---

П Р ОТ О К О Л


На 26 януари 2011 година от 15.00 часа в зала 142 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (СЕЕPUS ІІІ) № 002-02-56, внесен от Министерски съвет на 30.12.2010 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на Проект за решение за приемане на Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2010-2020 г., № 002-03-17, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
3. Изслушване на министъра на физическото възпитание и спорта за управление на спортните имоти.
4. Обсъждане и гласуване създаването на работна група по промяна на законодателството за договорените резултати и незаконни залагания в спортни прояви.
5. Разни

На заседанието присъстваха: г-н Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, г-н Лазар Каменов – зам.министър на физическото възпитание и спорта, г-н Валентин Радев – зам.министър на отбраната г-н Белчо Горанов – Генерален секретар на Български олимпийски комитет, г-н Борислав Попов – Български футболен съюз, проф. Цветан Желязков – Министерство на физическото възпитание и спорта, , г-жа Горяна Тодева – Министерство на физическото възпитание и спорта, г-жа Йорданка Благоева – Председател на федерация „Аеробика”, Соня Костова – директор на дирекция „Административно-правно обслужване” на Министерство на физическото възпитание и спорта, г-жа Анита Димитрова – Главен експерт в Министерство на образованието, младежта и науката.


Заседанието беше открито в 15.00 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на комисията.

ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проект за дневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (СЕЕPUS ІІІ) № 002-02-56, внесен от Министерски съвет на 30.12.2010 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на Проект за решение за приемане на Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2010-2020 г., № 002-03-17, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
3. Изслушване на министъра на физическото възпитание и спорта за управление на спортните имоти.
4. Обсъждане и гласуване създаването на работна група по промяна на законодателството за договорените резултати и незаконни залагания в спортни прояви.
5. Разни

Имате ли предложения към така представения дневен ред? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13 , против - няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневният ред. Представител на Министерство на образованието,младежта и науката имаме ли в залата? В момента в залата присъства г-жа Анита Димитрова – експерт в Министерство на образованието, младежта и науката. Госпожо Димитрова, до пристигането на зам.министър Петя Евтимова в залата имате ли възможност да представите законопроектa за ратифициране на Споразумението?
Колеги, ще чуем експерта от Министерство на образованието, младежта и науката и ако г-жа Петя Евтимова не успее да дойде до 15.45 часа, когато по план трябва да разгледаме следващите точки в присъствието на министъра на физическото възпитание и спорта , ще отложим тази точка или ако комисията реши, ще я разгледаме в края на дневния ред. Заповядайте, г-жо Димитрова да представите основните моменти в този законопроект.
Г-ЖА АНИТА ДИМИТРОВА: Централноевропейската програма е дългосрочна програма за университетски обмен между страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Заедно с България участват още 13 държави, а понастоящем Споразумението е в третата си фаза, защото първата е подписана още през 1993 година и Република България, наред с Унгария, Полша, Словакия, Словения и Австрия е сред първите страни, подписали Споразумението.Решенията се вземат от съвместен комитет на министрите.Втората фаза е подписана през 2003 год., а трета фаза в Удва, Черна гора. Първата фаза предполага разработването на надеждни схеми за мобилност и засилване на контактите между висшите училища на държавите от региона.
Развитието на програмата във втората фаза се свързва главно с въвеждането на европейската система за трансфер на образователни кредити и развитието на съвместните образователни степени. По този начин се подпомага практическата реализация на основните тенденции в развитието на системите за висше образование в Европа, в рамките на процеса Болоня.
Успешното изпълнение на втората фаза е предпоставка за подготовката на трета фаза, което има надграждащо въздействие чрез добавянето на нови компоненти. Така например ще продължат да се организират интензивни курсове под формата на летни училища, като сред новите приоритети в краткосрочната работна програма в двугодишен период от 2013 година екскурзиите са поне три дни.
Споразумението, регламентиращо третата фаза на програмата подпомага процесът на развитие на регионалното сътрудничество и отчита европейските тенденции за засилване на изследователската дейност в университетите. В този контекст третата фаза ориентираме към включване на научните изследвания в междууниверситетското сътрудничество. Също така третата фаза предвижда да продължи изграждането на публично-частни партньорства чрез отпускане на стипендии на студенти за практическо обучение в търговски дружества, изследователски институти и други организации.
С цел гарантиране качеството на проектите за трансгранични университетски мрежи и прозрачността при тяхната селекция, във всяка една договаряща страна ще бъде създаден национален комитет от представители на академичните среди и други експерти, които да извършват по възможност национален подбор на проектите.
Прилаганият до момента финансов модел на програмата се запазва и в нейната трета фаза. По отношение на финансирането програмата функционира децентрализирано и не предвижда трансфер на парични средства или заплащане на членски внос.
Стипендиите по програмата се изплащат от приемащата страна, съгласно националното й законодателство, като за Република България стипендиите се осигуряват в рамките на бюджета на Министерство на образованието, младежта и науката за съответната година. През настоящата академична година 2010 – 2011 година приемащата квота за българската страна е 350 стипендиални човекомесеца, а размерът на месечните стипендии е съответно 135 лева за студенти и 450 лева за докторанти и преподаватели.
Това са основните точки в програмата.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, изчакваме все още зам.министър на образованието, младежта и науката Петя Евтимова. Имате думата.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз разбрах, че в 15.45 ще започне обсъждането на стратегията, ако се произнесем по-бързо по точка първа, кога ще започне точка втора. Какви процедурни предложения да имам? Първо разбрах, че в Парламентарната комисия се влиза най-малко на ниво заместник министър, защото това е Народното събрание и както се отбелязва периодично Правителството е функция на Парламента.Понеже не е за първи път и мисля, че всички мислим еднакво, предлагам да си спестим този коментар.
Второ аз лично ще подкрепя тази ратификация, защото си давам сметка за какво става дума, това не е нова програма, по нея се работи от години и имаме интерес от това. Студентската мобилност е част от физиономията на европейското ни университетско поведение, така че аз съм готова да я подкрепя и сега и няма какво ново да ни каже и заместник министър Евтимова. Подходът е различен и отношението е ясно, но да я изчакваме нея това е недопустимо. В нито един парламентарен ред и контрол това не се допуска, така че аз нямам никакво намерение да я чакам. Ако е необходимо, да дадете почивка до 15.45, когато ще започне разглеждането на точка втора.
Г-Н РУМЕН СТОИЛОВ: Аз съм съгласен с колежката, наистина ние можем да минем към разглеждането на другите точки, най-малкото че Стратегията е доста широка за обсъждане, но не е допустимо зам.министър Евтимова да нарушава правилника, който трябва да се спазва от всички.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако желаете, ще обявя 10 минути почивка. Комисията готова ли е да обсъждаме тази ратификация?
Г-Н АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз мисля че от присъстващите едва ли ще има някой, който да гласува против тази ратификация. Трябва да решим дали да бъдем формални или да я обсъдим по съдържание. Според мен формалният мотив също е от значение. Аз предлагам да гласуваме, но Вие специално от името на комисията да обърнете особено внимание на вносителя по този въпрос. Искаме да знаем тази среща каква е, която е по-важна от заседанието на една Парламентарна комисия и това да не се повтаря от тук нататък, защото това все пак оказва влияние върху ефективността на работата на нашата комисия. Това е моето предложение.
Г-Н ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Считам, че днес още един път се сблъсквам с нивото, на което се поставя парламентаризмът и имиджа на българския парламент. Настоявам да не чакаме заместник-министъра, нито пък желая след като той закъснява и не присъства на комисията, така както е обявено по дневния ред и мисля, че това е още едно унижение към парламентаризма, да чакаме да пристигне, за да изслушаме тема и теза, с които мисля че сме запознати.
Предлагам да гласуваме и се присъединявам към казаното от преждеговорившите, че е редно Вие като председател на комисията да обърнете внимание, защото е вярно че Министерски съвет трябва да бъде функция на Парламента. Аз ще гласувам „за”.
Г-ЖА ГАЛИНА БАНКОВСКА: Доколкото разбирам от парламентарния секретар г-жа Евтимова е на заседание на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Ако вие приемете да гласуваме в нейно отсъствие и аз предлагам това, още повече, че виждам, че има общи становища по отношение на това да подкрепим документа.
Г-ЖА СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз имам един въпрос. Тъй като по смисъла на Споразумението стипендиите са предвидени за издръжката, разходите за лабораторни такси, разходите за квартира и основна медицинска застраховка, сумата от 135 лева за студент смятате ли, че ще може да покрие това, което е дефинирано като обхват на стипендията?
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, аз си мисля, че тази дискусия трябва да се състои поне за стенограмата, в която да се отразят въпросите. Безспорно това е ратификация на споразумение, което следва да бъде подкрепено, поне за мен, но аз имам въпроси към неговото съдържание и тези въпроси биха могли да бъдат поставени от нашата страна като договаряща се страна при ратифициране със закон на Народното събрание. Имате ли други въпроси? Ако имате въпроси представителят на Министерството на образованието, младежта и науката ще ги запише, ще ги отразим и в стенограмата, за да може в Пленарна зала да намерим отговор от компетентния орган.
Други въпроси има ли по съдържанието на споразумението?
Г-Н ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам само да ви кажа, че действително това са международни споразумения в сферата на образованието, но искам да ви кажа, че за нашата страна първоначално, когато е било подписвано споразумението, имайте предвид, че нашите студенти когато отиват там са бих казал в незавидно положение по отношение на средствата, които се предоставят при този международен обмен. Аз ще ви кажа как е при нас. Изпращаме студент по определен международен обмен, плащаме му даже и пътя и там се дава една сума, която евентуално може само да покрие някакви дневни разходи и нищо повече. Реално заминават деца, които имат материални възможности. Това трябва да се каже ясно, а когато идват техни студенти, идват при съвсем други финансови условия.
Вие казахте, че ние навлизаме в третият етап на тази програма, от което аз разбирам че нашето гласуване днес е формално.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате ли други становища?Ако позволите няколко въпроса и аз да споделя. При запознаване с текстът на споразумението за мен представлява интерес отговора на въпроса по чл.2, ал.1: „(1) Всяка договаряща страна предоставя ежегоден списък на университетите, които имат право да участват в тази Централноевропейска програма”. По какъв критерии и кои ще бъдат университетите за тази учебна година? Имаме справка, че за академичната 2010 – 2011 година приемащата квота за България е 350 стипендиални човекомесеца, а размера на месечните стипендии е съответно 135 лева за студенти и 450 лева за преподаватели и докторанти. За мен представлява интерес по какъв критерии се изготвя този ежегоден списък на университетите за студентска и преподавателска мобилност?
На следващо място в чл.3, ал.1 се казва, че в съвместният комитет на министрите ще участва представител на всяка договаряща страна. Това по всяка вероятност, както е до момента ще бъде министърът на образованието, младежта и науката, но би било добре да се гласува определен мандат и правомощия, защото Съветът на съвместен комитет на министрите има редица важни правомощия, като едно от важните правомощия е да разширява кръга на държавите, да се съгласява единодушно с кръга на държавите, които впоследствие биха решили да подпишат. По принципът на реципрочност в международното право, ние ще бъдем задължени да оказваме като приемаща страна обучение и заплащане на това обучение на страна, извън този списък, който е представен на нашето внимание.
Националното бюро по чл.4, ал.3 – не ми е ясно какъв е механизмът за неговото структуриране, което също има важни компетентности: да отпуска стипендии, да реализира изплащане на стипендии, да получава отчети и пр.
Аз засягам само национални механизми по изпълнение на това международно споразумение, чиито текст не го коментирам в неговия международно-правен аспект.
Настоящото споразумение по чл.10 трябва да влезе в сила от 1 май 2011 година. Въпросът е колко държави в момента са представили документи за одобрение на това споразумение, тъй като 1 май 2011 г. е сравнително ниска дата.
След 7 години това споразумение се подновява автоматично, съгласно чл.10, ал.3, но всяка договаряща страна може съгласно националните си процедури да ратифицира или съответно нератифицира подновяването му. След като автоматично се продължава, Народното събрание след 7 години обвързано ли е само с положително решение?
Аз приключих засега, това са най-важните въпроси. Други въпроси ако има, моля да ги зададете. Давам думата на г-жа Анита Димитрова да отговори на поставените въпроси.
Г-ЖА АНИТА ДИМИТРОВА: Първо ще отговоря на въпросът за размера на стипендиите. Той се определя на основание Постановление № 90 на Министерски съвет от 26 май 2000 година за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и организации. Съгласно допълнителните разпоредби студенти-чужденци, приети за обучение в Република България под контрол на Европейската програма за обмен в университетското образование СЕЕРUS II получават месечни стипендии в размер 135 лева.
Г-Н РУМЕН СТОИЛОВ: Аз предлагам да не притесняваме представителят на Министерство на образованието, младежта и науката. Виждате, че се затруднява в отговорите. Аз имам предложение господин председател тя да си запише въпросите от стенограмата и да ни бъде отговорено на нас като комисия.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Стоилов. Други въпроси има ли? Не виждам. Нямаме процедурно предложение за отлагане, поради което минаваме към процедура на гласуване за разглеждане на първо гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Колеги, обявявам 10 минути почивка.

С л е д п о ч и в к а т а

ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преминаваме към точка втора от дневния ред – Разглеждане за първо гласуване на Проект за решение за приемане на Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорт в Република България 2010 – 2020 година, внесен от Министерски съвет на 30.12.2010 г.
На заседанието на комисията по тази точка присъстват: министърът на физическото възпитание и спорта г-н Свилен Нейков, зам.министърът г-н Лазар Каменов, заместник министърът на отбраната г-н Валентин Радев, има представители на Националното представителство на студентите, представители на спортните федерации – г-жа Йорданка Благоева, Г-н Белчо Горанов – Генерален секретар на Български олимпийски комитет, г-н Борислав Попов – Български футболен съюз.
От името на вносителят давам думата на министъра на физическото възпитание и спорта г-н Свилен Нейков. Заповядайте, господин министър.
Г-Н СВИЛЕН НЕЙКОВ: Добър ден. Господин председател, колеги, първо това което искам да кажа е, че Националната стратегия за развитието на физическото възпитание и спорта обхваща един период от 2010 – 2020 година. Съобразена е с олимпийските цикли, като за 2010-2012 година имаме програма, която ще ги отрази в конкретни срокове. Това е което ни предстои, но в крайна сметка Стратегията за развитие на физическото възпитание и спорта е основополагащ документ на правителството за ролята и мястото на физическото възпитание и спорта в Република България за този период от 10 години. Искам също така да кажа, че тя е съобразена с всички документи на Европейския съюз и на ЮНЕСКО, като ние сме я изпратили до председателят на Спортната комисия до Брюксел и сме получили висока оценка за реализирането на тази стратегия и на този документ, като такъв от законодателната власт.Той обхваща две главни области.
Първата е свързана с масовият спорт или спорта за всички, в който влиза и спортът на учащите се – децата, подрастващите, , а на второ място вече разглеждаме спорта за високи постижения или така нареченото високо спортно майсторство, като в втората част също така се обхваща детско-юношеския спорт, като имаме пълен синхрон с всички останали ведомства. Това е отразено вътре в стратегията, по какъв начин ще кореспондираме с Министерство на образованието, младежта и науката, с Министерство на отбраната, с държавната власт, с Министерство на вътрешните работи и т.н. Имаме по-нататък също така отразено взаимодействието ни и синхрон, което също не е маловажно, с Български олимпийски комитет и аз се радвам, че г-н Белчо Горанов е тук, за да подкрепи или да внесе съответните промени. Имаме научно медицинско информационно осигуряване и завършваме с това каква е ефективността на този документ, т.е. какво положително ще донесе този документ за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България. В тази много кратка форма ви представих този документ, като искам да кажа, че ние можем да го оптимизираме в бъдеще с внесените от вас забележки, за това сме се и събрали тук, за да бъде приет от Народното събрание като върховен орган и да може да влезе в действие.
Искам да ви кажа също, че останалата част от документите също са готови. Направили сме допълнение и изменение на Закона за физическото възпитание и спорт. На следващо място сме изготвили правилник за неговото приложение и програма, която в момента я изготвяме и ще я представим на вашето внимание.
Но да се върнем към стратегията. Много важно за нас беше да получим оценката на Европейската комисия за спорт и тя вече е факт. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Към тази точка – обсъждане на националната стратегия са постъпили становища от министъра на образованието, младежта и науката, от Министерство на отбраната, от Министерство на вътрешните работи, от Националното сдружение на общините в България, от Националното представителство на студентските съвети, от Български олимпийски комитет, от Българска параолимпийска асоциация, от община Варна, Столична община, от Софийския университет „Св.Св.Климент Охридски”, от БСФС. Благодаря на всички институции, които са представили своите становища. Те са сериозни, принципно подкрепят стратегията,с редица бележки в работен порядък, с цел усъвършенстване на реалния механизъм на действие на стратегията. Въпреки че тя е едно дългосрочно виждане за целите и приоритетите, би следвало да начертава и конкретни стъпки, които след това да бъдат обект на разработка в Националната програма за развитие на физическо възпитание и спорт и съответно ако се приеме и конкретен план, който да се разработи по години.
Колеги, запознати сте със становищата, които изброих току що. Представителите на другите ведомства, заместник министъра на отбраната бихте ли желали да вземете становище. Ако имате нещо допълнително, извън вашето становище да кажете, ще се радваме да го чуем.
Г-Н ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми народни представители, господин министър, извън становището нямам какво да кажа, само искам да подчертая, че има две други наши становища от преди една година по старата стратегия. Меродавно е и това, което сме представили от 25 януари 2011 година. Има една промяна, която е много важна за нас, тя няма касателство към духа на стратегията, ние я подкрепяме изцяло, но е важна за Министерство на отбраната. Става въпрос за една акция, към която нямаме отношение и е описана подробно в нашето становище. Току що и министър Свилен Нейков ми каза, че и те са съгласни с това.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други представители на организации желаят ли за вземат на този етап думата? Не виждам. Колеги народни представители, имате думата.
Г-Н РУМЕН СТОИЛОВ: Имах възможността подробно да се запозная със стратегията и искам да кажа, че в голямата си част я подкрепям на сто процента, защото българският спорт и българското физическо възпитание има нужда не само от подобрения, но и от много сериозно развитие.
Аз имам няколко въпроси, които ще представя пред вас. Връщам се на обединени спортни клубове /дружества/. Една от главните причини за тежката криза, в която изпадна българският спорт е погрешната и целенасочена политика за обезличаване на спортните дружества като основни структури в системата на физическото възпитание и спорта. Въпросът ми е кой е оглавил такава политика, а моето мнение е, след това ще изчакам и отговора, че това са ръководителите на така наречени обединени спортни клубове и дружества. Сами си водеха такава политика. Господин министър, Вие и като състезател и като треньор минахме с Вас през ЦСКА, има колеги които са били в Левски и знаете защо са на това положение. Мисля, че никой, дори и предишните представители на парламента целенасочено не са унищожавали спортните клубове. Заместник министър Радев каза преди малко за една Асоциация на обединените армейски клубове, които бяха закрити съвсем наскоро заради много нарушения, които не е момента тук да ги обсъждаме и те са от така наречените обединени спортни клубове. Това е първото.
Второ. Национални спортни организации, чета: „Те обединяват на принципа на доброволно членство спортни клубове, дружества, федерации и други физически и юридически лица. Предмет на тяхната дейност обхваща определена сфера на националната система за физическо възпитание и спорт, в съответствие със собствените им устави, приети на конгреси или национална конференция”. Тук е и Българският съюз за физическа култура и спорт, които предлагат единната национална спортна организация – БСФС, да се регистрира в Министерството на физическото възпитание и спорта. Казвам лично мнение по този въпрос. Това за мен ще бъде структура, която само ще утежнява работата между спортните федерации и клубове, защото клубовете са членове на спортните федерации, които вършат работа и като мое лично мнение не виждам още една организация, която да се регистрира /за мен регистрация означава и финансиране/ между хората, които вършат работата. Аз пак казвам и това е лично мое мнение, ще утежни структурата.
След това да премина към спортните организации със специален статут. Добре е, че имах възможност да разговарям с г-н Белчо Горанов и с министъра. Там имат една техническа грешка – трябва просто да се допълни за Българския олимпийски комитет. Благодаря ви за вниманието.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз поисках думата в началото, защото искам да си изясним няколко неща. Първият въпрос е чисто процедурен, господин председателю. Вие сте заложили в дневният ред обсъждане на стратегията за първо гласуване. Тя се приема само на едно гласуване, така че ние възможности да поправяме стратегията между двете четения нямаме. Говорим за същностни промени. Текстът предполага оценка или принципна подкрепа на философията. Друг е въпросът какво сме вложили в понятието стратегия. Казвам това, защото аз не съм очевидно спортен човек, но твърдя че разбирам от писане на стратегии и от управление и твърдя, че жанра не е този. Първо ние наистина разполагаме с един документ с много добро намерение написан с не лоши идеи вътре и тук проблемът въобще не е този, защото в рамките на 10 години вие сте предложили един документ, който преплита в себе си стратегия и програма.
Преди малко дадохте отговор на един от предварителните ми въпроси, че част от текстовете тук спорят с текстовете от закона, който ние приехме, поне според мен е така и най-малкото си струва да бъдат изчистени. Твърдите, че имате проект за поправка в закона, но не знам в каква посока и за това ще си позволя да кажа това, което мен ме притеснява, освен принципа на жанра, който просто не е спорен.
Ще ми се обаче няколко въпроса тук да получат своят отговор, защото за мен те са важни. Аз нямам съмнение, че европейските експерти са дали положително становище за този документ, защото в него присъстват двете основни характеристики на европейската политика, свързана със спорта – това е спорт за всички, това е политиката за постигане на високи спортни резултати и високо спортно майсторство. Това иска Европейската комисия, вие го предлагате, така че няма европейски експерт, който да ви каже че това е лош документ. Аз обаче като български политик твърдя, че този документ трябва да сработи в българска действителност, при българските условия и моите въпроси са точно по това как би сработил този документ, така че да има резултати от него, иначе ние ще останем в рамките на писаното слово, което ще четат и тези сред нас. Даже се шегувах, че ми се е случвало да чета спортни стратегии, които са ми до болка познати.
Ще ми се тук да уточня няколко въпроса и аз ще ги задам ако ми позволите по стратегията, с няколко забележки, те са не обаче маловажни, защото аз прочетох становището на Министерство на образованието, младежта и науката. Надявах се, че в рамките на съгласувателният режим, който предхожда приемането на какъвто й да е документ от Министерски съвет, тези съображения на Министерство на образованието, младежта и науката би трябвало да са включени, защото те са коректни, те са верни, включително и по това как се оцелява извънкласната и училищна дейност, по какъв начин се формира, които са структурите, по които в рамките на Министерство на образованието, младежта и науката работят в областта на детско-юношеския спорт, как трябва да бъдат поощрявани, доколко могат да бъдат разширявани, след като стратегията ги е затворила в един определени рамки. Не се сещам как точно ще поправим част от тази философия, която вие предлагате, но ми ще все пак в т.10, когато говорим за физическото възпитание и спорта, освен съдържанието и организацията на извънкласната дейност да прибавите и извънучилищната. Тя е същността и по-широка в не малка степен, когато говорим за това какви възможности имаме при децата и при учащите се.
Има няколко въпроса, които ще обобщя в един и той е свързан с проблема за финансирането, тъй като няма как да не стигнем до него и ще ги отнеса в тези механизми, които вие предлагате. Има обаче още един въпрос, който е важен и който е свързан с тази част, наречена спортно майсторство. На страница 14 вие сте записали, че предвид твърдо ограничените човешки, финансови, материално-технически и други ресурси, реформата ще се изгражда на основата на селективния подход. Аз държа обаче да кажем, ние сме длъжни, в един документ, който урежда определението на този процес от 10 години в какво се изразява този селективен подход, не като дефиниция, като дефиниция той е ясен, като аргументи за въвеждането му също, но просто кажете за тези 10 години ние финансираме ли всичките видове спорт или България смята, че приоритетно има ресурси, възможности, традиции и приоритетно финансира само седем вида спорт, както прави Канада ако не бъркам, или 14 както правехме ние доскоро, за да сме еднакво добри, само че нямаме такива ресурси. Стратегията трябва да даде отговор на този въпрос – за 10-те години къде насочваме усилията си. Това е смисълът на един прилаган селективен подход и това е една стратегия с ограничен кръгозор, става дума за 10 години, ще кажем ли че правим всичко и тогава можем да спорим. Ние трябва да получим отговор на този въпрос.
Второ по проблемът за спортните училища. Господин министър, не е драмата, че ние с Вас няма да се разберем къде се намират спортните училища. Вие ще си ги искате в системата на физическото възпитание и спорт, аз ще продължавам да твърдя, че с приемането на новия закон за училищното образование всички училища трябва бъдат в системата на това министерство и да работят за всички други министерства, които ще се занимават със секторни политики. Този спор вече сме го водили.
Аз имам сериозни възражения срещу последното тире, на стр.14, в която вие предлагате стратегически да се оптимизира броят на спортните училища към общините, като останат тези от тях, които могат да осъществяват своята дейност на интернатен или полуинтернатен принцип. Господин министър, става дума за ІІІ, 6.1. – детско-юношески спорт, трето тире. Аз не споря с Вас за това, че спортните училища трябва да разполагат с възможности за интернатно или полуинтернатно обучение, но когато коментирахме тук вашите идеи за спортни училища, те бяха по-различни. В рамките на 10 години не може това да бъде стратегическата цел – да останат само тези, сега трябва да кажем колко са, и те 10 години да уреждат начина, по който се прави спортното обучение в България. Напротив, според мен стратегическото твърдение, че ние трябва да структурираме 6 или 7 спортни училища и ако няма, към тях да изграждаме база за интернатно или полуинтернатно обучение. Това е стратегическото ни поведение в рамките на 10 години, а не да закриваме тези, които нямат, защото това е мярка за половин година. Това сте написали - да се оптимизира броят, като останат тези, които имат. Предлагам стратегическата ни цел за 10 години да бъде на тези, които вие смятате, че като брой трябва да присъстват, да бъде построена там където няма. Това е смисълът на една 10-годишна програма. Тези 7 + 2 спортни училища да останат, но критерият да е този. Има и друга организационна мярка и ние със законът сме я уредили как може да стане и как може да не стане, защото то е въпрос на друго решение. Със стратегията няма организационно да решим тази стъпка. Това е проблем, който касае общински съвети, произнасяне по общинска собственост. Българските общини отново поставят този проблем, който не го изчистихме, но то очевидно е въпрос на договаряне. Какво правим със собствеността, която е някъде общинска, другаде държавна и ще я смесим най-накрая при вземането на общите ни решения? Мярката е организационна, не е въпрос на стратегия.
Има нещо, което аз държа да се разбере. Преди малко започна да го поставя господин Стоилов, но в по-различен аспект. За мен наистина представлява интерес въпросът за това, как финансово ще се осигурява целият процес. Пак казвам, че аз съм готова да подкрепя стратегията, тъй като в нея има добри намерение и не мога да кажа, че е лоша. Моите резерви са към механизмите, по които тази стратегия може да бъде изпълнена, жанровият спор е по-различен.
Вие тук залагате един текст, който е свързан с местните органи на държавната власт, последно тире: „осигуряване на необходимите средства за тези дейности от общинския бюджет и от обществените осигурителни фондове”, и аз държа да се изясни кои от обществените осигурителни фондове /може би ще ни помогне и г-н Имамов/ могат да бъдат ползвани за спортна дейност, строителство на спортни обекти, поддържане, развитие, защото аз просто не се сещам, познавайки все пак статута на обществените осигурителни фондове, защото то е членувано, не говорим за някакви норми.
Говорим за обединените спортни клубове. Ние им дадохме някакъв статут след дълги спорове в закона. Вие днес твърдите, в тази стратегия, че обединените спортни клубове разполагат, няма спор, с традиции, с административен, материално-технически, кадрови и финансов капацитет и че без тях не могат да бъдат усвоявани съществена част от средствата по европейски програми, тъй като те се оказват бенефициенти. Да обясните какъв статут имат те, за да бъдат бенефициент по европейските програми, защото това е важен въпрос. Тогава, когато трябва да преразпределим правомощията на всички участници в тази структура на спортни организации, се оказва, че най-сериозният бенефициент по европейските програми ще се окажат обединените спортни клубове, на които ние сме дали само регистрационен режим, ако не бъркам, в закона, не коментирам дали е правилно или не. Смятам, че този законов статут не ги прави най-същностните бенефициенти по европейските програми, но това е записан текст и той трябва да бъде гарантиран като приложение, за да не създадем повече спорове, отколкото възможности за решаването или трябва със закон да ги променяте, ако това е решението.
Важен е този въпрос, защото и Министерството на образованието, младежта и науката залага още една теза, по която ние трябва да говорим.Да, поредното финансиране е добро решение. Ние въобще го прилагаме навсякъде като модел, по който могат да финансират своите дейности представители на различните секторни политики, само че тогава, когато говорим за училища, за извънкласни дейности, на вас ви е ясно, че не просто проектното финансиране решава проблема, особено ако няма изрична програма, която сме утвърдили със Закона за държавния бюджет, но тук говорим в края на краищата и за единни разходни стандарти, които диференцираме по определени правила. Ние ще твърдим ли, че в тях трябва да се включват определени компоненти, защото това е стратегически уредено положение по отношение на финансирането на една съществена част от формите, с които се организира масовия спорт за българските деца и ученици, или не предявяваме изисквания. Ние все пак говорим за деца, които обучаваме в рамките на специализирани структури, защото имат потенциал и другите, които спортуват. Масовият спорт е за всички български граждани, независимо дали те са на моята възраст или на възрастта на децата ни. Аз говоря за едната част от възможностите, които съществуващите форми на финансиране в България предлагат.
Аз мога да си продължа да говоря, но отново за пореден път да ви посъветвам когато говорите и за научното информационно осигуряване на тази дейност да не разчитате просто само на Националната спортна академия. Моите симпатии към тях и на нейните катедри, но все пак има колеги от съществуващи спортни факултети към българските университети, които също имат ресурси, ние ги добавихме в закона, добавете ги и в стратегията, коректно е в края на краищата. Целият ресурс, който имаме в тази посока си струва да бъде ползван.
Накрая един въпрос, който за мен е важен. Опасявам се, че и аз започвам да се повреждам от съществуващата в България обществена среда, но в Глава Девета – критерии и показатели за ефективност вие сте записали в последното тире мярка, който държа да коментирате нарочно. Тя е свързана със създаване на банка данни за физическото развитие и дееспособност на българския народ.
Уважаеми господин министър, вие сте разчели какво представлява критерият за ефективност, за дееспособност, записали сте трите компонента , физическото и психическото здраве и физическата дееспособност. Извинявайте, но държа да знам кой, по какъв начин ще създаде тази банка данни на българският народ, който ще нарисува неговото физическо развитие и дееспособност, т.е. вие ще заложите в някаква банка данни моето физическо, психическо развитие и физическа дееспособност, ще го регистрирате, ще следите развитието ми, с какви правомощия ще го правите и за какво ще го ползвате и какво следва от това. Много е претенциозен този запис, извинявайте и не мога да го пренебрегна.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ:Колеги, ако не възразявате да дадем думата на министърът на физическото възпитание и спорта да отговори на поставените от г-жа Валентина Богданова, след което продължаваме с другите въпроси.
Г-Н СВИЛЕН НЕЙКОВ: Предлагам първо зам.министър Каменов да отговори на част от въпросите, след което аз ще продължа.
Г-Н ЛАЗАР КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, на първите въпроси ще отговоря аз, тъй като след приемането на законът ние продължихме разработването на проблемите и по анализа на правомощията във връзка със Съвета за развитие установихме доста проблеми по отношение на вертикалното взаимоотношение на различните структури. В тази дейност се губи връзката с местната власт – от 28 области ние имаме 15 експерта и по този начин политиката на министерството не достига до местната власт и търсим решение, тъй като в закона не се прие да бъдат тези ОСК. Днес имахме среща с 5 общини, от които поискахме тяхното мнение. Те предлагат да има такива общински клубове, като споменаха и ОСК, които да подпомагат дейностите в общините, така че аз разбирам, че наименованието ОСК отново връща проблемът, който беше поставен при защита на закона, но се надявам, че ние ще намерим подобна форма, дали ще бъде ОСК или общински спортни клубове, или както и да го наричат, ние ще продължим този дебат с общините, тъй като те фактически реализират в техните райони тази политика и това касае тяхната организация.
Следващият въпрос беше за БСФС. Имайте предвид, че те са регистрирани по закона, както Българските спортни федерации, както спортните клубове, както и ОСК, които съществуват. Всички са регистрирани по един и същи закон. Те членуват като многоспортова федерация, неправителствена, към една от нашите дирекции и участват там за съответното финансиране. Проблемът с тях е обаче, че те не могат да излязат от ролята на БСФС преди години и че министерството в момента е приемник на това БСФС и на всичките тези функции. Те искат отново всички тези функции. Това е големият проблем и за това в момента те още нямат лиценз докато не обособят областите на тяхната дейност. Не могат те да дублират министерството по всички направления. Не знам защо не искат да го разберат. Днес пак имах разговор с тях. Канят федерациите на срещи при тях, изобщо искат да възстановят тази система към тях. Преди години те бяха държавен орган, сега това е министерството. По отношение на БСФС искам да кажа, че ако те се ограничат в определени области на дейност, не е проблем да бъдат лицензирани и да изпълняват своите функции на обществена организация.
Г-Н СВИЛЕН НЕЙКОВ: Това, което искам да продължа само за бившето БСФС, сега да кажем е БСФ и БФСС е, че те разполагат с много стабилна материална база и имат интереси тази материална база или да бъде използвана от лица от определени клубове или продадена. Печелят се определени дивиденти и по този начин се опитват да съществуват. Те се опитват да отклонят част от нашия ресурс , т.е. някак си във времето да успеят да се закрепят до момента в който ние не си поискаме тази база, защото тя е държавна, но ние вече това сме го разбрали и в най-скоро време това ще се случи. Доколкото за останалите въпроси не можем да кажем в никакъв случай, че до този момент се е работило без стратегия. Трябва да си признаем и този факт, че през изминалите години стратегия е нямало. Сега тя, крива или лоша, по-добре в тренировъчната дейност да имаш лош план, отколкото да си без план и като се събудиш да кажеш, че каквото си сънувал това да кажеш, че трябва да се тренира. Така е и при нас. В тази стратегия естествено ще има неща, които да се изчистят. Ние ще приемем забележките и ще се съобразим с тях, но да бъдем конструктивни. Всичко това, за което говорим е свързано с основната цел и задачи, които си поставяме. Основните задачи са: да задоволява потребностите на населението от системни занимания с физически упражнения и формиране на трайни навици за здравословен начин на живот. Има статистика по този въпрос, която се следи по европейски програми и се казва така, че Съединените американски щати са на първо място по социологически проучвания като здравен статус и имаме 20 % заболявания. За България цялото това социологическо проучване казва, че ние сме с над 65 % заболявания, къде са 20 %, къде са 65 % и нагоре. Вече има такива проучвания и има такива европейски програми, които финансират и следят за така нареченият здравен статус или формирането на тази последна точка – създаване на банка за физическото развитие и дееспособност. Естествено е, че не могат да попаднат всички, не могат да бъде тествано цялото население на страната. От друга гледна точка обаче тази банка данни ние ще я отнесем към спортните училища, защото в момента те са два вида – тези , които искаме да направим държавни и които са общински. Ние общинските не искаме да ги пипаме, нека да бъдат общински, нека общината да се грижи за тях, но те са с два часа физическо възпитание, имат два часа по 45 минути. Ако аз се занимавам само 45 минути с нещо, мога да ви кажа, че не съм в състояние да формирам никакви навици. На нас ни трябват между 4 и 5 часа на ден, за да можем да променим двигателната дейност. Още в миналото има изследователи, които са още от времето на 1906 година, има публикации в които се говори за така наречената функционална адаптация, където ако се прилагат конкретни специализирани упражнения на даден орган, то в продължение на много време този орган, с течение на времето променя функцията си. Ние се стремим в спортните училища точно това да направим – да въздействаме по 3-4 часа на ден, като имаме съответен пример. Какво направихме ние? Имахме един много добър модел за подготовка в спортни училища, с течение на времето ние ги изпуснахме. Те пак се казват спортни училища, но нямат нищо общо със спорта, така че двигателната дейност е унищожена. В момента ние разчитаме на някакви стари кадри. Ако продължаваме по този начин, бъдете сигурни, че на следващата Олимпиада няма да имаме нито един представител. Ще имаме само по един представител от Министерство на физическото възпитание и спорта и от Български олимпийски комитет. Няма да има нито един състезател, който да участва на олимпийски игри. Много са високи критериите, изключително важно е системното занимание със спорт от детска възраст, така че спортните училища са профилирани със специален статут като национални училища, в които ще се формират определени качества и навици за максимални, а не за някаква посредствена физическа форма, да няма излишни килограми. В момента изследването показва, че имаме над 22 % затлъстяване в спортните училища. Ние сме направили тази проверка, така че това нарушаване води до обездвижване, нарушен здравен статус и т.н. Такава банка данни искаме да събираме, за такава банка данни става въпрос.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, тъй като аз не разбрах на кой въпрос ми отговаряте. Те бяха конкретни, няма и да и да ги повтарям, но знам че когато един текст е написан, този текст се чете и той би трябвало да се изпълнява. Така че социологическите проучвания, които дават данни за тенденциите вие ги събирайте, но не ангажирайте с тази дейност описание на българския народ, защото той колкото и да променя бройката си е 7.5 милиона. Това е текстът, който сте написал и който меко казано звучи изключително неприемливо.
Аз продължавам да твърдя, че записите, които са свързани с възможностите за финансиране трябва да получат отговор и аз наистина се интересувам, не коментирам дали е коректен. ОСК са единствените посочени като безспорни бенефициенти по европейските пари. Кои са обществените социални фондове, които ще потребявате за строителство и за развитие на спортната база и за спортни дейности? Защото ако не търсим други механизми, сме сбъркали в движение и каквото и да гласуваме, аз ще се въздържа от подкрепа на този документ със симпатии към всичка ваши добри идеи, които носи, включително и за съдържанието на селективния подход държа да получа някакъв конкретен отговор ако може.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите господин министър, заместник министър Радев помоли да бъде освободен, имате ли въпроси по становището на Министерство на отбраната, тъй като освен терминологични бележки, беше казано че тази Национална спортна асоциация към Министерство на отбраната в момента не съществува. Имате ли обратно становище, съгласни ли сте с тяхното становище?
Благодаря Ви за участието, заместник министър Радев.
Вторият въпрос, който се поставя и който е от процедурно естество, постави го г-жа Валентина Богданова, доколко за тези промени за които ние се съгласяваме има механизъм за тяхното отбелязване в стратегията, доколко ние можем да я редактираме. Всички знаем, че стратегията се приема на едно четене, няма първо и второ четене, но експертите на комисията ме запознаха с една практика в минали народни събрания, включително и за Стратегията по здравеопазване е след бележки в комисия и обсъждане, по волята и съгласието на вносителя тези бележки се взети предвид и са редакционно отразени и тя е гласувана в Народното събрание в Пленарна зала с актуализирания й вид, разбира се само и единствено по воля на вносителя. Ако сте съгласни с всички тези бележки от министерства, от спортни федерации, от организации, защото не е въпросът стратегията да бъде подкрепена от част от парламентарните групи, да бъде подкрепена или да се въздържат други парламентарни групи, а въпросът е през следващите 10 години да сме наясно кои са приоритетите в развитието на една изключително важна област, каквато е спорта, но тук пак казвам и приключвам, зависи само от волята на вносителя дали ще се съобрази с тези бележки, които бъдат направени в днешния дебат и в тази връзка ще ви помоля да вземете отношение и по становището на Министерство на образованието, младежта и науката, част от него беше коментирано, на Националното представителство на студентските съвети. Там се казва, че студентският спорт бил елитен или не е елитен, само е маркиран съвсем бегло като принцип, без да е развит като практика, като финансиране и като всички останали специфики свързани с висшето образование. Да вземете отношение и по становището на Българският олимпийски комитет, в което е казано, че няма начин Българския олимпийски комитет да е представител на МОК в България. Това те отбелязват, заедно с други техни бележки.
Ще ви помоля с няколко думи ако имате възможност да коментирате тези становища.
Г-ЖА ГОРЯНА ТОДЕВА: Добър ден. Аз бих искала да допълня министър Нейков по отношение въпросите на г-жа Богданова. Когато беше приета стратегията през 2009 година, все още проектозаконът за допълнение и изменение на Закона за физическото възпитание и спорта не беше факт, това се случи миналата година. Съответно Вие сте права, че много от нормативите, записани в стратегията не кореспондират с нормативите, които приехме в закона.
По отношение на обединените спортни клубове важи същото и искам да допълня, че кръга на лицата, които могат да бъдат бенефициенти по усвояване на средства спрямо общините, защото всъщност основното бенефициентно звено е общината, не се ограничава само с обединените спортни клубове и това нещо сега при редакцията на стратегията ще бъде взето предвид, както и формите, които ще бъдат разписани като начини на финансиране и на усвояване на средствата.
По отношение на Министерство на образованието, младежта и науката искам да кажа, че сме запознати и с тяхната позиция. Считаме, че те са коректни спрямо стратегията , те са приемливи за нас и ще бъдат отразени.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: По другите становища ще вземете ли отношение и специално по това на Националното представителство на студентските съвети?
Г-ЖА ГОРЯНА ТОДЕВА: Аз лично не съм се запознавала с това становище, но използвам възможността да коментирам позицията на Български олимпийски комитет. Считаме, че техните предложения също са приемливи и ще бъдат взети предвид.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Въпросът е какво имате предвид като технология – да отложим дискусията, да имаме подготовка за нови текстове евентуално.
Г-ЖА ГОРЯНА ТОДЕВА: С министър Нейков имахме предвид на това заседание да бъдат обсъдени всички гледни точки и да бъдат взети предвид абсолютно всички предложения и на следващото заседание да бъде гласувана стратегията, за да имаме време да подготвим самите текстове.
Г-ЖА ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз искам да погледна на тази стратегия от малко по-различен ъгъл. Първо да подкрепя усилията на работната група, която е подготвила стратегията. Оценявам това, което те са изготвили като документ. Ще си позволя да цитирам становището на Столична община. Струва ми се, че стратегията звучи доста пожелателно и доста описателно. Другото нещо, което аз не мога да приема е различната и остаряла фразеология, написана в тази стратегия. Вижте какво казва Столична община:Раздел ІІІ, т.1.Физическото възпитание е спорт за всички. В стратегията изразът е активна пропагандна дейност. Столична община казва, че това трябва да звучи: Комуникационна стратегия за дейността на институциите с участието на всички заинтересовани страни.
Цитирам стратегията: „Наличието на широк кръг от доброволни сътрудници”. Столична община казва: въвеждане на механизъм за доброволчеството за развитието на физическото възпитание и спорта.
Последното, което ще ви цитирам: „Създаване на условия за реализиране на спортни дейности с различни целеви групи”. Отново посочвам Столична община: физическото възпитание и спорта като механизъм за ефективна интеграция и социализация не само за деца, лишени от родителски грижи.
Това е първото, което искам да отправя като препоръка към всички онези експерти, които са писали стратегията. Много ви моля, следващият път когато ще я прегласуваме, това да бъде преразгледано и да бъде написано на един съвременен език, съобразен с новите условия в които живеем.
Второто нещо, което ми направи впечатление, че в стратегията липсват категории, които заемат важно място в документите за европейското развитие на спорта – плана за действие „Пиер де Кубертен” 2007 година, Бялата книга на спорта 2007 год., Документ на Европейската комисия по образование, култура, многоезичието и младежта 2011 година и становище на Комисията по икономически въпроси 2008 година. Да не ги изреждам всички, това са само част от тях.
Надявам се, че на следващото заседание на нашата комисия това, което отправям като препоръка ще бъде взето предвид. Според мен трябва да се преразгледа езикът на цялата стратегия, за да звучи съвременно и актуално. Благодаря.
Г-Н АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, господин министър, като цяло стратегията трябва да се поощрява и да се подкрепи, защото едва ли някой ще отрече основният упрек към досега управляващите, че липсват стратегически документи и стратегическо мислене за нещата, т.е. че нещата се вършат в настоящето и в едно близко бъдеще.
Напоследък ние чухме за много стратегии на различни отрасли. Именно това ни дава възможност да направим едно сравнение и да подчертаем, това е моя работа разбира се като представител на опозицията, недостатъците на тази стратегия.
В първата си част стратегията е систематизирана добре, с колежката съм съгласен, че е взаимствано, да не кажа плагиатствано от някои документи във времето и като се има предвид терминологията, която се използва, това трябва да се изчисти. Аз мога да посоча и други примери, като изразът „работници и служители”. Той според мен отдавна не се използва.
Що се отнася обаче до втората част искам да кажа, че тя е онази част, която се занимава с финансирането и ефективността на стратегията. Тя не е адекватна на първата част, която общо взето добре е написана и представя едни идеи какво трябва да се прави за следващите 10 години.Аз ще се върна на стратегията, която представи един друг министър. Той каза: „До 2020 година ще направя еди колко си магистрали, тази ми е приоритетна, ще ми струва толкова, от тук ще вземам парите, а пък онази за 2020 г.толкова пари ще ми трябват…” Дали ще му ги дадат, никой не знае, но той е наясно колко пари ще струва тази стратегия и от къде ще ги вземе тези пари. Защото ако ние наистина не сме наясно за финансирането на стратегията, всичко това ще остане като едно добро пожелание. Не се знае след две три години кой ще управлява, дали вие или някой друг. Просто стратегията ще бъде един източник за допълнително плагиатство на някои, които ще правят нови стратегии.
За това аз мисля, че тези два раздела би трябвало да се конкретизират, някакви числа трябва да се посочат колко ще струва тази стратегия. Господин министър , никой няма да ви хване за гушата и да каже: „Чакайте, много пари искате”. Тук става дума за един дълъг период от време, нормално е даже и да сбъркате, но горе долу трябва да имате представа колко пари ще трябват за това, от къде ще се вземат тези пари. Имаме ли европейски източници и по какви програми, имаме ли възможност от бюджета да се осигурят, имаме ли възможност от общините да вземем пари, по какви програми, от членски внос и т.н.Всички тези схеми по покриване на разходите на стратегията трябва да бъдат посочени.
Освен това аз смятам за изключително важно предложенията, които са направени на различни институции по отношение на стратегията и те би трябвало да бъдат отразени, т.е. това което днес обсъждаме, очевидно няма да бъде последния текст, който ще влезе в Пленарна зала. Предполагам, че много от колегите са съгласни с това. Не знам дали процедурно имаме възможност да правим второ разглеждане на решението в комисия, но доколкото аз си спомням няма забрани за подобни действия, така че това е въпрос на решение на комисията. Дали да не гласуваме тази стратегия тогава, когато вносителят реши. Тези предложения трябва да влязат в текста, да ги предложат като част от текста и тогава да отидем с един окончателен вариант по време на пленарното заседание.
Действително ще са необходими по-конкретни числа. Например обикновено човек пита: „Ще има ли нов стадион в София и колко ще струва? Кой ще го финансира? На други места в страната ще има ли национални обекти, къде ще бъдат те, с какви пари, кой ще ги финансира, какви функции ще изпълняват?”. По отношение на ефективността от спорта също е деликатна работа. Вие сте прав, господин министър, че има много тясна връзка между спорта и здравето. Това е така, има такива изследвания, по-скоро ги извършват здравни работници за връзката между спорта и здравето. Трябва да се уточни тази банка с данни. От пръв поглед това говори на обикновеният читател че става дума за персонални данни, за отделните хора и по този начин те въздействат върху собственото здраве, в резултат на определени форми на спортуване, честота и т.н. Очевидно тук става дума за оценка на специални показатели, които съм сигурен че съществуват за общественото здраве и на влиянието на спорта, защото това не е елементарна работа. Това е сериозна тема за научно-изследователска дейност и съм сигурен, че в България го правят, защото също има много други фактори, които също оказват влияние на общественото здраве, не е само спорта. Безспорно е влиянието на спорта. В условията например на криза има много други фактори, които оказват влияние на общественото здраве и са много по-силни, така че би могло да се поработи в тази посока при уточняването на окончателните текстове, свързани с ефективността от спорта.
Г-Н ИВО ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз ще подкрепя тази стратегия, защото всички ние имаме нужда от стратегия и въпреки забележките, които бяха направени, мисля че положителните неща в тази стратегия са доста повече. Сигурен съм, че ще се вземат под внимание всички забележки и на следващото заседание ще имаме един съвсем изчистен текст. Моето мнение обаче е, че в следващите 10 години, пак казвам това е мое лично мнение, като изключим масовият спорт, основните приоритети, върху които трябва да се работи са два – това е детско-юношеския спорт и развитието и модернизирането на спортните бази, защото аз няма да се уморя да повтарям, че когато нямаме модерни, съвременни европейски бази, ние не може да имаме никакъв спорт.
Аз мисля, господин министър, че ако Вие и Вашият екип тръгнете в тази насока и ако успеете да направите това, което предишните управляващи не можаха да направят, може би ще останете в историята точно с тези си действия.
Подкрепям напълно това, което записано в стратегията. Имам съвсем кратки два въпроса. Първият ми въпрос е свързан с това, което г-жа Богданова разисква, това е раздел ІІІ, т.6.1. Детско-юношески спорт. В последната точка е записано, че Министерството на физическото възпитание трябва да разработи нормативна уредба за приоритетно финансиране на детско-юношеския спорт с целеви средства от държавата, общините и Спортния тотализатор за модернизиране на спортната база , за стипендии, за медицинско осигуряване на най-изявените спортисти. Бих искал съвсем кратко разяснение на тази точка.
Другият ми въпрос е свързан с раздел VІІ. Отново се връщам на спортните бази- създаване на междуведомствена група, която в най-кратки срокове да извърши задълбочен анализ за осъществяване на спортната инфраструктура на цялата територия на страната. Въпросът ми е тази работна група кога може да започне да функционира.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министър, да дадем думата и на г-жа Калнева, след което ще отговорите на поставените въпроси.
Г-ЖА НЕЛИ КАЛНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, аз ще подкрепя представената национална стратегия, която показва една национално отговорна политика по отношение на развитието на спорта в нашата държава и която напълно съответства на стратегията за развитие на България и на нашето общество в предстоящите 10 години. Факт е, че стратегията е разработена на базата на един обективен анализ на пропуските и неефективното провеждане на последователна политика и реформи за изминалия преходен период. В стратегията е отбелязана основната стратегическа цел и историческият опит, който имаме в областта на спорта. Аз смятам, че стратегията е навременна, необходима и поставя всички отговорни фактори в служба на чистия спорт, в интерес на българското общество.
Към раздел ІІ, т.2.Основни принципи искам да направя едно предложение. Тъй като говорим за почивно дело, за туризъм, за здравословен начин на живот чрез спорт, смятам че е резонно да включим реализирането на стратегическата цел, основните задачи на системата е органически обвързано с програмите за културно, образователно, социално развитие и трябва да включим и програмата за екологично развитие и най-вече за това, че Министерството на околната среда и водите, съвместно с Министерството на физическото възпитание и спорта разработват дългосрочни програми за системни занимания.Мисля, че е резонно да се включи и програма за екологично развитие.
Аз имам един въпрос във връзка с основните задачи и по-точно свързан със сигурността на всички участници в спортната дейност. Имам предвид застраховането на участниците в състезанията, което сега се извършва от клубовете предполагам. Има ли възможност да се прави една оценка на риска съобразно вида на състезанието, вида на съответния спорт. Все пак да има някои изисквания към това застраховане, така че застраховката да бъде адекватна на риска. Имаме примери, когато се случват травми , контузии, които трябва да се покрият и всъщност естествено е застрахователите да искат с по-малка премия да направят това. Благодаря ви.
Г-Н СВИЛЕН НЕЙКОВ: Последният въпрос не се отнася към стратегията. Ние сме взели мерки, изчислили сме риска и за първа група спортисти. В часът по математика трудно ще се контузиш, освен ако някой не те удари с пергела по главата. В часът по физическо възпитание можеш да паднеш и от гимнастическата стена и т.н., а когато отидеш на състезание нормално е да има травми, ние това сме го взели под внимание и това ще влезе към програмата. Имаме програма, която е разработена със съответните срокове. В програмата е заложено и финансовото осигуряване, но това не е предмет на стратегията.
Проф. ГЕОРГИ КОЛЕВ:Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз няма да имам въпроси. Искам само като човек, свързан повече от 40 години със спорта да изразя своето становище относно стратегията.
Първо колеги, в лицето на господин министърът и екипът, който е подготвил стратегията заслужават наистина поздравление, аз ще подкрепя тази стратегия и ще ви кажа защо.Уважаеми колеги, за последните 20 години такава разруха на спортните бази, на масовата физкултура и високото спортно майсторство и ние сме свидетели на всичко това, което стана. Без изключение, нито едно от правителствата до този момент не положи абсолютно нито теоретични, нито финансови параметри и ще се аргументирам. Много точно в стратегията е записано състоянието и проблемите на физическото възпитание и спорта. Колеги, ние ако се замислим нямаме нито една елементарна база за масов спорт,за масово физическо възпитание, не говоря за високото спортно майсторство, там е ясно. След 20 години демокрация стигнахме до там, че нашите световни и олимпийски шампиони да се подготвят в бази извън България. Това просто е обидно и го казвам като бивш капитан на националния отбор по фехтовка. Освен това говорим за масовата физкултура. Колеги, такава няма, така че точно за това екипът заслужава похвала. Говорим за стратегия. Безспорно всички колеги, които повдигнаха тук въпроси са от частен характер. Съгласен съм и с това, което каза г-жа Банковска по отношение на терминологията, има текстове , които са преписани от предишни документи, но това е нормално, нали трябва да се започне все пак от някъде.
Колеги, аз мисля че в стратегията много конкретно трябва да се разпише финансирането, което каза колегата Имамов. На всеки един от нас е ясно, че една стратегия може да бъде осъществена само тогава, ако бъде финансово подплатена, реално вие имате в момента идеалния шанс, тъй като знаете какво отношение има премиера към масовия спорт и високото спортно майсторство. Сега е моментът тези финансови параметри да бъдат конкретизирани и разбира се поетапно разписани. Ние говорим за една стратегия за 10 години.
Колеги, поздравления за изготвената стратегия, с удоволствие ще я подкрепя, но най-коварното е, че за съжаление до този момент нищо не е направено. Действително този термин обществено здраве вие знаете какво означава за нашата икономика.
Стратегията, която вие в момента представяте, нека да не забравяме колеги, че тя е трудно осъществима и по други параметри. Тя е в момента във финансово-икономическа криза. В условия на икономическа криза, не само в България, а и в Европа още повече се затруднява изпълнението на тази стратегия.
Поздравления на Вас и на целият екип, ще подкрепя стратегията.
Г-Н РУМЕН СТОИЛОВ: Аз се присъединявам към колегите, независимо че имахме много въпроси, но се радвам че екипът на министъра ще отрази забележките. Радвам се, че господин министърът, това което го казахме за БСФС накратко, че се опитват да препокриват, наистина нашата работа като парламентаристи е това да го облечем в законова форма, а така също да се вземат предвид и тези предложения, които идват и от групата, която е писала закона, в лицето на Министерство на физическото възпитание и спорта и предложенията на колегите, така че моето мнение е, че трябва да гласуваме стратегията на следващото заседание, със съответните поправки, които вече ги направихме и да вървим напред. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Стоилов, имаше предложение от вносителят да отложим разглеждането на стратегията за следващото заседание, за да гласуваме в този аспект.
Има ли други въпроси? Ако няма други въпроси искам и аз да поставя една група от десетина въпроси.
Колеги, наистина благодаря искрено на Министерството за физическо възпитание и спорт. Самият факт, че днес разглеждаме стратегията е един акт, който трябва да бъде подкрепен. Това е изключително важен документ и ми се иска да проведем сериозна дискусия и дебат по въпроса.За мен обаче остава неясен въпросът в краткосрочен, средносрочен план кои са приоритетите на Министерството за физическо възпитание и спорт в развитието на спорта. Дали това е спортът за всички? Дали е олимпийският спорт? В различните цикли на олимпийска подготовка, когато сме пред Олимпиада, би следвало в краткосрочен вариант да е олимпийския спорт, но извън този цикъл да е спорта за всички. Бих подкрепил един такъв приоритет.
Накрая в стратегията, при финансирането, в раздел VІІІ е записано, че: „приоритетна подкрепа за финансирането ще бъде детско-юношеския, ученическия и елитния спорт”. Общо взето това са всички спортове, елитният спорт включва олимпийския и спорта за високи постижения. За мен е важно, предполагам и за спортните дейци е важно да знаем до 2013 година кое ще развиваме приоритетно. Следващите четири години, ако прием олимпийският цикъл, кое ще е номер едно. Премиерът Бойко Борисов каза: „За следващата година приоритета е х, у и z като строителство”. Това би следвало да го има и в стратегията, още повече че стратегията препраща към Национална програма за физическо възпитание и спорт, а към момента такава няма. Следва да се укаже в какъв срок ще се изработи новата национална програма, а също така да има и план за действие. Всяка стратегия би следвало да има план за действие с отговорници и срокове за изпълнение. Планът за действие е по-детайлния, по тримесечия буквално.
Също така има една разпоредба в Глава ІІІ, че пет министерства заедно с общините ще разработят дългосрочна програма за системни занимания с физически упражнения. Коя е тази дългосрочна програма – националната програма или някоя друга дългосрочна програма? Това първо и второ недоумявам защо го няма Министерство на образованието, младежта и науката, а го има примерно Министерство на околната среда и водите. Сигурно и те имат допирна точка, но ако говорим за ученическият спорт, Министерство на образованието, младежта и науката според мен би трябвало да е акцент.
Също така беше казано, че по обективни или субективни причини няма значение, това е вече в историята, че първо приехме Закона за физическо възпитание и спорт, приехме бюджета за 2011 година, в който редица програми, които са отбелязани тук като приоритет, визирам примерно Програмата за деца с увреждания и спортисти в неравностойно положение, това приоритет по национална стратегия ли е или е приоритет по бюджет 2011 година. Вие бяхте любезен да направите критичен доклад и аз Ви благодаря във връзка със Закона за държавния бюджет , където пишете, че за 2011 година няма да бъдат въобще финансирани 7 програми, от които последните три – ученическите програми и спорта за деца със свободно време ще бъдат намалени до 50 % , но първите четири, включително и спорт за хора с увреждания, деца в риск, подпомагане на дейности в спортни училища, няма финансиране за 2011 година.
Раздел ІІІ, т.3. Учащите се. Там се казва да се възстановят Ученическите спортни школи. Те навремето бяха в системата на Министерство на образованието, поправете ме ако греша, т.е. ако все още се предполага стратегически да се възстановят УСШ , но в системата на Министерството на образованието, младежта и науката, то това министерство трябва да бъде включено в тази комисия, която ще изработва дългосрочната стратегия.
За елитният студентски спорт няма да говоря. Ще дам след това думата на колегата от Националното представителство на Студентските съвети да каже няколко думи. Тяхното становище е изключително ползотворно поне за комисията, защото добронамерено и конструктивно правят предложения за усъвършенстване на системата.
Беше казано вече, а и аз не открих стратегия за спортните обекти, защото вие давате указания на партньора Министерство на отбраната да усъвършенства механизмите за експлоатация на спортните обекти и да развива публично-частното партньорство, а какво прави Министерството на физическото възпитание и спорта по същите два въпроса. Въобще стратегията за спортните обекти ми се струва, че следва да бъде по-добре развита. Това беше казано от колегата Иво Димов и от другите, които говориха.
Също така в детско-юношеският спорт, раздел ІІІ, т.6.1. пишете: в кратки срокове да се изработи стратегия за развитие на детско-юношеския спорт”. Какво да разбираме, че в тази стратегия не е развит този въпрос за детско-юношеския спорт? Редно е в тази национална стратегия да е развита и глава за детско-юношески спорт, а не тази стратегия да ни препраща към друга стратегия, в която се говори за професионализация в детско-юношеския спорт. Кой ще прави професионализация? Явно е, че децата няма да могат да станат професионалисти до 18-годишна възраст.
За спортните училища също се говори. Хубаво е да се представи и актуално състояние към момента, тъй като тази стратегия е от месец ноември 2009 година, от тогава мина година и половина и би следвало да има развитие най-малкото в разработването на нормативна база за прием в спортните училища. Тук сте писали като стратегическа цел нормативна база.
В Глава ІV казвате, че Министерството на физическото възпитание и спорта ще разработи национална референтна инвестиционна рамка за развитие на спортната инфраструктура. Какво означава това на прост език? Кога ще се разработи, след като според мен все още нямаме строг юридически и икономически анализ на спортните обекти?
Искате от Министерство на образованието, младежта и науката да изработи дългосрочна програма за финансова годност, да реконструира спортната база в учебните заведения /те повечето са общински/, по линия на делегираните бюджети и както беше казано тук от членовете на комисията за какви пари и възможности ще стане това през годините, защото аз казах преди малко, че четири програми няма да бъдат финансирани.
Материално-техническо осигуряване. Единен национален стандарт за спортни обекти и съоръжения. Аз пак казвам, че първо трябва да знаем кои са спортните обекти, какъв им е статута и след което да ги стандартизираме.
Да се създаде междуведомствена работна група за анализ на спортните обекти. Това е било през м.ноември 2009 година.
Всички тези неща аз лично ги подкрепям, но просто искам да си ги представя на практика как ще работят през годините. Вече година и половина е минала, какво е свършено. Но това стратегията не може да го каже, Вие ако ми възразите ще сте прав. Това може да го каже тази национална програма, за която говорим, но още я нямаме като документ да я обсъдим.
Що се касае до това, че стратегията е съгласувана с Европейската комисия, това е добре, но това е към м.ноември 2009 година. В момента има редица важни и нови документи, които следва да се вземат предвид, тъй като при приемането й в Народното събрание, би следвало да отговаря на последните актуалности. Последните актуалности, преди една седмица, от 18 януари т.г. са новите предложения на Европейската комисия за развиване на европейското изменение в спорта. Това ще бъде представено на Съветът на Европейския парламент за обсъждане, включително и от държавите-членки. Тук се поставят нови три показатели, г-жа Валентина Богданова изброи някои от тях. На съвсем нова и различна плоскост се поставят въпросът за икономическото измерение на спорта, за организация на спорта, за неговия мениджмънт, а не само спорта като обществена и социална роля. В този доклад Европейската комисия цитира, че за периодът 2009 – 2010 година комисията е предоставила над 6 млн.евро в подкрепа на 40 спортни проекта за насърчаване на здравословен начин на живот и социално приобщаване на страни-членки. Резонен е въпросът ние къде сме в това отношение.
Аз не искам да ви отегчавам повече. Имам разпечатка на всички държави по години, максималният гранд е различен – 200 000, 300 000, 500 000 евро по тези програми, които са за 40 спортни прояви и проекти за 2009 г. и 2010 година, 6 млн.евро са усвоени. Ние много добре работихме със Столична община по тази тема за националната стратегия. Тяхната стратегия за 2006 – 2010 година е много добра. Написана е на разбираем, съвременен език и като я четеш ти е ясно къде са болежките на Столична община. Самите те са критични към себе си. Те са разработили нова стратегия и през месец март т.г. ще бъде разгледана и приета. Ние можем да ползваме податки и от там, защото не е необходимо тепърва да откриваме неща, които работят, казвам го с пълното уважение към вносителите. Представени са стратегии на общини като Исперих, Кюстендил, Велинград, Кърджали, запознати сте с тях, но разбира се националната стратегия не може да бъде толкова работна в сравнение с една община, която е по-тясна и конкретна, но може да черпим опит от тях.
Благодаря ви за вниманието, имате думата за отговори.
Г-Н СВИЛЕН НЕЙКОВ: Аз също искам да благодаря за критичните бележки, с които ние ще се съобразим и надявам се, че всички ние сме положително настроени към този основополагащ се документ, който в бъдеще трябва да изпълняваме. Има някои неща, който действително се преплитат заедно с програмата. Финансирането е една допълнителна, друга част, която мисля че не е редно да бъде отбелязана в стратегията.
По отношение на европейските програми искам да ви кажа, че сроковете са били доста преди ние да встъпим на власт като правителство и тези програми, които са могли да бъдат за спорта са пропуснати. В момента чакаме 2013 година, за да може отново те да стартират. Европейска програма за спорт в момента нямаме, така че по отношение на европейските фондове и това, което прочетохме преди малко, че ние искаме да държим общините по някакъв начин, които са пряко отговорни за реновирането и модернизирането на спортни зали е свързано с това ние да стимулираме те да кандидатстват по програмите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а за селските райони към Министерство на земеделието и храните, така че това беше нашата роля по места да стимулираме да кандидатстват самите общини за реновирането на такива спортни обекти. Това беше нашата функция по отношение на европейските програми. По отношение на инвестиционната рамка, която тук сме дали, тя също е свързана с най-общите планове. Още веднъж казвам, че стратегията дава представа в най-общ вид за това, което в бъде искаме да се направи , като не сме конкретизирали напълно със срокове и с финанси проблемите.
Един от въпросите беше свързан с текстът, в който се казва: Министерството на физическото възпитание и спорта да разработи нормативна уредба за приоритетно финансиране на детско-юношеския спорт със средства от държавата, общините и Спортния тотализатор. Във връзка с това ние разработваме една програма за олимпийска подготовка, в която даваме срок на перспектива 6 години, т.е. от тук нататък залагаме на една такава група, която е с деца и юноши и тя ще я съпроводи до 2016 година до Олимпийските игри в Рио де Жанейро. Ние по този начин отделяме средства от олимпийската подготовка, за да стимулираме тази група, за да може да има някаква приемственост, тъй като нямаме спортни училища, много малко се работи, общинските училища не могат да водят регулярен тренировъчен процес и да изведат на определено ниво учениците. Имаме някакви посредствени резултати в спортните училища, които в момента са общински. Те не задоволяват нуждите на високото спортно майсторство. В спортните училища говорим само за елитен спорт, така че ако не възстановим спортните училища приоритетно, няма да имаме резултати. Въпросът на г-жа Богданова беше колко вида спорт ще развиваме и дали можем да върнем 35 спортни училища, както беше в миналото. Не можем, за това трябва да ги осъвременим. Видовете спорт ще бъдат съобразени по региони, такива каквито ние имаме възможност да развиваме и да ги концентрираме, т.е. ако имаме например в Хасково Борба или някакви други спортове , да ги концентрираме на едно място, в другите райони те да се концентрират в друг вид, т.е. в зависимост от потенциала, но така стана, че останахме с много малък потенциал. Така се получи, че в спорта също има отстъпление. Ние така трябва да развиваме приоритетно, така да насочим този финансов ресурс, за което говорихме, че да осигурим максимално този потенциал, с който разполага в момента България, за да може в отделни области или в отделни спортове отново да издигнем българския флаг и да слушаме химна.
По отношение на работната група. Имаме такава работна група, която работи в момента и в кратък срок ще можем да дадем отговори на тези въпроси, нека направят анализите, за да излезем с конкретни предложения.
Останалите въпроси съм ги записал. След като направим поправки от наша страна на стратегията отново ще се видим тук, за да ги обсъдим.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Давам думата на г-н Ангел Ранчински от Националното представителство на студентските съвети.
Г-Н АНГЕЛ РАНЧИНСКИ: Уважаеми господин Председател, ще ви представя един основен проблем, който съществува при нас в студентския спорт. Изправям се пред вас като възпитаник на въпросната Ученическа спортна школа, след това преминала в Спортно училище и накрая вече 4 години се занимавам със студентски спорт в нашия университет конкретно. От това, което чух досега, за съжаление нито един път не чух думата студент. Това е разбираемо за мен, защото може би съм най-запознатият в нашата организация по проблема със спорта.
В нашето становище ние предлагаме на г-н Стоичков, като председател на комисията най-важното нещо, на което искаме да обърнете внимание. Както знаете ние се финансираме за провеждането на учебни часове за студентски спорт по Постановление № 129 от 2000 година 3 лева на глава студент редовно обучение, държавни висши училища. Първо искам да благодаря на г-н Стоичков, ние за първи път сме поканени на такова заседание. Нашият основен проблем е, че часовете ни по спорт се финансират от Министерство на образованието, младежта и науката, а нашите състезания между университетите на национално ниво се финансират от Министерството на физическото възпитание и спорта. Двете са неразривно свързани, но има един странен кръг, защото студентите когато спортуваме и развиваме спорта и искаме примерно да бъдем домакини на голям студентски форум, сме свързани с Министерството на физическото възпитание и спорта, без тях не можем. Много от колегите в страната ми казват: „Дайте първо да се разберем дали този спорт да бъде към Министерството на физическото възпитание и спорта или към Министерство на образованието, младежта и науката”. Повечето ми колеги са на мнение, че ние трябва да преминем към Министерство на образованието, младежта и науката, за да можем да не сме толкова зависими от тази асоциация, която по една или друга причина повече от година и половина не работи. Знаем какви са причините, но не е тук мястото да ги коментираме.
В този ред на мисли, се обединяваме наистина около предложението да бъдем по-скоро към министерство на образованието, младежта и науката отколкото към спортното министерство, защото ние зависим и от стипендиите, от самия стимул, както казах те са общински, ректорите ги управляват, а когато имаме и една асоциация, която трябва да повтаря този процес, да сключва договори с ректори, да се разбират ние как да спортуваме, в кой салон, нещата се усложняват. Тук е моментът да кажа, че ние имаме и 13 частни висши училища. Аз съм представител на Нов български университет, ние пък нямаме база и там се получава един огромен проблем с нашето спортуване. От година и половина нямаме асоциация, която е получила лиценз. Надявам се по този въпрос скоро да имаме среща, защото ще направим две основни предложения, за да решим проблема генерално и да започнем както в Европейския съюз съвсем нормално да практикуваме.
Другото по-важно нещо, на което искам да ви обърна внимание е, че липсата на този спорт сред нашите колеги е много страшна, след като те казват: „Ние нямаме състезания, защо да спортуваме”. Аз скоро научих, че тези часове които водят отборите в мачове и тренировки, говорим за представителен отбор, не за часовете които са по спорт от І-ви до ІV-ти курс по Закона за висше образование, представителния отбор, който участва в национални състезания, те се броят също за часове на методисти. Ние познаваме някои от тях и те казват: „Да, не ни признават часовете, защото няма състезания, не водя представителния отбор и нямам нужния хорариум часове, не вземам цялото си възнаграждение”. Това също е един голям проблем, който ние тук описваме.
Другото, което е важно, то е ясно и всички сме обединени около него – обновяване на спортната база, съоръженията и т.н. Всички колеги казаха, че абсолютно подкрепят това България да има стратегия. Ние се въздържаме от становище по каквото и да било друго, освен за студентския спорт, защото все пак сме национален студентски орган, защитаващ интересите на студентите.
От моя гледна точка като представител на УСШ и спортно училище имам някои въпроси, които можем да ги коментираме и на следващото заседание.
Последното ни предложение е следното: ако ние имаме от властимащите подкрепа, за да работим градивно за развитие на нашия студентски спорт е да се проведе една анкета, която да попълнят всички участници, тъй като над 1000 студенти участват само в представителните си отбори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви също. Още веднъж казвам, че вашето становище е доста детайлно, конструктивно и полезно и вярвам, че ще бъде полезно както част от стратегията и другите работни документи.
Колеги, имате ли други становища и въпроси?
Проф.ГЕОРГИ КОЛЕВ: Искам да допълня казаното от колегата. Уважаеми колеги, в България по статистика има над 420 000 студенти и Вие действително сте прав за студентският спорт. Истината е, че студентският спорт може да се реши по много лесен начин. Той да бъде включен в стратегията и да се развива съвместно с Министерство на образованието, младежта и науката. Държавните висши учебни заведения са повече от 50 на брой, в частните ВУЗ-ве финансирането е по друг начин. В държавният бюджет действително са заложени средства, но те не са само за физкултура и спорт, но и за художествено-творчески изяви и спорт и тук е разковничето. Да се увеличи тази сума, тъй като действително студентският спорт именно с тази сума се финансира, така че въпроса е лесно решим. Всяко едно висше учебно заведение си има своите представителни отбори по баскетбол, волейбол, футбол и т.н., така че в държавните висши училища има реална спортна дейност. Да, действително средствата не стигат, но след като стратегията бъде приета, надявам се министър Нейков с министър Игнатов да направят необходимото да се завиши сумата.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, професор Колев. В тази връзка бих добавил и нещо друго. Освен сума, отнесена към брой студенти в Националната стратегия на Столична община, която е действаща към момента е записана и сума, отнесена към жител на Столична община в критичен аспект, защото става въпрос от 40 стотинки до 2.00 лева на жител на столична община. Ясно е, че с 40 стотинки, колкото и да е голяма общината, няма да може да се изградят спортни съоръжения, които да са достъпни за гражданите.
Ако няма други въпроси, давам думата на министърът на физическото възпитание и спорта.
Г-Н СВИЛЕН НЕЙКОВ: Искам само да кажа, че ВУЗ-те са засегнати в стратегията, като програмите по физическо възпитание и спорт да бъдат актуализирани, съобразно спецификата на висшето учебно заведение и предложени на студентските клубове, като се засили тяхната спортна насоченост / това е един от пунктовете / и създаване на необходимите условия – материално- технически, кадрови и т.н., за издигане равнището на спортното майсторство във ВУЗ по модела на елитния студентски спорт в страните с висок стандарт, икономически и социален статус. Откакто ние сме застъпили, искам да ви кажа, че имаме бюджет от 100 000 лева за студентски спорт. В момента сме изпратили студенти на зимни университетски игри, от които чакаме класиране и те да представят България по най-достойния начин. Така че имаме ресурс, имаме и организационни проблеми, които трябва да решим заедно с колегите и в бъдеще така да се каже „да се смаже колелото” и да тръгнат нещата по-добре.
Препоръчвам да бъдат към Министерството на физическото възпитание и спорта, защото спорта трябва да е в спорта, а образованието да се грижи за другата част, която е свързана с нормативната база.
От тази гледна точка аз мисля, че сме направили необходимото и бихме осигурили условия, тъй като в момента имаме разговори с ректорите на много от ВУЗ-те, които в момента създават кампос, сигурно сте запознати и в този кампос всички те ще могат да ползват тази спортна база. Вътре ще има достъп на всички студенти до спортните терени и площадки.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър. В тази връзка и по тази тема би следвало да искаме и становище на Съветът на ректорите, защото учебните програми в автономно висше училище се създават от самото автономно висше училище. Това е записано и в становището на Министерство на образованието, младежта и науката. Хубаво е да ги приобщим като партньори, защото целта е благородна, към момента мисля че са 240 часа за бакалаври и 120 часа за магистри. Аз съм изпратил до всички висши училища в България през м.ноември м.г. писма за спортните департаменти, именно за физическото възпитание и спорта във висшите училища и ще запозная комисията на следващото заседание с техните становища. Интересни са, обемни са и има какво да се работи в тази насока.
Има ли други становища?
Г-Н РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, във връзка с изказването на колегата за студентският спорт искам да взема отношение. Не знам дали обърнахте внимание какво каза , защото и там има едно дружество СК Академик, който е към Обединените спортни клубове. Колегата каза, че от година и половина няма дейност, лиценз няма защото няма дейност. По един или по друг начин вървят против държавните нормативни документи. В подкрепа на това, което говорихме всички, че тези обединени спортни клубове министерството много добре трябва да ги наблюдава. Повечето от нас тук са завършили висши училища, знаят как сме тренирали, не говоря за Национална спортна академия. Говоря примерно за СУ „Св.Климент Охридски”, знаете как тренираха, а така също и за Висшият икономически институт, сега Стопанска академия. Те имаха отбори и наистина при финансиране от 3.00 лева няма как да стане. Поддържам мнението на министър Нейков, че студентският спорт трябва да бъде към Министерство на физическото възпитание и спорта.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Накрая ще дам думата и на проф.Желязков, който е основоположник на стратегията да каже няколко думи.
Проф. ЦВЕТАН ЖЕЛЯЗКОВ: Малко неудобно е, че ще се изкажа след министъра. Аз чух доста от бележките. Аз не правя комплимент, участвал съм и по-рано по стечение на обстоятелствата в такива обсъждания. Професионално съм ангажиран с разработването на такива документи и това е материята, която преподавам на студентите в Националната спортна академия. Извинете ме за нескромността, но познавам доста документи, даже някои съм взел тук – закони, подзаконови нормативни актове. Тази материя в Съвета и въобще в европейските страни е сравнително добре позната. Бележките, които бяха направени ни изненадаха в позитивен план, но искам не да помоля за снизхождение, а за разбиране и към работата на работната група. Много трудно е да се обхване цялото многообразие в един такъв документ. От една страна имаме спорт за всички, обвързан със здравословният начин на живот и със системата на здравеопазването. От друга страна имаме спортът като учебен предмет в учебните заведения – от детската градина до университета. На трето място е професионалният спорт, високото спортно майсторство или така наречения елитен спорт. Към това искам да насоча вашето внимание, защото беше казано, че стратегията има в известна степен пожелателен характер. Това е неизбежно, казвам до известна степен, въпреки че приемам значителна част от конкретните бележки. Тук има една демаркационна линия между една стратегия и между една национална или каквато и да е друга програма.
Образно казано стратегията е като един гоблен, в който са очертани основните неща, вижда се цялата картина, вижда се всичко, но все още отделните борчета там, човечета и други не са доведени до край. Точно това е казано в уводът, че стратегията не разглежда механизмите и технологията на дейностите в техните конкретни измерения. Това е задача на съответните програми на национално и регионално равнище,които обхващат конкретни задачи, срокове и условия за тяхното реализиране в дадената предметна област. В момента такава програма е почти готова. След нея вече ще бъдат разработени и останалите програми. Това, което предстои да бъде направено аз съм сигурен, че ще бъде направено позитивно и документът ще бъде подобрен в значителна степен и на следващото заседание ще бъде разгледан и направени значителни подобрения. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ:Благодаря Ви, професор Желязков. Други становища има ли ? Не виждам. Ще подложа на гласуване предложението за отлагане на дискусията по националната стратегия, с цел изработка и мотивиране на предложенията, които бяха направени в днешната дискусия. Ако има и други предложения, да бъдат съобразени с окончателната редакция на стратегията и ако волята на вносителя е те да бъдат част от това съдържание, да се направят необходимите процедури и след това да бъде представена на Пленарна зала за гласуване от Народното събрание.
Който е за предложението за отлагане на гласуването за следващо заседание, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, в тази връзка аз бих предложил, ако не възразявате да отложим за разглеждане и Точка трета – Изслушване на министъра на физическото възпитание и спорта за управление на спортните имоти. На следващото заседание да обсъдим и този въпрос.
Който е съгласен с това процедурно предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ЧЕТВЪРТА. По тази точка ще бъда кратък. Моето предложение за създаване на Работна група към Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта е да създадем Работна група такава, каквато си обещахме да създадем на 17 ноември 2010 година за промяна на законодателството, свързано със спортното и наказателно право. Работата й е свързана и с промяна на законодателството за договорените резултати и незаконни залагания в спортни прояви. От всички институции сме получили предложение, които са конструктивни и задълбочени. Представил съм ги на вашето внимание.
Предлагам от всяка Парламентарна група, плюс един независим ако приемете, да има по един представител в тази работна група. Второ, ако ме упълномощите да поставя въпросът и пред Комисията по правни въпроси и Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, те също да излъчат представители от тяхната комисия по тези въпроси, особено по Закона за хазарта, които са с чисто икономически и финансов аспект, Наказателния кодекс е с чисто юридически аспект, а ние като Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта да формираме ядрото, да обсъдим всички становища, да поканим представителите на всички институции, които бяха любезни да потвърдят участието си. Използвам възможността да благодаря още веднъж на Български олимпийски комитет, на Български футболен съюз, на министъра за физическо възпитание и спорт. Техни представители ще бъдат канени на тези работни срещи, наистина да си изпълним ангажимента и в краен срок 1 юни т.г. да имаме усъвършенствано законодателство, което да не позволява тези прояви.
Това ми е работното предложение – по един представител от Парламентарна група плюс един независим, представители на двете комисии – Комисия по правните въпроси и Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм и да започнем от следващата седмица да работим.
Други предложения имате ли? Ако няма, подлагам на гласуване тази принципна схема, след което съответните имена и представители на Парламентарни групи допълнително ще бъдат уточнение.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Закривам заседанието.
Край на заседанието: 17.30 часа


ПРЕДСЕДАОТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА
И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

/Огнян Стоичков/