---

На 21.12.2011 г. се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане за първо гласуване на Законопроекта за резерва на въоръжените сили на Република България № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 2.12.2011 г.
2. Разглеждане на Проект за решение за преобразуване на Факултет “Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във Факултет “Обществено здраве и здравни грижи”, № 102-03-27, внесен от Министерския съвет на 18.11.2011 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,05 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден!
Имам честта да открия последното за 2011 г. заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, то е извънредно заседание, при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на Законопроекта за резерва на въоръжените сили на Република България № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 2.12.2011 г.
2. Разглеждане на Проект за решение за преобразуване на Факултет “Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във Факултет “Обществено здраве и здравни грижи”, № 102-03-27, внесен от Министерския съвет на 18.11.2011 г.
3. Разни.
Други предложения? Не виждам.
Моля да гласуваме така обявения проектодневен ред.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Присъстват генерал-лейтенант Атанас Запрянов от Министерството на отбраната, полковник Стоян Стаматов – началник Централно военно окръжие.
Постъпило е становище от Министерството на образованието, младежта и науката, с което законопроектът се подкрепя.
От името на вносителите давам думата на господин Запрянов. Заповядайте, господин Запрянов.
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа членове на комисията! Представям ви за разглеждане законопроект, изготвен в съответствие с заложените в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на Република България принципни положения за формирането и използването на резерва на въоръжените сили. Съобразен е с приетата от Народното събрание Стратегия за национална сигурност на Република България и с утвърдения от Министерския съвет план за развитие на въоръжените сили.
Необходимостта от изготвяне на Проект на закон за резерва на въоръжените сили на Република България се породи основно от:
Първо, изменението на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България от Народното събрание, довело до отмяната на задължителната наборна военна служба, считано от 1 януари 2008 г., и направените във връзка с това промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Второ, вследствие на реформите във въоръжените сили на армиите от Алианса, в това число и на българската армия в условията на професионална армия, възникна необходимостта от създаването на нов боеспособен резерв, с нова организация, гъвкав състав и съвременни правила за подготовка и използване.
И трето, ограничените финансови средства за отбрана също изискват търсене на нови начини и способи за поддържане на способностите на въоръжените сили, адекватни на заплахите.
С предложения на Вашето внимание Проект на закон за резерва на въоръжените сили на Република България се цели уреждане на обществените отношения, свързани с ръководството, състава, подготовката, използването, отчета и службата в резерва на въоръжените сили на Република България и подготовката на българските граждани за защита на Отечеството.
В съответствие с конституционната промяна и отмяната на задължителната военна служба в предложения законопроект е заложен доброволния принцип за подготовка на българските граждани за защита на Отечеството и за комплектуването на резерва на въоръжените сили с български граждани и техника в мирно време, и задължителен принцип – за военно време.
Предвижда се резервът да има две съставни части.
Първо, доброволен резерв, за комплектоване на доброволен принцип с резервисти и техника резерв на единния комплект въоръжени сили в мирно време, и запас за комплектоване на задължителен принцип със запасни и техника запас на силите от системата за национална сигурност във военно време.
Резервистите са български граждани, желаещи да служат в доброволния резерв. Те сключват договор с министъра на отбраната или упълномощено от него длъжностно лице и ще получават определено в законопроекта финансово възнаграждение.
Аналогично е и за собствениците на техника, желаещи да я предоставят за потребностите на доброволния резерв.
За военно време, съгласно чл. 59, ал. 1 от Конституцията, е предвиден задължителен принцип за комплектоване със запасни и техника запас на военните формирования и структурите от системата за национална сигурност по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Както Ви е известно, във военно време към въоръжените сили се включват и структури от Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Национална сигурност” и други, които се военизират във военно време, съгласно чл. 52, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили.
В изпълнение на чл. 59, ал. 2 от Конституцията в законопроекта е предвидено, съгласно чл. 56 на проекта, в девети и десети клас на средните училища да се провежда подготовка на българските граждани за усвояване на знания за защита на Отечеството. Подготовката е задължителна и ще се осъществява в рамките на пет учебни часа в девети и пет учебни часа в десети клас от определените в учебните планове за час на класа. Това обучение се различава коренно от известното Ви от миналото военно обучение със стрелби, лагери, походи и така нататък, и има за цел да даде знания за отбраната на страната и оцеляването във враждебна среда. Съдържанието на подготовката, както редът и начинът на провеждане ще бъдат утвърдени с акт на Министерския съвет.
Предвижда се също така в граждански висши училища, военни академии и висши военни училища за студентите да могат да се организират курсове по начална или специална военна подготовка, като курсовете се съгласуват с академичните ръководства на висшите учебни заведения и издръжката им е изцяло за сметка на бюджета на отбраната. Завършилите ги граждани ще се вписват на военен отчет, ще бъдат ресурс за потребностите на резерва, което ще им дава право да сключват и договори за служба в доброволния резерв или да кандидатстват за служба в редовните ни въоръжени сили. Участието в тези курсове е на доброволен принцип.
Разпоредбите за подготовката на гражданите и организаторите за провеждането на курсовете е предвидено да влязат в сила от 1 септември 2013 г. с цел осигуряване на достатъчно време за организация.
С настоящия проект се предвижда значително намаляване и на броя на водещите се на военен отчет български граждани и техните задължения по отчет. Задължения по отчета ще имат само резервистите, запасните военно служещи, освободени от военна служба, прекратилите служебните си правоотношения с министерствата и ведомствата по чл. 50, ал. 2 от закона.
Само да Ви информирам, че сега на военен отчет водим над 1 милион и 700 хиляди български граждани и няколкостотин хиляди единици техника. С влизането на закона в сила това коренно ще се промени.
За постигане на оптималност в управлението на резерва се създава централно военно окръжие - военно формирование на пряко подчинение на министъра на отбраната, с подчинени териториални структури, които са и органите за военния отчет. Полковник Стаматов, който присъства тук, е началникът на Централното военно окръжие.
Предлаганият Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет за периода от 1.07.2012 г. до 31.12.2012 г. и се предвижда да бъдат сключени договори за служба в доброволния резерв с 400 резервисти, за което ще са необходими финансови средства в размер на не повече от 1 милион лева. Тези средства са осигурени в рамките на утвърдените средства по бюджета на Министерство на отбраната за следващата година. В дългосрочен план се предвижда да бъдат сключени договори с до 3400 резервисти, като разходите за тяхната издръжка ще бъдат около 70 на сто по-малко в сравнение с разходите за издръжката на същия брой военнослужещи.
Господин председател, преди да завърша позволете ми да поздравя комисията и Вас с настъпващите празници, да Ви пожелая успех във Вашата отговорна дейност. Готов съм да отговарям на въпросите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Запрянов.
Колеги, имаме становище от университетите. Русенският университет подкрепя разпоредбата, която касае чл. 57 – за гражданските висши училища по съгласуване с академичните ръководства.
Между впрочем това са разпоредбите, които са от компетентността на нашата комисия – от чл. 56 до чл. 59, параграф 12 от Заключителните разпоредби и, разбира се, ако Вие желаете, ще коментираме и останалите текстове на закона.
Колеги, имате думата за становища и въпроси.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю.
Аз съм „за” тази идея. Тя е стара идея на министър Ангелов. Аз я познавам от миналия век. Ние сме спорили с него, когато той беше заместник-началник на Генералния щаб, да се въведе още в Закона за отбраната и въоръжените сили през 1995-1996 г., но това е една катедра, която по-възрастните хора в залата може би помнят. Тя съществуваше в българското висше образование, където момчетата отслужваха войнишка служба, учейки самото висше образование в рамките на всяка година по определен брой дни. Естествено не е измислена у нас, съществува като европейска практика и е свързана с това понятие, което си отиде във времето – „наборна армия”.
Сега обаче в новото време - при липсата на наборна армия, това беше подчертано при представянето на законопроекта, всяка национална държава трябва да вземе своите мерки, за да изгражда това понятие, което е сигурно от някакъв превод, аз не мога да го схвана много – резервисти, такава една никаква дума ми се вижда, не мога да я разбера точно.
Не че „запасняци” е по-хубава, но става дума за мъже, а и вече за жени, които са съгласни да изкарат такъв вид обучение, за да бъдат на разположение в съответната система на отбрана и въоръжени сили в дадената национална държава. България трябва да върви по този път, аз в себе си съм сто процента сигурен. Даже ми се струва, че времето ще изисква малко по-строги разпоредби на закона, отколкото тези доброволни идеи, които са заложени сега в този проект, но все отнякъде трябва да се тръгне. Така че това е едно добро начало, за да може България да изгражда такъв корпус от хора, които да бъдат на разположение на страната, в случая необходим за отбраната и въоръжените сили.
Така че моят глас го отчетете положително към този законопроект.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Методиев.
Заповядайте, Ирена Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз също ще подкрепя законопроекта, от една страна, защото той отговаря на конституционните потребности, които се промениха през 2008 г. с отмяна на Закона за задължителната военна служба, и с изискването да се създаде нов нормативен акт, с който да бъде уредено военното обучение и образование.
В случая това, което нас ни касае, е обучението на ученици в 9-и и 10-и клас – по пет учебни часа в годината в часа на класа, и от друга страна – обучението във висшите учебни заведения, които носят възможността чрез допълнителни курсове да се натрупва компетентност и съответно след това тя да може да се капитализира във военни умения и знания.
Това, за което стоеше дебатът по време на обсъждането, беше защо точно пет да бъдат учебните часове в часа на класния ръководител. Но тук аргументът беше защото това е най-балансираната възможност, тъй като в часа на класа има и обучение по гражданска отбрана, има и обучение, което прави Червеният кръст, и се оказа, че това е възможно най-добрият брой часове, и възможно най-доброто обучение.
Така че аз се радвам, че този закон ще бъде факт и най-накрая след година и половина противоконституционно поведение ще имаме изпълнение на разпоредбите. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Соколова.
Други колеги? Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Освен като народен представител изказването си ще го направя и като офицер от запаса. Последно известното ми войнско звание беше старши лейтенант, от години вече не е осъвременявано.
Ще започна може би отзад напред, защото все пак това е първо четене на законопроекта и след това ще го разгледам него.
По отношение на това, което касае частта на нашата комисия, категорично приветствам въвеждането на подобни часове за обучение. Дори считам, че тези, които са заложени – пет часа в 9-и и пет часа в 10-и клас, са недостатъчни, за да може да се придобие дори екзистенц минимума от някакви познания, въобще не говорим даже и за умения.
Доколкото разбирам, тук става въпрос за оцеляване в екстремни ситуации, в непозната обстановка, познаване на видове техника и въоръжение, дори оцеляване при военни действия и така нататък, няма да се спирам на всичко това. Затова смятам, че тези заложени пет часа са под екзистенц минимума. Това е мое лично мнение и позиция.
Приветствам въвеждането на подобно обучение.
Подобна форма на уреждане, вече минавам към по-глобалната част, касаеща първото четене на законопроекта, говорейки за философията на самия законопроект, смятам, че ако гласувам “против”, няма да бъде национално отговорно. Но аз имам твърде много забележки по отношение на законопроекта, които между първо и второ четене се надявам да успея да реализирам в някакъв вид, имам и много въпроси.
Ето защо като цяло ще гласувам “въздържал се”, макар че, подчертавам пак, подкрепям тази част, касаеща обучението в средните и висшите училища, както е заложено.
Въпросите, които ме вълнуват, са комплексни. Те касаят като цяло състоянието и нивото на българската армия, и от там вече имат отношение към този законопроект, който за мен решава някакви нерешени кардинални проблеми, съществуващи пред българската армия. Примерно за служба в запаса виждаме 63 години. Тоест, аз виждам един запас от старци, „старците в запаса”. Защото има един голям период, през който не е имало запасни, не е имало военнослужещи. А малко по-горе четем, че запасни са тези лица, които са били на военна служба, и в един момент – следващите няколко години, ще се окаже, че запасът ще бъде само в предпенсионна възраст. Това е едно от опасенията, които имам.
Пак казвам, имам едно усещане, че този законопроект решава нерешени проблеми на българската армия.
Каква техника ще бъде включена в тези задължителни запасни формирования, какъв ще бъде броят на тези запасни формирования? Доколкото знам, в момента ние нямаме самолет изтребител, който да функционира, но може би информацията ми е по-скоро медийна, отколкото от средите на армията.
Много са въпросите, които ме притесняват, но тъй като тук сме в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, аз не искам да отегчавам колегите с всички тези въпроси.
Подкрепям това, което касае частта на Комисията по образование, но като цяло ще гласувам “въздържал се” по законопроекта, защото все пак е първо четене и имам доста забележки.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Терзийски.
Други колеги? Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю.
Аз бих искала да задам един въпрос към генерал Запрянов. Бихте ли ни дали малко повече информация какво ще представляват специализираните учебни центрове, които ще извършват военната подготовка, и въобще какво ще представляват тези центрове към гражданските висши училища, какви документи ще бъдат издавани, как ще бъдат валидирани те? В този смисъл моля за малко повече информация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други въпроси, колеги? Не виждам на този етап.
Разрешете ми и аз да задам уточняващ въпрос относно чл. 56, а именно подготовката в средното училище – 9-и и 10-и клас, усвояване на знания, колегата Соколова каза, и умения.
Ще имаме ли усвояване на умения или само теоретични знания и как ще става това. Ако можете съвсем просто и кратко да ни кажете. Вярно, че това вече е въпрос на наредба на Министерския съвет, както е по смисъла на чл. 58, но все пак да споделите с нас идеята в часа на класния как си представяте усвояване на знания и само знания ли, само теоретична подготовка ли или ще включим и умения? За изграждане на военни навици е прекалено да говорим при пет учебни часа.
В тази връзка е въпросът ми за средното образование.
За висшето образование виждам, че участието е доброволно и накрая, при завършване на подготовката, се присвояват военни звания на завършилите студенти.
Това ми е въпросът – за средното образование.
Други въпроси, колеги, не виждам.
Ще Ви дам възможност да отговорите. Заповядайте господин Запрянов.
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Да, благодаря Ви.
Ще започна да отговарям отзад напред.
Фактически в тези два пъти по пет часа ние предвиждаме да се дават предимно знания. В момента се разработва тематично тази програма, но идеята е в часа на класа освен класния ръководител реално кой ще бъде подготвен по тази тематика, Министерството на отбраната да осигури инструктори. Така че ще има принос на Министерството на отбраната не само като материално, но и като методическо участие на специалисти и нямаме стремеж наистина да изграждаме навици, а основно знания, тъй като времето е минимално, но все пак може да говорим за някакви минимални навици, получени на базата на знанията, които децата придобиват.
По отношение на висшите учебни заведения вие знаете, че поради силното редуциране на българската армия в нашите висши учебни заведения изчезнаха някои специалности, например ние подготвяме специалисти за военно географската си служба или специалисти за химическите си войски. Нямаме такива специалности във Военния университет.
Така че ние разчитаме чрез разкриването на специализираните курсове в техническите университети, които подготвят такива специалисти за страната, добавяйки фактически и военните знания по въпроса, да даваме военна специалност, което да позволи действително след завършването на такъв курс да се присвоява военно звание, да се полага военна клетва, ако желаят, след което фактически гражданите придобиват статут на запасни, тъй като те имат военно звание. А и нещо много важно, в 9-и и 10-и клас децата са непълнолетни и ние спазваме изискванията за подготовка, която можем да дадем на един непълнолетен гражданин. Във всеки случай боравенето с оръжие не може да бъде елемент на навик за тази възраст, тъй като противоречи на нормативните документи.
Но за студентите това не се отнася, те са вече пълнолетни граждани и може да се даде цялостна начална и специална военна подготовка.
По отношение на изказаното съмнение по другите части на закона, просто искам да Ви отговоря. Ние изграждаме единен комплект въоръжени сили. Това значи, че към редовната ни 37 хилядна численост на въоръжените сили добавяме 3 400 резервисти, които са по договор и са част от въоръжените сили.
Действително в закона е предвидено по решение на Народното събрание във военно време да бъдат създавани военни формирования за усилване на мирновременния ни комплект. Като имате предвид това, което ще кажа, мисля, че трябва да гласувате за законопроекта, защото тези военни формирования са разчетени по реалните отбранителни планове на държавата, утвърдени от Министерския съвет и Президента на Републиката. Така че има пълна яснота за резерва, който е нужен във военно време като запасни. Затова е заделена необходимата техника и в сухопътните войски, и във военновъздушните сили, и във военноморските сили, но е възприет този модел на единен комплект, тъй като това е най-икономичният вид изграждане на военни способности. Няма смисъл излишно да се харчат средства за резерв, за запасните имам предвид, след като няма реална заплаха в обозримо бъдеще. Ако се появи такава заплаха, на базата на решение на Народното събрание за допълнително формиране на тези военни формирования, ще увеличим военните способности на държавата.
Ние очакваме от тези милион и седемстотин хиляди души, които сега тероризираме, държим на отчет, записваме и презаписваме, тъй като гражданите пътуват и в чужбина, да водим на отчет не повече от 50-60 хиляди души, което силно поевтинява мобилизационната система на армията.
А по отношение на възпроизводството на запасни, първо, на базата на войниците, които се уволняват от единния ни комплект, те преминават в резерва. На базата на тези курсове във висшите учебни заведения ние допълнително добавяме резервисти, но ако сте обърнали внимание, в законопроекта има още един член, който изцяло е отговорност на министъра на отбраната – ние можем и организираме курсове за военна подготовка в нашите учебни центрове. Те са за тези специалности, за които имаме инструктори и специалисти.
Смятаме, че при това намаление на необходимостта от резерв, тъй като армията не е масова, а ще бъде малка, но качествена и мобилна армия, тоест вие знаете, че по старите разпоредби беше до 100 хиляди във военно време, предстои сега да доложим на Народното събрание, след като направим плановете към тези 37 хиляди плюс 3 400 колко още ще искаме за военно време и тогава вие ще знаете колко е военновременната ни армия. Това ще мине през решение на Парламента.
Така че ние смятаме, че този закон ще бъде добър инструмент. Разбира се, имаме съмненията, които господин Методиев изрази – дали ще сработи доброволният характер, но тук идва вече интересът от гледна точка на заплащането, което ще извършваме на доброволните си резервисти, една заплата при 15 дни годишна ангажираност за подготовка или заплата и половина, ако той е съгласен да участва в операции.
Така че надяваме се с такива лостове и това, че тези, които придобият военна подготовка, имат предимство да постъпят в резерва, да постъпят в армията и при други професии в силовите структури, които също изискват хора с военна подготовка и положили военна клетва, това да бъде един стимул.
Но ние ще го апробираме догодина, както Ви доложих, тези 400 души, фактически как ще сработи законът и доколко ще има желаещи и ще има яснота дали ще се нуждае от някаква промяна в перспектива или не.
Така че смятам, че това е един добре балансиран закон, който отговаря на конституционните норми. Големият проблем, и с това завършвам, е да ви убедя, и това не е за нас, а повече за МВР и другите структури, че мобилизационната система не може да работи в мирно време на задължителен принцип. Няма как да Ви извикаме Вас в запас сега, тъй като няма конституционна норма, която задължава гражданите в мирно време да носят военна служба. Тя по конституция в мирно време е доброволна.
Така че мобилизационната система не може, както беше казано, да работи по стария начин. Подготовката на резерва на запаса трябва да премине по друг начин. Думата “резерв” е взета от натовската терминология, за да уеднаквим понятията.
И последно, понеже поставихте въпроса за Вашето звание, в закона е предвидено всички придобити от гражданите за цялата им служба звания да бъдат запазени, даже когато отпаднат от списъка на резерва – над 63 години. Тоест офицерите, сержантите от резерва си остават, докато са живи, с това звание. Това е предвидено в закона.
И още една норма – предвидено е изравняване на военните звания в армията с тези на полицията, тъй като те в мирно време нямат военни звания, но, както Ви доложих, по чл. 50, ал. 2 във военно време, когато тези структури преминат към въоръжените сили, комисарите и инспекторите ще придобият военни звания, за да има еднаквост на званията във въоръжените сили в мирно и военно време.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Запрянов.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
С този законопроект естествено България не прави нещо по-различно от другите държави и е съвсем нормално българската армия да има резерв, тоест закон да регулира създаването и функционирането на подобна структура. Затова аз лично не виждам причини да не го подкрепим.
В същото време искам да кажа, че един от сериозните недостатъци на този законопроект е липсата на регулация на финансирането на цялата тази дейност. Даже според мен е грешка, че Комисията по бюджет и финанси в Парламента не е включена в списъка на комисиите, които трябва да разглеждат този бюджет. Значи тук става дума не само за бюджета на Министерството на отбраната, става дума за очевидни и неизбежни промени в бюджетите на училищата във връзка с това обучение, промени в бюджетите на висшите учебни заведения, ако те поемат известни ангажименти в тази посока.
Този въпрос също трябва да бъде изяснен. Беше спомената сумата 1 милион лева. Според мен една добре функционираща система на резерва и всичко онова, което е предвидено в този закон, при всички положения ще струва много повече от 1 милион лева.
Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Имамов.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз също смятам, че този закон е малко закъснял. Трябваше отдавна да бъде приет подобен. Аз ще гласувам с известна резерва и ще изчакам до второ четене, когато ще внеса поправка към него. И ако тя не бъде приета, ще гласувам “против”, защото по принцип в чл. 5, ал. 2, т. 2 пише, че резервът ще бъде използван за мироопазващи операции. Това е нон сенс.
При тази система на обучение и при този предвидим опит и умения, които ще придобият, те са негодни за такива операции, а и ние по принцип сме противници на участието на България в подобни мироопазващи операции. Те могат примерно да участват в операции извън страната, които касаят земетресения, наводнения и други природни бедствия, но да участват в мироопазващи мероприятия, ако някой тук изобщо е служил в армията и е бил дори запасен офицер, трябва да знае, че това няма как да стане. Защото там обстановката съвсем не предвижда такова нещо. Там тези хора отиват като пушечно месо. Как сте могли да го вкарате това нещо?! Просто не го разбирам.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, професор Станилов.
Други становища? Не виждам.
Заповядайте, господин Запрянов.
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Първо, по бюджетния въпрос. Действително, Вие сте прав, един милион не е достатъчен. Той е за 400 запасни. Но за цялата система – за 3 400 резервисти плюс образованието, около 12 милиона се предвиждат да бъдат заделяни във военния бюджет. Но това е прогнозна цена. Така че сте прав, предстои след като се разработят програмите и се направят точните разчети, тази сума да е ясна. Но тя ще бъде изцяло за сметка на бюджета за отбрана. Така че ще бъде този процент военни разходи, които Вие утвърждавате в бюджета на страната.
По отношение на участието на доброволните резервисти в операции, те ще бъдат подготвени, тъй като законът предвижда за тези граждани, които са доброволни резервисти и са готови да участват в операции, шестмесечна подготовка в състава на бойното формирование. Бойните формирования и сега не отиват експромто, от движение на операции. Те имат шестмесечна подготовка преди да отидат на операция.
Така че доброволните резервисти ще участват в подготовката шест месеца с формированието, с което са сключили договор да служат, и след това още шест месеца ще имат служба заедно с формированието за операции.
Тоест в закона са предвидени дванадесет месеца служба за тези, които са сключили договор, готови са да участват в операции, получили са тази подготовка и участват в операции. За времето, в което доброволните резервисти са в армията, имат всички права на редовни военнослужещи и фактически заплащането им е равно на кадровите военнослужещи. Доложих.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси? Не виждам.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за резерва на въоръжените сили на Република България.
Който е “за”, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Законопроектът се подкрепя от комисията.
Благодаря на представителите на Министерството на отбраната за участието.

Преминаваме към точка втора:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ФАКУЛТЕТ “ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ” В СТРУКТУРАТА НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ” ВЪВ ФАКУЛТЕТ “ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНИ ГРИЖИ”, № 102-03-27, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 18.11.2011 Г.
Към този проект за решение са приложени положителна оценка на Националната агенция за оценяване и акредитация, положително становище от Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието, младежта и науката, а също така и от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
При разглеждането на тази точка участие в заседанието на комисията ще вземат: от Министерството на образованието - госпожа Ангелина Ламбрева, от Министерството на здравеопазването – госпожа Пепа Василева, професор Христо Белоев – ректор на Русенския университет, и Мария Балевска - от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
От името на вносителите има думата госпожа Ламбрева. Заповядайте, госпожо Ламбрева.
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Добър ден! Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще припомня накратко Проекта за решение за преобразуване на Факултет “Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във Факултет “Обществено здраве и здравни грижи”.
Факултет “Обществено здраве” в структурата на университета е открит по предвидения в закона ред – с Постановление на Министерския съвет № 145 от 9 юни 2009 г. В него се превежда обучение по специалностите “Кинезитерапия” и “Ерготерапия”.
С Решение от месец ноември 2010 г. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация е дал положителна оценка на проектите на Русенския университет за откриването на специалностите от регулираните професии “медицинска сестра” и “акушерка”.
През септември 2011 г. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация е дал положителна оценка на проект на университета и за преобразуване на Факултет “Обществено здраве”.
Преобразуването на Факултет “Обществено здраве” във Факултет “Обществено здраве и здравни грижи” има за цел да се осигури възможност в него да се провежда обучение и по специалностите, водещи до упражняване на регулирани професии “медицинска сестра” и “акушерка” от Професионално направление “Здравни грижи”.
Обучението на медицински сестри и акушерки в гр. Русе е традиция. Там е съществувало медицинско училище, по-късно преобразувано в полувисш медицински институт и след това в Медицински колеж – Русе, в структурата на Медицинския университет – Плевен.
През 2007 г. като неефективно звено колежът е закрит по предложение на ръководството на Медицинския университет – Плевен. Това всъщност става след промените в Закона за здравето през 2005 г., когато обучението по специалностите “медицинска сестра” и “акушерка” се прие да става на образователно квалификационна степен “бакалавър” и да се извършва във факултети или филиали на висшите училища.
Така че след тези промени медицинските сестри и акушерките бяха преместени във факултети на медицинските университети и медицинските колежи. Извън седалището на медицинските университети останаха много ограничен брой студенти, обучаващи се по специалности за придобиване на професионален бакалавър.
След закриването на колежа в регионите на Североизточна България има недостиг на медицински сестри и акушерки и затова проектът на Русенския университет се подкрепя от областните управители на област Русе, област Велико Търново, област Габрово, област Разград и област Търговище.
Академичният състав на преобразувания факултет ще отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование. Предвижда се той да се увеличи със 17 хабилитирани лица. Към момента са назначени две хабилитирани лица по специалността “Хирургия” и още две по ”Вътрешни болести”, и са открити пет процедури по три специалности.
Определената база за практическо обучение и клинична практика осигурява необходимите условия за качествен учебен процес. Определеният от нас капацитет за специалностите на Русенския университет е съответно 80 за медицинска сестра - 20 студенти годишен прием, и 60 за акушерка – 15 студенти годишен прием. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Ламбрева.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин председател, благодаря Ви.
Уважаеми гости! Аз ще подкрепя с удоволствие, бих казала, този проект по няколко причини.
Първо, защото в този регион на България тези специалности през последните години добиха един много сериозен регрес и необходимостта от такива кадри и специалисти е въпиюща.
Второ, защото те отскоро минават в бакалавърски програми, което е много важно и много съществено, ако следваме учебния план, приложен към нашите документи.
Искам да кажа, че в този регион, в който социалните потребности са изключително важни, за мен това също е съществено.
Аз обаче смятам, че този капацитет, който заявяват колегите, от 80 човека, не знам дали ще бъде достатъчен, за да обслужи региона с оглед необходимостта от такива кадри и от тази потребност.
И още един аргумент в полза на това – откриването на нови работни места, така фиксираните 17 хабилитирани лица, които ще работят, мисля, че това е социално значимо и подкрепям законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Дукова.
Други колеги? Да, заповядайте.
ПЕПА ВАСИЛЕВА, Министерството на здравеопазването: Бих искала да кажа, че Министерството на здравеопазването е потребител на такива специалисти в националната система на здравеопазването, имайки предвид лечебните и здравните заведения. Но на всички е известно, че тези специалисти през последните години намаляват. Те са необходими и за предоставяне на качествени грижи на пациентите и обучението е свързано във факултети най-вече и с промяната на философията в обучението.
Освен това, известно е, че многопрофилната болница в Русе е традиционна база за практическо обучение, и имайки предвид, че последната година от обучението е практически, преддипломен стаж, ще се даде възможност за едно качествено обучение и от практическа гледна точка.
Така че ние също подкрепяме това предложение. Още повече че наименованието на факултета ще отразява и обучението на тези специалисти, включвайки и здравните грижи. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Други въпроси и становища?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Вие имате отрицателна оценка по критерий 2.1. на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Някои от препоръките са със срок септември 2011 г. Можете ли да ми кажете изпълнени ли са тези препоръки в посочения срок или не?
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Не разбирам на кой от проектите виждате отрицателна оценка.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има едно основно звено за осигуряване на необходимата учебна документация и преподавателски стаж за обучение на студенти.
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Това е от 2010 г. Вероятно говорите за стар проект. Висшето училище е внасяло проект за преобразуване на два пъти ...
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, извинявайте. Това е стара оценка, ясно.
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Всъщност проектът, въз основа на който правим предложението, има седем положителни оценки по седемте критерия на оценяване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, грешката е моя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уточнихме въпроса.
Други изказвания, становища? Не виждам.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за преобразуване на Факултет “Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във Факултет “Обществено здраве и здравни грижи”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Проектът за решение за преобразуване на Факултет “Обществено здраве” в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев” във Факултет “Обществено здраве и здравни грижи” се подкрепя единодушно.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Колеги, весели празници и успешна Нова година! Благодаря Ви.
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря и от мое име на всички.
(Закрито в 11,55 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Огнян Стоичков)