---

П Р О Т О К О Л

На 29 февруари 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за младежта № 202-01-11, внесен от Министерския съвет на 10.02.2012 г.
2. Разглеждане на проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009 – 2010 г., № 202-03-7, внесен от Министерския съвет на 10.02.2.12 г.
3. Разни.

На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, Антоний Гълъбов – представител на Министерството на образованието, младежта и науката.


Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков - председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, добър ден. Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за младежта № 202-01-11, внесен от Министерския съвет на 10.02.2012 г.
2. Разглеждане на проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009 – 2010 г., № 202-03-7, внесен от Министерския съвет на 10.02.2.12 г.
3. Разни.
Има ли предложения по проектодневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.



Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МЛАДЕЖТА № 202-01-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10.02.2012 Г.
Гости на комисията са: министърът на образованието, младежта и науката проф. Сергей Игнатов и заместник-министърът на образованието, младежта и науката Петя Евтимова.
Поканили сме представители на младежки организации. Ще моля да бъда извинен, че няма да мога да представя всички. Млади приятели, чувствайте се поканени да вземете отношение в дискусията. Вашето становище – на председателите на младежките организации и на членовете, разбира се, е особено важно. Всички, които бяха поканени на кръглата маса, която организира Министерството на образованието, младежта и науката, са поканени и днес тук, помолени са за становище. Една голяма част от тях са представили писмени становища, друга част предполагам, че днес ще изразят своето мнение по законопроекта.
За представяне на законопроекта давам думата на министър Сергей Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, скъпи млади приятили! Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като всички сте запознати и с мотивите, и със самия законопроект. Но основната цел на нашия законопроект е да се очертае полето на младежките политики и най-важното – да се очертаят отговорностите и координацията между държавните органи, общинските органи и неправителствения сектор.
Също така е много важно да отбележа, че законопроектът – аз вярвам, че той ще бъде приет и ще стане закон – е нужен, за да въведе и регламенти и да подпомогне усвояването на средствата до 2020 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря, министър Игнатов.
Към законопроекта, както казах, са постъпили писмени становища, които ще ви докладвам:
От Държавната агенция за закрила на детето – подкрепят законопроекта;
От Столична община – подкрепят законопроекта и правят предложения към становището;
От Сдружение „Младежки форум 21” – приветстват инициативата, но не са съгласни с представената философия на законопроекта;
От Управителния съвет на Национален младежки форум – подкрепят законопроекта;
От Сдружение „Знам и мога” – подкрепят законопроекта;
От народно читалище „Бъдеще сега” – подкрепят законопроекта и представят допълнителни писмени бележки.
Ще си позволя да прочета част от становището на Столичната община, защото мисля, че е съществено. Те предлагат, тъй като законопроектът е релевантен по отношение на Закона за предучилищното възпитание и училищното образование със законопроекта за доброволчеството, със Закона за закрила на детето, съответно с новия проект, който се работи и който вече беше представен на една кръгла маса от Министерството на труда и социалната политика, тези няколко законопроекта да се синхронизират помежду си, тъй като това е държавната политика. Една и съща възрастова група плаща - и младежките политики, и детето, и ученикът и, разбира се, студентът.
Колеги, имате думата за изказвания. Румен Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Аз се запознах и с предложенията, и с мненията, които пристигнаха в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Ще подкрепя законопроекта. Наистина има предложения, които заслужава да бъдат включени, господин председател, в този законопроект. Считам, че до голяма степен това ще реши част от проблемите на младежките организации. Поставяме едни рамки, които трябва да се спазват.
Така че с чиста съвест ще подкрепя този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми колеги, този законопроект, както и всички досега, които ГЕРБ внася и в които очертава широки мащаби на материя, която не е добре регулирана, премина през пътя на това да бъде широко представен, да бъде дискутиран, да бъде обсъден и преди, разбира се, да бъде внесен в Министерския съвет, в комисии и впоследствие в Народното събрание, да събере всичките възможни мнения от целия сектор, който се занимава с политиките на съответната материя.
В този смисъл тук са дали своето становище, още преди той да бъде окомплектован, неправителствени организации, младежки организации, общини, съответните младежки организации, които имат претенции в тази област и които години наред са заявявали претенция да има закон за младежта.
В този смисъл първото и основно, което постига този закон, е, че внася яснота в сектора, за да се знае кои са понятията, какъв е механизмът на координация. Защото едва тогава, когато се внесат легалните дефиниции и се очертае механизмът на координация, ще могат да бъдат заложени съответните секторни политики. Ако имаме дефицит в момента за нещо, то е, че при толкова много хоризонтални политики, заложени в редица министерства, ние нямаме механизъм на координация между тях, който да поставя във фокуса именно младежите.
И така, първото и най-важно е това – законът внася яснота в сектора, той очертава и хоризонтално, и вертикално проходимостта на възможностите да се стабилизира и ситуацията около младежката безработица, и липсата на достатъчно финансиране, за да може да бъде подпомогнат секторът по отношение на младежките инициативи и съответно понятия като „младеж”, „младежка организация”, „младежки работник”, „младежко доброволчество” да намерят своето основателно място и в стилистиката, и съответно те да остойностят себе си пред съответни средства и капитали. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря, госпожо Соколова. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Вероятно е права госпожа Соколова, че законопроектът внася яснота в сектора. Сигурно е така.
Дали има нужда от такъв закон? Разбира се, че има нужда – по това спор няма.
Аз имах повод на една кръгла маса да се пошегувам, че законът е свързан с младите хора, с битието им и с начина, по който държавата гледа на техните проблеми, но той се пише от възрастни и се изпълнява от възрастни. И на мене много би ми се щяло, докато ние се изговаряме, може би заедно с нас да върви тази дискусия с гостите на нашата комисия.
Всъщност какво аз за себе си очаквам от един подобен закон. Ясно е, че говорим за хоризонтални политики, ясно е, че не се каним да кодифицираме една материя, която няма как да бъде събрана в един закон за младежта и затова имам претенции към заглавието на закона. Но ми се струва, че той трябва да реши два важни проблема.
Единият проблем е да очертае начина, по който държавата чрез своите органи се опитва не просто да координира, а да организира провеждането на политики за младежта ии да формира тези политики.
И второ, да провокира младежката активност, което според мене е много важно.
От тази гледна точка аз имам своите резерви към този законопроект. Защото вероятно органите на властта ще намерят своите ангажименти вътре, те могат да бъдат прецизирани, могат да бъдат разширявани. Но вижте, законът дава ред, по който би се провокирала младежката активност, който аз не приемам. И ще кажа защо.
Имаше една кръгла маса, на която аз присъствах и много добросъвестно слушах, защото смятах, че тогава трябва да говорят тези млади хора, които трябва да намерят своето място в този закон. Законът не бива да бъде закон за представителството на младежите, с добро чувство към всички, които са се организирали в младежки организации, но те представляват, ако е вярна статистиката, която и те самите споделяха, 6 процента от младите хора в България. Проблемът е могат ли те да представляват голямата част от младите хора в България и как те намират своето представителство чрез тях.
В този смисъл не ми харесва редът, по който ние определяме какво представляват национално представените младежки организации. Тези количествени критерии вътре наистина създават проблем. Защото вижте какво правим в момента. Ние слагаме една бройка 900 члена, до 29 години мнозинството, слагаме един процент за представителство в 30 процента от общините – около 90, хайде да са малко по-малко, при 264 общини в момента. Което означава, че ние не можем да намерим по никакъв начин национално представителство на една регионална кауза, която може да има и национално звучене. Тези млади хора не могат да бъдат признати национално и не могат да участват в никакви претенции за финансиране чрез европейски средства, което не е добро решение. Ние ще накараме тези млади хора да се окрупняват като структури.
Аз си мисля обратното – че ние като законодатели и като граждани, ако щете, трябва да създадем възможност на тези млади хора да търсят начини за обединение, за защитаване на общи тези, на общи каузи, на общи виждания. Организациите се появяват и си отиват. Но това е смисълът на гражданското общество – да обединява хора около идеи. Те могат да имат временно звучене, даже, ако щете, могат да са конюнктурни. Но те трябва да извадят на показ общо виждане.
Тази твърде сериозна като регламентация възможност за изява аз всъщност смятам, че не решава този проблем. А аз го намирам за важен. И е добре наистина да поговорим по това. Което ме кара съвсем основателно да се въздържам от подкрепа на законопроекта с разбирането, че той наистина като материя е необходим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз ще започна с това, че тук не може да се говори за бранш и сектор, а за отделна значима част от българското общество. Един такъв закон според мене трябва да се базира и да започва с въпроса: защо се прави закон за тази част от обществото, а не за друга, например закон за пенсионерите? Защо?
От тази гледна точка трябва да се очертаят основните проблеми на тази общност от българското общество, така наречената общност „младежка възраст” на базата на това законът да обхваща под някаква форма решаването на тези проблеми.
От тази гледна точка аз смятам, че въпреки че този законопроект дава представа за някакви форми за регулация на тази област, формулировките в него са твърде общи. Например аз смятам, че в този законопроект трябва да намерят координация, връзки на дейностите в тази област с някои основни направления на политиката изобщо, например с програмите за заетост. Това е един много тежък проблем на българската младеж. Това е проблем, който Европейския съюз не просто ни го препоръчва като проблем за решаване, а ни задължава да правим подобни програми. Защото това е проблем не само на България, а и на Европейския съюз.
На второ място, този закон трябва да е свързан с програми за образование, защото това е типична и ясна характеристика на младежката възраст, въпреки че съществуват и други концепции за учене през целия живот.
На следващо място, този закон няма ясно изразени връзки с програмите за спорт и физическо възпитание. Това също е основна характеристика на младежката възраст. В закона трябва да има ясно очертани действия, свързани със стимулиране на демографските процеси в страната. Това е проблем, който е свързан пряко с младежката възраст. Обаче в този законопроект няма намеци дори за подобни регулативни мерки в тази област.
Друга слабост на законопроекта е липсата на каквато и да е конкретна форма и схема за финансиране на дейностите в младежката област. Твърде общи и пожелателни са текстовете в тази област. И неслучайно, разбира се, становището на Министерството на финансите е толкова мъничко, защото законът няма никакви задължения по отношение на финансирането, обвързващи Министерството на финансите и бюджетирането в страната.
Мисля че дефинираните параметри на „младежка организация” са твърде ограничителни. Деветстотин души и 30 процента от общините наистина включват около 80 общини в Република България, което автоматично означава, че се ограничават най-малкото възможностите за създаване на регионална младежка организация, а вероятно такава потребност има в страната.
Така че трябва да се помисли евентуално за оптимизиране в посока на намаление на тези ограничителни прагове за формиране на национално представителство на младежките организации. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, колеги, уважаеми гости, уважаеми ръководители на младежки организации! Естествено е, че самата идея за специален закон за младежта сама по себе си заслужава адмирации, стига, разбира се, законът като цяло да не остане на книга, а в него да са заложени достатъчно надеждни механизми текстовете и добрите намерения, дефинирани в закона, да се реализират на практика.
Започвам с тази важна уговорка, защото ние толкова често използваме израза, че бъдещето принадлежи на младежта, че твърде често забравяме, че те биха искали и настоящето да е тяхно, нещо, което някак си все не се случва. Ние обсъждаме този закон в условия на изключително не просто притеснителни, а бих казал, отчайващо притеснителни данни за ръста на младежката безработица, за огромни стойности на младежката безработица.
Това не е проблем само на България. Въпросът с младежката безработица е един от тежките проблеми на страните – членки на Европейския съюз. И неслучайно в „Стратегия 2020” младежките политики са изведени като един от приоритетите на тази стратегия.
Това е първият въпрос – практическата приложимост на инак правилно и вярно дефинираните цели в този закон, има ли ги механизмите тези неща да се случат на практика. Тук съм определено резервиран.
Вторият въпрос, който искам да поставя, е въпросът за субектността на младежките политики. Ако ние си представяме вече във второто десетилетие на ХХІ-ия век младежите като обект, върху който ние ще упражняваме нашите политики, по-добре е да не правим такъв закон.
Бързам да кажа, че в закона има редица текстове, които правят опит да уредят участието на младежите като субекти при провеждането на политиките, които ги засягат пряко. Ние трябва да разменим субектно-обектните позиции по отношение на младежките политики. Само че имам чувството, че отново на националното представителство на младежите се отрежда и с този закон по-скоро подпомагаща основния орган в лицето на министъра роля. Струва ми се, че в този раздел – за Националния консултативен съвет, чл. 10, който урежда тези проблеми, бихме могли да засилим с една идея правомощията на този Национален консултативен съвет за младежта, включително и по отношение на определяща роля при финансирането на младежките проекти, те да нямат просто съвещателен или консултативен глас, а да получат една идея по-засилени правомощия. Това определено е много важно.
Препратката относно финансирането – солидаризирам се с тези притеснения на доц. Имамов, които бяха изразени преди мене, - текстът, който препраща към Закона за държавния бюджет само по себе си е необходим, има необходимост от такава разпоредба. Но тя е пределно обща.
Какво означава това? Ще има ли в проекта на Закона за държавния бюджет за 2013 година, след приемането на този закон, раздел за финансиране на младежките дейности? Поемате ли такъв ангажимент? Аз питам. Защото ако няма такъв ангажимент, само на това основание аз ще се въздържа от подкрепа. Защото ще ви кажа, че отново имаме едни добри намерения, които просто няма да се случат на практика, тъй като нямаме обвързаност със закона, който урежда финансирането. Ако вие декларирате ,че политическата ви воля е в Закона за държавния бюджет да има раздел или разпоредби, които се отнасят пряко до финансирането на младежките дейности, законът се изпълва със съдържание.
Това са най-общо бележките, които имам по закона.
Сега се обръщам към министъра на образованието, младежта и науката и по-скоро към юридическия му екип. В чл. 19 се казва, че младежка организация е доброволно сдружение на лица, от които не по-малко от 70 на сто са на възраст от 15 до 29 години, за осъществяване на младежки дейности. Нямам нищо против, не ме разбирайте погрешно. Проверихте ли дали не влизаме в колизия с международни договори, които имат предимство над вътрешното законодателство, като например Конвенцията за правата на детето на ООН? Там има много категорична дефиниция, че дете е всяко лице, което не е навършило 18 години. Понеже това е закон, който има за приложно поле младежта, тук какво правим с тези лица, които законът включва в обсега на младежта, които са на ненавършени 18 години и навършени 15 години?
Това е много важно. Ако имате готовност, вземете отношение сега. Ако не, подгответе се за пленарната зала или между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Първо ще започна с това, че, господин Стоичков, Вие си придавате прекалена важност като председател на комисията. Тук имаме писмо от началника на кабинета на министъра на финансите, че тяхното становище са си го казали в Министерския съвет – защо ще го казват на вас. Но темата заслужава наистина да обсъждаме сериозно това, за което сме се събрали.
Щом е минал този закон в Министерския съвет, това е един добър знак, в рамките на начина, по който работим в сегашния парламент.
Ще се върна обаче на няколко неща, за които вече имахме възможност да говорим с колегите и на няколко дискусии, и си говорим с много от тук присъстващите през годините.
Основният въпрос, който и колегата Местан преди малко постави, е основополагащият – да има ли такъв закон. Много се спореше и през годините, и сега продължава, доколкото знам, има в няколко парламентарни групи спорове по това – като има за младежта, ще има ли за пенсионерите отделен закон, ще има ли закон за мъжете между 30 и 50-годишна възраст и т.н.
Като говорим сериозно, такъв законопроект трябва да има. Не само защото както каза колегата Соколова, трябва да има яснота в сектора и да се регламентират и понятия, и взаимоотношения, а и защото при сегашното демографско състояние, а и не само демографско, а икономическо състояние на България той освен регламентация на обществените отношения ще покаже и приоритет в отношенията на държавата към младите хора. И такъв закон трябва да има.
Имах възможност вече да кажа, че ако има такъв закон, спорът е какви трябва да са три варианта.
Единият вариант е той да е нещо като кодекс за младите хора и всичко, което се отнася за младите хора, да се включи вътре. Аз не виждам парламент, който би могъл да приеме такъв закон. Това е много тежък кодекс.
Другият вариант, на който аз дълго време съм бил сторонник, но очевидно няма възможност в момента да го работим, е той да бъде много кратък, в който да се регламентират само три неща:
Първо, как и по какъв начин се координират и консултират всички политики, насочени към младите хора; всички нормативни актове, които се отнасят до хора до 29-годишна възраст, и всичко, което засяга младите хора, независимо откъде излиза това.
Второ, как се гарантира младежкото представителство, защото това е важно.
И трето, наистина тези легитимни дефиниции на понятия в младежката политика.
Такъв кратък законопроект нямаме в момента.
Третият вариант е да има един по-подробен вариант, който да се опита това, което не е регламентирано, да го регламентира.
Госпожа Соколова вече каза, че се внася яснота в сектора. Аз твърдя, че във варианта, до който сме стигнали в момента, тази яснота е недостатъчна.
Аз искрено вярвам все още в добрите намерения на екипа на Министерството на образованието, младежта и науката да направят един добър закон. Това, което подозирам – дано да не съм прав, но това, което личи от текста, е, че те са вкарали доста полезни текстове и са се отказали от всичко онова, което може отнякъде да срещне отпор. Онова, което може някой в Министерството на финансите да каже, че не му харесва, онова, което някой кмет може да каже, че не му харесва, онова, което някой в Социалното министерство ще каже: това е наша територия, не ни се месете и т.н., и т.н. От всичко, което може да попречи, са се отказали.
И ще вляза в конкретика – ще си позволя малко по-дълго изказване, защото имах възможност доста да работя по този закон.
Има неща, които се нуждаят от регламентация в младежките дейности и услугите, предоставени на младите хора. А те липсват в този вариант на закона. И ще избързам с окончателния ми извод – има необходимост от този закон. Започнато е да се работи добре, но това, което е написано вътре, не е достатъчно, не ни върши работа, ще остане с пожелателен характер.
Добра беше идеята, която господин Стоичков даде като становище в началото, от Столична община. Госпожа Фандъкова е в проблемите и е логично нейното мнение, че трябва съгласувано да вървят тези законопроекти, за които стана дума. Не е проблем според мене на нашата комисия, че желанието ни, заявено тук, в тази зала през 2009 г., да сме наясно с пакета законопроекти, и до днес не е реализирано. Ние поискахме така да се прави. Никой не може да ни гарантира, че Законът за детето ще дойде другата седмица или другия месец, или след три месеца.
Ще започна с конкретиката.
Има една опасност, госпожа Богданова започна с това, някой да тълкува този законопроект и този бъдещ закон само като закон за младежките организации. С цялото ми уважение към младежките организации, към всички, които години наред работят като младежки организации за своето доказване и които са преките инициатори на такъв законопроект, ще кажа: вярно е, че организираните млади хора в България са незначителен процент от младите хора в страната. Само по себе си това не е лошо. Но тогава би трябвало, освен младежките организации, да търсим тези, които не са сдружени по някакъв начин, какви са техните интереси.
Има едно разделение - според мене колегите трябва малко по-добре да изучат европейските практики там, където има такива закони, такава регламентация, - едно съвсем нормално разделение. Младежките организации дават представителство във формите на социален диалог. Те имат това правомощие, те дават представителство, защото представляват тях. И при определени критерии – аз не харесвам тези критерии от 70 и толкова, може да са повече, участват. Тук е записан Национален консултативен съвет.
Има други организации, които реализират дейности, насочени към младите хора, които предоставят младежки услуги. Тях ги няма в този закон. Съгласете се, аз мога да изброявам поне половин час организации, които познавам от цялата страна, в които повече от половината хора не са до 29 години. А те правят най-интересните неща за младите хора, като започнете от развлекателната дейност и Балкански младежки фестивал и завършите с консултантските услуги на млади хора с проблеми. И тези организации не са младежки организации по смисъла на този закон, което означава, че не са и партньори. По някакъв начин те не са визирани от закона. Това разделение трябва да бъде направено.
На следващо място, ако наистина държавата ще подпомага младежки услуги и младежки дейности, освен стратегията и националния план, тук е мястото да се регламентират програми за младите хора, които държавата всяка година подпомага и по някакъв начин тези програми се правят така, както се прави във всички европейски страни, - с проекти организациите кандидатстват и който отговаря на изискванията, да реализира такива програми. Това е един механизъм, който е общоприет европейски механизъм.
И министър Игнатов казва, че тази година най-големият проблем на младите хора е липсата на работни места и финансира програми само за работни места, следващата година казва, че най-големият проблем на младите хора е пътуването до египетските пирамиди. И ако това е най-големият проблем, финансират такива дейности. Но да е ясно как държавата определя приоритетите, защото говорим за политика за младежта.
На следващо място е самият Национален консултативен съвет. Съгласно текста, който има тук, той има две слабости. Първата слабост е, че наистина липсва паритет между представителството на младите хора и участието на държавата. Това би могло да се поправи.
Второто, което е по-голямата слабост – тези функции го правят почти пожелателен орган, който само ще изяжда от времето на хората, които членуват в него, защото той на практика има много малки правомощия. На него би трябвало да му се дадат правомощия да дава становище по всички нормативни актове, касаещи младите хора, които излизат, да кажем, от парламента, от Министерския съвет, и в него да има освен представителство на организации и представители на правителството, и експертно представителство. Тогава този орган по някакъв начин ще бъде координиращ и консултиращ политиката, насочена към младите хора. Защото пожелателният текст, че трябва да е нужно и по други неща, е много общ. Той може да даде, може ида не даде.
Само още три конкретни неща и завършвам.
Много добра идея е да не се чака още 20 години да се приеме законът за доброволчеството в България. Поне младежкото по някакъв начин да се регламентира. Защото ние сме за срам пред партньорите си от чужбина, когато млади българи са доброволци в какви ли не организации по международни програми и т.н. и те нямат статут на доброволци, защото българската държава не го е регламентирала. Добре е да се регламентира. И е хубаво и поздравления за това, че е вкаран. И то може да стане между две четения – да се изпишат текстове, които са задължителни, когато се регламентира доброволчеството. Най-малкото елементарното – застраховането на доброволеца е задължително условие. Има и други неща – доброволчески книжки и т.н. То не може да стане с правилник. То трябва да е задължително.
Липсва младежката инфраструктура. За добро или за лошо при различни правителства младежката инфраструктура в България беше съсипана и това започна от началото на 90-те години досега, при всички правителства. Няма правителство с изключение, независимо от опитите тя да не бъде съсипана. В момента в страната има няколко работещи младежки информационни центъра, реално три работещи младежки дома. Вчера е обявено решението за закриването на един от най-работещите младежки домове – във Велико Търново. И т.н., и т.н.
Трябва по някакъв начин да се вкара младежката инфраструктура, най-малкото нейната защита.
Темата за социалното включване, която е актуална в момента, също липсва в този закон.
И най-важното, за което стана дума преди мене – ресурсното осигуряване. Не може законът да бъде толкова пожелателен. Финансирането не е регламентирано и не е направен опит да бъде регламентирано и осигурено в този закон.
Министерството на финансите си е дало становището където трябва.
Освен ресурсното осигуряване – и инструментите за това ресурсно осигуряване трябва да ги има в закона.
Изводите, които ще направя.
Първо, съвсем искрено искам да поздравя министерството за политическата воля да вкара този закон, защото той ще срещне отпор. И да призная, че в предишното правителство липсваше политическото съгласие между отделните членове на коалицията за вкарването на този закон, а имаше много добри законопроекти. И това е слабост и празнота в българското законодателство.
Второ, за пореден път след миналото заседание, да не се връщам към проблема с осиновяването на децата, за пореден път след онази дискусия с госпожа Цачева, съм разочарован от начина как управляващите работят, след като ние търсим конструктивен начин на работа.
На дискусията в Гранд хотел София това, за което всички говорихме, беше да седнем и да направим по-набързо законопроекта, съвместно, и той тогава да бъде внесен в Народното събрание. Днес законопроектът идва, приет от Министерския съвет, в този вид, в който той е осакатен. И да искаме да работим, очевидно не ни се дава тази възможност.
По този повод, след като той беше внесен в Народното събрание в този осакатен вид, ние с колегата Богданова и още няколко колеги днес внесохме друг вариант за законопроект. Разбрах, че има още един законопроект, внесен днес.
Затова моето предложение, господин Стоичков, към колегите е следното. Вариантите са два: или да вървим към обща подкрепа на трите законопроекта на първо четене и търсене на добър закон за второ четене, защото според мене закон трябва да има, или всеки да отстоява неговия си законопроект и там с помощта на няколко независими един ще надделее.
За мене по-доброто за младите хора е да имаме добър закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Николов. Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, господин министър, уважаеми колеги и гости! Аз искам веднага да заявя, че нямам тази висока компетентност по тематиката, каквато има колегата Николов. Затова ще кажа аргументите си за подкрепа, свързани с това, което ми е представено. Иначе ми беше много интересно да кажа без никаква ирония това, че слушам в момента дискусията.
„Приемането на Закон за младежта се налага с оглед постигането на установените международни стандарти в областта на младежката политика и от необходимостта за подкрепа на младите хора, с цел подобряване на качеството на живот и гарантиране на условия за успех на всеки млад човек.” Но в стилистиката на господин Местан ще кажа, че това сложно изречение е съставено от няколко прости, от които първото е изключително убедително и казва това, което господин Николов преди малко каза – липса на политическа воля за приемането на закон, който да постигне установяване на международни стандарти в българската младежка политика. Тоест ние не живеем изолирано, не сме в пещерата, ние сме част от една цивилизационна общност и в тази цивилизационна общност има правила. Ние трябв да влезем вътре в рамките на тези правила.
Изключително според мене находчив и полезен беше примерът с доброволчеството.
От тази гледна точка законопроектътът, тъй като ние му приемаме философията на първо четене, и това дали да го има или да го няма, трябва да бъде подкрепен според мене.
В тези мотиви аз виждам още нещо, което трябва да призная, че не се вижда често. Те са кратки и ясни. Очаквани резултати – резултатите са шест. Някой може да каже, че са скромни. Според мене те са реалистични. Защото като казваш: искам да създам механизъм, тъй като го няма; искам да създам орган, в случая Консултативен съвет, с всичките му кусури и недостатъци, няма го; искам да направя национална мрежа от общински съвети – това също е реалистична задача. И, разбира се, онова, което мене винаги ме е смущавало, а няма нищо общо с този законопроект – да приеме Национална стратегия.
Аз досега не съм виждал много голяма полза в моя живот – аз тази година ще направя 55 години – от стратегии, не съм видял да се е подобрил животът на хората от стратегии, може би грешката е моя изцяло, но всичко останало ми се струва съвсем реалистично.
От това, което беше казано, единственото, към което се присъединявам, на което господин министърът със сигурност ще даде ясен отговор, е да се уточни дефиницията на понятието „младеж”, защото тя е дадена в закона, тази възрастова амплитуда, защото тя е много важна, да се защити и да се аргументира от коя точно година ще се тръгва и на коя година ще се свършва. Защото това безспорно не може да остане недоразбрано. Но това е съвсем лесен въпрос за решаване в рамките на процедурата между първо и второ четене.
Така че моят глас може спокойно да бъде приет положително в рамките на днешното заседание, поради тези аргументи, с които започнах, към които, между другото, чух, че се присъединяват всички колеги. Степента на критичност, разбира се, определя дали си „въздържал се” или си в подкрепа. Но тъй като аз намерих отговор на първия въпрос – защо изобщо трябва да има такъв закон, а отговорът е: защото си част от една общност, в която има правила, и трябва да знаеш част от тези правила, за мене това е много сериозен аргумент, в смисъл, истински аргумент.
Оттук нататък времето ще показва как да се поправя, как да се усъвършенства, как в самото му прилагане ще се препъва, ще се изправя, като всяко живо нещо. Благодаря, господин председателя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Методиев. Заповядайте, колега Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател. Господин министър, колеги! Аз няма да правя дълго изказване. Имам един въпрос към господин министъра и неговия екип: наистина ли смятате, че информационната кампания по този закон беше достатъчна и не заслужава ли такъв закон малко по-сериозна информационна кампания и по-широко обсъждане? Нали очаквате, че след като мине законът на първо четене, ще обвинят вносителите, че след едва-две проведени кръгли маси особено младежи в провинцията не са запознати със законопроекта?
Това ми е въпросът. Иначе ще се присъединя към колегите с похвали за амбицията, която имате. Аз подкрепям идеята да има такъв закон.
Няма да спестя и критиките към господин вицепремиера Дянков за неговото отношение с това писъмце. Може да му предадете поздравите на комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Хамид. Колеги, нека да чуем и представители на младежките организации. Заявили са желание за изказване Михаил Балабанов от Младежка организация на БСП, Даниела Алексиева – от Младежки форум 21, Илхан Кичук – от Младежката организация на ДПС, Лилия Еленкова – от Национален младежки форум, Светослав Казаков и Митя Атанасов от Младежката организация на ГЕРБ.
За процедура заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, колеги! Правя предложение изказванията на уважаемите гости да бъдат в рамките до три минути, за да може да имаме точни и ясни предложения. Защото темата е много обширна и може да говорим, както казва колегата, безкрай. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Абсолютно приемливо е.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Може ли поне 5 минути?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има думата Михаил Балабанов.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Господин председател, уважаеми господин министър! Ние сме свикнали с това отношение да не искат да ни чуят, така че няма проблем. То съпровождаше целия процес на изработването на закона, продължава и в момента. Благодарение на това имаме още два алтернативни проекта, внесени по тази тема, която иначе е консенсусна. И сигурно би могло да се стигне до един законопроект, за да не бъдат три.
За да бъда кратък и да вляза в регламента, ще кажа, че всичко ,което сме имали да казваме, сме го казали в алтернативния вариант, който изготвихме от страна на младежкото обединение, съвместно с група народни представители, които днес го внесоха. Видях, че и народният представител Деница Гаджева е внесла също алтернативен законопроект.
Подчертавам, това се дължи изцяло на нежеланието да се чуят предложенията на младите хора и на младежките организации, липсата на консултации както в София, така и в страната, с една формална дискусия, проведена след съгласувателната процедура, тоест след като ние не можем да променим вече нищо в текстовете.
И както се вижда, нито едно от предложенията на никого не е възприето в текстовете.
Единственото, за което бих апелирал, е все пак да прочетете предложенията на Столичната община, на Националното представителство на студентските съвети и на Националния младежки форум. Ако не вярвате на аргументите на младежките организации или специално на нашата младежка организация, то поне мисля, че вашата предшественичка госпожа Фандъкова е доста компетентна по темата. Така че вижте поне нейното становище.
Какво да кажа? Поздравявам и аз за политическата воля. Чудесно! Не достигна такава в миналия мандат. Наистина поздравления за това. Но оттам нататък, самият процес, диалогът, за да можеше да стигнем до консенсус, можеше да бъде извървян и все още може да бъде, но не виждам никакви признаци за това. Просто те не се забелязват.
Иначе по съдържанието мога да говоря много. Казаха се тук доста неща. Включително и заглавието му е сбъркано. Казва се „Закон за младежта”, а след това вътре се занимава само с младежки организации и то малка част от тях, наречени „национално представителни”. Все едно сме извън времето и пространството, все едно сме извън проблемите, които имат младите хора в страната в момента. Много тесен обхват, много тежки критерии. Един консултативен съвет, който имитира участието на младите хора, но те вътре във формата на борчета. Сигурно и там ще им се направи регламент по една минута да приказват, за да не отнемат от времето.
Това за консултативния съвет. Там не му ли се дадат функции за съгласуване, няма ли равноправно членство на младежките организации, той губи смисъл в нашите представи.
Мога да вървя много по текста на целия закон. Ползван е законопроектът от 2007 г. и това е добре. Но от него са орязани много ценни неща. Например за финансирането – там беше заложен обособен фонд за младежка дейност, тук няма никакво финансиране. Видяхме становището на Министерството на финансите. Имаше жилищни мерки за младите семейства. Имаше темата за социално включване, която иначе в стратегията я имате, обаче това ,че я има в стратегията, не означава, че прелива към закона, нито пък към нещо друго от законодателната дейност изцяло.
Тези теми на стратегията не ги виждаме във връзка със законопроекта. А те трябва да вървят по някакъв начин съгласувано.
Затова се случи така, че днес сме в тази ситуация – обсъждаме законопроект, който не отговаря на обществената необходимост, който е извън времето и пространството и който не е полезен за младите хора в този му вид. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Балабанов. За реплика – заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз няма да говоря колко са достойнствата на този закон, колко е необходим, колко е европейска практика. Това колегите го казаха. И в това си качество дългото и пространно изложение на колегата Ивелин Николов ни вкара в дългата тема за това колко и преди тази тема е обсъждана, колко не е достигнало в политическата воля и колко тези аргументи не са били приети по ред причини.
Млади хора, никак не ми се ще днес тук и сега вие да говорите за това ,че е имало твърде малко време, че не се чува вашата дума, че не искаме да ви изслушаме. Защото когато има аргументи в полза и подкрепа и когато има един закон, който дава регламент, структура, дефиниции, реални мерни единици за резултати, не бихте могли да се държите политически и да политизирате този въпрос. Не е съществено и е формално, когато законът изцяло гради една позиция да насочи институциите да мислят и да работят.
И си дайте сметка този Национален консултативен съвет какво ще прави. Той не е регулаторен орган. Той е орган, който ще формира политики. И там няма да гласуваме пет души „за” и „против”, защото част от тези заместник-министри може и да не присъстват там. Там ще се формира политика, която ще подкрепя оторизирания в тази политика, длъжностно лице, а именно министъра.
В този смисъл контрапункт не бива да бъдат вашите изказвания на добрата воля, защото тя е сериозно подплатена.
Затова моля ви, не политизирайте, а вградете наистина желанието за регламент на младежките дейности и за тази воля на министерството, зад която и аз заставам. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Има думата Даниела Алексиева от „Младежки форум ХХІ век”. Заповядайте.
ДАНИЕЛА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Няма да бъда много дълга, тъй като беше фиксирано триминутно изказване.
На първо място, искам да ви кажа ,че ние категорично сме за този закон, но не във вида, в който е в момента, тъй като той има много слабости. Ние подробно в 8-странично становище сме представили доста подробно какви са нашите бележки по философията на този законопроект.
Преди да кажа няколко думи по законопроекта, искам да ви споделя моето огорчение, че наистина на единствената дискусия, която беше проведена, или кръгла маса по този законопроект, бяха поканени първо, много малко организации.
Не приемам репликата от страна на министерството, че щом като една такава дискусия е обявена само и единствено на страницата на министерството, всички организации са поканени. Да, но тя трябва да бъде обявена по всички младежки организации, по-широко разпространена, за да може повече млади хора да се включат в самото обсъждане и да дадат съответно становища.
И тогава, и сега ще попитам – тогава не получих отговор на моя въпрос: колко младежки организации в България в момента отговарят на изискванията за национална представителност? Дали това са само политическите организации и БЧК примерно, ако сметнем, че е някаква такава организация? Тогава не получих отговор, беше заобиколен въпросът ми.
Според мене този закон е по-скоро закон за младежките организации и за национално представените младежки организации или по-скоро правилник за работа на министерството с младите хора, но далеч не е закон за младежта.
Много са нещата, които мога да кажа по този закон. Едно от нещата, което може би беше споменато, е за дефиницията какво е младеж.
Дами и господа, нали знаем, че в Закона за децата имаме една дефиниция, че дете е на възраст до 18 години? Ние как ще слагаме дефиниция на младеж от 15 до 29 години? Най-малкото имаме припокриване. Тоест, децата или младежите – и аз вече се обърквам, които са между 15 и 18 години, какви са? И деца, и младежи ли?
Тъй като имаме два различни закона, може би трябва по някакъв начин да бъде синхронизирано това. Нямам представа.
Освен това за Националния консултативен съвет за младежта. Първо, въобще не съм съгласна, че функциите са разписани, тъй като само в три точици се говори за това. И има едно обсъждане, дава становище по проекта по искане на министъра и той се председателства от самия министър. Моите уважения към Вас, председателства се от министъра на образованието.
Ние сме готови да дадем конкретни бележки между първо и второ четене. Това ще го направим задължително. Няма да ви отнемам повече времето, тъй като разбирам, че мнението на младите хора много не ви интересува.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз не съм Ви прекъснал. Ако желаете да изложите допълнителни становища, имате тази възможност.
ДАНИЕЛА АЛЕКСИЕВА: Беше сложен регламент от 3 минути за изказване.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Илхан Кичук, заповядайте.
ИЛХАН КИЧУК: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми членове на комисията! Със сигурност младите хора живеят в точни времена. Както виждате, ние сме много стриктни в спазването на триминутното ограничение. Но самият факт, че вие поставихте пред младите хора времево ограничение от три минути показва вече отношение. А колкото и да спорим и да дебатираме за отношение до края на тази дискусия, мисля, че няма да стигнем до еднозначен отговор на този въпрос.
Ние винаги сме отстоявали идеята за последователна младежка политика. И смятаме, че настоящият закон прави опити за поставянето на някакви основи за рамкирането на понятията и за залагането на по-устойчиви механизми за правенето на младежка политика в България.
Определено и аз се присъединявам към преждеговорившите, че политическата воля към настоящия случай е налице.
В този смисъл приветстваме идеята на министерството, на министъра, на екипа, който е работил по този закон. Но тук съм длъжен да отворя една скоба и да направя една ремарка. Самият факт, самата политическа воля сама посебе си не е самодостатъчен факт за един добър закон. Дори в тази дискусия, която проведохме в Гранд хотел София, госпожо Евтимова, дори в редицата платформи, които се предоставиха за обсъждането на този закон, нито една младежка организация не изрази противоречие по въпроса да има или да няма закон за младежта.
В този смисъл дебатът за или против Закона за младежта за мене не съществува. Дебатът за мене е за или против качествен Закон за младежта. Тук се разминават позициите на младежките организации, тук се разминават позициите на редицата политически партии, тук се разминават позициите между министерството и младежките организации.
Член 2 казва един много хубав, декларативен текст, ако мога да вляза и аз в стилистиката на господин Местан - Според нас един бъдещ Закон за младежта по своята философия трябва да има за цел създаването на благоприятни условия за личностно развитие на младежите – така казва текстът – и възможности за равноправно участие в обществения и политическия живот.
Тази много хубава декларация в чл. 2 на текста за съжаление не бива последвана от никакви конкретни действия, които да ме навеждат по един или друг начин на мисълта, че този декларативен текст ще намери политическа и управленска подкрепа.
Няма как да се съглася дори с мнението на Ирена Соколова, която дълбоко уважавам, че настоящият текст на законопроекта е бил обсъждан толкова широко, че младежките организации били запознати с него. Едзва ли даденият 14-дневен срок от страна на министерството и оповестяването му, разбира се, по легалния начин в сайта на министерството са основателна предпоставка ние да презюмираме запознатостта и информираността на всички младежки организации. А както стана въпрос, ние не се борим да има закон за младежките организации, а изпълнен със съдържание закон за младежта.
Второ, дори най-добрите намерения, дори най-добрият закон да бъде пред нас в настоящия момент, то самият факт, че ако процедурата е недемократична и недостатъчно информираща, за мене е самодостатъчно за изкривеността на текстовете.
Може би на трето място, но не по важност, е ролята на Консултативния съвет. Да, аз от този разписан текст в чл. 10 виждам две неща: слаби функции на младежките организации, силно овластяване на държавните институции, 13 представители от страна на държавата и насреща една въпросителна. Може би двама, трима, четирима, петима представители на младежките организации.
С риск да прескоча това време, което беше предвидено като процедура, благодаря на колегите, че са ми дали възможност да говоря по-дълго от тях, в заключение бих искал да апелирам към Вас, господин председател на комисията и към уважаемите членове на комисията и към министерството да бъдат взети под внимание тези текстове, тези предложения, както моите и на моята организация, така и на колегите, които ги направиха , да не бъдат подминавани с лека ръка, също така да бъдат взети под внимание и текстовете, дори алтернативните законопроекти, които са внесени и ще бъдат внесени между двете четения. Защото, господин председател, аз силно вярвам, че ние имаме нужда от закон, който ще бъде изпълнен с реално съдържание, а не да звучи като закон, създаден за младежките организации. Защото, повярвайте ми, дори с най-добрите намерения и с ласкателствата, които изразихме към управляващите за политическата воля, и с риск да прозвуча опозиционно, ще кажа, че на настоящия закон по-скоро му прилича заглавието Закон за младежките организации, отколкото Закон за младежта.
С тази последна ремарка искам да завърша.
Няма как да подмина един факт, за който бяхме сигнализирани от нашите млади колеги от община Велико Търново. Да, наистина, господин Николов го констатира, на път е да бъде затворена и поредната младежка зона, а именно Младежкият дом във Велико Търново. Това се случва днес в България в навечерието на обсъждането на законопроекта за младежта. Ние сме принудени да сваляме глава пред затварнето на младежките домове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми млади хора! Искам да ви кажа, че нашата комисия е доказала за няколко години ,че изключително много държи на това да чуе колкото се може повече становища и то на всички заинтересовани страни. Нашият председател е много последователен в този си подход.
В този смисъл искам да ви кажа ,че не е отношение това да въведем регламент от 3 минути. Отношение и уважение към вас е факътт, че вие днес сте тук и че имате възможност да се изкажете.
Нека да не третираме тенденциозно трите минутки. Те са просто ориентир. И ако някой от вас ги просрочи, никой не би ви прекъснал по никакъв начин. Това е практика в нашата комисия. И всички колеги го знаят, и всички гости, които са присъствали в работата на комисията.
Така че много ви моля, нека да спазваме един добър, един толерантен тон, да не създаваме конфликти ,за да може да приемем този закон днес на първо четене, защото всички сме убедени, че трябва да има такъв закон. И след това между първо и второ четене ние сме отворени – всички народни представители, да се срещнем с вас, да обсъдим текстовете, действително да видим какво трябва да се поправи, какво трябва да се допълни, да огледаме и другите два законопроекта, които са внесли колегите и накрая да се получи един добър законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Доц. Гълъбов, заповядайте.
ДОЦ. АНАТОЛИЙ ГЪЛЪБОВ: Благодаря ви. Ако позволите, само в рамките на минута и половина искам да кажа нещо.
Младежките организации са само една от формите за израз на младежка инициатива. В това отношение за мене достойнството на закона е в това, че задължава държавата на различните й равнища да реагира по определен начин спрямо различен вид младежка инициатива. Една от причините да няма закон през всичките тези години беше желанието определени младежки организации да доминират над други.
Всеки от младите хора тук знае много добре, присъствал е на десетки събирания, на които имаше тежки скандали, имаше създаване на алтернативни организации, тъй като разбирането беше, че някакви младежки организации всъщност ще управляват публични пари, насочени за младите хора. Нека да бъда достатъчно искрен след 25 години изследвания на младостта.
Онова, което ми се струва важно в тази ситуация, е наистина този закон в процеса на неговото приемане, в процеса на неговото прилагане преди всичко да е предмет на младежки инициативи.За мене е много важна появата на отговорностите на местните мласти. Това е изключително сериозен проблем, тъй като представителството на интересите на младите хора на местно ниво е изключително тежка тема, която много отдавна не е дискутирана.
За да приключа, според мене смисълът на този закон е по някакъв начин да даде интегрална схема, която свързва други, реализирани от други държавни и публични субекти политики, насочени към младежта.
В това отношение законът в сегашния му вид според мене би могъл наистина да създаде поле, в което тепърва да се реализират младежки инициативи.Дано да се появят 30 процента организирани млади хора. До момента всички изследвания показват наистина 5-6 процента от младите хора, попадащи във всички видове организации, не само младежки, а и екологични, и благотворителни. Следователно младите хора в България в момента нямат желание да се организират в подобен тип организации. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. По поредността на записалите се за изказване има думата Лилия Еленкова.
ЛИЛИЯ ЕЛЕНКОВА: Уважаеми дами и господа! Аз ще имам малко по-различно мнение от това, което чухте. Защото аз бих искала да се изкажа, както преди мене изказващият се господин Методиев каза, за повишаване на грамотността в българския език - той много добре въведе темата.
Аз имам силно притеснение, когато се говори с членуване. Защото от едната страна чух, че с младежкиТЕ организации имало съгласуване, от другата чух, че с младежкиТЕ организации не е имало съгласуване.
Аз бих искала да чувам в бъдеще малко по-голяма коректност – кои точно младежки организации. Защото аз не смятам, че първо трябва да се консултираме с всички младежки организации, а с тези, които имат пряк интерес по законодателството. Ако на някоя младежка организация това не й е интересно, тя просто няма да има участие.
В този ред на мисли активна младежка организация е тази, която изразява своето активно отношение по определен процес.
Другото, което бих искала да уточня, е следното. Националният младежки форум даде своето предложение. Ние бихме искали да видим промените в закона и не мисля в момента да ги повтарям.
Другото, на което бих искала да обърна внимание и вие да имате предвид, е, че младежките организации, но организациите, които аз познавам, наистина в последните десет години са самоуки. Ние крадяхме добри практики от всякъде, откъдето успяхме да откраднем – предимно това са други европейски организации. Всъщност вече в 2012 година ние стигнахме до ниво – не говоря за партийни младежки организации или организации, субсидирани от държавата или с някакво уредено финансово положение, или с някакъв статут по закон. Говоря за младежки организации, които сме неправителствени организации, в които наистина работим в полза на общността. Ние вече стигнахме ниво на развитие, дори интелектуално, мога да кажа, като младежка организация, така че да може да ни повярвате и да общувате с нас като равни партньори.
В този ред на мисли – и с това ще завърша – бих искала да помоля следващия път да не се обръщате към нас с молба да се изказваме три минути, не защото се чувствам подценена, говорейки в рамките на три минути, а защото би трябвало вие да предполагате ,че аз съм достатъчно културна да мога да спазвам правилата на една организация и съм запозната с тези правила. В смисъл, да не ни подценявате. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Следващият по списъка е Светослав Казаков.
СВЕТОСЛАВ КАЗАКОВ: Добър ден, господин председател на комисията, добър ден, господин министър, добър ден на всички гости и членове на комисията! Аз искам да благодаря първоначално за политическата воля да се предложи законопроект в тази комисия и въобще да влезе в парламента. Защото за първи път младежката политика се регламентира с нормативен акт, който е от ранга на закон. Това показва, че наистина има воля за решаване на младежките проблеми.
Това, което обаче не ми харесва, е, че младежки организации се изказват, че не е чут техният глас, точно тези организации, които на всяка кръгла маса присъстват и виждам техните лица. Те са все едни и същи лица и все казват, че не ги чуват.
Същевременно ние сме млади хора и ползваме интернет. Наистина този законопроект беше качен в интерсент и всеки можеше да си го свали. Не вярвам, че някоя организация, която смята, че работи с млади хора, не може да се добере до интернет и да намери законопроекта. Така че тези доводи аз не ги приемам. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Митя Атанасов, заповядайте.
МИТЯ АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми приятели иколеги, младежи! Аз дълбоко вярвам, че всички сме се събрали днес тук, за да бъдем конструктивни по темата за законопроект за младежта. Идеята е наистина да бъдем конструктивни.
В този ред на мисли искам да помоля моите приятели и колеги, които се изказаха досега от страна на младежките организации, наистина да бъдат с по-малко ирония в гласа, с по-малко негативизъм. Идеята е наистина да бъдем позитивни. Идеята е с мненията, които изказваме тук, да можем да се надграждаме взаимно, да обменяме информация по темата, която да е ценна. Наистина не е нужно да навлизаме в тази риторика на ирония и на самоирония, в която вие влязохте. Затова апелирам оттук занапред да не говорим с ирония.
Искам да кажа, че отбелязвам волята, за която преждеговорившите подчертаха, че присъства. Но никой не спомена, че освен Министерството на образованието, младежта и науката, което полага огромни усилия, всъщност приемането на този закон слага една стабилна основа на усилията на други министерства, в частност това на труда и социалната политика, което също прави стъпки от гледна точка на това да се подпомогне намаляването на младежката безработица, което е важно. Всички се обединяваме, че младежката безработица е важна. Това е още един позитивине фактор, още едно нещо, което трябва да ни обедини за приемането на този законопроект за младежта.
Аз съм дълбоко убеден, че между първо и второ четене ще има конструктивен диалог, ще се приемат допълнително хубави предложения, които могат да намерят своето място там. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз ви благодаря. Господин Гален Монев, заповядайте.
ГАЛЕН МОНЕВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин Стоичков, уважаеми народни представители, дами и господа! Аз съм отговорник на национално ниво от Националната младежка организация на партия „Атака”.
Първо, искам да се извиня, че госпожа Деница Гаджева не е тук, за да представи лично позицията на Националната младежка организация на партия „Атака”, но е ангажирана в момента. От нейно име ще се изкажа, като ще бъда кратък и ще се вместя в трите минути.
Позицията на младежката организация на партия „Атака” е против този закон, но за закон. Именно поради тази причина ние сме вкарали алтернативен законопроект.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заявила е желание за изказване Моника Панайотова. Заповядайте, колега.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър, колеги, скъпи приятели и партньори от младежките организации! Бих искала наистина да върнем дискусията на конструктивна основа.
Изключително много приветствам подхода на предсседателя на ресорната комисия за това, че има възможност да се чуят всички гледни точки по законопроекта.
В началото започнахме наистина с една много положителна енергия. Разбира се, имаше и нотка на критичност сред колегите от опозицията, но това е нормално. Това не означава в никакъв случай, че предложенията, които ще бъдат представени, стига те да се вписват във философията на законопроекта, който е предложен, няма да бъдат взети под внимание между първо и второ четене. Има необходимото време това да се случи.
Всъщност това, което предложи господин Ивелин Николов, мисля, че беше рационално – по-скоро да се концентираме върху настоящия законопроект и между първо и второ четене отделните младежки организации с депутатите от парламентарно представените партии да могат да дадат своите предложения.
Моят апел е да не си разпиляваме енергията. Достатъчно време до момента е загубено по тази тема. Достатъчно обаче са големи предизвикателствата към днешна дата по темата „Младежка политика”. Ако преди това се касаеше по-скоро за младежките организации, наистина в момента, в който се намираме не само ние, но и всички страни членки – излизането от кризата, състоянието след кризата , всички в Европа поставят акцента върху младежката безработица и върху интегрирането на младите хора в интерес на икономиката на Общността.
Мисля, че не трябва да губим времето в изготвянето на нови законопроекти, в излишно политизиране на дебата. Това е тема, по която мисля, че определено можем да подходим отговорно и конструктивно, защото има достатъчно теми и ресори, които дават възможност за идентификация, включително и на младежките организации да се разграничат в ляво, дясно, център.
Мисля, че определено младежката политика е теренът, който ни позволява да подходим надпартийно. С оглед на това ,че вече голяма част от нас започваме да излизаме от младежката възраст, съгласно поне този законопроект, нека да го правим с мисъл за младите хора, които идват след нас и им предстои да надграждат и да се развиват.
Най-много критики имаше за финансирането. Вие сами казахте, че младежката политика е хоризонтална политика, тоест тя предполага различни ресори и различни секторни политики. Целта е да се насочи вниманието на държавата, на местната власт, на всички нива на управление върху младите хора, за да може в отделните секторни политики да се предприемат мерките и фокусът да бъде върху тях.
В Националния план за действие по заетостта за 2012 г. младите хора ще са основната приоритетна група. По оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за 2012 г. е предвиден наистина значителен обем ресурс, именно с таргет младите хора.
Предвижда се национална инициатива „Работа за младите хора в България – 2012 – 2013 г.”.
Много ми се иска всичко това, което тепърва предстои като мерки, за което са предвидени средства, да се случва именно в контакта с младите хора в рамките на този консултативен съвет, който искаме да се създаде с настоящия законопроект. Тук трябва да стане ясно за всички какво е консултативен съвет. Това не е мястото, където младите хора трябва да се превръщат в синдикалисти или където те трябва да се чувстват длъжни да отстояват своите права. Напротив, младите хора ще бъдат равноправен участник във формирането на политика и съответно по предложенията, които ще дават, ще трябва да си носят и отговорността, ако бъдат след това припознати от управляващия орган в лицето на министъра.
Така че от тази гледна точка мисля, че не е толкова важно това дали ще бъдат повече заместник-министрите или как ще се гласува. По-скоро трябва да насочим вниманието си върху това как да преодоляваме основните проблеми, които всъщност дебатират и всички колеги в Европейския съюз – образованието, успешната интеграция на пазара на труда и повишената мобилност на младите хора в Общността.
И друго – призивът ми е: нека младите хора да ги третираме като ресурс, а не като ощетена група. Те са си равноправен участник, съответно те са ресурс и трябва на тях да се гледа като инвестиция, да се създават политики, които дават възможност за стимули и по-скоро за създаване на подходяща среда.
Това е, което аз исках да кажа по отношение на законопроекта. Искрено се надявам да подходим конструктивно, за да можем да започнем да го прилагаме. В процеса на прилагане ще се види къде са слабите страни. Винаги има възможност този закон да бъде поправян във времето. Но ако той не стартира, ние постоянно ще си говорим общо къде са недостатъците.
В заключение, понеже бяха изказани много притеснения за Младежкия форум във Велико Търново, Веселин Илиев, който е председател на Националния младежки форум ми беше писал във фейсбук. Днес се свързах с кмета на Велико Търново – няма такова притеснение, няма да бъде закрит Младежкият форум. Дейността в него продължава. Има проблем по отношение на конфликт на интереси на човека, който е отговарял за него. Съответно подаден е необходимият сигнал в Комисията за конфликт на интереси. Но това не означава, че ще спре дейността на Младежкия форум. По-скоро става въпрос за господин Петров, който е запознат със случая. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Имаме и добра новина. За реплика давам думата на колегата Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Моля да ме извините, че вземам думата за една кратка реплика. Моля за извинение многоуважаемата госпожа Панайотова. Очевидно не съм се изразил добре и не съм разбран добре. Не съм предлагал да се съсредоточим върху правителствения законопроект и да не си губим времето с други законопроекти. Моето предложение – вариант, беше да се опитаме да намерим рационалното в трите законопроекта и да търсим обединяване на законопроектите преди второ четене. Не съм казвал да не се разсейваме с други законопроекти.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Това беше моето предложение.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Защото казахте, че това е мое предложение и аз много се притесних, че съм предложил нещо такова.
Второ, поне що се отнася до нас, хората в тази комисия и хората, които се занимаваме с този род дейности, защото наистина говорим за хоризонтална политика, за да различаваме тази политика от секторната политика нека да я наричаме политика за младежта, а не младежка политика. Коректният превод на „youth Policy” може да е различен. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Николов. Катя Чалъкова има думата.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, скъпи млади хора! Това, което е важно тук, в тази зала, е, че има воля наистина да се говори за потребностите на младите хора ,за тяхното активно участие в обществения живот.
Като казвам „обществения живот”, тук изключвам думата „политически”. Защото в закона има ясни текстове, които показват отговорността на местните власти, това, което и доц. Гълъбов каза. Младите хора са абсолютно пълноправни участници при решаването на проблемите както на общинско, така и на областно, а оттам вече и на национално ниво.
В тази посока аз смятам, че няма никакво притеснение за това, че Националният консултативен съвет някак си няма да бъде чут. Напротив, основата е в общините и в областите. Защото там са специфичните потребности на младите хора, там са политиките, които трябва да бъдат реализирани, за да бъдат те достойни участници във всеки един процес и за да могат да получат своето качествено развитие. Така че мисля, че няма никакви притеснения относно тяхното пълноправно участие, както и нехните потребности.
Нека да гледаме на закона точно от тази позиция, от отговорността на всяко едно ниво на местното самоуправление – община, област, държава. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. За реплика има думата Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Съжалявам, госпожо Чалъкова. Аз си спестих коментар към госпожа Панайотова, защото тя е млад човек, младежки лидер е и нейното право да заяви претенция аз дълбоко уважавам. Но все пак да сме наясно, че тогава, когато ние сме тук за да правим закони, то е, защото България не е конфедерация, тя е държава, която има парламентарно управление и очевидно държавната политика се прави в парламента. Затова приемаме закона, не оставяме местните органи сами да преценяват средствата и начините, по които работят младежите.
Само още една реплика. Аз няма да приема подход, в който младите хора биха били ресурс или пълноправни граждани. Те са такива. На властта й трябва партньор, когато става дума за определен тип политика. Затова твърдя, че младите хора, представени в този Национален консултативен съвет, там ще защитават и правата си, и идеите си, и вижданията си. Това е смисълът – да се консултира едно или друго управленско решение. В противен случай ние ще правим оперативка на заместник-министри в присъствието на няколко младежи. Никой няма нужда от подобен орган, в който – няма проблем, записано е в закона - министърът би бил председател на съвета, който ще изработи и правилник, за да им го предложи. Нека да разчупим този тип общуване, прави чест на всички ни.
Така че нека да мислим по Консултативния съвет и по младежкото представителство в него. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. За дуплика има думата Катя Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Госпожо Богданова, аз смятам, че пълноправен член означава партньор. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Заповядайте, Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, госпожо заместник-министър, уважаеми млади гости! Тъй като настъпи полемика и се възбудиха духовете от трите минути, които предложих, искам да кажа, че това не е мое предложение. Има правилник, за който дамата, която се изказа, че го знае. Никой не ви подценява. И мога да ви уверя, че аз се занимавам с младежка организация, която е спортна, но по презумпция е младежка. И мога да ви кажа, че проблемите на младежите, които са ви предполагам и колеги, ваши състуденти, са ми добре познати.
Виждам, че част от младите господа, които се изказаха, които казаха, че не искаме да бъдат чути, вече си тръгнаха. Виждам с какво нетърпение, след като взеха своето участие, си тръгнаха. Това показва най-малкото тяхното отношение.
Така че ви уверявам, не само като народен представител, а мога да кажа, и като ваш колега, който се занимава повече от 10 години с такава младежка организация, че разбираме проблемите. И най-малкото чисто като човек няма да се съглася, че не искаме да изслушваме младите хора. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Само ще допълня това, което каза Румен Стоилов. Аз ще помоля колегите да ми делегират правото да дам допълнителна възможност на всички представители на младежки организации в залата, да вземат отношение. За мене е изключително важна обратната връзка, доколко и как вие оценявате дискусията, която се води в парламентарната комисия, доколко сме полезни като парламентарна комисия, която трябва да осигури тази дискусия, особено на първо четене.
Разбира се, това вече го каза и господин Стоилов. Имате право и на реплика, имате право и на дуплика. Не се чувствайте в никакъв случай ограничени. Извинявам се за израза, не искам да смачкам дискусията и да я проведа в релси на някакви строги астрономически показатели. Заповядайте, Явор Гечев.
ЯВОР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, уважаеми народни представители, членове накомисията, приятели от младежките организации на различните политически и неправителствени организации. Аз съм председател на младежкото обединение в БСП.
Може би аз съм виновен, че Мишо Балабанов излезе, защото в крайна сметка имаме работа и по алтернативния законопроект. И като председател на младежката организация може би аз съм виновен, защото го изпратих другаде.
Господин председател аз поне си обяснявам закачката за трите минути във връзка с това, че в комисията трябва да се състои реален дебат, който го нямаше. Може би затова са нажежени малко младежките организации, понеже, повярвайте ми, наистина дебат липсваше.
До тук младежкото обединение в БСП не беше отворило дума по отношение на закон за младежта. Има респективно остри изказвания, какви ли не остри позиции. Нашето мнение все още е, че този закон би трябвало да се приеме с консенсус. Внасянето на алтернативен законопроект от наша страна е израз на много неща. Едното е липсата на дебат. Никой от нас не е най-умният от всичките, за да може да напише компетентен закон докрай. Но нито едно от всичките неща, които бяха предложени, а те бяха стотици, не влезе.
Проблемът е, че аз не вярвам като председател на една от най-големите младежки организации, че този дебат ще се състои между първо и второ четене. Той не се състоя и в момента.
По отношение на Закона за младежта. По-скоро на мене ми прилича на устройствен правилник, който не дава приоритети на младежката политика изобщо като такава, не дава инвестиция на младежите в България. Това е същественият проблем. Ако искате наистина да седнем да работим в малкото оставащо време, ние сме готови. Ако обаче това не стане, този дебат ще се води по медиите, навсякъде в младежките организации. Един закон, ако трябва да е закон, трябва да бъде приет от младите хора, от всички с консенсус. Ако няма консенсус по нещата, този закон няма да е устойчив, разберете го. Това е същественият проблем.
Днес много пъти стана дума за младежка безработица и за приоритетите в закона. Няма такива, аз твърдя смело. Ако някой ми посочи къде в закона се намира това нещо, съжалявам, аз не го виждам. Няма и финансова обосновка на нещата. Мога да ви кажа това. Недейте, защото ще станат много бели по някои неща, които пише в този чакон. Искрено го казвам.
Вменяване на функция на общините – о’кей. Но без финансови ресурси, без капацитета те да направят програмите и съответно структурите, които да обединяват младежките организации, ще стане фал. Най-малко 30 процента от българските общини нямат капацитет да изготвят такива неща. да не говорим за финансовата част на нещата. Което значи, че ще стане едно лудо преписване от разни стари документи от други общини, което няма да реши проблема. Това е същественият проблем.
Другото много вредно нещо – слагането на равната писта на политическите и младежките организации от неправителствения сектор. Няма неправителствена организация, която може да издържи на големите политически организации. Не го правете. И го казвам с ясното съзнание, че този законопроект като председател на младежка политическа организация ме устройва. Но е беля, голяма при това. Много дупки има в закона.
Да, ние сме абсолютно за Закон за младежта, но не и в този му вариант. Просто огледайте го, прочетете го още малко. Вижте в крайна сметка какво пише и в другите законопроекти. Има изключително читави неща. Опитът по отношение на правенето на Закон за младежта нистина е много голям. Но дайте този път да го направим както трябва. Защото ако различните политически организации наистина се разберат за Закона за младежта, вярвайте ми, нищо друго няма да стане. И това значи, че този закон ще има много малка стойчивост, практически няма да има приложение.
Като казах одеве устройствен правилник, устройствените правилници се въвеждат за фирми. Там си плащаш и съответно служителите правят в крайна сметка това, което си им възложил като някакъв ръководител. Докато при младите хора става въпрос за мотивация. И когато ние се притесняваме, че само 6 процента са активните млади хора, даже не са и 6, които членуват по някакъв начин в някакви младежки организации и организирани структури, трябва на практика това да е акцент по отношение на политика да правим активни младите хора и да ги сваляме на все по-ниска възраст. Защото възрастта, на която младежите са активни, е над 30 години. Да не говорим, че с този законопроект се отрязват голяма част от тях. Тоест ще има срив в сектора.
Радвам се, че темата за младежка политика и изобщо за младите хора се слага на масата. Благодваря за което. Защото поне моите впечатления са, че от страна на министерството, в което е ведомството, което отговаря за младежка политика, говорене за младежка политика тук нямаше. Тъй че ние все още се надяваме. Но това ако не се случи, ще трябва да минем наистина към опозиционна политика.
Молбата ми е такава. Ако работим, о’кей. Ако не, не мисля ,че ще проработи законът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви. Любомир Греков иска думата.
ЛЮБОМИР ГРЕКОВ: Добър ден. Две много кратки изречения.
Извинявайте, но основният проблем за това да няма досега закон за младежта е това, че дълги години е имало много-много дебат по темата. И от много дебат няма закон досега. Съжалявам, но е факт.
Моментът е сега наистина да предприемем действия за това законът да се случи. Има време пред нас. Времето ще покаже кои части от този закон ще се възприемат от младите хора, кои части от този закон ще се възприемат от обществото, кои ще тръгнат добре, кои ще имат нужда от корекция. Но вариантът, в който години наред си говорим около някакви маси и в някакви кабинети за това да има закон за младежта и той накрая не се случва, не е добър за младите хора. И в един момент тези млади хора спират да бъдат млади хора и спира да ги интересува това нещо.
Второ, за възрастта. Двадесет и девет години е чудесна възраст. Съжалявам, не можем да сравняваме 30 и кусур годишни хора с хора на 18-20 години. Просто не става. Няма как. Това потиска хората на 18-20 години. Просто няма база за сравнение. Самият житейски опит създава неравноправие. Факт е.
Ще вметна само и по отношение на това колко дълго като времетраене изказване трябва да се прави по отношение на този закон. Законът – сега го видяхме – е 10 страници. Ако в три минути не можем да си формулираме тезите и предложенията по отношение на 10-страничен закон, значи просто нямаме ясни тези и предложения. Факт. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Други изказвания? Заповядайте, Лилия Еленкова.
ЛИЛИЯ ЕЛЕНКОВА: Аз се включвам само с кратки реплики, защото много ми се иска дискусията да върви напред и наистина да станат нещата. Наистина законът трябва да се получи.
Много искам да има корекция по отношение на това какво е политическа младежка организация. Защото има едно объркване – партийна младежка организация и политическа младежка организация. Националният младежки форум също е политическа организация, но прави младежка политика. Партийните организации вече са нещо съвсем различно.
Също бих искала да направя реплика към господин Явор Гечев, че вероятността да се съгласува закон с всички младежи за мене е невъзможно. В това съм твърдо убедена. Аз пак казвам, когато членуваме, ние уточняваме за всички. Може да няма абсолютно никакъв интерес да се участва в законодателство и правене на закон, интересът да е съвсем различен и просто да се очаква някой друг да излъчи представител, който да го представлява, за да изкаже неговото мнение. И това е смисълът на представителството.
От друга гледна точка, бих искала да направя реплика и към господин Греков за разликата между 18 и 35 години. Също има голяма разлика между 18 и 29 години и между 18 и 28 и т.н., ако говорим за това. Тук вече идва въпросът какъв е социално-общественият ангажимент на конкретния млад човек. И това ни прави много различни. Това не е особен аргумент дали да бъдат 29-годишни или да бъдат 35-годишни. Но ако преценим, че 29 години е някаква възраст, която е европейски поставена, то аз бих се съгласила. Нямам представа как точно е формулирана възрастта.
Също така бих искала да помоля мисълта да върви натам, че наистина институциите в държавата са в услуга на гражданите, а не обратно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Заповядайте, Даниела Алексиева.
ДАНИЕЛА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин председател. Искам да допълня нещо по повод на Националния консултативен съвет за младежта. Казах вече няколко неща. Това, което искам да допълня, е, че никъде не е регламентирано по какъв начин ще бъдат взимани решенията в този Национален консултативен съвет. По този начин дори един-двама младежки представители да има, може би ако с консенсус ще се взимат решенията, то ще бъдем убедени ,че ще бъде взето под внимание мнението на младите хора като наши представители там.
Имам много сериозни опасения за националната представителност на младежките организации, тъй като доказателствата, които трябва да се представят, водят до това ние да се превърнем в едни младежи, които ще търчат от община в община, от град на град и ще събираме някакви подписи на младежи, които членуват в нашата организация. Въобще не ми се иска да се превръщаме в такива.
Още повече, категорично не съм съгласна, че национална младежка организация може да бъде тази, която е с 900 члена минимум. Извинявайте, но това може да е голяма младежка организация, но в никакъв случай национална представителност. Какви сме ние, кого всъщност представляваме? Така че много внимателно трябва да бъдат видени самите критерии.
Освен това за общините – 30 процента е о’кей. Но според мене по-добър критерий би била някаква активност на младежките организации, не толкова общини. Защото имаме много организации на регионално ниво, които са доста активни, правят страхотни неща и вече бяха споменати някои от тях.
И още нещо – за младежките организации. Казано е в закона, че младежка организация е тази, в която 70 процента са на възраст до 29 години. Извинявайте, но другите 30 процента може да са пенсионери. Аз така разбирам от този закон. Не ми се иска да е точно така.
Много са нещата, които аз съм описала подробно в становището ,така че се надявам всеки от вас да се запознае с тях.
Глава пета – за младежкия работник. Ами ние вкарваме нова длъжност, уважаеми колеги. Не ми става ясно всъщност кой е този младежки работник, той на каква възраст е. Като записваме „младежки”, той на 29 години ли трябва да бъде? Има много неясноти в тази част, която според мене трябва да е много внимателно прегледана.
Също така за младежкото доброволчество. Непълнолетните лица – кога могат да правят доброволчество. Всичко това трябва да е много внимателно съгласувано със законопроекта за доброволчеството, със Закона за децата и т.н. Спирам дотук. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Само във връзка с Вашето изказване ще кажа. Пропуснах да докладвам становището на Министерството на труда и социалната политика, че те в рамките на своята компетентност подкрепят предложението за въвеждане на професията „младежки работник”. Вие поставяте интересния въпрос – мога ли на 65 години да бъда младежки работник. Би могло и законът това не го изключва.
Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Извинявам се, че взимам втори път думата. Аз бях един от първите. Искам с няколко изречения да си позволя да направя едно обобщение на дискусията по отношение на основния проблем на закона.
Повечето от изказалите се изразиха становище, че това е по-скоро закон за младежките организации, а не закон за младежта. Ако това е вярно, мисля, че констатацията е изключително тревожна. Защото доц. Гълъбов каза, че в България 5-6 процента от младежите са организирани. Ако спазим тези критерии, тези високи летви, значителна част ще отпаднат. Следователно този закон е закон за 5 процента от българската младеж. Това е изключително тревожна констатация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. Заповядайте, колега Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Ще направя изказване, с което ще се опитам да отговоря на част от зададените преди малко въпроси и да внеса може би още малко яснота. Не знам дали ще съм достатъчно последователна, както бяха задавани въпросите.
Най-напред ми се иска да започна от това ,че тук няколко пъти казваме. Става дума за това дали законът провокира активност или законът се прави за активните хора, или активността е тази, която се облича в закон. Аз мисля, че последното е важно.
Така че всички вие, които днес сте тук, сте точно активните хора,тези, за които е законът. И вие ще можете да го направите, ако продължавате по този начин, със същата си активност.
Направила съм едно проучване за това. Ако имаме изискването за представителност в поне 30 процента от общините, това са между 11 и 12 члена на организация в 30 общини. Тоест това е част от отговора на въпроса колко малка трябва да е една организация или колко голяма, за да прояви активност, да се обедини с другите, да има национална представителност.
По отношение на това кои организации могат да се включват в младежките програми, които са зададени, не е задължително организацията да е национално представителна, за да може да кандидатства. Но организацията наистина трябва да е показала устойчивост през своята активност. Тогава тя ще прояви активността да стане национално представителна, когато се обедини с останалите.
На кръглата маса, която беше миналия път, доц. Гълъбов направи едно много добро обяснение за младежката възраст, че тя е точно преходът от образование към труд. И аз мога да ви попитам: във вашите младежки организации колко възрастни 70-годишни хора членуват. Разбирате ли, това е отговорът. И сега, когато има зададен критерий колко да бъдат младежите, вие давате отговора. Естествено, че тук е въпрос на претенция и на нужда.
По отношение на въпроса за долната граница. ООН е поставила като долна граница за своите младежи 15-годишна възраст, защото тук се излиза от презумпцията за дееспособност. В момента, в който човек навърши 14 години, той излиза от своето непълнолетие и става млад човек. И независимо че по легалната дефиниция той е и дете, той е и млад човек. И във всички закони, които регламентират материята за детето, се казва: деца и младежи до 18-годишна възраст, защото се излиза от презумпцията за дееспособност. И господин Лютви Местан пръв зададе този въпрос. Това е отговорът. Той е проверен и т.н.
Тук отново ще ви прочета. Например в закона в Унгария младежи са от 15 до 29 години, в Литва от 14 до 29 години, в Словакия до 30 години, няма долна граница, в Словения от 14 до 27, в Холандия до 24, в Люксембург от 15 до 25 години, в Чехия от 15 до 26 години, в Малта от 13 до 30 години, във Финландия – до 30, във Франция от 15 до 26, в Германия от 14 до 27 години, в Гърция от 15 до 30, в Испания от 14 до 30 години. Тоест всяка една държава е преценила кое за нея е удачният диапазан.
Може би ми се иска да завърша с това. Някъде в началото беше зададен въпросът: този закон регионална кауза ли е? Аз мисля, че този закон не е нито регионална кауза, нито е институционална кауза. Това е закон, който обединява младежката активност и заявката на държавата да работим заедно.
В този смисъл или сме партньори, или си водим едни диалози и не стигаме до никъде. Надявам се да стигнем дотам, докъдето сме тръгнали всички заедно. И аз се радвам, че активните млади хора на България са тук. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Соколова. За реплика има думата доц. Гълъбов.
ДОЦ. АНАТОЛИЙ ГЪЛЪБОВ: Извинявайте, че отново взимам думата. Господин Имамов, аз мисля, че едно от предимствата на закона е, че той не е закон за младежките организации. За мене това е много важно. Защото представете си една регионална младежка инициатива, която иска по някакъв начин да предизвика промяна в националната политика. Тя ще намери как да попадне и да предложи инициативата си в този Национален консултативен форум.
Големият въпрос е да няма запазени места там за определени организации, а наистина в една много по-широка перспектива, в която младежката инициатива да е водеща, а не младежката организация. Това е огромният проблем. Защото младежките организации очевидно в момента и в последните 20 години не са в състояние да ангажират младежката инициатива.
Много е тежко да се каже това, тъжно е да се каже като констатация, но е факт. И точно затова за мене е важно, че законът създава среда, в която, ако възникне регионална инициатива, тя ще може да бъде адресирана към местните власти. Ако тази инициатива се окаже, че обединява интересите на повече млади хора, тя ще може да има националното си представителство. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз искам да помоля доц. Гълъбов вероятно не днес, но по закона, с който и двамата разполагаме, да разбера как точно по този закон една регионална кауза може да придобие национално представителство. Според мене това е част от проблемите на закона и това мене ме притеснява в него.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, в рамките на три минути обещавам и аз да се включа.
На кръглата маса подкрепих закона за целите, които той си поставя. Амбицията на закона е записана ясно и категорично в чл. 1. Законът си поставя амбициите да определи основните принципи по управлението и финансирането на дейностите.
Казах и тогава, и сега продължавам да отстоявам това мое мнение, че е създаден добър координационен механизъм на тези хоризонтални политики, които до момента са били пръснати и които до момента не са били синхронизирани помежду си. Освен хоризонтални политики, бих казал, че се създава една функция по вертикала на докладване годишно – общински съвети, кметове, областен управител и цялата информация се събира в Министерството на образованието, младежта и науката.
Разбира се, аз имах бележки основно по въпроса за финансирането. Ако в този закон чл. 1 казва, че този закон определя основните принципи на финансирането, същият този закон не може да каже в чл. 7, ал. 3, че условията и редът за финансирането ще бъдат определени в наредбата на министъра на образованието, младежта и науката и министъра на финансите. Тоест условия и ред действително правнотехнически се формулират в подзаконов нормативен акт, но законовият трябва да даде критерия, принципа на финансиране. Този закон трябва да е услужлив, той трябва да е полезен на своите субекти, за които се отнася.
Като младежка организация като го разлистя, трябва да знам на кои критерии трябва да отговаря моят проект, за да получи международно или национално финансиране. Защото смисълът на този закон и неговата амбиция в чл. 1 е на това да отговори - що е това младежка организация, кои са органите на управление и каква е координацията между тях и какво е финансирането? Защото това е основата на този закон – финансиране и развиване на младежки политики. Няма какво да се лъжем. Младежките политики като всичко, което е в ХХІ век, струват пари.
Министърът на финансите може би затова ми е отговорил така, защото тук за пари не става въпрос. Тоест всичко, което касае младежката политика, не го намирам като финансиране.
По отношение на принципите. Един от основните принципи, който е изведен, който е нормален, европейски, национален, е гарантиране участието на младежите при формиране на младежката политика – чл. 3, т. 5. Но ние гарантираме участието само на национално представителните организации, като акцентът е в количествения показател – колкото повече, толкова повече. 900 човека – 30 процента от общините. Как се регистрират в общините е вече въпрос на технология. Записвам се при кмета че съществувам или просто участвам в неговия общински план за развитие. Но това, да кажем, е технология, която не е толкова съществена.
Но що се отнася до 900 човека, виждате, че и в настоящия формат повечето младежки организации, да не кажа 95 процента, са младежките организации на политическите партии. Аз ще се радвам, когато приемем този закон и обсъдим по него националната стратегия, а следващата година – доклада за изпълнение, тук да са широко представени непартийните политически младежки организации.
Така че според мене количественият критерий не би следвало да бъде водещ. Не искам да правя аналогия с купуването на гласове, но 900 човека по 20 лв., за 18 000 лв. инвестиция и след това участвам в голямото национално и европейско финансиране с право на глас.
Друг е въпросът тези представители на национално представителната младежка организация, участвайки в Националния консултативен съвет, ако са в конфликт на интереси, тоест те гласуват нещо, което ползва тяхната национално представителна организация. Но да кажем, че и това е технология. Но не бих казал, че е технология в този Национален консултативен съвет да участват 10 заместник-министри, един председател на Държавната агенция по закрила на детето и изключително пестеливо представителство именно на тези, за които се отнася – младежите. Те трябва да консултират министъра.
Защото пак се връщам на писмото на Министерството на финансите – 14 министерства имат помежду си съгласувателна процедура. Значи те би следвало да са се разбрали по младежките политики в рамките на Националната стратегия и Годишния план, който ще се отчита. Не им трябва някакъв друг специален форум на тези 10 заместник-министри, които да консултират министъра на образованието. Така мисля аз.
Друг е въпросът, че в този закон трябваше да бъде казано с едно изречение този консултативен орган как взема решенията, какъв е кворумът.
Ясно е, че национално представените младежки организации нямат шанс да съберат повече от 10 гласа. Десет заместник-министри ще формират държавната политика. Но това вече не е консултативен орган, това е администрация.
Не е вярно, че законът не е претърпял промени между 30 януари и сега. Законът е претърпял промени и в добра насока, което прави чест на вносителите. Защото, както нашите млади приятели знаят, технологията някой път е обявяване в сайта на съответното министерство, кръгла маса, но междувременно тече съгласуване по министерства. И изводите на кръглата маса си остават просто една PR акция, така да я нарека, с определени бележки. Тоест това вече тече за съгласуване по министерствата, но тук в конкретния случай не е така. Тоест една част от бележките са взети предвид.
Голяма надежда се възлага на тази Национална стратегия. Може би в закона трябваше да бъде малко по-ясно казано какво ние да очакваме от тази Национална стратегия, по която наистина Народното събрание ще има възможност да се произнесе. Министерският съвет ще ни я предложи. Но това е законовата рамка, която казва какво трябва да има в Националната стратегия. Тази законова рамка го е казала, но с много обща терминология, като анализ на предизвикателствата пред младежките дейности. Това е т. 1. Националната стратегия ще направи анализ. Да, всяка стратегия започва с анализ на нещо. Но ние трябва поне към този период на стратегията в следващите 10 години би следвало в закона да знаем най-важните критерии – кои са тези предизвикателства и по кои ще очакваме Национална стратегия.
Защото най-малкото т. 2 от нашия дневен ред днес е доклад за изпълнение на младежките политики – 2009 – 2010 г. Ще помоля нашите млади приятели да останат и по т. 2. Защото за мене там ще бъде важно това – по всяка една политика какъв бюджет е изхарчен, какви резултати са постигнати. Тоест да се поучим от грешките в минал период, да не ги допускаме сега в бъдещата стратегия.
Мисля, че надскочих моето време. Благодаря за вниманието.
Заместник-министър Петя Евтимова поиска думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Съвсем накратко ще се опитам да отговоря на част от повдигнатите въпроси.
Към аргументите за приемане на закона бих искала да добавя още един, който възникна междувременно. Европейската комисия публикува за обсъждане регламентите за Многогодишната финансова рамка за финансиране на държавите членки по оперативни програми от структурните фондове на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. и ги представи на държавите за обсъждане.
Към тези проекти на регламенти има въведен нов принцип за финансиране на държавите членки, наречен „условност”, с много подробно разписани условия, на които трябва да отговарят държавите членки, за да получат финансиране за дадена областна политика или дейност. Категорично в тези документи се казва, че няма да бъдат подкрепени държави членки с никакво финансиране до 2020 г., ако не съществуват в държавите приети стратегически нормативни документи, уреждащи взаимоотношенията в дадена политика.
В това отношение можете да си представите какъв е рискът, който носим всички, ако ние не уредим документите, изисквани от страна на Европейската комисия, за да бъдат финансирани дейности в младежката сфера до 2020 г.
Бих искала да кажа, че това е една от причините – липсата на нормативна уредба, каквато и да било ,за цяла областна политика, да бъдат включени такива мерки, включително свързани с младежките домове в оперативните програми, които се изпълняват и в момента, тъй като няма нормативна база, в която да се дават определения на тази инфраструктура. Затова такива мерки нито е било възможно да се планират, нито е възможно сега да се финансират. Искам само да кажа ,че ние търсим възможности по други донорски програми – Норвежката програма, финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Когато имаме резултат, ще ви информирам. В момента водим разговори с тези страни донори именно в посока да намерим финансиране за младежките домове, там, където са останали, и за управление на общините.
По отношение на заетостта и липсата на уредба на заетостта на младежи, бих искала да кажа , че съществува Закон за насърчаване на заетостта, Национален план по заетостта, има младежка инициатива към Националния план за заетост до 2020 г., така че тези въпроси са уредени там.
По същия начин стои въпросът и за демографските въпроси, които са уредени в Националната демографска стратегия, която също познавате.
По отношение на изказаното становище, че липсват текстове за финансиране. Напротив, чл. 7 и чл. 8 категорично уреждат тази материя, а именно, че Министерският съвет приема национални програми за младежта. Досега тази материя беше уредена с един текст от Закона за физическото възпитание и спорта, който, като беше променен, отпадна основанието. Аз няколко пъти вече обяснявам това. Въпреки това нашето министерство планира тези средства за младежка програма и за 2011 г. ги заложихме в Закона за държавния бюджет за 2011 г. Но оттук насетне нямаме правното освание.
Въпреки това на основание на Закона за държавния бюджет за 2011 г. ние предложихме на Министерския съвет Национална програма за младежта с 5-годишен хоризонт с общ бюджет от 6 млн. лв. и тя беше приета.
Освен това в изпълнение на стратегията, приета през 2010 г. от Министерския съвет, която сега предлагаме, с оглед постигане на устойчивост, да бъде приета и от Народното събрание, има план за действие за изпълнение на тази стратегия за 2011 г. с конкретни мерки, с финансово изражение от 259 млн. лв.
Така че категорично не съм съгласна с изказаните твърдения, че няма никакво финансово изражение в предложения законопроект. В този смисъл и становището на Министерството на финансите подкрепя както законопроекта, така и приемането на Националната програма от Министерския съвет и е дало положително становище, така че средствата са осигурени в това отношение.
Относно възрастта. Много пъти чух различни становища за възрастта. Бих казала, че за първи път този въпрос беше поставен на среща с младежките формирования от политическите партии. Аз лично участвах в среща през месец февруари 2010 г. Нито една от присъстващите младежки политически партии – а всички присъстваха – не изказа отрицателно становище и се съгласи с тази възрастова граница. Затова тя залегна и в стратегията. Недоумявам защо сега се поставя този въпрос, след като беше постигнат консенсус по тези граници.
Никъде в европейските страни няма горна граница над 30 години. Напротив, средната горна граница е 27 години, долната е 11 години. Няма колизия, господин Местан, с Конвенцията за закрила на детето. Има ограничения в законопроекта за детето, доколкото разбрах от колегите, за забрана за членуване в политически партии.
А по отношение на младежта, почти във всички държави членки има закони за младежта. От 11 нагоре варира в възрастта. Тези държави са също и държави по конвенцията. Така че няма колизия в това отношение.
По отношение на предложенията както на столична община, така и на господин Николов за доброволчеството. Ние действително очаквахме Министерството на културата да внесе и Закона за доброволчеството едновременно с този, където въпросите за доброволческа книжка, въпросите за застраховктата са уредени. Затова ние не ги уредихме в този закон. Министерството на културата е водещо по изготвянето на този законопроект. Те имат публикуван законопроект за обсъждане на сайта на Министерството на културата, но не са предприели действия за внасянето му.
Столична община, доколкото разбрах, подкрепя законопроекта. Просто препоръчва да бъде съобразен.
Ние имахме участници от страна на министерството в работната група по проекта на Закон за доброволчеството, така че имаме представа какво се случва там, какви са планираните текстове. Също и по Закона за детето. Така че координираме действия в това отношение.
По отношение на това достатъчна ли е била дискусията като продължителност или не. Знаете какъв е резултатът до момента. Доколкото аз лично се убедих с помощта на интернет, от 1979 г. на миналия век се води тази дискусия, може би и от по-рано, не зная. Аз намерих доказателства от 1979 г. Но няма никакъв резултат досега. Така че можем да продължим да дискутираме още много, но да получим отговор, че няма да получим финансиране на никакви дейности до 2020 г. Така че не мисля, че въобще това подлежи на коментар.
Много различни становища бяха изказани по отношение на критериите за национално представителство, но като че ли никой не предлага някакви други критерии. Има коментари дали трябва да са по-рестриктивни или по-либерални. Но на практика никакво конкретно предложение не сме получили в министерството с аргументи относно критериите.
Аз няколко пъти вече обяснявам, че чисто математически ние сме изчислили критериите, залагайки на единствените критерии, които са възприели всички останали държави, в които има такива органи – именно териториален и числов признак.
Относно това, което господин Стоичков каза за стратегията – да бъде допълнен текстът с изисквания какво тя да съдържа, искам да кажа ,че от страна на Министерския съвет и на Съвета по административна реформа има приета методология за изработване на стратегически документи. Стратегията, която сме предложили ние на Министерския съвет и беше приета през 2010 г., е изцяло в съответствие с тази стратегия. Вие сам повдигнахте въпроса, че ще гледаме и доклада като втора точка.
За нас е изключително важно именно в нормативен акт да е уредено какво съдържа този доклад и какво отчита. Защото ние срещнахме най-голямото си затруднение именно там. Затова предлагаме обобщен доклад за две години. Защото наистина нямахме никаква база, на която да стъпим, какво трябва да съдържа този доклад, освен старата практика на едно социологическо проучване. Амбицията ни беше да можем да отчитаме някакви конкретни индикатори и това предлагаме в този закон – именно стратегията да си има план за действие и докладът да отчита план и конкретни индикатори които са били заложени, а не просто статистическа снимка на картината на младежта.
Това е съвсем накратко. Ако сме изпуснали коментар по някои въпроси, моля да зададете въпросите си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо заместник-министър. Колеги, въпроси? Заповядайте, Даниела Алексиева.
ДАНИЕЛА АЛЕКСИЕВА: Аз имам един въпрос, тъй като беше казано, че нищо не е предложено по отношение на критериите за национална представителност. Според мене преди да говорим за представителност въобще, трябва да се направи един анализ на младежките организации в България, какви са тези организации, колко са на брой, колко са членовете им. За да стигнем до някакви критерии за национална представителност въобще, трябва първо да имаме картината към момента. А аз не чух някой да каже какви са младежките организации в България. Аз нямам отговор на този въпрос. Това ви питам вече няколко пъти.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Да, действително Вие абсолютно всеки път ми задавате този въпрос и аз абсолютно всеки път Ви питам Вие можете ли към настоящия момент да ми дадете легална дефиниция на младежка организация, за да ви отговоря колко са те. До момента такава дефиниция няма никъде. Затова ние предлагаме сега в закона. Как искате да Ви отговоря на нещо, когато не знам критериите. Първо, не знаем кои са младежи, после не знаем кои са младежките организации. Ако Вие ни дадете критериите, по които искате да Ви дадем тази информация, да, ще Ви дадем информация, която отговаря на Вашите критерии. Но до момента легални дефиниции на тези понятия не съществуват.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. За процедура – Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, наистина се говори, че знаем къде се намираме. В момента не сме на кръгла маса. Реплики един през друг към заместник-министър, към народни представители, на народни представители към младите ни гости. Наистина трябва малко по-голямо уважение. Наистина в момента не сме на кръгла маса. Не знам дали разбирате това. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Други въпроси и изказвания? Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз имам един въпрос, не към госпожа заместник-министъра, не знам към кого да го адресирам – към госпожа Панайотова, към госпожа Соколова, към господин Стоилов. За да си формирам решението за гласуване, искам да разбера дали поддържате мнението на госпожа Панайотова, че трябва да се съсредоточим върху един закон и да не се разсейваме с други? Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси? – Не виждам. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване законопроект за младежта № 202-01-11, внесен от Министерския съвет на 10.02.2012 г. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът се подкрепя.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2009 – 2010 Г., № 202-03-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10.02.2.12 Г.
Заповядайте, госпожо заместник-министър, да представите доклада.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Докладът за младежта представя изпълнението на основните приоритети в политиката за младежта за 2009 – 2010 г. Вече ви отговорих по първа точка какви бяха причините да предложим един доклад за двете календарни години – 2009 и 2010 г.
В доклада състоянието на младите хора в страната е проследено чрез 21 конкретни индикатори, като: отпадналост от висшето училище, младежи, завършили висше образование, младежка заетост, безработица, самонаемане, предприемачество, професионално ориентиране и реализация, достъп до информация и качествени услуги, ниво на информираност и здравословен начин на живот, целенасочени мерки за социално подпомагане на младите хора в риск, младежко доброволчество, гражданска активност, реализация на младите хора от малките населени места, младежка мобилност и девиантно поведение.
В доклада са включени и две национално представени социологически проучвания за състоянието на младежта в страната за 2009 и 2010 г., както и други секторни проучвания, които сме правили както от страна на министерството, така и от страна на други институции.
Включени са мерките, изпълнени в страната, както на централно, така и на местно ниво.
За първи път в доклада се представя и структурирана изчерпателна информация на базата на конкретни индикатори, като целта ни е да постигнем прогнозируемост в развитието на сектора, както и постигането на видим измерим резултат с младежкия статус.
Това е съвсем накратко. Всички вие разполагате с доклада. Докладът е доста обемен, той предлага както статитически данни, така и сме се опитали да съберем от абсолютно всички общини и областни управи информация за извършеното в страната.
Бих искала да споделя, че срещнахме изключително затруднение именно поради липсата на координационен механизъм между държавните институции и органите на местно самоуправление да съберем информацията от реално свършеното и да не ви представяме само социологическите проучвания. Това е още един аргумент в подкрепа на необходимостта от създаването на такъв ясен механизъм с координацията и действията, които следва да бъдат извършени по събирането на тази информация от страна на централните и местни органи. Благодаря.
ПРЕДС ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо заместник-министър. Откривам дискусията. Колеги, имате думата. Доц. Гълъбов, заповядайте.
ДОЦ. АНАТОЛИЙ ГЪЛЪБОВ: Само две неща, които ми се струват много важни. За мене самия тези доклади са изключително важни. Познавам всички доклади, които са правени досега.
Във връзка със закона. Националната информационна система за младежта ми се струва изключително важен аспект, за който никой не спомена нищо. Всъщност огромният проблем е, че в много от публичните политики ние не знаем дори към колко души са насочени. Да не говорим да знаем в детайли какви са профилите на групите от проблеми, които трябва да се решават.
За мене разликата между тези два доклада – за 2009 и 2010 г. спрямо докладите, да кажем, от 2006, 2007 и 2008 г. е съществена. И това е според мене по-използваема управленска информация. Това не е просто разказ за младежта, това е информация, върху която могат да бъдат изграждани и политики. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз ще бъда много кратък. С извинение към доц. Гълъбов, че не съм успял да видя пълния текст на доклада, а съм работил само върху резюмето.
Оставям настрани това, че в последните години докладът липсваше. По това е говорено много. Днес това не ни е тема на обсъждане. Аз ще се съсредоточа върху позитивните неща, които има в този материал.
Наистина една много сериозна стъпка напред е това, че ние не разполагаме само със снимка на състоянието, а разполагаме и с някакъв вид формулирани политики във връзка с отделни инкидатори. Твърдя, че за да бъде докладът още по-силен, освен анализа на състоянието на политиките за промяна на това състояние, сигурно ще имаме нужда от анализ на съответствието от предприетите мерки и състоянието. Защото това е въпрос - тези предприети мерки повлияват ли или не повлияват.
Закъснях днес с 5 минути за заседанието. Ако бях успял да се включа по-рано, бих предложил това да бъде първа точка в дневния ред. защото е истина, че от този доклад биха могли да възникнат конкретни идеи по законопроекта, който разгледахме. Защото няма пряка релация между доклада и това, което регламентира, освен изискването за национална стратегия и координираща функция.
Така или иначе законопроектът би могъл да има пряка релация, защото част от мерките, които като проблеми ги има в доклада, не се вижда техния отговор в законопроекта. Това не намалява констатацията, че докладът е по-качествен от предишни доклади. Доц. Гълъбов знае, познаваме много доклади. Имаме и куриозни случай, не знам дали трябва да се протоколира, че е имало доклади, които най-неочаквано са повтаряли едно към едно доклад от предишни години и после е констатирано, че има такава грешка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това по време на вашето управление ли?
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Не знам какво разбирате под мое управление. Моето управление предстои.
На последно място, темата за приоритетите. Лично мнение споделям – когато едни приоритети станат повече от пет-шест, те вече не са приоритети.
Второ, мисля си обаче, че това са вярно формулирани приоритети, като първият наистина е верният, но е обърнат обратно. Първо е кариерното развитие, после насърчаването на научната активност. Защото насърчаването на научната активност е един от инструментите за кариерно развитие. Не може тя да е на първо място преди кариерното развитие. (Неразбираема реплика). Сигурно можем да спорим, но не сега. Не сме на такава дискусия.
Позитивите в този доклад в сравнение с други доклади, при условия, при които наистина е права госпожа заместник-министър, че нямаме регламентация, са повече от негативите. И аз бих подкрепил този доклад да бъде приет. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Първото нещо, което прави впечатление, е, че има интересни разминавания в структурата между току-що приетия закон и този доклад. Това е една тема, която заслужава сериозна дискусия. Този доклад е много конкретен.
Аз си обяснявам това с различните източници на информация, най-вече, че тук се съдържа информация от социологически изследвания. Това не е информация, взета от някаква информационна система, с която разполага министерството.
От тази гледна точка, аз също смятам, че изчерпателна информация, а не извадкова, е строго необходима по отношение на състоянието на младежкия сектор.
Лично аз ще подкрепя доклада, въпреки че според мене има и други препоръки, които биха могли да се отправят към него. Например описателният анализ, който е доста подробен, чисто описателният, трябваше да бъде подкрепен с оценка на степента на постигане на определени цели. Тоест казано е еди-колко си, еди-какво е състоянието, но няма втората част, тоест има ли някъде формулирана цел, стратегия, план, закон и т.н., дали е постигната тази цел и в каква степен е постигната.
На последно място, да се дадат препоръки за бъдещето развитие на тези процеси.
Мисля, че тези недостатъци обаче не са толкова големи и докладът като източник на полезна информация може да бъде подкрепен и в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Други желаещи за изказване? – Няма.
Колеги, докладът се разглежда на основание решение на Народното събрание от 3 април 2002 г., относно изготвяне на ежегоден доклад за младежта. Тогава Народното събрание е решило да възложи на Министерския съвет ежегодния доклад, в който се посочват основните приоритети в държаваната политика за младежта, извършеното през годината и предвидените действия за следващата година. Последното в нашия случай няма как да се знае, тоест вие не може да опишете предвидените действия за 2011 г., защото тя вече е в историята.
Аз също се солидаризирам с тези от колегите, които се изказаха, че докладът е добре структуриран, дава една според мене вярна картина, доколкото аз съм запознат, през този период на младежките политики.
Разбира се, натъкваме се, с оглед изминалия период от време, на много неща, които към момента не са актуални. Примерно в приоритета „правонарушения, извършени от млади хора” е записано:”Предприети действия. Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни ще ръководи методически и контролира дейността”. Доколкото закон може да се отменя с една концепция на Министерството на правосъдието от месец август миналата година, там е записано, че този закон ще бъде отменен. Министър Игнатов ще ме поправи, ако греша в проекта на Закон за училищното образование ВУИ-тата и СПИ-тата вече минават в специалните училища. Но те са училища, те са интернати по този закон – за противообществените прояви. Но това е друга тема. Дали те остават по Закона за училищното образование или остават по закона, който се твърди, че е отменен? Но това са рисковете на доклад с давност три години назад.
Иначе в останалите аспекти аз също ще го подкрепя и мисля, че заслужава да бъде подкрепен.
Други становища? – Не виждам. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009 – 2010 г., № 202-03-7, внесен от Министерския съвет на 10.02.2012 г. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.

Закрито в 17,25 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН СТОИЧКОВ