---

П Р О Т О К О Л

На 21 март 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Решение за удължаване на срока по Заповед № РД-02-14-2074/14.10.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, определен въз основа на становището на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта от 20.07.2011 г. относно „Водна учебна база на НСА „Васил Левски” – гр. Несебър.
2. Изслушване във връзка с решение по доклада на Временната анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град в София, прието от 40-то Народно събрание на 26.05.2009 г. (Обн., ДВ, бр. 41 от 2.06.2009 г.), за което са поканени министърът на образованието, младежта и науката, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на вътрешните работи, главният прокурор, кметът на Столична община, председателят на Сметната палата, председателят на Съвета на ректорите на висшите училища, кметът на район „Студентски” – СО и други заинтересовани лица.
3. Разни.

На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Данаил Кирилов – областен управител на София, проф. Марин Христов – ректор на Техническия университет, Петър Диков – главен архитект на София, Евгения Вълкова – Софийски университет, проф. Стати Статев – ректор на УНСС, доц. Лиляна Вълчева – КНСБ, Димитър Дилчев – кмет на район „Студентски”.

Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



* * *
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Решение за удължаване на срока по Заповед № РД-02-14-2074/14.10.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, определен въз основа на становището на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта от 20.07.2011 г. относно „Водна учебна база на НСА „Васил Левски” – гр. Несебър.
2. Изслушване във връзка с решение по доклада на Временната анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град в София, прието от 40-то Народно събрание на 26.05.2009 г. (Обн., ДВ, бр. 41 от 2.06.2009 г.), за което са поканени министърът на образованието, младежта и науката, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на вътрешните работи, главният прокурор, кметът на Столична община, председателят на Сметната палата, председателят на Съвета на ректорите на висшите училища, кметът на район „Студентски” – СО и други заинтересовани лица.
3. Разни.
Има ли други становища по проектодневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА ПО ЗАПОВЕД № РД-02-14-2074/14.10.2011 Г. НА МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, ОПРЕДЕЛЕН ВЪЗ ОСНОВА НА СТАНОВИЩЕТО НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА ОТ 20.07.2011 Г. ОТНОСНО „ВОДНА УЧЕБНА БАЗА НА НСА „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” – ГР. НЕСЕБЪР.
Колеги, по тази точка е постъпила молба от 14 март 2012 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с която се моли да се удължи срокът, който ние като комисия, която разгледа въпроса с Учебната спортна база в Несебър, определихме за междуведомствената работна група, който срок изтече на 2 март. В тяхната молба се иска Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта да удължи срока. Тук е министър Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
По неофициална информация от МРРБ знаем, че вие предлагате срокът да бъде удължен до 30 март. Давам Ви думата за изложение по този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ:
Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! С оглед характера на дейността на междуведомствената работна група, с оглед натрупаните през годините проблеми във връзка с решаване на конкретния казус изпратих писмо в началото на месец март, когато беше и срокът за изготвянето на доклад - правен анализ от междуведомствената работна група, с което искахме удължаване на срока до края на месец март, тоест до 30 март. Тридесети март е другият петък. Ако, уважаеми дами и господа народни представители, приемете това решение, другия петък вие ще имате доклад – правен анализ от междуведомствената работна група. Това е накратко.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, заместник-министър Нанков. Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин заместник-министър, уважаеми колеги, гости! Аз лично ще гласувам за Вашето предложение, но нека да е последна дата. Дори в момента предполагам, че Ваши колеги вече са Ви докладвали, че има напрежение в района на Националната спортна база, които не е моментът сега да ги обсъждаме. Но наистина до 30 март трябва да излезе тази междуведомствена комисия с доклад. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, заместник-министър Нанков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ:
Господин Стоилов, уведомени сме за проблема. Вчера по случая проведохме работна среща с министър Нейков и със заместник-министър Каменов по конкретния казус. Пак казвам, ние няма да сме готови с конкретно решение. Ние ще опишем фактическата обстановка и ще направим правен анализ на ситуацията. Тоест не очаквайте от нас да предприемем конкретни мерки.
Задачата, която има Министерството на регионалното развитие и благоустройството като водещо в междуведомствената работна група, съответно и на цялата междуведомствена работна група, е да изготви анализ на фактическата обстановка към момента. Това ще направим. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Стоилов, за реплика.
РУМЕН СТОИЛОВ: Съжалявам, но наистина ще трябва да се постараете. Аз лично съм задавал парламентарно питане. Идеята на тази работна група, която е създадена, не е само да пресъздаде фактическата обстановка. Наистина ви призовавам, ако трябва, ще направя ново питане от парламентарната трибуна, но ние трябва да излезем с решение. Аз го казвам и апелирам към всички мои колеги, които са тук. Почти всички знаят много добре фактическата обстановка в последните години, защото част от колегите от БСП и от ДПС са били членове на тази комисия и предишни мандати и са запознати перфектно. Моите колеги от ГЕРБ също са запознати с обстановката, тъй като ние често правим срещи със заинтересованите страни.
Аз не казвам, че вие трябва да кажете точно и ясно, но трябва да имаме стъпки, за да се разреши тази ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз този път ще подкрепя колегата Стоилов. Всъщност това беше и моята реакция. Разбира се, че ще гласувам за удължаване на срока, в който ще работи работната група. Но е добре, господин заместник-министър, освен анализа, който няма да изнесе нова вест, на база на този анализ да има идеи за решение и за действие. Защото на този етап ще останем с анализа и констатациите, а ние имаме обща позиция по тях. Добре е идеята за действие да се роди в този анализ, на база на него, даже с конкретни идеи, дори да са стъпки, дори да е едно по-радикално действие, ако това би било възможно. Но трябва да го има.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други становища? – Не виждам. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ:
Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители! Аз може би не бях достатъчно ясен. Естествено, че на база на анализа, който правим, ще предложим конкретни стъпки. Искам най-отговорно да заявя, че за първи път заинтересованите страни по казуса – или поне по-голямата част от тях - имат единомислие по конкретното разрешаване на проблема. Така че ние ще предложим конкретните стъпки. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, други становища? – Не виждам.
Аз съм запознат с работа на създадената междуведомствена група. Според мене това е добър пример за сътрудничество между парламентарна комисия и съответните министерства, тъй като проблемът в Несебър е идентичен, само че в умален размер, ако мога така да кажа, с проблема със Студентски град – гр. София. Там, както всички си спомняме, има множество претенции, много градоустройствени проблеми за решаване.
Така че смятам добрият опит, който ще почерпим от тази конкретна стъпка на съвместна работа с МРРБ и, разбира се, с останалите ведомства, да бъде съответно приложен и в казуса „Студентски град”. Аз също ще подкрепя удължаване на срока до 30 март.
Други становища не виждам. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване решението да се удължи до 30 март 2012 г. срокът въз основа на становище на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта от 20.07.2011 г. относно Водна учебна база на НСА „Васил Левски” – гр. Несебър и във връзка със заповед РД – 02-14-2074/14.10.2011 г.
За процедура има думата Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм задоволен от това, което казва Министерството на регионалното развитие. Но не виждам ние как взимаме решение по заповед на министъра. Ние можем да изразим становище, както сме изразили предния път, в което даваме съгласие, че това е аргументирана причина във връзка с нашето становище, заповедта на министъра, за който чуваме тук, и мерките, които ще се вземат.
Молбата ми процедурно е да не ме карате да гласувам решение, а да гласувам становище на комисията със съдържанието, което Вие изчетохте, тъй като аз не знам по правилник ние да имаме права за гласуване на такъв тип решения, с които навлизаме в територията на изпълнителната власт. Иначе по принцип съм съгласен с позицията на комисията и я подкрепям.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Веднага внасям яснота. Становището от 19 септември 2011 г., което ние сме приели, накрая завършва с решение. В това решение ние указваме да се създаде тази междуведомствена група и определяме срок за нейното действие.
Аз предлагам да удължим този срок, който е взет на основание на това решение на нашата комисия, изразено в становището от 19 септември. Цитирам за яснота административния акт, който е в заповедта на МРРБ. Ако имате редакционна бележка да спестя заповедта като цитат, ще го направя.
Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, опасявам се, че трябва да подкрепя колегата Методиев, но с уговорката, че порокът е в предишното ни становище. Общо взето трябва да се въздържаме да приемаме подобни актове, решения. Ние приемаме становище, с което препоръчваме решение на съответния министър.
Същото трябва да направим и сега. Гласуваме положително становище по намерението на министъра, който е коректен да го съгласува с нас, да удължи срока на действие на своя заповед. Да не смесваме властите. Това се има предвид. Тоест има консенсус, но той да бъде за изразяване на положително становище във връзка с предложението на министъра на регионалното развитие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За мене е приемлива тази редакция, която предлага колегата господин Местан. Други редакционни бележки? – Не виждам.
Подлагам на гласуване финалния текст така, както беше прочетен.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Решението се приема.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА АКТОВЕ И ДЕЙСТВИЯ, С КОИТО Е УРЕДЕНА СОБСТВЕНОСТТА И НАЧИНЪТ НА ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТИ В СТУДЕНТСКИЯ ГРАД В СОФИЯ, ПРИЕТО ОТ 40-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 26.05.2009 Г. (ОБН., ДВ, БР. 41 ОТ 2.06.2009 Г.), ЗА КОЕТО СА ПОКАНЕНИ МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА, МИНИСТЪРЪТ НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, МИНИСТЪРЪТ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР, КМЕТЪТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪВЕТА НА РЕКТОРИТЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА, КМЕТЪТ НА РАЙОН „СТУДЕНТСКИ” – СО И ДРУГИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ЛИЦА.
Ще премина със съвсем кратко резюме по казуса „Студентски град” – нека така да го нарека. Очакваме министъра на образованието, младежта и науката.
На заседанието присъства заместник-министър Нанков от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, главният архитект на гр. София господин Петър Диков, представител на Върховната касационна прокуратура, представител на район „Студентски”, ректори на висшите училища, които стопанисват обекти в Студентския град. Ще ме извините, че не мога да представя всички поименно.
Днешното изслушване е на основание решение на Народното събрание от 26 май 2009 г., с което са вменени конкретни отговорности на институциите, които днес сме поканили. Само съвсем накратко ще споделя с вас, уважаеми дами и господа народни представители и гости на комисията.
През далечната 1943 г. с Указ на Н.В. Симеон ІІ около 860 декара в с. Дървеница са отредени за нуждите на войската. По-късно една голяма част от тях, около 620-630 декара са преотредени, които и към момента се използват, като през 50-те и 60-те години тези земи са били включени в активите на аграрно-промишлените комплекси. Така например Техническият университет ползва някогашните терени на АПК „Средец”.
След 1990 г. във връзка с приетия Закон за възстановяване на собствеността на земеделските земи и последващата реституция казусът става по-сложен, тъй като са налице претенции от реституирани собственици на земеделски земи. Междувременно една част от терените се актуват в активите на общински дружества, на общински предприятия – те са посочени в този доклад, и впоследствие продадени на трети лица.
Към момента от 2010 г. е изработен подробен устройствен план на местност „Студентски град”, план „Застрояване” и план „Регулация”, който е обжалван в Административния съд. Обжалването е спряло изпълнението и прилагането на плана.
Към момента са налице проблеми от градоустройствено отношение, проблеми от организационно и управленско решение. Всички общежития – за да бъда точен, са 51 на брой сгради и общежития, по информация от областния управител, за което благодаря. И по информация от кмета на район „Студентски” по мое питане там са налице 191 заведения с нощен режим на работа – след 22 часа. Тоест грубо на едно общежитие се падат по четири нощни заведения след 22 часа с разнообразен предмет на дейност, а някои от тях и с непрекъснато работно време – 24 часа.
Решението на Народното събрание е от 10 точки, повечето от половината от които са вменени като приоритетно задължение на министъра на образованието, младежта и науката. Нормално е, тъй като висшите училища и политиката във висшето образование се упражнява от министъра на образованието. Разбира се, има задължение и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – след малко ще дам думата на заместник-министър Нанков, докато чакаме министър Игнатов. Има задължение и областният управител. Също така това решение е изпратено за сведение и на Сметната палата, на Министерството на вътрешните работи, на ДАНС, на Прокуратурата и Инспектората на Висшия съдебен съвет.
От всички изброени до тук институции сме получили становища, като становището на Върховната касационна прокуратура, след проверка за законосъобразността на действията на органи, длъжностни лица и граждани е, че не са намерени данни и доказателства за образуване на наказателно производство, тъй като решенията, особено свързани с разпореждане на активи на общински фирми, са взети от колективен орган, респективно от Столичния общински съвет. А, както знаем, отговорността по Наказателния кодекс е лична, ерго колективният орган не отговаря за своите действия и бездействия.
Това е в резюме казусът. Аз, запознавайки се с хронологията от 1995 г., мога да ви кажа, че господин Илчо Димитров, тогава действащият министър на образованието, е предприел действия за запазване целостта на Студентския град – цитирам по памет. Такава е тогава задачата и решението на Министерството на образованието. Към днешна дата, вече 17 години проблемът не е решен. Проблемът стои със същата острота. Тоест, ако тогава се беше родило едно дете, днес щеше да бъде на 17 години и следващата учебна година щеше да бъде студент в същия Студентски град, който е със същите проблеми от преди 17-18 години.
Целта на настоящото изслушване е всяка една от институциите, посочена в решението, да бъде любезна да сподели с комисията извършените действия, постигнатите резултати, разбира се, проблемите и несвършената работа.
След изслушването аз ще предложа на уважаемите народни представители да създадем работна група, която до следващата сряда да излезе с проекторешение, ако се приеме моделът, с който работим за Несебър, за създаване на една междуведомствена комисия, в която всички органи и институции да седнат на една маса, първо да се направи правен анализ на уредбата – законова и подзаконова, да се анализират съдебните процедури във връзка с обжалването на подробния устройствен план на Студентския град и да се очертаят конкретни отговорности с конкретни срокове, пак казвам, както процедираме до момента за базата в Несебър.
Приключих. Давам думата на заместник-министър Нанков по решението на парламента.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Отново ми се пада честта да говоря първи като член на изпълнителната власт. Аз няма да бъда много голословен. Точно обратното. Ще кажа няколко основни неща.
На първо място, не бих си позволил да коментирам характера на решението на Народното събрание от месец май 2009 г. Но пак казвам, нека да не прозвучи като коментар, в този си вид решенията, които касаят Министерството на регионалното развитие и благоустройството конкретно, които касаят в голямата си част и Министерството на образованието, младежта и науката, са под формата на предложения за конкретни действия. И характерът, който те имат за частта, която касае нашето ведомство, ни карат да си превишаваме правомощията, което ние като институция – не искам да се връщам назад във времето, ще дам конкретни примери, ако трябва, - няма как да извършим.
Ние изпратихме отговор до комисията миналата седмица. Доста схематично уточнихме какви са нашите задължения, какво сме извършили към момента. То не е много, тъй като всички вие добре знаете, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е компетентен орган, тогава, когато говорим за методическо ръководство, при управление, разпореждане и стопанисване на държавната собственост. Но пак казвам, ние не можем да си превишаваме правомощията тогава, когато говорим най-малкото за държавни имоти, които са в управление на друга държавна институция, камо ли когато говорим за общински такива.
Вчера мисля при нас постъпи един проект на решение, който вие, уважаеми народни представители, бихте взели предвид. Изказваме становището като министерство, че за нас това е правилният подход, това е подходът, който ще повтори – Вие правилно казахте – случая с Несебър и с базата на НСА в Несебър, със създаването на една междуведомствена работна група под ръководството на министъра на образованието, младежта и науката, където с ясно разписани отговорности и съответно с ясно разписани срокове, освен анализиране на ситуацията, ще бъде начертана една рамка за решаване на конкретните проблемни въпроси.
Пак казвам, ще отговарям на въпроси, но това е като позиция на нашето министерство към момента. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, заместник-министър Нанков. Само още веднъж да уточня. Проекторешението, което представих на вашето внимание, ще бъде обект на работа на работната група, която допълнително ще бъде излъчена от комисията. Тоест това не е проекторешение, което днес ще бъде дискутирано и ще се гласува.
На заседанието вече присъства и министърът на образованието, младежта и науката проф. Сергей Игнатов и Красимир Вълчев, главен секретар на министерството.
Постъпила е справка и от Министерството на вътрешните работи – Столична дирекция, VІІ РПУ, във връзка с мое запитване за брой заведения, тяхното наименование, работно време и нарушение на обществения ред и спокойствие на живущите в Студентския град. Ще прочета само част от тази справка.
По данни от 2008 г. в Студентския град има 31 ресторанта, 96 кафета, в които се продава алкохол, 11 дискотеки, 9 нощни клуба, 6 стрийт-бара, три казина, като във всичките се продава алкохол, и над 30 новопостроени жилищни блокове. По данни от 2012 г. в ЖК „Студентски град” има 22 дискотеки и нощни клубове, 33 ресторанта, 3 казина и 4 стрийт-бара. Тоест имаме една възходяща тенденция в градоустройствено и търговско отношение на Студентския град.
В статистиката, която посочва МВР, на 80 жилищни сгради се падат общо 62 увеселителни заведения. Колеги, поне тези, които живеем в София, аз не познавам квартал в София с такава наситеност на нощни увеселителни заведения.
Ще ви спестя статистиката за нарушения на обществения ред. Становището и справката ще бъдат публикувани на сайта на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание, така че всеки, който иска по-подробно, би се запознал с нея.
Министърът на образованието има ли готовност да вземе становище? Заповядайте, проф. Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря. Първо, уважаеми господин председател уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги ректори, уважаеми колеги от медиите, поднасям извиненията си за това, че закъснях с няколко минути, тъй като имаше изнесено заседание, но все пак успях да стигна на време.
Няма да губя времето на никого. Когато аз предупреждавах, че е възможно да закъснея, председателят на комисията ми каза, че трябва да бъда тук, защото аз съм основен играч и не мога да бъда представляван от заместник-министър или от когото и да било. Категорично възразявам. По имотни въпроси министърът на образованието, който и да е той, не е основен играч.
Също така, като прегледах документите от 2009 г., решенията и препоръките, ще кажа, че Министерството на образованието, младежта и науката не може да бъде страна по делата , които трябва да заведе. Защо?
Казах го онзи ден и в пленарната зала. Има една илюзия. Студентски град отдавна няма. Има район на София, където имаме струпване на общежития – 50 общежития. Четиридесет и осем от тях са дадени на университетите, две се управляват от „Студентски столове и общежития” и има над 30 жилищни сгради. Сега между общежитията има строежи от всякакъв тип. И сега ме занимаваха колеги с въпроса за нови строежи, за които са дадени разрешения. Този път дори ректорските ръководства нямат нищо общо.
В резултат на реституцията през 90-те години в реални граници темата „Студентски град” ми прилича малко на археологически разкопки. Имало е район на София, който е бил Студентски град, там е имало само общежития, с прекрасната идея да се изгради кампус. Реституцията в реални граници постави университетските ръководства в много тежка ситуация. Защото и сега се занимаваме постоянно с нахлуване на територията на университети, опитваме се да браним собственост на общежития. Но оттогава, откакто се е реализирал този проект, просто има район на София, където има студентски общежития и нищо повече.
Другото, което е изключително важно. Вече от десетилетия всички тези общежития са предадени, с изключение на две, за управление на университетите. След като са предадени на управление на университетите, първо, имаме доста силна в България университетска автономия. Оттук нататък това, което става на територията на университетите – там са няколко висши училища, - както и на територията на общежитията преди всичко е отговорност на университетските ръководства.
Това, което ние можем да изработим като становище, като препоръка, е да препоръчаме на университетските ръководства, в зависимост от това какви са плановете, как искат да изглеждат техните възпитаници, когато напуснат университетите, какъв ред да въведат. Естествено нашата работа в министерството като представители на държавата е да създаваме условия това да стане.
Много дискусии сега се водят. Ние сме мислещи хора. Има една илюзия. Студентският град изчезна с реституцията – това е положението. И понеже постоянно се дават примери в медиите – някой ходил в Оксфорд, друг в Кеймбридж и казва какви кампуси има там, а тук!? Да де, ама в Оксфорд и в Кеймбридж никой не е върнал на наследниците на някогашните воловари пасищата, за да се настанят там някакви искания между отделните колежи.
Така че ситуацията е несъпоставима. Нямаме Студентски град, освен като наименование исторически, което е останало за този район на София. Имаме обаче възможност чрез добро управление университетите сами да усилят мерките за сигурност и реда вътре в общежитията и държавата, включително и Министерството на образованието, да съдействат там, където може, за тези дела.
Но повтарям, министерството по имотни въпроси не може да бъде главният играч, министерството по искането да се заведат дела и да бъде страна – също е трудна работа от правнотехническа гледна точка.
Това, което обаче ние правим, защото все пак независимо от автономията, университетите са второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, ние в началото на годината много преди този случай, който възбуди отново обществения интерес, стартирахме одит на цялата университетска система на тази територия, която по навик наричаме Студентски град. И когато бъдат обобщени данните от тази проверка, ние ще можем да съобщим кой университет в какви нарушения се намира. И смятам че там, където има сериозни нарушения, договорите трябва да се прекратят. Където има сключени договори, вие сте юристи – кажете ми как ще ги прекратите?
Затова първо, без да съм юрист, смятам, че не може да има проекторешение на комисията, може да има становище. Но тази точка 2.6 на нас ни харесва и ние я подкрепяме. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие закъсняхте, проф. Игнатов, съжалявам, че вероятно Ви прекъсвам. Проекторешението ще бъде предмет на допълнителна работна група, когато ще бъдат поканени по мое предложение, ако колегите приемат, освен народни представители, и представители на всички институции, които присъстват днес в тази зала. Тази работна група би обсъдила и други варианти или друг, съвсем нов подход към същия проблем.
Така че днешната комисия няма да гласува това проекторешение, което аз просто раздадох за сведение, за информация на институциите. Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председателю. Аз си признавам, господин министър, че много причастно и лично приемам днешната дискусия, тъй като анкетната комисия, която направи своя доклад и предложи проекта за решение на Народното събрание, което решение е прието на 26 май 2009 г., беше по мое предложение. И си признавам, че и преди 4 години, и сега аз имам едни и същи притеснения. И бих искала да ги кажа в началото, за да има като че ли повече смисъл от дискусията, която ние ще водим днес, или от изслушването, ако решим, че това е формата, по която ще работи днес комисията.
Фактическите обстоятелства, такива, каквито са, историята на създаването на този комплекс, начинът, по който е мислен, всичко, което му се е случвало до 2009 г., не чак толкова отдавна, предишното Народно събрание в една комисия, която работи отговорност и с консенсус – господин Дилчев е тук и се надявам да го потвърди като кмет на район „Студентски” – го е написала в един доста обемен материал. Той е достъпен, възможно е да се ползва.
Твърдението, че Студентски град няма, че един специален закон трудно би се случил набързо и начисто, е факт. Заедно с това обаче, ако обърнете внимание, решението, което е приело Народното събрание, започва с глаголите „приема”, „предлага”, „предлага”, „предлага”. Тоест то се е опитало да даде възможност на министерствата да извадят на показ желанието си да свършат работа, доколкото това е възможно.
Лошото е, че след 4 години поводът беше това, което Вие казахте, господин министър, но аз си мисля, че той може да продължи, тъй като прозвуча и при заместник-министър Нанков – няма възможност, няма, няма, няма.
Аз се радвам, че арх. Диков е тук, защото част от възможностите бяха свързани с новия градоустройствен план на София, включително и на район „Студентски”, и е добре да се опитаме да видим тези възможности, които могат да се случат. Защото иначе ние ще останем на територията на доброто познаване на проблемите без идея как те могат да бъдат решени. Вярно е, че комплексът е жилищен. Вярно е обаче, че там живеят студенти в български държавни висши училища. Вярно е, че ректорите имат ангажименти, но е вярно, че министерството има общи ангажименти към всички. И хубаво би било да се опитаме да търсим смислено решение, което би сработило.
Аз моля всички, които ще се включат в дискусията след това, да родят идеите, които могат да работят. Защото ще се събере поредната работна група, господин председателю, тя ще чете една друга идея за решение, която ще повтори между другото с други думи предишното. И ние ще се събираме за съжаление от повод на повод, все неприятни, и ще си даваме сметка, че проблемът е трудно решим и че са виновни ту ректорите, ту студентите, защото им се живее. Нека да приемем този тип дискусия с разбирането, че аз не завиждам на хората, които ще работят в комисията, която ще предложи на Народното събрание решение, и нямам вече никакво желание да бъда сред тях, признавам си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми ректори на висши училища, колеги! Аз ще изразя съгласие с тезата, която вече чухме, че Студентски град е израз, който не може да се чете буквално. Защото тази част от София, която условно се зове Студентски град, е всичко друго, но не и Студентски град. Председателят обоснова тази теза със значително по-големия брой на заведения, в които се предлага алкохол, спрямо броя на общежитията.
Това е една тъжна картина. Това няма нищо общо с представата ни за студентския кампус, който познаваме от редица други страни.
Аз съм сигурен, че у никого няма съмнение кое е радикалното решение. Това е изграждането на терен на един истински студентски кампус. Заделят се не знам колко стотин декара, има все още земи. Само че за това вероятно са необходими огромни финансови средства. И все пак, колкото и нереалистично да изглежда, колкото и да ни изглежда като мечта, аз предлагам да не отхвърляме това радикално решение. Друго няма.
Тук е господин Първанов, заместник-главният прокурор на републиката. И той най-добре от нас тук знае, че когато публичният интерес, свързан с осигуряването на сигурността на студентите, влезе в колизия с частноправните отношения, свързани със собствеността върху тези увеселителни заведения, ние се изправяме пред един изключително труден за решаване проблем – как да стане това?
Освен това предлагам да не отиваме в другата крайност. Защото, проф. Пантев, в академическия химн най-красивият израз е „Да се учим и веселим”.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Това е само за един ден.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Така е. Но ние не можем да нямаме съзнание за тази диалектика. Какво остава от студентския живот, ако ние въведем такива железни правила, че да задушим веселието? Е, разбира се, вече като либерал ще ви кажа, че ако намерим такава формула – но това е въпрос не толкова на наредби, а на манталитет, - така щото всеки един от нас да възпита у себе си културата за това, че моето право на веселие свършва там, където започва правото на сигурност на другия като интерпретация на основополагащия принцип: моите права свършват там, където започват правата на другите, ние вероятно нямаше да провеждаме тази дискусия.
Предлагам на тази дискусия да не се връщаме назад. Защото е ясно, че реституирането не беше съчетано с отговорността държавата да наложи ограничения относно функционалността на реституираните обекти. Можело е да се направи, пропуснато е. Отговорност на всички правителства досега. Вероятно е имало и частни интереси, вероятно е имало строго комерсиални интереси, които са надделели над публичния интерес.
Аз взех думата, господин министър, за да коментирам едни идеи, които напоследък се чуха в публичното пространство. Непосредствената реакция след трагедията със смъртния случай беше едва ли не да се приложи подход, аналогичен на решението за управлението на язовирите, тоест да се централизира контролът. Извинете, но ако има такава идея – да се отнеме правото на висшите училища да управляват общежитията, и тази дейност да се централизира към Вас, аз ще изразя силни резерви, разбирайте, ще изразя несъгласие. Защото – и слава богу, че в днешното Ви изложение не чух подобна идея – дълбоко не вярвам, че служителите на министерството биха били по-ефективни относно контрола в студентските общежития, отколкото академическите ръководства на висшите училища.
Аз мисля, че има много повече логика в усилията на Съвета на ректорите, в идеите, които чухме и от новоизбрания председател проф. Митев. Там има полезни идеи, с тази уговорка, да не се отива в другата крайност. Аз бих предложил наистина като съсубекти на усилията, за да се намери решение на проблема, да се включат и самите студенти, студентските организации.
Втората причина, поради която взех думата, е, освен в наредбите, нека самите студенти, самите студентски организации да приемат, ако са съгласни, разбира се, свои етични правила, свой кодекс и предложенията за наказание, включително и за изключване от общежитията на първо време да дойдат от самите студенти. Защото те са и обектът, и субектът на тези отношения, за които говорим.
Ще завърша с това, господин министър, уважаеми колеги. Приемете, че не съм направил проучване, затова го поставям като въпрос. Не можем ли тази идея за изграждане на студентски кампус „на зелено” да се опитаме да я разположим в някоя от оперативните програми, тъй като няма съмнение, че вътрешни ресурси за изграждане на студентски кампус „на зелено” България едва ли ще има. Нека да потърсим възможности в оперативните програми. Ако това е възможно, уверявам ви, макар че ще предполага време, нека да вървим по пътя на изграждането на един истински студентски кампус. А дотогава да се опитаме да регулираме тези отношения и да постигнем сигурност за студентите, съчетано с правото им на веселие, с усилията и на академическите ръководства и на полицията, разбира се, и на самите студенти.
Иначе ще бъде поредното говорене, поредната междуведомствена комисия, господин председател, и накрая ще стигнем до това, което и министър Игнатов каза: кажете какво да правим с правото на частна собственост? Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Местан. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Много благодаря. За да съкратя времето, уважаеми колеги, първо искам да благодаря за това, което каза колегата Лютви Местан. Истина е, че след нещастния случай наистина първата реакция, изразена от моя страна, беше за централизация на системата. Дори тогава поканих господа ректорите. И понеже всички бяхме стъписани от поредния случай, всички се съгласихме. След това самите ректорски ръководства, преценявайки какво е станало, започнаха да дават сигнали, че това решение не е правилно, както и студентите. Естествено е, че след дълбок анализ аз изразявам днес това, което изразих и в пленарната зала.
Но това, което каза господин Лютви Местан, е изключително важно – да опитаме с оперативните програми. Истината е, че ние сме подготвили предложение, имам предвид екипа на министерството, ако е възможно през следващия програмен период да има отделна програма „Образование и наука”. Ако не е възможно, то нашето предложение е да бъде вплетено в друга, по-голяма оперативна програма.
Нашето предложение е комплексно – като се започне от предучилищното и училищното образование, изграждането на материална среда, квалификация на учители, всичко, което обхваща процеса. Същото се отнася за висшето образование. Това, което Вие казвате, истина е, че не е мислено. Трябва да направим един разчет горе-долу колко бих струвало.
Тук господа ректорите казват: навремето едно общежитие с пълно оборудване струвало около 900 хил. лв., сега цената ще е някаква друга. Но аз ще поставя този въпрос на колегата Томислав Дончев, защото това е истината.
Убеден съм, че в бъдеще ще има такъв комплекс, даже всяко министерство ще има вътре собствено комплексче. Не може всички студенти да бъдат унифицирани. Трябва като видиш студента, дори когато е седнал да пие бира, връщайки се към студентския химн, защото там се говори и за бири, да кажеш: А, този е от еди-кой си университет!
Така че благодаря за това, което беше казано.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Игнатов. Румен Стоилов иска думата.
РУМЕН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми гости! Само ще кажа следното. Тъй като се чу мнението на господин Местан, че няма смисъл постоянно да се връщаме назад, той е прав. Но наистина без минало няма бъдеще. Затова, господин Местан, ще кажа като жител на квартал „Дървеница”, аз там съм израснал, и като студент имах възможност да наблюдавам пряко цялото развитие. Наистина не трябва да се обвинява никой. Това, което е направено, вече е направено, частната собственост е неприкосновена и това е ясно на всички. Вече се каза. Главният архитект на София е тук и е запознат с проблема от дълги години, кметът на община „Студентска” също е тук.
За това, което се каза, че Студентски град като квартал и квартал „Дървеница” са едно общо цяло. Знаем колко сгради вече има. Но това, с което ректорите могат да помогнат, е да имаме един синхрон на техните правилници, да са абсолютно точно уеднаквени в този смисъл – за пропускателен режим, за отдаване под наем, да няма питейни заведения вътре в тяхната собственост, това може да се направи, господин председател. Естествено това е работа на ректорите. Ние можем само да го предложим.
Това, което се говори за отделен кампус, то не е само пожелание, а има и възможности в този смисъл. В оперативните програми места в София дал Господ много. Така че аз съм убеден, че имаме възможност, дори с тези предложения, които ще направим, да успеем.
Още веднъж ще повторя – това уеднаквяване на правилниците е много важно. Надявам се присъстващите ректори да ме разбират правилно. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Има думата колегата Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз подкрепям становището, което господин Игнатов изказа тук от гледна точка на това, че аз съм от Варна. Варненските студентски общежития са в аналогичен режим – между частни сгради, заобиколени с много питейни заведения и барове. Може би бройката не е чак толкова голяма, както е в Студентския град.
За наша радост контролът във варненските общежития е жесток и да чукам на дърво, пропускателният режим е твърде затегнат.
Това, което чувам за Студентския град, като че ли във Варна на този етап трудно би могло да се случи. Не е невъзможно, разбира се, това зависи от човешкия фактор.
На този етап ми се струва, че всички усилия трябва да бъдат насочени точно натам, както каза и колегата – правилниците да се прегледат и да има жестока дисциплина в самите общежития, контролирани от съответните висши учебни заведения.
Що се отнася до бъдещето на кампусите, това също е много добро. Във Варна работим по този проблем. Тук, освен оперативни програми може да се използва и публично частното партньорство. Това са доста сложи процеси и са доста дълги във времето. Така че ние трябва да действаме в момента и да завишим контрол. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Колеги, други становища?
Ако ми позволите само да докладвам молба, искане, както преценим ще го наречем, от университетите в градовете Русе, Габрово и Пловдив. Вземам аргумент от това, което казахте Вие за Варна. Тези университети настояват и молят за преминаване на студентските общежития и столове в градовете Русе, Габрово и Пловдив от „Студентски столове и общежития” ЕАД – София, съответно към Русенския университет, Техническия университет – Габрово и Аграрния университет – Пловдив.
Това ме навежда на мисълта, че ние следва да имаме единна държавна политика, колкото и шаблонно да звучи като фраза, по отношение на имотите – кой е принципалът, кой е стопанинът, кой е управителят. Поставям го просто като акцент, въпреки че не е предмет на нашата дискусия днес, нямаме подготовка за този въпрос.
Беше направено предложение да помечтаем - аз също знам, че хората са толкова големи, колкото са големи мечтите им – за еврофондове, за нови терени, които така или иначе са отредени като резервни терени по ОГП за дългосрочна строителна инициатива след 2020 г. Има в сега действащия ОГП - и може би арх. Петър Диков след малко ще вземе отношение по тези въпроси - предвидени резервни терени в общия устройствен план на София, които предвиждат за дългосрочни перспективни строителни инициативи, особено важни за държавата и общината, тези терени да бъдат съответно застроени и реализирани.
Но ние в момента, колеги, не обсъждаме възможности за еврофондове и за публично частно партньорство. Това са хубави възможности, които аз подкрепям с две ръце. Лошото е, че междувременно хора в Студентския град умират. През декември 2008 г. беше убит Стоян Балтов. Четвърта година в Студентския град нищо не се случва.
Аз също по някакъв начин ще си направя отвод от всякакви работни групи, комисии и пр., ако целта е просто да се съберем, да помечтаем, да кажем, че реституцията в България е виновна, законите са виновни, наредбите са виновни и нищо не можем да направим. Да, в Англия през 1196 г. е имало университет, в България през 1965 г. е имало АПК „Средец”. Какво да правим? Това са даденостите. Въпросът е тази язва – извинявам се за израза, - язвата, наречена „Студентски град”, по някакъв начин да спре да получава метастази, разсейки. Това е случаят. Ние няма кардинално да решим проблема да зачеркнем със задна дата това, което се е случило през 90-те години на миналия век. Въпросът е от градоустройствено естество на първо място.
Защо се връщаме към реституцията? Ами защото те в момента обжалват. В момента има 60 или 80 жалби срещу ПУП. Затова се връщаме. Лошото е, че по моя информация една голяма част от делата не са в полза на обществен интерес – нека така да се изразя. Тоест трябва да се направи анализ на тези процедури и да се види дали не може частично да се реши проблемът. След като градоустройственото решение за целия Студентски град е блокирано, дали не може да се работи по градоустройствени решения по отделни квартали. Тоест частично планът да влезе в сила, там, където може да се приложи.
Що се касае за организационните и управленски решения, в писмата и становищата, които получи комисията – съжалявам, че го казвам, но се прокрадва прехвърляне на отговорност от едно ведомство на друго. Мога и да цитирам. Министерството на регионалното развитие и благоустройството казва: Министерството на образованието, младежта и науката не се е обърнало към нас за изпълнението на т. 2, 3 и 4 от решението. А Министерството на образованието е записано като инициатор на тези процедури.
Също така кметът на район „Студентски” – благодаря за справката, благодаря за участието - даде изключително важен за мене специално анализ. Колеги, от 2009 г. до него има само 7 сигнала за нарушение на шума, жалби и т.н. Седем сигнала, постъпили в общинската администрация. Няма две или повече пъти за едно и също заведение полицията да е подавала информация за нарушено работно време. А това са двете основания, на които кметът на район „Студентски” може да намали работното време.
Тоест аз предлагам да бъдем малко по-пунктуални, за да има съдържание днешната дискусия. Иначе да мечтаем за еврофондове и за нови терени...
Само ще припомня, че в България над 600 от българските училища нямат физкултурни салони. А ние мечтаем да изградим нов Студентски град. Добре, аз съм за това. Но нека стъпка по стъпка да работим, да видим в краткосрочен план до края на годината какво може да се направи по казуса „Студентски град”, какво могат да направят ректорите. Защото в доклада на тази комисия от 2009 г. е казано, че някои от висшите училища – не обобщават, разбира се - дават без търг и конкурс помещения под наем. Това е заключението на временната анкетна комисия. След което тригодишните наеми се удължават ен на брой пъти по три години.
Нека Министерството на образованието, младежта и науката, което провежда политиката на висшето образование в България, също да поеме своята отговорност. Защото първата стъпка според мене за решаване на проблемите е да си ги признаем грешките, всеки един от нас, включително и аз. Аз в персонален план също би следвало да отговарям за провеждане на законодателната политика на Четиридесет и първото Народно събрание в сферата на образованието. Аз също не съм инициирал законодателна промяна, ако такава се налага, в Закона за устройство на територията и в Закона за устройство и застрояване на Столичната община, който е от 2007 г., с промяна през 2009 г.
Това са двата нормативни акта. Но за да стигнем до тези два закона, ми се струва, че трябва да погледнем и наредбите на Столичната община, въпреки че са извън компетентността на парламентарната комисия, но все пак като партньори със Столичната община мисля, че можем да си бъдем взаимно полезни.
Така че моля да бъдем пунктуални, моля да назоваваме нещата с истинските им имена.
Арх. Петър Диков ако може да добави нещо в тази връзка. Заповядайте.
АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: Благодаря. Първо, искам да кажа, че смятам, че дискусията, независимо от това, че е поредна и че има отново неща, които се преповтарят в последните 15 години, е важна и мисля, че може да се направят този път стъпки в правилната посока.
Ще започна с понятието „Студентски град”. Няколко души тук казаха. Студентският град вече повече от 15 години е топография, той е като „Красно село” или като „Хиподрума”. Но в същото време моето убеждение категорично е, че Студентският град има бъдеще и то независимо от пораженията, които са направени през последните 20 години, и че това е единственото решение за развитието на висшето образование в близкото бъдеще. Като казвам - близко, имам предвид не по-малко от 10-15 години.
Илюзия според мене е, че ще можем да изградим нов студентски град или голям кампус, в който да има учебна част и общежития, някъде на ново място, първо, защото това противоречи на теорията. Има много спорове по това дали студентите трябва да бъдат самостоятелни, отделени, затворени, заключени, ограничени или трябва да бъдат някъде в нормална среда. Практиката на повечето от западните университети е, че се изграждат към малки градчета, тоест дава се и градския характер, дава се и една по-голяма затвореност на студентския кампус.
Ние имаме изградена база – седем висши училища с 50 общежития. Това не е малко. Правили сме сметка между впрочем преди четири години, когато започнахме плана. Един нов студентски град би струвал повече от 2 млрд. евро, от които единият милиард е за това над земята, другият милиард е за това под земята. Така че мисля, че никой не бива да си прави илюзии, че ще можем да го осъществим, освен това, че аз съм с резерви към това дали трябва да отиваме в тази посока.
За да не бъда многословен, между впрочем, когато преди три години без малко от една медия искаха да направя изявление по повод на решението на Четиридесетото Народно събрание от месец май 2009 г., аз казах, че няма да правя изявление, тъй като се отнасям с голямо уважение към институцията Народно събрание. Ако трябва да се изкажа по повод на това решение, ще се изказа неуважително. В решението са заложени неща, които още тогава според мене беше ясно, че са безсмислени или няма как да се свършат.
Казвал съм многократно, реституцията е един процес, при който няма връщане. Аз самият бях срещу първоначалния запис, който съсипа нашите градове и курорти и възстановяване в урбанизираните територии в реални граници. Но това е факт и според мене няма сила, която да го върне обратно. Затова реституцията е нещо, с което трябва да се съобразяваме и трябва да се опитаме да го вкараме в посоката, в която да ни свърши работа при решаване на въпросите на Студентски град.
Освен това тук много се говори за частни инициативи, за заведения и т.н. Ако приемем, че бизнесът, частният интерес е в посоката на изкушението и греха, тоест той създава нощни заведения, стриптийз барове, казина и т.н., къде е държавата, висшите училища и общината, които трябва пък да подпомагат доброто? Къде са библиотеките, читалните, спортните зали, културните обекти, които трябва да бъдат изграждани, за да има видима борба с греха? Няма ги. Аз мисля, че там е посоката, в която ние можем да работим – това, което каза господин Местан, да използваме европейски средства. Според мене там е една много голяма ниша, за която ние сме в дълг към студентите и към тези, които желаят да бъде направено нещо в Студентски град. Пък нека да видим тогава, като имаме от едната страна подтика към доброто, към знанието, към развитието на тялото и духа и от другата страна- подтика към греха, да го кажем, как ще бъде борбата на самите студенти.
Защото аз от 2008 г. развивам тезата, че не заведенията създават желанието на студентите да ходят в тях. Те са там, защото има потенциални клиенти – добри и много. Така че това е въпрос от съвсем друг характер и няма нищо общо нито с устройствената политика, нито с устройството на Студентския град.
Какво според мене реално може да се направи.
Първо, категорично трябва да се продължи работата по приетия с решение на Общинския съвет подробен устройствен план. Аз съм донесъл жалбите, тези жалби, които пречат на процеса в момента да се развива в посоката, в която ние всички искаме. Това са жалбите срещу решението на Столичния общински съвет, тоест цялостните жалби. Те са 8 броя. И само за да имате представа за какво става дума, ще ви прочета една, примерна.
Жалба от някакво ООД, което вероятно е купило обект от 86 кв. м. с право на строеж в Студентския град. Не съм проучвал, но според мене със сигурност го е купило от общината с решение № 113/10.12.2001 г. на СОС. Този човек, който има 86 кв. м. някакъв търговски обект, обжалва цялостното решение на подробния устройствен план на Студентския град. Всички жалби са в този дух. Тоест ние не намерим ли решение да пресеем и да видим къде е локализиран частният интерес, мястото, където той има някакъв проблем, и да го извадим да не ни пречи на цялостното решение, ние няма да стигнем до вярното решение.
Ако се върнем обратно да правим нов план, ние се връщаме 10 години назад без никаква перспектива да можем да решим и част от въпросите, които желаем.
Затова според мене – в момента върви изменение на Закона за устройство на територията - това е повод ние да се замислим дали в Закона за устройство на територията можем да дадем на съда инструмент, с който той може да отсее тези частни конкретни жалби от жалбите по общото решение, за да можем да приемем, че като цяло планът е в сила и имаме отделни елементи от него, дали ще са заведения с 86 кв. м. или ще е имот от 356 кв. м., който е реституиран и тук има такава жалба, пак срещу решение на Столичния общински съвет, и вече да ги решаваме поединично и индивидуално.
Второто нещо, което трябва да направим, е следното. Категорично трябва да се задължат ректорите на висшите учебни заведения да извадят от тяхната собственост всичко, което не е свързано с образованието и обитаването на студентите. Нямаме никакво основание да търпим това положение. Защото една трета от заведенията са собственост на висшите учебни заведения и на държавата. Това е абсолютно в ръцете на държавата и на висшите училища.
Държавата има един обект, който се казва Зимен дворец. Той не е никакъв Зимен дворец, той е чалга клуб с четири, пет или шест заведения. Държавата ги е дала под наем, не пряко държавата, но държавна фирма. Какво правят тези заведения там? Ние говорим: частният бизнес строи нощни заведения. А държавата? Тя ги отдава само под наем и взима някакви, не знам какви, печалби.
Евгения Раданова беше вчера при мене. Опитваме се да помогнем да направим спортна зала за кънки. Тя желае да тренира деца и младежи в България. Показа снимки от Зимния дворец – аз се потресох. Идете вижте вътре Зимния дворец какво представлява. Не говоря за охладителната инсталация, която е на амоняк, която създава опасност за целия Студентски град и за една трета от София, а говоря за тези заведения, които държавата отдава под наем за чалготеки и нощни клубове.
Ние решим ли този въпрос – държавата да излезе от чалгабизнеса и университетите да си върнат собствеността за нуждите на обучението и обитаването на студентите, ние сме решили половината въпрос.
Другото, което според мене трябва да се направи, това е въпросът с цялостното благоустрояване на комплекса. Там Столичната община има планове, работим по изграждане на удобно, защото студентите, които живеят в Студентския град, са примерно една трета или половината от тези, които учат там. Правил връзка с метрото, изграждане на по-добри условия за паркиране, изграждане на по-добри условия за спорт, паркове и т.н., за осветяване, за чистота и т.н.
Завършвам с това. Между впрочем, след убийството в края на 2008 г. на Стоян Балтов аз казах на едно събиране в университета, че това не е защото е Студентски град. Шест месеца след това убиха студент на пъпа на София, на площад „Света Неделя”. Нищо общо няма със заведенията в Студентския град.
Въпросът с чистотата. Имаше едно предаване, пак инициирано от общата дискусия за Студентския град, на Береану, където той беше направил една снимка от студентски общежития, пак в градска среда, в Букурещ. Вътрешните пространства - чисто като в най-луксозния хотел. При нас само боклуци и найлонови пликчета. Оказа се, че там има камери. Обясняваше една студентска: камерите заснемат 24 часа. Като се види, че от прозореца от третия ред на четвъртия етаж се изхвърля боклук, на следващия ден идва едно фишче за 100 евро глоба. Няма значение кой го е изхвърлил. Някой казва: Ама не съм аз! – Ти обитаваш стаята, ти плащаш глобата. И се каза: за три месеца въпросът с чистотата в Студентския град беше решен.
Така че тези неща са добри, но те са добавки. Основното, пак ще повторя, това са задачите на висшите училища да извадят търговците от храма на образованието, на държавата - да се махне всичко, което не е свързано с обучението, и да се изградят заведения като библиотеки, читални, спортни зали, културни обекти, като ангажиментът на закона да бъде - да може да ни помогне ние да довършим този план и да имаме перспективата.
Тук са дадени 11 кампуса на общежития, които могат да бъдат оградени, да бъдат с пропускателен режим и да бъдат самостоятелни в своето функциониране и управление от висшите училища. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, арх. Диков. Информацията, която споделихте, е изключително важна за нас.
В тази връзка аз бих попитал, защото Вие действително имате опит и градоустройствено виждане на София град и околовръстния полигон. Обжалването в съда спира изпълнението на подробния устройствен план. След като нямаме влязъл в сила подробен устройствен план, не може да се извършат отчуждителните процедури.
По Закона за устройството и застрояването на Столичната община давността за отчуждаване, както знаете, за извънинфраструктурните обекти е 5 години от момента, който Законът за устройството и застрояването на Столичната община е влязъл в сила – това е 2007 г. Пет години по моя справка, ако не греша, са изтекли на 28 януари 2012 г. Изтекли са преди месец, ако не греша, разбира се. За функция „Образование” и за други инфраструктурни обекти законодателят тогава е предвидил по-дълга давност – 15 години, ерго 2017 г. Ние дали до 2017 г. ще се справим да влезе ПУП в сила, да проведем отчуждителните процедури и да реализираме тези мероприятия, които Вие споменахме, и всеки горещо подкрепя в тази зала – библиотеки, спортни зали, съоръжения? Заповядайте ако имате нещо да добавите.
АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: Едно уточнение искам да направя. Срокът, който е даден в Закона за устройство на територията, е пет години. Ние успяхме да се преборим за по-дълъг срок на отчуждаване в Закона за устройство и застрояване на Столичната община. Това са срокове, които започват да текат след влизане в сила на плановете, които предвиждат отчуждаване. Тоест на практика не е започнал да цъка часовникът за тези отчуждавания.
Каква е ситуацията в момента. Независимо от това, че аз категорично твърдя, че трябва да се намери механизъм, по който да се изчистят общите жалби срещу решението, защото ви цитирах, че те са на практика частни жалби със съвсем конкретен индивидуален частен интерес, в момента ситуацията е патова както за нас като представителите на общината и държавата, тъй като ние не можем да реализираме това, което е предвидено. По същия начин обаче ситуацията е патова и за собствениците на частни имоти. Тоест те не могат вече, откакто е приет планът, да реализират нищо.
Затова ви казвам, че това, което се развиваше като процеси в Студентския град до 2010 г., с приемането на плана от Общинския съвет ние го прекратихме. Дали ще тръгне в посока, която е добра за развитието на образованието, на кампусите и на Студентския град или ще се върне отново на това, което 20 години се правеше в Студентския град, тоест постепенно съсипване и разграждане на тази структура, зависи от нас.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Веселин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателя. Уважаеми господин министър, господа ректори, колеги, уважаеми господин главен архитект! Мисля, че от Вашето изказване се разбра най-много по темата чия е компетентността. Явно е общинска и то е нормално да е така. Защото общината е тази, която носи върху себе си много задължения във връзка със сигурността, спокойствието на хората, градоустройството и прочие.
Аз слушах с интерес. Мисля, че сме стигнали вече до няколко точки на съгласие и сме наясно с няколко неща.
На първо място, независимо от начина на изразяване тук никой не каза, че частната собственост трябва да бъде национализирана и да тръгнем изведнъж да обявяваме частната собственост за виновна за всички несгоди, управленчески грешки или злоупотреби. Защото явно е, че във времето има различни практики.
На второ място, мисля, че има съгласие за нещо, за което аз щях да се изкажа, ако имаше различие, но вече има съгласие, че централизацията – така каза господин министърът – няма да доведе до нищо полезно.
Само за честта на фактите искам да кажа, че мнозина сигурно помнят зимата на 1996-1997 г., но всички вероятно са забравили, че един от основните лозунги, с които се движеше по София студентската младеж тогава, беше: Дайте ни общежитията! И тогава огромен натиск имаше всеки университет да бъде собствен управител, стопанин на своето общежитие, защото централизацията води след себе си корупция и това беше абсолютно вярно.
От тази гледна точка това движение, което се извършва в годините, разбира се, носи със себе си и меда, и жилото и господа ректорите го знаят най-добре от всички, не само действащите, а и тези, които през годините са се натъквали на тези проблеми. Така че това нещо, по което нямаме различия, е добре. Защото господин председателят иска да сме прагматични, да изразим конкретна воля какво може да свършим.
На трето място, мисля, че се постига съгласие – ако не, ще бъда оборен в реплика, - че сигурно има текстове в закони и наредби, които се нуждаят от поправки. Например господин главният архитект директно каза неща, които иска да се случат, аз също като него искам да се случат, за реда и спокойствието в самите сгради.
Сутринта гледах едно предаване по Националната телевизия, тук има участници в това предаване. Ставаше въпрос изработването на тези текстове и влизането като нормативи дали да бъде дело на едно висше училище или да бъде общ норматив, който да отиде към Съвета на ректорите, да кажем, и оттам те да си вземат за всеки университет своите текстове. Това е в нашата компетентност. Тоест ние можем да се погрижим, за да помислим по какъв ред да се случи това. Което означава, че може да се направи това, което господин главният архитект препоръчва – да се намали с 30 процента, а и повече чалгата в рамките на това пространство и да се въведе много по-строга дисциплина на пропускателния режим вътре в самите сгради.
Мисля, че това е задача, господин председателю, която е по силата на една група народни представители – да се обмисли и да се излезе с конкретни предложения. Трябва да се смени това в този текст, а това – в този текст.
Чухме ясната воля на господин министъра, че Министерството на образованието, младежта и науката не е министерство на държавната собственост и по тази причина не вижда за необходимо да се ангажира като координатор. Нека да го приемете малко и в кръга на шегата, но като бивш министър на образованието веднага ще го подкрепя, че едно от най-неприятните неща на министъра на образованието е да се занимава с имотни въпроси. На сто процента съм съгласен и аз. Но това беше скоба, по-скоро за да ви разсмея.
На следващо място, това, което смятам за разумно по тези няколко стъпки, които можем да извървим, е все пак да не го правим, господин председателю, в рамките на три дни. Уплаших се от този срок. Аз съм българин и се гордея, че съм българин. Не знам дали сме в състояние да извършим такова нещо за три дена. Примерно да бъде пет дена или седем дена – така ще ми се струва малко по-реалистично. Може би някъде другаде в географията на света този срок да е разумен. Приемам го, съгласен съм.
Даже нещо повече, за разлика от хората, които започнаха да си правят отводи, аз съм съгласен да се включа с колеги и да бъда полезен. Защото мисля че господин Диков начерта цяла програма, от която ние като извадим онези неща, които засягат нормативи, ще видим кое е необходимо да бъде в закон и кое – в подзаконов акт. И тук вече, господин министър, господин заместник-министър, упражнявайки правото си на парламентарен контрол, ще се опитаме да ви принудим да приемете съответните подзаконови актове. Защото това вече влиза по друга линия в нашата компетентност на парламентаристи.
Така че това е една съвсем прилична програма, със съвсем ясни резултати и далече от иначе симпатичния вариант как да си построим за 4 млрд. лв. един нов град. Да са живи и здрави всички, които искат да го направят, и аз, ако е добър Господ, ще го видя. Но нека да си свършим първо това, тоест да свършим тези няколко неща – да се осигури спокойствие в Студентския град, да се затворят тези сгради, да не се допуска това, което се е допускало във времето, което не е разумно.
Фактът – това, което каза господин председателят, - че има само 7 жалби за двегодишен период означава, че някой трябва да затегне режима. Този някой е съответно държавата, общината, в случая и висше училище. Няма кой друг. В смисъл, не може тук да се бяга и да се размива отговорността. Всеки трябва да си я поеме. Ние в комисията да поемем тази отговорност – да изработим това планче с конкретните стъпки. Дали ще е Закона за устройство на територията, Закона за висшето образование или подзаконови актове, това вече е въпрос на преценка на работната група. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Само във връзка с Вашето изказване искам да уточня, че тридневният срок е за излъчване на представители от всички институции. Тоест до петък трябва да се излъчат представители в работната група, която ще работи след това. Тоест не си поставяме свръхамбициозния срок за три дни.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това го приемам. Това е възможно да стане.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Понеже всички говорим за държавата, ако има някой непоканен от държавата, да прекъснем заседанието и да поканим друг представител на държавата. Ще дам думата и на областния управител разбира се. Но понеже сме на тема „община”, ние, господин Методиев, като работна група може би си поставихме малко свърхамбициозна задача - да предложим на Столичния общинския съвет, на Столичната община да преразгледа техните наредби, в които ние нямаме нормативна и законодателна инициатива. Защото моето скромно мнение е, че наредбите дори във вида, в който са, не се спазват по една или друга причина. Примерно наредбата за търговска дейност забранява на по-малко от 30 метра да има заведение с нощен режим на работа. Тридесет метра от жилищни сгради.
Интересна би била справката дали всички 191 обекта с нощен режим на работа спазват това отстояние от 30 метра от жилищните сгради.
Също така интересен е въпросът дали общежитието е жилищна сграда или е обект за обществено обслужващи дейности, като хотели, мотели, къмпинги и др. Аз се опасявам, че е второто.
Също така наредбата за обществения ред през 2009 г. е отменена от Върховния административен съд по жалба на Асоциацията на ресторантьорите в Студентския град и сега действа старата наредба, по която, без да отегчавам аудиторията, ще спомена само, че е по-трудно в жилищна сграда в събота и неделя да забия пирон в стената, защото трябва да искам съгласие от засегнатите собственици, отколкото да разкрия заведение в партерния етаж на същата жилищна сграда. Защото второто изречение е отменено от съда, за да не се накърнява свободната търговска инициатива на гражданите. И в един момент имаме едновременно една отменена наредба за опазване на обществения ред, отменена, както казах, през 2009 г., и една стара, несинхронизирана към настоящия момент, от 1993 г.
Това е също тема, по която би следвало да се помисли. Защото действително това е комплекс от мерки и координация между различни политики. Ако общината усъвършенства своята нормативна уредба, аз ще се радвам, ако ние можем да бъдем полезни като работна група.
Ако държавата в лицето на Министерството на образованието, младежта и науката намери за удачно да промени наредбата за реда в студентските общежития, с оглед предизвикателствата през последните две-три години, ако висшите училища намерят воля да променят своите правилници и преразгледат своята политика, която безспорно ще им коства недостиг на средства, които към момента те получават и запълват други свои пробойни и нужди от финансиране, да намалят с една трета нощните заведения. И към момента в пресата има обяви от университети в Студентския град, които дават обекти за дискотеки. И към момент,а буквално от миналата седмица.
Приключвам. Данаил Кирилов, областен управител на София, има думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, господин заместник-главен прокурор, господин министър! Досега се дискутират според мене главно два въпроса. Аз ще ги отделя по следния начин. Единият касае предприетите, изпълнени и предстоящи действия във връзка с решението на Народното събрание от 2009 г, другият въпрос очевидно касае мерки относно образователния процес в Студентския град.
Аз съм изпратил отговор до Вас по отношение на проблемите, които областният управител е срещнал в изпълнение на решението на Народното събрание от 2009 г. Признавам, че съм спестил голяма част от проблемите, но бих искал възможността да ви поставя в известност за това.
Стремим се и изпълняваме в максимална степен волята на Народното събрание, доколкото тя би могла да бъде приложима в настоящия момент. Главно стриктно спазваме мораториума, който е постановен. Не коментирам дали е за добро или за лошо. Потвърдили сме, по повод на питания на друга парламентарна комисия сме казали изрично, че нашето мнение като областна администрация е в подкрепа на мораториума, който е постановен. Но би следвало да държим сметка и за последиците от този мораториум.
Нямам предвид като последица обстоятелството, че през няколко седмици областната администрация е обградена от инициативни комитети на лица, които са си възстановили по един или друг законов ред собственост върху земи в Студентския град. Имам предвид чисто оперативните въпроси, които поставя този мораториум.
Ще дам пример. В настоящия момент областният управител дори не може да разреши паропровод, връзка, за да обезпечи с топлоенергия студентско общежитие. Толкова стриктно го спазвам.
По този казус аз благодаря на Столичната топлофикация, която по линия на Закона за енергетиката определи сервитута и стана връзката на въпросния топлопровод.
Категорично заявявам, че мораториумът следва да се спазва максимално стриктно. Но в случаите, които са в полза и на студентската общност, и на държавната собственост, и на общинската собственост, би следвало да имаме конкретни и ясни указания от парламента, след като той е решил да разглежда този въпрос и да постановява въпросното решение.
Областният управител изпълнява стриктно задължението си да издава актове за държавна собственост. Това го прави въпреки всичко. Уточнявам, че и към момента всяко висше учебно заведение, което е поискало – подчертавам, поискало - съставянето на акт за държавна собственост, то такъв е съставен във възможния обем. Виждам, че реагира ректорът на Университета за национално и световно стопанство. В техния случай става въпрос за сградите. За терена не можем да издадем акт за държавна собственост, при положение, че нямаме влязъл в сила подробен устройствен план.
Съжалявам, че госпожа Богданова е извън залата, защото тя каза, че авторството на голяма част от предложенията е нейно.
Искам да посоча. Областният управител не си решава сам кога да издаде акт за държавна собственост. Той трябва да бъде поискан от субекта, който управлява имота.
Ще кажа няколко думи по чл. 80. Защото в редакцията, която е приета от Народното събрание, едва ли не чл. 80 от Закона за държавната собственост вменява ролята на областния управител да влезе като силовак в Студентския град със строителна техника или дори с военна техника и да започва да завзема въпросната територия. Това не е възможно.
Друг е въпросът, че така, както е записано във въпросното решение на Народното събрание, въпросът е поставен и неправилно. Защото това производство пак се инициира по искане на органа, който управлява въпросния имот.
Само ще отворя една скоба. Това не е реплика към главния архитект Диков, по-скоро е уточнение. Преди две седмици министърът на спорта, господин главен архитект, ме уведоми и настоя да изследвам статута на прилежащия терен към Зимния дворец. Защото той каза: там има неизвестни на мене ползватели. С тази задача аз съм се заел, разбира.
По чл. 80 казвам, че който ректор е поискал приложението на чл. 80 от Закона за държавната собственост, тази процедура е изпълнена и е била приложена. Няма да коментирам бързо или бавно, къде ни е спрял съдът, защо, да кажем, съдебният контрол е забавил изпълнението на принудителното изземване.
Аз ви моля като парламентаристи да не ни поставяте в ситуация като държавни органи да нарушаваме закона. Имам предвид следното. Записано е, мисля, и в становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и в моето. Нито един път аз като областен управител не съм отписал по искане на реституент възстановената му собственост от акт за държавна собственост. Това не е сторил и министърът на регионалното развитие.
Но, господин председател, уважаеми парламентаристи, голяма част от тези права са възстановени с окончателно влязъл в сила съдебен акт. В Наказателния кодекс – тук господин заместник-главният прокурор ще каже – се инкриминира бездействието на държавен орган да не изпълни съдебен акт по реституция. Да, аз казвам, не изпълнявам. И решението, което е на парламента от 2009 г,. аз не знам как ще ме спаси от уважавания господин заместник-главен прокурор.
Кое повече тежи – Наказателният кодекс или решението?
Искам също така да кажа, без да влизам в детайли, както и господин Методиев каза, реституентите също са граждани. Те са добили права по действащо законодателство. Това законодателство е прието в тази институция. Да, вероятно е имало нарушения, да, вероятно е имало грешки на поземлени комисии.
Дежурната заплаха на реституентите е следната: ние ще искаме произнасяне на съда в Страсбург. Той вече има такова произнасяне и това произнасяне казва: българската държава не може да се размножава по реституционни казуси и с единия орган, който е държавен орган – поземлената комисия, да връща собственост, с другия орган – областен управител или някой друг, да ревизира постановените съдебни актове. И в България съдебното производство трябва да е окончателно и да влезе в сила в един момент съдебният акт.
Благодаря за търпението, с което ме изслушахте.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За реплика – господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин областен управителю, ще Ви направя кратка реплика. Ползвам Вашето изказване и факта, че ме споменахте. Ние си имаме парламент и можем да правим такива неща, тоест реплики.
Аз се обръщам към Вас, както и към господин главния архитект, както към колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и, разбира се, към министър Игнатов. Моля ви се, наистина в кратък срок да се направи това, което каза господин председателят. Ако в действащи нормативи, независимо дали са закони или са подзаконови актове, фигурират текстове, които решават част от тези неприятни, тежки проблеми в студентските общежития, но просто по тези текстове се нехае от различни институции, независимо на какво равнище, моля ви да си изкажете мнението.
Господин Стоичков даде няколко примера за няколко документа – че действат текстове, а тези текстове няма кой да ги прилага. Дали това е обърнато към общината или е обърнато към някое министерство? Защото едно от министерствата, което не присъства тук, а гарантира сигурност, е Министерството на вътрешните работи. Има ли достатъчно гаранции, че действащото законодателство и подказонови актове в тази област например дават права на местната власт, полицейска власт да се справя с подобни ситуации?
Казвам го с най-голямата загриженост и с яснота, че ако ние изработим един документ, той непременно ще има две части – едната част е препоръки към това какво трябва да се усъвършенства, втората част ще бъде действащи норми към съответни институции, които не спазват действащите норми и със своето бездействие фактически провокират напрежение. Защото явно ги има и двете неща.
Затова ползвам изказването на господин областния управител, но то е насочено към всички гости. Моля ви да вземете присърце тази задача и да ни дадете едно становище в рамките на няколко дни. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Колеги, ако не възразявате, бих желал да дам думата и на представителите на висшите училища, на ректорите. Поканили сме и Националното представителство на студентските съюзи. Би следвало и студентите, ако имат желание, да вземат отношение. Разбира се, и всеки друг, който е поканен от институциите, които са предмет на изслушването, да вземат отношение, след което ще дадем думата на други наши гости.
Заповядайте, проф. Христов, ректор на Техническия университет.
ПРОФ. МАРИН ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа депутати! Няколко практически кратки бележки, за да не ви досаждам.
Тук много се говори за един район в София, в който има общежития, и около тях, образно казано, има развлекателни заведения.
Аз съм убеден, тъй като ректорите от последните няколко дни или няколко седмици контактуваме ежедневно. Всички искрено, а не служебно са притеснени от състоянието в Студентския град, от състоянието в техните общежития и всички имат желание да се променят правилниците в общежитията, така че в никакъв случай да не говорим за драконовско отношение, заключване и т.н. Това са децата на България утрешната смяна, цветът на България и не можем с тях да се отнасяме по този начин. Това е ясно.
От една страна, каквото обаче да правим, общежитията не са едни острови на благоденствие сред полето на удоволствията. Всичко промените на правилниците и на състоянието на общежитията, със засилване на истинското участие на студентите, които живеят вътре, трябва да се помисли за околната среда, за някои допълнителни правилници, които в някакъв случай леко да ограничават работното време и присъствието на тези увеселителни заведения.
Вярно е, че висшите учебни заведения са отдали отделни неща в някои от блоковете. Ние дискотеки нямаме, но ние имаме от десет блока само две заведения, които работят до 2 часа. Всичко останало отваря в 11 часа и работят до среднощ. Студентите не могат да бъдат вързани и ако нещо с някой студент се случи, никакво значение няма това дали е вътре в блока или извън блока. Това е наше дете, на нашия университет. И ние освен с работа вътре в блоковете – това ми е молбата към всички представители на всички организации – да работим по някакъв начин, без да се засягат, разбира се, частнособственическите интереси.
Но това е един район, който има и жилищни постройки, това е един район в София. Не може там безнаказано всичките тези нощни заведения, барове и т.н. да отварят в 23-24 часа и да работят до сутринта. Тоест трябва всичко комплексно да гледаме.
Още един път, без да взимам отношение от страна на останалите ректори, ще кажа, че всички са загрижени. В момента контактуваме един с друг за някакви общи становища по отношение на нов ред, но успоредно с това трябва да се върви към ограничаване на работното време на заведенията. Благодаря за търпението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря проф. Христов. Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ВЕНДОВА (Софийски университет): Аз мисля, че тук има един доста сериозен проблем, който всъщност, господин председател, Вие споменахте, а това е дали студентските общежития са жилищни или нежилищни сгради. Ако те са жилищни, наредбата за жилищните сгради достатъчно ясно казва, че не само вътре не може да има заведения, но и на 30 метра от тях. Да, университетите може би са отдали някои такива помещения вътре в блоковете, но няма правна пречка за това.
Причината за това противоречие всъщност е, че в момента общината трябва да вземе това решение дали те са жилищни сгради или не. Те се водят като нежилищни, защото такса „Смет” там е много по-висока. Говорим за едно финансово извиване на ръцете на университетите от страна на общината, за да се плати високата такса „Смет” за сметка на сигурността на студентите. Това е едното.
Другото, което бих искала да кажа, е, че всъщност не е съвсем вярно, че там няма библиотеки. От 1979 г. Софийският университет има библиотека. Преди четири години тя беше основно обновена и открито ремонтираното вече място от министър Вълчев. Тази библиотека в момента по искане на студентите е с работно време до 23 часа. Тоест ние сме направили една стъпка, която малко да компенсира наличието на нощни заведения. Ние ще вървим в тази посока.
Нямаме конкурсни процедури за отдаване под наем на помещения в блоковете. Смятаме да се възползваме от тези помещения за читални и за библиотеки. Смятаме тази дейност да я развием по-нататък.
Много държа да се чуе какви сгради всъщност са студентските общежития – жилищни или не.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Дилчев, кмет на район „Студентски”.
ДИМИТЪР ДИЛЧЕВ: Добър ден. Господин председател, господа депутати, господа ректори, господин областен управител1 гости! Вземам думата в случая, защото проблемът с това какви са общежитията вече стана повече от година да се отправя към общината. Това не е коректно и не е правилно.
Изрично с писмо на госпожа Фандъкова по мое искане тя тълкува общежитията като жилищни сгради, което накара районната администрация да иска съгласие от страна на ректорите за работно време след 22 часа. Впоследствие обаче собствениците на заведения заведоха срещу това мое решение дело, с което стана ясно, че всъщност общежитията не са в режим на етажна собственост, така, както гласи наредбата на Столичната община.
И нещо друго. Столичната община не вдига такса „Смет” на общежитията, нито ги рекетира. Проблемът идва от тълкуване на НАП към „Местни данъци и такси”, което казва, че общежитията са нежилищни сгради по наредба и „Местни данъци и такси” като по-нискостоящ орган се съобразяват с тази разпоредба.
Столичната община - мисля, че това ректорите го знаят – направи доста в това отношение като отстъпки. Но ние няма как да променим тълкуването на НАП за това общежитието дали е жилищна сграда или не. Тук става въпрос за промяна в наредбите - доколкото знам, наредба на МРРБ, - така че това нещо да се промени. Моето мнение съм го казвал много пъти. За мене общежитието е жилищна сграда. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само да вмъкна. Абсолютно прав сте, господин Дилчев. Наредбата е № 1 от 2003 г. за номенклатурата за видове строеж. Тя е издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В нея в Приложение № 2 изрично е записано в т. 7, че общежитията са видове сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, хотелиерството, услуги и хазарт. Тоест те са сложени на едно ниво. Тогава защо се учудваме, че има казина в Студентския град?
Аз ще се радвам на днешната дискусия – вече два часа заседаваме – поне за едно нещо да се разберем – що е това студентско общежитие, какви са отстоянията от търговските обекти, спазена ли е наредбата? Просто да направим една малка стъпка. Една малка стъпка е достатъчна на фона на големите обобщения за държавата, общината, еврофондовете и публично частното партньорство. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин председател. Да, така е. Номенклатурата, която използва съответно Агенцията по приходите, съществува в нашата наредба. Нашата наредба е преди повече от 10 години. Така че наистина съм съгласен, че тя се нуждае от прецизиране. Конкретно за случая, за който говорим – да, можем да се ангажираме с конкретен срок да излезем с конкретно предложение каква трябва да бъде бъдещата номенклатура. Но нека все пак да вървим към една актуализация на дадената наредба и да говорим малко по-мащабно, тоест да изчистим всички екстри, които евентуално вече са остарели и не са приложими към настоящата макроикономическа обстановка в страната.
Така че в един срок около 30 дни конкретни предложения от наша страна може да бъдат внесени във вашата комисия. Не че това не е вътрешноведомствен акт на министерството, а по-скоро да получим принципното съгласие на народните представители от комисията, съответно вие да запознаете ръководствата на висшите учебни заведения. Мисля, че едномесечен срок за това е обозрим и удачен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Според мене това е една позиция, която заслужава уважение. Точно, ясно и конкретно със срок.
Давам думата на Ангел Георгиев от Националното представителство на Студентските съвети.
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа народни представители, ректори, гости! Ние като организацията, която представлява студентите в България, направихме събиране, обсъдихме проблема и категорично заставаме зад това, че наредбата за ползване на общежитията трябва да бъде променена. Направили сме първи стъпки в това отношение съвместно с представители на Министерството на образованието, младежта и науката и имаме конкретни предложения.
В момента действащата наредба е добра, но дава доста широка рамка за лавиране във вътрешните правилници за ползване на общежитията и не всички правилници са достатъчно строги. Друг е моментът, че правилата, които в момента съществуват, не се спазват достатъчно добре.
Тук апелирам към представителите на висшите училища, именно ректорите и академичните ръководства по-строго да следят за спазването на правилата, защото те ненавсякъде се спазват и това е видимо. Да, и студентите от Студентско самоуправление участват в създаването на тези правила и в контрола на спазването им. Но, от наша страна, ние имаме уверението и правим проверка във висшите училища студентските съвети и домовите съвети къде как се справят и те да бъдат подменени, ако не си вършат работата.
Друго, свързано със Студентския град. Ние също заставаме зад това, че висшите училища по възможност не трябва да отдават помещения за такива заведения, а които вече са отдадени, по един или друг начин с лостовете, които има било държавата или университетът, да бъдат иззети и по този начин най-малкото да намалим бройката на подобни нощни питейни заведения в Студентския град.
Имаме конкретни предложения и за реда в Студентския град. Това, че Седмо районно управление беше преместено от Студентския град - за нас е добре то да се върне.
Имаме предложение за медицински пункт в Студентския град и още редица предложения, които съвсем скоро ще бъдат изпратени до министерството и до Комисията по образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев. Проф. Стати Статев – ректор на УНСС.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители, колеги! Много приказки се изприказваха. Аз се солидаризирам с чутото, стига от него, както каза господин Методиев, да извлечем полза и това, което можем да го направим, да го направим, а не да го повтаряме при следващия случай. Нека да сме наясно как изглежда Студентският град. В 1997 г., когато става децентрализирането, блоковете са дадени, както е била ситуацията. Те са диспергирани, те не са обособени. Тоест един университет няма блокове един до друг.
Примерно УНСС има 12 блока и те са пръснати, все едно да хвърлите една шепа с камъчета и което където отиде – от единия до другия край на Студентския град.
Чухте господин областния управител, аз му благодаря за актовете, които ни издаде. Но компетенцията на висшите училища започва от вратата на общежитието. То няма околоблоково пространство. Първо, са пръснати, второ, няма околоблоково пространство.
В тази връзка аз поемам предизвикателството. Министър Игнатов отхвърли всичките пет точки, защото не иска да рационализира, и каза: Съгласен съм с шеста, съветвам ректорите да не отдават заведения под наем. Ама ние не ги отдаваме, защото искаме. В 1997 г., когато ни бяха разпределени общежитията, те си дойдоха с тези обекти. И мисля, че и другите колеги са така. Но никой от нас не е променял статут на обект. На нас ни е дадена дискотека „Оринет 33” и тя си работи като дискотека не защото УНСС си е направило дискотека, а защото този обект, както и още три обекта – интернет клуб, кафе и ресторант, са ни дадени като такива през 1997 г. и е сметнато, че с наемите, които вземаме от тях, ние си поддържаме общежитията.
Ако се вземе решение да не ги отдаваме под наем, няма никакъв проблем. Само че те ни носят 30 процента от бюджета. Нека бюджетът от 1,5 млн. лв. да стане 2 млн. лв. – затваряме всичко и не се занимаваме с рентиерство. Много е проста задачата. Иначе няма с какво да оправяме покривите и съвсем ще протекат, защото за друго няма пари.
Що се отнася до това, което каза колегата от националното представителство. Студентските общежития са най-яркият пример за студентско самоуправление. Ние сме оставили там нашия Студентски съвет да има пълен контрол по целия процес на настаняване. Имаме 5100 човека, настанени в нашите 12 блока, и още 1500, в стаи, които другите университети ни предоставиха в техните блокове. Благодаря на всички колеги ректори, които ни дават други места. Как ректорът ще следи това?
Пет години преди да стана ректор, като първи заместник-ректор аз отговарях за общежитията. Нямам и пет наказани студенти за това, че са вдигали шум. Защо? Ами защото колегите не се топят едни други. И сега след делата, като взехме да говорим, се оказа, че етажните отговорници не си вършат работата, а те по наредба имат привилегии. Домсъветите не си вършат работата, а те по наредба имат привилегии. Да не влизам в конкретни случай.
Така че ние с колегите от нашия Студентски съвет водим много сериозен диалог как, за да се избегнат превантивно подобни неща, всяко едно нарушение – вдигане на шум, някой прекалил с алкохол или нещо друго, да се документира по съответен начин и да му се обръща внимание. Но това е работа на студентите, не е работа на ректора.
Така че оставам с разбирането не да прехвърлям топката, а че ние много сериозно трябва да си взаимодействаме със студентските съвети и специално с начина на организация и да упражняваме нашите функции по тяхно настояване. Иначе отново ще бъде черна кутия.
Така че оставам с разбирането – ние ще подкрепим всички разумни решения, които комисията ще направи, но нека да не са едностранчиви. Ако затворим само заведенията на университетите, а останат другите една трета, за които говори арх. Диков, които също са държавни, нищо няма да направим. Аз съм готов да затворя дискотека „Ориент 33”, само че като я затворя, на 100 метра е Зимният дворец. Какво ще направим? Ще увеличим клиентелата на Зимния дворец. Иначе подкрепяме. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви и аз, проф. Статев. Точно затова сме се събрали на една маса – да координираме политиката. Не единият да затвори дискотеката и публиката да отиде в другия обект. Това е смисълът на събирането.
Ако ми позволите да внеса малко хумор в днешното обсъждане. Изненадах се, че има три книжарници с нощен режим на работа. Три книжарници работят до 24 часа и един фитнес. Така че, уважаеми студентите, ходете в тези три книжарници и в този фитнес.
Доц. Лиляна Вълчева поиска думата.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, госпожи и господа народни представители! Участвах в дискусията през 2008 г, арх. Диков знае за това, затова имам един въпрос към него. Но преди въпроса искам да уважа председателя на комисията и да задам въпрос към него. Защо днес тук няма представител на Министерството на спорта?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Защото по решението от 2009 г,. по което правим изслушване, това са органите и институциите, които са изброени. Разбира се, аз имам предвид Вашето предложение. За работната група ще отправя покана и до Министерството на спорта. Но те не са описани в решението, което е предмет на нашето изслушване.
Валентина Богданова, която е автор на тези документи, ми напомня, че тогава е нямало такова Министерство на спорта. Имаше ДАМС.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря. Въпроса го зададох, защото по времето на управлението на Тройната коалиция – да не цитирам Валентина Богданова – имаше три дискотеки в Зимния дворец, сега вече са пет дискотеки. Имаме информация. И аз се учудвам защо Ви задава въпрос министърът на спорта. Всички знаем за новите две дискотеки, прибавени към онези три от сегашното Министерство на спорта.
Разбирам, ако висшите училища продължават отдаването под наем на дискотеките, макар че „Ориент 33”, проф. Статев, не е в общежитие, не знам защо поемате излишно вина, все пак отдадените дискотеки от висшите училища компенсират недостига на държавните средства. Вие знаете, че бюджетът тази година с 53 процента намали средствата за капиталови разходи и ние нямаме пари за ремонти. И всяка такава дейност с отдаване под наем, независимо каква е формата, компенсира тези средства за висшите училища.
Но въпросът ми е: какво компенсира на Министерството на спорта, та то е отдало под наем нови две дискотеки. Бих искала да получа и Вашия писмен отговор, ако трябва, писмено ще Ви задам този въпрос. Защото виждам, че имате огромното желание този въпрос да намери решение за Студентския град. Така че моля Ви за един писмен отговор по тази тема.
А сега нататък. Днес съм тук по желание на студенти, студенти, които преодоляха страха си и намериха желание да говорят с нашия синдикат. Това са председатели на студентски съвети, които са беззащитни към атаките от собствениците на дискотеките в Студентския град. И аз тук дори съм си записала кои са тези дискотеки, но за това ще говорим на друго, по-подходящо място.
Собствениците на дискотеките научават кои са председателите на студентските съвети, къде живеят, крадат им вещи, предимно техника, след което отиват и любезно им купуват нова, и започват с тях да ги задължават да посещават тези дискотеки. И ако видите афишите в Студентския град, ще видите колко партита се организират по идея на студентските съвети в тези дискотеки.
Искам да кажа, че младите хора на територията на Студентския град са много беззащитни. Поставям въпроса от името на тези млади хора като синдикат, който има за цел да защитава правата на хората.
Освен това, пак в нарушение на правата на младите хора са тези санкции, които ги насочваме все пак към тях, например за вечерен час. Просто съм учудена, че с пълнолетни граждани подхождаме по този начин. Аз не чух от страна на държавата нито една икономическа санкция към всичките тези 150 заведения, които са с режим до 24 часа, и още 40 до 191 са с денонощен режим на работа.
Така че при всички случай държавата трябва да се намеси. Споделяме мнението на Съвета на ректорите, които тук несправедливо бяха нападнати, и затова реагирах, че трябва да дадете думата не на мене, а на тях. Затова Ви направих тази бележка. Извинявайте, но като сме поканени тук два часа, хората се уморяват и вече не слушат внимателно след втория час. Беше хубаво да ни дадете думата в началото. Друг път поне така сте подхождали.
По отношение на въпроса ми към арх. Диков. Арх. Диков, ние на предишната среща разбрахме от тогавашния кмет Бойко Борисов, че с ужас той е установил, че няма план, по който да се развива град София. И от 2007 г. Вие работите. Въпросът ми е: защо от 1997 г. не работите, а излизат такива наредби, които цитирате тук, господин председател, които създават един хаос и размиват отговорност? Защото предложението на господин Лютви Местан е добро. Обаче нима нашето министерство може да ползва тези социални програми? Че то непрекъснато се моли или на Министерството на труда и социалната политика, или по програма „Човешки ресурси”, или по инфраструктурните проекти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. А най-големите социални дейности, както спомена и министър Игнатов, са в нашето Министерство на образованието. И ето тук пак става размиване на отговорности, разпиляване на пари по европейските програми, а в същото време искаме да казваме, че образованието е приоритет.
Много неща могат да се кажат в тази посока в сферата на висшето образование и на науката. Но тук, понеже днес идва дума за Студентския град, нашето мнение в тази посока е, че е кауза пердута, че излишно говорим и работим. При всички случаи трудно ще отделим частната собственост от държавната собственост и трудно ще защитим нашите млади колеги. Това е нашето становище. Закъснели сме безкрайно много. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря, доц. Вълчева. Други становища, въпроси? Заповядайте.
БИЛЯНА СЕКУЛСКА: Първо, добър ден. Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател на комисията и всички членове на комисията. Радвам се, че днес съм тук. Тук.
Аз съм Биляна Секулска, член съм на Асоциацията „Български детски и младежки парламент” и освен това съм студентка в първи курс на Софийския университет. Но тук пред вас стоя като жител на Студентския град и това е нещото, което ме касае най-много днес.
Слушах много, но чух малко качествени неща и становища. Нещата, които чух днес, бяха, че един дава предложение, друг го отрича и казва, че няма какво да се направи. Накрая наистина се говори за мечтите, че може да имаме нов студентски кампус, което аз имам право да мечтая, но знам, че няма как да се случи.
Моето предложение е в тази работна група, която ще работи върху новия законопроект, да има повече студенти и членове на младежки организации. Аз като член на младежкия парламент съм готова да кажа, че ние може да подготвим становище и предложения по наболелия въпрос, ако наистина има нужда от това и ако ни се даде такава възможност.
Като цяло искам да виждам повече млади и хора и студенти, хора, които живеят в Студентския град. Защото не говоря лично от мое мнение, а говоря от името на много студенти и имам предвид тяхното мнение, което са дали.
Като цяло всичко, което чувам в момента в последно време е, че няма да се направи нищо. Студентите са обезверени и казват: Те ще ни изслушат, но отново няма да се направи нищо. Утре отново ще стане нещо, пак ще се раздуе проблемът, но нищо няма да стане. Това го чувам и от по-големите от мене студенти.
Искам да ви попитам. Аз съм едва първи курс, не съм прекарала и пет цели месеца в Студентския град и в момента ме е страх. Майка ми не ме изпраща с изречението „Лек път”, а ме изпраща с изречението „Лек и безопасен престой в Студентския град”.
Според мене мерки трябва да се вземат. Знам, че ще е трудно и всички казват, че ще е трудно.И ние като студенти го осъзнаваме и като младежи. Всички знаем, че ще е трудно, но според мене трябва да се вземат по-радикални мерки. Наистина нощните заведения в Студентския град трябва да се намалят драстично, не с една трета, може би половината. И аз обичам да се забавлявам, и аз обичам да излизам, да ходя на дискотеки, по кафенета и т.н. Но в момента синонимът, който се дава на българския Студентски град, е „Содом и Гомор”. Това се говори в Студентския град.
Също така имам наблюдения върху други студентски градове, не говоря, както споменахте, за държави като Англия и Съединените щати, а говоря за държава като Македония. Там студентските градове не са студентски градове, те са четири на брой и са разделени в четири части на града, като всеки Студентски град – така да го наречем – е ограден, вътре има мъжка и женска сграда, като заведенията са две, в които се работи с купони, които те получават срещу съответна сума.
Нас като цяло не ни интересува какво е било, кой какво не е свършил и какво не е направил. Нас ни интересува какво ще се направи. Защото има много такива случаи, които не са показани по медиите, лично на мене ми е случвало – на ограбени и пребити деца. И не е само последният случай, който ни накара да се съберем днес и като цяло. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви за споделената позиция.
Колеги, други становища? – Не виждам. Закривам дискусията. В отговор на последния поставен въпрос на младата дама какво следва оттук нататък, ще предложа на вашето внимание с готовност за редакция от вас проекторешение на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
1. Приема за сведение постъпилите писмени становища и документи, както и представената в хода на проведеното изслушване информация относно изпълнението на решение по доклада на Временната анкетна комисия за установяване на актове и действия, с които е уредена собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град в София, прието от Четиридесетото Народно събрание на 26.05.2009 г. (Обн., ДВ, бр. 41 от 2.06.2009 г.).
2. Създава в срок до 26 март, понеделник, работна група от народни представители и представители на заинтересованите институции и лица.
3. Работната група по т. 2 да анализира събраната информация и да изготви становище с предложения за последващи необходими действия, който доклад да бъде представен на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта в двуседмичен срок.
Становища по проекторешението?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не съм съгласна да са разделени точки втора и трета. Аз смятам, че те могат да се обединят в една точка. По същество т. 2 няма смисъл, според мене.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имаше и такъв вариант, колега Дукова. Понеже ще поканим и външни участници в нашата работна група, ми се струва, че е полезно за нашите гости от външните институции, всички, които днес са поканени, всички, които ще бъдат поканени, да излъчат представители в тази работна група в срок до понеделник. Затова е точка втора.
Заместник-министър Нанков иска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз имам само един уточняващ въпрос: от ваша страна, ще лимитирате ли броя на съответната институция, на какво ниво да бъде съответният представител? Да кажете повече думи относно представителството на министерства, на Столичната община, на областната управа. Какво да е то.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Не бих лимитирал, не бих поставил някакво ограничение за представителство. Но според мене по двама е добре.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Човек, мъж или жена, които могат да носят отговорност. Ако ни изпратите хора, които започват да се оправдават с вас, ние ще напишем становище, което ще е срещу вас. Да ви го кажем отсега. Тук не става дума за криене. Има съгласие, има политическа воля на всички народни представители в комисията да се извърши нещо конкретно.
Така че оставяме на вас да вземете решение – по двама човека, както каза господин председателят.
Поисках думата, което не е в реда на правилата, просто за да ви натякна. Защото наистина не може да се преминава ей така спокойно през такива проблеми. Да носи отговорност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Галина Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Ако правилно съм разбрала проф. Статев, тепърва предстои Съветът на ректорите да вземе решение какви мерки ще предприеме. Така ли е, проф. Статев?
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Така е. И той е насрочен за 5 април. Имаме и предложение на Управителния съвет, на който аз съм заместник-председател, председателят отсъства и е в чужбина. Вече е отправена покана с нашите предложения за решение към Съвета на ректорите, който се свиква на 5 април, на който ще бъде поканен, разбира се, и министър Игнатов.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря. Питам Ви, защото на мене ми се искаше да включим в нашето становище и мерките, които ще вземе Съветът на ректорите, и да ги разгледаме. Тъй като, да Ви призная, на мене ми прозвуча малко странно Вашето изказване, особено обърнато към студентските съвети, че оставяте цялата отговорност в техните ръце и вие като ректорско ръководство не бихте направили това, което трябва да се направи.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Ние не оставяме отговорността в техните ръце.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Така прозвуча, извинявайте.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Молим за съдействие.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Затова сме седнали тук.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Защото колкото ректорът е безпомощен за тези 7200 живеещи студенти, пръснати в 50-хилядния Студентски град, ако не консолидираме общежитията, толкова и министърът ще бъде безпомощен.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви. Аз бих Ви помолила все пак да представите в комисията и на работната група мерките, които ще предприеме Съветът на ректорите за подобряване на положението в Студентския град.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: След заседанието на 5 април поемам ангажимента да ви бъдат изпратени.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища по проекторешението? Министър Игнатов, приемливо ли е за Министерството на образованието, младежта и науката?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Абсолютно. Мисля, че така нещата ще потръгнат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Арх. Диков, ако можете да се ангажирате със становище на Столичната община.
АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: Да, няма проблем. Включително ще има и юридическа част с предложение за промени на наредби и на закони.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Областният управител?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, господин председател, ние ще съдействаме в максимална степен. Единият участник съм аз, другият ще бъде директор на специализираната администрация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Засега няма да се обръщам към заместник-главния прокурор.
Колеги, обявявам гласуване на така прочетеното решение. който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на всички гости. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,25 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И
ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
ОГНЯН СТОИЧКОВ