---

П Р О Т О К О Л

На 31 октомври 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.
2. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
3. Разни.

На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, Елена Кременлиева – директор на Дирекция „Социално включване”, МТСП, Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомаган, Диана Арнаудова – ДАЗД, член- кор. Светланка Куюмджиева – заместник-председател на БАН, проф. Никола Малиновски – председател на Общото събрание на БАН, доц. Лиляна Вълчева – НН КНСБ..

Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден, колеги. Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.
2. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 254-01-78, внесен от народните представители Огнян Стоичков, Веселин Методиев, Ивелин Николов, Ивайло Тошев и Алиосман Имамов на 09.07.2012 г.
3. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 15.10.2012 г.
4. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
5. Разни.
Изказвания по проектодневния ред? заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми гости! Този дневен ред ми се струва прекалено амбициозен. И понеже всички точки, които са включени в него, са достатъчно важни и отговорни, аз ще направя едно процедурно предложение втора и трета точка от дневния ред да отпаднат от днешното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Знаем, че всички теми в дневния ред изискват много задълбочена дискусия, анализи, имаме днес много гости, които също ще искат да вземат участие.
Така че, господин председателю, предлагам да гласувате моето процедурно предложение за отпадане на точка втора и точка трета от дневния ред. благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? Ако позволите, само един въпрос – да отпаднат и да бъдат включени в дневния ред за следващото заседание, така ли да разбирам? Да, да бъдат включени. Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз, господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми гости, колеги, подкрепям по принцип така направеното процедурно предложение. Но предвид важността на точка 1 от дневния ред, с уговорката, че не точките са отговорни сами по себе си, а нашето отношение единствено може да бъде отговорно, предлагам заседание на парламентарната комисия с една единствена точка – Разглеждане на проекта за бюджет на Република България за 2012 г. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми господа министри! Наистина бюджетът на Република България е номер 1 и за парламента, и за обществото.
Във връзка с Вашето изказване, подкрепям идеята, която беше лансирана в изказването на моята колежка. Трябва да се подчертае тези точки да останат за следващото заседание. Дали ще гласуваме днес да имаме и утре заседание, защото закъсняваме, дали за следващата седмица, но тези две точки, които днес ще отпаднат, да бъдат включени за следващото заседание. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Галина Банковска за отпадане на точки втора и трета от дневния ред на днешното заседание и отлагане за следващо заседание на комисията.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Местан за отпадане и на точка четвърта от дневния ред.
Гласували: за 5, против 1, въздържали се 7.
Не се приема.
Подлагам на гласуване дневния ред със следните точки:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 12.10.2012 г.
2. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
3. Разни.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 4.
Приема се така гласувания дневен ред.
На заседанието на комисията присъстват: Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, представители на Българската академия на науките, председателят на Съвета на учените, представители на Министерството на финансите – ще ме извините, че не мога всички поименно да ги представя.
Колеги, има процедурно предложение при разглеждане на бюджета на Република България тематично да започнем със спорт, деца, наука и образование. Съображенията ми са с оглед обема на дискутираната материя, без да подценявам, разбира се, първите в така предложената от мене поредност: спорт, деца, наука и образование.
Има ли друго предложение? Ако няма обратно становище, ще процедираме по този начин.
Получили сме становище от министър Свилен Нейков за бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта. Има думата министър Свилен Нейков.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Добър ден. Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. проектът за бюджет за 2013 г. на Министерството на физическото възпитание и спорта е разработен при отчитане въздействието на настъпилите до момента за съставяне на:
- бюджетна прогноза промени в нормативната уредба, засягащи дейността на министерството;
- уточнени натурални и стойностни показатели, с изключение на еднократните разходи, включени в бюджета;
- запазване на разходите за заплати, възнаграждения на персонала за 2013 г. на ниво 2012 г. при отчитане на структурните промени в системата на Министерството на спорта;
- запазване на минималния и максимален месечен размер на осигурителния доход;
- запазване на размера и съотношенията на осигурителните вноски;
- провежданата социално-осигурителна и данъчна политика.
С проекта на Закона за държавния бюджет за 2013 г. са одобрени разходи по бюджета на Министерството на спорта и разходи за 2013 г. в размер на 39млн. 058 хил. лв.
Предвидени са и разходи в размер на 22 млн. 100 хил. лв. за сметка на разпределените постъпления от Спортния тотализатор.
Общият размер на планираните разходи за 2013 възлиза на 61 млн. лв., с които да бъдат изпълнявани следните политики и програми:
Политика в областта на спорта за учащи и спорт за свободното време - програма „Спорт за учащи” и „Спорт в свободното време”;
Политика в областта на спорта за високи постижения - олимпийска подготовка и спорт за високи постижения;
Политика за привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти – Програма „Спортни обекти и съоръжения”;
Политика в областта на внедряване на добри международни практики за спорта – Програма „Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание и спорта и социалния туризъм”, Програма „Администрация”.
Информация за разпределението на разходите за изпълнението на политиките и програмите през 2012 г. и проектът за 2013 г. е показан в Приложение 1 – Неразделна част от настоящия доклад.
В проекта на бюджета за 2013 г. са планирани разходи на база единни разходни стандарти за осигуряване на промени, свързани с преминаване на спортните училища „Юри Гагарин” – гр. Бургас, „Георги Бенковски” – гр. Варна от общинско в държавно финансиране като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на физическото възпитание и спорта, считано от 1 септември 2012 г.
Така разчетеното ниво на бюджетните параметри на проекта за бюджет 2013 г. ще осигури осигуряване на дейностите и програмите, провеждани през 2012 – 2013 г.
Допълнително необходимите финансови средства по отделните политики и програми е принципно, както следва, но те са в рамките на около 16 млн. лв. При евентуално такава възможност ще се надяваме за по-пълно осигуряване на така поетите ангажименти към Министерството на спорта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря, министър Нейков. От Министерството на финансите някой желае ли да вземе становище по бюджета на Министерството на спорта? – Не виждам.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата за изказвания. Ще взема думата аз, докато подготвите своите изказвания.
Министър Нейков, заедно с Вас миналата година изработихме Националната стратегия за развитието на физическото възпитание и спорта до 2020 г. Съгласно тази стратегия за този период предвидихме планово покачване на процент от брутния вътрешен продукт за спорта до нива 0,5 процента от брутния вътрешен продукт. В момента вашият планиран бюджет за 2013 г. е 0,075 процента. За сравнение, през 2010 г. е бил 0,089 процента.
Специално за мене тези показатели са обективни, независимо дали сме в криза – икономическа, финансова, европейска и световна, това поставя акцентите в определение на различните политики, именно процента от брутния вътрешен продукт. За 2010 г. е бил 62 млн. лв., за 2013 г. е 61 млн. лв., тоест има определена редукция, която следва да се има предвид.
С тези бележки искам да обърна внимание как Законът за държавния бюджет за 2013 г. кореспондира със Стратегията за развитието на физическото възпитание и спорта.
Колеги, имате думата. Заповядайте, Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господа министри! Ще продължа в духа на изказването на нашия председател. Аз като спортен човек винаги бих желал да има много повече пари за спорт, не само за високо спортно майсторство, защото спортът е доста широко понятие. Но искам да отбележа, защото все пак имаме доста гости, нещо във връзка с изказването на нашия уважаван председател.
Годината 2013, която предстои, не е олимпийска. Трябва да се отбележи, че голяма част от средствата за периода, в който господин Стоичков отбеляза, бяха средства за олимпийска година. Така че ако погледнем средствата за 2013 г., ако махнем парите, които са били за олимпийска подготовка, можем да кажем, че те дори надвишават тези от миналата година. Но това не означава, че парите, за които съм убеден, че господин Нейков иска да има, не са тези. Предполагам, че всички тук ще се съгласите с мене.
Но за да сме точни и пунктуални, ще кажа, че парите за следващата година са повече, отколкото са били преди две години. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господа министри, уважаеми господин председател, колеги и гости! Аз искам да подкрепя този бюджет в разходната му част, що се отнася до Държавното спортно училище във Варна. Мисля, че това е необходимо. С тези разходи това ще допринесе до подобряване качеството на спортната подготовка на учениците от Спортното училище във Варна. Затова аз го подкрепям в тази му част. И приветствам това нещо, защото община Варна наистина е изправена пред трудна дилема и ако я няма тази помощ, трудно бихме усъвършенствали процеса в Спортното училище. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега. Други изказвания? – Не виждам. Благодарим на министър Свилен Нейков за участие в комисията. След обсъждане на всички тези ще проведем гласуване на целия Закон за държавния бюджет.
Преминаваме към следващата тема от компетентността на комисията – бюджета относно децата към Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето. Представители тук са изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Ивайло Иванов, Елена Кременлиева от МТСП, както и Диана Арнаудова – директор на Дирекция „Административно правно и финансово стопанско обслужване” в Държавната агенция за закрила на детето.
Давам думата госпожа Елена Кременлиева.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Политиката, в която са включени програмите за деца, е политиката за социално включване с три програми. Едната програма е „Закрила на децата чрез деинституционализация”, другата е за подпомагане на семействата с деца и третата програма е „Интегрирани услуги за социално включване”
Общо взето бюджетът за децата по бюджета на Министерството на труда и социалната политика е много повече от половината от целия бюджет, има много средства.
По Програмата за закрила на децата се финансират мерките по Закона за закрила на детето. Тя за следващата година е в размер на 9,9 млн. лв..
Чрез Програмата за подпомагане на семейства с деца се финансират всички помощи по Закона за семейни помощи за деца. Стойността е 487 млн. 400 хил. лв.
Програмата за интегрирани услуги за социално включване е свързана с промени на проекта за социално включване, който се финансира със заем от Световната банка в размер на 40 млн. евро.
Ние сме изпратили писмено становище за проектобюджета и подкрепяме така предложения от Министерския съвет проект на Закона за държавния бюджет за 2013 г.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Освен това има няколко оси, които са по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, които подпомагат, разбира се, програмите за закрила на детето. Това е програмата „Да не изоставяме нито едно дете” – компонент 1 и 2 с бюджет от 28 млн. лв., „шанс за щастливо бъдеще” – компонент 1 и 2 с бюджет 16,5 млн. лв. и „Живот в общността” с бюджет 29,3 млн. лв., които се изпълняват от Агенцията за социално подпомагане съвместно с Държавната агенция за закрила на детето. Това просто като добавка към подкрепата за закрила на децата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Иванов. От Държавната агенция за закрила на детето желаете ли да вземете становище? Заповядайте.
ДИАНА АРНАУДОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Първо бих искала да се извиня от името на господин Каменов, който поради служебни ангажименти не беше в състояние да дойде на сегашната комисия.
Държавната агенция за закрила на детето като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на труда и социалната политика е в програмния формат на министерството в програма „Закрила на децата” чрез преход от институционални грижи към алтернативна грижа в семейната среда.
Както имате и вие възможност да видите, бюджетът за 2013 г. е разработен на база 2012 г., каквито са указанията на Министерството на финансите, съответно на първостепенния разпоредител. Параметрите са едни и същи; щатната численост на персонала е абсолютно същата. Така че ние засега разполагаме с това, което имаме и за 2012 г.Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. По Закона за държавния бюджет – Политики за деца, са постъпили становища на Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на правосъдието.
Министерството на здравеопазването подкрепя със забележки, като се посочва, че разпределението на средствата не съответства на реалните потребности на системата и следва да се съобрази с определените разходни тавани.
Националното сдружение на общините в Република България в становището записва, че са необходими допълнителни средства за здравни услуги за деца в размер на минимум 15 млн. 300 хил. лв.
Националната мрежа за децата посочва редица проблеми, изброени в становище, получено в комисията, което е предоставено на колегите народни представители.
Откривам дискусията. Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи за изказване. Благодаря ви за участието.
Продължаваме по следващите теми – Наука и образование. Тези политики ще ни бъдат представени от министъра на образованието, младежта и науката. Заповядайте, проф. Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от Българската академия на науките, колеги лектори, уважаеми социални партньори, колеги от медиите! Във връзка с предстоящото обсъждане на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., в частта за образование и наука представям на Вашето внимание становището на Министерството на образованието, младежта и науката.

РАЗДЕЛ „ОБРАЗОВАНИЕ”
Разчетените разходи за 2013 г. за сектор "Образование" са 2млрд .869 млн. и 300 хил. лв., което представлява 3,5 % от брутния вътрешен продукт.
Ръстът в разходите за образование спрямо 2012 г. е в размер на 122,2 млн.лв., от които по националния бюджет - 104,8 млн. лв. и 17,4 млн. лв. - средства от ЕС.
Средствата на разходите за образование и преструктуриране на системата са осигурени допълнително за:
Увеличение на единните разходни стандарти и добавките в системата на средното образование със 77 млн. 100 хил. лв. или средно с 5 на сто;
Целодневна организация на учебния ден за учениците от началния етап, като увеличението е 15 млн. 100 хил. лв.;
С разчетения ръст се осигуряват условия за целодневна организация на учениците от трети клас и от четвърти клас от учебната 2013 – 2014 г.;
Осигуряване на задължителна подготовка две години преди постъпване в първи клас и за подпомагане на храненето за всички 5-годишни деца – 9 млн. 800 хил. лв.;
Увеличени са с 1 млн. лв. и средствата за транспорт на децата и учениците до 16-годишна възраст, както и средствата за пътуване на педагогическия персонал – с 0,7 млн. лв.;
Нарастване на субсидията за издръжка на обучението за държавните висши училища – с 10 млн. 400 хил. лв. в резултат на увеличаване на средно приравнения брой студенти и докторанти, както и на увеличения размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на военослужащите за държавните висши военни училища;
Нарастване на средствата за държавните висши училища, предоставени на база комплексна оценка за качество и съответствие на обучението с потребностите на пазара на труда – с още 5 млн. лв., като за 2013 г. разчетите са за 20 млн. лв.
Разчетените за 2013 г. разходи за изпълнение на проекти по европейските фондове, национално съфинансиране и европейски средства са в размер на 193 млн. 900 хил. лв.
В частта за средно образование за политиката в областта на средното образование в системата на Народната просвета разчетените средства по функция „Образование” от националния бюджет са над 2 млрд. лв. С тези разходи се предвижда да бъдат финансирани следните основни програми и дейности:
Първо, осигуряване на учебния и възпитателния процес в училищата и детските градини в системата на Народната просвета. Разходите по програмата възлизат на близо 1 млрд. 711 млн. лв., от които 1,5 млрд. са средствата по единните стандарти. Основната част от тях са делегирани нецелеви разходи на училищата и детските градини, в които се включват средства за възнаграждение, в това число за кариерно развитие и диференцирано заплащане на учителите, както и издръжката и поддръжката на материално-техническата база на училищата.
Освен средства по стандарти тук се включват и средства, предвидени за допълнително финансиране на защитени училища и за възстановяване на преходните остатъци по бюджетите на държавните училища, както и разходите за местни дейности за образование по общинските бюджети. Същите ще обезпечат възпитанието на 129 583 деца в детските градини, задължителната предучилищна подготовка на 117 925 деца, обучението на 582 177 ученици в общообразователните училища, 170 475 ученици в професионалните училища, в училищата за изкуства и култура и спортните училища и 16 608 ученици в специалните училища.
Второ, за повишаване на обхвата и улесняване на равния достъп до качествено средно образование са разчетени 190 млн. 300 хил. лв. Същите ще се използват за финансиране на дейности и инструменти, чрез които държавата насърчава достъпа и осигурява условия за по-пълен обхват в системата, като стипендии на ученици, ползване на ученически общежития, учебници и учебни помагала за безвъзмездно ползване от учениците от първи до седми клас и деца от подготвителните групи, поетапно въвеждане на целодневна организация на учебния ден за учениците от началния етап на образование, подпомагане храненето на децата от подготвителните групи и учениците от първи до четвърти клас, транспорт на децата и учениците до приемащи детски градини и училища и до средищни училища, извънкласни и извънучилищни дейности.
За реализиране на национални програми за развитие на средното образование, съхраняване и развитие на културната идентичност на децата и учениците в българските общности в чужбина са разчетени 39 млн. 200 хил. лв.
В частта „Висше образование”. Планираните разходи за висше образование за 2013 г. са в размер на 663 млн. 900 хил. лв. и включват средства за издръжка на обучението, за социално битови разходи на студенти и докторанти и поддръжка и развитие на материално-техническата база на държавните висши училища.
За 2013 г. размерът на държавната гаранция по Закона за кредитиране на студенти и докторанти е определена до 80 млн. 500 хил. лв.
Субсидията на държавните висши училища за 2013 г. възлиза на 375 млн. 500 хил. лв., от които 351 млн. 400 хил. лв. за гражданските висши училища към Министерството на образованието, младежта и науката и 24 млн. 100 хил. лв. за висшите военни училища към Министерството на отбраната.
Разпределението на субсидията по елементи съгласно чл. 91 от Закона за висшето образование за държавните висши училища към Министерството на образованието, младежта и науката е, както следва:
Субсидия за издръжка на обучението в размер на 289 млн. 300 хил. лв., от които 269 млн. 300 хил. лв. са за осигуряване на обучението на 175 067 средно приравнен брой студенти и 20 млн. лв. за комплексна оценка за качеството на обучение и съответствието му с потребностите на пазара на труда.
Ръстът в субсидията за издръжка на обучението спрямо 2012 г. е в размер на 12 млн. 800 хил. лв., в това число 7 млн. 800 хил. лв. са в резултат на увеличение на средно приравнения брой учащи и 5 млн. лв. – за оценка на качеството.
Разчетена субсидия за присъждане на научна и художествено-творческа дейност, издаване на учебници и научни трудове – в размер на 8 млн. лв.
Субсидиите за социално битови дейности на студенти и са в размер на 407 млн. 400 хил. лв.
Субсидията за капиталови разходи в държавните висши училища е планирана на 4 млн. 500 хил. лв.



РАЗДЕЛ „НАУКА”.
В проекта за бюджет за 2013 г. общо по група „Наука" са предвидени разходи в размер на 193млн.500 хил. лв. или 0,2% от брутния вътрешен продукт, при 193 млн. 600 хил.лв. за 2012 г.
Разчетената субсидия за Българската академия на науките и държавните висши училища е 67,8 млн.лв.
С предвидените средства от националния бюджет и от Европейски фондове и програми се осигурява финансирането на:
- информационно обслужване, наблюдения и изследвания в различни области на обществения живот;
- подготовка и развитие на научно-изследователски кадри;
- участие на България в международни организации в областта на науката;
- програмно конкурсно финансиране на научните изследвания.
В областта на програмно-конкурсното финансиране приоритетите са насочени към:
- насърчаване на фундаменталните и приложни изследвания в университетите;
- развитие на научните изследвания в стратегически за страната области;
- развитие на научния потенциал и подкрепа на младите учени;
- разработване и въвеждане на механизъм за контрол върху качеството на изпълнението на финансираните проекти и гарантиране постигането на планираните научни цели и резултати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, министър Игнатов.
По политиките в областта на основното и средно образование са постъпили становища в комисията от Синдиката на българските учители към КНСБ, от Синдиката „Образование” към КТ „Подкрепа”, от Съюза на работодателите в системата на народната просвета на Република България, от Независим учителски синдикат, от Българската асоциация на частните училища, от Националното сдружение на общините в Република България.
В областта на политиките „Висше образование и наука” са постъпили становища, които не поддържат проектобюджета в областта на науката и висшето образование от следните институции: КНСБ – „Висше образование и наука”, Съвет на ректорите, Национално представителство на студентските съвети, Съюз на учените в България, БАН, Техническия университет – София, Техническия университет – Варна, Югозападен университет, Университета „Асен Златаров” в Бургас, Медицинския университет І варна, Софийския университет „Климент Охридски”, Икономическия университет – Варна.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Заповядайте, колега Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, колеги! Аз съм изключително смутена от заложените средства за научни изследвания в прогнозата за бюджета за 2013 г. Защото, ако правилно разбирам, бюджетът се намалява в сравнение с 2012 г. с 0,1 процент. И 0,2 процента от брутния вътрешен продукт вече ни поставя в държави, които малко сложно ще можем да ги разглеждаме като държави, които имат какъвто и да било научен капацитет.
Особено притеснително – и това ще го кажа и в залата, това е основанието, за което ние няма да подкрепим този бюджет – е състоянието на финансирането на Българската академия на науките, където трета поредна година, доколкото виждам в бюджетните прогнози, средствата, които се отделят, целенасочено показват, че Академията върви към нейната ликвидация.
Господин министърът знае, че над него има и друг вицепремиер, който отговаря за тази политика и който още от самото си идване целенасочено изпълнява тази политика на ликвидация на Българската академия на науките. Но това, както казах, ще го оставя за залата.
И тук смятам, че бихме могли да обмислим няколко мерки. Защото наистина е престъпление при всичките тежести, до които беше докарана страната през последните три години, в Българската академия на науките средната заплата на колегите да бъде с десетина лева по-висока от прага на бедност. И заедно с това да се окаже, че Българската академия на науките вече не може да участва в научни изследвания, защото не може да си заплаща по никакъв начин разноските за международните европейски програми.
Ако не се лъжа, се говори – и тук ще помоля представителите на Българската академия на науките да ни кажат вярно ли е, че Българската академия на науките е заплашена да не участва в европейски проекти поради липса на финансиране и финансова нестабилност.
Също така, господин министър, бих искала да помоля да ми кажете следното. Доколкото зная, се състоя Съвет на настоятелите. През месец юли беше докладвано и в Народното събрание приехме отчет за дейността на Българската академия на науките, където всички – защото това е национален въпрос, съдбата на Българската академия на науките не е политически въпрос – се обединихме, че ще търсим възможности по време на обсъждането на бюджета максимално толерантно да решим този въпрос. Дори говорихме да го направим до края на годината. Това поне беше обещанието от страна на министрите, които участваха.
Виждам, че всичко онова, което се направи през трите години – и настоятелството, и докладването на ръководството на Българската академия на науките всъщност доникъде не ни доведе.
Така че моят въпрос, господин министър, е: какво е решението на настоятелството и какви са средствата, с които сте решили да бъде увеличен бюджетът на Българската академия на науките?
На второ място, ние ще подкрепим предложението на синдикатите за бюджета за висше образование. Също смятаме ,че бюджетът за висшето образование в никакъв случай не може да реализира тези цели, за които става въпрос.
Според „Европа 2020”, нещо, което всички много добре знаем, процентът от брутния вътрешен продукт за висше образование трябва да нарасне до няколко години до 1,1 процент. Само за три години, благодарение на финансовата политика на това правителство бюджетът от 0,9 процента от брутния вътрешен продукт за 2013 г. пада на 0,5 процента от брутния вътрешен продукт. Не знам точно за какво качество коментираме в момента. И е абсурдно да се очаква, че висшите училища ще бъдат принуждавани да вдигат таксите на студентите. Смятам, че това е престъпление в тази ситуация.
Също така вашето правителство посочи, че образованието е приоритет – говоря за предучилищното и училищното образование. Не знам какъв е този приоритет, който от 3,4 процента от брутния вътрешен продукт вдига на 3,5 процента от БВП. Може би движението е от Соломоновите острови до Конго. Вероятно това е движението. Бих искала да кажа, че в Европейския съюз подобен процент няма.
Така че от името на нашите колеги ще кажа, че и в парламентарната зала ние няма да подкрепим този бюджет. Още повече, ще предоставим своя алтернативен бюджет за наука.
Това, по което би трябвало да търсим и сме готови да разговаряме, е поне да бъдат предвидени 20 млн. лв. за Българската академия на науките за следващата година. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Добрева. Други изказвания? Заповядайте, член-кореспондент Куюмджиева.
ЧЛЕН-КОР. СВЕТЛАНКА КУЮМДЖИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Много се радвам, че госпожа Добрева говори преди мене и употреби думата „национална политика”. Аз мисля, че нашата държава трябва да има национална политика към българската наука и към най-старата държавна институция у нас – Българската академия на науките.
Бюджетът, който ние искаме и защитаваме, който е разчетен като екзистенц минимум за съществуването на научния потенциал у нас и в Българската академия на науките, където работят 16 процента от българските учени, е в размер на 98 млн. 700 хил. лв. Този бюджет ние го искаме вече трета година. Но три години съществуваме с 40 млн. лв. по-малко.
Това, което се предлага за 2013 г., е 59 млн. 756 хил. 100 лв. – не знам как са изчислени тези пари. Това е бюджет, който – неведнъж се пиша и неведнъж се каза – може да покрие заплатите на учените в България най-много за 10 месеца, почти без нищо друго. През последните три години ние нямаме никакви капитални разходи и не се отделят средства за научноизследователска работа.
Не можем да покрием договорите, които имаме с правителствени, държавни и обществени институции в България. Не можем да покрием членските вноски, които имаме с чужди партньори извън България. Не можем да покрием никакви ремонтни дейности по сградния фонд, по инфраструктурата.
Заплатата на научния работник в България се намалява от 627 лв. на 571 лв. Можете да си представите, това е средната заплата на един висшист, интелигент в България.
Настоятелството се събра. Мисля, че имате протокол пред себе си от заседанието на настоятелството. И пак при един абсолютен режим на икономии и при изчисления, които са защитени в таблици как могат да бъдат разпределени парите, пак при едно съществуване само за глътка въздух, при едно изключение през 2013 г., - ако може да се отпусне бюджет, много хубаво, че казахте 20 млн. лв., ние просто не смеем да искаме – ние искаме един бюджет от 74 млн. 700 хил. лв.
Аз искам да напомня, понеже вече се знае в общественото пространство, че още в края на миналата година президентът Плевнелиев обеща да бъдат отпуснати на Българската академия на науките 14 млн. лв., като сам той се убеди за тежкото положение на нашите хора, които работят там. Защото те работят с неплатени отпуски от 3 до 5, до 7 дни всеки месец, както и с намален работен ден. Можете да си представите, че на възрастни хора, които са вече през пенсия, това ще се отрази на пенсиите. Те просто не могат да съществуват по този начин.
Тези пари бяха обещани също и на акад. Додунеков, лека му пръст. И ние много се надявахме, че ще получим тези пари.
Така че това, което искаме – и аз апелирам към вас, молим, – е да бъдат отпуснати най-малко 15 млн. лв. и едни разчети за 74 млн. 700 хил. лв., което е заложено в таблиците. Това е – пак ще повторя – само една глътка въздух за следващата година.
Искам още да подчертая, че всички резерви, които ние имаме през тези три години, ги използвахме. Просто действително сме на ръба на оцеляването. И ви моля да запазите Българската академия на науките. Защото ние можем да се гордеем с редица неща, които се правят там. Например един език се нарича на български учен. Или за всички патенти, които се произвеждат в Българската академия на науките в различните области и се използват от български и от чужди учени.
Така че българските учени в Българската академия на науките са едни от посланиците на нашата страна извън страната ни, едно огледало за това, което се прави, и за постиженията, до които ние достигаме. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Заповядайте, Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, господа министри, уважаеми учени от Българската академия на науките, гости! Внимателно изслушах изказващите се. Искам да заявя личното си мнение на народен представител. До голяма степен съм съгласен с изказващите се.
Пред мене е протокол от деветото редовно заседание на Съвета на настоятелите на БАН, от който ще прочета само два реда, няма да го чета целия: „Крайно наложително е да се увеличи планираната бюджетна субсидия за 2013 г. най-малко с 14 млн. лв.” Значи това е минимумът.
Искам да заявя откровено, че тези 94 млн. лв. са химера. Точно и ясно го заявявам и предполагам, че всички, които са на тази маса, ще се съгласят с мене.
Преди 4 години, когато са били тези 94 млн. лв., е била съвсем друга ситуацията в държавата. И предполагам, че всички, които са трезво мислещи, ще се съгласят с мене.
Много Ви моля, госпожо Добрева, Вие сте била заместник-министър, знаете с какъв бюджет се е работило, знаете с какви средства, знаете какви постъпления е имало.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Въпрос на приоритети.
РУМЕН СТОИЛОВ: Въпрос на приоритети, съгласен съм. Затова нека да сме реалисти и да направим всичко възможно, ако позволява бюджетът, аз съм сигурен, че ще можем с помощта и на министъра, и на нашата комисия да го направим и тези 14-15 млн. лв. да бъдат осигурени.
Но много ви моля наистина да не говорим какво е било преди четири години, преди три години, какъв е бил бюджетът. Защото ако извадим финансовите разчети на държавата преди четири години, ще видим, че са съвсем различни от тази година. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Стоилов. Колега Христова, заповядайте.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, колеги и гости! Аз в цялостност подкрепям бюджета. Но си мисля, че в един аспект трябва да акцентирам вашето внимание, а това е стойността на капиталовите разходи за държавните висши училища.
Аз искам да насоча вашето внимание към един проблем във Варна, който е много сериозен. Икономическият университет повече от 30 години има само 500 места в студентските общежития, а студентите са 12 000. И от много години броят на студентите в това училище е около тази бройка.
Мисля си – възможно ли е да има някакво пренасочване на капиталови разходи. Последното писмо е за 3 млн. лв. Но ако е възможно, и 1 млн. лв. да се осигури. Защото те ще осигурят основното финансиране. Дадем им е терен от областния управител във Варна. Но положението със студентските общежития е плачевно. Пак питам: възможно ли е?
Трябва да се мисли в тази посока. Осигуряването на студентите с общежития е много важен проблем за един студентски град. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Проф. Малиновски поиска думата.
ПРОФ. НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми министър Игнатов! Тук се спомена, че 98 млн. лв. са химера. Да, знам и напълно съм съгласен, че сегашното състояние на държавата е трудно. Но да се нарече „химера”, не бих могъл да се съглася. Това е нашият екзистенц минимум.
Отчитайки състоянието на държавата, настоятелството в присъствието на министър Игнатов прие решение за 75 млн. лв., какво те включват.
Преждеговорившата спомена за капиталови разходи. Уважаеми депутати, аз не знам какво са капиталови разходи и забравих те да са влизали в Българската академия на науките през последните не две, не три, а повече години.
Съгласен съм, че 98 млн. лв. в момента държавата не може да даде. Но госпожа Добрева каза – въпрос на приоритети и зададе един въпрос: какво следва с живеенето под тази химера? Следва, че ние губим европейски проекти. Ние ги губим по следния начин.
Нееднократно главният научен секретар проф. Хаджитодоров в тази зала и в пленарната зала е казвал: 1 лев вложен в наука връща 6-7 лв. Тоест възвръщаемостта в науката е особено голяма. И няма страна, която по време на криза да не инвестира в наука. Ние казваме: дайте 15 млн. лв. или инвестирайте 15 млн. лв. в Българската академия на науките, за да доживеем до следващата година. Плащаме от джоба си ток, вода, парно, всеки лев, който изкараме, влагаме в научна продукция.
Отново казвам: забравих какво значи капиталови разходи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Малиновски. Други изказвания? Министър Игнатов, заповядайте да отговорите на въпросите, зададени дотук.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Някои от въпросите бяха просто изказвания. Но да започнем с това, че се цитираха някакви неточни данни. Всъщност в системата на висшето образование спрямо 2009 г. увеличението е с 28 млн. 800 хил. лв. Не зная как го изчисляваме по други начини.
Въпросът на колегата Добрева беше зададен към мене като представител на настоятелството и аз затова няма да отговарям. Тук има много представители на настоятелството. Тук е председателят на настоятелството, изпълняващ длъжността. А днес обсъждаме все пак държавния бюджет.
Но това, което казах в настоятелството, беше заявено вече от колегата Румен Стоилов. Аз вече съм в разговори с министъра на финансите и правим всичко възможно да осигурим този минимум, който е необходим, но не химерата 90 и еди-колко си милиона лева, а става дума в рамките на тези 14,9 – 15 млн. лв.
Иначе това, което заявих в настоятелството, аз съм го изпълнил като изчисления. Заедно с отговорния секретар, който е до мене, ние на базата на бюджета, който се предоставя на министерството, ще направим едни преизчисления, за да може да формираме система за диференцирано допълнително финансиране на институтите, подобно на тази система, която сме въвели в системата за висшето образование. Така че тази година ще е първата стъпка в това направление.
И това, което говорих с колегата Хаджитодоров – ние няма да измисляме топлата вода, а ще стъпим вече на системата, която я има разработена в Академията, когато те започнаха да обсъждат темата „Диференцирано финансиране”.
Така че на този етап това мога да отговоря. Иначе всеки иска повече в момента. Аз неслучайно изчетох становището толкова подробно, защото системата на образованието и науката е огромна. Всеки в българската държава иска повече и това е напълно нормално. Въпросът е, че това са наличните пари. И сектор „Образование” е един от малкото, който успя да извоюва 122 млн. лв. увеличение.
Приоритет обаче на целия наш сектор е системата на предучилищното и училищното образование за тази година, защото сме в криза и децата са най-важните.
Освен това вече не е тайна, проведени са разговори на ниво правителство, разговори с парламентарната група на ГЕРБ и има положително решение, въпросът е да се доведе докрай и между първо и второ четене да се дадат още 20 млн. лв. за средното образование. Тоест с увеличението тогава ще бъдат 142 млн. лв. В условията на такава наистина тежка криза, в която се намираме, това са постижимите неща. Защото човек, който много добре е запознат с финансовото състояние в България и носи отговорност за това как ще протече в следващите пет години, би оценил това като един много добър бюджет. Всичко останало би довело до популистични изявления, а те нямат никаква стойност. Така, както семействата разполагат с наличните пари и разумните не взимат заеми, за да не се сринат в един момент след няколко месеца, по същия начин постъпва и държавата.
Така че, повтарям, свършили сме тази работа, преизчисляваме бюджета, който е даден специално на нас, на министерството, за да осигурим стартирането на тази процедура и оттук нататък да има и диференцирано финансиране на институциите.
Проведени са разговори с министъра на финансите, засега с положителен уклон. Парламентарната група на ГЕРБ също е за намиране на останалите средства.
Призовавам всички съвсем отговорно да погледнат на това нещо. Законът за бюджета е най-важният. Ако допуснем популизъм, а това е напълно възможно, още повече идват избори, ще допуснем след това срив. И тежко на тези, които ще носят отговорност за управлението на страната. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин министър. Доц. Лиляна Вълчева поиска думата. Заповядайте.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми ръководители на научни институции и висши училища, колеги! Нашето становище, което сме изпратили и до Националния съвет за тристранно сътрудничество, и до Парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, се базира на следния анализ.
Бих искала да подчертая, че и по този бюджет работихме дълго с колегите от министерството, с ректорите, с представителите на нашия синдикат – една работа, която беше в продължение на четири-пет месеца. Искането на нашия синдикат е запазването на базовия норматив. Това са 693 лв. Тук е мястото да споменем, че все още не сме се отказали от постигането на базовия норматив от 963 лв., който е далеч под възможностите на държавата към момента
По отношение на новоприетия брой студенти – с около 3000 души е новоприетият средно приравнен ръст на учащите се. Но формираните средства, които виждате в ръста от около 207,7 млн. лв. в общата субсидия за издръжка на обучението отразяват не само новоприетия брой студенти. За първи път в бюджетната субсидия са поставени и средствата по един много важен показател.
Както знаете, за трета поредна година през 2013 г. ще оценяваме висшите училища по комплексна оценка за качество на обучението, което е един сериозен стимул. И сравнено с миналогодишната прогноза, която беше, тази година имаме по-голям ръст на тези средства. В бюджетната 2013 г. те вече са нараснали от 15 на 20 млн. лв., но не са за всички висши училища. Висшите училища ще вземат по-голям ръст в бюджетната си субсидия за 2013 г. по два показателя – ръст на новоприетите студенти и комплексна оценка за качество. Накратко казано, това са критериите по рейтинговата система, които са договорени и между Съвета на ректорите, министерството и нашия синдикат.
Аз мисля, че е време да направим подобни дейности и в другите сфери, за да гарантираме увеличение на средствата за заплати. Защото в бюджета за 2013 г. тези средства за първи път са сложени към субсидията за издръжка на обучението, тоест там, където са на 80 процента средствата за работни заплати за преподавателите и учените от системата на висшето образование.
С тази промяна в бюджета ние се радваме на този скок на средствата. За съжаление не можем да кажем същото за средствата за наука, които остават с нула процента ръст и с нула лева за поредна година.
Капиталовите разходи и тази година са с нула ръст, спрямо предишната година с 54 процента. Но това не са средства, които са взети от бюджетната субсидия на висшите училища, а са прехвърлени към субсидията за стипендии на студентите.
Тук становището на нашия синдикат е, че в субсидията за социалните дейности не трябва да запазваме същия ръст, тоест да е нула процентът на ръста, а трябва да се увеличат средствата, тъй като с около 3000 са нараснали новоприетите студенти и трябва да предвидим средства за стипендии за тези студенти. Защото ние отново трябва да разпределим едни 47 млн. лв., но вече броят на студентите е 176 067 души.
Нашето желание тук е да помислим за ръст в средствата за стипендиите на студентите, за да можем да разчитаме на тяхното реално присъствие в учебния процес и за неговото качествено провеждане. Както знаете, този процес е двустранен, не е само желание и подготовка от страна на преподавателя.
Това, което бихме искали да кажем и което остана нереализирано в този бюджет, това са допълнителните средства, които да ускорят едни приоритетни области за инженерните науки, педагогическите науки, природо-математическите науки и ветеринарно-медицинските науки. Имахме желание за едни допълнителни 12 млн. лв., които да доведат до повишаване на коефициентите в тези професионални направления. Това за поредна година е нашето искане към партньорите ни от Министерството на образованието, младежта и науката и за поредна година не можахме да го осъществим.
И така, в заключение, след проведената среща с наше участие от Съвета на ректорите, ние сме излезли с обща декларация за исканите 17 млн. лв. допълнително към бюджетната субсидия за държавните висши училища и с уговорката, която се отнасяше направена обобщено и за Българската академия на науките, ще дадем положително становище на този бюджет, ако тази уговорка, която след малко ще кажа, бъде изпълнена.
Няколко думи за Българската академия на науките. Анализите, които сме направили за бюджета, са въз основа на работните заплати в Българската академия на науките. Анализът обхваща планираната работна заплата в размер на 628 лв. и достигнатото ниво на 571 лв. средна заплата за работещите в Българската академия на науките.
Тук можете да видите един наистина подробен анализ на работните заплати. Казвам ви го това, за да разберете, че в исканата сума в размер на 22 ,5 млн. лв. са разчетени добри анализи.
Бързам да ви съобщя, че минималната брутна работна заплата в Академията, освен че няма да достигне заложеното по план до края на годината, а както чухме от изказалите се колеги преди мене, има много хора, които вече са в неплатен отпуск. И трябва на вас да ви е повече ясно, отколкото на нас, че това е противозаконно. Кодексът на труда не позволява намаляване на заплатите, не позволява неплатени отпуски в подобна кризисна ситуация. Антикризисните мерки трябва да се базират на съвършено други дейности, които трябва да се извършват в БАН, но не и намаляване на заплатите.
Само чуйте няколко числа. Заплатата на професор в БАН варира от 600 до 870 лв. Срам ме е да кажа, че има институти в БАН, които са с 600 лв. базова заплата на професор.
Заплатата на доценти в БАН варира от 516 до 604 лв.; на главни асистенти – от 408 до 450 лв.; на асистента, на младите учени – от 300 до 445 лв.
Срам ме е да говоря за това, защото само догодина минималната работна заплата ще стане 310 лв. за какво говорим? Говорим за едни допълнителни 11 млн. лв., необходими за заплати, за да бъдат изпълнени поне 628 лв. средна брутна заплата за Българската академия на науките.
Друг е въпросът, че в нашето становище сме поставили и въпроса за условията на работа, тоест 7,9 млн. лв. за нужните ток, парно, вода, текущи разходи, за консумативи, за дейности и съответно 3,6 млн. лв., за които държавата е в дълг към БАН, защото Академията обслужва проекти, касаещи и дейности, полезни за държавата.
В заключение, това, което исках да коментирам, е, че приемаме този бюджет с условието, че към средата на годината, когато видим какви са възможностите за средства в държавния бюджет, да говорим със социалните партньори, от една страна с ректорите, за нужните средства, за промяна в коефициентите и с едно споразумение с ръководството на Българската академия на науките, респективно с колегите от Министерството на образованието, младежта и науката да договорим тези пари. Това е, което поставяме ние като условие и при това условие подкрепяме бюджета за 2013 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо Вълчева. Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаеми господин министър, аз ще се съглася с Вашия призив за проекта за бюджет за 2013 г. да не се говори популистки. По тази причина предлагам да изясним значението на израза „политически популизъм”. Мисля, че езикът на числата не може да бъде наречен популистки език. И точно по тази причина ще обоснова отношението си към проекта за бюджет за 2013 г. само с езика на числата.
Няма да бъде популистко Вашето твърдение, че образованието и науката са приоритет на това правителство, ако на фона на общото увеличаване на разходите на българската държава разходите за образование и наука са с най-висок дял в това увеличение. Тогава ще кажа: да, за вас образованието е приоритет. И това Ваше твърдение няма да е популистко.
Ако обаче общите разходи на българската държава се увеличават в сравнение с предишното управление, но разходите за висше образование и за наука, сравнени с предишното управление, намаляват, аз ще определя Вашето твърдение за популистко.
В този смисъл какъв е езикът на числата.
Вие, господин министър, заварихте държавна субсидия за висшите училища от – забележете – 420 млн. 298 хил. лв. за 2008 г. – преднамерено не взимам плана за последната 2009 г. Има какво да кажете там – едно е планирано, криза и т.н. Но това са числа, това са реално осъществени трансфери към висшите училища.
Понеже бюджетът, който обсъждаме и който трябва да решим дали да подкрепим или не, е последният бюджет на вашето правителство, ще ви кажа, че за четири години приоритетното за управление ви висше образование се придвижи към държавна субсидия от 375 млн. 448 хил. лв. Вие продължавате да бъдете на минус 45 млн. лв. в сравнение с преди 5 години. Аз твърдя, че Вашето изявление, че висшето образование е приоритет е популистко. Това е езикът на числата. Сега сте свободен да наречете моето отношение към вашия бюджет популистко. Само че езикът на числата говори нещо съвършено различно.
Как стои този въпрос по отношение на бюджета на Българската академия на науките. Осъщественият трансфер – това не е план, това са реално осъществени трансфери – като държавна субсидия за Българската академия на науките за към 30 декември 2008 г. е 94 млн. лв. приблизително. Това, което планирате за трета поредна година, е 59 млн. 800 хил. лв. Огромна разлика – от над 30 млн. лв.!
Твърдението, че науката е приоритет, е популистко, поне на езика на числата. Оставете какво казва Местан или опозицията. Не можем да подкрепим такъв бюджет.
Ние обаче, верни на конструктивното си отношение, поемаме ангажимент, ако намерите политическа воля между първо и второ четене да коригирате бюджета на Българската академия на науките поне с минимума от 14,9 млн. лв., каквото единодушно становище изразява Съветът на настоятелите, а то е единодушно, защото включва и Вашия вот като член на настоятелството, то Вие ще видите ,че на второ четене ние ще подкрепим тази промяна в закона. Да, ще я подкрепим. И няма да си играем на опозиция. Но казвам – поне толкова.
Тези 14,9 млн. лв. не могат да бъдат дискусионни. Нямате никакво оправдание. Защото кризата отдавна свърши, по думите на онзи вицепремиер, който играе ролята на основен реформатор на Българската академия на науките, състояща се от куп феодални старци, чийто реформаторски устрем стигна неотдавна дотам да закрива отдавна несъществуващи институти на Българската академия на науките.
Уважаеми господин министър, предучилищното образование, училищното образование, висшето образование и науката образуват една система. Най-яркото доказателство за това е, че Вие сте министър на цялата тази система – и на училищното, и на висшето образование, и на науката, че и на младежта.
Защо подчертавам този факт. Ако това са елементи на една система, то би трябвало да ни позволите да сравняваме тези елементи. При този общ поглед върху тази система Вие трябва да се съгласите, че ние се изправяме пред едно изключително грозно явление по отношение на държавната оценка за участниците в тази система. Говоря вече за възнаграждението на учителите, на младите учени, на учените – хабилитирани лица. И няма как да не се съгласите, макар това да не е само Ваша заслуга, но някога трябва да назовем нещата едно към едно – в системата на образованието и науката ние сме изправени пред грозното явление, наречено „разрушена трудова парадигма”. Абсолютно съм съгласен с политиката на увеличаване на заплатите на учителите, включително и 500 лв. начална заплата за млад учител. Няма политик, няма член на тази комисия, който да не подкрепи такава политика.
Но именно защото в рамките на системата нещата трябва да се сравняват, когато тази начална заплата за млад учител от 500 лв. се сравни със заплатата на един млад учен - ние чухме ужасни стойности от рода на 400 лв., на 380 лв., ние не можем да останем глухи и слепи за тази разрушена трудова парадигма. Какво правим? Какво правим, когато един професор, доктор на науките има заплата 600 лв.? Е, със званията ще ги докара до 820 лв. (Възражения, шум в залата.).
Моля ви. Аз искам да бъда обективен и не искам да занижавам стойностите, за да подсилвам политическите си тези. Но това е разрушена парадигма. Този проект за първо четене не дава отговор на въпроса, не подсказва държавна политика, не подсказва идея, че имаме съзнание за тази задълбочаваща се диспропорция в самата система.
Ние не отричаме положителните стъпки, напротив. Но нещата трябва да вървят в пакет, уважаеми господин министър. Това е достатъчно основание да не подкрепим бюджета.
Имам обаче една молба, преди да завърша изказването си. В този документ, с който – уверявам ви – много внимателно се запознах, прегледа на целите и оценката на очакваните резултати за периода 2013 – 2015 г., най-хубавото е, че го няма Вашият подпис там. Но потърсете отговорност на този, който Ви го е подготвил. Защото това все пак не е прегледът на целите и оценка на очакваните резултати на министъра на транспорта или на екологията, а на министъра на образованието и на науката. Тук не може да има странни изрази, от рода на „повишаване разбирането на българската общественост”, „по-голяма възприемчивост на неформалното обучение”. След това има още по-странни изрази, като „увеличаване на участието на гражданите в Република България”. Имате предвид гражданите на Република България или гражданите в Република България? Все пак това са немаловажни неща.
Разбира се, ще оставя без коментар гръмката цел отваряне на образователната система, която може би сега е затворена. Но се надявам това да го имате предвид занапред.
Аз завършвам с това – не приемам числата. Езикът на числата не ми показва и по тази причина не мога да видя висшето образование и науката като приоритет не само в бюджета за 2013 г., а не мога да ги видя като приоритет в политиката на това правителство през четирите години на неговото управление. Езикът на числата налага друг неумолим извод – че висшето образование и науката въобще не са приоритет на това правителство, при положение, че бюджетът на цялата Българска академия на науките е едва на половината от средствата, които българската държава залага за специалните разузнавателни средства.
Съжалявам, ако някои тези ви прозвучаха популистки. Ваша преценка. Избирам да ме наречете популист, ако ми дадете отговор на въпросите, които числата зададоха, не аз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви, господин Местан. Акад. Юхновски, заповядайте.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: Благодаря. Днес малко в аванс празнуваме Деня на народните будители. Утре и той ще се състои като точен календарен празник. И днес сме се събрали да обсъдим какво е положението с живота на будителите, защото учените в една страна, когато и да ги погледнем, и преди 200 години, и преди 500 години, са били будители.
Аз не искам да се отклонявам толкова много. Най-простото нещо, за което искам да попитам господин министъра, е има ли организация в областта на неговите компетенции – наука и висше образование, дори и средно образование, която да отговаря на следните условия: за последните три години не повишение, а понижение на заплатите? Шестотин двадесет и осем лева беше средната брутна заплата на Академията преди три години и половина. Ние тук обсъждахме този проблем. Това е твърда величина.
Питам пак: има ли друга научна организация, която четвърта година под ред няма никакви пари от бюджета за осветление, отопление, инфраструктура? Коя е тази организация, която преминава към неплатени отпуски, насила, нарушавайки законите на страната, защото това са й възможностите? Коя е тази организация във Вашата система, която към края на годината ще свали още повече средната брутна заплата, тя ще падне под 571 лв., защото идва времето, когато колегите ще трябва насила да постигнат оптимален резултат – да ги няма на работа, за да се изключи парното и тока?
Продължавам. Коя е тази организация пак във Вашата система, която се занимава с будителството, в която хората от заплатите си се мъчат да си покрият парното и тока? Аз такава не познавам.
И като последно, защото при нас вече всичко изглежда излишно, голямо, прекалени искания: едно от най-големите национални достояния - библиотеката на Българското книжовно дружество, днес библиотека на Българската академия на науките, която си съперничи за добро с другата национална библиотека – на Софийския университет, днес вече е мъртва. Три години тя няма никакви постъпления от научни списания, което не е ставало дори по време на Втората световна война.
Защо става това? Аз си задавам този въпрос. Защо доцентите, професорите, научните работници, сътрудници на Академията са орисани да имат по малки заплати практически от средната работна заплата на съответните длъжности в другите организации? Защо трябва да стоят на студено? Защо да не могат да платят и членския внос в международните организации, в които те представляват България? Това не са организации на Българската академия на науките. България участва чрез БАН в международните организации, те с нея контактуват.
Аз мисля, че отговорът е ясен. Господин министре, също знам, че сигурно Ви е трудно да ми отговорите, защото въпросите са елементарни и ясни. Но като зная какъв е отговорът – че няма такава организация, моля Ви се, направете така, че накрая това безвремие на разрушение и смърт да престане.
Ако направим сметка на задълженията, които ние чувстваме, че държавата има към Академията като национална институция, първо, тази година президентът в първите дни – ние бяхме заедно – ни обеща пари. Добре, увлякъл се е, обещал ни е повече. Той ни обеща 14 млн. лв., но ние имаме много повече нужди. Досега това не можа да стане. Сигурно той не е виновен. Някой не му дава тези пари, а той не е разпоредител с пари. Но сумата беше фиксирана. Тя е нужна, ужасно нужна.
Сега на нас ни трябва бюджет за 2013 г. – поне този мизерен, с всички извадени дефицити, мизерни заплати. Погрижете се, спасете Българската академия на науките.Защото, честна дума, не са чак толкова много институциите, които са създадени толкова отдавна, толкова свързани с живота на страната и днес са й необходими. Моля Ви се.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, акад. Юхновски. Заповядайте, проф. Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на Българската академия на науките, господа ректори, социални партньори! Ще започна отзад напред.
Акад. Юхновски започна с това, че ние утре ще празнуваме Деня на народния будител, както той каза, като поредица от календара. Не, утре ние ще започнем да празнуваме Деня на народния будител, като запълваме дупки на предишното управление. Утре в Съединение ще отворим училище, което построихме, проектът на което е стартирал през 1982-1983 г. Питам: защо, когато беше приоритет образованието на предишното управление, това училище не беше построено? А децата, около 500 на брой седяха без тоалетна? И беше разчертана само зебра пред входа на училището, за да пресекат шосето и да ходят отсреща в тревата, където има една барака, която играе роля на тоалетна. Тогава имаше излишъци. Питам: защо не беше построено това училище? Защо трябваше ние да направим икономия от бюджета на министерството без една стотинка допълнение от Министерството на финансите, за да го направим? Направихме го и утре откриваме училището при доста добър мениджмънт – фирми протегнаха ръце, много неща станаха с парите на другите. Дори от тези пари спестихме пари и разрешихме на кмета да не ги връща, а да се купят допълнително мебели.
И друга дупка запълваме – в Садово, пак в същата област. Същият проект. Преди 8 години ХЕИ закрива училището. Децата учат в бившия пионерски дом. На първия етаж таванът е подпрян с метални колони, защото като мине тежка кола, има опасност да падне върху главите на децата.
В годините, когато имаше излишък, бяха дадени пари, мисля, че около 6 млн. лв. от господин кмета, с когото в момента се занимава прокуратурата. Тези пари изчезнаха.
Ние спестихме пари от бюджета на министерството и сега финансираме и това. Тоест утрешният ден не е празна дата от календара.
Защо, господа народни представители, които отдавна участвате в управлението, когато имаше излишъци, не беше достроено училището в Кайнарджа, до Силистра? Има население там, има деца, които учат в лоши условия. Моят екип се зае с това, пак със спестени пари, без стотинка от Министерството на финансите.
Това е нашият отговор за 1 ноември, уважаеми господа академици.
На въпроса, който постави уважаваният от мене господин Местан. На пръв поглед наистина има разрушена парадигма в системата. Обаче чакайте сега – вие искате ли от мене Наредба № 1 за заплатите аз да я подписвам и за Академията, и за университетите? Не, в никакъв случай. Университетите имат автономия. (Възражения.). Имате автономия, господин ректор. Имате автономия дотолкова, че дори там, където има нарушения, министърът не е овластен от закона да направи нищо повече, освен да напише писмо и да ви уведоми, че има нарушения. И нищо повече. Такива са взаимоотношенията с университетите и това е хубаво. Това е хубаво, защото представете си, че се появи някой на власт, който тръгне да сменя ректорите.
Наредба № 1 за заплатите не може по никакъв начин, освен в училищната система, да премине в другата. Има отделен Закон за Българската академия на науките.
Аз съм свързан с Академията и зная, че този бюджет е недостатъчен. Но голяма част от решаването на проблемите е в ръцете на ръководството на самата Академия на науките.
В момента сме в криза, в истинска криза сме всички. Ние с господин Местан бихме могли тази закачка да я продължим. Аз бих казал, че е популистко в години на криза да се иска увеличаване и повече пари, отколкото в години, когато е имало много пари. И въпреки всичко, ако си спомняте, за 2010 г. бюджетът беше намален с 200 млн. лв. Нали така? Ние почти го възстановихме в годините на кризата – сега със 142 млн. лв. Успяхме да достигнем предишното число.
Никой не може да отрече, че ние навлязохме в една наистина безпрецедентна финансова криза. Имаше прекрасни години. Надявам се отново пред България – и съм убеден, ще има такива. Но понеже тук са и политици, не само хора от науката и от университетите, трябва да си даваме сметка за това. Когато е криза, се действа като в условия на криза. Не може в криза да искаш повече, отколкото в годините, когато си бил в разцвет.
Може да ни обвинявате, ако пилеем всичко и няма нищо. Но ние не просто запазихме системата, а бавно, стъпка по стъпка сектори се развиват.
Но да се върнем на проблема за Академията. Отговорът на въпроса е двустранен. От една страна правителството, парламентът – да, но и самото ръководство може да вземе мерки. В Академията в момента работят около 7000 души. Учените са около 3000 – хората с докторска степен. Това са малко повече от половината. В Академията, за голямо съжаление, аз го помня още от края на 90-те години, през зимата се изключваше парното. Тогава много често ходех в Института по тракология, бях свързан с проф. Александър Фол. Оттогава вече десетилетие тази драма продължава.
Е, след като държавата на държавно ниво – тя е давала повече пари, когато не е имало криза, защо самата Академия, която си има собствен закон, не е предприела някакви крачки за промяна на ситуацията в полза на по-добро състояние? То не става само с наливане на пари, то става и с вземане на управленски решения.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: От 1912 г. Академията има собствен закон, така е.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Има закон и той е овластил ръководството на Академията за определени неща.
АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ: Но нищо не може да се направи.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз разбирам болката на всички. Своята болка аз не я показвам, защото нося отговорност за една много тежка система и аз съм част от тази система, аз не съм външен, привнесен. И за голямо съжаление на мене се падна да изпълнявам тези функции в много тежки години.
Има неща, които не може да се изопачават. Не може да се изопачава това, че успяхме все пак да увеличим средствата. Как да не е приоритетен бюджетът, като е третият след социалния и здравния. Те са най-големите бюджети заедно с този на образованието. Откъде да вземем повече? Да вземем от пенсиите, от социалните плащания, за да внесем тук? Това са скачени съдове, не става.
Но ви казвам – няма да бъда аз министърът, който Наредба № 1 ще разпростре върху цялата система. Това няма да стане.
Понеже се говори с езика на числата, вгледайте се в тях и ще видите. Системата на образованието е единствената система в държавата, в която от 2009 г. досега – става дума за предучилищното и училищното образование – има увеличение. То не се забелязва, но ние имаме увеличение с 12 процента на заплащането на труда. Постигнахме сега и се подписа миналата сряда това съглашение за увеличаване на заплатите за учителите. За голямо съжаление е малко, но това са възможностите сега. Началните заплати за младши учител стават 500 лв., за старши – 530, лв., за главен учител – 580 лв. Точно в години на криза. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, министър Игнатов. Заповядайте, Ивелин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! Понеже сме на първо обсъждане на законопроекта за държавния бюджет, аз ще избягам от конкретиката за колко милиона се борим – дали се борим за 10, за 19, за 20 или за 14 млн. лв., за да съществува една институция, въпреки че тези пари наистина са много важни. Ще ми се да спрем дискусията на тема „Популизъм”, защото лично аз се чувствам неудобно от стила на някои изказвания. Защото, господин министър, аз бих разбрал да кажете: Аз искам много по-голям бюджет, но това дава Дянков, - отколкото това, че откриваме училище. Това е един друг разговор.
Затова искам да погледнем философията на бюджета, защото това ще гласуваме.
Между първо и второ четене наистина ще трябва да направим конкретните предложения и по отношение на Академията, и по отношение на висшите училища. Защото самите становища и на висшите училища, и на Академията, и на синдикатите показват какво е отношението към законопроекта.
Аз съм доволен, че експертите в правителството очевидно продължават стриктно да изпълняват своите задължения, когато поднасят информация. Затова ви предлагам да прочетем конкретни неща от доклада към проекта за закон. Най-добре да погледнете в заключението, подписано от министър-председателя Бойко Методиев Борисов. В третия абзац пише – ще прочета две изречения директно: „Бюджетът е свързан с приоритизиране на разходи към сектори, които насърчават икономически растеж. Увеличено е цялостното финансиране на сектор „Образование”, тъй като той е ключов за подготовка на кадри, които да осъществят прехода към икономика на знанието. Повишаването на нивото на висшето и средно образование в България е изключително важно за по-добро участие на младите хора в пазара на труда.”
Това е едно твърдение, което дава основание на министър Игнатов да говори това, което говори. След което отваряме приложението към този доклад и четем Приложение № 1: „Бюджет на отговорности”. Трябват ви не повече от 10 минути, за да направите един сравнителен анализ, от който се вижда, понеже бюджетът нараства в сравнение с миналата година, всички бюджети нарастват, и преди пет години нарастваше бюджетът, и преди три, и преди една – става дума за общия държавен бюджет, и този нараства, да видим кой и в коя политическа отговорност с колко нараства в сравнение с миналата година. С 53 процента нараства бюджетът на администрацията на президента – важно е сигурно, това е важно за държавата и бих го подкрепил, на второ място – с 50 процента на Българската телеграфна агенция – и в Китай политиката на информация е най-важна, тя е над политиката на икономиката и образованието, това сигурно е важно, на трето място – нараства на МВР с 13 процента, на четвърто място – на ДАНС с 13 процента, на пето място – на Националната разузнавателна служба, на шесто място – на Министерството на правосъдието, на седмо място – на Националната служба за охрана, на осмо място – на Министерството на отбраната. Говоря за процента на нарастване на бюджетните разходи.
Мога да продължа. Вярно, за една демократична държава това са разходите към секторите, които насърчават икономически растеж, твърди в доклада си министър-председателят.
И кои най-много намаляват? – Предотвратяването на корупцията и конфликт на интереси най-много намалява, защита от дискриминация най-много намалява, не като образованието, Конституционният съд и всякакви такива.
Какво се случва с образованието. В рамките на малко по-малко от официалната инфлация се увеличава бюджетът, в сравнение с миналата година: с 5 процента в предучилищното и училищното образование, с 1 процент във висшето образование, на младежката политика – нула процента, на Академията – с нула. И после казваме, че това било приоритет на държавната политика. Как да е приоритет на държавната политика? Няма как да е приоритет.
И за да не бъда многословен, ще кажа, че по-страшно е, ако прочетете Приложение № 4б към доклада, където е консолидираната рамка по функции. Там е казано как се променят процентно отношенията към брутния вътрешен продукт, отношението въобще към разходи в държавата и т.н.
Хубаво е да говорим. Не говоря за пари в абсолютни стойности, в криза сме. Ние ще направим своите предложения за второ четене. Въпросът наистина е щом на Министерството на вътрешните работи се дават плюс 13 процента, защо за образованието да не се дават плюс 6 процента? И тук говорим за философия на бюджета и за политиката.
Няма как да подкрепим този законопроект и това е ясно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще започна оттам, където свърши господин Местан, който говореше за реални числа и четеше тук числа. Само че тези числа, които той четеше, са реални само за нас, за страната. Реалните числа в европейското измерение са онези, които представляват парите за наука и образование спрямо брутния вътрешен продукт. Те са 0,23 - 0,22 за наука, 0,35 - 0,34 за образование. И сме на последно място в Европейския съюз. Те са реалните не защото отразяват спрямо населението в нашата страна, спрямо учащите се. Това са нереални сравнения. Единственото реално сравнение е спрямо брутния вътрешен продукт.
Аз съм говорил, всяка година говоря по този начин и всяка година гледам какво става в другите европейски страни, които са примерно на нашия хал. Ножицата, която се отваря между тях и между нас в това отношение става все по-широка и по-широка. Което означава, че ние наистина говорим популистки, а доказваме обратното.
Вторият въпрос, който искам да засегна в изказването си, е непрекъснатата претенция за реформи в Българската академия на науките. Българската академия на науките има 6300 души, от тях половината са учени. Това в никоя европейска научна институция не се допуска. Обикновено отношението на учения към персонала е 3:1. При нас е било преди пет или шест години 2:1, 1:1 и скоро ще стане 0:1. Никъде професорът не ходи да си прави сам опитите в лабораторията. Там има лаборанти. При нас се стига до драстичното положение професорът да си прави сам лабораторните изследвания, да прави всички други операции, за които той трябва да има персонал.
Тоест Българската академия на науките, както се казва в едно изказване, работи на прегряване и всякакви други приказки са пълна заблуда.
Освен това, така да се каже, фразата, че няма откъде да се вземат пари, тук не работи, тъй като тези пари, които са необходими за оцеляването на Българската академия на науките, са много малко и тази сума винаги може да бъде отделена по малко по малко от други пера, ако някой иска да спаси Академията.
Най-сетне ще обърна внимание на нещо, като употребя една от любимите думи на господин Местан – парадигма. При нас е нарушена парадигмата на елитарното в науката и образованието на горния слой. Ще поясня за какво става дума.
Всяка година правителството в лицето на министър-председателя казва, че приоритет за страната са туризмът и селското стопанство. Аз не съм чул никога никой в това правителство и в предишното правителство, и в по-предишното правителство, и в най-предишното правителство да каже: високите технологии, развитието на индустрията е приоритет на правителството и ние ще правим това.
Имаше един човек, когото спрягаха навремето, че ще стане министър на финансите вместо Симеон Дянков, професор в Сингапурския университет. Точно по това време, когато се формираше правителството, написа една статия. В нея се казваше и се доказваше, че България може да достигне средноевропейското ниво само ако са насочени финансови инструменти за около 10-15 години стане високо технологична държава. Това е единственият път.
Ние като хвърляме пари да образоваме младежите, да финансираме университетите, имаме няколко университета, които са на световно равнище или на средно световно равнище, тези хора като излязат оттам, къде отиват? Защото най-способните хора от всички университети отиват във високо технологичните производства или в науката. Нашите хора къде отиват? Всички отиват навън.
В парламентарната зала съм ви давал един пример, че от 10 години насам от учениците, които печелят всевъзможни награди по биология, по химия, по физика и по математика, нито един не учи в страната или учейки навън, нито един не се завръща. От което следва, че тази нарушена парадигма изисква смяна на философията по отношение на науката и образованието.
Аз лично не виждам по време на това правителство това как ще стане. Призовавал съм много пъти и от трибуната, и в тази малка зала, че това би трябвало да стане по някакъв начин. Но то не става и никой няма в главата си предвид това. Говоря с няколко души народни представители от ГЕРБ вече трета година по този въпрос и ги убеждавам, че нещо трябва да се направи. Те се съгласяват с мене, но нищо не става. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Снежана Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, гости, колеги! Аз няма да бъда толкова напоително многословна, вероятно не и толкова кратка. Но ще кажа няколко важни според мене неща.
Всяка година – те не са толкова много, три на брой, тази е последната, каза господин Местан, когато разглеждаме бюджета, на мене ми се ще, вярвайте ми, от „Разпни го” до „Осанна” да слушам приказки. И ми се ще за първи път да бъда от страната на опозицията. Не че чак толкова им е лесно. Но възможността да се вихриш и да правиш словесни еквилибристики с думи и слова, от които правиш политика и я правиш – мислиш си – по най-добрия начин, да го правиш това с бюджета е страшно отговорно и изисква поне малко рационалност, не толкова емоционалност, а малко рационалност. Какво имам предвид.
Една парадигма не се сменя толкова лесно – това, за което Вие говорите толкова дълго и пространно. Но един популизъм може да се вихри непрекъснато, безкрайно, дори с оглед на това, че говорите за числа. Нека да оставя числата на колежката, която е специалист и ще се изкаже след мене. Аз ще кажа няколко неща, които аз мисля.
Наистина днес гледаме философията и концептуално това, което ще се случи с този бюджет. И искам да се запише в протокола, че аз ще бъда човекът, който с всички сили и със своя глас ще държа бюджетът на Българската академия на науките да бъде променен и тези въпиющо необходими средства, които тук и господин министърът безспорно защити, наистина да бъдат осигурени.
Не смятайте, че на управляващите е по-лесно да слушат чисто драматични изказвания, които са и верни на всичкото отгоре. И нашето желание е една система да не бъде разрушена или в науката в България това да не се случва, тя да не бъде елитарна наука и да има постижения.
Няма обаче да гледам толкова опростенчески на механизма, по който вие го правите. Кажете ми защо не намерихте една дума, с която да защитите този бюджет, с оглед на бавния му ръст и на това, че нещата в българското образование през тези три години не могат само да се плюят опростенчески, а просто се случват. Защото едни пари в един бюджет, за да расте той по някакъв начин, трябва да се вземат от едно друго място. Кое е това друго място? Той е бюджет на рационалната мисъл и на възможностите към този момент на държава и правителство. Това е бюджет, който е все пак като функция на трета позиция. Това е бюджет на образованието, което и мене силно ме вълнува. Не че Българската академия на науките не ме вълнува. Казах вече.
Но в предучилищното и училищното образование, там, където се вълнува цялата държава, ние отиваме на един ръст от 120, може би 140 млн. лв. За първи път ще бъдат повишени така сериозно учителските заплати. За първи път със синдикатите е постигнато едно твърде сериозно споразумение. За първи път от толкова години се приема един закон, за който вие философствате за всяка една дума и ние не можем по два члена да приемем, защото опортюнистичните настроения са страшно силни и страшно много.
Как ще го променим, уважаеми колеги от опозицията? Как да се случи това?
Ето, аз искрено застанах на мястото на господин Методиев, като казах: да закрием тези защитени училища.Нима там не се наливат напразно пари? Но те са необходими и ние ги защитихме. Нима най-доброто и качествено образование се получава в тези средищни училища или в тези маломерни паралелки? Но ние безспорно наливаме пари там. Защо разрушихте детските градини и детските заведения, които с всички сили ние строим? Кажете ми за 20 години къде се откри училище и какво се случи. Защо трябва да ни вълнува само едната част на бюджета, а другата – не?
Смятам, колеги, че беше редно да намерите и една добра дума за този екип на министерството и за това, което се прави тази година – малко, но не завинаги. И хипер рационално, бих казала, като възможния бюджет за тази година.
Кажете ми как да не е популизъм това, че ти казваш как да се увеличи бюджетът – и това е нормално, във всяка една функция и във всяка една дейност. Кажете, посочете – ето, тези милиони ще се вземат оттук и ще се пренасочат ето тук. Това е възможността.
Казвам – да не мислим конформистки. Щастливи сте, че сте в опозиция в този момент, когато се приема бюджетът. Но не ми се ще да бъда на вашето място и да отричам това, което е постижение. Искайте, но не отричайте.
Аз ще подкрепя този бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Катя Чалъкова, заповядайте.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз в интерес на истината съм изненадана от това, че когато се провежда едно от най-важните обсъждания, а именно бюджетът в сферата на образованието за следващата година, няма достоен дебат. Не смятам, че когато защитаваш позиция, има момент, в който напускаш арената на дебата.
В тази посока искам да кажа, че критиките, които бяха отправени към бюджет 2013, имат основание, но в една известна степен. Когато говорим за критики и когато говорим за числа и за парадигма на труда, ние трябва да имаме предвид следното нещо – да направим анализ на бюджета.
Мисля, че в тази зала министър Игнатов каза, че приоритет е средното образование, а не висшето, както беше грешно посочено. И тъй като има философия в бюджета, аз искам да ви посоча основните акценти, които доказват, че приоритет е средното образование.
Поетапно въвеждане на задължителна предучилищна подготовка две години преди постъпване в първи клас – това е факт. Увеличението е с 83 млн. лв.
Въвеждане на целодневна организация на учебния ден, която е първи – четвърти клас, но тя вече реално е въведена във всички училища. Там също имаме увеличение почти с 80 млн. лв. годишно.
Искам да кажа и нещо много важно, което трябва да се отчете на фона на икономическата криза, започнала преди години – 6500 новоназначени учители.
Увеличаване на единния разходен стандарт на доходите на педагогическия персонал – това не можем да го отречем.
Увеличаване на средствата за работно облекло, за да се спазят договореностите по колективен трудов договор.
Увеличаване на средствата за компенсиране на част от разходите за пътуване на педагогическия персонал – също е заложено в бюджета.
Увеличаване на средствата за безплатен транспорт на деца и ученици до 16-годишна възраст.
Всичко това е доказателство, че ние имаме приоритет на средното образование.И вместо да се позоваваме на числата и на процентите и да говорим с тях, нека да видим реално кои са дейностите, които се изпълняват.
Ще продължа по-нататък в посока на висшето образование, на Българската академия на науките.
Ако се направи един анализ на представените ни неща, свързани с бюджета на Министерството на образованието, ще можем да открием една последователност в политиките за реализиране на програмите в системата на образованието. Те са 14 на брой и аз ще ви ги кажа: 5 за средно образование, 5 за висше образование, 3 касаят Българската академия на науките и една младежка програма.
За да не очертаваме толкова черно бъдеще на развитието на науката в нашата страна, искам да прочета програмите, които ще се развиват, за да съществува нашата наука:
Програма „Оценка и развитие на националния научен потенциал за изграждане на устойчива връзка образование – наука – бизнес като основа за развитие на икономика, базирана на знанието”;
Програма „Насърчаване развитието на научната дейност чрез програмно-конкурсно финансиране”;
Програма „Координация и мониторинг на научния потенциал за интегриране в европейското изследователско пространство и глобалната информационна мрежа”.
Аз ще подкрепя бюджет 2013 за това, защото в него има философия, която показва, че с бавни стъпки ние развиваме всички области на образованието и акцентът е средното образование. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Ваня Добрева, за реплика.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Наистина смятам, че това, което е позитивно, трябва да е позитивно. Разбира се, поздравявам министерството за откриването на училището. Смятам, че това е наистина добро дело.
Но сега се обръщам към госпожа Чалъкова. Много се радвам за тези програми и ще бъда страшно щастлива, ако успеете да ми обясните кой е този бизнес, който копнее да финансира в научни изследвания и има тези възможности. Просто ще бъда страшно щастлива да получа малко информация.
Заедно с това ми се струва – и тук мисля, че трябва да сме единни като Образователна комисия, първо, че трябва да изискваме действително повишаване на средствата и за средно образование, което Вие казахте, че е приоритет. Защото когато говорим, че нещо е приоритет, трябва да имаме и отговор на въпроса с колко точно за три или за четири години се повишиха разходите за електроенергия и топлофикация. Защото, доколкото знам, догодина пак ще се повишава цената на тока.
Аз също пътувам из страната и разбирам, че не е чак толкова розово положението на училищата. Разбирам, че и в София не е чак толкова розово и че ще имат проблеми през новия отоплителен сезон. Така че това е един въпрос, на който също трябва да потърсим отговор и да видим как да ги компенсираме, поне до края на годината да не излизат в дървени ваканции.
Пак казвам, това не е проблем само на Министерството на образованието, в никакъв случай не бих искала така да се смята. Но Вие бихте могли по партийна линия да говорите с господин вицепремиера, който се занимава с тези въпроси.
Що се отнася до висшето образование и науката и най-вече БАН, мисля, че това е престъпление към България ние в момента наистина да не се обединим и да не търсим по-значимо финансиране за тези области.
Когато ставаше въпрос за икономическата и финансова криза, през 2009 година беше публикуван доклад на ЮНЕСКО. В този доклад на ЮНЕСКО категорично се казваше, че може би ще има държави, които със своята политика ще докарат нещата дотам, че да се заговори за криза на човешки потенциал. Вие като говорите за насърчаване на научния потенциал, аз наистина не виждам какво ще стане като изгоним българите и вече се окаже, че всичко в Университета е застаряващо. Защото аз уважавам средното образование и Вашите познания, твърдя, че горе-долу познавам висшето образование, ние вече сме застаряващи във висшето образование. Просто не идват млади хора при нас. И няма да дойдат, защото наистина финансирането е изключително тежко.
Мисля, че трябва и за висшето образование, и за Българската академия на науките да помислим как ще компенсираме. Аз се надявам, че господин Дянков ще дойде до края на годината да отговори. Аз съм му задала този въпрос – дали предвижда допълнително финансиране на Българската академия на науките, поне да се покрият тези увеличения на електроенергията и на топлофикацията, защото те са наистина големи.
Пак казвам, ние признаваме добрите неща, но смятаме, че този бюджет в никакъв случай не е бюджет, който ще развие образованието. Напротив смятаме, че през следващата година, ако не се вземат спешни мерки и не се промени философията му, пак казвам, ние ще представим алтернативен бюджет, включително ще покажем, както всяка година откъде има възможности да се вземат средства. А вярвайте ми, има такива възможности.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За дуплика давам думата на Катя Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Аз благодаря на госпожа Добрева, че постави нещо много важно в началото на своето изказване, а именно за устойчивата връзка образование – наука – бизнес.
Госпожо Добрева, Вие сигурно по-добре от мене знаете откога е започнала тази връзка. И не ние да я налагаме, а предполагам, че вие би трябвало поне да сте я започнали. Но тъй като не беше се случило, затова се опитваме сега това да се развива. (Неразбираема реплика от Ваня Добрева извън микрофона.)
Аз внимателно Ви изслушах. Надявам се, че просто възпитанието изисква да се изслушваме.
В тази посока се надявам, че нещата ще се развият в правилната гледна точка за България, защото това е важно.
По отношение на увеличените разходи за ток, за топлоенергия, аз искам само да кажа нещо изключително важно. А това е, че по времето на управлението на това правителство бяха въведени в най-много училища мерки за енергийна ефективност. Така че не трябва да вървим към увеличаване на разходите за издръжка на ток или топлоенергия, а трябва да вървим към внедряване на мерки за енергийна ефективност. Мисля, че това е факт и наложено вече през последните три години.
Българската наука трябва да се развива и всички искаме това да се случва.
Искам само да отворя една скоба, колеги. И когато говорим за това, че „мозъците” изтичат от България – слагам кавички, но става въпрос за нашите ученици, които са олимпийци от международни олимпиади, не е съвсем точно, че всички отиват в чужбина. Аз мога да ви посоча поне няколко ученици, лауреати от международни олимпиади, които развиват наука и в България. Но все пак нека да не забравяме, че България вече е отворена страна повече от 20 години и нашите ученици имат възможност да получат и развитие в своята научна дейност извън България. Важното е след като те получат това развитие, ние да направим така, че те да дойдат и да помогнат на своята страна. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Министър Игнатов поиска думата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от цялата академична общност – Академия и университети! Само две неща ще кажа.
Първо, на колегата Добрева. Тя зададе въпроса как ще стимулираме научния потенциал, защото той вече е изтекъл от страната. Ами много просто. Само тази година за млади учени дадохме 14 млн. лв. – през май и преди две седмици, европейски пари. Когато Вие бяхте докторант, някой да Ви е дал 20 000 лв., за да си правите изследвания? Защото аз съм копал канали, за да си издържам докторантурата и построих къщата на Моллов на Маринковица. Да, защото държавата беше абдикирала и нямаше как да ми плащат докторантурата. Само тази година държавата даде 14 млн. лв. на докторанти и за пост док. Колко са докторантите в България – хиляда и няколко. Половината вече са спечелили тези пари. И повече.
Сега в началото на ноември ще се дадат още 14 млн. лв. Те са част от другия проект – за електронизация на висшето образование. Но докторанти ще получат. Така че докторант да си в наше време. А зад мене стои проектът за стажове и практики. Учениците, които завършват, и студентите трябва да отработят 240 часа и ще получат заплащане. Менторът от фирмата ще получи заплащане, представителят на училището или на университета ще получи заплащане. Ако е за един семестър, 240 часа правят 16 часа седмично. Тоест това си е един семестър обучение. Това сега стартира.
И на въпроса на господин Станилов как да отговоря? Вината явно не е на последните три години, че младите, особено талантите на България отиват да учат в престижни университети и намират работа някъде навън. Този въпрос трябва активно да бъде задаван и към българския бизнес. Защото каквато е бизнес средата, такива са науката и образованието, защото и те трябва да оказват този натиск. И мога да ви кажа, че ИКТ секторът е готов и проявява желание да финансира научни изследвания и образование и го прави. Фармацевтичната ни индустрия прави същото. Така че вече има диалог.
На въпроса какво правим с младите. Това правим – 14 млн. лв., минимум по 20 хил. лв. на докторант, за да си довърши изследването, плюс стипендията, която получава в университета или в Академията. Тя е малка, но това е добро. Аз подписах договора на 1 декември 2010 г. за 520 млн. лв. в образованието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Колеги, уважаеми господин министър! Аз няма да бъда многословна. Никога не съм предпочитала да говоря много. Смятам, че когато човек говори кратко и лаконично, също има какво да каже. Не бих употребила и сложни купешки думички, като парадигма или други – да не цитирам сега.
Само ще кажа, че аз лично като човек, а и като народен представител съм много притеснена от действителното състояние на Българската академия на науките. Според мене това състояние продължава вече няколко години. В поредица от заседания ние тук слушаме уважаемите академици и всички работещи в Академията. Повярвайте ми, това никак не е лесно като преживяване. Но и в продължение на няколко години ние заедно с министър Игнатов и групата от ГЕРБ в Комисията по образованието сме правили усилия и сме водили разговори с министър Дянков всяка една година преди бюджета, между първо и второ четене и сме пледирали за повече средства за образованието и науката.
Затова аз, а предполагам и моите колеги, защото ние сме екип тази година също ще подкрепим усилията, които полага министър Игнатов, за повече средства за образованието и за науката, така, както го е правил досега. И смятам, че е редно ние да организираме една среща с министър Дянков, да видим какви са възможностите. Защото това е възможният бюджет, на всички ни е ясно, това е истината, това е реалността. Но все пак да видим има ли някакви възможности – това, което каза и министър Игнатов – за диференцирано финансиране на институциите или за някакви други финансови средства, с които да спасим положението в Българската академия на науките.
Не е достойно, колеги, знам, че и министърът го разбира това, и на него не е лесно, да оставим Българската академия на науките на този хал, на който се намира в момента. Смятам, че между първо и второ четене ще се справим и ще намерим някакви допълнителни средства. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Банковска. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Последният бюджет в един мандат винаги е най-политически и най-популистки. Това е неизбежно. Това не се отнася за ГЕРБ, това се отнася за всички, слагам и себе си в това число, които сме правили бюджет пред избори. Тези бюджети обикновено като правило се характеризират с по-висок разход. Този бюджет не прави изключение.
В ситуацията на по-висок разход това, което е добро за Комисията по образование и наука, е, че има насочен по-висок разход в областта на образованието и науката, като обаче Българската академия на науките пак е пред скоби, в смисъл някак си тя по време на това управление не можа да стане част от финансирането на българската наука според мене не поради – аз съм го казвал и друг път – липсата на воля на министъра на образованието и науката, а липсата на подобен възглед у финансовия министър. Това е според мене. Министър Игнатов е влизал в реплика срещу мене, че не трябва да говоря така за колегите министри, но това е неговото мнение, а това е моето мнение. Ние и двамата сме демократи. Поне така си мисля.
Когато се говори с числа, нека да кажем, че наистина е вярно, че има инфлация, която обезценява покупателната сила на парите. И когато се каже за едно число, че е по-голямо от предишната година, то е вярно само по себе си, но с тези пари, които взимат хората, показва вкъщи, като се разплатят, че те са взели може би и по-малко. От тази гледна точка спрени заплати, много време, нефинансиране не може да бъде наваксано с едно еднократно повишение, пък било то казано по какъвто и да било начин.
Аз няма да подкрепя бюджета не защото се гласува поотделно на министерствата, защото ще гласувам против целия бюджет. Няма да занимавам Комисията по образование защо моята парламентарна група има такъв възглед. Но ще кажа, че в този сектор имаше шанс да се започнат много сериозни реформи. Защото за да се намерят пари, има два начина. Единият начин е, когато има ръст, когато икономиката дава пари, когато има излишъци, нещо, с което живя щастливо Тройната коалиция в продължение на няколко години, или когато няма тези екстри или бонуси, както се изразява днешният български министър-председател, когато се правят реформи, когато се намаляват разходите, за да се увеличават финансовите възможности на тези, които ще извършват дейност.
Ето, това второто ми се струва, че не се направи. Сега накрая на мандата естествено е, че такова нещо предизборно няма да се направи.
Аз съм говорил с много от колегите в тази зала, не само с народните представители, с господин министъра, разговарял съм с господин ректора на Софийския университет, с колегите от Българската академия на науките. Особено последните колеги имаха устрем за реформа. В момента, в който бяха порязани от една неправилна финансова политика на правителството, бяха спрени фактически. Тук е господин Тодоров, с когото сме разговаряли не един път.
В момента, в който министър Игнатов имаше устрем за такъв тип реформаторски усилия, не получи подкрепа – и това го знаят най-добре колегите от ГЕРБ – от собствената си политическа сила. Защото изтъкнаха много аргументи, които фактически го спряха. Когато има устрем за промяна в средното образование – ние сега правим законопроекта и тук наистина губим на моменти повече време, отколкото е необходимо, - също има недостатъчна политическа подкрепа за главните действащи лица, в случая министъра и заместник-министъра.
Всичко това няма да доведе накрая до този резултат, за който аз винаги съм бил „за”, а именно в ситуация на финансова рецесия, в ситуация на криза да се търси възможност за общо намаляване на разходите, за да се финансират добре и то много добре тези, които трябва да свършат дейностите в тези публични услуги. Защото това, специално образователната дейност, е услуга за хората, за гражданите на страната.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Методиев. Други изказвания? – Не виждам. Закривам дискусията. Предстои гласуване на законопроекта за държавния бюджет на Република България.
Колеги, подлагам на гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Гласували: за 10, против 5, въздържали се 2.
Бюджетът се подкрепя.
Пет минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ:Колеги, продължаваме с втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ № 202-01-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.04.2012 Г.
На предишното заседание приехме разпоредбата на чл. 171.
Продължаваме с разпоредбата на чл. 172. Има предложение на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов за добавка към т. 9 на ал. 1. Изказвания? Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението е да се добави в т. 9 текст, но той се отнася по скоро към чл. 171. Въздържали сме се да го приемем, защото нормите и правилата в обществото са разписани в други закони и считаме, че различните институции имат ангажимента към спазването и следенето за спазването на тези норми и не би следвало да натоварваме училището и учителите с това да носят отговорност за това, например как се държи един ученик в трамвая, дали пуши на забранено място и т.н.
В този ред на мисли сме го изпуснали, защото по-надолу имаме един текст, в който се казва, че за нарушаване на правилата в училището, в общността се налагат санкции. Значи ли това, че ако един ученик например е хванат да пуши в заведение, където е забранено, директорът е този, който трябва да му наложи санкции. Има си институции, които следят за спазването на другите закони. Затова сме се спрели само на правата, на задълженията и на отговорностите, които произтичат от статута на ученик.
По отношение на предложението за създаване на нов чл. 172А – за характеристиката. Тук бих казала, че не приемаме думичката „характеристика”. Ние сме я заменили с така наречения бележник за кореспонденция. Аз съм го донесла, за да го погледнете. Това е вече нещо, което е апробирано в няколко училища, опитът е заимстван от Франция. Тоест обратната връзка, която се цели да бъде постигната чрез характеристиката, ще се достигне, но по един малко по-съвременен начин, наречен бележник за кореспонденция, в който накрая няма пречка да има отново резюме – това, което се иска.
Бележникът за кореспонденция няма да бъде част от задължителната документация, както е другият бележник. Той може да бъде в електронен вариант. В него ще се впише Етичният кодекс на училищната общност, правилата в паралелката, когато става въпрос за дадената паралелка и така родителят ще има една по-постоянна обратна връзка са поведението и въобще за развитието на своето дете в училище, а не да се прави механично.
Тук днес с мене е господин Александров, който, освен съветник на министъра, е директор на 51-о училище. Той ще потвърди това. За съжаление характеристиките вече се правят изключително формално, буквално с копи и с пейс от класните ръководители, нещо, което е изключително натоварващо за тях и неефективно. Смятам, че с този бележник за кореспонденция всъщност ние ще постигнем тази обратна обратна връзка, която се цели да бъде постигната. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо Дамянова. Госпожа Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя позицията на министерството, защото аргументите, които бяха изложени, за мене са достатъчно основание.
Искам да добавя още нещо към чл. 171, ал. 1, т. 9. Ако се наложи тази промяна, трябва да има и съответните критерии и санкции, когато има нарушение на тази мярка, детерминирана в обществото. Това, разбира се, е несъстоятелно и не би могло да се случи.
В ал. 2 на чл. 172 е крайно неточно и некоректно записан текстът, с оглед на това, че средното образование, - когато става въпрос за цялостна характеристика какво значи цялостна характеристика? - е в два етапа. За кой етап от двата се отнася? Или по презумпция ще се съотнесе към всеки клас, така, както е записано в по-горния текст? Това е, което искам да добавя.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо Дукова. Заповядайте, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз май играя ролята на госпожа Валентина Богданова и господин Ивелин Николов. Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Разбира се, че ние ще поддържаме в т. 9 да се добави „и в обществото”, което е свързано и с останалите допълнения, които двамата народни представители са направили.
Какво ни мотивира да настояваме за спазване на правилата за поведение в паралелките, в училище и в обществото. Всички добре знаем напоследък колко случаи на агресия имаме, колко случаи имаме на различни поведения именно на ученици, които напускат училището. В този смисъл е настояването на двамата народни представители да се подготви характеристика, в която да бъдат отбелязани фактори не само на образователния, но на образователно-възпитателния процес, тоест нещо, което е резултат наистина на едно такова личностно развитие.
В този смисъл смятам, че не е проблем за всички нас, би било много добре да се обединим в т.9 да присъства обществото. Обществото са и родителите, обществото са и хората, които пътуват в трамвая, обществото е всичко онова, което се случва наистина на улицата.
СНЕЖАНА ДУКОВА: По повод на примера Ви, тъй като аз дадох сходен пример, когато говорихме за обществото, бихте ли ми отговорили ако един ученик пуши в трамвая, как ще бъде наказан, след като това е обществото? От училището или от класния ръководител?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз се надявам в рамките на шегата, че не смятате в момента да отменяме Закона за пушенето. Защото, доколкото знам, учениците не биха могли да пушат. В момента пушенето е забранено.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря. Заповядайте, колега Андонов.
ЙОРДАН АНДОНОВ: Аз искам само да уточня нещо и да Ви попитам: не считате ли, че в 3 на чл. 171 също касае обществото? Чета текста: „да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие”. Това смятам, че се отнася за абсолютно всички, които са и обществото. Така че едно повторение в т. 9 на чл. 172 не би било необходимо.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз не виждам какво ви притеснява. Като един филолог смятам, че нищо лошо няма. Другите – може да бъде и моят съученик, може да бъде и моят приятел. Обществото е една по-широка категория. В българския език, както и във всеки друг език „обществото” е доста по-огромно, отколкото „другите”.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова и Ивелин Николов в чл. 171, ал. 1, т. 9 да се добави „и в обществото”.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 10.
Не се приема.
Поставям на гласуване текста на чл. 172, както е предложено по вносител.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
По предложението на Валентина Богданова и Ивелин Николов за чл. 172А.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз го коментирах. Ще допълня госпожа Добрева. Ние нямаме предвид в бележника за кореспонденция да са отбелязани само резултатите от гледна точка на резултатите от обучението. Нали считаме, че образованието е един цялостен процес на възпитание, социализация, обучение?
В този ред на мисли тази обратна връзка от гледна точка на поведението ще я има в бележника за кореспонденция. Просто наистина един малко по-съвременен модел от гледна точка на съдържание дори е доста по-разширен и дава малко повече гъвкавост на училищата. Затова сме го заменили. Иначе по същество дори сме развили тази обратна връзка, която целим да постигнем и вие, и ние.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Който е съгласен да приемем предложението на колегите Богданова и Николов за нов чл. 172, моля да гласува.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 10.
Не се приема.
Преминаваме към раздел ІІ с наименование „Подкрепа на личностно развитие на децата и учениците”. Изказвания? – Не виждам.
Който подкрепя това наименование на раздела, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 173. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем чл. 173 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 174. Няма направени предложения. Изказвания? Заповядайте, госпожо Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми колеги, госпожо заместник-министър. Предлагам по-добра редакция на сега съществуващия текст на чл. 174: „Всяко училище има Етичен кодекс, който се приема от представители на педагогическия съвет, Обществения съвет и на ученическото самоуправление по ред, определен в правилника за дейността на училището”.
Целта на тази нова редакция, без да се променя смисълът на чл. 174, е да избегнем това ученическо самоуправление, което е сложено само като наименование, и не се има предвид, че това са всъщност представителите на този ученически съвет или на ученическото самоуправление.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, подлагам на гласуване новата редакция на чл. 174, предложена от народния представител Катя Чалъкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Етичен кодекс на училищната общност. Това е важно. Нека все пак да запазим терминологията, защото е изпуснато в предложението. Етичен кодекс на училищната общност. Това означава, че това е етичен кодекс, който касае и родители, и всички. Докато ако не се уточни, може да се окаже, че е само етичен кодекс на учителите или на учениците.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Да, добавяме. Текстът става така: „Всяко училище има Етичен кодекс на училищната общност, който се приема от представители на педагогическия съвет, Обществения съвет и на ученическото самоуправление по ред, определен в правилника за дейността на училището”.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз имам един въпрос. Вие казахте: по ред. Защо се налага последната част от Вашето предложение? Това не го разбирам. Какъв е смисълът? Тоест всяко едно училище по различен начин прави своя етичен кодекс. Какъв е смисълът, какъв е практическият резултат? В последната част от предложението не намирам логика.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: И при сега съществуващата ситуация, когато се изработват правилници, кодекси и всякакви правила, които съществуват в училище, условията и начинът за тяхното изработване се определят в правилника за дейността на училището. Какво се има предвид тук? Редът за изработването на този Етичен кодекс, както и броят на представителите от педагогическия съвет, Обществения съвет и ученическото самоуправление се определя в правилника на училището. Ние знаем, че различна е както бройката на учениците в училищата, така и степента на образование, което те предлагат. Затова даваме една по-голяма свобода по този начин – всяко училище да си определя начина, по който ще приема този Етичен кодекс.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо Чалъкова. |Има ли други въпроси или нещо недоизяснено по редакцията на госпожа Чалъкова. Не виждам.
Подлагам на гласуване така направеното предложение за редакция на чл. 174 от госпожа Катя Чалъкова.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 174 по вносител с така направената редакция от госпожа Катя Чалъкова.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 175. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 17 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 176. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 176 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 177. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 177 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 178. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 178 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 179. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 179 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 180. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 180 по вносител.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 181. Има предложение на народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид. Това вече е гласувано многократно.
Гласуваме чл. 181 по вносител.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Член 182. Няма направени предложения.
Подлагам на гласуване чл. 182 по вносител.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 183. Няма направени предложения.
Подлагам на гласуване чл. 183 по вносител.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 184. Има предложение от народния представител Станислав Станилов: в ал. 2, т. 2 след думата „гражданското” да се добавят думите „религиозното, етичното”. Имате думата, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тази добавка аз вече няколко пъти я правя, но не се е приела и според мене е безсмислено да я гласуваме. Аз оттеглям своето предложение.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Има предложение от народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид, което също не се е приело.
ХАМИД ХАМИД: Аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Тогава да гласуваме чл. 184 по вносител.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Член 185. Има предложение на народните представители Ивелин Николов и Валентина Богданова: в ал. 1, т. 3 след думите „ученика с психолог” да се добави „социален педагог”. Госпожо Добрева, Вие ще подкрепите ли предложението на колегите Богданова и Николов?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Да, защото вече имаме във висшето образование подобна номенклатура и смятам, че е разумно действително да я отразим и в законодателството. Тоест ще подпомогнем цялостния процес.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище на министерството?
ТАНЯ ПАРГОВА: Във връзка с направеното предложение искам само да кажа, че в стандарта, който регламентира дейността на педагогическите специалисти, е предвидено да се раздели длъжността, която в момента е само на педагогически съветник, на училищен психолог и педагогически съветник, така, както е заложено. Длъжността „педагогически съветник” предполага да се назначават лица, които имат професионална квалификация не само „социален педагог”, а е дадена много по-широка възможност и на други професионални квалификации.
Така че изразяваме становището, че така заложени нормативните уредби на тази длъжност предполагат възможности повече специалисти да могат да я заемат. И самата длъжност е ориентирана повече към социалното взаимодействие на този специалист със семейството и с общността.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Реплика от колегата Добрева. Заповядайте.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Според мене по никакъв начин вие не опонирате на това, което аз казвам. Така че даже смятам, че го подкрепяте с Вашето изказване. Защото това, че ще се сложи социален педагог по никакъв начин не стеснява формата, за който Вие говорите. За това става дума сега. Общо взето на друго място ще говорим за този прекрасен термин „педагогически съветник”. Друго е мястото и там аз пак ще се изкажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Обяснението беше изключително категорично. Социален педагог - това е позиция, която може да заеме всеки един педагогически съветник. С оглед на това не знам всъщност за какво пледирате.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Социален педагог е по-малкото понятие, педагогически съветник е по-голямото.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на Ивелин Николов и Валентина Богданова.
Гласували: за 3, против няма, въздържали се 10.
Не се подкрепя.
Гласуваме текста на вносителя по чл. 185.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 3.
Подкрепя се.
Предлагам да приключим. Закривам заседанието.

(Закрито в 18 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)