---

П Р О Т О К О Л

На 12 юли 2012 година се проведе извънредно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, Анелия Семкова - началник на отдел в дирекция „Правна”, МОМН, Евгения Костадинова – директор на дирекция ОПОС, МОМН, Грета Ганчева – експерт в МОМН, Камен Йорданов – дирекция „Финанси”, МОМН.
Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден! Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1.Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2. Разни.
Становища по проектодневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Колеги, стигнахме до чл. 44. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с чл. 44 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 45. Няма направени предложения. Изказвания? – Няма.
Подлагам на гласуване чл. 45 по вносител.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 46. Няма предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя по чл. 46, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 47. Има предложение от народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов и от Катя Чалъкова и група народни представители. То е във връзка с предходни ваши предложения.
Колеги, имате думата. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само с една уговорка. Колеги, ясно е, че в останали текстове, които са свързани със съществуването на математическите училища, които ни предлагат по-напред и по които вчера дискутирахме дълго време, ние сме направили своите предложения. Очевидно е, че няма смисъл да продължим дискусията по тях днес. Но аз продължавам да се надявам, че ние ще уредим смислен текст, който да даде възможност да има такива училища и те да бъдат признати като такива, а не да бъдат в общия брой средни училища. Но това е разговор, който се надявам, че ще водим, когато стигнем до чл. 141, който би трябвало да решава всичките тези проблеми, и да се уточним.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Катя Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми господин председател, госпожо заместник-министър, колеги! В чл. 47, ал. 4 – за духовните училища, е предвидена само професионална подготовка. Нашето предложение е да бъде включена и профилираната подготовка като възможност за избор при духовните училища, тъй като в момента духовните училища, които съществуват, предлагат както профилирана, така и професионална подготовка.
Затова предлагаме това да се запази и текстът на ал. 4 да стане:
„Ал. 4. Духовните училища осигуряват и професионална подготовка в професионално направление „Религия” или профилирана подготовка”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Чалъкова. Становища от министерството по двете предложения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя направеното от госпожа Катя Чалъкова предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, заместник-министър Дамянова. Други изказвания?
Разликата с текста на вносителя и предложението на колегата Чалъкова е, че по вносител духовните училища могат да осигуряват и професионална подготовка, а вие предлагате задължително да осигуряват профилирана подготовка. По текста на вносителя е „професионална подготовка”.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Предложението е да имат възможност да осигуряват професионално обучение в направление „Религия”, тоест професионална подготовка или профилирана подготовка. Защото текстът, който се предлага в момента, дава възможност само за професионална подготовка. Липсва профилираната подготовка. Затова е допълнението, което предлагаме с колегите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Освен обаче профилирана, духовните училища може да осигуряват и професионална подготовка. А вие казвате, че са длъжни да осигуряват. Така излиза. По текста на вносителя четем: „Духовните училища може да осигуряват и професионална подготовка в професионално направление „Религия”.” Тоест може да осигуряват, може да не осигуряват. Според вашия текст духовните училища задължително осигуряват професионална подготовка. И допълвате, разбира се, профилираната подготовка.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Мога ли да направя малко по-различно тълкувание? Духовните училища са училища, които осигуряват обучението до ХІІ клас. След Х клас така, както е предвидено по закон, подготовката е профилирана или професионална. Ние даваме възможност училищата да изберат едната или другата. Затова текстът е: Духовните училища осигуряват профилирана или професионална подготовка. Това са двете възможности. Те избират една от двете възможности.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Катя Чалъкова и група народни представители за чл. 47, ал. 4, изречение второ – редакция, както е посочена.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 6.
Подкрепя се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 47 с приетата редакция на Катя Чалъкова.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
Член 48. Има предложение от народния представител Светослав Тончев и група народни представители; предложение на Ивелин Николов и Валентина Богданова. Имате думата. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, не по нашето предложение. Имам няколко принципни въпроса, за да се уточним всъщност какво представляват центровете за подкрепа на личностното развитие, които в началото като идея аз много харесвах.
Какво всъщност казваме с този текст, за да разбера дали правилно разбирам логиката на записа. Центровете за подкрепа на личностното развитие са общински. Ресурсните центрове се преобразуват в общински центрове. Помощните училища вървят в подобна посока.
Центровете за работа с деца, каквито между другото ние никъде не сме предвидили в този закон или аз поне не успях да открия никакъв текст в Преходните и заключителни разпоредби, свързан с тях и трябва да видим как уреждаме статута им, предполага, че всъщност ще се превърнат в центрове за подкрепа на личностното развитие. Има шест правомощия, които могат да станат повече.
Вече гласувахме, че центровете се регистрират с наименование, което включва името на центъра и предмета му на дейност. Това е запис. Което означава, че в една община могат да бъдат направени колко на брой центрове за подкрепа на личностното развитие? Много на брой, нали? Не един.
Дотолкова, доколкото те имат различна специфика, общинските съвети приемат правилник за всеки един от тях. Това ли значи? Или приемат принципен модел и който се вмести в него, става такъв на територията на общината.
Това по структурирането.
Центровете за подкрепа на личностното развитие не предоставят завършване на образователна степен, завършен клас. В тях обаче формално образователен процес се води. Вчера коментирахме това, че децата, за които говорим, ще получават ресурсна подкрепа с различен обем, защото говорим за различни деца, ще получават това в рамките на възможно съществуващ или несъществуващ център, какъвто трябва да има в рамките на общината, тъй като за тях ще бъдат получавани пари по разходен стандарт. И е добре някъде да си изясним тези пари, които ще получи училището, защото в него е записано такова детенце, по какъв ред ще осигуряват дейността по образователната подготовка, която се води в центъра за подкрепа на личностното развитие, което е различна структура и би следвало да се финансира по друг ред, вероятно някъде към края ще уточним по какъв.
Права ли съм в момента и правилно ли съм схванала логиката на тази иначе много обемна форма, на която сме вменили всички функции, които ние искаме да вменяваме на училището? Разбирам, че там ги пращам.
И отделно, в рамките на този център може да се извършва тази превантивна, диагностична, рехабилитационна и т.н. дейност, тоест всички видове дейности пак в един или в друг център. Има ли някъде модел, по който ние ще кажем, че в рамките на един център, който вие тук сте написали, че могат да извършват повече дейности, ще има някаква мярка на съвместяването на тези дейности?
Как точно решаваме, че един център работи с деца, които имат талант, искат да танцуват, да пеят, да правят изкуство по някакъв начин, и деца, които имат друг тип проблеми, вменени пак на центъра. Ще има ли някакъв препоръчителен ред, по който ще кажем: ние можем да отделим децата, които имат нужда от ресурсно подпомагане, от превантивна работа, диагностика, рехабилитация, включително и кариерно развитие и ориентиране?
Извинявайте, но аз имам нужда от малко повече яснота по центровете и е добре да си го изясним в момента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, да докладвам постъпили в комисията предложения и становища: от кмета на община Банско – имате размножено становище на община Банско, на консултативния съвет по образование към община Банско, подписано от господин Георги Икономов, кмет на община Банско, доскоро наш колега в Народното събрание. В това писмо се визират и конкретни текстове, свързани с Центъра за подкрепа на личностното развитие, точно текстът, който в момента визираме.
В предходни текстове, които вече бяха обект на обсъждане, се коментира задължителното образование. Те предлагат да бъде от 6-годишна възраст, поради трудности с материално-техническата база, включително и в детските градини, където те казват, че се налага в група да бъдат и по 35 деца, извън всякакви норми. Не са съгласни с финансирането на частните училища и предлагат в чл. 10 и чл. 40 ал. 3 да отпадне.
Сега конкретно за чл. 38 и 49 – ние все още не сме на чл. 49, но е свързано с работата на Центъра за подкрепа. Те имат въпрос относно структурата на тези центрове, функциите им, взаимодействията между тях и връзката между закона и държавните образователни стандарти.
По-нататък ще докладвам техните становища по останалите текстове, свързани най-вече с децата със специални образователни потребности.
Предоставена ви е и справка от община Момчилград относно състоянието на училищната мрежа в община Момчилград, изготвена от началник отдел „Хуманитарни дейности” инж. Сюлейманов. Тази справка е на разположение на комисията. Който иска, ще си я размножи в съответните екземпляри. Заповядайте, колега Местан. Даниела Михнева ще размножи за всички.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз предоставих по един екземпляр на всяка парламентарна група.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата за изказвания. Кой ще представи становището на Светослав Тончев и група народни представители. Заповядайте, колега Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми колеги! Става въпрос за сега съществуващите тъй наречени народни астрономически обсерватории и планетариуми. Те са седем на брой на територията на цялата страна. Наречени са „народни” още от момента на своето създаване, като тук под думата ”народна” се има предвид европейската практика. „Народен” идва от „peoples”. Такава е идеята, която е била още при самото създаване на тези извънучилищни педагогически учреждения.
От момента на своето създаване досега те съществуват, като в тях се извършва учебна дейност. При тях директорът се назначава от началника на регионалния инспекторат. Учителите, които работят там, имат задължителна норма преподавателска работа, която е 720 учебни часа годишно, имат абсолютно всички задължения на едно педагогическо учреждение.
Във връзка с това предложението, което представя колегата Тончев, е тези астрономически обсерватории и планетариуми да бъдат отделени като центрове за личностно развитие.
Само че аз ще предложа на вашето внимание една малко по-различна редакция от неговото предложение, след като, разбира се, го съгласувахме както с него, така и с колеги от нашата група. Към чл. 48 се предлага да се създадат нови ал. 3 и 4:
„Ал. 3. Центрове за подкрепа за личностно развитие са и астрономическите обсерватории и планетариуми.
Ал. 4. Устройството и дейността на астрономическите обсерватории и планетариуми се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието, младежта и науката.”
Останалите ал. 3 и 4 стават ал. 5 и 6.
Каква е идеята. Идеята е астрономическите обсерватории и планетариумите да бъдат изнесени като отделен център за личностно развитие. Идеята е, че те са седем на брой и освен общинска дейност, намирайки се на територията на една община, те имат и регионална значимост, защото в тях се провежда дейност не само на територията на общината, а засягайки няколко общини.
Заедно с това, тези планетариуми и обсерватории е единственото място, където се прави подготовка за националните олимпиади по астрономия, в които България има много сериозни успехи и почти винаги нашият национален отбор се класира на първите шест места в международен план.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Преди да коментирам идеята, искам да кажа , че аз се надявам, че ще извадите от структурата на тези астрономически обсерватории обсерваторията на Рожен, която е в структурата на Българската академия на науките и има други ангажименти.
Второ, чудесно е ползваме планетариумите и астрономическите обсерватории, доколкото ги има, те са толкова верни. Но аз, за да не се връщам към въпроса, който зададох – що е то център за подкрепа на личностното развитие, - не смятам, че в центъра за подкрепа на личностното развитие може да се извършва и друга дейност, освен чисто тази, която тук е уредена. В картинните галерии също влизат деца, но те не могат да бъдат център за подкрепа на личностното развитие. В планетариумите влизат възрастни.
Разбирам логиката, но те имат и други функции. Те имат социална функция, познавателна функция, там битуват и възрастни, те се интересуват от това, предоставя им се възможността да го видят, заедно с всичко, което един планетариум или една астрономическа обсерватория предполага. А ние ще ги сложим в структурата на Министерството на образованието и ще им предоставим всичките тези или част от тези функции, които предполагат функции само с деца. И аз не намирам това за разумно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище от министерството? Заповядайте, заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Първо, по отношение на обсерваториите. Шест са астрономическите обсерватории до момента, които са по Закона за народната просвета и които се водят като общински обслужващи звена в системата. Това е само за ваша информация.
По отношение на въпросите на госпожа Богданова, искам да направя няколко уточнения.
Да, центровете за подкрепа за личностно развитие са общински. Един център може да развива една, две, няколко или всички дейности, в зависимост от потребностите. Малко по-надолу имаме в главата за подкрепа за личностно развитие имаме подробно развити обща и допълнителна подкрепа. Там имаме едни стратегии за подкрепа за личностно развитие, първо, на областно ниво, след това съответно на общинско равнище. И в зависимост от това се прави план за действие за изпълнение и за гарантиране на тази подкрепа.
Затова сме препратили правилниците да се приемат с решение на общинския съвет. Тоест самите центрове ще бъдат много различни. Може в една община да имаме няколко центъра. Може да има и един център, както е в момента. Знаете, че в момента те се водят извънпедагогически учреждения, така наречените ИПУ-та и са уредени в Преходните и заключителни разпоредби в § 15 като такива, тоест тяхното преобразуване в центрове за подкрепа.
Така че въпрос на общинска политика е дали този център ще извършва всички дейности, дали ще извършва част от тях. Дори в момента имаме общини, в които извънкласните дейности се организират от така наречените центрове за работа с деца. Имаме други общини, където средствата са предоставени направо на училищата и дейностите се извършват от училищата. Това подробно сме го разписали по-надолу в главата за обща и допълнителна подкрепа и съответно сме дали тези възможности.
Разбира се, че например в една голяма община, каквато е в София, логопедичният център ще остане като отделен център. Ресурсният център също ще си остане като отделен център. Това отваря възможностите за интегрирана политика, за обединяване на ресурси и съответно увеличава възможностите за откриване на център на територията, включително на една по-малка община. Там също сме дали възможност една община да възлага дейностите за подкрепа на друг център от съседна община например, ако няма съответните специалисти за дадените дейности. Но пък те трябва да бъдат гарантирани.
Най-различни са възможностите. Затова съответно правилниците биха били твърде различни.
Това обаче, което ще се зададе като рамка и което ще бъде задължително, ще бъде посочено за гаранция в стандарта за приобщаващо образование. Но няма как на национално равнище да се дава някаква рамка, защото това би било невъзможно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Съжалявам, че отново взимам думата, но понеже наистина сега погледнах този параграф, искам да кажа нещо.
Това означава, че колкото преценят, колкото реши общината с мощната администрация, толкова центрове правим. Тези центрове могат да разширяват дейността си, могат да я стесняват, в зависимост от възможностите си.
Ние няма как да не стигнем до финансирането, за да е ясно. Погледнах накъде върви примерно Националният дворец за децата и всичко, което следва от това. Заедно с това ние сме казали, че финансираме по някакъв ред центъра. Аз имах един въпрос, който е свързан точно с децата, за които вчера говорихме, за които училището получава стандарт и би следвало да го харчи центърът за подкрепа на личностното развитие. Но сме дали възможност децата, които отиват там, да плащат такса. И очевидно, че тази такса ще се плаща не толкова от децата, които ще получават ресурсна помощ, а за децата, които искат да развиват таланти, възможности, дарби, на които ние като че ли сме най-много длъжници, защото най-малко говорим за тях.
И за да е ясно, че в тази посока вървим. Това са записите тук. Аз си ги изяснявам за себе си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Уважаема госпожо заместник-министър, колеги! „Центрове за подкрепа за личностното развитие” е наименование ново, на нова институция, чиято цел е да обере обраслите в годините системи на образователни дейности в България по най-различен повод и от най-различен характер.
Дълги години с много добри намерения, при различни финансови възможности на държавата са реализирани различни идеи – една в Димитровград, друга в София. Навсякъде различно. Да се харчат пари за децата винаги се е струвало много разумно, че това е мощна инвестиция и че тя ще се връща един ден. Но харченето на пари, за да се поддържат големи администрации в цялата страна по принцип е неразумна дейност, особено за една модерна държава от демократичен тип. В една тоталитарна държава финансите винаги са били последната грижа. Тя затова и фалира.
Да направиш множество такива институции за децата е много красиво, но се оказва фактически финансово невъзможно.
Това, което е на нашето внимание и което аз смятам за много разумно, е да се направи една институция, която да обере в себе си дейностите, включително и ресурсно, тоест финансово, и да започне един приоритет, който да бъде даден, разбира се, на общините или да кажа, даже на общностите, за преценка на солидарност помежду им.
Солидарност на гърба на държавата е много лесно нещо - и се приказва лесно, и си е чист популизъм. Но солидарност на място е истинската солидарност. Ето защо този подход за мене е добър, защото ще докаже наистина в състояние ли са примерно група общини да реализират определени приоритети, да се солидаризират една с друга в името на това в една от тях да има център, който да се занимава с този профил, другата да има център, който се занимава с другия профил.
По отношение на въпросите за финансирането моето мнение е следното, госпожо Богданова, защото Вие поставяте съвсем резонно този въпрос. В момента всичките тези обрасли структури, къде на чие подчинение е неясно в някаква степен, напълнени – пак ще кажа – с доста администрация в себе си, имат на свой ред и то – забележете, главно през пари, които им дава Министерството на финансите, а не през собствени източници, свои разходи за тези дейности.
Ако в нещо можем да бъдем сигурни, то е, че във времето 2012 – 2013 г., тоест с бюджет 2013 г. няма министър на финансите със здрав разум, който в навечерието на избори да започне да орязва такива разходи, защото собствената му политическа сила ще го качи на лампиона, казано на жаргон. Тоест това финансиране от тази гледна точка не е заплаха. Въпросът е, как ще се преразпределя?
И ако тук има някакъв въпрос, на който министерството дължи отговор, е, че контролът върху тези образователни дейности трябва да бъде много строг при регионалните инспекторати. Фактически, ако някъде искаме да подсилим текста, да му дадем повече яснота, повече сила в буквалния смисъл на думата, то това е там, при регионалните инспекторати, защото те трябва да се натоварят с тази отговорност. Те са си натоварени с тази отговорност, но, да речем, ако искаме да ги засилим, защото това е ново явление.
Иначе така, както са изписани, аз пак да се върна на това, което казах вчера на колегите от БСП – то е по-социално, отколкото можем да си го представим. Тук е изписано всичко: „развитие на интересите, способностите, компетенциите, изявата в областта на науката, технологиите, изкуствата и спорта”. Аз като прочета т. 1, мене ме притеснява кой е този министър на финансите, който ще ги осигури тези пари за всичките тези дейности! Ами те са толкова много, че аз лично бих се съгласил да се намалят, ако някой има предложение, но никой няма предложение за намаляване, защото ще влезе веднага в конфликт с популистката среда на материята.
Или т. 3: „превантивна, диагностична, рехабилитационна, корекционна и ресоциализираща работа с деца и ученици”. Това е цяло министерство!
Тоест, от гледна точка на дейности законът е максимално пълен, той не може да бъде по-пълен от това.
Въпросът е – пак да се върна: или общините ще направят такава истинска политика на солидарност, за да се докажат със своята дейност, или няма да успеят. И тук вече корекцията ще идва от намесата на регионалния инспекторат. А основното, което ще стане, фактически намесата ще бъде от взаимодействието между Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на финансите с определянето на тези бюджети. Фактически там ще се изработят тези приоритети от гледна точка на централната власт.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Никой не спори за необходимостта от центровете за подкрепа на личностното развитие на учениците. Има едно предложение на колегите Николов и Богданова, което е по-скоро от структурен характер – дали има нужда, освен общински центрове за подкрепа на личностното развитие, да има и областни ресурсни центрове.
Струва ми се, че ние на предишно заседание вече проведохме една такава дискусия. Тогава бяха поставени въпроси какво се случва, ако по една или друга причина в съответната община няма достатъчно на брой ученици, които да се нуждаят от специализирана грижа и че тогава областните центрове биха могли с едни по-гъвкави методи да обслужват и общините, които нямат нужда или нямат натурални показатели за разкриването на специални щатове. Струва ми се, че чухме и някои отговори в тази посока.
Аз обаче имам един въпрос, на който моля да ми отговорите ад хок: как става финансирането на грижата за тези деца? Под формата на индивидуална подготовка – така ли е?
Защото искам да обърна внимание, че по стандартите за издръжка на един ученик, ако за редовната форма на обучение имаме около 1200 лв. средно за страната, 1195 лв., за самостоятелна форма на обучение – 300 лв., обърнете внимание, че за индивидуална форма на обучение на децата стандартът е много по-висок – 2475 лв. Ние в този стандарт ли сме в центровете? А къде? Искам да разбера.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Стандартът, който се отпуска допълнително за децата със специални образователни потребности след оценката на комисията, е 2061 лв. Това е допълнително и е различно от индивидуалната форма. Като от тези 2061 лв. в момента в училището отиват 293 лв., там, където е детето, а останалите отиват за издръжката на ресурсния център и за назначаването на ресурсните учители.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Значи независимо че центровете ще бъдат общински, това ще бъде държавно делегирана дейност. Така ли да разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз мисля, че намираме отговори на някои въпроси. Оттук нататък е въпрос на целесъобразност или на реална нужда дали да има и областни центрове. Опитвам се да разсъждавам, колеги, и да влезна в темата, така щото да определя и вота си.
Тоест няма риск на основание, че в съответната община децата са само няколко и по тази причина на тях няма да им се осигури специализирана грижа, тъй като на базата на този натурален показател не може да се разкрие щат. Няма такъв риск. Така ли да разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря за отговорите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само едно допълнение. Аз мисля, господин Местан, че ние, обсъждайки всичките тези неща, които наричаме „децентрализация”, сме се убедили, че тя е децентрализация в някакъв управленчески план, но във финансов план тя винаги е обслужвана централно от бюджета. Едното е, че образованието е държавен приоритет, второто, което е още по-важно, че огромната част от нашите общини нямат такъв ресурс, че да поддържат такива дейности. Така че то винаги е било и то винаги ще бъде държавен приоритет.
Въпросът, който поставихте, е интересен от гледна точка на това, което вчера говорихме – до каква степен за индивидуалната подготовка например при случаите със специални образователни потребности ще отидат еди-къде си повече средства, отколкото в другата община, където ще са по-малко такива деца? Зависи от броя на децата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само няколко изречения, господин председател. Уважаеми колеги, образованието е държавна функция, няма значение кой управлява отделните звена и институции. Държавата дава на всяка община – доскоро беше така наречената допълваща субсидия. И един от елементите, който тя трябва да финансира задължително, е и образователната функция, включително и други.
Във връзка с тази точка. Аз смятам, че има два варианта за обсъждане: единият е предложението на колегите Богданова и Николов, тоест областни ресурсни центрове. Но обърнете внимание, в ал. 2 те предлагат изграждане на постоянно действащи екипи.
Другият вариант е общинските центрове да не бъдат вързани само за общината, тоест да се даде възможност в някакъв друг мащаб в тези общински центрове да участват и да се обучават деца от съседни или от други общини, тоест те да играят ролята на тези областни ресурсни центрове.
Мисля, че вторият вариант е дори по-мобилен и дава възможност за по-големи координации между отделните общини и от финансова гледна точка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Моето изказване не е в контекста на това, което до момента се говореше. Просто искам да направя една редакционна корекция в ал. 2. Предлагам след думите „общежитие” да се добави: „чиято дейност не се организира от училища”.
Целта е да отговорим на повика, който тези дни възникна, да бъде по-ясно при първоначално запознаване с документа, че не всички ученически общежития трябва да се обособяват в центрове за личностно развитие, а само тези, които функционират самостоятелно и отделно от училищата. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Заместник-министър Дамянова да вземе думата и още веднъж да обясни какво става, ако съответната община няма нужда от изграждането на центъра, във връзка с въпроса, който постави господин Имамов.
Неслучайно ние с господин Методиев, вече разсъждавайки върху този реален проблем, който се поставя в предложението на колегите от Коалиция за България, се опитахме да насочим нещата и като към изрично записана в закона координираща отговорност на инспекторатите, било чрез някакви екипи, които да не са обвързани със съответната община. В противен случай ще влезем в колизия и със Закона за местното самоуправление – как така един център към моята община ще обслужва и други общини. Дайте отговор на този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Много съжалявам, че взимам думата отново. Но все пак добре е когато съм задала въпрос, да не ми отговарят колеги, защото той беше към вносителите.
Ние достатъчно мотивирахме нашето предложение преди това, така че с удоволствие бих участвала в дискусия по него пак. Но аз имах няколко въпроса, за да е ясна и за мене самата идеята за работата на центровете и за начина, по който те се финансират – освен че това става чрез държавния бюджет. Ние тук сме записали един общ текст.
Кое всъщност недофинансираме от тези възможни осем функции? Приемаме, че осемте функции се развиват. Защото от записите по-надолу на мене ми стана ясно. Приемам, че финансиране на децата, които имат специални образователни потребности се случва по реда, по който в момента разпределяме парите между училището и ресурсните центрове. Добре. Но аз наистина питах: а другите деца, които имат талант, дарба и искат да ги развиват, да танцуват, да пеят и всичко останало, наистина ли по тази преходна разпоредба просто ще плащат такси? И това е начинът те да участват в центровете?
Този запис го има в закона. На мене наистина искам да ми е ясно, че за едните държавата ще плаща, другите, които имат талант или искат да правят нещо през свободното си време, ще трябва да имат родители, които да могат да плащат. Искам да разбера идеята на центъра.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Не знам защо обсъждаме нашето предложение за чл. 48а. ние не сме го поставили на обсъждане. Ние обсъждаме въпросите, които госпожа Богданова зададе към вносителя. По чл. 28 тази дискусия мина, тя беше достатъчно богата и ние в момента не се занимаваме с тази дискусия. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! няколко бяха въпросите, които бяха зададени.
Относно финансирането бих искала господин Камен Йорданов, който е от дирекция „Финанси”, да разясни потоците. Преди това бих искала да кажа няколко неща.
По отношение на регионалните екипи. Същите екипи, които са заложени в предложението на народните представители Богданова и Николов, ние сме заложили към регионалните управления. Това са постоянно действащи екипи, със заповед на министъра, с различни функции, които да осъществяват и супервизия, за да нямаме конфликт на интереси. Защото не е редно центърът и хората, които извършват веднъж оценката на децата, имат интерес от подкрепата, след това да извършват и супервизията, и контрола. Някак си не е редно. Затова тези екипи, за да имаме и контрола на територията на цялата област, са към регионалното управление по образованието, като целта е там да привлечем както специалисти от центровете, така и други по-тесни специалисти, които в един друг казус не биха се съгласили да работят на постоянен договор, било то в центъра или в училище, но са тесни специалисти. Например детските психиатри в България се оказа, че са само 10. Така че очевидно те няма как да са постоянно в най-различни центрове, а са изключително необходими в тази ситуация.
Така че контролът, супервизията и дори подкрепата на регионално равнище ние гарантираме през тези регионални екипи, което предполагаме е и вашата философия.
На въпроса на господин Имамов – дали друг център може. Да, може. В чл. 197 ние това сме го посочили, че когато на територията на общината няма център, съответно дейностите, които по принцип са заложени в центъра за подкрепа, могат да се възлагат на друг център и т.н.
По отношение на това дали една община е задължена да има център, не, не е задължена. Ако няма нужда от такъв център, няма да има. Разбира се, това е общинска политика. Но тя е задължена да гарантира подкрепа по отношение на децата със специални образователни потребности, защото средствата така или иначе минават през общината. Но това вече може да го направи, зависи от случаите или училището, или група училища – един ресурсен учител да бъде назначен в две училища, както в момента това се получава. Но вероятността и шансовете този ресурсен учител да бъде по-дълго време с децата са много по-големи.
Защото в момента например в ресурсния център във Враца, към който са назначени ресурсните учители, в едни малки населени места – с. Банкя и с. Тишевица имаме деца със специални образователни потребности, които за съжаление получават подкрепа само веднъж седмично. А в една друга хипотеза тези две училища могат да си назначат ресурсен учител и този учител да бъде много по-често с децата там.
По отношение на финансирането, ако позволите господин Камен Йорданов да даде отговор на въпросите.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз затова казвам, че трябва да имаме много ясни определения в този закон. Вие знаете, че общината е единица. Има и специален Закон за местното самоуправление. Когато една община, което е един общински център, ще обслужва още една или две-три общини, той престава да бъде общински. Той вече е нещо повече от общински. Разбирате ли? Когато казвате – общински център, трябва да внесете такава яснота, която да превърне в тези случаи понятието „общински център” в известна степен условно понятие. Ето, за тези неща става въпрос. Не спорим за другите неща.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Само ще обърна внимание на едно нещо, след което ще дам възможност на експерта от МОНМ да се изкаже.
Разглежданият текст - по този начин бихме могли да си отговорим и на въпросите, които бяха поставени, поне да опитаме – на чл. 48 кореспондира и препраща към текста на чл. 197, в който е казано, че „Кметът на общината може да възложи дейности за подкрепа на личностно развитие по чл. 48, ал. 1 на центъра за подкрепа за личностно развитие от друга община” – това, което колегата Местан постави като въпрос, че надхвърляме не само географски, но и финансово, и структурно териториалната единица, наречена „община” или на друг изпълнител ако в общината няма център за подкрепа на личностното развитие. Аз съм си поставил въпросителна – кой ще е този друг изпълнител?
В тази връзка още е рано да разглеждаме предложението на колегите от ГЕРБ, но те препращат към Закона за социалното подпомагане. Обаче за тази препратка имаме становище от министъра на труда и социалната политика и това становище е отрицателно. Той не е съгласен със смесване на функциите социално подпомагане с образователни функции, отнемане на компетентност на ДАЗД, както и поставя въпроса за финансирането.
Пак казвам, чл. 197 предстои да бъде разгледан, но той е във връзка с чл. 48 и затова трябва комплексно да разсъждаваме по материята. Заповядайте.
КАМЕН ЙОРДАНОВ: По въпроса, който повдигнахте. Ако позволите, ще започна с него и така ще открием и темата за финансирането.
Когато казваме, че кметът на една община може да възлага дейности, свързани с подкрепата за личностно развитие, имаме предвид, че всяка една община ще получава средства. Тук не съществува финансов проблем. Тук ние се опитваме да дадем възможност – пак ще повторя, това е една възможност, която може да се реализира, която може да не се реализира, преценката наистина е на кмета на общината. Но той ще има възможност по този начин, използвайки ресурса, който му е предоставен, да използва капацитета на съседна, обикновено близка община, за да могат децата, живеещи на територията на неговата община, да ползват услугите на съседния център.
Казвам, че той ще получава финансиране, защото всички съществуващи ангажименти на държавата по отношение на финансирането на дейностите се запазват. В случая ние финансираме не само ресурсните центрове, не само адаптирането на децата със специални образователни потребности в масовото училище. Ние финансираме извънучилищните и извънкласните дейности, които всички ученици получават на общо основание. Не децата, обхванати в тези дейности, всички ученици получават средства за извънучилищни, за извънкласни дейности. Тези средства ще се получават и занапред.
Разликата е, че кметът ще може да концентрира този ресурс и да го използва, съгласно възможностите и, разбира се, предпочитанията и интересите на учениците.
Когато говорим за такси, изрично сме подчертали в закона, че такси ще се заплащат след решение на общинския съвет за дейности, които не се финансират от държавата. В момента те също съществуват. Издръжката на обслужващите звена, които работят по Закона за народната просвета, е общинска дейност. И на много места са въведени такси, които се заплащат от родителите, за ползването на определени услуги.
Така че ние ще финансираме онова, което държавата осигурява и за момента. Основно това са възнагражденията на служителите, които работят и които реално осъществяват тези дейности с учениците и децата.
Дотук разликата е, че те ще могат да бъдат концентрирани или съответно разпределени по места, където ще се реализират дейностите, от кмета на общината, в зависимост от неговата преценка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, предполагам, че чухме всички тези.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбрахме, че няма финансов проблем. Независимо къде се намира детето, дали в община, в която има общински център, или не, то ще получи услугата и държавата ще финансира тази услуга. Но извинете, възлагането – господин председател Вие сте юрист, очаквах Вие да вземете отношение – е властническо правомощие. Не може да уреждате властническо правомощие на един кмет спрямо служители на друга община, без да уредите обратната връзка, задължението. Тоест трябваше да обърнете посоката или минимум да уредите и двете посоки на този проблем. Възлагането е властническо правомощие. Аз, кметът на община „хикс” ще възлагам, ще се разпореждам със служители на друга община.
Ето, точно тук отваряте основанията за предложенията на колегите от БСП. Затова ви казвам, че вие пораждате въпроси, но още не сте дали отговорите.
Добре, аз имам право да възлагам. А къде е задължението на Хамид да го изпълни? По силата на кой текст от закона? Уредете обратната връзка. Законът трябва да е ясен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, нека да се насочим към приключване на тази тема. Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Продължавайки това, което каза колегата Местан и това, което наистина се предлага в текста, на което обърна внимание господин Стоичков. Ние казваме: кметът може. Тоест общинският съвет може да създаде центрове, но кметът може да възложи тези правомощия, уредени в закона, в структура, предвидена от Закона за училищното образование, на една група доставчици на социални услуги и неправителствените организации изведнъж ще се окажат изпълнители на ангажименти, заложени в Закона за училищното образование и вменени на институциите в системата на образованието, каквито са центровете за подкрепа на личностното развитие.
Така че това взаимодействие не просто ще бъде факт, а някъде тотално ще бъде изместено. Такава е логиката на това предложение.
Аз разбирам министър Младенов. Аз лично бих подкрепила неговия отказ да бъдат смесвани Законът за социално подпомагане и Законът за закрила на детето. Дали това е възможно в рамките на това финансиране на извънкласни и извънучилищни дейности, които могат да бъдат и дейности, осъществявани от училищата, а не само от центровете?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Семкова.
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Само една техническа корекция. Под термина „възлага” сме имали предвид възлагането по смисъла на договорното право, а не по смисъла на административното право, тогава, когато възложителят възлага на изпълнителя, а изпълнителят се съгласява да изпълни.
Ако думата поражда наистина съмнения, сега разбирам, че е възможно да поражда, бихме могли да предефинираме текста. Имали сме предвид договорното правоотношение, свързани с всички закони за разходване на бюджетни средства.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз предлагам тази дискусия да я продължим, когато стигнем чл. 197, защото тя е изключително важна. Договорното право предполага насрещни волеизявления. Ако има възлагане, но няма приемане за изпълнение, няма насрещно волеизявление. Но аз предлагам като стигнем до чл. 197, тогава да уточним терминологията.
Заповядайте, госпожо Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: След като дотук няма направени други предложения, към моето предложение аз искам да добавя един текст. Алинеите ще се преномерират и ал. 5 вече ще стане ал. 7.
Предлагам в ал. 7 една малка поправка в текста: „Устройството и дейността на центровете за подкрепа на личностно развитие, извън посочените в ал. 3, се уреждат с правилници, приети от съответния общински съвет”.
Това е, за да бъде нашето предложение в контекста на целия чл. 48.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имаше редакционна поправка от госпожа Стефани Михайлова – „ученическите общежития, чиято дейност не се организира от училищата”. Заповядайте, колега Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател. Аз предлагам редакционна поправка в ал. 5, която се предлага вече да стане ал. 7. Вместо „правилници” предлагам да запишем „правилник”. Защото текстът предполага, че за един център може да има няколко правилника. Аз така го тълкувам.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Препоръчително е единственото число. Аз мисля, че просветният министър знае тези неща, естествено е да бъде „правилник”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преминаваме към гласуване.
Предложенията на народния представител Светослав Тончев и група народни представители с редакцията от днешното заседание за създаване на нова ал. 3:
„Ал. 3. Центрове за подкрепа на личностното развитие са и астрономическите обсерватории и планетариуми.
Ал. 4. Устройството и дейността на астрономическите обсерватории и планетариуми се урежда с правилник, приет от министъра на образованието, младежта и науката.”
Алинеи 3 и 4 се преномерират и стават съответно ал. 5 и 6.
Алинея 5 става ал. 7.
И редакция в последната ал. 7: След думата „Развитие” се добавя изразът „извън посочените в ал. 3”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване първо това предложение на Светослав Тончев и група народни представители.
Гласували: за 11, против 2, въздържали се 6.
Подкрепя се.
Във връзка с корекцията на Стефани Михайлова. Подлагам на гласуване редакционната добавка - в ал. 2 накрая след „ученическите общежития” да се добави „чиято дейност не се организира от училище”.
Гласували: за 15, против няма, въздържали се няма.
Подкрепя се.
В новата ал. 7 има редакционна поправка „правилник, приет от съответния общински съвет”.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 14.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване чл. 48 с редакционната поправка в ал. 2 и с приетата редакция на Светослав Тончев и група народни представители.
Гласували: за 10, против няма2, въздържали се 9.
Приема се.
Член 49. Няма предложение на народни представители. изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с текста на вносителя за чл. 49, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 50. Има предложение от Ивелин Николов и Валентина Богданова. Имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, аз мисля, че нашето предложение е ясно. То кореспондира и с предложенията, направени от общините. Намирам това за разумно. То е част от разговора, който водихме преди малко, че е важно, освен че финансирането се извършва чрез общинските бюджети, да има изричен запис в закона, че държавата подпомага финансово отглеждането и храненето на децата в общинските детски градини. Защото темата за това как изглеждат детските градини, как вътре правим предучилищно образование е важна. Затова обръщам внимание на този текст и предлагам да го подкрепите.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само едно изречение да кажа. Относно предложението по ал. 3 тази дискусия я водихме относно чл. 10. Все пак искам да напомня, че става въпрос за търговски дружества, които ще бъдат финансирани от държавата. Едва ли може да се оспори, че това е държавна помощ. Мисля, че дискусията беше доста подробна по чл. 10. Аргументите са същите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря.
Моето предложение, колеги, ще го обясня с две думи. Предлагам нова ал. 5, която кореспондира с ал. 4:
„Ал. 5. Ежегодно до 1 март директорите на духовни училища да предоставят финансов отчет на министъра на образованието, младежта и науката. В отчета да се посочи източникът на финансиране..”
Това е с оглед публичност на дейността. Тъй като, макар и по Закона за вероизповеданията в духовните училища да извършват образователен процес, за мене е безусловно необходимо държавата в лицето на министъра на образованието, младежта и науката да осъществява определен контрол, било то финансов по смисъла на новата разпоредба, която предлагам. Аз по-нататък съм предложил и други разпоредби, свързани с духовните училища. По-нататък ще се спра и на тях.
Има предложение на Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз предлагам след думите „се финансират от” да се добавят думите „от държавния бюджет, съответно при определени условия.
Каква е мотивацията за това предложение – че държавата, финансирайки духовните училища, ще има възможност да контролира и учебния процес в тях. Това е смисъл и на следващите ми предложения в закона.
Сега искам да обърна внимание на следното. В закона се появява един парадокс. Вносителите предлагат да се финансират частни детски градини и частни училища, които формират печалба, а не са включили финансиране на духовните училища, които не носят печалба, а са финансирани, така да се каже, на обществени начала. Това е според мене несправедливо и би трябвало да се поправи. Това ми е идеята.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Станилов. Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По отношение на финансовото подпомагане на отглеждането и храненето на децата в общинските детски градини – от кога, от 2-годишна възраст? Все пак това е общинска дейност. Храненето в детските градини от различните общини е различно. Знаете, че там с наредба на общинския съвет се определя такса, в която се включва съответно и храната. Тази такса е различна в различните общини. Как държавата ще финансира една и съща сума в различните общини?
така че държавата отпуска стандарт на общините за задължителното предучилищно образование. Той е по-висок в сравнение с незадължителното. Така че смятам, че това е общинска дейност и не бива да се намесваме в тази територия.
По отношение на частните училища искам да направя само една вметка. Частните училища се регистрират не само по Търговски закон, но и по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и по Закона за кооперациите. Така че там за печалба не можем да говорим. Това е въпрос на избор.
По отношение на предложението на господин Стоичков за отчета. Бих искала да се позова тук на Закона за вероизповеданията, също и по отношение на финансирането на духовните училища. Ние сме запазили тази възможност, която е предвидена в чл. 21, ал. 3 на Закона за вероизповеданията, където се казва, че държавата и общините могат да отстъпват безвъзмездно на религиозните институции техните местни поделения, право на ползване върху държавни и общински имоти, както и да ги подпомагат със субсидии, предвидени в държавния или общинския бюджет. Така че тази възможност съществува.
По отношение на отчетите, чл. 25 ал. 2 казва, че когато вероизповеданията ползват преференции по ал. 1, годишните им счетоводни отчети подлежат на независим финансов оди при условията, предвидени за юридически лица с нестопанска цел.
Така че контрол от гледна точка на образованието – да, но по отношение на финансовите отчети не виждаме необходимост да натоварваме министъра на образованието, младежта и науката с тази дейност. След като имаме субсидии от държавата, съответно те подлежат на контрол от страна както на Сметната палата, така и на Държавната агенция за финансова инспекция.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Във връзка с предложението на проф. Станилов. Коментарът, който чухме от заместник-министър Дамянова, не обезсилва предложението на проф. Станилов. Това са различни неща. едно е ежегодното финансиране или подпомагане на дейността на вероизповеданията, това става на отделен ред от Закона за държавния бюджет. Това не е финансиране на обучението в образователните институции, в духовните училища, в никакъв случай. Става въпрос за предложение, което търси аналогия с финансирането на учениците в частните училища. Този принцип се търси, а не дали въобще държавата подпомага чрез нарочна субсидия дейността на една или друга религиозна институция.
Къде е казано, че тези средства, предоставени на религиозните институции, ще бъдат предоставени на духовното училище? Не, те могат да ги използват за изграждане на храмове, за каквито други дейности преценят.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Няма аналогия в това.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Станилов обаче търси аналогия. И в случая, ако има преобладаващо мнение в полза на подкрепа на частните училища, то няма да имаме никакви основания да откажем подобно финансиране на духовните училища, именно защото при тях целите са идеални, а не търговски. Няма как държавата да финансира търговско дружество, а да откаже финансирането на една организация с идеална цел.
В този смисъл аз смятам, че отношението към предложението на господин Станилов трябва да бъде в пряка връзка с решението за финансирането на частните училища. тоест ако сме казали „да” на частните училища, трябва задължително да кажем „да” и на финансирането на духовните.
Господин председател, във връзка с Вашето предложение ще кажа само едно изречение. В изречението „В отчета се посочва и източникът на финансиране” думата „източник” се явява синтактичен подлог и предполага пълен член. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Явно се приема.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Реплика на Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз няма да коментирам другите предложения, тъй като репликата ми ще бъде по отношение на предложението на господин Станилов в контекста на това, което каза господин Местан.
Ще ми позволите, господин Местан, да Ви кажа, че Вашето изказване не съдържаше логика. И ще Ви кажа защо. Защото няма аналогия – това, за което веднага реагирах – между финансирането на частните училища, беше обяснено перфектно, по подобаващ начин от заместник-министър Дамянова, че те не са само търговски дружества, че те се регистрират и по два други закона. Това първо.
Като второ. В частните училища има записан изричен текст, който казва, че там ние финансираме образователния процес, задължителния образователен процес, който се води до 16 години, по текстове на Конституцията на Република България и по още много други текстове. Там ние не финансираме материална база, нито подобрение на архитектурната среда, нито такива дейности. С оглед на това то е контрапункт на това, което Вие говорите, духовните училища да бъдат подкрепени в един друг контекст на този текст.
Затова смятам, че логиката не беше достатъчно ясна, нито пък аргументирана.
С оглед на това ще кажа, че няма такава, за да бъдат финансирани училищата от държавния бюджет. И в тази връзка аз няма да подкрепя този текст.
Още нещо ще кажа. Могат да бъдат открити изключително много училища. В България има 140 регистрирани вероизповедания. И аз не виждам как държавата по един или друг начин ще може да подкрепи всичките тези училища, когато няма реално основание за това. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Дуплика. Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Една дума. Честно казано, мене ме затруднява логиката в израза „аргументирана логика”. Това само за Ваше сведение. Запишете си го този израз „аргументирана логика”, посъветвайте се със специалисти по логика да Ви обяснят вътрешното противоречие на израза.
Що се отнася до отсъствието на аналогия, разбира се, че я няма и затова се търси. Законът казва, че …. (Неразбираема реплика на Снежана Дукова.).
Не ме прекъсвайте, аз Ви изслушах много внимателно. Вашето логично изложение беше изслушано от мене подобаващо, за да хвана логиката, макар и скрита.
Аз мисля, че се търси аналогия. И ако ще ви улесним, бих предложил на колегата Станилов просто да каже „по реда на финансирането на частните училища”, за да бъде пълна аналогията. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз ще кажа само няколко изречения.
Първо, мисля, че проблемът е принципен. Трябва да решим дали държавата трябва да субсидира обучението в духовните училища или не. Ако кажем „да”, всички принципи на финансиране на държавните и частните училища трябва да важат за духовните училища. Ако кажем „не”, ще продължава досегашният механизъм – държавата дава някакви, бих казал, минимални средства на отделните вероизповедания по съвсем друга схема, която е подобна на схемата за субсидиране на неправителствените организации, в бюджета може да ги видите в отделни приложения. Няма да се прилага същият принцип, който се прилага за държавните и частните училища за издръжка на духовните училища.
Пак казвам, въпросът е принципен. Ако вземем решение да субсидираме духовните училища – това, което предлага проф. Станилов, - трябва да подкрепим неговото предложение, и обратно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Веселин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Аз искам да кажа, че ще подкрепя Вашето предложение, господин Стоичков. В тази връзка ще Ви моля да вземете думата, като Ви дойде редът, и да поясните, защото Вие явно сте се занимавал с този въпрос, в случаите на „неделно училище”, тоест провеждане на някаква просветителска – наблягам, не просветна – дейност дали има възможност да се установяват подобен тип отношения. От това, което правите с ръка, получавам отговор – ще го кажа за протокола, че сте направил такава справка и не е възможно.
По отношение предложението на госпожа Богданова и господин Николов не бях наясно, сега чух тук за това финансиране на детските градини, че е общинска дейност, така че няма да го подкрепя.
По другото сме на различни позиции за това да отпадне последното изречение на ал. 3.
Остана само предложението на господин Станилов, по което аз трябва да взема отношение. И искам да взема, защото вече става обект на коментар.
Предложението на господин Станилов според мене е в дисонанс с една нерешена политическа задача и с една специфика на нашия район. Нерешената политическа задача е, че в страната преобладава обществено мнение по въпроса за духовните училища, което не е на политиците, които трябва да носят такава отговорност, а е главно на медиите. В резултат, на което се е появило твърдение, силно разпространено в страната, че тази училищна мрежа на духовните училища работи единствено и само в полза на едно вероизповедание и това е мюсюлманското.
Дали това е точно така, дали в това има спекула или не, аз не казвам. Казвам, че няма достатъчно категоричен политически отговор. И на тази тема могат да се правят безкрайно много интерпретации, включително може да развием дебат помежду си. Но така направено, предложението на господин Станилов, явно породено според нашите познанства вече два парламента, от друга гледна точка, търсейки друго развитие на този сектор, фактически има вътрешно несъответствие. Защото това дава преимущество на тази теза – публична, разпространена широко и т.н. Пак казвам, че върху нея може да се правят спекулации.
Истината е, че въвеждането на еднакъв режим за образователни дейности със светски и духовен характер не е разумно по принцип за мене. България е модерна държава вече 130-140 години. Тя е уреждала въпроса по отношение на духовната си училищна мрежа неслучайно само през законите, уреждащи въпросите на вероизповеданието.
Само за колегите като кратка „гугълска” информация – ще бъда съвсем кратък, въпреки че темата е много интересна. В България Министерството на просвещението е трябвало да се казва Министерство на просвещението и духовните дела, както е било в Европа през онзи период. Но България е направила Министерство на просвещението и Министерство на външните работи и духовните дела поради определени политически причини, защото се намира в район, където се срещат християнство и исляма. Дълъг политически въпрос и в 130-годишна история.
Това са неща, пак казвам, върху които може да се направят страшни спекули. Затова не сме изобщо на етап, на който да започнем тези аналогии, за които бяхме призовани от доста колеги. Много сме далече, уважаеми колеги, много сме далече.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това изказване е спекулативно, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз да приема ли като реплика това, което не го каза на микрофона господин Местан, или да си изключа микрофона и да си продължа?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предлагам да си продължите. Нека да се изслушваме, колеги.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще се постарая да бъда максимално толерантен и максимално сдържан в говоренето си и изобщо да не стъпя на спекулативното поле, защото аз мога да стъпя там. Имам умения, които господин Местан познава. Но не искам изобщо да участвам в такъв дебат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Ваня Добрева поиска думата.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Взимам думата, за да подкрепя предложението на колегите Валентина Богданова, Янаки Стоилов и Ивелин Николов в чл. 50, ал. 3 да отпадне последното изречение. Зная за дебата покрай чл. 10. Смятам обаче, че в мига, в който ние предложим на българското общество с държавния бюджет да бъдат субсидирани частни институции в системата на предучилищното и училищното образование, ще трябва, разбира се, управляващите да бъдете готови и за друг тип дейности. Защото, доколкото аз зная, в момента българското общество не е готово в никакъв случай да субсидира чрез данъците, които плаща, било то някаква образователна дейност, както уважаемата госпожа Дукова каза, в частните институции.
Така че, ако действително държавата има толкова много средства, за които ние за съжаление не знаем, защото ги няма колегите, може би това ще бъде един от въпросите, които тепърва ще обсъждаме във връзка с бюджета. Но по брутен вътрешен продукт се постарайте да проучите, България за образование отделя същия процент, който се отделя в Соломоновите острови.
Така че е доста претенциозно да искаме с държавен бюджет да подпомагаме образователната дейност на частни институции, в които, както всички добре знаем, цените са между 4000 и 5000 евро. Мисля, че за такава радикална реформа все пак би било добре да се допитаме до българските граждани. На този етап всички срещи, които съм имала – аз също се занимавам с образование, - категорично показват, че такъв текст не е приемлив за обществото.
Така че аз няма да подкрепя и специално искам да предупредя, че и в залата ще гласувам против целия закон, ако се запази такава мярка, която да предполага, че от държавния бюджет с публични средства ще се субсидират частни институции. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само две изречения. Малко късно взимам думата, може би трябваше, когато госпожа Дукова каза един от своите аргументи, да направя реплика.
Искам само да кажа, че аргументът й на пръв поглед за тези 140 вероизповедания е силен. В същото време трябва да си направим сметка колко търговски дружества и колко неправителствени организации има регистрирани в страната и те могат да решат да се занимават с образование и да разкрият училища. А те са много повече от тези 140.
В същото време за мене също въпросът е принципен и не по съображенията, които господин Методиев изложи. По принципното съображение, че образованието е на първо място ангажимент на държавата и общините, няма да подкрепя предложението на господин Станилов, а само на господин Стоичков.
Така или иначе философията на закона е, че всеки, който пожелае и отговаря на някакви критерии, а не изпълнява социални ангажименти, може да открие училище, за което държавата да му дава пари. Тази философия е нелогична. Но предложението на господин Стоичков има друга логика и аз бих го подкрепил.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, госпожо заместник-министър, колеги народни представители! Считам, че този член съдържа едно от основните несъгласия, които имам аз по отношение на този законопроект.
Подкрепям предложението на Валентина Богданова, Ивелин Николов и Янаки Стоилов да отпадне финансирането на частните училища като държавно финансиране. Категорично считам, че това нещо нито е правилно, нито е справедливо. Мотивите са твърде много, няма смисъл да обременявам всички.
Няма да подкрепя предложението на господин Станилов с мотиви, които деликатно бяха изразени от колегата Методиев преди мене. Не искам да навлизам в дебат по отношение на тези мотиви, по отношение на това какво би довело, ако се допусне тази поправка в чл. 50 ал. 4.
Ще подкрепя предложението на господин Стоичков.
Като цяло, ако не се приеме чл. 50, ал. 3, гласувам против целия член.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател! Аз искам да обърна внимание на следния факт. Ако имаме 10 деца, които учат в частни училища, и от утре се откажат от тези частни училища, от новата учебна година държавата ще трябва да задели за тях 11 950 лв., каквито средства не заделя, ако това дете реши да учи в частно училище. Не правя никакво внушение.
Второ. Явно е предизвикателство да гледаме на образователния продукт, крайния продукт, който се произвежда от образователните институции, не от гледна точка на формата на собственост, а от гледна точка на обществената значимост на този интелектуален продукт.
Същевременно обаче, ако ние ще имаме за ориентир нагласите, нагласите в българското общество са ясни, не само за финансиране на духовните училища, но и на частните училища.
Продължавам да твърдя, че ако надделее тезата за финансиране на частните училища няма да имаме логично обяснение да изключим от финансирането духовните училища.
Аз обаче взех думата, за да декларирам конфликт на интереси. Имам дете, което учи в частно училище и по тази причина няма да участвам в гласуването на този текст. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Изключително колегиална е репликата Ви, господин Местан.
Да се говори в успореден план за частно училище и духовно училище, като едното дава светско образование, а другото – не, поне за мене не е правилно. Светското образование изисква своето като продукт, както Вие казахте много точно, и публична услуга, духовното изисква своето. В моята представа тези неща са разделени.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За дуплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Дължа дуплика, господин председател. Тя се изразява в учудването ми, че е възможно такова тълкуване точно от Вас, господин Методиев. Доколкото ми е известно, духовните училища, за които говорим, са част от образователната система на България и те имат статут преди всичко на средни общообразователни училища. Те дават светска диплома, с която се кандидатства във всички български висши училища на равно основание с всички останали деца. Защо смятате тези училища за единствено духовни? Те, преди да са духовни, са средни общообразователни училища. Аз мисля, че техният статут и финансирането именно на средните общообразователни духовни училища са предмет на обсъждане. Извинете, аз мислех, че това обстоятелство Ви е ясно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: : Заповядайте, колега Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Реплика към господин Терзийски. Аз мисля, че не трябва да се връщаме към някои неща, господин Терзийски, ние чл. 10 отдавна го приехме.
Във връзка с ал. 3 искам да Ви кажа, че се имат предвид точно детските градини и училищата, които са частни. Така че ние чл. 10 го приехме. Това са институциите. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Аз ще се спра на предложението по ал. 2 на колегите Богданова и Николов. Мисля да подкрепя това предложение, като считам също за много разумен фактът, че в момента по-малките общини, които са финансово доста по-зле, за изхранването на едно дете плащат много повече, отколкото плащат по-богатите общини, които финансово са доста по-добре. Ето защо мисля, че в този случай държавата трябва да се намеси и да подпомага храненето и отглеждането на тези деца. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз няма да се спирам на моето предложение и на логиката на хората, които са против него. Колегата Методиев с един намек подсказа за какво става дума. Става дума за ценностна система, че аз изповядвам една определена ценностна система, която всички останали не изповядвате, за мене няма голяма стойност.
Искам да кажа следното. И на първо четене и в комисията, и в залата аз развих тезата си за финансирането на частните училища. Независимо по кой закон са финансирани, те формират печалби. Това е съвършено сигурно и няма спор. Нека Държавната финансова инспекция да направи една проверка и ще видите, че те формират печалба. щом формират печалба, по никаква логика на капитализма, в който живеем, не може да се субсидират от държавния бюджет. И тогава ви цитирах какво казва чл. 84 от Учредителния договор на Европейския съюз. А в другите европейски държави, че били нарушили този закон и тази логика, това за мене няма абсолютно никакво значение.
Има една книга, написана в началото на миналия век – да вземе някой да я прочете. Тя е написана от Макс Вебер и се казва „Протестантството и духът на капитализма”. Там е обяснено точно, че ти излизаш на бойното поле, което се нарича пазар, че ти поемаш ангажимент, поемаш цялата отговорност с имуществото си, с живота си, със съдбата си, със семейството си и с риск за всичко правиш частна капиталистическа институция. Няма никаква логика когато излезеш там със здрави гащи и тези гащи се скъсат, да искаш от държавата да ти купи или от обществото да ти купи. Ти фалираш и вече не си никакъв капиталист.
Това, което предлагате тук, с всичко, което ми казахте, извинявайте, това е социализъм. Това е социализъм, който няма да ви доведе доникъде. И този свят, в който публично-частното партньорство е издигнато на върха на ценностната система на неолиберализма, ще доведе същия този неолиберализъм до катастрофа. Защото то се нарича на друг език „публично-частно разбойничество”.
Това искам да ви кажа, забравете го. Няма да устройвам тук конкретни примери. Но това е логиката на капитализма, който всички твърдят, че изповядват. И тук има хора, които казват: ние сме десни – а ни предлагат социалистически инициативи. това за мене е нонсенс.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте за реплика, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: На моя съгражданин проф. Станилов искам да кажа – имаме различни разбирания за социализъм. Това не е социализъм, това си е грабеж.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз пропуснах да кажа няколко думи за Вашето предложение. Имам известни опасения, че може да се интерпретира спекулативно. Защото от някои изказвания разбрах, че спекулацията и предразсъдъците могат да бъдат сериозен аргумент за законови текстове. Това е много интересна теза. И че това е характеристика на българското общество днес и в известен период от миналото.
По Вашето предложение, господин председател, аз не мисля, че трябва да отслабва контролът върху разходите, които вършат вероизповеданията. Но това е дублиране. Защото и сега има подобна практика – всички вероизповедания отчитат своите средства по съответния начин.
И нещо друго. Мисля, че финансовите отчети не са работа на министъра на образованието. Ако трябва нещо допълнително да се направи в това отношение, трябва да се адресира към Министерството на финансите, което се занимава с паричните проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин Имамов! Понеже като говорим за предразсъдъци, ме гледахте мене, искам да Ви отговоря съвсем коректно. Предразсъдъка го разбирам като политическо мислене – ще ми простите, че ще го направя малко като даскал, но нали все пак ние сме Комисия по образованието, - като размисли върху Френската революция на Едмънд Бърк, моят учител по консервативни политически идеи, като изключителна ценност. Изключителна! Това е предразсъдъка.
Аз лично смятам, че колкото повече хора са верни на себе си, ще рече, верни на предразсъдъка си, толкова повече консерватори ще има реално, а не на думи. Така че Вие ме упрекнахте в нещо, което аз споделям напълно. Това ми е репликата.
А що се отнася за другата Ви дума, не я взимам за себе си. За предразсъдъка я взимам, но за спекуланта – не.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Ако позволите, във връзка с моето предложение, понеже имаше коментар от колеги, включително и от министерството.
Ще си позволя само един бърз въпрос към министерството: духовните училища имат ли обществен съвет или нямат? Нямат? По силата на коя разпоредба? Защото ще Ви помогна. В § 2, където се изключват кои училища нямат обществени съвети, тези не са описани. Изключени са специалните училища, училищата в чужбина и вечерните училища, духовните не са изключени.
Защо Ви питам? Не за да Ви поставя в неудобно положение, а за да си аргументирам моята логика. Директорът на всяко училище – частно, държавно, общинско, представя пред обществения съвет годишен отчет за дейността. И на мене ми се струваше логично директорът на духовно училище също да има отчет за дейността, който да го представя на някого.
Приемам като тема за разсъждение репликата на колегата Имамов защо да е точно финансов отчет. Тъй като в главата за обществен съвет не е казано, че този отчет на директора е финансов. Просто той е отчет. Обаче не е ясно годишен отчет ли е, на какъв период, просто някакъв отчет. Нито е ясно периодиката, нито е ясно материята, за какво той се отчита.
Аз имам предложение, разбира се, по-нататък към обществения съвет. Но това, което вие казвате и препращате към чл. 25, ал. 2, когато вероизповеданията ползват преференции по ал. 1, тогава годишните им счетоводни отчети подлежат на независим финансов одит. Но преференциите по ал. 1 са изброени тематично – преференции, чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансово-икономически облекчения, при условия и по ред, определен в съответния специален закон, съответно Закона за ДДС, Закона за корпоративното подоходно облагане, митнически тарифи. А би могло да бъде и в Закона за образованието, ако приемем, че той също е специален закон. По този специален закон духовните училища като вид образователна институция, върху което мисля, че се обединихме, след като и планетариумите станаха образователна институция, не можем да ги изключим.
Всичките тези неща ме водиха да ви представя на вашето внимание това предложение с всички критики, които, разбира се, аз приемам – дали да е само финансов, дали да е точно финансов отчет. Но все пак ми се струваше, че тези духовни училища и този директор все на някого трябва да се отчита, най-малкото на родителите, най-малкото на учениците. А след като се отчита на някого, защо да не прати едно копие от този отчет на ресорния министър като образователна институция? Защото аз не го обвързвам с правни последици. Тоест тук министърът не съгласува, не одобрява, защото това вече би било вмешателство във вероизповеданието. Но ми се струваше, че би било полезно за министъра и за обществото да има поглед върху тази дейност. А вече данъчните, НАП, заверка на годишните и счетоводни отчети и т.н. – всеки правен субект в България подлежи на някакви данъчни заверки. Благодаря.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Реплика, господин председател. Разбирам въпросите Ви. Но все пак изглежда има необходимост да се припомни,че ние обсъждаме статута на така наречените духовни училища, когато те са част, неразделна част от образователната система на Република България. Изглежда, има необходимост да се припомни.
Аз затова под формата на реплика задавам въпроса към Вас като председател, ако сметне за необходимо, и госпожа Дамянова да отговори: дали не дебатираме само върху тези духовни училища, които, преди да са духовни, са общообразователни и в тях се провежда нормален образователен процес по всички предмети от учебния план? Така ли е, госпожо Дамянова? Това са общообразователни училища, преди да са духовни. Нали за тях говорим?
Така че министърът чрез инспекторатите може да осъществява не ежедневен, ежечасен контрол. Влиза в часовете. Учителите подлежат на методически контрол от инспекторатите. Пак повтарям, те дават дипломи за завършено средно образование, степен, явяват се по закона на държавен зрелостен изпит, задължителен по български език и литература и по още един предмет.
Така че дайте, когато говори и за финансирането, да имаме предвид, че говорим за общообразователни училища, които наред с общообразователната подготовка обучават и по духовни въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз подкрепям репликата Ви и съм съгласен с нея. Аз само и единствено разглеждам в този закон духовните училища като образователни институции. Заповядайте, Стефани Михайлова.

СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Моето процедурно предложение е да не се връщаме всеки път, когато в текста се срещат регламенти, касаещи финансирането на частните училища, към тази тема, защото принципното решение е взето още с гласуването по чл. 10. Просто не е ефективно и конструктивно да продължим отново да повтаряме дебата по тази тема. решението е взето с гласуването на чл. 10.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Михайлова, ще трябва да направя обратно процедурно предложение не е вярно, че този въпрос е решен. В онзи член, на който се позовавате, има формулировка, която по-скоро е правна възможност – „може”.
Забележете какво правите в ал. 3 на чл. 50. Онова „може” се превръща в императив. Едно е „може”, друго е „получават”.
Така че извинете, на Вас няма да Ви обяснявам разликата между правната възможност и императива. Това са две различни правни фигури. По тази причина аз мога да подкрепя правната възможност, но да не съм съгласен с императива. Това са две много различни неща. Така че дискусията по тази теза трябва да бъде завършена, за да се види дали се подкрепя освен възможността при определени условия да се финансират частните училища, те задължително да се финансират. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване първото предложение на Стефани Михайлова. Моля да го формулирате.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предложението ми е да не коментираме финансирането на частните училища в по-нататъшните текстове, тъй като решението е взето. Член 10 е гласуван и принципното решение е взето. Има логика в съображенията на господин Местан. Но очевидно, че това „може” касае именно условията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Доколкото разбирам, предложението Ви е за прекратяване на разискванията и гласуване.
Заповядайте, колега Николов, за реплика.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Понеже господин Местан направи първа реплика, аз искам да направя втора.
Искам да Ви кажа, господин Стоичков, че Вашето предложение към чл. 50 за създаване на нова ал. 5 ще е по-перфектно и по-коректно, ако във второто изречение запишете: „В отчета се посочват източниците на финансиране”, а не „източникът на финансиране”.
Още по-силно би било, ако то обхване и така наречените институции по ал. 3, тъй като тъй като никъде на друго място в закона няма „частни институции”. Там пише „частни детски градини и училища”, защото е хубаво и те да казват своите източници на финансиране.
Благодаря. Не обсъждам финансирането на частните училища.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Аз приемам Вашата редакционна поправка и съм съгласен. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, аз в дискусия за духовните училища няма да вляза, даже и в тази за частните.
Обръщам ви внимание обаче, че се надявам децата в детските градини да бъдат повече и за тях си струва, освен първоначалния анонс, да кажа още нещо. По повод на това, което каза госпожа Дамянова.
Държа да обърна внимание на следното. Благодаря на колегата Хамид, защото той каза една истина, която е такава. Първо, записът, който ние сме предложили и който си признавам, е искане на общините, не твърди, че ние трябва днес да заковем единен разходен стандарт и за децата в системата на предучилищното образование. не казвам задължителното. Също по волята на гласуването и на решението, както каза колегата Михайлова, говорим за предучилищно образование. Това предучилищно образование е добре да обхваща по-голяма група деца. И тъй както безспорно сме записали, че общинските бюджети финансират това, продължавам да твърдя, че законът трябва да иска финансово подпомагане на общините точно в частта „Хранене на децата и отглеждането им”, а не просто осигуряването на заплатите на учителите.
Казвам – подпомагане, не казвам изцяло покриване. Не говоря за една и съща сума пари, която да се хвърля навсякъде. Но държавата има ред, по който със свой акт всяка година да определя по какъв начин помага на тази дейност, която определяме като важна, и аз я приемам като такава.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, Камен Йорданов.
КАМЕН ЙОРДАНОВ: Най-вече по последното предложение. Искам само да допълня заместник-министър Дамянова, че чрез държавното финансиране, чрез единния разходен стандарт, който държавата предоставя на децата в детските градини, осигуряваме повече от две трети от общата издръжка. Освен тези средства, подпомагане храненето на децата в детските градини по силата на 38-о постановление, което действа от миналата година. Шестдесет и пет лева на дете в годишен размер може да не са много, но все пак това е подпомагане.
Освен това осигурявахме и продължаваме да осигуряваме средства за създаване на условия за включването на 5-годишните деца в системата на предучилищното образование, тоест държавната намеса по отношение на издръжката на детските градини не се изчерпва само чрез финансирането чрез единни разходни стандарти. Подпомагаме и храненето, както и другите дейности, които считаме, че имат нужда от подкрепа. Но все пак издръжката е общинска дейност.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Тогава защо не си го напишем в закона, след като и без това го правим? След като има практика, има нагласа и се прави, нали говорим за един закон, който не е за днес. Аз не ви питам какво правим днес, а какво ще правим от утре. Като има такава практика, защо не я уредим със закон? Никакъв проблем няма. И за тези, които ще дойдат след мене и след вас.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако позволите, по изрично повторно настояване на Стефани Михайлова – тя си го е написала, за да визуализира своята воля, подлагам на гласуване нейното предложение да не коментираме вече въпроса с финансирането на частните детски градини и училищата, тъй като в предходни текстове този въпрос вече е гласуван. Госпожо Михайлова, коректно ли възпроизведох Вашата воля?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предлагам да не коментираме. Тези текстове. Използвайте ги естествено като аргументи. Аз не искам да огранича правото. Просто искам да вървим конструктивно, защото имаме много работа, тъй като въпросът е решен, всеки път няма смисъл да се връщаме. За мене няма разлика между тези два текста, въпреки тънкия нюанс, който отбеляза господин Местан.
Моето искане да се гласува процедурата се базира на правилото, че веднага се гласува. Тя не прекратява разискванията и коментара за издръжката на детските градини.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Коректно ли възпроизведох Вашата воля?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да. Процедурата е да не обсъждаме повече този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен с тази процедура относно чл. 50, ал. 3, моля да гласува.
Гласували: за 7, против 9, въздържали се 3.
Не се приема.
За процедура има думата Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Моля Ви, господин председателю, денят безспорно може да мине в шеги и закачки, къде добри, къде не толкова. Процедурата ми е да прекратим обсъждането по текста и да преминем към гласуване на предложените текстове.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За процедура Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Моето предложение беше, ако беше прието това предложение, съответно да се приеме и някаква санкция за тези, които продължават да дебатират.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на Снежана Дукова, което, разбира се, има основание в Правилника за дейността на Народното събрание, да прекратим разискванията по тази разпоредба.
ЛЮТВИ МЕСТАН: То е логично.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Отменям гласуването. Заместник-министър Дамянова поиска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само едно изречение, понеже не ме видяхте, господин председател, по текста на госпожа Валентина Богданова, която каза да го запишем. Ние сме го записали в частта „Финансиране”. Нямаме различие. В чл. 291 има и за хранене, има и за капиталови програми на общините. Господин Местан направи една уговорка по отношение на задължителното предучилищно образование за национална програма, но това ще разгледаме, когато стигнем до частта „Финансиране”. Това ще го впишем и съответно ще го подчертаем.
Така че по същество предложението на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов се съдържат в частта „Финансиране” и нямаме различия. Това исках да подчертая. Тези неща са посочени там и смятаме, че систематичното им място е там.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуваме процедурното предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: Господин председател, в унисон с това, което каза колегата Терзийски, аз предлагам да има санкция и тя да бъде в рамките на 3 минути, както е по правилник. Защото ми се струва, че в много отношения нещата се разводняват и се получава неконструктивен диалог.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приемам. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, Вие приемате това предложение на колегата, но аз категорично не мога да се съглася. Къде другаде ще се обсъждат детайлно тези предложения, ако не в тази комисия? Вие знаете ли, че при всяко връщане на текстовете точно тази комисия може да ги преразглежда и т.н. ще илюстрирам с един простичък факт. Да Ви попитам: по силата на приетите текстове може ли да има частно училище по култура в България? Ето. И ви казвам: не може. Защото имаме текст, който гласи: „Училищата по културата са държавни”.
Не може да има такава идиотия, разбирате ли? И връщането към този текст не е заяждане от моя страна. Не може да има и частно спортно училище, защото спортните училища са държавни. Не може да приемаме такива текстове. А сме го приели. Комисията обаче може да се върне и да коригира.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбира се, че може.
Колеги, прекратихме разискванията. За процедура давам думата на Ваня Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Може и така да се нарече. Аз бях против да се прекратят разискванията. Защото в момента ние сме на път да приемем една лобистка алинея. Тук не става дума нито за училища, нито за детски градини. Тук става въпрос за частни институции в тази система на предучилищно и училищно образование, които ще се финансират по условията и реда на закон, по който те са учредени. Извинявайте много, тук не става въпрос нито за детски градини, нито за училища, недейте сега да се заблуждаваме.
Така че кажете кои са тези NGO, на които искате да се дадат пари. За това става дума. И това исках да поставя като въпрос. Досега говорим за детски градини и за училища, сега изведнъж започвате да говорите за частни институции. И искате да прекратим дебатите, за да не можем това нещо да го разгледаме. Тоест става въпрос наистина за един лобистки текст. Приключих. Просто исках да обясня защо гласувах против.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Това беше обяснение на отрицателен вот.
Колеги, преминаваме към гласуване на предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Гласували: за 8, против 1, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложението на Валентина Богданова, Янаки Стоилов и Ивелин Николов – в чл. 50, ал. 3 да отпадне последното изречение.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 13.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложението на народния представител Огнян Стоичков с редакцията, която се предложи от Ивелин Николов – вместо „източника на финансиране” да се запише „ в отчета се посочват и източниците на финансиране”.
Гласували: за 7, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на Станислав Станилов.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 13.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 50 по вносител.
Гласували: за 10, против 3, въздържали се 5.
Приема се текстът на чл. 50 по вносител.
Преминаваме към Раздел ІІІ с наименование „Средищни и защитени училища”.
ХАМИД ХАМИД: Процедура, господин председател – да си дадем 10 минути почивка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само да напомня, че ще работим до 18 часа.
ХАМИД ХАМИД: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разглеждаме наименованието на раздела.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Имам предложение по този раздел, което предложение обаче е включено към друг раздел. Извинявам се, ако грешката е моя. Склонен съм да мисля по посока на случаен пропуск на вашите сътрудници, господин председател. Защото в този раздел са включени членове 51 и 52.
Аз предлагам след чл. 52 да се създаде нов чл. 53.
По каква логика сте отнесли предложението ми за нов чл. 53 към друг раздел?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: По логиката, че чл. 53 е след чл. 52.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно така. Но чл. 53 е от друг раздел.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Но Вие не сте посочили в кой раздел изрично искате преномерацията и аз следвам номерацията на вносителя.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И никак не става ясно, че, говорейки за средищни училища, не третирам проблема от предучилищното образование, така ли?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз Ви обясних моята логика. Аз не възразявам да обсъдим там, където Вие смятате за систематично място на Вашето предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това ми е процедурата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В никакъв случай не възразявам.
Има предложение на Веселин Методиев по наименованието на Раздел ІІ.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Неслучайно, господин председател, тук има пояснение какво става с другите алинеи и т.н. молбата ми е в този раздел да се гледа предложението ми за финансирането на средищните училища, защото те не са част от системата на предучилищното възпитание, нещо което вашите експерти знаят пределно добре. И надявам се, че не е въпрос на преднамерено отношение към мене.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В никакъв случай. Да чуем Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Аз защитих тезата си защо според мене защитени училища не дават образование в пленарната зала. Смятам, че ще трябва и мое задължение като депутат е да го направя още един път там.
Сега поради бурния характер на днешното заседание и неговата емоционалност ще се въздържа да правя дълго изказване, както го направих в залата. Само ще кажа, че за мене средищното училище е завоевание, успех, нещо, което се направи по един добър начин и възможността то да се ползва изцяло, вместо да има и защитени училища, е по-добрият път. Защото това е аргумент, който не чухте от мене в пленарната зала. Мисля, че в годините това е посоката, по която трябва да се продължи, предвид на сложните демографски въпроси, особено в някои райони на страната.
И след като отхвърлите това мое предложение, тъй като аз зная, че това ще бъде неговата съдба, съвсем коректно казвам, че няма смисъл да се поставя на ново обсъждане друг текст, който има абсолютно същия смисъл. Само ще гласуваме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Становище от Министерството на образованието?
ЛАЗАР ДОДЕВ: Вашето предложение, господин Методиев, е да се разделят средишните от защитените училища, доколкото разбирам.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да се премахнат.
ЛАЗАР ДОДЕВ: Но както разбирате, това е част от политиката на образованието – да се осигури равен достъп за всички. Има населени места, където просто не може да останат без училище. Знаете, че ежегодно с постановление на Министерския съвет се приема списък на защитените училища. И когато на определени критерии отговарят определени училища, те просто влизат в този списък.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбирам, че министерството не подкрепя това предложение. Колеги, имате думата. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Мисля, че е излишно да влизаме дори в спор, защото статутът на защитено училище не е прищявка, а всъщност е защита на конституционно право на достъп до образование. Има училища, които не отговарят на критериите за средищно училище поради простата причина, че не приемат деца от други населени места. И веднага давам пример – община Крумовград. Училището в Аврен не е средищно, а е защитено училище. То извършва обучение в маломерни паралелки. Обаче закриването на това училище означава лишаване на учениците от достъп до образование. Просто си направете труда да отворите картата на община Крумовград и да видите на какво разстояние е най-близкото приемащо училище. Невъзможно. Аз съм пътувал дотам. Имам известни проблеми с вестибуларния апарат. Налагаше се на няколко пъти да спирам колата, тъй като просто не е възможно да се изкара този път, защото там, както се казва, завоите на Шипка и на Хаимбоаз просто са приятна разходка.
Така че няма как да смятаме, че средищното училище като дефиниция обема всички училища, които трябва да бъдат обект на нарочна защита по силата на този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: И аз да кажа две думи. Те са по-скоро за протокола. Аз, разбира се, ще подкрепя оставането на защитените училища.
В контекста на това, което каза господин Местан и с оглед философията на закона достъпът до образование трябва да бъде непременно споделен, право на всяко дете. Но искам изрично да кажа, че със себе си не съм в хармония по отношение на качеството на образование, което се предлага в тези училища.
С оглед на това ако имаше възможност да не бъдат ученици от пет различни класа в един учебен клас като учебна структура, аз не бих го подкрепила за нищо на света. Много е сложно да се обучават така учениците. Нямаме никакво качество на образованието. И когато ние улесним този достъп, създадем условията, които ще бъдат от всякакъв характер, дори те да бъдат необходимия транспорт – това, за което вие говорихте, и среда, в която те да се обучават, което не е лесен процес към този момент, аз с искрено удоволствие бих подкрепила тезата на господин Методиев. Към момента обаче това не може да се случи и оставам в несъгласие със себе си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Реплика на колегата Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Съвсем кратка реплика. Госпожо Дукова, ако би имало възможност те да бъдат обучавани в друго училище, това училище би било защитено. Аз съветвам вече да обсъждаме по-натам спецификата, по която осигуряваме работата на защитените училища, защото очевидно е, че става дума за достъп до образование.
Между другото, практиката пък сочи, че някъде има съхранени толкова ентусиазъм и желание да работиш дори с малко деца, че аз понякога се пазя от това да правим оценки и квалификации при преподаване в една среда, която не ни се иска да бъде такава. Но това е жива реалност.
Предлагам да не правим повече дискусии по въпроса.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други изказвания не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Веселин Методиев по наименованието на Раздел ІІІ.
Гласували: за 1, против 5, въздържали се 7.
Не се подкрепя.
Гласуваме заглавието на Раздел ІІІ по вносител.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
Член 51. Има предложение от Огнян Стоичков. Колеги, ако позволите, искам да кажа, че предлагам след текста „обучавам” да се добави изразът „най-малко 10 ученици до 16-годишна възраст”, а след думата „няма” да е ясно, че става въпрос за съответно училище по чл. 37, ал. 1 и ал. 2.
Заповядайте, госпожо Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Аз виждам много уловка в предложението на господин Стоичков – и то към момента е актуално, - относно бройката на учениците до 16-годишна възраст. Но има тук един юридически проблем. Тази бройка се уточнява от Министерския съвет чрез постановление. Ако ние я вкараме в закон, тя става константна величина. Така или иначе тази бройка не може да бъде актуална във всички години. Как ще се процедира в този случай, господин Стоичков?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие имате предвид 10 деца в паралелка или цялото училище?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега, така е по Постановление № 84 от 2009 г.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Най-малко 10 ученици в цялото училище?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Постановление № 84. Уточнихме въпроса, нали, колега Местан?
Това, което казва колегата Христова, заслужава размисъл, разисквания и гласуване. Затова искам в закон да се запише, за да не може всяка година тази палиативна мярка да се адаптира към съответните условия – географски, териториални, демографски и прочие. Това е моето предложение. Иначе ще си играем на постановления. Нали това беше логиката на нов закон, който да кодифицира всичко? Ако ще правим нов закон, който да кодифицира, а след това има ен на брой постановления, няма проблем. И това е процедура.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: А защо да не се адаптира, господин председател?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложете поне в какви параметри, да има законови рамки.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това, което прави постановлението, е по-правилно, по-гъвкаво.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Също теза, която може да бъде защитена. Продължаваме да бъдем гъвкави с постановление – няма проблем. Заповядайте, колега Методивев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, от първи до седми клас включително да има по-малко от 10 деца и да се провежда качествено образование! Не мога да разбера, това е не санитарен минимум, това е просто да има минимум. Какво да се реши по-ниско от това – 8, 6, 4, 7?
Аз мисля, че господин Стоичков тръгва не от презумпцията за качество на образованието, а от това, че има практика и тази практика минава през подзаконов акт, че правим закон, който има амбицията да обеме основните дейности в училището, да не минават в подзаконови актове. А това е един от основните критерии за цяла една училищна мрежа. Така че всякаква защита на тезата да бъде свободно с идеята да бъде по-ниско за мене е неразумна.
Така че аз, господин Стоичков, Ви подкрепям. Даже ми се струва, че е ниска тази цифра.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Една реплика. Уважаеми колеги, господин Методиев, госпожо заместник-министър! Господин Методиев, това е парадокс – да има училище и с 15, и с 20 деца. Ако някой иска да доведе до абсурд идеята за защитените и средищните училища, ще фокусира вниманието на комисията, на обществеността, на пленарната зала именно към парадоксите.
Аз мисля, че ние не можем да фиксираме толкова ниска граница дори от 10 деца, защото го превръщаме в стандарт. По-добре е да го няма. По-добре е постановлението да го реши, ако нищо друго не е възможно да се направи. Но да въвеждаме стандарт 10 деца – аз се учудвам. От първи до седми клас, извинете, това наистина не е възможно! Ако някъде има някакво начално училище, смесена паралелка, която е в забутано селце, няма път и т.н., оставете го на постановлението, не фокусирайте, не ангажирайте закона с такъв стандарт.
Господин председател, моля Ви, оттеглете си предложението, защото аз не съм съгласен да има не с 10, с 20, с 30 деца, ако е възможно закриването им. След малко ще взема думата по моето предложение, за да ви кажа колко училища сме закрили, точно водени от това разбиране.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За дуплика – колегата Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да открием абсурда с постановление! Абсурдът е наличен, да го открием с постановление, да не го признаем в закона.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Постановлението се изменя.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тоест абсурдът може да стигне до своите максимални граници.
Вижте, колеги, аз зная за какво става дума наистина. Аз зная защо се защитават определени позиции. Някои от тях споделям, някои не споделям. Всеки от нас има това право.
Казвам обаче, че да се укрива от обществото такава тайна, за мене е неразумно, само за да не вземе някой да се почувства уязвен. Ако искате да се смени числото, аз ще се съглася на друго число. Обаче нека да знаят хората за какво става дума.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако позволите, само едно уточнение от мене. Бях воден от обстоятелството, че за защитените училища има законови критерии, записани, а за средищните няма. За средищните училища единственият критерий е отдалеченост. Край. Това е географско, физическо понятие.
На мене затова ми се струваше логично, след като от месец април 2009 г. това постановление не е изменено, тоест по екзистенц този минимум, да не кажа „санитарен”, че е грозно, като говорим за деца, има практика, той е работещ. Той не е променян през годините – три години и половина.
Затова ми се струва, че след като е едно трайно обществено явление, то заслужава да бъде законово регламентирано, по достойнство.
Заповядайте, Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председателю, че се стигна до мене. Искам да помоля да се опитаме да се предпазим от две дискусии, колеги. Първата е чисто експертната дискусия – колко е най-ефективно за децата в клас. Защото, господин Методиев, ако искаме по някакъв начин да регламентираме какъв е минимумът, дайте число. Защото и 10, и 20 деца за едно училище е малко. Ами я си представете, че са 9 деца в пети клас и едно в първи, тези 9 деца – това е ефективна малка група и ефективен клас. Девет звучи добре. Но това е число.
Второ. Понякога става въпрос наистина за национални интереси. Ако то не е средищно училище, ако то не може да бъде запазено, ще се превърне в защитено. Тогава, когато говорим за разстояние, има го и критерият разстояние, какво правим? Ами ако случайно за следващата година има 12, какво правим? И сме го закрили!
Дайте възможност на държавата за определени райони да реагира по-гъвкаво.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз само това казах, колега Николов, че три години и половина държавата не е реагирала по това Постановление на Министерския съвет от 2009 г. това е явно трайна практика. Колко училища са утвърдени, може би заместник-министър Дамянова ще ни каже. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нито едно, господин председател. Нека да уточним нещо и правилно да разчетем текста на постановлението. Тук не става въпрос за екзистенц минимум - най-малко 10 деца, за да се обяви едно училище за средищно. Става въпрос за това, че трябва да имаме най-малко 10 ученика, които пътуват към въпросното училище от съседните населени места. Може би текстът в постановлението наистина не е достатъчно ясен и прецизен, но това е философията, която действа от 2009 г.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Една реплика, ако позволите. Пред мене е текстът на постановлението. За пътуване никъде не чета. Директно съм преписал текста от ПМС в моето предложение. Това, че откриваме някакви пътувания. Колкото е ясен текстът на ПМС, толкова е ясен и текстът на закона, който аз съм предложил.
Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, този критерий – минимум деца, може да се установи обективно само при един сериозен анализ на ситуацията. А това може да го направи изпълнителната власт с нейните структури по всяко време. Тя може да каже: ситуацията в момента е такава, предлагаме критерий еди-колко си деца. Нека да оставим постановлението да решава такива мобилни въпроси.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Налага се да четем постановлението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колегата Методиев поиска думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз поисках думата като лично обяснение във връзка с това, което каза колегата Николов. Има число, което е било обект на много дълги спорове за брой деца в една паралелка, за да се появи понятието „маломерна паралелка”. Има числа, свързани с щатните разписания в българското училище, по които се договарят определени финансови параметри за всяко училище. Те не са възникнали сега, преди 5, 7, 15 години, а са дълголетни. Тези числа, колега Николов, са обект на преговори и с външни институции или какъвто беше случаят със Световната банка, във връзка с прословутия заем, който беше отпуснат и провален след това от правителството на Симеон Сакскобургготски.
И аз ще ви кажа – 7 до 12 деца в една паралелка се приема като модел, при който започва да има качество на образователния процес. Това не съм си го измислил аз. Това е плод на дълголетна експертиза, проведена в много образователни системи, не само в българската. След като имаме такъв ориентир, оттам насетне можем да си представим с какви неща боравим в момента.
Ако госпожа заместник-министърът е права в допълнението си,че става дума за 10 пътуващи деца, то сигурно е ясно, че има някаква ориентировъчна мерна единица за брой паралелки, за брой класове и прочие, в която се попада в случая на средищно училище. Не може да е така произволно. Ако то е така произволно и всеки път си го решава правителството, което дойде на власт, то нещата не са добри.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имам процедурно предложение – да приключим дебатите по тази точка.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Имам обратно процедурно предложение. Дискусията по това последно предложение не прави чест на комисията. Защото ние профанизирахме дебатите, измисляйки теза. Няма такова нещо като да е възможно училище с 10 деца от първи до седми клас.
Много добре знаете, че има нормативи за броя на децата в групите и паралелките, с които се урежда минимален брой деца в една паралелка. Тук постановлението казва, че в училището, в което се обучават ен брой деца, за да е възможното въобще да съществува като училище, ако в това училище пътуват още най-малко 10 деца от други населени места, с които 50-те деца в това училище примерно стават 60 или от 80 стават 90, тогава това училище ще придобие статут на средищно, казва постановлението. А не казва, че трябва да има 10 деца, за да е училище.
Може ли такова нещо? Аз съм изумен, че въобще на базата на един грешен прочит ние проведохме една цялостна дискусия, с която вече профанизирахме темата за статута на средищните училища.
Моята молба, господин председател, е още веднъж да видите постановлението и да оттеглите това предложение. Защото не смятам, че е възможно да има училище с 10 деца. Няма нужда от подобни ниски летви, няма нужда от такава защита на каквото и да е.
Повтарям, става въпрос за минимум 10 деца, пътуващи от населени места, в които няма училище, към населените места, в които има училище. А за да има училище, то трябва да отговаря на критериите за училище. Тоест има доста деца, не са само 10, не са 9. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване двете предложения. Точно от тази гледна точка исках да прекратим процедурата, за да гласуваме нещо, което сме го разисквали. Това беше идеята на моето предложение.
Гласуваме процедурата за прекратяване на разискванията и гласуване на чл. 51.
Гласували: за 14, против 2.
Приема се. Разискванията се прекратяват.
Колега Местан, тъй като сме пред приключване, искам да ме разберете правилно. Моята идея е това, което го разисквахме във времето, което сме си определили до 18 часа, да имаме възможност да го гласуваме.
Допълнителната ми идея беше и Вашето предложение във връзка със защитените училища да го включим в днешния дебат, защото е една тема, но явно няма да успеем.
Подлагам на гласуване предложението на Огнян Стоичков по чл. 51, ал. 1.
Гласували: за 3, против 1, въздържали се 12.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 51.
Гласували: за 15, против няма, въздържали се 2.
Приема се.

Преминаваме към следващата точка:
РАЗНИ.
Колеги, ако позволите, за следващата седмица – сряда и четвъртък, да ви предложа дневен ред. В сряда като точка 1 ще разгледаме двете предложения по Закона за българите в чужбина.
Като т. 2 предлагам да гледаме Закона за предучилищното и училищното образование.
В четвъртък предлагам изслушване на председателя на Българската федерация по волейбол по кореспонденцията, която е представена на всеки един от вас, за дейността на Българската федерация по волейбол.
Като точка 2 продължаваме към Закона за предучилищното и училищното образование..
Часовият график остана същият.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 18 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

(Огнян Стоичков)