---

П Р О Т О К О Л

На 13 юли 2011 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 154-01-64, внесен от Меглена Плугчиева – Александрова на 21.06.2011 г.
2. Разглеждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от НСА „Васил Левски” – гр. Несебър, Инициативен комитет № ПГ-110-00-6 от 18.01.2011 година.
3.Разни.

На заседанието присъстваха:проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Любомир Йосифов – МОМН, Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, Константин Гребенаров – областен управител на област Бургас, проф. Лъчезар Димитров – НСА „Васил Левски”, проф. Кирил Андонов – НСА „Васил Левски”, Илиян Карапанов – НСА „Васил Левски”.

Заседанието беше открито в 15.05 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден, колеги. Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 154-01-64, внесен от Меглена Плугчиева – Александрова на 21.06.2011 г.
2. Разглеждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от НСА „Васил Левски” – гр. Несебър, Инициативен комитет № ПГ-110-00-6 от 18.01.2011 година.
3.Разни.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА № 154-01-64, ВНЕСЕН ОТ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА – АЛЕКСАНДРОВА НА 21.06.2011 ГОДИНА.
Гости на заседанието по тази точка са проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, Любомир Йосифов – от МОМН.
Постъпили са становища от министъра на образованието, младежта и науката, от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, от заместник- министър председателя и министър на финансите Симеон Дянков и от министъра на труда и социалната политика.
Давам думата на вносителя госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Ще се постарая съвсем накратко да представя на вашето внимание мотивите за това кратко допълнение към Закона за семейните помощи за деца.
Бързам да започна с факта, че това предложение от моя страна идва на базата на постъпили при мене като народен представител жалби от няколко места от млади майки докторантки, които за съжаление не получават така наречената еднократна помощ от 2880 лв. при раждане на дете, какъвто е режимът за студентките – редовно обучение. Оказва се, че това е за съжаление едно бяло петно в действащия Закон за семейните помощи за деца и на тази база се е стигнало многократно до съдебни дела, като, разбира се, съдилищата са отсъждали в полза на жалващите се майки-докторантки.
Практиката и тези случаи са довели дотам, че Министерството на труда и социалната политика е дало съответните указания към местните служби за изплащане на тези средства. Но за съжаление, въпреки всичко, има случаи, когато или тези указания се тълкуват различно, или поради други причини не се изплащат съответните помощи.
На тази база е и моето предложение да се направи тази малка добавка в Закона за семейните помощи за деца в чл. 8, ал. 1.
След събраната от моя страна информация, получена с любезното съдействие на Министерството на образованието, младежта и науката, се оказва, че става дума за 1095 жени докторантки в момента. Финансовият разчет, който направихме, говори, че не е необходимо да бъде променяно или това не налага някакъв допълнителен финансов ресурс, за да бъде приета една такава добавка.
От постъпилите становища от трите министерства бързам да започна с позицията на Министерството на образованието, младежта инауката и специално да благодаря на министър Игнатов и на екипа му за принципно положителната позиция, която те изразяват. Още повече, подчертавам, че не се налага никаква промяна в бюджета на министерството.
Позицията на Министерството на труда и социалната политика де факто по принцип отчита този пропуск в законодателството. Но тяхната позиция е, че са дадени тези указания към службите по места и те ще търсят отговорност, ако не се спазват указанията.
Заместник-министърът на труда и социалната политика в Комисията по труда и социалната политика заяви, че предстои готвенето на нов закон итози пропуск ще бъде отчетен там.
Позволявам си да кажа, че докато стигнем до този закон, вероятно ще минат най-малко 6-7 месеца, а това е време, което е важно за тези засегнати лица.
На трето място, накратко ще си позволя да коментирам странната позиция на Министерството на финансите – не използвам по-силни думи, където е направена една елементарна аритметична сметка и е умножен броят на тези млади жени, които са докторантки, по 2880 лв. и се стига до простата сметка,че това е една огромна финансова сума, която ще рефлектира върху бюджета на министерството и то не може да поеме този голям разход.
Разбирате, че логиката, която прилага Министерството на финансите, е, че тези 1095 жени едновременно ще бъдат бременни, едновременно ще родят и ще има нужда да им бъдат изплатени тези средства, което е най-малкото несериозно. И аз съм изненадана от елементарния подход, който е приложило Министерството на финансите.
В същото време си позволявам да кажа, че справката, която съм направила, показва, че в момента имаме 103 421 жени редовни студентки. Ако министерството прилага тези сметки към тях, за да осигурява средствата на всяка една, то би трябвало да предвижда на 103 хиляди жени едновременно да се разплаща на всяка една по 2880 лв. А де факто в бюджета на министерството са предвидени средства само за 2000 евентуални майки студентки.
Съжалявам, че трябва да коментирам този въпрос, но този подход на прилагане на интерпретация на правата на едните и на другите ми се струва най-малкото странен, да се правят сметки, които ми се струват най-малкото недостойни. Това не е сериозна позиция, която би трябвало да очакваме от Министерството на финансите.
Завършвам с това мое предложение, господин председател, че тук става дума за една съвсем малка промяна, за добавяне на една дума – „докторантки”, за да се премахне тази дискриминация, която я има в момента. Това е пропуск, който не казвам, че е отсега, той явно е отпреди, но ми се струва, че е добре да коригираме този пропуск.
Второ, смятам, че е изключително важно по темата „Раждаемост”, когато всички сме се ангажирали и смятаме, че това е приоритет на България, да се направи един елементарен жест като сигнал към обществото и към тези млади жени да бъдат подпомогнати и да им бъде даден този равен статут с жените редовни студентки.
Второ, нека да помислим в дългосрочен план, че сме се обединили всички около позицията, че в науката научноизследователската дейност е движещата сила и мотор за България. Още повече ние трябва да толерираме всички млади хора, които са избрали това поприще, още повече жени.
Затова се обръщам към всички колеги. Благодаря за участието на министъра в това заседание и разчитам, че не костващото нищо на парламента, нито пък на бюджета предложение ще бъде прието и ще бъде подкрепено. Благодаря ви.
Разглеждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 154-01-64, внесен от Меглена Плугчиева – Александрова на 21.06.2011 г.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Има думата госпожа Симеонова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Два са аргументите, поради които не подкрепяме предложението за промяна в закона.
Първият ни аргумент е свързан с факта, че има тълкувателно решение на Конституционния съд по отношение на социалните права на докторантките, които са приравнени към тези на студентките. На това основание ние сме дали указание към нашите дирекции, които изплащат на докторантките еднократната помощ при раждане на дете. Така че за нас такава тема няма.
Аз пак казвам, ако има докторантки, които са ощетени, може жалбите да ни бъдат предоставени и ние да се намесим по административен ред.
Вторият ни аргумент да не подкрепим в този момент това предложение за промени в законопроекта е, че предстои приемането в края на месец септември на нов Закон за детето, част от който ще бъде Законът за семейните помощи за деца, където много сериозно ще бъде отбелязана и тази тема. И няма логика сега да се приема закон, който след два месеца ще стане част от новия Закон за детето. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, господин ректор, господин областен управител, колеги! Вече чухте, че аз съм дал принципно съгласие в качеството ми на министър. И няма как да не дам такова съгласие, защото вие знаете, че ние така направихме и Закона за студентското кредитиране, където се поема много по-голяма тежест, че ако се родят и две деца в семейство на студенти, държавата застава зад изплащането на кредити и ги опрощава.
Тук става дума за следното. Миналата година за една година са 11 случая на майки докторантки. Намираме се наистина в тежка демографска криза, намираме се в такава културна обстановка, която е характерна преди всичко за Европа, че хората, отдадени на своята кариера, някак си забравят, че трябва да имат деца, да ги отглеждат, да се грижат за тяхното образование. И аз смятам, че образованите хора, тези, които имат висока квалификация, трябва да бъдат стимулирани, естествено подпомагани. Защото те по време на своя труд, който полагат в случая за тези изследвания, естествено не могат да работят на още сто места и да изкарват някакви пари за отглеждането на дете.
Така че ако наистина практиката е такава, че майките студентки и докторантки влизат в една категория, вие ще решите дали трябва да се прецизира или не, но чисто държавнически смятам, че нашата държава трябва да насърчава с всички усилия високо квалифицираните млади хора да бъдат подкрепяни в този процес.
Сега имаме 11 случая. Да се надяваме, че докторантурата ще става все по-привлекателна. Нека догодина да имаме 22 или 30 случая.
Така че вие ще решите дали трябва да се прецизира или не. Но предлагам да се обедините всички около това държавническо решение. Наистина трябва да се вземат адекватни мерки в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър. Колеги, отктривам дискусията. Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Аз първо искам да приветствам госпожа Меглена Плугчиева за тази инициатива. И бързам да не се съглася със заместник-министъра на труда и социалната политика, че законопроектът няма приложно поле. Има приложно поле. И доказателство за това са жалбите на майки докторантки, които не получават еднократна помощ за деца.
Решението на Конституционния съд, госпожо заместник-министър, е аргумент не да се отхвърля законопроектът, а аргумент да се приеме законопроектът. Съвършено е прав Конституционният съд със своето тълкувателно решение от 2000 година, че статутът на студентите относно техните социални права е еднакъв с този на докторантите. Но факт е, че специалният закон урежда правото само на студентите, тоест студентките – ще ме извините за това отклонение, но не би трябвало да говорим в женски род заради езиковата норма, както няма и професорки, има професори. Законът за висшето образование в една своя специална разпоредба урежда изчерпателно, че в системата на висшето образование се обучават студенти, специализанти и докторанти. Когато е в нарочен закон или относно консумирането на специални права е уредено правото само на едната категория студенти, явно това създава предпоставки, въпреки решението на Конституционния съд, за тълкуване на закона или може би дори за вярно тълкуване. Защото когато се урежда правото само на едната категория, естествено изпълняващият закона казва: нямам право да изплащам еднократни помощи на специализантите и на докторантите.
Затова аз ще ви моля, ако все пак се стигне до съгласие, на второ четене, за да не се налага впоследствие да уредим правото и на втората категория – специализанти, добавката да бъде след „студенти” – „специализанти и докторанти”.
Така че има нужда от промяна в закона. И никакви фискални съображения не трябва да ни възпират, още повече, че финансовото измерение е нищожно, предвид необходимостта да поощряваме все повече млади хора, особено ако това са дами, да се развиват в областта на науката. Още повече става въпрос за 20,30, 11 – по 3000, това е 35 000 лв.
Аз предлагам, уважаеми колеги, да не задълбаваме тази дискусия. За съжаление решението на Конституционния съд не решава проблема на докторантите майки поради простата причина, че решението на Конституционния съд е задължително, но не е закон. Дори нещо повече, има специален текст и той е конституционен, че ако в резултат на едно или друго тълкувателно решение на Конституционния съд се породи бяло петно в законодателството или има необходимост да се уредят обществени отношения, то задължението тези обществени отношения да се уредят чрез закон е на законодателния орган. Тоест решението на Конституционния съд от 2000 година категорично ни задължава да приемем този закон.
Моето предложение е да чуем предварителното съгласие и на вносителя в лицето на госпожа Плугчиева, независимо дали имаме специализанти майки, които да имат нужда - днес може да няма нито един специализант майка, но утре може да се появи такъв казус.
Затова предлагам да подкрепим закона със съзнанието, че добавката ще бъде не „докторанти”, а „специализанти и докторанти”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря за предоставената ми възможност. Използвам да взема думата веднага след Вас, господин Местан, за да направя уточнението ,че аз направих вече тази консултация по въпроса и за специализантите в Социалната комисия. Експертите разтълкуваха законодателството, че се оказва, че специализантите са осигурени и заради това не попадат в тази категория на докторантите.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Утре може да се появи чиновник, който да го тълкува по друг начин. Законът за висшето образование урежда въпросът за студентите и специализантите.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Но в останалото законодателство се оказва, че специализантите попадат в категорията на самоосигуряващите се лица, а докторантите не попадат в тази категория. Те попадат в категорията на редовните студенти, които не се осигуряват.
Аз също като Вас имах предложение, освен докторантите, да бъдат включени и специализантите. Но затова бързам да ви предам отговора на експертите, а вие сте в правото си дали да го тълкувате по друг начин.
Приключвам с това уточнение, което се чувствам длъжна да предам. Пак казвам, и аз имах същия въпрос като господин Местан в началото. Искам да кажа, че освен аргумента, който той изнесе, за становището на Конституционния съд да бъде попълнено това бяло петно, трябва да добавя, че в последната година в доклада на омбудсмана има допълнително 10 случаи на жалващи се и нерешени случаи на докторантки, които, въпреки указанията, са останали извън възможността да получат средствата.
Затова смятам, че е уместно наистина да подкрепим този закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. За въпрос има думата Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Притеснявам се, може би нещо не мога да чета. Господин министър Игнатов и господин Местан говореха за десетки майки. Искам да прочета едно изречение от становището на министъра на финансите: „По наша оценка разширението на обхвата на майките студентки, получаващи еднократна помощ за отглеждане на дете до навършването на една година ще изисква допълнителен финансов ресурс в размер на 3 млн. 40 хил. лв. за 1056 майки докторанти при размер на помощта 2880 лв”. понеже разликата между 11 и 1056 е много голяма, някой ако може да ми го разтълкува.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председателю. Може ли да обясня, защото това ,което исках да кажа, беше свързано точно с тази теза.
Господин министър, госпожо заместник-министър, госпожо Плугчиева! Аз няма да повтарям, особено след второто включване на госпожа Плугчиева, част от аргументите ,които прозвучаха. Признавам си обаче, че моята реакция в началото, малко по-гневна, беше свързана точно с въпроса на колегата Методиев, на когото предварително госпожа Плугчиева даде отговор.
Аз мисля, че тогава, когато, макар и кратки, важни поправки по закон влизат в Народното събрание, отношението към тях не би следвало да бъде толкова профанизирано. Защото действително Министерството на финансите е видяло фактическата цифра в мотивите 1056 жени докторанти, поради което е решило, че те всичките са бременни от петия месец нагоре и ще родят до края на 2011 година. Което е срамна позиция по отношение на един сериозен проблем, който стои тук. И аз не разбирам как е възможно поне добросъвестно да не прочетеш аргументите, с които се предлага един проект за закон.
Още две изречения, за да не натежава дискусията. Защото ние общо взето няма как да спорим по аргументите. Аз също твърдя, госпожо Симеонова, че тълкувателно решение може да прави Конституционният съд. Тълкувателното писмо на Министерството на труда и социалната политика очевидно не сработва. И ако ние с Вас нямаме спор по това, че със статута на студентите да ползват определени права се ползват и докторантите, тъй, както е казал Конституционният съд, доколкото те са част от трите степени на висшето образование, какъв е проблемът да допишем и докторанти в този текст, при условие, че Вие самата сте съгласна, че те имат право да получат еднократна помощ при раждане на дете.
Това е простичкият проблем, по който аз не разбирам защо трябва да спорим. В края на краищата има общо разбиране, има подобна потребност. Става дума аз обидно малко пари.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Симеонова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви. Аз още веднъж ще кажа ,че всъщност при нас няма постъпила нито една жалба от докторанти. Къде са тези жалби, така и не сме ги видели. Бих се радвала, ако ги получим.
Искам да ви кажа, че ние изплащаме на всички докторантки полагащите им се пари. И още веднъж искам да кажа ,че през месец септември ще се разгледа новият Закон за детето, в който голяма част е точно онази част от закона, която касае семейните помощи за деца. Така че там ще бъде подробно разгледано всичко. И няма смисъл сега да се прави промяна на един закон, който ще се гледа в друга философия, в друга среда през месец септември.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз задочно бих поздравила всичките тези майки, които, бидейки докторанти – дай боже да има такива – да родят децата си в този законодателен промеждутък, в който ние ще чакаме да правим един закон, ще го обсъждаме и приемаме... (Шум в залата).
Очевидно има проблем, след като има 10 жалби при омбудсмана, след като има преписки в съда. Кому е нужно това в момента, питам. Аз наистина не Ви разбирам. Това е единственият проблем. Не Ви разбирам!
Общо взето надявам се, че поне съгласието Ви, че имат право, е останало. А начинът, по който ще го реализираме, очевидно е проблем. И аз мисля, че дописването в закона решава този проблем. Не знам защо трябва да получавате жалби, като можете да се лишите от това неудоволствие да ги четете, а дадете възможност на хората с чиста процедура да получат еднократната си помощ.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Може ли министър Игнатов да каже откъде знае, че са 11?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: 1056 са жените, които правят докторантура. Стествено е, че не всички от тях са майки. Тук ми подадоха информация, че 11 са тези, които са поискали помощ.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: 1056 майки...
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Грешка.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това не е грешка, това е скандал.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Методиев, и три да са докторантките, които не са си получили парите, е достатъчно, че сме се събрали.
Господин Методиев, зададохте въпрос към проф. Игнатов. Той започна да Ви отговаря. Да чуем проф. Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Само ще кажа, че преди две-три седмици беше една голяма конференция в Осло. Там се даде една лоша прогноза – че през 2020 година младите хора на 24-годишна възраст в нашата страна ще бъдат 60 процента по-малко от тези, които са сега. Да речем, че има някаква статистическа грешка. Нивото на тези, които са високо образовани, ще бъде по-малко. Нашето държавническо задължение е да подкрепяме, особено образованите слоеве, да отглеждат и да възпитават деца, защото трябва да мислим за бъдещето на нацията. В крайна сметка всички тук, които сме се събрали, сме държавници и изпълняваме тази роля в момента. Ние не сме инкасатори или нещо друго.
Аз разбирам противоречията и дайте да седнем да ги изясним. В случая не става дума, че предложението е от червената, от синята страна, от страна на ГЕРБ, от страна на ДПС или на „Атака”. Дори Гърция в тази криза не би се занимавала с решаването на такъв проблем, който засяга 30-40-50 хил. лв.. Дори три милиона да са, ако сме държава, въобще не трябва да ги калкулираме. Много повече трябва да даваме за своето бъдеще.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министър, ако правилно разбирам, Вие принципно подкрепяте законопроекта, идеята и философията, а именно докторантките...
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: А съм го написал. Сега вие, народните представители, трябва да избродирате текста, да кажете ще има ли текст или няма да има и ще се съгласите ли.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, господин министър, госпожо заместник-министър. Има известни разминавания, които наистина са недопустими в едни такива документи. Първото разминаване беше свързано със сметките на министъра на финансите. Той просто е взел онова число 1056 жени – обърнете внимание, става дума за жени, и вероятно е разпоредил на неговите експерти да направят някаква елементарна сметка. И неговите експерти са записали 1056 майки докторантки, веднага се сменя категорията, по 2088 лв. става някъде около 3 млн. лв. фискалният ефект. Това е според мене несериозно.
Дори и сериозни сметки да правим, тук става дума за една пренебрежимо малка сума. Наистина не си заслужава да водим дискусия за една такава пренебрежимо малка сума.
Освен това Министерството на труда и социалната политика, след като смята, че няма проблеми, би трябвало в техния бюджет да бъдат направени разчети и за докторантите. Следователно не бива да съществува фискален проблем изобщо. Това е мое предположение.
Очевидно, че структурите на Министерството на труда и социалната политика правят различна интерпретация на текстовете и някъде отказват, на други места плащат. Аз така предполагам. И най-сериозният начин да ликвидираме тази двузначност на интерпретацията е да вкараме в закона този текст, който ще засегне текущите случаи, сегашните случаи. Това до известна степен отговаря на Вашето второ съображение да не се приема този закон.
В момента има такива случаи. Ако ние изчакаме септември, когато ще влезе общият Закон за детето, очевидно,че някои ще бъдат ощетени и то доста – тези, които в момента отговарят на условията да получат тази помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Имамов. Заповядайте, Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз наистина съм съгласен с проф. Игнатов – министър на образованието, и с голяма част от моите колеги, които взеха думата. Но ще ви кажа моето лично мнение, тъй като съм общо взето човек, свикнал да има някаква финансова дисциплина. За мене е много важно становището на Министерството на финансите, независимо от разминаванията, които видяха колегите, които и аз ги видях, разминавания в изказването и в това, което има като писма.
И за да разберете, че съм за закона, ви казвам съвсем сериозно: ако е за тези 30-50 хил. лв., лично аз ще ги даря. Заявявам го пред всички тук. Казвам ви едно към едно, за да разберете. Но като народен представител от ГЕРБ аз съм длъжен да се съобразя с финансовото решение, което е указано като писма официално, независимо дали е сгрешено или не.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Има грешка.
РУМЕН СТОИЛОВ: Госпожа Плугчиева, Вие добре ме познавате и знаете, че аз като говоря, говоря сериозно.
Затова казвам още веднъж: за да разберете, че съм за това, което предлага госпожа Плугчиева, аз заявявам пред всички – тези 50 хил. лв. аз ще ги даря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Ще се въздържа от оценки, затова ще изразя под формата на реплика една абсолютно категорична позиция.
Няма как политическата воля на Комисията по образованието и науката, предвид ясното становище и на министъра на образованието и науката, да се обвързва първо, с едно бъдещо несигурно събитие, каквото е някакво намерение за нов закон. Той може да се случи, а може и да не се случи.
Второ, още по-недопустимо е нашата политическа воля днес и позиция да бъде обвързана с някакво становище, било то и на вицепремиер, когато грешката в разчетите е очевадна. Още повече, че съображенията ни тук не могат да бъдат фискални. Ако някой осмисля тази парламентарна комисия като функция на волята на един или друг министър, да си го каже. Ако Народното събрание се осмисли като функция на волята на министрите, ние явно не сме прочели основния текст от Конституцията, че сме република с парламентарно управление.
Извинявам се, колеги, но разговорът вече наистина отива в някакви други сфери. Още повече, че тези обществени отношения не могат да се решат по пътя на частно дарителство, независимо какви са ни финансовите възможности. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Колеги, мисля, че слушаме внимателно дискусията. Преди малко министър Игнатов съобщи, че при около 100 хиляди студентки има около 2000 млади майки.
Ако предположим, че 2 процента от жените докторантки родят, тогава няма да са 11, а ще бъдат 22.
От тази гледна точка наистина аз предлагам да спрем да обсъждаме записа на министъра на финансите в неговото писмо.
Второ, искам да кажа, че аргументът, че през септември ще има нов закон не е на мода в нашата комисия, тъй като миналата седмица нашата комисия прие един законопроект, въпреки че през септември ще има нов закон за изменение на сегашния. Очевидно има такива обществени взаимоотношения, които се нуждаят от по-бърза регламентация от очакването на новия закон.
И на последно място, правя едно предложение да не го обръщаме на подобие на сватба и всеки да вика колко пари ще даде на младите докторантки. Нашето призвание е да законодателстваме, а не да казваме: аз ще даря еди-колко си. Това звучи несериозно в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Реплика на Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми колега! Това го казах само по една единствена причина, защото и аз не много отдавна бях докторант. И го казах, за да са наясно Вие и хората на госпожа Плугчиева, която много уважавам, че не съм против предложението. Аз казах, че съм свикнал на някаква икономическа дисциплина и затова прочетох точно и ясно.
Знам, посочихте, има разминавания. И не го правя, за да покажа... Не съм на сватба, аз тук никога не съм се чувствал на сватба, а ви казвам, за да ви покажа отношението си към нашето образование и наука. Само заради това го казах.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За мене е безкрайно ясно, че по темата морална дилема няма. Ще изясня и мнението на колегата. Комисията наистина е законодателна, тя не е дарителска, но и моралните аспекти също са част, но не цялата, от една законодателна дейност.
Две важни неща според мене трябва да се имат предвид, когато трябва да мислим. Лично аз ще се въздържа и ще кажа защо.
Първо, защото становищата се бият. Три министерства дават различни становища с различни аргументи.
Второ, дилемата да бъде приет един текст в момента не е дилема. То не е сериозно дори в аргументите на колегите от опозицията. Толкова години - от 2002 е законът – една дума не можахте да промените. И в момента не искам да бъда натоварвана с вина за това ,че тази дума трябва да влезе точно в този момент, един месец преди да бъде приет текстът на цялостния закон. И аз смятам, че няма никаква логика това да не случи в текста на новия закон.
В този смисъл, колкото и да неглижираме финансовите аспекти и колкото те да не звучат в реална рамка, с оглед на контрапункта на становищата, аз искам за себе си да бъда наясно,да имам някаква визия за това какво ще промени този бюджет, в каква фискална рамка ще бъде, ще може ли, макар и дребна... Защото вие знаете, че всеки ден не само от това, а от много други неща има желание за промяна на фискалната рамка и на бюджетната рамка. Това не може да се случи в извънобтекаемо време, освен в срока, в който това се прави.
С оглед на това, при цялата морална стойност аз наистина ще се въздържа, за да бъде законът приет така, както трябва. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Дукова. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: По повод на това, което каза госпожа Дукова. И няма как да не е препратка към предложението на закон. Тя каза, че след един месец ще бъде приет нов закон.
Господин председателю, аз официално заявявам, че отказвам да приемам в тази комисия след един месец Закон за детето, който е сериозен закон и обединява цялото действащо до момента законодателство и с идеи за ново законодателство по отношение на детето, включително и нов Закон за висшето образование и наука, ако той бъде такъв, за какъвто заяви министър Игнатов предварително, без сериозна дискусия, сериозно четене и каквото се сетите още, свързано с важни закони, които приема Народното събрание.
И ако нагласата е, че ние за един месец ще спестим това законодателно усилие, за да приемем бързо един закон с 24 часа толеранс между неговото получаване и приемане, това е несериозно поведение и най-малко не ни отива на нас. Ако има такава нагласа, аз предварително заявявам, че не я споделям и няма да участвам в подобно приемаме на закон без неговото сериозно обсъждане.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Имам въпрос: водещата комисия на какво становище е? Водеща е Социалната комисия, ние сме съпътстваща. Това е въпросът ми.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища?
Ако няма, за да реша за себе си как да гласувам, аз бих задал следния въпрос, като една част от него е риторична.
Заместник-министърът на труда и социалната политика каза, че проблем няма. До момента по действащия закон и съгласно решение на Конституционния съд от 2000 година докторантите имат статут на студенти и си получават своите обезщетения.
Вносителят Меглена Плугчиева е на обратното становище, че проблем има, като казва, че жалбите от тези майки, на които са отказани тези помощи, са при вас. Можете ли да ни кажете за кой период са тези жалби, за какъв период, колко жалби са при вас, на коя инстанция са подадени? Защото все пак действително Министерството на труда исоциалната политпика е инстанцията, която би следвало да бъде запозната с тези неща. за да видим все пак фактическия анализ, необходимостта от тази законова промяна.
Казах, че донякъде въпросът ми е риторичен, защото все пак явно има някакъв проблем в правоприлагането, след като Конституционният съд през 2000 година е бил запознат с този проблем. Явно има проблем още от 2000 година. Но за мене е интересно да чуя дали към 2011 година този проблем е решен или има нужда от законодателно решение.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, аз започнах точно с това, че при мене постъпиха тези сигнали в приемната в Русе. От информацията, която допълнително получих, се оказа, че има такива случаи в София, във Варна. Освен това излезе специална публикация във в. „Сега” и случаите, които са постъпили при мене, заедно с публикацията, аз ще препратя на Министерството на труда и социалната политика.
Към допълнителните източници за информация аз споменах доклада на омбудсмана за 2010 година. Беше ми предадено, че там се съдържат поименно случаите, в които са се жалвали при омбудсмана точно такива майки, които при тълкувание на дадените указания не са били в групата на получилите средства. Това е първото, което смятам, че дава отговор на Вашия въпрос.
Ако ми позволите, искам да кажа, че в случая за всички стана ясно, че за съжаление колегите – те не са ми колеги в момента – от Министерството на финансите са направили груба грешка, която.... Спирам дотук, за да не влизаме в полемика. След като е ясно,че става дума за една пренебрежимо малка сума от някакви си 30-50 хил. лв. и става дума за промяна само на една дума, ми се струва, че наистина добър знак към българското общество, след всички аргументи, изнесени и от министър Игнатов, е да се подкрепи тази кратка промяна. Защото трябва да ви припомня още, че даже и да се готви нов закон, помислете само – ние сме накрая на лятната сесия. Започва ваканция. Септември и октомври са два месеца, когато парламентът реално няма да може да работи на пълни обороти. Това означава ,че законът ще влезе най-рано догодина, защото след изборите идва Законът за бюджета. Да не влизам в повече детайли.
Позволете ми да апелирам към вас като наистина национално отговорни политици и държавници. Защото разбирате, че нито от финансова, нито от законова гледна точка има пречка да се подкрепи тази малка промяна и наистина да се уважат нуждите на тези млади майки.
Иначе аз тълкувам предложението на колегата като готовност и добър жест, но наистина ние сме в един друг режим и в една институция, която би трябвало по друг начин да решава тези нужди на обществото.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Симеонова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Понеже ние все пак отговаряме за плащанията на тези помощи, аз бих казала, че за нас темата „Липса на пари” наистина не съществува. Ние имаме пари в бюджета и ние плащаме на тези докторантки. Тоест това не е тема за нас. Докторантките си получават парите. Ние не сме видели нито една жалба. Би следвало, след като има такива проблеми, да се обърнат към нас. Нямаме нито една жалба на този етап. Все още в министерството няма подадена нито една жалба. Така че аз не мога да говоря по темата „Жалби”, защото ние нямаме жалби.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Само една реплика. Тези жалби се подават долу в агенциите. Те са подадени в агенциите. Ето, това е последният сулчай от Русе. Ако ви трябва името – Красимира Георгиева Данаилова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Дайте тези жалби.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колко жалби са?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз ви казах, че при мене е постъпила тази от Русе плюс още две от Варна и от УНСС – София.
Пак повтарям, пълната справка може да се направи от доклада на омбудсмана за 2010 година.
Господин председател, на Вашия въпрос – не е само 2000 година и не е само тълкуванието на Конституционния съд. Но за съжаление явно в тези 10 години практиката показва, че само указания не са достатъчни. Затова се налага с една дума да се допълни законът и да се изчерпи това разнопосочно тълкуване. Още повече, че не коства нищо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колеги, други становища? Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Две изречения.
Първо, искам да кажа, че не разбирам аргумента на част от народните представители, че са притеснени от финансовата стойност на това нещо, след като Министерството на труда и социалната политика казва, че пари има. Кое е вярното – че пари има или че пари няма, както казва Министерството на финансите?
И второ, мисля си, че Правилникът на Народното събрание неслучайно разпределя законопроектите на различни комисии. Ако трябваше ние да гласуваме така, както е гласувала водещата комисия, тогава трябваше законопроектите да минават само през една комисия. Ние отговаряме за политиката, касаеща образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. И ние от тази гледна точка трябва да дадем своето становище. Как така ще питаме какво е казала водещата комисия, за да си оформим ние гласуването?!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: АЗ съм съгласен, че така работи Народното събрание. Само че не трябва нашата комисия да бъде толкова високомерна към останалите и да казва: вие като не знаете, ние знаем! Защото така накрая нищо няма да се случи. Нашата комисия трябва да изработи аргументи, с които да убеди пленарната зала и водещата комисия в полза на приемането, ако ние помежду си сме съгласни, че трябва да се приеме. Така че това е друг подход.
От тази гледна точка мисля, че в становището на нашата комисия, в случай, че повече от народните представители гласуваме „за”, защото аз ще гласувам „за”, защото ми е ясно къде е проблемът, трябва да изпишем същината на проблема. А същината на проблема идва от това, че в България преди 2000 година имаше една научна степен, която се наричаше „кандидат на науките”. В момента, в който беше премахната тази научна степен, се появи „доктор”, който стана научно-образователна степен. Получи се това приравняване между аспирантите – понятие, с което се работеше навремето, и студентите. След което в Закона за висшето образование се появи цялостен цикъл, в който има „бакалавър”, „магистър” и „доктор”, с което се завърши фактически това, което наричаме висше образование и наука.
Заради това Конституционният съд е дал това решение от 2000 година.
Но мисля, че трябва да бъдем толерантни към колегите си, да изясняваме тези въпроси от компетентността на нашата комисия, което в случая не е задължение на водещата комисия, за да не се получава това, което госпожа заместник-министър според мене с основание твърди. Ясно е, че за тях няма проблем, защото те са се опрели на тази даденост след решението на Конституционния съд и работят по този път. Какви чиновници надолу работят, е видно от Министерството на финансите. Защото този чиновник, който е изготвил това писмо, според мене трябва да понесе наказание.
Така че това е моето предложение, господин председателю. Аз ще гласувам „за”, но е хубаво да опишем в становище фактическото състояние, за което Вие пледирахте, за да може да е ясно в пленарната зала, когато се взима решението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам. Закривам дискусията.
Режим на гласуване. Който е за предложения законопроект за допълнение на Закона за семейните помощи за деца, моля да гласува.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Има изразена воля на проф. Колев за законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласували: за 9, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване на това отрицателно по същество становище на комисията. Няма разумно политическо обяснение. Проблемът е ваш. Но ако сте тръгнали така скандално да губите обществено доверие и подкрепа за управлението си, повторете вота си. Ваш проблем. Не може да се губи така доверие заради, повтарям, крещящо ясен казус. Всякакви ваши приказки оттук нататък, че ще поощрявате научните изследвания.... Вие бламирате заради едно отрицателно становище на министъра на финансите по същество образователния министър. Извинявайте, но наистина водещата Комисия по труда и социалната политика какво становище ще има по въпроса е съвършено различно нещо. но Комисията по образованието, когато става въпрос за права на майки докторанти, не може да има отрицателно становище. Пак си реализирайте политиката на несъгласие с тази инициатива в пленарната зала. Но нека това петно да не пада върху Комисията по образованието.
Предлагам прегласуване, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, всеки, който се е обадил на мене или на заместник-председателите на комисията и е дал своя вот, това се брои като гласуване, за да бъдем коректни и от едната страна, и от другата страна. Ако ме няма мене като председател на комисията, на разположение са двамата заместник-председатели на комисията. Моля и това да бъде изключение. Защото смисълът на заседанията на комисията е да има дискусия, да има спор. Ако народен представител предварително си дава вота, аз винаги съм бил против това, тогава няма смисъл от дискусия.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тогава оттеглям вота на проф. Колев.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз току-що същото казах.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И гласуването да се реши от присъстващите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуването ще се реши от присъстващите и от тези, които на мене лично или на двамата заместник-председатели, пак казвам – като изключение, са дали своя предварителен вот преди дискусията и спора.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Още веднъж повтарям – оттеглям гласа „за” на проф. Колев.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви. Процедура за прегласуване.
Който е за законопроекта на госпожа Плугчиева, моля да гласува.
Гласували: за 7, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът не се подкрепя.
Благодаря на заместник-министър Симеонова.
Колеги, след две минути почивка продължаваме с точка 2.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Процедурата ми, господин председателю, уважаеми колеги, е следната. Тъй като ще започне заседанието на другата комисия, в която трябва да отида, с господин Тошев сме членове на комисия, която започна да прави извънредни заседания всяка сряда, съжалявам, че е така, но това е проблем на ръководството на Правната комисия...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предупреждавайте ръководството на Правната комисия, че има и други заседания.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предупреждаваме, но някак си там юристите имат самочувствие, че те са някак си по-първа ръка хора от нас – неюристите.
Моля ви, зачетете ми вота. Към това, което ми е раздадено като проекторешение във връзка с казуса за Спортната академия,че се приема за сведение и се предлага Министерският съвет да извърши конкретни неща, аз се присъединявам. Моля ви да ми имате предвид вота.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, още един глас „за”. Аз винаги съм давал предимство на заседанията на тази комисия, но също имам дублиращо заседание. Знам проблема на Спортната академия от години. Минимумът, който можем да направим в случая, е предложеното от нас проекторешение. Наистина нека да ги подкрепим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Пет минути почивка, колеги.

(След почивката)


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОВИ МЕРКИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯ, ПОЛЗВАНА ОТ НСА „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” – ГР. НЕСЕБЪР, ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ № ПГ-110-00-6 ОТ 18.01.2011 Г.
По тази точка, освен изброените гости, тук е и заместник-министърът на физическото възпитание и спорта Лазар Каменов, парламентарният секретар на Министерството на физическото възпитание и спорта Горяна Тодева, областният управител на град Бургас господин Константин Гребенаров. Поканили сме и представители на Националната спортна академия – ректора проф. Лъчезар Димитров, проф. Кирил Андонов и Илиян Карапанов от Юридическия отдел.
Колеги, запознати сте с подписката. Аз ще си позволя съвсем кратка хронология и за стенограмата на комисията за спорните моменти в тази немалка територия и като площ, и най-вече като значение за спорта и за образованието в България.
С протокол още от 1912 година, утвърден с царски указ, имот с площ от 26 хил. 200 дка, находящ се в местността АКватирия – Несебър, е отделен за училищен фонд. По-късно, през 1923 година от същата тази местност една част – 600 дка, също е определен за училищен имот.
С протокол от 1959 година на тогавашният ВИФ „Георги Димитров”, сегашната Национална спортна академия, е предоставен терен за изграждане на учебна база, която се ползва от академията.
През 1974 година са съставени два акта за държавна собственост - № 382 и 383, в които са актувани постройките върху земята.
През периода 1979 – 1985 година е одобрен кадастралният план на град Несебър, в който са включени като държавни земи, предоставени на Министерството на образованието и науката и учебната водна база на Националната спортна академия.
След приемане на Закона за държавната собственост през 1996 година, Националната спортна академия в изпълнение на разпоредбите на този закон с писмо изпраща уведомление и прави искане за издаване на нов акт за държавна собственост, съгласно новия закон по нов образец за стопанисваните от Академията държавни имоти.
През 1999 година община Несебър съставя акт за общинска частна собственост на основание разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, който гласи, че когато със закон се предостави на общината недвижим имот, тя го актува като общински имот, на основание на тази разпоредба на Закона за общинската собственост.
Малко по-късно, през 2002 година, община Несебър съставя акт за общинска собственост № 1481 за 145 дка, като основанието е ликвидиране на общинска фирма. Била е включена преди това като апортна вноска в имуществото на общинската фирма и след нейната ликвидация на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС 145 дка са актувани като общинска частна собственост.
НСА с писмо до областната управа – Бургас от 28 май 2003 година отправи искане за отмяна на тези актове за частна общинска собственост.
Областната управа – Бургас с писмо от 2003 година до ректора на НСА и кмета на община Несебър отказва да отмени горепосочените актове с аргумента, че след направените справки в книгите за държавни имоти на област Бургас е установено, че за въпросния терен до момента няма съставен акт за държавна собственост, поради което не са налице основанията на чл. 79, ал. 1 от тогава действащия Закон за държавната собственост и се твърди,че става въпрос за материално-правен спор, който следва да бъде решен от съда.
Следва справка за множество образувани дела в Несебърски районен съд, в Бургаски окръжен съд. В становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството от 2005 година по тогава действащия Закон за държавната собственост се указва на областния управител да се предприемат необходимите действия по тогава действащата редакция на чл. 79, ал. 1 от ЗДС за отмяна на актовете за общинска собственост и съставяне на такива за държавна собственост.
Фактическото положение, за което съм уведомен, е, че множество имоти са реституирани на частни собственици, които към момента не са завели осъдителни искове за предаване на владение на НСА и към момента за голямата част от терена и за сградите НСА е във владение. Само една малка част от терена е във фактическата власт на тези собственици, които твърдят, че им е възстановена собствеността по Закона за възстановяване на собствеността върху земеделски земи.
Ние сме сезирани като парламентарна комисия по спорт с този казус, който трябва да призная, че не е лек. Включително и като юрист го казвам. Държавата, ос своя страна, Министерският съвет е постановил решение № 84/2010 г., с което обявява учебната спортна база на НСА като обект с национално значение. Това решение е атакувано и по моя информация – отменено от Върховния административен съд.
Предлагат се законодателни промени, с оглед усъвършенстване на уредбата на Закона за физическото възпитание и спорта и допълване на обектите с национално значение, като се посочи изрично и този обект.
Също така се предлага на вниманието на министъра на регионалното развитие и благоустройството да инициира законодателни промени, защото той е принципал на държавната собственост, или да инициира отчуждителни производства, свързани с отчуждаване на част от земята, там където по безспорен начин съдът на всички инстанции се е произнесъл в полза на възстановените собственици на земята.
Или накратко казано, възелът е така жестоко завързан, ако мога така да се изразя. Общо взето всички инстанциии предприемат определени действия до определено ниво на тяхната компетентност и като че ли проблемът остава интердисциплинарен, проблемът остава някъде извън прерогативите и на министъра на регионалното развитие, защото община Несебър също претендира за голяма част от терените.
Поне на този етап е безспорно, че сградите са държавна собственост. Поне по този въпрос не се спори. Казусът, с който бихме могли да се сблъскаме в един краен вариант, е, ако – пак казвам – съдът изцяло възстанови и признае собствеността на възстановените собственици, че те ще бъдат собственици на земята, а държавата ще бъде собственик на постройките, които са построени върху тази земя.
И се очаква от Народното събрание, от Парламентарната комисия по спорта да вземе решение в помощ на развързване на този възел. Собствениците там, където са си доказали правата на всички инстанции, ако има такива, да бъдат обезщетени, ако се провежда отчуждителна процедура, а община Несебър и държавата да регламентират докрай своето отношение – докъде е общинска, докъде е държавна собственост.
Съжалявам че на днешното заседание не присъства министърът на регионалното развитие и благоустройството икметът на община Несебър. Уведомен съм, че са на заседание при премиера по проблеми от регионален аспект.
Това е накратко казусът.
От нНационалната спортна академия желаете ли да вземете отношение? Заповядайте, проф. Димитров.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР ДИМИТРОВ: Добър ден на всички! Господин председател, уважаеми народни представители, господин министър, господин заместник-министър! Аз съм облекчен в моето експозе, тъй като господин председателят направи една много добра хронология на събитията. Удовлетворен съм и от това, че на мене ми остават пет месеца като ректор на Националната спортна академия и на моя екип. Ние в последните 15, а лично аз 12 години участваме в тези битки, в които бях унижаван, арестуван, заплашван и т.н., да не се връщам назад.
Ние успяхме и с помощта на много хора, които стоят в тази зала, да запазим това място, което се ползва не само от студентите от Националната спортна академия, но и от всички студенти в България, от хора с увреждания, от детски градини, от Националната олимпийска академия, от спортисти и т.н.
След пет месеца новото ръководство по същия начин ще действа и ние сме непреклонни да запазим тази база.
Благодарение на правителснтвеното решение миналата година, след като се бихме с полицията, базата все още съществува в рамките на тези граници, очертани с червено. Но има много фалшива реституция, много фирми стоят със строителните машини около базата. И през есента съм сигурен, че баталиите ще започнат с пълна сила.
Вие подсказахте как може да се реши въпросът. Както на Околовръсното шосе бяха обезщетени реалните реститути, така следва да се запази това място в полза на държавния интерес.
Съществува в този район – всички добре знаете това – мафиотска практика на имотно-съдийската мафия. Случаят с Атанас Вълков е достатъчно показателен в тази връзка. Всички тези хора, които безпардонно, от високо място – над тях само небе – се опитват да заграбят тази държавна собственост. Налети са милиони левове в годините, тъй като те не припознават алеи и пътища, не припознават пирса долу, искат да премахнат пътя, по който над 80 водни съда трябва да слизат. Не ни припознават като субект в общината, а ние плащаме данъци и не можем да получим документи за това, че съществуваме на тази територия.
Повече не бих искал да ви занимавам. Но там е едно място, в което държавата от най-високо ниво трябва да отсече и да вземе решение. иначе ние сме изпадали в ситуация често пъти да браним държавния интерес от така наречените мафиоти, които са облечени във висока държавна власт или позиция – не знам как да го определя.
Благодаря ви за съдействието – на господин Гребенаров – областният управител, който най-много ми е помагал в тези години, на нашият министър, на доц. Лазар Каменов, който е член на нашата академична област, на доц. Румен Стоилов, на всички вас, които сте много добре запознати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Димитров.
Заповядайте, господин Гребенаров.
КОНСТАНТИН ГРЕБЕНАРОВ: Добър ден на всички. Господин председател, господин министър, господин заместник-министър, уважаеми депутати! Това, което сме имали да кажем, ние сме го казали в становището до вас.
Най-общо казано, имаме един факт – един акт за държавна собственост, издаден от областния управител миналата година, с който сме узаконили 17 постройки на тази обособена територия.
В момента при нас има една висяща преписка, внесена от ректора на Националната спортна академия, за издаване на акт за публична държавна собственост на земята. Всъщност това е проблемът в момента с Националната спортна академия. Но за да мога аз да приключа тази преписка - мисля, че съм показал, че действително съм на страната за защита на държавния интерес и в частност на интереса на Националната спортна академия, - аз трябва да имам необходимите инструменти и доказателства.
Искането до момента не е комплектовано с необходимите документи, изискуеми по Закона за държавната собственост, в това число и скици на посочените имоти от страната на гарата.
В момента има спор на собственици и общината в Несебър. Образувани са процедури за промяна на кадастралния регистър към кадастралната карта. Това са всъщност имотите, които образуват цялата територия на Националната спортна академия. Но за съжаление по втората процедура не е подписан акт за непълноти и грешки поради отказ на заинтересованите лица. И това е съвсем естествено. Това са реституционните собственици в община Несебър.
Оборването на доказателната сила на действащата кадастрална карта може да се осъществи чрез процедура по изменението им, а при спор – единствено по съдебен ред.
В областната администрация – Бургас ние нямаме информация за заведени такива дела, както от НСА, от МРРБ или от Министерството на образованието, младежта и науката, съдебни искове срещу реституционните собственици.
Така че нашето становище, което сме го дали писмено, е следното. считаме, че не са изчерпани всички възможности, допустими по действащото законодателство, за уреждане статута на водната учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски”, находяща се в град Несебър, в местността Акватирия, в това число и за провеждане на отчуждителни производства по Закона за държавната собственост за предоставяне в управление и за обявяване на базата за обект с национално значение, съгласно Закона за устройство на територията.
Липсата на достатъчна конкретизация на предложението на Националната гражданска инициатива в какво точно ще се изразяват законодателните промени затруднява изразяването на становище по същество на искането.
Така че това не трябва да се разбира повратно. Ние сме за решаване на проблема в полза на Националната спортна академия. Молбата ми е – дайте ми необходимите инструменти, останалото аз ще го свърша. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Гребенаров.
Заповядайте, министър Каменов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, господин министър! Аз съм член на тази академия от 70-те години. Всичките тези процедури, които прочетохте, съм ги преживял.
Когато трябваше да се построи тази база, там беше едно най-обикновено поле, трънясало, изоставено и от Бога. Във времето обаче доста хора видяха там златното яйце и се насочиха.
Трябва ли обаче ние, които бихме могли да подредим всички инструменти, както каза областният управител, за да се реши въпросът в полза на едно държавно висше училище, което подготвя кадри, на които ние сме потребителите, основно министерството, включително и образованието като учители, и тези кадри, които ще готвят подрастващото поколение, да бъдем свидетели на подобни гледки? Защото студентите да видят как се арустува ректорът или как е натиснат там върху оградата, защото се ползва насилие при превземане на терен, считам, че не е нормално. И ние трябва да направим всичко възможно за да предотвратим завладяването по този начин на територията. Тази територия трябва да се запази с възможността на всички инструменти – обезщетяване и т.н., да не влизам в термините на по-компетентните органи. Но считам, че посоката, по която сме тръгнали, както сподели и колегата Методиев, който е бивш наш министър, че трябва да се защити на всяка цена целостта на тази територия, е правилна.
Ние трябва да намерим конкретните стъпки, да не се прехвърля отговорността върху тези министерства, върху другите министерства. Трябва да се посочат хората, които ще подготвят точната процедура до края на решаването на проблема. В каквато и посока да се върви, трябва да се стигне до края. Тъй като на подобни решения сме свидетели години наред. И този път се надяваме да бъдем малко по-конкретни, да кажем: този и този ще направят цялостната процедура, законово основана, в полза на държавата и в полза на подготовката на тези млади хора, които са изключително важни за изграждането на бъдещото ни общество. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Има думата министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър, господин ректор, господин областен управител, колеги! Естествено е, че аз подкрепям Националната гражданска инициатива. Още повече аз като министър съм и принципал на Националната спортна академия.
Уважавам частната собственост, но уважавам и защитавам много повече обществения интерес.
Тези, които стоим около тази маса, сме от поколението, което е свикнало, когато има многоголеми спортни събития в света, постоянно да слушаме българския химн и да се вее българският флаг. Така беше в годините на нашата младост. Сега на нас остана Националната спортна академия, която не просто е най-силното висше училище в България, но тя се ползва с изключителен международен престиж, тя е международен център. По света има малко такива академии, които подготвят специалисти в различни области на спорта и физическото възпитание. И всъщност целостта на тази академия и на нейните обекти са гаранция за възраждане на българския спорт.
Защото тук каквито и законодателни мерки ние да предприемаме за децата, трябва да има един такъв център, който да подготвя кадрите, които да бъдат водачите в това отношение. Така че абсолютно подкрепям тази инициатива.
Единственото, което трябва да ни посъветвате като народни представители е как този инструмент да бъде създаден, за да може да го направи областният управител като представител на държавата. Дали Министерският съвет да възложи на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на образованието, младежта и науката т.н. или ще се търси някакъв по-бърз път.
Аз съм убеден, че комисията ще подкрепи Националната гражданска инициатива, за да стигнем наистина до изработването на този инструмент. И ви предлагам да се обединим всички, независимо от цветовете. Не може в България, която е държава, да се стига до такива неща – да се арестува ректор за това, че защитава държавна собственост, да се оказва насилие над студенти, които защитават държавна собственост, не частна или нещо друго. Все пак ние сме държава. Благодаря.
Благодаря на министър Игнатов. Колеги, откривам дискусията. Има думата Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, господин заместник-министър, господин ректор, господин областен управител, госпожи и господа! Ние не постигнахме съгласие по точка 1 от днешното заседание. Но аз нямам съмнение, че ние ще постигнем съгласие по точка 2. И не е комисията средата, в която трябва да бъдем убеждавани, а ние самите да убеждаваме вас, че този проблем трябва да бъде решене.
Аз преди началото на заседанието казах на проф. Димитров, че аз например се надявах, небидейки юрист, че с поправката в Закона за устройството на територията, с която Министерският съвет може да даде статут на обект с национално значение на подобни обекти – това е смисълът на тази поправка, ние донякъде по-убедително да решим въпроса. Оказа се, че това не е достатъчно.
Аз мисля, господин председателю, че на нас днес не ни е необходима много сериозна дискусия. На нас днес обаче ни е необходимо едно ясно разбиране какво точно ще направим, за да може това, което предлага тази инициатива, чието предложение аз изцяло подкрепям, както и идеите в нея и желанието този проблем да бъде решен, да получи наистина някакъв сериозен юридически или експертен прочит.
Аз не съм юрист. Знам, че проблемът се оказва труден, знам, че ние сблъскваме днес различни интереси. Съжалявам, че го няма кметът на Несебър. Защото както и да ми звучи, че точно в този момент и той, и министърът имат много сериозен ангажимент по местното самоуправление и регионалните проблеми, свързани с Несебър, аз мисля, че ако ние нямаме обща воля, ще продължаваме да даваме различни становища и да предприемаме различни действия.
Вярно е, че кметът на Несебър, който и да е той, ще изразява интересите на населението там. Но ако има обществен интерес, за който министър Игнатов говори, той следва да бъде споделян изцяло и да се търси решение, а не да се пречи, за постигане на съгласие.
Така че, господин председателю, аз от Вас очаквам конкретна идея за оперативна работа по изпълнение на това решение по търсене на конкретни експертни възможности. Иначе ние ще съберем без усилия общата си воля да ги подкрепим, стига те да работят и да могат наистина да дадат този инструмент на държавните власти, на техните предснтавители и алиби на местната власт да защитава този общ интерес, уреден чрез закон.
Ако си позволя една условна веплика към колегата Дукова за предишното ми изявление, всъщност моралът се крие в законовите норми. Това е нашата работа днес. Дайте да я свършим, но кажете как.
Благодаря Ви. Колега Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господа министри, господин областен управител, гости! Ще започна с това ,че от 80-те години познавам базата. От 1982 година съм бил студент, след това – преподавател. Затова по изискването на закона може да се каже, че съм в конфликт на интереси, но ще кажа моето мнение, тъй като и в момента съм преподавател в Спортната академия.
Такова безочие в последните години не съм виждал. Само ще кажа факт, за който Вие казахте. Решение на Министерския съвет преди две години; следващите процедури – в съда, тричленен състав на ВАС в полза на академията, петчленен, когато се намесиха сериозни икономически интереси – не казвам обществени, нито общински, нито държавни, говоря едно към едно, се отсъди в полза на ищците.
Моето лично мнение съвпада с мнението на областния управител и с всички други мнения, естествено. Нещата са в ръцете на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Становището на Правната комисия, която е водеща, е, че трябва Министерството на регионалното развитие и благоустройството да вземе своите конкретни действия за запазване на целостта за Академията. Благодаря ви.
Благодаря Ви, колега Стоилов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Има ли представители на собствениците?
Поканил съм представители, но не присъстват. Имате предвид възстановените. Няма представители. има писмо, което е постъпило в комисията, което ви е раздадено. Те смятат, че са прави – общината им е възстановила собствеността. Казаха ми, че по-точно общината в по-голямата част от решенията е отказала да въстанови собствеността, но след това в съда те са доказали своите права със свидетелски показания, че са били собственици на тези имоти. Аз неслучайно започнах от царския указ от 1917 година. Те явно доказват права от преди това, но това е тяхно процесуално и материално право.
Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин ректор, господин областен управител на област Бургас! Аз изцяло заставам зад Националната гражданска инициатива, която е подета от Националната спортна академия. И когато се подготвят и прочетох материалите, ми направи впечатление, че освен 1000 студенти, които всяка година се обучават в тази водна учебна база, там се обучават и деца от предучилищна възраст и деца в неравностойно положение. Това много ме впечатли.
Направи ми впечатление, че от 1996 година до 2002 година някак си ми се губи това как Националната спортна академия е потърсила своите права. Много моля проф. Димитров да ми обясни защо е така или аз не съм достатъчно добре разбрала, като съм чела материалите. Защо се е получил този голям период, в който не са потърсени правата? Благодаря ви.
Заповядайте, проф. Димитров.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР ДИМИТРОВ: Искам накратко да ви кажа, че ректорите в този период по мое впечатление не обръщаха особено внимание на реалните реституционни претенции и на всичко това, което се случваше на наша територия и в община Несебър.
Покойният вече проф. Камбуров, тогавашен ректор, считаше, че не е възможно – той беше ректор до 1999 година – да се наруши целостта. Такива времена бяха. Следващият ректор прояви активност – аз тогава бях заместник-ректор и тогава започнаха тези баталии, в началото за плажната ивица, която е изключителна държавна собственост. Там сме имали много сериозни проблеми. Сега я владеем след търг, плащаме 32 хил. лв. пари на държавата от скромния ни бюджет.
След това започнаха да се получават индикации, че основните претенции са за земята отгоре. Заведоха се първите дела. Но от декември месец 2003 година, когато нашето ръководство отстъпи, ние водим активни действия. И естествено с помощта на много хора, които са ни помагали в този период, успяхме да запазим целоснтта в този й вид.
В онези години основното, което отново искам да повторя, е, че нямаше настройка, че ще се случат всичките тези действия и че ще останем само със сградите. Тогавашните ректори не бяха достатъчно активнив тази посока.
Благодаря Ви. Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, господин министър, господин заместник-министър, уважаеми господин ректор! Ние също ще подкрепим предложението, смятайки, че този случай е типичен за агресивното и безпардонно поведение на частната собственост по време на прехода. Разбира се, приемайки конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост, ние не бива да забравяме, че общественият интерес е над всичко и ние сме длъжни да защитим обществения интерес не само като народни представители, а и като граждани на Република България.
Господин председател, имам някои редакционни предложения, които ще предложа, разбира се, ако комисията сметне за необходимо да ги направи.
Например в точка 2 едно цяло изречение според мене би могло да се съкрати по следния начин: „Да предприемат необходимите мерки – тук е записано „за запазване”, аз предлагам да се добави „и възстановяване на държавната собственост върху територията, ползвана от Национална академия „Васил Левски” – Несебър”.
Второто изречение да започне с „Да се приложат....” и т.н.
Виждам, че Вашите експерти са Ви подсказали да зачеркнете думата „справедливо” и да я замените с „равностойно”. Аз приемам такова предложение. Защото тук ще възникне въпросът как трябва да се оценява това равностойно обезщетение, какви цени да се използват – една изключително сложна и деликатна процедура. Става дума за балансови стойности, пазарни стойности, данъчни оценки и т.н.
Тоест предлагам думата „справедливо” да се замени с „равностойно”.
Благодаря Ви. Колеги, други становища? – Не виждам.
Ако позволите, и аз да кажа няколко думи.
С интерес прочетох становището на кмета на Несебър, на принципала, на човека, който се легитимира като такъв по актовете за общинска собственост, и на претендент-принципала – министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Пак казвам, съжалявам, че двамата представители на общинската, респективно на държавната власт днес не са сред нас. Ако ние действително искаме това заседание на комисията да не приключи с едни благопожелания към бъдещето, че тази безспорно благородна инициатива трябва да се регламентира и да се реши докрай, аз ще ви предложа като процедура да отложим това заседание, да оотложим обсъждането и гласуването и да поканим министъра на регионалното развитие и благоустройството и кмета на община Несебър. Както областният управител на град Бургас е бил така добър и е бил 400 км, за да бъде днес сред нас, така и община Несебър е била длъжна, ако кметът е възпрепятстван, има заместник-кмет, има достатъчно оторизирани органи, които могат да проявят разбиране. Защото тяхната справка е повече деловодна справка от съдебна инстанция – колко висящи дела има, колко са приключили, колко не са приключили.
Аз искам становище от община Несебър, аз не искам от тях справка за съдебните дела.
Единственото нещо, което казват, и го казват като апел към компетентни органи, както се изразяват те, „що се отнася до акта за държавна собственост от 2009 година, прилагаме ви искане с наш изх. № от декември месец 2010 година за деактуване на описаните имоти, по който вече втора година няма произнасяне от компетентния министър”. Компетентният министър е министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Аз затова предлагам, ако вие ме подкрепите, да поканим двамата компетентни органи, вместо да си пишат писма от 2009 година, да заповядат тук, ако не се познават, да се запознаят, да видим кой на кого какви преписки пише, какво прави. И ще се радвам, ако Спортната комисия излезе с по-делово решение.
Действително аз бях подготвил едно решение, което го консултирах и с колегите, да препоръчаме на Министерския съвет да инициира съответна законодателна инициатива. Но това, което е предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, също буди въпроси – да разширим приложното поле на чл. 47а, ал. 4 от Закона за спорта и да добавим изрично този терен.
Ние нямаме списък на имотите, които са собственост на Националната спортна академия, не са изброени. Казано е в ал. 4, че всички, които са предоставени, представляват обекти с национално значение. Но законът не ги изброява.
Ако законът би започнал казуистично да изброява това решение и на основание на закона се проведе отчуждителна процедура, тя трябва да е свързана с всички правила на Закона за държавната собственост, тоест предварително равностойно обезщетение. Тоест обезсмисля законодателното предложение, тъй като в Закона за държавната собственост има уредена отчуждителна процедура. Държавата преценява, че този обект е важен за инфраструктура, за магистрали, за други инфраструктурни обекти, за спортни, за образователни обекти, отчуждава, обезщетява собствениците, които, разбира се, на последни съдебни инстанции трябва да са с признати права.
Затова мисля, че би било сериозен подход от нашата комисия да отложим гласуването, да ми възложите аз да консултирам удобен ден за министъра на регионалното развитие и благоустройството и за кмета на Несебър, когато те ще дойдат в нашата комисия, за да решим докрай този въпрос, който е започнат десетилетия назад.
Затова правя процедурно предложение за отлагане на обсъждането и гласуването.
Който е „за”, моля да гласува.
За обратна процедура – Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми гости – за да не губим време, съкращавам по този начин обръщенията. Аз съм напълно съгласен с Вас. Но имам лично притеснение и веднага обяснявам защо.
Имаме само две седмици до ваканцията. Лично аз съм се ангажирал, тъй като присъствах преди три седмици на заседание на Правната комисия, да задам въпрос от парламентарната трибуна към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Даже този петък трябваше да ми отговори. Но само заради заседанието на нашата комисия аз отложих за следващата седмица, за да не ми обяснява някой, че не е получил нашето становище и да ми отхвърлят въпроса.
Затова, господин председател, Ви моля, ако имаме някаква възможност, и тази среща да направим, но да имаме решение на комисията. Защото поех ангажимент докладът най-късно други ден да е в МРРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Отговарям на въпроса Ви. Следващата сряда планираме да разгледаме - и сме го консултирали като проектодневен ред - като първа точка Националната стратегия за научни изследвания, като втора точка Годишен отчет на БАН. Ако натежи темата като трета точка следващата сряда, аз поемам ангажимента, ако вие ме подкрепите, да направим извънредно заседание в четвъртък, така че в петък Вие на парламентарния контрол да сте в състояние да зададете или да оттеглите Вашия въпрос.
Така че не пречи да направим извънредно заседание, защото въпросът е изключително важен. Всички тук се изказахме в подкрепа на инициативата. Въпросът е да се предприемат определени мерки, които без единия собственик – община Несебър, не могат да се решат.
Подлагам още веднъж на гласуване процедурното предложение, което направих, в рамките на месец юли в оставащите редовни или на извънредно заседание на комисията да изслушаме министъра на регионалното развитие и благоустройството и кмета на Несебър, за да оформим своя извод.
Който е за това процедурно предложение, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на всички участващи. Закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ОГНЯН СТОИЧКОВ