---

П Р О Т О К О Л

На 18 юли 2012 година се проведе извънредно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 202-01-37, внесен от Министерския съвет на 28.06.2012 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 254-01-78, внесен от Огнян Стоичков, Веселин Методиев, Ивелин Николов, Ивайло Тошев и Алиосман Имамов на 09.07.2012 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за българите и българските общности извън Република България № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27.06.2012 г.
4. Разни.
На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Александър Кирилов – от Националното представителство на студентските съвети, Росен Иванов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина, Снежана Йовева – съветник на вицепремиера Симеон Дянков, Георги Стаменов – председател на културно-просветно дружество „Огнище”, Йордан Симов – културно-просветно дружество „Огнище”.

Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден! Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висше образование № 202-01-37, внесен от Министерския съвет на 28.06.2012 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 254-01-78, внесен от Огнян Стоичков, Веселин Методиев, Ивелин Николов, Ивайло Тошев и Алиосман Имамов на 09.07.2012 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за българите и българските общности извън Република България № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27.06.2012 г.
4. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.202 г.
5. Разни.
Има ли други становища? Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Господин председателю, правя процедурно предложение точка 4 от дневния ред – „Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование да отпадне от днешния дневен ред.” Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Банковска за отпадане на точка 4 – Разглеждане за второ гласуване на законопроекта за предучилищното и училищното образование.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Поставям на гласуване дневния ред без отпадналата точка.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.


Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ № 202-01-37, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28.06.2012 Г.
Към законопроекта са постъпили становища от:
Националната агенция по оценяване и акредитация, която подкрепя законопроекта;
Софийският университет „Климент Охридски” - подкрепя законопроекта;
от Сдружението „Съвет на ректорите на висшите училища в Република България” - имат и допълнения, които желаят да се включат в Закона за висшето образование.
На заседанието присъства проф. Стати Статев – заместник-председател на Сдружението на ректорите.
От Министерския съвет законопроектът ще бъде представен от министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Основната цел на законопроекта е удължаване с още една година - 2012 – 2013 г., на дадената през 2010 г. възможност на държавните висши училища да провеждат обучение срещу заплащане при определени условия и ред, установени в § 7 от Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
За учебната 2012 – 2013 г. висшите училища, които са получили институционална акредитация и оценка „добра” и „много добра”, да имат право през учебната 2012 – 2013 г. да извършват обучение срещу заплащане за образователно-квалификационна степен „бакалавър” и образователно-квалификационна степен „магистър” след придобито средно образование по специалност и от професионални направления от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка „добра” и „много добра” при условия, определени в Правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшите училища.
Броят на обучаваните срещу заплащане студенти ще бъде извън определения от Министерския съвет държавен план, приет за учебната 2012 – 2013 г., и ще бъде в рамките на определения капацитет на висшето училище, но не повече от 5 на сто от него.
Другото предлагано изменение със законопроекта е допълнението на чл. 90, ал. 3, т. 3, буква „г”, с което се цели въвеждане на ограничение при формиране на цените на административните услуги, предоставяни от висшите училища на лица, които не са студенти. По този начин стойността на тези административни услуги няма да може да надвишава действителните разходи, направени от висшите училища за извършване на съответната услуга, и необходимите материално-технически и административни разходи за изпълнение на задълженията на длъжностните лица, с оглед на тяхната квалификация и изразходвано работно време.
Причините, които налагат тази промяна, са силно завишените цени на този вид административни услуги, предоставени от висшите училища без разумно икономическо обяснение.
Основната тема всъщност е да удължим с още една учебна година действието на този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър. Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Заповядайте, колега Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз имам един въпрос към предоставения ни законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Уважаеми господин министър, имаме ли анализ на ситуацията, която да ни убеди, че е необходимо да удължим мярката „платено висше образование” за в бъдеще? Тоест когато Вие ни го предложихте през 2010 г., сега какво налага удължаването му? Какъв е анализът – колко души от студентите до момента действително са се възползвали от платеното висше образование за степен „бакалавър”?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Ако бяхте ни поискали предварително, щяхме да донесем анализ. Сега ще го поръчаме по интернет да дойде.
Основанието за това е искане от висшите училища и напомняне, че изтича този период. Така че по тяхна молба внасяме този законопроект.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Още едно уточнение. Може би ще се наложи следващия път да се възползваме от това Ваше предложение, уважаеми господин министър. Това означава ли, че вие не предвиждате в проекта за Закона за бюджета увеличаване на парите за образование?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Може ли да уточните въпроса, защото сме на друга тема?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Защото Вие в момента казвате – това в момента чета в мотивите на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, - че би следвало тази промяна с удължаване на мярката „платено висше образование” да я разглеждаме като антикризисна мярка. Практиката в Европейския съюз предполага и други варианти за антикризисни мерки, а не натоварване на студентите с допълнителни финансови ангажименти.
Така че Ви моля евентуално да го уточним – това означава ли, че вашето правителство няма да увеличи държавната субсидия за държавните висши училища? Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това, което не съществува в езика, не съществува и в света. Тоест след като не е представен проект за нов бюджет, няма какво да обсъждаме. А иначе нашето правителство направи твърде много за облекчаване на студентите. Първо се увеличиха с 6 млн. лв. – ако не го знаете, да го кажа – средствата за студентски стипендии.
Освен това европейските стипендии от 30 и няколко милиона скочиха на 49 млн. Това е една добра мярка. Но не мога да обсъждам нещо, което все още не съществува на масата. Като дойде времето, ще имаме достатъчна възможност всички да се изказваме по Закона за бюджета.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Проф. Статев, желаете ли да вземете отношение? – Не желаете. Други колеги? – Не виждам. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет на 28.06.2012 г.
Гласували: за 8, против 3, въздържал се 1.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ № 254-01-78, ВНЕСЕН ОТ ОГНЯН СТОИЧКОВ, ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ, ИВЕЛИН НИКОЛОВ, ИВАЙЛО ТОШЕВ И АЛИОСМАН ИМАМОВ НА 09.07.2012 Г.
Колеги, към законопроекта са постъпили становища от:
Министерството на образованието, младежта и науката – подкрепя по принцип с бележки, изложени в становището;
Министерството на здравеопазването – също;
Държавната комисия по хазарта не подкрепя законопроекта;
Националното сдружение на общините подкрепя законопроекта;областният управител подкрепя законопроекта;
Националният браншови синдикат „Висше образование и наука” изразява положително становище. Има и бележки.
Колеги, от името на вносителя, с позволението на останалите вносители, на мене се пада честта да представя законопроекта.
Уважаеми господин министър, колеги! Настоящият проект е в резултат на дейността на работна група, която беше създадена към Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, заедно с представители на всички институции в Република България, които са компетентни по тази тема. Включително и Върховната касационна прокуратура и СДВР имаха свои представители, Столичната община, Националното представителство на студентските съвети, Съветът на ректорите – не мога да изброя всички, имаха свои представители.
В резултат на работата на тази работна група представям пред вас настоящия законопроект, който цели да повиши правомощията на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с ректорите и със съответните министри по финансите, когато става въпрос за държавни субсидии, а когато става въпрос за имоти – с министъра на регионалното развитие и благоустройството, тоест една съгласувана воля на изпълнителната власт.
Когато имотите – държавна собственост, предоставени на висшите училища, не се ползват по предназначение по смисъла на чл. 6 от Закона за висшето образование, министърът на образованието, младежта и науката да има няколко правомощия.
Първото му правомощие е да назначи проверка. Такава проверка, разбира се, и към момента се прави с одита, който беше представен от инспектората към МОМН. Въпросът е тази проверка, която и през април месец беше направена, да бъде обвързана с правни последици. Правните последици, след един такъв одит и констатиране на нарушения относно ползването на имоти не по предназначение, означават министърът на образованието, младежта и науката да има право да предупреди ректора на съответното висше училище да преустанови своето правонарушение, да му даде срок. В този срок, ако не се прекрати правонарушението, той да има право, съгласувано с министъра на финансите и с негов акт да намали субсидиите, пропорционално на месеците, в които продължава нарушението. И ако се преустанови, след това се възстановява задържаната – нека така да се изразя – част от субсидията.
А като крайна мярка, ако това правонарушение въпреки предупреждението, продължи повече от една година - не искам да си мисля, че това би било една реална хипотеза, но все пак е една правна възможност, - тогава министърът на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на регионалното развитие, да направи предложение до Министерския съвет да се вземе решение за отнемане на имота или на част от имота от съответното висше училище, тъй като не се ползва по предназначение.
Това е една специална разпоредба, специална процедура, която има свой аналог в законодателството – това е Законът за държавната собственост, чл. 16 и чл. 80. Това е общият нормативен акт, от който ние сме почерпили регламента за тази специална процедура.
Защо е специална процедурата. Защото е специално предназначението на обектите, те са за образователна и научноизследователска дейност.
Затова ние предлагаме с тези функции да бъде натоварен министърът на образованието, младежта и науката, а не областният управител по смисъла на чл. 80 от Закона за държавната собственост, тъй като, пак казвам, става въпрос за специален статут на тези недвижими имоти.
За да гарантираме спокойствието като законодатели, ние сме направили опит и предлагаме на вашето внимание тези търговски дейности, които пречат на това спокойствие – а ние се обединихме, че това са най-вече нощните заведения, заведенията с работно време след 22 часа, както и игралните зали и казината, - да нямат място в студентските общежития, както и на отстояние 100 м. от тях. Имаше и други варианти за отстояние, но ние предлагаме на 100 м от общежитията също да няма такива заведения с нощен режим и с хазартни игри.
Разбира се, отчели сме частната инициатива и това, че тя също има свои права, има свои търговски лицензионни режими, които е спазила към определен момент от приложението на закона.
Този закон няма да има обратно действие в никакъв случай. Тоест на заварените случаи ще им се даде време да пренастроят своята търговска дейност. Тези, които имат казина и игрални зали, ще продължат да действат до срока на лицензията, която имат от Държавната агенция, тоест тук права не се засягат. А тези, които са с нощен режим на работа, ще имат възможност в 6-месечен срок от влизането на закона в сила да подадат заявление до съответната кметска администрация и да коригират своето работно време. Благодаря за вниманието.
Колеги, имате думата. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Господин Стоичков коректно представи внесения законопроект. Искам да уверя представителите на всички парламентарни групи, че той е в резултат на сериозна работа и на трудно постигнати изводи и съгласие и с представителите на всички засегнати страни.
Нещо, което сигурно по административен път не може да се прозре след дългата работа в тази работна група, е – групата беше за проблема в Студентския град, тя не беше толкова за хазарта и питейните заведения, - че проблемът на Студентският град, официалният, че след реституцията той вече не е Студентски град, стои. Но проблемът не е в реда в общежитията, не е в правилниците на общежитията. На практика основният проблем, от който идват всички произшествия, които са се случили в Студентския град, идва от криминалната дейност предимно в хазартните заведения и в нощните заведения, разпространението на наркотици и други криминални изяви. Ние се обединихме накрая около това. И че не полицията не си върши работата, а на практика са създадени изключително сериозни условия.
За да не бъде мултиплициран този проблем и в други студентски общежития, ние стигнахме до тези предложения. Още повече, че регламентирането най-после на студентските общежития като жилищни сгради е твърде наложително в българското законодателство.
Преди да завърша, искам да кажа още само три изречения. Аз се надявам всички да подкрепят законопроекта. Той със сигурност е несъвършен и ние ще трябва да поработим между двете четения. Философията му обаче според мене е добра.
Благодарен съм за коректното становище на министъра на образованието, младежта и науката. В него има конкретни предложения, с които наистина би трябвало да се съобразим. Но няма да пропусна учудването си от две други становища.
За втори пореден път Министерството на здравеопазването се притеснява за свободата на частната инициатива. Първия път беше преди два месеца, когато Министерството на здравеопазването се притесняваше за свободата на частната инициатива, сега за втори път Министерството на здравеопазването се притеснява. Въпреки че всички, ако четат коректно текста, ще разберат, че никой не пречи на някоя фирма, ако иска да има нощни заведения, да си го направи на което си иска друго място. Тя ще има свобода на инициативата да го направи и в центъра на София, и на върха на Витоша, ако Цеко Минев им даде.
Второто, което е. След като преди няколко седмици разбрахме, че не отсега, а очевидно от години Държавната комисия за енергийно и водно регулиране предимно защитава интересите на енергийния бизнес, днес разбирам, че Държавната комисия по хазарта защитава интересите на хазартния бизнес и смятат, че тук ние по някакъв начин ще ощетим хората, които се занимават с хазарт.
Просто за протокола изразявам това учудване. И си мисля, че на нас като комисия с определен предмет на дейност - няма да изреждам колко е дълъг, си заслужава да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да благодаря специално на господин Стоичков и на групата народни представители, които подготвиха този законопроект. Министерството го подкрепя. И няма как иначе, защото в работната група имаше представители на министерството и някои неща са наша инициатива.
Благодаря, че се съобразихте – имаше технически бележки, при положение, че областният управител управлява публичната и държавна собственост. Но това са технически неща, които са взети под внимание.
Увеличава се отговорността на министерството, но ние ще си я носим.Но наистина благодаря. Правим крачка. Може да е несъвършена, но все пак поне една крачка към ограничаване. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Заповядайте, колега Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател. Аз ще подкрепя този законопроект по едно много ясно и точно съображение. Проблемите в Студентския град наистина са много сериозни. И ако този законопроект поне мъничко предотврати това, което виждаме през последните години, ще бъде много добре за цялото общество.
Освен това, това е един закон, който е направен на базата на едно политическо съгласие в областта на образованието и аз ще го подкрепя и заради това. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Има думата Александър Кирилов от Националното представителство на студентските съвети.
АЛЕКСАНДЪР КИРИЛОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! Ние като лидери на студентската общност в България не можем да останем безразлични по толкова важни за нашето бъдеще въпроси. НПСС подкрепя напълно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование във всичките му точки.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 254-01-78.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря за подкрепата. Благодаря на нашите гости.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ № 202-01-35, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27.06.2012 Г.
За процедура има думата колегата Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Законопроектът под номер 3 от дневния ред на нашето заседание предлагам да бъде отложен поради следните съображения.
Този законопроект е изключително важен и в него трябва да има дефиниции и определения, които се нуждаят от съгласуване с други законопроекти, третиращи тази материя.
На второ място, доколкото ми е известно водещата комисия ще заседава утре по този законопроект. Въпреки че не противоречи на правилника ни, смятам, че е редно да изчакаме решението на водещата комисия, след което ние като съпътстваща комисия да разгледаме законопроекта.
Предложението ми е да бъде отложено обсъждането и гласуването.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обратно предложение? Заповядайте, колега Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз се запознах със законопроекта. Смятам, че на този етап бихме могли да разгледаме някои неща. съгласна съм с господин Имамов, че бихме могли да изчакаме и Комисията по правата на човека да се изкаже преди нас. Но ние имаме специална част за образованието, по която някои от въпросите бихме могли сега да ги дебатираме, без окончателно решение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на колегата Имамов за отлагане разглеждането на законопроекта за българите и българските общности извън Република България.
Гласували: за 5, против 10.
Не се приема това процедурно предложение.
Поставям на разглеждане законопроекта. По него са получени становища от:
Министерството на културата;
Министерството на труда и социалната политика;
Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
Министерството на отбраната;
Министерството на физическата култура и спорта;
Министерството на околната среда.
Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя с бележки законопроекта. Представено е и становището на министерството.
Културно-просветното дружество за връзки с българите от Албания и Косово „Огнище” подкрепя законопроекта с бележки.
Асоциацията на българските училища в чужбина подкрепя законопроекта с бележки.
Съюзът на македонските организации подкрепя законопроекта с бележки.
От името на Министерския съвет на заседанието присъства господин Росен Иванов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина; Снежана Йовева – съветник на вицепремиера Симеон Дянков, министърът на образованието, младежта и науката проф. Сергей Игнатов.
От името на Министерския съвет законопроектът ще бъде представен от Снежана Йовева.
СНЕЖАНА ЙОВЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Бих искала да представя накратко основните акценти в проекта на Закона за българите и българските общности в чужбина. Най-общо казано, той цели да доразвие и да усъвършенства материята, свързана с правата на лицата от българските общности и да се въведе принципът за съгласуваност на политиките.
Регламентират се усилията на държавата за запазването на идентичността на българите в чужбина и правото и възможността им да се образоват и да развиват своите културни дейности.
Бе направен анализ на съществуващата досега нормативна уредба и се стигна до извода, че сега действащият закон не е съобразен с новите устройствени административни закони и е налице нуждата да се събере в единен важен документ – именно цялостната политика за българите в чужбина.
Работна група работи известно време. Мина съгласувателна процедура и бяха взети предвид редица допълнения и забележки, както от ведомствата, така и от представители на българските общности в чужбина.
Законопроектът бе публично дебатиран, тъй като известно време бе на сайта на Държавната агенция за българите в чужбина, както и на сайта на Министерския съвет.
В законопроекта са разписани правомощия на специализираните органи, които да осъществяват политиката.
Основен момент в него е и създаването на национално представителство на българите и българските общности извън Република България, чрез което ще се дава възможност на представители от общностите да участват във формулирането на предложения за политики.
По своему този законопроект е част от общата рамка за политиката за българите в чужбина и предстоящите промени в другия закон, свързан с българското гражданство.
Считаме, че законопроектът е една добра, солидна основа за реализирането на политиката за българските общности в чужбина чрез образователни и културни дейности. Смятаме, че той има своето място да бъде обсъждан и приет от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Йовева. Господин Росен Иванов, заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, господин министър! Искам само да добавя, че в този закон за първи път се детайлизират по-обстойно обществените отношения, които се регулират, както е редно във всеки един закон, не само отношенията на държавата с българите и българските общности, а отношенията, които се формират при провеждане на политика от местните органи на властта, отношенията, които се формират при участието на неправителствения сектор, юридически лица с нестопанска цел и физически граждани.
Наистина философията на този закон е обърната точно на 180 градуса в сравнение със сега действащия закон. Въвеждат се държавните органи така, както се иска и е задължително, съобразно разпоредбите на Закона за администрацията, където е ясно казано, че държавна агенция се създава тогава, когато трябва да се провежда държавна политика, за която няма създадено министерство. Член 23, ал. 4 сочи, че трябва да има съответен ресор на заместник-министър председател. След закриването на поста на министър без портфейл, който отговаряше за тази политика, е редно да има определен заместник-министър председател и неговите правомощия да бъдат посочени.
Държавната агенция за българите в чужбина по ред обстоятелства е единствената агенция, която няма нормативна база, става въпрос законова, а не подзаконова, върху която да гради своята дейност. Затова е отстранен и този недостатък.
Както всички други държавни агенции, така е редно и Държавната агенция за българите в чужбина да има регламентация в закон. Това е отстранено.
Постарали сме се да включим в закона всички предложения, които лично са ни предадени при нашите срещи със сънародниците ни зад граница. Определяни са принципите и целите на държавната политика, защото е редно такова нещо да има във всеки един закон. Затова той е закон, затова е нормативен акт във висша степен.
Така че това са общо нещата, които сме внесли в законопроекта на заседанията на работната група до края на миналата година. След съгласувателната процедура вече той е пред вас. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Иванов. Министър Игнатов също поиска думата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя законопроекта.
Днес се обсъжда философията. Единственото, което ще кажа, е, че в проекта на закона по мнението на екипа на министерството следва да има еднаквост при определението на субекта, тъй като са включени няколко определения: българите и българските общности извън Република България, българи извън Република България и лица от български общности извън Република България.
И това, което специално засяга нашето министерство, е при кандидатстването за обучение в България, в българските висши училища режимът да бъде същия, както за доказване на български произход, за да не се стигне до спекулации, които са напълно възможни.
Подкрепяме законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър. Откривам дискусията. Веселин Методиев поиска думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги! Само няколко думи по повод процедурата, която гласувахме във връзка с предложението на господин Имамов, тъй като моето изказване ще се отнесе в голяма степен към това, което той каза.
Аз мисля, че притеснението му, ако мога така да се изразя, беше основателно. Но от друга гледна точка няма смисъл да отлагаме да изразим становището си по тези текстове. Още повече, че беше прав и колегата, че образователната глава пък е най-лека за разглеждане в този законопроект като цяло.
Затова се съгласих да мине точката, защото утре имаме извънредно заседание и няма смисъл да утежняваме дневния ред за следващото заседание.
Уважаеми колеги, господин председател, господин министър! Аз участвах в един дебат с Божидар Димитров по повод някои опити да се дефинират тежки понятия в закон, понятия, които имат своята дълга историческа научна дискусия, която някак си не е завършила. В моята представа - тоест аз не мога да подкрепя такова нещо – тя не може да завърши през закон и то за българите в чужбина.
Например опитът да се формира дефиниция за българското самосъзнание, защото това е терминът, който се използва, и за национална идентичност на базата на интереси и потребности, които са сходни, както се е случило тук в чл. 2, ал. 2, е толкова смел, да се изразя най-меко, че не мога да си го представя, честно да ви кажа. Тъй като една от сферите на моето научно любопитство е понятийният апарат на историографията. Само на тази тема аз мога да говоря поне 45 минути. Няма да го направя, защото тук не е място за това.
Но ви казвам че това е изключително смело, то съдържа в себе си огромно количество процедурни капани пред администрация, която ще започне да се занимава с такива текстове. И ви казвам, на политически език това е огромна врата за корупция. Защото някой започва да си тълкува нещо и се подпира през един или друг авторитет, казвайки: това не е точно така, това е еди-как си.
Да се доказва български произход с официален писмен документ, удостоверяващ произхода на заинтересованото лице – това е ал. 4, или на негов възходящ по права линия роднина. Ако това е желанието да се постигне някаква конкретност, не става ли дума за рождение? Защото, ако е произход, пак ще влезем в някаква сложност на изясняване на понятието „произход”.
И в крайна сметка не значи ли, че в ал. 5 всичко е казано? При всички случаи по ал. 4 с експертната справка, изготвена от Държавната агенция за българите в чужбина, която доказва произход, заради което просто изтръпвам да си помисля как ще стане това, се представя писмена декларация за българско национално съзнание.
Да представят декларация за принадлежност! Аз себе си смятам за принадлежен към костовистите в България. Това не можете да ми го отнемете. Това си е моя убеденост. Да предоставя декларация за принадлежност в този смисъл – да. Но да предоставя декларация, че националното ми самосъзнание е българско, пак се движим по един много опасен ръб. Как ще го направим това нещо? И как няма да се получи веднага възможност да се отвори врата някой да злоупотребява с това нещо, за да кара някого да подписва подобна декларация?
Знам, че тук има по-чувствителни хора от мене на тази тема, но това наистина е много опасно нещо. Съвсем нормално е колегите от ДПС да искат да говорят.
Български произход може да се доказва и по общия исков ред пред българския съд. Съдебна процедура, дори при една прекрасно действаща съдебна система, не като нашата, за която днес чухме достатъчно ясни оценки – с това вкарваме един човек в една ужасна ситуация, който пък иска наистина да съобщи за себе си, че принадлежи към българската общност. Това е друго. Аз принадлежа към българската общност – това е мое волеизлияние. Не че аз имам национално самосъзнание, което е съвсем друго. Аз днес принадлежа към нея, Господ Бог знае утре дали няма да променя тази си воля. Има хора, които я сменят.
Имам молба, защото няма да участваме на второ четене, да изчистите такива текстове, в които става дума за отношение между държавата и хората, думи като „контакти” – например в чл. 8: „Българската държава създава условия за осъществяване на контакти и установяване на трайни връзки”. По-скоро: „създава условия за осъществяване на връзки и установяване на трайни отношения между българските институции и българите или българските общности извън страната”.
В чл. 11 пак „контактуваме” с българските религиозни общини извън страната.
Просто съм чувствителен към тази дума. Моля да я махнете.
Що се отнася до темата на нашата комисия за образование и наука, това, което успях да прочета, е една осъществена вече практика да се подпомагат българските общности зад граница и да им се дава възможност в българската училищна мрежа, независимо дали средно или висше образование, да влизат с известна привилегия, въпреки че думата „привилегия” веднага ще я сложа в кавички. Правилната дума е „по облекчен ред”. Това е старателно поведение на всяка национална европейска държава. Няма изключения в това отношение. И че този ред трябва да го определя изпълнителната власт, с оглед на някакви конюнктури, финансови възможности и прочие, също е съвсем нормално.
Тоест в този текст за образованието това, което прочитам, е неща, които познавам, защото те са регламентирани, практиката ги е проверила, те работят.
Опасностите в този законопроект, заради което аз не мога да го подкрепя и ще се въздържа, се съдържат в тези общи положения, на които се спрях. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Няма модерна държава, която няма своята политика спрямо свои сънародници зад граница. Заслужава внимание и опитът да се регулират чрез закон тези деликатни отношения. Въпросът обаче е, че поначало тази територия е много особена, предполага не просто деликатни, а много прецизни стъпки.
Затова ще обоснова тезата си с един ясен въпрос към министъра на образованието и към председателя на Агенцията за българите в чужбина.
Ако, съгласно чл. 2, който обосновава субекта на закона, аз пребивавам на територията на друга държава за повече от 6 месеца в рамките на една календарна година, ще бъда ли обект на този закон и субект на правата, които този закон дава на българите и на българските общности, съгласно дефинициите по този закон? За лице от български произход, с българско съзнание, с българска национална идентичност, с българска културна и духовна традиция, аз ще бъда ли обект на закона, респективно субект на правата по този закон? Аз, който съм етнически турчин, български гражданин, мюсюлманин по вероизповедание?
Оттам нататък ще изразя отношението си към закона. Бихте ли ми отговорили?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако позволите да взема отношение по реда на задаването на въпросите.
На първо място, една част от определенията, както и една част от текстовете в проекта за закон са взети от стария закон – това са текстове, които и сега са работещи и не считаме за нужно да бъдат променяни. Старият закон е приет през 2000 г. чрез компилация от три закона и определението за „българин извън Република България” в чл. 2, ал. 1 на новия и на стария закон е идентично.
След като досега това определение е работило и не е създавало проблеми, ние считаме, че то следва да бъде възприето и възпроизведено по същи начин. В стария закон единствено т. 3 казва, че пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава, в новия законопроект е, че пребивава повече от 6 месеца, с оглед настъпилите промени, съобразно изискванията за дефиниране на продължително пребиваване.
Това е разликата. Така забележка е направена в работната група от хората, които са от Правната администрация на Министерския съвет. Ние сме се съобразили. Двете определения са абсолютно идентични. След като едно определение не е създало проблеми 12 години, не считаме за нужно да го променяме.
По отношение на казаното от господин Методиев за другото определение – в ал. 2 на чл. 2, за определението на „българска общност”. Когато започнахме да работим по този текст, защото законът е за българските общности, направихме съответно проучване в научните среди. Оказа се, че има 94 определения за „общност”. Така че ние счетохме за рационално да бъде по-общо определението. Изведохме този принцип, че лицата, които имат сходни интереси, сходно национално съзнание, сходни културни, образователни и други цели, биха формирали една общност. Така го наблюдаваме ние като формиране в държавите, където има български общности, така считаме за редно и предлагаме на вашето внимание.
По отношение на въпроса на господин Местан – дали лице, което е български гражданин, живее повече от 6 месеца извън България, би могло да се ползва от правата на закона. Мога да му посоча ал. 3 на чл. 2, където е казано, че българските граждани, без да се уточнява какво съзнание имат те, от каква етническа група са и каква религия изповядват, са част от българската общност.
Ненапразно специално за тях е направено изключение да не се посочва какъв етнически произход имат и какво вероизповедание. Тоест всяко едно лице, което е български гражданин, независимо от своя етнически произход, от своята религия, пол, занятие, народност, както е посочено в Конституцията, живеейки извън България, може да се ползва от правата по този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, аз съм убеден, че най-хубавите неща в България са се случили през периода на нашето управление – 1997 – 2001 г. Не е нужно да ме убеждавате Вие.
Но аз не казах това. Аз казах друго. Онзи текст, който е работил, нека си работи. Не съм против него. Вие сте прав – щом нещо практиката го докаже, о’кей.
Казвам ви обаче, че амбицията в ал. 2, въпреки научната консултация, е друга. Защото научната консултация винаги ще е субективна. Вие ще попитате, да кажем, бившия директор на Института по история в Академията на науките акад. Марков или ще попитате настоящия проф. Тодев, или ще попитате някой друг. Тези хора няма да стигнат до съгласие, за да ви помогнат. Те не могат да стигнат до съгласие. Затова махнете ги тези неща, не ги слагайте, защото те ще предизвикат дебат, който има вече не научни, а политически последици. И Вие ще чуете част от тях според мене в следващото изречение. Аз не Ви задавам въпроси. Аз се изказах, изказах си мнението. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Алинея 3, уважаеми господин Иванов, не обозначава друга категория лица, които да са извън определението по ключовата ал. 2, за която говори господин Методиев. Казва: „лицата по ал. 2”. Няма друга категория. Тоест това са лицата с българско съзнание, с българска национална идентичност. А понеже ал. 2 препраща към ал. 1, там е българският произход.
Затова аз Ви питам - Вие сте най-компетентният човек в тази зала – не по силата на новия проект, за да се измъкнете с отговора, че сте го заимствали от предишния, защото Вие, макар да сте наследили закон, който действа от 2000 г., сте най-компетентният по прилагането му като председател на специализирания държавен орган. Бихте ли ми отговорили на въпроса: по действащия закон и съгласно новия проект аз субект на правата ли съм по този закон. Не Ви питам дали този закон е създавал или не е създавал проблеми с прилагането си досега. Това не е отговор на моя въпрос. Аз Ви питам: аз с тези мои характеристики субект ли съм на правата по този закон?
Това е моят въпрос. И той е много ясен. Досега законът не е създавал проблеми – не отговаря на въпроса. Защото, ако е заложено да създава проблеми, той рано или късно ще създава проблеми. Това, че не е създавал досега, не е гаранция, че няма да създаде.
Питам неслучайно. Защото този закон ще бъде безспорен, ако се прилага за едноетнична държава, държава, в която живее един-единствен етнос. При всички други случаи, когато в една държава живее букет от етноси, каквато е реалността в България, ще трябва да се отговори на въпроса какво точно разбираме под „българско самосъзнание”, имаме предвид националното, етническото, как се съотнасят тези категории. Без отговори в закона този закон ще има приложно поле като за едноетнична държава.
Ние правим разлика между еднонационална и едноетнична държава. Това са различни категории. Затова бих искал да изясните полето на тези категории. И не се оправдавайте: заварихме го в предишния закон. Вие затова дойдохте в името на нова политика, на ново управление, намирате отговори на въпроси, на които ние не сме успявали да намерим – нека да бъдем самокритични.
И ако законът не визира само етническите българи, при това изповядващи източноправославното християнство, защото може да има български граждани и католици, дори може да има етнически българи, които да са католици по вероизповедание. Добре, като е така, как ще ми обясните текста на чл. 11, ал. 1, т. 1, в която се казва, че българската държава, съгласувано с Българската православна църква, подпомага дейността й сред лицата от българските общности извън Република България? Ами ако това лице от българската общност извън България не е източноправославен християнин, неговите контакти с българската държава с посредничеството на православната църква ли ще бъдат или на католическата църква? Ами ако е мюсюлманин, пак ли с източноправославната църква ли ще бъдат неговите контакти?
Това са въпроси, това са реални въпроси, които не са насочени към идеята ви, а целят да извадят на светло възможни аспекти на прилагането на закона.
И сега, преди да завърша, ще кажа следното. В чл. 4 от този закон четем нещо много важно. Сега се обръщам към министъра на образованието, младежта и науката във връзка с едни дебати преди няколко седмици, които поради отсъствието ми аз за съжаление пропуснах.
Господин Методиев, ал. 2 на чл. 4 гласи, че българската държава създава условия за изграждане на правозащитна култура и подпомагане на лицата от българските общности извън Република България и техните организационни структури при осъществяването на техните – забележете – индивидуални и колективни права.
Аз питам: с този законопроект Министерският съвет приема ли института на колективните права? Защото това става правна норма, господин министър. Българската държава казва, че такова животно като „колективни права” съществува, правният институт на колективните права съществува. Защото много често не само от Вас, но и в пленарната зала чувам, че няма колективни права, че има индивидуални права. Може ли българската държава да прилага политика на двойни стандарти?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Може.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Чувам отговор „може” от проф. Станилов. Неговият отговор е ясен, той е априори ясен. Аз искам да чуя обаче представителя на официалната власт в България, изпълнителната, имам предвид, защото Вие също сте представител на официална власт, дали новото българско правителство приема правния институт на колективните права. Защото в Европа, съгласно международните договори, с които България се е задължила, една държава не може да прилага политика на двойни стандарти - спрямо една категория лица да прилага принципа на колективното право, спрямо други да не прилага и да ги дискриминира.
За мене този въпрос в чл. 4, ал. 2 - правният институт на колективните права е фундаментално важен. Искам да чуя ясната позиция на изпълнителната власт. Ако се възприема, аз ще ви приветствам, ако българското правителство е приело правния институт на колективните права. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Заповядайте, госпожо Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател на агенцията, уважаеми колеги! Аз имам само един много кратък въпрос. По чл. 2, ал. 4, т. 1 какво се разбира под „официален писмен документ, удостоверяващ произхода на заинтересованото лице или на негов възходящ по права линия”? Това е в контекста на въпроса на господин Методиев.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз неслучайно предложих в началото да отложим заседанието по тази точка. Защото, прочитайки текстовете в закона, един непредубеден човек стига до извода, че тук са нужни много ясни дефиниции, изключително ясни, и то дефиниции, които да бъдат в съответствие с други закони и в съответствие с документи, които България е подписала по тази тематика.
Затова аз смятах, че има достатъчно експерти в специализираната комисия, които биха могли да решат този изключително важен и сложен въпрос, да дадат ясни дефиниции. Също така смятам, че и в Правната комисия има хора, които предполагам, разбират добре от тази материя, познават законодателството и биха могли да изчистят този сериозен проблем.
Естествено е според мене дискусията да се пренесе в пленарната зала. Ние можем да вземем отношение само по онази част, която касае предмета на нашата комисия, но със сигурност ще има сериозна дискусия в пленарната зала.
Аз имам три конкретни казуса, господин министър, три конкретни въпроса.
Първо. Обикновено българите в чужбина живеят продължително и се женят за представители от съответната държава. Те раждат деца, които учат в техните училища, получават гражданственост от съответната държава. Те принадлежат ли към българската общност? Тоест отговарят ли на онези условия, които са записани в ал. 2 на закона?
Втори въпрос. В Северна Гърция живее една общност, която гърците наричат мюсюлмани, обединени са под едно общо наименование мюсюлмани и ги третират като национално малцинство. Структурата на тази общност са турци, помаци и роми. Кои от тези представители на тази общност мюсюлмани принадлежат към българската общност и на колко души досега - вие казвате, че тези първи точки са действали досега – от тези мюсюлмани вие сте признали правото им да се наричат българи и да се ползват от правомощията, които този закон им дава?
Трети въпрос. Неотдавна бях в Памплона, където има 8000 български гастарбайтери. Шест хиляди от тях също са мюсюлмани. Бях точно на 24 май, когато заедно всички мюсюлмани и християни празнуваха празника на Кирил и Методий. Повечето от дечицата, които там учеха, също са родени в Испания, имат испанско гражданство. Повечето от тях даже, за наше дълбоко съжаление, започват да забравят българския език и говорят само на испански. Те принадлежат ли към българската общност, съгласно ал. 2 от този закон? Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви и аз. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа само, че по Конституция България е етноетнична държава, двуетничност тук няма и многоетнична тя не е. Има си Конституция. Това, че в България има диаспори, няма никакво значение.
Второ. Въпросите, които повдига господин Местан – дали той попада под смисъла на този закон, неговите права като турчин, който има българско гражданство, се защитават от съвсем други закони. Той има пълна защита и това е известно. Няма защо да се слагат несъвместими неща в тази част от закона.
Трето. По въпроса, който повдигна колегата Алиосман Имамов. Това е много интересен пример с Памплона. За мене лично това е много сложен въпрос и няма да мога да ви отговоря, защото е възникнал сега и към тези не може да има традиционното отношение, което е към останалите български общности, които са останки от старата диаспора. Това е нова диаспора. Там те принадлежат към българската общност, ако имат това съзнание. Ако го нямат, те си стават испанци, спират да говорят български и прочие.
Значи признанието дали принадлежиш към българската общност в чужбина идва от самите хора, които са там. А що се отнася до самосъзнанието, което никога не може да се формулира в определени рамки, навсякъде в европейското законодателство, всеки е такъв, какъвто се осъзнава само, независимо от това, че това определение не е точно и не е вярно, тъй като обикновено има езикова общност, има общи споделени интереси, има общ произход и има обща историческа традиция.
Това е изключително сложно и по този въпрос в света и в европейската наука се водят безкрайни, безбройни спорове.
На мене първият ми докторат е „Междуетнически отношения на Долния Дунав”, разбира се, в един друг период. И съм се занимавал с тази работа много подробно и знам колко е сложен въпросът. И господин министърът знае, че досега няма отчетлива формулировка на това какво значи точно етнос.
Въпреки това например в науката много често като кажат „славяни”, всички казват етнос, което не е вярно. Славяните не са етнос, те са етнолингвистична група, което е съвършено различно.
Тук при нас самосъзнанието, че си българин се прибавя към езика. Но ти можеш да имаш български произход и да не говориш български. И трябва да го учиш, за да получиш българско гражданство примерно.
Съзнанието за произхода първо, трябва да се докаже, второ, трябва да има и други фактори, които да те направят българин. Затова това е много сложно и знаете какви разправии се точат, когато искат българско гражданство.
Към това накрая ще кажа, че тук липсва едно нещо, което го имаше в предишния закон. Един важен документ за доказване на български произход беше кръщелното свидетелство. Защо то е изчезнало оттук? Защото в почти всички католически и православни кръщелни документи го има записано – българин, сърбин, грък и т.н. Защо са го махнали, аз не мога да разбера.
Иначе този закон мисля, че трябва много дълго да се работи. Има много неща, които са размити и има капани. Но общо взето лично мене ме удовлетворява като теза и като постановки. Смятам, че въпросите, които се повдигат тук, нямат голямо значение или, както вече казах, се повдигат въпроси, които не са предмет на този закон. За това, което се говори, има други закони. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. За реплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Проф. Станилов, Вашият докторат е на тема „Междуетнични отношения”. Но явно е, че Вие не можете да имате според Вашето разбиране подобна тема за българските условия, защото, за да има отношения, трябва да има две субстанции. Вие казвате, че България е етноетнична държава. Тук не може да има междуетнически отношения, защото едно нещо не може да има отношение към себе си, нали така?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не съм казал, че България. Междуетнически отношения на Долния Дунав.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно така. Но несъмнено казахте, че България е етноетнична държава…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По Конституция е така.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Също така прочетох в стенографските протоколи, че по тази причина в България няма малцинства.
Нека да Ви кажа, господин професоре, че край моето родно село има една много голяма скала. Тя не е с историко-културната значимост на египетските пирамиди, но безспорно скалата съществува. Аз не видях статута на тази скала да се урежда в Българската конституция, което не означава, че тази скала не съществува.
Да твърдите, че съществуването на етнически религиозни и културни различия в обществото, съществуването на малцинства е въпрос на политически акт, на признание, а не на реален факт, е мислене, които стои изцяло в логиката на Възродителния процес.
Аз бих разбрал подобни позиции, защитени от Вас. Страшно обаче ми се губи позицията на представителите на изпълнителната власт по тези въпроси. Ако това разбиране за едноетничността стои в основата на този закон, като философия той не може да бъде подкрепен от нас. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако позволите, едно изказване от мене. След това ще позволите да дам възможност и на представителите на сдруженията да се изкажат.
На първо гласуване ние обсъждаме духа и философията на представения законопроект. Духът и философията, така, както аз съм ги разбрал, са държавата да положи особена грижа за българските общности извън Република България. Разбира се както беше казано и в хода на дискусията, това не е първият закон. Действащият закон е от 2000 г.
Ако бяхме водеща комисия, аз щях да изискам подробен анализ от приложението на закона, такъв, какъвто е в момента, от 2000 г, това, което повдигна като въпроси колегата Местан. Защото това е изключително важно – да видим как работи старият закон, за да си формулираме своето право на глас „за” и „против” новия закон.
Аз казвам още в началото, че ще подкрепя закона. Ще го подкрепя, защото духът и философията на закона, както ги разбирам, е засилване на държавната грижа за българските общности в чужбина.
Разбира се, термините, понятията са изключително важни. Защото, за да се подкрепи духът и философията, трябва да се уточнят термините, които изграждат този дух и философия.
Съгласен съм с колегите, че тук има редица правно технически несъвършенства, за които между първо и второ четене водещата комисия, а и Правната комисия, която също е съпътстваща, ще си кажат думата.
По сега действащия закон има Национален съвет на българите, живеещи извън Република България по смисъла на този закон. Аз нямам информация от 2000 г. насам този Национален съвет да е свикван, да е работил, да има някакви актове, функция „Полезност” от този Национален съвет.
Понеже сме Комисия по образованието, разбира се, с особено внимание разглеждаме образователната част на този закон. Знаете, образователната дейност на българските общности се организира до момента с две постановления на Министерския съвет – от 1993 и 1997 г. Сигурно пропускам и някое друго постановление, инструкция, наредба и т.н.
За мене тази дейност – образователната дейност на българската общност в чужбина, е изключително важна. Тя не може да се регулира на ниво ПМС от преди 20 години. Тази важна функция на държавата – да се грижи за своята българска общност в чужбина, заслужава една законодателна регламентация с точни и ясни функции на Държавната агенция за българите в чужбина.
Така възприемам аз този закон.
Разбира се, съгласен съм с колегите, които се изказаха – колегата Методиев от Синята коалиция и колегите от ДПС. Да, термините имат нужда да бъдат усъвършенствани. Ако ми позволите тази шега, това, което е казал великият Иван Вазов – „българин да се наричам първа радост е за мене” се оказа много сложно нормативно да се формулира – какво значи „българин да се наричам”? Изпадаме в Конституция, в паметта на поколенията, търсим скали и географски местности и обозначения. Ние все пак спазваме Конституцията и законите.
Аз мисля, че законът е добър и заслужава да бъде подкрепен. Аз лично ще го подкрепя.
Има думата Георги Стаменов председател на културно-просветно дружество „Огнище”.
ГЕОРГИ СТАМЕНОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! Благодарим за възможността да изкажем своето мнение. Ние по този случай сме предоставили становище от името на културно-просветно дружество „Огнище” за българите в Албания и Косово относно законопроекта.
Преди да кажа каквото и да било, искам да спомена нещо много важно. Ние всъщност досега сме длъжници спрямо нашите сънародници, останали по един или друг начин извън днешните предели. И действително, ако се замислим дали сторихме това, което е необходимо до ден днешен, действително разбираме, че сме длъжници спрямо тях.
Ако направим едно сравнение с отношението на една Румъния, да кажем, и Гърция, виждаме колко много неща можем да си пожелаем.
Специално искам да кажа за нашите сънародници в Албания. Както сподели преди време Сали Бериша, когато гостуваше тук, „Те са над 150 хил. и официално ги водим по-малка цифра. Те всъщност са и повече от 150 хил.”
Истината е, че въпреки времето, което преминава, въпреки това, че се създаде възможност да се постигне апогей през 2004 г., защото в сравнение с 2004 г. мога да кажа, че студентите от Македония и изобщо – съвсем спокойно за всички можем да споменем това – десет пъти са намалели. Това е статистика, която ние прецизно водим от това време.
Разбира се, има моменти, които затрудняват движението на нашите сънародници. Особено като вземем предвид трудно поносимите визи, които и до ден днешен съществуват, действително виждаме, че има редица пречки в това отношение. Това е една много лоша цифра – десет пъти са намалели студентите от Македония, а също така и от Албания. Тази година от Албания те са 18 души, да не говорим колко са от Косово.
Не се създадоха редица необходими неща, не действа и понастоящем нито в Албания, нито в Косово нормален лицей, който да предоставя възможността за нормализиране на българския език. Същото не можем да кажем за някои други наши съседи, които полагат изключителни грижи.
Отново искам да подчертая, че сме длъжници, имайки предвид възможностите, които предоставяме. И дай боже настоящият закон да предостави по-добри възможности и да коригираме всичките тези неблагополучия, които съпътстват в течение вече на толкова години възможностите на нашите сънародници да пребивават у нас и да ползват учебните ни заведения.
Искам да пожелая бъдещето да бъде различно. Защото имаме необходимост да наваксаме това, което пропуснахме.
Искам да дадете думата на колегата Йордан Симов, който по-конкретно да сподели нашите забележки към закона. Благодаря ви.
ЙОРДАН СИМОВ: Уважаеми дами и господа! Ние сме дали нашето становище. То е пределно конкретно.
Тъй като тук се обсъжда философията на закона, бих искал само да обобщя тези забележки.
От една страна, ние смятаме, че ситуацията е малко по-богата, отколкото тя се представя в закона. Тук искам да кажа, че основната част от постигнатите резултати през изминалите почти 20 години се дължи на един подзаконов акт и това наистина е Постановление на Министерския съвет № 103.
Би трябвало когато регламентираме даден тип дейности, да не правим така, че те да бъдат изключени.
Другата ни принципна забележка е – ще взема повод от думите на господин Стаменов за намалелия интерес на българите от чужбина да се обучават в България, - че не би следвало да утежняваме процедурите. Тук имам предвид конкретно таксите, които се събират в Държавната агенция за българите в чужбина. Говорим за образование, не говорим за останалите неща.
Мисля, че не трябва да мерим с еднакъв аршин кандидатите за гражданство и хората, които се обучават в България. Говоря като процедура, не говоря като принципи. Принципите трябва да са еднакви.
Разбира се, ако обсъждаме някакви конкретни неща, бихме могли да продължим. Аз не искам да отнемам вашето време и внимание с конкретните ни предложения. Те са написани, по тях може, разбира се, да се дискутира. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колегата Добрева иска думата.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Бих искала да кажа, че ние ще се въздържим при гласуването на този закон, въпреки че смятаме, че действително има необходимост от едно осъвременяване, от един нов закон за българите, които живеят извън Република България.
Кои са основанията да се въздържим. Основанията наистина са в частта „Образование и култура”. Защото както казаха уважаемите представители на „Огнище”, тук не се отразява по никакъв начин опитът, който е натрупан през годините, на постановления 103 и 228. Даже бих казала, че се създават допълнителни пречки, както каза и господин Симов, свързани с таксите. Не виждаме и облекчен ред, по който да се приемат представителите на традиционните български общности.
Аз се запознах със становищата и на „Огнище”, и на Асоциацията на българските училища зад граница. Не знам дали е отправено предложение за становище по закона и към други български родолюбиви организации, които работят и с бесарабските българи например, за да кажат какви са техните проблеми. Но ми се струва, че тази глава специално подлежи на много детайлна допълнителна разработка. Защото, пак казвам, в момента действително се оказа, че една практика, която съществуваше в министерството години наред, която даде резултати, подлежи на проверка, подлежи на анализ.
Смятам, че има и много позитивни неща, които може да бъдат приети, но има, разбира се, и неща, които трябва да бъдат избегнати. Целият този опит трябва да намери отражение в закона. Защото, пак казвам, в този момент липсват две неща:
Първо, облекченият ред.
Второ, един от въпросите, които са ни задавали винаги - аз говоря вече като бивш заместник-министър, - е какви са възможностите на учениците, които завършват в съответните държави, да кандидатстват чрез матури в български училища.
Много важен въпрос е въпросът за българския език. Защото се оказва, че една част от тези наши сънародници, които живеят извън територията на България, остават на ниво български език, който не е адекватен на сегашната ситуация. И молбата към нас беше да осигурим допълнителни възможности.
Също така смятам, че трябва да се съобразяваме с финансовите възможности. Тук е човекът от Министерството на финансите. Това не са въпроси към министър Игнатов, нито към агенцията, това са по-скоро проблеми, които се отправят към министър Дянков. Доколкото разбирам, тук също ще коментираме криза и не предвиждаме никаква финансова помощ, освен едно обикновено кандидатстване по програми.
На този етап държавата също заставаше зад тези български общности и подпомагаше тяхното обучение, изплащайки на държавните висши училища съответните субсидии. Доколкото разбирам, това сега няма да се случва. Те ще си поемат пълния размер на таксите.
Така че, пак повтарям, ние ще се въздържим по този закон. Ще направим вече свои предложения между първо и второ четене, които наистина ще отразяват тази практика на 103-о и 228-о постановление на Министерския съвет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Само едно уточнение, което постави госпожа Добрева – то е към мене. От „Родолюбие” също ги поканихме. Те излъчиха представител Елена Воденичар, но се извиниха, че не могат да присъстват.
Иначе преди две години – през 2010 г. направихме изслушване и с тяхно участие – тогава още проф. Божидар Димитров беше министър, той присъства на това изслушване. Тоест проблемите са анализирани през този период 2010 – 2012 г.
Има думата Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Ще ми позволите, господин председател. Безспорно, казвала съм го и друг път, че всеки един закон не е съвършен и има възможност за допълнителна промяна, особено когато тя е актуална във времето, в което това се прави.
Аз бих искала да кажа обаче да не вървим в посока, в която търсим някакви преференции, другата дума е облаги, а да търсим справедливото съпричастие на българската диаспора в контекста на това, което тя прави в България.
Колежката до мене справедливо каза, че майката се грижи еднакво за своите деца. Това, че се дават равни шансове, равни права според мене е изключително справедливо.
В този смисъл не бих искала, госпожо Добрева, да залитаме в другия контекст на закона, когато даваме излишни преференции на една и съща етническа група, ако мога така да я нарека, и едно национално самосъзнание, наречено българско. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Ние с Вас наистина седим на различни места на масата. Майката обича еднакво двете си деца, но вероятно за по-слабите малко повече се грижи. Така че не виждам противоречия в това, което лично аз казах.
Отнасям се с най-голямо уважение към Вас. Но топлата вода не я откриваме в момента, нито Америка. Има натрупан опит в последните 20 години. Имаше специална дирекция в министерството, която се занимаваше с тези въпроси. На този етап не виждам в тази глава опита, който е натрупан, с отрицателните и с позитивните практики. Не казвам, че всичко е идеално. Но за да имаме наистина едно развитие, трябва въпросите, които се поставят от българските общности, да се решават. Защото един закон има смисъл, ако урежда натрупали се обществени отношения. А само да си пишем закон, за да упълномощим вицепремиер на дадено правителство или някакъв друг институционален орган – извинявайте, но няма никакъв смисъл.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Аз ще подкрепя този законопроект. Но се надявам, че между първо и второ четене всички становища, които днес сме получили и в които прочетохме сериозни бележки, ще бъдат взети предвид и законопроектът ще бъде преработен, ще бъдат усъвършенствани текстовете. Защото действително виждате колко много въпроси породи той днес в нашата Образователна комисия.
Надявам се това да се случи между първо и второ четене и действително въпросите, които поставихме, да получат отговора си там. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбира се, след като госпожа Дукова откри, че няма съвършени закони, аз съм съгласен с това откритие.
Бидейки несъвършен, един акт, който се приема на първо четене трябва да е поправим за второ. Няма как да подкрепя точно тази философия на законопроекта.
Обръщам се обаче към представителите на българските общности, за да им кажа, че на второ четене не само че ще подкрепя всички текстове, които биха улеснили държавната политика за протекция точно на българските общности в чужбина и обратно, за обучението на младежи от български общности в български университети. Вероятно ще бъдем автори и на предложения в тази посока.
Тоест тук ние по отношение на тези текстове нямаме резерви. Ние имаме проблем с философията на законопроекта, с неясната терминология, с която този законопроект борави, която, разбира се, крие и много сериозни рискове, в това число и от косвена дискриминация.
Искам да ви припомня, че мандатът на тази комисия, господин председател, започна с една много сериозна дискусия именно на тема „Обучението на българите зад граница в българските университети”. То бяха гръмки обещания, госпожо Дукова, то бяха взривяващи предишното управление критики. Какво излиза? – Че за три години реформаторско управление на ГЕРБ има изключително притеснителна тенденция в пъти по-малко интерес и в пъти по-малко записали се български младежи, които живеят извън пределите на годината. Ето, това е мъдрото управление на ГЕРБ! За да обосновете и кадрови чистки тогава, поехте обещания, които не ви бяха по силите.
И сега, ако си направите труда да отворите стенографските протоколи от онова заседание, на което взех отношение, ще видите, че нито една излишна дума не съм казал. И е имало защо да чуете представителите на опозицията. То меракът ако беше като моженето, ние щяхме да имаме друга участ.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? Заповядайте, господин Стаменов.
ГЕОРГИ СТАМЕНОВ: Аз искам да коментирам този въпрос, който преди малко беше повдигнат, че преференции и преференциални условия не трябва да има. Защото госпожа Дукова каза, че не трябва да има. Как ще ми обясните вие, да кажем, положението на нашите сънародници в Албания или в Косово – конкретно говоря за тях, защото идентичен е въпросът и с други пространства, как ще могат да си позволят те, след като трябва да заплатят многократно виза за нас, едни икономически разходи, които са абсолютно непосилни за тях? И да се сравни тяхното положение с положението, да кажем, на наши хора в Испания или където и да било другаде?
Това е повече от необходимо – да има преференциални условия.
Именно във връзка с този въпрос ние поставяме много важни изисквания. Защото преди малко ви споменах грозния факт, че в сравнение с 2004 г. 10 пъти е намалял притокът на студенти от нашите сънародници извън днешните ни граници. Как можете да си обясните това? Значи ние нещо твърде много сме объркали, за да може да се стигне до такъв грозен резултат, който би трябвало да бъде обратен – би трябвало ние сега да имаме много повече студенти, отколкото тогава. Затова повече от необходимо е да има преференциални условия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, други изказвания не виждам. Давам думата за финално изказване на господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Накратко ще отговоря първо на представителите на общностите, защото все ги оставят накрая.
Няма да има такси за обучение. Таксите са само за постоянно пребиваване и за получаване на гражданство. Предвижда се въобще да отпадне удостоверяването на българския произход – поне такова е намерението на органите, които работим, за обучение в българските университети.
Това е по този въпрос. Така че такси не се предвиждат. Те и сега са освободени от такси. Постановленията действат.
По отношение на въпроса на господин Местан – дали той ще получи право за участие и ползване от този закон.
И в момента всеки един човек, който отиде в чужбина в българско дружество и училище и каже, че се чувства свързан с България или иска да учи български език, иска да има достъп до българската култура, го получава. Така ще бъде и занапред.
И в момента в училището в Прага учат деца, които казват, че са турци, но учат български език и никой не ги е спрял. И в момента в Косово тече курс по български език, а там са мюсюлмани. И в момента във Войводина и в Банат изучават български език, а там са католици.
В момента имаме запитване от Турция как можем да им помогнем за обучение по български език. Имаме същото запитване от български граждани от турско етническо малцинство или както те се самоопределят от непризнатата Севернокипърска република.
На никой досега не е отказано, на никой не сме задали въпроса от кой етнос е, от коя народност е, от коя религия е, от коя политическа партия е. Единственото е да каже, че иска да има достъп до българската култура. Така ще бъде и занапред.
По отношение на официалния документ, за който беше зададен въпрос. В стария закон пише, че българският произход се доказва с документ, издаден от български или чужд държавен орган. Тъй като повечето удостоверения за раждане са издадени от местни органи на властта, те влизат в противоречие с този закон.
Разбира се, българската държава засега прави компромиси. Но за да не конкретизираме „държавен” – български и чужд, сме написали „официален писмен документ”. Тоест той трябва да донесе удостоверение за раждане, което най-често се издава от местните органи на властта.
По отношение на въпроса за доказване на български произход по исков ред пред български съд, това го има и в стария закон, просто е детайлизирано.
Същият въпрос стои и с поставеното питане за общността на Памплона. Всички могат да учат български език, стига да отидат да се запишат в българското училище. Ако един родител каже за неговото дете, че то не е българин и не желае да учи български език, каквито случаи за съжаление имаме много, ние не можем да го накараме насила. Но няма случай, било то християнин, мюсюлманин или от друга религия да отиде и да каже, че иска детето му да учи български език, защото самият той е българин, и да му бъде отказано.
Затова ви казвам, че законът в тази насока си работи добре. Просто сме се постарали да бъде малко по-ангажиран за държавата.
Без да влизам в дискусия, ще оспоря това, което се каза. Не е вярно, че десет пъти е намалял приемът от Македония. Сто и петдесет човека са от приемането на постановлението досега. Миналата година имаше намаление с около 20 човека – бяха около 130 човека. Държавата създаде абсолютни обяснения за тези хора. В момента се изпращат екипи навсякъде – и в Албания и в Косово, и в Сърбия, и в Македония, и в Украйна, и в Молдова, и в Румъния. Хора от агенцията отиват да приемат документите на място.
Така че улесненията са много. Проблемът е, че Македония създаде факултети в почти всички големи населени места и те погълнаха голяма част от техните студенти.
Що се касае до интереса към българския произход и българското гражданство, никога не е имало повече желаещи, отколкото миналата година, когато се достигна пик на желаещите от Република Македония да получат удостоверение за български произход.
Така че това са в общи линии нещата, които мога да дам като отговор на вашите въпроси, разбира се, дотам, докъдето ги помня.
По отношение на чл. 11 – той съществува и в стария закон, Българската православна църква като източното православие, закрепено в Конституцията, по ал. 2 на същия закон сочи, че ние общуваме с всички религиозни общности по места в държавите, където има български общности. Тоест с всяка една религиозна институция, която помага на българите да бъдат в контакт с българската държава, ние, разбира се, ще сътрудничим. Такова нещо правим в момента с католическата църква, която е много силна в Банат и във Войводина. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Думата иска Йордан Симов.
ЙОРДАН СИМОВ: Извинявам се много, че навлизам в конкретика.
Аз благодаря много на господин Иванов, че поема ангажиментите да няма държавни такси за учащи се, въпреки че от чл.35 това не личи. Надявам се, че това ще бъде по някакъв начин коригирано.
Може би знаете, че има прием по реда на българските граждани. Всеки българин от чужбина може да кандидатства, наравно с българските граждани и на него ще му е нужно вашето удостоверение, ако не може да удостовери по друг начин. Така че пак те ще опрат до вас.
Аз много бих се радвал, ако в новия закон се предвиди една алинея, за да може да се осъществи това, за което говорим.
По отношение на интереса. Корекцията ми е и към Вас, и към господин Стаменов.
През 2004 г. от Македония само по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 са кандидатствали – говорим за интерес – почти 1200 човека. Отделно са приети няколко стотин човека на обучение срещу 30 процента такса за чужденци.
В началото на този месец от Македония кандидатстваха 140 и няколко човека. Говорим за пъти намалял интерес от Македония. Също така има огромно намаление в приема. Съжалявам много, че ви занимавам с конкретика. Няма как да избягаме от това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Други изказвания не виждам. Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за българите и българските общности извън Република България, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги ако позволите, в тази точка искам да ви информирам за срещите, които бяха проведени с председателя на Българската федерация по волейбол Данчо Лазаров по негова молба във вторник и представените документи. Те са на разположение в комисията и са публикувани в интернет на страницата на комисията.
Ангажирали сме се на основание на тези документи, които председателят Данчо Лазаров донесе и предостави на комисията, да формулираме писмено въпроси. Ако вие имате въпроси, разбира се, ще се радвам да бъдат формулирани през следващата седмица, за да се подготви изслушването в първата половина на месец септември.
Други въпроси има ли? – Няма.
Благодаря за вниманието.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:

(Огнян Стоичков)