---

П Р О Т О К О Л

На 15 февруари 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС за 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерския съвет на 13.01.2012 г.

2. Разглеждане за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012 г.

3. Разглеждане за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-3, внесен от ЗАХАРИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ на 13-01-2012 г.

4. Разглеждане за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 202-01-9, внесен от Министерския съвет на 03.02.2012 г.

5. Разни.

На заседанието присъстваха: Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”, Весела Караиванова – подуправител на НОИ, Велина Тодорова – заместник-министър на правосъдието.

Заседанието беше открито в 16 ч. и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:

1. Разглеждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС за 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерския съвет на 13.01.2012 г.
2. Разглеждане за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012 г.

3. Разглеждане за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 254-01-3, внесен от ЗАХАРИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ на 13-01-2012 г.
4. Разглеждане за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 202-01-9, внесен от Министерския съвет на 03.02.2012 г.
5. Разни.
Други предложения? Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, с оглед на това, че наистина имаме да вършим работа, аз, меко казано, съм смутен от идеята Годишната програма да бъде точка първа от дневния ред.
Първо, не знам мотивите на председателя госпожа Цецка Цачева да разпредели на комисиите за обсъждане един вече приет документ. сигурно не е прочела решението на Министерския съвет, където в т. 2 Бойко Методиев Борисов е подписал, че Годишната програма се изпраща за сведение в Народното събрание.
Моето предложение е първа точка да отпадне от дневния ни ред и всеки да се запознае с Годишната програма, а не да слушаме информация за нещо, което вече е прието и утвърдено, по което ние няма да се произнасяме. Аз имам върху този текст много въпроси, но той вече е приет, той не подлежи на санкция от Народното събрание.
Имам готовност, ако това ми предложение за отпадането на точка първа не се приеме, да направя друго предложение – тя да стане точка четвърта, за да минем по законопроектите, по които трябва да се произнесем. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обратно становище? – Не
Да кажа две думи по първоначалното становище, след което ще го подложа на гласуване.
Действително е така, разбира се, четем на български език, че за сведение е изпратена от Министерския съвет Годишната програма. Но и в предходните години парламентарните комисии са правели препоръки за допълнение на тази програма с приоритетни оси, които следва да бъдат проследявани през текущата 2012 г. Ние сме направили в този аспект консултация с Дирекция „Европейско право” и те са препоръчали на комисията част от общата европейска рамка на Европейската комисия, която е адаптирана към националните условия и по която адаптация има пропуснати точки.
В тази връзка ние разглеждаме Годишната програма и можем да излезем с предложение към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да бъдат включени в мониторинговия доклад за текущата 2012 г. и тези допълнения, които ние бихме обсъдили и приели.
В този смисъл аз съм представил на вашето внимание тази Годишна програма.
Споделям втората част от предложението на колегата Ивелин Николов – ако колегите решат, да разместим програмата и да започнем със законопроектите. Но така или иначе сме поканили заместник-министър Петя Евтимова по точка първа. Все пак сме се съобразили и с нейната програма.
Така че, колеги, подлагам на гласуване първо процедурното предложение за отпадане на точка първа от дневния ред на комисията.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване второто процедурно предложение точка първа да стане точка четвърта.
Гласували: за 4, против 2, въздържали се 10.
Не се приема.
Други становища по проектодневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГОДИШНАТА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕС ЗА 2012 Г., № 202-03-2, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13.01.2012 Г.
Давам думата на заместник-министър Петя Евтимова да представи Годишната програма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Благодаря, господин председател. Ще се спра на частта от Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения от Европейския съюз за 2012 г., засягаща въпросите от дейността на комисията.
Като приоритетни досиета ние сме предложили да следим следните три досиета през 2012 г. Това са предложенията за регламенти по отношение на програмите „Еразъм за всички” и „Хоризонт 2020”, както и изменението на директива 2005/36 на Европейската общност относно признаването на професионални
Квалификация.
По отношение на програмата „Еразъм за всички” съвсем накратко ще кажа, че това е новата финансова хоризонтална програма, която ще покрие програмите „Учене през целия живот”, „Младежта в действие” – сега съществуваща, и програмите за спорт, като ги обединява в една голяма програма.
Тук позицията, която държавата защитава, е да бъде обособена нова глава „Младеж”, защото иначе младежките дейности в така предложения текст не са видими.
Разбира се, подкрепяме Европейската комисия в предложението й към Европейския парламент да увеличи средствата по цялата програма със 70 процента в сравнение със средствата по всички програми, които ще обединят предходния програмен период.
Все още се обсъждат на работен етап всички текстове на тази програма в Комитета по образование и работна група „Младеж” към Европейската комисия, като засега са обсъдени само първите няколко члена. Включително и днес има заседание на Комитета по образование за следващите членове. Така че нямаме по-актуална информация, освен тази, която ви предоставям към момента.
По същия начин стои въпросът и с програма „Хоризонт 2020”, свързана със следващата финансова програма на Европейската комисия, свързана с научни изследвания. Тук позицията, която защитава българската страна, е дори в новата програма да бъде осигурен достъп на страните, които досега имат по-слабо участие в програмата, да бъдат предвидени специални мерки за по-слабо развитите икономически региони на Европейския съюз.
И по двете програми - и „Еразъм за всички”, и „Хоризонт 2020” българската страна ще настоява за по-справедлив начин за определяне на ставките на български граждани, участващи в практика по тези програми.
Относно директива 2005/36 на Европейската общност, тази директива е транспонирана в българското законодателство със Закона за признаване на професионални квалификации. Става дума за правата на българските граждани, които отиват да работят в страни – членки на Европейския съюз, и правата на граждани на страни – членки на Европейския съюз, които идват да работят в България, и механизма на признаване на техните квалификации.
Тук Европейската комисия смята да предложи изменение на директивата, с която да въведе облекчение, създаване на електронни професионални карти на всички специалисти, които желаят да осъществяват такава трудова мобилност, с цел облекчаване на процедурите по признаване. Продължават на експертно работно ниво да се уточняват текстовете в предложението на комисията.
Това е съвсем накратко. На разположение съм да отговоря на въпроси, ако имате такива.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Колеги, откривам дискусията. Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, госпожо заместник-министър! Няма съмнение, че по отношение на процедурата, по която парламентарните комисии се ангажират с програмата за участие на Република България в процеса на взимане на решение на Европейския съюз ни изправя пред това, което наричаме трансфер на суверенитет. Пост фактум. Факт – няма задължение на кабинета да съгласува своите ангажименти предварително с парламента, приема си ги директно и естествено информира впоследствие парламента, тоест, както е използван изразът, се изпраща за сведение. Естествено това не е ограничително, това е една възможност.
По-добре би било и бихме могли по-полезни, ако обсъдим на предварителен етап намеренията на кабинета. Аз се присъединявам към тази препоръка, съзнавайки, че това въобще не поражда никакви задължения към кабинета. Защото ако например имахме възможност да обсъдим предварително този документ, ние бихме изразили тотално съгласие с първия абзац от 32-а страница. Той е изключително точен – че изпълнението на Стратегия „Европа 2020”, включително в контекста на постигането на общоевропейски цели, това е – забележете, основният приоритет на Полското, Датското и Кипърското председателство.
Обаче забележете, има нещо много важно. Следва един текст, който аз не разбирам, нямам убедителни доказателства, че е вярно. Вие твърдите, че общоевропейските цели в областта на образованието, обучението и научните изследвания е ключов приоритет не само за председателствата на Полша, Дания и Кипър, но това е и важен национален приоритет на България. Аз не мога да се съглася с такава констатация. Тя е некоректна. Защото не може ей така, понеже звучи добре, да правим препратки към „Стратегия 2020” и изведнъж да се сдобием с претенцията, че ние сме в тази стратегия.
Не сме в тази стратегия. Ние нямаме нищо общо с тази стратегия. Българската образователна и научна политика нямат нищо общо с тази стратегия. Защото в тази стратегия, уважаеми колеги, има един конкретен параметър и вие не можете да го пипнете. Там се казва: двата процента за научни изследвания, които бяха дефинирани като цел в Лисабонската стратегия, вече са недостатъчни. Това казва Европа. Ако Европа иска да участва успешно в глобалната конкуренция със САЩ, Япония, Китай, то трябва да мине към друга летва - 3 процента от брутния вътрешен продукт за научни изследвания.
В България вие, за които е приоритет политиката за насърчаване на научните изследвания, за осигуряване на конкурентен, интелигентен, иновативен и т.н., и т.н. растеж, заварихте около 0,6 процента от предишното управление. Крайно недостатъчно! Укорими сме за това наследство. И затова очаквахме вие да коригирате тази наша грешна политика. Обаче решихте да я коригирате в обратна посока – вместо тези 0,6 да станат поне 0,65, паднаха на 0,3.
И сега тук ми пишете, че това е важен национален приоритет. Не, в обратна посока се движи България. И Европа вече е наясно с това. Защото Европа знае – говоря за водещите държави, които залагат на иновации, - че когато се движиш в група, скоростта на групата се определя от последния. Ние дърпаме Европа назад с тази политика на неглижиране, на пренебрегване на научни изследвания.
Това исках да кажа. На този фон да твърдите, че това е национален приоритет точно заради това абсолютно противоречие между реална същностна политика и това, което инак на думи се дефинира, се раждат изрази като тинтири-минтири. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, обръщам внимание, че към настоящата програма има становище на министъра на образованието, младежта и науката и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, защото това са двата науката и иновациите, а иновациите, както знаем, са към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Двете министерства са заели по-детайлна позиция по представената Рамкова програма. Просто обръщам внимание на техните изложения, които бяха част и от въпросите на господин Местан.
Други становища?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, само да кажа следното. на колкото и места да разпределите, това няма да промени безспорния факт, че за наука и научни изследвания общият процент спрямо брутния вътрешен продукт е 0,3 процента. Този параметър няма да се промени, говоря като държавна субсидия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз затова обръщам внимание на писмото на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Там е записана тази тенденция, която се следва до 2020 г. Вие сте прав. Към момента тенденцията не е радостна.
Други становища? – Не виждам.
Колеги, раздадоха ви материали, които, пак казвам, са препоръчани от Дирекция „Европейско право”, какво би могла комисията да добави към тази програма. Имате ги в писмен вид. Тези оси са част от приложението на Европейската комисия до Европейския парламент за приоритетите, които ще бъдат гледани, които ще бъдат на дневен ред през 2012 г.
Тези приоритети, които аз предлагам на вашето внимание, са част от тази европейска програма, но не са част от тази българска национална програма.
Заповядайте, госпожо Николова. След това ще помоля за становище зам.-министър Евтимова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Моят коментар ще започне с това, че притиснати от сроковете – така стоят нещата – за възможностите да даваме предложения, времето за даване на предложенията можем да кажем, че изтече.
Има и един друг момент, който е свързан с това, че ако всяка комисия всеки път продължава по час – час и половина с такова политическо капково напояване по една и съща тема – от наколните жилища до наши дни, ние наистина ще свършваме всеки път в 7 или в 8 часа. Ако добре си четем документите, ще разберем, че в националната ни програма ние залагаме 1,5 процента от брутния вътрешен продукт, който, да, сега е 0,5 процента. И причините за това аз мисля, че са, меко казано, много и от много време.
Така че нека да бъдем обективни, нека да видим какво имаме в момента и нека да видим какво можем да направим. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Галина Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, само едно изречение. Съжалявам, че господин Местан излезе. Но бих искала да прочета едно изречение от становището на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, където в първия абзац в т. 4 пише: „Достигане на номинален ръст на националното финансиране по научноизследователска и развойна дейност от 5 процента годишно”. Добре би било господин Местан да е тук и да чуе.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само две неща искам да кажа.
Първо, госпожо Соколова, и 1,5 процента да стигнем, това пак не е европейската норма, както знаем.
Второ, споделяйки, че подкрепям направените допълнения за двете оси, просто ние трябва да признаем, че наистина такава е в момента ситуацията. Ако прочетем внимателно и съпътстващите документи, програмата е такава, каквато е. Очевидно „Еразъм за всички” и „Хоризонт 2020” ще са основните неща, към които ще се стремим.
Но в становището на министъра на образованието, младежта и науката има едно сериозно признание. Оставям настрана – сигурно би трябвало все пак министерството да се коригира, на 13 януари е приета програмата от Министерския съвет, на 7 февруари министърът ни изпраща становище по проекта за програма, а не по утвърдената програма, което не е много коректно.
Там на стр. 3 е записано едно към едно, че в условията на този бюджет ние ще разчитаме „Хоризонт 2020” да ни оправя науката. Това е в предпоследния абзац на стр. 3.
Лошото е, че всички знаем тези процедури как се движат, етапа, на който е „Хоризонт 2020”. С това ще мине цялата тази година и ние ще влезем в следващата бюджетна процедура, без оттам да са дошли средства. Това е истината. И тогава наистина, каквато и да ни е кризата, националният бюджет ще трябва да поеме някаква отговорност. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз най-напред ще попитам ние ще гласуваме ли тази програма и ако гласуваме, какъв е смисълът на това гласуване? И евентуално ако не се приеме от парламента, какво следва от това, след като тук Министерският съвет се казва, че се предоставя за сведение?
Това наистина е изключително важен документ за България и като цяло този документ трябва да отговори на основния въпрос: каква е основната цел на България като член на Европейския съюз? На този основен въпрос документът трябва да отговори.
За съжаление аз няма да се изказвам по всички точки, въпреки че тук има изключително важни точки, свързани с финансирането, с бюджетите, с макроикономиката. Основният недостатък на този документ е недостатъчно ясно дефиниране на фундаменталната цел на България като член на Европейския съюз. Ако ние тръгнем от безспорната и жалка, за съжаление, констатация, че България е на последно място в Европейския съюз почти по всички основни показатели, следователно нашата изходна точка трябва да бъде България да участва в Европейския съюз в разработването на политики, които да стимулират доближаването и кохезията. Това е основната цел. Тоест да направим така, че европейските политики да помогнат на България да се измъкне от незавидните последни места, от опашката и да ускори своето развитие във всички области, с което ние ще оправдаем членството си в Европейския съюз. Рано или късно хората ще започнат да си задават този въпрос. Липсва ясно дефинирана ускорена кохезионна и конвергентна политика. Това е основният недостатък на този документ. ако някой желае да го включи по някакъв начин, нека да го направи. Но това е моето мнение.
Що се отнася до онази част, която ние обсъждаме, мисля, че тя има по-скоро описателно разказвателен характер. Там се казва какво предстои да се случи в Европейския съюз в образованието, в науката и т.н.
Също така според мене трябва да се съдържат позиции на България. Избягвам думата приоритети, защото думата приоритет до известна степен според мене означава да извиваме ръцете на другите. Ние трябва да имаме позиция. Тя може да бъде приета или да не бъде приета в Европейския съюз. Но да имаме ясно изразена национална позиция по конкретни въпроси, които така добре са описани тук - какво предстои да стане, кои програми се закриват, кои се откриват, кои се обединяват и т.н.
Що се отнася до показателя „относителен дял на брутния вътрешен продукт за наука и образование”, това е един от основните, но не е единственият. Има много други показатели, които характеризират развитието на образованието, които трябва да намерят място тук.
Мисля, че изпълнителната власт би спечелила много, ако разчита повече на парламента по отношение на такива документи и ги предоставя достатъчно време предварително, за да може да ги включва в своите документи за Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Имамов. Други становища? – Не виждам.
По предложенията за допълнение има думата за становище заместник-министър Ефтимова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Първо, ако нямате нищо против, желая да направя едно уточнение. Тази Годишна програма за участие в процеса на взимане на решения на Европейския съюз всъщност включва само онези досиета, които са свързани с приемане на ниво Европейски съюз на регламенти и директиви, тоест на законодателство. Не става дума за приемане на други документи, които приемат органи на Европейския съюз като решения, препоръки и т.н.
Най-общо, ако мога да направя аналогия с българския парламент, ако нашият парламент или правителството имат законодателна програма, то по същия начин Европейската комисия има законодателна програма, по която ние изготвяме тази позиция за участие в процеса на взимане на решения.
Образованието и науката са от компетентността на самите държави членки, тоест за тях няма изрично задължително законодателство, освен в изключения, каквито са тези документи, които ние предлагаме да следим, защото те действително конкретно са свързани с приемането на първите два случая по програмите „Регламенти”, в третия случай – директива, която обаче ние ще трябва задължително да въведем в българското законодателство чрез промяна в Закона за признаване на професионални квалификации.
В останалите случаи аз съм абсолютно съгласна относно важността на тези въпроси, които поставяте. И ние, разбира се, следим всички процеси, получаваме всички тези документи, участваме в работните групи на Европейската комисия по тези въпроси, както върху новите умения в контекста на „Европа 2020”, така и в Европейското научноизследователско пространство. Но по тях няма да бъдат приемани законодателни актове, по които да се изисква участие в процеса на взимане на решения по смисъла на процедурата. Затова не са и включени от програмата. Това не означава, че ние няма да ги следим. Просто няма как да бъдат включени на този етап в тази работна програма.
По отношение на коментарите, относно процента, заделен за научни изследвания от бюджета. Бих казала, че и в момента общата стойност за страните от Европейския съюз е средно 1,8 процента. По същия начин в Стратегия „Европа 2020” трите процента за наука са фиксирани като средна стойност за всички европейски страни. Както всяка държава, базирана на изходната си позиция и възможностите си, следва да определи своите национални цели, така съвместно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма сме определили съвместно национална цел от 1,5 процента за достигане до 2020 г. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища? – Не виждам.
Ще прочета раздадения ви текст какво се предлага накратко като допълнение от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта да предложим в Годишната работна програма за 2012 г:
Предлага се да се включат като подлежащи на наблюдения и контрол следните актове на европейските институции:
1. В областта „Образование, култура и младеж” – съобщения относно нов поглед върху уменията в контекста на „Европа 2020”.
2. В областта на научните изследвания и иновации – рамка за европейското научноизследователско пространство.
Други предложения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря на заместник-министър Петя Евтимова.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОМБУДСМАНА, № 202-01-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30.01.2012 Г.
Моля нашите гости да заповядат на масата. По тази точка присъстват:
Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в МП
Константин Пенчев – омбудсман на Република България
Роза Георгиева – началник на кабинета на омбудсмана на Република България
Велина Тодорова – заместник-министър на правосъдието
Вяра Иванова - Национална мрежа за деца
Ирина Репуц – Национална мрежа за деца.
Законопроекта ще бъде представен от заместник-министър Велина Тодорова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИНА ТОДОРОВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предоставеният на вниманието ви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана е в изпълнение на задълженията на Република България, поети с ратифицирането на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г.
Съгласно чл. 3 от този протокол всяка държава – страна по протокола, следва да изгради, определи или поддържа на национално ниво един или няколко органа за предотвратяване на изтезание и друго жестоко, нечовешко и унизително отнасяне и наказание, наречени „национален превантивен механизъм”.
Това задължение държавата следва да изпълни най-късно до една година след влизането в сила за страната на протокола. За България този срок се брои от 1 юли 2011 г. според Закона за ратифициране на Факултативния протокол, приет на 14 април 2011 г. от Народното събрание.
Институцията на омбудсмана отговаря на изискванията на протокола да бъде посочена като национален превантивен механизъм. Такава е и практиката в повечето държави – членки на Европейския съюз, които са страни по протокола и вече имат изградени национални превантивни механизми.
С предложения законопроект се въвежда част ІV от Факултативния протокол, според която държавите трябва да гарантират независимостта на националния превантивен механизъм и тази на неговия персонал, да осигурят необходимите финансови средства за функционирането на механизма, да му предоставят правото редовно да инспектира отношението към лицата, лишени от свобода, местата за задържане, с цел неговото подобряване и при необходимост защитата им от изтезания и друго жестоко нечовешко и унизително отнасяне или наказание; да осигурят достъп до цялата информация относно броя на лицата, лишени от свобода в местата за изтърпяване на наказания, броя на тези места и тяхното местонахождение, както и до всички места за изтърпяване на наказание. Имаме предвид килии и общите помещения в тези места.
Сред задълженията на националния превантивен механизъм е изготвянето на годишен доклад, който всяка държава – страна по протокола, е длъжна да публикува и разпространява публично.
Освен задълженията, произтичащи от ратифицирането на Факултативния протокол, със законопроект изрично се регламентира правомощието на омбудсмана да защитава правата на децата.
Дава се възможност на институциите да отправят препоръки до Министерския съвет и Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека, както и да дават становища по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека.
Предвидена е възможност омбудсманът да бъде сезиран от юридически лица, създадени в обществена полза, в чийто предмет на дейност попада защитата на правата на човека.
С тези изменения се цели по-пълна и всеобхватна защита на правата на гражданите и се дава ясен отговор на очакванията на обществото за засилена закрила на една от най-уязвимите групи – децата.
Освен това с тези изменения се постига пълно съответствие на правомощията на омбудсмана като национална институция за защита правата на човека с принципите относно статута и правомощията на националните институции за защита на правата на човека. Това са тъй наречените Парижки принципи, приети с резолюция на Общото събрание на ООН от 1993 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо заместник-министър.
Към настоящия законопроект са приложени в комисията становища на УНИЦЕФ – България, които подкрепят предложенията. От Инициативния родителски комитет е изпратено становище чрез националната мрежа за децата. В тяхното изложение се казва, че изрично трябва да се предвиди възможност и заместник омбудсманът да осъществява правомощията по защита интересите на децата в посочения законопроект и имат допълнителни бележки във връзка с препоръките на Комитета по правата на детето към ООН.
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, аз ще ви моля да подкрепите внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Става дума първо за едно международно задължение на България, което трябва да изпълним след сертифицирането на Факултативния протокол. Аз си давам сметка каква нова и допълнителна отговорност се възлага на институцията на омбудсмана, но мисля, че е крайно време наистина тази институция да се доразвие и от институция, която защитава и се бори за правата на всеки конкретен човек, което ще продължава да прави и за в бъдеще, също да се промени в институция за защита общо на правата на човека, именно чрез това, което се в местата за задържане, а те са много, те са около 490 по сведение на неправителствените организации.
Мислим тази отговорна задача да я осъществим и чрез привличане на сътрудници на тези неправителствени организации, които имат и съответния опит, имат и доброволци. Институцията да поеме само най-неотложните разходи за транспорт, за командировки, дневни и квартирни. Ще се опитаме в това да бъдем максимално икономични.
Трябва да ви кажа, това не е тайна, че в бюджета, който гласувахте тази година за омбудсмана, са предвидени средства и за този превантивен механизъм, което показва сериозното отношение на парламента и на изпълнителната власт към тази функция на омбудсмана, защото без пари очевидно нищо не би могло да се случи.
Що се отнася до това подчертаване, че омбудсманът е и омбудсман на децата, той и досега беше. Нямаме детски омбудсман, той е омбудсман за всички – и здравен омбудсман, и финансов омбудсман. Но действително такова едно подчертаване не е безсмислено. Напротив, то иска да подчертае грижата на тази институция към децата – една уязвима група.
По отношение на препоръките на тази неправителствена организация, никаква пречка не виждам заместник омбудсманът да има правомощия в тази насока. Той вече има правомощия, предоставил съм му такива и за една група уязвима група, а именно хората с увреждания. Така че според мене не е необходимо със закон да се разпределят функциите на институцията. Очевидно, че няма аз лично сам да върша тези дейности, няма как да стане това.
Също така е добра идеята да мога да бъда сезиран от неправителствени организации с обществена полза, защото досега такава възможност нямаше. Аз съм работил непрестанно с тях, но формално те не биха могли да ме сезират. Тук не става дума омбудсманът да бъде корпоративен адвокат и да бъде сезиран от търговци. Не, само от такива организации, които са с нестопанска цел, които са в обществена полза и то за правата на човека. Защото тези организации най-добре знаят кои са основните проблемни въпроси и най-добре биха могли да сътрудничат на институцията на омбудсмана, за да се върви напред.
Така че в общи линии смятам, че това е един добър проект и ще ви моля да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев. Колеги, откривам дискусията. Имате думата за изказвания. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Пенчев. Аз ще се изкажа съвсем накратко.
Първо, искам да заявя, че ние ще подкрепим този законопроект. Помолен съм и от госпожа Богданова да предам нейната подкрепа към законопроекта.
Искам да изразя надежда, че ще стигнат възможностите и ресурса на националния омбудсман и на неговия екип наистина да се справят с тези ангажименти, които са важни.
Само ще споделя, че ние с група колеги сме започнали една разработка за бездействието на Съвета за електронни медии по отношение на децата и защита на техните права и ще разчитаме на подкрепата на омбудсмана на републиката. Масово се нарушава Законът за радиото и телевизията и продължават деца да се използват за реклама с търговски цели, включително с унизителни опорочавания на исторически песни на България и т.н.
Заради интереса на някои фармацевтични фирми в България се нарушават закони и Съветът за електронни медии, както винаги, няма правомощия, което не е така. Благодаря ви. Изразявам подкрепа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Заповядайте, Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Аз също искам да кажа, че ще подкрепя този законопроект, защото смятам, че е полезен и необходим.
Аз съм работила с администрацията на омбудсмана в процеса на разработка на тяхната информационна система и имат впечатления от това, че там се работи сериозно, отговорно и компетентно. Затова смятам, че изричното регламентиране на правомощията на омбудсмана да защитава правата на децата ще бъде една допълнителна гаранция в тази посока.
Също така смятам, че допълнението неправителствените организации да могат да сезират омбудсмана е положителна стъпка.
По отношение на националния превантивен механизъм, който не е точно в компетентността на нашата комисия, смятам, че е безспорна необходимостта да бъде въведен.
Така че това са моите основания да подкрепя законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Заповядайте, Ирина Репуц.
ИРИНА РЕПУЦ: Господин председател, дами и господа народни представители! Да уточня какво точно имахме предвид като неправителствена организация, която настоява не просто да бъде дадено допълнително пълномощие, едно от многото, на заместник омбудсмана, а да има изричен заместник омбудсман по правата на децата. това е разликата.
Защо? Считаме, че състоянието по отношение правата на децата в България е обезпокоително. И това не е мнение, просто изразено в обществото, а е мнение, което е залегнало и в тези препоръки на Комитета по правата на децата към ООН от 2008 г.
Аз забелязах че в мотивите на законопроекта изобщо не ги споменавате и това е напълно основателно. Очевидно целта на този законопроект е била по-скоро да спази един друг международен акт, по който България е страна. Просто от гледна точка на чисто законодателна икономия, за да не се налагат следващи изменения, решихме точно сега да се опитаме с едно включване като едно допълнение към този законопроект за изменение на Закона за омбудсмана да се институционализира именно тази функция на изричен заместник омбудсман по правата на децата.
На стр. 3 от тези препоръки на комитета, в който, между другото, се отчита, че не сме спазили предишните такива, изрично се казва: да, има институция на омбудсмана. Но също така – цитирам – „комитетът е загрижен поради липсата на достатъчно човешки ресурси в институцията на омбудсмана, ангажирана с проблемите на децата”. И по-надолу се казва, че тази агенция, тоест този независим орган за мониторинг основно ще коментира в обществото доколко институциите функционират правилно и ефективно по отношение защита на децата. Точно това е ролята на омбудсмана като гражданския и обществения глас, който да бъде чут на достатъчно висока трибуна в държавата за това институциите дават ли резултати или не.
Не искаме поредна институция. Искаме мониторинг за работата на институциите по отношение защита на правата на децата, изричен и то даден в ранг на заместник омбудсман.
В този смисъл са конкретните препоръки. Изрично комитетът казва – назначен пълномощен заместник омбудсман по правата на децата.
Това е цитат от документа от 2008 г. Сега сме 2012 г. Добре е, ако успеем наистина в мотивите да добавим, че сме изпълнили и такива препоръки. Това е нашето виждане.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Галина Банковска, заповядайте.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин омбудсман, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя този законопроект. Ако предложените промени бъдат приети, ако бъдат създадени необходимите инструменти и средства, ще се създадат условия за реален напредък в страната ни по отношение степента на прилагане на конвенцията на ООН за защита на детето. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Други становища? – Не виждам.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012 г.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря ви за участието.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 254-01-3, ВНЕСЕН ОТ ЗАХАРИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ НА 13-01-2012 Г.
От името на вносителя, заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа! Имам някаква надежда, че сте успели да хвърлите един поглед на законопроекта и мотивите към него, за да не говоря неща, които са написани там.
Този законопроект е предложен от мене вследствие на многократни срещи с представители на асоциации и сдружения на осиновителите в България, на социални работници и психолози, които са специалисти в работата с децата от домовете за деца без родителски грижи.
По нашето законодателство осиновителите – майките осиновителки и осиновителите нямат право да получават тези обезщетения или платени възнаграждения за периода след 2-годишната възраст на осиновените деца.
Ще си позволя да ви запозная с малко статистика, за да се добие представа за състоянието в момента в страната, дотолкова, доколкото има стратегия до 2013 г. да се промени коренно ситуацията с децата без родителски грижи, тоест да бъдат закрити тези домове. А това може да стане не с магическа пръчка, разбира се.
Към края на миналата година има около 2800 – 2900 деца, които са в списъка на децата, подходящи за пълно осиновяване. Те са разпределени по възрастови групи от 0 до 3 години , от 3 до 7 години и над 7 години в още две групи. От 0 до 3 години са около 500-600 деца. Толкова са и в следващата възрастова група.
Най-желани за осиновяване от осиновителите са децата от възрастовата група от 0 до 3 години.
През последните четири – пет години бележи известен ръст броят на децата, които са осиновени, което е обнадеждаващо, че тази стратегия би могла да се реализира, ако се подпомогне малко. Някъде в началото на този период около 700, миналата година около 900 деца са осиновени при условията на пълно осиновяване.
Това е по отношение на броя на децата.
По отношение на финансовия разчет. В домовете за деца без родителски грижи издръжката на едно дете е около 6140 лв. годишно, което прави малко над 500 лв. месечно. Сами разбирате, че ако се стимулира този процес и децата се гледат не в тези домове, а се стимулират, в това число и финансово, родителите, държавата ще икономиса средства. Защото в първия период се получава процент от възнаграждението за една година, а вторият период е минималната заплата, която в момента е 270 лв. Какъвто и да е ръстът на средната работна заплата, това ще бъде в икономия на бюджета.
Естествено, че ако няма възможност и буфери за преминаване на тези средства от фондовете на Агенцията за социално подпомагане към НОИ, това би могло да стане от следващата календарна година.
Но в случая не е толкова и не е най-важно само това, а е важно да се даде възможност на родителите, които са осиновили деца. В повечето случаи осиновените деца не могат да бъдат под една година, защото процедурата е много дълга и в повечето случаи от началото на процедурата до края децата навършват една година. Така че е добре да има този контакт между осиновителите и децата, за да се получи онова условие, което се изисква те да бъдат семейство. Това се отнася и за децата, отнася се и за родителите. И стимулирането на този процес в крайна сметка е от обществен интерес за бъдещето на тези деца, за едно по-голямо спокойствие на родителите, път и стимулиране на процеса на излизане от домовете. Защото няма нужда да припомням на какви условия и на какви неща се натъква обществото в тези домове. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Георгиев. На заседанието присъстват:
Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика;
Весела Караиванова – подуправител на НОИ;
Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”.
По представения законопроект желаете ли да вземете становища? Заповядайте, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Чухте мотивите на господин Георгиев за предложените промени в Закона за Кодекса на труда, респективно и изплащане на обезщетения за осиновителите по реда на Кодекса за социално осигуряване и по-точно, както ат разбрах от Вашето предложение, чл. 50.
Бих искала да поясня, че с тези предложения се създава предпоставка за обособяване на един самостоятелен риск, който към настоящия момент не е обхванат от фондовете на държавното обществено осигуряване, рискът осиновителката да получи възможност за изплащане на обезщетение в срок от 365 дни до навършване на 5-годишната възраст на детето в размерите и по реда на чл. 50.
Бих искала да попитам какво ще стане с тази осиновителка, която осинови дете на 6 години? Тя няма ли да има нужда от средства за адаптация на лицето?
Ето тук най-ясно се вижда, че в самия законопроект има неяснота по отношение на възрастта, по отношение на риска, който искат да обхванат. И към настоящия момент в Кодекса на труда са дадени възможности за допълнителни отпуски, които предполагам заместник-министър Симеонова ще коментира. Но ние на този етап сме дали в свето становище отказ от приемането на предложение за промени в Кодекса на труда в тази му част.
Това разширяване на риска майчинство по отношение на осиновените деца и то само – забележете – при пълно осиновяване наистина нарушава принципите на социалното осигуряване и неравнопоставеност на лицата. Защото възниква въпросът: а тези, които са като приемно семейство или на непълно осиновяване, те няма ли да поискат такъв род обезщетение?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ако няма нужда, държавата може да даде.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да, но тук се иска да се получи обезщетение по реда на чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: А има ли член, по който предлагате да се получи такова обезщетение? Прощавайте, че влизам в диалог.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Не, това няма как да се получи от фондовете на държавното обществено осигуряване. Ние ще подкрепим други промени...
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: По кои фондове на държавата може да се получи подобно осигуряване?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Може би от Министерството на труда и социалната политика. Но към настоящия момент от фондовете на държавното обществено осигуряване няма как да се получи обезщетение за този изцяло нов вид риск, който се цели с тези промени. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви. Към законопроекта на господин Георгиев са постъпили становища от:
Министъра на финансите – не подкрепя;
Министъра на труда и социалната политика - не подкрепя;
От КНСБ – подкрепят предложението със забележки;
От НОИ – не подкрепят;
От Асоциацията на индустриалния капитал в България – не подкрепят;
От КРИБ казват, че законопроектът не е изчерпателен, но темата е интересна и те са готови да се включат в дискусията;
От КТ „Подкрепа” - подкрепят законопроекта;
От Българската стопанска камара и от Българската търговско-промишлена палата – подкрепят законопроекта.
Госпожо заместник-министър, желаете ли думата?
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Нямам нищо да допълня към това, което сме представили като становище.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Въпросът беше във връзка с осигуряването за този риск, вие го наричате – за адаптация, което е споменато в мотивите. На практика тези, които биха могли да получат обезщетенията, за които говорим, ако се приеме законопроектът, са осигурени за майчинство. Това са осигурени хора. И осиновявайки при условията на пълно осигуряване дете, те стават майки на това дете. И те са неравнопоставените в този момент, че имат възможност не една година след като са станали майки, да ползват правата си, дори в някои случат не могат да ползват и втората част от правата, когато се изплаща една минимална заплата, а по-малко. Ето, това е неравнопоставеност, а не спрямо другите, не спрямо биологичния родител. Обратна е неравнопоставеността.
И това, което колегата каза – не смесвайте приемните семейства. Това е съвсем друга категория. Тези хора, които са осиновителите, това са хора, които са избрали да имат свое дете и то става част от тяхното семейство.
Не искам да споря с Вас, защото много добре знам вашите становища. И ще се радвам, ако това, което се прокрадна във Вашето изказване, се реализира, независимо кой и кога ще го предложи. Да се случи – това е важното, да се стимулира този процес. Защото, пак казвам, не е истина това ,че този риск бил нов. За този риск те си плащат своите осигуровки за майчинство и болест.
Това бих могъл да добавя в отговор на въпроса ,който се постави.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Само да вметна към това, което беше казано от госпожа Караиванова. Вероятно колегата Захари Георгиев има мотиви защо точно пет години. Един от мотивите, за които аз се сещам, е, че след 5 години детето вече е обхванато от задължителната предучилищна подготовка. Сега действащият Закон за народната просвета вече изпраща на 5 години детето в училище. Това би било логиката защо да са 5-годишните, а защо да не са 6-годишните.
Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, между другото в новия закон, който Вие предлагате, се предвижда от 2 години децата да бъдат в детска градина. Но това е между другото.
Уважаеми колеги, в становищата, с които ние всички разполагаме, има твърде сериозни противоречия по един важен въпрос, на който трябва да има ясен отговор. Това е въпросът дали сегашната нормативна уредба урежда проблема, който поставя господин Георгиев. Ако видите различните становища, отговорът на този въпрос е много различен. На някои места се твърди, че сегашното законодателство е достатъчно този проблем да бъде решен. На други места се смята ,че това е необходимо и че трябва да се приемат нови норми в духа на това, което е предложил господин Георгиев.
Вярно ли е, че сегашното законодателство урежда този въпрос или не?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Законопроектът носи дълбоко морален смисъл и по смисъла на философията на политическата сила, към която принадлежа, аз ще гласувам за този законопроект, независимо от всички обстоятелства. Нацията загива демографски. Стотици хиляди деца стоят без родители. И ние тук си опонираме и се противопоставяме на едно елементарно изискване. Ако се приеме подобно нещо и то се синхронизира с останалото законодателство, би могло да бъде изключително полезно.
Има една мода в младото поколение в целия Европейски съюз. Повярвайте ми, колеги, изчел съм десетки статии в чужда преса, чужди статии, главно германоезичните, по този проблем. Демографията, отглеждането на децата в морална обстановка е в дълбока криза.
По тази причина подобни закони трябва да бъдат приветствани, независимо от всички обстоятелства.
Това, че различни министерства и най-паче Финансовото, ще бъдат против – естествено, защото трябва да бъдат откъснати пари от бюджета, да се намерят такива пари, което изисква усилия, изисква компромиси и т.н. Но на мене ми се струва ,че това нещо би могло да се обмисли между първо и второ четене, а ако се приеме на първо четене, да се нанесат определени корекции, да се синхронизира ида се приеме. Защото хората, които искат да отглеждат деца, са твърде малко. На младите хора не им се отглеждат деца, те правят кариери, те се занимават с всичко друго – с бизнес, с всякакви други работи. А има такива, които искат да отглеждат дете и те трябва да имат някакъв мотив, да бъдат подкрепяни, да усещат обществена подкрепа, най-вече на законодателната власт. Това исках да ви кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, няма спор, че темата е важна и аз предполагам, че въпросът на доц. Имамов е риторичен. Ясно е, че в момента, ако някой осинови дете на 2 години и един месец, той няма никакви правомощия да си стои вкъщи и да го отглежда. Това е ясно и не е уредено законодателно.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Неплатен отпуск.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само неплатен. Още повече при тази ситуация, в която ние имаме много деца за осиновяване, а малко желаещи да осиновяват.
И второ, е очевиден мотивът, че точно тези домове, които визират деца до 5 години, не трябва да съществуват. Защото е ясно, че по-трудно се осиновява дете на по-голяма възраст, независимо че има и такива случаи.
На мене ми е ясно становището на Министерството на финансите, въпреки че аз не съм си правил труда, не знам господин Георгиев дали си го е правил, колко осиновители има годишно от България и за каква сума става дума. Още повече, че и работодателските организации, и синдикатите подкрепят на практика идеята. Защото и Асоциацията на индустриалния капитал, за което господин председателят ви каза, че е против, казва, че идеята си заслужава да бъде обсъдена и трябва по някакъв начин този проблем да бъде решен.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Бюджетът ще бъде в икономия.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Защото не е решен проблемът.
По отношение на Министерството на труда и социалната политика. Аз не знам какво мнение е имала Агенцията за закрила на детето, но аз мисля за нашата комисия, която е Комисия по въпросите на детето, а не по въпросите на осигурителния бюджет и на бюджета въобще. Не ни отива единственият мотив против законопроекта да е това, че възниквал нов осигурителен риск. И то когато говорим за лица, които са си внасяли осигуровките, докато осиновят. Те не са се появили от друга планета тези деца или от друга държава и изведнъж – хоп, осиновяваме ги, но не са осигурени. Защото основните откази във всички документи е темата за възникване на нов осигурителен риск.
Може би ако се захване да се направи някакво прецизиране в § 3 или в мотивите, това ще стане ясно между двете четения. Но аз мисля, че е логично специално нашата комисия да подкрепи този законопроект. Тук не става въпрос за управляващи и опозиция. Аз се надявам колегите поне в този законопроект да не внасят такъв елемент, че законопроектът е внесен от народен представител от опозицията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин председател, колеги народни представители, уважаеми представители на изпълнителната власт! Аз изключително убедено ще подкрепя този законопроект, с дълбоко убеждение, защото считам, че той запълва една реална празнота в нашето законодателство, която създава дискриминационен режим спрямо осиновителите. Родителите, които осиновяват деца, когато са били осигурени, имат абсолютно всички равнопоставени права, както и тези, които раждат свое собствено биологично дете. В случая те са поставени в изключително неравнопоставено положение само с оглед на това ,че могат да осигурят дете не в първата седмица от раждането му, а примерно на една, на две, на три години.
Съжалявам, че сравнително емоционално се изказвам. Но преглеждайки становището на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт, аз още един път се убеждавам в политиката на сегашното правителство и на Министерския съвет. Считам, че тя не е насочена като отговорна политика спрямо българските граждани, спрямо децата на България. Тук става въпрос за децата на България и то в една изключително щекотлива тема, каквато е осиновяването и децата, които са оставени без родителски надзор, тези деца, които са поставени в домовете за отглеждане.
Отхвърлянето на този законопроект считам, че няма да бъде политически акт на управляващи или опозиция; отхвърлянето на този законопроект считам, че ще бъде, дори силно казано, престъпление срещу децата на България.
Пак казвам, до момента сега съществуващата уредба е дискриминационна спрямо родителите, които осиновяват деца. Много повече са децата, които са предоставени за осиновяване, отколкото осиновителите и отколкото реално осиновените. Считам, че е необходимо тази празнота в законодателството да се запълни.
Наистина гледам към самочувствието, уважението на народното представители от управляващото мнозинство да приемат предложенията за тези изменения. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Терзийски. други становища! Изказвания? – Не виждам.
Закривам дискусията. Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Захари Димитров Георгиев на 13 януари 2012 г. Който е |”за”, моля да гласува.
Гласували: за 6, против няма, въздържали се 10.
Не се приема. Благодаря на колегата Георгиев за участието.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, № 202-01-9, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 03.02.2012 Г.
От името на вносителя давам думата на заместник-министър Симеонова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме изложили пред вас подробно мотивите по внесения законопроект, затова аз няма да губя време. Ще кажа само няколко основни акцента от тези мотиви.
Основният мотив, налагащ промяната в Закона за социално подпомагане, е подобряване на нормативната уредба, свързана с предоставянето на социални помощи и социални услуги в съответствие с техните функции, както и подобряване на контрола на провежданата политика в областта на социалното подпомагане.
Какво имаме предвид.
Сега действащият Закон за социално подпомагане определя функциите на контрол и мониторинг по отношение на социалните услуги и социалните помощи на Инспектората към Агенцията за социално подпомагане. Нашите наблюдения за този двегодишен период показват, че този контрол не се осъществява ефективно. И смятаме, че след като въведохме принципа на регионално планиране на услугите, би било редно мониторингът и контролът върху услугите да се осъществяват също на регионално ниво. И затова подходящата структура, която би осъществявала тези функции на мониторинг и контрол, са съществуващите регионални дирекции за социално подпомагане.
Когато говорим за контрола, имаме предвид контрол не само върху услугите като брой, но най-вече контрол, свързан с качеството на услугите. Затова предвиждаме да се създаде една наредба, която да регламентира критериите и стандартите по отношение на качеството на социалните услуги не само към децата, каквато съществува към момента, но и въобще към всички социални услуги. Тъй като наистина там има какво да се желае.
Тази промяна, тази реформа в системата за социално подпомагане не предполага нови финансови ресурси или допълнителен финансов ресурс. Става дума за едно по-ефективно разпределение на функциите на Агенцията за социално подпомагане.
Другият важен момент в законопроекта е по отношение на услугата „приеман грижа”. Досега ние говорихме само за приемното семейство. Сега въвеждаме новото понятие – услугата „приемна грижа”, която включва както приемното семейство и грижите на децата в приемното семейство, така и обучение на кандидатите за приемни семейства, тяхното информиране, тяхната подкрепа, след като осъществят приемането на детето в своето семейство.
И ако в досега съществуващия Закон за детето се определя единствено Дирекция „Социално подпомагане” като доставчик на тази услуга, сега ние разширяваме възможността и даваме възможност на общините също да бъдат доставчици в услугата „Приемна грижа”.
Това е накратко. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Колеги, откривам дискусията. Имате думата.
Към законопроекта са постъпили становища от:
Националното сдружение на общините в Република България, което подкрепя законопроекта;
АСП, ДАСД и Министерството на здравеопазването подкрепят законопроекта;
Министерството на финансите не подкрепя законопроекта.
Ще вземете ли становище по становището на Министерството на финансите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: АЗ не бих могла да коментирам становището на Министерството на финансите, още повече, че този законопроект е приет на Министерски съвет и на това заседание е присъствал господин Дянков, който не е изразил резерви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата.
Има ли становища, въпроси? – Не виждам.
Закривам дискусията и преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 202-01-9, внесен от Министерския съвет на 03.02.2012 г.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът се приема.
Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Огнян Стоичков)