---

П Р О Т О К О Л

На 19 септември 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия № 202-01-47, внесен от Министерския съвет на 17.07.2012 г.
2. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
3. Разни.
На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, Иван Ценов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи.

Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия № 202-01-47, внесен от Министерския съвет на 17.07.2012 г.
2. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
3. Разни.
Други предложения? – Не виждам.
Който е съгласен с проектодневния ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Колеги, ще ви уведомя, че в точка Разни ще докладвам поканата от Европейския парламент за следващата седмица в четвъртък за съвместно заседание на нашата комисия с Комисията по труда и социалната политика със съответните аналогични комисии в Европейския парламент. Също така ще обсъдим кореспонденцията, която води комисията, с Българската федерация по волейбол и получените от тях отговори през втората половина на месец август.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ № 202-01-47, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 17.07.2012 Г.
На заседанието на комисията присъстват доц. Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи и Иван Ценов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта.
По тази точка сме поканили и представители на фенклубове, на спортни клубове и федерации. Имаме постъпили и становища от Българския футболен съюз и от Българската федерация по волейбол.
Ние сме изпратили до още над 6 федерации и други спортни клубове молба за становище, но до момента само Футболният съюз и Федерацията по волейбол са ни представили своето становище, за което им благодаря. Те подкрепят законопроекта, но имат конкретни бележки за прецизиране на отделните текстове.
От името на вносителя давам думата на заместник-министър Иван Ценов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ЦЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на физическото възпитание и спорта като съвносител на този законопроект го подкрепя изцяло. Считаме, че промените, предложени в законопроекта, биха оптимизирали процесите по опазването на обществения ред по време на спортни мероприятия.
В общи линии това е нашата позиция. Няма да се спирам на положителните моменти. Сигурно има някои нови неща от предложенията на федерациите или на Футболния съюз. Нека да ги чуем и ще коментираме. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Доц. Вучков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители! Ние като съвносители на законопроекта естествено ще поддържаме неговата подкрепа и в комисиите, и в пленарната зала.
Също така не намирам за необходимо подробно да се спирам на всички акценти в законопроекта, които бяха формулирани след няколко публични дискусии, организирани от проф. Нейков, мисля, че под егидата на Футболния съюз и с активното участие на вицепремиера Цветан Цветанов, които се проведоха, ако не се лъжа, през последните седем-осем месеца. Искам да кажа, че това не е закон за противодействие на футболното хулиганство, а срещу така нареченото най-общо спортно хулиганство. Това не е закон, който регламентира само и единствено функции на полицията.
Ако се тръгне в плоскостта на такъв разговор, с ангажименти само на полицията, според мене ще бъде грешно. Полицията пристъпва към противодействие на различни противообществени прояви накрая. И така трябва да бъде. Затова не трябва да се започва с полицията и прокуратурата включително.
Затова, за да се осъществи хубава превенция на спортното хулиганство изобщо, е хубаво да се регламентират много ясно отговорностите на други звена и институции извън полицията, много преди полицията да поеме своите ангажименти.
Затова смятам, че в този законопроект са въведени няколко качествено нови моменти, с оглед натрупаната практика, разбира се, по прилагането на закона или пък се подобряват някои стари разпоредби, с оглед приложението им през последните няколко години.
Само ще напомня – изцяло нов момент в нашето законодателство е една фигура, която е позната за европейските практики – фигурата на стюарда. Доколкото разбирам, внимателно четейки законопроекта, това е една диспозитивна възможност, а не задължение за въвеждане на такава фигура при спортни мероприятия.
Разбира се, по нов начин се регламентират критериите и условията, при които малолетни и непълнолетни лица, тоест лица под 18 години, могат да бъдат допускани като посетители на спортни мероприятия.
Въвеждат се нови ограничения при внасянето на спиртни напитки, монтиране и използване на видеокамери. Има редакция на понятието „спортно хулиганство”. Не съм съвсем сигурен, че е абсолютно безспорно това понятие. Ако можете да ми помогнете със своите разсъждения, ще ви бъдем благодарни.
Нещо изключително важно, което е продиктувано от разпоредби на Конституцията и редица становища на омбудсмана – все пак за първи път въвеждаме възможност за обжалване решенията на първоинстанционния съд пред второинстанционния, именно окръжния съд при налагането на административните наказания.
Общо взето това са нещата, на които исках да се спра. Разбира се, има и други елементи в законопоректа – увеличаване на глоби, санкции за неизпълнение на всяко конкретно задължение по закона и се разширява кръгът от субекти, които подлежат на наказание за неизпълнение на отговорностите.
Както обяснихме в Комисията по вътрешен ред и сигурност миналата сряда, когато законопроектът почти единодушно беше подкрепен, вероятно има много неща, които трябва да се подобрят. Според мене участието на други структури, които имат ангажименти по този законопроект, извън полицията, трябва да бъде стимулирано, те да дадат своите становища в дискусия, която ще бъде проведена изрично в Комисията по вътрешен ред и сигурност и тук през вас, и в писмени становища, за да може да се съобразят евентуално, когато се следва траекторията на законодателния процес. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви и аз, доц. Вучков. Колеги, постъпило е становище от Националното сдружение на общините, които подкрепят проекта по принцип, отново с бележки, които съм предоставил на вашето внимание.
Откривам дискусията. Имате думата. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги, госпожи и господа! Аз ще разделя изказването си на две части. Първата ще бъде много кратка и тя в голяма степен е в резонанс с това, което казаха представителите на изпълнителната власт, на вносителите на законопроекта.
Самата идея за подобряване на закона е позитивна и най-общо философията на законопроекта като предприемане на мерки е добра. Това успяхме да разберем от мотивите на вносителите и от самия текст. Това, предварително казвам, означава, че на първо четене ние имаме възможност да подкрепим този законопроект.
В същото време не може да не са забелязали и вносителите, и колегите, когато са се запознавали по-подробно, че законопроектът има два основни проблема. Първият е в положителната идея да се опитаме по някакъв начин да регламентираме що е то „противообществени прояви”. Този опит на вносителите не е достатъчно успешен. Идеята да се вкарат в правна рамка естетически категории и то с епитети ще създаде много сериозна невъзможност за прилагането на закона.
Ще дам само един пример - първият признак на противообществена проява са изрази и жестове, които са особено вулгарни. Кой преценява кой жест е особено вулгарен и кой не е? И как се прилага? И заради това следва наказание. Така епитети и естетически категории да ги вкараме в правна рамка, мисля си, че няма как да сработи.
Оттук идва вторият проблем. Вторият проблем е, че реално голяма част от текстовете могат да бъдат прилагани само ако се случи нещо неприятно.
Проблемът с непълнолетните и пълнолетни лица, техните родители и придружители. Някой може ли да ми каже какъв е начинът на един човек да докаже на входа на стадиона, че е родител на едно дете. Защото дори на акта за раждане няма снимка. И то не е изглеждало по време на раждането така, както изглежда по време на една спортна проява. Да, идеята е позитивна ,че те трябва да имат някакъв придружител. Но дайте да се опитаме да го направим така, че да работи. И ако случайно се случи нещо с това дете, тогава в съда ще доказваме кой е родител и кой не е родител. И вярна ли е тази декларация в две части.
Аз няма да влизам в подробности. Видели сте декларацията. Това са две декларации – участвал и не участвал.
Казвам всичко това, защото и становището на Сдружението на общините има своето основание за малките спортни обекти. Няма как да изискаме на всяко спортно състезание да има видеонаблюдение на всеки сектор. Да, „Пирин” - Гоце Делчев успяха да си направят, дадоха им пари – да се слави името му, направиха си лицензиран стадион. Но ще могат ли всички в окръжните групи и т.н. да си направят лицензирани стадиони? Сещате се пък първенството по хандбал на какви терени продължава да се провежда, защото не е само футболът.
По много от нещата, не във всичко, е право в становището си Движението на футболните привърженици.
Завършвам с това, защото винаги сме искали да бъдем принципни – философията на закона е добра, ще го подкрепим на първо четене. Но на второ четене определени текстове по никакъв начин няма да подкрепим и ще внесем своите предложения за промени. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Заповядайте, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! По същество трябва да поработим по този закон. И още веднъж ще кажа, че тук не става въпрос само за хората, които са любители на футбола, а и при много други спортове се получават ексцесии по време на срещите.
Ако ми позволите, господин председател, само да вметна – не като реплика. За обидни жестове и думи имаме много сериозен опит от Англия. Колегите много често наблюдават мачове от английското първенство. Няма и една година, когато един от най-известните футболисти – говоря футболисти, не запалянковци – Уеин Рууни беше сниман с неприлични жестове пред камерата и нецензурни думи и го наказаха да не играе четири или пет мача, ако не се лъжа, нещо много сериозно. И това е футболист! Значи те имат на какво да стъпят.
Ако добре си спомняте, колеги, преди години английското първенство беше вандалщина. Сега колегите знаят, че ръкопляскат като на театър. И това стъпва върху закон и ви го казвам с абсолютна убеденост.
Колкото за това ,че не всички стадиони могат да си го позволят, съм напълно съгласен с Вас. Но като спортен човек аз и като председател на федерация в момента се опитвам да кажа, че не са толкова скъпи тези съоръжения, които могат да се заснемат при сегашната техника. Знаете за така наречените свободни боеве. Снимаме всички, защото стават ексцесии не само на ринга, а и около ринга.
Така че можем от тази гледна точка да стъпим на здрава основа върху закон. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Заповядайте, колега Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, скъпи гости! Ако следваме методиката на господин Николов, аз също ще разделя законопроекта на две части.
Изцяло се придържам към мотивите на вносителя. Подкрепям тази инициатива. През последните години от случките, които се случват по футболни и спортни зали, се вижда ,че старият закон не е проработил както трябва и се налага промяна в редица текстове. Затова силно подкрепям вашата идея.
Но във втората си част не мога да се съглася с редица текстове от законопроекта. С риск да прозвучи много пресилено, ще кажа, че цари един малък хаос в цялата подредба на всички текстове в закона. Естествено такъв хаос цари и в закона, който действа в момента. В много текстове се говори за неща, на които не им е мястото тук. Има недоразумения като израза „престъпления или нарушения по този закон”. Всички колеги знаят, че не може да има престъпления по този закон.
По прилагането на законопроекта се натъкваме на един омагьосан кръг. Съдът налага глоба, която в 7-дневен срок следва да бъде платена по сметка на съда. Тя не се плаща в този срок и отива в съответното териториално поделение на НАП, където една година НАП се опитва да събере тази глоба. тази глоба обаче не може да се събере в този срок и се връща отново в съда. Съдът налага общественополезен труд. Това отива при кмета по местожителство. Кметът казва: ще свършиш тази работа за толкова часа. Обаче деецът казва: Няма да я свържа. Кметът пише писмо и казва: човекът отказва да свърши работата. Отново се връща в съда и съдът заменя общественополезния труд пак с глоба. и тръгваме пак по този път.
Трябва да премислим на второ четене да прецизираме тези текстове малко по-внимателно, да измислим някакви начини за събиране на тези средства. За съжаление събирането на глобите излиза от обсега на този закон и въобще не е предмет на разпоредбите на този закон.
Приветствам идеята за стюардите. Вижда се, че това работи в цял свят.
Подкрепям и идеите, които са съобразени със защита на малолетни и непълнолетни.
Притеснен съм от високия размер на глобите, които предвиждаме да налагаме на нарушителите. А същевременно съм озадачен, че са много ниски по размер глобите за организаторите на спортни мероприятия. Мисля, че там трябва да завишим санкциите, а да ги намалим за извършителите, с цел по-лесното им събиране. Защото когато една глоба е малко по-малка, събирането е доста по-улеснено и няма да се наложи да пращаме на кмета допълнителни работници.
На второ четене ние ще си направим нашите предложения.
Имам едно известно притеснение относно съхранението на записите от спортните мероприятия. В текста е записано, че същите не се унищожават, когато има престъпление и нарушение по този закон – слагам в кавички думата „престъпление”. Но следва да се запише и текст, че когато вече се наложи самото наказание, те следва да бъдат унищожени. Не могат вечно да бъдат съхранявани тези видеозаписи. Трябва да бъдат предвидени гаранции и отговорности за лицето, което следва да съхранява видеозаписите.
Вярно е, че вече в правоприлагането се установи известен ред при използването на такива доказателства, но за това следва да има доста прецизен ред.
За да обобщя всичко, ще кажа, че ще се въздържа от подкрепа на закона. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Хамид. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми представители на кабинета, уважаеми гости! Аз косвено ще отправя реплика и на колегата Хамид. Защото забелязваме нещо, което може да се определи вече като устойчив рефлекс, за съжаление не само от това управляващо мнозинство, а и от предишните. Всеки път, когато има проблем с прилагането на действащ закон, ние прибягваме до изменение на закона.
Съзнавате ли, че така като Народно събрание доброволно приемаме да бъдем субекти на отговорността по прилагането на закона, което не е наша работа?
Какво в действащия закон пречи да се прилагат тези разпоредби, които сега стоят пред мене? В една или друга форма това е казано. Паническото прибягване до промяна на закона все пит, когато има проблем с прилагането на действащия закон, е форма на прехвърляне на отговорността от прилагащите закона органи към законодателя.
Затова е редно, господин председател, оттук нататък да изискате анализ на прилагането на действащия закон кои пунктове, кои ситуации и защо се оказват неефикасни, за да е необходима поредната промяна в закона. Това е принципната ми бележка. Защото това нормотворчество на юруш не решава нито един проблем, много често проблемът е в прилагането на закона.
Аз бих искал да попитам, вероятно спортните клубове организаторите на спортни мероприятия имат опит: как така проверяващият на входа на един стадион има информация, че еди-кое си лице е със забрана за посещение на спортни клубове? Има ли задължение той да носи фланелка „забранено влизане в стадиона”? Как става тази проверка? Говоря за приложимостта на някои от нормите, които се предлагат.
Второ. Когато изреждаме в отделни текстове кое по смисъла на този закон е „непристойно поведение”, или изреждането е изчерпателно, или въобще не прибягваме към изреждане, а имаме една синтезирана дефиниция. Защото когато този ред завърши с т. 13 – „друга подобна проява, нарушаваща обществения ред”, това е недопустимо в един закон.
Кой ще прилага този закон? Който и да е. Представяте ли си каква неограничена свобода му давате, че той може по свое усмотрение да прецени и най-безобидната проява като друга подобна проява, нарушаваща обществения ред, примерно подобна на използване на забранени предмети? Кое е подобното друго?
Аз не искам да делегираме чак такива права, защото така може да се стигне до изрична забрана на свобода на изразяване на емоция по време на спортно състезание.
Слава богу, добре, че тук поне за малолетните предвиждате режим за явяване без настойник, ако спортното състезание ще завърши преди 22 часа. Защото ако забраната е тотална, аз със задна дата щях да се чувствам виновен. Бях на 13 ненавършени години, когато избягах не откъде да е, а от община Кирково, от гръцката граница и бях на стадиона да гледам първата победа над „Аякс” с 2:0. Това следва да е възможно за юношите.
За да решим един проблем, да не обезсмислим емоцията и радостта от едно спортно състезание! Това ми е молбата – да видим кои норми са приложими и кои не са. Може би на второ четене ще ги прецизираме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Местан. Други изказвания? Да дадем думата и на представители на фен организациите. Има думата Димитър Ангелов – председател на Сдружението на привържениците на ЦСКА.
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател! Благодаря на всички за дадената ни възможност да си кажем и нашето мнение.
Абсолютно съм съгласен с господин Местан, даже искам да го допълня и разширя. Някой може ли да ни даде тълкувание на понятието „видимо пиян”? Как ще определяме кой е пиян и как ще определим кой има право да отиде на мач? И защо онова, което е валидно за тези, които карат МПС, трябва да е валидно за този който ще одите на стадиона?
Какво значи „обидни жестове”? Ами вижте какво, даже и в операта има случаи, когато има „у-у-у”, „а”, „о” и аплодисменти.
Какво значи „забранена символика? Защо забраниха знаме на ВМРО, организация от 1912 г., което е било по време на Крушовската република, да влезе на последния мач – с Армения? И защо МВР вменява отговорност на делегати?
Задавам един конкретен въпрос. ФЕН-клубът на ЦСКА иска да направи 12 български знамена, които са били на Сливница, които са били по време на Първата световна война, които са били по време на Балканската война и Вътрешната македоно-революционна организация също е имала хора, които са се биели за свободата на България и на това знаме пише „Свобода за нашата поробена родина Македония”? Защо не беше пуснато на стадиона? Кому пречеше това? МВР отиде и сигнализира на делегат, който не е българин и беше забранено това знаме да влезе на стадиона. Там пишеше само за България, нищо повече, нищо по-малко.
Разберете, хората, които ходят на стадиона, са патриоти, български данъкоплатци. Искаме да подкрепяме любимия отбор, искаме да подкрепяме родината със законови средства. Недейте да мислите, че всеки, който ходи на стадиона, е престъпник. Не го мислете това нещо. не е нормално 400 човека да се проверяват от една полицейска кола дали са пили и колко са пили и който има над 0,5 промила, да не влиза на стадиона! В края на краищата ние не влизаме с колите на стадиона.
Не може само рестрикции, не може само забрани. Нека да има един независим орган, който да каже кое е редно, кое не е редно. Нека да има ясни правила. Нека да бъде казано: на стадион се влиза с толкова и толкова, в кола се сяда с толкова и толкова. Нека да се каже кое е забранено. Българските бойни знамена не могат да бъдат забранени на българските стадиони. Съвсем ще е друга работа, ако знамето на ВМРО и Владо Черноземски са в Белград. Там е забранено. Но на нашия стадион не може да бъде забранено онова, което ние сме учили в часа по история и сме се възхищавали от него.
Много моля, уточнете абсолютно всичко, за да излезе един читав закон. Вие казахте: защо старият не се прилага? Ами старият закон беше направен от хора, които не са били, господин Местан, на стадиона. Мисля, че беше направен от една дама, която беше близка на господин Петканов. Взеха се едни държавни пари и се направи нещо, което не работи. Преписа се малко от немския закон, преписа се малко от английския.
Питате как ще разберем кой е със забрана. Ами навън тези със забраните ги викат един час преди мача в РПУ-то и ги пускат един час след мача. И така няма смисъл стюардите и другите да гледат кой е със забрана и кой не е със забрана.
Помислете ги тези неща. ние сме написали доста неща тук, моля ви да бъдат видени тези неща. Защото в края на краищата футболът, всяко едно спортно състезание е направено от любителите за любителите.
Навремето императорите в Рим са държали така ръката и като й хареса на публиката, вдигат пръста нагоре, ако не й хареса, вдигат пръста надолу.
И нека да бъде вменена отговорност на онези, които управляват процеса футбол. Българският футболен съюз да нареди на собствениците да си оправят базата. Откъде тръгна да се променя законът? Не преди 7 – 8 месеца, а след мача на „Герена”, когато 4300 човека от ЦСКА бяха изгонени заради безумието на 10-12 човека. И Българската полиция изгони 4300 за нещо, което беше персонална вина на 12-15 човека. Тогава господин Цветанов инициира първата среща и благодарение на Футболния съюз тръгнаха нещата. Над „Герена” се мятаха камъни. Не казвам нищо лошо за техния стадион. Но ако нямаше камъни, нямаше откъде да бъдат мятани. Защо се дават лицензии на съоръжения, където има павета, където са опасни?
Оправете базата. Направете така, че да няма възможност да се случва лошото. Задължете ги тези, които благодарение на футбола си ситуираха бизнес за стотици милиони. Нашите хора дойдоха с бизнеса за 20 млн. в ЦСКА. Сега бизнесът на „Титан” е над 200 млн. лв. А „Армията” е без лиценз, не е оправено нищо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Ангелов, малко по-късно отново ще Ви дам думата, ако желаете.
Давам думата на представителя на Българския футболен съюз.
ЕЛЕНА ВАТАШКА: Благодаря Ви, господин Стоичков. Съвсем набързо искам да изложа позицията, най-вече от гледна точка на практиката и на приложението на закона. Защото там са трудностите и в стария закон. Ние искаме да избегнем проблеми в приложението и на новия.
По отношение на английския опит. Призоваваме всички народни представители да приемат, че може би най-автентичната, капсулирана и напълно различна от целия друг европейски свят култура е именно английската култура. До голяма степен лобито на английската футболна федерация, на английската полиция в света на сигурността, в света на спорта наложи много мерки, но тези мерки срещат големи трудности при приложението, защото културата на народите, нравите, начинът им на живот нямат нищо общо с английския исторически, икономически и социален контекст.
Ако приемем, че ще препишем от един английски футболен закон кое е забранено, уверявам ви, че 90 процента от зрителите ще трябва да бъдат арестувани. Нито желаем това, нито има смисъл.
Ще изложа кои са най-важните моменти, които бихме искали като Футболна федерация в едно добро сътрудничество с различни фенклубове да останат в закона. Ние сме ги изложили в нашето становище, но искам просто да ги изтъкна още веднъж.
За нас е важно да се регламентира един демократичен и в синхрон с общото законодателство начин на санкциониране на нарушителите. Футболните фенове трябва да се ползват с всички права, които имат българските граждани, да се обжалват присъдите, да имат право на справедлив процес и всички други неща.
Демонизирането на феновете, оформянето им като една група, която е злодеят на обществото, не носи полза нито на феновете, нито на обществото. Защото има много други проблеми на обществения ред, а футболното хулиганство е просто един от тях.
Важен е въпросът за пиротехниката. Именно от Англия и от други северноевропейски страни дойде театралната схема за гледане на мач – всички седят, всичко е много чисто, всичко е много прегледно. Да, но ние сме в Южна Европа, ние сме на Балканите. Пиротехниката с един разумен регламент, такъв, какъвто съществува в Австрия, в Норвегия, е напълно в синхрон със състоянието на нещата в момента. Ако отпадне пиротехниката от закона, това ще се сблъска с изключително негативна реакция на всички големи фенклубове, тъй като това е част от забавлението, част от емоцията. И като служител на Българския футболен съюз мога да ви кажа, че са минимални материалните щети от тази пиротехника и почти няма никакво физическо нараняване. Тоест нейната опасност не отговаря на фактологията в случая.
Друг важен момент е предложението за забрана на лозунги, плакати и други, съдържащи призиви за омраза и насилие. Ясно е по каква линия идва това предложение. То идва по линия на международно полицейско сътрудничество и на международни спортни организации. един такъв текст обаче ще постави извън закона голяма част от така наречената хореография , знамена и други атрибути на българските агитки, които са патриотични, с историческа насоченост, съдържат послания от възрожденските писатели, послания на Левски, на Христо Ботев, на Добри Чинтулов. Всичкото това ще попадне под цензура.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ние имаме вашето становище. Маркирайте най-важните пунктове от това становище, което имаме в писмен вид.
ЕЛЕНА ВАТАШКА: Тези са важните неща. последно и ще завърша. Наистина призоваваме ролята на председателя на фенклуба да не бъде дегенерирана до позицията на сътрудник на полицията. Това са обществени организации, това са свободни хора. Те, разбира се, имат роля да съдействат за опазване на обществения ред, за предотвратяване на инциденти. Но това са неща на лична съвест и на личния морал на всеки, както и на всеки гражданин.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, няма да правя изказване. Но наистина искам да чуя отговор на въпроса във връзка с може би най-важната промяна, свързана с чл. 21, където се дефинира понятието „спортно хулиганство”. В мотивите на вносителя чета, че – цитирам буквално: „Новата редакция на същия член предвижда ясно разграничение на различните хипотези, като се допълват случаите, в които определени действия следва да се класифицират като спортно хулиганство”. И забележете – „По този начин се постига конкретизиране на понятието”.
Аз искам да попитам: каква конкретизация въвеждате с т. 13 – „друга подобна проява, нарушаваща обществения ред”? Това е най-неясната формулировка за спортно хулиганство. Има противоречие между съдържателния аспект на предложената промяна и претенциите, които четем в мотивите на закона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, благодаря.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И дава тържество на субективната воля на прилагащия члена субект.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, колеги, дами и господа, представители на министерството! Аз лично няма да подкрепя този законопроект за изменение на закона, защото и от това, което прочетох, и от това, което чух тук, виждам, че се прави опит да се създаде мини наказателен кодекс за спортни и футболни фенове.
Аз си мисля ,че прекалено много го мачкаме този народ и прекалено много рестрикции се опитваме да въвеждаме срещу прекалено малко организация и прекалено малко ответни мероприятия.
Редица текстове считам, че са изключително недомислени. Някои от колегите вече споменаха част от тях. Особено непристойните жестове, престъплението по този закон, задължението за явяване в структурите на МВР, което донякъде кореспондира с пробацията, само че без да е наложена. Редица такива недомислици, като родителските декларации, акта за раждане, употребата на алкохол и влизането в спортни съоръжения след употребата на алкохол. След това вписванията в регистъра нямат абсолютно никакъв регламент по какъв начин се заличават. Няма реабилитация и т.н.
Тоест това е опит да се напише един мини наказателен кодекс, без той да е прецизиран така, както е философията на Наказателния кодекс.
Ето защо аз не виждам основание да подкрепя този законопроект, при положение ,че на първо място на държавата й липсва организация по отношение на спортните мероприятия в съвсем друг аспект. не мисля, че ние трябва да тръгнем отново да мачкаме спортните и конкретно футболните и волейболните фенове. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Катя Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Смятам, че всички се обединяваме около важната теория, че ако искаме да има ред, трябва да има правила. Правилата, разписани от 2004 г. и променени до настоящия момент в сега съществуващия закон, със сигурност са дали пропуски в системата на организация. Всички искаме по нашите стадиони да има футболни или спортни запалянковци, които да се държат възпитано и да няма прояви на спортно хулиганство. Всички искаме нещата да бъдат подредени така, че картината да бъде розова. Само че знаем, че когато емоцията надделее, това не може да се случи.
Затова аз лично ще подкрепя направените промени в закона, защото смятам, че е правилно и самите клубове, както и отговорниците за самите спортни съоръжения да носят съответната отговорност при организиране на самите спортни прояви.
Но както и в съществуващия досега закон, заедно със своите промени, така и в промените, които сега се предлагат, липсва една хипотеза. И тя е как ученици и членове на спортни клубове могат организирано да посещават спортни мероприятия. Тази хипотеза не съществува. По принцип посещенията и организираното пътуване са в наредба на министерството и касае пътуването за екскурзии. Но хипотезата за организирано посещение на спортни мероприятия не я виждам разписана в така предложените промени, както и в сега съществуващия закон.
Така че аз бих искала да чуя отговор как се предвижда да бъдат организирани тези посещения. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за реплика, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаема колега, трябва да Ви кажа, че има разпоредба в предложения закон. И тя е много странна. Там има един общ принцип, който стои по-високо от наредбата и наредбата трябва да се измени в духа на тази разпоредба, която се предлага с изменението. А именно, че едно дееспособно лице не може да носи отговорност за повече от три непълнолетни деца. Което означава ,че един клас от 21 ученика от спортно училище следва да се придружава от 7 учители. Има го в закона. Преценете дали е възможно и необходимо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за дуплика.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Благодаря, колега Местан, че насочихте вниманието ми към този текст. Аз го прочетох. Но този текст не обслужва хипотезата, когато става въпрос за организирано пътуване и за организирано посещение. Защото този текст категорично се отнася само за посещение. А понякога посещението на самото спортно мероприятие е свързано и с пътуване. Така че се преплитат две хипотези. Това имах предвид.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това, което важи за родовото понятие, е трудно приложимо за видовите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? Представителите на фенклуба на „Левски”, ако желаят, могат да вземат отношение. И ще помоля вашите изказвания да завършат с това, което правят народните представители – подкрепяме закона или не го подкрепяме. Това е важното за нас. А тези бележки ще ги имаме предвид на второ четене.
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ: Говоря от името и на господин Владимиров, говоря и от името на Божо от „Ботев” – Пловдив, говоря от името и на момчетата от „Локомотив” – Пловдив. Ние ще се съберем в неделя в Катуница всичките, навършва се една година от нещо срамно за българската държава, и ще кажем това, което мислим.
Госпожата се интересува как ще се организират пътуванията. Четири хиляди човека аз ги заведох в Рим и се прибрах сам. Два ферибота взех. Никой не иска да ми дава автобуси., защото заради един страдаме всички ние. И това трябва да залегне в тези закони.
Това имаше предвид и Елена Ваташка – един човек да дава информация. Аз не мога да давам информация и не желая да давам повече информация. Искам да има ясни правила. Направете ги.
Подкрепяме по принцип промените в закона, но искаме да бъдат във вид, който да работи. Приветстваме това, което се случва, но го направете вие, господа законодатели, да работи, а не да ги променяме след една година пак, след още две – пак. И тръгнете, много ви моля от базата. Задължете чорбаджиите, бизнесмените, хората, които стопанисват тези обекти, държавата, която дава бизнеса на тези, да си оправят стадиона. Не може да има стадион без дамска тоалетна. И стадион „Народна армия”. Не може да има павета като на Шипка и да искате да няма свинщина. Винаги има при 5-10 000 човека две зрънца, които ще направят простотията. Те не отиват заради мача, те отиват да направят свинщината. Не може 4300 да страдат заради 12.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Това вече е категорична позиция. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само за протокола една реплика, която не е свързана пряко със законопроекта. По всички позитивни примери за борба със спортното хулиганство, които бяха дадени, винаги се е работило двупосочно. Едното е регламентацията на правилата, за което вие говорите тук. Другото, понеже съм се интересувал, и в Австрия, и в Англия всички неща как стават. Там има специални проекти за повишаване квалификацията на полицията, която работи.
Аз си спомням, че и в България през 90-те години стартираха такива проекти. Не знам доц. Вучков дали си спомня – умението на полицая да различи инициатора, умението да го изолира и т.н. Понеже съм се занимавал подробно със СДВР, казвам го като препоръка – ако ние подобрим професионализма на полицаите, няма да се стигне до това, което се случи тогава на „Герена”. За това трябва да се работи отделно и то да се работи в МВР.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Владимиров.
ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз съм представител на фенклуба „Левски”. Добър ден. Много е важно следното. В София са наясно с нещата, които стават. Но в провинцията са доста некомпетентни, не са имали такива проблеми, както столичната полиция. Нашето желание е, ако може, да има един координатор, който да има правомощия в провинцията. Това е много важно, защото там местният шеф на полицията казва на столичния полицай, че той е дотук и оттук нататък те го решават. Това много пречи, защото просто са некомпетентни. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Колеги, други изказвания не виждам. Позволете ми и аз да кажа няколко думи по законопроекта.
Законопроектът дълго време беше обсъждан, включително присъствах на кръгли маси от април месец миналата година с всички заинтересовани институции.
Безспорно за мене законът има нужда от изменение и допълнение. Защото както се чу, както показа и практиката, този закон към момента не се прилагаше или приложението му беше опорочено. Анализът, който се иска по приложението на закона, аз не мога изрично да го искам, защото го иска Законът за нормативните актове. Всеки вносител е длъжен при представяне на проект за изменение и допълнение на закон да представи анализ от досегашното прилагане на закона.
Какво обаче буди притеснение. В това отношение подкрепям изказващите се преди мене народни представители понятийната система на законопроекта не е ясна. Отговорностите – също. Духът и философията ги подкрепям и затова ще гласувам за законопроекта. Духът и философията съвсем накратко означават по-малко полиция, повече самоорганизация. Това е идея, която аз ще подкрепя, защото я виждам в този законопроект.
Но всяка идея би се опорочила, ако боравим с неясни понятия. Вече беше казано по едно от основните понятия – що е това „спортно хулиганство”.
Също така функциите, правата и задълженията на длъжностните лица със забележка,че те не са длъжностни по смисъла на Наказателния кодекс, които са предвидени от спортната общност, невинаги са така ясно написани, че да не се допусне дублиране на отговорности, ерго без отговорност. Защото наред с координатор по сигурността, отговорник по сигурността, ръководител на спортното мероприятие сега имаме и стюард по сигурността. Тоест на кого се обаждаме, когато има проблем? и дублирането на функции няма ли да опорочи добрата идея за самоорганизацията на спортната общественост?
Казах за спортното хулиганство. Спортното хулиганство, така, както е дефинирано, се дефинира като по-лека форма на хулиганство по смисъла на чл. 325 от Наказателния кодекс. Но аз питам следното. В Наказателния кодекс е регламентирано като криминално деяние неизпълнение на разпореждане на полицейски орган, унищожаване и повреждане на чуждо имущество, притежание и използване на оръжие.
И ви давам следния пример. Едно спортно хулиганство доведе до унищожение на моя лек автомобил, който е паркиран до стадиона непосредствено преди спортното състезание, деецът по кой закон ще отговаря? По този ли или по Наказателния кодекс? Ако аз не изпълня полицейско разпореждане отпред пред партийния дом, отговарям по Наказателния кодекс. Ако не го изпълня на стадион „Герена”, ще отговарям по по-лекия ред. и тогава, ако имам импулс да наруша закона, отивам на стадиона – там ще нося по-лека отговорност.
По отношение на самоорганизацията – тук се различавам от изказаното мнение на колеги, които казаха, че видеонаблюдението ще утежни бюджета на спортните клубове и не всички спортни стадиони, особено в малките населени места, ще имат видеонаблюдение. Но ако идеята е повече самоорганизация, това означава повече отговорност. Нека президентите на спортните клубове да инвестират и в сигурност. Защото тази инвестиция е инвестиция в живот и здраве на феновете и тя е безценна.
Така че нека да дефинираме добре понятията, с които работим. Нека ясно да разграничим функциите на отделните длъжностни лица в спортната общност – кой за какво отговаря, докъде се простират неговите отговорности.
И не на последно място, и президентите на федерации и на клубове. Защото тук много лесно могат да се регламентират финансовите потоци. Ако даденият спортен клуб в населеното място с 3000 човека не може да си позволи стадион с 300 камери, тогава спортната федерация да е длъжна да подпомогне финансово този спортен клуб. Защото този спортен клуб формира федерацията. Ако няма клуб, няма да има и федерация. И вече това е въпрос на бюджетна и на финансова политика на спортното министерство, което пък отговаря по поставените въпроси за сигурността и функционалността на спортните обекти.
Министърът на спорта си слага подписа ,че този спортен обект е годен за експлоатация. Ако има павета, железа, арматура и други, негова е отговорността. И аз ще подпомогна тази отговорност да е свързана и с повече права, ако са необходими на спортния министър.
Приключих с изказването си. Други колеги? Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз искам да направя едно предложение, господин председателю. Изразиха се вече доста мнения и се обединяваме около една идея, че законът трябва да се преработи доста. И предлагам една работна група, която да работи и в която работна група да влязат представители и на фенклубовете, в която работна група да влязат и представители на вносителя и народни представители.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приемам Вашето предложение, колега Хамид. Ще го докладвам на председателя на Комисията по вътрешен ред и сигурност, която е водещата комисия, и ще изявим готовност ние като членове на Спортната комисия да бъдем включени в състава на тази работна група. Благодаря Ви за предложението.
Не виждам други желаещи за изказване. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът се приема. Благодаря на представителите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството за физическото възпитание и спорта за участието.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ № 202-01-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.04.2012 Г.
Предстои разглеждането на чл. 54. Има предложение на народния представител Огнян Стоичков.
Накратко, колеги, идеята на предложението, което поставям на вашето внимание, е преимуществено да дадем предимство, ако мога така да се изразя, на детските градини в предучилищното образование. Тоест задължителното предучилищно образование да се осъществява в подготвителните групи на детските градини, а при недостатъчен капацитет на детските градини да се използва училищната база и там да се създадат подготвителните класове за задължителната предучилищна подготовка.
Предложенията по ал. 2 и ал. 3 ги оттеглям, тъй като са намерили място в текстове на закона.
Становище на Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук трябва да направя само една бележка относно това, че става въпрос за задължителното предучилищно образование, а не за цялото предучилищно образование. предполагам, че това е техническа грешка.
Единствените притеснения, които имаме, са относно словосъчетанието „недостатъчен капацитет”. Какво означава „недостатъчен капацитет”. Това в рамките на населеното място ли е, в рамките на район от дадена голяма община ли? Да, ясно е, мярката работи вече две години, ние този дебат го водихме още през 2010 г. Ясно е къде се правят групите в училищата. За нас е изключително важно обаче, там, където са организирани групи за задължително предучилищно образование в училищата, условията да отговарят на тези, които са подходящи за едни деца на 5 и на 6 години, както това се случва, тоест трябва да има необходимата среда и съответно общината да инвестира.
Практиката показа – позволявам си да го споделя с вас, ако ми позволите, че в началото действително училищата бяха много заинтересовани от тези групи. Но след наши проверки, след като се оказа, че условията не отговарят на тези, които ние тогава написахме в закона, съответно много от тях се отказаха, а тези, които решиха да продължат, просто инвестираха необходимите средства. И действително практиката показа, че тук става въпрос за големите общини, като София и Варна.
Така че това сме имали предвид ние в чл. 54. Може би трябва да се прецизира, че всъщност за групите, които се организират от училищата, трябва изрично да бъде посочено, че има необходимите условия за това. Разбира се, те ще бъдат разписани, както сме записали тук, в държавния образователен стандарт за предучилищното образование и съответно в държавния образователен стандарт за физическата среда.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, заместник-министър Дамянова. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, гости! Аз ще подкрепя част от предложението на председателя на комисията господин Огнян Стоичков. Смятам обаче, че Вашето предложение, господин председател, не може да се възприеме като алтернатива на предложението на вносителя, защото в предложението на вносителя има нещо, което задължително трябва да се съхрани.
Разбирам, че Вие замествате израза от текста на вносителя „при условия и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищно образование и на държавния образователен стандарт за физическа среда” с израза „които имат възможност да създадат условия за провеждане на целодневно обучение”. Това са две много различни неща и Вашият текст категорично не замества абсолютно задължителния според мене израз на вносителя „съобразно стандарта за предучилищно образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда”. Защото групите в задължителна предучилищна възраст, които ще бъдат не в детски градини, а в училище, не могат да се осмислят като излишната класна стая, в която да вкараме 4-5-годишни деца, вече и 4-годишни по смисъла на този закон. Няма как да стане. Тези чинове са за деца, които са минимум на 6 години. В тази възраст от 4 до 6 години разликата между 4-годишното дете като физическо израстване и 6-годишното дете е огромна. Така че тук трябва категорично да се прилага нарочният образователен стандарт, включително и за физическата среда.
От друга страна обаче, независимо че предложението на вносителя се подразбира, че акцентът е върху детските градини и затова се използва съюзът „и” - съюзът „и” се използва за въвеждането на еднородни части. Тук не можем да равнопоставяме детската градина и групата в началното училище.
Затова съм съгласен с Вашето предложение, че изрично следва да се постави акцент върху това, че общините следва приоритетно да разширят капацитета на детските градини, защото това е естествената среда за едно 4-годишно дете. В този смисъл приемам Вашето предложение.
Затова бих предложил едно обединяване на двата текста, ако комисията се съгласи. С други думи, „Предучилищното образование се осъществява в подготвителни групи в детските градини, а при недостатъчен капацитет на детските градини – в подготвителни класове в училищата, при условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищно образование и на държавния образователен стандарт за физическа среда”. Струва ми се, че така нещата си идват на мястото.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Между другото, аз ще подкрепя логиката на колегата Местан. Защото ние тези дебати за това къде е мястото на децата в задължителното предучилищно образование ги водихме веднъж, когато правихме поправката в Закона за народната просвета. Там след много дебати мисля, че накрая постигнахме съгласие, че мястото на тези деца, когато няма възможност да бъдат в детските градини, те отиват в училищата. Тогава уредихме критерии, на които следва да отговаря тази база, в която ще се обучават деца в училищата.
Въпреки това аз продължавам да мисля, че имат време 12 години да битуват в училище. И е добре този продължителен предучилищен етап да се случи в детските градини. В този смисъл, дори да не е най-прецизен текстът, който предложи колегата Местан в момента, според мене това е логиката на бъдещия текст.
Аз ви предлагам да подкрепим по принцип предложението на колегата Стоичков, да приемем текста, който предложи, ако, разбира се, министерството има нова идея към съдържанието му, който предложи колегата Местан. И може би във времето на дискусията до края на закона няма никаква пречка да се върнем отново към него, за да бъде той прецизен и чист, да отговорим на въпроса, който постави заместник-министър Дамянова, защото той е важен – капацитетът на кои детски градини? Защото ако продължавам да слушам, че в София има свободни места в района, в който аз живея – в Нови Искър, а аз вече имам съмнение, че това е така, то, разбира се, децата от Панчарево няма как да ги пратим в Нови Искър и те да се чувстват комфортно, независимо дали има или няма капацитет.
Можем да измислим текст, но нека да подкрепим тази идея, защото в нея има смисъл. И той не ни разделя. Мисля, че всички мислим в тази посока.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател. Колеги, моето предложение е чисто редакционно – дали да не помисли комисията върху варианта да заменим израза „недостатъчен капацитет” с термина „невъзможност”. Струва ми се доста по-определено като понятие. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз имам също едно редакционно предложение, но към текста на вносителя, в смисъла, който е вложен от вносителя.
В момента текстът на чл. 54 може да бъде прочетен така, че и училищата, и детските градини са длъжни да осигурят условия за задължителното предучилищно образование. Според мене това не е идеята на министерството. Идеята е точно, че училищата са резервен вариант в случаите, когато детските градини нямат капацитет и в още един важен случай – когато родителите имат съображения и предпочитат училището, защото е по-близко, защото имат повече доверие на директорите, на учителите и т.н.
От тази гледна точка аз мисля, че трябва да оставим и двете възможности, но да прецизираме текста в чл. 54. И конкретно моето предложение е следното: след думата „училищата” да се добави „които могат да осигурят условия за това”. Тогава чл. 54 ще звучи така:”Предучилищното образование се осъществява от детските градини, а задължителното предучилищно образование – и от училищата, които могат да осигурят условия за това, при условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищно образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда”. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Реплика – колегата Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Категорично възразявам. Смятам, че предложената редакционна бележка взривява философията на закона. Защото отново не може да се разсъждава от гледна точка на реалностите на София, Пловдив, Кърджали, Момчилград. Трябва да се разсъждава от гледна точка на реалностите в едно село, което няма детска градина. Общата разпоредба на закона е, че в годината, в която детето ще навърши 4 години, то задължително подлежи на предучилищно образование. Как може да превърнете от абсолютно задължение в правна възможност – ако иска, ако може да го прави училището. Ами ако там няма детска градина, как ще се изпълни императивът на закона? Как ще извозваме 4-годишни деца в града? Естествено е, че там, където училището е единствената образователна институция и няма детска градина, това училище трябва да има императивното задължение да осигури тези условия.
Моля Ви, оттеглете предложението си и не трансформирайте императива в правна възможност. Така трябва да оттеглите основния текст. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Така, както разбрах колегата Михайлова, тя предлага друг прочит на Вашата редакция, колега Местан, с която аз съм съгласен. Тоест там, където има детска градина и училище, даваме преимущество на детската градина, там да бъде задължителната подготвителна подготовка, а където има детска градина и училище, училището, ако е осигурило условие, тогава родителят да има избор: имам детска градина налице с подготвителна група, имам и училище налице с подготвителни класове.
Така разбрах аз предложението и така бих го подкрепил в духа на Вашата редакционна поправка на моето предложение, която аз приемам.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинявам се, господин председател. Така го разбирате и аз знам, че Стефани Михайлова внася точно това съдържание. Но редакцията на текста не ни казва това. Прочетете – „детските градини и училищата, в които”. Това е обща разпоредба. Къде е хипотезата – няма детска градина? Къде е? Нашият вариант включва тази хипотеза.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Бихте ли казали още веднъж вашата редакционна поправка?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Първо, ясно е, че става въпрос за задължителното предучилищно образование. Нека текстът да започне така: „Задължителното предучилищно образование…”
Ако искате да изведете в отделна разпоредба задължителното предучилищно образование, ние трябва да създадем или две алинеи, или трябва да направим два текста. Затова първият текст ще бъде чл. 54, ал. 1 със следния текст:
„Ал. 1. Предучилищното образование се осъществява от детски градини.
Ал. 2. Задължителното предучилищно образование се осъществява от детските градини….” Но тук го има. Защо твърдите, че го няма? Вие ме объркахте. Има го. И тук вече следва вашият текст: „а задължителното предучилищно образование, в случаите, когато няма достатъчен капацитет в детските градини, може да се осъществи в училища, които – тук вече е императивът – съгласно стандарта са създали условията”.
Това е смисълът. Ако искате да изчеткаме текста, можем да го направим, това не е проблем. Само че тук отварям една скоба. Госпожо Дамянова, още при обсъждането на частичното изменение на закона – може да проверите в стенографските протоколи – аз поставих въпроса за съответствието на това задължение на родители и на деца, които вече не са в училищна възраст, а са в предучилищна, за съответствието на Конвенцията за правата на детето на ООН. И Вие ми дадохте отговор чрез Правния отдел, че не установявате противоречие в тази конвенция.
Тук аз не искам да нося отговорност за тази ваша правна експертиза. Тази отговорност е изцяло ваша. Аз разсъждавам на базата на вашия отговор, че задължителното предучилищно образование не противоречи на Конвенцията на правата на детето на ООН. Вие ми казахте, че сте направили проверката и затова отговорността е ваша. Подкрепата за тази редакция не ме ангажира с евентуално противоречие в Конвенцията за правата на детето.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Вашата интерпретация на моето предложение е съвсем точна. Аз исках точно в този смисъл да се изкажа. Така че по този въпрос няма какво повече да кажа. За мене обаче е ясно, че не са еквивалентни текстовете. И там, където се подчертава, че училищата са алтернатива само при недостатъчен капацитет на детските градини, имаме два проблема. Единият е въпросът за това какво означава „недостатъчен капацитет” и другият е с избора на родителите, които и при достатъчен капацитет биха избрали училището.
От тази гледна точка смятам, че не са равностойни текстовете. А мисля, че при задължително предучилищно образование е абсурдно да прочетем текста, че ако няма детска градина, училището няма да осигури условия. Просто такъв прочит ми се струва несъответстващ на общия дух на закона. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако се обединяваме около идеята моето предложение да бъде подкрепено по принцип и това, което може да помогне за текста на вносителя, бихме могли да го подложим на гласуване и ако желаете, след това да бъде представено от експертите на комисията в няколко варианта на текст, които ще обсъдим като окончателен текст като предложение на комисията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Като предложение на комисията. Но много е важно да бъдете подкрепен, господин председател. Защото нали знаете спора – при наличие на свободни места в детската градина ще имат предимство тези, които подлежат на задължително предучилищно образование.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, говорим само за ал. 1 на моето предложение. Алинеи 2 и 3 аз ги оттеглям.
Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя ли това процедурно предложение, което направих? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители. Аз още в първоначалното си изказване казах, че съм абсолютно съгласна. Имам своите притеснения за понятието „недостатъчен капацитет”. Имам своето притеснение и за това, което госпожа Михайлова каза. Примерно ако един родител работи в Панчарево и живее в квартал „Иван Вазов”, в Панчарево има училище с предучилищна група. В квартал „Иван Вазов” обаче няма такава. Какво пречи аз да си избера свободното място, което има в групата? Защо да лишаваме родителя? Защото ограничавайки се само до недостатъчния капацитет, действително се ограничава желанието на родителя.
Ние лично считаме, че редакцията, която направи госпожа Михайлова, е уместна. Това в никакъв случай според мене не изключва хипотезата, която господин Местан имаше предвид. Защото по-надолу в закона ние сме казали, че общината е тази, която създава условията. Тоест тя като няма детска градина, естествено че няма да вози деца на 4 години от едно населено място в друго, както не ги вози и в момента. Тя обаче е длъжна, ако няма капацитета, а в повечето случаи няма, има сграден фонд училище, да създаде условията за формиране на такава група в училище.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбрах. Предлагам да процедираме по следния начин, в случай че се подкрепи по принцип това, което аз предлагам като идея.
Ще подложа на гласуване три редакционни поправки, ако желаят колегата Местан, колегата Хамид и това, което предлага Стефани Михайлова. Да приемем една от трите редакции. В последващо заседание, ако ни се представи по-добра от приетата днес редакция, се прави предложение за прегласуване и ще се върнем отново на този текст.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, нека да не поставяме в конкуренция тези редакционни бележки, защото не са направени ад хок. Във всяка от тях има разум. Затова предлагам Вашето предложение и текстът на вносителя да бъдат подкрепени по принцип и да представим една обща редакция, а не да влизаме в конкуренция.
И за да не вземам думата повече, ще кажа, че за съжаление имаме стотици населени места, госпожо Дамянова, в които няма нито детска градина, нито училище. Точно това е абсолютно неоспорим факт, защото казахме, че на територията на Момчилград има 28 населени места със статут на кметство и кметско наместничество, а училищата са само четири. Така че проблемът, който поставих за средищните училища като адекватно финансиране, в тези случаи има отношение и към съдбата на 4-годишните деца. Те ще пътуват, за да изпълнят родителите им закона. А това е допълнителна тежест за издръжката на средищните училища. Да не смесваме темите.
Аз се радвам, че не отхвърлихте прибързано предложението ми и ще обсъдим на спокойствие това предложение за новата формула за финансиране на тези средищни училища.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз няма да правя процедурно предложение. Моето предложение не е ад хок. Ние сме разполагали с текстовете на доклада, с предложенията. Тоест то е мислено. И ми се струва, че всички са имали тази възможност да обмислят и да представят редакции.
От тази гледна точка мисля, че не е целесъобразно да отлагаме повече, защото темпото се губи и не е ефективен този подход. Реално с доклада разполагаме от месеци, както и с предложенията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, следваме правилника, като имаме предвид процедурните предложения, които направи колегата Местан. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: След всичките тези дискусии, които бяха полезни, можете ли да ми кажете какво лошо намирате в оригиналния чл. 54 на вносителите? Какво не му е наред? Какъв недостатък има този чл. 54 по вносител?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако въпросът е директно към мене, аз веднага ще отговоря. Четейки не като председател на комисията, а като родител на едно дете, което ще бъде обхванато от предучилищната задължителна подготовка чл. 54, аз този съюз „и”, на който и колегата Местан постави акцента, го разбирам, че имам право като родител да дам детето си и в детската градина, и в училище.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Там, където има възможност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Никъде не е казано в чл. 54 по вносител там, където има възможност.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Така се подразбира.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз не го подразбирам така. Аз имам задължение моето дете да го пратя на задължителна предучилищна подготовка. Държавата ми казва: това задължение е свързано с наше задължение на държавата, ерго на общините да създадем условия и в детската градина, и в училище. Тогава правото ми на избор, ако аз не мога да го упражня – това, което Вие казвате: там, където може, - тогава какво право на избор е?
Аз си мисля, че тук бяха представени заключения на психолози, педагози и родители, разбира се. Аз мисля, разбира се, субективно, че преимуществено мястото на 5-годишните е в детските градини, сред своите връстници, сред по-добрата материална база. Защото коментирахме вече, че имаме наредба на Министерството на здравеопазването за задължителни басейни в детската градина, но няма задължително басейни в училищата. И прочие детайли, които в един определен момент могат да бъдат изключително важни.
Аз затова правя това предложение, ако го подкрепите, разбира се.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Като подкрепящ предложението Ви, ще кажа, че става въпрос първо не само за 5-годишните, а и 4-годишните. Още по-тежък става проблемът.
Господин Имамов, виждам логика в даването на предимство за 4 и 5-годишните деца да реализират задължението си в детската градина. И това трябва да стои като ориентир за държавната политика и политиката на местните власти. Защото това трябва да породи необходимост от изграждане на детски градини, където ги няма. Именно когато се дава предимство, а не се равнопоставят формите на реализиране на задължението за предучилищно образование, това ще подскаже и посоката на държавната политика. Трябва да се укрепи капацитетът на предучилищните форми в детските градини, ако ние въвеждаме това задължение. Ако ние кажем: може и тук, и там равнопоставено, тогава няма да го има този акцент, това предимство.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисля, че всеки си каза становището по въпроса. За процедура има думата Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин председателю, ако вървим в тази посока да вземаме думата по 10 пъти върху един текст и това да кара всички останали да се въздържаме от изказвания, защото времето страшно много напредва… Аз разбирам, че текстовете са страшно важни, но много закъсняваме. Моля Ви да спазваме правилника. Защото ние така ще вървим с един текст на една комисия. Аз разбирам всичко, но се обръщам специално към господин Местан за разбиране. Защото текстовете са ясни, предложени и да ги дефинирате по 10 пъти, просто няма да променят начина на моето гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За процедура Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Последна процедура за това заседание. Вижте колеги, аз приемам, че не трябва да се губи темпо. Искам само да се уточним. Ако в губенето на темпо дискусията няма значение, да не я водим. Ако сте готови да търсим смислено решение, аз съм готова да подкрепя вносителя и Вашето предложение да търсим общ текст. Ако няма да го правим, за да бързаме, да ни е ясно как да гласуваме и да си гласуваме.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Още една процедура, господин председател. Що се отнася до темпото, аз предлагам да попитаме мнозинството има ли някакъв текст на опозицията, който те приемат. Ако не приемат, предлагам да гласуваме ан блок закона и да приключим. Какъв е проблемът?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приемам бележката на колегата Дукова. Припомням отново регламента, който е общовалиден за Народното събрание и парламентарните комисии - 5 минути изказване на вносител, 3 минути изказване на народни представители. В случая се изказа господин Имамов и репликата беше от колегата Местан. Така че аз не мога да огранича правото на всеки народен представител да се изказва. Господин Имамов се изказа само един-единствен път.
Колеги, връщам се към предложението си, в случай, че бъде подкрепено моето предложение по принцип. Ще подложа на гласуване редакцията на Стефани Михайлова. Ако желае господин Местан – ще подложа на гласуване и неговата редакция. И ако постигнем по-добра редакция в следващото заседание, ще помоля до 15 часа следващия вторник в комисията да бъде представен текст, с който аз ще запозная комисията и следващата сряда ще подобрим текста, ако намерим по-добра формулировка.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Така отваряме възможност и за други предложения, които бяха направени по този параграф.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Нека да продължим работата. Не виждам други становища.
Подлагам на гласуване предложението на Огнян Стоичков. Който е съгласен да го приемем по принцип, при оттеглени алинеи 2 и 3, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се по принцип предложението на Огнян Стоичков за чл. 54, ал. 1.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с редакцията на госпожа Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се с тази уговорка, която направих – до 15 часа на следващия вторник могат да постъпят нови текстове, които отново ще бъдат поставени на вниманието на комисията следващата сряда.
ХАМИД ХАМИД: Господин председател, за протокола – аз си оттеглих моето редакционно предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Раздел ІІ – „Постъпване и преместване в детската градина”.
Не виждам изказвания. Който е съгласен с наименованието на раздел ІІ, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Член 55. Има предложение на народния представител Веселин Методиев. Имате думата за изказвания. Не виждам. Становище от Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя така направеното предложение, защото то прецизира нашата идея. Ние също сме имали това предвид. Ако така е по-ясно, категорично го подкрепяме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата за изказване. – Не виждам.
Който е съгласен с предложението на Веселин Методиев, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с приетото предложение.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
По членове 56, 57, 58 и 59 няма направени предложения от народни представители. ако не възразите, ще ги подложа на общо обсъждане и гласуване. Имате думата за изказвания.заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Думата „съгласуване” кой предлог предполага? Съгласувам с някого. С кого? А страдателният залог изисква „съгласуван от”. А тук текстът в чл. 58 е „след съгласуване от педагогическия съвет”. Аз мисля, че трябва да бъде: съгласуван с някого. Не може да бъде: съгласувано от някого. Образователен е законът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Член 58, ал. 1 – това, за което говори колегата Местан, на мене ми се струва, че би следвало да го допълним. Затова правя редакционна добавка и текстът да стане: „в съответствие с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите, нормиране и заплащане на труда и държавния образователен стандарт за физическа среда”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, не е заяждане на дребно. Съгласуването е дума, която обозначава процеса на взаимодействие между участниците в акта на съгласуването. Когато имаме резултат, резултат на одобрение, тогава се налага предлогът „от”. Да кажем „одобрен от директора на училището” или „одобрен от педагогическия съвет”. Но „съгласуван от педагогическия съвет” не ми се връзва.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз моля да подкрепите това, което току-що каза господин Стоичков. Той ме изпревари. В предишно гласуване вие приехте и нашето предложение – да бъде добавен стандартът за физическа среда. И е съвсем логично той да бъде отнесен отново тук. Защото важно е броят на групите да бъде свързан не само с финансирането, но и с физическата среда, в която тези деца ще битуват. Така че нека да го допишем. Това е логика от предишни наши гласувания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище на Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние също подкрепяме така направеното предложение. Логиката ни е била, че в стандарта за финансиране всъщност ще се направи препратка и ще се посочи като условие стандартът за физическа среда. Но за по-голяма яснота считам, че няма пречка той да бъде добавен. И, разбира се, за по-голяма сигурност, която е необходима.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище по втората редакционна поправка от колегата Местан?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз не правя редакционно предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приемливо ли е това предложение за предлога „с” и „от”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доста редакции бяха правени на предлозите, включително и от нашите коректори и тези на Министерския съвет. Аз съм съгласна с така направената редакция.
Ако позволите обаче, господин Стоичков, да предложа една друга редакция – за физическата среда. Мисля ,че е по-добре да бъде „в съответствие с физическата среда”, за да не се получи така, че да уредим една и съща материя в два подзаконови акта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания не виждам. Който е съгласен с текста на чл. 56 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване текста на чл. 57 по вносител.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 58, ал. 1 – гласуваме редакционно да заместим предлога „от” с предлога „с” и накрая да се добави „в съответствие и с държавния образователен стандарт за физическа среда”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Текстът да стане: „след съгласуване с педагогическия съвет”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен с направените две редакционни поправки, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване чл. 59 по вносител.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Раздел ІІІ с наименование „Организация на предучилищното образование”. изказвания по наименованието? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложеното наименование на раздела, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Подкрепя се текстът на вносителя.
Член 60. Има предложение на народните представители Имамов и Хамид. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, ал. 3 от чл. 60 забранява формирането на групи по етнически признак там, където има различие в отделните детски градини. Нашето предложение разширява забраната и за групи по религиозен признак.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище от Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Ние не бихме се съгласили с тази добавка. Защото, от една страна, Законът за защита от дискриминация достатъчно ясно и подробно разписва абсолютно всички признаци, включително и етническия произход. Защо обаче сме решили да изведем точно този елемент и този признак в Закона за предучилищното и училищното образование?
Много са докладите по отношение на сегрегацията в българското образование, в детските градини, в училищата по етнически признак. Последният доклад от 13 март миналата година на госпожа Макдугъл, която е независим експерт по въпросите на малцинствата, това също е изведено. Етническият произход като елемент на сегрегация е основен и в Националната стратегия за интегриране на ромите, която е приета от Народното събрание.
Затова сме решили да изведем този признак. Но той не изключва религията. Още повече, че няма практика в българското образование да имаме формиране на групи и на класове на основата на етнически произход. Затова считам, че не е уместна тази добавка за религиозната принадлежност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте колега Имамов, за реплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Сегрегацията по етнически признак е точно толкова нарушение и грешка, колкото сегрегацията по религиозен признак. Няма никаква логика в това нещо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Валентина Богданова поиска думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Между другото, аз не споря съм заместник-министър Дамянова. Има такива доклади. Има логика в този запис, който вносителят предлага. Но аз си мисля, че има и българска практика, и българска реалност. И аз не разбирам какъв е проблемът да бъде подкрепено предложението, което правят колегите Хамид и Имамов. Още повече, че ние сме записали като основни принципи, които този закон трябва да гарантира, и толерантността, и взаимното уважение, и т.н. и стоим зад тях. И е важно според мене законът да каже: не сепарирайте и не разделяйте децата освен по етнически признак, което е европейски проблем, и по религиозна принадлежност, тъй като пък България има свои.
Аз лично не разбирам откъде има проблема. Смятам, че няма пречка да подкрепим предложението на вносителя. Но аз лично смятам, че има логика в това,което казват колегите Хамид и Имамов.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Снежана Дукова.

СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Аз смятам, че не е удачно това предложение по една много простичка причина. И ще кажа защо.
Първо, това, което е казано в Закона за защита от дискриминация, е повече от ясно. Етносът е характеристика, която дефинитивно може да бъде определена от всеки. Включвайки религията, която понякога е много дискретно човешко присъствие и съкровено интимно човешко чувство, ако мога така да се изразя, тогава трябва да дефинираме всичките останали начини, по които ние трябва да ги сепарираме, и всички останали неща – по пол, по възраст, по самосъзнание, по бит, по убеждение, по всичко. Защото ние говорим по принцип за всички ученици.
В този смисъл аз смятам, че не е редно да включваме религията. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Ако може и аз да изразя становище.
Аз съм съгласен, че етническата принадлежност е една константна величина. Религиозната принадлежност би могла да бъде динамична и трудно определима величина. Тази религиозна принадлежност кой и как я декларира? Аз като родител подписвам декларация ли за моето 4 или 5-годишно дете за неговата религиозна принадлежност?
Иначе аз споделям духа и идеята, която предлагат колегите Имамов и Хамид и това, което каза Валентина Богданова. Но ми се струва, че ако така е записано, повече ще създадем трудности при прилагането, отколкото да решим въпроса. Благодаря.
Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Основанията да говорим за недопускане на сегрегиране по етнически признак са също толкова сериозни, колкото са сериозни основанията да провеждаме политика против сегрегирането на религиозен признак. Този текст ми изглежда излишен – „Когато в детската градина са записани деца с различна етническа принадлежност от една и съща възраст…”. Нека да кажем, че при формирането на групите в предучилищното образование не се допуска сегрегиране. И точка. Това включва всички признаци. Не се допуска сегрегиране. Или ако искате още по-общо – по признаците на дискриминация по Закона за защита от дискриминация. И точка. Това е най-чистият вариант. Тогава вече забранявате сегрегиране и по други признаци – пол, социален статус и т.н., и т.н. Хубаво е да има такъв ориентир.
Така че предлагам текст: „При сформиране на групите в предучилищното образование не се допуска сегрегиране по принципите на дискриминиране, съгласно Закона за защита от дискриминация”. Който говори бретонския диалект примерно, да каже: аз не попадам нито в характеристика на етнически, религиозни, езикови и т.н. малцинства по международните договори.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата. Има ли други изказвания?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако искате, да спрем до думата „сегрегация”. Текстът да бъде така: При сформирането на групите в училищното образование не се допуска сегрегация”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Дамянова, становище по предложението на господин Местан?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз не бих искала в Закона за предучилищно и училищно образование да употребяваме думата „сегрегация”. Това означава, че трябва да обясним какво е сегрегация и т.н.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие я вкарахте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз не съм я вкарала в закона. Аз просто цитирах доклад на един независим експерт. Вече говорим за приобщаване и интегриране.
Така че бих искала да се придържаме самите ние. Ако се сещате, по-нагоре гласувахме този текст.
Има и още нещо по отношение на религиозната принадлежност, на което искам да ви обърна внимание. Знаете, че при изучаването на религията като задължително избираема и свободно избираема подготовка децата се разделят на групи.
ЛЮТВИ МЕСТАН: В системата на предучилищното образование въвеждаме думата „сегрегация”. Аз се питам – вие защо я въведохте? Вижте предложението на вносителя, подписано от министър-председателя Бойко Борисов. То гласи така: „Когато в детската градина са записани деца с различна етническа принадлежност от една и съща възраст, не се допуска обособяването им в групи по ал. 1”.
Отворете речника на чуждите думи и вижте какво означава думата „сегрегация” на български език – обособяване, отделяне, разделяне по определен признак. Вие сте го предложили и ме питате: защо вкарвате тази дума! Това вече е несериозно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тогава може да използвате българската дума, господин Местан.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защо слагаме чужда дума, като можем да сложим българската? За какво ви е тази „сегрегация”?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Българската дума е сложена.
Ако няма други изказвания, ще подложа на гласуване първо предложението на колегите Имамов и Хамид.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на колегата Местан за замяна на думата „обособяване” със „сегрегация”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинете, целият този излишно разточителен израз „Когато в детската градина…” да се замени и да се каже направо: „При сформиране на групите в предучилищното образование не се допуска сегрегация”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване този текст.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 60.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се. По членове 61, 62, 63, 64, 65 и 66 няма направени предложения от народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания. – Не виждам. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване чл. 61.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Поставям на гласуване чл. 62 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 63 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Гласуваме чл. 64 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 65 по вносител.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 66 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Раздел ІV с наименование Съдържание на предучилищното образование”.
Изказвания по наименованието на раздела? – Не виждам.
Поставям на гласуване наименованието на раздела.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 67. Има предложение на колегите Имамов и Хамид. Имате думата за изказвания.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, мисля, че се разбрахме в началото да прескачаме тези гласувания, когато става дума за замяна на думата „компетентности” със „знания и умения”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване чл. 67 по вносител.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 68. Няма направени предложения от народни представители.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Понеже на първо четене не може да се коментират отделни текстове в закона, затова взимам думата. Тук моля да ми помогнете. Говоря много сериозно. Действително имам проблем да разбера текста на вносителя: „Процесът на предучилищното образование е подчинен на прилагането на педагогическа система като част от стратегия за развитие на детската градина или училището…”. Не мога да разшифровам този израз.
Отново питам: „… е подчинен на прилагането на педагогическа система като част от система за развитие на детската градина или училището”. Какво значи педагогическа система като част от система за развитие на детската градина? Ако някой го разбира, да ми го каже, за да гласувам за текста. Иначе просто няма да участвам в гласуването, защото не знам дали съм съгласен или не. Не го разбирам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище на министерството?
ВЕСЕЛА ГЮРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, господин министър, госпожо Дамянова! В случая става въпрос за един нов модел, който има иновативен характер и който е свързан с философията и същността на предучилищното образование и на цялостната единна социално-педагогическа система детска градина – начално училище – гимназия – висше образование. тоест говорим за единен модел на педагогическа система, в която отделните етапи и степени са цялостно решени като една визия за приемственост и перспектива, именно като една стратегия.
В този смисъл може би е по-коректно да се каже „единен модел на социално-педагогическа система”, което ще е по-точно. Но педагогическата система всъщност представлява наистина не развитие на цели, съдържание, форми и организация на отделните етапи, а цялостното им реализиране в един плавен, непрекъснат преход, който се основава наистина на реализирането на закона и дава възможност за единство на целите, съдържанието и организационните форми като непрекъснат процес на един единен модел. Това е всъщност новата философия на закона, който се реализира.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За реплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз искам да благодаря. Това, което чух сега, го разбирам, но не чета това в текста. Вие говорите за педагогическата система, която обхваща всички етапи – предучилищно, училищно, висше образование. Но вижте какво се казва тук. Тук става въпрос за педагогическа система като част от стратегията за развитие на детската градина или училището. Тук имаме „или”. Тоест това се отнася само за детската градина, не за цялата система.
ВЕСЕЛА ГЮРОВА: Те са отделни части.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие казвате за детската градина. Когато използвате съюзът „или”, нещото, което се нарича педагогическа система, се отнася само за детската градина. Защото съюзът „или” въвежда алтернативни субекти, които имат отношение към нещото.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Имаме ли редакционно предложение?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз не мога да направя редакционно предложение. Безсилен съм.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуваме чл. 68 по вносител.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 69. Има предложение на народния представител Станислав Станилов. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станислав Станилов.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 9.
Не се подкрепя.
Гласуваме текста по вносител на чл. 69.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 2.
Подкрепя се.
Член 70. Има предложение на Валентина Богданова и Ивелин Николов. Изказване на вносителя?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз все пак ще ви кажа,че това предложение беше свързано с нашето предложение по заглавието на закона и логично беше в чл. 70 да поискаме в края на тази предучилищна подготовка, ако беше прието това наше предложение, да има и удостоверение за училищна готовност. След като комисията отхвърли това наше предложение, очевидно е, че този текст няма да се гласува. Говорим за предучилищно образование.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Оттегляте ли го?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не го оттеглям. Но от това, което казва колегата Имамов, очевидно е, че нашите предложения, които бяха отхвърлени в началото, няма смисъл да бъдат гласувани.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз благодаря на госпожа Богданова за уточнението, което направи. Още повече, аз смятам, че ние сме дали едно по-общо наименование на „удостоверение”. Защото какво означава „Училищна готовност”? Ние в момента имаме много проблеми с това удостоверение. Какво означава, когато едно дете не е готово за училище, кой определя, как определя конституционното право за започване на задължително образование и т.н.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това можеше да бъде уредено, ако беше друга логиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така. Ако действително при съществуването на термина „подготовка” логиката за това удостоверение за готовност съществуваше, но в момента не съществува.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Като сме въвели предучилищно образование като съответна степен, очевидно е, че то трябва да завърши с документ, какъвто вие предлагате. Логиката беше – пак твърдя, че това беше по-доброто решение – за предучилищна подготовка, тогава тази предучилищна подготовка по логика трябваше да завърши с документ за готовност. И то е така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз няма да влизам в спор с госпожа Богданова, защото не ми се разсъждава какво означава да не се издаде документ за готовност. Просто да оставим това. Проблемът ми е с предложението на вносителя. Нека да се вгледаме, нека да го прочетем: „В края на предучилищното образование се издава удостоверение за задължително предучилищно образование”. Какво? Тепърва ще почва ли? Какво става? Нищо, че е в края. Става въпрос за завършено предучилищно образование – това е абсолютно задължително. Абсолютно задължително е да запишем „за завършено предучилищно образование”. Защото като се издава, не става ясно образованието завършено ли е, ще започва отново или какво става.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 11.
Предложението не се подкрепя.
Гласуваме предложението на вносителя по чл. 70.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Глава шеста с наименование „Училищно образование”. изказвания?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател! Имам едно процедурно предложение. Предлагам за следващия път, когато обсъждаме проблемите на училищното образование, да бъдат поканени и синдикатите, защото все пак тези въпроси и тях ги засягат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, ще имам предвид това, което казвате. Това не беше предложение по Глава шеста, но го приемам по принцип. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава шеста по вносител.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Раздел І с наименование „Видове училищно образование”.
Има предложение от колегите Имамов и Хамид. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нашето предложение разширява обхвата на заглавието на този раздел, защото в него не става дума само за видове образование, а и за степени, етапи и видове училищно образование.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Позволете ми този път в началото да изкажа моето становище. Мисля, че законът само ще спечели, ако подкрепим това предложение на колегите Имамов и Хамид. Това е моето мнение.
Становище на министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя така направеното предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Имамов и Хамид за заглавие на раздел І.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Подкрепя се това предложение единодушно.
По чл. 71 и чл. 72 няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване ан блок текста на вносителя за чл. 71 и чл. 72.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепят се единодушно.
Раздел ІІ с наименование „Училищна подготовка. Съдържание на училищната подготовка”.
Има предложение на колегите Имамов и Хамид. Имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинете, но Вие, господин председател, претупахте най-важната дискусия за второ четене. Поне попитайте дали някой иска да се изкаже.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз попитах, колега Местан. Имаме готовност веднага да върнем записа. Имаме такава техническа готовност. Желаете ли да върнем записа? Ако не желаете, ще дам думата първо на вносителя колегата Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Отново предложение за заглавие, което изчерпва в по-голяма степен съдържанието на съответната част.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисля, че трябва да подкрепим това предложение на колегите. Други изказвания? Заповядайте, колега Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моето предложение е да бъде „Училищна подготовка. Същност и съдържание.”. защото не можем да започнем заглавие с думите „Същност и съдържание на училищната подготовка”. Затова предлагам заглавието да бъде така: „Училищна подготовка. Същност и съдържание.”. същото, което казват Имамов и Хамид, само че с друга редакция. Смисълът е същият.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приемам да бъде така: „Училищна подготовка – същност и съдържание”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище на Министерството на образованието? – Няма становище.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Имамов и Хамид за заглавие на раздел ІІ.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 73. Има ли изказвания? – Не виждам.
С разрешение на господин Имамов поставям на гласуване само текста на вносителя по чл. 73.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се текстът на вносителя. Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Имамов, тук става дума за една друга редакция. Трябва да се добави нов текст, защото става дума за повторение. Вижте ал. 1 – „Училищната подготовка е съвкупност от компетентности – знания, умения и отношения”. Това е тавтология. Трябва да има друг текст, след като нашият текст не се приема.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Прав сте. Отменям гласуването. Становище на МОМН?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Ако позволите, съвсем накратко ще кажа нашето мнение. Всъщност това е член, в който се обяснява какво представляват компетентностите. Тук се дефинира, че под „компетентости” и в целия закон се разбират знания, умения и отношения. Всъщност това е моментът, който дава дефиницията, че компетентностите са обединение на знания, умения и отношения.
ЛЮТВИ МЕСТАН: На Вас не Ви ли се струва, че думите „знания, умения”, от една страна, и „отношения”, от друга, са разноредови? Как измервате отношенията? Знанието е нещо, което може да се измери, умението е нещо, което може да се измери. Как може да използвате абстрактната дума „отношения”, без да казвате за какви отношения става въпрос? И как една характеристика на субекта на образователния процес, в случая ученикът, като придобити знания и умения, които са измерими, изведнъж я смесвате с понятие от различен ред – „отношения”. Какви отношения? Много е интересно да ми обясните за какви отношения става въпрос. И те са придобити в хода на обучението ли? За какво става въпрос?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз не съм съгласен с това, че този член дефинира понятието „компетентности”, защото този член съдържа текст, който дефинира понятието „училищна подготовка”. Моля ви се. Вижте с какво се започва: „Училищната подготовка е….” и т.н.
Аз съм съгласен с това, което каза господин Местан, че отношенията предполагат множественост, отношение на множество елементи. За какви отношения става дума тук? Отношения между мене и господин професора, между мене и вас. „Отношение” предполага при всички положения повече от един елемент. За какво става дума?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз съм напълно съгласен с бележката Ви. Но репликата ми е за друго. Ние имаме легална дефиниция, включително и в европейски документи, за това що е „компетентност”. Колеги, компетентността по смисъла на този закон е характеристика на субекта, на човека. Разбира се, компетентността има и друго значение – като набор от правомощия, но пак на човека, на органа. Това е безспорно. Но при всички случаи това е характеристика на лицето, на субекта на образователния процес. Как така изведнъж човешката характеристика става характеристика на училищната подготовка? Вие одушевен предмет ли правите това нещо, което е наречено „училищна подготовка”? Това субект ли е?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, разбрах Ви.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не ме разбрахте.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има редакционно предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно тук този член не може да бъде приет. Може да казвате, че училищната подготовка има за цел, функция да дава компетентности. Това е едно. Подготовката осигурява компетентностите. Но да казвате, че подготовката е компетентности, не може. Вие казвате друго – пренасяте към тази абстракция човешка характеристика. Това е срам. Би трябвало да се засрамите, а не да казвате високопарно: да, да, да! Вие председателствате тази комисия и подобни идиотски текстове не може да има – ще ме извините, но заради Вашата реакция вече няма да си цензурирам езика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие ме провокирате да Ви давам сега думата за лично обяснение ли, да губя времето на 20 човека или просто искаме почивка. Аз Ви изслушах внимателно, подготвих си редакционните бележки в хода на Вашето изказване. Какво желаете, господин Местан, в каква насока са Вашите възражения – по начина на воденето ли?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз в хода на Вашето изказване си направих редакцията и имам готовност за редакционни предложения. Вие, ако имате готовност за редакционни предложения, ги направете.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нека да кажа – по начина на водене е възражението ми. Аз изцяло ще се съобразя с ограниченията, които налагате, когато ние обсъждаме годни текстове, чийто смисъл поне е ясен. Аз взимам отношение по втори текст, в който, ако направим сега една анкета с най-компетентните люде – членовете на комисията, какво според тях означава онзи текст, в който имахме предвид педагогическата система и чухме едно обяснение, колко души от нас щяха да дадат подобно обяснение? Николко. Щяхме да дадем толкова различни тълкувания. Аз нямаше да пиша нищо, защото нищо не разбрах. Този текст е непригоден за обсъждане и за редакционна бележка, докато не чуем вносителя как така знания, умения и отношения са в един логически ред и как знанията и уменията са на училищната подготовка. Не са продукти на училищната подготовка, този текст би бил коректен, но те са характеристики на подготовката. Не цел, а характеристика. Ето, това питам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите, да представя на вашето внимание редакционното предложение, без да претендирам, че е най-добрата формулировка.
Първо, предлагам отпадане на текста след „компетентности”, тирето, заедно с думите „знания, умения и отношения” да отпадне. Тогава текстът на чл. 73, ал. 1 ще гласи следното:
„Чл. 73. Училищната подготовка е насочена към формиране на компетентости, необходими за успешното преминаване на ученика в следващ клас…” и изречението продължава до края.
Заповядайте, Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Между другото, аз искам да помоля и министър Игнатов, и заместник-министър Дамянова наистина спокойно и неемоционално да погледнат на този текст. Защото наистина подготовката не е съвкупност, тя е процес, в който се изграждат компетентости. Ако трябва да дадем определение, госпожо Костадинова на понятието „компетентност”. Тя е всичко друго, но не е съвкупност от компетентности. Това е истината. Компетентости, които училищната подготовка трябва да изгради.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Формираме съгласие по този текст. Заповядайте от МОМН за становище.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Аз ще се опитам, без да губя много време, първо да се върна на въпроса защо дефинираме „компетентостите” като съвкупност от знания, умения и отношения.
Още когато за първо път в закона се появиха понятията „знания, умения и компотентности”, си позволих да цитирам референтната рамка за ключовите компетентностите за ученето през целия живот. Ще си позволя още веднъж да цитирам от нея, където се казва: „Компетентностите се определят като комбинация от знания, умения, отношения или нагласи – защото всъщност терминът, който се използва в референтната рамка, е attitude и той в различните преводи е отношения или нагласи, - нужни на всички индивиди за тяхната лична реализация и развитие, за активния им граждански живот и за включването им в общество и за заетост”.
Това е текст, който определя компетентностите като съвкупност от знания, умения и отношения, нагласи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Категорично предлагам процедура. Искам вносителят, когато предлага подобни текстове, които са буквален превод от английски, да ни го каже коректно. Защото това е класически пример за това дали преводът е точен или буквален. В случая господин министърът, който е специалист по английски, ще ви каже, че в българския език думата „отношение” се използва в един смисъл, който е много далеч от нагласите и има друг английски аналог на дума за „отношение” така, както се използва в българския език. И това не е тази дума, която Вие прочетохте. Това е категорично. Казвам го, за да не изпадаме в такива наистина смешни ситуации. Едно е да кажете „нагласи”, явно това са формирани нагласи у ученика, аз това ще го приема като част от компетентностите му. Но думата „отношение” не ни дава това значение, което би ни дала думата „нагласи”.
Категорично няма място тук думата „отношение” като буквален превод.
Второ, училищната подготовка - може да използвате най-различни глаголи тук – осигурява съвкупност от компетентности. Училищната подготовка цели постигането на съвкупност от компетентности. Училищното образование формира съвкупност от компетентности. Всичките тези изречения са логични и казват какво е „училищна подготовка”. Когато казвате, че самата подготовка е съвкупност от компетентности, се получава безсмислица.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, има направени няколко редакционни предложения. Ще ги гласуваме по реда на постъпването им. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ще започна отзад напред. Това, което казва господин Местан, е така, ако приемем буквално значението. Обаче да си представим едно такова изречение, че авторът или изказващият се демонстрира собствено или задълбочено отношение към еди-какво си. А отношението е белег на култура. Защото ако нямаш отношение примерно към образованието, това е белег на отсъствие на култура по тази тема, тоест думата „отношение” може да има и този смисъл, който тук е вложен.
И второ. Може би не сме точни, но аз приемам училищната подготовка като резултат, а не като процес. Тази училищна подготовка като резултат е съвкупност от тези компетентности, което дава възможност на ученика да премине. За да премина аз, трябва да има резултат. Това е моята училищна подготовка, която ми дава възможност да премина от трети в четвърти клас.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колега Местан, заповядайте за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще трябва да отправя реплика към министъра под формата на въпрос. Вие разбирате училищната подготовка като завършен етап или процес на подготовка.
Преди малко господин министърът ми обясни какво е подготвеността на ученика при завършен етап на подготовка. Това е състояние, а не процес. Ако под „подготовка” Вие разбирате продукта на процеса, завършения продукт, това е моята подготовка. Тя е съвкупност от компетентности. Така ли разбирате текста?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Дано да е така във всички текстове на закона – под „подготовка” да разбираме не процеса, а завършения продукт на подготовката. Но не съм сигурен. Подготовката е завършеният продукт, така ли? Има учители, които казват :Не. Ние не можем да имаме различно становище. Аз ще се извиня, ако имате предвид завършения продукт. Тогава звучи логично. И ще си оттегля всички бележки, с изключение на думата „отношения”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Бих искала да кажа, че не може да отпадне определението на „компетентности” от този член, защото няма да имаме определение за „компетентности”.
По повод на Вашето предложение. Не би могло да отпадне определението за „компетентност”. Тоест текстът след тирето трябва да остане с или без редакция. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Катя Чалъкова, заповядайте.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми колеги, аз правя следното предложение. Тъй като понятието „компетентности” го използваме още от самото начало на законопроекта, моето предложение е понятието „компетентности” като знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на ученика в следващ клас, да бъде дефинирано в Преходните и заключителни разпоредби.
Присъединявам се към предложението на господин Стоичков да се запише: „Училищната подготовка е насочена към формиране…” и т.н.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз имам още един въпрос, защото в чисто филологически аспект имаме малки проблеми. Приемам това тълкувание на „подготовка” като резултат, въпреки че в българския език думата „подготвям се” има друго значение.
Аз искам да обърна внимание върху ал. 3, в която се коментира училищната подготовка, как тя се придобива, и допълнителна подготовка, която сега я виждам и която явно е нещо, което е различно като понятие от училищната подготовка. Тъй като вече много терминология се включва и доколкото разбирам, ще се наложи в някакъв момент да сложим речник за тези, които нямаме завършено педагогическо образование, но все пак да знаем какво разбирате под „допълнителна подготовка”? (Неразбираема реплика на Снежана Дукова).
Госпожо Дукова, нека да не тръгваме към подобен тип въпроси. Все пак се предполага, че доста хора ще четат този закон. Няма да съм аз човекът, който ще го чете, но има други, които трябва да го разбират. Така че нека да го направим четивен и за тези, които наистина ще го прилагат и ще го разбират, с най-голямо уважение към господин министъра и към госпожа заместник-министъра.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище на Министерството на образованието?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: С най-голямо уважение, по-надолу в текста всичко е дефинирано. Примерно вземете чл. 83.
ВАНЯ ДОБРЕВА: За допълнителната подготовка говоря. Не искам да ме препращате към всеки член. Аз не съм длъжна да зная целия закон. Но става въпрос за допълнителната подготовка. Доколкото разбирам, тя е нещо различно от училищната подготовка. Какво осигурява тя, защото тя е вкарана в цялото съдържание на целия продукт, за който вие говорите. Това е моят въпрос: какво представлява допълнителната подготовка? Като част от училищната подготовка ли я разбирате, като нещо надграждащо ли? Какво точно означава?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам първо на гласуване редакционното предложение по ал. 1. Отговорът, който получихте, колега Добрева, препраща към чл. 83. Не ми се иска да коментирам като юрист, че би било добре първо терминологията да се уточни, а след това да се използва. В случая се използва в чл. 73, а след това се изяснява в чл. 83 какво е това. Но това е техниката, която се предлага.
Гласуваме редакционното предложение по ал. 1: „Училищната подготовка е насочена към формиране на компетентности, необходими за успешното преминаване на ученика в следващия клас…” и до края остава изречението на вносителя. Който е съгласен с това редакционно предложение, моля да гласува. Гласуваме алинея по алинея, защото вие имахте въпроси по ал. 3.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Член 83 по никакъв начин не обяснява какво означава допълнителната подготовка. Нека да го четем, защото все пак сме средно интелигентни. Извинявайте много.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Добрева, може ли да Ви прекъсна. Подлагам на гласуване всяка една алинея. В момента гласуваме ал. 1. Като стигнем до ал. 3, ще чуем Министерството на образованието за препратката към чл. 83.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, което прочетох по чл. 73, ал. 1. „Училищната подготовка е насочена към формиране на компетентности, необходими за успешното преминаване на ученика в следващия клас…”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Кой прави това предложение?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз смятам, че тази редакционна бележка е съвършено коректна, ако разглеждаме училищната подготовка като процес. И ако я разбираме така, ще подкрепя предложението на председателя. Но получих отговор от вносителя, че училищната подготовка по смисъла на този закон е завършеният продукт като съвкупност от компетентности. Ние трябва да използваме термините, с които борави законът в еднакво значение през целия закон. Разбирате ли ме? Не мога да подкрепя редакционната Ви поправка, господин председател, защото по смисъла на този закон училищната подготовка не е процесът, а резултатът от този процес. И ако е резултатът от този процес, текстът на вносителя е коректен, с изключение на бележките ми – продължавам да ги поддържам – по отношение на думата „отношения”. Защото господин министърът ни даде едно контекстово значение, а ние трябва да имаме предвид извънконтекстовото значение на тази думата „отношение” и това значение безпроблемно следва да бъде приложимо във всеки един контекст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуваме направеното редакционно предложение по чл. 73, ал. 1.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 14.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложението на народните представители Имамов и Хамид.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 9.
Не се приема.
Гласуваме чл. 73 по вносител.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
По ал. 2. Няма дискусия по нея.
Подлагам на гласуване ал. 2 по вносител.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Подкрепя се.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: В ал. 2 ние вече имаме училищната подготовка като процес.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Видяхме, колега Имамов, четем.
Колега Добрева, имахте въпрос по ал. 3. Становище на МОНМ по чл. 73, ал. 3 с препратката по чл. 73, ал. 1 относно допълнителната подготовка? Въпросът беше на народния представител Ваня Добрева към министъра.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Най-добре наведнъж да се отговори. Защо трябва да водим диалог?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, нека да отсяваме нещата и да вървим напред. Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност става въпрос дали допълнителната подготовка е част от училищната. Ние в ал. 2 сме казали, че училищната подготовка според съдържанието си е общообразователна, разширена, профилирана, професионална и допълнителна. Нека да го кажем с други думи: допълнителната подготовка – това са заниманията по интереси, които се организират в СИП, тоест другите дейности, например шахмат или нещо такова. Това е допълнителната подготовка. Просто тук я въвеждаме в закона като съвсем друго понятие от чисто съдържателна гледна точка. Понеже има разлика в различните видове училищна подготовка в сравнение с допълнителната, затова тя е отделена след запетаята.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз този текст бих могъл да го разбера от гледна точка на процес. Но от гледна точка на онова, което вече се каза, че под израза „училищна подготовка” се разбира крайният продукт, това, което ученикът вече има като съвкупност, ако част от моята училищна подготовка е общообразователната – добре. Разширената, профилираната – добре. Но възможно е да уча в училище, което да не ми предлага професионална подготовка. А вие казвате, че това е завършеният продукт. Много е важно да са ясни термините, с които боравим. Този текст трябва да се отнася за всеки един ученик. И следователно в училищната подготовка на всеки един ученик, освен съвкупност от знания, умения и отношения, каквото и да означава това, трябва да има и съвкупност от общообразователна, разширена, профилирана, професионална и допълнителна подготовка. Ами ако не уча в професионално училище, този текст как се отнася за мене?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисля, че беше зададен въпросът по ал. 3.
Гласуваме чл. 73, ал. 3.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се няма.
Подкрепя се.
Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ние гласувахме текст, в който останаха думите „компетентности – знания, умения, отношения”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това беше волята на гласуването. Редакционната бележка не беше подкрепена и се подкрепи текстът на вносителя.
Член 74. Има предложение на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Навлизаме в друга материя в 6 часа без 15 минути. Ние се разбрахме да работим до 17,30 часа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ние се разбрахме да работим до 18 часа. Материята е същата. Имате думата по направеното предложение. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз искам да кажа нещо и по чл. 73, и по чл. 74. Надявам се, разбирате откъде идва проблемът в говоренето. Тоест ние сме проблем на терминология. Защото когато сме използвали възможността в един от текстовете на закона да дадем определение на „компетентности”, ние след това трябва да отговорим на въпроса допълнителната подготовка създава ли компетентности. Оттам идваше смисълът на въпроса, който колегата Добрева зададе, както и да е прозвучал той.
По същата логика аз ще ви обърна внимание върху ал. 4 на чл. 74. Вижте какво казваме в нея: „В процеса на училищното образование може да се изучават и учебни предмети от областта на гражданското, здравното и интеркултурното образование и на образованието за устойчиво развитие, като разширяват и допълват съдържание, което присъства интегрирано в други учебни предмети.”
Уважаеми колеги, господин министър, госпожо заместник министър, аз съм предложила образованието за устойчиво развитие да отпадне. Аз много добре знам, че в момента тече и сме в края на десетилетието на образованието за устойчиво развитие. Знам и какви са част от аргументите, с които е обявено това десетилетие. Една от тезите вътре е, че педагозите, които трябва да преподават, не са подготвени по проблемите на образованието за устойчиво развитие и е редно в рамките на това десетилетие да бъде извършена сериозна работа по тяхната подготовка.
Никъде в закона аз не успях да намеря определение на „образование за устойчиво развитие”. Твърдя, че има различни определения на „образование за устойчиво развитие”.
Направих си труда да погледна какво сме правили ние като министерство през годините и открих, че ако е правено обучение и е работено по проекти, то е основно по проблемите на екосредата. Хайде, кажете ми кой предмет ще изведе на преден план допълнително, без определение в закона, който е различен от това, което се изучава в училище, на база на кое определение?
Между другото ние трябва да изберем кое точно от възможните определения ще запишем в закона, ако приемете, че това образование за устойчиво развитие следва да бъде дефинирано, за да не остане само фраза, с която всички кокетираме и която аз твърдя, че определено не разбирам. Най-малкото, защото образованието за устойчиво развитие е свързано с това каква цел преследва съответната държава. Има много прости определения, но много трудни за приложение.
Аз дълбоко не смятам, че това е излишен спор. Напротив, той е същностен, защото определя приложния характер на всичко което законът предполага да се прави в българското училище.
От тази гледна точка, ако не сме готови да водим този разговор, подкрепете моето предложение този израз да отпадне. Ако сме готови да го дефинираме, да го дефинираме. И си дайте сметка, че натрупваме една група възможности, по които да избираме възможни предмети, които вече присъстват в учебния процес, къде отделно, къде интегрирани в други предмети. Не сме коректни, не сме ясни. А когато не сме ясни, приложението на текста може да бъде фриволно и твърде неефективно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Съжалявам, но аз пак имам един въпрос да уточним нещо като понятие. Наистина леко се обърквам.
В Глава шеста ние говорим за училищно образование. В чл. 71 ние казваме, че училищното образование се различава според степента на основни средства.
В чл. 72 ние казваме, че училищното образование се различава според подготовката на общо, профилирано, професионално.
В чл. 74 ние започваме да говорим за процес на училищното образование, при положение, че в предишния чл. 73 ние сме говорили за училищна подготовка.
В този смисъл какво в крайна сметка разбираме под „училищно образование”? Това е въпросът ми. Защото наистина до този момент ние сме въвели друг тип критерии, които обясняват училищното образование. Ако ние смятаме, че училищното образование е процес, а училищната подготовка – някакъв резултат, понятията не са ни ясни. Затова моля за малко повече яснота.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще дам възможност на представителите на Министерството на образованието да отговорят. Останалите вносители по предложенията за чл. 74 искат ли думата – Станислав Станилов и Лютви Местан? Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин министър! Ще се обърна към Вас по това предложение. За нас отношението Ви по това наше предложение е ключово. Ние твърдим, че този проект за Закон за училищно образование не решава откритите въпроси, свързани с правото на децата по Конституция и действащ закон, наред с официалния език, да изучават и своя майчин език. Нещо повече, в някои от своите разпоредби този закон влошава съществуващото положение. Един такъв член е точно чл. 74, ал. 1.
Заявявам отговорно, че смятам не само за несериозно, а за обидно поставянето в един ред на учебния предмет майчин език и хореографията. Правото на изучаване на майчин език е един доста по-общ – бихме могли да кажем – и конституционен, и законов, но преди това културологичен проблем. Той не може да бъде поставен в един ред с който и да е отделен предмет.
Второ, действащият закон гарантира минимум три часа седмично, без да изключва надграждането на три часа седмично с часовете по свободна избираема подготовка на обучението по майчин език.
Разпоредбата на ал. 6 на чл. 74 по вносител заменя законовата гаранция от минимум три часа плюс часовете по свободна избираема подготовка и пренася и трансформира тази законова гаранция в лично мнение и отношение на министъра.
Аз нямам съмнения, доколкото Ви познавам, че собствено Вие, възползвайки се от правата си по ал. 6, бихте редуцирали тези три-четири часа седмично, да речем, на един. Но ако утре, след едни или други избори образователният министър е с малко по-особени разбирания, с малко по-недотам демократични нагласи, той, базирайки се на ал. 6, може да прецени, че четири часа са адски много. Един час стига – ще каже министърът. И неговото решение ще бъде законово издържано.
Категорично ще гласуваме против чл. 74. Отношението ни по този член ще определи отношението ни към целия закон. Имаме редица декларации от учители, родители и ученици, които издават една висока степен на напрежение. И след окончателното приемане на закона аз очаквам сериозни протестни действия, които могат да блокират учебния процес поради недостатъчни гаранции за реализиране на конституционно право.
Искам да ви кажа, че се въздържах от коментари, но стенографските протоколи са публичен факт. И Вашето заявление – аз ще моля да внесете корекция в тезата си, ето го стенографския протокол, където Вие твърдите: Ние нямаме етнически малцинства според нашата Конституция – е едно откровено дискриминационно изказване. Защото в България има етнически малцинства. Аз цитирам министъра едно към едно. Разбира се, че има етнически малцинства. България е страна по Рамковата конвенция. Еднонационалността на българската държава не означава етнонационалност. Разликата между звучния и беззвучния вариант на фонемата д-т е от огромно значение. Ако някой разбира еднонационалността като етнонационалност, той продължава да стои в логиката на възродителния процес. Какво значи да няма малцинства в България?
Освен това Вие сам си противоречите. Защото във Вашето предложение в Допълнителните разпоредби на този закон – понеже изчерпих трите минути, може да ме прекъснете и да преустановим дискусията, но политическа отговорност за това, което ще следва, категорично няма да бъде моя отговорност –в определението за майчин език Вие, господин министър, казвате, че това е езикът, на който говорят представителите на етническите малцинства.
Как да разбирам? Като вносител казвате, че това е езикът на лицата, принадлежащи към съответните етнически малцинства, а в този текст чувам, че в България нямало етнически малцинства.
Определено смятам, че е време този закон да предложи много по-точна редакция на текстовете, които уреждат това конституционно право.
В този смисъл нашето предложение, че в процеса на училищното образование се изучава задължително и учебният предмет майчин език, е абсолютно коректно предложение. Това не означава, че превръщаме едно право в задължение. Естествено е, че от това право се възползват само онези деца, които по Вашето определение, съгласно Преходните разпоредби на закона, се самоопределят като принадлежащи към този етнос, чийто език е съответният иврит, турски и каквито и да е други езици.
Както виждате, това предложение гарантира това право обучението по майчин език да бъде минимум четири часа седмично, за да не попадне решаването на проблема в полето на субективната воля на един или друг министър.
Аз завършвам с категоричната теза, че отношението Ви собствено по това предложение е лакмус за това колко е демократичен предложеният закон и от този ви вот зависи доколко ще спестите или ще отключите напрежение в образователната ни система. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министър, отговорете.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Местан. Не зная как е отразено в стенограмата, но доколкото си спомням, аз казах и твърдя, че според Българската конституция нямаме режим за признаване на национални малцинства. Как националните малцинства са станали етнически – може да е лапсус, може да е по някаква друга причина. И продължавам да твърдя, че ние нямаме по Конституция режим за признаване на национални малцинства.
Освен това тъй като Вие дълго време се занимавахте в момента с мене и с нашата позиция, тогава от Ваше име беше прочетено от колегата предложението не за майчин език, а за малцинствен език. Вие тогава отсъствахте, бяхте някъде в чужбина или някъде другаде.
Доколко можете да оцените закона като демократичен или не, аз мисля, че по-демократично е децата да имат право на избор. Защото представете си, че някои не искат допълнително да изучават майчин език, а ние ще ги задължим.
Освен това, задължавайки с майчиния език, какво ще правим – този пример миналия път го дадохме, - ако имаме трима малтийци в страната? Тогава трябва да внесем четвърти да ги учи на малтийски език, поради това, че режимът вече е станал абсолютно задължителен.
Освен всичко друго, аз не виждам тези опасения през годините. Толкова години вече минаха, смениха се много правителства, но няма министър, който да е ограничил правото на изучаване на майчин език. И едва ли, отдалечавайки се от възродителния процес, ще се появи такъв. Още повече, че правото вече е до такава степен гарантирано в България, явявайки се член на Европейския съюз. Аз не вярвам, който и да дойде на власт, да се появи министър, който изведнъж да започва да въвежда ограничителни режими.
Това беше лайтмотивът, че нямаме в Конституцията режим за признаване на национални малцинства, не етнически.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля за становища и по останалите предложения – на Валентина Богданова и на Станислав Станилов.
За реплика има думата колегата Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Господин министър! Аз вече знаех, че ще има такава реплика от Ваша страна. Казах, че не става въпрос ние да превърнем едно право в задължение. По-скоро предложението ми за включване на изучаването на майчин език в раздела на учебния план цели да уреди задълженията на държавата и на общините. От това произлиза задължението да се изработи стандарт за учебно съдържание. Осмисля се концептуално цялото обучение по майчин език като важен елемент от нормалното израстване на ученика. Това е модерното разбиране за обучението на учениците по майчини езици. Точно от Вас не очаквах да възприемете различието като някакъв риск. Напротив.
Второ. Нито един министър не си е позволил да редуцира часовете за изучаване на майчин език, просто защото би нарушил закона. Защото гаранцията беше заложена в самия закон. За първи път от приемането на Закона за народната просвета има текст, който дава легално право на министъра да редуцира часовете, защото министърът ще утвърди по тази алинея учебната програма. А броят учебни часове се урежда точно в учебната програма.
Така че нямало е посегателство, защото е нямало правна възможност. Вие въвеждате тази възможност. И затова настоявам. Отхвърлили сте предложението по чл. 13. Аз за съжаление отсъствах. Но сега поне тук трябва да се закрепи екзистенц минимумът часове, в които трябва да се изучава майчиният език, за да имаме режим, който да съответства поне на наследената практика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Местан. Становище на МОНМ и по останалите предложения.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Нашият законопроект продължава традицията на стария. В стария закон също няма регламентиран брой часове. Няма. (Реплики в залата).
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, да не изпадаме в разговори, които не са на нивото на парламента. Слушаме министъра на образованието със становище по Вашето предложение и по предложенията на останалите трима народни представители – по предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов и по предложението на Станислав Станилов. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ще взема отношение по предложението на господин Станилов за измененията по повод религията. Аз и екипът на министерството смятаме, че религията трябва да си остане като свободно избираем предмет без конфесионалния вариант. Защото първо, в България обучението по религия може да стане с изричното съгласие на родителите. Това е задължително.
Второ, защото имаме принцип - и това е голямо постижение на българската демокрация, нашето образование е светско, не просто църквата, а религията е отделена от държавата. Смятам, че за религиозните общности това е много по-добре. Защото мога да цитирам религията, която изповядвам. Казваме „отдайте кесаревото кесарю и божието Богу. Кесаревото в случая е това, с което се занимаваме ние. Това е моето убеждение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По отношение на образованието за устойчивото развитие аз приемам, че действително не сме дали определение или е необходимо такова, защото законът трябва да е ясен, ако искаме той да се прилага.
Така че имаме определение, всъщност то не е наше, то е общоприето определение на ЮНЕСКО за образование за устойчиво развитие, което да се включи в Допълнителните разпоредби, така че да бъде ясно, а не просто да изключваме образованието за устойчиво развитие като възможност.
Аз ще ви прочета това определение: „Образование, целящо да подпомогне хората да усвоят знания и да придобият умения и нагласи, да вземат информирани решения в полза на себе си и на другите в настоящето и в бъдещето и да следват тези решения, да открият решения на съвременните социални проблеми и проблемите, свързани с околната среда, и да гарантират устойчиво развитие. Устойчивото развитие е насочено към задоволяване на нуждите в настоящето, без да се заплашва оцеляването и добруването на бъдещите поколения, включва визия за развитие на човечеството, животинския и растителния свят на планетата, екосистемите, природните ресурси и интегрира аспекти като борба с бедността, равенството на половете, човешки права, демокрация, върховенство на закона, образование за всички, здраве, сигурност, междукултурен диалог” и т.н..
Разбира се, малко е тежко това определение и би могло да се редактира, така че да бъде още по-ясно. Това е буквален превод, който е направен от организацията на ЮНЕСКО, така че да бъде максимално ясно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, други изказвания? Заповядайте, колега Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това, което министърът изложи – демократични принципи и че нашата държава е светска и прочие, съвпада напълно с моето предложение. Моето предложение предполага априори съгласието на родителите, тъй като създава възможност за алтернативен избор. Който иска и има съгласие на родителите му, учи религия, който не иска, учи етика. Изобщо това възражение аз не го приемам. Тези, които искат, учат религия, другите, които не искат и не са съгласни родителите им, не учат. Светската държава изобщо не пада от дневния ред и такъв аргумент аз не приемам. Но гласувайте, както се казва, по съвест.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само едно изречение по повод на подкрепата за определение на образованието за устойчиво развитие, което направи госпожа Дамянова. Това е определението на ЮНЕСКО. Да, то е достатъчно тежко.
Моят проблем, заради който продължавам да предлагам този израз да отпадне, е защото всеки директор на училище, който прочете определението за „образование за устойчиво развитие”, свързано с текста на ал. 4, трябва да бъде в състояние да си отговори – ако определението може да го направи екипът на министерството, ще го коментираме, когато стигнем до Преходните и заключителни разпоредби - кои предмети от областта на образованието за устойчивото развитие могат да бъдат изучавани, тоест да ми кажете кой предмет отделно от това, което се изучава, може да бъде свързан с темата,която образованието за устойчиво развитие включва като комплекс от знания, умения и нагласи, тоест компетентности, ако използваме коректния превод – не отношения, а нагласи. Не се сещам какво още могат да извадят в рамките на училищна подготовка на базата на това определение, което ЮНЕСКО дава.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов за отпадане на израза „и на образованието за устойчиво развитие” да отпадне.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Станислав Станилов.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 17.
Предложението не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 16.
Не се подкрепя това предложение.
Поставям на гласуване предложението на вносителя по чл. 74.
Гласували: за 13, против 3, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Отрицателен вот.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Гласувах против текста на вносителя по чл. 74, защото той е откровено дискриминационен по причините, които обясних. Не ми казвайте, че в действащия закон нямало гаранция за минимум три часа обучение по майчин език, защото има. Законът борави със съотношения между задължителни предмети и избираеми предмети, но това съотношение е такова, че осигурява от три до четири часа и нещо седмично. Вие променяте това. Прехвърляте едно основно конституционно право от законова гаранция към индивидуалната воля на един или друг министър, независимо как се казва той. Този текст е дискриминационен. Това прави дискриминационен и целия законодателен акт.
Ние ще докладваме за това решение на комисията на наша парламентарна група, ще излезем с официална позиция и парламентарната група ще прецени дали има смисъл от нашето оставане в работата на тази комисия. Оттук нататък отговорността за формите на несъгласие с този дискриминационен текст е на управляващото мнозинство и на правителството в лицето на министъра на образованието, младежта и науката. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Местан. С това приключваме работата по законопроекта.
Понеже времето напредна, ще бъдете уведомени писмено за срещите ни с Европейския парламент следващата седмица, както и за кореспонденцията с Българската федерация по волейбол.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 18,10 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА: (Огнян Стоичков)