.
Поставям на гласуване § 35 по вносител.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само за секунда. Господин министър, само да детайлизираме. В момента има издаден правилник за приложение на този закон за академичния състав. По всяка вероятност ще се наложи пренаписване на този правилник, с оглед новите постановки.
В § 10 този едномесечен срок от кога ще влезе в сила? Просто мисля в момента на глас. Имаме действащ правилник, влязъл е в сила, но ще се наложи пренаписване, с оглед новия Закон за академичния състав. Тогава от кога започва да тече този едномесечен срок?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Когато се приеме изменението в правилника.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие не ме разбрахте. Ще се наложи ли да се съобрази с новия закон, с новия правилник за приложението му? Или остава да действа този правилник в момента?
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: При всички случаи правилникът не може да противоречи на закона, а той очевидно ще противоречи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трябва да бъде: „В едномесечен срок от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника по § 9, ал. 2.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Поставям на гласуване § 35 с направената редакция – „В едномесечен срок от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника по § 9, ал. 2 висшите училища...” и т.н.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 36. Има предложение на народния представител Лютви Местан § 36 да отпадне.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не трябва да отпада. Той касае отпадането на изготвянето на националната листа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не трябва да се подкрепя. Трябва да остане първоначалният текст.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан по § 36.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
Гласуваме § 36 по вносител.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Стигаме до Заключителните разпоредби.
Поставям на гласуване наименованието на раздела „Заключителни разпоредби”.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 37. Има предложение на народния представител Стефани Михайлова.
Който приема това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване § 37 по вносител с приетото предложение.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 38. Има предложение на народния представител Стефани Михайлова.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме го.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Който е за предложението на народния представител Стефани Михайлова, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Законът за висшето образование налага още един параграф. Има задължение, че длъжностите по 48, ал. 1 се заемат на трудов договор за неопределено време. А за асистентите решихме, че ще са на срочен договор. Трябва да има изменение на чл. 54.
Трябва да има нова т. 2 към чл. 54, където да се добави текст „с изключение на” и да се запише с изключение на какво. Това е въпрос на редакция. Референтите да имат грижата.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Формално изменението на чл. 54 от ЗВО се предлага от Ивайло Тошев и ще се редактира от референтите.
Който е за предложението на Стефани Михайлова и Ивайло Тошев по § 38, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване текста на вносителя на § 38 с приетата поправка.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 39и § 40 няма направени предложения. Моля да ги ласуваме ан блок.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По § 41. Има предложение на народния представител Стефани Михайлова.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Гласуваме основния текст на вносителя с редакционната поправка.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По параграфи 42 и 43 няма направени предложения. Гласуваме ги ан блок.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По § 44. Има постъпило предложение от народния представител Стефани Михайлова.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепяме го.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 44 с приетото вече предложение.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По параграфи 45, 46, 47 и 48 няма постъпили предложения. Да ги гласуваме ан блок.
Който е съгласен с тези текстове на вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приемат се.
С това приехме целия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В заключителната разпоредба в какъв срок ще промените правилника след влизането в сила на закона?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: В срок от един месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи има разпоредби да се включат в правилника.
След като се подготви протоколът, много внимателно да се огледа текст по текст. Ако трябва, в оперативен порядък да се поправи. Ако има нещо, което е пропуснато, да се огледа още веднъж и едва тогава да се вкарва докладът в Деловодството.
Гласувайте предложението за създаване на нов § 49.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Има предложение на народния представител Ивайло Тошев по реда на чл. 73, ал.2, т.2 за създаването на нов § 49: „В едномесечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет приема правилник за неговото приложение”. Референтите подсказват, че тук е и систематичното място като ал.2 на срока за правилниците на университетите, който бе приет като § 35 по вносител.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 11 против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 23,35 часа)