---

П Р О Т О К О Л

На 16 март 2011 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 154-01-23, внесен от Иво Димов и група народни представители на 24.02.2011 г.

2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от Лъчезар Тошев на 25.02.2011 г.

3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 154-01-21, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 21.02.2011 г.

4. Разни.

На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, Иван Еничеров – началник отдел в Министерството на финансите, Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” към Министерството на труда и социалната политика, Елена Манасиева – държавен експерт в дирекция „Социално включване, политики за деца и семействата”, МТСП, Иван Еничеров – началник отдел в Министерството на финансите..

Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден на всички. Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 154-01-23, внесен от Иво Димов и група народни представители на 24.02.2011 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-27, внесен от Лъчезар Тошев на 25.02.2011 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 154-01-21, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 21.02.2011 г.
4. Разни.
Има ли други предложения? Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: С една уговорка, за да е ясно. Обещах на колегите Стойнев и Масларова аз да представя техния законопроект, тъй като в момента върви паралелно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Надявам се да не възразявате.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добре. Благодаря Ви. Други становища? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
На днешното заседание сме поканили министъра на образованието, младежта и науката – проф. Игнатов и Иван Еничеров – началник отдел в Министерството на финансите.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА, № 154-01-23, ВНЕСЕН ОТ ИВО ДИМОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 24.02.2011 Г.
От името на вносителите законопроекта ще представи Иво Димов. Заповядайте, господин Димов.
ИВО ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Предполагам, че сте се запознали с предложенията, които аз и колегите правим във връзка с този законопроект. Единствената цел е да оптимизираме разходите и държавното предприятие Държавната парично-предметна лотария да стане печелившо. Това може да стане чрез вливането му, така както ние предлагаме, в Българския спортен тотализатор.
Съвсем накратко ще акцентирам върху мотивите на законопроекта.
През последните години лотарията като че ли не може да се справи с бързия ход на съвременния пазар. Навлязоха много нови, по-интересни развлекателни игри за потребителите, които не са предмет на Държавната парично-предметна лотария.
От друга страна, тя не притежава собствена разпространителна мрежа, което води до изразходване на големи средства за комисионни на разпространители.
До приватизацията на Банка ДСК значителна част от тиражите на Държавната парично-предметна лотария се осъществяваха чрез клоновете на мрежата на банката на базата на комисионен договор, но впоследствие осъществяването на тази форма на организация се оказа нерентабилна и бе преустановена.
Също така от последните няколко годишни финансови отчета определено се вижда, че има тенденция към нерентабилност на дейността, несправяне със задълженията както към бюджета, така и на договорните задължения. Това, разбира се, се дължи не само на управлението, но и на слабата конкурентноспособност.
От друга страна, Българският спортен тотализатор се наложи като водещ държавен хазартен оператор в преобладаващата част от хазартните игри, допустими за осъществяване от държавата. Българският спортен тотализатор разполага с добре изградена собствена приемателна мрежа в около 1200 точки на територията на страната и това го прави необвързан със заплащането на наеми за ползване на необходимите за неговата дейност помещения.
В развитието си през последните години Спортният тотализатор показа добра рентабилност и успешно се справя с предизвикателствата на пазара.
Същевременно държа да подчертая, че той притежава необходимия лиценз от Държавната комисия по хазарта, което му дава възможност веднага да започне да извършва тази дейност.
След осъществяването на взаимодействие през годините между двете държавни предприятия мое мнение и мнение на колегите е, че занапред тази дейност трябва да се концентрира само върху един хазартен оператор като това ще доведе до по-добра организация, намаляване на преките разходи за издръжка на дейността, повишаване на печалбата, а същевременно по този начин се осъществява и една от мерките, заложени в приетия от Министерския съвет план за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация. Същевременно ние предполагаме, че реалните резултати от предложеното преструктуриране се очаква да бъдат постигнати през второто полугодие на тази година.
Това е съвсем накратко. Разбира се, има някои текстове, които съвсем технически трябва да се изчистят. Надявам се заедно с ваша помощ да намерим правилното решение, за да може този законопроект за изменение и допълнение да свърши необходимото действие. Пак казвам, единствената цел е да се оптимизират разходите и от губеща дейността на Държавната парично предметна лотария да стане печеливша.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Димов. На заседанието присъства и министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков.
Към вашия законопроект, господин Димов, сме получили становище от министъра на физическото възпитание и спорта – подкрепя законопроекта, от министъра на образованието, младежта и науката – подкрепя законопроекта, министърът на финансите също го съгласува без забележки. Комисията по хазарта има определени бележки към законопроекта, те са за шлифоване на текста и синхронизиране най-вече на ал. 6 от § 11, който вие предлагате.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Очевидно, уважаеми колеги, става дума за вливане или поглъщане на едно предприятие от друго. Само че материалът, който ни е раздаден, не съдържа важна информация по тази процедура.
Ето моите въпроси. Какви са активите на държавното предприятие Държавна парично предметна лотария? И какви активи има към този момент?
Второ, какви съкращения ще бъдат извършени в резултат на тази оптимизация? Вие няколко пъти споменахте, че това е основната цел. Колко души ще бъдат съкратени в резултат на това поглъщане на едното предприятие от другото? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. Има ли други въпроси? – Не виждам.
Господин Димов, заповядайте за отговор.
ИВО ДИМОВ: Аз ще отговоря на колегата. Ние предлагаме преобразуване чрез вливане. Тук говорим за чл. 123 от Кодекса на труда – в момента на вливането няма да има съкращения. Тази оптимизация ще се извършва в процеса на преструктурирането, тоест в следващите няколко месеца като съвсем нормално е Българският спортен тотализатор да прецени от тези 45 човека, които, доколкото аз знам, са на щат в лотарията колко и каква оптимизация е нормално да се извърши.
Относно активите. Това, което имам аз като информация, е, че активите на Държавната парично предметна лотария са недвижими имоти, в които са разположени офисите на предприятието. Това са няколко апартамента в страната, от които два в София. Собствена разпределителна мрежа няма. Балансовата стойност, доколкото аз съм запознат, е 1 млн. 500 хил. лв.
При мен имам информация относно финансовото състояние – отчета, който е предоставен за годините 2008 и 2009. Отчетът за 2010 година все още не е излязъл.
Това, което искам да споделя с колегите, е, че за 2008 година Държавната парично предметна лотария е на счетоводна печалба преди данъчно облагане в размер на 92 хил. лв. След данъчното облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане тя е в размер на 781 хил. лв., а балансовата загуба на предприятието е в размер на 689 хил. лв.
Отделно, съгласно действащия през 2008 година устойствен правилник, лотарията – забележете – следва да прави на годишна база отчисления в размер на 11 процента от реализираните приходи от продажба на лотарийни билети. Тоест, задълженията са в размер на още 680 хил. лв.
През 2009 година правилникът е променен и отчисленията са в размер от 11 на 8 процента от реализираните приходи от продажба на лотарийни билети. Но същевременно финансовата загуба отново не е малка.
За 2010 година казах, че все още не е излязъл отчета, но се очаква дружеството да претърпи доста сериозна загуба.
Тези проценти, които са заложени в правилника, са немислими за изпълнение. Това е една от основните цели, които са смущаващи. Основната цел е всъщност това, което казах преди малко – да има преструктуриране и оптимизация на тази дейност, защото в противен случай не виждам какъв е смисълът от това предприятие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Димов. Други въпроси? Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз имам въпрос в продължение на това, което питаше и доц. Имамов. Аз на няколко пъти си признавам, че съм лаик в тази област и не разбирам от нея. Но само заради това едно държавно предприятие, което очевидно се счита за губещо, да се влее в друго държавно предприятие, каквато е Българският спортен тотализатор, ние правим една сериозна промяна в Закона за хазарта. Поне такава би следвало да бъде.
За мене преструктуриране и оптимизация са толкова дежурни фрази, че не ми носят никаква информация. Затова все пак какъв смислен икономически ефект се очаква от всичко това във втората половина на годината, когато този етап на преструктуриране би се случил? Проблемът не е да съкратим 45 човека. Това е групата хора, които потребяват един сериозен обем пари, и заради това правим цяла промяна в закона, при условие, че предстои изработването на нов Закон за хазарта. Това разбирам от становището на Държавната комисия по хазарта.
Обяснете ми какво смислено нещо ще се случи вследствие на тази промяна, за която ние правим заседание на комисията, правите работни групи и участваме в парламентарна дискусия.
ИВО ДИМОВ: Ако ми позволите, господин Стоичков, да отговоря. Госпожо Богданова, разбира се, въпросът за работните групи е съвсем отделен.
Вие знаете, че на новия Закон за хазарта предстои нотифициране в Европейската комисия, което ще отнеме сериозно време. Според мен този закон по-рано от септември месец няма как да влезе в пленарната зала, тоест цялата година е изгубена.
Искам да подчертая, че в случая ние предлагаме да се преобразува Държавната парично предметна лотария чрез вливане в Българския спортен тотализатор. Тук не говорим за съкращения веднага след извършване на този акт. Спортният тотализатор, в частност неговото управление ще вземе решение за тези 45 човека – колко от тях са нужни, колко от тях при оптимизацията могат да останат и колко от тях ще бъдат съкратени.
Оптимизацията е единственият вариант, който тук сме решили да приложим – да остане един оператор, който всъщност да изпълнява своята роля. Още повече, че Българският спортен тотализатор има необходимия лиценз и може веднага да започне да изпълнява тази дейност, която е свързана с лотарията и разпространението на билетите. Той има собствена база за това.
Аз искрено се надявам, че наистина след тази оптимизация тези цифри, които аз преди малко ви споменах, ще бъдат драстично намалени и няма да говорим за загуби от порядъка на хиляди лева. Това е единствената ни цел. А всичко е въпрос на мениджмънт и на управление, на правилно управление.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз изразявам съмнение дали тази промяна, това вливане ще увеличи приходите от продажба на лотарийни билети и държавата ще увеличи своята полза от тази дейност. Защо?
На всички е известно, че Държавната парично предметна лотария имаше някакви социални функции и с нея са свързани, главно чрез дистрибуторската мрежа, преди всичко пенсионери, които си докарваха допълнителни доходи. Сега вече това няма да го бъде. Със сигурност.
Освен това основните продажби на лотарийни билети се правят в пощите на село, където на пенсионерите, получавайки своята пенсия, им връчваха по един лотариен билет. Това вече няма да го има. Може да се каже, че единствената положителна стъпка, от която може да се очаква някакво повишаване на приходите чрез лотарията, е фактът, че се използва мрежата на тотализатора. Но имайте предвид, че Българският спортен тотализатор има достатъчно много и разнообразни игри и хората едва ли ще влязат в тото пункта, за да си купят лотариен билет. Те биха предпочели да е на друго място тази продажба на лотарийни билети, където се е правила винаги досега.
Така че според мен, този законопроект няма достатъчно доказателства, че вливането е по-доброто за страната, от гледна точка на очакваните приходи, които се разпределят за спортни дейности, отколкото, да речем, една програма за развитие на Държавната парично предметна лотария, за да може тя да повиши своята ефективност.
Аз ще се въздържа от гласуване „за”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Имамов. Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми господа министри! Аз ще се изкажа само с три изречения.
Финансовите цифри – няма да правим икономически обосновки – са точни и ясни. Госпожа Богданова, мисля, че колкото по-бързо направим това действие, което цели това заседание на комисията в момента, толкова по-добре ще се отрази на финансовото състояние на Държавната парично предметна лотария, а оттам и на финансовото състояние и на спорта, и естествено ще има отчисления към държавата.
Това е моето лично мнение. Аз ще подкрепя законопроекта. И съм абсолютно сигурен, че нещо, което не работи, трябва да се преструктурира. Аз съм сигурен, че ако Вие управлявате една фирма, структура от ваша фирма, и тя не работи, ще направите абсолютно същото нещо. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Колеги! Господин Имамов, Вие задавате въпроса ще се увеличат ли приходите чрез това обединение. Действително може само да правим предположения на настоящия етап. Едно обаче е сигурно – че ако не стане това преструктуриране, ще се увеличават загубите на това предприятие, което е държавно.
Вие казахте, че разпространението на лотарийните билети ставало и чрез пощенските станции, където хората, получавайки си пенсията, получават и един лотариен билет. Аз питам: къде е пречката и какво ще бъде като ограничение новият организатор да използва този, а и другите методи на разпространение? Както каза колегата Димов, това е въпрос на мениджмънт.
И не на последно място, аз пак искам да повторя казаното от колегата Димов, че в крайна сметка Спортният тотализатор в момента притежава лиценз за осъществяване на всички хазартни игри и залагания. Веднага след едно евентуално обединение ще започне на сто процента извършването и на тази дейност. Не е необходимо да се извършват други допълнителни дейности от страна на Спортния тотализатор. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други въпроси? Не виждам. Заповядайте, колега Димов.
ИВО ДИМОВ: Само едно уточнение. Искам да направя една кратка реплика към колегата Имамов. Печалбата не знам дали ще се увеличи, но определено разходите ще бъдат намалени. И аз искрено се надявам да е така.
Тук веднага ще ви дам пример с отчета за 2008 година. При 6 млн. 514 хил. лв. приход разходът е 6 млн. 475 хил. лв. Вие смятайте колко икономически рентабилно е това предприятие и дали тези разходи наистина са реални.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моят въпрос, колега, е тук дали вливането е единствено подходящата форма за подобряване на ефективността на това предприятие. Има и други форми. Например подгответе един добър мениджмънт, една програма за развитие на самото предприятие. Защо трябва да го ликвидираме? Няма доказателства.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Колеги, първо, ние не ликвидираме това предприятие, а предлагаме вариант, в който считаме, че създаването на една по-добра организация, преминавайки към едно предприятие, което е с по-добра организация, ще подобри ефективността и на Държавната парично предметна лотария. Така че тук никой не говори за ликвидиране на дейността.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други становища? – Не виждам.
Колеги, ако може аз да кажа няколко неща.
Мотивите бяха изчетени. Господин Димов представи и статистика по въпросите, които бяха зададени. Затова сме поканили министъра на физическото възпитание и спорта и министъра на образованието, младежта и науката.
За мен, без да подценявам въпроса какъв ще е ефектът от вливане на Държавната парично предметна лотария към Българския спортен тотализатор, е важен чл. 9, ал. 3. Записано е, както и в досега действащите разпоредби, че приходите от дейността на тотализатора са след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатени печалби. Дали не бихме могли да дадем по-добра дефиниция за разходите? Дали ще е вече в устройствения правилник на предприятието по ал. 1, което ще утвърди евентуално може би щатното разпределение, броя работещи в тотализатора и оттам разходите на тотализатора, или пък да дефинираме необходимо присъщи разходи? Просто да е ясно. Защото имаше виждания да задължим Спортния тотализатор 90 процента от приходите да ги дава за спорта. Ясно е, че не можем да разпишем такъв текст. Но си мисля дали не бихме могли да дефинираме по-точно разходната част на тотализатора и оттам нататък какво ще се заделя за спорта в училищата, за масовия спорт и т.н., да се знае буквално от всяка премия, от всяка игра, от всяка печалба какви средства би могло да постъпят в нашите училища като спортни салони, като спортна база.
Струва ми се, че това също е важно като ефект, ако целим нещо добро с този Закон за хазарта, а не просто едно неработещо предприятие да го прехвърлим в едно работещо и да приключим с проблема.
Може би министърът на физическото възпитание и спорта ще каже няколко думи. Заповядайте.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Добър ден и от мен. Нещата, които искам да кажа, са свързани с това, че Българската парично предметна лотария до момента знаем, че не е работила или търси някаква възможност за оживяване. Всички виждаме как работи Българският спортен тотализатор. И най-доброто е, че бордът на директорите на Българския спортен тотализатор все пак се съгласи да приемат едно, така да се каже, външно предприятие, което е на загуба, и да вложат всички сили и умения, за да могат да го възстановят така, че то да произвежда финансови средства от порядъка на около 10 млн. лв. годишно.
Така че ако това нещо се случи в бъдеще, ще бъде добре. Ние в момента експериментираме, защото няма как да сме сигурни, че това ще стане. Но това е един добър знак за желание за работа.
Мисля, че трябва да подкрепим тази идея от гледна точка на това, че наистина искаме лотарията да се възстанови и съживи. А как ще се казва и по какъв начин ще се извърши това във времето, има съответно и някакъв план програма.
По отношение на печалбите искам да кажа, че това се извършва главно от министъра на финансите. Той прави разпределението. В крайна сметка 50 процента от приходите отиват за печалба, 15 процента е данъкът и останалите са за издръжка, 17 процента от които идват в Министерството на спорта. Но година за година се определя съответно и регламентът, който министърът на финансите подписва. Тоест всичкото това нещо зависи от него.
А за момента ще ви кажа, че за тази година са разписани тези 17 процента. До момента Българският спортен тотализатор е работил в рамките на 95 максимум до 110 млн. лв. на година. В момента имаме обещание на борда на директорите, че за тази година те ще бъдат 120 млн. лв., което е 10 млн. лв. повече, отколкото предходни години. Това е много смела стъпка. Но това, което направиха миналата година – 25 млн. лв. повече, мисля, че си заслужава аплодисменти и адмирации.
Така че желанието ни е да обединим, както беше казано преди малко, двете предприятия. Ние сме сигурни и сме убедени, че предложенията на Българската парично предметна лотария до момента да се предлагат билетчетата по заведения, по разни сладкарници и т.н. не е работеща схема. Така че сме поставили задача на Спортния тотализатор в бъдеще да намери вярната формула и решение, за да може да вдигнем лото-игрите. Това мога да кажа сега.
Освен това фискът за данъците също се определя от Министерството на финансите. Тоест всичко е в ръцете на министъра на финансите като разпределяне. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Ако позволите, един въпрос към вносителя, касаещ Министерството на образованието, младежта и науката.
По ал. 4 тези средства за поддръжка и ремонт на нова спортна база в училищата се разпределят по предложение на министъра на образованието, младежта и науката. По какви критерии, по какви програми и какъв е алгоритъмът за разпределение – на това училище, а не на друго?
ИВО ДИМОВ: Аз мисля, че този алгоритъм или начинът, по който ще се разпределят тези средства, би трябвало да намери място в правилника за приложение на закона. Не мисля, че е редно да залагаме тези критерии в закона. Предложенията се дават от министъра на образованието, младежта и науката и се съгласуват с министъра на физическото възпитание и спорта, разбира се, там където има нужда и когато има необходимото финансиране. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ. Благодаря, господин председател. Аз изцяло подкрепям колегата Димов. Считам, че няма как в закона да уредим тези въпроси с критериите и начина на разпределение. Считам, че това следва да бъде уредено в един подзаконов нормативен акт.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Представителят на „Законодателна дейност” иска да вземе становище. Заповядайте.
СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: По законопроекта имам бележки от технически характер, които са изложени в едно становище. Но предполагам, че водещата комисия ще ги вземе предвид. Има принципни въпроси, които трябва да се обсъдят, и най-вече по отношение на Преходните и заключителни разпоредби, тъй като се предлага изменение на § 11 в Преходните и заключителни разпоредби на сега действащия закон.
Всъщност там вече тези норми са осъществили волята на законодателя. Те съществуват в правния мир, но реално те не могат да бъдат изменяни, а трябва да се създадат нови разпоредби в този изменителен закон, пак в Преходните и заключителни разпоредби.
Имам конкретно предложение как трябва да станат съответните текстове на съответните алинеи, но мисля, че е излишно в момента по-подробно да се спирам на този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: От правнотехническа гледна точка ми се струва даже, че ако гледаме § 11, ал. 4 според мен е излишна. Условията на универсалното правоприемство са именно това – активите и пасивите да преминат от единия субект към другия субект. Тоест ал. 4 не носи нова информация. Но това е наистина въпрос на техника.
Колеги, други становища? – Не виждам. Закривам дискусията.
Който е съгласен с така представения законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от народния представител Иво Димов и група народни представители, моля да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът се подкрепя.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 154-01-27, ВНЕСЕН ОТ ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ НА 25.02.2011 Г.
Към законопроекта е постъпило становище от Министерството на правосъдието, в което се казва, че министерството не може да подкрепи предложения законопроект.
Министерството на образованието, младежта и науката ще вземе становище в хода на дискусията.
Давам думата на вносителя господин Лъчезар Тошев. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Бих искал в началото да поясня, че този законопроект, който съм внесъл, трябва да се разглежда като участие в дискусията по внесения от правителството законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
В този законопроект, който е внесен на 22 октомври миналата година и приет на първо четене с вашите гласове на 17 февруари т.г., има един § 28, който третира материята, която аз искам да дискутирам и в известен смисъл достигнах целите си, като внесох този законопроект и предизвиках дискусия по въпроса.
Този текст, който е внесен от правителството и приет на първо четене, гласи, че се създава нов чл. 419а в Глава четиринадесета със следния текст:
„Ал. 1. Който по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създава опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, народност, етническа принадлежност или по друг признак установен в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.
Ал. 2. Който подбужда другиго към престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до една година.”
В този контекст моля да разгледате и моето предложение, което съм внесъл, което всъщност подновява една дискусия от миналия мандат, когато подобен законопроект беше внесен от заместник-председателя на Народното събрание господин Филип Димитров. Това е изтъкнато и в моите мотиви, тъй като аз съм използвал част от текстовете, които той е внесъл с вх. № 754-01-127 на 19 септември 2007 година, който беше отхвърлен от миналото Народно събрание.
Текстът, който ви прочетох преди малко, е попаднал в общия законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс като § 39 и помолих да бъде раздаден, за да го имате пред себе си, когато обсъждаме след малко този въпрос.
Каква е разликата между това, което е предложило правителството, и моя текст.
Първо, аз предлагам, за разлика от правителството, да се ограничи кръгът на тези хора, които са визирани от предложението. Вариантът на правителството се отнася до всички. В моя вариант става въпрос за тези, които имат задължение като лектори, преподаватели или учители, да предоставят информация на които могат да бъдат ученици или студенти, които нямат такава информация. Тоест преподаването на тази информация не би трябвало да съдържа елементи на поругаване.
По този начин текстът, който предлагам, избягва противоречие с чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира свободата на изразяване на становище. Това е много съществен аргумент, тъй като в дискусията, която възникна, беше посочено, че такива текстове ограничават правото на становище. Но тук не става въпрос за изразяване на становище, а за процедура на преподаване на общоизвестни факти, които са свързани с тежки престъпления, паметта на чиито жертви следва да бъде уважавана и те да не бъдат поругавани.
В моя вариант аз съм посочил събития, които смятам, че трябва да попаднат в обхвата на този закон. Във варианта на правителството се говори за престъпления срещу човечеството.
Само че ако сте проследили дебатите на първо четене на 16 февруари, при гласуването на 17 февруари един законопроект, който аз бях внесъл, с който предлагах да се запишат престъпните състави на престъпления срещу човечеството, беше отхвърлен. Той беше отхвърлен с 14 гласа „за”, 36 против и 36 въздържали се. В този законопроект аз предлагах в Наказателния кодекс да се запишат съставите престъпления срещу човечеството, за да има яснота, когато предлагаме санкция за поругаване като тази, която предлага правителството, и знаем за какво става дума. Ако ние нямаме тези състави, записани в Наказателния кодекс, няма ли да се стигне до произвол, когато прилагаме една наказателна санкция за поругаване?
Нека да бъде ясно, че аз съм за това в нашия Наказателен кодекс да има санкция срещу поругаването, каквато има в много европейски страни. в моите мотиви съм изброил европейски и неевропейски страни, в които има санкции срещу поругаването. Както има санкция за обида и за клевета, така трябва да има и санкция срещу поругаването. Обаче нека да знаем, че когато някой е обвинен, за какво точно ще бъде обвинен, защото става въпрос за престъпления.
Правителството предлага и наказанието да е лишаване от свобода до 5 години. Това е много сериозно наказание.
Така че не можем да оставим нещата в една неяснота. Затова когато беше внесен общият законопроект, аз направих по него моите предложения за второ четене и те ще се разглеждат в Комисията по правни въпроси по другата процедура, тоест разглеждане на законопроекта, който съм внесъл, именно като провокиране на една дискусия по тази тема и заостряне на вниманието на Народното събрание върху един проблем, който според мене е съществен и трябва да бъде разгледан.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Дискусията е преди закона, а не след това.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Съжалявам, обаче днес изтича срокът за предложения по второ четене. Аз съм внесъл моите предложения. От утре вече може да се гледа в комисията. Кога щеше да се проведе тази дискусия? Нямаше възможност да се проведе дискусията, затова аз избрах тази процедура, която виждате пред вас. И смятам, че постигнах целите си с това, че се проведе такава дискусия и продължава да се провежда в нашето общество. Появи се дискусия по тази тема. това не е лошо според мене. И ви призовавам също да се включите в тази дискусия. Този въпрос е сериозен.
В предложенията, които съм внесъл, санкцията е определена като глоба. Санкцията, която предлага правителството, е лишаване от свобода. Аз съм предложил размер на глобата, който е достатъчно висок, за да бъде тази глоба един акт на превенция за неизвършване на актове на поругаване.
Разбира се, този въпрос може да бъде обсъждан за това докъде трябва да се простира тази санкция, дали да бъде глоба или лишаване от свобода и т.н. Но въпросът би трябвало да бъде дискутиран.
За съжаление в Правната комисия единственият, който взе думата по този текст, бях аз. И аз посочих, че в текста на правителството има един неясен елемент, който в края на ал. 1 посочва други признаци, установени в закон или международен договор също като обект на криминализация, без това да бъде посочено конкретно. И тъй като в Наказателния кодекс не може да има относителни текстове, смятам, че такава разпоредба също не е уместно да фигурира в Наказателния кодекс и трябва да бъде ясно за какво точно се създава наказателната разпоредба. Не може да има текст „и други” в Наказателния кодекс. Просто няма как да бъде така, защото това ще даде възможност за много произволно тълкуване.
И така, смятам, че с този законопроект ние можем да започнем да дискутираме темата, макар че основната дискусия по въпроса ще се проведе в Правната комисия, която трябва да разгледа този § 39, който е в общия законопроект на правителството и на останалите колеги, които внесоха законопроекти, приети на първо четене.
Това е причината да внеса законопроекта. Надявам се, че вие ще оцените възможността Народното събрание да проведе дискусия по тази тема. България има нужда от санкция срещу поругаване. И това, че до момента такава няма в Наказателния кодекс, е един пропуск, който следва да бъде коригиран чрез закон. Обаче как точно да бъде записано това, е въпрос, който предстои да решим. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Тошев. Заповядайте, господин министър, за становище на Министерството на образованието, младежта и науката.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Всъщност тук го няма ресорният министър – министърът на правосъдието. Доколкото разбирам, след като ние се запознахме с материалите, сега продължава запознаването. Става дума за нещо, което вече е минало на първо четене – допълнение към него. Затова единственото, което мога да кажа, е, че Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя становището на Министерството на правосъдието. Аз разговарях днес с министъра по този въпрос.
Иначе темата е изключително интересна и наистина тя вълнува умовете в различни страни на Европейския съюз извън него и има какво да се говори на тази тема.
Но от чисто правнотехническа гледна точка ние подкрепяме предложението на Министерството на правосъдието. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, откривам дискусията. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, аз няма да обръщам внимание на правната страна на въпроса. Правната комисия ще обсъди как точно в Наказателния кодекс да бъде формулирано това, което колегата Тошев нарича „криминализиране на поругаването”.
Аз искам само да припомня, че при една наша дискусия по друг негов законопроект, ако си спомня той, стана дума, че учебно съдържание по история или методи на преподаване трудно могат да бъдат формулирани чрез закон или чрез Наказателния кодекс.
Ако обръщате внимание, текстът на § 39 от правителствения законопроект говори за принципи и ценности, а предложеният от господин Тошев текст говори за исторически събития.
Ако все пак мнозинството реши, че това по принцип може да мине, аз тогава имам едно предложение, което ще се наложи между двете четения да правим. И ще си позволя за две минути да ви отнема времето. Според мене има пропуски в конкретни текстове – колегата Тошев ги нарича режими със завоевателски и диктаторски характер. С извинение на господин министъра, можем да започнем от режимите на Тутанкамон и другите фараони в древния Египет, можем да минем през диктаторския режим на Перикъл, през диктатурата и масовите убийства по време на Римската империя, потушаването с кръв, насилието и насилствените репресии на червените вежди и жълтите забрадки в Китай, насилието от кръстоносните походи, включително и на Балдуин, ще си позволя да кажа – масовите убийства на кралската войска срещу дигерите в Англия, османския фундаментализъм и османското нашествие в Европа. Аз мога да продължа много – арабското нашествие в Северна Африка и Южна Европа, испанските, английски и френски колонизатори в Америка, в Африка, в Индия, масовите убийства на интелигенцията у нас през 1925 година или пък режима на червените кхмери в Камбоджа. Защо го няма, това е съвсем актуална тема. И сигурно ще пропусна нещо.
Не ми се иска да говоря за поведението на княз Борис спрямо собствените му боляри или пък за нашествието на Аспарух по византийските земи.
Би трябвало наистина да говорим за принципи и ценности, а не да оценяваме исторически събития в закон. Ако тръгнем да го правим, нека да поиска председателят на комисията едно становище от Института по история към БАН кои точно събития в историята да включим.
Ако говорим сериозно, оставяме, пак казвам, юридическата несъстоятелност, законодателното решаване на исторически оценки е порочно. Защото някой може да поиска оценка на събития от миналата година и да ги вкараме в закон.
И не на последно място, вкарването и на текстове към журналисти по някакъв начин приближава вносителя малко към тези, които са цитирани по-рано.
От тази гледна точка ми се струва, че не трябва да вкарваме исторически оценки в закон. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Николов. Госпожо Митева, заповядайте.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Господин Тошев, искам да Ви попитам следното. В едно училище как виждате процедурата по сезиране примерно на прокуратурата? Кой трябва да извърши сезирането, за да се търси наказателна отговорност от съответния преподавател – директорът на училището, след извършване на проверка от компетентен орган или как виждате самата процедура? Тъй като знаете, че учителите преподават по утвърдени учебни планове, учебни програми, учебници, които пък са в съответствие с държавните образователни изисквания. Така че просто интересно е да чуя от Вас каква ще бъде процедурата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Процедурата по доказване на едно престъпление е по Наказателнопроцесуалния кодекс. Той се прилага в случая. Няма изключение.
Правителството какво казва в неговия законопроект: „Който по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството”. Извършеното престъпление е исторически факт. Това не са просто принципи и ценности, а става въпрос за нещо конкретно. Който каже например, че геноцидът срещу евреите е нещо, което е трябвало да се случи, и е полезно, следва да има начин да бъде наказан за това. Защото това излиза извън принципите на нашето общество. Нали така? Същото се отнася и за други такива случаи.
Обаче къде е проблемът? Не са написани в Наказателния кодекс дефинициите. Кой тогава ще прецени – и затова поставям въпроса, - ако ги няма дефинициите? Ако имаше дефиниции, тогава влизаме в тази дефиниция и въпросът е решен. Но ги няма.
Затова предлагам все пак да преосмислим позицията, която на 17 февруари доведе до отхвърляне на предложението да се запишат състави за престъпления срещу човечеството, и те да бъдат записани. Ако бъдат записани, тогава този въпрос не стои. Тогава той няма да стои, защото ще имаме ясно записани дефиниции за престъпления срещу човечеството. Когато някой извърши поругаване, той ще бъде наказан по този начин. Въпросът беше да обсъдим санкцията, начина и т.н. И ако влезем в такава дискусия, аз съм сигурен, че ще намерим подходящия за България модел. Ако не влезем в дискусия, нещата ще продължат да вървят по инерция. Аз не съм убеден, че това е най-добрият начин.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други становища?
Може би въпросът на колегата Митева беше да се уреди въпросът това престъпление, ако бъде прието в Наказателния кодекс, по тъжба на пострадалия ли ще се разследва или по общия ред от прокуратурата. Това, разбира се, е тема на Правната комисия. Но изрично трябва да се напише това по тъжба на пострадал ли се преследва, както обидата и клеветата, защото давате този пример. За обида и клевета, ако има тъжба, има производство. Ако няма тъжба, няма производство. Тоест тук трябва да се дефинира случаят – дали по общия ред от прокуратурата или по тъжба. Това първо.
Второ, като се въвежда нова разпоредба в Наказателния кодекс, би било добре да се направи критичен анализ на сега съществуващите текстове в Наказателния кодекс – чл. 162, раздел първи, глава трета - „Престъпления против националното и расово равенство”; чл. 162: „Който чрез слово, печат или с други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до 4 години и глоба...”.
Тоест тук е едно резултатно престъпление. Имаме от формална страна извършено деяние, но от формална страна има и резултат, има подбудена омраза.
В законопроекта на Министерския съвет също е резултатно престъпление – „и с това се създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза”.
Според мене, ако трябва да изразявам отношение по този текст, чл. 419 също е в повече на основание чл. 162. Но това не е сега предмет на нашата комисия. Докато при Вас няма резултатност от престъплението, само от формална страна, ако бъде поругавана историческата ни памет в тези изброени от Вас събития. Като Вие в мотивите изрично казвате, че през 2007 година са включени в този законопроект текстове от букви „б” до „е”. Само че Вие в момента включвате и буква „а” – Априлското въстание.
Може би колегата Николов правилно постави въпроса защо само Априлското въстание. Защото буквите „б” и „е” имат връзка помежду си. Те са общо взето на расова, дискриминационна и тоталитарна основа. Априлското въстание някак си стои извън тази тема.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: А въстанието на Петър Делян?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това са моите въпроси и становища. Иначе аз пак казвам – темата е актуална, знам, че има практики в други държави, темата включително е и дискусионна. И миналата седмица Народното събрание не можа да оцени 500 години робство ли е, присъствие ли е, може би имало ли е, може би нямало ли е. Така че един учител по история много трудно може възпроизведе правилно тази историческа истина. Това е моето становище.
Колеги, други мнения? – Не виждам. Закривам дискусията.
Моля, който е съгласен с така представения законопроект, да гласува.
Гласували: за 1, против 3, въздържали се 12.
Законопроектът не се подкрепя. Благодаря на колегата Лъчезар Тошев за участието.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, № 154-01-21, ВНЕСЕН ОТ ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА И ДРАГОМИР СТОЙНЕВ НА 21.02.2011 Г.
В дискусията ще вземат участие госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика и Елена Манасиева – държавен експерт в дирекция „Социално включване, политики за децата и семействата” в Министерството на труда и социалната политика. Искам да ви честитя днешния световен ден на социалната работа.
Законопроектът от името на вносителя ще бъде представен от госпожа Валентина Богданова. Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председателю. Колеги, аз съм убедена, че вие сте видели този проект за закон за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца. Той е кратък. Мотивите към него според мене са ясни.
Това е едно искане в закона да бъде уреден ясен принцип, с който да бъдат определяни семейните помощи за деца, които в момента са от порядъка на 35 лв. Това, което предлагат колегите Масларова и Стойнев, е да запишем изрично в закона, че тази помощ се определя от размера на минималната работна заплата и тя е в размер на 20 процента от нея. Това се прави, за да има яснота как би изглеждала тя, да е свързана с една сума, която е определяща за друг тип социални помощи и в края на краищата да има прогнозируемост за това как ще изглежда тази част от държавния бюджет, която е свързана със семейните помощи за деца.
Аз знам, че тогава, когато се правят подобни предложения, обикновено най-безкомпромисни са комисиите, които се занимават с бюджет и финанси. Но в случая става дума за становище на комисия, която се занимава с образование и наука и с проблемите на децата, младежта и спорта.
Аз знам, че и 48 лв., колкото би бил размерът на семейните помощи за деца, ако направим тази промяна днес, са малко пари. В края на краищата погледнете – ние даваме на едно дете за 22 учебни дни 35, а даже и 48 лв. И си даваме сметка колко сериозно подпомагаме с държавната си грижа само за този тип чисто човешки, а още повече детски нужди в рамките на един месец.
Аз разгледах с интерес становищата и на двете министерства, и на двата синдиката. Ще си позволя да кажа две изречения по тях. Понятно ми е становището на Министерството на финансите – то твърди, че 100 млн. лв. са му твърде много, толкова биха били допълнителните средства, свързани с прилагане на този закон, ако той стане факт.
Това, че колегите не са посочили изрично приходоизточника, не дава помощ на Конфедерацията на труда „Подкрепа” да го подкрепи. Независимите синдикати в България искат цялостни мерки, а не решаване на парче. И аз искам комплекс от мерки, а не решаване на парче.
Аз бих искала все пак да попитам за това становище на Министерството на финансите, в което се твърди, че не би следвало да се увеличават помощите за деца, тъй като бъдещо решение ще бъде въведено и ще бъде базирано на подоходен критерий на семействата.
Струва ми се, че прилича на нашата комисия да подкрепи един подобен законопроект точно заради отношението си към една много уязвима група на българското общество. Няма да реши проблемите на всички, но може да даде основание да започнем решаването им. А проблемите са очевидни. Да започнем поне от децата, защото това на нас ни отива.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Богданова. Имаме становище от Министерството на труда и социалните грижи, вие го знаете. Желаете ли да изложите допълнително становище или само ще отговаряте на въпроси, ако има такива? – Добре, ще отговаряте на въпроси.
Откривам дискусията. Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. И аз смятам, че ни прилича да вземем правилно становище. На вас ви прилича, разбира се, да имате желание за социални придобивки, ако може повече и все повече. Питам се обаче веднага след това какво ще кажат нашите баби и дядовци, след това какво ще кажат болните деца, след това какво ще кажат всички ощетени социални групи, които никак не са малко в България. В България най-много са социалните групи.
Нека да обясним най-напред, че минималната работна заплата е един финансов инструмент, който осигурява необходимия и така нужен минимум за човешко съществуване на хората, които работят. Ако през минималната работна заплата ние опитваме да контролираме всички доплащания и всички помощи, то тогава ние ще изместим изцяло оста на финансова стабилност, която имаме.
Минималната работна заплата е единица мярка за преподреждане на цялата ни финансова система. А социалните придобивки, които имаме, се определят по съвсем друг критерий и график. Точно по същата логика можем да решим да обвържем и енергийните помощи с минималната работна заплата. Но тогава какво ще стане с всички останали оси, които са при финансовото преразпределяне? Това не е възможен механизъм.
Бих казала, че през годините до 2008 година минималната работна заплата вървеше с една тенденция нагоре. Оттогава насам започна намаляване въз основа, разбира се, на икономическия растеж, който имаха всички останали страни. В момента в целия Европейски съюз бизнесът е разклатен и те самите повдигат тази кота на минималната работна заплата и не биха искали да обвързват нищо с нея, защото това гарантира дестабилизация на системата.
Ако се пренесем в наши условия, това означава по средата на годината, при един утвърден бюджетен план ние да преразпределим цялата система от тежести и да кажем, че ще вдигнем семейните помощи за деца от 35 на 48 лв., като по този начин трябва да се извадят едни 100 млн. лв., както Вие казахте. Това може да изглежда много красиво, много добре и наистина е чудесно, ако може да се получи. Но в този момент да се извадят 100 млн. лв. по средата на годината и да бъдат дадени, е абсолютно невъзможно. И ние това трябва да го разберем с цялата си любов към децата и с всичките си желания да помогнем на една социална група.
Така че моето мнение е, когато говорим за помощи, да говорим за онзи механизъм, който може да ги увеличи. Всъщност когато се определя минималната работна заплата, тя или е с акт на Министерския съвет и е гласувана оттам, или е по негово желание, или е по решение на тристранката, както се споразумеят. Ами ако утре Министерският съвет и социалните партньори решат, че приоритет на страната са децата и решат да вдигнат детските надбавки, това означава автоматично, че трябва да вдигнат и минималната работна заплата, ако ние ги обвържем, както искате. Тоест ние не можем да преразпределяме приоритетите, ако така бъдат обвързани.
Големият смисъл е в това не да връзваме помощта за това да имаш едно дете, две деца, да имаш осигурен подоходен критерий, наречен детска надбавка с определена сума. Големият смисъл е в това да стимулираш онези социални групи и онези полета, които са най-уязвими в момента и които могат да получат от това реална помощ.
Има една оперативна програма, която е в Министерството на труда и социалната политика, която е за майки, които имат деца до 3 години и ги отглеждат. И аз мисля, че в това е големият смисъл. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Соколова. Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Само две думи. Първо, аз съм впечатлена от тази комбинация на вносителите, което за мене е естествено. Но ще кажа следното.
Госпожо Богданова, аз няма да подкрепя този законопроект. Той наистина е кратък, но за сметка на това хич не е съдържателен и е много популистки.
Доста сериозен е анализът на Министерството на финансите. И не ми отива днес да говоря по този начин, защото отношението към тази социална група най-малко за мене е изключително чувствителна тема. За съжаление обаче в този процес морални категории чух веднъж, втори път чувам. Много е симпатично да правим някои неща. И на мене ми се иска наистина да изглеждаме добри, бели и красиви. Но в тези условия това най-малкото е нерационално.
Аз разбирам, че доближавайки се до изборите, ние ще имаме не само такива социални отклици на желания, но и още много други неща. Но нека това да не ни превръща в спекулативни хора и в хора, които искайки да променят нещата и да правят нещо, когато това не може да се случи, да не го правят на всяка цена.
И второ, когато те внасят предложение, защо не кажат откъде да пренасочим тези средства, откъде да ги вземем, за да ги пренасочим точно за тази социална група и как да стане в технически порядък този процес.
С оглед на това аз считам, че към момента това наистина не е удачно и ще гласувам против.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: С една молба към колегите да си спестим квалификациите. Защото на мене ми е най-лесно да кажа: Уважаеми колеги, пренасочете тези 128 млн. лв. повече за държавната администрация, престанете да градите структура върху структура и дайте да поощрим поне малко битието на децата. – И разговорът ни ще бъде сигурно класически в тази ситуация.
Второ, аз предлагам, колега Соколова, днес да не реформираме системата за социално подпомагане. Защото минималната работна заплата има своя статут и мерило за не малко дейности, извършвани в системата на социалното подпомагане, и да не водим спора експертно, защото ще стигнем до други параметри на разговора ни днес. Никой не казва, че ние с този закон искаме да бъдат увеличени левчетата в размер на минималната работна заплата. Говорим за сегашния размер, който обаче всички знаем, че стои под линията на бедността. Естествено е, че когато се увеличава минималната работна заплата, би следвало да се увеличават и детските надбавки.
Ако този законопроект е популистки, реакцията срещу него също е популистка.
От тази гледна точка аз ще си спестя оттам насетне убеждаването на когото и да било в смисъла на едно такова решение. Най-грозното, което може да излезе от нашите уста, между другото – и това го казвам много искрено, защото ние се познаваме - е да си позволим да противопоставяме едни социални групи срещу други социални групи. Тази, за която говори този законопроект, е безспорна. Тя е групата на децата.
От тази гледна точка законопроектът има своя смисъл. Тук няма спекулации, има детски нужди, има драми на родители – едните по-заможни, с повече възможности, другите с откровено по-малко.
Така че аз ще завърша с надеждата, че когато гласувате против този законопроект, защото ще го направите, поне да го направите с неудобство.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Съвсем накратко искам да помоля колегите да си спомнят парламентарната процедура. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има внесен законопроект. Знаете, че председателят на Народното събрание го разпределя до комисии, от които едната е водеща, а другите имат отношение към проблема, който ще се решава.
В този случай Комисията по труда и социалната политика би трябвало да определи дали такъв бъдещ закон е в съответствие с основните принципи на социалната политика на държавата в момента.
Комисията по бюджет и финанси най-вероятно трябва да определи дали от финансова гледна точка това е реализуем законопроект.
Най-вероятно от нашата комисия се очаква да каже това добре ли е за децата или не е добре за децата. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Николов. Заповядайте, госпожо Кременлиева.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Благодаря Ви. Ако ми позволите, искам само да допълня. Министерството на труда и социалната политика - считам, че ние нямаме различни тези с тази комисия. Но това, което е изключително важно е, че тази помощ, която се дава – говорим само за месечните помощи за деца до завършване на средно образование, тъй като това е само един от видовете помощи, които се дават по Закона за семейни помощи за деца - визира законопроектът на господин Стойнев и на госпожа Масларова.
Реално това не е помощ, която е насочена към покриване на издръжката и разходите за отглеждане на едно дете. По принцип в нито една европейска държава няма такава помощ, която изцяло да покрие издръжката. Това е помощ към семейството.
Друг е въпросът какви са нашите приоритети. Ние искаме да подкрепяме детето и семейството цялостно. Всички знаем, че сред тези над 800 хил. деца, които се подкрепят именно по този член от Закона за семейни помощи за деца, има най-различни житейски истории. Това, което прави в момента Министерството на труда и социалната политика, е да насочи мерките към превенция.
Вие сте запознати с един много мащабен проект, който стартира в министерството – това е проектът за социално включване, инвестиции в ранното детско развитие и там се работи за подкрепа на родителите. Тоест финансовата подкрепа е много полезна за тях, но предоставянето на достъп за услуги за развитие и индивидуален подход е още по-важно.
В този случай е много важно, когато се предлагат каквито и да било промени, свързани с директна финансова подкрепа, която не е свързана реално с това дали те полагат добре грижа за детето, да се прецени какво ще бъде въздействието, тъй като родителите трябва да бъдат мотивирани да полагат добри грижи за детето. И това не се случва само и единствено с финансова помощ.
Само това исках да допълня, с оглед дискусията. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз съм член и на Комисията по бюджет и финанси и там ще изкажа своите съображения, свързани с един от основните аргументи откъде да намерим парите. Не бива да се повдига такъв въпрос, защото аз ще повдигна въпроса къде ще разпределите стотиците милиони, които ще получите като допълнителни данъци в резултат на инфлацията. Защото от тази инфлация печели единствено бюджетът. И вероятно допълнителните приходи ще бъдат стотици милиони лева на гърба на хората, тези, които искат в момента 13 лв. отгоре на едно дете. И при тази демографска криза, която толкова години се влачи перманентно, да търсим аргументи и да си ги смучем от пръстите, за да не дадем тези 13 лв. на учащите се, мисля, че няма сериозен аргумент.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други становища? – Не виждам. Закривам дискусията.
Който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 11.
Законопроектът не се подкрепя. Благодаря на представителите от Министерството на труда и социалната политика за участието.


Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги, предлагам утре при възможност на всички ни в 11 часа по време на почивката да се видим в зала № 20 във връзка със законопроекта за БАН. Краткият срок, който беше приет – 3 дни, мисля, че налага съгласуване на нашите позиции. Ще поканим представител на Министерството на икономиката и енергетиката и на Министерството на финансите, защото това са спорните въпроси. Ясно е, че моето предложение е Асоциацията на банките да отпадне като член на настоятелството.
Що се касае до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, моето работно предложение за утре ще бъде той също да отпадне като член на настоятелството без право на глас и да останат с право на глас само двете министерства, определени от Министерския съвет и те да се разберат и да си излъчат двамата представители.
Ще се радвам, ако утре се видим. Ако има други предложения, ще ги дискутираме. Ако няма, да формализираме това, което тук си говорим, и да подпишем всички от всяка парламентарна група. Това ще бъде добър акт. По този начин да минем и на второ гласуване.
Има ли други предложения по този въпрос? – Няма. Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, във връзка с Вашето предложение ще помоля колегите да дойдат. Наистина ще работим само 10-15 минути. Искам да се обърна към господин Николов. Днес трите дни наистина ги предложих, защото почти няма какво да променяме. Веднага логично обяснявам, за да може другата сряда да минем в комисия второто четене и до края на месеца да мине през пленарната зала. Точно и ясно обяснявам. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Желая ви приятен ден. Закривам заседанието.

(Закрито в 16,20 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Огнян Стоичков)