---

П Р О Т О К О Л

На 14 ноември 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 15.10.2012 г.

2. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.

3. Разни.
На заседанието присъстваха: Уляна Малеева – директор на Дирекция „Културно наследство” към Министерството на културата, Миглена Кацарова – от Правната дирекция на Министерството на културата, доц. Людмил Вагалински – директор на Националния археологически институт с музей, проф. Васил Николов – председател на Научния съвет на Археологическия институт и музей, Калин Димитров – заместник-председател на Асоциацията на българските археолози, Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, Мариета Димитрова – правен експерт на Българския център за нестопанско право.

Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане на проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане и строителна дейност в имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, № 254-02-134, внесен от народния представител Огнян Стоичков на 23.10.2012 г.

2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 15.10.2012 г.

3. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.

Изказвания по проектодневния ред. Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Правя процедурно предложение първа точка от дневния ред да отпадне и да остане за разглеждане и гласуване на следващо заседание, тъй като от становището, което сме получили днес, поне за мене не ни внася достатъчно яснота как точно трябва да постъпим, ако вземем предвид и дискусията миналата седмица на заседанието. Така че предлагам тази точка да отпадне, за да имаме достатъчно време да огледаме текстовете, да ги прецизираме и да усъвършенстваме мораториума. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обратно предложение? Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Не разбирам аргумента, че становището е неясно, затова ние да не можем да вземем решение. още повече ние отложихме миналия път гласуването по тази точка, за да изчакаме това становище. Изчакахме становището. Стана ясно при дискусията миналата седмица, че там е въпрос на време да се случат неща, които да уредят имотите на Националната спортна академия. И не разбирам защо трябва да отлагаме гледането, след като правителството и различните министерства не могат все пак да уточнят какво мислят по въпроса.
Ако изпълнителната власт не може да поеме отговорност, поне парламентът да поеме тази отговорност. Правя обратното предложение на това, което беше направено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми гости, господин ректор! Правя единствено уточнение, че съм преподавател в Националната спортна академия. Но при всички положения не съм в конфликт на интереси.
Истината е, че аз поддържам този мораториум. Но аз също имам притеснение, както уважаемата ми колежка Банковска се изказа, и не толкова като липса на аргументирано мнение. Аз предната седмица отсъствах, бях освободен, но също бих искал ако може да гледаме този въпрос следващата седмица.
Моят аргумент е следният. Наистина прочетох много подробно внесеното предложение за мораториум. Но след като се консултирах и с технически лица, и с юристи, също бих искал да имам възможност да направя допълнителни предложения. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направените предложения по реда на постъпването им.
Първото предложение е на Галина Банковска за отлагане разглеждането на точка първа за следващо заседание на комисията. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 7, против 3, въздържали се 2.
Приема се.
Други изказвания по проектодневния ред? заповядайте, колега Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин ректор, уважаеми колеги! Във връзка с тази точка, която току-що гласувахме, смятам, че правим огромна грешка. Защото не знам кога това становище на Министерския съвет ще ни стане ясно и в крайна сметка дали няма да се окаже, че в един момент вече няма да говорим за 80 декара, а може би ще трябва да затворим въобще базата на Националната спортна академия.
Така че ви предлагам наистина малко по-отговорно да се отнесем към този мораториум. Защото миналия път всички се солидаризирахме за това, че трябва да защитим обществения пред частния интерес. Доколкото разбирам, в момента вече започва и от нашата комисия да се защитава по-скоро частния за сметка на обществения интерес, нещо, срещу което дълбоко възразявам. И не знам до какъв етап ние ще чакаме някой да ни тълкува решенията на Министерския съвет. Освен това ние не сме поделение на Министерския съвет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Това беше по-скоро обяснение на отрицателен вот. Заповядайте, Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Правя изказване. Няма да ви отнема повече от една минута, господин председател. Изказваме се и като народен представител от политическа партия ГЕРБ, и като един от поддръжниците на Спортната академия. Искам да защитя позицията на колегите, които седят до мене. Никой не дава отбой – мога да уверя в това всички присъстващи. Мислете си каквото искате.
Аз поемам личната отговорност, че този мораториум при малко по-ясни положения в него ще бъде приет. Наистина не мислете, че тук трябва да има частни интереси за тези 80, 50, няма значение колко декари ще останат. Говорим точно за това, както е предложено. Никакви отстъпки. Тъй като знаете, че в момента продължават още дела.
Аз предполагам, че с председателя и госпожа Банковска следващата седмица ще бъдем наясно и ще гласуваме този мораториум. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Има думата колегата Имамов по процедурата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, мисля, че не е редно в момента на раздаването на толкова важен документ да се подлага на гласуване нещо, което е пряко свързано с този документ. Ние в момента получаваме документа и ни карате да гласуваме отлагане или обсъждане на този въпрос. Това е едно.
Второ, това не е становище на Министерския съвет, а на Дирекция „Правна” към Министерския съвет. Документът е подписан от директора на Дирекция „Правна” към Министерския съвет.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Георги Терзийски иска обяснение на отрицателен вот. Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Не съм изненадан от завъртането в позицията на ГЕРБ. Аз мога да се обзаложа, че и следващия път няма да се гласува този мораториум. Това е още един пример за категорично непоследователната, неизяснена и абсолютно безотговорна политика, която управляващото мнозинство на ГЕРБ води.
Ето защо аз категорично гласувах „против”. И считам, че след като сме тръгнали да правим нещо, то нито тази комисия, нито парламентът са обслужващо звено на Министерския съвет, още по-малко на един човек, който е избран от парламента да бъде министър-председател. След като е е тръгнала тази процедура, аз считам, че не можем да шикалкавим, да се въртим и да се измятаме по този начин постоянно, както по всеки един или повечето от законопроектите и възловите въпроси, които са разглеждани в този период на мандата. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Само едно уточнение дължа на колегата Имамов. Днес непосредствено преди заседанието получихме това становище от Министерския съвет и затова не можах да спазя срока по правилник – 24 часа преди това да бъде раздаден.
След това уточнение подлагам на гласуване следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 202-01-65, внесен от Министерския съвет на 15.10.2012 г.
2. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
3. Разни.
Който е съгласен с този проектодневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 9, против 1, въздържали се 2.
Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО № 202-01-65, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 15.10.2012 Г.
По тази точка представители на Министерството на културата са:
Уляна Малеева – директор на Дирекция „Културно наследство”
Арх. Христо Ганчев – началник отдел „Недвижимо културно наследство” към Министерството на културата
Миглена Кацарова – Правна дирекция на Министерството на културата.
Законопроектът ще бъде представен от госпожа Уляна Малеева. Заповядайте.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Сигурна съм, че абсолютно всички присъстващи са добре запознати с предложението за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Затова с няколко изречения ще представя основните насоки, в които са направени предложенията.
Едно от тях е преструктурирането на Националния институт за недвижимо културно наследство в държавно предприятие. Това се налага по ред причини. Увеличи се много работата на Националния институт. Те нямат достатъчно хора като бройки, не им е достатъчно добре заплатен трудът. Идеята е, че с преобразуването в държавно предприятие ще имат възможност на конкурентен принцип да правят повече приходи и за повишаване на техните възможности като капацитет, като хора и като заплащане.
Друг момент в изменението е предложението за провеждане на спасителни археологически проучвания по реда на Закона за обществените поръчки.
И последното, което бих отбелязала – разбира се, сигурно ще има и други въпроси по други поводи, е промяната на състава и броя на Съвета за теренни археологически проучвания, в който определено се запазва превесът на археолозите. В момента предложеният състав на съвета е от 16 души. Това са археолози, от които седем са хабилитирани лица.
В общи линии това са основните насоки на предложеното изменение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Малеева.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Процедура, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Представителството на Министерството на културата не е адекватно. Не може директор на дирекция - да ме извиняват колегите, които присъстват – и началник отдел да представят в една от най-големите комисии на Народното събрание Министерството на културата. Трябва тук да бъде господин Рашидов. Ако в крайно положение не може, тук да бъде заместник-министърът.
Това, което се прави, според мене е недопустимо и аз протестирам срещу подобно развитие на нашето заседание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Правите процедура за отлагане на разискванията ли?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не правя никакво предложение. Просто изказвам мнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, докладвам постъпили становища:
На Националния археологичен институт с музей;
На дружество „Архитектурно наследство” при Съюза на архитектите в България;
На Асоциацията на българските археолози,
На Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места.
Тези становища са отрицателни и не подкрепят законопроекта.
Откривам дискусията. Имате думата за изказвания. Ивелин Николов, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък.
На първо място, като се вземат предвид становищата и на Археологическия институт към Българската академия на науките, и на Сдружението на архитектите, и на Асоциацията на археолозите, които са много подробни и ясно показват минусите на закона, няма логика той да бъде подкрепен. Така и не разбрах кое е било толкова наложително институтът да се превърне в предприятие. Ако говорим несериозно, това се нарича индустриализация в едно друго време.
Тук стигаме до въпроса: след приемането на този закон археологията ще бъде ли наука или ще бъде строително-монтажна дейност?
Това е закон, който достатъчно скандализира научната общност. И добре, че той – вярно, със закъснение, беше препратен към нашата специализирана комисия в Народното събрание.
Няма как да подкрепим този законопроект. Аргументите са много. Можем да четем поне половин час различни аргументи, но това ще го направим евентуално в пленарната зала. От представянето на законопроекта аз не разбрах кое налага неговото приемане и как и защо той е стигнал въобще до Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, Ваня Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин директор на Археологическия институт към Българската академия на науките, уважаеми колеги! Подкрепям негодуванието на проф. Станилов, защото и аз, без да се засягат колегите, считам, че при разглеждането на един такъв изключително важен закон би следвало най-малко да има заместник-министър, който да отговори на нашите въпроси.
Аз имам по-скоро няколко въпроси към присъстващите колеги от министерството.
За мене е логично да има един такъв закон, който да зачерква науката, включително и археологията. Защо е логично? Защото видях непосредствено и в залата какво е отношението на министър Дянков към Българската академия на науките. в този смисъл за мене не е учудващо, че сега ще разглеждаме един закон, който, освен че въвежда едно много интересно за мене понятие „обществени поръчки по отношение на науката”, нарушавайки всички европейски документи в това отношение, друго не виждам.
В този смисъл може ли да ми кажете каква е освен ползата, макар че аз не виждам никаква полза от този законопроект, как си представяте мястото на Археологическия музей към Българската академия на науките в едно бъдещо действие на този ваш законопроект? Защото за мене това е следващата крачка след разсипването на Българската академия на науките. След Рожен предполагам, че и Археологическият институт с музей ще трябва да сложи катинар. Просто няма да имаме такъв.
И второ, бихте ли ми казали кои са тези фактори, които ще организират тези обществени поръчки? Предвиждате ли да се строят каквито и да било сгради на възлови археологически проекти. Строежни дейности предвиждате ли? Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Заповядайте за отговор, госпожо Малеева.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: Бих искала само да поясня, че министър Рашидов и заместник-министър Стоев не са в България, което е причината за не са тук. А вече решението кога са заседанията на комисията не са от нашите компетенции.
По отношение на Закона за обществените поръчки предлагам нашият юрист да отговори, който представлява в момента министерството.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Предложен е текст в законопроекта, съгласно който теренните проучвания следва да се осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.
Предложеният текст, изобщо предложението постъпи в съгласувателната процедура, която министерството прави по реда на устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.
Предложението на Министерството на финансите е с оглед постигане на съответствие със Закона за финансовото управление и контрол, с постигане на пълна прозрачност и конкурентност на разходваните средства тогава, когато те се разходват от бюджетна организация. Тоест когато теренните проучвания се финансират от бюджетни средства, разходването на тези средства става по реда на Закона за обществените поръчки.
С оглед експертна осигуреност и подкрепа на това становище Министерството на културата изиска и получи становище от Агенцията за обществени поръчки, която знаете, е компетентен орган в тази област. Агенцията в съгласувателната процедура изрази становище, с което подкрепи становището на Министерството на финансите. Впоследствие в последните дни се публикува официално и методическо указание на Агенцията за обществени поръчки, с което Агенцията потвърждава становището си, че теренните проучвания следва да се осъществяват по реда на Закона за обществените поръчки тогава, когато става въпрос за изразходване на бюджетни средства. Тоест възложителите на тези проучвания са бюджетни организации или лица по смисъла на чл. 7 от Закона за обществените поръчки.
По отношение на държавното предприятие искам да кажа няколко думи. В некратък период от време министерството непрекъснато се сблъскваше с проблеми, свързани с капацитета, финансирането и организацията на работа на сегашния институт. Това се дължи на повишения инвестиционен интерес и инвестиционни намерения.
Капацитетът на Националния институт е много занижен. Експертният състав е с много малък брой. Дирекциите, които обработват преписките, касаещи инвестиционни интереси и строителство, са две на брой, с около по 12 човека. Средният брой преписки за една година, които изчислихме, че преминават през института, са над 4000 броя.
Освен това една от малките дейности, които институтът осъществява, не може да се покрие. Освен нея знаете, че институтът извършва и научноизследователска дейност, занимава се с дейности по проучване, а също така и с дейности, свързани с издаване на предварителни и заключителни оценки за даване на статут на недвижимите културни ценности.
Анализът ни показа, че в настоящата обстановка, при която е невъзможно да се увеличават бройките на администрациите, какъвто е институтът, е удачно да се премине към една друга правно-организационна форма, каквато е държавното предприятие. Държавното предприятие не е нова форма. Тя е позната на законодателството. Всъщност чрез нея ние запазваме основния предмет на дейност на института, запазват се основните му дейности. Особено важно е, че се запазва държавната субсидия, която в момента институтът получава, и чрез нея ще бъдат осигурени съществуващите до момента бройки. А преобразувайки се предприятието, ще се даде възможност за увеличаване на неговия щатен състав и съответно за по-добро и по-ефективно осъществяване на дейностите му.
Предвидено е предприятието да осъществява и допълнителни дейности. Това не е нещо ново. И в момента като културен институт и като администрация то има особен статут. То също осъществява допълнителни дейности и реализира приходи от това.
Формата на държавно предприятие позволява по-голяма оперативност и по-добро опериране с бюджета и със средствата, което ще даде възможност да се реинвестират тези средства както в капацитет, така и в дейност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. На заседанието присъства и директорът на Националния археологически институт с музей доц. Вагалински, проф. Васил Николов – председател на Научния съвет на Археологическия институт с музей и заместник-председателят на Асоциацията на българските археолози господин Калин Димитров. Ако желаете, също може да вземете становище по законопроекта. Доц. Вагалински, заповядайте.
ДОЦ. ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Уважаеми господин председател, благодаря за поканата да сме тук и да ни изслушате.
Аз ще взема отношение само по идеята теренните археологически проучвания да бъдат подложени на търг. Тя според мене е най-скандална и най-фрапантно стои. Първо, защото тя не е законна. Не е законна според чл. 4, т. 4 от Закона за обществените поръчки, който си действа. Научните изследвания са изключени от обществени поръчки. След като самите вносители – това е едно от малкото неща, което хубаво са направили, твърдят, че археологическите изследвания са научни изследвания, вече са го вкарали, се получава нонсенс.
Притеснително е чисто практически, че ако недай боже това се случи, теренните археологически проучвания, които изцяло се провеждат само от хора, които работят в държавни институции и цялата археология е държавна, в археологията няма търговски субекти, ако това се случи, най-лесно се обжалва търг. Тогава идеята, че всичко ще стане много бързо също, няма да се проведе. Напротив, ще стане много трудно. Всичките тези инфраструктурни проекти ще зациклят ужасно много. Вие знаете какво се случва в България с обжалването на търговете.
Тази мантра за прозрачността направо е смехотворна. Самите вносители – Министерството на културата, пожелаха с една комисия и беше създадена наредба, публикувана в бр. 30 на „Държавен вестник” от март тази година, в която има ценоразпис. Могат да го наричат методика, но той е ценоразпис. Защото е ценоразпис за остойностяване труда на археолозите на терена по пера. Много подробно и максимално прозрачно.
Казвам ценоразпис, защото вътре сумите са привързани към средната работна заплата. Има и проценти и това си е ценоразпис. По-прозрачно от това здраве му кажи.
А за търговете е публично известно и Сметната палата го изнесе, че от 4,5 млрд. лв. 1 млрд. лв. потъват в нечии джобове и 60 процента са опорочени.
Пак казвам, първо, не е законно, защото Законът за обществените поръчки изключва науката, научните изследвания от своето действие, като изрично е казано, че трябва да има три изпълнени положения, за да може да се смята, че тази дейност трябва да бъде изключена от Закона за обществените поръчки.
Първото е дали е научноизследователска дейност. Ами да, самите вносители казват това.
Второто е дали възложителят изцяло заплаща всички разходи по предоставяне на услугата. Ами да, това се случва.
И третото е резултатите от това научно изследване дали не остават в полза единствено на възложителя- ами изобщо не остават. Всичко постъпва в музеите, тоест собственост на държавата.
Агенцията за обществени поръчки през последните години никога не е искала да даде категорично мнение по отношение на тези въпроси, а е подложена на многоброен натиск. Опитвали сме се много пъти. И се е стигало дотам, че от сегашното Министерство на културата и от сегашното Министерство на образованието сме получавали писма с документи, изведени, които удостоверяват, че археологията е наука, колкото и да звучи това парадоксално. Защото Агенцията за обществени поръчки не можеше и на това да отговори – наука ли правят тези археолози или какво?
Сега те се опитват, защото са подложени на натиск – говоря за Агенцията за обществени поръчки, да намери някакви доводи. Първо, бяха изпратили едно писмо до Министерството на културата, което ни стана известно едва, когато най-после се срещнахме с представителите на Министерството на културата на 24 септември, в което Агенцията за обществени поръчки цитира една директива на Европейската комисия.
Първо, тези директиви не са задължителни за нашето законодателство, а трябва да станат част от него. Чисто юридически това не е коректно.
И второ, в тази директива изобщо не става въпрос за изключване на археологията и на други дисциплини от обществените поръчки, единствено ако става въпрос за сигурността и отбраната. Археологията няма нищо общо със сигурност и отбрана. И когато им казахме, че това не върви, те пуснаха едно методическо указание, при положение, че наистина законът дори още не е обсъден в пленарната зала, всявайки по този начин смут у инвеститори и археолози, предпоставяйки нещата, опитвайки се да го направят.
Вътре е една галимация, която цитира всякакви директиви. Между впрочем, ако навлезете в директивите, тези, които цитират, там изрично се твърди точно обратното. И единственото което е в Макиавелски дух, за да се намери някакъв аргумент, е следното. Археологическите теренни проучвания, когато са възложени от инвеститори, някое инвестиционно намерение, те всъщност не обслужват науката, а обслужват инвестиционното намерение и като такива било редно да отидат на търг. Но ние не сме част от инвестиционното намерение. Ние си правим науката, извличаме историческа информация и работим с държавата. Те ни търсят не защото сме част от тях, а защото им е сложена вилката и трябва да дадат пари, според Закона за културното наследство, за да се спаси историческата информация и съответните находки. И поради това ги дават. Ние не сме част от някакво инвестиционно намерение, за да гледа на нас Агенцията за обществени поръчки като част от инвестиционното намерение, та затова трябвало да бъдем по Закона за обществените поръчки. Това е абсолютно по Макиавели, много е оплетено.
С две думи - колегите биха могли да кажат по останалите параграфи няколко думи – ние сме за оттеглянето на законопроекта и за обсъждането му в една нормална атмосфера и с експертите, не говорим само за археолозите, за да се направи нещо добро за държавата. Да, Законът за културното наследство очевидно има нужда от ремонти, след като от 2009 г. е приет и това му е деветата или десетата поправка. Очевидно се правят на къса дистанция, не се правят в перспектива и заради това се реже непрекъснато и все нещо не е в ред. очевидно не се правят като хората. Поставя ни пред свършен факт, не бяхме уведомени за тези промени. Иначе щяха да се избегнат някои груби грешки.
Искам да подчертая, че не виждам институция извън изпълнителната власт, която да подкрепя този законопроект. Министерството на вътрешните работи писмено казва, че не е съгласно и говори, че това ще доведе до корупционни практики. Становището го имаме всички. Даже ми казаха от Министерството на културата: много е странно това становище, съвпада с вашето на археолозите.
Съюзът на архитектите е на друго мнение. Цялата Асоциация на българските археолози, в която членуват 250 човека, и те са от всички институции, по същия начин писмено е дала своето становище и съвпадаме абсолютно в тезите.
Очевидно има нещо много гнило в законопроекта, съжалявам, че го казвам. До голяма степен се събираме, за да си губим времето, а това може да се избегне, ако бяха попитали експертите. Иначе ни звънят постоянно и работим заедно, правим наредби. Но на 9 август ни поставиха пред абсолютно свършен факт, без изобщо един телефон да звъннат. Благодаря ви за търпението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз благодаря. Заповядайте, проф. Николов.
ПРОФ. ВАСИЛ НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! В продължение на това, което доц. Вагалински каза, аз също смятам, че проектът за закон е абсолютно недоработен и несъгласуван с експерти. Ако наистина бяхме седнали на една маса, можеше да се подобри законът, защото той има нужда в някои части текстовете да бъдат подобрени.
В края на краищата става дума за археологическото наследство на България, което е част от европейското, част от световното културно наследство. България е подписала европейската конвенция за археологическото наследство и всички ние сме заинтересовани това да бъде опазвано. Но това, което проектът за закон ни предлага, не във всичките си части работи и ще работи в тази посока.
Това, на което често обръщаме внимание, е един текст, който трябва да промени чл. 161, ал. 2 от съществуващия закон, а именно при инвестиционни проекти как се регистрират археологически паметници. Един абсолютно опасен в сегашния си вид текст, който предвижда първо, използването на недеструктивни методи и при необходимост използването на деструктивни методи, тоест правенето на сондажи.
Учебниците по археология са ясни в това отношение. Двата метода вървят заедно и това някой е трябвало да го прочете или най-малкото е трябвало да ни попита. Дори прокуратурата – пред мене е становището на Върховната касационна прокуратура – също обръща внимание за това ,че това е една база за корупционни практики. Защото ако се приеме нещо такова, всеки инвеститори винаги може да си намери един геофизик, който да му каже: ама там няма нищо – и машините да отнесат археологическия паметник. Затова подчертавам, че текстът е абсолютно зле подготвен.
Второто нещо, на което искам да обърна внимание, е във връзка с това предложение за попадането на археологията под условията на Закона за обществените поръчки. Теренният съвет, който е експертният орган по този закон, преценява дали съответният археолог, този човек, който работи в музей, в институт или където и да е, има възможност, дали си е представил документацията, дали неговите възможности са такива, че може да поеме определен обект. Всичко това се обсъжда на заседанията на Съвета за теренни проучвания.
Ако наистина се приемат тези формулировки, че археологията не е наука и трябва да бъде подложена на процедурите на Закона за обществените поръчки, този теренен съвет няма никакъв смисъл. Няма експертно становище, когато някой спечели обществената поръчка.
Аз не знам дали до вас е стигнало становището на Министерството на вътрешните работи, подписано от вицепремиера Цветан Цветанов, в което ясно се казва, че тази промяна, която се предлага в проекта за закон, е създаване на административно звено, пряко подчинено на министъра на културата, в разширен състав от нехабилитирани лица, неспециалисти, броят на които ще бъде в количествен превес над експертите археолози. Специалистите от Министерството на вътрешните работи, които все пак знаят за какво става дума, възразяват на тази промяна много рязко.
Така че тези две части на предложенията са наистина опасни. Самият теренен съвет, изключвам това, че той става безсмислен, ако се приеме промяната с обществените поръчки, става наистина един административен, а не експертен орган, в който половината хора са пряко зависими от министъра. Той го назначава, той назначава председателя на Теренния съвет. Но той наистина става един неекспертен, един наистина безсмислен орган.
Аз също като председател на Научния съвет на Националния археологически институт и музей и от името на Научния съвет, защото ние обсъждахме всичките тези проекти за промени, бих настоял за оттегляне от страна на Министерството на културата на проекта за промени в Закона за културното наследство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Николов. Други изказвания? Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Колегите вече казаха, че теренните проучвания, изпратени на търг, нарушават чл. 4 от Закона за обществените поръчки. И това в мотивацията или в каквото и да било изобщо не се отбелязва, а се усукват всякакви аргументи в друга посока.
Ако археологията е наука, нарушава се този член. Ако археологията се обяви, че не е наука, се нарушава въпросът за конвенцията за археологическото наследство, която е документ на Съвета на Европа, която е на Европейския парламент, която е ратифицирана от нас. И това е такова закононарушение, че ще предизвика такъв сигнал, че просто нямам думи. Както и тези моменти, че наистина ще бъде забавена процедурата, ако минат археологическите проучвания на обществени поръчки. Остава настрани това, че експертността и качеството, нивото ще паднат страшно и ще има големи нарушения.
Вторият момент е, когато Теренният съвет се назначава от министъра. Най-напред трябва да кажем, че с това се нарушава Конституцията. Наистина се нарушават два члена. Консултирал съм се – извинявам се, че това ще го кажа – със съдия от Конституционния съд. Вижте какво пише в чл. 23: „Държавата създава условия за свободно развитие на науката”.
Чл. 54, ал. 2: „Държавата осигурява свобода на научното творчество”.
Какво научно творчество и какви условия за свободно развитие, когато министърът подписва документ, с който определя кой проучва, какво проучва и къде проучва? Това аз го казах в министерството, когато обсъждахме тези въпроси. Не може да мине без Конституционен съд, разберете го. И се учудвам на колегите от ГЕРБ – извинявайте, че ще го кажа, но от политическа гледна точка правят такива гафове с такъв закон, внесен точно преди избори. Не знам как го мислят те. Но както и да е.
Още нещо, което не казаха колегите. Процедурата по издаването на разрешителните е изключително сложна и изисква апарат поне от пет души, назначени административно лица. Това сега се върши от Археологическия институт с музей при БАН. Защото този процес, тази функция е въведена през 1922 г. с царски указ, специално проучванията и контролът е въведен оттогава и постепенно се е развил в тази сложна процедура, която се изпълнява и сега.
Цялата тази отчетност, огромният научен архив, за който отговаря отделно лице, всичко това, което е функция на Археологическия институт с музей, трябва да премине към Министерството на културата. Но понеже в законопроекта такова нещо изобщо не се споменава, Министерството на културата смята, че вносителите смятат, че Археологическият институт ще продължава на собствени разноски, със собствени сили да изпълнява тази функция, а в министерството само да издават разрешения. Това не може да стане, защото Археологическият институт не е поделение на Министерството на културата, а е пряко подчинен чрез Академията на науките на Министерството на образованието, младежта и науката, към които ресорно е нашата парламентарна комисия. Тоест тук не е поискано изобщо мнението на министъра на образованието, младежта и науката, дали той ще разреши, дали той ще възложи на Археологическия институт да изпълнява подобни функции.
Иначе аз не виждам защо не са поискали от министър Дянков да им отпусне пет щатни бройки и да започнат да изпълняват тази функция, което обаче много трудно ще стане, защото за това се изисква особена квалификация. Както и да е.
Ако Националният институт за недвижимо културно наследство се обърне в държавно предприятие, и горните възлови предложения, на които се спря Уляна Малеева, няма никакви основания да се въвеждат, защото специално и Теренният съвет, и всичко това си е вървяло досега в процедура и проблемите са били частични, а нарушаванията са били винаги санкционирани.
Тук аз чух от юридическия отдел на Министерството на културата, че сега като е национален институт към Министерството на културата, няма пари за щатни бройки. А когато стане държавно предприятие, бог знае откъде ще се появят такива пари за щатни бройки. И в двата случая пак от държавния бюджет ще трябва да се вземат. Един път с едната формула не могат да се появят такива, с втората дали ще се появят? Може би като държавно предприятие ще развие някакво производство, някакво строителство, ще дойдат някакви пари и това ще стане един консорциум, който ще има щатни бройки.
Напротив, ако държавата, ако министерството - това е въпрос на държавна политика - иска, наистина ще преструктурира института и ще го направи по-функционален. Иначе превръщането му в държавно предприятие предизвиква едно единствено подозрение – че тук ще бъде приватизирано, с което ще бъде сложен край на неговата функция. Това е пълният срив.
Искам също да кажа в края на краищата, че аз, за разлика от другите колеги, понеже това пристига тук в последния момент, предварително знаех мнението на Върховната касационна прокуратура, там има един израз, че те са потресени от този закон. Просто няма никакви основания за такива неща. Ако в Министерството на културата има някакви лични амбиции на няколко души да думкат по масата и да централизират абсолютно всичко, това не може да бъде политика на правителството. Колеги от ГЕРБ, разберете, това е нонсенс изобщо като политика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има думата Калин Димитров, заместник-председател на Асоциацията на българските археолози.
КАЛИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господа и дами народни представители! Бих искал да ви призова да не подкрепите законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
Ще се присъединя към последните думи на проф. Станилов относно трансформирането на Националния институт за недвижимо културно наследство в държавно предприятие. Вносителят няма аргументи, поне не е представил такива, от които да проличи, че новата форма ще проработи по-добре.
Не става ясно откъде ще се увеличи финансирането и как ще се засили неговият административен и всякакъв друг капацитет.
Истинската цел на това нещо, която може да се предвиди зад законопроекта, е, че всъщност институтът ще загуби изследователските си функции и ще мине на пряко подчинение и управление на Министерството на културата и ще бъде много по-лесно управляван. Ние такова нещо не бихме могли да подкрепим и призовавам и вас да не го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Този законопроект, уважаеми колеги и гости, действително аз ще кажа като проф. Станилов, учудва със своята прозрачност по отношение на истинските му цели. Даже аз ще започна с това – при толкова негативни оценки и отхвърляне на закона този закон е минал през Министерския съвет и го е подписал министър-председателят. Какво означава това – че преди да влезе в Министерския съвет и преди да мине през Министерския съвет, онези институции, онези хора, които са най-близо до проблематиката, изобщо не са питани по този въпрос. Те нямат мнение. Явно никой не ги е питал за това.
Какво всъщност става тук. Тук науката археология се трансформира в бизнес. Това се върши с този законопроект.
От друга гледна точка, няма никакъв проблем науката да генерира бизнес. Но това трябва да става в полза на тези, които правят науката. И първо да бъде науката и след това – бизнесът. А тук е обратното.
Ние се опитваме да стабилизираме държавните предприятия, дори да ги закрием, ако е възможно. Типичен пример в това отношение е БДЖ, където са потъвали милиарди държавни пари. А тук създаваме ново държавно предприятие. Всяко държавно предприятие генерира корупция. Не знам кой го казва, но това важи за всяко държавно предприятие.
Очевидно – това е вече мое мнение – иманярството не носи толкова много печалби на някои кръгове и на някои хора от тази страна и това е един опит да се сложи ръка на онова, което е под земята и което е изключително ценно за България и принадлежи на държавата. Това е целта на този законопроект. Министърът на културата ще управлява това държавно предприятие, отказвайки да дадат пари на института, който в момента е елемент, структура на Българската академия на науките. Смазаха я тази наука. Сега дайте да измъкнем онова предприятие, защото в него има пари, има печалби, да го управляваме ние, да правим там каквото си искаме.
Не ми се мисли за това какви биха били още по-тежките процеси, защото никой не знае какво има там, където започват разкопките, и дали това ще отиде в държавните музеи. Това е още по-сериозен проблем.
Аз ще гласувам против този законопроект.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз имам един съвсем кратък въпрос към експертите от Министерството на културата и държа на много кратък и ясен отговор.
Първо, как ще коментирам становището на Министерството на вътрешните работи? И второ, как чисто процедурно ще подходят оттук нататък? Защото в това становище на Министерството на вътрешните работи има редица бележки и редица предложения. Та как вие оттук нататък ще подходите, ще вземете ли предвид тези бележки и предложения? Защото ако ги вземете предвид, те водят до промени в законопроекта, който сте ни предложили. Моля да кратък и ясен отговор. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам. Заповядайте за отговор.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: Доста въпроси се натрупаха. Никак не съм сигурна, че ще спазя реда, по който бяха поставени. Ще отговоря на някои от тях, на други колегите ще отговорят.
Започвам от чл. 161, ал. 2. Конкретно това изменение се наложи поради доста неадекватната формулировка в този момент на тази алинея. Защото в нея се казва, че осъществяването на инвестиционните проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за археологически обекти, задължително се предхожда от предварителни теренни проучвания. На археологическите обекти, разкрити – не открити, не установени, а разкрити – при тези проучвания се провеждат спасителни разкопки преди началото на строителните работи.
Тук има две неща, които са доста неясни. При желание от страна на народните представители, разбира се, това подлежи на редакции.
Първо, след като се предхожда, очевидно, че археологическите проучвания са предхождаща дейност. Предхожда се от предварителни археологически проучвания – това означава, че предварителните археологически проучвания са някакъв вид проучвания. Такъв вид проучвания не съществуват, нито в закона са определени, нито в наредбата. Просто не съществуват като вид.
Понятието „разкрити” веднага предполага, че говорим за нещо, което е разкрито, тоест не е много ясно защо тогава трябва да му се правят спасителни проучвания, след като вече е разкрито. Това бяха чисто редакционни промени и никой не е имал намерения за недеструктивни, за деструктивни методи. Само бих вметнала, че в Конвенцията за археологическото наследство се казва, че недеструктивните методи се ползват при всяка възможност.
Това е по отношение на този член. Бих искала да не се притеснявате. Няма никакви подозрителни неща в това предложение.
По отношение на Теренния съвет. И до настоящия момент Теренният съвет се назначава от министъра на културата. В това отношение няма никаква промяна. Не е изменена и алинеята, в която се казва, че това се случва по предложение на органите и организациите, които са представени в този теренен съвет. Тази алинея стои. Така че не виждам къде е опасността.
По отношение на архива за теренните проучвания. Към момента има действаща наредба, в която именно е разписано, че този архив се поддържа от НАИМ при БАН, а копие с документацията за теренните проучвания за издаване на разрешенията за теренни проучвания се предават в Министерството на културата. Защото когато министърът на културата издава тези разрешения, е задължително да има налична информация на какво основание се издават тези разрешения.
Предполагам, че има и други неща, на които мога да отговоря. Но към момента предлагам колежката от Дирекция „Правна”, въпреки че отговорихме нещо за обществените поръчки, ако иска да допълни нещо, както и за Националния институт, за неговото преструктуриране.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: По отношение на Националния институт и на това откъде ще дойдат парите за заплати. Оперирането на бюджета на една администрация е различно от оперирането на бюджета на едно държавно предприятие. Всички знаете, че в Закона за администрацията има забрана за увеличаване на бройките. Освен това бюджетът се формира по различен начин. Тоест дори и да реализира някакви приходи институтът от допълнителни дейности към настоящия момент, те не могат да се инвестират, грубо казано, в щатни бройки или в подобряване на материалните условия. Тоест бюджетният механизъм не позволява подобно нещо. докато формата на държавното предприятие позволява именно това нещо.
Не казваме по никакъв начин, че предприятието не работи. Тоест ние само казваме, че капацитетът му е малък, обемът на работа е страшно голям, работата е високо квалифицирана и изисква кадрово осигуряване. Това е причината, поради която се налага това преструктуриране. А също и начинът за опериране с бюджета. Бюджетният механизъм, по който работи администрацията и по който работи държавното предприятие, е различен. При държавното предприятие се позволява приходът, който е реализиран от предприятието, да се инвестира вътре в самото предприятие и за капиталови разходи, и за подобряване на материални условия, и за увеличаване на капацитета.
По отношение на становището на Министерството на вътрешните работи. Може би имате предвид становището, в което министерството е изразило съгласувателната процедура. там се засягаха две основни положения. Едното положение, че ще се появи конфликт, който ще касае търговската и административната дейност на предприятието. Какво означава това? Какво се разбира под търговска и какво – под административна дейност?
Административна дейност – това е запазеният основен предмет на дейност на предприятието, който се състои от три основни дейности:
Издаването на предварителни и заключителни оценки, с които се дава статут на културните ценности;
Провеждане на съгласувателната процедура, която е свързана със съгласуването на инвестиционни проекти, за която говорих, че покрива голяма част от капацитета на предприятието;
Воденето на регистрите, които са особено важни и са част от националния архивен фонд.
Тази основна дейност ще се субсидира, както и досега, от държавния бюджет. Това е така наречената изключителна дейност, която единствено и само в момента институтът, съответно държавното предприятие ще продължи да осъществява.
Наред с това е предвидено предприятието да осъществява и допълнителни дейности. Такива дейности в момента са заложени при условията на действащия закон. Пример за такава допълнителна дейност е примерно разработването на планове за опазване на недвижимите културни ценности. Заедно с останали субекти – културни или научни организации, предприятието ще се яви като субект в една конкурентна среда като равнопоставен участник. На него могат да му бъдат възлагани например изработването на такива планове за управление, експертизи и други дейности, свързани с опазването на културното наследство. По подобен начин такива дейности могат да бъдат възлагани на музеи или на други научни и професионални организации и т.н. В този аспект то ще се яви равнопоставен субект на тях. Това е така нареченият търговски интерес, за който Министерството на вътрешните работи говори.
По никакъв начин не се получава преплитане на двата интереса и не се получава конфликт на интереси, тъй като на предприятието му се запазват експертните функции и всички въпроси, които касаят дейности на предприятието, са изнесени и се съгласуват с министъра. Тоест предприятието се съгласува с експертния съвет за опазване на недвижими културни ценности, който е експертен орган към Министъра на културата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: От Вашето становище, колега от Правния отдел, се разбира, че държавното предприятие е по-съвършената форма за осъществяване на научноизследователска дейност, защото има възможност да се открият повече щатни бройки, да се дадат по-добри заплати. Аз предлагам цялата Българска академия на науките да я направим държавно предприятие. Защо „привилегироваме” само един институт? Да „привилегироваме” и други институти, да ги направим държавни предприятия. Ще има повече щатни бройки.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Ние не казваме, че това е съвършената форма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Например Института по изкуствознание също може да се направи държавно предприятие, както и други институти. Благодаря. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз имам само един такъв въпрос. Извинявайте, колеги, вие правите една грешка. След като Националният институт за недвижимо културно наследство е институт към Министерството на културата – изследователски, експертен и прочие, неговият статут е горе-долу същият като на тези институти, които са към Академията. След като вие твърдите, че в това държавно предприятие всичко ще върви по мед и масло, че от небето ще текат благини, не мога да разбера само защо Съюзът на архитектите в България е против. За техните аргументи. Аз не чух от вас абсолютно нищо. Защото те имат много сериозни аргументи за нарушаване на експертността.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Галина Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Аз няма да се изказвам. Благодаря на експертите от Министерството на културата за пространните обяснения, но аз не чух отговор на моя въпрос. Много ви моля, отговорете ми на въпроса.
МЕГЛЕНА КАЦАРОВА: Становището на Министерството на вътрешните работи съдържа два пункта – единият пункт касае търговската и административната дейност на предприятието и евентуалното съществуване….
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Моля Ви, по същество да не коментираме законопроекта. Чисто процедурно вие ще вземете ли предвид тези предложения, за да промените част от текстовете на самия законопроект? Това ми беше въпросът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Румен Стоилов поиска думата.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми представители на Министерството на културата! Наистина съжалявам, но лично мене не успяхте да ме убедите с вашите аргументи. Говорите за смесването на администрация. Защото се опитвате да ни убеждавате предприятието как ще привлече повече пари, а капацитетът ще е от същите хора. Защото аз не виждам хора, които вие ще наемете в това предприятие, които в момента са в този институт, ако говорим за капацитет. Така че аз мога да кажа, че ще се въздържа за момента при гласуването. Предполагам, че ще имаме още обсъждания. Но в момента с цялото ми уважение към вас лично мене не успяхте да ме убедите с аргументите си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Снежана Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, скъпи гости, експерти! Аз съм впечатлена от изключително експертната позиция и големия хъс, бих казала, и настървение, с което отиваме към защита на една такава позиция. Вероятно вносителят е имал своите мотиви, по-добри или по-лоши, за да направи този закон и за да направи тази съществена промяна. Той обаче не можа да защити добре позицията си, не можа да извади аргументите, които биха впечатлили комисията. Защото аз не съм най-добрият експерт, може би не съм никакъв експерт в тази област. Но аз смятам, че археологията наистина е наука и че тази наука трябва да се развива по всички правила, както се казва, леге артис, за всички останали науки.
С оглед на това бих уважила становищата на сериозни експерти. И моето притеснение идва от това, че те не са съгласувани предварително. Така, както всички останали закони, ние ги подлагаме на обширен дебат. И основно в комисията след това имаме отново много сериозни дебати, но имаме база, на която да стъпим.
Аз предлагам, господин председателю, ако не възразяват колегите и комисията, да отложим гласуването по този законопроект. И нека министърът, така, както изискахме още в самото начало, да присъства на заседанието на комисията, може би да изложи сериозните аргументи, които стоят. Защото аз имам и други дълбоки притеснения. След такива отрицателни становища, дори на Министерството на вътрешните работи, за да мине този законопроект на Министерски съвет, явно има аргументи. И не можем просто да тръгнем към едно гласуване, без да сме чули една категорична позиция.
Аз смятам, че трябва да поканим министъра на културата на заседание. Нека да дойде тук и да обясни археологията е ли наука или не е наука, ще копаем ли, няма ли да копаем, какво ще правим.. и тогава ние да вземем своето решение. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колегата Богданова има въпрос.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Имам само един въпрос и ще си спестя коментарите по закона, тъй като закъснях и отговорно ще се държа. Колеги, ние имаме ли съмнения в отговора на въпроса е ли науката археологията или не е? Този въпрос е базов.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Това реплика ли е?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Да, реплика е, защото той е по повод на направено заявление. Аз не чакам министър Рашидов да ме убеди или уведоми дали е наука археологията. Разбира се, допълнителен коментар с негово участие може да има всякакви основания, освен базовото несъгласие за начина, по който този закон гледа на една дейност, която е свързана според мене с наука и след това с производство, с търговска дейност и т.н.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Съвсем кратко, господин председателю. Госпожо Богданова, законът безспорно не дава чак такива дефиниции за това е ли или не е наука. По-скоро аз смятам, че тук големият проблем е Законът за обществените поръчки. И вие чухте във всички изказвания това да се прави обществена поръчка. Защото когато се правят разкопки, той неглижира съществуването на науката археология.
С оглед на това аз искам да бъде тук министърът. Никой до този момент не каза, че археологията не е наука и че законът неглижира това. Според мене не е така. Така че си има детайли в цялата тази история и аз смятам, че трябва да почоплим малко тези детайли.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Георги Терзийски има думата за обратно становище.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Имам обратно становище за отлагане на гласуването, господин председателю. До преди 15-20 минути или половин час ние можеше да разглеждаме този законопроект в отсъствието на министъра, в отсъствието на заместник-министъра и беше абсолютно нормално и допустимо според мнозинството това да стане. Сега обаче хората, които са изпратени тук в качеството на експерти да се изпържат, вместо министъра и заместник-министъра, ние започваме да ги обвиняваме, че не са ни убедили в един абсолютно недостоен закон. И когато някой си решава да прояви съвест и отговорност въз основа на собствените си убеждения по начина на гласуване, ние решаваме да отложим гласуването
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не ние.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Вие и конкретно ти.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Всеки гласува както прецени.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ние искаме да си изтрием в момента ръцете с хората, които са пратени тук да се изпържат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на колегата Дукова за отлагане на разискванията.
Гласували: за 2, против 2, въздържали се 12.
Не се подкрепя.
Колеги, други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2012 г.
Гласували: за 4, против 7, въздържали се 5.
Не се подкрепя законопроектът. Благодаря за участието на експертите от Министерството на културата. Пет минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ № 202-01-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 05.04.2012 Г.
По тази точка присъства заместник-министърът на образованието, младежта и науката Милена Дамянова.
Член 186. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 186.
Подлагам на гласуване чл. 186 по вносител.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 3.
Подкрепя се.
Има предложение на народните представители Ивелин Николов и Валентина Богданова за създаване на нов чл. 186А. заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, това е едно предложение, което не е само наше, тази идея битува – към Министерството на образованието, младежта и науката да бъде създаден национален фонд „Талант”, който да подкрепя и развива деца с изявени таланти, дарби, заложби, както прецените – текстът може да бъде прецизиран. Но идеята е добра и аз ви предлагам да не бързате с тоталното й неглижиране.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Становище от Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател госпожи и господа народни представители! В чл. 186 ние сме предвидили средства за децата, които са с изявени дарби. Това ни дава основание след това съответно те да бъдат подкрепени със стипендии и т.н. В този ред на мисли считаме, че това е допълнително. И така, както е посочено, липсват някои юридически неща, които трябва да се добавят – статут, дали да бъде юридическо лице или не, кои са източниците на финансирането, какви са функциите, какви са органите на управление. Всичко това трябва да бъде уредено на законово равнище, което ние не виждаме.
Пак казвам, считаме, че чл. 186 гарантира подкрепата на децата, които са с изявени дарби и таланти.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Госпожо заместник-министър, акумулирането на средства от министерството не е съотносимо и то се изчерпва със съдържанието на този член, който ние предлагаме. Защото в края на краищата става дума за формирането на национален фонд „Талант”. Ние можем да коментираме, но няма идея за това. И ние не сме ви предложили кой го администрира. Но е ясно, че парите, които се предлагат, за да бъдат стимулирани тези деца, следва да бъдат акумулирани в нарочен фонд, за да може да бъде публичен контролът по събирането и изразходването на тези средства. Това е идеята. Другото е работа на министерството и чиновнически ангажимент. Няма значение качеството на човека, за който говорим. Говорим за принцип.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, госпожо Богданова. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Ивелин Николов и Валентина Богданова.
Гласували: за 6, против няма, въздържали се 9.
Не се подкрепя.
Член 187. Няма направени предложения. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване чл. 187 по вносител.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 6.
Подкрепя се.
Член 188. Няма направени предложения. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване чл. 188 по вносител.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 6.
Подкрепя се.
Член 189. Няма направени предложения. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване чл. 189 по вносител.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 6.
Подкрепя се.
Член 190. Няма направени предложения. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване чл. 190 по вносител.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 6.
Подкрепя се.
Член 191. Има предложение на народния представител Огнян Стоичков. Колеги, предлагам да бъдем коректни към господин Стоичков и да преминем към следващия член, докато той се върне. Надявам се всеки момент да дойде.
Член 192. Има предложение от народния представител Искра Фидосова и предложение от народния представител Катя Чалъкова и група народни представители. Госпожо Чалъкова, заповядайте.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми колеги, госпожо заместник-министър! Моето предложение е във връзка с ресурсното подпомагане, а именно за да обезпечим факта, че всеки ученик и всяко дете, което има потребност от ресурсно подпомагане, трябва задължително да го получи, предлагам в чл. 192 след думите „образователни потребности” да се запише „задължително”, за да сме сигурни, че всяко дете и ученик, имащо нужда от тези потребности ще получи тази конкретна допълнителна помощ.
ПРЕДС ГАЛИНА БАНКОВСКА: Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: По повод на предложението на колегите Фидосова, Чалъкова и групата народни представители и текстовете, които ще гледаме, за пореден път искам някой да ми изясни какво правим с децата със специални образователни потребности. Защото част от коментара, с който ние искахме запазването на ресурсните центрове, е да гарантираме за всички деца, които се намират на територията на областта, с всичките уговорки и несъгласия с досегашната дейност на центровете, които могат да ги имат, възможност, независимо от това какви са ресурсите на общините, какви са ресурсите на училищата, достъп до образование и до специализирана помощ.
Вижте какво казвате вие. Казвате, че в детските градини и в училищата обучението на деца и ученици със специални образователни потребности се подпомага от ресурсен учител по потребността на детето и ученика. Ако потребностите са различни, ресурсните учители следва да бъдат повече, каквито са потребностите на децата и в едно училище с 200 ученика, със 100 ученика и с 1100 ученика.
Аз и досега продължавам да твърдя ,че това решение е чудесно, само че никой от вас не може да каже къде то е осигурено ресурсно. И не е възможно да се случи, особено когато потребност има, а учител няма. И да чакаме, че пазарът ще роди хората, това няма да се случи.
След това твърдим следното: центровете за подкрепа на личностното развитие решават този проблем. Това вече го говорихме. Казахме, че децата отиват в училищата. Там стандартът за тях е по-голям и както сега се разпределя, едната част остава в училището, другите отиват в центъра. Тоест детето се води записано в масово училище, което няма завършен клас или степен, но се учи в центъра, независимо от това, че тук имаме деца с различни потребности. И за да е ясно. Това обезсмисля идеята за ресурсния учител. Обаче пък ако кметът откаже да си свърши работата по закон, тоест да изгради център, викаме НПО-тата да правят това.
Това предлагате вие. И аз искам някой да ми каже как държавата реализира ангажимента си към децата със специални образователни потребности еднозначност, за да могат те да бъдат обучавани. И това е принципният въпрос, който ме мъчи от началото на закона досега, откакто казахме, че ресурсни центрове няма, до тук, където не ни е ясно какво правим. След като казваме: Задължително си назначете ресурсния учител. Ако не ги намерите, ако нямате пари, вие сте виновни.
Ние осигуряваме финансирането чрез бюджета на Центровете за подкрепа на личностното развитие, със запис в текста. Отношенията вече с НПО-тата са друга работа и аз ще коментирам, когато дойдем до нея. Обяснете ми какво ще правим, колеги.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Госпожо Дамянова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз за пореден път ще обясня философията на тази промяна. Защото аз съм далеч от мисълта, че ресурсните центрове в момента гарантират и осигуряват подкрепата на децата със специални образователни потребности. Считам, че ресурсните центрове вече са изиграли своята роля. Да, тя е била изключително важна. Направена е първата стъпка, която е била необходима преди време. Но считаме, че е дошъл моментът да децентрализираме. И това е споделено и обсъдено включително и с директорите на училищата.
Средствата за ресурсно подпомагане по новата схема първо, не отиват в центровете директно, те отиват в общината. Общината е тази, която съответно преценява как те ще бъдат разпределени. Това, от една страна.
От друга страна, идеята е по-голямата част от средствата да отиват в училището, по-малката част – тоест да обърнем механизма на финансиране, който е в момента – да отиде в общината, която съответно ще прецени дали ще развива център за подкрепа или самата тя може да ги възложи, както това е предложено от народните представители по-нататък, по една или друга линия, като използва различни механизми за възлагане.
Защо подкрепяме принципно и предложението на госпожа Фидосова, и на госпожа Катя Чалъкова за думичката „задължително” – за да гарантираме по някакъв начин, че директорът с тези средства все пак ще назначи, те така или иначе са целеви. Но няма пречка думата да фигурира там.
Така че например в едно училище, което има трима ученика, и в момента разпределението на ресурсните учители горе-долу се случва по потребността на детето или би трябвало да се случва. Друг е въпросът дали това става, дали има необходимия специалист или дали този специалист е потърсен.
Аз не считам, че ще има проблем с ресурсните учители, даже напротив, защото в момента те нямат позиция да кандидатстват. Освен това, когато на един ресурсен учител му се каже, че той трябва да постигне определени резултати с едно дете, но трябва да работи веднъж седмично, аз не мисля, че ще има специалист, който ще поеме този ангажимент.
Така че, пак повтарям, от една страна, ние не закриваме ресурсните центрове, те стават от държавни в общински, преобразуват се в центрове за подкрепа за личностно развитие. Така че няма пречка на територията на една област, ако съществува един център, той да обслужва всички общини, както е в момента. Но даваме възможност на училищата, които разполагат с бюджет и които ще получат по-голямата част от средствата, да си назначат ресурсен учител, за да има ефективна подкрепа на детето, която ще бъде ежедневна и ежеседмична. Благодаря.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Вижте, задължително означава всички. Аз тогава чакам Вие да подкрепите нашето предложение по чл. 156 за допълнителна финансова подкрепа на общините, за да реализират те своите ангажименти по стратегиите за личностно развитие на всички деца. Защото не може, повтарям, не се сещам как, ако някой, който е погледнал бюджет на училище и е управлявал училище, ще ми каже как, ако детето е едно в една община твърде далече, дори и да има учител, само с неговия бюджет, който ще дойде от неговия стандарт, вие при всичките проблеми, които имат и биха могли да имат училищата, ще гарантират назначаването на един ресурсен учител задължително, който да работи с това дете. И как ще го накарате.
Аз няма да спра да давам този пример, защото това е жив живот. Тоест той по основен договор да работи в Бойница, а да допълва, защото вероятно това ще се наложи, в Брегово. И ми кажете как ще пътува само в рамките на област Видин, която е малка област.
Всеки императивен текст ражда въпроси и аз искам да чуя отговори. Защото не можете да ми кажете, че кметът има ангажименти, но може да не ги изпълни, защото е решил. При какви случаи той може да не реши. И неправителствените организации с цялата ми симпатия към тях имат подкрепяща роля, те са партньори, а не са изпълнители на основна държавна задача, каквато е обучението на децата. Това е друг разговор и ще го водя малко по-натам.
Когато на мене технологията ми се губи, аз ще продължавам да питам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искра Фидосова по принцип.
Гласували: за 8, против няма, въздържали се 5.
Предложението се подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Катя Чалъкова и група народни представители.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 4.
Подкрепя се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на чл. 192 с приетата редакция на ал. 1.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 4.
Подкрепя се.
Член 191. Моето предложение аз го оттеглям. Имате думата.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Господин председател, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Аз разбирам защо господин Стоичков оттегля своето предложение, тъй като това предложение е логично следствие от дискусиите по чл. 43 за специалните училища.
Аз няма да го оттегля, но няма и да го подкрепя с гласуването си. Ще се въздържа по собственото си предложение. Защото се надявам с парламентарната дискусия в пленарната зала да променим чл. 43, колкото и да изглежда невероятно.
За тези, които не се сещат какво обсъждаме, нашето предложение за чл. 43 е за специални училища за тези деца, които са с умствена изостаналост, множествени увреждания и т.н. Тогава аргументът да не се приеме нашето предложение беше, че е много обидно да се наричат деца с умствена недостатъчност, а това го има в този текст. Но това е друга тема. не искам да влизаме в тези стари дискусии.
От тази гледна точка не го оттеглям, но то има смисъл само ако се промени чл. 43. Затова ще се въздържа от гласуване за нашето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Гласуваме текста по вносител на чл. 191.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Член 193. Има предложение на Ивелин Николов и Валентина Богданова за отпадане на чл. 193. Същото е предложението на Огнян Стоичков – за отпадане на чл. 193. Изказвания?
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз вече го направих.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Катя
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Аз предлагам в чл. 193 да направим една редакционна поправка и да махнем „специализирани паралелки”, като остане само „групи”. Каква е идеята?
Идеята е децата, които действително имат нужда от допълнителна дейност, да не се отделят в паралелки, а да спазим общия принцип за осигуряване на интегриране на тези деца в масовото училище, а тези, които имат нужда от допълнителна помощ, да бъдат отделени в групи.
Така че моето предложение е в чл. 193 да отпадне думата „паралелки или” и да остане само „да се организират в специални групи”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя така направеното предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Като вносител ще направя и аз моето изказване.
Това беше смисълът на моята идея да отпадне чл. 193, именно в подкрепа на това, което каза и колегата Ивелин Николов. Тези деца и ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания и т.н. Според мене е нонсенс да се интегрират в общи училища, в които ние създаваме за тях специални паралелки. Това беше и моето предложение този наистина нонсенс – интегриране в общо училище чрез създаване на специализирана паралелка за тях, да се избегне. Затова предложих този чл. 103 да отпадне.
Така с предложената редакция от колегата Катя Чалъкова ми става ясно, че паралелки не се имат предвид, имат се предвид специални групи, ад хок, за конкретен случай, но не като форма на обучение специализирани паралелки.
Други изказвания? Ако на колегите от БСП това им е идеята?
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Не. Нашата идея е за специални училища.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А не за специални групи.
Не виждам други изказвания. Подлагам на гласуване предложението на колегите Ивелин Николов и Валентина Богданова за отпадане на чл. 193.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 12.
Не се подкрепя.
В същия контекст не се подкрепя и моето предложение, въпреки че аз по принцип съм съгласен с тази редакция. Подлагам на гласуване редакционната поправка на Катя Чалъкова – да отпадне текстът „паралелки или”.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Подкрепя се редакционната поправка.
Подлагам на гласуване чл. 193 с тази редакционна поправка в ал. 1.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се текстът на чл. 193.
Член 194. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 194 на вносител.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 4.
Подкрепя се.
Член 195. Няма направени предложения. Няма
Подлагам на гласуване чл. 195 по вносител.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 4.
Подкрепя се.
Член 196. Има предложение на Катя Чалъкова и група народни представители; предложение на Валентина Богданова и
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми колеги, поправката е чисто редакционна. Двете алинеи – 3 и 4, са абсолютно еднакви и затова предложението ми е да отпадне ал. 4.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз преди малко помолих, ако ще задаваме задължителни императивни изисквания към това как училищата да осигуряват дейността си, иначе автономни и финансово също, държавата да има ангажимент да им даде възможност да си свършат работата. Така че нашето предложение е да има запис, който урежда принципите на изпълнение на този закон, според който общините да получават финансова подкрепа от държавата за реализация на общинската стратегия за личностно развитие на децата и учениците и на годишните планове и тяхното изпълнение.
Това е предложението ни. Аз мисля, че то е разумно и трябва да искаме такъв текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз съм абсолютно съгласна с госпожа Богданова, че когато прилагаме такива изисквания, трябва да имаме осигуреното финансиране. И считам, че в глава „Финансиране” ние сме създали достатъчно възможности за това. От една страна, там е посочено, че дейностите за подкрепа се финансират, имам предвид чл. 290. Там са посочени и центровете като такива на принципа на финансирането в момента, например на заниманията по интереси или така наречените сега извънкласни и извънучилищни дейности. Въпросните 14 лв., които държавата отделя за тези дейности, отиват в общината.
Имаме няколко практики. От една страна, някои общини решават да ги предоставят на училищата и те изпълняват тези дейности, в други общини са ги дали на своите извънучилищни и извънпедагогически учреждения. Така че различни са практиките в това отношение. Средствата са за дейностите за подкрепа и те са осигурени и съответно се предоставят и влизат в общинския бюджет като делегирана дейност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Вижте, колеги, няма пречка да си гласувате всичко, което тук е написано, без нашите предложения, ида приключим лесно и бързо. В края на краищата тук въпросът не опира до тези 14 лв., които отиват някъде. Говорим за общинска политика, за ангажимент, предвиден в Закона за училищното образование, според който ние искаме от областите общините да разработват стратегия за личностното развитие на учениците и на децата. И тези 14 лв. никому не вършат работа.
Вие отказахте в частта „Защитени училища” да уредим принципа, че държавата ги финансира, не просто с разходен стандарт определя на база паралелки. Това по-натам го уточнявайте както искате.
Преди малко Комисията по социална политика беше убеждавана от заместник-министър Владимир Горанов, че ние трябва в този точно закон да уредим технологията на делегираните бюджети в училищата и Законът за публичните финанси и Законът за държавния бюджет да не се разправя с тези неща. Това е смисълът на законодателство, което предлага Министерският съвет. Сега тук ще казваме, че някъде там нещо е решено. Но тези 14 лв. не решават общинска политика. И няма никакъв проблем напротив, има абсолютно задължение на всички нас, които се занимаваме с това и ни пука за него, да искаме държавата да гарантира изпълнението на тези стратегии, след като те са факт. Иначе ще оставим неправителствените организации, които трябва да партнират, да вършат държавни функции и ще чакаме кметовете да не градят нищо, защото така им е по-лесно. Съжалявам, това е закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, заместник-министър Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Хайде да не говорим за 14-те лева. Аз мисля, госпожо Богданова, че Вие много добре ме разбрахте, че нямаме предвид само тези 14 лв. Ние затова говорим за финансиране на дейности, а не за финансиране на стратегии. В крайна сметка финансира се дейността и планът за действие, който фигурира и който трябва да бъде към стратегията. Моделът е заимстван от Закона за социалното подпомагане и там съществува тази система. Така че пак имаме финансиране на отделни дейности.
Така че считам, че това е по-важното. И не става въпрос само за 14 лв. Дадох примера, за да го онагледя по някакъв начин към това, което е в момента. Нито тези средства за в бъдеще ще бъдат само 14 лв. нито пък ще бъдат само те. Имаме дейности за подкрепа, които сме казали какво включват, включително и подкрепа на децата със специални образователни потребности. Така че нега да гледаме в цялост.
Да, това означава едно цялостно разпределение, едно, бих казала, предефиниране на стандартите за финансиране. Така че в стандарта, който е предназначен за финансиране, това ще бъде уточнено. Тоест ще бъде уточнено как отделните дейности, заложени в стратегиите, ще бъдат финансирани по този стандарт.
Да, нямаме го в момента, не съществува като философия, не съществува като дейност. Няма аналог в сегашната наредба, която да може да ви помогне да се разбере по-детайлно. Но, пак казвам, затова сме предложили финансиране на дейности.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Госпожо Дамянова, имам лични симпатии, но Вие сте първият заместник-министър, който се опитва да ни убеди, макар че съм убедена, че той самият е съгласен с мене, че в един закон, в който искаме приемане на стратегии и планове за изпълнението им, да няма текст, в който държавата да има изисквания към нея да осигурява изпълнението на заложени в закона дейности на общините.
Съжалявам, но 14 лв., 30, 50 – никой не иска бройката на левчетата, които ще влязат в общините. Говорим за принципа на ангажимент. И съжалявам, че трябва да се убеждаваме, че държавата може и да няма такъв или някъде да има разпилени отговорности. Говорим за принцип в закон, той след мене и след Вас трябва да работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Член 281 го казва.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Катя Чалъкова и група народни представители.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Богданова и Евелин Николов.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 8.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с приетото предложение на Катя Чалъкова и група народни представители.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 4.
Подкрепя се.
Член 197. Има предложение на народните представители Галина Банковска, Катя Чалъкова и Снежана Дукова и предложение на Огнян Стоичков. Имате думата, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председателю. Колеги! Първо, ще ви представя нашите мотиви за това предложение и след това ще направя една малка редакция. Мотивите, които ще представя, са доста обширни. Но позволете ми това време, за да може да стане по-ясно защо сме направили това предложение.
Предложените в законопроекта Центрове за личностното развитие са един пример за добри интегрирани услуги. Практиката показва, че услуги, предоставени с участието на неправителствени организации, са по-ефективни, по-гъвкави, развиват иновация, по-ефикасни, кумулират допълнителни средства и са по-близо до нуждите на хората. Това много ясно се вижда от тенденциите през последните 8 години.
Възможността за договаряне на социалните услуги от общините към частни доставчици бе предвидена още през 2002 г. Първите конкурси и договори се реализираха през 2004 г., за да кажем, че през 2012 г. от 933 услуги в общността над 180 са възложени и предоставени от частни доставчици.
В тази връзка ние предлагаме в законопроекта да се предвиди правната възможност част от дейностите на Центровете за подкрепа на личностното развитие да се възлагат на частни доставчици, получили лиценз за социални услуги за деца. Това, от една страна, ще даде възможност за ефективно предоставяне на услугата и в голяма степен и по-ефикасно, тъй като ще позволи на кмета да надгради наличните услуги в общността, които вече са действащи, насочени към работата с деца в риск.
По смисъла на чл. 253, ал. 2 регионалните управления на образованието ще могат да дават методическа подкрепа на Центровете за личностно развитие, независимо дали дейността се упражнява пряко от общината или е договорена с външен доставчик по реда на Закона за социалното подпомагане, както и да осъществяват контрол. Според чл. 257, ал. 3 кметовете ще упражняват пряк контрол върху Центровете за личностно развитие, независимо дали ги управляват пряко или са възложени по реда на Закона за социалното подпомагане.
Ако е налице хипотезата по реда на чл. 197, ал. 2, дейностите по т. 3 – 6 да са възложени на външен доставчик, тогава дейността, която е възложена на външен доставчик, ще може да се проверява и от Държавната агенция за закрила на детето, и Агенцията за социално подпомагане, което със сигурност ще гарантира мотивацията за по-добро качество, за по-добра отчетност на ползваните публични средства и ще подкрепи децентрализацията на публичните услуги.
И сега, след като ви изложих мотивите, ще направя и редакцията. В чл. 197, т. „б” – „създават се алинеи 2 и 3” ние предлагаме да се създаде и ал. 4 със следното съдържание:
„Ал. 4. Предоставянето на дейностите по ал. 3 се извършва при спазване на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.” Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище от Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя това предложение, с уговорката, че трябва да се прецизират текстовете за контрол по-нататък. Така че когато стигнем до контрола, действително трябва да създадем малко повече гаранции за изразходването на средствата, които се предоставят. Иначе считаме ,че това е отново нещо, което доказва своите добри резултати.
Ако ми позволите, дори ще дам един пример. Карин дом например е разкрит като социална услуга, но се грижи изключително добре за децата със специални образователни потребности, една изключително добра практика, която е дело на добра практика във всички европейски изследвания за грижа на деца със специални образователни потребности.
Защо считаме, че би било добре да се подкрепи така направеното предложение. Това ще създаде повече възможности за гъвкавост и ще гарантира подкрепата на територията на повечето общини. Защото имаме много случаи, в които на територията на една община има било то център за работа с деца на улицата, било някаква друга социална услуга. Това са дейности, които, независимо че не се наричат образователни услуги, те извършват такива. В тях има извънкласни дейности, има работа с логопеди и т.н. Въпросът е наистина да не припокриваме, а да дадем възможност, вместо да откриваме една паралелна структура или да инвестираме в администрации, нещо, което вече е работещо, все пак да може да се използва.
Например ако в един такъв център има логопед, защото това е една от дейностите, която е предложена за възлагане, то този логопед да може да обслужва и училищата, които са на територията на общината. В противен случай, ако нямаме такава възможност, общината ще трябва да си търси друг логопед или да си създаде един отделен център, за да може да създаде тази услуга.
Пак казвам, тези организации вече са лицензирани от една държавна институция, това работи, контролират се, още повече, че те ще се контролират от две министерства – и от Агенцията за закрила на детето, повишаваме контрола и в крайна сметка така Министерството на образованието, младежта и науката ще знае какво се случва и как например се реализират заниманията по интереси в една такава социална услуга, върху която нямаме наблюдения в момента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз мисля, че ние нямаме спор за това дали в този тип дейности, описани в закона, следва да участват неправителствени организации. Спор ще имаме обаче за това как те следва да участват.
Мисля, че и примерите, които даде заместник-министър Дамянова в голямата си част показват подкрепящата роля на неправителствените организации и тя следва да бъде не просто зачитана, тя следва да бъде развивана. Но с няколко неща аз няма да се съглася, за други ще питам.
Всъщност ние казваме, че развитието на интересите, способностите, компетентностите, тоест на талантите, които едно дете би имало, в сферата на науките, технологиите, изкуствата и спорта не могат да бъдат правени чрез участието на доставчици за социални услуги. Кариерното ориентиране и консултиране също не е тяхна работа. Превантивната диагностична, рехабилитационна, корекционна, ресоциализираща работа с деца и ученици също не е работа на неправителствените организации. Кое е тяхна работа – ресурсното подпомагане на деца със специални образователни потребности, педагогическа и психологическа грижа и прилагането на програмите за подпомагане и обучение на семействата на децата с увреждания.
Аз моля да се уточним и да получа отговор на няколко въпроса, просто защото не са ми нови.
Когато коментирахме Центъра за подкрепа на личностното развитие, тогава аз питах: след като сте му дали мисля 7 правомощия с един широк диапазон на дейност, с твърдението, че в една община очевидно всяка дейност е свързана с нов център, той ще носи името си и отговорът беше, че в една община може да бъдат изграждани колкото се сетите центрове, ако те могат да бъдат финансово осигурени. А как ще бъдат финансово осигурени, не е ясно. Чрез общинските бюджети – но това е разговор очевидно, когато стигнем до финансирането.
Питам: при какви обстоятелства кметът може да откаже да изгради Център за подкрепа на личностното развитие? Извинявайте, на мястото на всеки кмет, ако не му се занимава с каквото се сетите, уредено в закон, с правомощия на няколко страници, преповтарящи се, той може да не прави нищо, да си намери две-три неправителствени организации – такава практика има, и да каже: ето ви парите, правете тук каквото се сетите. Той няма как да ги контролира, това е въпрос на компетентности. А няма и друга структура, която да използва възможностите, за да свърши уредената в закона работа.
На второ място е въпросът как е формулирано участието на неправителствените организации. Първо, социалната услуга не е образователна услуга. Не е едно и също. Дефиницията, която е дадена на доставчиците на социални услуги чрез Закона за социално подпомагане не позволява прякото пренасяне на дейностите им върху Закона за училищното образование. Техни ангажименти има и то по уредени възможности в Закона за закрила на детето, но там е с друг тип ангажименти, включително някои от тях се занимават с дейности, твърде далече от това, което този закон предвижда. Няма пречка да измислят възможности за участие. Говорим все пак за една доста голяма територия от хора, които аз все едно не виждам как ще реализират тези си ангажименти, които ние задължително им отделихме.
Така че аз ви моля, колеги, да получа отговор на въпроса: всички ли, които са доставчици на социални услуги по смисъла на Закона за социално подпомагане, могат да участват в правомощията по този текст? Аз твърдя, че не и съм готова да показвам защо не и се надявам министър Младенов да направи същото.
Второ, кога кметът може да откаже да изгради Център за личностна подкрепа или за подкрепа на личностното развитие, при условие, че сме му вменили подобна отговорност чрез закон, и кой в края на краищата казва: тези пари отиват за това или не. Защото, повтарям, социалните услуги не са образователни услуги и защото в края на краищата неправителствените организации следва да подкрепят и да партнират, а не да изпълняват едно към едно държавни задачи, които законът предвижда. Просто да не преиграем, защото ще сбъркаме.
Няма да подкрепя този текст. Между другото, доколкото не ми е ясен, няма да подкрепя и чл. 197, защото няма яснота. И текстът вече става много по-различен от цялата философия на един закон, който твърдим, че е базов.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Богданова. Като вносител на предложението по чл. 197 да отпадне изразът „или на друг изпълнител”, ако ми позволите кратки аргументи.
Аз съм се водил от идеята за закриване или преобразуване на помощните училища, но това ще бъде дебат по § 10. Също така съм се водил от приетата разпоредба на чл. 2, ал. 3, съгласно която институциите в системата на предучилищното и училищното образование са детски градини, училища и центрове за подкрепа на личностното развитие. Там няма „и други” или „други изпълнители”.
Тоест мене чисто юридически този текст ме смущава, като го сравнявам с приетия текст на чл. 2, ал. 3 и като обсъдим и предстоящия дебат по закриване и преобразуване на помощните училища. Тоест ние закриваме или преобразуваме помощните училища, като казваме, че основната задача ще се поеме от Центровете за подкрепа на личностното развитие, но там, където няма и центрове, някой друг изпълнител ще поеме тази по същество образователна функция.
Чух аргументите на заместник-министър Милена Дамянова. До определена степен те отговарят на моите въпроси, имайки предвид структурата на образователната система и невъзможността навсякъде да бъдат обхванати децата и учениците със свободно избираемите професии във всички населени места.
От тази гледна точка бих могъл да осмисля своето предложение. Но това бяха аргументите, когато предложих текста „или друг изпълнител” да отпадне. Благодаря ви. Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Във връзка до известна степен с това, което каза госпожа Богданова, аз смятам, че предложената нова алинея от колегите народни представители елиминира възможността, която се дава на кмета по ал. 1, тоест от вносителя, преди всичко да използва общинския център за подобни дейности. Защото ал. 2 дава възможност на кмета да възложи съответните дейности. Тоест няма задължение първо, да го направи това с общинския център, ако съществува, той няма и стимул да прави такъв център. Естествено той ще предпочете неправителствените организации. Разбира се, ние не можем да се противопоставим на участието на тези организации за предоставянето на подобни услуги, защото има законодателна регламентация по този въпрос, те имат лиценз, някои от тях – опит и т.н.
Затова аз предлагам следното, господин председател – да не отпадне в ал. 1 на вносителя „друг изпълнител”, а да се добавят след „друг изпълнител” думите „получил лиценз за предоставяне на социални услуги за деца по реда на Закона за закрила на детето”. По този начин ще отпадне ал. 2, а новата ал. 4 ще стане ал. 2, тоест този член ще стане с две алинеи, като ние запазваме преимуществено задължението на кмета да предложи на общинския център и чак след това, ако общинският център не може или общинският център в съседната община също не може, чак тогава да се предложи на отделна правителствена организация, която е лицензирана да извършва тази дейност. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. Становище на министерството по предложената редакция от колегата Имамов? Заповядайте, Мариета Димитрова.
МАРИЕТА ДИМИТРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, госпожо заместник-министър! Аз ще се изкажа в качеството си на правен експерт на Българския център за нестопанско право, една организация, която в последните 12 години е въвлечена в процеса на децентрализация на публични услуги и сме участвали при разработването на съответната нормативна рамка.
Във връзка с така направеното предложение в крайна сметка ние го подкрепяме и го оценяваме като изключително позитивно, защото то на първо място е една правна възможност. Не считаме, че държавата или общините абдикират от задължението си да разкрият тези общински центрове. Механизмът би следвало да се приложи така, както е регламентиран за разкриване на общински центрове. И това е само една правна възможност, която регламентира механизма, по който, както вие всички признахте, нестопанските организации като един качествен и ценен партньор могат да бъдат въвлечени в процеса. Защото за съжаление обществените отношения нямат тази зрялост, че това партньорство се случва спонтанно. Необходимо е да се предвиди в законов акт механизъм, по който доставчиците да бъдат въвлечени.
На второ място, тази правна възможност касае не просто възлагането на всички дейности, които са включени в Центровете за личностно развитие, а само на определени дейности, които до известна степен са свързани със социална работа.
Имайки предвид европейските практики, където не се финансират услуги, а се финансират дейности и идеята е човекът да бъде в центъра и да се посрещнат комплексно неговите нужди, да се гарантира един мултидисциплинарен подход, тук се дава една възможност това да се случи именно в Центровете за личностно развитие, като по един начин се спести разработването на едни паралелни структури. защото това,което и заместник-министърът каза, действително се оказва в общността, че иновативните услуги се развиват предимно в нестопански организации, че те вече са натрупали ресурс и капацитет те имат подготвени кадри. И няма никакъв смисъл да се харчат държавни средства за развиване на паралелни структури. Много по-ефективно е от гледна точка и на управление на ресурса, и на повишаване на качеството тези средства да бъдат кръстосани и да бъдат използвани от доставчика, който вече е развил капацитет.
Защо по реда на Закона за социалното подпомагане? препратката ние оценяваме като позитивна, защото това препраща към процедурните правила. Другата опция е Законът за обществените поръчки. Законът за обществените поръчки е първо, един изключително сложен закон и на процедура. на второ място, там винаги критерий е цената, икономическият елемент. Докато тук при Закона за социално подпомагане критерият е програмата за услугата, която доставчикът ще предложи в процеса на конкурса.
Моето убеждение чисто като на експерт е, че това не прави тези дейности социални услуги, нито социалните услуги по някакъв начин стават образователни услуги. Просто в европейската практика никъде няма това чисто делене на социални, здравни и образователни услуги, което за съжаление нашето законодателство по някакъв начин е структурирало. Там идеята е да имаме един мултидисциплинарен подход. Считаме от гледна точка на експерти, че това с тази разпоредба се постига и че може да се види как работи една практика, която да се коригира в хода на приложението на закона. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище на министерството по предложението на колегата Имамов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз разбирам така направеното предложение. Идеята е такава, но трябва да имаме предвид, че центровете, които са към Закона за социалното подпомагане, са държавни и общински и са частни доставчици. Доколкото ми е известно, само частните преминават през лиценз. Ние не искаме и държавните, и общинските да минават на такъв режим. Предполагам, че затова са отделени в отделна алинея. Иначе предполагам, че идеята е една и съща. Все пак и вносителят да каже.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз благодаря на колегата Имамов за оттегленото предложение. Но аз продължавам да нямам отговор на въпроса си в кои случаи. И по принцип всеки, който поиска да не изгражда център за подкрепа на личностното развитие, го прави.
Второ, аз не смятам, че дори и да е имало център за подкрепа на личностното развитие, той не би могъл да работи с неправителствени организации, които имат опит като експерти и желание да работят в тази посока. Затова казах, че проблемът не е дали, а как. Това е принципният въпрос. Защото можем да спорим, аз я знам процедурата и тя наистина се урежда на база на Закона за социалното подпомагане, а Законът за закрила на детето прави препратка към него, когато коментира ролята на доставчиците на социални услуги. Но мене ме интересува ангажимента на държавата, която трябва да осигури образование на всяко българско дете как се реализира. Това е важно.
В този смисъл всичко, което сме вменили на Центъра за подкрепа на личностното развитие, би следвало някой да го реализира, дори заради първите три точки, и контрола върху останалите четири, които ние от сърце даваме, без никакви уговорки.
Това е базовият въпрос, който трябва да получи отговор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Дамянова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Един център за подкрепа на личностното развитие може да извършва една или няколко дейности. Аз мисля, че това още тогава го коментирахме. Няма пречка един център да извършва една или две, или три дейности, а останалите да бъдат възложени. В крайна сметка това дали кметът ще го възложи, той се води от стратегията, която се приема на общински съвет. Така че тук имаме, от една страна, контрол на областния управител, от друга страна, имаме общинския съвет, който трябва да одобри тази стратегия, плана за действие и там вече ще стане ясно на територията на една община - все пак мисля ,че това е една доста голяма публичност и прозрачност за вземане на решение – дали ще се направи такъв център.
Когато примерно общината няма ресурса за даден специалист, защото видяхте, че това са дейности, които се извършват в момента и в социалните услуги – превантивната дейност, кариерно ориентиране, това се прави там. Заниманията по интереси не сме ги включили, те продължават да се осъществява, ако няма център, както и в момента няма такъв в някои от общините. Това се реализира от училищата като дейност. Така че няма пречка – може да се реализира от училищата, може да се реализира от центъра, а може и да ги възложи. Така че това ще определи самата стратегия за подкрепа за личностно развитие – дали ще има един център, дали ще бъдат два, дали ще бъдат три, какви точно дейности те ще извършват, дали ще извършват всички дейности.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: В кои случаи няма център – това е въпросът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Център може да няма. Но няма пречка, защото в момента и училищата извършват тези дейности за подкрепа за личностно развитие. Това, от една страна. Тогава тези средства ще отидат направо в училищата.
В друг случай това дали ще има такъв център или не е решение съответно на общината. Това е институция в системата на образованието, но тя не е задължително да бъде там. И в момента извънпедагогическите учреждения също са институции в системата на народната просвета, но ги няма на територията на всяка една община. Принципът е абсолютно същият. Затова тук говорим за дейности и за извършване на дейности за подкрепа – едни от тях от центрове, други от училища, трети от неправителствен сектор, ако това се възприеме, разбира се, от общинския съвет като стратегия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други колеги? – Не виждам. Благодаря на госпожа Дамянова. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Банковска, Чалъкова и Дукова с направената редакция, която още веднъж ще ви прочета: В чл. 197, т. „б” се създава и четвърта алинея, която гласи следното:
„Ал. 4. Предоставянето на дейностите по ал. 2 се извършва при спазване на държавния образователен стандарт и за приобщаващото образование.”
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 3.
Подкрепя се.
Подлагам на гласуване предложението на Огнян Стоичков да отпадне изразът „или на друг изпълнител”.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 197 по вносител с редакцията по предложението на Банковска, Чалъкова, Дукова.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 2.
Приема се текстът на вносителя с направеното предложение.
Раздел ІІІ с наименование „Санкции на учениците”. Изказвания по наименованието? – Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на раздела.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 198. Няма направени предложения. Изказвания? Заповядайте, Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Имам предложение за редакционна промяна в чл. 198, ал. 1 – накрая да отпаднат думите „като крайно решение”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министерството на образованието съгласно ли е с това предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подкрепяме това предложение. Философията се съдържа в тази алинея, така че дори се получава тавтология.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други предложения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Стефани Михайлова по чл. 198 – думите „като крайно решение” да отпаднат.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно.
Подлагам на гласуване текста на чл. 198 с така направеното предложение.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Член 199. Няма направени предложения. Изказвания? Стефани Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предлагам в ал. 4 да отпаднат думите „като крайни санкции”. То се съдържа в текста – казано е „за тежки или системни нарушения” и се разбира, че е като крайни санкции.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Други изказвания или предложения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Стефани Михайлова.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Подкрепя се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 199 с направеното предложение.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Подкрепя се.
Член 200. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 200.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Член 201. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 201.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Член 202. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 202.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Член 203. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 203.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Член 204. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 204.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Член 205. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 205.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Член 206. Няма направени предложения от народни представители. изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 206.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.


Глава десета с наименование „Родители”. Има ли предложения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на глава десета.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Член 207. Има предложение от народния представител Огнян Стоичков – чл. 207 да отпадне.
Има предложение от народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид. Господин Имамов, заповядайте да представите предложението.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Съвсем накратко предложението ни по чл. 107 е подчинено на основния принцип, който ние спазваме при предложенията в този раздел, а именно повишаване ролята на родителите в управлението на учебния процес в училищата. Специално за чл. 107 ние заменяме формулировката, която определя ролята на родителите в училището от пълноправни партньори на преки участници в осъществяване процеса на образование на децата и учениците.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря. Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо председателстващ. Господин министър, уважаеми колеги! Още на първо четене, когато гласувахме принципите и духа на закона, всички се обединихме около идеята за по-голямо участие, за по-съществено участие на родителите в учебния процес. И мисля, че този текст, както и следващото ни предложение, са пряка проекция на тази наша уговорка. Така че моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря. Становище на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност действително още в началото на закона ние вече изрично казахме, че родителите са участници, без да уточним дали са преки или непреки. Ние бихме ви предложили въобще ал. 1 да отпадне и да остане само ал. 2 като един въвеждащ текст, без да се повтаряме въобще. Благодаря.
ПРЕДС. ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря Ви. Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ : Аз искам да попитам следното. Ако остане само ал. 2, изречението завършва с думите „във взаимодействие и сътрудничество с родителите”. Тоест ако има принципно съгласие с предложението на колегите Имамов и Хамид, то трябва да претърпи някаква редакция. Добре е да отпадне първата алинея. Но ако по принцип смятаме, че трябва родителите да бъдат изведени на друго място отвъд обикновеното сътрудничество, а да ги натоварим и с известна отговорност по закона, колегите са ги нарекли „непреки участници”, дори само „участници” да остане, участници в сътрудничество на мене ми звучи като Съвета за икономическа взаимопомощ при социализма, тоест нищо.
Ако се каже така, както е предложението на колегите, има все пак адресат на пряка отговорност – участници в процеса.
Затова като съм склонен да се съглася, че няма нужда от повторение вътре в текстовете, смятам, че е добре да се помисли за по-хубава редакция на тази алинея втора, която да погълне в себе си идеята на предложението на колегите Имамов и Хамид.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Като вносител на предложението за отпадане на чл. 207, моите аргументи са били, че в чл. 2, ал. 2 сме казали кратко, ясно и точно според мене, че участниците в образователния процес са децата, учениците, педагогическите специалисти и родителите. Този текст го приехме.
Законът за нормативните актове изисква действително кратки и точни законови текстове. С този разказвателен текст на чл. 207 според мене ние не казваме нищо повече от това, което сме казали в чл. 2, ал. 2. Не може да си участник в образователния процес, пък да не си пълноправен партньор на детската градина и училището. За мене това е тавтология. Ние сме преразказали с повече думи това ,което сме казали в чл. 2, ал. 2. Или пък ако греша, тогава би следвало да се върнем към чл. 2, ал. 2 и да прередактираме текста. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, споменахте ал. 2. Там родителите се определят като „участници в учебния процес”. Аз смятам, че това е различно от определението „партньори в учебния процес”. Мисля, че участниците са на по-високо стъпало. Партньори са бизнесът, общината и т.н., и т.н. Ние не бива да приравняваме учителите към тези партньори. Ако там са дефинирани родителите като участници в учебния процес, ние ще оттеглим нашето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: ХАМИД ХАМИД: Солидаризирам се с това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? Становище от министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Текстът наистина е въвеждащ. Идеята на този член е наистина тази глава да не започне с „Родителите имат следните права”, а да има някакъв въвеждащ текст.
Господин Методиев предложи да се направи редакция на ал. 2. Ние нямаме като екип в момента предложения за по-добра редакция. Считам, че няма да е проблем целият член да отпадне, след като вече сме го споменали веднъж в чл. 2. Ако господин Методиев има предложение за по-добра редакция?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имам към Вас, господин председателю, един въпрос, догматичен, схоластичен. За Глава десета „Родители” Вие казахте, че текстът е литературен, като есе. Аз така го разбрах. И сигурно сте прав. Извинявайте, че така си позволявам да интерпретирам казаното от Вас. Но и мене истински ме смущава, като човек, който доста време чете текстове на законопроекти, в Глава десета „Родители” в член еди-кой си да се запише „Родителите имат следните права”. Да се въведем в материя, която е толкова деликатна – родителското участие, и да започнем с „Права и задължения”, на мене ми звучи, честно да ви кажа, грозно. Може да имам само естетически проблем. но понеже казахте, че има повторение, сигурно, много неща за съжаление се повтарят, някой път по неизбежност. Аз заради това казах – звучи хубаво: детска градина, училище, центрове за подкрепа осъществяват образователен процес на децата и учениците – и се подчертава ролята на родителите. Нещо се казва вътре. Акцентът е върху тези, за които е предметът на главата, и след това казваме: това са ви правата, това са ви задълженията.
Но да започнем с правата и задълженията? Извинявайте, исках с Вас като юрист да споделя тези свои мисли.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Глава девета, която приехме на предходно заседание – „Деца и ученици”, започва така: „Децата и учениците имат следните права”. Няма интродукция, няма нещо разказвателно. Същото нещо е в глава „Родители”. Според мене няма пречка да се започне с „Родителите имат следните права”. Но аз не възразявам срещу интродукциите – всяка глава да започнем с някакви встъпления. Но от това законът няма да печели, той ще стане обемист и трудно читаем за хората. Няма да е услужлив.
Така че аз не възразявам. Бих си оттеглил това предложение и да започнем с едно литературно изречение. Заповядайте за крайно становище. Вие ще кажете. Това не е препъни камък на закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние сме започнали така, защото целият закон е насочен към децата и учениците, той е за тях. Докато с родителите наистина е малко по-особена ситуацията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Алинея 2 да остане като въвеждаща?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще ви предложа и редакция, която обсъдихме с колегите. Ние така или иначе вече казахме, че родителите са участници в образователния процес. Тук просто ще се повторим – вместо „във взаимодействие и сътрудничество с родителите” да запишем: „Детската градина, училището и центровете за подкрепа за личностно развитие осъществяват образователния процес на децата и учениците с участието на родителите”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз, господин председател, оттеглям нашето предложение и искам да кажа, че ще подкрепим Вашето предложение за отпадане на чл. 207.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Редакционното предложение го прави колегата Веселин Методиев. Не може заместник-министърът да го направи.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да благодаря на госпожа заместник-министъра, че влезе вътре в темата съвсем точно според мене. И същевременно нямам никакво намерение да усложнявам такъв въпрос. Затова, след като колегите си оттеглят предложението и остава само Вашето господин председател, аз няма да правя никакви предложения. Така че ще гласуваме направените предложения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Въпросът е кой припознава това редакционно предложение, което направи госпожа заместник-министърът?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма такова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За да не всяваме смут, аз направих едно разсъждение, нека така да го кажа, в есеистичен стил. Предлагам да подкрепим предложението на господин Стоичков, след като всички сте съгласни, и да започнем направо от текста на чл. 208: „Родителите имат следните права:”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване предложението на Огнян Стоичков за отпадане на чл. 207.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно. Член 207 по вносител не се подкрепя.
Член 208 със съответната преномерация, която ще бъде направена. Има предложение на колегите Имамов и Хамид. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: С това предложение в духа на принципите, които преди малко споменах, ние увеличаваме правомощията на родителите с една нова точка 10: „да участват активно в избора и назначаването на директори в детската градина, училището, центъра за подкрепа на личностното развитие;”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Чак такова участие Министерството на образованието не би подкрепило. Защото в крайна сметка отговорността за това кой е директорът, каква е дейността на директора и как той се справя с проблемите на училището е на неговия работодател чисто по административен път. Как родителите участват в назначаването, кой от тях участва в назначаването? Все пак има комисия, която извършва конкурса и т.н. Но общественият съвет е от пет души. Кой ще участва от този обществен съвет?
Така че считам, че за нас това предложение е неприемливо. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за реплика, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Съвсем кратка реплика, господин председател. Оттук нататък има още няколко текстове, с които се повишава ролята на родителите в българското училище. Аз искам да ви кажа следното. все пак тук има хора с по-голям опит от мене. Но аз съм трети мандат народен представител и искам да ви кажа ,че утре, ако загубите властта, в първите месеци новата власт ще смени почти всички директори в училището и ще остави само онези, които няма как да ги смени, защото са изключително добри. Аз ви го казвам това най-отговорно. Нашите намерения са по някакъв начин да ограничим политическото кадруване в българското училище. Това може да стане чрез активното участие на родителите. Нямаме никакви други идеи с това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Ваня Добрева, заповядайте.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз, господин Имамов приемам тези Ваши съображения и смятам, че са наистина много основателни. Но доколкото разбирам, има един обратен пример, който показва пък, че намесата на родителите в избора на директор и саморазправата с учениците също не е позитивно. Така че някъде другаде трябва да намерим този баланс, за да няма политическа чистка. Както и сега се оказа – да ме извинят колегите от ГЕРБ, но доста хора бяха уволнени, беше подменена цялата система с политически назначения. Така и действително след 2013 г. е възможно и това да се случи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Аз приемам тези съображения, че директорите, които са добри и които си вършат работата, трябва да бъдат запазени и да няма политически привкус. Но искам да ви кажа, че според мене намесата на родителите не би имала някакъв положителен ефект от гледна точка на това, че когато се накърни по някакъв начин едно дете, без значение дали основателно или неоснователно, родителят винаги взима страна. И си мисля, че връзката между родителя и детето по всякакви закони на природата е най-силна. Точно поради тези причини ние в случая при избор на директор тази емоция трябва да я избегнем. Иначе като разсъждения всичко е точно.
Но искам да ви кажа, че ако говорим за чистки, винаги е имало такива. А искам и друго нещо да ви кажа – че учителите и съответно директорите са много умно и интелигентно съсловие, много бързо си преориентират някои от тях политическите възгледи и избягват този проблем. така че няма смисъл да спорим в тази посока. Благодаря.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако ми позволите, ще задам един риторичен въпрос. Няма някой от всичките участници в учебния процес, който да желае по-добро образование за учениците, от родителите. Можете ли да ми посочите други участници в учебния процес, които да мислят за по-доброто образование на учениците от родителите? Моят отговор е: не, няма други участници, които да са по-доброжелателни към учебния процес и към равнището на образованието на децата от родителите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Имамов поставя наистина много голям въпрос. Наистина трябва да се каже откровено каква е ситуацията.
Аз, господин Имамов, даже ще кажа нещо повече, не само коректурата на последните години, а каква е нагласата, оформена в нашето общество. За съжаление ние нямаме този европейски възглед на силна децентрализация. Защо, как – няма сега да разказвам, няма смисъл. Част от отговора се дължи и на една поляризация, в която ние с Вас сме дейни участници като партийни дейци.
Затова очакванията на обществото, очакванията включително на родителите имат адресат и адресатът е министърът – той излезе в момента. Натоварването с тази отговорност минава през гласуването, през доверието на изборите. Тази партийно-политическа смяна, която се извършва в системата, за която сте абсолютно прав, от една страна, има своите недостатъци, за които Вие изтъкнахте. От друга страна, тя е пряко свързана с това поемане на отговорност. Че то не се реализира докрай, че няма досега политическа сила, включително тази, в която аз съм бил в мнозинство, това е вярно. Но няма как родителите да спасят тази отговорност на тези които управляват. Няма как да я поделят помежду си.
Вие казвате: кой друг, освен родителите? Аз ще Ви кажа: според мене всеки съвестен учител, а такива има много, както има много безсъвестни, както във всяка професия, иска качеството на образование в неговия клас да е много високо. Всеки. Няма изключения тук, това е правило. И той иска от своя директор атмосфера, ред вътре в училището, за да може да реализира тази своя амбиция. Учителите са амбицирани в тази посока не по-малко от родителите.
Даже бих казал нещо друго, господин Имамов. Има родители, които се държат към българското училище по следния начин: ето ви моето дете, моля ви, възпитайте го. – И го дават ей така. Като че ли отговорността попада там вътре, в училище. Но отговорността е естествено у тях, в кухнята, а не в училището. Само че те така се държат.
Така че се изказахте като принцип идеалистично според мене. Не е вярно. В живия живот не е така.
Иначе за тази партийно-политическа смяна аз ще ви кажа аз какво съм направил, защото тя беше съвсем безумна. В смисъл, министърът на образованието подписваше заповедите на всичките 3700 и кусур директори в цялата мрежа, когато аз попаднах в този кабинет. И това, което успях, бе да изместя поне началниците на регионалните инспекторати. Защото аз им казвах: аз не мога да им видя очите на тия хора, какво подписвам тук не знам като какво – по цял ден заповеди за уволнение и назначение!
Тази децентрализация не може да отиде у кметовете. Никой не смее да стъпи там, просто защото няма гаранция за нещо, за което – пак ще повторя, носим отговорност ние двамата с Вас, Вие като член на ДПС.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие сте направили една крачка към централизация. Дайте да направим още една.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Знаете ли, на езика на евробюрокрацията аз съм направил деконцентрация. Защото те знаете ли с колко много понятия ме заляха от Брюксел в онова време? Не съм направил децентрализация, направил съм деконцентрация, което е различно. И те искат от нас, между другото, и в момента такава процедура на регионализация на властта, тоест изземване от централната власт на регионално равнище, но не децентрализация, разбирайки общините, разбирайки регионите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, едно изказване от мене. Аз принципно подкрепям идеята на колегите Имамов и Хамид за по-голямо родителско участие в образователния процес. Но между впрочем и в текстовете на вносителя по-нататък е застъпено това, само че новата правна фигура – обществен съвет. В чл. 269, т. 6 е записано, че „родителите участват при атестирането на директора и на учителите”. Аз съм доразвил тази идея какво се случва при едно отрицателно становище на този обществен съвет. И в контекста, който предлагат колегите Имамов и Хамид, предлагам по-голямо участие на родителите обаче в обществения съвет като правно-организационна форма, която дава съгласие и има някакви правни последици, ако не дадеш съгласие.
Тук обаче чисто правно технически не ми е ясно, ако участва активно, при едно отрицателно мнение – колегата Хамид е юрист, точно механизмът на това участие какъв е? За мене е по-добре през обществения съвет да мине тяхното родителско участие като една форма на такова участие и да го обвържем в правни последици. Защото тук няма правни последици. Ако не участва активно или пък участва активно, но с отрицателно становище?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Членът е пожелателен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да, целият член е пожелателен, декларативен.
Така че аз принципно подкрепям идеята на колегите Имамов и Хамид, но за мене систематичното място е в обществения съвет чрез него. Това е моето лично мнение. Благодаря.
Други изказвания? - Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Имамов и Хамид за нова т. 10.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 13.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на чл. 208 по вносител.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Член 209. Няма направени предложения. Изказвания? – Не виждам.
Който е съгласен с чл. 209 по вносител, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 3.
Подкрепя се.
Член 2010. И а предложение на народния представител Веселин Методиев. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Ние сме коментирали с част от колегите това предложение. В рамките на общия документ за оборот на училището има множество документи, някои от които вече са първостепенни. Такъв първостепенен документ е дневникът. Тази глава се занимава с именно това родителско участие вътре в учебния процес, което означава да има максимална информация за движението на техните деца в образователния процес. А там има два инструмента, за които трябва да се полага специално внимание: единият, дали се ходи на училище и вторият, какъв е резултатът от това ходене, тоест какви са оценките. И тези два фактора са вписани в дневниците. Тяхната електронизация или тяхното качване в интернет, тяхното прозрачно близко, законово, гарантирано бъдеще ще даде според мене положителен ефект върху един голям въпрос, с който системата се занимава вече години и това е въпросът за дисциплината и за ефективността.
Затова съм направил това предложение. Нямам нищо против, ако то бъде систематично преместено, защото ставаше дума дали тук е най-доброто място. Това не ме вълнува истински – за систематичното му място, тоест тази драматична страна ще бъде така, както реши колегията.
Но настоявам да се тръгне в тази посока, защото ми се струва, че това е много мобилизираща мярка, именно за прякото участие на родителите в този процес.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище от министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието, младежта и науката ще подкрепи това предложение. Наистина считаме, че систематичното му място е в главата, която разглежда информацията и документите. Там има един член, който предвижда създаването на национална информационна система с различни приложения.
Така че предлагаме систематично това да бъде разгледано в тази част, като ние подкрепяме по принцип това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Веселин Методиев, което ще бъде систематично отразено в Глава дванадесета със съответната разпоредба на тази глава. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване текста по вносител на чл. 210.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Предлагам, колеги, да приключим дотук. Предстои нова глава.
Преминаваме към точка
РАЗНИ.
Искам да направя две съобщения.
На 20 ноември 2012 г. в 16 часа в зала „Изток” ще се проведе среща с представители на Съвета на Европа в рамките на изпълнение на конвенцията срещу употребата на допинг, към която България се е присъединила през 1992 г. Поканата за срещата е от Министерството на физическото възпитание и спорт. Материалите са изпратени по електронните ви пощи.
Второ съобщение. По инициатива на народните представители от парламентарната група на ГЕРБ ще се проведе извънредно изнесено заседание в неделя, понеделник и вторник. Съобщавам ви за тази инициатива, като работният график на заседанията е изпратен по електронните ви пощи.
Други съобщения нямам. С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията. Желая ви приятна вечер.
(Закрито в 17,55 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН СТОИЧКОВ