---

П Р О Т О К О Л

На 20 юли 2011 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от НСА „Васил Левски” – Гр. Несебър, Инициативен комитет № ПГ-110-00-6 от 18.01.2011 година.
2. Разглеждане на Доклад за дейността на БАН за 2010 година, внесен от председателя на БАН, № 105-00-5 на 21.06.2011 година.
3. Разглеждане на проект за решение за одобрение на проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27.06.2011 г.
4. Приемане на общ проект в работен вариант за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на основата на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов.

5. Разни.
Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.




ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден. Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:

1. Разглеждане на Националната гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от НСА „Васил Левски” – Гр. Несебър, Инициативен комитет № ПГ-110-00-6 от 18.01.2011 година.

2. Разглеждане на проект за решение за одобрение на проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27.06.2011 г.

3. Разглеждане на Доклада за дейността на БАН за 2010 година, внесен от председателя на БАН, № 105-00-5 на 21.06.2011 година.

4. Разни.

Имате ли други предложения по така обявения проектодневен ред?
Аз бих предложил на вашето внимание като точка 4, с оглед подкрепените на първо гласуване днес два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, да обсъдим и обобщения доклад, ако вие приемете това предложение, по двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и да излезем с решение и по тази точка. А точка „Разни” да стане точка 5.
Заповядайте, Иво Димов, за процедура.
ИВО ДИМОВ: Господин Стоичков, аз имам една процедура точка 3 да стане точка 2, а точка 2 да стане точка 3, тъй като в момента министър Игнатов е на друга комисия, а според мене е важно неговото присъствие при разглеждането на точка 3. Така че нека да му дадем малко време, за да има възможност да присъства.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз мисля, че е приемливо това предложение.
Колеги, има направено предложение за разместване на точки – точка 2 да стане точка 3 и обратно, точка 3 да стане точка 2.
Второто предложение е да допълним дневния ред с обобщения доклад, в който ще дадем вариантите по отделните текстове по двата приети законопроекта.
Други предложения? – Не виждам.
Който е съгласен с обявения, допълнен и изменен дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОВИ МЕРКИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯ, ПОЛЗВАНА ОТ НСА „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” – ГР. НЕСЕБЪР, ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ № ПГ-110-00-6 ОТ 18.01.2011 ГОДИНА.
По тази точка, както си спомняте, уважаеми дами и господа народни представители, отложихме разглеждането поради неявяване на министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Не виждам министър Плевнелиев в залата. От кого се представлява днес Министерството на регионалното развитие и благоустройството?
ДЕЯН ЗЛАТЕШКИ: Аз съм представител.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Началник отдел ли сте?
ДЕЯН ЗЛАТЕШКИ: Аз съм началник отдел, в момента изпълнявам длъжността директор на дирекция „Устройство на територията”.
СТОЯНКА ИЛОВА: Аз съм Стоянка Илова и съм главен юрисконсулт от Правна дирекция.
ИСКРА АТАНАСОВА: Аз съм Искра Атанасова, държавен експерт в дирекция „Устройство на територията”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате ли сведение да информирате комисията каква е причината министърът или поне заместник-министър да не могат трета седмица да дойдат в комисията?
ДЕЯН ЗЛАТЕШКИ: Нямаме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие имате ли пълномощия да представлявате министерството? Аз съм запознал комисията с проекторешение, което касае отговорности на МРРБ.
Аз с цялото си уважение към вас ви благодаря днес за присъствието. Но ние с нашето решение ще задължим министъра на регионалното развитие и благоустройството по определени теми, без той да е участвал в дискусията по тези теми. Как виждате вие това?
ДЕЯН ЗЛАТЕШКИ: Аз мога само да отговарям в обхвата и в аспекта на моята компетентност. Не мога да нося отговорност за това, което евентуално ще касае пряко министъра.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моите уважения към експертите от министерството. Но аз мисля, господин председател, че тази комисия не може да обсъжда без присъствието на представител на политическия екип на министъра. Имам предвид да присъства министърът или някой от заместниците му. Защото тук става дума и за политически решения. Естествено е експертите да не могат да поемат ангажименти в тази посока.
Моето предложение е отново да отложим разглеждането на този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други становища? Обратно становище? Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имам обратно мнение. След като е отправена покана, след като министърът или член на политическия кабинет не е в състояние да бъде тук, след като те са изпратили експерти, това означава, че те са съгласни да приемат решението на комисията. Това е начин, по който може да реагира член на политическото ръководство.
Моето мнение е решението, което сте ни раздали, към което аз се солидаризирам, да стане официално и по този начин комисията да задължи изпълнителната власт да вземе съответните мерки.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, искам само да кажа, че беше проведен разговор още предната седмица с мене от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който каза, че хората, които ще прати, са експерти на най-високо ниво и те ще могат да вземат отношение и по нашите решения, и по казуса, който ще им зададем. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Иво Димов.
ИВО ДИМОВ: Господин председател, колеги! Аз мисля, че няма смисъл да отлагаме за пореден път тази точка. Становището, което е предоставено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е изготвено, предполагам, от тези експерти. Така че мисля, че те са достатъчно компетентни да го защитят. А това дали комисията ще приеме някакво решение в присъствие на някой от членовете на ръководството или политическия кабинет на съответното министерство, мисля ,че няма значение. Ако комисията има тази воля да приеме това решение, дали ще са тук или няма да ги има, според мене е все едно. Те би трябвало да се съобразят с това решение.
Тоест моето предложение е да не отлагаме, а да разгледаме точката.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колега Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, ние сме днес в изключително глупава ситуация. Глупава ситуация, защото на второ заседание ние с вас нямаме различия по това, че проблемът си струва да бъде решен и че комисията трябва да вземе едно подобно решение. Глупава е още повече затова, защото ние днес ще вземем едно неинформирано решение. И аз го твърдя много убедено.
Това, което има да каже Националната спортна академия, го е казала. Това, което ние можем да изговорим, на предишното заседание и аз, и колегите сме го казали.
Има текстове обаче във всичките становища, които сме получили, които се разминават с общото ни искане. Говоря за текстовете на становищата на община Несебър и на МРРБ.
Ние днес можем да вземем всякакво решение. приемам, че експертите са на високо ниво, от което съдя, че комисията ни е на ниско ниво. И аз започвам да ставам вече чувствителна при подобни оценки. Защото не може един министър да не прати поне заместника си, а експерти на високо ниво, което означава, че той им е вменил задължения. Щом им е вменил задължения и правомощия, да бъдат любезни тогава те да представляват министъра с всички действия от тази отговорност. Защото утре ще се окаже, че ние сме приели едно решение с препоръчителен характер, което е коректно тогава, когато става дума за един министър, който иска да поеме тази отговорност.
И е прав господин Имамов, че тук не става дума за експертно решение, тук става дума за политическо решение. Или имаме куража да го правим, или нямаме куража да го правим. Защото ще останем в същото положение, в което сме в момента. Волята е заявена, има промени в закона, има произнасяне на Министерския съвет. Оттам насетне проблемът отново се връща със същата си сила и със същата си правна стойност.
Иначе давайте да препоръчваме. Аз не възразявам. Като сме го докарали дотук, четирите месеца могат да бъдат след шест месеца четири или след четири месеца четири, какъвто е срокът, в който някой трябва да събере добрата си воля и да ни уведоми все пак какво се случва. А ако не го направи тогава, защото не го е поел днес?
Така че на мене вече ми е все едно какво решение ще вземем днес. Защото ако продължаваме да превъртаме заседанията си по този начин, няма да бъдем полезни нито на Спортната академия, нито на собственото си самолюбие, с което искаме да вземем едно колективно решение в тази посока. И нямаме никакви разминавания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други становища не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на заместник-председателя на комисията господин Имамов за отлагане на обсъждането на темата по точка 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 12.
Това процедурно предложение не се приема.
По тази точка сме поканили – и благодаря за тяхното присъствие:
Заместник-кметът на община Несебър Виктор Борисов,
Веселин Радев – от Правния отдел,
Таня Дамянова – адвокат и
Димитър Статев – адвокат на частните собственици.
Националната спортна академия се представлява от:
Проф. Лъчезар Димитров – ректор;
Проф. Кирил Андонов – заместник-ректор
Илия Карапанов – юрист.
Както казах, не сме изслушали представителите на община Несебър предния път. Благодаря за тяхното присъствие днес. От разговорите, които аз проведох през последните няколко месеца по тези въпроси, един от проблемите е лошата комуникация между институциите и отсъствието на министъра на регионалното развитие и благоустройството като че ли обяснява до голяма степен лошата комуникация. Тъй като по Закона за държавната собственост министърът на регионалното развитие и благоустройството е оторизираният орган по управление, разпореждане, ползване и други права с държавната собственост.
Господин Борисов, заповядайте.
ВИКТОР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, накратко искам да потвърдя това, което ви е раздадено като становище. Позицията на общината е, че няма причина да не се признават решенията по гражданските дела.
В този ред на мисли сме го записали коректно, надявам се, в рамките на два листа като съдебни решения, хронология.
По-важното, което ще е от интерес на комисията е, че искам да потвърдя и да декларирам - и съм упълномощен от кмета на град Несебър Николай Димитров, желание да разговаряме. Защото за тези три, вече четвърта година от мандата никой не ни е търсил за никакви разговори, касаещи разумни прилежащи площи на въпросната база. Такъв разговор имахме единствено с областния управител на град Бургас господин Гребенаров през месец октомври 2009 година, като той ни изслуша, обеща да предаде на министъра на регионалното развитие и благоустройството като принципал на държавата на имотите. Но се оказа, че са съставили един акт, който ние също сме обжалвали, но до момента нямаме никакъв отговор.
Няма да навлизам в подробности. Ако уважаемата комисия има желание, аз съм поканил мои колеги юристи, които така или иначе дванадесета година се явяват по тази съдебна сага. Но не това е важното.
Искам още веднъж да потвърдя, че община Несебър след разговори няма нищо против намирането на правилната правна форма от терените общинска собственост да се предоставят разумни прилежащи площи, които ние без претенции за експертност и изчисления по Наредба № 5 на МРРБ сме изчислили, че са 28 декара.
Ако има някакви въпроси и ако мислите, че е мястото в правен аспект да се дискутират нещата, ние сме на разположение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Борисов. В предварителния разговор, който имах с Вас, Вие проявихте толеранс и желание за сътрудничество с компетентния държавен орган, в случая с министъра на регионалното развитие и благоустройството, за деактуване на част или на отделни парцели имоти, които са общинска собственост, актувани към момента с актове за общинска собственост, съответно да бъдат деактувани и актувани като държавна собственост при, разбира се, справедливи и равностойни за община Несебър компенсации.
Както виждам, това го потвърждавате и в момента пред комисията. Тоест вие от ваша страна търсите диалог с държавата. В този контекст аз съм предложил и подобно проекторешение – да се срещнете в някакъв формат до края на годината и да излезете с единно становище.
Заповядайте, господин Златешки, като представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ДЕЯН ЗЛАТЕШКИ: Първо, макар че сигурно не е важно, бих искал да ви уведомя, че на експертно ниво, доколкото сме били ангажирани със становище и преписки по случая, винаги сме се отнасяли с изключително внимание и отговорност към проблема.
Само няколко думи, които са фактология и предполагам всички присъстващи народни представители и представители на други институции знаят, но все пак смятам, че е редно да го повторя.
Знаем всички, че има решение на Министерския съвет от февруари 2010 година, № 84, с което Водна учебна спортна база на НСА, град Несебър е обявена за обект с национално значение. Това е важен факт, защото в Закона за устройство на територията има разпоредба – няма да ви товаря с цитати като параграфи и точки, където обект с национално значение е дефиниран като определен такъв със закон или акт на Министерския съвет. Имаме налице акт на Министерския съвет.
Във връзка с това сме длъжни да знаем, че има заповед, издадена от нашия министър – спестявам номера, - от март миналата година, тоест буквално месец след решението. Съобразно правомощията на нашия министър веднага след решението той със заповед е разрешил изработването на проект за подробен устройствен план на същия обект. Тъй като пак по принципите на Закона за устройство на територията, въз основа на влязъл в сила такъв план се извършва отчуждаване за обекти публична държавна или публична общинска собственост.
Разбира се, при обявяването на акта за одобряване на такъв подробен устройствен план всички заинтересовани страни ще си защитят правата. Въпросът е, че срещу решението на Министерския съвет има образувани няколко административни дела - колежката юрист може по-подробно да ви занимае – пред Върховния съд и по част от тях е постановена от съда незаконосъобразност на това правителствено решение. Тоест обвързана е заповедта на министъра, която допуска такъв план, който е в правомощията на нашето министерство да го приеме и одобри и той да стане база за отчуждаване и след това последващи инвестиционни проекти. Налице е обвързаност с това решение, което бих си позволил да го нарека, че вече частично е или отменено, или нарушено, което възпрепятства възлагането на такъв план.
Още няколко думи.
В наше писмо до Комисията по правата на човека от 10 юни т.г. ние посочваме – то е пак във връзка със същия инициативен комитет и ще го прочета, за да не съм обстоятелствен и да съм точен, ние цитираме чл. 47а, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта. В този член – той е нов член – е определено, че обекти и съоръжения публична държавна собственост, предоставени на НСА „Васил Левски”, са обекти с национално значение, което е много важно за нас.
Ние сме предложили към съществуващите и новопредвидените спортни обекти и съоръжения да се прибави и необходимият прилежащ терен, определен с подробен устройствен план. Смятаме ,че една такава законодателна инициатива и включване на прилежащия терен, който също е обект на това разглеждане, е целесъобразно да влезе в закона.
Също така смятаме, че в приложението, което е към същия член, където са изброени поименно сградите и съоръженията към спортните обекти от национално значение, би било редно също да се впишат и конкретните сгради и обекти на Националната спортна академия – Несебър. Там те не са упоменати.
Аз се запознах, разбира се, съвсем бегло с вашето решение на мое експертно ниво. Както казах, аз не мога да нося отговорност за управленчески решения на политическия кабинет. Смятам, че това решение би могло да се изпълнява, повтарям, на експертно ниво.
В случай, че евентуално се извършат тези законодателни промени, които съвсем накратко изложих - да се включи понятието „прилежащ терен” и да се изпишат обектите в Приложение № 1, смятаме, че няма пречки с възлагането и изработването на един цялостен подробен устройствен план и неговото процедиране да си върви към решаване на проблема. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Илова, желаете ли да вземете становище? Заповядайте.
СТОЯНКА ИЛОВА: Благодаря, господин председател. Това, което искам да добавя, че във връзка с решението на Министерския съвет за обявяването на учебната база с прилежаща площ от 135 декара за обект с национално значение действително бяха образувани административни дела пред Върховния административен съд.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше конституирано само по две от тези дела, тъй като цялата преписка пред Министерския съвет беше инициирана от двамата министри – на физическото възпитание и спорта и на образованието, младежта и науката. Така че по тези две дела, по които Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше страна и бяха образувани по жалби на собственици на частни имоти, които попадаха в тази територия от 135 декара, правителственото решение беше частично отменено. Основният мотив на Върховния административен съд беше, че тези имоти са частни и за тях не може да бъде инициирана такава процедура по обявяването им за обект с национално значение.
Предполагам, че колегите от НАС ще могат да дадат по-подробна информация, тъй като те са били конституирани и по другите дела, колко точно са били тези съдебни производства. Ние имаме неофициалната справка, че те са били 14-15. Колегите от НСА ще могат да кажа точно колко са били, дали са приключили и дали това са били мотивите на съда по всички решения да постанови тази частична отмяна.
Така че това е един от основните проблеми, че на тази територия има много частни имоти и след като се процедира подробен устройствен план, ще трябва да се тръгне на процедура по тяхното отчуждаване. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заместник-министър Каменов, имате думата за становище по новите данни, които се изнасят.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! разбира се, няма смисъл да повтарям казаните неща. само още няколко допълнителни неща ще кажа в тази посока, в която се изказа колежката.
Примерно в тези 27 декара, които общината определя за ползване от Националната спортна академия, влизат ли декарите, които са по последния публичен случай със съдията, който ги беше присвоил?
Доколкото разбрах, хотелът, който е на входа на базата, в обозримо бъдеще – предполагам колегите от Академията ще кажат по-точно - трябва да бъде разрушен. Абсолютно всички имат нормални документи и считат, че имат собственост.
От тази гледна точка всичките тези собственици наистина ли са собственици или тези два случая подсказват, че има малко криминализъм в определени насоки? И предполагам, че тук трябва много внимателно да гледаме нещата. Защото тези два случая показват, че има и некоректни моменти, но има и коректни хора, които не трябва да ги обиждаме. Затова трябва внимателно да подходим към изчистване на ситуацията, за да може Академията да си получи заслуженото и да продължи процеса на образование там. А за истинските собственици да се намери едно нормално решение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Чухме миналата седмица представителите на Националната спортна академия. Имате ли нещо да допълните?
ПРОФ. ЛАЗАР ДИМИТРОВ: Господин председател, уважаеми народни представители, господин заместник-министър! Тъй като за първи път се срещам с община Несебър, аз съм изненадан от коректния тон, с който те желаят сега да работят с държавните институции. Съжалявам, че кметът не е тук, тъй като аз съм работил и с предишния по същия начин. Те провеждат една дискриминационна политика спрямо НСА и другите висши учебни заведения. Ние останахме последни.
Знаем порочните мафиотски практики за заграбване на държавната собственост. Имаме нови документи, че още през 1912 година там всичко е било изключителна държавна собственост.
Министерският съвет определи граници, които са по-малко от това ,което имаме като документи, след като бяха заграбени земи от различни реститути в този район. Ние искаме да се спази това решение, все таки да остане едно място.
Много градове се молят да имат университетски структури, уважаеми общинари – Видин, Топлица, Кюстендил, а вие гоните ВУЗ-овете от вашия район. Съжалявам, че ви казвам това в очите, но трябва да го чуете.
Декларирам, че нямам никакви лични интереси в този район и бих желал и вие това да го правите, тъй като знаем, че от този състав там местни и други хора имат много интереси в тази зона и това е всеизвестно.
Още един път благодаря на всички за подкрепата, тъй като ние не за първи път се виждаме. Надявам се държавният интерес да бъде запазен, тъй като ние водим общополезни образователни, социални, здравеопазващи и какви ли не други дейности. Естествено в този район има достатъчно възможности за комерсиализъм, за частни дейности. Нека да има и нещо по-светло. Благодаря ви за вниманието. Тук е моят юрист, който може да отговори на някои допълнителни въпроси.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Димитров. Колеги, откривам дискусията. Имате думата.
Докато се подготвите за евентуални ваши изказвания, искам да изразя моето мнение по отношение на позицията на МРРБ и становището, което те са изпратили до Комисията по образованието.
Аз не споделям тяхното становище. Не споделям и правния механизъм, който те предлагат – да се допълни списъка с обекти от национално значение по смисъла на чл. 47а, ал. 4. Това не е нов текст. Преди беше ал. 3 със същия текст, а именно: „Спортни обекти и съоръжения публична държавна собственост, предоставени за управление на НСА, са обекти с национално значение”. Тоест обекти, които не са публична държавна собственост, а са общинска или са частни, не могат да представляват национално значение, а още по-малко да ги допълваме в списък и по силата на закон и списък към него да бъдат отчуждени, което за мене си е форма на национализация. Екс леге по силата на закона да се отнемат едни имоти, при положение че имаме Закон за държавната собственост, в който е разписана процедурата по отчуждаване за важни държавни нужди.
Тоест министърът на регионалното развитие и благоустройството да си представи, че през тези 100 и няколко декара в обозрим срок трябва да мине магистрала и в този казус да разсъждава и да изпълни своите правомощия по Закона за държавната собственост. Да отчуждава, да придава места по регулации, да се разбира с община Несебър и със собствениците на земя – това е негово право, но и негово задължение.
Това, разбира се, е мое лично мнение, което не ангажира по никакъв начин нашата комисия. Но да допълваме Закона за физическото възпитание и спорта и да записваме, че обекти, които не са публична държавна собственост, независимо от формата на собственост да стават с национално значение – това за мене е правен абсурд. Смисълът на националното значение е тези имоти – публична държавна собственост, да имат един по-рестриктивен, строг режим на управление, а именно да не могат да се дават под наем, да не могат да се залагат и прочие, тоест да се запази общественият интерес върху тази публична държавна собственост. Но първо някой трябва да е признал или с влязло в сила съдебно решение, или със спогодба, или с отчуждителен протокол на министъра на регионалното развитие и благоустройството или заповед за отчуждаване. Това са правно валидните актове, върху които бихме могли след това, признавайки за публична държавна собственост, да обявим за обекти с национално значение и прилежащите територии. Тъй като безспорно за сградите поне не спорим в момента. Тези сгради, които са построени, се използват по предназначение. Те са на държавата и се стопанисват от Националната спортна академия.
Това по становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Подкрепям инициативата и отворената позиция на община Несебър, отворена към разбирателство, към взаимни компромиси. Защото всяка една спогодба, всяко споразумение е взаимни компромиси. Това е най-добрият начин за разрязване на този Гордиев възел – бих го нарекъл, тъй като в момента имаме собственици, признати със съдебни решения, имаме възстановена собственост на земеделски земи, но те не могат да влязат във владение. Имаме Национална спортна академия, която е подложена на натиск, най-общо да се изразя, тя е между чука и наковалнята. Тя иска единствено и простичко да извършва дейност, която е в предмета на нейната работа – тренировки, спортно-възстановителен режим и да използва базата по предназначение, така, както е отредена.
Това бих казал по тези становища.
Предложил съм на вашето внимание проекторешение на комисията. Готов съм да беседваме по него. Ако имате ваши редакционни бележки, дайте ги. Благодаря за вниманието. Имате думата.
Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, веднъж уважаеми колеги, уважаеми гости! Тъй като вече имаме веднъж проведена дискусия, аз няма да влизам в подробности. Искам да кажа само две неща.
Председателят Стоичков ме улесни в първото, което исках да кажа. Действително има ясно разписана процедура в Закона за държавната собственост. И както, живот и здраве, ще се решат проблемите с отчуждаването по строителството на автомагистрала „Черно море”, не знам през коя година, което е в същия район, няма никакъв проблем да започне да се работи в тази насока и по същите текстове, за да има действително логика в това кое е от държавно значение и кое не е.
Така че предложението в проекта за решение по точка 2.3 не само създава предмет на дейност, а дава възможност на работната група за варианти за търсене на решение.
Второто, което искам да кажа, че за да не звучи прекалено учтиво – хубаво е да звучи учтиво, - аз си мисля и правя формално предложение глаголът в началото на точка 2 да бъде променен на „възлага”. От каква гледна точка?
Първо, все пак ние сме република с парламентарен характер.
Второ, доста абсурдно звучи, след като сме предложили да имаме точки 3 и 4, ние правим предложение и за това предложение даваме срок, в смисъл, даваме едномесечен срок да се мисли дали се приема предложението. По-логично би било парламентът да възложи на изпълнителната власт да се опита да реши проблема. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Николов. Ще подложа на гласуване предложенията, които направихте, за редакционни поправки.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да взема отношение по текста на решението. По въпроса за глагола ще гласувам „за”. Естествено е, че трябва да се възложи. Но тъй като общината заяви тук, доколкото разбрах, нещо което Академията не очакваше като предложение, то трябва да се запише, тъй като става дума за конкретна инициатива на общината: „Приема изразеното становище от община Несебър за предоставяне на – ще помоля за числото - декара общинска собственост на Националната спортна академия”, ако искаме да вървим в някаква фактологична посока напред и да бъдем полезни в този явно тежък въпрос, който се движи от много време. Така ще отворим врата и на министъра на регионалното развитие и благоустройството за конкретна работа, и на бъдещите институции, които ще продължат. Защото с нашето решение няма да се свърши. Работата ще продължи на различни равнища.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Методиев. Други желаещи за изказване? – Не виждам.
По това, което каза колегата Методиев, искам да взема становище. Според мене е достатъчно, че в стенограмата на комисията днес беше заявена тази воля за сътрудничество с конкретни параметри. Изричното записване в нашето проекторешение априори обвързва общинската власт с решение, което все още не е взето от компетентната общинска власт. Тоест общинският съвет или кметът би трябвало да бъдат запознати и оторизирани. Но добрата воля в стенограмата е отбелязана. Мисля, че това е една успешна първа крачка в правилната посока.
Лично аз подкрепям редакционната бележка, която беше направена, да възложим, а не да предложим на министъра.
Други изказвания? – Не виждам. Закривам дискусията и прочитам проекторешението, което ще подложа на гласуване.

РЕШЕНИЕ
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Народното събрание

РЕШИ:

1. Приема за сведение направените предложения в Националната гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, внесена от Инициативен комитет на 18.01.2011 г.
2. Възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на орган за методическо ръководство и контрол на управлението, придобиването и разпореждането с имоти – държавна собственост, да създаде междуведомствена работна група, включваща представители на: министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на образованието, младежта и науката, министъра на физическото възпитание и спорта, министъра на финансите, областния управител на град Бургас, Общински съвет – Несебър, кмета на община Несебър, НСА „В. Левски”, Инициативния комитет и частни собственици със следните задачи:
2.1. Да извърши правен анализ на имотите, намиращи се в границите на територията, ползвана за Водна учебна спортна база на НСА „В. Левски”.
2.2. Да се проучат възможностите, след решение на съответния компетентен орган, да се предоставят части от съседни поземлени имоти – общинска или държавна собственост, на НСА „В. Левски” по реда на Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и други нормативни актове, относими към процедурата.
2.3. Да се обсъди възможността, след доказано по безспорен начин право на собственост, да се пристъпи към процедура по прилагане на Закона за държавната собственост относно принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди.
3. В едномесечен срок от приемане на настоящето решение да се създаде междуведомствена работна група, която да определи конкретни срокове за изпълнение на дейностите по т. 2.
4. В срок от четири месеца от създаване на междуведомствената работна група по т. 2, министърът на регионалното развитие и благоустройството да представи доклад пред Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта за изпълнение на настоящото решение.
Който е съгласен, моля да гласува.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма ли да гласувате моето решение?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приемам бележката. Формулирайте си текста. Нямам формулиран текст, който да подложа на гласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Точка 1 от решението е: „Приема за сведение направените предложения в Националната гражданска инициатива” и т.н. Това е становището на Националната спортна академия и гражданството, което се е обединило около тях. По същия начин аз предлагам: „Приема за сведение изразеното становище от община Несебър за предоставяне на 28 декара общинска собственост на Националната спортна академия”. Готов съм да бъде не „изразеното становище”, а „изразената готовност”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добре, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Виждате ли какво става със стенограмата, професоре?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това като коя точка да бъде формулирано? Като пета точка?
ВИКТОР БОРИСОВ: Явно уважаемата комисия не ме е разбрала. Аз от името на кмета декларирам готовност за разговори, които до момента не са водени. Но ние не можем да разполагаме с общинската собственост без решение на общинския съвет. Мисля, че това е ясно на всеки един.
И още, ако ми позволите, бих допълнил, че говорим за разговори за намирането на добрия тон, за законовите методи. Защото след моето изказване господин ректорът беше много рязък. Искам само да кажа, че реститутите са наши и ваши избиратели и граждани на Република България.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Борисов.
Подлагам първо на гласуване редакционната добавка, предложена от колегата Веселин Методиев за точка 5, така, както той я формулира.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 15.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста за решение на комисията, така, както беше изчетен преди малко. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин Стоичков, като го внасяте в Народното събрание, точното наименование не е „областният управител на град Бургас”, а „административна област с център Бургас”. Защото все пак ще става решение на Народното събрание.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2010 ГОДИНА, ВНЕСЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БАН, № 105-00-5 НА 21.06.2011 ГОДИНА.
По тази точка от дневния ред сме поканили представители на Българската академия на науките:
Акад. Никола Съботинов
Проф. Стефан Хаджитодоров
Камен Иванов
Лъчезар Аврамов
Никола Малиновски
Акад. Иван Яхновски
Лазарин Лазаров
Борислав Тошев
и проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката.
За встъпление има думата акад. Съботинов.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Уважаеми господин председател на комисията, уважаеми дами и господа народни представители, драги колеги, гости, господин министър! Днес ще ви представим Годишния отчетен доклад на Българската академия на науките за 2010 година. Съгласно новия Закон за Българската академия на науките той трябва да бъде представен в Народното събрание.
Този доклад е съставен на базата на докладите на всички структурни звена на Българската академия на науките, приет е от Общото събрание на Българската академия на науките и от Съвета на настоятелите на първото свое редовно заседание.
На вас ви е предоставен пълният отчетен доклад на Българската академия на науките за 2010 година и заедно с това е представена една брошура, която отразява основната част от реформата, проведена през 2010 година в Българската академия на науките.
Сега главният научен секретар ще ви представи резюме на Отчетния доклад на Българската академия на науките.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
Ще се опитам с няколко слайда да очертая основните акценти от пълния доклад, който ви е представен, и предполагам, че народното представителство се е запознало подробно с текстовете в този доклад.
На базата на тази реформа, която през 2010 година стана факт в рамките на академията сега имаме девет основни направления. В тези девет основни направления има 42 – ние ги кръщаваме постоянни научни звена, за ваша консумация това са институтите на Българската академия на науките, и 7 академични специализирани звена, разпределени по съответните направления, както е видно от тази таблица. Тази таблица дава една най-обща представа за настоящата научна и организационна структура на Българската академия на науките.
Събранието на академиците и член-кореспондентите – това е другата основна част на Българската академия на науките – в момента наброява 139 човека, от които 58 са академици, 81 – член-кореспонденти. От тях една част работят в Българската академия на науките, другите са в други научни организации на страната.
Каква е структурата на служителите в Българската академия на науките. Тъй като това е първо представяне на академията пред комисията, си направихме труда да ви покажем как се е променяла структурата в последните десет години.
През 2000 година заетите служители са били 8271. Виждате динамиката през годините. В края, на 31 декември 2010 година те са 6747 заети служители в рамките на академията. Виждате колко от тези 6747 са учени – 3125, 1691 са специалисти с висше образование, специалистите със средно образование и 574 работници, които работят в отделните работилници към различните институти.
Как са разпределени учените, тоест тези 3125 човека по съответните направления, за да добиете най-обща представа къде има най-голяма концентрация на хабилитиран и научен състав. Най-много са в областта на нанонауките – нови материали и технологии, около 22 процента. Там са и най-големият брой институти, ако си спомняте преди малко таблицата, която ви показах. Следват информационните и комуникационните науки и технологии, една общо взето традиционно силна за академията област, и на трето място е биомедицина и качество на живот.
По-нататък мисля, че са достатъчно ясни числата, които са изобразени на този слайд.
Колко са хабилитираните учени. От тези 3125 половината са хабилитирани. Това дали е добре или зле?
Аз не се наемам да коментирам. От една страна, е добре, защото половината от състава на научните работници са високо квалифицирани хора, които са придобили своята квалификация и се хабилитират. От друга страна, това говори за едно застаряване. И това е тревожната тенденция, която сме длъжни да споделим пред народното представителство.
Голямата част от тези хора, над 80 процента, са доцентите и старши научните сътрудници, както беше по предишния закон. Следват професори и около 2 процента – академици и член-кореспонденти.
Публикационна дейност. Един от основните показатели на всяка една научна организация е броят на публикациите. След малко ще се опитам в друг слайд да коментирам тази тревожна тенденция за намаляване на публикационната активност. Но виждате как през последните четири години се е движела тази публикационна активност.
Разпределение на публикациите по видове издания, един изключително важен показател и индикатор за качеството на публикациите, които се произвеждат в рамките на една научна организация.
Смея да твърдя, че по показател „Международни списания” 25 процента от нашите публикации са в международни списания. Това са списания с импакт фактор, това са реферирани списания, това са списания с високо влияние в рамките на научната общност в света и в Европа.
Как са разпределени публикациите по научни направления. Предполагам, няма да се учудите – пак нанонауките и материалознанието, информационни технологии. И нормално е най-писмовни да са нашите колеги в областта на хуманитарните науки, културно-историческото наследство и национална идентичност.
Преди малко казах, че има една тенденция на намаляване на тези публикации. Тук е може би мястото да ви кажа, че в началото на 2010 година 630 човека – хабилитирани, преди всичко висококвалифицирани учени, бяха пенсионирани. Това моментално снижава публикационната активност в рамките на структура като Българската академия на науките. това са хора утвърдени, това са хора с определено име в научните среди, хора, които публикуваха в най-престижни международни издания. Те бяха пенсионирани. Тоест по този показател съвсем нормално е след като го няма източникът, който може да генерира тези публикации, броят на публикациите да намалее.
За другите параметри, които определят намалената активност, може би след малко ще стане дума, когато говорим общо и за проектите.
Картината за проектите. Виждате, че тя горе-долу е същата, каквато е и публикационната активност.
През 2008 и 2009 година, когато горе-долу имахме нормален бюджет, съответно броят на проектите беше над 3500. Миналата година е с 500 бройки по-малко. Естествено това си има своето обяснение. Но основната част от обяснението е, че работата по проекти, финансирани както от национални фондове и институции, така и по международни програми и фондове в 95 процента от случаите изискват съответно съфинансиране, което съфинансиране варира от 25 до 50, а някъде стига до 60 процента. При положение, че имаме ограничен бюджет, просто ние не можем да осигурим това финансиране. Може би след два-три слайда в по-големи детайли ще се дискутира този проблем.
Броят на проекти по научни направления. Общ брой проекти, както споменах, са 3232; допълнително финансираните проекти са 2289. Тоест около 1000 проекта не са от допълнително финансиране, а по-голямата част от проектите са допълнително финансирани.
Най-много проекти, както виждате, отново са в областта на нанонауките и материалознанието. Следват информационните и комуникационните технологии и хуманитарните и културно-историческото наследство.
Допълнителното финансиране, тоест това са тези 2300 проекта, които допълнително са финансирани не като бройка, а като абсолютна стойност на финансовия приход. Това са за 2010 година от научни проекти и от договори за научни разработки. Ние нарочно правим едно разграничение какви приходи имаме от научни проекти и научни разработки, тоест там, където се влага наука, и какви са другите приходи – след малко ще видите точно кои са, - които са за услуги. Но те не са такива приходи, които изискват използването и внедряването на научен продукт и на научен резултат.
Общо са 36 млн. лв. от България и чужбина. Виждате ги по направления как са. Отново на първо място са нанонауките и материалознанието. Тук климатичните промени, рисковите и природните ресурси, са на трето място, на второ място е културно-историческото наследство.
От тези 36 млн. лв. една част са от България, една част са от чужбина. Частта от България на допълнителните приходи е 25 млн. и 300 хил. лв.
От какви организации идват? Естествено най-много – от Националния фонд „Научни изследвания”. Но забележете, това е една тенденция, която общо взето е радваща на фона на общата стагнация. Двадесет и пет процента от тези допълнително финансирани договори и проекти на Българската академия на науките идват от търговски фирми в страната, от бизнеса. А от министерства и ведомства – около 23 процента. От университетите два са случаите, когато институти на БАН участват в консорциуми, в които водещи са университетите и университетите са основния реципиент на средствата по различните програми и фондове.
Финансирането от чужбина – 10 млн. и 800 хил. лв. Разбира се, основната част е от програмите на Европейския съюз – над 50 процента.
Тук отново забелязвате, че от чуждия бизнес идват близо 28 процента. От България са 25 процента, от чужбина – 28. Тоест процентно погледнато някак си Българската академия на науките може би по-ефикасно работи с чуждия бизнес, отколкото с българския бизнес.
Отново имаме финансиране от университетите и съответно от други асоциации, академии, фондации и т.н.
Ето един обезпокоителен слайд, дами и господа народни представители - как се е движело допълнителното финансиране от научни проекти и научни разработки през годините.
През 2001 година, която беше тежка от финансова, бюджетна гледна точка – става въпрос за държавната субсидия, виждате какъв неприятен скок. И отново подчертавам, това е така, защото, за да привличаш средства, трябва да имаш съответно своя финансов принос, своето съфинансиране. Без такова съфинансиране никой не ти отпуска и не можеш да печелиш проекти. Това първо.
И второ, по принцип за да работиш с такива проекти, трябва да имаш оборотни средства. Защото дори и да си спечелил проект, трябва да изчакаш окончателното му приемане, минава година – година и половина най-малко, особено от външните институции, и чак тогава идва окончателното разплащане. Тоест през цялото това време вие трябва да имате живи пари, за да оперирате. Тоест пари пари печелят. Пари не се печелят от нищо.
Кое все пак е радостното. Това е, че през тези години процентното съотношение на допълнително финансираните научни проекти към общия брой на проектите, особено в последните четири години, е около 70 процента. Тоест Академията работи по определен брой проекти и по около 70 процента от тези проекти Академията е способна да спечели допълнително финансиране. И ако Академията наистина има достатъчно пари за съфинансиране и за оперативно обслужване, работа и оборотни средства по тези проекти, все пак това е четиригодишна тенденция, това не е случайно – около 70 процента.
Иновационните разработки.
Един от показателите, които между другото трябва да се следят и ние непрекъснато ги отчитаме, е по какъв брой на проектите , по които работим, има така наречената индикация, че носят иновационен характер. Това е една класификация, спусната от Европейския съюз. По тази класификация от тези 3200 проекта една трета от нашите проекти са иновационни, имат характеристиките и белезите на иновационните проекти. Естествено в областта на културно-историческото наследство, човек и общество са нула, но, както виждате, в областта на нанонауките и биомедицината е основният брой на тези иновационни проекти.
Патентите – друга характерна особеност и друг характерен индикатор за равнището на научните изследвания. В момента в Българската академия на науките се поддържат 148 патента, 80 от които са на отделните звена, 68 – на индивидуални наши учени. Подадени са допълнително около 160 заявки, които са в процедура на оценяване, като само за 2010 година са 44.
В доклада, който е даден, са описани научните и научно-приложните постижения. Това е един атрибут, който трябваше да бъде засегнат в доклада пред Народното събрание. Но тъй като това все пак е една доста обемна част от отчета и от доклада, не съм подготвен специално със слайдове. Всеки, който се заинтересува, може да види по направления и по институти кои са най-характерните и ярки постижения в нашата дейност през изминалата година.
Международната дейност.
Ние имаме 48 действащи спогодби с 38 различни страни. това са 30 страни от Европа и 8 от Америка, Азия и т.н. С 30 академии имаме споразумения, с 13 центрове и фондове и с 5 големи университета, наистина големи.
Виждате на тази таблица броя на проектите – те са пак в рамките на тези 3000, които се изпълняват.
Имаме 422 проекта на междуакадемично равнище – това е така наречения ЕБР – еквивалентна безвалутна размяна.
По-интересна е другата графа – междуинститутските проекти, които са 466, в който брой влизат проектите по Европейския съюз, НАТО и други източници, става въпрос за други международни източници.
На следващия слайд е участието ни само в последната рамкова програма. Този слайд според мене наистина е характерен. Тази програма знаете, че започна през 2007 година, ще завърши през 2013 година, тоест в момента сме по средата.
Виждате как са се движили броят на подадените и броят на финансираните проекти. Отначало общо взето индексът на успеваемост е бил по-нисък. Но в последната година от 68 подадени проекта 32, тоест почти половината подадени проекти са спечелили финансиране. Това е показателно, че хората от Българската академия на науките първо, вече по-внимателно подготвят проекти, второ, са се научили да подготвят проекти и трето, са се научили да си подбират достатъчно реномирани и надеждни партньори от чужбина, за да могат да формират консорциуми и да печелят проекти.
Само за Седма рамкова програма общото договорено финансиране, което не е за 2010 година, за 2010 е 4,1 млн. евро, е 13,5 млн. евро.
Броят на докторантите – един друг показател, който е индикатор за научната активност на дадена научна организация.
В началото на 2010 година сме имали 581 докторанти; в края – 578.
Кое е нещото, което нас лично ни смущава. Това е малкият брой – това са 8,5, близо 9 процента на защитилите.
Аз съм говорил с колеги от университетите – горе-долу и при тях е същият процент на защитили. Това е една тревожна тенденция за цяла България. Имаш много докторанти, отначало започват с ентусиазъм, в един момент този ентусиазъм стихва или изчезва и в крайна сметка около 10 процента са хората, които защитават. Това е нещо, по което цялата ни образователна и научна система в момента търпи критика.
Участие в подготовка на кадрите. Това заедно с общите проекти с университетите е показателно за нашите не лоши връзки с маса университети. Виждате през годините, а и през последната година колко лектори сме имали от Българската академия на науките в университети в България – 511; отделно близо 300 човека са водили лекции и упражнения; отделно още 150 човека водят различни курсове за следдипломна квалификация и специализация. Тоест това е някакъв не косвен, а дори пряк индикатор за ефективно коопериране с университети в страната.
Експертната дейност.
През 2010 година близо 6500 експертизи и експертни мнения, подписани както от отделни учени, така и от научни съвети, така и от звена като цяло са подавани към най-различни министерства, ведомства и институции в страната по тяхна заявка. Това искам дебело да подчертая.
Уважаеми госпожи и господа! Вижте през последните 13 години процента на субсидията на Българската академия на науките от брутния вътрешен продукт. Винаги е била някъде 0.14, 0.13 до 0.16 е стигала, но над 0.12. През 2010 година изведнъж пада на 0.085.
В абсолютни стойности се е движела по този начин (показва), като през 2010 година е 60 млн. Тя е фактически 59 млн. 700 и няколко хиляди. Но в последните дни на годината имаше една целева субсидия на Астрономическия институт с обсерваторията за 240 хил.лв.
Разпределението на субсидията по научни направления.
Логично е най-много да даваме на тези, които са най-добри – нанонауките и материалознанието. Те са и най-много институти, там видяхте, че са и най-много учените. Веднага след тях следват климатичните промени, рискове и природни ресурси. Това е направлението, уважаеми колеги, което осигурява общонационалните дейности на Академията. Тук са хидролозите и метеоролозите, тук са прогнозите за времето, тук е сеизмичното следене на активността, тук е океанографията и океанологията, въобще общонационалните дейности са концентрирани тук. Така че заедно с това, че се гласуват най-много пари на тези, които са най-добри, ние все пак не забравяме задължението си, че обслужваме българската държава в определени сфери и трябва също да даваме на тези хора не малко пари.
Собствени приходи и трансфери. Казах ви преди малко, че тези 36 млн. лв. са от научни разработки и от научни договори. Останалите 870 хил. са от дарения, от прословутите наеми на имущество на Българската академия на науките и други договори от страната и от чужбина, които са договори за услуги.
Парите от наемите, както виждате, са 4 млн. лв. И това е една стабилна сума в продължение на няколко години, която винаги е толкова. Ние отдаваме около 5 процента от собствеността на Академията под наем и за тези около 5 процента взимаме 4 млн. лв. наем. Тези 4 млн. лв. наеми не се използват за нищо друго, освен за аварийни ремонти. За нищо друго!
Предполагам, че поне колегите от комисията вече ще знаят за тези наеми – точно каква е сумата и къде отива.
Общо постъпленията са тези 44 млн. лв. плюс 59 млн. 245 хил. лв. от целевата субсидия и другите приходи правят общо постъпление за 2010 година от 104 млн. лв. Това е общият консолидиран бюджет на Българската академия на науките, който ние по някакъв начин сме разходвали и ще видите точно как.
Преди това отново показвам този слайд, който характеризира съотношението между субсидии и собствени приходи. Виждате как е било през годините. Отначало е доминирала субсидията от държавата, но в последните години виждате, че тези 70 процента от общия бюджет се формират в крайна сметка от собствени приходи.
Един много интересен слайд – как е по отделните направления.
Виждате, че тези, на които даваме повече пари, са по-успешни и в проектите – това са нанонауките и материалознанието. Тоест когато получават повече пари, те имат съответно повече приходи и могат да печелят повече проекти.
Не такъв е проблемът – това, на което ви обърнах преди малко внимание – в климатичните промени и рискове. Това е общонационална дейност. Тази общонационална дейност не може да се поддържа с проекти. Не може с проект да правите следене на сеизмичната обстановка в държавата. Не може с проект да давате ежедневна прогноза за времето. Не може с проект ежедневно да следите състоянието на Черно море. Не е възможно. Затова там и субсидията е по-голяма.
Много пъти са ни задавали въпроса: вярно ли е, че 90 процента от вашата субсидия отива за заплати? Ето я картинката – 74 плюс 15 – 89. Близо 90 процента от субсидията наистина отива за заплати. И вижте само за какво друго се използва субсидията – осигурителните вноски, обезщетенията - миналата година те са големи, 6 процента, защото просто много хора се пенсионираха и много хора освободихме, - стипендии и пожизнените възнаграждения на академиците, които просто няма как да не ги плащаме, защото такова е постановлението на Министерския съвет. Тоест ние можем всичко останало да не плащаме, но това нещо трябва да го плащаме. Има постановление на Министерския съвет и няма как да не го изпълняваме.
Само за сравнение как е била използвана субсидията за 2009 година. Там сме си позволили лукса, освен за работни заплати, освен за осигурителни вноски да има и за капиталови разходи ,да има за издръжка, да има и за членски внос в международни организации. Това нещо през 2010 година го няма.
Капиталовите разходи, издръжка и членския внос на международните организации са само от собствени приходи. Държавата въобще не е осигурила нищо за капиталови разходи, нищо за издръжка, нищо за членски внос. А Българската академия на науките представлява държавата в повече от 15 международни организации. И когато ние не си плащаме членския внос и не можем да командироваме хора, просто столът на България седи празен.
Средната работна заплата – просто не ми се гледа този слайд.
През 2008 година е последното постановление на Министерския съвет за заплатите в бюджетната сфера. Тогава имахме 628 лв. средна работна заплата. Успяхме да я поддържаме през 2009 година. Но през 2010 и през първото полугодие на 2011 година е 534 лв. специално за 2010 година отначало беше 562. През второто полугодие, когато беше по-съществената редукция на бюджета, падна на 475 лв.
Капиталовите разходи. Една научна организация, каквато и да е тя, без да влага в инфраструктури, без да влага в дълготрайни материални активи, в нематериални активи, без да прави ремонти просто не може да съществува.
Вижте през годината всичките капиталови разходи каква част са били от собствени приходи и каква – от бюджета. В крайна сметка за 2010 година всички капиталови разходи са само от собствените приходи. А те са малко. Затова виждате как са се движели тези капиталови разходи през годината и как изведнъж рязко падат.
Когато ние не влагаме в инфраструктура, когато не влагаме в апаратура, когато не влагаме в дълготрайни материални активи, след 3 години ние сме просто морално остарели, нас ни няма. Никой няма да ни забелязва на картата.
В момента в европейските програми ние сме заявили една единствена инфраструктура, която е забележима за европейските ни партньори. И това е Националната обсерватория в Рожен.
Благодаря ви за вниманието. Ваша е преценката с тези малко средства БАН дали се е справила или не през 2010 година.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Хаджитодоров. Колеги, откривам дискусията. Имате думата.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съжалявам, че някои колеги от народните представители, които настояваха много Българската академия на науките да се отчита пред парламента, днес, явно по някакви уважителни причини, не присъстват на заседанието.
Аз не съм изненадан от това, което видяхме. Картината е във висока степен предизвестена. Не научаваме нещо, което не сме очаквали.
От тази гледна точка възниква въпросът какво оттук нататък ние като комисия следва да направим.
Първо, да дадем отговор на един въпрос, който вълнуваше обществото много дълго миналата година и някак си беше изведен на преден план – въпроса с имотите. Тъй като това е публичен въпрос, а ние сме публична институция в нейния държавно-творчески смисъл, не в някакъв друг, мисля, че трябва да дадем отговор. Задължени сме.
Моят отговор е, че това, което видяхме, се съдържа в едно изречение - Българската академия на науките добре стопанисва своите имоти в рамките на своите възможности, в рамките на общото състояние в страната. оценката е положителна, тя не може да бъде друга. Не може да се каже, че Българската академия на науките не се грижи, нехае или нещо подобно. Това е съвсем ясно. Ако някой от колегите направи реплика, ще отговоря в рамките на дуплика.
Вторият извод е дали има стимул за реформи от страна на държавата, нещо, което господин Стефан Хаджитодоров няколко пъти постави като акцент. Тук отговорът също според мене е ясен. Няма пари срещу реформи.
Аз ще повторя една своя стара теза по простата причина, че днес й е мястото да бъде казана пак. При такова голямо количество обезщетения по Кодекса на труда, което означава изплащане на средства поради пенсиониране, при такова мащабно изпълняване на едно задължение, изоставено, просрочвано в годините и прочие, да не се пресрещне от другата страна, тоест от страната на централния бюджет - това не е въпрос към министър Игнатов в никакъв случай, само мога да му съчувствам, защото знам какво значи това да си министър на образованието, - пресрещането от страна на централния бюджет не е налично, в смисъл няма го. Това е вторият извод, който аз мога да направя.
От тази гледна точка най-важното задължение и най-голямата отговорност, която аз чувствам след такъв отчет, е да кажа на колегите от Българската академия на науките имам ли някаква идея как да вървят напред по пътя на някакви промени, на някакво усъвършенстване и прочие. Това е свързано със следващата точка – Стратегията за развитие на научните изследвания. Това е любима тема на нашия председател на комисията.
Нямаме отговор изобщо на този въпрос в отчета. Тези приоритети са подчинени на няколко големи държавни дейности, които в годините са били традиционни за Академията – господин Хаджитодоров ги подчерта, и на една нова, модерна научна дейност, която е с високо приложно поле, която също беше спомената няколко пъти, която ние свикнахме да наричаме нанотехнологии, някак си на жаргон. И тя е дейност, която има своята международна подкрепа.
От друга страна, ако това е стратегията, ще трябва в следващия документ от 40 и няколко страници, с приложенията е двойно повече, да направим сигурно пет-шест странички, за да си дадем отговор. Извинявайте, че малко прехвърлям двете теми, но те са взаимно свързани.
И тъй като всичко беше за пари, аз бих казал на колегите си народни представители следното. то не е предназначено за нашите гости, даже в някаква степен не е интересно и за журналистите. От 1998 година, която беше избрана за старт на анализа, ако отворите страницата на Националния статистически институт, ще видите че само за последните 10 години, без тези три, които ще останат от миналия век, инфлационният индекс е надминал 100 процента. Тоест покупателната сила на тези пари, харчени тогава, е наполовина силна към днешния ден.
Така че тези числа не могат да бъдат сравнявани по табличката, по която бяха сравнени според мене. Положението е малко по-неприятно, ако ги смятаме по покупателна сила на парите, в смисъл, двойно по-неприятно. Затова трябва да държим сметка, защото аз съм един от тези претенциозните, който иска реформи, като се искат реформи, да се види дали се финансират. Иначе мотивацията на ръководството ще стихне, ако то е мотивирано, а то е доказало, че е мотивирано, поне в последната година и половина достатъчно много доказателства бяха дадени.
Така че тези числа наистина моля колегите си да ги премислят, за да разберат реалното съотношение в момента на отпусната субсидия, на платени средства.
Този пункт, който беше показан след 2007 година, искам да кажа, че е много конюнктурен и се дължи на едно задължение при членството ни с Европейския съюз да направим фонда „Научни изследвания” 100 млн. лв., което си беше едно изпъчване малко преди кризата. При условия на криза веднага тези пари се сринаха. А се видя, че голям процент са били за научни изследвания в Българската академия на науките и че държавата не е в състояние да поддържа такъв висок праг на такава голяма сума. Защото това е някакъв друг бюджет, пак за наука, за висше образование, но някак си друг бюджет, който започва с тази сума от 100 млн. лв., защото надминава всички бюджети във всички поотделно разгледани институции, било Българската академия на науките, било Софийския университет, било когото си изберете. Дори сумарно едва успяват да го надминат този бюджет, който е само за наука. Тоест там няма ток, парно и прочие разходи, които са в другите бюджети, където се осигуряват институции. Тук се осигурява творческа научна дейност. Така че той е огромен и беше, пак казвам, непремерен, поради задължения на чисто формално равнище и затова много бързо се срина. Тоест това не е хубава мерна единица. Просто беше лъжовно конюнктурно, в един момент израсна и се срина. Не може да се търси такава цел, да се повтори това нещо.
Пак ще кажа - обръщам се към колегите народни представители. има днес едно интервю, което силно ми направи впечатление. Много рядко си позволявам да цитирам вестниците от изключителното си уважение към медиите, за да не сбъркам нещо. но днес има едно много силно интервю на българския европейски комисар госпожа Кристалина Георгиева в един от вестниците, в което нейната оценка – а тя е добър специалист във финансовата област – е, че Европа не пресреща трудностите по най-добрия начин и може да избяга от голямата депресия, за да се влачи по корем. Цитирам думите й.
В такава ситуация някой да си сложи отпред цел ида вдигне тези числа – това означава, че или иска да лъже колегите си, или не иска да е на този божи свят реалист, или иска да спекулира. Има много-много такива възможности.
Връщам се на двете неща, господин председателю, към които имам някакъв скромен принос за комисията. Тоест, ако ще правим някакъв документ, решение или както се прецени, заедно с колегите, аз бих желал да се запишат тези две неща.
Първото е, че Българската академия на науките много ясно отговаря на въпроса, който й се задаваше непрекъснато, свързан с имотите, и си стопанисва добре имуществото, което има.
Второто е, че няма - за мене изразът е - адекватна политика на пари срещу реформи, тоест срещу извършени съкращения, срещу намален персонал, срещу извършено задължение за пенсиониране и прочие. Централният бюджет не Бе пресрещнал от другата страна този процес, за да можем да имаме нови и нови изисквания към колегите си за реформи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Методиев. Румен Стоилов, имате думата.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги от БАН, уважаеми гости! Много внимателно изслушах доклада и си позволявам в последните месеци да следя развитието на Академията. Имал съм възможността да гостувам там по покана на ръководството.
Това, което в момента ми направи впечатление, предполагам, е част от отговора, който постави като въпрос господин Методиев. Видяхте процента – само в проценти ще говорим, не в числа – колко се е увеличил за проекти, не говорим за европейски проекти, а за средства от България и чужбина. Това е за свършена работа, в която няма нищо общо съфинансирането. Нали правилно съм разбрал? Аз съм съгласен с това, че трябват допълнителни средства за съфинансиране. Това е ясно на абсолютно всички.
Само с едно мога да кажа, че не съм съгласен на 100 процента с господин Методиев. Винаги, господин Методиев, поне според мене като икономист, може да се повишава прибавената стойност, ако говорим само за отдаване на имоти. Аз няма да казвам – за отдаване на имоти, защото на всички ни е омръзнала тази дума. Но когато притежаваш нещо, винаги в процентно съотношение може да се намалява, може и да се увеличава. Затова казвам, че винаги в една такава тематика може да се желае повече. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Стоилов. Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм съгласен. Нямам реплика. Само ще си кажа убеденото становище по въпроса за наемите.
Това, че пазарът на имоти бумтеше преди години и раждаше едни големи числа, включително за продажба, включително за наеми, това е част от моето професионално занимание, тоест това е част от историята. Край, свърши, забравете го! То никога няма да се върне в тези измерения. Така че то отива някъде на други нива, там ще се колебае.
Разбира се, че винаги може да има добавена стойност при по-добро управление. С това съм абсолютно съгласен, тук нямаме различия. Но да се чака от БАН приходоизточник, който в перспектива от три-пет години да го виждаме като нещо ,което е добър финансов източник за Българската академия на науките, личното ми мнение е крайно скептично, не като на икономист, а като на човек, който се занимава с политика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Методиев. Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председателю. Госпожи и господа, аз си мисля, че ние трябваше да запазим дневния ред, който бяхме предвидили в началото. Защото ако бяхме провели своето обсъждане по Националната стратегия за насърчаване на научните изследвания, сигурно дискусията ни би имала по-смислен формат.
Колегата Методиев излиза, но аз си мисля, че имаше смисъл в това Българската академия на науките да се отчита пред Народното събрание дори заради тази дискусия, която водим сега. И дори заради това, че вероятно трябва да отговорим на въпроса, който накрая зададе проф. Хаджитодоров, при тези възможности, при тези пари справила ли се е Българската академия на науките.
Всъщност какво решение може да вземе комисията и какво решение би взело Народното събрание. То ще вземе едно формално правилно, коректно решение – приема отчета или не приема отчета. На какво основание няма да го приеме, аз не се сещам, защото отчита факти и никой от нас не може да ги оспори. Остава другото решение, което и ние ще вземем – приема отчета.
В този отчет обаче има група въпроси, има неизяснени позиции. Ако щете, те са неизяснени не само на ниво Българската академия на науките, те са неизяснени на ниво държава. И аз съм готова тази дискусия да я коментирам наистина, когато стане дума за Националната стратегия, защото тя ще даде принципния отговор за десет години напред. За тези десет години напред Българската академия на науките трябва да получи днес отговор: това, което в момента е създадено като ситуация, в която работи Академията, е ли достатъчно за претенциите на държавата и дали държавата съответно ще реагира на тези свои претенции, заявени пред Академията.
Аз тук съм съгласна с господин Методиев, че пари срещу реформи е една много претенциозна и твърде неработеща формула. Няма реформи без пари. Проблемът е ние казваме ли какви реформи искаме от Българската академия на науките. Защото аз си признавам, че в тази едногодишна дискусия не разбрах това.
Чух съвсем публично заявено в интервю, че министър Дянков заявява, че БАН няма нужда от повече пари. Виждам протокол от заседание на Съвета на настоятелите, който ние изградихме. Всъщност в целия коментар отсега насетне ние като комисия влизаме ли в тази публична дискусия в парламента със свои виждания, със свои претенции, със свои предложения за решение или оставаме във формата приема – не приема? Имаме два подхода.
Ако ние ще влезем в сериозен разговор за това Народното събрание има ли свои виждания в рамките на следващата една година за това какво прави Академията и как държавата я осигурява, то тогава лично аз не смятам, че днес ние сме готови, освен ако колегите не са работили на експертно ниво, с едно по-задълбочено решение. Иначе разговорът ни ще повтори тези изказвания преди няколко месеца отново в тази зала, май пак със същите участници.
Въпросът е след законодателното ни усилие и след този забележителен, коментиран много медийно парламентарен консенсус какво се случва. За мене това е един въпрос, който трябва да получи отговор. И не смятам, че това трябва да се случи при отчета за 2011 година.
Аз приемам това, което Българската академия на науките отчита. Смятам, че прави това с изключително много усилия и с твърде малко стимули. Една заплата от 500 лв. за човек, който прави водеща наука в България, е един стимул, който би трябвало да притеснява всички.
А темата за това как стои въпросът със средствата за дофинансиране за работата по проекти, ние след малко ще говорим за този основен модел на финансиране, наречен проектно финансиране, той е отворен. Кой да му даде отговор? Очевидно Българската академия на науките няма да даде отговор. Те казват: нямаме пари. Показват ни броя, виждате каква е динамиката. Ние ще дадем ли този отговор и как ще го дадем?
Съветът на настоятелите е решил. Успокоява ме това, че в заседанието е взел участие и министърът на образованието, младежта и науката. Но аз си мисля, че ние с него, колкото и да спорим, от време на време сме абсолютни съмишленици, когато става дума за осигуряване на средства за наука и образование.
Така че когато си изясним какво правим днес и какво ще прави Народното събрание, вероятно решението ще бъде по-лесно. Благодаря ви. Приключих.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Има думата министърът на образованието, младежта и науката. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми акад. Съботинов, колеги от Академията! Аз ще кажа само няколко думи.
Сигурно видяхте в отчета - там където са нивата на най-висока проектна активност, това всъщност е Националната стратегия за научни изследвания, която след малко ще обсъждаме. Тук търсим едното решение.
Другото решение. мисля, че вие се отклонявате от темата, тъй като тук въпросът е да се приеме или не отчетът на Българската академия на науките. Аз естествено бих ви призовал да го приемете. Защото в такива трудни условия – тук става дума преди всичко за кризата, в която сме – това, което е направено, е твърде много.
Въпросът за реформите в Българската академия на науките частично вече е решен. Има настоятелство и би трябвало на следващото заседание, което ще има вече параметри за следващата година, ще видим дали ще осигурим все пак някакво дофинансиране.
Настоятелството нека да предложи няколко модела, за да може председателят на Академията с тези предложения, които ще обсъждаме вече с ръководството на БАН, да предприеме някакви мерки. Иначе настоятелството става безсмислено, освен че ние се събираме само за отчет. Иначе настоятелството, знае, че моят колега – министърът на икономиката, енергетиката и туризма навсякъде лобира колкото е възможно повече български фирми и предприятия да дават поръчки на Академията.
Мисля, че при този модел, на който се спряхме, настоятелството е органът, който трябва чисто стратегически да даде няколко варианта на развитие. Вариантите са много. Тук стана дума за проектно финансиране. Имаме в момента една заварена ситуация, но как ще бъде след пет-десет години, какъв модел ще се избере? Дали всичките около 7000 души ще бъдат на такъв тип договори или някои от тях ще бъдат на срочни. Или някои ще бъдат включени към проектите. На тези твърди позиции ще бъдат хабилитираните, член-кореспонденти и няколко академици, които работят там.
Аз това мисля. Народното събрание го моля във ваше лице тук – на комисията, да приеме отчета. Защото това е една изключително трудна година. Това, което каза колегата Хаджитодоров, е така – пари за капиталови разходи няма. Всъщност цялата система на образование и наука няма такива пари.
Годината беше тежка. Живеем на базата на прогнозите с едно позитивно очакване за развързване на възела, в който се намираме. Но тук вече са необходими други общи усилия.
Така че аз просто като техен колега мога да кажа, че това, което Българската академия на науките в такава тежка година представя, е на изключително високо равнище. Ние сме се съобразили точно с най-конвертируемото присъствие на българската наука чрез Българската академия на науките. затова и петте основни приоритета са тези, където е най-голяма проектната активност, за да може чрез тази стратегия да бъде задължена държавата да финансира и да създава условия за концентриране на финансов ресурс, за да имаме една висока концентрация на интелектуални постижения в тези области. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Игнатов. Заповядайте, проф. Аврамов.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Обобщените данни, разбира се, са важно нещо и дават най-точна информация за нещата, но детайлите са важни. Затова аз ще си позволя да споделя с вас един детайл, който със сигурност ще ви даде възможност както да оцените проблемите по отношение на доклада, така може би и позициите по стратегията.
Вярно е, че научните проекти изискват съфинансиране. Но съществуват и такива, които не изискват. Те са много малко. Но аз ще ви говоря малко за един от тях. Това е проект за 3 млн. евро, който е по програма на Европейския съюз, която не изисква съфинансиране. Ние сме го подали. Това е резултатът от рецензията, където пише следното нещо: „Проектът е без забележки. Научният колектив е изграден от видни европейски учени. Съществува план за устойчиво развитие на проекта. Но той няма да бъде удвоен по две причини: първо, поради държавната финансова политика в областта на науката, тъй като не е ясно скъпото оборудване, което ще бъде купено по този проект, на стойност около 1,5 млн. евро, как ще бъде поддържано и експлоатиране в периода след приключване на проекта”.
И второто, което е още по-лошо - това ще го дам на господин министъра, аз съм го изпратил по пощата. Европейските експерти пишат така: „Поради липса на средносрочна държавна политика в областта на образованието е поставена под съмнение бъдещата конкурентоспособност на бенефициента по проекта”.
Никакви забележки по проекта. Това е един документ, който потвърждава нашите информации, че всъщност българската наука, в частност Академията, е включена в черния списък на Европейската комисия. Ние сме включени, колеги, в черния списък. И тук не става дума толкова за липса на издръжка, която в тригодишен срок ще постави под съмнение конкурентоспособността. Тук става дума за ликвидация на българската наука от научната карта на Европа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Аврамов. Други становища, колеги? – Не виждам.
Искам и аз да кажа няколко думи.
Помним всички, точно преди половин година, на 1 февруари на кръгла маса, на която участва и премиерът Борисов, си обещахме три важни неща през настоящата 2011 година:
- Настоятелството като законодателна инициатива;
- Националната стратегия като инициатива на Министерския съвет, която днес вече е факт;
- И третия стълб, ако мога така да се изразя, на който Академията следваше да стъпи, е адекватно финансиране.
Това бяха трите пункта, около които се обединихме. И липсата на който и да е от тези три пункта обезсмисля предходните два.
Колегата Богданова е напълно права, че Народното събрание би могло да се изправи пред хипотеза, в която– аз лично ще гласувам „за”, надявам се и вие да ме подкрепите – единодушно да подкрепим усилията на Българската академия на науките. но Народното събрание може да изпадне в ситуация, в която приема Годишния отчет на БАН, дава своята положителна оценка, казва: Да, докладът е добър, след което веднага казва: но пари няма. И това нещо Народното събрание ще го каже като механизъм през октомври-ноември с новия Закон за държавния бюджет 2012 година.
Ние като народни представители от Комисията по образованието и науката трябва в най-добрия смисъл на думата да лобираме този парадокс да не се случи в Народното събрание. Защото това просто е в размер с всякаква житейска и правна логика.
Ако имаме критични бележки към работата на Българската академия на науките за 2010 година, тук и пленарната зала са двете места, където тези бележки трябва да се кажат. Тоест ние, гласувайки бюджета за 2012 година, да имаме предвид вече критичните бележки за 2010 година. Обратното би било парадокс – казваме: да, докладът е добър, работата е добра, но пари няма. Тогава ние изпадаме в противоречие и с Конституцията, по силата на която държавата трябва да осигури условия за свободно развитие на науката. А свободно развитие на науката в ХХІ век означава финансово обезпечени програми, ако говорим за програмното финансиране. Да не говорим и за европейските приоритети, които отново са свързани с инвестиция в знанието.
Това е нашата нелека задача – съзнавам го. Съзнавам, че на заседанията на Настоятелството, на което аз поради длъжността си съм член, обсъждахме тези болни въпроси с финансирането. Ще търсим и ние като членове на Настоятелството лостове и механизми за това изпълнителната власт, ако е във възможности, в рамките на бюджет 2011 година да актуализира и да допълни субсидията за Българската академия на науките. Но особено решаващото, това е при дискусията за бюджет 2012 година, коятто, пак казвам, е предстояща. През октомври-ноември месец влизаме в режим на бюджетни закони.
Това исках да кажа. Благодаря за вниманието.
Други колеги желаят ли да се изкажат? – Не виждам. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Годишния доклад на Българската академия на науките за 2010 година. Който е за неговото приемане, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на нашите гости за участието, които остават и по следващата точка.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ 2020, № 102-03-16, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27.06.2011 ГОДИНА
По тази тема гост на комисията е Георги Шиваров – заместник-председател на Българската стопанска камара. Заявили са участие проф. Генка Петрова – заместник-ректор на Медицинския университет – София, Георги Стоев – заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата, проф. Марин Христов – от Техническия университет, проф. Дамян Дамянов – от Съюза на учените в България, Илза Пъжева и Юри Кълвачев – от Хумболтовия съюз, проф. Васил Сгурев – ФНТС, Юлиян Николов – от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, от КНСБ - доц. Лиляна Вълчева, Мария Чочова и Владимир Бозуков. Ако някого пропускам, моля да бъда извинен.
За представяне на Националната стратегия давам думата на проф. Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от БАН, от университетите и от медиите! Проектът за Национална стратегия за научни изследвания вече беше разгледан в Бюджетната комисия и беше приет почти единодушно – с един глас против, през Икономическата комисия и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Вие сте запознати с големия текст. Аз затова ще ви занимавам само около 5 минути, за да можем да преминем към обсъждане.
Националната стратегия за научни изследвания в Република България отразява политиката на правителството като част от отговорностите му по отношение на стратегическо развитие на страната.
Искам да подчертая, че тази Национална стратегия е съвместен документ на Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на финансите.
Национална стратегия си поставя следните основни цели:
- да формулира национална научна политика, която създава условия за постигане на задачите, които са поставени от Европейката стратегия „2020”;
- да инициира и стимулира цялостен процес за модернизация в научноизследователските звена, университетите, научните организации като необходимо условие, за да може да се предприеме съществено увеличаване на публичното финансиране за наука;
- да съдейства за трансформиране на българското общество в общество на знанието;
- да стимулира нарастване дела на екотехнологиите в националната икономика;
- да стимулира ефективизирането на използване на качествено нови човешки ресурси.
За тази цел в стратегията са дефинирани приоритетните направления за развитие на науката и иновациите, направления, които трябва да доведат до повишаване на конкурентоспособността на българската икономика – подчертавам това, а именно:
Първо, енергия ; енергийна ефективност и транспорт; развитие на зелени и екотехнологии;
Второ, здраве и качество на живота; биотехнология, екологично чисти храни; нови материали и технологии;
Културно-историческо наследство, информационни и комуникационни технологии.
Стратегията предвижда и разработване на тематични програми, които ще покриват секторни приоритети, като те ще бъдат и отговор на форсмажорни обстоятелства, бедствия и пандемии.
Ще се гарантира развитието на фундаментални научни изследвания на програмно-конкурсен принцип, както в приоритетните направления, така и във всички области на познанието. Стратегията предвижда техният дял да достигне 15 процента от общите разходи за наука.
Стратегията утвърждава традициите за прилагане на конкретни финансови инструменти:
- програмно финансиране, диференциално финансиране на университетите и научните организации на база на оценка на резултатите;
- схеми за наемане на млади учени;
- и нещо особено важно – за реинтеграция на българските учени, особено тези, които са създали име или школи в чужбина.
Стратегията ще се реализира чрез план за действие, в който се разработват краткосрочни дейности, инициативи и програми, съфинансиране от българското правителство. Мисля че е раздаден, той е до 2013 година.
Ще спомена само няколко ключови схеми.
Първо, българо-швейцарската програма за научни изследвания и научен обмен. Това са 6,5 млн. швейцарски франка.
Второ, схемата „Наука – бизнес” по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за създаване на благоприятна среда за активен диалог между науката и бизнеса – 5 млн. лв.
Схема за развитие на приложно оборудване, което е обвързано и с изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура чрез оперативната програма Развитие на конкурентоспособността на българската икономика – около 20 млн. лв.
Финансиране на големи научно-технологични комплекси чрез оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” – около 100 млн. евро.
Подкрепа за кариерно развитие на млади учени за професионално израстване и реинтеграция на български учени чрез схеми на фонд „Научни изследвания”. Тук само една добавка – миналата седмица беше стартирана програма с 8 млн. лв. за млади учени и докторанти, като максималната сума е 20 хил. лв. за докторант.
С приемането и реализирането на мерките, заложени в стратегията, се очаква:
Първо, концентрация на ресурси в приоритетните области на научните изследвания;
Ефективно използване на националните и европейските фондове в областта на науката и иновациите;
Развитие на съвременни центрове за провеждане на конкурентоспособни научни изследвания;
Създаване на ново поколение учени, подкрепа за утвърдени учени и възвръщане престижа на професията учени;
Повишаване участието на индустриални партньори в процеса на иновациите и подобряване на трансфера на знания;
Въвеждането на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност.
В заключение ще кажа, че стратегията беше подготвена в синхрон с Икономическата стратегия на страната. освен това в приложенията и въобще в материалите, които имате по стратегията, вие ще видите ,че тя се съобразява с европейските приоритети, тъй като България е вече наистина активен участник в това, което става в Европейския съюз. Имаме един дълбок анализ на развитието на българската икономика и какви са нейните перспективи.
Всъщност форматът, в който е изготвена Национална стратегия, преди всичко от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на образованието, младежта и науката и естествено Министерството на финансите, съответства на формата „Конкурентоспособност” за Брюксел, където няма отделен формат „Наука” или нещо друго, а „Конкурентоспособност” . Там е еврокомисарят по наука, там са министрите, които отговарят за науката, но там са и министрите на икономиката.
Знаете, че по различни статистики е различно, но България по конкурентоспособност не е добре. Общо взето заемаме последните места в тези класации. Целта на тази стратегия е да очертае пътя и нашите цели, да знаем къде искаме да отидем, за да можем наистина конкурентоспособността на икономиката, а оттук - на живота – и това ще се върне в центровете, където се провеждат научни изследвания – да се повиши.
Благодаря за вниманието. Тук имаме колега от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Готови сме да отговаряме на всички въпроси. Също така тук госпожа Лора Павлова, която е от Дирекция „Наука” на Министерството на образованието, младежта и науката. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Игнатов. Колеги, откривам дискусията. Имате думата.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да започна с нещо конкретно и във висока степен откровено. За разлика от господин министъра и господин председателя на комисията, аз съм дълбоко скептичен към така наречените стратегии, доктрини и прочие. Защото ги смятам за вид документи, които впоследствие, когато се оценява една политика, независимо дали е вътре в страната или вън от нея, резултатите не са хубави.
Преди малко господин професорът даде пример с една външна оценка при наличието на две приети стратегия в областта на образованието от българския парламент. И какво от това? Оценката беше отчайващо лоша.
Дали е вярна, е друг въпрос. Аз не съм съгласен с тази оценка. Но ви казвам за ефективността от подобен род документи.
Казвам лично мнение, за да бъда коректен към колегите от комисията и към господин министъра. Това не означава ,че съм прав. Затова ще се опитам да направя някакъв принос върху самия текст. И ще започна с това, което е написано в началото, като ще полюбопитствам като привършим работа да ми каже господин министърът насаме чия е идеята. Но господин Барозу, президент на Европейската комисия пише, че искаме Европа да излезе по-силна от икономическата и финансова криза.
Какво друго да каже Барозу? Председателят на Европейската комисия трябва да е оптимист. За нас, политиците, това е задължително условие. Че ние ако станем песимисти, работата отива съвсем в дерето. Ние трябва да сме непрекъснато публични хора, които имаме перспектива пред себе си. Иначе за какво сме се заели да се занимаваме с тази работа? Това е пожелание, много красиво и хубаво.
След това, което аз прочетох от Кристалина Георгиева днес, продължавам да съм скептичен. В европейски план основните цели до 2020 – защото е хубаво това в началото къде трябва да се поставим ние – са дефинирани така, че са изброени пет основни цели. Тоест България трябва да бъде част от една обща дейност на стратегии и планиране. Тоест в Европа има такава голяма амбиция – да са стратези и да планират икономика на знанието – някакви страшно хубави неща! Половината се отказаха.
Болонският процес - много красив беше. И там спряха.
Това е хубава либерална амбиция. Подчертавам – либерална.
Какъв е нашият случай?
Инвестициите в научна и развойна дейност трябва да достигнат 3 процента от брутния вътрешен продукт.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това е европейска цел.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е ясна цел, европейска цел. Ние трябва да застанем до тази европейска цел и да видим как можем ние да отговорим на това нещо. Ако не спазим тези 3 процента от брутния вътрешен продукт на принос от това, което дава частният сектор в брутния вътрешен продукт на една Холандия или на една Германия и след това отидем да видим какъв е процентът в една Полша, Унгария и България, ще видим, че различията са огромни. И какъв е приносът на централния бюджет в същите тези проценти от брутния вътрешен продукт.
Само за сравнение ще кажа, че ние в България изоставаме в съотношението централен бюджет към частен сектор. Държавният сектор е някъде около 28 млрд., брутният вътрешен продукт беше 57. Значи това е съотношението. А чакаме от държавата да осигури много по-големи числа, защото видяхме, тук господин Хаджитодоров ни запозна какъв е делът – скромният, бих го нарекъл, но все пак начеващ дял на този сектор.
Тоест ако ние тръгнем към тези 3 процента, ще трябва пред себе си да си поставим една реалистична цел и да знаем какви дялове очакваме един път от централния бюджет, един път от останалите субекти на този брутен вътрешен продукт, за да получим една по-ясна картина. Мисля, че в момента я нямаме. Това е като препоръка към хората ,които ще се занимават.
На следващо място, делът на рано напускащите образованието следва да е под 10 процента, а най-малко 40 процента от младото поколение следва да имат висше образование. тъй като тук има конкретен израз, искам да коментирам и това.
Ще помоля за известна помощ от господин министъра. Малко по-нататък, ще кажа на коя страница – на стр. 21, има едно число, за което моля за помощ дали се отнася за нас. „Намалява броят на завършилите средно образование заради ниския приток и високия процент на ранно отпадане от училище – 14 процента”. Това е наше число, за България? Тогава ще кажа, че нещо се е случило, което аз съм пропуснал и съжалявам че не мога да направя хубав коментар. Но отпадането на ученици от българското училище беше сравнително доскоро, докато съм следял числата, под 10 процента. Тоест това е някаква тенденция може би в последните 3 – 4 – 5 години. Но числата, които аз помня, до 2001 година се движеха до 4 процента. И мислех, че тази норма и тази граница не е надмината.
Моля и колегите си, и всички уважавани гости все пак да мислим за това число от 14 процента като за съмнително число. Един по-точен анализ може да докаже ,че не са чак толкова много. Защото 14 процента са много. Но някак ми си струва ,че това е изпълнен критерий. Не знам какво ще правим през 2020 година, но е почти сигурно, че ще бъдем с около 10 процента отпадане на учениците.
Ние там имаме да решаваме един конкретен въпрос за решаване в България. Той има точно наименование. Той е свързан с българските ромчета – и точка. Всичко останало за мене са празни думи. Но е решен въпросът.
Следващото – най-малко 40 процента от младото поколение следва да има висше образование.
Каква е ситуацията към момента. Националната статистика ни преброи преди няколко месеца и в сектор „Образование” имаше много числа, за които аз веднъж се изказах и казах, че може би е хубаво, може би като минат изборите и политическата обстановка малко се поуспокои от динамиката на изборите, да направим едно заседание и да обсъдим тези числа. Защото те са много важни и са за 10-годишен период от време.
Единственото нарастващо число на брой учащи се в тази статистика от 2001 към 2011 година е броят на студентите, които според същите тези числа на Националната статистика надминават 250 хил. човека. При такава мрежа на университети и висши училища, както тук е описано, при този брой влизащи непрекъснато в мрежата хора ние и тук сме си изпълнили задачата. Не знам каква цел ще постигаме, може би да станат 60 процента. Не знам от това каква е ползата. Защото там е вече въпрос на качество. Иначе за количество няма много голям проблем да се постигне тази цел.
Както виждате, обструкцията ми не е на равнище стратегията, а на равнище поставени рамки. Защото президентът на страната – да ми позволите една скоба – няколко пъти надуваше фанфарите: „2020”, „2020”, българските политици къде са? Това „2020” нека да не го приемаме като нещо изключително успешно. То винаги може да бъде подложено на известно съмнение, на известна критика. В случая аз ще се опитам да направя нещо подобно. Защото ще кажа следното.
Когато, от гледна точка на самата история на образователния процес една държава, едно общество попада в тежка стопанска криза, правени са сериозни, задълбочени изследвания за периода след Втората световна война, поради огромната безработица, която се развива, една от резките промени в обществата е, че набъбва броят на учащите се. Защото родителите не искат да изпратят децата си на борсата на труда бързо, а полагат неимоверни усилия да ги държат в рамките на образователните институции, с цел да ги квалифицират повече, за да могат да отидат тогава на пазара на труда.
И ако мислите, че ще направим изключение от нещо, което за цяла Европа върви, много се лъжем. Ние знаем, че тази тенденция, която се доказва от нашата статистика за последните години, това нарастване на броя в някаква степен отразява желанието на майките и на татковците, на родителите децата да получават по-голяма квалификация и да са по-високо конкурентни на българския пазар на труда. И не само на него.
Защото – забележете, този брой на студентите, който се е увеличил, не включва в себе си българчетата, които учат в Западна Европа, в Съединените американски щати или някъде другаде по света, където е трудно статистиката да ги улови точно колко са.
Така че завършвайки по тази посока на европеизация, на модернизация ми се струва, че не трябва да се подценяваме толкова много. Сега не е моментът да обсъждаме някои от нещата, които стават в България поради инерция в последните години, поради разни причини, но тях ги има.
Приоритетите. Тук и с колегите от БАН сме говорили много, и с господин министъра, и с колегите народни представители, и с други хора на науката, защото аз мразя термина „научни работници”, кои са приоритетите. Дайте да видим приоритетите и ще уредим финансиране – това винаги сме го говорили. Сега как са написани приоритетите за развитие на науката и иновациите. „Те са определени на базата на...” – стр. 5. „Приоритетите от програмата на правителството за европейско развитие на България”. Естествено, че ще бъдат това. Да де, но това правителство е с мандат. Ако беше преди години, тук щеше да пише: Приоритетите от програмата на правителството на Обединените демократични сили или на някой друг. Това е нормално – получил си доверие, направил си правителство, обявил си си приоритетите. Но те са стратегически в кратко време, те са правителствени. Което означава, че този документ, ако го приемем – аз предполагам, че ще бъде приет по различни причини, - то трябва да знаем, че той подлежи на актуализация най-малкото след изборите. Защото всяко правителство ще постави пред себе си някакви точни приоритети и ще се опита дори чрез тях да печели доверие в самата предизобрна компания. Тоест не че съм против, а отбелязвам за какво става дума.
Втора точка е „Тематични приоритети на европейските научни програми и инициативи”, шеста и седма рамкова програма и т.н., тоест европейските научни магистрали.
Естествено, че ще бъдат приоритетни, защото те дават парите, те определят насоките – богатите. Това не е обидно, това е реалност. Тези приоритети към нашата стратегия са просто факт. Има ги и толкоз. Ние нито можем да ги сменим, нито можем нещо радикално да променяме. Ние можем да се вписваме вътре, за да бъдем европейци. Това е хубаво.
И следващият приоритет: „Със съществуващите анализи и оценки научните системи и институции в страната” – и има индекс 2 и отдолу са дадени страници от интернет, които показват основно Българската академия на науките и нейните посоки, поне които аз успях да видя.
Тези приоритети пак са конюнктурни, в смисъл, те пак ще подлежат на някаква преоценка. Дали ще ги направи ръководството на академията, дали някой друг?
След това има един много голям материал, който е хубав за историците. От политическа гледна точка за мене е голям, дълъг ненужно.
На стр. 47 пише „На тази база – тоест разказваме какъв е халът, - приоритетите на стратегията за развитие на науката в България за 2020 година са”. Ето, това е стратегията. Това е нещото, което във висока степен, приемайки го парламентът, слага трасето. И са сложени: „Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и екотехнологии.”
Явно, че класификацията на науките е подредила тези две неща, които на мене ми звучат като отделни цели и отделни теми в една. Така са наредени, така да бъде.
„Второ, здраве и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни.
Трето, нови материали и технологии.
Четвърто, културно историческо наследство.
Пето, информационни и комуникационни технологии”.
Тези пет приоритета примерно за колегите от Българската академия на науките имат веднага структурно и финансово изражение. Тоест трябва да знаем, че приемайки този документи, сме приели тази структура на науката на България до 2020 година. Тук следващите правителства трудно ще се вместят. Те ще трябва да седят на тези пет полета. А за Българската академия на науките това е много директен въпрос. Господин Хаджитодоров подсказа, че подкрепя това нещо, но то ще се задълбочи. Защото пред нас са още близо 10 години. В този сектор ние – и аз имам някакъв скромен принос в рамките на научните изследвания по българска историография, - всички български учени ще работят в тези пет сектора.
Мисля, че ако нещо е ценно и е въпрос на политическа воля, която е представена пред нас, това са тези пет точки. Аз за тях ще гласувам „за”. И искам да кажа защо. Защото за другото какво да гласувам „за”. Това ни е халът. Излишен текст. Това е писане, просто за да може да съществува администрацията. С най-добро чувство го казвам пред всички чиновници на Министерството на образованието, младежта и науката.
Приемам ги, защото първо, това е нещо конкретно, второ, това отговаря на една модерност от гледна точка на България като европейска държава. Защото това са посоките на развитие на Европа.
И трето, защото съдържат в себе си два елемента, които вие сте коментирали и аз ги виждам тук. Едното е запазването на приоритет в хуманитарната област, където стана дума за културно-историческо наследство на една утвърдена национална държава, на една дълголетна история и култура, каквато ние притежаваме.
И второ, има конкретен избор в областта на техническите науки, на технологиите, където България тръгва в тази посока. Всички останали трябва да знаят, че са извадени от тази група и върху тази група ще падне акцентът при правенето на бюджетите, и при структурите, и при оптимизацията на университетски мрежи, и на учебни програми, и на всичко останало. Тоест това е нещо, което аз разбирам, ясно ми е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Методиев. Колеги, имате думата. Само ще помоля следващите изказвания да бъдат в рамките на пет минути, за да могат повече хора да вземат участие. Има предложение и за три минути.
Има думата акад. Сгурев.
АКАД. ВАСИЛ СГУРЕВ: Първо, искам да изкажа задоволство, че на разработеният от нас меморандум за изследвания и технологии ги намерихме в текста няколко позовавания. И ни е приятно, че можем да се считаме поне теоретически нещо като съавтори.
Одобряваме много от нещата и сме ги написали, за да печеля време.
Едновременно с това, понеже времето е малко, искам да кажа някои неща, които ни смущават, имайки предвид, че това е една материя, която е от съществено значение за развитие не само и не толкова на научните изследвания, колкото на бъдещето на страната. Имам предвид и предполагам, че тези приоритети, които са вътре, ще станат национални приоритети. Веднага имаме предложение – извадете ги отпред, дискутирайте ги и ги приемете специално от Народното събрание, както е прието в модерните държави – Съединените щати, Великобритания и т.н. – няма да цитирам всички. Защо? Защото стратегиите могат да бъдат различни, а приоритетите са с по-голям приоритет от тях, тъй като те стават задължителни за цялата страна, за всички министерства и т.н. те не могат да бъдат между другото в една от възможните стратегии, защото утре ще се появи стратегия за иновациите и тя може да извади други приоритети. Както в националния фонд в момента приоритетите не съвпадат с тези. Имам предвид националния фонд не за научни изследвания, а за иновации. Той има други приоритети и те доста силно се разминават.
Тоест извадете приоритетите, дискутирайте ги, защото по тях могат да бъдат изказани най-различни съображения.
Ние имаме претенции, че част от тях не са иновативни приоритети, а са инвестиционни. Разликата е огромна. Инвестиционен приоритет може да бъдат магистрали, ядрени електростанции и т.н. Но те не са иновативен приоритет, защото никакви сериозни изследвания в България в тази област не може да се правят. Ние ползваме готови технологии. Иновационният приоритет предполага пробиви, технологии, които утре могат да станат пробивни и да донесат голяма добавена стойност към тях.
Това е първо по приоритетите.
Второ. Отново, както в миналите две стратегии на миналите две правителства, се създава впечатление ,че те се правят от по-тесен кръг от хора и не се съгласуват с широкия бизнес, с широката наука и дори с държавната администрация.
Как е в Съединените щати и в модерните държави? Има постоянни форсайт-комитети, които са директно към президента и те обслужват Националния съвет за наука и технологии директно към президента на страната. тези комитети на базата на различни проучвания и дискусии изработват идеи, на някои от които по-късно политиците се спират.
Би следвало тук, ако стратегията беше обсъдена предварително от по-широк кръг научни работници, от бизнеса и от държавната администрация, тя щеше да бъде значително по-добра.
По-нататък. Не е ясно кой в България отговаря за корпоративната наука и къде й е мястото в стратегията. Това е една дупка в нашата икономика ,тъй като ведомствената наука умря, а не се роди корпоративната. Някои смятат, че БАН ще покрие корпоративната наука. Груба грешка! БАН не е за корпоративна наука.
Друг е въпросът защо в България няма корпоративна наука в момента. Няколко са причините и не аз трябва да говоря за тях, а бизнесът. Но така или иначе българският бизнес не влага в изследвания. И докато не се научи да влага, той няма да печели, даже няма да достига до средното европейско ниво. Няма как да стане това нещо. защото големите печалби идват от нови технологии и нови пробивни технологии. А какво да прави този нещастен бизнес, тъй като оцеляват дребните фирми. А в България - и това пак е въпросът, който парламентаристите трябва да го кажат – никой не е дал отговор защо нямаме транснационални компании. Те правят голямата наука, а не дребните предприятия, дори с няколко хиляди работника, които в момента са в страната.
Нашето предложение се свежда до това корпоративната наука и слабостта на българския бизнес да прави НИРД, да бъде предмет на отделно парламентарно обсъждане. Това даже не е предмет на Министерството на образованието, младежта и науката, а на другото министерство. Те трябва да дадат ясен отговор на нацията защо нацията периодично изостава.
Само един факт. Броят на работещите във високи технологии намалява относително по ЕВРОСТАТ. Тоест ние отиваме към по-груб, по-ниско квалифициран труд. И това е факт, който трябва да го признаем и да видим как всички заедно можем да излезем от него.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Акад. Сгурев, ориентирайте се към приключване.
АКАД. ВАСИЛ СГУРЕВ: Това бяха най-съществените неща.
Искам да кажа още нещо. мисля ,че не бива да говорим и да злоупотребяваме с термина „икономика на знанията” и „догонващо развитие”. В момента нашата икономика строи икономика на чужди знания. Това е истината. Купувайки машини и технологии, се купува чужд иновативен продукт. Ако ние не можем да купуваме собствен иновативен продукт, догонващото развитие ще се превърне във вечно догонващо развитие.
Конкретните неща са в становището. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Представили са становища, освен от Федерацията на научно-техническите съюзи, от 18 институции, университети, научни организации, Българска академия на науките. от 18 институции почти всички подкрепят стратегията. От 18 обаче само 6 я подкрепят без забележки. Това са: Националната агенция за оценяване и акредитация, Университетът по архитектура и строителство, Университетът по библиотекознание, Националното представителство на студентските съвети, Техническият университет – Габрово и Академията на МВР я подкрепя със забележки. Останалите подкрепят с бележки, има становища, които са ви раздадени.
Българската академия на науките не подкрепя Националната стратегия.
Във връзка с това, което каза акад. Сгурев и преждеговорившият господин Методиев за редакция на изречение или на самата структура на Националната стратегия, ще припомня нещо, което всички народни представители го знаят. Решенията на Народното събрание не минават на две гласувания, а само на едно гласуване. Тоест в парламентарната практика, макар и назад във времето, е и малко случаи на създаване на работни групи, ако има такова обединение, за усъвършенстване на текста, със съгласие, разбира се, и на вносителя, на данните, на цифрите, които също бяха повдигнати като въпрос от господин Методиев. И след усъвършенстване на работния текст той вече се гласува наново от парламентарната комисия и този окончателен вариант се предлага на Народното събрание.
Това е технологията по редакция на така представената ни стратегия – вариант едно.
Вариант две – приемаме или отхвърляме без редакция стратегията, така, както ни я е представил вносителят.
Заповядайте, проф. Христов.
ПРОФ. МАРИН ХРИСТОВ (Технически университет): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, колеги! Няколко неща накратко.
Първо, по принцип изцяло подкрепям предложения материал. Защото за мене най-сериозно една държава не може да иска някакво развитие, ако няма предварително ясно обявена цел – стратегия, приоритети, които се спазват стриктно. Не е въпросът в това дали имаме стратегия, а въпросът е това, което е написано в стратегията, да се спазва. Иначе и в европейските институции, и при различни проекти и т.н. ние сме много несериозни като участие от страна на България. Всички знаят, че това, което е написано, няма да се спазва или ако за момента се спази, след една-две години ще бъде променяно.
Тоест трябва ясно да се знае, че тези неща, които тук се обсъждат, не са за България. Това е сцената на Европа, където ние се конкурираме с европейските институции. И колкото по-рано това го разберем в областта на образованието и на научните изследвания, толкова по-добре.
Много от редакциите и някои други неща за мене не са съществени. Съществено е да имаме приети приоритети. Тези, които бяха казани на стр. 47, изцяло ги приемам, в смисъл, че може много неща да се дискутират, но за мене е много по-важно да има приети приоритети, които да са строго спазвани.
Нещо друго. Дано не прозвучи много странно, но за мене в момента сътрудничество, каквото аз си го представям, между българските университети, между българските университети и Българската академия на науките, между българските университети, академията и бизнеса няма. Малко хиперболизирано бих казал, че университетите и институтите на БАН представляват едни средновековни крепости, където отвътре се стреля срещу всичко, което вън се движи и не се движи.
Също така обучението, за което се каза тук, за докторантите. Много е слабо. Никъде в Европа и в света няма такова нещо.
Привличането на млади учени – същата работа.
За мене изходът, за който искам да изкажа, който аз го виждам като реализация на един проект, който беше лансиран от нашето министерство и ние участваме, за наше щастие, това е използването не на супер големи проекти, а на мега проекти. На мега проекти ,в които да има задължително мега участници като университети, като институти на БАН, като хора от бизнеса. Хората от бизнеса няма да си дадат парите само така, за някакъв престиж. Те ще ги дадат, ако имат полза.
В един такъв супер мега проект, който ще бъде с по-голяма продължителност и ще обединява финансирането на 30-40 други проекти, ще се правят истински изследвания; второ, докторантите ще бъдат привлечени.
Защо докторантите в момента не завършват? Ами много просто. Всеки докторант, ако работи по проект с твърди срокове, с твърди задачи, той ще изпълни проекта и ще си изпълни докторантурата. Това да финансираме тук-таме някой докторант за мене не е сериозно.
После, млади учени – същата работа. Привличане и връщане на учени, които са в чужбина. Когато има такива престижни големи проекти, опитът при нас го показва, те се връщат.
Тоест моето конкретно предложение е в тази насока да се задълбочи работата и да не се предлагат проектчета, така че много хора да бъдат доволни и да не се обидят, а големи проекти, в които да се задължат много институти да намерят колаборация, синергия и да се постигне нещо ,което да бъде с европейско качество. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председателю. Аз обещавам, че ще бъда кратка, както ни призовахте.
Ние имаме две възможности за поведение: да оставим 47-а страница или да прочетем всичко около тази страница.
Аз ще се опитам да погледна около 47-а страница. Защото по въпроса за това кои са приоритетите, които би подкрепил парламентът в една стратегия за научни изследвания, аз мисля, че по-убедително би следвало да говори Комисията по икономиката, енергетиката и туризма, специализираните парламентарни комисии, които могат да погледнат на икономическото развитие на България в перспектива до 2020 година.
Искам обаче предварително да кажа три неща.
Първо, тази стратегия е необходима като документ, тъй като ние, освен всичко, сме заложили един Закон за насърчаване на научните изследвания. И за да може текстовете му да работят, такъв документ трябва да съществува. В противен случай част от възможностите и ангажиментите за работа вътре остават неработещи, остават мъртви, те са част от критериите.
На второ място, аз знам, че се прави трудно една такава стратегия. Участвала съм дискусията по една друга, тя беше по-широка и така и не приключи с приемане.
На трето място, аз много добре знам, че каквото и да кажем ние днес, всеки народен представител трябва да даде гласа си без уговорка, тоест без допълнителни предложения, без забележки. Аз към изключително скептик. Това се е случвало веднъж, когато ние можем в пленарна зала с общо съгласие и със съгласието на вносителя да дописваме стратегия.
На следващо място, Стратегията не е имагинерен документ, въпреки че всяко мнозинство започва отначало с хоризонт 4 години. Напротив, добре е да се гледа от хоризонт поне 10 години, а технологията на процеса да може да усъвършенства всеки.
По самата стратегия – три основни проблема. Аз съм прочела изключително добросъвестно всички становища и целия документ с целия му обем и ще си спестя всички възможни коментари. Нито има време, нито това би имало значение в тези дискусии. Има обаче нещо важно, по което аз държа наистина да помислим сериозно.
Когато коментирахме европейските напъни да осигурим пари за научни изследвания и да ги противопоставим на тези иначе чудесно звучащи тези, аз ви предлагам все пак да не ги неглижиране, че е добре икономиката да бъде свързана със знанието и че в края на краищата е важно ние да градим грамотни, квалифицирани, знаещи хора, които добре стоят не само на трудовия пазар, но и правят част от физиономията на една държава, добре представляват навън част от нашето национално достойнство. И сега ще обясня защо го казвам.
Ние съвсем правилно коментираме тези подходи, които ще носят пари, които ще правят приложна наука, които могат да бъдат внедрявани и които ще донесат някакъв икономически ресурс.
Така че аз ви предлагам все пак да не гледаме толкова спокойно на факта, че Европа говори, че до 2020 година парите за наука ще бъдат 3 процента в съотношение публични разходи – частни инвестиции едно към две, а ние ще останем на половината на тези пари. Защото проблемът не е в обема пари, ние имаме различен брутен вътрешен продукт, въпросът е колко от тях сме склонни да отделяме за научни изследвания.
Ако си направим сметката, аз се опитах съвсем добросъвестно да смятам, ние твърдим, че всяка една от тези години парите за наука ще нарастват с 4 стотни. Аз благодаря за тази перспектива, но тя ни връща към предишния разговор. Аз не смятам, че това е амбициозна цел, която стратегически Народното събрание трябва да постави пред българските управляващи, няма значение кои биха били те.
Ако съм разбрала правилно цялата технология на финансиране, ,която предлага Министерският съвет в тази стратегия, тя за мене звучи последния начин: ние въвеждаме като основен модел проектното финансиране – мисля, че тук няма спор - и предвиждаме от 8 до 15 процента от структурните фондове да се използват за изследване.
Правилно сме заявили обаче, че сега средствата от структурните фондове, които се отделят за наука, са 1 процент. Това е част от констатации, които звучат вътре в самата стратегия.
В края на краищата аз си признавам, че наистина е сериозен проблем фактът, че няма целева оперативна програма, но няма проблем в рамките на другите да се ползва определен процент от тях за подкрепа на научните изследвания.
На друга страница - 70 процента или 60 процента, не знам коя цифра е точна, от средствата, които държавата ще отделя за наука, ще бъдат предназначени за петте проекта, които са записани на 47-а страница. Това пише в стратегията. До 15 – за фундаментални изследвания, казвате вие, и то на конкурсен принцип.
Аз се опитвам да сметна колко е 15 процента от 0,2 процента от брутния вътрешен продукт, които отделяме за наука, и мисля, че една подобна рестрикция по отношение на парите за фундаментални изследвания не ни прави особена чест. До 15 процента, даже не 15 процента, са обидно малко пари.
Чудесно е, че ще разчитаме на сериозни инвестиции от страна на бизнеса. Аз много исках да бъркам. Но структурата на бизнеса в България в момента ни дава определено обнадеждаващи възможности за едно подобно финансиране.
Между другото аз си мисля, че ние по този въпрос трябва да говорим сериозно, тъй като за мене проблемът за институционалното финансиране стои. Той не е български проблем. Аз изключително добросъвестно се опитвам да виждам това, което правят европейските ни партньори. В края на краищата и цялостната политика на Европейския съюз, и Годишният доклад на президента на Съединените щати твърдят, че има проблем с частните инвестиции в науката.
Аз знам, че ние не можем да си позволим този обем, но няма как да бягаме от него, ако говорим сериозно за това.
Дано много не прескоча времето, но искам да кажа още нещо. Опитвам се да си направя сметка, като към тези 70 процента добавям максимум 15, ако бъде благосклонно правителството да отстъпи толкова за фундаментални изследвания, с всичко останало обаче. Вие разбирате, че ние всъщност ще изпълняваме идеите на Националната пътна карта за наука, ще поддържаме патентите, ще плащаме за международни експертизи, ще насърчаваме младите учени, ще развиваме своето поведение в рамките на региона. Няма как да се случи и дано разбирането ни, че 1,5 процента от брутния вътрешен продукт за наука осигурява едно нормално наше поведение, някой ми го очертае практически убедително. Аз не мога да се справя. И твърдя, че ние няма защо да оставаме в този 1,2 процента до 20 година, а да се опитаме наистина да търсим по-убедително представителство на държавата във финансирането на научните изследвания, защото те са нужни на България, а не на Европа.
Вие сте абсолютно прав, че ние стоим на европейската сцена и стоим добре като кадрови ресурс, като възможности и зле като материални възможности. И е добре да търсим възможности за компенсация на това. Ако има различни, ако има допълнителни мерки, мястото им е в тази стратегия. Ние трябва да очертаем този инструментариум.
Защото големият проблем не е в това ,че имаме два фонда, чрез които могат да се насърчават научните изследвания - Иновационният фонд и фонд „Научни изследвания”. Големият проблем даже не е в това, че Европа иска от нас през 2009 и 2008 година по-голям обем на парите във фонд „Научни изследвания”. А дайте да го правим. Защото след като всичко ще върви по този начин като проекти, ние трябва да имаме този разполагаем ресурс, с който фондът да работи. Ние сме заложили в мерките за 3 години 80 млн., които ние обаче не усвояваме, както следва. И начинът, по който се осигурява усвояването на средствата от тези два фонда, това е големият разговор, а не бройката им и обемът пари, разбира се, който те предлагат.
Още нещо. аз много бих искала да избягам от клишетата. Съжалявам, господин министър, но понеже работим за насърчаване на учените, за насърчаване на младите учени, да разписваме нарочни мерки, много се дразня, когато някой – който и да е той – ми обяснява, че липсата на мотивация у младите хора, че липсата на адекватно заплащане е въпрос на архаично управление. Аз мога да бъда безкрайно егоистична, но 100 лв. са 100 лв.
Така че липсата на визия за развитие на кадрите в края на краищата трябва да я посочи държавата и да каже в рамките на тази възможност за плащане колко по-адекватно на новите условия може да бъде едно управление на една система, която просто няма достатъчно пари за заплати.
Иначе административните икономически лостове са ясни. БАН прави показно как се съкращават работещите вътре, намаляващият брой хора, които се занимават с наука, също е признак как с толкова разполагаеми пари осигуряваме толкова хора. Който има тръпки, работи по проекти, но проектите покриват друг тип разходи.
И още нещо по една фраза
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Богданова, ориентирайте се към финал.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Извинявайте, господин Стоичков. Задавам си само въпроса. Да, аз днес го поставих в залата. Той за мене е изключително важен. Министър Игнатов не ни отговори, но има шанса да го направи сега. Въпросът е за изкуственото разделение на науката в научните организации и висшите училища, което е записано тук.
Аз днес питах защо в поправките в Закона за висшето образование в обема „свобода”, който сме дали за сдружаване на висшите училища, както сме казали, че има свободно сдружаване на българските висши училища с такива чуждестранни, отпадна изразът „научна организация”. И защо с поправката в закона – дано да е техническа грешката, но Вие не ми отговорихте, че е такава, се оказа, че нашите университети могат да се сдружават с чужди висши училища, но не могат да се сдружават вече с научните организации в България? Или в чужбина, ако си харесат такива? И то по проектна, иновационна и всичките видове дейности, които са записани. Защото този текст и липсата на този отговор всъщност поставя една друга разделителна линия, която аз нито приемам, нито разбирам. А тя е свързана с това как работят българските научни организации и как прави – това го има в Пътната карта – центрове, които ще бъдат супер модерни и ще работят сериозно. Този ресурс го има, добрата воля я има, има го опитът. На мене ми липсва обаче това стратегическо виждане на държавата, която ще помогне научни организации, висши училища със собствените си ресурси да правят сериозна наука в България. В това има смисъл. Приключих, господин председателю.
И понеже моля да бъда освободена от заседанието на комисията, искам да заявя гласа си. Аз ще се въздържа от подкрепата на стратегията, защото си давам сметка, че всичко, което казах до момента, няма как да бъде променено от която и да е работна група при обсъждането на стратегията в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Надявам се да изчакате министъра на образованието да Ви отговори. Заповядайте, проф. Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от Академията и от университетите! Тъй като много неща се казаха, аз вече няма да тръгна конкретно да отговарям на всеки един от поставените въпроси. Но има едно такова нещо.
Естествено е, че има доста бюрократична наситеност в пластовете, като се замислим по темата. Пишат се стратегии и т.н., защо се пишат и т.н.
Въпросът е, че ако ние не знаем накъде вървим и къде искаме да отидем, винаги ще се окажем на някое друго място, което не очакваме и което не е добро за нас.
Така че хубаво е като общество да изучава, изследвайки себе си, да формулираме определени приоритети, които да ни направят по-богати, за да може, след като станем по-богати, да кажем: сега можем да развием и още нещо. така, както мъдрите хора постоянно се занимават с процеса на себепознание и познавайки себе си, знаейки силните си и слаби страни, усилват силните, регулират слабите, където могат да ги коригират.
Ние днес с вас можем да постъпим по два начина. Единият начин е да приемем предложения проект за Стратегия за научни изследвания. Другият начин е да създадем поредния комитет, комисия или нещо друго, която да разсъждава. Аз съм бил член на такива през годините, преди да бъда министър. И ние от 2003 година досега нямаме стратегия. Защото, ако помните покойния проф. Бурмов, той по повод създаването на комитети беше възкликнал: „Сбъдна се мечтата на Левски, България е осеяна с комитети!”. Значи, ако искаме нещо да не стане, можем да създадем една такава структура и тя да работи във времето неопределено.
Така или иначе или я приемаме, или създаваме някаква комисия, която ще я приеме в някакво си бъдеще. Тоест това е бягство от политическа отговорност.
Аз питам всички присъстващи. Живеем в 21-ия век. Ако нямаме стратегия, ние ще си даваме ли парите за здраве и качество на живот? Ще си даваме. Ние сме човешки същества и зависим от това нещо. въпросът е като даваме парите, ще имаме ли възвращаемост или просто ще купуваме само чужди продукти? И то е записано тук. Защото България, въпреки сътресенията през последните 20 години, все още има сила и критична маса от хора, които могат, като им дадем едно рамо, наистина да имаме тази възвращаемост. Затова казвам „здраве”, а не „здравеопазване”. Защото дали ще купя някакви английски лекарства или билкови таблетки от България, също има значение.
В биотехнологиите силни ли сме, имаме ли хора, които работят? Все още има, слава богу. България, така като я гледате, може ли да стане силна в това нещо, което ще струва страшно много пари? То вече струва екологично чисти пари. Да? Въпросът е дали ще го купуваме от чужденци или ние ще участваме в този процес и ще имаме възвращаемост.
В информационните технологии бяхме силни преди 20 години и все още има живи хора, имаме критична маса от хора, които могат да работят и са на световно ниво. Е, ще им дадем ли рамо, ще станем ли съучастници в производство на ей такива неща, за които си бъркаме по джобовете и никъде не пише, че са произведени в България или поне ще участваме в това нещо тук, за да има и български продукти и това да носи добавена стойност?
България има прекрасно културно-историческо наследство. Гледаме как се разрушава през последните години. Имаме такива обекти, където идват чужденци, но не могат да отидат дотам – няма мотел, няма път, няма нищо, а има уникален археологически обект. Е, ще продължи ли това да се разрушава или превръщайки го в национален приоритет, то ще организира един друг живот и ще развие културен туризъм и какво ли не?
Така че дали ще има стратегия или не, тези неща си съществуват в нашия живот. Ами темата за енергията, за енергийната ефективност, за зелените технологии? Те си съществуват. Въпросът е дали ще пълним чужди джобове или ще пълним нашия джоб. И когато след 10 години, независимо какви правителства ще дойдат, ако ние кажем: това са нашите приоритети, и след 10 години видим, че сме силни и сме постигнали нещо, ще кажем: Нека сега да добавим още един друг приоритет, нещо, което сега се смята, че е пропуснато или сме го отложили на втори план.
Така че това е възможността. То е въпрос на политическа воля. Ще избягаме ли от отговорност? Все едно, глобализацията не търпи запушени пространства. Тези неща ще си станат в нашия живот. Само след една-две години ще имаме по още десет такива неща в джоба. Но аз знам, че младите в БАН също имат таблет. Къде е той?
Така че тези приоритети наистина са на базата на анализ на развитието на българската икономика, на възможностите, на научния потенциал, който все още го има. Но ако се забавим, след пет-десет години няма да има живи хора в някои направления. Разберете това. Защото ние сега се смеем с пренебрежение на времето, в което сме произвеждали „Правец”, но това не е така. За времето си, пък и сега това е високотехнологичен продукт и България има много големи постижения.
Затова аз ви предлагам да приемем тези пет важни неща. другото естествено е идеология.
Това, което каза колегата Веселин Методиев, е така. Обаче ние сме част от Европейския съюз, при това сме равноправен член и трябва да се съобразяваме с някои неща.
Числата не са хубави, можем да си го кажем. У нас миналата година са отпаднали от училище 19 999 ученици. Това са 14,7 процента. Така че не сме в толкова розово положение. Това са данни за 2009 година. Прогнозата за 2020 относно висшистите каква е. Европа иска 40 процента са бъдат с висше образование, ние, българите, казваме 36 процента.
Абе, колеги, имаме демографски проблем. През 2020 година по една много лоша статистика – дано да не се сбъдне в този мащаб, 24-годишните ще бъдат с 60 процента по-малко. Естествено, че ние за този процент 36 ще мечтаем.
Защо толкова много числа има там? За да обърнем внимание, че средното ни образование създава хора, които нямат склонност вече да се реализират в науката. Тоест ние там трябва да променим ъгъла, за да може тези деца, които могат да развият своя потенциал след това, да станат наши наследници в научните лаборатории.
Освен това 250 хил. студенти – хубаво, но само 5000 докторанти! Вие разбирате ли! В Александрийския университет, понеже познавам там нещата, има 50 000 докторанти. В момента не говоря философски. Казвам ви: 250 хил. студенти, от които 5000 докторанти, от които 500 завършват годишно. Имаме 1 процент за последните 20 години, когато намалява интересът по много причини. Но така или иначе това е статистика. Ние затова сме го дали като число, защото това е важно. Ако ще се развива науката в България, ние трябва да положим усилия за младите хора да променим качеството на образованието. Това са скачени съдове. Този документ върви в комплект с още няколко такива документи.
Завършвайки, за да може този млад колега до мене да каже някои неща, ви призовавам, колеги, да приемем тази стратегия. Тя е част от много други документи. Но хората се различават. Има едни, които казват: всичко ми е приоритет в живота, други казват: не, приоритет са ми три-четири неща, аз там ще стана силен, после следващото.
Благодаря. И без да изключвам микрофона, искам да го предам на колегата от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ЮЛИЯН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, министър Игнатов. Благодаря също така за това, че виждате успеха на тези приоритети, точно в създаването на продукти и услуги, които да бъдат произвеждани в българската икономика.
В тази връзка бих искал да отговоря на някои от коментарите, които бяха направени относно иновативния потенциал на българските предприятия.
Например акад. Сгурев спомена, че в България няма корпоративна наука. Аз няма да се съглася с тази теза. Защото през последните няколко години водещи технологични компании създават и разширяват своите научни развойни звена в България. Например „Хюлет пакард” смята да създаде един от петте си глобални центъра за разработки на нови продукти и услуги в България. Не са колцентрове. СAB също отдавна присъства в България. Отначало им трябваше софтуерът, който е разработен в Германия. В момента едно от научните развойните звена е в България.
На „Ги Ем Уеър”, една американска компания, която е лидер в областта си, основният им развоен център не е в Съединените щати, а е в България.
Дори в последния брой на в. „Капитал” можете да намерите една изключително иновативна компания, която произвежда радиоусилватели с най-доброто качество в света. Има за години напред поръчки от целия свят.
Така че смятам, че българските предприятия имат огромен иновативен потенциал, особено в тези приоритетни сектори, които са набелязани в Стратегията за научни изследвания.
От самото начало Министерството на образованието, младежта и науката работи заедно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, за да сме сигурни, че приоритетите, които ще залегнат в тази стратегия, ще отговорят на нуждите на българските предприятия в бъдеще.
Ние наистина работим по осъвременяването на стратегията за иновации, която е приета през 2004 година. Но приоритетите, които ще приемем в осъвременената стратегия, точно ще съответстват на приоритетите, които са заложени в настоящата Стратегия за научни изследвания.
Така че искам да ви призова наистина да приемете тази стратегия. Тя е спешно необходима и на българската наука, и за българския бизнес. Затова не трябва да губим повече време. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За реплика господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин министър, аз по математика бях на матура, но по аритметика съм добре, мога да събирам, да изваждам, да умножавам и да деля. Казвате: 19 000 отпаднали. За една година. 14 процента от 266 хиляди. Децата, които ходят на училище в България, не са 266 хил. Вие почти ще ми загубите гласа. Те са от порядъка на 50-60 хил. падащи. Имаме демографски проблем – това е вярно. Но вътре в училище не може да има по-малко от 700 хил.
Така че който Ви дава тези числа, да се извини на господин министъра и да даде по-точни неща. защото не може да се приемат тези документи, а на най-малкото фактологично равнище да вземем да се разминаваме. Аз трябва да ви кажа, извинявам се, господин председателю, се дразня изключително много.
Аз ще гласувам енергийната ефективност да бъде стратегия на България, а не можем да се оправим с малки числа, които трябва да смятаме.
Продължавам да твърдя, че проблемът е качеството. И понеже голямата битка, която се води, е политическа битка - съжалявам, че излезе госпожа Богданова, която в тази зала вече 15 години водим, е между достъпност и качество и победата винаги е на страната на достъпността, а качеството непрекъснато страда. Това е истински проблем. Не виждам никакви стратегически задачи, които да се решат, ако тези въпроси не са ни непрестанно пред очите.
Пак казвам: 10 процента е проблем за Холандия, проблем за Белгия по техни си причини. Не искам да утежнявам заседанието. България няма такъв проблем. България има други проблеми.
Понеже аз съм колега с господин Игнатов и го уважавам много, трябва да ви кажа, че ще се въздържа първо за тези 46 страници. Четиридесет и седмата е добре. Но 46 страници, в които са изсипани толкова много думи – това е неуважение към буквите. Извинявам се.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Лошото е, че няма как по страници да гласуваме.
Има думата проф. Петрова – заместник-ректор на Медицинския университет.
ПРОФ. ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Медицинският университет – София подкрепя този документ. ние считаме ,че той има едно европейско значение, разбира се, и звучене.
Имаме едно единствено предложение. И тъй като то се отнася именно до приоритетните области, си позволявам да взема думата. Предложението ни е приоритетна област 2 да бъде предефинирана като „Здравеопазване, медицина, развитие на биотехнологиите, екологично чисти храни”. Става въпрос именно за стр. 47. Още повече, че аналогичен текст съществува и в Приложение № 5 на стратегията на стр. 69.
Мотивите ни са, че въпреки че изглежда редакционна тази мярка, тя е съществена. Защото науките в областта на здравеопазването и медицинските научни изследвания е логично да бъдат приоритети на Стратегията за научни изследвания. Именно тяхното развитие е гаранция за здрава нация, която има добро качество на живот.
Така че държим на тази точност и се надяваме министерството, както и Народното събрание да ги подкрепи. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, проф. Дамянов.
ПРОФ. ДАМЯН ДАМЯНОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости! Стратегията бележи крачка напред спрямо предишните варианти като фразеология и като съдържание.
В рамките на това заседание аз бих поставил въпроса, че отново, както споделиха и други колеги, остава неясна технологията на създаването на този документ. това впрочем важеше за всички подобни документи. Това отговор на някаква външна задача с финансиране ли е и то се разработва от някаква група, на която е възложена задачата или това е административно решена задача, разпореждане на министъра, на Министерския съвет и на група служители на министерствата, да не употребявам друга дума за създаването на този документ? или все пак тук има възможност да се чуе и думата на научната общност, на институциите, които правят науката, респективно на университетите, които развиват наука? Тази технология остава неясна и в този момент.
За да бъда кратък, ще кажа, че остават много нерешени въпроси по отношение на кадри, инфраструктура. Остават основно нерешени въпроси и отворени въпроси по проблема финансиране. Тази стратегия в момента, заедно с плана, поставя някои въпроси пред учените в България.
Формулирани са пет приоритета. Поставя се ясна рамка: до 15 процента за фундаментални науки, останалите – за приложните науки.
В една подобна стратегия така или иначе българската наука би трябвало да се оглежда. Това означава ,че ще закриваме други крила, няма да ги развиваме. При липсата на докторанти и на интерес към научната кариера ние още повече ще ограничаваме възможността за избор и отваряне на възможността подобен избор да става извън страната.
Общо взето в един подобен документ, освен че е необходимо да виждаме перспективата, ние трябва да намираме и отговори. Тази стратегия не ни дава достатъчно отговори, включително на един принципен въпрос: в края на краищата само по проектна линия ли ще се развива науката, както дочувам ясни формулировки? Държавата има ли интерес? Този интерес ще се изразява само с финансиране и залагане на средства от Националния фонд „Научни изследвания” и Иновационния фонд? Ами практиката, която имат тези два фонда, за момента никак не ни удовлетворява. Под въпрос е това, което Иновационният фонд формулира като иновации. Дали те са иновациии или са новинки за България? И що е това иновация? И как като държавна политика тези два фонда с години не могат да слеят интересите си и да почувстваме, че работим в една посока. И тепърва ще разчитаме само на финансиране по тази линия ли?
Тоест, за да кажа общо взето, без да повтарям това, което е дадено в писменото становище, ще кажа, че ние оставаме с резерви към тази стратегия в този й вид и същевременно оставаме скептици, да не кажа песимисти, за това, че очевидно тук ще се наложи едно политическо становище, ще се приеме като политически документ тази стратегия. Тогава защо правим тази дискусия – остава отворен въпросът.
В края на краищата поне да бъде заложен в проекта на тази стратегия някакъв модел за нейното актуализиране или изменение в бъдеще. Това също липсва като клауза. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Моделът за актуализиране е заложен в плана за действията на стратегията. А как се прави стратегия, има документ - Методология за правене на стратегически документи. Последната редакция е от Съвета за развитие.
Така или иначе, понеже може някой да се заинтересува. Няма група, няма някой да е получавал пари. Хората от министерството си получават заплати, други, които са участвали, защото има над 80 писмени предложения и то от 3 страници, всеки сам е участвал на ползу роду.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има думата проф. Аврамов.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Уважаеми дами и господа! На мене е указана честта да изпитам неприятното усещане да получите този документ.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е становището, което имаме ли?
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ние го имаме. Аз го докладвах, че не подкрепяте стратегията. Ако искате да визирате някои основни пунктове, може да го направите.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: По това становище са работили доста хора. Няма да го чета.
Щеше ми се да започва така: Българската академия на науките одобрява стратегията с определени забележки. За съжаление документът започва така: „Българската академия на науките не може да одобри в настоящия вид постъпилия проект” и т.н.
Какво ние считаме, че липсва на документа.
Първо, тя действително е изготвена по неясна технология. В технологията, която ние много добре познаваме, в методологията, която господин министърът цитира, освен всичко друго на първо място е описано какви обществени групи трябва да бъдат привлечени при изготвянето, процедурата и т.н. А да се разработи хубава научна стратегия без участието на учените, според мене това е невъзможна задача. Ние не сме уведомени, не сме взимали участие. Ще използвам само добре известния факт, че 60 процента от науката като публикации и всичко останало се прави в Българската академия на науките. Така че това не е приемливо.
Този подход се е отразил в структурата на самия документ. а в структурата липсва най-важното: анализ на финансовите ресурси, човешките ресурси, времевите параметри и административният капацитет, който е необходим на всички нива, не само в научните организации и висшите училища, а и на държавната администрация.
Пред нас е съвсем-съвсем пресен примерът, когато изведнъж непланирано се наляха 100 млн. лв. в един фонд и как се управляват без административен капацитет. Това нещо трябва да бъде обица на ухото, а вместо това е заложено в самата стратегия.
И за да не чета текста, искам да ви кажа, че според нас тежи философията на две грешни предположения. Едното предположение е, че трябва да се строи стратегия върху приоритети. Това е резултат от факта, че хората, които са я писали, очевидно разбират от тази материя. Това са хора, които очевидно разбират от европейски рамкови програми, които са изградени на приоритети. Но трябва да отбележим, че тези програми финансират не повече от 5 процента от научноизследователските дейности в тези държави.
Приоритетите, дами и господа, са конюнктура, именно изражение на конюнктурата. След пет години нанотехнологиите може би няма да бъдат приоритети.
Другото грешно предположение е, че именно приоритетите са магистралите, които, така да се каже, са структурата на науката.
Когато прочетох това изречение, че делът на фундаменталните изследвания няма да надвишава 15 процента поради това, че фундаменталните изследвания са директна инвестиция в световната икономика, ми дойде тази мисъл: ние няма да строим магистрали, защото магистралите са част от европейската пътна мрежа.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това е от гледна точка на риториката.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Нищо подобно. Научните магистрали – това са.....
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: По другите магистрали ходите всеки ден.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: По това езиково можем да беседваме. Във всеки случай магистралите в науката са така наречените фундаментални школи и направления. Науката, господин министър, ходи по фундаменталните си магистрали. Науката се движи така, както ние с Вас се движим по асфалтовите магистрали. И твърдението, че не трябва да се правят инвестиции в научните магистрали, е аналогично, тоест абсолютно реципрочно на такова твърдение, че не трябва да се правят инвестиции в асфалтовите магистрали.
Всичко останало, извън магистралите, в науката се нарича иновации, технологии.
Тази стратегия ликвидира магистралната структура на страната и затова ние не можем да я подкрепим. Резултатът е, че тя е изготвена без участието не на хора, които се занимават с управление на науката, изготвена е без участието на хора, които знаят как се прави наука. По този начин стратегия няма да се получи.
Това са изразили и колегите, това е и моето мнение. Така стратегия няма да се получи, каквито и специалисти от всички министерства да участват.
Затова, за да не взимам повече думата, бих направил едно предложение. Скоро бях поканен в една фокус група по изготвяне на така наречения Закон за иновации. Там се прави така, както трябва – прави се обществена поръчка и се създава документ от квалифициран екип във всичките сфери. Само учени стратегия не могат да направят. Само администратори стратегия, господин министър, никога няма да направят. Затова обявете един конкурс в рамките на 6 месеца с 1 млн. лв. финансиране и ще получите великолепна Национална стратегия за научни изследвания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ако имам 1 млн. лв., няма да ги дам за такъв конкурс. Може сто процента да ги дадем тези пари за фундаментални изследвания. Няма да има иновации, няма да има други типове изследвания, ще ставаме все по-бедни. Но аз не вярвам, че някой оттук смята, че в България приоритетите са , понеже сто процента искате, да си построим ЦЕРН, Дубна и всичко. Работим в мрежа. Затова е казано и е правилно това, което цитирахте. Това са възможностите сега. По-добре е сега да дадем 15 процента и да развиваме друг тип изследвания, които ще дадат бързо добавена стойност, а ставайки по-богати, на следващия проект да дадем 20 процента, в зависимост от нашето участие, а то трябва да е качествено, не просто да участваме с членски внос.
Вие забравяте какво обсъждахме по предишната точка – състоянието на Българската академия на науките. Ако Вас Ви слушам, това състояние през следващата година ще бъде съвсем плачевно. Вие как си представяте нещата? Мислите, че така – вдигаме лозунга, тук ще дадем 1 млн. за някакъв проект за работна група. Нямате доверие в начина, по който е изработена стратегията, защото тези мероприятия, които се правеха тогава, когато имаше пари и ни събираха на „Слънчев ден” или еди-къде си. Сега не може да се прави това.
Вие казвате, че некомпетентни хора са участвали и че учените въобще не са участвали. Вие знаете ли, че само с разлика от два-три-пет института на БАН ние имаме ей такава документация по тази стратегия? Нима вашите колеги, които Вие представлявате, са некомпетентни? Това ли ми казвате? Тоест, казвате на тях, не на мене. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Има думата заместник-председателят на Българската търговско-промишлена палата Георги Стоев.
ГЕОРГИ СТОЕВ: Благодаря Ви, господин председател. В случая искам накратко да изразя подкрепата на Българската търговско-промишлена палата за този проект. Въпреки неговите очевидни непълноти той е съобразен с основните насоки на европейската стратегическа визия.
От друга страна, за нас основният въпрос остава какво искаме да постигнем като стратегия, като развитие и как да обединим силите си това да стане. А това е процес, който неминуемо ще отнеме време. Той ще продължи предполагам не само едно заседание, но и дълги години.
Едно лирично отклонение. Може би Вие, господин Сгурев, знаете за добрите практики, които се опитваме да направим съвместно с БАН – бизнес и наука. Още в първите години ние защитавахме позицията на БАН, че фундаменталните науки са дългите светлини и перспективи на една държава. Но има и добри практики в други държави, които също съвместно изучаваме, като научните паркове в Тайван, където обединението на наука, бизнес и политическа визия създаде индустриални технологични паркове, които дават милиарди приходи в националната икономика на Корея, на Тайван, включително и на държави като Германия и Италия, въпреки тежкото състояние сега на Италия.
И за да приключа, искам да кажа, че ние съзнаваме, че това е едно начало и искаме това да започне, за да може да има
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Радвам се, че и представителите на бизнеса са съпричастни към проблемите на научните изследвания и изразявате становище.
Заповядайте, госпожо Пъжева от Хумболтовия съюз.
ПРОФ. ИЛЗА ПЪЖЕВА: Аз съм проф. Пъжева, учен, представител на фондация „Хумболт” за България, а също така и член на Хумболтовия съюз в България.
Само искам да кажа, че това е може би най-авторитетната фондация в света за финансиране на научни изследвания. Достатъчен е фактът, че 44 човека са нобелови лауреати. Слава богу, в България имаме около 300-400 такива хора и аз представям мнението им. То е изпратено като становище и аз няма да го чета в момента.
Имам едно много прагматично предложение. Господин председател, Вие споменахте, че сте получили становища от 18 институции, като само шест са без забележки. След като две трети от научната общност, дотолкова, доколкото тези 18 институции са пратили своите становища, а това са институции с отговорност към научните изследвания в България, могат да се приемат като някаква представеност на научната общност в България, това само по себе си говори, че тази стратегия има нужда от преработка.
Моето предложение е на базата на забележките, които са постъпили при вас, да се преработи тази стратегия и тогава да се приеме. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Такова предложение, разбира се, може да бъде разгледано, но за тази цел трябва да изхожда от народен представител – член на комисията.
Заповядайте, проф. Камен Иванов, за финални думи.
ПРОФ. КАМЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Стоичков.
Първо, финалът на предложението на Българската академия на науките е същото – да се подготви работна група, която да доработи проблемите, които съществуват в стратегията. От наша гледна точка така сме го изразили.
Бих желал да направя едно заявление за нещо, което наистина обсъждахме през пролетта на тази година, както господин министърът каза. Но в резултат на това обсъждане се е появило в стратегията едно ново, забранително изречение, което го нямаше в първоначалното предложение. И то е, че фундаментални изследвания следва да се извършват само в университетите.
Ще прочета това, което е казано долу на стр. 47 и се прескача на стр. 48: „Тъй като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция в световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е основано единствено и само с цел поддържане на образователния потенциал на висшите ни училища”. Така го чета.
Частният бизнес по принцип не дава пари за фундаментални изследвания. Така че фундаменталните изследвания тъй или иначе по целия свят се финансират директно от държавата.
Господин министър, не вярвам в огромният куп предложения, които сте получили от различни учени, някой да е предложил от Българската академия на науките поне...
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това е точно от Българската академия на науките.
ПРОФ. КАМЕН ИВАНОВ: Това е нещо, което за нас е тотално неразбираемо – как ще правим приложни изследвания, без да правим фундаментални изследвания. Това е невъзможно да стане.
Затова нека БАН и университетите, и всички други научни организации съвместно да извършват фундаменталните изследвания.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Очевидно това нещо веднага ще падне. Предлагам, ако го приемете, да поискате да се зачеркне това изречение. Но основният принцип на стратегията е за съвместна работа както на университетите, така и на академията.
Отново казвам – естествено е, че всеки учен иска да види в тази стратегия своята секция, своята катедра, своите специалности и т.н. Всеки учен от гледна точка на науката, с която се занимава, има представа какво е наука. И като чете тази стратегия, естествено това за него е един бюрократичен документ и тя трябва да бъде изхвърлена, защото тези, които са я писали, нищо не разбират. Обаче този мач вече сме го играли няколко пъти. Няколко пъти благодарение на силната намеса на колегията през годините – в последните аз участвах, преди да стана министър – се стигна точно до тази патова ситуация.
Разберете, Националната стратегия за научни изследвания не е стратегия за това как се прави наука в отделен институт, в академия, в някаква друга научна организация или в университета. Стратегията е на базата на изследване на възможностите на страната. и там, където тя има силни страни, да се заложи на тях, за да стане още по-силна.
Това е смисълът на този документ. и тези, които са извън петте основни приоритета, никой не каза, че ги забраняват. Как ще стане финансирането няма да го чета, ще видите на коя страница беше. Ще видите, че има силни страни в Европа, на които трябват за фундаментални изследвания 12 процента, Австрия дава 17 процента. Така че няма никакво отстъпление от национални приоритети. Тези проценти са съобразени с реалното състояние, което наистина може да стане сега.
Направете комитет. Следващото правителство отново ще напише стратегия и пак ще се направи комитет. Разберете. Това е част от характерните особености на нас, хората, които се занимаваме с наука. Понеже ние се съмняваме постоянно, трудно взимаме крайни решения.
Има две страни, които по различен начин са постъпили – Северна Корея и Южна Корея. По време на Корейската война Северна Корея по редица причини е по-богатата. На петима – шестима от Южна Корея се пада една винтовка. Няма какво да ядат, няма дори гьон от обувки, който да ядат, защото обувки няма. След това обаче Южна Корея се концентрира на три-четири неща. Виждате голямата разлика каква е.
Когато наскоро говорихме с представители на Световната банка, те казаха: Идваме от Узбекистан. И като ги питат кои са ви приоритетите, те гордо казват: Всичко ни е приоритет. Е, нека всичко да ни бъде приоритет! Но от това положението по-добро няма да стане. Това е, колеги.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Изразихте становище по предложението, което беше направено, за създаване на работна група, която в къси срокове да редактира част от изреченията. Вие сам казахте това изречение да се махне. Може би Вашите юристи ще дадат предложение, защото аз не виждам като технология как да махнем изречение. Както казах в началото, ако действително се мине на такъв вариант - редакция, в кратки срокове, в рамките на две месеци, максимум месец трябва да се направи, за да няма това протакане във времето, за което Вие сте абсолютно прав, за да отложим още веднъж приемането на тази стратегия. Тази редакция минава през работна група. Всичко останало извън тази процедура е за или против сегашния текст.
Пак казвам, ако желаят Вашите юристи или директорът на дирекция „Наука”, който е до Вас, да вземе отношение. Но това е парламентарната практика, с която аз съм запознат. Тоест редакция на стратегията се извършва със съгласие на вносителя, тоест със съгласието на Министерския съвет, когото Вие представлявате, в оптимални срокове в работен порядък да се редактират неща, които научната общност смята, че се нуждаят от редактиране.
Разбира се, крайното решение е Ваше, Вие сте вносител. Но това е процедурата. Другата процедура е – днес гласуваме „за” или „против”, или „въздържали се” за този текст, без да имаме право да го редактираме или да махаме изречения, както Вие казахте.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Аз имам един въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Проф. Аврамов, заповядайте.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Примерно ако се преработи стратегията, ще бъде ли обект на преработка финансовата рамка?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз мисля, че министърът правилно разбра ситуацията. Ако имаме нужда от 5 минути почивка, може да я дадем.
Румен Стоилов иска процедура.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър! Само ще кажа три думи.
Наистина от 2003 година се чака приемането – както искате го наричайте – на стратегия, на приоритети. Даже не знам това красноречие, в което изпадаме. На всички тук е ясно ,че трябва да има приоритети или стратегия.
Говоря за едно условно нещо. много ви моля, не може от 2003 година, в момента знаем всички коя година сме.... И тъй като се чуха какви ли не мнения, моето питане към себе си е: какво е правила цялата общност и всички, които са свързани с нея? Говорило се е през всичките тези години за приоритети и стратегия и след 6-7 години в един момент се налага да изпадаме в полемики.
Моето лично мнение е, че трябва да се гласува, да се приеме стратегията и да вървим напред. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Една реплика, колега Стоилов, ако позволите. Не отправяйте упрек към академичната общност, защото вносител на стратегиите по Закона за научните изследвания от 2003 година – тук сте прав – е Министерският съвет. Един упрек към предходни министри на образованието аз бих приел и бих се присъединил към Вас. Действително толкова години никой министър на образованието не се е осмелил да представи в работна фаза на приемане или отхвърляне на този изключително важен документ. Но научната общност сама не може да инициира приемане или отхвърляне на стратегията.
РУМЕН СТОИЛОВ: Извинявам се, ако съм бил неразбран правилно. Това беше и към мене като човек, който е бил общественик и през 2003 – 2004 година вече е бил преподавател във висше училище. Това е упрек и към мене. Не искам колегите да ме разбират погрешно. Говоря за абсолютно всички и за обществото ни, в което до момента сме живели.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Финални думи на проф. Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Понеже съм вносител, аз съм против създаването на комисия, защото няма какво да се редактира. Тук сме достатъчно учени хора.
Какво пише: „Специално внимание следва да се обърне на фундаменталните изследвания. Те ще се развиват на програмно конкурсен принцип, както в приоритетните направления, така и във всички области на познанието”.
Никой не отрича това нещо - финансирането на фундаменталните изследвания е директна инвестиция в световната икономика. ако това е така, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователния потенциал във висшите училища. Става дума за това ,че националните пари, които се влагат, трябва да отиват преди всичко тук. Ударението при финансиране ще бъде между институционални колективи и научни обединения, които работят в тясно взаимодействие с утвърдени световни центрове, лаборатории и т.н. Така че няма никакъв проблем.
По-нататък се казва в какви центрове и как ще се развиват всичките тези изследвания. След като е казано в приоритетите и в други области на познанието, те в България се развиват както в Българската академия на науките, така и в университетите, така и дори в новопоявяващи се научни организации.
Така че аз като вносител смятам, че няма нужда от редакция. Още повече, че ние приемаме стратегия, за която всъщност са важни петте приоритетни направления и имаме пътища как да се постигне това. Имаме Закон за стимулиране на научните изследвания, имаме национална пътна карта за научна инфраструктура, която е част от тази стратегия, имаме и формулирани пет приоритета.
Иначе можем да направим още няколко симпозиума за това какво са фундаменталните изследвания или не са. Точно за да не се стига до такава говорилня казвам това. Имаме опита, когато са харчени страхотно много пари, защото пари имаше и събираха хората от университетите и от академията. Сега в годината на криза това ще се превърне в нещо друго и няма да доведе до такъв резултат. Това е пир по време на чума.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Аз останах с впечатление, господин министър, от предишното Ви изказване, тъй като аз съм също за това, че в крайна сметка във фундаменталните изследвания ударението при финансиране трябва да бъде за междуинституционални колективи, че сте съгласен текстът, който е в болд, да отпадне като изречение и да остане второто изречение.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Сега да правим комитет за тази работа – не! Да си остане така.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Това, което предложи председателят на комисията, беше следното, поне доколкото аз го разбрах – ако има една такава комисия, в две седмици да направи бърза редакционна поправка там, където е необходимо и да се утвърди текстът. Това предложи председателят на комисията. Аз поне, уважаеми присъстващи, останах с това впечатление – за две седмици да се направят такива редакционни поправки, с които очевидно и Вие сте съгласен, че са необходими.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: За две седмици не съм съгласен. Това са неща, които можем да ги направим за един час. И понеже след тези редакционни поправки отново ще възникне необходимостта от други.... Защото този мач ние с Вас сме го играли. В България има особена страст всички предложения за национална стратегия да бъдат сривани. Особена страст! И знаете ли защо е това? Защото има сили, които целят нашата страна да не се развива. Затова!
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Надали ще ме причислите мене към тях.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Вървим в тази посока. За едно изречение няма смисъл да се губят две седмици. Още повече, като видите целия параграф, той е смислен.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Целият параграф наистина е смислен. Тук влизаме в другия семантичен едва ли не спор – дали действително инвестицията във фундаменталните изследвания е инвестиция в световната икономика? или не е инвестиция в нашата икономика?
О’кей, Вие казахте, че сте съгласен. И това ,което предложи председателят на комисията, беше най-добро. Даваме срок от две седмици и после наистина няма други дискусии, освен тези.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви. Разбрахте за какво иде реч.
Колеги, аз предлагам да прекратим дискусията и да преминем към гласуване.
Който е съгласен да прекратим дискусията и да преминем към гласуване, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Госпожо Богданова, експертите ми подават знак, че трябва да заявите гласа си, ако излезете.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Въздържал се.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Предлагам на нашето внимание проекта за решение за одобряване на проект за Национална стратегия за развитие на научните изследвания „2020”.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания
РЕШИ:
Приема Националната стратегия за развитие на научните изследвания „2020”.
Който е съгласен с така предложения проект за решение, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Стратегията се приема.
Обявявам 5 минути почивка.


(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Продължаваме работата на комисията.
Продължаваме с четвърта точка от дневния ред, която включихме допълнително в дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА ОБЩ ПРОЕКТ В РАБОТЕН ВАРИАНТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 71, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ОСНОВАТА НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, И ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, ВНЕСЕН ОТ ОГНЯН СТОИЧКОВ И СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ.
Този общ проект е изработен в комисията от експертите на комисията и е съгласуван с Дирекция „Законодателна дейност”. Различните текстове в различните редакции, които са дадени в законопроектите, са отбелязани като вариант 1 и вариант 2 по отделните разпоредби, по които и двата законопроекта имат различни редакции.
Становища по работния проект?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Мога да изразя едно становище на 60 процента, защото сега се запознах с този последен вариант. Имаме няколко места, които трябва да съгласуваме – чл. 20 и чл. 21.
БИСЕР БАНЧЕВ: Член 21 частично.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз мисля, че това, което е във вашия законопроект в чл. 20, е по-пълно. Ще го прочета:
Вариант 2:
В чл. 20 след думата „изяви” се поставя запетая, а думите „и свобода на обучението” се заменят със „свобода на обучението, свобода на сътрудничеството за извършване на съвместна учебна дейност с други висши училища, както и за научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна дейност в други висши училища и организации в страната и чужбина.”
Мисля, че това е по-добрият вариант. Така че мисля той да остане. Зачеркваме варианта, който ние сме внесли, а остава вашият вариант.
По чл. 21 нека да се изкаже господин Йосифов.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Банчев каза, че е частично противоречието във втория случай, където имаме два варианта. Въпросът е, че ако ние приемем точка 9 с препращането към точка 8, то тогава ние в цялост трябва да приемем и останалите. Нали така? Така че не е частично. Или единия вариант трябва да приемем, или другия. Двата не знам как ще бъдат комбинирани. Ако се комбинират, ще се получи тавтология, защото ще повторим в две точки едно и също нещо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако може да внеса яснота, поне както аз разбирам технологията. Има текстове, по които тук можем да се разберем безспорно. Единият вносител предлага моят текст да отпадне, а подкрепя другия текст. Постигаме съгласие и вървим напред. Текстове, по които нямаме необходимата концентрация, ги оставяме във вариант , и вариант 2 като обобщен доклад.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, господин председателю, че не е коректно към министъра в момента да се иска от него да дава мнение, включително и тази му добронамереност да се отказва от текстове. Нека да си бъде процедурата, каквато си е при такива дублирания – да се запише първи вариант, втори вариант, да се даде срока между първо и второ четене, както между впрочем е написано и да не искаме в момента от господин министъра и от неговите колеги да правят редакция и да казват, че са наясно и прочие, защото това за пет минути не става. В някаква степен това е практика, на която резултатите винаги са били лоши. Нека да остане така, както е направено. Това е технологично събиране на единия и другия законопроект. Нека да имат време да го разгледат, да го преценят като вносители, както и Вие самият и да тече времето между първо и второ четене. И когато му дойде времето другата седмица, ще седнем спокойно и всеки ще си каже мнението. В момента това не е разумно да се прави.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз мисля, колега Методиев, че мислим по един и същи начин. Така е изработен работният доклад – с вариант 1 и вариант 2.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това, което казах за организацията, ме тормози, защото трябва да съществува. Затова съм съгласен с тяхното разписване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ Ще го оправим на второ четене. Защо да бързаме в момента?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ние в никакъв случай не казваме, че текстът, който би останал, е приключен.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да кажа, господин председателю, следното. тъй като на практика има желание това нещо да се случи до края на сесията, което е броени дни в някаква степен, моето принципно отношение към вашия законопроект, който аз съм подкрепил на първо четене, е, че тъй като той уточнява процедура, да не се окаже накрая, след усилието, че просто сме заменили „добър” и „много добър” с 9 и 10. Защото един формалистичен преглед на нещата показва, че предложената, тъй като тя е работена в университетските среди, е някакъв опит да се поправи съществуващата.
По принцип аз приемам законопроекта като философия. Като практическо приложение обаче има подводни камъни. Аз затова искам да ви обърна внимание формално по време на заседанието, за да може Вие като вносител да се погрижете с повече аргументи да се убедим по някои от текстовете за второ четене, включително от гледна точка на това ,че някои от тях могат да паднат от Конституционния съд, което поне при мене не може да бъде окончателно аргументирано, че няма да се случи. Тоест ние да направим пак едно усилие, да излезем в публичния свят пак и да се върнем след три месеца обратно назад.
Защото към проекта на правителството съм поставил само един въпрос и ги моля за някакъв текст, който да обсъдим – при дефиницията на понятието „франчайзинг” да бъдем с по-силно образователен характер. Тъй като го работят хората в министерството, да дадат някакъв работен текст в порядъка на редакция за второ четене и да махнем този много стопански характер на тази дума. Защото ние го предназначаваме за нещо съвсем конкретно.
Това са ми двете забележки към вносителите. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако може веднага да отговоря на двете бележки. Към момента не мога да кажа колко, но повече от 50 процента от висшите училища имат оценка „добра” и „много добра”. Тоест те са на върха на пирамидата. Аз ще пожелая на същите университети да бъдат оценени по новата система, ако се приеме, между 8 и 10, тоест да дават научната степен „доктор”, тоест това което си говорихме с министър Игнатов и при обсъждане на Закона за академичния състав – че не всички, а най-добрите университети трябва да отварят вратата на академичното израстване.
N-ският университет, който е на ръба на закриването, според мене няма логика да дава път за академично развитие, защото самият университет няма път за развитие. Той е на ръка на следакредитационния контрол. Това, разбира се, подлежи на дебат и на обсъждане.
По второто, което казахте – за Конституционния съд. Няма да крия. Веднага днес, след като нашият законопроект се подкрепи на първо гласуване, започнаха вълненията за едно хабилитирано лице в една акредитация. но аз много внимателно съм чел Конституцията и там не пише, че е разрешено по Конституция едно лице да се брои в две висши училища. Но не е разрешено по Конституция едно хабилитирано лице да се брои в едно висше училище. Такъв текст в Конституцията не намерих. Самият факт, че навремето чл. 77, ал. 3 в Преходните разпоредби на ЗАС, който не го редактирахме, остана си така, Конституционният съд не го отмени. Член 77, ал. 3, който беше със същата редакция, не беше отменен. Но ние в хода на дискусията от уплаха, който получихме от Конституционния съд – извинявам се за думата, от тази сянка, която стои надвиснала над нас, рефлекторно отменихме нещо, което Конституционният съд не го е отменил.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Има нещо, което аз не разбирам. И в момента по действащия закон едно висше училище, ако това не е колеж, има право да обучава по степените „бакалавър”, „магистър” и „доктор”. Това е право по закон. Обаче акредитацията ни казва: можете по еди-какви си програми да имате обучение за степента „доктор”, а по други – не.
Ако ние въведем принципа, че на институционалната акредитация университетът, който е получил под 8, няма право да обучава доктори, мисля, че правим голямо нарушение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е програмната акредитация.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това е програмната акредитация. Ами и сега е така. Вашето предложение е хубаво, защото в момента само ако имаш 5, имаш право да обучаваш „доктор”. А тук се дава от 8 до 10 тази възможност. Понеже Вие казахте, че не всеки университет има право. Може да има университет, който може да има само една докторска програма. За това уточнение става дума.
И другото, което трябва да обсъдим между първо и второ четене. Ние тук говорим за 10-степенна скала. А по университетите вече са изпратени писма за промени на критериите за акредитация - да се съберат 100 точки. И в момента върви тази процедура в цялата страна, тъй като на повечето университети през юни 2012 година им изтича акредитацията. Следователно една година преди това те вече пращат доклада. Те са ги помолили сега да направят анекс към този доклад. Ние говорим за 10-степенна акредитация, а трябва да видим как е с тези критерии.
И другото, с което ще приключа, е това, за което алармира колегата Веселин Методиев. Аз съм абсолютно „за”. Един преподавател си е в един университет, той е лицето на този университет. Той не може да участва в друг. Това е хубаво. И всичко това ,което се каза за Конституцията, е правилно.
Законодателят е допуснал 20 години да има друга практика. И ако ние днес вземем решение без срок за адаптиране на системата, това означава да излезем с една картечница и да разстреляме всичките. Ще останат два. Какво ще стане с Техническия университет в Габрово, който се оказа по-силен в икономиката, какво ще стане с Русенския университет, какво ще стане с Благоевградския Югозападен университет, който от национална гледна точка е важен заради това, че той е в Македония и т.н.
Тоест аз съм абсолютно „за”. И както говорихме за Закона за академичния състав, предложихме три или пет години за адаптация. Това като го включим, няма да имаме проблеми. Иначе, тъй като всичките вече се подготвят за следваща акредитация, изведнъж ще изпаднат в небрано лозе. Но трябва да дадем възможност да се адаптират. Казваме им: 20 години обучавате, ако не сте обучили асистенти, които сега могат за 3-5 години да се хабилитират, значи не ставате за нищо.
Това трябва да го обмислим. Защото първо, Вашите колеги ще Ви станат врагове – юридическото лоби в страната.
Така че тези неща трябва да ги оправим. Другото мисля, че между първо и второ четене бързо ще го оправим, защото нещата са обмислени.
На мене най-много ми харесва възможността за чуждестранна акредитация. така ще се създаде конкурентна среда в самата наша система на акредитация. Това е положително. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Аз абсолютно съм съгласен с това, което казвате, проф. Игнатов. Разбира се, не можем да въведем влизане в сила на закона от днес за утре, без да подготвим субектите, без тези акредитации, които изтичат през 2012 година, да не бъдат подготвени към новите правила. Тези, които изтичат през 2015 – 2016 година, ще имат този тригодишен срок за адаптиране, за който Вие казвате.
Аз апелирам и към останалите колеги – ще се радвам да има предложения и на второ четене. ОТ НАОА пожелаха подкрепа на моя с проф. Станилов законопроект и пожелаха допълнително да се включи и интегрирания модел, който те са разработили. Тоест има още поле за усъвършенстване на текстове. И аз се радвам народни представители от всички групи да се включат и да направим един добър закон и действително в кратки срокове да се мобилизираме.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Имам един въпрос. Интегрираният модел е най-добрият вариант. Ще ви кажа – УНСС е похарчил досега над 500 хил. лв. за акредитация, дето знаят да си пазят парите. Интегрираният модел е по-добър. Но тук отново трябва да се съобразим. Ние влизаме в интегриран модел – това значи институционална плюс програмната акредитация. това е хубаво. Но някои са получили само преди месец програмна акредитация, да речем, за докторско обучение, която важи примерно 6 години. Отнемаме ли я и минаваме на нова или какво правим? Има такива неща, които трябва да се обмислят.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Министър Игнатов, Вие подкрепяте този общ вариант на проекта?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Подкрепям го.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища не виждам. Обявявам режим на гласуване.
Който е за общия проект в работен вариант, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа за днес завърши.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 19, 15 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА
И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)