---

П Р О Т О К О Л

На 9 ноември 2011 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта № 102-03-26, внесена от Министерския съвет на 10.10.2011 г.
2. Разглеждане на законопроект на държавния бюджет на Република България, № 150-01-297, внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г.
3. Разни.

На заседанието присъстваха: Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, Сергей Игнатова – министър на образованието, младежта и науката, Иван Ценов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта,
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.


* * * *

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта № 102-03-26, внесена от Министерския съвет на 10.10.2011 г.
2. Разглеждане на законопроект на държавния бюджет на Република България, № 150-01-297, внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г.
3. Разни.
Колеги, ще предложа последователност на действията на комисията, ако се приеме като процедура.
Първата точка беше отложена от предходното заседание на комисията от миналата сряда. Работната група вчера след обяд представи текст, който е консултиран с Министерството на физическото възпитание и спорта. По този проект в работната група е участвал представител на Министерството на физическото възпитание и спорта, представители на ПП „ГЕРБ”, на „АТАКА”, имаше предложение от представител на Българската социалистическа партия – Коалиция за България. Тези предложения са намерили своето систематично място в работния текст, който предлагаме на вашето внимание.
По точка втора – „Разглеждане на Закона за държавния бюджет”, предлагам, първо да разгледаме бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта, след което да разгледаме бюджета в сектор „Образование и наука”, след което да разгледаме бюджета на Министерството на труда и социалната политика в областта на децата.
Така предлагам да работим днес.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА № 102-03-26, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10.10.2011 Г.
По точка първа гости на комисията са:
Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта;
Иван Ценов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта;
Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта.
По точка първа констатирахме сериозния анализ, който се представя от Министерството на физическото възпитание и спорта, изключително сериозната доработка на първоначалната стратегия, която ние отклонихме, от месец януари тази година. Сегашният вариант е подкрепен единодушно от Комисията по образование в хода на обсъждането – гласуване не сме провели, разбира се. Бяха подкрепени основните принципни положения в стратегията, като една от главните бележки на комисията беше за въвеждане на индикатори за изпълнение на стратегията, за въвеждане на финансови параметри, които да бъдат като цел към края на периода на тази стратегия, и се обсъди вариант, който и тук сме предложили – 0,5 процента от брутния вътрешен продукт да бъде отделен за спорт. В момента той е 0,1 процент от брутния вътрешен продукт. Тоест ние предлагаме в Стратегията за спорт до 2022 година държавата да отдели 0,5 процента за спорт. Като абсолютни суми, ако сега са 80 млн. лв., целта е да бъдат около 400 млн. лв.
Предложили сме нови индикатори за критерии и показатели за ефективност на системата в т. 6, на предпоследната страница от решението, което ви предлагаме. Тези критерии и показатели са на базата на анализ от Министерството на физическото възпитание и спорта и прогнози, очаквания и резултати, с оглед по-добро финансиране и с оглед на приоритети в развитието на физическото възпитание и спорта, а именно акцент върху „Спорт за всички”, „Спорт за учащи”, студентският спорт в това число, „Спорт на работното място”, тоест, както в миналото се обобщаваше като масов спорт.
Това предлагаме и това работната група формулира като текстове, които предлагаме на вашето внимание.
Господин министър, имате думата за становища по тези текстове, които вчера са коментирани в присъствието на заместник-министър Ценов.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема комисия! Мисля, че това, което внесохме като стратегия, наистина се получи един сериозен документ. ние като министерство се съобразихме с препоръките, със забележките и в момента се надявам всичко това, което е изработено и което е отразено, да ни помогне да постигнем единомислие и съгласие, за да може действително стратегията - този основополагащ документ на правителството за ролята и мястото на физическото възпитание и спорта на територията на Република България да може да бъде утвърден и приет да не кажа с мнозинство, но със значително болшинство.
Това, което искаме да стане като финансов ресурс, е много смело според мене. Но след като всички се обединяваме около тази идея, дано да успеем да го реализираме. Много смела цел – 0,5 процента от брутния вътрешен продукт да бъде заделен за спорт. Говоря за България. Разбира се, има много други страни, които заделят над 1,5 процента. Но все пак нека да остане като конкретни финансови измерения. Разбира се, то ще бъде съобразено с финансовата дисциплина, с всички тези финансови параметри, които ще зависят от министъра на финансите.
Така че прегледали сме ги, участвали сме активно в тази работна група. Мисля, че нямаме какво да допълним. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря за подкрепата, господин министър. Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Първо, тъй като предполагам, че ни предстои по-продължително заседание, имам като предложение не повече от минута и половина - две за изказвания и по следващата точка.
За конкретната тема, която Вие поставихте, мисля, че е по-коректно да се запише „до 0,5 процента”. Ние вчера го коментирахме с Вас. Много Ви моля да имаме все пак становището и на Министерството на финансите, което е респективно становище на Министерския съвет и по-внимателно да работим с процентите. Желанията, както каза господин министърът, са о’кей. Ако тези 36 млн. лв., станат 72 млн., той няма да има нищо против. И аз като човек от спорта не съм против да ги поддържам. Но трябва да се съгласим всички, че бюджетната дисциплина трябва да се спазва стриктно. И аз като трезво мислещ човек казвам: да, до 0,5 процента, но да запишем „до 0,5 процента”. Не можем да обвързваме с точни цифри. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Стоилов. Точно така е записано – до достигане на 0,5 процента. Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само че „до” е преди „достигане”, а не след „достигане”.
Господин председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз миналия път поставих три въпроса. И преглеждайки внимателно това, което ни беше дадено днес, виждам, че тези три въпроса са отразени. Всъщност третият не го виждам. Моето предложение беше да намери място в тази стратегия евентуално текст, който да задължава институциите да водят борба със спортното хулиганство, ксенофобията и расизма в спорта. Не го виждам. Ако го има някъде, моля да ми кажете.
Що се отнася до останалите две точки, мисля, че те са плод на сериозна работа на групата. Имам предвид раздел VІ – „Критерии и показатели за ефективност на системата”. Това, което е показано вече, е нещо реално, което ще бъде представено в една метрифицирана форма. Целта е след известен период от време да се прецени доколко тази система работи и доколко тя реализира положителни ефекти.
На второ място, по отношение на финансирането на системата. Все пак това е наистина една положителна цел. Но трябва да се пита министърът на финансите какво мисли за този половин процент от брутния вътрешен продукт, поне в рамките на следващите две-три години как ще се развива тази тенденция. Защото така, както е записан текстът, тази цел трябва да се постигне през 2022 година – така се разбира. Това означава, че трябва да има някаква последователност за този дълъг период от време как ще нараства този относителен дял на разходи за физическото възпитание и спорта от брутния вътрешен продукт, за да бъде по-ясно какви са ангажиментите на сега управляващите, на тези, които в бъдеще ще управляват и които ще разрешават или няма да разрешават увеличаване на средствата във всички сектори, включително и за спорт. Благодаря.
Аз ще гласувам „за”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, доц. Имамов. Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ние можем да продължаваме да коментираме съдържанието на стратегията. Аз продължавам да твърдя, че въпросът с нормативното й осигуряване не е доработен. Но имам един друг въпрос.
В края на краищата аз добросъвестно прочетох програмния бюджет на министерството. Тезите тук и идеите, заложени в стратегията, които би трябвало да стартират чрез този програмен бюджет, покриват ли се?
Аз току-що получавам този документ. така или иначе трябва да го гласувам. Това, което пише тук като идеи, като стъпки, кореспондира ли с текстовете, с идеите, с перспективите, които дава програмният бюджет, който министерството внася? Не мога да го твърдя, затова питам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други изказвания?
Аз съм напълно съгласен с предложението да се допълни решението на комисията.. – изказвам лично мнение – по въпросите за спортното хулиганство. Да се акцентира, че това е също един актуален за съжаление проблем. Това е мое становище. Въпреки че по линия на доброволчеството е казано нещо в тази насока, тоест да се засили самоорганизацията на фенските организации. Но не пречи изрично да се посочи, че това също ще е един от приоритетите в спортната политика.
Министърът на спорта има думата.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Искам да кажа, че това е уредено със закона за футболното хулиганство, така че като нормативен акт и документ ние го имаме. Освен това глобите и наказанията са залегнали в Наказателния кодекс.
Така че от тази гледна точка мисля, че ние сме изпълнили като цяло и ще изпълняваме тази програма, която е предложена. А само като пожелателен текст в стратегията мисля, че не е редно да фигурира по по-различен начин, отколкото ние сме го представили.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз напълно съм съгласен, че трябва да има един такъв общ текст, включен в тази стратегия. И мисля, че в т. ІІ.2 – „Основни принципи” в първи и в четвърти от тези принципи фигурират текстове, които дават основание да се работи и да се детайлизира въпросът и с расовата дискриминация, ксенофобията и всички такива отрицателни прояви. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест, още веднъж да повторим, Вие предлагате систематичното място...
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Аз считам, че го има в раздел ІІ.2 – „Основни принципи”. В първия и четвъртия принцип има разпоредби и самата редакция позволява да се конкретизират такива идеи.
И Вие къде виждате това предложение на господин Имамов?
ИВАЙЛО ТОШЕВ: В текста: „Комплексното обвързване на физическото възпитание и спорта със здравеопазването, образованието, научните и културни институции в единна функционална система за увеличаване на нейното балансирано въздействие върху всички слоеве на населението”. Това е първото.
И четвъртото: „Популяризиране и внедряване на европейската ценностна система за социална значимост на физическото възпитание и спорта за хуманизиране на съвременното общество и тяхната конструктивна роля в международните отношения за борба срещу политическа, расова, религиозна и други форми на дискриминация”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Имамов каза, че е съгласен.
Колеги, ако няма други становища, само допълвам решението на работната група в т. ІV – „Осигуряване на системата”. В раздел ІV.1 – „Спортна база” предлагаме Министерството на физическото възпитание и спорта да изготви и представи за приемане от Министерския съвет в срок до 31.06.2012 г. Националната концепция за развитие и управление на спортната инфраструктура”. Тоест този срок да го запишем като едно задължение за анализ и развитие на спортната инфраструктура. Приемливо ли е за вас?
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Искам да използваме летния месец август, в който да поработим, и ако има възможност срокът да бъде удължен до 31 август 2012 година.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? Ако няма, записваме „31 август 2012 година”. Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, ако обичате, първото ми предложение за времето на изказване да го подложите на гласуване за протокола.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обратно предложение?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз от сърце моля колегата Стоилов да не смята, че мислите ни по бюджета трябва да бъдат събрани в минута и половина. Моля председателят на комисията да дисциплинира дискусията. Но подобно ограничение не приемам и по тази материя го намирам за изключително неприлично.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря за становището. Напомням Правилника за Народното събрание – три минути имаме за изказване. Държите ли да подложа на гласуване Вашето предложение, колега Стоилов?
РУМЕН СТОИЛОВ: Три минути – о’кей.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Три минути, съгласно Правилника на Народното събрание.
Колеги, имаше едно работно предложение, което ще го прочета за протокола в раздел ІV.2 – „Финансиране на системата": „При разпределение на утвърдените средства от приходите от дейността на държавно предприятие „Български спортен тотализатор” след данъчно облагане и при спадане на разходите и изплатените печалби да бъде определен конкретен процент за поддържане, ремонт, реконструкция или изграждане на спортни съоръжения в училищата”.
Това аз го предложих като част от Националната стратегия, за да има регламент от отчисленията на Спортния тотализатор към училищната спортна база. Не бе прието от работната група, но съм длъжен да запозная комисията с това предложение и ако преценя, в пленарната зала отново бих подновил дискусията в тази насока.
Министъра на спорта, заповядайте.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Ние не сме съгласни да приемем това предложение тук, тъй като това е регламентирано от Закона за хазарта. Още повече, че първостепенен разпоредител в случая е министърът на финансите. Така че без него, без да съгласуваме нещата ние не можем да го приложим тук. А вече като председател Вие можете да го представите в пленарната зала за решение там.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър. Други становища? – Не виждам. Закривам дискусията.
Ще ми позволите за около четири до пет минути да прочета това решение, което предлагаме на вашето внимание.
Членовете на комисията се обединиха около следните изменения и допълнения на внесената стратегия, а именно:
1. В наименованието думите „2011-2020” се заменят с „2012-2022”
2. В Раздел І.2. „Осигуряване на системата за физическо възпитание и спорт” в пети абзац след думите „финансирането от общинските бюджети не е подчинено” се добавя думата „изцяло”.
3. В раздел II.1 „Основна визия на физическото възпитание и спорта”:
а) във втори абзац думите „от 70 х. км на 20-25 х. км., т.е. около 1,5 км на ден” се заличават;
б) в абзац седми след думите „физическата годност на населението” се добавя „максимално разширяване дела на обхванатите в организирания спорт за всички разнообразни социални групи”.

3. В раздел III “„Обхват на системата и основни дейности за реализиране на стратегическите цели”:
а) в III.1.” Физическо възпитание и спорт в свободното време” в абзац втори:
аа) в рубрика първа думите „поетапно планово изграждане на функционално годна материална база (инфраструктура)” се заменят с „модернизиране и обновяване на съществуващата материална база и изграждане на нови спортни обекти”.
аб) в рубрика седма думите „с цел техният относителен дял от общия брой на населението да достигне към 2020 г. 15-20%, какъвто е във водещите страни от бившия Източен блок – Унгария и Чехия” се заличават.
ав) създава се осма рубрика:
• „осигуряване на улеснен публичен достъп до подробна актуална информация за възможността за свободно ползване на спортните съоръжения от граждани”.
б) В Раздел III.2.1 „Физическо възпитание и спорт за учащи”
ба) в абзац първи се създават рубрики шеста, седма, осма и девета:
„провеждане на кампании в училищата със спортисти и известни деятели в областта на спорта за насърчаване на учащите се да се занимават със спорт;
• взаимодействието между родителски настоятелства към училищата и спортните клубове за организиране на спортни прояви и популяризиране на спорта сред учащите;
• организиране на спортни прояви по време на училищните ваканции;
• придобиване на статут на спортна инфраструктура на училищната спортна база и откритите спортни площадки.”
• бб) досегашните рубрики шеста и седма стават съответно рубрики десет и единадесет.
бв) в абзац втори се създава рубрика шест :
• усъвършенстване на механизма за финансиране на спортната дейност във висшите училища.”
в) в ІІІ. 2.3 „Физическо възпитание и спорт за лица с увреждания”
в абзац първи се създават рубрики пета и шеста:
• осигуряване на необходимите условия за пълноценно участие на учащите се с увреждания в класните и извънкласните форми на занимания със спорт;
• въвеждане на прием за изявени спортисти с увреждания в спортни училища и спортни паралелки.”
г) в ІІІ.3.1.” Детско-юношески спорт” се създава рубрика девета:
• ранно откриване и насочване на деца с изявени спортни способности към правилна методическа и тренировъчна подготовка.”
• 4.В Раздел ІV „Осигуряване на системата”:
а) в ІV. 1 „Спортна база”:
• аа) в абзац първи думите „да осигури съответната координация с централните ведомства, общините и спортните организации за решаването на няколко приоритетни задачи” се заменят с „да изготви и представи за приемане от МС в срок до 31.08.2012 г.„Национална концепция за развитие и управление на спортната инфраструктура”, която да включва и:
• регистрационен режим с последващ контрол и условия за управление на спортните комплекси, обекти и съоръжения;
• категоризиране на спортните обекти и съоръжения според: вида собственост, значението, географското разположение, капацитета и съобразно критериите на Европейския съюз”.
аб) досегашните рубрики от първа до шеста се заличават.
б) ІV.2 „Финансиране на системата”
ба) в абзац първи се създава нов абзац:„Дългосрочна цел до 2022 г. е публичните разходите за физическо възпитание и спорт да бъдат увеличавани системно до достигане на 0,5 % от БВП.
бб) в абзац трети, в изречение първо се добавят думите „ както и за
подпомагане организацията на домакинства на престижни международни спортни събития”
в) в IV.5 „ Международна дейност” в абзац първи се създава рубрика седма :
• „провеждане на активна политика за издигане на студентския спорт на международно равнище и осигуряване на условия за международен студентски обмен в областта на спорта и спортната дейност.”
5. В V. „Организационно-управленски основи на системата”:
а) в V.2.1.” Спортни клубове” в абзац втори се създават рубрики пета, шеста, седма , осма и девета:
• „да се стимулира участието на спортни клубове в социално - икономическата политика за развитие на спорта в България и участието им съвместно с общините с проекти по програмите на ЕС за развитие на спорта ;
• диференциране на спортните клубове в зависимост от предмета им на дейност, на такива които развиват спорта за високи постижения, и на развиващи масовия спорт;
• участие в разработване на политики за ангажиране на доброволци по време на състезания; осигуряване на публика и привърженици; набиране на спонсорски средства; изграждане на идентичността на клуба, както и политики за диференцирани цени за различни категории спортуващи;
• създаване на предпоставки за разделяне на мениджърската и треньорска работа, с цел повишаване на ефективността от работата на клуба;
• повишаване квалификацията на мениджърските кадри на спортните клубове;”

б) в V.2.4. „Спортни организации със специален статут”, абзац втори думите „активно и не олимпийските спортове, като” се заменят със „и спортове, които не са в програмата на Олимпийските игри, но са признати от МОК”.

6. В Раздел VІ „Критерии и показатели за ефективност на системата” след абзац осми се създава нов абзац „Очаквани резултати” с шест рубрики:
• намаляване на относителния дял от населението, които не спортуват от 58 % на 39 % ;
• увеличаване на относителния дял от населението, които спортуват редовно най-малко един път седмично от 3% на 5%;
• увеличаване броя на участниците в дейности по проекти на спортни организации от 100 000 на 150 000 спортуващи;
• намаляване на относителния дял от населението с наднормено тегло от 49, 5% на 40%;
• увеличаване на относителния дял от населението занимаващи се с доброволческа дейност в областта на спорта от 3% на 6%.

След направеното обсъждане и гласуване с гласа „за”, „...” въздържали се”, Комисията предлага на Народното събрание следния проект на
РЕШЕНИЕ

Народното събрание на основание чл.86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, т. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта
РЕШИ:
Приема Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2012-2022 (приложение).
Това е текстът, който ние предлагаме. За допълнение имате думата. Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз, разбира се, че ще подкрепя стратегията и, разбира се, дай боже, тя да успее в сериозния замисъл.
Благодаря на госпожа Такева, че ми напомни за това. Но когато говорим за спорт в училище, аз ще моля в раздел Трети, абзац първи да бъдат включени и учителите. Защото в тази система те липсват изобщо. Така че отново благодаря на госпожа Такева, че ми напомни за това.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Къде точно да се допълни?
СНЕЖАНА ДУКОВА: В Първия абзац, където е записано: „Се създават рубрики пета, шеста, осма и девета. Провеждане на кампания в училище със спортисти, учители и известни деятели в областта на спорта за насърчаване на учащите се да се занимават със спорт”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Искате са допълним след „спортисти” и „учителите”. За кои учители става въпрос, госпожо Дукова?
СНЕЖАНА ДУКОВА: За всички. Не може в училище спортистите да правят дейност, каквато и да била тя, без участие на педагогическите екипи. Изключено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Педагогическите колективи и учителите са част от учебния процес и те са заедно непрекъснато с учениците. Те са там. В момента Министерството на физическото възпитание и спорта провежда кампания да покани изтъкнати наши български спортисти, да отидат в училище, където са учениците и учителите.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Това е сериозна организация. Не може без учителите в този процес.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Но за тази кампания вие казвате да се провежда в училище със спортисти и учители. Учителите са си там, те не са кампанийно там.
ЯНКА ТАКЕВА: Нали като отиде някой, трябва да има друг, който да ги посрещне.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министъра на спорта за становище.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Подкрепям председателя, защото наистина това е кампания, която е на министерството и учебният процес се води. А учителите са си в училище и те са организатори на целия този процес.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Нейков, не може да задължите и да ангажирате учителите, без лично това да е упоменато. Априори те са ангажирани с организация – кой казва?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие може би предлагате тези кампании да бъдат провеждани след съгласуване и със съдействието на учителите. Това е безспорно според мене. Аз не възразявам срещу това допълнение. Ако държите, ще го подложа отделно на гласуване. Но аз не си представям кампания в училище, за което училището няма да оказва съдействие, няма да бъде уведомено предварително. Но ако държите...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моя е грешката като председател на комисията, че не представих новите попълнения в комисията от партия ГЕРБ – Катя Чалъкова и Йордан Радонов. Добре дошли в най-хубавата комисия.
Заповядайте, госпожо Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми господин министър, господин председателю, уважаеми колеги! Аз подкрепям колежката в тази насока, че учителите по физкултура в училището, разбира се, че са трайно свързани с всичко, което се провежда. Но искам да ви кажа, че понякога директорите трябва да имат основание, с което да ги задължат. Затова тази връзка е необходимо да се направи. Защото така улесняваме директорите в задълженията, които ще вменят допълнително на учителите по физкултура, в техните длъжностни характеристики и просто ще облекчим цялата организация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища не виждам. Госпожо Дукова, дайте текст, който да подложа на отделно гласуване. Заповядайте, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър! С цялото ми уважение към колежките, защото те имат наистина сериозен опит, чисто структурно и административно да вменяваме нещо, което е вменено с учебната дейност...
СНЕЖАНА ДУКОВА: Това не е учебна дейност.
РУМЕН СТОИЛОВ: Изказвам мое мнение. Подкрепям господин министъра. Влизаме в полемика. Наистина, ако държите да внесем нещо такова... Но една стратегия, която минава за трети път тук и имаше работна група, полемиката в момента според мене е малко излишна.
СНЕЖАНА ДУКОВА: АЗ говоря за яснота и за коректност, защото те са страна в процеса. Обикновено при тези кампании не говорим само за учителите по физкултура, говорим за класни ръководители, за преподаватели, там има основна, начална образователна степен.
Аз смятам, че ние добре познаваме тази материя. С оглед на това те наистина трябва да бъдат включени в организацията. Императивно задължение за това те нямат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Дукова, напълно сте права. Но експертите на комисията ми напомнят, че след тази стратегия следва програма за изпълнение. Тоест в програмата за изпълнение ще се предвидят работните механизми на взаимодействие между различните институти. Защото тук има взаимодействие не само с педагогическите колективи, а и с много други организации на правната норма. Това ще бъде разписано в програмата.
Оттегляте ли предложението си?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви.
Заповядайте, заместник-министър Ценов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Само да допълня, че стратегията е национална и може да се случи така, че самият директор на училището да покани спортисти. Не става дума, че Министерството на спорта ще организира тези мероприятия. Самият директор може да реши да покани спортисти и да си направи кампания, за да популяризира спорта.
По отношение на т. V.2,4. Предполагам, че е правописна грешка – „и” трябва да е отпред на абзаца, а не отзад. Защото става дума за „и спортове, които не са включени в програмата”. Да бъде „и спортове”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В абзац втори думите „активно и неолимпийски спортове , като се заменят със спортове, които не са в програмата на олимпийските игри, но са признати от МОК...” и изречението
Продължава.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: „И”-то трябва да е отпред. Така излиза от стратегията, че подкрепя само неолимпийски спортове.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е корекцията от Българския олимпийски комитет. Вие предлагате буквата „а”, която е в края на изречението, да мине отпред. Но тази буква продължава изречението. Това е цяло изречение, което продължава нататък. Ще го прочета цялото.
Това е на стр. 28 в първоначалната стратегия почти накрая. Текстът след тази редакция става следният: „В съответствие с нарастващия интерес на МОК и към другите сфери на физическо възпитание и спорт БОК подпомага и спортове”. Той подпомага спортовете, които не са в програмата на олимпийските игри, но са признати от МОК. И изречението продължава „и заделя средства за научноизследователска и приложна дейност”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Никъде не се вижда, че заделя средства за олимпийски спортове.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В първия абзац, където е същността на Българския олимпийски комитет, е записано, че той „развива и защитава олимпийското движение в страната и я представлява на олимпийски игри”.
Аз не възразявам срещу това, което казвате, но това „и” накрая нека да си остане, защото то включва цялото изречение. Мисля, че уточнихме текста.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Става въпрос, че се финансират само неолимпийски спортове, които са одобрени от МОК. А за олимпийските спортове не става ясно, че те също се финансират като основен приоритет. За това става дума.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбрах какво имате предвид. Това е смисълът на редакцията.
Други становища? – Не виждам.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с приемане на Националната стратегия за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България 2012 – 2022 година с текста, който прочетох, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Стратегията се приема. Да е честито на спорта до 2022 година.

Колеги, продължаваме с втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 150-01-297, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31.10.2011 Г.
Както предложих, първо ще разгледаме сектора „Физическо възпитание и спорт”.
Да представи бюджета за физическото възпитание и спорта има думата министър Нейков.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията! Проектът за бюджет за 2012 година на Министерството на физическото възпитание и спорта е разработен при отчитане на:
Въздействието на одобрените със закона за държавен бюджет на Република България разходи на Министерството на физическото възпитание и спорта и приетите разходни тавани с Постановление на Министерския съвет № 246/15 април 2011 г.;
Настъпилите до момента на съставяне на бюджетната прогноза промени в нормативната уредба, засягащи дейността на министерството;
Уточняване на натурални и стойности показатели, с изключение на нееднократните разходи, включени в бюджета;
Запазване на разходите за заплати и възнаграждения на персонала за 2012 година на нивото на 2011 година при отчитане структурните промени в системата на министерството;
Запазване на минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход;
Запазване на размера и съотношението на осигурителните вноски, провежданата социално осигурителна и данъчна политика.
С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 година са одобрени разходите на Министерството на физическото възпитание и спорта за 2012 година в размер на 36 млн. 810 хил. лв.
Предвидени са и разходи в размер на 21 млн. 250 хил. лв. за сметка на разпределени постъпления от Спортния тотализатор.
Общият размер на планираните разходи за 2012 година възлизат на 58 млн. 060 хил. лв., с които да бъдат изпълнявани следните политики и програми:
Политика в областта на спорта за учащи и спорт в свободното време - програма „Спорт за учащи” и програма „Спорт в свободното време”;
Политика в областта на спорта за високи постижения;
Политика за привеждане на спортни обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти;
Политика в областта на внедряване на добри международни политики за спорта;
Програма „Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм”.
Информацията за разпределението на разходите за изпълнение на политиките и програмите през 2011 година и проектът за 2012 година са показани в Приложение № 1 на част от настоящия доклад.
В проекта на бюджета за 2012 година са планирани средствата за финансиране на дейността на създадения за изпълнение на ПМС № 232/11.10.2010 година бюджетни кредити и Антидопингов център като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на физическото възпитание и спорта, както и разходи на база единни разходни стандарти за обезпечаване на промени, свързани с преименуване на спортно училище „Атанас Узунов” – град Русе и спортно училище „Георги Бенковски” – град Плевен от общинско към държавно финансиране, като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на физическото възпитание и спорта, считано от 1.11.2011 година.
Това е като обща програма.
Имаме също така отделни политики и програми, които сме прогнозирали. Бихме искали да бъдем финансирани. Общата стойност на допълнителния бюджет, който иска Министерството на физическото възпитание и спорта, е в рамките на около 30 млн. лв. благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Заповядайте, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър! Тъй като част от дейността ми е свързана с цялата работа на Министерството на спорта, трябва да кажа, че бюджетът е много разумно разпределен. В предишното ми изказване казах, че ако има повече средства, винаги са добре дошли за спорта във всичките му аспекти естествено.
Мисля, че в настоящата ситуация бюджетът е разпределен правилно. С колегите сме го коментирали. Предполагам, че и те ще изкажат своето мнение. Лично аз не виждам как можем да подобрим в отделните му части разпределението на тези средства. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други желаещи за становище? – Не виждам.
Колеги, запознавайки се с бюджета и с промените в Закона за физическото възпитание и спорта от миналата година, където предвидихме възможността за увеличаване на държавните спортни училища, как е разчетен бюджетът за следващата година? Защото една от идеите беше едното държавно спортно училище да бъде увеличено с още 7 държавни спортни училища, съобразно седемте икономически региони в страната. тази политика как би се изпълнила в следващата година и има ли бюджетна субсидия за това?
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Вие виждате от това, което е отразено в нашия бюджет, че имаме прираст от 3 млн. лв. Тези 3 млн. лв. ще бъдат изразходвани, както следва. Един милион и половина ще бъдат изразходвани за тези две спортни училища, които са в момента, които са преминали към нас – в Русе и Плевен. В бъдеще очакваме да преминат и останалите, но те са в процедура. Имаме потвърждение на кметовете, имаме гласувано становище на общинските комисии. Но се изисква още процедура, изисква се още време, за да може те постепенно да преминат.
Обаче в същото време искам да кажа, че имам подкрепата на министър Дянков, той е запознат, по отношение на спортните училища. През септември месец догодина мисля, че техният брой ще достигне седем, извън територията на София и две в София. Едното е при нас – „Генерал Владимир Стойчев”. Остава „Васил Левски”.
Така че имаме предвиден бюджет за тези спортни училища. Петстотин хиляди лева отиват за антидопинговия център и последният един милион, който остава – 600 хил. лв. за олимпийска подготовка, 200 хил. лв. за спорт за хора с увреждания и 200 хил. лв. за данъци и такси, които ще бъдат разпределени от прехвърлянето на имоти от различни ведомства.
Така че в обща рамка това са тези три милиона лева в повече, които виждате в бюджета на министерството. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други въпроси? – Не виждам.
Да благодарим на ръководството на Министерството на физическото възпитание и спорта.
Пет минути почивка.


* * * *



(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, продължаваме нашата работа.
Предлагам да разгледаме секторните политики по развитие на образователния процес, приоритети и финансиране в основно, средно, висше образование и наука.
Имате ли други предложения в тази точка? – Не виждам.
От името на вносителите давам думата на министър Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители уважаеми колеги от Академията, от университетите, колеги от медиите! Докладът е разпространен, народните представители го имат, затова аз съвсем накратко ще представя разходите за образование и наука по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г.
С проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 година по функция „Образование” са планирани 2 млрд. 747, 1 млн. лв., представляващи 3,4 на сто от брутния вътрешен продукт.
Ръстът в разходите за образование спрямо 2011 г. е в размер на 171 млн. 200 хил. лв., от които по националния бюджет са 76 млн. и 900 хил. лв. и 93млн.400 хил. лв. – това са средства за управление на проекти по европейските фондове – национално съфинансиране и европейски средства.
Чрез увеличение на разходите за образование и преструктуриране на системата са осигурени допълнителни средства в системата на средното образование – с 25 млн. и 1,7 процента са коригирани единните разходни стандарти в системата на средното образование. тези средства ще компенсират повишените цени на горивата и енергоносителите и увеличаване на минималната работна заплата от 1 септември 2011 г.
Отделно от това с 11 млн. лв. са увеличени средствата по стандарти за общообразователните училища за финансиране прегрупирането на общините, което има за цел да насочи повече средства към тези общини, в които са концентрирани повече малки училища.
Нарастват и средствата за целодневна организация на учебния ден, като увеличението е 17,9 млн. лв. – това са средства за целодневната организация на учениците от втори клас.
Разчетени са и допълнителните средства за целодневна организация на учебния ден за учениците от трети клас за учебната 2012 – 2013 година и осигуряване на задължителната подготовка две години преди постъпване в първи клас за всички 5-годишни деца от учебната 2012 – 2013 година.
Увеличени са с 1,3 млн. лв. и средствата за транспорт на учениците до 16-годишна възраст, с което стават общо 24,5 млн. лв.
В сферата на висшето образование с 11 млн. и 200 хил. лв. се увеличава субсидията за издръжка на обучение на висшите училища и за 2012 година стават общо 261,5 млн. лв.
С 6 млн. лв. се увеличават средствата за стипендии за висшите училища, като по този начин стават 31 млн. 700 хил. лв.
С 8 млн. и 200 хил. лв. се увеличават допълнителните средства за държавните висши училища, предоставени на база комплексна оценка за качеството и съответствието на обучението с нуждите на пазара на труда, като по този начин те достигат 15 млн. лв.
Увеличен е и размерът на държавната гаранция по Закона за кредитиране на студенти и докторанти до 80,5 млн. лв. Нарастването спрямо 2011 година е с 40,4 млн. лв.
Наука. В проекта за бюджет за 2012 година за наука са предвидени разходи в размер на 193 млн. 600 хил. лв.
По разпоредители. Средствата за наука за 2012 година се разпределят, както следва.
Първо, по бюджета на Българската академия на науките общо разходите за 2012 година са в размер на 94,4 млн. лв., в това число 54 млн. и 800 хил. лв. е субсидията от републиканския бюджет.
Второ, по бюджетите на министерства и ведомства . 85,7 млн. лв.
По бюджета на държавните висши училища – субсидия за присъждането на научна или художествено творческа дейност, издаване на учебници или научни трудове – 8 млн. лв.
Централният бюджет – 5,5 млн. лв.
В рамките на разчетените средства за група „Наука” през 2012 година ще се осигури приоритетно програмно конкурсното финансиране на научните изследвания.
Чрез бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката се изплаща членският внос за ЦЕРН и изследователският фонд „Въглища и стомана” както и разходите за научни бази данни.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър.
По бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката в частта „Средно образование” са постъпили становища от: Националното сдружение на общините в Република България, от Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, от КТ „Подкрепа” – синдикат „Образование”, на КНСБ - Синдикат на българските учители, на КНСБ – „Независим учителски синдикат”, от Българската асоциация на частните училища. Пак казвам, това в раздел „Средно образование”.
Колеги, предложението ми беше, ако е възможно, да разделим дискусията: средно образование, висше образование, наука.
Обратно предложение ако има, също бих дал думата. Да се концентрираме според мене по съответните раздели, за да изчерпаме темата по-задълбочено. Това е моето предложение.
Ако се приема и ако няма обратно предложение, давам ви думата за бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката в секторна политика „Средно образование”.
Прочетох становищата, които са постъпили. Те са представени на вашето внимание. Имате думата за становища и въпроси. Има думата Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Говорим само за парите в частта „Средно образование”. Господин министър, ясна е базата, на която правим дискусията си. Процентът от брутния вътрешен продукт, който отделяме за образование, е същият. Парите номинално са малко повече. В голямата си част те наистина са отделени към програмите, свързани с образованието в училище.
Давам си сметка, - аз благодаря за програмния бюджет, който успяхме да видим, - че голямата част от програмата се изпълнява в рамките на две-три години, което е нормално. Но аз имам три въпроса, които бих искала да коментирам.
Първо, става ясно, че единният разходен стандарт ще остане непроменен. Защото промяната му с процент и нещо е свързан с повишените цени на горивата и електроенергията, за да може да бъдат осигурени режийните разходи на училищата.
Така че това, което синдикатите искат – аз погледнах становищата на трите синдиката, - очевидно няма да бъдат разрешени в рамките на този бюджет.
За мене обаче продължава да стои въпросът, понеже не го видят, колко продължава този разходен стандарт, който трябва да поеме според предложението за поправки в Закона за народната просвета и ежегодните пари за дрехи на учителите и на педагогическия персонал. Не че това е лошо. Притеснява ме второто изречение отдолу – че парите, средствата за тези дрехи – това е с поправка в закона – се осигуряват от бюджетите на училищата.
Очевидно това е и притеснение на синдикат „Подкрепа”, ако правилно разбрах тяхното предложение, които предлагат да остане само първата част от текста, тези пари да бъдат осигурявани по ред и условия, уредени в наредба на министъра, но да падне изречението, което твърди, че тези пари трябва да бъдат за сметка на бюджета на училищата. Защото си давам сметка, че възможностите, които осигурява единният разходен стандарт – пак казвам ,трета година не пипнат, с това допълнително условие и пълнеж вътре ще създаде проблеми в част от училищата.
И още нещо. аз видях парите, които са осигурени за общините. Видях и частта, която е предназначена за капитални разходи. Ние с вас имаме ангажимент в рамките на 2012 година да осигурим възможността от следващата учебна година да бъдат осигурени условията за обучение на петгодишните в задължително предучилищно образование и обучение. Моят въпрос е: гарантирано ли е, освен с програмата, която тук се предвижда – но тя ще даде възможност, но не и за строителство там, където е нужно - пълното създаване на условия за обхващане на децата на 5 години за задължително предучилищно обучение, защото ние сме го записали в закона.
И още един въпрос, последен. И в частта „Висше образование”, но и в частта „Средно образование” в доклада към Закона за бюджета е записано, че повечето средства ще бъдат свързани с уреждане на нов модел на финансиране на средните училища тук, а на висшите – в следващата му част.
Аз искам да се изясним за какво всъщност става дума, след като делегираните бюджети са на четири години, ние анализ на проблемите, които те биха родили или се нуждаят от оптимизиране, сме правили. Но така или иначе начинът на финансиране се урежда със Закона за народната просвета, Законът за държавния бюджет урежда изпълнението на действащото законодателство. Моля да повече яснота по този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Богданова. Господин министър, желаете ли да отговорите или след като се формират и други становища? Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВИЛЧЪВЕ: Благодаря. Уважаеми дами и господа народни представители! Накратко единният разходен стандарт е увеличен с 1,7 процента, ако не считаме ефекта на прегрупирането, с който средното увеличение става 2,7 процента.
Парите за дрехи и през тази, и през миналата година са в рамките на делегираните бюджети на училищата. Тоест с тази законова разпоредба не се създава нов разходен ангажимент за училищата, а се облекчава редът. Вие знаете, че в момента училищата предоставят работно облекло по наредбата за работното и представителното облекло, която обаче не е пригодна за системата, предвид на това ,че облеклото на учителите не е нито работно по смисъла на наредбата, в смисъл, че трябва да отидат и да си запазят личното облекло и да си облекат работния гащеризон или униформеното облекло, такова, каквото има за секторите „Сигурност”. Представителното облекло е по-точната дума.
Ние с това законово положение ще облекчим реда, но няма да създадем нови ангажименти в бюджета. Тъй като вие знаете, че има много проблеми в системата за работното облекло, трябва да правят обществени поръчки и т.н., нещо, което не е удачно. Очевидно тази наредба не е писана за системата на народната просвета.
Капиталовите разходи. Всъщност през тази година еквивалентът на допълнителните средства за издръжка, който е за големите общини, които не са включени в задължителната подготовка на децата на 5 години, им беше предоставен като сума за подпомагане на усилията им за подобряване на материалната база за увеличаване на децата в предучилищна възраст. Както може би сте чували от Столична община, проблемът винаги е само в липсата на сгради, а в тяхното разпределение.
Така че с отлагателния период, който беше даден със Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета от миналата година мисля, че този проблем има предпоставките да бъде решен в този период.
Нов модел. Аз не съм видял доклада в тази му част. Очевидно става въпрос за новия подход за прегрупиране на стандарта по дейност „Общообразователни училища”. Сега може би знаете, че основният фактор, който диференцираше средните разходи, които общината получава – това е разходният стандарт, средните разходи за един ученик – беше базиран на гъстотата на населението. Сега в по-голяма степен се отчита селищната разпръснатост на населението и на децата в рамките на една община. Защото в едни и същи общини с едно и също население и с една и съща големина могат децата да бъдат различно разпределени между селищата и респективно се налага да се поддържат повече на брой малки училища, което предполага по-високи средни разходи на един ученик. Точно затова са тези 11 млн. лв., за които министър Игнатов спомена. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости! Въпросът който беше поставен от госпожа Богданова, е наистина много важен и той мисля си, се нуждае от малко по-ясен и по-конкретен отговор.
Помните дебатите по въвеждането на задължителното предучилищно обучение на петгодишните. Тогава тезата, която ние застъпвахме, бе, че задължението пред родители и петгодишни деца да се запишат във формите на предучилищното обучение, следва да се предшества от изпълнение на ангажиментите от страна на държавата и общините за осигуряване на подходяща среда за обучение на тези деца. И ние настоявахме императивът пред родители и деца да се предшества от изпълнение на задълженията от страна на държавата и общините.
Ако в този програмен бюджет има застъпена подобна идея, за да сме убедени, че тази цел ще бъде изпълнена, би трябвало да получим информация от Вас, господин Вълчев, като главен секретар за това на каква база са направени разчетите, имате ли методика, по която да изчислите необходимите средства за осигуряване на предучилищното обучение и възпитание на децата. Ние въведохме там този израз „стандарт”.
Имате ли комуникация с общините? Имате ли конкретни разчети колко средства за какво точно и в коя община са необходими, за да можете да ни представите и конкретен бюджетен параметър, застъпен в бюджета на министерството, за осигуряването на този приоритет? 50 млн. лв. ли са това, 150 или 648 млн. лв. Не знам колко. Обсъждането на бюджета предполага да имаме яснота. Имаме ли такава яснота? Или и догодина през септември месец ще се окаже, че имаме едно законово задължение, което не може да бъде изпълнено, защото не са създадени условия, за да бъде изпълнено? Да не започнем с госпожа Соколова спора отначало и през септември 2012 година.
Затова ви питам: колко са точно средствата за осигуряване на този приоритет и по каква методика стигнахте до този параметър? Колко милиона са и как ги намерихте? Не откъде, а как стигнахте до този параметър? Това е моят конкретен въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Вълчев, Вие ли ще вземете становище?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Предполагам, че не става въпрос за средствата по стандарт, които са осигурени за следващата година. Осигурено е очакваното увеличение на децата на 5-годишна възраст като разлика между стандарта задължителна и незадължителна предучилищна подготовка.
Осигурени са и средства за новоразкритите групи по стандарт, мисля, че беше близо 5 млн. лв. само за новоразкритите групи в детските градини.
Ако говорим конкретно за капиталовите разходи, то този въпрос има много условности. Информацията, която разчитам, е тази, която се подава от общините. В момента нямам такава актуална информация, за да ви предоставя, за да отговоря на въпроса.
Но така или иначе през последната година бяха направени не малко инвестиции в тази посока. Може да се ангажираме да предоставим допълнително информацията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, една кратка реплика.
Господин Вълчев, става въпрос не за стандарта при равни други условия, когато базата е изградена, а говорим за необходими инвестиции, за да стане възможно прилагането на стандарта. Аз мисля , че съвсем ясно си зададох въпроса. И това ще покрие разходите за изначалните инвестиции.
Аз дълбоко се съмнявам. Ако едно училище е само с 8 паралелки и предвид на досегашната система има необходимост да се изградят още две класни стаи, това няма как да се покрие със стандарта. Предполагам, ще се съгласите с мене.
Затова питам: изначалните инвестиции, за да стане възможно прилагането на стандарта при равни други условия, дали ще бъдат осигурени? Поставям най-добронамерено въпроса. И имате ли изчисления какви базови изначални инвестиции са необходими и на каква стойност са те? За да знаем дали разпоредбата на закона ще се изпълни. Това ми е уточняващият въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Предполагам, всички знаят, че недостигът е в няколко големи общини. Ние имаме информация от тези общини. Но само с общинските бюджети за тази година мисля ,че за тази цел бяха отделени над 35 или 40 млн. лв., не съм сигурен, за увеличаване на местата в детските градини в тези големи общини, от които имаме генерирана информация.
Отделно от това част от средствата, които получават по оперативна програма „Регионално развитие” тези общини по мярката за образователна инфраструктура също са насочени към тази цел.
В този смисъл ви казах, че има някои условности, които ме въздържат да ви дам точна информация. Ние като министерство сме предоставили 3,4 млн. лв. за този еквивалент, за който ви говоря, на общините за подпомагане на техните усилия за увеличаване на местата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища! Ирина Абаджиева.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Аз съм от Инициативен родителски комитет, организация, която от две години задава един и същи въпрос и е принудена да го зададе отново. И той е горе-долу доста близък с предходно зададения: въз основа на какви изходни данни и по каква методика се изчисляват парите за единен разходен стандарт за образование на децата в България?
Видно от вашите отговори, оставам с впечатлението, че вие взимате предвид данни, които са свързани с населението и с числеността на населението и на децата на съответната възраст. Така ли е? И въз основа на тази ли бройка е изчислен единният разходен стандарт? Това ми е първият въпрос.
Имам още един въпрос. Тъй като в момента се изготвя нов Закон за образованието. Преди още да сме го видели като проект, се запознахме с идеята за изработване на стандарт за физическа среда. Тук не говорим за необходимите пари за увеличените бройки ученици, а говорим за стандарт на физическа среда на училищата.
Предвидено ли е това в бюджета за 2012 година? Направен ли е мониторинг на съществуващата учебна база и нейното състояние и дали тя отговаря на стандарта, който предстои да бъде приет? Защото наистина съм съгласна с мнението на депутата, който току-що се изказа, че ще се окажем в ситуация, в която държавата приема закони и наредби, които не може да изпълнява, тъй като няма средства за това.
Мене това ме вълнува не като човек, който е ангажиран с държавните дела, а като родител и данъкоплатец по две причини:
Първо, защото никой не признава като данъчно облекчение средствата, които ние, родителите, които сме дали децата си в частни училища, разходваме за това. Децата ни са дискриминирани, което установявам с две решения на Комисията за защита от дискриминация, които в продължение на няколко години, независимо от това, че са влезли в сила, не се изпълняват от изпълнителната власт. Струва ми се, че те не са изпълнени и със сега предложения бюджет.
И трето, разходите, които ще трябва да понесат и държавните, и частните училища, за да въведат базата си съгласно изискванията на готвения стандарт за физическа среда, за мене означава данъчна тежест, от една страна, от друга страна, допълнителни такси в частното училище.
Затова ви питам: въз основа на какво се изчислява единният разходен стандарт – това ми е първият въпрос, като брой деца?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Вълчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако ми позволите, на стандарта за физическата среда да не отговаряме, тъй като и аз, и министърът не сме запознати с този стандарт, въпреки че вие сте запознати. Което означава ,че той още е много първоначален враг, който не заслужава да бъде осъждан, още повече че не му е времето сега.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Независимо че той не може да бъде приет преди 2012 година.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Той не може да бъде приет преди Закона за училищното образование.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Който обещавате да внесете вече две години.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, но в момента гледаме Закона за бюджета. Затова Ви моля да не влизаме в този дебат.
Аз по-скоро разбирам въпроса на какъв брой ученици. Броят на учениците, който се използва при изчисляването на бюджетните взаимоотношения, въобще на средствата по стандарти е предварителен брой, тъй като ние през септември месец, когато планираме бюджета, все още нямаме изчистена информация от информационната ни система за броя на децата и учениците. Това се случва през месец ноември. До голяма степен, доколкото мащабът на системата позволява, ние изчистваме информацията. Затова в постановлението за изпълнение на бюджета има заложен един механизъм за коригиране на този брой, съгласно информационната система на министерството, която работи. Там се използва броят на записаните деца и ученици, съгласно проверените и списък образец.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Тоест искате да кажете, че разликата, която се получава, между планираните съгласно данни от ЕСГРАОН деца, за които трябва да има осигурени средства за образование, и тези, които се оказва, че не са се записали в държавни училища, а в частни, се прави по някакъв друг начин, така ли?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Няма ЕСГРАОН. Имаме единствено и само записани деца в системата за финансиране.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Добре. Децата, записани в системата на частните училища, фигурират ли в системата АДМИН?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Моля Ви, това е важно. Ние не получихме отговор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако не сте доволна от отговора, задайте го писмено в Министерството на образованието. Но в диалогичен режим просто ще натоварим продължителността на работата на комисията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз се извинявам, но дамата постави един изключително сериозен въпрос. Нашата система, извинявам се, господин председател, продължава да отчита отпаднали деца, които са обхванати от системата, с последващото отпадане от системата. Време е да се акцентира върху този проблем, ако трябва, със специална програма. Кога, ако не във връзка с бюджета? Ние нямаме система, която да обхване незаписаните в образователната система деца.
Някой може ли да ми каже какъв е броят на децата, които не постъпват в училище и по тази причина системата на Министерството на образованието, младежта и науката не знае за тяхното съществуване. Системата на образованието знае колко деца са отпаднали от системата. Но знае ли колко деца не са постъпили? Това е изключително сериозен въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Вълчев, за допълнение.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само две изречения. Да, ние знаем колко са отпадналите деца, правим засечки на системите. Но аз разбрах въпроса дали финансираме несъществуващи деца. Не, несъществуващи деца не финансираме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Госпожа Янка Такева – КНСБ.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги социални партньори! Ще изразя мнението и становището на Синдиката на българските учители. Но преди това искам да напомня няколко неща, които всяка година синдикатът на българските учители, по време, когато се дискутират бюджетите, поставя.
Тук беше поставен много ясно въпросът от госпожа Богданова дали сме направили един задълбочен анализ за това делегираните бюджети как влияят върху качеството на образованието и дали делегираните бюджети нямат нужда от усъвършенстване.
Господин Лютви Местан, който по времето, когато защитавахме новия начин на финансиране, беше нашият съмишленик. Защото ние се противопоставяхме на това делегираният бюджет да бъде на брой ученик, където дискриминира българските училища в зависимост от географското разположение и броя на децата в групите и паралелките.
Ето защо Синдикатът на българските учители предлага. Уважаеми народни представители, каквото можахме ние, социалните партньори от образованието – говоря от името на Синдиката на българските учители, и Министерството на образованието направихме - да има увеличение с 2,7 процента на единния разходен стандарт. Друг е въпросът, че ние взехме от тези пари, както беше казано от господин Вълчев, за да удовлетворим някои съпътстващи нужди и потребности на образованието.
И в момента ние, социалните партньори, сме направили новото увеличение средно с 1,7 процента на едните разходни стандарти. Някои професии и специалности, някои средно общообразователни училища, в зависимост от профилите и т.н., имат по-голямо увеличение. И аз бих го представила за ползване, ако е нужно и потребно на народните представители.
Но нас ни е необходимо не 3 процента. На нас са ни необходими 10 процента увеличаване на единния разходен стандарт. Защото вие знаете, че през 2009 година ние неправомерно бяхме санкционирани – средното образование, и вече четвърта година работим с 90 процента от единния разходен стандарт, който в момента е 1380 лв.
Ние смятаме като синдикат, че в Народното събрание и тук в комисията вие, уважаеми депутати, можете да помислите по този въпрос – как да стане така увеличението, за да може да се покрият инфлационните процеси, които дойдоха от увеличаването на издръжката на учебните заведения. Да не говорим за това, че вече трета година ние нямаме абсолютно никакво увеличение на работните заплати.
Ние смятаме, че трябва да се продължи стратегията за информационните технологии. Затова в нашето становище сме записали, че трябва да се създадат тези възможности – поне 5 млн. лв. за обновяване на информационните технологии в българските училища.
Ние смятаме също така, че трябва да бъдат отпуснати допълнително средства в капиталовите разходи, както каза господин Местан и госпожа Богданова, за осигуряването в големите общини София, Пловдив и Варна за построяването на детски градини с цел обхвата на 5-годишните деца, въпреки че в останалите общини нямаме проблеми.
Хубаво е това, уважаеми депутати, че вие приехте разделянето на групите общини да стане от 4 на 7. Защото 114 общини в момента имат увеличение на единния разходен стандарт. В тези 114 общини имаме над 800 училища. За това, за което говореше господин Местан, поради географското разположение и поради малкия брой на децата тези училища щяха да бъдат съкратени.
При вашето решение, уважаеми депутати, това няма да се случи. Защото сега се подкрепят именно тези училища, където знаете, че учат децата на социално слаби семейства, децата от ромски семейства и това е част от интегрирането на тези деца в образователната система и част от политиката на министерството и на нас, социалните партньори, подпомогнати от вас, депутатите от тази комисия, да увеличим броя на обхванатите и да намалим броя на напускащите училище деца.
Искам да подчертая, уважаеми депутати, че няма държава в света, която да има 12 подкрепящи политики в тази посока – безплатни учебници, безплатен транспорт, безплатни закуски, да не ги изброявам. Но в тази посока ние, Синдикатът на българските учители – и това ще стане в разговори в парламентарните групи, когато се гледа не само Законът за бюджета, но и постановлението за изпълнение на бюджета – имаме няколко записа, които предлагаме. Ние сме ги написали, господин Стоичков, в нашето предложение. Защото, както каза и майката тук, изтичат много пари от делегираните бюджети, които трябва да отидат в учебните заведения. И аз мога да ви кажа конкретни примери, но сега не е мястото.
Искам да заявя, че вчера имахме отраслов съвет. Нямаше социален партньор, който да не подкрепи този бюджет. Защото ние знаем, че това го направихме ние, социалните партньори с Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на финансите.
Сега молбата ми към вас, уважаеми депутати, е: дайте своята дан за увеличаването на единните разходни стандарти за средното образование, за да можем да погасим инфлационните процеси.
И ако трябва да бъда искрена в изчисленията си, на нас е необходимо увеличение не 2,7, не 1, 7. Нужно и потребно е увеличение от 3 процента, за да погасим инфлационните процеси.
И ние сме тук, всички социални партньори с молбата към вас, уважаеми депутати.
Искам да ви благодаря за това, което направихте досега в образованието. Но помислете, вие сте законът, вие сте хората, които ще гласувате в парламента, вие сте хората ,които можете да ни помогнете.
Апелирам към парламентарните групи, в това число към господин Местан. Ние с господин Местан имаме друго виждане за критериите за формиране на делегирани бюджети – да не са тези, които дискриминират децата.
Давам предложение под егидата на Вас , господин Стоичков, да се отвори дебат след приемането на бюджета за това как през 2012 година да усъвършенстваме критериите и показателите за формирането на единния разходен стандарт. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Такева. Вие във вашето становище повдигате въпроса защо не е обсъден на Тристранен съвет. Всички тези въпроси, които Вие повдигате и апелирате към депутатите да дадат своята дан, коментирани ли са с вносителя, с Министерския съвет? Защото ние обсъждаме не предложение на законопроект от народни представители или парламентарна група, а от Министерския съвет. Тоест Вие повдигате въпроса, ако не се лъжа, защо това не е обсъдено на Тристранен съвет.
ЯНКА ТАКЕВА: Не, господин Стоичков. Аз съм представила на нашата конфедерация нашето становище. В Министерския съвет нашето становище е представено от нашия президент Пламен Димитров.
Така че аз апелирам тук за нещо друго, което е извън....
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбрах. Нека не го повтаряме.
ЯНКА ТАКЕВА: .... за средствата от програмите за структурните фондове. Искаме социалните партньори да участваме в контрола на тяхното изразходване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Румен Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Ще се постарая да бъда много кратък. Имам нахвърляни няколко бележки, които предполагам, че на всички ще им стане веднага ясно, за увеличението на единния разходен стандарт до 10 процента. Мнението ми е, че не е подкрепено с конкретика предвиденото увеличение на бюджета с 1,7 на сто.
За увеличението на работната заплата с 10 процента – това е предложението на синдиката. Вие казахте защо не е договорено в Тристранния съвет.
За средствата за увеличение на минималната заплата от 1 септември 2011 г. на 250 млн. лв. Бюджет 2012 година предвижда 20 млн. лв. за компенсация – министърът го каза, за повишената цена на горивата и увеличение на минималната работна заплата. Това са компенсациите.
По създаване на Фонд „Образование”. кой ще управлява този фонд? Това е натоварване на администрацията.
Предвиждат се 5 млн. лв. за обновяване. Въпросът за компютърното обучение е предмет на Националната програма.
Да не се правят корекции в средствата при движение на учениците. Това искане е с противоречие „Парите следват ученика”.
Искането общото събрание на училището да решава използването на преходните остатъци. Ако това искане бъде прието, няма да се заделят пари за нищо друго, освен средства към заплатите.
Не е целесъобразно синдикатът да контролира средствата по програмата, което госпожа Такева коментира последно. Няма логика. Синдикатът има други правомощия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Понеже повдигнахме въпроса за Тристранния съвет. Госпожо Такева, кога проведохте Тристранният съвет?
ЯНКА ТАКЕВА: Само искам да уточня някои неща. имам чувството ,че не се познава Законът за бюджета.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Няма смисъл да изпадате в диалог с народни представители. те не са вносители на законопроекта. Човекът, с когото трябва да водите диалог, се намира вдясно от вас.
ЯНКА ТАКЕВА: С господин министъра ние сме говорили. Нямаме проблем със социалния диалог. Това са неща, които трябва да влязат в текстовата част на бюджета.
В бюджета е записано ,че преходните остатъци се използват за ремонти на училищата. Ние предлагаме тези преходни остатъци да бъдат съгласувани с педагогическия колектив. Лошо ли има да се напише в текстовата част на Закона за бюджета? Н е е лошо.
За петте милиона за информационни технологии. Уважаеми колеги, миналата година изтече Стратегията за информационни технологии. Стратегията за информационни технологии се приема от вас. Ние предлагаме да има допълнително средства за нея.
За погасяване на минималната заплата. Уважаеми депутати, излиза постановление на Министерския съвет. Постановлението на Министерския съвет....
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Такева, да Ви прекъсна само за секунда.
ЯНКА ТАКЕВА: Аз искам професионално да говоря тук.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие ще говорите, разбира се. Всеки, който е дошъл в комисията, ще има време и възможност да се изкаже.
Аз повдигам принципен въпрос, защото искаме доста становища и не бих искала да се изпада в детайли. В детайли ще изпадаме, с цялото ми уважение към Вас, между първо и второ четене. Всичко, което Вие имате като конкретика, в момента не е предмет на нашия дебат.
Това, което аз бих желал да чуя, е следното. доколкото знам, вчера сте провеждали Тристранният съвет. Така ли е?
ЯНКА ТАКЕВА: Вчера имаше отраслов съвет. Тристранният съвет е на национално равнище. Да, имахме отраслов съвет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само да припомня, че законопроектът е в Деловодството на Народното събрание от 31 октомври. Той е бил факт, когато вие сте водили дебати, написан, внесен в Деловодството на Народното събрание.
В тази връзка аз искам да обърна вниманието на членовете на комисията. Може би юрист от Министерството на финансите или от Министерството на образованието, младежта и науката ще вземе становище. Направи ми впечатление прекалено късият срок от публикуване на сайта на Министерството на финансите на законопроекта. Той е публикуван по моя информация на 24 октомври, а е внесен в Деловодството на Народното събрание на 24 октомври. При всички положения е нужен 14-дневени срок. в Закона за нормативните актове е записан чл. 26, ал. 2 – най-малко 14 дни Законът за държавния бюджет трябва да бъде на сайта на Министерството на финансите. След което се съгласува с партньори, с адресати на правни норми и се внася в Министерския съвет, след което се внася в Народното събрание.
Затова може би родителските организации се затрудняват в намиране на правни норми, в намиране на себе си в правните норми. Защото със Закона за държавния бюджет – това по-нататък ще разискваме – се правят съществени според мене промени в Закона за висшето образование. Това също е въпрос на законодателна техника, което затруднява субектите на правната норма, ако мога така да се изразя.
Аз разбирам притесненията на госпожа Такева. Дано всички да са успели да се запознаят с този основополагащ закон на републиката. Ако тази информация, с която аз разполагам, е вярна, той не е бил публикуван 14 дни от Финансовото министерство. Ако информацията ми е погрешна, моля да бъда извинен. Но само знам, че наредби и постановления, които не спазват 14дневния задължителен срок, Върховният административен съд ги отменя само на това основание, без да ги чете. И това не е приумица в Закона за нормативните актове, един от най-стабилните нормативни актове от десетилетия назад. Просто е направено, за да могат гражданите и организациите да се запознаят с идеята на нормотвореца, който и да е той.
ЯНКА ТАКЕВА: Господин Стоичков, само една минута. Искам да отговоря на господин Стоилов, който каза: защо не сте договорили 10 процента увеличение на работните заплати? Защото нямаме парите. Ние затова искаме увеличение на стандарта, за да можем да договорим.
Що се отнася до това дали познаваме проектобюджета. Да, нашата конфедерация разполага с проектобюджета от два месеца. И благодарение на това, че ние познаваме бюджетната рамка, успяхме да увеличим единния разходен стандарт. И сега, понеже това ние успяхме, ние искаме да видим какво ще направят депутатите от парламентарната Комисия по наука и образование да направим по-голямо увеличение от това, което ние успяхме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Такева. Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, партньори в нашата работа, колеги! Аз ще бъда кратка. Много мислих, но Вие, господин Стоичков, ми помогнахте да бъда детайлна в това, което се случва с бюджета тази година. Но ще бъда много кратка, тъй като на първо четене се гледа философията и рамката на закона. Нещата, които ще се случват с детайлите, стават наистина между първо и второ четене.
В процеса на този анализ, който беше поставен тук от госпожа Богданова, от господин Местан, от уважаваната от мене майка, изказът е доста хаотичен и доста неточен в някои неща, които се случват в бюджета.
Вие не се съмнявате, че аз ще гласувам за този бюджет и ще го подкрепя, защото това е възможният бюджет за тази година. И аз бих казала, че това е възможно най-добрият бюджет за тази година.
Първо, той не намалява, а има леки завишения в някои пунктове. Разбира се, тук не се дава и картината на тези проектни рамки и финансиране, което ще дойде от европейското финансиране. И министерството за първи път заделя една сериозна сума, която ще дофинансира и, разбира се, съфинансира тези проекти.
За единния разходен стандарт страшно много се притеснявам. Но тук се бъркат нещата. Едно е единен разходен стандарт, който е различен за всички училища и области по-скоро в страната, направен по една методика, която имаме уверението от министерството, че тя ще бъде преработена и ще бъде различна.
Нека да цитираме точна сума. Защото сумата за разходния стандарт за деца със специални образователни потребности, за деца спортисти, за деца, които се обучават самостоятелно, е различна.
По-скоро мене ме тревожи друго. Тревожи ме - и не бих го поставила с тази острота - контрапунктът на това ,че единият разходен стандарт за София като мегаполис и като един от най-големите градове е по-нисък в сравнение с много стандарти в страната. Това наистина е тревожно и това наистина трябва да бъде променено.
Колеги, бюджетът обаче в средното образование не се определя само от единния разходен стандарт. Той се определя от специфична формула, която се съгласува с всички ползвате на този бюджет и с партньорите, с които ние общуваме в този бюджет.
Аз ще ви кажа, нека да не се спекулира и с частните училища. Защото ние бяхме първите, които за първи път вкарахме безплатни учебници в частните училища. Ако бюджетът позволяваше, разбира се, че този стандарт ще бъде, дори по-малък, разпределен за частните училища. И това е справедливото решение.
В този момент, когато говорим за бюджета, всеки казва: дайте. Баницата не е толкова голяма и не е толкова мазна. Аз затова казвам, че това наистина е оптималният бюджет.
Ще ви кажа и друго нещо. там, където управлението на бюджета с тези делегирани процедури е мониторирано по най-добрия начин, където има контрол, където е добър мениджмънтът, там бюджетът е абсолютно достатъчен. В средното образование конкуренцията стана много различна. И който има достатъчно сила, воля и възможност да го прави, ще има и повече пари и няма само да иска от бюджета. А има хиляди възможности и по друг начин да се правят пари.
Що се касае до работното облекло, аз смятам, че министерството трябва да направи една сериозна проверка. Моите сигнали са, че не може училище да раздава като ДМС работно облекло. Там, където са направени процедури, това е съгласно наредбата и това е съгласно закона. Не можем да раздаваме пари, за да си купуват чаши и чинии. Защото много така правят. Трябва наистина да се прецизират тези неща и формулата и наредбата да бъдат изчистени.
Аз обаче мисля, че това, което постигна в рамките на този бюджет този министър, е нещо, което никой друг не би го направил преди нас. Искрено казвам, че ще го подкрепя. Защото ако се детайлизират отделните параметри на бюджета, ще видите, че той е достатъчен, не самодостатъчен, а е достатъчен за много дейности и дава възможности. Благодаря, госпожо Дукова. Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз не възразих, господин председателю, да разделите дебата на три, по простата причина, че много хора присъстват и вероятно много от тях искат да вземат думата. Аз ще се опитам за три минути да се изкажа и по трите теми. По простата причина, че ние наистина сме на първо четене и да се навлиза в подробности с числа е неразумно.
С голямото ми уважение към госпожа Такева като известен познавач на въпросите на средното образование, е даже абсурдно сега да се занимаваме с тези числа. Това е тема, по която може да се разисква в работен план между първо и второ четене.
Важното за този бюджет според мене е в това, което господин министърът на образованието каза – разходът е същият, с едно увеличение, което покрива разноски, които системата понася. И фактически в тези разноски се появяват тези по-големи числа. Тоест ние сме на същото състояние.
Това се отнася за целия бюджет. Това се отнася както за средното, така и за висшето образование и не се отнася само за Българската академия на науките. където не господин министърът, а отсъстващият му колега продължава да води война. Което е само по себе си достатъчно основание да не се гласува този бюджет, независимо къде ще попаднем, в коя негова част ще потърсим решение. по простата причина, че в тази комисия с много голям труд и мъка постигнахме съгласие да се реши някакъв труден въпрос през промяна в законодателството, за да не се стигне пак до това място, на което се намираме днес.
Аз искам да подчертая, че това е политическо гласуване. И много беше прав колегата като каза ,че никой от нас не се съмнява в това, че колегите от ГЕРБ ще го подкрепят. Разбира се, защото те подкрепят по този начин правителството. Това е за тях възможният бюджет. Интерпретации може да се правят с баници, с пици, всеки произволно може да си избере каквото си иска. Мой колега от ДСБ каза, че това е пърленка, а не е постна пица. Избрал си е друга метафора човекът.
Не е в това проблемът. Проблемът е, че на практика онова, което стои пред очите на министерството, където се замисля много сериозна промяна през 2012 година именно в средното образование, през нов, цялостен закон, го няма тук като числа. Тъй като това, което аз познавам като амбиция, да кажа какъв е текстът, ще го видя, когато се внесе тук в комисията. Но това го няма никъде тук в политиките, както се нарича програмната форма на бюджета.
От тази гледна точка това е последният бюджет в рамките на мандата. Тоест това е бюджетът, който трябваше да отговори на тази амбиция. А той отговаря на друга амбиция – не на Министерството на образованието, а на Министерството на финансите. И ако това не се направи като разделител, това означава, че не знаем какво точно в момента обсъждаме.
В крайна сметка подкрепата отива за господин Дянков, да го кажа с имена, а не за господин Игнатов. Защото всичко онова, което сме чули от него, всичките негови амбиции в момента аз не мога да ги видя тук. Не само за частното училище, което беше поставено като въпрос и в който се влезе в детайли. За всичко. За професионалното образование, за висшето образование, че ще бъдат санкционирани онези университети, които са с по-ниско качество, които са по-неефективни. Това са много добри неща ,които аз съм чул, които тук не ги виждам никъде като политики.
Ето защо ще затворя вече изказването си на първо четене. Ще участвам активно в дебата по второ четене, ако е възможно да се постига съгласие за промени, защото са много тези, които трябва да се направят, но не сега е моментът да ги казвам. И там вече ще подкрепя такива промени.
Искам да кажа ,че аз самият няма да приема по никакъв начин унижението с тези 5 млн. лв. Защото то е оскърбително в смисъла на поведението, което имаме към проблем, с който се ангажирахме всички. Така че Българската академия на науките не може да бъде обсъждана през окуляра на тези 5 млн. лв. Не говоря за тях, това е проблем за нас, проблем върху нашите неща, които ние говорихме и вършехме преди десет месеца.
Затова ви е ясно, господин председател, моето гласуване. Повече няма да ви преча на заседанието, взимайки думата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви господин Методиев. Други становища по темата „Основно и средно образование”? Не виждам. Министър Игнатов, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз все пак трябва да отговоря на тези неща, които колегата Методиев каза.
Абсолютно не приемам това, че имаме само гола амбиция за санкциониране, да речем, на лошите университети. Разликата, която предлагаме в бюджета, във финансирането на добрите професионални направления спрямо другите от 25 процента – ако това не е подкрепа за добрите и размахване на пръст към тези, които смятаме за по-слаби, здраве му кажи. Двадесет и пет процента! Юни беше до 10 процента, а сега ние ги финансираме повече до 25 процента. Това е тема. за първи път се случва в България. Случи се за първи път през тази година.
Другото, което беше казано. Аз нямах намерение да се изказвам, защото всяко нещо, което ще кажа, натрупва върху себе си тези с различни контраобвинения. Обаче не мога да приема народен представител да казва, че финансовият министър продължава да води война срещу БАН. Това е реалистичният бюджет. Защо?
Първо, аз не съм казал, че подкрепям разходите. Подкрепям ги, но не съвсем. Имаме и развиващи политики.
Защо обаче отношението към предучилищно, училищно и частично висше образование е едно, а към Академията е друго? Защото се намираме в Европейския съюз. И сега каква европейска политика – Вие знаете по-добре от мене, били сте министър – е образованието.
Предучилищното и училищното образование са социална дейност, развиваща. Частично висшето образование е социална, развиваща дейност. Висшето образование и особено науката тук, в Европейския съюз е във формат конкурентоспособност. За конкурентоспособност следим двама – аз като министър, който отговаря и за науката, и министърът на икономиката.
Поради тази причина на пръв поглед някой смята, че се води война срещу Академията, но това не е така.
Повтарям, предучилищно, училищно и частично висше образование е социална, развиваща дейност, докато другата част от висшето образование, която е свързана с науката, и това, което върши Българската академия на науките е във формат конкурентоспособност. И след като България е член на Европейския съюз, тя постъпва по този начин. Зададеният формат, на който присъстваме в Брюксел, се пренася и в София.
Така че това е моят отговор. Молбата ми е, особено когато отсъстват не само министри от кабинета, но специално Вие сте историк, държавността изисква уважение, както и да се казва министърът. Тук не става дума за война, а става дума точно за този европейски формат. И в реалните условия, в които се намира страната, даже този бюджет е вече много прекрасен, ако следите събитията от 8 часа насам – какво се случва в света. Ние скоро ще се радваме на този бюджет. Ще видите всички – след два месеца ще се радваме и ще казваме: приехме прекрасен бюджет. Светът върви не в добра посока.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, министър Игнатов. Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател. Аз съм от Българската търговско-промишлена палата.
Мислех да се изкажа малко по-нататък в дискусията във връзка със сектора „Наука”, но ще бъда кратък и няма да се включа по-късно в дискусията.
Нашата позиция е такава, каквато изразихме в Националния съвет за тристранно сътрудничество, защото проектът за държавен бюджет мина оттам и беше одобрен - че ние подкрепяме проекта за държавен бюджет. Това е нашето предложение и към вас – да го подкрепите.
По отношение на науката и тези думи, които бяха казани от преждеговорившите. В този дебат за наука се говори за държавна субсидия, говори се и за европейско финансиране, говори се и за намаляване на разходите – поне това се върти в общественото пространство. Но се изпуска един много важен момент, на който ние държим – за средствата, които могат да дойдат от бизнеса към науката, за тези конкретни проекти, чрез които бизнесът да финансира науката. Защото достойнството на бюджета, което ние подкрепихме, въпреки кризисната обстановка, предложението на правителството беше за един бюджет с ниска преразпределителна роля на държавата. Това е една много сериозна позиция от страна на правителството, подкрепяйки нашите предложения, без да бъде променяна данъчната тежест, което дава шанс в бъдеще да се случи инвестиционната политика на фирмите.
Ние подкрепяме повече пари да отидат към науката, но това да стане не силово, изземвайки средства от бизнеса чрез по-високи данъци или пък увеличавайки бюджетния дефицит, ада стане по линия на конкретни проекти, с които науката да се защити пред съответните фирми и така да се обезпечат липсващите средства. Това е нашето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Мисля, че минахме вече в тема „Висше образование”. Преминаваме към тази тема, ако няма нещо допълнително да се каже за основно и средно образование.
В тази насока са постъпили становища по бюджета за висшето образование от Техническия университет, от Националната спортна академия, от Националната музикална академия, която има юбилей – 90-годишнина, честито, от Великотърновския университет, от Шуменския университет, от Съюза на учените в България. И Софийският университет преди половин час представи в комисията своето становище.
Гости на комисията по тази точка, като ме извините, ако пропусна някой да представя, са:
Проф. Борислав Борисов – от Съвета на ректорите и ректор на УНСС;
Проф. Стоян Денчев – заместник-председател на Съвета на ректорите;
Проф. Атанас Герджиков – от Софийския университет;
Проф. Радослав Угринов – заместник-ректор на МУ;
Проф. Марин Христов – Технически университет;
Проф. Митко Георгиев – ХТМУ;
Проф. Димитър Момчилов – Музикалната академия;
Димитър Ангелов – Военна академия „Г.С. Раковски”;
Проф. д-р Стоян Костянев – МУ – Пловдив;
Проф. Цвети Даковски – декан на строителен факултет УАСГ;
Доц. Владимир Вазов ВУЗФ.
Пак се извинявам, ако някой не съм представил по темата за висшето образование.
Министърът на образованието или главният секретар желаят ли нещо да допълнят в контекста на висшето образование? – Не.
Колеги, откривам дискусията. Има думата Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, не е добре да започвам аз. Но така или иначе това, което ще кажа, е и теза, и въпроси, и очевидно несъгласие.
Първо, погледнато парите за висшите училища са малко повече. Казвам – малко, защото на фона на съществуващите държавни висши училища 12 млн. лв. не са кой знае колко голяма сума. Но така или иначе има един въпрос, който аз съм длъжна да задам. Той е за логиката на разпределение на средствата, с които се повишават или намаляват бюджетите на висшите училища.
Аз ще повтарям, че Законът за бюджета урежда изпълнението на действащото законодателство и отразява държавната политика за следващата година, а не създава нови тези или нови закони. Но така или иначе аз държа да знам. има няколко възможности, няколко критерия, по които това разпределение би следвало да се случи. И тъй като има въпроси, на които нямам отговор, ще ги задам на Вас, господин министър.
Ясно е кои получават твърде повече пари, ясно е кои получават очевидно по-малко. Това е записано. Не ми е ясно обаче защо е такова решението. Тъй като аргументът за това едно висше училище да получава по-малко средства е неизпълнената държавна поръчка за прием, очевидно това не може да бъде аргумент, тогава, когато говорим примерно за Техническия университет. Казвам го, защото в мотивите, с които се въвежда този бюджет, пък и ако щете в програмния бюджет, който Вие внесохте, „Европа 2020” е неколкократно упоменавана като перспектива и идеи. И тъй като броят на студентите, които Техническият университет е приел тази година, е очевидно по-голям от миналогодишния, след като има друг ред, по който, когато не са изпълнени тези бройки, следва да реагира министерството, след като инженерните специалности са тези, които следва да бъдат поощрявани точно от гледна точка на европейското развитие, стана ми любопитно защо сумата, с която Министерският съвет е решил да удостои Техническия университет, е с 560 хил. лв. по-малко. Няма логика за това. Доколкото знам, 92 процента е изпълнението на приема, 169 са студентите, които са приети в повече в сравнение с миналата година. Няма логика тогава, освен ако има някаква друга санкция, която се полага на Техническия университет, който, дори и по съществуващия рейтинг, с който бяха стимулирани висшите училища през миналата година, е с твърде добри показатели.
Това е важно.
Както аз искам да разбера защо Софийският университет – аз не съм видяла становището на университета, но приемете, че лично и сантиментално съм съпричастна към него, при заявените очевидни проблеми е получил една не особено убедителна сума, с която следва да реши проблемите си за следващата година.
Това е единият въпрос – за логиката, за критериите, по които е правено разпределението на тези допълнителни средства по бюджетите на държавните висши училища.
Вторият въпрос обаче според мене е изключително важен. Господин министър, аз ще продължавам да възразявам тогава, когато със Закона за държавния бюджет ние променяме действащо законодателство. Нито го намирам за редно, нито го намирам за работещо. Ние разполагаме с текстове в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета, които аз искам да разбера каква своя логика носят. Най-малкото, защото имаше ангажимент през тази есен да гледаме нов Закон за висшето образование. ако би следвало да бъдат правени промени в него, те можеха да бъдат обсъждани. Но така или иначе вижте какво предлагате вие.
Вие предлагате една промяна, която ще даде възможност един обем пари, които се полагат на висшето училище като субсидия въз основа на резултатите от оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация да бъдат променени като средства, които се раздават въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, формирана въз основа на критерии, определени с акт на Министерския съвет, включваща и резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности.
За мене е важно да разбера в края на краищата, ако оценката, която е направила Националната агенция за оценяване и акредитация не е достатъчна, какви още критерии трябва да реши Министерският съвет, той да разпределя и доколко тежестта, която даваме на Националната агенция, ще я има. Защото ние днес сме изменили функцията й да бъде независим, специализиран орган, да има своята тежест. А като гледам и парите, които се предоставят, едва ли някой смята, че тази тежест би следвало да бъде задълбочена.
На мене критерии, които през тази година ще обвържат разпределението на една сума – мисля ,че 15 млн. лв. са предвидени, които ще бъдат на база на комплексна оценка за качество в съответствие с потребностите на пазара на труда, ми звучи твърде неубедително, защото аз не знам пазарът на труда в момента какви потребности е заявил, дотолкова, че вие някъде в средата на годината да можете да оценявате това съответствие.
Това е твърде субективна оценка и тя бива уредена с промяна на закона. Най-малкото това изискваше една дискусия в комисията. Ако законът не ви харесва, да го променяме. Но ще променяме закон със закон за изменение и допълнение, а не със записи в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета.
На следващо място, аз възразявам – и това въобще не е популистко възражение – срещу промяната в Закона за висшето образование, с което ще увеличим студентските такси.
Миналата година пак със Закона за бюджета скочи студентската такса на до 50 процента. Сега записът е по-любопитен. Ние сме записали, че „половината” се заменя с „две трети”. И има един забележителен текст, който е законов текст – за някои категории студенти докторанти Академичният съвет може да определя такси в намален размер от утвърдените от Министерския съвет.
Вижте, господин министър, този либерален подход, който ще даде възможност на ректорите да оперират с възможните студентски такси, сигурно е управленска философия, която има своя смисъл. Само че аз знам няколко неща, убедена съм, че ги знаете и Вие. Ако проблемът е на икономическа криза, няма защо да прехвърляме проблема върху тези, които наистина искат да учат. Увеличаването на парите, с които гарантираме студентските кредити, е добър подход. Само че статистиката сочи, че всеки трети млад човек, който е излязъл на пазара на труда, е безработен.
Законът за бюджета в частта му „Социална политика” не предполага, няма запис, няма политика, има ясен израз, че ще бъде стабилизиран броят на заетите и се очаква безработицата да остане на нивата, на които е сега. Човек тегли кредит за обучение тогава, когато има перспективата да го върне. Ние в момента можем ли да гарантираме на тези момчета и момичета, че имат перспективата да върнат тези пари? За една част от студентите те не са по силите им, те са непосилни. И няма защо да лицемерим в тази посока.
Още нещо. вижте, ако ние ще кажем на нашите висши училища, че те ще живеят амбицирано в една конкурентна среда, аз мисля, че студентските такси са част от проблема ,който прави висшите училища конкурентни и ректорите го знаят много добре. И аз знам, че една част от тях няма да тръгнат към увеличаване на студентските такси. Но Вие сте казали, че за някои категории може. Кои са тези, за които не може? Ако трябва, да ги запишем в закона, след като сме го докарали дотук.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Богданова, нека да дадем възможност на министъра да Ви отговори. След това пак може да вземете думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не, аз ще завърша, господин председателю, като ще си оставя полагащото ми се време да говоря и за наука. Но имам да кажа само още едно изречение. То е част от бюджета.
Аз добросъвестно днес гледах Вашето участие в Нова телевизия. Но понеже не получих убедителен отговор на въпросите, ги задавам сега.
На този фон при възможно увеличаване на студентските такси вие сте записали намаление на приходите на висшите училища някъде с около 22 млн. лв. Аз искам да знам те откъде идват, освен заявлението Ви днес, че колкото и да са таксите, ректорите лошо управляват тази част от приходите си. Така че нито мога да подкрепя, нито искам да подкрепям тези Ваши мерки. Но държа да получа все пак някакво разумно обяснение на тези идеи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. За отговор давам думата на министъра на образованието.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от научната общност, колеги от медиите! Ще започна отзад напред, а след това ще дам думата и на главния секретар на министерството.
Трябва да имаме уважение към публичните разходи. И ако си представим, че един студент 10 години учи, това е инструментът, който даваме в ръцете на университетските ръководства да имат диференцирано заплащане. Възможно е да има студенти с нулева или с много ниска такса, в зависимост от успех, социални показатели и да има студенти със завишена такса, ако той просто под формата на скрита безработица или някакво удоволствие пребивава в университета по-дълго време.
Това е моят кратък отговор. След това ще има по пера.
Другият въпрос е свързан с комплексната оценка. Тази година нямаше ли комплексна оценка? Как стана диференцираното финансиране? То стана с постановление на Министерския съвет. Наистина в закона пише: по оценка на Националната агенция за оценяване и акредитация. Но първо, досега никога на тази база няма диференцирано финансиране на университетите, макар че е записано в закона.
Второ, според оценката на тази агенция всички наши университети са добре и трябва да получават еднакво по този показател.
И най-важното тази оценка не ни дава представа за реализацията на възпитаниците на университета. Понеже казахте за пазара на труда. Ние в момента, благодарение на рейтинговата система знаем буквално всеки час какво е състоянието. И ако аз сега докато говоря, някой постъпва на работа, ние получаваме веднага информация къде е постъпил, какво е неговото заплащане и т.н.
В цял свят основната оценка на университетите е по реализацията на техните възпитаници. Ние отчитаме региона обаче, има такива особености на нашата страна. И е добавен специален анализ на научната дейност.
Така че аз не виждам нищо лошо. Напротив, завишават се критериите и най-важното тази динамика на реализацията, която следим чрез НОИ на всичките възпитаници на университетите.
За останалото давам думата на главния секретар да отговори точно по пера.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само едно продължение към втория въпрос, понеже беше казано „субективна”, а тези критерии, които бяха включени н оценката за настоящата година, всички бяха на базата на обективна информация от съществуващи регистри. Това не са всички показатели от рейтинговата система, а част от тях, сред които акредитацията, показателите за реализация, няколко показателя за научна дейност. Но всички са базирани на точна, пълна и проверима информация.
Това, което сме водили като разговори с част от ректорите и представителите на академичните ръководства, които присъстват тук, е, че как ще бъде композирана тази оценка през следващата година ще бъде обсъдено с тях. Може би в началото на годината ние ще проведем разговори в тази посока, след като имаме и актуализираната информация.
Разбира се, че тази оценка не е съвършена. Но така или иначе, говорейки за комплексна оценка, ние балансираме различни разбирания за това кое трябва да се премира. Работодателите казват: важна е оценката на пазара, оценката на работодателите, тя е важна и за ефикасността на публичните ресурси. Академичните ръководства казват: важна е акредитацията, тя отразява академичното разбиране за качество. А ние с тази оценка казваме, че и едното, и другото е важно, дотолкова, доколкото се балансират вътре в тази оценка различните показатели.
По отношение на логиката за измененията в ръста на субсидиите в различните висши училища няма политика в изменението на този ръст. Единствено е приложен чл. 91 на Закона за висшето образование. диференциацията е оставена за тези 15 млн. лв., за които беше споменато. Оттам нататък откъде идват различията?
между другото, съм се постарал да ги обясня на част от представителите на академичните ръководства. Днес бяхме с проф. Христов и специално за Техническия университет му обяснихме откъде идват.
Миналата година Техническият университет имаше гласуван по-висок прием от Министерския съвет. Просто така го бяха подали. И ние на базата на този прием бяхме разчели по-високата субсидия. Неизпълнената част от него обаче беше коригирана през месец март тази година. В този смисъл съпоставката е непълна, когато се гледат просто двата бюджета.
Тази година Техническият университет сам предложи да свалим приема, който те прецениха, че няма да могат да реализират. Оттам идва тази разлика.
Иначе защо на някой им расте повече средно приравненият брой учащи, а на други по-малко?
Преди четири години действаше механизмът за поетапно достигане на капацитета. Някои висши училища бяха по-близко до този капацитет, други – по-далече. Тези, които бяха по-близко тогава, сега съответно имат повече студенти, които им излизат четвърти – пети курс. Всъщност разликата не е първи – първи курс, а разликата е между първи курс, които влизат в системата и четвърти – пети курс, които излизат от нея. Тези, които бяха по-далеч от постигането на капацитета преди четири-пет години, сега съответно имат по-голяма разлика между влизащите и излизащите от системата студенти и респективно по-голямо увеличение на средно приравнения брой учащи.
Така че механизмът е чисто математически, той е прозрачен и проверим и ние сме готови да го обясним на всеки един ректор защо така се е получило. Още повече самите таблици за средно приравнения брой учащи са съгласувани с висшите училища.
По същия начин обяснихме и на Софийския университет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Румен Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги, ректори! Само искам да ми позволите, тъй като ми се налага след двадесетина минути да тръгна, да кажа следното.
Аз ще подкрепя бюджета, внесен от Министерския съвет. Но искам да кажа няколко думи в частта за висшите училища. Мисля, че има доста добри предложения. Министърът спомена за развитието и за подпомагането на добрите университети. Считам, че ректорите, които са ректори на водещите университети и имат много сериозен наплив, адмирират това предложение.
Затова призовавам и колегите които присъстваме тук, да подкрепим бюджета в частта за висшето образование и частта за БАН, независимо както каза колегата от Синята коалиция за пърленката. Но пърленката е пърленка – дали е повече препечена или по-малко, ние сме длъжни да се съобразим с нея. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов. Надявам се, че за гласуване ще имаме кворум, защото много от депутатите са заявили желание да напуснат преди гласуването. Това няма да го допусна, за Ваша информация.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Господин министър, аз съм съгласен, че изграждането на механизъм за съобразяване на образователната политика с пазара на труда е може би проблемът на проблемите. Този механизъм естествено следва да включва още един, защитен механизъм за професионални направления и специалности, които, предвид на конюнктурата, да не изглеждат достатъчно атрактивни, но без тях да не можем, било с оглед на перспективата, било, ако щете, поради задължението на образователната ни система да покрие всички аспекти на научното познание.
Аз ще си спестя конкретните примери. Но има редица специалности в Софийския университет, които по никакъв начин не са атрактивни, с оглед на пазарната конюнктура. Да не даваме примери. Но без тях просто не може.
Още по-драстичен е примерът по отношение на специализациите в областта на медицината. В някои аспекти на медицината ние вече сме създали огромен вакуум. Има дефицит от определени специалности заради абсолютизирането на – и го казвам като либерал – този принцип: всичко непременно да произтича от пазара. Струва ми се, че трябва да се откажем от пещерния либерализъм и да се ориентираме към един по-балансиран подход. Аз обаче ще продължавам да подкрепям усилия по посока на диференцирано финансиране на бившите училища, с оглед на качеството на произведения образователен продукт.
Искам обаче тук да направя една много важна уговорка - всичко това да произтича от ясни критерии, които, от своя страна, да произтичат като логика от философията на един нов закон за висшето образование. нямаме го закона, колеги. Къде е законът?
Няма да направя хронология на ангажиментите на министъра на образованието за това кога ще се появи проектът за нов закон. Вие знаете, през 2009 година трябваше да влезе до март. Имаше една работна група с много дълги обсъждания, не само в Равда, а къде ли не. После имахме друг срок за новия закон, след което се появи майското публично настояване на министър-председателя, който каза: Господин Игнатов, искам от Вас през септември месец новия закон.
Важен е този въпрос. Защото наистина, когато се опитваме да реализираме палиативни решения през Закона за държавния бюджет, постигаме ефект на още по-голямо разкъсване на този и без това разпарчетосан Закон за висшето образование. кога ще го имаме този нов Закон за висшето образование?
Аз не искам да бъда разбран погрешно. Но ако искате, приемете това, което казвам, като преднамерена провокация към Вашия екип. Аз дълбоко се съмнявам, че в рамките на този мандат на Четиридесет и първото Народно събрание ние ще сме приели нов Закон за висшето образование.
Освен това подобни закони е редно все пак да бъдат предложени на вниманието и на парламента, и на българската общественост някъде най-късно към средата на мандата. Иначе влизаме в един друг капан – на опити няколко дена или два месеца преди края на Четиридесетия парламент да ни се предлага изцяло нов закон за училищното образование, след като световната практика показва ,че подобен род закони, когато са устройствени, предполагат – това не е измислено от мене – около десет месеца минимален срок. защото и този проект за закон, който Вие изцяло припознахте, само Съветът по законодателството към председателя на Народното събрание беше подбрал 147 страници съществени бележки. Техният прочит предполага повече от два месеца, осмислен прочит, разбира се. Струва ми се, че тук архаизираната мъдрост за голямата лъжица сякаш стои много на място.
Затова няма да влизам много надълбоко в проекта за бюджет на висшите училища. Моля да ме извините, обаче не мога да видя достатъчно свидетелства, че България е в съзвучие на политиката на Европейския съюз, на Европейската комисия за извеждането на образованието като приоритет. Няма ги свидетелствата в този проект за бюджет за 2012 година, което прави невъзможна подкрепата на този закон от гледна точка на нашето разбиране за европейските приоритети ,които би трябвало да бъдат осмисляни и като национални.
Ако тази теза е вярна по отношение на проекта за бюджет на висшето образование, то за съжаление тезата е абсолютно неоспоримо вярна по отношение на бюджета на Българската академия на науките. знаете ли, безсилен съм да хвана логиката в това отношение към Българската академия на науките.
Няма да влизам в числа. Но тази логика, актуализирани стойности за 2009 година от 95 на 84, за следващата година на 59 и проект за следващата година в размер около 55 млн. лв. – кажете за какво става въпрос. Нещата изглеждат толкова алогични, че най-вероятно имат своята съвсем ясна логика. За идеология ли става въпрос? За какво? Една такава политика дължи обяснение. А не този параметър да не бъде подплатен, ако щете, от кумова срама, поне с две изречения. Едно изречение няма защо.
Най-свежият полъх като политически тези и послания, които съм чул за две години и половина управление на ГЕРБ дойде това лято през месец август, когато министърът на финансите Симеон Дянков достатъчно гръмко заяви, че един от акцентите в бюджета за 2012 година като нова философия ще бъде увеличаването на средствата за образование и наука за сметка на редуцирането на средствата за сектор „Сигурност”. Още тогава бях изкушен да изразя позиция и да кажа, че ще повярвам на тази теза, ако стойностите на бюджета за сектор „Сигурност”, за МВР, за ДАНС и другите към системата на сигурността, ако планът на разходите им доближат средноевропейските.
Само да ви кажа какви са средноевропейските за този сектор – около 2 процента, 2,2 процента. В България за тази година разходите на този сектор са около 4,6 процента. Някои анализатори говорят за отчет 4,8 процента.
Извинете ме. Ако бюджетът на този сектор е намален от 4,6 на 4,59 процента, това не може да се приеме за сериозно и някак си този свеж полъх вече не го усещаме. Точно затова аз ще дам само два ярки примера. Обръщам се и към колегите от ГЕРБ. Знаете ли колко е планираният бюджет на ДАНС? На една единствена институция от сектор „Сигурност”? С 20 млн. лв. повече, отколкото планирания бюджет за БАН – 75 млн. лв. Дано да греша, ама май някъде тук се мъдрят неща от рода на 50 млн. лв. за кучета.
Извинете ме, господин министър, няма как да ме убедите, че науката е с приоритет, когато бюджетът на Българската академия на науките е сравним с бюджета, който държавата отделя за кучетата. Няма как да получи подкрепа един такъв проект за бюджет. Повтарям, на мене продължава да ми се губи логиката на това отношение към БАН.
Ако е задействан резервен план за ликвидиране на БАН, който не успя чрез закон, което не успяхме чрез закон, сега да се реализира чрез финансово изтощаване на Българската академия на науките, това е коректно да се сподели. Защото ние трябва да знаем какво гласуваме.
Ще кажа също – и с това завършвам, - че проблемът с бюджета на Българската академия на науките не е и по тази причина не може да се осмисли като проблем на БАН. Това наистина е проблем, без какъвто и да е нюанс на преднамереност или на неподходящо хиперболизиране. Това е проблем на държавата, а може би ще бъда коригиран от проф. Пантев – и е по-правилно да се каже, - че е проблем на държавността.
В този смисъл, заявявайки още веднъж, че гласувам категорично против предложения ни проект за бюджет, оставайки отворен за обсъждането на идеи за усъвършенстване на нормативната база на системата на висшето образование, аз мисля, че всички дължим съпричастност към проблема на Българската академия на науките като свой собствен проблем. И мисля, че няма да намерим верните решения, ако оставим Българската академия на науките да се бори сама за себе си. В този смисъл очаквам наистина и държавническа, и политическа, а преди това и гражданска съпричастност с каузата на Академията на науките за нейното оцеляване като важен проблем на българската държава. Благодаря за вниманието, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Местан. Заповядайте, проф. Христов.
ПРОФ. МАРИН ХРИСТОВ: – ректор на Техническия университет: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа депутати! Съвсем накратко ще се опитам да кажа няколко конкретни неща за бюджета на Техническия университет, който тук беше цитиран.
В началото искам да започна с както моята, така и на моите колеги благодарност по отношение на новите идеи и работата на министерството. Наистина господин Вълчев и господин министърът лично отделят време. Днес много време беше обяснявано как всяка сметка е станала.
Аз всъщност много подкрепям идеята да има някакъв рейтинг на университетите извън това, което се прави като акредитация, и те да бъдат оценявани обективно в някаква система.
В същото време обаче се получава така, че при общ растеж, ако са верни нещата, които съм гледал в сайта, горе-долу под 2 процента, на няколко университета е намален бюджетът, на нашия най-много, с над половин милион лева.
Какво се получава. Миналата година като прием имаме най-добрият прием, като процент от държавната поръчка над 92 процента. Но държавната поръчка – тук беше казано много точно – беше намалена спрямо предните години. По отношение на рейтинга на различните квалификационни направления почти всички наши направления бяха класирани на първо или на второ място. по отношение на научни проекти сме в първата петица по обем, брой и т.н. В същото време обаче, като се направят всичките тези сметки, по които се прави бюджетът, се оказва, че нашият бюджет трябва значително да бъде намален.
Възприемайки общата рамка, която за мене е правилна, възприемайки идеята да се повишава по някакъв начин интересът към университетите, които се мъчат добре да обучават своите възпитаници, за да могат да се лансират, в същото време искам да бърна внимание и се надявам, че министерството ще преразгледа това нещо. очевидно в отделните сметки има някаква грешка, защото ако се гледа интегрално, от една страна, сме с най-добри показатели, от друга страна, бюджетът е най-малък.
И за да завърша, общото намаление на капиталовите разходи специално за нас ще доведе до там, че проекти, които вече са започнати и които са финансирани, ще трябва силно да бъдат намалени. Например предполагам, че знаете, че имаме Професионална гимназия по компютърна техника и технологии в Правец. Преди известно време с акт на Министерския съвет всичките спортни площадки, включително имахме и база на езерото, бяха взети. Имаме сега обещание, но без резултат, да си направим площадката.
За енергийна ефективност почти 1 млн. лв. не ни достигат. За други проекти, за които аз съм дал възражение, също много не ни достига.
Оценявам предложението за бюджета като рамка положително. Моята оценка за стремежа на екипа на господин министъра е също положителна. По различните аспекти сметките излизат така. Но все пак аз бих могъл да ги помоля да погледнат интегралното изпълнение на нещата. Когато уж всичко върви добре, в крайна сметка крайната оценка е силно негативна. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Христов. Има думата проф. Борислав Борисов.
ПРОФ. БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря, господин председател. Аз бих помолил даже колегите ректори да не се центрират върху проблемите на отделните университети, а да говорим по принцип за бюджета за висшето образование. и донякъде моето изказване се чувствам задължен да го направя, защото някои неща в текстовете в Преходните и заключителни разпоредби ме смущават. Не говоря като цяло за бюджета. Говоря конкретно за два текста, които тук бяха споменати.
Единият е за комплексната оценка за качеството на обучението, която ще се утвърждава от Министерския съвет. Тук симпатичният главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката каза как в бъдеще ще се обсъждат, съвместно с ректорите и Съвета на ректорите, критериите за тази оценка.
Искам на всички да кажа, а и министърът ще потвърди, че това нещо е обсъждано многократно от Съвета на ректорите. Миналата година през месец септември на съвместно заседание на министъра с Управителния съвет на Съвета на ректорите, в присъствие на еврокомисаря Кристалина Георгиева и американският посланик Уорлик министър Игнатов пое ангажимент – договорихме се за 6 точки, които трябва да се променят в новия закон. Едната от точките, за които се договорихме, е, че тази комплексна оценка минимум ще съдържа 70 процента от оценката на НАОА. Иначе този текст в този си вид дезавоира смисъла на съществуването на Националната агенция по оценяване и акредитация.
Аз съжалявам между другото защо тук не е нейният председател или заместник-председател.
Ние подкрепяме останалите 30 процента да бъдат оценката на пазара. Само че, колеги, нека да се разберем дали пазарът е този реален фактор, особено в условията на тази криза в момента, когато бизнесът в колапс е този, който ще оценява системата на висшето образование.
Аз мога да ви кажа, че половината от нашите студенти се реализират в Европа, не в България. Защото в Европа са високите технологии, да ме извинява колегата от Търговско-промишлената палата, но доста добре познавам българския бизнес.
Премиерът Борисов е прав като казва: ние обучаваме кадри за Европа. Те ни пускат и половината наши студенти веднага започват работа в Европейския съюз. Аз нямам една жалба от наш студент, че навън не си е намерил работа, но имам жалби, че в България не си е намерил работа защото знаете бизнесът в какво състояние е.
После. Не ми се иска някак си тази оценка да се формулира от двама-трима души, били те и най-компетентните в системата на висшето образование. оценката би трябвало да е формулирана по критерии, общоприети или най-многото масово приети от ректорите, те да приемат обективността на тази оценка.
Аз ще ви дам един пример. Нали тази рейтингова система, за която говорим, само преди две години изкара, че най-добрият университет в България е транспортното училище „Тодор Каблешков”. Хайде, преди три години. Тогава се изкара, че най-доброто обучение на икономисти е в Софийския университет, а най-доброто обучение на юристи е в УНСС.
Ще задам следващия въпрос. По световната рейтингова система на бизнес университетите, който рейтинг се прави от консорциум от 160 образователни институции по света, УНСС е на 13-о място в Европа и на 31-о в света. Веднага сме след Лондон бизнес скул. По коя система ще ми дават оценка от министерството – по световната система на 160 образователни институции или по нашата система на рейтинговата оценка.
Така че искам да помоля министъра, след като сме се договорили веднъж нещо в Съвета на ректорите. Аз въобще не казвам, че другите пет точки досега не са внесени за промени. Надявам се, че ще бъдат отразени в новия закон. Но след като сме се договорили нещо, да си спазваме обещанията. В крайна сметка казах и кои са присъствали на тази среща.
Вторият въпрос. За увеличаване на таксите с две трети. Слушах сутринта интервюто на господин министъра. Има логика в това, но аз лично трудно я схващам. Първо, защото записът в проекта на закона е некоректен. Оценките, които се дават, се дават по професионални направления, а не по специалности. И това би трябвало да се знае и да не се пишат неверни неща. а в едно професионално направление аз имам например 20 специалности. Как ще станат на практика тези диференциации. И е написано отделно, че става въпрос за някои категории студенти. Какви са тези категории студенти – по-ниски, по-високи?
Знаете ли, че само за два дена аз имам поне пет делегации при мене от студентите от различни категории, които си се измислиха – от Северозападен район, от Странджански район, от Молдова, които изведнъж станаха категории студенти и всички искат намаление на таксите – нула. Защо създаваме излишно напрежение сред студентите? Аз това не мога да го разбера. И въобще не схващам логиката, че някой щял да учи с нула пари.
Какъв е проблемът на сегашния текст? Не създава някакви проблеми. Нека да го има, но поне да не е по категории студенти, защото някой трябва да определя тези категории.
Иначе подкрепям горещо желанието на министерството да промени механизма на финансиране, като се отразява качеството на обучението. Това е абсолютно правилно. Но просто ми се струва, че не е намерен най-верният механизъм за тази цел. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Борисов. Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин министър, господин председател, уважаеми ректори и учени! Наистина в момента разглеждаме рамката и повечето изказващи се, с изключение на господин Местан и госпожа Богданова, които заявиха, че няма да подкрепят законопроекта...
Проф. Борисов преди малко каза, че също подкрепя рамката.
Господин председател, към Вас се обръщам. Наистина не е мястото тук точка по точка да обсъждаме законопроекта. Можем да направим работни групи. И Вие го разбирате много добре. Различни стратегии минаваха, закони и така е правилно.
Наистина моля ви всички да се концентрираме в рамката. Имам становищата, прочетох ги. Проф. Борисов ме познава от много време, все пак имам докторска степен в ръководения от него университет. Ние знаем хората, които развиват бизнес в България и си намериха работа в чужбина. Аз лично много добре ги познавам и знам голяма част от тях. И напълно съм съгласен с голяма част от нещата, които проф. Борисов каза.
Господин Борисов, съжалявам, но наистина е по-добре да направим работни групи и тези неща да се отметнат.
Това, което говорим тук в момента, няма да реши нещата. Не можем да го направим сега. Много ви моля да се концентрираме в рамката, да вървим така, за да видим какво правим, да проведем гласуването – дали след половин, дали след един час, няма значение. Съществото на днешната комисия е да минем рамката. А има толкова много промени... Ето, с това тук се запознавам от часове. Много ви моля.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само за секунда, понеже господин Стоилов се обърна и към мене, да обясня нещо, което всички депутати го знаят, предполагам, че нашите гости също го знаят. Ние като Комисия по образованието сме съпътстваща комисия, не сме главна комисия. Тоест на второ четене няма да гледаме Закона за бюджета, така че няма как да създаваме работни групи в Комисията по образованието.
Проблемът, който ни се предлага със Закона за държавния бюджет, е, че той променя съществено Закона за висшето образование. Съгласно Правилника на Народното събрание тези съществени промени в Закона за висшето образование трябва да ги гледаме ние като водеща комисия. Но за съжаление не можем да разрежем с ножица закона. Защото безспорно ще се съгласите с мене, доц. Стоилов, че когато със Закона за държавния бюджет говорим за независима експертиза в науката, за комплексна оценка във висшето образование, това са съществени параметри в съответните закони.
Аз затова казах, че не юридически да се заяждам кога е публикуван Законът за държавния бюджет и кога не, но първо не е спазен този 14-дневен срок за публикуване.
Второ, ако трябва да продължа тази чисто техническа част, за която Вие казвате, тези две трети повишение на студентските такси ги нямаше като текст в първоначално публикувания законопроект от Министерството на финансите. Нямаше го. Този текст не е обсъждан от никого и с никого. Ако греша, моля сега и тук ще дам думата на всеки да ме поправи. Госпожа Такева каза, че от три-четири месеца знае текста на Закона за държавния бюджет. Ако и господата ректори, които се изказаха, знаят този текст на Закона за държавния бюджет отпреди три-четири месеца, вземам си думите обратно. Но аз този текст не го видях на сайта на Министерството на финансите.
И когато възложихме на експертите на комисията да направят становище, те ми направиха становище без този текст.
Така че, господин Стоилов, това са важни моменти. Пожелавам успех на Бюджетната комисия да вникне в тях, да вникне в комплексната оценка за висшето образование и за експертизата в научноизследователската дейност и да се получи добър Закон за държавния бюджет.
Приключих. Георги Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз бях решил просто да гласувам „против” и да не се изказвам. Защото, както каза колежката Богданова, нито искам, нито мога да подкрепя този проект.
Защо бях решил да не се изказвам. Защото днес в Народното събрание станах свидетел на един абсурд. Беше гласувано включване в комисиите на хора, които си подадоха отвод, с мотива, че няма значение дали искат или не искат, те ще бъдат включени в комисиите и като не искат, да не ходят.
Наистина ние разглеждаме законопроекта на първо четене и трябва да вникнем във философията на този законопроект. Колегата Местан спомена за 4,6, 4,8 процента. Но без да споменем цифрите, които стоят зад тези проценти, ние няма да придобием точна и ясна представа. За отбрана, за сигурност имаме по 1 млрд. лв. 999 млн., 980 млн. лв. срещу 55 млн. лв. за българската наука, което е орязване, срещу образование, срещу култура.
Ставаме свидетели на протести на майки, ставаме свидетели на протести на учени. Това са хората, които живеят и развиват нашето бъдеще. Явно това е философията на законопроекта. Философията на законопроекта е да не се подкрепя нашето бъдеще.
Може би биха протестирали и пенсионерите, но те сигурно вече нямат физическите сили да направят това нещо.
Ето защо аз категорично няма да подкрепя сега този законопроект, защото считам, че неговата философия не е каквато трябва да бъде. Ние виждаме пример за една скрита война срещу науката, която се води и срещу различни други отрасли и социални групи в България. Това е, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Терзийски. Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председателю. Ние все пак се договорихме да разделим на три части дискусията. Но аз си мисля, че ние няма как да не продължим дискусията и с оценката на парите, предназначени за наука в бюджета.
Истината е, че ако в парите за средно образование има увеличение, ако в парите за висше образование има увеличение, то в парите за наука има очевидно намаляване. И аз просто предлагам, господин министре, от всичките писания към и по повод на бюджета извадете изречението, че науката е основен приоритет на правителството. Най-малкото защото ние от една година много сериозно коментираме статута, бъдещето и проблемите на Българската академия на науките. в тази зала сме изговорили твърде много неща. и аз даже се притеснявам, че извън оценките, мненията, позициите, емоциите тук аз вече нямам какво да кажа.
Казвам това, защото, без да повтарям Лютви Местан, аз също като него не разбирам управленската логика. Ако е тази, която мисля, че е, тя е твърде опасна. Защото когато говорим за парите за наука и за Българската академия на науките, искам да коригирам колегата Местан – 50 са милионите за кучетата на София. Да нямаме спор, че става дума за едно по-глобално решаване на проблема.
Но истината е, че и в бюджета на Министерството на земеделието няма предвидени пари за наука. Но има заявление на министъра на земеделието, който твърди, че ще компенсира намаляването на парите в ресорното министерство с продажба и на материални активи на Академията. И тук вече разговорът дълбоко не е за това кому харесва съществуването на Селскостопанската академия или тя трябва да бъде център или каквото се сетите.
Ние с колегата Методиев спорим периодично на тази тема. това не е разговор. И дирекция да е, пари за наука в Министерството на земеделието няма. Но ще има продажба на част от иначе харесваните и дълго време коментирани имоти на Селскостопанската академия.
От тази гледна точка аз наистина не разбирам подхода към Академията.
Тук на заседание на комисията ние много единодушно приехме отчета за 2010 година и, ако изключим почти неслучилия се или твърде крехък коментар на внасянето на отчета на Академията в Народното събрание, разбира се, там имаше единодушие по приемането, ние тук в нарочно решение се договорихме, че ще направим всичко възможно като парламентарна комисия да решим по някакъв начин с нашите възможности, с наше консенсусно настояване проблемите на Академията.
Не желая да проследявам хронологията на финансирането. Но знам, че няма никакво обяснение как така се случи, че при този бюджет, който ние всичките твърдяхме, че е драматично нисък, паднаха 5 млн., ей така, в движение, като, между другото, с 4 млн. лв. се покачиха средствата за издръжка на Министерския съвет. Само на него.
Аз не желая да правя другите съпоставки. Знам, че миналата година държахме нивото на бюджета на БАН. Сто двадесет и осем млн. лв. дадохме повече обаче за държавната администрация. Днес за какво даваме повече? С един неразбран от мене запис, че науката и научните изследвания са основен приоритет на правителството. Няма нужда да си звучим добре.
Без да коментирам повече цифрите вътре, те са коментирани, ясни са, стоят тук позициите на Българската академия на науките, има нещо обаче в този документ, господин министре, което е безспорно. Аз твърдя, че Вие сте искрен, ако сте го чел и стоите зад този текст. А това е изречението ,че средствата, предназначени за научноизследователска дейност целят да повишат мобилността на учените, съхраняването на научния потенциал на Европа и привличането на учени от трети страни. няма лошо да съхраним научния потенциал на Европа, но очевидно съсипвайки научния потенциал на България. И никаква емоция няма в това, което казвам. Просто добросъвестно прочетох тази теза. Учените от трети страни няма да си позволят да вземат от нас по-малко пари от тези, които в момента получават учените на Българската академия на науките.
За мене този коментар може ли този бюджет да бъде компенсиран с още толкова пари, получени от проекти, не е сериозен. Аз ще продължавам да питам колко е фонд „Научни изследвания” и какъв е отчетът за 2011 година и какво той ще представлява през 2012 година. Защото ние сме казали, че в рамките на тези 36 млн. са и парите за научна дейност на университетите. Ами никой вече не говори за това изпълнява ли се действащият Закон за висшето образование, който каза, че 10 процента от субсидията трябва да бъде предоставена на висшите училища за научноизследователска дейност. Не за издаването на трудове, това е друго перо.
Значи изправяйки едно срещу друго възможностите на университетите и очевидно невъзможността на Българската академия на науките да работи, ние просто казваме: Парите братя, за наука и номинално ще бъдат по-малко, а иначе тя ни е приоритет. Никакъв приоритет не е.
И тъй като този коментар, този подход, тази философия са крайно обидни, аз просто вече не задавам въпроси. Категорично не желая да подкрепям не просто като опозиционен депутат Закона за бюджета, а една философия, която на мене вече ми е обидна. Защото не знам какво още трябва да бъде изговорено тук.
И съм съгласна с Местан, че това е проблем на българска държавност. За съжаление ние ще го затворим от една парламентарна комисия, която ще гласува не знам как. Аз лично ще гласувам против този Закон за бюджет с надежда, нека да е наивна. Но ако ние наистина намерим политическа воля да кажем на Академията, че нея трябва да я има, да работи и да печели, защото никой не оспорва нито този подход, нито възможностите на Седма рамкова програма, нито на фонд „Научни изследвания”.
Аз се надявам, господин председателю, да намерим време да гледаме отчета, дейността му и идеите за бъдещето на едно следващо заседание на комисията. Но дайте да търсим пари и да разберем, че въпросът ни е общ, а проблемът на България е очевиден и той няма нищо общо с емоциите на един или друг министър и неговите заявления. Това е работата на българското Народно събрание и то е органът, който накрая ще каже да или не на един подобен подход. Аз твърдя ,че това е опасен и лош.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова. Министърът на образованието поиска думата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Много неща се изговориха тук. Мога да кажа следното.
Тук са събрани народни представители от различни политически сили и всеки защитава различни идеи. Това е хубаво, това е постижение на българската демокрация. Времето, в което живеем обаче, изисква държавнически подход и държавническо мислене. Твърдя, че всеки, който иска в тази зала – не хората на улицата, защото те не са длъжни да имат тази информация, но всеки, който иска все повече и повече, тласка страната към хаос. Този бюджет отразява реалното финансово състояние на българската държава в момента. Този бюджет наистина дава 171 и нещо увеличение на функцията „Образование и наука”, което в условията на задълбочаваща се финансова криза смятам, че е голямо постижение.
Бяха изречени, да не казвам, лъжи, но манипулативни внушения. Всъщност за полицията, за отбрана и сигурност се дават 2,7 процента, не са 4-5. Общо полиция и Военното министерство са 2,7 процента срещу 3,4 процента за образование. Аз не казвам, че е много, но ви казвам, че живеем във влошаващо се финансово състояние. България е част от Европейския съюз, те не може да са зле, а ние да сме добре.
Затова ви казвам, уважаеми госпожи и господа народни представители, има моменти, когато политическите страсти трябва да отстъпят място на държавността. Това е реалното финансово състояние.
Смятам за некоректни всички внушения за война срещу БАН. Няма такова нещо. Н в момента европейският формат е такъв. Социално развиваща се дейност е образованието и част от висшето образование, науката е в Конкурентоспособност”. Нямаме намаляване на бюджета на БАН. Защото тези 5 млн. лв., които се смятат, че са намаляване, се прехвърлят във фонд „Научни изследвания” за съфинансиране на проекти.
Оттук нататък ще отваря широко вратата и подкрепата на всички от нас за свързването на Академията с бизнеса, за борбата за проекти. Но няма да се върне това време.
И понеже всеки говори тук с апломб и наизуст, всъщност от 1999 година досега парите, които се отделят за наука, са едни и същи като процент от брутния вътрешен продукт. Това може да се види. (Шум и възражения в залата). 0,51 – това какво е? (Шум и реплики в залата).
Аз ви чета данни на ЕВРОСТАТ. Това е официална статистика. Не съм дошъл да се караме, макар че зная огромното желание на част от присъстващите тук чрез манипулации и внушения да развалят добрия диалог. Но ви казвам: бюджетът, който се предлага, отговаря на парите, които имаме в джоба. Това е първото нещо.
Второ. За първи път това правителство си позволява да вкара данните от Националната агенция за оценяване и акредитация да влияят на финансирането на университетите. И изведнъж биваме охулвани, за първи път от 12 години. Защо не го направихте преди, госпожо Богданова? Защо? За първи път от 12 години това правителство вкарва оценката от Националната агенция за оценяване и акредитация. А то е в закона. То отдавна е в закона.
Между другото тези 10 процента за наука са от любимия на всички депутат Панев, срещу който се борехте. Помните ли Закона „Панев”? И още тогава му казваха, че това, което той го предложи, няма да стане. Защото аз съм отдавна в системата на висшето образование.
Това, което Техническият университет постави, ние ще седнем да говорим. Но там става дума за едни кухи 800 хил. лв., които бяха заложени. Това ще го уточним.
Но пак ви казвам: аз ви моля, независимо от политическите страсти, за държавническо отношение. Дори ви казвам: от сутринта досега вече нещата се влошиха. Колкото и да искате, дори да изкарате всички на улицата, това са парите. Които означава, че ние трябва да се научим да живеем в рамките на този бюджет. Дефицитът – сигурно сте забелязали, догодина ще е под 3, той ще е 1,7 процента. Да се надяваме, че ще запазим наистина стабилност. Не става дума за добри отношения, не става дума за войни. Не става дума за това.
Иначе това, срещу което всички скачат, виси на сайта на Европейската комисия като добра практика, тази оценка, която се дава на базата на рейтинговата система в България. Естествено, че не е съвършена, затова отново ще има работни групи, за да се оправи тя. Но това, което чухме, внушението за самооценка няма да има. Не може да има финансиращ орган на базата на самооценка. Все пак този, който финансира, трябва да оцени по някакъв начин. Въпросът е да подобряваме показателите всяка година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър. Предлагам да чуем акад. Съботинов, след това проф. Данчев. Извинявам се, че промених програмата, но след като говорим за Българската академия на науките, е добре да чуем и нея.
Едно изречение като реплика на министъра? Заповядайте, господин Тодоров.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Във връзка с възможността бизнесът да оценява науката и образованието. След като науката и образованието произвеждат продукт, който бизнесът ползва, тоест бизнесът е потребител, в този случай не може да бъде отречено правото на бизнеса да оценява науката и образованието.
И второ, българските фирми действително са в тежко положение. Но ако погледнете, в България говорим за фалити на фирми, а в Европа говорим за фалити на държави. Така че бизнесът в момента е тук, съществува, развива се и иска, и има право да оценява науката и образованието.
ПРОФ. СТОЯН ДЕНЧЕВ: Нека процедурата да бъде малко по-ограничена. Извинявайте, господин председател. Защото бизнесът в никакъв случай не може да оценява библиотекарите, които аз произвеждам. Има и други специалности, към които вие нямате отношение. А претенциите ви за оценка не би трябвало да бъдат за всички.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз съм напълно оценка със становището на Българската търговско-промишлена палата. Аз и като член на Съвета на настоятелите навремето подкрепих закона да има представители на бизнеса там.
Въпросът, който беше поставен и статистиката на Националния статистически институт, която мина вчера в медиите, всички я четем. Четиридесет и два процента от бизнеса в момента е семеен бизнес: мама, татко и аз. От тези 24 процента 37,42 процента са в сферата на услугите и търговията.
Аз ще се боря като председател на Комисията по образование тези останали проценти от по-едрия бизнес наистина да намерят място, но не място в Закона за държавния бюджет, а място в новия Закон за висшето образование и науката. Там са критериите, оценките, относителните тегла, за които говори проф. Борислав Борисов, дали да са 30 процента оценка на правителството – 70 процента на НАОА, дали да е обратното. Това е вече друг дебат, друга дискусия. Иначе подкрепям Вашето становище.
Акад. Съботинов, заповядайте.
АКАД. НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър! Бюджетът за 2012 година за наука е унищожителен. Свидетели сме на едно непрекъснато намаляване на средствата за наука в нашата страна. Информацията, която имаме от Министерството на финансите, говори: спадане на финансирането за наука на 0,2 процента за 2012 година. Тенденцията е от 0,4 в периода до 2009 година постепенно спадане до 0,3 и 0,2 процента.
Позволявам си да ви кажа, че това не е европейският формат за финансиране на научните изследвания.
Вчера се върнах от Брюксел, където беше заседанието на академиите на науките на европейските страни – членки на Европейския съюз. Тенденцията е увеличаване на бюджетите за наука на всички нормални европейски страни именно в условията на криза, за да посрещнат предизвикателството. Да се говори, че това е европейски формат, не е вярно. Това е български формат. И за съжаление в основата си ударът е срещу Българската академия на науките, за който вече стана дума.
Предвижда се бюджет за 2012 година за Българската академия на науките 54 млн. 700 хил. лв.
Ние добре знаем какво беше положението с бюджета за 2011 година – 59 млн. лв. хората не получават редовните си заплати, при положение, че са съкратени 1400 души от Българската академия на науките, че са оптимизирани институтите и намалени с 27 броя. При това положение средната работна заплата за тази година падна на 540 лв. Предстои още намаляване на средната работна заплата на учените в Българската академия на науките, ако се приеме този бюджет – 478 лв.
Колеги, това ли е отношението към българската наука, към водещия научен потенциал на страната? От нас се иска активно включване на българските учени в европейските програми. Иска се да се работи по ФАР, иска се да се работи по рамковите програми. Но за да се реализират тези действия, трябва функциониращи научни лаборатории с платени хора на базова заплата, с функциониращи лаборатории с осигурени ток, вода, отопление. Какви оперативни програми ще реализираме? Нали знаете, Европа дава пари само на базови организации, които функционират. А нашите базови организации са пред ликвидация. Всеки месец Българската академия на науките напускат между 45 и 50 души.
Ние сме изправени пред жестока катастрофа и вашата отговорност е голяма. Защото вие приехте създаването на Националния център като Българската академия на науките със запазване на институтите, с тяхната автономност, с възможност за работа. изведнъж финансовото задушаване разрушава всичко. Това ли трябва да оставим? Това ли е пътят?
Нашето становище е дадено ясно, написано е. Не можем с 54млн. 700 хил. лв. да платим фонд „Работна заплата”. За да изпълним договореностите за работните заплати в Българската академия на науките, са ни нужни 59 млн. лв. Как ще стане тази работа? откъде ще дойдат парите? От собствени приходи ли? Ние имаме собствени приходи, но те не могат да бъдат използвани за фонд „Работна заплата”. Те могат да бъдат използвани за допълнително заплащане там, където има работещи колективи. Не може с тях да платим за всички дейности, които извършва Българската академия на науките. а те никак не са малко. Българската академия на науките поддържа оперативни научни дейности, обслужващи българската държава, които изобщо не са засегнати от оперативните програми и по Седма рамкова програма. Не могат да се осигурят – метеорологични, сеизмични наблюдения, мониторинг на Черно море – знаем го добре.
Ами тези дейности, които осигуряват български език, хуманитарните направления? Кой ще ги върши? По бизнес плащане? Няма да стане. Аз знам много добре какво значи бизнес и наука, защото моите резултати са отивали в бизнеса. Ама знам какъв е пътят. А тук ни се предлага да орежем помощния персонал. Ами как ще правите иновации без помощен персонал? Как може такива неща да се говорят? Това са ръцете на нашите учени.
Ние не сме една университетска лаборатория с ограничени възможности. Това са големи институти, които работят за нашето общество. Искате да ги ликвидираме ли? Ние нямаме друга наука в България, само това остана.
Така че призовавам ви да разсъждавате много внимателно, защото това са исторически моменти. Досега успяхме да запазим научния потенциал на страната. всяка държава се бори за своя научен потенциал, защото знае, че това е единственият начин за излизане от кризата, ако той се ползва максимално ефективно. Накъде отиваме?
Така че много е важно сега да се помогне на Българската академия на науките. нашата молба е голяма, защото това е исторически важен момент. Хората напускат академията, ликвидира се, ако се възприеме един такъв бюджет за академията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, акад. Съботинов. Проф. Станилов, заповядайте.
ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще се постарая да се спра на въпроси, които колегите не засегнаха. Повечето от нещата, които исках да кажа тук, колегите от опозицията ги изказаха.
Този бюджет предлага на Българската академия на науките много големи съкращения. Този бюджет предлага на Българската академия на науките да се режат институти. Безспорно. Иначе не могат да си получават заплати. По този бюджет обаче държавата не е казала какво да се реже.
В Националната стратегия, която беше приета с голямо мнозинство в Народното събрание, не е казано кои научни направления ще се развиват в България и кои ще бъдат финансирани от държавата, за кои се предполага по-голямо финансиране по програми и кои ще бъдат финансирани от бизнеса.
Досега държавата за 20 години преход не е предявила никакви претенции към Българската академия на науките, освен съкращения. Разбирайте – реформа равно на съкращения
Аз не знам колегите от ГЕРБ как ще гласуват този бюджет, коя ръка ще вдигнат да гласуват този бюджет за БАН, след като са гласували вече Националната стратегия за научни изследвания, която изисква от нас към 2020 година да отделим за научни изследвания – държавна субсидия, 0,7 процента от брутния вътрешен продукт, а сега ни се предлага 0,13 процента от брутния вътрешен продукт – това е пет пъти по-малко, вместо да го увеличим. През 2009 година е било 0,35 процента, сега е 0,13 процента. Не знам как ще го направите.
Искам да кажа още нещо, което тук не се каза, разговаряйки с представителите на бизнеса. Нито едно правителство по време на прехода не предложи проект за технологична България. Говореше ни се за туризъм и за селско стопанство и повече нищо. Сега също се говори за туризъм и за селско стопанство. И аз съм казал в парламентарната зала, че със сервитьорския поднос под мишница и с мотиката на бахчата напреднала държава не се прави. Тя се прави с високи технологии, които инвестиции се предизвикват с финансови инструменти, каквито досега никой не е предложил.
Аз съм го казвал няколко пъти на финансовия министър. Той казва: Вие сте съвършено прав. – и нищо повече.
Ние много ръкопляскаме и съм чувал, в парламентарната зала дори един колега каза, че ще плати издръжката на един български студент в чужбина. Но аз се постарах да извадя една статистика.
От 2000 до 2010 година от всички деца от средното училище, които са печелили всевъзможни награди по химия, по биология, по физика и по математика, нито един от тях не е останал да работи в страната. те отиват да работят на високия етаж – изследователска работа. Най-добрите отиват само в изследователската работа. и отиват да работят в Германия и в Съединените щати.
Сега, закривайки Българската академия на науките, лишавайки българската наука от цели направления, ние предлагаме на тези деца, които ще обучаваме, които се обучават и там, и тук, всички да заминат там.
Това, че срещу Българската академия на науките не се води война, не е вярно. Аз съм събрал в една папка изказвания на министри, на държавници, народни представители, изказвания на хора в медиите, най-вече от институтите на „Отворено общество” такива хули срещу Българската академия на науките, които е срамно да ги повтарям в парламента и пред Парламентарната комисия по образование и наука. Повтарям – един път държавата трябва да застане честно и достойно и в лицето на управляващите, на колегите от ГЕРБ и на двамата министри, и на другите министри да каже: Ние не сме доволни от българската наука, затова ние затваряме българската наука, ще развиваме само това, това и това, тоест всичко си отива на улицата.
Няма да ви говоря за културното значение на присъствието на научен живот за една нация. Това е най-високата топка, ако мога така да се изразя образно. И там, в тази сфера хората влагат пари.
Не е вярно, че науката на европейските държави се финансира на три части – една трета от държавата, една трета от частния бизнес, една трета от проекти. Аз днес се постарах да извадя финансирането на прословутата група институти „Макс Планк”. Там през последните 15 години е между 78 и 82 процента. Нека колегите, които са тук, да ме поправят, но това, което казвам, е вярно.
Структурно Българската академия на науките отговаря едно към едно на структурата на въпросната институция от Германия, която е най-близка. Нашата наука е организирана по немски образец. Този европейски образец, с изключение на англосаксонския, който се прилага в Англия. Никакви основания няма това да се променя. Но то дори не се променя. Защото в Стратегията за научни изследвания се накланя везната към науката на висшите училища. А ден преди да приемем тази стратегия, ние приемаме поправки в Закона за висшето образование, където в този тъй наречен франчайзинг изпращаме професорите да четат в колкото си искат университети лекции и да печелят много по-лесно пари. Защото изследователската работа е тежка, тя е по-малко платена, а да четеш лекции е далеч по-лесно.
Тези противоречия от всякаква гледна точка никой не може да ги обясни.
Не приемам нищо от това, което се казва, за спекулация с проблемите на БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ.
Колеги, ние ще останем като едни Херостратовци, ,които са запалили храма на познанието. Българската история с това ще ни бележи. Когато има криза, когато тялото е болно, се прави липосукция на корема, а не се прави на мозъка, което се предлага тук. Никакви оправдания не може да има с това, че в Европа има криза. Когато има криза, всички научноизследователски институти в Европа получават увеличено финансиране.
Това, което го казах, ще го кажа и в парламентарната зала, ако имам възможност.
Представителите на парламентарната група на „Атака” ще гласуват против този бюджет в комисията, а парламентарната група на „Атака” ще гласува против този бюджет и в парламентарната зала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Станилов. Лично обяснение поиска Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър! Господин Станилов, само за Вас, тъй като народния представител, когото визирахте, съм аз.
ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не съм Ви казал името.
РУМЕН СТОИЛОВ: Няма значение. В Народното събрание само аз казах такова нещо. аз знам защо го казахте, без да споменавате име, но колегите, които присъстват, знаят. Просто дадох още един път пример.
В момента не говорим популистки, говорим неща за точни и ясни параметри.
Само ще кажа две думи във връзка с Вашата забележка. Ако по-голяма част от нас действаме, както аз се опитах да покажа, няма да казвам, че това е последният студент, на когото в момента му помагам и то в качеството си като народен представител, няма да се връщам в годините назад, когато съм бил в бизнеса, защото не е коректно. Но ще кажа: вместо да говорим, да правим нещо – не казвам, че всеки от нас трябва да изпраща по един студент, - ако показвам с този личен пример на обществото, защото ние сме част от обществото, извинявам се много, нищо, че сме народни представители, нещата ще са малко по-различни. Много е лесно да говорим, без да даваме примери.
Аз с цялото си уважение към Вас ще кажа. Наистина не става въпрос за война. Много моля и с колегите от БАН всеки път говорим. Не мога да разбера. Говореше се за ДАНС, за МВР, военни и т.н. Имаме даден на масата един бюджет. Наистина пряко сили се изказвахме. Така че дайте да работим и да показваме, а по-малко приказки.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За реплика проф. Станилов.
ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Понеже става дума за пари. Вашето правителство не си е събрало парите от ЕРП-тата, които дължат на държавата заради дела от нейното участие. Ние сме внесли в парламента едно предложение да се прибере корпусът от Афганистан. Там са 60 млн. Там се води една предварително загубена война и е антиконституционно действие. Има една камара пари, които могат да се приберат. Само че вие просто не искате да го направите. Какво да говорим!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имам реплика към проф. Станилов. Той каза за националната стратегия за научни изследвания, че няма приоритети. Може би е лапсус. Има приоритети и те са пет. В тези приоритети обаче аз разчитам дейността на медицинските университети – медицината е приоритет; дейността на техническите университети, транспорт, възобновяеми източници, IT технологии. Техническият университет има пет-шест факултета. Разчитам Българската академия на науките и други, които няма да изброявам.
Бюджетът на Техническия университет в София е намален с 500 хил. лв., на Българската академия на науките – намален с 5 млн. лв.
Тоест това беше идеята в комисията – когато говорим за наука в България, да говорим за стратегия, за закон и за финансиране. Към момента имаме стратегия и е добре, че Четиридесет и първото Народно събрание прие тази стратегия. Тя има своите недостатъци. Но за първи път държавата – и тук е прав министър Игнатов – каза: това искам от науката. Каза го с акт, приет от Народното събрание. Предишните национални стратегии в някакви работни варианти са спирали.
Ако ми позволите, понеже винаги се прави паралел с друго финансиране в бюджета, ако мога малко да разведря обстановката. Направи ми впечатление, - и това е повече към господин Вълчев, - че в консолидираната фискална програма на правителството за наука плюс резерв за наука намалението на бюджет 2012 към 2011 е 16 млн. лв.; за администрация на затворите увеличението е 13 млн. лв. Ние предполагаме, че догодина ще има повече затворници, отколкото учени. Това, пак казвам, е в рамките на шегата. Дано да не са в пряка кореспонденция тези две понятия.
Давам думата на проф. Денчев.
ПРОФ. СТОЯН ДЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, госпожо заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! След емоционалното слово на акад. Съботинов, разбира се, аз се присъединявам към неговата молба към вас, уважаеми народни представители, за подкрепа на възможността да не загине Българската академия на науките. но ми се струва, че няма такива намерения в правителството да убиват този най-голям център на науката в България.
Изкушен съм да кажа няколко думи не само като заместник-председател на Съвета на ректорите, а и като ректор, тъй като колегата Христов започна да говори в тази насока. Не знам как се чувствате вие и пожелавам на всеки един от вас да се почувства по същия начин, когато в един университет като моя – той е малък, бутиков, но знаете, че в бутиците не се продава ширпотреба, продава се качествена стока – в продължение на шест години 15 човека за едно място седят и чакат на вратите на университета, включително и за най-непрестижните преди специалности – библиотекарските. Аз не мога да не се гордея с това и отивам всеки ден с удоволствие на работа.
Преди два дни ми се обадиха от Библиотеката на Конгреса американска гражданска, която иска да се зачисли към свободна докторантура в нашия университет. За мене това е гордост. Пожелавам на всички колеги да изпитват тази гордост. С това спирам в тази насока.
Връщам се към закона, който вие обсъждате днес.
Предварително обаче ми се ще да изкажа благодарности към господин Владо Горанов за конструктивния диалог между Министерството на финансите в негово лице и отделни представители на Съвета на ректорите, както и към главния секретар на министерството и към господин министъра за дискусиите, които почти всички ректори са водили с министерството и са постигнали съответните разяснения, свързани с този бюджет.
Вярно е, че вие тук правите политика за приемането на най-важния Закон за държавата. Но в края на краищата, когато казах и помолих да подкрепите и молбата на акад. Съботинов, аз имам предвид нещо друго, което наистина е политика. Аз съм присъствал в продължение на толкова години и от страната на Народното събрание, и като ректор на обсъждания на бюджети и винаги виждам основните противоречия, която стоят между управляващите и между тези, които са в опозиция.
Но си спомням едно предложение, което беше дадено от предишния законопроект за развитие на научния състав, когато по наше настояване – на Съвета на ректорите, беше казано да няма вече чартърни професори. Това е политика за висшето образование. не като прелетни птици да прескачат от университет на университет и да развалят качеството на висшето образование. а някои от вас, не искам да кажа, че Вие, но някои от вас гласувахте обратното и този текст беше отхвърлен. Тъй като по някакви причини, не мога да ги обясня какви са, за защита на някакви лобита това нещо се прие от Народното събрание. Може би беше намесен и Конституционният съд, и т.н., и т.н. Но това са въпроси на логика, които определят политиката и качеството на висшето образование.
По същия начин аз не бих се спрял в дълбочина и на проблемите, които бяха засегнати от проф. Борислав Борисов, по отношение на тези Преходни и заключителни разпоредби. Но както и Вие сам казахте, господин председател, тези неща е важно да се кажат, тъй като няма да има второ четене във вашата комисия.
Аз не мисля, че е лошо да се каже две трети от общата издръжка. Не мисля, че е лошо, защото няма глупави ректори в България. Така както беше една втора, за нас е същото, ако е две трети. По същия начин всеки един от нас ще си прави сметката така, че да привлича повече студенти, които да се обучават в неговия университет.
Може би трябва да се направи корекция, господин министър, по отношение на категоризирането на групи студенти. Това наистина не е удачно да се каже в този закон и да се променя в Закона за висшето образование.
Искам да подкрепя амбицията на Министерството на образованието, младежта и науката за промяна на механизма за финансиране на висшето образование, който вече се забелязва в този бюджет. Има диференциация на отделните висши училища и това е позитивното. Надявам се, че такова ще бъде отношението и към БАН, дали тази година или в следващите години. Но това нещо трябва да се направи към Българската академия на науките.
Подкрепям по принцип и изцяло рамката на Закона за държавния бюджет в частта му за висше образование, защото има видими факти, които показват развитието на този бюджет. Фактите са 11 млн. 200 хил. лв. за висше образование, за издръжка на обучението. Факт е 6 млн. лв. за студентски стипендии. Нашите деца се мотивират от тази дейност. Надявам се, че не само с повишаване на средствата за Гаранционния фонд за средствата, които получават, а и от директното плащане на стипендиите ние като образователни институти ще имаме полза.
Накрая ми позволете да се върна пак към БАН. Аз и друг път съм го казвал – започнах своето обучение в Софийския университет, във факултета по математика, а завърших в Единния център по математика и механика тогава. В момента работим в същата насока с Института по математика и информатика, имаме съвместни магистърски програми. Знам, че и други институти в БАН имат такива програми. Организираме конференции дори с участието на Министерството на образованието, младежта и науката по един много важен проблем на съвременното общество – цифровизацията.
Мисля, че това е пътят и висшите училища и БАН трябва да си подадем ръка, за да вървим напред за развитието на образованието и на науката в България. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Денчев. Акад. Юхновски.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: Аз съм амбициран, че има такова отношение към науката и такава политика. За Европа мисля, че всички сте наясно. Ние си дадохме труда да създадем тази книга, в която са събрани съставът, структурата, управлението и бюджетът на всички национални научни организации в Европа, много полезна и много вярна книга.
Ние сме много тъжно изключение от политиката на Европейския съюз и на всички културни нации. Страшното е, че ние започнахме да изоставаме от Африка, за което може би много не знаят. Но има един процес на много интензивно и много бързо развитие, може би защото базата, началото е било ниско. Но в момента в научните списания, които ние гледаме, участват учени от всички африкански държави, освен там, където се води дойна и където все още се изяждат хората. Там има страхотна бързина и усилване на държавните инвестиции в науката. Затова ми е много мъчно за нас, за нашата България.
По отношение на това, че ни казват, че трябва да се занимаваме с подаването на проекти, защита на проекти пред Европейския съюз и т.н. Искам да кажа на тези, които не знаят, че началото на проектното финансиране и работата по европейските програми от 1993 година по Трета рамкова програма беше създадено и Бюрото за разпространение на информацията, за конкурсите и условията за тях. По решение на ръководството на Българската академия на науките този панел, много важен за страната, пръв и начален, се водеше от проф. Иван Шопов. И това продължи три години. Тоест Академията се мъчеше да бъде посредник между Европейската комисия за всички учени от цялата страна. След което, може би съвсем естествено, тази функция беше иззета от Министерството на образованието и науката и нещата тръгнаха по друг начин.
Така че много ми е горчиво да слушам, че ние тепърва трябва да се учим, да правим проекти, тогава, когато ние създадохме проектната система в българската държава, привлякохме учените от висшите учебни заведения и ги включихме в тези системи. Тоест позволявам си да кажа, че бяхме учители първопроходци в проектната система за България по отношение на всички програми на Европейския съюз.
Така че това би трябвало да се види и повече такива неща не бива да чуваме. Това е грехота.
Аз няма да повтарям квалификации, изказвания. Бих могъл да кажа много горчиви думи, но не ми е присъщо това да говоря. Аз обичам да говоря с факти и документи и да гледам цифрите, тъй като в световната литература има едно уравнение, кръстено на моето име – Уравнение на Юхновски. Тоест математиката ми е, бих казал, любимо хоби, освен химията.
Аз искам да попитам господин Красимир Вълчев, който сигурно е много невинен човек, много точен, да ни каже по какъв начин синтетично е създадена цифрата 54 млн. 700 и няколко хил. лв. за бюджета на БАН за тази година, тъй като предишният бюджет беше сътворен чрез операция накълцване. Бяха отбелязвани кръгли суми – 10 млн., 20 млн. което говореше, че не се анализират естествените нужди на Академията, не се преценява какво действително е необходимо като екзистенц минимум за нейното съществуване, а просто се режеше.
Господин Вълчев, този път отрязването също е с нож. Вие отрязахте точно 5 млн. 000 лв. и бихте ли ни обяснили каква е методологията за създаването на този бюджет, който всички така ужасно ни притеснява. Ще Ви моля за един много точен, счетоводителски точен отговор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз се сетих за „Пътеводител на галактическия стопаджия”, който казва, че 42 е числото в крайна сметка, което е смисълът на живота.
Това е все едно аз да Ви задам въпроса защо Вашите разходи за електроенергия са еди-колко си и Вие да ми го обосновете счетоводно и по този начин.
Така или иначе всеки бюджет има две страни и това са приходи и разходи.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: Мога точно да Ви кажа.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ама аз мога да Ви кажа, че те могат да бъдат и по-малко, и повече.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Нека да изслушаме главния секретар. Предполагам, че разходите за ток са по електромер.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: Проследете, за да разбера и аз как се изчисляват.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Искам да Ви кажа, че може да изпаднем в безконечен дебат дали едно нещо може да бъде повече или по-малко, дали точно е сметнато или не. Вероятно няма да приключим в близките часове.
Ако ми позволите да се върна на Вашите думи, господин председател, и на част от преждеговорившите по отношение на субсидиите на висшите училища. Достатъчно уверено можем да кажем, че няма да има в крайна сметка на годишна база намаление на средствата за нито едно висше училище, въпреки че това, което правите като механично сравнение на Приложение 1 на бюджета с миналогодишното показва намаление мисля, че в пет или шест висши училища.
Специално за Софийския университет, Техническия университет – София и Медицинския университет – София това сме го проверили и техните средства на годишна база ще бъдат повече. Защо?
За Техническият университет миналата година не беше приспаднат нереализираният прием, а тази година е приспаднат. Само оттам идва една разлика от 800 хил. лв., която ректорът приема.
От допълнителните средства, които бяха предоставени, в размер на 6 млн. лв. за тази година, горе-долу по един милион лева от тях отидоха в Техническия университет, в Медицинския университет, 1 млн. и 200 хил. лв. отидоха в Софийския университет. Тоест повече от половината бяха концентрирани в тези три висши училища, за които говорих.
Ако механично екстрапулираме тези проценти върху 15-те млн. лв., то в крайна сметка Техническият университет ще получи доста повече, отколкото през настоящата година. Това важи и за Тракийския университет, мисля, че важи и за ХТМУ в голяма степен, защото те със сигурност отново ще бъдат водещи по голяма част от професионалните направления, за които говорим.
Отделно от това основният инструмент или основната политика, с която се преследва този принцип за концентрация, заложен в Националната стратегия за насърчаване на научните изследвания и финансирането на трите големи научни комплекси точно в тези три висши училища.
През настоящата година бяха отпуснати мисля 4,2 млн. лв. за тези научни комплекси. За следващата година няма уточнена сума в рамките на общия бюджет на фонд „Научни изследвания”, но тя при всички положения ще бъде по-висока от тазгодишната. И това са анексите, които са подписани с тези висши училища, че ще се търси едно увеличение.
Тези научни комплекси в най-голяма степен мобилизират научен потенциал както между звената в самите висши училища, така и между различни научни организации и в най-голяма степен са насочени към докторантите и към сътрудничеството с бизнеса в тези професионални направления.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За реплика заповядайте, акад. Юхновски.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: Господин Вълчев, аз Ви помолих все пак да ми кажете какви са принципите, на които се основава формирането на бюджета на БАН, който има изражение в толкова цифри, които показват, че той се състои от много различни, включително и дребни слагаеми. Повтарям, 54 млн. 756 хил. 100 лв. Ако се реже, знаете, се реже на парче. Ето, петте милиона ги няма. Просто някой Ви е казал, наредил или внушил и Вие сте отрязали гладко и явно пет милиона. Но тази цифра предизвиква размишление. Кажете все пак сметнахте ли нещо: колко трябва за парно, колко за заплати, на какво ниво. Така се прави бюджет – по линията на пълната класификация. Моля Ви се, кажете една-две думи за това. Заслужаваме го.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Няма какво да допълни господин Вълчев към отговора си.
Проф. Никола Малиновски има думата.
ПРОФ. НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, господин министър! Много внимателно слушах цялата дискусия и разбрах, че политиката на бюджета за финансиране на висшите учебни заведения е обсъждана многократно в Съвета на ректорите. Питам се защо политиката за финансиране не можах да разбера как се получи. Отговорът на въпроса на акад. Юхновски виси във въздуха. Вие казахте, че не можете да отговорите. Но защо тази политика не беше обсъдена? Една дума не беше спомената в настоятелството. Защо ние разбираме от медиите и защо ние разбираме по всякакви други начини, но не и в настоятелството. За какво, за бога, беше създадено това настоятелство?
ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Със закон.
ПРОФ. НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Със закон, точно така. Но то не функционира в този си вид.
И второто нещо, което искам да кажа. Уважаеми господа депутати, аз съм директор на един институт, който получи три пъти „А”. и ви казвам като директор: ако вие гласувате този бюджет, повече не можете да реформирате Българската академия на науките. ние просто не можем да преживеем. И го казвам най-отговорно като директор на институт, получил три пъти „А”. Ние няма да преживеем догодина. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Министър Игнатов поиска думата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин председател! Кратък е отговорът – не е обсъждан бюджетът със Съвета на ректорите. Това, което е обсъждано...
ПРОФ. НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Вие казахте, че сте го обсъждали.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не съм аз. Проф. Борислав Борисов и проф. Денчев. Имали сме отделни дискусии, но основните дискусии са около промените на Закона за висше образование, който се забави по причина, че това, което беше публикувано на 20 септември от Комисията в Брюксел, трябваше да излезе по-рано. И ако внимателно сте го чели, ние сме го превели на български език, ще видите българския почерк там. Голям процент от това, което вече две години говорим, е европейският документ.
В края на ноември предстои обсъждане от министрите. На тази база ще стъпим в новия закон по много причини. Една от причините е да не се обвинява министърът в маниакалност за промени. Просто това е европейската тенденция за модернизация. Тя ще влезе в основата на закона, който предлагаме.
Не е обсъждано. По това, за което специално беше поставен въпросът – защо процентът на агенцията е еди-колко си, а не е еди-колко си, ще ви кажа. Защото през юли, когато се прие промяната в Закона за висшето образование, се каза ясно: университетите, които желаят, могат да получат акредитация от европейска агенция, членка на тази асоциация, тоест да не се акредитират от българска. Голяма част от европейските агенции не дават оценки. Те казват: имаш акредитация – нямаш акредитация. защото смисълът на акредитацията е преди всичко да внуши доверие на обществото към съответната образователна институция, тоест към университета. Това е смисълът на световните акредитации преди всичко.
И понеже се прие тази промяна, изведнъж се оказа, че тук има оценка, а там няма. Затова се създава тази мрежа. Но така или иначе ние залагаме много на Българската агенция по тези показатели.
Така че обсъждане с отделно ректори – да, по същия начин, както сме обсъждали парите на БАН и в настоятелството.
ПРОФ. НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Кога, господин министър?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Колкото пъти към ходил, когато е имало заседание на настоятелството, са обсъждани различни проблеми на бюджета. Мога да кажа – неконструктивно. Последното заседание – четири часа! Министърът на образованието е превърнат на боксов чувал. Всички му се изреждат и го бият, той, слава богу, запазва спокойствие. След това всички спокойно си тръгваме и настоятелството не взема никакво решение.
ПРОФ. НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Не е вярно, господин министър. Това не е вярно. Извинете, че така грубо се намесвам. Беше отложено заседанието и Вие присъствахте там. И казахме, че заседанието не може да се проведе без присъствието на финансовия министър. Извинете, че говоря така развълнувано, но по друг начин не мога. И то беше отложено. На Вас Ви бяха предложени две дати, за да го продължим – и двете не Ви бяха удобни. Кога е обсъждан този бюджет?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Само да Ви кажа. Аз не мога да давам дати на финансовия министър и вицепремиера.
ПРОФ. НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Говоря за Вашето присъствие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля Ви, нека да спазваме формата на комисията. Форматът на настоятелството е съвсем друг. Каквото има, там ще се обсъди и ще се реши тук сме в комисията.
Катя Чалъкова, заповядайте.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, господин министър, госпожи и господа! Искам да ви кажа, че този формат, който е в момента на срещата, в никакъв случай не е конструктивен. Говорихме за триминутни изказвания. Нека да бъдат до пет, защото все пак темата е важна.
Но ние в момента не водим нито конструктивен диалог, а още по-малко доказваме, че мислим за образованието в България.
Повярвайте, няма да има никога правителство в историята на България, което да не мисли за образование. и не бива да се тръгва с нападките срещу това правителство.
Колегите народни представители, някои, които отправиха своите критики, в момента ги няма сега, когато се обсъжда най-важната част – Българската академия на науките.
Няколко важни неща. не можем да говорим за унищожаване на българската наука. Разбирате ли, това е пагубно. Пагубно е да се мисли, че това правителство говори за унищожаване на българската наука. Напротив, трябва да се намерят правилните механизми, за да се развива тази наука, за да бъде тя полезна както на обществото, така и на бизнеса, така и на развитието на България.
Академията сама трябва да каже, че иска да я има. Как? Като каже какво точно ще направи. Досега говорещите само атакуваха и критикуваха: не, ние няма да подкрепим, не, ние няма да подкрепим!
Кое беше конкретното – какво точно ще се подкрепи? Стана ли ясно какво ще се подкрепи? Нищо няма да се подкрепи. Тогава, при положение, че Комисията по образование не е водеща, при положение, че достатъчно много мнения се чуха, няма конструктивен диалог. А когато няма конструктивен диалог, не може да има и развитие.
И за да завърша много емоционално, ще кажа, че акад. Юхновски направи едно откритие тази вечер. Той въведе нова бройна система – с 54 млн. цифри, ако правилно сте ме разбрали. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Доц. Лиляна Вълчева отдавна иска думата.
Георги Терзийски има думата за процедура.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, искам да Ви попитам мина ли гласуването в комисията?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: По Закона за държавния бюджет? Не, не е минало.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Защото аз не съм излизал досега от стаята, излязох само за две минути. Помислих да не би да е минало гласуването, докато ме нямаше.
В три от изказванията на ГЕРБ, а мисля, че те бяха общо три, се прокара мнението и тезата, че трябва да приключим едва ли не дебатите. Ако наистина гласуването е приключило, явно, че е безсмислено да говорим.
Мисля, че сарказмът на колежката по отношение на проф. Юхновски е най-малкото неграмотно. Чувствам се дълбоко обиден от подобно поведение и подобно отношение. Но ако колегите от ГЕРБ бързат за някъде и искат да претупат обсъждането на този законопроект, нека си кажем и наистина да си ходим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Катя Чалъкова иска думата за лично обяснение.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Бих искала да направя лично обяснение, за да кажа, че в никакъв случай ние не говорим за претупване, а говорим за конструктивност. Конструктивният диалог включва конкретни предложения. Никой не бърза и аз съм убедена, че не сме в тази посока.
Освен това мисля, че много грешно сте ме разбрали. Аз просто използвах това, което акад. Юхновски каза, за да внеса малко настроение в ситуацията, защото диалогът очевидно беше нарушен. Мисля, че грешно сте ме разбрали, колега.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Румен Стоилов за процедура.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, много Ви моля да подложим на гласуване – който както иска да го възприема. Четири часа, но неводеща комисия. Въпросът наистина в голяма част засяга Комисията по образованието. Но времето и повторяемостта, защото тук има и математици много бързо ще го изчислят колко пъти повтаряхме едно и също нещо, не води до никъде. Води в задънена улица.
Искам да подложите на гласуване предложението ми.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Кое предложение, извинявайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: За приключване на дебатите и гласуване на законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Няма да го подложа на гласуване, тъй като имаме да разглеждаме бюджета на Държавната агенция за закрила на детето. Освен ако искате да гласуване без този бюджет. Надя Шабани не знам дали ще е съгласна, от 4 часа е тук. Настоявате ли да го подложа на гласуване?
РУМЕН СТОИЛОВ: Оттеглям процедурата си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Доц. Лиляна Вълчева, заповядайте.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, господин председател. Синдикатите са пренебрегнати в този диалог. Може би има какво да ви кажем.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, акад. Юхновски, с уважение към Вас, госпожи и господа, колеги! По бюджета не се работи ден, два или месец. По този бюджет ние работим целогодишно. И затова тук съм приготвила дори вече оцветени бюджетните субсидии, по които искам да взема отношение.
Диалогът, който водим с Министерството на образованието, младежта и науката по бюджетната политика за висшите училища, жалко, че не е така за БАН, я водим целогодишно през нашия синдикат и съответните ректори. Съветът на ректорите тази година няма становище по бюджета, защото те са променящи се, избират се. В 90 процента ректорите ще променят своя състав. Това е причината това сега да се случва. Но казаното от сегашното ръководство, което е един месец преди оставка, е вярно.
Няколко думи по бюджета за висшите училища. Съжалявам, че излезе госпожа Богданова. Когато тя беше от другата страна на синдикатите, не приказваше така, както тази вечер говореше. Защото това е абсолютно невярно. Най-безпринципното разпределение на бюджета беше през 2008 – 2009 година. И трябва да кажа, че битката срещу БАН започна точно тогава при правителството на Даниел Вълчев. Тук колегите знаят какви битки сме водили, за да защитим БАН.
Така че няма защо така да се прави – вече сме от другата страна и всички камъни са в нашата градина, защото ние сме потърпевшите от вашите празни политически приказки! Сега по същество.
Между другото, същото беше изказването и за Техническия университет. Ако беше останал тук проф. Маринов, ние онзи ден с него сме гледали този бюджет. Тъй като той е нов ректор, беше в 6-месечен преходен мандат и с него не сме го коментирали. Той прие всичко това, което сме направили.
Има висши училища, които не са си запълнили приема на студенти. Те са пет на брой. Има две висши училища – Техническият и Лесотехническият, в които имаме – не знам и аз как да го нарека – една промяна. И миналата година не си казаха точно бройките, тази година ги уловихме. Ще си понесат наказанието да бъдат по-коректни, а не да прехвърлят студентите от едно професионално направление с ниска бюджетна субсидия към друго с висока. Защото тези неща ги виждаме много ясно.
Нека да кажа ясно, че имаме споразумение – нашият синдикат и министерството – и ще контролираме всеки ректор, в това число и тези, които имат по-висок ръст. Апропо, високият ръст е при проф. Стоян Денчев. На никого не му направи впечатление защо там това се случва и какво става. Но аз специално към проф. Денчев имам само една забележка. Подкрепяте рейтинговата система, ама не участвате в нея. Защото има парички, които трябва да се вземат, ако при Вас има добро качество. Тази година е добре да се включите.
И като говоря за този показател, нека да кажем, че бюджетите на висшите училища не са само субсидиите. По критерий за качество на учебния процес ние сме заложили тази година 15 млн. лв. Петнадесет милиона лева! Тази година сме похарчили 5 млн. и 800 хил. лв. Тепърва още има за висшите училища.
Може би е добре да помислим какво трябва да направим за БАН през тази 2012година. Аз това ще го запазя за финала, което е предложение на нашия синдикат.
Големият проблем в намалението на субсидията – намалението в кавички – е в капиталовите разходи. Има единен подход. С 54 процента са намалени капиталовите разходи и най-много то рефлектира в големите висши училища, като Софийския и Техническия, тъй като те са взимали много пари.
Защо се съгласи нашият синдикат това да се случи? Защото от собствените средства ректорите винаги дават пари за капиталови разходи, но нито стотинка не дадоха за стипендия на студентите. Затова тези пари не се загубиха, те не изпаднаха от бюджета. Те просто се пренесоха от параграфа за капиталови разходи в параграфа за стипендия на студентите. Това е положението по бюджетната субсидия. И с нея ще приключа, за да не се спекулира.
Когато се коментира намаление в бюджетите, ние знаем откъде идва причината за това. Затова пак ще ви повторя, че работим целогодишно по тези бюджети.
Съжалявам, че не ми дадохте думата по в началото, за да спестя поне два часа празни приказки. Господин председателят вероятно има някакво отношение.
По отношение на БАН. Наистина диалогът ни в БАН не е на ниво. Дайте да разширим може би да участват синдикатите. Тук са колегите и от СОС. Дайте да влезем в това настоятелство и да сложим някакъв ред в диалога за БАН. Защото в момента се коментира нещо, което касае цялата академия. Но никой от вас тук не казва, че потърпевши са учените. Аз тук водя трима колеги от нашия синдикат от БАН.
В Българската академия на науките – 30 процента неправомерно намалени заплати. И аз моля акад. Съботинов и го чакам сума ти време да даде едно споразумение, да го подпишем. Вече водим разговори с министъра да намерим начин откъде да потърсим тези пари. Ние вече водим разговори, Вас Ви чакаме. Хайде, дайте да подпишем за синдикатите това, за което се разбрахме с Вас преди десетина дена и да го направим вече. Какво чакаме? (Неразбираема реплика на акад. Съботинов). Оставете това на нас, синдикатите. Вие в момента ще замълчите.
Отново пак ще кажа, тепърва ще търсим възможности, но за учените от БАН. Тук вече ще говорим целенасочено, както говорим целево за парите за висшите училища и за контрола ни. Ето го тук проф. Денчев, той знае какво споразумение имаме със Съвета на ректорите. Каквито пари отидат в субсидията за издръжка на обучение, контролът ни е да отиват за заплати. Ние имаме опита. Доверете ни се, поканете ни да работим заедно.
Нашият синдикат поема солидарно отговорността в работата си по този проект на бюджет за висшите училища. Пак ще повторя, жалко, че това не се случи като разговори и активна работа от наша страна по бюджета за БАН. Може би тук щях да отговоря с удоволствие на акад. Юхновски, ако бях участвала. Но в крайна сметка нашата солидарност е в този бюджет. Висшите училища има какво да направят.
Ние приемаме бюджета така, както е направен. И се надявам, така, както се договорихме, още от март месец да започнем работата по новия бюджет и по критериите, по които тепърва с новия Съвет на ректорите ще работим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, доц. Вълчева. Проф. Стефан Хаджитодоров.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Бих желал да отговоря на въпроса, който повдигна уважаемата госпожа Чалъкова.
Искате да бъдем конкретни. Предполагам, че сте прочели становището, което изпрати Българската академия на науките, в което точно сме казали парите, които искаме, за какво ще отидат. Защото Вие казахте: кажете за какво ще отидат.
На първо място, госпожо Вълчева, ще отидат за това да си изпълним договорните задължения към учените от БАН, които наистина са потърпевши от това редуциране на бюджета. На първо място.
На второ място, ние ще изпълним със съдържание проектите, които изпълняваме, и ангажиментите, които имаме по тези договори и проекти, защото ще имаме пари за оборотни средства.
За съфинансирането за момента няма да говоря, защото това са проекти в бъдеще. Но, разберете, наистина разберете, двата основни източника за формиране на бюджет на една организация като БАН са държавната субсидия и собствените приходи. Това са скачени съдове. Колкото са повече едните пари, толкова са повече и привлечените пари.
На трето място, българските правителства в продължение на повече от 40 години са поемали ангажимент за представителство и членуване на България в различни международни организации и те са решавали БАН да представлява държавата България в тези организации. И когато имаме тези пари, ние ще можем действително да плащаме членските вноски за членство в тези организации, които хич не са малко. Вътре са описани кои са. Ние представляваме България, ние не представляваме нас.
Българската академия на науките исторически така е сложена, че е част от външната политика на България. Колкото и да Ви е чудно, е сегмент от тази политика. Виждам, че се усмихвате. Ако искате, елате, конкретно ще Ви кажа къде и по какъв начин БАН представлява българската държава.
Искахте конкретика. Прочетете точно за какво ще отидат тези пари. Ние не ги искаме, защото просто ги искаме по някакъв начин да бъдат отделени от бюджета и дадени като бюджетна субсидия. Всичко това е аргументирано. Аргументирано е нееднократно, аргументирано е и със становище на настоятелството. Макар че господин министърът тогава беше зает и не присъстваше на това заседание, все пак другите настоятели аргументираха точно такъв бюджет.
Предполагам, че по някакъв начин отговорих на въпроса Ви. Говорих по-малко от 2 минути.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За дуплика Катя Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Благодаря. Радвам се, че най-после всички започнахме да се съобразяваме с това, че имаме някакви правила, по които работим. Аз Ви благодаря за всичко това, което Вие представихте. Но може би неправилно са били разбрани моите думи.
Когато аз говорих за конкретика ,миха предвид тази конкретика да се казва. Дотук почти всички изказвания бяха общи. Освен това аз съм почти убедена, че когато министър Игнатов е представил това число за бюджета, той със сигурност не е гледал тавана, за да го направи. А всичко това е на базата на един анализ. Този анализ сигурно е подкрепен с реални факти и за този анализ сигурно е имало диалози и разговори. Тоест това, което в момента ние трябва да кажем, е кое от тези диалози конкретно не е изпълнено, каква сума точно трябва да се даде и къде. Това имах предвид под конкретика.
А това, което Вие предложихте, да, аз съм го чела и съм се запознала с него.
ПРОФ. СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Аз точно това искам да говорим. Затова търсим тази комуникация. Защото, повярвайте, когато в медийното пространство, защото ние контактуваме чрез медиите, се хвърли някакъв бисер, че изцяло трябва да се издържаме с европейски проекти, просто оперативната общодържавна дейност, която се изпълнява от Българската академия на науките, няма как да се изпълнява по европейски програми.
Концепцията на европейските програми е за допълнително финансиране. И министър Игнатов го знае много добре. Ние сме водили този разговор.
Аз апелирам към министър Игнатов. Ако е възможно, наистина дайте да направим една среща, с конкретни термини да говорим и да се опитаме наистина да Ви покажем, че когато сте предложили това число от 54 млн. лв., не сте гледали наистина в тавана, а сте гледали в реалните анализи, които са седели на вашата маса.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Игнатов, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Само една реплика. Наистина бюджетът не се прави за един ден, той се прави в продължение на около година, преди да бъде представен. Тук работят екипи на Министерството на финансите и на нашето министерство.
Мога само да ви кажа, че ситуацията до юли месец беше една, след това тя е друга. Затова абсолютно убедено сега като министър с удоволствие аз ще изслушам всички аргументи. Но ви казвам: можем да харчим само парите, които са в джоба ни. И ние трябва да се пренастроим към този принцип. Такава е реалната ситуация в момента.
Иначе има много други възможности, да се проведат срещи, ето, и с главнтия секретар за да видим какво не се използва, за да се подпомогне Българската академия на науките. но просто ви казвам: няма в момента друга възможност освен тази – само парите, които са в джоба, които съществуват в държавата, да бъдат разпределяни. За всеки, който иска повече, или трябва да ощетим някой друг – оттам да се вземе, или след два-три месеца да влезем в криза, подобна на южната ни съседка.
Сутринта ако забелязахте, Румъния вече постави въпроса – има нужда от милиард и нещо. ние можем да направим така – да вземем някакви заеми, всички да бъдем щастливи. И след това какво? Няма да бъдем щастливи, защото децата ни ще плащат, тоест ще бъдем пак нещастни. Това ви го казвам като министър. Това е единственото възможно решение – това, което имаме налично в джоба, само него го харчим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър. Колеги, предлагам да се ориентираме към приключване на дебата по тази точка. Мисля , че бяха чути всички становища. Имаме да гледаме още един бюджет – на АСП и на Държавната агенция за закрила на детето.
За последна реплика има думата Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин министър, никой от тук говорящите не претендира да разпределяте повече средства от тези, които са в джоба Ви – ще използвам това ваше сравнение. Но с парите, които са в моя джоб, аз мога да си купя моркови, хляб банани или други неща в различно съотношение. Става въпрос за преразпределяне, а не за натрупване в джоба на допълнителни средства. Ето, за това говорим. Дайте на БАН малко от „кучешките” пари... (Веселост в залата).
МИНИСТЪР СЕРЕГЙ ИГНАТОВ: Нарушавате принцип. Така наречените „кучешки” пари си ги гласува общинският съвет – София. Те не са по този бюджет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, предлагам да приключим дебата в частта „Образование и наука”, да благодарим на Министерството на образованието, младежта и науката, на проф. Игнатов, да благодарим на представителите на академичната общност, на БАН, на университетите за участието им в дискусията.
Моля да заповядат представителите на Държавната агенция за закрила на детето и на Агенцията за социално подпомагане. Разглеждаме бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
От името на вносителя кой желае да представи бюджета накратко? Ние имаме доклада. Заповядайте.
ЕЛЕНА КРАМЕНЛИЕВА: Аз съм директор на Дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика, така че тук сме представители от Министерството на труда и социалната политика като първостепенен ръководител с бюджетни кредити и съответно от Държавната агенция за закрила на детето като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.
Аз няма да представям подробно бюджета. Вие го имате пред себе си. Най-важното, което отличава този бюджет от миналогодишния, е увеличението със 7 млн. лв.
Това, което касае значително много тази комисия, е фактът, че цялото увеличение на средствата за Министерството на труда и социалната политика е изцяло за политиките за деца и семейства. Конкретно касае програмата за преход от институционални грижи към услуги в семейна среда, тоест закрилата на децата по Закона за закрила на детето.
Другото увеличение касае Закона за семейни помощи по отношение на месечната помощ за деца с трайни увреждания.
Това е най-важното, което отличава закона от миналогодишния бюджет. Така че ние подкрепяме законопроекта, тъй като имаме едно добро увеличение на средствата. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Действително имате увеличение на средствата и това е добре. Разговарях с колегите, че за съжаление Законът за държавния бюджет не позволява отделно гласуване по секторни политики. Аз бих подкрепил тази секторна политика, разбира се, с предложение на второ четене. Но когато има увеличение на парите, се вижда, че има грижа на правителството в тази насока.
Госпожо Шабани, заповядайте.
НАДЯ ШАБАНИ: Благодаря Ви, господин председател. УВажаеми народни представители, единствено бих добавила и следното обстоятелство. Тук ние сме ви дали информация за проектите, които са финансирани със средства от структурните фондове, които също допринасят за реализирането по отношение на политиките, свързани с деца. Няма да изброявам. Вие имате подробна информация за проектите, които изпълнява и Държавната агенция за закрила на детето, и Агенцията за социално подпомагане.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други представители желаят ли да вземат становище? От Министерството на финансите? – Не на този етап.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата.
Аз бих поставил на вашето внимание следното. В работен режим вече на съгласуване и на обявление е новият Закон за детето, който се предвижда да влезе в сила от 2013 година, тоест не касае тази бюджетна 2012 година. И това е добре, тъй като преди около три часа аз лично имах това възражение, че Законът за държавния бюджет в много къси срокове е съгласуван или не е съгласуван, докато вие давате достатъчно време всички да се запознаят, всички да си направят предложенията. И това е добре.
Но прави впечатление концепцията за правосъдие относно деца, приета на 3 август от Министерството на правосъдието. Там се предвижда да се закрият комисиите по противообществени прояви на малолетни и на непълнолетни и да се отмени едноименният закон, който е в сила от 1958 година.
Знам, че вносител е Министерството на правосъдието. Но знам, че тази концепция минава на съгласувателна процедура. Какво е вашето становище, с оглед бюджетната рамка и евентуално изпълнение на тази концепция през следващата финансова година? Заповядайте.
НАДЯ ШАБАНИ: Ако мога аз да взема отношение. Както се видя и в самата концепция, тепърва трябва да се изготви подробен план по отношение на това какви законодателни промени ще бъдат направени в конкретните закони с конкретен срок. и затова не е предвидено изменение за 2012 година, тъй като всички законодателни промени в рамките на тази концепция ще влязат на практика също в сила от 2013 година.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, други становища? Ако няма други становища, закривам дискусията. Благодаря и се извинявам, че се наложи дълго да чакате.
Подлагам на гласуване законопроекта за държавния бюджет за 2012 година.
Гласували: за 10, против 5, въздържали се няма.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2012 година се приема.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 19,30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)