Редовно заседание на Комисията по обрзованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта на 16.05.2012 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта


П Р О Т О К О Л
№


На 16.05.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от омбудсмана на Република България на 29.03.2012 г.
2. Разглеждане на Законопроект за ратифициране Изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 202-02-11, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
3. Разглеждане на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г., № 205-00-4, внесен от Председателя на БАН на 26.04.2012 г.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.
*
* *

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден!
Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Предлагам за днес следния проект за дневен ред:
1. Разглеждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от омбудсмана на Република България на 29.03.2012 г.
2. Разглеждане на Законопроект за ратифициране Изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 202-02-11, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
3. Разглеждане на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г., № 205-00-4, внесен от Председателя на БАН на 26.04.2012 г.
4. Разни.
Други предложения по проекта за дневен ред? Не виждам.
Моля да гласуваме така обявения проект за дневен ред.
„За” - 12, „против” и „въздържали се” - няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Благодаря Ви.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 Г., № 261-00-1, ВНЕСЕН ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 29.03.2012 г.
Гости на комисията по точка първа са господин Константин Пенчев – омбудсман на Република България, госпожа Роза Георгиева – началник кабинета на омбудсмана, и госпожа Росица Тоткова – главен секретар.
За представяне на доклада давам думата на господин Константин Пенчев. Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е докладът за дейността на омбудсмана през 2011 г.
Подчертал съм в общата част, в увода, че през 2011 г. има рекордно постъпление на жалби – 5 530. Също така има доста приети хора и от омбудсмана лично, и от приемната както в София, така и в страната.
Докладът е разделен по глави по отделните права. Посочена е структурата на жалбите. Отново с първенство са жалбите срещу доставчиците на обществени услуги – около 23 процента. На второ място са жалбите срещу правата, срещу нарушение на собствеността. Има таблица.
Пред вас аз ще се спра малко по-подробно само на тези глави от доклада, които засягат пряко дейността на комисията. Предполагам, че те ще бъдат много интересни за вас.
На първо място защита правата на детето и на неговия най-добър интерес. Това е било на вниманието на омбудсмана. Знаете, че един от приоритетите на тази институция и именно разглеждане правата на децата като малко по-уязвима група, която заслужава по-активна защита от страна на омбудсмана, а не само сезиране по отношение на отделни жалби. Ненапразно и в изменението на Закона за омбудсмана, което вие приехте, изрично е подчертано, че омбудсманът защитава и правата на детето.
Общо през изтеклата година са извършени проверки по 129 жалби, като в три – четири от тях са били констатирани нарушения на права. Имали сме доста жалби във връзка с поддържането на личните контакти на детето с родителите при раздяла на родителите – при развод или при фактическа раздяла. Има доста забележки към съдебната практика. Аз мисля, че съдът действа с едни стандарти от преди доста години. Бих казал, доста инерционно. Знаете – първата и трета неделя, един месец през годината детето се вижда с другия родител, на когото не са предоставени родителски права, което не е достатъчно, не е съобразено с интересите на детето, не са взети предвид неговите специфични интереси и се е налагало намеса на омбудсмана, например по отношение ускоряване на съдебни решения – имаше такъв случай, когато възможността на детето да замине в чужбина беше затруднена предвид несъгласие на единия родител, а това беше в негов интерес, трябваше да се чуе Върховният касационен съд. Наложи се омбудсмана лично да води състава на съда и действително съдът се произнесе много светкавично, за да може да се реши този въпрос.
Имали сме оплаквания срещу формално подхождане от съдиите-изпълнители. Не е взета помощта на социални служби, както е необходимо.
Тук трябва да кажем, че сме вземали много активно участие в дебатите относно и Закона за детето, и Закона за предучилищно и училищно образование, защото смятаме, че това са много важни нормативни актове, които вие, разбира се, ще приемете и че там трябва наистина да се постави акцентът точно в интерес на детето и специално да се гледат правата на детето, респективно на ученика. Те да бъдат защитени, а не толкова да бъдат защитени правата на родителите или на учителите, защото те се защитават от други нормативни актове и те имат достатъчно възможност да упражнят своите права. Друг е въпросът, че е по-сложен този проблем.
В тази връзка сме взели участие по повод образованието на децата в разглеждането на Закона за предучилищно и училищно образование. Взехме участие в инициативата на Министерството на образованието, младежта и науката „Участвам и променям”. Лично аз имах среща с ученици от много училища, както и експерти на омбудсмана не само са разяснявали правата на децата и на учениците, респективно правата и задълженията на омбудсмана, но освен това е обърнато специално внимание на необходимостта децата от най-ранна възраст да взимат участие – малко или повече съобразно своите възможности – психически и физически – в управлението на собствения си живот, а така и на обществото, за да могат наистина на 18 години да бъдат вече едни пълноценни граждани, а не тепърва да се учат на това „що са граждански права и какво трябва да правят”.
В най-общи линии това е било политиката на институцията.
Имаме много конкретни жалби, конкретни случаи на намеса в решаване съдбата на отделни ученици, на деца с увреждания, на които не им е предоставено право да бъдат интегрирани към техните връстници. Но всички тези примери са изложени в доклада, а съответно и в препоръките.
Това са най-общите принципи и насоки на работа на омбудсмана през изтеклата година. В тази връзка мислим и в бъдеще да продължаваме с ефективното упражняване на правомощията именно в защита на децата и на учениците.
Ние също така сме инициатори за въвеждането в училищното образование и на гражданското образование, тоест, децата да имат поне елементарни понятия от обществения живот и от общественото устройство на нашата страна.
Ако има някакви конкретни въпроси, аз съм готов да отговоря.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Докладът, уважаеми колеги, се разглежда на основание чл. 22 от Закона за омбудсмана, в която разпоредба са записани основните реквизити и показатели, които трябва да се докладват и той трябва да съдържа аналитична и информационна част.
Откривам дискусията. Имате думата за становища, въпроси.
Господин Пенчев, ако позволите, в анализа на Вашия доклад, който е направен за нуждите на комисията, е отбелязано, че за първи път жалбите, свързани със системата на висшето образование, са повече от жалбите в областта на средното образование. Увеличил се е броят на студентите, които търсят закрила и защита на своите права.
Бихте ли могли да кажете нещо повече по този въпрос? Благодаря Ви.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Да, господин председател. Поне по моя спомен най-много жалби имаме действително от студенти срещу повишаване на таксите и срещу оскъпяване на образованието, на които ние, разбира се, отговаряме с това, че има автономия на висшите учебни заведения. Но, така или иначе, при такива жалби ние винаги се обръщаме към ръководствата на съответните вузове, като ги уведомяваме, че има такива жалби и с молба евентуално, ако биха могли, дали биха взели мерки, за да бъде по-достъпно висшето образование.
В този смисъл ние дори не можем да правим препоръки от позицията на омбудсмана, защото това не е администрация, на която можеш да препоръчаш да спазва закона или да спазва принципите на доброто управление. Това е автономно висше учебно заведение. Но ние там пък се обръщаме с препоръки, ако могат, да направят по-поносими условията за образование.
Спомням си, че имаше една „кръгла маса”, която ние организирахме с участието на парламента и на много институции по повод развитието на нашите висши учебни заведения в чужбина. Там бяха постигнати някакви консенсуси и мисля, че след това последваха и законодателни промени, които вие приехте във връзка с улесняване работата на нашите висши учебни заведения, създали филиали в чужди държави, за по-голяма конкурентоспособност.
Също така имаше жалби за такси за академични справки, които са неоснователни, необосновано завишени, защото в края на краищата знаете, че всяка една такса за някаква справка или документ, трябва, горе-долу да покрива разходите за изготвянето на тази справка, а не да бъде форма на обогатяване.
Но, пак ви казвам, че тези препоръки сме ги отправяли с пожелателен тон, защото ние нямаме никакви правомощия върху автономните самоуправляващи се академични общности.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Соколова. Имате думата.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин омбудсман, моят въпрос към Вас е свързан с идеята за изрична длъжност при Вас „омбудсман на детето”. Зная, че на един етап това стоеше сериозно като елемент на обсъждане заедно с Министерството на правосъдието.
Как изглеждат нещата към днешна дата и защо не се прие тази препоръка?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз не мога да кажа защо тази препоръка не е приета. Аз съм чувал, чувал съм много идеи и за детски омбудсман, за здравен омбудсман, днес пак чета за финансов омбудсман. Имаше идеи, но това са идеи, които са в общественото пространство, но аз не съм чул от институция да поддържа такава идея, защото тя на първо място е свързана – вие много добре знаете – с бюджетни средства.
Тоест, ако вие, народните представители считате, че трябва да има много омбудсмани, аз нямам нищо против, даже това е по-добре, ще ме облекчи. Но става дума пак за бюджетни средства.
Аз лично бих могъл да Ви кажа, че на един международен форум, на който бях наскоро, ни запознаха с реформата, която бе направена във Франция. Те бяха много горди с тази реформа във връзка с омбудсмана, която била дори конституционна. Той при тях е защитник на права. Те бяха много доволни не само, че не са направили отделни омбудсмани, а напротив, към омбудсмана, към защитника на правата са обединили дори Комисията за закрила на детето и Комисията за защита срещу дискриминация. Всичко това е било със съответната администрация, разбира се. Те това го таксуваха за много голям прогрес.
В Унгария пък разбрах, че има доста омбудсмани, дори има омбудсман за печата. Очевидно това са отделни подходи. Лично аз не бих могъл да ви кажа кое е по-правилно и по-целесъобразно. Но ми се струва, че ако един омбудсман отговаря за цялата администрация, той би могъл, защитавайки правата на детето, да се сблъска не само с действия или бездействия на Агенцията за закрила на детето, примерно, или някаква училищна институция, но той би могъл да се сблъска и със социални служби, с други министерства, които при едно голямо разпределение на дейностите, които осъществява отделният омбудсман, може да се получи една колизия. Той може да каже: това не е твоя работа, ти не можеш да даваш препоръки примерно на Министерството на вътрешните работи, когато става дума за деца, защото ти имаш по-тясна специалност.
Пак ви казвам, че за мен това е въпрос на политика и на решение на Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз.
Колеги, имате ли въпроси, изказвания?
А в сферата на спорта имате ли казус?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Да, имаме във волейбола. Имахме един много сериозен казус, по който аз доста се двоумях дали все пак това е от компетенцията на омбудсмана или не, но взехме отношение и писахме на министър Свилен Нейков. Става дума за федерацията по волейбол – за тези професионални договори с професионалните играчи. Оказа се, че тези договори се сключват с малолетни деца от техните родители като техни представители. Обаче с тези договори се поема ангажимент, че това дете, когато стане вече юноша, като вече стане пълнолетно – 18-годишно – ще сключи първия си договор пак с този клуб, откривайки, че не е взето неговото мнение. Когато детето в момента размисли и каже: а, не, не желая повече, те го лишават от права.
Имаше такива проблеми. Аз специално се обърнах към министър Свилен Нейков и към Агенцията по закрила на детето – дали те упражняват някакъв контрол върху тези договори, макар и да става дума за търговски отношения. Но става дума и за деца. Дали не се получава експлоатация на детски труд по този начин. Мисля, че отговор още не съм получил, но поставих въпроса, че има такъв проблем, който може би трябва да бъде наблюдаван.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви за отговора.
Колеги? Ако няма въпроси, закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от омбудсмана на Република България на 29.03.2012 г.
Моля, гласувайте.
„За” - 14, „против” и „въздържали се” - няма.
Докладът за дейността на омбудсмана на Република България през 2011г, № 261-00-1, внесен от омбудсмана на Република България на 29.03.2012 г., се подкрепя единодушно.
Благодаря Ви за участието, господин Пенчев.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНИ СПЪТНИЦИ (EUMETSAT), № 202-02.11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.04.2011 г.
От името на правителството на Република България законопроектът ще ни бъде представен от госпожа Мария Живакова – старши експерт в отдел „Национални научни инициативи” към Дирекция „Наука” и господин Григор Порожанов, директор на Дирекция „Наука” в Министерството на образованието, младежта и науката.
Кой желае да вземе думата от името на Министерския съвет?
Заповядайте, госпожо Живакова. Имате думата.
МАРИЯ ЖИВАКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта!
Законът за ратифициране на Изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България с Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSАT) е подписан на 8 декември 2012 г. в София и на 16.12.2011 г. в Дармщат.
Продължава се асоциираното членство на България с още две години. От 2005 г. България е асоцииран член на EUMETSАT. Законът ще даде необходимата правна рамка за използване на съвременна спътникова информация, с която се обезпечава научнооперативната дейност в областта на метеорологията и хидрологията на национално ниво, включително прогнозата на времето на територията на Република България и поддържането на системите за ранно предупреждение за опасни и особено опасни явления от хидрометеорологичен произход.
Националният институт по метеорология и хидрология ще продължи да предоставя на всички заинтересовани структури на изпълнителната власт в България спътникови данни и изготвени по тях метеорологични прогнози и експертни оценки. Това се осъществява понастоящем за Министерството на отбраната, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи и Изпълнителната агенция по горите при Министерството на земеделието и храните съгласно подписани двустранни споразумения и по силата на процедура за искане и приемане на модул за гасене на горски пожари с използване на въздухоплавателни средства чрез общноствия механизъм за гражданска защита на Европейския съюз и други държави.
От друга страна, Законът за ратифициране на Изменението на Споразумението само ще продължи статута на България на асоцииран член, който имаме от 2005 г. По искане на българското правителство обаче периодът на асоциирано членство на България се удължава за втори двугодишен период. С изключение на България всички европейски страни вече са пълноправни членове на EUMETSАT.
Във връзка с гореизложеното се обръщам към вас и към парламентарната Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта за подкрепа на предложенията, внесени от БАН и Националния институт по метеорология и хидрология, да бъде ратифицирано споразумението за сътрудничество.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Само да докладвам, че са постъпили становища от Българска академия на науките и днес ни беше предоставено становище от доц. Георги Корчев, директор на Националния институт по метеорология и хидрология.
На заседанието присъства ръководството на Българската академия на науките – председателят академик Съботинов, главният научен секретар проф. Хаджитодоров, академик Юхновски и проф. Костадин Костадинов.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата.
Заповядайте, колега Богданова. Имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам един въпрос. Ще подкрепя това предложение, което се прави за ратифициране Изменението на Споразумението. То е, за да се продължи сегашното статукво.
Вярно е, че през 2009 г. е взето същото решение в очакването, че през 2012 г. ще има по-благоприятни икономически условия. Ние сега пак ще очакваме след две години по-благоприятни икономически условия.
Аз не помня, господин председател, поради което хайде да си изясним за какви суми става дума, за да ни е ясно какъв е този проблем. Защото иначе аз съм готова да подкрепя това, което се кани да прави правителството, не просто като ратификация, а като процедура за приемането на България за пълноправен член дотолкова, доколкото статутът ни на асоцииран член рискува да остане едно бъдещо състояние.
За какви суми става дума, които българската държава не може да отдели, за да поиска да продължава да бъде асоцииран член?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Заповядайте, академик Съботинов. Имате думата.
НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Благодаря Ви, господин председател!
В отговор на въпроса ще кажа, че към настоящия момент ние сме асоцииран член на EUMETSАT и плащаме годишно 308 000 евро членски внос. Тази сума се изплаща от бюджета на Българската академия на науките всяка година, което е една много тежка сума за академията. Това не са малко пари – близо 650 000 лв. се събират. Ние сме длъжни да поддържаме тази вноска.
Проблемът е, че тези средства се включват в бюджета на Българската академия на науките, а вие знаете колко ограничен е нашият бюджет и с какви ограничени възможности сме. А в същото време тази метеорологична информация обслужва цялата държава.
Затова по този въпрос ние сме дали становище. Безспорно това е много важно. Навремето сме искали да станем членове на EUMETSАT, именно за да подобрим качеството на нашата метеорологична прогноза. Всички добре знаете колко добро е качеството на нашата прогноза и заслужават похвала нашите колеги, но това струва пари. И да се плащат тези пари за цялата държава от оскъдния бюджет на академията е много тежко, колеги.
Затова нашето предложение е, ако може, тези пари да идват целево и да не бъдат включвани в бюджета на академията или направо тези разходи да се поемат от Министерството на финансите. Да се търси друг начин. Може и от Министерството на външните работи също може да се помисли как да се изпълнява тази поръчка.
А, ако при нас трябва да се грижим и за плащане на тези вноски, трябва целево да ни бъдат превеждани тези пари. В противен случай ние трудно можем да издържаме на това голямо финансово натоварване. Вие сами след малко ще видите какъв е нашият бюджет и с какъв труд ние поемаме всички тези разноски.
Освен това Българската академия на науките извършва и други такива оперативни дейности – вие добре знаете – освен метеорологично обезпечаване на нашата държава, като общо разходите ни за метеорологична дейност са близо 11 процента от целия бюджет на академията в настоящия момент. Това е най-големият и най-тежък наш институт.
В същото време ние поддържаме и сеизмичната информация на страната. Всички знаете, че непрекъснато следите какво става, ако малко се разтресе земята. Тази служба също работи денонощно.
Това са сериозни дейности и държавата трябва да обърне внимание, че БАН поддържа тези важни дейности и да се погрижи за това при следващия бюджет или при корекция на бюджетите. Това са важни моменти и не трябва да бъдат отминавани.
Иначе нашият институт и ние самите в академията ще се грижим безспорно за тази дейност, но трябва да й се обърне сериозно внимание, включително и за този законопроект днес да се има предвид, че БАН ще бъде целево финансирана, за да можем да издържаме на това финансово натоварване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, академик Съботинов.
Колеги, имам ли други изказвания, въпроси?
Заповядайте, колега Имамов. Имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз, макар че ще подкрепя законопроекта за ратифициране на Изменението на Споразумението, но имам един въпрос, който струва ми се, че ще внесе известна яснота за ползата от това споразумение.
Въпросът ми е следният. Ще носи ли допълнително пари тази информация? Как ще се използва тази информация, защото, ако тя бъде получена или в резултат на това споразумение България я получава, при кого отива, плаща ли се или не се плаща? Какъв е режимът на ползване на тази информация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Имамов.
Заповядайте, академик Съботинов. Имате думата.
НИКОЛА СЪБОТИНОВ: На този въпрос ще Ви отговори колегата доц. Христо Георгиев, който пряко работи с тази информация.
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще отговоря директно на въпроса.
Съгласно Постановление на Министерския съвет от 2005 г., когато станахме асоцииран член, Националният институт по метеорология и хидрология изпълнява задълженията на България в организацията и също така е задължена да предоставя безплатно метеорологична спътникова информация. Тук става въпрос за метеорологични спътници.
Тази информация се отличава от другия вид спътникова информация, тъй като тя е с голяма честота. Ние на всеки 5 минути получаваме данни за състоянието на атмосферата, състоянието на земната повърхност и съгласно това министерско постановление ние сме длъжни да предоставяме тази информация безплатно на всички органи на изпълнителната власт, както и на базата на тази информация ние правим съответни експертни оценки и прогнози на времето, които също обслужват държавните институции.
Освен това принцип е в европейската организация EUMETSАT, че Националният институт по метеорология и хидрология може да ползва безплатно цялата информация и всички технологични продукти на организация в рамките на изпълнение на своите официални задължения. Ако тази информация се използва с някаква комерсиална цел, например, ако, да речем, се използва в телевизии, в медии във вида, в който ние я получаваме от EUMETSАT, тогава тя подлежи на специални лицензионни условия, при които се заплащат съответни такси от потребителите.
Нашият институт се явява организацията, която приема тази информация, обработва я и я предоставя във вид, удобен за ползване от съответните институции или пък директно тези организации могат да си имат съответни приемни системи за използване на тази информация.
Основното предимство на тази информация е, че получавайки я с голяма честота и с високо качество, имаме възможност ние да подобрим значително прогнозата на времето. Изобщо подобряването на прогнозата на времето зависи до голяма степен от възможността да получаваме една качествена информация както наземна, така и спътникова. Спътниците, както е известно, дават възможност за глобален поглед и за много голяма честота на наблюдение на атмосферата.
Ползите от участието ни в тази организация са както за получаване на такава информация, така и участваме в оперативните проекти на оперативните програми на организацията. Ако ние сме пълни членове, тогава българските институции могат да се включат в процеса на разработване на съответните спътникови системи и на съответните продукти, които се разработват на базата на спътникова информация.
Когато сме асоциирани членове, ние можем само да ползваме тази информация и да участваме в част от програмите, например в програми за обучение, програми за развитие на системите, но на едно значително по-ниско равнище. Когато сме асоцииран член, плащаме половината от членския внос и освен това при приемане се плаща една встъпителна вноска, за да се покрие отчасти тази инвестиция, която всички останали членки са направили в продължение на последните 25 години.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви за отговоря, господин Георгиев.
Има ли други въпроси, изказвания? Не виждам.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране Изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 202-02-11, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
Моля, гласувайте.
„За” - 15, „против” и „въздържали се” - няма.
Законопроектът за ратифициране Изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 202-02-11, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г., се приема единодушно.
Благодаря за участието по тази точка от дневния ред.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Разглеждане на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г., № 205-00-4, внесен от Председателя на БАН на 26.04.2012 г.
Към доклада са постъпили становища от министъра на образованието, младежта и науката, от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, от Съюза на учените в България и на Клуб за академични реформи в България.
От името на БАН докладът ще ни бъде представен от акад. Съботинов.
Заповядайте, академик Съботинов. Имате думата.
НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Днес на вашето внимание ще бъде представен отчетът на Българската академия на науките за 2011 г.
Този отчет беше съставен в резултат на отчитане дейността на всички научни звена на Българската академия на науките, подредени по съответните тематични направления съгласно проведената реформа в академията.
Отчетът е подготвен за представяне в парламента, след като беше разгледан от Управителния съвет на Българската академия на науките и приет от този съвет. След това беше приет от Съвета на настоятелите към Българската академия на науките и от Общото събрание на БАН.
Сега се представя и на вашето внимание.
Отчетът е изготвен за 2011 г. Трябва да имате предвид, че се отнася за една тежка година за Българската академия на науките. Всички добре си спомняте, че през 2011 г. БАН продължи своите реформи и ги доведе в голямата си част към това приключване. През 2011 г. беше приет нов Закон за Българската академия на науките. Знаете при какви тежки условия и при какви спорове беше приет този закон за академията, в защита на Българската академия на науките, в подкрепа на Българската академия на науките.
След това имахме и сериозния консенсус в крайна сметка по приемането на новия закон, който вие подкрепихте. Накрая, разбира се, след всичко това ние успяхме да приключим при тези условия една успешна година за нашите институти.
Нашите институти представят резултатите. В отчета ще ви бъде дадена информация за финансовото състояние на академията, за състава на академията, за проектите на академията, за нейната дейност, свързана с внедряване на резултати и довеждане до практическа реализация, конкретни научни резултати по всички направления.
Смятам, че академията е може би единствената научна организация в страната, която дава отчет за своята дейност по този начин. А в академията, знаете, работят около 15 процента от научния потенциал на страната. Хубаво би било за всички научни институции в страната отчет за дейността им, изготвен по този начин, за да можем да видим и какво сме направили.
Така че, колеги, това е нашият отчет. Надявам се, че вие ще се запознаете с него и ще задавате въпроси.
Моля да дадете възможността на главния научен секретар да представи отчета.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Хаджитодоров. Имате думата.
СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа – членове на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, уважаеми госпожи и господа!
Ще се опитам в рамките на не повече от 25 минути да опиша многообразната дейност, извършвана от учените от Българската академия на науките през 2011 г. Няма да споменавам думите, казани от председателя, че това беше една поредна тежка година, но вие ще се убедите в това от информацията, която ще чуете след малко.
Виждате, общо за служителите на Българската академия на науките в един десетгодишен период каква значителна редукция се е получила по отношение както на всички служители, така и по отношение на учените в рамките на академията. Учените в Българската академия на науките са били 3 053 към дата 31.12.2011 г, сега са още по-малко.
Събранието на академиците и член-кореспондентите наброява общо 139 члена – 58 академика, 81 член-кореспондента. Само за ваше сведение да ви напомня, че по закон те могат да бъдат максимум 80 академика и 120 член-кореспондента.
Как са разпределени учените по научни направления? Най-много учени има в направлението нанонауки, нови материали и технологии. След малко ще се убедите, че това е направлението, където имаме едни от най-сериозните постижения по отношение на научните изследвания през 2011 г. Следват учените в областта на културно-историческото наследство и националната идентичност. Това са така наречените хуманитарни науки. Следват информационните и комуникационните технологии, които са на трето място. Да не изреждам разпределението по учени и проценти на останалите направления. Вие ги виждате на тази диаграма.
Хабилитираните учени са близо половината от тези 3 053 учени – някъде около 45 процента. Естествено най-голям брой – 78 процента – са доценти, около двадесетина са професорите, академици и член-кореспонденти. Това е един показател, по който винаги може да се спори – дали 40 и няколко процента хабилитирани към 50 и няколко процента нехабилитирани е добро съотношение. Има различни примери по света. Аз мисля, че това е един приличен показател в рамките на България.
Сега показвам някои диаграми, които навеждат на лоши мисли. Как се е движил общият брой публикации през последните пет години? Виждате една забележима тенденция на намаляване. След малко ще коментирам заедно с броя на проектите и привлечените средства, кои са основните причини. Естествено една от основните причини е намалената държавна субсидия. Но след малко – в по-големи подробности.
Разпределение на публикациите на учените от БАН. Общият брой е 10 051, като съгласно една нова номенклатура, с която трябва да се съобразяваме, която се изисква от Министерството на образованието, младежта и науката, разпределени са публикации, които са реферирани и индексирани в световната система за рефериране, индексиране и оценяване. Това са естествено най-сериозните публикации. Те са 39 процента, 3 934 броя. Следват публикациите – малко по-голям процент, 44 процента – които не са публикувани в такива източници. Но публикациите в реферираните източници заедно с монографиите, горе-долу, са толкова, колкото са другите публикации. Около 13 процента са учебници, учебни помагала, научно-популярни статии.
Как са разпределени тези публикации по различните направления? На първо място е културно-историческото наследство и национална идентичност. Не трябва да ви учудва факта, че хуманитарните науки са най-писмовни, най-много публикуват. Те за съжаление нямат много списания с импакт фактор, списания, които са реферирани в тези световни системи за индексиране и рефериране, но това, което те публикуват, в крайна сметка, е свързано с интересите на българското общество, българската история и българската култура.
Така че аз не се наемам да коментирам дали тяхната публикационна дейност е полезна или не. По-скоро, откровено казано, за мен е изключително полезна.
На следващо място е направлението на нанонауки, нови материали и технологии и информационните и комуникационни технологии. Те са с почти еднакъв брой публикации. Там са ни и най-сериозните публикации заедно с направлението по биомедицина и качество на живот по отношение на международните списания с импакт фактор.
Общият брой цитати. В последните две години пак заради факт, че от Министерството на образованието, младежта и науката искат тази информация, се определя броят на цитатите на публикации на учени от Българската академия на науките, публикации, публикувани не само през съответната година, но публикувани в годината до тази година, в която са отчетени цитатите. Тоест, цитати, които са забелязани през тази година – 2011 г. – са 23 800 на публикации от наши учени, които са публикувани до този момент.
Как са разпределени тези цитати? Ето, това е един интересен показател и моментално излиза наяве това, което преди малко ви казах – че в областта на нанонауките, новите материали и технологии са нашите най-добри постижения, нашите най-добри публикации, са нашите най-разпознаваеми научни резултати и естествено – най-цитираните. Следва биомедицина и качество на живот и енергийните ресурси и енергийна ефективност с почти едни и същи числови показатели.
Общият брой проекти по години.
Мисля, че ви напомня диаграмата от преди малко, когато ставаше въпрос за публикации. Защо е така? Многократно на най-различни събирания, на най-различни срещи сме подчертавали следното нещо. Държавната субсидия е пряко свързана и корелирана с възможността да се привличат средства от външни източници. Държавната субсидия осигурява така нареченото съфинансиране, държавната субсидия осигурява изграждането на инфраструктурата и закупуване на апаратура, с която ние сме конкурентноспособни да кандидатстваме за различни проекти по различни външни финансови институции.
Без това нещо, уважаеми дами и господа народни представители, не можем да привличаме средства от външни финансови източници, още повече, че освен за съфинансиране и за инфраструктура са ни необходими така наречените оборотни средства.
Когато се финансира даден проект, отначало обикновено има една сума – не повече от 30 до 40 процента, която се превежда авансово. Но окончателните, възстановителни траншове, които покриват и изплащат изцяло проекта, се забавят средно година, година и няколко месеца след приключването на проекта, защото текат различни финансови ревизии. За да изпълним проекта, ние трябва да разполагаме с живи пари и чак година, година и нещо след окончателното приключване да разчитаме, че тези пари ще дойдат обратно в академията, в института.
При това трябва да се знае, че когато се привличат пари по проекти, тези проекти имат свои план-сметки. Тези пари могат да се използват само за конкретни цели, които са фиксирани в тези план-сметки. Те не могат да се използват за друго. Там има едни малки проценти, които са за базовата организация, с които може да се обновява инфраструктура, апаратура и т.н. Но голямата част са за конкретни цели. Дори и да се плащат възнаграждения по тези проекти, те са само за изпълнителите на проекта.
Недейте да мислите, че ако даден институт или дадена група от учени могат да привличат проекти, то със средствата по тези проекти могат да се плащат пари на голяма част от служителите от академията. Това е невъзможно.
Научните проекти по направления. Общият им брой е 2 938 – близо 3 хиляди проекта. Най-много естествено са проектите в най-голямото направление – нанонауките. След това следва културно-историческото наследство, климатичните промени и рискове и природни ресурси. От тези 2 938 проекта близо 2 100 имат допълнително финансиране. След малко ще видите източниците на това допълнително финансиране. Тоест, само 840 проекта са без допълнително финансиране. 840 проекта, които се изпълняват, разчитат на държавната субсидия.
Но не мислете, че тези проекти могат да бъдат зачеркнати и пренебрегнати, защото работата по тези проекти до голяма степен е тази необходима подготовка, за да можем да кандидатстваме за привличане на средства от външни източници. Тоест, това не са инвестирани и хвърлени пари като вода в пясък. Това са пари, които създават предпоставки, които аргументират по-нататъшната възможност да се привличат външни средства.
Допълнителното финансиране. Може би си спомняте от миналата година, че ние го разпределяме на два основни стълба. Това са от научни проекти и договори за научни разработки. Какво имаме предвид? Това са такива проекти, които са пряко свързани с научен резултат и с научен продукт, защото по-нататък ще видите, че имаме собствени приходи, които са от друг тип услуги.
В рамките на академията има няколко лаборатории, които са сертифицирани, бих казал, за една рутинна, но не научна дейност. Имаме примерно лаборатория за електромагнитни измервания, за измервания на зануляване. Приходите от тази дейност не са малко, защото там се изпълняват малки поръчки, те носят много пари, но това не е научна дейност – да се правят електромагнитни измервания или да се прави измерване на зануляване и т.н.
Затова сме ги разделили на проекти, свързани пряко с научната и изследователска дейност, в резултат на които се постига научен резултат и научен продукт, и други, които не са свързани пряко с научните дейности. Близо 30 млн. лв. са приходите от такива проекти за миналата година. Най-много са проекти за климатични промени, рискове и природни ресурси. Но тук ще видите, тук са част от тези пари, които идват по линия на Министерството на околната среда и водите, които се дават директно за общодържавна дейност в областта на климатичните промени, рискове и природни ресурси. След това са енергийните ресурси, след това са нанонауките, нови материали и технологии.
От тези 30 млн. близо 18 млн. лв. са от България. Виждате разпределението на източниците на средствата за проектите от България. Разбира се, най-много са от фонд „Научни изследвания”, следват министерства и ведомства и – забележете – 24 процента, близо 25 процента, ако отворите отчетите на БАН през последните три – четири години, това е една постоянна тенденция – около 24-25 процента от допълнително привлечените средства по научни разработки, свързани с научен продукт и научен резултат, са договори с търговски дружества в България. Малко ли е, много ли е – не бих желал да се впускам в анализ в този момент, но при положение, че всички знаем какво е състоянието в икономиката, какво е състоянието на бизнеса в България, все пак 25 процента от собствените приходи, свързани с конкретен научен резултат, са именно такива поръчки за научни разработки от страна на търговски дружества в страната.
От чужбина. 18 млн. лв. са от България, близо 12 млн. са от чужбина. Разбира се, най-много са по европейските програми, следват други източници – НАТО, ЮНЕСКО – и т.н. и отново 25 процента от източниците от чужбина идват от търговски дружества от чужбина. Тоест, това са търговски субекти. Бизнесът от чужбина търси научния продукт, създаван в Българската академия на науките.
Допълнителното финансиране в абсолютни стойности за този дълъг период. След малко ще видите, че когато субсидията от държавата е била най-значима – това е 2008 и 2009 г. – имаме скачени съдове. Тогава сме имали и най-много собствени приходи. Когато намалява субсидията от държавата, намаляват и собствените приходи. И няма как да е иначе.
По наша преценка – ние сме правили доста задълбочени изследвания, всеки лев, който идва от държавата като субсидия и се влага за съфинансиране на проекти, води до привличане на шест до седем лева. Това съотношение хич не е лошо. Тоест, ако имаме един лев за съфинансиране, за участие в научни проекти, финансирани от външни източници, ние привличаме до шест – седем лева от тези външни източници. Тоест, възвращаемостта хич не е малка.
Патентите. Работите по проекти естествено е свързана с патенти. Общо за БАН през миналата година имаме поддържани 63 патента на равнище звена, тоест, съответни институти го поддържат, а автори от тези институти, като си плащат по проекти и т.н., са 55.
В процедура на заявка имаме още 63 и 60, които, знаете, че обикновено две до три години трае една процедура за утвърждаване и поддържане на патента.
Международна дейност. Няма начин при бюджетните рестрикции, на които е подложена Българската академия на науките, да не се отразяват и на международната дейност. Международната дейност е изключително свита. Ние сме намалили членството си в повече от 40 международни организации, като в по-голямата част по решение на правителството Българската академия на науките представлява българската държава, нямаме пари да плащаме членския внос. Редуцирали сме ги до седем. Просто няма как и в тези седем да не членуване, като три от тях са свързани с хидрометеорологичната прогноза.
Специално за седма рамкова програма. Виждате през годините подадените проекти и участието. При 572 подадени проекта 172 са утвърдени и успешни. Уважаеми дами и господа – 30 процента на успеваемост на бих казал, че е връх, но е един много добър показател. При това на европейско равнище ние се състезаваме с конкуренцията на много „гладни”, като Академията структури.
Но структури, които от гледна точка на инфраструктура и апаратура, са доста по-добре обезпечени от нас. Повярвайте ми, 30 процента не е лош показател. Броят на докторантите. Те са 572 бройки са били в началото на годината, в края на годината случайно отново са същите, като междувременно са защитили 94. Това е някъде около 17 процента защитили докторанти.
За България това е добър показател, в международен план е лош. Но няма как да е иначе. Голяма част от нашите аспиранти, които идват, в момента, в който получат примамливо предложение от чужбина, от бизнес или от някъде другаде – не говоря за
За България е добър показател. Говорил съм с много колеги от различни университети. В международен план – подчертавам – не е добър. Но това е реалността у нас.
По отношение на подготовка на кадри. Много често ни обвиняват, че нямаме добри връзки с университети, че едва ли не ние сме отделна губерния, встрани и т.н. Виждате, това са учените от Българската академия на науките, които водят лекции, специализирани курсове, упражнения, водим специализанти, докторанти, които са зачислени на друго място, но ръководителите им са от страна на БАН. Така че по отношение на този показател също имаме нелоши числови данни.
За експертната дейност. Горе-долу това ни е един стабилен показател – около 1200 експерти има в академията и в продължение на четири – пет години това е стабилен показател. Около 5000 мнения и експертизи са дали за различни ведомства, министерства, организации в рамките на страната.
Научните и научно-приложни постижения. Те са дадени конкретно в отчета, дадени са конкретно и в доклада, който сме представили. Но въпреки всичко, тъй като знам, че се интересувате от гледна точка на полезността на дейността на учените от Българската академия на науките за българската държава и българското общество, съм подчертал няколко научни приложни постижения през годината, които според мен заслужават да бъдат най-малкото чути от ваша страна.
Говорим за един анализ на реални измервания на автоматичната система за управление на едни вентилатори в ТЕЦ „Марица-изток”, изводите от който анализ – това е гарантирано – се отразяват на крайната себестойност на произведената енергия в най-голямата ТЕЦ на Балканския полуостров.
В областта на енергийните ресурси и на енергийната ефективност миналата година бяха проведени едни много полезни за АЕЦ – Козлодуй стрес тестове за определяне запасите на безопасност на конструкции, системи и компоненти при екстремни външни въздействия. Знаете, че по отношение на АЕЦ – Козлодуй сме гледани под лупа от най-различни европейски институции.
В областта на нанонауките. Това, което наистина е добро приложно постижение, е изграждането на тази високочестотна индукционна пилотна плазмохимична инсталация за получаване на нано-материали с една немалка производителност. Това може би като факт, като параметър не ви говори нищо, но за хората – специалисти в тази сфера, това е важно. Биомедицина и качество на живот. Има един много оригинален, добър, интересен времечестотен анализ, с което изследване диманамиката на механизмите на екзекутивния контрол у деца и са разкрити уникални ритмични периодичности на поведението, нещо, което е характерно не само за нашите деца. Тези данни са публикувани на много сериозни места и, доколкото знам, са предизвикали интереси и в международен план.
Друго направление – има един комплексен молекулярно-генетичен и цитогенетичен анализ на геномите на някои форми и типове пшеница, нещо, което е важно за нашето земеделие.
Климатичните промени, рискове и природни ресурси. Направена е една комплексна оценка на състоянието на морската среда в района на трасето на газопровод Южен поток не само за България, но и за икономическата зона на Турция. Това, което знам, е, че този анализ е много полезен на хората, които се занимават с изграждането и договорирането на Южен поток.
Астрономия и космически изследвания. Това е нещо, което е полезно както в областта на анализа на климатичните промени – това, което съм подчертал, не бих
Сега искам да спомена две много интересни книги в областта на културно-историческото наследство. Ако не сте ги чели, аз ви ги препоръчвам. Първата е на Ангел Димитров и Института за исторически изследвания. Господин Ангел Димитров сега е посланик на България в Белград. Темата на книгата е раждането на една нова държава – става въпрос за Република Македония. Той беше посланик по това време в Македония. Това е една много интересна и полезна книга.
А за правописа и пунктуацията в българския език на фона на повсеместното изпростяване на нашата нация мисля, че е изключително актуална книга. Така че няма какво да ви я препоръчвам.
Човек и общество. Най-интересните изследвания са свързани с демографското развитие в България. Едното е едно ретроспективно изследване в 18-ти и 19-ти век, а другото е съвременното състояние и тенденциите на населението на България в началото на 21 век.
С какви средства, уважаеми дами и господа, успяхме да направим всичко това? Аз не бих желал да коментирам картинката, която е пред вас, това е една диаграма. Но в последните две години субсидията на Българската академия на науките за първи път от един дълъг период е под 0,1 процент. И, ако нещо сме успявали да постигнем, това е със сума под 0,1 процент от държавния бюджет. Ето ги субсидиите в абсолютни стойности.
Предполагам, че си спомняте диаграмите от преди малко. През 2008 и 2009 г., когато сме имали най-голяма държавна субсидия, съответно показателите и по отношение на привлечени средства, и по отношение на публикации, и по отношение на проекти бяха най-добри. Корелацията е – хайде да не казвам 1 – но поне 0,9.
Как е разпределена субсидията по научни направления? Най-много пари са дадени в областта на нанонауките. Там са и най-добрите публикации, там са нашите най-добри проекти. Видяхте, че и немалко от част от средствата, цитати и т.н. са от там.
След това обаче, обслужвайки българската държава и интересите на българското общество, най-много пари се дават в климатични промени, рискове и ресурси.
Следва културно-историческото наследство и националната идентичност. Един от въпросите, който интересува народното представителство и е залегнал в закона, е какво е съответствието на дейността, която се извършва от Българската академия на науките с приоритетните направления на стратегията за развитие на науката в България. Това са петте приоритета, залегнали в приетата стратегия за наука. Тя е приета от вас. Директно 65 процента от бюджетната субсидия се отделят за развитие на изследванията в приоритетните направления. За общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата, са други 17 процента. Тоест, общо 82 процента от средствата, които държавата дава, се разпределят в пълно съответствие със стратегията и интересите на държавата.
Никой не може да ни обвини, че Българската академия на науките пилее пари в области, които не са приоритетни.
Собствени приходи. Преди малко си спомняте, че тези 30 млн. лв., са от научни проекти и договори, ето ги и тези „други” 10 млн. лв., така че общо стават около 40 млн. лв. Какво обхващат? Това са други договори от страната, други договори от чужбина. Казах ви и тези за услуги, които не са свързани директно с научни продукти.
Наеми – прословутите наеми като големите приходи на академията. В последните три години винаги наемите са около 4 млн. лв. Такава е конюнктурата. Имуществото на академията, уважаеми дами и господа народни представители, се използва на 94 – 95 процента по предназначение. В това имущество са разположени нашите институти, там са нашите лаборатории, там извършваме нашата дейност. Около 4 – 5 процента свободни площи, помещения или някакви сгради се отдават под наем. Ние не можем да отдаваме цялото си имущество под наем. Там са нашите
Общо постъпленията са 60 млн. лв. субсидия, плюс 40 млн. лв. собствени приходи. Виждате диаграмата пред вас от какви пера са тези пари.
Съотношението собствени приходи и субсидия. В последните четири години това е траен стабилен показател – 60 процента държавна субсидия, 40 процента собствени приходи. Тоест, от общия бюджет на Българската академия на науките, ако го приемем за 100 млн. лв., то 60 млн. лв. са субсидия, 40 млн. лв. са собствени приходи. Това може много да се дискутира. Могат да се дадат и различни примери, с различни институции от подобен характер в света и в Европа. Някъде има 80:20
Но, когато говоря със сродни институции в Европа и това нещо го дискутирам с тях, повярвайте ми, те ни завиждат. Учудват се: и вие успявате при тези малки средства да съблюдавате тази пропорция – 60:40? Трудно е. Не казвам, че е някакъв много добър показател, не е лош показател.
Разходите на Българската академия на науките от субсидия. Това е интересно. Виждате, че разходите от субсидия не осигуряват, де факто, никакви конкретни разходи за научно-изследователска дейност. 72 плюс 15 – 87 процента отиват за заплати. При това средната брутна месечна бюджетна заплата е 559 лв. Не се коментира.
Разходите на Българската академия на науките общо са 105 млн. лв., като тези 5 млн. лв., за които може би се чудите от къде идват, това са преходни остатъци от предишни години и резерви. Разходите на Българската академия на науките по съответни пера също ги прескачам, но това нещо искам да го коментирам – за
Не е възможно ние да участваме и да искаме да бъдем конкурентноспособни, да се състезаваме и да привличаме външни средства, без да имаме една съвременна, модерна апаратура и инфраструктура. Виждате какво е състоянието в абсолютни числа на разходите за материално-техническа база.
Капиталовите разходи в последните две години са изцяло от собствени средства. Тоест, изцяло ние успяваме да поддържаме инфраструктура, научна апаратура само от собствени средства. Затова не е и толкова високо равнището.
Благодаря ви за вниманието и извинявайте, че може би просрочих с няколко минути изказването си.

Колеги, откривам дискусията. Имате думата.
Заповядайте, господин Местан. Имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, почитаеми академици и представители на Българската академия на науките!
Господин председател, уважаеми колеги, струва ми се, че дължим уводни думи за това, че направихме възможна тази дискусия в специализираната парламентарна комисия. Надявам се да се проведе такава дискусия и в пленарната зала на Народното събрание.
Казвам това от позицията на съавтор на идеята Българската академия на науките да представя годишни доклади за своята дейност пред комисията и пред Народното събрание.
Още тогава направихме уговорката, че това не е толкова форма на парламентарен контрол, който, общо взето, е проблематично дали въобще е допустимо към една автономна институция, а идеята беше да придобием реална, конкретна информация за вашата дейност, а оттам нататък на тази основа да се опитаме да видим и своите отговорности като представители на законодателния орган на Република България.
Няма как да не съм доволен, първо, от това, че въобще сме в такъв режим на обсъждане на Годишния доклад, и второ, ще призная, и от начина, по който е изработен и ни се представя Годишният доклад на Българската академия на науките.
На първо място, господин председател, според мен докладът разбива негативните митове за Българската академия на науките. Падат, безсилни пред фактите, които чухме, и псевдомодернистичните маски на преднамерените, нерядко агресивни критикари на БАН, които сякаш засилват дефицитите на демократично мислене с модернистичното оплюване на Българската академия на науките, без дори да направят усилие да погледнат фактите такива, каквито са.
Един-единствен факт е самодостатъчен. В БАН работят само 15 процента от всички учени в България, но те произвеждат 60 процента от научната продукция на България. Пред това просто спираш, покланяш се и, ако още в нечии глави се въртят идеи за ликвидирането на най-старата институция в България, просто се отказват от такива мисли даже. Това е първият извод от представения ни доклад.
Естествено много по-важно е съдържанието на тези 60 процента научна продукция. Точно тук БАН е лидер. Уж тази назадничава, да не използвам включително и антропоморфните метафори, с които беше декларирана Академия на науките само преди година и нещо. БАН е лидер по отношение на онези приоритетни не само за българската наука, но и за европейската и за световната наука научни направления – нанотехнологиите, новите материали и новите технологии.
Ще направя коментар на няколко трудно обясними за мен критични бележки в становищата и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на министъра на образованието, младежта и науката. Собствено става въпрос за това, че министърът на икономиката изразява своето безпокойство от очерталата се тенденция към намаляване броя на иновативните разработки, и, забележете, той иска от „БАН да анализа подробно причините за очерталата се негативна тенденция и да насочи своите усилия към приемане и реализиране на политика, стимулираща развитието на иновационните научни разработки”.
Аз няма как да оспоря графиката, която коректно ни бе представена и от господин Хаджитодоров. Да, има спад в публикациите, има спад за 2011 г. и в броя на проектите. Само че аз не съм съгласен, че в доклада не са посочени причините за това. Напротив, много ясно са посочени причините и това е драстичното свиване на държавната субсидия за Българската академия на науките. Една политика, която не само, че е неразбираема, тя е в драстично противоречие с европейската политика, с духа на Стратегия 2020 на Европа.
И аз мисля, че приемайки отчета на БАН като специализирана парламентарна комисия, ние трябва да дадем своята оценка за това кои са причините за този спад по отношение на научните публикации и на броя на проектите и да препоръчаме определена корекция в отношението на изпълнителната власт спрямо Българската академия на науките. Само тогава има смисъл от тези обсъждания.
И това не го казвам като представител на българската опозиция – още един много важен въпрос, господин председател. В становището на министъра на образованието има забележка, че в доклада не е представена визия за бъдещо развитие, в която да са посочени стратегическите цели на Българската академия на науките. Извинявайте, това е свързано, разбира се, и със забележки в становището на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, където четем, че разделът „Общонационални оперативни дейности, обслужващи държавата” според министъра на икономиката, енергетиката и туризма е бил разработен схематично.
Аз искам да попитам: възможно ли е Българската академия на науките, която, забележете, не е частна организация, а държавна, възможно ли е Българската академия на науките да има частни, собствени стратегически цели, абстрахирани от стратегическите цели на българската държава? И на тази база отново, съвършено официално за стенографския протокол на това заседание аз ще попитам: дефинирала ли е българската държава своите стратегически цели? Нямам предвид петте приоритетни области, които четем в стратегията за научни изследвания, защото тези приоритетни цели, макар и вярно дефинирани, трябва да бъдат конкретизирани като поръчка от страна на българската държава, за да очакваме Българската академия на науките някак си да се сети кои са стратегическите цели на българската държава и да бъде в съответствие с тях. Но те засега не са явни.
Аз твърдя, че Българската академия на науките има научен потенциал, който ще й позволи да изпълни всяка конкретна поръчка от страна на българската държава. И докато българската държава не се научи да дефинира ясно или, нека да го кажа още по-простичко, докато българската държава не се научи да казва какво иска от Българската академия на науките, няма да има право и да я оценява, ей така, че тя е неефективна институция, че едва ли не е ретроградна институция и т.н., и т.н.
Аз мисля, че в тази посока нашата специализирана комисия трябва да даде своята оценка.
Ще оставя без коментар някои други странни изрази от становищата на министрите, като, че е необходимо да се посочат проблемноориентираните или тематичните изследователски направления, тъй като аз се затруднявам да открия нетематично изследователско направление. Освен това е направено.
Уважаеми господин председател, за финала ще поставя един много важен въпрос към акад. Съботинов и към представителите на Българската академия на науките.
Честно казано, не го знаех и не очаквах да го видя и в отчета ви, но от общия размер допълнително финансиране 25,5 процента научни поръчки на бизнеса за мен е изключително позитивна тенденция. По-високо, проф. Станилов, от това, което предвид на състоянието на икономиката, на българския бизнес, съм очаквал. Това е много висок процент.
Доскоро ние повтаряхме едно вярно наблюдение, че преди 1989 г., предвид на държавната собственост върху средствата за производство, приложната наука в Българската академия на науките беше ведомствената наука. Постепенно в годините на прехода ние обявихме смъртта на ведомствената наука, но вместо нея не се роди корпоративната.
Смятате ли, и това ми е конкретният въпрос, че този индикатор 25,5 процента от допълнителното финансиране на Българската академия на науките е от частния бизнес под формата на научни поръчки, подсказва, че се ражда корпоративната наука и какво още трябва да се направи като усилия от наша страна, ако искате, и като законодателни инициативи, в резултат на които усилия да се ускори този изключително важен процес? Какво още очаквате да направим, защото, акад. Съботинов, това е една от същинските цели на тези годишни отчети, а именно на базата на отчета, на информацията да очертаем и посоките на бъдещото си взаимодействие като академия и законодателен орган.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Местан.
Госпожа Валентина Богданова поиска думата. След това ще дам думата на господин Георги Терзийски.
Заповядайте, госпожо Богданова. Имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаемо ръководство на Българската академия на науките, господин председател, колеги, ще бъда кратка. Днес сериозният анализ на отчета, който вие предлагате и който аз ще подкрепя, според мен си струва да бъде правен по време на пленарно заседание. Аз се надявам, че тази година тази дискусия ще се случи.
Ще ми се обаче да кажа нещо, което според мен в комисията си струва да бъде поставено, защото всичките си думи по отношение на мястото, ролята, значението на Българската академия на науките аз съм ги изговорила къде по-емоционално, къде не толкова.
Между другото, колегата Местан каза, че заявленията не са опозиционно поведение. Напротив, аз си признавам, че, гледайки параметрите за 2008 и 2009 г., мога спокойно да твърдя, че това, което гледам тук, ме притеснява, ако някой носи някаква отговорност за политическо поведение.
Опитах се обаче много добросъвестно да прочета всичко – и стенограмата от заседанието на Настоятелството, и становищата, които са предоставени, включително и на двамата министри.
Приемайки всичко, което е извадено като състояние, проблеми и възможности за решение, за мен остава отворен един въпрос и той е коментиран тук, в тази зала. Ние твърде консенсусно работихме и консенсусно приехме поправките в Закона за Българската академия на науките и формирахме този орган, наречен Настоятелство. Но логиката за участие там на двама министри беше безспорна и аз ще си позволя да кажа нещо по двете становища, подписани от двама членове на Настоятелството, акад. Съботинов, тъй като Вие председателствате неговата работа.
За мен стои изключително неприлично заявление на членове на Настоятелството – съжалявам, че го няма министър Игнатов тук, но аз не съм виновна, че той отсъства – лошото е, че той е, че министър Игнатов е отсъствал на заседанието на Настоятелството, което е приемало този отчет. Аз не приемам за редно и наистина намирам за неприлично министър на образованието, член на Настоятелството да твърди, че в годишния доклад е отразен значителният спад на бюджетното финансиране и по-скоро ниското ниво на бюджетното съфинансиране на проекти е причина за намаляване броя на иновативните разработки, „но липсата на анализ не позволява да се изведат необходимите изводи за този тип дейност”.
Колеги, разчетете ми това изречение. Аз не съм убедена, че някой от нас с достатъчно коректност, добронамерено, добросъвестно, ако щете, и с нормална логика не би разбрал това заявление в отчета на Българската академия на науките – че, когато е ниска бюджетната субсидия, този проблем тук беше коректно представен, са ниски нивата на съфинансиране и съответно нивата на научните продукти, които най-накрая трябва да направят физиономията на БАН такава, каквато ни се иска да бъде.
Какъв анализ следва да бъде направен, за да може да се говори за правилно аргументиране на корекциите в бюджета? Аз не знам какво означава „правилно аргументиране” според министър Игнатов, но знам, че има факти, има стратегия, има закон, има заявени управленски намерения. Ако той има правилни аргументи „за” или „срещу”, да ги е формулирал в рамките на Настоятелството.
Аз отказвам да приема, че член на Настоятелството в рамките на своето становище коментира, че патентната дейност не му е ясна, тъй като резултатите в цифри не дават информация за поддържаните патенти и разходите за тази дейност.
Колеги, казвам това, не за да се заяждам, а защото, когато ние формираме орган и разчитаме на неговата намеса, ние днес трябва да оценяваме работата на всички – и на изпълнителната власт, която имам представителство в Настоятелството, и работата на Настоятелството, доколкото ние законодателно сме го уредили, и отчета на академията, която иначе ние всички ръководим, така или иначе.
За мен този тип дискусия наистина ражда проблем, а не толкова отчета на академията – с уважение към всички, които са направили отчета на академията убедителен, независимо от това колко неубедително им е помагала държавата.
Затова на мен много ми се иска, господин председател, даже ще спра да чета. Анализът на докторантурите едва ли е повод за коментар колко убедително работят докторантите според министъра на икономиката, енергетиката и туризма. За мен е важно дали ние, когато приемаме отчета на академията, сме в състояние да формулираме и още решения, които, така или иначе, да предявят нашите претенции към изпълнителната власт, която има ангажименти към академията и по закон, не само според стратегическите си намерения или управленските си възможности. Казвам – и по закон, защото ние сме вменили в Закона за насърчаване на научните изследвания откровени ангажименти на министъра на образованието, младежта и науката и ако правилно си спомняте, той си ги поиска.
Така че аз ви предлагам да мислим в тази посока. В противен случай ще предлагаме подобни идеи за решения в пленарна зала. Добре, обаче, ако ние сме в състояние консенсусно да заявим общото си отношение, защото това се е случвало в тази комисия, да можем да го защитаваме и в пленарна зала.
Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Има думата господин Георги Терзийски. Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми академици, членове на ръководството на Българската академия на науките, уважаеми учени! Искам да ви благодаря за така представения доклад и за така постигнатите резултати.
Това го казвам не без гордост и удовлетворение, защото изпитвам удовлетворение от битката, която проведохме, за да бъде отхвърлен първият законопроект, който беше предложен за изменение Закона за Българската академия на науките, както и битката, която проведохме за частичното поне запазване на бюджета за тази година.
Но не мога да се освободя от усещането, че изпълнителната власт е поела своеобразна битка срещу Българската академия на науките и дори срещу българската наука въобще като цяло.
От представените материали, графики и резултати можем да изведем сентенцията, че когато фактите говорят, и боговете мълчат, дори боговете да имат бойки имена.
Аз естествено ще подкрепя доклада, който касае дейността на БАН. Но тук си задавам един такъв въпрос, че дейността на Българската академия на науките е пряко свързана с бюджета, който ние като законодателен орган гласувахме и приехме. Аз бях против този бюджет, защото от това, което виждаме като графики и пропорционално съотношение между бюджет и резултати, постигнато собствено финансиране въз основа на този бюджет, виждаме, че той е крайно недостатъчен.
Ето защо това, което вие сте постигнали като дейност и като резултат, естествено, че аз го подкрепям. Но аз съм в упрек и смятам, че законодателният орган е в дълбок дълг към БАН заради бюджета, който прие и заради тенденцията, която наложи с този бюджет – да наложи репресия по отношение на дейността на БАН. Да, вие сте си свършили чудесно работата, но определено мога да кажа, че ние не сме си свършили работата, защото ние приехме това, което изпълнителната власт ни предложи като някакъв бюджет, и по този начин скопихме вашата дейност.
Това е, което аз искам да кажа. Естествено искам отново да кажа: благодаря ви и ви адмирирам изцяло за свършената дейност и за така постигнатите резултати.
Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Терзийски.
Проф. Станилов, заповядайте. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще кажа с няколко изречения само това, което развито ще изложа в пленарна зала. Няма да се спирам на постиженията на Академията, което ще означава да се спирам на собствените си постижения, защото аз съм също работещ професор в Академията, нищо че съм народен представител, с ежегодни отчети и т.н..
Ще започна с това, което няколко пъти вече повтарям в пленарната зала от близо година и половина насам. Българската академия на науките не може да стои извън обществото и не може да искаме от нея високи научни постижения, ако те не са взаимно свързани с всички дейности на общественото развитие.
Какво искам да кажа? Искам да кажа, че България има данъчна система, която не позволява на страната да се развива. Преките данъци в България са плоски, косвените са с изравнена данъчна ставка. Тоест, българското общество, българската икономика е лишена от финансови инструменти за високи технологични развития. Докато строителят на един огромен мол плаща същите данъци, които плаща строителят на съвременно технологическо предприятие с високо оборудване, няма да имаме висок растеж. Това не може да се случи.
За какво го казвам. Казвам го за това, че ако Българската академия на науките има високи технологични постижения, а няма къде да ги прилага, те са без полза и тя трябва да ги продава навън, което невинаги се случва, за съжаление все още, колкото и науката да е международна и национална и се развива в рамките на една национална икономика се развива и тогава излиза навън.
Тоест, докато не се промени философията, отношението към философията на управление на страната, отношението към познанието ще бъде едно и също. Ще се гледа на него с негативизъм. Като погледнем тук финансирането през годините, което в определени моменти е нараствало, в други се е снижавало, се вижда едно много просто нещо: всички управляващи са отделяли за наука пари, които им е позволявала икономическата конюнктура. Обаче те винаги са били ниски спрямо конюнктурата.
Сега ще кажа нещо, което съм повтарял постоянно и когато го кажа на учените, с които работя от чужбина по различни задачи, те изключително много се удивляват – че базовите заплати в Българската академия на науките от всички тези сфери на образование, наука, култура и прочее, са най-ниски.
Давам личен пример, за което се извинявам. Аз имам двама главни асистенти. Единият ми главен асистент е магистър по археология и магистър по геология, доктор по археология, говори четири езика свободно плюс руски и получава 420 лв. базова заплата. Когато го изпратих в Плиска да разведе министъра на финансите и министърът казал: абе този откъде си го намерил. Казах: случайно, на улицата и го обучих и сега в Майнц в Централния римско-германски музей му пазят мястото, защото той с тези 420 лв. няма как да си гледа детето. Това е проста работа. Една начална учителка получава между 500 и 600 лв., в детската градина получава и по-голяма заплата, а главният асистент получава 420 лв. Това е срамота и никой не се срамува и не се изчервява от този факт.
Тоест, без да се осигурят тези базови заплати, тези хора няма как да съществуват и да работят. Ако този главен асистент има една базова заплата примерно от 700 – 800 – 1000 лв., той ще привлече, както вече стана въпрос – много повече пари отвън, защото няма да се занимава с други дейности. Половината от хуманитарните докторанти работят на две места, работят като учители, като всякакви други. Говоря съвсем сериозно. Може някой да не вярва, но това е факт. Директорите на институтите си затварят очите пред тези факти, защото знаят, че иначе тези хора ще умрат от глад. И въпреки това тези хора стоят в тези институти и пишат книжки. Това също е факт. Това никому не прави впечатление. Това ще го повторя за хиляден път в пленарната зала.
Аз мисля, че такава дискусия ние не можем да водим, защото ние говорим общи думи и не дискутираме. Примерно с господин Местан, с който винаги сме в опозиция, но сега говорим едни и същи работи. Защо говорим едни и същи работи? Защото няма пари, няма смисъл от дискусия, няма върху какво да се дискутира.
Българската наука, изследователската наука е в такова печално състояние и толкова хора изпоизбягаха навън, че аз просто нямам думи да се изкажа.
Съжалявам, че съм толкова емоционален. Това го повтарям. Аз съм седма година народен представител. Повтарям го от началото до края. По едно време през миналия мандат Сергей Станишев беше решил да вдигне тези базови заплати и там се случи един срив. Ректорите на висшите учебни заведения го убедиха, че няма смисъл, защото ВУЗ-овете взимат такси, взимат други пари, имат друг вид приходи и не се занимават с изследователска работа, която да им носи такива пари. Те имат по-високи заплати и няма смисъл. Така Академията „увисна” и остана с тези изключително ниски базови заплати, които се вдигат само в зависимост от това дали институтите имат печалба. Да, но има някои институти, които не могат да имат такава печалба въпреки външните договори и зависят крайно от конюнктурата.
Затова искам да кажа накрая, че докато българското общество като цяло и особено политическата му класа от всички партии, всички се занимават с политика, не оценят високата материя на човешкото познание, на човешкия живот, на съществуванието на хората, не го оценят по достойнство, България ще бъде държава-парий. Наистина ще бъде държава-парий. Няма как с туризъм, колеги от ГЕРБ, с приоритет на правителството туризъм и селско стопанство, няма как да се качим на високото равнище на Европа.
Навремето имаше един професор, някои му знаят името – Илиян Михов – от Сингапурския университет написа една статия в едно икономическо списания, която статия е на английски език – интересно е да се прочете. Той там написа, че България със Сингапурската програма за технологично развитие, ако има такава политика, за 15 – 20 години наистина може да достигне европейските равнища. Но нищо не се случва – нито преди вас, колеги от ГЕРБ, нито с вас, боя се, че и след вас няма да се случи точно поради липсата на това разбиране, че трудът не е само мотика и лопата, трудът е и компютър, и електронен микроскоп, и т.н., и т.н.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Колеги, има ли други изказвания?
Аз ще се радвам да чуя и критични изказвания към работата на Българската академия на науките, защото ще изпаднем в комична ситуация, в която единодушно ще подкрепим Годишния доклад на БАН и м. октомври тази година мнозинството ще подкрепи сиромашкия бюджет на БАН, а може би и по-нисък.
Така че се надявам сега да чуя и критични бележки към работата на Българската академия на науките. Сега и тук му е мястото. Пленарна зала, разбира се, също е отворена.
Заповядайте, колега Имамов. Имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз не вземам думата, за да бъда критичен, въпреки че сигурно има теми, които заслужават подобен тон на разговора. Аз забелязвам следното нещо. Ние сме политици и по тази тема избягваме да използваме чисто политическия език. Има основание за това, разбира се.
Вероятно щяхме да дадем възможност за критичен анализ, ако този доклад беше представен и в други комисии. Аз смятам за грешка обстоятелството, че той се обсъжда само в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Характерът на нашата комисия дава друга посока на дискусиите, друг характер на дискусиите. Ако този доклад беше представен в Комисията по бюджет и финанси, там основната тема щеше да бъде финансирането на науката изобщо. Защото в днешния доклад голяма част от констатациите бяха за пари, проекти, планове, сметки и т.н. Това е съвсем естествено, разбира се.
Но уважаемите колеги-научни работници от БАН знаят, че темата пари и наука е твърде деликатна и тя е безкрайна като тема за дискусии. Там има различни крайности. Има крайности, при които световно известни учени без нито елементарни условия за работа са постигали велики открития и са останали в историята. И други крайности има, разбира се, че се наливат милиони и милиарди в някои държави, особено по някои държавни програми, за да се стигне до открития, които преди всичко имат огромно значение за съответната държава, и на второ място, имат чисто комерсиален характер.
Естествено ние подкрепихме необходимостта от по-голям бюджет за Българската академия на науките. Имахме конкретни предложения в проекта за бюджет, който беше гледан в края на миналата година. Не успяхме да направим това. Определено исканията в тази посока са основателни, най-малкото да се запази онзи бюджет, който Българската академия на науките е имала в добрите си години.
Прави впечатление нещо друго. Затова споменавам, че би могло да се водят дискусии в друга посока по отношение на доклада. Вярно е, че намалява броят на публикациите. Но в същото време, ако не се лъжа, данните показват нарастване броят на цитатите. Този извод трябва да се анализира много внимателно. Вероятно това се дължи на структурата на научната продукция през тази година и разликата й с тази продукция от предходни години.
Констатацията, че близо една четвърт от собствените приходи са от търговски дружества, се нуждае също от конкретизация. Моят въпрос е тези търговски дружества частни ли са или държавни. Това е много важно, за да се правят изводи на базата на тези релации.
Така че ние, подкрепяйки този доклад като комисия по образованието, в никакъв случай не подкрепяме и мизерното субсидиране от страна на държавата. Това не бива да се приема по този начин. И, разбира се, в никакъв случай не приемаме обстоятелството, че в България няма изградена система за обществена оценка на труда на хората.
Затова ще правим жалките констатации, че една детска учителка, колкото и важен да е нейният труд, ние не подценяваме нейния труд, получава много повече от един асистент с такива високи компетентости.
Затова винаги ще се учудваме, когато други категории хора – да речем, в областта на услугите - по отношение на ремонта на автомобили, да речем, конкретно се сещам за това – получава много повече пари за един час работа, отколкото един професор. Това е пренебрежителното, недостойното отношение на обществото към труда на високо квалифицирания човек.
Проф. Станилов е абсолютно прав. Докато съществува това състояние, докато в България няма ясно изградена йерархична система за оценка на обществената значимост на труда на хората, която система да определи заплащането им, ние ще продължаваме да негодуваме, ще продължаваме да сме недоволни, ще продължаваме да даваме повод на младите хора да бягат от България и да носят ползи на други общества.
Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви, колега Имамов.
Колеги, имате думата за изказвания.
Проф. Лазарин Лазаров – от Клуба за академична реформа в България, поиска думата за кратко изказване.Заповядайте. Имате думата.
ЛАЗАРИН ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Преди три-четири години обикновено годишният отчет на БАН се приемаше на 24 май с ръкопляскания, без никой да го е чел. След това отиваше най-много в библиотеката и така си и оставаше.
От две години с промените в Закона за Българската академия на науките има известна промяна и тя се чувства в отчета за 2011 г., който е по-подробен, по-добре изпипан, по-издържан.
Но приемането на този отчет все още продължава да върви малко формално. Има две основни препятствия или по-скоро места, където той трябва да бъде обсъден. Едното е тук, в тази комисия, а другото е в Настоятелството на БАН. Прави чест на тази комисия и на нейния председател, че искат становища не само на ръководителите на ведомства, но и на представителите на сдружения, съюзи, на научната общност.
Отчетът за 2011 г. е постен, но трябва да се отчете, че тя беше изключително трудна за учените в Академията и въпреки тези трудни условия все още в Академията има учени, не всички, но голяма част, които съвестно се мъчат да сътворят нещо. Все още Академията си остава основният стълб на българската наука.
Всичко това аз ни най-малко искам да се поставя под съмнение, но искам да обърна внимание на два – три проблема, които провокираха всъщност изискването както от държавните органи, така и от обществеността, за реформи в БАН. Тези проблеми остават някак си замазани.
Преди всичко трябва да се отчете, че беше започната някаква реформа през 2010 г., но сегашният отчет показва, че тя е прекъсната. И това, че финансирането остава намалено и сме все още в криза, не е достатъчно оправдание, още повече че имаше планирани неща реформите да продължат, още повече, че беше направена през 2010 г. една атестация на учените, чиито резултати остават абсолютно неизползваеми.
Към Академията се упражнява искане от обществеността за реформи в две направления. Първото е да оптимизира научния си състав. Имаме 3 100 учени в Академията. За сравнение в най-голямата изследователска организация „Макс Планк институт” учените са 5 200, в десет пъти по-голяма Германия и по-технологически и културно развита.
От отчета не може да се разбере качеството на научния състав на БАН и доколко той има нужда от оптимизиране и какво се планира в това отношение.
Друго, което е необходимо, това е да се оптимизира разпределението на държавната субсидия. Да стане така, че да е по-малко на калпак, а все повече да отива при истински добрите учени. Реформи в това отношение са необходими, но отчетът показва едно спиране на реформите.
Има няколко проблема пред БАН. Единият е свързан с публикационната активност и ефективност на Академията. БАН публикува пропорционално на броя на учените си голям брой публикации, не по-малко от развитите страни. Разликата е там, че голям дял от тези публикации не отиват в импактни списания. Един проблем на научната продукция, на публикациите на БАН е, че голяма част от тях имат маргинален характер, не способстват за развитието на науката, а служат главно за кариерно израстване на самите учени. 30 процента от публикациите са в списания с импакт-фактор.
НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Не, 39 процента са.
ЛАЗАРИН ЛАЗАРОВ: В списания с импакт-фактор са 30 процента. Но дори и 39 да са, може би 39 процента са в реферирани списания, а в списания с импакт-фактор са 30 процента, което е нисък процент, ако го сравним с изследователски центрове в реномирани такива центрове по света, в добрите университети по света. Там този дял е по-висок.
Друг проблем и особено тревожно е в това отношение положението при обществените и хуманитарните науки. При тях този дял е съвсем нисък. Действително в тези области тематиката е много свързана със специфични, национални проблеми и не може да се изисква такъв висок дял, но все пак при нас той е прекалено нисък, докато учените в приложните науки имат все пак някакво присъствие на международната научна сцена, учените от хуманитарните и обществените науки на БАН практически нямат такова присъствие.
Друг проблем е издателската дейност на БАН. Там има един хроничен проблем – издателството на БАН, което от години наред е крещящо нерентабилно. Разбира се, научното книгоиздаване има специфични особености, не могат да се издават книги в голям тираж. Книги могат да бъдат дотирани, но не и издателства.
Крайно време е да се помисли за оптимизиране на книгоиздаването в БАН. Освен това се издават много монографии в самите институти, което не е редно. Научното издателство гарантира качеството на монографията. Научните институти не трябва да се занимават с книгоиздаване.
Накрая ще кажа само две думи по отчета. Отчетът е много добър и илюстративен по отношение на приходите, но не бих казал това и за разходите. Разходите трябва да се представят също по звена и тогава много по-добре могат да се идентифицират неефективните звена.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря, проф. Лазаров.
Проф. Дамян Дамянов, заповядайте. Имате думата.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Българската академия на науките, уважаеми колеги!
Откровено казано, идвайки към това заседание, аз бях доста повече оптимист. По-лесно е човек да се сблъска с позиция, която заема колегата Лазаров. Той поне е един открит критик на Българската академия на науките. Има нужда и от такива.
Тревожи ме, че и на това заседание, на което присъствам, ще ми позволите недипломатичния език, ще ми позволите и подхода малко като на хирург, но представителите на ГЕРБ мълчат. Това вече мен ме тревожи. Министрите, които са членове на Настоятелството и специално министъра на образованието, който като член на Настоятелството, имам възможност да го слушам на заседанията, когато е идвал в Настоятелството. Няма да забравя думите, които специално помолиха даже да се отбележат в протокола – за оценката на министъра на образованието и науката, че реформата в БАН има позитивни резултати.
Сега чрез изказването на народния представител Лютви Местан, имам възможност да чуя оценки, които са направили министърът на икономиката, енергетиката и туризма и министърът на образованието, младежта и науката, които оценки, разбира се, те имат пълното право да ги напишат и да ги говорят, но тези оценки говорят, че битката продължава. Само че е приела малко по-завоалирани форми.
Българската академия на науките проведе реформа. Реформа се прави с пари. Самото провеждане на реформа иска допълнително субсидиране. Такива пари не бяха отпускани. Дали реформата е спряла или не, е въпрос на оценка. Но, така или иначе, настоящият отчет дава възможност за поредица от позитивни изводи, които може би позитивно мислещите хора не могат да отминат.
В становището, което давам от позицията на Съюза на учените като една независима неправителствена организация, не можем да не оценим по достойнство нещо, което беше посочено – че Българската академия на науките е единствената институция, занимаваща се с научна, с научно-преподавателска и образователна дейност, държа да кажа, която представя годишен отчет черно на бяло. Имаш възможност да го пипнеш, да го прочетеш, да си подчертаеш, да бъдеш критичен, да бъдеш обективен в критиката си и т.н.
Този отчет, дори и в предишните години, както посочва колегата Лазаров, завършва винаги с една постановка, която аз не съм виждал. Аз по линия на Съюза на учените многократно съм отправял към университети молбата: уважаеми колеги, дайте вашите конкретни научни достижения и предложения. Съюзът на учените няма друга позиция, освен да ги рекламира, да ги разпространява в България, в чужбина, ние да се гордеем от това да излизаме с цифрови показатели. Тук имаме това.
В Настоятелството имам възможност да слушам членове на Настоятелството, които са в допир с бизнеса и с реалния живот. Говоря за представителя на общините госпожа Гинка Чавдарова. Нейната оценка, прощавайте, е много позитивна. Ползите, които тя отчита за общините от контактите, които имат с Българската академия на науките, са нещо реално. Оценката, която дава заместник-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България, е впечатляваща. Аз, чувайки го там как говори, естествено, че неговото присъствие е полезно за Академията, защото той представи един друг поглед. Но аз го поканих и следващия месец ние ще направим дискусия по негов доклад, защото позициите, които той споделя, позициите, които ние имаме, напълно съвпадат с позициите на президента Росен Плевнелиев за технологични паркове, за развитие на клъстери.
Прощавайте, но Българската академия на науките е готова база да направи два – три клъстера по различни теми. Защо трябва да я мачкаме? Това моята логика на учен, на човек, който се занимава с реалния живот и мисли прагматично, не го разбира, ей Богу. Това ми звучи алогично.
Да се говори тук, че видите ли, няма стратегически научни цели Българската академия на науките, ей, Богу, как да го направим? Българската академия на науките изпада в позицията на една госпожица, която само трябва да изпълнява нечии желания?!? Абе, хора, там е научната мисъл на България. Вместо да бъде обратната връзка и да се каже: „хайде Българската академия на науките да ни каже кои са конкретните научни цели”, ние я мачкаме, поставяме й условието да се приравни към приоритетните цели, които правителството е формулирало. И когато цялата работа на Академията се преустрои на тази вълна, посочват се цифри, говори се, че 82 процента от бюджета на Академията отива в тази посока, когато се вижда, че субсидията за издръжка на Академията е 70 млн. лв., а държавата й отпуска 60 млн. лв. и Академията със средства от договори и със свои средства субсидира научните изследвания, и тук чувам оценки, от които се изумявам.
Но, от министъра на икономиката, енергетиката и туризма да чуя, че иновациите куцали, това не го разбирам. Аз се опитах да направя една оценка на наградите, които дава Иновационният фонд и защо този Иновационен фонд стои в това министерство и е далеч от науката – прощавайте, не разбирам от всички иновации, които се посочват, но те в едно 70 – 80, ако не и повече проценти намирисват на внедрявания на чужд за България опит, а от оценката на колегата Радев ще чуете, че има конкретни научни постижения, но, когато се отчитат иновациите в България, Асоциацията на индустриалния капитал е сред структурите, които не са питани.
Кой дава тези оценки? Защо ги дава такива? Накрая отчитаме, че 25 процента от научната тематика, от научните изследвания, които прави Българската академия на науките, са в отговор на поръчки от български, но и от чуждестранни фирми. Ей, Богу, на мен само това ми стига, за да кажа, че Академията вече е получила своето признание. Тя е търсен партньор.
Ако нещо куца във взаимоотношенията, то е, че към Академията се подхожда с казармен подход. Това не бива да продължава. И, ако Академията не се превърне в партньор на това правителство, ако в лицето на Академията не се намери мозъчният тръст на това управление, ние загиваме и тази борба е толкова безсмислена, че у мен може да предизвика само тежко учудване и тя говори за жестока липса на национална политика спрямо науката, нещо, което се визира и в бюджета, който отделяме за науката и образованието като цяло, и в този незабележим бюджет от 0,079 процента, отделян за Българската академия на науките.
Това, прощавайте, трябва да се промени и за това не бива да плаче само опозицията, а трябва да плаче и управляващата партия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Дамянов.
Има ли други изказвания?
Колеги, ако позволите няколко думи и от мен. Първо, по процедура.
Действително съжалявам, че само нашата комисия разглежда доклада на БАН, както беше казано. Има много тема за размисъл и въпроси и към Комисията по бюджет и финанси, а защо не и към Комисията по икономическа политика, към която именно е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, съответно Иновационният фонд – точно това, за което говори и проф. Дамянов.
Също така съжалявам, че провеждаме дискусията и коментираме становището на министрите без тяхно присъствие. Съжалявам, но може би техни ангажименти не позволяват присъствието им днес на това заседание.
Чуха се предимно положителни становища, да не кажа – само положителни становища по дейността и доклада на БАН за 2011 г. Двете министерства подкрепят доклада, но в едно от становищата аз недоумявам за текстове с подобна редакция, че „извършеният анализ на проблемите не е достатъчен в своята дълбочина за обосноваване необходимостта от корекция на финансовата рамка”.
Тоест, изразено е положително становище към вашия доклад, но в рамките на тази финансова рамка се справяте добре и тя ще си остане и за следващата година. Дано да не съм лош пророк, защото така тълкувам критичния тон за дълбочината на извършения анализ.
Беше казано вече и по отношение на това, че се намират липси във вашия анализ за направените иновативни разработки за отчетния период, „което, ако бъде попълнено, би било предпоставка за правилно аргументиране на корекция в бюджетната субсидия за следващия период”.
Тоест, тези липси ще предопределят липсата на по-добри бюджетни времена за Българската академия на науките.
И в Съвета на настоятелите, и в комисията бяха направени съвсем практически предложения за иновации, за разработки. В момента, от две – три и повече години назад един от приоритетите на правителството е електронното правителство. Президентът Росен Плевнелиев също апелира за електронно правителство. Това е един иновативен продукт, който БАН е състояние - на мой въпрос в Съвета на настоятелите така беше отговорено от ръководството – да участва активно, да изработи платформата, да изработи комуникацията, съответния софтуерен език, за да се получи електронно правителство, което няма нужда да бъде разселвано извън София, то не е териториално обвързано и регионално обусловено. Необходимо е просто да бъде уеб-базирано, нищо повече.
Разбира се, може още много да се говори за Българската академия на науките и за нейната работа. Аз си задавам въпроса дали имаме друга организация в България, публична организация с бюджетна субсидия, която да има съотношение 1 : 4 – учени – персонал към продукти, както беше казано вече – 15 процента от научно-изследователския капацитет на България дава 60 процента от продукцията. Дали има друга организация, която има такова съотношение 1 : 4 и в която средната месечна брутна заплата да е 559 лв.?
Ще се радвам, ако бъде даден такъв пример, такъв образец, за да сравним Българската академия на науките с този важен за мен показател, именно работещи учени към тяхната продукция и парите, които получават. Това са едни от най-важните индикатори.
Също така въпросите, които се поставят към вас със становището на министрите, са, че „17 процента от държавната субсидия се разпределя за изключително актуални и значими допълнителни изследователски проекти с приоритетно значение за държавата. Подходящо е да конкретизирате какви проекти се разработват и какви нормативни документи се прилагат”.
Това е като въпрос, който също се задава към Българската академия на науките за тези 17 процента, които са директно към допълнителни изследователски проекти.
Разбира се, мога да продължа още много да говоря по отношение на Българската академия на науките. Аз ще се радвам поне в пленарна зала да се чуят критични бележки, за да се получи дискусия. Дискусия само от поддръжници на доклада трудно се прави.
Благодаря за вниманието.
Ако няма други въпроси, ще дам думата на акад. Съботинов.
Заповядайте, акад. Съботинов. Имате думата.
НИКОЛА СЪБОТИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Преди всичко искам да благодаря на всички, които оцениха труда на българските учени, които работят в Академията.
Действително всичко това, което е постигнато през 2011 г., е плод на неимоверни усилия и в много случаи – бих казал – героизъм на хората, които работят там. Жалко е, че условията, при които те работят, са много, много тежки. Жалко е, че това е трудът на едни от най-изявените хора от нашето общество, които работят при такива мизерни условия. А в същото време тези хора са високо ценени навсякъде по света и не е случайно, че нашите мозъци, младите хора непрекъснато, непрекъснато напускат нашата страна. А тези условия, при които работим, демотивират хората.
И въпреки всичко, оказва се, че учените са жилави, че успяват да устоят и покриват различни сфери на човешкото познание в полза на българската държава.
Тук бяха поставени някои конкретни въпроси. Първо ще се опитам на тях да отговоря и после главният научен секретар ще ме допълни.
Има ли потенциал за развитие по отношение работата с търговските предприятия – 25,5 процента са досега нашите активи, свързани с тази дейност? Има! Има големи възможности, които за съжаление не могат да се използват поради липса на средства. А в същото време трябва да ви кажа, че и самият бизнес проявява едно ограничено търсене, тъй като за него представляват интерес други сфери, но не и наукоемките области. Това е нещо много важно.
Непрекъснато говорим за иновации, иновации, иновации – хубаво, но никъде не се чува думата „наука”, колеги! Наука и иновации имат нещо общо. Иновация без наука не става. Човек трябва да знае, че иновацията е реализация на нови знания в икономиката, грубо казано, както много хора казват, превръщане на новите знания в пари. И какви иновации ще направиш, ако няма научен продукт, ако няма кой да създаде научните знания? Науката се забравя и изведнъж искат иновациите да напреднат и да вървят?!? Ами няма да стане!
Само преди две седмици бях в Брюксел. Заместник-президентът на Барозу говори пред председателите на академиите от Дунавските страни и казва колко много залагат на този научен потенциал за развитието на Европа. В неговата десетминутна реч броих – 15 пъти използва думата „наука”. Тук при нас се използва „образование”, „иновации”. А защо се срамуваме да кажем „наука”? Цяла Европа говори за наука. Първият приоритет на Европа е науката. Вземете тези тематични направления, които се развиват, ще видите наука, технология и иновации. А ние се страхуваме да подкрепим една оперативна програма. Ние сме единствените в Европа, които не сме подкрепили Оперативна програма за наука още от предишното правителство. Защо бе, дами и господа?
Всички от нашия регион заложиха на оперативни програми за наука и бързо тръгнаха напред. Неслучайно това обяснява защо ние сме на последно място по конкурентоспособност. Каква конкурентоспособност без наука ще прави нашата държава?
По отношение за участието ни в икономиката и в бизнеса. Беше зададен въпрос каква част е участието на частните предприятия. Близо 99 процента са договорите с частни предприятия. Всички примери, които имаме, са свързани с малки и средни предприятия. Аз не съм съгласен, че в отчета няма информация. Например можете да прочетете, ще видите какви готови за реализация научни продукти има в Академията. Те са дадени в различните тематични направления, области. Също така е дадено и какви са реализирани в индустрията научни продукти.
Така че този процес е в развитие. Една реформирана структура не може изведнъж да стартира и да тръгне, както всички работещи нормално организации. Ние минахме през огъня на реформацията. Единствено ние в страната го направихме в областта на висшето образование и науката. Никой не посмя да си оптимизира институтите. Бяха закрити 27 института, 1400 души бяха редуцирани и освободени. Кой го направи? Кой посмя да го направи? Много тежки реформи, съпротива отвън, съпротива отвътре, без помощ от държавата. Аз очаквах, че ще имаме и една подкрепа, за да свършим всичко това.
Цялата ни наука се обърна към проблемите на обществото, след като дефинирахме тези тематични направления. Сега, когато в президентството също преди броени дни се разглеждаше клъстерната икономика на страната и възможността науката да бъде полезна, точно тази форма на организация се оказва полезна, защото нашата тематична насоченост пряко отговаря на клъстерите, които се предвижда да бъдат разработени и могат да наситят с научни нужди именно тези клъстери.
Мисля, че добре се разбра и се оцени от всички участващи в комисията, която се състоя там. Тоест, ние по отношение на реформи в нашата структура сме готови да помагаме вече на страната. Искате веднага да тръгне тази реформа. Ами трудно е. Ние още през 2011 г. изграждахме тематичните направления и консултативните съвети към всяко едно от тях. Всяко едно тематично направление има консултативни съвети, в които влизат представители на учените, представители на висшите учебни заведения, представители на индустрията, на бизнеса, представители на правителствените структури, чужди учени от Европейския съюз, в някои от които направления има Нобелови лауреати. Къде го има това нещо в България? Къде са се отворили към нуждите на страната и Европа?
И неслучайно ние бяхме високо оценени от Япония. Скоро някои от вас бяха, когато тук, в България дойде президентът на Научния съвет на Япония. Именно благодарение на този ни подход с организиране на науката, сключихме споразумение за сътрудничество. Може би сме едни от малкото европейски страни, с които тази важна институция сключи договор с Академията. Прие ни и президентът.
Това е високата оценка, която те имат към тази дейност, която изпълнява Българската академия на науките.
Пак ще се върна на развитието на помощта за бизнеса, понеже някои казват, че понеже няма такава, ще им оставим бюджета на същото положение. Не е вярно! Ние само в последните две години имаме сума ти договори, сключени с различни индустриални предприятия, главно малки и средни предприятия, на които помагаме, отделно има и по-големи, крупни предприятия като „Оптико електрон” – Панагюрище, клъстера за електромобили. Всички те идват при нас. Обслужваме и чуждите инвестиции. Шест от Германия имат нужда от помощ – технологични и научни, от BSFF – голям химически производител, също се обръща към нас.
Така че в това отношение, колеги, ние правим максималното при тези условия и това е в процес на развитие.
Искам още нещо да добавя. Патентите са сериозен момент от нашата дейност. Действително това е нещо, което трябва да бъде развивано. Слаби сме, имаме нужда, но не можем да си поддържаме патентите, особено, когато става дума за поддръжка на европейски патенти. Какво правят нашите учени? Нашите учени в повечето случаи поради липса на средства това богатство за държавата го отразяват в своите научни трудове, защото все пак искат да запазят авторските си права като автори на публикации. Но това е все едно дим, който излиза през комина, загуба за нашата държава, голяма загуба.
Ние търсим непрекъснато помощ, мъчим се по някои проекти, където имаме такива, да получим финансиране. Но знаете, че новите идеи се раждат навсякъде. Има интересни идеи. Тук имаме голяма нужда от помощ. Патентното ведомство няма инициативи, няма политика в тази насока, за да почувстваме държавата зад гърба си по отношение на патентното дело.
Някои други неща. Сравняват ни веднага с тези водещи научни организации, да кажем, „„Макс Планк” - институтите. Казват, че в България имало 3 000 учени, а там имало 5 500 учени – тази най-голяма немска организация на този огромен народ, какъвто е Германия. Моля ви, погледнете широко. Знаете ли колко научни центрове има в Германия. Там освен Макс Планк работят Хелмхолц, Лайбниц, Франхофер и с по колко институти. Всичките са с изследователски институти и центрове, а само бюджета на Макс Планк - институтите е 1 300 000 000 евро. В същото време, въпреки всичко, нашите учени са ценен партньор за тях.
Днес при мен беше южнокорейският посланик. В края на месец юли ще имаме спогодба с водещ южнокорейски научноизследователски център. Идват при нас, защото знаят, че науката в България е тук и защото ценят резултати, които получават българските учени. Неслучайно международната оценка беше начало на нашата реформа, защото, за да тръгнем нанякъде, ние трябваше да знаем къде сме. Като резултат от тази оценка ние започнахме и нашата реформа.
Тоест, всичко беше системно подготвено, за да стигнем до тези резултати, които сега имаме. Реформата не е спряла. Само преди месеци въведохме диференцираното заплащане в Академията, съобразено с резултатите от труда. Макар и в съвсем лек вариант направихме това, направихме диференцирано разпределение на бюджетните средства.
Разбира се, че на някой се вижда, че това е много малко. Но няма как при тези средства, които получаваме, да бъде другояче. Но основите са положени и при едно нормално финансиране резултатите веднага щяха да скочат в полза на това, което върши Българската академия на науките.
Друго за съжаление не се сещам в момента. Но, ако колегата Хаджитодоров иска нещо да добави, моля да му дадете думата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, акад. Съботинов.
Заповядайте, проф. Хаджитодоров. Имате думата.
СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз естествено мога по всички въпроси, повдигнати тук, да взема и конкретно, детайлно отношение, но ще се опитам по някои неща, които са залегнали в становището на господин Лазаров – нямах честта да го познавам, но поне благодаря, че сте го пратили предварително. Вие единствен си пратихте становището предварително. Другите сега ги получаваме.
Господин Лазаров, във Вашето становище има някои откровено неверни твърдения. Първо, никъде монографиите, които са включени в отчета на Академията, не са монографии, издадени в така наречения „Самиздат”. Това става от издателства, с рецензии, това са издателства, които имат ISSN, тоест, са включени в международната информационна система.
По отношение на нашата издателска дейност. Знаете много добре, доколкото знам, били сте в Америка дълги години, никъде научното издаване не е печелившо. Няма такъв случай. В повечето случаи това се дотира и се финансира. Нашето издателство какво прави? То не прави по-различни неща от другите издателства – издава речници и енциклопедии, които се продават много. Оттам общо взето успяват. Това е дълга тема.
Виждам, че не сте много злонамерен в това, което сте написал тук за издателската дейност, но не е точно така, както сте го написал. Никъде научното книгоиздаване не е печеливша дейност.
Няма да споря за процентите – 0 и 9 са много близко на клавиатурата, предполагам, че сте сбъркали 39 с 30 процента.
Защо според Вас са спрели реформите? Ваши колеги, които 2010 г. – 630 човека – бяха пенсионирани в Академията. Пенсионирането е трудна дейност, изисква доста средства за обезщетение. 4,5 млн. лв. от бюджета на Академията отидоха за плащане на обезщетения при пенсиониране. Когато ги поискахме целево, ни беше отказано.
За това, което може би Вие не сте забелязали, в отчета за 2011 г., да, много по-малко хора бяха пенсионирани, много по-малко бяха освободени, просто защото имахме много по-малко пари, за да си платим обезщетенията. Обезщетенията тогава бяха само 1,5 млн. лв.
Една голяма част от тази информация, която сега я давам, е скрита в отчета. Скрита е в таблици и в диаграми. Ако всичко - и по отношение на проекти, иновативни разработки - аз като главен секретар го изкарам с наименование, с възложители, със суми, без да е дадено таблично, а е в разказвателна форма, отчетът ще стане два пъти по-голям.
Вие сте бил в Академията. Знаете, че Академията е една доста голяма структура, с една широкообхватна дейност и е трудно човек да иска в един отчет, който да бъде съчетан и с анализи, който да бъде съчетан и с цялата фактология, да бъде отразена тази многообразна дейност.
Ние сме задължени по закон това нещо в по-подробен вид да се качи на сайтовете на институтите и там го има и, който се интересува, може да влезе там и да го прочете. Има го в по-подробен вид и на сайта на Академията. Ако искате незлонамерено да четете, а да четете, за да получите информация, наистина някои от тези съотношения трябва да ги вземете от колоните на таблиците и просто да разделите числата в едната колона на числата на другата колона, за да получите тези проценти и съотношения. Не може всичко да се изложи в отчет. Това не е конкретно отчет и анализ заедно. Това е все пак отчет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Хаджитодоров.
Има думата академик Юхновски.
Преди това думата за процедура има господин Тодоров. Заповядайте, господин Тодоров.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: Господин председател, правя процедура за прекратяване на изказванията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Възразявате ли, колега, да дам думата на акад. Юхновски, все пак вдигна ръка преди процедурата, след което ще я подложа на гласуване?
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: Аз не възразявам, но нека да бъде в рамките на определеното време – две или три минути.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Аз също подкрепям колегата и моля за някакъв регламент на изказванията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да, благодаря.
Регламентът на изказванията е по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Извън правилника беше представянето на дейността на Българската академия на науките, което разбирате, че за пет минути не може да стане, за пет минути не могат да се разкажат 12 месеца работа.
Акад. Юхновски, заповядайте. Имате думата.
ИВАН ЮХНОВСКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз съм благодарен за добрите думи, които чухме за работата на Академията и за историческия преглед на промените, които имаме в последните пет-шест години.
Тук бих искал да кажа съвсем накратко, че спадът в научната продукция и други научни показатели на Академията са съвършено естествено следствие от недофинансирането на Академията, което имаме през последните години. Това е забелязано от нас и при изследване на основните научни показатели на други страни, които се намират в нашето положение, и там, където се ограничават средствата за текущи разходи за науката, ние имаме абсолютно същите тенденции.
Румъния, която ни беше изпреварила доста много от 1996 г. насам, имаше голям подем в научната продукция, която в края на краищата е бройният показател, по който се оценява нивото, интензивността на научните изследвания. Понятието „интензивност на научните изследвания” мисля, че е много ясно какво означава. Тя също преживява спад, защото има затруднения въпреки големите усилия, които румънските правителства, които се сменят малко бързо, но в последните години положиха за издигане нивото на румънската наука с оглед Румъния да достигне онова място, което според тях заслужават поради това, че е седмата по брой на населението в Европейския съюз и следователно би трябвало да бъде поне на седмо място. Те си поставят такава емоционална цел по отношение на интензивността на научните изследвания, заради което правят едни много големи реформи, от които би трябвало да се получи и се надявам, че това ще стане.
Аз единствено на фона на критичните бележки, които се чуха, но те не са малко и те за нас са съществени. Ние сме хора чувствителни, особено в тежкото положение, в което живее Академията, сме чувствителни на тези повече или по-малко ощипвания, които имаме.
Бих искал да кажа, че мен през тези една година, която мина, и за която отчитаме, единствено ме окуражават от управляващите изказванията на премиера. Даже бих казал, че той ми е някаква надежда за реалност. От него чухме много хубави думи за Академията, когато се обърна историята със Закона за БАН. Той послуша добри съвети, които му се дадоха, обърна нещата и днес ние имаме една Академия, която макар и трудно, но продължава достойния си път в обществения живот на страната. На него дължим това.
На 3 май имаше заседание на Министерския съвет по въпросите за програмите на Европейския съюз, в които последните думи на премиера в известен спор с министъра на образованието, младежта и науката каза: „И да знаете, науката да бъде водещото нещо”. С това завърши неговото изказване. Става дума за създаването на такава програма, която се нарича „Наука и иновации”. Аз се надявам, че всички присъстващи тук разбират какво означава това. Тук имам някаква надежда.
Сега ще си позволя да направя едно предложение. Колегите бяха може би разочаровани, някои казаха критични думи по отношение на критиката, която има в становищата на двамата министри. Аз предлагам да се отнесем към тях съвършено сериозно. В края на краищата, днешното докладване в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, е един етап от докладването на постиженията на Академията в Народното събрание.
Какво се иска? Казва се, че – ето становището на Министерството на образованието, младежта и науката – анализът не е достатъчно дълбок, за да се убедят те – значи управляващите – в това, че финансовата рамка трябва да се разшири. Правилно съм го разбрал. Ако не се лъжа, и господин председателят това го прочете.
Какво пречи между това заседание ръководството на Академията да извърши този анализ, да го представи на Министерството, за да го убеди, че има всички обстоятелства и, ако това наистина липсва в текста, главният научен секретар и председателят на Академията, когато докладват в пленарна зала, да изложат това, което според министъра липсва в нашия доклад. Това е напълно поправимо. Ние не можем да си променим научните резултати, но изводите от това, какво сме направили, защо по-малко сме направили, могат да бъдат направени.
Това е практическо предложение. Дори предлагам Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, когато пристъпи към приемането на отчета на Академията, да препоръча нещо подобно. Това е напълно направимо. Няма никакъв проблем. Това ще бъде работещо предложение.
Накрая, искам да кажа няколко думи по отношение на критиката, която чухме от господин Лазарин Лазаров.
Господин Лазарин Лазаров преди повече от 15 години се пенсионира от Българската академия на науките. Никой не го е гонил, никой не го е преследвал. Пенсионира се по собствено желание. Отиде в Съединените американски щати, след като се пенсионира, и започна там да продава сирене и скиорски принадлежности. Това висеше 12 – 13 години на неговия сайт.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Акад. Юхновски, времето напредна, ще Ви помоля наистина да бъдете кратък.
ИВАН ЮХНОВСКИ: Да, аз свършвам.
Така че аз не приемам много сериозно казаното. Господин Лазаров се старае много добре, но той не е достатъчно осведомен от тази си позиция по отношение работата на Академията. А неговата критика продължава с повече или по-малко успехи вече 15 години.
Това е, което исках да кажа. Благодаря ви. Извинявайте.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, акад. Юхновски.
Други въпроси и становища? Не виждам. Имаше и процедура за прекратяване на дискусията. Не виждам други желаещи за изказвания.
Обявявам дискусията за закрита.
Това предложение, което направи акад. Юхновски, се опасявам, че по процедура не можем да препоръчаме на БАН да разшири своя доклад. Но би могло, разбира се, БАН да влезе в кореспонденция на Министерството на образованието, младежта и науката и в тази кореспонденция да бъдат изяснени неизяснените въпроси.
Министърът на образованието и като член на Настоятелството има право да изиска допълнителна информация, и като министър на науката има това право. Разбира се, БАН ще предостави всичко това, което се изисква допълнително.
Колеги, подлагам на гласуване Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г., № 205-00-4, внесен от Председателя на БАН на 26.04.2012 г.
Моля, гласувайте.
„За” - 12, „против” и „въздържали се” - няма.
Годишният доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 г., № 205-00-4, внесен от Председателя на БАН на 26.04.2012 г., се подкрепя единодушно.
Благодаря на Българската академия на науките за участието в днешното заседание.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.

Колеги, имам да направя едно кратко съобщение.
Имаме покана от Министерството на физическото възпитание и спорта за утре в 11,00 ч. – поименни покани – за откриване на обновения спортен комплекс „Академика”, намиращ се на 4-ти километър. Откриването е утре, четвъртък, от 11,00 ч.
Ще се радвам да се видим там.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Огнян Стоичков)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)