---

П Р О Т О К О Л

На 23 ноември 2011 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроекта за българския език № 154-01-78, внесен от н.пр. Любен Корнезов на 18.07.2011 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за българския език № 154-01-89, внесен от н.пр. Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04.08.2011 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на проекта за Закон за хазарта № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19.10.2011 г.
4. Разни.
На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, Боян Келов – председател на Асоциацията на българските училища в чужбина, Марин Кадиев – председател на Съюза на независимите български писатели, Явор Колев – ГД БОП, МВР, Калоян Кръстев – председател на Държавната комисия по хазарта, Сергей Кацаров – началник отдел „Трансгранична организирана престъпност” в ГД БОП, МВР.

Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроекта за българския език № 154-01-78, внесен от н.пр. Любен Корнезов на 18.07.2011 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за българския език № 154-01-89, внесен от н.пр. Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04.08.2011 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на проекта за Закон за хазарта № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 10.10.2011 г.
4. Разни.
Има ли предложения по проектодневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Колеги, имаме нов член – двадесети член на Комисията по образованието – господин Хамид Хамид. Добре дошъл в нашата комисия. Ще работим заедно, надявам се, през останалите година и няколко месеца.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК № 154-01-78, ВНЕСЕН ОТ Н.ПР. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ НА 18.07.2011 Г. и
Втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК № 154-01-89, ВНЕСЕН ОТ Н-ПР. ОГНЯН СТОИЧКОВ И СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ НА 04.08.2011 Г.
По двата законопроекта са постъпили становища от Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи,, Министерството на външните работи, Министерството на културата, Министерския съвет – дирекция „Вероизповедания”, Държавна агенция за българите в чужбина, Асоциацията на българските училища в чужбина, СЕМ, БАН, Великотърновския университет, Югозападния университет „Неофит Рилски”.
Ще прочета тези, които подкрепят.
Подкрепя идеята за законово регламентиране Държавната агенция за българите в чужбина.
Министерството на външните работи не взема страна в дискусията относно необходимостта от такъв закон.
Асоциацията на българските училища в чужбина подкрепя законопроекта на Стоичков – Станилов.
Българската академия на науките подкрепя законопроекта Стоичков – Станилов.
Югозападният университет „Неофит Рилски” подкрепя идеята за създаване на подобен закон. В този смисъл подкрепят и двата законопроекта.
Всички останали, които прочетох, приемат за нецелесъобразна идеята и не подкрепят двата законопроекта.
Гости на заседанието са:
Министърът на образованието, младежта и науката проф. Игнатов;
Любомир Йосифов – от Правната дирекция на МОМН;
Боян Кулов – председател на Асоциацията на българските училища в чужбина;
Имаме представител на Държавната агенция за българите в чужбина.
Това са гостите на комисията по точки първа и втора от дневния ред за обсъждане на двата законопроекта.
По точка първа давам думата на вносителя господин Любен Корнезов. Заповядайте, проф. Корнезов.
ПРОФ. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаема комисия! Аз ще бъда съвсем кратък. Законопроекта съм сигурен, че го познавате. Много се изписа и в пресата. Но законопроектът, който предлагам, включително и вашият, не е речник, не е за правопис, не е за пълния или краткия член, както някои го разбират. Тези въпроси се решават не със закон. Аз осъзнавам, че законът не е панацея, но той е само един юридически инструмент в защита на българския език.
Както знаете, два са текстовете в Българската конституция, които уреждат тази материя. Аз съм преровил – както знаете, се занимавам с конституционно право – над 100 конституции. И ще ви кажа, че няма конституция в света, където да не е посочен официалният език. Защото езикът е основният градивен елемент на нацията. Не може да има нация без език – тук няма какво да се убеждаваме.
Досега, както вероятно ви е известно, от приемането на Конституцията, тоест от Тридесет и шестото Народно събрание досега са правени 12 опита за приемане на закон и регламентация. Според мене категорично съгласни или не, Конституцията повелява да се приеме такъв закон – чл. 36. Изрично!
Също мога да кажа, че редица държави, като започна от Франция, Прибалтийските държави, Люксембург, Канада включително имат специални закони за съответния език. Така че ние не можем да кажем, че сме пионери и измисляме нещо ново.
Порових се в интернет и се установи, че в момента има 111 закона от всякакво съдържание, където в една или друга степен се говори за българския език. Сто и единадесет закона. Плюс 425 подзаконови нормативни актове, които също препращат към българския език. Виждате каква каша.
Този закон, който ви предлагам, не е насочен срещу майчиния език. Напротив, регламентира се и майчиният език в общуването, включително в изучаването на майчиния език. Стимулират се и чуждите езици – английски, френски, немски, който както си реши.
Приключвайки, за да не бъда многословен, вие знаете, че има едно специално изследване на студенти, които са изследвали проблема с езика в 23 държави.
Какво да ви кажа, винаги ще бъде спорен такъв закон. Но пак повтарям, той не е насочен срещу никого. Защото безобразно е ползването на българския език и повсеместно, за съжаление, особено в последните години.
Необходим ли е този закон? Както решите вие. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Корнезов. Колеги, като процедура какво ще приеме комисията – да обсъжда двата законопроекта едновременно?
ПРОФ. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Двата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приемам. Нормално е двата законопроекта да се обсъждат заедно.
От името на вносителите на втория законопроект има думата проф. Станислав Станилов. Заповядайте.
ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз горе-долу познавам документацията на всички досегашни закони, които са внасяни, защото се занимавам с този проблем. Всички противници на подобни закони, принципиални противници се базират на езиковата теория, която повелява, че езикът не може да бъде кодифициран като развитие и като постановка и че той трябва свободно да се развива. И тезата ,че се саморегулира. Това е вярно и правилно. И затова нашият законопроект за българския език не кодифицира българския език, а само книжовния му израз, книжовния български език.
Спорът дали може да се кодифицира и книжовният български език отдавна е решен. Както спомена проф. Корнезов, над 100 закона и кодекса съдържат отделни разпоредби за българския език. Тоест той е кодифициран и не може да не бъде такъв.
Нашият законопроект предлага една рамка и по същността си представлява само едно горно ниво, едни общи разпоредби за българския език. Той е конституционен закон. Всички, които са били противници на приемането на такъв закон, искат да се спази Конституцията. Следователно, ако ние наистина държим на държавността, трябва да приемем такъв закон.
Ние с господин Стоичков приемаме всякакви препоръки, критики и т.н., които могат да подобрят нашия законопроект, нашия текст.
Нашият законопроект не ограничава никого – нито изучаването на майчин език, нито неговото ползване, както и този на господин Корнезов, както той каза, и ние нямаме намерение образно, асоциативно да се изразя, да думкаме по масата пред хората, които използват българския – и говорим, и книжовен език, и диалектите. Всичко би трябвало свободно да се развива. Но трябва да има някакви норми, които при използването на книжовния език в държавата и във всички свързани с нея институции трябва да повеляват някакви правила. А за самото регулиране на развитието ще се грижи така нареченият от нас Съвет за българския език.
Вие имате пред себе си законопроекта. Аз няма да го повтарям. Шест-седем държави в Европейския съюз имат такива закони . те са успешни закони и не противоречат на европейското право.
Предлагам ви, колеги, да приемем този закон с ясното съзнание, че ако не го приемем ние, следващото или по-следващото Народно събрание рано или късно ще го приеме, спазвайки Конституцията на България и необходимостта за всички страни на българския обществен живот да има закони, които да се спазват. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Станилов. От името на вносителите, ако ми разрешите и на мене да кажа няколко думи по нашия законопроект за българския език.
Към момента нашата правна уредба познава Наредба – закон от 1945 година, която действително се занимава с пунктуацията и правописа, нещо, което и двата предложени законопроекта в момента не третират като правна материя. След което през 1950 година с разпореждане на председателя на Министерския съвет Вълко Червенков се възлага на Института за български език при БАН да проучва и внася единство в измененията на правописа, изникващи с развитието на езика и езиковата култура, които периодично да се правят достояние на широката общественост.
На основание на това разпореждане Институтът по български език работи години наред. Включително и през последната година – през септември месец имах честта да присъствам на представянето на последното издание „Правопис и пунктуация на българския език”.
Предговорът на тази книга започва с невярното за мене изречение, че „Предлаганото издание има нормативен характер”. Аз като юрист съм категоричен, че предлаганото издание не може да има нормативен характер, най-малкото защото Институтът при БАН не е нормотворец, не му е делегирана законодателна компетентност, дори и с цитираното разпореждане на председателя на Министерския съвет през 1950 година. Информацията е вярна, пълна, аз не съм езиковед, но това не прави правила и норми за поведение.
Бих сравнил с уважение към труда, изключително уважение и почит към труда на учените, които стоят зад този справочник. Бих казал, че и телефонният справочник също предлага една вярна информация за телефоните в Република България, но той сам по себе си също няма нормативен характер, тъй като не преписва общо задължителни правила за поведение.
Приключват с ретроспекцията на правната уредба. Както беше казано и от проф. Корнезов, има над 114 закона, в които се среща фразата и се повелява използването на книжовния български език. Ерго, аз питам: кой къде посочва и указва кой български език е книжовен? Говорих вече за този „нормативен” справочник.
След като 114 закона указват да се ползва книжовният български език, някъде трябва да е регламентирано кой и как указва това понятие, неговото развитие и неговото спазване.
От тази гледна точка ми се струва, че не за да отнемем права на учените, на Института по български език в БАН, които между впрочем подкрепят законопроекта, а напротив, да засилим техните правомощия и да ги разширим, като приобщим към тяхната дейност и учени извън БАН. Има достатъчно катедри по българска филология в университетите, мисля, че са 6-7 на брой, има учители, преподаватели по български език и литература, които също би следвало да се приобщят към тази държавна езикова политика.
Така че ние със законопроекта предлагаме разширяване на права на учените и актуализиране към днешния двадесет и първи век. Това разпореждане, на което се позовават от 1950 година, е загубило своята правна сила и, както ви го прочетох, то не повелява нормотворчество на Института по български език.
Основните критики към законопроекта са от две групи естество. Първото е правно-техническо естество. Казва се, че тъй като многобройни закони уреждат този въпрос, отделен Закон за българския език не би имал предмет за уреждане, тоест обществените отношения вече са уредени с други закони.
И втората група забележки към законопроекта са чисто езиковедски, че езикът е жив организъм, че той се развива, че не се поддава на догми и на правила. Но забележете, колеги, самите учени говорят за правила и то години наред. Този сборник – знаете всички, се издава периодично десетилетия наред. Самите учени говорят за правила и тези правила периодично се издават в техни справочници. Тоест не би следвало да приемем, че законът ще пречи на езика. Идеята и на двата законопроекта, както съм се запознал и със законопроекта на проф. Корнезов, е не да ограничат развитието, не да го запазят от чуждиците, не да го консервират, ако позволите така да се изразя, в нашата си българска действителност и да се върнем във времето на акад. Балан и т.н. Въпросът е да се регулира една държавна езикова политика, като се създадат, както предлагаме в нашия закон, повече процедурни правила. Тоест материалноправните норми действително са казани в други закони в основната си линия. Но никъде няма процедура по наблюдение, по грижа за развитие на българския език.
Що се касае за правнотехническите аргументи, че, видите ли, това е вече уредено в тези 114 закона, аз ще ви посоча само примера със Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Тази терминология за конфликт на интереси е посочена в още 64 закона, включително и в Правилника за работа на Народното събрание. Това обаче не пречи на законодателя тези обществени отношения да ги извиси на една по-висока степен, като им дава самостоятелно битие, със самостоятелен закон. Ние предлагаме същото.
Предполагам, че всички ще се съгласите, че езикът като обществено отношение съвсем не е по-ниско като степен на защита от конфликта на интересите и затова заслужава според мене отделен закон. Благодаря. Готови сме да отговаряме на вашите въпроси.
Откривам дискусията. Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Възраженията на Лютви Местан към този закон – съжалявам, че го казвам – вероятно се нуждаят от няколко предварителни уговорки. Длъжен съм да ги направя не защото съм воден от комплекса за своя произход, а заради съзнанието за определени проблеми с рецепцията на наши позиции по подобни деликатни теми. Затова първата уговорка е, че нас, господин председател, няма да ни дели различната загриженост за българския език. Имам претенция, че едва ли ви отстъпвам по загриженост и за чистотата на езика, и по отношение на острата си непримиримост към обругаването на българския език. Вероятно ще се различаваме по това дали законът може да бъде регулатор на обществените отношения, свързани с българския език.
Затова като продължение на тази уговорка е, че не само е допустима кодификацията на езика, тя е задължителна. Само че това се прави със съответните речници, със съответните правописни правила, а не със закон.
Втората уговорка. Искам да се извиня на един от най-добрите конституционалисти в България в лицето на проф. Корнезов – казвам го абсолютно сериозно. Но, господин Корнезов, от чл. 36, ал. 3 на Българската конституция не извира задължение да приемем специален закон за езика. Разпоредбата гласи: „Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона”. Тук единственото число на думата „закона” и определителният член не означават, че се посочва точно определен специален закон – вие го знаете по-добре от мене, а се има предвид законът като събирателно понятие, думата в терминологичното, в категориалното значение. И неслучайно в редица специални закони духът на конституционната разпоредба е пренесен в редица закони – и в Закона за народната просвета, и в Закона за електронните медии.
Оттам нататък вече с тази уговорка предполагам, че има не малко журналисти, които помнят и доста излишната според мене битка, която няколко души от комисията в Четиридесетото Народно събрание водехме срещу опита от Закона за народната просвета да отпадне държавното образователно изискване за усвояването на книжовния български език.
Така че съображенията ми наистина ще бъдат по същество.
И последната уговорка. Нямам като мотив дискриминационни разпоредби в текстовете. В закона на господин Корнезов няма и намек за каквото и да е дискриминиране на другите езици, освен официалния. С едно-две изключения. Не това е целта на законопроекта и на колегите Стоичков и Станилов. Има два текста, на които дори няма да се спирам, защото това не е основният мотив. Основният ми мотив е друг. А той е, че закон за езика не е нормативен аналог на езикова политика. Цел на езиковата политика може да бъде единствено самият език като институция на духа на хомо сапиенс. В противен случай езикът се превръща в светски, в обект за постигане на собствено политически, а не на езиково културни цели. Езиковата политика е научна обоснована дейност, ръководена от социални лингвистични потребности. Да се пледира за закон за езика означава да се подменят категории от тази гледна точка. Защото – и това е лайтмотивът на изказването ми – законите на езика не са съвместими със закон за езика.
Ще си послужа с един пример. До тринадесети век, когато започва разколебаването, синтетичните отношения между думите в старобългарския език се изразяват с падежни окончания. Езикът ни е бил тотално синтетичен. Няма закон, който да е в състояние да спре трансформацията на синтетичната система на езика в аналитична. И това се случва само в българския език и в нито един друг славянски език. И в това е уникалността на съвременния български език. И т.н., и т.н.
Пак никакъв код даже, дори Конституция не може да спре отпадането на звуковата стойност на краесловните ерове. Това се случва още през ІХ век. И забележете – съдим за процеса, че губят звукова стойност по неволните грешки, които преписвачите на старобългарските текстове допускат. Не отбелязва краесловния ер, защото не го чува. И понеже първите писмени паметници, които ни дават свидетелства за това, са от Х век, ние разбираме, че този краесловен ер вече не се чува, тоест законът за отваряне на сричката вече не действа.
Знаете обаче, че традицията да се изписва се пази до 1945 година. Поне от партизански филми си ги спомняме смъртъ и т.н. с краесловния ер.
ПРОФ. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И не само.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това беше една закачка, господин Корнезов. Извинявам се.
Затова, уважаеми колеги, аз не знам какви са целите на този закон. Вие казвате, че целта ви не е да превърнете в задължение правилния изговор, целта ви не е да превърнете в задължение правописа. Но съдържанието на конкретните разпоредби не ме убеждава в това.
Например твърдите, че изрази и думи от други езици се заменят с български, които произвеждат техния смисъл. Това е норма, неспазването на която ще се наказва от Езикова полиция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За кое говорите?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е разпоредба от законопроекта на господин Корнезов. Това е чл. 9: „Изрази и думи от други езици се заменят с български, които възпроизвеждат техния смисъл”.
Аз питам: ами ако не се направи един носител на езика, той подлежи на санкция по смисъла на този закон. Тук вече отварям една скоба. Излезе допълненото издание на Речника на чуждите думи в българския език на Българската академия на науките. Отчита се, че за период от десетина години в българския език са нахлули 5000 чужди думи. Аз обаче тук поставям въпроса: дали българският език е обеднял с 5000 думи или българският език се е обогатил с 5000 думи? И за мене няма съмнение, че българският език се е обогатил с 5000 думи. Защото е неоспорима истина, че на чуждо езиково влияние не се поддават само мъртвите езици. В системата на латинския език вече не навлизат чужди думи, защото този език е по същество мъртъв, освен употребата му в научната сфера. Аз мисля, че българският език се е обогатил с тези 5000 думи.
Естествено, господин Корнезов, мене не по-малко от Вас ме дразнят чуждиците, тоест думи, за които наистина има много по-експресивен, по-красим български аналог. Обаче ето, аз направих сега едно отклонение. Казах „експресивен” вместо „изразителен”. Разбирате ли, може би ще нося санкция за това. За „аналог” също, защото има думата „съответствие”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Местан, само да Ви помоля да се ориентирате към приключване.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз завършвам. Наистина ще завърша с това, че законите, по които се развива езикът, не налагат да имаме закон за езика. И подкрепяйки изцяло мотивите, от които са водени вносителите, аз мисля, че целите на вашите законопроекти биха могли да бъдат реализирани с адекватна държавна политика, но не с регулирането на тези задължения чрез закон.
Вижте, не като манифестация на грамотност, ще ме извините, напротив, проверявам всяко свое изказване на следващия ден, когато стенографският протокол е готов. За 14 години в парламента не съм направил нито едно спонтанно изказване, в което да не съм допускал езикови неточности и грешки. Тоест точно това самопризнание обаче ми дава право да кажа, че в двата законопроекта - те само във Вашия са 34, от всякакво естество, не само пунктуационни, включително и смислови... Това показва, че темата е доста деликатна, за да подлежи на законова регулация, която предполага и санкциониране на тези грешки.
Завършвам с коментара на чл. 10, господин Корнезов – „Използването на диалектни изрази и думи е допустимо в литературните произведения и в журналистиката”. Да Ви попитам: а в една политическа реч от трибуната на парламента? Вие сте човекът, който използва най-чудесните диалектни изрази, за да направите езика си по-изразителен. От Вас съм чул израза „гьон сурат” например.
Но както виждате, ако трябва да се спазва едно към едно разпоредбата на чл. 10, която ограничава използването на диалектни изрази само в литературните произведения и в журналистиката, означава, че в една политическа реч, жива, това ще бъде нарушение на закона. Извинявам се, ние имаме и българска дума за законодателния орган – „Народно събрание”. Но как с българския аналог на „парламент” – „Народно събрание” ще образуваме израза „Парламентарна демокрация”? Безсилни сме.
Така че въпросът е не само в смисъла, въпросът е в нюансите на чуждите думи. И в този смисъл аз ще моля за разбиране. С вас съм по отношение на загрижеността, но не мога по никакъв начин да подкрепя и двата проекта, още повече, че Вие, господин Стоичков, без да искате може би, правите един опит да допишете Конституцията във Вашия чл. 2 – „Официалният език в Република България е българският книжовен език”. Конституционната норма е, че официалният език е българският език. Извинете, нямате право да дописвате Конституцията със закона, защото българският език не е само книжовната норма. Той би бил много беден, ако го сведем само до книжовната норма.
Благодаря за вниманието. По-подробно позицията си ще представя при обсъждането евентуално на законопроектите в пленарна зала.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Проф. Станилов.
ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аргументите на господин Местан са същите, които аз споменах на противниците изобщо на кодифициране на езика. Живото слово не може да се кодифицира. Ние предлагаме кодификационна рамка на вече кодифициран книжовен език. Това е смисълът на нашето предложение. Нищо няма да стане, ако се приеме законът. Нищо няма да стане. Законът не предполага спиране на развитието.
Извинявайте, ама преминаването от аналитичност в синтетичност и обратно не може да бъде спряно, то може да бъде само кодифицирано.
Тоест когато един език се развива според неговите законови, така да се каже, вътрешни правила, то подлежи и на историческите обстоятелства. Кодифицирането в обществения живот не само на езика, но на каквото ида било друго се прави винаги в съответствие с развитието на самия живот. Обществените отношения се узаконяват, тяхното развитие периодически се узаконява именно от кодекса. И всеки закон представлява резултат от определен етап на развитие на обществените отношения.
Същото е и в езика. Ако сега приемете нашия или на проф. Корнезов, или комбиниран закон, след 20 години този закон ще претърпи поправки защото той ще отразява новото състояние на българския език. И във всички тези над 114 закони и подзаконови актове, които се отнасят към книжовния български език, също ще бъдат изменени в съответствие с развитието на самия език. Не виждам нашият закон да спира нещо. даже напротив.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Проф. Станилов, аз точно това имам предвид. Когато превърнете в закон една езикова норма, точно тук е порокът. Забележете – когато езиковата норма се кодифицира в речници, в правописни правила, те се изменят, отразявайки динамиката на развитие на езика. Ако обаче вие превърнете в законова норма една езикова норма, която е в динамика, то ще подлежи на наказание всяко отклонение от езиковата норма, защото вече ще се превърне в нарушение на закон. Разберете, дори отклонението от езиковата норма е нещо естествено, то отразява развитието на езика. Затова ви дадох пример с грешките, които са допускани, тези чудесни грешки, без които ние нямаше да имаме извори за изучаване на историята на българския език. Ако тогава е имало закон, който да наказва тези грешки, аз не знам как въобще тези отношения биха могли да бъдат регулирани със закон.
Разбирате ли, нека да не подменяме темата, да бъдем загрижени за чистотата на езика.
Има хиляди начини да се провежда адекватна държавна политика в тази сфера.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Естествено, на първо място е въпросът за качеството на българското образование. ще ме извините, но всички ние – и народни представители, и журналисти, тези фигури от публичния живот, които имаме пряко влияние върху децата, не сме отговорни към езика си, непрекъснато допускаме грешки.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, мисля, че Ви разбрахме. Това беше дупликата към репликата. Благодаря Ви. Ще дам думата на Валентина Богданова.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Същността на тази дуплика е, че езиковата норма не може да се превърне в законова норма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Точно така.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ето, това е същността....
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Абсолютно съм съгласен. И ще се радвам да покажете коя езикова норма се е превърнала в правна норма в двата законопроекта. Ще се радвам конкретно да посочите.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Дадох два примера. Имаме книжовен език...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Местан...
ЛЮТВИ МЕСТАН: Давам пример.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тук не сме научно дружество на езиковеди.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Искате пример.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Посочете член, разпоредба и алинея. Ще използваме и опита на проф. Пантев. Радвам се той да се включи в дискусията, както и на проф. Игнатов.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Член 9.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Но трябва по някакъв начин да приключи изказването си господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Член 9 и чл. 10.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: От кой законопроект?
ЛЮТВИ МЕСТАН: От законопроекта на господин Корнезов.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Там какви езикови норми се визират? Коя е езиковата норма на чл. 9 – пълен, непълен член?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Използването на диалектни изрази, освен ...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това не е езикова норма.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Как? Разбира се, че е норма. Неизползването на диалектния израз е езикова разпоредба. Това е норма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще дам думата на проф. Корнезов след това. Колега Местан, съжалявам. Заповядайте, Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми госпожи и господа, господин министре! Ние можем да продължим разговора по различен начин. Аз съм филолог и се изкушавам да продължа по начина ,по който колегата Местан започна. Защото предизвикателство е да се опитваш да коментираш една материя, която ние се опитваме да регламентираме, а животът навън върви въпреки нас, и законовите норми, които се опитваме да уредим.
Аз съм абсолютно съгласна, че един Закон за езика не може да регламентира законите на езика. Съгласна съм също така, че общата ни грижа всъщност трябва да бъде свързана с това искаме ли българският език да го има, да се обогатява, да се развива и да се ползва.
Ще изляза извън научното говорене, защото има няколко въпроса, на които аз държа някой да ми даде отговор или може би ние трябва да си отговорим.
Да, тази материя би могла да се кодифицира, да, въпросът с това какво се урежда със закон, свързан с текст в Конституцията, е политически. Той не е научен, защото записът в Българската конституция твърди, че официалният език е българският език. Това, че ние уреждаме ред регламенти и начини, по които следва да се използва българският книжовен език, наистина е предизвикателство към законодателите да разработят този конституционен текст и да кажат според тях или според Българското Народно събрание, което очевидно следва да бъде нормотворец в сферата на езика, какво представлява българският книжовен език.
Аз също между другото обърнах внимание на това, че и речите от трибуната на Народното събрание и публичните речи не могат да се вместят само в рамките на българския книжовен език, защото ще звучи, колкото и ние да се опитваме да го използваме по-цветно, недостатъчно убедително. Затова езикът като цяло позволява в себе си и друг тип говорене, което, разбира се, следва да бъде по някакъв начин премерено с общи разбирания за мяра, за коректност и етичност към езика.
Въпросът е принципен. Има 114 текста в закони, които се опитват да изпълнят конституционната норма. Аз този въпрос го задавам между другото втори път. В предишния парламент по повод на един внесен отново Закон за езика съм питала същото – как бе, братя, ние със законов текст уредихме спазването на Българската конституция, при условие, че такива текстове има - те са в закони, те са в подзаконови текстове, те са в наредби на общинските съвети, от които не последва нищо. Стоят табелите на чужд език, стоят надписите там, където би трябвало да има надпис на български език, безотказно написани на чужд език. И ние в момента кого се опитваме да дисциплинираме?
Ние с вас имаме една много болезнена тема – това е темата за грамотността на българските деца, които са базата, върху която ние ще градим прилагането на този закон. Не ни е драго, но така или иначе ние вече имаме базова неграмотност, имаме базово неуважение към езика, който така или иначе със стандарти или с държавно образователно изискване сме уредили в Закона за народната просвета. Надявам се, и в бъдещия Закон за училищното образование такъв стандарт да има.
Аз не крия симпатията си към становището на Великотърновския университет. Защото там колегите са се опитали да кажат няколко простички истини – че когато обучението по български език, когато езиковата среда, която те заобикаля, е неубедителна, никой закон не може да ни помогне.
Чета с интерес становищата на СЕМ, но в края на краищата медийната среда е тази, която моделира съответна езикова култура , с добро чувство към всеки. Аз се шегувах скоро, че не знам по кой текст от двата законопроекта следва да бъде санкционирано изречение на говорителка в Националната телевизия, което звучи по следния начин: „От днес започват най-дългите коледни пости”. Това е книжовно изговорен текст със съдържание, което искам някой да коментира – дали миналата година или следващата коледните пости ще бъдат по-къси от тези. Ако някой иска да ми каже, че коледните пости са най-дългите, не е това изречението.
Добре, тази информация, получена по този начин следва ли да бъде санкционирана? Или поощрена, защото е изговорена книжовно? Но е невярна информация за масовата публика.
Вижте, аз не иронизирам този процес, нито този законодателен подход. Напротив, отнасям се с изключителна симпатия към всеки, който се е изкушил да уреди законодателно една изключително деликатна материя. Но аз знам, че най-лошото законодателство, независимо то как е записано, каква е темата му, какъв е обсегът на дейност, е законодателство, което е мъртво законодателство. То включва в себе си чудесни идеи, чудесни текстове, водени от много високи пориви, които трудно могат да бъдат приложими.
Аз съм признала и пред проф. Корнезов, когото дълбоко уважавам, и пред председателя Стоичков, той го знае, това не е лицемерие, че аз ще се въздържа от подкрепа на двата законопроекта. Не заради друг спор, а защото един Закон за езика в България с този обем дейност на мене не ми носи публичен ефект. Аз даже си признавам, че Институтът по български език, който тук прави предложение, когато утре го няма, защото е фундаментална наука и БАН няма да може да го финансира, кой ще представлява тези хора в съвета?
Сега твърдим, че трябва да има примерно трима университетски преподаватели, но ще ги определят катедрите по български език. Ама те са повече.
Не се шегувам с това. Защото вижте, ние не чуваме ли как говорят децата около нас, не виждаме ли как пишат, не ни ли е ясно какъв е проблемът! Тази езикова практика надскача собствените ни разбирания, че езикът следва да бъде уважаван и развиван по регламент. И тогава, когато подкрепям закона заради добрата идея, която носи, аз си давам сметка, че никой не ми дава гаранции, че това следва да бъде изпълнено. Още повече, че имаме текстове в закона, които предполагат санкции. До момента. И няма санкциониране.
Това са моите опасения, поради което аз си признавам, че няма да подкрепя законопроектите, не мога и да ги отрека, поради което ще се въздържа. Приключих.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Проф. Игнатов, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Обикновено карат министърът пръв да се произнесе за становище.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги от медиите! Министерството на образованието, младежта и науката е дало своето становище и то е доста отрицателно, тъй като ние анализираме правнотехническата страна на двата законопроекта. И наистина има неща, които смущават. Смущава ни въобще амбицията за кодификация на една материя, която не може да бъде кодифицирана с акт на парламента.
Когато преди много години е излязъл Славейковият превод на Библията, проф. Шишманов тогава пише: „Най-сетне българският език е кодифициран”. Всъщност той е кодифициран на по-ранен етап, когато имаме първия превод на писанието. С изключение на „Книга на Макавей” мисля, че другите са били преведени. Да приемем, че и там имаме кодифициране.
Това, което каза колегата Местан, е абсолютно вярно. Тази материя и постигането на тези цели става с речниците, с граматиките, които се пишат. Нормата, която ни показа колегата Стоичков - това последно издание, не е резултат от законова норма, то е резултат от дълго изследване на процесите, които наблюдаваме в нашия език. И се стига до извода, че сега така е правилно да боравим с него.
Освен това езикът е средство за комуникация. Както и да го заковем, дори в една желязна каса, той ще излезе извън нея. Имаме много държави, които имат закони за езика. Някои от тях са били принудени по политически причини да приемат тези закони, защото се е наложило налагането на един език върху голяма територия и е необходимо държавната машина да мине като валяк през съзнанието на всички, живеещи на тази територия, за да се стигне до прекрасното произношение днес на този език. И той не може да се говори, дори и сега, по друг начин, освен по правилата, което повдига редица въпроси.
Имаме примери на малки народи, малки езици, където се приемат закони, защото те се намират под натиска някой път на два-три езика и има опасност да изчезнат.
Тук си задавам въпроса: какви обществени отношения трябва да регулираме? И не мога да си отговоря на този въпрос по никакъв начин. Ако трябва обаче да си помислим за друго – какви политики трябва да регулираме, какви политики ще се провеждат през следващите години и съответно да се заложи тяхното финансиране, вече отговорът на въпроса е съвършено различен.
От двата законопроекта законопроектът на господин Корнезов някак си не ми е по сърце, особено с това администриране и наказателни постановления, които се издават. По-мек от тях е законопроектът, внесен от проф. Станилов и господин Стоичков, макар че това нещо за дописване на Конституцията, което беше цитирано вече от господин Местан, наистина няма място в този законопроект.
Така че това, което мога да изразя като мнение, е: не приемам законопроекта на господин Корнезов. Замислям се върху законопроекта на проф. Станилов и господин Стоичков. Ако той има време между четенията да се превърне в законопроект, насочен към грижа за българския език, тоест администрирането да отпадне ,да помислим от каква грижа се нуждае езикът. Защото нашите загуби не са от това ,че сега всеки говори както си иска. Напротив, мога да ви кажа, че аз не се страхувам от тази езикова среда, от която всички се ужасяват. Напълно естествено след години на стерилност след 1989 година вече нахлу това, което иначе се говореше, но тайно, да не казвам, под сурдинка, че може да ми наложат наказателно постановление отнякъде. Резултатът ще бъде, че българският език ще стане много по-богат. Защото по какъв начин ще определите коя дума е чужда и коя не е?
Помня, моята учителска по български за някакво съчинение попита: защо не употребихте прекрасната дума „трапеза”? ами тя не е българска, тя е гръцка. Като броя и като кажа хиляда, ще ме санкционират – тя е гръцка. Ако кажа: тъйсяча – ще кажат: тя е русизъм. Но не, в старобългарския е хиляда.
Имаме – и с това ще приключа – много лоши опити. В Гърция, понеже стана дума за Гърция, когато се опитваха да въведат катаревуса като много висок стил, какво стана? - Народът не разбира какво пише във вестниците и в книгите.
Отново казвам, ако се даде възможност законопроектът на проф. Станилов и на господин Огнян Стоичков да се преработи, да се доработи и да придобие форма на закон, който е грижа за българския език... Защото има неща, които на мене като министър ме вълнуват. На мене ми виси проблемът с лекторатите за българския език в чужбина. Мой проблем е това, че трябва да се стимулират и финансово изследванията на българския език в областта на Кирилометодиевистиката, да се възстановят някогашните конгреси, които се правеха, да подкрепяме българистите в чужбина. На млади автори, които са написали един или два разказа, по някакъв начин, ако се приемат такива политики да им се даде възможност и финансова подкрепа от страна на държавата да напишат книга на български език. Това нещо може да се уреди извън един такъв закон.
Затова съвсем кратко казвам: законопроектът на господин Корнезов не го приемам и то точно заради тези постановления. По-мек ми се вижда законопроектът на господин Стоичков- проф. Станилов. И ако той тръгне в посока на закон за грижа за езика, мисля, че ще бъде по-успешен. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Игнатов. Ако позволите да отговорим на част от поставените въпроси. Проф. Корнезов, ако желаете Вие да отговорите първо на въпросите към Вашия законопроект.
ПРОФ. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз ще говоря последен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. По тази група поставени въпроси аз с уважение и към колегата Местан, и към колегата Богданова си записах техните бележки.
Приемам напълно бележката, която беше направена от колегата Местан, за чл. 2 в нашия законопроект – за български език, а не за български книжовен език. Това си го отбелязвам.
Ще приема с уважение всички останали критични бележки. И ако този законопроект бъде подкрепен, ще се радвам да се обединим в своята критичност, с оглед усъвършенстване на второ четене.
Напълно съм съгласен с това ,което каза колегата Богданова. И в медиите, и в литературата пъстротата е голяма, нарушенията също. Понеже тя постави въпроса за говорител в медия, който употребил неправилно изрази, аз само ще напомня, че в обществената телевизия – Българска национална телевизия, има Съвет по български език.
Тоест ние предлагаме в национален мащаб да има такъв Съвет по български език. И си признавам, че съм използвал като правна фигура Съвета на настоятелите в БАН – един максимално отворен орган, който да не администрира, да не налага глоби. Той няма функция на езикова полиция, както много често се внушава в медиите. Той не глобява, не налага глоби. Той осигурява едно по-широко обществено начало, като разширява кръга – освен учените от БАН и преподавателите от университетите, учителите от основните и средни училища.
Тоест след едно широко обсъждане и обществено съгласи, ако се налага, да се издаде пак този формат на периодичния сборник, нормативния сборник, но той да бъде по-широко форматиран и маркиран и то по силата на законова норма, не по силата на разпореждане на Министерския съвет от 1950 година.
Само ще дам един пример. Те примерите са много, но няма да ви отегчавам с многобройни примери за чуждици, които биха могли да се заменят удачно.
В т. 2 ще гледаме Закона за хазарта. Законът за хазарта започва с чл. 1, в който се казва, че „Този закон урежда условията и реда за организиране на дейности по производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване”. Не съм сигурен, че думата „сервиз” не може да се замени с подходяща българска дума.
Спомням си едно изказване на министър Игнатов в началото на тази година, че един закон, който ще задължи поне държавните учреждения, поне официалните публични институции да говорят правилен език, не би бил излишен. Това беше позицията на проф. Игнатов, която виждам, че и днес се потвърждава.
Пак казвам, нямаме амбиция да въвеждаме езикови норми, нямаме амбиция да правим правна рамка на нещо, което утре няма да е актуално. Както каза и колегата Местан, 5000 чуждици може още утре да нахлуят в българския език. Но законът няма да им пречи, ако имат подходящо българско словосъчетание, българска дума. Ето, посочвам ви един пример от закон, който ще гледаме като точка втора – ще сервизираме някакви игрални автомати.
Приключих. Заповядайте.
МАРИН КАДИЕВ (председател на Съюза на независимите български писатели в България): Извинявайте. Проф. Пантев, много държа да ме чуете. В болестно състояние. Петдесет години съм преподавател – говоря прав, не мога. Четиринадесет години гимназиален учител по български език, 36 години преподавател по методика на български език и литература в Пловдивския университет.
Господин председател, господин министър, уважаеми депутати и колеги! Мене ме тревожи друго. Не това:
„Родна реч омайна сладка,
що звучиш навред край мен,
от букварите на татка
аз те слушам посрамен.”
Или:
„От безкрайните му знаци
Мозъкът му се затлачи.”
Не за това. Чуйте. Всички телевизии, всички вестници и тези документи... Говори проф. Пантев и отдолу – „проф. Андрей Пантев”, „професор” с малка буква.
Говори д-р Христо Христов – отдолу „д-р Христов Христов” – „д-р” с малка буква.
Ето документите – „с уважение Акад. Никола Съботинов” – правилно е написано „академик” с главна буква.
Всички телевизии, всички вестници... Когато се започва, това е словосъчетание и е с главна буква. Не знам какво трябва да се направи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Кадиев, извинявам се, че Ви прекъсвам. Становище по двата законопроекта ще вземете ли?
МАРИН КАДИЕВ: Приемам както е. Но аз поставям въпрос, който е фундаментален и не знам с наредба ли, с какво трябва да се регулира. Всички вестници, списания и по паметниците – това е недопустимо!
И друго – чуйте Българската национална телевизия. „Голямото четене” – Кой е вашият любим литературен роман? Седем месеца – уродливост. Как „литературен роман”, бе? А там са образовани висшисти! Пълно мълчание!
Ами „Малкото голямо четене”! Това е глупост. Пълно мълчание! Аз не говоря глупости.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Кадиев, ориентирайте се към приключване. Ние разглеждаме двата законопроекта.
МАРИН КАДИЕВ: Приемам изцяло. Трябва да има някаква нормативна уредба за нещо елементарно, защото това се набива... Но всички мълчат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбрах Ви. Тоест Вие подкрепяте философията, идеята да има закон за българския език.
МАРИН КАДИЕВ: Абсолютно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Проф. Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Не можете да ме упрекнете, че съм злоупотребявал със старческа бъбривост на тези заседания. С тихо пъшкане слушах дискусията за академия. Слушах самочувствени законодатели и експертни научни мнения. Така че може би тук пет-шест минути ще ви занимавам с нещо, което е излишно.
Какво означават тези два закона? При цялата ми даже приятелска симпатия и уважение към вносителите това е един исторически вкаменел рецидив. Навремето така са се създавали това, което днес ние наричаме книжовни езици. Всеки книжовен език е бил диалект. Зад диалекта застават топ, знаме, държава, армия, университет, поща, съдилища и тогава той става книжовен език.
Ако беше взето например дебърското наречие при създаването на българската държава, изразът „Я че одим на кино” щеше да бъде книжовен, а изразът „Аз ще ходя на кино” щеше да бъде диалектен.
Затова ние тук фактически се връщаме в миналото. И това е идеята ,че не трябва да има такъв закон, който санкционира дори в най-меките му форми.
Много ясно, че не можем да се върнем към езика на Найден Геров. Много ясно, че вече не можем да кажем вместо „паралели” – „успоредици”, което е правилно и е книжовно. Така че модернизацията на един език върви по естествен начин.
Не зная дали знаете, млади колеги, преди 8 години във вестник „Таймс” за първи път беше изписана думата „fuck”. Това беше събитие, което не подлежеше на законодателни инициативи. Така че ние всички тук си даваме ясна сметка, че не сме... Примерно господин Местан говори най-прекрасния български в парламента, в Народното събрание. Той не е учен само от това. Той се е възползвал от една богата езикова култура, не забравяйки матерния си език.
Така че тук не можем.... Затова шепнешком попитах колегата Корнезов. Минимални санкции означава безпомощност. Каква е тази 13-вековна държавност и 30-вековна култура, която да се страхува и законово да забранява евентуалната опасност срещу българския език? Колегата Местан каза, че българският език е синкретичен. Извинявайте, това невинаги е позитив. Навремето са наричали българския език, млади колега, „варварски”. Стихотворението „Език свещен на моите деди” на Иван Вазов се появява като отговор на тези клевети.
Това, че от ХІІІ век той е направил такова развитие, не означава само позитив. Именно защото е регулиран. И в това отношение ние се прекланяме към усилията на тези носители. Ние не се съмняваме в техните благородни намерения, стремления и прочие. Но как да ви кажа, на един писател как ще му кажеш да употребява книжовния език? Може би каталунски изрази или баварски изрази са забранени в испанския или в немския език или уелски изрази – в английския.
Така че хайде с нашето собствено поведение... Много е хубаво, че имате такова самочувствие, каквото аз нямам. Леко учтиво, назидателно. Но не забравяйте, че да си законодател е едно, а да си учен е друго. И затова Ви прави чест, че Вие слушате учените. Вие се отнасяте с уважение към тях.
Именно поради тази причина каквото и позитивно отношение да имат институциите, този пуризъм, който ни се вменява сега, просто няма бъдеще. Това не означава ,че вместо да кажем „тенденции” казваме „трендове”. Добре, но „тенденция” също не е българска дума.
Извинявайте, но рядко един българин ще говори десетина минути, без да употребява турцизми, които ние наричаме думи от персийски произход. Няма нищо укорително в това. Въпросът е да не се опошлява езикът като словесност. Да има закон срещу простащината в българската реч, а не непременно да се паникьосваме, че употребяваме една или друга фраза.
Така че аз ще се въздържа не защото не трябва да има такова внимание, но даже и минимални евентуални меки санкции поне за мене звучат не само ограничително, но и заплашително.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Пантев. Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, уважаеми колеги! Аз мога само да кажа, че възприемам предложените законопроекти като опит за държавна политика и развитие на езика ни. И тъй като имам – мога да кажа – положителен опит, който съм го виждал лично в държавата Израел, в която имат Закон за езика, мисля да подкрепя законопроекта ви. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Стоилов. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да кажа, че изцяло съм съгласен с думите на проф. Пантев и с думите на министър Игнатов, който също е професор.
Няма да повтарям нещата. Ще кажа, че и за мене вносителите са водени от една много благородна цел, която те не са написали, просто защото са възпитани и културни хора и фактически се страхуват от простащината, която е нахлула в публичния живот на България. Това е фактическият мотив, който аз сезирам зад иначе добре формулираните мотиви като законодатели на колегите, които са внесли двата законопроекта.
Проф. Пантев беше доста красноречив, за да го имитирам, във връзка с безпомощността на законодателя срещу простащината. Това е факт. Не е от сега. За съжаление така сигурно ще бъде и занапред.
Има обаче още един въпрос, който не беше засегнат и ме мотивира да го кажа, тоест още един мотив защо не трябва да се пристъпва към такава мярна. Защо такава мярка, водена наистина от благородни замисли, може да доведе до опасни политически последици.
И в двата законопроекта е записано, в законопроекта на господин Стоичков и на господин Станилов в чл. 3: „Целта на закона е ... да се защити езика като основа на българската национална идентичност”, а в законопроекта на господин Корнезов в чл. 5: „Българският език е гаранция за .... националната идентичност на българския народ”.
Да се прави законов текст за опазване на националната идентичност, уважаеми колеги, е много опасно нещо. Защото е много тънка границата между това да санкционираш, че някой е казал лоша, просташка дума и да санкционираш някой, че не опазва националната идентичност – това, опазил господ, както се казва. Тъй като това отива отвъд възможностите на демократичните правила, това насилва самите демократични правила.
И аз съзнавам, че и тримата колеги са демократи, въпреки че с господин Корнезов сме разменяли реплика, включително от самата трибуна на Народното събрание за това кой какъв е точно. Това в рамките на шегата. Но уважавам колегите си наистина като убедени демократи. Знам, че те нямат някакъв сложен подтекст.
Казвам обаче, че не те, а хора, които прилагат закони, могат да се изкушат в един момент и да напреднат по тази писта много опасно отвъд демократичните правила. Защото добрите намерения винаги предхождат някакви неприятни конкретни следствия на добрите намерения. И такъв тип законодателство от тази гледна точка е политически опасно.
Аз съм от тези, които няма да подкрепят и двата законопроекта. И се присъединявам към един обаче – радвам се – общ тон в комисията на солидарност към опита да се води война с простащината. Аз съм с вас, колеги, в тази битка. Но мисля, че проф. Пантев беше прав – трябва да я правим пред самите себе си като пример, ако щете, вътре в пленарната залата, извън Народното събрание и прочие като хора, които носим много голяма отговорност поради гласовете на избирателите, които са ни изпратили тук да се занимаваме с тази дейност.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Процедурно предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинете, че не мога да намеря български заместител на думата „процедура”.
Вижте, господин министър, предлагам този разговор да продължи, но на базата на една информация, за която ще Ви помоля най-отговорно и много настоятелно. Когато преди няколко години за първи път въведохме държавния зрелостен изпит, неслучайно задължителният е по български език, това повелява Конституцията, чухме едни данни, които вече аз бих искал Вие да ги предоставите официално, че 36 процента от издържалите успешно държавния зрелостен изпит по български език са отказали да съставят текст. Защото изпитът, проф. Пантев, има два компонента. Единият е отговор на въпроси...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, какъв Ви е процедурният въпрос?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще Ви кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Искахте процедура. Каква е процедурата?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е процедура. Ако искате, да стана и да си тръгна. Защото ще ви кажа...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Просто ще Ви моля. Слушахме Ви 25 минути.
ЛЮТВИ МЕСТАН: А за какво е тази комисия? Хайде да гласуваме законопроекта... Защото ви казвам нещо, което ще изпълни хиляда пъти...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Кажете процедурата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Хиляда пъти по-силен ефект ще има и от двата законопроекта, взети заедно.
В България днес е възможно да се оценява зрялост при отказ на зрелостник да състави текст. Аз твърдя, че това е порок на образователната ни система и че там трябва да бъдат насочени усилията. Зрелостта по български език трябва да се изразява преди всичко в умението да се състави текст. И докато това не се превърне в норма, в абсолютно задължително условие за „среден (3)”, не следва да е възможно да се придобива диплома за средно образование. и ако това направим, ние ще сме постигнали целите и на двата ви законопроекта.
Това е процедурното ми предложение. Искам информация колко деца през годините от въвеждането на държавния зрелостен изпит продължават да получават оценки „добър (4)”, „много добър (5)”, при положение, че са отказали да съставят текст. Това условие, покриването на този компонент от държавния зрелостен изпит трябва да бъде абсолютно задължително условие за „среден (3)”. И докато това не се превърне в императив, в ясно съзнание и за родители, и за ученици, ние няма да решим проблема, за който толкова аргументирано говори и господин Методиев. Благодаря Ви.
Това ми е процедурното предложение. Искам да знам какво е нивото на грамотност реално и какви работи са оценени с много високи оценки на държавния зрелостен изпит, без зад тази оценка да стои реална компетентност. Защото когато дойдат от международните агенции за сравнително изследване на знанията на учениците, се оказваме на последните места по грамотност. Там е проблемът. Проблемът е в образователната ни система, а не в тази регулация. Благодаря.
Казвам, че ще гласувам „въздържал се” по двата законопроекта, защото имам гласуване в другата комисия, воден от уважение към мотивите на вносителите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. В какъв срок желаете министър Игнатов да ви отговори?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Когато има възможност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: При възможност да отговори на поставените Ви въпроси.
Ако може само две кратки реплики към изказването на проф. Пантев и към колегата Лютви Местан. Съвсем кратки.
Що се касае за писателите – дали ще ги задължим да пишат, как ще пишат и т.н. В чл. 10 от нашия законопроект и в сходен текст от законопроекта на проф. Корнезов се говори за задължително ползване на официален език предимно от и в институциите. Институциите са част от нашата национална идентичност, защото са национални институции. Когато гражданите общуват с тези институции, също трябва да ползват официалния език. Когато гражданите имат публични прояви, тоест стигне до неограничен кръг от хора, те също са длъжни да спазват задължителния книжовен език. Само и единствено това са трите групи отношения, които повеляват задължителност на официалния език. Повтарям, публичните институции, гражданите във връзката си с публичните институции и гражданите в своите публични прояви. Всичко останало е свобода и разкош на българския език.
Що се касае за процедурата, за която господин Местан не можа да намери подходящ български аналог, чл. 14, ал. 2 от нашия законопроект казва: „Думи и изрази от чужд език, станали съставна част от българския език, се запазват, когато не могат да се заменят с подходящи думи на български език”.
Защото Вие поискахте процедурния въпрос с лека ирония като че ли, защото не можахте да намерите български аналог на това, което искате да кажете. Аз Ви посочвам член от закона, който повелява: Когато една чужда дума или фраза е добила гражданственост и не може да бъде заменена, в никакъв случай ние няма да тормозим българския език.
Благодаря за вниманието. Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Трябва да ви кажа, че посягам няколко пъти към монитора тук да се изкажа и имам особено, особено чувство на притеснение по тези два законопроекта. Аргументите ми са страшно много и те са изключително сериозни.
Няма да скрия, че изказването на господин Местан и на Валентина Богданова бяха изключително обективни и много аргументирани. Аз съм водена наистина от желанието и грижата за това тези аргументи да бъдат вкарани в една нормативна уредба, която за съжаление обаче е направена – ще го кажа в прав текст – изключително копи пейст от закони, които регламентират почти всички норми, които са заложени в тези два закона, с малки изключения. С малки изключения те си приличат като две капки вода, с изключение на административните разпоредби, които предлага законопроектът на господин Корнезов.
Мисля си: добре, ще променим и тези норми, и тези, които са добили гражданственост. Но как ще променим пословиците и поговорките в българския език и диалектните форми, които се използват не само в творчеството, а понякога от много хора? Как ще променим изказа на българските депутати, които употребяват думи с много несъществено и различно значение от трибуната? За мене това е репресивен акт, в който задължително трябва да се вкара един език в една норма по няколко съществени причини.
Първо, защото, както казаха колегите, той е жива и динамична система.
И второ, защото въпреки че по време на развитието на България в онзи век хиляди хора са се опитвали да променят съществено, да изчистят или да обогатят нашия език, той не се е променял съществено в годините.
В този смисъл, ако този законопроект на господин Стоичков и господин Станилов бъде приет след приемане на Закона за училищното образование и след стандарта за българския език, който ще бъде приет, и претърпи една съществена трансформация, съдържателна и юридическа, аз ще подкрепя на първо четене този закон, но искам във времето това да се случи. Защото и двата законопроекта по същество, въпреки възрожденската амбиция, не носят дори някаква тиха дипломация помежду си.
Много ми е трудно, трябва да ви кажа, въобще да подкрепя този закон.
Ще завърша, защото нямам жива мотивация в себе си, но единствено желанието това да бъде променено между първо и второ четене ще ме накара наистина да подкрепя законопроекта на господин Стоичков и господин Станилов. Иначе трудно ми е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Дукова. Заповядайте, госпожо Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми господин министър, колеги! Безспорно трябва да говорим за българския език, защото той е официалният език на нашата страна. В тази посока изключително важно е, че грамотността на българските деца е основна в развитието на нацията като цяло.
Моето изказване е провокирано от изказванията на колегата Богданова и колегата Местан за това, че законът е вид политически акт и в същото време, че със законите трябва да се урежда адекватна държавна политика.
В тази посока намирам за сравнително уместно съществуването на закон за българския език като вид норма, по която да се указват начинът, по който тези правила за българския език и за неговото развитие ще бъдат налагани в обществото, ще бъдат спазвани и ще изискваме те да бъдат основата на общуването.
В момента има 132 правила, които са създадени и са публикувани от БАН в началото на месец септември. Тези 132 правила са описани в една книжка, която може да се нарече помагало, която на практика е основа на обучението по български език и литература в българското училище.
Институтът по български език е упълномощен от Министерския съвет да променя националната езикова политика и книжовна норма. Между другото, такива промени не е имало горе-долу от 1945 година. И така описани всички правила на куп в последните 20 години също не е имало.
Ако някъде бъркам във фактологията, моля да бъда извинена, но информацията ми е от разговори със специалисти.
Имаме държавно общообразователно изискване и това държавно общообразователно изискване е заложено в нормативните документи на Закона за народната просвета. И тук смятам, че когато говорим за въвеждане и гласуване на Закон за българския език, е изключително важно най-напред да се ситуира законът за училищното образование. Защото абсолютно смятам, че всички сме единодушни, че в образованието в България трябва да се направят промени, които промени да отговорят на новите потребности, които да бъдат съобразени и с факта, че България като член от Европейския съюз има своето развитие в тази посока.
Затова аз лично подкрепям законопроекта на господин Стоичков и господин Станилов за това, че първо, съветът, който се издава, включва Съвета за български език, наречен в закона накратко „Съвета”, включва представители от трите нива на развитието на обучението и образованието в България. Но смятам, че трябва да се направят няколко промени.
Едната промяна лично аз я виждам в чл. 25, ал. 1, т. 6 – „Съветът за български език дава становище относно учебните планове по смисъла на Закона за степента на образование, общообразователен минимум и учебен план”. Значи учебната програма е една част от целия стандарт и от държавното общообразователно изискване по български език. Затова смятам, че тази точка трябва да претърпи корекция. Това е като забележка от моя страна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Георги Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз уважавам и приветствам усилията на вносителите и на двата законопроекта. От всичко, което беше казано тук, бяха казани доста конструктивни забележки, които не искам да повтарям.
Приветствам идеята, която господин министърът обяви по отношение на двата законопроекта. Считам обаче, че лично аз ще се въздържа. Защото добрата идея, която е залегнала, мисля, че трябва да претърпи доста развитие.
Считам, че в двата законопроекта Административнонаказателните разпоредби са просто абсурдни. Като пример ще ви задам един въпрос: как бихте превели или как бихте изтълкували следното? „Вчера в чата на Фейсбук попаднах на шорткъп, който ме препрати на сървъра, където бяха хоствани последните изменения на Закона за българския език”. Това от която и трибуна да го кажем, вече е нарушение на този законопроект. От която и трибуна.
Приветствам грижата за българския език, но мисля, че е редно да се развиват доста тезите, които са и в двата законопроекта. Харесва ми вашата идея за създаването на такъв орган по отношение на българския език като настоятелството. Но представете си, ако те трябва да включват всички тези навлизащи в българския език термини и изрази, това е един редакционен колектив за тълковен или български речник. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Терзийски. заповядайте, Боян Кулов.
БОЯН КУЛОВ: Благодаря. Боян Кулов - председател на Асоциацията на българските училища в чужбина.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожа народни представители, уважаеми гости! Аз ще ви представя подобрена писмена позиция, надявам се – подобрена.
Подкрепяме законопроекта, предложен от господин Стоичков и господин Станилов от гледна точка главно на това, че в законопроекта на господата Стоичков-Станилов е по-развит аспектът, който засяга именно грижата за българския език в чужбина. Би могло още да се развие. Би могло да се помисли – и тук може би е най-добрата трибуна за това – да се съживи още веднъж идеята за институция като Български съвет в чужбина за разпространение на българския език в чужбина.
Имам конкретни бележки по чл. 8, който засяга този аспект на закона от гледна точка главно на това, че училищата в чужбина през последните 10 години се увеличиха неимоверно много, повече от 20 000 деца са обхванати в тях и непрекъснато се увеличава техният брой и броят на децата. Много повече естествено са децата българчета в чужбина, които не са обхванати.
Слава богу, с министър Игнатов работим прекрасно по въпроса за институционализиране и признаване от българската държава и подпомагане на обучението в чужбина. Но има неща, които дори един министър, дори едно министерство не може да обхване. Това са например детските градини, които са основните резервоари за българските училища в чужбина. Това е разпространението на българския език по принцип, не само чрез учащите се и не само сред българските граждани.
Така че още веднъж подкрепям един такъв закон в този аспект, в който говори министър Игнатов, като израз на грижа за българския език, особено в аспекта на българския език в чужбина, за това нашите сънародници в чужбина, техните деца да могат да разговарят на един и същи език с техните дядовци и баби, които са в България, което според мене е изключително важно.
Ще представя подобрената си позиция на господин председателя. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Кулов. Ирена Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз бих искала да изразя своите съображения, разбира се, с оглед на своята компетентност. Това, което за мене възниква като интерес, разглеждайки законопроектите и изобщо разглеждайки мотивите за тези законопроекти, е един факт, който поставя регламентацията на българския език някак си извън всичко останало или в зависимост от всичко останало, което регламентираме със закони в българската ни държава.
Интересно е, че за езика говорим като за жив организъм, като за система, която е динамична и се самоактуализира, която е самодостатъчна и някак си успява да се синхронизира сама. И това безспорно е така. Има основания за тези процеси, най-малкото защото с откриването на генома беше доказано, че езиковите лингвистични и синтактични способности са заложени в една от хромозомите и това е повече от нормално.
Интересното обаче е, че за всеки жив организъм, за всяка система от отношения в нашата държава ние имаме закони и всяко нещо бива регламентирано за това как ще възпитаваме децата си, за това какви ще бъдат нашите отношения, за това как ще преразпределяме отношения и дейности. А когато говорим за българския език, там сякаш слагаме едно табу и казваме: той си е самодостатъчна система и няма нужда от друга регламентация. Това е от една страна.
От друга страна, аз много добре разбирам, че езикът предизвиква едно много деликатно чувство на притежание у всеки един, най-малкото защото той е средството на изразяване на неговите мисли. Всъщност когато говорим за езика, трябва да имаме предвид, че езикът е една от трите части на нашата Конституция, защото мислите са онази част от нас, които не могат да бъдат преведени. Езикът е следващата част, който може да бъде преведен частично. И действията са третата част, почти както са трите агрегатни състояния на водата.
В този смисъл езикът е онази система, която предполага да има въздействие, от една страна, да бъде процес, от другата страна, да бъде резултат.
На мене сякаш ми се иска да кажа, че в този смисъл ние имаме нужда от някакво ниво на регламентираме на границите на този език. И аз в този смисъл разбирам вашите мотиви, както и тези на господин Корнезов. Разбира се, всяка регламентация, когато тя е прекалено ригидна, води до това да се получават девиации.
И нека да кажа следното. Аз съм човек, у когото едва ли демократичният рефлекс не съществува. Бих казала – напротив. Но смятам, че наистина можем да помислим и точно тук, в този контекст за това как да регламентираме онази грижа, както я нарече и министър Игнатов, така че да дадем правилната насока и да държим границите. А това какво се случва вътре, наистина системата може да го регулира.
И нека да кажа още веднъж – не можем да имаме Закон за детето, за семейството, за аквакултурите и десетки още и съответно когато пък говорим за езика, да кажем: не, той няма нужда от никакво регламентиране. Това е моята позиция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Соколова. Колеги, не виждам други желаещи за изказване. Проф. Корнезов, желаете ли да вземете становище? Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще бъда кратък. Ясно е накъде отиват нещата.
Почти всички наблегнаха в изказванията си върху това, че има санкции. Първо, в моя законопроект има само малко препращане към Закона за административните нарушения и наказания, нищо повече. Докато в другия закон има цяла глава даже с посочен размерът на глобите.
Но има нещо друго, уважаеми колеги. Вие представяте ли си закон без санкции? Това е невъзможно, тогава няма да е закон. Така че към всеки един закон, особено в областта на административното право, не може без санкции. Другото ще бъде пожелателно.
Разбира се, не санкциите ще ни оправят българския език. Това е последното. Но толкова за санкциите.
Аз си спомням, когато приемахме Конституцията – тук се обръщам към уважаемия господин Местан, защото той започна да говори за тълкуване на чл. 36. Това беше един от най-спорните текстове, да не кажа най-спорният – около езика. Отворете стенографските протоколи и ще видите, сега да не се връщам назад.
Пет пленарни заседания само за българския език. Петнадесет заседания – аз бях председател на комисията, която изработваше Конституцията – само за езика. Само че там не беше чл. 36, а чл. 35.
Идеята, с която в края на краищата стигнахме до приемането на тези текстове, които сега виждаме, и тогава така го виждахме, беше действително да направим закон за българския език, за защита на българския език. Защото в една Конституция може само принципите да дадем, не можеш да регламентираш детайлно нещата.
Може би не е най-добрият начин, по който го представям. Но, разберете, убеден съм, познавам и другите девет закона от 36-то Народно събрание, в чантата ми са. Погледнете и ще ги видите.
Между впрочем това не е първият закон, който аз внасям. И тук само говорим за общуване, за общуване. Да, езикът е начин за общуване между хората, така е. Но не е само това. Езикът е и политика, и политически въпрос, и държавнически въпрос.
И ще приключа. Ако си спомняте, а вие сте паметливи, скоро имаше един президент, който от телевизията ни облъчваше, че трябва да приемем латиницата, а не кирилицата. Но този въпрос той не го е поставял за първи път. Скоро ми попадна Богдан Филов – и с това ще приключа, ако не знаете, тук има историци. Когато бива сключен Тристранният пакт, Италия особено го е натискала да приемем латиницата и да се откажем от кирилицата. И Богдан Филов, да оставим какъв е и що е, е успял да отстои – и Борис ІІІ е стоял зад него.
Така че освен общуване езикът е винаги и политика, държавнически въпрос. Няма ли български език, няма да има българска нация, няма да има България. Това да го знаете от мене. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Корнезов. Колеги, не виждам други желаещи за изказване. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Първо, подлагам на гласуване законопроекта за български език № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 13.
Законопроектът не се подкрепя от комисията.
Подлагам на първо гласуване законопроект за българския език 154-01-89, внесен от Стоичков и Станилов на 4 август 2011 г. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Комисията подкрепя законопроекта.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, аз не гласувах, защото в два текста законът е противоконституционен. Отношението ми е изразено към всички останали текстове. В законопроекта ви има откровено противоконституционни, дискриминационни текстове. Направих уговорка в началото, че отношението ми е към останалите текстове от законопроекта. По тях се въздържам, но по дискриминационните текстове законопроектът ви не подлежи на гласуване. Той не може да бъде допуснат за разглеждане в пленарната зала.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Категорично не съм съгласен с това, което казвате. С Вашите бележки по законопроекта Стоичков – Станилов аз съм съгласен, отбелязах си ги в чл. 2. Но това е парламентарна комисия, а не Конституционен съд. Благодаря ви за вниманието. Пет минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Продължаваме с трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА № 102-01-65, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19.10.2011 Г.
Гости на комисията по този законопроект са:
Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта;
Калоян Кръстев – председател на Държавната комисия по хазарта;
Явор Колев – ГДБОП МВР;
Представители на Министерството на финансите;
Горяна Тодева – от Министерството на физическото възпитание и спорта.
Само да внеса едно уточнение. Поканили сме – извинявам се, че не ви представих – и представители на неправителствените организации, на Асоциацията на хазартните игри.
Ние не сме водеща комисия по този законопроект и ще разгледаме най-вече Закона за хазарта в частта, която касае материя по компетентност на нашата Комисия по образование и спорт.
От името на вносителите законопроектът ще бъде представен от господин Калоян Кръстев.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Действащата уредба на хазартните дейности в България се съдържа в Закона за хазарта, който е в сила от юни 1999 година, все още действащ. Въпреки многобройните повече от 20 несъществени изменения и допълнения на този закон, в него има множество празноти, непълноти и несъвършенства, което се потвърждава в процеса на прилагане на закона.
В Закона за хазарта напълно липсва уредба за предоставянето на хазартни услуги чрез нови способи, интернет или други електронни съобщителни средства, които се наложиха в резултат на динамично променящите се обществени отношения в областта на хазартните дейности и развитието на новите технологии.
Ето защо през пролетта на 2010 година бе възприета идеята за изготвяне на изцяло нов Закон за хазарта, който да отмени сега действащия и да даде цялостна систематизирана уредба на обществените отношения, свързани с организиране на хазартни игри и дейности и държавния надзор върху тях.
Работата по законопроекта премина през няколко етапа. До средата на 2010 година подготвеният от Държавната комисия по хазарта проект бе съгласуван с Министерството на финансите. След отразяване на получените бележки и предложения, на 5 юли 2010 година проектът бе публикуван на интернет страницата на Държавната комисия по хазарта, като бе отправена покана за публичното му обсъждане към всички заинтересовани граждани и организации.
През юли 2010 година бяха проведени четири големи срещи дискусии с обществеността. Бяха разгледани над 100 писмени становища и предложения, получени от граждани и обществени организации до крайния срок на публичното обсъждане – 5 август 2010 година.
През септември и октомври миналата година бяха проведени няколко работни срещи с двете браншови асоциации. След това бе извършено вътрешно ведомствено съгласуване на законопроекта в Министерството на финансите.
В резултат на получените становища и проведените публични обсъждания, срещи и дискусии законопроектът бе прецизиран и допълнен. На 4 февруари 2011 година проектът бе публикуван на уебсайта на Министерството на финансите и бе изпратен за външно ведомствено съгласуване по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.
В законопроекта с отразени бележки на заинтересованите министерства бе изпратен в Европейската комисия на 19 март т.г., с което беше изпълнено изискването на ПМС 165 от 2004 година и на Директива 9834/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Получените подробни становища на Европейската комисия и Малта и коментари на Великобритания в рамките на тази нотификационна процедура наложиха някои промени в текстове на законопроекта. Тези промени бяха представени на Европейската комисия през юли тази година и в резултат на това на 19 септември 2011 година бе получено положителното становище на Европейската комисия по законопроекта относно съответствието му с основните принципи на европейското право и по-конкретно с принципите на свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване на операторите на услуги.
Основните нови положения в законопроекта са следните:
Създава се режим за лицензиране на хазартни игри от разстояние, осъществявани чрез интернет и други електронни съобщителни средства – това са стационарни и мобилни телефони, телевизии, радио и т.н. Предвидено е чрез този нов способ да могат да се организират почти всички видове хазартни игри, регламентирани в закона, с изключение на томболите и моментните лотарийни игри.
Заложени са допълнителни изисквания за издаването на лиценз за хазартни игри от разстояние, доколкото този способ за предоставяне на хазартни услуги предполага завишено ниво на риск за потребителите в сравнение с традиционния способ наземно. Такива са изискванията за наличие на петгодишен опит, натрупан от организатора или негови съдружници и акционери с квалифицирано участие в организирането на съответна хазартна игра. Този опит може да е придобит в България или в друга държава юрисдикция, където е извършвана законно хазартна дейност.
Друго изискване е централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до органите на НАП, включително и за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби.
Следващото изискване е физическото разположение на комуникационното оборудване на централния пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора, да е на територията на България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство. Трябва да има също открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, която има право да извършва дейност у нас, в България.
За обезпечаване спазването на лицензионния режим относно хазартните дейности от разстояние е включено правомощие на надзорния орган да взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лицензии по този закон, както и за ограничава достъпа на интернет потребителя до такива сайтове.
Предвидено е също увеличение на минималния брой на игралните места в игралните зали и увеличение на минималния брой на игралните автомати в игралните казина, което е съобразено с новите изисквания за извършване на инвестиции за организирането на игрите и дейностите, като целта е да се гарантира предлагането на по-качествени хазартни услуги, съобразени с добрите европейски практики.
Запазена е заложената в действащия сега закон забрана за реклама на хазартни игри, като уредбата е допълнена и прецизирана. Дадена е легална дефиниция на понятието „реклама на хазартни игри”, като са изброени неизчерпателно хипотези, в които определени действия се считат за такава реклама.
Предвидена е административнонаказателна отговорност и за лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват информация, която представлява реклама на хазартни игри.
Разширен е кръгът на лицата, които могат да бъдат привлечени към административнонаказателна отговорност за извършването на хазартна дейност без издаден лиценз от Държавната комисия по хазарта, като освен организаторите, на административно наказване подлежат и лицата, които посредничат и подпомагат осъществяването на хазартни игри без лиценз.
Увеличени са размерите на глобите и имуществените санкции за организиране на нелегален хазарт. Размерите са обвързани с постъпленията от хазартните игри.
Създадени са също изцяло нови разпоредби относно правомощията на държавния орган за надзор върху хазарта да унищожава негодно игрално оборудване, което е използвано за организиране и осъществяване на хазартна дейност без лиценз и което е отнето или изоставено в полза на държавата.
В заключение трябва да се подчертае значимостта на предлаганите промени в нормативната уредба на хазартните дейности в България. Регламентирането на хазартни игри чрез интернет е необходимо условие за създаването на ясни национални правила в съответствие с европейските стандарти за трансграничното предоставяне на он лайн хазартни услуги по начин, осигуряващ добра защита на интересите на българските потребители на тези услуги и гарантиращ ефективен държавен надзор върху тази дейност. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Кръстев. Към законопроекта са постъпили становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на физическото възпитание и спорта, Българската асоциация за хазартни и развлекателни игри, Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия и Професионалната футболна лига.
Министърът на спорта желае ли да вземе отделно становище от това, което е написано? Заповядайте.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Принципно подкрепяме законопроекта с внесените от нас забележки. Много ще си държим на тях. Искаме действително между първо и второ четене да направим съответните корекции.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, министър Нейков. Колеги, откривам дискусията. Имате думата за становища.
Има думата Ивайло Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Господин председателят спомена в началото при откриване разглеждането на внесения закон за изменение и допълнение, че сме в крайна сметка комисия, която разглежда въпросите от този законопроект, касаещи областта на спорта. И аз в тази насока също подкрепям внесеният законопроект.
Но в тази насока има известни разминавания с преди действащия законопроект, с оглед разпределение на финансите, отчисленията. В тази насока между първо и второ четене може би ще трябва да се направят съответните корекции, за да няма ощетяване при развитието на спорта, финансирането му. По принцип подкрепям законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други колеги? Ако позволите, ще взема аз думата.
Както каза и колегата Тошев, действително в предходния Закон за хазарта в § 11, ал. 3 се гарантираше минимумът в размер на 10 на сто от данъка, който се събира върху хазартната дейност, да бъде в бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорт като целева субсидия за физическо възпитание и спорт. Тази разпоредба в сегашната редакция на Закона за хазарта поне аз не я открих като гарантиран законов минимум.
Знаете, колеги, в парламентарната комисия беше създадена през месец март работна група, която имаше за цел да обобщи становищата, които получихме от ГД БОП, от Асоциацията за хазартни игри, от Комисията по хазарта. Но тогава преустановихме работата, тъй като точно тогава, през месец март проектът за Закон за хазарта беше изпратен за нотификация в Брюксел. След което Брюксел върна проекта със забележки. И след повторното му внасяне за радост се получи положителна оценка.
За мене ще е интересно какъв ще е финансовият ефект, който се очаква от новата регламентация на хазартните игри от разстояние. Колко приходи в бюджета се очакват, какъв е разчетът на Министерството на финансите, в частност и на Държавната комисия по хазарта? Какъв е разчетът за приходи в бюджета с оглед новата законова регламентация на тези така наречени он лайн залагания? Това ще е интересно да го чуем от господин Кръстев.
Разбира се, ние ще разгледаме законопроекта само в частта за спорта и образованието.
Аз имам и редица други въпроси по предложения текст, но предполагаме, че на второ четене ще ги поставя.
За мене не е категорично ясна разпоредбата на чл. 6, примерно на ал. 1 – задължаваме ли вече хазартните оператори задължително да разкриват банкова сметка на територията на Република България.
Също така за мене представлява интерес колко хазартни оператори на територията на България ще отговорят на изискването на чл. 6, ал. 1, т. 1 към момента за петгодишен опит преди подаване на искането за осъществяване на хазартна игра от разстояние.
Не ми е ясно какво точно е съдържанието и смисълът на квалифицираното участие в организиране на съответната хазартна игра. Вие казвате: наличие на опит на искателя или на негови съдружници или акционери с квалифицирано участие в организирането на съответната хазартна игра. Ако е квалифицирано участие в капитала на търговското дружество, бих го разбрал.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Точно така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Но не е така записано. Записано е „квалифицирано участие в организирането на съответната хазартна игра”.
Аз ще Ви дам възможност да отговорите и на другите въпроси. Пак казвам, има много въпроси. Но понеже надхвърлят компетентността на нашата комисия, аз ще се възползвам от правото си на второ четене. Благодаря Ви. Имате думата.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Ако мога да взема отношение по първия важен въпрос – за парите за Министерството на физическото възпитание и спорта. Сега в законопроекта в § 8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби изрично е предвидено, че в бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта ежегодно се предвижда целева субсидия за физическото възпитание и спорта в размер на внесения държавен бюджет през предходната година от държавното предприятие „Български спортен тотализатор” по Закона за корпоративното подоходно облагане. Така че и в новия закон тази норма я има. Тя не липсва, както споменахте, че съществува по сега действащия закон в § 11, ал. 3.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: За да изчистим нещата и да вървим успоредно, това е истината, но не цялата истина. Хубаво е да се каже и остатъкът, защото има една запетайка. Това, което дотук го прочетохме, е така, но оттам нататък се казва: „както и в размер 10 на сто от същия данък, внесен в бюджета от останалите организатори на тото и лото игри”.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Сега вече приказката свършва дотук.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Кръстев, продължете.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Организатори на тото игри няма. Само държавата в лицето на Българския спортен тотализатор организира тото игри в България. Реално други няма и не е имало. От доста години други игри няма.
По другия въпрос. Това изискване по чл. 6 е за лиценз за хазартна игра от разстояние, само интернет или чрез електронни съобщителни средства.
В Допълнителната разпоредба на законопроекта е дадена дефиниция в т. 18, § 1 за „съдружник или акционер с квалифицирано участие”, това е лице, което притежава повече от 33 на сто от дяловете или акциите на дружеството. Това е капиталово участие.
Така че смисълът на т. 1.6 в ал. 1 е самият искател на лиценз или негов съдружник или акционер с над 33 на сто участие да има опит в организирането на тази хазартна игра, за която иска лиценз, като този опит може да е придобит не само в България, а на практика в целия свят, във всяка една държава или юрисдикция, където законно осъществява хазартна дейност въпросният искател на лиценз.
Така че мисля, че тук е ясно, с оглед на тази дефиниция, която е давана в § 1, т. 18.
По другата голяма тема – по отношение на очакваните постъпления в бюджета, все още не може да се каже колко такива оператори, които действат в интернет или чрез други рекламно съобщителни средства ще се лицензират, първо, за да могат да плащат и корпоративен данък.
И второ, след като имаме нов Закон за хазарта, приет и влязъл в сила, трябва да се промени Законът за корпоративното подоходно облагане, тоест да се допълни, да е ясно какъв данък ще плащат тези оператори, които ще организират игри от разстояние. А това вече не е в сферата на нашите компетенции. Това вече го решават министърът на финансите, НАП, съответно Министерският съвет и парламентът. В смисъл, какво да е данъчното облагане – за това нас не ни питат изобщо. Така че какви приходи, какви постъпления може да се очакват зависи от това как ще бъде променен Законът за корпоративното подоходно облагане на първо място и колко оператори ще бъдат лицензирани от Държавната комисия по хазарта., за да работят в България. Ние ще съберем само държавните такси по тарифата, които те трябва да платят за разглеждане на документите и за издаването на лиценз. А вече данъците зависят от това за какво са.
Така че на този етап е много рано да се правят някакви прогнози. Те биха били относителни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А колко хазартни оператори в момента отговарят на изискванията за петгодишен опит на територията на България?
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: То не е само в България. Опитът може да е в целия свят.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз за България питам.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Имаме 511 поднадзорни лица в момента с разрешение по Закона за хазарта. Голяма част от тях имат дори 10 и 15-годишен опит при организирането на съответна хазартна игра. Тези, които ще дойдат отвън да се лицензират, също си имат сред тях хора с доста сериозен опит.
Така че тук целта на тази норма е искателят на лице да покаже пред Държавната комисия по хазарта, че вече е организирал такава дейност, има опита в организирането на тази хазартна игра, не е просто някакво търговско дружество или лице, което тепърва сега решава да се занимава с тази дейност, която е специфична, все пак не е обикновена икономическа дейност, а има и доста специфики.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Само да попитам имаме ли в залата представител на Министерството на финансите? Защото въпросът, който постави господин Кръстев, е изключително важен. Според мене Законът за хазарта трябваше да върви заедно с промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, чл. 230. Защото ако не се промени чл. 230 в ЗКПО, тогава и он лайн операторите ще ги данъчно третираме и облагаме с 15 процента върху техните постъпления. А доколкото съм запознат, европейската – не знам световната - практика е доста надолу като данъчна ставка. Защото ние говорим за външни играчи, ако мога така да се изразя, които ще идват на българския пазар. При тази висока данъчна ставка, ако днес приемем закона и от утре се регистрират хазартни оператори, те влизат в данъчна ставка 15 процента. Нали така, не греша?
Заповядайте, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател. С оглед обстоятелството, че излязохме малко от сферата и захапахме този чл. 6, аз пак искам да попитам господин Кръстев. В същата ал. 1 е казано: „само при кумулативно изпълнение на следните условия”. И тук са предложени шест такива.
С оглед регистрацията на съществуващите субекти в тази насока имаме ли информация колко от тези 511 отговарят на тези условия?
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Отсега не можем да кажем колко от тези дружества или еднолични търговци биха искали да се лицензират за игра от разстояние.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Въпросът ми е колко отговарят на тези условия. Имаме ли информация или нямаме? Двеста ли са, сто ли са?
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Голяма част от тези оператори изобщо нямат такова комуникационно оборудване, което е необходимо за организиране на игрите от разстояние. Така че те тепърва трябва да инвестират в такова оборудване, за да могат изобщо да кандидатстват за такъв лиценз. Така че досега в последните 12 години разрешения са се давали само за организиране на хазартни игри наземно. Тоест за интернет изобщо не е имало нормативна уредба за лицензиране.
Така че първо трябва да има нормативна уредба и тогава да видим кой ще отговори на тези изисквания. А все пак не можем да говорим само за български лицензирани оператори, а ще могат да се лицензират и външни такива, които отговарят на условията.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Аз съм от Българската асоциация за хазартни и развлекателни игри.
Точно тук е голямата слабост според мене на закона. Въпросът е, че той третира хазартните игри от разстояние като друг вид игри, което не е истина. Трайната практика на Европейския съд и въобще на всички органи на Европейския съюз е, че това са същите игри. Просто това е друг канал за дистрибуция на тези игри.
Тук може би въпросът за чл. 6 е именно там, защото той се намира не където му е мястото, по-различно според мене. Тоест той би трябвало да бъде в хазартни игри от разстояние.
Изискванията, които трябва да покрие един организатор, е да организира хазартни игри. За организиране на игри от разстояние трябва да има надстройка. Към момента реално никой не организира игри по интернет легално в България, защото няма такива разпоредби в действащия закон. Тоест никой няма към момента това комуникационно оборудване и тези изисквания. Тепърва трябва да се мисли за контрола. Тук господин Явор Колев от ГД БП може би може да каже. Защото голяма слабост на този предложен закон е липсата на възможностите за контрол. Ако сървърите не са в България, ако няма директен контрол върху транзакциите в Република България, как ще осъществяваме контрол върху транзакциите? Ако има ай ти специалисти, те могат да кажат колко лесно може да се заобиколи даден сървър и да се подава само частичка от информацията към Националната агенция по приходите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
ЯВОР КОЛЕВ: Едно допълнение. Към това, което представи господин Кръстев, ние по принцип приветстваме новия закон за хазарта, но имаме много съществени забележки към него. И ако мога да допълня колегата. Тук става въпрос за още един основен момент. Не говорим за другите, говорим за рекламата. И тази дефиниция, която е дадена в т. 23 от Преходните и заключителни разпоредби, елиминира всякаква реклама. Ние говорим в момента за спорта. Ние не можем да сложим логото. Тотото също не може да рекламира, не можем да си обявяваме тиражите, дето се казва, защото се пише, че логото на тотото трябва да бъде на екран. Това е много съществен пропуск в предложения закон. Ние сме за отмяна на тази точка и сме за някаква друга редакция на т. 23, която е за рекламата.
В същото време изпадаме в неравнопоставено положение с хората, които ще оперират извън територията на страната, нелицензирани тук. Примерно на един мач на „Манчестър юнайтед” и „Ливърпул” ще се рекламират сайтове на организатори, които не са лицензирани от България. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Колеги, други изказвания?
Ако ми позволите, докато се подготвят евентуално други колеги, да ви кажа нещо. сещам се за разпоредба, която променихме в Закона за хазарта – действащия от 1999 година, която имаше за благородната цел да синхронизира тежестта на санкциите в Наказателния кодекс - чл. 327 и чл. 97 от новия законопроект за хазарта. И пак виждам, че наказателната отговорност е по-леко наказуема откъм имуществени санкции.
В приетата преди няколко месеца редакция на чл. 327, „Който устройва хазартна игра не по установения от закона ред, глобата е от 1000 до 10 000 лв.”
По чл. 97, за същото: „Който организира хазартна игра или извършва дейност по този закон без лиценз, се наказва с глоба от 20 000 до 50 000 лв. или с имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв.”
Тоест административнонаказателната отговорност е в пъти по-тежка от наказателната отговорност. Не знам дали това е добър пример за законодателство.
Като говорим за примери за законодателство в частта точно за спорта, просто като законодателна техника – един закон е добър, ако може с малки думи да казва повече. В чл. 60, ал. 2 вие изброявате игри със залагане върху резултати от спортни състезания. И започвате: „Спортни състезания са състезания по футбол, баскетбол, волейбол, тенис, бокс, хокей и др., състезания с автомобили и мотоциклети и др.” Има много такива текстове, които са тежки, не дават необходимата информация.
Пак казвам, ние не сме водеща комисия, но с удоволствие ще помогнем на второ четене. Каквото можем като компетентност, ще съдействаме за второ четене на Закона за хазарта.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: : Бих искал да взема отношение. Тези промени, за които казахте в Наказателния кодекс, бяха обнародвани през август тази година. Тази норма на чл. 97 от законопроекта е още от миналата година – от 20 000 до 50 000 лв. Тя си стои, не е променена още оттогава, когато започна работата по законопроекта. Оттам идва това. Просто след август не е правена някаква промяна. Защото през август законопроектът беше в Европейската комисия, течеше нотификационна процедура до септември и нямаше как да правим вече каквито и да било промени в чл. 97.
А по отношение на чл. 60, ал. 2, това, разбира се, е едно неизчерпателно изброяване. Но все пак целта е била да се даде такова изброяване, за да стане ясно какво се разбира под „спортни състезания” по смисъла на Закона за хазарта. Естествено не може да се изброят всички спортни състезания. Така че това е просто едно неизчерпателно изброяване.
Тук от БАХИ повдигнаха два много важни въпроса. Първият е свързан с контрола. Разбира се, един закон, за да се прилага добре и да работи, трябва да може да се упражнява ефективен контрол от държавните органи. Все пак да ви обърна внимание, че в чл. 6 – изискванията за он лайн операторите, които кумулативно трябва да бъдат изпълнени, има ал. 1, т. 5, според която „Централната компютърна система на организатора трябва да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до органите на НАП, включително и подаване на информация в реално време за направените залози с платените печалби”.
Освен това като влезе в сила този нов закон, ще бъде ясно кои са лицензираните оператори и кои не са. Всички, които не са лицензирани, очевидно ще работят нелегално в България. Те съответно трябва да бъдат преследвани и санкционирани. Тоест трябва да бъде ограничаван достъпът до тези интернет страници, да се извършва филтриране на сайтове, така че да не могат български потребители да залагат и да участват в тези игри.
Проблемът досега е бил, че няма нормативна уредба и не е имало начин да се издават разрешения за такива оператори. Вече е предвидена такава.
Така че за контрола, разбира се, разчитаме и на колегите от ГД БОП, които имат такива специалисти и знаят какъв е черният списък на всичките оператори, които нямат лиценз от Държавната комисия по хазарта. А за български граждани достъпът до тези уебсайтове трябва да бъде ограничен. Това ще бъде по силата на новия Закон за хазарта. Естествено, че това е само един нов способ. Това не е нов вид хазартна игра, това е начин за предоставяне на тези услуги чрез интернет и електронни съобщителни средства. И това е смисълът на новия закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте. Сергей Кацаров – началник отдел „Трансгранична организирана престъпност” в ГД БОП, МВР.
СЕРГЕЙ КАЦАРОВ: Радвам се, че има такава дискусия, че има изменение на Закона за хазарта, именно за он лайн хазарта. Защото досега он лайн хазартът беше забранен, но нямаше санкции за него.
Господин председател, както се изказахте, много сте прав за облагането, за тези 15 процента. В България – 15 процента, в Европа – в рамките на 3-4 процента. Истината е, че тези, които ще дойдат и ще приемат тези 15 процента, ще се опитват да не ги плащат. Затова и ние се съгласяваме, че трябва да има по-добър контрол. Защото колкото е по-добър контролът, дали ще е чрез сървърите у нас или контролни и връзката с НАП, толкова нашата работа ще е по-малко. Защото иначе физически няма да смогваме.
Както каза господин Калоян Кръстев, тези, които нямат лиценз, вече да задължим операторите да сложат една така наречена филтрация, защото някой си плашат от думата „филтрация”, но забрана за достъп.
Ние и вчера имахме една операция с данъчните, точно такъв един он лайн оператор с едни негови представители у нас, маскирано под формата на консултации в интернет. Само за деня – вчера – от 10 пункта засякохме оборот 35 000 евро. И плащат нула, нищо не плащат. Сметнете на 70 000 евро 15 процента – сметнете колко е изпуснала държавата само за вчера. Десет хиляди лева за един ден! Само за един ден от само 10 пункта.
Когато държавата не взима мерки, същият този човек от 2004 година се занимава с тези неща, той се чувства безнаказан. Акумулира едни големи средства и в един момент ние се събираме четири институции – прокуратура, ГД БОП, данъчни и Комисия по хазарта и не можем да решим проблема.
Затова пледираме за тези поправки в закона. Нека да има по-строг контрол. Който иска, да дойде да оперира на нашия пазар – нямам против. Но да си плаща данъците.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров. Тази информация, която представихте, беше действително много интересна за това колко губи държавата всеки ден от тази нерегулирана материя към момента. И това е само при една акция.
Други становища, изказвания? – Не виждам. Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя законопроекта за хазарта № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г., моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Преминаваме към точка 4
РАЗНИ
Имаме покана от Министерството на образованието за следващата събота за изнесено заседание на комисията с предмет на разглеждане законопроекта за училищното образование. Осигурили сме резервации, така че заповядайте.
Снежана Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Колеги, аз искам да ви помоля и да се обърна към вас със следната молба. Вие знаете случая, при който в „Младост” изгоря апартамент на едни клошари. Там беше засегнат апартаментът на една начална учителка, на която изгоря цялото имущество, включително книги, включително финансови средства. Министерството излезе с една инициатива. Те събират по възможност някакви средства – 50, 100 лв., кой колкото има. Даряват книги. Ако някой от комисията има желание да се включи в тази инициатива и да помогне, моля ви, включете се.
Това е, което имам да ви кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дукова. Идеята е благородна.
Други въпроси? – Няма.
С това нашата работа приключи. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,35 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)