---

П Р О Т О К О Л

На 26 септември 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2. Разни.
На заседанието присъстват: Милена Дамянова, заместник-министър на образованието, младежта и науката, Евгения Костадинова – представител на МОНМ.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 102-01-90, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г.
2.Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
3. Разни.
Има ли други предложения по така представения дневен ред? Има думата Ивайло Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Господин председател, моето предложение е точка първа да отпадне, с оглед обстоятелството за довършване на една малка корекция във връзка с приетия Закон за публично частното партньорство и предвидената в настоящия Закон за физическото възпитание и спорт възможност за отдаване на съответните обекти.
Така че предложението ми е точка първа да отпадне от днешния дневен ред. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Министерството на физическото възпитание и спорта споделя ли това Ваше предложение?
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Да, съгласувано е с представители на Министерството на физическото възпитание и спорта. Не знам защо още няма техни представители, може би ще закъснеят, но това е предложението ни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За отпадане на точка първа от дневния ред. Обратно предложение? Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, предложението ми ще бъде обратно, ако все пак нямаме отговор на въпроса – отлагаме до кога? Разбрах защо, но до кога?
ИВАЙЛО ТОШЕВ: До следващата сряда.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Блогадаря. Нямам обратно процедурно предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, гласуваме първо предложението на народния представител Ивайло Тошев за отлагане на точка първа от дневния ред за следващата сряда.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Поставям на гласуване следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование.
2. Разни.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 15, против няма въздържал се 1.
Приема се.

Започваме работа по единствената точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Стигнахме до чл. 75. Има предложение на народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид; предложение на Огнян Стоичков; предложение на Станислав Станилов; предложение на народния представител Лютви Местан.
Колеги, имате думата. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз не вземам думата конкретно по нашето предложение. То е от онези предложения, които ние гласувахме в началото. Взимам думата, за да задам няколко въпроса, свързани с текста на чл. 45, по-скоро по отношение на начина на изразяване на отделните точки.
Обърнете внимание. В първа точка на ал. 1 има думата „компетентности”. Във втора точка няма „компетентности”, има само „умения”. В трета точка има записано „математическа компетентност” – в единствено число. Питам: защо?
В четвърта точка има „дигитална компетентост” – в единствено число, не в множествено, както на други места.
В точка пета няма думата „компетентности”, има „умения за учене”. Защо отсъства думата „компетентност”, а е използвана думата „умения”?
В шеста точка е използвано множествено числов – „компетентности”.
В седма точка няма „компетентности”, има само „инициативност и предприемчивост”.
Защо няма „компетентности”? Аз искам да знам смисъла на тези изречения. Щом като има различни изразни средства, трябва да има различен смисъл.
В точка девета също няма „компетентност”.
Моля да ми бъде отговорено на този въпрос, за да мога да получа по-ясна представа за съдържанието на тези важни точки.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Първият ми въпрос е следният. В ал. 3 на вносителя – обръщам се към вносителя – е записан изразът „целите, съдържанието и характеристиките”.
Господин председател, дали този израз – „целите, съдържанието и характеристиките” се отнася само към общообразователната подготовка, за да се въведе чрез предлога „на” или се отнася и към целите ,съдържанието и характеристиките на общообразователните учебни предмети и на културно-образователните области? Във втория случай имаме предвид – питам вносителя – целите, съдържанието и характеристиките на общообразователните учебни предмети, също така и на културно образователните области, както на общообразователната подготовка или имаме предвид самите общообразователни учебни предмети, без целите, съдържанието и характеристиките им, респективно само културно образователните области, без да имаме предвид целите, съдържанието и характеристиките? Отнася ли се и за второ, и за третото. Аз само питам. Не се отнася.
И дефиниция за „културна осъзнатост”. Имате предвид моята личност или какво?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Колеги, да мотивирам моето предложение.
Аз предлагам т. 9 да се допълни с израза „и спорт”, тъй като за мене общообразователната подготовка следва да обхване и тези знания, умения и навици или компетентности. Защото спортът явно е включен като елемент от здравословния начин на живот, но спортът е достатъчно важен елемент от развитието на младите, а и не само за младите. Затова предлагам да се добави в текста и да стане така: „умения за подкрепа на устойчиво развитие, за здравословен начин на живот и спорт”. Това е моето предложение.
Други изказвания? Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Само с две думи ще кажа. няма смисъл да се убеждаваме по предложението на председателя на комисията. Всички знаят, че устойчивото развитие включва и физическото развитие. Господин председател, мисля, че няма да имаме полемики по този въпрос. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, предложението ми да се създаде нова т. 2 към чл. 75, ал. 1, респективно точките по вносител да се преномерират съответно от 3 до 10, цели всъщност да посочим един от основните дефицити в начина, по който се организира и провежда обучението по майчин език. Основните дефицити на тази организация са следните.
Първо, не става ясно каква е целта на обучението по майчин език. Някой в състояние ли е да ми даде отговор на този въпрос, след като вие отказахте да има държавен образователен стандарт за учебно съдържание на обучението по майчин език?
Аз знам защо го отказахте. Защото ако няма стандарт за учебно съдържание, отпада задължението ви по отношение на учебниците. Само че този подход води до извода, че текстът, че може да се изучава и майчин език, и хореография от предходния текст прави чисто формален подходът на вносителя, респективно превръща във формалност държавната политика. Аз мисля, че точно този закон или трябва да каже, че се обучава и майчин език, респективно има изискване за дефиниране на крайните цели на това обучение, или по-скоро кажете, че го правите от съображение за куртоазия, формално съобразяване с ангажиментите по международни договори и по Конституция. Естествено е, че трябва да се дефинират ясно целите на обучението по майчин език, ерго да е ясно какви компетенции ще придобият учениците в резултат на обучението по майчин език, за да има оправдание и за разходите за това обучение.
Любопитно ми е с какви аргументи бихте отхвърлили това мое предложение. Мисля, че съм достатъчно ясен. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Първо ще се върна на въпроса на господин Имамов защо в някои от точките на чл. 75, ал. 1 се говори за компетентности, а в други се говори за умения.
Господин Имамов, използвали сме официалните преводи на директивите и общоприетите понятия, използвали сме официалния превод на Европейската референтна рамка и общоприетите понятия, които са на български език. Така че считаме, че това, което е възприето в официалните документи, съответно трябва да използваме и в Закона за предучилищното и училищното образование.
По отношение на предложението на господин Стоичков за добавянето на спорта, абсолютно сме съгласни и го приемаме. Разбира се, не сме изпуснали спорта, сложили сме го като част от здравословния начин за живот, защото няма как човек да води здравословен начин на живот, без да спортува. Няма пречка за това да го изведем отделно, за да проектираме върху физическата култура и върху спортните активности, които трябва да развиваме у учениците.
По отношение на първия въпрос на господин Местан – за ал. 3 - дали целите, съдържанието и характеристиките се отнасят за общообразователната подготовка. Не. Аз мисля, че тук предлогът точно посочва това: цели, съдържание и характеристики на самата подготовка и вече посочване на самите общообразователни учебни предмети в културно образователни области.
По отношение на майчиния език. Тук ще говоря малко и по отношение на стандарта за учебно съдържание.
Първо, такъв няма. Имаме стандарт за общообразователна подготовка. Приложенията към него са учебните програми, които дори ние вече започнахме да представяме на кръгли маси. И ако обърнете внимание на презентациите, които правим, колегите от медиите също ги получават, там са заложени целите, съдържанието, компетентностите, тоест всичко това, за което Вие говорите. Но тук говорим само за общообразователната подготовка и за задължителните предмети, за тези, които са в раздел „А”.
По отношение на учебните предмети, които ще се изучават в рамките на разширената подготовка – в рамките на раздел „Б” от учебния план, тук има една съществена промяна в закона. Тя касае учебните програми за предметите, които са посочени, в това число и за майчиния език. Те ще се утвърждават от министъра на образованието, младежта и науката, като там програмата ще бъде разбита по същия начин – с целите, с компетентностите, с резултатите от обучението. За всички останали обаче, като гражданско образование, здравно образование и т.н. и другите предмети от областта на устойчивото развитие сме дали възможността на училищата сами да одобряват и утвърждават учебните програми.
Тоест подходът, който сме използвали тук по отношение на стандартите е само по отношение на общообразователната подготовка и на раздел „А” от учебния план.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Реплика. Госпожо Дамянова, предлагам да се опитаме да анализираме ситуацията без предубеденост. Кое е особеното по отношение на майчиния език? Тук има едно вътрешно противоречие.
Първо, под формата на задължително избираема подготовка се изучават само учебни предмети, които са включени в раздел „А” към учебния план – общообразователна подготовка. Дотук съгласни ли сте? Единственото изключение, което се допускаше в действащия закон за учебния план – общообразователният минимум и разпределението на учебното време, е по отношение на майчиния език. Някой да отрече този факт, означава да ме убеди, че нямаме такъв закон. Но той още действа. Този е проект. Имаме такъв закон и е точно така. Единственият предмет, който се изучава от групата предмети по задължително избираема подготовка, който не е включен в раздел „А” на учебния план, е майчиният език. Факт. Точно за да се преодолее това противоречие, предлагам компетентностите, които трябва да придобие ученикът в хода на обучението по майчин език, да бъдат изписани на отделен ред в този член.
Неоспорима е логиката. Защото, госпожо Дамянова, по отношение на всички останали предмети целите, характеристиките и съдържанието на предметите от раздел „А”, които ще се надграждат при разширената подготовка, стандартът за учебно съдържание се урежда именно в стандарта за общообразователна подготовка. Къде е майчиният език? Хем е в избираемите, хем не е надграждане на предмет от раздел „А” на учебния план.
Шансът ви да преодолеете това противоречие е да приемете предложението ми поне по този член. Завърших.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Все пак аз смятам, че ал. 1 на чл. 75 трябва да бъде редактирана и не може да остане в този си вид. За да бъде изчистен езикът в отделните точки, вие сте поставили две точки в ал. 1 след „компетентности”.
Например според мене не е правилно на едно място да се използва множествено число - „компетентности”, а на друго – единствено число. Обяснете ми защо. Кое налага тази разлика? Например „дигитална компетентност” може да бъде „дигитални компетентности”; „математическа компетентност” може да бъде „математически компетентности”.
Подобни редакции, които биха изчистили и биха направили по-ясен текстът, са необходими във всичките 9 точки на ал. 1.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля Министерството на образованието за становище по отделните текстове. Заповядайте, заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз по някои от въпросите вече дадох отговор. Няма проблем да приемем езиковите редакции на господин Имамов. Пак повтарям, използвали сме общоприетите понятия и термини на Европейската референтна рамка в нейния официален превод. Няма пречка да се запише „дигитални компетентности”, „математически компетентности”. Така че ако го предложите като такава редакция, ще го приемем.
По отношение на въпроса на господин Местан. Да, ние малко по-надолу обясняваме какво означава „разширената подготовка”. Но пък в чл. 74, включително и по-надолу в закона ние сме казали какво още може да се учи в раздел „Б” от учебния план. Затова сме извели и майчиния език, и религията, и хореографията, и чуждите езици, защото Вие имате възражения по това, че стоят на един ред. Не е заради това, че ги унифицираме, в никакъв случай, а следваме все пак някаква логика на текста от гледна точка на начина, по който те фигурират в училище, начина, по който се утвърждават учебните програми и въобще начина, по който съществуват в рамките на учебния план в дадените училища. Така че по отношение на майчиния език затова е направено изключението малко по-нагоре в текста.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, извинявам се, но за да има разширена подготовка, трябва да има какво да се разширява. След като този предмет се явява за първи път, какво се разширява? И понеже няма какво да се разширява и се явява директно в раздел „Избираема подготовка”, трябва да се уредят целите, характеристиките и съдържанието на това обучение, за да не виси.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заместник-министър Дамянова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само искам да отговоря какво разширяваме. Разширяваме компетентностите. И ние много ясно сме го казали. Когато разширяваме уменията за общуване, за четене, това включва и компетентностите, уменията да общуваш, в това число и на майчин език. Така че това разширяваме в разширената подготовка. Дори в сега действащия закон в чл. 15 на Глава четвърта за учебен план майчиният език и религията са изведени по абсолютно същия начин отделно. Така че ние не правим нещо по-различно от това, което е в момента като състояние.
Тоест законопроектът за предучилищното и училищното образование, който разглеждаме в момента, запазва статуквото, което имаме в момента. Той не внася нито някакви рестрикции, нито някакви ограничения, нито някакви разлики.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В моето предложение аз предлагам да се формулират принципи. Принципите тук са ясни, аз съм ги написал. Също така предлагам да се формулират целите, тъй като целите тук са сложени най-отзад в четири реда. Аз формулирам три основни цели и предлагам по-опростен и по-ясен израз, отколкото въпроса с чл. 75, ал. 1. Тук са всичките тези, за които стана дума в изказването на Алиосман Имамов. „компетентности” и т.н. – всичко това е избягнато. При мене е ясно: български език и литература, чужди езици, математика и т.н. Това е емпиричен израз, традиционен израз в българското образование и не виждам смисъл да се променя.
Това е, което искам да кажа. Мисля, че това, което предлагам, няма никакъв проблем да се приеме и не виждам логика да бъде отхвърлено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други изказвания не виждам. Подлагам на гласуване предложенията по реда на постъпването им.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Имамов и Хамид.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 8.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на Огнян Стоичков.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване предложението на Станислав Станилов по т. 1.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 9.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на Станислав Станилов по т. 2.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 8.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на Лютви Местан.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 8.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 75 с приетото предложение на Огнян Стоичков.
Гласували: за 8, против 4, въздържали се няма.
Текстът на вносителя се подкрепя.
По чл. 76. Има предложение на народните представители Имамов и Хамид, което вече е обсъдено. Изказвания? – Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! По текста на вносителя имам въпрос по ал. 2: „Учебните програми по учебния предмет „чужд език” в двата гимназиални етапа на средното образование се утвърждават по нива в съответствие с Общата европейска езикова рамка”. Какво означава „по нива”? Нива на кое? Не става ясно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище от Министерството на образованието.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Уважаеми дами и господа! Общата европейска езикова рамка е разработена по нива. Тези основни нива са четири: А1, А2, Б1 и Б2. По този начин са изведени компетентностите, които следва да се владеят и да се притежават в рамките на писменото, говоримо, устното общуване от учениците в края на всяко ниво от тези нива. Идеята на този текст е да се каже, че учебните програми ще са ориентирани, ще са синхронизирани с компетентностите, които са заложени в Общата европейска рамка на езиците.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за реплика, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: На базата вече на този отговор, който приемам изцяло, защото се сещах, че става въпрос за това, ще кажа, че не бива да се сещам, а да го чета в закона. Моля вносителят да преодолее усещането за недостатъчност на разпоредбата и да предложи израз, който да се добави към израза „по нива”, за да стане ясно за кое ниво става въпрос. Това, което чух от Вас, общо взето ми подсказва нещо от рода на „по нива на обща езикова подготовка”. Нали това имате предвид? За да не бъркаме това с нивото на река Дунав. Или „по нива на компетентност”. Но да се знае, че става въпрос за това ниво.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз предлагам една съвсем малка редакционна поправка, за да стане ясно: „се утвърждават по нивата, формулирани в съответствие с Общата европейска езикова рамка”. И става ясно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има редакционно предложение на проф. Станилов – „нива, формулирани в съответствие”. Заповядайте, заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние считаме, че предложението „нива на компетентност в съответствие с Общата европейска езикова рамка” ни доближава много повече до това, което искаме да постигнем като текст.
ЙОРДАН АНДОНОВ: Според мене по-правилното е „ниво на владеене на езика”. Това е терминът, който се използва според Общата европейска езикова рамка за шестте нива – „ниво на владеене на езика”. Това е наложената терминология в Европейския съюз.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище на Министерството на образованието. Вие сте вносител на този текст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дали е „нива на компетентност” или „нива на владеене”, аз като един човек, който се е занимавал с лингвистика бих казала какво означава „ниво на владеене”. Считам, че „нива на компетентност” е по-чисто. Но след като е по-общоприето и по-разбираемо „нива на владеене на езика”, ще приемем този израз.
ЙОРДАН АНДОНОВ: Защото непрекъснато се използва „компетентност”, „компетентности”. „Ключови компетентности” е съвсем друго. Тук е мястото да отделим познанията по езика с този термин.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Според мене, господин председател, владеенето е част от компетентността. Владеенето включва знанията и уменията, а компетентността включва още нещо. Така че мисля, че предложението на вносителите за корекция е най-близко до това, което се търси.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване редакционната добавка на думите „на компетентност” след текста „се утвърждава по нива”.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с приетата редакционна поправка по чл. 76.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 77. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 77.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
По чл. 78 и чл. 79 няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Поставям на гласуване текста на вносителя по чл. 78.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване чл. 79 по вносител.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 80. Има предложение на народните представители Имамов и Хамид. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз смятам, господин председател, че ал. 1 на чл. 80 също се нуждае от редакция. В него е казано: „Разширената подготовка обхваща компетентности, които развиват и усъвършенстват отделни компетентности от общообразователната подготовка”. Аз мисля, че тук нещо трябва да се промени, за да стане ясно какво иска да кажат вносителите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Във връзка с точно това, което чухме от господин Имамов, и предишните вече звучащи леко странно обяснения на заместник-министър Дамянова по предходното ми предложение по чл. 75, ал. 1 за създаване на нова т. 2. Ние чухме от нея, че всъщност изразът „разширена подготовка” по необходимост се отнася за разширяването на подготовката по учебни предмети от раздел „А” на учебния план. В случая обучението по майчин език леко стои извън тази парадигма. Нали така? Защото няма как да разшириш нещо, което го няма. Разширяваш нещо, което го има. Оказа се, че обясненията Ви са абсолютно неоснователни, защото Вие включвате разпоредбата на чл. 74, ал. 1 в чл. 80, ал. 2. Обърнете внимание, чл. 74, ал. 1 урежда именно обучението по майчин език. Оказва се, че това обучение се явява някакво разширяване. На кое базово?
Няма да се уморя да повтарям – предложението ми към вас е да си отворите сетивата и най-сетне да предложите адекватна редакция на текстовете, които се отнасят за майчиния език. Защото този подход, чисто формален, няма да мине, няма да издържи. Трябва да намерите такава редакция на тези текстове, които да осмислят идеята за обучението по майчин език.
Ето, твърдите, че това е разширена подготовка. Кое разширяваме – пак ще попитам? Това вече е в базовата разпоредба на чл. 80, ал. 2.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище на министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин председател! Компетентностите са свързани с учебни предмети. Така че ние не разширяваме знанията по отделните учебни предмети. Затова сме казали, че разширената подготовка обхваща компетентности, които развиват и усъвършенстват компетентности от общообразователната подготовка. Тоест ние тук никъде не боравим с понятието „учебен предмет”.
И тук е въпросът на господин Имамов – не всички компетентности, а само част от тях, било то предприемаческата компетентност или математическата компетентност или общуване, умение за учене и т.н.
В ал. 2 обаче въвеждаме предметите, които могат да се изучават в рамките на разширената подготовка. И тук идва изключението, което споменах – за религията и за майчиния език, което е дадено в чл. 74, ал. 1.
Отново повтарям, че тези разпоредби, това статукво всъщност е това, което имаме и в сега действащата законова рамка. Не правим нищо по-различно от това, което имаме и в момента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам.
С разрешение на колегата Имамов, тяхното предложение не се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 80.
Гласували: за 10, против 3, въздържали се 2.
Приема се.
Член 81. Има предложение на колегите Имамов и Хамид и предложение на колегите Богданова и Николов. Имате думата. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Предполагам, че сте видели смисъла на нашето предложение. Това, което ние предлагаме, е в чл. 81, ал. 7, където се казва, че „Въз основа на държавния образователен стандарт за профилираната подготовка министърът на образованието, младежта и науката утвърждава учебни програми за задължителните модули”. Тук ние предлагаме това утвърждаване и подготовката на задължителните модули да бъде съгласувано със съответните висши училища. Смятаме за разумно да има един нормален преход между средното и висшето образование точно в тази част. Подобно предложение сме направили и по-надолу, когато става дума за съгласуване на задължителните модули при професионалната подготовка, там вече и с отрасловите работодателски организации. Това е предложението ни, което аз намирам за разумно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Богданова. Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председател. Госпожо Богданова, да Ви попитам нещо във връзка с Вашето предложение. Ако приемем, че има профилиране по смисъла на професионалното образование, както Вие казахте, тъй като текстът засяга и едните, и другите, професионалната подготовка включва в себе си примерно бакалавър по някакъв вид професия, съответните висши училища може да се окажат по-голям брой от едно. Как ще се извършва според Вас това съгласуване? В смисъл, министърът информира седем ректора, иска от тях мнение. Знаете, че те имат разнообразни форми на учебни програми и планове. Как това ще се отрази в един доста по-стандартизиран вариант, какъвто е за средното образование?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колега Методиев, ние не сме регламентирали подхода на министъра и няма никаква пречка според мене дори и това да направим – да предоставим програма примерно на висшите училища и на университетите, които се занимават с проблемите на икономическото развитие, ако това е профилът, който е предложен, и да поиска тяхното становище по тях. От това мисля, че няма да загубят формите и темите, предложени в учебната програма. Напротив, биха спечелили. В края на краищата той е този, който накрая ще утвърди съответната програма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Да си призная честно, струва ми се, че този чл. 81 е безкрайно усложнен. Защото тук има няколко въпроса. Аз самата съм завършила гимназия, в която беше безкрайно добре развита профилираната подготовка – завършила съм Националната гимназия за древни езици и култура.
Едно от нещата, които не са ни особено ясни, е защо профилите трябва да са точно 11 и защо трябва да ги разпишем? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е свързан с това дали не може да се намери някаква много по-човешка – да я нарека – формулировка, защото това, което чета, в интерес на истината би затруднило абсолютно всеки. Какво е профилиращ учебен предмет? Първо, тук не виждам дефиниция. Смея да твърдя, че съм ги прочела всичките текстове. Профилът се обяснява като комплекс от профилиращи учебни предмети. Заедно с това профилиращият учебен предмет се състои от модули, модулите пък са обособени части от съответния профилиращ учебен предмет. Тоест, както виждате, навлизаме в един изключително голям омагьосан кръг.
Така че действително предложението ми е да помисли вносителят. Текстът е безкрайно неясен. Ясно е, че става въпрос за съществуващи училища, по които трябва да се върви, и тези, които имат добре развита система на профили. Всичко това го разбирам. Но така, както го виждам, съжалявам, не мога да го приема. И Вие сте лингвист, и аз се занимавам, имам леко изкушение, госпожа Костадинова също е от тази област, колеги сме и знаем за какво става дума. Но наистина в българския език това нещо не може да съществува.
Заедно с това разширената подготовка обхваща компетентности. Профилираната подготовка обхваща задълбочени компетентности. Кой мери кои са обикновените компетентности и кой мери кои са задълбочените компетентности? Тук има някаква игра на думи, която, честно казано, не я разбирам – от една страна, задълбочени компетентности, а другата е обикновени компетентности, доколкото разбирам. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Министерството желае ли да вземе становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз не виждам предложение на госпожа Ваня Добрева за редакция на чл. 81. Дори и в момента не го чух. Това е нашият подход, който ние сме избрали. Ако някой има по-разумно и по-ясно предложение, бихме могли да го обсъдим. Защо са точно 11, защо точно тези? - Защото те са обвързани с държавните зрелостни изпити. Защо профилиращи предмети? – За да ги отличим от общообразователните. Къде се определя, какви са резултатите и компетентностите, които трябва да се придобият? – в стандарта. Имаме стандарт за общообразователна подготовка и стандарт за профилирана подготовка. В момента се разработва стандартът за профилирана подготовка по проект по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Работните групи работят, имаме и учебни програми, които са предвидени.
Този закон всъщност предполага един цялостен нов подход, един цялостен нов пакет от нормативни актове, в това число и учебните програми, които са от гледна точка на учебното съдържание.
Пак казвам, това е нашият подход. Тоз подход сме разработили съвместно с директори на училища, доста дълго се обсъждаше вариантът. С висшите училища – също.
По отношение на предложението на госпожа Богданова. Всъщност нашата идея по отношение на разработване на тези задължителни модули е точно да се разработят съвместно, заедно с висшите училища, така, както работим и в момента.
По отношение вече на самия акт по утвърждаването и включването на тази съгласувателна процедура действително тук пред нас възникват много въпроси от гледна точка на това съгласуване – това, което каза и господин Методиев, да не се повтаряме, с кое точно от висшите училища, с коя точно катедра от съответното висше училище, защото понякога има и по две.
Презумпцията е те да се разработват заедно с тях, с работна група, създадена със заповед на министъра, така че да има тази връзка, която всички търсим и която безспорно е необходима.
Чисто от административна гледна точка включването на съгласувателната процедура по акта за утвърждаване лично на мене ми поставя въпроси, на които не мога да отговоря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. За реплика – госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Госпожо заместник-министър, аз разбирам, че това предложение поставя въпроси, но в края на краищата то е и знак. След като вие ще правите работна група и имате такава нагласа, всеки може да ви попита защо той е включен в работната група, а не някой друг. Има си легитимен орган в края на краищата – това е Съветът на ректорите. Може да бъде договорен ред за извършване на тази съгласувателна процедура. За мене е важно законът да твърди, че подобна връзка има и тя е в тази посока. Защото това е само в плюс на закона и този ангажимент, нормативно предвиден, според мене е реден.
Така че как ще стане на практика, какъв подход ще приеме министърът в края на краищата нека да е негов избор. Но ако волята ни е обща, аз не разбирам какъв е проблемът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: По ал. 3 на чл. 81. Не зная, вероятно сте ползвали също европейския опит за дефинирането на тези 10-11 групи на профилите.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: От 1999 г.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това, че съществуват отдавна, не е гаранция, че са верни. Това е изключено. Предполагам, че и Вие така мислите.
Нормално е да се очаква за тези профили, че има някакво съответствие между профилите за образованието и науката. На някои места тук се използва думата „науки”, а на някои места не се използва. Освен това тези профили трябва да бъдат взаимно изключващи се, тоест да не се бъркат взаимно. Тук това свойство не е спазено.
Например „предприемачески” се включва в „икономическо развитие”. Защо е разделено като отделна група? Можем да говорим за микро- и макроикономическо развитие. Защо не говорите за икономически науки, а за икономическо развитие, като малко по-нагоре говорите за обществените науки, а част от обществените науки е икономиката като наука?
Аз мисля, че въпреки дългият период на използване на тази класификация на профилите тук също е необходима някаква редакция, която трябва да осигури последователност и систематичност на отделните групи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам. Не виждам желание за становище на МОМН.
Със съгласието на вносителите Имамов и Хамид, до края на текста комисията не подкрепя тяхното предложение относно това думата „компетентности” да се замени със „знания и умения”.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 81.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Подкрепя се.
Заповядайте, колега Методиев, за процедура.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Процедурата ми е чисто колегиална. В чл. 81, който гласувахме, в ал. 8 има едно второ изречение, че учебните програми може да се разработват в сътрудничество с висшите училища. Това е един от шансовете за изграждането на естествена йерархия вътре в училищната мрежа. И за мене е по-доброто, отколкото тази тромава процедура през министъра.
Така че това, което се получи с моето гласуване, да го обясня защо съм го направил. Това е правилният път да се децентрализира, за да се изгражда естествена йерархия. Защото едно от нещата, които включително Столичната община отдавна прави и не е направила, е да се направи такава рейтингова класация на училищната мрежа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към чл. 82. Има предложение на колегите Имамов и Хамид и на Богданова и Николов. Изказвания?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само с едно изречение. По отношение на второто предложение, тук вече не знам дали колегиално го представям, но аз много моля да обърнете внимание на искането да се намесят тук и отрасловите работодателски организации. Защото ако и това откажем да правим, защото някъде може да има добра практика, темата за професионалното ни образование ще виси, оценявана от Стопанската камара, от когото се сетите и ще бъде със същата ефективност, която има в момента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам. Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В ал. 4 на чл. 82, господин председател, ние сме препратили към Закона за професионалното образование и обучение, където това ще бъде регламентирано. Той е въвел така или иначе трипартитния принцип. В момента готвим това изменение. Така че това предложение всъщност е залегнало в това изменение на Закона за професионалното образование.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, този разговор върви като текстът за защитените училища. Или правим базов закон и уреждаме статута на всеки един елемент в тази система, или се препращаме към специални закони, за да ни препрочете базовия текст. Това е нередно. Остава да ми кажете, че в Закона за професионалното образование и обучение връзката между образование и бизнес ще липсва. Тогава какво има?
Но ако някъде не се каже, че тази връзка нормативно се изисква, за да бъде технологично разработена в специалния закон, ако не кажем, че държавата финансира защитените училища, а технологично след това уреждаме как, извинявайте, ние се препращаме от закон на закон, ако някой се сети кой закон да прочете първо. Не я разбирам тази логика, освен че предложението е мое.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Гласували: за 6, против няма, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 82.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Преминаваме към чл. 83. Има предложение на народните представители Имамов и Хамид, което не се подкрепя от комисията. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 83.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 4.
Подкрепя се.
По чл. 84. Има предложение на народните представители Богданова и Николов, предложение на Огнян Стоичков и предложение на Станислав Станилов. Имате думата, колеги.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това е текст, който е свързан с нашето предложение за статут на математическите училища като специализирани училища. Аз си признавам, че въпреки това, че вие не приехте това наше предложение аз няма да се откажа от този текст и ще го защитавам при обсъждането на закона. Защото твърдя, че на този етап проектът, който ние обсъждаме, по никакъв начин не урежда статута и запазването на възможностите на българските математически гимназии. Това е логиката. Предвидили сме правомощия на министъра на образованието, младежта и науката по отношение на училищата по математика и технологии и ви моля да имате предвид този текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам.
Искам да мотивирам накратко моето предложение. По ал. 4 предлагам добавката за съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката на съдържанието на специализираната подготовка по специализираните учебни предмети за религиозно обучение в духовните училища, който министър провежда и държавната политика в тази сфера. Това е моето предложение.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моето предложение е близко до това на председателя на комисията. Само че аз предлагам те да бъдат утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката и при условията и по реда на вероизповеданието, което е също. В категоричността има някаква разлика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По отношение на предложението на госпожа Богданова и на господин Николов аз мисля, че ние вече малко по-напред в закона коментирахме статута на математическите гимназии. Стана ясно, че запазваме възможността тези училища, които желаят да правят прием от пети клас, съответно да го осъществяват от пети клас и институцията да не се нарича гимназия, а училище. Така че тези математически гимназии, които желаят, съответно ще имат тази възможност.
Коментирахме още тогава статута на специализираните училища, изказахме своите аргументи против, така че няма да се повтарям.
По отношение на предложението на господин Стоичков. Считаме, че има резон в него, така че ние го подкрепяме.
По предложението на господин Станилов. Да, то е идентично, но не е точно същото. Защото тук имаме една учебна програма, която се изготвя от дадено вероизповедание по Закона за вероизповеданията, в същото време обаче се утвърждава от държавен орган. Това е груба намеса на държавата по отношение на вероизповеданията. Защо министър ще трябва да утвърди един акт, който не е разработен от него? Има логика да го съгласува или да изрази становище.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако е разработен от него, няма нужда да го утвърждава. Той си е авторът. В случая трябва да се съгласува, както каза господин Стоичков. Министърът отговаря за всичко. Това не е никаква намеса в религията. Ами ако имаме някакви радикални добавки в тези програми, какво правим?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Чрез съгласувателната процедура той ще има възможността да изрази това свое становище. Това е актът по утвърждаването. Да, в съгласуването той ще каже дали съгласува или не съгласува и по този начин ще има възможността за контрол. Но няма логика актът по издаването да е на орган, който не е разработил дадения нормативен акт.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Значи вие приемате предложението на господин Стоичков?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: На господин Стоичков го приемаме.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И аз ще приема тогава.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други изказвания? Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Може ли няколко изречения? По последните две предложения аз смятам, че те влизат в противоречие със светския характер на нашето образование. Не може министърът, който ръководи българското образование, да утвърждава програми, имащи отношение към дадена религиозна общност. Министърът на образованието да утвърждава програми, свързани с дадена религия!
Що се отнася до обясненията на проф. Станилов, аз ги споделям. Но мисля, че по линия на органите, които регулират вероизповеданията в страната, има механизми, които да стопират и да регулират съдържанието на тези учебни програми. Не е редно министърът на независимата и светска образователна система в България да утвърждава религиозни програми.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов по чл. 84.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 10.
Не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Огнян Стоичков.
Гласували: за 13, против 2, въздържал се 1.
Приема се.
Поставям на гласуване предложението на Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз го оттеглям.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Поставям на гласуване чл. 84 по вносител с допълнението на Огнян Стоичков, което беше прието.
Гласували: за 11, против 2, въздържали се 3.
Приема се.
Преминаваме към раздел ІІІ с Наименование „Учебен план”. Изказвания? – Не виждам.
Поставям на гласуване наименованието на раздела.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Член 85. Няма направени предложения. По чл. 86 няма направени предложения. По чл. 87 няма направени предложения. По чл. 88 няма направени предложения.
Ако нямате нищо против, колеги, да ги гласуваме ан блок.
Поставям на гласуване членове от 85 до 88 включително.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Член 89. Има предложение на Ивелин Николов и Валентина Богданова. Имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми колеги, искам да прочета съдържанието на ал. 1 на чл. 89: „Държавният образователен стандарт за учебния план определя рамкови учебни планове по етапи или степени на образование в зависимост от вида на образованието и спецификата и формите на обучението.”.
Аз си давам сметка, че когато говорим за законов текст, той трябва да бъде ясен, терминологично безспорен, поради което се опитвам най-добронамерено да ви помоля изразът „и спецификата” да отпадне. Съжалявам, „спецификата” е понятие, което няма как да бъде прочетено, законово предпоставено и безспорно извършено. Поради това моля ви, поне държавният образователен стандарт по учебния план да определя рамковите учебни планове по етапи или степени на образование, в зависимост от вида на образованието и формите на обучението. Това са терминологично уредените изрази в закона, който разглеждаме и приемаме. Това е смисълът на нашето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище от министерството?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Ще се опитам да ви кажа как сме разсъждавали, за да стигнем до този запис. Ние сме с ясното съзнание, че спецификата на обучението е нещо, което действително трябва да се обясни. Защото текстът в момента предвижда утвърждаване на рамкови учебни планове в зависимост от вида на образованието, което в чл. 72 е определено като общо, профилирано и професионално. Ако отпадне думата „спецификата”, няма да има възможност за утвърждаване на рамкови учебни планове, каквито например в момента има с интензивно изучаване на чужд език и без интензивно изучаване, тоест профилирано с интензивно изучаване, профилирано без интензивно изучаване, професионално с интензивно изучаване, професионално без интензивно обучаване. Тъй като в училищата по изкуствата например образованието, което получават, по своя характер е професионално. Излиза, че учебните планове и за училищата по изкуствата ще трябва да са същите тези, които ще се използват и в професионалните гимназии.
По същия начин училищата по културата, които ние сме определили като друг вид училище, също ще трябва да се подчинят, в зависимост от това профилирано образование ли дават, да речем, това е комплексът в Горна баня, който по вида си дава профилирано образование, тук влиза и НГБЕК влиза тук.
Това важи и за спортните училища, разбира се, които имат възможност да дават и професионално образование.
Тоест ако стигнем само и единствено до вида на образование – форми на обучение, резултатът ще бъде в рамкови учебни планове не повече от четири, което няма да даде възможност училищата да направят своя адекватен избор, в зависимост от това, което искат да предложат като обучение. Това е заложено тук.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. За реплика заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Госпожо Костадинова, първо, добре е да не смесваме специализираните училища с тези много иначе неспециализирани, защото те имат различна специфика, но това е в нашия разговорен ред.
Когато в един закон спецификата на образование или каквото още би трябвало да значи това „специфика”, не е ясно каква е тази специфика, не е уредена като дефиниция и като ясен прочит, това е текст за стратегия или за добри намерения. Всеки може да замени думичката „специфика” примерно с „характерни особености” и да има някакво подобно значение.
Вие нали разбирате, че всеки свободен прочит на императивен текст винаги е спорен. В края на краищата „специфика” липсва в сегашния текст, а подобни училища има. Ако искате, дефинирайте „специфика на обучението” или както искате го кажете и го ползвайте в законовия текст. В противен случай е литературен. Съжалявам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Веселин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, че госпожа Богданова е права, тъй като обяснението за тези характерни особености се съдържа и в думите „вид на образованието”, и в думите „форма на обучението”. Това, от една страна.
От друга страна, става дума за рамка. Така че рамката не може да бъде толкова специфична, защото тя е рамка.
От трета страна, наистина вярвам, че има понятийна мрежа, с която се работи в системата и на нормативно равнище тя не разпознава тази дума „специфика”, ако я пуснете вътре.
Затова призовавам колегите си да гласуваме да отпаден думата „специфика”, да остане текстът „в зависимост от вида на образованието и формите на обучението”. Всички тези неща ще останат да си функционират и няма да има проблем. Те се уреждат с множество други нормативи, така че няма опасност да бъде нарушен техният интегритет или тяхната дейност и прочие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Притесненията, включително и на госпожа Семкова, и въобще на нашия Юридически отдел са, че след това няма да имаме основания, с които да утвърдим например два рамкови учебни плана в една профилирана гимназия, както това се случва в момента. Ако наистина ви притеснява думата „специфика”, разбира се, волята на народните представители ще решат. Но след това какви са аргументите и въз основа на какво ние ще утвърдим тези различни рамкови учебни планове, за които спомена госпожа Костадинова?
Другото предложение е, когато стигнем до Допълнителните разпоредби, да дефинираме думата „специфика”, тоест да се опитаме да дефинираме това, което каза госпожа Костадинова, за да бъде по някакъв начин ясно. Но след като имаме юридическа пречка и вие сте създали някакви пречки след това да утвърдим това, което желаем, да не се случи така, че да избегнем една дума, която – съгласна съм – може да е по-подходяща за стратегически документи. Не сме намерили по-подходящата дума. Повярвайте ни, доста разсъждавахме по това. Но може след това да се създадат пречки и повече проблеми.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Всъщност Вие коментирате практика на изготвяне на учебни планове, направени до момента. В момента какъв е текстът на сега действащия закон, който не прави нелегитимни училищата, работещи по подобни учебни планове?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Повече от един.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: В момента текстът е по видове училища. Видовете училища са разписани в чл. 26. И ако трябва да сме докрай коректни, няма основание за утвърждаване на учебен план за профилирани гимназии с интензивно обучение, различно от утвърждаване на учебен план за профилирани гимназии без интензивно. Защото нямаме такъв вид училище – профилирани гимназии с интензивно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Методиев, за реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Законът за учебния план даваше права на всяко училище, доколкото помня, да си направи собствен профил. Така че на базата на този текст те наистина сигурно ви предлагат огромно многообразие от учебни планове, за което няма никакъв проблем и никой от колегите не е на мнение това нещо да се прекрати. По-скоро това, което заместник-министър Дамянова каза, за мене представлява известна трудност да го подкрепя – защо трябва в една гимназия да имаме два рамкови учебни плана? Защото тя вътре в себе си не може да постигне явно съгласие с педагогическия си колектив, да си направи общ профил. И те се профилират в някакъв вътрешен брой, за което мисля, че пак няма да попречи законът и в този си вид, по простата причина, че те ще си бъдат по вид образование. Може всеки да намери начин да тълкува това понятие. Няма никакъв проблем за това.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване текста на вносителя по чл. 89.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Подкрепя се.
Член 90. Има предложение на Катя Чалъкова и група народни представители. Изказвания? - Заповядайте, колега Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми господин председател, госпожо заместник-министър, колеги народни представители! моето предложение е свързано с третия час по физкултура. Това е този час да може да се води от специалисти в областта на физическото възпитание и спорта, учител с професионална квалификация или треньор.
Каква е била моята идея и на моите колеги. Третият час е предвиден за развиване на спортните способности и по принцип за повишаване на интереса на децата в областта на спорта. А и това е времето, когато в училище те започват да се занимават с даден вид спорт. Добре би било, когато училището има тази възможност, този трети час да се води и от треньор по съответния вид спорт. Тогава има възможност да се развива и даден вид спорт в едно училище.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам. Становище на МОМН?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя направеното предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на Катя Чалъкова и група народни представители за създаване на нова ал. 3 и преномериране на действащите.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 2.
Поставям на гласуване текста на вносителя по чл. 90 заедно с приетото предложение.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
От членове 91 до 95 няма направени предложения от народни представители. имате думата, колеги. – Не виждам желаещи. Възразявате ли да подложа тези членове на гласуване ан блок? – Не виждам възражения.
Подлагам на гласуване членове 91, 92, 93, 94 и 95 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 4.
Приемат се съответните текстове.
Раздел ІV с наименование „Организационни форми”. Изказвания по наименованието? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем това наименование на раздела, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Подкрепя се. Член 96. Има предложение на народния представител Веселин Методиев. Изказвания? Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам съвсем накратко да ми кажат госпожа заместник-министърът и колегите от министерството. Може да съм се объркал, признавам пред всички. Дълголетната практика по моя спорен е на арабски цифри. Искам да кажа, господин председателю, ще ми разрешите тази волност към министерството. Трябва да се съобразяваме с реалностите, в които живеем. Иначе някак си ги напускаме.
Аз имах сравнително скоро, може би миналата година, един такъв епизод. Спря ме пътен полицай и видя на прозореца на колета ми, че има пропуск за паркинга на Народното събрание. И започна да ме пита какво работя, защото беше убеден, че ме е виждал някъде. Аз му давам картата, на която пише, че съм народен представител. Там е написано с римски цифри, ако сте обърнали внимание. Нашите карти са с римски цифри. Той я взе и каза: Ще отида да питам колегата. Върна се и каза: ДА, от предишния парламент. Те не могат да прочетат номера на Народното събрание. Моите уважения към господата полицаи, те не са виновни за това.
Дадох пример с надеждата да ви разсмея и успях. Става дума за света, в който живеем. Светът, в който живеем – българският свят, има много дълголетна традиция да работи. Защо се налага сега да се извърши тази законова регламентация да бъде с римски цифри? Ако някой ми даде аргументи, ще си оттегля предложението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Изказвания? Заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз към господин Методиев имам един въпрос. Аз не знам в кое време е учил.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Миналия век.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: И аз съм учил миналия век. По мое време традицията беше да се пише с римски цифри.
Аз разбирам притеснението. Още повече, арабските цифри са част от нови информационни системи. Хубавото е, че все пак става въпрос до дванадесети клас, а не за четиридесет и едно.
Но ако говорим сериозно, прието е в българския език – аз не съм филолог и не съм езиковед – бройните числа да се изразяват с римски цифри. – І, ІІ, ІІІ, ІV, V. Поне това са моите спомени. Затова така се пишат и класовете. Защото когато е написано с арабски цифри, става въпрос за цифра, която означава част от число. Поне такъв е моят спомен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Първи век и един век.
Други изказвания? – Не виждам. Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дали ще се означават с римски или с арабски цифри, честно казано, за мене няма значение. Това коментирахме с колегите. Между другото, на много класни стаи в училищата, ако отидете, ще видите, че на стаята на първи „б” клас не е написана с римски означения, а е написано „1.”. Редните могат да се пишат с римски цифри или с арабски с точка. Първи „б” клас се означава „1.”б”.
Доста са различни практиките в интерес на истината. Наистина е въпрос на концепция – дали искаме да запазим традицията, която има в българското образование, или искаме да приемем практиката, която вече се е наложила в последните години, която може би дори я има в някои учебници.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване предложението на Веселин Методиев.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 96.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Има предложение за почивка. Обявявам пет минути почивка.


(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Продължаваме нашата работа, колеги. Стигнахме до чл. 97. Има предложение на Имамов и Хамид и предложение на Огнян Стоичков. Имате думата за изказвания. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нашите предложения, господин председател, са подобни на тези, които направихме при детските градини. Става дума за ограничение и забрана за формиране на групи по етнически – и ние сме добавили „или религиозен” признак.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, моето предложение по чл. 97, ал. 4 е да се създаде изречение второ с текст: „Обучението в отделна група може да бъде по не повече от два учебни предмета”.
Идеята, която аз предлагам във връзка с интеграцията на учениците със СОП в общите училищни класове, е тяхната интеграция да бъде мотивирана с едно ограничение, а именно ограничението те да не могат да се обособяват в отделни групи за не повече от два учебни предмета. Струва ми се, че ако няма законово ограничение, те ще се интегрират в общата училищна среда само като обща физическа училищна среда, тоест ще бъдат под един покрив с останалите ученици. А е възможно тяхното обучение по смисъла на ал. 4 да бъде обособено по всички учебни предмети. Затова аз предлагам на вашето внимание, без да държа непременно на това ограничение. Това е моето предложение.
Изказвания? – Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съвсем кратък въпрос към министерството. В ал. 5 на чл. 97 в текста, с който аз работя, пише: „Когато в един и същ клас са записани ученици….” Това е възрожденски израз – „в един и същ”. Не зная дали не е техническа грешка, да е изпаднала буквичка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, да имаме предвид, че има отдел „Финални текстове” към Законодателни референти. Становище на МОМН?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! По предложението, което са направили народните представители Имамов и Хамид, вече споделих становището на министерството още когато разглеждахме предучилищното образование. Отново съвсем накратко ще кажа аргументите. Нямаме практика да имаме отделяне в групи или обособяването на паралелки по религиозна принадлежност, с което не бихме се съгласи и тук. Тоест следваме принципа, който заложихме и приехме в предучилищното образование.
По отношение на Вашето предложение, господин председател, ако ми позволите, аз наистина не зная как точно да са обособени два предмета. Все пак се водим от разбирането, че искаме да говорим и сме заложили като принцип приобщаващото образование и трябва да имаме максимално интегриране. Тук отиваме малко в другата крайност – да не се случи така, че тези деца да се отделят изцяло в отделни групи.
Затова, ако ми позволите, ще кажа, че ние си направихме труда да погледнем практиката, която в момента съществува, по отношение и на индивидуалните планове, и на индивидуалните програми. Нямаме случаи, в които да имаме отделяне по повече от две трети от предметите. Затова, ако ми позволите, искам да предложа една редакция на вашето внимание.
Ние предлагаме след думата „потребности” да поставим запетая и да запишем текст „по не повече от две трети от учебните предмети от индивидуалния учебен план. Изключения се допускат в случаите, когато индивидуалните потребности на ученика налагат това, след мотивирано решение на екипа за подкрепа за личностно развитие в училището”. Това са наистина много големи изключения, но все пак да ги ограничим. Екипът за подкрепа за личностно развитие да се мотивира, включително и пред регионалния екип за това свое решение. така мисля, че се получава едно компромисно решение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Аз смятам, че това предложение е разумно. Казах и в началото, не държа на това ограничение – непременно до два учебни предмета, но все пак ми се струва, че трябва да има ограничение, след като идеята е интеграция на децата със СОП в общите паралелки.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Имамов и Хамид.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 13.
Не се подкрепя.
Разбирам, че моето предложение е приемливо по принцип, затова ще го подложа на гласуване по принцип, след което, ако се приеме, ще гласуваме вашата редакция.
Поставям на гласуване по принцип предложението на Огнян Стоичков.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 3.
Подкрепя се.
Поставям на гласуване редакцията, която беше направена по вносител за чл. 97, ал. 4: „За учениците със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано в паралелка по индивидуален учебен план, може да се организира обучение в отделна група, в зависимост от индивидуалните им потребности, но по не повече от две трети от учебните предмети от индивидуалния учебен план. Изключения се допускат в случаите, когато индивидуалните потребности на ученика налагат това и след мотивирано решение на екипа за подкрепа за личностното развитие в училището”. Това е текстът.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се 2.
Подкрепя се.
Гласуваме текстът на вносителя по чл. 97 с редакцията по ал. 4.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Подкрепя се.
Член 98. Има предложение на Огнян Стоичков. Моето предложение просто допълва идеята и на вносителя, че освен държавния образователен стандарт за финансиране на институциите следва да се има предвид и да се добави изразът „и държавния образователен стандарт за физическа среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие. Защото според мене и вторият стандарт би следвало да е определящ при условията и реда на паралелките, броя на учениците в тях и делението на паралелките на групи.
Изказвания? Заповядайте, Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз предлагам по аналогия на текста, който гласувахме за детските градини, да запишем текст в края на изречението на чл. 98, ал. 1, тоест да се добави „и в съответствие с държавния образователен стандарт”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя по принцип Вашето предложение със съответната редакция, която беше направена от госпожа Михайлова.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Подлагам на гласуване по принцип предложението на Огнян Стоичков.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Гласуваме редакционната добавка, която беше направена – да се допълни с „в съответствие с”. Тогава текстът на ал. 1 става така:
„Ал. 1. Условията и редът за определяне броя на паралелките в училището, броя на учениците в тях, деленето на паралелките на групи, както и за организиране на индивидуалното обучение на ученик от паралелка се определя с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите, нормиране и заплащане на труда и в съответствие с държавния образователен стандарт за физическа среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.”

Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Тъй като чух колегата Михайлова, която твърди кой е водещия, хайде да се разберем. Когато се определят условията и редът за броя на паралелките в училище, броя на учениците, делението им по групи и т.н., кой стандарт е водещ? Аз дълбоко не съм убедена, че е редно водещ да бъде стандартът, с който се определя финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда. Според мене водещият стандарт е този за физическа среда, който позволява създаването на такъв брой паралелки. Или ще ги равнопоставим, или някак си няма да звучи коректно този текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това, че сме добавили с друг текст, не означава, че са с различна степен на важност. Просто добре е в единия да се дефинира, а не в двата да се коментира една и съща материя. Това е идеята и министерството е избрало съответния подход. Според мене е въпрос на уговорка. Министерството е избрало единия стандарт и не виждам никакъв проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Чухме становището на МОМН. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 98, ал. 1. Водещ по тази редакция, ако мога така да кажа, е стандартът за финансиране в съответствие със стандарта за физическа среда. Който е съгласен с тази редакция, моля да гласува.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Гласуваме текста по вносител на чл. 98, заедно с редакцията по ал. 1.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се текстът на вносителя по чл. 98.
Раздел V с наименование „Учебно и неучебно време”. Изказвания по наименованието? – Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на раздел V.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 99. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 99.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 100. Има предложение на народния представител Огнян Стоичков. Изказвания? Становище на министерството?
АНЕЛИЯ СЕМОВА: Позволете ми само с две думи да уточня за какво става въпрос. Организацията на учебния ден в спортните училища се определя по принцип в нормативен акт, който има значително по-трайно действие и той не се приема учебна година за учебна година. Поради това може би е по-прецизно да оставим текста така.
Предложената от господин Стоичков редакция предполага организацията на учебния ден да се определя в административен акт, който да се издава всяка година.
Ние считаме за по-прецизна ал. 3, предложена от вносителя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз разбирам логиката на предложението на колегата Стоичков. Не разбирам до края Вашата логика. Защото ако организацията на учебния ден в спортните учителя се определя от министъра на физическото възпитание и спорта и това не е заповед, какъв е актът, с който се определя организацията на учебния ден в спортните училища от министъра на физическото възпитание и спорта? Надявам се, че не е устно обявено по медиите. Трябва да бъде някакъв акт. Кажете какъв е актът и го напишете в текста.
АНЕЛИЯ СЕМОВА: Нормативните актове, които министърът може да издава, които по своя характер са административни нормативни, са наредба и правилник. Оставили сме свобода на министъра на физическото възпитание и спорта да прецени какъв е по вид актът. Достатъчно е той да има своя нормативен характер, а да не бъде с характер на индивидуален или общ административен акт.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Законът така или иначе урежда обществени отношения. Тези обществени отношения трябва да бъдат условно трайни и ако може грамотно предадени. От тази гледна точка много моля да се знае следното. Министърът на образованието има разписани ангажименти. Кажете какво прави министърът на физическото възпитание и спорта и той, бидейки добросъвестен, ще го изпълни. Той иначе е свободен да прави каквото си иска, който и да е министър. Законът не е за Свилен Нейков. Кажете какъв е – наредба, правилник? Уточнете.
АНЕЛИЯ СЕМОВА: В момента е правилник.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Огнян Стоичков.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 15.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване текста на вносителя по чл. 100.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Член 101. Има предложение на Катя Чалъкова и група народни представители. Имате думата за изказвания. Заповядайте.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми колеги, смятам, че е допусната грешка. Държавен образователен стандарт за организация на дейностите в училище е фиксирано, а тук е записано „в институциите”. Затова предлагам думата „институциите” да се замени с „училището”. Всъщност редакцията на ал. 2 става така:
„Ал. 2. Продължителността на учебните часове и почивките между тях се определя с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училището.” Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Чалъкова. Изказвания? Становище на МОНМ?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е редакционна поправка и я приемаме, за да сме коректни с наименованието на стандарта, който беше приет в предходните членове.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не виждам други изказвания. Подлагам на гласуване предложението на Катя Чалъкова и група народни представители.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Гласуваме текста на вносителя по чл. 101 с приетата редакция на ал. 2.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Членове 102 и 103. Няма предложения на народни представители. изказвания? – Няма.
Подлагам на гласуване разпоредбите на членове 102 и 103.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Раздел VІ с наименование „Форми на обучение”. Изказвания по наименованието. Не виждам.
Поставям на гласуване наименованието на раздел VІ.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, Галина Банковска за процедура.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Колеги, предлагам да се върнем към чл. 41, който е отложен, тъй като той има отношение към чл. 104, който предстои да разгледаме. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обратно становище? – Не виждам. Действително в чл. 41 е дефиницията на училища – дневни и вечерни. Тук предстои да разгледаме именно формите на обучение. Ако не възразявате, няма да подлагам предложението на гласуване. Връщаме се към чл. 41. Имате на разположение текста. Катя Чалъкова, заповядайте.


КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми колеги! Текстът на чл. 41 е в съответствие с формите на обучение. Той казва така: „Според формата на обучение училищата са дневни и вечерни. Аз предлагам следния текст за чл. 41:
„Ал. 1. Училищата по чл. 37, чл. 38, чл. 43, чл. 44 и чл. 45 се откриват като дневни. При условията и по реда на този закон в тях може да се организират всички форми на обучение.
Ал. 2. Във вечерните училища се организира обучение във вечерна форма за придобиване на основно и средно образование и/или на професионална квалификация за лица, навършили 16 г., а в случаите, предвидени в този закон – и за лица, навършили 14 г.
Ал. 3. При условията и по реда на този закон във вечерните училища може да се организират самостоятелна и индивидуална форма на обучение.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания. Становище на МОНМ по тази редакция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нямаме възражения по редакцията и я приемаме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приема се тази редакция. Колеги, имате думата за изказвания. Текстът е важен. – Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложената редакция на чл. 41.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Подкрепя се текстът на вносителя с предложената редакция по чл. 41.
Член 104. Има предложение на Валентина Богданова и Ивелин Николов и предложение на Огнян Стоичков. Моето предложение го оттеглям, с оглед току-що приетата редакция на чл. 41. Имате думата за изказване. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Понеже ще гласувате сега „против”, аз искам все пак да обясните логиката на ал. 4, която е предвидила от всичките предложени форми за обучение – дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна и комбинирана. Защо ученикът да не може да се обучава в две и повече форми на обучение? Значи само в една би следвало да може да се обучава. Аз например питам защо един ученик в едно училище, което изучава руски и немски език в дневна форма на обучение, да не може индивидуално, самостоятелно или както прецените, да изучава френски език в друго училище? И какъв е смисълът на комбинираната форма? Нека да изясним точно това. Защото от всичките определения, дадени по-надолу, това е най-резонният въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук първо, в този закон въвеждаме за такива ситуации, в които ни се налага обучение в две форми на обучение, една нова форма на обучение, която не съществува в момента в образователната система и това е комбинираната форма на обучение. Тук става въпрос за това, че един ученик не може едновременно да се обучава в две форми. Например не може да се обучава едновременно в дистанционна и в дневна форма. Още повече, че всяка една форма на обучение си върви със съответния стандарт за финансиране.
Смятаме, че с комбинираната форма ние сме обхванали най-различни случаи, така че комбинираната реално представлява това – две форми на обучение в едно. И в момента нямаме възможност един ученик да бъде записан като ученик в две училища.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колеги, уточнявам, че за комбинираната форма чл. 112 изрежда формите на обучение, условията и хипотезите на комбинираната форма. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И аз се нуждая от известно уточнение по текста, който току-що гласувахме – на чл. 41. Там записахме в ал. 3, че „При условията и по реда на този закон във вечерните училища може да се организира самостоятелна и индивидуална форма на обучение”. А в ал. 3 на чл. 104 пише: че индивидуалната и самостоятелна форма – тоест тези, които вече ги записахме, че могат по реда на този закон – може да се организират в дневна или във вечерна форма.
Въпросът, който изниква, е: самостоятелната и индивидуалната може да се организират в дневна и във вечерна форма, така ли? И ако е така, защо се нуждаем от тази ал. 3 в чл. 41, която госпожа Чалъкова предложи. Тя става ненужна, след като това се пише тук. Това е някакво повторение, което внася неяснота. Затова може би е добре да махнем текста на ал. 3 в чл. 41. И тъй като тук вече се детайлизират нещата, да си остане текстът на ал. 3 в чл. 104. Тогава няма да има конфликт. Но ако останат и двата текста, те предизвикват известен конфликт.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уточнение. Правите предложение за отпадане на текста на чл. 104, ал. 3.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин председателю, че поискахте уточнение, защото аз бях многословен. Казвам, че за да няма такова противоречие, е хубаво да отпадне ал. 3 на чл. 41, тъй като тези неща са уредени в ал. 3 на сегашния чл. 104.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Разбира се, във връзка и с това, което чухме току-що от господин Веселин Методиев, аз ще поставя въпроса за разпоредбата на основния текст на чл. 104, ал. 1 – „Формите на обучение са дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна и комбинирана”.
Става ясно от това, което ни се предлага като редакция на чл. 41, че и в дневната, и във вечерната форма на обучение могат да се организират самостоятелни и индивидуални форми на обучение. Щом това е възможно, ние, господин Методиев – и това е големият проблем, - сме в режим на отношение между общо и частно, на родово и на неродово понятие. Те не могат да бъдат поставени на един ред.
Следователно ще трябва още веднъж да се върнем на чл. 41, ако позволите. Защото, ако продължим дискусията, нещата ще станат леко невъзможни за намиране на изход.
Явно е – и ние този разговор го водихме, - трябва да се упомене кои са основните форми. А вече в тях могат да се организират видове и т.н., и т.н. Явно е, че основните форми са дневна и вечерна.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Едното е училища, другото е форми.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно така, да се разберем.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Така е.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Къде е написано така. Записано е: „Формите на обучение са дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна и комбинирана”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище на Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВИЛЕНА ДАМЯНОВА: В чл. 41 става въпрос за видове училища – дневни и вечерни. Формите на обучение са нещо различно, което вече се въвежда в чл. 104. И тук господин Методиев е прав. В редакцията, която ви е предложена, всъщност ал. 3 я няма, защото тя е излишна.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Във вечерните училища може ли да има дневна форма на обучение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, не може.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това са различни неща.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, аз ще си позволя да ви предложа една цялостна редакция на чл. 104.
„Ал. 1. Формите на обучение са дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна и комбинирана.
Ал. 2. Училищното обучение се осъществява в дневна форма или във вечерна форма, освен в случаите, предвидени в този раздел.
Ал. 3. Ученикът не може да се обучава в две или повече форми на обучение едновременно.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест аз. 3 отпада. Ал. 2 се редактира с добавката „дневна или вечерна”. Заповядайте, Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, аз ще помоля още веднъж за разяснение. Защото за мене като университетски преподавател – тук има и други преподаватели във висши учебни заведения – не ми е ясно. Записано е дневна и вечерна – това са формите на обучение, плюс задочната. В дневната има индивидуална подготовка или индивидуално обучение. Просто всичките форми на обучение, както бяха цитирани, включително дистанционна и комбинирана, се бият една с друга. Аз не мога да го разбера. Моля да го разясните още веднъж.
Това, което каза колегата Методиев, е много правилно. Наистина трябва да помислим. Защото наистина се бият. Няма как да си дневна и да си на индивидуално обучение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Ще допълня доц. Стоилов. Ще го поставя като въпрос това, което артикулира той. Ако във вечерно училище имаме право на индивидуална форма на обучение и под вечерна форма се провежда индивидуална форма на обучение, това ще противоречи ли на ал. 4 от обсъждания чл. 104? Защото тогава ще бъдат две форми.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да уточним термините. Индивидуален план, индивидуална форма, индивидуално обучение, индивидуална програма – това са съвсем различни неща. В чл. 41 става въпрос за класификация на училищата според формата на обучение. Те се разделят на дневни и вечерни. Това не означава, че в дневната форма може да се организира индивидуална форма. Това са две съвсем различни неща. В дневно училище можем да организираме всички форми на обучение. Във вечерните училища можем да организираме самостоятелна и индивидуална форма на обучение, а те се класифицират според основната им форма, която е вечерна. Тоест там имаме вечерно - самостоятелно и индивидуално.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: По отношение на редакцията, която беше предложена от Галина Банковска?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, това е, което казахме – че просто отпада ал. 3, с което чл. 104 се изчиства и съответно се привежда в съответствие с редакцията на чл. 41. Подкрепяме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Госпожа заместник-министърът някак си иззе първата част на моето изказване. Училищата в България традиционно се наричат дневни и вечерни. Дали на нас ни харесва в 2012 г., това е отделен въпрос. Но така е от над 100 години.
Проблемът, който излиза, е във вида подготовка, която пак е дневна и т.н. Затова може би господин Стоилов беше прав преди малко. Призовавам да не се титулуваме тук кой какъв е - доцент ли е или не е доцент, защото ние сме тук народни представители и не си слагаме други букви пред имената, с цялото ми уважение към проф. Пантев. Той е Андрей Пантев в този парламент.
Предлагам в текста на чл. 104, който ни е раздаден, да помислим две-три минути дали трябва да бъде: Формите на обучение – и това е вероятно проблем за министерството – са при различни видове подготовка – дневна, вечерна, задочна и т.н., за да излезе, че тези форми са при определена подготовка, за да се избяга малко от иначе наистина възможността за объркване. Тоест да кажем, че това са видове подготовка. А формите на обучение, които са дали името на самото училище – дневно или вечерно, да си останат, както са в чл. 41, който вече приехме.
Молбата ми към всички е, за да не усложняваме нещата излишно, да помислим дали ще стане по-ясно в чл. 104, ал. 1, ако се включи и думичката „подготовка”, в зависимост от различната редакция. Дали това донякъде облекчава текста? Ако не облекчава, веднага си оттеглям предложението. Оттеглям го.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз също подкрепям предложението на колегата Стоилов за това, че обикновено в системата на висшето образование под дневна форма на обучение се има предвид редовно обучение. Ясно ми е, че от гледна точка на средното образование може би трябва да търсим някакво адекватно понятие. Под вечерна форма във висшето образование се има предвид задочното образование. Става въпрос за висшето образование, не коментирам системата на средното образование.
Мисля си дали би било разумно, след като училищата ги делим на дневни и на вечерни училища, в зависимост от смисъла на чл. 41, по какво ще се различава дневната от задочната форма или индивидуалната от самостоятелната, или вечерната от самостоятелната. Просто си мисля какви биха били разликите и да си призная честно, не мога да открия никакви разлики.
Имам и още един въпрос – каква е разликата между индивидуална и самостоятелна форма на обучение? (Неразбираема реплика от Снежана Дукова.).
Госпожо Дукова, не ми правете всеки път реплики, ако обичате. Все пак този закон ще го изпълнявате всички. Аз например като човек, който се занимава с висше образование, няма да го изпълнявам, но Вие като човек, който се занимавате в системата на средното образование, предполагам, че ще ви се наложи да го изпълнявате. Всички ние все пак сме развълнувани от идеята с нещо да помогнем. Ако смятате, че нашата дейност е излишна, кажете. Тук даже с колегата Стоилов стигаме до едни и същи изводи. Не репликирайте всеки път.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Катя Чалъкова, за реплика.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми колеги, наистина е много важно да уточним формите на обучение и видовете училища. но ако проследим системата на развитие на нашето средно образование, в двата члена – 41 и 104, не се предлага нищо по-различно от това, което е в момента. Разликата между индивидуална и самостоятелна форма на обучение и в момента съществува и тя е известна както в сега действащия закон, така и в това, което тук се предлага. Новото е комбинираната форма. И заради предложената комбинирана форма се осмисля съществуването на ал. 3 – „Ученикът не може да се обучава в две или повече форми на обучение едновременно”.
Само ще дам един пример. Няма как ученикът да се обучава в дневна форма на обучение и в индивидуална. Тоест имаме ли комбинирана форма, ние вече осмисляме съществуването на ал. 3.
Така че няма никакво противоречие както в сега съществуващия и действащ закон и правилника за неговото приложение, така и в предложенията, които тук се предлагат. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Не виждам повече желания за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване редакцията, която Галина Банковска ни предложи по чл. 104.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3.
Подлагам на гласуване текста по вносител на чл. 104 с приетата редакция.
Гласували: за 11, против 2, въздържали се 2.
Приема се.
По членове 105, 106, 107, 108 и 109 няма направени предложения. Имате думата за изказвания. Заповядайте, Катя Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: В чл. 109 „детска експертна лекарска комисия” трябва да отпадне поради несъществуваща такава в момента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В този текст, както и във всички следващи.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Точно така. Благодаря за допълнението, господин председателю. Това се отнася за чл. 109, чл. 110 и чл. 111.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Едно съображение по предложението на колегата Чалъкова, защото тя по същество с днешна дата е права. Само че дали не е добре наистина да се договорим като комисия, защото тук става дума за създаваните в съответствие с друг закон комисии, независимо те дали са консултативни, териториално експертни, Националната експертна лекарска комисия. Те утре могат да се казват иначе. Може да бъде формирана и детска експертна лекарска комисия, която да бъде специфично ориентирана точно към децата. Дали не е редно да направим препратка към закона и да направим едно общо определение на тези специализирани органи. Защото аз в момента не помня как бяха уредени в закона. Но това е по-чисто. Защото те ще бъдат действащи по различен начин. Но утре ако създават такива, само за това няма да променяме закона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз подкрепям това предложение на Валентина Богданова. Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние бихме подкрепили едно такова предложение. Някои от тези органи ние сме ги изключили, като личния лекар. Тоест оставили сме само комисиите. Ако може да се посочи някакво обобщено понятие, така че да не променяме закона вследствие на промени в друго законодателство – да.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предлагам да бъде: „издадени от съответните лекарски комисии”. Да го приемем като работен вариант. Ако го усъвършенстваме, ще се върнем. Какво е становището на министерството по тази формулировка?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам по принцип да го приемем така, както предлагате. Ако след това намерим по-прецизна редакция, съответно да се върнем и да го прецизираме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Ваня Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Искам да попитам какво означава „присъствена форма”. Това е в чл. 109, ал. 1, т. 1 – записано е, че не могат да се обучават в присъствена форма, когато се обяснява индивидуалната форма. Въвежда се едно ново понятие. „присъствена форма”. В момента не се заяждам, просто става дума за изчистване на понятията. Може да съществува, но никъде не сме обяснили „присъствена форма” количествено как я измерваме, затова питам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Становище от МОМН?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Присъствената форма е нещо, което съществува и в сегашното законодателство. Аз не мисля, че трябва да обясняваме термини, които вече се ползват и се знаят от цялата система. Веднага давам пример за „неприсъствена форма” – самостоятелната форма на обучение, при която ученикът се подготвя сам и отива на изпити.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само ще напомня, че в Закона за нормативните актове е записано, че общоприети фрази и думи не изискват законова дефиниция.
Подлагам на гласуване чл. 105, чл. 106, чл. 107, и чл. 108.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приемат се.
Гласуваме чл. 109 с редакцията по принцип на ал. 1, т. 1 – вместо изброяване на видовете лекарски консултативни комисии да се използва родовото понятие „документ, издаден от съответната лекарска комисия, определена в Закона за здравето”. Който е съгласен по принцип с тази редакция, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Гласуваме целия текст по вносител с тази редакция на чл. 109.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 110. Има предложение на народния представител Веселин Методиев. Изказвания? Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, става дума за явление, което според мене е основание за намеса, а не за затваряне на очи. Аз не споделям цялостната философия на home schooling. Напротив, смятам, че тя може да създаде сериозен проблем за младите хора. Но не може при правенето на нов закон да не се отрази през някакъв текст възможността тези хора все пак да се движат в някакъв ритъм на образователен процес, който държавата да санкционира.
Ето, заради това съм казвал, че в този текст, който е свързан, да се добави точка 3: „Ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове”. Това е начин да се контролира този процес.
И, разбира се, това, което предлагам в ал. 4, е допълнение на цялата тази идея.
Това е, което съм направил. Пак казвам, мисля, че не трябва да си затваряме очите пред нещо, което съществува в нашето общество и което не е само за нашето общество. То се е явило някаква мода в евроатлантическия свят, доколкото аз успях да разбера. Тоест това го има разпространено и в Съединените щати, и в останалата част на Европа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. По предложението на колегите Имамов и Хамид заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нашето предложение отчасти съвпада с предложението на господин Методиев. Като цяло то разширява възможностите за самостоятелна форма на обучение. Тези възможности се решават в посока на преценка от страна на пълнолетния ученик или ако той не е пълнолетен – от страна на неговите родители. Това съдържат нашите предложения. По-нататък подобни предложения има и за дистанционната форма на обучение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колега Имамов, Вашето предложение всъщност решава ли въпроса за така нареченото „домашно образование”? Защото ми се струва, че то е точно даване на възможност за това която част от родителските общности искат, за образование вкъщи и легитимиране на това образование чрез явяване на изпити.
Аз имам резерви към този избор, признавам си и това е аргументът ми да не подкрепя Вашето предложение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Отговорът ми е „да”. Защото самостоятелната форма на обучение предполага и увеличава отговорностите на семейната среда в процеса на обучението. Това е естествено. Необходимостта от подобно разширяване на тези възможности е продиктувана от специфичните условия, в които попадат различни семейства, които са принудени да имат по-широки възможности за избор на форми на обучение на своите деца, в зависимост от различни ситуации, в които се намират. Някои от тях са в непрекъснато движение от град в град, други са в райони, където е забранено да използват традиционните форми на обучение. Изобщо трябва да се даде една такава възможност.
Предложенията, които правим ние тук, са подкрепени от асоциации и обществени организации на родителите в страната. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. За реплика Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Само към това, което е предложил колегата Методиев, което съвпада и с предложението на колегите. Аз съм готова да се съглася да бъде „по семейни причини”, защото това е част от проблем, който може да бъде решен. Но то не си кореспондира с текста „за един или повече класове”. Веднага идва тук ал. 5: „В самостоятелна форма не се допуска обучение за завършване на повече от два класа в една учебна година”.
Така че то е много важно, тъй като текстът на ал. 5 не позволява повече от два класа. А това „повече” означава един, два, пет. По това може би трябва да помислим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Струва ми се, че в този случай вносителят добре е обмислим разликата между индивидуалната и самостоятелната форма. Защото когато при индивидуалната форма имаш участие на учителя в учебния процес, то при самостоятелната нямаш участие на учителя. Аз мисля, че господин Методиев е пропуснал, че в чл. 109 дадохме тази възможност, за която той говори. Докато чл. 110 регламентира форма, в която учителят не участва в обучението. Това означава, че това е при много изключителни случаи, въпреки че аз не знам как се доказват изявени дарби. Иначе има здравословни проблеми, навършили 16 години. Тогава – да.
От тази гледна точка самостоятелната форма на обучение за мене е нещо, което се допуска много повече, отколкото индивидуалната форма на обучение. На практика този човек само се явява, за да докаже, че нещо е научил. Докато при индивидуалната форма на обучение участва учителят.
От тази гледна точка не бих подкрепил и двете предложения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За реплика има думата колегата Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Реплика към господин Николов. Да се премести тази тема в предишния член е невъзможно, защото там се урежда въпрос, който е във висока степен свързан със здравословното състояние на ученика. След това са изброени изявени дарби, специални образователни потребности и ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си. Това означава, че те се движат вече по някакъв план чрез индивидуалното обучение и вече искат само сроковете да им се променят. Ако не се приеме този текст, а аз във висока степен смятам, че няма да се приеме, проблемът ще остане.
И тук мисля, че по отношение на репликата, която беше направена - за един или повече класове ще стане за една или повече от четири години. Защото стремежът на тази група родители е да оставят под домашно образование децата си повече от една година, особено от първи до четвърти клас. Ако се говори за някаква друга форма след пети клас, от срещите, които аз имах с тези хора, разбрах, че и там все още не може да се появи разбирането, че става дума за социума, в който всички живеем, и че задържането на тези млади момчета и момичета до 13-14-годишна възраст вкъщи ще направи много проблематично влизането им обратно в обществото на 15-16 години, когато все пак тяхната възраст е крехка.
Така че, като се извинявам на всички, че втори път дълго обяснявам, и да отхвърлим предложението, в никакъв случай не отхвърляме проблема. Той ще си остане и няма решение на тази задача.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище на министерството по двете предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз съм съгласна с господин Методиев, че всъщност, отхвърляйки предложението, ние няма да отхвърлим проблема и няма и да го решим. Но приемайки предложението, ние отново няма да решим проблема. Защото все пак ние сме дали такава възможност за децата над 16 години. Особено в началните класове, ако го регламентираме в закона, ще поощрим тези родители да имат друго поведение към своите деца – нека така да го кажа. Просто ние ще им отворим широко вратата да правят това, което в крайна сметка те желаят. По никакъв начин няма да допринесем за това. Защото стремежът ни е да работим с тези родители, да работим в другата посока – по някакъв начин да ги мотивираме да приобщят своите деца към останалите и към естествената им среда за развитие, която мислим, че е в училището.
Действително по отношение на индивидуалната форма текстът е доста общ и може да се използва в тези случаи. Така че за тези извънредни ситуации т. 2 от чл. 109 според нас би помогнала. Но пак не изключва участието на учителя. Изготвя се индивидуален учебен план и т.н., така че да бъде съобразен с желанията на тези деца.
По отношение на първото предложение – на господин Имамов и на господин Хамид, считаме, че то се съдържа в нашето, в т. 3 на чл. 110 – „лица, навършили 16 години”, тоест вашата т. 4.
Останалото ваше предложение е подобно на това на господин Методиев. Считаме, че това би противоречало на общата философия, която възприехме за образованието като един цялостен процес за обучение, възпитание и социализация. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Веселин Методиев.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 13.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложението на народните представители Имамов и Хамид.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 14.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 110 с вече приетата редакция на ал. 1, т. 1 – за съответните лекарски комисии.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 3.
Подкрепя се.
Член 111. Има предложение на колегите Имамов и Хамид. Имате думата, колеги.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Същите са аргументите, както и при самостоятелната форма, само че тук става дума за дистанционна форма, разширяване на възможностите за участие на учениците, желанията и преценката на пълнолетните ученици и на техните родители.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. Становище от МОМН.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, аргументите ни тук са отново същите, като тези по чл. 100. Дори виждате, че тук даваме още по-голяма възможност, отново вратичка, господин Методиев, за тези деца. Защото дистанционната форма може да се организира вече за ученици, които са от осми до дванадесети клас включително. Така че реално погледнато до 14-годишна възраст те могат да избират дистанционната форма.
По отношение на началните класове. В началото на закона, ако се сещате, коментирахме дали трябва учителят някак си да го поставим като думичка в закона. За нас е важно не учителят да присъства като дума в закона там някъде в текстовете, а да се отчита неговата роля през цялостната философия на закона.
В този ред на мисли считаме, че тази комуникация, тези взаимоотношения, този диалог, за който говорим, между родители, учители и ученици, в който имаме изключителен принос от гледна точка на подобряване на резултатите при личностното развитие на децата е изключително важен. Няма как, ако позволим дистанционна форма без контакта с учителя за малките, да искаме едно такова развитие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз не принизявам ролята на учителя в учебния процес. Но струва ми се, че вие принизявате ролята на родителите в учебния процес. Ако един родител прецени, че той може да образова своето дете по-добре от неговия учител в училището – на някакво си училище, аз нямам предвид училище в градовете, - трябва ли да го лишим от това право? Възможно ли е така да се случи, че родителят да даде по-добро образование на своето дете от учителя? Имал е тази възможност и е преценил неговите възможности.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вижте, ролята на държавата е да гарантира качествено образование на всички деца. Аз не считам, че един родител, който е например икономист или юрист, прекрасно знае възрастовите особености на своите деца от гледна точка на педагогиката, на образованието, на психологическото развитие и т.н. Така че какво означава това? Да, през инспектирането, до което ще стигнем по-нататък в закона, държавата е длъжна да гарантира качествено образование в училищата, разбира се, доколкото това е възможно.
В никакъв случай не мога да се съглася с Вас, че е принизена ролята на родителя. Доста правомощия и отговорности сме заложили в закона за тях.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Не виждам други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Имамов и Хамид за чл. 111.
Гласували: за 2, против 3, въздържали се 9.
Не се подкрепя.
Гласуваме текста на вносителя по чл. 111 с редакцията по ал. 1, т. 1.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
По членове 112 и 113 няма направени предложения от народни представители. Имате думата за изказвания. – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 112 и чл. 113.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Раздел VІІ с наименование „Оценяване на резултатите от обучението на учениците”. Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем наименованието на раздел VІІ, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 114. Има предложение на народния представител Веселин Методиев;, предложение на Имамов и Хамид; предложение на Огнян Стоичков. Колеги, имате думата. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Записано е: „Оценяването е процес за установяване на постигнати резултати от обучението”. Това на мене ми е ясно. Но „Оценяването е процес за установяване на постигнатите резултати от обучението и за поставяне на оценки по учебните предмети”? Не приемам, че оценяването е процес за поставяне на оценки. Това е тавтология. Не знам закон, където е позволено да има повторение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нашето предложение по ал. 1 е прецизиране на дефиницията на понятието „оценяване”. Аз мисля, че тази дефиниция, която дават вносителите, не е съвсем точна.
Що се отнася до ал. 2 и 3, те са така наречените компетентни проблеми.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моето предложение в хода на дискусията е в подкрепа и на колегата Имамов, и на колегата Методиев. Аз обаче съм склонен да подкрепя текста на колегата Имамов по ал. 1, който е по-добър. И предлагам останалите текстове, ако срещнат подкрепа, да бъдат подкрепени по принцип – на господин Методиев, разбира се, ако той е съгласен, и моето предложение, като казвам, че текстът на колегата Имамов е по-прецизен.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само една уговорка. Аз съм щастлива, че колегата Методиев се съгласи да не държи текстът му да бъде гласуван. Не може оценяването да е процес за установяване на постигнатите резултати. Фразата е „процес на установяване”. Ако трябваше да падне „обучението”, щеше да остане горният текст. И аз искам да помоля колегата Методиев да не иска по този начин да бъде четен текстът.
Оттам нататък все пак къде ще въведем понятието „оценка по учебните предмети”? Защото в ал. 2 ще разказваме що е оценка.
Иначе текстът на колегите Имамов и Хамид е най-чист и си струва да бъде подкрепен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз благодаря на госпожа Богданова, която постави въпроса къде ще въведем понятието „оценка”. Защото колкото и да ви изглежда смешен текстът на ал. 1, точно това сме имали предвид. Да не говорим за това, че всъщност крайният резултат на оценяването може да се изрази и с точки. Но това няма да го коментираме.
Също ще приемем по принцип предложенията, които са направени от народните представители. Считаме, че редакцията на господин Имамов и на господин Хамид е коректна.
Освен това няма пречка в ал. 2 да се започне с това какво е оценката.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Колеги, обединяващият текст на господин Имамов и господин Хамид, подкрепен от господин Стоичков, решава проблема на целта на оценяването, а не на начина. Но и смешният текст на вносителя също не решава този проблем. Защото най-логично е да отхвърлим предложението на господин Методиев и да кажем, че остава само втората част на изречението: „Оценяването е процес на поставяне на оценки”! (Веселост в залата.).
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Оценяването е установяване на постигнатите резултати.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: От тази гледна точка аз ви предлагам да приемем обединителния текст и да сложим след това едно допълнително изречение в същата алинея, че оценяването се реализира чрез поставянето на оценки по учебните предмети, установяване и измерване на постигнатите резултати от обучението по учебните предмети. То се реализира чрез поставяне на оценки.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест в предложението на Имамов и Хамид отпада думата „процес”.
Чухме становището на МОМН. Подлагам на гласуване предложението на господин Методиев и на Огнян Стоичков по принцип.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма. -Приема се.
Подлагам на гласуване редакцията на колегите Имамов и Хамид по ал. 1.
Гласували: за 15, против няма, въздържал се 1. -Приема се.
Предложенията по ал. 2 и 3 не се подкрепят.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 114 с приетата редакция по ал. 1.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се 2.
Подкрепя се текстът на вносителя с приетата редакция по ал. 1.
Има ли предложения по точка „Разни”? – Няма. Утре имаме извънредно заседание - среща с Европейската комисия от 11 часа в зала „Изток”.
С това нашата работа приключи. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 18 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)