---

П Р О Т О К О Л

На 27 юни 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2. Разни.
На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, проф. Ирина Колева – съветник, Коста Костов, Татяна Предова – дирекция ДОПР, Евгения Костадинова – директор на дирекция ОПОС, МОМН.
Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден! Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1.Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2.Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Колеги, държа да отбележа, че ще бъда стриктен за времето за изказвания. Предстои ни работа, свързана със закон от около 400 разпоредби и почти 300 предложения за изменение и допълнение от народни представители. тоест нашата комисия трябва внимателно да разгледа и гласува около 700 разпоредби.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ № 202-01-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.04.2012 Г.
Заглавието на закона е „Закон за предучилищното и училищното образование”.
Има направено предложение от Валентина Богданова и Ивелин Николов и предложение от Станислав Станилов.
Текстовете са пред вас, няма да ги чета. От името на вносителите има думата Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Още на предварителното обсъждане казах, че е добре да помислим още веднъж по името на закона. Ние предлагаме законът да се нарича „Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка”.
Основанията за това са две.
Първото – аз не го намирам за формално, намирам го за важно, това е решението на Народното събрание от предишния мандат, което прие Стратегия за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка със запис вътре на база на стратегията да бъде изготвен закон. В края на краищата документите на Народното събрание са за това да се изпълняват. И ако бихме правили промени в някой следващ мандат, какъвто е този, това би трябвало да бъде свързано именно с промяна на документа, който Народното събрание е приело. Това е едното основание.
Второто според мене обаче е не по-малко важно. Аз продължавам да твърдя - и колегата Николов съвсем коректно е направил своя подпис заедно с мене, че тогава, когато говорим за времето до започване на училищното образование, основната задача на институциите в системата на образованието е да подготвят етапа за училище, да им създадат навици, да ги социализират. И, разбира се, няма спор за това, че там има елементи на образователен процес – това е вярно, но думичките „Възпитание” и „подготовка” за мене са определящи. В края на краищата в края на този етап децата трябва да получат документ за готовност, да бъдат вече една истинска, съществена част от училището и от училищното образование.
В противен случай предучилищно образование, образование от двегодишна възраст, което ние сме позволили – и аз не намирам това за нередно като възраст, - задължително предучилищно образование от 4 години и 12 години нормално образование, извинявайте, 15 години от живота на децата ние определяме само и единствено като образование.
Мисля, че има различни акценти. В този смисъл предлагаме това заглавие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моите съображения да предложа това заглавие произхождат от това, че старият закон се казва „Закон за народната просвета”. Тъй като в просветата в онова разбиране влизат образованието и възпитанието, за да не връщаме към старата дума, аз предлагам, освен образование, да има и възпитание по смисъла, по който съм го предложил – „Закон за предучилищното и училищното образование и възпитание”. Защото подготовката влиза в образованието. Подготовката не влиза във възпитанието. „Подготовка” може да падне и да остане само „образование и възпитание”.
Това е моето съображение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Госпожо заместник-министър, заповядайте за становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако позволите, разбира се, преди проф. Колева като наш съветник и представител и на научната общност, и на гилдията от предучилищното образование, от детските градини да направи разяснение, да мотивира и да коментира нашето предложение за заглавие, бих искала да кажа следното нещо. няколко пъти вече беше подчертавано и в пленарната зала, и на първо четене на този законопроект – образованието включва обучение, възпитание, социализация. И ние не бива и не трябва да разделяме всичките тези процеси.
Държа да подчертая, че около тази формулировка се обедини цялата академична общност и гилдията, като тук имам предвид учители, директори на детски градини, нещо, което като съгласие – съгласете се – се постига изключително трудно. Обикновено знаете, че в едни научни школи имат едни мнения, в други имат други мнения. Не, тук има единомислие. Аз предлагам действително да се съобразим с това.
Бих искала да помоля, ако разрешите, разбира се, проф. Колева с няколко думи да изрази аргументите ни да предложим това заглавие. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Колева.
ПРОФ. ИРИНА КОЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Госпожи и господа народни представители, ще бъда кратка.
Първо, бих искала да изясня понятията по отношение на двата варианта за промяна в заглавието на закона.
В академичната общност и в полето на педагогиката отдавна е ясно, че има едно понятие, което се нарича „образование”, това понятие се разделя на три елемента – възпитание, обучение и социализация.
Процесът на обучение съдържа, от своя страна, два елемента – процес на обучение и процес на учене.
Възпитанието обхваща изграждането на определени поведенчески модели.
В същото време процесът на социализация включва различни концепции, свързани със социалната адаптация и гражданските модели на поведение.
В този смисъл бих искала да кажа, че на всеки етап от развитието на обществото тези три процеса взаимно се преплитат. И ние не бихме могли да изграждаме определени ценностно ориентирани поведенчески модели, което стои в основата на законопроекта за предучилищното и училищното образование, без да имаме процес на даване на знания за изграждане на тези поведенчески модели, определени модели на възпитание и това да прерасне в някаква способност за социална ориентация.
Тоест в заключение, на всеки етап на развитието на обществото един от трите елемента на процеса на образование взима своя приоритет. Ние вече много отдавна не се намираме на етапа на социалистическото общество, където приоритет беше процесът на възпитание и се включваха другите два процеса – на обучение и на социализация. Тоест ние вече сме на етапа на постмодернистичното общество, което означава, че на преден етап излиза процесът на социализация. Естествено е, че възпитанието и обучението са конституиращи компоненти на процеса на образованието. Това на първи план.
На втори план бих искала да кажа на уважаемите госпожи и господа народни представители това, което, разбира се, и те знаят, че 80 процента от информацията се усвоява от детето до 2-годишна възраст, 30 процента от информацията се усвоява до 7-годишна възраст и останалите проценти се усвояват до края на живота.
След като в основата на закона стои ценностно ориентираното поведение, идеята е, че трябва да има проходимост на образователната система и на финала ние да изградим една рефлексивна личност. В случая, ако ние променим заглавието на закона: първи вариант „Предучилищно възпитание и подготовка”, подготовката е процес в трите поделемента на образованието – процес във възпитанието, процес в обучението и процес в процеса на социализацията.
Вторият вариант предлага „образование и възпитание”. Възпитанието е конституиращ елемент на образованието и това също създава научна и емпирична тавтология.
На втори план бих искала да кажа, че във връзка с проходимостта на системата няма в нито едно висше училище катедра по предучилищно възпитание. Всички катедри са по предучилищно образование и предучилищна педагогика. Всички студенти са с хибридната специалност „Предучилищна и начална педагогика”, защото акцентът е изграждане на една единна социално-педагогическа система, която да даде преход от предучилищното образование, начален етап на основната образователна степен, за да стигнем до висшето училище и да затворим кръга.
В този смисъл това означава нови специалности във висшето образование, преструктуриране на катедри с нови наименования. И на финала като следствие означава, че ние ще наречем учителите, които вече са с образователно квалификационна степен „бакалавър” и „магистър” не учители, а възпитатели.
Само за сведение бих искала да кажа ,че това е остатък от руската система. Но дори вече в Русия в последните пет години тъй нареченото „дошкольное воспитание” вече се нарича „дошкольное образование” във всичките висши училища и във всичките концепции на техния закон. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря.за реплика има думата колегата Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Проф. Колева, нека да си изясним терминологията, с която ще работим до останалите 400 члена на закона.
Аз имам уговорка към зам.-министър Дамянова. Има и различни виждания. Те са изпращани до комисията. Има такива предложения. Очевидно няма драма. По-голямата част от идеите вървят в тази посока, която е дала заглавието на закона.
Но, проф. Колева, това означава ли опитвайки се коректно и добросъвестно да чуя Вашите аргументи, че до края на закона неслучайно не се използва думата „Възпитание”, тъй като тя е социалистическа отживелица и ползва някаква друга школа? Съвсем коректно задавам въпроса.
Аз много добре знам, че образованието включва в себе си обучение и възпитание. И няма как да водим такъв спор, най-малкото защото законът е технология, той не е теория.
В края на краищата за мене е важно кое ние трябва да защитим, ако така го приемаме, че децата от 2 до 6 години основно се социализират, възпитават се, готвят се, градят навици, създават базови ценности, които ще ги направят пълноценни ученици. В този смисъл няма нищо немодерно в това думата „възпитание” да присъства в този начален етап. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Не е излишна дискусията за наименованието на законопроекта.
Бързам да кажа обаче, че аз няма да подкрепя предложението на колегите Валентина Богданова и Ивелин Николов. И то не защото не съм съгласен с аргументите им, а защото точно техните аргументи се превръщат в контрааргументи.
Госпожо Богданова, Вие съвършено правилно подчертавате основния акцент на предучилищната степен на единната система, по стария термин просветна, че основният акцент е възпитанието. И подчертавайки това, изключвайки възпитанието от семантичното поле на думата „образование”, Вие с Вашето предложение казвате ли, че училищната степен няма възпитателни функции? Или може би не сте се замислили.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Даже не казвам такова нещо.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Обаче вижте, така излиза. Когато казват, че това е Закон за училищното образование и казвате, че образованието е нещо различно от възпитанието, не съдържа в себе си имплицитно…
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Няма такова нещо.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, казвате „предучилищно възпитание и подготовка”. В единия случай разчленявате съставките, а в другия случай не разчленявате. Ако възпитанието се съдържа в образованието като неразделна част, не би трябвало да има проблем със заглавието.
От тази гледна точка, ако има необходимост да се подчертава възпитателната функция нарочно, предложението на колегата от „Атака” Станилов изглежда много по-логично – „Закон за предучилищното и училищното образование и възпитание”. Това е много по-коректно и не създава съмнения, каквито у мене възникнаха, когато се запознах с вашето предложение.
Господин министър, явно е, че трябва да дефинираме ясно основните категории, с които борави този закон. Аз щях да приема Вашия подход, ако в Допълнителните разпоредби, в които вие давате дефиниция за основните понятия, с които говори законът, бяхте включили точно тази дефиниция за образованието, че по смисъла на този закон образование е – и дайте всички компоненти, за да не спорим излишно.
Защото онова, което провокира предложението на колегите, е едно традиционно разбиране, че предучилищната подготовка и възпитание на децата затова са предучилищна, защото целят да осигурят равния достъп до образование, разбирано не като задължение да отворите вратите на училището за всички деца, а да ги заредите с екзистенц минимум подготвеност и възпитание, за да могат да се справят с процеса на образование като една много по-специфична функция. Защото в традиционното разбиране под възпитание и подготовка като функция на предучилищната степен от просветната ни система се включва едно, а образованието се разбира вече като процес на преподаване, придобиване и оценяване на знанията. Това разбираме традиционно под думата „образование”.
Оценки в предучилищната степен няма. По тази причина се поражда една допълнителна необходимост.
И ако не възразявате, сега, ако имате готовност, да препратим решението на проблема, да остане наименованието на закона, както го предлагате. Но за да отговорите на всички въпроси, първата допълнителна разпоредба от този закон да бъде ясна дефиниция и за всички нас да стане ясно,че възпитанието е основна функция на системата и основна цел на този закон, за да избегнете грешни тълкувания. Не знам дали това би ви удовлетворило.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Мисля, че чухме всички тези по въпроса. Има думата проф. Станилов за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Първо, моето предложение да се добави думата „възпитание” идва от актуалността на момента, актуалността на концепцията, ние много добре знаем, че нашите деца днес в училището не са възпитани. Те са много зле възпитани и това се внушава постоянно. Това е актуалността.
Не мога да се съглася, че възпитанието и познанието ще влязат в една и съща рамка. Това са различни неща. Нищо, че образованието се състои от три компонента и прочие и там липсва познанието. А познанието е възприемане на оптимален минимум от знания. Това е познанието и това е известно нещо. Не знам защо това е изключено, но аз продължавам да държа на това, което съм предложил.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Мисля, че чухме всички тези по въпроса. Има резон и в едната, и в другата теза.
Аз си мисля, че ако се лишим от думата „възпитание”, ние системно в учебните планове и програми трябва да преформулираме някои учебни предмети. Примерно учебният предмет „физическо възпитание” сигурно ще бъде „физическо обучение”. Явно няма да е „физическа социализация”. Но това е въпрос на терминология.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова и |Ивелин Николов. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 16.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станислав Станилов.
Гласували: за 7, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя – „Закон за предучилищното и училищното образование”.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, правя анонс, че когато стигнем до Допълнителните разпоредби на този закон, да направим предложение от името на комисията. Защото всички други възможности за предложения между първо и второ четене са изчерпани, но нашият правилник - и на парламента, и на нашата комисия, позволява да правим предложения от името на комисията и те биха могли да бъдат докладвани в пленарната зала като предложения на комисията. И точно там да дадем ясна дефиниция на „училищно и предучилищно образование” като включващо компонента „възпитание”, за да не спорим излишно по тази тема.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз само искам да кажа, че предложението на господин Местан е разумно и убедително и ние имаме готовност то да бъде прието. Смятаме, че то е много добро. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колега Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз даже мислех да ви призова към процедура да подкрепим предложението на господин Местан, защото и аз смятам, че законът се нуждае от такава дефиниция. Но молбата ми е обърната към вносителя и към господин Местан като инициатор, аз самият бих дал някакъв скромен принос това дефиниране да бъде в този обхват на понятието „възпитание”, с което се занимава образователният процес. Но невъзпитано дете не е продукт на образователен процес, нали? Защото все пак да не забравяме, че има и родители в цялата тази работа.
Така че ако в това поле се настани дефиницията, аз съм „за” и ще участвам, ако се направи с най-голямо желание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към Глава първа със заглавие „Общи разпоредби”. Няма други предложения.
Раздел І с наименование „Предмет на закона”.
Има ли изказвания по тези две наименования на Глава първа и на Раздел І? – Не виждам.
Ако позволите, ще ги подложа на гласуване ан блок по текста на вносителя: Глава първа – „Общи разпоредби”, раздел І – „Предмет на закона”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 1. Има предложение от народния представител Алиосман Имамов и Хамид Хамид и предложение от народния представител Лютви Местан. Текстът е пред вас. От името на вносителите има думата колегата Имамов. Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз ще бъда съвсем кратък, господин председател. Това предложение е редакционно. То обединява алинеи 1 и 2. Мисля, че така текстът е по-ясен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Мисля, че няма смисъл да обосновавам моето предложение. Твърде често срещана грешка е да се изпуска предлогът „на” при непреходни глаголи, а там това е абсолютно задължително. Това е граматика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище от Министерството на образованието младежта и науката по предложенията на колегите Имамов и Хамид Хамид. Заповядайте.
ИРИНА КОЛЕВА: Само искам да уточня мотивите, които са ни накарали да разделим разпоредбите.
Осигуряване правото на образование се постига именно чрез обществените отношения, които сме отделили в ал. 2.
Напълно възможно е редакционно да бъдат обединени двете разпоредби. Само обръщам внимание, че в предложението е пропуснато управлението. А управлението е много важна част от обществените отношения, които са предмет на този закон.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е случаен пропуск, можем да го добавим. Все пак аз мисля, че оригиналният текст, предложен от вносителя, малко виси. Алинея 2 виси така, като че ли едва ли не ние сме забравили да добавим нещо към първата алинея и я добавяме между другото във втора алинея.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест Министерството на образованието, младежта и науката не възразява и по тази редакция. Да прочета текста:
Чл. 1 (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на правото на предучилищно и училищно образование с устройството, функциите, организацията, управлението и финансирането в системата на предучилищното и училищното образование.
(2) Този закон се прилага за училищното професионално образование и обучение, доколкото в Закона за професионалното образование и обучение не е предвидено друго.”
Това ли е текстът, който подлагаме на гласуване? Подкрепяме предложенията и ги гласуваме с текста на вносителя с предложената редакция. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно текстът на чл. 1.
Член 2. Има предложение от народния представител Веселин Методиев, предложение от колегите Алиосман Имамов и Хамид Хамид, предложение от народните представители Ивелин Николов и Валентина Богданова. Колеги, имате думата.
Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин министър, госпожо заместник-министър, колеги, гости на заседанието! Член 2 изброява структурните елементи на тази система, която наричаме устройствен закон за обучение. В тази система според мене родителите не са на страната на общините и кметовете, тоест не са в този ред.
Моето предложение е след „децата и учениците” да бъдат добавени родителите и педагогическите съвети. Защото движейки се по логиката на изречението, след „децата” съм сложил „родителите”, където след „учениците” отиват „педагогическите специалисти”.
Нямам възражение ако се предложи отделна алинея или друго систематично място, но остро възразявам срещу това родителите да бъдат поставени в тази рамка на партньорство наред с общините, тъй като тяхната роля и значение във висока степен на отговорност за провеждането на истински образователен процес е много-много различна от тази на партньорството на общините и другите институции.
Така че аз съм отворен за редакция. Не бих възразил, ако има други мнения, ако вносителите предложат. Не смятам, че днес на сто процента трябва да се постигне това нещо. Казвам го с оглед на едно много голямо извинение, което дължа на господин министъра, на колегите си в комисията, тъй като аз имам неотложен ангажимент, свързан с политическата партия и нейните политически занимания след 15 минути, които всеки, който е участвал в партийно ръководство, си дава сметка ,че не могат да бъдат пренебрегвани. Заради това ще тръгна. Затова правя тази уговорка в самото изказване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нашето предложение, господин председател, в основната си част съвпада с предложението на господин Методиев. Аз бих добавил нещо повече.
В целия закон се забелязва едно, ако не звучи силно, пренебрежително отношение към родителите по отношение на управлението на учебния процес, контрола на учебния процес и всички процеси, които стават в българското училище. Това ще го срещнем нататък в много текстове и този въпрос ще предизвика вероятно дискусии. Тук става дума за това, че родителите трябва да бъдат смятани по-нататък в закона и в целия закон като участници, може би не преки, в самия учебен процес, а не като партньори. И съм съгласен с господин Методиев че те не могат да бъдат приравнявани по ранг по отношение на образователния процес с общините, бизнесмените, спонсори и т.н. това е нашето предложение – родителите да бъдат включени в групата на участниците в образователния процес, а не в групата на партньорите. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако не възразявате, първо да дадем думата на вносителите, след което министърът поиска думата. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател господин министър, уважаеми колеги! Ясно ви е, че нашите предложения са свързани с два различни аспекта на чл. 2 – единия с участниците в образователния процес, а другият – с институциите.
Аз се надявам, че няма да стигнем до научно тълкуване, че учителят е педагогически специалист. Това на всички ни е ясно. Въпросът е, че законопроектът в целия си текст показва едно отсъствие на понятието ”учител”, а българският учител изисква това уважение. Не може само на едно място в закона да има думичката „учител”. Тук става въпрос за професия, която исторически обусловено е създавала българското училище и която в момента е изключително важна, без да пренебрегваме другите педагогически специалисти. Тъй че вие това предложение ще го видите и в други текстове, не само в ал. 2 на чл. 2.
По отношение на институциите въпросът е по-сериозен. Нашата образователна система загуби шест години по препоръка на Европейската комисия в изграждането на нови структури. Една от тях беше ресурсните центрове за подпомагане на децата със специални образователни потребности.
Всичките ни срещи в страната показват, че тези ресурсни центрове са нещо полезно, което съществува, което работи и от което хората в областите имат нужда. Те имат нужда и от ресурсните учители. Идеята тези ресурсни функции да бъдат прехвърлени към центровете за личностна подкрепа в общините най-малкото среща отзивите, че това на практика няма да се случи че общините няма да се справят, че е необходим и допълнителен ресурс, и допълнителна подготовка.
Няма реален механизъм, който да осигури тази дейност във всяка една община. Съгласете се, че има общини, в които това на практика би било невъзможно.
Неслучайно ние, предлагайки тук в институциите да бъдат запазени ресурсните центрове, по-нататък в текста ще видите, че предвиждаме те да останат на областно ниво, да могат да формират екипи, да бъдат ресурсно осигурени, нещо, което в момента е успешна практика.
Лично аз не разбирам мотива на вносителите, когато решават, че този вид дейност се прехвърля към общинските центрове за подкрепа на личностното развитие. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз само ще се включа по повод предложението на господин Методиев, тъй като поради неговата заетост той ще ни напусне. Ще кажа, че ние смятаме, че това е много разумно и много добро предложение. То е приемливо.
А по другите теми не съм убеден, че нашият законопроект е пренебрежителен спрямо родителите и учителите. На този етап това ще кажа.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз благодаря, господин министър.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Румен Стоилов поиска думата.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър! Господин Методиев, радвам се, че още сте тук. Аз ще изразя своето мнение. Предполагам, че голяма част от моите колеги ще ме подкрепят.
Запознат съм с мотивите за Вашето предложение. Лично аз – а съм сигурен, че колегите ще ме подкрепят, смятам, че то е много разумно и много навременно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър! Надявам се, че не съм Ви разбрал добре. Стори ми се, че не Ви разбрах. Току-що Вие подкрепихте предложението на господин Методиев и няма как да сте резервиран към предложението на господин Имамов, защото то е абсолютно идентично.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не към предложението, а към тази формулировка, че законът е пренебрежителен спрямо родителите и учителите.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Иначе предложението е абсолютно идентично. Аз предлагам да подкрепим колегите, още повече, че именно защото законът и мотивите към него са едно цяло, вие в мотивите посочвате участниците в образователния процес – учители, ученици, родители. Така че съвсем естествено е те да намерят своето място и в основното тяло на закона като участници в образователния процес. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Стефани Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз бих искала да кажа, че най-малкото думите „пренебрежително отношение към родителите” са неточни. В закона има цяла глава, посветена на правата и задълженията на родителите. Създава се обществен съвет, което е нова структура, в която родителите имат решаващ глас. Така че ми се струва, че това е несправедлива квалификация. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз искам да изкажа своето мнение относно предложението на господин Методиев. Аз също подкрепям становището, че родителите трябва да бъдат включени в този член и в тази алинея от гледна точка на това, че нашето общество много дълги години не обърна внимание на връзката родители – деца и оттам са и многото проблеми с децата и агресията, която има в момента. Затова аз подкрепям напълно, без да влизаме в излишна дискусия, каква трябва да бъде и каква не е била ролята на родителите и т.н.
Що се отнася до пренебрежителното отношение към родителите, аз не считам, че в закона е така. И в пленарната зала го казах, и подкрепям колежката Стефани, че цяла глава е отредена на родителите. А това е отношението и към възпитанието на децата, тъй като родителите са първият и основен фактор, който никой не може да замени във всички процеси, които текат при децата до тяхното съзряване.
Така че аз подкрепям това предложение на господин Методиев и съответно редакцията на господин Хамид и господин Имамов. Предложенията са идентични. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Предложението на колегите Имамов, Хамид и Методиев си струва да бъде подкрепено и на родителите – аз знам, че има такава глава в закона – да се гледа не като на партньори, а като на участници. Вие разбирате, че това е съвсем различен статут на родителите от гледна точка на този закон.
Но аз искам да кажа още нещо по предложението, което правим ние с колегата Николов и за статута на ресурсните центрове. Много бих искала колегите да подкрепят оставането на ресурсните центрове. До този момент няма разумно обяснение, какъв е проблемът на ресурсните центрове и с какво ги заменяме, не е ясна идеята как ще назначаваме ресурсни учители във всички училища, в които учат между 1000 и няколко до 60 деца, как ще направим подобни звена в центровете за подкрепа на личностното развитие, които са общински.
В общините дай боже да няма дете със специални образователни потребности, но утре да има едно и всичките тези общини да твърдят, че са в състояние да си намерят един учител, който да работи с това едно дете. Или за него специално да създаваме подобен нов център за подкрепа на личностното развитие, на който център да вменяваме всякакви функции, които знаем, че има в училище, според мене създава проблем. И понеже става дума за деца и става дума за практика, която работи, дайте да помислим още и подкрепете нашето предложение. Има смисъл в това нещо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Веселин Методиев.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Имамов и Халид.
Гласували: за 15, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Заповядайте, колега Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, господин председателю. Аз искам да изчистим този текст, тъй като явно той ще стане кумулативен текст.
Предложението на господин Методиев е „родителите” да бъдат след „учениците”. Предложението на господин Хамид и на господин Имамов е да бъдат след „педагогическите специалисти”. Нека да изчистим текста, коректно да го направим, да видим къде ще отидат.
Моето лично мнение е, че предложението на народните представители Имамов и Хамид е по-коректно в случая. Така че нека да изчистим този текст.
Използвам това, че съм взела думата и да ви кажа, че тук съм съгласна с госпожа Богданова. Нека да разглеждаме родителите не като участници в институционалния процес на образование, а именно като партньори в този процес от гледна точка на това, че те наистина са част от процеса.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е да бъдем малко по-внимателни при гласуването, за да избегнем една грозна сцена, на която бях свидетел в предишни издания на тази комисия. През 1999 г., когато обсъждахме изменения в закона, случайно съм предложил абсолютно идентично, до запетайката предложение с тогавашния председател на комисията. Водени от своя автоматизъм обаче тогавашното мнозинство подкрепи предложението на председателя на комисията и отхвърли моето.
В случая преди малко ние гласувахме две идентични предложения. Едното беше подкрепено с консенсус, по другото имаше гласове въздържал се. Би трябвало да се ръководим от отношение към съдържателната страна на предложението и да се абстрахираме от това кой ги внася. Не е коректно. Иначе даваме знак, че ще идеологизираме дебатите. Както виждате, ние нямаме такава нагласа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Наистина, уважаеми колеги, трябва да внимаваме при гласуванията, защото можем да приемем два текста, които по съдържание са идентични, но поради някакви дребни редакционни различия да имаме проблеми. Тоест приемаме два различни принципа с едно и също съдържание, както е в случая. В случая проблемът е подреждането или мястото на родителите в това подреждане на отделните обекти.
Ако влезем в тази дискусия, може би това ще отнеме много време. Ние трябва да решим дали „родителите” да ги оставим след „учениците”, както предлага господин Методиев, а в нашето предложение са накрая на изречението.
Аз мисля, че има основание вторият текст да се приеме, защото така, както са подредени елементите, а те са в оригиналния текст, до известна степен са съобразени с важността на тези обекти в образователния процес. Първо са децата, учениците, специалистите и т.н., а накрая са родителите. Аз казах, че родителите са косвени, непреки участници в самия процес.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Аз ще помоля представителите на министерството за становище по предложението на колегите Богданова и Николов и по останалите предложения, разбира се.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако считаме – говоря за ал. 2, че всички участници, които сме изброили, са равнопоставени, тогава действително няма абсолютно никакво значение кой къде се намира и следва да се приемат и двете редакции, тъй като съдържанието наистина е идентично. Ако обаче вносителите влагат различно съдържание в мястото, което има отношение към съответно прякото или косвеното участие, тогава вече може би трябва да се аргументират. Аз смятам, че няма такива аргументи, така че мисля, че могат да се гласуват и двата текста.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А по отношение предложението на народните представители Богданова и Николов какво е становището на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тогава да продължа и с ал. 4. Говорим за ал. 2 или да си изкажа становището по всички алинеи след това?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В ал. 2 имат предложение колегите Богданова и Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние сме избрали един подход в закона и сме сметнали, че в „педагогически специалисти” ние сме изброили всичките кои са. Така че смятам, че нашият подход е по-правилен. Това доста се обсъжда на работната група, която изготвя стандарта за педагогическите специалисти, включително и със синдикатите. Мисля, че се взе компромисно решение. защото в крайна сметка не бива да изброяваме навсякъде всички педагогически специалисти.
Да, така е, учителят има ключова роля в образованието, той ненапразно има съответно и кариерно развитие, квалификация, неща, които са изведени в отделни текстове. Така че не смятам, че тук извеждайки го отделно, по някакъв начин ще постигнем нещо. Така че аз поддържам този текст, който ние сме дали.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А по точка 2 на тяхното предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да коментираме преди това ал. 4, да завършим с предложението на господин Алиосман Имамов и Хамид Хамид. Има също една редакция – „партнират с общините и други, свързани с образованието и децата, структури”. аз смятам, че „заинтересова страни” е доста по-добро като вариант, защото ние си партнираме със страните, а не със структурите. Дори господин Имамов каза, че това са бизнесмени. Бизнесменът не е структура.
От тази гледна точка смятам, че тази редакция донякъде не е коректна. Все пак „заинтересовани страни” е доста по-широко понятие и не е задължително някой да бъде под формата на структура, за да може да си партнира с училището и с останалите участници.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не възразявам на тези редакции. Идеята тук е да отпаднат „родителите”, защото минават в другата група – от партньорите в участниците в учебния процес. За това става дума. Предложете вие редакция на ал. 4.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Веднага давам редакция: „Участниците в образователния процес и институциите си партнират с общините и с други заинтересовани страни”.
Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: АЗ пак искам да припомня част от нашите аргументи. Наистина в българската народопсихология понятието „учител” има друго натоварване. Не може в този закон да оставим всичко като педагогически специалисти.
Аз от лична гледна точка, когато съм бил в училище, съм бил друг педагогически специалист, не съм бил учител. Но въпреки това предлагам учителят да го има. Това според мене трябва да бъде акцент. Аз не разбирам какво пречи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: По повод на този текст искам да кажа няколко думи. Говорим за чл. 2, ал. 2 – предложението на госпожа Богданова и на господин Николов.
Първо, по никакъв начин учителите не могат да бъдат отделени от педагогическите специалисти. Аз зная, че това е старо желание на синдикатите и този, бих казала, неформален реверанс, който се опитваме да правим, няма да сътвори това, което ние целим и желаем. Още повече, това не кореспондира по никакъв начин с философията на закона, като цялата философия е обърната към детето, а не към институцията и хората, които са свързани по-скоро с институцията.
Аз зная огромната, дълбоката роля, която ще играе учителят в този процес. Но той въпреки всичко не е центърът на този закон и на неговата философия. Още повече, след като изразът „педагогически специалисти” акумулира всички професионални направления, ако мога така да се изразя, и всички професионални специалности, които са ангажирани в процеса на обучение, смятам, че това не е редно и не е правилно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми колеги, господин председател, господин министър! Аз считам, че извеждането на учителя отделно не означава, че той се разграничава от останалите педагогически специалисти. Считам, че като цяло народопсихологията на българина е извела учителя като една такава фигура.
Редно е да се подкрепи това предложение – фигурата на учителя да бъде посочена отделно. Знаете, че още от Възраждането в България даскалът, попът и кметът са били фигурите, които се споменават във всяко едно обществено отношение. Аз мисля, че заради народопсихологията, която носи българинът, заради всеки един от нас, който го има това като усещане, е редно фигурата на учителя да бъде посочена.
Разсъжденията ги разбрах, понятни са. Но нека да не надскачаме това, което в крайна сметка ние исторически и душевно носим в себе си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Катя Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми господин министър, господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че твърде много се задълбахме в нещо, което има много важна посока на развитие. Квалификацията е „учител по”. Когато един специалист, завършил университет, излиза с тази квалификация „учител”, той може да заеме длъжността „възпитател”, може да заеме и част от другите длъжности в щатното разписание на едно училище. В този случай обобщението на педагогическите специалисти показва, че това са хората, които са в учебния процес.
Разбира се, че учителите са важни, много са важни. Но когато говорим за употребяване на термина, той в отделна глава вече трябва да се разграничи. А когато ние говорим за залагане на философията на закона в самото начало, смятам, че е необходимо да се съсредоточим върху „педагогически специалисти”. Защото пак повтарям аргумента ми, учител може да заема и други длъжности, освен примерно учител по български език и литература.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. За реплика има думата колегата Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Уважаеми колеги, никой не оспорва коректността на израза „педагогически специалисти”. Абсолютно никой не го оспорва, защото толкова ясно сте го казали в закона, че учителят е един от педагогическите специалисти.
Нека да оценим предложението на колегите не от гледна точка на това дали вашето предложение е коректно или не, а от друга гледна точка. Те биха искали да се постави акцентът върху фигурата на учителя, защото това е едно от най-красивите български думи, ако щете, и като словообразувателен модел. Точно така.
Понеже тук става въпрос не за какъвто и да е закон, а точно закон за училищното образование, ние вече се отказахме може би от най-красивата българска дума, господин председател – просвета, за светлина, защото това е целта на системата на училищното образование – да даде светлина, тоест да даде знания. Сега да се откажем и от друга такава дума, която наистина е основен маркер на идентичността, на мене също ми идва в повече.
Аз няма да споря повече с вас. Не оспорвам коректността на подхода ви. Но други съображения ме карат убедено да подкрепя предложението на колегите. Друг е въпросът какво ще се получи като резултат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз между другото благодаря на колегата Местан, защото щях да предложа да спрем коментарите по това ни предложение, най-малкото защото, продължавайки да обясняваме защо учителят трябва да влезе в общата фраза „педагогически специалисти”, какъвто е терминът в класификатора на длъжностите, рискуваме да обидим повече българските учители, отколкото сме в състояние да го направим убедено.
Така че, който прецени, че текстът, в който думата „учител” я има, и в този закон трябва да бъде подкрепен, да ни подкрепи. Останалите ще гласуват за един друг термин, както преценят, че е правилно. Нека да спрем този разговор, той вече е обиден.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Колеги, аз също ще подкрепя колегите Богданова и Николов. Разбира се, в чл. 211, ал. 3 от закона са изброени педагогическите специалисти. Там са включени. Не говорим за терминология, говорим за традиции. Аз като видя моя възрастен учител, се обръщам с уважение към него с думата „учителю”. Някак си „педагогически специалист” трудно ще кажа.
В тази връзка е въпрос на традиции, въпрос на избор дали учителят ще го изведем още в чл. 2, в началото на закона или ще го включим в чл. 211, ал. 3.
Гласувахме предложението на колегата Веселин Методиев.
Предлагам да гласуваме по алинеи.
Подкрепяме чл. 2, ал. 1 по вносител.
По ал. 2 подкрепяме по принцип предложението на Веселин Методиев. И подкрепяме текста, предложен от колегите Имамов и Халид Халид.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Николов и Богданова по ал. 2.
Гласували: за 7, против няма, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
По предложението на колегите Николов и Богданова за чл. 2, ал. 3. Ние сме го обсъждали, но не сме го гласували. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председателю, по това какво ще бъде бъдещето на ресурсните центрове аз наистина искам да чуя становището на министерството. Не сме го обсъждали. Аз няколко пъти помолих за отношение към този проблем, защото го намирам за важен и защото част от предложенията, които правим по-нататък, са свързани с това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за становище по ал. 3.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Искам да кажа, че предприемайки тази мярка, ние не сме го правили самоцелно. Първо, тя се базира на един анализ, който миналата година беше направен съвместно с Държавната агенция за закрила на детето в 9 области на страната, един анализ на интегрираното обучение на децата със специални образователни потребности.
Никой не отрича дейността на ресурсните центрове вече 6 години, напротив. Имаме доста деца, които са изведени от тамошни училища, от други специални училища, които са интегрирани. Така че безспорно - аз го казах и на първо четене – ролята на ресурсните центрове в тези години беше безспорна и беше изключително важна. Но е крайно време да се направи следващата стъпка. И ще кажа защо.
От една страна, имаме в момента 28 регионални области, това са едни администрации, наречени ресурсни центрове. Ресурсните учители не трябва да забравяме, че в момента така или иначе са в училищата. Но какво се получава като парадокс?
Държавата отпуска за едно дете със специални образователни потребности допълнителен стандарт 2061 лв. От тях - и то само от миналата година – много малка част отиват в училището, точно 294 лв. Те отиват там, където е детето, в училището. Останалият ресурс като такъв отива обаче в ресурсния център. Това автоматически противоречи на общата философия „Парите следват ученика, парите следват детето”.
Средствата, които са предназначени за подкрепата на тези деца, всъщност отиват за издържането на едни структури и трябва да кажа, че в момента имаме 28 центъра, 45 директори и помощник-директори на ресурсни центрове, 90 души непедагогически персонал. А в същото време хората, които реално работят в училищата, изпитват затруднение. Това, от една страна.
От друга страна, и в момента нямаме покритие – нека да си го признаем – на абсолютно всички училища, общини и т.н. И аз тук съм извадила един съвсем произволен график на един ресурсен учител от Търговище. Той например отива в с. Горно ново, където има 6 деца със специални образователни потребности. Той пребивава в това училище два дни в седмицата и то не целите, защото естествено той трябва да отдели време и за пътуване.
Така че ако това е подкрепа… И все пак той е в по-облагодетелствано положение, нека така да кажа, защото има 6 деца. Но трябва да признаем, че с тези 6 деца тук имаме един директор на училище, който е в практиката и това е нещо, което ние сме го дискутирали многократно с директори и с учители, които работят в практиката на терен.
Да не говорим за училищата, които са в селата, в които имаме едно-две деца със специални образователни потребности. Да ви кажа честно, не ми беше приятно миналата година в Тишевица да дойде една майка и да ми каже: Много е хубаво с ресурсния учител, но той идва само в петък преди обяд и сега е дошъл заради Вас.
Така че от гледна точка на подкрепата трябва да кажа, че ние в момента я нямаме.
Другото, което е притеснителното. Измествайки ресурса основно към училището, тогава вече този директор ще има възможност да си назначи хора – ние сме направили едно предложение да подсилим и да гарантираме назначаването на ресурсни учители, - които ще бъдат непрекъснато в училищата, където са децата.
Нещо тревожно в този анализ, нещо, което мене изключително много ме смути, затова казвам, че е крайно време да се направи тази стъпка, е следното. Вярвайте ми, не ни беше никак лесно и доста дискутирахме, включително и със самите ресурсни центрове, включително със самите ресурсни учители, включително и с гилдията учители и директори, които действително имат нужда от тази подкрепа и тя да бъде постоянна, за реалното поощряване на тези деца. Защото не може един учител например по график да се пада по едно и също време в едно и също училище или да бъде половин ден там. Това е абсолютно нереална подкрепа, която се осигурява.
Тревожното от този анализ е следното. Реално ние имаме една, мога да кажа, ефективна подкрепа, за съжаление само до осми клас. Това показва анализът.
Какво се случва с децата от осми клас нагоре – нещо друго, което е тревожно. Защото анализът включваше анкети с родители, ресурсни учители, учителите, които работят с децата в училище, защото преди малко говорихме учителят колко е важен. Да, той е изключително важен. Но този учител, за да работи с тези деца, има нужда от подкрепа и то от постоянна подкрепа, не веднъж седмично или два пъти седмично, ако някой отиде там.
Другата тревожна констатация е, че масово учителите предлагат отделяне на деца, които вече са интегрирани в училище, в специални училища и в специални паралелки. Тоест това е абсолютно връщане назад.
Медиите отразиха тази година доста случаи на проблеми на деца със специални образователни потребности, хипер активни деца. Аз не мога да обвиня или министерството не може да обвини или да накаже учителите, които, видиш ли, не са положили грижи. Не, те не са виновни. Те имат нужда от подкрепа и аз смятам, че ние им я дължим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. За реплика – господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз съм много притеснен от емоционалното изказване на госпожа заместник-министър Дамянова.
Вижте, най-класически е случаят за бълхата и юргана. Министерството се оплаква, че ресурсните центрове не функционират добре. Това не е тема на законодателството, това е тема на изпълнителната власт.
Защо трябва заради това, че в ресурсните центрове има много администрация, непедагогически специалисти, те да бъдат закрити? Това не е формулировка на закона – колко да са непедагогическите специалисти и каква да е администрацията. Проблемът е друг.
Когато вие вкарвате този ангажимент за децата със специални образователни изисквания и ресурсните учители на територията на общината, ние не можем да гарантираме, че има общини в България, които няма да могат да намерят ресурсни учители. Няма кой да подкрепя учителите. Когато имате на областно ниво специалисти, тогава това ги гарантира. Учителите пак са в училище, никой не казва ,че са извън училище. Просто махнете им шапките, оставете по един човек в ресурсните центрове.
Ние сме предложили в новата редакция на чл. 48а какви са функциите. Защо да ги закрием тези ресурсни центрове, а после всяка община да търси. Добре, може да има сега малка община, в България има общини с по 3-4 хил. жители, в които няма дете със специални образователни потребности. Ами ако не възникне дете със специални образователни потребности?
Затова в областта има хора и в която община се налага, работят, в която не се налага, не работят и не оказват съдействие. Аз не разбирам защо трябва да се закрие самата функция на ресурсните центрове. А колко е административният персонал, за какво разходваме, това не е тема на законодателството. Извинявайте, има си регионални инспекторати, има си министерство – да го решат този проблем. Но ресурсните учители би трябвало да могат от областния център да покрият всички общини в областта, а не да вкарваме в задължение на общинската администрация да осигурява подкрепата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. За реплика има думата Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Питам се, господин Николов, една област Смолян, която не е имала ресурсен център, как се е справяла с тези деца, с тази потребност и с предоставяне на услугата за тази потребност към тези деца. Бих казала – блестящо. И аз си мисля да се запознаете с опита на тази община.
Второто нещо, нека не говорим за закриване на ресурсни центрове, а за стигане на потребителската услуга, ако мога така да я нарека, защото „услуга” не е терминът, който трябва да се употреби в момента, до детето.
Не става въпрос за средства и как ще ги разграничаваме, а става въпрос за това тези средства, когато отидат в училище и там, където към момента няма възможност, да се използват. Защото аз бих могла да ви дам един график, в който един ресурсен учител два дни е в Русе, а три дни е еди-къде си. Как ще обслужи това дете, как ще бъде той на сто процента капацитетно полезен, за да може да свърши добре своята работа. когато той е разпределен за пътуване в две-три села и т.н. – как ще стане?
Целта на това прехвърляне на средства не е защото законът не се занимава с това, а защото отивайки тези финансови средства на място, повечето от директорите ще могат да назначават наистина и няма да има този регламент, че непременно трябва да имаш пет деца, за да се прати ресурсен учител, който в следващия ден ще отиде при другите пет.
Ето, това е смисълът на парите – да отидат при детето, за да му се помогне на място, където са всички и където, апропо, ще има екип за работа по този проблем и ще има съответната нужда. Защото децата не са с една единствена нужда. Едните са с по-слаби увреждания, другите са с по-силни. Но необходимостта от конкретната помощ е твърде различна и това е преценка какъв човек ще бъде назначен там, за да може съответно да помогне на това дете, ако то е аутист или нещо друго. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Нина Чалева.
НИНА ЧАЛЕВА: Аз съм директор на 23-о СОУ в град София. Искам да направя само няколко уточнения за действителността на ресурсните центрове и подпомагането на децата.
Едно дете, за да стане дете на ресурсно подпомагане, първо отива в регионалния инспекторат при съответната комисия, която го оценява и му издава един документ, който изпраща към ресурсния център.
Какво прави ресурсният център? Ами прави един набор от ученици и назначава учители. Реално всички потребители на средствата, които държавата отделя за ресурсно подпомагане на децата, отиват в ресурсния център, а реално децата, учителите се намират в училищата.
Какво се случва в едно училище. Ресурсният център, администрацията на ресурсния център решава, че на толкова брой деца, без да се изследват психичните потребности и необходимостта от подкрепа на всяка дете, ще изпратим толкова учители. Ако отидете в един ресурсен център, ще намерите директор, секретарки, помощен персонал и логопеди, психолози, за които реалните училища с реалните деца имат изключителна необходимост, за да работят реално с децата.
Защо не може училището да си разреши само на този етап да назначи повече учители от това, което му предлага ресурсният център, което варира така – на един учител от пет до седем ученици? Защото училището не получава стандарт. Ако се обърне пирамидата и този стандарт дойде в училището, според училищния екип, според екипа на инспектората едно дете може да получи не два часа, както тук споменахте, а десет часа, защото са му необходими.
Родителите казват: децата трябва да бъдат в общообразователното училище. На този етап системата е разделена на две – училища, които работят с деца и подкрепят деца, родители, които са насочени към тези училища, защото те години наред са работили, създали са екипи и дават резултати, и училища, които казват: не, не може.
Вие подкрепяте в момента – това е моето скромно впечатление – администрацията, а не подкрепяте учителите и децата с оставянето на ресурсните центрове. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За допълнение има думата заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Още нещо искам да добавя. Регионалната методическа подкрепа, функциите, които вие сте заложили, ние сме ги делегирали до така наречения регионален екип. Тоест в регионалния инспекторат има експерт, може и двама, по приобщаващо образование, един екип, който се сформира със заповед на министъра, но екип, който включва на регионално равнище работещи специалисти, а не администратори.
Така че тези функции са ясно разписани и подкрепата на регионално равнище се запазва.
А по отношение на разделните общини, действително по-надолу в главата, която касае приобщаващото образование, е разписано, че всички тези услуги и тази подкрепа могат да се предоставят от различните центрове, които са в системата на социалното подпомагане. има такова внесено предложение за конкретизиране от народни представители от ГЕРБ. Освен това се използва цялата система, която има и Министерството на труда и социалната политика. Това е интегрираната политика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми колеги! Въпросът с ресурсните центрове ние го обсъждахме от доста дълго време на различни нива.
Аз искам да кажа, че съм от град, в който областният ресурсен център работи много добре и няма тези проблеми, които преди малко бяха споменати. Но с колегите в малките общини след дълги разговори и дискусии, горе-долу такива, каквито водим тук, стигнахме до извода, че не е такъв голям проблем преустройването на ресурсните центрове от гледна точка на специалисти.
Все пак да не забравяме, че законът има отлагателно действие. В 17 параграфа е написано, че тези центрове ще се преустроят две години след това. Умните общини и умните директори по места отсега ще се замислят и могат да преквалифицират учители, които имат на своята територия.
Изобщо ако се мисли с перспектива и в това направление, въпросът е решим. Все пак две години са много време за обезпечаване на специалистите в тези общини.
Така че наистина ако законът влезе веднага в сила и ресурсните центрове влязат в сила, в малките общини ще има проблем със специалистите – това е факт.
Неслучайно вносителите са заложили този отлагателен период. Това според мене е един фактор, който ще допринесе за поетапното и адаптивно преустройване на ресурсните центрове и обръщане на пирамидите по места. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ивелин Николов, заповядайте за последни две изречения.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Първо, като че ли някой не е чел самият проект по вносител. Тази функция не се прехвърля от ресурсните центрове в училище, за да се назначават учители. Функцията се прехвърля в общинските центрове за личностна подкрепа. Това е чл. 48, ал. 1 – функцията отива в общинските центрове за подкрепа на личностното развитие, което означава, че тя пак не отива в училището. Според нас общините няма да имат силата да свършат това.
И второ, как ще защитаваме администрацията. Щатът на структурите на министерството не е работа на законодателя. Щом сте определили, че такива щатове може да има, това е друга тема. ние говорим за специалисти на областно ниво, които имат определени функции. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз приемам, че приключваме дискусията, защото ние говорим за две различни неща, ние ви говорим за възможност на децата да получат подкрепа и възможност за образование, вие ни говорите за пари. Как ще се разпределят парите – това не е наша работа днес. Колко ще отиват в училище и колко ще остават в центъра, не е наш проблем. Истината е, че ако едно дете има проблем, какво решаваме – назначаваме учител, който работи с това дете. А ако има още едно с друг проблем, назначаваме втори, който може да работи с него ли?
Вижте, уважаеми колеги, аз съм убедена, че госпожа Чалева няма проблема, който имат другите директори. В София проблемът е различен, това е категорично. Твърдя, че училищата в София могат да си назначат ресурсните учители. И твърдя, че в общините, училищата няма да могат да си назначат ресурсните учители. Твърдят го родителите, които имат притеснение. Ние с вас говорим красиво, теоретически вярно и практически за съжаление много опасно.
Така че колкото повече аргументи да търсим, ние ги търсим на различни плоскости. Ние говорим за проблеми на деца, които няма как да получат услуга, когато тя е възможно да е само общинска, вие говорите за възможности, които биха могли да се случат при една друга ситуация.
За съжаление технологичният ред, който урежда законът, казва: закриваме тези центрове, за две години да се преструктурират. Какво по-различно ще се случи през тези две години? Ще ги преструктурираме на равнището на общините, от Макреш до Варна – все с еднакви нужди и възможности може би!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега.
ЮЛИАН АНДРЕЕВ: Съвсем накратко. Изобщо не е истина тази теза, че малките общини няма да си намерят ресурсни учители. Те са една величина, една единица – да речем, 100 или 1000. Въпросът е защо да бъдат назначавани през ресурсните центрове, когато могат да бъдат назначени пряко от работодателя им, от директора на място ,където се осъществява тази услуга. Това, от една страна.
Второ. До преди малко говорихме за родителите. Ясно се формулират отношенията между родителите, директора и учителя. Родителят може с едно отиване до училище да провери какво се случва с това дете. А сега липсата на контрол създава чувство в ресурсните учители, имат го това чувство на липса на контрол и неглижират процеса. Сега, когато са под наблюдението на непосредствения им работодател – директора, нещата ще бъдат в малко по-друга светлина. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да уточня, госпожо Богданова. Говорим за едни и същи деца, за една и съща подкрепа, за една и съща цел и това е подкрепата и грижата за децата със специални образователни потребности. Аз съвсем отговорно твърдя – и пак казвам, анализът това го показва, че те в момента не получават ефективна подкрепа.
Нека да Ви коригирам. Не е правилно това, че тази допълнителна подкрепа, защото ресурсното подпомагане е такава, се предоставя само от центровете. Член 186, ал. 4 казва, че тази допълнителна подкрепа се предоставя от детските градини, от училищата и от центровете за подкрепа. А тези 28 центъра, които съществуват в момента, категорично не се закриват, те се преобразуват и стават общински. И няма пречка за това, ако едно училище например има две деца със специални образователни потребности и директорът прецени, че не може да назначи един или двама учители, той да ползва услугата образно казано, на този център, който е в съседната община, независимо че тя е съседна, но може да ползва ресурсния учител, който е в съседното училище. Но тогава връзката и контактът ще бъдат много по-преки.
Така че категорично говорим за едни и същи неща. и аз не искам с тази тема действително да се спекулира. Важно е децата да получат грижа. Аз ви казах, анализът за съжаление показва, че тя в момента не е ефективна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо заместник-министър. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 2, ал. 3 по предложението на народните представители Евелин Николов и Валентина Богданова.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 13.
Не се подкрепя.
Колеги, със съгласието на вносителя приемаме по принцип предложението на господин Имамов и господин Хамид за ал. 4 и редакцията, която беше направена по вносител, а именно отпадане на думата „родителите”.
Подлагам първо на гласуване да приемем по принцип текста на колегите Имамов и Хамид за ал. 4.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Поставям на гласуване цялата разпоредба на чл. 2, като ал. 1, 3 и 4 са по вносител с отпадане на думата „родителите” в ал. 4, а текстът на ал. 2 е по предложението на колегите Имамов и Хамид. Който е съгласен с този окончателен текст, моля да гласува.
Гласували: за 15, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Преминаваме към Раздел ІІ със заглавие „Принципи в системата на предучилищното и училищното образование”. няма предложения по заглавието.
Подлагам на гласуване заглавието, предложено от вносителя.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Член 3. Има предложение на колегите Имамов и Хамид, предложение на колегите Богданова и Николов, предложение на Огнян Стоичков и предложение на Станислав Станилов. Имате думата, колеги. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, нашето първо предложение е в чл. 3 да се замени думата Гарантира” с думата „реализира”. смятаме, че гаранциите на правото на образование и на образователен процес се съдържат в Конституцията, а тези принципи, които са изброени тук, служат за реализация на тези гаранции.
По отношение на точка 1, ние сме добавили към интересите и мотивацията на детето и ученика при изграждането и формулирането на тези принципи и потребностите на обществото. В противен случай смятам, че мотивацията за тези принципи ще бъде едностранчива. Още повече, че мотивацията на детето и ученика са индивидуални характеристики, които трябва при всички положения в своята обобщеност да бъдат съобразени с потребностите на обществото в определен момент от време.
По точка 5. Ние сме добавили думата „ефективност” към принципа, свързан с иновативност в педагогическата практика. Само по себе си иновативността, ако не е ефективна, не носи необходимите резултати за образователния процес. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това, което ние предлагаме в точка 1 и в чл. 3, точка 7, е да отпадне текстът „автономия за провеждане на образователни политики”. Какви са аргументите.
Аз няколко пъти поставям въпроса какво всъщност означава „автономия на образователна институция”, която дава базово образование, защото училищното образование е такова, при условие, че ние в този текст сме дописали още две думи, които според мене са изключително важни. Едната дума е „самоуправление”, другата е „децентрализация”, което означава децентрализация на права и отговорности, видовете възможни политики всъщност как и по какъв начин се уреждат и кой ги решава, кой ги предвижда, кой ги работи и кой ги оценява.
Ние по-нататък в закона ще можем да говорим за органите за управление. Ние казваме: училището има своя стратегия, в която би трябвало да има възможни политики. Тези политики обаче в стратегията се одобряват от обществения съвет, в който обществен съвет влизат всички други без директора на училището и без учителите.
За да може да реализираш собствени политики, това означава, че трябва да имаш подкрепата, съгласието или допълнителните идеи на местната власт. Всъщност какъв е този диапазон, какви са тези рамки, в които едно училище, което дава задължително образование, може да осъществява свои собствени политики? Аз нямам отговора на вносителите. На мене той не ми е ясен. Мисля, че възможността на едно училище да се самоуправлява, да получава свои права, да има свои допълнителни функции, които вече са функции на другите видове власти, са достатъчна възможност всичко останало, което долу сме дали като възможност на училището да работи, да го прави.
Казвам това, защото ще повторя нещо, в което за съжаление аз съм убедена. Има различни училища, има различни отношения между училищата и местните власти, има различни виждания. Правото да реализираш спорна политика, уредена в закон, не е добро решение, когато става дума за училищно образование. Там възможностите за поправка са твърде ограничени и според мене недостатъчно убедителни.
Второто ни предложение всъщност е свързано със записа на чл. 3, който казва ,че образованието като национален приоритет се реализира или гарантира чрез прилагане на следните принципи. Ние твърдим, че един от принципите, който трябва да го има вътре, за да се случи то като национален приоритет, е кариерното развитие и системното повишаване на квалификацията на учителите и на другите педагогически специалисти. Ако ви ядосва думата „учители”, оставете само „на педагогическите специалисти”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Моето предложение, колеги, ще го обясня с две думи.
Първо, ще започна с едно редакционно предложение, което е редакция, затова не съм го записал отделно. По точка 7 – това, за което говори и колегата Богданова, аз предлагам вместо думата „автономия” да се запише думата „самостоятелност за провеждане на образователни политики”. Тъй като и по справка от Български тълковен речник думата „автономия” предполага една много по-висока степен на самостоятелност, на независимост, на самоуправление, която знаем, че е въведена като конституционен принцип във висшето образование, но този принцип липсва изрично посочен в основното и в средното образование. така че това ми е редакционното предложение по точка 7 – вместо „автономия” да се запише „самостоятелност”.
По точка 8. Не ми допада думата „прозрачност” като законов текст. Прозрачността може да бъде функция на всичко останало – на материята, но не и на закон и на образователни политики. Тоест ние априори като че ли приемаме, че тези образователни политики са някак си забулени и със закон им придаваме някаква прозрачност. Думата „прозрачност” за мене не е коректен законов текст.
Считам, че ако приемете това мое предложение, текстът на вносителя няма да пострада, имайки предвид останалите термини, които са включени.
Също така предлагам в точка 9 това общо понятие „бизнес” – аз мога да съм едноличен търговец и пак да съм бизнес и да нямам нито едно назначено лице при мене – според мене е по-добре да се замени с „работодателите”. Това е по-точният термин и от социалното и трудово законодателство. Терминът ”бизнес” е прекалено широко, за да го ангажираме в диалогичност с образователните политики. „Работодателите” предлагам да бъде дума, която заменя „бизнес”.
И това, което за мене е изключително важно и моля за вашата подкрепа. Неведнъж сме коментирали, че всеки национален приоритет е такъв, ако държавата е готова да го плати. Затова предлагам точка 10 със следния текст:
„10. финансова обезпеченост на образованието като водеща функция в държавния и общинските бюджети.”
Според мене това действително ще гарантира образованието като национален приоритет, който ще даде възможност да се изпълни съответната бюджетна година. Приключих. Благодаря за вниманието.
Колега Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз предлагам в точка 4 след думата „етнокултурно” да се добавят думите „и религиозното”.
След като в училището в образованието се взима за основа един принцип на етнокултурно образование, към него би трябвало да се прибави „и религиозно”, защото ние сме различни не само по етнически принцип, но и по религиозен, от което идва и разликата в нашите ценностни системи.
Предлагам също създаването на нова точка 5 със следното съдържание:
„5. формиране на духовната и културната идентичност на учащите се чрез възприемане и усвояване на духовни, нравствени и културни традиции и основаващите се на тях морални ценности.” Това се отнася до духовната страна на нашето образование и възпитание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Станилов.
Моля Министерството на образованието, младежта и науката за становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще започна подред с предложенията.
Първото предложение е думата „гарантира” да се замени с
Защо сме избрали думата „гарантира”. Защото смятаме, че законът трябва да даде гаранциите за реализирането на даден приоритет. След това вече реализацията е като последващ факт. Но реално погледнато считаме, че „гарантира” е по-силна дума. Ако вие смятате, че „реализира” е по-подходяща, нямам нищо против да я приемем, защото целта, която искаме да постигнем, очевидно е една и съща. Така че можем да приемем и едната, и другата редакция.
По отношение обаче на точка 1 ще ми позволите да не се съглася с Вас. Така прередактирана, точка 1 всъщност измества акцента към обществото, а не към личността. Философията на този закон е съвсем различна. От една страна – ценностно ориентираният подход. От друга страна, искаме това да покажем и смятаме, че то е проведено в целия закон, мисията на училището, вече на съвременното училище, на училището на ХХІ век не трябва да бъде развитието на обществото и обществената мисия, хуманистичната. Необходимо е хуманизиране на образованието. Тоест важен е човекът, важен е индивидът, важна е личността. Когато човекът е преуспял, тогава преуспява и обществото.
Така че с така преформулиран текстът, смятам, че
По отношение на точка 5 ще се съгласим с вас – „иновативност и ефективност в педагогическите практики”. Абсолютно го подкрепяме.
По отношение на думичката „автономия”. Доста дебатирахме и по тази дума, включително и на изнесените предварителни заседания, които имахме с комисията.
Това, което искам да ви покажа, е един документ, той не е от тази година, който е на Европейската комисия. той се нарича ”Автономия на училищата в Европа, политики и мерки”. Тоест училищната автономия не е нещо ново, тя се развива в другите държави още от 80-те години, означава участие, означава овластяване на отделните структури. Ние това вече го заложихме в първите членове на закона.
Аз лично и съответно ние като екип и като група не виждаме нищо лошо в думичката „автономия”, защото тя има и своите ограничения, които след това са поставени в закона . „Автономия на образователните политики” – това не означава, че всеки може да си прави каквото би поискал.
Така че дали ще е „автономия” или „самостоятелност”, те действително имат еднакво значение. Пак казвам, не мога да разбера защо бягаме от думичката „автономия”, сякаш тя е порочна. Може би се свързва с такива практики в други образователни институции, заради това имаме такова отношение, но това сме имали предвид. В крайна сметка автономията е един от принципите на демократичността и пак казвам, тя е в граници. Тоест законът е дал съответните гаранции, така че да се предотвратят недобри практики.
Това, което ще си позволя да ви цитирам, е един съвсем пресен документ и той е за препоръка на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2012 г. Там например на стр. 5 като една от констатациите – много говорихме за тези констатации, включително и колегите от опозицията, една от причините за ниските постижения в образованието се посочва недостатъчната автономия на училищата. Така че думата фигурира в много директиви, в много документи и аз не смятам, че трябва да бягаме от нея.
Друг е въпросът дали сме създали достатъчно механизми за контрол. Защото автономията и свободата безспорно трябва да бъдат свързани с ясни механизми за отчетност и контрол, каквито считам, че има разработени след това в закона.
По отношение на кариерното развитие. Абсолютно съм съгласна да се случат всички принципи и всички политики, които ние сме заложили в този закон. Едно от най-важните условия за качествено образование това е квалификацията на учителите. Вярно – и учебни програми, и организация са необходими, но квалификацията на учителите е изключително важна.
Но тук трябва да си отговорим на един въпрос, чисто филологически – дали кариерното развитие всъщност е принцип. Това е въпросът. Затова ние не сме го сложили сред принципите. Дали е принцип кариерното развитие или е условие – важно, задължително за реализиране на този национален приоритет?
По отношение на думичката „прозрачност”. Държа да подчертая, че думичката „прозрачност” съществува в сега действащия Закон за народната просвета в чл. 4а. Е всъщност не знам защо трябва да лишим системата на предучилищното и училищното образование от този ясен приоритет и принцип, по-скоро основен принцип на едно демократично гражданско общество.
Всъщност прозрачността означава откритост, почтеност в цялостния процес на вземане на решения, яснота относно ролята и отговорностите, които имат отделните участници. Тоест прозрачност означава да предоставяме достатъчно информация на обществото за това какви решения се вземат, кой взема тези решения, какви са резултатите, какви са проблемите, кой е виновен за тези решения. Казвам какво сме вложили в думичката „прозрачност”.
В крайна сметка така ние постигаме в известна степен и контрол от страна на гражданското общество, който като че ли в момента липсва. Пак казвам, има го и в сега действащия Закон за народната просвета.
По отношение на предложението думата „бизнес” да се замени с „работодатели”. Тук трябва да помислим доколко обаче думата „работодатели” обхваща значението което има и бизнесът. Защото един едноличен търговец също може например да подпомогне една професионална гимназия. Така че дали „работодател” е еквивалент на „бизнес”? Не мисля.
По отношение на точка 10 - финансовата обезпеченост на образованието като водеща функция, аз тук ще си позволя да дам думата на господин Красимир Вълчев за кратък коментар на редакцията, която е предложена.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Няма съмнение, че достъпът до образование трябва да бъде финансово обезпечен. Аз честно казано не съм сигурен дали това следва да бъде принцип или като предпоставка за реализиране на правото на образование трябва да бъде регламентирано като механизъм, като отношение. Факт е, че то е направено и в случая е използвана терминологията, която още в Конституцията е използвана, че образованието е безплатно. Щом е безплатно, трябва да бъдат обезпечени всички разходи, за да се гарантира – то не е само право, то е и задължение, когато говорим до 16-годишна възраст. Но всъщност принципът на универсалност, който е до завършването на гимназиален етап, разпростира това безплатно образование до 12-и клас.
Тук е използван конституционният термин. Всъщност в самата Конституция за висшето образование и за здравеопазването се казва ,че се финансират от държавния бюджет, като по този начин се допуска и някакъв модел на споделено финансиране. А тук такъв няма, що се отнася до държавните и до общинските училища.
По-надолу в главата „Финансиране” от чл. 280 ние регламентираме финансовите инструменти и разпределителните механизми и през цялото време говорим, че еди-кои си функции и дейности се обезпечават от държавния бюджет, а дейностите, които са предмет на държавна политика, се финансират от държавния бюджет. Всъщност функцията „Образование” е записана като една от държавните функции в Закона за устройството на държавния бюджет, мисля ,че в чл. 2, ал. 6.
Що се отнася до конкретните стойности, те са предмет на ежегодния Закон за държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колега Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, господин министър, госпожо заместник-министър! Позволете ми да отправя една малка реплика към Вас. Взимам думата по точка 1, където ние предлагаме да заменим думата „гарантира” с думата „реализира”.
За да оборите нашето предложение, госпожо заместник-министър, Вие използвахте точно нашите мотиви, които ние представихме преди малко. Тоест Конституцията гарантира, законът реализира, а подзаконовите нормативни актове вече определят самата технология на реализация. Така че ние държим на думата „реализира”, защото не можем с Конституцията да гарантираме, със закона да гарантираме и да чакаме министърът да предложи наредба да реализира закона.
И другата ми реплика е за самата ориентираност и мотивацията на детето. Мисля, че това следва да се обвърже с интересите на обществото. Защото не може да подкрепим противообществена мотивация, тоест не може да създаваме условия за такава мотивация на децата. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само нещо, тъй като съжалявам, че трябва да изляза, но колегата Николов ми предаде част от аргументите, с които е коментирано нашето предложение.
Понеже слушах реакцията и на колегата Хамид, изкушавам се, с извинение към всички, да кажа следното. Мисля, че тук всички си спомнят едно стихче на Джон Дън, което е предговор на книгата „За кого бие камбаната”. И то започваше по следния начин: „Човекът не е остров в океана на нищото, човекът е полуостров, свързан с
Рискуваме, мисля си, в един момент, тогава, когато много флиртуваме с това как детето стои в центъра, което е чудесно и мисля, че никой от нас няма нищо против това, да си дадем сметка че то, стоейки в центъра, изпитва различни влияния. И тези влияния трябва да го направят един човек, който живее добре, в хармония със себе си, по възможност в хармония с останалите.
От тази гледна точка аз, без да повтарям всичките си аргументи по отношение на заглавието, мисля, че този тип отношения, ценности, базови за цялото му развитие са проблем на образователните институции – от детската градина през училището, през всичките останали структури, които градим, колкото и противоречиво да ни звучат понякога. Това е едното.
Второ, по въпроса за автономията. Аз знам какви са препоръките на Европейската комисия. понятието „автономия” обаче ние трябва с вас да разчетем. Какво всъщност означава „автономия”, когато работиш в рамките на 17 – признавам си отново – непознати за мене стандарти? Каква автономия има при условие, че твоята стратегия някой я одобрява, който не си ти, тоест той ти формира поведението, защото представлява други интереси, които могат да противоречат с тези на училището, всичко се случва, и каква собствена образователна политика, която трябва да бъде финансирана от общината така или иначе?
От тази гледна точка за мене използването на термини тук трябва да бъде абсолютно ясно и конкретно прочетено.
Това са всичките ми съображения, заради които смятам, че думата „реализира” наистина трябва да остане така, както предлагат колегите. И когато трябва да реализираш образованието като приоритет, трябва да обърнеш внимание на всичките участници в този процес, които ние с вас преди малко уредихме – и на учителите, които трябва да бъдат ниво, за което се грижим ние, ако образованието е приоритет и на училищата и на техните възможности, за които все пак държавата носи отговорност, тъй като говорим за задължително образование до 16 години. И тя не може да си позволи въвеждането на спорни практики, защото, пак казвам, хората, които ги реализират, са различни.
Аз лично рамките не ги видях, въпреки че много добросъвестно четох закона. И тъй като не ги виждам, продължавам да твърдя, че децентрализацията на права и отговорности и самоуправлението са част от автономията, които приличат, които отиват, които следва да бъдат характеристика на българското училище.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте,
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Госпожо Дамянова, този раздел ІІ на мене ми създаде много големи проблеми. Аз бях изкушен да направя десетина предложения, но се отказах, защото аз не разбрах раздела. Той е много лошо написан раздел. Аз мисля, че имате пряка комуникация с Българската академия на науките, с Института за български език. Затова аз по-скоро ще Ви задам въпроси, на които ще искам отговори, за да мога да направя коментар на текста ви.
Първият ми въпрос. Тук изреждате принципите в системата на предучилищното и училищното образование или принципите на системата? Това е много голяма драма за мене, да знаете. Защото едва ли имате предвид в местилището. Принципите нямат място, те са нечии принципи. Принципи на какво, що, чии принципи? Какво е това принципи в системата на образованието? Принципи в улицата, принципи в космоса? Явно имате предвид „принципите на”.
Аз не направих предложение, защото не знам, може би имате нещо предвид, което да не ми е известно и предложението ви да е коректно. Това е първият ми въпрос.
Второ. В основния текст на чл. 3 е записано,че „Образованието е национален приоритет и се гарантира чрез прилагането на следните принципи”. За да реша дали да подкрепя вашето предложение или това на колегите Имамов и Хамид Хамид, Вие трябва да ми кажете дали глаголът „се гарантира,” се отнася към образованието или към приоритет. Защото преди малко май казахте, че се отнася към приоритет, който се гарантира. Обаче когато го разказвахте, използвахте коректно синтактичния конструкт „който се гарантира”. Защото когато казвате, че образованието е национален приоритет и се гарантира, вие отнасяте глагола „се гарантира” към

ЛЮТВИ МЕСТАН: Пак казвам, аз чета коректно текста. И ако се отнася към „образованието”, образованието може да се гарантира. Но ако се отнася към „национален приоритет”, приоритетно може да се гарантира. Защото аз знам, че приоритет може да се изведе, да се дефинира, след което да се реализира.
Ако вие отнасяте Се гарантира” към „образованието”, предлагам да остане текстът така, както е по вносител. Както разбрах от Вас обаче, понеже се отнася към „приоритет”, моля тогава да приемем предложението на колегите Имамов и Хамид, защото приоритетите или се извеждат, тоест дефинират се, след което се реализират. Какво значи да се гарантира приоритет? Ако е с „реализира”, то ще има нужда от нещо като „който се реализира”. защото пак ще остане съмнение дали се отнася към „образование” или към „приоритет”. До тук са ми два въпроса.
По-нататък. Записано е „Автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация”. Тук изразът „образователни политики”, думата „самоуправление” и следващата дума „децентрализация” се явяват еднородни части. Това означава, че изразът „автономия за провеждане на” се отнася поотделно към всяка една еднородна част. И всяка една част, свързана с израза „автономия за провеждане на” трябва да има своя смисъл. В противен случай не може да имаме такава правна норма, която няма смисъл. И всяка еднородна част трябва да четем поотделно.
Чета: „автономия за провеждане на образователни политики”. Това е логично, това звучи много добре, има смисъл, завършена теза, завършена мисъл. Само ми кажете какво означава „автономия за провеждане на самоуправление”. Нямам предвид само тавтологията, това е невъзможен израз. Няма завършена мисъл.
И трето, „автономия за провеждане на децентрализация”. Може. Само че децентрализацията не се провежда от самото училище, а то е май образователна политика, която засяга училището. В случая с процеса на децентрализацията училището не се явява субект на процеса, а обект, след което ще се окаже децентрализиран един такъв.
Извинете ме, точка 7 е невъзможна от гледна точка и на елементарна логика, от гледна точка на български синтаксис, от гледна точка на съгласуване по смисъл между думите.
Господин министър, извинявам се, знам какво се влага, но не се чете това.
И не на последно място, абсолютно същото казвам и за точка 9 – „диалогичност и ангажираност на държавата” и следва отново изреждане на еднородни части, което означава, че изразът „диалогичност и ангажираност на” трябва да може да се съгласува по смисъл и да се съотнася към всяка една от тези еднородни части.
Какво означава „диалогичност и ангажираност на държавата”? С какво? Тук има незавършена мисъл. На общините – разбирам. За държавата и общините бихме могли да се сетим. За неправителствените организации – също. Но какво означава „диалогичност и ангажираност на другите заинтересовани страни”? Не намирате ли някаква тавтология. Ангажираност означава заинтересованост. Става диалогичност и ангажираност на ангажираните.
Извинете, не може да има такива текстове в закона.
Аз, господин председател, предлагам целият раздел ІІ да бъде отложен, да не го гласуваме днес. Аз бих могъл да направя своите конкретни предложения, но не знам замисъла, защото ми се губи смисълът. В някои изречения не мога да схвана завършена теза. Предлагам да ги отложим, те да бъдат редактирани коректно от гледна точка на принципите на българския синтаксис и на образуването на изречение като цяло и тогава да коментираме и останалите предложения. Инак безусловно ще подкрепя предложението на проф. Станилов, освен ако с него не се съгласим „култура” да разгледаме като малко по-широко понятие, което да включва и религията. Но явно не е възприет този принцип.
Предвид на това изразявам подкрепа на предложението Ви, господин Станилов.
Благодаря. Ако може да отговорите, за да се опитаме да бъдем полезни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, пак ще ви помоля – нека да бъдем по-оперативни, тъй действително разполагаме вече с малко време. Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще си позволя, господин Местан, да не се съглася с някои Ваши констатации. Но след като смятате, че можете да направите по-добра редакция, така щото тя да е разбираема за всички, аз лично не бих имала нищо против, а предполагам – и министърът, и колегите от останалите политически партии.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз се извинявам, не съм изразявал тези. Аз зададох въпроси, например как е - „принципи в” или „принципи на”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз например не виждам какъв е проблемът и какво толкова не е ясно в израза „диалогичност и ангажираност на държавата, общините, неправителствените организации, бизнеса, гражданите и другите заинтересовани страни”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: „Гарантира” се отнася последно към кое – към образованието ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Образованието е приоритет. Образованието като приоритет се гарантира.
ЛЮТВИ МЕСТАН: От гледна точка на синтаксиса. Това имах предвид. Ама не е това текстът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, има предложение за отлагане на разискванията по чл. 3. Има ли обратно предложение. Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз смятам, че няма нужда да отлагаме разискванията по чл. 3. Господин Местан има основание за много от нещата. Но мисля, че здравият разум подсказва какво е имал предвид вносителят, така че ние спокойно можем тук да редактираме текстовете и да изразим тази мисъл. Става въпрос за текста преди изреждане на точките. Самият господин Местан даде предложение – „Образованието е национален приоритет, който се гарантира”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Който се реализира.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Приемам. Съвсем спокойно бихме могли с малки корекции да отстраним тези езикови неравности, а не да отлагаме приемането на текстовете, защото много работа ни предстои.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Съвършено съм съгласен. Но аз исках да знам каква е идеята, разбирате ли? Ето например на първия въпрос не
Имам една гореща молба. Аз знам, че много дразни повтарянето на предлога ”на”. Но само заради благозвучността недейте да жертвате принципите на българската граматика и не заменяйте „на” с „в”, за да не се повтаря „на”. И не пропускайте „на” при определени ситуации, когато предлогът е задължителен, за да избегнем повторението му.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колега Местан, аз накрая към 18 часа към точка „Разни” ще предложа да създадем работна група. И ако ме подкрепите с представител на всяка парламентарна група, ще предложа ден четвъртък или вторник работната група да прецизира тези текстове с представители на Министерството на образованието, младежта и науката. И ако има допълнения, винаги можем да се върнем, да прегласуваме един текст, който не сме прецизирали своевременно. Защото виждате, че в момента за два часа сме приели две разпоредби, третата не сме я приели. Така че ще подложа в точка „Разни” работна група и в случай на подкрепа ще определим ден и час за провеждане на заседанията на тази работна група.
Длъжен съм да поставя на гласуване предложението на господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Оттеглям го.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Ако позволите, да кажа няколко думи по моето предложение, защото имаше коментар по него.
Аз подкрепям това, което каза заместник-министър Дамянова. Тя самата всъщност замести думата „прозрачност” в точка 8 с „откритост”. Прозрачността е свойство на материята. Това е моето предложение. Но аз ви казвам, това не е разковничето на принципите на образованието в чл. 3.
Но ако приемем думата „бизнес”, с който ще партнираме, би следвало в Преходните разпоредби да дефинираме що е то бизнес по смисъла на Закона за училищното и предучилищното образование. Терминът „работодателите” е дефиниран в социалното и трудовото законодателство. Това са партньорите, които държавата търси по смисъла на социалното, трудово и друго законодателство.
Това е моето предложение. Бизнесът за мене е прекалено общо като терминология, с който ние търсим диалогичност и ангажираност.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има и други думи, например „предприемачите”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Или „предприемачи”. Буквалният превод, както каза колегата Николов, е „работа”. Ние търсим диалогичност и ангажираност с работата.
Просто го предлагам. Аз казвам – не това е най-важното в този закон. Но според мене е изключително важно именно точка 10, която и господин главният секретар Вълчев коментира, за финансовата обезпеченост на образованието. Това според мене наистина би гарантирало. За мене текстът на вносителя с „гарантира” е по-добър от „реализира”, защо? Прилагането на тези принципи гарантират, че образованието е приоритет. Затова за мене думата „гарантира”, както е предложението на вносителя, е по-добра от думата „реализира”. и аз точно затова предлагам точка 10. Ако имаме финансова обезпеченост на тези политики като водеща функция, под водеща разбирам една от първите три в държавата, тогава при финансовата обезпеченост ние ще гарантираме, че образованието е национален приоритет, ако има пари и това го залагаме като принцип в нашия образователен закон. Законът за държавния бюджет в края на годината казва – ако има пари за образование, ще дадем, ако няма пари, солидарно ще разпределим със здравеопазването и прочие. А ние тук казваме, че това е национален приоритет. Не може да бъде национален приоритет, ако сме на пето място като функция в държавния бюджет за миналата година или за по-миналата – може би ще сгреша, като финансова обезпеченост.
Това са моите съображения. Моля да ги подкрепите.
По точка 7 отново предлагам текст „самостоятелност за провеждане на образователни политики, както и самоуправление и децентрализация”. Това, което каза колегата Местан, мисля, че ще го преодолеем с добавянето на израза „както и”, за да е ясно, че нямаме автономия към самоуправлението. Приключих. Заповядайте, Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, господин министър! Ще се опитам да бъда изключително концентриран. Мислех да се въздържа от изказване, но ще кажа следното.
По отношение на това, което коментираме – дали да бъде глаголът „гарантира” или да бъде „реализира”. Аз считам, че логически и смислово е по-добре да бъде „реализира”.
Първо, по отношение на образованието това е един продължителен процес, който заема близо една трета от живота на човека. И реализирането на този процес с тези принципи логически и смислово е по-правилно. Гаранцията е акт, който е кратък, едностранен, макар и да има продължително действие във времето, докато реализирането вече касае самия процес, независимо дали той е като образование или като национален приоритет. Това е във връзка с изказването на господин Местан.
Затова наистина мисля, че смислово е по-важно да бъде „реализира”, защото то се реализира с тези принципи в един продължителен период от време.
По отношение на точка 1, лично на мене повече ми допада текстът, който е по вносител.
По отношение на точка 5 подкрепям предложението на господин Алиосман Имамов и Хамид Хамид за допълване на „иновативност и ефективност”.
По отношение на точка 2 съм съгласен да се включи като принцип повишаването на квалификацията на учителите, защото все пак това е един принцип, който се реализира в целия процес на образованието.
Подкрепям и предложението на господин Стоичков по отношение на това като принцип да се изведе и финансовата обезпеченост на образователния процес, защото това е един от основните факти.
Също така подкрепям и предложението на господин Станилов за създаване на така наречената точка 5 с текста, който, без да го цитирам, логически и смислово ми харесва. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Колеги, не виждам други изказвания.
Подлагам на гласуване предложенията на колегите Имамов и Хамид в първото изречение думата „гарантира” да се замени с думата „реализира”.
Гласували: за 6, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Имамов и Хамид за чл. 3, точка 1.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 12.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на колегите Имамов и Хамид по точка 5 – „иновативност и ефективност в педагогическите практики”.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Гласуваме предложенията на Валентина Богданова и Евелин Николов.
Първо, в чл. 3, точка 7 да отпадне текстът „автономия за провеждане на образователни политики”.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 14.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложението на колегите Богданова и Николов за създаване на нова точка 10 в чл. 3.
Гласували: за 7, против няма, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложенията на народния представител Огнян Стоичков:
Първо, в т. 8 да отпадне думата „прозрачност” или да се замени с думата „откритост”. Да се замени с думата „откритост” е по-добре. Аз се коригирам. Предложението е за замяна на думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Думата „прозрачност” е придобила гражданственост, тя присъства в много закони, в много актове. Но гласуваме Вашето предложение за замяна на „прозрачност” с „откритост”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен да се замени „прозрачност” с „откритост”, моля да гласува.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 14.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложението в т. 9 думата „бизнес” да се замени с думата „работодател”.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 13.
Не се подкрепя.
Колегата Имамов предлага думата „бизнес” да се замени с „предприемачи”.
Не се подкрепя това предложение в двата му варианта.
И последното мое предложение е за създаване на нова точка 10. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържали се 9.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложенията на народния представител Станислав Станилов.
Първо, в т. 4 след думата „етнокултурно” да се добави „и религиозно”.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 12.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложението за създаване на нова точка 5 с описаното съдържание

Гласували: за 6, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не чух министерството какво мнение има. Заместник-министърката не каза една дума.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля за становище по точка 5. Приемам забележката, тя е и към мене, че не дадох думата. Заповядайте.
КОСТА КОСТОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с предложението на господин Станилов нашето мнение е, че добавянето на „религиозно многообразие” в комбинация с думата „съхраняване” ще направи изключително трудно, даже невъзможно за училището да изпълнява този принцип, дотолкова, доколкото съхраняването на религиозното многообразие изисква възможност и подготвеност на училището да предлага за всички религии съответна подготовка.
Що се отнася до новата точка 5, нашето мнение е че, първо, тук има една езикова неточност. Думите „нравствени традиции и основаващи се на тях морални ценности” не звучат добре. Вярно е, че Хегел разграничава нравствено и морално, но тук не става въпрос за прилагане на Хегелианска теория. И въобще ако остане, би трябвало да бъде „усвояване на духовни и културни традиции и основаващите се на тях морални ценности”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако се махне „нравствени”, приемате ли текста?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А с предложената от Вас редакция на т. 5 тя приемлива ли е за министерството?
КОСТА КОСТОВ: Приемлива е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Бихте ли казали още веднъж редакцията на точка 5?
КОСТА КОСТОВ: „Формиране на духовната и културна идентичност на учащите се чрез възприемане и усвояване на духовни и културни традиции и основаващите се на тях морални ценности”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест думата „нравствени” отпада.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да кажа, че имаме подобна формулировка долу в целите. Аз смятам, че този текст трябва да отиде в целите, там сме му сложили мястото. Ако вие смятате, че това е принцип, пак стигаме дотам какво е цел и какво е принцип.
По въпроса за етнокултурното многообразие нека и аз да добавя нещо. етнокултурното многообразие включва няколко маркера. Те са езикови, религиозни обредни, традиции, обичаи и т.н. Така че в думичката „етнокултурно” ние включваме и „религиозно”. Това държа да се уточни.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Професията не се покрива с етнос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Никой не казва ,че е едно и също. Но в светското училище за конфесия мисля, че не би следвало да говорим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Чухме различните становища. Остава да подложа на гласуване предложението на народния представител Станислав Станилов за създаването на нова точка 5 в чл. 3.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 14.
Не се подкрепя.
Министерството подкрепя ли тази редакционна поправка, която си позволих да направя в точка 7 – „автономия за провеждане на образователни политики, както и самоуправление и децентрализация”, тоест добавяне на думите „както и”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако това ще реши дилемите на господин Местан, мисля, че няма проблем.
ЛЮТВИ МЕСТАН: На Вас тази ирония не Ви отива. Ако си мислите, че са моя дилема езиковите несъобразности в текста ви, вкарвате отношенията ни в една конфликтна ситуация, от която никой няма нужда. Аз съм изключително добросъвестен в анализа си.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Оценявам го, господин Местан. Но след като Вие правите такава бележка, разбирате, че….
ЛЮТВИ МЕСТАН: Питате дали този текст удовлетворява моята дилема.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, защото Вие имате въпроси относно смисъла и формулировката на тази точка.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно така. Защото на мене, пак ще повторя, изразът „автономия на самоуправлението” е парекселанс недопустимо в текст, внесен от министъра на образованието и науката. Още по-недопустим е „ангажираност на ангажираните лица”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Оттеглям предложението си за редакционна поправка на точка 7 и подлагам на гласуване чл. 3 по вносител с единствено приетата вече редакция в точка 5 по предложението на колегите Имамов и Хамид за добавяне след „иновативност” на думата „ефективност”.
Гласували: за 4…
Обявявам 5 минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, продължаваме нашата работа. Преди почивката подложих на гласуване чл. 3 по вносител с приетата редакционна поправка в точка 5 – допълване с думите „+и ефективност”. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 7, против няма, въздържали се 5.
Текстът на вносителя по чл. 3 се подкрепя.
Член 4. Няма направени предложения.
Подлагам на гласуване чл. 4 по вносител.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Раздел ІІІ с наименование „Цели на предучилищното и училищното образование”.
Няма направени предложения
Подлагам на гласуване наименованието на раздел ІІІ.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По чл. 5. Има предложение на колегите Имамов и Халид, предложение на Огнян Стоичков, предложение на Станислав Станилов, предложение на Лютви Местан. И съм предложил на вашето внимание от отдел „Законодателна дейност” редакция на чл. 5, която съм размножил за всички колеги. Смисълът на тази редакция, която сте получили, е разделяне на описаните принципи съответно за децата и за учениците.
Имате думата, колеги, за изказвания. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нашите предложения, господин председател, по реда на точките са следните.
По точка 1 ние отново предлагаме да се включат потребностите на обществото като един от акцентите, свързан с целите, както и преди това казахме, с принципите на образователната система.
Аз не приемам аргументите, че се измества акцентът на процеса на образованието. Тук става дума за съчетаване на акценти. Не може една образователна система да се основава единствено на интересите на ученика. Има обществени интереси, които също трябва да бъдат отчитани в подобни процеси и цели. Това е по точка 1.
По точка 2, господин председател. Тук се появява за първи път една чуждица „компетентности”. Моят компютър преброи, че в закона тази чуждица се появява 74 пъти, буквално е превзела този закон за образованието, където 72 пъти се употребява в смисъла на знания и умения и два пъти в смисъла на правомощия - в чл. 315 и в чл. 317.
Моето предложение е, когато се гласува смяната на тази чуждица с български думи, да гласувате смяната й в целия законопроект, за да не повтаряме оттук нататък предложението, което правя в отделните конкретни текстове. Точки 6 и точка 9 са свързани с тази думичка.
Искам да кажа, че аз съм направил справка с всички авторитетни чуждестранни и български речници. Знам, че тук има радетели, защитници на чистотата на българския език. Когато става дума за закон за образованието, не трябва една чуждица до такава степен да превземе текстовете на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Преди да представя предложенията си по чл. 5 на вносителя, искам да направя кратък коментар на предложенията на колегите Имамов и Хамид.
Аз не съм от самоцелните пуристи. Проблемът с необходимостта да се замени думата „компетентности” с „знания и умения” произтича по-скоро от факта, че думата „компетентности” е с полисемантична натовареност, наистина обозначава и „правомощия”.
В този смисъл, предвид на целите на този закон много по-удачна е редакцията, която предлага колегата Имамов. Иначе, ако нямаше тази възможност за различно тълкуване, щях да предложа да си остане предложението на вносителя заради езиковата икономия, а не защото думата е от чужд произход. Защото тя както е от чужд произход, тя не е чуждица съвсем, тя е заемка. Но ако има воля, с оглед на целите на този закон да използваме думите „знания и умения”.
Имам предложение за създаването на нова точка 7, която систематично да е преди точка 7 на вносителя. Вносителят съвършено коректно и правилно дефинира като цел на системата на предучилищното и училищното образование формирането на национално и гражданско самосъзнание и на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин. Аз мисля, че това наистина е една много важна, да не кажа фундаментална цел на системата на образованието.
Само че, господин министър, мисля, че формирането на толерантност следва да се предшества от преодоляването на исторически формирали се предубеждения и стереотипи на негативно отношение, които всъщност генерират нетолерантно отношение и са причината вие да дефинирате правилно целта на образованието да формира толерантно отношение към различията. Затова предложението ми е преди тази цел да се дефинира още една – не е излишно, а именно:
„Преодоляване на исторически формиралите се предубеждения и стереотипи на негативно отношение към етническите, религиозните и културните различия в съвременното общество”.
Предлагам точка 7 по вносител, която ще стане точка 8, ако приемете предложението ми за нова точка 7, да претърпи следната редакция:
„Формиране на национално и гражданско самосъзнание и изграждане на толерантност и уважение чрез предоставяне на знания за етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на българските граждани.”
Забележете, тук предлагам да за стъпим и технологията на осъществяването на тази цел. Системата на училищното и предучилищното образование постига тази цел чрез предоставяне на знания за етнорелигиозните различия в обществото. Тоест чрез получаване на коректни знания ние генерираме и толерантно отношение.
Това са двете ми предложения по тази точка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз нямам нещо особено да кажа. Аз всъщност предлагам тук думата „морално” да се замени с думите „духовно-нравствено”, а след думата „физическо” да се добави думата „възпитание”, понеже освен физическо развитие трябва да има и физическо възпитание. Така е формулиран обикновено учебният предмет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колеги, имам предвид, че част от целите са приложими според мене само към учениците, други са неприложими за децата. Затова си позволих с помощта на законодателните референти да предложа едно разделяне на чл. 5 – имате текста пред вас, той е малко по-дълъг, в който текст пет от посочените цели според мене се съотнасят както към деца, така икъм ученици, а четири от целите, които са описани вече в ал. 2, според мене – разбира се, отварям отворена врата за дискусия – са приложими само за учениците, с оглед и възрастовата им особеност, и насочеността на образователните политики.
Според мене по ал. 2 не може да се търсят цели на предучилищно образование, съотнесени към деца, а именно описани тези цели в четири точки. На едно 4-5-годишно дете според мене му е рано да придобива компетентности за европейската интеграция, правова държава, религиозна идентичност.
Това е моето предложение, моето виждане. Разбира се, то е субективно. Вероятно греша. Но все пак, когато четем чл. 5, да си представим едно 4-годишно или 5-годишно дете и на практика да видим как образователният процес ще постигне тези цели към неговата личност. Благодаря.
Становище на Министерството на образованието по направените предложения.
ТАТЯНА ПРЕДОВА: Благодаря, господин председателю. Бих желала да коментирам точка 1 от чл. 3 на законопроекта, която гласи: „ориентираност към интереса и към мотивацията на детето и на ученика, към възрастовите и социалните промени в живота му”.
Искам да кажа, че съдържанието, което сме вложили в тази точка, е свързано единствено с това да се подчертае индивидуалността на детето и различните области в тази индивидуалност, които е добре да се развиват.
Тук връзката с обществото не стои като тема. В сегашното действащо законодателство смятам, че ние сме длъжници на детето, тъй като системата е ориентирана прекалено към себе си и много по-малко към тази индивидуалност, която ние в закона сме заложили като философия.
И не само това. Искам да кажа и във връзка с другите текстове, че в тях сме се ръководили от съвременни теории за развитието на детето, които в крайна сметка кореспондират със съвременното знание. И действително когато говорим за приемането и гласуването на един такъв важен закон, който е свързан с децата и учениците, които са нашето бъдеще, бих искала да кажа, че е много важно да стъпваме предимно на научни знания и действително да сме прецизни към понятията, които се отнасят към цели, към принципи и съответно към условия за тяхното изпълнение и прилагане. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Извинете ме, но не разбрах становището на министерството по предложенията на народните представители. какво е становището на министерството по предложението на колегите Имамов и Хамид – караме по доклада.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Обосновката на госпожа Предова беше по точка 1. Тук си позволихме да дадем думата действително на експертите, които да се обосноват. Това е същото, което казахме и в предходния член, когато обсъждахме потребностите на обществото.
Разбира се, че мотивацията, че интересите на децата и на учениците са пречупени през общественото съзнание. Но в крайна сметка аз мисля, че отново, фокусирайки се върху обществото, ние променяме акцента.
По отношение на думата „компетентности” ще дам думата на госпожа Евгения Костадинова, ако ми позволите, господин председател, за да даде точната формулировка. Съгласни сме с господин Местан, че действително думата „компетентости” се използва в смисъла на правомощия. Но погледнахме двата члена в закона. Можем съвсем спокойно да ги заменим с „правомощия”, така че съвсем спокойно да избегнем това повторение и да използваме легалната дефиниция за „компетентност”, която я има и в Европейската референтна рамка, и т.н.
Ако позволите, госпожа Костадинова да ви прочете определението и дефиницията и съответно да аргументира нашия избор за думичката „компетентност”, която е ключова за целия закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз, разбира се, че ще Ви дам думата, уважавам Ви като експерт, работили сте усилено. Но ако тръгнем да си обясняваме всяка думичка, която сме вложили в този закон, по европейските езикови норми, по българските езикови норми, в края на месец декември този закон ще излезе от комисията. Аз моля министерството да каже: подкрепяме точки 1, 2, 3, 4 или: не подкрепяме предложенията на Имамов и Хамид.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Може ли да се включа? Ние го казваме по различен начин.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Но то трябва да се запиша в стенограмата по някакъв начин.: подкрепяте или не подкрепяте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ще бъде разбрано. Но понеже тук имаше един намек, че ние подкрепяме едва ли не по европейски езикови норми, ще кажа, че само в три изречения, докато се говореше по темата „компетентност”, бяха употребени думите „толерантност”, „идентичност”, „стереотипи”, „негативно”, „дефиниране”, „редакция”, „коректни”, „лансира” – и по-нататък престанах да правя речник на това, което се говореше. Не е компетентно да се откажем от думата „компетентност”, когато става дума за образователен закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви за категоричното становище. По останалите предложения – на проф. Станилов, Огнян Стоичков, Лютви Местан? Преди това развийте темата за „компетентност”.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Аз ще бъда съвсем кратка. Наистина проблемът е в това, че простата замяна на думата „компетентност” със „знания и умения” не изчерпва в съдържателно отношение думата „компетентност”. Защото ако ми позволите да цитирам препоръката, за която вече стана въпрос, компетентностите се определят като комбинация от знания, умения, отношение и нагласи. Това е нашето разбиране и ние сме заложили това и в чл. 67, където сме дефинирали „компетентностите” като комплекс от знания умения, отношение и нагласи, и в чл. 73. Затова сме се опитали последователно да употребим думата „компетентност”, разбирайки под това комбинацията на тези три елемента, всеки един от които ние в стандартите, разбира се, ще изпълним със съдържание.
За да не губя време, няма да ви чета дефинициите на „знание”, „умения”, „нагласи”, „отношения”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това не е най-голямата драма, не е проблем. Въпросът е, че смятате че биха могли в чл. 6, точка 3 думите „знания, умения и компетентности” да бъдат поставени в един логически ред като еднородни понятия. Така ли?
ЕВГЕНИЯ АТАНАСОВА: Не.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинявайте, обаче вижте какво правите – „валидиране на знания, умения и компетентности”.
Тоест, господин министър, ако „компетентност” се отнася към „знания и умения” като общо към частно, има проблем да поставите в един логически ред частните понятия с общото и да ги представите като еднородни понятия. Имам проблем. Обяснете ми, може би не знам.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Абсолютно коректен сте. Трябва да го използваме еднозначно. В случая, който Вие цитирате, трябва да използваме само думата „компетентности” и да разбираме под това знания, умения, отношения, нагласи. Прав сте, коректна е бележката.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Искам да ви кажа, че аз, без да съм съвносител, с колегата Имамов бяхме провокирани точно от текста на вносителя по чл. 6, точка 3, защото системата един вид се разрушава.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля за становища по останалите предложения на народните представители Станилов, Местан, Стоичков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доколкото разбирам господин председател, не искате да се аргументираме, а само да кажем приемаме или не приемаме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Просто приехме регламент от 3 минути да си обясняваме всяка разпоредба. Ако за 3 минути обясняваме всяка дума, аз казах докъде ще стигнем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има предложение след думата „образование” да се постави запетая и да се добавят думите „които се прилагат за деца и съответно за ученици”.
Вие направихте една редакция, която ние като цяло не подкрепяме, защото отново смятаме, че целите се прилагат и трябва да се постигнат съответно в предучилищното и училищното образование. По отношение на гражданското образование, на формирането на уважение към религиозната идентичност, това са неща, които се правят и в детската градина. Освен това трябва да гледаме предучилищното и училищното образование в цялост, като се съобрази съответното ниво. Така че тук няма да се съгласим с Вас.
По отношение на предложението на народния представител Станислав Станилов думата „морално” да се замени с „духовно-нравствено”, можем да приемем тази редакция.
По отношение на предложението след думата „физическо” да се добави думата „възпитание”. Тук не бихме се съгласили, защото става въпрос за физическо развитие, а не за физическо възпитание.
Има предложение за създаване на нова точка 2. Мисля ,че сме постигнали тази цел с нашите редакции, така че не бихме я приели.
По отношение на предложението на господин Местан. Ще се съгласим в т. 6 след думата „прилагане” да се добави предлогът „на”. Прав сте, господин Местан.
По предложението за създаването на нова точка 7. Вие сте абсолютно прав относно философията на тази нова точка 7. Но дали трябва да го поставим изрично като цел на закона? Това няма ли да го постигнем с различните методи, обучения занимания, това преодоляване на исторически формиралите се предубеждения и стереотипи, за които Вие говорите?
Разбира се, това е волята на народните представители - да го определят като една изрична цел, която ние да поставим, или трябва да наблегнем на методите за преодоляването?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбира се, ваша воля е дали ще го подкрепите или не.
Пропуснах да направя едно уточнение, господин председател. Аз мисля, че процесът на негативното отношение не е еднопосочен. Аз нямам предвид само негативно отношение от страна на една категория български граждани спрямо друга. Това е един доста по-сложен процес, двупосочен, бих казал, и многопосочен. Особено в балкански контекст това е една много актуална цел на всяка една образователна система.
Ние не генерираме толерантност чрез образованието си. Аз знам какво има за нашата страна в учебниците на редица други балкански народи. Човек би си помислил, че става въпрос за различни исторически събития. Аз знам как е очернена България. И струва ми се, че е крайно време ние като първата страна след Гърция и първата балканска страна, която се оказа много по-на запад от всички свои западни съседи именно от гледна точка на първата балканска страна, която излиза от друга система, член на Европейския съюз, да даде първия пример, че дефинира като цел на своето образование един такъв специален приоритет, за да може после, когато видим и други страни да се кандидатират за членство в Европейския съюз, ние да не дадем съгласие да се затвори преговорна глава „Образование”, ако те симетрично на нашия закон не дефинират своя цел, за да не бъдем в губеща позиция, а във водеща позиция.
Тук няма драма. Дали ще го приемете или не също не е от кой знае какво значение. Но време е да бъдем лидери в някои отношения.
Ще ви бъда благодарен обаче, ако приемете формулировката „чрез предоставяне на знания”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становища?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Министерството приема.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подкрепяте създаването на нова точка 7.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това е твърде убедително и разумно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А преномерирането с точка 8?
ЛЮТВИ МЕСТАН: То е ясно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате редакция. Становище по редакцията?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз разбрах че Вие сте приели редакцията, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз не съм я подложил на гласуване.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Имам предвид Вие. Във Вашето предложение го видях.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не съм детайлизирал. Не мога да Ви кажа в момента. Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: На мене ми се струва, че във формулировката на господин Местан на точка 7, която ще стане точка 8, малко се стеснява начинът на постигане на целта. Точка 7 според господин Местан трябва да звучи така: „формиране на национално и гражданско самосъзнание, изграждане на толерантност и уважение чрез предоставяне на знания за различията и идентичността”.
Както самият Вие казахте, тук се включва малко и технологията. В момента по принцип ние говорим за цели. Освен това не ми се струва, че това е единствената технология. Не е единственият инструмент за постигане формирането на гражданско самосъзнание и на уважение към различията. Тук акцентът е на обучението. Аз мисля ,че и останалите елементи на образователния процес също имат значение за преодоляване на различията и за формиране на уважение. Имам предвид общуването, социализацията и т.н.
Тоест опасявам се, че така бихме стеснили и в контекста на изброяване на целите по-нататък смятам, че тези идеи са проведени последователно. Това е мое лично съображение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз подкрепям това, което казахте, колега Михайлова. Действително този текст е добър, но би могъл да намери място по-нататък в основния текст на закона. Смисълът на законопроекта по вносител е да даде основните цели на нашето образование.
Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Почти същото, но не за да губя време. Ние подкрепяме създаването на такава цел като точка 7, която беше подкрепена от министерството.
Колкото до новата редакция на досегашната точка 7, пътищата за постигане на целите би трябвало да вкараме и към другите цели, което няма логично място.
И второ, все пак, гледайки философията на целите, може би новата точка 7, господин Местан, трябва да стане нова точка 8. Защото досегашната точка 7 е по-общата – формиране на самосъзнание и толерантност, а вашата точка 7 да стане точка 8.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е по-маловажният проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложенията на колегите Имамов и Хамид по тяхна воля поотделно. Гласуваме тяхната редакция в чл. 5, т. 1.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 13.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложението в точки 2, 6 и 9, както и в целия законопроект думата „компетентности” да се замени с думите „знания и умения”
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 14.
Не се подкрепя.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, вече чисто процедурно, предполагам, че господин Имамов няма да възрази, останалите предложения в текста да не се поставят на гласуване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това беше идеята. Аз обърнах внимание на факта ,че има много повторения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуваме чл. 5, т. 3 по предложение на колегите Имамов и Хамид.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 12.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Огнян Стоичков.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 12.
Гласуваме предложението на народния представител Станислав Станилов за чл. 5, буква „а”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Оттеглям предложението за „възпитание”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуваме само замяна на думата „морално” с думите „духовно-нравствено”.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Гласуваме предложението на проф. Станилов за създаване на нова точка 2.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 13.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложението на народния представител Лютви Местан в т. 6 след думата „прилагане” да се добави предлогът „на”.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Гласуваме предложението на колегата Лютви Местан за нова точка 7.
Гласували: за 5, против няма., въздържали се 12.
Не се подкрепя.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предлагам да повторим гласуването.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Мога ли да поискам прегласуване? Ако не се приема, не се приема, но да знам, че е гласувано с ясно съзнание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Поставям на гласуване създаването на нова точка 7 в чл. 5.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Която по предложение на колегата Стефани Михайлова става следваща точка 8.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако искате, още веднъж ще го кажа – създава се нова точка 7 на чл. 5.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 12.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложението за изменение на т. 7 по вносител.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Искам процедура, господин председателю. Искам прекъсване на дискусията и 5 минути почивка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обратно предложение. Разбрахме се в 18 часа да приключим, така че след 5 минути ние всъщност приключваме. Ако искате, да приключим в 18 часа без 5 минути.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Обратно предложение. Знам, че не е прието като практика, но предлагам като процедура да се върнем на предложението на господин Лютви Местан, неговото второ предложение, свързано с чл. 5. Очевидно то среща подкрепата на министерството, като единственото различие, което по време на дискусията се чу, беше, че на последната част от предложението не й е тук мястото, че по-добре е новата точка 7 да бъде точка 8, защото филологично върви след формирането на „съзнание и толератнтност”.
Знам, че не е прието, но да не правим почивка, а да приключим работата си в 18 часа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имаше предложение за почивка. Трябва да го подложа на гласуване. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
Обявявам 5 минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, продължаваме нашата работа, аз имах предложение да приключим в 18 часа. Има ли обратно предложение? В момента сме в процедура – приключваме или продължаваме.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно в тази връзка искам да попитам нещо. Уважаеми колеги, има някои неща, които зависят от волята на мнозинството. Не ми е работа да се занимавам с политическата воля на мнозинството, но ще поставя този въпрос. Ако мнозинството има политическо решение този закон да бъде приет до края на тази пленарна сесия на българския парламент, независимо че няма да ми е приятно, аз бих предложил да продължим да работим още час и половина днес. Защо? Защото, както виждате, ние приключваме първото от общо три заседания на комисията, с които разполагаме, и още сме на чл. 5. Ако прекъсването на заседанието днес ще има за ефект на третата седмица да работим до малките часове на следващия ден, това ще има за резултат ние да нямаме нормално време за разисквания.
Затова питам: ако има политическо решение законопроектът да бъде приет до края на тази сесия, по-добре е да работим днес още два часа, защото е в общ интерес да разполагаме поне с някакво време за разисквания на направените предложения, за да бъдем полезни. Другото е несериозно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има ли други предложения? Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, госпожо заместник-министър! Аз приветствам предложението на господин Местан. Но много ви моля от следващата седмица да имаме по едно допълнително заседание във връзка с предложението на господин Местан. Всички разбирате, че законът е важен. За да имаме повече време за обсъждане на предложенията искам да гласуваме да имаме по още едно заседание на комисията. Благодаря ви.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Моят въпрос беше дали вашата воля е да се приеме законът до края на пленарната сесия.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин Местан, просто използвах думите Ви, за да се изкажа. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други предложения? Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, господин Местан! Всички сме убедени и е видно, че имаме политическа воля да приемем този закон. Всички имаме желание да работим и допълнително, и извънредно. Но днес, преди да започне заседанието, негласно между нас се коментира, че тази вечер ще се ориентираме да приключим около 18 часа.
Така че аз ви предлагам тази вечер да приключим до 18,30 часа, а през останалите седмици до края на пленарната сесия действително да си правим по едно редовно и по едно извънредно заседание, но не много продължителни, за да имаме възможност да запазим физически и психически сили и енергия, да можем да разсъждаваме и да мислим. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа, че ние имаме планирани до края на сесията по едно допълнително пленарно заседание всеки вторник. Кога предлагате да правим извънредни заседания? Повечето от нас имат по още една комисия. В четвъртък аз трябва да отсъствам от другата комисия, за да стоя на това заседание. Има някаква мяра, която трябва да се спазва.
Аз твърдя от парламентарния си опит, вече 8-годишен, че повече от три часа заседание е абсолютно непродуктивно. Накрая работата се задръства. Ние сме заседавали до сред нощ и знаете какво става. Пълна бъркотия.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Проф. Станилов е прав. Аз съм съгласна с него. Правим две заседания – редовно и извънредно по три часа, ако това се приеме за нормално.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Кога ще бъде извънредното заседание?
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Аз не виждам друг ден, освен четвъртък.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, предлагам предложението за извънредни заседания да не го обсъждаме днес. Съгласно нашия правилник една трета от народните представители от комисията могат да предложат ден и час за извънредно заседание, което ще се обсъди и тогава ще се гласува. Такъв е редът по правилник.
Аз оттеглям моето предложение да приключим в 18 часа, то е вече несъстоятелно. Имаше едно предложение на Галина Банковска да работим до 18,30 часа и на господин Местан – да работим до 19,30 часа. Господин Местан да направя ли процедура за 19,30 часа?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нека да гласуваме първо предложението на колегата Банковска.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен с предложението на Галина Банковска, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Колеги, продължаваме с чл. 5. Беше подкрепено предложението на проф. Станилов – думата „морално” да се замени с думите „духовно-нравствено” и след думата „прилагане” в т. 6 да се добави предлогът „на” – предложението на Лютви Местан.
Подлагам на гласуване текста на чл. 5, предложен от вносителя, с двете приети поправки.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 7.
Подкрепя се.
Преминаваме към чл. 6. Има предложение на колегите Алиосман Имамов и Хамид Хамид и на колегите Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Моля за становища. Имате думата, колеги. Заповядайте, колега Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин председател, колеги! Тук не става въпрос дали ще заменим думата „компетентност” със „знания и умения”. Тук са използвани в поредица. Затова моля да подкрепите нашето предложение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако трябва, господин председател, да отговоря със стила на министъра, ще кажа, че тази комбинация, която е предложена, не е особено компетентна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: След като кариерното развитие не беше припознато като част от възможностите за реализиране на образованието като приоритет аз, колеги, все пак ви предлагам системата за предучилищно и училищно образование да осигурява условия за трите възможности, дадени в този текст, плюс за подготовка на висококвалифицирани учители и други педагогически специалисти. Не можем да избягаме от този текст. В общи линии това искам да го подкрепите. То не променя по същество записите по-нагоре.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище на министерството по двете предложения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Първо, по предложението на господин Имамов и на господин Хамид. Ние вече уточнихме, когато разглеждахме предния член, че е допусната грешка от наша страна не само в тази точка. Има го на още няколко места. Така че това е пропуск от наша страна, който се надявам сега да компенсираме и да изчистим.
Така че предлагаме точка 3 да бъде преформулирана и редактирана, като придобие следния вид: „валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и чрез информално учене”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест да отпадне текстът „на знания, умения и”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище по предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По отношение на квалифицираните учители и специалистите, в чл. 6 сме имали предвид това, което предоставя на финала системата на предучилищното и училищното образование, а именно накрая на детската градина подготовката на децата за училище, придобиването на основно и средно образование и съответно валидирането като резултат. От гледна точка на това не считам, че систематичното място на квалификацията е тук. Предлагам в по-следващи членове на закона да намери съответно по-ясен израз. Защото действително подчертах, че това за нас е изключително важно, но тук съвсем друга е целта на чл. 6.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Само една кратка реплика. След като то е като резултат логически, защо пишете „условия за” и трябва да го тълкувате, а не го включите направо – като резултат. Това бяха Вашите думи. Вие казвате че предвиждате това да бъде резултатът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колега Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз благодаря на колегата Терзийски, той реагира коректно. Защото записът, който го има в текста, е: „системата осигурява условия за”. Като осигурява условия за, аз ви предлагам да осигурява условия за подготовка. Ако целта на системата е това, по-добре напишете „системата осигурява” и да е ясно за какво става дума. Защото в противен случай нашият спор за това, че текстовете са нечетивни и спорни ще върви. А това е законов текст. Щом това не е част от условията, които се създават, по-добре да е ясно, че това са трите цели, резултати от тази система.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние сме употребили думата „условия”, защото всъщност придобиването на основно и средно образование не зависи само от системата, а зависи и от самите ученици.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Снежана Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Ще кажа само две думи, господин председателю. Принципно се разбрахме, че остава „педагогически специалисти”. Така се разбрахме принципно. Искам да го кажа, за да не стане някаква грешка и след това да прегласуваме.
Второто нещо, което искам да кажа. каквито и условия да създава училището, то не може да създаде тези условия за висококвалифицирани учители. Извинявайте, но по-нататък в закона си пише. Системата за квалификация в този закон е дадена точно и ясно и за първи път тя е задължителна.
На следващо място. Преимущество в това отношение и основна грижа имат висшите училища. Това е основен приоритет на висшите училища. Тук става въпрос за висококвалифицирани.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Искам да кажа нещо, моля госпожа Дукова да запомни това, което каза преди малко. Тя каза, че подготовката на висококвалифицирани специалисти е работа на висшите училища.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Най-вече.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: И аз моля да се върнем към този текст, когато стигнем до раздела за квалификацията на учителите. Иначе приветствам това, което тя току-що каза и мисля, че ще повтори думите си и тогава. Ние ще повтаряме едно и също от началото до края, така е редно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбрахме се. За обучителните организации ще си говорим после. Георги Терзийски, заповядайте за реплика към Снежана Дукова.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Системата на предучилищното и училищното образование осигурява условия за „следния резултат” или „следния процес”? Това логическо тълкуване не е ясно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид.
Гласували: за 15, против няма, въздържали се 2.
Подкрепя се замяната на „компетентности” със „знания и умения”. Тоест ние трябва да се върнем и към предходните текстове.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Едно пояснение искам да направя. Колеги, мисля, че ние много бягаме от същността на понятията Компетентности” и „знания и умения”. Компетентностите включват знания, умения, отношение и нагласа. Ние тук говорим за неформално и информално учене. Значи там имаме и знания, и умения като част от процеса.
Затова аз предлагам да прегласуваме този текст, като се съобразим с тази особеност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има предложение за прегласуване на предложението на колегите Имамов и Хамид Хамид за изменение на т. 3 в чл. 6 по начина, който те са описали. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 6, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов за създаването на нова точка 4.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 6, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
В точка 3 заместник-министър Дамянова направи редакционна поправка на тяхното предложение – да отпадне текстът „знания, умения и” и да остане текстът „валидиране на компетентости, придобити чрез неформално обучение и чрез информално учене”. Поставям на гласуване чл. 6 с тази корекция.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 5.
Приема се текстът на чл. 6.
Преминаваме към Раздел ІV със заглавие „Право на образование. задължително предучилищно и училищно образование”.
Има предложение на народния представител Веселин Методиев.
Моля министерството за становище на предложението на Веселин Методиев. Заповядайте, госпожо заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението на господин Методиев е за отпадане на думичката „задължително” в заглавието. А ние сме имали предвид да посочим параметрите на задължителното предучилищно образование, защото има години, в които то не е задължително. Така че тук целта ни е била да конкретизираме тези разпоредби, които касаят задължителното предучилищно образование.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вносителят не присъства. Аз, запознавайки се с неговите текстове по-нататък, ще кажа, че той е против задължителното предучилищно образование. Това е смисълът на неговото предложение. Така го разбрах аз.
Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз много моля да си изясним точно какво ще гласуваме сега. Има един принцип, който сме въвели всичките който ние днес твърдим, че пада. Един е разговорът дали задължителното предучилищното образование започва на 4 години или ще бъде от 5 години, както трябва да започне от тази учебна година. Друг е въпросът ще има ли въобще задължителност на предучилищната подготовка. Аз сега продължавам да твърдя, че това беше по-добрата формулировка точно от гледна точка на това, което тук се предлага.
Има нещо, което аз разбирам, и нещо, което си признавам, че мене лично ме притеснява. Аз знам, че една голяма група от децата нямат нужда от задължително предучилищно образование, както и да го кръстим. Няма образование от 4-годишна възраст.
Заедно с това твърдя, че тези, заради които по-продължителният етап на предучилищната подготовка е важен, не са в този обхват и няма как да ги накараме да дойдат. За мене е важно хем да не накърним на тези деца, чиито родители могат да ги готвят сами, да им формират знания, умения, навици, каквото още се сетите, всичко, което вкарахме в думата „образование”. Как обаче да изпратим вътре в тези образователни институции, за които формирането на навици, включително и езика, който не е майчин, ще ги направи готови за първи клас във вида, в който ще бъдат тези, с които родителите и учителите работят добре?
Аз дълбоко не бързам да гласувам „за” или „против”, защото нямам отговор на този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Съжалявам, вносителят не е сред нас. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, аз убедено подкрепям предложението на вносителя за задължително предучилищно образование на децата, на които им предстои да навършат 4 години в съответната година. Имам обаче едно предложение което обвързва вота ми „за” и то е в едни последващи текстове, а именно Министерският съвет да разработи и финансира национална програма за изграждане на детски градини там където няма такива или за увеличаване на капацитета им там, където има такива, но той е недостатъчен да обхване всички деца. В противен случай ние нямаме право да въвеждаме задължения, които българските граждани обективно не могат да изпълнят. Аз много се надявам това предложение, което правя, да се подкрепи. Текстът ми е коректен: Министерският съвет съвместно с общините.
За това става въпрос. В противен случай ние нямаме право да гласуваме задължение за българските граждани, без да сме създали условия те да изпълнят тези свои задължения.
Иначе убедено подкрепям задължителна предучилищна подготовка от 4-годишна възраст. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Други изказвания? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Веселин Методиев заглавието на раздела да бъде „Право на образование. Предучилищно и училищно образование”.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 1, въздържали се 16. Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване заглавието на раздела, предложен от вносителя.
Гласували: за 12, против няма въздържали се 3. Подкрепя се.
По чл. 7. Няма направени предложения от народни представители.
Изказвания, становища? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 7, както е предложен от вносителя..
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 18,30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:

(Огнян Стоичков)