---

П Р О Т О К О Л


На 22 юни 2011 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на проект за решение за преобразуване на самостоятелния частен земеделски колеж – Пловдив, във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите със седалище Пловдив, № 102-03-13, внесен от Министерския съвет на 26.05.2011 г.
2. Разни.

Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Галина Банковска – заместник-председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, доц. Димитър Димитров – ректор на Земеделския колеж в Пловдив, Любомир Йосифов – МОМН.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, добър ден! Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Предлагам на вашето внимание следния проект за дневен ред:
1. Разглеждане на проект за решение за преобразуване на самостоятелния частен земеделски колеж – Пловдив, във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите със седалище Пловдив, № 102-03-13, внесен от Министерския съвет на 26.05.2011 г.
2. Разни.

Имате ли други предложения към дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Гости на нашето заседание са проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, доц. Димитър Димитров – ректор на Земеделския колеж в Пловдив, Любомир Йосифов – от МОМН.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА САМОСТОЯТЕЛНИЯ ЧАСТЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ КОЛЕЖ – ПЛОВДИВ, ВЪВ ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ СЪС СЕДАЛИЩЕ ПЛОВДИВ, № 102-03-13, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26.05.2011 Г.
Проектът е оценен положително от Националната агенция за оценяване и акредитация, което е основание да го разгледаме днес в Народното събрание на заседание на нашата комисия.
Давам думата на вносителя министър Сергей Игнатов, за да представи мотивите за проекта за решение. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин ректор, колеги! Съвсем накратко, защото всички разполагате с материалите.
Аз внасям Решение на Министерския съвет № 340 от 26 май 2011 година с предложение в Народното събрание да бъде преобразуван самостоятелният частен Земеделски колеж в Пловдив, във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите със седалище в Пловдив.
Както беше споменато, налице е положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация за преобразуване на съществуващия вече самостоятелен частен Земеделски колеж.
Предлага се обучението да бъде по специалности в две професионални направления: 3.7 - „Администрация и управление” и 3.8 – „Икономика” с образователно квалификационна степен „бакалавър” и „магистър”. Ще бъде в трите форми на обучение – редовна, задочна и дистанционна.
Аз лично – и така беше оценено предложението, което мина през Министерския съвет, подкрепяме предложението. Смятаме, че страната има нужда от развитие на това направление. Още повече, че колежът дори в сегашния си състав вече е поел редица ангажименти и е реализирал проекти по изследване и подпомагане на регионите в тази област. Не става дума за откриване на ново висше училище, става дума за преобразуване.
И така, в рамките на разсъждения мога да споделя, ние имахме разговор с господин Лютви Местан, че може би това наистина ще бъде бъдещето на колежите оттук нататък, защото те наистина не могат да съществуват като самостоятелни единици без тясна връзка с университетите.
Всичко е пред вас. Тук е и господин ректорът. Естествено подкрепям това, което съм внесъл в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, искам да ви запозная със становищата, които са постъпили в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Както вече казах, проектът за преобразуване е оценен положително от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Има становища, представени от Министерството на образованието, младежта и науката. Както вече чухме от министър Игнатов, този проект се подкрепя от министерството.
Министерството на земеделието и храните също подкрепя проекта без забележки.
Има представени няколко становища от висши учебни заведения със сходни специалности. Това са Пловдивският университет, Аграрният университет в Пловдив, Русенският университет „Ангел Кънчев” и Великотърновският университет. Тези университети поставят под съмнение целесъобразността от откриване на ново висше училище с икономически специалности, които съществуват в много български университети.
В свое допълнително становище Националната агенция за оценяване и акредитация смята, че по-голямата конкуренция трябва да се насърчава, защото води до повишаване на качеството на университетското образованието.
Постъпило е становище от Съвета на ректорите, което гласи, че не провежда съгласуване по подобна процедура.
Също така са постъпили становища от Аграрния университет в Пловдив и от Лесотехническия университет, които изразяват готовност да приемат студентите по професионално направление „Растениевъдство”, по което няма да бъде провеждано обучение в Земеделския колеж.

Това е, което бях длъжна да ви докладвам. Откривам дискусията, колеги.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, господин Димитров, уважаеми колеги! Изкушен съм да взема думата първи точно във връзка с основното съображение, което представихте, на онези университети, които са против проекта за решение. А именно то е, че те са против откриването на ново висше училище.
Да бъдем наясно. В България има един огромен проблем. Едва ли има сериозен специалист в областта на образованието, който ще отрече, че ние имаме проблем с неоправдано големия брой на висшите училища за една малка страна като България – малка и по територия, и население.
Причината е, че системата при нас се разви асиметрично на водещия модел, по който се развива образователната система в по-голямата част от страните от Европейския съюз и в Европа като цяло.
Българският аналог на правилния изборен модел, колкото и да ви е странно, е Тракийският университет в България. В Тракийския университет към университета – майка ние имаме Аграрен факултет, имаме Педагогически факултет, имаме Медицински факултет, имаме Ветеринарномедицински факултет. Навсякъде другаде тези факултети, които трябва да бъдат структурни, основни звена към университета – майка, са се развили като отделни висши училища, еманципирайки се от университета майка. Това е грешен модел, но той така или иначе е възникнал, той е факт.
Например в Пловдив, вместо да имаме два факултета - аграрен и по хранителни технологии, имаме два университета – Аграрен университет и Университет по хранителни технологии.
Същото е и тук – имаме отделни медицински университети вместо Медицински факултет към университет – майка, отделен Ветеринарномедицински университет, отделен Лесотехнически университет. Те дори, бидейки в едно професионално направление, вместо факултети към университета - майка са се обособили като отделни университети. Тоест, ние не трябва да отричаме факта, че в България има проблем с неоправдано високия брой на висшите училища.
Бързам обаче да направя уговорката, че проблемът с високия брой висши училища не бива да се смесва с проблема, който днес трябва да решим. А това е правото на вече възникнало висше училище да се развива, покривайки по-високи критерии.
Ние днес не обсъждаме проект за създаване на ново висше училище, тоест основното съображение на университетите, като правило конкурентни направления, че възниква ново висше училище. Това е некоректно, недействително. Защото ние вече имаме Земеделски колеж.
Законът определя три вида висши училища. Събирателното понятие е „висше училище”. Това са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.
Пред нас стои директорът на самостоятелен колеж. Тоест висшето училище вече съществува. Ние обсъждаме проект за преобразуването на вече съществуващото висше училище от един вид в друг. Това е много важно, методологическо, бих казал, съображение.
Ние ще подкрепим този проект за решение, именно защото това няма да бъде акт на учредяване на ново висше училище, а ще бъде израз на политическа оценка на желанието на вече съществуващо висше училище да се преобразува в друго висше училище, защото по оценка на специализирания държавен орган – Националната агенция за оценяване и акредитация, тази образователна единица е покрила критериите вече да придобие статут на специализирано висше училище.
Искам всеки, който ще гласува, да оформи вота си с убедеността, че не поема отговорност за увеличаване на броя на висшите училища, защото техният брой ще остане същият след положително наше решение, а че уважава нивото на развитие, което е успяло да постигне едно вече съществуващо висше училище – колеж.
Аз не искам да изземам компетенциите на Националната агенция за оценяване и акредитация. Доверявам се на тяхното заключение. Видях таблицата с оценките, видях и препоръките. Няма да взимам повече думата. Ще подкрепя проекта за решение с една много силна препоръка, господин ректор, с едно много силно очакване в много кратко време да отговорите адекватно на забележките, които Националната агенция по оценяване и акредитация в писмена форма Ви е отправила. Това е Ваш дълг и това би бил Вашият адекватен отговор на политическата подкрепа, която вие бихте получили на проекта за решение, внесен от Министерския съвет. Благодаря.
Колеги, моля ви, имайте предвид това съображение, че не взимаме решение за ново висше училище. Висшето училище вече съществува.
Завършвам с едно изречение – коментар на това, което министър Игнатов каза. Колежите стоят странно в организма на българското висше образование. Защо се стигна до това – тук има министри, които участваха в този процес. Ние трябваше по някакъв начин да решим въпроса с – ще ме извините – едно безумие, наречено „полувисш институт”. Вероятно времето е наложило тяхното възникване. Имало е нужда от тях, те са изиграли своята роля. Но в средата на 90-те години започнаха дебати възможно ли е в България като страна, която вече задава своята евроатлантическа ориентация, като страна, която се ориентира към покриването на критериите на Болонския процес, да държи в структурата си образователни единици, които нямат нищо общо с Болонската триада на образователно квалификационните степени. И тогава взехме компромисното решение всички тези полувисши институти екс леге да ги трансформираме в колежи.
Помислихме си, че с това сме решили проблема. Оказа се, че далеч не сме го решили. Оказва се наистина, че те продължават да стоят като някакво странно образувание, защото те произвеждаха нещо, което е дълбоко непознато в Европа – „специалист по”, дори не бакалавър. Тоест пак онова, което те произвеждаха, извън Болонската триада на образователно квалификационните степени „бакалавър”, „магистър” и „доктор”.
И тогава какво направихме? Въведохме фигурата на нещо като професионален бакалавър, за който са необходими три години обучение с акумулирани 180 кредита. Чудесно. Има такива седем - осем самостоятелни колежи, които обучават студенти в тази степен.
Не трябва да бъркаме колежите от американската и канадската система. Те са разположени в най-широката основа на образователната пирамида, но те са разположени между средното и висшето образование, без да бъдат част от системата на висшето образование, разбира се, с възможност за пропуск към висшето образование за обучаващите се в тези колежи. Ние или трябва да поставим колежите в най-широката основа на образователната пирамида, или, ако трябва да ви го представя сега графически, пирамидата ще изглежда много странно: долу ще има едно тясно ниво от 7-8 колежа, след което второто ниво ще бъде бакалавърската програма. Получава се нещо много странно – колежите стоят не в основата. Тук е бакалавърската програма, над нея са магистърските програми и нагоре е докторската.
Трябва да се случи нещо с тези колежи. Разбира се, не е тема за днешния разговор във връзка с този проект за решение, но това може да се окаже един модел, по който или да се развият колежите, бидейки вече образователни единици и да придобият нормален статут, или да излязат по някакъв начин от системата на висшето образование и да ги разположим, както е по нормалния свят, между средното и висшето образование.
Аз не бих имал абсолютно никакви проблеми да подкрепя убедено този проект за решение, дори виждам в него един възможен модел за развитие. Знаете, че имах същото позитивно отношение, когато се постави въпросът за трансформирането и на Библиотекарския колеж първо в специализирано висше училище, а впоследствие и в университет.
С това завършвам. Още веднъж изразявам силната препоръка и очакване да покриете забележките на Националната агенция, господин ректор.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, господин Местан. Заповядайте, проф. Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Местан много подробно разясни действителната ситуация на колежите в България. Действително самостоятелните колежи са ощетени – няма какво да се заблуждаваме, за разлика от колежите, които са към съответните университети, тъй като там възпитаниците автоматично продължават за „бакалавър” и „магистър”.
Веднага искам да направя едно уточнение, че не всеки самостоятелен колеж има заслугите да се преобразува във висше училище.
Искам да дам като пример в България днешният казус, който ние разглеждаме, който аз с лична убеденост и професионална компетенция ще подкрепя.
Искам само да допълня. Колеги, пред нас е един самостоятелен колеж с 20-годишна история, с 6500 студента. Имайте предвид, че в България има поне десет действащи университета и висши училища, които имат по-слаби показатели от днешния самостоятелен колеж.
На мен също ми направи впечатление, както господин Местан подчерта, за двата критерия – от седем – пет положителни. Така че тук две мнения няма за оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация, но двата критерия, които са за преподавателски състав и учебна документация, колеги, така или иначе имат контролен срок две години. Напълно е нормално, след като им бъде дадена възможност за бакалавърска и магистърска степен, това е напълно достатъчен период тези критерии да бъдат покрити.
Така че аз ще подкрепя днешния проект. И дай боже, колеги, самостоятелните колежи, които имат намерението и желанието да се преобразуват във висши училища, да имат поне на половината от показателите, които днес ни се представят. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, проф. Колев. Заповядайте, госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз няма да правя пространни изказвания. Убедихте ме, колеги. Разбира се, че ще подкрепим всяко нещо, което тръгва да става по-добро в сферата на образованието, защото заслужава тази подкрепа. Още повече логиката на министъра и на Министерския съвет е такава, също и на колегите.
Но аз имам един въпрос, на който много моля да ми отговорите. Каза проф. Колев, че има 6500 студенти в 20-годишната история.
Въпросът ми е: каква е реализацията на тези кадри, които завършват до момента колежа? Имаме ли някаква представа за това? Защото е важно.
И второ, много ми се ще, когато възраждаме авторитет, първо да го възродим в България и след това – във всички други посоки. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря. Колеги, ще дам възможност на ректора на Земеделския колеж в Пловдив да отговори на госпожа Дукова и да защити своя проект, който ние днес разглеждаме. Заповядайте, доц. Димитров.
ДОЦ. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа сенатори! Аз благодаря за поканата и за възможността да защитя нашата позиция.
Действително имаме 20- годишна история с 6546 студента, съгласно регистъра на Министерството на образованието и науката. Аз съм много благодарен на министерството, че водят този регистър, защото той беше изключително важен, за да не се продават дипломи. Вече това се случва, контролира се всеки студент, неговото развитие, неговия престой във висшето училище през семестрите и годините.
Първо, бих искал да отговоря на препоръките на господин Местан.
Първо, благодаря за подкрепата.
Действително към Агенцията за акредитация има специална комисия, която се нарича САНК – Следакредитационно наблюдение и контрол. И трябва да ви кажа, че особено нас те ни контролират много здраво, търсят ни прах по обувките и по никакъв начин няма да позволят нито една препоръка да не бъде изпълнена.
Знаете, че в обществото вече се развиха и частни болници, и частни ресторанти и хотели. Те не са по-лоши от държавните. Но все още в общественото съзнание, може би благодарение на това, че има и такива от частните предприемачи във висшето образование и културата и в бизнеса, които не са коректни, някак си се счита, че частният предприемач едва ли не е по-некоректен.
Това не е вярно. Напротив, ние се стремим да бъдем двойно по-коректни със студентите и с целия персонал, както и с Националната агенция за акредитация, защото - искам да подчертая, там всички проверяващи са от държавни институции, а не от частни. Акредитациите ни продължават повече, отколкото при другите.
Мога да ви кажа безпрецедентно, че е имало дори членове на акредитационния съвет, които са идвали да проверяват това, което твърди експертната група, което не се е случвало никога при други ВУЗ-ове.
Така че ние ще изпълним тази препоръка, господин Местан, уверявам Ви. Вече сме започнали да я изпълняваме.
Тук има един елемент, който е важно де подчертая, във връзка със становището на господин Местан. Господин Местан, всички полувисши институти, които бяха държавни, се преобразуваха в университети и специализирани висши училища. Абсолютно всички, с изключение само на пощенските. Останаха само частни – 7 броя, на които трябва да им се реши съдбата. Аз съм готов да участвам в такива обсъждане и да бъда полезен, защото познавам цялата история на колежите в България.
Следващото, което е важно да се подчертае, е за реализацията. Ние нямаме регистриран нито един безработен.
Тук искам да подчертая, че около 40 процента от нашите възпитаници – давам закръглени цифри, имаме ги точните данни – се реализират в собствен бизнес. Ние ги учим на това. Още от първия ден им казваме, че не могат да разчитат на държавна или общинска служба, защото те не могат и да я получат със званието „професионален бакалавър”. Такова е законодателството в България – хем са висшисти, хем не са. Това е още една аномалия на нашето законодателство.
Другата аномалия на нашето законодателство – и аз ви моля, дано да я решим скоро – е този проблем, който възникна – ние на практика го решихме – със студентите от направление ”Растениевъдство”.
Обърнете внимание, университетите могат да обучават във всички области на науката, колежите също могат да обучават във всички области на науката, а междинното звено на специализираните висши училища могат да обучават само в една научна област. Ето защо ние по силата на този чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование трябваше да се откажем от аграрното направление, което между другото, владеем много добре, за да продължим да обучаваме в „Аграрна икономика”, „Агромениджмънт”, „Агромаркетинг”, „Управление на селските общини”, „Развитие на селските райони”. И това също би могло да бъде една промяна в закона, която да се предвиди.
На Вашия въпрос – за реализацията. Освен тези 40 процента, около 30 процента работят в други специалности – имат хотели, имат ресторанти, работят като сервитьори и всякакви други, но не са без работа.
Искам да подчертая, че другата част продължават образованието си в магистратури. Имам конкретна справка, която мога да ви дам, за това колко университета захранваме със студенти за магистратури. Това са на първо място Аграрният университет – между 130 и 150 студенти всяка година. Около една трета от техните магистри са наши възпитаници, завършили степента „професионален бакалавър”.
В Русенския университет ситуацията е подобна, Лесотехническият университет и Тракийският университет – Стара Загора, също са част от тези, които получават наши студенти.
Така че ние се гордеем с реализацията на нашите възпитаници. Включително имаме и членове на парламента, но не е удобно да кажа кои са тези, които са завършили при нас.
Ако има други въпроси, с удоволствие бих отговорил.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, доц. Димитров. Други колеги?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Местан каза, че това не е нов университет.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Става въпрос за преобразуване.
Не виждам други желаещи за изказване. Тогава искам да ви представя предложение за изменение и допълнение на проекта за решение, което ще вземем.
Но преди това искам да ви информирам, че съгласно чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание решенията се приемат на едно гласуване.
Сега ще ви запозная с предложението за проект за решение. Би трябвало да е раздаден на всички, но за протокола ще го прочета:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ
1. В наименованието на решението и в т. 1 думите „самостоятелния частен Земеделски колеж – Пловдив” да се заменят със „самостоятелния частен колеж с наименование „Земеделски колеж” и седалище Пловдив”.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Това предложение е направено, за да бъде поставено нашето решение в съответствие с решението на Народното събрание от 15.11.2000 година за статута на колежа.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА:
2. В основанието за приемане на решението след чл. 9, ал. 2, т. 1 се добавя „във връзка с чл. 17, ал. 4”.
3. Да се създадат т. 3 и 4 със следното съдържание:
3. Студентите от професионално направление „Растениевъдство” могат да продължат обучението си по същата или по сходна специалност в далите съгласие за тяхното преместване висши училища: Аграрен университет – Пловдив и Лесотехнически университет – София.
4. Приемането на студенти по т. 3 е над утвърдения с решение на Министерския съвет за съответното висше училище брой студенти за учебната 2011 – 2012 година.

Колеги, искам да попитам представителите на Министерството на образованието, младежта и науката приемат ли така формулираното предложение за решение.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Уважаема госпожо председател, с разрешението на министъра бих искал да кажа няколко думи защо това нещо го няма в решението, което ви беше внесено от Министерския съвет.
Ние по принцип подкрепяме една такава инициатива да се уреди статутът на студентите, които са се обучавали в професионално направление „Растениевъдство”. Въпросът е в това, че първо, става дума за преобразуване, не става дума за закриване, макар че ние приемаме идеята, че може би частично се говори за закриване по отношение на професионално направление „Растениевъдство”.
От друга страна, това преобразуване е продиктувано от желанието на учредителите. И в тази хипотеза чл. 18 на закона е изчерпателен, който казва, че статутът на студентите, тяхното положение се урежда предварително, а не е част от състава на съдържанието на акта на Народното събрание.
От това беше продиктувано нашето желание да бъдем коректни спрямо закона. Но по принцип не възразяваме срещу идеята да бъде направено едно такова допълнение.
А по отношение на проектите – т. 4, то пак е продиктувано от чл. 18, тъй като там изрично се казва, че предварително се уточняват тези неща. Нещо повече, може би изрично няма точно уредба в закона. Но когато става дума за обучение срещу заплащане, то очевидно е прием извън държавния план. Не може да става дума, че в рамките на държавния план има прием срещу заплащане. Още повече, че с държавния план Министерският съвет дава общ брой на частните висши училища, а не дава по професионални направления. Това е компетентност да ги уреждат сами вътре как да бъдат разпределени.
Това бяха нашите мотиви да представим в този вид проекта на решение, като, разбира се, вие решавате. Ако прецените, че е редно, няма проблем да бъде допълнено.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, господин Йосифов. Колеги, когато ние формулирахме това предложение се водихме от мисълта да бъдем изключително прецизни - първо и второ да уредим правата на студентите, след като Земеделският колеж преустановява обучението по професионално направление „Растениевъдство”. Това беше нашата цел. Смятам, че по този начин предлагаме едно прецизно решение.
ДОЦ. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Капацитетът на висшето училище от 6500 студенти е досега. Същият остава и след преобразуването.
Второ, определеният прием от Министерския съвет е равен на една трета от този капацитет в размер на 2160 студенти, съгласно решение № 320 на Министерския съвет. Всичките тези цифри не търпят промяна и след преобразуването. Така че този въпрос не подлежи според мен на коментар.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА Ние сме информирани, доц. Димитров, за това, което Вие току-що ни казахте. В момента коментираме формулирането на решението, което трябва да вземе комисията. Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз също го разбирам така, както каза госпожа председателката и както са го подготвили колегите. Тук не става дума за Земеделски колеж, който става висше училище, а става дума за Аграрния университет в Пловдив и Лесотехническия университет в София. Тези две висши училища ще приемат при себе си група студенти в различни възрастови групи, доколкото разбирам - от първи до четвърти курс има вътре няколко потока студенти – и ще ги впише вътре в собствените си курсове в тези два университета, където вече държавата се е произнесла с някакво решение за определен капацитет на даденото висше училище. Дали това е Аграрният университет или Лесотехническият университет, няма значение.
И за да не бъдат обвинени тези две висши училища, че надскачат нормите си, колегите са направили текста – да бъдат освободени те от този упрек и да кажат, че го извършват в името на това да поемат част от тези студенти. Аз имах подобен случай, когато изчезна цял университет и трябваше да влизат потоци хора в други висши училища. Тогава Парламентът изрично упомена, че тези студенти влизат в съответните изброени висши училища начело със Софийския университет над утвърдените приеми на всичките тези висши училища. Това бяха Софийският, Великотърновският, Шуменският университети, Нов български университет.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви за разяснението, господин Методиев. Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно това го прочетохте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е защита на тези две висши училища.
ДОЦ. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Касае се за 230 студенти от първи и втори курс. От трети курс вече се дипломираха през юни.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз мисля, че тук има още един неизяснен въпрос – при какви условия ще бъдат прехвърлени тези студенти. Тези университети поставили ли са условия? Има ли изобщо някакви условия за прехвърлянето? Да не се окаже, че това прехвърляне ще бъде непосилно за вашите студенти?
ДОЦ. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Обяснявам, че законът за висшето образование е регламентирал, че прехвърлянето на студенти по тяхно желание от едно висше училище в друго става със съгласие на двамата ректори. По тяхно желание. Те имат опция също да продължат сходна специалност, примерно „Управление на агробизнеса” – ние имаме и такава разработка, която сме им предложили. И ще ви кажа, че 80 на сто от студентите ще направят това. Няма да се прехвърлят в други ВУЗ-ове.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА Мисля, че аз трябва да отговоря на господин Имамов. Коректен е въпросът на господин Имамов.
Сега ще ви прочета писмото от ректора на Аграрния университет в Пловдив проф. Димитър Греков, който казва: „В отговор на Ваше писмо с изх. № 1530967/21.06.2011 г., във връзка с проекта за решение на Народното събрание за преобразуване на частен Земеделски колеж във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите изразявам следното становище.
Аграрният университет в Пловдив има възможност да приеме за обучение срещу заплащане в образователно квалификационна степен „бакалавър” всички студенти в направление 6.1 – „Растениевъдство” за учебната 2011 – 2012 година.
За тази цел ще бъде необходимо увеличаване на капацитета над ограничението от 5 процента за съответното професионално направление при извършване на обучение срещу заплащане, съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за висшето образование.”
ЛЮТВИ МЕСТАН: В този смисъл не е засегнат интересът на студентите.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, преминаваме към гласуване.
Най-напред подлежи на гласуване предложението за допълнение на проекторешението, което преди малко ви прочетох, което обсъдихме детайлно.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
А сега, колеги, поставям на гласуване целия проект за решение.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
С това приключихме нашата работа. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15, 50 часа)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО,
НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА
ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Галина Банковска)