---

П Р О Т О К О Л № 2

На 17 януари 2013 г. от 11 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и прегласуване на чл. 65 от законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от Министерския съвет и приет на първо гласуване на 7 юни 2012 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката и Милена Дамянова заместник-министърът на образованието, младежта и науката.
Заседанието беше открито в 11,05 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам извънредното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, което се свиква на основание чл. 27, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от група народни представители – 7 подписа от парламентарната група на ГЕРБ, със следния проектодневен ред, предложен от тях:
1. Разглеждане и прегласуване на чл. 65 от законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от Министерския съвет и приет на първо гласуване на 7 юни 2012 г.
2. Разни.
Изказвания по проектодневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения проектодневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 13, против 1, въздържали се 5.
Приема се.
Давам думата на колегата Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, госпожо заместник-министър, уважаеми гости! Знаете колко време обсъждаме този законопроект.
Господин председател, много Ви моля, както е по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който важи и за Комисията по образованието, думата да бъде давана само на народните представители, тъй като този законопроект е обсъждан от комисията и на заседанията са канени гости. Знаете, че това днес е извънредно заседание на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. От името на групата народни представители ще ни представи предложението за промяна в чл. 65 колегата Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, които днес сте в залата! Аз в първия момент съжалих за същността на правилника. Днес доста сериозно се артикулира в медиите това, какво би се случило, ако родителите имат други алтернативни желания.
В тази връзка няма да се аргументирам повече, но искам да има добър прочит на нещата.
За да бъдат спокойни родителите, за да могат да осъществяват това свое право, макар и минимална част от тях – 0,9 процента, ние решихме да инициираме това извънредно заседание на комисията, на което да направим по правилник и по целесъобразност едно по-скоро допълнение към чл. 65, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.
Аз ще ви прочета текста и това, което ние добавяме в този текст.
„Чл. 65, ал. 1. Формите на педагогическо взаимодействие се осъществяват при целодневна, полудневна, почасова – дотук е текстът, както вие го знаете, и добавяме – или самостоятелна организация по избор на родителя, при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.”
Ако има въпроси, ако колегите решат, аз съм готова да отговоря защо направих това предложение за допълнение. Но мисля, че нещата добиха реално измерение и добихте реална представа за това, че удовлетворяваме потребността и нуждата на всички родители. Защото за нас е изключително важно родителите да имат своето безспорно място в отглеждането и грижата за децата. И такова наистина трябваше да бъде регламентирано в закон. Много ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Становище на Министерството на образованието? Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! С оглед протестите и мнението на родителите, които присъстват тук в залата, които, макар и да са 0,9 процента, наистина би трябвало да имат по-голяма възможност за избор, ние смятахме, че в първоначалния текст това го има – и аз продължавам да го твърдя, но явно не се разбира достатъчно ясно и категорично. Затова се предлага и тази редакция от народните представители, вследствие на всички обсъждания, които се водят. Макар че, пак подчертавам, този закон е обсъждан вече 8 месеца. Мисля, че той би бил приемлив. Така че в този смисъл Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя така направеното допълнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Думата поиска колегата Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, Вие знаете нашата позиция, че ние не оспорваме необходимостта от ранно обхващане на децата във формите на предучилищното образование. Дадохте данни вчера за успеваемостта. Много по-страшни са данните за отпадналите от училище. Като правило това са деца, които не са обхванати във формите на предучилищната подготовка.
Тоест ние не оспорваме необходимостта от провеждането на задължителна предучилищна подготовка за 4-годишните деца. Имахме съображения обаче, че в много населени места няма създадени условия родителите на детето да изпълнят ангажимента си. Един мой колега даде конкретни примери. Моля ви да ги имате предвид.
Има стотици населени места, в които няма детски градини. Родителят няма как да изпълни задължението си. Няма възможност и за полудневна форма на организация. Единственият изход е транспортът. Няма как да задължите родителя да качи на допотопен автобус 4-годишно дете.
Извън това предлагам – затова е предложението на колегите ми – докато не се създадат условия за изпълнение на задължението, родителите да имат право на избор.
Ако вие имате идея обаче задължението да остане, но да се реализира не непременно в общинска или държавна институция – детска градина, а в други гъвкави форми, за които настояват определени родителски асоциации и организации, ние трябва да отворим порталите си за това.
Казахте, че сме в ерата на постмодернизма – това е ирационалната философия. Ако модернизмът поставя акцент на институцията на националната държава, то център на постмодернизмът е човекът, неговата инициатива.
Затова аз питам: в тези форми – целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна организация, влиза ли родителската инициатива да се организира тази предучилищна подготовка на детето като родителски кооператив? Ако включва, да. (Неразбираеми реплики от залата). Самостоятелна не означава за едно дете. Ако решат да се организират 7 – 8 семейства, ние трябва да уважим и тази форма. Ако е необходимо, пипнете някой друг текст, в който подобна форма да иска да се легитимира, да каже: ето, това са условията, покрили сме стандартите за едно и друго. Но да дадем право за осъществяване на алтернативни форми за предоставяне на тази услуга – предучилищно образование за децата.
Ето, това е. Само в тези рамки въвеждането на нормата няма да предизвика сътресения.
Но, господин министър, вече въпросът ми е към Вас. Ако ние казваме в основния текст в раздел „Предучилищно образование”, чл. 8, ал. 1, че годината, в която детето навършва 4 години, то задължително подлежи на предучилищна подготовка, ако този императив в текста остава, повтарям, така, както държавата и общините финансират институционализираната форма на предоставяне на тази услуга в детската градина, ще финансират ли и алтернативните форми за предоставяне на тази услуга, след като тя е задължителна и е дефинирана като изключителен публичен интерес?
Това ми е въпросът. Смятам, че трябва. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Валентина Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, аз искам все пак да разбера кой проблем решаваме с тази поправка. В интерес на истината, колега Стоилов, направена е извън изискванията на правилника, даже не е подписана от вносителите.
Има няколко въпроса, които се родиха в дискусията вчера. И аз неслучайно поисках да отложим гласуването заради едно извънредно заседание днес в рамките на почивката. Защото всяка поправка ражда допълнителен кръг от въпроси, на които някой следва да намери отговор и то законодателят, и то при съгласие на комисията да променя закона след всеки спор, който иска ясно законодателно решение.
Какво правим ние сега? Големият спор тръгна оттам следва ли 4-годишните деца задължително да бъдат обхванати в задължително предучилищно образование – така казвате вие. Аз продължавам да твърдя, че до училищна възраст децата се подготвят и възпитават. Но този спор очевидно не получи подкрепата на мнозинството.
Тук вие продължавате да твърдите, че 4-годишните задължително следва да бъдат включени в системата на предучилищното образование. Да е ясно – това е смисълът на текста.
Второ. Аз съм от хората, които твърдят, че трябва да има етап на задължително предучилищно образование. Но твърдя, че да започне от 4 години не е добро решение и че границата е ниска. Моето предложение да гласуваме алтернативно за задължително предучилищно образование, но не от 4 години, общо взето не получава никаква възможност да бъде дори обсъждано и накрая гласувано.
Трето. Уважаеми колеги, аз вчера зададох един въпрос, който продължава да няма отговор, с тази поправка, която наистина по същество не е редакционна. Записали сте не в чл. 65, а ако не бъркам, в чл. 70 един текст, че всяко дете, което е завършило своето задължително предучилищно образование, получава документ за това. Това означава, че тези, които участват в някаква самостоятелна организация, следва да бъдат изпитвани – нали така? - за да гарантира някой, че те са посещавали тази форма. Иначе тогава е все едно дали някой ще ходи на детска градина или не. Като най-накрая на базата на някаква регистрация, с уважение към всички хора, които присъстват тук, този въпрос се появи от журналистите. Да, освен родители, които могат да дадат много добра подготовка на децата си, има хора във Факултета – защото Факултета е моят избирателен район, в който няма детски градини, и те също ще поискат да готвят децата си в къщи.
Кой удостоверява училищна готовност? По какъв начин?
На следващо място, самостоятелната организация все пак е някаква форма, която се предполага да има някакви рамки. На мене не ми е ясно как точно тя ще се осъществява и идеята как ще описваме и обясняваме закона със стандарт е грозна работа като законодателна, като правна техника. Защото всичките ни въпроси в голямата си част се раждат от това, че не ни е ясна технологията и съдържанието на тезите, които са записани.
Аз искам да знам какво означава един стандарт, който трябва да разработи технологията, да допише правилата, за да знам защо гласувам „против” или защо гласувам „за”. Никой проблем не решаваме в момента, освен че даваме шанс на една група родители с възможности и покрай тях на родители, чиито деца според мене задължително трябва да намерят място в детските градини. И държа да кажа – в детските градини. Защото и вчера четох различни документи, в които коментарът е много различен.
Ние флиртуваме с едни приемливи тези, но те не са верни. Ако 80 процента от децата са в детските градини на 4 години и надолу, тогава защо правим това искане задължително, като твърдим, че не можем да го гарантираме? Защо въобще въвеждаме от 4 години едно изискване, което няма да стане факт?
Защо отхвърляте предложението за допълнително финансиране на детските градини в незадължителния етап, след като твърдим, че е грижа за децата?
Въобще с тези законодателни хрумки, с които решаваме възникнали проблеми, според мене създаваме повече въпроси и раждаме повече проблеми по прилагането на текста, отколкото да ги решаваме.
Така че аз няма да го подкрепя. И ще се утешавам с това, че все пак то влиза в сила след 4 години, дотогава, докато някой подреди тази система във вид, в който тя има логика, философия и е постигнала някакъв принципен обществен консенсус, и когато работи. В момента само с дописване на изречения за педагогическо взаимодействие – извинявайте, хора, не правим добро законодателно решение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Ирена Соколова поиска думата.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да внеса няколко уточнения, най-напред по отношение на задължителността. Тази задължителност се прочете единствено и само по начина, че родителите са длъжни да предадат децата си на държавата. Някак си така беше поета идеята за задължителността.
Всъщност идеята за задължителността идва от това държавата задължително да осигури място за всяко дете. А дали родителят ще се възползва или не, това е негово право. Както по отношение на училището, така и по отношение на детската градина всеки от нас има право да избере как да се погрижи за детето си. И това беше добре указано в закона.
Заедно с това ние обаче наблюдаваме едни резултати, които никак не са радостни в 20-25 години назад във времето. Спада възможността за това децата ни да се изразяват добре – и това са международни изследвания, които изследват нашите деца в контекста на всички останали народи, спада възможността те да имат добри комуникативни способности, добри тълкувателни способности. И всеки път, когато нашата комисия се събира, и всеки път, когато се обсъждат постиженията на българските ученици, се говори за това, че държавата не осигурява нужния минимум за децата да имат възможности. А това какво ще решат родителите, естествено, че е тяхното изконно право.
Аз тук искам да си послужа с този аргумент. Държавата от 3 години насам предприема поредица от действия, за да деинституционализира децата, които са в домове, да им намери приемни семейства, да им осигури родителска грижа, да намери всякаква възможност детето да е при родители, а имаме упрек за това, че държавата се опитва да вземе децата от любящи родители.
Това е несъстоятелно, разбирате ли? Най-малкото, защото ще ви кажа, че 65 процента от заболяванията в ранна детска възраст, в това число физически, соматични, психически, се откриват в детската градина. Не защото родителите са некомпетентни – това е статистика, която е официална и тя е взета от съответните регистри, - просто защото учителите в детските градини и медицинските сестри са хората, които работят с тази материя непрекъснато. Деца със сколиози, деца с нарушение на костно-двигателния апарат, мускулни, зрителни, слухови, проблеми в адаптацията - това се регистрира в контекста на повече деца.
И тъй като тук имам личен опит, който мога да споделя предвид работата ми с такива деца, ще ви кажа, че в една много ранна възраст родителите дори маскират тези проблеми, за да могат да избягат от тях. Далече съм от мисълта, че това са всички родители, но е много висок процентът.
Едно дете може да осъзнае себе си само тогава, когато е в контекста на много останали деца и тогава, когато може да работи в група.
Разбира се – тук ще отговоря отчасти на господин Местан, това, което законът дава, както и това предложение в момента, е да може и по-малките, частните детски градини, кооперативи или както и да ги наречем към този момент, да могат да получат своето право да обучават децата, да отглеждат децата, така, както родителите им са избрали като възможност за тях.
Неслучайно минахме през стъпката за финансиране в единия от панелите на честните детски градини. Това беше надграждащата стъпка. Това беше идеята за финансиране на частните детски градини. И ако си спомняте, от трибуната на Комисията по образованието аз съм го казвала многократно - защо университетите не направят детски градини, за да може преподавателите, когато отидат там, да си водят децата във ведомствена детска градина? Защо не го направят големите фирми, големите корпорации? Нека да си направят малки детски градини, в които децата им да са им наблизо, докато те работят? Това е възможност. И това беше идеята да финансираме частното образование и частната детска градина.
Разбира се, всеки може да прочете текста така, както иска. Но така, както каза заместник-министър Дамянова и колегите, надявам се, с внасянето на този текст за вас да е по-спокойно, че ние имаме желание заедно да решим казуса за всяко дете да има място там, където вие поискате, и да го правим заедно. Ако вие поискате да го правим заедно, да го правим заедно. Ако вие искате да сте сами, ние просто ще го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За реплика има думата Георги Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря Ви, господин председателю. Аз своята позиция ще я направя в изказването си. Но не мога да се въздържа и да не направя реплика.
Уважаема госпожо Соколова, къде е Ямбол, къде е Стамбул! Имам чувството, че това, че Вие не чувате какво ви говорят хората, е разбираемо. Но Вие и не четете какво сте написали.
Вашите думи прозвучаха така: ние не искаме да задължим 4-годишните деца да ходят на училище, ние искаме да задължим държавата да им осигури условия за предучилищна подготовка. Нали така? (Шум в залата)
Вижте какво пише конкретно и категорично в закона: „Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е годината на завършване на 4-годишна възраст на детето”. Вие тук задължавате детето, респективно неговия родител да отиде в предучилищна подготовка на 4 години. На 4 години! Това го задължавате вие. Тук вие никъде не задължавате държавата да осигури условия. Защото може да се запише, че се задължава държавата да осигури условия на тези, които имат желание да отидат. Вие не го правите по този начин, а така го говорите. А сте го написали по друг начин.
Затова ви попитах: Къде е Ямбол, къде е Стамбул! И хората протестират не само затова, че задължавате децата на 4 години да ходят на градина, а че не сте създали тези условия….
СНЕЖАНА ДУКОВА: Вижте документите.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Не ме прекъсвайте. Аз правя реплика не към тебе.
И проблемът е в това – не само че ги задължавате на 4 години да тръгват на училище, респективно на градина, както Вие твърдите, а не сте създали условия това нещо да се случи. Задължавате хората, а държавата не е изпълнила ангажимента си да осъществи условията за реализиране на това задължение. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Терзийски. Заповядайте за дуплика, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, че взехме думата като реплика, за да мога да Ви отговоря.
Поради тази причина следва стъпката, която е по-долу. Има отлагателен период от 4 години. Поради тази причина в тези населени райони, в които имате така наречените, както се изрекоха от сутринта, пресечени местности и трудности, там, където в селото има едно дете на 4 години, там, където в селото има две деца на четири години, да могат да направят онази гъвкава форма, която е удачна за тях, и държавата да поеме ангажимента да я финансира, господин Терзийски. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Румен Стоилов поиска думата.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, благодаря Ви. Ще бъда пределно кратък. Много ви моля да си отворим всички ушите, поне ушите. С очите четем, но има моменти, в които не се разбира.
Искам да кажа моето мнение. Това предучилищно образование трябва да е за всички групи. Да сме пределно точни и ясни. Има малцинствени групи, които, ако не ги задължим… Колеги, ще кажа, не ме е страх. Трябва тези деца да влязат в детските градини, да се социализират. Изпуснахме парата в последните 20 години. Сега дойде момент да няма движение на паровоза. (Частични ръкопляскания). Благодаря ви.
Господин председател, много Ви моля нека да се съсредоточим и да влезем в залата и този закон, който толкова време се обсъжда, да го приемем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има още желаещи за изказване. Господин Имамов иска думата. Има сигнал, че почивката завърши. Заповядайте за последно изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа! Аз ще бъда съвършено кратък и ще изразя в началото моето съжаление, че този малък текст се дава в последния момент и това ни лишава от възможността да обърнем назад закона и да видим други членове от този закон.
Очевидно е, че дискусията ще продължи в пленарната зала. Моето заключение е, че този текст не решава проблема за участието на родителите в учебния процес. И ще ви кажа защо.
Обърнете внимание. Член 109 третира индивидуалната форма на обучение. Там ги няма родителите. Член 110 третира самостоятелната форма на обучение – там също. Член 111 третира дистанционната форма на обучение. Там изрично е казано, че тя започва от осми клас.
Може би този член ще реши частично проблема, свързан с някои екзотични форми, които изобщо не са регулирани в този закон, като кооперативи – не знам точно как ги нарекохме, като ведомствени детски градини, като фирмени детски градини и нещо такова. Но тези форми на предучилищно образование изобщо не са регулирани от този законопроект. Няма текстове, които да регулират дейността на подобни форми. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В момента минава 11,30. Имаме два варианта – да нарушим Правилника на Народното събрание и да не участваме в пленарното заседание или да продължим и Законът за предучилищното образование да се гледа долу без Комисията по образованието, което е абсурдно.
Затова предлагам да се отложи заседанието за следващата сряда, когато ще обсъдим този текст.
Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател! Много Ви моля, предложението на колегата Дукова беше кратко и ясно. Изказаха се доста хора, чухме мненията. Много Ви моля да гласуваме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има процедура за отлагане и за прекратяване. Първо, ще подложа на гласуване моята процедура за отлагане на заседанието. Преди това има думата колегата Добрева за още една процедура.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Извинявайте, господин председател, но днес ние приехме, че отлагаме разискванията по проблемите на задължителното предучилищно образование и чл. 8 само с идеята, че ще разгледаме някакъв текст, който ще реши проблемите.
Тук чувам вероятно доста колеги от детските градини, които ръкопляскат, радвайки се. Искам да им кажа, че педагогическо взаимодействие не означава детски градини. Вероятно този проблем означава нещо друго, но и аз не знам какво. Знам, че трябва да завърша начална педагогика, но не означава детски градини. Нека тук да сме наясно – той не означава решаване на никакъв проблем.
Колегите от ГЕРБ днес искаха да продължим обсъждането на закона и не подкрепиха предложението на господин Местан да отложим въобще закона. Така че според мене няма логика изведнъж да приемаме другата сряда да решаваме проблеми, на които днес можем да отговорим.
ХАМИД ХАМИД: Господин председател, искам процедура по начина на водене на заседанието. Господин председател, недопустимо е!
Няколко народни представители направиха заявка за изказване. Ако прекратите дебатите, ние ще приемем текст, по който не може да се изкажем. Можем да направим пък уместни предложения, представете си! Както и сме ги направили, между другото. (Шум в залата).
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване процедурните предложения по реда на постъпването им.
Подлагам на гласуване моето процедурно предложение за отлагане на заседанието, за събиране на допълнителна информация, за изслушване на гостите на комисията, защото днес не можем да ги изслушаме. Това беше моята процедура. който е „за”, моля да гласува.
Гласували: За 9, против 10, въздържали се няма.
Не се приема.
ХАМИД ХАМИД: Това е абсурд!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на Румен Стоилов за прекратяване на разискванията. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за 10, против 8.
Приема се. Прекратявам дискусията. Георги Терзийски, 10 секунди.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин председател, още при откриването на днешната комисия аз гласувах против дневния ред, защото не исках да участвам в подобен фарс. Точно този фарс се разигра в момента и тук на тази така наречена извънредна комисия.
С това козметично замазване на един сериозен проблем, който доказа още в първия ден на разискването на закона, че няма консенсус по приемането на този закон, се оказа още нещо – че е надут един розов балон, но вътре е пълен с вмирисан газ. И когато се спука този балон, ще се разбере за какво става въпрос.
Считам, че днешната процедура беше унизителна за Комисията по образованието. Аз съм категорично против този текст и няма да участвам в неговото гласуване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване предложения текст от колегата Дукова за чл. 65 в единствена алинея. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против 2, въздържали се 3.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам извънредното заседание на комисията.
(Закрито в 11,35 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН СТОИЧКОВ