---

П Р О Т О К О Л

На 10 октомври 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2. Разни.
На заседанието присъстваше Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката.
Заседанието беше открито в 15,25 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
2.Разни.
Има ли други предложения? Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с този проектодневен ред, моля да гласува.
Против няма. Въздържал се 1.
Дневният ред се приема.
На заседанието присъства заместник-министърът на образованието, младежта и науката Милена Дамянова.
За процедура, заповядайте, Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Една процедура, господин Стоичков.
На предното заседание аз повдигнах въпроса защо отлагаме точка от дневния ред поради отсъствие на министъра и на заместник-министъра на образованието, младежта и науката. Вие поехте ангажимент да отговорите на този мой въпрос. Мисля, че тогава бях недостатъчно добре разбран, защото въпросът ми касаеше не само това, че няма информация за причината за отсъствието, въпросът ми касаеше поведението, авторитета и липсата на реакция от страна на народните представители. Защото все пак аз мисля, че авторитетът на Народното събрание се гради точно от отношението на всеки един народен представител към функцията му като народен представител. И неслучайно днес започваме с 25 минути закъснение. Мисля, че това е вече последваща функция на това, което се случи в тази комисия. благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря, господин Терзийски. Поех ангажимента на следващото заседание този въпрос да бъде поставен и да Ви бъде отговорено.
Давам думата на заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Ще дам отчет къде сме били миналата сряда. Аз пътувах в командировка в Кипър на неформален Съвет на министрите по образованието по темата за грамотността. Министър Игнатов имаше други неотложни ангажименти, поради което се наложи тази отмяна на точката. Защото считаме, че е редно, когато се разглежда законът, все пак един от нас двамата да бъде тук.
Представянето на книгата беше в 18,30 часа, така че не е по времето, в което се провеждаше комисията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Искам да взема становище. Аз съм сигурен, че всеки един, било то от народното представителство, било то от изпълнителната власт има по всяко време неотложни ангажименти. Аз считам, че по принцип ставаше въпрос за едно уважение – да се спомене какъв е ангажиментът. Не е бил въпросът за това да се дава конкретен отчет или да се издребнява. Въпросът беше точно за това, че все пак Народното събрание е онзи орган, пред който изпълнителната власт дава своя отчет. И точно липсата на самочувствие от страна на управляващото мнозинство довежда до там, че изпълнителната власт прави абсолютно каквото си иска.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Приключихме с процедурните въпроси.
Преминаваме към чл. 115 по вносител. Няма други предложения. Имате думата за изказвания. – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 115 по вносител.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 4.
Подкрепя се.
Член 116. Има предложение на колегите Имамов и Хамид. Имате думата. Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е поправка по отношение на използваните понятия „изпитване” и „изпит”. Аз мисля, че между „изпитване” и „изпит” няма разлика. Има разлика само между периодичността, времето, по което се провеждат тези изпити.
Корекцията засяга ал. 1, ал. 2 и ал. 3.

Другото предложение – по ал. 3, точки 4 и 5, господин председател, е предишното предложение за думата ”компетентности”. Там вече комисията се е произнесла. Аз предлагам да не се гласува, тоест да се приеме, че комисията е против.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Имамов. Други изказвания? – Няма. Становище от Министерството на образованието, младежта и науката? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Министерството на образованието, младежта и науката прави разлика между „изпитване” и „изпит”. Още повече, че имаме разлика и от гледна точка на организацията, когато става въпрос за изпити. Така че в този смисъл ние не подкрепяме направеното предложение от господин Имамов.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: В интерес на истината аз мисля също, че има разлика между „изпитване” и „изпит”.
Признавам си, че се въздържах и по предишния член, защото за мене оценяването продължава да е съвкупност от дейности и текстовете по-надолу показват това. Процесът е друго понятие и аз имам много резерви към дефинирането на оценяването. Очевидно решението на комисията е това.
Но аз искам да обърнете внимание на другото предложение на колегите. Колкото и ние до този момент да твърдим какво представляват компетентностите, има едно предложение, което според мене трябва да получи коментар. То е Ваше, колега Имамов и на колегата Хамид – в ал. 3, точки 4 и 5 думата „компетентности” да се замени с думите „знания и умения”.
На мене ми е изключително важно да разбера как се оценяват компетентностите. Каквото и да обясняваме, ключът е вътре. Защото знанията могат да бъдат оценявани, тоест има някаква логика на оценяването им, уменията – също. Като цяло „компетентности” се оценяват трудно. Те звучат хубаво, но безкрайно трудно за прецизиране и коректно оценяване.
Така че приемайки, че има разлика между „изпит” и „изпитване”, искам да коментирате и другото предложение на колегите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За допълнение – колегата Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Все пак аз потвърждавам нашето мнение, че няма разлика между „изпит” и „изпитване”, защото има различни видове изпити. Те могат да се дефинират както си желаете. Има изпити, свързани със завършване на образованието, изпити с външно оценяване, каквито си желаете видове. Но има един изпит. Изпитвате студента в час, изпитвате го по друг начин. Има различни видове изпити.
Според мене изпитванията и изпитите като дефиниция са повторение на едно и също нещо, тавтология.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма да се повтарям по отношение на „изпитване” и „изпити”.
По отношение на „компетентности” ще кажа,че тук ние след запетая имаме думите „определени в учебната програма по учебен предмет за определен клас”. Всички нови учебни програми, които представяме в момента публично, са ориентирани именно към компетентностите, така че е показано къде и какво се мери. Така че имаме знания, умения, отношения от гледна точка на използването – ученикът знае това, как може да направи това и как съответно дадено знание се използва.
Така че считам, че е коректно от гледна точка и на самата структура на учебните програми.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Имамов и Хамид.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Има ли искане да подложа на гласуване текста по отделните му части. Ако няма такова искане, подлагам на гласуване целия текст.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Поотделно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Отменям гласуването. Подлагам на гласуване първо ал. 1, ал. 2 и ал. 3 към чл. 116 – по отношение на думите „изпитване” и „изпити”.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението по отношение на ал. 3, точки 4 и 5 по предложението на колегите Имамов и Хамид.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 8.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на чл. 116 по вносител.
Гласували: за 8, против няма, въздържали се 5.
Подкрепя се.
Член 117. Идентичното предложение на колегите Имамов и Хамид. Имате думата за изказване както по това предложение, така и по текста на вносителя по чл. 117. Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моето предложение се среща на много места.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не беше подкрепено от комисията, със съгласието на вносителите.
Подлагам на гласуване чл. 117 по вносител.
Гласували: за 8, против няма, въздържали се 4.
Подкрепя се.
Член 118. Има предложение на Веселин Методиев; предложение на колегите Имамов и Хамид; предложение на колегите Валентина Богданова и Ивелин Николов и на колегата Диан Червенкондев. Имате думата за изказване. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Смисълът на нашето предложение е следният. Ако ние приемем, че от първи до трети клас оценките са само качествени, то тогава следва да отговорим на два въпроса: как те ще бъдат съизмерими – и аз затова смятам, че нашето предложение да отпадне изразът „може да” е основателен.
И второ, възразявам срещу качествения показател „нуждаещ се от допълнителна работа”.
Не може след всичките качествени показатели – „отлично”, „много добре”, „добре”, „задоволително” да следва един описателен критерий. Защото всички останали също се нуждаят от допълнителна работа.
Опасението, че ние ще травмираме децата, започва да изглежда – съжалявам да го кажа, лоша е думичката – оперетно. Защото погледнете статистиката, която Министерството на образованието предложи по отношение броя на отпадналите ученици. От 1458, ако не бъркам общата бройка, 55 са отпаднали поради слаб успех. Всичките останали са отпаднали по други причини – социални, семейни, включително и неизвинени отсъствия, които могат да имат всякакво обяснение.
Не можем да се притесняваме да кажем, че детето се справя незадоволително. Няма да кажем – слабо. Искаме да няма представката „не”. И какво решаваме с това? Че той, който не може, се нуждае от допълнителна работа, този, който може малко, не се нуждае. Ако показателите са качествени, измислете друг качествен показател. Този не е качествен. Това е една описателна оценка, препоръка, предвид на определено, установено не знам как ниво.
И в края на краищата, когато в рамките на завършен образователен етап ние трябва да премерим знанията на децата, как точно ги мерим? – Едните се справят красиво, другите – отлично, четвъртите – симпатично. Каква е оценката, която те ще получат на база на това общо външно оценяване – това е проблемът.
Иначе не възразявам да не ги травмираме, като им пишем цифрови оценки. Но не така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За реплика заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Именно реплика, защото няма да правя изказване по тези предложения.
Госпожо Богданова, ясно е, че вносителят има предвид общообразователния минимум. По този закон обаче, който има претенцията да отмени Закона за общообразователния минимум, беше ясно, че когато става въпрос за допълнителна помощ, усилия, се има предвид детето да покрие общообразователния минимум. Само че няма как да го разберем точно от тези текстове в този закон, който отменя Закона за общообразователния минимум.
Опитвам се да чета законопроекта вместо вносителите. Нали ме разбрахте? Явно се имат предвид допълнителни усилия за достигането на общообразователния минимум. Когато е по отношение на други текстове е добре тези неща просто да се изпишат ясно. Инак, ако го няма този запис, с всички останали ваши съображения аз съм тотално съгласен. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колегата Банковска поиска думата.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Господин председателю, благодаря Ви, че ми дадохте думата. Аз се надявах да ми я дадете преди господин Местан, за да му спестя усилието да ни доведе до съвършенство своята мисъл.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Репликата има предимство пред изказването, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Но искам да кажа, че лично аз намирам смисъл и логика в това, което предлага Валентина Богданова. Лично аз ще подкрепя тяхното предложение. Също така подкрепям всички аргументи, които госпожа Богданова изложи, подкрепяйки своето предложение. Надявам се, че колегите ще ме подкрепят и всички ще подкрепим предложението. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие коментирахте цялото предложение на Валентина Богданова ли?
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Нуждае се от допълнителна работа. Ще помоля госпожа Богданова още веднъж да го формулира.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: То е формулирано. То е написано. Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нашето предложение, уважаеми колеги, също засяга дефинициите на оценката. Оценката според нас не може да съдържа качествен и количествен показател. Защото и самото качество може да се измерва с числа. Тук става дума за измерителна скала. Има първо, второ, трето качество и т.н. И ние като кажем „четворка”, това не означава, че измерваме количество на знания или теглим. Това не са килограми, метри и т.н. Това е кодификация. Дали ще кажем „добър” или „четири”, това е все едно. Ако използваме скалата със 100 единици, тогава „добър” ще е нещо съвсем друго. Както искаме ще го измислим.
И така, от гледна точка на теорията на скалите най-правилно е да се каже, че оценката има нечислов или и числов израз. Другите понятия, които се използват при тези скали, са метриран и неметриран израз. Така е по-правилно и съответства с дефинициите, които съществуват в тези процеси на измерване на явленията.
Знаете, че има явления, които имат няколко скали за измерване. Да не ви споменавам, но температурите имат най-малко 7 скали за измерване. Най-масова е една от тези, които ние най-често използваме.
Това е предложението ни. Освен това мисля, че има техническа грешка. В ал. 6, ал. 7 и ал. 8 също става дума за подобно заменяне на качествен показател с нечислов израз, защото иначе няма логика. В нашето предложение тези алинеи са споменати, но по-късно са отрязани, вероятно поради някакъв технически или друг проблем и не са добавени към нашето предложение.
Що се отнася до предложението на госпожа Богданова и господин Николов, аз също мисля, че те имат основание. Защото изразът „нуждае се от допълнителна работа” не е оценка. Това е предписание. Подобни предписания могат да се запишат срещу всяка оценка от скалата. Тоест вие да препоръчате нещо да се направи във връзка с равнището или количеството, или качеството на знания на човека, както искате да го използвате. Така че аз ще подкрепя и тяхното предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, благодаря Ви. Госпожо заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Само ще взема съвсем накратко отношение по предложението на колегата ми от ГЕРБ Диян Червенкондев по чл. 118. Накратко то е в културно образователната област „изкуства”, „бит и технологии” и „физическа култура и спорт” да няма оценки, а да има качествен показател „Зачита се” и „Не се зачита”. Твърдо съм несъгласен. Дори на колегата Червенкондев съм казал своето лично мнение.
Не мога да се съглася за учениците от четвърти до десети клас да имаме такива качествени показатели. Сами ме разбирате защо. Ако трябва, ще формулирам моето изказване още по-добре. По три основни предмета – тук говорим за общо развитие, не говорим само за спорт – мисля, че е смешно да няма оценка.
Беше ми даден пример с училища, които са във Великобритания, в Германия. Но там има такъв качествен показател, но имаме курсове, които курсистите, гимназистите, ако не ги посещават, дали е курс по музика, дали е курс по избран спорт или по някакъв вид изкуство, те въобще не получават този зачот.
Така че ние не можем да правим паралел между нашето образование в момента и образованието примерно във Великобритания. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз искам да попитам вносителите в какво значение използват глагола „Зачита се”. Питам вносителите. Защото при откриването на Четиридесет и първото Народно събрание месеци, години след това и тези дни сме свидетели как се зачитат текстове от законите. Това ли се има предвид? Няма значение дали става въпрос за председателя на Народното събрание или за председателя на Комисията по правни въпроси. Вие зачитате текстове от трибуната на парламента. За това значение на глагола „зачитам” ли става въпрос или за признаване на знания на учениците?
Защото преди малко чухме думата „зачот”, с който малко или много сме запознати, макар да е русизъм. Защото имаше предмети, по които се явявахме, за да получим 3, 4, 5 или 6 и други, по които имаше „зачот” – да или не.
За кое значение става въпрос под думата „зачитам” – чета или уважавам ниво на знания? За кое значение става въпрос? Това е много важно.
АЛИОСМАН ИМАМОВ И какъв е количественият показател…
ЛЮТВИ МЕСТАН: … на зачитам?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз ще бъда много кратък, понеже обсъждаме всички предложения по чл. 118. Един допълнителен аргумент към иначе вярно казаните аргументи от господин Стоилов. Да не забравяме, че понякога точно тези предмети са балообразуващи за кандидатстване във висше училище и няма как те да бъдат с качествена оценка.
Колкото до това какво е имал предвид вносителят, не ми е ясно като го предлага като нова ал. 8, какво става с досегашната ал. 8. Но това е друга тема.
Мисля, че по този въпрос имаме общо мнение, че господин Червенкондев, понеже е ходил в много комисии, не може да го усвои и няма да можем да го гласуваме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Първо, по отношение на предложенията на господин Имамов и на господин Хамид. Държа да подчертая, че понятията „количествен” и „качествен” показател се използват в момента, отдавна се използват в системата на народната просвета, има ги в наредбата и в този смисъл нямаме някакви възражения от страна на колегите, които бяха в работните групи, в това число учители и т.н. Затова сме се придържали към терминологията, която се използва в момента относно количествен и качествен показател.
Аз лично имам езикови притеснения относно използването на „числов” и „нечислов” от гледна точка на красота на езика, но това е вече наистина въпрос на лингвистика.
По отношение на предложението на госпожа Богданова и Ивелин Николов, на първото предложение – по чл. 118, ал. 6, сме съгласни да приемем това предложение. Съображенията ни са да използваме този вид описания, както го нарекохте, действително да избягаме от думичката „незадоволително”, и да внесем негативен нюанс. Това обаче в никакъв случай не означава нещо, който не ни е било заложено като концепция, че един ученик, който получава качествена оценка „задоволително”, не се нуждае от допълнителна работа.
Така или иначе имаме принципно съгласие по отношение на концепцията и не виждаме пречка за приемане на предложението на госпожа Богданова и господин Николов.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Реплика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Изпреварихте ме, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Понеже Вие водите заседанието, нямате привилегията да се сещате първи.
Ако всичко това, което чухме от госпожа Дамянова, е вярно и по тази причина изразът ”нуждае се от допълнителна работа” трябва да се замени с „незадоволително”, аз бих искал да попитам какво е нейното отношение към парадигмата, пред която сме изправени в ал. 7. Защото по отношение на качествения показател, при който може да се постигат изискванията, първо, „справя се” второ и „среща затруднение” трето.
Вие смятате ли, госпожо Дамянова, че ученик, който покрива първото -постига изискванията, не среща затруднения в процеса на постигането на изискванията и в процеса на справянето?
Искам да Ви уверя, че моят син, който има отлични оценки по някои от предметите, среща големи затруднения, за да постигне оценка „отличен” 6.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ще дам пак думата на заместник-министър Дамянова и ще помоля да изкажете становище по реда на предложенията на народните представители – Веселин Методиев, Алиосман Имамов и Хамид Хамид, Валентина Богданова и Ивелин Николов и Диян Червенкондев. Каква част от тези становища подкрепяте и каква – не?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По отношение на предложението на господин Методиев аз очаквах да му дадете думата, за да си го представи и затова не го коментирах. Но преди да го е обосновал, ще кажа – това сме го споделяли многократно, считаме, че на учениците от първи до трети клас не е редно да се поставят оценки, защото това доведе до изключително негативни практики в последните години. Още повече, това не е нещо ново за българската образователна система, съществувало е и друг път, така че не правим нещо ново.
Истината е, че искаме в тези начални години учениците в училище наистина да придобият уменията да учат и да знаят, че учат не заради оценките, а заради това да постигнат едно добро личностно израстване и съответно добра професионална реализация след това. Тоест не подкрепяме предложението на господин Методиев.
По отношение на предложението на господин Имамов и Хамид Хамид – също не го подкрепяме.
По отношение на предложението на госпожа Богданова и господин Николов. Казах, че подкрепяме така направеното предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Цялото?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, цялото предложение, така, както то е формулирано. Не виждаме причина да не отпадне изразът „може да”.
Понеже господин Местан ме репликира, все пак става въпрос за специални образователни потребности. Знаете, че тук темата е изключително чувствителна. Следвали сме практики, които са в други държави, от гледна точка на оценяването на тези деца. И считам, че не би следвало да се коментира с такъв нюанс.
По отношение на предложението на господин Диян Червенкондев, държа да подчертая, че Министерството на образованието, младежта и науката вече проведе тази дискусия още в процеса на разработването на законопроекта, проведохме доста срещи с учители по тези предмети, защото имаше и такова писмено предложение, постъпило в министерството. Но не считаме, че то е приемливо. Още повече, че в единадесети и дванадесети клас вече имаме профили по тези предмети, имаме приемни изпити и считаме, че това, освен че са балообразуващи оценки, липсата на оценка ще демотивира учениците. Не го подкрепяме. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Галина Банковска поиска думата за процедура.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Господин председателю, колеги! Имам една молба към вас – да отложим гласуването на предложението на колегата Диян Червенкондев, защото той в момента не присъства на заседанието на комисията. А за да не присъства на заседанието на комисията като вносител аз нося основно вината и отговорността. Защото днес той е бил уведомен от секретариата на комисията, че днес трябва да се яви и да защити своето предложение. Но аз днес го подведох, несъобразявайки това.
Моля ви да бъдем коректни и да отменим гласуването на неговото предложение, да го оставим за следващия път.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ако госпожа Банковска предлага да отложим гласуването на чл. 118, защото това означава нейното изказване, аз не възразявам, въпреки че продължавам да имам резерви към предложението на колегата Червенкондев. Защото въпросът е принципен.
И още нещо искам да си изясним, когато вероятно на следващото заседание ще гласуваме този член.
Ние казваме – количествени и качествени показатели. Дори приемам, че се притеснявам от терминологията „числов” и „нечислов” израз.
Само че вижте, казали сме – качественият показател е „добър”, количественият показател е 4. Това означава една стандартна оценка, която се поставя.
Заедно с това вижте какво пишем по-надолу. Това беше коментирано. Аз искам да ви кажа само как на практика ще звучи, когато оформяме цялостното гласуване на текста. Оценките от националното външно оценяване след седми клас, тоест това, което накрая ще направи преход към следващата образователна степен, включително и оценките за придобиване на професионална квалификация могат да се изразяват само с количествени показатели. Този път се появява нов количествен показател – брой точки.
На мене практически ми е любопитно как точно ще се образува балът – вероятно сте го мислили и моля да ми го кажете, - с който едно дете ще кандидатства някъде на база на оценка с успеха си от седми клас плюс броя точки от оценката от външното оценяване. Защото най-накрая трябва да се получи една убедителна комбинация – примерно 5,68 и 15 точки. Кажете ми как ще изглежда. Защото това е законовият текст. Как той ще бъде разработен в стандарта е друга работа. Но базовият текст е тук. Лошото е, че аз не си го представям. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? За реплика има думата Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз имам реплика на колегата Имамов – това, което той каза за качествени и количествени. Те невинаги се покриват едно с друго, защото „среден” може да бъде 3, може да бъде и „незадоволително”.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Количествено” е мярка. Това е мярката – метри, литри, килограми.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Те невинаги отговарят. Вие казвате „добър” 4 – да. Но 3 невинаги е ”среден” в качествената оценка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз имам процедура, но имам и процедурен проблем, тъй като новата ал. 8 е към чл. 118. Аз имам обратно предложение, не е диаметрално противоположно, но просто да отложим целия чл. 118. В момента секретариатът на комисията се опитва да се свърже с Диян Червенкондев, той е поканен в срок вчера писмено за днешното заседание. Не е представил в секретариата молба за отлагане на неговото предложение.
Така че чисто формално аз не съм склонен да отлагам предложението, след като вносителят няма такава заявена воля. Напротив, той е надлежно поканен и е негова воля дали ще се яви или не. Това първо.
Второ, пак казвам, новата ал. 8 е към чл. 118. Ние не бихме могли да приемем чл. 118 в един вид и да го поставим под условие дали ще приемем и допълнителната ал. 8 към него.
И на последно място, отлагане на гласуването за следващия път какво означава – да осигурим присъствие на вносителя и в негово присъствие да гласуваме. Той просто да види как ще вдигнем или няма да вдигнем ръце. Защото разискванията вече ще бъдат направени. Едно е отлагане на разискванията, друго е отлагане на гласуването. Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз изцяло подкрепям Вашето обратно процедурно предложение на предложението на госпожа Банковска – да не отлагаме гласуването на предложението на господин Червенкондев, защото ние нямаме негова воля за отлагане на разискванията и на гласуването. По тази причина, ако има риск ние да минем към гласуване на неговото предложение, в което той предлага оценките по спорт и т.н. да бъдат „Зачита се” или „не се зачита”, аз повтарям – за да определя вота си по това предложение, трябва да знам под „Зачита се” разбира се „Зачитам” в смисъла на прочитам текстове, защото това значение се използва на този глагол от началото на мандата на Четиридесет и първото Народно събрание, включително и на председателя на Народното събрание, защото тя непрекъснато зачита текстове. Аз питам: в какво значение ще гласуваме тези оценки – че се четат някакви текстове или че се уважава ниво на знание?
Искам вносителят да ми каже. Защото превратната или може би вярната интерпретация на думата „зачитам” в смисъл на „прочитам текст”, също се чува от представители на мнозинството. И какво значение влагате в израза „зачитам”? - Значението, което се влага от трибуната на Народното събрание на думата „зачитам текста” или „оценявам знания”? Кое имате предвид.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, разбрах Ви.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не ми отговориха. Аз не знам за какво става въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има още една процедура. Заповядайте.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, господин председателю! Оттеглям своето процедурно предложение предвид на динамичната ситуация и развитието на обстоятелствата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Остана моето обратно предложение, което трябва да подложа на гласуване, ако няма други предложения – да отложим обсъждането и гласуването на чл. 118, разбрахме, че вносителят, след телефонна връзка с него, в 17 часа ще бъде тук, - за да изслушаме неговите доводи и да преминем към гласуване на целия текст 118. Това е моето процедурно предложение да отложим с 1 час обсъждането и гласуването в рамките на днешното заседание, за да чуем вносителя.
Не виждам обратни предложения. Който е съгласен с моето предложение, моля да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Преминаваме по-нататък. Колеги, поставям на вашето внимание разискването на предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов – да се създаде нов чл. 118а. Имате думата за изказвания. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, предложението, което ние сме направили, битува в една не малка част от хора, които се занимават с образование и ние добросъвестно сме го предложили на вашето внимание. Кой се занимава с външното оценяване, при условие, че неговата роля е очевидна, ще расте и е редно то да бъде правено компетентно, грамотно и независимо – дали Министерството на образованието, младежта и науката със своите структури или една друга възможност, каквато практика има в други страни – да бъде създадена нарочна агенция за външно оценяване, която да изпълнява дейностите по чл. 117 и чл. 118, които предвиждат външно оценяване. Тази агенция за външно оценяване да бъде към Министерския съвет, за да няма съмнение, че конюнктурни или други интереси могат да влияят.
Това е логиката на това предложение. Аз ви предлагам спокойно да го коментирате. Има подобни идеи и настроения. Ние сме ги предложили на вашето внимание. Ваша е волята как ще прецените, че следва да бъде организирано външното оценяване и от кого.
Пробиви в системата е имало. Въпросът е кой носи отговорност. В момента, когато са се случвали проблеми, очевидно никой, някой по трасето. Въпросът е кой ще обедини всичко това, което предполага външното оценяване, кой ще работи по критериите, кой ще ги развива като скала, кой ще регулира процента на наслагване в начините на оценяване. Това са важни неща и те трябва да бъдат вършени от набор от компетентни хора. Тази агенция предполага това.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Изказвания? Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю! Аз разбирам мотивите на колегите да искат такъв вид институция, тъй като външното оценяване трябва да стане не това, което е в момента, а нещо много по-взискателно към целия процес.
Въпросът обаче с така наречените независими институции като практика до днес в последните 23-24 години показва, че фактът, че не са контролирани през парламента подобни институции, те на практика не могат да бъдат подлагани примерно на острия критичен тон на господин Местан.
Ако се изведе такава институция, ние с него споделяме общ възглед върху занижената летва на матурата. Това означава, че не можем да отправяме критика към действащия министър на образованието, а ще трябва да се принуждаваме да преглъщаме някаква съществуваща практика, понеже една независима агенция ще продължава да я санкционира с ниски летви.
Освен това външното оценяване може да стане мощен инструмент за решаване на въпроси в системата, включително като финансирането. Още един инструмент, не както е в момента. И отново според мене не трябва парламентът да се лишава от контрола върху действащия министър на образованието, за да иска от него определени дейности, свързани с този инструмент.
Ще завърша, че в момента примерно агенцията, която се занимава с оценяване и акредитация на висшето образование, до такава степен е независима, че никой университет, нито ректорите, нито министърът на образованието, нито министърът на финансите, нито който и да било не може да изиска да не е дребнава примерно, а да намери някакви критерии, които да са общо приемливи в някакъв публичен дебат.
Така че разбирайки смисъла, оценявайки замисъла, мисля, че и колегите ще се съгласят, че някой трябва да носи отговорност и този някой трябва да е министърът на образованието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За дуплика заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Между другото аз приемам аргументите на колегата Методиев. Той е такъв. Но общо взето нека да си дадем сметка парламентарният контрол въз основа на какво се прави. Парламентарният контрол би следвало да изисква от министъра съответни действия на база на анализа от резултатите.
Според мене дали това ще бъде плод на усилията на чиновници в министерството или на работещи в една агенция, на която това й е работата, с функции, които ние ще й предпишем, резултатите са тези, които би трябвало да ни притесняват всичките. Скалата като развитие би следвало да се мотивира. Става дума за една структура, която не е извънземна, тя не е извън контрол, тя работи с акт на Министерския съвет.
Нашият общ проблем е в резултатите от зрелостните изпити, в последващите мерки, които тези резултати предполагат. И това е работа на министъра и на неговия екип.
Така че дискусионен е въпросът. Важното е кое е решението, което би сработило най-вече.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Аз ще се обърна към вносителите. Предлагам да разгледаме с подобаваща сериозност предложението на колегите Богданова и Николов.
Госпожо Дамянова, основният порок - приемете, че е наследен от нас и от преди нас още, от което страда системата – е, че нямаме реален ключ да оценим качеството на образователния продукт, който произвежда системата на средното образование. Ние наистина нямаме реална система за външно оценяване.
Нашите предложения в тази посока – да се създаде такава реална система – и нашите усилия са последователни. Ние мисля, че неслучайно и по текста за държавните образователни изисквания предложихме нарочен стандарт за оценяване на държавния зрелостен изпит. Все в тази посока са вижданията.
Ние днес не знаем какво оценяване. Ние оценъчната скала я нагласяваме спрямо средното ниво на знания на учениците. Тоест ние сме обърнали посоката. Държавният зрелостен изпит би трябвало да измерва някакъв екзистенц минимум, покриването на който е равно на „среден” 3. (Неразбираема реплика на Снежана Дукова извън микрофона.).
Извинете, същото е. Недейте ме прекъсва. Вие сте били директор и ги знаете тези неща по-добре от мене. Проявете снизхождение към мене, моля Ви.
Ние какво правим обаче. И това е наша заслуга. Ние ви предадохме това в наследство. Това е големият наш „успех” с въвеждането на държавния зрелостен изпит. Ние решихме тази летва да бъде подвижна. Ако съответният випуск има по-слаби знания, сваляме летвата за „среден” 3. Ако имаме по-високи показатели, тази летва се движи нагоре. А тя предварително би трябвало да бъде поставена на нивото на екзистенц минимума знания, които трябва да покриеш, за да имаш „среден” 3. Ние това не го правим. Няма кой да го прави.
Ако имаме идея да реформираме системата, най-важният проблем е въвеждането на реална, функционална система за външно оценяване. Няма по-важен аспект на реформите в средното образование. Всичко друго са думи, някои от които са толкова абстрактни и толкова зле намерени, че предизвикват смеха на тази комисия.
Аз отново ще се обърна към вносителите. Ако искаме да правим реформа – и тук ще имате нашата подкрепа, - дайте да изградим една система на реално външно оценяване, което ще бъде оценяване не само на знанията на учениците, но и на труда на учителите, за да може вече да въведем системата за диференцирано заплащане на техния труд.
Има много логика в идеята за нарочна агенция за външно оценяване. Ако, господин Методиев, и на мене ми се струва прекалено краен изразът „независим от МОМН”. Няма орган „МОМН”, независим от министъра, конституционно това се има предвид. Нека да бъде поне към Министерски съвет. Нека да дефинираме ясно какво означава „независим”. Но да помислим. Има рационално зърно в това предложение на колегите.
Господин председател, завършвам. За да е възможен парламентарният контрол, нека да работим върху редакцията на това предложение. Ако трябва и в Преходните и заключителни разпоредби да се каже с какъв акт се урежда статутът на тази агенция за външно оценяване. Аз не бих възразил дори да бъде към Комисията по образованието, за да подлежи на парламентарен контрол.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Има го.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Казвате, че го има, обаче не е това. Това, което е сега, не е онова, което да ни дава ключа за реформите. Ако трябва, да бъде към Министерския съвет. Нека да го отдалечим от министъра на образованието, за да подлежи на парламентарен контрол. Но да помислим за това нещо.
Между впрочем, обръщам се към вносителите и с това завършвам. Вие уреждате ли по някакъв начин статута на този орган в Преходните разпоредби, защото не можах да видя такива текстове. Затова ми се губи идеята.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище от заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Действително външното оценяване, начинът на провеждане, неговите цели и резултатите, които постигаме до този момент, са далеч от това, което всички имаме като визия и което си представяме, че трябва да се случва. Външно оценяване се прави от пет години в България. Така че знаете, че в последните години министерството леко-полеко вдига летвата нагоре.
По отношението на държавните зрелостни изпити се въздържахме от вдигане на минималния праг. За сметка на това променихме формата на изпита от гледна точка на трудност на задачите, включване на повече задачи с отворен отговор. Държа да подчертая, че такива нямаше в началото на нашия мандат. Това, между другото, предизвика доста негативни реакции в обществото. Миналата година, сигурно си спомняте всички, преди провеждането на държавните зрелостни изпити, независимо че бяха представени, включително и пред колегите от медиите, които са тук, много по-рано преди началото на учебната година, отново имаше недоволство както от страна на учителите, така и от страна на родителите, на учениците заради трудността на задачите.
Аз много благодаря на господин Местан, който каза, че ще ни подкрепите всички. Но честно да си призная, тогава не усетихме тази подкрепа и се почувствахме малко сами в министерството от гледна точка на защитата на това, че правим матурата по-трудна в сравнение с миналата година. Защото тя действително беше по-трудна.
Така че наистина аз лично считам, че трябва да се направят тези крачки. Но реакцията на обществото показва, че като че ли не е много готово и съгласно с това. Иначе съм категорично съгласна, че леко-полеко може би трябва да се вдига прагът.
По отношение на това кога се определя скалата, дали преди или след изпитите, тук ще се наложи да ви разочаровам, като ви кажа, че дори за международните изследвания скалата се прави, след като се видят резултатите. Така че не правим нещо по-различно в България.
Иначе по отношение на резултатите, които по принцип се получават от външното оценяване, в Глава „Финансиране” ние сме включили едно диференцирано финансиране на училищата с ниски и с високи образователни резултати, така че действително това да има смисъл.
Това, за което Вие говорите от гледна точка отражение върху заплащането на учителите, също оказва влияние, от една страна, но затова пък въвеждаме инспектирането, което в България не съществува. Аз съм го казала много пъти – Нидерландският инспекторат е с 210-годишна история, в България ние нямаме такъв.
По отношение на отделното звено, предвидили сме такова към министъра. Категорично съм съгласна, че организацията в момента не трябва да е такава. Но така или иначе това изисква един цялостен нов процес на преструктуриране от гледна точка на администрацията.
От министерството по време на изпити и външно оценяване хората, една голяма част от хората, които работят, се занимават с несвойствени функции, което не считам, че е редно. Всички знаете, че по време на външно оценяване и матури цялото министерство се занимава с какви ли не дейности. Категорично не смятаме, че това е правилно. Затова в чл. 49, ал. 1, т. 4 ние сме обособили специализирано обслужващо звено за дейността по организиране, подготовка и провеждане на външно и на вътрешно оценяване.
Защо сме го оставили към Министерството на образованието, младежта и науката. Такъв дебат имахме в работната група и по отношение на инспектората. Защото имаме в образованието специално две практики по отношение на организацията, които са агенции към Министерския съвет. Едната е Националната агенция за професионално образование и обучение и другата е НАОА.
Аз не смятам, че това са едни успешни практики. Така че дали е по-далече или по-близо до министъра, дали е към Министерския съвет, няма значение. Важен е контролът и действително съсредоточаването на тези дейности в една структура, която да се занимава само и единствено с това, което от гледна точка на дистанцията дава известна доза независимост. Но действително отговорността си остава към министъра и аз, също като господин Методиев, смятам, че така е правилно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за реплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Кратка реплика. Аз се радвам, че разговорът вече тръгва в съдържателен план.
Първо, аз съм съгласен, че е европейска практика скалата за оценяване да се допрецизира след провеждането на, да речем държавния зрелостен изпит.
Колеги, това не снема резервите ни, не снема съображенията ни. Защото порокът в наши условия, в България се свежда до това, че ако в Европа не е възможно тази скала, тази летва да падне под екзистенц минимума за покриване на критериите за зрялост, то ние за „среден (3)” правим подвижна летвата.
Госпожо Дамянова, в Европа за „среден (3)” няма компромис. Стандартът, който господин Методиев въведе за общообразователния минимум, ако не е покрит, няма тройка. Оттам нататък, след като си покрил тройката, дали знанията ти са за 3,50, 4, 5, 6, това може да бъде в сравнение с твоите съвипускници и тогава да бъде динамична тази скала, но не по отношение на „среден (3)”.
И не е вярно, че не съм ви подкрепил. Напротив, вие тази година завишихте изискванията към зрелостниците. И ви казах: ако не бяхте го направили това, тази година щяхме да имаме по-високи резултати. Завишихте ги и паднаха. Това не означава, че този випуск е по-слаб от предишния. Което показва в каква зависимост е оценката от тази скала.
И последно, господин председател, това е във връзка и с Вашия Закон за защита на българския език, ще продължавам да настоявам и няма да се уморя, колеги от управляващото мнозинство. Критерият „умение на ученика да съставя текст” да бъде самодостатъчно условие за „среден (3)”. Ако един ученик не е покрил текстовата част на теста за държавния зрелостен изпит по български език и литература, той не може да има „среден (3)”. Оттам нататък да зависи неговата оценка. Сега и по последната ви скала със завишените критерии, ако един ученик не е съставил едно изречение текст, пак може да има оценка 5,00 или минимум 4,50. Не можете да го оспорите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, благодаря Ви. Давам думата на колегата Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Госпожо Дамянова, започвам да си мисля все по-убедено, че има нужда от такава агенция. Защото някъде този разговор, който се води тук, следва да бъде проведен. И анализа, за който тук очевидно всичките ратуваме, някой трябва да го направи.
Казвам това, защото в чл. 49 вие сте предвидили едно специализирано звено, което да се занимава с организиране, подготовка и провеждане на вътрешно и външно оценяване.
Колеги, очевидно е, не става дума само за организация, подготовка и провеждане. Става дума и за всичките тези проблеми, които тук бяха поставени и някой трябва да ги организира, анализира и предлага. Това е смисълът за един по-сериозен орган, който да бъде извън екипа на министерството. И в този смисъл си струва това, което ние предлагаме, да бъде сериозно коментирано.
Приемам, че записът не е най-коректният, но това е логиката на това предложение.
Иначе Министерският съвет създава агенция за външно оценяване и можем да доработим текста, ако Вие считате, че такава структура е необходимо да я има.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за нов чл. 118а с вносители Валентина Богданова и Ивелин Николов. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 5, против 1, въздържали се 8.
Не се подкрепя.
Член 119. Имате думата за изказвания. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: За да завършим в някакъв степен ползотворно и ефикасно разговора от предишния текст, ще кажа, че ако някъде трябва да се впише този минимум, за който говори господин Местан и за който той основателно каза, че години наред понятието „общообразователен минимум” не се напълни със съдържание след въвеждането му, за да служи като летва за прочутата тройка, за съжаление го казвам, въпреки държавния стандарт, който излезе през 2000 г. в „Държавен вестник”, просто системата го отстрани с волята на една поредица от министри……….
Сега ако някъде можем да постигнем съгласие, защото „Основните компоненти на оценяването, видовете и формите на оценяване, както и организацията, условията и редът за извършването му се определят с държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците”, ако приемем този текст, нека да си оставим възможността – това е моят призив – в по-нататъшната ни работа да можем да формулираме една алинея, която да възстанови в някаква степен този минимум, който трябва да се преодолява. Защото по този начин постигнат такъв текст със съгласие в комисията, дава много големи шансове след това за работа на министерството, тъй като то просто ще изпълнява закона и ще го прилага добросъвестно.
Казвам го само като възможност. Аз ще гласувам за този текст и се нагърбвам да предложа някакъв вариант, за да възстановим в закона такъв текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Румен Стоилов, заповядайте.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Наистина по предложението и на господин Местан, и на господин Методиев в частта да можем да направим правилно формулировка на предложението на господин Местан аз също смятам, че заслужава голямо внимание. В последните години виждаме, че наши колеги – говоря колеги, които стават студенти и в качеството ми на университетски преподавател веднага ми стават колеги – не могат да си формулират една обикновена молба. Така че наистина ние като Комисия по образоването, науката и спорта трябва да се замислим. Господин председател, наистина разчитам и на Вашата помощ. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Изцяло подкрепям предложението на господин Методиев да се опитаме точно като редакция на чл. 119, независимо че няма конкретни предложения от народни представители, но по обща воля на тази комисия да се опитаме по някакъв начин да съхраним фигурата на общообразователния минимум като основа за оценяването и оттам нататък да са валидни вариациите като сравняване на знанията между учениците от випуска, за да се изпълни и това, което чухме преди малко като обективен анализ.
Уверявам ви, не правим политика от това. Както виждате, изказването ми беше посветено на критика по-скоро на онова, което сте наследили от нас като неизпълнен ангажимент към закона от 1999 г. за общообразователния минимум.
Затова моля, ако сме загрижени да правим реформи в системата, сега е моментът. Можем да отложим този текст и да помислим какво правим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз мисля, че колегата Методиев пое ангажимента да предложи нова ал. 2 и каза, че подкрепя сегашния вариант на вносителя със съответна добавка, която се ангажира да направи и на следващото заседание да прегласуваме.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Потвърждавам.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз съм „за”.
РЕПЛИКА: Да се отложи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз не чух някой да е против текста на чл. 119 в този му вариант. Защо да го отлагаме?
Колеги, когато и ако ни се предложи, тогава ще прегласуваме. В момента не мога на основание на добри намерения, които всички подкрепяме, да правим извън процедурата гласуване.
Подлагам на гласуване чл. 119 по вносител.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към раздел VІІІ с наименование „Завършване на клас, етап и степен на образование”.
Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с текста на вносителя по раздел VІІІ, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 120. Има предложение от народния представител Веселин Методиев. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е част от предложение, което вече беше отхвърлено, става дума като обща философия, и предложение, което е в следващия чл. 122.
Искам да кажа, че се създава пробив в най-силното място на системата. Или ако той съществува, се увеличава през закона. За какво става дума.
В българското средно образование в момента по вътрешно признание на хората, които работят в българското образование - учители, учителите в началния етап – между първи и четвърти клас, са може би най-добрата част от учителството, имат много големи успехи, имат много сериозни постижения, успяват да овладяват дечицата в тази малка възраст, да ги вкарват в пътеката на образованието. Ние по принцип имаме хубава традиция там. И върху тези хора по-скоро би трябвало да паднат, според мене – затова правя тези предложения – повече отговорности и повече права. Което означава, че тази мъничка конкурентност, това състезателно начало в самото образование, заложено през оценяването, защото това е то, се маха. Независимо от годишните си оценки, това означава ,че децата са подстригани поравно до 10-годишната си възраст. Тоест там не може да се излезе в някаква социална класация – така да го нарека. А има естествена йерархия. Просто едни дечица са по-будни, други – по-малко будни. Ние всичките ги слагаме на едно равнище.
Мисля, че това не е редно. Затова исках да има оценки в предишния текст. Затова смятам, че тези оценки трябва да са валидни при преминаването. Затова малко по-нататък искам целия текст, където ги няма тези оценки и това с двойката, да го кажа на жаргон, да отпадне.
Ако комисията прецени, че тези неща не трябва да са в посоката, в която аз мисля, то недейте да подлагате на дискусия и на гласуване и следващия текст, защото едното без другото си губят смисъла.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Имам един принципен въпрос, по който ние наистина следва да се произнесем и той е следният. Всичките твърдим, поне до момента като публично говорене, че оценките, които се поставят, по никакъв начин не трябва да травмират тези, които не се справят. Това е аргументът да няма количествени оценки, ако приемем този показател, колега Имамов, да сме много внимателни към тези, които не се справят.
Големият проблем, за който господин Методиев е прав, е, че ние, жалейки детската психика, не стимулираме по никакъв начин тези, които се справят. Тоест пред тях ние не говорим за тези, които могат да дърпат нагоре, за тези, които следва да са поощрени, след като всичките вкупом три години – сега само в първи клас е така – вървят стремително нагоре, независимо от начина, по който те биват оценявани.
И това ражда тази дискусия, която ние следва да проведем. Това, че тези, които се справят със стимулиране, може ли да дръпне тези, които не се справят или по-удобно е да кажем: всички вървете заедно, дори и тези, които очевидно не могат да се справят. И то не една, а три години наред.
Това е големият въпрос, който след това в чл. 142 вече ще ескалира, а в чл.122 и в чл. 123 ще намери закономерен завършек. До седми клас търкаляйте двойките, защото това е текстът, и ние ви жалим вас. А останалите?
Не е добро това решение и дайте наистина да го мислим. Става дума за това как строим законодателно тази система, която трябва да действа стимулиращо, а не санкциониращо. И това го приемам. Важно е. И въпросите на господин Методиев имат своя особен смисъл.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ивелин Николов, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Дискусията е важна, но тя е малко на ръба на това да не допуснем грешка в двете посоки, особено при промяната на началната възраст, когато децата влизат в първи клас.
От тази гледна точка аз си мисля, че бих подкрепил господин Методиев да отпадне тази ал. 3, но ако гарантираме, че в следващ член за първи клас това ще го решим. Ние говорим за 6-годишни деца. Такъв текст няма предложен.
На всичкото отгоре, ако се върнем на отложения чл. 118, тук нямаше засега спор по темата за така наречените качествени показатели или, както правилно ги нарече господин Имамов, нечислови изрази. И тук въпросът е как дете, оценено с нечислов израз, повтаря класа. Това също е проблем.
Сигурно е трябвало повече да поработим между двете четения, да не говоря за това, че вносителят е трябвало повече да помисли. Но съм съгласен, че във втори и в трети, особено в трети клас деца, които въобще не се интересуват от учебния процес, три години ще продължават да минават в следващ клас и даже ще завършат етап от образованието си, защото говорим за начален етап от образованието. И те ще го завършат, без да са научили нищо. А може и нещо малко да са научили, но малко.
Не е прецизиран текстът в чл. 120 и в чл. 121. За следващите два въобще не искам да говоря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Аз търпеливо и внимателно слушах това, което и Веселин Методиев, и вие, колеги, казахте. Но по няколко съображения, тъй като Вашият аргумент беше един единствен, психическата нагласа на децата, че ние я щадим, аз не смятам, че е аргумент. И ще кажа своите аргументи в подкрепа на текста. За мене той е чист, той е ясен.
Не гледайте само в посока на това, че децата могат да бъдат оценявани по този единствен начин – количествени и качествени оценки, защото това е правилният израз, а гледайте и в друга посока.
Не смятате ли, колеги, че имаме малко разногласия на поведенческо мислене, един дисбаланс на поколенческо мислене. Защото от традицията, това, което до момента имаме, някак си не можем да излезем от този дисбаланс, че ние непременно трябва да създаваме децата по тези критерии на оценка.
Тук възлагаме изключително много допълнителна работа на тези деца, които няма да повтарят, ангажираме учителският процес да бъде не на принципа… А какво ще ми кажете за една случайна тройка? Това също не е ли някакъв критерий, по който априори отпада тенденцията да има поставени оценки. А случайната тройка, поставена просто защото не трябва да имаме проблеми с определено дете? Или всякаква друга оценка?
Аз смятам, че в тази посока – а тя е и такава практиката, световна и европейска – ние не можем непрекъснато да се дърпаме и да кажем, че нашите деца са едва ли не най-глупави и че трябва състезанията да се осъществяват между тези деца в училище само на базата на критерия оценка.
И за още нещо не съм съгласна с господин Методиев. Това също е наложило се в обременена традиция – началните учители. Да, споменът за тях е най-силен. Но в никакъв случай аз като човек, доста време работещ в системата, не мога да кажа, че има много примери за това, че началните учители не са „най”. Ние имаме прекрасни преподаватели и учители във всеки един етап на обучение.
Така че аз категорично заставам зад този текст. Смятам, че ако ние продължаваме в този вариант, нямаше нужда от нов закон. Ние много спорихме – трябва да ви кажа – и като колеги от ГЕРБ по по-нататъшния текст, по който вие също ще спорите. Аз ще се почудя дали ще го подкрепя, моите колеги са склонни – за тази двойка. Аз смятам, че това е правилният път и че трябва да се възлага повече работа на учителите, на училището и децата да бъдат наистина пощадени и да се състезават по друг начин, а не по този. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз много моля, тъй като според мене този раздел е важен, да кажа на колегата Дукова, че ако образованието е гледано като цялостен процес, на мене ми е много любопитно как с диагноза между средно и висше образование ще се случи приемът на децата, завършили средно образование, във висше учебно заведение. Тъй като ако целта е само диагностициране и да правим мониторинг на системата, никое дете няма да получи сериозно поощрение и стимул да учи.
Много ви моля, искам да погледнем три члена заедно. Какво казваме ние?
От първи до трети клас никой не повтаря и се оценява качеството. След това да видим чл. 121:” Ученик, който има годишна оценка „слаб (2)” по учебен предмет или модул, полага поправителен изпит по учебния предмет или модул при условия и по реда, определени от държавния образователен стандарт..”. Но това са базовите текстове. Който не е положил успешно поправителния изпит, повтаря класа.
След което става ясно, че една група няма да повтаря класа, колкото и двойки да има. Значи от първи до трети клас има 2, след което идва четвърти клас. Там се случва двойката. Обаче къде стои тази двойка? Завършил или незавършил образователен етап ли е?
След това ги обучаваме допълнително, правим каквото може, но ученикът не се справя на поправителния изпит. Говоря от първи до трети клас.
Четвърти и пети клас не ми е ясно какво става.
Идва в пети клас. Там идват нови учители, нова среда. Ученикът може да има една двойка по един учебен предмет. Средно аритметичната му оценка от всички останали учебни предмети е 4. Тази двойка няма значение – той отива в шести клас. Нали така? В противоречие с ал. 2 на чл. 121, където изрично сме записали, че ако не положи успешно изпита, повтаря класа.
За кого се отнася тази ал. 2 започва да не става ясно.
Идва в шести клас. Там индивидуално го обучаваме във връзка с тази двойка. Но ако тя остане и успехът вече е 3, минава в седми клас.
Колега Дукова, зад какво седим? И понеже е модна едната двойка между пети и шести клас, аз казвам, че между шести и седми клас стои с тройка среден успех. (Възражения). Прочетете текста надолу.
И понеже става дума наистина за наслагване на очевидно в обратна посока критерии за оценяване, аз искам да питам: тази ал. 2 на чл. 121, императивно разписана, за кого се отнася?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Няма двойка. Има само в пети клас.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ние този проблем трябва да го изчистим днес. За оценките и точките се надявам да ми кажете как ще изглеждат. Вероятно има идея.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да обясня. Член 121 въвежда общия принцип, когато учениците имат слаба оценка, налага се да се явяват на поправителни изпити и съответно след това да повтарят или не съответния клас.
Член 122 и чл. 123 се явяват изключение, заради това текстовете са обособени в отделни членове. Тоест чл. 123 в този смисъл не считаме, че противоречи на чл. 122. Той е валиден след пети клас. С чл. 122 въвеждаме случаите първи – трети клас и съответно четвърти клас, където също нямаме поправителна сесия. Но след това имаме една ал. 2, в която се казва ,че за тези ученици се организира допълнително обучение по време на ваканцията като съответно в стандарта ще посочим конкретно как ще се случва това.
По отношение вече на чл. 123 философията е този ученик, който в пети клас има една двойка, но по всички останали предмети има успех „4”, да премине в следващия клас, като по предмета, по който има „слаб (2)” се организира индивидуално обучение, с цел наваксване на знанията.
Учебната програма се надгражда във всеки един изминал клас. Концепцията ни беше, че ако един ученик успее да се справи с така наречения общ образователен минимум, което е задължителната подготовка, общообразователната подготовка в шести клас, това означава, че той е усвоил материала в пети клас, още повече, че там е организирано индивидуално обучение. Затова сме предвидили, че той преминава.
Вижте, наистина това са концептуални въпроси. Казвали сме го няколко пъти, аз няма да се спирам на това, че това са препоръките и на Европейския съюз, като една от мерките за намаляване на отпадащите ученици, една от мерките за увеличаване и повишаване нивото на грамотност е намаляване на възможностите за повтаряне на клас. Това излезе като препоръка и онзи ден на неформалния съвет на министрите, излезе и на конференцията, която беше по повод представяне на доклада на експертната група на високо равнище, създадена от еврокомисар Василиу. Това е също една такава препоръка.
Винаги съм казвала, че един закон не може да надскочи развитието на обществото си. Очевидно това „условно преминаване” между пети и шести клас не се приема. Така че въпрос на воля е. Както се казва, няма да е кой знае какво. Но действително за начален етап считам, че това е правилно точно от гледна точка на насърчаване развитието и уменията на учениците да учат за развитие, а не за оценка.
Защото тук не съм съгласна, че не полагаме грижи за тези ученици, които напредват. Напротив, полагането на грижа се изразява в отношението, а не в писането на оценка. Защото всички знаем, че има оценки, които са заслужени, има и други, които не са заслужени.
Така че нека да не създаваме това съревнование по този начин точно по този показател в тези ранни години. Още повече, че качественият показател дава възможност за такова сравнение, за такова поощрение. Много са горди децата, които имат най-високата оценка за качествен показател. Така че това също е една възможност за тази диференциация, за която говореше господин Методиев. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Госпожо заместник-министър! Аз съм готова да участвам във вземането на всякакви решения и в провеждането на всякакви мерки, които да намалят броя на отпадащите ученици. Най-лошата мярка техният брой да бъде по-малък е позволяването им да се движат с двойки нагоре само и само да не отпаднат. Други са мерките, които са ни нужни.
Аз моля, тъй като става дума за закон, каквото и решение да сте готови да вземете днес, защото ние си гласуваме 5 на 8, това решение трябва поне да бъде ясно за хората, които ще прилагат закона. Защото за императивните записи в чл. 120 и в чл. 121 става ясно, че не се отнасят за случаите в чл. 123 и някой трябва да го напише. Защото всеки средно интелигентен човек – аз претендирам да съм такава – задава простичко въпроса: защо тук пише императивно това и по-нататък става ясно, че за някого не става дума – за този в четвърти клас, за този в пети клас, за този в шести клас. За кого става дума? – От осми клас нагоре. Дали сме я базата. Явяваш се, ако нямаш тройка, не минаваш, отиваш на поправителен изпит, ако не го издържиш, повтаряш. И се оказва, че повтаряш от осми клас нагоре.
Поне юридическата и правната техника изисква при съответните текстове да се запише „с изключение на случаите по член еди-кой си”, за да са ясни изключенията. Защото иначе базовият текст оттам насетне е пълен с изключения, които никой не подозира, че са тези.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако позволите, едно изказване от мене.
Предлагам да помислим всички, съжалявам, че го нямам като готова редакция, върху следната конфигурация на чл. 120 заедно с чл. 122. Тоест аз бих подкрепил колегата Методиев сегашният текст на чл. 120, ал. 3 да отпадне. Вместо него като ал. 3, като изключение към общия принцип да запишем текста на чл. 122, ал. 1, в който обаче да отпадне текстът „както и учениците от четвърти клас, които имат годишна оценка „слаб (2) по учебен предмет”.
Тоест моята идея е да бъдем либерални и да дадем шанс за равен достъп до качествено приобщаващо образование за учениците от първи до трети клас, те да могат да минат в четвърти. Но тези, които и в четвърти не могат да си напишат трите имена, да не минават в пети клас, да нямат, както каза колегата Николов, завършена степен на образование. Той не може да си напише трите имена, но ние му даваме завършен етап на основно образование.
Така според мене бихме могли да намерим баланса между крайния либерален подход да приобщаваме и този, който не може да си напише трите имена, като му дадем шанс да премине в четвърти клас. Но ако той четири години не е оползотворил шанса си за приобщаващо образование и не е показал поне оценка „среден (3)”, да не може да премине в пети клас.
Затова предлагам отпадането на ал. 3, което е предложено от колегата Методиев, а вместо нея – текста на чл. 122, като отпадне текстът за учениците от четвърти клас. И чл. 120 да има четири алинеи: първа и втора по вносител и трета и четвърта с текста на чл. 122 като изключение без „учениците от четвърти клас”.
И предлагам, за да завърша, за чл. 123 да подкрепим колегата Методиев да отпадне.
Това са моите предложения. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм длъжен първо да благодаря, че подкрепяте част от моите предложения. Но, от друга страна, искам да кажа, че става дума за два подхода. Единият е подходът на вносителя в лицето на министерството; другият е този, който аз се опитах съвсем накратко да го обоснова, за да не губя времето на комисията. Но сега се налага да го кажа малко по-ясно.
Колегите от ГЕРБ много старателно и с последователност въвеждат в предучилищното образование нов възглед изобщо, който, казано на популярен език, е следният: държавата, ние, училището взимаме децата и се грижим за тях. Това е възглед, той е цялостен, те са последователни. Тук някой път се вторачваме в някакви конкретики. Това ни е работата, особено на второ четене.
Обаче аз не се отстранявам изобщо от това да ми е ясен този възглед, който аз не споделям, но го разбирам и разбирам неговата последователност. Той е прокаран тук.
Ще го кажа още по-ясно. Онова, което аз чух от госпожа Фандъкова в началото на управлението й като политически възглед последователно се защитава и в някаква степен показва воля, което политически трябва да бъде уважавано. Казвам го като човек, който не споделя този възглед.
Така че да се смесят двата, не е възможно.
Вашето предложение, господин председателю, е, влизайки във възгледа, за който аз говоря, да се направи някаква рокада. Тоест моите предложения ви помагат технологично за тази рокада, за пренареждането, което сигурно е по-правилно. Но аз ще си остана на моята позиция, вероятно съвсем сам, защото съм сигурен в едно.
Първо, българското средно образование няма проблем с отпадане на деца, ние сме най-добрата страна в Европа в това отношение. Модерни държави, европейски държави, с висока култура, с достойнство и име, столицата на Европа – Белгия има по 12 процента отпадащи деца в тази начална фаза, защото те са от първи до пети-седми клас. България никога не се е качвала над 4 процента. Ако сложим тези 4 процента в техническия състав на българското гражданско общество, ще разберем, че става дума за конкретен етнос.
В това отношение Европа нека да си дава за себе си някакви указания, защото сигурно има основание. Но ние сме изправени пред друг проблем. Завършвам, извинявам се, че говоря малко по-дълго.
В Европа искат да им кажат така, обърнати към учителството: прекалено сте взискателни, това пречи, защото една част от обществото остава неграмотна. Това им казват те на разкодиран език. Тук е обратното. Дори на онези взискателни учители, които искат да поставят някакви по-високи изисквания, ние сега ще им кажем: не бъдете толкова взискателни, просто се грижете за децата, грижете се и за онези, които не могат да се грижат сами за себе си и техните родители и ги вземете през лятото да ги доучите! Цялото това нещо означава именно това.
Искам да сме наясно в каква посока вървим. Защото – това е към госпожа Дамянова – ако дойде друго управление на министерството, което споделя взискателността като основен принцип на своята политика, знаете ли какви препятствия им се нареждат да сменят текстове? Те ще бъдат толкова тежко притиснати от една популистка атмосфера, че това, което пише за промяна, ще бъде изключително трудно и може да се окаже в следващите 20-30 години непроменяемо. Защото не може толкова политическа воля да се събира, някой да излезе пред цялото общество, където му е създадена лекота, и да му каже: сега ще ти сложа едни по-високи изисквания.
Това е единственото, което мене ме смущава. Другото, както казах, ми е ясно. Но това е дълъг период.
Колегата каза за университета. Въпросът е, че ние слагаме всичко под един знаменател. Не да си пишат трите имена, господин Стоичков. Въпросът е, че те го поставят от гледна точка на това: Нека по „Човек и общество” да бъде двойката или по „Човек и природа”, но нали по български ще е поне тройка! Това е логиката на хората, които създават подобни неща. Добре, ама той ако по български език има двойка, ясно е, че ще положат огромни усилия да го накарат да си напише трите имена. Ама ако двойката е по „Човек и общество” или по „Човек и природа”, това момче или момиче, този млад български гражданин не може да се движи напред според мене. Извинявам се, че много дълго говорих.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Ирена Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Аз бих искала да внеса може би малко уточнение по отношение на системата, която се предлага и на това, че възгледът не е към улесняване на децата и като на изземване ролята на родителя и на структуриращата възможност на системата да подрежда децата ни като модел на мислене и модел на поведение, а единствено и само, изхождайки от възрастовите особености на децата до четвърти клас, когато за тях значими са възрастните и оценките, които им слагат възрастните като етикети и като претенция, тогава те могат да се научат през качествени послания да станат качествени деца.
Това, че на децата слагаме оценки от първи до четвърти клас, не ги прави по-добри ученици. Това ги прави по-неврастенични ученици. Учителите от първи до четвърти клас много често – аз бих казала, че това се случва и с по-горните курсове, но тук говорим за особености на детето в този момент.
Има така наречените значими възрастни, които са родителят и учителят, които определят неговото поведение. Много често има случаи, в които, ако значимият човек – родител или учител, е поставил на детето си оценка, която не е вярна или която не е съответстваща, той има от това съответния проблем.
Нека да кажа така: оценките много често са оценки на самите учители за това какво те са свършили, особено от първи до четвърти клас. Това са процеси, които са наблюдавани и които са описвани. Специално в тази възраст е добре да няма оценки.
Смисълът на целия закон е не в това да направим живота на децата по-лек и някак си да им кажем: живейте си живота, няма значение какво знаете или можете. Децата в този момент имат нужда от авторитет и от знания, нямат нужда от тази оценка като цифра, защото тя е повече травмираща, отколкото структурираща.
Философията на закона е да даде повече умение и повече власт на учителите, така че те да могат да предлагат на децата това, без да се оценяват с оценки – и те самите, съответно и детето, съответно да покажат и на родителя какво са произвели.
По отношение на тази двойка, която детето може да има, за да премине в по-горен клас. Не е важно по какво е двойката, дали е по български език, дали е по математика или по „Човек и природа”. Важното е, че е една. А когато е една, се предполага, че то може да компенсира недостига на знания през лятото. Смисълът не е в това двойката да е по някакъв лесен предмет – не може да скача по физическо и затова са му писали двойка. Двойката може и да е по български език и литература тогава, когато учителят е преценил, че това дете не знае за тройка. Нивото му на знания може да е много високо, но учителят е преценил, че трябва да знае повече.
Идеята е, че при една двойка детето може да бъде подредено през лятото, може да бъде научено, може да получи необходимия обем знания, който, разбира се, ангажира и учителя да му преподава през лятото. Защото да, той ще му постави двойка, но това ще го ангажира той да работи през лятото.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Соколова. Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще бъда съвсем кратка. Искам да ви прочета чл. 112 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Изменението е от 2009 г., но не е след м. юли 2009 г.: „Учениците от първи клас, които не са усвоили учебното съдържание, както и ученици от втори до четвърти клас включително, които имат годишна оценка „слаб (2)” по един или повече учебни предмети от задължително избираемата подготовка, не повтарят класа.”
Така че, господин Методиев, ще си позволя да не се съглася с Вас, че това е наша политика. Това е нещо, което вече е проведено и няма да създаде стрес в системата. То далеч не е популистко.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да го кажа сега по друг начин, защото госпожа Дамянова политически ме засегна. Аз не казвам, че са се натрупали подобен вид политики. Например, аз съм министърът на образованието в Република България, който се съгласи да увеличи броя на неизвинените отсъствия. И съм абсолютно виновен пред обществото за това нещо. Съзнавам си го до ден днешен. Защото беше страшна грешка. Повлиян, увлечен от едно популистко искане. Не успях да застана на мястото си, а ме отнесе течението. Това е грешка.
Аз не казвам, че не са допускани грешки. Казвам обаче – тук Ви го връщам, че политически подкрепен с тази преди малко много стройна аргументация на колегата Соколова от психологическа гледна точка, вие го провеждате за първи път. И Ви казвам, че провеждайки го за първи път, поставяте пред невъзможност такъв тип неща да се променят. Защото онова, което на мене казвам, че ми се е случило, ще се случи на следващ министър, който ще иска да направи нещо, а ще го завлече бурята.
Много ми хареса обяснението на госпожа Соколова и абсолютно не го споделям, защото не вярвам на тази наука. Разберете, че не вярвам. Аз съм на 55 години, имам социален опит, самият аз съм учен и смятам, че малко прекалиха Вашите колеги, Вашата наука, навлязохте в някакви територии, където божественото някак си решихте, че ще го обясните. Вие сте човеко-богове.
Не вярвам изобщо на това, че е възможно. Ние сме на различни възгледи. Затова сме демократи – да си казваме всеки своя. Просто нахлухте на територии, където не знаете за какво става дума.
Как така със социално-инженерна ръка можем да нахлуем вътре при всичките тези дечурлига, майки, бащи, учители и прочие? Това са страшно много хора. Те са съвсем различни – лошо възпитани, добре възпитани, некултурни, културни и т.н. Идвате Вие с готовата формула – имам предвид под „Вие” Вашите аргументи, които не са Ваши, а са на цяла научна област.
Обаче аз не вярвам на това нещо. Казвам ви го като човек, който е пострадал от подобен тип неща. Залагате лоши капани занапред.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. А по отношение на предложената редакция от мене, заместник-министър Дамянова?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз тук ще се съглася с господин Методиев, че действително това е цялостна и целенасочена политика, заявена в началото на програмата. И действително тук се получава една смесица.
Пак казвам, така за нареченото условно преминаване – тук очевидно ще се съглася с мнозинството и с господин Методиев по отношение на чл. 123. Но мисля все пак тази последователност да се запази съответно в предучилищното образование и след това – в началния етап. Така че поддържам текстовете на вносителя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Препратката към науката и към мене. Може би ще го ползвам като дуплика.
Само да кажа, че практиките на училищата „Уолдорф” и на другите училища, които работят по тази методика – то не е методика, по-скоро използвайки тази философия, - показват много напредничавост в резултатите, които демонстрират децата.
Тук искам да се подкрепя с един пример по отношение на училището в София, което преподава информатика, което е свързано с Техническия университет. Искам да използвам и аргумента на фактите, които ни показват, че най-много награди печелят учениците в областите, в които нямаме структурирано образование, а това е информатиката. Там, където преподаваме най-малко целенасочени знания и най-малко оценяваме децата, защото знаем по-малко от тях, точно там достигаме най-големите резултати.
Училищата „Уолдорф” и подобните на тях предлагат възможностите на обучение, в което качественият компонент е изведен преди количествения. Не че количественият го няма. Естествено е, че го има, но той се предлага под друга форма. Специално до четвърти клас това работи добре и то е доказано. Сам преди време господин Данаилов казваше, че децата, които познава той, броят, смятат и се остойностяват и работят с камъчета, пръст и всякакви други пособия, различни от тези, които са познати на нас. И резултатите, които постигат, са по-добри.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Соколова. Колеги, преминаваме към гласуване на предложението на Веселин Методиев за отпадане на ал. 3 от чл. 120.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
Колеги, ако не възразявате, тъй като народният представител Диян Червенкондев вече е тук, да се върнем към разискване и гласуване на отложения текст на чл. 118. Преди това давам думата на вносителя, като докладвам становище на министъра на културата, че не приема създаването на нова ал. 8 в чл. 118. Заповядайте, колега Червенкондев.
ДИЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, благодаря за вниманието и за това, че ще чуете моето предложение и предложението на останалите колеги, които подписаха спонтанно това предложение за промяна в новия закон.
Първо, искам да кажа, че не съм специалист в тази сфера и съвсем като родител, като човек, който се среща с доста хора и с ученици бих искал да поставя на вашето внимание една нова концепция или ново виждане по темата за тези специални предмети, които в момента считам, че са изключително субективни и в много от случаите тяхното оценяване не зависи на 100 процента от възможностите на конкретния ученик.
Като философия на целия този нов закон аз останах с впечатлението, че акцентът и вниманието ще бъдат насочени върху самия ученик и според мене към неговото психично здраве.
В съвремието, в двадесет и първия век ние сме изправени пред основната заплаха всички да сме хронично болни от стрес и от други психични напрежения. Едно от тези психични напрежения според нас, вносителите и според мене е вкарването на тези количествени оценки още от началното – предучилищното и училищното образование, оценки, свързани с изучаването на изкуства, бит и технологии, физическа култура и спорт.
Ние предлагаме да остане все пак оценяване, оценяването да бъде с две оценки, оценката да бъде „Зачита се” и „Не се зачита”. Защото именно незачитането ще се равнява на двойка.
Вече разбрахме, че по много от основните предмети в образованието с двойка може и да се премине. Същото ще бъде и със „Зачита се” и „Не се зачита”. „Не се зачита” означава не само лоши постижения по конкретния предмет, било то по спорта, било то по пеенето, било то в сферата на изкуствата. Това ще бъде и едно несериозно отношение към преподавателя и към съответния учебен процес и материала по него, който се изучава.
Във физическата култура и спорт имаме изключително голям субективизъм, имаме деца с различни възможности, които и с най-голямото си желание да дадат всичко от себе си няма да успеят или не могат да успеят по никакъв начин да постигнат едни задоволителни и добри резултати, каквито те биха желали. Те биха дали всичко от себе си, биха тренирали, нямат отсъствие от учебния процес, уважават учителя, но това няма да им даде възможност да постигнат една оценка, която може би имат желание като отлични ученици по останалите предмети да постигнат и да имат пълна шестица в конкретната година.
Както чух и от дискусията по предния член, както всички знаем, има заслужени и незаслужени оценки. Според мене най-много незаслужени оценки има именно по тези предмети. Наистина много голяма част от учителите пишат отлични и добри оценки, без да бъдат заслужени, просто защото децата са добри.
Според мене ние трябва да имаме един обективен критерий и този критерий да бъде участието в учебния процес, постигнатите все пак резултати и да не бъдем достатъчно критични към децата, които искат, но не могат, влагат усилия, но не могат да постигнат конкретни резултати. Мисля, че това те не го заслужават. Всичко това рефлектира после в отношенията в семейството, между учениците.
Давам един пример конкретно с музиката. Една шестица по музика или по рисуване е проява на изключително голям субективизъм. Ако говорим само за теория, разбирам – който си знае историята на конкретен инструмент или какво представлява, добре. Но кой как пее, трудно може да бъде оценено според мене или поне децата няма да го разберат спрямо себе си.
Една шестица по физическо възпитание не е равна пак на шестица по физическо. Мисля, че там имаме други измерители – примерно кой по-бързо тича. И двамата ученика тичат добре, но единият тича по-бързо; единият скача по-високо, другият – по-дълго.
Така че мисля, че учениците винаги могат да се съревновават по тези количествени показатели. А съответно ние считаме, че когато един ученик е сериозен в учебния процес, по тези предмети ще има една оценка ”Зачита се”, която също ще си има някакви показатели, постигнати някакви нива на оценяване, равняващи се на средното и над средното. Но нека поне децата да не ги травмираме с неща, които не изцяло зависят от техните възможности.
Експертно тези мотиви може да не са добре написани, но именно затова сме в експертната комисия на Народното събрание, тук са само професионалисти, представители на министерството и биха разгледали като философията предложенията. Те ни най-малко не са политически, мисля, че никой не остава с такива убеждения. Надявам се, че бихте подкрепили една такава философия по тези предмети.
А що се отнася до някои критици, които казват, че, видите ли, по този начин ще принизим спортното обучение или пък обучението по изкуства, бит и технологии, аз съм последният човек, който иска да намали спорта. Напротив ако трябва да се правят предложения за увеличаване на часовете по спорт, така че нацията ни да става все по-здрава и да не затлъстява, аз съм от тях. Но нека да се обърнем към най-големия бич на съвремието – това е стресът и психичните отклонения още от най-малка възраст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз разбирам аргументите на колегата Червенкондев. В интерес на истината аз като ученичка пеех добре и тичах по-бавно. Но аз мисля, че няма особен чар в това да тананикаш „Върви, народе възродени” и да не знаеш кой е написал текста и кой – музиката на този чудесен български химн.
Между другото една анкета на телевизия „СКАТ” показа, че народните представители не знаят имената на Панайот Пипков и на Стоян Михайловски, но факт.
Вижте, предметите са изобразително изкуство и музика. И в края на краищата за мене не всеки може да рисува добре, но е чудесно да прави разлика между картините например на Ел Греко и на Рубенс, ако приемем, че са сходни. Това са предмети, които създават обща култура и те следва да бъдат стимулирани да я получат. Затова има стандарти за оценяване.
Между другото, всеки, който е запознат с оценяването и в момента, му е ясно, че там има друг набор от критерии, който не е свързан само с това, което природата ни е дала.
Колегите имаха тук и други аргументи. Те са определящи в голяма степен. Тъй като в края на краищата заради някой, който не може да пее, ще се окаже, че някой няма да може да кандидатства в Музикалната академия, тъй като с оценка „Зачита се” няма как да го приемат, защото не е ясно какво се зачита.
Това е законовата страна на въпроса и тя е важна. Но аз продължавам да твърдя, че тогава, когато говорим особено за оценки от културно-образователната област и изкуства, там стандартите са по-различни, стимулите са по-различни и от хора с обща култура ние просто имаме въпиюща нужда.
Това е важното и това се учи по тези предмети. Пеенето е даденост, която, дай боже, като тръпка, като усещане да развиваме всички. Иначе ритъма на чалгата младите хора го знаят. Чайковски трудно припознават, което е лошо. „Зачита се” само заради това, че припяваме песните на Ивана, няма как да ме удовлетворява, който и да пее, едва ли арията на Онегин, защото това вече е друго можене.
В този смисъл аз се опитвам да ви успокоя, че оценяването на ученици по тези предмети не е само на база на това, което ни е дал Господ като можене. То е и на друго, което се учи.
Така че аз няма да подкрепя това предложение с уважение към идеята да не бъдат репресирани, депресирани и съсипвани деца, които не могат да тичат бързо или не могат да рисуват добре.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Червенкондев ние преди малко приехме чл. 118, ал. 1 със следния текст: „Оценката съдържа качествен и количествен показател”. Значи оценката има два компонента – качествен и количествен.
Вие във Вашето предложение предлагате да се използва само качествен показател – „Зачита се” или „Не се зачита”. Кое е съответствието от гледна точка на количествения показател на тези две качествени показателчета? Кои са количествените съответствия на това, което Вие предлагате като качествен показател? Оценката трябва да има две страни, два компонента. Такъв текст сме приели. Трябва да има две страни. коя е втората страна?
Благодаря. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Първо искам да кажа на колегата Червенкондев, че аз имам принципна позиция, така че няма как да подкрепя този текст. Но искам да се възползвам от това, че ми е дадена думата, за да кажа на колегите – съжалявам, че господин Местан си тръгна – следното. „Зачита се” като оценка е въведено при въвеждането на комунистическата диктатура, за да направят от някакви случайни хора от улицата висшисти и са им измислили зачот, което е русизъм. И понеже в образователната традиция това е навлязло, сега се зачитаме в други посоки.
Няма как да се потърси в момента политическа атака от колегите от ГЕРБ от това. Защото ще атакуваме някого, да громим БКП-то заедно с Ивелин Николов. ( Веселост.).
Въпросът е този, който постави господин Имамов, и той е принципен въпрос – може ли да се поставя „Да” и „Не”, тоест двойка и тройка, защото това е изразът… Няма никакви шестици. Зачотът е това – двойка и тройка, за да могат да ги направят всичките от улицата висшисти. Това е смисълът на „Зачита се”. И е хубаво ние поне, които се занимаваме с тази проблематика, да си го знаем. Не е нужно господин Червенкондев да го знае, на когото не му е това работата в момента в парламента.
Въпросът е, че наистина трябва да се остави – тук колегата Богданова достатъчно ясно го каза – онези стандарти, които работят, работили са и работят за определени по-сложни, специфични човешки умения, като примерно „Бит и технология”, навремето му викаха „Трудово обучение”, да можеш да измериш умението за справяне с някакъв технологичен въпрос. Тъй като онова, за което госпожа Соколова говори преди малко в дупликата - за Валдорфската педагогика, можем да я наречем с друго ударение, която разчита на умението да се работи наистина с ръце, е произлязла през ХІХ век в Германия от една философска школа, нарекла се псиантропософия, и днес има огромна училищна мрежа по света от много елитно образование. У нас се прави сега за първи път цялостно училище по тази педагогика, защото Министерството на образованието преди този екип не искаше и да чуе, плашеха се от някакви педагогики. Обаче е специфично и се отнася за малък брой деца, където родителите имат такова огромно присъствие във всекидневието на училището, такъв огромен ангажимент там, че те почти изнасят половината, да не кажа повече от половината от дейността. Ако не боядисват те заедно с децата си, просто им показват вратата и казват: Идете в съседното училище.
А ние правим закон за масовото училище. Ние правим закон за всички, където има различни хора. Затова такива неща, които иначе имат своята аргументация, са неприложими в масовото училище. Може да са специфични в някакви училищни мрежи и там дават изключително добри резултати.
И понеже сме повлияни от това, че там са дали хубави резултати, хайде да ги приложим в масовото училище. Няма да стане. Не може, защото хората сме различни.
Затова съм против предложението на господин Червенкондев.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Заповядайте, господин Червенкондев.
ДИЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря. Уважавам мнението на всички експерти, които са членове на тази комисия, които чух. Наистина те са си професионалисти.
Това, което бих искал да кажа, е, че наистина по тези по-специфични предмети е много важна ролята на учителя. Според мене когато учителят успее да привлече вниманието на учениците, когато ги заинтригува и започнат съвместно да правят проекти по Трудово обучение или както се казва „Бит и технологии”, когато съвместно разучават добре песните и учителят успее да ги ангажира покрай себе си, мисля, че не е необходимо това да бъде количествено измерено с бележките 5, с 6 или с 4.
Що се отнася до това кое означава „Зачита се” и кое не се зачита като количествен измерител, аз мисля, че си има и стандарти, които могат да се запишат. Примерно стандарт „Зачита се” не от времето на БКП, а сега да се каже и да се знае точно.
Вижте, в интерес на истината в Института по финанси, в който и аз съм се учил, също е имало предмети със „Зачита се”. И тогава моят преподавател ми каза: Оценката по този предмет е с две оценки – „”Зачита се” и „Не се зачита”. Оценка „Зачита се” давам на тези, които покажат знание за над 4,50. Иначе всичко останало ще бъде твърде недостатъчно.
Така че винаги може преподавателят да даде своите критерии или да се напише в подзаконов нормативен акт и да се направи стандарта.
Така че в масовото училище според мене тези добри и правилни теории, които сигурно са основата на образованието, мисля, че не важат. Там в момента голяма част от преподавателите вкарват изключителен субективизъм по тези предмети, а не обективизъм, както би следвало да бъде.
Тези мотиви ме подтикнаха да направя тези свои предложения. Благодаря за вниманието и за отношението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз, колега Червенкондев. Колеги, ако няма други изказвания, пристъпваме към гласуване на чл. 118.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Веселин Методиев за отпадане на ал. 6.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Имамов и Хамид, като тяхното предложение по ал. 1 съответно да се има предвид и по ал. 6, 7 и 8.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 9.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложението на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов относно редакцията на чл. 118, ал. 6.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Диян Червенкондев относно нова ал. 8 на чл. 118.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 12.
Не се подкрепя.
Гласуваме текста по вносител на чл. 118 с приетата редакция по ал. 6.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3.
Подкрепя се.
Преминаваме, колеги, към текста на чл. 121 по вносител. Бяха направени изказвания по чл. 121 и по чл. 122. Други желаещи за изказване не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 121.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Нека да направим редакцията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имах предложения за редакции, които не бяха подкрепени. Ако имате други редакционни предложения, кажете ги.
Поставям на гласуване чл. 121 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 3.
Подкрепя се.
Член 122. Има предложение от народния представител Веселин Методиев и от народните представители Валентина Богданова и |Ивелин Николов. Второто предложение вече се прие в чл. 118.
Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Веселин Методиев.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 9.
Не се подкрепя.
Предложението на народните представители Богданова и Николов се подкрепя от комисията.
Гласуваме текста на вносителя по чл. 122 с приетата редакция на Богданова и Николов.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 4.
Подкрепя се.
Член 123. Има предложение на Веселин Методиев – чл. 123 да отпадне, и предложение на Валентина Богданова и Ивелин Николов. Изказвания?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ако колегите подкрепят предложението на господин Методиев, аз съм готова да оттегля текста, който ние предлагаме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз вече направих изказване – подкрепям текста на господин Методиев чл. 123 да отпадне. Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз също изразих нашето становище. Подкрепяме отпадането на чл. 123.
В такъв случай, госпожо Богданова, Вие оттегляте Вашето предложение.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Веселин Методиев за отпадането на чл. 123. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се. Член 123 отпада.
Член 124. Има предложение на колегата Веселин Методиев. Изказвания? Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Член 124 има за задача да реши казус, при който това не е масов случай, не е било и няма и да бъде и е свързан с поправителен изпит след 12-и клас, тоест получаването на документа, с който се отива във висшето образование. На практика това е базовият момент, който се случва в рамките на учебната година.
Затова моето предложение е свързано с една съвсем лека редакционна поправка, която обаче смислово ще реши казуса по-добре.
Вносителят казва така: Този, който не си е изкарал изпита, може да се явява на поправителни сесии без ограничение на броя изпитни сесии, при условия, определени с държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците.
Аз съм махнал „без” и съм сложил „при ограничение”. Това означава, че именно този стандарт може да реши специфични въпроси, различни за различните училищни мрежи и тези ограничения някъде да бъдат при еди-какви си условия, а други да бъдат при еди-какви си условия, някъде да бъдат с възможности за 5, 8, 12 пъти, другаде да бъдат 3-4. Има нужда в случая от известна мобилност. И това според мене го показва живият живот. Не че аз правя някакво откритие. Това си е всекидневие.
Затова въвеждането на този свръхлиберализъм отново ,без ограничение за всички, ми се струва неразумен. Нека да бъде при ограничения. Какви – нека да реши Министерството на образованието, младежта и науката, да си прегледа мрежата, да си ги види, да си прецени колко ще пуска, колко няма да пуска и т.н.
Смятам, че това е изключително рационално от гледна точка на самата работа на Министерството на образованието, младежта и науката.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Методиев, аз имам един въпрос. Добре, от тези мини ограничения нататък какво следва?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Отговорът е семпличък – не си взима дипломата. Защо трябва да стоим с пушката?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Ама с пушката ние ги вкарваме в училището. Аз съм още по-либерална. Не забравяйте – ние имаме задължително образование. Да, до 16 години, но е задължително.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин Методиев, хубаво е, че мотивираме предложенията си. Защото аз съвсем друго разчетох във Вашето предложение.
От тази гледна точка с хубавата идея да дадем възможност да се уредят различни критерии ние в един момент можем да спънем възможността наистина човек след години да осъзнае, че иска диплома. Може той на 18-19 години да не иска да завърши, а на 45 години да му дойде акълът и да поиска.
Този тип ограничаване ще създаде проблем наистина. Той наистина е не масов случай. Но при теорията, че човек може да учи, когато си иска и че има студенти на 80-годишна възраст и т.н. ние да сложим ограничение кога може да си вземе дипломата – не го разбирам и в случая няма да го подкрепя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз лесно ще отговоря на колегата Николов. Ако човек на 45 години вземе такива големи решения за себе си, което е възможно, тук няма никаква ирония… Аз познавам изключителни фигури в световната култура, които са успявали точно в тази възраст да си стъпят на краката, а са могли да изчезнат от културата. А за радост до ден-днешен правят огромна световна култура. Тоест човек може да прави такива поведенчески промени. Това е о’кей.
Решението на такава задача е простичко. Защото този човек, когато отиде в училище и каже, че иска да получи възможност да направи на 47-годишна възраст едно висше образование, ще му направят един индивидуален план и ще приключи този 12-и клас, защото той 11-и го е завършил. Това много лесно ще се постигне, ако човек иска да го направи.
Не се прави правило от изключенията. Защото като се прави правило от изключенията, масовият случай остава без никакви рамки. Това е лошото. Иначе винаги съм слушал, отнасям се с уважение, знам тези аргументи, когато се вадят конкретни примери от живия живот, но са примери. А ние правим за 100 хиляди, за 20 хиляди, за 80 хиляди, не за някакви набори. В момента този набор се е укротил около 60-70 хиляди и не мърда ни напред, ни назад. Значи правим правила за страшно много хора и ги правим за дълго време.
Искам да кажа, че тези неща се променят много трудно. И всички, които имаме повече опит в тази работа, го знаем много добре. Неслучайно госпожа Дамянова ходи по това стъргало вече две години с този закон, защото се вижда какво значи да се пишат такива текстове. Това никак не е лесна работа да се прави политика в тази област. Това е пар екселанс национална политика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вижте, по принцип, от една страна, предложението е приемливо от гледна точка на отговорността на учениците и на завършващите към изпитите. Защото да, ние казваме: те не повтарят 12-и клас и няма смисъл държавата да харчи допълнително средства, поне принципът ни е бил такъв. След това обаче сме дали сега действащата възможност да се явяват на колкото си желаят приравнителни изпити, не заради друго, а от гледна точка на текста в Конституцията, който казва, че всеки има право на образование.
И тук въпросът, който и Вие, господин Имамов зададохте – как ние ще го гарантираме това право на образование, ако наистина някой след години се усети? Защото ние не само имаме висшисти на по 80 години, но и зрелостници имахме тази година. Така че има и такива случаи. И тук няма ли да влезем в противоречие с Конституцията, от една страна? Защото ние имаме глава за валидирането, но там не сме предвидили валидиране на 12-и клас и де факто спираме всяко едно развитие.
От друга страна, аз си мисля, че при едно евентуално разграничение по-скоро можем в стандарта да завишим критериите и изискванията, така че наистина да сведем до минимум безотговорността на един ученик. Няма ли това ограничение да доведе до корупцията в училищата, казано направо? Защото това не е непознато явление в България нито пък в българската образователна система.
Пак казвам, аз съм за създаването на възможност за по-голяма отговорност от страна на учениците, но съответно при гарантиране на всички права. Не виждам начина, при който да гарантираме възможност за завършване на 12-и клас. Ако примерно допуснем валидиране на 12-и клас, тогава ще създадем такава възможност, защото там вече има и такси, които се заплащат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има ли други изказвания? – Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на господин Методиев.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 14.
Не се подкрепя.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 124. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 125. Има предложение на колегите Валентина Богданова и Ивелин Николов. Имате думата, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Моля, колеги ,наистина внимателно да видите съдържанието на чл. 125. Какво казваме в него? Става дума за деца със специални образователни потребности, които според ал. 1 не повтарят класа.
В ал. 2 казваме: „За обучението на ученик със специални образователни потребности, който има годишна оценка „слаб (2)” по учебен предмет по преценка на екипа за подкрепа на личностно развитие в следващия клас може да се разработва индивидуална учебна програма по съответния учебен предмет.”
Аз твърдя, че е задължително да се разработва такава. Ние нямаме с вас никакви други аргументи да кажем, че сме положили елементарни усилия да помогнем на това дете.
И вижте какво казваме: „В случаите по ал. 2, когато за ученикът не е разработена индивидуална учебна програма по учебния предмет, по който има оценка „слаб (2)”, през следващата година той полага поправителен изпит по този учебен предмет.”
Добре, защо не сме му направили програма, за да не се налага? Не разбирам тази логика. Аз затова искам някой да ми я обясни. А като положи поправителен изпит и не го вземе, той отново не повтаря класа. Кажете ми тази логика на оценка какво означава?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че въпросът е основателен. По-скоро какво имате вие предвид, като включвате това условие „може да”?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: И какво следва от полагането на поправителен изпит, след като по ал. 1 децата със специални образователни потребности не повтарят класа?
ЗАМЕСТНИК ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сега ще Ви отговоря на този въпрос, като преди това ще кажа, че това доста го дискутирахме в работната група. Там участваха и доста родители на деца със специални образователни потребности, разбира се, и експертите в министерството, които имат вече няколко годишен опит във включването на деца със специални образователни потребности.
Получава се така, че един ученик, дори да е със специални образователни потребности, има случаи, в които той може да положи така наречения общообразователен минимум – говоря със сега действащата терминология. Но той просто е мързелив или не му се учи. Тоест непокриването на изискванията не е заради специалните образователни потребности, а заради отношението на ученика към това.
В момента се получава така, че дори да е такъв случаят, автоматически това дете минава на индивидуална програма, което не е желателно според експертите. Това се базира на анализите, които правим, и на всички дискусии, които проведохме с родители на деца със специални образователни потребности. За мене също беше странно, че те искат децата им да повтарят класа, когато наистина е констатирано, че слабите резултати не се дължат на специалните потребности, които имат.
Затова сме сложили думичката „може”. Тоест имаме такава опция. А допълнителната работа вече с това дете е друг въпрос, който е засегнат по-горе.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Извинявайте, господин председател, но ал. 1 казва, че учениците не повтарят класа. Това е базовата теза. Какво значение има колко поправителни изпити ще полагат, защото са мързеливи или защото не са усърдни? Какво е значението на тези две алинеи втора и трета, аз не разбирам.
Само едно уточнение. Това е екип за подкрепа на личностното развитие и индивидуалната учебна програма, която се предлага, носи не само идея за учебно съдържание, но още нещо. Това е смисълът на екипите. Но така или иначе кажете ми що за поправка е това, която не води до повтаряне на класа? Какво значение има тя? Това е въпросът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има значение от гледна точка на кандидатстване и след това на получаване на диплома. Защото ако той продължава напред с тази двойка, съответно няма да може да кандидатства в училище и т.н. затова му е дадена възможност в този случай да се яви на поправителен изпит, независимо от това, че не повтаря класа, просто за да може накрая на седми или накрая на дванадесети клас той да има оценка тройка, а не двойка, за да може да си вземе дипломата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други колеги? – Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на колегите Богданова и Николов.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 9.
Не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 125.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се 2.
Подкрепя се.
Член 126. Изказвания? – Не виждам.
Гласуваме текста на чл. 126 по вносител. Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Член 127. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Гласуваме текста на чл. 127 по вносител.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 128. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Гласуваме текста на чл. 128 по вносител.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 129. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Гласуваме текста на чл. 129 по вносител.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 130. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Гласуваме текста на чл. 130 по вносител.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 131. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Гласуваме текста на чл. 131 по вносител.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 132. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Гласуваме текста на чл. 132 по вносител.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 133. Има предложение на народния представител Станислав Станилов. Изказвания? Имаме предходни текстове в този смисъл. Те не бяха подкрепени. Предполагам, че и становището на министерството е същото. Те не подкрепят предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станислав Станилов.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 133.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 134. Има същото предложение на народния представител Станислав Станилов. То не се подкрепя. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за чл. 134 по вносител.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 135. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 135 по вносител.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член. 136. Няма направени предложения от народни представители. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 136 по вносител.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 137. Има предложение на Катя Чалъкова и група народни представители. то е редакционно предложение. Становище на министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване чл. 137 по вносител с редакцията по ал. 5.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 138. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Гласуваме текста на чл. 138 по вносител.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 139. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Гласуваме текста на чл. 139 по вносител.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 140. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Гласуваме текста на чл. 140 по вносител.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Имате думата, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предлагам да спрем дотук, защото в следващия член има предложение на народните представители Богданова и Николов, които в момента не са в залата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз подкрепям това предложение. Колеги, има ли обратно предложение? Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съгласни сме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: С това приключваме по точка 1.
Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
В тази точка искам да докладвам, че се организира среща с делегация от Косово. Представителите на Комисията по въпросите на младежта молят за среща на 23 октомври от 9,30 до 11 часа. Това е следващият вторник. Допълнително ще бъдете уведомени за мястото на провеждането на срещата.
Други въпроси? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,50 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Огнян Стоичков)