---

П Р О Т О К О Л

На 4 юли 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, проф. Анелия Семкова - началник на отдел в дирекция „Правна”, МОМН, Ирина Колева – съветник, Коста Костов, Татяна Предова – дирекция ДОПР, Евгения Костадинова – директор на дирекция ОПОС, МОМН, Евгения Костадинова – директор на дирекция ОПОС, МОМН.
Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден! Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1.Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2.Разни.
Становища по проектодневния ред? Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, господин министър, госпожо заместник-министър, колеги! Искам да попитам имаме ли идея за ритъма на заседанието, в смисъл три часа, три часа и половина? Каква ви е идеята?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие на предходното заседание не останахте докрай. Коментирахме го този въпрос. За предходното заседание се постигна съгласие да работим до 18,30 часа и приключихме в 18,30 часа. Тоест, ако не се гласува наново различно предложение, ми се струва, че това следва да е валидно и за днес. Но въпрос на дискусия и на поставяне на въпроса.
Други въпроси? – Не виждам. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ № 202-01-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.04.2012 Г.
Колеги, запознавайки се със стенограмата, констатирах, че по чл. 5 едно от редакционните предложения на колегата Лютви Местан, което касае точка 7 по вносител, съм го подложил на гласуване, но поради предложението за почивка тогава не сме го гласували и не е отразено в стенограмата, въпреки че след това сме приели чл. 5 по вносител с двете редакционни бележки, които е предложил колегата Местан и народният представител Станислав Станилов в неговата подточка „а” за чл. 5. Моля да бъда извинен за този пропуск.
Пак ще прочета предложението на колегата Лютви Местан:
„Т. 7 по вносител се изменя по следния начин:
„Формиране на национално и гражданско самосъзнание и изграждане на толерантност и уважение чрез предоставяне на знания за етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на българските граждани.”
Дискусията по този текст беше приключила. Ако нямате изказвания и становища, като априори правя предложение за прегласуване на текста, първо, който е съгласен за прегласуване на редакционния текст на Лютви Местан по чл. 5, точка 7 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване неговото редакционно предложение по точка 7 по вносител на чл. 5.
Гласували: за 2, против 2, въздържали се 11.
Не се приема.
Сега отново поставям на гласуване чл. 5 по вносител, заедно с приетата редакция – думата „морално” да се замени с думите „духовно-нравствено” по предложение на Станислав Станилов и в точка 6 след думата „прилагане” да се добави предлогът „на” по предложение на колегата Лютви Местан.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Заповядайте, колега Банковска за процедура.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в точка „Разни” да разгледаме работата на нашата комисия до края на месец юли, предвид важността на законопроекта, който разглеждаме. За да не се бавим сега и да не объркваме дискусията, нека това да се разгледа в точка „Разни”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, мисля, че е приемливо това предложение. В точка 2 ще разгледаме ритъма на работа на нашата комисия до края на месец юли.
Продължаваме с чл. 8. Приехме миналия път чл. 7 по вносител.
По чл. 8 има предложение от народния представител Веселин Методиев и предложение от народните представители Имамов и Хамид. Колеги, имате думата. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз пак с извинение към всички искам да попитам вие отхвърлихте миналия път предложението ми за заглавие на раздела? Защото ако сте го отхвърлили, аз ще оттегля останалите предложения, тъй като няма смисъл да вървим по една и съща тема. тъй като за съжаление предния път не съм участвал, ще ползвам процедурата само за да кажа, че мотивите за това да не е задължително предучилищното образование са чути от колегите в комисията и в залата, тъй като аз тези неща съм ги защитавал и в комисията, и в залата и няма смисъл да губя в момента отново времето.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. По второто предложение заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това предложение до известна степен съвпада с това, за което преди малко говори господин Методиев. Само че ние сме конкретизирали, че дали съответното дете да бъде на училище след 4-годишна възраст да става по преценка на родителите на това дете. Това е една от точките, в която може да се каже, че се проявява пренебрежително отношение към родителите. Те трябва да бъдат питани дали тяхното дете може или трябва да тръгне на 4 години в съответната предучилищна степен. Това е предложението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател. На предишното заседание аз не присъствах. Виждам, че сте приели чл. 7. Аз много моля да чуете предложението ми и, ако е възможно, да прегласуваме този текст. Защото предложението ми е във връзка с една от препоръките на Хелзинкския комитет от преди няколко години за приобщаващото образование.
Всъщност моето предложение е в чл. 7, след като се изчерпи текстът, да добавим, че приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование, по този начин ще дадем изрична разпоредба тук и няма да оставим възможността приобщаващото образование да бъде тълкувано различно при стандарта.
Разговаряла съм с колегите по темата. Това не е просто мое предложение, то идва и като предложение на Хелзинкския комитет, на неправителствените организации, които работят по темата „Приобщаващо образование”. Затова много моля да прегласувате този текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Може би пак да кажете текста?
ИРЕНА СОКОЛОВА: След чл. 7 може би да добавим текст като отделна алинея – тук вече юристите нека да кажат как е най-добре: „Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование”.
В чл. 7 се казва: „Всеки има право на образование и може да повишава образованието и квалификацията си чрез учене през целия живот.” И тук да добавим: „Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Становище от Министерството на образованието? Заповядайте, заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние като цяло не възразяваме. Действително това е една препоръка не само на Българския Хелзинкски комитет, а и на Европейския комитет по социални права по делото Ем так срещу България от 2008 г. Така че аз лично не виждам причини този текст да не бъде приет. Смятам, че екипът ни е съгласен с това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението за прегласуване на чл. 7. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Аз предлагам, ако колегата Соколова да възрази, сегашният текст да е ал. 1, а текстът, който предложи, да е ал. 2. Заместник-министър Дамянова е съгласна.
Подлагам на гласуване новата ал. 2 на чл. 7 с текст: „Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование”.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По чл. 8. Чухме вносителите. Изказвания? Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз искам да кажа само две изречения, за да не внасяме разнобой, защо мога да подкрепя едното предложение, а да не подкрепя другото.
С ясното съзнание на миналото заседание ние отклонихме предложението на господин Методиев, защото задължително предучилищно образование трябва да има. Няма как директно да се включим по преценка на някой в училището. Въпросът е от кога да започва то.
Може би тук е смисълът на предложението на господин Имамов, че невинаги то може да започне от 4-годишна възраст. То може да започне и от 5-годишна възраст. Жалко, че няма такова предложение, което да фиксира, че задължителното обучение е от 5-годишна възраст. Но задължително предучилищно образование трябва да има, въпросът е откога да започва то.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Обаче трябва да имаме предвид няколко неща.
Първо, предучилищното образование е цялостен процес.
Второ, подготовката по своята същност в годините, в които то е задължително, не се различава. Това го коментирахме и когато внасяхме като предложение въвеждането на задължителната предучилищна подготовка от 5 години.
Тоест от гледна точка на съдържанието ние нямаме абсолютно никаква разлика в сравнение със сега действащото положение. Задължението действително е, от една страна, за родителите, които трябва да изпратят децата си в детска градина, и задължението е за посещение на детската градина.
В този ред на мисли, ако включим преценката на родителите, преценката на родителите я има и за 3-годишните, дали сме възможност и за 2-годишните, пак по преценка на родителя и при съответните обстоятелства, които са изложени по-надолу.
Тоест ако кажем, че задължителното предучилищно образование започва на 4 години, тогава преценката на родителите няма как да я има. Защото родителите са тези, които преценяват, когато в тези възрасти, когато предучилищното образование не е задължително, дали децата им да посещават детска градина или да не посещават детска градина.
Тоест не можем да правим аналогия с първи клас, защото действително там имаме преценката на родителите дали детето да тръгне в първи клас на 6 години или на 7 години. Но там вече започваме училищното образование. така че мисля, че трябва да се вземат предвид тези обстоятелства.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз не разбрах съвсем какво точно искаше да каже заместник-министърът. Но няма логика в това родителят да може да прецени дали на 3 години детето му да отиде на детска градина, а в същото време да няма право да прецени дали на 5 години да тръгне на детска градина. В това няма никаква логика. Не приемам това обяснение за логично.
И още нещо. Понеже има и други такива предложения, нашето предложение, свързано, с увеличаване ролята на родителите в учебно-възпитателния процес изобщо в училището, е свързано с презумпцията, че родителите са онези, които в най-голяма степен желаят най-добро и най-качествено образование за своите деца и най-добра система за образование, в което те да учат и да се възпитават.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, след като това веднъж сте го отхвърлили, няма смисъл тук да се гласува.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
Поставям на гласуване текста на чл. 8 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Член 9. Тук имаме идентично предложение на Веселин Методиев. Има предложение на народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид. Имате думата, колеги.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е редакционно предложение, господин председател. Моля да се види разликата в подреждането на отделните изречения, тя не е съдържателна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, колеги! Аз в двата текста като текстове не виждам особена разлика, а само в едно единствено нещо – последната част на предложението на колегите Имамов и Хамид, където се казва „и се ползва безплатно материалната база в процеса на обучението”.
Мисля, че нашата редакция е по-коректна от гледна точка на това, че извънкласната дейност, която така или иначе е извънкласна, означава ли, че трябва да се заплаща. Така, както е написано тук, има някаква презумпция за заплащане на извънкласната дейност.
От тази гледна точка мисля, че нашият текст е по-коректен. Това е моето мнение, разбира се.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате предвид текста, предложен от Министерския съвет?
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Да.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Извънкласната дейност включвате ли я в обучението или не?
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Извънкласната дейност е извънкласна дейност. Тя даже да има отношение към обучението, базата например в училищата се ползва за всякаква дейност. Там деца играят. Просто така посоченият текст мисля, че дава някакво ограничение. Аз така го тълкувам.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Може аз да не съм прав. Но ако извънкласната дейност не е обучение, тогава какво е?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, изказвания?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Той е принципен въпрос. Всъщност аз видях разликата. Въпросът на колегата Имамов е един и аз моля да получи простичък отговор. Тогава, когато едно дете се обучава в едно училище, то ползва базата безплатно и няма спор в това. Ако в същото това училище за същите тези деца се организира извънкласна дейност, това означава ли, че има шанс, опция, възможност ползването на същата тази база да се заплаща? Това е въпросът. И ако отговорът е ”да”, аз подкрепям безотказно предложението на колегите Хамид и Имамов, защото не разбирам тази логика.
Това е въпросът. Нека да получи отговор. Това е смисълът на записа, доколкото аз го разбирам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че текстът, който е даден от вносителя, се занимава с две дейности или по-точно с две характеристики – развитие на интересите и способностите, които в текста на колегите Имамов и Хамид отсъстват или поне аз не ги виждам. Тоест за да се отговори пряко на въпроса, който колегата Богданова поставя – да или не, ще бъде изключително спекулативно, тъй като всеки ще тълкува оттук насетне дали това е в рамките на развитието на интересите и способностите, за да е безплатно, или не е в тези рамки, ако се приеме текстът на вносителя. Тоест самият вносител е отворил в някаква степен възможността за тълкувание. Докато при господин Имамов текстът е доста по-суров, бих казал. Ако се приеме той, сигурно ще трябва да се плаща допълнително всичко, което е в интерес на развитието на способностите на децата, защото така излиза при тълкуванието на текста.
Разбира се, много е хубаво да чуем и господин Имамов, и вносителя дали правилно ги интерпретирам в момента, защото аз така го разбрах.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Становище на министерството? Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Така, както е записан текстът, по принцип всички услуги, които са финансирани от държавата, се отнасят към „безплатно”. Строго регулиран е режимът за събиране на такси от страна на държавните и общинските училища. всъщност по действащия закон те нямат право да събират такси за никакви услуги. Тук е предвидена възможност, разбира се, с акт на Министерския съвет да се събират такси. Но така или иначе заниманията по интереси не е обсъждано да се включат в това число.
От тази гледна точка мислим, че текстът е коректен, дотолкова, доколкото обхваща основната и допълнителните дейности, свързани с основната, ако съм разбрал правилно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Имамов и Хамид за редакция на ал. 3, чл. 9.
Гласували: за 3, против 2, въздържали се 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 9 по вносител.
Отменя се гласуването. Има редакционна бележка от Законодателната дирекция.
МАГДАЛЕНА ТАКОВА: Няколко бележки по ал. 2, които са редакционни.
В ал. 2, т. 2 накрая след думите „държава членка” да добавим „на Европейския съюз”, понеже такава е техниката.
В буква „в” думите „приети по актове на Министерския съвет” да станат „определени с актове на Министерския съвет”.
В буква „г” по същия начин – „приети по международен договор” да стане „определени с международен договор”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Повтарям, има три редакционни бележки в ал. 2.
В т. 2 текстът „граждани на друга държава членка” да се допълни с „на Европейския съюз”.
В т. 3, буква „в” вместо думата „приети” да се сложи думата „определени”.
Идентично е предложението в буква „г” – вместо „приети” да стане „определени с международен договор;”.
Заповядайте, колега Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не считам, че по чл. 9, т. 2 трябва да се добавя нещо, тъй като имаме коректна дефиниция и навсякъде е употребен този термин, за да носи смисъла „членка на Европейския съюз”. Така че не смятам, че е необходима такава добавка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А по отношение на двете редакции – вместо „приети” да стане „определени с актове на Министерския съвет” и „определени по международен договор”? това са букви „в” и „г” на т. 3. Заповядайте, колега Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Само едно уточнение. Основният текст върви към „граждани”. Ако напишем „граждани, определени в актове на Министерския съвет”, сякаш те поименно трябва да бъдат определени там. А нашата идея не е такава. Има множество актове, които Министерският съвет е приел и които определят условията и реда за приемане. Те са нормативни актове и не визират конкретните субекти.
В този смисъл смятам, че предложената от вносителя редакция е по-коректна. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Тоест редакционните бележки не се приемат.
Подлагам на гласуване чл. 9 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Член 10. Има предложение на колегата Веселин Методиев; има предложение на Валентина Богданова, Янаки Стоилов и Ивелин Николов за отпадане на чл. 10. Колеги, имате думата. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, аз няма да аргументирам отново нашето предложение. Ние твърде дълго време преди законът да влезе в Народното събрание коментирахме идеята за държавно финансиране на частните училища. Казали сме си аргументите, казали сме си несъгласията. Няма пречка те да прозвучат отново в залата на Народното събрание. Но за да не убеждавам отново Комисията по образованието, която знае нашите аргументи, отново ще повторя нашето предложение чл. 10 да отпадне. Всичките останали текстове, които са свързани с финансирането на частните образователни структури имат подобно предложение. Това е нашето становище.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз също ще се съглася с госпожа Богданова от гледна точка на коректност. Текоха дълги и напоителни дебати по отношение на финансирането на частните училища.
В този смисъл аргументите ми са твърде силни и твърде солидни. Аз съм си направила труда и съм изследвала финансирането на частните училища и създаването на такива в много държави от Европейския съюз. Ще приложа справката, за да не губя времето на народните представители. Смятам, че защитата на един конституционен текст и правото на образование на всички ученици, в това число и на 8000 деца, които са в частни учебни заведения, не подлежи на никакъв спор, още повече, че бюджетният разход е за дейността „Обучение на децата”, а не за издръжка. То касае само първия стълб от четирите стълба.
Само ще добавя, че ние имаме съдебни процедури. Някои от тях са влезли в изпълнение от Комисията за защита от дискриминация. Без да ги цитирам, те са пред мене. Има текст на омбудсмана, който категорично има отношение по този въпрос.
В този смисъл дебатът, ако трябва да продължи, ще имам безкрайно много аргументи. Ние държим текстът да остане, защото това е конституционно право и задължение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Реплика на колегата Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Безкрайно много аргументи можем да измисляме. Аз ви предлагам да не се замеряме с безкрайно много аргументи. Но когато дойде времето да гласуваме текст, с който закриваме болничните училища, аз ще ви напомня, че има решение на Комисията за защита от дискриминация, която намира този акт за изключително нереден и дискриминационен.
Така че много бих искала мярата, с която ще вървим към едни текстове, да бъде същата тогава, когато говорим и за други текстове.
След малко ще ви подсетя, че това току-що гласувано предложение на колегата Соколова, която допълни принципите, всъщност беше обезоръжено със закриването на ресурсните центрове, които реализират част от правото на приобщаващо образование.
Така че хайде аршините ни да са едни и същи, аргументите ни – краен брой, но достатъчно ясни. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Румен Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Само ще зачета, без да коментирам предполагам, че много хора са запознати с тези данни.
„Франция. Частните училища се делят на училища по договор и неангажирани. Училищата по договор са около 98 процента от общия брой на частните училища във Франция. Те следват националната образователна програма и държавата изплаща заплатите на учителите в тях.
Неангажираните имат право да обучават по собствени програми, в зависимост от това доколко държавата упражнява контрол върху тях и какъв договор имат.
Частните такива могат да избират между два вида договори, които да сключват с държавата.
Според първия договор училището съответства на държавните изисквания по отношение на образователната програма и може да получава субсидия за заплата на учителите.
Вторият вид договор се сключва с училища, които частично се контролират от държавата по отношение на методите на преподаване и подбора на преподавателите и получават финансиране за текущи разходи и заплати. За да получат финансиране по такъв договор, тези учебни заведения трябва да докажат наличието на съответствие с националната образователна програма.”
Повече от това за една държава, която много често я даваме за пример в образованието – а такива са и не малко други европейски държави – няма смисъл да коментираме. Говорим за 98 процента. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз благодаря на доц. Стоилов, че така хубаво прочете тези текстове. Отдавна слушаме аргумента, че европейска практика в много държави е да се финансират частни училища. Но никой, не казва, че те се финансират само при определени условия, ако изпълняват социална поръчка, ако те помагат да се осъществява конституционното право на образование, ако в района няма общинско и държавно училище или при други условия.
Къде в този законопроект е записан този текст, който прочете господин Стоилов – на какви условия отговарят, за да се финансират частните училища?
Това е първият ми аргумент. Много говорихме през последния месец. Никъде в този законопроект не пише на какви условия трябва да отговарят.
И второ. Не знам как е в избирателните райони на госпожа Дукова и на господин Стоилов, но има цели области в България, в които няма частни училища. Какво означава – че там данъкоплатецът ще плаща за образованието в тези райони, в които има частни училища? Нека да се направи тогава общинските съвети да решават дали да дават, но откъде накъде данъкоплатецът по избирателен район ще плаща, за да може в София и във Варна някой да учи в частно училище?! Не са съгласни хората, аз проведох много срещи. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Игнатов поиска думата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! нямах намерение да се изказвам, обаче господин Ивелин Николов обезсили аргумента си с това, което се изплъзна от устните му, без да е вярно – че те се финансират само ако изпълняват социална поръчка. Не! Навсякъде може да проверите – те се финансират, ако изпълняват това, което в България бихме нарекли държавно образователни изисквания и учебен план.
В България частните училища не могат да възникнат по друг начин, ако не изпълняват тези стандарти.
И за да не взимам пак думата, от 18 юни 2012 г. – ето го решението на поредното дело, Комисия за защита от дискриминация. Решение: „Препоръчва на министъра на образованието, младежта и науката – даже поименно е отбелязано, което е странно, защото ако сменят през това време министъра, другият ще изпълнява ли, не знаем – да предложи промени в нормативната уредба, с оглед равното третиране на учениците в държавните, общински и частни училища по повод упражняване правото им на образование, включително по отношение на финансовото обезпечаване на дейностите, съпътстващи упражняването на това право”.
Навсякъде където се финансират тези училища, а в Европа навсякъде се финансира, се финансира тогава, когато изпълняват тези стандарти, общоприетите. В България не се финансира, но не може да възникне частно училище извън тази уредба.
И нещо много интересно. Представете си, че Вие сте собственикът на училището. Може ли да бъдете директор? Вие вероятно можете, но ако нямате педагогическа правоспособност, не можете. Значи Вие финансирате нещо, което нямате право да управлявате, ако нямате педагогическа правоспособност например. В България е толкова строг законът в момента. И вие ще видите, че по-нататък се казва, че става дума от 2016 г. и става дума, че парите следват ученика. Мисля, че това право важи за всички български граждани.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колега Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз също съм за това парите да следват ученика. Смятам, че това е една от най-големите ценности на законопроекта.
Искам да обезсиля един аргумент на колегата Николов, защото другия го обезсили министърът.
Не може да разсъждаваме за парите на данъкоплатеца по общини, след като отпускането на парите за образование, става през нашата акцизна система, която държавата събира на централно равнище, а не през местните данъци и такси.
Ако вървим по тази логика, това означава да лишим българската училищна мрежа от огромно количество пари. Защото ако се облегнем само на местните данъци и такси, има цели региони, в които не трябва да има нито едно училище, просто защото нямат пари, просто защото субсидиите им са от порядъка на 98 процента или 78 процента, или 88 процента на дадената община. Тези субсидии не идват от местни данъци и такси, те идват от друг вид вземания на държавата. Нали затова беше много голям спорът дали трябва да се децентрализира или трябва да се централизира образованието в продължение на много години. Между другото, това не е наш, не е на последните 22 години, а е спор, който върви от края на ХІХ век в България. Не можеш да искаш парите от централния бюджет, а общината да ги преразпределя. Никаква логика няма. Така че не е възможно да се търси такъв аргумент.
Иначе другото беше казано и аз няма да го повтарям.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз, поставяйки проблема в началото, се опитах да спестя една дискусия, която може би ние сме водили и няма пречка да я водим отново.
Опасявам се, че в рамките на нашето говорене ние ще кажем неща, около които ще се обединим, и неща, по които ние до края ще спорим. Даже преди малко се пошегувах, когато министър Игнатов прочете писмото, че все пак аз се надявам през 2016 г. той да не е министър, аз вероятно също няма да съм депутат.
Аз знам, че срещу нашето предложение ще има ответен коментар, включително и каква е практиката във Франция. Пък аз се изкушавам да кажа на колегата Стоилов, че предишният президент Саркози гласува една 7-годишна програма за развитието на научните изследвания във Франция, обезпечена с 35 млрд. евро. Чудесна работа. Ние в България с министър Игнатов в петък си говорихме нашите колко значително по-малко са и те според Статистическия институт стават все по-малко.
Колеги, хайде да спрем да спорим ей така на. Държавата има задължение да осигури възможност на всяко българско дете да получи образование до 16 години и в тези общини, в които децата са малко, общините са бедни, нямат ресурс. И е прав колегата Методиев, че там парите, които идват да финансират тази делегирана от държавата дейност, представляват голямата част от общинските бюджети. Това е нейно задължение и тя би следвало да го свърши. Би следвало да третира равно децата, завършили общински, държавни и частни училища и по това не спорим.
Държавата следва да има отношение към частните училища. между другото, тя има такова и в момента и никой от нас до този момент не си е позволил да го оспори. Нещо повече, то стартира предишния мандат и аз съм от хората, които съм го подкрепила.
Така че дискриминирайки едните деца, зад които не върви определеният стандарт, ние, без да искаме вероятно, но от сърце дискриминираме други деца, зад които върви само този разходен стандарт.
Докато водим разговора на двете плоскости, няма да изведем на преден план проблема. Аз преди малко казах – всичките частни училища с цялата ми симпатия към всички, които правят образование в България, са регистрирани по Търговския закон. Те на практика би трябвало да реализират печалба. Такава възможност са им дали и няма лошо. Те трябва да го правят.
Има различна практика за финансиране на частните училища в различните европейски страни. Ние сме въвели една безспорна – еднакъв стандарт за всички. Това аз не приемам и няма да подкрепя такъв запис.
Това е и смисълът на нашето предложение този текст да отпадне. Очевидно той ще бъде приет и аз ще чакам да видя какво ще се случи до 2016 година, когато българските училища при 13 процента увеличение на тока, следователно и на консумативите ще продължават да шават с един разходен стандарт, твърде неудобен за нормалната им работа. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз смятам, че дискусията не е завършена, защото според мене, разбира се, аргументите „за” и „против”, ако ги сравним, няма такава огромна разлика между плюсовете и минусите, които да ви дадат категорично основание да вземем крайно решение.
Аз направо съм учуден от това, което спомена госпожа Богданова, че всички частни училища в България са регистрирани по Търговския закон. Защото, доколкото ми е известно, в света има и други практики. Но регистрацията по Търговския закон означава, че действително основната цел на това юридическо лице е да формира печалба. Това е истината.
Вярно е, че има логика в това парите да вървят след ученика. Но ученикът в държавните училища се бута задължително. Казва му се: там ще отидеш, задължително трябва да учиш. Никой задължително не бута ученикът да отиде в частното училище. Това е негово решение и мотивите за това решение са много интересни, ако трябва да се анализират.
Ние ще се въздържим. Освен това за всички е ясно, че тази мярка е предвидена за 2016 г. От тази гледна точка аз не виждам защо в момента и поради фискални съображения да гласуваме такъв текст, който ще се прилага след четири години. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Андонов.
ЙОРДАН АНДОНОВ: Стана въпрос, че са регистрирани частните училища по Търговския закон. Да си припомним кое правителство създаде този ред да бъдат регистрирани по Търговския закон.
А що се отнася до това, което каза госпожа Богданова за разделението на децата, нима ще допуснем да ги разделим по доходите на родителите им? Пак говорим само за финансиране – парите следват ученика. Тези пари не отиват за сграден фонд, не отиват за модернизация, не отиват за оборудване и т.н. Така че това е смисълът на текста. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Богданова, Стоилов и Николов за отпадане на чл. 10.
Гласували: за 3, против 1, въздържали се 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 10 по вносител.
Гласували: за 11, против 3, въздържали се 3.
Приема се текстът.
Член 11. Има предложение от народните представители Имамов и Хамид. Имате думата за изказвания. Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: В ал. 1 е казано, че предучилищното и училищното образование в Република България е светско. Ние предлагаме да се добави „и деполитизирано”. Това се вижда.
Що се отнася до ал. 2, има редакция. Аз смятам, че тази редакция е по-точна по отношение на съдържанието на понятията „идеологии”, „религии” и „политически”. Добавено е вместо „идеологически и/или религиозни доктрини” да се запише „упражняването и налагането на религиозни и/или политически идеологии”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля, господин Имамов, да ми кажете, да ми разкриете, да дръпнете завесата какво значи „деполитизирано”. Да ми кажете каква серия от практики трябва да се махне или да се сложи. Да ми помогнете малко. Примерно за децата горе-долу ми е ясно, ама за учителите – какво правим с тях?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател. Господин министър, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! През последните месеци в моя избирателен район и в съседните наблюдаваме доста странни явления по училищата. Учебният процес силно се политизира. Това ни подтикна задължително да поставим думата „деполитизирано”.
Ще ви дам един малък пример, господин министър. В Разград в едно училище учителката караше децата да пишат майка им и баща им в коя партия членуват, което, меко казано, е недопустимо. В с. Венец, община Венец директорът и в момента уволнява учители само на политическа основа и децата са силно стресирани от това поведение. Да не говоря за с. Брезник, където цялата страна знае какъв е случаят и той е точно политизиран.
С това отговарям на господин Методиев. Има сериозен проблем в това отношение и не знам какво Ви притеснява тази дума „деполитизирано”. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. За реплика колегата Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Реплика, защото не ме удовлетворява, при цялата ми симпатия изказът на господин Хамид.
Първо, не се даде дефиницията така, както я поиска колегата Веселин Методиев. Защото априори става въпрос за текст, който говори, че образованието е политизирано. Ама дайте да говорим не за изключения. И това не е образование. Тук говорим за образование и за учебен процес. Кой какво говори и какво казала учителката, в коя партия, какво и що, това не е учебен процес, не е образование. Това първо.
Второ, много съществено и важно е – и аз като госпожа Богданова ще запитам: Как ще реагираме в следващия момент, когато не искаме разни религиозни доктрини, а след това по неведоми пътища искаме да изучаваме религия и то в задължителен образователен процес? Отговор не търся. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. За реплика има думата колегата Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Методиев, „деполитизирано” означава в българското училище да не се провеждат политически мероприятия. От това по-ясно не мога да го кажа, вие ще кажете, че това е така и сега, но не е така. Има не само единични примери. Самото обстоятелство, че кадровата политика в българските училища, като се започне отгоре от министъра надолу е в онова състояние – ще дойде време и ще говорим по този въпрос, - в което е била преди 1989 г. – политическото лице министърът назначава политическото лице началника на регионалния инспекторат, политическото лице началник назначава съответните директори в неговия район. Такава е обективната действителност. Това е системата, която във времето съществува и която никой досега не е променял.
Що се отнася, уважаема госпожо, за религиозни доктрини, идеологически и т.н., обърнете внимание на нашето предложение. Тук става дума за упражняването и налагането на религиозни или политически доктрини. Това не изключва изучаването на религия, така, както е предвидено в този закон. Аз мисля, че няма противоречие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Реплика от Лилия Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Аз искам да кажа, че началниците на регионалните инспекторати са държавни служители. Това не предполага политически назначения. Много трудно такъв служител може да бъде освободен.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще се назначи ли член на ДПС като началник на регионален инспекторат?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми господин министър, господин председател уважаеми колеги! Малко започнахме да смесваме нещата - назначенията на началника на регионалния инспекторат, назначенията на директорите. Мисля, че е излишно да говорим как се правят назначенията на директорите, че те са по Кодекса на труда, както и тяхното освобождаване също е по Кодекса на труда. Тоест за да бъде освободен даден директор, трябва да се докажат нарушения.
По отношение на налагането на някакви религии, тоест на някакви възгледи, някакви изисквания и политически моменти, искам само да ви обърна внимание, че в чл. 4, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета, настоящия действащ правилник за приложение на Закона за народната просвета, пише, че светското образование не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини. Тоест тук ние имаме абсолютна приемственост. И това, което се случва, е нещо, което не трябва да се случва. А защо то се е случило и как са се развили нещата, това вече е частен случай, който трябва да бъде изкоренен. Не искам да стигам до примери със забрадките в Рибново, което също води към едни други мисли.
Аз искам чисто философски да погледнем на нещата как може образованието да бъде политизирано. Три са определенията на понятието „политика”. Аз съм убедена, че вие всички ги знаете, затова няма да ги представя на вашето внимание. Но искам да насочим вниманието си на две ключови думи и това са „идеология” и „доктрина”. Идеологията е система от възгледи, докато доктрината е учение, научна теория, в която се включва системата от възгледи.
В тази посока е много по-правилно текстът на ал. 2 да бъде „В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини”. Този текст е по-общ и по-точно осмисля цялата същност на светското образование.
Безспорно важно е образованието да бъде деполитизирано. Но не бива да хващаме отделен текст, който текст навежда други мисли – то е политизирано, затова ние сега ще го направим деполитизирано. Не върви за едно светско образование, каквото е в България, да говорим по такъв начин.
Така че текстът по вносител е по-общ, по-конкретен и всеобхватен спрямо ситуацията на светския характер на образованието. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Георги Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Много ми допада тази добавка за деполитизираното училище. Считам, че тя е изключително актуална и важна.
Благодаря на госпожа Дукова, че подкрепя подобна инициатива, защото самата тя каза, че има изключения. А щом има изключения, значи има и практика. Щом има такава практика, това означава, че вече има политизиране. А щом има политизиране, това означава, че то не трябва да се допуска. А за да не се допуска, трябва да се заложи като забранителна норма в закона. Това е елементарна логика, която следва едно след друго. Затова благодаря на госпожа Дукова.
А като пример, че наистина е така, ще ви кажа следното. миналата година през септември – октомври пристигна бразилският президент в Габрово заедно с българския президент на посещение. И много странно беше, че учениците и децата, които посрещаха двамата президенти – и Георги Първанов, и Вилма Русеф, не носеха български или бразилски знаменца в ръцете си, а всичките бяха въоръжени с балончета и знаменца „ГЕРБ”. Ако това не е политизиране… То беше просто уникално. Стоят дечицата и размахват знаменца с „ГЕРБ”. И аз се чудех дали сме на предизборно събрание на политическа партия ГЕРБ или посрещаме президенти на двете държави. Много ви благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колега Методиев, искате ли още думата?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, искам, защото господин Имамов ми отговори и аз съм длъжен да му отговоря. Защото тук става дума за сериозни неща, извън знаменцата. Което не че не е сериозно, но е някак си по-дребно.
Освен това, което Вие казвате, господин Имамов в българското общество се ползва още една дума. Не знам дали тя е важна и по-добра дума. Тя се нарича „департизация”. Тоест вътре в една система – държавна институционална система да не се допуска партийна дейност. Това в някаква степен отговаря и на замисъла, доколкото разбирам, на второто Ви предложение.
Но онова, което казахте за политическото през министъра, регионалния инспекторат и директора на училището, е абсолютно вярно. И ако на нас не ни харесва, трябва да кажем, че не ни харесва демократичното правило за избори. Една от системите, която реагира най-чувствително към всички неразумни – ще използвам по-остра дума, - глупави политики на едни управляващи, е именно училищната мрежа. Това, от една страна.
Тези, които размахват знаменца, балончета и прочие, за което говори колегата Терзийски, плащат прескъпо в деня на следващите избори. Това всеки го е видял с очите си. Такива грешки трябва да бъдат санкционирани тежко и то от тези, които са ги допуснали в рамките на управлението. Не говоря само за колегите от ГЕРБ. Защото такива грешки, ако направим хронология на грешките, ще видим, че са допускани от Тройната коалиция, Националното движение „Симеон Втори”, Движението за права и свободи, Обединените демократични сили, Съюза на демократичните сили и т.н., и т.н. Както искате да ги наредим – отпред назад, отзад напред, все едно и също ще получим. Да махнем политическото от министъра на образованието, който и да е бил той, е невъзможно.
Аз ви казвам, че Законът за просветата имаше по-голям абсурд в себе си. Законът за просветата имаше абсурдния вариант, при който министърът подписваше трудовите договори с всички директори на всички училищни институции в страната. Те бяха при един министър, който аз добре познавам, 3500. Трябваше да се проведат конкурси.
Защото вие предишното си гласуване обосновахте с това, че има дълъг период от четири години. Аз ще ви кажа, че вашата политическа сила абсолютно единодушно, без никакво колебание, според мене абсолютно правилно е подкрепила Закона за народната просвета от 1991 г., където беше записано, че трябва длъжността „директор на училище” да се заема с конкурс. Тези конкурси до 1996 г. не бяха проведени, при все, че вашата политическа партия имаше мандат да управлява страната в рамките на две от тези пет години. Това за мене не е аргумент. Политическо е всичко.
Господин министърът тук преди малко ми заговори на един език, който аз не познавам – древногръцки, за да ми каже, че всичко е политическо. Аз и на новобългарски съм убеден, че е така. Няма значение на какъв език ще го кажем. Въпросът е носи ли се отговорност.
Моят отговор е: Да. И тази отговорност пред избирателите е жестока. Който върши щуротиите ще си плати за тях. Това е неизбежно.
Опасното, господин Имамов, в нашата задача с децентрализацията винаги е било обаче друго: възможно ли е да има община в България, където по политически причини примерно да бъде санкциониран учителят по български език? И в тази община редовно да печели изборите една единствена политическа партия 20 години? Защото и този проблем го има. Сега за него да направим ли текст в закона? И да кажем: забраняваме на общините, в които една и съща политическа сила е печелила всички избори в продължение на 20 години, еди-какво си и еди-какво си. Не е възможно.
Казах ви: има случаи - не ме предизвиквайте да ви кажа точните неща, защото няма смисъл, за политическа партия, която печели изборите в една община и която през общинските институции санкционира учител по български език за това, че не владеел майчиния език на децата, на които преподава. Защо искате да влизаме в конфликт, който не ни е нужен?
Имаме лоши примери в много посоки. Но те не са свързани с правене на такива текстове. Защото – и с това ще завърша – ние не можем да решим една проста задача вече толкова години. И тази проста задача беше да учим децата на историята на ХХ век, защото там има едни големи злини, случили се на хората – това са тоталитарните режими.
Ние не можем – казвам, всички, слагам и себе си в това число – да организираме обучението защо сме спрели да учил история преди 1912 г., тъй като било много сложно да се учи после история. Ние такава задача не можем да решим, която в себе си има много идеологически заряд.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, само да напомня за триминутен интервал за изказвания. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: За мене ограничението от три минути влиза безотказно, колеги.
Аз между другото отказвам да споря кое е по-удачното решение – идеология или доктрина. Защото няма пречка ученията да се познават и да се правят исторически оценки. Въпросът е какво се упражнява и какво се налага чрез учебния процес. А това, разбира се, е важно.
Според мене в този смисъл това, което предлагат колегите Хамид и Имамов, има смисъл – да не се допуска упражняването и налагането.
Второ, аз твърдя, че ние трябва изрично да запишем един запис, който ни е важен – че образованието в България е светско. И трябва да го има, защото има и други предложения, които не кореспондират с този запис.
Дали е деполитизирано. Аз съм съгласна с колегата Методиев, че трябва да е департизирано.
Но вижте, опасявам се от друго и го казвам със симпатия на господин Имамов. Защото той е прав, изброявайки аргументите. Прав е колегата Хамид, говорейки за фактите и колегата Методиев – за случили се истини. И ние не можем да бягаме от тях. Обаче с едната думичка „деполитизирано образование” ние няма да решим нищо. Защото и колегата Христова преди малко каза: Как, те печелят конкурс! Да, печелят конкурс. Ние с вас твърдим, че спечелилите конкурси са за безспорни хора? Че няма партийна намеса, партийна позиция, партийна интервенция. Ако го кажем, да, извинявайте, не сте честни.
Ако запишем обаче, че образованието в България, освен светско, на същото ниво е и деполитизирано, то ще остане мъртъв текст. Защото всичките останали го реализираме по начин, по който ни дава днес основание да правим подобна оценка едно или друго явление. И ако не дефинираме проблема и не го признаем, ще сбъркаме. Защото – да, пишат се партийните принадлежности на родителите; да, ползват се по някакъв начин. Има различни хора.
Аз няма да спра да обяснявам, че когато говорим за автономия, даваме на различни хора със спорни идеи, нееднозначни възможности и с подобни явления накрая.
Така че аз ще подкрепя второто предложение на колегите. Ще се въздържа по първото, защото знам, че то не решава проблема. Решават го конкретните правила, уредените стандарти, конкретните изисквания, прочитът на понятието „автономия”, ако щете, на собствени политики, всичко това, което ние сме го раздали щедро, не сме му сложили рамки и сега искаме да се деполитизира. А то потенциално се е партизирало още в момента, в който сме го дефинирали като проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Не виждам други желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Имамов и Хамид поотделно.
Първо, за редакция на чл. 11, ал. 1. Който е „за, моля да гласува.
Гласували: за 4, против 1, въздържали се 12.
Не се приема.
Поставям на гласуване предложението на колегите Имамов и Халид за редакция на чл. 11, ал. 2.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
Поставям на гласуване чл. 11 по вносител.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
По чл. 12. Няма направени предложения. Имате думата за изказвания. – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 12 по вносител.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Глава втора с наименование „Език в системата на предучилищното и училищното образование”.
Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с това предложение на вносителя за наименованието на глава втора, моля да гласува.
Гласували: за 15, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Член 13. Има предложение на народния представител Лютви Местан. Имате думата за изказвания. Колега Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми колеги, господин министър! Аз ще се опитам да представя предложението на господин Местан.
Първо, две думи защо господин Местан използва термина „малцинствен език”. Защото считаме, че този термин е по-конкретен от термина „майчин език”. По този начин не изключваме една голяма група – смесените бракове, където майката е етническа българка, а бащата е от малцинствен произход и следва да приобщим към израза „майчин език” и израза ”бащин език”. Така преодоляваме това неудобство.
Второ, терминът „малцинствен език” е легален термин, той е законов термин. Терминът се използва в редица международни актове. Така е и в българското законодателство. Ще посоча за пример само Закона за ратификация на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Предложението беше изготвено след доста сериозно обсъждане сред всичките ни избиратели и особено сред тези в смесените райони. Чрез това предложение се опитваме да преодолеем един доста сериозен проблем – липсата на конкретна отговорност от страната в изпълнение на гарантирано от Конституцията право за изучаване на малцинствен език.
Това предложение се базира и е в пълна хармония с редица международни документи: Закона за ратифициране на Рамковата конвенция, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства – ще посоча чл. 10 и чл. 12 от Конвенцията.
Следващият документ е Декларация за правата на лица, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства - това е документ на Организацията на обединените нации; Европейската харта за регионалните и малцинствени езици, в която Комитетът на министрите на Съвета на Европа задължава страните да предоставят възможност за предучилищно, основно, средно, техническо и професионално образование на малцинствените езици. И нещо повече, да предоставят възможност и за висше образование на малцинствения език.
Ще дам пример с Испания, където в Университета „Баския” в град Билбао официално се преподава и на баски език, освен на испански.
Съвсем близка до уредбата е и областта Андалусия в Испания, в университета на която има такава уредба.
Още няколко документа: Международният пакт за граждански и политически права на ООН, Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията на ООН за борба срещу дискриминацията в областта на образованието.
В изпълнение на всичките тези конвенции в Европейския съюз понастоящем се очертава образователен стандарт на майчин език плюс два езика.
Разбира се, в досегашната ни нормативна уредба формално се осигуряваше това право на лицата от малцинствен произход да учат на малцинствен език. И нямаше как, това право е гарантирано от Конституцията. Но самата реализация на това право беше чиста имитация. Анализите през последните години налагат необходимостта от промяна в тази посока и ни потикват към въвеждане на обучение на малцинствен език в задължителната форма.
Разбира се, това задължение е насочено повече към самата държава, отколкото към самите ученици. Министерството на образованието трябва да поеме конкретни отговорности и да създаде реални условия за изучаване на малцинствения език в рамките на държавния образователен стандарт. Досега такава отговорност липсва. Например учебниците по турски език не са издавани от 1991 г. Липсват всякакви условия за работа на учителите по малцинствени езици.
В този смисъл ние сме категорично за нормативно определяне в закона на броя на часовете по малцинствен език в седмичната учебна програма, а не както досега да се определят от министъра на образованието и да се разчита на неговото благоразположение да отпусне един час седмично.
С включването на малцинствения език в задължителната учебна програма и определянето на образователен стандарт бихме реализирали гарантираното право от Конституцията.
Искам да ви спомена накрая, че в районите със смесено население отдавна зрее недоволство от това, че не се вземат мерки да се създават условия за изучаване на малцинствен език. И след многобройни срещи, проведени с избиратели, с родители, с учители се вижда, че съвсем реална е опасността, ако предложението ни не бъде прието, да назряват сериозни протести и учебната година да не започне.
Сами разбирате, че сравнявайки евентуалните протести, тези на Орлов мост биха изглеждали като вечеринка. (Шум в залата.).
Аз досега мълчах затова исках да поговоря повече. Но щом колегите нямат тази толерантност да ми осигурят тази възможност, аз прекъсвам. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Колеги, имате думата. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! предложението е интересно. Но за да предизвика дискусия и нещо за обсъждане, първо трябва да се промени Българската конституция. Не може да се прави аналогия по никакъв начин между Испания и България – друго е конституционното устройство. Там има автономия на тези области или региони, както ги нарекохте. Това исторически е обусловено. България никога не се е състояла от отделни княжества по една или друга причина през феодалния период, които сега да са обединени в едно цяло.
Освен това в България има много добра традиция в изучаването на майчиния език. И когато аз отговарях на въпрос – мисля, че беше в пленарна зала, - господин Лютви Местан правилно каза едно нещо, с което аз съм съгласен – за качеството на обучението. Качеството на обучение по майчин език е както наша държавна грижа, така и тя е на самите носители на езика. В България има вече много катедри във висшите училища, където, да речем, се изучава туркология и там наистина има професионалисти филолози, които професионално могат да преподават турски език, но те все още не са достатъчни.
Имаме проблеми с другите желаещи да изучават майчин език. Но всичко това, което казахте, за да бъде дискутирано в българския парламент, първо трябва да дискутирате промяна на Конституцията и конституционното устройство.
Не е вярно, то е вярно административно, но не е вярно, че по волята на министъра може да не бъде отпуснат един час за майчин език. Първо, броят на часовете не е предмет на закона. Учебната програма да, министърът я утвърждава. Но няма такъв министър, която и политическа сила да е била на власт…..
Всъщност дискусиите за майчин език ги водеше през 90-те години господин Лютви Местан, за което наистина той има много голям принос. Но няма такъв министър от която и да е политическа сила, който да каже: на вас няма да ви дам в Кърджали един или два часа, които искате.
Но това нещо е свързано с конституционното устройство на страната. Ние нямаме етнически малцинства според нашата Конституция. Всички сме български граждани. И ако на някой, независимо от това какъв е майчиният език, правото му по някакъв начин е накърнено, аз лично ще се боря за неговите права. Защото вие всички, независимо от майчиния ви език, сте български политици и вашето достойнство се гради точно на това. Тук сме родени, живеем заедно, но Конституцията е такава. Така че за да преминем към тази дискусия, трябва първо да се извърши другата. Аз така си мисля. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър. Румен Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, госпожо заместник-министър! Ще бъда съвсем кратък, защото министър Игнатов каза основната причина, която е свързана с Конституцията ни.
Примерите с тези държави, които колегата Хамид ги даде, не са точни, защото тези държави са дори със собствени правителства и т.н. Такава силна автономия има в Каталуния, в Андалусия, в една Белгия, в една Фландрия, в една Валония. Това са европейски държави, да, но те са до такава степен разделени, че са със собствени правителства.
Ако погледнем това, което Вие казвате за майчиния език, има малцинства, които утре, независимо, че са малобройни, могат същото да поискат. Какво означава, че българските евреи ще ги направим ладино. Има еврейско училище, всичко го знаят кое е. но те не изучават иврит. Майчиният език на българските евреи е ладино, защото те идват от Испания.
Така че ние, за да нямаме голяма дискусия на тази тема, ще кажа, че на сто процента подкрепям министъра, защото, първо, това е във връзка с Конституцията. Оттам всички граждански права и нормативни разпоредби не трябва да ги нарушаваме. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Аз естествено не съм съгласен с повечето неща, които каза господин министърът. Това не е въпрос на Конституцията. Там ясно е казано, че всички, които не говорят български език, могат да ползват и изучават майчиния си език. Ясно е казано. Така че изобщо не става дума за промяна в Конституцията.
Очевидно господин Хамид не даде най-удачния пример защото има много други примери. Например в съседна Румъния нещата стоят по съвсем друг начин.
Аз съм убеден, че тази тема е обременена и обществото е силно чувствително към нея. Няма да говоря много, защото повечето от материята в тази област е в една съвсем друга сфера, която не е мястото тук да се обсъжда.
Естествено не съм съгласен с твърдението на господин министъра, че в България нямало етнически малцинства, защото това е въпрос на самоопределение. Освен това България е подписала някои конвенции, където ясно е казано какво значи малцинство, как се дефинира и т.н.
Вероятно дискусията ще продължи в пленарната зала. Но аз моля – казвам още веднъж, моля да не се прилага двоен аршин по този въпрос. Отношението към тези, за които българският език не е майчин език в България, трябва да бъде такова, както към българите в чужбина, които представляват малцинства, които в десетки страни са стотици хиляди, трябва да бъде едно и също. Който преодолее този предразсъдък, мисля, че може да стигне до най-правилните изводи за това как трябва да се действа по отношение на езика.
Естествено ние ще подкрепим това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Веселин Методиев поиска думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съвсем накратко, за да не злоупотребявам с трите минути.
В продължение на това, което каза господин Имамов, защото мисля, че се намираме на една и съща принципна позиция с него, искам да кажа, че държавата Република България води външна политика, в много голяма степен неуспешна, за да може да осигури в съседна Република Сърбия 4 часа обучение на български език за българското малцинство, след като по тяхната Конституция те продължават, разпадайки се от онази Югославия и оставайки вече само с Войводина, да имат ред, с който Конституцията урежда малцинствените въпроси, включително изучаването на майчин език. Това е точно така.
Примерът с Румъния също не Ви беше удачен защото там е същият ред. Министър Марга, един от румънските министри на образованието, който е положил най-много усилия в тази посока, ги полагаше на базата на конституционните решения.
До Вас, господин Имамов, седи председателят на нашата комисия господин Стоичков, който има партиен председател, който обеща да ме вкара в затвора преди 12 години, но още не е успял, заради това, че съм създал условия за обучение по майчин език съобразно българското законодателство и Българската конституция. Дето се вика, може да опита пак да ме вкара в затвора.
Когато не разбираш от нещо, е хубаво да бъдеш събран, прибран в претенциите си.
Абсолютно беше конкретен господин Игнатов. Трябва да се уреди друг конституционен статут, за да може този текст да се появи тук. Иначе по сегашния ред сме направили максималното, което е възможно, за да се даде толерантност към наистина една етническа група и това е етническата група на българските турци. Защото да заобикаляме въпроса и да ходим при арменците и евреите, е безсмислено. Истинският проблем е големият брой хора, които изповядват определена вяра, които имат определено самосъзнание, което е национално, бих казал, дори не е само етническо. Тези хора имат своите права, те трябва да бъдат защитавани и т.н. Това е точно така.
Но въпросът не е толкова семпъл за чл. 13, ал. 5 от Закона за училищното образование. Наистина въпросът е по-висок.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Валентина Богданова поиска думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз искам да изясним нещо, което е свързано с цялата глава, която трябва да гласуваме. Ние сме я нарекли „Език в системата на предучилищното и училищното образование” и сме заявили конституционния текст, който е необходим, че официалният език в системата на образованието е българският, независимо каква е степента.
Малко по-надолу, понеже гледам предложенията на колегата Местан, те са с едната си част различни от това, което са предложили колегите Хамид и Имамов. Да изясним какво ще гласуваме.
Аз си признавам, че няма да подкрепя предложението по чл. 13, ал. 5. Първо, защото ние нямаме различия във факта, че децата имат право да изучават езика си, който не е българският, но за тях е майчин, и правят това при условията и реда на този закон.
Между другото тогава, когато предлагаме брой часове по майчин език в частта, която урежда статута на българския език като официален, без да сме казали колко часа седмично се изучава българският език, няма да бъдем коректни към начина, по който следва да се пишат закони.
Аз не възразявам към стандарта, който е предвиден за общообразователна подготовка това да бъде уредено и това съотношение да е коректно. Не може майчиният език да бъде в часове повече от българския език. В някои образователни степени той може да се изучава три часа.
Всичко може да се случи, когато говорим за брой часове, най-малкото да запишем, че официалният език се изучава един час повече. Това не е законов текст, той не е реден.
Въпросът е обаче как уреждаме другата част на стандарта, което може би трябва да изговорим като цел, въпреки че той е по друг текст. Защото малко по-надолу господин Местан е предложил още един стандарт и този стандарт да бъде образователен стандарт за усвояване на българския книжовен език, а не на изискванията по направление „Български език и литература”, които сме предвидили да бъдат мяра за това доколко сме усвоили книжовния език.
Ние всъщност трябва да си изясним какво правим – уреждаме броя часове по майчин език и предвиждаме стандарт по български книжовен език, което също е възможно, уреждаме като мяра за това доколко сме усвоили българския книжовен език по образователно направление „Български език и литература” и в края на краищата може ли в образователни институции да се говори друг език, освен български във формите на комуникация вътре в училище. Не вън, не в битовото си общуване, не пред училище.
Това са всъщност проблемите, които са поставени в тези предложения. Те имат своето основание, имат своята житейска същност и трябва да бъдат законодателно прочетени, толкова, че те да бъдат коректни към всички, които претендират да са български граждани и да признават че официалният език в България, включително и в институциите, е българският, с всичките права, които следват от това и които по всякакъв начин следва да бъдат защитавани. Но това е допълнителен разговор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, , колега Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми колеги, господин министър! Изглежда по различен начин четем с Вас Конституцията на Република България. Не става въпрос за промяна на конституционни текстове, а за реализиране на права, гарантирани от тази Конституция. Вижте чл. 36, който казва, че за лицата, на които българският език не е майчин език, същите имат право да изучават този език по ред, предвиден със закон.
Ние говорим за едно и също. Ние говорим как да уредим самата технология на изучаване, за да реализираме това право, гарантирано от Конституцията. Ние не говорим за признаване на малцинства, не говорим за промяна на самата Конституция. Просто вместо задължително избираема подготовка ще бъде задължителната учебна програма и основният мотив защо. Защото така държавата няма да може да бяга от отговорност и ще има държавен образователен стандарт по майчин език. Въобще не става въпрос за промяна на Конституцията. Тук няма нужда от промяна на Конституцията. Няма нужда.
Още повече Тридесет и шестото Народно събрание в „Държавен вестник” бр. 18/1999 г. приема Закон за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. В самата конвенция този въпрос се третира. Със самия закон ние приемаме терминологията „национални малцинства”. През 1999 г. е гласувано това от Народното събрание. Въобще не става въпрос за промяна на самата Конституция.
Идеята ни е да има образователен стандарт. Това е основното ни желание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Една реплика, ако позволите, към колегата Хамид, съвсем кратка. Едно е национални малцинства, което не е предмет на дебат тук, друго е малцинствен език. Европейската харта за малцинствените езици от 1992 г. не е подписана от България.
ХАМИД ХАМИД: Все пак е документ на Съвета на Европа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ние говорим за малцинствени езици. Казвам, че е факт, че не е подписана от България през 1992 г. Европейската харта за защита на малцинствените езици не е подписана от нас, ние не сме се присъединили към нея и не сме страна по нея.
Националните малцинства са извън темата на днешния разговор по чл. 13, ал. 5.
Ивелин Николов, заповядайте за процедура.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз просто имах процедура, понеже на всички стана ясно, че тази дискусия, която водим, не касае чл. 13 от закона. Да прекратим дискусията. Ние може да сме подписали Конвенцията на националните малцинства, но в Конституцията и в българското законодателство термините „малцинство” и „малцинствен език” не съществуват. В Конституцията пише, че сме унитарна държава. Не е за тук дискусията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министърът поиска думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Чисто технологично. Господин Хамид, утре Вие съвсем спокойно може да станете министър на образованието. И ако имате трима души от Малта и е написано, че задължително трябва да им осигурите изучаване на майчин език, как ще го осигурите? Трябва да докарате четвърти малтиец, който да им преподава.
Тъй като аз бях част от тази система, работех дълги години в един от центровете за източни езици и култури, ще кажа, че България полага много усилия да подготви хора специално филолози в областта на турски език. И пак признавам като министър на образованието, имаме проблем с качеството на майчиния език. Той изисква време. Защото темата исторически е нова, тя е от двадесетина години. Хайде, с турския ще се справим. Но от гледна точка на качеството имаме проблем и това е предмет на друг разговор. Абсолютно всички институции и политически сили ще съдействат за това право. Защото ние с вас сме граждани на една и съща държава и по нищо не се различаваме. Няма какво да ни раздели, колкото и някой да иска. Културата като активно поведение надделява над всичко това.
Навремето проф. Фол написа една книга „Културата като пайде”. За това става дума. Така че общото между нас е много повече от това, което ни разделя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Да подложа ли на гласуване процедурата на господин Николов?
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Оттеглям си предложението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Аз няма да подкрепя предложението на колегата Местан и не съм съгласен с мотивите, които изтъкна колегата Хамид. Но съм съгласен с това, което колегата Имамов каза, че това е изключително деликатна тема. Считам, че всеки български политик, който е национално отговорен, трябва да бъде много прецизен по отношение на тази тема.
Аз считам, че за тези региони, за които става въпрос, в някои случаи изучаването на българския език е по-голям проблем, отколкото изучаването на майчин език. Защото по времето на предизборната кампания и преди това месеци наред аз имах възможност да обиколя цяла България и се сблъсках с факти, които бяха наистина потресаващи. Имаше деца и ученици, които не можеха да ми кажат на български език къде се намира кметството, дали е на ляво, дали е на дясно и в каква посока е.
ХАЛИД ХАМИД: Това вина на малцинството ли е?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Не, не става въпрос, че е вина на малцинството. Изцяло емоционално отдавам репликата, която Вие подхвърлихте, че протестите на Орлов мост щели да бъдат като разходка в парка спрямо това, което се очаква.
Мисля, че всеки един национално отговорен български политик трябва да защитава определени, ясни и точни граждански, български позиции и каузи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ние сериозно излязохме извън темата на чл. 13. Аз предупредих в началото, че има такава опасност, защото тази тема е обременена с предразсъдъци.
Още две изречения, уважаеми колеги. Нека да мислим логично, като съвременни хора. Във всяко общество има едно мнозинство което изучава майчиния си език, и множество малцинства, които също имат майчин език, различен от езика на мнозинството. Редно ли е ние да имаме различен език на изучаване на майчиния език, само защото едно дете е представител на малцинствата или е представител на мнозинството? Не трябва ли да има един и същи режим за изучаване на майчиния си език, независимо от това дали този ученик или това дете принадлежи към мнозинството или към някое от малцинствата.
Аз не говоря за конкретно малцинство. Тук става дума за ромите в България например и за други малцинства – за евреите, за арменците и за много други. Аз мисля, че е несправедливо да се мери с друг аршин. Какъвто е режимът за изучаване на майчиния език на представителите на мнозинството, трябва да бъде режимът за изучаване на майчиния език на представителите на малцинството. И мисля, че този принцип е безспорен и е в полза на цялата нация, на цялото общество. Защото отделните граждани на тази нация ще познават добре собствения си майчин език. И нещо повече, представителите на малцинствата са задължени да познават и майчиния език на мнозинството. Така се градят истински граждани, патриоти на обществото. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Стефани Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз искам да Ви призова да не превръщаме правото в принуда. Защото Вие казахте, че текстът е насочен главно към държавата, но това е законов текст. Той се чете, както е написан, и той има отношение както към държавата, така и към гражданите.
Мисля, че нашите усилия трябва да бъдат насочени към безспорното гарантиране на правото, което е заложено в закона, и в Конституцията, и в закона. И проблемите не са в това, че липсва законов текст, а в реализацията. Докато промяната на формулировката „задължителен” премества нещата на друга плоскост и може да го превърне в принуда.
Мога да ви цитирам данни на регионалния инспекторат по образованието в Кърджали, според който, докато преди три години 1500 деца са посещавали часовете, сега те са малко над 800. В цялата област Кърджали има групи в 60 от общо 82 учебни заведения. Причината е желанието на родителите децата им да изучават допълнително английски или български език вместо турски.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Господин председателю, правя процедурно предложение да прекратим дискусията по този текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Хамид, за две думи.
ХАМИД ХАМИД: Колеги, самото превръщане на гарантираното от Конституцията право в задължение в кодекси и закони и в момента го наблюдаваме. Вижте чл. 51 и чл. 52 от Конституцията. Там се говори за право на здравно осигуряване, за право на социално осигуряване. А после не става ли задължително здравно осигуряване, задължително социално осигуряване? Тоест това е практика. Така се реализират права, гарантирани от самата Конституция. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на дискусията.
Гласували: 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за редакция на ал. 5, чл. 13.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 12.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване чл. 13 по вносител.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Член 14. Няма направени предложения от народни представители. имате думата за изказвания. – Не виждам желаещи. Преминаваме към гласуване.
Гласуваме текста на чл. 14, както е предложен от вносителя.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Член 15. Има предложение на народния представител Лютви Местан за точка 3 на чл. 15. Имате думата за изказвания. Заповядайте, колега Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Ще представя предложението на господин Местан. Уважаеми колеги, предложението на господин Местан е в т. 3 на чл. 15 изразът „процеса на комуникация” да се замени с израза „процеса на официална комуникация”.
Какво значи това. Това значи, че в междучасието две русначета или две турчета не могат да разговарят на майчиния си език. Това е открито дискриминационен текст. Колеги, какво правим – нов възродителен процес ли с това нещо? Ще ги следим в училищния двор децата дали си говорят на руски, на арменски, на турски или на иврит? Ами половината Поморие е вече от руснаци. Трябва да влезете при руснаците и да им забраните да говорят на руски език помежду си в междучасието.
Ето защо господин Местан предлага добавката „официална комуникация”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Катя Чалъкова, заповядайте.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Хамид! Аз съм изумена от такова тълкувание. Защото и в момента мога да посоча примери. При обучението, което е предмет на чужд език, каква е комуникацията? На съответния чужд език.
Комуникацията в училище и извън училище е свободна. Какво значи „официална”? Можем да говорим за официална кореспонденция. Но комуникацията си е комуникация. Няма дискриминационен текст в закона в момента. И в следващи разпоредби има залагане на учебни предмети, които трябва да се преподават на чужд език. Тогава, ако ние вкараме този текст, законът става абсолютно противоречив по отношение на изучаването на чужди езици.
Освен това, колеги, искам да ви призова за следното нещо, когато говорим за образование, нека да насочим всички мислите си в това как да осигурим качествено образование на нашите деца, а не да се задълбочаваме в детайли, които след това ще дадат негативно отношение в следващи текстове. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Ивайло Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Господин министър! Аз считам, че тук пропускаме един основен принцип в правото, че което не е забранено, е разрешено. Аз не виждам тук забрана за комуникация на майчиния език. Така че никъде не е забранено тези деца да си разговарят на съответния майчин език.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз току-що обяснявах на колегата Хамид, че ние като че ли говорим за две различни неща, какво урежда текстът? Той казва, че усвояването на българския книжовен език се осъществява в процеса на образование чрез процеса на комуникация. И ние няма как да спорим, че в рамките на общуването помежду си се усвоява и книжовният език.
Аз си признавам, че ако русначе и циганче трябва да си говорят на двора в междучасието на своите си езици, те никога няма да се разберат. Начинът, по който могат да общуват и да се разберат, е чрез използването на българския език, който е официален и който обединява всички, които се обучават в българските училища.
Така че ние няма повод да спорим за това, че усвояването на книжовния език става чрез комуникацията помежду ни. Не само чрез официалната а и чрез това, че ние си говорим помежду си.
Знаете ли, ако темата е чувствителна, ако в нея стоят наслагвания, е прав колегата Имамов: няма смисъл да стигаме до формулировки, които нито ще я решат, нито ще й помогнат тя да бъде решена. В България има достатъчно създала се практика, отношение и комуникация помежду ни, за да не бъде този текст спорен. Той е един от начините, по който се усвоява българският език – чрез общуването. Ние общуваме само официално ли или неофициално. И къде е проблемът в момента? Аз наистина него виждам точно в този текст и не го приемам от тази гледна точка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. За реплика има думата колегата Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз няма да направя реплика, господин председател. Това беше предложение на господин Местан. Аз имам друго предложение.
Предложението ми е т. 3 на чл. 15 да отпадне. Става въпрос за въпросната точка. Правя алтернативно предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Чудесно. Винаги имате право да направите такова предложение, включително и в пленарната зала.
Ще продължим дискусията, разбира се, колегата Имамов поиска думата. Но аз, ако позволите, ще поставя на гласуване една моя редакционна бележка – вместо „комуникация” да помислим за по-удачен термин, например „общуване”. Ако приемете, че е по-близък този термин до нашия език.
По-нататък, разбира се, има някои термини, по които също трябва да помислим. В самия закон има думи като „апробирам”, „анотирам”. За „портфолио” също може да помислим, но те са по-нататък в текста.
Колегата Имамов поиска думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приемам предложението, господин председател, да заменим думата „комуникация” с „общуване”.
Обърнете внимание, уважаеми колеги, че в точка 3 става дума за общуване в институциите от системата на предучилищното и училищното образование. Аз мисля, че това е дало основание на господин Местан, защото става дума за системата на образование, да разграничи общуването на официално и неофициално, когато става дума за тези институции. Очевидно в неговото предложение има опасение за забрана да се използва майчиният език в неофициалното общуване между децата и другите участници в учебния процес в тези институции. Аз от тази гледна точка го приемам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Веселин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз също мисля, че трябва да се четат всички текстове. Защото малко по-нататък вносителят в чл. 18 ни е казал какво значи „усвояване на българския книжовен език”. И в неговата точка 4, която е останала встрани от любопитството на господин Местан, е написано „спазване на книжовно-езиковите норми в системата не предучилищното и училищното образование при общуването – забележете – на педагогическите специалисти с децата и учениците”. Тоест всички колеги, които се изказаха дотук, за свободата на разговори между дечурлигата – нека да ми позволите този дядовски израз – не създават никакъв проблем.
Усвояването на българския книжовен език се урежда в следващия чл. 18.
Аз подкрепям господин Стоичков – понятието „общуване” си е на място и е свързано с онова общуване от т. 3 на чл. 15. Така че няма проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан за редакция на точка 3.
Гласували: за 2, против няма въздържали се 14.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Хамид за отпадане на т. 3 от чл. 15.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 15.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване редакционната бележка – в точка 3 вместо „комуникация” да се запише „общуване”.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме чл. 15 по вносител с приетата редакционна бележка.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Член 16. Няма направени предложения. Имате думата за изказване. – Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване чл. 16 по вносител.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 17. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 17 по вносител.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 18. Има предложение на народните представители Имамов и Хамид; предложение на народния представител Лютви Местан.
Имате думата, колеги.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: В точка 1 става дума за едно от тези компетентни съчетания между знания, умения и компетентности. За мене нашето предложение е естествено.
По точка 2 също става дума за отношението между знания, умения и компетентности.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Становище от министерството? Заповядайте, заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На предишното заседание коментирахме термините „знания”, „умения”, „компетентности”. По-скоро тук действително отново става въпрос за наш пропуск. Затова бих искала да ви предложа текстът на точка 1 да придобие редакцията „овладяване и прилагане на компетентностите”. Защото на предходното заседание уточнихме, че под „компетентности” разбираме ”знания, умения, отношения”. Благодаря. Точка 2 е идентична и това предложение да важи и за точка 2.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Предлага се отпадане на текста „на знанията и уменията”. Текстът да стане: „овладяване и прилагане на компетентностите”. Изказвания? Заповядайте, колега Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми колеги, господин министър! В чл. 18 господин Местан предлага нова точка 1 със следния текст:
„1. овладяване и прилагане на знанията и уменията и прилагане на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за усвояване на българския книжовен език.”
Мисля, че предложението е много удачно, защото то обвързва овладяването с държавен образователен стандарт, какъвто липсва за българския книжовен език.
Ще ви дам един пример. Един учител от Враца или от Видин – моите уважения към тези региони – идва в град Шумен и преподава на децата на български с диалект. Той говори български език, но не говори книжовен език. Как ще различим диалекта от този книжовен език, по кой стандарт? Как ще му попречим да учи нашите деца в Шумен на врачански диалект? Защото врачанският диалект много сериозно се различава от книжовния български език.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да направя още едно уточнение. Текстовете, които в момента са поставени в закона, ние когато през месец декември имахме изнесено заседание, коментирахме липсата им на законово равнище в наредбата за усвояване на книжовния български език, която съществува и действа в момента. Ние взехме тази бележка под внимание и всички текстове в тази така наречена наредба или стандарт за усвояване на книжовния български език дори са качени на по-високо законово равнище. Така че всички текстове са посочени в закона.
А за общуването, ако се върнете малко по-напред, – действително текстовете трябва да се четат в цялост – ще видите, че се казва, че при общуването трябва да се спазват книжовно-езиковите норми на българския език.
Така че държавният образователен стандарт е подзаконов акт, а текстовете, които гарантират усвояването на книжовния български език, са качени на законово равнище. И аз смятам, че това е по-доброто решение. Какво друго да напишем в този стандарт?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колега Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, тъй като това предложение на господин Местан се повтаря, в смисъл, има го още, и е важен въпрос, аз ще Ви помоля Вас и колегите, разбира се, за търпение и да кажа няколко думи по принцип, тъй като аз съм „за”. И ще кажа защо съм „за”.
Това, което каза заместник-министър Дамянова, е вярно. Това, което вносителят е направил, е ясно. Това, че Вие бяхте вносител на цял законопроект за български език, беше свързано с този закон. Сложността идва от следното и затова господин Местан е прав според мене. Сложността идва, от една страна, че ние имаме и ще продължим да имаме стандарт по учебния предмет. Държавните образователни изисквания са веднага, те се споменават и тук.
От друга страна, обаче Вие сте завършили този дебат – аз няма да се връщам на него, и сте стигнали до убедеността, че трупането на знания и умения в края финишира в компетенция. О’кей, нека така да бъде дефиницията за улеснение на работата. Дали е точно така от езикова гледна точка е друг въпрос.
Но ниската летва на матурата, ниското изискване, което трябва да бъде безспорно завишено, за което всички сме се изказвали „за”, трябва да стане през елементи на учебно съдържание – аз имам също предложение в тази посока за държавното образователно изискване, - трябва да бъдат изработени от този, който носи отговорността за този книжовен език накрая, а това е Министерството на образованието.
Сега се появява един либерализъм, който на мене ми е чужд. Аз разбирам мотивацията и аргументите, но не ги споделям. Защото ми се струва, че ако няма строгост, изключителна строгост по тази тема, свободата, която се дава на взимащите решение по цялата верига от всички класове във всички български училища ще стане наистина трудно контролируема.
Освен това ние по този начин обезсмисляме външното оценяване от самото му начало. Защото тези изисквания са въведени в крайна сметка за децата от първи клас насетне. Тоест това овладяване, тези умения и знания, за да станат компетенции, си вървят от самото начало. А ние нямаме инструмент. Мисля, че се самолишаваме от инструмент, което не е правилно.
И понеже минах трите минути, ще си ползвам още три минути по следващата точка – за държавните образователни изисквания. Но по принцип подкрепям предложението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще подкрепя предложението на колегата Местан. И неслучайно тогава, когато започнахме разговора по първото му предложение, аз стигнах до последното.
Знам, че стандарт за усвояване на българския книжовен език в случая се пише трудно и практиката го показа. Права е заместник-министър Дамянова, че част от текстовете, които бяха записани в последния вариант за стандарт, са намерили място в закона.
Но в края на краищата, ако бяхме приели, че такъв стандарт има, разговорът ни до преди малко нямаше да се случи в този вид и с този спор някъде между комуникацията и общуването. Мярката за това какво трябва да бъде владеенето на книжовния език и как би следвало той усвоен да се използва, щеше да бъде уредено официално.
Затова за мене смисълът да има закон, който да администрира неспазването на правилата на книжовния ни език, може да бъде смислен, нужен само тогава, когато сме направили стандарт и сме казали: това значи владеене на книжовния ни език.
Има смисъл в това говорене и затова аз ще подкрепя това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Ако може във връзка с Вашето изказване, господин Методиев, да кажа няколко думи. Бях посочен като вносител на закон за българския език.
Всички ние, колеги, знаем, че по действащия Закон за народната просвета има ДОИ. Това е наредбата за усвояване на книжовния български език в системата на просветата от 2009 г. Тази наредба аз съм я чел, предполагам, че ако сте имали наскоро повод и вие сте я преглеждали. Тази наредба сама по себе си нищо не означава. Тя нищо не ми казва на мене и на моя ученик или ученичка нищо не казва.
Въпросът е този, който постави колегата Богданова – какво искаме ние да кажем в този стандарт. И ако го кажем, ще е валидно ли – защото тя го каза – въобще за използване на официалния български език по Конституция в цялата обществена сфера, официалната комуникация с властите или ще е валидна само в сферата на просветата? Естествено че второто.
Тогава какво съдържание ще има този ДОИ, сега ДОС, това същата наредба от 2009 г. ли ще е, която според мене не казва нищо – не искам да обиждам вносителите от предходното правителство, - не ме обогатява, нито езиково, нито юридически.
Така че аз действително съм за правила – ясни, точни, да се спазват. Но според мене създаването на такъв стандарт само в системата на просветата, сега на образованието, няма да реши проблема, към който ние се насочваме и се обединяваме като че ли всички.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Наредбата е вкарана в закона, ясно е, но всъщност стандартът е Правописният речник на българския език и предговора към него, който никой няма търпение да изчете и да изучи. Въпросът е вие като законодатели можете ли този стандарт по някакъв начин да го узаконите. Сложно е, не става. Но това е стандартът в България.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев за реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Реплика към господин министъра. Това, което е сложно и е в някаква степен политическа сложност, защото ще стане лесен обект на критика на опозицията, е, че трябва да се прояви усилие, в частност в колегията, която се занимава с преподаване на български език и литература, и оттам вече управленческо усилие в министерството какво на различните нива в класовете, там, където ще имаме външно оценяване – след четвърти, след седми клас, там, където ще имаме матура, искаме да се получи като знания и умения, за да дефинираме понятието „книжовен език”, но не в смисъла на официалното общуване с държавните институции, а в смисъла на онова, което медиите в някаква степен произволно наричат „грамотност”.
И когато много лесно през политическия речник се напада българското образование, защото това е едно от най-лесните неща в България – да се атакува училището политически и се атакуват „те там”, имайки предвид главно учителите, което за мене винаги е било много пошло – те нищо не правят, децата са неграмотни! - на това нещо единственият възможен отговор е подредена система от изисквания. И се казва – аз ще си позволя с извинение, защото господин министърът все пак е специалист по езика, аз не съм – на ниво четвърти клас да се знае, че има пълен член в българския език и ако е възможно да се знае, че е при подлога, примерно. Не речника, не академични знания. Това не е възможно, то не е усвояемо, то не е за децата, то е за някой си друг, който е професор.
Но ние имаме нужда - и аз мисля, че по това каза господин председателят че съществува някакво съгласие – да знаем, че ще се изработи инструмент, който на тези равнища ще преценява през външното оценяване знаят ли или не знаят, което означава: свършил ли си е работата учителят или не си я е свършил. За това става дума. Аз това си представям.
Наредбата, внесена в закона, господин председателят я оцени много сурово. Аз не съм толкова склонен да кажа такива сурови думи. Такива са текстовете, толкова са могли хората. Не можем да имаме някакви особени претенции – говоря за предишната чиновническа група, която е създала тази наредба през 2009 г.
Въпросът ми е на мене по другото, за което се изказах и по което направих реплика на господин министъра. Аз си представям, че наистина ние трябва да знаем. Защото сме забравили тази българска граматика, защото много рано сме я натиснали и сме я затворили, в смисъл, тя се учи до много ранен етап, което за мене винаги е било неправилно, аз винаги съм го казвал това, независимо дали съм бил политически човек или не.
Трябва да се знае граматика, за да си грамотен, в някаква степен, разбира се, не в онази степен, в която го знае Българската академия на науките. Не искам такова нещо – всички деца да са в Института по български език.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви. Съвсем накратко ще кажа няколко думи.
Абсолютно съм съгласна с господин Методиев, но на практика това става. Това става през държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка по учебния предмет „Български език и литература”. Нека да припомня, той е двукомпонентен.
Стандартът за общообразователна подготовка по български език казва конкретно какво трябва да знаят и могат учениците в края на четвърти, седми, десети и дванадесети клас. А програмата за всеки един клас в частта „Български език” казва кои конкретно книжовно езикови норми трябва да владеят в първи клас, във втори клас, в трети клас, какво трябва да могат да правят, какво трябва да знаят по български език във всеки един от класовете.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. С гласуване ще определим дали е малко или е голямо.
Други изказвания? – Не виждам други желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Имамов и Хамид за редакция на чл. 18, т. 1 и 2.
Гласували: за 2, против 1, въздържали се 13.
Не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Лютви Местан за създаване на нова точка 1 към чл. 18.
Гласували: за 5, против 4, въздържали се 7.
Не се приема.
Поставям на гласуване редакционната поправка в точки 1 и 2 – отпадане на текста „на знанията и уменията”.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Поставям на гласуване чл. 18 по вносител с редакционната поправка в точки 1 и 2.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Член 19. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с чл. 19 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Член 20. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с чл. 20 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 21. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с чл. 21 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Глава трета с наименование „Държавни образователни стандарти”. Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с наименованието на глава трета, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Член 22. Има предложение от Веселин Методиев; предложение от Валентина Богданова и Ивелин Николов; предложение от Огнян Стоичков, предложение от Станислав Станилов, предложение от Лютви Местан. Колеги, имате думата. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да кажа, че аз съжалявам, че го няма господин Станилов, тъй като по принцип смятам да подкрепя и останалите предложения като предложения в рамките на чл. 22. Исках само да го попитам за неговите идеи за промяна. Явно няма да мога, тоест няма да мога да гласувам там.
Моят текст е свързан с току-що отминалата дискусия. И въпросът ми, за да мога да развия аргументите си, за да убеждавам в нещо вносителя или да не го убеждавам, е: ако стандартът за общообразователна подготовка е този, който укрива в това общо понятие „общообразователна подготовка” учебното съдържание по всички предмети от първи до дванадесети клас, как си го представя технически да се реализира, в рамките на какъв вид нормативни документи? Защото това означава една цяла серия от нормативни документи.
Ако ми се обясни кратко, ще го разбера. Дори съм готов да си оттегля предложението. Но искам да разбера практически, ако там е укрито всичко, в общообразователната подготовка, как се възнамерява да се постъпи и на какъв етап е тази работа? Тъй като всички вече сме наясно след толкова много обсъждания и дебати по тази материя, че тук в някаква степен е ключът към всичко.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Методиев. Колега Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми колеги, предложението на господин Местан в т. 1 да се запише: „1. за усвояване на българския книжовен език;”, е свързано с предишния член, който гласувахме – за държавния образователен стандарт.
Предлага се точка 7 да стане така:
„7. държавни зрелостни изпити по учебни предмети или цикъл от учебни предмети и оценяването на резултатите от тях.”
Тук просто е добавяне към списъка по точките, защото стандартите за държавни зрелостни изпити са пропуснати от тази поредица, може би по невнимание на министерството. Защото в противен случай оставяме на господин министъра възможността всяка година да променя самия стандарт за провеждане и критериите за оценяване на зрелостните изпити. Тоест господин министърът може да реши догодина критериите за оценяване на матурата по математика да са малко по-леки от тази година или пък нов министър след Вас може да реши да са по-трудни. Пропуснато е предполагам и господин Местан го добавя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Във връзка с нашите предложения. По първото вече комисията се е произнесла, тъй като то е свързано с предложението ни за друго заглавие на закона. Има настояване обаче към броя на стандартите да бъде прибавен още един и ние сме го предложили – да има нарочен стандарт за директор на училище, който е извън досегашното ни говорене за това е ли учителят част от общността на педагогическите специалисти или е отделно лице. Но мисля, че директорът заслужава една по-сериозна разработка и правила, на които следва да отговаря, за да няма само коментар по това как се провежда конкурси, доколко образованието ни е политизирано и деполитизирано вследствие на провежданите конкурси.
Между другото, намираме за редно в чл. 22, ал. 6, когато се урежда начинът, по който се съгласува стандартът за физическа среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие, освен министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството да бъде добавено това да бъде ангажимент и на Министерството на финансите, тъй като от това министерство зависи дали идеята на тримата министри по-напред ще станат факт или не.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Ако може аз да представя моето предложение. То е в чл. 22, ал. 6 в края на изречението да се добави „и с министъра на физическото възпитание и спорта”. Съотносимо е към държавния образователен стандарт по ал. 2, точка 11, а именно физическата среда на детските градини, училището и центровете за подкрепа за личностното развитие. Част от тази физическа среда е ученическата спортна инфраструктура – физкултурните салони, спортни площадки и др.
Затова ми се струва, че компетентен е министърът на спорта да съгласува този стандарт за физическа среда.
По отношение на предложенията на Станислав Станилов, ако ми разрешите да кажа няколко думи.
Вече се прие терминологията „морално нравствена” в предходни текстове. Тук се предлага в точка 8 в стандартите след „здравното” да се добавят „моралното, религиозно и интеркултурно образование”.
Също така отделни стандарти за „извънкласната и извънучилищната дейност” – като точка 17.
И като точка 16 – „учителска правоспособност и квалификация”.
Като защитавам предложенията на колегата Станилов, за които ще гласувам „за”, съзнавам, че възможно възражение от министерството е, че именно стандартът за учителската правоспособност е даден в статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти – точка 13.
С цялото съзнание на казаното обаче защитавам именно, че фигурата на учителя е особена в образователния процес и затова си заслужава определен стандарт. Други изказвания? – Не виждам. За становище от министерството има думата заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! преди да коментирам предложенията, които са направени от вас, искам да внеса малко яснота относно държавните образователни стандарти и процеса на изработване, защото действително имаше много коментари, включително и в медиите по този въпрос.
Искам да ви кажа,че някои от тях дори са готови на 100 процента, други на 50-60 процента. Работните групи работят. Разбира се, имаше малко забавяне във връзка с провеждането на държавните зрелостни изпити и националните и външни оценявания, но сега през летните месеци колегите ще продължат да работят.
Така че тук нямаме дискусия, нямаме проблем за това, че срокът, който сме дали, е 6-месечен, защото това напълно съответства на чл. 45 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове.
Освен това като наблюдаваме хода на дискусиите и на приемане на закона, ще имаме достатъчно време да изпълним изискването проектът на акта по закона да се изготвя заедно със самия законопроект и да се приема със срока на влизане на закона в сила.
Това исках да кажа съвсем накратко по държавните образователни стандарти. Разбира се, нямаше как да ви ги представим предварително и няма как, защото стандартите се определят в зависимост от това какво ще гласувате вие в Народното събрание. Една малка промяна би променила цялата философия на един стандарт. Така че действително тук не сме в противоречие и със самата законодателна практика.
Сега по реда на предложенията.
По предложението на господин Методиев. Всъщност стандартът за общообразователна подготовка и стандартът за профилирана подготовка включва сегашната Наредба № 2 за учебно съдържание, в която всички държавни образователни изисквания по учебни предмети са като приложение. Същия метод, същата техника на изработване сме възприели и в момента. Така че тук нямаме разлика. Просто сме ги разделили, защото вече имаме по-особено профилирана подготовка, в два стандарта – за по-голяма яснота и за по-добро прилагане на практика за улесняване на системата. Тоест сегашната Наредба № 2 за учебното съдържание всъщност са стандартът за общообразователна подготовка и стандартът за профилирана подготовка.
Не знам дали успях да отговоря на Вашия въпрос.
По отношение на предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов за предучилищното възпитание и подготовка. Това предния път го коментирахме. Смятам, че трябва да бъдем последователни.
За директора на училище. Тук ще си позволя да споделя с вас, че действително в работната група по стандарта, в която са включени и нашите социални партньори, имаше доста дебати около това дали директорът трябва да бъде в отделен стандарт, дали стандартът трябва да се казва „за педагогическите специалисти и директора” точно заради това, че действително директорът има малко по-особени функции от педагогическия специалист и това са мениджърските и управленските функции. Но решението за наименованието на стандарта, за директора и неговите задължения, за начина на провеждането на конкурс, изисквания и т.н. да остане в този стандарт е на работната група, в която, пак казвам, се включват всички социални партньори.
Прието е с единодушие. Затова работната група, която разработи проекта на закона, се съобрази с това на работната група, която разработва стандарта. Затова смятам, че трябва да уважим това тяхно мнение.
Същото се отнася и за предложението на народния представител Станислав Станилов за отделянето на учителя. Да, всичко това е в този стандарт, защото разглеждаме в цялост педагогическите специалисти, като сме ги равнопоставили. Всички те фигурират като задължения, като изисквания, като функции в този стандарт.
Пак казвам, предложението за наименованието на стандарта и философията по неговото изработване е приета от тази работна група и аз смятам, че трябва да го приемем като такова.
По отношение на предложението в чл. 22, ал. 6 да се добави „Министерството на финансите”, само че предлагаме „Министерството на финансите” да се замени с „министъра на финансите”, за да бъдем последователни. Защото там е казано, че се съгласува с министъра на регионалното развитие и благоустройството и ще добавим „и с министъра на финансите”. Това е корекцията, която бих искала да направя.
По отношение на предложението на народния представител Огнян Стоичков, съгласни сме с това да се добави „ и с министъра на физическото възпитание и спорта”. Имате право, господин Стоичков, че действително когато се правят изискванията за физкултурните салони и за спортните площадки, трябва да се вземе мнението и на министъра на физическото възпитание и спорта.
По отношение на предложението на народния представител Станислав Станилов след думата „здравното” да се добавят думите „моралното, религиозното”. Сами по себе си „моралното и религиозното” се разглеждат като проблематика и в интеркултурното образование, така че като философия те са включени там и не смятам, че е необходимо да изреждаме всички.
Учителската правоспособност вече я коментирах и няма да се спирам.
За извънкласната и извънучилищната дейност. В този закон ние вече не боравим с тези понятия, а боравим с понятието „занимания по интереси”, което считаме, че е по-правилно, то фигурира и е посочено като обща подкрепа.
В този смисъл заниманията по интереси се включват в стандарта за „приобщаващо образоване”.
За едногодишната издръжка на децата и учениците в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена, те са предмет на уредба на стандарт № 16 за финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда.
Както виждате, опитали сме се да окрупним подзаконовите нормативни актове. Това беше като цяло изискването и желанието на системата – да има по-малко нормативни актове, за да може нормативната уредба да бъде по-лесна за използването й в практиката и сме се съобразили с това желание. Дори нашите социални партньори имаха предложение за още по-голямо обединяване на стандартите, но това пък наистина щеше вече да ги направи неприложими.
Следва предложението на господин Местан за държавните зрелостни изпити по учебни предмети или цикъл от учебни предмети. Нека първо да кажем, че цикъл от учебни предмети вече нямаме.
А по отношение на това какви да бъдат изискванията и критериите за оценяване на държавните зрелостни изпити, това е включено в стандарта за оценяване, отново с цел окрупняване на уредбата. Така че там са включени изискванията и за външното оценяване. А самите държавни зрелостни изпити по своята същност са национално външно оценяване. Това е залегнало в стандарта за оценяването. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодарен съм за отговора. Но искам да кажа къде според мене се крият проблемите.
Първо, самата подредба изисква да има своя вътрешна логика. Аз ще предложа една. Ако вие се съгласите, да я приемем. Ако не се съгласите, ще помислим. Може да се върнем към този въпрос на следващото заседание.
Става дума за следното, изброяването може да бъде подредено по хронология на случващото се в училище. Първо имаме предучилищно образование. След това обаче идва учебният план, защото в него ще наредим всички предмети. След това ще дойде учебното съдържание по общообразователната подготовка. След това ще дойде учебното съдържание по профилирана подготовка, за да може вътре систематиката да е ясна.
Разберете, тези предложения са правени от народните представители, водени от яснотата, че този документ не е само вътрешно-ведомствен, той не е само за нуждите на самото училищно живеене. Той е за всички нас, за хората отвън, които питат, за хората, които искат да имат яснота – по закон как са нещата и т.н.
От тази гледна точка защитавам предложението на господин Местан в негово отсъствие втори път. Извеждайки такъв пълен приоритет, в който казваш: „Държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование са за” и сложим отпред „българския книжовен език”, това е знаме. На политически език това се нарича знаме. И трябва да се сложи знамето пред армията, за да може тази армия да върви напред. Това е смисълът. А не че го няма укрито в нещо, което можем на експертен език да го разберем, както Вие ми дадохте отговор и аз го разбрах много бързо.
Предложенията, върху които искам да помислим още малко, са свързани с това какво обществото отвън очаква от самите нас и как ние му го обясняваме на това общество.
Така че, подкрепяйки още един път предложенията на множество от колегите тук, които виждам, че госпожа Дамянова ги подкрепя от името на вносителя, аз си оттеглям моето предложение, за да може да стане просто част от една друга подредба, в която се казва – и давам веднага пример във връзка с моето предложение: предучилищно образование, учебен план, учебно съдържание по общообразователната подготовка, учебно съдържание по професионалната подготовка. След това не е придобиването на квалификация, дотолкова, доколкото то явно е подтикнато от профилираната подготовка защото профилираната подготовка дава тази квалификация по професия. След това да дойде приобщаващото, гражданското и моралното и религиозното, ако се приеме, защото това е сигурно някаква международна лексика – някой трябва да ми помогне, и чак накрая да дойде оценяването на резултатите. Където между другото идеята да се появи специално изискване, стандарт или както и да го наречем, в случая законът го нарича с думата „стандарт”, специално за матурите е като онова с българския книжовен език.
Уважаеми колеги, някой трябва тези неща да ги превежда на публиката. Преводачите са народните представители, първите преводачи. Това е адресирано към нас, не е адресирано към тях. Когато ние можем лесно да обясняваме, лесно ще може да се възприема от обществото. Когато ние помежду си водим разговор, който е малко по-усложнен и ни трябва професионална и експертна подкрепа, значи не можем да го преведем на езика на хората. Защото в крайна сметка това е смисълът на законодателството.
Извинявам се, господин председателю, че много говорих. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване редакционното му предложение, както той го прочете. Прочетете го отново.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Ще прочета.
„Ал. 2. Държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование са за:
1. предучилищно образование;
2. учебния план;
3. учебното съдържание в общообразователната подготовка;
4. учебното съдържание в профилираната подготовка;
5. придобиване квалификация по професия;
6. приобщаващото образование;
7. гражданското, здравното и интеркултурното.
8. оценяването на резултатите от обучението на учениците.”
След това си вървят помощните документи – информация и прочие неща.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Учебниците трябва да изпреварват.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за становище от името на министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието, младежта и науката приема това пренареждане и така направената редакция от господин Методиев.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване тази редакционна поправка на Веселин Методиев.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Господин Методиев оттегля второто си предложение.
По предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов. Ще гласуваме по точки.
Точка първа систематично беше отхвърлена в предходни гласувания.
По точка 18 - нов стандарт за директор на училище. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 8.
Не се приема.
По предложението в чл. 22, ал. 6 накрая да се добави „министърът на финансите”. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По предложението на Огнян Стоичков – накрая в ал. 6 да се добави „и с министъра на физическото възпитание и спорта”. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По предложението на Станислав Станилов. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 6, против 1, въздържали се 8.
Не се приема.
По предложенията на Лютви Местан. За коректност и тях ще ги подложа на гласуване отделно.
По точка 1. Който е съгласен, моля да гласува.
За 4, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
По точка 7. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
Колеги, обявявам 5 минути почивка.


(След почивката)


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Продължаваме нашата работа с чл. 23.
Има предложение на народните представители Имамов и Хамид. Имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: На миналото заседание, доколкото си спомням, господин председател, решихме, че подобни текстове могат да не се гласуват, защото ние гласувахме за целия закон. Тук става дума за замяна на думата „компетентности” със „знания и умения”. Когато става дума за някаква друга комбинация, тези текстове директно да се приемат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Аз благодаря на господин Имамов за коректността. Все пак, колеги, ние миналата седмица дискутирахме този въпрос, но искам да внеса яснота. Искам да ви цитирам според Европейската квалификационна рамка що е то „компетентност”: „Доказана способност за използване на знания, умения и личностни, социални и/или методологични дадености в работни или учебни ситуации, в професионално и личностно развитие”.
Така че трябва да сме наясно какво точно означава „компетентност. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 23 по вносител.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Преминаваме към Глава четвърта. Наименованието на глава четвърта по вносител е „Институции в системата на предучилищното и училищното образование”.
Изказвания? – Не виждам. Който е съгласен с наименованието на глава четвърта, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Раздел І с наименование „Определения и статут”.
Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с предложеното наименование, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 24. Няма направени предложения от народни представители. Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с чл. 24, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 25. Има направено предложение от Валентина Богданова и Ивелин Николов. Имате думата за изказване. Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин председател, предлагам да приемем предложението на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов. Те имат право. Редакцията е уместна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Не виждам други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Богданова и Николов.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Поставям на гласуване текста на вносителя по чл. 25 с добавката от Валентина Богданова и Ивелин Николов в ал. 2, която приехме.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 26. Има предложение от Валентина Богданова и Ивелин Николов относно областните ресурсни центрове. Изказвания?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: То е пак в рамките на уточняването. Тъй като за серия такива институции водим разговор за компетенции на общинско равнище и на областно равнище, с оглед на това кой провежда политика, как министерството деконцентрира власт на регионалните инспекторати и прочие, Центърът за подкрепа на личностното развитие е институция, която се намира на общинско равнище. Оставяме регионалния инспекторат като координатор на всички тези останали институции, които ги децентрализираме на общинско равнище.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 15.
Не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 26.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Член 27. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Поставям на гласуване текста по вносител на чл. 27.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 28. Има предложение от народните представители Имамов и Хамид; предложение от народните представители Ивелин Николов и Валентина Богданова. Имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нашето предложение е за промяна на т. 4 в ал- 2. Допълнително условие е да определят своите имена, символи и ритуали и т.н. Мислим, че това определение съвпада в по-голяма степен с автономията на учебните заведения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Господин Имамов, бихте ли ни обяснили какво разбирате точно под „други отличителни знаци”?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че това „други отличителни знаци” е в текста на вносителя. Аз съм заимствал текста от вносителя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Към господин Имамов и господин Хамид.
Въпросът е защо предлагате да отпадне „националната идентичност и култура”, защото, доколкото аз успявам да разбера, това пада от текста?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Веднага отговарям на господин Методиев. Аз добавям раздел ІІ от закона, където са посочени принципите на системата. Там националната идентичност и култура присъстват.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Но коя глава?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е технически пропуск. Трябва да го видя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми колеги аз също имам една забележка. Наименованията са определени в отделна алинея и те са в чл. 30. Там много подробно и добре е разработена материята относно наименованията на училищата. Така че мисля че тук също има някакво повторение. Благодаря ви.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Глава първа, раздел ІІ.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Глава първа, раздел ІІ. Тук пише:
„ 1. ориентираност към интересите и към мотивацията на детето и на ученика към възрастните и социалните промени в живота му;
2. равен достъп и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик;
3. равнопоставеност и недопускане на дискриминация;
4. съхраняване на етнокултурното многообразие;
5. иновативност в педагогическите практики;
6. качество на образованието;
7. автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация;
8. системност, аналитичност, прозрачност и предвидимост на образователните политики;
9. диалогичност и ангажираност на държавата, общините, неправителствените организации, бизнеса, гражданите и другите заинтересовани страни.”
Така че без да искате, ме подведохте. Никъде няма „национална идентичност и култура” в този текст.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че принципът е заложен в текстовете.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ги прочетох.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Съответстват на принципите на тази система. Това е логично.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Опасно е, господин Имамов, защото тук може да стане страхотна спекулация. Става дума за принцип на съхраняване на етнокултурно многообразие - предложението се внася от депутати на ДПС – и пада „националната идентичност и култура”. Давате ли си сметка, ако аз съм спекулант, какво изказване мога да направя в момента? Мога наистина да го направя в залата, но няма да го направя.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мога да ви кажа, че няма никаква подобна спекулация.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, но вижте какво се получава от предложението. Как да го подкрепя?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Целта, господин Методиев, е много проста – да се даде право на отделните училища и детски градини да определят сами своите имена. Елементарно. В текста е казано. И естествено това право да съответства на принципите, заложени в съответния текст.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: За съхраняване на културното многообразие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Методиев. Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз разбрах, че докато не ме е имало в залата, идеята все пак за запазване на областните ресурсни центрове е претърпяла фиаско. Продължавам да смятам, казвам го честно, че това не е добро решение.
Няма да оттегля нито едно от предложенията, свързани с ресурсните центрове по-нататък и ще продължавам да повтарям в залата, че тогава, когато подкрепих съвсем убедено предложението на колегата Соколова, подкрепяйки този текст, ние лишаваме от една възможност, която дава гаранция, че правото на приобщаващо образование ще бъде реализирана. И съм убедена в това.
Затова ще продължавам да твърдя, че предложението ни по чл. 28 е коректно, че има смисъл и е правилно.
Слушайки набързо дискусията, която се води по предложението на колегите Имамов и Хамид, продължавам да си мисля, че идеята ни текстът за автономията да бъде прочетен чрез самоуправление и децентрализация, е по-удачен. Защото формално предоставената автономия на детските градини и училищата дава възможност в рамките – даже без записа – на собствена политика да се търси подобно решение.
Мисля си, че каквото и да се случва в рамките на една система, която е базова и е задължителна за българските деца и причастна към всички български граждани, предполага точно това – възможност за самоуправление, децентрализация на права и отговорности и рамка все пак, в която държавата провежда своята политика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо Богданова, аз попитах преди малко. Искам да ви кажа следното, след като има убеденост - това е някаква крачка напред по пътя на модернизацията на българското образование, - след като системата ще се децентрализира на общинско равнище, а на областно равнище ще остане орган, който координира цялостната дейност в лицето на регионалния инспекторат където ще се събират всички видове политики, включително и тези, които извършват ресурсните центрове, запазвайки тяхното значение на общинско равнище като конкретни институции, подкрепящи тези деца, защо да не се съгласим?
Аз също имах тези въпроси. Имах среща с хора, които се занимават с тези дейности, и им казах: Ако се намират гаранции за това, че на общинско равнище вие всички ще имате своята всекидневна работа с тези деца, които се нуждаят от вашата грижа и помощ, политиката нека се координира на областно ниво.
Това се отнася за всички. Този въпрос не може да се разисква само на едно място – само в ресурсните центрове, той се разисква на няколко места.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колега Методиев, бъдещето на ресурсните центрове, които в момента съществуват на областно ниво, са мислени по два начина. Първият е да се преобразуват в общински центрове за подкрепа на личностното развитие. И аз продължавам да твърдя, че само на ниво община този проблем е трудно решим и изброявахме различни причини за това – ако детето е едно, ако общината прецени, че вменява други функции, ако няма хора за конкретните общини и всичко останало.
Второто е да назначаваме такива учители. И то става дума за малки общини с недостатъчно добър ресурс на училищата. Или с това ,че един учител трябва да бъде назначен заради две деца с различни специални образователни потребности. Между другото чисто прагматично беше нашето предложение - да бъде запазен на областно ниво този ресурсен център с всички претенции, които могат да бъдат реализирани чрез един друг акт, който да организира статута му, начина, по който той се финансира, но да бъде дадена възможност за достъп на всяко дете, което има подобна нужда, до ресурсна помощ. Само на ниво община това трудно може да бъде постигнато по съвсем обясними причини.
Това е предложението. Затова го повтарям. Мисля, че то е логически по-смислено и практически по-работещо.
И пак ще повторя, че проблемът не е за големите градове. Твърдя, че в София във всяко едно училище може да се назначи ресурсен учител. Децата са достатъчно, има ресурс за това и би могло да бъде осмислено и неговото работно време. В по-малките общини проблемите са по-различни. Затова не можем днес с вас да предугадим какво би се случило в община Бойница например. Ами там детето какво да го правим? Ако са двечки, пази боже. Не могат да обслужват тези общински центрове.
Ние сме казали, че центровете за личностна подкрепа работят по правилници, които ще приемат общините, без да е ясна идеята. Инспекторатът няма подобни правомощия, вие го разбирате.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колега Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател. Госпожо Богданова, аз разбирам Вашите притеснения. Те стояха по един основателен начин и в разговорите ни с представителите на различните ресурсни центрове. Те стояха и преди за тях да бъде изяснен механизмът, по който ще работи системата.
Нека да кажем най-напред, че целта на преобразуването на центровете от ресурсни в центрове за личностно развитие и подкрепа не е да обезсмисли ресурсната грижа. Целта е да я повиши като възможности, като идея, дори като идеология. Защото тази ресурсна грижа в момента е само за това да компенсира недостатъци. В центъра за личностно развитие и подкрепа тази грижа ще бъде и за това да развива умения, при това в една наистина смесена среда.
Малките общини, за които се притеснявате, и към момента са част от едни по-големи области. И към момента ресурсните учители от това ядро, което се намира в областта, наречено ресурсен център, пътуват всеки ден или както преценят, така че да стигнат до училището, в което има дете за ресурсно подпомагане. Там се изработва индивидуална програма за всяко дете, в изработването на която участва класният му ръководител, участва психолог, участва специален педагог и т.н.
И преминавайки към общините ресурсните центрове в центрове за личностно развитие и подкрепа, дали децата са две, дали е едно или са пет, дали общината има ресурс да го изгради към момента или не, това не означава, че за детето няма да има грижа. Защото ресурсните учители могат да бъдат назначавани или в училището, или в най-близкото училище, до което детето може да отива или ресурсният учител да пътува към детето.
И в момента това, че централизацията на ресурсния център е в областния град, не предполага отдалечените места да нямат грижа. Областният управител на територията на областта има задължение да събере в областната си стратегия цялостната грижа.
Националният инспекторат за образование, както и регионалният инспекторат по образование имат за цел да контролират тази грижа.
Това са модели, които работят и те работят успешно и към момента. Ние нищо не закриваме и нищо не отнемаме. Преформулираме ресурсната грижа в грижа за подпомагане и развитие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, този дебат мисля, че миналата седмица го водихме. Ако искате пак да го повторим, няма проблем. Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Тъй като колегата Соколова я нямаше, аз не споря с нея. Това беше смисълът тези ресурсни центрове да бъдат областни, за да могат да покриват грижата на територията на областта. Извинявайте, областният управител не е финансиращ орган, но общините са такива. И когато правиш структура на общинско ниво тя няма ангажименти да бъде координирана, разпределяна, регулирана от областния управител. Това е несериозно. Петнадесет стратегии да имате, вие правите общински структури, а не областни.
Така че нещата не могат да се случат нито управленски, нито законово, нито финансово по начина, по който вие ни говорите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, благодаря. Изказване от мене.
Според мене заслужава внимание текстът на Валентина Богданова и Ивелин Николов за отпадане на думата „автономия” и да се замени се текста „самоуправление и децентрализация”.
В чл. 3 аз предложих тази замяна, само че с думата „самостоятелност”. Предложението не беше подкрепено, като се използва терминът „автономия”. Пак казвам, според мене терминът не е точен. Предложеният термин е от Конституцията и е хубаво да употребяваме и в закона термините с еднакво значение. Автономията по Конституция са отнесени към висшите училища, които нямат 17 държавни образователни стандарти, нямат районно управление по образование, нямат национален инспекторат по оценяване, нямат всичките тези структури, които контролират, надзирават, направляват и прочие образователните системи и институции.
И ние в един момент да кажем, че основното ни и средното образование е автономно и да обясним в тези 5 точки какво разбираме под автономност… Аз като ги изчетох, ми се струва, че всяка структура в държавата, която има някаква правосубектност, може би освен военизираните структури – полиция и армия, отговаря на тези точки. Само точка 3 е изключение. Но това изключение определя една самостоятелност в политиките, но не автономия.
Автономията по Тълковния речник се свързва с една независимост, каквато имат висшите училища. Пак казвам, висшите училища нямат 17 държавни образователни изисквания, 17 наредби. Няма инспекторат, който да ги проверява, няма регионални управления по образованието. И ние казваме, само защото има точка 3, че тяхната самостоятелност я извеждаме като автономия.
Кои структури в държавата нямат правилник за работа, нямат политики в съответствие със законите на страната, нямат символи и ритуали и не могат да участват в програмите? Всички. Пак казвам, без полиция и армия.
Това според мене не прави структурите на основното и средното образование автономия в тяхната работа.
Аз ще подкрепя Валентина Богданова и Ивелин Николов за отпадане на текста „автономия”. Благодаря.
Други изказвания?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм „за”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз ще бъда против съвсем категорично. Защото, първо, се плашим от този израз. Автономията е дефинирано в какви политики ще бъде изразена.
След това бих задала въпроса: управлението на профилите и на професиите не е самоуправление и децентрализация. Извинявайте много.
В този смисъл аз смятам, че текстът на вносителя е точен и коректен и не бива да се плашим от такъв термин.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Стефани Михайлова поиска думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Само да прочета дефиницията от Тълковния речник: „Самостоятелност, независимост на учредения, организации и прочие при решаване на определени въпроси”.
Университетите имат пълна автономия това е пример от Тълковния речник. Тоест „независимост и самостоятелност” не изобщо, а в кръга на определени въпроси.
В такъв смисъл смятам, че текстът отговаря на дефиницията за „автономия” и е приемлив.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За реплика има думата Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз благодаря на колегата Михайлова. Това, което тя направи – да ни запознае с текста, е много ценно.
Това обаче, което каза господин Стоичков, не трябва да се махне с лека ръка, защото има утвърден смисъл на понятието „автономия” по образователните текстове на българското нормотворчество. Това е, което подчерта той. Заради това то е отишло толкова напред, дори е отишло в Тълковния речник, за да даде пояснение като пример.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Пълна автономия.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не знам какво значи „пълна автономия”, да си призная честно. Аз слушах внимателно да разбера какво е „автономия”.
Заради това не виждам толкова голям проблем. Но както решите. Аз ще подкрепя идеята да се сложи „самостоятелност” в дейността, защото съм изключително за това да се обогатява самостоятелността на българското училище, стига то да може и да има силата през педагогическите си колективи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: И някъде другаде може да се среща.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз го казах – и в чл. 3 от тези, които сме гласували до момента.
Благодаря Ви. Не виждам други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Имамов и Хамид Хамид.
Гласували: за 2, против 3, въздържали се 9.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Ивелин Николов и Валентина Богданова поотделно.
Първо, за редакция на ал. 1 и 3 – след думите „за подкрепа на личностното развитие” да се добавят „областните ресурсни центрове за подпомагане на обучението и възпитанието на децата и учениците със специални образователни потребности”. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов в чл. 28, ал. 1, 2 и 3 да отпадне текстът „автономия” и да се замени с текста „самоуправление и децентрализация”.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 28.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Член 29. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на 29 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 30. Има предложение от народните представители Имамов и Хамид; предложение от Валентина Богданова и Ивелин Николов; предложение от Катя Чалъкова и група народни представители. Имате думата за изказвания. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Смятаме, че изискванията към името в ал. 1 – да е обществено приемливо, не е достатъчно и сме добавили „и в съответствие със светския и деполитизирания характер на образованието”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще подкрепя колегите Имамов и Хамид, само че с редакцията да падне думата „деполитизирани” и текстът да стане „в съответствие със светския характер на образованието”.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ами ако училище го кръстят „Сталин”?
ХАМИД ХАМИД: Или като едни вафлички да се кръщават училища!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще Ви отговоря и то съвсем сериозно ще Ви отговоря. УНСС в двора на Университета откри бюст паметник на Карл Маркс и изобщо не видях реакции в българското общество. Българското общество се възхити на тази постъпка на УНСС! Няма да казвам кой е Карл Маркс.
ХАМИД ХАМИД: Господин Методиев, по този начин от утре всички училища и детски градини ще се кръщават „Бойко Борисов”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин министър, господин председател! Колега Методиев, имаше реакции в обществото, имаше и статии. Наистина обществото обърна внимание. Автономията на висшите училища, за която говорим всички тук, върви изцяло. Ректорът господин проф. Стати Статев защити и си изказа своето мнение. Но имаше реакции в обществото със сигурност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Катя Чалъкова, заповядайте.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание на нашето предложение. Най-напред една техническа поправка – в ал. 3 са думите „основния профил, професия”, а не в ал. 1.
Има предложение ал. 5 да се заличи. Какъв е мотивът тук. За училищата, които имат план прием след четвърти клас, ако имат само един основен профил – математически, обслужваме само една единствена гимназия и това е Софийската математическа гимназия. В този случай ал. 5 не ни дава възможност за запазване на всички съществуващи природо математически гимназии, които са 30 на брой, за да запазят своя статут и своята същност.
За да компенсираме това, че голяма част от тях не са чисто математически, даже бих казала, че 90 процента от тях не са чисто математически, а са природо математически, както и професионалните гимназии, които вече в своите имена съдържат повече от една професия, тъй като те правят обучение по повече от една професия, предлагаме текста на ал. 3 – в името на училището да се включи означение за основните профили и професии при специализирана подготовка, по която то провежда обучение. Така в максимална степен запазваме сега съществуващата ситуация за природо математическите гимназии и за професионалните гимназии, които може би почти няма да се наложи да сменят своите имена. И само на част от математическите гимназии, които имат прием след четвърти клас, ще се наложи думата „гимназия” да се замени с „училище”.
Искам само нещо да добавя, тъй като имаше няколко интервюта, които прозвучаха в пресата, че примерно дадена гимназия е известна като гимназия, искам да ви кажа ,че почти всички гимназии, когато правят своя превод на английски, пишат high school. Така че няма никакво разминаване в наименованията, които се предвиждат. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Само едно пояснение – вашето предложение е в ал. 3, нали така?
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Казах го в началото – техническа е грешката.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Между другото смисълът на нашата предложение е в посоката, за която говореше колегата Чалъкова. Но аз мисля, че нейното по-добре решава проблема. Поради това ние ще оттеглим нашето предложение и ще подкрепим това, което колегата Чалъков и група народни представители предлагат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: други изказвания не виждам. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Имамов и Хамид.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Колегата Богданова оттегли тяхното предложение.
Подлагам на гласуване предложението на Катя Чалъкова и група народни представители за редакция на ал. 3 и за отпадане на ал. 5.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Поставям на гласуване текста на вносителя с приетата редакция.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има проблем и ще кажа какъв е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само молбата ми е своевременно да ме спирате, защото вече четири гласувания направихме.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, аз може би се уморих. Знам, че след третия час започвам да не съм много полезен и ефективен. Има проблем и ще го кажа какъв е, за да го решим следващ път. Имената на българските училища са част от националната традиция. Националната традиция е част от националната идентичност и националната памет. Това са много сериозни неща, те са свързани със съзнанието на хората. Хората се самоопределят към едно училище. Затова тук е нужно да се каже нещо в тази посока, че трябва да отговарят на тази българска национална традиция, а не да се кривят по някакви пътища на псевдомодернизация, с което се получават някой път много криви неща.
Но тъй като никой не е готов да помогне в момента за текста, аз ще го приема такъв, ще гласувам по вносител, а една редакция винаги може да се направи.
СНЕЖАНА ДУКОВА: По този начин отхвърляш възможността едно българско училище с изучаване на език, да речем, да бъде „Томас Джеферсън”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Националната традиция не отхвърля американската цивилизация. Мога цяла лекция да ви изнеса, но не виждам смисъл. Защото има традиции включително училището да се казва „Томас Джеферсън” или „Уилям Гладстон”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, колегата Методиев предложи редакционна поправка в текста на колегите Имамов и Хамид.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Те не я приемат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз не видях съгласие да се редактира техният текст. В този смисъл няма защо да подлагам на гласуване редакция на текст на вносител, с която той не е съгласен.
Преминаваме към чл. 31. Има предложение на народните представители Николов и Богданова. Това е за ресурсните центрове. Изказвания? – Не виждам. Подлагам на гласуване тяхното предложение.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 13.
Не се приема.
Поставям на гласуване чл. 31 по вносител.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 32. Има предложение на народните представители Николов и Богданова по същата тема. Изказвания?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Имам процедура по въпроса.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Струва ми се, че след като още в първите членове в списъка на институциите отпаднаха областните ресурсните центрове, с цялото ми уважение към вашите мотиви просто не е логично да продължаваме всеки път да ги гласуваме. Дискусията се проведе. Трябва ли да ги обсъждаме всеки път?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вносителят не взе думата, така че няма проблем. Аз просто искам по този текст да кажа нещо.
Струва ми се, че прекалено сме натоварили целия закон с разпоредби, които са в другите общи закони – Търговския, сдружения с нестопанска цел и т.н., какво точно трябва да включва наименованието. В рамките на шегата, една детска градина може ли да се казва „Слънце”? Това отговаря ли на истината? Това слънце ли е? не е слънце. Значи не може детската градина да се казва „Слънце”. Това беше в рамките на шегата, разбира се.
Предложението на Николов и Богданова за областните центрове вече го гласувахме.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 32.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 33. Има отново предложение на Николов и Богданова за областните ресурсни центрове. Изказвания не виждам. По същата аналогия с позволение на вносителите не подлагам тяхното предложение на гласуване.
Подлагам на гласуване чл. 33 по вносител.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 34. Има предложение от колегите Имамов и Хамид за заместване на думата „компетентности”. С тяхно съгласие няма да го подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 34.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Подкрепя се единодушно.
Спираме до тук по законопроекта.

Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Искам аз да кажа нещо, което да се чуе от всички. Представил съм на вашето внимание закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование – това, което работната група от нашата комисия работи с помощта на министъра на образованието, младежта и науката и другите институции за проблема със Студентския град. Текстът е на ваше разположение. Представил съм го на членовете на работната група Ивайло Тошев, Алиосман Имамов, Веселин Методиев и Ивелин Николов. Очаквам от тях отговор. Тъй като текстът беше представен вчера, мисля, че утре е един добър срок, в случай че решат да го подкрепят, до 17 часа ще разчитам на тяхната подкрепа.
В случай че има дискусия, съм на разположение за поредно заседание на работната група, за да уточним дискусионните въпроси.
Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да кажа на колегите следното. Господин Имамов понятията „Зорница” и „Слънце” са наименования на училищни и читалищни институции в Българското възраждане след Кримската война. Ако Вие нямате представа, понятието име на училище е свързано с приемането на една цяла система от ценности. И „Томас Джеферсън”, госпожо Дукова, е име, въведено от Любен Каравелов в българската образователна традиция.
Така че като се казва „национална традиция”, трябва да се знае от българските народни представители, че една от нациите в Европа, която проявявала изключителна толерантност към демократичните практики на евроатлантическия свят, е българската нация. И това се отнася за периода края на ХІХ – началото на ХХ век. И ви съветвам да не се отнасяте иронично към нашата традиция. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Колеги, тъй като приключихме със законопроекта, поисках процедура. На предното заседание не гласувахме моето процедурно предложение, затова ще го направя още веднъж и държа да се гласува. А то е следното. Предлагам от следващия четвъртък, поради важността на законопроекта, а и виждате, че върви с не страшни темпове, до края на юли да работим и в четвъртък по три часа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Във връзка с Вашето предложение трябва да съобразим и няколко обстоятелства. Голяма част от членовете на комисията са членове и на други комисии, които заседават в четвъртък. Това първо.
Второ. Длъжен съм да докладвам пред вас предложението от Комисията по труда и социалната политика за следващия четвъртък да се проведе съвместно изслушване на министъра на труда и социалната политика и социалните служби по въпроса за социален дом „Асен Златаров”. Ако вие приемете едно такова изслушване, ще го направим следващия четвъртък.
Всичките тези неща трябва да ги имаме предвид. Аз, разбира се, съм за един работен график. Но, колега Стоилов, Вие трябва да мотивирате този работен график ще обуслови ли приемането на второ четене на закона в пленарната зала. Защото иначе няма никакъв смисъл, може и в събота и в неделя да работим.
РУМЕН СТОИЛОВ: Обосновката е конкретна и няма смисъл да се повтарям. Аз мисля, че сме длъжни като народни представители от Комисията по образованието да направим всичко възможно с ресорното министерство да приемем закона с поправките и с обсъжданията. Аз не държа за четвъртък. Ако колегите и Вие като председател ми кажете, че трябва да работя в неделя, ще работя и в неделя. Просто мисля – и още веднъж ще го повторя, - че е необходимо да направим това, което зависи от нас, за приемането на закона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз предлагам да помислим за вторник, тъй като не ангажира народните представители с други комисии. В противен случай няма да е честно.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Във вторник имаме извънредно заседание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Във вторник до обяд. Заповядайте, Галина Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Господин председателю, първо, искам да Ви информирам, че до мене не е постъпила информация, съответно до колегите, че колегите от Комисията по труда и социалната политика искат съвместно заседание на двете комисии за изслушване на министъра на труда и социалната политика. Нямаме информация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Днес дойде това предложение.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Второ, в момента по заповед на министър Десислава Атанасова е формирана междуведомствена група, която се председателства от Калин Каменов – председател на Държавната агенция за закрила на детето.
В този смисъл аз предлагам, след като тази междуведомствена комисия извърши своите проверки и даде своите становища, ние след това да направим изслушването, защото тогава ще има по-голяма полза.
Подкрепям това да има такова изслушване, да има заседание на двете комисии, но то да бъде, след като излязат резултатите от работата на междуведомствената комисия, това е по Вашето предложение.
По отношение предложението на колегата Стоилов, аз съм съгласна да работим извънредно, въпросът е да решим кой ден. Защото смятам, че един ден в седмицата с по-продължителна работа, с повече часове просто нас ни прави неадекватни, изморени, разконцентрирани и не сме в състояние да работим нормално. Така че моето предложение е да работим два дни по по-малко часове на ден.
Що се отнася до колегите, които членуват и в други комисии, мисля, че тази практика вече е утвърдена в Народното събрание. Колегите отиват свършват си работа в другата комисия след това се връщат. Винаги са били коректни и никога досега не сме имали проблеми по този въпрос.
Така че според мене остава открит въпросът в кой ден да направим извънредното заседание? Според мене четвъртък е подходящ ден. И ако решим да работим по три часа, това означава в сряда да имаме заседание от 15 до 18 часа и в четвъртък от 15 до 18 часа. Разбира се, тези колеги, които имат някакви неотложни ангажименти, ще си ги вършат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз ще подкрепя господин Стоилов с още един аргумент и ще Ви отговоря на Вас за това дали има съществено значение дали ще бъде приет в комисията законът до края на юли. Да, има съществено значение. Защото когато през септември отново се върнем на работа, ще има нужда от още време законът да мине и в пленарната зала.
От месец ноември ние не дадем ли възможност на министерството да започне правенето на учебните програми, ние това няма да го направим и за по-следващата година. Това е като един изключително важен аргумент.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие отговорихте на първия ми въпрос, защото това беше наистина съществено – да знаем какви са вашите планове. Планът е до края на този месец да приемем закона в комисията. Добре.
Естествено, ако, господин председател определите четвъртък като ден за извънредно заседание, аз препоръчвам то да бъде от 15, 30 часа, да имаме половин час време да отидем в другата комисия, да видим какво става и да преценим как ще се движим между двете комисии.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин председател уважаеми колеги! Да бъдем реалисти. Искаме и наистина ще направим всичко възможно до края на месеца да приемем закона в комисията. Но все пак човешкият фактор е такъв, че може и да не успеем. Но тъй като сега се правят учебните програми, наистина за да стане реформата, те трябва да бъдат утвърдени най-късно в средата на ноември, за да може системата да започне да се адаптира.
Така че вие преценете в кой от тези дни и какъв ще бъде графикът. Но понеже законът след Министерския съвет месец и половина седя някъде, ние загубихме темп. Но имайте предвид, че учебните програми са изключително важни и те трябва да бъдат утвърдени в средата на ноември.
Едновременно с това всички тук са живи хора, така че нека да не си поставяме нереални срокове. Има едно прекрасно предложение на колегата Веселин Методиев, - аз не съм парламентарист и не зная какъв е механизмът – като приемем 40-50 члена, те да влизат в пленарната зала, след това следващите. Иначе ще задръстим пространството с 300 и няколко члена.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Методиев, споделете механизма.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Така се е случило, че аз съм един от хората, които е приемал текстове от порядъка на второ четене в размер на 350-360 страници. Случаят не е чак толкова трагичен. И в предишните парламенти, когато са се приемали такива големи устройствени закони, са вървели успоредно комисия и пленарна зала. По този начин първо, не се натоварва залата с един и същи предмет на дейност, уморителен за колегите и отегчителен в някаква степен за тези, които нямат интерес по определената тема, а се работи само с един законопроект в продължение на няколко дни.
От друга страна, вървейки успоредно комисия и закон, онова, което е необходимо на изпълнителната власт – да се движи в някакъв срок с други нормативи, винаги е създавало по-голяма сигурност и стабилност.
Казвам, че това не е изключение на един парламент. Това го е правило Четиридесетото, Тридесет и деветото, Тридесет и осмото Народно събрание. Аз лично зная от Тридесет и седмото Народно събрание такова закони и съм участвал в тяхната реализация.
Това нещо изисква обаче ръководството на парламента – тоест призивът ми към Вас, господин председател, да разговаряте с председателката на парламента – да съобрази общия ред, по който има намерение да се движи дневният ред на пленарните седмици, и тогава вече да видим ние в състояние ли сме да направим една трета от закона, за да го приготвим за пленарна зала и да минат примерно тези 100 страници в рамките на три или четири дни. Защото Вие, господин председателю, вече сте човек с опит, заставате на трибуната, четете един текст на законопроект и знаете колко време отнемат процедури и прочие неща, винаги това може да се направи.
Аз съм привърженик на този вариант, тъй като текстът е голям. Ако го изсипем наведнъж към 15 септември, ще направим приемането му в залата във висока степен по-слабо ефективно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Веднага възниква риск ние да приемем половината закон до края на месеца.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Кому пречи това?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Методиев, това, което се поставя в момента като задача – да приемем половината закон до края на месец юли и в комисията, и в пленарната зала и министерството да започне да работи, а през септември да приемем другата половина на закона, е доста опасна хипотеза.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това беше спекулация.
Казвам следното. Никой не поставя в момента – и господин министърът го каза – срок до края на месец юли да се приеме 31-и член в залата. Аз не чух такова нещо. Казвам, че в процеса на работа, когато се работи относително разумно, когато не се правят денонощни заседания, когато се планира работата, се е възприела практика комисията да работи по един голям обем от законопроект, а пленарната зала да изработва онова, което комисията свършва. Даже ако има тук представител на Правната дирекция, имаше понятие „на два свитъка”, „на три свитъка”, на някакви такива думи, с които аз в момента не мога да ви запозная. Някои закони подлежат на това нещо, мисля, че този – също. Но отправям към Вас молба да го консултирате с председателя на парламента и с Правната дирекция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам. Колеги, предложението е да работим в четвъртък от 15,30 до 18,30 часа. С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 18,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Огнян Стоичков)