Среща-дискусия за ролята на парламента за гарантиране правата на децата и подкрепата на уязвимите деца и семейства, организирана съвместно от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по здравеопазване и Комисията по труда и социалната политика и представителството на УНИЦЕФ

---

На 1 март 2012 година се проведе съвместна среща-дискусия за ролята на парламента за гарантиране правата на децата и подкрепата на уязвимите деца и семейства.
Срещата беше организирана от трите комисии - Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по здравеопазване и Комисията по труда и социалната политика.
На заседанието присъстваха: представителството на УНИЦЕФ – госпожа Кирси Мади – заместник-регионален директор на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа и ОНД и госпожа Таня Радочай – представител на УНИЦЕФ за България, господин Огнян Стоичков, председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, госпожа Десислава Атанасова, председател на Комисията по здравеопазването, господин Драгомир Стойнев, председател на Комисията по труда и социалната политика, господин Калин Каменов – изпълняващ длъжността председател на Държавната агенция за закрила на детето, господин Георги Богданов – изпълнителен директор на Националната мрежа за децата и семействата.

Заседанието беше открито от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и ръководено от Огнян Стоичков и Десислава Атанасова – председател на Комисията по здравеопазване.


ОТКРИВАНЕ

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги и гости! Имам честта да открия настоящата съвместна среща между трите парламентарни комисии – Комисията по здравеопазване, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание с представителството на УНИЦЕФ – госпожа Кирси Мади – заместник-регионален директор на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа и ОНД и госпожа Таня Радочай – представител на УНИЦЕФ за България.
На настоящата дискусия сме поканили и представители на ресорните министерства – ще ме извините, че няма да мога да представя поименно всеки един от вас, колеги.
Поканили сме и нашите партньори от неправителствените организации, тъй като проблемите за децата са от изключително важно значение за цялото общество и неправителственият сектор е особено важен със своя коректив и своята позиция по въпроса.
Позволете ми в началото да прочета съвсем накратко и поздравителния адрес от председателя на Народното събрание до организаторите и участниците в срещата – дискусия.
„Уважаеми госпожи и господа,
За мене като председател на Народното събрание на Република България е особена чест да Ви поздравя най-сърдечно за инициативата да организирате този важен, ценен и стойностен форум.
Щастлива съм, че българският парламент вече трети път тази година е домакин на широки обществени обсъждания, посветени на грижата за нашите деца.
Предмет на задълбочени дискусии, в които се чуха най-широк кръг от мнения и гледни точки на експерти и на представители на гражданското общество, бяха проектът на Закон за детето и проектът на Закон за предучилищното и
Бих искала специално да приветствам инициативата на директора на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа и страните от ОНД госпожа Кирси Мади и представителството на УНИЦЕФ за България – госпожа Таня Радочай, да обсъдят
Вярвам, че с моите колеги от трите парламентарни комисии ще бъде осъществена една наистина ползотворна и резултатна дискусия.
Още веднъж ми позволете да изразя съпричастността си към каузата на днешния форум и с интерес очаквам резултатите от срещата.
С уважение: Цецка Цачева – председател на Четиридесет и първото Народно събрание.”
Уважаеми колеги, съгласно дневния ред, който сме предложили на Вашето внимание, давам думата на госпожа Кирси Мади да ни запознае с панела „Осигуряване на добър старт за всяко дете”. Заповядайте.
КИРСИ МАДИ: Благодаря много, господин председателстващ, че ми дадохте думата.
Уважаеми депутати, госпожи и господа, колеги! Най-напред искам да пожелая на всички „Честита баба Марта”.
Изпълняването на правата на детето изисква действия законодателни и действия на лидерство. Като депутати Вие дебатирате, Вие формирате и прилагате в действие законодателството. Вие насочвате ресурси от националния бюджет и създавате посоките на политиките. Вие можете да задавате трудните въпроси, да изисквате отговорност от правителството, отговорност от частния сектор и от гражданското общество.
Когато говорите от името на децата, гласът Ви се чува. Като парламентаристи може да отправите посланието, че ние всички като общество трябва да се вслушваме в гласовете, интересите и проблемите на децата и младите хора.
Като представители на Вашите избиратели, Вие, депутатите, имате уникалното положение, от което можете да изразявате интересите на децата, най-вече на най-уязвимите и на най-лишените. Можете да каните деца на Вашите заседания, можете да се допитвате до децата в общностите и можете да включвате виждането на децата в бюджетната процедура. Така може да гарантирате, че становището на децата има своето отражение в изграждането на политиките, в приложението на законите и изготвянето на бюджетите.
Вслушването в децата и позволяването на децата да допринесат в процеса на вземане на решения може да доведе до по-добри решения. Това ще доведе до политики, които са не само на теория в интерес на детето. Така на децата се предлага възможност да се опитат лично в демократичния процес на вземане на решения да се запознаят със своите права, правомощия и отговорности като граждани, което има своите дългосрочни ползи за обществото като цяло.
Вслушвайки се в гласовете на децата и отчитайки ги в нашата работа, парламентите могат да включват повече децата, да изковават по-добри политики и по-добре да гарантират правата на детето.
Наистина бих искала да подчертая, че децата имат своите становища, своите интереси и своите загрижености, в които трябва да се вслушваме. В крайна сметка те споделят градовете, селата, страните, планетата си заедно с нас. Те са днешните граждани, те могат още днес да действат като лидери, както и в бъдеще. Те са и утрешните гласоподаватели, утрешните политици.
Именно поради тази причина съм днес с вас тук. Защото ние в УНИЦЕФ знаем колко са важни парламентите за благосъстоянието на всички деца.
Парламентарният ангажимент е от изключително значение за УНИЦЕФ, за постигането на устойчиви резултати за децата, за да гарантираме, че децата имат най-добрия старт в живота и могат най-пълно да изпълнят потенциала си, било то във връзка с образование, с учебни резултати, здравеопазване или закрила.
Работата ни с Вас се основава на дълбокото ни убеждение, че парламентаристите имат правомощията и отговорностите да усъвършенстват и да подобрят живота на децата.
Със ратифицирането на Конвенцията за правата на детето през 1991 г. българският парламент – Народното събрание, и държавата поемат отговорност да изпълняват и да реализират правата на детето. Всяка държава членка има задължение да докладва редовно по напредъка за изпълнение на Конвенцията.
Вторият редовен доклад на българското правителство бе разгледан от Комитета по правата на детето през месец юни 2008 г. Заключенията от този преглед установяват някои слабости в приложението. Някои от основните проблеми, повдигнати от комитета, са липсата на независим орган, който да наблюдава спазването на правата на детето, продължаващата институционализация на децата и липсата на услуги, които да предотвратяват изоставането на деца, както и продължаващото отричане и неспазване на правата на децата от малцинствата, най-вече ромските, а също така и липсата на система за правосъдие за деца, която не е в пълно съответствие с международните стандарти.
Това са констатациите от 2008 г.
Следващият доклад по правата на детето трябваше да бъде представен през средата на 2013 г., тоест следващата година. Пак парламентът може много да направи и да допринесе в този процес на подобряване на положението. Работата на парламента има отношение и към това, което ще се включи в доклада в посока гарантиране изпълнението на правата на детето.
В много посоки напредъкът е видим, най-вече по отношение на децата в институциите. Със собствените си очи успях да се уверя в това в Шуменска област вчера. Разработват се нови услуги, които заменят старата остаряла система за грижа. Ангажираността на България в този процес се отчита от Европейската комисия и значителни европейски средства се използват в подкрепа на тази промяна.
Миналата година УНИЦЕФ и Междупарламентарният съюз организираха регионална конференция на депутати с домакин – парламентът на Армения. Четиридесет депутати от 10 държави, включително и четирима от Вашето Народно събрание се срещнаха в продължение на три дни, за да обсъдят ролята на парламентаристите в изпълнението на правата на детето, обмениха становище по две теми, които имат особена значимост за региона и България, а именно „Значението на инвестирането в ранно детско развитие” и „Борбата с насилието срещу деца”, включително и предотвратяването на настаняване на деца под 3-годишниа възраст в институции.
Сигурна съм, че българската делегация на тази конференция ще потвърди, че декларацията от тази конференция подчертава важността на разработването на конкретни парламентарни механизми за гарантиране на правата на детето и то устойчивото им гарантиране.
Важно е да се укрепи намесата на парламента в изпълнението на международните инструменти за правата на детето и процесите на наблюдение и докладване.
Депутатите могат да подпомагат правата на децата чрез законодателната си дейност и чрез изграждане на партньорства за децата, за да може правата на детето да бъдат действително изпълнявани.
В заключение бих искала да кажа още няколко думи за заключенията на тази регионална конференция, тъй като те имат голямо отношение към България.
Депутатите бяха призовани да поставят като приоритет ранното детско развитие, както и да предприемат инициативи за предотвратяване на ранното настаняване на деца в институции. Предотвратяването на настаняването на деца под 3-годишна възраст в институции е регионална инициатива, която заедно с върховния комисар по правата на човека беше официално обявена в Брюксел миналата година.
Добър напредък има в България и ние бихме искали да намерим начин, по който да споделим добрия български опит с други държави, така че и другите държави да могат да се поучат от този опит.
Бихме искали също така да гарантираме, че добрият опит на отделни места в България ще се разпространи в цялата държава.
България в качеството й на държава - членка на Европейския съюз естествено се стреми да постигне европейските стандарти за развитие и кохезия. Амбициозната национална програма за 2002 – 2015 г. в духа на стратегията до 2020 г. предвижда социално включване. В допълнение, Вие имате достъп до европейско финансиране, което е огромна възможност, но и предизвикателство, което изисква съгласувани действия.
Ясно е, че бедността продължава да бъде тежък проблем. Но има един проблем, който бих искала да подчертая. Важно е да осъзнаем, че бедността вече не е проблем само на слабо развитите държави. Бедността е проблем на държавите със средно равнище на доходи. Седемдесет процента от бедните хора на света живеят в държави със средно равнище на доход, в държави като България, като Китай, като Бразилия и т.н., което означава, че докато една част от обществото се развива и постига по-висок жизнен стандарт, една друга част изостава.
Тези неравенства в обществата представляват големи предизвикателства към стабилността и устойчивостта и постигнатото трудно добруване. Докато на децата не им се предоставя възможност да осъществят правата си, и обществото, от своя страна, се лишава от част от своя потенциал. Децата плащат най-високата цена на изключването. Те са недохранени, получават некачествена здравна грижа, имат ограничен достъп до образование и учене в ранна възраст. Всичко това ги лишава от потенциала им да се разгърнат изцяло в своите пълни възможности, не им позволява да имат градивен живот.
Много е вероятно, че децата на тези деца също ще продължат да живеят в бедност, повтаряйки същия цикъл, ако ние заедно не успеем да разработим резултатни мерки за намеса. Това е загуба не само за децата, но и огромна загуба за обществото, в което живеят, тъй като няма по-голям капитал от човешкия.
Част от мерките за намеса, които могат да променят живота на много деца и да повишат възможностите им да бъдат здрави, образовани и допринасящи членове на своето общество, са свързани с ранното детско развитие, насочено към най-малките деца.
Най-голям резултат ще има, ако гарантираме оптималното развитие на децата през първите години от живота им. За да постигнем това, трябва да намерим начини да привлечем различните сектори да си сътрудничат. Трябва да работим със семействата и с децата. Това не е лесно, но е възможно. И това е една изключително отблагодаряваща се работа.
Д-р Чеймс Хекман, нобелов лауреат по икономика, показа, че инвестицията в ранното детско развитие е възможно най-добрата инвестиция на всяко едно общество с възвращаемост 10 процента на годишна база. Докато всички ние сме убедени, че всички деца имат право да се развиват изцяло, трябва същевременно да разберем, че не пречи да сме наясно, че има икономическа полза от това развитие.
Децата живеят в семейства. И ако тези семейства живеят в много бедни условия, с безработни родители, които не са в състояние да се грижат за своите деца, то на тези семейства трябва да се оказва подкрепа. Финансовата подкрепа е важна, но невинаги е достатъчна. Трябва да намерим творчески начини, по които да свържем социалното подпомагане и социалните услуги за постигане на най-добрите резултати. Необходима е резултатна подкрепа за семействата. Тя е от съществено значение. И няма как да има устойчиви успехи в процеса на деинституционализация, ако не се подкрепят адекватно бедните семейства.
Добре известно е, че доброто образование е един от най-добрите начини за измъкване от бедността. Въпреки това толкова много деца продължават да не извличат полза от образованието или поне не получават доброкачествено образование. Ако училището не дава на децата съответното познание и умения, които да им помогнат да си намерят добра работа в бъдеще и да допринасят за обществото, то училището не изпълнява своята функция. Много притеснително за нас е, че прекалено много млади хора в България все още не получават адекватно образование и умения, за да станат продуктивни членове на своето общество.
Казвайки това, искам още веднъж да подчертая, че има огромен напредък, който самата аз видях по време на посещението си. Усещам и силната ангажираност на всички. Но съм тук, за да ви призова да продължите ръка за ръка, единно да работите за пълната защита на положението на децата чрез изпълнението на техните права. Защото това е нещо, което трябва да обедини усилията на всички части на обществото.
Искам още веднъж да благодаря, господин председател, за времето и за възможността за сме с вас днес тук.
Нашият представител за страната госпожа Таня Радочай ще сподели с вас още някои неща, които ние знаем във връзка с положението в България
От своя страна, бих искала да приключа с призива да работим заедно, за да можем да променим живота на всяко едно дете в България. Благодаря. (Ръкопляскания.).
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мади.
Следващата тема е „Предизвикателство пред децата в България през погледа на представителството на УНИЦЕФ в България”. Има думата госпожа Таня Радочай. Заповядайте.
ТАНЯ РАДОЧАЙ: Благодаря. Уважаеми народни представители, дами и господа, честита баба Марта! Съжалявам, че не владея български в по-голяма степен.
Много се радвам да приветствам трима председатели на комисии на днешната среща, които са домакини. Също така изказвам своята благодарност на госпожа Цачева, която ни даде своя поздравителен адрес на това важно място.
От гледна точка на българския офис на УНИЦЕФ аз мога да отчета много успехи, много положителни развития и напредък, който беше отбелязан. Важно е да имаме това предвид. Можем да говорим за напредък по отношение на деинституционализацията на децата, ролята на гражданското общество и също така повишаване на съзнанието относно правата на децата с увреждания и проблеми, свързани с насилието срещу децата.
България отбеляза голям напредък във всички тези области. Но това не означава, че сме си свършили работата. Все още има много какво да се направи във всичките тези области. Все пак днес бихме искали да се спрем на някои от по-съществените предизвикателства.
Знаем, че в едно непрекъснато променящо се общество и особено при ширещата се бедност работата наистина е трудна. Особено в условията на финансова криза това е още по-затормозяващо. Така че има редица пречки пред нашия път.
Причината, поради която бихме искали да споделим с вас някои от предизвикателствата и тревогите за децата в България, е, че бихме могли да свършим по-добра работа, ако всеки от нас индивидуално и колективно честно си признае пред себе си какви са проблемите. Единствено тогава можем да намерим адекватни разрешения за тези проблеми.
Така че ще споделим част от данните, които ни подсказват какви да бъдат бъдещите действия. Но бих искала само да кажа, че напредъкът предстои и не бива да бъдем прекалено самокритични, че нищо не е направено. Винаги има още какво да се направи.
Онова, което аз сега ще представя, всъщност са данни от официалната статистика. Това не са данни от УНИЦЕФ, това са широко достъпни данни, така че не сме използвали някакви специални източници на информация. Това са данни на националните статистически институции и данни на ЕВРОСТАТ. Така че това са данни, които можем да обсъждаме спокойно.
Ние знаем, че в България детското население наброява около 1 млн. 300 хил. деца. Според ЕВРОСТАТ 4,6 процента от децата живеят в риск от бедност. Както Мади каза, тези неща се отразяват наистина много зле върху пълноценното развитие на децата и техните възможности за бъдещето. Нейните въздействия са наистина дълготрайни.
Тук е представена официалната статистика, която показва ясно тенденцията. Първоначално положението се подобряваше, тъй като ръстът на бедността спада. Но след това с разразяването на кризата - вижда се от 2008 г. нататък – очевидно показателите за деца, които живеят в домакинства без работещ възрастен, се влошават и всъщност броят на тези домакинства нараства.
Искахме да се съсредоточим върху няколко основни области, които са здравеопазване, образование и закрила на детето. Искаме да посочим по няколко съществени факта за всяка от тези области.
По отношение на здравеопазването наистина сме разтревожени, че 36 000 деца, особено малки деца, на възраст от нула до 3 години, нямат достъп до медицински грижи, тоест те нямат личен лекар. Знаем, че тези деца няма да получат адекватно здравеопазване, много от тях няма да бъдат ваксинирани и също така няма да бъдат консултирани своевременно. Това е причина както да се тревожим, така и да търсим решения.
Освен това сме загрижени поради факта, че множество родители, много от тях родители точно на тези 26 000 деца, всъщност не разполагат с информация за това как да се грижат и особено по отношение на храненето за своите деца. Така че бихме желали да се адресираме към здравния сектор по отношение на добро консултиране на тези родители как да се грижат за децата си.
Едни от основните показатели за системата по здравеопазване, системата за храненето и системата за образование са показателите за детска смъртност.
Това е разбивка на смъртността (показва) във възрастовата група на деца под една година. Очевидно има две Българии: една част от България, която наистина поддържа по-добър стандарт, и тя е оцветена в жълто, където детската смъртност е по-ниска и съответства на европейските стандарти, като средностатистическите данни в национален мащаб са под 1 процент на 1000 жители. Примерно в област Сливен обаче има 27 смъртни случая на 1000, което е три пъти по-високо от средните стойности за страната. Това е наистина показател на който трябва да се обърне внимание.
При анализ на тези числа и показатели се наблюдава един съществен дял на живо родените деца с ниско тегло. Някои от тези стойности се дължат на бременностите ин витро. Но ако съпоставим данните с абсолютната стойност, с абсолютния брой на тези бременности, тогава ще се разбере, че те нямат особено значение. Всъщност става дума за влошеното здравословно състояние и некачественото хранене на бременните жени. Поради това множество деца се раждат преждевременно и с поднормено тегло. Поради което на следващ етап се очаква затруднено развитие в ранното детство и също възможности за усложнения и развиване на определени недъзи или увреждания. Това е една от тревогите ни.
Другата важна тенденция, която бележи ръст през последните няколко години, е ранното забременяване, ранната бременност и раждания на жени във възрастовата група между 15 и 19 години. Най-тревожният факт е, че ние не можем да се сдобием с информация за момичетата, които раждат и на възраст под 15 години. Знаем, че има и такива случаи. Преди два дни бяхме на посещение в едно родилно отделение в Сливен и знаем, че има и такива раждания.
Тоест имаме всички основания да се тревожим, че тези изключително млади майки са физически и емоционално незрели да се грижат за своите деца, особено като се имат предвид и всички останали социални фактори, които влияят на техния живот. Това е свързано с определени традиционни стереотипи на общностите.
Разбира се, в други райони на България тези практики по някакъв начин започват да се разрушават. Надяваме се този успешен опит да се пренесе и в бедстващите райони.
Сега можем да преминем на сектора „Образование”. Знаем, че нов законопроект за образованието беше представен вече пред парламента и той трябва да бъде подкрепен, за да се осъществи една съществена промяна. Когато човек разгледа показателите, е абсолютно наясно, че е необходима такава промяна.
Знам, че България се гордее с качеството на своето образование, с множеството младежи, които постигат високи академични успехи и се реализират наистина на много престижни места. Директорът по образование и култура на ЮНЕСКО е от български произход.
Паралелно с тези успехи има обаче голям процент деца, които не завършват и начално образование. За тях няма никаква възможност по-нататък да си намерят добра работа, няма да могат да изхранват собствените си деца и семейства и също няма да им осигурят добро образование. Така че е важно ние да се намесим, за да осигурим възможност децата да получат качествено образование, да останат, да се задържат в образователната система и да осигурят своите деца за бъдещето.
Когато качеството на образованието се измерва чрез международно валидирани инструменти, може да се установи един съществен проблем с цялостното качество на образованието в България, съдържанието на образователния материал и качеството на възприемането. Този инструмент, който се нарича международното изследване PISA, показва, че има едно голямо разслоение в качеството на образованието, тоест има деца, които получават подкрепата на своето семейство, на учителите и те постигат успехи. От друга страна, има голямо различие между тези деца и онези, които са в дъното на класацията.
Ето една графика, която почива на данни от Националния статистически институт, за броя на децата, които се записват за различните образователни степени. Най-горната линия показва броя на децата, които се записват в началния курс и след това тенденциите са изключително тревожни.
Знаем, че това е статистика, която невинаги отразява реалната ситуация. Например съществува предположение, че някои от тези деца вече не са в България. Но трябва да се знае колко деца са напуснали България, така че да има прецизиране на статистическите данни, да сме сигурни, че те реално отразяват положението.
При все това сме напълно убедени, че има деца, които не посещават училища. Аз съм се запознавала с деца от Бойчиновци, от затвора за малолетни младежи, които са на възраст 16-17 години и не посещават учебни занятия. През последните няколко години отбелязвам едно подобряване на ситуацията. Преди това може би събирането на данни не е било чак толкова добро, защото знаем, че това е тенденция, която се наблюдава от дълго време.
Друг интересен подход е тези статистически данни да се разположат върху картата на България и да видим по какъв начин това картографира цялостното положение, кои са факторите, които допринасят за това положение. Виждате голямото социално разслоение между отделните области по визираните показатели.
Естествено всички тези фактори намират отражение в младежката безработица. Европейската комисия неотдавна публикува информация, че има висок ръст на младежката безработица в цяла Европа, почти 13 процента. Но има и големи различия между европейските страни членки, примерно 4,4 процента за Холандия и почти 22 процента за България. Очевидно има много деца, които не могат да посещават училище, не се ползват от качествено образование в по-ранна възраст, след което не могат да си намерят работа и това се отразява на високия ръст на безработицата и липсата на възможности.
Това, разбира се, добавя ръст към необразованите безработни родители и съответно високия ръст на престъпността в определени социални прослойки и групи.
Искам, разбира се, да споделя и малко положителна информация, защото и това е съществено. Знам, че има положителни резултати във всички области, но по отношение закрилата на детето има видим напредък. И това беше отчетено от Европейската комисия, виждаме го отчетено във всички видове данни по отношение на децата, настанени в домове и институции. Това е едната съществена област. Това е проблем, по който намесата се оказа изключително резултатна.
Разбира се, бихме желали тези деца да получат и един по-висок стандарт на грижа, но отчитаме напредъка и до момента.
Понастоящем трябва обаче да се обърне внимание на наистина една ефективна подкрепа на семействата, които са в риск. Не е достатъчно просто да изведем децата от институциите, а да предоставим един по-висок стандарт на семейния тип грижа. Това е много комплексна задача и финансовото подпомагане трябва да бъде наистина целево.
Това е само една от мерките. Трябва да има цял набор от различни услуги, от които семействата да се ползват, за да могат да се справят с различните видове трудности, с които се сблъскват.
Това е една графика, от която виждате, че тенденцията е низходяща. И това е всъщност добрата новина по отношение на процента на детското население, което бива настанявано в домове и институции.
Това са процентни съотношения. По този начин можем да отчетем тенденция на спад.
Тази графика изглежда малко по-сложна, но тя може да представлява източник на голяма гордост за хората, които са се трудили в тази област.
Това е броят на децата, настанени в институции, които са отразени със синята линия. За първи път през 2010 г. двете линии намират пресечна точка. Другата линия - това са деца, които получават грижа от семеен тип. За първи път в цялата история на детската грижа тези две линии се пресичат, тоест техният брой се изравнява през 2010 г.
Смятаме, че това е посоката, в която трябва да продължи да се движи системата, тоест процентът на грижата в домове и институции допълнително да пада, докато децата, на които се подсигурява алтернативна грижа и грижа от семеен тип, да се връщат като численост.
Смятаме да продължим да работим в тази област, защото напредъкът все още е изключително деликатен. Все още има резултати, които по критичен начин биха могли да се обърнат в обратна посока. Но смятаме, че това са положителни тенденции в развитието и ги отчитаме.
Смятам да приключа с тази снимка. Това е дете от детски дом в Шумен. Както вече знаете и това е широко известна позиция на УНИЦЕФ, смятаме, че тези деца наистина живеят зад решетките. Защото те са настанени в една среда, която не е естествена, която не им осигурява необходимото в този ранен етап от детското развитие и те наистина протестират. Те могат да протестират чрез своята скръб, чрез депресия, което е едно предупреждение към нас, възрастните.
Смятам, че мисията на УНИЦЕФ е да подпомага всички деца за осъществяването на всичките им права, но като поставим приоритет върху децата в най-неравностойно положение. Затова ние съсредоточаваме усилията си предимно върху тях. Естествено нашата роля е да бъдем един ползотворен и почтен партньор. Надявам се да изпълняваме своята функция до момента и да бъдем такъв партньор и в бъдеще. Надявам се да получим сърдечния ангажимент на всички представители на парламента и на всички организации на тази дискусия, за да можем да осъществим по-нататъшен напредък в областта на грижите за деца. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радочай. Запознахте ни с негативните и с позитивните тенденции през погледа на УНИЦЕФ. А този поглед е обективен. Той най-малкото не е натоварен, не е украсен политически. Това е погледът на наблюдател. От 2004 г. българското правителство е подписало основното споразумение с Фонда. И се радваме, че в момента предстои подготовка на нов план за действие за 2013 – 2017 г.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата за становища и въпроси. До момента са заявили желание за участие в дискусията господин Георги Богданов – изпълнителен директор на Националната мрежа за децата, и господин Калин Каменов – изпълняващ длъжността председател на Държавната агенция по закрила на детето.
Господин Богданов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОГДАНОВ: Благодаря Ви за дадената ми възможност да представя нашето становище на Националната мрежа за децата, която обединява над 100 неправителствени организации, работещи с деца и семейства в цялата страна.
Аз искам да поставя три много важни въпроса, които неправителствените организации неколкократно са поставяли на вниманието на различни форуми, които са изключително тревожни по отношение на детството в България и развитието на политиките за децата и за семействата.
На първо място, това е по отношение на бедността. Беше казано вече, че 44 процента, почти половината от детското население в страната живее в бедност. Това са данни за 2009 г. – данни, които бяха представени от госпожа Радочай. През 2010 или през 2011 г. можете да си представите каква е бедността сред децата и детското население.
Това, което бих искал да кажа по отношение на бедността, е, че семейните помощи за деца са все още изключително неадекватни, въпреки че те бележат ръст. Четиридесет и един лева е средномесечната помощ на дете, което е изключително малко за дете, живеещо в бедност. Но в тези 41 лв. са включени и парите, които са давани за еднократна помощ, за бременност и за раждане, което означава, че децата, живеещи в бедност, получават дори още по-малко от 41 лв. на месец.
Другата тема, върху която много ми се иска да поставим акцент, това е по отношение на правата на децата. както вече беше казано. През 2013 г. ние трябва да докладваме в Комитета за правата на детето по отношение на това как ние изпълняваме препоръките на Комитета от 2008 г. Може да се каже, че ние правим много слабо развитие по отношение на тези препоръки. И най-вече ми се иска да акцентираме върху две основни теми по отношение на правата на детето, тъй като Националната мрежа за децата няколко пъти е казвала, че наистина е необходимо да има независима структура и орган, който да бъде отговорен за правата на детето в страната.
Една от препоръките на Комитета беше именно тази – наистина да има независима агенция, мандат за мониторинг и популяризиране на правата на децата. Дали това ще бъде независим омбудсман за децата или комисар, който да отговаря за правата на децата, но такъв орган ние трябва да имаме. Това е препоръка, която е дадена и ние до 2013 г. трябва да кажем какво сме направили в тази посока. За съжаление все още може да се каже, че почти нищо по тази тема не сме направили.
По отношение на деинституционализацията. Това, което е изключително важно и ми се иска да се каже - и това беше казано от госпожа Радочай, е, че наистина все още преобладава ниската ефективност и работа по подкрепа на семействата, които живеят в крайна бедност и в затруднения. Защото не само бедните родители са тези, които изоставят децата си, но и тези, които изпитват различни затруднения, дали поради увреждане и т.н.
Все още продължава да имаме този подход на санкциониране, вместо на подкрепа на родителите. Дори в последния проект за изменение на Закона за социалното подпомагане е видно, че и там отново родителите, тези, които страдат от бедност, нямат възможност за работа и т.н., трябва да бъдат карани да полагат доброволен труд в общността. И те няма да получат месечни социални помощи, ако наистина не работят. Това е един остарял метод и схващане за разбиране за това как трябва да се помага на бедните хора.
Другата голяма тема, която е изключителна важна в контекста на деинституционализацията е, че ние никога няма да можем да направим ефективно деинституционализацията реална, ако не реформираме отделите “Закрила на детето” и Агенцията за социално подпомагане, в която продължава да има сериозно текучество в персонала, заплащането става твърде ниско, подкрепата към екипите, въпреки проектите, които са представени, все още не е налице. Имаме над 112 случая, по които работи всеки един социален работник в тези отдели за закрила на детето. Това е изключително огромен проблем.
И другият факт по отношение на деинституционализацията. Ако ние наистина не увеличим финансирането на социалните услуги, качеството на социалните услуги наистина ще продължава да бъде толкова ниско, особено когато става дума за центровете за настаняване от семеен тип. В момента може да се каже, че организациите, които работят в центровете за настаняване от семеен тип и предоставят услуги, над 50 процента те дофинансират тези услуги, за да може да има наистина една адекватна помощ и подкрепа за децата.
И, разбира се, когато се закриват институции, когато се закриват капацитети на домове, тези средства трябва да се реинвестират обратно в развитието на нови услуги.
За съжаление през 2010 г. по данни, които ние имаме в Националната мрежа за децата, парите от тези закрити капацитети - около 4,5 млн. просто не са реинвестирани обратно в новите услуги. Това е много сериозен проблем.
И другото, което се забелязва като една тенденция през последните две години – и с това искам да приключа, е, че неправителствените организации на практика са изключени от процеса на деинституционализация, тъй като за голяма част от услугите, които ние предоставяхме като организации по отношение на приемна грижа, по отношение на други услуги, в Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” все повече и повече нямаме достъп до ресурси, с които да можем да развиваме тези услуги по места.
Това е съвсем накратко, което исках да кажа. благодаря ви още веднъж за срещата, която е организирана.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Богданов. Сега думата има господин Калин Каменов. Заповядайте.
КАЛИН КАМЕНОВ: Благодаря ви. Честита баба Марта на всички.
Уважаема госпожо Мади, уважаема госпожо Радочай, уважаеми дами и господа председатели на комисии, дами и господа народни представители, колеги, виждам и доста приятели! Колкото и да ми е неприятно да го кажа, съм склонен да се съглася с голяма част от данните, които изнесохте във Вашата презентация, както и с голяма част от думите на господин Богданов. Това, от една страна, може би не е толкова притеснително, защото показва, че и ние, представителите на правителството, и неправителствените организации започваме да говорим на един език, осъзнаваме проблемите, които стоят пред услугите, които се предоставят за деца и семейства, и сме склонни да си припознаем и да си разпознаем недостатъците. Няма нищо лошо в това да си кажем истината в очите – какво ни притеснява, какви са трудностите и какви са предизвикателствата.
Затова тук във Вашите изказвания бяха представени доста проблемни области, за които аз се надявам, че в статистиката, която беше представена за периода 2009 г., част от тях вече са малко по-променени.
В подкрепа на моите думи бих казал, че основен пример за това е все по-усърдно развиващият се проект „Детство за всички”, който е един от проектите, включени в плана за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в България”, за планирането на стотиците нови услуги за деца с увреждания.
Говорейки за проблемите, които всъщност водят до статистиката, която ни бяхте предоставили, няма как да не споделя, че всъщност наистина ключът за тази картина, която имаме в момента, е бедността. Аз си спомням едно становище, което включих в Националната мрежа за децата по един конкретен казус в Благоевград, именно за едно семейство, чиито деца са попаднали в институция точно поради бедност. Неправилна преценка на ситуацията понякога води до такива рискове.
Говорейки за това, се сещам за една библейска притча, която гласи, че приятел ти е не този, който ти дава риба, а който те учи как да си я хванеш. Ако това не е формулата, в която ние като държавни институции, като неправителствени организации не се ориентираме, аз смятам, че думите на господин Богданов винаги ще бъдат актуални и ще си говорим непрекъснато за бедност, ако не намерим ключа към правилния подход за решаване на проблема с бедността. Не предоставяне на помощи, а да научим онези, които имат нужда от помощи, как сами да си изкарват прехраната, за да не изпадат в рисковата ситуация да поставят дилемата пред себе си, че може да изоставят децата си, че може да не се справят с техните увреждания, че може да не се справят с диагнозата, която поставят личните лекари и специалистите.
Така никога няма да затворим входа към институциите. Според мен добрият подход с Националната стратегия „Визия за деинституционализация” няма да бъде успешен, ако не бъде затворен входът към институциите. А ключът към затваряне на входа към институциите и намаляване на децата в риск е именно образование на рисковите групи, с цел превенция на изоставянето и попадането в социална изолация именно на тези рискови групи.
За щастие в презентациите част от представените слайдове бяха свързани с така наречените ранни раждания, тема, с която аз лично водя борба от две години. По тази тема поне имам самочувствието, че мога да кажа конкретни данни, че за всеки един такъв случай има указания както на главния прокурор, така и на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, че във всеки един такъв случай, когато се касае за такова дете в риск, предизвикан от бременност във възрастта 12-13-14 години, вече няма неглижиране на случая и оправдания от рода, че това са традиции и обичаи, а за всеки един такъв случай сигнализират както социалните служби в звената в родилните отделения, така и прокуратурата за образуване на производство на онези, които все още си позволяват да сключват така наречените ранни бракове, които впоследствие логично водят и до ранни раждания.
По отношение на думите на господин Богданов за необходимостта от независим орган. Това е изолирано като потребност. В новия Закон за детето има такова предложение. Въпросът оттук нататък е на законодателя да прецени необходимостта и нуждата от такъв орган.
Разбира се, критиките могат да бъдат и много повече. Но нещо, което ме радва, като заключение на моето изказване към вас, е, че въпреки трудностите, които все още има България по отношение на решаването на голяма част от социалните проблеми, свързани с българските семейства, с българските деца, хубавото е, че в по-голяма част от темите вече има единомислие както в органите по закрила на децата в България, така и от неправителствените организации, които се явяват не само коректив, но и добър партньор в голяма част от политиките, които се въвеждат, а понякога ни показват и правилния път, когато ние си позволим да вземем погрешна посока.
Затова аз благодаря за поканата и за Вашата презентация. И се надявам на следващото представяне данните да бъдат в много по-различен аспект и резултатите за по-добрите данни за в бъдеще се надявам да бъдат благодарение на общата ни работа и занапред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Каменов.
Думата има адвокат Невена Задгорски, която ще представи становище на правозащитната неправителствена организация „Свобода за всеки”.
НЕВЕНА ЗАДГОРСКИ: Добър ден. Аз представлявам „Свобода за всеки – адвокати”, правозащитна неправителствена организация.
Ние имаме предварително подготвено становище, което е и на Ваше разположение в писмен вид, което сега ще представя. Нашето становище се подкрепя и от няколко други организации – „Институт за принципите в правото”, родители от Гражданска инициатива за семейството, Аlliance Defense Fund – международна адвокатска правозащитна организация, Асоциация за домашно образование и Гражданска инициатива „Справедливост”.
Уважаеми дами и господа! Настояваме пред българските законодатели при прочита на политически документи, приети от международни и междуправителствени организации, да имат предвид интересите на родители и деца и запазване целостта на семейството.
България е суверена нация и поетите ангажименти към международни политически и лобистки организации не следва да бъдат разглеждани, съгласно някаква неясна терминология, наречена „международните стандарти за закрила на децата в риск”. Единствено правилният, балансиран прочит на Конвенцията за правата на детето на ООН може да бъда някакво основание за закрила на правата на децата вън от приоритетите, поставени от родителите и семейството.
Съгласно Конвенцията, обект на закрила следва да са само децата, които са пострадали от изоставяне или са обект на престъпно малтретиране. Конюнктурни международни стандарти, които са в разрез с интересите на семейството, могат да бъдат изменяни съгласно всеки полъх на промяна на политическата или идеологическа нагласа на политици, несвързани с българския народ, реалности и интереси.
Както видяхме със злополучния проект на Закон за детето, под предлог за закрила на децата поддръжниците на групи със специални интереси и с добре осигурени финанси и влияние се стремят да прокарат антисемейната си идеология и политика директно в българските училища и да наложат държавно администриране на най-съкровените човешки взаимоотношения – тези в семейството.
Парламентът не бива да допуска експерименталните законопроекти като този на Закон за детето, в които се съдържат следните заплахи за правата на родителите и децата им:
1. Нераграничаване на децата „в риск” от децата в нормални семейства;
2. Държавен произвол и намеса в сферата на семейството и философията на образование и отглеждане на децата под предлог за закрила от родителите;
3. Нарушение на правата на човека, като неприкосновеността на личността и семейството, и разправа с идеологически неудобните на властта опоненти чрез въздействие върху децата на последните, като се използват пределно широките правни дефиниции, въвеждани от защитниците на радикално държавно администриране на семейството;
4. Нарушение на закона и основни права на човека, като правото на справедлив процес чрез въвеждане и по-скоро затвърждаване на вече въведената практика на анонимните сигнали и доноси, забраната за практикуване на религиозната вяра на родители и деца, отнемане на деца от родителите им на основа на произволни и неподкрепяни с доказателства обвинения.
Препоръчваме също и в образователната сфера да бъде въведен плурализъм, както е необходимо за едно демократично общество.
Следва държавата да въведе възможността родителите да решават формата на образование за децата си, а държавните училища да бъдат една алтернатива - и то добра такава, а не единствена и наложена възможност.
Препоръчваме пълна ревизия на досегашното законодателство и практика по въпросите на „закрила на детето”, които в светлината на сегашните дискусии се оказа, че са със съмнителна ефективност.
Оставаме с надеждата, че българският законодател ще отстоява принципите на свободата, плурализма и демократичното общество и че ще отхвърли опитите за предефиниране на това що е семейство. Бъдещето на българските родители и техните деца трябва да се решава на законово ниво само с оглед на общочовешките ценности и запазване неприкосновеността на връзката между родители и деца. Благодаря ви. (Ръкопляскания).
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря. Други желаещи да вземат отношение? Заповядайте, Ева Борисова. Ще ви моля да направите своето изказване в рамките на около 3 минути, тъй като след 15 минути започва заседание на комисия в тази зала.
ЕВА БОРИСОВА (Асоциация „Родители”): Ще спестя благодарностите към всичко и ще премина директно към своето изказване.
Смятам, че данните, които ние виждаме по отношение на бедността на българските деца, са изключително травмиращи. И трябва да си дадем сметка, че фокусът ни едва ли може да бъде единствено и само върху социалните услуги или върху социалните помощи, за да можем да решим този много сериозен проблем. Тъй като независимо от това, че виждаме доста динамика в тази област, всъщност скоростта, с която хората губят връзка в общността и децата изпадат в много тежък риск от десоциализация, е много голяма.
Това означава, че фокусът ни трябва да бъде върху универсалните услуги, конкретно върху образователните такива, върху образованието и по отношение на здравеопазването.
Това, което изключително много ни тревожи, е липсата на воля, бих казала. Затова в крайна сметка професионалистите в тези сфери, които са учителите и здравните работници, трябва да поемат своя ангажимент извън прякото лекуване или прякото преподаване на децата в училище, всъщност този важен ангажимент, който е свързан от гледна точка на пълноценната комуникация със семейството и повишаването на родителския капацитет. Защото истината е, че никой не се ражда научен да бъде родител. И през общуването с тези хора, чиято професия предполага да бъдат компетентни в тази област, те повишават разбирането си за това какво е висшият детски интерес, какво означава добра грижа за детето и какво означава добра родителска подкрепа за детето.
Изключително много ни тревожат постоянните реплики от страна на професионалистите: Вие искате да ни превърнете в социални работници. Трябва да разберем, че бъдещето на една държава може да се случи през отговорността на всеки един и през приноса на всеки един за това да създадем общо разбиране за това какво е висшият интерес на детето и как взаимно да се подкрепяме в трудните моменти, които съпътстват този интензивен процес на човешко развитие, което е порастването на детето.
Изключително проблемно е, че в образователната система например се очаква родителят да участва в живота на детето си в първи клас по начина, по който участва в 12-и клас, което означава, че ние наистина нямаме разбиране, че детето е самостоятелен субект, самостоятелно човешко същество и пътят на родителя е път на подкрепа, но и на постепенно оттегляне от живота на детето, така че то да може да се научи да прави своя избор, да се чувства свързано с другите хора в обществото по начина, по който живее, и всъщност да се превърне в пълноценна човешка личност. Това са отговорности на двете големи, универсални системи, каквито са системата на здравеопазването и системата на образованието.
Много се радавам, че има съвместно заседание точно на тези три комисии, тъй като в момента наистина тече много интензивен законодателен процес. Много бихме искали систематично да се разглежда взаимовръзката между тези три системи и всъщност да гарантираме ефективната превантивна роля, която тези системи могат да играят именно през споделено от овластяването на родителите и формирането на определена представа какво означава детският интерес. Защото иначе каквито и средства да отделим за социалната система, през буквално бомбардирането на много тежки случаи тя просто няма как да издържи. И това е единственият път за развитие на нашето общество.
Много се притесняваме от идеята, че социалната система и социалните работници трябва да компенсират дефицитите или да запушват дефицитите на двете големи, основни превантивни системи, каквито са образователната и здравната система. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Борисова. Има думата Надя Стойкова от Института по социални дейности и практики.
НАДЯ СТОЙКОВА: Аз ще бъда кратка. Това, на което ние искаме да обърнем внимание и да бъде поставено като въпрос, е следното.
Ние приветстваме законодателните промени. Това, което е наша лека загриженост, е, че някак си все още продължава нагласата да правим компромиси със законите, особено със Закона за детето и Закона за образованието, проектите, които се обсъждат, и виждаме в тях, че изчезнаха идеи за промяна на системата – реформа, която би трябвало да се извърши. Например в Закона за образованието продължават да стоят ВУИ-тата и СПИ-тата. А ние сме дали нашето становището. Но смятаме, че има един уклон да се правят компромиси някак си сега да направим бързо законите, за да тръгнат нещата натам. Иска ни се наистина да се направят добре.
Това е нашият апел. Тоест имаше добри, много добри препоръки от работни групи. Нека да не се претупват нещата. Това е нашият кратък коментар.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви. Хубаво е, че по всичките тези законопроекти, които изброихте, има и предварителен дебат, има обсъждане, преди те да бъдат внесени в Народното събрание. Така че се надявам, че колегите от водещите комисии ще вземат предвид Вашите становища.
Заповядайте, Иванка Шалапатова – фондация „За нашите деца”.
ИВАНКА ШАЛАПАТОВА: Бих искала да приветствам изказването на госпожа Мади и да отбележа факта, че в България промените са изключително много и доста динамични. И като че ли ролята и участието на децата е един изключително неглижиран въпрос в цялата тази гама от промени, която се случва в обществото.
За нашата организация, която тази година прави 20-тата си годишнита от дейността си в България, основното предизвикателство е липсата на разбиране за това какво е право на детето и кое е най-добрият интерес на детето.
Така че моята препоръка за Вашия бъдещ петгодишен период е да подсилите Вашите дейности и подкрепа както към държавните институции и държавната политика, така и към гражданските организации, но и най-вече към широката общественост за едно много по-модерно и съвременно разбиране за това носители на какви права са и българските деца. Защото много често, а и в тази зала чувам изказвания, които показват, че хората все още не разбират какво означава това на практика.
Това е и сериозно предизвикателство за една от много тежките реформи в системата на грижа за деца. Защо не можем в България, след като вече 12 години сме започнали реформата за повишаване на благосъстоянието на децата, да кажем: закрихме всички институции? Защото именно разбирането за право на детето на семейна грижа - и то не каква да е – е изключително ниско.
Много сериозно предизвикателство, с което ние се сблъскваме, това е липсата на разбиране колко са важни човешките отношения в този процес на промяна. Някак си ние разбираме семейството като просто една единица, която – вярно – е много важна, но не осъзнаваме колко е важно отношението между членовете на семейството, които отношения да водят до развитие на детето като индивид, като носител на права и като човешко същество, което има своето мнение. Това е сериозно предизвикателство.
Второ, когато говорим за промяна и за закриване на домовете, доколко ние разбираме как се случват процесите в персонала на институциите и доколко тези хора като хора и участници в този процес са готови да преосмислят своите концепции и своите предрасъдъци понякога към децата?
Така че трябва да отдаваме малко повече внимание доколко човешките отношения трябва да бъдат подкрепени и променени, за да може за детето да предоставим най-добрата форма на грижа.
Аз го казвам като предизвикателство, но подкрепям всичко останало, което се чу до този момент и от Държавната агенция за закрила на детето, и от колегите. Защото това са оперативните ни пречки. Ние сме толкова забързани да правим реформата, че искаме и децентрализацията да се случи добре, и ресурсното обезпечаване да е добро, и социалните работници да са подкрепени. Но всичко това няма да се случи, ако ние не преосмислим правата на децата и човешките отношения като много важни фактори за промяната въобще в нагласите на нашето общество. Благодаря. (Ръкопляскания.).
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви. Виждам, че има няколко вдигнати ръце. В случай че вземате участие в дебата, моля Ви наистина изказването Ви да бъде в рамките на две минути, тъй като трябва да приключваме и залата трябва да бъде свободна след малко. Заповядайте.
ДАШЕНКА ТАШОВА: Аз съм председател на ФИЦЕ – България и президент на ФИЦЕ интернационал.
Уважаеми дами и господа, колеги от УНИЦЕФ, колеги от правителството, депутати, приятели и колеги от неправителствения сектор! Аз искам да обърна внимание на един проблем, който много ни тревожи. Предполагам, че всички тук искаме доброто на децата. Но е много възмутително политическото отношение, тоест политизирането при обсъждането на законите и проектите за законите.
Аз лично искам да помоля, да призова и да обърна внимание на господа депутатите, че темите „Дете”, „Права на дете”, „Семейство” са неща, по които не може да има различно политическо разбиране. Не може една политическа партия да мисли, че родителите имат такъв образ и че децата трябва да се отглеждат по един начин, а другата политическа партия да мисли точно обратното. Това не е възможно, защото това са общочовешки ценности.
Благодаря на всички, които ще погледнат на тези закони, касаещи детето и семейството, като на изконни човешки ценности и като най-важното, което ще ни даде бъдеще въобще. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви. Предполагам, че бележката Ви е коректна. Но само искам да подчертая, че в залата, освен представители на политическа партия „ГЕРБ” други не присъстват. Надявам се, че никой от представителите на „ГЕРБ” не е политизирал дебата.
Заповядайте господин Райков.
ОРЛИН РАЙКОВ: Благодаря. Тук съм като гражданин и родител, щастлив съпруг на моята съпруга Цвети и щастлив баща на четири деца.
Искам да благодаря за възможността да се изкажа на тази дискусия, да направя една забележка, корекция, предложение и да прочета няколко предварително подготвени цитати от закон, законови справки.
Първо, искам да обърна внимание на госпожа Радочай и на представителите на УНИЦЕФ и на неправителствения сектор, включително и на държавните институции за това, че да се извади детето от контекста на семейството е фатална грешка. От това, което виждам тук, разписано като програма, това, което го чета като отправни точки за дискусия и представяне на информация, изваждането на детето извън семейството е нарушаване, разрушително и пагубно и това ще доведе до трайни, лоши последствия за всички в България.
Кои закони гарантират правото на родителите и семейството да отглеждат децата си свободно.
„Правото на родителите да отглеждат, възпитават и образоват децата си свободно и според своите философски и религиозни разбирания е фундаментално човешко право, гарантирано от чл. 14, ал. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която родителите имат право да образовате децата си според своите философски, религиозни и педагогически убеждения.” Протокол 1, чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира, че държавата уважава правото на родителите да дават образование на децата си, съгласно своите религиозни и философски възгледи.
Чл. 26, ал. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека, според който родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца.
Чл. 18, ал. 4 от Международния пакт за политическите и гражданските права: „Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца, съобразно собствените си убеждения”.
Конституция на Република България, чл. 14: „Семейството, майчинството и децата са под зактрилата на държавата и обществото.”
„Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата”.
„Чл. 32. Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство....”
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Извинявам се, че Ви прекъсвам. Но едва ли има човек в тази зала, особено от народните представители, който да не познава нормативната база.
ОРЛИН РАЙКОВ: Надявам се. Имам още три изречения.
„Чл. 47. Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.”
Защо твърдим, че държавата, вместо да гарантира, отнема граждански права и в частност правото на гражданите да живеят в семейство и да отглеждат децата си свободно?
Съгласно принципа за народния суверенитет, държавата не може да издава задължителни предписания за поведението на гражданите, житейския им избор и начина, по който са избрали да отглеждат, възпитават и образоват децата си, при положение че те не са изгубили статута си на суверенни вследствие на престъпно поведение.
Въпреки това родителите не са свободни да решават:
Първо, да родят в домашна среда или в болница.
Второ, да ваксинират или не.
Трето, на каква възраст децата им да започнат формално образование.
Четвърто, да избират форма на обучение и учебна програма, различни от предписаните от държавата.
Защо твърдя, че държавата провежда антисемейна политика?
Предложените проекти за Закон за детето и Закон за предучилищното и училищното възпитание изключват родителите и семейството от процеса на вземането на решения за детето и създават всички предпоставки за разрушаване на здравите връзки между родители и деца, включително създаване на условия за злоупотреба с власт, с цел разделяне на деца от родителите им. Благодаря за вниманието.
Можем и повече да дискутираме, ако има желание от страна на присъстващите тук.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.

Благодаря на всички участници в днешната кръгла маса.
Накрая бих искала да благодаря и на нашите специални гости – госпожа Мади и госпожа Радочай. Уверена съм, че информацията, която днес ни предоставиха, ще е изключително полезна за законодателната и изпълнителната власт в България, въпреки че от страна на изпълнителната власт по отношение на образователните и здравните потребности не чухме някакъв ангажимент от ресорните министерства. Но се надявам, че това е един бъдещ дебат. Тепърва много повече време ще посветим на него.
Благодаря на всички за участието. Довиждане. Закривам срещата.