---

П Р О Т О К О Л

На 7 март 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 254-01-24, внесен от ОГНЯН СТОИЧКОВ на 27.02.2012 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за подпомагане и развитие на младежда № 254-01-25, внесен от ДЕНИЦА ГАДЖЕВА на 29.01.2012 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за националната политика за младежта № 254-01-26, внесен от ИВЕЛИН НИКОЛОВ и група народни представители на 29.02.2012 г.
4. Разни.

На заседанието присъстваха: Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта Петя Евтимова заместник-министър на образованието, младежта и науката, Евелин Желязков – Асоциация на индустриалния капитал в България, Тодор Чобанов – заместник-кмет на Столична община.

Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 254-01-24, внесен от ОГНЯН СТОИЧКОВ на 27.02.2012 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за подпомагане и развитие на младежда № 254-01-25, внесен от ДЕНИЦА ГАДЖЕВА на 29.01.2012 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за националната политика за младежта № 254-01-26, внесен от ИВЕЛИН НИКОЛОВ и група народни представители на 29.02.2012 г.
4. Разни.
Има ли някакви становища по проектодневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Колеги, искам да докладвам следното.
Постъпи в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта покана от Българския съюз за физическа култура и спорт, който кани депутатите, членове на нашата комисия в петък от 16 часа в зала „Запад” за среща с Европейската неправителствена спортна организация. Поканата е на разположение в комисията. Ще бъде публикувана и в интернет за по-подробна информация.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА № 254-01-24, ВНЕСЕН ОТ ОГНЯН СТОИЧКОВ НА 27.02.2012 Г.
Точките следват хронологията на постъпване в деловодството.
По точка първа от дневния ред гости на комисията са:
Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта;
Иван Евтимов - представител на Агенцията по геодезия, картография и кадастър към Министерството на
Ирена Димитрова – Столична община, директор на дирекция „Превенция, интеграция, спорт и туризъм”;
Антон Лалов – БТПП.
По тази точка аз съм вносител. Съвсем накратко, колеги, ако ми позволите, ще ви запозная със законопроекта, който предлагам на вашето внимание.
Промяната в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, съответната промяна в Закона за спорта, касае добре познато законодателно решение в Царство България от 1931 г. в Закона за физическо възпитание на българската младеж. Представил съм го на вашето внимание, тъй като предполагам, че ще представлява интерес и за втора и трета точка, когато се обсъждат законопроектите за младежта.
Моето предложение е провокирано именно от действащия чл. 12 от този закон, който закон е работил добре около 15 години в Царство България и той е повелявал именно производствени и административни сгради с капацитет над 100 работни места да бъдат проектирани, изграждани и пускани в експлоатация с помещения за спортна дейност.
Аналогичен е текстът, който предлагам на вашето внимание, като предлагам подзаконовата нормативна уредба, която касае правилата и нормите за проектиране и изграждане на спортни помещения в производствени, административни и други делови сгради да бъдат вменени като задължение и отговорност на ресорните министри, които в 6-месечен срок да издадат тези разпоредби.
Така че обръщам внимание, че законът ще влезе в сила в тази му част, както съм предложил в § 7, след шестмесечен срок, евентуално ако се подкрепи на първо гласуване. Зактонодателната практика на Народното събрание означава влизане в сила на този закон в края на годината, така че всеки работодател или инвеститор да може да планира своя бюджет за следващата година.
Съответно в тези случаи, които са заварени от закона и които законът, тъй като няма обратна сила, не поставя като адресати на правните норми, в случай, че се съобразят с него - предвидят такива помещения и извършат реконструкция по смисъла на Закона за устройство на територията, тоест основен ремонт, който се приема от съответната компетентна администрация, те да ползват данъчно облекчение в размер на 5 на сто от данък сгради за следващите години за това, че са превели своите обекти в изпълнение на новия закон.
Вече в Закона за физическото възпитание и спорта - този е законът, който касае спортната дейност, защото Законът за устройство на територията касае сградите, тяхното проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация, а самата дейност е извън обхвата на този закон, тя е в Закона за физическо възпитание и спорта, предлагам на вашето внимание редакцията, в която работодателите да са длъжни да изградят поне едно помещение за спортна дейност заедно със санитарни помещения за своите работници или служители, за да използват тази база.
Според мене законът няма да натовари инвеститорите и работодателите с прекомерни и непредвидени разходи, тъй като това е инвестиция и инвестицията в спорта на работното място е инвестиция в здравословните условия на труд именно в работната сила.
Споделям с вас, че към 1982 г. са били издадени норми за проектиране на обслужващи сгради и помещения към промишлените предприятия. Тогава по действащия ЗДСУ, отменен през 2001 г. със ЗУТ, е предвидено изграждане на подобни спортни помещения за спортна дейност към производствените и промишлени предприятия. Тоест това не е ново решение за нашата най-нова законодателна история. Но към момента в нашето законодателство липсва такъв текст, който да предвижда подобно задължение.
Най-близкият текст е чл. 38, ал. 8, която задължава новопроектираните, новоизграждащите се сгради в режим на етажна собственост с 10 и повече апартамента да осигурят поне едно общо помещение за битови, спортни и други дейности.
Като аргумент за по-силно основание аз предлагам, след като за етажната собственост кооператорите и строителят са задължени да предвидят и изградят такова помещение за спортни нужди – разпоредбата от 2009 г., с още по-голямо основание според мене си заслужава законодателят да предвиди едно задължение към административните, производствени и други делови сгради с капацитет над 100 работни места по смисъла на Закона за малките и средни предприятия – те по-скоро са средни предприятия с обороти, които са предвидени в този съответен закон, който цитирам, и не биха натоварили изключително работодателя. Тъй като, пак казвам, това е инвестиция в здраве, тази инвестиция в здраве може да се осигури както с национален ресурс – спомняте си, приехме всички единодушно един от малкото актове в Народното събрание, които се приеха със съгласие на всички присъстващи народни представители в залата, гласувахме за Националната стратегия, която предвиди увеличаване на бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта – от 0,1 до 0,5 процента от брутния вътрешен продукт до 2022 г.
В Европа осигуряват по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” европейски средства именно за спорт на работното място. В момента са и в ход подобни програми към Министерството на физическото възпитание и спорта. Така че финансирането на моето предложение не би следвало да бъде проблем и да бъде аргумент против приемането на тази идея и фисоложия.
Министерството на физическото възпитание и спорта е изразило своето писмено становище в подкрепа на законопроекта. Ще ви дам думата след малко, господин заместник-министър.
Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя законопроекта.
Българската стопанска камара подкрепя идеята, но възразява срещу вменяване на допълнителни финансови задължения на работодателя.
В същия дух е и становището на Асоциацията на индустриалния капитал в Република България.
Приключих, колеги. Благодаря за вниманието.
Заместник-министър Каменов, желаете ли да вземете допълнително становище? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители, колеги! Наистина нашето министерство като цяло подкрепя философията и принципите на законопроекта. То има някои бележки, които са отразени в документа, затова няма да се спирам на тях.
Искам да обърна внимание, както господин Стоичков спомена, че в разработването на новия закон ние събираме доста различни общности, които имат отношение към физическото възпитание и спорта, що касае спорта на работното място и спорта в свободното време. И по повика, който през месец ноември беше направен в Европейския съюз от представителите на структурите, отговарящи за това направление, че в следващите години до 2020 г. още 100 млн. от населението на Европейския съюз да бъде включено в движението за спорт в свободното време, напълно го подкрепяме.
Становището на всички общности е, че именно стандартите ще бъдат в основата на взаимоотношенията със структури с различни правомощия, с автономност, за да може да изпълним тази обща цел. И Ви благодаря, че Вие в тази посока имате подобно предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Запознах се внимателно със законодателната инициатива на председателя на комисията господин Сточков, който се опитва да осъвремени един подход, който е познат в българската история, както сам подчертахте, господин председател, за един период от около 15 години.
Честно казано, първичната ми реакция, която продължава да бъде актуална като мотивация, е в полза на законопроекта. Аз мисля, че тази инициатива заслужава много подобаващо, сериозно отношение.
За да се трансформира обаче тази моя позитивна нагласа във вот за закона, аз, господин председател, се нуждая от отговорите на въпроси, които биха могли да се получат само ако е налице един изключително прецизен финансов анализ, който да съдържа следното.
Първо, прогнозни стойности на евентуалната инвестиция като задължение на инвеститор, който разкрива над 100 работни места в едно или друго предприятие.
Второ, прогнозни стойности на данъчното облекчение.
Бързам да ви кажа, че ако въобще отсъстваше този втори елемент, законопроектът Ви, дори да бъде подкрепен, уверявам Ви, дори да се превърне в правна норма, рискуваше да остане мъртва разпоредба, трудно изпълнима.
Сравняването на тези два показателя – стойност на инвестиция и общия размер на данъчното облекчение, ще даде отговор на въпроса дали е вярна тезата, че няма да се натовари инвеститорът. Ако тази разлика е голяма и е в полза на размера на инвестицията, няма как да е удържима и защитима тезата Ви, че няма да се натовари инвеститорът, защото той просто ще се натовари.
Или с други думи, ако за построяването на тази зала или спортно съоръжение е необходим инвестиция от 50 000 или 100 000, а общият размер на данъчното облекчение е 5 процента върху дължимите данци сгради – не разбрах само за тази част или общия обем данъци, които дължи върху всички сгради този собственист – е, да речем, 2500 лв., тази разлика от 47 500 лв. естествено е във вреда на инвеститора.
Не съм взел думата ,за да бъда апологет на инвеститорите. И все пак законът трябва да бъде достатъчно балансиран и ние всички като законодатели трябва да имаме грижа за приложимостта на нормите, които евентуално бихме гласували. Тоест аз нямам отговори на тези въпроси, господин председател.
И ако се окаже, че при този подход на петпроцентно данъчно облекчение върху дължими суми като данък сгради не постига този баланс, помислете, имате ли идеи да замените този подход – пет процента данъчно облекчение с например други, признаване на тази инвестиция като разход, признаване на амортизационното отчисление, така щото да има реален стимул за инвеститора да инвестира и в спортни съоръжения.
Тоест дълбоката ми убеденост е, че законът ще бъде работещ и ще отговори на една реална обществена потребност в полза на младите хора в България само ако не е просто императив, а съдържа реалните стимули. Благодаря. Завърших изказването си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз, колега Местан.
Заповядайте, заместник-министър Петя Евтимова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на образованието, младежта и науката също изразяват принципната си подкрепа на законопроекта. Считаме, че той е изцяло в съответствие с приетата от Народното събрание Национална стратегия за физическото възпитани и спорта до 2022 г.
Искаме само да обърнем внимание върху два момента.
В § 2 на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията считаме, че следва да се даде легална дефиниция на понятието „делови сгради”, тъй като не открихме такава в текста.
В § 6 считаме, че е необходима една по-детайлна финансова обосновка, предвид предлаганото осигуряване на закрити плувни басейни в новоизграждащите се детски градини. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Заповядайте, колега Андонов.
ЙОРДАН АНДОНОВ: Благодаря. Уважаеми колеги! Аз искам да внесем малко по-друг ъгъл по проблема.
Според мене би трябвало да оценяваме дейността, активностите на работодателя по отношение на спорта на работно място или спорта в извънработно време именно по отношение на това те как присъстват в спортния календар на федерациите за работнически спорт. Защото се опасявам, че по-добре е да стимулираме работодатели, които имат доказано отношение към спорта, отколкото тези, които формално ще отговорят на някакви критерии и ще създадат помещения, независимо кой как ще го тълкува, дали там ще има фитнес, дали ще има маси за шах и т.н.
Тоест все ми се ще да мисля, че не това е стимулът, който създава отношение у работодателите по отношение на спорта. И сега много работодатели насърчават служителите да ползват фитнес центрове, подпомагат ги в тази насока. Така че мисля, че трябва да насочим вниманието си към Закона за физическото възпитнание и спорта.
Що се касае до стойността на данъчното облекчение аз също се присъединявам към колегата Местан. Мисля, че е редно да поискаме становище и на Министерството на финансите.
Въпреки резервите ми и неяснотата дали би могло да се подходи по такъв начин – да бъдат оценени по активностите им, аз подкрепям предложението на колегата Стоичков с тази договорка – за становище по финансовия въпрос от Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега. Румен Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми заместник-министри, гости! Ще започна с това, че по принцип подкрепям този законопроект за изменение и допълнение във връзка със закона от 1931 г. В тази комисия много пъти е говорено и стъпвано върху идеи, защото това за мене е един от най-добрите закони, който е действал във връзка със спорта в нашата държава.
С риск да се повторя само ще повторя думите на моите колеги. Наистина е задължително, господин председател, да имаме становище на Министерството на финансите.
Не репликирам господин Местан. Само в негова подкрепа ще кажа, че на пръв поглед ако погледнем нещата в чисто финансов аспект, инвеститорите, господин Местан, ще бъдат натоварени при всички положения. Но ако погледнем все пак за национално отговорните инвеститори, тъй като действително не са толкова големите фирми в България, които могат да си позволят при изграждане – дали на завод или на голям офис-център, те повечето са национално отговорни. Дори без данъчни облекчения аз съм сигурен, че могат да направят нещо за младежта или за спорта. Достатъчно хора го правят.
Така че аз ще гласувам за законопроекта, с молба, защото има чисто неща във финансов аспект, да искаме становище на Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председателю, много е симпатично, че Вашият проект е съпроводен със Закон за физическото възпитание на българската младеж от 1931 г. Но и от 2001 г. да би бил този проект или този закон, аз си мисля, че идеята на Вашия проект не есвързана само с младите хора. Тя е свързана – и тук беше прав заместник-министър Каменов – с едно изискване към работодателите да осигурят условия даже не за игра на шахмат, а за явна двигателна активност на работещите в съответните фирми. Тъй като очевидно проблемът е „Спорт за всеки”. Ако търсим всичките интерпретации на името му, той трудно сработва предвид възможностите, които имат в момента България и българите.
Казвам това, защото вярно е, че част от сериозните работодатели проявяват интерес към спорта, но те не проявяват интерес към спорта на своите служители и работници, а чрез спонсорство, дарение, подкрепа за действащи спортни клубове, но това е нещо друго.
Това е един от проектите за които аз казвам с най-доброто си чувство към Вас, че аз ще гласувам за него. И какво от това? Защото има част от проблемите, които съществуват, които даже не могат да бъдат решени с положително или негативно становище на Министерството на финансите. Министерството на финансите трябва да си присвои правото в момента да говори от името на работодателите, на които ние вменяваме ангажименти. И аз лично си признавам, че не смятам, че за тях провеждането на текстовете в този закон, ако би станал такъв, в действие не би следвало да се отчита като инвестиционно натоварване. Напротив.
Даже ако се върнем към закона от 1931 г., който Вие предложихте тук, който ние гледаме традиционно - прав е колегата Стоилов, че не за първи път го коментираме, - тук има ангажимент на работодателите да плащат на работниците, за да спортуват, и да плащат глоба, ако не им осигурят база за това.
Вие сте приели един друг принцип – да стимулирате тези, които го направят. Без санкции очевидно тези няма да го свършат.
За мене все пак аритметиката трябва да е видна. Аз си давам сметка, че сложно би се изразило Министерството на финансите, особено ако отново ни отговори, че има друга общност, пред която докладва, и не е необходимо да се занимава с идеите на Комисията по образованието или пък на нейния председател в частност. Но е добре тогава, когато всички са „за”, нормално е нашата комисия да е „за”, работодателите в двата си формата да имат резерви, да казват, че това не може да се направи. То е разговор и с тяхно участие, дори между двете четения, ако законопроектът получи подкрепа в пленарната зала. Защото е важно да не се окаже, че някой, воден от най-добри съоръжения, натрапва на българския бизнес, който и без това има проблеми в момента, изпълнение на текстове, много смислени, важни, работещи, които те биха отчели като законодателно бреме, нещо ,което не е добре.
В този смисъл аз ще подкрепя проекта за закон.
Ще ми позволите, господин председателю, тъй като ми се налага да не остана до края на заседанието, макар че съм един от вносителите по точка трета, ще натоваря колегата Ивелин Николов с очевидно не лека задача да представи нашия законопроект, и на съавторите на този законопроект, които са зад гърба на колегите от ГЕРБ, и да кажа, че аз ще подкрепя и двата законопроекта, свързани с проблемите на младежта – и на колегата Гаджева, естествено и нашия. Защото си мисля, че когато говорим за младежка политика, не просто изкушение, а чест на законодателната общност е да търси общовалидни и приемливи решения.
В този смисъл, каквито и да са резервите и към проекта на колегата Гаджева, и към нашия собствен, който беше готвен без да може да има еднозначно правено законодателно решение на младежката политика, аз твърдя, че и двата законопроекта следва да бъдат подкрепени.
Моля да отчетете гласа ми тогава, когато се прави гласуването по отделните точки. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Този законопроект ще влезе и в Комисията по бюджет и финанси. Аз като член на Комисията по бюджет и финанси предварително казвам това. Не мога да си позволя да кажа, че действието ми в тази комисия ме задължава до някаква степен да бъда ведомствено настроен.
Трябва предварително да ви кажа, че в Комисията по бюджет и финанси финансовата страна на проблема ще бъде сериозно дискутирана. И това е нормално. Проблемът не е по-скоро в министъра на финансите, въпреки че е учудващ фактът, че няма становище на Министерството на финансите. Министърът на финансите ще има отношение единствено към предложението за данъчни облекчения. Всички останали финансови въпроси засягат непосредствения производител – бизнесмена, работодателя, финансовите проблеми.
Наистина идеята като цяло е добра. Ефектът от спорта и физическото възпитание върху производствената дейност е безспорен. Много страни в света това го прилагат отдавна – и Япония, и други страни, и т.н. Само че този ефект, уважаеми колеги, се проявява със закъснение. Ако днес спортувате и ставате здрави хора – здрав дух в здраво тяло, тяхната производителност ще се повиши не днес, а утре, в други ден, след месец, два, година. А ние в момента се намираме в една сериозна криза, която притиска изключително много производствените единици. Те са в състояние на лоша ликвидност, в състояние на лоши условия за ползване на кредити ,в състояние на замразяване.
В момента основният проблем на нашата икономика е съживяването, а не толкова повишаване на производителността на труда. Тоест намирането на средства да започне да работи тази икономика.
Именно от тази гледна точка са направени резките и категорични възражения на работодателите по отношение на законопроекта. Тоест те се изказват добре, идеята е хубава. Но кажете ни, че отделяйки пари за физическо възпитание и спорт ние в края на краищата ще реализираме някакви положителни икономически ползи. Те само от тази гледна точка ще преценят тази оригинална и добра идея. Няма никакъв друг начин да се занимават с други общи фрази и общи цели.
Следователно дори и да мине този законопроект в нашата комисия, аз също имам сериозни съмнения, че бизнесът ще остане безучастен към подобни допълнителни натоварвания в днешните условия на криза.
Ще кажете, че този законопроект от 1931 г. е приет в условията на Голямата депресия. Вярно е, към края на Голямата депресия. Но положението сега в България есъвършено различно от тези времена. След тази Голяма депресия – тук има историци и те ще кажат, че българската икономика започва да се развива с много бързи темпове. Едва ли имаме основание да сравняваме двата исторически периода като мотивация за подкрепа на подобни действия.
Подкрепяйки идеята, на мене все ми се струва, че трябва да има някаква доработка в две посоки:
Първо. Вероятно става дума не за създаване на база за спорт, а за осигуряване на условия за спорт и насърчаване на спортната физическа подготовка, което разширява до голяма степен възможностите на работодателите да търсят най-различни средства и методи да спортуват техните работници. Тоест да не го вкарваме в тесните рамки да създаде помещение, да създаде база ,да създаде стадион, площадка, а той самият да търси начини, с които да отговори на задължителното изискване да насърчава спорта и физическата подготовка и да осигури необходимите условия за спорт на совите работници.
Второто направление, в което според мене трябва да се помисли сериозно, е да си отговорим на въпроса дали този законопроект не трябва да бъде подготвен малко по-късно, когато България получи сигурни сигнали, че идва краят на сегашната депресия, както навремето – на Голямата депресия. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Две неща искам да кажа.
На второ място, искам да взема отношение по това, което каза господин Имамов, не под формата на реплика, разбира се.
Първото е да се присъединя към подкрепящите текста и да кажа, че така, както аз го чета, че в новоизграждащи се производствени, административни или други делови сгради с капацитет над 300 места се осигурява поне едно помещение за спортни дейности, не мога да разбера възражението отгледна точка на бизнеса. Първо, защото в Преходните и заключителни разпоредби има текст, че в сгради, въведени в експлоатация или за които има издадено разрешение за строеж, до влизането в сила на този закон се прилага досегашният ред, тоест няма никакво натоварване.
От друга страна, не се казва, че ще се санкционира онзи, който в действаща фабрика – да го кажа така за удобство – не направи зала за тенис маса. Мисля, че даже е меко изискването. Защото ако се върнем към един базов въпрос – защо го е имало това в миналото, ще кажа защо – защото е имало убеденост у хората, които са управлявали България преди 9 септември 1944 г., че българската национална общност, за да възпитава силни българи, трябва да разчита на спорта като умение за това, което днес наричаме конкурентоспособност. Да може да си силен в състезание, за да си поставяш цели и да ги постигаш – нещо, което трябва да признаем, че в съвременна България малко ни липсва.
Ето защо не е чудно, когато видим и тук, у нас, а и по белия свят спортисти, които правят бляскави кариери извън спорта. Това става по простата причина, че спортът те учи на това нещо, да можеш да си поставяш цел и да я постигнеш.
Ние сега излизаме от училище много умни и не можем да си поставяме цели и да ги постигаме. В някаква степен самата образователна система има нужда от такъв тип корекция. Но това е друга тема за нашата комисия.
Що се отнася до въпроса за Голямата депресия и сравненията, които направи господин Имамов, мога да кажа следното – това е второто нужно да се знае.
Няма глобална икономика в края на 20-те и началото на 30 години на миналия век. Има една водеща държава, бумтяща в своето развитие – Съединените американски щати, която преживява вътре в себе си този голям удар и влияе на други държави около себе си. България – да кажа тук и за младите колеги, които са в залата – през 1928 г. е създала това, което знаем – златен лев през стабилизационния заем на един много голям български политик, казва се Андрей Ляпчев, финансов министър по онова време и министър-председател, който извежда българския лев на такова място вътре в тази разтрисаща се икономика, че за българските условия – това е една скромна икономика, нека все пак да кажа, че нашата страна е една аграрна страна в онзи момент, тя не е индустриализирана, населението 80 процента е селско, към 20 процента е градско, - за тази малка икономика и индустрия златният лев е бил достатъчно мощен иструмент, за да може през 30-те години България да се движи напред.
Така че не са хубави много сравненията от тази стопанска гледна точка, защото сме в коренно различни ситуации днес и тогава.
Завършвам с убедеността, че в текста на законопроекта на господин Стоичков се съдържат достатъчно аргументи, че българският бизнес няма в никакъв случай да пострада инвестиционно от такава една норма. Даже ми се струва, че би могъл към второто четене да бъде малко по-втвърден текстът. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Методиев. Заповядайте, колега Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз също подкрепям идеята на законопроекта. От една страна, също съм загрижен за бизнеса.
От друга страна, съм по-загрижен към администрацията и по-скоро към общините, които към настоящия момент основно строят детски градини.
В чл. 47, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта правим изменението новостроящи детски градини задължително да осигуряват закрит плувен басейн. Дали не мислите, че по този начин бихме блокирали въобще строителството на бъдещи детски градини, освен частните такива. Понеже един закрит плувен басейн, заедно с подръжката би струвал колктото цяла обикновена детска градина. Самата издръжка на един построен закрит плувен басейн, отопление, спасители, почистване и т.н. според мене би струвало повече от храната за тези деца.
Макар че законопроектът не е на второ четене, нека да помислим в това направление – дали не задължаваме и натоварваме прекалено много общинската и държавната администрация с това нещо.
Също ще се присъединя към колегите, които искат становище от Министерството на финансите. Защото, от една страна, трябва да има ясни данъчни облекчения, от друга страна, трябва да има ясна сметка колко би олекнал фискът при реализация на тези данъчни облекчения.
Ще завърша с идеята дали не е добре да диференцираме за по-големите предприятия, над 300-350 работни места, да ги задължим с по-голям обем помещения като квадратура или като вид дейности. Защото ако ги приравним всичките под 100 и над 100, рискуваме по-голямата част от предприятията да минат на 99 работни места. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Заповядайте, заместник-министър Каменов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Благодаря, господин председател. Искам само да уточня разликата в стандартите на басейните.
Когато говорим за детски градини, басейнът е 60 до 80 см дълбок и е 5 на 3 м. Просто ние им казваме жабарници. Стандартът на състезателния басейн е 25 на 12,5 или 50 на 25 м и няма нищо общо с това, което говорим. И, грубо казано, един бойлер ще топли водата за децата.Благодаря.
ХАМИД ХАМИД: Само една реплика. Защото по-нататък променяме текста, който се отнася не само за детските градини, а и за училищата. И за училищата ли важат така наречените жабарници?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: В училищата учебната програма изисква различни дейности, които са малко по-различни от началното обучение в детските градини и заучаване на различни движения от плуване. Изобщо не става дума да плуват, а да придобият навик към водата. Там вече нарастват изискванията и басейните придобиват другите размери. Но въпреки всичко те не са с изискванията за стандартен състезателен басейн. Те са по-плитки. Имаме много такива басейни в момента в „Люлин”, в „Младост”, които са дълбоки от 80 см. до 1,20 м. и изобщо не изискват толкова разходи, колкото изискват нормалните басейни, както е басейнът в Спортната палата, в баня „Мадара”, „Диана бад” – басейни от този тип.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте.
ЕВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин председател. Аз съм от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Съвсем точно и коректно цитирахте това ,че ние сме представили становище. Затова ще кажа само няколко неща, които не са записани вътре.
Естествено е, че ние подкрепяме една такава идея. Също така към този момент е естествено една работодателска организация да не подкрепи проект, който е насочен към пречка в нещо, което към момента е важно за българската икономика – и това са инвестициите. И забележете, пречка за инвестиции не само на частния работодател, защото тук основно се говореше за него. Това е пречка и за публичния работодател. Това е пречка и за държавата, и за общините.
Не е само частникът този, който – да не казвам по-силна дума, не че би се отказал, но би преосмислил своята инвестиционна дейност.
И едно друго нещо – как ще се преодолее различието, което се появява между заварени обекти и новопостроени обекти, от една страна? От друга страна, как ще се преодолее различието в социалния статус, условно казано, между работещите в предприятия с под 100 заети и работещите в предприятия с над 100 заети? Едните ще имат една привилегия, другите – не. Тоест тези хора няма да работят при еднакви условия, което едва ли може да бъде цел на един законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Други становища? – Не виждам.
Ако ми позволите, да отговоря на въпросите така, както бяха поставени.
Първо, на въпросите, поставени от колегата Местан – той отсъства. Във връзка с прогнозните стойности на инвестициите, разбира се, министърът на регионалното развите и благоустройството, министърът на спорта, министърът на здравеопазването в своите норми биха определили помещенията, с оглед производствената или административна насоченост на сградата. Но базирайки се на нормите от 1982 г. и сегашната себестойност в строителството, нормативът примерно за гараж е между 22 до 26 кв. м. Толкова трябва да е един гараж.
Моята логика е, че едно помещение за спорт на 100 и повече работни места трябва да е не повече от 50 до 70 кв. м., Даже с тези размери залата, в която ние се намираме, е прекалено голяма. Тоест ние говорим за инвестиция в размер между две или три паркоместа.
Ако една такава допълнителна инвестиция ще отблъсне инвеститора от България, ако е чужд инвеститор или ако е местен, разбира се, аз ще уважа желанието и на бизнеса, че в момента всички сме в период на криза и всеки лев трябва да се обгрижва, за да произведе лев плюс още един лев. Но аз затова и в началото казах, че предлагам законопроектът да влезе в сила най-рано след шест месеца, когато тези правила и нормативи са готови. Тоест ние говорим за следващата 2013 г. Ако и за тогава толкова мрачни прогнози ни налягат, че няма да може инвеститорът да си позволи да инвестира две паркоместа в здравето на своите работници, тогава наистин съм склонен да си посипя главата с пепел и да си оттегля предложението.
Понеже направихме историческа ретроспекция, аз мисля, че в България около 1934 г. свършва депресията, а този закон е от 1931 г.
Само ще спомена – и приключвам, защото историята не е от темите, които в момента трябва да разискваме. През 1912 г., по време на войните Министерството на просвещението има втория по големина бюджет след Министерството на войната. Тоест те тогава не са казали: във война сме, давайте всичко за фронта! Казали са: нека да има и за просвещението.
През 1931 г. се казва: тежко ни е, депресията е в един от пиковете. Но спортът е важен, защото инвестираме в здраве.
Прав е колегата Имамов и аз споделям, че тази инвестиция е с отложено действие. Но разполагам с данни и медицински експертизи, които казват, че работодател, който е осигурил спорт на работното място, неговите служители и работници по-малко излизат в отпуск поради заболяване. Тоест за един работодател кое ще му е по-изгодно – да инвестира в две паркоместа и да осигури спортна среда или пък да плаща за отпуск по болест на своя работник или служител ен плюс един месеца, докато оздравее?
Попитал съм министъра на финансите на 1 март – това, което беше повдигнато като въпрос от колегата Стоилов. Разбира се, това е изключително важен елемент от законопроекта. До момента – 16,00 часа на 7 март становище не е постъпило в комисията.
По забележките на Министерството на образованието, младежта и науката. Споделям забележката за финансовата обосновка за детските градини, това, което каза и колегата Хамид.
Споделям с уважаемите колеги, че през 1988 г. действащите нормативи на Комитета по териториално и селищно устройство предвиждат не само закрит басейн, но и открит басейн – външен, заедно с душове за закаляване. Това е било задължително. Става въпрос за 1988 г.
В момента действа Наредба № 3 от 2007 г. на Министерството на здравеопазването, която казва: по възможност се изграждат басейни. Тази думичка „по възможност” всички се сещаме, че се използва в смисъл, да не се изграждат такива.
Размерите, които каза господин заместник-министър Каменов, са точни – 6 м на 12,5 м на 0,80 м или 0,70 м дълбочина. Максимум 60 куб. м вода. Поне за това мога да споделя финансовата обосновка. Да не продължавам колко струва един куб. м вода и колко струва здравето на нашите деца.
Колегата Имамов предложи като редакция да не е изрично записано като база, а като помещение с допълнителни опции. Да, съгласен съм, така е. Затова предлагам в § 3а работодателите да могат да избират между три възможности:
-осигуряват собствена база;
- осигуряават средства за ползване на друга база, тоест, както имаме ваучери за храна или за работно облекло, така да имаме ваучери за спорт;
- възможности за – старият закон казва: кооперативно ползване. Аз тази думичка „кооперативно” съм я спестил, заменил съм я със „съвместно” ползване с други работодатели. Тоест няколко работодатели, няколко производствени или административни сгради съвместно изграждат едно спортно помещение и съвместно го ползват, без да натоварват излишно своя бюджет.
Колегата Хамид каза - ако те намалят само за да заобиколят закона, да не са 100 места, а да са 99. Аз не ги обвързвам със списъчния състав по длъжностна характеристика, аз ги обвързвам с технологичния проект, който е съпътстващ при проектиране и изграждане на всяка сграда. Технологичният проект на една производствена административна сграда визуализира и дава работните места, необходимите площи. Примерно за един струг или за една машина за прежда, за един тъкачен стан колко площ е необходима, колко работни места са необходими? Това е технологичният проект към всеки архитектурен и конструктивен проект на сградата, който дава работните места.
И аз съм мислил това, което Вие казвате, и действително е житейски правдоподобно да се злоупотреби.
Надявам се, че не съм ви отегчил ,че съм отговорил на всички въпроси. Аз самият си намирам забележки в законопроекта. Задавам си въпроса: защо само детски градини и училища? Дали да не помислим и за висши училища, за новоизграждащи се висши училища също да има тези задължения, а не да използват спортни бази с доста дискусионни методи на договорни отношения.
Ще се радвам законопроектът да се подкрепи. Аз пак казвам – и с това завършвам: в Царство България той е работил добре, в Република България дали ще работи, вие ще решите. Благодаря за вниманието.
Други въпроси, становища? – Не виждам. Обявявам дискусията за закрита.
Подлагам на гласуване законопроекта. Който е съгласен с предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът се подкрепя.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ И РАЗВИТИЕ НА МЛАДЕЖДА № 254-01-25, ВНЕСЕН ОТ ДЕНИЦА ГАДЖЕВА НА 29.01.2012 Г.
Към този законопроект са постъпили становища, които ще докладвам, след като дам думата на вносителя. Заповядайте да представите законопроекта.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги и гости! Представям на вниманието ви законопроекта на партия АТАКА. В частност аз като вносител мога да кажа, че участие в неговото изготвяне са взели и представители от младежката организация на партия АТАКА. Законопроектът носи наименованието „Законопроект за подпомагане и развитие на младежта”.
Ще представя накратко по-скоро различията между този законопроект и законопроекта, внесен от ГЕРБ преди една седмица, ако не се лъжа.
Държа да подчертая, че ние с колегите сме съгласни с много от предложенията, които колегите от ГЕРБ са вложили в техния проект. Но с едно няма как да се съгласим или няма как да оставим този законопроект да бъде без алтернатива, да не се обсъди широко въпросът за това каква е ролята действително на държавата, на всички държавни органи и институции в това да развива, подпомага, защитава българската младеж. И естествено най-важното нещо – да влага в нея необходимия ресурс, който години по-късно ще даде един продукт, достоен за изграждането на здрав фундамент за израстване на държавата като цяло – в икономически, културен, обществен и всякакъв план.
Това са двете основни различия между нашето предложение и предложението на управляващата партия. Тоест в законопроекта на партия АТАКА е обърнато внимание, по-скоро ние сме се съгласили, че има две равнини – на финансиране и субсидиране на младите хора в България. Тоест парите постъпват по две основни линии. Едната е чрез финансовите инструменти на Европейския съюз.
Другата със сигурност е –основно чрез бюджета на Република България и други алтернативни източници, които така или иначе участват в обществения живот.
Тоест наблягаме на това, че държавата трябва да каже: ние се интересуваме от живота на младите хора, ние искаме да им помогнем. Знаем, че те в момента са в едно изключително неблагоприятно състояние, няма как да го крием, няма как повече да си затваряме очите, при положение, че са налице и доклади, изготвени през последните две години, за състоянието на младежта, при положение, че всички знаем колко е висок процентът на младежката безработица, колко много млади хора се впускат в наркотични зависимости и други негативни влияния, колко разградени са ценностите като цяло, как моралът е някъде встрани в небетието, изцяло развитието на младежта, ако може изобщо да се каже, че има някакво развитие, стъпва на материални ценности.
Така че аз знам, че ще имате изключително много забележки, основно в частта за финансиране, което действително, от една страна, ще натовари бюджета. Но това е и „да”, и „не”, защото ние сме заложили една мярка, в която всъщност 5 процента от бюджетния излишък да влезе за младежки проекти и младежки политики, но ако им излишък. Ако няма излишък, ще търсим алтернативни методи. И сме ги изложили и тях.
Нещо много важно. Законопроектът съдържа една цяла глава, която регламентира студентския кампус. Там са разписани методите, чрез които ще се случи това, и мерките, които аз смятам, че са необходими в това време, особено днес, особено слуд последния трагичен случай в района на Студентския град от миналата или по-миналата седмица.
С две думи, мисля, че това е представянето ми. Ако имате въпроси, ще се радвам да отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз.
Към законопроекта са постъпили становища от:
Министерството на труда и социалната политика – не подкрепя законопроекта;
Министерството на финансите – не подкрепя законопроекта;
Министерството на образованието, младежта и науката – не подкрепя законопроекта;
Министерството на вътрешните работи – указва да се вземе предвид законопроектът, внесен от Министерския съвет;
Сдружение „Знам и мога” – подкрепя законопроекта;
Института за информални иновации – предлага прецизиране на отделни текстове.
Постъпило е становище и от областния управител на гр. Бургас, който не изразява категорично становище, но изтъква и положителните, и отрицателните страни на законопроекта.
На заседанието присъстват:
Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката;
Д-р Тодор Чобанова – заместник-кмет на Столична община, който се занимава с области, идентични на областта на нашата парламентарна комисия.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Заместник-министър Петя Евтимова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Както вече чухте, Министерството на образованието, младежта и науката не подкрепя законопроекта. Искам да кажа, че ще се изкажа и по трета точка. Ние не подкрепяме и другия внесен законопроект.
Съвсем накратко ще изкажа съображенията си. Подробно сме изложили мотиви в писмените становища, които получихте.
На първо място, законопроектът, който беше представен току-що, повтаря до голяма степен част от текстовете, които вече бяха приети с представения от Министерския съвет на първо четене законопроект в тази комисия и в Комисията по регионалната политика, като внася само малко на брой нови текстове, голяма част от които обаче противоречат на разпоредби на Конституцията и на принципа на разделение на властите. Специално визирам чл. 5, 6, 7, 32, 37 и други – ще ги видите подробно описани в нашето писмено становище.
От друга страна, много пъти бяхме нападани, включително и на предходното заседание, че не е имало достатъчно време за обсъждане на законопроекта, внесен от Министерския съвет. Внасянето на двата законопроекта в последния момент, буквално минути преди заседанието, на което се разглеждаше законопроектът на Министерския съвет, действително поставя под съмнение тези упреци и към Министерството на образованието, младежта и науката, тъй като тези законопроекти също не са подлагани на никакво обществено обсъждане до момента.
И в двата законопроекта се предлага създаването на фонд, което считаме, че не е добра законодателна практика. Дейности могат да се финансират и по други начини, а именно чрез програмните бюджети. Създаването на фонд във всеки един закон на практика би довело до невъзможност да се провежда реална бюджетна политика. В този смисъл би било важно за нас да разберем станвището на Министерството на финансите.
Това е накратко мнението. Подробни мотиви на Министерството на образованието, младежта инауката сме изложили в писмените становища, поради което не подкрепяме представените законопроекти. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Заповядайте, Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само в две изречения ще изложа моето мнение.
Законопроектът, внесен от госпожа Гаджева, има своите слабости. Но той има плюсове, най-вече в сравнение с правителствения законопроект, че той показва конкретни политики за решаване на проблемите. Дали някои от тях биха могли да бъдат направени по-добре, е друга тема.
Второто изречение, което искам да ви кажа. Може би госпожа заместник-министър е забравила основния мотив да няма такива законопроекти преди 12 без пет. Идеята беше да се направи един общ законопроект, за да има консенсус по политиките за младите хора.
Продължавам да твърдя, че работещият подход, когато говорим за законопроект за младежта, е ние да се опитаме да вземем от всички идеи най-доброто и да го направим заедно.
И понеже наистина има цели текстове в законопроекта, които приемам, аз ще подкрепя законопроекта на госпожа Гаджева. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Николов. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз също смятам, че законопроектът трябва да бъде подкрепен. И се обръщам към министерството – да не бъдат толкова чувствителни. Това е практика. Това е наистина опит за принос в парламента, не се случва за първи път, няма да е за последен. Когато се появи нещо ново, което е важно, което предизвиква обществен интерес, от страна на изпълнителната власт веднага да се появи подобен идентичен законопроект от страна на народни представители от различни парламентарни групи.
Искам да се присъединя към една от критиките, които чух към Деница Гаджева, за по-нататъшната работа при правенето на законопроекти. Това е от най-колегиално чувство.
Народното събрание приема Национална стратегия за младежта по предложение на Министерския съвет и Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
След това - Народното събрание гласува по предложение на Министерския съвет и комисията.
Техният упрек, който чухме преди малко, който отива чак към Конституцията за преплитането на изпълнителната и законодателната власт, е основателен. Ние сме контролен орган. От тази гледна точка ние сме политически орган, защото контролираме правителството. И не е възможно, тук допусннахме една грешка. Тази грешка беше свързана с Българската академия на науките.Изпратихме си председателя на комисията в настоятелството, което беше просто компромис в една много деликатна ситуация. Казвам го с ясното съзнание, че съм съучастник в този компромис. Защото в политиката това се случва дори тогава, когато всички са на мнение, че не е много добре. Просто за да се създаде тогава стабилност и спокойствие в ръководството на Българската академия на науките, че някак си господин Стоичков ще ги пази. Има такива страхове у хората. И се появява някаква личност отнякъде, която е институционална личност, и започва да те охранява.
Така че това го казвам като лош пример. Не може да се сместват по този начин компетенциите.
Позволявам си, извинете, заради белите ми коси, да ви посъветвам още нещо. Тези текстове, това, което каза и колегата Николов, трябва да станат текстове за второ четене към правителствения законопроект. Аз ще ви подкрепя, но моят глас няма да ви е достатъчен.
От тази гледна точка вашата задача е в някаква степен по-лека, защото вашият законопроект е на половината на законопроекта на колегите Ивелин Николов и група народни представители от Коалиция за България, където сигурно за второ четене при тях ще падне много повече работа. Защото аз ще си позволя прогноза – ние ще завършим това заседание по този начин, че колегите ще се подготвят за второ четене за правителствения законопроект. Тоест опитът за съгласие, за което сме призвани, ще се случи, но ще се случи в рамките на правителствения законопроект, съчетан с предложения за второ четене. И ако там вече се постигат някакви общи идеи и се стигне до някакво гласуване – 50 процента плюс един в комисията, тези текстове ще сработят, защото това е пътят за развитие.
По отношение на кампусите това, което е записано, е хубаво и аз ще бъда един от хората, който ще се опита да помогне, да даде някакъв скромен принос. Трябва да се регулират тези кампуси малко по-строго. Защото тук текстът, който видях, ми се струва твърде общ. Трябва да има възможност при тази ситуация на дълголетно разправяне с една много сложна и на моменти, както и сега се случва, драматична ситуация, да се повиши нивото на строгост и дисциплина, за да може да има ефект от работата. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз, колега Методиев.
По време на заседанието ми беше представено становище на Национален младежки форум по двата законопроекта. По законопроекта на Деница Гаджева те приветстват голяма част от предложенията, подкрепят го и предлагат редакционни бележки в него.
Други становища? Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Аз подкрепям някои от становищата, които правят заключение, че в закона има проблеми, свързани с несистематизиране, повторения, противоречия. На много места имам подобни бележки.
Този законопроект засяга много от темите, които ние посочихме като недостатъци на законопроекта на Министерския съвет миналия път. Имам предвид конкретно следното.
Засегнати са проблеми на демографската криза и младежта. Засягат се проблеми на заетостта, образованието и финансирането на младежките дейности само че съчетано със съмненията за нестистематизираност, които до голяма степен имат основание.
Някои от идеите на този законопроект могат да бъдат предложени между първо и второ четене и предполагам, че те биха могли да бъдат подкрепени с по-голямо мнозинство.
Аз ще бъда по-конкретен по някои от текстовете, които смятам, че ще трябва да бъдат коригирани и не могат да останат в този вид.
Например на много места се цитират сегашните наименования на министерства и комисии. Мисля, че в закони не бива да има такива, защото в следващия мандат тези комисии ще се наричат по друг начин и министерствата ще се наричат по друг начин. Това е, разбира се, дребна и до известна степен техническа бележка.
Например нашата комисия със сигурност няма да се нарича така, защото комисията през миналия мандат не носеше това заглавие. Такава е тенденцията.
В чл. 6, ал. 3 се говори за годишен доклад, но не става ясно дали става дума за годишен план за следващия период или за отчет за миналия период.
Подобни бележки имам доста. Аз ще си позволя съвсем бегло да ги цитирам.
Правилен е текстът да се предвиди в държавния бюджет финансиране на националните програми за младежта. Аз мисля, че това е основателно.
По-нататък обаче има един текст, който задължава съответните органи да направят отделни бюджети за младежката дейност и мисля, че това няма да се реализира. Трябва да се търси онази форма, която ще намери конкретна реализация на сега съществуващите схеми на бюджетиране.
По-нататък, смятам, че държавната политика за младежта – чл. 9, повтаря много от нещата, които са записани в предходни членове, особено в чл. 1.
По отношение на Националната младежка комисия – чл. 12, т. 4 на ал. 1. Тази комисия – цитирам – „легитимира, комюникира и работи съвместно със съществуващи и новосъздадени младежки групи в свободното интернет пространство”. Тази формулировка няма място. Какво значи „легитимира”? Да ги признава или да не ги признава? Изобщо намесата на официални институции в интернет пространството трябва да се формулира много внимателно, защото сигурен съм, че по тази формулировка ще има сериозни реакции.
По-нататък. Точка 5 от ал. 2 предвижда в тази Национална младежка комисия да се включи по един представител на младежките организации към парламентарно представени политически партии. Смятам, че този подход политизира младежките дейности и вероятно ще бъде поставен на сериозна дискусия.
Не е казано кой ръководи тази младежка комисия, тоест недостатъчно изчерпателни са текстовете.
За регионалните младежки комисии. На едно място, в чл. 13 се казва, че държавните младежки политики по региони се провеждат от областни управители, общински съвети и кметове в съответния регион и т.н.
По-нататък обаче, в чл. 15 се казва, че самите регионални младежки комисии се структтурират по райони. Имат се предвид шестте района на планиране. Аз мисля, че в това отношение областният управител на Бургас основателно е реагирал. Трябва да има яснота по този въпрос - общини и области или шест района за планиране. На тази база ли се структурират регионалните структури, които ще носят отговорност за регионалната политика по отношени на младежта?
Мисля, че в чл. 16, ал. 1 дефиницията за младежка организация също не е пълна. Липсва функционален признак. Тук има само възрастов признак. Записано е: „всяка организация е сдружение на лица на възраст от 14 до 20 години”. Това не е достатъчно.
По отношение на финансирането. Този закон също ще бъде представен за разглеждане в Комисията по бюджет и финанси. Предварително искам да кажа въпросите, които ще бъдат обсъждани.
Няма да мине според мене предложението да се прави данъчно облекчение по отношение на данък печалба с 2 процента. Това няма да стане. Със сигурност ще има много сериозни реакции както от страна на Министерството на финансите, така и на други представители на финансовия сектор. Защо? Защото тук може да се предложи друг критерии. Например държавата да поеме 100 процента осигуровките – казвам само идея – за социално осигуряване на съответните млади хора. По отношение на данъчното облагане тази идея влиза в противоречие с нови фискални принципи.
Член 30. Предлага се юридически лица, при които ръководни орган, съставени изцяло от български граждани, на възраст до 30 години включително, да ползват лихвени преференции и да се освобождават от банкови такси при кандидатстване за целеви кредити от държавните финансови институции. Идеята на тази формулировка е добра, но трябва да се направи така, че да е приемлива. Вероятно държавата трябва да поеме ангажимент за част от разходите, свързани с лихвите, които трябва да плащат младите.
По отношение на студентските кампуси. Ние смятаме, че идеята е добра. Трябва да се изчистят текстовете, както и да се изчисти дефиницията на понятието „студентски кампус”. Той също влиза в противоречие с различните и разнообразни форми на академична активност. Те трябва да бъдат дефинирани като част от урбанизираната университетска територия, като се отчита фактът, че има частни, има и държавни висши учебни заведения. Защото на едно място тук се казва, че всичко, което е в този кампус, е държавна собственост и т.н. Това са подробности, които вносителите трябва много внимателно да изпипат. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Имамов. Ирена Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще започна с това, че уважавам порива на колегата Деница Гаджева и младежкото обединение, с който са направили този проект за закон.
Изказващите се преди мене вече обясниха голяма част от неговите характеристики за това какво подкрепят и какво – не. Всъщност оказа се, че всички, както и аз, подкрепяме порива и подкрепяме претенцията, желанието.
Заедно с това обаче всички, особено колегата Имамов, изясниха факта, че има един несистематично, частично хаотично и не съответстващо инкорпориране и създаване на текстове и практики. В тялото на закона са поместени теми, както и действащи вече практики от претенцията на други закони.
Колегата Имамов даде доста примери. Естествено това е и Кодексът за труда, и Законът за устройство на територията, допустимите дейности по режима за собственост, които са там; дори и това, че се регламентира минимално заплащане на час от 54 лв., което влиза в колизия с Кодекса на труда; Законът за насърчаване на заетостта.
Струва ми се обаче, че това, което най-вече не съответства на един закон за младежта, е да бъде указвано подпомагането, особено в неговото заглавие. Защото аз смятам, че младежката група не е таргет, който има нужда от подпомагане. Това не е социално слаба група или група, която има нужда от това да й бъде давана някаква възможност за реализация през подпомагането, а е група, с която трябва активно и целенасочено да се работи съвместно.
Това обаче, което най-вече за мене е причината да гласувам против, е фактът, че ако в процеса на приемане на закона на Министерския съвет, както стана, се включат и законовите предложения на законнопроекта за подпомагане и развитие на младежта, и законът на колегата Ивелин Николов, то тогава ще се повтори практиката от предишни Народни събрания, когато е имало няколко закона по една и съща тема, имало е продължително и доста бурно, доста тежко противопоставяне на текстове. И ако ние преживяхме една подобна ситуация със Закона за развитие на академичния състав преди време и видяхме до какво се докарахме – близо една година обсъждахме няколкото законопроекта, които бяха предлагани, то тъй като до този момент материята с младежта и младежките дейности не е уреждана, голям е рискът лично според мене, когато се натрупат няколко такива законопроекти, да стигнем до задънена улица, нещо, което се е случвало и преди.
По тази причина аз смятам, че зрелият подход е към Закона за младежта, който беше представен, да се добавят пълноценни, смислени и добре свързващи се текстове на колегите, които имат съответната заявка, и да направим един добър закон, разбира се, и с вашата помощ, тъй като на приемането на Закона за младежта почти всички изказаха становището за това, че той е добре регламентиран и систематизиран. Струва ми се, че това е зрялото поведение. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Соколова. Други становища? – Не виждам.
Давам думата за отговор на поставените въпроси на госнпожа Деница Гаджева.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Благодаря, господин председател. Благодаря на колегите, които заявиха своето намерение да подкрепят законопроекта.
В отговор на последните критики от ГЕРБ ще кажа. Да, може би имаме пропуски. Може би текстът не е достатъчно прецизиран, може би има хаотични моменти в него. Но когато правим предложение, когато изготвяме законопроект, когато Народното събрание има такава инициатива, по-скоро на първо четене, особено в комисия, се гледа философията на закона, гледа се идеята, с която сме тръгнали, и се отчита какви са намеренията ни на база идеи, а не на база прецизиране. Текстове не може да се прецизират на първо четене в комисията, извинявам се. Ако не сме го разбрали вече трета година в Народното събрание, това говори много зле за нас. Това първо.
Второ, благодаря ви, че оценявате, че имам порив. Аз имам много пориви по принцип, не само в законотворчеството. Аз съзнавам, че не съм осми мандат в Народното събрание и не мога да се похваля като някои доайени, особено от Коалиция за България и дори от ДПС. Благодаря за техните аргументирани забележки, защото действително аз мога да се поуча от човек, който се занимава много дълго със законодателна дейност, имал е изключително много законодателни инициативи и те са били дообрявани и впоследствие и прилагани. Не мога да се съглася със забележки от хора, които не са имали такива.
Второ, има огромна разлика – това към представителите на министерството, които вече ги няма – във философията на нашето предложение за законопроект и предложението на ГЕРБ, което беше одобрено. Казвам ви, във философията. Надявам се, това сте го разбрали.
Единият въпрос е за подпомагането. Тук също не мога да се съглася с твърдението, че младежта на България не се нуждае от подпомагане. Как да не се нуждае от подпомагане, когато тя от 22 години просто е изоставена? Знаете ли какво означава „изоставена”? Защото ако не беше така, нямаше да се случва това, което се случва в Студентския град – всеки месец или на два месеца убийство или побой. Нямаше да има толкова висок процент – казвам ви отново – младежка безработица. Според последните данни ръстът на безработица за 2011 г. спрямо 2010 г. е 11,4 процента. Как да няма нужда тази младеж от подпомагане?
Така че ще направим всичко възможно и ние да дадем от себе си за прецизирането, за подредбата, за изчистването на текстове. Да, така е, наистина има някои противоречия. Надявам се те с обща помощ да бъдат оправени.
И пак казвам, най-важното нещо е философията на закона на този му етап. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Колеги, аз няма да правя изказване, само няколко уточнения.
Разбира се, ще подкрепя законопроекта не само защото е представен от партия АТАКА, но защото около тази идея сме обединени още в предходното заседание – колегата Ивелин Николов я припомни. Младежките политики са категорично надпартийни и всяка добра идея, дори една запетайка да бъде предложена в добра насока, е положително. Аз съм сигурен, че и колегите от ДПС, от независимите, от извънпарламентарните групи, неполитически формации и т.н., всеки ако можеше по някакъв начин чрез народен представител да представи законопроект, аз бих го подкрепил, дори една запетайка да бъде положителна във формиране на общата държавна политика. Защото ние в момента формираме политиката не до 2013 г., когато изтича мандатът на сегашния парламент и Министерския съвет, а формираме политики за десетилетия напред. Затова трябва да търсим според мене това, което ни обединява, а не това, което ни разделя.
С това приключвам. Има ли други желаещи за изказване? – Не виждам.
Закривам дискусията и обявявам режим на гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за подпомагане и развитие на младежта № 254-01-25, внесен от Деница Стоилова Гаджева на 29.02.2012 г.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът не се приема. Благодаря на госпожа Гаджева за участието.


Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА ЗА МЛАДЕЖТА № 254-01-26, ВНЕСЕН ОТ ИВЕЛИН НИКОЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 29.02.2012 Г.
Ще докладвам постъпилите становища. Към законопроекта са постъпили становища от:
Държавната агенция за закрила на детето – приветства изработването на законопроект, включващ политики за младежта;
Министерството на труда и социалната политика – не подкрепя законопроекта;
Министерството на финансите – не подкрепя законопроекта;
Министерството на образованието, младежта и науката в становище на заместник-министър Петя Евтимова не подкрепя законопроекта;
Сдружение „Знам и мога” – подкрепя законопроекта ;
Института за информални иновации – предлага прецизиране на отделни текстове.
Национален младежки форум – подкрепя законопроекта и предлага усъвършенстване на текстове.
Господин Николов, имате думата да представите законопроекта от името на вносителите.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, пак ще се върна към това, което казах преди няколко минути на тема „Необходимостта от консенсус в правенето на политика за млади хора”.
По този повод аз лично подписах този проект за закон с нежелание преди две седмици, защото до последно вярвах, че ние можем да стигнем до един общ законопроект, който можеше да бъде правителственият, ако бяхме работили заедно по него. И след като той беше внесен и в Министерския съвет, и в парламента, без да сме работили заедно по него, се наложи да внесем този законопроект.
По този повод работех наистина в рамките на три дни. Той има и своите минуси като законопроект. Има и своите непрецизирани текстове, както стана преди малко дума, за нов законопроект. Дори за стенограмата ще си позволя точно да цитирам, че има допуснати две грешки в препратките вътре в членовете. Те са в чл. 31, ал. 2 и в чл. 60, ал. 1. Готов съм, ще дам писмено тези сбъркани препратки.
Но това не е проблем. Проблемът е, че според мене законопроектът има своите плюсове. А те са, че част от белите полета в правителствения законопроект има сериозен опит да бъдат запълнени - как реално ще се реализира тази политика за младежта, тъй като правителственият законопроект все пак има повече пожелателен характер.
Ще си позволя да цитирам някои текстове. Това е в чл. 7 – въвеждането на годишни програми и приоритети за младежки дейности и услуги за младежта, на базата на които министерството ще реализира младежката политика.
По-различен начин е разписването на функциите на Националния съвет за младежта в чл. 8 и чл. 9, където се визира и паритетът между младежките организации и държавата.
И много важно в чл. 9, ал. 2, т. 2 – даването на този Национален съвет за младежта не само на наблюдателски функции, а задължението да бди за правата на младите хора в законодателната дейност и в постановлението на Министерския съвет.
Във връзка с допълнението, освен консултантски услуги на младежта, да има информационни и неформално образувание. Съгласен съм с госпожа Желязкова, че може да говорим и за информално образование – чл. 19.
самата глава трета – за тези мерки за младежта, раздел ІІ – за жилищните мерки;
- раздел ІІІ – по-пълна и според мене по-добра регламентация на младежкото доброволчество, която е и съгласувана със законопроекта за доброволчеството, който се оказа, че се работи от Министерството на културата;
- социалното включване на младите хора, регламентирано в глава четвърта;
- по-различното и според мене по-добро регламентиране на младежките организации и тяхната представителност – в глава пета, тъй като знаете, че това беше един от спорните моменти в дискусията миналата седмица.
И не на последно място, ресурсното финансово осигуряване на политиката за младежта, която се разглежда в глава седма, към което наистина може да има претенции и по механизмите за тази реализация. Нормално е да се прецизира този текст.
Тук за мене е важно, че в чл. 57, ал. 1, освен така наречените младежки организации, за които стана дума, че при правителствения законопроект изискванията ще покрият само политическите партийни младежки организации, се дава възможност младежки услуги и младежки дейности да могат да реализират и други неправителствени организации, които не са младежки, но които отговарят на определени изисквания за реализация на такива дейности и които всъщност имат опит в тази сфера.
Регламентацията на младежката инфраструктура – чл. 68 и чл. 69. Ще спра дотук.
Вярно е, че има становища на водещи министерства. Вярно е, че най-вече те са отрицателни. Аз съм учуден защо Министерството на образованието, младежта и науката проявява такава загриженост, че текстът интерпретира текстове от законопроекти от 2007 г. и сегашния правителствен законопроект. Нормално е. Хората, които са запознати с материята, знаят, че всички заедно сме работили в различни години по тези текстове. И аз мога да кажа, че правителственият законопроект пресъздава текстове от 2007 г. И в това няма нищо лошо. Какво лошо има в цялата тази история?
Колкото до особеното становище на Министерството на финансите, че няма как да стане това финансиране, защото го няма заложено в Закона за държавния бюджет, аз бих се учудил, ако в Закона за държавния бюджет за 2012 г. има пари, които са заложени за закон, който не съществува. Съвсем нормално е да се заложат такива в закона за 2013 г.
За мене са важни становищата на министерството, но са важни становищата и на младите хора, които като цяло са позитивни.
Искам да завърша пак с това, че по-работещият вариант е ние да работим общ законопроект. Без да влизам в спор с госпожа Соколова и нейните думи, че може да има бурно и тежко противопоставяне на текстове, което да доведе към задънена улица – да, това може да го има, ако в пленарната зала отидат няколко законопроекта. А парламентарната практика – за съжаление законопроектът на госпожа Гаджева не беше подкрепен – е при подкрепа на първо четене на няколко законопроекта да се влиза с общ законопроект в пленарната зала. И тогава не се стига до задънена улица. Тогава се работи съвместно.
Смея да твърдя, че на политиката за младежта й отива да работим по нея съвместно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Николов. Колеги, имате думата. Представителите на Столичната община желаят ли да вземат становище по този или по други законопроекти?
Колеги, мисля, че ще се съгласите с мене, че със Столична община, с община Бургас, с община Пловдив работим много добре в спортната и в образователната тематика. Така че е изключително важно е за нас и мнението на общинската власт.
Д-р Тодор Чобанов, заповядайте.
Д-Р ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволих си да помоля за присъствие днес на това заседание поради факта, че нашето становище е било гледано на предишно заседание и са били отправени коментари и въпроси по неговото съдържание и смисъл.
Искам да припомня, че ще празнуваме тази година 20 години от включването на България в Съвета на Европа. Знаем, че измина вече доста дълъг срок от приемането на една конвенция за участието на младите хора в живота на общината и региона. Крайно време е България да се сдобие със закон, адресиращ проблемите на младежта.
И тук големият въпрос е как трябва да изглежда този закон и до какви политически последствия ще доведе той в нашата дейност.
Смея да твърдя, че ние добре познаваме действащите закони във всички европейски държави, които имат такива, а повечето имат. И навсякъде тези закони имат по-скоро програмен характер и синхронизират политики от други сфери, отколкото да създават уникални само за тях механизми и политики. Какво имам предвид?
Нещо, което вие отлично знаете, е, че е много трудно да се разделят социалната и образователната сфера от сферата на младежките дейности. Те са тясно преплетени. В този смисъл в бюджета на нашата община например тези дейности – спортни и младежки, вървят в обща рамка и респективно много често те се припокриват с образователни дейности. Така че няма как да се появи ново перо, при условие, че вече – твърдя го отговорно – се отделят значителни средства, които всяка година се разходват по най-добрите, утвърдени практики, включително и със сътрудничеството с различни граждански организации.
Законопроектът на правителството е изключително добре структуриран, той въвежда необходимия апарат, отговаря на всички принципи, които са заложени в европейските и международни конвенции и документи, свързани с младежта. В тази връзка ние твърдо и категорично го подкрепяме и сме дали някои съвсем конструктивни предложения за неговото доусъвършенстване, доколкото сме мислили за това как той ще се прилага в практиката.
Отговорно заявявам, че общините в България, заедно с администрациите на централно равнище, са един от основните оператори на младежки дейности и като такива те имат много задълбочен поглед върху съответната проблематика. Именно затова сме си позволили да предложим няколко конкретни подобрения, които всеки от вас вероятно вече е разгледал.
В раздел ІІІ – „Младежки дейности”, чл. 17 и чл. 18 – да се създаде възможност други структури на гражданското общество да реализират младежки дейности. Например при нас най-често срещаният случай – това са неправителствени организации със социална насоченост, които развиват активно програми и дейности, насочени към млади хора със специфични здравни и образователни потребности. Разбирате отлично за какво става въпрос. Така че няма как да лишим тези организации от възможността те да бъдат считани за извършващи младежки дейности.
Същото се отнася в културната и спортната сфера, в околната среда. Трябва да се създаде текст, който допълва възможността такива структури да извършват младежки дейности.
За нас добрата формула на младежка дейност е такава дейност, в която основен ползвател на ефекта от нея са младите хора. Тоест младите хора са бенефициент на тази дейност. Но не бива непременно да се ограничава кръгът на младежките дейности само до дейности, извършвани от младежки организации. Тоест една организация, която не е младежка, би могла активно да се занимава с организиране и провеждане на младежки дейности.
По отношение на Раздел ІV – „Младежка организация”, считаме, че младежкият опит е точно в тази посока – да се разграничат национално представени младежки организации и всички останали младежки организации, които се създават и действат с някакви специфични и конкретни цели. Да, за съжаление или за щастие това е въпрос на интерпретация. Големите младежки организации в повечето европейски държави са политическите. Но няма как да се избяга от него. Затова навсякъде в Европа е въведен един такъв критерий за репрезентативност. Когато една организация е младежка, тя се счита за национално представена.
Същевременно трябва ясно да се заяви, че възможностите, които се създават за дейности на младежките организации, трябва да се отворят и за други организации, различни от национално представените.
В раздел V – „Младежки работник”, членове 33, 34 и 35, трябва да се помисли дали понятието „работник” е най-подходящо, макар че аз го харесвам. Много хора смятат, че в България думата „работник” е придобила особена гражданственост. В този смисъл трябва да се прецени дали няма да е по-престижно да се нарича „младежки сътрудник”, „младежки организатор” или „младежки консултант”.
В този смисъл припомням нуждата от това младежките дейности да бъдат корелирани и към дейностите на училищното самоуправление, обществените съвети, които ще се създават към средните училища, и настоятелствата. Така че и тази възможност трябва да бъде предвидена.
Като отчитаме всички достойнства на законопроекта, категорично го подкрепяме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, д-р Чобанов. Заповядайте Илхан Кючуков.
ИЛХАН КЮЧУКОВ: Благодаря, господин председател. Взимам думата от името на младежката организация на Движението за права и свободи. Колегата Теодор Василев най-вероятно ще се изкаже от името на Националния младежки форум.
Господин председател, уважаеми членове на комисията! Ако миналата седмица подкрепихме идеята за създаване на закон, предложен от името на Министерството на образованието, младежта и науката, то тази седмица не само приветстваме идеята на колегите от младежкото обединение, които стоят в основата на този законопроект, и превръщането на тези идеи в законова норма от народните представители на Коалиция за България, но приветстваме и самия закон. Приветствам самия закон не защото искам да се държа опозиционно спрямо управляващата партия ГЕРБ, а защото намирам в него изражение на моите политики и на политиките на моята организация в настоящия текст.
Приветствам законопроекта и неговите текстове по още няколко причини.
Първо, за разлика от този законопроект, който беше предложен от министерството и бяха направени много опити той да бъде прокаран на тъмно, без широко обсъждане, колегите от младежкото обединение направиха сериозен опит да поканят дори Вас, господин председател, на един нарочен форум, на който обсъждаха законопроекта.
Не мога да отмина с лека ръка и идеята за създаването на младежка политика на едно много по-високо ниво. Ако в предишния текст, който разглеждахме миналата сряда, се загатваше с красиви формулировки в началото – имам предвид чл. 2, то виждаме в този текст, че има, освен загатване, реално изпълването на текстовете със съдържание. Няма как да искаме от младежките организации да участват в процесите само със задаването на красиви формирования.
В настоящия текст намирам за изключително ползотворно даването на паритетен принцип при участието на младежките организации.
С тези няколко вметки ще си позволя да завърша изказването си. Като цяло приветстваме идеята и ще се възползваме от възможностите, които предоставя законодателната процедура, да вкараме текстове между двете четения от името на младежката организация на Движението за права и свободи, подкрепени от нашата парламентарна група. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, д-р Чобанов.
Д-Р ТОДОР ЧОБАНОВ: Само да уточня. Моето изказване беше по повод законопроекта на правителството. Да не би да има някаква неяснота.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има думата Теодор Василев – Национален младежки форум.
ТЕОДОР ВАСИЛЕВ: Аз за първи път присъствам в тази комисия. Ще ме извинете, ако малко не съм достатъчно ерудиран на тема политическо говорене или ако нещо друго липсва в изказването ми от тази гледна точка.
Като млад човек, който наистина за първи път идва на заседание в парламентарна комисия, леко съм разочарован, но това е друг въпрос.
Искам да се обърна към вас. Първо, ние имахме становище по всеки един от законопроектите. Предлагам да се запознаете детайлно с тези становища. Защото Националният младежки форум е организация, която наистина е изразител на мнението на много млади хора в България – над 100 000 младежи представляват Националния младежки форум. И мисля, че върху едно нещо, без да бъда детайлен, се обединихме абсолютно всички – това е, че трябва да има регламентиране на политиката за младежта, трябва да има регламентиране в сектора.
Аз лично мисля, че всички членове на форума заставаме зад това да не се политизира този въпрос, а да се търсят максимално добрите решения, които ще бъдат полезни за нас, младите хора, и за хората около нас в нашия ежедневен живот, всеки ден в това, което ни се случва и в това, което вършим.
Така че моля да се запознаете по-детайлно със становището на Националния младежки форум в няколко основни посоки.
Ние приветстваме голяма част от текстовете, които допълват и разширяват рамката на законодателната инициатива и в двата законопроекта. Използвам времето да се изкажа и за двата законопроекта, не само за този, който обсъждаме в момента. Но има интересни посоки, в които може да се развие като цяло дебатът за политиката за младежта. Аз се надявам това да се случи в парламента, без значение какво ще бъде решението днес.
Ще обърна внимание на това, че доста често става фокусирането върху един текст или върху един конкретен закон, като Закона за младежта и другите законопроекти, които и днес бяха обсъждани тук в комисията. Но на мене лично ми се струва, че се изтървава понякога същността на ежедневния живот. Защото когато говорим за студентски кампуси, които бяха включени в едно от тези предложения в Закона за младежта, аз никъде не чух нещото, което най-много превърна Студентския град в това, което е – общият устройствен план на София.
Доста неща, които са заложени чисто устройствено, могат да рефлектират въобще върху младежта и студентите в този кампус. И когато се говори за Закон за младежта, голяма част от текстовете нека да бъдат прецизирани и синхронизирани. Визирам и законопроекта, който сега обсъждаме, в частта му за доброволчеството, тъй като чух, че той е синхронизиран. Но от това, което аз видях, има текстове, които следва да бъдат прецизирани и следва по-общите неща от законопроектите да се обърнат към законопроекта за доброволчеството, който също апелираме да бъде придвижен и да бъде приет като обща рамка, регламентираща доброволчеството в България.
В законопроекта за младежта нека да останат конкретни текстове, които регламентират само младежкото доброволчество, а не доброволчеството от общ характер като цялостна визия за неговото развитие в България.
Мисля, че няма да се спирам на всички конкретни точки, които сме сложили в нашето становище. Пак ще повторя, че на нас много ни харесва това, че в момента се обсъжда толкова широко тази тематика, в която има толкова много законодателни инициативи. Защото това трябваше отдавна да се случи и то трябва да бъде на дневен ред по-продължително време.
Завършвам изказването си с това – нека да бъде обърнато внимание на всички текстове, за да се намери най-добрата формулировка и да се помисли в малко по-глобален мащаб кое рефлектира върху живота на младите хора и какво се случва с тях всеки ден. И как примерно Общият устройствен план на София превърна Студентския град в това, което е в момента.
Нека такива частни случаи да се разглеждат – да, случило се е нещо лошо, но всеки ден се случват такива неща в Студентския град, добре, че не се стига всеки ден до убийства. Чак такива не, но почти такива. Вчера бяхме в Студентския град и там се срещнахме с много хора, които точно за това ни разказаха, че проблемът е устройствен. Има много блокове, много жилищни сгради, които са превърнали Студентския град в жилищен квартал. Той отдавна не е студентски град. Дискотеки, заведения, в които се изсипва вечер цяла София и на студентите наистина това не им харесва. Не трябва накрая да се обвиняват само студентите за всичките тези неща.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля, че наистина трябва в следващия етап за второ четене да се вземат отделни парчета от другите закони и по някакъв начин да се постигне консенсус, по същия начин, който постигнахме в Закона за академичното развитие, което беше правилно, независимо от неговите слабости.
Вярно, че срокът ще бъде дълъг. Но, както казват древните гърци, хубавите неща са трудни. За да направим нещо хубаво, ще бъде много трудно. Трябва да сложим в цялата тази работа центъра върху състоянието на младежта в България, която наистина изисква някакво специално отношение.
От двадесет и кусур години насам всички повтарят едно и също – младите бягат, отиват в чужбина, те са най-засегнати от безработицата и пр., и пр., но всъщност нищо не се прави. Аз взимам думата, за да се изкажа по един малко частен въпрос - за студентската младеж и за проблема с кампусите и състоянието на студентските градчета.
Не е само „Дървеница”. И в другите университетски градове има обособени такива структури. Проблемът не е в Закона за устройството на територията. Преди него стои порочната практика на реституционния закон, според който реституционен закон навремето, когато господин Софиянски беше кмет, се позволи да бъдат приватизирани алеите и парковете в Студентския град, след което върна на бившите собственици от бившето село Дървеница тези пространства, те ги продадоха на всевъзможни търгаши, мутри и пр., които напостроиха всичките тези кръчми. И при липсата на специален закон за Студентски град се получи това, което вече не може да се поправи.
Този въпрос изисква наистина много специално внимание, каквото обсъждане може да произлезе само ако се установи каква е наличността на възможностите, ако мога така да се изразя. При сегашното състояние на нещата кампус абсолютно в смисъла на западните германски, френски, италиански и прочие кампуси не може да се създаде, тъй като е разгромена самата структура, и може да се направят някакви палиативи, които обаче в никакъв случай не могат да поправят състоянието на нещата.
Проблемът със Студентския град не е само на Студентския град, той е проблем на младежта в цяла България. Младежта е изоставена без идеи, младежта, в чиято ценностна система парите са цел, а не средство. И тази младеж, която има възможности и специални способности, се оттича в чуждите структури. Всяка година в Германия се установява едно количество български студенти между 12 000 и 14 000, от които две трети остават в Германия и в други страни завинаги. Това е липосукция на мозъка, както не един път съм казвал. На този въпрос един такъв закон трябва да отдели специално внимание. Няма повече да говоря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Румен Стоилов поиска реплика. Веднага ще му дам думата.
Само искам да споделя с комисията. Експертите в комисията работят върху проблематиката на Студентския град и ще предложа на вашето внимание отделно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта за проблемите на Студентския град. Проблемите са изключително тежки. Изпратили сме писма на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на образованието, младежта и науката, на министъра на вътрешните работи, на главния прокурор, на областния управител на София и на председателя на Сметната палата.
Така че проблемът е изключително сериозен. Той си заслужава отделно заседание. Само напомням, че идентичен е проблемът със спортната база на НСА в Несебър. Там Министерството на регионалното развитие и благоустройството формира работна група, държи ни в течение, изтекоха сроковете. Така че Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще ни докладва в срока, който даде нашата комисия, за свършеното и несвършеното по отношение на Несебър.
По същия начин аз ще предложа дискусия на нарочно заседание на комисията по проблемите на Студентския град, тъй като действително те са много тежки. Румен Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, благодаря Ви. Уважаеми гости, ще бъда съвсем кратък.
Наистина това, което се каза за Студентския град, важи и за държавата. Но тъй като София е обединено място за студентите, ще кажа от много сериозен мой личен опит. Аз съм от същото място, което беше споменато – Дървеница и имам много сериозен поглед.
Благодаря на колегата Станилов, че спомена определена личност, заради която станаха тези реституции, без да се мисли. И всичките години в предходните правителства, независимо от опитите да се мине през съд и т.н. и на Спортната академия, където съм преподавател, и на други учреждения, се стигна дотам, че няма никакво решение. Останаха си местата такива, каквито са.
Няма да се връщам за тези 20 години кой е давал разрешение и т.н. Колегите от младежките организации, които се изказваха, са абсолютно прави, че проблемът е много сериозен. Но аз лично не виждам какво може да се направи. Дори общежитията да не са към ректорите, които подкрепиха това предложение, много трудно, уважаеми колеги, може да се вземе нещо – ние все пак сме демократично общество, - което е на определени частни лица или частни фирми. Вие разбирате, няма как да взимам отношение чисто законодателно, тъй като вече има действащи закони.
Във връзка с младите хора трябва да кажа, че повечето народни представители, които сме тук, сме били млади. Ще кажа следното. Всички вие казвате: какво направи държавата за младите хора?
Пак ще кажа от личен опит. Годините в началото на 90-те бяха достатъчно тежки. Вие не сте запознати с тях, защото сте били съвсем в млада възраст. Но аз не помня някой да е хванал някой младеж, който има данни, и да го дундурка – извинявам се, че така говоря, - за да постигне той нещо.
Това, което каза господин Станилов, че наши младежи отиват в Германия или във Франция, няма значение в кои страни, те отиват със собствения си опит. И не че Германия или Франция правят нещо за тях, а те самите са се постарали така да се образоват, така да се издигнат на своето професионално ниво, че държавата да ги оцени.
Така че много ви моля – наистина като политика трябва да го има, но всеки индивид трябва да отговаря сам за себе си. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Стоилов. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само две думи. Индивидът наистина трябва да отговаря сам за себе си. Но онзи индивид, на когото не са създадени условия за изява, няма как да се изяви и затова отива на друго място, където тези условия са създадени, разписани. На такива хора на високата материя се обръща специално внимание.
Затова ние трябва да престанем един път завинаги да твърдим, че наши приоритети са мотиката, лопатата и келнерския поднос и да пристъпим към извисявана на нашия живот посредством технологична България.
РУМЕН СТОИЛОВ: Само 30 сек.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз предлагам да се върнем на законопроекта на господин Николов. Предлагам да останем по точка „Разни” и да поговорим по общи философски въпроси.
РУМЕН СТОИЛОВ: Само 30 сек., господин председател. Колега Станилов, Вие сте професор. Но никой тук не подкрепя мотиката и лопатата. Ще кажа, че хора, образовани, които са се образовали в добри университети и в България, и в чужбина, се върнаха и работят в технологични профили в България.
Вие знаете много добре, че съм прав. Истината е, че хората, които са се потрудили за себе си, в момента работят в България. Стотици, да не кажа хиляди, но със сигурност стотици хора се върнаха у нас и вече работят на добри позиции в нашата държава.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз с две думи ще изкажа подкрепата си към законопроекта, предложен от колегата Ивелин Николов. Ще предложа на колегите да го приемем.
Присъединявам се към идеята да работим общо по трите законопроекта, макар че вече отхвърлихме единия. Аз се въздържах, защото намирам този законопроект, който сега дебатираме, като най-прецизен.
Само няколко забележки имам по него. Предполагам, че те са отстраними на второ четене.
Първо, не мога да се съглася с представителността, за която законопроектът има претенции, за младежките организации. Мисля, че е много ниска цифрата от 100 физически лица. Така трудно бихме постигнали паритета, който трябва да бъде постигнат в Националния съвет за младежта. Защото по този начин организациите, които ще отговарят на тези критерии, ще бъдат страшно много.
Имам един въпрос към господин Николов. В чл. 8, ал. 3 е записано, че решенията на съвета се взимат с консенсус. Трябва ли ни всъщност консенсус за решения, взети от комисия на паритетен принцип? Тоест вече сме постигнали паритет. Не блокираме ли по този начин решенията на Националния съвет. Все пак този съвет ще приема стратегия.
Опасявам се, че само наличието на министъра на финансите в този съвет би блокирало вземането на решения н този форум.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Няма намеса. То ще се смени министърът.
ХАМИД ХАМИД: Който и да е министър на финансите, винаги ще е в противоречие с останалите членове на комисията. Нямам предвид определено физическо лице – министър на финансите. Приключих.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Хамид. Други становища? Заповядайте.
БОНЕВ: Аз ще се изкажа от името на Национална младежка организация на партия АТАКА. Ние като ръководство на Националната младежка организация на партия АТАКА подкрепяме този законопроект не само заради общите допирни точки, които имаше с нашия законопроект, а най-вече заради духа и идеите, които носи.
Не бива законопроектът, който до момента е приет, да бъде оставен без алтернатива. Трябва да се постигне един хубав законопроект за младите хора с консенсус. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Други изказвания? – Няма.
С тези думи предлагам да закрия дискусията. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за националната политика за младежта № 254-01-26, внесен от ИВЕЛИН НИКОЛОВ НИКОЛОВ и група народни представители. който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 6, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът не се приема.
Колеги, с това нашата работа завърши. Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН СТОИЧКОВ