---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта






П Р О Т О К О Л


На 15 декември 2010 година се проведе редовно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за Българската академия на науките, № 054-01-99, внесен от народните представители Веселин Методиев и Ваньо Шарков на 08.12.2010 година.

2. Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките, № 054-01-101, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 11. 12.2010 година.

3. Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България № 053-09-45 от 25.11.2010 година.

4. Разни

На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Симеон Дянков – заместник-министър председател и министър на финансите, проф. Стефан Хаджитодоров – Българска академия на науките, акад. Иван Юхновски – БАН, проф. Лъчезар Аврамов – БАН, Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, д-р Петър Попов – съветник в МОМН, доц. Стефан Пенов, проф. Камен Иванов, доц. Владимир Стойчев, проф. Димитър Пушкаров.

Заседанието беше открито в 16,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1.Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за Българската академия на науките, № 054-01-99, внесен от народните представители Веселин Методиев и Ваньо Шарков на 08.12.2010 година.
2. Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките, № 054-01-101, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 11. 12.2010 година.
3. Разни
Имате ли предложения по така предложения дневен ред?
Имате думата, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, предлагам да отложим двете точки от дневния ред. Аз считам, че времето, с което разполагаме, не е достатъчно, за да се запознаем с тези становища. Считам, че бързината, с която работим в пленарната зала, не е хубаво да я пренасяме в комисията.
Така че предлагам тези две точки от дневния ред да отпаднат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Всички сте получили материалите за днешното заседание и сте се запознали със законопроекта, предложен от господин Веселин Методиев, както и със законопроекта, предложен от Сергей Станишев и група народни представители.
Това, което казва колегата Терзийски, е факт – онзи ден в пленарната зала се работи до 24 часа, вчера – до 19 часа. Но мисля, че това не бива да бъде пречка за провеждане на днешното заседание на комисията. Други становища?
РУМЕН СТОИЛОВ: В подкрепа на Вашето становище, господин председател, мисля, че трябва да проведем заседанието на комисията.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще подкрепя колегата Терзийски. Работим в дефицит на време. Аз предполагам, че становището по повод на нашия законопроект голяма част от членовете на комисията са го получили току-що. Така че ако искаме да работим информирано и грамотно да взимаме решения, предлагам да отложим заседанието. Бърза работа нямаме.
Така че предлагам да го отложим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател. Аз искам да предложа допълнителна точка към дневния ред, която да бъде представена, а именно разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България. Имаме няколко текста от закона, които трябва да разгледаме и да приемем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предлагам точка 1 от дневния ред да бъде разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България.
РУМЕН СТОИЛОВ: Обратно становище. Обявен е предварително дневният ред и няма смисъл да го пренареждаме. Предлагам да вървим по него.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Споделям мнението на господин Стоилов. Поканили сме гости по точки 1 и 2. Поканата беше за 15 часа. Отложихме заседанието за 16 часа. Не би било коректно да връщаме нашите гости.
Затова аз предлагам, колега Михайлова, да подложим на гласуване вашето предложение законопроектът за академичния състав да бъде точка първа. Предлагам тя да бъде точка 3. Приемате ли това предложение?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Приемам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Терзийски за отпадане на двата законопроекта, касаещи статута на Българската академия на науките.
Гласували: за 5, против 11, въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване проектодневния ред с предложението за включване на трета точка от дневния ред:
Разглеждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България.
Гласували: за 13, против 1, въздържали се 3.
Приема се така предложения дневен ред.
На днешното заседание сме поканили да присъстват: Сергей Игнатов министър на образованието, младежта и науката, проф. Стефан Хаджитодоров от БАН, акад. Иван Юхновски – БАН, проф. Лъчезар Аврамов – Българска академия на науките, Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, доц. Стефан Пенов, проф. Камен Иванов.

Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, № 054-01-9, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ И ВАНЬО ШАРКОВ НА 08.12.2010 ГОДИНА.
Имате думата, колега Методиев, да представите законопроекта.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моята увереност за популярността на законопроекта идва от факта, че в раздадените материали има становища на десетки институти на Българската академия на науките, както и на министерства в страната, към които е отправен законопроектът. Тези становища показват познаване на текста.
Целта на въпросния законопроект е известна на всички присъстващи от миналата сряда. Тя е в една за мене безспорно ясна ситуация – да се опитаме да направим едно общо усилие на депутатите от комисията за постигане на сътрудничество. Този текст няма друга амбиция. Амбиция за завършеност, за изключителна прецизност и т.н. нямам.
Решенията на всички тези въпроси са очертани като рамка. Например къде и по какъв начин трябва да се постигне съгласие между държавата и една автономна институция; каквато е Българската академия на науките; каква трябва да бъде вътрешната организация; има ли нужда от такава федерация на научните институти в рамките на академията; какви трябва да бъдат техните взаимоотношения с централната власт; какво да бъде точно тяхното финансиране в рамките на устройствения Закон за бюджета.
И един въпрос, който също е предизвиквал много и различни тълкувания – въпросът за имуществото на Българската академия на науките, което може да бъде разглеждано единствено в нейния интерес.
При съставянето на текста и неговата редакция съм си позволил да направя няколко промени – едната принципна, ще кажа няколко думи за нея, другите са технически. Като вторите са направени с оглед на редакцията на текста.
След внасянето на законопроекта имаше изказано мнение по въпроса особено за имуществото на БАН, да съществува специалният текст, който го има в сегашния закон, свързан с Народното събрание, което за мене беше повторение на предишен текст. Но заявявам веднага намерението си да включим всички тези текстове за обсъждане на второ четене и да стигнем до решение накрая. Там ще ги подкрепя, тъй като те създават по-голямо спокойствие в средите на академията.
Мисля, че основното различие между хората, които ще представя тук, като ще помоля първата процедура – да им се даде думата поне за 5 минути, е свързано с въпроса за първостепенния разпоредител с бюджетни средства. Затова искам да кажа няколко думи по тази тема.
Първостепенен разпоредител с бюджетни средства от моето разбиране – на човек, който се е занимавал с тази тема управленчески във времето, може да бъде само този, който е подчинен на парламентарния контрол. Първостепенен разпоредител с бюджетни средства фактически е този, който парламентът е избрал с мнозинство да разходва обществения ресурс. Това произтича пряко от волята на избирателите.
Ето защо такава реформа беше направена в края на 1997 и началото на 1998 година, когато първостепенни разпоредители с бюджетни средства останаха само министрите, тъй като те подлежат на този контрол. В годините след това за съжаление този принцип беше нарушаван от различни посоки.
Аз не съм получил аргументи за себе си дали в една парламентарна демокрация може някой друг да бъде първостепенен разпоредител с бюджетни средства, въпреки че сигурно такива има, и няма да влизам в тази полемика в момента. Само защитавам и аргументирам собственото си мнение.
Искам да кажа, че надминахте всякакви мои лични очаквания, че в това кратко време, за което говориха колегите, толкова много мнения са изпратени до Вас, господин председателю, някои от които са изпратени с копие до мене и до господин Шарков като вносители на този законопроекта. Искам да уверя членовете на комисията и уважаемите гости, че абсолютно всички текстове, които аз съм получил, ще ги напиша в качеството ми на народен представител, за да ги внеса при гледането на второ четене на законопроекта. Тоест няма да пропусна нито един, който ми е изпратил такъв текст.
И се обръщам към Вас, господин председателю, да бъдете така любезен текстовете, които са изпратени до Вас в подкрепа, защото някои от тях според мене са изключително ценни, да бъдат процедурно вкарани при второто четене, за да може да ги разискваме. По този начин ще вървим по тази пътека, по която е моето желание да се включвам, а именно обсъждане на максимален кръг от текстове, преди да се вземат окончателните решения.
Благодарността ми към всички тези български учени, които са реагирали през научни съвети, през различни форуми, е към колегите, които са тук до мене и които фактически са работили върху този законопроект в качеството си на хора, загрижени за дейността и за бъдещето развитие на Българската академия на науките.
Така че тази моя процедура, господин председателю, с която аз завършвам, е да разрешите в рамките на 5 минути проф. Камен Иванов, който е в ляво от мене, да каже няколко думи във връзка с направения текст, да представи своите колеги, които са помагали, а след това аз съм готов да защитавам заедно с тях въпросния законопроект, тъй като мисля, че вече съм го изучил добре.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Методиев. Проф. Иванов, заповядайте.
ПРОФ. КАМЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа! Позволете ми само с няколко думи първо да представя господин проф. Георги Марков от Института по биоразнообразие и екология и доц. Костадин Костадинов от Института по механика, с които се постарахме да изработим законопроект, който дава възможност за успешно развитие на науката в България, съгласно нашите виждания, представляващ закон за Българската академия на науките, в която като двуединство са обединени Национален център за научни изследвания и Национална академия на науките.
По нашите представи Българската академия на науките е юридическо лице, което е сбор от физически лица – това са академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките, и юридически лица, които са и научните институти на БАН, както и останалите самостоятелни лица с този статут.
Това е начинът, по който ние си представяме Българската академия на науките. Физическите лица, уважаемите господа академици и член-кореспонденти, са обединени в Национална академия на науките, което ние разбрахме, че не се подкрепя много добре като название от тях, докато институтите са обединени в Национален център за научни изследвания.
Основни моменти в закона, които са нови спрямо досега съществуващият закон, са следните:
Първо, създаването на настоятелство на Българската академия на науките, в което трябва да се срещне държавният интерес, общественият интерес и интересът на учените, за да бъдат начертани в голяма степен дългосрочни научни програми за развитие на българската наука в рамките на Българската академия на науките.
Следващият нов момент, който съществува в закона, това е издигането на научната експертиза в държавното управление с повишаването – така да се каже – на председателя на Българската академия на науките като съвещателен член на българското правителство. Не знам дали това би било добре прието. От наша страна това е необходимо, за да може да има по-голяма научна експертиза на държавно ниво.
И третият нов момент, който съществува, е разширяване на базата, от която биха могли да бъдат избрани ръководители на Българската академия на науките, като към академиците и член-кореспондентите се добави и тялото на професорите и докторите на науките, които са в Българската академия на науките.
Смятам с това да приключа краткото представяне на новите моменти в закона. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Иванов. Колеги, към становището на Веселин Методиев и Ваньо Шарков са постъпили следните становища.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: След като докладвате становищата, аз предлагам, господин председателю, за да водим смислена дискусия, да позволите и на нас да представим своя проект за закон, за да може дискусията да ги разграничи, обедини, отхвърли, както прецени. Но да вървим по една и съща тема, защото БАН е такава тема.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Напълно споделям това, което казвате. Просто искам да докладвам към това становище какво е постъпило в комисията като мнения – това, което каза и господин Методиев, за подкрепата, която има от институтите в Българската академия на науките.
Благодаря на всички, които са изпратили становища на комисията. Голяма част от институтите безрезервно подкрепят напълно философията и духа на предложения законопроект. Една част подкрепят по принцип законопроекта с предложения за изменение и допълнение. Всички тези становища ще бъдат публикувани на сайта на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Ръководството на Българската академия на науките подкрепя законопроекта.
Постъпило е становище от министъра на образованието, младежта и науката; от министъра на финансите и от Съюза на учените в България. С това приключих.

Ще обединим разглеждането на двата законопроекта. Давам думата по точка втора от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, № 054-01-01, ВНЕСЕН ОТ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 11. 12.2010 ГОДИНА.
От името на вносителите ще докладва Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председателю. На мене много би ми се щяло днес дискусията да се води смислено и експертно, да не повтаряме предишното наше заседание.
Истината е, че проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките, внесен от нас, е последният постъпил законопроект. Той е депозиран в Деловодството на Народното събрание в събота. И ако на мене ми се искаше да отложим днешното гледане, то е, защото той според мене също можеше да получи по-широка санкция, независимо дали се приема, отхвърля или към него има претенции. Но така или иначе началото на заседанието ни е факт.
Искам да кажа няколко неща в началото, за да спестя една възможна дискусия. Аз докладвам от името на групата народни представители, след подписа на председателя на групата на Коалиция за България. Станишев неслучайно подписа проекта, тъй като то не е частно решение на трима народни представители – членове на Комисията по образованието и науката, а общо взето носи идеята на парламентарната група. Това първо.
И второ, добре е да не коментираме въпроса защо тези промени, които ние предлагаме днес, не са се случили в предишния мандат на Народното събрание. За да бъде ясно, за нас най-сериозният проблем на държавата в предишния мандат на Народното събрание не беше съществуването и функционирането на Българската академия на науките. Между другото, за мене днес не е, тъй като разговорът е по-дълбок и по-широк.
Ние съвсем добросъвестно и твърде разгърнато сме написали мотивите, с които предлагаме тези промени. Опитахме се – идеята беше да разширим дискусията от предишния път – да обединим в тези текстове всички заявени претенции към работата на Българската академия на науките в последната една година.
Аз си признавам, че публичната дискусия се води по нееднозначен начин. За съжаление в последно време се води по най-малко начин, който може да мобилизира, да амбицира, да стимулира работещите в системата на Българската академия на науките.
Опитали сме да дадем отговор на няколко въпроса, които са прозвучали като претенция към работата на Българската академия на науките и като публично говорене на министри, и като отговор на парламентарни въпроси, поставени от колеги.
Това, което звучи като претенция към БАН – и аз няма да му правя нищо друго, освен да цитирам, е, че тя е „черна кутия”, която никой не може да проследи как и по какъв начин харчи финансовите си средства, че тя е структура, чиито имоти никой не знае, там – цитирам министър Игнатов от последния му отговор – има потресаващи престъпления. Или премиерът, който каза, че работата на Българската академия на науките не съответства на международните стандарти за наука и не отговаря на нуждите на обществото и бизнеса.
В края на краищата цялото това говорене, ако твърдим, че БАН трябва да е име – а аз ще продължа да застъпвам тази теза, - би трябвало да доведе до една възможна промяна, която да позволи тази любознателност да бъде удовлетворена, да има публичност на това, което прави БАН. И нещо повече, в рамките на предвидения в Конституцията текст държавата да осигурява условия за свободно развитие на образованието, науката и културата и да ги подпомага, ние сме формулирали своите решения и предложения за промени на действащия закон за БАН.
Така че ние с колегата Методиев общо взето вървим със стремежа си да има промяна в поведението на БАН по две различни писти. Той предлага цялостен нов закон, ние предлагаме промяна в сегашния, каквато промяна в сегашния закон беше приета на предишното заседание.
Заложили сме няколко текста. Три са пунктовете вътре.
Първият, който изисква научните изследвания и проекти в приоритетните области, които ще бъдат определени в Националната стратегия за научни изследвания - аз, все едно, надявам се тя да се случи относително скоро,- да бъдат назначавани и финансирани с предимство.
И една теза, която вече прозвуча, подкрепена от комисията, в проекта за изменение на закона на колегата Местан, който изисква Българската академия на науките всяка година – а ние предлагаме това да бъде до месец май – да отчита пред Народното събрание резултатите от своята дейност и финансовото си състояние.
Аз успях да погледна много набързо, съжалявам, министър Игнатов, становището на Министерството на образованието, младежта и науката, в което Вие твърдите, че подобно поведение не е особено нужно, тъй като БАН всяка година все едно публикува годишния си отчет. Да, това е така, тя и досега прави така, би трябвало да е отговорила на част от въпросите, които според Вас нямат отговор. Добре би било във висшия орган на парламентарната ни република Българската академия на науките не само да даде възможност да бъде прочетен отчетът, който могат да прочетат всички български граждани, но и да позволи дискусия по тези важни проблеми, които според мене няма как да са извън правомощията на Народното събрание, да види качеството на научните изследвания и начина, по който осигурява финансирането им.
Нещо по структурата на Българската академия на науките. Вижте, за мене големият въпрос има или няма Българската академия на науките трябва да получи своя отговор. Аз се уморих да блъскаме и да потребяваме думи. В края на краищата в това говорене да има или да няма БАН или да я има така, че всъщност да я няма ние предлагаме едно възможно решение. Нека да я има Българската академия на науките и няма лошо една предвидена в нейния устав възможност за разширения състав на Управителния съвет да получи своята законова регламентация.
Ние сме предложили в този разширен състав да влязат трима министри, които основателно според мене могат да предявят претенции към работата на Българската академия на науките: министърът на образованието, младежта и науката, министърът на икономиката, енергетиката и туризма и министърът на финансите, заедно с председателя на Съвета на ректорите и излъчен представител на национално представените работодателски организации.
Между другото, ние сме очертали параметрите, в които би заседавал и вземал решения този разширен състав на Управителния съвет, и те коректно са написани. Това са въпросите, свързани с финансирането на научните изследвания и с трансфера на научни знания. Няма лошо, ако държавата иска да подпомага развитието на научните изследвания, да направи това в рамките на този орган, който обаче ще заседава, ще взема решение и с гласуване, и с обикновено мнозинство и решенията му ще бъдат предложени на Общото събрание на академията.
В края на краищата тези тези, които сега вървят в един диалог неслучил се, основно чрез медиите, нека да бъдат любезни да се случат там, където им е мястото, с претенциите, с възможностите, със съгласията и нуждите на държавата, такава, каквато я има и такава, каквато претендираме, че искаме да моделираме.
Между другото това, което ние предлагаме тук, включително и в ал. 7, е една европейска практика, която има смисъл да сработи и в рамките на Българската академия на науките, и като подобен тип поведение на държавата и възможността по основни научни направления да се формират научни съвети от хабилитирани лица, избрани от научния състав на съответните самостоятелни научни институти и звена, които да дават своето мнение в Общото събрание по проблеми, които биха били по-адекватни като решение и като ефект от тях, когато компетентно и грамотно звучи мнението на тези научни съвети.
И третият пункт е свързан с финансирането на Българската академия на науките.
Ние можем много да спорим кой си струва да бъде и кой не си струва да бъде първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Нашето предложение е БАН да бъде първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, най-малкото защото през месец май вече има подписано подобно споразумение, което дава съгласие с подписите на двама министри, публично оповестено от премиера, Българската академия на науките да бъде първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, а институтите да бъдат второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Като сме предложили в рамките на критерии, които БАН ще разработи в началото на годината на Общо събрание, да бъдат формирани бюджетите на институтите, за да няма спор кой, как и защо бива финансиран, да е публично ясно по какви критерии се разпределят парите, с надеждата, че държавата ни, която днес би трябвало да не иска закон за БАН за един ден, да може да осигурява държавна субсидия – и това сме го предвидили в закон, в отделни елементи, които наистина могат да дадат стимул за нормална работа на Българската академия на науките.
Аз не смятам, господин министър, че предложението за отделни елементи в рамките на държавната субсидия нарушават автономията на БАН. Аз не виждам как тя точно в момента автономно ще се развива и ще работи с един бюджет, който аз се опитах да го сравня с предишните – между 95 млн. и 59 млн. Има много същностна разлика, освен еднаквите цифри. Що за автономия е тази, която трябва да разпределя пари, които не стигат за нищо? В този смисъл това не е нарушаване автономията на академията, това е ангажимент на държавата и претенции към нея.
Ще си позволя да кажа още нещо лично, защото много думи бяха изговорени в частта „Философски трактати”, както колегата тук ги определя. Но аз държа да го кажа, за да не участвам повече в дискусията по начин, по който би ми се наложило.
Вижте, уважаеми госпожи и господа! Аз нямам дълъг парламентарен стаж, това е втори парламент, в който участвам. И във втори парламент аз браня Българската академия на науките - не защото тя няма нужда от реформи; не защото устройствените й правила са безспорни; не защото ми е страшно удобно да пазя статуквото. Никой днес няма интерес от него. Нашата дискусия не е битка между прогреса и статуквото. То е нещо друго.
Тогава, когато искаш да правиш една същностна промяна, на мене ми липсват аргументите – смислени, икономически, национално ангажиращи, които биха били решени с тази реформа. Тогава, когато правиш промяна в устройството, но никъде няма гаранция за ефективна бъдеща работа, когато аз нямам аргументи, че качеството на научните ни изследвания би било по-високо, че българските учени биха били по-стимулирани, няма никакво значение дали ще имаме БАН, дали ще имаме БАН, която нищо не значи, освен абревиатурата с две възможности вътре – Национален научен център и Национална академия на науките. Това не е големият разговор днес. Защото за мене той по никакъв начин не осмисля аргументите, че ще повишим авторитета на учените и оперативно по-добре ще ръководим институтите.
Второ. Вижте, уважаеми госпожи и господа, в края на краищата ние днес трябва да кажем нещо просто – ще има ли Българска академия на науките или няма да има. Аз знам, че мнозинството днес може да вземе каквото иска решение. Но знам, че истината за БАН и за смисъла на нашето решение и въобще за законодателното ни поведение не е в рамките на тази сграда или на другата, в която ние заседаваме, с уважение към хората, които и днес присъстват на това заседание. Според мене по-важното е да си вземем предложенията за решение, за промени в закона и да отидем на една публична дискусия, която ще позволи днес ние да чуем много повече мнения, съображения, тези, включително и несъгласия.
Аз нямам претенции, че нашият проект за закон е съвършен. Ни най-малко. Знам, че той може да бъде много по-сериозно работен, ако имаме съгласие, че БАН я има. Ако ще стоим разкрачени по средата, аз няма какво да правя в подобно обсъждане на бъдещи законови текстове.
Така че това е принципът, около който вероятно трябва да върви днешната дискусия. Всичко останало може да бъде правено между двете четения, с общото ни разбиране, че правим нещо изключително сериозно.
Така че съжалявам, че бях по-обстоятелствена, но държа да ни е ясно какво правим. Иначе и в публичните дискусии аз ще защитавам идеята да я има Българската академия на науките с всички претенции към нея, които могат да бъдат отправени и уредени със законови текстове.
Приключих. Ако има въпроси, съм готова да отговарям. Но настоявам за публична дискусия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Богданова. Министър Игнатов, желаете ли да вземете отношение по двата законопроекта? Заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми членове на Българската академия на науките, на българската академична общност! Нашето министерство е представило две писмени становища и затова аз ще говоря кратко, но ще говоря, понеже парламентът е място, където трябва да се говори.
Толкова много станаха напоследък законопроектите на тема „Българска академия на науките”, че аз се питам: за последните 20 години какво е правено? Трябваше ли да стигнем в такъв интензивен план до бързо писане на законопроекти?
Споделям изцяло изложената философия от господин Веселин Методиев. И е хубаво, че се прави тази крачка, за да се постигне съгласие. Напълно естествено е, че когато се предприемат мерки за реформиране или модернизиране на някакви структури, невинаги се постига съгласие, тъй като целите на едните, които искат да модернизират системата, и на другите, чиито права са застрашени, естествено, че невинаги съвпадат.
Така че аз споделям тази философия и моля всички присъстващи да вървим в тази посока.
От гледна точка на правнотехническата страна, в законопроекта, който е внесен от господин Веселин Методиев и Ваньо Шарков, естествено е, че има много неща, които трябва да бъдат преработени. Защото ясно е, че в този вид той няма да сработи.
Това, което мене ме смущава – и аз нарочно няма да задълбочавам проблема, защото този разговор е за второ четене, - е, че при толкова много органи за управление, ако си го представим като една анимация, нашите учени тичат от един в друг орган, участват с нещо, нещо трябва да свършат, те кога ще се занимават с правене на наука?
Освен това тези органи за управление така, както са представени, текстът – а аз зная, че той е правен преди всичко с участие на представители на академията, за което наистина благодаря - трябва да бъде леко поправен. Няма такова настоятелство в света, където председателят на академията да бъде председател на настоятелството, а там да има и хора със съвещателен глас. Това или е управителен орган, който взема решение и носи отговорност, или е клуб, където хората си говорят.
Само че, какво е положението в българската наука. Аз ще ви запозная скоро със суот-анализа за развитието на нашата страна и европейските тенденции, тъй като тази стратегия за научни изследвания вече е дадена за съгласуване и след като мина в министерствата, които са пряко заинтересовани, научната общност и нашата комисия първи ще я обсъждат и вие ще видите, че резултатите и показателите, в които се намира нашата страна сега, изискват бързи и модерни решения. Постигането на добри резултати е възможно там, където бюрократичният натиск е изключително нисък.
Също така аз го споделих с колегите от академията, имахме разговор тук преди ден, но не се налагам, естествено, защото парламентът ще вземе решение. Общото събрание, при положение че имаме настоятелство, което взима основните решения, имаме си ръководство на академията, самите институти си имат свои ръководни органи, какво ще прави? Всяка седмица да има общо събрание или всеки месец?
Наскоро тук се даде пример за различните видове институти. Все пак учените в академията трябва да имат комфорт, че не се занимават с финансовата и битовата страна на въпроса, а трябва да имат условия за правене на наука.
Но така или иначе подкрепям философията на този законопроект лично аз, екипът на министерството и мисля, че на второ четене с различни текстове от различни внесени законопроекти - може би ще се появят и нови, да се надяваме, че е така, защото това е общата линия в нашето развитие,- ние ще постигнем един добър текст.
По отношение на законопроекта, внесен от народните представители Сергей Станишев, Валентина Богданова, проф. Андрей Пантев и Ивелин Николов. Там част от текстовете, които те предлагат, всъщност вече бяха приети на първо четене миналия път. Това са предложенията на господин Лютви Местан.
От правнотехническа гледна точка имаме също съмнение, че той ще сработи. Начинът на този бюджет, така, както е разпределен, всъщност превръща държавата във вечен длъжник на академията, тъй като винаги по някои от тези точки, така, както е описано, държавата ще се окаже длъжник. Всъщност държавата финансира какво? Тя финансира правенето на науката и постигането на научни резултати. Вътре в това финансиране влиза всичко останало – заплатите, хората, които се наемат и т.н. Поне това е моето разбиране.
Така че аз и екипът на министерството не подкрепяме законопроекта, внесен от народните представители Сергей Станишев, Валентина Богданова, проф. Андрей Пантев и Ивелин Николов. Мисля, че не съм пропуснал никого.
Това, към което наистина призовавам, е – нека да тръгнем по пътя на съгласието. И моля колегите от академията, ние имахме дълъг разговор и спор, да не се сърдят. Ние ще продължим разговора и по второ четене и ще стигнем до една изяснена обща позиция. Мисля, че тя ще бъде удовлетворителна за всички страни. Но това, което е съществено и важно, е да се каже, тъй като аз усетих в изказването на госпожа Богданова някакви обвинения, че ние искаме да я има Българската академия на науките. Ние искаме Българската академия на науките да не бъде музей и като ценности, лабораториите да не бъдат музейни експонати, тя да не се развива както през 70-те години на миналия век, когато наистина е имало върхови постижения. Ние искаме да има модерна академия с модерни институти. Защото единственото условие България да се движи бързо напред е добрата наука и доброто образование. Но то трябва да бъде съвременно и да отговаря на това, което наистина се случва в света. Защото ако ние, българите, се откажем да бъдем адаптивни хора, ще си имаме много тежки последствия. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на министър Игнатов. Колеги, откривам дискусията по двата законопроекта. Заповядайте, проф. Хаджитодоров.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: В кръга на шегата, ще се опитам да изляза от дрехите на музеен експонат и да изложа пред вас становището на Българската академия на науките. Заедно с това Ви благодаря, господин председател, за предоставената ми дума.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Становищата, които изразява Общото събрание на Българската академия на науките, се основават на един основен принцип – принципа за запазване на автономията на Българската академия на науките и на нейните институти. Този основен принцип включва няколко компонента, които ще ми позволите да ги кажа.
На първо място, това е провеждане на научноизследователска дейност в отделни области, като се отчитат естествено и държавните приоритети за развитие на българското общество, но в рамките на един единен комплекс от органично свързани институти.
Вторият компонент на този принцип е самостоятелното взимане на решения по свързани с откриване, закриване и преобразуване на институти и звена в рамките на Българската академия на науките.
Третият основен компонент е възстановяване – подчертавам, възстановяване, защото ние сме били дълги години – на статута на първостепенен разпоредител на Българската академия на науките и даване статут на второстепенен разпоредител на нейните институти в рамките на академията. След малко ще се опитам да го свържа с коментара, който направи господин Методиев за това, че такъв статут трябва да имат само институции, които са под пряк контрол на Народното събрание.
Затова може би още тук подчертавам, че като четвърти компонент на този принцип за съхраняване на автономията ние разбираме директното отчитане на дейността на Българската академия на науките и съответно контрол, осъществяван от Народното събрание на Република България.
Тези няколко компонента, съчетани с учредяването на различни органи за контрол и управление на нашата дейност, органи, в които ще има съответно представителство и участие на хора от държавните институции, от университетите, от бизнеса, от обществени организации, според нас това може да бъде гаранцията за едни бъдещи ефективни взаимодействия и една бъдеща научноизследователска дейност в рамките на академията. Под ефективни взаимодействия имам предвид на първо място с държавните институции, университети и бизнеса.
Конкретно по двата законопроекта.
Господин председател, когато Вие представяхте становищата, които сте получили от отделни институции, казахте, че академията подкрепя законопроекта на колегите Веселин Методиев и Ваньо Шарков. Аз ще се опитам да обясня по-подробно къде е подкрепата, къде не е подкрепата, защото това не е точно така, както го казахте.
Естествено ние подкрепяме целите, които са залегнали в мотивите на двамата народни представители. Тези цели според нас могат да бъдат постигнати, ако се направят определени корекции в текстовете на законопроекта. Чух колегата Методиев, който каза, че някои корекции са технически пропуск, но аз все пак за пълнота трябва да ги съобщя.
Тези корекции от наша гледна точка са наложителни. Това са корекции, свързани с това, че Българската академия на науките е юридическо лице и първостепенен разпоредител с бюджетни средства, което моментално се свързва с другата корекция, че ние се отчитаме и сме контролирани директно от Народното събрание.
Втората корекция, която също е съществена, е, че в устава на Българската академия на науките трябва да се уреди материята, свързана с откриване, закриване, преобразуване на нейните институции.
Третата корекция е по отношение на управителния съвет и членството в този управителен съвет. Знаете, че на срещата с министър-председателя от 19 май не бих казал, че има някаква кой знае колко добре скрепена договорка, но на тази среща присъстваше и министър Игнатов, присъствах и аз, присъстваше и министър Дянков. Тогава ние се съгласихме - и все още не сме оттеглили нашето съгласие - в рамките на академията да се въведе длъжността на финансов мениджър ли ще го наречем, главен секретар по финансовите въпроси ли, няма значение как точно ще го наречем. Но общо взето може би този финансов мениджър ще освободи повече време, господин министър, за извършването на реална научноизследователска дейност. Това е една друга корекция.
И естествено по отношение на собствеността. Ние с господин министъра вече се разбрахме да не говорим по имотите, свързани с Българската академия на науките. По отношение на собствеността нека Народното събрание да бъде този орган, който в крайна сметка ще контролира как се разпореждаме с тази собственост. И най-важното, когато става въпрос за отчуждаване на наши имоти, Народното събрание да е органът, който има последната дума. Защото ако този текст отпадне, кметът на София, който и да е той, областният управител, който и да е той, министър и Министерски съвет могат да отчуждават имоти на БАН.
Предполагам, че самите народни представители не желаят това нещо и ще го имат предвид.
И още един съществен момент, на който държа да обърна внимание. Много добре, когато се разглежда – ако се разглежда – този законопроект, трябва да се обмисли, да се дискутира в дълбочина въпросът, свързан с това разделяне на Национална академия и Национален център за научни изследвания. Това няма ли да доведе до повече проблеми и от организационен, и от финансов характер? Това няма ли да доведе до повече противоречия и най-общо казано, до повече затруднения? Този въпрос наистина трябва да се обмисли внимателно.
Това са общи забележки и бележки по този законопроект. Ако този законопроект има съдбата по-нататък да бъде придвижен, си запазвам правото и за някои конкретни детайлни допълнения, които ще изчистят текста и които нашите колеги, които са готвили този текст, предложен на колегата Методиев, може би те самите са го нямали предвид.
По отношение на втория законопроект, който разглеждаме тук – на господата Станишев, Ивелин Николов, Валентина Богданова и Андрей Пантев. Нашето становище е, че този законопроект е съобразен с конституционно регламентираната норма за автономия на научните изследвания в България. Те вкарват държавата по един интересен начин директно в органа, който се занимава с оперативно управление – това е управителният съвет. Възможно е това нещо. Ние сме съгласни с това нещо. Ние подкрепяме този законопроект.
Забележката, която имаме по този законопроект, е, че когато се визира съставът на управителния съвет по отношение на представителството на министри от Министерския съвет, не е хубаво в законов текст да се фиксира кои точно министри ще бъдат представени. Нека Министерският съвет да има свободата сам да определи тези министри. Още повече, че държавните приоритети са доста променливи и динамични и в един момент може да се окаже, че е най-добре там да бъдат министърът на земеделието, министърът на отбраната и министърът на екологията, в другия момент – министърът на икономиката и енергетиката. Нека Министерският съвет да има свободата той да определя кои да бъдат тези представители.
Но, подчертавам, ние подкрепяме този законопроект. На този етап ви благодаря за предоставената дума.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви и аз.
Обявявам 5 минути почивка.


(След почивката)


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Чухме становището на министър Игнатов и на Българската академия на науките. В дискусията се включи с присъствието си и министър Дянков. Благодаря за Вашето участие, министър Дянков.
Давам думата на д-р Петър Попов – съветник в Министерството на образованието, младежта и науката.
Д-Р ПЕТЪР ПОПОВ: Благодаря, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, за провежданата дискусия. Аз също така бих искал да добавя, че в момента съм на постоянна работа в Българската академия на науките, в Института по информационни и комуникационни технологии.
Първо, бих искал да коментирам дали има нужда от такъв закон. Нуждата от нова законова рамка за Българската академия на науките е належаща. В Българската академия на науките са натрупани дълбоки структурни проблеми в последните 20 години, които не се решават, и това води до едно състояние, в което академията е организация, която се бори за своето оцеляване, вместо да бъде организация, която се бори за своето бъдеще, за едно по-добро развитие.
Внимателно прочетох закона, внесен от господата Методиев и Шарков. Този закон е стъпка в правилната посока. Той съдържа една интересна идея, а именно държавата по един или друг начин да влезе в управлението на академията. Смятам, че това е принципно важно, основно от гледна точка на това, че понастоящем академията разпределя бюджетни средства, които идват от всички нас, данъкоплатците. В този смисъл е изключително важно редовите и честни данъкоплатци да имат своя глас в това как се управляват тези ресурси.
Конкретно по закона бих искал да направя няколко коментара, които според мене би следвало да се разгледат по-внимателно.
Първият е, че така, както е предложен законът, има два органа, които осъществяват управлението на академията. Първият е Общото събрание, което според чл. 7 и чл. 9 осъществява управление на академията. Общото събрание се избира от самата академия.
От друга страна, чл. 8 предлага създаването на борд, който да подпомага управлението на академията.
Една такава схема, при която идват два органа, които управляват, и тази предложена схема би могла да доведе до големи проблеми.
Освен това начинът, по който ще се управлява Българската академия на науките, не е ясен и прозрачен. А според мене това, което е най-важното, е ясно и прозрачно да се фиксира как точно ще бъде управлявана. Трябва ясно и прозрачно да се каже кой определя критериите, по които се оценяват институтите, на какви основания се създават нови институти, на какви основания се закриват институти, на какви основания такива се преобразуват.
Според моето мнение това е работа на един борд. Но така, както е предложено в този законопроект, функциите на този борд не са добре определени. Например председателят на академията и председателят на борда – това е твърде странно, понеже, от една страна, бордът трябва да управлява, а от друга страна, управляваните председателстват в борда, което не ми изглежда съвсем логично.
Също така според този законопроект представителите на бизнеса и на университетите в борда имат съвещателна функция. Това също поражда много въпроси, поради простия факт, че един борд или управлява, или не управлява. Когато има нужда от съвещателни функции, се създават работни групи, създават се комисии. Те работят, излизат със становище. Това становище се взема или не се взема предвид.
Също така мисля, че е особено важно да се регламентира институционално връзката между университетите, бизнеса и академията. Причината за това е проста. Научните изследвания се вършат от млади хора, а студентите и докторантите на практика живеят в университетите. Поради това фундаментално значение има институционалната рамка за съвместна работа между академията и университетите. По този въпрос законът също не казва много.
Последният коментар, който искам да направя, е свързан с предложението председателят на академията да присъства на заседанията на Министерския съвет. Според мене това допълнително ще размие управленската структура на академията. Освен това ще създаде впечатление, че се създава някакво ново министерство - министерство на научните изследвания, което според мене не е правилно. Държавата си има достатъчно министерства на този етап.
Това са основните забележки, които имам към този закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, д-р Попов. Заповядайте, господин Аврамов.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Благодаря. Аз съм доктор на физическите науки – за тези, които не ме познават.
В рамките на демократичната процедура ще се опитам да аргументирам обратното становище – защо многобройните проблеми на Българската академия на науките не произхождат от действащия закон ни най-малко. И ще се опитам – мисля, че ще бъде полезно за народните представители, пък и за министрите – да приведа няколко конкретни факти от конкретната научна дейност на академията.
Аз съм ръководител на един новосъздаден Национален център по биомедицинска фотоника, който е съвършено европейска структура, който представлява такава структура – базова организация, академичен институт, малко ядро от два академични института и два медицински университета и Националния онкологичен център, както и участници от на практика всички авторитетни висши училища в България – Софийския университет, Техническия университет и други. Тази научна единица се финансира по всички възможни европейски начини.
Ние имаме договори с оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, това на Европейския социален фонд и Европейския фонд. В момента очакваме да финализираме един голям контакт по програма „Капацитет” на Европейския съюз...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Аврамов, извинявам се, че Ви прекъсвам. Моля за Вашето становище по двата законопроекта – този, на Веселин Методиев и този, докладван от Валентина Богданова: подкрепяме или не подкрепяме. Какво е Вашето становище?
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Становището ми е следното. Всичките отношения, които гради научната единица, са базирани на базова организация. Към който и да е законопроект, ако се внесе промяна на статута на базовата организация, настъпват драматични проблеми във всичките отношения с Европейския съюз, с вътрешните фондове, които проблеми водят до сривове на тези отношения.
Аз се консултирах с нашите юристи и финансисти и мога да ви кажа, че това звено, което аз ръководя, което наброява около 50 българи и 20 чуждестранни, европейски професори, ще загуби за следващата година около 7 млн. лв. Само това малко звено. Това е съображение към всички законопроекти. Всяко пипане на статута на академичния институт ще доведе до огромни загуби. А такъв тип договори в академията има – това са 34 проекта по оперативна програма „Конкурентноспособност”, има също 478 проекта по двустранни спогодби, където академията е страна и те също ще бъдат загубени.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Извинете, пак ще Ви прекъсна. Двата законопроекта, които обсъждаме днес, запазват най-общо централизираната структура научноизследователския център, представляващ Българската академия на науките – и законопроектът на господин Методиев и Ваньо Шарков, и законопроектът на господин Станишев. Те запазват тази структура, разбира се, всеки със свой прочит върху нещата. Моля Ви, за да не Ви прекъсвам за трети път – ще Ви отнема думата, концентрирайте се върху тези два законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Аз се концентрирам върху мотивите на тези два законопроекта, които съвпадат с мотивите на другите. А мотивите са увеличаване на оперативната самостоятелност на институтите, увеличаване на контрола. Оперативната самостоятелност на академичните звена е тотална, включително и на лабораториите. Това не може да бъде основание за внасяне на закон. Защото промяната в статута ще наруши тази оперативна самостоятелност.
По отношение на финансовия контрол. Ако ми дадете две минутки, ще прочета две изречения, които днес в качеството си на член на финансовата комисия на Общото събрание на Българската академия на науките помолих да ми се направят от Финансовия отдел. Това е по повод изказването на министър Дянков за „черната кутия”. Ще ми дадете ли възможност?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не, няма да Ви дам възможност. Не обсъждаме изказване, обсъждаме законопроекти. Ще Ви дам възможност да се подготвите. Ако желаете, след малко пак ще вземете думата.
Давам думата на Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! В ситуация сме на четири законопроекта. Аз след малко ще се върна на това. Те може да не са вече четири, може да останат три, може да останат два.
Няколко думи за нашия законопроект. Очевидно е, че ще го подкрепя, тъй като съм участвал в неговото разработване. Искам само да концентрирам вниманието ви върху четири неща.
Първо, че той прави пряка връзка между приоритетните области в държавната политика за наука и работата на Българската академия на науките.
Второ, по отношение отчетността на БАН – госпожа Богданова подробно говори затова.
Трето, волята на изпълнителната власт, която има така или иначе задачата да формира публичните политики, тук е регламентирана.
И не на последно място, проблемът за координиране усилията на различните научни направления, които на практика могат да съдействат, ако не се създадат такива научни съвети, което беше поставено като проблем в няколко наши дискусии. Тук също се търси неговата регламентация.
Не казвам, че законопроектът е най-добрият, но си мисля, че неговата философия – тъй като аз ще говоря само за философията на законопроекта, защото сме на първо четене - си заслужава да бъде подкрепена. Още повече, че ако правилно съм разбрал критериите на д-р Попов, който е съветник в министерството, той смята, че трябва по някакъв начин държавата да навлезе в управлението на Българската академия на науките.
И второ, да има някаква връзка между дейността на академията, университетите и бизнеса. И това се регламентира много точно в нашия законопроект.
Лично аз се учудвам защо министър Игнатов каза, че не го подкрепя.
Няколко думи по законопроекта, внесен от Веселин Методиев.
Ако имам това право, аз искам да поздравя господин Методиев за това усилие, което е положил, тъй като си мисля, че това е законопроект, който има изключително сериозни положителни качества и най-вече неговият чл. 2. Член 2 на законопроекта на господин Методиев на практика запазва Българската академия на науките като национална институция, която разработва научни изследвания. И си мисля, че това е същността на споровете и дискусиите, които ние водим тук на поредица заседания.
Лично аз се притеснявам как този възглед ще бъде подкрепен от колегите, които подкрепиха законопроекта, внесен от Румен Стоилов и други колеги народни представители, като се отмени изцяло чл. 2, който възлага на академията да се занимава с научни изследвания. Тук философиите на законопроекта си противоречат. Това е проблемът, ако ние тръгнем да търсим оттук нататък някакъв тип обединява на усилията върху някаква философия на законопроекта.
В същото време има неща в законопроекта на господин Методиев и на господин Шарков, които на мене не са ми ясни. Отдавам ги на незадълбоченото четене на мотивите. Опитах се на няколко пъти да ги прочета, но не са ми ясни.
Първо, въобще логиката за създаване на Национален център на научни изследвания и Национална академия на науките. Защо Националният център за научни изследвания да не се казва БАН? Защото на Националната академия на науките единственото, което й вменяваме, е да избира академиците и член-кореспондентите?
Това е второто, което щях да кажа. Сигурно логиката е – но това е за второ четене, - че академиците и член-кореспондентите са в тази национална академия. Предполагам. Но защо да са две неща, това не мога да разбера, след като Националният център за научни изследвания обединява всички изследователски структури, всички академични институти?
На следващо място, липсва координацията на научните направления, която беше изтъкната неколкократно като проблем в момента.
Другото нещо, което ме кара да се въздържа от подкрепа евентуално на този законопроект, независимо от положителните му качества, е как все пак се създават, преобразуват, закриват тези научни институти. Имаме проблем. В един от приетите законопроекти от тази комисия тези научни институти се създават от Министерския съвет. Сега какво правим? Тук очевидно не се създават от Министерския съвет. Значи това е различна философия. Така че тези два законопроекта са просто несъвместими законопроекти.
Да не говорим за проблема, който беше вече споменат преди мене, не помня от кого, за деликатния въпрос с имотите на Българската академия на науките и тяхното запазване. По досегашния закон единствено в правомощията на Народното събрание е да се разпорежда с тях. Нещо, за което стана дума вече на предишното заседание, и бих искал да бъде подкрепено от всички гласуващи в тази зала.
И не на последно място, последният аргумент по този законопроект. Ние вече сме в една друга ситуация. Ние влизаме в ситуацията на правене на нов закон за Българската академия на науките, а не на изменение и допълнение на съществуващия. Това означава, че има друг тип необходимост и от обществена дискусия, и от специализирана дискусия, и от мотивация за правене на нов закон. И едва ли можем за една седмица да направим изцяло нов закон след усилията, положени за сега съществуващия закон, при недостатъците и в двата.
Да не коментираме защо стигнахме до тук да имаме четири законопроекта, да не се връщаме в онзи тип дискусия от миналия път и да нямаме нито един законопроект на Министерския съвет, а да имаме четири законопроекта.
Спирам по същество дискусията. Оттук нататък си мисля, че трябва да обсъдим освен всичко друго – ще моля и другите колеги, които ще се изкажат, да си кажат мнението – какво правим оттук нататък? Мнозинството със своите гласове има вариант да приеме и двата законопроекта; има вариант да отхвърли и двата законопроекта; има вариант да приеме само единия от двата законопроекта, другия да го отхвърли.
Какви са оттам нататък следващите стъпки?
Единият вариант е, ако ще внасяме изцяло нов закон, кой законопроект внасяме? Ако ще внасяме закон за изменение и допълнение на първо четене, кой законопроект внасяме? Защото обобщеният вариант не може да бъде или нов закон, или закон за изменение и допълнение. Или пък съвсем различно становище – да тръгнем да правим наново дискусията и да правим съвсем различен вариант. Ако е назряла обществената необходимост и има нужда от нова регламентация на тия отношения – нов закон за Българската академия на науките.
Ние сме поставени в ситуация, че по принцип трябва да решим какво ще правим оттук нататък, тоест да препоръчаме като комисия, а самият парламент ще го реши. Защото самата процедура на законодателство не предполага, ако някой закон не е отхвърлен от тази комисия, да не продължи да бъде разглеждан по-нататък. Което означава, че ние можем да се окажем след седмица или две с един нов закон за Българската академия на науките и един закон за изменение и допълнение на стария закон за Българската академия на науките.
Аз си мисля, че стана дума и преди почивката – имаме нужда от обединяване на усилия върху няколко принципа да започнем да правим закон, който, първо, ще гарантира не само автономността, но и задачата на Българската академия на науките да се занимава с научни изследвания, а не да избира академици. Този закон ще гарантира възможността на БАН да бъде партньор по доказани вече свои партньорски взаимоотношения, а не да търси нещо ново. И не на последно място, ще свали общественото напрежение от негативните изказвания към академията през последните месеци, ще свали всички слухове за неволни претенции към БАН и ще бъде закон, който няма да поставя българската държава в срамно положение.
Завършвам с това, че, господин председател, мисля, че е важно като комисия да обсъдим какво правим по-нататък при такава ситуация, че имаме няколко законопроекта, от които единият е нов закон за академията. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Николов. Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин председателю. Добър вечер и на всички присъстващи тук, и на всички хора от академията, пристрастни към темата, която от известно време доста дискутирано разглеждаме.
Аз няма да бъда детайлна, с оглед на това, че изключително много ми се налага да напусна заседанието. Искам да кажа своя начин на гласуване оттук нататък. Но не мога да не кажа две важни неща.
Първо, нито един от законите не визира да се разруши Българската академия на науките. И това искам да стане ясно на всички членове на комисията. Защото непрекъснато се спекулира с това, че някой руши академията, че някой прави нещо, някой крие фискална политика, някой не е прозрачен. Трябва да бъда безкрайно ясна.
Това, че вие къде с, къде без значими аргументи априори отричате закона, който е внесен от моите колеги от политическа партия ГЕРБ, не може да ви внуши да отречете това, че ви накара да направите ваши закони, това, че отвори една широка дискусия, това, че накара да говорим по проблемите на Българската академия на науките, това, че тази тема стана изключително важна в академичните среди и в цялото общество и най-малкото ни накара да отворим душите си за тази дискусия.
На следващо място, искам да кажа, че много ме плаши това единомислие, което тук прозвуча от изказванията на колегите от БСП и на вносителите – позицията на народния представител Станишев и колеги с тази на Българската академия на науките, изразена от главния секретар.
Аз ще подкрепя тезата си само с една позиция, която днес четох много задълбочено - това изследване на „Сова харис”, което акад. Съботинов разпространи, в което трябваше да се види визията и ясно изразена позиция на хората – към хиляда бройки, доколкото беше визирано, които са изразили становището си по отношение на Българската академия на науките. Тази позиция в никакъв начин не издава становище ясно и категорично по това какво мислят хората за реформата в академията, а показва най-малкото едно непознаване на проблемите на Българската академия на науките нито в концептуален план, нито като дешифровка на това, което учените правят като научни изследвания. Това показва едно – че те най-малкото не умеят да рекламират по подходяща стратегия това, което правят.
Искам да кажа, че ще прикрепя своята позиция и своето изказване към тезите, които изказа министър Игнатов, не защото те са може би най-добрите, но защото те отговарят на моя начин на мислене и на това какво трябва да се случи в БАН. Българската академия на науките просто трябва да бъде реформирана, Българската академия на науките не трябва да запази статуквото, което има досега и не дават визия законите, особено законът, който е внесен от колегите от БСП, за ясна фискална политика, за прозрачност и за никакво вмешателство на държавата в проблемите на Българската академия на науките.
С оглед на това аз ще подкрепя философията и концепцията, заявявам го категорично, на закона, който е внесен от Веселин Методиев и Ваньо Шарков. Ще гласувам „въздържал се” по закона, който е внесен от колегите от Коалиция за България и ще изразя категорична подкрепа по проблемите от Закона за академичния състав. Те, разбира се, дешифрират само терминологията и правят не толкова съществени, ясно визирани и дефинирани текстове.
Много благодаря на всички, но наистина трябва да тръгвам. Заявих своята позиция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Дукова. Давам думата на доц. Стефан Пенов.
ДОЦ. СТЕФАН ПЕНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа депутати! Ще бъда кратък. Депозирал съм писмен текст и в Министерството на образованието, младежта и науката, и към председателя на Комисията по образование и наука.
Като член на академичния парламент искам да кажа, че ние имаме Общо събрание. Аз не представлявам БАН, а представлявам колегите, които са ме избрали от моя институт. Бил съм и парламентарен експерт общо около 10 години при други парламенти в други комисии.
Имам съвсем конкретни предложения към всички законопроекти.
Първо, солидаризирам се с направеното вече предложение дали трябва да се прави нов закон или закон за изменение и допълнение. Естествено, че БАН не се нуждае от изцяло нов закон, а само от закон за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките. Това съвсем спокойно може да се направи на основата на внесеното предложение от народните представители от ГЕРБ. Също има елементи от предложението на БСП, които са добри. Също така има добри елементи и от предложението на доц. Веселин Методиев.
Съвсем конкретни предложения.
Предлагам към Закона за Българската академия на науките да се направи един преамбюл. Навремето, когато правехме Закона за вероизповеданията, той беше един от най-добрите закони, които са изработвани в Българския парламент, установихме, че Българската академия на науките, Светият синод на Българската православна църква и Съюзът на занаятчиите съществуват по право или екс леге. Това е било отбелязано още по времето, когато е създавана Търновската конституция.
Затова предлагам следния текст за преамбюл към закона: „Българската академия на науките традиционно съществува екс леге. Тя по право е национално значима и първостепенна научна организация и символ на научното познание, традициите и просперитета на народа на България. Българската академия на науките равнопоставено участва в запазването и развитието на общоевропейските и световните знания и ценности”.
Няколко съвсем конкретни предложения.
Когато се говори за Общо събрание на БАН, в никакъв случай то не може да се състои само от академици и член-кореспонденти. В самата Българската академия на науките работят една много малка част от тях. Тук трябва да бъдат включени и представители на институтите.
Естествено необходимо е при една промяна на закона, именно Закон за изменение и допълнение на Закона за БАН, Общото събрание на БАН да има друг статут. Формално това е органът, който, не защото съм член на това Общо събрание, ще координира работата на институтите, ще извършва някакъв контрол, включително и финансов, но няма да се меси във вътрешните работи.
Конкретно по двата законопроекта, внесени днес.
За разлика от проекта на ГЕРБ, който акцентира именно върху институтите на Българската академия на науките, където се върши именно реалната научна дейност – тя не се върши нито от настоятелствата, нито от новите структури, които се предлага да се образуват, законопроектът на доц. Веселин Методиев предлага утрояване на началниците в БАН. Единствената добра идея тук е, че може да има настоятелство. Дали това настоятелство ще съществува в същия вид, ще решат уважаемите народни представители, няма да го реша аз. Но да има, както е предложено, едновременно Национален център за научни изследвания, Национална академия на науките, настоятелство със съответните ръководства – това просто е изключително неудобно.
Гарантирам ви, че ако това се направи – с трима началници, БАН и следващата година няма да работи, както и тази не можа да работи.
В проекта, внесен от Синята коалиция, се разглежда предимно една макродържавна рамка, която мисля, че ще бъде неудобна, с изключение на идеята за настоятелство, която мисля, че трябва да се подкрепи.
Предлагам просто да се вземат всички ценни идеи, включително и идеята за едно директно финансиране на институтите.
Много малко от законопроектите, като изключим внесените миналия път, акцентират върху това какво става в самите институти.
Имам конкретни предложения: да се даде възможност на жизнеспособните институти на БАН да се финансират директно от държавата. Същевременно обаче тези жизнеспособни институти по някакъв начин поне в научен план трябва да се отчитат пред някаква централизирана структура, която обаче няма да е административна власт над тях.
Тъй като моите предложения са писмени, предлагам, когато му дойде времето между двете четения, уважаемите народни представители от комисията да направяте една работна група, която да сглоби нещата, въз основа обаче на законопроекта, представен от народните представители на управляващата партия. След като е управляваща партия, мисля, че те могат да поемат отговорност и техният законопроект да бъде основен. Работната група в рамките само на две седмици – ние сме го правили – да сглоби един единен проект за второ четене.
Благодаря ви за вниманието. Конкретните предложения са внесени писмено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, доц. Пенов. Проф. Колев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри!
Първо, искам само да припомня, мисля, че членовете на нашата комисия сме до известна степен длъжници на желанието, което изрази ръководителят на Българската академия на науките акад. Съботинов. Преди близо година, когато ставаше въпрос за тежкото финансово-икономическо положение в България и когато коментирахме предстоящите параметри на бъдещия бюджет и свързаните с това затруднения, колеги, единствено акад. Съботинов в присъствието на голяма част от ректорите на българските висши училища изрази становище да извърши структурни промени в Българската академия на науките.
Припомням думите на акад. Съботинов: „Необходими са ми около 3,2 – 3,5 млн. лв., за да извърша структурната промяна”.
Какво стана. Започнаха по определен начин да се обединяват институти. И тогава всеки един, който имаше лоби, било то при премиера, било то при президента, било то при председателя на Народното събрание, започнаха от всички страни да натискат и по този начин спряха идеята на акад. Съботинов. Това го припомням. За да стигнем днес, колеги, до четири законопроекта за промяна или наистина за пълна промяна на Закона за Българската академия на науките.
Уважаеми колеги, искам да припомня на тук присъстващите колеги - аз съм със скромен, повече от 25 години стаж в българската наука и като преподавател в университета - и да заявя, че българската наука в продължение на 140 години в европейски и в световен мащаб се познава през Българската академия на науките.
По новия законопроект, който се предлага – самостоятелно финансиране на институтите, какво ще се получи? Някои научни направления ще засилят своята дейност, а други научни институти, които не са така печеливши – няма какво да се заблуждаваме, знаете, че не всичко в научните изследвания се изразява с материални критерии - от само себе си ще отпаднат.
Изразявам просто лично мнение. Аз съм за централното финансиране, което, разбира се, е свързано и с централното кадрово обезпечаване, свързано е и с научното израстване и академичното развитие.
И най-важното, което каза и преждеговорившият колега Николов, свързано е с координация на научните изследвания.
Така че действително подкрепям проекта, който е внесен от колегите от БСП, във връзка с централизираното финансиране на проекта.
Това е, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Колев. Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Помолих за думата, тъй като предишното ми изказване беше свързано с представяне на нашия проект за закон. Но дължа да кажа нещо по това, което колегите Методиев и Шарков от името на група хора, представляващи, разбиращи БАН, днес поднасят на нашето внимание.
Без да повтарям обаче това, което каза Ивелин Николов, аз имам изключително притеснение за това какво всъщност ние правим днес. Има два внесени проекта за изменение и допълнение на сегашния закон, които вече комисията е подкрепила. Има очевидни симпатии и от страна на министър Игнатов към един нов устройствен закон.
Аз продължавам да твърдя, че нашият законопроект върши работа в момента, но това е сюжет за друго гласуване и очевидно за друга оценка.
Има няколко неща обаче, за които ние трябва да се разберем. И ако се разберем явно, публично, трябва да е ясно кой продължава да работи натам и кой няма да го прави.
Аз завърших изказването си с моето заявление, че ако ние ще говорим за това как съществуващата Българска академия на науките може да промени поведението си, да го направи по-работещо, по-ефективно, да не се бори за своето оцеляване, а да бъде свободна да се бори за своето бъдеще, защото оцеляването в момента се оказва проблем само на академията, аз твърдя, че той е наш общ проблем и тогава може да се прави този марш към бъдещето, тогава ще можем да водим смислен разговор.
Моите симпатии към всеки, който се опитва да излезе от една създала се очевидно неловка, публично коментирана ситуация и да търси някакво решение. Само че аз неслучайно зададох въпроса: с БАН или без БАН? Защото първият текст от това, което предлагат колегите Методиев и Шарков, ще ни каже, че всъщност БАН я няма, тя е абревиатура. И целият разработен след това закон ползва всъщност БАН чисто търговски, като търговска марка, заради която проф. Аврамов тук е абсолютно прав, че всичко, което правим в момента, ще се скапе, тъй като все пак бенефициент по тези проекти е Българската академия на науките.
Ако това е тезата, кажете я публично и аз я разбирам. Защото оттам нататък БАН я няма. Тя съществува като абревиатура, чието Общо събрание съставят представители на Националния център за научни изследвания. Стои едно симпатично книжовно дружество, наречено Национална академия на науките, която аз не разбирам защо не е българска, с един почетен председател, който ще председателства Съвета на настоятелите, в който има четирима министри и една друга група до 21 човека, но не е ясно коя е групата, която взема решение. Този съвет уж подпомага, той съгласува предложенията за директори, той утвърждава устава на академията!
Хора, извинявайте, ние дадохме възможност с нашата поправка държавата в лицето на свои министри да влезе в управлението на Българската академия на науките. Но аз тотално няма да подкрепя текст, в който търсим законов евфемизъм, ако мога така да се изразя, да кажем, че БАН я няма, но да го направим по-нежно, за да не създаваме допълнително напрежение и да кажем, че министър-председателят ще утвърждава - какво значи това? – избрания директор на Националния център за научни изследвания, пък ако не го утвърди, правим втори избор, който ще бъде окончателен.
Държа да кажа нещо простичко. Всички бивши управляващи са били някога настоящи. И аз по нагласа вероятно нямам никакво желание управляващите, които и да са те, да назначават председатели на научни и национални центрове, да организират избора. Защото на вас ви е ясно, че една неутвърдена кандидатура предварително моделира следващата, тъй като всяка власт и в лицето на парламентарното мнозинство, и в лицето на правителството е плод на политическа конюнктура. И ако някой смята, че това е свободната академична територия, в която ще се развива българската наука, аз не съм този човек.
Искам просто и ясно да кажем какво правим тази вечер. Не може да съберете несъбираемото.
Разбирам желанието на всички тази агония да спре някъде, нещо да се каже ясно. Ама то трябва да почне от следното: има ли Българска академия на науките или няма?
Аз предупредих, че днес ще бъда изключително искрена, защото цялото това словоблудство в последно време на мене лично ми омръзна. Аз се чувствам некомфортно. Никой не е казал, че Българската академия на науките се закрива! Е как да каже? Ние можем да я обезсмислим тотално и тогава да гадаем какво сме свършили днес. Аз не участвам в тази работа, просто защото от време на време в политиката се иска елементарен морал, за да кажеш точно какво правиш. Политическото задкулисие е хубава форма, само че аз смятам, че не е това поводът по този начин да законодателстваме.
И още нещо. Ние можем да администрираме със законово решение, колеги, свободни сте да го направите, всичкото движение в българската наука. Това няма да реши големия проблем, с който между другото започна господин Попов – какви са тези устройствени правила, които БАН припознава като закони, които ще съберат професорите, младите учени и академиците, без да чистят едните за сметка на другите. Защото аз така и не разбрах кой влиза в тази Национална академия на науките, която ще избира академици. И къде в кюшето стоят член-кореспондентите за всеки случай. Защото и те ще бъдат избирани.
Кажете какво искате да направите от това нещо, което стои срещу другата сграда на Народното събрание и от хората вътре. Къде са им свободите, къде са им правата да се самоопределят, кого стимулираме, за сметка на кого? А аз твърдя, че тези създадени отношения не са просто поколенчески, те са принципни. Със закон ли ще ги решим, ще разговаряме ли с тях? Но не можем до края да твърдим, че събираме нещо и търсим работна група. Съжалявам, с цялата ми симпатия към една подобна идея.
Какво да събере работната група? Да извади институтите от подчинение на министъра и Министерския съвет, който ще ги създава, закрива и преобразува? Защото това също е приет законопроект, който вие предлагате да е база. Или ще държи една абревиатура от три букви и отдолу ще правим нещо друго, което предполага новият устройствен закон? И ще чакаме някой да пита има ли я БАН като бенефициент по тия проблеми и какво става с договорите им? Това също е разговор. И нито един, вярвайте ми, в момента няма да доведем до край. Защото в тази дискусия по начина, по който я водим, печеливши няма. Ама наистина никой от нас не е печеливш.
Аз, подобно на госпожа Хубенова, чета от време на време форумите. Открих, че нашият законопроект е клонинг на вашия. Това пише във форумите. Защото ние сме създали една истерична среда, в която законодателстваме днес. И никой не ще да я мисли каква е.
Така че, без извинение за емоцията. В края на краищата дипломатичният тон сигурно е удобен, но той няма да реши никакъв проблем.
Със симпатия към внесения законопроект и усилието на колегата Методиев, със създадената организация той да бъде подкрепен няма да го подкрепя, просто защото смятам, че в момента всичките преустройства, ремонти, разделяния, между които няма никаква кореспонденция, са някакви председатели, от които единият представя академията, а другият е почетен и ние няма да гарантираме никакъв смислен ефект. Защото пак ще повторя, докато ние водим тази дискусия, академията стои с 59 млн.лв. При обсъждането на бюджета казахте, че пари няма. Сега разбирам, че министърът щял да стимулира с по 30 процента заплатите, ако има нов закон. Извинявайте, това е политически рекет, братя, без извинение комуто и да е. Приключих.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Богданова. Колега Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми представители на Българската академия на науките, гости! Аз имам чувството, че този дебат сме го водили. От това, което виждам, от това, което се случва, наистина е така. Ние говорим, изказваме дълги аргументи, но колегите от мнозинството ще направят каквото са си решили.
По отношение на законопроектите, които днес се разглеждат, по-точно по отношение на законопроекта за нов закон, който внасят колегите Методиев и Шарков, моята позиция е недвусмислена. Аз ще гласувам против този законопроект по простата причина, че независимо от рационалните елементи и положителни страни, които в някои отношения съдържа, той има твърде много недостатъци. Но по-страшният момент е, че идеята и философията на този законопроект са не по-малко опасни, отколкото законопроектът, който вече за съжаление вие приехте, внесен от колегата Стоилов.
Така че моята позиция по отношение на този законопроект е против.
Считам, че в момента ние разглеждаме закон за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките. Това е съвсем нов законопроект. И мисля, че той поставя на съвсем различни основа както мотивите, така и основанията, както и твърде различни много други съображения.
По отношение на законопроекта, който е внесен от колегите Станишев, Богданова, Пантев и Николов. Аз считам, че до известна степен той удовлетворява нуждите и потребностите, които се създадоха с тази форма на изменение на закона и ще го подкрепя, като гласувам за него.
Това, което преди малко беше изказано, че след като е внесен законопроектът от колегите Стоилов и другите народни представители, те били предизвикали внасянето на нови законопроекти, дебат и обществени дискусии, знаете ли каква асоциация предизвика това нещо у мене? Това предизвика у мене асоциацията за атентата срещу двете кули близнаци на 11 септември 2001 година. Атентатът срещу кулите близнаци също предизвика страшно много дебати, страшно много мерки, които се взеха и т.н., да не изпадат в излишни лирични отклонения. Но считам, че един подобен законопроект предизвиква точно такава асоциация като атентатът срещу двете кули близнаци на 11 септември в Съединените щати. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви. Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги и гости! Аз се изкушавам да кажа няколко изречения за така наречената от госпожа Богданова истерична среда на обсъждане на този законопроект. Наистина за съжаление, колеги, това е факт. Защото ние през последните няколко месеца създадохме едно неправилно, бих казал, до известна степен оскърбително обществено настроение, че в академията има много-много тежки проблеми. Това настроение е дълбоко погрешно.
Въздържам се да коментирам дали подобни настроения са създадени съзнателно или несъзнателно. Защото обществото, мислейки, че в БАН има много тежки проблеми, оправдава подхода за големи промени в БАН и приема, че тези, които работят в БАН, нямат желание да се променят. Тоест след като те нямат желание да се променят, ние трябва да го направим с всички други политически средства, независимо от тяхното становище.
Вижте, техническият състав на комисията си е свършил работата вчера, 24 часа преди заседанието са изпратили по имейлите всички документи и ние ги имаме. Дали, уважаеми колеги, ние сме били в състояние да се запознаем подробно с мнението на науката, на тези, които работят в БАН, на тези, които имат пряка връзка с тази проблематика? Отговорът е: не. Може би някои от нас, председателят при всички положения, са успели да видят тези становища.
Най-големият проблем, уважаеми колеги, на БАН е фактът, че субсидията за 2011 година, която е равна на субсидията за 2010 година, е сведена до онази субсидия през 2004 година. Ето, това е ужасяващият проблем. И те го обясниха много просто. За какви увеличения на заплати говорим, като те не могат да платят с тези пари 60 процента от заплатите! Камо ли да покрият и другите разходи!
По отношение на конкретните законопроекти.
Определено законопроектът, който внасят господин Методиев и господин Ваньо Шарков, има положителни елементи. Това е един наистина опит да се постигне, както се изрази господин Методиев на предишното заседание, някакъв баланс, някаква средна линия едва ли не за сдобряване на двете позиции. Това е така. Обаче много от изказалите се споменаха основателно, че всяко разделяне на БАН, особено това, което се предлага тук, е лишено от логика от гледна точка на последователната йерархия на управление на тази институция.
Обърнете внимание – председателят на Националната академия на науките – и аз се чудя защо национална, дали тя е различна от българската - в същото време е председател на Съвета на настоятелите. Председателят на Националния център е председател на Общото събрание. Съветът на настоятелите концентрира в себе си почти цялата оперативна работа на тази структура, почти цялата. Нещо повече, обърнете внимание – той дори коригира решения на Общото събрание – чл. 14, ал. 3, по отношение на собствеността. Той трябва да одобри или да не одобри решения на Общото събрание, които имат отношение към собствеността на Българската академия на науките.
Аз мисля, че това е недопустимо. Тук има някакво логическо разминаване по отношение на управлението на тази структура и ако това влезе в практиката, ще се получат големи разминавания по отношение на отговорности, по отношение на правомощия и т.н.
Аз мисля, че цялата тази схема има отношение към основния проблем – към ограничаване на автономията. Какво става тук? Прескача се министърът на образованието, младежта и науката, той вече няма да съществува в схемата на това какво ще се върши в БАН и т.н. Тук влиянието на държавата ще бъде по съвсем друга линия.
Този съвет на настоятелите има съвършено добрите възможности да оказва ненаучно въздействие върху работата на БАН, а това е най-опасно. Това директно удря върху автономията на Българската академия на науките.
Освен това ние наистина – някои колеги споменаха – сме в особена процедурна ситуация, която се изразява в необходимостта да разглеждаме законопроекти за изменение и допълнение, а в същото време се предлага един съвършено нов закон за Българската академия на науките. Аз не знам господин председателят как ще реши тази процедура, в която сме изпаднали днес. Вероятно предстоят консултации. Но наистина ние сме в една много деликатна ситуация.
Що се отнася до намесата на държавата, безспорно трябва да има намеса на държавата. Но тя трябва да бъде само в рамките на управлението, на контрола и на отчетността на публичните финанси.
Аз мисля, че схемата на промените, които не трябва да бъдат толкова кардинални, водещи до административно преструктуриране, трябва да бъде много проста – държавата дава публични средства, тя задава научните задачи със стратегия, държавата контролира изпълнението на тези задачи, контролира изразходването на публичните средства, които дава, и накрая съответната структура се отчита пред Народното събрание. Аз не виждам каква е тази огромна необходимост да правим преструктуриране вътре в самата Българска академия на науките. Тук има много неща, които са въпрос на един вътрешен правилник, въпрос на статут, въпрос на устав и т.н.
Ние ще се въздържим от подкрепата на новия законопроект на господин Методиев и на господин Шарков.
Що се отнася до другия законопроект, той до голяма степен, бих могъл да кажа, че покрива предложението в законопроекта на господин Местан с няколко допълнителни въпроси. Те са свързани главно с формирането на този разширен състав на управителния съвет, който според мене би трябвало да се преосмисли още веднъж, защото това е една допълнителна форма за осъществяване на по-ефективни мерки между академията и другите сфери, които имат отношение към научните изследвания. Защото тук основателно възниква въпросът: защо се включват само три министерства? Изобщо има ли министерство в страната, което да няма отношение към научните изследвания?
В тази страна има толкова много проблеми – икономически, социални, демографски и какви ли не, които просто плачат за научно решение. Един елементарен проблем е задръстванията в София. Този проблем може да го реши само едно научно решение, тоест един екип от учени, които трябва да оптимизират тази система.
Има и много други примери, като например замърсяването на въздуха в българските градове. Това е въпрос на научно решение.
Всички тези решения могат да намерят място в работата на Българската академия на науките със съответно финансиране, със съответен контрол и т.н.
Ние ще подкрепим законопроекта, който се предлага от колегите Станишев и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаеми колеги, господин министър, уважаеми гости! Искам да кажа, че в случая изразявам собственото си становище.
Ще започна с това, което по мое скромно мнение мисля, че е важно, за да бъде изчистено. А то е: какво е БАН? Дали БАН е съвкупност от член-кореспонденти и академици или БАН е съвкупност от научни институти, които правят наука? По-скоро мисля, че второто е вярно.
В този смисъл аз ще изразя становището по двата законопроекта.
Лично аз ще подкрепя законопроекта на колегата Методиев поради няколко причини, които съм си отбелязала. Разбира се, че в него има доста несъответствия. В част от законопроекта се говори за Българска академия на науките, в друга част се говори за Национална академия на науките. Но това са неща, които биха могли да се изчистят.
Това, което ми допада в законопроекта, предложен от колегата Методиев и колегата Шарков, е, че, първо, се дава по-широк достъп на млади учени да участват в управлението на Националния център за научни изследвания, като там се разширява обхватът на лицата, които биха могли да бъдат председатели на този Национален център за научни изследвания, като се разширява участието на професори и на доктори на науките, което аз мисля, че е важно. Защото и в предишния дебат попитах къде са младите учени на България.
Другото, което адмирирам, е Съветът на настоятелите, което мисля, че е безспорно попадение на този законопроект.
Мисля, че в този Съвет на настоятелите е гарантирано участието на държавата като един манипулиращ орган относно това как се управляват средствата, които тя е финансирала в БАН. Но ми се ще в този орган да бъдат включени представителите и на бизнеса. Защото в крайна сметка мисля, че науката и бизнесът трябва да вървят ръка за ръка.
Не ми допада вариантът министър-председателят да утвърждава председателя на този Национален център за научни изследвания.
Но всичко това са неща, които биха могли да се коригират между двете четения.
Също така си мисля, че този огромен брой на членовете на Съвета на настоятелите го прави всъщност неработещ.
Така че може би трябва да се концентрира идеята на колегите върху един борд примерно от 11 човека, който да гарантира както участието на научните среди, така и на държавата, на бизнеса.
Всъщност аз мисля, че има доста неща, които този законопроект дава заявка, че ще доведат до реформа в Българската академия на науките, около която идея мисля, че всички се обединихме, че реформа в БАН е необходима.
Това дали БАН ще се казва Българската академия на науките или Национален център за научни изследвания не мисля, че е най-важното.
Искам тук да кажа нещо друго, което слушам в момента и приемам като сериозни неистини. Наистина БАН е част от международните проекти на Република България. Но мисля, че е неверен фактът, че едно самостоятелно юридическо лице, каквито са институтите, не може да кандидатства по оперативни програми. Нека да говорим истината в случая. В голяма част от оперативните програми участват институтите като такива.
Така че много ви моля, нека да не драматизираме излишно този факт. Институтите към Българската академия на науките могат да бъдат бенефициенти по всички оперативни програми, тъй като те са самостоятелни юридически лица.
Няма да подкрепя законопроекта на колегите от БСП поради простата причина, че той запазва статуквото, че отново някой централизирано ще казва кой от институтите колко пари да получи.
Смятам, че този законопроект до известна степен ограничава и минимизира, бих казала, самостоятелността на научните институти. Аз лично искам да виждам едни по-работещи, по-самостоятелни институти, защото мисля, че в тях се прави науката на България. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова. Доц. Владимир Стойчев има думата. Заповядайте.
ДОЦ. ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ: Днес се усеща едно ведро настроение, в смисъл, в изказванията на всички изказващи се има грижа за академията, за това, че тя се нуждае от една смислена и грижовна реформа.
В проекта на Синята коалиция има много позитивни неща. Дори в проекта на БСП има мисъл за смисленото функциониране на Българската академия на науките. Но струва ми се, че по някакъв начин ще компрометираме нашето присъствие тук, както на господа депутатите, така и на представителите на Българската академия на науките, тъй като ние се впускаме в едно говорене, което е, така да се каже, почвеническо говорене. Ние тук си говорим на български език, тоест в термините на каруцата се опитваме да опишем как работи мерцедесът. Няма да стане тази работа по този начин. Не че вината не е у нас. През течение на годината са наслоени конфликтни настроения и един особен тип разбирания в нашата глава и мислене, които ние от раз не можем да отстраним, даже и да искаме.
Моето предложение – и миналия път мисля, че беше горе-долу същото – е следното. Ние можем да заимстваме модел на друга академия на науките от водеща страна в Европа и в света, можем да го побългарим, там няма патенти, тоест да го изкопираме. Но тъй като, пак повтарям, има наслоени конфликтни интереси, най-добре е да се изхарчи някаква не особено голяма сума и да бъде поканена такава външна научна авторитетна институция, която да изработи съобразно българските условия един модел на една такава академия.
В проекта на господин Методиев и на господин Шарков има някои неща, внесени от „Макс Планк Гезелшафт”, за там не съм много сигурен. Но аз я имам тази схема. „Макс Планк” е една невероятна плетеница от взаимни зависимости от различни управленски структури. Най-независимите структури са институтите, които са от ляво.
Самото управление на пари вътре в тях, които, така да се каже, създават, закриват институти, упражняват власт върху бюджета, са другите управленски звена. Значи нещата са много по-сложни. Ние не ги познаваме и има опасност да останем само с добрите си пожелания.
И за да не бъда дълъг, ще кажа следното. Очевидно приемането на законопроект за изменение и допълнение на стария закон ще бъде политическо решение, което ще бъде взето от парламента.
Това, което много бих искал да се случи и което препоръчвам на господата народни представители - мисля, че това би било най-удачно, е в Преходните и заключителни разпоредби да се пише, че това е временен закон примерно за година и половина или за една година на такава схема на академията, европейска, модерна, читава, работеща, след което се написва нов, окончателен закон за академията и с това се приключва разговорът. Като това е преходна и заключителна разпоредба. В същата точка трябва да се запише, че до изработването и приемането на окончателния закон институтите си остава в този непокътнат вид и продължават да вършат своята научна работа.
Това е, което исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Стойчев. Проф. Пушкаров, имате три минути за изказване.
ПРОФ. ДИМИТЪР ПУШКАРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, дами и господа народни представители, колеги! Има четири законопроекта, което показва, че всички политически сили вече много са се загрижили за Българската академия на науките. Българската академия на науките е в положението на човека, за когото всички се грижат – имам предвид разказа на Елин Пелин. В една такава комисия влиза този човек, за когото всички се грижа, казват да бъде изучен, да бъде изследван и да бъде докладвано на следващото заседание какви са му нуждите. Но на следващото заседание той не се появява, защото е умрял – забравили да го хранят.
Това е по разказа на Елин Пелин. В момента ние имаме грижа за БАН. Това е малко за разтушаване, за да спадне напрежението в залата.
Въпросът за Българската академия на науките има две страни - едната е политическа, другата е експертна. Политическото решение ще го вземе комисията. Аз присъствам тук повече като експерт.
Оглеждайки законопроектите, аз виждам навсякъде една и съща декларация – да се запази и развива Българската академия на науките. Никой не използва израза да бъде унищожена. Така че смятам, че това би могъл да бъде мотивът, с който някои от законопроектите, на пръв поглед изглеждащи твърде различни, да бъдат включени за разглеждане на първо четене, тъй като тук вече се направиха опити да се противопоставят един законопроект на друг.
На мене от двата сега предложени законопроекта – на доц. Веселин Методиев и на Сергей Станишев и група народни представители, повече ми харесва този на господин Методиев. Това е законопроект, който е по-близък до сегашното състояние на нещата, който е по-адаптивен към сегашната структура, която има Българската академия на науките, и към това, към което тя би могла да се промени.
Разбира се, подобни елементи има и в другия законопроект. Аз не съм против него. Но този е законопроектът, който аз бих подкрепил, ако имах правото да извърша такава подкрепа.
Какво трябва да видим в законопроектите обаче, които са гледани тук.
Говори се за реформа. Но преди това трябва да се каже какво не ни харесва в момента в работата на Българската академия на науките, кои са недостатъците и да видим по-нататък вече как ще ги поправим. Този анализ аз не го видях в нито един от законопроектите. Виждам само да се казва: за по-нататъшното развитие на академията да се направи това и това. Но не виждам конкретно какво липсва.
Законопроектите ни са пожелателни. В тях липсват правни гаранции за осъществяване на това, което ще се направи. Това се отнася за всичките четири законопроекта, които са внесени в комисията и които ние разглеждаме.
Говореше се, че тук не е хубаво да има две тела. Две тела има във всички законопроекти. Защото Българската академия на науките, както знаете, се състои от академици и член-кореспонденти, на които по някакъв начин различните законопроекти им търсят мястото. И другото, това са институтите, които представляват основата на Българската академия на науките, които дават научния продукт и на които трябва да разчита нашата българска държава за развитието на българската наука в нашата страна.
Бедите, които има, или недостатъците, които съществуват в работата на тези научни институти, не са специфични за Българската академия на науките. Това са недостатъци, които са специфични за всяка научна дейност, за всеки университет, дори бих казал, в някои университети са значително по-зле, отколкото в Българската академия на науките.
Какво аз виждам като недостатъци.
Сегашният закон за Българската академия на науките, който е действащ, не е причината за много от бедите. Той не е причината за това, че централното ръководство на Българската академия на науките преяде с власт. Не е причина за това, че при изборите на академици и член-кореспонденти се допускат грешки, които правят някои от изборите твърде компрометиращи. Това не е работа на законопроекта.
И в новите законопроекти аз не виждам начин за отстраняването на тези дефекти.
Едно от важните неща, които виждам в законопроекта на господин Методиев и господин Шарков, е това, че вече председателят на Българската академия на науките не е задължително да бъде академик или член-кореспондент. Аз даже бих добавил към този законопроект, че е задължително тези конкурси за председателя на Българската академия на науките да бъдат открити и в тях да участват дори външни хора. Не е необходимо този човек да бъде само от БАН, не е необходимо непременно да бъде българин. Може да бъде отвсякъде от Европейския съюз. Ако иска, от Америка да бъде, ако иска, да бъде от Европейския съюз, откъдето иска.
Това е едното от нещата, на които бих искал да обърна внимание и това е, което ми харесва в законопроекта на Веселин Методиев.
Правните гаранции обаче са нещо много важно. Имаме Общо събрание. Обаче това Общо събрание, което ще управлява Българската академия на науките и което се споменава във всичките законопроекти, от кого се състои?
Проблемът на сегашната Българската академия на науките се състоеше в това, че в това Общо събрание влизоха прекалено много директори, които се назначаваха от председателя. Следователно те поддържаха неговата линия. По този начин се стигна до един конфликт, до едно зацикляне, което доведе до някои неща, които предизвикаха протест сред учените и сред научната общност.
Това нещо може да се премахне сравнително по прост начин, като се забрани примерно казано, директорите да бъдат участници в Общото събрание, а единственото изискване да бъде да са професори със съответната степен и звание, които да могат да участват.....
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Проф. Пушкаров, ще Ви помоля да се ориентирате към приключване на изказването. Днес не обсъждаме конкретни текстове. Обсъждаме двата представени законопроекта.
ПРОФ. ДИМИТЪР ПУШКАРОВ: Всичко това може да бъде решено на второ четене.
На първо четене обаче аз исках единствено да покажа, че тези елементи, които доведоха до това състояние, са поправими и са поправими в този законопроект, който сега се внася от доц. Веселин Методиев. Затова бих предложил на комисията, ако, разбира се, мога да си позволя това нещо, да подкрепи и този законопроект, като не смятам, че той е в рязко противоречие с вече приетите.
Най-накрая, на миналото заседание имаше един законопроект. А както казват французите, по липса на нещо по-хубаво човек спи със собствената си жена. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Пушкаров.
Колеги, други становища има ли? Заповядайте, акад. Юхновски.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа! Не споделям ведрото настроение, за което се каза, че цари в залата. Нямаме никакви основания за това.
В момента в Българската академия на науките между тези 6900 души – учени и специалисти, цари ужас и страх. На първо място, от Министерството на образованието, младежта и науката. Една година ние преживяваме всяко нещо, което каже уважаемият министър, и го понасяме безумно тежко. Това е обстановката и аз не мога да бъда щастлив и ведър от това.
Две години преживяваме една криза, която е изкуствена, криза финансова на Българската академия на науките, за която и вие, уважаеми народни представители, носите своята вина. В момента не съществува бюджетна организация, която ще даде единадесета и дванадесета заплата на своите служители. Затова защото не стигат парите за заплати, да не говорим за парно, за ток и за всичко останало.
Това са реалностите. Като отидете вкъщи с 2 лева, на кого ще дадете повече? Това е реалното положение. Сто проверки се направиха на академията, що се отнася до нейната финансова конструкция, действие и прочие. Какво установиха тези проверки? Ами нищо.
Първо, не сме корумпирани, не крадем, не злоупотребяваме. Ние сме може би най-почтената организация на бюджет в страната. Имаме най-добрата оценка, която е получавала някоя българска бюджетна организация. Огледайте се кой е получил такава европейска оценка в света.
Какво ни трябва. Това, че Българската академия на науките принадлежи на целия български народ, показва и наличието на четири опити да се направи – аз се надявам – най-доброжелателно това, което е необходимо, за да процъфтява и да се развива академията, защото тя го е заслужила. Но така бързо и по този механизъм, по който се е тръгнало, това за мене е напълно недопустимо.
Вчера ми се обади патриархът на нашата литература Валери Петров – аз мисля, че тук няма човек, който да не го познава и да не го цени – и ми каза: Прощавайте за игрословицата, колега Юхновски. Закон за БАН не се прави на барабан.
Това искам да кажа.
По отношение на конкретните законопроекти. Да, в законопроекта, който внасят господин Веселин Методиев и господин Ваньо Шарков, положително има преместване в по-добрата страна. И ако днес комисията отчита подкрепа и от институти, ще ви обясня защо. Този, който се дави, а нашите колеги са в състояние на давещи се като граждани и физически лица, ще се хване за всяка сламка, която му се подаде. Това е резултатът от изцеждането на Българската академия на науките и довеждането й до трагично бедствено състояние.
За съжаление не можах да намеря удовлетворителни отговори на този въпрос: Защо трябва да се прави тази неизвестна в никоя академия на света конструкция от две тела? Теле с две глави всички сме чували, че има, но крава с две глави няма, защото телето живее малко и умира. Аз се боя, че подобно нещо ще стане и с тази работа.
По никакъв начин не е решен въпросът с правоприемството. Всички закони, които се отнасят до Българската академия на науките в миналото, уреждаха кой на кого, на каква структура е правоприемник. Тук това нещо не е ясно. Няма правоприемство. Оттам нататък следват ужасни неща. Утре БАНИ, една обществена провокативна организация с името на БАН, което тя е имала между 1940 и 1947 година, ще претендира за имотите на академията по най-автоматичен начин, защото на това не е намерен отговор.
Пак ви казвам, проблемите на Българската академия на науките не са в нейния закон. Той е изпитан във времето, имаме българска традиция. Дайте да не правим експерименти върху най-голямата научна и заслужила организация, наречена Българската академия на науките, известна в целия свят. Учените правят експерименти с мишки, с малки животни. Със слонове да сте чували да се правят експерименти? Не.
Затова ви моля да помислите сериозно. Без сериозен дебат закон за БАН не може да се приема. Това ви казва Валери Петров и аз напълно го разбирам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, акад. Юхновски. Колеги, други становища?
Заповядайте, господин Димитров.
АСЕН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми народни представители! Малко ми е неудобно да се изказвам след акад. Юхновски. Но все едно, както казва нашият учител Аристотел, истината ни е по-скъпа. За мене истината е тази, че продължава да съществува в общественото съзнание и за съжаление и в пленарната зала тази илюзия, че БАН е централното управление на академията. Непрекъснато се повтаря от депутатите, че автономията на институтите трябва да бъде гарантирана, че тя ще даде простор на научните изследвания. След това се връщаме отново и отново казваме, че реформата на централното управление на Българската академия на науките е нещо, което е съвсем встрани от академията.
За мене смисълът на всички обсъждани законопроекти се свежда основно до това: ако ще се прави реформа в Българската академия на науките, най-голям смисъл има да бъде реформирано централното управление на БАН.
В тази връзка към законопроекта на уважаемия доц. Веселин Методиев бих казал следното. Има интересни моменти в него – след това ще ги кажа и тях. Но основното, което мене ме смущава в този законопроект, е, че той не посяга отново на централизирането на БАН, а го укрепва с още по-мощни външни структури, като например съвет на настоятелите или пък присъединени към него ректори на университети. Тоест в ръководството на Българската академия на науките виждаме все повече вождове. А виждате, от друга страна, че от към индианци академията все повече обеднява. Тази илюзия, че Българската академия на науките са вождовете в БАН, непрекъснато ни пленява и ние не можем да направим едно рационално обсъждане на тази тема.
Аз такъв смисъл виждам в реформата – спокойно, честно да помогнем на централното управление на Българската академия на науките, да се види, че ние не го мразим, напротив, ние го уважаваме. Ние имаме нужда от един координационен център на академията, имаме нужда от такъв център. Но не може барон Мюнхаузен да се измъкне за косата си.
Централното управление на Българската академия на науките не може да проведе реформата на БАН. Защото проблемите са с мениджмънта на академията. Не бих се осмелил да говоря тези неща в тази зала, ако не бях потърпевш, ако, да кажем, моят институт не беше обект на този „възродителен процес” – от Институт за философия и социология се оказахме Институт за изследване на обществата и знанието. И сега ние губим своята идентичност, ако се обърнем към нашите собствени проблеми.
Аз ще бъда съвсем откровен за моето отношение към института „Макс Планк”. България се намира на съвсем друга географска ширина и има съвсем други проблеми. Нейната наука е съвсем друга. В момента индианците, учените, изследователите се нуждаят от един максимално олекотен от бюрокрация либерален режим. Ние се нуждаем от една подкрепа, от една институционална подкрепа, където могат автономни научни институти да се самоопределят, да изберат своята бъдеща форма на организация и координация.
Според мене – и с това ще завърша – е необходимо да съществуват автономни научни институти, чиято автономия да бъде законово гарантирана. Те трябва да притежават един координационен център, но той да не бъде една административна бюрократична рамка, а да бъде едно каталитично звено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля Ви да се ориентирате към приключване.
АСЕН ДИМИТРОВ: Благодаря ви отново.
Пак искам да приканя законодателите да се освободят от тази илюзия и да обърнат вниманието си към реформирането на централизираното управление на БАН.
И последно, ще кажа нещо само за една секунда. Неслучайно в законопроекта на уважаемият доц. Веселин Методиев и в законопроекта на доц. Румен Стоилов се говори за разделяне на Българската академия на науките и научноизследователските институти на БАН. Това въобще не е случайно. Просто хората желаят по някакъв много деликатен начин да ни освободят нас, учените, от нашето централизирано управление. Затова те съществуват в тези законопроекти. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
ПРОФ. ДИМИТЪР ПУШКАРОВ: За 10 секунди една реплика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Реплики между членовете на комисията – да. Но в момента да се съберете представители на научната общност и да се репликирате помежду си... Впрочем, това също е вариант. Няма проблем. За 10 секунди заповядайте, проф. Пушкаров.
ПРОФ. ДИМИТЪР ПУШКАРОВ: Съществуването на Централното управление не е резултат от закона за Българската академия на науките. Никъде в него не е записано нито че го има, нито как да действа. Така че, това е резултат от някакви други практики, в които някои хора са „за”, някои са „против”. И там може да се правят големи промени без да се правят големи законодателни изменения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Абсолютно сте прав. Репликата Ви е уместна. Централното управление не е правна фигура по Закона за Българската академия на науките.
Сигурно дуплика няма да има.
АСЕН ДИМИТРОВ: Моля Ви, само искам да кажа, че става въпрос за Управителния съвет на БАН.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, за финални думи давам думата на Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Няма да говоря, че реформата е в Централното управление.
Моля да ме извините, че си позволявам пак да взема думата. Набрах смелост, като разбрах, че в БСП дори мисъл се е появила.
Преди да гласуваме, искам само нещо да кажа. Колеги, ако вървим към нещо обединяващо, искам да обърна внимание на колегите, които ще гласуват. Това са два пункта в законопроектите.
Първо, в един от приетите законопроекти като предмет на дейност на Българската академия на науките се заличава чл. 2 и се изменя чл. 1. Там няма вече научни изследвания, няма обучение на
специалисти и т.н., което го има в един законопроект, който днес ще гласуваме. Това за мене са две различни философии. И не знам кой ще ги обединява после за второ четене.
На едното място пише, че БАН се занимава с научни изследвания, на другото място пише, че не се занимава с научни изследвания. Там, пише, че се занимава с координация и обмен на информация. Това пише.
И второ, в един от за съжаление гласуваните вече законопроекти пише, че към БАН няма научни институти, а в тези, които днес предстои да бъдат гласувани, пише, че има научни институти. Кой и как съвместява тези философии? Защото това оттук нататък е сложен проблем. Ние сме на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Николов. Колеги, ако може и аз да кажа няколко мои критични бележки по двата законопроекта.
Първо, по законопроекта, внесен от Веселин Методиев. Не бих подкрепил Българската академия на науките да обединява два центъра, да имаме Българската академия на науките и отделно Национална академия. Достатъчно е да има един Национален център за научни изследвания, както е CNRS по френския модел. И аз бих казал, че вашият законопроект най-много се доближава до този френски модел.
Само отбелязвам, че във Франция ресорният министър на CNRS е министърът на изследванията и индустрията, не е министърът на образованието. Това също е тема, която заслужава внимание.
На следващо място, не считам, че министър-председателят трябва да назначава и да утвърждава председателя на Националния център. Вярно, че ако пак минем към френския опит, там това го прави президентът Никола Саркози. Но все пак не трябва да прекопираме чуждия опит, а да го адаптираме към нашите условия. При нашите условия характерното е тясната връзка на Българската академия на науките с Народното събрание. И в много от законопроектите, които разгледахме, именно се предлага Българската академия на науките да докладва на Народното събрание, а не да докладва на министър-председателя.
Тази връзка налага утвърждаване на избора от Народното събрание. Защото аз като народен представител съм гласувал избора на директора на Комисията по финансов надзор. Аз гласувам състав на Комисията за финансов надзор. Не я подценявам, това е важна институция, но тя не е по-важна от Българската академия на науките.
Иска ми се като народен представител да гласувам и да си изкажа мнението - аз и всички представители на парламентарно представените партии - по отношение на Българската академия на науките, ако тя ще ми докладва към края на годината.
На следващо място. В законопроекта, който предлага господин Методиев, не са разписани функции, права и задължения на Управителния съвет. Има го само като маркиране, че има такъв орган, но няма и една думичка какви са му правата, задълженията и компетентностите.
На следващо място, относно Съвета на настоятелите. Виждаме, че Съветът на настоятелите се състои от четирима министри и още трима представители на академичната общност, като решенията в съвета се вземат с квалифицирано мнозинство. Ерго, министрите решават може би всичко. Това не би било лошо, ако този Съвет на настоятелите се ограничи, както е в CNRS, административният съвет да отговаря само по административни въпроси, финансови активи. Защото действително който дава парите, в случая Министерският съвет, той е нормално да формира и финансовите политики. Да формира не научните, а финансовите политики.
Не ми се струва добра практика четиримата министри да дават пътя за развитие година за година на научните изследвания, акцентите в Българската академия на науките и прочие. Това те могат да го направят и са длъжни да го направят в Националната стратегия за научни изследвания. Това е рамката, в която те си изказват своето компетентно становище.
Така че ако вървим към някакъв френски модел, там е много просто. Има научен съвет, който се занимава с наука, има административен съвет, който се занимава с финанси, с администрация, с активи, с имоти и т.н. Тези два съвета не си преплитат компетентностите, както е в случая. Тук този Съвет за настоятелите съдейства както за управлението на Българската академия на науките, така и за осъществяването на научните изследвания, тоест две в едно. Това на мене някак си ми идва в повече.
На следващо място, директорите на институтите и другите академични звена се избират по ред, начин и условия, определени от устава на БАН. Но тук в закона трябва да формираме най-важните, най-съществените обществени отношения. Изборът на директора на института, на човека, който ще бъде начело на кораба на този научноизследователски център, трябва да бъде формализиран в закон. Иначе имаме вече конституционна практика в тази насока, когато препращаме към правилници и устави, без да записваме ясни правила в закона.
На последно място, за да не обременявам аудиторията - имам и други бележки, разбира се, - ще кажа за чл. 14, ал. 2. Не съм съгласен да се изземва компетентност от Народното събрание, което до момента по чл. 10 се произнасяше за отчуждаване на активите. Сега вече за отчуждаване на активи се произнася като последна инстанция Съветът на настоятелите, което, пак казвам, е доминирано от изпълнителната власт.
Относно бележките ми по законопроекта, внесен от Сергей Станишев и група народни представители от БСП. Както каза и колегата Имамов, този законопроект е близък до законопроекта, който вече беше подкрепен, имам предвид законопроекта на колегата Лютви Местан, относно национална стратегия, изпълнявана от Българската академия на науките, и относно отчитане пред Народното събрание, неща, които и аз подкрепих в предложението на колегата Местан.
Но тук, уважаеми колеги Богданова и Николов – обръщам се към вас, този състав на Управителния съвет, който вие предлагате за мене повдига повече въпроси, отколкото отговаря на вече повдигнатите въпроси.
Председателят на Съвета на ректорите и представителят на национално представените работодателски организации ще имат равен глас с гласовете на останалите трима министри. Вие знаете колко са национално представените работодателски организации – шест или седем, мисля, че са шест. Не мога да си представя те как ще излъчат един представител.
Не мога да си представя как председателят на Съвета на ректорите ще има равен глас с гласа на министъра на образованието или на икономиката и т.н. И по-специално председателят на Съвета на ректорите ще обсъжда въпроси, свързани с финансиране на научните изследвания. Това не му е негова работа. Да не би някой представител на Българската академия на науките да участва в Съвета на ректорите на някакъв държавен университет и там той да гласува с решаващ глас за финансиране на научното изследване на N-ския университет.
След това – и приключвам с бележките ми по вашия законопроект – по основните научни направления. Кои са те? Може би имате предвид научни области. Основните научни направления си формират научни съвети. Не знам какво имате предвид под научни направления и кои от тях са основни.
Това, колеги, са ми основните бележки по двата законопроекта.
Аз ще подкрепя законопроекта на Веселин Методиев, защото той е във вярната, споделяна от мене философия, не държавата да изземва Българската академия на науките, а държавата да влиза в Българската академия на науките и то в параметъра, в който й е работа – финансиране, администрация, активи, нещо, което и до момента по чл. 10 министърът на финансите го има като приоритет между другото. Но тук се предлага нова концепция, за мене близко до френския модел. Затова аз ще подкрепя колегата Методиев. Благодаря ви.
Ако няма други становища, предлагам да преминем към гласуване на двата законопроекта по реда на тяхното постъпване.
Поставям на гласуване законопроекта, внесен от Веселин Методиев и Ваньо Шарков. Който е „за” този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 9, против 4, въздържали се 7.
Законопроектът на Веселин Методиев и Ваньо Шарков не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване законопроекта, внесен от Сергей Станишев, проф. Андрей Пантев, Ивелин Николов, Валентина Богданова.
Гласували: за 7, против 5, въздържали се 7.
Не се подкрепя от комисията и този законопроект.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да кажа на членовете на комисията, на хората, които днес са гости на комисията, че това е грешка, която по всяка вероятност ще се правят нови опити да се оправя.
Аз казвам обаче, че моят принос да се опитам да бъда полезен на колегите си спира тук. Това се отнася и за парламентарната ми група. Аз съм се консултирал, защото съм очаквал различно развитие на нещата. Това е много голяма грешка. Политически тя няма да бъде платена от Българската академия на науките. Българската академия на науките ще си преживее тази криза и ще си тръгне по своя път. Не й е за първи път, няма да е и за последен. Но ще бъде платена от хората, които политически направиха грешката.
Съжалявам, че трябва да им го кажа, защото аз не желая те да грешат. Но го видях с очите си. И трябваше да го кажа за честта не на морала, както ни призоваваше тук колегата преди малко, тази игра с думи на мене малко ми е омръзнала, а за честта на собственото ми усилие, амбиция и хората, с които съм дошъл този ден на заседание. За тях става дума, за тяхната чест и за техния морал. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Проф. Хаджитодоров, заповядайте за финални думи.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Доколкото разбирам от гласуването днес, остава фактът, че в пленарната зала ще бъдат внесени двата законопроекта, одобрени миналия път – на доц. Румен Стоилов и група народни представители и на господин Лютви Местан. Нали така?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Всички.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: С отрицателно становище. Добре. Не знам процедурата.
Аз няма да се връщам на това, което вече беше казано тук. Вие знаете много добре отношението на Българската академия на науките по отношение на законопроекта, внесен от политическа партия ГЕРБ, с който законопроект ние имаме категорично несъгласие.


Аз мисля, че с това решение, което се взе днес - не бих казал, че е грешка, вие според мене нанасяте повече от вреда на развитието на българското общество. Но това е вашето решение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и на Вас.
Обявявам 5 минути почивка, след което преминаваме към трета точка от дневния ред.



(След почивката)



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ № 053-09-45 ОТ 25.11.2010 ГОДИНА.
Внасяме тази точка по молба на вносителя между първо и второ четене Стефани Михайлова. Представена е допълнителна редакция на внесените текстове.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: За да не губим време, няма да обяснявам подробности. Ако има въпроси, мога да отговоря.
По § 4 на вносителя относно чл. 4. Приели сме моето предложение, по принцип сме приели предложението на народния представител Лютви Местан по т. 2 и сме подкрепили по принцип текста на вносителя.
Сега предлагам да приемем по принцип моето предложение, тоест не буквално, а по принцип, да приемем по принцип предложението на господин Лютви Местан и по т. 3 и на тази база да гласуваме като предложение на комисията следната окончателна редакция за § 4: чета окончателната редакция:
§ 4. Член 4 се изменя така:
(1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности „главен асистент”, „доцент” и „професор” се извършва от научно жури. За всяка конкретна процедура съставът му се предлага от първичното звено и се утвърждава от факултетния, съответно научния съвет.
(2) Ректорът, съответно ръководителят на научната организация, определя със заповед състава на научното жури, утвърден по реда на ал. 1.
(3) за членове на научното жури се избират български граждани – хабилитирани лица и/или утвърдени чуждестранни учени в съответната научна област, а при възможност – и в съответното направление и специалност. При интердисциплинарност на обявения конкурс или тема на дисертационния труд най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, към която обявеният конкурс или тема на дисертационния труд има отношение. Изборът се осъществява от две обособени групи – на външни и на вътрешни членове за съответното висше училище или научна организация. При избор на научно жури се определя и един резервен член.
(4) За членове на научното жури по ал. 1 не могат да бъдат избирани лица, които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби с кандидат за придобиване на научна степен или заемане на академична длъжност, както и лица, които имат частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на работата им като членове на журито.
(5) На своето първо заседание научното жури по ал. 1 избира един от членовете си за председателя и определя от състава си рецензенти.
(6) Решенията на журито се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство.
(7) не могат да се провеждат заседания на журито в намален състав.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, има ли изказвания? – Няма.
Само формулировката „лицата, които имат частни интереси” след това обяснение в Преходните разпоредби какво е това „частен интерес” не бих подкрепил. Иначе с останалата част съм съгласен, като подчертавам, че смесваме отново понятия за избиране и за назначаване. Това беше волята на комисията на предходното заседание.
Други становища не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения текст, който представлява подкрепеният текст на вносителя заедно с подкрепения текст по принцип по точки 2 и 3 на колегата Лютви Местан и подкрепения по принцип текст на Стефани Михайлова, с окончателната редакция, която току-що беше прочетена.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По § 5 на вносителя, който касае чл. 6, предлагам следната редакция на § 5, който става § 7, където изменението е в ал. 2:
§ 7. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Образователната и научна степен „доктор” се придобива от лице с образователно-квалификационна степен „магистър”.”
2.Създава се нова ал. 2:
„2) За придобиване на образователната и научна степен „доктор” лицето но ал. 1 трябва да защити дисертационен труд при условията и по реда на този закон.”
3. Създава се ал. 3:
(3) Дисертационният труд по ал. 2 трябва да съзъдра научни или научноприложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Дисертационният труд трябва да показва,че кандидатът притежава задълбочени теоретични знания по съответната специалност и способности за самостоятелни научни изследвания.”
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, становища? – Не виждам.
Който е съгласен с така прочетения текст като окончателна редакция за § 5, който става § 7, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Имате думата, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аналогично е положението в § 9 на вносителя, който касае чл. 12 от закона. Промяната е в новосъздадената ал. 2 на чл. 12. Чета окончателната редакция на § 9, който стана § 11:
§ 11. Създава се нов чл. 12:
„Чл. 12. (1) Научната степен „доктор на науките” се придобива от лице с образователна и научна степен „доктор”.
(2) За придобиване на научната степен „доктор на науките” лицето по ал. 1 трябва да защити дисертационен труд при условията и по реда на този закон.
(3) Дисертационният труд по ал. 2 трябва да съдържа теоретични обобщения и решения на големи научни или научноприложни проблеми, които съответстват на съвременните постижения и представляват значителен и оригинален принос в науката.
(4) Дисертационният труд по ал. 2 се подготвя самостоятелно и не може да повтаря представения за придобиване на образователна и научна степен „доктор”.
(5) Дисертационният труд и авторефератът се предлагат от кандидата за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест в ал. 2 добавяме „при условията и по реда на този закон” към първоначално приетия текст.
Колеги, който е съгласен с тази редакция, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По § 12 на вносителя, който касае чл. 15 от Закона за развитие на академичния състав. Прието е моето предложение и е подкрепен текстът на вносителя.
Предлагам да приемем по принцип моето предложение и да приемем по принцип предложението на народния представител Лютви Местан и на тази база да гласуваме като предложение на комисията окончателната редакция, която ще прочета след малко.
Тук искам да обърна внимание на мотивите. Предложението на господин Местан беше да се включи възможност в правилниците на висшите училища да бъдат определяни допълнителни изисквания за заемане на академичните длъжности. Всички тук изказаха становище – и господин Игнатов, и други народни представители, че това отговаря на първоначалната философия на закона и че ние бихме го подкрепили, но се опасяваме, че това ще влезе в противоречие с решението на Конституционния съд, който изисква уредбите да бъдат в закона и да не се възлагат на подзаконовите актове.
При справка по-внимателно с решението на Конституционния съд се оказва, че тези опасения са неоснователни. И аз ще ви прочета текста от решението на Конституционния съд, който гласи: „Няма пречка законодателят да даде право на висшите училища и на научните организации да въвеждат в своите вътрешни правилници допълнителни изисквания, след като той е създал първичната правна уредба, съдържаща се в закона”.
Тъй като ние считаме, че създаваме първичната правна уредба в закона, предлагам да подкрепим предложението на господин Местан и на тази база като предложение на комисията да гласуваме следната окончателна редакция за § 12, представена от вносителя:.
§ 12. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „С правилниците на висшите училища могат да бъдат определени и допълнителни изисквания за заемане на академичните длъжности „доцент и „професор”, отразяващи спецификата на отделните професионални направления”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Академичната длъжност се заема по трудово правоотношение”.
3. В ал. 4 думите „творчески” се заменят с „художествено творчески”.
Текстът „както и спецификата на висшето училище или научната организация” няма да го включваме в окончателната редакция, тъй като в решението на Конституционния съд няма тази формулировка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министър, искате ли да вземете становище?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Абсолютно подкрепяме и сме благодарни за предложението на господин Местан. Знаете, че нашата философия беше така. И след това, което беше прочетено като тълкуване на решението на Конституционния съд, мисля, че нямаме пречка да го приемем. Нашата политика е да има различни висши училища в България, а не всички да бъдат еднакви.
Така че ако министерството можеше да гласува, щеше да подкрепи направеното предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Други становища? – Не виждам.
Поставям на гласуване прочетения от Стефани Михайлова текст като предложение за окончателна редакция на § 12, който ще бъде преномериран.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По § 15 на вносителя относно чл. 24. На предишното заседание сме приели моето предложение и по принцип сме подкрепили текста на вносителя.
Предлагам моето предложение да бъде подкрепено по принцип и да приемем по принцип и предложението на народния представител Лютви Местан само в частта, която се отнася за замяна в чл. 24, ал. 1, т. 3 на думите „съответни на тях доказателства за” с „доказателства за съответни на тях”.
А също и другата терминологична промяна – по отношение на израза „научна степен „доктор”, който трябва да стане „образователна и научна степен „доктор”.
На тази база предлагам да гласуваме като предложение на комисията следната окончателна редакция на § 15 на вносителя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който ще стане § 24.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Вероятно така ще стане, но това ще бъде направено в крайния доклад.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: § 24. Член 24, ал. 1 се изменя така:
(1) Кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент” трябва да отговарят на следните условия:
1. да са придобили образователна и научна степен „доктор”;
2. не по-малко от две години:
а) да са заемали академична длъжност „асистент”, „главен асистент” или
б) да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или друго висше училище или научна организация или
в) да са упражнявали художественотворческа дейности или
г) да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област.
3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор” и за придобиването на научната степен „доктор на науките”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, становища? – Не виждам.
Само искам да попитам: вече изискваме не по-малко от две години да е бил специалист в практиката и да има доказани постижения в своята област. Това в продължение на две години ли?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да са били две години специалисти в практиката, това означава, че трябва да имат стаж две години като специалисти в практиката.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Какво значи да имам стаж като специалист?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Трябва да имам някакъв стаж. Защото в ситуацията, в която ние гласувахме, нямахме никакво изискване за стаж. За всички останали категории – така да ги наречем, - които кандидатстват за доцент, ние имаме изисквания за стаж. Само за специалистите от практиката нямаме.
Идеята е, че те са били две години специалисти в практиката. Това те ще могат да го докажат по подходящ начин. И изискването да имат доказани постижения не е за двете години. Постиженията или ги има, или ги няма. Така че те не се доказват в практиката на двете години. Те просто са си отделни, както ги гласувахме и в първоначалния текст. Разликата тук е, че искаме да има две години стаж.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Предлага се да подкрепим по принцип предложението на Лютви Местан по точка 1?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Частите, които прочетох.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие прочетохте коректно частите. Ще помоля в доклада само да се разделят на „а” и „б”, защото в пленарната зала така ще бъде по-ясно.
Подлагам на гласуване така предложения текст, който включва текста на вносителя, заедно с подкрепения по принцип текст на Лютви Местан по точка 1, буква „а” и предложението на Стефани Михайлова, подкрепено по принцип, както и окончателния текст, който ни беше прочетен.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Параграф 20 на вносителя, който касае чл. 29.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който става § 29.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Той евентуално ще стане § 29. Но тъй като формално нямаме краен доклад за второ четене, аз затова не го цитирам. Работя с номерацията на вносителя.
Приели сме предложението на Стефани Михайлова.
Приели сме по принцип предложението на народния представител Лютви Местан.
По принцип сме подкрепили текста на вносителя.
Моето предложение е да подкрепим по принцип предложението на Стефани Михайлова, тоест не буквално изцяло, а по принцип и да подкрепим по принцип не цялото предложение на колегата Лютви Местан, а тази негова част, която се отнася до замяна на думите „съответни на тях доказателства за” с „доказателства, съответни на тях”, както и терминологичните промени по отношение на изразите „научна степен „доктор”, който трябва да стане „образователна и научна степен „доктор”, и думата „творчески”, която трябва да се замени с думата „художественотворчески”.
На тази база предлагам като окончателна редакция на комисията за ал. 1 от чл. 29, § 20 да гласуваме следния текст – чета само ал. 1 на чл. 29, защото само тук има изменения:
„Чл. 29 (1) Кандидатите за заемане на академичната длъжност „професор” трябва да отговарят на следните условия:
1. да са придобили образователната и научна степен „доктор”;
2. да са заемали академичната длъжност „доцент” в същото или в друго висше училище или научна организация не по-малко от две академични години или не по-малко от пет години:
а) да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация или
б) да са упражнявали художествено творческа дейност или
в) да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област.
3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художествено творчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор”, на научната степен „доктор на науките” и за заемане на академичната длъжност „доцент”.
4. да са представили други оригинални научноизследователски трудове, публикации, изобретения и други научни и научноприложни разработки или художествено творчески постижения, които се оценяват по съвкупност.
Аналогични са нещата на това, което гласувахме по предишния параграф. Това е текстът за условията, на които трябва да отговаря кандидатът за заемане на академична длъжност „професор”. Преди гласувахме аналогичния текст за академичната длъжност „доцент”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Становища по този текст? – Не виждам.
Който е съгласен с така прочетения текст, който включва текста на вносителя, подкрепен по принцип, посочената част от текста на народния представител Лютви Местан, подкрепен по принцип, предложението на Стефани Михайлова, което е подкрепено по принцип, и окончателната редакция на текста, която току-що беше прочетена.
Който е съгласен да приемем този текст, моля да гласува „за”.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това е приет целият законопроект за изменение и допълнение на Закона за академичния състав.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 19,35 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО,
НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ
НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И
СПОРТА:

(Огнян Стоичков)