---

П Р О Т О К О Л

На 6 юли 2011 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 102-01-45, внесен от Министерския съвет на 17.06.2011 година.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 154-01-71, внесен от народните представители ОГНЯН СТОИЧКОВ и СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ на 04.07.2011 година.
3. Разни.

На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, проф. Иван Илчев – ректор на Софийския университет.
Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 102-01-45, внесен от Министерския съвет на 17.06.2011 година.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 154-01-71, внесен от народните представители ОГНЯН СТОИЧКОВ и СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ на 04.07.2011 година.
3. Разни.
Становища по проектодневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се не виждам.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
На днешното заседание участва министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, доц. Лиляна Вълчева беше заявила участие, проф. Иван Илчев – ректор на Софийския университет.
Има постъпили становища и по двата законопроекта, които аз после ще докладвам.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ № 102-01-45, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 17.06.2011 ГОДИНА.
От името на вносителя давам думата на министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин ректор, уважаеми колеги от медиите! Аз ще бъда съвсем кратък.
Предложението за изменение и допълнение на Закона за висшето образование засяга няколко важни теми:
Облекчаване на режима на признаване на дипломи, получени във висши училища извън страната при условие на продължаване на обучението в съответния университет в България, като се дава право университетите вече да признават тези дипломи.
Урежда се правото на сдружаване на университетите.
Урежда се правото на нашите висши училища да изграждат свои структури извън България.
Също така се поставя наболелият въпрос за таксите за обучение след бакалавърската степен за придобиване на степен „магистър”, а също и статутът на асистентите, който след приемането на Закона за развитието на академичния състав влезе в малко противоречие с действащия Закон за висшето образование. Става дума за това, че асистентите, които са на срочни договори, трябва да бъдат членове на академичния състав. Това е по законопроекта, който внасяме.
По законопроекта с вносители господин Стоичков и проф. Станилов не мога да имам мнение, защото не е изпратено до мене запитване за становище. Но все пак се запознах с текста, който успях да добия по някакъв начин и мога да кажа, че там има много важни неща.
Такъв важен елемент за мене специално от гледна точка на нашата практика през вече година и половина – две съвместна работа е как да става акредитацията на докторските програми, защото така са формулирани според Закона за развитие на академичния състав. По другия закон те са научни специалности. Това наистина заслужава внимание и може да бъде внесено като допълнение към законопроекта между първо и второ четене.
Смятам, че тази голяма промяна, която се предлага, в момента е ненавременна, тъй като стартира вече акредтацията на висшите училища. И независимо от забележката в Преходните и заключителни разпоредби, че акредитацията ще бъде в зависимост от режима кой, кога и как е влязъл, може да се окаже, че пет или десет висши училища ще бъдат по стария модел, а други – по новия.
Освен това трябва да се даде време за адаптация на висшите училища към новите условия, за да минаваме към този модел на акредитация.
По въпроса с десетстепенната скала. Прегръщам го. Смятам, че е добре в акредитацията да има по-голяма скала.
Едновременно с това възникват и такива въпроси, на които аз не мога да си отговоря. По десетстепенната скала, право на обучение за докторанти получават тези, които са покрили от 8 до 10 точки.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министър, извинявайте, ще Ви прекъсна. В момента разглеждаме само точка първа. Ако имате предложения да ги обединим?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинявам се, господин министър. Правя предложение законопроектите да бъдат обсъдени в рамките на една точка. Защото това всъщност са законопроекти за изменение и допълнение на един и същи закон. В този смисъл има логика в препратките, които господин министърът вече прави, и към другия закон.
Господин председател, ако колегите не възразяват и се приеме процедурното предложение, министърът да продължи, като представи становище и по другия законопроект.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обратно становище? – Не виждам.
Извинявайте, господин министър, продължете.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Много благодаря. Ставаше дума за десетстепенната скала. Там има положение, което е интересно и хубаво. Да речем, тези, които са покрили от 8 до 10 точки, могат да обучават докторанти. Обаче, доколкото си спомням, се увеличава срокът на акредитация. И какво – висше училище, което е получило 7 точки, да речем, не може да обучава докторанти. Но ако успее да наеме най-добрите, представете си, дори нобелов лауреат, то десет години трябва да чака, за да получи следващата.
Така че тук има едни въпросителни, които трябва да се обсъдят.
Още нещо. Наистина смятам, че когато обсъждаме законопроекта, трябва да имаме време за съгласуване и би трябвало все пак министърът на образованието като заинтересована страна да бъде някак си уведомен, за да може да изкаже своето мнение.
И преди да завърша, искам да благодаря на цялата комисия, независимо от това кой на каква политическа партия е представител, за работата, която е извършена през последните две години. Защо казвам това?
Първо, преди две седмици в Осло имаше голямо съвещание на тема „Висше образование и наука”. И на това съвещание България беше посочена като страна, която най-активно реформира и модернизира системата на висшето образование и науката.
Второто, за което искам да благодаря, защото никой от нас сам не може да свърши работа. Може да видите на сайта на Европейската комисия рейтинговата система и породената въз основа на рейтинговата система диференцирана система на финансиране на висшите училища. На сайта на Европейската комисия това е дадено като добра практика, която се препоръчва на другите европейски страни и по-специално това, че не се определя просто най-добрият университет, а най-добрите професионални направления и специалности.
Така че това, постигнато от всички нас, е много добре. Някои от вас може да са били противници на определени идеи, но благодарение на дискусията ние сме постигнали наистина едно положение да ни сочат за пример. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър.
По отношение на уведомяване на Министерството на образованието, младежта и науката по втория законопроект току-що ме уведомиха от секретариата, че вчера Ви е изпратено писмо за съгласуване, за становище, веднага след като сме получили разпореждане от председателя на Народното събрание да се придвижи и да се даде ход на законопроекта. Това, от една страна.
От друга страна, изпратено е по мейла и по факса, с оглед бързина.
Съзнавам, че срокът от вчера за днес е прекалено кратък. Съзнавам, че материята е обхватна, измененията са съществени.
И понеже взех думата, ако не възразявате, колеги, от името на вносителя да представя и аз втория законопроект, след което да започнем обсъжданията.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който сме се осмелили с проф. Станилов да представим на вашето внимание, далеч не е наша рожба или далеч не е само наша рожба. Това е труд на Националната агенция по оценка и акредитация и на Съвета на ректорите и работната група на проф. Борислав Борисов през различни периоди от време – 2009 – 2010 година. Казвам, есента на 2009 година и началото на 2010 година. А през октомври – ноември месец 2010 година ръководството на Националната агенция по оценка и акредитация разработва в определен вид тези акредитационни правила и ги представя на министъра на образованието, младежта и науката.
Аз с писмо до Министерството на образованието от 9 май питам министъра тези правила дали са получени и какво е становището. Становището на Министерството на образованието, младежта и науката е, че тези правила са изключително важни във връзка със Закона за висшето образование. Работи работна група от експерти по тези въпроси, посочват се акценти, които аз напълно споделям, а именно освобождаване, бюрократични процедури и административен подход, намаляване на възможността за корупционен натиск и други. Това писмо на министерството е от 27 май.
За съжаление тогава не е имало възможност да се определи в какъв срок ще се представят тези нови акредитационни правила, независимо дали в изцяло нов Закон за висшето образование или в Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Но така или иначе министърът на образованието, младежта и науката е прав, че голяма част от действащите акредитации на висши училища изтичат през 2012 година. Пред мене е списъкът – 32 акредитации изтичат - от месец февруари най-ранната акредитация до юли месец 2012 година. Което ме провокира да си мисля, че една такава промяна в акредитационните правила е наложителна, независимо в каква форма ще се облече – дали във формата на нов Закон за висшето образование, който министър-председателят потвърди в Гранитната зала, че се очаква в работен вариант в края на месец септември, дали в Закон за изменение и допълнение на сега действащия Закон за висшето образование. Това е вече законодателна техника. Но на мене ми се струва, че въпросът е наложително да приеме своето законодателно решение.
Философията, пак казвам, която ние сме приели и сме подкрепили, е философия на НАОА, на Съвета на ректорите. Имам становище и от Софийския университет, от Съюза на учените, от Федерацията на научно-техническите съюзи. Те подкрепят законопроекта, който сме представили, разбира се, с бележки, разбира се, с технически проблеми, за които аз моля за вашата снизходителност. И в случай че се подкрепи на първо четене, ще се радвам всички да обединим усилия за усъвършенстване на правилата по-нататък, така щото да се промени тази четирибална оценъчна система, която е действаща в момента и основателно критикувана от всички субекти на акредитационната процедура. На мене ми се струва, че предложената десетобална система, заедно с рестрикциите, които тя носи като ограничаване на компетентността - до оценка 5 да се дава само образователна степен „бакалавър”, а над оценка 5 и „магистър”, да се обвърже институционалната акредитация с възможност и чуждестранни агенции да участват в тази процедура, е отколешна идея и на министъра на образованието, младежта и науката.
Тоест тук нямаме разногласия. Аз просто съм се осмелил да поставя на вашето внимание разговор, който не казвам, че трябва да приключи днес или уведомяването на министъра от вчера до днес е достатъчен срок, за да сложим точка на дискусията. Напротив, искам да отворим дискусията и да стигнем до най-доброто, за да вървим към „Европа 2020” – по-високо качество и за сметка на по-малко количество. Защото тези 32 акредитации за 2012 година ако минат и по сегашната четирибална система получат своите оценки, следващите три или шест години, в зависимост от това как са оценени, но голяма част от сега действащите са за шест години, не можем да ги пипнем с пръст.
Затова НАОА неслучайно задържа процедурите, именно за да види съдбата на техните правила. Аз пак казвам, това са техни правила. Затова в момента няма стартирани процедури по изтекли акредитации през 2012 година.
Затова поставям на вашето внимание този законопроект и моля да бъде подкрепен като дух и философия. Това през месец септември като законодателна инициатива изцяло нов Закон за висшето образование и наука дай боже да стане. Но не мисля, че двете тези се бият. Напротив, ако се започне този разговор и се види, че вървим в правилната посока, не пречи голяма част от тези предложения да бъдат реципирани в новия Закон за висшето образование.
Аз пак казвам, законодателната униформа не е важна в случая. Важно е да се обединим или да не се обединим около духа и философията на законопроекта, който предлагам. Благодаря за вниманието.
Колеги, да докладвам по двата законопроекта.
По законопроекта на Министерския съвет са постъпили становища от почти всички университети – от Медицинския университет – София, от Техническия университет – София, от Съюза на учените в България, от Националното представителство на студентските съвети в Република България. Те подкрепят законопроекта, но изразяват несъгласие с отпадането на чл. 95, ал. 4 от Закона за висшето образование относно таксите. Също така сме получили становища от Шуменския университет, от КНСБ, от Федерацията на научно-техническите съюзи, от Софийския университет, от Университета по хранителни технологии, от Асоциацията на частните висши училища, които бяха едни от инициаторите на тази законодателна инициатива, от Университетът по библиотекознание, от Медицинският университет – Плевен, от Българската академия на науките.
Съветът на ректорите е в невъзможност да даде становище по законопроекта на Министерския съвет поради краткия срок – това е тяхното твърдение.
Поискал съм становище от Патентното ведомство за защитени марки. Защото една от материите на законопроекта на Министерския съвет е франчайзингът, а именно отстъпване на марка.
Предполагам, че са ви раздадени всичките тези становища, за да не ги чета подробно.
По законопроекта, който сме внесли с проф. Станилов, има също становища от почти всички университети, от Съюза на учените и от ФНТС. Те подкрепят идеята, пак казвам, разбира се, с бележки по отношение на конкретното изписване.
Българската стопанска камара подкрепя предложението представители на работодателски и браншови организации да участват в експертните групи към постоянните комисии на НАОА.
Националната агенция за оценяване и акредитация подкрепя законопроекта, като препоръчва да се включат и допълнителни текстове относно новия интегриран модел за оценяване и акредитация на висшите училища като нова философия за подобряване на акредитацията. Аз приемам тази тяхна бележка за допълнение на предложения текст.
Това са становищата, които са постъпили. Колеги, откривам дискусията.
Заповядайте, Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, колеги! Аз само с няколко думи ще се мотивирам по първия законопроект, който е внесен от Министерския съвет, тъй като съм имал възможността да участвам и в събиране на Съвета на ректорите, и в Гранитната зала, и възможност да комуникирам с част от студентските съвети.
Подкрепям законопроекта. Приветствам сдружаването на висши училища с висши училища. Всички сте коментирали, особено хората, които са заети в сферата на образованието, печалния опит на Киевския университет.
Така че мисля, че до голяма степен тези неща са изчистени и законопроектът до голяма степен е съобразен с препоръките на университети, ректори и студенти. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Стоилов. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, господин министър, колеги! Все пак аз ще помоля, преди да пристъпим към гласуване, да изясним принципния въпрос реалистично и вярно ли е, че ние през месец септември ще имаме нов законопроект за висшето образование. И ако ние през септември имаме нов проект за Закон за висшето образование, тъй като знаете, че сегашният е ремонтиран над 25 пъти, тук въпросът ми към господин министъра и правителството е кое налага през месец юли да приемаме промени в този закон.
Вижте, самата идея за сътрудничеството между висшите училища и регламентирането на нов закон е добра идея. Има ли някакви процедури, които трябва да се случат през юли и август, за да се налага ние сега преди новия закон да приемаме тези промени?
Без да се опитвам да мисля от името на господин Стоичков, предполагам, че тези предложения за промени са активизирали колегите да напишат и своите предложения за промени, за да не бъде пропусната тази система за акредитация в новия закон през месец септември. Защото тук възниква въпросът: защо правим това сега, като ще имаме друг закон през септември? Не говоря за мързел, а да видим философията на новия закон каква е.
От тази гледна точка проектът, който в момента обсъждаме, до голяма степен се различава от обсъждания вече проект на Министерския съвет, от проекта, който беше поставен на публично обсъждане. Доста позитивни промени са направени и те наистина може да са полезни в сегашния Закон за висшето образование с няколко принципни забележки, които ще кажа.
Но наистина сега ли трябва да го правим, наблюдавайки програмата на парламента, и евентуално на 29 юли да го приемем, за да може през септември да обсъждаме нов Закон за висшето образование. Това за мене е нелогично от управленска гледна точка.
Няколко конкретни бележки, много накратко.
Едната е следната. Заслужава си внимание мнението на проф. Биолчев като ръководител на Националната агенция. Все пак как се извършва акредитацията на тези дружества, които са на практика нови лица? Ще бъдат ли нови юридически лица или няма да бъдат? И ако изискването на закона е всички университети, участващи в такива сдружения, да отговарят на законодателството на собствените си страни, новото дружество ли ще минава през акредитация или ще приемем, че всички имат акредитация и ако някой не съответства на българската акредитация, как участва в такова дружество? Ново висше училище ли правим, не правим ли ново висше училище?
Казвам, че трябва да се регламентира, защото не е изяснено. Може да се направи. Юристите ще кажат, че може да се направи препратка към Закона за задълженията и договорите и гражданското дружество и да се търси решение, но то не е намерено в тази законодателна материя. Този принцип наистина трябва да го има, защото колкото по-далеч бягаме от качеството на образованието само заради сътрудничество, това може да създаде проблеми.
На второ място, не са без основание притесненията на студентските съвети, с които и аз имах среща. Господин министърът каза, че този тежък проблем с таксите трябва да се реши, защото той пречи на конкуренцията. Въпросът е обаче конкуренция между какво – конкуренция между качество на образователна услуга или между цени? Защото ако по-конкурентен е този, който прави по-ниска такса, кое му е по-конкурентното? Говоря за отмяната на ал. 4 от чл. 95, в § 5 от законопроекта.
И още две неща, които не са по управленската философия на закона, които според мене би трябвало да се коригират, за да вървим напред, ако ще правим наистина Закон за висшето образование. Становището на Академията на науките за понятието „образователен франчайз”, което наистина се използва в Европа, също заслужа внимание. Трябва да се намери перфектното преотстъпване за ползване на марка. Тук юристите ще го кажат как е. Но точно в Закона за образованието да използваме това понятие.... Мене ме боли за българския език, когато има думи, които могат да намерят в текста своя български аналог.
И последното, което може би е техническа грешка, но трябва да се коригира, преди да стигне законопроектът в пленарната зала. Става въпрос за заключителната разпоредба на законопроекта. Тя е нонсенс. Не може да се отменя нещо от закон за изменение и допълнение. Говоря за законопроекта на Министерския съвет. В правния мир има закони, няма закон за изменение и допълнение. Тук пише, че се отменя нещо от закон за изменение и допълнение. Променя се нещо в закон – говоря за § 7. Не се променя нещо в закон за изменение и допълнение. Това може да се коригира.
В тази ситуация, която според мене не налага такова бързане до края на юли, това е едно deja vu за голямо бързане за един друг законопроект, който после се мъчихме повече от година да го направим и беше голяма мъка, че първо го приехме, после го работихме цяла година, ние ще се въздържим от подкрепата на този законопроект. Той наистина не е перфектен, а и би нарушил права на студенти, които не би трябвало точно сега да ги нарушаваме.
Колкото до втория законопроект, философията, идеята на този законопроект е добра. Крайно време е наистина да се търси такъв тип оцеляване и даване на възможност на по-добрите университети да работят по-добре.
Ние с колегите решихме всеки да гласува както прецени за този законопроект. Философията му заслужава подкрепа, но той е недостатъчен.
Това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Николов. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, защо се бърза, след като ще има нов закон. По простата причина, че искаме да хванем кандидатстудентската кампания тази година.
В началото на месец май по инициатива на омбудсмана на Република България беше проведена една много добра кръгла маса по искане на някои от университетите и там освен представители на академичната общност бяха и представители на Комисията по образование. Там беше поставен за първи път този въпрос, че има редица бюрократични пречки, които пречат първо, за приемане на чуждестранни студенти в България или за продължаване на обучението на българи, които са учили някъде и искат да продължат. Тъй като колкото и да е кратка процедурата на НАЦИД – до два месеца, предварителният период е много дълъг.
Няма какво да обсъждаме тук. Вие знаете, че и кампанията на господин Калфин е насочена към тази тема. Но тъй като темата наистина е сложна и в някои отношения ако прибързаме, наистина ще възникнат опасности с поява на дипломи в страната, смятам, че е съвсем нормално университетите, когато приемат студенти, да признават тяхното предшестващо обучение, тъй като те имат екипи, които могат да свършат това и те бързо комуникират с университета, който е издал съответната диплома. Нашият национален център е много добър и той ще продължава да служи като информационна база. Съвсем накратко затова се бърза.
Вторият въпрос също е важен. Сега сме месец юли. Миналата година, когато се обсъждаше въпросът за платеното обучение, прибързано тук приехме едно нещо, което засяга обучението след бакалавърската степен. То влиза в сила от 2011 – 2012 година. Някои университети обаче не прочетоха, че влиза в сила от 2011 – 2012 година и го въведоха още през миналата година, в резултат на което загубиха над 2 млн. лв. на университет от тази поправка – става дума за магистърското обучение. Примерно УНСС. А там са хората, които разбират от тази материя. Те загубиха над 2 млн. лв. само от тази поправка. Затова бързаме, защото учебната година идва.
На въпроса как се извършва акредитация на тези нови лица. Ами според законодателството на съответната страна. Ние както и да ги акредитираме, онази страна, където е тази структура, може да реши, че не ги приема. Или обратното, може въобще да не иска акредитация, зависи от това в коя държава сме. Ако сме в Чехия, няма да искат, но ако сме в Гърция, каквато и акредитация да има, те няма да го признаят. Всяка държава си има собствено законодателство. И аз мисля, че ние не бива да се задълбочаваме и да измислим едни такива рестриктивни мерки, които всъщност може да се окаже, че на територията на съответната страна не важат.
На последния въпрос, който беше зададен – за Преходните и заключителни разпоредби, ще отговори юристът. Но по повод на нашата готовност за закон. В края на септември ние наистина можем в работен вариант да представим един кратък закон за науката и висшето образование. Защо тогава, а не по-рано? Защото някъде по това време Брюксел ще пусне за всеобщо обсъждане един добър документ за модернизация на университетите въобще.
Второ, подготвям, уважаеми колеги, една кръгла маса във връзка със законодателната промяна, на която е поканена госпожа Куин, еврокомисар по науката. Искаме да дойде и госпожа Василиу – еврокомисар по образованието. На тази кръгла маса наистина ще искаме задълбочено да обсъдим законодателната промяна, която да е в контекста на документа за модернизация на университетите. Защото когато говорим за качество и модернизация на образованието - дори и аз правя тази грешка и знам, че е много голяма, – винаги казваме „българско образование”, „българска наука” и т.н. А всъщност става дума за образование в България или за наука в България, които трябва да бъдат изравнени по стандарти с това, което е в Европейския съюз. Иначе ние губим студенти.
Така че това мога да кажа като отговор на тези въпроси.
Завършвам. Ние тук даваме това предложение за промяна за признаване на дипломите от университетите. Междувременно с това Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи също разработват мерки за намаляване на бюрократичната тежест при процедурите, за да може да облекчим приема на чуждестранни студенти, без да нарушаваме нашите ангажименти. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър. Господин Йосифов, заповядайте.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Искам да взема отношение по забележката на господин Николов. Аз Ви изслушах, но не можах да разбера всъщност къде е проблемът. Защото закон за изменение и допълнение е равносилен като нормативна сила на закон. И при условие, че става дума за един текст, който ще породи правни последици и не фигурира в Закона за висшето образование, няма никаква пречка според мене да бъде отменен такъв текст от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Още повече мисля, че това не само не е незаконосъобразно, но мисля, че е практика на Народното събрание.
Това е коментирано с колегите от Министерския съвет. Там също има юристи. Предполагам, че и моите колеги в Народното събрание ще вземат отношение по този въпрос. Иначе не знам как би заработила тази схема.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тъй като ми се налага да изляза, искам да кажа, че ще подкрепя законопроекта на Министерския съвет и ще се въздържа по отношение законопроекта на господин Стоичков и господин Станилов.
Законопроектът на Министерския съвет го подкрепям, защото споделям доводите на министъра за спешността на измененията.
Смятам, че проектът на господин Стоичков и господин Станилов заслужава внимание, но с оглед подготовката на новия закон се въздържам от гласуване.
Искам да направя една бележка по повод проекта на Министерския съвет. Мисля, че в процеса на работа по текста беше допусната една техническа грешка и в резултат на това в крайния текст, предложен в Народното събрание за измененията в чл. 21, силно се ограничава възможността на висшите училища да се сдружават, освен с университети, с други организации за научни и приложни изследвания, за повишаване на квалификацията на специалисти с висше образование, за художественотворческа, проектна и иновационна дейност.
Струва ми се, че е техническа грешка и възнамерявах да правя предложения между първо и второ четене, с което да се изчисти проблемът. Но в законопроекта на господин Стоичков и господин Станилов има предложен съвсем конкретен текст, който мисля, че е удачен и мисля, че е съвсем резонно да бъде предложен между първо и второ четене. Аз лично бих го подкрепила.
Това исках да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите, една съвсем кратка реплика. Не мога да разбера техниката. Тоест Вие не подкрепяте законопроекта на Стоичков – Станилов, защото предстои нов Закон за висшето образование.
Аз в скромната си парламентарна дейност досега имам три-четири случая, в които точно това са ми казвали. Искахме в Закона за радиото и телевизията да включим текст по отношение на мерките за деца в телевизията, заедно с колеги от ГЕРБ. Казаха: няма защо сега да предприемате законодателна инициатива. Предстои всеки момент да излезе нов Закон за радиото и телевизията. Това беше април месец 2010 година. Към момента нов Закон за радиото и телевизията няма.
Втори момент – Наказателен кодекс. С колегите от всички групи подписахме. Казаха: не прави нищо за черното тото, Наказателният кодекс всеки момент ще излезе.
Аз не съм такъв песимист по отношение на Закона за висшето образование. Вярвам, че този път нещата ще се случат. Но това не е аргумент – аз не го подкрепям, защото ще излезе нов закон.
Законодателната инициатива на депутата е нещо различно от законодателната инициатива на Министерския съвет. И като техника не мога да си представя да не се подкрепи този законопроект, а части от него – не знам какви части, да се инкорпорират между първо и второ четене в законопроекта на Министерския съвет. Това за мене е правен абсурд, може ида греша.
Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз също не споделям Вашия песимизъм и вярвам, че ще имаме нов проектозакон. Вие споделихте негативен опит, който по-скоро предполага песимизъм. Аз вярвам, че ще имаме нов закон и за мене това е аргумент. А текстът, който смятам, че може да бъде приет, това е вашият § 2. Той е в обхвата на законопроекта на Министерския съвет, който аз считам, че трябва да бъде приет в този обхват. Това е просто една удачна формулировка, за да се реши един проблем. Коректно е вместо да използвам периода между първо и второ четене, защото най-вероятно до същото бихме стигнали, още отсега искам да заявя подкрепата си конкретно за вашия текст. Така или иначе независимо от вашия законопроект, ние бихме направили тази промяна в този дух.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз само ще завърша с една дума, за да не досаждаме в диалогична форма с Вас. Но пак си мисля следното.
Парламентарната техника евентуално предполага подкрепата или неподкрепата на законопроекта като дух и философия. Отделни нейни части не са обект на първо гласуване. Така че, аз пак не мога да си представя кой ще бъде инициатор на текстовете между първо и второ четене.
Но Вие повдигате един изключително важен въпрос. Не се препокриват в никакъв случай двата законопроекта. В голяма част законопроектът на Министерския съвет и нашият са свързани. Защото ние предлагаме образователният франчайзинг ние предлагаме да подлежи на отделна акредитация като дейност. Това е част от нашата философия. Аз не мога да си представя нашият законопроект да се остави да отлежава и евентуално да чака новия Закон за висшето образование, а сега да приемем франчайзинга, който явно няма да подлежи на акредитиране, защото е по-важна кампанията.
Тук може би е разликата между двамата вносители. За мене не предстоящата кампания е по-важна. За мене е по-важна предстоящата акредитация, която е за 51 висши училища, от които 32 акредитации изтичат, както вече казах. Това е принципната ни разлика, ако говорим за бързина.
Колега Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Гледайки проф. Илчев, искам да Ви кажа, господин председателю, че в Първото обикновено Народно събрание, когато искат да гласуват недоверие на първия кабинет на Тодор Бурмов за финансовата политика, става Григор Начович – финансов министър, и казва: Дайте един аргумент защо искате недоверие на правителството. Тогава става младият депутат от либералите Стефан Стамболов и му казва: Аргументът е, че ние сме повече!
Така че в парламента тези аргументи са валидни. Недейте да търсите някакви други софистицирани анализи. Защото е въпрос на политическа воля, произхождаща от избирателите. Това е смисълът на тази парламентарна демокрация. Така че няма проблем за това кой какъв законопроект ще подкрепи или няма да подкрепи.
Аз ще се изкажа и по двата законопроекта. И ще кажа нещо, което ще прозвучи в началото малко себично, за което се извинявам. Но мисля, че отхвърлянето на идеята за конфедерирането на университетите, записано в Закона за висшето образование в края на миналия век и премахнато някъде в средата на това десетилетие, фактически отваря въпроса за тази промяна, която е внесъл Министерският съвет. Идеята за сдружаване на университетите в България е единствено възможният път за една разумна оптимизация на университетската мрежа на страната.
От тази гледна точка аз по неизбежност ще го подкрепя, защото това е идея, която аз съм убеден, че е добра и за която съжалявам, че не е проработила във времето, а просто беше отхвърлена като ненужна.
Въпросът, който поставя законът обаче по принцип за сдружаването с български и чуждестранни висши училища – българското висше училище може да си постави за цел да се сдружи с българско висше училище или с чуждо – вече влиза във втория етап, където се изисква да кажа дали подкрепям или не подкрепят. Това е етапът на сдружаване с чуждото висше училище.
Къде съзирам аз проблеми, които, ако бъде подкрепено, а аз си мисля, че ще го подкрепя, трябва да се изчистят на второ четене.
В предишния текст в § 2 се създава т. 13:
„13. право на признаване в съответствие с държавните изисквания на придобитите в чужбина степени на висше образование и периоди на обучение, завършили в чуждестранни висши училища, с цел продължаване на обучението в същото висше училище”.
Признаването на период от обучение е сложна задача. Защото приемащата страна фактически трябва да акредитира предметите, по които студентът е добил някакъв успех и е преминал някакво време на обучение. Акредитацията на период от обучение изисква организация и форма на работа и система на учебни програми.
Например ние в нашата страна се мъчим много години и с частичен успех отстояваме да изградим системата на кредитите в българските университети и висши училища и не сме успели. А това е система, която работи, да кажем, в един огромен процент от университетската мрежа в Европа. И този, който има такава кредитна система, лесно ще пресрещне чуждата и ще я адаптира бързо. Този, който няма, ще трябва да започне да работи и да си изработи вътрешни правила, по които да може да приема.
Между другото това е валидно и вътре в страната между различни висши училища.
От тази гледна точка така записано е хубаво, но за мене свръх недостатъчно. Защото някъде трябва поне да отпратим като законодатели този въпрос как да се решава. Затова се изисква някаква помощ от страна на министерството, за да се запознаем статистически със състоянието в момента и в страната, и в Европа, за да намерим едно по-прецизно решение на тази задача.
На трето място, говоря пак за първия законопроект. В основния текст на § 3 се говори, че се взима решение за сдружаване, с цел – пропускам другите неща – продължаване на образованието в същото училище, което ми е ясно как се реализира, сключване на договори за образователен франчайз – тук аз трябва да си призная, че изпитвам несигурност - и други форми на партньорство – по принцип не обичам думата „други”, защото тя отваря някакви врати, които не са ясни. Тоест съвсем директно на второ четене ще предложа да падне думата „други”, защото или трябва да кажем какво искаме да се постигне, или да не отваряме някакви врати, зад които не знаем какво се появява изобщо. Защото друга форма на партньорство може да е всичко, каквото се сетим. И законодателството не е хубаво да има такава широко отворена врата за някакви неща, които не знаем какви ще бъдат.
Разбира се, трябва да кажа какво разбирам аз под „образователен франчайз”, за да може да участвам активно на второ четене.
Това, което е написано тук в Допълнителната разпоредба, дефинирането на понятието е понятие явно от друга област на законодателството.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: От икономическата.
ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: „Макдоналдс”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин професорът подсказва, че е „Макдоналдс”. Господин Имамов говори за икономическо понятие. Не, че съм против икономическите понятия, ни най-малко. Но ми се струва, че трябва да го направим по-близко до образователните дейности и да предпазим университети, които са запазили своя авторитет, да не бъдат погълнати от този франчайзинг, в смисъл, да се злоупотреби с тяхната марка. Това искам да го видя като текст, за да съм сигурен, че гласувам нещо, което не отваря врата за злоупотреба. Независимо за кой университет, който има авторитет, става дума. Понеже тук е ректорът на Софийския университет, трябва да кажа – на Софийския университет. И понеже е бившият ректор на Нов български университет, можем да си позволим и това. Но можем да го кажем и за други университети, няма значение. Тоест не е конкретно отправена моята реплика.
Затова гласуването „за” е с тези уговорки – че ще трябва тези неща да бъдат решени. Като пак казвам, първото, за което ние ще настояваме за второ четене да му отделим внимание, е въпросът за сдружаването на българските университети. Защото, уважаеми колеги, в Закона за висшето образование пише какво е университет, пише какво е висше училище, но много висши училища имат табелки, на които пише „университет”, което най-малкото не отговаря на Закона за висшето образование. И ако ще отваряме отново тази възможност за конфедериране на българските висши училища да се изграждат в такива големи, мега университетски структури, което е според мене пътят за развитие и гарантиране на качество на самото преподаване, то трябва този въпрос да не го загърбваме, а трябва да го наименуваме и ако можем, с някакви текстове да го решим преди Закона за висше образование и наука, за който говори господин министърът, който, ако се случи във времето, за което той говори, ние бихме могли да разполагаме с такъв текст реално в най-добрия случай за Коледа. Защото технологичното време за работа не предпоставя възможност той да тръгне да функционира от 1 октомври естествено. И той ще се съотнесе към учебна година. А така е винаги с образователните текстове, защото те не могат да влязат мигновено. Те винаги имат една учебна година пред себе си, която трябва да мине.
Извинявам се, малко по-дълго говорих, но понеже са два законопроектите.
По втория законопроект. Изцяло приветствам идеята на господин председателя Стоичков един преподавател да участва в акредитацията на едно висше училище. Аз съм за това нещо. Смятам, че това е изключително важно, оздравителен процес за българското висше образование и съм много скептичен за неговата реализация. Защото опитът ни от Закона за академичния състав показа, че тази работа е трудна за постигане. Вярно, че сега е направено по друг начин. Юристът у господин Стоичков е проговорил съвсем коректно и той се е отстранил от тези текстове, които Конституционният съд е отменил, което не означава, че няма да отмени този.
Позволявам си да го кажа, защото в моите вече дълголетни занимания с политика само един единствен път съм си позволил да нападна Конституционния съд и това беше по Закона за академичния състав. И някак си оставам на думите си, които съм казал преди това по адрес на тази тема. Много бях огорчен, много груба политизация на работа, която не е за политика. Конституционният съд не е политически орган.
По въпроса за акредитацията, по който се изказват всички. Аз по принцип подкрепям този принцип, което може да ме направи глас „за”. Само че този принцип за подкрепа е много проблематичен. Аз си позволих да го кажа на господин Стоичков в частен разговор преди заседанието. Защото според мене досегашната практика на акредитационни процедури е показала един наш, български опит, в който колегиалното усещане между колеги от различни научни области е толкова мощно и силно, че оценките след акредитациите са много хубави. И някак си да разчитаме, че това е механизмът, по който ние ще решим една от големите задачи на българската университетска мрежа, искам да кажа, че съм скептично настроен. Ние трябва да решим според мене, като отворим пътя на конфедерирането, когато изпълнителната власт реализира една от амбициите на министър Игнатов, а именно финансирането да бъде свързано с конфедерациите, за да може да стане привлекателно за българските висши училища.
Ето затова няма да се впускам тук в анализ на тези неща, по които част от колегите говориха. Виждам, че законопроектът не може да бъде инкорпориран към другия от изказванията преди мене. Затова ще моля да насочим усилията си към решаване на задачата в този законопроект, който ще стане, да кажем, закон след известно време, тъй като вторият явно няма да има тази съдба.
Като казвам това, се обръщам към колегите от ГЕРБ, разбира се, най-вече и към господин министъра, с молба да поработим по тези текстове, да можем да решим въпроса за сдружаването на българските висши училища, за да може те да станат по-стабилни, по-силни, по-авторитетни и да дават по-качествено образование. Тогава ще знаем, че в България нямаме 38 университета, 56 университета или някакви други големи числа, а имаме, да кажем, осем или десет университета, може да имаме пет, може да имаме седем, а другото да са висши училища по смисъла на своето преподаване, учебни програми и в крайна сметка квалификация, която дават на изхода си.
Аз искам да помоля, тъй като Правната комисия прави извънредни заседания вече непрекъснато в сряда, да напусна, тъй като от 16 часа има друга комисия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Как гласувате?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще дам доверие, макар и противно на собствената си парламентарна група, и ще го дам както в посока на правителството, така и в посока на „Атака”. Нали няма да ме издавате на господин Костов? – Това беше за журналистите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз с най-искрени почитания ще изчакам изказването на проф. Илчев.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Илчев.
ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю, благодаря Ви, господин Местан. Слушайки пренията тук и участвайки в обсъжданията на идеите вече доста време, доста месеци, се радвам да ви кажа, че все пак е направена стъпка напред, за която толкова време се борихме.
Господин Веселин Методиев си тръгна, но той ми е бил студент, все пак от първите ми студенти, от първия курс, който съм водил като асистент. Той говореше за това, че аргументът е какво ще реши мнозинството но за мене това не е аргументът. Може би съм идеалист, но ми се струва, че образованието не би трябвало в общество като нашето да има политически измерения. Би следвало представителите на всички политически партии да мислят за това какво то трябва да носи за обществото.
В тази връзка ми се струва, че би могло да се помисли действително за някаква форма на обединяване на най-доброто от двата законопроекта.
Ние сме давали становища и по законопроекта, предложен от Министерския съвет, и по законопроекта, който беше предложен в последния момент.
В тази връзка бих искал да кажа, че според мене това, което прави в момента министерството, е важно. Би трябвало сега да се приемат промените, да не чакаме закона. Защото вярата не е аргумент, практиката е аргумент. А практиката за съжаление показва, че от замислянето на един закон до неговото окончателно приемане от Народното събрание преминава понякога повече от година. Нямаме време да чакаме.
Второто нещо, което бих искал да кажа. Тук господин министърът в началото спомена, че според него не е редно да се приема законопроектът на господин Стоичков, тъй като започва акредитационната процедура. И той каза какво ще се случи, ако някоя институция в момента не я получи, трябва да чака еди-колко си години.
Това също не е аргумент. Струва ми се, че е съвсем лесно съответната институция, ако е положила огромни усилия в рамките на две години, поканила е нобелови лауреати, променила си е собствената структура, няма никаква пречка да й се разреши инициатива и желание да премине наново акредитационна процедура – няма проблем за това – и да докаже, че за две-три години тя е направила качествен скок нагоре.
Двата основни въпроса, които бяха повдигнати тук, са въпросът за франчайзинга и въпросът за сдружаването. За съжаление моя милост като ректор на Софийския университет разбира, че трябва да вървим в тази посока. Но имам сериозни съмнения и в двете насоки.
Говорейки за франчайзинга, ние неслучайно настоявахме – и това е включено в законопроекта на господин Стоичков – тази възможност да бъде преценявана от Националната агенция за оценяване и акредитация. Много трудно все още правим разликата между свобода и свободия. Не искам да споменавам университети. На моето бюро има рекламни листовки на различни фирми, които и в момента успешно, плъзгайки се по ръба на закона, използват авторитета на някои наши университети за своя печалба, в никакъв случай не в интерес на обществото. Ако някой се интересува, мога да ги назова. Но вие ги знаете не по-зле от мене и няма смисъл да говоря за тях.
Така че, би трябвало да запазим възможността да преценим – освен това тук говорим и за авторитета на държавата. Когато един университет, да кажем, примерно университетът в Тутракан, защото там няма, поиска да направи франчайзинг с университет от друга държава, все пак той излиза не като тутракански университет, а излиза като български университет. Така че тук става въпрос за авторитета на цялото висше образование у нас.
И вторият въпрос, по който съм скептичен и то доста скептичен, е за сдружаването. Ние ще поискаме от господин министъра през септември да се срещнем. В България ще дойдат седем ректора на университети от Франция, Германия, Белгия, Люксембург. В тази група участва и Софийският университет, всъщност той е единственият университет от Източна Европа, който участва. Това е един огромен европейски проект за създаване на така наречения the university of the greater region. Тоест едно сдружаване на университетите, които са по тази обща граница между Белгия, Холандия, Германия, Франция и Софийския университет.
И тъй като аз участвам вече година и нещо в този проект – проектът е започнал преди четири години, виждам какви огромни практически пречки има в това сдружаване между университети от страни с установена кредитна система. И въпреки всичко те в момента едва-едва са мръднали от абсолютната нула нагоре.
Честно казано, аз не споделям това, което каза Веселин Методиев. Аз не смятам, че това сдружаване на български университети и висши училища някак си ще доведе до по-високо качество на висшето образование. Ние и сега имаме малки висши училища, които имат много добро качество на висшето образование, а имаме големи висши училища, които нямат особено добро качество на висшето образование. Нека да видим, но просто съм скептичен.
И пак ще се върна на това, с което започнах. Нека все пак Народното събрание, нашите народни представители да проявят, колкото и неразумно да звучи, разум. Въпросът е изключително важен за нас. Това е много важна стъпка след тази стъпка, която беше направена, с макар и напълно недостатъчна, но все пак финансова инжекция, свързана с рейтингите. Това е следващата стъпка. Нека тази стъпка да бъде разумна и да бъде необвързана с политически пристрастия.
Ние сме дали становище и по принцип виждаме и положителни, и отрицателни страни в двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Илчев. Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господин ректор на Университета, уважаеми колеги! Неслучайно казах – на Университета, защото има един университет, който не се нуждае от други определения, за да бъде припознат.
Аз, за съжаление, също ще обвържа вота си по втория законопроект по-скоро с получаването на достатъчно уверения, че през септември ние ще имаме нов Закон за висшето образование поне като проект.
Господин председател, не бих искал да бъдете засегнат от тази ми позиция, защото това не е само технологически проблем, макар че той сам по себе си също е важен в технологически аспект. Какъв е смисълът да приемем един акт, който ще бъде обезсилен, преди да влезе в сила?
Затова накрая аз ще направя едно процедурно предложение, за да обслужа готовността си да подкрепя този законопроект. Но точно заради тази готовност не бих искал той да стане жертва на необходимостта да дадем ход на законопроекта на Министерския съвет и той да бъде финализиран в кратки срокове. Опасявам се, че Вашият трудно ще бъде финализиран паралелно със законопроекта на Министерския съвет. Но това – процедурно накрая на изказването ми.
Господин министър, наистина Вие отговорихте на няколко въпроса, които господин Николов Ви постави, и други колеги. Но ще Ви моля да вземете отношение по въпроса дали наистина имате готовност, включително и, ако щете, капацитет, не Ваш собствен, а на екипа Ви в диалог с висши училища, с други участници в този процес да ни предложите нов Закон за висшето образование, от какъвто системата за висшето образование отчаяно се нуждае.
Казвам това и Ви моля да бъдете откровен при поемането или непоемането на този ангажимент. Защото вече бяхме свидетели на един такъв ангажимент, че март месец 2010 година ще бъде финализиран един такъв проект, после се отложи за октомври, сега сме юли 2011 година – нов закон няма.
Същевременно видно от предложенията – и Вашите собствени, и на колегите Стоичков и Станилов, има необходимост от изменения, които, за да не вървят по логиката на тръпката, би трябвало все пак да бъдат осмислени от гледна точка на философията на един модерен закон, който да урежда далеч по-адекватно новите условия, в които се намира системата на висшето образование.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет. Ние изразихме подкрепа още на предварителното обсъждане и ще останем верни на тази си позиция. Днес ще гласуваме за законопроекта. Мисля, че друго не може да се очаква.
Съгласен съм с доста от притесненията, които бяха изразени. И все пак ние ще дадем предимство на разбирането, че България трябва да е в състояние, освен да изнася човешки потенциал, да може да изнася, в смисъл, да продава, интелектуален продукт.
Затова, проф. Илчев, моля да погледнем на идеята за франчайзинга – дори езикът ми се изкривява леко, може би трябва да помислим за някаква по-поносима дума между първо и второ четене, поне от уважение към българския език – не само с оглед на възможността от този механизъм чуждестранни висши училища да стъпят в България, а с изначалната идея на инициаторите на законопроекта – това пак са висши училища, вече в обратната посока – как под формата на францайз български висши училища да изнасят, тоест да продават своя интелектуален продукт. Няма нищо по-ценно от това да можем да продаваме интелектуален продукт. Той може би е с най-висока себестойност.
ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: Конвертируемо.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не искам да влизам в спор, защото предвид отсъствието на нарочни текстове някои висши училища срещаха проблеми за реализиране на подобни инициативи, включително и с добиването на един чисто формален документ, че висшето училище е акредитирано и е създадено с акт на Народното събрание. Не искам да влизам в полемика за това. Струва ми се, че има какво да се доизкусури и в този закон между първо и второ четене.
За мене много по-интересен е законопроектът, внесен от колегите Огнян Стоичков и проф. Станилов. Започвам с категоричната си убеденост, че има крайна, вече неотложна необходимост от прецизирането на акредитационния и на оценъчния инструментариум на специализирания държавен орган – Националната агенция за оценяване и акредитация. Огромна част от проблемите на висшето образование са проблеми на акредитацията.
В този смисъл има много разум, бих казал, и много потенциал в предложенията, които двамата колеги от „Атака” предлагат на нашето внимание днес, стъпвайки, както те самите декларираха това, на предложение на Националната агенция за оценка и акредитация. Това дори трябва да се поощри като законодателен подход.
Господин Стоичков, аз разбирам, че Вие представяте една десетстепенна скала. Ако бъдем реалисти обаче, първата скала от нула до четири си е една степен, просто отказ за акредитация отговаря на досегашната незадоволителна оценка. Оттам нататък обаче диференциацията действително е нова и цели наистина да диференцира висшите училища по нов подход и то, ако е възможно, по три показателя:
Първият, относно срока на акредитацията, където диференциацията ви е най-детайлно разгърната. Тези, които са с оценка от четири до пет – тригодишен срок, респективно от пет до седем – пет, от 7 до 9 – шест и от девет до десет точки – 8-годишен срок на акредитацията.
Вие предлагате оценката да се обвърже с правото на съответното висше училище да предоставя обучение по съответните образователно квалификационни степени. И тук практически сте в една тристепенна скала, защото предлагате висши училища, получили положителна оценка от 4 до 5 точки, да провеждат обучение само на степен „бакалавър”, а от 5 –до 10 – и в трите степени...
Господин министър, тук е най-интересното и тук ще вляза не толкова в спор, а в известна полемика с Вас. Защото предложението на колегите е именно в плана на това, което Вие, от една страна, посочихте като предимство на нашата система, оценена и от европейските ни партньори. Вие казахте – рейтинговата скала не с оглед на общата оценка на университета, а с оглед на диференцирането на съответните професионални направления или специалности, тоест така наречената програмна акредитация.
Ами ако тази теза я застъпвате като плюс на подхода, то точно това е подходът на двамата колеги. Защото те казват следното: ако едно висше училище има институционална оценка, да речем, от 5,1 или 5,2 точки, то това висше училище автоматично придобива право да обучава и бакалаври, и магистри, и докторанти. Нали така? Добре. Обаче колегите казват нещо друго. Те могат да обучават по всички специалности по бакалавърските и магистърските програми, но ако искат да обучават докторанти, то могат да го правят само по онези докторски програми – израз, с който заменят научните специалности, по които висшето училище с оценка петица по институционална акредитация има по една, по две, може би и по три докторски програми акредитация от 8, 9, 10 точки. Това е възможно. Тук няма противоречие. Сумарната оценка да бъде 5 или 6 точки, но по едно поне направление или по една докторска програма тази оценка да бъде максимална.
И обратно. Ще дам преднамерено пример с Университета. Представете си, в Университета общата институционална оценка да бъде 9 точки, но включително и Софийският университет може да има определени докторски програми, по които да получи оценка 7. И ще загубят правото си да произвеждат доктори по тези докторски програми, по които нещо им куца.
Това, разбира се, е един допълнителен механизъм за въздействие, но не през държавата, през изпълнителната власт, а през специализирания орган висшето училище да преодолее дефицитите си и да поиска нова програмна акредитация.
Съгласявам се с проф. Илчев, че с едно изменение, ако не ме лъже паметта, от 2008 или 2009 година изрично се въведе правото на висшите училища да искат сами акредитация не непременно след изчерпване на срока. И такава акредитация не може да им се откаже. Така че, те са в правото си да искат тази акредитация.
Аз по-скоро оценявам положително заложеното само привидно противоречие, а то е необходимо, между висока институционална оценка с невъзможност да се провежда обучение по определени докторски програми и обратно, ниска институционална оценка, но с възможност за провеждане на обучение по докторски програми по специалности, акредитирани високо. И само по тях.
И трето. Ако така се създават предпоставки да се реализира и третата връзка, освен продължителност на акредитация, връзка със образователно-квалификационните степени и с диференцираното финансиране на висшите училища, ние вече отговаряме на много от необходимостите, които стоят в основата на един нов Закон за висшето образование.
Разбира се, имам и доста бележки. Трябва да има по-ясни препратки към това, че все пак има видове висши училища, които и да получат оценка 10, техният таван е до обучение на „бакалавър”. Този отстъп трябва да се застъпи в закона, господин председател. Например колежите могат да бъдат оценени с оценка 10, но те по принцип не могат да предоставят образователна услуга, за която се искат над 180 кредита, ерго не могат да провеждат обучение в магистърски и в докторски програми.
Така че това също трябва да се има предвид.
Ако пък имате предвид да се въведе правото им да го правят, това е нещо друго. Трябва да го споделите, за да мога да изразя отношение, защото това вече е една радикална новост.
Понеже казах, че виждам много разум в тези предложения, съобразно отговора на министър, разбира се, аз ви предлагам следното. Не искайте днес да гласуваме за този законопроект – Вашия, господин председател, защото ще бъде отхвърлен. Казвам го с опита на политик, вече четири мандата народен представител. Аз предлагам дискусията по този законопроект да продължи и на следващото заседание, ако щете, той да изиграе ролята и на катализатор Министерският съвет да внесе свой законопроект. А сега да дадем шанс на онзи законопроект, който се радва на достатъчно широко съгласие, да не кажа и консенсус, за да върви, тъй като той наистина е свързан и с тазгодишната кандидатстудентска кампания. Да съсредоточим усилията си по приемането на законопроекта на Министерския съвет, да продължи работата по Вашия.
Ако все пак това процедурно предложение е неприемливо за вас, аз ще гласувам за закона – ако господин министърът ми каже, че през септември няма да имаме нов закон, и ще се въздържа, ако през септември ще имаме нов закон, поради съображения, които вече изразих, и няма противоречие между двата вота. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Местан. Други колеги желаят ли да се изкажат.
Понеже имаше няколко въпроса на господин Методиев към моя законопроект, ако разрешите, с няколко думи ще отговоря.
Той каза: каква е гаранцията, че и новата система за акредитация няма да допусне субективния елемент? И общо взето конфедерацията на университетите за него е най-решителната крачка в повишаване на качеството на висшето образование.
Аз в негово отсъствие няма да коментирам неговата идея за конфедерация. Това е добра идея, но трябва да сме наясно, че сдружаване на висшите училища не води до тяхното окрупняване. В смисъл, те си запазват своята субектност, просто създават може би един нов субект, едно ново сдружение по съвместни програми и съвместни обучения.
Ние с проф. Станилов сме предложили – той е вече сред нас, ако имате въпроси и към него, ще има възможност да ви отговори – като съзнаваме, че трудно се консолидират воли, този субективен елемент да се тушира максимално. Тогава, когато Националната агенция по оценка и акредитация изработва критериите, коефициентите за относителна тежест в своите показатели, да изиска становище от министъра на образованието и да изиска становище от Съвета на ректорите. Тоест тук имаме консолидиране на три воли – волята на държавата в лицето на Министерството на образованието, младежта и науката, че се подкрепят или не се подкрепят тези методики на НАОА и волята на адресатите, на Съвета на ректорите, както, разбира се, на последно място самата оценка и самото волеизявление на НАОА при изработване на тази десетобална система с различни коефициенти на тежест, които за нас не са законодателна материя, а следва да бъдат уредени в правилника на НАОА и в техните вътрешни правила.
Но тези изключително важни критерии - как ще се оценява едно висше училище, дали неговата акредитация ще е за 8, 3 или 5 години, да бъдат съгласувани и да има „да” от министъра на образованието, младежта и науката, да има „да” и от Съвета на ректорите.
По този начин ми се струва, че консолидираме различните субекти. Друг е въпросът ако имаме едно „не”, по какъв начин ще решим въпроса. Имам отговор и на този детайл, но мисля, че това не е предмет на първо четене.
Колегата Местан направи процедурно предложение за отлагане на гласуването на втория законопроект. Бихте ли поканили колегата Местан да формулира своята процедура, за да не изземват аз неговите функции? Той споделя идеята за неотложната необходимост от акредитационни правила, но предлага да се отложи гласуването на законопроекта, за да получи уверение, че през септември месец ще има нов Закон за висшето образование и науката.
Аз мисля, че министърът на образованието не е казал такова нещо. Каза, че ще има работен проект. Поправете ме, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: В края на септември ще има текст на Закон за науката и висшето образование. а той ще стане закон, когато вие го приемете.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест в края на месец септември Министерският съвет ще е приел нов закон?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: В края на септември аз ще ви предложа текста и започваме движението.
СТАТИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ще бъде ли представен за обществено обсъждане?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Вие знаете, че аз не си падам много по обществените обсъждания. Текстът ще бъде готов тогава, за да може на тази кръгла маса, за която ви казах, с двамата еврокомисари – по науката и по образованието, да бъде представен целият този текст. Той ще виси на сайта на министерството в нужния срок и трябва да се приема. Но ние бързаме с този текст по много причини.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Игнатов.
Колега Местан, Вашето процедурно предложение как точно се формулира, за да го подложа на гласуване?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, моето процедурно предложение отчита жестоките политически реалности. Вие имате достатъчно основание да искате дискусията по Вашия законопроект да продължи и на следващото заседание на чисто формално основание, че все пак материала го получихме едва вчера. Това са много сериозни изменения. И за да не поемем риска като подкрепящи идеята Ви да го подложим на гласуване, при което има потенциален риск да бъде отхвърлен, нека да пуснем да вървят поотделно двата закона, сега да дадем път на законопроекта на Министерския съвет, който се радва на достатъчно подкрепа, на съгласие и на самите ректори, с едно-две изключения, аз също се запознах с всички, а да продължим работата по Вашия законопроект, да имате възможност да отговорите на всички въпроси, които днес чухте. Възможно е да не сме видели всички аспекти на предложението Ви.
Повтарям, ако все пак го подложите на гласуване, вие днес ще получите моя глас „за”.
Така че от тази гледна точка правя това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Игнатов, желаете ли да вземете становище по това процедурно предложение?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз вече много пъти взех становище и говоря едно и също. Аз не се отмятам от това, което казах.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Изказвания по процедурното предложение? Има ли обратно становище по процедурното предложение да се отложи обсъждането и гласуването на законопроекта, внесен от Стоичков и Станилов за следващото заседание на комисията?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Предложението ми е да не се обвързва приемането на двата законопроекта.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, колеги! Аз най-малко трябва да говоря, защото само мога да се уча от господин Местан. Но в самото начало на заседанието обвързахме двата проекта.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Предложението беше да ги разгледаме заедно.
РУМЕН СТОИЛОВ: Не го приемайте като обратно предложение. Моето мнение е, че трябва да гласуваме двата законопроекта. Достатъчно време, близо два часа отделихме за изказвания и на двата и според мене трябва да гласуваме и двата законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министърът на образованието, младежта и науката каза, че не е уведомен и времето, с което е разполагал, му пречи да вземе становище. Ако вие по време на заседанието можете да вземете становище по втория законопроект...
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз още в самото начало казах своето мнение. Естествено е, че аз искам да бъде подкрепен законопроектът на Министерския съвет. Естествено е, че там има много разумни неща, които дори и сега между първо и второ четене могат да влязат. И задължително, колеги, трябва да влезе тази промяна за програмите. Има много разумни неща. но аз се придържам и много ми хареса това, което каза господин Местан. Такива са реалностите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Аз имам предложение да прекратим дискусията. Има направено процедурно предложение, нека да го гласуваме и в зависимост от това да пристъпим към гласуване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само една дума ще кажа. Аз приемам за уместно предложението на колегата Местан. Съзнавам, че два дни са прекалено малък срок за запознаване с тази материя. Съзнавам, че отхвърлянето на този законопроект за мене не представлява някакъв проблем. Проблемът е единствено кой ще понесе политическата отговорност от акредитациите, които изтичат през месец февруари следващата година. Всяко едно забавяне в акредитационната политика на това, на следващото или на по-следващото правителство прави невъзможно прилагането на новите правила, защото бихме приложили закона с обратна сила. Тези 32 акредитации, които изтичат, ще имат валидни акредитации за следващите 6 години. Защото всички, които изтичат, имат оценка „много добра” и „добра”. Новият Закон за висшето образование и науката евентуално с новите акредитационни правила ще влязат в сила през 2018 година, за което някой трябва да понесе отговорността.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на колегата Местан за отлагане на обсъждането на втория законопроект, внесен от Стоичков и Станилов. Аз няма да участвам в гласуването.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 4, против 6, въздържали се 2.
Не се приема. Отхвърля се процедурното предложение на колегата Местан.
Продължаваме дискусията, ако има други желаещи за изказване. – Не виждам желаещи. Прекратявам дискусията.
Преминаваме към гласуване на разгледаните законопроекти.
Точка първа от дневния ред е разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 102-01-45, внесен от Министерския съвет на 17.06.2011 година.
Който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът на Министерския съвет се приема от комисията.
Подлагам на гласуване втория законопроект № 154-01-71, внесен от народните представители ОГНЯН СТОИЧКОВ и СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ на 04.07.2011 година.
Гласували: за 8, против няма, въздържали се 7.
Приема се.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Процедура по повторно гласуване.
Гласували: за 8, против няма, въздържали се 8.
Не се приема.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ОГНЯН СТОИЧКОВ