---

П Р О Т О К О Л

На 17 октомври 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 202-01-38, внесен от Министерския съвет на 03.07.2012 г.
2. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
3. Разни.

На заседанието присъстваха: Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката.

Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта № 202-01-38, внесен от Министерския съвет на 03.07.2012 г.
2. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
3. Разни.
Становища? Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения проектодневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Колеги, започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА № 202-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 03.07.2012 Г.
Гости на комисията са:
Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта
Стефка Костадинова – председател на Българския олимпийски комитет.
Всички имена, които ще прочета, заслужават ние, депутатите, да станем на крака, защото това са хора, които са донесли много слава за България. И ще ми позволите да прочета имената и техните медали:
Здравка Йорданова – златен медал, гребане, 1976 г.
Боян Радев – два олимпийски златни медала, борба
Ваня Гешева – един златен, два сребърни и един бронзов, кану-каяк
Емил Вълчев - сребърен медал волейбол, Москва 1980 г.
Христо Марков – златен медал, лека атлетика, 1088 г. Сеул
Николина Щерева – сребърен медал, лека атлетика 1976 г.
На госпожа Стефка Костадинова няма да прочета медалите, защото списъкът става още по-голям. Само ще кажа, четвърт век никой не е скочил по-високо от нея. Вече четвърт век!
Ще дам думата на министър Свилен Нейков да докладва от името на вносителите.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! олимпийските игри са най-престижното състезание в спорта. Участието в тях е цел и признание в кариерата на всеки спортист. Те се провеждат, както всички знаете, на четири години и събират на едно място елита на света.
За да се добие право за участие в игрите, естествено трябва да се покрият квалификационни нормативи, които се провеждат в изключително голяма конкуренция.
Спортният престиж на държавата се определя не само от завоюваните призови класирания, но и от броя на квалифицираните спортист. Спечелването на олимпийски медал е уникално постижение, предшествано от четиригодишни упорити усилия и пълна отдаденост на спортистите, както и многогодишен процес, който продължава повече от 12 години.
Министерството на физическото възпитание и спорта счита, че не бива да бъде отдавана различна тежест на медалите, завоювани от българските спортисти на олимпийски игри, имайки предвид сегашната нормативна уредба, а именно чл. 59б, ал. 4 и 5 от Закона за физическото възпитание и спорта, съгласно която месечната премия за един медал се определя като процент от сума, определена със заповед на министъра и съгласувано с министъра на финансите, като се зачита най-високото постижение, както следва: 100 на сто за първи златен медал на олимпийски игри, 90 на сто за първи сребърен олимпийски медал и 80 на сто за първи бронзов медал на олимпийски игри и за всеки следващ медал, спечелен на олимпийски игри – 10 на сто от размера на премията на съответния медал.
Всеки медал означава положен многогодишен труд, доказани и реализирани възможности на спортиста. През този период спортистите са изцяло отдадени на спортното си развитие и нямат възможност да започнат изграждане на кариера в друга област, което впоследствие след прекратяването на активната им състезателна дейност значително затруднява тяхната житейска и трудова реализация в други професионални области.
Във връзка с изложеното предлагаме да бъдат повишени месечните премии на олимпийските медалисти, прекратили активната си състезателна дейност, като за всеки завоюван медал те се определят, както следва:
- златен медал на олимпийските игри – три минимални работни заплати за страната;
- сребърен медал на олимпийските игри – 90 на сто от три минимални работни заплати за страната;
- бронзов медал на олимпийските игри – 80 на сто от три минимални работни заплати за страната.
По този начин ще бъде дадена реална оценка на положения от спортистите труд, на постигнатите от тях изключителни успехи и на техния принос за издигане престижа на българския спорт.
Предлага се новата правна регламентация да бъде приложена съответно и за отпускане на месечната премия за олимпийските медалисти от параолимпийските игри, прекратили активната си състезателна дейност.
Очакваните резултати от предлаганото законово изменение са създаването на по-благоприятни условия за насърчаване на усилията на българските спортисти за максималното развитие на техните способности и съответната спортна област, насочено към постигане на максимални спортни резултати при участието им в олимпийски, съответно параолимпийски игри.
Постигнатите високи спортни резултати, изразяващи се в заемането на призово класиране при конкуренция с елита на световния спорт биха означавали изключително признание в спортната кариера не само за самия спортист, но и за българската нация в международен аспект. благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър. Постъпили са становища от Българската параолимпийска асоциация, от председателя Илия Лалов, който присъства на заседанието, от Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на финансите. И трите становища подкрепят законопроекта.
Особено важно за мене е, освен от федерациите, е становището на министъра на труда и социалната политика. Защото Кодексът за социално осигуряване регламентира пенсии за особени заслуги към държавата. Там има определени параметри и размери. Но министър Тотю Младенов подкрепя и този закон за нашите олимпийски шампиони.
Колеги, ако не възразявате, първо да дам думата на нашите гости за встъпителни думи. Има думата председателят на Българския олимпийски комитет. Заповядайте, госпожо Костадинова.
СТЕФКА КОСТАДИНОВА: Уважаеми господин Стоичков, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи шампиони! Аз като председател на Българския олимпийски комитет с две ръце подкрепям това решение на правителството. И много ви благодаря, защото наистина ние като цяло сме хора, които сме допринесли много за България. Почти целият ни смислен живот е минал в спорта. И това е една много голяма благодарност към нашите успехи. Благодаря.
Съжалявам лично,че имам само два медала, така че нямам пълен комплект.
Много съм развълнувана. Защото в крайна сметка всеки човек, когато завърши своята кариера, би трябвало да получи някакво възнаграждение. Пак ви благодаря, че при положение, че има световна икономическа криза, вие се сетихте за нас и ни подкрепяте. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря, госпожа Костадинова. Желае ли някой от нашите гости думата? – Не виждам. Може би по-късно ще се включите. Колеги, откривам дискусията. Имате думата за изказване. Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, скъпи гости! Аз ще бъда съвсем кратък. Това, което ще го вземем като решение, убеден съм, че няма някой от моите колеги да бъде въздържал се или против.
Даже аз ще разширя темата, господин председател, с Ваше разрешение. Наистина, ако имаме възможност, дали в следващата година, дали в бъдеще – предполагам, че и колегите ще ме подкрепят, ние трябва да помислим и за европейските и световни шампиони. Нямаме толкова много световни и европейски шампиони. Господин министър, Вие най-добре разбирате, както и гостите, които са високо разрядни състезатели, че за да стигнеш до една олимпиада, минаваш минимум през европейско и световно първенство, за да вземеш квоти, турнири и т.н.
Знам, че всичко опира до пари. И винаги съм бил човек, който се съобразява с финансовата обстановка в държавата. И не само в държавата, но ние си гледаме нашия бюджет. Но наистина при първа възможност – към Вас се обръщам, господин министър, нека да помислим и за европейските и световните шампиони. Не говорим за всички медалисти. Но поетапно, както са медалистите от олимпиадите вече приемаме този закон, стъпваме на здрава почва, да помислим в един момент и за европейските и световните шампиони. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря. Заповядайте, колега Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Скъпи олимпийски шампиони, господин председател, уважаеми господин министър, скъпи колеги! За първи път нарушавам протокола, но гостите са такива, че заслужават протокола да бъде нарушен.
Аз, разбира се, че ще подкрепя закона. Но имам доста сериозни забележки така, както той е направен. За какво говоря?
Изключително малка ни е ножицата между златния и сребърния медал. Имаме толкова малко златни олимпийски шампиони, че на второ четене ще предложа думите „минимални заплати” да бъдат заменени със „средни работни заплати за страната”. защото с тези 10 процента разлика някак си златният олимпийски медал изглежда като добре излъскан сребърен. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми шампиони, уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, колеги! Аз ще подкрепя законопроекта по две причини. Първо, това е една признателност към всички, които прославят България. Зная, че България в спорта има много добри постижения, нищо, че от последната олимпиада не бяхме чак толкова доволни. Но си мисля, че хората, които са вложили труд и са постигнали резултати на олимпийски игри, трябва да бъдат възмездени. И действително това, което каза министър Нейков – да не мислят за бъдещето си след прекратяването на активната си спортна дейност. Те влагат страшно много физически и психически усилия, много травми съпътстват повечето спортове. Аз лично подкрепям техните големи успехи.
От втора гледна точка, за тези, които в бъдеще ще се готвят за олимпийски игри това ще бъде един стимул, едно спокойствие, че при постигнати резултати ще могат да живеят сравнително нормално.
Съгласна съм и с господин Хамид, че може би минималните заплати са малко. но все пак ние сме в период на криза. Това може би трябва още един път да се обсъди с Министерството на финансите, за да не предлагаме нещо, което е утопия.
Благодаря ви. Аз ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми госпожи и господа! Ще се изкажа много накратко. Мотивите могат да бъдат много. Ще подкрепим законопроекта, за да не говорим дълго за всички мотиви, които могат да се изреждат.
Обръщам внимание на колегите от комисията между първо и второ четене да се съобразим с предложението на Българската параолимпийска асоциация. Наистина се получава двусмислица - в основния текст на действащия закон в чл. 59б е записано „месечни премии”, а тук записваме „месечна премия”. Тук параолимпийците могат да се замислят за какво става дума. Но това между двете четения може да бъде коригирано. Сега това не е възможно.
Ние ще подкрепим законопроекта на първо четене и ще внесем такова предложения между двете четения. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам. Колеги, ако може няколко думи и от мене.
Аз също ще подкрепя законопроекта с две ръце. Съжалявам, че не го приехме дори малко по-рано. Но по-добре да бъде приет един такъв закон, от който всички наши медалисти имат нужда.
Като казвам „всички наши медалисти”, веднага подкрепям и това, което беше казано. Аз по-скоро си мисля за световните шампиони, защото олимпиадата е в световен формат. Безспорно европейските шампиони също са допринесли за България. Но когато говорим за олимпийски шампиони като световен формат, трябва веднага да направим аналогия със световните шампиони по различни дисциплини, особено световните шампиони по неолимпийските спортове, защото тях също не трябва да ощетяваме. Има доста спортове, знаете по-добре от мене, които не са олимпийски спортове. Човекът има пет-шест световни титли, на 60 години е, но неговият спорт просто не е олимпийски. А той е бил номер едно в света през последните 15 години.
Заслужава си да помислим. Аз бих се ангажирал на второ четене да направя предложение и за световните шампиони, разбира се, в сътрудничество с Министерството на физическото възпитание и спорта, с възможностите на спортния тотализатор, така че да постигнем една справедливост за всички шампиони.
На второ място, като говорим за шампиони, знаете по-добре от мене, че шампионът се създава до голяма степен и от неговия треньор. Ако шаблонно е казано, че 5 процента е талант, 95 процента е труд, в тези 95 процента може би две трети е участието на треньора. Не трябва да забравяме и треньорите. Заслужава си между първо и второ четене да помислим, освен за тези медалисти шампиони, които ще вземат месечна премия, да се предвиди нещо и за техния треньор.
И на трето място, съвсем редакционно, би следвало в закона да е ясно записано, че става въпрос за пожизнена месечна премия, която се получава, докато шампионът е жив и здрав.
Това са ми нещата, които бих подобрил като законопроект на второ четене.
Още веднъж приветствам вносителя, че са намерили сила и воля това, което ние дължим много отдавна на нашите олимпийци, най-накрая да им го дадем. Благодаря за вниманието. Заповядайте, Емил Вълчев.
ЕМИЛ ВЪЛЧЕВ: Господин Стоичков, взехте ми думите от устата. Исках да предложа аз това нещо. отдавна го мислим. Да се говори, че един който и да е състезател по какъвто и вид спорт да е, е станал олимпийски медалист без заслугата на треньора, това е абсолютно наивност. Няма такова нещо. проблемът е малко по-сложен. Вие преценете дали не трябва да се създаде една комисия, тъй като по много спортове е спорно кой е треньорът и ще излязат десет човека. Оттам идва технически проблемът за Вас като председател на тази комисия. предполагам, че в деликатно положение е министър Свилен Нейков, но той е в деликатно положение – има два медала и може да го обявят за конфликт на интереси. Затова по-хубаво е Вие да поемете тази задача. Ще кажат, че едва ли не той е виновен, че има два медала. А съвсем съм сигурен, че не е така.
Затова ние с Вас трябва да поемем тази роля – да направим една комисия ида видим. Но примерно Иван Абаджиев има 9 златни медала и става друга история – колко и как, защото все пак парите за това нещо не са безкрайни.
Благодаря Ви. Помислете за това нещо, господин Стоичков.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Веднага ще си го отбележа. Наистина е много важно това, което казвате – за селекцията и за треньорите през годините – кой е откривателят, кой е последният треньор, който е направил шампиона. Аз умишлено не дадох пример с неолимпийския спорт самбо. Тук е председателят. Те имат 321 медала от световни първенства.
Така че няма лошо в Комисията по спорт, когато имаме интереси, които можем само да стиковаме в полза на обществения интерес. Заповядайте, колега Андонов.
ЙОРДАН АНДОНОВ: Уважаеми спортисти, които сте ни карали да изтръпваме пред вашите постижения, уважаеми господин председател, колеги! Залитайки в една такава крайност – да наградим и неолимпийски спортове, и, както каза господин Вълчев, и треньорите, тъй като има треньори с десетки постижения и т.н., тук трябва да се оцени кой е формирал спортиста, кой е бил личният му треньор, национален отбор ли е. аз не мисля, че един селекционер на национален отбор е по-заслужил от този, който е формирал състезателя. Дали клубът трябва да се финансира по някакъв начин. Това са редица въпроси, които подлежат на дискусия.
Искам да дам един такъв поглед на нещата – уважение към всички вас. Отварям скоба. Знаете, че световното първенство по футбол е съизмеримо с олимпийските игри по предизвикване на интерес, като повод за национална гордост. И онези, които през 1004 г. донесоха бронзови медали, макар и Цар Футбол винаги да е бил встрани, мисля, че също донесоха слава и радост – и пак казвам, чувство за гордост у всички нас.
Аз също ще си позволя между двете четения да предложа на вниманието на колегите и тази поправка. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, дами и господа народни представители, господин министър, уважаеми светила на българския спорт! Взимам думата не толкова да изразя моята позиция, че категорично ще подкрепя това предложение. Включвам се към предложението да бъде коригиран текстът с „пожизнена ежемесечна премия”, а също и да поздравя светилата на българския спорт, които са тук. Искам да им благодаря за авторитета и имиджа на България, за който са допринесли, както и за високите достижения, които са направили. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Боян Радев.
БОЯН РАДЕВ: С уважение към всички вас и ви благодаря за всичко, което сте направили. Но това не са някакви пари за олимпийските шампиони – 400 евро. Румънци и унгарци дават много повече.
Аз съм първият двукратен олимпийски шампион и ще получа 800 лв. за две олимпийски титли. Какво са 800 лв. за един човек, който покорява Олимп и цяла България го гледа! Олимп може да го покорите, но трябва много енергия, много разходи, треньори, специалисти. Ако искате да има олимпийски шампиони, ще бием тъпана.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Костадинова.
СТЕФКА КОСТАДИНОВА: Много Ви благодаря за това, че се сетихте за треньорите. Защото, както всички видяхме, тези олимпийски игри според мене бяха много слаби за България, при положение че се вложиха толкова пари, при положение че се направиха толкова много спортни бази, направи се допинг лабораторията. Всичко се даде за олимпийската подготовка, всичко, каквото зависеше от държавата и от Българския олимпийски комитет.
Оттук насетне обаче да кажа защо не се получи. Според мене разковничето – това е треньорът, човекът, който те създава, който те избира, който те възпитава като характер и който те прави шампион.
По разбираеми причини много наши специалисти заминаха за чужбина, понеже там има по-добро заплащане. Другите специалисти, които през тези 20-25 години останаха в България, започнаха да работят на две места – сутринта като треньор, следобед като таксиджия. Защото той има семейство и трябва да си издържа семейството. Би трябвало да има такава професия.
Лично аз си мисля, че много от нас са и европейски шампиони, и световни шампиони. Ти да станеш олимпийски шампион или медалист на олимпиада, не може да не си минал през световно първенство, европейско, балканиада, републиканско. Абсурд!
Така че според мене на първо четене трябва да се помисли за нашите треньори. Защото има хора специалисти. Ето например моят треньор, след като аз се отказах от моята спортна кариера, спря да работи като треньор и започна да се занимава с бизнес. При това заплащане – 200 или 300 лв., които получават хората по клубовете, никой няма да стои.
Въпреки това аз не искам да сравнявам Италия, Испания, Америка – това са държави с огромен бюджет. Ние сме една малка държава. Ние сме много велики спортисти, обаче освен нас има и други хора. Има и пенсионери, има и здравеопазване, има и всичко. Така че нека да не сме толкова максималисти. Помолихме, хората ни уважиха, подкрепят ни. Всеки от нас като си получи – не бих казала пенсия, защото сме още много млади – месечната премия, трябва да си плати данъка.
Това е лично моето мнение. Но за да имаме пак световни и олимпийски шампиони, трябва да има треньори. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз, госпожо Костадинова. Други изказвания? – Не виждам. Закривам дискусията. Тази дискусия може да продължи часове. (Ръкопляскания). Това ръкопляскане беше за предстоящото гласуване, което се надявам да бъде с един позитивен край.
Колеги, обявявам гласуване. Който е съгласен със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, моля да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
СТЕФКА КОСТАДИНОВА: Искам аз да допълня нещо, тъй като сме много щастливи. Ако имате тежки заседания, канете и нас. Ще има и вицове, и всичко.
Искам наистина да благодаря, защото вие доказахте още един път – прекланям се за това, - че в спорта няма партии, че спорът е надпартиен и че всеки един от нас се радва на успехите на българите, било той от БСП, било от ДПС, било от ГЕРБ. Ние сме надпартийна инстанция. Така че никой партиен лидер не може да ме накара аз да скоча 2,09 ч. Колкото и да иска, аз, ако не мога, няма как да стане. Много ви благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е хубаво за финал. Благодаря ви. Колеги, обявявам 5 минути почивка.


(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, продължаваме с втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ № 202-01-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.04.2012 Г.
На заседанието присъства заместник-министърът на образованието Милена Дамянова.
Приключихме предходното заседание с чл. 140. Преминаваме към наименованието на раздел ІХ – „План-прием. Постъпване и преместване на ученици”. Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с предложеното наименование от вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 141. Има предложение на Валентина Богданова и Ивелин Николов за нова точка 5. Изказвания? Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Колеги, това е едно връщане към други раздели в закона. Знаете, имаше дълго време дискусия по включването на училищата по математика и технологии в специализираните училища, които имат обучение между пети и осми клас. Тогава нашето предложение не беше подкрепено. Но ние не оттегляме нашето предложение и ще го отстояваме. Защото практиката в много математически гимназии показва, че това е успешна форма на обучение и допринася за работата на математическите гимназии. Надяваме се в пленарната зала да стигнем до промени в текстовете, които вече обсъждахме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Николов. Други изказвания? – Не виждам. Становище на Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Становището на министерството е ясно. То беше изразено и в предходните членове и не се е променило. Но пак повтарям, ние не посягаме на талантите на децата и на добрите практики. Става въпрос за прецизиране на видовете институции. Така че едно училище, което иска да обучава и в разширена подготовка по математика и съответно да има по-различно отношение към децата, които искат да се развиват в тази посока, имат възможност да го направят, ако се преобразуват - има специална процедура за това в Преходните и заключителни разпоредби – в математическо училище от пети до дванадесети клас.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз няма да оттегля предложението си, мисля, че и колегата Николов няма да го направи, по ал. 3 с добавянето на нова точка 5. Защото с чл. 141, със сегашното му съдържание ние на практика закриваме математическите гимназии. Фактът, че има допълнителен план-прием, който по никакъв начин не предполага подбор, да стане ясно, че те стават училища като всички останали, защото реално прием от пети клас няма как да бъде правен по друг начин, освен първи по време и първи по право. Той може да няма никакви дарби, може да няма никакви способности.
Това ние приемаме в чл. 141. И аз искрено съжалявам, че не можахме да мислим за някакъв по-смислен текст, който наистина да позволи подбор в пети клас. Сега допълнителният прием е еднакъв за всички училища и той може да бъде реализиран при условията, които са посочени – ако има капацитет и има възможности.
Така че няма как да подкрепя този текст от гледна точка на този факт, който току-що изложих и ще държа за добавянето на една точка 5, която за съжаление се обезсмисли от целия ход на гласуването до момента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова. На заседанието вече присъства и министърът на образованието господин Сергей Игнатов. Други изказвания? – Не виждам. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Гласували: за 8, против няма, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 141.
Гласували: за 10, против 4, въздържали се 3.
Подкрепя се текстът на вносителя.
Член 142. Ако ми позволите само една бележка. Той е във връзка с отложения текст на чл. 37. Аз предлагам да отложим разглеждането на чл. 142, докато не разгледаме и проведем гласуване първо по чл. 37. Обратно становище има ли? – Не виждам.
Преминаваме към чл. 143. Има предложение на Валентина Богданова и Ивелин Николов. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми колеги! Аз разбирам логиката и на точка 3 на ал. 1, и на ал. 2. Вижте какво сме заложили обаче в тях. Ние казваме, че държавен план-прием се разрешава за училища, в това число и профилирана гимназия, тогава, когато няма друго училище, което да предлага същото обучение на територията на общината или на територията на съседна община, пътуването до която е обезпечено с редовен транспорт.
В ал. 2 сме казали същото за профилирана подготовка и професионални гимназии.
В София общо взето има почти всички възможни видове професионални училищни профили в профилираните гимназии. Това означава, че по логиката на този текст в община Перник, в община Ботевград, в община Самоков, в община Своге, в община Костинброд, в община Божурище – и ако има още някоя, не се сещам – ние няма как да откриваме нито професионални гимназии, нито профилирани паралелки по тези специалности, тъй като те се намират в София и до всичките тези общини има регулярен редовен транспорт.
Така че идеята как ние ще спестим от идеята за нови училища и ще се опитаме да ги оптимизираме всъщност ще ни създаде проблем. Какво правим с досега действащите такива гимназии? И държавни професионални гимназии, и частни в София се занимават с туризъм. Закриваме ли тази в Самоков? Това е проблемът на един текст, който може би има логика, но в момента има практически проблем. Поради това ние сме предложили те да отпаднат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище на Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Първо, тук трябва да уточним, че става въпрос за откриването на професии, тоест за обучение по определена професия в профилирана гимназия и обратния случай – не отделно за професионална гимназия или отделно за профилирана гимназия. Това е действащият случай в момента, с тази разлика, че сега не е позволено на професионалните гимназии да извършват обучение по определен профил, което считаме за дискриминация и тук сме го компенсирали.
А по отношение на четвърта точка, която касае транспорта, няма друго училище, което да предлага същото обучение на територията на общината или на територията на съседна община, пътуването до която е обезпечено с редовен транспорт. Тоест все пак гледаме да запазим професионалните гимназии като такива и профилираните и да не се получава тази смесица от гледна точка на обучението. Това ни е била идеята.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз идеята я разбирам. Само че искам отново да обърна внимание на практическите ефекти от тази идея. Защото когато въвеждаме закон, този закон е валиден за всички. Или има ред, по който привеждаме всички училища в съответствие със закона и вие трябва да кажете как, или не я прилагаме.
Пак казах, от гледна точка на София става дума за утвърждаване на държавен план-прием, който се утвърждава при тези обстоятелства. От момента на влизането на закона в сила този текст започва да действа. И какво правим с тези, които в съседни общини на София имат подобно желание? Не ги разрешаваме ли? Или няма да приемаме в София, защото в Самоков има?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Гласували: за 7, против 1, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 143.
Гласували: за 10, против 5, въздържали се 3.
Подкрепя се.
Член 144. Има предложение на Катя Чалъкова и група народни представители. заповядайте, госпожо Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър, колеги народни представители! моето предложение, направено заедно с колегите ми, е чисто редакционна поправка, която касае организация на дейностите в училището, а не в институциите. „Институциите” е по-общо, а тук правилното според нас е да бъде „училището”. Така че поправката ни е редакционна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Изказвания? – Не виждам. Становище от МОМН?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подкрепяме направеното предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на Катя Чалъкова и група народни представители.
Гласували: за 14, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 144 с приетата редакция на ал. 3.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Член 145. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 145 по вносител.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 146. Идентично предложение на Катя Чалъкова и група народни представители. комисията го подкрепя.
Подлагам на гласуване чл. 146 с подкрепеното предложение на Катя Чалъкова.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 147. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 147 по вносител.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 148. Няма направени предложения от народни представители.
Подлагам на гласуване чл. 148 по вносител.
Гласували: за 13, против и въздържал се 1.
Подкрепя се.
Глава седма с наименование „ Познавателни книжки. Учебници и учебни помагала”. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава седма по вносител.
Гласували: За 13, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Раздел І с наименование „Познавателни книжки. Учебници и учебни помагала”. Изказвания? – Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на раздел І по вносител.
Гласували: за 15, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Член 149. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 149 по вносител.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 150. Има направено предложение от народния представител Веселин Методиев; предложение от народния представител Станислав Станилов и предложение от народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид. Изказвания? Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Господин министър, госпожо заместник-министър, колеги! Предложението ми в този текст е систематично, в смисъл, така, както в чл. 149, който току-що приехме, е ясно, че предучилищното образование и училищното образование са единна система, по същия начин това изрично да бъде упоменато и в следващия текст. Самият закон е цялостен. Аз не смятам, че след като се поема този огромен ангажимент за такова мащабно развитие на предучилищното образование, трябва да се появяват такива разделения. Тоест това е едно цяло.
Ето защо според мене то е в рамките на цялата педагогическа система, както е терминът, с който борави законът. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Методиев. Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието, младежта и науката приема по принцип предложението на господин Методиев, защото действително в чл. 68 въведохме педагогическата система и действително в предучилищното образование не могат да се използват разделени познавателните книжки по отделните направления. Целият процес на образование всъщност се извършва в една такава система.
Но считаме, че неговото систематично място е по-добре да бъде в чл. 163, ал. 4, тоест изборът да става въз основа на педагогическа система. Защото ако се сложи там, където господин Методиев предлага, това означава, че трябва да одобряваме самата педагогическа система. Тоест нашето предложение е това да се включи към ал. 4 на чл. 163, което означава, че наистина и познавателните книжки като такива действително ще бъдат подчинени на една основна идея, на една основна цел, на една основна концепция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В чл. 163, ал. 1 е записано точно това, за което и аз пледирам, тоест тези неща са в една система. Така че нека да отиде текстът редакционно там. Аз не възразявам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В чл. 163, ал. 4. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не мене нещо не ми е ясно. Иначе разказвателната част на чл. 150 – че книжката е произведение, дидактическо средство, че учебникът е произведение и дидактическо средство, както и да е.
Колегата Методиев към това, че познавателната книжка е произведение в резултат на творческа дейност, одобрено от министъра, че е дидактическо средство, което подпомага обучението, иска да се запише в рамките на една нова алинея, че познавателните книжки са обединени в педагогическата система по чл. 68, която урежда какво е предучилищното образование.
В чл. 163, където Вие предлагате да се намира тази алинея, ние обясняваме, че книжките се осигуряват за безвъзмездно ползване, че учебниците и учебните комплекси се предоставят за безвъзмездно ползване, въобще начина, по който те се потребяват, а не начина, по който се списват. Не разбирам къде точно трябва да намеря мястото на предложението на Веселин Методиев в чл. 163.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Идеята е при избора на одобрена познавателна книжка съответната детска градина или училище, което провежда предучилищно образование, да се ръководи от педагогическата система, която е в стратегията на съответната детска градина или училище, тоест да избере книжка, която да се вписва в тази педагогическа система. Това е смисълът, за да го сложим в чл. 163. И аз мисля, че трябва да се редактира, в смисъл, текстът на чл. 163 да стане така: „Познавателните книжки и учебните помагала, които се използват в предучилищното образование, се избират от учителите, които преподават в съответната група в детската градина или училището” – това е текстът на вносителя и към него да се добави „в съответствие с педагогическата система по чл. 68”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Във връзка с въпроса, който повдигна колегата Богданова. Давам пример, за да се опредмети, да стане по-ясно. Ние на миналото заседание говорихме за Валдорфската педагогика. С госпожа Богданова също имаме стар разговор, участвали сме в такива заседания. Знаем, че ако има единна педагогическа система, която обхваща предучилищно и училищно възпитание, ако ще се изграждат общи методи на обучение и прочие, трябва да се дава шанс тази педагогическа система да е единна. Аз така го разбирам. Затова казвам, че ако това отиде в чл. 163, това може би е по-добре. Аз нямам претенции да казвам, че тук е по-добрият вариант. Но замисълът се осъществява така, както аз го виждам.
Когато ти в пети клас избираш да работиш по определена методика, избираш тази познавателна книжка, този учебник и това учебно помагало. И вървиш от 5-годишен до 12-годишен, да кажем, което е в рамките на тази система. Това е смисълът.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Защото няма подобни идеи за учебниците.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Изборът на учебниците е стара работа.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Стара е, но е част от този проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Член 68 ясно казва, че ”Процесът на предучилищно образование е подчинен на прилагането на педагогическа система като част от стратегията за развитието на детската градина или училището, което извършва задължително предучилищно образование”.
Ние говорим в момента за предучилищната степен, тоест говорим за 5 и 6-годишните. Единна педагогическа система – ще използвам този израз – означава, че когато разглеждаме направление, да речем, в подготовка на децата, в педагогическата система може да има различни познавателни книжки, обединени в една. Да речем, обучението по математика, по български език, по околен свят. Казвам основно предметите, които ще имат и различни имена в педагогическата система.
Според мене тук е важно – и аз подкрепям предложението на госпожа Михайлова за допълване на ал. 4, - когато учителите избират, те да избират книжките в една система, а не от една система да вземат една книжка, от друга система да вземат друга книжка.
Затова е правилно познавателните книжки и учебни помагала, които се ползват в предучилищното образование, да се избират от учителите в съответствие със съответната детска група в детската градина и училището, в съответствие с педагогическата система по чл. 68 – това, което вече е заложено в развитието на детската градина. И това мисля, че е имал предвид и колегата Методиев, когато е дал своето предложение за промените в чл. 150.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Веселин Методиев, което ще бъде отразено на съответното систематично място в чл. 163, ал. 4 в края на изречението.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Подлагам на гласуване предложението на Станислав Станилов.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 14.
Не се подкрепя.
Не се подкрепя и предложението на колегите Имамов и Хамид.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 150.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 4.
Подкрепя се.
Член 151. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 151 по вносител.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се 2.
Подкрепя се.
Член 152. Има предложение на народния представител Веселин Методиев. Заповядайте, колега.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, бих се вслушал в различни мнения, защото въпросът в някаква степен е сложен поради факта, че няма практика.
Учебници и учебни помагала има отдавна, знаем как работят, в някаква степен модерните технологии са навлезли там, знаем как те се отразяват примерно на учебните помагала. Аз самият се стремя и работя в тази посока в моя занаят – историографията.
Познавателните книжки нямат статут на учебници, иначе те щяха да бъдат вече учебници, законът щеше да ги нарича така. Те са прохождащ вид методика, така да го нарека, или методически инструмент.
Затова според мене, ако те бъдат приравнени, така, както законът е дал за учебните помагала, ще се създадат по-големи шансове. Моето предложение просто е те да не бъдат приравнени към учебниците, така както го е изписал законът, а по-скоро към учебните помагала.
Какво означава това в текста. Записано е: „Познавателни книжки се създават като печатни издалия или печатни издания с електронен вариант”. Същият текст е и за учебниците. Така го е направил вносителят. Аз предлагам да дадем шанс да има познавателни книжки в електронен вариант, дотолкова, доколкото новите технологии са по-близки до това поколение, отколкото до другите.
И пак да кажа, за мене познавателната книжка не е учебник. А тук статутът, който й е даден в този текст, е фактически на учебник.
Това са ми мотивите, от които съм тръгнал. Пак казвам, въпросът е сложен, поради липсата на дълголетна практика, която да даде отговор кое е по-доброто. Така че в рамките на дискусията ще се включа още един път.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря. Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Съображенията ни да не включим електронните помагала в познавателните книжки са, от една страна, от гледна точка на възрастовите особености на децата, дали е достатъчно добре от здравословна гледна точка цялата тази педагогическа система като философия, като идеи да бъде изключително и само в електронен вариант, на всичките така наречени педагогически ситуации – по-старият термин беше „занятия” - те да използват технологиите. Няма ли това да натовари очи, глава, въобще цялото развитие на децата като такива? Затова сме дали възможността печатните и в електронен вариант все пак от време на време да се редуват.
Действително познавателните книжки не са приравнени към учебниците, в такъв смисъл че в детската градина нямаме чанти и децата не носят тези книжки вкъщи, не е редно да им се дават домашни и т.н. Тоест това е един процес, който върви в детската градина.
В този смисъл може за илюстрация учителят да използва новите технологии. Това е съвсем нормално. Сега го правят под формата на табла там, където няма технологии и под най-различни други апликации и т.н. Но съображението ни е действително от гледна точка на здравето на децата, доколко това би било здравословно и целесъобразно да го направим.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз всъщност щях да кажа това, което каза и госпожа Дамянова. Става дума за деца от 4 до 6 години. И мисля, че ползването на електронен вариант от тази група деца не е най-доброто решение. Мисля, че Министерството на здравеопазването ще каже същото. Има изисквания, в които това се случва. Разбирам логиката, но електронният вариант го има предвиден тук. Но не е добро решение за предучилищната възраст.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви. Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз мисля, че възможността да се създаде само електронно издание ще възпрепятства някои от децата да използват тези книжки. Защото в по-голямата част от детските градини, където ще се обучават, няма да има възможност да бъде осигурена необходимата техника, хардуер и софтуер, за да може да се приложи това добавяне към изискванията, свързани със здравословните последствия от непрекъснатото използване на екрана от деца на една малка възраст. Мисля, че това е доста сериозен аргумент.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви. Други колеги? – Не виждам. Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз приемам тези здравни аргументи,които изложи госпожа Дамянова. Но държа да подчертая, че нямам идея, че ще останат само електронните. Казвам, че се дава шанс и за това. В някаква степен това отговаря и на този, да кажем, стопански аргумент, който изрази господин Имамов. Едни могат, други не. Това са различни възможности в различни общини, училище, което има предучилищни занимания или детска градина и т.н. Тоест институционалната мрежа е много богата на различни варианти. А когато ние ги задължим да имат задължително печатно и електронно, според мене дори финансово ще ги натоварим, господин Имамов, защото ще трябва да се направи на всяка цена и хартиен носител на това, което децата виждат, което в моята представа – да се изразя с известна предпазливост, тъй като не съм специалист – все пак е въпрос на занимателно, на игра, а не толкова на учене, каквото влагаме в следващите класове в самото училище.
От тази гледна точка ми се струва, че този вариант – да изгледаш някакво филмче, от което ще се запалиш, за да научиш нещо, е познавателно и ми се струва хубаво да го има. Но оставям на колегите си да преценят и аз ще се подчиня на мнозинството.
Не чух убедителен аргумент да го оттегля. Чух и съм съгласен със здравословния аргумент, трябва да се внимава, да има пропорция, чух и финансово-стопанския. Но те не са достатъчно убедителни, за да си оттегля предложението, което не значи, че с гласуване няма да ми го оттеглите. Това е въпрос на желание на колегите.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако правилно съм Ви разбрал, не е ли добре да сложим точката преди „или”? Вие осигурявате печатни издания, печатни издания с електронен вариант. Аз мисля, че този текст осигурява възможност за избор – или в печатен, или в електронен вариант.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Дуплика. Господин Имамов, вярно е, че се дава възможност за електронен вариант. Аз не казвам, че не се дава. Това се дава навсякъде. Въпросът е, че само в учебното помагало съществува електронният вариант. Няма го в познавателната книжка. Защо го няма в учебника – това ми е ясно. Учебникът е – ще го кажа с по-голяма дума – институция на образователната система. Наистина е така. И си има и традиция, и яснота защо е така. Това е някаква просвещенска победа в методиката на образованието. Това е добре. Това ми е ясно и аз съм се респектирал от това.
Но тъй като въвеждаме нещо съвсем ново – и то през закон, затова съм си позволил да дам тази алтернативност. И в някаква степен казахме, че в самото начало съм го приел.
Това, което Вие казвате, господин Имамов, го има – това е текстът на вносителя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Веселин Методиев.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 15.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 152.
Гласували: за 15, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Член 153. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 153 на вносител.
Гласували: за 15, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Член 154. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 154 на вносител.
Гласували: за 15, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Член 155. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 155 на вносителя.
Гласували: за 15, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Стигаме до раздел ІІ – „Оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти”. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на раздел ІІ на вносител.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 156. Има предложение на народния представител Веселин Методиев. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, мотивът ми да направя това предложение още при първия прочит беше моята убеденост, че свръхлиберализацията в този ранен етап на предучилищното образование може да доведе до хаос. Тъй като имах нужда от консултация, направих такава консултация с хора, които имат по-голямо познание от мене в това как се правят учебници и учебни помагала. И ги попитах: ако влезем в такъв режим, какво би се случило на тази голяма, вече създаваща се нова мрежа, наречена „предучилищно образование”.
Така че това, което вие виждате тук, разликата между текстовете, които са предложени от вносителя, и това, което аз съм предложил, е присъствието на институцията „министър” и неговата санкция, за да не чета дълго текстовете.
Смятам, че цялата практика, която е вече на 20 и кусур години, през държавните образователни изисквания да се опитваме да правим стандарти, от тези стандарти да се получават добри учебници и да не се санкционират накрая, което е либерален възглед, зад който стояхме всички през тези години, показа всичките свои несъвършенства. И за да се предпазят тези нови инструменти за обучение, ми се струва, че е необходима тази санкция.
Господин председател, на мене ми е даден текст, който е даден и на останалите колеги, в който, ако правилно разбирам, има някакво редакционно предложение от колеги, които са работили преди заседанието, в което с много голямо задоволство виждам, че има по принцип приети мои предложения, за които току-що говорих. Те са изразени в, да кажем, друга редакция, по друг начин. Аз предварително искам да кажа, че не възразявам по самата редакция. Не смятам, че съм направил най-съвършения законодателен текст. Никога не ми е минавало през акъла.
Така че предварително казвам – това, което аз прочетох, което е направено в такива потъмнени текстове като допълнителни текстове, и това отпадане, на което също много държа – инициативата да не принадлежи на пазара, защото това е много остър инструмент, може да стане наистина много голям хаос и да не може да се овладее, ако там отиде цялата инициатива. Така че по принцип това се отнася във висока степен за текстовете до чл. 157 включително.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Катя Чалъкова, заповядайте.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Колеги, когато говорим за учебници, нещата са изключително важни. Защото знаем, че качеството на образованието е неизменно свързано и със съществуването на учебници, тяхното одобряване и въобще предлагането им към самата образователна система.
Разбира се, когато отворим пазара и когато имаме възможност издателите да предлагат учебниците, които те са направили във връзка с повишаването на качеството на образованието, защото всеки учебник се прави с една основна цел, а именно повишаване на качеството и въвеждане на нови моменти, ние все пак трябва да оценим и факта, че Министерството на образованието е институцията, която ще ги оцени.
Затова аз също поддържам тезата, която господин Методиев разви, за това, че процедурата по оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти трябва да се открива със заповед на министъра.
В редакцията, която е пред вас и която изчитам:
В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
„(1) Процедурата по оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти се открива със заповед на министъра на образованието, младежта и науката:
1. след утвърждаване на нови учебни програми;
2. когато нито един от одобрените учебници не е разпространен за началото на учебната година;
3. когато нито един от издателите на одобрените учебници не е подал заявление за включване в Списъка по чл.160;
4. когато при проведена процедура не е одобрен нито един учебник;
5. в случаите по чл. 159, когато не е извършена промяна или тя не е одобрена в нито една от одобрените познавателни книжки, съответно в нито един от учебниците и учебните комплекти.”
2. Ал. 2 се изменя така:
„(2) В заповедта по ал. 1 министърът на образованието, младежта и науката определя срок за подаване на проектите на познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти.”
Смятам, че в тази редакция по-подробно са описани всички хипотези, в които това трябва да се извърши, а именно утвърждаване на нови учебни програми. Защо утвърждаване? Защото когато се утвърдят учебните програми, тогава е редно да стартира самата процедура, за да се мисли за написване на нови учебници, когато нито един от одобрените учебници не е разпространен за началото на учебната година, когато нито един от издателите на одобрените учебници не е подал заявление за включване в списъка по чл. 161 – там подробно са описани ситуациите.
Също така е важен моментът, когато при проведената процедура не е одобрен нито един учебник.
И една последна хипотеза – в случаите по чл. 160, когато не е извършена промяната или тя не е одобрена в нито една от одобрените познавателни книжки, съответно в нито един от учебниците и учебните комплекти. Учебниците и учебните комплекти – това словосъчетание смятам, че е важно, точно заради основите, поставени в закона на единната педагогическа система.
Възможно е да има и други хипотези, които в хода на дискусията може би ще допълним. Но смятам и също заставам зад позицията, че инициативата за одобрение на учебници, учебни комплекти и познавателни книжки трябва да бъде от страна на министъра на образованието, младежта и науката.
И съответно с тази поправка в чл. 156, ал. 1 се налага и поправка в чл. 159, ал. 1, така, както виждате този текст, който е с по-тъмен фон на ал. 1: „Министърът на образованието, младежта и науката със заповед одобрява всички проекти на познавателни книжки, за които въз основа на оценяването е установено, че отговарят на държавния образователен стандарт за учебниците, познавателните книжки и учебните помагала”, аналогично в ал. 2 се добавя този текст „със заповед” и ал. 3 добива следния вид: „Заповедите по ал. 1 или 2 или отказите за одобряване на проектите на познавателни книжки, на проекти на учебници и на учебни комплекти се издават не по-късно от 6 месеца от изтичане на съответния срок за подаване на проектите на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти по чл. 156, ал. 2”.
Съответно ал. 3 става ал. 4: „Одобрените познавателни книжки, учебници и учебни комплекти могат да се използват за предучилищната и училищната подготовка до влизането в сила на нови учебни програми или до промяна на съдържанието, графичния им дизайн, полиграфическото или електронното им изпълнение”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само да поясня на колегите депутати и на присъстващите в залата. Този текст, господин Методиев, понеже Вие сте вносител, беше предоставен в момента на заседанието от Министерството на образованието, младежта и науката – редакционно предложение. Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не е предоставен от Министерството на образованието. Текстът е представен от госпожа Катя Чалъкова. Разбира се, ние също сме го разгледали и сме го съгласували.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест вие подкрепяте текста, който ни изчете госпожа Катя Чалъкова. Чухме и становището на вносителя, че не възразява срещу тази редакция. Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз разбирам всички аргументи, които са насочени в посока да се овладее потенциалния хаос, който може да възникне. Естествено ще приема решението на колегите, още повече, че то се подкрепя от министерството.
Но все пак бих искала да обърна внимание, че по този начин ние ограничаваме напълно инициативата на авторите на учебници. и докато не се промени учебната програма, реално няма как нов учебник да бъде подложен на процедурата за оценяване.
И ми се иска да погледнем малко дали това не ограничава идеята за отваряне и за свободна конкуренция. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам и аз да кажа нещо. Идеята за ограничаване произхожда от факта, че самото образование е разделено на три четворки. Тоест не може непрестанно поради изключително находчиво творческо научно действие да се върви към промяна. Има нужда от време. Минимумът в моята представа е 4 години. Затова действащият закон иска на 4 години такава модернизация, защото науката е напреднала и трябва – колегата тук казва една дума – да се ъпдейтва. Това е някак си здрав разум. Защото имаше наистина прекомерно либерално поведение. Аз съм заварвал 18 учебника за един учебен предмет през 1997 г. и нямаше здрав разум, който да ми обясни защо са толкова, освен този – нека да дадем път на всички. Дали сме път на всички и сме видели, че го докараха в един момент до законодателно решение, ако не ме лъже паметта, през 2002 г. да се спрем на три. Защото поради нарастването започва да става невъзможно самата система да го пресрещне.
Така че ако се запази такава логика на четири години да се прави ъпдгрейтване, то тогава тези неща ще си намерят естественото място.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова, за дуплика.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз не виждам в закона никакъв срок, който да казва на какъв период от време ще се прави това ъпгрейтване, така че не решаваме въпроса по този начин.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз си мисля, че когато приемаме текстовете в този раздел, следва да бъдем особено внимателни. И аз си признавам, че в разговора ограничаваме ли или не свободната инициатива и творческата инвенция на авторите на учебници, ние отново сме предложили в два члена да защитим варианта, който го има в сегашния Закон за народната просвета – учебниците по определените предмети да бъдат не повече от три. Защото нямам нищо против това да има много хора, които искат да пишат за ученици. Всички обаче си даваме сметка какви са проблемите на българските учебници.
Мисля, че разнообразието следва да бъде правено от 6 учебни помагала. Учебникът трябва да дава базовите знания. И в този смисъл едно по-сериозно дисциплиниране на системата аз приемам действително. Защото си мисля, че от повече контрол има смисъл.
Аз съм си признавала тук, че съм преподавала предмет, по който е имало 18 учебника и аз успях да прочета 13.
Нищо добро очевидно не донесе този свободен пазар, който ни даваше възможност да пазаруваме знания по други критерии, а не в съответствие с педагогическата система, за която ние говорим при познавателните книжки.
Аз ще подкрепя този вариант, който тук се предлага. Мисля, че в него има повече смисъл.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз също, господин председател, съм склонен да подкрепя това предложение. Защото не може да има свободен пазар при такива ограничения. Няма как да има свободен пазар. тоест дори да пуснем безкраен брой видове учебници и учебни помагала, те не се реализират по правилата на пазара. Защото има ограничения, стандартите са най-малко ограничения за продажбата на тези книжни тела, на тази стока, ако изобщо можем да я наречем стока. Затова аз подкрепям ограниченията в тази посока.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на Веселин Методиев.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3.
Подкрепя се предложението на Веселин Методиев по принцип.
Гласуваме редакционното предложение от Катя Чалъкова, така, както беше прочетено.
Гласували: за 15, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 156 с приетата редакционна поправка на Катя Чалъкова.
Гласували: за 15, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 157. Има предложение на народния представител Веселин Методиев; на Валентина Богданова и Ивелин Николов; на Огнян Стоичков. Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, може би поради факта, че се съсредоточихме – и аз съм много радостен, че се постигна съгласие по този проблем, изпуснахме предложението в предходния член, който току-що гласувахме, за ал. 3, където проектите се оценяват на два етапа. Тук е направено от мене предложение, свързано с чл. 157, където се оформя тази процедура, която аз съм се опитал с това предложение, което вече ме призовавате да изкоментирам, да я подредя. Но ми се ще, ако е възможно, да чуя мнението на колегите по моето предложение за ал. 3, защото то някак си остана встрани. Аз само ще го прочета:
Предложението на министерството е: „Проектите на познавателни книжки се оценяват за съответствие с изискванията на държавния образователен стандарт за учебниците, познавателните книжки и учебните помагала”.
Моето предложение е: „Проектите за познавателна книжка, учебник и учебен комплект се оценяват на два етапа:” – и са описани първият и вторият етап.
Струва ми се, че моето е по-доброто. Но ако решим, че мнозинството не иска да го приеме, да го отхвърлим, поне да гласуваме, и тогава да дойдем на този текст на чл. 157, където аз ще си служа с подобни аргументи. Но нека да довършим работата по чл. 156.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По отношение на втория етап на оценяване на познавателните книжки ще кажа каква ни е била логиката.
Първо, и в момента учебните помагала за детските градини се оценяват на един етап. Това, което сме предвидили, е специално за познавателните книжки оценяването от страна на министерството да се извършва от много по-разширена комисия, а не да се стоварва върху системата, нещо, което в момента не съществува. Работеща е практиката в момента и аз не мисля, че тя не трябва да бъде утежнена. Но пак казвам, предвидено е - и това е записано в стандарта – комисията за познавателните книжки да бъде много по-разширена, предвид единия етап, в сравнение с тази на учебниците. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест не подкрепяте предложението за ал. 3 и отмяната на ал. 4.
Колеги, имате думата. Ще проведем гласуване за ал. 3 и ал. 4.
Който е съгласен да приемем ал. 3 и ал. 4 по предложението на Веселин Методиев, моля да гласува.
Гласували: за 4, против 2, въздържали се 9.
Не се подкрепя.
По принцип е прието предложението на колегата Методиев по ал. 1 и ал. 2, а по ал. 3 и ал. 4 е отхвърлено.
Подлагам на гласуване чл. 156 по вносител.
Гласували: за 14, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Член 157. Има предложение на народния представител Веселин Методиев; предложение на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов; предложение на народния представител Огнян Стоичков. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че аргументите, които чухме, в някаква степен ще бъдат аргументи и към чл. 157, дотолкова, доколкото разписаният от мене ред може би в идеята на министерството е да е част от държавния образователен стандарт. Аз вярвам, че това ще е отговорът и на министерството. Но тъй като това е една чувствителна тема – говоря за учебниците, а сега вече и познавателните книжки, аз настоявам да се гласува този текст да влезе в закона. Държавните образователни стандарти се познават, някои – да, някои – не, въпреки че са публикувани в официални документи, че излизат през наредби и се публикуват в „Държавен вестник”. Но за да се намали възможността за спекулация покрай тази дейност, която винаги е опасна от корупционна гледна точка, ми се струва,че е по-добре да бъде в закона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз, честно казано, не мога да видя съществена разлика от гледна точка на концепцията между предложението на вносителя и предложението. Алинея 1 на вносител казва така:
„Ал. 1. Оценяването на проектите на познавателна книжка, както и първият етап от оценяването на проектите на учебник или на учебен комплект се извършва от оценители, определени от министъра на образованието, младежта и науката.”
Тук е същото. Просто става въпрос за двата етапа, които се въвеждат за познавателните книжки. Това е единствената разлика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз преди малко мотивирах нашето предложение, което го има в чл. 157 и към чл. 159. И за да не го повтарям отново там, защото то следва една и съща логика, ние продължаваме да твърдим, че трябва да бъде запазен сегашният текст в Закона за народната просвета и броя на учебниците по отделните предмети да бъде не повече от три.
Ще повторя, за да е ясно. Мисля, че учебниците дават базови знания. Възможностите за творчество при преподаването за предоставяне на различни знания може да бъде реализирано чрез учебните помагала. И това е доброто решение.
Многото учебници не решават проблема с качеството. И смятам, че по-малкият брой дава възможност за по-сериозна работа върху тяхното съдържание и върху качеството на обучението, което те дават.
Мисля си обаче още нещо, четейки предложението на колегата Методиев. Вижте, или въвеждаме общ принцип за всички дидактически средства за творческите произведения, които са част от учебния процес, или не го правим. Разликата е в това, че ние, доколкото разбирам предложението на колегата Методиев, сме вкарани в рамките на оценяването на проектите и познавателните книжки. Аз намирам това за редно. Може да има добра практика сега. Ние говорим за текст, който създава технология, която следва да се спазва. И мисля, че това би следвало да бъде подкрепено. Има смисъл в това предложение.
Така че аз ви съветвам, защитавайки своите предложения, да не бързате да ги отхвърляте с лекота. Свободният пазар е добър тогава, когато дава възможност за една по-широка обща култура и недобро решение, когато става дума за осъществяване на образователен процес и гарантиране на качество. Имаме проблеми. Мисля, че това е една от възможностите те да бъдат преодолени.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Тъй като според мене смесихме малко нещата от предложението на господин Методиев и на Валентина Богданова, аз само ще кажа две неща. Аз също не разбирам съществената разлика между предложението на министерството и това, което предлага колегата Веселин Методиев в ал. 3. Така предложено, аз смятам, че вариантът на министерството е по-добър.
Това, за което взех думата като реплика на госпожа Богданова, е следното. Ние имахме дълъг, напоителен и много продължителен дебат по отношение на броя на учебниците и избора. Аз не смятам, че този дебат, който започна още с концепцията по закона, трябва да бъде повторен. И ние, ако искаме да бъдем след една Гърция, в която има само един учебник, който се избира от европейските страни… Не мога да разбера как биха се променили базовите знания или качеството на едно образование, ако учебниците са повече от три.
С оглед на това ние забравяме две съществени думи – когато те са одобрени и избрани. За мене ключът към броя на учебниците са точно тези две думи – одобрени и избрани.
Иначе процедурите ще кажат кой учебник е качествен и кой – не, кой заслужава. А този, който го избере, ще направи методиката и начина си на преподаване с оглед на това, което той е избрал. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Госпожо Дукова, в началото на своя мандат министър Игнатов по българските телевизии чете учебници. Мисля, че това, което той прочете, е част от проблемите на българското образование днес. Всичките тези учебници, които бяха цитирани, са одобрени и утвърдени. И те са част от българската образователна система. Но нито звучат ясно, нито звучат добре. Защото, за да можеш да се конкурираш, ти се опитваш да изглеждаш по-различен.
Няма да възпроизвеждаме спора, който се води. Не сме го водили дълго и напоително, но такъв спор е имало. Той е базов, съществува. В края на краищата поставяме ли ограничения пред пазара на учебници или го правим свободен? Аз твърдя, че трябва да поставим ограничения и да се трудим върху съдържанието на тези учебници, които предлагаме на българските деца. Вие ще ратувате за по-либерален и свободен пазар, който решава според нас проблема на творчеството в училище иняма да се разберем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Дълъг е спорът, той може да продължи с дни. Но тук не става дума дори за либерализация на пазара, а става дума за това, че качеството е свързано с творчеството. Учителската професия е творческа професия. Тя не може да бъде ограничена в рамките на един, два или три учебника.
Когато говорим, че не е ограничен броят на учебниците, не значи, че децата ще учат по 18. Все пак в зависимост от избора ще ползват един учебник. В момента ограничението три броя учебници означава, че три от четирите колективно винаги печелят. При това положение ние винаги ще имаме едно и също качество и следващият министър пак ще чете и ще намира същите нещата. Колкото по-голям брой учебници се пуснат, повече колективи ще бъдат.
И ще ви кажа – учители ще бъдат автори на учебниците. Те наистина ще бъдат по-достъпни и по-разбираеми от децата и от самата колегия. Иначе при това ограничение винаги аз, Веселин Методиев и още двама–трима ще пишем учебниците по история, други ще пишат по нещо друго и така ще се срещаме и ще правим същите грешки.
Освен това в Европейския съюз България и Гърция са единствените страни с ограничения на броя учебници, това е по справката, която имам.
Но основното, на което аз държа, нашият екип държи, когато се пишеше този закон, е: ние смятаме, че високото качество е свързано с творчество. Между учителите, университетските преподаватели и учените почти няма никаква разлика. Това е една творческа професия и те трябва да имат възможност за по-голям избор. Благодаря. Това е нашето мнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам и аз да взема отношение по тази тема за трите учебника, по която говори колегата Богданова. Научих, но ще прочета внимателно в интернет, че Софийският университет е организирал научна конференция за приноса на Людмила Живкова. И съм, както се изразяват някой път депутатите, потресен.
Може да се пишат ужасяващи учебници, но не да реабилитират тоталитарни държави и тоталитарни идеологии, а направо да ги венцехвалят, което според мене се случи в петък в Софийския университет.
От тази гледна точка, ако ги пише господин Игнатов или аз, поне ще съм сигурен, че ще венцехвалим той Египет, а аз – Българското възраждане. Или обратното, аз ще се преместя към Египет, той ще дойде към Деветнадесети век и някак си ще се разберем.
Това лимитиране е здравословно, в смисъл, аргументацията е здравословна, но лимитирането в момента според мене и премахването на отговорността от министъра и от колектива, който утвърждава министерството в даден период от време, е невъзможно поради тези аномалии, които се случват в нашето общество. Това е аномалия, това не е нормално. Никой не може да ме убеди в това нещо. Може да вляза тук с колегите от БСП в някакъв може би емоционален спор, но надали ще има нужда за целта на законопроекта.
Иначе една норма, която сама по себе си има смисъл, с примера, с който работи господин Игнатов, аз мога да кажа: от Софийския университет има два колектива, единият на Искра Баева, другият на Евгения Калинова. И като четем учебници по история за периода след Втората световна война, научаваме едно и също нещо – че живковизмът е едно изключително постижение на българския гений. Тогава това нещо, разберете, не може да сработи.
Пак казвам, ясно е здравият смисъл откъде идва, но средата не е тази.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други изказвания? Колеги, предлагам да се върнем на чл. 157, разбира се, с усмивка към всички автори и учени по тези теми.
Ако разрешите, да аргументирам моето предложение. Смисълът на моето предложение е при избора на учебници да дадем правната възможност родителите също да бъдат съпричастни към тази изключително важна процедура, а именно избора на учебници, по какви учебници ще учат техните деца.
И понеже говоря за избор, а не за оценка за съответствие и за пригодност, ми се струва, че систематичното място на моето предложение е именно в чл. 163, ал. 2, в която се регламентира процедурата за избор на вече одобрените учебници, която става с волята на учителите. И аз предлагам, ако се подкрепи това предложение, в чл. 163, ал. 2 след „учителите, които преподават по съответния учебен предмет” да се добави „след съгласуване с обществения съвет”.
Пак казвам, това е една правна възможност. Това съгласуване не е отлагателна или прекратителна процедура. Ако бъде подкрепено, да помислим дали систематичното място не е по-добре да бъде в чл. 163, ал. 2. Защото наистина става въпрос за избор на вече одобрени учебници.
По-нататък аз съм предложил да разширим състава на обществения съвет, включвайки повече представители на родителите. Ако се приеме това, за мене е важно да чуем думата на родителите, тъй като те имат опит със своето дете и с учебника на съответното издателство по минали вече класове, когато родителят е работил заедно със своето дете. Това е моето предложение. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председателю, нали коментираме чл. 157. Аз имам един въпрос към вносителите, защото той е свързан и с добавката, която Вие предлагате, и като че ли по-малко с нашето предложение.
В чл. 157 ние говорим за проекти на учебници, на учебни помагала. Искам да обърнете внимание на ал. 2. Там ние твърдим, че това е вторият етап от оценяването на проектите на учебник или на учебен комплект и това оценяване се осъществява във всяко училище от учителите, които преподават учебния предмет в съответния етап от степента на образованието.
Аз искам да си изясня технологията на този текст. Това означава, че всички проекти, очевидно повече от три, които ще се появят, ще бъдат предмет на оценка от всяко българско училище и от учителите, които преподават там. Ако това е така, аз мисля, че не е зле да добавим текст, който гарантира, че всяко българско училище ще получи тези проекти, колкото и да са те на брой, и те ще бъдат оценявани от всеки учител, преподаващ там, хубаво звучи, искам да разбера как ще стане, включително и от обществения съвет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само да допълня. Аз съм съгласен с Вашето становище. Всъщност така, както се запознах и аз с текста, етапите са три: оценка за съответствие, за пригодност и избор от учителите във всяко едно училище.
Аз затова предлагам, ако моето предложение бъде подкрепено, систематичното му място да бъде в чл. 163.
Заповядайте, колега Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, колеги! Аз подкрепям предложението на господин Стоичков този текст систематично да мине към чл. 163. И ще ви кажа моите аргументи.
Аз мисля, че родителите трябва да имат представа по какви учебници ще учат техните деца след направения избор, тъй като и сега в общественото мнение битува, че родителите създават оценката в обществото, че учебниците в момента не са добри. Затова считам, че това е едно разумно предложение и осмисля донякъде работата на обществения съвет, дотолкова, доколкото в него ще има и родители. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря за подкрепата. Ваня Добрева, заповядайте.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз имам един въпрос. Господин министърът каза, че разполага в момента със статистика. Аз не съм се ровила, но в момента просто се замислих.
Имаме ли представа, поръчали ли сте такова изследване, което да ни даде информация за нагласите на българското общество върху броя на учебниците? Защото, доколкото аз имам информация, пак казвам, не е представителна, българското общество не подкрепя въвеждането на изключително много учебници.
И тук подкрепям госпожа Богданова действително технологията да ни я разкажете. Защото все пак един закон трябва да отговаря както на обществените потребности, така и да ни обяснява какво ще се случи. Аз също не виждам как един учител ще се справи с ен на брой учебници, но вероятно имате практика, която бихте споделили с нас. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Ако няма други изказвания, давам думата на министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря. Аз се чудех дали да си играем с това. Нагласите на българското общество по отношение на образованието са категорични и ясни – българското общество иска по-качествено образование. Българското общество иска модерно образование, иска добро бъдеще за своите деца. А това е възможно, когато образованието се превърне в инструмент, с който те да управляват своя живот.
Поради тази причина екипът при подготовката на закона е следвал най-добрите световни практики. Това предложение е свързано с наложен от години опит и съответства наистина на духа на закона това, което казах. Качеството е свързано с много неща, но преди всичко е свързано с творчеството. За да може образованието да се превърне в инструмент за управление на вашия собствен живот, вие трябва да го получите от една наистина творческа среда. Тези неща са свързани.
Така че това е нагласата на нашето общество. Основната нагласа е – всички искат и винаги са искали от вас, от вашия екип по-качествено образование, по-добро бъдеще за децата си. Това е искането. И ние търсим инструмента за това. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател! Разбира се, по тази теза на министъра може да се спори. Защото какво творчество трябва да се приложи за деца в детската градина? Какво творчество трябва да се приложи за деца, които изучават таблицата за умножение? Тук става дума за обем на знания, за вид на знания и т.н. Трябва ли децата да знаят таблицата за умножение, след като има такава невероятна компютърна техника, която не им създава никакви подобни проблеми?
Това е един въпрос, който възбужда изключително много въпроси. Въпросът е за обема и характера на знанията, които децата трябва да придобият в тази ранна възраст, която да им помогне по-нататък да развият своите творчески процеси, а не учителят да се упражнява върху децата и да прави творчество. Става дума за една възраст, която страшно много се нуждае от обем на знания, от един огромен обем на знания.
Във връзка с предложението на председателя аз смятам, че всяко предложение, което увеличава ролята на родителите в управлението на учебния процес трябва да бъде подкрепено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз също, господин председател, искам да кажа във връзка с Вашето предложение, че и аз ще го подкрепя. Защото проблемът, който господин министърът постави, ми помогна някак си във връзка с въпроса, който беше зададен – за обществените нагласи. Качество се постига, когато не само има обем знания, а и когато се разделиш с мисълта, че може да има едновременно и качество, и достъп, да го кажа за протокола. Ние тук имаме много сериозни различия, включително политически.
Така че когато тези неща се натоварват върху една система, тя може наистина да се задъха поради факта, че е направила такъв огромен обем, така се е втурнала да се разширява, че качеството е паднало по начин, по който никой няма да може да го вдигне нагоре.
Това беше свързано с Вашата идея, господин председател, и ние си позволихме – аз включително – своеобразна волност, за което моля да бъда извинен. Но съм съгласен с предложението за съгласуване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Първо, Министерството на образованието също подкрепя Вашето предложение, господин Стоичков, за съгласуване с обществения съвет.
По отношение на броя на учебниците аз разбирам, че е малко трудно за една част от обществеността при 45 години затворена държава изведнъж тя да се либерализира. Но в крайна сметка е крайно време да направим тази стъпка. Това – първо.
Второ, качеството на образованието не зависи от учебниците. Учебниците са само един от инструментите. Не трябва да забравяме, че учебникът не е за учителя, той е за ученика. И това, което трябва да следва учителят, е учебната програма, а не учебника. Учебниците могат да бъдат различни, така че всеки един учител да намери правилния подход, правилния учебник, който отговаря на учебната програма, която е еднаква за всички, за цяла България, в съответствие със своите ученици.
И трябва да ви кажа, понеже, Вие госпожо Добрева, повдигнахте въпроса дали са проучени нагласите, да, проучили сме нагласите. Знаете, че този законопроект се готви при изключително големи дискусии в Министерството на образованието, младежта и науката с всички заинтересовани страни. и освен многото подкрепящи писма, в дискусии, включително с учители в малки населени места, те приветстват това.
Друго нещо, което искам да подчертая – как в момента определяме трите учебника. Ще ви кажа, че за учебниците по химия и околна среда например е имало четири проекта, като разликата между учебника, класиран на трето място и този на четвърто място е само 6 гласа. Трябва ли да ограничим тези учители, които са счели този учебник също за хубав? Пак повтарям, учениците ще учат по един учебник.
Малко яснота по отношение на двата етапа. Изборът не е в тези два етапа. Той не е етап от класирането, от оценяването, от одобряването. Това е нещо, което е съвсем различно.
По отношение на това как протичат двата етапа. И в момента това се случва. И в момента одобряването е на два етапа. Първият етап на одобряването е от комисия, която е в министерството, която определя. Тя ще бъде също доста по-разширена. Там ще се включи психолог, ще се включи експерт, който е от Комисията по защита от дискриминацията, така че да не се провеждат пост фактум дебати, които е трябвало да се проведат малко по-рано по отношение на възрастовите характеристики, особеностите на децата и т.н.
След това - тук има различни предложения – предстои проектът за стандарта за познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти по оперативната програма да се довърши, да се доработи. Пак казвам, за учебниците процентите са различни. Това ще го доуточним. Има предложения учебниците, които са събрали 85 процента от точките, съответно да минат на втори етап.
При втория етап обаче вече сме сменили малко технологията, за да не се получат негативни практики, които има в момента.
Класирането ще се извършва отново от всеки учител, но он лайн. Това не е трудно да се направи. Всеки учител ще си попълва своите карти, така че да не се случва директорът на дадено училище да определи по кои учебници да работят. Така че ще извърши националното класиране. И съответно учебниците, които са събрали 60 или повече от 60 процента – пак казвам, предстои процентите да се доуточнят, - са събрали оценка „да” или „не”, тоест годни за прилагане или не, ще бъдат пуснати на пазара и съответно учителите ще си изберат един от тях, по който да работят.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Значи учителите получават електронен вариант, така ли? Просто питам за процедурата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Те получават проекта на учебника, както го получават и в момента.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: След като всяко училище и всеки учител следва да се произнесе, дори и това да стане по начина, който Вие казвате, кой гарантира при липса на запис тук, че всяко училище ще получи всички варианти, по които учителите следва да се произнесат? Това беше въпросът ми. Защото тук не е писано, че тези проекти се предоставят от еди-кой си. На издателите ли е ангажиментът, на министерството ли? Не го пише. И накрая ще се окаже, че ще получат учебниците избрани колеги или поне реакцията ще бъде такава.
Нямаш текст в закона. Щом няма текст в закона, въпросът е резонен. Всеки може да прави всичко, който и да е екип на правителството.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Ваня Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз изслушах нещо, за което съм абсолютно съгласна и с господин министъра, и с госпожа заместник-министъра. Ние нямаме различия, че българското общество е настроено изключително позитивно към модернизация на българската образователна система. Мисля, че не за това ставаше въпрос.
Аз попитах следното: имате ли проучване, разполагате ли с данни българското общество не дали иска да се модернизира, това въобще не питам, не задавам такъв въпрос, а питам: българското общество, тези родители, тези учители, всички, които са ангажирани с образователната система, колко учебника искат да оценяват? Един ли, три ли?
господин министърът отправи реплика към предишния екип на министерството. Нашата информация например от българското общество беше, че всяко българско семейство иска по един предмет, един учебник.
Може би в момента нещата са се променили. Изведнъж се оказва, че българското общество всъщност е страшно творчески настроено и иска по един предмет страшно много учебници, за да се развива творчеството. Възможно е и така да е. но трябва все пак с някакви числа да го конкретизирате.Аз тук това питам, защото нямам тези данни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте за кратък отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съвсем накратко. Аз не смятам, че вие също сте правили такова социологическо проучване. Ако го имаше, щяхме да го заварим в министерството и да го видим. Отново казвам: да, проучили сме нагласите не за модернизация на образованието, такава има навсякъде, но за броя на учебниците. Това, което казах за учителите в малките училища, касаеше точно броя на учебниците.
И нека отново да подчертая – децата ще учат по един учебник, а не по много. Много е важно какви послания се пускат към родителите, един учебник доколко следва учебната програма. Учениците от единия клас ще учат по един учебник, в друг клас от друго училище – по друг учебник. Той ще бъде един, няма да бъдат много. Но учителят, който носи отговорността за качеството на образованието, ще има възможност за избор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на Веселин Методиев.
Гласували: За 1, против няма, въздържали се 14.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 13.
Не се подкрепя.
Гласуваме предложението на Огнян Стоичков по принцип, като, ако се приеме, систематичното място ще бъде в чл. 163, ал. 2.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 157.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 158. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 158.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 159. Има предложение на народния представител Веселин Методиев; предложение на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов; предложение на народния представител Станислав Станилов.
Веселин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Да призная една техническа грешка, която съм допуснал, уважаеми колеги, че съм ви затрупал с думи. Фактически моето предложение е към текста на вносителя да се добави накрая на ал. 1 „и са приложими в практиката”. Иначе текстовете са идентични. Искам да кажа, че това е смисълът. И да кажа какъв е бил мотивът.
След като – и се радвам, че постигнахме съгласие – се разбра, че министърът трябва да е регулатор в този процес, не можем да го оставим на волята на всички, има опасност обратното, министърът да започне някакъв вид злоупотреба. Текстът „и са приложими в практиката” беше начин да завърша процеса, за който тук дълго се говори, етапите, в които се движи процедурата за оценяването и определянето на даден учебник, учебно помагало, познавателни книжки и т.н.
Това, което виждам тук в текста, който явно госпожа Чалъкова ще ни представи, но вече го имаме като текст пред себе си, е появата на един срок от 6 месеца, ако не ме лъже паметта, с което фактически се затваря същата тази възможност, за която и аз съм се мотивирал да напиша това „и са приложими в практиката”, за да се знае откъде нататък вече министърът не може да протака, да спекулира, да злоупотребява с власт, казано по друг начин.
Ако този текст за 6-те месеца бъде подкрепен, аз смятам, че по принцип ще се приеме и моето предложение. Така че се получава идентичен случай, господин председателю, като при чл. 156. Ще можете да поставите на гласуване моя текст за приемане по принцип. Аз съм съгласен да бъде ограничен не с края на процедурата, тоест текстът „и са приложими в практиката”, а да бъде ограничен примерно в 6 месеца. Това даже ми се струва по-добре, защото е ясно времето, през което може тези неща да бъдат уточнявани. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Катя Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Всъщност аз искам само да допълня, колеги, че този чл. 159 с промените го представих, когато говорихме за промените в чл. 156. Но нека отново да ги уточня.
В чл. 159, ал. 1 след думите „министърът на образованието, младежта и науката” се добавя „със заповед одобрява всички проекти”.
В ал. 2 отново аналогично след текста „министърът на образованието, младежта и науката” се добавя „със заповед”.
Добавя се нова ал. 3, че „Отказите за одобряване на проекти на познавателни книжки, на проекти на учебници и на учебни помагала се издават не по-късно от 6 месеца от изтичане на съответния срок за подаване на проектите за познавателни книжки, учебници и учебни комплекти по чл. 156, ал. 2”.
Всъщност старата ал. 3 вече става ал. 4.
Това са предложените промени в чл. 159. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Галина Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Моля Ви да дадете 5 минути почивка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, обявявам 5 минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, продължаваме нашата работа. има предложение на Галина Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да се върнем на чл. 143 и да го прегласуваме. Какво имам предвид? Имам предвид, че намирам смисъл и логика в предложението на госпожа Валентина Богданова и господин Ивелин Николов. Предлагам да го приемем по принцип и мога да предложа окончателна редакция на т. 3 и на ал. 2.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обратно предложение има ли? – Не виждам. Имате думата.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Предлагам в чл. 143, ал. 1 т. 3 да придобие следната редакция:
3.Няма друго училище, което за предлага същото обучение на територията на общината.”
И ал. 2 на чл. 143 да звучи така:
„Ал. 2. Държавен план-прием за обучение в паралелки, в които във втори гимназиален етап се осъществява профилирана подготовка, може да се утвърждава в професионални гимназии, ако няма друго училище, което да предлага същото обучение на територията на общината.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз благодаря за връщането към текста. Но да си изясним дали би се родил още един проблем, проблемът пак е София. Аз не знам, но мисля, че има професионални гимназии, в това число и частни, с дублиращи се обучения по отделни специалности. Ако би имало такъв проблем, какво правим? Не мога да го кажа със сигурност. Иначе благодаря за поправката. Тя е коректна и бих я подкрепила. Но се опасявам, че ще стигнем до ситуация, в която това за София ще бъде валидно и ще създаде проблем. Иначе логиката я приемам. Добре, съгласна съм.
И какво правим – някаква технология ли? Трябва да преценим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище на Министерството на образованието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук става въпрос само за профилираните, кога една професионална гимназия може да прави обучение в профилирана паралелка. Не мисля, че при така направената редакция ще имаме някакъв проблем. Просто наистина проблемът е между съседните общини, защото между населените места е логично все пак да има някакъв транспорт.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ще го подкрепя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Със съгласието на вносителя да гласуваме подкрепа по принцип на предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов. Който е съгласен с това предложение по принцип, моля да гласува.
Гласували: за 13, против 1, въздържали се няма.
Приема се по принцип.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с редакционната поправка в т. 3 на ал. 1 и в ал. 2, така, както беше прочетено от Галина Банковска.
Гласували: за 13, против 1, въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 159. Има предложение на народния представител Веселин Методиев, предложение на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов и предложение на народния представител Станислав Станилов. Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По отношение на предложението на господин Методиев. Ние вече уточнихме, че всъщност вторият етап оценява приложимостта в практиката. Това за познавателните книжки ще се случи в целия този първи етап, който сме предвидили. Тоест при положение, че оценяването става на един етап, това се включва в него.
По отношение на предложението на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов. Това противоречи на концепцията, която защитавахме в предходните членове за броя на учебниците, така че не бихме могли да го подкрепим.
По отношение на предложението на господин Станилов. Те също са свързани с предходни предложения относно обучение по религия, така че също не бихме могли да ги подкрепим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. А по редакцията на чл. 159, предложена от Катя Чалъкова? Казахте, че я подкрепяте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност можем да подкрепим по принцип предложението на господин Методиев с корекциите на чл. 159, предложени от госпожа Катя Чалъкова.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Може би трябва поотделно да гласуваме. Защото колегата Методиев предлага ал. 2 да отпадне, а Катя Чалъкова редактира ал. 2.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: С редакцията на госпожа Катя Чалъкова.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Кое точно подкрепяме по принцип от предложението на колегата Методиев? Че да са приложими в практиката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Методиев се съгласи със заповедите и с 6-месечния срок, така че това е негово, макар че аз също не го виждам в писменото предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз говоря само за написаното предложение на Веселин Методиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма как да го подкрепим, защото това предполага два етапа на оценяване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Значи не го подкрепяте.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Веселин Методиев.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 12.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на Станислав Станилов.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 12.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на госпожа Катя Чалъкова.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 159 с приетата редакционна поправка.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Подкрепя се.
Член 160. Има предложение на народния представител Веселин Методиев и предложение на народния представител Станислав Станилов. Изказвания? – Не виждам. Становище на министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Считам, че текстът на вносителя е доста по-прецизен, така че не подкрепяме и двете предложения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: подлагам на гласуване предложението на Веселин Методиев.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 13.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на Станислав Станилов.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване чл. 160 по вносител.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 5.
Подкрепя се.
Член 161. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 161.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Член 162. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 162.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 163. По този член, ал. 2 подкрепихме по принцип предложението на Огнян Стоичков, а по ал. 4 – предложението на Веселин Методиев.
По ал. 1 само предлагам да помислим върху думата „може”. Казано е: „В системата на предучилищното и училищното образование може да се осигуряват за безвъзмездно ползване познавателни книжки….”. изказвания? Заповядайте, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Моето предложение към вносителите е думата „може” да отпадне. Защото когато имаме такава форма, която е неопределена, се предполага ,че може и да не може. Така че подкрепям Вашето предложение, господин председател, думата „може” да отпадне.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря за подкрепата. Веселин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Обръщам се към госпожа заместник-министъра – да си даде сметка, че в момента, в който падне „може” за цялото училищно образование, защото, господин Стоичков не е носил върху себе си такъв товар, който Вие сте носила, става безплатно до дванадесетия клас.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Не е така.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Условието и редът, след като не може, какви ще бъдат? Ще кажат: вие не спазвате закона. Трябва да е безвъзмездно цялото училищно образование. Това са стотици милиони лева. Това е нещо огромно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Реплика на Ваня Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Господин Методиев, смятам, че на този етап ние имаме, според логиката на това, което беше казал господин министърът и госпожа заместник-министърът, едно споделено национално отговорно мнение, а именно достижението безплатни учебници за ученици до седми или осми клас. Мисля, че всички сме съгласни с това нещо. и не мисля, че трябва да правим крачка назад.
Никой не знае какво ще се случи на изборите през 2013 г. Нищо не се знае. Нека все пак да се предпазваме. След като имаме едно достижение, не бива да правим крачка назад. Все пак редът и условията винаги могат да конкретизират с постановление на Министерския съвет една материя. И Вие като министър знаете, че за това става дума.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да кажа, уважаеми колеги, че това съгласие го няма в цялост. И ще кажа защо го няма в цялост. Защото това не е социално. Приравняват се хора, които са заможни, които могат да купуват учебници, с хора, които не могат да купуват учебници. Това е точно така. Защото когато е задължително безплатно до седми клас, това означава, че държавата плаща за всички деца до седми клас.
Онова, което е социално – да уточним все пак, - е да се положи грижа от страна на държавата за онези деца, чиито семейства не могат да набавят учебници, това е социално. И за честта на фактите имаше такава наредба, тази наредба функционираше тогава, когато се плащаха всички учебници без букварчетата. И тези учебници бяха на разположение в училищните библиотеки и хората, които не можеха да купуват учебници ги взимаха оттам. Че те бяха в по-лошо физическо състояние, че имаше други аргументи – да. Но все пак нещата не са толкова лесни да се погледнат.
Ако е вярна прогнозата за 2013 г., независимо от резултата на изборите, този, който ще трябва да управлява България през следващата година, ще трябва да прави нови икономии. Искам пак да повторя, че става дума за стотици милиони лева. Това е огромен разход.
Затова аз съм против, което не означава, че комисията не може да вземе друго мнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Изчерпихме дупликите и репликите. Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз искам да помоля между другото юристите, защото въпросът е принципен. Господин Методиев е прав, че имаше практика, в която в училищата имаше задел от учебници, които се плащаха за ученици, чиито родителите не можеха да им купят такива. Това беше възможно тогава, когато броят на учебниците беше сравнително ограничен и се избираха едни и същи учебници, с които работят класовете. Тъй като очевидно е, че не може в седми клас да имаш задел на ”просвета”, а другите да учат по учебниците на „Прозорец”. Няма как това вече да стане.
Но вижте, за мене отпадането на „може да” и оставането на текста, че „се осигуряват за безвъзмездно ползване познавателни книжки, учебници и учебни комплекти при условия и по ред, определени от Министерския съвет” не променя правото на Министерския съвет да урежда условията, реда и обема на класовете, които получават безплатни учебници. Въпросът е въпрос на законов запис, а не просто на практика. Аз мисля, че това трябва да бъде запазено като възможност, да има императивен ред, по който за определен брой класове се получават учебници, а всичко останало да бъде друг тип организация, която няма как да върви в закон.
Та питам: има ли проблем, ако падне „може да” и остане Министерският съвет да определя реда и условията, при които се предоставят безвъзмездно учебници? Но да има задължителност на текста, че те предоставят безвъзмездно учебници за определен брой деца и класове, независимо че не сме ги описали.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, министър Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Искам да кажа, че ние по принцип подкрепяме това предложение, защото абсолютно държим да останат безплатните учебници, както от първи до седми клас, така и за подготвителните групи. Въпросът е юристите – и Вие сте юрист – да ни кажат за това „може”. Защото и в предишните закони, които сме приемали, сме обсъждали това. За юристите „може” е едно, а за нас е друго. Затова нека да чуем такова тълкувание.
Иначе нашата позиция е абсолютна – трябва да останат безплатните учебници за учениците от първи до седми клас и за подготвителните и да има възможност и за други, които евентуално не могат. Но нека това „може” юристите да ни го обяснят така, че нашите уши да го разберат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Чухме становището на министерството, господин министър, понеже гледате мене, аз ще дам думата и на законодателните референти, но и аз ще кажа - чл. 53, ал. 3, изречение второ на Конституцията казва: „При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно”. Тоест Конституцията препраща към някакви условия на закона.
Нашият закон препраща към наредби и актове на Министерския съвет, които определят определените условия. Дадено е това задължение. Иначе, ако е записано „може да”, това означава една правна възможност, но може и да не. Тогава какво правим с ал. 2 и ал. 3? Алинея 2 казва императивно: „Учебниците и учебните комплекти, които се предоставят за безвъзмездно ползване…”. Тоест при всички положения имаме такива учебници.
Има ал. 3, която говори за учебниците и учебните комплекти, които не са за безвъзмездно ползване.
Систематично като гледаме текста на вносителя, аз предлагам словосъчетанието „може да” в ал. 1 да отпадне, а вече условията и редът, социални елементи и прочие до определена възраст и други условия се определят с акт на Министерския съвет. Това е моето предложение. Ако от отдел „Законодателна дейност” искат думата? – Колегата ме подкрепя.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние сме съгласни с предложението на колегата Добрева.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 163 с отпадането на текста „може да” в ал. 1; с добавяне на предложението на Огнян Стоичков, отнесено към чл. 157, ал. 2, тук го отнасяме към чл. 163, ал. 2 и предложението на колегата Веселин Методиев за ал. 4, което беше направено по чл. 150 – за педагогическата система.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да се гласува отделно по алинеи. Виждам, че колегите са съгласни с отпадането на „може да”. Там ме бройте против, а в останалите случаи съм „за”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Коректна е Вашата бележка. Може и по отделно да гласуваме трите алинеи.
Подлагам на гласуване ал. 1 с отпадането на думите „може да”.
Гласували: за 14, против 1, въздържали се няма.
Подкрепя се.
Подлагам на гласуване ал. 2 с редакционната добавка на Огнян Стоичков „след съгласуване с обществения съвет”.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Подлагам на гласуване ал. 3 по вносител.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Подлагам на гласуване ал. 4 с редакционната добавка на Веселин Методиев.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Процедура. Не съм чула редакционната добавка в явен вид на господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има я в текста, който ни беше раздаден, в ал. 4 в потъмнелия цвят.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Сега ще я прочета:
„Ал. 4. Познавателните книжки и учебните помагала, които се използват в предучилищното образование, се избират от учителите, които преподават в съответната група в детската градина или в училището, в съответствие с педагогическата система по чл. 68.”
Гласуваме така прочетения текст на ал. 4.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Глава осма с наименование „Признаване, приравняване и валидиране на резултатите от ученето”. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 164. Има предложение на народния представител Станислав Станилов; предложение на народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид. Становището на МОМН и по двете предложения го знаем – не се подкрепят. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Станислав Станилов по чл. 164.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на Имамов и Хамид.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 11.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на чл. 164 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Подкрепя се.
Член 165. Има предложение от народния представител Огнян Стоичков и от народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид. Аз си оттеглям моето предложение. Изказвания не виждам.
Предложението на колегите Имамов и Хамид е отхвърлено. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 165.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 166. Има предложение на колегите Имамов и Хамид, което вече е обсъдено и не е подкрепено от комисията и от министерството. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 166 по вносител.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 167. Има идентично предложение от колегите Имамов и Хамид. Предложението не се подкрепя от комисията. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 167 по вносител.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 168. Има идентично предложение от колегите Имамов и Хамид. Предложението не се подкрепя от комисията. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 168 по вносител.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 169. Има идентично предложение от колегите Имамов и Хамид. Предложението не се подкрепя от комисията. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 169 по вносител.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Глава девета с наименование „Деца и ученици”. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава девета по вносител.
Гласували: за 140, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Раздел І с наименование „Основни права и задължения”. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на раздел І по вносител.
Гласували: за 140, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 170. Има предложение на народния представител Огнян Стоичков. Аз предлагам, колеги, в ал. 1 след думите „Децата и” да се добави думата „съответно”, за да е ясно, че изброените права са съответно към различните категории деца, съответно ученици. Защото няма как детето да го информираме за избора на професията му. Все още му е рано. Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние подкрепяме така направеното предложение, макар че в детската градина също има кариерно ориентиране и представяне на различните видове професии. Но приемаме така направеното предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на Огнян Стоичков.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 170 с приетото предложение.
Гласували: за 14,, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Член 171. Няма направени предложения. Изказвания? – Няма.
Подлагам на гласуване чл. 171 по вносител.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Спираме до тук със законопроекта.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Има думата Галина Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, възникна идеята Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта да направи едно изнесено заседание. Днес поставяме на вашето внимание този въпрос, като ви молим да си направите някакви свои планове, предполагам, че всеки има такъв поне за няколко седмици напред. Добре е да знаем - след седмица или две да бъде направено това изнесено заседание – в кои дни от седмицата да бъде – понеделник, вторник и сряда или в петък, събота и неделя. Всеки колега има различни ангажименти по районите си, лични и служебни.
Предлагам другата седмица в сряда да имаме готовност са предложение за дата, място и кои дни от седмицата. Съжалявам, господин председателю, че не сме всички. Някои колеги вече си тръгнаха. Но мисля, че утре в пленарната зала би трябвало да ги информираме и другата седмица да имаме готовност да вземем решение за дата, място и кои дни от седмицата да се проведе това заседание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Изказвания, колеги?
ХАМИД ХАМИД: Господин председател, за нас от Движението за права и свободи петък, събота и неделя е невъзможно да присъстваме поне до 20 ноември е невъзможно, понеже ни вървят областните конференции по места и си имаме други грижи.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тогава да бъде в понеделник, вторник и сряда.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Аз имам предложение заседанието да се проведе в понеделник, вторник и сряда от гледна точка на това, че само един пленарен ден ще загубим. И като че ли е по-удобно да бъде в началото на седмицата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съгласни сме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министерството е съгласно. Други изказвания? – Не виждам.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17, 55 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Огнян Стоичков)