Стенограма от извънредно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта на 12 април 2012 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА
И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И
СПОРТА






П Р О Т О К О Л

На 12 април 2012 година се проведе извънредно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, Иван Ценов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, Константин Пенчев – омбудсман на Република България, Тодор Чобанов – заместник-кмет на Столична община,
Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.


ОГНЯН СТОИЧКОВ: Откривам извънредното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, свикано от една трета от членовете на комисията, при следния проектодневен ред:
Разглеждане за първо гласуване на законопроекта за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2. Разни.
Становища и изказвания по проектодневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 15, против 1, въздържали се няма.
Приема се току-що обявения дневен ред.
Колеги, гости на заседанието са над 115 участници в дискусията. Присъстват:
проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката,
Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката,
Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката,
Господин Константин Пенчев – омбудсман на Република България,
Представители на помощни, болнични, оздравителни училища и ресурсни центрове. Представители на неправителствени организации. Съжалявам, че всичките 115 човека не мога да представя.
Благодаря за интереса към днешното заседание на комисията. Действително законопроектът, който предстои да бъде разгледан на първо гласуване в нашата комисия, току-що коментирахме с колеги депутати, касае почти половината от българското населението. По данни на Министерството на образованието, младежта и науката имаме над 800 хил. деца и ученици, които ще бъдат обхванати от предучилищното и училищното образование. Над 800 хил. деца със своите родители, със своите майки и бащи – говорим за над 2,5 – 3 млн. души, което е половината от населението на България към момента. Едва ли има друг толкова широкообхватен закон, който да касае такава голяма група от българското население.
Давам думата на проф. Игнатов, който да представи законопроекта от името на вносителя.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Процедура.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, Вие казахте, че днешното заседание е свикано по искане на една трета от членовете на комисията. Известно е на всички, че всички заседания в парламента, определени за днес, или са изтеглени за сряда, или са отложени за след ваканцията на парламента. Моят въпрос е: какво точно наложи в днешния ден по това време да бъде проведено това извънредно заседание по този изключително важен закон? Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Уважаеми господин Имамов, Вие, задавайки въпроса, сам отговорихте на него, защото казахте, че това е един изключително важен законопроект. Това е причината, поради която днес сме свикали извънредно заседание на комисията. И фактът, че имаме толкова много гости и толкова много представители на образователната система, потвърждава това, че ние сме постъпили правилно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За втора процедура заповядайте, Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, уважаеми гости! Ще призова, господин председателю, да прогласуваме за провеждането на много детайлно заседание да спазваме процедурата по времетраене, тъй като гостите са достатъчно, интересът е голям. Искам да припомня, че кръгли маси се проведоха и в София, и по места в страната и всички са запознати от самото начало с предложенията в новия Закон за предучилищно и училищно образование.
Затова много моля и гостите, и Вас, господин председателю, да сте много пунктуален. Надявам се, че всички разбирате, че и законът е важен. Но наистина ако всички се изказваме повече от определеното време, няма да свършим до 12 часа. Не казвам, че времето, което ще отделим, е на халос, защото не е. И както каза моята колежка, законът е изключително важен. Но всички вие сте запознати много отдавна с него и моля наистина да се изказваме по същество.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Процедурата Ви е за изказвания в рамките на 2 минути. Така ли да разбирам?
РУМЕН СТОИЛОВ: За 3-минутни изказвания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обратно становище? Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, уважаеми дами и господа, господин министър! Аз изразявам обратно становище, защото виждам противоречие в поведението, което демонстрира тази част от комисията, която решава да свика днешното заседание. От една страна, Вие казвате, че това е изключително важна тема, изключително важен законопроект, който касае толкова много хора, каните в днешния ден повече от 115 гости и в същото време сега решаваме, че трябва да има ограничение в изказванията.
Аз считам, че всеки, който е дошъл тук, е дошъл с идеята и тенденцията да изрази своето становище и трябва да бъде дадена възможност на всеки един да го направи. Да започваме от самото начало заседанието с уговорките, че няма да стигне времето, че трябва да се съобразяваме с времето, ми прилича по-скоро на организирането на едно мероприятие за създаването на PR и за приключването му като обществено мероприятие. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Галина Банковска, заповядайте.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Бих желала да отговоря на колегата Терзийски, че нашата комисия е доказала, че действително работим много прозрачно и при нас винаги има много гости, което означава, че ние се вслушваме в становището на всички заинтересовани страни, това първо.
Второ. Като сме казали 3 минути, това не означава, че точно 3 минути ние ще засичаме и ще претендираме за това време. Просто искаме една коректност – около три минути да се движат всички в изказванията си. Това е едно ориентировъчно време. Досега поне това е била нашата практика.
В никакъв случай не мога да се съглася с Вас, господин Терзийски, че ние днес желаем да ограничим това, което искат да кажат нашите гости. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Снежана Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги и гости! В рамките на секунда ще кажа следното, аз не зная доколко колегата е участвал в работни групи, в дебати, в дискусионни форуми, в анализи и дали знае това, че концепцията на закона, преди да бъде той публикуван, една година беше обсъждана, а впоследствие и самият закон.
Не неглижирам изключителното внимание, към този закон с оглед на неговото значение, присъствието в залата доказва това.
Аз считам, че тук има секторни политики и хора от различни групи, ангажирани с провеждането и доработката на закона, които ще отстояват позиции в определени секторни политики. Считам, че те могат да бъдат дори обединени в своите изказвания, тъй като няма да има сериозни разминавания нито в процедурата, нито в техните изказвания.
Ще добавя само, че нашата комисия има определени правила, които ние спазваме, въпреки многобройните гости, които присъстват.
Моля регламентът да бъде две минути, разбира се, с търпимост, която ще проявим към всеки един, който има аналитичен подход и конкретика в предложенията. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложенията по реда на постъпването. Подлагам на гласуване предложението за регламент от три минути за изказванията на нашите гости.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 4.
Предложението за изказвания от три минути се приема. При това положение няма да подлагам на гласуване другите направени предложения.
Колеги, ако няма други процедури, има думата министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа! Благодаря за предоставената ми възможност да представя законопроекта, който наистина се очаква не само от голяма част от българските граждани, но и интересът, който се демонстрира днес към темата, показва, че ни предстои едно много интересно заседание и твърде плодотворна работа до приемането на закона. Защото аз съм убеден, че само след няколко месеца той ще бъде факт, тъй като е налице воля – и то не само политическа – за промяна в системата на предучилищното и училищното образование.
Действащият Закон за народната просвета е приет през 1991 г. Оттогава той е изменян и допълван повече от 20 пъти. Той съдържа оскъдна уредба и оставя основни обществени отношения да бъдат уредени на подзаконово ниво.
Успоредно със Закона за народната просвета от 1999 г. е в сила и действа Законът за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Този закон е приет на основание на Закона за народната просвета като едно от държавните образователни изисквания, но създава паралелна и често противоречаща на Закона за народната просвета уредба.
За прилагането на Закона за народната просвета е издаден правилник, който поради непълнотата на законовата уредба регулира първично основни обществени отношения. Тоест не конкретизира, а често дописва закона.
Динамичните промени в обществените отношения през последните години, пълното навлизане на информационните и комуникационните технологии в човешкия живот поставиха нови предизвикателства пред традиционните образователни модели и традиционните форми на общуване. Постепенно надделя мнението, че е необходимо предефиниране на целите на българското предучилищно и училищно образование.
Законопроектът обхваща материята в нейната цялост, което гарантира по-доброто й познаване и прилагане от страна на учители, директори, ученици, родители и прави системата прозрачна, а развитието й – предвидимо.
Законопроектът поставя ясно и категорично фокуса върху личността на детето и ученика с неговата автономност и свобода на избор. Създават се условия за прилагане на интегрирани политики с други публични сектори за целите на образованието и личностното развитие на децата и учениците.
Последователно се провежда политиката на запазване и засилване на ролята на държавата във финансирането на предучилищното образование, като по този начин извеждаме като основополагащи образователните приоритети на предучилищното детство.
Предвижда се и възможност от 2016 – 2017 г. четиригодишните деца да посещават задължително детска градина. Образованието в ранна детска възраст допринася за преодоляване на разликата в уменията и съдейства за цялостното развитие на всяко дете, което е сериозна стъпка към намаляване на процента на преждевременно напускащите училище и прекъсване на порочния кръг на бедността и социалното изключване за семейства и общности в риск.
Въвеждането на целодневна организация на учебния ден до седми клас е другият инструмент за превенция на отпадането от училище, за идентифициране и развитие на таланта, за осигуряване на специализирана помощ в подготовката на учениците и максимално оползотворяване на свободното им време.
Разширяват се възможностите за информиран избор на младия човек относно бъдеща професия и по-нататъшни форми на обучение. Въвежда се нова образователна структура в системата на училищното образование – основна образователна степен с два етапа: начален – първи и четвърти клас, прогимназиален – пети и седми клас и средна степен с два етапа: първи гимназиален етап - осми – десети клас и втори гимназиален етап – единадесети – дванадесети клас, като последните две години са предназначени за тясно профилирано и професионално образование.
Създава се и нов вид училище – обединено училище от първи до десети клас. Учениците получават възможността да завършат първи гимназилаен етап в родното си място или в близост до него, което е голямо облекчение за младите хора от малките населени места и за тези, чиито семейства са в затруднено финансово положение.
Проектът утвърждава правата на училищата, на учителите, на родителите, на учениците сами да определят взаимоотношенията си, да вземат решения, да избират най-доброто от тяхна гледна точка – учебници, учебни програми, собствени механизми за превенция, етичен кодекс на училищната общност, правила за поведение и други.
Законопроектът осигурява автономия на училищата да разработват учебни програми за разширена и допълнителна подготовка. В рамките на тази подготовка учениците могат да се подготвят за пазара на труда чрез изучаване на предприемачество, чрез гражданско образование и други.
Законопроектът насърчава ученето през целия живот и наред с мерките за предотвратяване на ранното отпадане за първи път урежда възможностите за валидиране на компетентност на лица, навършили 16 години, които нямат придобито основно или средно образование, придобити компетентности чрез неформално обучение и информално учене.
Оптимизира се самостоятелната и индивидуалната форма на обучение, развива се дистанционната и се въвежда комбинирана форма на обучение.
Предложеният законопроект оптимизира системата на оценяването. Законопроектът въвежда някои качествено нови процеси в образованието ни, като регламентирането на приобщаващото образование като неизменна част от правото на образованието.
Въвежда се нов елемент в образователния процес – подкрепа за личностното развитие. Тя засяга деца и ученици със СОП, деца и ученици с извени дарби, деца и ученици в риск.
Законопроектът прави стъпки към по-нататъшна децентрализация на образователната система и прилагане на междусекторни политики и интегриране на грижите за децата и учениците на общинско ниво.
Към общините се създават центрове за подкрепа за личностно развитие, които ще обхванат сега съществуващите обслужващи звена на системата.
В образователната политика ще бъде въведен методът на екипната работа по случай на дете или ученик.
Към училищата и детските градини се създават обществени съвети като орган за развитие на образователната институция и граждански контрол върху управлението й. Те включват представител на общината, на финансиращия орган в случая с държавните училища, и на бизнеса, в случая с професионалните гимназии, включване на родителите. Професионалните гимназии преминават към общините.
С проекта се създават условия за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти. За първи път се въвежда задължителна квалификация, която се измерва чрез системата от квалификационни кредити; атестация на педагогическите специалисти и на директорите на всеки четири години; наставничество на новоназначените директори на детските градини и училищата като специализирана форма на методическа подкрепа.
По отношение подобряването на качеството на образованието и организационното развитие на съответната образователна институция в предложения законопроект за първи път се урежда изискване за прилагане на вътрешна система за управление на качеството в училищата и в детските градини. Външното оценяване на качеството на предлаганото образование ще се извършва от Национален инспекторат по образованието на основата на обективни критерии, групирани по области, които ще обхващат цялостното управление на училището, дейността на педагогическите специалисти, резултатите и постиженията на учениците и техния напредък, както и получената подкрепа при проблеми в ученето, взаимоотношенията с родителите, с представителите на местната власт и други заинтересовани страни.
Нов момент е обвързването на Националната квалификационна рамка с компетентностите, които децата и учениците следва да придобият в детската градина и в училището.
По отношение на финансирането законопроектът регламентира финансирането от държавния бюджет на деца и ученици, които се обучават в честните училища и в частните детски градини, като по този начин ще се разшири достъпът до образование, от една страна, и ще се повиши конкуренцията между образователните институции, от друга. Всичко това ще доведе до по-качествено образование и в общинските, и в частните детски градини и училища.
Въведеното финансиране е съответствие, от една страна, на решение на Комисията за защита от дискриминация. Това са решения № 234 от 18 ноември 2008 г., в които се препоръчва - цитирам – „на министъра на образованието и науката в рамките на своите правомощия да предприеме мерки за равно третиране на учениците в държавните, общинските и частните училища|”.
От друга страна, съгласно чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България, Конституцията прогласява задължение на държавата да насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици.
Във връзка със становищата на други министерства, отделянето на средства за деца от частните детски градини и частни училища е отложено за 2016 г.
Предлаганият закон осигурява нормативни предпоставки за цялостно ефективно изпълнение на мерките, предвидени в Стратегията за икономическо развитие „Европа 2020” и е съобразен с национални стратегически документи. Той е разработен така, че да ускори процесите на административната реформа и на децентрализацията на държавното управление чрез прехвърляне на правомощия и ресурси от централната власт към местното самоуправление.
Основните принципи и иновативни моменти в проекта бяха широко обсъждани в работни групи, в множество форуми в столицата и в страната в рамките на инициативата „Българското училище през ХХІ век”, инициатива, специално провеждана, за да осигури възможност за участие и позиция на всички заинтересовани страни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз, уважаеми господин министър. Колеги, въпреки краткото време от постъпване на законопроекта в Деловодството на Народното събрание, до момента сме получили 94 становища. Благодаря на всички, които ни изпратиха писмено своето мнение. Това са: 6 общини, 14 ресурсни центрове, 30 помощни, оздравителни и болнични училища, неправителствени организации са изпратили 19 становища, граждански инициативи – 15, социални партньори – 3, университети и издателства – също 3.
Моля за малко търпение. Съвсем накратко ще прочета основните бележки по тези становища. Те са групирани, разбира се.
Първо, искам да кажа, че почти всички подкрепят по принцип законопроекта с определени бележки.
Бележките на ДАЗД са: да се даде възможност родителите на деца със здравословни проблеми да отлагат задължителното предучилищно образование.
Общините – Столична, Варна, Враца, Видин, Кърджали подкрепят по принцип законопроекта, но предлагат да не се прилага модел, който би довел до изолиране на общините от управлението на образователния процес. Те предлагат да се увеличат финансовите средства за защитените и средищните училища.
Социалните партньори – Синдикатът на българските учители, Синдикат „Образование” при КТ „Подкрепа”, Сдружението на директорите в средното образование подкрепят по принцип законопроекта. Те не приемат финансирането на частните училища. Имат предложение да се увеличи единния разходен стандарт за дете ежегодно с размера на инфлацията и коефициента на увеличение на брутния вътрешен продукт.
Предложение на Светия синод за въвеждане на предмет религия в задължителната училищна подготовка.
Съюзът на учените в България не е съгласен с финансиране на частните училища без поставяне на изисквания.
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи в България изразява несъгласие с дадената възможност децата да постъпват в детска градина при навършване на две години, като сочат противоречие със Закона за здравето.
Националното сдружение на общините в Република България предлага възлагане на работодателски функции на кметовете на общините по отношение на директорите на общинските училища, осигуряване на държавна подкрепа за малките училища в селските и планински райони.
Софийският университет предлага да се преработи законопроектът – така ми е записано от експертите в комисията.
Шуменският университет - подкрепят като цяло законопроекта и имат бележки по него.
Издателство „Просвета” има бележки по Глава седма.
Ресурсните центрове, общо 14 на брой, изразяват несъгласие с преобразуване на ресурсните центрове и предлагат да се запази статутът им на държавни обслужващи звена към МОМН. Те изразяват притеснение относно наличието на достатъчно квалифицирани специалисти за работа с деца със специални образователни потребности. Също така изразяват опасение относно финансовото обезпечаване на Центровете за подкрепа на личностното развитие в малките общини и в малките населени места.
Двадесет и четири помощни, четири оздравителни и две болнични училища изразяват твърдото си несъгласие със закриване на помощните и болнични училища, както и преобразуване на оздравителните училища. Те излагат становище и по други проблеми, които касаят техния предмет на дейност.
Неправителствените организации, 19 на брой, подкрепят по принцип законопроекта, но изразяват безпокойство от предложените промени при обучение на децата със специални образователни потребности.
Други 15 граждански инициативи не са съгласни с предвидените промени относно децата със СОП и постъпване на децата, навършили две години, в детските градини.
Умишлено в резюме споделих с вас най-важните пунктове в становищата, които сме получили. Разбира се, всеки, който желае, ще вземе становище да доразвие своето мнение по Закона за предучилищното и училищното образование.
В списъка на изказванията са се записали: господин Константин Пенчев – омбудсман на Република България, господин Тодор Чобанов – заместник-кмет по образованието в Столична община, Веселин Методиев изрази желание за изказване, Мадлен Алгафари. Ще спра до тук. Общо записалите се са 20 на брой.
Давам думата на господин Константин Пенчев. Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Ще бъда съвсем кратък. За мене беше не само чест, но и задължение да присъствам на тази комисия, защото законопроектът наистина е много важен, както казаха и хората преди мене. Аз няма да се възползвам от трите минути. Мисля да бъда много по-кратък.
Първо, на това първо четене на законопроекта трябва да се отговори на въпроса необходим ли е нов законопроект. Мисля, че едва ли някой би казал, че не е необходим, при положение че предишният закон е отпреди 21 години – от 1991 г. Очевидно животът се е променил много, България се е променила много и трябва да имаме нов, по-съвременен поглед към важния въпрос за предучилищното и училищното образование.
Аз по принцип приветствам този законопроект, подкрепям го. Считам, че залегналите в него принципи, а именно принципът на приобщаване по възможност на всички деца към образованието, било то деца със специфични нужди, с различни увреждания, а също така и деца от по-бедни среди, от различни етноси, е най-важният. Защото една нация, която няма образование, просто е обречена на гибел. Законопроектът си поставя за цел и мисля, че до голяма степен е разрешил тези проблеми.
Също така харесвам, разбира се, и включването на гражданско образование. Това е нещо много необходимо кампанията по разясняване на гражданското образование участва и институцията на омбудсмана.
Приветствам също и идеята за децентрализация на много дейности. Разберете, макар че има голяма съпротива, макар че винаги има едно противодействие срещу децентрализацията, това е бъдещето. И при Закона за детето, и при Закона за образованието, и при всички други закони трябва да се даде възможност да се даде по-голяма отговорност и по-големи права на общините. Защото за мене това е бъдещето развитие на регионите, знаете това. В тези малки общности много по-лесно и по-адекватно се решават проблемите.
Искам да ви кажа, че аз в качеството си на омбудсман участвам в обсъждането на този закон най-вече от името на децата. Защото тук има, както се каза, 115 организации, като това са повече родителски организации, организации на възрастните. Децата по обективни причини не могат да имат неправителствени организации, затова аз смятам, че мой дълг е да се съблюдават интересите на детето. Не на държавата, не на родителите, а на детето на ученика. И мисля, че това е основната идея на целия закон. Затова аз го приветствам. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев. Давам думата на Тодор Чобанов – заместник-кмет на Столична община.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Ще изложа основните моменти в становището на Столичната община по повод първо гласуване на законопроекта за предучилищното и училищното образование.
Действащият модел на Закона за народната просвета е вече съществено изостанал спрямо съвременните, утвърждаващи се в Европа модели на предучилищно и училищно образование. в началото на ХХІ век и при съвършено нови обществени условия в Стратегията „Европа 2020” са заложени цели, които поставят предизвикателства и пред българската образователна система. Европа цели да изгради икономика на знанието, която да бъде конкурентоспособна в информационната епоха, в която живеем.
Конкретните индикатори на Стратегията 2020 изискват прилагането на определени законови постановки, които понастоящем отсъстват от националната ни законова рамки. Липсват механизмите за пълно разгръщане на училищното самоуправление и включването на местните общности в живота на училището, за структурирането на свободното време, за обучението на възрастните.
В административно отношение действащата система е фрагментирана, доколкото различни образователни оператори управляват сродни процеси.
Същевременно в действащия закон голяма част от основните обществени отношения са уредени с подзаконови норми. Необходимостта от нов закон произтича от факта, че действащата нормативна уредба не поставя ясно и категорично фокуса върху развитието на личността на детето и на ученика с пълна автономност и свобода на избора.
За разлика от действащия Закон за народната просвета, предлаганият законопроект за предучилищно и училищно образование се старае да обхване всичко значимо в образованието чрез създаването на по-ясна и работеща нормативна уредба и приемането на държавни образователни стандарти. Този подход гарантира и по-доброто познаване и прилагане на нормативните актове от страна на участниците в образователния процес – директори, ученици и родители.
Създадени са условия за децентрализация на системата на образованието и делегиране на правомощия на местни структури и институции, работещи в системата на образованието. Чрез създаване на общинска стратегия за подкрепа на личностното развитие се постига по-голяма прозрачност, контрол и разширяване на обхвата от възможностите за работа с деца с изявени дарби и специални образователни потребности.
Въведено е ново разбиране за образователните стандарти с акцент върху постигането на целите и резултатите, съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане.
Важен момент е Националната квалификационна рамка с цел повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти чрез система за атестиране, обвързване на тази система с компетентостите, които децата и учениците следва да придобият в детската градина и училището.
Регламентира се създаване на обществен съвет като орган за развитие на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им. С включването на гражданското общество при образователния процес ще приобщаваме повече хора с идеи и възможности. Управлението на качеството става динамичен и непрекъснат процес.
Предложеният законопроект предвижда още следните много важни и позитивни промени:
Въвежда нова образователна структура в системата на образованието:
Основна образователна степен с два етапа:
- начален – от първи до четвърти клас и
- прогимназиален – от пети до седми клас.
Средна образователна степен с два етапа:
- първи гимназиален етап – осми – десети клас
- втори гимназиален етап – единадесети и дванадесети клас.
Двата етапа в средната степен на образование осигуряват вертикална и хоризонтална проходимост в системата, възможност за смяна на избора в предуниверситетската подготовка, тясно профилирано и професионално образование в последните две години.
Създава се целодневна организация за учениците от начална степен на образование поетапно като инструмент за превенция на отпадане от училище; идентифициране, развитие и удовлетворяване на таланта, интересите и потребностите на всеки ученик.
Оптимизира се мрежата от институции и заведения за дейности и занимания през свободното време на децата и учениците и за подпомагане и подкрепа на тяхното личностно развитие чрез създаване на центрове за личностно развитие.
С общинските центрове за подкрепа на личностното развитие ще се осъществяват и предоставят следните дейности и услуги:
- диагностика и рехабилитационна дейност;
- ресурсно подпомагане;
- педагогическа и психологическа грижа;
- разработка и прилагане на програми за подпомагане и обучение на семействата на деца с увреждания;
- подкрепа на учениците за достъп до трудовия пазар.
Подкрепата за личностното развитие е представена на две нива: първо ниво на обща подкрепа и второ ниво на допълнителна подкрепа.
Нивото на общата подкрепа е фундаментално и се отнася за всички деца и ученици, следователно подкрепата, която се осигурява, касае отговор на потребности, които не изискват допълнителен ресурс от средата и обхващат дейности, които са изцяло превантивни.
Второто ниво на подкрепа включва ситуации на деца и ученици със специални образователни потребности – с хронични заболявания, деца и ученици в риск, както и деца и ученици с изявени дарби.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин заместник-кмет, съжалявам, че Ви прекъсвам. Ние имаме Вашето писмено становище. Ще Ви помоля да се ориентирате към обобщение. Ако имате предложения, които бихме могли да обсъдим в хода на дискусията, ще бъда благодарен да ги направите.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Последни няколко изречения.
Професионалните гимназии - изключително важен за нас момент – преминават към общините, което предоставя възможност за провеждане на общинска политика по отношение на оценяването. За първи път оценяването на учениците е включено с подробно и ясно определение в самия закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин заместник-кмет. За процедура заповядайте, Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, надявам се, че днешното заседание няма да бъде апотеоз на славата, а ще бъде заседание, което ще касае първото четене на законопроекта.
Използвам случая да изразя своето становище в началото като член на комисията - аз няма да подкрепя законопроекта. Ще гласувам против, защото искам да бъда напълно необвързан с вота си от гласуването днес, за да мога да обобщя и изразя онези негативни и критични бележки и несъгласия, които са изразени в становищата, които по принцип подкрепят законопроекта.
Още в самото заглавие личи сериозен според мене пропуск във философията на предложения законопроект. Училищното и предучилищното образование е едно от основните направления на училищната подготовка. И аз считам, че тя е неразривно свързана и с възпитанието, което се реализира към децата и подрастващите в училищните и предучилищните заведения.
Няма да се впускам в повече подробности. Аз мисля, че критичните бележки, отправени до момента, са твърде много. Изразих каква е моята позиция. Аз ще обобщя от протокола от днешното заседание кои са критичните и негативните страни и ще ги изразя.
Преди да приключа с изказването си, не мога да не кажа и моето положително отношение във връзка с работата, която е реализирана от заместник-министъра госпожа Милена Дамянова и да я поздравя за ентусиазма и за много свършената работа, но считам, че твърде много трябва да се доработи законопроекта. Ето защо аз няма да го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Има думата заместник-министърът на физическото възпитание и спорта Иван Ценов. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители и гости! Министерството на физическото възпитание и спорта подкрепя така предложения законопроект с две предложения за промени.
Едната касае чл. 90, ал. 3 – това е така нареченият „трети час по физическо възпитание”. Нашето предложение е да се запише текст: „Организирането и провеждането на спортни дейности по ал. 1 се осъществява от квалифициран специалист в областта на физическото възпитание и спорта и може да се реализира в блок от часовете, в зависимост от потребностите на ученика”.
Необходимостта от този текст е продиктувана от нерядко срещаната досега практика организираните дейности по ал. 1 да се провеждат от учители без квалификация в областта на физическото възпитание и спорта, както и за допълване на норматива на преподаватели от други специалности.
Второто предложение касае чл. 133, ал. 2 – след думата „философия” да се добави „физическо възпитание и спорт”, тъй като физическото възпитание и спорт е профилиращ предмет и само по него учениците нямат право да се явяват на матура.
Това е съвсем накратко моето изказване. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря, господин заместник-министър. Господин Веселин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа! Ще започна с кратко процедурно уточнение, че ние се намираме на първо четене. На първо четене по един законопроект в Народното събрание се изказва по принцип всеки народен представител, за да каже дали приема философията на законопроекта, след което, когато го приеме пленарната зала, на второ четене той внася своите предложения за изменение на конкретни текстове, някои от които може да предизвикат силен обществен интерес.
Второто ми изясняване, за да взема повод от процедурния въпрос на господин Терзиев, е следното. Аз също отправям своите почитания към заместник-министър Милена Дамянова за огромните усилия, които е положила и с които ние, народните представители, имахме възможност да се запознаем на две обсъждания с философията на законопроекта, един път извън София на изнесено заседание на комисията и втори път в Министерството на образованието, младежта и науката.
Така че тези уточнения във връзка с много разширения състав на днешното заседания за мене наистина бяха необходими.
По същество. Аз ще подкрепя този законопроект. Ще го подкрепя, защото съм убеден, че когато в българското общество дълго време се води дискусия по този въпрос, който засяга националната общност като цяло, някой трябва да се нагърби с характера и волята да даде решение. Не че решението е най-доброто. Но когато 12 години не може да се вземе решение, да кажем, „по подгответо”, какъвто е жаргонът или една реплика към господин Пенчев, с най-голямото ми уважение към него, когато в 2002 г. НДСВ ликвидира възможността за гражданско образование, когато държавните образователни изисквания седят в чекмеджетата от 2001 г. и едва учителската стачка ги изведе напред, заедно с матурата и делегираните бюджети, а не волята на министерството, това означава, че сега има някаква воля, която решава да придвижи въпроса напред. Това заслужава принципна подкрепа.
От тази гледна точка аз нямам колебания в своя вот. Аз смятам, че структурата трябва да бъде такава, каквато е предложена. Моят опит ме е убедил, че това е добро решение за България. То е в някаква степен различно от практиките, които познаваме в Европа, не съвпада с класиката, да кажем, на трите четворки или на четирите тройки, на различните утвърждаващи се модели в годините. Но с оглед на една специфика, наречена „езиково образование” в българското средно образование, е намерено решение на задачата. Това е принципен въпрос от много висока степен.
Мисля, че парите трябва да следват ученика. Това е нещо, което вече е разработено като методика и това е важен финансов въпрос, той е основополагащ за системата. И в случая се прави тази крачка напред. Защото в Българската конституция е записано, че средното образование има тази особеност в България, че е задължително до 16-годишна възраст.
Ние със стоящата до мене госпожа Богданова имаме коренно различен възглед по тази тема и това е съвсем нормално.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не по това, че е задължително.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Точно по това май че имаме. Искам да кажа, че има различия, които са естествени. Те са породени и от взетата публична гражданска позиция – обръщам се към гостите на нашата комисия, те са породени от задължения, които народният представител получава от хората, които са гласували за него.
Аз не мога да изразя волята на всичките 6 млн. 700 хил. избиратели в България, но трябва да изразявам волята на тези 38 хил. софиянци, които са ме изпратили в парламента. Иначе нямам работа тук. Не мога да оставя тяхната воля и да реша тук пред вас да се правя на експерт. Ще бъде нелепо, защото не е това моята работа тук.
Искам да кажа още две неща, с което ще приключа. Първото е, че има много големи, мащабни въпроси, които мисля, че структурно трябва да се поправят. Не са добри. Например това, което каза господин заместник-кметът на Столичната община. Да, Столичната община се радва, че професионалната мрежа отива при не – гимназиите, техникумите или както искате ги наричайте. Защото София е огромен град и може да води наистина специална учебна политика, с оглед на пазара на труда и професиите. Това е точно така. А една община от 4000 човека може ли да поеме? Една община от 14 000 човека може ли да поеме? Абсурд, не може. В това съм абсолютно сигурен.
Това, което може, е регионална политика, нецентрализирана. За това съм съгласен по принцип с вносителите. Но трябва да помислим дали регионът не е по-правилното място, откъдето може да се води такава професионална политика, а не от една общинка, която няма в себе си достатъчен брой хора. Тя няма ресурса, човешкия ресурс, за да може да води тази политика.
И последното нещо, което искам да кажа, сигурно малко надминах трите минути. Аз съм получил в своята електронна пощенска кутия над 100 предложения за второ четене, в зависимост от текстовете, които се появяваха на белия свят, говоря от началото на годината. Приготвил съм 62 предложения за второ четене, тоест отсял съм от тези 100, като съм ползвал някаква консултация на колеги около себе си. Сега ще се съобразя с окончателния текст, с тези становища, за които съобщи господин Стоичков, и ще преценя окончателния брой на внасянията за второ четене. Казвам към всички, които присъстват, че тя ще бъде отворена до момента, в който я затвори правилникът на Народното събрание, тоест до момента, до който изтече срокът след първо гласуване. Какъв ще бъде този срок, ще реши мнозинството, което управлява България – 3, 5, 7 или 14 дни.
Така че чувствайте се поканени, ако желаете, аз съм насреща. Казвам пак, че всичките тези предложения все пак не могат да бъдат внесени. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Методиев. Мадлен Алгафари има думата.
МАДЛЕН АЛГАФАРИ: Добър ден на всички. Много се вълнувам, че съм точно тук днес, особено ако за философия трябва да говорим и за духа, каквото разбирам, че се прави на първо четене. Защото точно за това искам да кажа нещо.
Аз се занимавам от 26 години с психология, от 18 години – с психотерапия, но от 44 години, откакто ме има – с образование. защото съм дете на баба и дядо учители, на майка и татко учители. Не знам дали някога в живота ми се е говорило повече за нещо друго, освен за възпитание и образование. Избрах си занаят, който е свързан с това, само че през една друга врата, занаят, който поправя грешките, допуснати в детството.
Затова с огромно удоволствие искам да кажа, че в този все още законопроект виждам вариант за превенция и профилактика на тези грешки. Знаете, че всеки специалист си дърпа чергата в своята посока и гледа от своята камбанария. Вероятно някои юридически неща за мене не са ясни в този закон. Но аз си направих труда да прочета целия текст по един особен начин. Аз преброих кои са най-често срещаните думи и изрази вътре и сега ще ви ги изчета: автономна личност, креативност, критично мислене, свобода, комуникативни умения, учене през целия живот, детето в центъра на учебния процес, кариерно ориентиране, специализирана помощ, млади учители, мотивация, преквалификация на учители, връзка родител – учител – дете, гражданско съзнание, ученикът – активен партньор, субект, мислещ, педагогически съветници и психолози и индивидуален подход към всяко дете. Както и нещо в мотото – „Да бъдем аз”.
Ако нещо най-много в последните години от живота на българина липсва, това е умението да бъде „аз” ида бъде индивид. Това зависи точно от тези първи години, в които се меси глината, докато е мека.
Това не са само пожелателни думи, защото аз имах удоволствието с моите колеги от Института по психотелесна терапия в рамките на тази учебна година в една друга инициатива на Министерството на образованието, младежта и науката – „Участвам и променям”, да влизаме в много български училища и да работим в интерактивни групи с родители, учители и деца. Знаете, че ние, психолозите, си имаме начини да стигаме до истината. Онова, което излезе като заявени потребности и изводи от работата в тези групи, всичкото е намерило отговор в този законопроект. Тоест това вече е нещо, което се прави, то е факт.
Освен това смея да кажа, че е и напълно европейски. По едно стечение на обстоятелствата аз също се занимавам в момента с образование – преподавам в Институт за психотелесна терапия, само че работим с дипломирани лекари и психолози, това е вече следдипломна специализация. Но нашият институт тази година беше подложен на едни щателни проверки от Европейската асоциация и получихме акредитация, тоест ние сме европейско учебно заведение. Всички ключови моменти, на които трябваше да отговорим, са точно тези същите, които преди малко ги изброих. Тоест имам жива, съвсем прясна представа, че това е адекватно и съвременно.
И за да вляза във времето, отново се връщам към това, което безкрайно много ни е нужно – добрата самооценка. Ако ние имаме някакъв общ голям коренен проблем, то това е, защото човек с ниска самооценка вижда света като враждебен и е песимист, а човекът с добра самооценка вижда света като добронамерен и е оптимист.
Може би този закон най-после ще ни извади от онова последно място на поредните скорошни класации и доклади на ООН по щастие, които се наложи пак да коментирам миналата седмица. Защото това е една превенция на цялото ни бъдеще като дух и като философия.
И последно изречение. Още един законопроект чака за гласуване в Народното събрание и това е Законът за психотерапията. Засега съм щастлива, че не съм по този повод тук, а по другия. Защото ако онзи ще регламентира поправянето на грешките, то този ще регламентира недопускането и превенцията, профилактиката, което значи профилактика на здравето ни като нация. Дори съм сигурна, че виждам, заради професионалната си деформация, в този текст неща, които биха променили страшно много по веригата в цялото ни общество. Тъй като знаете ,че всичко започва от детството. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Алгафари. Изкушавам се да Ви попитам: в извадката на думи, които сте намерили, дали намерихте думата „възпитание”? Защото преди малко дадох думата на заместник-министъра на физическото възпитание. В новия закон думата „възпитание” от нашите баби, дядовци и бащи като че ли е изоставена. Явно е изоставена, защото европейският речник вече борави с други термини.
От колегите народни представители, има думата Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председателю. Господин министър, колеги, госпожи и господа! Не е шега вероятно това, което каза колегата Методиев, че тези предложения, които той няма да приеме да внесе, може да ги изпратите до мене, но разговорът днес е различен. Между другото, аз, господин председателю, приемам днешния формат като една маса, която дискутира закон. Заседанието на една парламентарна комисия, която трябва да се произнесе, предполага малко по-различен тип работа и аз се опасявам, че днес няма как да я свършим. И ще кажа защо.
Ние можем да си поставяме срок за говорене три минути, можем да твърдим, че ще изслушаме всички. Аз съм готова да го направя, но знам, че до парламентарната комисия са изпратени 90 предложения – така казахте Вие, една част от тях бяха качени на сайта снощи, за да ги прочетем, останалите няма как да сме ги видели. Това е не съвсем коректно към хората, които са се подписали под тях.
Казвам това, защото всичко, което успях да прочета и е изпратено до комисията, у мене е една декларация на Съюза на математиците, приета снощи, предполагам, че част от колегите я имат, всъщност дава повод за един по-различен разговор. Тъй като е лесно да кажем, че ние имаме нужда от нов закон и това не е спорно. В него има хубави думи. Това е вярно и аз с изключителна симпатия казвам това след изказването на госпожа Алгафари, тъй като те трябва да бъдат факт.
За мене големият проблем е те как ще станат факт. Защото този иначе твърде обемен закон трябва да работи, да дава възможност да бъде изпълняван. Ако ми позволите, не само за колегите от София, Варна и Пловдив или от големите общини, но и за училищата от Ружинци до Чернево и от Опърка до Хаджидимово, ако успея да направя тези два диагонала, тоест за всички училища в България. И тогава, като че ли разговорът става малко по-различен, а притесненията по прилагането на закона поне за мене – по-сериозни.
Защото ако днес ние бяхме видели всичките становища, второ, ако разполагахме с проектите на тези 17 стандарта, вероятно щеше да ми бъде по-лесно.
Ние имаме две възможности за подход и оценка на законопроекта. Той може да бъде рамков, тоест, по-кратък и доработен чрез стандарти или твърде обемен, какъвто е този, което означава труден за обемане. Със стандартите той става и труден за осмисляне и за приложение, защото става дума за една голяма по обем законодателна материя. Това може да се приеме. Може да приемем, че и директори, и учители ще четат дълго време и ще го разберат. И ще го прилагат, разбира се.
Това, което мене ме притеснява, е в три посоки. Ще бъда кратка. Когато започнем да обсъждаме законопроекта в комисията сериозно, ще си позволя да бъда и по-обемна.
Първо. За мене темата за автономията не е прочетена убедителна. Аз имам притеснения по отношение не на автономията, която предполага повече свобода по отношение на начина, по който се организира учебният процес, на методиката. Това са неща, които всеки, който е работил в училище, иска, аз също. Но тогава, когато предоставяш автономия на институции, които да могат да определят свои политики са развитието си в съответствие със законите на страната естествено, за мене е важно да видя рамките, в които тази свобода е факт. Защото ако автономията на висшите училища, на университетите е безспорна, то вярно е, че има конституционен запис, който твърди, че до 16 години обучението е задължително и държавата трябва да изпълнява своите задължения, включително в рамките на своите изисквания, които ясно да заяви. Казвам това, защото има различни общини с различен тип политика на местните управи, с различни отношения на директори и кметове – и това е жива истина. В нея някъде трябва да се роди свободата на училищата и на техните ръководства.
Обществените съвети са нещо добро, сигурно. Когато обаче аз се опитах да ги видя в действие, има няколко въпроса, които законопроектът не решава. Какво се случва, когато общественият съвет не потвърди, не утвърди, не приеме документите, които сме му дали съгласно закона правото да утвърждава? Какво следва от това?
Аз питах: в София ще се намерят ли толкова много на брой – господин Чобанов е срещу мене – общински чиновници, които да участват ангажирано, активно, смислено, грамотно в обществените съвети на всичките училища и детски градини в София? Като приемем, че всеки работи за една кауза. Не е задължително присъствие в повече. Този разговор трябва да се случи, законът трябва да влезе в сила.
Още нещо - по отношение на частните училища и на финансирането на общинските училища, защото те стават повече. Аз ще повторя за пореден път, нямам битка с частните училища, даже напротив, личните си симпатии към всички, които правят образование в България, към Асоциацията на частните училища – също. Но тогава, когато имаш очевидни проблеми във финансирането на общинските и на малкото на брой държавни училища, тогава, когато държавата трябва да изпълни конституционните си задължения, а базовите нужди на училищата, за които държавата носи отговорност, не се покриват, една проста препратка към 2016 г. не решава проблема. Какво ще се случи до 2016 г.? Ако някой може да ми каже каква е пътечката, която ще осигури този ресурс, това настроение и тази законодателна мярка, която да е приемлива, може да водим разговора по друг начин. Но препращането на едно действие към един доста по-дълъг срок не решава нищо.
Същият е проблемът с ресурсните центрове, с оздравителните училища и помощните училища. Ако ние твърдим, че стоим точно, ясно, отговорно зад първата цел на закона, тоест да даде възможност за интелектуално, национално, социално, морално и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му, ние сме длъжници да кажем какво ще се случи до 2015 г. Ако само прочетем и се опитаме да вникнем в това, което са написали родителите от различните асоциации на децата с увреждания, ще си дадем сметка, че един запис, дори много красиво звучащ в рамките на текста, не решава проблема. Напротив, той създава други проблеми.
Живият живот ражда казуси, които с един иначе хубав, подреден текст не могат да бъдат решавани. А ние сме длъжници на всяко дете, си мисля аз.
И за да не прескоча много отреденото ми време, господин председателю, аз няма да подкрепя закона. Ще си дам възможност в рамките на времето между двете четения да участвам активно в търсенето на приемливи текстове. Защото една част от тезите и текстовете тук могат да бъдат подкрепени и аз ще го направя. Но тогава, когато някъде принципно се разминаваме, даже още от заглавието, нямам повод да кажа, че се въздържам или приемам. Въздържанието в случая не е добър ред. Аз смятам, че добрият текст над заглавието беше този, който е текстът от програмата, която е приета от Народното събрание, тоест Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. А думата ”възпитание” я има веднъж в целия закон. Надявам се поне с действията по закона тя да получи повече приложение и като резултат.
Приключих. Съжалявам, че не можем да говорим по-сериозно и по-дълго време, но в пленарната зала вероятно време ще остане. Благодаря.
Благодаря Ви. За реплика – заповядайте, Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми гости, господин министър! Ще бъда съвсем кратък. Искам да изразя своето становище по изказването на уважаваната от мене колежка.
Първо, за малките населени места. Не решаваме проблемите само на големите общини. Наистина всеки един закон, който е нов, аз не казвам, че има пропуски, но трябва да го видим как работи и той от само себе си ще се докаже.
Във връзка с малките населени места сме говорили много пъти за дистанционното обучение. Наистина може би някой ще каже, че в малките населени места няма да има връзка, компютри и т.н. Тези неща са решими. Това във връзка с изказването.
Знаем, че на повечето места, дори в най-отдалечените райони има интернет връзка. Знаем, че във всяко едно населено място има много развити деца, които са надарени от природата, така че може дори в най-малкото населено място да има дистанционна връзка.
Това е по първата точка, по която исках да се изкажа във връзка с изказването на колежката.
Второто е за частните училища, така наречените частни. Надявам се, че тук няма човек, който да не мисли, че всяко дете, независимо къде учи, по презумпция, а и не само по презумпция, а по Конституция има право на субсидия. Както са студентите, така са и учениците. Парите следват ученика. И дали ще стане в 2014 или 2015 г., в един момент не може да има дискриминация на тези ученици. Никой не говори, че ще има пълни такси и т.н. Всички знаете тук за какво става въпрос. Моля да не се спекулира.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Дуплика иска Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колега Стоилов, ако Вие сте прав, а това е безспорно, твърдя, че сте абсолютно прав, че и в големите градове, и в малките населени места има талантливи и даровити деца. И ние и на едните, и на другите дължим подкрепа.
Дали парите следват ученика, това не е конституционен запис. Знаем ангажимента на държавата да осигурява възможност на всичките деца до 16 години да получат образование. Начинът, по който ще го прави, е разговор, който ще водим при обсъждането на текстовете на закона.
Но аз много моля да не водим разговора по начина – ние даваме на едните, а на другите, понеже са талантливи, в малките населени места осигуряваме дистанционно обучение. Последното преброяване твърди, че 43 процента от българските домакинства имат компютри. Не смятам, че във времето от него досега ситуацията – битовата, социалната и финансовата, за българските домакинства се е увеличила кой знае колко много.
Така че хайде да бъдем коректни към всички деца и след това да си позволяваме да оригиналничим – и аз, и Вие също.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. За втора реплика заповядайте, Лилия Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости. Думата „възпитание” аз не съм броила колко пъти се повтаря в закона, но мисля, че в закона има една много важна и основна глава, която е свързана с възпитанието на нашите деца, а това е Глава десета – „Родители”.
Аз мисля, че основният ангажимент за възпитанието на децата е семейството и детската градина, и училището след това надграждат това, което детето получава в семейството. Мисля, че тази глава, поставена така в закона, ще даде много за възпитанието на нашите деца и за по-голямата ангажираност на родителите, която за съжаление през последните години, било заради прехода или заради кризата, доста е намаляла. Това се вижда и по агресията на децата, и по много други социални проблеми в нашето общество.
Така че мисля, че това е засегнато в закона. А няма значение колко пъти една дума се повтаря. Важна е същността – че дава възможност за възпитанието на нашите деца. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Заповядайте, заместник-министър Милена Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да внеса едно уточнение. Да, наистина това може би са дебати за второ четене, когато ще дискутираме детайлно както заглавието на закона, така и всяка една разпоредба от него. Но нека да внеса една яснота относно „възпитание” и „образование”. Тук има представители на висшите училища – проф. Гюров, проф. Гюрова, доц. Любослава Пенева, представители на детските градини, на предучилищното образование. Аз съм донесла тук подкрепящи становища именно на заглавието.
Предучилищната общност отдавна очаква това. И нека да уточня – образованието е процес на обучение, възпитание и социализация. И това е цялостно. Трябва да се гледа цялостно този процес, както да се гледа и на закона. Тоест трябва да се чете в цялост, а не по отделни разпоредби. Аз се надявам, че те също ще ни подкрепят.
Между другото миналата година на националната конференция по предучилищно образование в Стара Загора имаше много участници, директори на детски градини, учители в детските градини, представители на висшите училища. Тук имаме категорична подкрепа и единодушие. Аз специално никога не съм виждала представителите на висшите училища толкова обединени около нещо, нямаме разлика в становищата. Надявам се след това да имат и лична възможност да го изразят.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Галина Банковска поиска думата.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости! Бих искала най-напред да поздравя екипа на Министерството на образованието, младежта и науката за изключителната диалогичност, която прояви както при изработването на концепцията за основните принципи и иновативните моменти за нов Закон за предучилищното и училищното образование, така и при изработването на самия законопроект, който разглеждаме днес.
Разбира се, всички сме обединени около това, че Законът за народната просвета вече е морално остарял и не отразява промените, които са настъпили в общественото развитие. Не може в информационния век, в обществото на знанието основните цели на образованието да бъдат усвояване и механично възпроизвеждане на готови масиви от знания. Също така според мене има нужда да се преодолее демотивацията, която е обхванала участниците в образователния процес – ученици, учители, родители, администрация и управление.
Този законопроект урежда трайно и в перспектива обществените отношения в областта на образованието. Този законопроект актуализира целите на образованието. Те са насочени към усвояване на знания, умения и ключови компетентности, които да помогнат на младите хора да преодолеят по-лесно предизвикателствата на бързо променящия се свят, изграждането на личности с национално и гражданско самосъзнание, които познават и добре прилагат принципите на правовата държава. И не на последно място, гражданското общество, което влиза в управлението на училищата.
Гарантира се на всяко българско дете общочовешкото право на образование. Новата образователна структура, която освен вертикална, дава и хоризонтална проходимост, ще осигури онези условия, които да изпълнят конституционно задължителното обучение до 16-годишна възраст и по този начин ще спомогне за това децата да останат по-дълго време в системата. Ранното предучилищно образование ще изравни възможностите на децата на прага на училището.
Задължителната периодична квалификация на педагогическите специалисти, разбира се, че тя ще повиши качеството на образованието. А автономността на училищата и детските градини ще даде възможност на учителите сами да определят визията, политиките, средствата и методите за постигане на образователните цели. И, разбира се, обществените съвети, чрез които законопроектът отваря врати към гражданското общество и родителите ще имат възможност да вземат решения в обществените съвети.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя този законопроект, защото той внася една нова философия и дава един нов образователен модел. Този законопроект е модерен, иновативен, той е отворен към всяко дете, към всеки един ученик. Надявам се между първо и второ четене ние да се обединим заедно с колегите от опозицията и там, където виждаме, че има нужда от прецизиране на някои текстове до усъвършенстване, това да се случи и да приемем един много добър закон.
Благодаря на госпожа Богданова, която каза, че ще приеме част от текстовете. Надявам се действително да работим в една много добра и хармонична обстановка между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Аз смятам, че трябва да оставим достатъчно време на гостите, с надеждата, че ще чуем някаква нова идея по отношение на този законопроект. Затова ще бъда изключително кратък.
Разбира се, моята задача не е да лустросам този законопроект, а да се опитам да намеря основните му проблеми в духа на това, което чухме преди малко, и да го усъвършенстваме в неговия окончателен вариант.
Определено това е продукт на една усилена работа от страна на министерството за тези 161 страници на проекта за закон. Трябва да признаем също така, че през последните месеци бяха използвани много последователно различни форми, за да се чуе мнението на различни обществени групи по отношение на законопроекта.
Кои са според мене основните недостатъци на този законопроект.
Основният според мене недостатък на законопроекта е липсата на ресурсно обезпечаване на значителните промени, най-вече структурни, които се предлагат в този законопроект. Не е ясно какво и колко ще струват тези значителни промени на общините, на населените места, на министерството, на държавния бюджет и т.н. Тези промени, които се предлагат, по всяка вероятност ще доведат до закриване на основни училища. Не е ясно колко от тези 1360 основни училища в България ще оцелеят. Съкращаване на учители, липса на адекватна материална база, допълнителни разходи на общините. По този въпрос почти не се говори, но аз съм сигурен, че общините ще реагират много остро, когато разберат какви допълнителни финансови задължения поемат с този законопроект. Допълнителни разходи за транспорт и целогодишно обучение; липса на обща финансова оценка на предлаганите промени в законопроекта.
Вторият проблем, свързан с този законопроект, е кадровата политика в образователната система. Думите „автономност” и „децентрализация” за съжаление тук висят и не са изпълнени със съответното съдържание.
Отново родителите, общините, обществени представители на различни групи в населените места са изолирани при вземането на кадрови решения, които определят отделните позиции в образователната система. А тя е силно политизирана за съжаление. Тази политизация се съхранява и в сегашния вариант. Никой не пита родителите кой да бъде директор на училището, никой не пита бизнесмените, общината, а в същото време общината има невероятно големи задължения по отношение на поддържане на материалната база на училищата, по отношение на финансирането на училищата. Всичко това ще стане ясно оттук нататък, особено в началото на следващата година, която според мене ще стартира при значителна част неизяснени конкретни позиции, свързани с приложението на този законопроект.
И третият проблем е усложнената и немотивирано диференцирана система за оценяване на знанията. На никого не става ясно защо се въвеждат тези сложни схеми за оценяване в различните класове, каква е основната цел на това усложняване на оценяването, на различията в оценяването – това дали си в първи или в пети клас, и какво в края на краищата се цели с тази система. Тя трябва да бъде опростена и ясна и самите ученици да разберат, за да има ефект, когато учителят или еди-кой си педагог постави оценка на този ученик, да каже: аз днес съм по-добре от вчера, по добре от този или от другия и т.н. Тази система очевидно се нуждае от категорично опростяване.
Това, което е предложено тук, не е мотивирано и няма да доведе до съответния ефект при оценяването на учениците.
Разбира се, че има текстове, които и ние ще подкрепим, но на този етап ще се въздържим от подкрепа на общата философия на законопроекта. Аз бих желал да чуем представителите на практиката, от които напоследък има много ценни предложения и съвети, с които ние трябва да се съобразим. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. Реплика поиска главният секретар на Министерството на образованието, младежта и науката господин Красимир Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Няколко думи по отношение на ресурсното обезпечаване. Предполагам, че по-голямата част от вас са запознати с бюджетната рамка за образование – грубо над 2 млрд. и 600 млн. лв. за образование, като за системата не предучилищното и училищното образование или както в някои случаи е наричана досега средно образование се дават най-общо 2 млрд. лв.
Мерките, които се предлагат от закона, в никакъв случай няма да доведат до недостиг на една такава рамка. В една такава рамка всяка година има известен преразпределителен периметър и в рамките на този периметър ние обезпечаваме допълнителни дейности.
Ще ви дам пример. За последните две, вече трета година финансираме един клас допълнително целодневна организация на учебния ден. Няма големи мерки, които да предполагат изграждане на цялостно нова инфраструктура или да задължават по един или по друг начин институциите в системата с допълнителни разходи, да им вменяват допълнителни разходни ангажименти, мерки, които да надвишават общо над 10 млн. лв.
Основните разходи в системата са свързани с обезпечаването на възнаграждението на персонала и с материалната база. Тези разходи са перманентни и те са извън законопроекта.
Разбира се, че има нужда от увеличаване на възнагражденията, от подобряване на материалната база. Но тази необходимост не е само във връзка с проекта, тя е ежегодна, бих казал, че във всички системи на образованието, не само в България.
Ако погледнем сроковете, в които се въвежда една или друга мярка, тези допълнителни ангажименти, макар и да могат дори в рамките на една година да бъдат смлени от бюджетната рамка, са разсрочени в няколко години. И тук беше посочен примерът с частните училища, които ще бъдат финансирани на един по-късен етап. В този смисъл ще има едно допълнително разпределение във времето на допълнителните ангажименти, които произтичат.
Министерството има оценка на всеки един ангажимент и така с достатъчно увереност можем да кажем, че той може да бъде финансиран в рамката на средствата за образование. Прехвърлянето на училища няма да доведе до допълнителни ангажименти, дотолкова, доколкото тези училища и в момента се финансират. На база брой ученици в момента се получават капиталови разходи и се инвестира в базата. Общините получават основните средства като делегирана държавна дейност. Тоест, това не е нефинансиран ангажимент на общините. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз все пак ви препоръчвам да си направите една сериозна финансова обосновка на промените, които предлагате в този законопроект. Не е случаен фактът, че към Вашия законопроект няма становище на Министерството на финансите. Искрено ви желая да се случи това, което Вие твърдите, че в рамките на предвидените предварително финансови средства ще се справите с проблемите. Аз дълбоко се съмнявам в това и мисля, че е прекалено оптимистично вашето очакване. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за допълнение, Красимир Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само да кажа, че имаме обосновка, имаме и становище на Министерството на финансите. Имаме различия в оценките, но тези различия не са големи. Те са в рамките на няколко милиона лева.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Стефани Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости! Аз искам да изразя категоричната си подкрепа на проекта за Закон за предучилищно и училищно образование. Основанията ми за това са много. И с риск да повторя вече казани неща, ще изложа някои от тях, просто защото държа да изразя отношението си.
Мога да започна с това какъв беше подходът към създаването на закона. Проектът беше изработен в диалог с обществото, с интензивното участие на експерти и същевременно с участие на неправителствените организации и с търсене на политически консенсус.
Освен това не се пристъпи директно към работа по текстовете на закона. Вместо това беше изработена концепция за това как искаме да изглежда образованието и едва след това се тръгна към работата по самия закон, за която мисля, че трябва да се каже, че беше много отговорна и много прецизна.
Също така споделям идеята в закона да се обхване по-голяма част от нормативната уредба, свързана с тази сфера, да отпадне необходимостта от правилник за прилагането, защото мисля, че това улеснява участниците в образователния процес.
Също така адмирирам усилията на екипа на министерството наред с работата по закона да започне и да напредне сериозно работата по държавните образователни стандарти, така че в крайна сметка да имаме една системна и цялостна уредба, която да се състои от взаимно съгласувани, а не от противоречащи си нормативни актове.
Разбира се, основните ми аргументи да подкрепя законопроекта са в неговата същност. И аз смятам, че той отговаря на необходимостта да бъде преосмислено образованието в съответствие със съвременните реалности и да отговаря на европейския контекст.
Накратко само ще маркирам някои от аспектите в закона, които потвърждават това твърдение. Те вече бяха споменати.
Споделям общото мнение, че законът показва едно ново отношение към детето и към ученика, едно по-голямо уважение към личността на детето и на ученика, по-голямо доверие към потенциала за положително развитие. Превесът се премества от негативните мерки – наказанията, към положителния подход за личностна подкрепа.
Друго много съществено за мене, а предполагам – и за всички нас, е това, че фокусът се премества от усвояването на знания към овладяването на компетентости. Това не само отговаря на потребностите на обществото, а според мене дава и условия за пълноценна личностна реализация.
Безспорно педагогическите специалисти са ключов фактор, за да се извърши промяната. И смятам, че в закона е заложен механизъм за тяхното развитие, като същевременно е въведена и задължителна атестация като един коригиращ фактор.
Не мога да изброя, разбира се, всички достойнства на законопроекта. Мога да добавя към това механизмите за контрол на качеството, финансовата подкрепа за подобряване на качеството, новата образователна структура, одобряването на неограничен брой учебници, което е само едно от проявленията на по-голямата свобода и повечето възможности за избор, които се дават на участниците в образователния процес.
Няма да изброявам повече предимствата и достойнствата на този законопроект. Пак ще повторя, че категорично го подкрепям като една много важна предпоставка, за да настъпи очакваната от обществото и необходима промяна в образованието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Проф. Станислав Станилов поиска думата. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ще бъда съвсем кратък. Съжалявам, че трябва все пак да повторя пред така голямата аудитория това, което съм казал на предишните обсъждания – аз съм участвал почти във всички. В този мандат на Народното събрание това е един от най-добре разписаните, най-старателно направените и принципни законодателни актове.
Трябва да кажа, че прави чест на министерството, че наистина този път подготви такъв закон. В много отношения законът се базира на традицията в българското образование и до известна степен се връща назад в годините, в които съм учил аз, в което няма нищо лошо. Защото принципите в годините, в които аз съм учил, са принципи, разработени след 1924-1925-1926 г., усъвършенствани са и тези принципи бяха приети дори от комунизма и се спазваха, въпреки идеологическата натовареност. Авторите на закона, тези, които са ръководили разработката на закона, са спазили тези принципи и това, разбира се, им прави чест.
Аз се присъединявам към критичните бележки, които направиха и Алиосман Имамов, и колегата Веселин Методиев, и Валентина Богданова до известна степен и това ще го изложа, когато ние работим върху закона за второ четене.
Тук обаче аз имам една забележка, която споменаха и другите колеги, с която не мога никога да се съглася и ще изложа принципно своите съображения. Това е държавното финансиране на частните училища. Защо?
По принцип частното училище е частно предприемачество. Частният предприемач, който регистрира училището по Търговския закон или частната детска градина, поема всички рискове и негативи на тяхното съществуване, развитие и формирането на печалба. По принцип чл. 84 от Учредителния договор на Европейския съюз забранява да се наливат средства от обществения ресурс в частни предприемачества, които формират печалба. частното училище, частната детска градина, частното висше училище формират печалба и в тях не може по принцип да се наливат държавни средства, които идват от обществения ресурс.
Има само една възможност да се финансират с държавни средства частните училища и тя е тогава, когато държавата поръчва на частното училище, на частната детска градина или на частното висше училище определен вид образование или обучение, от което тя има нужда, и чрез договор възлага това образование и това обучение на частното училище. Иначе нищо, че все го отлагате чак за 2016 г. Дори тогава да бъде пак ваше правителството, вие сами ще отмените това, защото ще се убедите, че това нарушава първо, социалния принцип, на който е формирана нашата държава по Конституция; второ, то нарушава конкурентния принцип на пазара. И аз не знам защо тук повечето от хората се изживяват като либерали, а се опитват да ме убедят, че понеже всички плащали данъци, трябвало и частните училища да получават държавна субсидия. И сега ще ми кажат, че собствениците на търговска верига също плащат данъци и то големи. Ама никой не излиза тук да каже: ние трябва да им налеем пари от бюджета, ако те са закъсали и имат някаква нужда. Това са брътвежи, които не могат да убедят никой здравомислещ човек, че това трябва да стане. Аз съм дълбоко убеден, че на следващия етап това ще бъде просто махнато. Защото конкуренцията в България започва да се изостря и наистина най-сетне тя ще се прояви. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Снежана Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости! Не знам дали си представяте, аз понеже винаги емоционално говоря, че в тази зала има един човек, който е много щастлив днес и сега. И този човек заедно с вас съм аз. И ще ви кажа защо.
Първо, защото участвах във всичките процеси на правенето на закона.
Второ, защото моите колеги казаха: ти ще бъдеш човекът, който ще защитава този закон, защото това е твоят закон и защото ти обичаш този закон, и защото ти работиш в тази сфера. И да ви кажа честно, това страшно много ме притесни. Аз си казах: Боже, значи аз трябва да се нагърбя с цялата тази тежка работа и аз вече го направих, защото участвах във всички дискусии, във всички дебати, не само в София, а и в страната, кръстосах я надлъж и шир и чух изключително много аргументи, включително и на хора, които днес стоят в тази зала.
Втората причина. Днес дори аз не мога да взема думата, защото моите колеги говорят за средно образование и за предучилищно образование, които за първи път – убедена съм – в Народното събрание се сблъскват с тази тема представяте ли си колко е важно и значимо това и колко е докоснало всеки един от тях. Облекчена съм безкрайно.
Ще кажа важни и съществени неща. Вие не се съмнявате, че аз ще го подкрепя с цялото си сърце, с цялата си душа.
Сутринта в предаване по Българското национално радио казах, че не само това е моят закон, това е моята кауза, това е част от моя живот, която не е свършила и която ще продължи.
Искам да кажа, че колегите ги разбирам – и госпожа Богданова, и господин Имамов. Аз разбирам тяхното желание, въпреки че и те се приобщиха към някои текстове. Но има и болезнена ревност, има и леко страдание. Все пак днес е четвъртък страдалчески. Защото този закон влиза за първи път сега след толкова години. Защото той преживя своя катарзис от „Осанна” до „Разпни го” и обратно и влиза в залата прероден. Но той влиза не само като нова концепция, не само като нова идеология. Той влиза като една колаборативна политика, която – вярвайте ми, с политическата воля заявена далеч преди, ще бъде осъществена. И тя ще бъде осъществена.
Искам да кажа, че съвършени неща в живота няма. Дори и хората не са съвършени. Един стар закон и креатурите около него – няма да ги броя, защото те бяха много – претърпя толкова много промени в тези години, дори не си сътрудничеха част от текстовете в тези нормативни документи те бяха контрапункт на предишния закон, но той управляваше в рамките на 20 и кусур години.
Искрено се надявам, че новата воля, че новото време, това, което изисква българското образование, защото този закон води след себе си най-малко 20 години, ще направят децата ни по-добри, по-ученолюбиви – слагам ремарка, защото законът е детелюбив, ще направят колегите учители истински авторитети, защото те са режисьорите и актьорите на този процес, ще направят образованието такова, каквото е законно – реформаторско, европейско, новаторско, можещо, конвертируемо не само на европейския пазар, но и на глобалните световни тенденции.
Ще говоря в детайли и аргументи в залата, а сега днес и тук благодаря на екипа и на всичко това, което вие направихте. Желая хубав старт и успех!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Дукова. Ирена Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър, колеги, гости! Аз ще бъда кратка и ще кажа, че това, което успя да постигне този закон, най-напред е прекрасният баланс между нормативна уредба, рамката, която зададе през нормативното начало и договорните отношения, които тя носи, както и овластяването на отделната личност, на отделните играчи на сцената да имат своята свобода. Това е най-голямата заслуга на този закон. Това не беше постигнато лесно, но за сметка на това е остойностено в закона по един чудесен начин.
Колегите преди мене говориха за новите моменти, които са заложени в закона – и за дефинирането на образованието като национален приоритет, и за ролята на българския език, и за новото разбиране за това какви са стандартите в образованието.
Това, на което искам да обърна внимание и което ви моля да видите, е Националната квалификационна рамка с изискванията в нея, изключително ценни.
Онова обаче, което конкретно искам да ви отбележа, е качествено новият процес на образование по отношение на приобщаващото образование. И тук ще ви прочета препоръките, които преди време имаше към България в Европейския комитет по социални права, тогава, когато за нас беше преживян един много срамен период – България да бъде наречена страна, която не уважава и не подкрепя своите хора с увреждания. Тогава осъдителната присъда, която получихме, беше със следните препоръки:
Да се измени Законът за народната просвета, относимите подзаконови разпоредби, като се предвиди изрично, че приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование;
Да се измени Законът за защита от дискриминация, като се предвиди изрично, че сегрегацията на основата на здравословно състояние е форма на дискриминация;
Да се приеме и признае, че приобщаващото образование изисква допълнителни ресурси;
Да се приеме план за съответни срокове за цялостно премахване на практиката на сегрегация в училищата;
Да се обединят всички образователни звена в единна училищна система, подчинена на Министерството на образованието, младежта и науката;
За тази цел да се обединят бюджетите и администрациите на специалните и общообразователните училища;
Да се гарантира, че училищата и учебните програми са пригодени и достъпни за всички деца, включително за децата със специални образователни потребности;
Да се подготвят специални групи от учители и непедагогически служители във всяко училище да работят за приобщаващо образование;
Да се увеличи броят на учителите във всяко училище, подготвени за приобщаващо образование;
Да се отделят ресурси за такава подготовка и за прилагане на приобщаващо образование;
Да се започне постоянен диалог и да се изгради партньорство със съществуващите граждански инициативи и организации, работещи за реформа в областта на грижата за децата, така че те да могат да вземат участие и в планирането, и в осъществяването, и в наблюдението върху образованието на деца с увреждания.
Няма да изчета всичките препоръки, защото аз се надявам, че вие сте добре запознати с тях. Това беше препоръката от 2008 г. Предстои да получим следващия доклад.
Този закон, по начина, по който го виждаме, с всичките разписани параграфи в него всъщност ясно и категорично определя нуждата от това България да нарече себе си цивилизована държава и повече да не носи тази срамна марка на държава, която не се грижи за хората с увреждания, респективно в случая за децата с увреждания.
Прилагането на закона ще доведе до това да имаме промяна на нагласи. Тъй като тук няколко пъти беше споменато, че думата „възпитание” отсъства от закона, аз ще ви кажа, че пък „гражданско образование” присъства в закона. Възпитанието е следствие на едно качествено, добро образование и отношение. И всички хора, които работят с деца, да знаят всъщност че възпитават точно тогава, когато не говорят.
Така че, уважаеми колеги, аз ще се огранича до тук, за да имате възможност да вземете думата и вие. Надявам се да разбирате сериозността на този акт. Нека повече не бъдем обект на срамна атака от страна на европейските страни. благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Соколова.
Давам думата на проф. Димитър Гюров от Софийския университет. Заповядайте.
ПРОФ. ДИМИТЪР ГЮРОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа! Благодаря за възможността да участвам в обсъждането на този законопроект и да изкажа своето становище, което сам направил и на други форуми, включително и на едно обсъждане в тази зала.
Първо. Като специалист по предучилищно образование държа да подчертая, че в този законопроект за първи път в нашето просветно законодателство се прави една решителна стъпка, която е европейска по своя смисъл, а именно, че този закон поставя в равнопоставено положение предучилищното и училищното образование. И това е в контекста на една много ясна директива на Стратегия „2020”. Именно там се говори за ранно детско образование.
Европа преди 20 години не можеше да си помисли, само ли в България да говорим за задължително предучилищно образование. Но това сега не е само идея, това е реалност. Ние знаем, че в европейските документи е записано: до 2020 г. всички деца от 4-годишна възраст да бъдат в детските градини. Защо – това няма да го дискутирам пред вас. Това не е просто елемент на социална политика.
Тук се изказаха някои притеснения – дали трябва да говорим за предучилищно възпитание или за предучилищно образование. Отговорът е много лесен за мене, разбира се, не защото искам да подчертая своята академична образованост. Но още със създаването на първата модерна детска градина в Германия тя е образователна система. Тоест попадайки в една игрово-образователна среда, каквато е детската градина, детето се образова.
Извинявайте, когато детето се образова – и не само в детската градина, а и в училище, то се и възпитава. Защо отделяме възпитанието от образованието? И казваме: в детската градина е възпитание, а в училището – образование. Не го разбирам, извинявайте.
И нещо друго. Европа ни даде един много хубав инструмент – европейската референтна рамка на ключовите компетентности. Какви са тези ключови компетентности – знания, умение и отношение. А какво е отношението? Това, че детето или нещо научавайки, нещо започвайки да умее да го прави, трябва да формираме у него отношение. С всяка една образователна процедура ние възпитаваме детето си, ученика. И това е повече от ясно.
И позволете ми накрая да кажа нещо. Сигурно има много основания за критики към законопроекта. Аз прецених, както казах, предучилищното образование. В тази му част за мене законът е един модерен образователен проект, който трябва да бъде подкрепен. Разбира се, не мога да кажа, че всичко е добре. И ще кажа моето притеснение само с две думи.
Да, много е важно да можем да обхванем повече деца в детските градини, ако не всички. Това са въпроси на възможности. Но нека да си помислим и за това - разбира се, това законът не може да го разпише – как се чувстват нашите деца в детските градини, тоест дали създаваме една емоционално значима, привлекателна за тях среда.
Още веднъж моите поздравления към екипа на министър Игнатов и желая успех. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин професоре. Има думата Теодора Дачева от Националното сдружение на общините.
ТЕОДОРА ДАЧЕВА: Благодаря, господин председател. Благодаря и за възможността да участваме в заседанието на комисията и да представим своето становище. Днес аз съм натоварена от Националното сдружение на общините да представя становище, подготвено след проучване мнението на всички общини в България.
Искам да подчертая, че нещата, които са включени като принципни предложения в нашето становище, са подкрепени от 70 процента от общините. Това ни беше критерият за включването.
Господин Стоичков спомена две от нещата, които се съдържат в нашите принципни предложения. Това е дългогодишното ни виждане, че работодател на общинските училища следва да бъде кметът на общината. И до този момент поне ние не сме чули мотиви защо това не е така. В този закон това е единственият финансиращ орган, който не е работодател на директорите на своите звена.
От друга страна, имаме вече опита от другите делегирани държавни дейности, каквито са социалните услуги и културата, където това се осъществи и доведе до доста по-добри резултати по отношение на ефективното управление на ресурса.
Другите ни принципни предложения също не са много. Ние настояваме от години за тяхното включване и се надявахме, че в този закон, който наистина и като общини чакахме и подкрепяме по принцип, че трябва да има нов закон, подменяйки досега действащия Закон за народната просвета, ще видим още три принципни неща, които от години отстояваме.
Едното е въпросът за подкрепата, която смятаме, че държавата трябва да оказва за децата в детските градини. Вече и с регламентирането на задължителна предучилищна подготовка от 4-годишщна възраст се вижда, че все повече деца ще бъдат дали отглеждани, дали възпитавани или образовани в детските градини – това е въпрос на семантика.
В момента издръжката на децата в тези заведения е изцяло отговорност на общината и на родителите. Сами разбирате, че общините, както и държавата, са в криза. И водени от желанието да намалят социалния товар върху родителите, те смея да твърдя ,че полагат всички усилия таксите за детските градини да бъдат възможно най-ниски. Но въпреки всичко не успяваме, най-вече с оглед последните изменения за изискванията към храните, повишените цени на горивата и ред други обективни условия.
Така че ние смятаме, че този закон трябва да регламентира държавна подкрепа за отглеждането и възпитанието на децата в детските градини.
В тази връзка е другото ни предложение, което може би има мотиви да не е включено, но е добре да ги знаем – защо се осигурява целодневна организация на учебния ден за учениците от първи до седми клас, а в същия момент държавата по отношение на предучилищната подготовка осигурява средства само за полуден. Ние всекидневно се сблъскваме с желанията на родителите, които разбираемо искат тяхното дете, което е вече на четири или на пет години, да бъде обучавано в детската градина, а не в училище с доста по-големи от него деца. Но средствата, които държавата дава за тази дейност, стигат за полудневната организация на учебния процес на предучилищната подготовка, но не и за целодневната такава.
Друг принципен проблем стои пред нас, който се надявам да намери разбиране от народните представители. Това е подкрепата за малките училища в селските планински райони. Имаме вече горчивия опит от дълги години непрекъсната оптимизация на мрежата. Общините закриха над 600 училища. Ние като местни власти започваме да си задаваме въпроса до кога и какво значи оптимизирана мрежа.
Смея да твърдя, че тези училища през всичките години се закриваха преди всичко по икономически показатели. Най-показателно беше, че след въвеждането на делегираните бюджети една вълна от около 300 училища бяха закрити още същата година. Ние сами осъзнаваме, че училища, които са с около 60 до 80 деца няма логика да бъдат закрити. Именно затова очакваме да се получи държавна подкрепа за запазването точно на тези средни по размер училища, които се намират в жизнеспособни населени места, тоест такива, които се очаква да се развиват, а не такива, които са със замиращи функции.
И последното принципно предложение е свързано с прехвърлянето на професионалните гимназии. Да, принципно подкрепяме такава стъпка. Но нека това да стане по утвърдения начин, който е разписан и в Европейската харта за местното самоуправление – след предварително съгласие на общините. Няма как изведнъж всички общини да ги приемат и да гарантират, че няма да има сътресение в тяхната работа.
Извън принципните ни предложения, които, пак казвам, се надявам, че ще бъдат взети предвид, не мога да не спомена, че общините изразяват доста сериозни опасения по финансовата осигуреност на този законопроект. Аз бих се съгласила с господин Вълчев, че може би за държавния бюджет няма да има финансово отражение, тъй като финансовата обосновка включва само отражението върху държавния бюджет. Но общините обективно поставят въпроси как ще гарантират дейността на центровете за личностно развитие, които даже и в момента да съществуват като извънучилищни звена, с новия проект се натоварват с много повече функции. Да не говорим за тези общини – а искам да ви кажа, че те не са малко, - които нямат такива извънучилищни звена. Как ще осигурим изпълнението на общинската стратегия за подкрепа на личностното развитие на децата и ако нямаме ресурс да осигурим, защо тогава ще я подготвяме? Как ще създадем условия за обхващане на четиригодишните деца?
Това са ред въпроси, които финансово общините трябва да осигурят. Техните бюджети също не са в цветущо здраве, както и този на държавата.
Другото притеснение е свързано с необходимостта от преструктуриране на основните училища и при липсата на предварителна оценка колко от основните училища ще бъдат оставени до седми клас, колко ще успеят да покрият изискванията да бъдат обединени. Това е една крачка, за която според нас трябва доста предварителна подготовка. Благодаря ви и се извинявам, ако съм просрочила минутите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дачева. Във връзка с Вашето изказване аз ще си позволя само да спомена няколко числа, които Министерството на образованието, младежта и науката беше любезно да ми предостави по мое искане, именно за статистика, за справка относно малките населени места – брой на обхванати 5-годишни.
Броят на 5-годишните деца, обхванати в подготвителни групи, са 37 700 или общо 58 процента от подлежащите на обхващане, като спрямо 2010 г. е отбелязан ръст с 20 процента. Учениците, които ще бъдат в седми клас през учебната 2016 г., са настоящи ученици във втори клас и към момента са близо 63 500. От тях 42 500 ученика са обхванати в целодневна организация на учебния процес, а броят на основните училища в малките населени места – до 16 000 жители, е 970 училища с 4720 души педагогически персонал.
Статистиката е подробна, интересна. Няма да имам време да споделя с вас всичко, което са ми предоставили от МОМН. Публикувано е на сайта на Народното събрание, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Давам думата на Боян Кулов.
БОЯН КУЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми господа народни представители, уважаеми гости, дами и господа. Говоря от името на Асоциацията на българските училища в чужбина. Ще бъда съвсем кратък.
За първи път в подобен закон присъства държавно образователна политика по отношение на българите в чужбина. За ваше сведение, има над 200 училища в чужбина по всичките пет континента и техният брой се увеличава изключително бързо. Ще спомена съвсем накратко само два принципни въпроса.
Трябва да кажа, че някои от тези 200 училища, за които говоря, са по-големи по брой от останалите две държавни училища – в Прага и Братислава.
Въпреки тези факти, въпреки тези цифри, въпреки 334-о Постановление на Министерския съвет от миналата година в този законопроект, членове 42 и 45, като български училища в чужбина продължават да се разглеждат само двете държавни училища, а всички останали се наричат организации на българи в чужбина. Едва ли някой смята, че чудесно декларираната - поздравление на екипа на министерството – в чл. 4 на този законопроект държавно образователна политика по отношение на българите, които живеят извън територията на Република България, ще бъде провеждана само на базата на тези две училища.
По този повод предлагаме нов член със следния текст: „Държавната образователна система нормативно да регулира и подпомага диференцирано целия спектър от училища и други образователни организации в обществена полза зад граница, в които се преподава български език, история, география и култура на България”.
На второ място, Асоциацията предлага създаване на българска институция, която да поема отговорността за обучението на децата в чужбина на родния им език и приобщаването им към традициите, историята и културата на народа ни. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. За реплика има думата Красимир Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз се извинявам за това, че за втори път искам думата. По отношение на казаното от господин Кулов и госпожа Дачева ще кажа следното. всъщност те правиха някои бележки по неща, които ние в най-голяма степен можем да се похвалим за предприети мерки. Предполагам, че господин Кулов не е пропуснал чл. 297, където е регламентирана тази подкрепа точно за тези училища. Точно министерството институционализира финансирането на тези училища. Ако преди това то беше на проектен принцип, сега същите тези училища имат гаранции, че ще изпълняват многогодишната си дейност, каквато е обучението по адаптиран учебен план. Министерството е увеличило средствата точно по тази програма.
Сега вече има и законова делегация в чл. 297, която е предложена. Разбира се, това са юридически лица по смисъла на местното законодателство и не могат да бъдат юридически лица по смисъла на нашето законодателство. Това всички го знаем. Но все пак законът ги припознава в широк смисъл като част от нашата образователна система.
По отношение на казаното от госпожа Дачева. Аз предполагам, че като са обобщавали становищата на общините, те самите много добре знаят, че с финансирането на задължителното обучение на децата на 5 и на 6 години ние всъщност споделяме издръжката. Финансира се издръжката в момента на децата, които са на 5 и на 6 години, а при стартирането на тази мярка за 4-годишните ще бъде увеличен стандартът.
Повечето от въпросите, които бяха поставени, са на подзаконово ниво. Знаете, че стандартът беше диференциран там, където има повече на брой средищни и малки училища, точно такива, каквито казахте – между 60 и 80 души. Границата на оптимизацията, за която Вие попитахте къде е, е поставена със защитените училища.
Всичките тези механизми ги има в закона и в този смисъл не можем да кажем, че законът не ги засяга, че няма подкрепата за тези училища. Освен по икономически показатели, всички знаем, че голяма част от училищата, които бяха закрити, бяха пред самозакриване, тоест има го и демографският фактор. Благодаря.
БОЯН КУЛОВ: Ако разрешите, само една дуплика съвсем накратко.
Да, ние благодарихме на министерството изрично и специално за чл. 297. Тук не става въпрос за пари. Може да е учудващо за всички останали, но тук става въпрос единствено за името. Става въпрос за това, че български училища в чужбина са две, а 200 организации на българи в чужбина не са училища. Може би може да се помисли как това да бъде избегнато в закона. Защото, пак повтарям, няма логика образователната политика за българите в чужбина да бъде осъществявана чрез две училища. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Има думата госпожа Анелия Семкова от Министерството на образованието, младежта и науката.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Само едно уточнение искам да направя. По смисъла на закона институцията „училище” има тази основна своя характеристика, че осигурява завършването на клас, етап или степен на образование. Докато организациите, за които тук става въпрос, осигуряват усвояване на учебното съдържание по определени учебни предмети, но не осигуряват завършването на клас и степен и в този смисъл не биха могли да бъдат подведени под името „училища”. И това е по смисъла на закона. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. В списъка на записалите се за изказване фигурират имената на 25 човека до момента. Има думата Емилия Лазарова, директор на Втора английска езикова гимназия.
ЕМИЛИЯ ЛАЗАРОВА: Уважаеми дами и господа! АЗ съм директор на Втора английска езикова гимназия, както се казва, човек от практиката, човек, който от повече от 25 години се занимава с проблемите на образованието – и като учител, и като помощник директор, и като директор в средно общообразователно училище и последените години – в езикова гимназия.
За разлика може би от всички изказали се дотук аз бих засегнала две-три неща, които наистина правят закона добър и значим.
Като практик по отношение на новата философия на образованието, философия, която можем да разглеждаме и да прилагаме в различни аспекти по отношение на новата роля на учителя като основен инструментариум, ще кажа, че учителите са тези, които всъщност би трябвало да прилагат закона. Тук са и всички грижи, които са положени и които ние ги виждаме в закона за повишаване на квалификацията на учителите, с оглед реализирането на тази нова роля като медиатори в учебния процес, хора, които формират отношение у учениците, които ги социализират. Защото в последните години е факт, че учениците имат изключително много
От друга страна, контрол, който се оказва. Законът вече дава възможност за една нова структура, която оказва контрол върху качеството на образованието, съответно върху учителите чрез атестирането им и върху директора.
Новата философия така или иначе налага и нов подход в управлението, подход, свързан с изключителната прозрачност, подход, свързан с намеса на гражданското общество в управлението на училището. Да, може би тепърва предстои изчистване на механизми и други неща, които са във функциите и които ще направят депутатите. Но факт е, че обществените съвети са едно добро начало за реализиране на този граждански контрол в
Друго, на което бих искала да обърна внимание пак като практик, това са мерките, които са взети в областта на превенциите. Като превенции срещу отпадането на учениците могат да се
Аз бих сложила не само комбинираната форма като нова форма, но е разработен и механизмът на прилагане на дистанционната форма на обучение.
Към тези мерки, колкото и може би нелогично да звучи, аз отнасям и новата структура на образованието, включително на средната степен с двете степени. Всички знаем какъв проблем за голяма част от училища в гимназиалния етап е посещението на учениците, особено в последните класове.
Тук, разбира се, бих сложила и многото нови неща, които се казаха. Няма да ги повтарям. Това е етичният кодекс на училищната общност. Разбира се, като такава мярка разглеждам и системата на оценяване. В крайна сметка, колеги, нищо сложно няма в системата на оценяване. Отдавна имаме национално външно оценяване, отдавна вече някои училища имат и други оценки, които приравняват към количествените, определени досега в самия закон.
Нищо лошо няма, че малките деца няма да получават оценки, а ще имат качествена оценка, че няма да повтарят. Същото се отнася и за петокласниците.
Много сме коментирали и много сме разговаряли, в много кръгли маси сме участвали. И ако трябва да бъдем принципни, аз смятам, че това са много нови и положителни неща. Вярно е, че малко трудно приемаме новите неща, вярно е, че малко трудно се ориентираме може би или се плашим от това как ще ги прилагаме. Но факт е, че аз мисля, че ще успеем. Който иска, който е отворен с поглед към бъдещето, ще успее. Благодаря ви.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Колеги, ще прочета следващите, които са се записали. Това са доц. Любослава Пенева, Илия Минчев – директор на помощно училище, Елка Смерикарова – директор на помощно училище, Калоян Дамянов председател на ресурсните центрове, Стара Загора. Думата поиска и народният представител Каня Чалъкова. Предлагам след нейното изказване да дам 5 минути почивка, след което по този ред, който изброих, ще продължим първото четене на законопроекта. Заповядайте, колега Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Благодаря. Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги народни представители, госпожи и господа! Безспорен е фактът, че нашето образование има нужда от преструктуриране. Защо казвам тази дума? Защото новият Закон за предучилищно и училищно образование предлага две неща – предлага запазване на всичко, което е действало във времето и е дало своя положителен резултат и новото, което трябва да се приложи, за да стане нашето образование съотносимо към европейското. Новите неща са ясни и те трябва да се случат.
Етапите на образование, разделени в начален, прогимназиален, двата етапа на гимназиален етап – всичко това трябва да се случи, защото така е в Европа, а ние сме част от Европа.
Образованието в България има своите традиции, които традиции са запазени и с новия проект на Закона за предучилищно и училищно образование.
По отношение на оценяването новото е изключително важно и то има своето място в самия учебен процес, а именно липсата на количествени оценки от първи до четвърти клас, така, както е важно да убедим децата, че е по-важно да получат знания и умения, а не конкретната оценка. Важно е това, че детето трябва да намери своето място в развитието си като личност. И тук вече идва ролята на центровете за личностно развитие.
Да, има малки населени места, в които такива центрове не съществуват. Но това не означава, че ние не трябва да помислим за децата и от тези малки населени места, които трябва да развият своите способности или ако имат нужда от допълнителна подкрепа. Този факт е важен и той е съобразен с новия закон.
Аз приветствам и изказвам своите адмирации към екипа на Министерството на образованието, младежта и науката за това, че за първи път всички подзаконови актове, наредби, указания, правилници са обединени в един закон. Да, той изглежда голям. Но така той е много по-обективен и синхронизиран с всички условия, в които трябва да се организира нашето образование.
Като човек, който 25 години от живота си е посветил на образованието, смятам, че този закон ще даде своя положителен резултат за развитието на по-високо ниво на образованието в България и най-вече защото за първи път се намира и достойното място на професионалното образование. За него сравнително малко се говори тук в тази зала. Но в последните години заради различното финансиране и заради различната принадлежност на професионалните гимназии то като че ли малко дръпна назад в своето
Сега унифицирането на професионалните гимназии и възможностите за тяхното развитие в съответствие с регионалната политика определено ще даде своя принос за развитие на
След всички тези аргументи, казани от мене аз ще подкрепя новия Закон за предучилищно и училищно образование, защото той е нужен на България и защото той ще даде своя качествен ръст за развитието на образованието в нашата страна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, обявявам пет минути почивка.




(След почивката)



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, дами и господа! Продължаваме след почивката.
В списъка за изказване следва доц. Любослава Пенева от Софийския университет.
ДОЦ. ЛЮБОСЛАВА ПЕНЕВА: Уважаеми колеги, благодаря за възможността да изкажа своето становище по новия законопроект за предучилищното и училищното образование. Аз също съм представител на предучилищната общност и също дълги години вече се занимавам с проблемите на предучилищното образование. Бих казала, че моите професионални интереси са насочени преди всичко към най-малките възрастови периоди.
Във връзка с това на първо място искам да подкрепя напълно проф. Гюров в неговото изказване по отношение на философията на новия законопроект, който е предмет на нашето внимание, особено в частта, отнесена към предучилищното образование.
Разбира се във връзка с моя професионален интерес приветствам предвидените текстове по отношение на това каква трябва да е началната възраст за постъпване в детската градина, а
В моя професионален път натрупах достатъчно опит, имам добър поглед върху системата на предучилищното образование, но и на публичните възпитателни и образователни услуги, отнесени към децата до 3-годишна възраст. Считам, че това е наистина един съвсем нов, различен подход, който дава възможност и тези деца да бъдат поставени в една система, център на която са всъщност самите те, тоест детето като център на тази система.
Освен това това е една възможност в контекста и на европейските тенденции за равнопоставяне на грижата и образованието на децата. всички предполагам тук присъстващи са запознати с проучвания, които се правят по поръка на Европейската комисия, има доклади на Европейската комисия, които насочват вниманието на педагогическата общност върху това, че е необходимо равнопоставянето и интегрирането на грижата и образованието на децата още от най-малките възрастови периоди.
Освен това тези текстове в закона дават и една възможност за преодоляване на един не малък дисбаланс в актуалната ситуация в момента. Мисля, че и директорите на детски градини биха ме подкрепили в това мое мнение. В големите градове в момента има голям дефицит на места за детските ясли. Всъщност това са най-търсените детски заведения в момента.
От друга страна, в много малки населени места няма разкрити такива детски заведения за деца до 3-годишна възраст. А досега законовите регламенти не позволяват постъпване на детето в детска градина преди навършването на 3-годишна възраст. Тоест тези текстове дават възможност за една по-голяма мобилност както на директорите, на мениджърите в областта на предучилищното образование, така и възможност на родителите на тези деца за избор в какво детско заведение да постъпи неговото дете или въобще възможност да постъпи неговото дете в детско заведение, макар и ненавършило тази възраст.
До момента законовите разпоредби създаваха големи трудности на колегите в практиката. И аз мисля, че тези текстове дават едни много добри възможности за по-голяма мобилност и възможност за демократичен избор от страна на родителя в крайна сметка да избере къде да постъпи неговото дете. Това на Запад в други държави с доста добре развити образователни системи отдавна е допустимо и възможно, и дори е препоръчително самият родител да избира мястото, където ще бъде отглеждано, възпитавано и образовано неговото дете.
Разбира се, и много други възможности предполагат тези текстове. Сега не бих искала да отнемам вашето време. Това изисква все пак един по-професионален анализ и в тази част – на предучилищното образование. А и изцяло като философия бих казала, че подкрепям и желая успех на закона по-нататък в неговото придвижване, обсъждане и съответно приемане. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря, доц. Пенева. Има думата Ксения Семизорова – директор на 7-о ОДЗ „Детелина”.
КСЕНИЯ СЕМИЗОРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, госпожо Дамянова, уважаеми депутати, дами и господа, уважаеми колеги, приятели! Вече за втори път имам удоволствието да взема думата в тази зала днес на този велик ден – Велики четвъртък. И наистина ние решаваме един велик закон, какъвто от 20 години от нашето развитие, а може би и от
За този проект за закон, както се вижда, няма еднолично мнение на министри, на заместник-министри, на министерска администрация или пък партийни пристрастия. Ние добре знаем, че образованието, бъдейки изключително значима публична сфера, не бива да е подвластно на партийни пристрастия. Ако става дума за партия, това трябва да е партията на професионализма, на професионалистите, като в центъра е личността на детето. И мисля, че нашето място днес е точно тук и именно този проблем трябва да е основен, а не някои маловажни неща. Наистина глобални неща трябва
Осем милиона българи не могат да имат едно мнение. Разбира се, ще имаме различни мнения. Но в зависимост от ситуацията, в зависимост от финансовата ни държава, в зависимост от това, че не сме велика империя, наистина ние ще се съобразяваме с нашите условия. Мисля, че законът е наистина приложим в нашата
Закон се прави от всички участници в сферата на образованието, от всички съмишленици и партньори. За да се направи един закон, е нужно да се познава спецификата на материята, с която боравиш, всички законови нормативни и поднормативни актове, европейски изисквания. В конкретика към настоящия момент е необходимо да познаваш добре Стратегия „2020”, Стратегията за учене през целия живот, Конвенцията за правата на детето, Закона за защита от дискриминация, Закона за закрила на детето и всички останали документи, които изискват днешните реалности на съвременния старт на развитие на обществото. Мисля, че ние това го
Когато всичко това добре си осмислил, разбрал и апробирал в практиката, което е едно от най-важните неща, можеш да направиш един точен анализ на постигнатото в закона. Може би не всичко е перфектно. Важното е, че трябва да започнем от някъде и то с много желание, труд, професионализъм и умение. И най-после да работим в екип, независимо от различията. Защото в спора се ражда истината.
Аз преди три дни се върнах от Париж. Запознахме се колеги директори с образователната система на Франция. Това е една от най-добрите образователни системи. Ще ви кажа, че там има самостоятелна детска градина, както и детска градина – училище. Децата от две години тръгват на детска градина. Задължително е четиригодишното обучение и няма никаква драма. Да, децата са адаптивни, децата вече не са децата преди 20 или преди 10 години. Децата в момента са мобилни. И дали някой в тази зала се е замислил, че ние нарушаваме много важни закони – Закона за защита правата на детето, Закона за дискриминация и Закона за защита на всички родители. Защото майката получава майчинство до две години.
В цялата страна има много малко обединени детски заведения, но повечето населени места нямат обединени детски заведения, в които детето може да постъпи на три години. И питаме: какво прави детето от две до три години? Липсва социализация на интеграция и майката е финансово необезпечена, тоест от две до тригодишна възраст на детето тя не получава финансови средства. Ето, затова трябва наистина там, където няма възможност за детски ясли, да помислим за тях. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Давам думата на Илия Минчев – директор на ПУИ „Иван Вазов” – Пазарджик.
ИЛИЯ МИНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми гости, уважаеми дами и господа! Накратко ще представя предложение за промени в законопроекта, изработен от всички директори, специални педагози,
В Глава четвърта „Институция в системата на предучилищното и училищното образование”, раздел ІІ – „Видове институции”, чл. 43, ал. 1 се казва:

1. за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания, увреден слух или нарушено зрение;
2. възпитателни училища – интернати;

Тук ми прави впечатление, че липсва какво ще бъде бъдещето на децата с интелектуална недостатъчност. Затова ние предлагаме една нова т. 4:
„4. за обучение и подкрепа на ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания, с разстройства от аутистичния спектър;”
Предлагаме и допълнение към ал. 2 от чл. 43: „Специалните училища по ал. 1, т. 1, 2 и 3 са от интернатен тип с целодневна организация на учебния ден, осигурено хранене и дейности на общежитие.”
А специалните училища по ал. 1, т. 4 могат да са от интернатен или полуинтернатен тип.
Предлагаме една нова ал. 4:
„Ал. 4. В специалните училища по ал. 1, т. 4 се провежда обучение за завършване на клас без придобиване на основна степен на образование и се поставят оценки само с качествен показател.”
Предлагаме нова ал. 5:
„Ал. 5. В специалните училища се осигурява и обучение за придобиване на професионална квалификация или професионални умения по част от професията или специалността.”
Към ал. 7 предлагаме добавка: „В специалните училища по ал. 1, т. 1 и т. 4 може да се организира и провежда задължителна предучилищна подготовка на деца със сензорни увреждания, увреден слух, нарушено зрение, с умствена изостаналост, с множество увреждания и с разстройство на аутистичен спектър преди постъпването им в първи клас”.
В тази връзка предлагаме да отпадне чл. 193. Нашето предложение е внесено в чл. 43.
Направеното предложение за промени в законопроекта се основава на потенциала от професионален ресурс на реформираното след 2004 г. помощно училище.
Подкрепяме проекта на Закона за предучилищно и училищно образование в частта за запазване на специалните училища като държавни образователни институции. Направените по-горе предложения и допълнения на чл. 43, ал. 1, т. 4 считаме, че ще допринесат за пълноценно отношение на държавата и обществото в подкрепа на обучението, възпитанието и развитието на децата и учениците с умствена изостаналост, с множество увреждания и с разстройство от аутистичния спектър.
Изразяваме съгласие, че наименованието „помощно училище” е архаично по своята същност, тъй като в годините то непрекъснато променяше организацията и съдържанието на работата с деца с умствена изостаналост. Може да се мисли за ново наименование, отговарящо и кореспондиращо с философията на Закона за предучилищно и училищно образование.
Помощните училища в настоящия момент действително са за обучение за подкрепа на ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания, с разстройство от аутистичния спектър. Затова категорично трябва да бъдат запазени. Така ще се гарантира специалната държавна грижа за децата с интелектуална недостатъчност и ще им се осигури адекватна подкрепа и достъп до образование в условия, при които те да се чувстват на мястото си.
Грижата за умствено изостанали деца в България е изключително право и най-вече задължение на държавата. Изключването на групата деца с умствена изостаналост от възможността им за обучение в специално училище ги дискриминира по отношение на възможността им да развият своите способности в специалните училищни условия, адаптирани към техните потребности.
Убедени сме, че ако се тръгне към закриване на помощните училища, голяма част от децата с умерена и тежка умствена изостаналост и с множество увреждания ще останат невидими за образователната система. Те ще присъстват поименно само в списъците на класовете в масовите училища, но в действителност ще са извън него.
Интеграцията на децата с умствена изостаналост не следва да се организира като организирано смесване с връстници с нормален интелект. Интеграцията се прави ежедневно чрез дейности, подпомагащи най-вече социалния опит на тази категория деца, за да придобият компетентностите, които са им необходими, когато се влеят в социалната структура.
Изразяваме категорично становище на цялата педагогическа колегия, на училищата, които представляваме, че адекватно обучение и подкрепа на деца с умствена изостаналост, с множество увреждания и с разстройство от аутистичния спектър може да се случат само в условията на помощното училище. Ако се приеме, че децата със сензорни нарушения и отклонение в поведението се нуждаят от по-специална подкрепа в училищна среда, за да разгърнат потенциала си, то на какви основания групата деца с умствена изостаналост са лишени от подобна възможност на специалните училищни условия и ресурси.
Практиката в различните страни показва, че е необходимо да се даде право на избор на родителската общност да реши в какъв вид училище ще учат децата им и при какви условия ще завършат.
Елиминирането на училища за деца с умствена изостаналост в системата на българското образование според нас не е разумен подход и стеснява периметъра от квалифицирани, професионално образователни и възпитателни услуги.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще Ви помоля да се ориентирате към приключване. Ще ви помоля също за писмено становище до комисията, защото направихте важни предложения.
ИЛИЯ МИНЧЕВ: Изключително кратък ще бъда. Но все пак тук е проф. Сергей Игнатов. Ние искаме да чуем какво се случва с бъдещето на помощното училище.
Защо задавам този въпрос. Защото както ние, така и педагогическите специалисти са страшно притеснени и вече работата наистина става неефективна, има напрежение. Но това е нещо нормално и ние трябва да представим на нашите колеги каква е картината за в бъдеще, какво ще се случи с нас. Благодаря ви за вниманието (Частични ръкопляскания.).
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря, господин Минчев. Давам думата на заместник-министър Милена Дамянова. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само за една минута. В закона в Преходните и заключителни разпоредби е написано какво ще се случи. В никакъв случай не се говори само за закриване. Самите вие знаете, като си проследите броя на учениците - от 2003 г. насам те са намалели с малко повече от 7000. Така че някои от тях така или иначе вървят към самозакриване, както и останалите училища. Имаме демографски проблеми в страната, имаме успешно приобщаващо образование благодарение на ресурсните учители в България и на ресурсните центрове. Така че е съвсем нормално.
Въпреки всичко сме дали в Преходните и заключителни разпоредби 5 години, след което ще имате няколко опции. Едната опция е, която и ние препоръчваме, е център за подкрепа на личностно развитие, а там където базата на училището позволява, например в Шумен има едно такова училище на четири етажа – то да бъде преобразувано в друг тип училище.
Що се отнася до децата, които имат тежки увреждания и за които не е възможно интегриране, макар че опитът на област Смолян показва, че няма нито едно помощно училище и децата са успешно приобщени и интегрирани, има и такъв вариант. Но въпреки всичко ние сме предложили преобразуване на помощните училища и едно такова предложение постъпи, включително и от директори на помощни училища, докато законопроектът стоеше на сайта – преобразуване в центрове за подкрепа на личностно развитие. Включили сме становище, преди да се предприеме съответното действие от общината. Все пак това ще се гласува и на общински съвет – каква ще е съдбата, дали ще се преобразува в център, дали ще се преобразува в друго училище, дали ще се върви към закриване. Така или иначе трябва да има решение на общинския съвет.
Въпреки всичко ние сме включили внимателен анализ на потребностите, на ресурсите – човешки, материални и всякакви, от регионален екип за подкрепа на личностно развитие, след което да стане изработване на становище от този регионален екип, в който ще сте включени вие, специалистите, които работите с тези деца, ресурсните учители, психолозите, да се предостави становище за възможности за преобразуване на това училище в център за подкрепа на личностно развитие.
Така че аз не виждам опасения и въобще не виждам причини за безпокойство и за притеснения. Не говорим, че целият този процес е обезпечен с проект по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, включващо обучение, където в рамките на тези пет години е включен и анализът, включено е и разработване на модел на точно един такъв център, така че да гарантираме максимално грижата за тези деца.
Това е, което мога съвсем накратко да ви кажа. Прочетете внимателно Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте за реплика, Ивайло Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин председател, господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! В началото на днешното заседание беше направено изричното уточнение, че днес не провеждаме поредната кръгла маса по обсъждане на законопроекта, а провеждаме заседание на комисия към Народното събрание. При това на законопроект, който разглеждаме на първо четене.
В тази насока процедурното ми предложение е да прекратим дискусията, участниците, които не са успели да се изкажат, да си представят писмените становища и да преминем към гласуване. (Шум в залата.).
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз имам обратно становище, ако позволите, господин Тошев – да чуем първо тези, които изброих в списъка - Елка Смерикарова, Деян Колев, Анета Генова, Ирина Абаджиева. Има още пет записали се. Но поне тези, чиито имена споменах предлагам от уважение към тях и към комисията да изслушаме техните становища, след което да преминем към Вашето процедурно предложение.
Приемливо ли е това за Вас или да подложа на гласуване двете предложения?
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Приемливо е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Има думата Елка Сверикарова.
ЕЛКА СМЕРИКАРОВА: Уважаеми дами и господа, аз съм директор на 99-о болнично училище – град София.
Осъзнавам, оценявам и се покланям пред огромния труд, който е вложил екипът на заместник-министър Милена Дамянова в работата по този законопроект, както и се покланям пред отговорността, която е готов да поеме министър Игнатов за приемането и задействането на този закон. Дълбоко ценя хубавите идеи, заложени в проекта за закон – да се обърне законът към личността на детето и да не се сегрегират деца в институции, когато може да не се направи това.
Тук съм обаче, за да изкажа опасението си, че някои – в частност ще говоря за една от идеите на законопроекта - могат да постигнат точно обратен ефект. Става въпрос за боледуващите деца, за болни деца. Законопроектът предлага да се закрият болничните училища, които ги обучават досега, и да се замени обучението им с изцяло нови регламенти.
Искам първо да уточня като човек, който е работил и в общообразователно училище, и в болнично и е член на Европейската организация на болничните училища, че болничните училища са общообразователни училища, които не задоволяват специфични потребности от типа на изоставени деца в социален риск и т.н., тоест не сегрегират, те са училища, на които единственото им различно от другите общообразователни училища е, че следват детето там, където е то, в процеса на лечението. Всяко дете за съжаление може да се разболее и болничното училище осигурява правото му на непрекъснатост на образованието и в този период от неговия живот.
Освен това болничните училища са създадени с една, бих казал, дори още по-важна цел – да подпомагат оздравителния процес. Медицината и психологията са категорични, че човек е здрав, докато не се предаде и че оздравява по-бързо, когато се чувства пълноценен и психически стабилен. Обучението на детето от първия ден на лечението му е важно и за това, освен за обратното му приобщаване в училище.
Твърдя по тези причини, че болничното училище осъществява и работи за приобщаващото образование, а не сегрегира деца.
Новите регламенти. Това, което се предлага да замени досегашните болнични училища, са регламенти, които според мене не са добри, не са целесъобразни и ще доведат до труден достъп, до липса на достъп или до липса на равен достъп до качествено образование за много от болните деца.
Предлага се, за първи път струва ми се, извинете ме, ако греша и ме поправете, задължителен пропуск на учебно време от 30 последователни учебни дни, когато детето се разболее. Ако ги броим последователно учебни дни без събота и неделя, а ако се случи и ваканция, направих си труда да броя, могат да станат и два месеца. Ако детето отсъства няколко пъти през годината, защото е хронично болно и влиза в болница няколко пъти, но за по-малко от 30 последователни дни, може да стане и цялата учебна година. Тоест смятам, че някои деца просто няма да получат достъп до образование заради този регламент.
Предвижда се посредничество на регионалните управления по образованието с родителя. Родителят трябва да отиде при тях и да потърси друго училище в една болница.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Трите минути отдавна минаха.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля да се ориентирате към приключване.
ЕЛКА СМЕРИКАРОВА: Освен това се предлагат само две от възможните седем форми на образование и то не най-добрите – индивидуална и самостоятелна, което според мене е вид дискриминация.
Във връзка с това предложенията ми са:
Болничните училища да останат да действат и да се даде срок и за тях като за всички други, в който да се преосмисли и преоцени този процес. Единствено те се закриват сега и веднага.
Законът да не забранява съществуване на болнични училища в бъдеще, тъй като местните власти ще поискат да разкрият такова, реалността неминуемо ще доведе до това. А в малките селища, където болниците са малко и няма място за цяло болнично училище, да се определят екипи от учители към общообразователните училища, които се занимават само с това – обучават болни деца. Това предлагаме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. За реплика има думата заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По повод 30-те дни искам само да прочета чл. 68 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, действащ в момента, ал.3: „Болничните училища се организират към болниците и са за обучение на ученици от първи до дванадесети клас, чийто престой за лечение е не по-малък от 30 дни”. Тоест това го имате и в момента.
Още нещо, което искам да прочета, е становището на Вашия колега Йордан Томов, който е директор на болничното училище в град Момин проход, който е солидарен с политиката на МОМН. Аз няма да го чета цялото, то е голямо. Но това казва той. „Естествено, вие разбирате, че като директор на болнично училище вече 17-та година, ми е трудно да пиша такова становище. Но виждайки реалностите, трудностите, а и в същото време на надеждата, че нещата трябва да се променят към по-добро, по-качествено обучение в тон с европейските норми и изисквания, Ви пожелавам успех и по-малко трудности във Вашите начинания” – то е адресирано към мене.
ЕЛКА СМЕРИКАРОВА: Благодаря. Само ще кажа, че 30 календарни дни и 30 последователни учебни дни според мене са различни неща.
Зная за становището на господин Томов. Аз имам цяла папка с други становища на организации и лица, които ще връча на господин Стоичков на излизане. Благодаря Ви за отговора, госпожо Дамянова.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви и аз. Има думата Деян Колев от Център Амалипе.
ДЕЯН КОЛЕВ: Благодаря. Аз съм председател на Център Амалипе. По професия съм учител по философия. Становището, което ще изразя, е подкрепено от над 40 неправителствени организации, работещи в сферата на образователната интеграция на ромската общност. Ще се концентрирам единствено по нещата, които са изцяло във философията на закона, по-точно върху две неща.
Първо, искам да изразя удовлетворение, че законът включва темата за образователната интеграция и че я включва по правилния начин, съответстващ на националната ни традиция, а именно не като сепариране, отделяне, обособяване, а като интеграция. В тази връзка в принципите на закона е записано: достъп до качествено образование на всяко дете, запазване на етнокултурното многообразие. Двете неща за нас вървят ръка за ръка. Включен е стандарт за интеркултурно образование.
И което е много важно. В чл. 96 – това е сравнение от преди месец – има запис, който забранява обособяването на ученици в паралелки на базата на тяхната етническа принадлежност там, където в училище има деца от различен етнически произход. Същото е записано и в чл. 60 – забранява се обособяването на групи на етнически принцип там, където има деца от различен етнически произход.
В тази връзка аз смятам, че този дух, този антисегрегационен, този интеграционен дух трябва да бъде продължен с още един запис. Мисля, че е редно тези членове да се допълнят с още една алинея – там, където в населените места има етнически смесено население, да не се допуска обособяване на училища на базата на етнически принцип.
Ние нямаме предвид села, малки градчета, където има само ромско, само турско или само българско население. Имаме предвид етнически смесени населени места, където понякога на 500 метра едно от друго има ромско и българско училище. Това не е в съзвучие с нашата национална традиция. Там качеството на образование е много ниско, там децата не се интегрират.
Така че апелът ми към уважаемите дами и господа народни представители е между първо и второ четене това да бъде записано в закона – да бъде забранено обособяването на училища на етнически принцип там, където населеното място е мултиетническо.
И второто нещо, което е свързано с духа на закона. Аз съм удовлетворен от това, че и сега на това заседание се говори за по-специален акцент върху качеството на образование в малките общини, в малките населени места. Мисля, че е стъпка в правилната посока това да се позволи да има обединени училища, тоест да се даде шанс на основните училища, след като им се издърпа осми клас, стига да могат да го направят, фактически да започнат да преподават до десети клас. Мисля, че има нужда между първо и второ четене да се помисли повече в насока за подкрепа на качеството на образование в малките общини.
Ние имаме интерес от България, която е България на регионите, а не само България на София, Варна, Велико Търново и някои други по-големи населени места. Благодаря още веднъж за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Има думата Анета Генова – Български Хелзинкски комитет.
АНЕТА ГЕНОВА: Аз ще бъда кратка. Български Хелзинкски комитет подкрепя законопроекта. Ние сме изключително доволни от духа, който се съдържа в този законопроект.
Основната причина да взема думата се корени във фразата „приобщаващо образование”. За нас е изключително важно приобщаващото образование да бъде разпознато наистина и изцяло като неизменна част от правото на образование на всяко едно дете.
В тази връзка ще спомена помощните училища и ресурсните центрове.
Искам да благодаря на госпожа Соколова, която каза много от нещата, които бих искала да кажа тук, и те са свързани с решението на Комитета по социални права от 2008 г., когато България беше осъдена за това, че дискриминира децата с увреждания в институциите. Само че след 2008 г. съдебната практика в България се разви. Министерството на образованието беше осъждано, и то неведнъж, за това, че дискриминира децата с умствени увреждания. Включително министерството беше осъдено заради помощните училища.
И за да отидем още по-нататък, трябва да си припомним, че България ратифицира през месец януари тази година Конвенцията за правата на хората с увреждания и е абсолютно и неизбежно да се осигурят на хората с всички видове увреждания, включително и децата, пълен достъп до упражняване на всичките им права. Тоест от гледна точка на тези съдебни решения, на това решение на Комитета по социални права и на Конвенцията, по която вече България е страна, е абсолютно недопустимо съществуването на сегрегиращи училища.
РЕПЛИКА: СПИ-та също.
АНЕТА ГЕНОВА: Да, СПИ-та също. Те са обаче една отделна тема, за която имаме уверение на Министерството на правосъдието, че ще бъде решена с отделен закон, затова не повдигам този въпрос тук.
И така, не може да съществуват сегрегиращи училища по никакъв начин. Ресурсните центрове се вписват в тази идеология по нов начин – чрез тяхното преобразуване в центрове за личностно развитие. По този начин законопроектът постига по един изключително елегантен начин приближаване на ресурсните училища към децата и оказване на подкрепа там, където трябва да се случи това нещо – в общообразователните училища, в интегрирана среда, а не в обособени структури.
Последна фраза. Естествено е, че ще има период от време, в който тези структури ще се преобразуват и ще се структурират наново. Но сроковете, така, както са заложени в законопроекта, са по-скоро предпазливи. Аз съм сигурна, че промяната е възможно да се случи и правата на децата ще бъдат защитени. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Има ли реплики към изказването? – Не виждам. Давам думата на Калоян Дамянова.
КАЛОЯН ДАМЯНОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър, госпожо заместник-министър! Аз съм председател на Националната асоциация на ресурсните учители, асоциация, която обединява малко над 80 процента от ресурсните учители в България, които са около 2300 към момента.
Нашата асоциация, разбира се, активно участва в диалог с останалите граждански организации и Министерството на образованието, младежта и науката по дискусиите около законопроекта. Ние, разбира се, приветстваме усилията на министерството относно въвеждането най-вече на приобщаващото образование, защото това за нас е не просто професионален профил и кауза, за да можем да дадем шанс на всяко едно дете да получава качествено образование, независимо от мястото, където то се намира, тоест в мястото, където то живее, независимо дали е малко или голямо населено място.
Именно по тази причина взимам повод от думите, които няколко пъти бяха казани тук, за необходимостта от регионална политика. И аз мисля, че е време Министерството на образованието, младежта и науката като орган, който изпълнява тази държавна политика – използвам възможността, че министърът на образованието е тук – да знае, че е необходимо приобщаващото образование не само да бъде заложено, което е важно, разбира се, но и да бъде гарантирано, че системата и всички ние ще преминем към него във времето.
За да може това да се случи обаче, е необходимо да се направи план за действие. А за да имаме такъв план за действие, е важно всички участници в този процес, включително и родителите, включително и колегите да бъдат включени. Такъв план за действие може би ще бъде разработен около стандарта за приобщаващо образование, в който също участваме.
Това, което основно нас ни притеснява, е свързано с необходимостта ресурсните центрове да станат общински структури. според нас не всяка една община, както беше казано от Сдружението на общините, има капацитет да направи тази дейност. Още повече, че говорим за малки общини, където пък изобщо няма никакви допълнителни услуги към момента.
Затова ние предлагаме ресурсните центрове действително да бъдат преструктурирани в областни структури или регионални структури, които да изпълняват функцията на Министерството на образованието, младежта и науката по приобщаващо образование. защото така или иначе към момента в тези центрове са съсредоточени основните специалисти в 28 области на страната, тоест ние сме обхванали всички населени места.
Така че това е основното наше предложение и се надявам да срещнем вашата подкрепа, основно на народните представители, между първо и второ четене, за да може наистина нашите ресурсни центрове, които вече успяха да обхванат 11 хиляди деца със специални потребности, да получат вашата подкрепа ида можем заедно да направим приобщаващото образование в България такова, каквото трябва да бъде. Благодаря. (Ръкопляскания.).
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Има думата заместник-министър Милена Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Искам да направя само една много кратка реплика. Двадесет и осем центъра в момента, 264 общини. Аз съжалявам, че няма да има време, защото тук е госпожа Чанева, която е директор на училище – това е училището в София с най-много деца със специални образователни потребности, да се изкаже, за да се чуе и мнението на потребителя, както се казва, на вашата услуга и грижа, която предоставяте. Но се надявам, че ще имаме такава възможност в други дебати.
Само това казвам – 264 общини.
КАЛОЯН ДАМЯНОВ: И 28 административни области.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Давам думата на Ирина Абаджиева.
ИРИНА АБАДЖИЕВА – РЕПУЦ: Много Ви благодаря, господин председател. Много ви благодаря, уважаеми дами и господа, за търпението. Ще бъда кратка, защото знам, че всички бързате да си боядисате яйцата, което е хубаво.
Аз изключително съм щастлива, че днес не само че е Велики четвъртък, но ми хрумва да кажа нещо, с което сигурно ще предизвикам разнообразни емоции. Но днес е един добър ден за българската демокрация, както казваше един народен представител преди години.
Не съм очаквала и не съм се надявала, че ще ми се случи една обикновена гражданска организация, създадена от естествена нужда и въпрос да попита къде са парите за образованието, да стигне дотам, че да бъде поканена на обсъждане на закон, в който това вече е чуто и разбрано.
Съжалявам, че си тръгна народният представител от БСП. Бих искала да кажа на госпожата, че съм съгласна с нея в едно отношение. Наистина големи длъжници са ни всички, които управляваха досега, особено образованието. Говоря и като родител. Защо? Ние сме големи длъжници в буквален и в преносен смисъл.
Специално за господин Станилов аз ще изпратя, ако, разбира се, имам възможност, решение на Европейската комисия от 20 декември 2011 г., на което съвсем ясно, обобщавайки практиката на Съда на Европейския съюз, ясно се казва следното: Не е недопустима държавна помощ финансирането на публична услуга, на осъществяването на публична услуга, каквато безспорно е образованието, дори и извършвана от частноправен субект.
За да стигне до този извод, Европейската комисия е обобщила решение на Съда на Европейския съюз. Аз изпитвам огромно уважение и като юрист към постиженията на тази институция и бих изпратила на народните представители, които се интересуват от тази практика, съответното решение.
Също така бих искала да обърна внимание на решенията на Комисията за закрила от дискриминация в България, с които най-сетне и за първи път това правителство се съобрази, решения от 2008 г., в които аргументите защо парите трябва да следват ученика са ясно изложени и че всичко друго е проява на дискриминация. Нещата са много прости.
Искам да изясня и един друг момент, с който се спекулира, че се взимат пари от държавното образование, че то е недофинансирано и видите ли, сега ще стане още по-недофинансирано. Не е така. Това, което ние доказахме, видяхме и открихме, е, че нещо много просто се крие зад сложни формули. Истината е следната. Когато се планира държавният бюджет, се планират пари за всички български деца по данни, които дава гражданската регистрация, с една дума, по ЕГН. Оттам нататък за тези пари става дума. Не става дума за парите, които отиват за финансиране на сгради и т.н. Никой не ги е поискал. Говорим за парите, които се планират за дете, и парите, които не отиват в държавното училище. Защо? Защото никой не знае кога съответното дете, за което те са планирани, може да е в края на годината, може да е декември или ноември, или октомври месец, ще се премести от частно в държавно училище и те трябва на следващия месец да го последват в държавното училище. И това се случва. Тоест тези пари остават там.
Тук за нас възникна и следващият въпрос. Не се ли запитвате и Вие, проф. Станилов, откъде идват парите за бонуси. Аз лично като гражданин се питам.
Така че моля ви, господа народни представители, това е един много добър и амбициозен закон, който е едно добро начало. Аз много се радвам, че родителите, с които създадохме нашата организация, се спряхме и не тръгнахме да съдим държавата в Брюксел, а се надявахме, че този диалог ще стигне до разбиране. И това се получи. Ние наистина преживяваме нещо, което се нарича във всички учебници гражданско общество. Защото в крайна сметка накрая сметката я плащаме всички ние, които се явяваме и данъкоплатци, включително и за осъдителните решения.
И нещо друго. Понеже битува това обвинение специално към министерството, че се толерира частното за сметка на държавното, знаете ли....
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля да се ориентирате към приключване.
ИРИНА АБАДЖИЕВА – РЕПУЦ: Всъщност този закон ще сложи край на една порочна практика. Държавата създаде два вида училища – публични и частни. Колкото повече бяха отклонени деца в частно училище, тъй като е по-атрактивно, толкова повече парите оставаха в един раздел, който не отиваше за държавното училище. Тази политика вече няма да бъде насърчавана, тоест ще се сложи край на този порок. И аз много се радвам, че точно такъв закон в момента се предлага.
Завършвам с това. Действително днес е Велики четвъртък, защото се свързва с Тайната вечеря. Има едно изречение, което всички знаете – „Един от вас ще ме предаде”. Много ви моля, уважаеми народни представители, недейте да предавате интересите на гражданите на тази държава и този хубав закон. Законът е едно добро начало. Между първо и второ четене имате време да направите всичко това, за да се превърне той в един наистина работещ и модерен закон. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви. Ще подложа на гласуване процедурното предложение на народния представител Ивайло Тошев за прекратяване на дебатите. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се процедурното предложение.
От името на комисията се извинявам на нашите гости, които не успяха да вземат думата. Ще се радвам, ако получа допълнителни становища, с оглед дискусията, допълнителни ваши въпроси или
От народните представители не виждам други желаещи да се изказват.
В такъв случай закривам дискусията и подлагам на гласуване законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от Министерския съвет на 5 април 2012 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против 2, въздържали се 2. Законопроектът се приема. С това нашата работа завърши. Благодаря ви за участието. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17, 45 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
174343 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИИСЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)